4. Древна Гърция

1. Периоди:

А) Тъмни векове 

Б) Архаичен период 

В) Класически период 

- ранна класика - средата на 5 в.

- късна класика - първата четвърт на 6 в.

Г) от 6 в. до 1 в. следва елинистическия период. Най-високия етап от развитието на

древногръцката култура. Неин наследник става римската цивилизация.

2. Древноелинска архитектура - основно архитектурно съоръжение е храмът (жилище на

божество). Гърците са политеисти. Храмовете са построени от мрамор. Един от най-старите

е храмът на Хера (8 в.пр.н.е.; на Олимп); храма на Аполон в Коринт, храма на Артемида в

Ефес (строен е 120 години), храма на Посейдон (един от най-запазените), Атински некропол.

Гърците са били усъвършенствани в строителните техники. Ранната строителна техника е

сухата зидария. Зидарите използват големи каменни блокове с неравни размери.

Видове зидария:

- opus pelasgicum - каменни блокове с добре оформено лице; фигурите са били запълвани с

по-дребни камъчета;

- opus isodomum - използва се Класическия период; представлява каменни блокове с

правилна паралелепипедна форма (почти всички тракийски гробници по българските земи

са построени с тази техника);

- opus psevdoisodomum;

- opus emplectum = cementcum - използва се свързващ разтвор.

В архитектурата на Древна Гърция има 3 стила:

- дорийски

- йонийски

- корински

Названията им идват от географската област. Дорийския се разпространява в

континентална Гърция, а коринския е производен на йонийския или е негов вариант.

Градоустройство:

Градовете се правят с предварителен план - планировка, улична система, жилищна,

храмова. В Древна Гърция има големи архитекти като например - Хиподам. Неговата

градоустройствена система се базира на уличната система. Уличната система се базира на

световните посоки. На второ място в древногръцките полиси и градове са акрополите. В

архитектурата на Древна Гърция храмовото строителство заема централно място .Водеща

роля има Атинския акропол. Той е най-съвършения в древноелинската архитектура. Бил е

населяван още от ахейци, някъде към 12 в. През втората половина на 5 в. започва неговото

градоустройство. Архитект е Фидий, но участват и други. Перикъл е вожд на атинската

демокрация.

През нея се открояват 4 основни архитектурни паметници:

1) Партенон - така се нарича храма на Атина. Построен е през 447-432 г. Под ръководството

на архитектите Иктин и Каликрат. Сградата е изградена в съчетание от дорийски и

йонийски стил. Това смесване на стилове повлиява на строежа на храма. Храмът е бил

открит, заобиколен с колони, стълбище, което извежда на платформа, където е храма.

Колоните са с височина 10 м. и ширина 48 см. Входът е от изток. Централната част на храма

се нарича наос. Размерите на храма са 35 м. на 74 м.

2) Арехтейон - сравнително малка сграда. Храма е разделен на две части, т.е. е посветен на

две божества. Източната е посветена на Атина, а западната на Посейдон. В него има ложа.

Тя се нарича ложата с кариатидите (красиви корински момичета). Върху раменете на тези 6

красиви момичета е стъпил Антаблеман (хоризонтална греда, която поддържа покривната

конструкция). Това е един от най-красивите храмове.

3) Атина Нике - той също има впечатляващ външен вид. Атина има много превъплащения.

Храма изобразява малка бяла птица, но без крила. Изобразена е така, защото това е символ

на победата. Този храм е малък, с размери 8-13 м. и 5 на 40 м.

4) Пропилен - тържествен вход, предверие, от което се осъществява влизането в некропола.

Входът е наречен портик (колонален). Тези колони са били аркирани. Били са 4 на брой.

Градовете са били укрепени в каменни крепостни стени. Имали са правилни очертания, като

в четирите страни е имало порта. Главният ансамбъл от обществени сгради се е наричал

агора.

Обществени сгради - булевтерион (храм на градските съветници), одеон (малък градски

театър), екседра (подиум,на който са излизали съветниците). Други обществени сгради са

гимназиона и стадиона. Жилищата са били изградени от обработван камък, кирпич и дърво.

Вътре стените са били с варова настилка. Всеки член от семейството е имал собствено

помещение. За жилището е характерен широкия двор, който е бил с портник и е бил

защитен с високи каменни стени. Имало е само един вход.

Скулптурата се разграничава на два вида:

- обществена

- религиозна

Друг отличителен белег в древноелинската скулптура е обобщеност, голото тяло. Познати

са няколко етапа в развитието на скулптурата:

- Архаичен - 7-6 в.

- Строг стил - 5 в.

- Ранна класика - края на 5 в.

- Късна класика - 4 в.

- Късен период

През последния период се зараждат Пергамската и Родовската школа. В първите два

периода фигурите са доста сковани, излъчват повече сила, но са неподвижни. През късния

период се забелязва финес. В древногръцката керамика има голям асортимент от съдове с

различно предназначение. Бива два вида: червено-фигурна и черно-фигурна. Украсена е с

различни фигури - геометрични, митологични елементи, еротични сцени. Има монетосечене.

Първите монети са се появили около 7 в.пр.н.е. в Лидия .Били са отсечени от елктрон (сплав

от злато и сребро). Най-характерна е сребърната монета.

Атинският акропол и Партенонът

Партенонът е най-известният античен архитектурен комплекс, разположен в Атинския акропол. Той е бил главният храм в Древна Атина, посветен на покровителката на този град и на цяла Атика (една от 13-те области в Гърция), богинята Атина Партенос – Богинята дева.

Партенонът е разположен на най-високото място в атинския акропол, където по-рано е имало по-стар храм на същата богиня. След края на персийските войни при управлението на Перикъл е започнало строителството на новия по-обширен и разкошен храм. За тази цел са били поканени най-добрите древногръцки майстори. Строителите му са били Иктин и Каликрат. Първият най-вероятно е изготвил проекта на храма, докато вторият е управлявал строителните дейности. Великият скулптор Фидий и самият Перикъл са наблюдавали строителството, което е продължило около десет години – в периода между 448 и 438 г. пр. н.е.

Лорънс Алма-Тадема – Фидий показва на приятели, включително и Перикъл, Партенонския фриз, 1868 г.

От завладяването на Гърция от римляните насам, почти всички превратности в историята на тази страна се отразяват печално върху съдбата на това съоръжение. Първоначално завоевателите са отнесли

всички най-красиви украшения и ценности. След това християнството, което възтържествува над езичеството, лишава храма от всичко неприемливо за новата религия. Светилището на Богинята дева е превърнато в църква, но и това не го спасява от по-нататъшни нещастия. Нашествията на славяните, кръстоносците и турците, превърнали Партенона в джамия, и накрая обсадата на акропола от венецианците през 1687 г. – всички те почти обезобразяват творението на Иктин и Каликрат. Венецианска бомба пробива тавана и попада във вътрешността на сградата, в която към момента са се съхранявали запасите на града от барут. Експлозията разцепва Партенона на две части по дължина, 14 от 46-те колони са разрушени, превръщайки го в развалини, от които местните жители взимали материали за строителни и други цели.

Варварското отношение към Партенона спира едва през ХІХ век. Но дотогава много от скулптурните украшения на храма, които някак са оцелели, вече са пренесени в Западна Европа. Архитектурни елементи и статуи от сградата могат да се видят в Британския музей в Лондон, в Лувъра и в Акрополския музей в Атина. Що се отнася до колосалната статуя на Атина, тя се е намирала в храма до края на ІV век. Последното известие за нея е от 375 г., като вероятно скоро след това тя е била унищожена като предмет на езическия култ, който е бил неприемлив за християнството.

Партенонът е разположен върху правоъгълна платформа с размери 68,4 х 30,38 метра. По периметъра й са стояли колони – по 8 броя на късите фасади и по 17 броя на дългите. Височината на колоните е била 11

метра, а диаметърът на долния им разрез – 1,8 метра. Вътрешността на храма се е състояла от две части: основното помещение на храма с дължина 30 метра и задно, по-малко помещение, наричано описфодом. Две редици колони са разделяли основното помещение на три части и са поддържали покрива, изграден от мраморни плочи.

В храма се е намирала колосална статуя на Атина с височина 12 метра, която е била едно от най-великолепните творения на скулптора Фидий. Богинята е стояла във величествена поза. До краката й се е намирал щит, върху който е била отпусната лявата й ръка, държаща в същото време копие. Върху дланта на дясната й ръка е изобразена фигура в човешки ръст, олицетворяваща победата, която държи лавров венец. Високият шлем на Атина е бил украсен с изображение на сфинкс в средата, а от двете страни – с фигури на грифове. Около копието се е извивала змия, която е символ на мъдростта. Върху външната страна на щита е имало релеф с битка на амазонките. Дори краищата на дрехите и сандалите на богинята са били украсени с изображения на битки, с участието на кентаври и лапити. Цялата статуя е била на дървена основа, като външните пластове са били от слонова кост и чисто злато, а не от бронз и мрамор, както е било обичайно. Също от чисто злато Фидий е изобразил дрехите и шлема на богинята, а за очите са били използвани сапфири.

Реплика на статуята на Атина Партенос в Нешвил, САЩ 

Великолепни скулптурни произведения, създадени от Фидий и неговите ученици, са украсявали различни части на сградата. На фронтоните са били изобразени „Раждането на Атина от главата на Зевс“ и „Спорът на Атина с Посейдон“. Външните стени са били украсени с барелефен фриз, също дело на Фидий, на който е била изобразена тържествена процесия в присъствието и на древногръцките богове. По своите размери и хармоничност на архитектурните линии, Партенонът е бил най-блестящото произведение на атическо-дорийското строително изкуство.

Копие на Партенона в Нешвил, САЩ