Българската емиграция в Англия (Лондон и Брайтън) и Гърция

(oстров Родос)

Др. Евгения Маркова Институт за изследване на трудовия живот, Лондон

Лондонски столичен университет

Институт “Отворено общество” – София 21.09.2010

Българите в Англия: Лондон и Брайтън

• Проучванетo e с българи, пристигнали в Обединеното кралство от 1989 г. насам;

• Проведено е в два периода – 2005 и 2009 г.

Легални пътища за блгари на трудовия пазар в Обединеното кралство

• от 1994 г. - българи и румънци могат да получават визи за самонаети съгласно Договора за асоцииране към Европейската общност (ECAA);

• Схемата за сезонни селскостопански работници (SAWS);

• от 2002 г. – Секторната схема (SBS);• Програмата за висококвалифицирани

мигранти (HSMP)

Българско население в Обединеното кралство, 2001, 2004, 2005, 2007‑първо тримесечие на 2009 г.

2001 г. 2004 г. 2005 г. 2007 г. 2008 г. януари-март 2009 г.

*

Преброяване от 2001 г.База от данни на ОИСР

5 1545 350

- - - - -

SBS Няма данни 1 424 1 683 1 160 1 380 1 150

SAWS Няма данни 2 456 3 006 5 640 10 840 4 355

Трудова карта за граждани на новоприсъединили се държави

Не важи Не важи Не важи 1 615 1 380 205

Регистрационнo свидетелство

Не важи Не важи Не важи 9 170 6 265 1 310

• Oгомно изследователско и политическо внимание към гражданите на A8 държави присъединилите се през 2004 г. (най-вече Полша)

• мигрантите от останалите източноевропейски държави, вкл. България остават сравнително невидими и пренебрегвани от изследователите с известни изключения (COMPAS 2006; Queen Mary University 2005; 2008).

Места на проучването

• Проучването от 2009 г. е sъсредоточено в Лондон;

• Проучването от 2005 г. е ограничено географски до Югоизточна Англия (Брайтън & Хоув) и лондонските общини Хакни и Хароу;

• Хакни – източна община; население над 200 000; евероятно етническо разнообразие (Етническия индекс на GLA я поставя трета по етническо разнообразие в Обединеното кралство);1/4 от населениетo “Черно или Черно от Британски произход” .

• Хароу - крайна западна лондонска община; 200 000 жители; най-големи групи - родените в Индия (12 400) и Кения (10 250), като около 2 040 са родени в Източна Европа;

• Брайтън & Хоув - нa брега нaАтлантическия okean; място с относително ниско етническо разнообразие и предимно бяло население.

Профил на българските мигранти

• Над три четвърти от анкетираните са женени или живеят на семейни начала. Един на петима от 2005 г. и един от шести ма от 2009 г. имат партньори, които живеят в България;

• Две трети от 2009 г. имат непълнолетни деца (под 18 години); децата на 78% живеят с тях в Обединеното кралство;

• Само малка част от българите в извадката от 2005 г. имат непълнолетни деца; нa повече от 40% живеят с партньора им в България;

• Сравнително добре образовани - повече от половината cа завършили най-малко средно или полувисше образование, а 52% от извадката от 2005 г. и 37% от тази от 2009 г. са завършили университет.

Година на пристигане на българите в Обединеното кралство (2009)

Текущ законен статут на българските имигранти

2005 г. 2009 г.

Постоянно пребиваване 16,5 43,5

Временен, с право на работа 42,4 41,0

Временен, не работи 4,7 -

Временен, работи без разрешително 8,2 14,0

Нелегален 4,7 0,0

Студент 5,9 2,0

Член на семейството 17,6 -

Общо 100,0 100,0

N= 85 49

Причини за идване в Обединеното кралство

• “Push” : икономически причини, следвани от sемейни причини, брак и образование;извадката от 2009 г. - забавени заплати, понякога с повече от шест месеца;

• “Pull”: присъствие на роднини и приятели; наличността на (липсата на нужда от) виза; ‘достъпен начин за легално пребиваване’ (self-employment scheme); щедра социална ролитика (социални помощи)

Владеене на език при пристигане

• Почти две трети от интервюираните в двете извадки (повече от 2005) съобщават никакво“ или „основно“ ниво на владеене на английски език при пристигане.

Децата и невладеенето на езика

„Съвсем в началото синът ми не знаеше и дума английски в училище. Децата започнаха да го тормозят. Той получи психическа травма, докато се адаптира към училището. Тогава учителката обясни на класа, че той не е глупав, а просто не говори езика, и това помогна. Спряха да го тормозят. Знам за други русначета и източноевропейчета в училищата в Брайтън и Хоув, които са били безмилостно тормозени от съучениците си poradi neznaene na ezika. Децата sami се делят на групи в училище според езика, който говорят.“

Текуща трудова заетост

• Pо-високи нива на текуща трудова заетост сред българите интервюирани през 2005 г. спрямо тези през 2009 г.;

• Средният период на безработица е месец (сегашната икономическа ситуация): по-малко работа в почистването и строителството; почти незасегнато е здравеопазването.

Легален статут

• Четирима работят нелегално: 2005.• Седмина работят в нарушение на

посетителския си статут: 2009 (здравеопазването - чистене, битовите услуги, строителството, хотелиерството и ресторантьорството)

Месечно заплащане на българските имигранти (%)

2005 2009

По-малко от 600 британски лири 6,8 8,3

601‑1 000 британски лири 24,3 27,1

1 001‑1 500 британски лири 45,9 39,6

Над 1 501 британски лири 23,0 25,0

Общо 100,0 100,0

N= 74 48

Изпращане на пари

• Повечето българи в извадката от 2009 г. казват, че изпращат пари в България, нo самo от време на време, когато и ако има нужда от помощта им;

• Тези, които го правят по редовно, изпращат парите на възрастни родители и деца, останали в родината;

• Парите се използват главно за насъщни нужди като храна, лекарства и битови сметки.

Планове за връщане в България

• Като цяло около три четвърти (73%, n=63) от българите в извадката от 2005: възнамеряват в даден момент да се върнат в Bulgaria.

• Българите, живеещи в Брайтън, по-често желаят да се върнат (странното е, че са най-малко приобщени към България), отколкото сънародниците им в Лондон. Те също така се чувстват най-малко приобщени към Обединеното кралство, квартала и града.

• Xора с малки деца и партньори в Обединеното кралство съобщават, че планират да се установят за по-постоянно в страната или поне докато децата им не завършат училище и не си намерят работа.

Дати за завръщането• малко от българите, посочили, че

възнамеряват да се завърнат, считат, че това завръщане е скорошно;

• 13 души в извадката от 2009 г. очакват в рамките на две до три години.

• Повече от половината в двете извадки заявяват, че не знаят кога, а други 13% (n=8) в извадката от 2005 г. и 18% (n=17) в тази от 2009 г. очакват, че няма да се завърнат, докато не се пенсионират.

Някои от интервюираните през 2009 г. описват момента на завръщането си в България като „Стоя заради партньора си, иначе не ми харесва“, „Бих се върнал в България само ако нямам друг избор“, „само ако нещата тук наистина се влошат“, „когато децата завършат училище“, „когато животът в България се подобри“.

Фактори определящи завръщането

• Най-важната причина е подобрената икономическа ситуация в България (46%, n=45);

• Семейни и лични причини са другия фактор;• Тези, които са били в Обединеното кралство до

3 години, които са пристигнали по икономически причини и заемат нискоквалифицирани длъжности по-често имат конкретен план за връщане;

• Само 16 души (18%) в извадката от 2009 г., пребиваващи в Обединеното кралство между 5 и 10 години, са сигурни, че няма да се завърнат;

• Също така всички българи и в двете извадки, пристигнали в Обединеното кралство с цел образование, или не знаят кога ще се завърнат, или не са сигурни дали ще го направят.

Българите на oстров Родос

• Българската миграция в Гърция е проучвана обстойно през 90-те години на ХХ в. (вж. Маркова, 2001; Markova и Sarris, 1997; Markova, 2002a; Markova, 2002b) и началото на новия век (Hatziprokopiou 2003);

• Тези проучвания обаче са ограничени до градската среда на столицата Атина и Солун;

• Малко се знае за миграцията на българи в селските райони на Гърция, далеч от столичния град (една от групите в Kasimis et al., 2001, 2003);

• Настоящият доклад прави опит да допринесе за попълването на тази празнота.

Някои данни• Преброяванеto oт 2001 г.: броят на родените в

чужбина лица в Гърция е 762 191 (около 7% от гръцкото население);

• От тях 413 000 са дошли в Гърция да работят, което съответства на 9% от общия брой на трудоспособното население на страната;

• Реалният брой на мигрантите се оценява на повече от милион (Zografakis и сътр., 2008), което достига 8% от общия брой на населението и 10% от общия брой на трудоспособното население;

• Почти две трети от чуждестранното население е от Албания, България и Румъния. От тези хора, на Албания се падат 57,5% от общия брой, а България е втора с 4,6%.

Остров Родос като място на проучването

• разположен в jгоизточния край на Гърция, в Eгейско море, на 18 км от бреговата линия на Турция и на около 400 км от Атина (по права линия);

• най-големият и най-гъсто населен остров в ном Додеканези (163 острова, само 26 от които са обитаеми);

• На него сa 10 от 27-те органа на местната власт, които съставляват ном Додеканези, и над 60% от населениеto на нома (около 180 000 човека, 2001 г. преброяване на населението).

Град Родос

• Град Родос - най-големият град в региона и столица, както и административен, икономически и финансов център на нома;

• има около 55 000 жители (в района на град Родос живеят около 80 000 човека).

Остров Родос (1)

• Основна икономическа дейност на Родос: туризм (20‑25% от общата заетост), публичeн сектор (20%), търговия (19%), строителство (9%) и транспорт (9%); производствo, основнo храни (6%); cелското стопанство и рибарството също се явяват значителни дейности на острова.

Остров Родос (2)

• Регионът на Додеканезите - значима входна точка за незаконна миграция (откъм турския бряг); о-в Родос е почти незасегнат; най-засегнати са островите Кос и Сими;

• Самият Родос - важна дестинация за неикономически мигранти, по-специално „незаети“ и „пенсионирани“ мигранти от Северна Америка, Северна/Западна Европа и Австралия.

Извадката (1)• С осем български мигранти, живеещи на острова, са проведени

основани на въпросник пространни интервюта;• други 50 българи са интервюирани посредством съкратена

версия на въпросника;• 40 полуструктурирани интервюта с местни жители, длъжностни

лица и влиятелни личности (кмета на Родос, митрополита, началника на Додеканезката полиция, няколко социални работника в Центъра за подпомагане на заетостта, началника на Статистическата служба за Североизточна Егея в Родос, директора на Родоския синдикален център и ръководителя на Имиграционната служба на острова.

• cформирана е и фокус група от местни жители;• Интервютата са проведени между юни 2008 г. и януари 2009 г.,

както и през есента на 2009 г.

Athens 1996 Athens 1999 Rodos 2008/2009

GENDERMaleFemaleTotal

25 (25%)75 (75%)

100 (100%)

52 (34%)101 (66%)

153 (100%)

25 (43%)33 (57%)

58 (100%)

AGE16 y.o.19-2930-3940-49≥50Total

-19 (19%)32 (32%)35 (35%)14 (14%)

100 (100%)

-33 (21%)41 (27%)58 (38%)21 (14)

153 (100%)

-15 (26%)26 (45%)8(14%)9 (15%)

58(100%)

EDUCATIONPrimaryHigh School>High SchoolTotal

7 (7%)72 (72%)21 (21%)

100 (100%)

8 (5%)93 (61%)45 (34%)

153 (100%)

12 (21%)41 (70%)5 (9%)

58 (100%)

MARITAL STATUSMarriedSingleWidowedDivorcedSeparated/marriage in name onlyCo-habitingOtherNATotal

34 (34%)17 (17%)

8 (8%)35 (35%)

6 (6%)--

100 (100%)

64 (42%)34 (22%)8 (5%)

38 (25%)9 (6%)

--

153 (100%)

25(43%)10 (17%)

-8 (14%)

na4 (7%)2(3%)

9(16%)58 (100%)

LEGAL STATUSLegalUndocumentedOn a tourist visaTotal

3 (3%)97 (97%)

-100 (100%)

89 (58%)64 (42%)

-153 (100%)

44 (76%)-

14 (24%)*58 (100%)

Профил на българските мигранти според теренното проучване

• Средната възраст в извадката е 36,7 години;• Повечето са със средно образование (n=40); sамо

основно образование съобщават 12 души; • Девет души от извадката са пристигнали в Гърция

непълнолетни. Обезпокоителното е, че едва четирима от тях са завършили образованието си там;

• Прием на България в Европейския съюз: законният статут не е проблем; много са си осигурили право на постоянно пребиваване;

• По-голямата част от интервюираните пребивават в Гърция от средно осем години, а на остров Родос – от средно 7. Повечето са пристигнали след 2000 г.

Причини за миграцията на острова

• “Pull”: „роднини и приятели вече на Родос“; друг основен „привличащ“ фактор са очакванията за по-високи доходи; “да живеят на такъв красив и богат остров като Родос”.

Намерения за връщане в България

• Почти всички в извадката отговориха положително (81%, n=47);

• равен брой засегнати и незасегнати от икономическата криза;

• Само петима с конкретно намерение за връщане до една годинам за другите - неопределен срок или след 10-15 години;

• Млади семейства с деца в училище - по-постоянно установяване.

Изпращане на пари

Над една трета от българите съобщават, че редовно изпращат пари в България, като средният размер на изпращаните суми възлиза на 150 евро/месец (около 20% от средния месечен доход от 800 евро).

сектори на заетост

• Kонцентрирани ca в четири сектора – хотелиерство, почистване, строителство и търговия;

• Само двама от интервюираните съобщават, че имат собствен бизнес – фотоателие и бакалия, продаваща български стоки;

• Никоя от интервюираните жени не живее постоянно в домакинството, където работи;

• Не се наблюдава деквалификация.

Условия на труд• Naj-dobri yslovia v баровеte и кафенета: месечните заплати,

варират между € 1,000 и € 1,500, i включват бакшиши (tyristicheski sezon: mai – oktomvri);

• V drygite sektori: несправедливо отношение от страна на работодателi, които не плащат нито социални осигуровки, нито действително заработените часове=> пример за разминаване между законния статут на мигрантите и техните условия на труд. „Работодателите не се интересуват дали имаш нужните документи. Те винаги се опитват да спестят пари като ти плащат по-малко“ – 32-годишна българка;

• Тринадесет (23%) от работещите българи от извадката съобщават, че от местоработата не им плащат социални осигуровки (чистачи, сервитьорки в кафенета, електротехници и общи работници).

Заключения (a)В сравнение с миграцията на българи към Гърция (Атина) през 90-

те години на ХХ в., към първото десетилетие на новия българите на Родос демонстрират някои различни миграционни модели:

– Делът на мигриралите семейства е значително увеличен (програмите за събиране на семействата, последвали програмите за легализиране от 1998, 2001 и 2005

– Приемането на България в ЕС през 2007 г. : много българи си осигурят статут на постоянно пребиваващи в Гърция; други навлизат в неформалната икономика, работят без официални трудови договори или социални осигуровки.

– Много млади българи понастоящем учат в гръцки училища.

Заключения (b)– Особено притеснително е, че някои българи в

гимназиална възраст са отишли при родителите си в Гърция преди 10-ина години и, отпадайки от училище, така и не завършват образованието си.

– Българите на Родос са с по-ниско ниво на образование спрямо онези в Атина през 90-те години на XX в. Поради това те рядко претърпяват деквалификация. Точно обратното, те натрупват човешки капитал като усвояват нов език и овладяват нови умения (напр. такива за обслужване на клиенти в хотелите).