ОБЕДИНЕНИЕ „РЕГИОНАЛНИ АНАЛИЗИ ЗА 2014+” & ocenka... · Несебър, Созопол, Приморско, Айтос; Общини от сегашните

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ 2007-2013

Инвестираме във Вашето бъдещe

www.bgregio.eo

ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

ОБЕДИНЕНИЕ „РЕГИОНАЛНИ АНАЛИЗИ ЗА 2014+”

Проект “Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на

Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.”

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ ЗА НУЖДИТЕ НА

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” ЗА

ПЕРИОДА 2014-2020 г.”

Етап 2 – Фокусиране на анализа

Услугата се изпълнява в рамките на проект BG161PO001/5-01/2008/055

“Програмиране на регионалното развитие за периода 2014-2020 г.”, изпълняван с финансовата подкрепа на Оперативна програма Регионално

развитие”2007-2013, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие.

2

СЪДЪРЖАНИЕ

Списък на съкращенията..................................................................................................... 4

I. Въведение....................................................................................................................13 II. Изследване на специфичните териториални характеристики......................................16

1. Въведение и цел на изследването ..............................................................................16 2. Обхват на специфичните територии, методологически подход и информационно осигуряване.....................................................................................................................16 3. Сравнителен анализ на развитието на специфичните територии .............................19

3.1. Селски общини.....................................................................................................20 3.2. Планински общини ..............................................................................................28

3.3. Дунавски общини.................................................................................................36

3.4. Черноморски общини ..........................................................................................43

3.5. Гранични общини ................................................................................................48 4. Сравнителен анализ на развитието на централни и периферни общини. Формиране на градски агломерационни ареали ...............................................................................59

4.1. Централни и периферни общини.........................................................................59

4.2. Общини в градски агломерации..........................................................................66 5. Специфичен местен потенциал и сравнителни предимства на общините ...............16

6. Основни изводи ..........................................................................................................83 III. Изследване на градското развитие...............................................................................84

1. ИПГВР – основа на градското развитие ....................................................................84

2. Процесът на изготвяне на ИПГВР .............................................................................85

3. Анализ на налична информация.................................................................................86 4. Структура и съдържание на доклада за изследването на градското развитие .........89

IV. Анализ на националните секторни политики от регионално значение......................91 1. Въведение....................................................................................................................91

2. Цели на регионалната политика.................................................................................91 3. Анализ на секторните политики.................................................................................92

3.1. Здравеопазване.....................................................................................................94 3.2. Социална политика ............................................................................................100

3.3. Образование .......................................................................................................122 3.4. Култура...............................................................................................................131

3.5. Туризъм ..............................................................................................................147 3.6. Транспортна политика .......................................................................................169

3.7. Политика в областта на НИРД ..........................................................................173

3

3.8. Политика за зелена енергия и нисковъглеродна икономика............................183

V. Анализ на капацитета и възможностите за управление и изпълнение на проекти...186 1. Цел на изследването .................................................................................................186

2. Методологически подход и информационно осигуряване .....................................186 3. Активност на общините по отношение на възможностите за изпълнение на проекти и усвояване на средства през текущия програмен период 2007-2013 г......................188 4. Административен и технически капацитет на общините за управление и изпълнение на проекти.................................................................................................199 5. Финансов капацитет на общините за изпълнение на проекти ................................204

6. Идентифицирани големи проекти, подходящи за финансиране от ОПРР през програмния период 2014-2020 г...................................................................................209

7. Основни изводи ........................................................................................................214 VI. Анализ на източниците на финансиране на регионалното развитие, които ще бъдат на разположение за периода 2014-2020 година...............................................................218

1. Методологически подход .........................................................................................218

2. Изследване на източниците за финансиране на регионалното развитие в периода 2007-2010 г....................................................................................................................220

2.1. Европейски фондове ..........................................................................................220 2.2. Републикански бюджет и общински бюджети .................................................223

3. Изготвяне на прогноза за източниците на финансиране на регионалното развитие, които ще бъдат на разположение за периода 2014-2020 г. .........................................226

VII. Оценка на силните и слабите страни, възможностите и заплахите ........................218 Приложение 1 ...................................................................................................................253

Приложение 2 ...................................................................................................................255

4

Списък на съкращенията

АДО Асоциация на дунавските общини

АОП Агенция за обществени поръчки

АСП Агенция за социално подпомагане

АЧО Асоциация на черноморските общини

ДБФП Договор за безвъзмездна финансова помощ

ДГ Детски градини

ДДФЛ Данък върху доходите на физическите лица

ЕО Екологична оценка

ЕС Европейски съюз

ЕСФ Европейски социален фонд

ЕФОГСС Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство

ЕФРР Европейски фонд за регионално развитие

ЗБР Закон за биологичното разнообразие

ЗКН Закон за културното наследство

ЗООС Закон за опазване на околната среда

ЗОП Закон за обществените поръчки

ИПГВР Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие

ИСУН Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България

КФ Кохезионeн фонд

МЗХ Министерство на земеделието и храните

МТСП Министерство на труда и социалната политика

МФ Министерството на финансите

НАР Национален археологически резерват

НИНКН Национален институт за недвижимо културно наследство

5

НИРД Научноизследователска и развойна дейност

НКЦ Недвижими културни ценности

НПО Неправителствени организации

НСИ Национален статистически институт

НСОРБ Национално сдружение на общините в Република България

НСПРА Национален стратегически план за развитие на рибарството и аквакултурите

НСПРСС Национален стратегически план за развитие на селските райони

ОГП Общ градоустройствен план

ООУ Общообразователни училища

ОПАК Оперативна програма „Административен капацитет 2007-2013 г.”

ОПОС Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”

ОПРР Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”

ОПРЧР Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.”

ОС Оценка за съвместимост

ОУП Общ устройствен план

ПРСР Програма за развитие на селските райони

ПУ Професионални училища

ПУП Подробен устройствен план

ПЧП Публично-частни патрньорства

СКФ Структурните и Кохезионния фонд

СПМН Средства за подслон и места за настаняване

СФ Структурни фондове

ТИЦ Туристически информационни центрове

ТН Тематично направление

УО Управляващ орган

ФИОР Финансов инструмент за ориентиране на рибарството

6

Резюме

Настоящият аналитичен доклад е разработен от Обединение „Регионални анализи за 2014+” в рамките на изпълнението на Проект “Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.”, възложен от МРРБ по Договор № РД-02-29-324/19.09.2011.

Проектът се финансира от Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013, Приоритетна ос 5 „Техническа помощ”, Операция 5.1. „Програмиране, управление, мониторинг, оценка и контрол, Проект „Програмиране на регионалното развитие за периода 2014-2020 г.”

Докладът представя резултатите от работата по Тематични направления 2, 3, 4, 5 и 6 съгласно изискванията на Техническите спецификации.

В изследването на териториалните характеристики са анализирани следните групи територии:

Селски общини;

Планински общини;

Черноморски общини;

Дунавски общини;

Гранични общини;

Централни и периферни (изоставащи в своето развитие) общини;

Общини в градски агломерации; За всяка една от посочените територии са анализирани:

териториалния им обхват (на база брой на населението и територия);

основни социално-икономически характеристики (на база обобщаваща оценка, включваща в себе си набор от социално-икономически показатели);

несъответствията и възможностите пред социално-икономическото им развитие;

сравнителните предимства, с които тези територии разполагат, като бъдат обосновани и възможности за предоставяне на обособено финансиране.

Анализът на специфичните териториални характеристики показва, че отделните териториални групи не са съставени от хомогенни общини, които имат общи черти и потребности – особено групите на селските, граничните и Дунавските общини. От останалите групи общини, най-хомогенни са планинските (без София) и черноморските общини. При тях може да се търсят общи интереси, като база за изграждане на национална политика за развитието им. Резултатът от анализа на модела „център-периферия” показа, че този класически модел на регионалното развитие на страната през годините се разрушава с усилени темпове. Това е следствие от демографската криза, която ерозира доскоро стабилната структура на средно големи градове в страната. Този факт дава основания за по-усилено провеждане на политика на укрепване на по-големи от областите териториални единици, каквито са районите от ниво 2.

Последният извод от анализа на специфичните територии е поставянето под въпрос на необходимостта от съществуване на множество агломерационни ареали. Резултатите

7

показаха, че има основания да се говори за 4 агломерации, формирани около най-големите градове на страната. Те са в начален етап от своето развитие, когато имат нужда от разработване и прилагане на обща за цялата територия на ареала политика.

Много общини съчетават на своя територия както недвижими културни ценности, така и културни фестивали, традиции, природни забележителности и специфични производства. За привличането на туристи и инвеститори в тези общини е необходим интегриран подход и изграждане на хоризонтални междусекторни и управленски връзки, каквито предполага секторът „туризъм” по начало. На базата на резултатите от анализа са изведени предложения за ново групиране на селските и градските общини. Ако те се приемат (включително и по политически съображения), от настоящите 231 селски общини допустими по ПРСР ще отпаднат:

общините със силно развита промишленост и туризъм - Банско, Балчик, Каварна, Царево, Челопеч, Пирдоп, Козлодуй, Раднево и Гълъбово;

общините, разработващи ИПГВР - Гоце Делчев, Велинград, Петрич, Панагюрище, Карлово и Лом;

общините, попадащи в обхвата на 4-те идентифицирани в настоящия анализ градски агломерационни ареали - Несебър, Приморско, Созопол, Бяла, Божурище, Поморие, Девня, Аксаково, Елин Пелин, Белослав, Костинброд, Суворово, Аврен, Марица, Ботевград, Долна баня, Кричим, Перущица;

В този случай, групата на селските общини ще включва 188 общини с преобладаващо „селски” профил. Градските общини от своя страна ще включват:

36-те общини, центрове на градски агломерационни ареали по настоящата класификация - Русе, Плевен, Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Велико Търново, Сливен, Шумен, Добрич, Ямбол, Перник, Враца, Габрово, Казанлък, Благоевград, Видин, Кърджали, Карлово, Кюстендил, Търговище, Монтана, Ловеч, Силистра, Разград, Петрич, Дупница, Свищов, Смолян, Велинград, Лом, Гоце Делчев и Панагюрище;

общините, попадащи в обхвата на 4-те идентифицирани в настоящия анализ градски агломерационни ареали - Божурище, Костинброд, Елин Пелин, Ихтиман, Горна Малина, Ботевград, Самоков, Долна баня, Своге, Марица, Родопи, Стамболийски, Перущица, Кричим, Асеновград, Куклен, Садово, Аксаково, Девня, Белослав, Суворово, Аврен, Долни Чифлик, Бяла, Поморие, Несебър, Созопол, Приморско, Айтос;

Общини от сегашните 231 общини по ПРСР, но непритежаващи “селски” профил и неразработващи ИПГВР - Банско, Балчик, Каварна, Царево, Челопеч, Пирдоп, Козлодуй, Раднево и Гълъбово.

В изследването на градското развитие са изследвани Европейската политика за градско развитие, процеса на изготвяне на ИПГВР в България и е анализирана наличната към момента информация. Поради факта, че към 31.05.2012 г. едва пет общини са избрали изпълнител и само три общини са приключили изцяло процедурата и са възложили изготвяне на ИПГВР, на по-късен етап от изпълнението на проекта ще бъдат изготвени:

Анализ на функцията и ролята на мрежата от средно големи градове. Този анализ ще бъде разработен въз основа на обобщаване на резултатите от целевите

8

и проблемни анализи, SWOT анализите на градското развитие, визиите и стратегиите за развитие 36-те града центрове на градски агломерационни ареали.

Анализ на ИПГВР и определените зони за въздействие. В рамките на този анализ ще бъдат обобщени и систематизирани всички определени зони за въздействие, както и мерките, дейностите и проектите, чрез които ще бъдат реализирани ИПГВР, очакваните резултати от реализацията на ИПГВР, разчетените средства за тяхната бъдеща реализация, финансово им осигуряване и индикаторите за оценка. Този анализ ще подпомогне анализа на връзката на ИПГВР с целите на Стратегия „Европа 2020” и определянето на приоритетните нужди от гл.т. на политиката за устойчиво градско развитие, които са следващи стъпки от анализа по това тематично направление.

Анализ на връзката на ИПГВР с целите на Стратегия „Европа 2020”. В рамките на този анализ ще бъдат разгледани планираните във всички ИПГВР дейности и проекти и как резултатите от тях допринасят за постигането на целите на Стратегия „Европа 2020”.

Определяне на приоритетните нужди от гл.т. на политиката за устойчиво градско развитие. В рамките на този анализ ще бъдат систематизирани мерките и проектите, заложени във всички ИПГВР заедно с размера на индикативните им разходи, които биха били обект на финансиране от страна на ОПРР за следващия програмен период 2014-2020 г.

Анализ на административния капацитет на структурите за управление на ИПГВР и възможностите за интегрирано изпълнение на ИПГВР чрез предоставяне на глобален грант или чрез механизми на финансовия инженеринг. Този анализ ще бъде извършен на база на информация, набрана чрез провеждането на полуструктурирани интервюта. Такива интервюта ще бъдат проведени с представители на администрации на извадка от общини, разработващи ИПГВР. Общините, обект на проучване ще се уточнят допълнително като се използват следните критерии: големина, степен на развитие, регионални функции.

В анализа на националните секторни политики от регионално значение са обхванати следните секторни политики:

Здравеопазване

Социална политика

Образование

Култура

Туризъм

Транспортна политика

Политика в областта на НИРД

Зелена енергия и нисковъглеродна икономика. Изготвен е анализ на целите на регионалната политика в България и анализ на Националната програма за развитие България 2020 г. и други секторни стратегически и планови документи за периода до 2020 г. Определени са съответните секторни цели и приоритети и са идентифицирани пресечните точки на секторната с регионалната

9

политика. На тази база за всеки сектор са изведени направления и мерки, подходящи за финансиране от ОПРР през програмния период 2014-2020 г. Тези предложения са обсъдени на съвместни срещи със съответните ресорни министерства и агенции.

В анализа на капацитета и възможностите за управление и изпълнение на проекти са извършени:

Анализ на активността на общините по отношение на възможностите за изпълнение на проекти по СФ на ЕС за периода 2007-2013 г.

Анализ на усвояването на средствата от общините в текущия програмен период 2007-2013 г. – по райони, области, общини и оперативни програми.

Анализ на възможностите за управление/координиране на глобални грантове на областно/регионално/общинско/ниво и ниво ИПГВР/зона за въздействие.

Анализ на финансовия капацитет на общините в България.

Идентифициране на големи проекти, подходящи за финансиране от ОПРР за периода 2014-2020 г.

В рамките на изследването е проведено социологическо проучване на извадка от 18 общини. Те са избрани въз основата на резултатите от групиранията на общините, изготвени в анализа на активността на общините по отношение на възможностите за изпълнение на проекти и анализа на финансовия капацитет на общините да изпълняват проекти. На базата на тези групирания бе изготвена матрица, като общините в България бяха разделени в 9 групи в зависимост от активността и финансовия им капацитет. От всяка една група бяха избрани по 2 общини, както следва: Антоново, Велико Търново, Враца, Девин, Долна Митрополия, Дупница, Каварна, Казанлък, Кнежа, Кюстендил, Мездра, Ново Село, Попово, Радомир, Сапарева баня, Силистра, Стара Загора и Троян.

Въз основа на анализа са формулирани следните основни изводи: По отношение на активността на общините при изпълнение на проекти и усвояване на средства през текущия програмен период 2007-2013 г.

Наблюдава се сравнително висока активност на общините по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ОПРР и ПРСР. Кандидатстват много висок % от допустимите общини, като по определени операции/мерки този дял достига до 95%. Много често се наблюдава практиката една община да кандидатства с по 2-3 проектни предложения по дадена операция/мярка.

Няма ясна зависимост между големината на общината и броя на реализираните проекти от 2007 г. досега – но най-много проекти са реализирани в средните по размер общини, а не в големите, както може да се очаква. Следователно не големината на общината, а нейната активност и капацитет е решаваща за броя на изпълняваните проекти.

От 2007 г. досега само при 6,1% от проектите е имало/има някакви трудности или закъснения. Това показва, че общините за изградили добра организация за реализация на проектите си, имат необходимия административен, технически и финансов капацитет и са изградили ползотворно сътрудничество с финансиращите институции.

Констатираните трудности при изпълнение на проектите се отнасят до етапите на проектния цикъл, свързани с неговата същинска реализация – разработване на проекта документация, реализация и приключване на проекта, все пак най-

10

многобройни и най-разнообразни по характер са проблемите, с които се сблъскват общините на етапа на реализация на одобрения проект.

В почти всички общини обществеността е ангажирана с избора на проекти за финансиране. Най-честата форма, която се използва, са обществените обсъждания.

По отношение на усвояването на средства от оперативните програми от страна на общините в България:

Най-голям дял от договореното по оперативните програми за общините финансиране се пада на ОПОС – 42,2%, поради големия мащаб на инвестициите по нея. На следващо място по размер на договорено финансиране за общините се нареждат програмите, които са пряко насочени към стимулиране на регионалното развитие – ОПРР и ПРСР.

Разпределението на договореното финансиране за общините на 1 ж. по райони от ниво 2, области и общини показва големи различия при програмите с инвестиционна насоченост особено при разпределението на средствата по ОПОС. Не се наблюдава корелационна зависимост между разпределението на средствата по региони и области и стойностите на обобщената оценка за равнището на социално-икономическо развитие на регионите и областите.

По отношение на административния и техническия капацитет на общините за управление и изпълнение на проекти

В болшинството от анкетираните общини има обособено звено (дирекция, отдел, сектор) в структурата на общинската администрация, чиито ангажименти са свързани с проекти с европейско или друго международно финансиране, с идентифицирането на потенциалните възможности за кандидатстване с проекти по Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, ПРСР и др. В общините, в които не е обособено звено, при спечелване на проект се сформира екип от експерти за управление и изпълнение на проекта. Във всички общини допълнително участват общински служители, включително от общинското ръководство, които са ангажирани с различните фази на проектния цикъл.

В обособените звена на анкетираните общини са ангажирани между 3 и 11 човека, като числеността е: а) в правопропорционална зависимост от големината на общината, т.е. в големите общини числеността на персоната в обособените звена е по-голяма и б) в обратнопропорционална зависимост от нивото на усвояване на средства, т.е. в общините с усвоени средства над 1000 лв. на жител числеността на персонала е най-малка – до 5 човека.

Преобладаващите оценки на квалификацията на служителите в обособеното звено са в положителната скала. Оценките в диапазона „задоволителна” и „лоша” са дадени от анкетираните лица в общини, където усвояването на средствата е най-ниско. Този резултат е съвсем логичен предвид факта, че за да бъде финансиран един проект той трябва да има необходимото качество, което може да се гарантира най-вече от хора с подходяща квалификация.

В нито една голяма община (над 50 хил. жители), квалификацията на служителите в обособеното звено не се оценява като „много добра”. Вероятната причина е, че в тези общини се изпълняват по-мащабни и сложни проекти, които изискват по-специфична експертиза и че тези общини са били по-критични в оценките си.

11

Нивото на усвояване на средства от ЕС е пряко свързано с разработването на анализ на потребностите от обучение на служителите от администрацията и план за обучение в сферата на изпълнение и управление на проекти, съфинансирани от ЕС – в общините, където се реализира такъв план нивото на усвояване на средства е по-високо.

В по-малко от половината от общините, включени в анкетното проучване, служителите са запознати с новите моменти в кохезионната политика на ЕС за програмен период 2014-2020 г. Необходими са действия в посока информиране на общинските администрации за новите моменти на кохезионната политика, тъй като от нея произтичат националните цели и приоритети, пътищата за повишаване на икономическия растеж и постигане на социална кохезия, както и рамките на финансиране за следващия програмен период.

Общата оценка на анкетираните служители е, че техническият капацитет на общините за нуждите на управление и изпълнение на проектите, съфинансирани от ЕС е на добро ниво, но все пак общините отчитат, че нямат технически възможности за подготовка за предаване на проект, който изисква висококачествен печат, включително картен материал, в рамките на един ден.

Общините се чувстват най-уверени във възможностите си при управление на малки и средно мащабни инвестиционни проекти, каквито се финансират и от Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”. При останалите проекти (вкл. изготвянето на тръжни досиета за избор на изпълнител по тръжните условия на ФИДИК, което обаче изисква изключително специализираната експертиза и опит, каквито притежават ограничен кръг специалисти) те или могат да се правят сами, или използват ограничена консултантска помощ. Този резултат показва, че общините са особено щедри в оценките и не проявяват обективна критичност.

Общините са акумулирали достатъчно знания и опит при изпълнението на „меки” проекти, а външната консултантска помощ използват всички местни власти при специфични дейности, изискващи инженерна, правна или икономическа експертиза.

Мнението на общинските служители за получаваната външна консултантска помощ не е еднозначно и зависи от нивото на усвояване на средства – услуги с лошо качество се предоставят в общините с ниско ниво на усвояване на средства по проекти.

Мерките, които общините трябва да предприемат за увеличаване на шансовете си за спечелване на проекти са: а) постоянното повишаване на квалификация на служителите (специализирани обучения и курсове) и правилната им мотивация, б) ползване на водещи и качествени консултанти в съответната област, в) изучаване и прилагане на добри практики, г) разработване на качествени прединвестиционни проучвания/работни проекти и д) по-широко участие на заинтересованите страни, обществени обсъждания и диалог с обществеността.

Общините използват всички възможности за реализиране на проекти по различните схеми с финансиране от ЕС. Този процес обаче понякога е възпрепятстван от липсата на финансов ресурс за осигуряване на необходимото съфинансиране и затруднения, свързани с подготовката на проектна документация по ЗУТ (технически/работни проекти) – недостатъчно време за изработването им, поради необходимостта от прилагане на ЗОП.

12

По отношение на финансовия капацитет на общините за изпълнение на проекти

Кредитният потенциал на общините средно за страната нараства в периода 2007-2010 г. поради непрекъснатото нарастване на нетния оперативен остатък в резултат на по-бързото съкращаване на текущите разходи на общините спрямо текущите им приходи.

Финансовите ресурси на общините за нуждите на съфинансиране на проекти се осигуряват от местния бюджет и кредитни средства. Част от общините посочват, че не могат да осигурят необходимите средства, особено при изпълнение на мащабни инфраструктурни проекти. Още повече, необходимостта от осигуряване на съфинансиране възпрепятства общините да реализират проекти изцяло със собствено финансиране.

Въпреки тежката финансово-икономическа криза общините успяват да се разплатят напълно с изпълнителите на приключени и текущо изпълнявани договори.

При забавяне или неразплащане на средства по проекти общините набавят средства основно от Фонда за органите на местно самоуправление в България – ФЛАГ ЕАД. Други по-редки форми са заем от общински банки, банкови кредити, финансови резерви на общината и спестяване на разходи от планирани услуги.

По отношение идентифицирането на големи проекти, подходящи за финансиране от ОПРР през програмния период 2014-2020 г.

Приоритетните проекти на областно равнище през следващия програмен период са свързани с: 1) подобряване управлението на отпадъците – изграждане на регионални депа за битови отпадъци, изграждане на завод за рециклиране на отпадъци и 2) подобряване на транспортната инфраструктура – строителство на пътища, железопътни тунели и трасета, мостове.

Приоритетните проекти на общинско равнище, подходящи за финансиране периода 2014-2020 година, са свързани с: 1) изграждане на ВиК инфраструктура, 2) реконструкция/обновяване на уличната пътна мрежа; 3) реконструкция на общинската пътна мрежа за осигуряване на достъпност между общинския център и останалите населени места от общината; 4) подобряване на градската среда в населените места и 5) развитие на туризма.

Прилагането на конкурентния принцип е подходящ за „меки” и дребномащабни инвестиционни проекти, докато развитието на проекти чрез покани до общините трябва се използва при големи инвестиционни проекти в различни области като ВиК, здравеопазване, градоустройство.

В анализа на източниците на финансиране на регионалното развитие, които ще бъдат на разположение за периода 2014-2020 г.:

са изследвани източниците на финансиране на регионалното развитие за периода 2007-2010 г. в т.ч. фондове на ЕС, републикански бюджет, общински бюджети, международни институции и донорски програми и т.н.

изготвена е прогноза за източниците на финансиране на регионалното развитие, които ще бъдат на разположение за периода 2014-2020 г.

Докладът завършва с актуализиран SWOT анализ на регионалното развитие.

13

I. Въведение

Настоящият аналитичен доклад е разработен от Обединение „Регионални анализи за 2014+” в рамките на изпълнението на Проект “Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.”, възложен от МРРБ по Договор № РД-02-29-324/19.09.2011.

Проектът се финансира от Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013, Приоритетна ос 5 „Техническа помощ”, Операция 5.1. „Програмиране, управление, мониторинг, оценка и контрол, Проект „Програмиране на регионалното развитие за периода 2014-2020 г.”

Проектът е с продължителност 40 месеца и ще приключи най-късно на 19 януари 2015 г. Представените в доклада анализи ще бъдат актуализирани с нови данни в хода на изпълнението на проекта. Съгласно Техническите спецификации основната цел на проекта е насочена към изготвяне на детайлен социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма за регионално развитие за периода 2014-2020 г., с оглед идентифициране на силни и слаби страни, възможности и заплахи пред развитието на българските райони, приоритетни области за въздействие за преодоляване на несъответствия в развитието, оползотворяване на съществуващите възможности за ускорено и устойчиво социално-икономическо развитие и териториално сближаване. Успоредно анализът ще служи за дефиниране на актуалните проблеми на българските региони и за определяне на стратегия за устойчиво развитие в периода 2012г.- 2022 г. в рамките на Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. Изпълнението на основната цел е обвързано с постигането на следните специфични цели: Специфична цел 1: Да установи настъпилите промени за 7-годишния период (2007-2013) по отношение на икономическото, социалното и инфраструктурното развитие и състоянието на околната среда в районите от ниво NUTS II и ниво NUTS III.

Специфична цел 2: Да очертае настоящата ситуация в социално-икономическото развитие и териториалното сближаване на българските райони, с фокус върху несъответствията в предизвикателствата пред развитието и потенциала и възможностите за развитие.

Специфична цел 3: Да съпостави достигнатото ниво на развитие на българските региони със средните данни за регионите в ЕС и да анализира вътрешнорегионалните и междурегионалните различия. Специфична цел 4: Да анализира и представи тенденциите в развитието на българските райони, области, общини и градове спрямо периода 2004-2006 г., както и тенденциите в развитието за периода 2011-13 г.

Специфична цел 5: Да анализира нуждите, проблемите и възможностите за развитие пред териториите със специфични характеристики.

Специфична цел 6: Да анализира градското развитие и нуждите, проблемите и възможностите за развитие на българските градове и агломерации.

Специфична цел 7: Да анализира секторните политики от регионално и местно значение и възможностите за тяхното координирано и интегрирано адресиране на регионално и местно ниво.

14

Специфична цел 8: Да анализира и изведе силни и слаби страни, възможности и заплахи пред устойчивото и балансирано регионално развитие. Специфична цел 9: Да постави основата, необходима за обективно и реалистично формулиране на стратегията, целите, приоритетните направления и финансово разпределение на средствата при програмиране на финансовия ресурс на оперативната програма за регионално развитие за периода 2014-2020 г Социално-икономическият анализ за целите на ОПРР 2014-2020 г. ще бъде изготвен в следните тематични направления: Тематично направление 1: Обща характеристика и сравнителен анализ на българските райони: междурегионални и вътрешнорегионални различия, както и сравнение с регионите на ЕС.

Тематично направление 2: Изследване на специфичните териториални характеристики. Тематично направление 3: Изследване на градското развитие.

Тематично направление 4: Анализ на националните секторни политики от регионално значение, които остават извън политиката на устойчиво градско развитие, вкл. здравеопазване, социална политика, образование, култура, туризъм, транспортна политика, политика в областта на научноизследователската и развойна дейност и зелена енергия и нисковъглеродна икономика. Тематично направление 5: Анализ на капацитета и възможностите за управление и изпълнение на проекти.

Тематично направление 6: Анализ на източниците на финансиране на регионалното развитие, които ще бъдат на разположение за периода 2014-2020 г. На базата на основните изводи и констатации от социално-икономическия анализ ще бъде изготвен SWOT анализ. В съответствие с методологията на стратегическото планиране, неговото предназначение е да бъде използван като „мост” и основа за разработването на стратегическата част на ОПРР, вкл. при формулиране на нейните цели и приоритети.

Настоящият аналитичен доклад е разработен в рамките на Етап 2 „Фокусиране на анализа” в резултат от изпълнението на:

Тематично направление 2: Изследване на специфичните териториални характеристики;

Тематично направление 3: Изследване на градското развитие.

Тематично направление 4: Анализ на националните секторни политики от регионално значение, които остават извън политиката на устойчиво градско развитие, вкл. здравеопазване, социална политика, образование, култура, туризъм, транспортна политика, политика в областта на научноизследователската и развойна дейност и зелена енергия и нисковъглеродна икономика.

Тематично направление 5: Анализ на капацитета и възможностите за управление и изпълнение на проекти.

Тематично направление 6: Анализ на източниците на финансиране на регионалното развитие, които ще бъдат на разположение за периода 2014-2020 г.

15

В съответствие с Техническите спецификации и след одобряване от страна на Възложителя на Специфичен доклад, настоящият аналитичен доклад има съдържание и структура, съответстващи на петте изброени тематични направления.

При изготвянето на анализите по отделните тематични направления са използвани разнообрази методи, които са разгледани подробно в отделни точки, предхождащи съответните анализи.

16

II. Изследване на специфичните териториални характеристики

1. Въведение и цел на изследването

В съответствие с Техническите спецификации анализът по Тематично направление 2 включва анализ на следните групи територии:

Селски общини и територии;

Планински общини и територии;

Черноморски общини;

Дунавски общини;

Гранични общини;

Централни и периферни (изоставащи в своето развитие) общини;

Общини в градски агломерации;

Общини със специфичен местен потенциал и сравнителни предимства. За всяка една от посочените територии са анализирани:

териториалния им обхват;

основни социално-икономически характеристики;

несъответствията и възможностите пред социално-икономическото им развитие,

сравнителните предимства, с които тези територии разполагат, като бъдат обосновани и възможности за предоставяне на обособено финансиране.

Териториите със специфични териториални характеристики са анализирани както в общонационален план, така и на равнище район от ниво 2.

2. Обхват на специфичните територии, методологически подход и информационно осигуряване

Съгласно техническите спецификации обхватът на специфичните територии трябваше да бъде определен в Националната концепция за пространствено развитие на България за периода до 2020 г. Разработването на тази концепция ще се извърши в рамките на отделен договор, който бе подписан в началото на м. юни 2012 г. с избран от МРРБ консултант. Това разминаване във времето между изпълнението на анализа по ТН 2 и изпълнението на договора за разработването на Националната концепция за пространствено развитие на България за периода до 2020 г. наложи Обединение „Регионални анализи за 2014+” да определи и обоснове обхват на всяка една от специфичните територии, които в последствие да анализира.

Определянето на това дали една община принадлежи към дадена специфична териториална група е обект на специален анализ, включващ влиянието на природогеографски и демографски фактори, на производствени връзки, транспортна достъпност, обвързаност на социалните системи и т.н. Подобно специално изследване

17

не може да бъде обект на този анализ. Затова, поради липса на актуална информация за принадлежността на общините към съответните групи, обхватът им е определен на базата на съществуващи и достъпни за нас групировки, правени по различни поводи.

По конкретно:

Селските общини включват 231 общини, бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР);

Планинските общини включват 109 общини, разположени в планински райони на страната, като основен критерий за определяне на една община като планинска е разчленеността на релефа и надморската височина;

Граничните общини включват 77 общини, чиито граници съвпадат с държавната граница на страната, независимо дали е сухоземна или морска граница;

Дунавските и черноморските общини включват съответно 34 и 21 общини, които са членове на съответно на Асоциацията на дунавските общини (АДО) и Асоциацията на черноморските общини (АЧО). Тези две групи общини включват както общини с непосредствен излаз на р. Дунав и Черно море, така и общини без такъв излаз, които обаче поради исторически, икономически и др. причини се самоопределят съответно като дунавски и черноморски.

Списъците с общините, попадащи в посочените специфични територии е представен в приложение към настоящия доклад.

Прегледът на списъците на общините показва, че повечето общини попадат в повече от една от горните групи, като „членството” в три и дори четири групи не е изключение. Това от една страна затруднява интерпретацията на резултатите от анализа, а от друга – формулирането на предложения за специфично финансиране, насочено към потребностите на определена група общини. Обект на анализ на противоречието между централни и периферни общини са областите, които като най-дълготрайни териториални структури естествено са формирали един централен град, който концентрира икономическата мощ на района и доминира над околното, предимно аграрно пространство. Анализът на градските агломерации включва 36-те агломерации и включените в тях 86 общини съгласно Приложение 3 на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” (ОПРР).

Методологическият подход при изследването на специфичните териториални характеристики включва използването на разнообразен набор от показатели.

Териториалният обхват на специфичните териториални групи е изследван чрез: площта на съответната група общини спрямо общата територия на страната; площта на общините от съответната група, попадащи в даден район от ниво 2 спрямо общата територия на района; брой на населението на съответната група общини спрямо общото население на страната; брой на населението от съответната група, попадащи в даден район от ниво 2 спрямо общия брой на населението на района. Основните характеристики на специфичните територии са изследвани чрез обобщаваща оценка, включваща следните групи ключови показатели, които са баланс между възможности за информационно осигуряване и необходимост от системно отразяване на социално-икономическото развитие на общините.

18

1. Демография - естествен прираст (по данни на НСИ); - миграция (по данни на НСИ);

- образователно равнище на населението (по данни на НСИ); - възрастова зависимост на населението (по данни на НСИ).

2. Икономика - данък транзакции с имущество/1 жител (по данни от отчетите на общинските бюджети – от база данни на НСОРБ);

- брой нощувки в средства за настаняване/1000 жители (по данни на НСИ);

- ИЗП/1 жител (по данни на МЗГ);

- равнище на безработица (по данни на НСИ);

- брой новооткрити фирми на 10 хил.ж. от населението (по данни от НСИ) 3. Инфраструктура

- общински пътища на 1000 кв.км. (от базата данни на НСОРБ); - разходи за благоустройство в общинските бюджети на1 жител (по данни от отчетите на общинските бюджети – от база данни на НСОРБ); - брой на леглата в здравни заведения (по данни на НСИ);

- места в заведенията за социални услуги в общността (по данни на НСИ); - инвестиции в общинските бюджети на 1 жител (от базата данни на НСОРБ);

4. Доходи и имуществено състояние - данък сгради на 1 жител (от базата данни на НСОРБ);

- данък МПС на 1жител (от базата данни на НСОРБ); - социални помощи на1 жител (по данни от АСП);

5. Социални услуги - дял на децата в детски ясли и градини от населението на възраст 3-6 г. (по данни на НСИ); - общопрактикуващи лекари на 1000 ж. (по данни на НСИ);

- разходи за социални услуги в общността на 1ж. (по данни от отчетите на общинските бюджети – от база данни на НСОРБ)

- разходи за култура на 1 жител (по данни от отчетите на общинските бюджети – от база данни на НСОРБ)

6. Динамика на населението за периода 1995-2011 г. (по данни на НСИ) Данните за по-голямата част от горните показатели са за 2010 г. Изключение правят общинските пътища. Данните за общинските пътища са от 2006 г. и са предоставени от НСОРБ. Този показател променя изключително малко стойността си през годините и това е основание за използването му при изчисляването на обобщаващата оценка за 2010 г. Още повече, че пропорционалните промени (увеличение/намаление) за всички общини не се отразяват на влиянието на съответния показател във формирането на

19

крайната оценка. Образователното равнище на населението е изчислено като среден брой години, падащи се на 1 жител на базата на данните от преброяването от 2011 г. Избраните групи показатели характеризират развитието на общините във всички аспекти – демографски, икономически, инфраструктурно, от позициите на доходите, имущественото състояние и получаваните социални услуги от населението. Шестата група се състои само от един показател, но отразява комплексното действие на всички показатели за един достатъчно дълъг период от време – 15 години чрез оценката на хората за съществуващата територия с нейния потенциал и възможности за реализация. Тази оценка кара хората да се придвижват от по-лошите към по-добрите места за живеене и работа. Включените в отделните групи показатели са добре балансирани и характеризират сравнително добре съответните системи. Всяка една от представените 6 групи показатели участват с равен дял в обобщаващата оценка. Тази оценка се изчислява на два етапа. В рамките на първия етап се изчислява стойността на групови показатели – за демографско развитие, за икономическо развитие, за инфраструктура и т.н. От тези групови показатели на втория етап се изчисляват обобщаващи оценки на социално-икономическото развитие на отделните общини. Привеждането на отделните показатели в единна размерност става като те се отнесат към най-високата стойност на съответния показател, получен от отделна община. По този начин равнищата на всеки показател се представят в проценти като общината с най-високо равнище получава 100%, а останалите – процент, равен на отношението на тяхната стойност към най-високата стойност. Така например, ако по даден показател община Х има стойност 20, а най-високата стойност на този показател е на община У и е равна на 80, то община У ще получи 100%, а община Х 25% (20:80).

Груповите показатели са средни аритметични стойности на включените в групата показатели, а обобщаващата оценка – средна аритметична на груповите стойности.

Ранжирането на общините според равнището на обобщаващите оценки е представено в Приложение към настоящия доклад.

3. Сравнителен анализ на развитието на специфичните територии

Анализът на всяка специфична територия е структуриран по следния начин:

(а) териториален обхват – делът на населението и територията на специфичната група общини спрямо страната като цяло. Разпределение на съответната група общини по райони от ниво 2;

(б) общо социално-икономическо състояние в контекста на средното за страната – чрез сравнение на обобщаващата оценка за социално- икономическото състояние на специфичната територия със средната за страната оценка; (в) анализ на различни аспекти от състоянието на общините от съответната специфична територия в контекста на средното за страната – чрез сравняване спрямо средното за страната на оценките за демографско състояние, за икономическо състояние, за имуществен и доходен статус на населението, за състояние на инфраструктурата, за състоянието на публичните услуги и за промените в броя на населението;

20

(г) анализ на вътрешногруповата диференциация между общините от съответната специфична територия според обобщаващата оценка за социално- икономическото им развитие спрямо средната за страната оценка;

(д) обобщаване на основните предимства и недостатъци на общините от съответната специфична територия спрямо средното за страната равнище на развитие.

3.1. Селски общини

3.1.1. Териториален обхват

В селските общини живеят малко над 3 млн.жители, които са 40,3% от населението на страната. Територията на селските общини е 90277,3 кв.км., или 81,3% от цялата територия на страната. Тези общини са почти равномерно разпределени по райони от ниво 2. Относително най-голям дял от населението, живеещо в селски общини – 24% и територия – 20% попадат в ЮЦР, а най-малък – по 12% от населението и територията са в СЦР. Отнасянето на данните за селските общини към общото население и територия на съответните райони показва, че по-голямата част от районите гравитират около средните за страната показатели. Изключения при населението са СЗР, чийто дял на селските общини е 56% и ЮЗР с дял 27%, а отклонения при територията се наблюдават за СИР – 88% и СЦР – 74%.

Таблица СТ- 1. Дял на селските общини в населението и територията на районите от ниво 2

Население Територия

СЗР 56.7% 81.2%

СЦР 40.9% 73.6%

СИР 40.7% 88.4%

ЮИР 41.4% 81.7%

ЮЦР 47.5% 81.5%

ЮЗР 27.1% 81.6%

Източник: НСИ

3.1.2. Основни характеристики

Следващите таблици и картата представят оценките за социално- икономическото състояние на общините от специфичната територия, въз основа на които се извършва анализът.

21

Таблица СТ- 2. Оценки за социално- икономическото състояние на селските общини

Източник: Собствени изчисления на база информация от НСИ и институционални бази данни

Обобщ. оценка

Оценка за демографско

състояние

Оценка за

промени в бр.на

население

Оценка за икономическо

състояние

Оценка за

имущ. и

доходен статус

Оценка за състоянието на

инфраструктурата

Оценка за състоянието

на публичните

услуги

1. Р. България - средно 36.4 69.5 54.8 26.5 24.0 15.0 28.5 2. Селски общини 31.8 63.2 45.5 23.8 18.0 12.5 27.5 Разлика (1-2) 4.6 6.3 9.2 2.7 5.9 2.5 1.0 % от средното за Р. България (2/1*100) 87% 91% 83% 90% 75% 83% 97%

22

Карта СТ- 1. Групиране на селските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

Фигура СТ- 1. Подреждане на селските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

0,0

10,0

20,0

30,0

40,0

50,0

60,0

70,0

БЪЛГА

РИЯ

Коп

ривщ

ица

Бело

слав

Вел

инг

рад

Чеп

елар

е

Гълъ

бово

Пан

агю

рищ

е

Харм

анли

Ник

олае

во

Лук

овит

Кар

лово

Нов

и П

азар

Мед

кове

ц

Чирп

ан

Бело

во

Брат

я

Алф

атар

Елхо

во

Сито

во

Лък

и

Опа

ка

Руж

инц

и

Цар

Кал

оян

Мад

жар

ово

Източник: Собствени изчисления на база информация от НСИ и институционални

бази данни

Таблица СТ- 3. Групиране на селските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

Име на общината



Обобщ.

оценка Име на

общината Обобщ. оценка



БЪЛГАРИЯ 36.4 Етрополе 32.9 Върбица 30.7 Каспичан 28.7 СЕЛСКИ ВСИЧКО 31.8 Борино 32.7 Руен 30.7 Тутракан 28.6

Първа група Пещера 32.7 Главиница 30.6 Златарица 28.6 Несебър 66.5 Провадия 32.7 Джебел 30.6 Левски 28.6 Банско 51.8 Костенец 32.7 Твърдица 30.5 Завет 28.6 Приморско 47.1 Павел баня 32.7 Кнежа 30.5 Ситово 28.6 Бяла 44.4 Кресна 32.6 Венец 30.5 Септември 28.5 Созопол 44.4 Панагюрище 32.6 Крушари 30.5 Рила 28.5 Балчик 43.8 Неделино 32.6 Дулово 30.4 Борово 28.5 Божурище 42.2 Родопи 32.6 Чирпан 30.4 Смядово 28.4 Челопеч 40.6 Симитли 32.6 Мадан 30.4 Лъки 28.3 Копривщица 40.2 Стамболово 32.5 Роман 30.4 Ветрино 28.3 Разлог 40.1 Доспат 32.4 Дългопол 30.4 Червен Бряг 28.3 Поморие 39.7 Харманли 32.4 Хитрино 30.4 Болярово 28.2 Каварна 38.6 Белене 32.3 Медковец 30.3 Две могили 28.2 Царево 38.6 Дряново 32.3 Мездра 30.3 Искър 28.1 Девня 38.5 Ябланица 32.3 Димово 30.3 Иваново 28.0 Аксаково 37.8 Ракитово 32.2 Добрич - селска 30.2 Оряхово 28.0 Гоце Делчев 37.0 Годеч 32.2 Тервел 30.1 Чупрене 27.9 Пирдоп 36.7 Айтос 32.2 Омуртаг 30.1 Никопол 27.9 Белослав 36.5 Карнобат 32.2 Берковица 30.1 Симеоновград 27.9

24

Втора група Долни Чифлик 32.2 Априлци 30.0 Опака 27.9

Елин Пелин 36.3 Вършец 32.1 Момчилград 30.0 Угърчин 27.8 Костинброд 36.2 Кайнарджа 32.1 Камено 29.9 Брусарци 27.8 Правец 36.1 Баните 32.1 Белово 29.9 Опан 27.7 Сопот 35.9 Златоград 32.0 Попово 29.9 Бойчиновци 27.6

Петрич 35.7

Севлиево 32.0

Бяла Слатина 29.8

Долна Митрополия 27.6

Суворово 35.7 Николаево 31.9 Нова Загора 29.8 Долни Дъбник 27.5 Велинград 35.7 Ново село 31.8 Ковачевци 29.7 Кула 27.4 Чавдар 35.6 Трета група Стрелча 29.6 Сливо поле 27.4 Марица 35.6 Сливница 31.8 Никола Козлево 29.6 Кирково 27.1 Козлодуй 35.4 Луковит 31.7 Мирково 29.5 Трън 27.0 Аврен 35.4 Исперих 31.7 Калояново 29.5 Вълчедръм 27.0 Батак 35.4 Съединение 31.7 Велики Преслав 29.5 Сухиндол 26.9 Ботевград 35.2 Брегово 31.6 Ардино 29.4 Брезово 26.8

Сандански 35.2 Гурково 31.6 Сунгурларе 29.4 Полски Тръмбеш 26.7

Долна баня 35.2 Тетевен 31.4 Стражица 29.3 Самуил 26.7 Раднево 35.1 Карлово 31.4 Радомир 29.3 Лесичово 26.7 Шабла 35.1 Лом 31.4 Елхово 29.3 Хайредин 26.4 Свиленград 35.1 Рудозем 31.4 Павликени 29.3 Тунджа 26.4 Якоруда 34.8 Хисаря 31.3 Ивайловград 29.2 Лозница 26.3 Кричим 34.8 Любимец 31.3 Кубрат 29.2 Ружинци 26.2 Златица 34.4 Сатовча 31.3 Алфатар 29.2 Бобошево 26.1 Самоков 34.1 Лясковец 31.3 Антоново 29.1 Четвърта група Ихтиман 34.1 Нови Пазар 31.3 Пордим 29.1 Цар Калоян 25.9 Антон 34.1 Девин 31.2 Якимово 29.1 Ценово 25.8 Перущица 34.1 Каолиново 31.2 Първомай 29.1 Бойница 25.7 Чепеларе 34.0 Средец 31.2 Струмяни 29.0 Ветово 25.7

Троян 34.0

Брацигово 31.1

Братя Даскалови 29.0

Летница 25.6

Белица 33.7 Своге 31.1 Мъглиж 29.0 Крумовград 25.5 Гърмен 33.5 Белоградчик 31.0 Котел 29.0 Криводол 25.4

Трявна 33.4 Горна Малина 31.0 Стралджа 28.9 Тополовград 25.2

Сапарева баня 33.4 Бяла (Русе) 31.0 Бобов дол 28.9 Георги Дамяново 24.9

Куклен 33.4 Елена 30.9 Малко Търново 28.8 Гулянци 24.9 Стамболийски 33.3 Садово 30.9 Вълчи дол 28.8 Земен 23.7 Раковски 33.2 Черноочене 30.9 Брезник 28.7 Маджарово 22.7 Хаджидимово 33.0 Борован 30.8 Мизия 28.7 Невестино 22.5 Генерал Тошево 33.0 Драгоман 30.7 Кочериново 28.7 Грамада 22.2

Гълъбово 33.0 Минерални бани 30.7 Чипровци 28.7 Макреш 21.6

Трекляно 20.1 Източник: Собствени изчисления на база информация от НСИ и институционални

бази данни Общо социално-икономическо състояние Анализът на резултатите показва (вж. Таблица СТ-2), че обобщаващата оценка за социално- икономическото състояние на селските общини (31.8) е значително по-ниска (с 12.7%) от средната за страната оценка (36,4). Това е логично следствие от състава на

25

тази специфична територия, която обхваща 231 общини (над 87% от всички български общини), сред които преобладават малки, отдалечени, изолирани, обезлюдяващи, бедни, изостанали и/или със затихващи функции териториални единици.

Специфични аспекти на социално-икономическото състояние Демографско състояние. Оценката за демографското състояние на групата селски общини е много по-ниска от средната за страната оценка (69,5)- с около 9% (вж. Таблица СТ-2). Това означава, че тази специфична територия в много по-силна степен е засегната (а в перспектива – заплашена) от демографския срив. Промени в броя на населението. Недоброто социално-икономическо състояние на анализираната специфична територия като цяло и на значителна част от съставляващите я селски общини ги е превърнало в непривлекателно място за живеене. Поради това оценката за промяната в броя на живеещото там население е изключително неблагоприятна - с около 17% по- ниска от средната за страната (54,8) - вж. Таблица СТ-1. Икономическо състояние. Оценката за икономическото състояние на разглежданата съвкупност от общини (23.8) е с около 10% по-ниска от средната за страната оценка, която е 26.5 (вж. Таблица СТ-2). Този резултат можеше да е и по-нисък, ако върху средната за специфичната територия оценка не оказваха влияние силно развити общини от тази група – напр. Несебър, Банско, Приморско, Созопол, Балчик, Бяла (развит морски или планински туризъм), Божурище, Поморие, Девня, Пирдоп, Белослав (развита промишленост). Тези общини са водещи по обобщаващата си оценка не само в групата на селските общини, но и в класацията на всички общини в страната. Имуществен и доходен статус на населението. Недоброто общо (средно) социално-икономическо състояние на анализираната тук група общини, както и тяхното лошо демографско състояние, рефлектира върху неблагоприятния имуществен и доходен статус на хората, живеещи там: средната оценка за този статус в специфичната територия е с около 25% по ниска от средната за страната – 24,0 (вж. Таблица СТ-2). На фона на добрата оценка за икономическо състояние това е индикатор за неравномерно разпределение на постиганите крайни резултати от развитието.

Състояние на инфраструктурата. Оценката за това състояние също значително отстъпва на средната за страната - с около 17% - 15,0 (вж. Таблица СТ-2). Това на свой ред – заедно напр. с лошия имуществен и доходен статус, води до влошаване на условията за живот и бизнес в преобладаваща част от общините от тази специфична територия. Състояние на публичните услуги. Оценката за състоянието на разглежданата част от публичните услуги е незначително по- ниска до средната за страната - 28,5. В контекста на значителните различия по други от разгледаните аспекти на социално- икономическото състояние, това подсказва, че достъпът и осигуреността на жителите на тази специфична територия с публични услуги е на относително добро ниво.

Вътрешногрупова диференциация между общините Според равнището на обобщаващата им оценка за социално- икономическото развитие спрямо средната за страната обобщаваща оценка, общините от специфичната територия в случая се диференцират в четири групи (вж. Карта СТ-1, Фигура СТ-1):

Първа група – с оценки над средните за страната.

26

Втора група – с оценки между средната за страната и средната за специфичната територия.

Трета група - с оценки между средната за специфичната територия и прага на критичност за тази група общини.

Четвърта група – с оценки под прага на критичност. По такъв начин, фактически тези групи отразяват различната степен на развитост на отделните селски общини. Анализът на данните показва следното:

(а) разпределението по групи е както следва: първа група – 18 общини (7.8% от цялата съвкупност); втора група – 66 общини (28.6% от цялата съвкупност); трета група – 131 общини (56.7% от цялата съвкупност); четвърта група – 16 общини (6.9% от цялата съвкупност). Това разпределение отразява:

Наличие на голяма поляризация в общото социално- икономическо състояние на селските общини: на двата полюса (над средното за страната и под прага на критичност) са равен брой общини.

Степента на развитие на около 38% от цялата съвкупност общини е над средното за специфичната територия като цяло, а 29% са под средното за страната, но над средното за специфичната територия.

Над половината от селските общини са в диапазона „под средното за специфичната територия ниво на развитие, но над прага на критичност”.

(б) В първата група попадат – както се посочи и по- горе, общини чиято икономическа структура е доминирана от туризма (морски или планински) или от сравнително добре развита промишленост и/или гравитират около някой значителен център на развитие (напр. около София - Божурище, Правец, Е.Пелин; около Варна – Аксаково, Бяла). Тези общини трудно могат да се нарекат „селски” – и като структура на икономиката и като синоним на изостаналост. Диференциацията в оценките им за развитие е сравнително голяма (размахът, т.е. – разликата между минималната и максималната оценка е над 30, а коефициентът на вариация – над 15).

(в) В последната група попадат много изостанали селски общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални. Тези общини се намират в различни части на страната, но преобладават тези от Северозападния район.

(г) Другите две групи са разнообразни по състав, като всяка от съставляващите ги общини има своя силна страна, която извежда общата оценка било над средната за съвкупността, било (повече или по- малко) – над прага на критичност. Разбира се, общините в близост до граничните стойности на съответната група имат потенциал да преминат в по- горната благоприятна група или да влошат мястото си в подреждането. Диференциацията в тези две групи не е толкова силно изразена като в първата: размахът на оценките във втората група е едва 4.5, а в третата (най- многобройната) – само 5.7; съответно на това и коефициентите на вариация са незначителни (съответно 1% и 4%).

27

Таблица СТ- 4. Групиране на селските общини по райони от ниво 2 според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

1 гр. 2 гр. 3 гр. 4 гр. Всичко

СЗР 0 8 33 7 48

СЦР 0 2 22 3 27

СИР 6 6 19 0 31

ЮИР 5 6 17 0 28

ЮЦР 0 22 25 3 50

ЮЗР 7 22 15 3 47

Всичко 18 66 131 16 231


Данните от Таблица СТ-4 и картата дават възможност да се направят изводи за позиционирането на селските общини в районите от ниво 2:

В СЗР няма добре развити селски общини от първа група. Най- голям е броят на общините от трета група (33 от общо 48 в района). Във втора и последната четвърта група попадат съответно 8 и 7 общини. Тази структура показва, че нивото на развитие на повечето селски общини в района е ниско и/или под критичната граница.

Подобно е позиционирането и структурирането на общините в СЦР: отново няма добре развити селски общини, най- многочислена (с 22 общини) е третата група, с ниво на развитие под средното за специфичната територия, но над критичната граница, следвана от последната група от 3 изоставащи общини.

В СИР структурата в позиционирането е значително по- благоприятна: там няма силно изоставащи (критични) общини, като 12 от общо 31 селски общини в района са в първите две водещи групи. Това е белег за хомогенност в развитието на селските общини от района.

В ЮЗР картината е най- пъстра. Най- голямо е натрупването на селски общини във втора и трета група (съответно 22 и 15 от общо 47). Заедно с това има 7 силно развити общини и само 3 – под критичния праг. Това разнообразие, в което преобладават селски общини в относително по- добро икономическо състояние е рефлексия на общото добро социално- икономическо позициониране на ЮЗР като цяло.

В ЮЦР преобладаваща част от селските общини се позиционира в благоприятната втора група (22 от общо 50) и в средняшката трета (25 общини). В първа група няма общини от този район, но и в групата на изоставащите неговото представителство е незначително (само 3 общини). Следователно, в ЮЦР развитостта на селските общини може да се характеризира като относително по- хетерогенна.

В ЮИР структурирането е сходно на това в СИР –няма силно изоставащи общини, като 11 (или 48%) са в първите две водещи групи. Това е белег за хомогенност в развитието на селските общини от района.

28

3.1.3. Слабости и несъответствия и възможности и сравнителни предимства на социално-икономическото развитие на общините от специфичната територия

Общото (средно) социално- икономическо състояние на съвкупността от 231 общини от тази голяма специфична територия е по- лошо от средното за страната. Това се дължи на значителния брой малки, бедни, изостанали и/или със затихващи функции териториални единици, участващи в тази съвкупност.

В два от районите (СЗР и СЦР) поляризацията в позиционирането на селските общини според общата им оценка за развитието е сравнително малка, за разлика от ЮЦР и особено от ЮЗР. От гледна точка на регионална политика, насочена към намаляване на различията, тази картина подсказва необходимост от евентуално по- засилено подпомагане на селските общини с критично ниво на развитие от СЗР, СЦР, ЮЦР и ЮЗР.

Оценките за различните страни (аспекти) от развитието на селските общини са нееднородни:

Преобладаваща част от тях – за демографско състояние, за промените в броя на населението, за икономическото състояние, за имуществения и доходния му статус, както и за състоянието на инфраструктурата, са по- неблагоприятни от средните за страната оценки на същите аспекти.

Оценката за състоянието на публичните услуги е сходна на средната за страната, което е положителен момент, отразяващ сравнително добрата осигуреност на жителите на тази специфична територия с публични услуги.

Тази специфична територия, следователно, е много хетерогенна от гледна точка на социално- икономическото състояние и развитост на съставляващите я селски общини. Това показва, че те трудно могат да бъдат поставени под общ знаменател при набелязването на специфични мерки в подкрепа на тяхното развитие. От гледна точка на целите на сближаването, от целенасочена подкрепа се нуждаят общините от третата и особено от четвъртата група, но от гледна точка на укрепване на моторите на развитие – специфична подкрепа/стимулиране следва да се оказва на общините от първите две групи (на относително по- развитите общини). В този смисъл, критериите, определящи обхвата на общините от тази специфична територия се нуждаят от прецизиране с оглед преодоляването на сегашната й хетерогенност и голям териториален обхват.

3.2. Планински общини


В планинските общини живеят малко над 3 млн.жители, които са 41,1% от населението на страната. Територията на планинските общини е 44878,9 кв.км., или 40,4% от цялата територия на страната. Тези общини са изключително неравномерно разпределени по райони от ниво 2. Две-трети от населението, живеещо в планински общини и почти половината от територията на планинските общини попадат в ЮЗР. На следващо място е ЮЦР съответно със 17% от населението и 28% от територията на планинските общини. В останалите райони от ниво 2 живее между 1-5% от населението на планинските общини

29

и попада между 3-9% от територията на планинските общини. Отнасянето на данните за планинските общини към общото население и територия на съответните райони показва, че ЮЗР е практически изцяло съставен от планински общини, ЮЦР също се характеризира с „планински” облик, а останалите райони могат да се характеризират като преобладаващо равнинни.

Таблица СТ- 5. Дял на планинските общини в населението и територията на районите от ниво 2

Население Територия СЗР 12,0% 21,3% СЦР 15,8% 19,5% СИР 2,4% 8,9% ЮИР 15,3% 19,3% ЮЦР 34,9% 55,7% ЮЗР 100,0% 100,0%



Следващите таблица и карта съдържат оценките за социално-икономическото състояние на общините от специфичната територия, въз основа на които се извършва анализът.

Таблица СТ- 6. Оценки за социално- икономическото състояние на планинските общини




състояние

Оценка за промени в

бр.на населението


състояние

Оценка за

имущ. и



инфраструктурата



услуги

1. Р. България - средно 36.4 69.5 54.8 26.5 24 15 28.5 2. Планински общини - всички 38.6 71.3 59.8 26.8 28.3 17 28.3 3. Планински общини – без София 33.1 66.3 49.9 22.5 18 13.6 28.6 Разлика (1-2) -2.2 -1.8 -5.0 -0.3 -4.3 -2.0 0.2 Разлика (1-3) 3.3 3.2 4.9 4.0 6.0 1.4 -0.1 % от средното за Р. България (2/1*100) 106% 103% 109% 101% 118% 113% 99% % от средното за Р. България (3/1*100) 91% 95% 91% 85% 75% 91% 100%

Карта СТ- 2. Групиране на планинските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

31

Фигура СТ- 2. Подреждане на планинските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

0,0

10,0

20,0

30,0

40,0

50,0

60,0

БЪЛ

ГАРИ

Я

Бож

урищ

е

Пир

доп

Кост

инбр

од

Пер

ник

Якор

уда

Троя

н

Гърм

ен

Етро

поле

Дря

ново

Родо

пи

Дос

пат

Гурк

ово

Дра

гом

ан

Елен

а

Руен

Дж

ебел

Ант

онов

о

Ард

ино

Коте

л

Смяд

ово

Кирк

ово

Нев

ести

но


бази данни

Таблица СТ- 7. Групиране на планинските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие








Обобща-ваща

оценка БЪЛГАРИЯ 36.4 Златица 34.4 Ракитово 32.2 Белово 29.9 ВСИЧКО ПЛАНИНСКИ 38.6

Габрово 34.3

Годеч 32.2

Ковачевци 29.7

ПЛАНИНСКИ (БЕЗ СОФИЯ) 33.1

Самоков 34.1

Вършец 32.1

Стрелча 29.6

Първа група Ихтиман 34.1 Баните 32.1 Мирково 29.5 Банско 51.8 Антон 34.1 Златоград 32.0 Ардино 29.4 София (столица) 46.8 Перущица 34.1 Севлиево 32.0 Радомир 29.3 Божурище 42.2 Чепеларе 34.0 Сливница 31.8 Антоново 29.1 Челопеч 40.6 Троян 34.0 Гурково 31.6 Струмяни 29.0 Копривщица 40.2 Белица 33.7 Тетевен 31.4 Мъглиж 29.0 Разлог 40.1 Гърмен 33.5 Карлово 31.4 Котел 29.0 Благоевград 39.2 Трявна 33.4 Рудозем 31.4 Бобов дол 28.9

Гоце Делчев 37.0 Сапарева баня 33.4 Хисаря 31.3 Брезник 28.7

Пирдоп 36.7 Кюстендил 33.3 Сатовча 31.3 Кочериново 28.7 Смолян 36.7 Трета група Девин 31.2 Чипровци 28.7

Втора група Хаджидимово 33.0 Брацигово 31.1 Златарица 28.6

Елин Пелин 36.3 Дупница 33.0 Своге 31.1 Рила 28.5 Костинброд 36.2 Етрополе 32.9 Белоградчик 31.0 Смядово 28.4 Правец 36.1 Борино 32.7 Горна 31.0 Лъки 28.3

32

Малина Петрич 35.7 Пещера 32.7 Елена 30.9 Угърчин 27.8 Велинград 35.7 Костенец 32.7 Черноочене 30.9 Кирково 27.1 Чавдар 35.6 Павел баня 32.7 Драгоман 30.7 Трън 27.0 Батак 35.4 Кресна 32.6 Върбица 30.7 Лесичово 26.7 Перник 35.4 Панагюрище 32.6 Руен 30.7 Четвърта група Ботевград 35.2 Неделино 32.6 Джебел 30.6 Бобошево 26.1 Сандански 35.2 Родопи 32.6 Твърдица 30.5 Крумовград 25.5

Долна баня 35.2 Симитли 32.6 Мадан 30.4 Георги Дамяново 24.9

Асеновград 34.8 Доспат 32.4 Берковица 30.1 Земен 23.7 Якоруда 34.8 Казанлък 32.3 Априлци 30.0 Невестино 22.5 Кричим 34.8 Дряново 32.3 Момчилград 30.0 Трекляно 20.1


Общо социално-икономическо състояние Анализът на резултатите показва (вж. Таблица СТ-6), че обобщаващата оценка за социално- икономическото състояние на планинските общини е по- висока (с 6%) от средната за страната оценка (36,4). Това се дължи на влиянието на Столична община, която е сред водещите в стопанско и социално отношение териториални единици. Изключването на Столична община води до значително намаляване (с около 9% под средната за страната) на обобщаващата оценка за цялата съвкупност от останалите 108 общини. Подобно е влиянието на столицата върху промените на всички оценки за специфичните аспекти на социално- икономическото състояние на планинските общини.

Специфични аспекти на социално-икономическото състояние Демографско състояние. Оценката за демографското състояние на пълната група планински общини е малко по- висока от средната за страната оценка (69,5) - с около 2% (вж. Таблица СТ-6), което означава по- благоприятни средни демографски характеристики. Отново обаче изключването на Столична община води до „нормализиране” на картината: оценката става с 5% по- лоша от средната, което означава, че преобладаващата част от тази специфична територия в много по- силна степен е засегната от негативните процеси, характеризиращи демографския преход на страната. Промени в броя на населението. И тук картината е диаметрално противоположна „с” и „без” столицата, която през последните 20 години се превърна в притегателно място за живеене и труд за много българи. По- ниската с около 9% оценка от средната за страната за редуцираната група от 108 планински общини показва (вж. Таблица СТ-6), че тяхното население е оценило с напускането си и/или с ниската си репродуктивност неблагоприятните условия за живот и реализация, което води до ускорено обезлюдяване на преобладаваща част от тази специфична територия.

Икономическо състояние. Отново столичната икономика е основната причина оценка за икономическото състояние на специфичната територия като цяло (26.8) да е много близко до средната за страната – 26,5 (вж. Таблица СТ-6). Без Столична община обаче оценката спада с почти 15% под средното за страната равнище, което изглежда по- реалистично предвид преобладаващия състав и профил на общините от тази

33

специфична територия – малки, географски отдалечени и икономически изолирани и слабоконкурентни. Имуществен и доходен статус на населението. Изключително силно е влиянието на Столична община върху оценките за този статус на населението в специфичната територия. По- високите доходи на живеещите и работещите в столицата им позволяват (особено в годините на растеж до 2008 г.) да поддържат по- висок стандарт в сравнение със средния за страната (това е и ключова причина за миграцията към столичния град). Изключването на Столична община води до драстичен спад на оценката с около 25% под средното за страната (вж. Таблица СТ-6), което е показателно за големите диспропорции в имуществения и доходния статус на „столичното” население и жителите на останалите планински общини.

Състояние на инфраструктурата. Отново оценките „с” и „без” столицата са коренно различни. Неучастието на Столична община във формирането на оценката за състоянието на инфраструктурата в специфичната територия води до нейната по- ниска стойност с 10% спрямо средната за страната, която е 15,0 (вж. Таблица СТ-6). Това – заедно напр. с продължаващото обезлюдяване и застаряване, с лошия имуществен и доходен статус, води до деградиране на условията за живот и бизнес в преобладаваща част от общините от тази специфична територия. Състояние на публичните услуги. Единствено тази специфична оценка не се влияе от присъствието/отсъствието на столицата и тя е идентична със средната за страната (28,5). В контекста на значителните различия по другите аспекти на социално- икономическото състояние, това – както и при селските общини, подсказва, че жителите на разглежданата специфична територия не са ощетени по отношение на достъпа и осигуреността им с публични услуги. Вътрешногрупова диференциация между общините Според равнището на обобщаващата им оценка за социално- икономическото развитие спрямо средната за страната обобщаваща оценка, общините от специфичната територия в случая се диференцират в четири групи (вж. Таблица СТ-6, Фигура СТ-2):

Първа група – с оценки над средните за страната.

Втора група – с оценки между средната за страната и средната за специфичната територия.

Трета група - с оценки между средната за специфичната територия и прага на критичност за тази група общини.

Четвърта група – с оценки под прага на критичност. По такъв начин, фактически тези групи отразяват различната степен на развитост на отделните планински общини. Анализът на данните показва следното:

(а) разпределението по групи е както следва: първа група – 11 общини (9.2% от цялата съвкупност); втора група – 27 общини (24.8% от цялата съвкупност); трета група – 66 общини (60.6% от цялата съвкупност); четвърта група – 6 общини (5.5% от цялата съвкупност). Тази структура е сходна на разпределението на селските общини, затова също отразява:

Наличие на значителна поляризация в общото социално- икономическо състояние на планинските общини: на двата полюса (над средното за

34

специфичната група и под прага на критичност) са приблизително 40% от общините, като все пак групата на общините под „прага на критичност” е най- малобройната.

Степента на развитие на над 1/3 от цялата съвкупност общини е над средното за специфичната територия като цяло, а 25% са под средното за страната, но над средното за специфичната територия.

Над 60% от планинските общини са в диапазона „под средното за специфичната територия ниво на развитие, но над „прага на критичност”.

(б) В първата група попадат общини, чиято икономическа структура е диверсифицирана (най-вече София); доминирана от туризма (Банско, Копривщица, Разлог) или добивната промишленост (Челопеч, Пирдоп) и/или гравитират около някой значителен център на развитие (напр. около София - Божурище, Правец, Елин Пелин). Диференциацията в оценките им за развитие обаче е малка (размахът, т.е. – разликата между минималната и максималната оценка е 15, а коефициентът на вариация – около 10%).

(в) В последната група попадат много изостанали селски общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални. Тези общини, с изключение на Крумовград, се намират в граничните западни райони (напр. Трекляно, Земен, Невестино, Бобошево, Г.Дамяново).

(г) Другите две групи са разнообразни по състав, като всяка от съставляващите ги общини има своя силна страна, която извежда общата оценка било над средната за съвкупността, било (повече или по- малко) – над прага на критичност. Диференциацията в тези две групи може да се характеризира като незначителна: размахът на оценките във втората група е само 3.0, а в третата (най- многобройната) – само 6.4; съответно на това и коефициентите на вариация са незначителни (съответно 2,3% и 4,2%). С други думи, независимо от разнообразието на състава, общият социално- икономически профил на планинските общини от съответните групи е сходен.

Таблица СТ- 8. Групиране на планинските общини по райони от ниво 2 според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

1 гр. 2 гр. 3 гр. 4 гр. Всичко

СЗР 0 1 7 1 9

СЦР 0 2 2 0 4

СИР 0 0 3 0 3

ЮИР 0 0 9 0 9

ЮЦР 1 6 24 1 32

ЮЗР 9 18 21 4 52

Всичко 10 27 66 6 109


Данните от Таблица СТ-8 и картата дават възможност да се направят изводи за позиционирането на планинските общини в районите от ниво 2:

35

В СЗР няма добре развити планински общини от първа група. Най- голям е броят на общините от трета група (7 от общо 9 в района), като във втора и последната четвърта група попадат по 1 община. Тази структура показва, че нивото на развитие на повечето планински общини в района е сходно.

В СЦР планинските общини са се концентрирали в две групи - 2 общини има в трета група и 2 – във втора. Положително е, че няма силно изоставащи планински общини, но от друга страна – няма и общини във водещата първа група. Следователно, като цяло структурата на планинските общини в този район (от гледна точка на позиционирането им) може да се определи като хомогенна.

В СИР всичките три планински общини са в трета група, т.е. – с ниво на развитие под средното за специфичната територия, но над критичния праг.

В ЮЗР (който е с подчертано планински релеф) картината е разнообразна. Най- голямо е натрупването на общини във втора и трета група - съответно по 18 и 21 от общо 52, или 75% от цялата съвкупност. Заедно с това има 9 силно развити общини и само 4 – под критичния праг. Това разнообразие, в което преобладават планински общини в относително по- добро икономическо състояние е (отново) рефлексия на общото добро социално- икономическо позициониране на ЮЗР като цяло.

В ЮЦР преобладаваща част от планинските общини се позиционира в благоприятната втора група (6 от общо 32) и в средняшката трета (24 от 32). В първа група,както и в групата на изоставащите общини има по 1 община. Следователно, в ЮЦР развитостта на планинските общини може да се характеризира като относително по- хомогенна.

В ЮИР структурирането е сходно на това в СИР – всичките 9 общини с в третата група, т.е. – с ниво на развитие под средното за специфичната територия, но над критичния праг.


Общото (средно) социално икономическо състояние на съвкупността от 109 общини от тази сравнително голяма специфична територия варира според това дали в оценката участва или не Столична община. Включването й в съвкупността от планински общини извежда всички оценки над средните за страната стойности. Нейното изваждане обикновено води до спад на повечето оценки под средните за страната. Предвид обстоятелството, че Столична община във всички отношения се отличава много от останалите общини, може да се приеме, че описанието и анализът на социално- икономическото състояние и развитие на „редуцирания” обхват на тази специфична територия в по- голяма степен съответства на реалността.

Оценките за различните страни (аспекти) от развитието на планинските общини (без София-град) са преобладаващо неблагоприятни спрямо средното за България. Това се отнася – за демографското им състояние, за промените в броя на населението, за имуществения и доходния му статус, както и за състоянието на икономиката и инфраструктурата.

36

Единственото изключение е оценката за състоянието на публичните услуги, която е сходна на средната за страната. Това отразява сравнително добрата осигуреност на жителите на тази специфична територия с публични услуги.

Диференциацията между общините от четирите групи според степента им на развитие не е голяма. Това се отнася и за специфичната територия като цяло (ако се изключи Столична община, коефициентът на вариация на обобщаващите оценки е под 12%), което означава, че социално- икономическото състояние на общините от тази специфична територия е сходно.

В районите от ниво 2 позиционирането на планинските общини е в повечето случаи сходно, т.е. – в рамките на съответния район няма значителни различия. Единствено в ЮЗР структурата в позиционирането на планинските общини е по- разнообразна, което съответства на (а) големия обхват на тази специфична територия (там са 52 от всички 109 планински общини в страната); (б) разнообразния социално- икономически профил на съставните общини (от гр. София до Трекляно). От гледна точка на регионална политика, насочена към намаляване на вътрешнорегионалните различия, тази картина подсказва необходимост от евентуално по- засилено подпомагане на изоставащите планински общини от ЮЗР.

Тази специфична територия, следователно, е сравнително хомогенна от гледна точка на социално- икономическото състояние и развитост на съставляващите я планински общини. Единственото изключение е Столична община, която единствено по физико- географски признак може да бъде определена като „планинска”. Това показва, че от гледна точка на регионалната политика тези общини могат да бъдат поставени под общ знаменател при набелязването на специфични мерки в подкрепа на тяхното развитие.

3.3. Дунавски общини


В дунавските общини живеят малко над 700 хил. жители, които са 9,6% от населението на страната. Територията на дунавските общини е 12989 кв.км., или 11,7% от цялата територия на страната.

Поради географския критерий за групирането на тези общини, те са концентрирани само в два района от ниво 2 в страната – СЗР и СЦР като общата територия на дунавските общини се поделя поравно между тези два района. Населението на дунавските общини се поделя между тези два района в отношение съответно 41%: 59%.

Отнасянето на данните за дунавските общини към общото население и територия на съответните райони показва, че на тях се падат по-голям дял от населението и територията на СЦР в сравнение със СЗР.

37

Таблица СТ- 9. Дял на дунавските общини в населението и територията на районите от ниво 2





Таблица СТ- 10. Оценки за социално- икономическото състояние на дунавските общини



Оценка за демографското

състояние




състояние

Оценка за

имущ. и



на инфраструкту

рата



услуги

1. Р. България - средно 36.4 69.5 54.8 26.5 24 15 28.5 2. Дунавски общини 31.0 64.4 41.4 24.6 16.2 11.0 28.6 Разлика (1-2) 5.4 5.1 13.4 1.9 7.8 4.0 -0.1 % от средното за Р. България (2/1*100) 85% 93% 76% 93% 68% 73% 100%

38

Карта СТ- 3. Групиране на дунавските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

39

Фигура СТ- 3. Подреждане на дунавските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

0,0

5,0

10,0

15,0

20,0

25,0

30,0

35,0

40,0


бази данни

Общо социално-икономическо състояние Анализът на резултатите показва (вж. Таблица СТ-10), че обобщаващата оценка за социално- икономическото състояние на дунавските общини е значително по- ниска (с 15%) от средната за страната оценка (36,4). Това е логично следствие от състава на тази специфична територия, която обхваща 34 общини, сред които има редица малки, селски, изолирани, обезлюдяващи, бедни, изостанали и/или със затихващи функции териториални единици. Специфични аспекти на социално-икономическото състояние Демографско състояние. Оценката за демографското състояние на групата дунавски общини е по- ниска от средната за страната оценка (69,5) - с около 7% (вж. Таблица СТ-10). Това означава, че тази специфична територия в по- силна степен е засегната (а в перспектива – заплашена) от демографския срив. Това в особено е валидно за периферни общини като Ново село, Гулянци, Иваново, Ценово, Хайредин. Промени в броя на населението. Неблагоприятното социално- икономическо състояние на анализираната специфична територия като цяло и на значителна част от съставляващите я дунавски общини ги е превърнало в непривлекателно място за живеене. Поради това оценката за промяната в броя на живеещото там население е изключително неблагоприятна - с почти 25% по- ниска от средната за страната, която е 54,8% (вж. Таблица СТ-10). На практика това означава, че специфичната територия като цяло силно обезлюдява, което съчетано с влошаването на възрастовата структура на населението ограничава човешкия ресурс като важен фактор за бъдещото им развитие. Икономическо състояние. Оценката за икономическото състояние на разглежданата съвкупност от общини е със 7% по-ниска от средната за страната оценка - малко над 24.6 (вж. Таблица СТ-10). Обяснението за този резултат може да се потърси във

40

влиянието, което оказват върху средната за специфичната територия оценка по- добре развити общини от тази група – напр. Козлодуй, Русе, Белене, Видин, Свищов. Тези общини са водещи по обобщаващата си оценка не само в групата на дунавските общини, но са и сравнително добре позиционирани в класацията на всички общини в страната.

Имуществен и доходен статус на населението. Недоброто общо (средно) социално-икономическо състояние на анализираната тук група общини, както и тяхното лошо демографско състояние, рефлектира върху неблагоприятния имуществен и доходен статус на хората, живеещи там: средната оценка за този статус в специфичната територия е с над 30% по ниска от средната за страната, която е 24 (вж. Таблица СТ-10). На фона на сравнително добрата оценка за икономическо състояние това е индикатор за неравномерно разпределение на постиганите крайни резултати от развитието.

Състояние на инфраструктурата. Оценката за това състояние (11) също е далеч под средната за страната, която е 15 - с около 27% (вж. Таблица СТ-10). Това на свой ред – заедно напр. с лошия имуществен и доходен статус, води до влошаване на условията за живот и бизнес в преобладаваща част от общините от тази специфична територия.

Състояние на публичните услуги. Както и при специфичните територии на селските и на планинските общини, оценката за състоянието на разглежданата част от публичните услуги е идентична на средната за страната (28,5). В контекста на значителните различия по други от разгледаните аспекти на социално- икономическото състояние, това показва, че жителите на тази специфична територия не са ощетени по отношение на достъпа и осигуреността им с публични услуги.

Вътрешногрупова диференциация между общините Според равнището на обобщаващата им оценка за социално- икономическото развитие спрямо средната за страната обобщаваща оценка, общините от специфичната територия в случая се диференцират в три групи (вж. Карта СТ-3, Фигура СТ-3):

Първа група – с оценки над средната за специфичната територия.

Втора група - с оценки между средната за специфичната територия и прага на критичност за тази група общини.

Трета група – с оценки под прага на критичност. По такъв начин, тези групи отразяват различната степен на развитост на отделните селски общини. Анализът на данните показва следното:

(а) разпределението по групи е както следва: първа група – 10 общини (29.4% от цялата съвкупност); втора група – 15 общини (44.1% от цялата съвкупност); трета група – 9 общини (26.5% от цялата съвкупност). Това разпределение отразява:

Наличие на равномерно изразена поляризация в общото социално- икономическо състояние на дунавските общини: на двата полюса (над средното за специфичната територия и под прага на критичност) са приблизително равен брой общини.

Степента на развитие на около 70% от цялата съвкупност общини е под средното за специфичната територия като цяло.

41

Степента на социално- икономическо развитие на другите 30% е относително по-добро. Няма обаче нито една дунавска община, чиято обобщаваща оценка да е над средната за страната – даже Козлодуй, макар и с малко е под тази стойност.

Като цяло обаче, общите социално- икономически различия между общините от тази група са малки: коефициентът на вариация на обобщаващите им оценки е незначителен - малко над 7%. (б) В първата група попадат – както се посочи и по- горе, общини чиято икономическа структура досега е позволявала повече или по- малко стабилно икономическо развитие: напр. Козлодуй и Белене (атомна енергетика), Свищов и Русе – образователни центрове с по-балансирана местна икономика, като Русе е и важен трансграничен транспортен център. Диференциацията в оценките им за развитие е много ниска (размахът, т.е. – разликата между минималната и максималната оценка е 4.4, а коефициентът на вариация – около 4%).

(в) Втората група е образувана от общини с центрове-малки градове, които са силно уязвими от неблагоприятните икономически и социални структури и процеси.

(г) В последната група попадат много изостанали селски общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални. Тези общини се намират в различни части на дунавското крайбрежие. Диференциацията на обобщаващите оценки на общините от последните две групи общини също е незначителна, което отразява сходство в равнището и степента им на социално- икономическо развитие.

Таблица СТ- 11. Групиране на дунавските общини по райони от ниво 2 според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

1 гр. 2 гр. 3 гр. Всичко СЗР 7 6 5 18

СЦР 3 9 4 16

СИР 0

ЮИР 0

ЮЦР 0

ЮЗР 0

Всичко 10 15 9 34


Данните от Таблица СТ-11 и картата дават възможност да се направят изводи за позиционирането на дунавските общини в районите от ниво 2:

В СЗР разпределението на 18-те общини в трите групи според равнището на развитост е равномерно: съответно по 7, 6 и 5 общини. Това означава, че е налице диференциация в позиционирането им и съставът на дунавските общини в района не е хомогенен от гледна точка на социално- икономическите различия между тях.

42

16-те дунавски общини от СЦР също се разполагат в трите групи, но тук има по- голямо струпване на общини във втора група на средноразвитите общини. В първа и в трета (изоставащата) група има съответно по 3 и 4 общини. Това е основание отново да се заключи, че съставът на дунавските общини в СЦР е нехомогенен от гледна точка на социално- икономическите различия между тях.


Общото (средно) социално икономическо състояние на съвкупността от 34 общини от тази специфична територия е значително по- лошо от средното за страната. Това се дължи на големия брой малки, селски, изолирани, обезлюдяващи, бедни, изостанали и/или със затихващи функции териториални единици, които участват в тази съвкупност.

Повечето от оценките за различните страни (аспекти) от развитието на дунавските общини са много неблагоприятни: отстъплението от средните за страната оценки са между 7% (за демографското развитие) и 30% (за имуществения и доходен статус на населението).

Оценките за икономическото състояние на специфичната територия като цяло, както и за състоянието на публичните услуги са сходни с тези „средно за страната”. Първото се дължи най- вече на влиянието на относително по- силно развитите в икономическо отношение 5-6 общини (напр. Козлодуй, Русе, Свищов, Белене, Видин). Те са сред сравнително добре позиционираните по обобщаващата си оценка не само в групата на дунавските общини, но и в класацията на всички общини в страната.

В районите от ниво 2 позиционирането на дунавските общини в СЗР и в СЦР е нехомогенно, т.е. – в рамките на съответния район има значителни различия. От гледна точка на регионална политика, насочена към намаляване на вътрешнорегионалните различия, тази картина подсказва необходимост от евентуално по- засилено подпомагане на изоставащите общини от СЗР и СЦР.

Общите социално- икономически различия между общините от тази специфична територия са малки, което означава, че тя е сравнително хомогенна от гледна точка степента на социално- икономическо развитие на съставляващите я общини. С други думи – предвид общото им неблагоприятно състояние в контекста на средното за страната, повечето са в еднакво недобра позиция. Следователно, от гледна точка на целите на сближаването, от целенасочена подкрепа се нуждаят почти всички общини от тази специфична територия. От гледна точка обаче стимулиране двигателите на развитие – специфична подкрепа/стимулиране следва да се оказва на относително по- развитите общини).

43

3.4. Черноморски общини


В черноморските общини живеят малко над 850 хил. жители, които са 11,6% от населението на страната. Територията на черноморските общини е 7973,3 кв.км., или 7,2% от цялата територия на страната.

Подобно на дунавските общини поради географския критерий за групирането на тези общини, те са концентрирани само в два района от ниво 2 в страната – СИР и ЮИР като общата територия на дунавските общини се поделя между тези два района в отношение 56%:44%, а населението в отношение съответно 66%: 34%.

Отнасянето на данните за черноморските общини към общото население и територия на съответните райони показва, че на тях се падат по-голям дял от населението и територията на СИР в сравнение с ЮИР.

Таблица СТ- 12. Дял на черноморските общини в населението и територията на районите от ниво 2

Население Територия

СЗР 0,0% 0,0% СЦР 0,0% 0,0% СИР 58,2% 30,7% ЮИР 26,8% 17,8% ЮЦР 0,0% 0,0% ЮЗР 0,0% 0,0%




Таблица СТ- 13. Оценки за социално- икономическото състояние на черноморските общини




състояние



Оценка за икономичес

кото състояние

Оценка за имущ. и доходен статус


на инфраструкту

рата



услуги 1. Р. България - средно 36.4 69.5 54.8 26.5 24 15 28.5 2. Черноморски общини 41.9 73.7 69.7 33.0 29.3 15.9 30.0 Разлика (1-2) -5.5 -4.2 -14.9 -6.5 -5.3 -0.9 -1.5 % от средното за Р. България (2/1*100) 115% 106% 127% 125% 122% 106% 105%

44

Карта СТ- 4. Групиране на черноморските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

45

Фигура СТ- 4. Подреждане на черноморските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

0,0

10,0

20,0

30,040,0

50,0

60,0

70,0

БЪЛ

ГАРИ

Я

ВСИ

ЧКО

Нес

ебър

При

мор

ско

Созо

пол

Варн

а

Балч

ик

Бяла

Бург

ас

Пом

орие

Дев

ня

Кава

рна

Цар

ево

Акс

аков

о

Доб

рич

- гра

д

Бело

слав

Суво

рово

Авр

ен

Шаб

ла

Дол

ни Ч

ифли

к

Мал

ко Т

ърно

во

Дъл

гопо

л

Вълч

и до

л


бази данни Общо социално-икономическо състояние Анализът на резултатите показва (вж. Таблица СТ-13), че обобщаващата оценка за социално- икономическото състояние на всичките 21 черноморски общини е значително по- висока (с 15%) от средната за страната оценка (36,4). Това е логично следствие от състава и структурата на икономиката на тази специфична територия, доминирана от туризма, който през последното десетилетие изживя значителен бум със свързаните с това положителни и отрицателни последици). Наред с това, тук влизат и ключови градски агломерации от национално значение (Варна, Бургас), което също е фактор за общото добро социално– икономическо позициониране на тази специфична територия.

Специфични аспекти на социално-икономическото състояние Демографско състояние. Оценката за демографското състояние на групата черноморски общини е по- висока от средната за страната оценка (69,5) - с около 6% (вж. Таблица СТ-13). Това означава, че тази специфична територия е в по- малка степен засегната от неблагоприятните демографски процеси, характерни за страната и за по- голяма част от териториалните единици.

Промени в броя на населението. Доброто социално- икономическо състояние на анализираната специфична територия като цяло и на значителна част от съставляващите я черноморски общини ги е превърнало в привлекателно място за живеене. Поради това оценката за промяната в броя на живеещото там население е благоприятна - с около 27% по- висока от средната за страната, която е 54,8 (вж. Таблица СТ-13).

Икономическо състояние. Оценката за икономическото състояние на разглежданата специфична територия е 33.0, което е доста над средната за страната оценка, която е 26,5 (вж. Таблица СТ-13). Както се посочи по- горе, в нейния състав влизат редица

46

общини, които са водещи по обобщаващата си оценка не само в групата на черноморските общини, но и в класацията на всички общини в страната – напр. Варна, Созопол, Балчик, Бяла, Бургас, Поморие, Девня, Каварна и пр.

Имуществен и доходен статус на населението. Много доброто общо (средно) социално-икономическо състояние на анализираната тук група общини рефлектира върху високия имуществен и доходен статус на хората, живеещи там: средната оценка за този статус в специфичната територия е с около 22% по- висока от средната за страната, която е 24 (вж. Таблица СТ-13). На фона на добрата оценка за икономическо състояние, това е индикатор за сравнително равномерно разпределение на постиганите крайни резултати от развитието. Това може да се разглежда като допълнителен фактор за привлекателността на тази територия.

Състояние на инфраструктурата. Оценката за това състояние също значително превишава средната за страната (15,0)- с около 6% (вж. Таблица СТ-13). Това на свой ред – заедно напр. с добрия имуществен и доходен статус, води до подобряване на условията за живот и бизнес в преобладаваща част от общините от тази специфична територия и до повишаване на нейната привлекателност. Състояние на публичните услуги. Оценката за състоянието на разглежданата част от публичните услуги е също по- висока от средната за страната. Това допълва очертаната обща благоприятна картина за общините от тази специфична територия.


Първа група – с оценки над средната за специфичната територия (която е по- висока от средната за страната).


Трета група – с оценки под прага на критичност. По такъв начин, тези групи отразяват различията в степента на развитост на отделните селски общини.

Анализът на данните показва следното: (а) разпределението по групи е както следва: първа група – 6 общини (28.6% от цялата съвкупност); втора група – 10 общини (47.6% от цялата съвкупност); трета група – 5 общини (23.8% от цялата съвкупност).

Това разпределение отразява наличие на неголяма поляризация в подреждането на черноморските общини: на двата полюса (над средното за страната и под прага на критичност) са малко над 50% от съставляващите общини.

Същевременно обаче, коефициентът на вариация (24%), както и стойността на размаха (38 пункта разлика между максимална и минимална обобщаваща оценка) в групата общини показва наличието на умерени различия между равнищата им на развитие. Това се дължи главно на участието на такива по- изостанали общини като Вълчи дол, Дългопол, Долни чифлик, които заемат място във втората половина на общото подреждане на българските общини според обобщаващите им оценки за развитие.

47

Степента на развитост на близо 30% от черноморските общини е над средната за страната, което е забележителна отличителна групова характеристика на тази специфична територия. Тя се допълва от малкия обхват на „критични” (според прага за тази съвкупност) общини.

(б) В първата и втората група попадат – както се посочи и по- горе, общини чиято икономическа структура е доминирана от туризма или от сравнително добре развита индустрия, допълвана от мрежа от утвърдени университетски образователни институции (във Варна, Бургас, Добрич). Тези общини формират и ключови агломерации от национално значение (Варна, Бургас). (в) Последната (немногобройна) група е съставено от изостанали – главно селски и планински общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални.

Таблица СТ- 14. Групиране на черноморските общини по райони от ниво 2 според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

1 гр. 2 гр. 3 гр. Всичко

СЗР 0

СЦР 0

СИР 3 7 4 14

ЮИР 3 3 1 7

ЮЦР 0

ЮЗР 0

Всичко 6 10 5 21


Данните от горната таблица и картата дават възможност да се направят изводи за позиционирането на черноморските общини в районите от ниво 2:

И в двата района има черноморски общини с различна степен на социално- икономическо развитие, което определя нехомогенния характер на съответните части от специфичната територия, попадащи в двата района от ниво 2.

Във водещата първа група са изключително общини, граничещи с морето, което е предпоставка за развитие на туризма, но и за по- интензивни икономически връзки.

В третата група са (сравнително малко на брой и като относителен дял) общини главно от вътрешността, разполагащи с по- ограничен потенциал.


Общото социално- икономическо състояние на съвкупността от 21 общини от тази специфична територия е значително по- добро от средното за страната: обобщаващата й оценка е над средната за страната. Това се дължи на структурата на общинските икономики от специфичната територия, доминирана от туризма, който през последното десетилетие изживя значителен бум със

48

свързаните с това положителни и отрицателни последици). Наред с това, тук влизат и градски агломерации от национално значение (Варна, Бургас).

Оценките за всички страни от развитието на черноморските общини са подчертано положителни: и по шестте изследвани аспекта общото състояние на територията превъзхожда средното за страната. Това отразява като цяло относително по- добрите условия за живот на населението, обитаващо тази специфична територия.

Диференциацията между социално- икономическото развитие на черноморските общини може да се определи като неголяма. В по- неблагоприятна позиция са такива по- изостанали общини като Вълчи дол, Дългопол, Долни чифлик, които заемат място във втората половина на общото подреждане на българските общини според обобщаващите им оценки за развитие. Характерно за специфичната територия обаче е малкият обхват на „критичните” (според прага за тази съвкупност) общини.

Различията между развитостта на общините, които са над този праг на критичност за тази група са сравнително малки, като около 30% от черноморските общини се позиционират над средната за страната оценка. Това е друга е важна положителна характеристика на тази специфична територия.

От гледна точка на регионална политика, насочена към намаляване на вътрешнорегионалните различия, позиционирането на черноморските общини в районите от ниво 2 подсказва необходимост от евентуално по- засилено подпомагане на „вътрешните“ (т.е. без пряк излаз на морето) черноморски общини от СИР и ЮИР. Обаче от гледна точка на укрепване на моторите на развитие – специфична подкрепа/стимулиране следва да се оказва на относително по- развитите общини.

3.5. Гранични общини


В граничните общини живеят малко над 1,8 млн. жители, които са 24,8% от населението на страната. Територията на граничните общини е 34725 кв.км., или 31,3% от цялата територия на страната.

Поради географския критерий за групирането, гранични общини има във всички райони от ниво 2 като най-голям дял от общата територия на граничните общини се пада на СИР – 24%, а най-голям дял от населението – на ЮЗР – 20%. Отнасянето на данните за граничните общини към общото население и територия на съответните райони показва, че значителни отклонения от средните за страната се наблюдават при СИР (над средното за страната) и при ЮЦР (под средното за страната).

49

Таблица СТ- 15. Дял на граничните общини в населението и територията на районите от ниво 2





Таблица СТ- 16. Оценки за социално- икономическото състояние на граничните общини




състояние



Оценка за икономическото състояние

Оценка за имущ. и доходен

статус


инфраструктура



услуги 1. Р. България - средно 36.4 69.5 54.8 26.5 24 15 28.5 2. Гранични общини 36.3 69.1 54.2 28.4 22.6 14.1 29.3 Разлика (1-2) 0.1 0.4 0.6 -1.9 1.4 0.9 -0.8 % от средното за Р. България (2/1*100) 100% 99% 99% 107% 94% 94% 103%

50

Карта СТ- 5. Групиране на граничните общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

51

Фигура СТ- 5. Подреждане на граничните общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

0,0

10,0

20,0

30,0

40,0

50,0

60,0

70,0

БЪЛ

ГАРИ

ЯП

рим

орск

оБа

лчик

Пом

орие

Цар

ево

Козл

одуй

Свил

енгр

адСа

ндан

ски

Гене

рал

Годе

чВи

дин

Дол

ниЗл

атог

рад

Дра

гом

анКр

ушар

иРу

дозе

мД

имов

оИ

вайл

овгр

аЕл

хово

Миз

ияСи

тово

Оря

хово

Трън

Кирк

ово

Топо

ловг

рад

Гуля

нци

Трек

ляно


бази данни

Общо социално-икономическо състояние Анализът на резултатите показва (вж. Таблица СТ-16), че обобщаващата оценка за социално- икономическото състояние на граничните общини е сходна със средната за страната оценка (36,4). Това може да се разглежда като следствие от разнообразния състав на тази специфична територия, която обхваща 77 общини, сред които има както малки, селски, изолирани, обезлюдяващи, бедни, изостанали и/или със затихващи функции териториални единици, така и такива, които са в относително добро икономическо състояние, разчитащи на относително добре балансирана икономика, включително образование (напр. Варна, Бургас, Благоевград, Русе), проспериращ туризъм (черноморските общини, Сандански, Смолян), развитие на стратегически отрасъл (Козлодуй), добро позициониране от гл.т. на трансгранични транспортни потоци (напр. Варна, Бургас, Русе, Петрич-Кулата).

Специфични аспекти на социално-икономическото състояние Анализът на данните (вж. Таблица СТ-16) ясно показва, че:

(а) По четири от шестте изследваните специфични аспекта - демографско състояние, промени в броя на населението, икономическо състояние и състояние на публичните услуги, оценките на специфичната територия на граничните общини са близко или малко над средните за страната – които са съответно 69,5, 54,8, 26,5 и 28,5.

(б) По- лоши са оценките за имуществения и доходен статус на населението и за състоянието на инфраструктурата.

В първия случай, очевидно влиянието на добре развитите общини компенсира изоставането на малките и бедни общини от специфичната територия; в случая с имуществения и доходен статус и състоянието на инфраструктурата обаче това влияние

52

е недостатъчно и съответните оценки са по- ниски с 6 процентни пункта от средните за страната. Това индикира наличието на известни вътрешногрупова диференциация между общините от тази специфична територия.


Първа група – с оценки над средната за страната и средната за специфичната територия (тези две оценки са практически еднакви).


Трета група – с оценки под прага на критичност. Така формираните групи отразяват различната степен на развитост на отделните гранични общини.

Анализът на данните показва следното: (а) разпределението по групи е както следва: първа група – 13 общини (17% от цялата съвкупност); втора група – 44 общини (57% от цялата съвкупност); трета група – 20 общини (26% от цялата съвкупност. Коефициентът на вариация (около 20%) е показателен за неголеми различия, докато стойността на размаха (46 пункта разлика между максимална и минимална стойност на оценките за Несебър и Трекляно) показва наличие на съществена поляризация. Това разпределение отразява:

Различният (от социално- икономическа гледна точка) начин, по който се реализира и проявява крайграничният характер на общините: за някои от тях, поради наслагването на различни фактори и процеси, този характер се отъждествява с изолираност, изостаналост и безперспективност (типичен пример са Трекляно, Невестино, Макреш, Гулянци); за други, този характер, в съчетание разбира се с други фактори и процеси, се проявява в икономически напредък, демографска стабилност и положителни социално- икономически перспективи. В последния случай се потвърждават резултатите от европейски изследвания, които показват, че често нови центрове на растеж се формират не във вътрешността на страната, а в крайгранични области с развито трансгранично сътрудничество.

Степента на развитие на 83% от цялата съвкупност общини е под средното за специфичната територия като цяло, а 26% от тях са под прага на критичност.

(б) В първата група попадат – както се посочи и по- горе, общини чиято икономическа структура досега е позволявала повече или по- малко стабилно икономическо развитие, базирано на туризма (напр. Несебър, Приморско, Бяла, Балчик, Смолян), на сравнително балансирана общинска икономика (напр. Варна, Бургас, Благоевград). Диференциацията в оценките им за развитие е ниска (коефициентът на вариация – около 17%).

(в) Втората група е образувана от общини с центрове-малки градове, често с местна икономика, която е доминирана от селското стопанство (напр. Хаджидимово, Борино,

53

Ново село, Средец, Сатовча), които са силно уязвими от неблагоприятните икономически и социални структури и процеси. (г) В последната група попадат много изостанали селски и/или планински общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални. Диференциацията на обобщаващите оценки на общините от последните две групи общини е незначителна (коефициентите на вариация са 5- 6%), което отразява сходство в равнището и степента им на социално- икономическо развитие.

Таблица СТ- 17. Групиране на граничните общини по райони от ниво 2 според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

1 гр. 2 гр. 3 гр. Всичко

СЗР 0 10 11 21

СЦР 0 8 3 11

СИР 5 5 0 10

ЮИР 6 3 1 10

ЮЦР 1 8 3 12

ЮЗР 1 10 2 13

Всичко 13 44 20 77


Данните от горната таблица и картата дават възможност да се направят изводи за позиционирането на общинитe от тази специфична територия в районите от ниво 2:

В СЗР няма добре развити гранични общини от първа група. Най- голям е броят на общините от последната трета група (11 от общо 21 в района), а във втора попадат 10 общини. Тази структура показва, че нивото на развитие на повечето гранични общини в района е сходно, като по- ниската им развитост е отражение на изостаналостта на СЗР като цяло.

В СЦР граничните общини също са концентрирани в долната половина на класацията - 3 има в трета група и 8 – във втора. Следователно, като цяло структурата на граничните общини в този район (от гледна точка на позиционирането им) може да се определи като хомогенна, но – като цяло по- неблагоприятна.

Структурата на граничните общини в СИР се различава от тази на горните два района. Общините са съсредоторени в първите две групи – по 5 общини. Изводът е, че в този район от ниво 2 преобладаваща част от общините от специфичната територия са в относително по- добро състояние, което означава, че сполучливо реализират своя специфичен потенциал, част от който е свързан с граничния им характер.

В южните райони картината с позиционирането на граничните общини е по-диференцирана: във всички групи попадат общини от съответния район, като натрупването в групата на „изоставащите“ е по- слабо изразено – 2 от 13 в ЮЗР, 3 от 12 в ЮЦР и 1 от 10 в ЮИР. Това разнообразие, в което преобладават гранични общини в относително по- добро икономическо състояние е (отново)

54

рефлексия на общото добро социално- икономическо позициониране като цяло на южните райони от ниво 2.


Общото (средно) социално икономическо състояние на тази специфична територия е сходно на средното за страната. Това произтича от нейния разнообразен състав, който включва 77 общини, сред които има както малки, селски, изолирани, обезлюдяващи, бедни, изостанали и/или със затихващи1 функции териториални единици, така и такива, които са в относително добро икономическо състояние, разчитащи на сравнително добре балансирана икономика, включително образование (напр. Варна, Бургас, Благоевград, Русе), проспериращ туризъм (черноморските общини, Сандански, Смолян), развитие на стратегически отрасъл (Козлодуй), добро позициониране от гл.т. на трансгранични транспортни потоци (напр. Варна, Бургас, Русе, Петрич-Кулата, Свиленград).

Повечето от оценките за различните страни (аспекти) от развитието на крайграничните общини са сходни или малко над средните за страната (демографско състояние, промени в броя на населението, икономическо състояние и състояние на публичните услуги). Само по състояние на инфраструктурата и по имуществен и доходен статус на населението специфичната територия малко отстъпва от средното за страната равнище.

Структурирането на граничните общини според стойностите на обобщаващите им оценки за социално- икономическо развитие откроява хетерогенния характер на тази специфична територия: в нея влизат общини като Несебър и Трекляно, които са на двата полюса и в общото подреждане на българските общини според равнището им на развитие.

В районите от ниво 2 позиционирането на граничните общини в СЗР и в СЦР е по- скоро неблагоприятно, тъй като в рамките на съответния район няма общини от водещата първа група. В южните райони структурата на позиционирането е по- диверсифицирана, което индикира наличие на различия в развитостта на съответните гранични общини. Положително е, че 8 от общо 35 общини в южните райони попадат във водещата първа група. От гледна точка на регионална политика, насочена към намаляване на вътрешнорегионалните различия, тази картина подсказва необходимост от евентуално по- засилено подпомагане на изоставащите общини, без това да означава пренебрегване на евентуалните „мотори на развитие“ каквито биха могли да бъдат общините в добро социално- икономическо състояние.

1 - „затихването на функции“ е комплексно понятие и се свързва с намаляване на възможностите и потенциала за развитие и съществуване на дадено селище/селища и община, както и за изпълнение на техните функции по осигуряване на благоприятна жизнена среда, т.е. – на среда за труд, обитаване и отдих на населението. „Затихването“ произтича от трайни негативни демографски процеси (обезлюдяване, застаряване), от постоянно влошаване на социално- икономическото състояние, водещо до неблагоприятни перспективи за възпроизводство на населението и местната икономика. Затихването на функциите непосредствено се проявява на местно ниво, но се отразява на регионално и национално равнище.

55

Степента на развитие на 83% цялата съвкупност общини е под средното за специфичната територия като цяло, а 25% са под прага на критичност. Следователно: (а) добрите средни оценки за специфичната територия се дължат на компенсиращото влияние на по- малобройната група развити гранични общини; (б) от гледна точка на целите на сближаването, от целенасочена подкрепа се нуждаят преобладаваща част от граничните общини.

3.6. Позициониране на общините от специфичните територии в съответните райони от ниво 2 – обобщаваща картина

(а) Структура на позиционирането на общините по специфични територии в рамките на районите от ниво 2. Представеният по- горе фокусиран анализ на това позициониране дава възможност да се конструира следната обобщаваща таблица (вж. Таблица СТ - 17). Нейният анализ позволява да се направят следните изводи:

В СЗР и в СЦР има подчертано натрупване на общини в най- неблагоприятната 4-та група. Доколкото има водещи общини, те са от специфичната дунавска територия, което подсказва кои биха могли да бъдат моторите на развитието за този район.

В СИР картината е по- диверсифицирана, но изглежда много по- благоприятна: там групата на общините под критичния праг е сравнително малобройна 4 от общо 582, като заедно с това 20 общини от различните специфични територии (главно черноморски и гранични) попадат в съответните водещи групи. Това подсказва, че районът може да разчита на своите двигатели на развитие. Заедно с това, от подкрепа се нуждаят немалък на брой изостанали общини от специфичните територии на граничните и черноморските общини (главно тези, които – както се видя по- горе, нямат пряка граница с морето).

В южните райони картината също е разнообразна, но като цяло броят на общините, попадащи в последната група на „изоставащите“ е относително нисък (18 от 274). Същевременно 107 общини са с оценки над средните за специфичните територии. Това може да се интерпретира като положително обстоятелство, отразяващо наличието на относително добри базови възможности за развитието на тези райони като цяло. В този контекст обаче, не трябва да се пренебрегва фактът, че оценките на 153 общини са под средните за съответната специфична територия, което подсказва наличието на различия, чието намаляване (също) би могло да бъде обект на регионалната политика.

2 - числата в случая имат илюстративен, а не абсолютен характер, тъй като включват повторно броене (една и съща община участва в повече специфични територии).

56

Таблица СТ- 18. Позициониране на общините от специфичните територии по райони от ниво 2

1 гр. - над

средната за Б-я

2 гр.- м/у средната за Б-я и средната ст-ст за специф.

територия

3 гр. - м/у ср. за

специф. територия и критич.

ст-ст

4 гр. - под критич. ст-

ст

1 гр. - над средната

за Б-я

2 гр.- м/у средната за

Б-я и средната ст-

ст за специф.

територия



ст-ст

4 гр. - под критич.ж

ст-ст

1 гр. - над средната

за Б-я

2 гр.- м/у средната за Б-я и

средната ст-ст за специф.

територия



ст-ст

4 гр. - под критич. ст-

ст

СЗР СЦР СИР Селски общини 0 8 33 7 0 2 22 3 6 6 19 0 Планински общини 0 1 7 1 0 2 2 0 0 0 3 0 Черноморски общини* n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. 3 0 7 4 Дунавски общини* 0 7 6 5 0 3 9 4 n.q. n.q. n.q. n.q. Гранични общини* 0 0 10 11 0 0 8 3 5 0 5 0 Общо 0 16 56 24 0 7 41 10 14 6 34 4 ЮЗР ЮЦР ЮИР Селски общини 7 22 15 3 0 22 25 3 5 6 17 0 Планински общини 9 18 21 4 1 6 24 1 0 0 9 0 Черноморски общини* n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. 3 0 3 1 Дунавски общини* n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. n.q. Гранични общини* 1 0 10 2 1 0 8 3 6 0 3 1 Общо 17 40 46 9 2 28 57 7 14 6 32 2


(б) Идентификация на изоставащите и на водещите общини по райони от ниво 2 – обобщена картина. Въз основа на получените данни, анализът на общините от специфичните територии е допълнително фокусиран върху идентифицирането на изоставащите и на водещите общини (вж. долната таблица):

Като изоставащи се идентифицират общини, които попадат в групата на изоставащите общини (чиито обобщаващи оценки са под критичната стойност) в поне две специфични територии.

Като водещи се идентифицират общини, които попадат в групата на водещите общини (чиито обобщаващи оценки са над средната за специфичната територия) в поне две специфични територии.

Таблица СТ- 19. Изоставащи общини и общини - потенциални двигатели на развитието

Район Селски Планински Дунавски Черноморски Гранични

Изоставащи общини Георги Дамяново СЗР х х х Бойница СЗР х х Гулянци СЗР х х х Макреш СЗР х х Вълчедръм СЗР х х Никопол СЗР х х Д.Митрополия СЗР х х

Ценово СЦР х х х Ветово СЦР х х Сливо поле СЦР х х Земен ЮЗР х х Невестино ЮЗР х х х Трекляно ЮЗР х х х Тополовград ЮЦР х х Крумовград ЮЦР х х х Водещи общини Козлодуй СЗР х х Троян СЗР х х Ново село СЗР х х Белене СЗР х х Варна СИР х х Балчик СИР х х х Бяла СИР х х х Каварна СИР х х Аксаково СИР х х

58

Район Селски Планински Дунавски Черноморски Гранични

Трявна СЦР х х Банско ЮЗР х х Благоевград ЮЗР х х Божурище ЮЗР х х Челопеч ЮЗР х х Копривщица ЮЗР х х Разлог ЮЗР х х Пирдоп ЮЗР х х Гоце Делчев ЮЗР х х Елин Пелин ЮЗР х х Правец ЮЗР х х Костинброд ЮЗР х х Чавдар ЮЗР х х Ботевград ЮЗР х х Петрич ЮЗР х х Якоруда ЮЗР х х Сандански ЮЗР х х Ихтиман ЮЗР х х Антон ЮЗР х х Златица ЮЗР х х Самоков ЮЗР х х Гърмен ЮЗР х х Сапарева баня ЮЗР х х Белица ЮЗР х х Несебър ЮИР х х х Приморско ЮИР х х х Созопол ЮИР х х х Поморие ЮИР х х Царево ЮИР х х Батак ЮЦР х х Велинград ЮЦР х х Кричим ЮЦР х х Чепеларе ЮЦР х х Перущица ЮЦР х х Смолян ЮЦР х х


Анализът показва, че в голямата си част изоставащите общини „задължително“ попадат в групата на селските (с изключение на Сливо поле, Вълчедръм, Д.Митрополия и Никопол. На тази основа може да се приеме, че „селският“ профил на общината е част

59

от характеристиката на изоставащите общини, т.е. – ако тя е изоставаща, то вероятно е селска. Това, разбира се, не е решаващ фактор – значителна част от водещите общини са също и селски. Както показа и анализът, изследваните социално- икономически характеристики на общините от една и съща специфична територия се различават, поради което трудно може да се твърди, че сама по себе си принадлежността към една или друга специфична територия е решаващ фактор за равнището й на развитие. Големият обхват на селските общини (231) при сега прилаганите критерии, са допълнителна важна предпоставка за тяхното широко представителство и в „изоставащите“ и в потенциалните „водещи“ териториални единици.

4. Сравнителен анализ на развитието на централни и периферни общини. Формиране на градски агломерационни ареали

4.1. Централни и периферни общини

Както бе посочено в т.II.2 по-горе, анализът на централните и периферните общини ще се извърши в контекста на отделните области на страната с първоначалното допускане, че общината-областен център е централната за областта община, а останалите общини са периферни. На базата на груповите показатели и обобщаващата оценка за социално-икономическо развитие на отделните общини е извършена оценка доколко това допускане все още е валидно, очертани са тенденциите в развитието на модела „център-периферия” и е направен анализ на основните характеристики на централните и периферните общини.

Анализът на стойностите на обобщаващата оценка и груповите показатели на общините в контекста на отделните области в страната разкрива, че са настъпили известни промени в модела „център-периферия” в България, основно по две линии. Първата промяна характеризира промените, които се наблюдават в рамките на т.нар. „периферни” общини. В част от областите, те вече не са еднородна, и със сравнително малки разлики помежду си маса, която рязко противостои на централната община. Някои от периферните общини – основно с развит туризъм, претърпяват сравнително ускорено социално-икономическо развитие през последните години, което ги изважда от общата маса на периферните общини и по обобщаваща оценка, както и по много групови показатели изпреварват равнището на централната община. По този начин, се формират локални центрове на растеж в рамките на отделните области, които противостоят на исторически формиралия се център. Примери за такива области са Благоевград (Банско-Разлог; Петрич-Сандански), Пазарджик (Велинград), Добрич (Балчик, Каварна) и други.

Втората промяна визира измененията които са настъпили в основното отношение между централната и периферните общини. В това отношение се наблюдават три ясно изразени тенденции:

Пълно разпадане на модела „център-периферия”;

Наченки на или частично разпадане на модела „център-периферия”;

Класически модел „център-периферия”.

60

Пълно разпадане на модела „център-периферия” Характерното за областите, при които се наблюдава пълно разпадане на модела „център-периферия” е, че обобщаващата оценка на общината-областен център е под средната за страната, като тя се доближава до оценките на останалите общини в областта т.е. наблюдава се ефект на „размиване” на областния център сред останалите общини. В този случай общината-областен център не е нищо повече от най-голямата по население община в областта. По отношение на състоянието на икономиката, доходите, инфраструктурата и публичните услуги много от останалите общини изпреварват общината-областен център. По демографско състояние и по равнище на спад на населението за периода 2011/1995 г. централната община също не се различава съществено от останалите общини в областта. Такива процеси се наблюдават в областите Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Разград и Силистра (вж. на долната таблица).

Таблица СТ- 20. Области, в които се наблюдава пълно разпадане на модела „център-периферия”


Промяна в населението

2011/1995

Демогр. състояние

Състояние на ик-ката

Доходен статус

Състояние на

инфрастр.

Съст.на публ.

услуги Област Видин Белоградчик 31,0 36,7 59,9 17,4 26,6 13,4 32,2 Бойница 25,7 9,9 33,2 21,7 18,2 19,0 52,4 Брегово 31,6 26,1 52,2 19,0 16,4 25,7 50,0 Видин 32,4 38,6 66,8 23,2 21,0 11,0 34,0 Грамада 22,2 16,3 37,4 27,5 19,7 9,5 23,0 Димово 30,3 31,4 53,3 17,3 35,4 9,8 34,6 Кула 27,4 22,9 48,9 21,6 21,8 9,0 40,6 Макреш 21,6 12,0 27,6 24,5 16,0 13,2 36,1 Ново село 31,8 25,3 48,3 25,1 21,3 23,1 47,6 Ружинци 26,2 27,6 51,9 12,9 35,9 7,7 21,2 Чупрене 27,9 23,8 44,0 17,5 26,4 11,8 44,2 Област Враца Борован 30,8 41,4 56,6 19,3 18,5 14,7 34,2 Бяла Слатина 29,8 36,9 63,1 21,3 19,5 10,8 27,4 Враца 33,0 43,9 69,6 24,2 16,9 12,0 31,2 Козлодуй 35,4 53,1 70,0 23,2 22,5 14,1 29,8 Криводол 25,4 35,2 50,6 20,1 14,6 8,7 23,0 Мездра 30,3 43,2 65,5 20,4 11,1 13,2 28,6 Мизия 28,7 34,1 57,3 22,7 17,8 5,5 35,1 Оряхово 28,0 32,2 58,2 22,1 17,7 11,3 26,4 Роман 30,4 36,4 59,0 16,3 20,0 17,7 33,2 Хайредин 26,4 28,1 45,8 24,4 25,3 8,5 26,2 Област Габрово Габрово 34,3 44,8 67,2 25,7 16,4 17,9 33,9 Дряново 32,3 37,7 61,6 22,3 13,3 19,4 39,5 Севлиево 32,0 44,1 64,3 24,9 17,4 14,5 26,6 Трявна 33,4 39,4 60,5 23,7 13,5 29,9 33,6 Област Кюстендил

Бобов дол 28,9 30,1 60,1 23,0 17,2 15,8 27,1 Бобошево 26,1 28,2 53,0 21,3 14,8 11,6 27,6

61



2011/1995





инфрастр.


услуги Дупница 33,0 48,3 68,3 22,8 17,6 11,4 29,9 Кочериново 28,7 39,5 54,1 19,7 10,3 14,9 33,8 Кюстендил 33,3 45,4 65,9 22,1 22,2 15,3 28,8 Невестино 22,5 14,0 29,7 20,4 19,5 8,6 42,5 Рила 28,5 30,4 58,5 23,2 18,5 11,0 29,2 Сапарева баня 33,4 45,0 64,3 22,9 15,3 26,3 26,7 Трекляно 20,1 0,0 36,8 21,6 18,2 15,7 28,5 Област Ловеч Априлци 30,0 40,2 53,7 25,8 18,0 8,5 34,0 Летница 25,6 22,2 56,1 26,0 13,1 7,0 29,5 Ловеч 31,9 39,7 64,8 23,9 14,4 15,4 33,3 Луковит 31,7 45,2 62,6 20,8 23,0 17,7 21,1 Тетевен 31,4 49,9 65,1 17,0 20,1 9,1 27,4 Троян 34,0 47,7 64,3 23,6 21,0 14,0 33,3 Угърчин 27,8 26,2 50,3 17,9 24,5 13,1 35,0 Ябланица 32,3 53,0 61,4 18,3 20,6 16,6 23,8 Област Монтана Берковица 30,1 41,8 61,3 18,0 18,3 16,1 25,0 Бойчиновци 27,6 31,2 53,1 23,6 18,6 12,0 27,4 Брусарци 27,8 30,3 54,7 18,9 26,1 6,5 30,2 Вълчедръм 27,0 29,7 51,8 20,2 30,5 5,9 23,6 Вършец 32,1 39,7 59,1 16,1 31,2 22,4 24,3 Георги Дамяново 24,9 16,7 44,1 19,1 15,0 16,5 38,0 Лом 31,4 37,0 63,9 22,4 22,1 15,1 27,8 Медковец 30,3 27,3 47,8 30,7 24,3 9,5 42,3 Монтана 33,4 46,9 69,0 23,4 15,0 12,5 33,4 Чипровци 28,7 22,2 49,9 17,5 15,3 24,7 42,6 Якимово 29,1 28,3 50,3 20,1 33,2 7,4 35,3 Област Силистра Алфатар 29,2 31,5 53,0 26,7 12,9 10,6 40,4 Главиница 30,6 40,1 61,8 23,3 17,7 8,5 32,4 Дулово 30,4 51,1 66,0 20,7 18,8 5,3 20,8 Кайнарджа 32,1 48,1 61,9 25,8 21,1 9,3 26,4 Силистра 30,6 37,0 67,0 24,1 12,9 12,1 30,4 Ситово 28,6 40,1 57,6 26,0 14,1 11,1 22,4 Тутракан 28,6 36,9 62,7 24,8 14,6 7,8 24,9 Област Разград

Завет 28,6 44,6 62,4 24,1 16,3 5,2 18,9 Исперих 31,7 46,8 63,3 21,2 22,7 8,8 27,3 Кубрат 29,2 32,4 60,3 23,0 15,2 11,5 32,7 Лозница 26,3 18,4 63,3 23,4 20,9 7,5 24,4 Разград 33,2 45,5 69,2 24,9 18,7 11,9 29,3 Самуил 26,7 37,3 59,6 16,4 20,5 6,1 20,4 Цар Калоян 25,9 27,3 61,7 23,1 13,2 4,9 25,6


62

Частично разпадане на модела „център-периферия” В областите, в които се наблюдават наченки на разпадане на модела „център-периферия” обобщаващата оценка на общината областен център, както и спадът на населението за периода 2011/1995 г. са около средните за страната – 36,4, съответно -12.2%, като останалите общини все още изостават спрямо нея. Изключение правят случаите, когато не се формират локални центрове, които догонват или вече са изпреварили централната община по стойност на обобщаващата оценка. Примери за такива общини са Перник, Добрич и Търговище.

При областите с частично разпадане на модела - Кърджали, Пазарджик, Плевен, Смолян, Сливен, Ямбол и Шумен обобщените оценки на общините-областни центрове са равни или малко под средното за страната, а спадът на населението е с темп по-висок от средния за страната. Те все още се характеризират с по-добри оценки за демографско, икономическо състояние, доходен статус и състояние на инфраструктурата и публичните услуги, но отдалечаването им от останалите общини не е така съществено и тенденциите са към намаляване на разликите, което в средносрочна перспектива би довело до пълно разпадане на модела „център-периферия”. Известно изключение прави област Благоевград, където моделът център-периферия е валиден за централната община по отношение на съседните й Симитли, Кресна и Струмяни. В същото време, в рамките на областта са се формирали още три центъра (Банско-Разлог; Г.Делчев и Петрич-Сандански), които по нищо не отстъпват на областния център.

Данните за тази група области са представени на следващата таблица.

Таблица СТ- 21. Области, в които се наблюдава наченки на или частично разпадане на модела „център-периферия”


Промяна в населението 2011/1995





инфрастр.


услуги Област Благоевград

Банско 51,8 60,9 67,2 51,8 33,6 30,3 66,8 Белица 33,7 51,1 68,4 7,3 31,3 19,2 25,0 Благоевград 39,2 63,0 77,1 26,9 21,0 15,4 31,9 Гоце Делчев 37,0 63,1 70,6 24,9 14,6 14,2 34,8 Гърмен 33,5 67,7 70,4 20,1 12,2 7,4 23,0 Кресна 32,6 45,2 60,5 23,0 14,6 12,0 40,5 Петрич 35,7 61,2 68,8 28,0 17,9 12,1 26,5 Разлог 40,1 65,1 69,7 26,0 20,6 24,4 34,8 Сандански 35,2 58,0 68,8 27,4 14,1 10,4 32,4 Сатовча 31,3 50,9 69,8 22,4 9,3 7,6 28,0 Симитли 32,6 51,9 66,8 18,7 14,1 8,4 35,5 Струмяни 29,0 41,4 52,5 20,7 24,3 12,3 23,0 Хаджидимово 33,0 50,2 64,7 23,4 12,9 13,3 33,9 Якоруда 34,8 63,6 69,2 8,4 33,3 7,6 26,9 Област Перник Брезник 28,7 36,0 54,2 24,8 13,5 10,8 33,1 Земен 23,7 19,6 50,8 21,9 14,4 8,3 27,4 Ковачевци 29,7 27,6 71,6 18,9 9,8 22,2 28,4

63







инфрастр.


услуги Перник 35,4 56,4 69,0 24,0 21,7 11,4 29,6 Радомир 29,3 43,9 59,6 23,6 13,9 8,1 26,9 Трън 27,0 29,5 51,8 15,6 22,8 14,6 27,5 Област Добрич Балчик 43,8 60,6 68,9 37,8 31,5 21,9 42,0 Генерал Тошево 33,0 33,4 56,4 35,4 29,4 7,5 36,1 Добрич - град 37,0 54,9 72,7 25,3 24,6 12,0 32,7 Добрич - селска 30,2 43,4 55,7 32,8 13,4 8,5 27,2 Каварна 38,6 52,4 64,9 34,9 22,6 18,8 38,3 Крушари 30,5 29,1 55,4 32,7 19,1 12,1 34,8 Тервел 30,1 40,1 65,3 24,1 14,2 6,4 30,4 Шабла 35,1 38,2 54,9 34,8 17,2 22,2 43,2 Област Търговище Антоново 29,1 42,4 60,1 16,1 27,3 13,4 15,4 Омуртаг 30,1 47,6 65,0 15,9 20,2 12,4 19,4 Опака 27,9 42,6 60,2 17,1 14,6 12,6 20,2 Попово 29,9 34,7 63,7 24,3 20,7 10,5 25,6 Търговище 35,0 56,5 68,5 22,7 19,6 13,7 29,2 Област Кърджали Ардино 29,4 31,1 69,0 19,2 18,1 19,1 20,3 Джебел 30,6 40,5 67,3 19,3 17,6 16,3 22,4 Кирково 27,1 31,8 63,3 19,1 15,5 11,6 21,3 Крумовград 25,5 22,1 62,3 19,6 15,6 13,4 19,9 Кърджали 35,2 52,1 71,9 24,5 17,9 19,7 25,0 Момчилград 30,0 42,4 66,2 21,3 16,4 13,6 20,1 Черноочене 30,9 45,5 64,1 22,0 15,2 12,8 25,8 Област Пазарджик

Батак 35,4 47,8 63,4 18,9 25,3 11,0 46,1 Белово 29,9 43,7 61,3 20,7 15,9 4,5 33,6 Брацигово 31,1 45,2 60,1 22,4 13,2 7,6 38,5 Велинград 35,7 60,8 69,7 15,3 24,2 18,4 25,6 Лесичово 26,7 42,5 54,8 18,0 15,9 10,0 19,0 Пазарджик 34,1 53,6 69,8 23,9 13,7 15,4 28,5 Панагюрище 32,6 44,9 66,0 21,1 19,5 11,1 33,0 Пещера 32,7 49,3 70,4 21,1 12,0 17,1 26,4 Ракитово 32,2 60,0 69,7 16,7 15,0 5,2 26,9 Септември 28,5 44,1 66,5 19,2 15,6 6,1 19,6 Стрелча 29,6 42,1 61,7 22,5 14,3 7,3 29,8 Област Сливен Котел 29,0 47,6 61,7 18,5 17,3 11,3 17,5 Нова Загора 29,8 46,2 63,0 26,2 11,5 9,4 22,2 Сливен 34,9 53,5 68,3 22,9 24,4 13,1 27,1 Твърдица 30,5 47,4 64,4 17,3 23,9 8,7 21,5 Област Плевен Белене 32,3 43,2 62,9 24,6 12,4 18,1 32,6 Гулянци 24,9 28,1 48,0 21,3 14,0 9,8 28,1 Долна Митрополия 27,6 36,4 54,7 24,4 12,8 6,5 30,8 Долни Дъбник 27,5 35,7 61,5 22,5 13,3 8,1 24,1

64







инфрастр.


услуги Искър 28,1 34,6 57,5 23,9 15,0 9,9 28,0 Левски 28,6 35,8 61,3 22,9 12,3 8,4 30,9 Никопол 27,9 26,1 54,5 28,8 18,9 9,7 29,6 Плевен 35,1 51,7 71,8 24,9 16,6 13,4 32,1 Пордим 29,1 34,9 53,2 26,9 11,7 10,2 37,8 Червен Бряг 28,3 36,2 64,1 19,4 14,7 8,9 26,4 Кнежа 30,5 40,8 62,8 24,5 17,5 7,1 30,6 Област Шумен Велики Преслав 29,5 43,6 64,4 21,9 15,7 12,7 18,4 Венец 30,5 45,3 64,8 14,5 30,0 7,8 20,8 Върбица 30,7 58,1 63,8 17,6 19,0 3,9 21,9 Каолиново 31,2 57,5 67,4 10,6 29,8 4,8 17,3 Каспичан 28,7 34,3 60,8 24,0 18,9 7,7 26,3 Никола Козлево 29,6 40,4 64,4 8,4 36,6 4,9 22,7 Нови Пазар 31,3 47,1 67,3 23,4 14,6 9,3 26,0 Смядово 28,4 41,1 56,0 22,9 16,2 6,0 28,2 Хитрино 30,4 38,7 55,7 24,2 24,1 14,8 24,7 Шумен 35,6 50,7 71,9 25,8 18,3 13,8 32,9 Област Ямбол Болярово 28,2 23,7 53,1 35,0 18,4 8,7 30,3 Елхово 29,3 33,6 59,5 27,2 19,0 9,6 26,8 Стралджа 28,9 32,9 56,6 25,4 26,8 8,0 23,5 Тунджа 26,4 34,7 51,3 29,8 15,9 7,2 19,3 Ямбол 34,7 49,0 70,3 23,5 23,8 12,2 29,7 Област Смолян Баните 32,1 28,8 52,5 18,0 24,2 35,3 33,8 Борино 32,7 51,6 63,7 13,9 17,9 20,3 28,8 Девин 31,2 48,3 64,4 16,3 21,8 12,1 24,4 Доспат 32,4 54,9 67,8 18,4 16,5 10,8 26,1 Златоград 32,0 45,8 68,0 20,6 12,0 17,3 28,5 Мадан 30,4 38,8 68,6 18,4 13,6 18,8 24,3 Неделино 32,6 45,8 63,7 17,8 14,9 21,8 31,4 Рудозем 31,4 53,7 68,1 16,0 12,1 9,8 28,5 Смолян 36,7 48,8 69,3 22,2 26,9 22,3 30,4 Чепеларе 34,0 42,7 63,3 24,2 26,1 15,1 32,6


Класически модел „център-периферия” Характерно при областите с класически модел „център-периферия” е, че тук се наблюдава силно ядро в лицето на общината областен-център, което „изсмуква” периферията в лицето на останалите общини в областта. Общината-областен център е с обобщаваща оценка около и над средната за страната, много по-добра от тази на останалите общини в областта. Тя е в значително по-добро социално-икономическо състояние, концентрира в себе си социална и техническа инфраструктура и по-добро предоставяне на публични услуги за населението.

65

Към класическия модел „център-периферия” могат да се отнесат и областите София (плюс София-област), Пловдив, Варна и Бургас. При тях обаче, около централното селище се формира система от селища, която играе ролята на ядро, около което са разположени периферните общини от областта. Тези нови селищни образувания ще бъдат разгледани в следващата подточка.

Таблица СТ- 22. Области, в които се наблюдава класически модел „център-периферия”



2011/1995 Демогр.

състояние




инфрастр.


услуги Област Велико Търново

Велико Търново 39,4 62,8 73,9 27,5 21,5 18,8 31,8 Горна Оряховица 33,0 47,2 68,0 23,9 14,8 13,0 30,9 Елена 30,9 35,3 63,3 22,4 15,5 19,2 29,9 Златарица 28,6 32,5 60,6 20,2 22,7 8,3 27,5 Лясковец 31,3 44,8 64,9 25,6 15,4 7,9 29,2 Павликени 29,3 37,4 60,2 26,3 12,5 9,4 29,9 Полски Тръмбеш 26,7 30,4 53,8 23,8 16,2 7,0 29,1 Свищов 31,3 49,9 66,5 25,1 10,0 10,2 26,2 Стражица 29,3 34,8 61,5 19,9 27,2 8,4 24,2 Сухиндол 26,9 26,7 52,8 25,6 13,5 7,5 35,4 Област Русе Борово 28,5 37,1 52,0 23,4 12,2 11,2 34,9 Бяла (Русе) 31,0 37,3 62,0 25,7 15,0 23,3 22,6 Ветово 25,7 25,4 64,1 19,5 19,3 6,5 19,3 Две могили 28,2 33,7 58,0 25,6 16,5 10,0 25,2 Иваново 28,0 41,0 49,4 29,5 10,6 10,0 27,5 Русе 35,1 58,2 72,5 27,1 14,7 11,8 26,4 Сливо поле 27,4 33,9 60,5 23,9 13,6 10,8 21,6 Ценово 25,8 30,2 47,2 26,3 12,4 8,7 29,7 Област Хасково Димитровград 31,9 40,2 64,5 23,6 19,6 13,8 29,4 Ивайловград 29,2 27,6 61,2 22,3 17,5 11,8 35,1 Любимец 31,3 51,8 61,0 23,7 15,4 9,1 27,1 Маджарово 22,7 5,4 64,7 21,3 14,4 10,9 19,5 Минерални бани 30,7 46,1 65,7 24,3 13,3 14,7 20,3 Свиленград 35,1 54,0 66,8 27,2 17,2 17,4 27,8 Симеоновград 27,9 41,3 61,4 20,7 15,7 5,8 22,5 Стамболово 32,5 45,7 60,0 21,7 14,0 26,3 27,1 Тополовград 25,2 28,3 52,8 22,0 14,5 7,4 26,4 Харманли 32,4 48,0 63,9 24,4 17,7 14,0 26,2 Хасково 36,5 59,3 70,3 24,4 27,3 11,9 25,7 Област Стара Загора Братя Даскалови 29,0 39,5 51,4 20,6 19,4 8,4 34,6 Гурково 31,6 44,7 64,9 20,9 22,1 10,4 26,4 Гълъбово 33,0 43,3 61,6 25,3 21,1 15,5 31,2 Казанлък 32,3 49,1 68,6 23,5 14,4 7,8 30,7 Мъглиж 29,0 44,7 60,5 21,7 15,5 10,6 21,0 Николаево 31,9 44,7 63,7 15,1 34,7 8,2 25,2 Опан 27,7 31,2 45,5 42,1 8,2 6,2 32,8 Павел баня 32,7 50,9 61,9 23,9 14,7 15,1 29,5

66



2011/1995 Демогр.

състояние




инфрастр.


услуги Раднево 35,1 42,7 63,9 26,8 21,4 25,9 30,0 Стара Загора 37,3 59,1 72,3 26,5 21,7 13,9 30,3 Чирпан 30,4 40,5 60,6 23,0 19,9 10,3 28,3


4.2. Общини в градски агломерации

Понастоящем съгласно Приложение 3 на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” в България има 36 агломерационни ареала, включващи 86 общини (32,6% от общините в страната). Най-голям по население е ареалът на София, включващ в себе си общините София-град, Божурище, Ботевград, Елин Пелин, Костинброд и Самоков. Най-голям по територия е ареалът на Пловдив, включващ в себе си общините Пловдив, Асеновград, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи, Садово и Стамболийски. На лице са и седем ареала, състоящи се само от една община – Дупница, Свищов, Смолян, Велинград, Лом, Гоце Делчев и Панагюрище. Общините, влизащи в 36-те агломерационни ареали са бенефициенти по ОПРР 2007-2013 г. и разработват ИПГВР, мерките от които се планира да бъдат финансирани по оперативната програма за следващия програмен период. Картата на ареалите съгласно Приложение 3 на ОПРР е представена по-долу.

67

Карта СТ- 6. Агломерационни ареали в България съгласно Приложение 3 на ОПРР 2007-2013 г.

При анализа на териториалния обхват на градските агломерационни ареали в България се базираме на следните характеристики на агломерационния ареал, изведени в резултат от анализа на разработки и публикации по темата. Агломерацията е процес на сливане на големите градове и разположените около тях селища в една обща урбанизирана територия3. Това обединение на ядрото и агломерираните селища има някои характерни черти и етапа, през които преминава:

Агломерационният ареал е мрежа от стабилни селища. Стабилността на селищата, влизащи в агломерационния ареал се изразява главно в това, че населението им не намалява за сметка на центъра, т.е. населението не се изселва в центъра, както е в класическия модел „център-периферия”. Тази стабилност най-добре се отразява с показателя миграция на населението за дълъг период от време.

Населението на отделните селища запазва местоживеенето си, но се интензифицират връзките между селищата. Последните се изразяват в

3 Thomas Brinkhoff:The principal agglomerations of the world - population statistics and maps

68

ежедневни пътувания с цел работа, обучение, ползване на публични услуги в рамките на агломерацията. Това предполага селищата в агломерационния ареал да са разположени в рамките на 45 минутен изохрон около центъра. Анализ на този изохрон беше изготвен в рамките на социално-икономическия анализ на регионалните различия в България в рамките на изпълнението на Етап 1 от настоящия проект.

С развитието на интензивните връзки между населените места в рамките на агломерацията се създават условия на провеждане на обща политика. Последната започва с постепенна специализация на територията и оформяне на общи производствени и складови зони, зони за отдих и туризъм. Започва процес на износ на производства от центъра към околните селища – цехове, офиси, складови и производствени бази, част от градското население се изтегля да живее в околни селища. По този начин се преминава към последния етап в развитието на агломерацията, който се изразява в урбанизирането на пространството между селищата.

Изхождайки от тези характеристики, при формирането и определянето на териториалния обхват на агломерационните ареали в България, разработващият екип е на мнение, че голяма част от сега водещите се 36 агломерационни ареали не отговарят на горните изисквания:

Първо, самото определение на агломерационния ареал практически изключва възможността той да включва само едно селище;

Второ, част от сегашните ареали са определени главно въз основа на производствени връзки в миналото, които вече не съществуват като напр. Перник-Радомир, Враца-Мездра, Плевен-Червен бряг, Ловеч-Троян и др.

Трето, част от връзките между селищата на сегашните ареали са от типа „център-периферия” (В.Търново, Ст.Загора, Хасково и др.).

В резултат на анализа са идентифицирани четири реално съществуващи агломерационни ареала в България – София, Пловдив, Варна и Бургас. Тази оценка се базира на динамиката на населението за дълъг период от време (2011/1995 г.), като изражение на миграцията от дадена община и на стойностите на обобщаващите оценки, като измерител на равнището на социално-икономическо развитие.

В централните общини на тези ареали (в бяло на таблиците) населението в периода 1995-2011 г. се запазва или нараства, което е индикатор за тяхната стабилност. Тези общини се характеризират и с равнище на социално-икономическо развитие, което е много по-високо от средното за страната. В периферните общини на агломерацията, попадащи в 45 минутния изохрон (в сиво на таблиците) се наблюдава спад в броя на населението за 15 годишния период, като този спад обаче е доста по-нисък от средния спад на населението в страната (12,17%). Обобщаващите оценки за социално-икономическото състояние на тези общини са по-високи от средните за страната, което е индикатор за икономическата стабилност на тези селища. Естествени центрове на растеж в рамките на агломерационните ареали са централните селища, които притежават необходимия икономически, човешки, инфраструктурен, образователен и всякакъв друг потенциал за да могат да повлияят върху насоките и темповете на развитие на целия ареал. Резултатите от анализа са представени в следващите четири таблици.

69

Таблица СТ- 23. Агломерационен ареал - София

Динамика на населението

2011/1995






инфрастр.


услуги

София (столица) 8,29% 46,8 78,4 33,5 43,3 20,3 27,9 Божурище 18,95% 42,2 74,2 28,8 13,7 11,9 35,4 Костинброд 2,97% 36,2 68,8 25,7 13,2 11,3 26,4 Елин Пелин 0,12% 36,3 68,3 22,9 15,1 15,2 27,8 Ихтиман -3,89% 34,1 66,5 18,0 19,7 12,0 24,6 Горна Малина -11,72% 31,0 59,8 23,8 7,4 10,2 29,6 Ботевград -11,44% 35,2 70,0 22,3 16,8 19,2 27,4 Самоков -13,70% 36,7 65,4 22,2 26,9 12,2 24,7 Долна баня -13,70% 35,2 71,3 15,5 32,3 7,8 31,0 Своге -12,38% 31,1 61,4 22,1 13,3 12,7 22,4


Таблица СТ- 24. Агломерационен ареал - Пловдив


2011/1995






инфрастр.


услуги

Пловдив -1,79% 40,0 75,4 28,1 26,1 15,2 29,2 Марица 1,17% 35,6 66,7 24,5 18,6 10,5 23,4 Родопи -7,31% 32,6 63,4 24,8 11,1 7,4 28,5 Стамболийски -7,31% 33,3 66,0 20,3 16,7 11,4 25,6 Перущица -7,31% 34,1 65,7 21,0 11,7 12,1 33,5 Кричим -7,32% 34,8 65,3 16,7 27,7 11,5 27,4 Асеновград -6,31% 34,8 67,8 23,9 17,8 11,7 26,6 Куклен -7,32% 33,4 65,8 24,2 5,7 20,8 23,8 Садово -5,68% 30,9 60,8 19,1 14,5 7,9 21,3


Таблица СТ- 25. Агломерационен ареал - Варна


2011/1995




Доходен

статус


инфрастр.


услуги

Варна 11,81% 45,8 77,1 34,4 35,6 16,8 29,2 Аксаково 15,04% 37,8 68,3 26,3 14,1 9,9 23,4 Девня -9,25% 38,5 68,0 25,9 25,5 12,0 41,6 Белослав -9,79% 36,5 70,2 22,5 18,9 18,0 31,6 Суворово -6,57% 35,7 67,4 24,3 15,0 15,1 31,4 Аврен -0,68% 35,4 59,0 30,3 17,0 9,7 29,0 Долни Чифлик -5,48% 32,2 65,0 20,0 15,6 7,2 23,2 Бяла -8,24% 44,4 59,5 52,0 30,8 26,2 38,6


70

Таблица СТ- 26. Агломерационен ареал - Бургас


2011/1995



Състояние на ик-

ката



инфрастр.


услуги

Бургас -0,90% 40,4 74,9 30,6 26,7 14,2 28,8 Поморие 0,59% 39,7 67,3 36,3 18,7 15,9 30,8 Несебър 28,40% 66,5 84,6 79,3 56,4 43,8 35,1 Созопол 4,58% 44,4 74,3 39,6 21,9 28,7 28,1 Приморско 4,57% 47,1 64,7 38,1 27,8 48,9 29,6 Айтос -11,80% 32,2 70,3 22,0 12,7 10,2 22,9


Карта СТ- 7. Обхват на градските агломерационни ареали

На базата на резултатите от анализа на селските общини, централните и периферните общини и общините в градски агломерации, могат да се изведат предложения за ново групиране на селските и градските общини. Ако те се приемат (включително и по политически съображения), от настоящите 231 селски общини допустими по ПРСР ще отпаднат:

общините със силно развита промишленост и туризъм - Банско, Балчик, Каварна, Царево, Челопеч, Пирдоп, Козлодуй, Раднево и Гълъбово;

общините, разработващи ИПГВР - Гоце Делчев, Велинград, Петрич, Панагюрище, Карлово и Лом;

общините, попадащи в обхвата на 4-те идентифицирани в настоящия анализ градски агломерационни ареали - Несебър, Приморско, Созопол, Бяла, Божурище, Поморие, Девня, Аксаково, Елин Пелин, Белослав, Костинброд, Суворово, Аврен, Марица, Ботевград, Долна баня, Кричим, Перущица;

В този случай, групата на селските общини ще включва 188 общини с преобладаващо „селски” профил.

Градските общини от своя страна ще включват:

36-те общини, центрове на градски агломерационни ареали по настоящата класификация - Русе, Плевен, Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Велико Търново, Сливен, Шумен, Добрич, Ямбол, Перник, Враца, Габрово, Казанлък, Благоевград, Видин, Кърджали, Карлово, Кюстендил, Търговище, Монтана, Ловеч, Силистра, Разград, Петрич, Дупница, Свищов, Смолян, Велинград, Лом, Гоце Делчев и Панагюрище;

общините, попадащи в обхвата на 4-те идентифицирани в настоящия анализ градски агломерационни ареали - Божурище, Костинброд, Елин Пелин, Ихтиман, Горна Малина, Ботевград, Самоков, Долна баня, Своге, Марица, Родопи, Стамболийски, Перущица, Кричим, Асеновград, Куклен, Садово, Аксаково, Девня, Белослав, Суворово, Аврен, Долни Чифлик, Бяла, Поморие, Несебър, Созопол, Приморско, Айтос;

Общини от сегашните 231 общини по ПРСР, но непритежаващи “селски” профил и неразработващи ИПГВР - Банско, Балчик, Каварна, Царево, Челопеч, Пирдоп, Козлодуй, Раднево и Гълъбово.

Предложените градски и селски общини са представени на следващите две карти.

Карта СТ- 8. Предложение за обхват на селските общини

74

Карта СТ- 9. Предложение за обхват на градските общини

5. Специфичен местен потенциал и сравнителни предимства на общините

Специфичният местен потенциал и сравнителните предимства на общините са анализирани от гл.т.на:

Местен потенциал, привличащ туристи в общините;

Местен потенциал, привличащ инвеститори в общините, на базата на характерни производства;

Дейности, продукти и услуги, които съответните общини реализират на регионалния, националния и международния пазар.

Този ресурс е ключов за развитие на „творчески индустрии”, където е концентриран потенциала на сектор „Култура” за откриване на нови работни места и развитие на регионалните икономики. За анализа на специфичния местен потенциал не са приложими количествени методи за анализ, ето защо той е изготвен на базата на информация от съществуващите общински планове за развитие (изготвени към 2006-2007), различни аналитични разработки, стратегически документи, публикации, собствени проучвания и др. като на базата на експертна преценка са изведени онези общини, които имат обекти/дейности, които имат потенциал за привличане на туристи и инвеститори в общините. Местният потенциал от гл.т. на привличането на туристи в общините се свързва основно с наличието на: културно и историческо наследство – недвижими културни ценности, модерни и динамични културни институции – музеи и читалища и съхранена традиционна култура – фестивали, традиционни прегледи на самодейност и др. В същото време в редица региони съществува добра симбиоза между „наследство и природа”. В този смисъл културният пейзаж и създаването на интегрирани демонстрационни продукти за нуждите на туризма е най-ефикасният път за социализация на наличния ресурс.

В частта за културата на социално-икономическия анализ на регионалните различия, разработен в Етап 1 на настоящия проект, бе посочено като голям проблем факта, че не е извършена предвидената от Закона за културното наследство 4”инвентаризация” – подновено вписване или отписване на обектите културна ценност. По тази причина данните за 30-те хиляди такива обекти в страната са изключително неточни, тъй като част от тях (паметни плочи, сгради-архитектурни паметници и т.н.) вече не съществуват или са загубили културната си и естетическа стойност. Въз основа на социално-икономическия анализ на регионалните различия и допълнително анализирана информация от посочените по-горе източници са изведени следните общини, на чиято територия има културно и историческо наследство с потенциал за привличане на туристи. Част от обектите са били частично или изцяло финансирани за

4 ЗКН. Преходни и заключителни разпоредби. § 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В тригодишен срок от влизането в сила на закона директорът на НИНКН предлага по реда на чл. 64 за регистриране или за отписване на заварените декларирани недвижими паметници на културата.

76

развитие на туристически атракции, провеждане на консервационно-реставрационни дейности като липсва яснота на ниво общини за реалното измерение на очаквана и нужна нова намеса в обектите. При приоритизирането на недвижимите културни ценности, единственият възможен критерий, който може да се използва е ранга на обекта – от регионално, национално и световно значение. Същият критерий може да се спази при приоритизирането на нематериалното културно наследство. При приоритизирането на останалите общини на чиято територия има недвижими културни ценности, културно-исторически традиции и културни фестивали и природни забележителности и феномени с потенциал за привличане на туристи единственият възможен критерий е тяхната популярност на база субективна експертна преценка, тъй като няма обективни данни за тяхната посещаемост и икономически ефект. Анализът е обсъден на заседанията на регионалните съвети за развитие през м.юни като бяха получени писмени становища от областните администрации в Кърджали и Хасково, които предложиха допълнителни обекти и те съответно бяха включени в ревизирания вариант на анализа.

Таблица СТ- 27. Общини, на чиято територия има културно-исторически паметници с потенциал за привличане на туристи

Община Културно-исторически паметници Велико Търново Царевец, Трапезица,архитектурни ансамбли в стария

град, Чаршията, Никополис ад Иструм

Велики Преслав НАР Велики Преслав и прилежащи средновековни паметници

Казанлък Тракийска гробница в гр. Казанлък, включена в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство

Исперих Тракийска гробница в с. Свещари, включена в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство и околни НКЦ от общия култов комплекс

Иваново Ивановски скални църкви, включени в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство и природен парк Русенски Лом

Рила Рилски манастир, включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство

София-град Боянска църква, включена в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство; новооткрити останки от древна Сердика и средновековен Средец в района на Ларгото и метростанцията, Св.София и др. индустриално наследство – арх. Комплекс Захарна фабрика, с.Кокаляне - електростанция, градски ансамбли край Женския пазар, ул. Пиротска, ул. А.Кънчев и др.

Несебър Старият град, включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство

Варна Аладжа манастир

Свищов Римски град „Нове”

77

Община Културно-исторически паметници

Средец НАР „Деултум-Дебелт” при с.Дебелт

Видин Кръстатата казарма, Средновековна крепост „Баба Вида”

Русе Сигсагинта Приста

Дългопол Солници в града, скални манастири и ниши в околността, Църква „Св. Тодор” на дубровнишки търговци

Силистра Средновековната крепост „Дръстър”

Шабла Праисторическо селище „Шабла-Дуранкулак”

Каварна Местност „Яйла”, н. Калиакра

Балчик Дворецът, Ботаническа градина и храмът на Кибела

Варна Местност „Теке Караач” – средновековен манастирски комплекс, м. Джанавара – средновековна църква, Римски терми

Шумен Шуменска крепост, Мадарски конник, Томбул джамия, Плиска

Долен чифлик Местност „Хемски порти”

Бяла Антични и средновековни НКЦ на н. Св. Атанас

С. Емона Местност около нос Емине – антични и средновековни градежи

Созопол о. Св. Иван, стария град и др.

Айтос Антична и средновековна крепост „Маркели”

Царево Ансамбли на дървена странджанска архитектура в селата Сливарово, Българи, Кости и др.

Малко Търново Тракийски мегалитни паметници на територията на цялата община, м. „Мишкова нива”, м. „Запада”; Архитектурни ансамбли в с. Бръшлян

Стара Загора-Нова Загора Праисторически селища и могили (с.Караново), античен град Улпия Траяна

Пловдив Възрожденски ансамбли в стария град, античен театър и др., индустриално наследство – тютюневи складове, градски ансамбли от края на 19-20 век.

Асеновград Православни църкви и градски ансамбли; Асенова крепост; Архитектурни ансамбли с. Косово

Смолян Агушеви конаци - с.Могилица; Архитектурни ансамбли в кв. Райково; Момчилова крепост

Димитровград Индустриално наследство

Котел Възрожденски архитектурни ансамбли, индустриално наследство – килимарски работилници; Възрожденски архитектурни ансамбли – гр. Жеравна.

78

Община Културно-исторически паметници

Хасково Тракийски гробници – Мезек и Александрово

Елена Възрожденски архитектурни ансамбли

Копривщица Възрожденски архитектурни ансамбли

Севлиево Средновековна крепост край града

Калофер Възрожденски архитектурни ансамбли

Чипровци Наследство на българските католици – гр. Чипровци и с. Копиловци

Перник и областта Най-голямо струпване на средновековни църкви в страната.

Благоевград и областта НАР Никополис ад Нестум и архитектурни ансамбли в селата Долен, Лещен и др.

Ивайловград Антични паметници, средновековни крепости

Кърджали и областта Архитектурен комплекс „Перперикон”, Тракийско светилище на Орфей в с. Татул, Дяволският мост край гр. Ардино, Крепостта „Устра” край гр. Джебел, Средновековен манастирски комплекс „Св. Йоан Продом” в гр. Кърджали

Източник: Общински планове за развитие, областни стратегии за развитие, публикации, каталози и регистри

На експертно ниво е констатиран проблем свързан с ниската ефективност на взаимодействие между програмите/проектите за опазване на НКЦ и нематериално наследство и туристическият бизнес, както и отсъствие на България от картата на "европейските културни маршрути" поради продължаващо близо десетилетие теоретизиране без реални вътрешни политики, конкретни мерки и резултати за интегриране на българските НКЦ и нематериално наследство в европейското културно пространство.

Отсъствието на законови и други нормативно гарантирани хоризонтални връзки между двата сектора – култура/наследство – икономика/туризъм не гарантира устойчива социализацията на НКЦ. Неработещите стратегически документи за интегриране на българското културно наследство чрез системата от европейски културни коридори/маршрути и другият проблемен елемент на отминалия период. Инвестирането в консервация и реставрация на НКЦ, което не е елемент от одобрен План за опазване и управление и разписани ясни ангажименти на участниците в процеса -държава, местни власти, културни институти вкл. по отношение на кадрите, конкурентоспособността на обектите, развитието на творчески индустрии чрез МСП, трайни контакти с НПО с цел образование чрез и за наследство, както и изграждане на ПЧП, каквато е практиката на управление на т.нар. европейски културни маршрути, е рисков фактор за инвестициите в опазване на НКЦ.

В ОПРР за следващия период подходът социализация на НКЦ от А до Я или да го наречем „до ключ” трябва да е водеща политика. Създаването на инструменти за прилагането й изисква иновативно и високо-експертно функциониране на

79

хоризонтални междусекторни и управленски връзки, каквито предполага секторът „туризъм” по начало. По отношение на културно-историческите традиции и културните фестивали не са извършвани цялостни национални изследвания за тяхното систематизиране. Въз основа на задълбочен анализ на документи са изведени следните общини с потенциал за привличане на туристи в тази насока.

Таблица СТ- 28. Общини, на чиято територия има културно-исторически традиции и културни фестивали с потенциал за привличане на туристи

Община Културно-исторически традиции и фестивали

Царево и Малко Търново Нестинарство - български културен феномен, който вече е част от нематериалното културно наследство на човечеството, след като бе вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.

Банско и Разлог Ежегодни кукерски фестивали на 1 януари.

Перник Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ – организиран ежегодно от 1966 г.

Казанлък Международен фестивал на розата – организиран ежегодно от 1903 г.

Габрово Международен фестивал на хумора и сатирата – организиран ежегодно от 30-те години на ХХ век.

Созопол Празници на изкуствата „Аполония” – организирани ежегодно от 1984 г.

Копривщица Национални събори на българското народно творчество и ежегодни възстановки на събитията от избухването на Априлското въстание.

Банско Ежегоден фестивал на джаз музиката.

Котел Международен фестивал на фолклорната носия в с. Жеравна – провежда се ежегодно от 2008 г.

Бургас Ежегоден фестивал на пясъчните фигури; Ежегоден фестивал на рок музиката „Spirit of Burgas”

Смолян Фолклорен фестивал в местността „Рожен”; Ежегоден празник на боба – с. Смилян

Средец Международен фолклорен фестивал „Божура”.

Исперих Традиционни празници-игри на българските алиани/алевити – с. Свещари

Пловдив Културни и музикални фестивали

Варна Фестивал „Варненско лято” и фолклорен фестивал

Каварна Рокфест

Свищов Ежегодни възстановки на дейности на римски легионери.

80

Община Културно-исторически традиции и фестивали

Асеновград Празника „Калиница”

Тутракан Празник на река Дунав

Сливен Международен детски фолклорен фестивал; ежегоден Събор на българските каракачани в местността „Карандила”

Кърджали и областта Музикален фестивал „Нощта на Орфей”, провеждан ежегодно от 6 г. край Тракийското светилище на Орфей в с. Татул; Международен фестивал на изкуствата, провеждан ежегодно от 12 г. край Перперикон; Балкански фестивал на турския фолклор, провеждан ежегодно от 8 г. в гр. Кърджали; Национален тракийски събор „Кърджали”, провеждан ежегодно от 13 г.; Национален етнофестивал „Кърджали-столица на толерантността”, провеждан ежегодно от 4 г.; Майски фестивал „Бъдеще с традиции” – гр. Кърджали.

Хасково и областта Национален конкурс за дебютна литература „Южна пролет”; Национален събор за народно творчество „Китна Тракия пее и танцува” – гр. Хасково; Детски етнофестивал „Децата на Балканите” – с. Минерални бани; Национален младежки тракийски събор „Илиева нива” – гр. Ивайловград;

Всички винарски райони с изби

Ежегодно честване на празник „Трифон Зарезан”


Междурегионалните различия в разпределението на природните забележителности и феномени са анализирани подобно в социално-икономическия анализ, разработен в рамките на Етап 1. Въз основа на този анализ, както и на анализ на стратегически документи от местно значение са изведени следните общини, на чиято територия има природни забележителности и феномени с потенциал за привличане на туристи.

Таблица СТ- 29. Общини, на чиято територия има природни забележителности и феномени с потенциал за привличане на туристи

Община Природни забележителности и феномени Белоградчик Белоградчишки скали - скални образувания при гр. Белоградчик;

Пещера „Магурата при с. Рабиша Чепеларе Чудните мостове - естествени каменни мостове при с. Орехово

Враца Пещера „Леденика” в Природен парк "Врачански Балкан"

Пещера Пещера „Снежанка”

Трън Ждрелото на р.Ерма - уникални скални образувания при с. Ломница

81

Община Природни забележителности и феномени Ябланица Пещера „Съева дупка” при с. Брестница

Луковит Пещера „Проходна” при с. Карлуково

Дряново Пещера "Бачо Киро" при гр. Дряново

Кочериново Стобските пирамиди - уникални скални образувания - земни пирамиди при с. Стоб

Борино Ждрело на р. Буйновска с Пещерата "Ягодинска"

Иваново Дикили таш - скално образувание при с. Мечка

Несебър Нос Емине - скален нос при с. Емона Несебър Пясъчни дюни при гр. Несебър

Сандански Мелнишки пясъчни пирамиди при гр. Мелник

Павликени В.Търново

Еменски каньон - пещера и пролом на р. Негованка при с. Емен и с. Михалци

Ловеч Деветашка пещера при с. Деветаки и с. Дойренци

Асеновград Белинташ - скално образувание

Летница Крушунски водопади при с. Крушуна

Силистра Езеро „Сребърна” –биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство

Девин Триградско ждрело - уникални скални образувания с пещерата "Дяволско гърло"

Кърджали Каменната сватба – с. Зимзелен; Каменните гъби – с. Бели пласт; Скалните пирамиди – с.Зимзелен, с.Повет и с. Доброволец; Култов комплекс „Пещерата Утроба” – с. Илийница; Скален прозорец – с.Костино

Момчилград Вкаменената гора – с. Равен

Ардино Хладилната пещера – с. Русалско

Маджарово Кромплехът край с. Долни Главанак

Тополовград Тракийски долмен при с. Хлябово


По отношение на местния потенциал за привличане на инвеститори в общините са анализирани характерни производства и дейности, продукти и услуги. Анализът е извършен на базата на информация от местни стратегически документи, информация от базата-данни на НСОРБ и собствени проучвания. Резултатите са представени в следващата таблица.

82

Таблица СТ- 30. Общини, в които има характерни производства, дейности, продукти и услуги с потенциал за привличане на инвеститори

Характерни производства, дейности, продукти и услуги

Община

Велики Преслав Производство на пелин

Горна Оряховица Производство на месни деликатеси

Елена Производство на месни деликатеси

Карлово Производство на вино

Карлово Ръчна изработка на калоферска дантела – гр. Калофер Карлово Производство на месни деликатеси

Котел Производство на килими Любимец Производство на вино

Пазарджик Производство на вино

Плевен Производство на вино

Пловдив Производство на вино

Поморие Производство на вино

Поморие Производство на сол

Сандански Производство на вино

Сухиндол Производство на вино

Троян Производство на керамични изделия

Троян Производство на сливова ракия

Трявна Производство на дърворезбовани изделия

Тутракан Производство на лодки

Чипровци Производство на килими

Ивайловград Производство на вино

Харманли Производство на вино

Стамболово Производство на вино

83

Чирпан Производство на вино


Анализът показва, че в много общини е на лице комбинацията от културно-исторически паметници в съчетание с някакво типично производство или културна традиция. Развитието на този потенциал може да се превърне в двигател за социално-икономическото развитие на тези общини.

6. Основни изводи

Анализът на специфичните териториални характеристики показа, че отделните териториални групи не са съставени от хомогенни общини, които имат общи черти и потребности. Това е резултат от начина на определяне на техния обхват. Това е политическа задача и зависи от поставените цели. Така например, при определяне на селските общини се изхождаше от потребността да се разшири максимално обхватът им за да могат максимален брой общини да имат достъп до финансовите ресурси на селската програма. В същото време подобен подход води до разпиляване на ресурси и е следствие от неясно определени цели и приоритети за развитието на съответната специфична група общини. Ако се търси по-целенасочена подкрепа на селските общини, от групата естествено трябва да отпаднат поне три вида общини – първо, това са туристическите общини, които са по-скоро потребители на продукцията на селските общини, второ, общините влизащи в агломерационни ареали и трето, малките силно индустриализирани общини като Девня, Гълъбово, Раднево и други, които имат много предимства, но не и за развитието на селското стопанство.

От останалите групи общини, най-хомогенни са планинските (без София) и черноморските общини. При тях може да се търсят общи интереси, като база за изграждане на национална политика за развитието им. Най-разнородна е групата на граничните общини. Дунавските общини също не са обединени от общи интереси.

Резултатът от анализа на модела „център-периферия” показа, че този класически модел на регионалното развитие на страната през годините се разрушава с усилени темпове. Това е следствие от демографската криза, която ерозира доскоро стабилната структура на средно големи градове в страната. Този факт дава основания за по-усилено провеждане на политика на укрепване на по-големи от областите териториални единици, каквито са районите от ниво 2.

Последният извод от анализа на специфичните територии е поставянето под въпрос на необходимостта от съществуване на множество агломерационни ареали. Резултатите показаха, че има основания да се говори за 4 агломерации, формирани около най-големите градове на страната. Те са в начален етап от своето развитие, когато имат нужда от разработване и прилагане на обща за цялата територия на ареала политика. Много общини съчетават на своя територия както НКЦ, така и културни фестивали, традиции, природни забележителности и специфични производства. За привличането на туристи и инвеститори в тези общини е необходим интегриран подход и изграждане на хоризонтални междусекторни и управленски връзки, каквито предполага секторът „туризъм” по начало.

84

III. Изследване на градското развитие

Съгласно Техническите спецификации анализът по Тематично направление 3 трябва да включва „Изследване на градското развитие”.

1. ИПГВР – основа на градското развитие

Европейската политика в областта на интегрираното градско развитие е залегнала в редица стратегически документи, ключови сред които са Програмата за действие от Лил (2000 г.), Urban Aquis от Ротердам (2004 г.), Споразумението от Бристол (2005 г.), Териториалният Дневен ред и Лайпцигската харта (2007 г.), Декларацията от Марсилия (2008 г.), Декларацията за градско развитие от Толедо (2010 г.). Интегрираният подход в градското обновяване и развитие вече е възприет в повечето европейски страни, защото доказано оказва по-силно и по-продължително структурно въздействие в сравнение с отделните секторни мерки, които не решават комплексните проблеми на градовете, свързани с икономическото развитие, социалната интеграция, жилищната политика, опазването на околната среда.

Надграждайки целите и принципите на предходните документи, Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове насърчава по-широко прилагането на политиката за интегрирано развитие на градските райони и очертава значението на „необходимия баланс между икономически растеж, социално включване и опазване на околната среда чрез интегрирани политики за градско развитие”. Специално внимание се отделя на изостаналите градски зони в контекста на града като цяло. От съществено значение за изостаналите градски части е прилагането на стратегии за действие, вписани в политиката за интегрирано градско развитие:

Провеждане на стратегии за подобряване на физическата среда;

Укрепване на политиката за местната икономика и местния пазар на труда;

Проактивна политика за образование и обучение на деца и младежи;

Насърчаване на ефективния градски транспорт на поносими цени. Успешното прилагане на тези стратегии ще намали изостаналостта на определени градски райони и ще бъде от полза за социално-икономическото развитие на целия град.

Лайпцигската харта препоръчва европейските градове да приложат програми за постигане на интегрирано развитие на градските райони за града като цяло. Чрез такива инструменти за планиране, ориентирани към изпълнението, би трябвало:

да се опишат силните и слабите страни на градовете и кварталите въз основа на анализ на текущото състояние;

да се определят съвместими цели за развитието на градската зона и да се изгради визия за града;

да се координират различните планове и политики за кварталите, секторите и технически проекти и да се гарантира, че планираните инвестиции ще помогнат да се насърчи добре балансираното развитие на градската среда;

да се координира и да се съсредоточи в пространствено отношение използването на средства от публични и частни отраслови играчи;

85

да се координират на местно равнище и равнище град-регион и да се ангажират гражданите и други партньори, които могат да допринесат значително за оформянето на бъдещото икономическо, социално, културно и екологично качество на всяка зона.

Декларацията за градско развитие от Толедо доразвива Лайпцигската харта, като поставя специален акцент върху стратегическото значение на регенерацията - процеса на подобряване на състоянието на западнали райони и подпомагане на хора, изпаднали в тежко социално положение.

Интегрираният план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) е именно такъв инструмент за планиране, който служи за основа и „пътна карта” за трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на приоритетни градски територии. ИПГВР представлява съвкупност от свързани във времето и пространството проекти, действия и инвестиционни намерения, които се прилагат в определени градски зони за въздействие в градовете – центрове на агломерационни ареали. Той интегрира политики и обединява разнородни участници за тяхното съвместно провеждане, като допринася за реализация на визията и стратегията за развитие на града, респективно на конкретни приоритети на развитието, определени в действащите стратегически и планови документи.

2. Процесът на изготвяне на ИПГВР

През следващия планов период 2014-2020 г. интегрираният подход в градското развитие ще бъде задължително изискване при получаване на подкрепа от финансовите инструменти на ЕС. Съответствието на предлаганите проекти с приетия ИПГВР на съответния център на агломерационен ареал ще бъде задължително условие за финансиране на проектите на българските общини по линия на Структурните и Кохезионния фонд на ЕС. МРРБ като отговорен орган за разработване и прилагане на политиките в областта на регионалното планиране и развитие и управляващ орган на ОП „Регионално развитие”, предприе действия за подпомагане на 36-те града, центрове на агломерационни ареали, съгласно класификацията в Приложение 3а на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г., да изготвят ИПГВР.

През 2010 г. МРРБ изготви Методически насоки за разработване и прилагане на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. В методическите насоки се описват последователността и обхвата на дейностите, които следва да се извършат при изготвяне на ИПГВР, както и структурата и съдържанието на изготвения ИПГВР. Общините бенефициенти следва да спазват утвърдените от МРРБ Методически насоки във връзка с изготвяне на ИПГВР.

През 2010 г. беше отворена и схема "Подкрепа за изработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие" на ОП "Регионално развитие" 2007-2013 г. Процедурата стартира на 4 август 2010 г. и приключи с подписването на договори с общините бенефициенти на 23 юни 2011 г. Времевият хоризонт за прилагане на ИПГВР е 2014-2020 г. и съвпада със следващия програмен период на ЕС. В рамките на подписаните договори между общините бенефициенти и Управляващия орган на ОПРР, общините трябва да изготвят ИПГВР, като предвиденият в ДБФП срок за изготвяне на плановете е юни-септември 2013 г. По схемата за подкрепа за

86

изработване на ИПГВР допустимите дейности включват освен всички описани в Методическите насоки, също и изготвяне на ПУП или проект за изменение (актуализация) на действащ ПУП за зоните на въздействие, включени в ИПГВР, за които няма такива; преценка за необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда (ЕО) и оценка за съвместимост (ОС), съгласно ЗООС и ЗБР и подзаконовите нормативни актове и извършване на оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост на ПУП, когато е преценено като необходимо от компетентния орган; изготвяне на предпроектни проучвания за проекти, включени в ИПГВР.

Приемането на ИПГВР от МРРБ ще се осъществява на два етапа. На първия етап общините бенефициенти трябва да представят в МРРБ списък на приетите обособени зони за въздействие, придружен от изготвените целеви и проблемен анализ на градското развитие, визия за развитие на града и резултати от обществени обсъждания. МРРБ ще приема зоните за въздействие въз основа на критерии, посочени в Приложение 1 на Методическите насоки. Първоначалният график предвижда този етап да приключи до края на юни 2012 г. Изготвените ИПГВР и приети от общинските съвети на общините бенефициенти ще се представят в МРРБ за одобрение в края на изпълнението на договорите за безвъзмездна финансова помощ, в периода юни-септември 2013 г.

Общините бенефициенти възлагат изготвянето на ИПГВР на външни консултанти, като за целта изготвят тръжна документация и провеждат процедури за възлагане на обществени поръчки съгласно ЗОП.

3. Анализ на налична информация

Анализът на информацията от Агенцията за обществени поръчки (АОП) показва няколко общи характеристики на процеса на възлагане на обществени поръчки за избор на консултанти за изготвяне на ИПГВР. Първо, общините бенефициенти прилагат два подхода при провеждане на процедурите за възлагане на изготвянето на ИПГВР по отношение на обхвата на заданието:

По-голяма част от общините обявяват обществени поръчки с две обособени позиции – първата обособена позиция е за изготвяне на ИПГВР, а втората – за изготвяне на екологична оценка и оценка за съвместимост.

По-малък брой общини са обявили обществената поръчка без разделяне на обособени позиции. В този случай общините включват в рамките на изискваните дейности и изготвянето на ЕО и ОС.

Само в две общини двете основни дейности – 1) изготвяне на ИПГВР и 2) изготвяне на ЕО и ОС - са предмет на отделни обществени поръчки.

Второ, обща характеристика на техническата документация е, че в обхвата на изискваните дейности са включени всички дейности за изготвяне на ИПГВР, описани в Методическите насоки, включително изготвяне на целеви и проблемен анализ на градската територия, въз основа на който се определят обособените зони за въздействие. Това показва, че общините разчитат изцяло на външни консултанти за изготвяне на ИПГВР и не са изготвили социално-икономически и пространствени анализи на характеристиките и проблемите на градските територии. Вероятно по тази

87

причина в тръжните документации липсва конкретна информация за проблемни територии и потенциални зони за въздействие, съобразно с настоящото състояние на градските системи и градската среда. Изброени са само критериите за избор на трите вида зони за въздействие, така както са представени в Методическите насоки на МРРБ. От наличните технически спецификации, само общините Враца и Благоевград са посочили в тръжната документация градски територии – потенциални зони за въздействие.

Община Враца е посочила:

зона с преобладаващ социален характер: ж.к. Дъбника и ж.к. Сениче – 2 съседни обособени жилищни квартала с площ около 121 ха, разположени в северната периферия на града и предвидени в ОГП.

зона с потенциал за икономическо развитие: Промишлена зона І и ІІ част - обособена градска територия с площ около 434 ха, разположена в източната периферия на града.

зона на публични функции с висока обществена значимост: Централна градска част – обхваща Централната градска част и прилежащия кв. Река Лева – територия с площ от около 294 ха. В зоната живее около 1/3 от населението на града.

Община Благоевград е посочила по-общ, ориентировъчен обхват на потенциални зони:

зона с преобладаващ социален характер: формулирана в действащия ОУП на гр.Благоевград като „зона с преобладаващи жилищни функции” или като „зона със смесени функции”;

зона на публични функции с висока обществена значимост: централната градска част на гр.Благоевград, характерна с наличието на централна пешеходна зона, с висока концентрация на функции и сгради с публична значимост, наличие на сгради (в зона) недвижими културни ценности.

Трето, налице е съществено забавяне във възлагането на изготвянето на ИПГВР.

В следващата таблица е представена информация за статута на провежданите обществени поръчки за възлагане на разработване на ИПГВР, на база публикувана информация в АОП към 31.05.2012 г.

Таблица ИПГВР- 1. Статут на провежданите обществени поръчки за възлагане на разработване на ИПГВР

Община Възложител

Обща прогнозна

стойност/лв. без ДДС

Дата на публикуване

на обявлението

Срок за представяне на

оферти

Статут на процедурата за възлагане

1 Благоевград 363 000 29-02-2012 17.04.2012 затворена 2 Бургас 670 000 30.01.2012 12.03.2012 затворена 3 Варна 747 000 29.02.2012 20.04.2012 затворена 4 Велико Търново 329 000 01.03.2012 02.04.2012 затворена 5 Велинград 367 900 18.01.2012 05.03.2012 избран изпълнител 6 Видин 358 400 26.01.2012 05.03.2012 избран изпълнител

7 Враца 374 000 374 000

09-11-2011 28.04.2012

27.12.2011 25.04.2012

прекратена затворена

8 Габрово 363 540 31.10.2011 19.04.2012

22.12.2011

частично възложена и частично прекратена

9 Гоце Делчев 360 500 07.05.2012 04.06.2012 отворена

88

Община Възложител

Обща прогнозна

стойност/лв. без ДДС

Дата на публикуване

на обявлението

Срок за представяне на

оферти

Статут на процедурата за възлагане

10 Добрич 234 075 19.01.2012 01.032012 затворена 11 Дупница не е обявена 12 Казанлък 365 570 13.02.2012 16.04.2012 затворена 13 Карлово 330 000 23.12.2011 03.02.2012 затворена 14 Кърджали 205 000 24.02.2012 09.04.2012 затворена 15 Кюстендил 356 230 17.02.2012 05.04.2012 избран изпълнител 16 Ловеч 374 500 16.01.2012 13.02.2012 възложена 17 Лом 348 000 22.02.2012 03.04.2012 затворена 18 Монтана 357 500 22.02.2012 09.04.2012 затворена 19 Пазарджик 358 500 17.02.2012 09.04.2012 затворена 20 Перник 328 000 29.02.2012 26.04.2012 затворена 21 Панагюрище 350 000 23.02.2012 04.05.2012 затворена 22 Петрич не е обявена 23 Плевен 452 000 27.02.2012 09.04.2012 прекратена 24 Пловдив 765 000 28.02.2012 16.04.2012 затворена 25 Разград 366 700 16.02.2012 09.04.2012 затворена 26 Русе 774 000 24.02.2012 28.03.2012 затворена 27 Свищов 350 000 28.02.2012 09.04.2012 затворена

28 Силистра 358 610.67 358 610.67

13.10.2011 15.03.2012

24.11.2011 27.04.2012

прекратена затворена

29 Сливен 375 000 04.04.2012 14.05.2012 затворена 30 Смолян 355 920 27.02.2012 09.04.2012 затворена 31 Столична община 709 300 11.11.2011 12.12.2011 възложена 32 Стара Загора 686 000 24.02.2012 09.04.2012 затворена 33 Търговище 323 000 21.02.2012 19.03.2012 затворена 34 Хасково 364 000 24.02.2012 05.04.2012 затворена 35 Шумен 323 000 21.04.2012 21.05.2012 затворена 36 Ямбол 340 000 31.01.2012 12.03.2012 затворена

Източник: АОП Както се вижда от данните от горната таблица, към 31.05.2012 г., т.е. почти една година след подписване на ДБФП, едва пет общини са избрали изпълнител и само три общини са приключили изцяло процедурата и са възложили изготвяне на ИПГВР. Това показва, че изготвянето на плановете ще се забави и вероятно няма да бъдат спазени планираните срокове, особено по отношение на първия етап – избор на зони за въздействие. Предвид факта, че към настоящия момент повечето общини все още не са избрали изпълнители, първоначалният график, който предвиждаше до края на месец юни 2012 г. да бъдат определени и внесени за одобрение в МРРБ обособените зони за въздействие в 36-те града центрове на агломерационни ареали, няма да бъде спазен. Вероятно срокът за изпълнение на втория етап – представяне на изготвените ИПГВР за одобрение в МРРБ – ще бъде наваксан за сметка на външните консултанти, които ще изготвят ИПГВР. Основание за това предположение е фактът, че в тръжната документация за възлагане на изготвянето на плановете общините поставят изисквания за крайни срокове за изпълнение, обвързани с техните срокове по ДБФП. Тези изисквания обаче не могат да бъдат спазени по отношение на зоните за въздействие, защото самите общини забавиха прекалено дълго не само обявяването на процедурите за възлагане на обществените поръчки, но и процеса на оценка на офертите и избор на изпълнители.

Причините за това забавяне могат да се обяснят с ниския капацитет на общините за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки. Съгласно изискванията

89

за кандидатстване по схемата, заедно с формуляра за кандидатстване общините бяха задължени да представят и техническа спецификация за възлагане на услуга за изработване на ИПГВР. Т.е. към момента на сключване на ДБФП на 23.06.2011 г., би следвало да е имало известна степен на готовност за възлагане на услугата. Въпреки това, само пет общини са публикували решение и обявление за обществена поръчка до края на 2011 г., като при две от тях процедурата е била прекратена поради съществени пропуски, които не могат да бъдат отстранени без това да промени условията на откритата процедура. На останалите 31 общини изготвянето на тръжната документация е отнело повече от седем месеца. Пропорционално на обема работа, която трябва да се извърши от консултантите за изготвяне на ИПГВР, изготвяне на ПУП/изменение на ПУП и извършване на ЕО и ОС за около една година, този период може да се оцени като необосновано дълъг.

4. Структура и съдържание на доклада за изследването на градското развитие

При разработването на аналитичния доклад за изследването на градското развитие Обединение «Регионални анализи за 2014+» разчита главно на информацията, която ще бъде генерирана в процеса на разработването на ИПГВР: визия за развитието на съответния град, определените зони за въздействие, избраната стратегия с определените общи и специфични цели, самите ИПГВР – с формулирани дейности и проекти, очаквани резултати, финансово осигуряване и бюджет на плана, индикатори за оценка и т.н. МРРБ пое и ангажимент за съдействие при осъществяването на контакти между Обединението и 36-те общини с цел получаване на предварителни резултати и варианти на разработваните материали. В съответствие с изискванията на Техническите спецификации анализът по това тематично направление включва:

Анализ на функцията и ролята на мрежата от средно големи градове. Този анализ ще бъде разработен въз основа на обобщаване на резултатите от целевите и проблемни анализи, SWOT анализите на градското развитие, визиите и стратегиите за развитие 36-те града центрове на градски агломерационни ареали.

Анализ на ИПГВР и определените зони за въздействие. В рамките на този анализ ще бъдат обобщени и систематизирани всички определени зони за въздействие, както и мерките, дейностите и проектите, чрез които ще бъдат реализирани ИПГВР, очакваните резултати от реализацията на ИПГВР, разчетените средства за тяхната бъдеща реализация, финансово им осигуряване и индикаторите за оценка. Този анализ ще подпомогне анализа на връзката на ИПГВР с целите на Стратегия „Европа 2020” и определянето на приоритетните нужди от гл.т. на политиката за устойчиво градско развитие, които са следващи стъпки от анализа по това тематично направление.

Анализ на връзката на ИПГВР с целите на Стратегия „Европа 2020”. В рамките на този анализ ще бъдат разгледани планираните във всички ИПГВР дейности и проекти и как резултатите от тях допринасят за постигането на целите на Стратегия „Европа 2020”.

Определяне на приоритетните нужди от гл.т. на политиката за устойчиво градско развитие. В рамките на този анализ ще бъдат систематизирани мерките

90

и проектите, заложени във всички ИПГВР заедно с размера на индикативните им разходи, които биха били обект на финансиране от страна на ОПРР за следващия програмен период 2014-2020 г.

Анализ на административния капацитет на структурите за управление на ИПГВР и възможностите за интегрирано изпълнение на ИПГВР чрез предоставяне на глобален грант или чрез механизми на финансовия инженеринг. Този анализ ще бъде извършен на база на информация, набрана чрез провеждането на полуструктурирани интервюта. Такива интервюта ще бъдат проведени с представители на администрации на извадка от общини, разработващи ИПГВР. Общините, обект на проучване ще се уточнят допълнително като се използват следните критерии: големина, степен на развитие, регионални функции.

Окончателният доклад ще има следната структура: 1. Въведение

2. Анализ на функцията и ролята на мрежата от средно големи градове. 3. Анализ на ИПГВР и определените зони за въздействие

4. Анализ на връзката на ИПГВР с целите на Стратегия „Европа 2020”. 5. Определяне на приоритетните нужди от гл.т. на политиката за устойчиво градско развитие. 6. Идентифициране на приоритетни и големи проекти, в рамките на интегрираните планове. 7. Анализ на административния капацитет на структурите за управление на ИПГВР и възможностите за интегрирано изпълнение на ИПГВР чрез предоставяне на глобален грант или чрез механизми на финансовия инженеринг.

8. Обобщение и изводи. С изводите от аналитичния доклад ще бъде актуализиран SWOT анализа на регионалното развитие.

Съществуващото положение и като се отчетат:

технологичните срокове за провеждане на тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки;

възможните обжалвания от страна на неспечелили участници, което допълнително отлага във времето подписването на договорите; и

сроковете, в рамките на които избраните консултанти трябва да изготвят целевите и проблемни анализи, визиите за развитие на градовете, да определят зоните за въздействие и да разработят самите ИПГВР;

дава основание да се предположи, че окончателният доклад по това тематично направление ще може да бъде завършен през 2013 г.

91

IV. Анализ на националните секторни политики от регионално значение

1. Въведение

Съгласно Техническите спецификации този анализ попада в обхвата на Тематично направление 4 и включва „Анализ на националните секторни политики от регионално значение, които остават извън политиката на устойчиво градско развитие”. Структурата на анализа съответства на структурата, представена в Специфичен доклад за съдържанието на анализите по Етап 2, одобрена от Възложителя. В съответствие с техническите спецификации изследването обхваща следните секторни политики:


Социална политика


Култура

Туризъм

Транспортна политика

Политика в областта на НИРД

Зелена енергия и нисковъглеродна икономика. В съответствие със Специфичния доклад и Техническите спецификации обект на анализ са Националната програма за развитие България 2020 г. и други секторни стратегически и планови документи. Целта е да се определят съответните секторни цели и приоритети и да се идентифицират пресечните точки на секторната с регионалната политика. В случая става въпрос да се определят онези елементи на съответната секторна инфраструктура, които са подходящи да бъдат подкрепени от ОПРР 2014-2020 г.

2. Цели на регионалната политика

Регионалната политика на ЕС за периода 2007-2013 г. формулира 3 цели. Първата е „Сближаване”. Тя е насочена към намаляване на регионалните различия в Европа, като се помага на тези региони, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е по-нисък от 75% от средното равнище за ЕС, да настигнат по-богатите региони. За постигането на тази цел се изразходват преобладаващата част от финансовите ресурси на европейските фондове – над 80%. Втората е „Регионална конкурентоспособност и заетост”. Тя обхваща всички региони в Европа, които не са обхванати от цел „Сближаване“, т.е. подпомага по-богатите региони да постигат още по-добри резултати с оглед създаване на положителен верижен ефект за целия ЕС, както и насърчава по-балансираното им развитие чрез премахване на съществуващите „острови“ на бедност. Третата цел е „Европейско териториално сътрудничество”. Целта е насърчаване на трансграничното сътрудничество между страни и региони, което не би се осъществило без подкрепа в рамките на политиката на сближаване.

92

Стратегията Европа 2020 определя рамката на политиката на ЕС в настоящето десетилетие: нейните пет цели определят мястото, където ЕС иска да бъде през 2020 г., а Интегрираните насоки определят политическите ориентири в средносрочния период. По-силното икономическо управление е изведено на преден план с цел постигане на реални резултати. То транслира тематичните приоритети и цели на Стратегията Европа 2020 в годишен цикъл от многостранно наблюдение центрирано върху национално докладване и специфични препоръки за всяка страна.

ЕФРР ще допринесе за постигането на всички тематични цели и ще се фокусира върху инвестициите в областите, в които оперират фирмите (инфраструктура, бизнес услуги, подкрепа на бизнеса, иновации, информационни и комуникационни технологии и изследователска дейност). Кохезионният фонд ще се фокусира върху подобряването на състоянието на околната среда, устойчивото развитие и TEN-T. Държавната регионална политика в България се регламентира основно от Закона за регионално развитие, в сила от 2008 г. и заменил предходния закон за регионалното развитие от 1999 г.

В чл. 2. на Закона за регионалното развитие е регламентирана целта на регионалната политика, а именно че „Държавната политика за регионално развитие създава условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на районите и общините и обхваща система от нормативно регламентирани документи, ресурси и действия на компетентните органи, насочени към:

намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие;

осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост;

развитие на териториалното сътрудничество.

3. Анализ на секторните политики

Анализът на секторните политики е структуриран по зададените от Техническите спецификации сектори (здравеопазване, социална политика, образование, култура, туризъм, транспортна политика, политика в областта на НИРД и зелена енергия и нисковъглеродна икономика).

В съответствие с одобрената от Възложителя структура на анализа (предложена в специфичния доклад) анализът по всеки един сектор следва, зададената структура:

Определяне на цели и приоритети на съответния сектор до 2020 г. В съответствие с този разрез на анализа за всеки един сектор е извършено проучване относно наличността и актуалността на стратегическите планови документи. В тази връзка с цел извеждане на целите и приоритетите на съответния сектор до 2020 г. бе възприет подхода да бъдат анализирани наличните към момента секторни стратегически и планови документи, както и: Проекта на Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020; Национална програма за реформи «Европа 2020», актуализирана през м.април 2012; Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на Стратегия „Европа 2020” и Плана за действие (април 2011).

Обобщение на потребностите от изграждане на инфраструктура. Връзка с целите на Стратегия Европа 2020. В тази част на анализа са приоритизирани

93

идентифицираните в предходната част цели и приоритети на съответния сектор до 2020 г.. За целите на приоритизацията разработващия екип е използвал следните критерии:

Наличие на създаден капацитет и натрупан положителен опит за приоритети и мерки, финансирани досега от ОПРР;

Ранг на приоритета или мярката в йерархията на отделните стратегически документи и мненията на експерти от съответните ведомства;

Повторяемост на приоритетите и мерките в различни документи;

Възможност за по-детайлно формулиране на конкретните бенефициенти и/или обогатяване обхвата на мерките и дейностите, допустими за финансиране;

Възможност за синергичен ефект и финансов инженеринг. Изведените цели и приоритети на съответния сектор до 2020 г., както и обобщените потребности от изграждане на съответната инфраструктура са обсъдени на експертно равнище с представители на съответните секторни министерства и агенции, като на всички от проведените срещи беше постигнат почти пълен консенсус по обсъжданите въпроси. Тези срещи бяха организирани със съдействието на Възложителя, като на тях присъстваха и активно подпомагаха процеса експерти от Дирекция „Програмиране на регионалното развитие” на МРРБ. Списък на проведените срещи е представен в следващата таблица:

Дата Институции

22.05.2012 г. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Агенция „Пътна инфраструктура”

23.05.2012 г. Министерство на здравеопазването

28.05.2012 г. Министерство на културата

29.05.2012 г. Министерство на труда и социалната политика и Агенция за социално подпомагане

7.06.2012 г. Министерство на икономиката и енергетиката – Дирекция „Туристическа политика”

Предстоящо е провеждането на работни срещи с експерти от Министерството на образованието и науката (МОН) и с Министерство на икономиката и енергетиката – Дирекция „Енергетика”.

За всеки от секторите е показана и връзката на целите на съответния сектор с целите на Стратегия Европа 2020, което е доразвитие на анализите, изготвени в рамките на Етап 1 (Тематично направление 1) На трето място в анализа е направена оценка на регионалните различия (райони от ниво 2 и области) в разпределението на съответната инфраструктура, за която са идентифицирани потребности за нейното изграждане. Отново за основа

94

послужиха резултатите от анализа на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия, изпълнен в Етап 1. И накрая в структурата на всеки от анализите на секторните политики е изготвено предложение за териториално разпределение на инвестициите за съответната инфраструктура.

3.1. Здравеопазване

3.1.1. Цели и приоритети на здравеопазването до 2020 г. За да се определят целите и приоритетите на здравеопазването до 2020 г., бяха анализирани значителен брой стратегически и планови документи5, включително и секторни такива. На база на проведеното проучване бяха идентифицирани следните документи, които определят бъдещето на политиката в здравеопазването и в същността си съдържат инвестиционен компонент за тяхното реализиране, а именно:

Проекта на Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020;

Национална програма за реформи «Европа 2020», актуализирана през м.април 2012;

Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на Стратегия „Европа 2020” и Плана за действие (април 2011);

ОП „Регионално развитие 2007-2013 г.” В допълнение след проведената среща с експерти на МЗ към тях бе добавена и националната програма за психично здраве. От така изброените стратегически мерки, бяха идентифицирани приоритети и мерки, насочени към инфраструктурата в сектора, които могат да бъдат ситуирани като цели и приоритети пред здравеопазването през следващия планов период до 2020 г.

В табличен вид са представени под формата на „цитати” онези части от стратегическите документи, които третират анализираната проблематика.

5 Анализираните секторни документи включват накратко: Национална здравна стратегия 2008 - 2013 г. и план за действие Политика за психично здраве на Република България 2004-2012 г. Национален план за действие за осъществяване на политиката за психично здраве на Република България за периода 2006 – 2012 г. Национална здравна карта на Република България Стратегия за внедряване на електронно здравеопазване в България Концепция за преструктуриране на болничната помощ на Република България Обобщен национален доклад за шума в урбанизираните територии (изготвен по регистрираните от РИОКОЗ шумови нива в градовете на страната през 2010 г. Концепция за по-добро здравеопазване в България, 2010- 2015 г. Доклад за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията 2005 – 2007 г. Цели на Министерство на здравеопазването за 2011 г. Отчет за изпълнение на целите на Министерство на здравеопазването за 2010 г.

95

№ Приоритети/Мерки Източник

1

Подкрепа за реконструкция/ обновяване и оборудване на общински лечебни заведения в общини извън градските агломерационни ареали.

ОП „Регионално развитие 2007-2013 г.”, операция BG161PO001-4.1.05

2

Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации.


3 Създаване на високотехнологични звена за диагностика и лечение на социално-значими заболявания.

Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие: България 2020”

4 Усъвършенстване на дейностите по трансплантация.


5 Подобряване на материалната база и обновяване на медицинската апаратура в хемодиализните структури.


6

Осигуряване на адекватна на демографската структура на населението здравна инфраструктура; извършване на строително-монтажни работи и закупуване на апаратура за лечебни заведения.


7

Оптимизиране на системата за спешна медицинска помощ чрез изготвяне на задължителна национална карта на екипите за спешна медицинска помощ, подобряване на координацията и взаимодействието; разширяване и усъвършенстване на комуникационно-информационната система чрез въвеждане на телекомуникационна система в спешната медицинска помощ; нормативно и материално осигуряване на прилагането на съвременни технологии в областта на телемедицината; подмяна на автомобилния парк и апаратура и извършване на основни ремонтни дейности във филиалите за спешна медицинска помощ.


8

Удължаване на продуктивния живот в добро здраве на населението – подобряване профилактиката на хроничните заболявания; продължаване на дейностите по съществуващите профилактични програми с фокус върху програмите за скрининг и ранна


96


диагностика на заболяванията, както и за създаване на взаимовръзки между отделните програми; реализиране на първата скринингова програма на онкологични заболявания; поетапно разширяване на профилактични програми и скринингови програми за деца и бременни и изграждане на мрежа от университетски центрове за пренатална диагностика и кабинети по редки заболявания.

9

Осигуряване на ефективен здравен контрол върху факторите на жизнената среда (питейни и минерални води, вода за къпане, атмосферен въздух, шум, нейонизиращи лъчения, козметични продукти, химични вещества и смеси, и др. фактори) и ограничаване на заболеваемостта от незаразни и заразни болести.


10

Подкрепа на системата за спешна медицинска помощ, която да гарантира по-добър достъп на населението до специализирани лечебни заведения.

Доклад „Социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие за периода 2014-2020 г.”

11

Подобряване на профилактиката, скрининга и диспансерното наблюдение; въвеждане от 2012 г. на индикатори за оценка на качеството на предоставяната дейност - положителен ефект върху равнището на разходите за по-скъпото, специализирано извънболнично и болнично лечение (в сила от 2013 г.). Съществуващите профилактични програми и дейности ще продължат да се развиват и подобряват. В процес на разработване са и програми за скрининг и ранна диагностика на населението.

Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на стратегия „Европа 2020”

12

Въвеждане от 2011 г. на еднодневни дейности в основния пакет за болнична медицинска помощ с оглед на стимулиране на използването на модерни методи на лечение, изискващи минимален престой. Освен положителните ефекти върху равнището на разходите за болнична помощ, за обществото ползите са в посока намаляване на временната нетрудоспособност.


97


13

Преструктуриране на болниците на базата на здравната карта и подобряване на ефективността им чрез нови финансови политики за заплащане (2011-2013 г.), включително планиране на потребностите от използването на нова апаратура в зависимост от съотношението цена/ефективност и наличието на специалисти, които да работят с нея. Изпълнява се проект по ОП „Регионално развитие” по схема BG161PO001/1.1-08/2010 - „Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации” на обща стойност 75.2 млн. евро


14

Преобразуване и оптимизиране на съществуващите регионални центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве - обособяване през периода 2011-2012 г. на 28 районни здравни инспекции с нови функции, на мястото на съществуващите до 2010 г. 56 броя районни структури към МЗ.


15.

Подобряване на състоянието на сградите и материалната база в психиатричните болници и отделенията за лечение на психиатрични заболявания към многопрофилните болници.

Експертно становище от МЗ, във връзка с провеждани от министерството обследвания и анализи, намерили отражение в политиките за психиатрично здраве.

Източник: Стратегически и програмни документи за развитието на сектора до 2020 г.

Изведените по горе приоритети и мерки от различни стратегически документи, бяха приети като основополагащи за целите, които ще преследва сектор „Здравеопазване” от експерти на МЗ имащи отношение към разглежданата проблематика.

3.1.2. Обобщение на потребностите от изграждане на инфраструктура. Връзка с целите на Стратегия Европа 2020 Идентифицираните в горният раздел цели и приоритети в здравеопазването до 2020 г. бяха приоритизирани на базата на приети от разработващия екип критерии, срещу които не се получиха никакви възражения от участвалите в работната среща експерти, не бяха предложени и нови такива. В тази връзка критериите чрез които бяха приоритизирани и окончателно формулирани целите и приоритетите обект на регионалната политика за сектор „Здравеопазване” през следващия планов период - ОПРР 2014-2020 са:

Наличие на създаден капацитет и натрупан положителен опит за приоритети и мерки, финансирани досега от ОПРР;

98

Ранг на приоритета или мярката в йерархията на отделните стратегически документи и мненията на експерти от съответните ведомства;

Повторяемост на приоритетите и мерките в различни документи;

Възможност за по-детайлно формулиране на конкретните бенефициенти и/или обогатяване обхвата на мерките и дейностите, допустими за финансиране;

Възможност за синергичен ефект и финансов инженеринг. Специално следва да се подчертае разбирането на експертите от МЗ, че реализацията на мерките по ОПРР 2007 – 2013 г. описани в таблицата по горе е добра и че е необходима тази натрупана експертиза и капацитет на не бъдат „разпилени” . Предвид очакванията за обхвата на програмата за регионално развитие през следващия планов период потребностите от изграждане на инфраструктура в здравеопазването бяха разделени в две направления както следва:

Направление I. Подобряване на материалната база и обновяване на медицинската апаратура и контролна апаратура в градските агломерации. Мерки:

1. Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации (продължаване на сегашната мярка, със специален акцент върху: създаване на високотехнологични звена за диагностика и лечение на социално-значими заболявания; дейности свързани с трансплантациите, подобряване на материалната база и обновяване на медицинската апаратура в хемодиализните структури и изграждането на еднодневни центрове към специализираните болнични заведения.

2. Подкрепа на системата за спешна медицинска помощ, която да гарантира по-добър достъп на населението до специализирани лечебни заведения - подмяна на автомобилния парк и апаратура и извършване на основни ремонтни дейности във филиалите за спешна медицинска помощ.

3. Подобряване на материалната база в Регионалните здравни инспекции (РЗИ) за осигуряване на ефективен здравен контрол.

4. Подобряване на материалната база в държавните психиатрични болници.

Направление II. Подобряване качеството и осигуряване на по добър достъп до здравните услуги в общини извън градските агломерационни ареали. Мерки:

1. Подкрепа за реконструкция/обновяване и оборудване на общински лечебни заведения в общини извън градските агломерационни ареали (продължаване на сегашната мярка).

3.1.3. Оценка на регионалните различия (райони от ниво 2 и области) в разпределението на съответната инфраструктура Изводите от направеният анализ в Етап I на териториалните различия при предлагането и оказването на здравни услуги са:

Изградената материална база в здравеопазването – болнични заведения и леглова база е сравнително равномерно разположена по територията на страната, което се индикира със сравнително ниските стойности на различията на различните нива.

99

Добро е и положението с териториалните различия между районите по отношение наситеността с лекарски кадри. И тук, както и при материалната база не се открояват райони, за които е необходимо да се полагат специални грижи за да догонят останалите в страната.

Сравнително добро е положението и по отношение на разположението на звената за спешна помощ и населението, което при избрания подход на изчисление е в 30 минутния изохрон.

Единственият показател, които дава основание за индикиране на проблем е обезпечеността на населението с лекари по дентална медицина. Четири от районите от ниво 2, СЗР, СЦР, СИР и ЮИР, значително изостават от другите два района в страната. Изоставането в Югозападния район не се дължи на някоя определена област, докато за СЗР основна тежест има област Враца, за СЦР- област Разград и Силистра, а за СИР- област Търговище. Констатираните различия налагат разработването на секторни политики, насочени към изоставащите райони. .

Горното дава основание да се направи извода, че на настоящия етап не е необходимо интензивно развитие на здравните услуги чрез изграждането на допълнителни здравни заведения или създаването на леглова база в някои от регионите на страната. Тези изводи се потвърждават и от вижданията на сектора за целите и приоритетите през следващия период, насочени към качеството на услугите.

3.1.4. Предложение за териториално разпределение на инвестициите за съответната инфраструктура Териториалното разпределение на инвестициите в сектор „Здравеопазване” доколкото този сектор е насочен към осигуряване на по - добро качество на предоставяните услуги, трябва да се базира на изследване на качеството на здравните услуги предоставяни от отделните здравни заведения и на изготвената здравна карта, което е извън обхвата на настоящето изследване. Тук си позволяваме да предложим подход, които да позволи насочването на инвестициите, към онези здравни заведения където получения синергичен ефект за цялата система ще е най-осезателен. Този подход ще позволи да се ограничи броя на бенефициентите (здравни заведения) до възможните лимити за финансиране.

В своята същност предлагания подход се базира на допускането, че в страната съществуват определен брой лечебни заведения, които са с наличен потенциал да усвоят инвестиции насочени към подобряване на диагностичната и лечебна дейност и да подпомогнат останалите подобни лечебни заведения да развият подобна компетенция. При тези допускания предлагаме ранжиране на болничните заведения по териториален обхват, да следва предлаганата по – долу приоритизация, като лечебното заведение, се разглежда като приоритетно при първото му включване в определените по поредност групи. Самите групи са като следва :

На първо място лечебни заведения в Столицата, които отговарят на условието – лечебното заведение да има възможност за обучение на студенти и специализанти по Наредба № 18/2005 г. На второ място лечебните заведения в университетските центрове в страната, които отговарят на условието – лечебното заведение да има възможност за обучение на студенти и специализанти по Наредба № 18/2005 г.

100

На трето място лечебните заведения определени в Националната здравна карта като лечебни заведения за болнична помощ, с които НЗОК задължително сключва ежегодно договори по смисъла на ЗЗО.

На четвърто място лечебни заведения, които отговарят на условието – лечебното заведение да има възможност за обучение на студенти и специализанти по Наредба № 18/2005 г. На последното пето място остават всички останали извън горните групи лечебни заведения.

3.2. Социална политика

3.2.1. Цели и приоритети на социалната политика до 2020 г. Целите и приоритетите от регионално значение на социалната политика – в областта най- вече на социалните услуги и инфраструктура6, са изведени на базата на анализ на наличните към момента: (а) секторни стратегически документи, обхващащи години от следващия програмен период: Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012-2030 г.), Актуализирана Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 г. - 2030 г.), Национална стратегия за детето 2008 - 2018 г., Стратегия за осигуряване на равни възможности за хората с увреждания 2008- 2015 г., Дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания (2011-2020), Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Р. България“ (2010), Национална стратегия за интегриране на ромите (2012 – 2020).

(б) национални стратегически документи: Проекта на Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020; Национална програма за реформи «Европа 2020», актуализирана през м.април 2012; Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на Стратегия „Европа 2020” и Плана за действие (април 2011) и мерките, изпълнявани от ОПРР 20072-2013 г.; Доклад „Социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.”. Националните документи в голяма степен синтезират целите и приоритетите от секторните документи, като заедно с това имплицитно потвърждават и изразяват тяхната значимост в контекста на общонационалните секторни политики през следващия период. От гл.т. на постигането на целите на Стратегия „Европа 2020“, политиките в изследвания сектор са свързани пряко или косвено с постигане на целите за намаляване на бедността и с увеличаване на коефициента на заетост. Анализът бе насочен към установяването и систематизирането на стратегически намерения (цели, приоритети, мерки), попадащи във времевата рамка на следващия програмен период и имащи регионално значение. Повторяемостта на стратегическите намерения в различните документи е методологическо основание те да бъдат избрани (идентифицирани) като приоритетни.

Резултатите от анализа са обобщени в следващата таблица.

6 - както показва и досегашната практика, те изглеждат най-подходящи за съфинансиране със средства от ЕС чрез оперативна програма, управлявана от МРРБ.

101

№ Приоритети/Мерки от регионално значение Източник (стратегически документ)

1 Подкрепа за деинституционализация на социални институции, предлагащи услуги за деца в риск


2

Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна, социална и културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали

ОП „Регионално развитие 2007-2013 г.” , операция BG161PO001-1.1.01

3

Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна държавна социална инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали


4

Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура на бюрата по труда, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали


5

Деинституционализация на грижата за деца (мрежа от социални услуги в общността, програми за напускащите специализираните институции, приемна грижа и др.); деинституционализация на социални институции, предлагащи услуги за деца в риск (мярка, финансирана и от ОПРР – вж.№1)

Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на стратегия „Европа 2020” и Плана за действие (април 2011)

6

Осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания (с оглед интегрирането им на пазара на труда)


7

Създаване на мрежа от услуги за дългосрочна грижа за възрастните хора


8

Изграждане на социални жилища, вкл. за най-уязвимите представители на ромската общност (ОПРР финансира схема „Подкрепа за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение”)


9 Деинституционализация на грижата за деца в риск (мярка, финансирана и от ОПРР)

Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

102


(март 2012)

10

Премахване на институционалния модел на грижа за възрастните хора (закриване на съществуващи специализирани институции и разкриване на нови услуги в общността)

Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020” (март 2012)

11

Осигуряване на достъпна среда - физическа, институционална и информационна - осигуряване на физически достъп до обществени сгради, жилища, спортни обекти и съоръжения, открити пространства и др. според нуждите на лицата от уязвимите групи Създаване на подкрепяща среда за обучението и възпитанието на децата със специални образователни потребности в общообразователните училища и детските градини, която да включва достъпна архитектурна среда


В Стратегията за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания (2008-2015), Цел 1 е „Създаване на адаптирана към нуждите на хората с увреждания среда"; нейното изпълнение се конкретизира ежегодно в Плановете за действие.

Ратифицираната от България през м.януари 2012 г. Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания изрично визира този приоритетен проблем.

Национална стратегия за детето 2008 - 2018 г.

12

Подобряване на жилищните условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните

(ОПРР финансира „Осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение”)


Национална програма за реформи „Европа 2020”, актуализирана през м.април 2012

13

Подкрепа за деинституционализация на социални институции, предлагащи услуги за деца в риск – ОПРР финансира строителство/реконструкция/ обновяване/оборудване на инфраструктура за услуги в семейна среда и в общността

Национална програма за реформи „Европа 2020”, актуализирана през м. април 2012

14 Създаване на мрежа от услуги за дългосрочна грижа за възрастните хора


15 Осигуряване на материална подкрепа и достъпна среда за хората с увреждания,

Национална програма за реформи „Европа 2020”, актуализирана през

103


вкл.

преодоляване на арх. бариери, осигуряване на достъпен транспорт и на достъпна информационна и комуникационна среда.

м.април 2012

Дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания (2011-2020)

16

Осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение


17

Деинституционализацията в следващия период трябва осигурява относително равен достъп до социалните услуги, предоставяни в институциите и общността за потенциалните потребители, независимо от местоживеенето им

Доклад „Социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.”

18

Деинституционализация на грижите и разширяване на достъпа до услуги за възрастните хора, самотните хора и хората с увреждания чрез изграждане на адекватна мрежа от социални услуги, предлаганивобщността и в домашна среда.

Децентрализиране и диверсифициране на полагането на дългосрочни грижи за възрастните хора.

Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012-2030 г.)

19

Приоритетно развитие на социални услуги по домовете и в общносттазасметка на услугите в специализирани институции

Националната стратегия за демографско развитие на населението в Р България (2012-2030 г.)


20

Подобряване на качеството на живот на възрастните хора, живеещи в специализирани институции



21

Изграждане на териториалникомплекси за възрастни хора


Национална концепция за насърчаване на

104


активния живот на възрастните хора в България (2012-2030 г.)

22

Предлагане на социални услуги в общността за подкрепа на децата и семействатасъобразноместните потребности. Увеличаване на достъпа до качественидневнигрижи за деца.


23

Да продължипроцесът на преструктуриране на специализираните институции с целтрансформирането им в различниформи на социални услуги в общността. Процесът на преструктуриране да бъдеводен от местните власти и да се основава на нуждите на съответнатаобщност.


24

Нормативнорегламентиране, финансово обезпечаване и кадровоосигуряване на широк спектър от услуги за деца и семейства в общността. Закриване на 137 институции за деца в рамките на 15 години считано от приеманетона документа

Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Р. България“ (2010)

25

Подобряване на жилищните условия,включително и на прилежащататехническа инфраструктура в квартали с компактно ромско население

Национална стратегия за интегриране на ромите (2012 – 2020)


3.2.2. Обобщение на потребностите от изграждане на инфраструктура. Връзка с целите на Стратегия Европа 2020 Идентифицираните в предходната стъпка приоритети и мерки са обобщени на базата на приети от разработващия екип критерии (посочени по-горе) от гл.т. на това до колко инфраструктурата, свързана с тези цели и приоритети е обект на регионалната политика и би могла да бъде подкрепена от ОПРР 2014-2020.Както вече се посочи, от гл.т. на постигането на целите на Стратегия „Европа 2020“, политиките в изследвания сектор са свързани пряко или косвено с постигане на целите за намаляване на бедността и с увеличаване на коефициента на заетост.

Потребностите от развитие на инфраструктура в разглеждания сектор са обобщени по индикативни направления7 както следва:

Направление I. Деинституционализация на грижата за деца в риск- Строителство, реконструкция, обновяване и/или оборудване на инфраструктура за услуги в семейна 7 - те са изцяло съгласувани и с мненията на експертите от МТСП, с които през м.май 2012 г. бе проведена работна среща за тяхното обсъждане.

105

среда и в общността, вкл. развитие на звена за предоставяне на интегрирани услуги за деца и семейства с цел закриване на съществуващи специализирани институции.

Направление ІІ. Инфраструктурна подкрепа на развитието на мрежата от услуги за дългосрочна грижа за възрастните хора - Строителство, реконструкция, обновяване и/или оборудване на инфраструктура за дългосрочна грижа за възрастните хора в институции и в общността с цел закриване на съществуващи специализирани институции(използване на положителния опит от деинституционализацията на услугите за деца).

Направление ІІІ. Осигуряване на достъпна физическа среда за хората с увреждания и развитие на инфраструктура за предоставяне на услуги за хора с увреждания - Строителство, реконструкция, обновяване и/или оборудване на публични сгради и превозни средства от масовия градски и/или междуселищен транспорт с оглед осигуряването на тяхната достъпност за хората с увреждания. Въвеждане и спазване на изискванията за достъпна среда при финансирането на проекти (по други програми) за развитието на селищната инфраструктура (тротоари, площади и пр.). Развитие на мрежа от центрове за предоставяне на дневна и седмична грижа за деца/хора8 с увреждания.

Направление ІV. Подобряване на жилищните условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните - Осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение общността.

3.2.3. Оценка на регионалните различия (райони от ниво 2 и области) в разпределението на съответната инфраструктура Както показа анализът, извършен през първия етап на проекта, териториалните различия при предлагането и оказването на социалните услуги се характеризират със следното:

А. Социални услуги, предоставяни в специализирани институции (а) по отношение териториалното разпределение на специализираните институции, предоставящи социални услуги:

Различията между районите са много високи и непроменени. Това е белег за териториална неравномерност в развитието на броя на институциите по райони. Най- голяма част от институциите (над 1/5) се намират в ЮЗР, а най- малка – в СИР.

Във всички райони и в страната като цяло броят на институциите намалява, като това е най- значително в ЮЗР. Намалението е „пропорционално”, поради което и териториалните различия се запазват.

Диференциацията между областите във всички райони се характеризира като много висока. Това е ясен индикатор, че по този компонент на социалното подпомагане има значителни различия в отделните райони от ниво 2.

8- в цел 2 на Плана за действие за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2010 – 2011 г. е предвидено развитието на такива центрове за деца; развитието на центрове за дневна и седмична грижа на хора с увреждания бе предложено от експерти на МТСП и АСП по време на проведена работна среща във връзка с изготвянето на настоящия доклад.

106

Различията в разположението на социалните институции между общините във всички райони са още по-големи от различията между областите. Това в известна степен се дължи на надобщинския характер на тези социални звена, които обслужват хора и от други общини и райони.

(б) по отношение броя на местата на 1000 жители (отразяващ осигуреността на населението със съответната услуга):

Различията между районите от ниво 2 са сравнително ниски, като бележат леко нарастване. Това е важно различие спрямо диференциацията по абсолютните показатели за брой звена и места в тях, което показва, че на регионално ниво тяхното териториално разположение се съобразява с мащаба на потенциалното търсене.

Намалението на показателя във всички южни райони (които са по- гъсто населени) е следствие главно от закриване на звена. Това подсказва, че в следващите години мерките за оптимизиране на мрежата от специализирани институции за социални услуги в рамките на политиката за деинституционализация, трябва да се съобразяват и с тенденциите в демографското развитие (респ. – с търсенето на услуги).

Между областите в отделните райони от ниво 2 по осигуреността на населението с места за социално обслужване в специализирани институции има определени различия и гр. София е една от изоставащите териториални единици, наред с Плевен, Варна, Бургас. Политиката на деинституционализация в бъдеще не трябва да допуска възникването на значителни междуобластни различия в достъпа до такива институции на потенциалните бенефициенти.

Б. Социални услуги, предоставяни в общността

(а) по отношение териториалното разпределение на звената, предоставящи социални услуги в общността:

Различията между районите са много високи и непроменени. Във всички райони има положителна промяна в броя на звената, като най- значителна като стойност е тя в СИР. Различните темпове на растеж при различната начална база водят до засилване на поляризацията в териториалното разпределение, което е белег за териториална неравномерност в развитието на броя на звената по райони.

Най- голяма част от тях (почти 1/3) се намират в ЮЗР, а най- малка – в СЗР. Последното очевидно не кореспондира на възрастовата структура на населението там, а значи – и на потенциалните потребности и търсене на социални услуги в общността.

Диференциацията между областите във всички райони е много висока, т.е по този компонент на социалното обслужване има значителни различия в отделните райони от ниво 2. В рамките на много високите междуобластни различия, в някои райони през наблюдавания период има по- голямо увеличение на поляризацията (измервана чрез размаха) - ЮИР, СИР. В други (СЗР, ЮЦР) има намаление, което подсказва че през последната година има известно изглаждане на различията между съответни области.

Различията в разположението на звената за социални услуги в общността между общините във всички райони са още по-големи от различията между областите.

107

Това води до значителни различия между общините по отношение възможностите за предлагане и оказване на този вид по- прогресивни услуги.

(б) по отношение броя на местата на 1000 жители:

Различията между районите от ниво 2 са ниски, като бележат и лек спад. По това те се различават от диференциацията по абсолютните показатели за брой звена и места в тях, което показва, че на регионално ниво тяхното териториално разположение се съобразява с потенциалното търсене.

Във всички райони има положителна промяна в броя на местата на 1000 ж., като най- значителна като стойност тя е (както и по броя на звената и на местата в тях) в СИР. Това отразява динамичността в развитието на тези видове социални услуги, което е положително от гл.т. на тяхното пространствено доближаване до потребителите.

По- благоприятното позициониране на северните райони спрямо средното за страната се дължи на тяхното обезлюдяване. Това, както и изоставането на ЮЗР (който е един от най- гъсто населените) подсказва, че в следващите години мерките за развитие на мрежата от звена за социални услуги в общността трябва да се съобразяват с тенденциите в демографското развитие. В краткосрочна перспектива, поради изостаналостта на сферата за социално обслужване и демографското застаряване на българската нация, приоритет си остава и количественото разширяване на тази мрежа.

Между областите в отделните райони от ниво 2 има определени различия. Това означава, че тази компонента от социалното подпомагане, на която се залага като фактор за деинституционализацията на предлагането и оказването на социални услуги и тяхното доближаване до обичайната среда на потребителите, се развива с различни мащаби и скорост на областно равнище (освен гр. София, като изоставащи се открояват областите Смолян, Хасково, Кърджали).

Към тези изводи, обобщаващи териториалните различия, може да се добави, че анализът на количествените показатели за двете групи услуги ясно показва по- голямата динамика в развитието на социалните услуги, предоставяни в общността. Това е отчетлив индикатор за резултатите от провежданата политика на деинституционализация и доближаване на социалното обслужване до обичайната домашна среда на клиентите.

3.2.4. Предложение за териториално разпределение на инвестициите за съответната инфраструктура Териториалното разпределение на инвестициите за развитие на инфраструктурата, необходима за предлагането и оказването на социални услуги, би следвало да се базира на предварително определени (и приети от заинтересованите институции) принципи и ориентири. Въз основа на изводите от анализа може да се предложи следното. Да се възприеме диференциран (различен) подход към насочването и достъпа до инвестиционен ресурс, осигуряван от бъдещата ОПРР. На първо място, това означава (известно) отграничаване на вида социални услуги, които ще са в обхвата на финансиране от тази програма - това са основно социалните услуги за деца в неравностойно положение и социалните услуги за възрастни хора.

108

Социалните услуги за деца. Въз основа на анализа на национални документи (използвани при анализа на първия етап на проекта, както и такива, посочени по- горе – като Национална стратегия за детето 2008 - 2018 г., Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Р. България“и плана за действие към нея9(2010), както и проект „Детство за всички“ към ДАЗД, правителствените мерки за закриване на домовете за медико-социални грижи) може да се направи изводът, че част от дейностите и инвестиционните разходи по деинституционализация на грижите за деца ще бъдат съфинансирани от източници, извън ОПРР (като напр. ОПРЧР, ПРСР). Съдържанието на документите (най- вече на плана за действие по денституционализация на грижите за децата) не позволява да се отграничат инвестиционните очаквания, експлицитно свързани с бъдещата ОПРР.

Мониторинговият доклад от 2011 г. за изпълнението на посочения план за действие обаче посочва (с.20-22), че необходимото финансиране на изпълнението на плана за действие от ОПРР през следващия програмен период е 67 432 154 лв., които се разпределят както следва:

Проект за деинституционализация на децата от домовете за деца с увреждания - 7 432 154 лв.

Проект за деинституционализация на децата от домовете за медико социални грижи - 60 000 000 лв.

Проектът „Детство за всички“10 пък е изготвил следната Национална карта за резидентните и съпътстващите услуги:

Таблица СП- 1. Национална карта за резидентните и съпътстващите услуги

Резидентни услуги Съпътстващи услуги

Област Община Брой Центрове за настаняване

от семеен тип

Брой Защитени жилища

Брой Дневни

центрове

Брой Центрове за социална

рехабилитация и интеграция

Финансиране

Благоевград Благоевград 3 1 ОПРР

Благоевград Гоце Делчев 1 0 ОПРР

Благоевград Петрич 1 0 ОПРР

Благоевград Сандански 1 1 ОПРР

Общо: 6 2

Бургас Айтос 0 1 ОПРР

Бургас Бургас 5 0 ОПРР

9 - този план е добър пример за комплексен подход към деинституционализацията на социалните услуги за деца от рискови групи. Закриването до 2025 г. на 130 институции за деца (от които 32 Дома за медико-социални грижи за деца (от 0 до 3 години), управлявани от Министерство на здравеопазването; 24 Дома за деца с увреждания, в момента управлявани от общинските власти; 74 Дома за деца, лишени от родителски грижи, управлявани от общинските власти) е обвързано със: система от предварителни дейности по оценка на състоянието на съответната услуги и на оказващите я институции; областно планиране на социалните услуги; създаване на структури за управление на процеса; съпътстващо развитие на „заместващи“ услуги в общността, разчети за необходимите разходи по тяхното изграждане и издръжка и пр. Подобен подход би бил полезен и при управлението на процеса по деинституционализация на дългосрочната грижа за възрастни хора. 10 - http://sacp.government.bg/detstvo-za-vsichki/nacionalna-karta-na-rezidentnite-uslugi/.

109






центрове




Бургас Карнобат 2 0 ОПРР

Бургас Поморие 1 0 ОПРР

Бургас Созопол 1 0 ОПРР

Общо: 9 1

Варна Варна 7 0 ОПРР

Варна Долни Чифлик 1 0 0 0 ПРСР

Варна Провадия 1 1 ОПРР

Общо: 9 1

Велико Търново


3 0 ОПРР


Горна Оряховица 1 0 ОПРР


Павликени 2 1 0 1 ПРСР


Елена 0 1 0 0 ПРСР

Велико Търново Стражица 0 1 0 0 ПРСР

Общо: 6 3

Видин Видин 2 1 ОПРР

Видин Кула 0 1 0 0 ПРСР

Видин Белоградчик 1 0 0 0 ПРСР

Общо: 3 2

Враца Бяла Слатина 2 0 ОПРР

Враца Враца 3 1 ОПРР

Враца Мездра 2 2 ОПРР

Общо: 7 3

Габрово Габрово 2 0 ОПРР

Габрово Севлиево 1 1 ОПРР

Общо: 3 1

Добрич Балчик 1 0 ОПРР

Добрич Добрич 4 0 ОПРР

Добрич Крушари 0 1 0 0 ПРСР

Общо: 5 1

Кърджали Кърджали 3 1 ОПРР

110






центрове




Кърджали Момчилград 1 0 0 0 ПРСР

Общо: 4 1

Кюстендил Дупница 1 0 ОПРР

Кюстендил Кюстендил 1 0 ОПРР

Общо: 2 0

Ловеч Ловеч 3 1 ОПРР

Ловеч Луковит 2 0 0 1 ПРСР

Общо: 5 1

Монтана Берковица 1 0 0 0 ПРСР

Монтана Монтана 3 1 ОПРР

Монтана Лом 1 0 ОПРР

Общо: 5 1

Пазарджик Велинград 1 1 ОПРР

Пазарджик Пазарджик 3 1 ОПРР

Пазарджик Панагюрище 1 0 ОПРР

Пазарджик Пещера 1 0 ОПРР

Общо: 6 2

Перник Перник 1 1 ОПРР

Общо: 1 1

Плевен Плевен 6 0 ОПРР

Плевен Пордим 2 1 0 1 ПРСР

Плевен Червен бряг 1 1 ОПРР

Плевен Долни Дъбник 0 1 ОПРР

Плевен Левски 1 0 0 1 ПРСР

Общо: 10 3

Пловдив Пловдив 5 1 ОПРР

Пловдив Асеновград 1 0 ОПРР

Пловдив Карлово 1 0 ОПРР

Пловдив Раковски 0 1 ОПРР

Пловдив Първомай 1 0 ОПРР

Пловдив Стамболийски 1 0 ОПРР

Общо: 9 2

Разград Исперих 1 0 1 0 ПРСР

111






центрове




Разград Разград 2 1 ОПРР

Общо: 3 1

Русе Русе 3 0 ОПРР

Русе Бяла 0 1 0 1 ПРСР

Общо: 3 1

Силистра Силистра 1 0 ОПРР

Силистра Тутракан 1 0 0 1 ПРСР

Общо: 2 0

Сливен Котел 1 0 0 1 ПРСР

Сливен Сливен 3 0 ОПРР

Сливен Нова Загора 1 1 ОПРР

Общо: 5 1

Смолян Смолян 1 0 ОПРР

Общо: 1 0

София София 13 3 ОПРР

Общо: 13 3

София - област Правец 1 1 0 1 ПРСР

София - област Самоков 1 0 ОПРР

София - област

Ботевград 2 0 ОПРР

Общо: 4 1

Стара Загора Казанлък 3 1 ОПРР

Стара Загора Раднево 1 0 ОПРР

Стара Загора Стара Загора 7 0 ОПРР

Стара Загора Чирпан 1 0 ОПРР

Общо: 12 1

Търговище Търговище 2 0 ОПРР

Търговище Попово 1 0 ОПРР

Общо: 3 0

Хасково Свиленград 0 1 0 0 ПРСР

Хасково Харманли 1 0 ОПРР

Хасково Хасково 2 0 ОПРР

Хасково Димитровград 1 0 ОПРР

112






центрове




Общо: 4 1

Шумен Нови Пазар 2 1 ОПРР

Шумен Шумен 3 0 ОПРР

Общо: 5 1

Ямбол Ямбол 3 1 ОПРР

Ямбол Елхово 1 0 0 0 ПРСР

Общо: 4 1

Общо за България: 149 36 1 8

Териториалното разположение на институциите за деца е представено в списъка по- долу.

Социалните услуги за възрастни хора. Извършеният анализ дава основание да се предложи бъдещата ОПРР да насочи по- голяма част от своя инвестиционен ресурс към оптимизиране на мрежата от институции за предоставяне на дългосрочна грижа за възрастните хора. Следва обаче да се посочи, че на този етап подготвителната работа на този процес е в началната си фаза, в сравнение с деинституционализацията на грижите за деца.

На второ място, предлаганият диференциран подход предполага различен подход към териториалното разпределение на инвестициите за развитието на инфраструктура, свързана с институционалната грижа и такава, свързана с услугите в общността. В първия случай, държавната политика остава насочена към деинституционализацията, т.е. – към закриване на домове и към подобряване на условията в оставащите специализирани институции с оглед повишаване качеството на обслужване. Във втория случай, държавната политика остава концентрирана върху подкрепа за развитието на услугите в общността.

От гл.т. на териториалното разпределение на инвестициите, това означава: (а) възприемането на по- целеви (директен, дирижистки) подход в насочването на инвестиционния ресурс за развитие на специализираните институции за оказване на социални услуги в контекста на парадигмата за деинституционализация. Целта в случая е двустранна:

В количествено отношение - оптимизиране на мрежата от институции по начин, който да не поражда големи териториални различия в осигуреността на населението със специализирани звена за институционални социални услуги и (най- вече!), на осигуреността с места в тях на регионално и на областно ниво. Допълнителен аргумент в подкрепа на предлагания подход е, че специализираните институции за социални услуги най- често предлагат и оказват услуги за хора от съответната област (т.е. – имат надобщински характер).

113

Този начин може да се изразява в постепенното закриване на институции в райони и области, където осигуреността на населението с места е значително над средната за страната, а същевременно – депопулацията и застаряването са по- силно изразени. Такива са например СЗР (където осигуреността с места е 1,5 пъти по- висока от средното за страната, а темповете на обезлюдяване са значителни, при около 14% дял на населението над 60 г. от общото за страната население в тази възрастова група); същото е валидно и за СЦР (с над 1,5 пъти по- добра осигуреност с места, неблагоприятни демографски тенденции и около 14% дял на населението над 60 годишна възраст).

От областите като примери в същото отношение могат да се посочат Видин, Враца, Монтана, Силистра11, където осигуреността с места е между 1,8 и 2,8 пъти по- висока, а темповете на обезлюдяване са значителни, при 2-3% дял на населението над 60 г. от общия брой лица в тази група).

На другия полюс са области, където има концентрирано възрастно население, но осигуреността с места в социални институции е много по- ниска от средната за страната: гр.София (там осигуреността с места в социални институции е с 40% по- ниска от средната, но там живее около 14% от населението над 60 годишна възраст в страната); Плевен (със стойности съответно 55% и 5%); Варна (58% и 5%); Бургас (85% и 5%)12. В тези области може да се инвестира в създаването на допълнителни звена за специализирана институционална грижа за възрастни. Не е реалистично и оправдано да се търси „равномерно” разпределение на институциите и на местата в тях по общини. Тази количествена страна е свързана с идентифицираното по- горе стратегическо направление за закриване на институции, но и за (ограничено) строителство – преди всичко на звена от регионално или областно значение за дългосрочна грижа за възрастни хора. Важен ориентир при оптимизирането (респ. при насочването на инвестициите) е възможната промяна в търсенето на институционални услуги (предимно за възрастни хора), произтичаща от възрастовата структура на населението в съответния район или област.

В качествено отношение – подобряване на материално- техническите предпоставки в институциите за оказване на качествени социални услуги в институциите. Тази страна е свързана с идентифицираното по- горе стратегическо направление за реконструкция, обновяване и/или оборудване на съществуваща инфраструктура за институционална грижа (отново – най- вече за възрастни хора и лица с увреждания).

Териториалното разположение на обекти, предлагащи институционална грижа за възрастни хора е представено в списъка по- долу.

11 - по- долу, в Списъка на специализираните институции, предоставящи социални услуги за възрастни хора тези области са маркирани със символа *. 12 - по- долу, в Списъка на специализираните институции, предоставящи социални услуги за възрастни хора тези области са маркирани със символа **.

114

(б) възприемането на по- отворен (либерален) и децентрализиран подход при разпределението на наличния инвестиционен ресурс за развитие на звената за социални услуги в общността. Целта в случая е всички териториални единици – преди всичко общините, да имат възможност за достъп до този ресурс на проектен принцип. В рамките на подхода за „регионална политика, ориентирана към намаляването на териториалните различия” (вкл. на социалните), известен приоритет може да се даде на проекти от области, където развитието на този вид услуги изостава, тъй като броят на местата на 1000 ж. и е значително под от средното за страната (напр. Бургас – 75%, Кърджали – 50%, Смолян – 24%, Хасково – 75%, София – 61%).

Допълнителен ориентир при насочването на инвестициите може да бъде комбинирането на деинституционализацията (закриването на домове) в съответните области с по- значително инвестиране за развитие на услугите в общността в техните общини. Така ще може да се постига по- голям ефект от провежданата политика.

Таблица СП- 2. Списък на специализираните институции, предоставящи социални услуги за деца

Име на общината Домове за деца, лишени от родителска

грижа от 3 до 6 години

Домове за деца, лишени от родителска грижа /I -

XIII клас/

Домове за деца с увреждания

Област Видин Видин Дом за деца с умствена

изостаналост Кула Дом за деца с умствена

изостаналост Ново село ДДЛРГ "Хр. Ботев" Област Враца Борован ДДЛРГ "Цвятко

Сълковски"

Бяла Слатина Дом за деца с умствена изостаналост

Враца ДДЛРГ "Асен Златаров" Мездра Дом за деца с умствена

изостаналост Роман ДДЛРГ "Н. Й. Вапцаров" Област Ловеч Ловеч ДДЛРГ "Парашкева

Нейкова" Дом за деца с физически увреждания

Област Монтана Берковица ДДЛРГ "Люба Тенева" Дом за деца с умствена

изостаналост Лом ДДЛРГ "Милосърдие" Монтана ДДЛРГ "Звънче" Област Плевен Плевен ДДЛРГ

"Детелина"

Пордим ДДЛРГ"Младен Антонов"

Дом за деца с умствена изостаналост

Област Велико Търново

Велико Търново ДДЛРГ "Хр. Смирненески"; ДДЛРГ "Пеньо и Мария Велкови".

Елена Дом за деца с умствена

115




XIII клас/


изостаналост Павликени Дом за деца с умствена

изостаналост Полски Тръмбеш ДДЛРГ Стражица Дом за деца с умствена

изостаналост Област Габрово Габрово ДДЛРГ Севлиево ДДЛРГ "Велика и Георги

Ченчеви"

Област Разград Исперих ДДЛРГ "Лудогорие" Разград Дом за деца с умствена

изостаналост Област Русе Борово ДДЛРГ"Св. Иван

Рилски"

Бяла ДДЛРГ "Калина" Русе ДДЛРГ

"Надежда" ДДЛРГ "Райна Гатева"; ДДЛРГ "Св.Димиитър Басарбовски".

Област Силистра Главиница ДДЛРГ с. Малък

Преславец

Област Варна Варна ДДЛРГ

"Другарче" ДДЛРГ "Княгиня Надежда"

Долни Чифлик Дом за деца с умствена изостаналост

Провадия ДДЛРГ с. Бързица Област Добрич Добрич - град ДДЛРГ

"Добруджанче", с.Овчарово

ДДЛРГ "Дъга"

Крушари Дом за деца с умствена изостаналост

Област Търговище

Омуртаг ДДЛРГ ул."Тимок"5

Попово ДДЛРГ Търговище Дом за деца с умствена

изостаналост Област Шумен Велики Преслав ДДЛРГ Каспичан ДДЛРГ

"Слънце"

Шумен ДДЛРГ "Детелина" Дом за деца с умствена изостаналост

Област Бургас Бургас ДДЛРГ "Ал.

Коджакафалията"

Карнобат Дом за деца с умствена изостаналост

116




XIII клас/


Несебър Дом за деца с умствена изостаналост

Средец ДДЛРГ "Щурче" Област Сливен Котел Дом за деца с умствена

изостаналост Сливен Дом за деца с умствена

изостаналост Област Стара Загора

Стара Загора ДДЛРГ "Незабравка"

ДДЛРГ “ Мария Терезия”; ДДЛРГ “ Българка”; ДДЛРГ “Теофано Попова”.

Дом за деца с умствена изостаналост; Дом за деца с умствена изостаналост.

Област Ямбол Ямбол ДДЛРГ "Ю.Гагарин" Област Пазарджик

Брацигово ДДЛРГ "Васил Петлешков"

Панагюрище ДДЛРГ "Павел Бобеков" Област Пловдив Асеновград ДДЛРГ

"Гергана" с. Нареченски бани,

ДДЛРГ "Таньо Войвода"

Брезово ДДЛРГ с. Зелениково

Калояново ДДЛРГ "Даскал Ботьо" Карлово ДДЛРГ "Рада Киркович" Кричим ДДЛРГ "Княгиня Мария-

Луиза"

Куклен ДДЛРГ "Олга Скобелева"

Пловдив ДДЛРГ "Рада Киркович" Област Хасково Хасково ДДЛРГ

"Надежда" ДДЛРГ "Проф. д-р Асен Златаров"

Област Благоевград

Благоевград ДДЛРГ "Св. Николай Мирликийски - Чудотворец"

Гоце Делчев ДДЛРГ "Иван Кюлев" Петрич ДДЛРГ "Петър

Димитров"

Сандански Дом за деца с умствена изостаналост

Якоруда ДДЛРГ "Асен Златаров" Област Кюстендил

Дупница ДДЛРГ "Олга Стоянова"

117




XIII клас/


Кюстендил ДДЛРГ "Хисарлъка", местност "Хисарлъка"

Област Перник Радомир ДДЛРГ" Радост"

с. Дрен

Област София Ботевград ДДЛРГ

"Надежда" с. Гурково

Долна баня ДДЛРГ "Констанца Ляпчева"

Етрополе ДДЛРГ "Любчо Баръмов" с. Доганово

Правец ДДЛРГ "Св. Иван Рилски" с. Разлив


Област София (столица)

София (столица) ДДЛРГ "Св. Иван Рилски"; ДДЛРГ Драгалевци; ДДЛРГ "Надежда".

ДДЛРГ "Асен Златаров"; ДДЛРГ "П. Р. Славейков" .


Източник: АСП

Таблица СП- 3. Списък на специализираните институции, предоставящи социални услуги за възрастни хора


Домове за стари хора

Домове за възрастни

хора с умствена

изостаналост


хора с физически

увреждания


хора с сетивни

нарушения

Домове за възрастни хора с

деменция


хора с психични

разстройства Област Видин* Белоградчик с. Салаш Бойница с. Бориловец Брегово за мъже с.Балей Видин с. Кутово Димово с.Гара Орешец Кула гр. Кула Ружинци с.Дреновец Област Враца* Бяла Слатина с.Попица Враца гр. Враца смесен Козлодуй за жени Мездра гр. Мездра Мизия с.Липница Хайредин с. Хайредин Област Монтана*

118











нарушения


деменция



разстройства Берковица гр. Берковица с.

Бистрилица

Бойчиновци с. Владимирово

Вълчедръм гр.Вълчедръм

Георги Дамяново

с. Говежда

Лом с. Добри дол смесен с.Орсоя с. Добри дол

Монтана с.Горна Вереница

Област Силистра*

Алфатар гр.Алфатар Дулово с. Правда Силистра гр. Силистра с.Айдемир Тутракан гр.Тутракан Област Плевен**

Долна Митрополия

с. Горна Митрополия

Плевен с.Бохот Област Варна**

Бяла гр. Бяла Варна гр. Варна,

к.к.”Св.Константин и Елена”; гр.Варна, к.к „Златни пясъци”.

гр.Варна

Ветрино с. Ветрино Долни Чифлик за мъже Дългопол за жени Провадия гр.Провадия Област Бургас**

Айтос гр. Айтос Бургас гр. Бургас Камено за мъже Карнобат с. Огнен Малко Търново с. Заберново Поморие с. Горица Приморско с.Ясна

поляна

Средец гр.Средец смесен Сунгурларе с. Лозарево с.

119











нарушения


деменция



разстройства Славянци

Област София (столица)**

София (столица) гр.София, кв.Горна Баня; гр.София, кв.Дървеница; гр.София, Зона Б-5.

за мъже гр.Банкя гр.София гр. София

Област Велико Търново

Велико Търново с. Балван; гр. Велико Търново.

смесен; смесен.

Горна Оряховица

за жени с.Горски Горен Тръмбеш

Област Ловеч Априлци гр. Априлци Ловеч гр. Ловеч с.Сливек Угърчин гр. Угърчин Златарица гр. Златарица Павликени с.Караисен Свищов гр. Свищов Сухиндол с. Горско

Косово

Област Габрово

Габрово гр. Габрово Дряново гр.

Дряново с. Радовци

Севлиево с. Добромирка; с.Стоките.

за мъже с. Столът

Трявна гр. Трявна Област Разград Кубрат с.Тертер Лозница с.Ловско Разград гр.Разград гр.

Разград

Самуил смесен Област Русе Бяла с.Бистренци Русе гр.Русе гр.Русе;

гр.Русе, кв.Средна кула.

гр.Русе

Област Добрич

120











нарушения


деменция



разстройства Балчик гр. Балчик Добрич - град гр. Добрич Добрич - селска с. Опанец Каварна смесен Крушари с. Добрин Тервел с. Полковник

Савово

Област Търговище

Опака с.Гърчиново Попово смесен Област Шумен Нови Пазар гр. Нови пазар Смядово с. Черни връх Шумен гр. Шумен за мъже Нова Загора с.Баня Сливен смесен Твърдица за мъже гр. Твърдица Област Стара Загора

Гълъбово гр.Гълъбово Казанлък гр.Казанлък,

ул."П.Ганин"№52; гр.Казанлък, ул."Ал.Батенберг"№222

гр. Казанлък

Павел баня с.Търничене Раднево гр.Раднево Стара Загора Старозагорски

минерални бани

гр.Стара Загора

с. Лясково

Област Ямбол Болярово с. Воден за жени Елхово с.Чернозем Стралджа смесен Тунджа с.Болярско Ямбол гр.Ямбол Област Кърджали

Крумовград гр. Крумовград Кърджали гр. Кърджали Област Пазарджик

Батак за мъже Велинград гр. Велинград Лесичово с.Щърково

121











нарушения


деменция



разстройства Пазарджик гр. Пазарджик;

с. Главиница.

Септември за жени Област Пловдив

Асеновград гр.Асеновград

Брезово с. Горна махала

Карлово за жени Лъки смесен Пловдив гр.Пловдив за мъже гр.Пловдив Първомай с.Езерово Хисаря с.Старосел Област Смолян Смолян с.Фатово с. Петково;

с. Ровино.

Област Хасково

Ивайловград гр. Ивайловград

Свиленград гр. Свиленград

Тополовград с. Радовец Харманли гр. Харманли Хасково гр. Хасково гр. Хасково Област Благоевград

Благоевград Благоевград с. Падеш Гоце Делчев гр. Гоце

Делчев

Разлог гр. Разлог с.Долно Драглище

Струмяни с. Раздол Област Кюстендил

Кочериново Гара Кочериново

Кюстендил за жени гр. Кюстендил

Рила с. Пастра Област Перник Радомир гр.Радомир Област София Ботевград гр.Ботевград Етрополе гр.Етрополе Пирдоп гр. Пирдоп

122











нарушения


деменция



разстройства Самоков гр.Самоков;

с.Ковачевци.

Своге с. Лакатник Източник: АСП

3.3. Образование

3.3.1. Цели и приоритети на образованието до 2020 г. Целите и приоритетите на образованието, изведени на базата на анализ на наличните към момента секторни стратегически и планови документи, както и: Проекта на Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020; Национална програма за реформи «Европа 2020», актуализирана през м.април 2012; Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на Стратегия „Европа 2020” и Плана за действие (април 2011) и мерките, изпълнявани от ОПРР 2007-2013 г. са представени в следващата таблица.


1

Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна инфраструктура, допринасяща за устойчиво местно развитие.


2

Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна, социална и културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали.

ОП „Регионално развитие 2007-2013 г.”, Операция BG161PO001-1.1.01

3

Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна държавна образователна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали.


4

Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна инфраструктура на висшите училища в градските агломерации.


5

Въвеждане на нова образователна структура и консолидация на институциите в системата на предучилищното и училищното образование; въвеждане на задължително предучилищно образование от 4 г. след 2016 г.; въвеждане на целодневна организация на учебния ден за учениците от І до VІІ клас.

Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие: България 2020”; Подприоритет 1.1 Осигуряване на достъпно и качествено образование за развитие на личността чрез осъвременяване на системата на образование и осигуряване на нейната адаптивност спрямо нуждите на пазара на труда.

6 Осигуряване на съвременни форми на Първи вариант на „Стратегическа рамка

123

№ Приоритети/Мерки Източник обучение чрез разширяване на възможностите на ИКТ в системата на предучилищното и училищното образование.

на Национална програма за развитие: България 2020”; Подприоритет 1.1 Осигуряване на достъпно и качествено образование за развитие на личността чрез осъвременяване на системата на образование и осигуряване на нейната адаптивност спрямо нуждите на пазара на труда.

7

Създаване на предпоставки за насърчаване на учащите към физическа активност и системно практикуване на спорт, като средство за здравословен начин на живот, физическо и духовно развитие.


8

Провеждане на реформи в областта на училищното професионално образование за повишаване на неговото качество, привлекателност и обвързаност с пазара на труда


9

По-добро използване на потенциала на ИКТ в образователния процес чрез развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование с цел по-ефективното и персонализирано обучение, по-интерактивни методи на преподаване и провеждане на научни изследвания.

Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие: България 2020”; Подприоритет 1.1 Осигуряване на достъпно и качествено образование за развитие на личността чрез осъвременяване на системата на образование и осигуряване на нейната адаптивност спрямо нуждите на пазара на труда

10

Създаване на условия за развитие потребностите на учащите във висшите училища за практикуване на физически упражнения и спорт.


124


11

Извършване на основен ремонт, реконструкция и строителство на нови детски градини; извършване на основен ремонт, реконструкция и строителство на нови училища; основен ремонт, реконструкция и строителство на центрове за подкрепа за личностно развитие; извършване на основен ремонт и реконструкция на спортни площадки и салони; осигуряване на съвременно оборудване и ИКТ в системата на средното и висше образование и осигуряване на компютър за всяко дете; извършване на основен ремонт и реконструкция на висшите училища; извършване на основен ремонт, реконструкция и изграждане на студентски и ученически общежития; извършване на основен ремонт, реконструкция и изграждане на младежки домове; извършване на основен ремонт, реконструкция на действащите бази за отдих и спорт на учащите се и увеличаване броя на работещите такива.


12 Осигуряване на целодневна организация на учебния ден за учениците от І до VІІ клас в държавните и общинските училища

Национална програма за реформи (2011-2015 г.)

13 Нарастване на предлаганите грижи за децата и особено за децата и младежите с увреждания в училищна възраст

Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2008 – 2013 г.

14 Създаване на подкрепяща среда за професионално обучение на учениците със специални образователни потребности


15 Осигуряване на подходяща архитектурна и психологическа среда учене на хората със специфични потребности


16

Подобряване на материално-техническата база и използването на съвременни информационни технологии в образователните институции; въвеждане на интерактивни методи на обучение.


17

Създаване на подкрепяща среда в детските градини и училищата за включване на деца със специални образователни потребности в образователния процес

Национален план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета.

18

Въвеждане на иновативни технологии в образованието (интерактивни дъски, специализирано ИТ оборудване по предмети – музика, технологии и др.).

Програма за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009 – 2013 г.)

125


19

Осигуряване на устойчива кабелна или безжична инфраструктура (тип Wi-Fi свързаност) на територията на българските училища; дооборудване и поддръжка на комуникационната инфраструктура на училища; поддържане и разширяване на компютърните зали в училищата (компютри, терминали, мултимедийни проектори) с оглед все по-активното навлизане на технологии в учебния процес;


20

Целенасочена държавна политика за модернизиране на материалната база на професионалните училища



3.3.2. Обобщение на потребностите от изграждане на инфраструктура. Връзка с целите на Стратегия Европа 2020 Идентифицираните в предходната стъпка цели и приоритети в образованието до 2020 г. са приоритизирани на базата на приети от разработващия екип критерии (посочени по-горе) от гл.т. на това до колко инфраструктурата свързана с тези цели и приоритети е обект на регионалната политика и би могла да бъде подкрепена от ОПРР 2014-2020.

Потребностите от изграждане на инфраструктура в образованието са обобщени по индикативни направления и мерки както следва:

Направление I. Подкрепа за изграждане на нови и подобряване на материалната база и техническото оборудване на детските градини Мерки:

1. Изграждане и оборудване на нови детски градини с оглед създаването на условия за въвеждане на задължително предучилищно образование.

2. Подобряване на материалната база и модернизиране на техническото оборудване на съществуващите детски градини (оборудване, подпомагащо въвеждането на иновативни технологии на преподаване – електронни дъски, помагала, мултимедийни проектори, специализирано ИТ оборудване по предмети – музика, технологии и др.).

Направление II. Подкрепа за подобряване на материалната база и техническото оборудване в общинските и държавните общообразователни училища Мерки:

1. Реконструкция и подобряване на условията в училищните сгради с оглед създаването на условия за въвеждане на задължително предучилищно образование и целодневна организация на учебния ден за учениците от І до VІІ клас и създаване на условия за достъп до училищата на деца с увреждания. 2. Модернизация на техническото оборудване на училищата – въвеждане на безжични интернет връзки; компютърни и езикови кабинети; оборудване,

126

подпомагащо въвеждането на иновативни технологии на преподаване – електронни дъски, мултимедийни проектори, специализирано ИТ оборудване по предмети – музика, технологии и др., както и оборудване свързано със специфичното обучение в професионалните училища. 3. Изграждане и модернизиране на съществуващите спортни площадки в училищата.

Направление III. Подкрепа за подобряване на материалната база и техническото оборудване на професионалните училища Мерки:

1. Реконструкция и подобряване на условията в училищните сгради с оглед създаване на предпоставки за повишаване качеството на професионалното образование, ориентирано към задоволяване на потребностите на местния пазар на труда. 2. Модернизация на материалната база и техническото оборудване, свързано със специфичното обучение в професионалните училища. 3. Изграждане и модернизиране на съществуващите спортни площадки в училищата.

Направление IV. Подкрепа за подобряване на материалната база и техническото оборудване във висшите учебни заведения Мерки:

1. Реконструкция и подобряване на условията във висшите учебни заведения вкл. създаване на условия за достъп до тези заведения на хора с увреждания.

2. Модернизация на техническото оборудване на висшите учебни заведения – въвеждане на безжични интернет връзки; компютърни и езикови кабинети; оборудване, подпомагащо въвеждането на иновативни технологии на преподаване – електронни дъски, мултимедийни проектори и др.

3. Изграждане и модернизиране на съществуващите спортни площадки във висшите учебни заведения.

3.3.3. Оценка на регионалните различия (райони от ниво 2 и области) в разпределението на съответната инфраструктура Както показа анализът, извършен през първия етап на проекта, териториалните различия в сферата на образованието се характеризират със следното: Детски градини През периода 2007-2010 г. се наблюдава:

Увеличаване на децата, посещаващи ДГ със 7.5%;

Увеличаване на децата на възраст 3-6 години с 5.8%;

Намаляване на детските градини с 13%;

127

Запазване на броя на педагогическия персонал, работещ в ДГ.

Тези промени водят до подобряване на достъпа, измерен чрез дела на децата, посещаващи ДГ в броя на населението на възраст 3-6 г. и на ефективността на функциониране на системата, измерена чрез показателите брой деца на 1 ДГ и брой деца на един учител. В междурегионален план се наблюдава:

Северните райони се характеризират с по-високи показатели за достъп до услугата, а южните – с по-високи показатели за ефективност на услугата;

Намаляване на различията по всички производни показатели. Намаляват междуобластните различия в рамките на районите при достъпа до услугата. Като цяло, южните райони се характеризират с по-големи разлики в междуобластните им различия. Междуобщинските различия в районите са сравнително по-големи от междуобластните. През анализирания период те се увеличават. С най-големи междуобщински различия през 2010 г. се характеризират СИР и ЮЗР по достъп (брой деца в ДГ/население 3-6 г.), ЮЗР по брой деца в 1 ДГ и СЗР по брой деца на 1 учител.

Като цяло, може да се обобщи че в областта на детските градини се наблюдават положителни промени. Повишава се достъпа до услугата и ефективността на функциониране на заведенията за услуги. Намаляват междурегионалните различия. Наблюдават се и някои негативни явления. Все още има големи вътрешнорегионални различия, особено на равнище общини. Тревога буди и намаляването на броя на ДГ. Това най-вероятно е резултат от изкуствено обединяване на управлението на ДГ, което има граници, които на повечето места са достигнати. Физическото окрупняване на ДГ е нежелателно защото увеличава разстоянието между ДГ и домовете на потребителите, а транспортирането на малки деца на дълги разстояния е неприемливо. Всичко това дава основания да се направи извода, че намаляването на ДГ на фона на увеличаване на посещаващите ги деца е временно явление, което ако продължи ще доведе до намаляване на достъпа и влошаване на качеството на предоставяната услуга.

По-нататъшните усилия трябва да се насочат към поддържане на съществуващите тенденции, като приоритетно се решат проблемите с достъпа в няколко големи града като София, Варна, Благоевград, В.Търново, Добрич, Габрово и др., както и в малки, периферни общини, разположени най-вече в СЗР и СЦР.

Училищно образование През периода 2007-2010 г. се наблюдава намаляване на учениците в ООУ с 9%, на училищата с 15% и на учителите с 14%. Тези промени водят до увеличаване на средната големина на едно училище и на броя на учениците, които се падат на един учител. При равни други условия това са промени, които създават възможност за по-ефективно функциониране на системата на училищното образование. Основни причини за повишаване на ефективността са стартиралата от 2007 г. програма за оптимизация на училищната мрежа на МОМН, както и въвеждането на делегираните бюджети от началото на 2008 г. В междурегионален план се наблюдава значителен спад на различията през 2008 г. в сравнение с предходната, след което следва запазване на това равнище – при средна големина на едно училище и постепенно увеличаване на различията при показателя отношение ученици/учители.

128

Наблюдава се намаляване на вътрешнообластните различия и сближаване на отделните райони по равнището и на двата анализирани показатели. Тези процеси са по-интензивни при промяна на отношението ученици/учители.

Вътрешнообщинските различия като правило са по-големи в сравнение с вътрешнообластните. През периода 2007-2010 г. всички райони намаляват равнището на вътрешнообщинските си различия. Броят на учениците в ПУ намалява с 10%. Междурегионалните различия в достъпа са малки и слабо се променят. Вътрешнообластните различия също са малки. Изключение прави ЮЗР, където те достигат 40%. Диференциацията на районите по ефективност на функциониране не е голяма, но тенденцията е към увеличаване.

Специалните училища намаляват. През анализирания период са закрити 13 училища. В районите от Северна България има сравнително повече специални училища, отколкото в Южна България. Междурегионалните различия се увеличават, а вътрешнообластните различия в рамките на районите са сравнително големи, но намаляват. Обобщаващите изводи за анализа на средното образование са разнопосочни. От една страна ефективността се подобрява, междурегионалните различия са малки, а повечето промени са в посока намаляване. Вътрешнообластните различия са малки и средни. Сравнително най-големи са междуобщинските различия в рамките на районите, но и те са в скалата на средните по големина – до 50-60%. От друга страна се очертават няколко проблема. Първият е свързан със специалните училища. Броят им намалява, а локализацията им по територията на страната затруднява достъпа до услугите. Така например, училища за незрящи деца има само в София и Варна. Вторият проблем е свързан с програмата за оптимизация на училищната мрежа. Липсата на финансови средства принуди общините да закрият над 400 ООУ. Това повиши ефективността, но затрудни достъпа на много ученици до училище. Третият проблем е в постоянно намаляващия брой на учениците. Това създава проблеми с нормалното функциониране на училищата поради обвързаното им финансиране с броя на учениците. Причините са в демографската криза, както и в емиграцията на млади семейства. Оптимистично в това отношение е увеличаването на децата в детски градини, което означава, че в близките години випуските ще са по-многобройни.

Като тенденция до 2020 г. усилията трябва да се пренасочат от повишаване на ефективността чрез закриване към повишаване на ефективността чрез реализация на проекти за енергийна ефективност, пренасочване на средства от заплати към подобряване на материалната база и закупуване на обучителни материали. Особено важно в това отношение е подобряването на отношенията между училищата и местните власти. Висше образование През периода 2007-2010 г. броят на студентите се увеличава с 8.1%, а преподавателите намаляват с 3.3%. Това увеличава отношението студенти/преподаватели, което е предпоставка за увеличаване на ефективността. Увеличава се делът на студентите в населението, което при равни други условия води до подобряване на достъпа до услугата. Негативни тенденции се забелязват при колежите, където броят на преподавателите силно намалява, както и при докторантите, които намаляват с 6%.

В междурегионален план се наблюдават големи различия в достъпа. Основно студентите са съсредоточени в София и това не се променя през анализираните години. Най-малко студенти има в СЗР. Междурегионалните различия в достъпа са средно големи и запазват равнището си.

129

Ефективността, измерена чрез отношението студенти/преподаватели се подобрява. Най-ниско е равнището в СЗР. Междурегионалните различия са средно големи и намаляват. Определени проблеми се наблюдават в отношението студенти/ преподаватели в колежите. Ефективността се увеличава, но различията между районите са големи и се увеличават.

Като цяло, може да се обобщи че в областта на висшето образование се наблюдават положителни промени. Те се свързват с намаляване на междурегионалните различия по показатели като отношение на студенти към преподаватели и дял на завършващи студенти. Сравнително големите и запазващи се различия в локализацията на висшите учебни заведения не може да се определи като голям проблем, макар, че близостта на университет оказва определена положителна роля в регионален план. Два проблема се очертават в тази сфера. Първият е свързан с т.нар. филиали на висши учебни заведения (Враца, Силистра, Разград, Хасково и т.н.), които не създават сигурност и добри условия за обучение. Проблем в това отношение имат и колежите, голяма част от които все още не са се утвърдили като сигурни и надеждни учебни центрове. Намаляването на броя на преподавателите им най-вероятно се дължи на увеличаващия се дял хонорувани преподаватели от ВУЗ. Вторият проблем е свързан с намаляващия брой на докторантите. Това подкопава базата за възпроизводство на преподавателите, което в бъдеще може да доведе до проблеми с кадрите във висшето образование.

3.3.4. Предложение за териториално разпределение на инвестициите за съответната инфраструктура Предложенията за инвестиции са насочени към постигане на две основни цели в областта на образованието – равноправен достъп до образование, независимо от местоживеенето и повишаване на качеството на обучението с оглед успешна реализация на пазара на труда. Първото направление изисква инвестиции за ново строителство, реконструкция и разширяване на съществуващата материална база, а второто – предимно в ново оборудване, закупуване на IT техника, въвеждане на безжични интернет връзки, компютърни и езикови кабинети, оборудване, подпомагащо въвеждането на иновативни технологии на преподаване – електронни дъски, мултимедийни проектори и др.

При оценката на резултатите от анализа на достъпа се изхожда от разбирането, че в ДГ той има локално значение, при ООУ – местно, при професионалните и специалните училища – областно и регионално, а при висшите училища – регионално и национално. Това означава, че недостигът – количествен и качествен, трябва да се търси на тези равнища. Резултатите от анализа на различията в достъпа показват, че приоритетни за задоволяването на потребностите чрез създаване на допълнителен капацитет (изграждане на нови ДГ) са инвестициите в няколко големи града (София, Варна, Благоевград, В.Търново, Добрич, Габрово), както и в ЮИР и по-специално в областите Сливен и Ямбол. По-ниски стойности от средните за страната по достъп се наблюдават и в общини от област Пазарджик. Значително над средните за страната са задоволени потребностите в СЗР и СЦР и по-специално в областите Видин, Враца, Разград. Това се дължи основно на бързото намаляване на населението и изкривяване на демографската структура.

Проблеми с достъпа на учениците до ООУ има в големите градове и по-специално само за някои елитни училища и напоследък, с липсата на капацитет на много градски

130

училища да въведат целодневната организация на учебния процес. Другият проблем е свързан с отпадането на ученици (предимно от маргинализираните групи) вследствие закриването на малки селски училища и преместването на учениците в тъй наречените средищни училища. Насочеността на инвестициите тук трябва да е в посока създаване на условия за въвеждане на целодневната организация на учебния процес.

Професионалните училища са относително равномерно разположени по територията на страната. Определен недостиг има само в ЮЗР, дължащ се изцяло на София-град. В останалите райони показателите за достъп са около средните за страната. По-големи са различията между областите. Във всеки район има различия, понякога значителни, между отделните области. Така например, относително най-много ПУ има в СЗР, но благодарение основно на Плевен и Монтана. В същото време под средното за страната по брой училища на 10 хил. ж. е равнището в областите Видин и Враца. От целенасочена държавна подкрепа за наваксване на изоставането се нуждаят и областите Смолян и Добрич. Специалните училища, в отношение към броя на населението, са най-малко в ЮИР и ЮЗР. Това се държи основно на недостига в областите Бургас и Ямбол в първия район и на София-град, Перник и Кюстендил във втория. Относително най-задоволени са в СЗР, като това се дължи основно на Монтана и Ловеч. Недостиг на специални училища има и в областите В.Търново, Разград и Пловдив.

В сферата на висшето образование силно изостанали са два района – СЗР и ЮИР. Докато за втория рецептата е в укрепване на двата центъра – Бургас и Стара Загора, то за СЗР решението съвсем не е така просто. Проблемът е в това, че този район няма естествен център, който да обединява територията. Потенциал затова няма в нито един от съществуващите големи градове. Тук са нужни допълнителни изследвания, които да проучат възможността от обединяване (създаване на агломерация) на Плевен-Ловеч или на Враца-Монтана. Ако развитието тръгне към реализация на тази хипотеза, то би било рационално иницииране създаване на висше училище в новоизграждащия се център на северозападния район. Повишаване качеството на обучението е национална цел и от тази гл.т е трудно да се определят някакви приоритети, свързани с разпределението на инвестициите за нейното постигане. Все пак могат да се откроят две направления, които се нуждаят от по-целенасочена подкрепа. Първото е инвестиции в образователните институции на градските агломерации и на останалите центрове на растеж като Русе, В.Търново, Стара Загора, Благоевград. Тези инвестиции ще подпомогнат ускореното развитие на тези центрове и ще допринесат за постигане на целите на България 2020 за увеличаване дела на разходите за НИРД и дела на висшистите. Второто направление, което би могло да се подкрепи е:

преструктурирането на професионалните училища, в посока на оборудване с модерна техника за обучение на технически кадри, нужни на регионалната икономика;

свързването на защитените училища с останалия свят чрез оборудване с подходяща IT техника за дистанционно обучение;

продължаваща подкрепа за дооборудване на средищните училища за пълно въвеждане на целодневната организация на учебния процес.

131

3.4. Култура

3.4.1. Цели и приоритети на културата до 2020 г. Целите и приоритетите на културата, изведени на базата на анализ на наличните към момента секторни стратегически и планови документи, както и: Проекта на Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020; Национална програма за реформи «Европа 2020», актуализирана през м.април 2012; Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на Стратегия „Европа 2020” и Плана за действие (април 2011), са представени в следващата таблица.


1

Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали

ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. BG161PO001-1.1.01

2

„Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна държавна културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали”


3 Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития

ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г., BG161PO001-1.1.10

4 Подкрепа за организиране на събития с регионален и национален обхват и въздействие

ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г., BG161PO001-3.2.01

5

Отключване на местния потенциал за развитие на туризъм чрез консервация, реставрация и интегриране на недвижими културни ценности и природни забележителности (НКПЗ), включително с религиозен характер, в съвременната среда.

Подприоритет 3.2 Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и креативни индустрии в регионите, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

6

Въвеждане на съвременни форми за експониране и интерпретация и обновяване на музеите и фондохранилищата.


7

Предоставяне на правата за управление на НКПЗ на общините.

Подприоритет 3.2 Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и креативни индустрии в регионите; Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

8

Опазване, валоризация, цифровизация, социализация, експониране и популяризиране на недвижими, движими и нематериални културни ценности и природни забележителности;

Подприоритет 3.2 Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и креативни индустрии в регионите; Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на

132


координирана и поетапна цифровизация на материалното и нематериалното културно-историческо наследство.

Република България: България 2020”

9

Създаване на условия за развитие на културни и творчески индустрии - подкрепа на визуалните изкуства и популяризиране на съвременни форми на художествено изразяване; мобилност на визуални, сценични и аудиовизуални произведения и на техните автори и изпълнители; подкрепа на българското участие в международно значими културни събития и инициативи.

Подприоритет 3.2 Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и креативни индустрии в регионите, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”.

10

Модернизиране на образователната инфраструктура на 23-те училища по изкуства и култура в подкрепа на развитието на местния културен потенциал -изграждане и реконструиране на инфраструктурата на училищата, доставка на оборудване.

Подприоритет 3.4 Подобряване на качеството и осигуряване на достъп до образователни, здравни, социални и културни услуги в регионите, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

11

Подобряване на държавната и общинска културна инфраструктура -изграждане и обновяване на читалища, кина, опери, театри, концертни зали, библиотеки вкл. чрез обновяване на библиотечен фонд и експозиции, инфраструктурата за достъп до културно и природно наследство.

Подприоритет 3.4 Подобряване на качеството и осигуряване на достъп до образователни, здравни, социални и културни услуги в регионите, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

12

Разработване на планове за опазване и управление за развитие на културните институции (театри, опери, зали на читалища, музейни експозиции и фондохранилища) и на НКЦ от списъка на ЮНЕСКО и НАР.

Доклад „Социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие за периода 2014-2020 г.”; експертни мнения на специалисти в сектора.

13

Създаване на модерен цифров регистър на недвижимите културни ценности и актуализиране на списъка на НКЦ – паметници на културата.


14

Надграждане и продължаване на започнали консервационно-реставрационни дейности в археологически и архитектурни НКЦ. Концентриране на ресурс към обекти: (а) от списъка на световното наследство; (б) със статут на „национални” културни ценности – старите столици и обекти, получили статут на „европейско културно наследство”; (в) от списъка на


133


„обекти в риск” (съвет на Европа, 2005).

15

Привеждане на вече разкрити обекти от археологическото наследство в обекти за културен туризъм и интегрирането им в системата на европейските културни маршрути - временно спиране на планови разкопки със средства от държавен бюджет; провеждане на спасителни разкопки и проучвания във връзка с реализиране на национални инвестиционни строителни обекти и кандидатурите за „европейска културна столица”; разработване на планове за опазване и управление за световните и националните недвижими културни ценности; комплексна подготовка на обекти, включени в национални „културни коридори” (маршрути, свързани с европейското културно наследство).

Експертни мнения на специалисти в сектора.

16

Мерки по отношение на обекти от архитектурното наследство - фокус върху архитектурно наследство в градската среда, наследството на Българската православна църква и другите вероизповедания – градовете от българското Възраждане; реставрация на недвижими културни ценности, стопанисвани от Българската православна църква и другите вероизповедания; реставрация и социализация на обекти – градски ансамбли, църкви, манастири от трансграничните зони и такива свързани с морски комуникации – ЮЗП, СЗР, ЮИР, СИР.

Стратегически план за развитието на културния туризъм в България


3.4.2. Обобщение на потребностите от изграждане на инфраструктура. Връзка с целите на Стратегия Европа 2020 Идентифицираните в предходната стъпка цели и приоритети в културата до 2020 г. са приоритизирани на базата на приети от разработващия екип критерии (посочени по-горе) от гл.т. на това до колко инфраструктурата свързана с тези цели и приоритети е обект на регионалната политика и би могла да бъде подкрепена от ОПРР 2014-2020. Потребностите от изграждане на инфраструктура в културата са обобщени по индикативни направления и мерки както следва:

134

Направление I. Подкрепа за общинската и държавната културна инфраструктура Мерки:

1. Реконструкция и модернизация на общинска и държавна културна инфраструктура - читалища, музеи, опери, театри, концертни зали, библиотеки, фондохранилища и др. вкл. чрез обновяване на библиотечен фонд и експозиции и др.

2. Опазване, цифровизация, социализация, експониране и популяризиране на недвижими, движими и нематериални културни ценности.

3. Изграждане и реконструкция на инфраструктурата за достъп до културно и природно наследство вкл. за хора в неравностойно положение.

4. Модернизиране на образователната инфраструктура на 23-те училища по изкуства и култура.

Направление II. Подкрепа за недвижимите културни ценности от архитектурното и археологическото наследство Мерки:

1. Реставрация и консервация на недвижими културни ценности от архитектурното наследство в градската среда – градски ансамбли, сгради свързани с индустриалното наследство с възможност за преустройството им в пространства за културни прояви и дейности, свързани с образование по и чрез култура и наследство; църкви и сгради с религиозни предназначение и др.

2. Разработване на планове за опазване и управление за обектите от Списъка на световно наследство на ЮНЕСКО и националните археологически резервати.

3. Подкрепа за вече започнали дейности в археологически и архитектурни резервати с фокус върху обекти: (а) от списъка на световното наследство; (б) със статут на „национални” културни ценности – старите столици и обекти, получили статут на „европейско културно наследство”; (в) от списъка на „обекти в риск” (съвет на Европа, 2005)

Направление III. Подкрепа за културните и творческите индустрии, културни събития и дейности, свързани чрез образование по култура и наследство Мерки:

1. Подкрепа за организиране и провеждане на културни събития.

2. Подкрепа за дейности на НПО, свързани с опазване на културното наследството и развитие на културни и творчески дейности.

3. Създаване на условия за развитие на културни и творчески индустрии. 4. Подкрепа за дейности насочени към образование чрез културното наследство на

деца и младежи, възрастни и хора в неравностойно положение. 5. Подкрепа за създаване на културни продукти в сферата на визуалните и

сценични изкуства.

135

3.4.3. Оценка на регионалните различия (райони от ниво 2 и области) в разпределението на съответната инфраструктура Както показа анализът, извършен през първия етап на проекта, териториалните различия в сферата на културата се характеризират със следното: България е богата на недвижими културни ценности, но данните за техния брой са изключително неточни, тъй като не е извършена предвидената от Закона за културното наследство инвентаризация. По тази причина данните за 30-те хиляди такива обекти са изключително неточни, тъй като част от тях (паметни плочи, сгради-архитектурни паметници и т.н.) вече не съществуват. В тази връзка, сравнително ниските различия между регионите на базата на тези данни трябва да се интерпретират с цялата условност, произтичаща от наличната информация. Същевременно недвижимите културни ценности със световно и национално значение са неравномерно разпределени на територията на страната. Има редица проблеми, свързани със собствеността върху недвижимите културни ценности, липса на бизнес планове и модерен мениджмънт. Обобщаващият извод е, че е осъзната ролята на наследството като икономически ресурс чрез използването на недвижимите ценности за различни функции, при запазване на автентичните им културни и исторически стойности и осигуряване на пълноценното им присъствие в съвременната среда. По отношение на тенденциите до 2020 г. може да се направи допускането, че с разработването на новите стратегически документи в сферата на културата ще бъдат заложени и осъществени мерки свързани с изясняването на броя на недвижимите културни ценности и разрешаването на проблемите свързани със собствеността и т.н. Броят на природните забележителности остава непроменен през последните 4 години. Наблюдава се значителна междурегионална диференциация както по брой на природните забележителности на единица територия, така и по вид на природните забележителности. В България има 40 театъра (драматични и драматично-куклени), разположени в големите градове областни центрове. Това е причината и за наличието на значителни междурегионални и вътрешнорегионални различия.

Наблюдава се значителна междурегионална и междуобластна диференциация по брой на музеите на 100 хил. жители, породена от локализирането на голям брой музеи в определени области и градове – напр. Велико Търново и Габрово. Същевременно високата концентрация на музеи в даден регион не се свързва с висока посещаемост на тези музеи. Междурегионалната диференциация по брой на читалищата на 100 хил. жители е сравнително ниска поради големия брой на тези институции и сравнително равномерното им разпределение по територията на страната вкл. локализацията им в сравнително малки населени места. Наблюдава се сравнително ниска диференциация по брой на библиотеките на 100 хил. жители, което се дължи на сравнително равномерното разпределение на библиотеките на територията на страната. Библиотеките с най-голям библиотечен фонд са разположени в ЮЗР и главно в обл. София-град.

136

3.4.4. Предложение за териториално разпределение на инвестициите за съответната инфраструктура Териториалното разпределение на инвестициите в културата до голяма степен е насочено към осигуряване на по-добро качество на предоставяните в сектора услуги. В тази връзка то трябва да се базира на изследване на качеството на услугите предоставяни от отделните културни институции (музеи, библиотеки, читалища, театри и т.н.), което е извън обхвата на настоящето изследване. Повсеместната нужда от обновяване на библиотечен фонд, фондохранилищата на музеите експозициите и библиотеките (декларирано от експертите на Министерството на културата на проведената съвместна среща), както и необходимостта от извършването на бърза цифровизация на наличните културни масиви, за да се направи по-ефективна социализация, модернизира и приспособи за нуждите на образованието и гражданите експониране и популяризиране на недвижими, движими и нематериални културни ценности, произтичащи от:

целите и приоритетите на програма «Култура» на ЕС; доклада «Ново Възраждане» на „Комитета на мъдреците“ (група на високо

равнище за цифровизацията на европейското културно наследство); и ангажиментите на България към мега-проекта на Европейския съюз

”EUROPEANA”,;

на практика поставя под въпрос възможността да се дава приоритет на определени културни институции в дадени региони за сметка на други при разпределението на инвестициите. Системността налага да се даде приоритет на „дейности” като се търсят иновативни подходи – клъстерно решаване на сходни задачи за постигане на набелязани цели, за да се модернизира като цяло инфраструктурата на сектора. Като се имат предвид ниските междурегионални и вътрешнорегионални различия при разпределението на библиотеките (с фонд 200 хил. тома) и читалищата в страната, това означава сравнително равномерно разпределение на инвестициите за подобряване на качеството на услугите в тези институции. Същевременно е необходимо да се вземе предвид факта, че библиотеките с най-голям библиотечен фонд са концентрирани в големите градове. В териториалното разпределение на музеите се наблюдава по-висока концентрация на музеи в СЦР, но същевременно най-големите музеи от гл.т. на посещаемост и брой на експонатите са в ЮЗР (област София-град), което отново предполага сравнително равномерно разпределение на инвестициите.

По отношение дигитализацията на културно-историческото наследство предвид високата цена на оборудването и необходимостта от обучение на специалисти за цялостно управление на процеса се препоръчва първоначално инвестициите да бъдат насочени към градските общини тъй като там от една страна са концентрирани музеи и библиотеки с по-голям фонд, а от друга страна там са локализирани няколко такива институции, което позволява създаването на т.нар. клъстери за дигитализация и реализиране на икономии от мащаба при разходите за процеса по дигитализацията. Това становище бе споделено и от експертите на Министерството на културата на проведената съвместна среща.

По отношение на подкрепата за културните и творческите индустрии, културни събития и дейности, свързани чрез образование по култура и наследство също не би могло да се препоръча конкретно териториално разпределение на инвестициите предвид изключително големия брой на културните събития и дейности, залегнали в календарите на отделните общини. Това мнение беше споделено от страна на общините

137

на срещите в регионалните съвети за развитие и бе потвърдено от резултатите от социологическото проучване, проведено в рамките на настоящия Етап 2 от проекта, в което интервюираните представители на общинските администрации масово декларират, че финансирането на проекти в сферата на културата трябва да бъде отпускано главно чрез кандидатстване на конкурентен принцип.

Насочване на инвестиции към конкретни бенефициенти трябва да се извършва при модернизирането на образователната инфраструктура на 23-те училища по културата, както и при разработването на планове за опазване и управление за обектите от Списъка на световно наследство на ЮНЕСКО и националните археологически резервати. Списък и карта с териториалното разпределение на училищата по културата са представени по-долу.

Таблица СП- 4. Списък на училищата по изкуствата и културата към Министерството на културата

Училище Община Район

НАЦИОНАЛНО МУЗИКАЛНО УЧИЛИЩЕ „ЛЮБОМИР ПИПКОВ”

София-град ЮЗР

НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ЗА МУЗИКАЛНО И ТАНЦОВО ИЗКУСТВО „ДОБРИН ПЕТКОВ”

Пловдив ЮЦР

НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ПО ИЗКУСТВАТА „ДОБРИ ХРИСТОВ”

Варна СИР

НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ЗА ФОЛКЛОРНИ ИЗКУСТВА „ШИРОКА ЛЪКА”

Смолян ЮЦР

НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ПО ИЗКУСТВАТА „ПРОФ. ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ”

Русе СЦР

НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ПО ИЗКУСТВАТА „ПАНАЙОТ ПИПКОВ”

Плевен СЗР

НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ЗА МУЗИКАЛНО И СЦЕНИЧНО ИЗКУСТВО „ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ”

Бургас ЮИР

НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ЗА МУЗИКАЛНИ И СЦЕНИЧНИ ИЗКУСТВА „ХРИСТИНА МОРФОВА”

Стара Загора ЮИР

НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ЗА ФОЛКЛОРНИ ИЗКУСТВА „ФИЛИП КУТЕВ”

Котел ЮИР

НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ЗА ТАНЦОВО ИЗКУСТВО СОФИЯ


НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ЗА ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА „ИЛИЯ ПЕТРОВ”


НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАЗИЯ „ЦАНКО ЛАВРЕНОВ”


НАЦИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ЗА СЦЕНИЧНИ И ЕКРАННИ ИЗКУСТВА


НАЦИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ПЛАСТИЧНИ ИЗКУСТВА И ДИЗАЙН „АКАД. ДЕЧКО УЗУНОВ”

Казанлък ЮИР

НАЦИОНАЛНА ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ПОЛИГРАФИЯ И


138

Училище Община Район

ФОТОГРАФИЯ

НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАЗИЯ „ДИМИТЪР ДОБРОВИЧ”

Сливен ЮИР

НАЦИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ЗА ПРИЛОЖНИ ИЗКУСТВА „СВЕТИ ЛУКА”


НАЦИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ЗА ПРИЛОЖНИ ИЗКУСТВА „ПРОФ. ВЕНКО КОЛЕВ”

Троян СЗР

НАЦИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ЗА ПРИЛОЖНИ ИЗКУСТВА „ТРЕВНЕНСКА ШКОЛА”

Трявна СЦР

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ЗА ПРИЛОЖНИ ИЗКУСТВА

Смолян ЮЦР

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО КАМЕНООБРАБОТВАНЕ

С. Кунино, общ. Роман

СЗР

НАЦИОНАЛЕН УЧЕБЕН КОМПЛЕКС ПО КУЛТУРА С ЛИЦЕЙ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА С УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ


НАЦИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ЗА ДРЕВНИ ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ „КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ”


Източник: Министерство на културата

Карта СП- 1. Териториално разпределение на училищата по изкуствата и културата към Министерството на културата

Важен акцент на мерките за опазване на НКЦ (недвижими културни ценности по ЗОКН), пряко свързан с потенциала на регионите е провеждане на инвентаризация на състоянието на НЦК, изясняване и документиране на статута им като мярка за изграждане на подборен регистър и подпомагане усилията на местните власти за стопанисване, създаване на публично-частни партньорства и отдаване на концесия. Чрез подобна мярка ще се „отвори” процеса на модерен мениджмънт на наследството на местно ниво. Горните констатации за равномерно разпределение на потоците на инвестиции към определени дейности на културни институции са приложими и за НКЦ. Според експертите и резултатите от обсъждането в Министерството на културата усилията в сферата на археологическото наследство следва да се насочат към социализацията на вече откритите обекти, които се рушат и не могат да се интегрират в туристическа дейност като временно се провеждат спасителни, но не и планови разкопки. Фокусът следва са бъде върху обекти: (а) от списъка на световното наследство; (б) със статут на „национални” културни ценности – старите български столици и обекти, получили статут на „европейско културно наследство”; (в) от списъка на „обекти в риск” (съвет на Европа, 2005); (г) обекти, включени в национални „културни коридори” (маршрути, свързани с европейското културно наследство). Приоритетни следва да бъдат подготовката на разкрити паметници на принципа „до ключ”, като новият акцент са архитектурни НДК, особено на тези в градска среда и свързани с индустриалното наследство. По долу са представени списъци с обекти, които покриват тези изисквания и могат да бъдат взети предвид при разработването на мерките свързани с културата в ОПРР за следващия програмен период.

Таблица СП- 5. Индикативен списък на културните обекти за финансиране през програмния период 2014-2020 г. съгласно Стратегическия план за развитието на

културния туризъм в България

Наименование Община Статистически район Вид

Крепост "Баба Вида" и укрепителната система Видин Северозападен

крепост, археологически обект

Крепост Калето /Белоградчишка крепост/ Белоградчик Северозападен архитектурна КЦ, крепост

Пещера Магурата Белоградчик Северозападен природна забележителност, арх. обект

Античния град Рациария Видин Северозападен археологически обект Средновековни кули Враца Северозападен архитектурни КЦ Тракийска гробница Летница Северозападен археологически обект

Крепостта и квартал Вароша Ловеч Северозападен археологически обект, крепост, парк

Крепостта Состра Троян Северозападен археологически обект, крепост

Римската крепост Монтана, римска вила Монтана Северозападен археологически обекти Античната крепост Димум Белене Северозападен археологически обект Кайлъка Плевен Северозападен археологически обект, парк Улпия Ескус Гулянци Северозападен археологически резерват Царевец, Трапезица, Момина крепост Велико Търново Северен централен археологически резерват

141


Арбанаси - исторически църкви Велико Търново Северен централен архитектурни КЦ, църкви Никополис ад Иструм Велико Търново Северен централен археологически резерват Античен град Нове Свищов Северен централен археологически резерват

Пещера Бачо Киро Дряново Северен централен арх.и природна забележителност

Етнографското селище Етъра и с.Боженци Габрово Северен централен

етнографско селище, архитектурни КЦ

Историческата част на гр.Трявна Трявна Северен централен архитектурни КЦ Сборяново и гробницата до с.Свещари Исперих Северен централен археологически резерват Абритус Разград Северен централен археологически резерват Ивановски скални манастири Иваново Северен централен археологически останки Крепостта Червен Иваново Северен централен археологически резерват Крепостта Сексагинта Приста Русе Северен централен археологически обект Турската крепост Меджитабия Силистра Северен централен крепост, архитектурна КЦ Дуросторум-Дръстър и античната гробница Силистра Северен централен археологически резерват Античен град Одесос Варна Североизточен археологически резерват Аладжа манастир Варна Североизточен археологически обект Средновековен манастир Караач теке Варна Североизточен археологически обект Античен град Марцианополис Девня Североизточен археологически резерват

Двореца "Балчик" Балчик Североизточен групова културна ценност, парк

Праисторическия град и крепостта Овеч Провадия Североизточен археологически обекти Крепостта Калиакра Каварна Североизточен археологически резерват Старинна баня Каварна Североизточен архитектурна КЦ, музей

Дуранкулашко езеро Шабла Североизточен археологически обект, защитена местност

Яйлата Каварна Североизточен археологически резерват, природен обект

Мадарски конник Шумен Североизточен археологически резерват Велики Преслав Велики Преслав Североизточен археологически резерват Плиска Каспичан Североизточен археологически резерват Кабиюк Шумен Североизточен археологически резерват Шуменската крепост Шумен Североизточен археологически обект Старинен Созопол - Аполония Созопол Югоизточен археологически резерват Старинен Несебър Несебър Югоизточен археологически резерват Античен и средновековен град Аква Калиде Бургас Югоизточен археологическа групова КЦ Античен град Деултум Средец Югоизточен археологически резерват Крепост Маркели Карнобат Югоизточен археологически обект

Историческата част на Жеравна Котел Югоизточен историческа част с архитектурни КЦ

Крепостта Туида Сливен Югоизточен археологически обект Къща-музей на Хаджи Димитър Сливен Югоизточен архитектурна КЦ, музей Долината на Тракийските царе Казанлък Югоизточен археологически резерват Карановската могила и тракийските гробници Нова Загора Югоизточен археологически обекти Ески джамия – музей Стара Загора Югоизточен архитектурна КЦ, музей Неолитни жилища Стара Загора Югоизточен археологически обект, музей Августа Траяна-Верея Стара Загора Югоизточен археологически резерват

142


Мишкова нива Малко Търново Югоизточен археологичеки обект, гробница

Античен град Кабиле Ямбол Югоизточен археологически резерват Тракийско светилище Татул Момчилград Южен централен археологически обект Античен и средновековен град Перперикон Кърджали Южен централен археологически обект Крепостта Ахридос Кърджали Южен централен археологически обект Емпорион Пистирос - античния град Септември Южен централен археологическа групова КЦ Тракийска гробница Стрелча Южен централен археологически обект Антична и средновековна крепост Пещера Южен централен археологически обект Стария град в Пловдив Пловдив Южен централен археологически резерват Римски стадион Пловдив Южен централен археологически останки Римски амфитеатър Пловдив Южен централен археологически останки Античен Форум на Филипопол Пловдив Южен централен археологически обект

Римския град Хисаря Хисаря Южен централен археологически резерват, крепост

Староселска гробница и храм, гробници Хисаря Южен централен археологически обект Кози грамади - античната резиденция Хисаря Южен централен археологически обект

Асеновата крепост Асеновград Южен централен археологически обект, крепост

Църквата "Червената черква" Перущица Южен централен археологически обект Куршум джамия Карлово Южен централен архитектурна КЦ, музей Къщата-музей на Васил Левски Карлово Южен централен къща-музей Историческа част и къща-музей Ботев Калофер Южен централен архитектурни КЦ, музей

Аневското кале Сопот Южен централен археологически обект, крепост

Къща-музей Иван Вазов Сопот Южен централен архитектурна КЦ, музей Историческа част Широка лъка Смолян Южен централен групова културна ценност Историческа част на Златоград Златоград Южен централен архитектурна групова КЦ

Момчилова крепост Смолян Южен централен археологически обект, крепост

Римска вила Армира. Гробница "Свирачи". Ивайловград Южен централен археологически обект Крепостта Лютица Ивайловград Южен централен археологически обект Александровската гробница Хасково Южен централен археологически обект

Гробниците в с.Мезек Свиленград Южен централен археологически обект, гробница

Римската пътна станция Кастра Рубра Харманли Южен централен археологически обект Никополис ад Нестум Гоце Делчев Югозападен археологически резерват Средновековният Мелник Петрич Югозападен археологически резерват Хераклея синтика в м.Рупите Петрич Югозападен археологически обект Самуиловата крепост Петрич Югозападен археологически обект Къща "Въведение Богородично" Благоевград Югозападен архитектурна КЦ Античния град Пауталия-Велбъжд Кюстендил Югозападен археологически резерват Боянската църква София Югозападен църква-музей Водноелектрическа централа - Панчарево София Югозападен ВЕЦ, архитектурна КЦ, парк Сердика-Средец София Югозападен археологически резерват Южния парк - археологически София Югозападен археологически обект

143


останки Траянови врата Ихтиман Югозападен археологически обект Крепостта Урвич София Югозападен археологичеки обект, крепост

Крепостта Перник Перник Югозападен археологически обект, крепост

Копривщица Копривщица Югозападен архитектурни КЦ Източник: Стратегически план за развитие на културния туризъм

Таблица СП- 6. Индикативен списък на религиозните обекти за финансиране през програмния период 2014-2020 г. съгласно Стратегическия план за развитието на

културния туризъм в България


Синагога Видин Северозападен синагога Църква "Св. Пантелеймон" Видин Северозападен църква Църква "Успение Богородично" Враца Северозападен църква Троянски манастир Троян Северозападен манастир Манастир "Св. Николай" Троян Северозападен манастир Клисурски манастир Вършец Северозападен манастир Манастир "Свето Преображение Господне"

Велико Търново Северен централен манастир

Капиновски манастир Велико Търново Северен централен манастир

Соколски манастир Габрово Северен централен манастир Батошевски манастир Севлиево Северен централен манастир Църква "Св. пророк Илия" Севлиево Северен централен църква Църква "Архангел Михаил" Трявна Северен централен църква Шипченски манастир Казанлък Югоизточен манастир Църква "Св. Георги" Ямбол Югоизточен църква Джамия Ески Коми Ямбол Югоизточен джамия Мулдавски манастир "Св.Петка" Асеновград Южен централен музей Бачковски манастир Асеновград Южен централен църква Църква "Св. Георги Метошки" Асеновград Южен централен църква Рилски манастир Рила Югозападен манастир Църква "Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" Разлог Югозападен църква Манастир "Света Богородица" Гоце Делчев Югозападен манастир Роженски манастир Сандански Югозападен манастир Манастир Плетена Сатовча Югозападен манастир Джамия "Фетих Мехмед" Кюстендил Югозападен джамия Рилски манастир Рила Югозападен манастир Синагога Самоков Югозападен синагога Манастир на Света Богородица Самоков Югозападен църква Драгалевски манастир София Югозападен манастир Манастир "Св. Георги" София Югозападен манастир

144


Етрополски манастир Етрополе Югозападен манастир Източник: Стратегически план за развитие на културния туризъм

Карта СП- 2. Териториално разпределение на културните обекти от индикативния списък за финансиране през програмния

период 2014-2020 г. съгласно Стратегическия план за развитието на културния туризъм в България

146

Карта СП- 3. Териториално разпределение на религиозните обекти от индикативния списък за финансиране през програмния

период 2014-2020 г. съгласно Стратегическия план за развитието на културния туризъм в България

Списък на обектите и културните традиции в България, попадащи в културен

коридор „Виа Понтика”

Варна, исторически град Долмени и скални светилища Мадарският конник Несебър, Старият град Нестинарство Плиска Преслав Томбул Джамия Яйлата

Карта СП- 4. Териториално разпределение на обектите и културните традиции в България, попадащи в културен коридор „Виа Понтика”

148

Списък на обектите и културните традиции в България, попадащи в културен коридор „Виа Диагоналис”

Скални гробници, с. Воденичарско Скални гробници, село Овчево Скални гробници, село Равен Скални ниши, село Безводно Скални ниши, село Вранско Скални ниши, село Неофит Бозвелиево Скални ниши, село Странджево Скални ниши, село Сухово Скално изсечено светилище "Харман кая", с. Долна Чобанка Скално светилище "Белите камъни", с. Старцево Скално светилище Татул София - историческият град Теке "Енихан Баба" и тракийско светилище, връх Свобода Тракийска крепост Градището, с. Горно Брястово Тракийска скална гробница, Стамболово Тракийски долмени, с. Черничево Тракийски култов комлекс, Старосел Тракийски могили край село Аврен Тракийски скални ниши, село Дъждовница Тракийско култово мегалитно съоръжение Кромлех, село Долни Главанак Тракийско светилище, Рид Мечковец Тракийско светилище, с. Сеноклас Тракийско селище и могилен некропол край село Домище Тракийско скално светилище "Орловите скали", гр. Ардино Червената църква

149

Карта СП- 5. Териториално разпределение на обектите и културните традиции в България, попадащи в културен коридор „Виа Диагоналис”

Списък на обектите и културните традиции в България, попадащи в културен коридор „Дунавски път”

Гробницата в Силистра Демир Баба теке Джамия “Ибрахим паша” Крепост Баба Вида Крепост Червен Мост над река Янтра Никополис ад Иструм Природен резерват "Сребърна" Русе, исторически град Синагогата във Видин Скалните църкви край Иваново Тракийската гробница край Свещари

150

Карта СП- 6. Териториално разпределение на обектите и културните традиции в България, попадащи в културен коридор „Дунавски път”

Списък на обектите и културните традиции в България, попадащи в културен коридор „Западен трансбалкански път”

Антична Сердика Бабина глава Бистришките баби Боянската църква Ковачевица Крепост Баба Вида Крепост Белоградчик Мелник Национален парк Пирин Пещера Магура Рилски манастир Роженски манастир Синагогата във Видин София - историческият град Чипровски килими

151

Карта СП- 7. Териториално разпределение на обектите и културните традиции в България, попадащи в културен коридор „Западен трансбалкански път”

Списък на обектите и културните традиции в България, попадащи в културен коридор „Източен трансбалкански път”

Абаджийство Агушеви Конаци Античен некропол - погребална могила Античен некропол, село Крилатица Антична и средновековна крепост край с. Арда Антично селище и некропол край с. Кутела Антично селище край с. Гълъбово Антично селище край с. Давидково Антично селище край с. Момчиловци Араповски манастир, Света Неделя Арбанаси Археологически комплекс, местност "Глухите камъне" Архитектурен комплекс в с. Пловдивци Асенова Крепост Атеренски мост

152

Бачковски манастир Белинташ, тракийско светилище Боруджийската махала в с. Левочево Велико Търново, историческият град Византийска крепост Ефрем, село Ефрем Винарски камъни - Шарапани, село Брястово Високо златоградско мъжко пеене връх "Свобода" Гайдарски надсвирвания, с. Гела Горноводенски манастир Св. Кирик и Юлита Градището "Поповица" при село Стража Гробищна църква "Св.Неделя", село Мандрица Гяур дере Дванадесетте Римски моста на град Неделино Двугласно пеене, град Неделино Демир Баба теке Джамиите в село Долен, златоградско Джамия "Сейтляр Джамиси" Джамия в с. Чепинци Джамия “Ибрахим паша” Долината на тракийските царе Долмен, с. Железино Долмен, с. Плевун Дюлгерство Дяволският мост на река Арда Ежегоден празник Йаран Байрам, село Душинково Елкин вир Енеолитен култов център "Лопките" Етнографски Ареален Комплекс - гр. Златоград Земнонасипни куполни гробници, град Маджарово Кавурското гробе Кавурското кале и трите девойки Казанлъшката тракийска гробница Каменен амфитеатър Карабекирова пещера Караусевски конаци

153

Квартал Райково Квартал Устово Кенарен мост над р. Малка Арда Крепост Аетос (“Кальота”) Крепост Асара, село Боровица Крепост Бялград Крепост Вишеград (Горна крепост), село Вишеград Крепост Звездел Крепост Калето, село Минерални бани Крепост Козник (Кичи кая) Крепост Кривус Крепост Мнеакос (Моняк) Крепост Патмос Крепост Устра Крепост Червен Кръстова Света гора Кукленски манастир "Св. св. Козма и Дамян" Култов комплекс от тракийски паметници Чала, с. Кралево Кървавата стена Късноантична и средновековна крепост и селище, село Крилатица Късноантична и средновековна укрепена епископия, село Ненково Къщи на ул. Съединение, град Крумовград Легенда за камъка "Момата" Легенда за Марина и "Турчин мост" Легенда за местност "Радина Дупка", с. Борово Легенда за отмъщението на косовци Легенда за Рада и Иван Легенда за Радоилов син Мавруд Мадан - старо рударско селище Малага и Патриаршески Мавруд Манастир „Св.Св. Константин и Елена“ Манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча" с гробница (Кърджалийски

манастир) Манастирски комплекс "Св. Успение Богородично" Местност Клувията

154

Местност Хайдушки поляни Местност Хамбара, село Стояново Метохът на Бачковския манастир и църквата "Св. Георги" Могилен некропол, село Царева поляна Момински игри, Златоградско Момински игри, община Баните Моминско хоро "Пеперуда" Момчилова Крепост Мост над река Янтра Мулдавски манастир "Св. Петка" Мутафчийство (козинарство) Мъжка игра "Бешкаре" Мюсюлмански култов обект, село Звездел Неолитни жилища Неолитно селище Обработка на метали - медникарство, златарство Павловската воденица в с. Оряховец Параклис Св.Илия Перперикон Пещерно неолитно селище Праисторическо неолитно селище Предание за Русин камък Преображенски манастир Римска баня Римска крепост край село Егрек Римска крепост край село Сърница Римски мост и воденици, село Егрек Римски мост край село Горски извор Римски мост, село Дрангово Римски мост, село Куклен Римски мост, село Лозенградци и село Шурматица Римски мост, село Тихомир Римски път край Долни Главанак Римски път, Асеновград Римски път, между селата Поляна и Пловдивци Родопска кухня

155

Родопската Шипка Родопски фолклор Роженски събор Розовата долина Рудодобив и златодобив Русе, исторически град Сватбена обредност, село Покрован Свети места в село Царева поляна Свещеният Курбан Байрам Село Безводно Село Добралък Село Долно Луково Село Звездел - старо рударско селище Село Кабата Село Косово Село Кръстатица Село Манастир Село Могилица Село Момчиловци Село Павелско - старо рударско селище Село Седефче - старо рударско селище Село Спахиево - старо рударско селище Село Стремци - старо рударско селище Село Хвойна - старо рударско селище Скален комплекс - светилище Пармаклъ кая, с. Ночево Скален комплекс Буюк тепе, село Женда Скален комплекс Хамбар Кая, с. Долно Черковище Скална гробница, махала Горни Веслец Скална гробница, с. Подкова Скална гробница, село Душка Скална гробница, село Морянци Скална гробница, село Мъженци Скална гробница, село Поповец Скална гробница, село Пчелари Скална гробница, село Странджево Скална гробница, село Ягнево

156

Скални гробници, с. Воденичарско Скални гробници, село Овчево Скални гробници, село Равен Скални ниши край село Татул Скални ниши, село Безводно Скални ниши, село Вранско Скални ниши, село Неофит Бозвелиево Скални ниши, село Поточница Скални ниши, село Странджево Скални ниши, село Сухово Скални ниши, село Чуково Скалните църкви край Иваново Скално изсечено светилище "Харман кая", с. Долна Чобанка Скално светилище "Белите камъни", с. Старцево Скално светилище Татул Смилянски фасул Средновековен мост край с. Загражден Средновековен некропол, село Елховец Средновековна военна крепост, село Черноочене Средновековна крепост Асара, село Рабово Средновековна крепост Бял град, село Гугутка Средновековна крепост и селище край гр. Мадан Средновековна крепост Лютица Средновековна крепост, село Лясковец Средновековна църква, град Куклен Средновековна църква, махала Бяла черква Средновековни некрополи край Златоград Средновековно селище, село Кралево Средновековно селище, село Орлица Станимашка махала, Асеновград Станимашки сармички Стара крепост край град Куклен Старата джамия в Ардино Старата дървена джамия, село Подкова Сулинаджийство (рибарство) Теке "Енихан Баба" и тракийско светилище, връх Свобода

157

Традиционен поминък бубарство Традиционен поминък лозарство Традиционен поминък овцевъдство Традиционен поминък тютюнопроизводство Тракийска гробница край село Долно Луково Тракийска крепост Градището, с. Горно Брястово Тракийска крепост край село Иванци Тракийска скална гробница, Стамболово Тракийската гробница край Свещари Тракийски долмени, с. Черничево Тракийски култово-погребален комплекс “Сивридикме–фурнаджика”, село

Горно поле Тракийски могили край село Аврен Тракийски рудник край гр. Мадан Тракийски скални ниши, село Дъждовница Тракийско култово мегалитно съоръжение Кромлех, село Долни Главанак Тракийско светилище край с. Босилково Тракийско светилище, Рид Мечковец Тракийско светилище, с. Сеноклас Тракийско селище и могилен некропол край село Домище Тракийско скално светилище "Орловите скали", гр. Ардино Тракийско скално светилище Караджов камък Троянски манастир Тюрбето на Хасан боба Цириква черква, село Забърдо Църква "Св. Богородица" в с. Борово Църква "Св. Богородица", село Покрован Църква "Св. Иван Рилски", град Крумовград Църква "Св. св. Кирил и Методий", Долни Воден Църква "Св. Спас", село Рудина Църква "Св. Троица", с. Югово Църква "Св.Атанасий", град Ардино Църква "Св.Атанасий", село Черничево Църква "Св.Илия", село Аврен Църква "Св.Пророк Илия", село Давидково Църква "Света Неделя", град Неделино

158

Църква "Успение Богородично" Църква "Успение Богородично", село Добралък Църква "Успение на Пресвета Богородица", село Баните Църква “Св. Богородица” Църква ”Въведение Богородично” Църква ”Св. Йоан Предтеча” Църква ”Св. Св. Константин и Елена” Църква ”Св. Св. Петър и Павел” Църква ”Св.Неделя” Църква ”Свети Илия" Църква ”Успение Богородично” Църква „Св. Преображение Господне“, град Ивайловград Църква „Св.Св. Константин и Елена“, село Долно Луково Църква „Свети Архангел Михаил“, село Долно Луково Църква „Свети Атанасий“ Църква „Свети Панталеймон“ Църква „Свети Пророк Илия“, град Ивайловград Църквите на Асеновград Църквите на квартал Горни Воден Църковно-манастирска крепост на връх Св. Неделя Черничеви насаждения край селата Долно Луково и Мандрица Широка лъка Яхнаджийство

159

Карта СП- 8. Териториално разпределение на обектите и културните традиции в

България, попадащи в културен коридор „Източен трансбалкански път”

Списък на обектите и културните традиции в България, попадащи в културен коридор „София-Охрид”

Антична Сердика Бистришките баби Боянската църква София - историческият град

160

Карта СП- 9. Териториално разпределение на обектите и културните традиции в

България, попадащи в културен коридор „София-Охрид”

3.5. Туризъм

3.5.1. Цели и приоритети на туризма до 2020 г. Целите и приоритетите на туризма, изведени на базата на анализ на наличните към момента секторни стратегически и планови документи, както и: Проекта на Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020; Национална програма за реформи «Европа 2020», актуализирана през м.април 2012; Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на Стратегия „Европа 2020” и Плана за действие (април 2011), са представени в следващата таблица.


1

Подкрепа за паметници на културата с национално и световно значение допринасящи за устойчивото развитие на туризма.


2 Подкрепа за развитието на туристически атракции.


3 Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции.


161


4 Подкрепа за организиране на събития с регионален и национален обхват и въздействие.


5

Подкрепа за ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване.


6

Подкрепа за развитието на МСП в изостаналите и в селските райони – разнообразяване на икономиката в селските райони с цел запазване на заетостта на местното население; насърчаване развитието на микро- и МСП, които са потенциално жизнеспособни от икономическа гледна точка; насърчаване стартирането и развитието на икономически дейности в нови микро- и МСП, създаващи заетост и технологично обновяване на съществуващите микро- и МСП, осигуряващи заетост към момента; подпомагане на МСП в изостаналите райони в процеса им на модернизация и устояване на предизвикателствата на пазарните механизми.

Подприоритет 3.1 Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики чрез подкрепа и повишаване на конкурентоспособността на малкия и средния бизнес, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

7.

Отключване на местния потенциал за развитие на туризъм чрез консервация, реставрация и интегриране на недвижими културни ценности и природни забележителности (НКПЗ), включително с религиозен характер, в съвременната среда (в т.ч. чрез изграждане на съпътстваща туристическа инфраструктура) и чрез туристически продукти.


8

Въвеждане на съвременни форми за експониране и интерпретация и обновяване на музеите чрез създаване на специфични туристически продукти.


9

Развитие на инфраструктура за туризъм и на туристически атракции.

Подприоритет 3.2 Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и креативни индустрии в регионите, Първи вариант на „Стратегическа рамка на

162

№ Приоритети/Мерки Източник Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

10.

Изграждане и развитие на туристически атракции в регионите за селски, спа/балнео, приключенски, спортен и др. видове туризъм.


11

Подкрепа за формиране на регионални туристически продукти


12

Разработване на бранд стратегии за регионите на страната,


13

Разработване на маркетингови стратегии за позициониране и осъществяване на промоционални дейности


14

Подкрепа на местни традиции, обичаи и културни събития, които имат периодичен характер- фестивали, музикални дни, театрални дни, дни на поезията и др.


15

Провеждане на комуникационни кампании на вътрешния и на целеви пазари.


16

Провеждане на мултинационални кампании по телевизионни и други медии.


17

Производство на филми, мултимедийни продукти и иновативни промоционални материали.

Подприоритет 3.2 Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и креативни индустрии в регионите, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на

163

№ Приоритети/Мерки Източник Република България: България 2020”

18.

Доразвиване на националния интернет портал и създаване на информационна система и мрежа с регионалните и местни информационни туристически центрове.


19.

Подкрепа за провеждане на маркетингови проучвания и изследвания.


20.

Надграждане и продължаване на дейности за промоция на специализирани туристически продукти.


21.

Ориентиране на дейностите по ТГС между България и Сърбия, между България и Румъния, към постигане целите на Дунавската стратегия на ЕС.

Подприоритет 3.6 Развитие на трансграничното сътрудничество за мобилизиране потенциала на периферните гранични територии, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020” МИЕТ

22

Насърчаване на интегрирано регионално развитие между съседни региони от две или повече държави-членки, граничещи по суша или по море, или между съседни гранични региони от поне една държава-членка и една трета държава по външните граници на Съюза, които не са обхванати от други програми по външните финансови инструменти на Европейския съюз.

Подприоритет 3.6 Развитие на трансграничното сътрудничество за мобилизиране потенциала на периферните гранични територии, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

23

Въвеждане на нормативите за постигане на устойчива градска среда и за създаване на паркове, рекреационни зони и превръщането им в центрове за информация и образование на населението относно опазването на околната среда в градовете и районите с потенциал за развитие на туризма

Подприоритет 3.8 Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване функциите на полицентричната мрежа на градовете, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

164


24

Планиране и подготовка на инвестиционни проекти за реконструкция и рехабилитация на разпределителните пътища (II клас) и пътища за достъп (III клас), с което ще бъдат подобрени транспортно експлоатационните им показатели, с оглед по-добрата свързаност на регионите и общините; изграждане/подобрение на пътища към национални туристически, исторически и религиозни обекти.

Подприоритет 3.9 Подобряване свързаността и интеграцията на българските региони в национален и международен план и свързаността с големите градски центрове в съседните страни, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

25 Подкрепа за развитие на връзките между творческите индустрии, туризма и иновациите

Национална стратегия за развитие на творческите индустрии в България 2020

26

Подкрепа за засилено прилагане на инструментите за финансов инженеринг, особено по отношение на градското развитие и туризма – реализиране на проекти от типа JESSICA.

Подприоритет 3.8 Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване функциите на полицентричната мрежа на градовете потенциала на периферните гранични територии, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020” Експертни мнения на специалисти в сектора

27

Надграждане на започнатото развитие на туризма – диференциални предимства в европейски план (море, културно-исторически ценности).


28

Развитие на туризма: доразвиване на морския и планинския туризъм; развитие на културно-историческия, балнео и здравен туризъм.


29

Подкрепата на ефективното функциониране на творческите индустрии е свързана с нормативната уредба в икономическата, образователната и др. области. Сред тях основополагащо е законодателството, свързано с културата, културното наследство, дигитализацията и туризма.

Национална стратегия за творческите индустрии 2020

30 Развитие на организациите за управление на дестинациите

Експертни мнения на специалисти

165


31

Подкрепа за развитието на дигитален туризъм и разработване на стратегия за туризма в социалните медии


32

Привеждане на съществуващи обекти от индустриалното наследство в обекти за индустриален туризъм.


33

Насърчаване на алтернативните форми на туризъм с цел намаляване на изразената сезонност



3.5.2. Обобщение на потребностите от изграждане на инфраструктура. Връзка с целите на Стратегия Европа 2020 Идентифицираните в предходната стъпка цели и приоритети в туризма до 2020 г. са приоритизирани на базата на приети от разработващия екип критерии (посочени по-горе) от гл.т. на това до колко инфраструктурата свързана с тези цели и приоритети е обект на регионалната политика и би могла да бъде подкрепена от ОПРР 2014-2020.

Потребностите от изграждане на инфраструктура в туризма са обобщени по индикативни направления и мерки както следва:

Направление I. Подкрепа за предоставяне на висококачествени туристически услуги Мерки:

1. Разработване на тематично-базирани туристически продукти и услуги.

2. Подкрепа за организиране на събития с регионален и национален обхват и въздействие.

3. Интегриране на дигиталните и традиционните медии като ключова цел за успешна маркетингова стратегия на дестинациите.

4. Надграждане на националния туристически мултимедиен каталог на туристическите обекти превръщането му във водещо средство за провеждане на националния туристически маркетинг. Органично и ефективно свързване на националния туристически мултимедиен каталог с каталозите на организациите за управление на туристическите дестинации.

5. Създаване на съпричастност и ангажираност на местното население към опазването на природното и културно-историческо наследство и получаване на знания за съвременните ресурси за развитие на туризма.

6. Надграждане на плана за събитията с туристическо значение и дигиталното му инкорпориране във всички планове на общини и ТИЦ.

166

Направление II. Съхраняване и увеличаване на изградената туристическа инфраструктура Мерки:

1. Подкрепа за развитието на туристически атракции (природни, културни и исторически).

2. Изграждане на достъпи до туристически обекти и атракции за хора в неравностойно положение.

3. Развитие на културно-исторически атракции в градски туристически ансамбли. 4. Подкрепа за дейности, свързани с развитието на градските ареали и атракциите в

тях и интегрирането им с другите форми на специализиран туризъм.

3.5.3. Оценка на регионалните различия (райони от ниво 2 и области) в разпределението на съответната инфраструктура Както показа анализът, извършен през първия етап на проекта, териториалните различия в сферата на туризма се характеризират със следното: През периода 2007-2010 г. се наблюдава ръст в броя на СПМН и съответно на леглата в тях. Нарастването на легловия капацитет е материална предпоставка за реализиране на по-голям брой нощувки и растеж на отрасъла, като същевременно това се явява и своеобразен стимул за регионалното развитие. Междурегионалните и вътрешнорегионалните различия по брой на леглата в СПМН на 1000 жители са много големи поради концентрацията на легловата база в отделни области:

през 2010 г. 79% от леглата са концентрирани в рамките на пет области - Бургас, Варна, Благоевград, Добрич и София, а с добавянето на още 5 области - Смолян, Пловдив, София-област, Велико Търново и Пазарджик, това прави на практика 91% от леглата в СПМН в страната.

От друга страна в общините Варна, Балчик и Несебър е концентрирана над 50% от общата настанителна леглова база в страната.

Броят на реализираните нощувки – в абсолютен размер и отнесен към населението е най-представителният показател за действителното туристическо развитие включително и за развитието на системата на туристическо обслужване и услугите. Междурегионалните различия по този показател също са много големи като с най-високи стойности са ЮИР и СИР. Въз основа на праговите критерии на Birkenhauer (над 100 хил. нощувки) и на базата на данни от 2009 г. в България на практика има само 20 общини, които могат да бъдат наречени туристически - Велинград, Бургас, Чепеларе, Сандански, Поморие, Стара Загора, Хисаря, Смолян, Русе, Велико Търново, Павел баня, Созопол, Приморско, Самоков, Банско, Пловдив, Несебър, Варна, Столична община и Балчик.

Структурата на нощувките на българи и чужденци показва, че като цяло развитието на туристическия отрасъл в страната е зависимо от чуждестранните пазари и поставя въпроса за размера и динамиката на вътрешното търсене на туристическия пазар. Наблюдават се значителни междурегионални различия по дял на българите и респективно по дял на чужденците в общия брой на нощувките. Регионите, разчитащи основно на български туристи са СЗР, СЦР, ЮЦР. Регионите, разчитащи основно на чужденци са ЮИР и СИР. Логично тези райони са и лидери по показателя „брой

167

пренощували чужденци на 100 жители”. В ЮЗР дяловете на чужденците и българите в общия брой на нощувките са почти изравнени. Приходите от нощувки в страната са силно зависими от динамиката в броя на нощуващите чужденци. В тази връзка наблюдаваните междурегионални различия са много високи. С най-високи приходи от нощувки на 1 жител са регионите по черноморското крайбрежие - ЮИР и СИР, които са и с най-висок брой на пренощували чужденци и с най-висок дял на нощувките на чужденци в общия брой на нощувките. На противоположния полюс по приходи от нощувки на 1 жител е СЗР, което е логично предвид ниските му стойности на всички показатели свързани с нощувки на чужденци. В подкрепа на изводите за високата междурегионална диференциация са и фактите, че през 2007 г. областите Бургас и Варна заедно с областите София-град, Благоевград (с община Банско) и Добрич (с община Балчик и к.к. Албена) в страната формират 78% от общите приходи от нощувки в страната. През 2010 г. отново 5 области формират 79% от общите приходи от нощувки, като само област Добрич е изместена от област Пловдив.

На фона на почти всички анализирани показатели, при броя на нощувките на 1 турист се наблюдава сравнително по-малка междурегионална диференциация. Стойностите на показателя за отделните региони до голяма степен са обусловени от типологията и продължителността на почивките в тези региони – в СИР и ЮИР стойностите на показателя са високи поради по-голямата продължителност на морските почивки, в ЮЦР и ЮЗР стойностите са по-ниски поради по-късата продължителност на почивките на планина. Пътуванията с цел посещение на културно-исторически и природни забележителности, които са характерни за СЗР и СЦТ обуславят и най-ниските стойности на показателя в тези райони. При показателя „приходи на 1 легло” междурегионалните различия са сравнително ниски като лидерството на ЮЗР (заради високите стойности на област София-град) е обусловено от типа на пътуванията там – основно кратки пътувания с цел бизнес и посещения на културно-исторически забележителности. Вътрешнорегионалните различия по този показател са високи, особено ако в даден регион има общини с развит спа и балнеоложки туризъм, при които приходите на 1 легло са много високи. Данните от социално-икономическия анализ показват, че са налице предпоставки за задълбочаване на различията в териториалното развитие на туризма на ниво NUT2, области и общини. Това са предпоставки по-скоро вследствие на стихийното в някои периоди развитие на туризма през последните две десетилетия, както и в резултат на настъпилите териториални различия в съпътстващите туризма отрасли на икономиката.

От гледна точка на политиките обаче, е необходимо ясно да се изведе стратегическата роля на туризма за развитието на икономиката на България до 2020 г., т.е. извеждането му като приоритетен отрасъл. Това ще обоснове другите политики за насочване на ресурси за развитие на туризма.

Териториалните различия и тенденции в развитието на икономиката в настоящия момент, в т.ч. произтичащи от направените инвестиции и иновации, транспортната инфраструктура, демографско развитие, доходи и разходи на населението създават предпоставки за задълбочаване на различията в регионите, което се отразявa силно на териториалното развитие на туризма. Подходът за намаляване на териториалните различия в туризма трябва да бъде насочен на първо място към оползотворяване на наличната суперструктура (подобряване на показателя за брой на нощувките в хотелите и местата за подслон), като паралелно се

168

инвестира в изграждането на нова инфраструктура и туристическа суперструктура, и извеждане повишаване на качеството като предпоставка за привличане на по-голям брой туристи. Това ще доведе до създаване на работни места, повишаване на нивата на доходите на населението в слабо развитите региони и генериране на потребление. От друга страна ще създаде предпоставки за по-нататъшни инвестиции.

Правилният подход за намаляване на териториалните различия в туризма трябва да бъде подчинен на създаването на регионални оперативни програми с оглед главно на това алоцираните финансови средства да бъдат изразходвани само в рамките на плановия регион.

Причини за големите териториални различия при изследваните показатели- връзка с икономическия анализ на туризма и туристическата специализация на регионите и сезонност:

Ниската достъпност до туристическите обекти в някои слабо развитие райони, недоброто качество, особено по отношение на предлаганата услуга не позволяват да се консумират предимствата за развитието на туризма в България. Същевременно те не могат да бъдат разглеждани самостоятелно, а в контекста на развитието на междурегионалните и вътрешнорегионални различия като цяло.

Липса на стратегия за инвестиции в туризма, в резултат стихийност и неравномерност на разпределение на туристическата настанителна база.

Може да се предположи, че правилното оползотворяване на финансовите средства от еврофондовете ще помогне за частично преодоляване на изоставането на тези региони, в т.ч. и политиката на правителството за приоритизиране изграждането на пътната инфраструктура.

Туристическата специализация на регионите в България е типична и ясно обособена само за СИР, ЮИР и донякъде в ЮЗР, в които са концентрирани най-големите ресурси за развитие на морски и респ. зимен туризъм (ЮЗР). Специализацията е по-скоро на ниво област. Тя определя и силно сезонния характер на българския туризъм.

От друга страна за изследвания период, негативното въздействие на икономическата криза слабо повлиява динамиката на териториалните различия както в развитието на настанителната туристическа база, абсолютната туристическа усвоеност и степента на използване, измерени чрез туристическия интензитет и приходите от нощувки. Едновременно с това, се запазва и степента на регионалните различия по отношение на туристическото търсене, което както цяло за страната, така и за териториалните единици, през 2010 г. остава на нивата под 2008 г. Това съответства на промените в периода по отношение на демографското развитие и човешки ресурси, на заетостта и пазара на труда, на доходите и разходите на населението.

3.5.4. Предложение за териториално разпределение на инвестициите за съответната инфраструктура Механизмите за преодоляване на междурегионалните, междуобластните и междуобщинските различия в туризма трябва да бъдат разглеждани в два основни аспекта, но винаги в контекста на социално-икономическото състояние и развитие на

169

регионите като цяло предвид спецификата на туристическата индустрия и силната й зависимост от останалите икономически отрасли:

Приоритизиране на инвестиции за изграждане на адекватна инфраструктура и суперструктура за развитие само на определени чрез национална политика за видове туризъм, т.е. профилиране съгласно предпоставките за развитие и социално-икономическия принос на вида туризъм, а не инвестиции изобщо за развитие на туризъм (много сериозен проблем). Трябва да бъде съпроводено с ясна комуникационна стратегия за местното население в изостаналите райони СЗР, СЦР, ЮЦР, с оглед насърчаване на предприемачеството и инвестициите в човешки ресурс.

Паралелно с това не трябва да бъдат намалявани финансовите средства за развитие на морския туризъм в двата водещи региона СИР и ЮИР, като бъдат насочени за повишаване качеството на морския туризъм и превръщането му в реално устойчив туризъм. Това се отнася и за ЮЗР по отношение на инвестиции за териториално развитие на планинския (целогодишен) и ски туризма.

Вторият задължителен механизъм, трябва да бъде подчинен на интензифициране на входящия туризъм в изоставащите региони (области, общини в т.ч. и в СИР и ЮЦР) като предпоставка за повишаване на приходите от туристическа дейност. Реализацията е чрез осъществяване на по-нататъшна целенасочена маркетингова политика и стратегия, както и чрез включване на „зелената култура“ в инфраструктурата за пътуванията.

3.6. Транспортна политика

3.6.1. Цели и приоритети на транспортната политика до 2020 г. Целите и приоритетите на транспортната политика, изведени на базата на анализ на наличните към момента секторни стратегически и планови документи, както и: Проекта на Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020; Национална програма за реформи «Европа 2020», актуализирана през м.април 2012; Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на Стратегия „Европа 2020” и Плана за действие (април 2011), са представени в следващата таблица.


1

Подкрепа за рехабилитация и реконструкция на второкласни и третокласни пътища


2 Подкрепа за устойчиво и интегрирано местно развитие чрез рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа


3

Подкрепа за интегриран градски транспорт в общините от градските агломерационни ареали

ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. BG161PO001-1.5.01; BG161PO001-1.5.02 (предоставени средства за общините София и Бургас)

4 Ограничаване на вредните емисии и замърсяването от транспортния

Подприоритет 8.4. Ограничаване негативното въздействие на

170

№ Приоритети/Мерки Източник сектор, както и неблагоприятното влияние върху климата - изграждане и въвеждане в експлоатация на интелигентни транспортни системи в рамките на вътрешноградския транспорт в големите градове

транспорта върху околната среда и здравето на хората, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

5

Разработване на стратегически карти на шума за основни пътни артерии, пътни участъци с концентрация на ПТП, основни ж.п. линии и основни летища

Подприоритет 8.4 Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

6

Развитие на интегрирани мрежи и услуги за обществен транспорт, оптимизиране на обществения пътнически транспорт в крайградските зони на големите селищни агломерации

Подприоритет 8.5. Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт, Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020”

7.

Осигуряване на транспортни връзки на районите с понижена достъпност съобразно конкретните нужди и плановете за регионално развитие

Приоритет 7. Осигуряване на качествен и лесно достъпен транспорт във всички райони на страната, Мярка 1. Повишаване нивото на достъпност до природните неурбанизирани и периферните слабо урбанизирани територии, Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.

8.

Оптимизиране на координацията между видовете транспорт за ефективно използване на предимствата им и на транспортната инфраструктура

Мярка 1. Развитие на интегрирани мрежи и услуги за обществен транспорт, Приоритет 8. Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт, Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.

9.

Създаване на благоприятни условия за ползването на обществен транспорт за ежедневни пътувания на гражданите с цел работа и обучение

Мярка 2. Оптимизиране на обществения пътнически транспорт в крайградските зони на големите селищни агломерации, Приоритет 8. Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт, Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.

10 Реконструкция на жп.гари, жп.прелези и т.н.

Социално-икономически анализ на регионалните различия

11.

Отстраняване на повреди по съществуващата транспортна инфраструктура в резултат от появата на форсмажорни обстоятелства (наводнения, свлачища и т.н.)

Ведомствени бюджети

12. Усъвършенстване на елементи от транспортната инфраструктура с общинско значение – подлези, пътни връзки и др.

Общински бюджети

171


3.6.2. Обобщение на потребностите от изграждане на инфраструктура. Връзка с целите на Стратегия Европа 2020 Идентифицираните в предходната стъпка цели и приоритети в транспортната политика до 2020 г. са приоритизирани на базата на приети от разработващия екип критерии (посочени по-горе) от гл.т. на това до колко инфраструктурата свързана с тези цели и приоритети е обект на регионалната политика и би могла да бъде подкрепена от ОПРР 2014-2020. Потребностите от изграждане на инфраструктура в транспортния сектор са обобщени по индикативни направления и мерки както следва:

Направление I. Подкрепа за рехабилитация и реконструкция на второкласни, третокласни и четвъртокласни пътища Мерки:

1. Рехабилитация и реконструкция на второкласни, третокласни и четвъртокласни пътища.

2. Изграждане на пътни връзки между отделните нива на транспортната инфраструктура (за осигуряване на достъпност и за защитата на сигурността и безопасността на движението).

3. Извършване на одити за пътна безопасност.

Направление II. Подкрепа за интегриран градски транспорт в общините от градските агломерационни ареали Мерки:

1. Подобряване на достъпността на градските автобусни спирки – платформи за хора с увреждания, премахване на пречките за ориентация и информация, светлинно и звуково обявяване на спирките, ясно визуално означаване на линиите, разписания, разбираеми и за хора с намалено зрение, информация за незрящи и др.;

2. Изграждане в населените места на подлези и надлези за пешеходно пресичане на улиците с висок пътен трафик; намаляване броя на железопътните прелези с обслужване от персонал и ръчно управление на бариерите за сметка на увеличаване пресичането на железопътните линии с автомобилни и пешеходни подлези и надлези;

3. Разработване на планове за управление на трафика и внедряване на автоматизирани системи за управление и контрол чрез въвеждане и подобряване на системите за управление и информационно обслужване (например центрове за управление на трафика, централизирана компютърна система, детекторни станции за превозни средства, дистанционно сменяеми информационни табла, кантари, комуникационни подсистеми);

4. Обновяване на транспортната инфраструктура – контактна мрежа, подобряване на спирки, бази за ремонт и поддръжка и оборудване;

172

5. Развитие на инфраструктурна маршрутна мрежа с нови дестинации до по-отдалечени жилищни райони;

6. Осигуряване на система за защита от шума - осигуряване на трамвайните линии с антивибрационни и шумозащитни елементи;

7. Разработване и подобряване на системи за обществен градски транспорт, използващи автобуси, трамваи, тролеи, които отговарят на европейската нормативна уредба за вредни емисии от двигателите и използване на възобновяеми/алтернативни енергийни източници в градския транспорт;

8. По-ефективен, по-сигурен (безопасен) и бърз градски транспорт с по-малко потребление на енергия, изграждане на по-достъпна вторична инфраструктура на обществените транспортни мрежи и въвеждане на природосъобразни видове градски транспорт – градска железница, тролейбусен транспорт и електромобили.

Направление III. Подкрепа за стимулиране развитието на железопътния транспорт Мерки:

1. Рехабилитация и реконструкция на железопътни гари и спирки - чакални, тоалетни, вертикални асансьори, подходи за трудноподвижни пътуващи, перони, предгарови площади, предлагащи улесняващи ползването на услугите на масовия градски транспорт, изграждане на паркинги за личните автомобили на пътници и посрещачи.

2. Рехабилитация и реконструкция на железопътни прелези и въвеждане на автоматизирани прелезни устройства.

3. Възстановяване на гари и спирки, осигуряващи регионален достъп на населението до железопътни услуги и на гаровите коловози като фактор за увеличаване на скоростта и честотата на движение на влаковете. 4. Възстановяване на железопътните гари и спирки с потенциал за ползването на железопътни товарни услуги.

3.6.3. Оценка на регионалните различия (райони от ниво 2 и области) в разпределението на съответната инфраструктура Както показа анализът, извършен през първия етап на проекта, териториалните различия в сферата на транспорта се характеризират със следното. В периода 2007-2012 г. промените в дължината на железопътната и пътната мрежа са пренебрежимо минимални. Те се дължат на въвеждането или извеждането на малки участъци, както и на предефинирането на един клас път в друг. Наблюдават се:

Нисък дял на магистралите и първокласните пътища. Половината от цялата пътна мрежа на страната е от IV-ти клас. Тя е с дължина 17 965 км, и има относителен дял в размер на 48,0% от общата дължина на пътната мрежа на страната, която е 37 421 км. В тази дължина не е калкулирана дължината на местните пътища, чийто размер е 6 786 км. и които са също част от общинската пътна мрежа, но на този етап не са включени в изгражданите оценки заради

173

отсъствието на надеждност на информацията за сочената дължина. Това говори за ниско качество на пътната мрежа в страната като цяло.

Ниски междурегионални различия по осигуреност на регионите от ниво 2 с републиканска пътна мрежа (в км./1000 кв.км.). С най-висока осигуреност на територията с републиканска мрежа (РПМ) е СЦР- 197,8 км/1000 кв. км, а с най-ниска осигуреност е ЮИР - 160,0 км/хил. кв. км.;

Ниски междурегионални различия по осигуреност на регионите от ниво 2 с пътища III-ти и IV-ти клас (в км./1000 кв.км.) и по-висока диференциация по осигуреност на регионите от ниво 2 с пътища І клас и особено по осигуреност с автомагистрали. В тази връзка с най-благоприятна структура на пътищата са СИР, ЮИР, ЮЦР и ЮЗР и съответно с по-неблагоприятна структура – СЦР и СЗР.

Сравнително ниска диференциация по достъпност до железопътните услуги (по бр. населени места падащи се на 1 гара/спирка), като с най-добра достъпност са осигурени селищата от ЮЗР, а с най-ниска – ЮЦР.

От общо 834 железопътни прелеза - 483 броя са оборудвани с устройства, сигнализиращи за предстоящо преминаване на влак.

3.6.4. Предложение за териториално разпределение на инвестициите за съответната инфраструктура Сравнително ниската диференциация между районите от ниво 2 по отношение на осигуреността с пътища II-ри, III-ти и IV-ти клас и преобладаващия дял на пътищата от IV-ти клас (почти половината от общата дължина на пътната мрежа на страната) са аргумент да не се препоръчва приоритетно насочване на инвестициите към определен район за сметка на другите райони. Изследването на състоянието на пътищата не е обект на настоящия анализ, като разпределението на финансирането за рехабилитация и реконструкция на пътища е трябва да се извърши на базата на информация от АПИ касаеща състоянието и приоритетността на дадени пътни отсечки. Инвестициите в подкрепа на мерки свързани интегриран градски транспорт в общините е необходимо да бъдат насочени към градските общини. Състоянието на железопътните гари и спирки от гл.т. на възможностите за тяхната реконструкция и рехабилитация също не е обект на настоящия анализ. Поради приоритетността на тези инвестиции от гл.т. на стратегическите секторни документи е необходимо тези инвестиции да се разпределят на конкурентен принцип между общините след представянето на съответните проекти. Същият принцип трябва да се използва и при разпределянето на инвестициите за автоматизация на железопътните прелези поради липсата на информация за регионалното разпределение на прелезите без автоматизация.

3.7. Политика в областта на НИРД

3.7.1. Цели и приоритети на политиката в областта на НИРД до 2020 г. Целите и приоритетите на политиката в областта на НИРД, изведени на базата на анализ на наличните към момента секторни стратегически и планови документи, както и: Проекта на Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020; Национална програма за реформи «Европа 2020», актуализирана през м.април 2012; Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в

174

изпълнение на Стратегия „Европа 2020” и Плана за действие (април 2011), са представени в следващата таблица.


1

Осъвременяване на научната инфраструктура в научно-изследователските организации и висшите училища

Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие: България 2020”; Подприоритет 5.2 Изграждане на научна и иновационна инфраструктура.

2

Изграждане на иновативна инфраструктура – технологични паркове, технологични центрове, високотехнологични бизнес инкубатори, центрове/офиси за трансфер на технологии, която да осигури висока скорост на иновациите да пазара


3

Създаване и развитие на индустриални зони по ЗНИ и ОПРР


4

Подкрепа научните изследвания и научната инфраструктура - изграждане на центрове за върхови постижения в областта на науката и иновациите.

Национална програма за реформи (2011-2015 г.)

5

Свързаност в областните и големите градове на страната:

до 2013 г. населението да има възможност за широколентов достъп със скорост над 20 Mb/s, в рамките на населеното място,

да се осигури безжичен достъп на обществени места;

до 2013 г. да се осигури възможност за оптична свързаност на над 80% от домакинствата в близост до домовете им;

до 2013 г. да се изгради широколентова инфраструктура, свързваща здравните и лечебните заведения в страната.

Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България до 2020 г.

6

Свързаност в средно-големи населени места:

до 2013 г. – до 90% от населението да има възможност за широколентов достъп в рамките на населеното място със скорост над 10 Mb/s;


175


да се осигури безжичен достъп на обществени места най-малко в сградите на общините и кметствата;

до 2013 г. да се осигури възможност за оптична свързаност на до 80% от домакинствата в близост до домовете им.

7

Осигуряване на широколентов достъп в отдалечени и слаборазвити райони:

до 2013 г. – до 50% от населението да има възможност за фиксиран и безжичен достъп в рамките на населеното място;

до 2010 г. населението на страната да има възможност за достъп до компютър и интернет във възможно най-голяма близост до дома си.


8

Свързаност на университети, училища, изследователски центрове: развитие и разширяване на изследователската и образователна мрежа освен като достъп до интернет за студенти, ученици, преподаватели и изследователи, и като среда за инкубиране на модерни интернет технологии.


9

Използване на структурните фондове за изграждане на национална научна инфраструктура за ефективно участие в Европейската пътна карта за научна инфраструктура.

Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020; Задача 3 изграждане на благоприятна среда за научна дейност; Мярка 2. Развитие на научната инфраструктура

10

Създаване на нов научен ландшафт чрез концентрация на научно оборудване и екипировка за постигане на осезаеми научни резултати.

Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020; Задача 3 изграждане на благоприятна среда за научна дейност; Мярка 2. Развитие на научната инфраструктура

11

Подобряване на инфраструктурата: изграждане на динамични научни комплекси, работещи по мултидисциплинарни научни програми.

Програма за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009 – 2013 г.); Мярка 6 Изграждане на “триъгълника на знанието” (образование – научни изследвания – иновации)


176

3.7.2. Обобщение на потребностите от изграждане на инфраструктура. Връзка с целите на Стратегия Европа 2020 Идентифицираните в предходната стъпка цели и приоритети в политиката в областта на НИРД до 2020 г. са приоритизирани на базата на приети от разработващия екип критерии (посочени по-горе) от гл.т. на това до колко инфраструктурата свързана с тези цели и приоритети е обект на регионалната политика и би могла да бъде подкрепена от ОПРР 2014-2020.

Потребностите от изграждане на инфраструктура в сектора на НИРД са обобщени по индикативни направления и мерки както следва:

Направление I. Подобряване на съществуващата и изграждане на нова научна и иновативна инфраструктура Мерки:

1. Реконструкция и подобряване на условията в университетите, научните звена и изследователските центрове и модернизация на оборудването;

2. Изграждане на технологични паркове, технологични центрове, високотехнологични бизнес инкубатори, центрове/офиси за трансфер на технологии и др.

Направление II. Подкрепа за изграждане на широколентов и безжичен достъп Мерки:

1. Изграждане на широколентов достъп за всички общини на територията на страната.

2. Изграждане на инфраструктура за осигуряване на безжичен достъп на обществени места.

3.7.3. Оценка на регионалните различия (райони от ниво 2 и области) в разпределението на съответната инфраструктура Както показа анализът, извършен през първия етап на проекта, териториалните различия в сферата на НИРД се характеризират със следното:

Относителният дял на разходите за НИРД спрямо БВП показва много остри различия по районите от ниво 2 в страната. Водещ район по разходи за НИРД спрямо БВП е ЮЗР с постоянно повишаващ се дял: през 2007 г. - 0.79%; през 2008 г. - 0.77% и през 2009 г. - 0.87%. Много далеч от това равнище остават другите райони, както и средния процент за страната. Най-малко средства за НИРД спрямо БВП се заделят в СЦР.

От около 20 000 д. заети в сектора на научните изследвания, близо 14 000 д. се намират в ЮЗР, което прави над 64%. Най-малко персонал в този сектор има в СЗР – 624 д. през 2009 г. Коефициентът на вариация при този показател е на равнище от 86%, което показва, че регионалните различия са много високи.

При персонала зает с НИРД в областите на районите се отбелязват много високи стойности на коефициента на вариация, които достигат до равнища от над 90% и около 100%.

През 2010 г. 25 909 предприятия имат достъп до интернет, което представлява 85% от всички предприятия със заети над 9 д. По-нисък е обхватът на

177

предприятия с достъп до широколентов интернет. Техният брой достига до 18 470 предприятия през 2010 г. при 13 916 – през 2007 г. Като дял спрямо всички предприятия с над 9 д. заети, това прави 60,7% през 2010 г.

Броят на абонатите на интернет в домакинствата в страната почти се удвоява през 2007-2010 г. Най-много домакинства с достъп до интернет има в ЮЗР, следван на голяма дистанция от другите райони. Коефициентът на вариация има стойности от 84% за периода. Това говори за наличие на много високи различия по този показател в районите на страната.

Средно за страната над една трета от домакинствата имат достъп до интернет. Най-развити в това отношение е ЮЗР с достъп на над 43% от домакинствата. Най-изостанали в този достъп са СИР и СЗР с достъп около 25-26% през 2010 г.

По отношение на достъп на домакинствата до широколентов интернет, лидер е ЮЗР, а с най-малко абонати на тази комуникационна услуга са СИР и СЦР. Коефициентът на вариация има високи стойности от 84% за целия период от 2007-2010 г., което показва, че са налице много високи различия по този показател в районите на страната.

Делът на домакинствата с достъп до широколентов интернет спрямо всички домакинства е 26% средно за страната през 2010 г. Най-голям дял с такъв достъп имат домакинствата от ЮЗР – близо 37% през 2010 г. Всички други райони имат достъп по-нисък от средното равнище на страната. Той се колебае на равнища от около 22-23%, с изключение на СИР, където може да се установи най-ниското равнище от 17% през 2010 г. През 2010 г. има спад в обхвата спрямо предходната година в СИР, СЗР и ЮИР.

Тенденциите при НИРД са към сериозно увеличаване и достигане на равнището от 1,5% от БВП към 2020 г. С високи темпове ще нарастват домакинствата и предприятията с достъп до широколентов интернет. Не могат да се очакват сериозни промени в концентрацията и разпределението по пол на заетите в НИРД в средносрочна перспектива.

3.7.4. Предложение за териториално разпределение на инвестициите за съответната инфраструктура Значителните междурегионални различия по разходи за НИРД спрямо БВП и персонал, зает в НИРД не са основание да се препоръча разпределяне на по-големи инвестиции в НИРД за по-изостаналите региони. Причината за това е, че равнището на НИРД в регионите до голяма степен е обвързано с наличието на университети и тяхната активност при разработването и изпълнението на научно-изследователски и развойни проекти. Докато в някои райони може да се работи по линия на това да се укрепват съществуващите центрове, то в СЗР, където няма университети, са нужни допълнителни изследвания от гл.т. обединяването (създаване на агломерации) на Плевен-Ловеч или на Враца-Монтана, в които в последствие да е рационално иницииране създаване на висше училище в новоизграждащия се център на северозападния район.

В подкрепа на това твърдение е и оценката за състоянието на научната инфраструктура в България съгласно Националната пътна карта за научната инфраструктура, а именно, че:

178

Липсват ясно обособени научни комплекси, който да отговарят на условията за съвременна инфраструктура. В по- голяма част от случаите, са на лице единични съоръжения, недостатъчно модерни, за да бъдат включени като част от международен комплекс.

Неравномерно териториално и тематично разпределение на научната инфраструктура и липса на национален каталог или база данни на съществуващото оборудване.

Липса на периферна инфраструктура, необходима за функционирането на по-крупни научни съоръжения като модерни научни лаборатории към университетите или динамични изследователски институти.

Липса на адекватни информационни, комуникационни и електронни услуги;

Недостатъчно сателитни комплекси за управление и обработка на данни в определени области, като медицина, екология, енергия и културно наследство.

Недостатъчно квалифициран персонал за поддръжка на научното оборудване, силно текучество и липса на схеми за изграждане и поддържане на тази категория експерти.

Списък и карта на териториалното разпределение на научните организации съгласно Регистъра на научната дейност в Република България към МОН са представени по-долу.

Таблица СП- 7. Списък на научните организации съгласно Регистъра на научната дейност в Република България към МОН

Научна институция Община Район

Фонд "Научни изследвания" София-град ЮЗР

Институт за икономически изследвания - БАН София-град ЮЗР

Българска академия на науките София-град ЮЗР

Кирило-Методиевски научен център София-град ЮЗР

Национален археологически институт с музей при БАН София-град ЮЗР

Институт за изследване на обществата и знанието - БАН София-град ЮЗР

Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей София-град ЮЗР

Институт за изследване на изкуствата- БАН София-град ЮЗР

Институт по памука и твърдата пшеница Чирпан ЮЦР

НИС при Великотърновски университет "Св.св.Кирил и Методий" Велико Търново СЦР

Институт за изследване на населението и човека БАН София-град ЮЗР

Столична библиотека София-град ЮЗР

Рекламно-издателски център "Култура" София-град ЮЗР

Институт по животновъдни науки - АСН - Костинброд Костинброд ЮЗР

Районен ветеринарно-медицински институт - Пловдив Пловдив ЮЦР

Селскостопанска академия-София София-град ЮЗР

Институт по балканистика с център по тракология "Проф. София-град ЮЗР

179


Александър Фол"

Институт за защита на растенията - АСН Костинброд ЮЗР

Нов български университет София-град ЮЗР

Институт по биология и имунология на размножаването - БАН София-град ЮЗР

Институт по микробиология - БАН София-град ЮЗР

Институт по розата и етеричномаслените култури Казанлък ЮЦР

ФОНДАЦИЯ "Елена и Иван Дуйчеви" София-град ЮЗР

Институт по декоративни растения - София София-град ЮЗР

Археологически музей - Варна Варна СИР

Институт по физиология на растенията и генетика - БАН София-град ЮЗР

Национална банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури-БАН София-град ЮЗР

Институт по земеделие - Кюстендил Кюстендил ЮЗР

ИНФОРМКОНСУЛТ - ЕФ София-град ЮЗР

Институт по механика - БАН София-град ЮЗР

Университет по архитектура, строителство и геодезия София-град ЮЗР

Институт по математика и информатика - БАН София-град ЮЗР

ИНБИЗ - ООД София-град ЮЗР

Институт за български език - БАН София-град ЮЗР

Софийски университет"Св.Климент Охридски" София-град ЮЗР

Министерство на културата София-град ЮЗР

Национална гимназия за древни езици и култури"Константин-Кирил философ София-град ЮЗР

Асоциация за социални изследвания и приложни изследователски практики София-град ЮЗР

Медицински университет, София - Факултет по дентална медицина София-град ЮЗР

Департамент по антропология и социални науки София-град ЮЗР

Международна агенция по атомна енергия София-град ЮЗР

Асоциацията на практическите психолози в образованието София-град ЮЗР

Съюз на математиците в България София-град ЮЗР

Институт за литература - БАН София-град ЮЗР

Технически университет - София София-град ЮЗР

Съюз на математиците в България - Русе Русе СЦР

Пловдивски Университет"П.Хилендарски Пловдив ЮЦР

Международен документационен център за балканистика София-град ЮЗР

Институт по физикохимия - БАН София-град ЮЗР

180


Гугенхайм - фондация София-град ЮЗР

Институт по полимери - БАН София-град ЮЗР

Научноизследователски национален център по образование и наука София-град ЮЗР

Министерство на образованието и науката София-град ЮЗР

Институт по органична химия с център по фитохимия - БАН София-град ЮЗР

Институт по молекулярна биология "Академик Румен Цанев"- БАН София-град ЮЗР

Висше транспортно училище "Тодор Каблешков" София-град ЮЗР

Химикотехнологичен и металургичен университет - София София-град ЮЗР

Институт по обща и неорганична химия - БАН София-град ЮЗР

Съюз на учените в България - София София-град ЮЗР

Фирма "Eмералд - Евгени Танчев" - ЕТ София-град ЮЗР

Институт по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов" - БАН София-град ЮЗР

Институт по инженерна химия - БАН София-град ЮЗР

Институт по почвознание "Никола Пушкаров" София-град ЮЗР

Институт по изчислителна техника и технологии София-град ЮЗР

Институт по планинско животновъдство и земеделие-Троян Троян СЗР

Добруджански земеделски институт - гр. Генерал Тошево Генерал Тошево СИР

Институт за изследване и развитие на храните Пловдив ЮЦР

Българска държавна консерватория София-град ЮЗР

Регионален исторически музей Кюстендил ЮЗР

Министерство на вътрешните работи София-град ЮЗР

Българска асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия София-град ЮЗР

Научно производствен център "Радиационни технологии и техники" София-град ЮЗР

Електронна обработка на материалите - ЕООД София-град ЮЗР

РУДМЕТАЛУРГПРОЕКТ - ЕАД София-град ЮЗР

Научноизследователски институт по говедовъдство и овцевъдство Стара Загора ЮИР

Институт по мелиорации и механизация София-град ЮЗР

Държавна сортова комисия София-град ЮЗР

Българска асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия София-град ЮЗР

Сдружение с идеална цел "ПРООТОЛОЖИ" София-град ЮЗР

Национална академия за театрално и филмово изкуство София-град ЮЗР

181


"Кръстю Сарафов"

Институт по катализ - БАН София-град ЮЗР

Първа нефрологична клиника София-град ЮЗР

АГРОБИОИНСТИТУТ София-град ЮЗР

Европейска общност,Отдел за работа с Източна Европа София-град ЮЗР

Институт по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски" с център по хидро и аеродинамика София-град ЮЗР

ЕФ "РОГАНСКА" - Пловдив Пловдив ЮЦР

Институт по овощарство - Пловдив - АСН Пловдив ЮЦР

Национален център по радиология и радиационна защита София-град ЮЗР

Министерство на икономиката София-град ЮЗР

Университет "Проф.д-р Асен Златаров" - Бургас Бургас ЮИР

Институт по физика на твърдото тяло "Академик Георги Наджаков" - БАН София-град ЮЗР

Институт по тютюна и тютюневите изделия - ССА Родопи ЮЦР

ООФ "Технологичен център "Ротех" Стара Загора ЮИР

Институт по растителни и генетични ресурси - Садово Садово ЮЦР

Многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" ЕАД-София София-град ЮЗР

Диабетен център София-град ЮЗР

Институт по паразитология София-град ЮЗР

Централна лаборатория по радиационна защита и токсикология - АСН София-град ЮЗР

Институт по земеделие - Карнобат Карнобат ЮИР

Институт по лозарство и винарство - Плевен Плевен СЗР

Национален институт по метеорология и хидрология - БАН София-град ЮЗР

Източник: Регистър на научната дейност в Република България към МОН

Карта СП- 10. Териториално разпределение на научните организации съгласно Регистъра на научната дейност в Република България към МОН

3.8. Политика за зелена енергия и нисковъглеродна икономика

3.8.1. Цели и приоритети на политиката за зелена енергия и нисковъглеродна икономика до 2020 г. Целите и приоритетите на политиката за зелена енергия и нисковъглеродна икономика, изведени на базата на анализ на наличните към момента секторни стратегически и планови документи, както и: Проекта на Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020; Национална програма за реформи «Европа 2020», актуализирана през м.април 2012; Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на Стратегия „Европа 2020” и Плана за действие (април 2011), са представени в следващата таблица.


1

Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската образователна инфраструктура на 178 малки общини в България.


2

Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинска образователна инфраструктура в градските агломерации.


3

Повишаване на ефективността на потреблението на енергия в домакинствата – изпълнение на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради

Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие: България 2020”; Подприоритет 7.3 Повишаване на енергийната ефективност.

4

Повишаване на енергийната ефективност на сградите (публична и частна собственост) чрез саниране с цел спестяване на енергийни разходи

Първи вариант на „Стратегическа рамка на Национална програма за развитие: България 2020”; Подприоритет 7.3 Повишаване на енергийната ефективност.

5

Приоритетно обновяване на едропанелни и други многофамилни жилищни сгради в т.ч.: подмяна на дограма - намаляване значително инфилтрацията и осигуряване на добра плътност с висококачествени профили и уплътнения на прозорците; повишаване на топлинната изолация на стени, покриви, тавани и подове; използване на новите енергоспестяващи строителни материали за изолация; подмяна на съществуващите отоплителни уреди с по-ефективни такива.

Втори национален план за енергийна ефективност 2011-2013 г.

6 Подкрепа за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради - извършване на обследвания за енергийна


184

№ Приоритети/Мерки Източник ефективност; внедряване на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради (топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване).

7 Финансиране на проекти за енергийна ефективност в общински сгради.


8

Модернизация на уличното осветление в общините, където то е най-неефективно, с нови енергоефективни осветителни тела от най-висок клас.


9

Повишаване нивото на енергийна ефективност на сградите чрез намаляване на топлинните загуби през ограждащите конструкции и елементи (реализиране на енергоспестяващи мерки).

Национална програма за обновяване на жилищните сгради в Република България


3.8.2. Обобщение на потребностите от изграждане на инфраструктура. Връзка с целите на Стратегия Европа 2020 Идентифицираните в предходната стъпка цели и приоритети в политиката в областта на зелената енергия и нисковъглеродната икономика до 2020 г. са приоритизирани на базата на приети от разработващия екип критерии (посочени по-горе) от гл.т. на това до колко инфраструктурата свързана с тези цели и приоритети е обект на регионалната политика и би могла да бъде подкрепена от ОПРР 2014-2020.

Потребностите от изграждане на инфраструктура в сектора на зелената енергия и нисковъглеродната икономика са обобщени по индикативни направления и мерки както следва:

Направление I. Подкрепа за мерки за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради Мерки: Подкрепа за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради - извършване на обследвания за енергийна ефективност; внедряване на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради (топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване). Направление II. Подкрепа за мерки за енергийна ефективност в обществени сгради и обществени площи Мерки:

1. Подкрепа за енергийна ефективност в държавни и общински обществени гради. 2. Подкрепа за въвеждане на енергоспестяващо улично осветление в общините.

185

3.8.3. Оценка на регионалните различия (райони от ниво 2 и области) в разпределението на съответната инфраструктура Съгласно Техническите спецификации в рамките на социално-икономическия анализ на регионалните различия не се предвижда анализ и оценка на състоянието на инфраструктурата в страната – публична инфраструктура и многофамилни жилищни сгради, ефективност на уличното осветление от гл.т. на необходимостта от изпълнение на мерки за енергийна ефективност.

3.8.4. Предложение за териториално разпределение на инвестициите за съответната инфраструктура Поради липсата на оценка на регионалните различия в състоянието на инфраструктурата в страната – публична инфраструктура и многофамилни жилищни сгради, ефективност на уличното осветление от гл.т. на необходимостта от изпълнение на мерки за енергийна ефективност, предлагаме разпределението на средствата да се извършва на конкурентен принцип чрез изготвянето на съответните проекти от потенциалните бенефициенти – общини и/или сдружения на живущите в съответната сграда.

186

V. Анализ на капацитета и възможностите за управление и изпълнение на проекти

1. Цел на изследването

В съответствие с Техническите спецификации по Тематично направление 5 трябва да се анализират административния, техническия и финансовия капацитет на българските регионални и местни власти от гл.т. на разработването и управлението на проекти, както и на обособени схеми за финансиране (глобални грантове). Съгласно Техническите спецификации изследването обхваща следните задачи:

Анализ на активността на общините по отношение на възможностите за изпълнение на проекти по СФ на ЕС за периода 2007-2013 г.

Анализ на усвояването на средствата от общините в текущия програмен период 2007-2013 г. – по райони, области, общини и оперативни програми.

Анализ на възможностите за управление/координиране на глобални грантове на областно/регионално/общинско/ниво и ниво ИПГВР/зона за въздействие.

Идентифициране на големи проекти, подходящи за финансиране от ОПРР за периода 2014-2020 г.

2. Методологически подход и информационно осигуряване

За постигане целите на анализа на капацитета и възможностите за управление и изпълнение на проекти е използван разнообразен набор от изследователски методи, включващи:

Количествени статистически методи за обработка и анализ на информация свързана с активността на общините по отношение на възможностите за изпълнение на проекти и усвояването на средствата през текущия програмен период 2007-2013 г. Изследването на активността и усвояването на средствата от страна на общините е извършено на базата на информация от Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН), както и информация, публикувана и предоставяна от УО на различните оперативни програми и ПРСР.

Оценката на финансовия капацитет на общините от гл.т. на възможността за кандидатстване и изпълнение на проекти по линия на оперативните програми е извършена на базата на методиката за оценка на кредитния потенциал на общините, използвана от Фонд ФЛАГ. Методиката е разработена в рамките на Проект „Консултантски услуги за подпомагане администрирането на фонд за органите на местно самоуправление (ФЛАГ)”, изпълнен от Консорциум „СКГ-Клуб „Икономика 2000”. Представители на екипа, разработващ настоящия доклад, са участвали в екипа, разработил и методиката за оценка на кредитния потенциал на общините.

Целта на методиката е да се оцени какъв е потенциалът на общините да генерират средства, чрез които да съфинансират проекти по линия на оперативните програми или да авансират собствени средства докато

187

направените от тях разходи по тези проекти бъдат възстановени от съответните управляващи органи. Оценката на кредитния потенциал се базира на три показателя:

(а) Кредитен пул на един жител (лв.). Това е показател, който дава представа за сравнителния капацитет на общините да погасяват кредитни задължения. Кредитният пул се състои от приходи, които общините могат да решават за какво да ги използват. Той включва приходите от:

- местни данъци; - неданъчните приходи, без местни такси и дарения;

- изравнителна субсидия. (б) Дял на собствените приходи от всички приходи - %. Този показател дава представа за размера на правомощията на всяка община да влияе върху размера на своите приходи. Собствените приходи са сбор от местни данъци и неданъчните приходи. (в) Отношение на нетния оперативен остатък към всички приходи. Нетният оперативен остатък се формира като разлика между повтарящите се текущи приходи и повтарящите се текущи разходи. За целта се вземат местните приходи и от тях се изваждат: приходите от продажба на собственост (параграф 40); приходите от капиталова субсидия (параграфи 31-13); други държавни трансфери (параграфи 61, 62, 64, 88); преходния остатък от предходната година. Към разходите за местни дейности се добавят просрочените задължения и се изваждат капиталовите разходи на общината. Тази сума дава най-добра представа за свободния паричен ресурс, който общината може да насочи за поемане на текущите задължения за обслужване на кредит. Трите показателя формират един интегрален показател за кредитен потенциал. Методиката за определянето му е следната: Първо, по всеки един от трите показателя се избира максималното равнище, постигнато от една община за разглеждания период. Тази стойност се оценява като 100%.

Второ, показателите за останалите общини се отнасят към максималното равнище и се представят в процент от него. Така например, община Царево има най-голям дял на собствени приходи – 70,2% през 2010 г. Тя се приема за 100%. Община Сунгурларе има дял 14,4%. В отношение към 70,2% това прави 20,6% за Сунгурларе. Трето, така преизчислените, съпоставими оценки за всяка община се събират и се делят на три. По този начин (като средна аритметична) се формира интегралната оценка за всяка община. Например, община Сунгурларе има оценки за кредитен пул на 1 жител – 16,7% и за дял на нетен оперативен остатък от всичко приходи – 22,4%. Интегралната й оценка е сума от 20,6% + 16,7% + 22,4% = 59,6%, делено на 3 = 19,9%. В случаите, когато стойностите на нетния оперативен остатък на дадена община са отрицателни (оперативните разходи превишават оперативните им приходи), стойността на интегралната и оценка е отрицателно число.

За целите на настоящия доклад бяха изготвени оценки за всички 264 общини в България, както и средна оценка на кредитния потенциал за всички общини в

188

страната за всяка година от периода 2007-2010 г. Използвана е информация от отчетите на общинските бюджети в България от база-данните на НСОРБ.

Социологическо проучване на извадка от 18 общини. Те са избрани въз основата на резултатите от групиранията на общините, изготвени в анализа на активността на общините по отношение на възможностите за изпълнение на проекти и анализа на финансовия капацитет на общините да изпълняват проекти. На базата на тези групирания бе изготвена матрица, като общините в България бяха разделени в 9 групи в зависимост от активността и финансовия им капацитет. От всяка една група бяха избрани по 2 общини, както следва: Антоново, Велико Търново, Враца, Девин, Долна Митрополия, Дупница, Каварна, Казанлък, Кнежа, Кюстендил, Мездра, Ново Село, Попово, Радомир, Сапарева баня, Силистра, Стара Загора и Троян. Матрицата за избор на общините е представена в следващата таблица.

Нисък финансов капацитет

Среден финансов капацитет

Висок финансов капацитет

Ниско активни общини

Ново село Девин

Кюстендил Казанлък

Долна Митрополия Каварна

Средно активни общини

Сапарева баня Силистра

Антоново Враца

Стара Загора Кнежа

Високо активни общини

Радомир Дупница

Мездра Попово

Велико Търново Троян

Социологическото проучване е извършено на базата на въпросник за полу-структурирано интервю, който бе предварително обсъден и одобрен от Възложителя. Социологическото проучване е проведено в периода 1 април – 1 май 2012 г.

3. Активност на общините по отношение на възможностите за изпълнение на проекти и усвояване на средства през текущия програмен период 2007-2013 г.

Активността на общините по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ОПРР и ПРСР е анализирана чрез съпоставка на броя на кандидатстващите към броя на допустимите по съответната операция общини, както и чрез средния брой на подадените проекти на една община – вж. таблици КАП-1 и КАП-2. Данните за ОПРР са публикувани на интернет страницата на ОПРР, а данните за ПРСР са предоставени от УО на ПРСР.

Таблица КАП- 1. Активност на общините по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ОПРР 2007-2013 г.

Код на операцията Операция Допустими общини

Кандидатствали общини

Подадени проекти

от общини

Подписани договори

от общини

Операция 1.1. Социална инфраструктура

189




от общини


от общини

BG161PO001-1.1.01

Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна, социална и културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали 86 82 188 72

BG161PO001-1.1.09

Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинска образователна инфраструктура в градските агломерации 86 51 51 43

BG161PO001-1.1.10

Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития 86 62 62 40

BG161PO001-1.1.11

Подкрепа за деинституционализация на социални институции, предлагащи услуги за деца в риск 86 61 77 29

Операция 1.4. Подобряване на физическата среда и превенция на риска

BG161PO001-1.4.02 „Подкрепа за подобряване на градската среда” 86 82 82 18

BG161PO001-1.4.03

Подкрепа за изграждане и укрепване на дребномащабна инфраструктура за предотвратяване на свлачища в градските агломерации 86 26 26 17

BG161PO001-1.4.04

„Подкрепа за дребномащабна инфраструктура за предотвратяване на свлачища в градските агломерации” 86 16 16 11

BG161PO001-1.4.05

„Подкрепа за интегрирано и устойчиво развитие чрез подобряване на градската среда” 86 64 64 23

BG161PO001-1.4.06

Подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в градските агломерации 86 49 50 43

BG161PO001-1.4.07

Подкрепа за интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 86 36 36 36

Операция 2.1. Регионална и местна пътна инфраструктура

BG161PO001-2.1.02

Подкрепа за устойчиво и интегрирано местно развитие чрез рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа 86 68 72 31

Операция 3.1. Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура

BG161PO001-3.1.02 „Подкрепа за развитието на туристически атракции” 161 80 107 14

BG161PO001-3.1.03

Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции 161 59 59 37

Операция 4.1: Дребномащабни местни инвестиции

190




от общини


от общини

BG161PO001-4.1.01

Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна инфраструктура, допринасяща за устойчиво местно развитие 178 155 156 33

BG161PO001-4.1.02

Подкрепа за изграждане и укрепване на дребномащабна инфраструктура за предотвратяване на свлачища 178 24 24 14

BG161PO001-4.1.03

Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската образователна инфраструктура на 178 малки общини 178 99 99 66

BG161PO001-4.1.04

Подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в 178 малки общини 178 83 84 60

Операция 4.2: Междурегионално сътрудничество

BG161PO001-4.2.01

Подкрепа за междурегионално сътрудничество и обмен на най-добри практики 264 70 70 38

Източник: Система ИСУН на МФ Обобщените данни от таблицата показват сравнително висока активност на общините по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ОПРР. Най-висока активност се наблюдава при операциите за подкрепа на образователната, социалната и културната инфраструктура, както в градските ареали (95% активност с 2,29 подадени проекта средно на една кандидатстваща община), така и за общините извън градските ареали (87% активност с 1,01 подадени проекти средно на една община). Причините за това са свързани с масовия характер на този вид инфраструктура. Висока активност се наблюдава и при операциите за подобряване на градската среда в градските агломерационни ареали (95% активност на общините при операция BG161PO001-1.4.02 и 74% активност при операция BG161PO001-1.4.05).

По-ниска активност се наблюдава при операциите, свързани с подкрепата на по-специфични дейности като борба със свлачищата и развитието на природни и културно-исторически атракции. Причината за това е свързана с неравномерното разпределение на свлачищата и природните и културно-историческите забележителности. Съпоставката на общините, подали проекти по тези операции с данните, събрани в рамките на Етап 1, показва, че повечето общини, на чиято територия са на лице свлачища и културно-исторически забележителности, са активни по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ОПРР.

191

Таблица КАП- 2. Активност на общините по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ПРСР 2007-2013 г.

Допустими за финансиране общини (бр.)

Кандидатствали общини (бр.)


(бр.)

Общини подписани

договор (бр.)


(бр.) Мярка 313 "Насърчаване на туристическите дейности" 103 61 107 24 29 Мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" 231 202 691 134 216 Мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места" 178 159 348 145 216

Източник: МЗХ Обобщените данни от изпълнението на ПРСР също показват висока активност от страна на общините. Подобно на ситуацията при ОПРР най-висока активност се наблюдава при мярката, свързана с подкрепа на масовата инфраструктура – обновяване и развитие на населените места – реконструкция на улична мрежа и сгради с обществено значение, улично осветление и рехабилитация на зелени площи – (89,3% активност от страна на общините с 2,19 подадени проекта средно на 1 община), изграждане на ВиК мрежи, пътища и т.н. (87,4% активност от страна на общините с 3,42 подадени проекта средно на една кандидатстваща община). Най-ниска (59,2%) е активността при мярката за насърчаване на туристическите дейности, което както и при ОПРР се обяснява със значителните междурегионални различия в развитието на туризма в страната. Въпреки това обаче при мярката за насърчаването на туристическите дейности на една кандидатстваща община се падат средно по 1,75 проекта.

При ОПОС 2007-2013 г. активността на общините не може да се анализира по начина, по който тя е анализирана за ОПРР и ПРСР по-горе. Причината за това е свързана с механизма на кандидатстване по тази програма, който предвижда покани за кандидатстване – индивидуално или за определена група общини. За останалите оперативни програми, по които общините имат възможност за кандидатстване – ОПЧР и ОПАК, изследователският екип не разполага с данни за броя на подадените по отделните мерки проекти. Към настоящия момент по линия на оперативните програми и ПРСР за общините в България са договорени 4 449 458 119,02 лв., като от тях реално са разплатени 1 276 152 139,15 лв. (28,7%). Практически само 1 от общо 264 общини в страната (Трекляно) не е бенефициент по оперативните програми и ПРСР. Общо по оперативните програми и ПРСР към момента са подписани 1800 договора с общини бенефициенти.

192

Фигура КАП- 1. Разпределение на договореното и реално изплатеното финансиране за общините в България по линия на оперативните програми и

ПРСР

33,8% 42,2%0,7%

1,3%22,0%

31,7% 28,7%0,9%

2,4% 36,3%

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

догов. финансиране

получ. финансиране

ОПРР ОПОС ОПАК ОПРЧР ПРСР

Източник: Система ИСУН на МФ Най-голямо по размер финансиране за общините е договорено по линия на ОПОС – 1,88 млрд лв., което е резонно предвид факта, че тази програма е свързана с изграждането на мащабна инфраструктура и при нея са договорени най-големите проекти с европейско финансиране за общини – проектът за управление на отпадъците на Столична община, проектите за интегриран воден цикъл на общините Враца и Габрово и др. Тази оперативна програма е с по-нисък дял в общия размер на реално полученото финансиране за общините, както и с най-нисък процент на изпълнение на договореното финансиране – 19,5%, което се обяснява с по-големия мащаб и по-голямата продължителност на проектите, както и с по-голямата сложност, с която е свързано тяхното изпълнение. На следващо място по размер на договорено финансиране за общините се нареждат програмите, които са пряко насочени към стимулиране на регионалното развитие – ОПРР и ПРСР. При тези програми и процент на изпълнение на договореното финансиране е по-висок в сравнение с ОПОС – съответно 26,8% и 47,4%. С най-малък дял в общото договорено финансиране за общините са ОПРЧР и ОПАК. Тези програми обаче са с най-висок процент на изпълнение на договореното финансиране – съответно 52,8% и 40,2%. Това се обяснява с по-кратката продължителност на проектите по тези програми и предимно «мекия», неинвестиционен характер на финансираните проекти.

193

Таблица КАП- 3. Равнище на договорено финансиране за общините по оперативните програми и ПРСР по райони от ниво 2 (лв./1 ж.)

ОПРР ОПОС ПРСР ОПРЧР ОПАК

Средно за България 200,7 250,3 130,3 7,7 4,0

СЗР 201,4 289,4 236,5 11,1 3,9

СЦР 216,7 352,2 130,1 11,3 3,4

ЮИР 199,8 242,1 92,3 9,6 6,2

ЮЗР 285,7 226,1 92,2 5,9 4,0

СИР 175,3 109,2 137,0 7,9 5,5

ЮЦР 167,6 307,8 118,5 4,7 2,0

Размах на вариация (max-min) 125,9 243,0 144,3 4,2 6,6

Източник: Система ИСУН на МФ Разпределението на договореното финансиране за общините на 1 ж. по райони от ниво 2 показва големи междурегионални различия при програмите с инвестиционна насоченост и по-малки междурегионални различия при програмите с неинвестиционен характер (ОПАК и ОПРЧР). Общата картина се изкривява значително от проектите по ОПОС, които са с голяма стойност даже и за сравнително малки по население общини. Това се отразява особено на подреждането на районите по общ размер на договореното финансиране на 1 ж (вж. следващата графика).

194

Фигура КАП- 2. Договорено финансиране по оперативните програми по райони от ниво 2 (лв./1 ж.)

СЗР СЦР ЮИР ЮЗР СИР ЮЦР

ОПРР+ПРСРВс.програми

742,36713,67

613,86 600,59

550,00

435,03437,95

346,79 377,90

286,09 292,12 312,33

0,00

100,00

200,00

300,00

400,00

500,00

600,00

700,00

800,00

лв/1

ж.

ОПРР+ПРСР Вс.програми

Източник: Система ИСУН на МФ Ако разгледаме разпределението по райони на финансирането на 1 ж. само за програмите, които са пряко свързани с регионалното развитие – ОПРР и ПРСР, то СЗР отново е на първа позиция, но подреждането на другите райони се променя. Изследването на корелационната зависимост между размера на 1 ж. финансирането за регионално развитие за общините с интегралната оценка на социално-икономическото развитие на общините, разработена в края на Етап 1, показва ниска корелация между размера на финансирането на 1 жител и равнището на социално-икономическо развитие на районите от ниво 2, което е обяснимо предвид факта, че ОПРР и ПРСР разпределят средства не въз основа на равнището на развитие на отделните региони, а операциите им имат секторна ориентация.

195

Фигура КАП- 3. Договорено финансиране по оперативните програми по области (лв./1 ж.)

Габр

ово

Пер

ник

Смол

янВр

аца

Софи

йска

Бург

асЛо

веч

Търг

овищ

еРа

згра

дБл

агое

вгра

дВи

дин

Паз

ардж

икСи

лист

раМ

онта

наД

обри

ч

В.Тъ

рнов

оКю

стен

дил

Ямбо

л

Шум

енП

леве

н

Варн

а

Софи

я-гр

ад

Ст.З

агор

аКъ

рдж

али

Русе

Хас

ково

Пло

вдив

Слив

ен

ОПРР+ПРСР

0,00

200,00

400,00

600,00

800,00

1000,00

1200,00

1400,00

1600,00

1800,00

лв./1

ж.

ОПРР+ПРСР Вс.финансиране

Източник: Система ИСУН на МФ Полученото договорено финансиране от оперативните програми на 1 жител по области показва много големи различия и силно «изкривяващ» ефект на средствата по ОПОС, които извеждат на предни позиции общини като Габрово, Перник и Враца, които имат големи интегрирани водни проекти по ОПОС. Подреждането на областите значително се променя ако се вземат предвид само средствата от програмите свързани с регионалното развитие (ОПРР и ПРСР) на 1 ж., като междуобластните различия отново са значителни. Подобно на случая с районите от ниво 2 изследването на корелационната зависимост между получените по ОПРР и ПРСР средства на 1 ж. и интегралната оценка за равнището на социално-икономическо развитие на областите показва ниска зависимост. Подобни заключения могат да бъдат формулирани и по отношение на общините.

Карта КАП- 1. Договорено финансиране от ОПРР и ПРСР по общини (лв./1 ж.)

197

Резултати от проведеното социологическо проучване Проведеното социологическо проучване позволява да обогати, детайлизира и обясни наличната статистическа информация. Получените резултати за реализираните проекти и получените финансови средства показват сходно разпределение с показаното в предходната част на анализа.

Фигура КАП- 4. Реализирани проекти от 2007 г. досега от 18-те общини

Брой проекти

Финансови средства (млн.лв.)

ОПРР заема челна позиция по брой проекти, но по ОПОС има договорирани най-много средства, тъй като инвестициите по тази оперативна програма са много по-мащабни в сравнение с останалите програми. Резултатите от социологическото проучване са анализирани и през призмата на големината на общините, които са разделени в три групи: 1) малки – с население до 20 хил. жители, 2) средни – с население между 20 и 50 хил. жители и 3) големи – с население над 50 хил. жители (вж. следващата таблица).

Таблица КАП- 4. Разпределение на общините по брой на реализираните проекти

Брой проекти Общо до 10 от 10 до 20 от 20 до 30 над 30

малки общини 2 3 1 0 6 средни общини 1 2 1 2 6 Големина на

общината големи общини 1 1 3 1 6

Общо 4 6 5 3 18

Данните показват, че не може да се изведе ясна зависимост между големината на общината и броя на проектите. В малките общини са изпълнени до 20 проекта за периода от 2007 г. досега, но най-много проекти са реализирани в средните по размер общини, а не в големите, както може да се очаква. Следователно не големината на общината, нейната активност е решаваща за броя на изпълняваните проекти. Общините посочват, че от всички изпълнени и изпълнявани проекти от 2007 г. досега само при 6,1% е имало/има някакви трудности или закъснения. Това показва, че общините за изградили добра организация за реализация на проектите си, имат необходимия административен, технически и финансови капацитет и са изградили

198

ползотворно сътрудничество с финансиращите институции, най-вече в междинните звена на ОП. Констатираните трудности при изпълнение на проектите се отнасят до етапите на проектния цикъл, свързани с неговата същинска реализация – разработване на проекта документация, реализация и приключване на проекта. В рамките на отделните етапи затрудненията обхващат:

Етап на проектния цикъл

Проблеми/затруднения

Разработване на проектна документация

В частта технически инвестиционен проект по ЗУТ

Тежки процедури при изготвянето на съпътстващи и съгласувателни документи – НКИН, Басейнови дирекции

Изискванията на някои от програмите за задължително ползване на консултантски фирми

Реализация на одобрения проект - възлагане, контрол и управление на обществени поръчки

Тромава процедура по ЗОП при контрола на обществените поръчки и при сключването на договор с изпълнителите

Липса на единни указания за прилагане на нормативната уредба по ЗОП

Затруднения при изготвянето на технически спецификации и определянето на критериите за избор на изпълнители по ЗОП

Забавяне при съгласуването на тръжни документации

Честа смяна в законодателството по обществените поръчки

Сложно написани текстове в насоките за кандидатстване и трудности при тълкуването им

Чести промени в ръководствата за изпълнение на проекти

Липса на синхрон между изискванията за прилагане на методологията между УО и контролните органи (Сметна палата и АДФИ)

Осигуряване на начално финансиране за проектите

Забавяне на плащанията от ОП по проектите – авансови, междинни и финални

Приключване на проекта

Забавяне на плащанията по отправените искания за средства, особено на окончателните искания за средства, и налагането на финансови корекции. Посоченото налага да се търсят алтернативни източници на финансиране, като ползването на заеми от банки и други институции

Кратки срокове за приключване

Основно по отношение въпроси по време на оценката на отчетните доклади, допълнително изисквани документи и др. – участниците са приключили своето участие, договорите им са изпълнени и разплатени и трудно могат да бъдат накарани да сътрудничат след това

Представените данни показват, че най-многобройни и най-разнообразни по характер са проблемите, с които се сблъскват общините на етапа на реализация на одобрения проект. По отношение на етапите генериране и формулиране на проектната идея, приоритизиране и/или избор на проектна идея и защита на проекта пред съответните институции не са констатирани затруднения.

199

В почти всички общини обществеността е ангажирана с избора на проекти за финансиране. Най-честата форма, която се използва, са обществените обсъждания. По-рядко, но се използват и други начини като срещи, публикации/допитвания на интернет страници и местни медии, фокус групи по определени теми, анкетни проучвания, кръгли маси, кутии за мнения и предложения, поставени на видно и общодостъпно място. В 15 от анкетираните 18 общини през последните 5 години се разработват средно по 2-3 проекта по предложение или съвместно с граждански инициативи, сдружения, НПО, местни инициативни групи. Тези проекти са основно в сферата на културата, социалните услуги, развитие на гражданското общество и образованието. На фона на броя на проектите, изпълнявани от общините, тези партньорски проекти имат малък дял, като местните власти имат водещата роля при генериране на идеи и реализиране на проекти.

4. Административен и технически капацитет на общините за управление и изпълнение на проекти

Оценката на административния и техническия капацитет на общините за управление и изпълнение на проекти е изготвена въз основа на резултатите от проведеното социологическо проучване.

В 15 от анкетираните общини има обособено звено (дирекция, отдел, сектор) в структурата на общинската администрация, чиито ангажименти са свързани с проекти с европейско или друго международно финансиране, с идентифицирането на потенциалните възможности за кандидатстване с проекти по Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, ПРСР и др. В общините, в които не е обособено звено, при спечелване на проект се сформира екип от експерти за управление и изпълнение на проекта. Служителите в обособеното звено в общия случай са ангажирани с всички етапи на проектния цикъл – от генерирането на идеи до същинското изпълнение и приключване на проекта. В някои случаи служители от обособеното звено имат и допълнителни функции като:

• международно сътрудничество, вкл. подготовка на документация при побратимяване с други

• разработване и актуализация на концепции и схеми за развитие на общината

• участие в социални и здравни дейности; образование, култура и спорт; туризъм • участие при изготвянето на анализи и прогнози за реализиране на

инвестиционната политика на общината В обособените звена на анкетираните общини са ангажирани между 3 и 11 човека, като числеността е: а) в правопропорционална зависимост от големината на общината, т.е. в големите общини числеността на персоната в обособените звена е по-голяма и б) в обратнопропорционална зависимост от нивото на усвояване на средства13, т.е. в

13 Общините, включени в анкетното проучване са разделени в три групи в зависимост от нивото на усвояване на средства по проекти: 1 група – ниско ниво (под 500 лв. на 1 жител), 2 група – средно ниво (между 500 и 1000 лв. на жител) и 3 група – високо ниво (над 1000 лв. на жител).

200

общините в с усвоени средства над 1000 лв. на жител числеността на персонала е най-малка – до 5 човека. Във всички общини, включени в анкетното проучване, освен хората в обособеното звено, има общински служители, включително от общинското ръководство, които са ангажирани с различните фази на проектния цикъл.

Оценката на квалификацията на служителите в обособеното звено са представени на следващата графика.

Фигура КАП- 5. Оценка на квалификацията на служителите в обособеното звено

Оценките на квалификацията на служителите в обособеното звено са в положителната скала – над 70% от отговорите. Оценките в диапазона „задоволителна” и „лоша” са дадени от анкетираните лица в общини, където усвояването на средствата е най-ниско. Този резултат е съвсем логичен предвид факта, че за да бъде финансиран един проект той трябва да има необходимото качество, което може да се гарантира най-вече от хора с подходяща квалификация.

Друга интересна констатация е, че в нито една голяма община (над 50 хил. жители), квалификацията на служителите в обособеното звено не се оценява като „много добра”. Вероятната причина е, че в тези общини се изпълняват по-мащабни и сложни проекти, които изискват по-специфична експертиза и че тези общини са били по-критични в оценките си. В 11 от анкетираните общини има разработен анализ на потребностите от обучение на служителите от администрацията и план за обучение в сферата на изпълнение и управление на проекти, съфинансирани от ЕС. Връзката на този въпрос с големината на общината и степента на усвояване на средства е представена на следващата тримерна таблица.

201

Таблица КАП- 5. Връзка между наличието на план за обучение и големината на общината и нивото на усвояване на средства

Има ли анализ на потребностите и план за обучение?

Ниво на усвояване на средства - лв. на 1 жител

(брой общини, попадащи в групата)

Общо

ниско средно високо малка 1 0 1

средна 2 1 3 голяма 1 0 1

НЕ

Големина на общината Общо 4 1 5

малка 1 1 2 4

средна 0 1 2 3 голяма 3 0 1 4

ДА

Големина на общината Общо 4 2 5 11

Представените данни недвусмислено показват, че по-високото ниво на усвояване на средства е пряко обвързано с непрекъснатото повишаване на квалификацията на персонала чрез обучение за изпълнение и управление на проекти. В по-малко от половината от общините, включени в анкетното проучване, служителите са запознати с новите моменти в кохезионната политика на ЕС за програмен период 2014-2020 г. (вж. следващата фигура).

Фигура КАП- 6. Запознатост с новите моменти на кохезионната политика

Тези резултати показват, че са необходими действия в посока информиране на общинските администрации за новите моменти на кохезионната политика, тъй като от нея произтичат националните цели и приоритети, пътищата за повишаване на икономическия растеж и постигане на социална кохезия, както и рамките на финансиране за следващия програмен период.

Общата оценка на анкетираните служители е, че техническият капацитет на общините за нуждите на управление и изпълнение на проектите, съфинансирани от ЕС е на добро ниво. Общините разполагат с компютри, принтери, скенери, телефони, правна и справочна литература, в някои случаи и с автомобили. Що се касае до наличие

202

на технически възможности за подготовка за предаване на проект, който изисква висококачествен печат, включително картен материал, в рамките на ден, само три от общините имат наличен ресурс.

Разпределението на общините според възможностите им за справяне с проекти с различни нива на сложност е представено на следващата таблица.

Таблица КАП- 6. Разпределението на общините според възможностите им за справяне с проекти с различни нива на сложност (бр. общини)

Могат сами без външна

консултантска помощ

С ограничена външна


С решаваща външна


Не могат – само предоставяне

на информация

Изготвяне на ПИП и формуляр за кандидатстване по мерките на Програмата за развитие на селските райони

3 7 2

Изготвяне на ПИП и формуляр за кандидатстване по ОП „Околна среда 2007-2013 г.”

2 7 4 2

Изготвяне на тръжни досиета за избор на изпълнител по тръжните условия на ФИДИК

2 8 3 4

Управление на малки и средно мащабни инвестиционни проекти – саниране на училища, изграждане на градска среда и др.

12 4 1

Управление на големи инвестиционни проекти – изграждане на водна инфраструктура, управление на отпадъци и др.

4 6 5 2

Общините се чувстват най-уверени във възможностите си при управление на малки и средно мащабни инвестиционни проекти, каквито се финансират и от Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”. При останалите проекти те използват консултантска помощ, която обаче не е от решаващо значение (консултации на отделни части, използване на вече готови материали, предоставени от консултанти и т.н.). Този резултат показва, че общините са особено щедри в оценките и надценяват собствените си възможности. Например, десет от анкетираните 18 общини могат да се справят с изготвянето на тръжни досиета за избор на изпълнител по тръжните условия на ФИДИК, което обаче изисква изключително специализираната експертиза и опит, каквито притежават ограничен кръг специалисти.

Всички анкетирани общини използват външна консултантска помощ най-вече при (големи) инвестиционни при следните дейности:

• изготвяне на работни проекти по ЗУТ • възлагане на обществени поръчки

• изготвяне на анализ разходи-ползи • изготвяне на формуляри за кандидатстване

203

• изготвяне на прединвестиционни проучвания

• управление на големи инвестиционни проекти Следователно може да се обобщи, че общините са акумулирали достатъчно знания и опит при изпълнението на „меки” проекти, а външната консултантска помощ се използва при специфични дейности, изискващи инженерна, правна или икономическа експертиза. Мнението на общинските служители за получаваната външна консултантска помощ не е еднозначно и зависи от нивото на усвояване на средства – услуги с лошо качество се предоставят в общините с ниско ниво на усвояване на средства по проекти. Когато общините са критични към качеството на външната помощ, това е защото ако определен външен консултант не си свърши добре работата, то негативите оставят за общините, които носят отговорността за цялостното изпълнение на проектите. Около 60% от анкетираните общински служители смятат, че институциите, пред които кандидатстват общините, оказват адекватно съдействие. В останалите случаи основните проблеми са свързани с даване на различни указания и различно тълкуване, противоречиви отговори, непредоставяне на необходимите консултации. Служителите в 15 от анкетираните 18 общини са запознати с електронния начин за подаване на проектно предложение чрез модула за електронни услуги в ИСУН, като четири общини вече имат подадени проектни предложения по този начин.

Публично-частните партньорства не са разпространена форма за привличане на инвестиции – само три общини участват в ПЧП като концесии на общински язовири; съхранение, обработка и управление на отпадъци и реконструкция и енергоефективна модернизация на съоръженията за улично осветление.

Шест от общините, включени в анкетното проучване, изпълняват големи инвестиционни проекти съвместно с други общини, които се отнасят или до изграждане на регионално депо или до обща пречиствателна станция за отпадъчни води.

Мерките, които общините трябва да предприемат за увеличаване на шансовете си за спечелване на проекти са:

• постоянното повишаване на квалификация на служителите (специализирани обучения и курсове) и правилната им мотивация

• ползване на водещи и качествени консултанти в съответната област • изучаване и прилагане на добри практики

• разработване на качествени прединвестиционни проучвания/работни проекти • по-широко участие на заинтересованите страни, обществени обсъждания и

диалог с обществеността Общините се опитват да се възползват от много възможности за реализиране на проекти по различните схеми с финансиране от ЕС. Основните две причини обаче те да не използват всички възможности е липсата на финансов ресурс за осигуряване на необходимото съфинансиране и затруднения, свързани с подготовката на проектна документация по ЗУТ (технически/работни проекти) – недостатъчно време за изработването им, поради необходимостта от прилагане на Закона за обществените поръчки.

204

5. Финансов капацитет на общините за изпълнение на проекти

В съответствие с описаната по-горе методика общините в България са разделени в 3 групи в зависимост от стойностите на интегралните оценки за кредитния им потенциал (Вж. методиката за изчисляване на тези оценки в т.V.2.). За граници се приемат средната за страната стойност и нулата, т.е.:

всички общини, които имат стойности на показателя над средните за страната попадат в първа група;

всички общини, които имат положителни стойности от нула до средната за страната формират втора група, и

всички общини, които имат отрицателни стойности на интегралната оценка за кредитния потенциал са в трета група.

Резултатите от анализа на финансовия капацитет са представени по-долу.

Фигура КАП- 7. Равнище на кредитния потенциал на общините средно за България в периода 2007-2010 г. (%)

19,0%

22,7%24,7%

27,5%

0,0%

5,0%

10,0%

15,0%

20,0%

25,0%

30,0%

2007 2008 2009 2010

Източник: Собствени изчисления по данни на НСОРБ

205

Фигура КАП- 8. Кредитен потенциал на общините през 2007 и 2010 г.

-100%

-80%

-60%

-40%

-20%

0%

20%

40%

60%

80%

100%

1 13 25 37 49 61 73 85 97 109 121 133 145 157 169 181 193 205 217 229 241 253

2007 г. 2010 г.

Източник: Собствени изчисления по данни на НСОРБ Изчисленията показват, че кредитният потенциал на общините средно за страната нараства в периода 2007-2010 г. Причината за това е свързана главно с равнището на нетния оперативен остатък в бюджетите на общините, който непрекъснато нараства през анализирания период. Основната причина за неговото нарастване е свързана с факта, че текущите разходи на общините намаляват по-бързо отколкото текущите им приходи. Това е така, защото общините съкращават и се въздържат от правенето на текущи разходи поради ограничения размер на собствените им приходи. Нарастването на просрочените задължения също играе роля на ограничител на общините по отношение на правенето на разходи. Много често това води до натрупването на преходни остатъци в общинските бюджети в края на годината. Останалите компоненти на интегралната оценка - средните за страната кредитен пул на един жител и делът на собствените приходи от всички приходи отнесени към общината с най-високи стойности на показателя се запазват относително стабилни през изследвания период.

Таблица КАП- 7. Групиране на общините в България по равнище на кредитния потенциал (бр.общини)

2007 2008 2009 2010 Първа група 34 36 42 58 Втора група 154 186 180 165 Трета група 76 42 42 41 Общо 264 264 264 264

Източник: Собствени изчисления по данни на НСОРБ

С най-висок кредитен потенциал са общините от първа група. Това са общини с висока приходна база, дължаща се на високи собствени приходи на един жител (от местни

206

данъци и такси и други неданъчни приходи като напр. от наеми, лихви, дивиденти и продажба на собственост). Това са приходи, по отношение на които общините имат правомощия да решават за какво да бъдат изразходени. Високото равнище на собствените приходи при общините от първа група им дава възможност да реализират и по-големи икономии от средства под формата на нетен оперативен остатък от текущата дейност, които да насочват по инвестиционни проекти или за обслужване на евентуални кредити. Общините с висока кредитоспособност са основно два типа: големи общини с добре развита икономика като напр. Столична община, Варна и Бургас; и малки по население общини, развиващи главно туризъм като Несебър, Созопол, Приморско, Каварна, Балчик, Банско и Троян или малки по територия общини със силно развита индустрия като Челопеч и Чавдар (миннодобивна индустрия). Посочените общини са неизменно в челото на подреждането по кредитен потенциал през всички години от периода 2007-2010 г. Съставът на първа група непрекъснато нараства като в тази група преминават главно общини от втора група. Отпадащите от първа група общини преминават във втора група. Типологията на общините преминаващи в първа група е подобна на описаната по-горе – такива са Русе, Сандански, Раднево, Асеновград, Провадия и др.

Групирането на общините на базата на кредитния им потенциал показва, че в масовия случай общините са с кредитен потенциал между 0 и средното за страната (втора група). На лице е едно ядро от общини 83 общини (31,4% от всички общини в България), които попадат във втора група през целия период 2007-2010 г. В тази група е изключително разнородна по състав, тъй като в нея попадат както (1) общини с кредитен потенциал близък до средния за страната като напр. големи общини със сравнително запазена икономика - Пловдив, Благоевград, Добрич, Враца и Козлодуй или такива гравитиращи около голям център като Костинброд, Елин Пелин и Айтос, така и (2) общини с кредитен потенциал близък до 0, които на практика едва успяват да покриват разходите си за текуща дейност с текущи приходи като напр. малки периферни общини като Трекляно, Стамболово, Сухиндол и Златарица. Трета група обединява общините с най-нисък кредитен потенциал. С нарастването на общинския кредитен потенциал през анализирания период, се наблюдава спад в броя на тези общини, въпреки че през 2010 г. има общини с екстремално негативни стойности на кредитния потенциал, по-високи отколкото през 2007 г. На лице е едно ядро от 16 общини (6,1% от всички общини в страната), които попадат в трета група през всяка една от годините от периода 2007-2010 г. Обединяващата характеристика на общините от трета група е, че това са или сравнително малки общини с ниска приходна база, които не съумяват да финансират текущата си дейност с текущи приходи, в резултат на което генерират просрочени задължения и дефицит. Такива са Димово, Криводол, Бобошево, Струмяни, Баните и др. Сред това ядро от общини с изключително нисък кредитен потенциал неизменно присъстват и две големи общини – Перник и Видин, които през последните години са едни от „рекордьорите” в страната по размер на просрочени задължения на 1 ж. и като % от бюджетните им приходи.

207

Таблица КАП- 8. Разпределение на общините в България по равнище на кредитния потенциал и групи общини през 2010 г. (бр.общини)

Първа група

Втора група

Трета група

Селски общини 47 148 36

Общини в градски агломерации по ОПРР 26 48 12

Планински общини 19 62 28

Гранични общини 19 41 17

Дунавски общини 7 21 6

Черноморски общини 11 9 1

Източник: Собствени изчисления по данни на НСОРБ Разпределението на общините в България от гл.т. на равнището на кредитния потенциал и принадлежността им към дадена специфична територия показва, че като цяло с висока кредитоспособност се характеризират черноморските общини, тъй като те обединяват общини с много висока приходна база. Това са и едни от общините с най-високо равнище на социално-икономическо развитие, измервано посредством обобщаващата оценка. Друг извод, който може да се направи от посоченото разпределение е, че планинските общини като цяло се характеризират с по-ниска кредитоспособност, което също е в унисон с по-ниското им равнище на социално-икономическо развитие. При другите групи общини не се наблюдават ясно изразена зависимост между специфичната териториална характеристика и кредитоспособността, което се обяснява с факта, че те обединяват по-разнообразни като профил общини – напр. граничните, дунавските и общините в градски агломерации.

208

Карта КАП- 2. Разпределение на общините в България по равнище на кредитния потенциал през 2010 г.

209

Резултати от проведеното социологическо проучване Финансовите ресурси на общините за нуждите на съфинансиране на проекти се осигуряват от местния бюджет (напр. целевите средства за капиталови разходи или от приходите от продажба на нефинансови активи) и кредитни средства. Част от общините посочват, че не могат да осигурят необходимите средства, особено при изпълнение на мащабни инфраструктурни проекти. Въпреки тежката финансово икономическа криза общините успяват да се разплатят напълно с изпълнителите на приключени и текущо изпълнявани договори.

При забавяне или неразплащане на средства по проекти общините набавят средства основно от Фонда за органите на местно самоуправление в България – ФЛАГ ЕАД. Други по-редки форми са заем от общински банки, банкови кредити, финансови резерви на общината и спестяване на разходи от планирани услуги. В сравнение с броя на проектите с външно финансиране броят на осъществяваните проекти изцяло със собствено финансиране е изключително малък и обхваща:

осигуряване на устойчивост на всички изпълнени проекти, като общината финансира необходимите дейности през годините, следващи завършването на проекта и изпълнението на ДБФП (община Враца);

проект „Малки граждански инициативи” – разработване и утвърждаване на социални практики в грижата за опазване, възстановяване и обогатяване на околната среда (община Враца);

проекти в рамките на инвестиционната (капиталова) програма на общините – строителство, основни и текущи ремонти на обществени сгради и съоръжения, материално обезпечаване на детски и социални заведения, поддържане на чистотата на територията и нейното облагородяване, осигуряване на жизнената сграда на населението (община Враца, Казанлък, Троян);

изграждане на Медико-балнеологичен комплекс „Св. Иван Рилски“, който се финансира с облигационна емисия в размер на 6 500 000 евро (община Кюстендил).

6. Идентифицирани големи проекти, подходящи за финансиране от ОПРР през програмния период 2014-2020 г.

По време на проведеното анкетно проучване на общините бе дадена възможност на общините да посочат най-важните проекти, които биха искали да се финансират в следващия програмен период на областно и общинско ниво. Техните предложения са представени дословно в следващата таблица:

210

Таблица КАП- 9. Предложени проекти за финансиране през следващия програмен период

А. На областно равнище

Общини Предложени проекти

Антоново Изграждане на предприятие за рециклиране на отпадъци

Враца Мост Оряхово - Бекет

Враца Обходен път край Враца с 4 ленти

Враца Високоскоростно жп трасе

Девин Високоскоростна отсечка Гоце Делчев – Смолян -- Кърджали

Девин Разработване на Стратегия за развитие на Родопите


Изграждане на поддържаща общинска инфраструктура (паркинг и места за къмпинг) около мото писта номер едно в света за Супер мото GP


Интегриран воден цикъл "Плевен- Долна Митрополия”


Изграждане на общо депо за битови отпадъци съвместно с Община Плевен

Дупница Депо за отпадъци

Каварна Подобряване на пътната инфраструктура на междуселищната мрежа.

Каварна Обучителни семинари обхващащи общински администрации.

Каварна Подобряване на туристическите атракционни места и обучение на ресторантьори и хотелиери.

Казанлък Електронно правителство: предоставяне на електронни услуги при унифицирани, лесно достъпни и разбираеми от широката публика правила и процедури

Казанлък Нова концепция за обществен транспорт на областно ниво за осигуряване на по-добра достъпност до населените места

Казанлък Регионално депо за отпадъци

Кюстендил Довършване и пускане в експлоатация на т. нар. Коридор № 8

Кюстендил Изграждане на Регионално депо за твърди битови отпадъци

Кюстендил Довършване на АМ „Струма“ и трета лента на пътя Кюстендил-София

Попово Изграждане на Регионално депо за битови отпадъци на Общините Търговище и Попово

Радомир Изграждане на язовир "Раянци" и водоснабдителна мрежа от него за общините на територията на областта

Сапарева баня

Магистрала Рила.


Туристически продукт за общините около Рила планина

211



Транспортна достъпност и инфраструктура, както и интелигентен и устойчив междуградски транспорт

Троян Рехабилитация на част от републикански път „ІІ-35” и изграждане на алтернативно трасе през град Троян

Троян Изграждане на железопътен тунел Троян – Карлово за комбинирани превози

Троян Доизграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци Троян и Априлци

А. На общинско равнище


Антоново Изграждане на ново депо за твърди битови отпадъци, с обособени клетки за складиране на отпадъци в следствие на разделно сметосъбиране

Антоново Предприятие за преработка на отпадъчна дървесина

Антоново Залесяване на ерозирали земи

Враца Рехабилитация на общинските пътища и улици в града и населените места в Общината

Враца Рехабилитация на индустриалните зони в града

Враца Разширение на тролейбусната мрежа и обновяване на тролейбусния парк

Враца Възстановяване на пътническа въжена линия „Леденика”

Враца Рекултивация на клетки 1.1. и 1.2. на регионално депо за ТБО, има разработени технически проекти по ЗУТ.

Враца Изграждане на депо за опасни отпадъци от бита

Враца Изграждане на мрежа от велоалеи в град Враца

Враца Проучване на римското наследство в Дунавския регион и развитие на туризма

Враца Подобряване състоянието на исторически и природни забележителности с национално значение и свързаната с тях инфраструктура

Враца Туристическа достъпност, популяризиране и музейно експониране, културно-етнографски туризъм

Враца Изграждане на система за улеснено административно обслужване на гражданите на община Враца

Враца Изграждане на канализационни мрежи в селата, локални пречиствателни съоръжения

Девин Реконструкция и подобряване на градската среда в населените места

Девин Проекти, свързани с опазване на околната среда и водите

Девин Изграждане на съоръжения и атракциони, свързани с развитието на туризма


Цялостна подмяна на спирките в 16-е населени места и поставянето на указателни табели с разписанието на автобусите


Изграждане на рибарско и яхтено пристанище, рибен пазар и яхт клуб в село Байкал

Долна Реконструкция на пътя на император Траян

212


Митрополия

Дупница Проект за пречиствателна станция и канализация

Дупница Проект за енергийна ефективност на културни институции

Дупница Изграждане на нова спортна зала

Каварна Подобряване на качеството на живот в малките села на общината с цялостна реконструкция на уличната мрежа.

Каварна Реконструкция на водопроводните мрежи, помпени станции и ел. захранване в едно с прилежащите им пространства в населените места на територията на общината.

Каварна Благоустрояване на места за отдих, прилежащи пространства с цел провеждане на културни мероприятия, театрални постановки, концерти на открито.

Казанлък Изграждане на В и К инфраструктурата в населените места с над 2000 е.ж. от общината, където такава липсва; рехабилитация на В и К инфраструктурата в населените места, където тя е изградена на по-ранен етап.

Казанлък Реконструкция/обновяване на уличната пътна мрежа на гр. Казанлък

Казанлък Реконструкция на общинската пътна мрежа за осигуряване на достъпност между общинския център и останалите населени места от общината

Кнежа Рекултивация на общинско депо за ТБО – гр. Кнежа

Кнежа Изграждане на площадка за предварително третиране и оползотворяване на БО, чрез разполагане на сепарираща инсталация за ТБО и инсталация за производство на компост в община Кнежа

Кнежа Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на водопроводна и канализационна мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води в град Кнежа.

Кюстендил Довършване на сградата на Художествената галерия «Владимир Димитров – Майстора», гр. Кюстендил, включително подобряване на инфраструктурата към нея

Кюстендил Изграждане на система за безопасна градска среда и превенция на риска на територията на град Кюстендил

Кюстендил Създаване на естетическа и привлекателна градска среда

Попово Изграждане на канализационни мрежи и рехабилитация на водопроводи в населените места с население под 2 000 е.ж.

Попово Инвестиране в професионалната училищна мрежа с цел създаване на условия за подобряване на материалната база

Попово Рехабилитация на настилки по уличната мрежа в гр. Попово

Радомир Пречиствателни станции, водопроводна и канализационна мрежа на най големите село в общината: с. Долна Диканя, с. Извор, с. Дрен, с. Стефаново и Долни Раковец.

Радомир ІV-то класна пътна мрежа на територията на община Радомир

Радомир Спортен комплекс в района на стадиона

Радомир Зона за отдих в парка на гр. Радомир

Радомир Централна градска част на гр. Радомир


Развитие на инфраструктурата в общината, вкл. туристическата инфраструктура

213



Реклама и маркетинг на дестинацията Сапарева баня - Паничище.


Ефективно използване на геотермалната енергия и богатства.

Стара Загора Изграждане на нови улици и подобряване на пътната мрежа

Стара Загора Саниране на жилищни и обществени сгради

Стара Загора Благоустрояване на междублокови пространства и доизграждане на техническа инженерна инфраструктура

Троян Строителство, ремонт, реконструкция и възстановяване на общинска пътна мрежа

Троян Реконструкция и изграждане на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в град Троян, с. Орешак, с. Врабево

Троян Признаване (регистриране) на селищно образувание с национално значение с наименование Планински туристически комплекс „Беклемето”

Троян Развитие на туризма – Комплексни благоустройствени мероприятия на обществено значими зони в ТК „Беклеме”

Троян Изграждане на язовир „Черни Осъм”

Троян Развитие на балнеологията на територията на община Троян, чрез рационално използване на природните дадености (минерални извори)

Направените предложения за приоритетни проекти на областно равнище през следващия програмен период могат да се обобщят в две големи групи:

• Подобряване управлението на отпадъците – напр. изграждане на регионални депа за битови отпадъци, изграждане на завод за рециклиране на отпадъци

• Подобряване на транспортната инфраструктура – строителство на пътища, железопътни тунели и трасета, мостове

Предложенията за проекти на общинско равнище, подходящи за финансиране периода 2014-2020 година, са по-многобройни и могат да бъдат групирани по следния начин:

• Изграждане на ВиК инфраструктура

• Реконструкция/обновяване на уличната пътна мрежа

• Реконструкция на общинската пътна мрежа за осигуряване на достъпност между общинския център и останалите населени места от общината

• Подобряване на градската среда в населените места

• Развитие на туризма

Разпределението на стратегиите за изпълнение на проектите според мнението на интервюираните общински служители е представено на следващата схема.

214


Култура Социални дейности

Повишаване на капацитета Туризъм

Енергийна ефективност

Инфраструктурни обекти в областта на околната среда


Инвестиции в развитие на градската среда

Развитие на проекти на конкурентен принцип

Развитие на проекти, предварително определени за съответната община (чрез покани)

Прилагането на конкурентния принцип е подходящ за „меки” дребномащабни инвестиционни проекти, докато развитието на проекти чрез покани до общините трябва се използва при големи инвестиционни проекти в различни области.

7. Основни изводи

По отношение на активността на общините при изпълнение на проекти и усвояване на средства през текущия програмен период 2007-2013 г.

Наблюдава се сравнително висока активност на общините по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ОПРР и ПРСР. Кандидатстват много висок % от допустимите общини, като по определени операции/мерки този дял достига до 95%. Много често се наблюдава практиката една община да кандидатства с по 2-3 проектни предложения по дадена операция/мярка.

Няма ясна зависимост между големината на общината и броя на реализираните проекти от 2007 г. досега – но най-много проекти са реализирани в средните по размер общини, а не в големите, както може да се очаква. Следователно не големината на общината, а нейната активност и капацитет е решаваща за броя на изпълняваните проекти.

От 2007 г. досега само при 6,1% от проектите е имало/има някакви трудности или закъснения. Това показва, че общините за изградили добра организация за реализация на проектите си, имат необходимия административен, технически и финансов капацитет и са изградили ползотворно сътрудничество с финансиращите институции.

Констатираните трудности при изпълнение на проектите се отнасят до етапите на проектния цикъл, свързани с неговата същинска реализация – разработване на проекта документация, реализация и приключване на проекта, все пак най-

215

многобройни и най-разнообразни по характер са проблемите, с които се сблъскват общините на етапа на реализация на одобрения проект.

В почти всички общини обществеността е ангажирана с избора на проекти за финансиране. Най-честата форма, която се използва, са обществените обсъждания.

По отношение на усвояването на средства от оперативните програми от страна на общините в България:

Най-голям дял от договореното по оперативните програми за общините финансиране се пада на ОПОС – 42,2%, поради големия мащаб на инвестициите по нея. На следващо място по размер на договорено финансиране за общините се нареждат програмите, които са пряко насочени към стимулиране на регионалното развитие – ОПРР и ПРСР.

Разпределението на договореното финансиране за общините на 1 ж. по райони от ниво 2, области и общини показва големи различия при програмите с инвестиционна насоченост особено при разпределението на средствата по ОПОС. Не се наблюдава корелационна зависимост между разпределението на средствата по региони и области и стойностите на обобщената оценка за равнището на социално-икономическо развитие на регионите и областите.

По отношение на административния и техническия капацитет на общините за управление и изпълнение на проекти

В болшинството от анкетираните общини има обособено звено (дирекция, отдел, сектор) в структурата на общинската администрация, чиито ангажименти са свързани с проекти с европейско или друго международно финансиране, с идентифицирането на потенциалните възможности за кандидатстване с проекти по Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, ПРСР и др. В общините, в които не е обособено звено, при спечелване на проект се сформира екип от експерти за управление и изпълнение на проекта. Във всички общини допълнително участват общински служители, включително от общинското ръководство, които са ангажирани с различните фази на проектния цикъл.

В обособените звена на анкетираните общини са ангажирани между 3 и 11 човека, като числеността е: а) в правопропорционална зависимост от големината на общината, т.е. в големите общини числеността на персоната в обособените звена е по-голяма и б) в обратнопропорционална зависимост от нивото на усвояване на средства, т.е. в общините с усвоени средства над 1000 лв. на жител числеността на персонала е най-малка – до 5 човека.

Преобладаващите оценки на квалификацията на служителите в обособеното звено са в положителната скала. Оценките в диапазона „задоволителна” и „лоша” са дадени от анкетираните лица в общини, където усвояването на средствата е най-ниско. Този резултат е съвсем логичен предвид факта, че за да бъде финансиран един проект той трябва да има необходимото качество, което може да се гарантира най-вече от хора с подходяща квалификация.

В нито една голяма община (над 50 хил. жители), квалификацията на служителите в обособеното звено не се оценява като „много добра”. Вероятната причина е, че в тези общини се изпълняват по-мащабни и сложни проекти, които

216

изискват по-специфична експертиза и че тези общини са били по-критични в оценките си.

Нивото на усвояване на средства от ЕС е пряко свързано с разработването на анализ на потребностите от обучение на служителите от администрацията и план за обучение в сферата на изпълнение и управление на проекти, съфинансирани от ЕС – в общините, където се реализира такъв план нивото на усвояване на средства е по-високо.

В по-малко от половината от общините, включени в анкетното проучване, служителите са запознати с новите моменти в кохезионната политика на ЕС за програмен период 2014-2020 г. Необходими са действия в посока информиране на общинските администрации за новите моменти на кохезионната политика, тъй като от нея произтичат националните цели и приоритети, пътищата за повишаване на икономическия растеж и постигане на социална кохезия, както и рамките на финансиране за следващия програмен период.

Общата оценка на анкетираните служители е, че техническият капацитет на общините за нуждите на управление и изпълнение на проектите, съфинансирани от ЕС е на добро ниво, но все пак общините отчитат, че нямат технически възможности за подготовка за предаване на проект, който изисква висококачествен печат, включително картен материал, в рамките на един ден.

Общините се чувстват най-уверени във възможностите си при управление на малки и средно мащабни инвестиционни проекти, каквито се финансират и от Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”. При останалите проекти (вкл. изготвянето на тръжни досиета за избор на изпълнител по тръжните условия на ФИДИК, което обаче изисква изключително специализираната експертиза и опит, каквито притежават ограничен кръг специалисти) те или могат да се правят сами, или използват ограничена консултантска помощ. Този резултат показва, че общините са особено щедри в оценките и не проявяват обективна критичност.

Общините са акумулирали достатъчно знания и опит при изпълнението на „меки” проекти, а външната консултантска помощ използват всички местни власти при специфични дейности, изискващи инженерна, правна или икономическа експертиза.

Мнението на общинските служители за получаваната външна консултантска помощ не е еднозначно и зависи от нивото на усвояване на средства – услуги с лошо качество се предоставят в общините с ниско ниво на усвояване на средства по проекти.

Мерките, които общините трябва да предприемат за увеличаване на шансовете си за спечелване на проекти са: а) постоянното повишаване на квалификация на служителите (специализирани обучения и курсове) и правилната им мотивация, б) ползване на водещи и качествени консултанти в съответната област, в) изучаване и прилагане на добри практики, г) разработване на качествени прединвестиционни проучвания/работни проекти и д) по-широко участие на заинтересованите страни, обществени обсъждания и диалог с обществеността.

Общините използват всички възможности за реализиране на проекти по различните схеми с финансиране от ЕС. Този процес обаче понякога е възпрепятстван от липсата на финансов ресурс за осигуряване на необходимото

217

съфинансиране и затруднения, свързани с подготовката на проектна документация по ЗУТ (технически/работни проекти) – недостатъчно време за изработването им, поради необходимостта от прилагане на ЗОП.

По отношение на финансовия капацитет на общините за изпълнение на проекти

Кредитният потенциал на общините средно за страната нараства в периода 2007-2010 г. поради непрекъснатото нарастване на нетния оперативен остатък в резултат на по-бързото съкращаване на текущите разходи на общините спрямо текущите им приходи.

Финансовите ресурси на общините за нуждите на съфинансиране на проекти се осигуряват от местния бюджет и кредитни средства. Част от общините посочват, че не могат да осигурят необходимите средства, особено при изпълнение на мащабни инфраструктурни проекти. Още повече, необходимостта от осигуряване на съфинансиране възпрепятства общините да реализират проекти изцяло със собствено финансиране.

Въпреки тежката финансово-икономическа криза общините успяват да се разплатят напълно с изпълнителите на приключени и текущо изпълнявани договори.

При забавяне или неразплащане на средства по проекти общините набавят средства основно от Фонда за органите на местно самоуправление в България – ФЛАГ ЕАД. Други по-редки форми са заем от общински банки, банкови кредити, финансови резерви на общината и спестяване на разходи от планирани услуги.

По отношение идентифицирането на големи проекти, подходящи за финансиране от ОПРР през програмния период 2014-2020 г.

Приоритетните проекти на областно равнище през следващия програмен период са свързани с: 1) подобряване управлението на отпадъците – изграждане на регионални депа за битови отпадъци, изграждане на завод за рециклиране на отпадъци и 2) подобряване на транспортната инфраструктура – строителство на пътища, железопътни тунели и трасета, мостове.

Приоритетните проекти на общинско равнище, подходящи за финансиране периода 2014-2020 година, са свързани с: 1) изграждане на ВиК инфраструктура, 2) реконструкция/обновяване на уличната пътна мрежа; 3) реконструкция на общинската пътна мрежа за осигуряване на достъпност между общинския център и останалите населени места от общината; 4) подобряване на градската среда в населените места и 5) развитие на туризма.

Прилагането на конкурентния принцип е подходящ за „меки” и дребномащабни инвестиционни проекти, докато развитието на проекти чрез покани до общините трябва се използва при големи инвестиционни проекти в различни области като ВиК, здравеопазване, градоустройство.

218

VI. Анализ на източниците на финансиране на регионалното развитие, които ще бъдат на разположение за периода 2014-2020 година

1. Методологически подход

Анализът на източниците за финансиране на регионалното развитие, съгласно Техническите спецификации по Тематично направление 6 е разработен в две направления:

Изследване на източниците за финансиране на регионалното развитие в периода 2007-2010 г. Изследването обхваща всички източници на финансиране на регионалното развитие: държавен бюджет, общински бюджети, европейски фондове за развитие и международни финансови източници.

Изготвяне на прогноза за източниците на финансиране на регионалното развитие, които ще бъдат на разположение през периода 2014-2020 година.

Регионалното развитие има изключително много аспекти. В широк смисъл регионалното развитие включва усъвършенстването на всички сектори, разположени на определена територия като: техническа и социална инфраструктура, човешки капитал, реален сектор, публични услуги и управление. Разглеждано по този начин регионалното развитие има твърде разнообразни финансови потоци: публични фондове, частни фондове и капитали, заемни средства, европейски и други фондове, средства на фондации и домакинства, вкл. спестявания на населението. Този обхват на регионалното развитие създава практически трудности при анализа на източниците на финансиране, поради припокриващия ефект на източниците на финансиране на регионалното развитие и секторните политики. По задание националните секторни политики от регионално значение са разгледани паралелно в т. IV по-горе, което е допълнителен аргумент те да не бъдат разгледани в тази точка.

За прецизно изпълнение на поставената задача, следва да се търси по-тясно определение на обхвата на регионалното развитие. Най-логично изглежда от широкото определение да се извадят елементите, които са свързани със секторните политики. Така в тесен смисъл и за нуждите на този анализ се приема, че регионалното развитие обхваща поддържането и усъвършенстването на техническата и социалната инфраструктура, която е предмет на публично или публично-частно финансиране. Необходимо е да се направи уточнението, че по този начин се изключват части от инфраструктурата, които са предмет само на частни инвестиции (като телекомуникациите и електропреносната мрежа). Транспортната инфраструктура също е предмет на специален секторен доклад, както и голяма част от социалната инфраструктура (училища, болнични заведения, социални домове), така че те ще имат по-ограничено представяне на източниците и възможностите за финансиране.

В началото е необходимо да се направи още едно уточнение. По време на подготовка на доклада все още липсва ясна финансова рамка на финансовите източници, които страната би получила от ЕС. Повечето международни финансови институции също нямат разработени и представени програми за финансиране на Р България до 2020 г. Едновременно с това икономическата криза е в разгара си, успявайки да опровергае всички оптимистични предсказания за бързото й отминаване. Прогнозите за икономическия растеж не само за страната, но в световен план се актуализират през три месеца. Тази твърде динамична среда поставя планирането и прогнозирането пред

219

много трудности и изпитания. Затова при разработката са направени много допускания и предположения за развитие на макроикономическата среда. Те обаче не могат да изчерпят всички варианти, както и е невъзможно да бъдат разгледани всички сценарии на развитие. Така че, полезността на доклада следва да се търси в структурирането на проблема и развитие на темата в рамките на направените допускания.

Другото определение, което следва да се направи, е за съдържанието на понятието „източници на финансиране на регионалното развитие“. В зависимост от различни приложими критериални разграничители, могат да се определят широк спектър от „източници на финансиране“. В зависимост от времевата финансова рамка, предназначение, целенасоченост, възстановимост на средствата, произход, източниците на финансиране могат да бъдат съответно краткосрочни и дългосрочни, свързани с политиката на сближаване, развитие на конкурентоспособността на регионите или на сътрудничеството между тях, насочени към подобряване на съответни елементи на техническата и социалната инфраструктура – пътища, водоснабдяване, канализация и пречистване, градска среда, здравни заведения, образователни институции, спортни обекти и т.н., възстановяеми (възмездни) или невъзстановяеми (безвъзмездни), от общи фондове на ЕС или от индивидуални фондове на страни или група страни, както и вътрешни или външни за съответната страна. От този спектър следва да отпаднат възмездните средства, индивидуалните фондове на отделни страни или група страни. Възмездните средства следва да отпаднат, защото те трудно биха могли да бъдат идентифицирани. Всеки бенефициент би могъл да ползва такива финансови ресурси на банковия или извънбанковия пазар в страната или извън нея. Тъй като тези средства подлежат на връщане и служат за покриване на временни финансови нужди, крайният източник на финансиране е обикновено европейски или вътрешен. В повечето случаи, тези средства не водят до увеличение на общия финансов ресурс, а само подпомагат изпълнението на проекти и програми, които водят до усвояването му. Индивидуалните фондове или програми на отделни страни или групи страни имат по-скромно влияние и много често при тях е смесено финансиране както за инфраструктурни, така и за т.н. „меки“ проекти, които са насочени към институционално укрепване или предоставяне на техническа помощ. Друго затруднение, което съществува при тях е, че те залагат активно участие при усвояването на партньор от съответната страна-донор, което още повече ограничава реалното финансиране на регионалното развитие в страната.

При определяне на източниците на финансиране следва да се използва обхвата им, представен в Закона за регионално развитие.14 Според чл. 26 на Закона източници за финансиране на регионалното развитие са:

1. държавният бюджет;

2. бюджетите на общините; 3. средства на физически и юридически лица;

4. средства от фондовете на Европейския съюз;

5. международни финансови институции;

6. други източници, определени със закон.

14 Закона за регионално развитие, ДВ, бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009 г., изм. ДВ. бр. 82 от 16 Октомври 2009 г., изм. ДВ. бр. 93 от 24 Ноември 2009 г.

220

При отчитане на направените допускания за съдържанието на източниците на финансиране на регионалното развитие се очертават следните четири основни източника, които ще бъдат разгледани в следващото изложение:

Европейски фондове;

Републикански бюджет;

Общински бюджети

Международни финансови институции и донорски програми на отделни страни.

2. Изследване на източниците за финансиране на регионалното развитие в периода 2007-2010 г.

2.1. Европейски фондове

Европейските фондове са създадени за подкрепа на реализация на политиката на ЕС в страните-членки. Те имат сравнително дълга история на функциониране, но се подчиняват на промените в политиката и практиката на планиране на развитието в ЕС. Основните източници за финансиране на регионалното развитие са структурните и Кохезионния фонд (СКФ) на Общността. Те включват следните фондове, които по подробно са представени в Приложение 1:

Европейски фонд за регионално развитие - ЕФРР (The European Regional Development Fund - ERDF)

Европейски социален фонд - ЕСФ (The European Social Fund - ESF)

Кохезионeн фонд (The Cohesion Fund).

Други два важни фонда, които имат отношение към развитие на инфраструктурата предимно в селските райони са: Фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство - ЕФОГСС (The

European Agricultural Guidance and Guarantee Fund - EAGGF);

Финансов инструмент за ориентиране на рибарството - ФИОР (The Financial Instrument for Fisheries Guidance - FIFG).

Разпределението на средствата по тези фондове се урежда в бюджета на ЕС за съответния програмен период. Усвояването на тези фондове става чрез оперативни програми, които се разработват за всеки програмен период в съответствие с избраната философия на планиране (вж. Фигура ФИН-2).

За 2007 – 2013 г бюджетът на Общността е в размер на 862,363 млрд. евро, като най-голямо перо в него са средствата за селскостопанска политика и развитие на селските райони - 371,245 млрд. евро (вж. Таблица ФИН-1). Регионалната политика е на второ място с дял от 307,619 млрд. евро.

221

Таблица ФИН- 1. Финансова рамка на ЕС 2007 – 2013 г., млрд. евро

Поети задължения за финансиране 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 Общо

07 - 13

1. Устойчив растеж 51,090 52,148 53,330 54,001 54,945 56,384 57,841 379,739

1а. Конкурентоспособност за растеж и заетост (социална политика) 8,250 8,860 9,510 10,200 10,950 11,750 12,600 72,120

1б. Конвергенция за растеж и заетост (регионална политика) 42,840 43,288 43,820 43,801 43,995 44,634 45,241 307,619

2. Съхраняване и управление на природните ресурси, в т.ч.: 54,972 54,308 53,652 53,021 52,386 51,761 51,145 371,245

- разходи за структурни мерки в селски региони 11,852 11,611 11,373 11,157 10,933 10,714 10,5 78,14

- разходи за регулиране на пазара и директни плащания (аграрна политика) 43,120 42,697 42,279 41,864 41,453 41,047 40,645 293,105

3. Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие 1,120 1,210 1,310 1,430 1,570 1,720 1,910 10,270

3а. Свобода, сигурност и правосъдие 0,600 0,690 0,790 0,910 1,050 1,200 1,390 6,630

3б. Гражданство 0,520 0,520 0,520 0,520 0,520 0,520 0,520 3,640

4. ЕС като глобален актьор 6,280 6,550 6,830 7,120 7,420 7,740 8,070 50,010

5. Администрация 6,720 6,900 7,050 7,180 7,320 7,450 7,680 50,300

6. Компенсации 0,419 0,191 0,190 0,800

Общо поети задължения 120,60 121,30 122,36 122,75 123,64 125,05 126,64 862,363

Източник: ЕК Всяка страна-членка в зависимост от приоритетите си и постигнатото равнище в развитието си има възможност да изразходва определени средства от европейските фондове. В България за програмния период от 2007-2013 г. са разработени и се осъществяват седем оперативни програми, заедно с ОП за развитие на сектор “Рибарство” (2007 – 2013) и Програмата за развитие на селските райони представляват основните стратегически документи за интервенция в съответните сектори и райони за

222

постигане на целите на ЕС. Помощта, която е предвидена за получаване от ЕС по тези програми през настоящия програмен период, е в размер на 10,263 млрд. евро (вж. Таблица ФИН-2). Помощта само от СКФ е в размер на 6,674 млрд. евро (вж. Таблица ФИН-2). Най-голямо финансиране е предвидено да се получи от ЕФРР - 31,23% от общия ресурс, от Фонда за ориентиране и гарантиране на селското стопанство са планирани да се разходват 25,43% от общата помощ, а от КФ - 22,24%. Всички тези фондове изцяло или чрез определени приоритетни оси са предназначени за финансиране на регионалното развитие.

Таблица ФИН- 2. Средства за България от европейски фондове през 2007-2013 г.

Цел/Фонд Бюджет (Евро) Дял

Сближаване 4,391 млрд. 42,78% ЕФРР 3,205 млрд. 31,23% ЕСФ 1,186 млрд. 11,56%

Кохезионен фонд 2,283 млрд. 22,24% Общо за сближаване 6,674 млрд. 65,03% НСПРСС 2,61 млрд. 25,43% Европейско териториално сътрудничество

179 млн.

7,79% НСПРА 80 млн. 1,74%

ОБЩО 10,263 млрд. 100,0% Източник: Съставена от авторите по данни на ЕК, правителството на Р България и УО на ОП.

Забележка:

НСПРСС – Национален стратегически план за развитие на селските райони

НСПРА – Национален стратегически план за развитие на рибарството и аквакултурите

В сравнение с другите новоприсъединени страни-членки България има най-висок дял на помощта спрямо БВП, но по размер на финансирането на човек от населението страната ни е на последно място (вж. Таблица ФИН-3). Като дял в общото финансиране на новоприсъединените страни България има 4%, колкото Литва, която има повече от 2 пъти по-малко население (вж. Фигура ФИН-1). Таблица ФИН- 3. Основни характеристики на новоприсъединените страни членки

и разпределение на европейските фондове през 2007-2013 г.

Източник: KPMG, EU Funds in Central and Eastern Europe, Progress Report 2007-2009, 2010.

223

Фигура ФИН- 1. Разпределение на европейските фондове 2007-2013 г. по

новоприсъединени страни-членки на ЕС

Източник: KPMG, EU Funds in Central and Eastern Europe, Progress Report 2007-2009, 2010.

Фигура ФИН- 2. Стратегически програмни документи

2.2. Републикански бюджет и общински бюджети

В общинските бюджети чрез собствени средства и трансфери от републиканския бюджет се планират и използват финансови ресурси за инвестиционни цели. Разпределението им по основни функции за периода 2007-2010 г. е представено в Таблица ФИН-4. В абсолютен размер капиталовите разходи се движат между 1 400

224

млн. лв. до 792 млн. лв. Тенденцията в тези разходи е на увеличаване в периода 2007-2008 г., а след това се забелязва спадане, което се дължи на икономическата криза и свиването на приходите в държавната хазна. В процентно отношение разходите за инвестиции също се свиват след 2008 г. като от 29%, достигнати тогава, те стават на 18% през 2010 г.

Около половината от тези разходи заемат инвестициите за благоустройство на общините като ВиК, управление на отпадъците и др. На следващо място с дял от 21-33% през наблюдавания период са инвестициите за икономически дейности на общините – пазари, тържища, градски транспорт. За инвестиции в образователна инфраструктура се заделят между 8-13% от всички капиталови разходи. Останалите функции на общините абсорбират доста по-малко средства, като в относителен дял те са от порядъка на 1-6%. Разпределението на средствата за капиталови разходи по общини и функции за 2008 г. е представено в Таблица ФИН-6.

225

Таблица ФИН- 4. Обобщена справка за капиталовите разходи на общините по функции, лв.

Отчет 2010 г. Отчет 2009 г. Отчет 2008 г. Отчет 2007 г. Функции Вс.разхо

ди Кап.

разходи

Дял от вс.

разходи

Вс. разходи

Капит. разходи

Дял от вс.

разходи Вс.разходи Капит.

разходи

Дял от вс.

разходи Вс.разходи Капит.

разходи

Дял от вс.

разходи Общи държавни служби – общинска администрация, кметства, общински съвети

463 497 773 23 337 606 3% 518971121 32 226 879 3% 498621939 47422054 3% 443759194 32934720 3%

Обществен ред и сигурност

65 107 820 19 604 002 2% 117194496 60 452 267 5% 134884364 65973418 5% 87329389 34272455 3%

Образование 1 562 657

889 81 914 326 10% 1577771413 152 734 133 13% 1589555593 157231766 11% 1218286873 91046980 8%

Здравеопазване 219 584 107 9 497 222 1% 219198132 18 948 490 2% 207641599 31604160 2% 170746950 20115560 2%

Социални грижи 312 070 005 13 011 114 2% 359375790 23 693 257 2% 346278243 17957698 1% 282327232 11932156 1%

Благоустройство - ВиК, отпадъци, осветление и т.н.

940 805 713 358 424 564 45% 1211128073 618 033 277 51% 1120889817 619200781 43% 1055108889 600965160 54%

Култура, спорт - библиотеки, музеи, читалища и т.н.

210 265 402 29 060 514 4% 238352109 42 063 956 4% 248345918 52032646 4% 226823152 62488113 6%

Икономически дейности - пазари и тържища, град. транспорт, т.н.

501 609 884 257 567 487 33% 499430098 252 017 366 21% 809572086 441554308 31% 580217199 251505466 23%

Други 27 626 045 0 0% 19377868 0% 16846010 0% 12500088 0 0%

Общо 4 303 224

638 792 416 835 100% 4760799100 1 200 169 625 100% 4972635569 1432976831 100% 4077098966 1105260610 100%

Източник: Министерство на финансите

226

3. Международни финансови институции и донорски програми на отделни страни

За идентифициране на намеренията на международните финансови институции (МФИ) и донорски програми на отделни страни за подкрепа на проекти в България през 2014-2020 г. беше направено проучване на стратегическите им документи. Отделно бяха намерени и анализирани всички подписани споразумения за подкрепа и меморандуми за сътрудничество между страната с МФИ и донорски програми, които имат хоризонт на действие след 2013 г. Основните резултати от тези проучвания са представени в таблица … Ратифицирани споразумения, програми и меморандуми за сътрудничество и финансово подпомагане на регионалното развитие на Р България. В нея са представени 6 документи, които от гледна точка на срок на действие се делят на срочни и безсрочни. Срочните споразумения и меморандуми приключват през 2014-2015 г. с изключение на споразумението с Швейцария, при което крайният срок е 2020 г. С изключение на заемното споразумение със Световната банка всички други документи предвиждат безвъзмездно финансиране на изпълняваните проекти в страната. Най-голямо финансиране се очаква от ЕИП - 72 705 000 EUR и Кралство Норвегия - 44 400 000 EUR.

Проучването на донорски организации и МФИ за финансиране на страната показа следната картина за присъствието им през 2014-2020 г.:

Световната банка има Стратегия за партньорство със страната за периода 2011-2013 г.15 За следващи периоди Банката и българското правителство не са подготвили документи за сътрудничество.

Последната Стратегия за страната на ЕБВР е приета през 2011 г. от Съвета на директорите без да има точно определен период на действие.16 В нея се декларира, че ЕБВР в тясно сътрудничество с правителството на страната, ще подкрепя постигането на целите на следващия програмен период 2014-2020 г.17

Последната програма на ПРООН е Програма за страната за България (2006-2009), която е приета през 2005 г.18 Не се предвижда разработване на нова програма за дейността на ПРООН в България. Вероятно през следващия програмен период ПРООН ще приключи проектите си в страната и ще затвори офисите си.

От направеното проучване може да се заключи, че донорските програми нямат разработена стратегия за присъствие в страната през 2014-2020 г., а някои от тях ще се изтеглят. По този начин България ще може все по-малко да привлича безвъзмездни средства по донорски програми за финансиране на регионалното си развитие. Такава политика може да се очаква предвид членството на страната в ЕС, достъпността на

15 INTERNATIONAL BANK FOR RECONSTRUCTION AND DEVELOPMENT AND INTERNATIONAL FINANCE CORPORATION, 2011. COUNTRY PARTNERSHIP STRATEGY FOR BULGARIA FOR THE PERIOD 2011-2013. 16 EUROPEAN BANK FOR RECONSTRUCTION AND DEVELOPMENT, 2011, STRATEGY FOR BULGARIA. 17 Ibidem, p. 19. 18 ООН, 2005, Проект на Програма за страната за България (2006-2009).

227

КСФ за страната и фокусирането на донорските програми върху проблемни страни райони.

4. Изготвяне на прогноза за източниците на финансиране на регионалното развитие, които ще бъдат на разположение за периода 2014-2020 г.

Финансирането на страната от европейските фондове ще стане на основа на определени и съгласувани с ЕК приоритети. Формулирането на националните приоритети ще се извърши по нов начин, като системата на стратегическо планиране е представена на Схема 1. Правителството на страната с Решение 328 от 2012 г. вече одобри тематичните цели, които да бъдат включени в Договора за партньорство на Република България за програмния период 20142020 г. Те са следните:19

а) засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите;

б) подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и на тяхното използване и качество;

в) повишаване конкурентоспособността на малките и средните предприятия и на селскостопанския сектор (за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони), и на сектора на рибарството и аквакултурите (за Европейския фонд за морско дело и рибарство);

г) подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори; д) насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска;

е) опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност;

ж) насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури;

з) насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила; и) насърчаване на социалното включване и борба с бедността;

к) инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот; л) повишаване на институционалния капацитет и ефективна публична администрация.

Тези приоритетни цели ще бъдат реализирани с помощта на пет оперативни програми, за които ще отговарят съответни секторни министерства (представени на Схема 2), както и ПРСР и програми за трансгранично сътрудничество. Моделът на управление на новите оперативни програми копира съществуващата ситуация, като разликата е отсъствието на ОП „Административен капацитет“ и ОП „Техническа помощ“20: Оперативна програма за иновации и предприемачество с водещо ведомство

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;

19 Вж. Решение № 328 на МС от 25 април 2012 година за одобряване на списък с тематичните цели, които да бъдат включени в договора за партньорство на Република България за програмния период 2014-2020 г., списък с програми и водещо ведомство за разработването на всяка програма. 20 Пак там.

228

Оперативна програма за регионално развитие с водещо ведомство Министерството на регионалното развитие и благоустройството;

Оперативна програма за транспорт и транспортна инфраструктура с водещо ведомство Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

Оперативна програма за околна среда с водещо ведомство Министерството на околната среда и водите;

Оперативна програма за развитие на човешките ресурси с водещо ведомство Министерството на труда и социалната политика;

Програма за развитие на селските райони с водещо ведомство Министерството на земеделието и храните;

Програма за морско дело и рибарство с водещо ведомство Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към министъра на земеделието и храните;

програми за трансгранично сътрудничество Република България - Република Сърбия, Република България - Република Турция и Република България - Република Македония, съфинансирани от Инструмента за предприсъединителна помощ с водещо ведомство Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

На 30 юни 2011 г. бе представено предложението на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. (Multiannual Financial Framework) на ЕС. Финансовата рамка представлява европейския бюджет в средносрочен план. Тя задава лимитите на разходите по отделните бюджетни категории и за европейския бюджет като цяло. Общият предложен размер на бюджета е 1,025 трилиона евро, но вече има предложение, той да бъде съкратен под 1 трилион евро. Основна част от бюджета в размер на 649 млрд. евро (63%) е предвидена за селско стопанство, научни изследвания, външна политика и други политики (вж. Фигура ФИН-3). Втората по дял група разходи е за подкрепа на политиката на сближаване – 336 млрд. евро (33%), а остатъкът от 40 млрд. евро (4%) е за финансиране на механизма за свързване на Европа. Формулирането на националните приоритети ще се извърши по нов начин, като системата на стратегическо планиране е представена на Схема ФИН-1. В това предложение се забелязва, че средствата за Кохезионния фонд са намалени от 354 милиарда евро в настоящия период на 336 милиарда евро за периода 2014-2020. Предлага се създаването на нова група региони, т.н. регионите в преход (вж. Фигура ФИН-4). Според предложението на ЕК, тази категория ще включва всички региони с БВП на глава от населението между 75% и 90% от средния за ЕС, а идеята е по този начин да бъде заменена действащата система на постепенно премахване на финансирането за по-силно развитите райони. ЕК предлага създаването на „защитна мрежа” за регионите в преход и развитите региони, за да се гарантира, че в следващия период те ще получат средства от структурните фондове в размер на най-малко две трети от тези през 2007–2013 г. (вж. Таблица ФИН-5). Тази идея все още е дискусионна и приемането й не е сигурно.

Въпреки че официално не е договорено и обявено съфинансирането от европейските фондове на изпълнението на предвиденото в националните стратегически документи през следващия програмен период, първоначалните очаквания са за сума от порядъка

229

на 16,5 – 17,1 млрд. лева (около 8,44-8,74 млрд. евро), без средствата по бъдещата Програма за развитие на селските райони.21 Това би представлявало увеличение спрямо текущия програмен период от близо 2 млрд. евро при настояща сравнима стойност от 6,674 млрд. евро. С изключение на ОП „Иновации и предприемачество“ и ОП „Развитие на човешките ресурси“, всички останали оперативни програми, както и новата програма за развитие на селските райони ще финансират развитието на техническата и социалната инфраструктура. Основните програми, които ще финансират регионалното развитие са ОП „Регионално развитие“ и ОП „Околна среда“.

ОП „Регионално развитие“ предвижда да финансира проекти само на най-големите 36 общини в страната на основата на предстоящите за разработване интегрирани планове за развитие. Очакваното финансиране на програмата е около 2 млрд. евро за следващия програмен период.

Приоритети на ОП „Регионално развитие”, които са в процес на обсъждане са: устойчиво и интегрирано градско възстановяване, вкл. саниране на обществени

сгради и многофамилни жилища и подобряване на градската среда;

образователна, социална и здравна инфраструктура;

туризъм и култура;

градски транспорт.

За устойчиво и интегрирано градско възстановяване се предвижда да бъдат изразходвани около 70% от общия финансов ресурс на програмата, или 1,4 млрд. евро. По 10% от финансовия ресурс, или по 200 млн. евро на програмата вероятно ще бъдат разпределени между останалите три приоритетни направления: секторни политики в сферата на образованието, здравеопазването и социалните домове; национален и местен туризъм; финансов инженеринг.

Очакваното финансиране на ОП „Околна среда“ е в размер на 3,630 млрд. евро. Предложените приоритети на тази програма са следните:

По-добро управление на водите за постигане на по - добър екологичен статус, по-висока ефективност на този ресурс и справяне с последствията от изменението на климата върху водите;

По-добро управлението на отпадъците, съобразно йерархията за управлението им и с оглед постигане на по - висока ефективност на този ресурс;

Действия по климата: енергийната ефективност и ВЕИ;

Действия по климата: подобряване качеството на въздуха и намаляване емисиите на парникови газове;

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, включително мрежата

21 Двете стойности са споменати в интервюта на министър Т. Дончев. Първата стойност е спомената в интервю в БНР, вж. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Bulgaria_EU/Pages/Kohezionnatapolit.aspx. Втората стойност – в интервю за бюлетин Мрежата, бр. III, май 2012 г-,издание на Централния информационен и координационен офис.

230

НАТУРА 2000;

Техническа помощ.

Средствата, които българските общини инвестират в регионалното развитие може да се очаква, че ще се колебаят в порядъка на 1-2 млрд. лв. на година през следващия планов период. Тяхното нарастване ще може да се очаква след излизане от кризата и увеличаване на приходите в държавния бюджет. Друг фактор, които ще оказва влияние върху тяхната динамика е ръста на БВП.

Фигура ФИН- 3. Предложен бюджет на ЕС за периода 2014–2020 г.

Таблица ФИН- 5. Предложение за разпределение на финансовите ресурси за политиката по сближаване, млрд. лв.

231

Таблица ФИН- 6. Разпределение на капиталовите разходи по общини за 2008 г., в лв. – нова таблица

Община

Общи държ. служби –

общ. админ., кметства,

общ. съвети

Общ. ред и

сигурност


Здравеопазва

не

Соц. грижи

Благоустр. - ВиК,

отпадъци, осветлени

е и т.н.

Култура, спорт

- библиотеки,

музеи, читали

ща и т.н.

Ик. дейности - пазари

и тържища

, др.

Общо

Аврен 308 704 8968 509683 189412 86132 501567 495476 988390 3088332 Айтос 21 066 934278 300000 15457 2836236 19042 275458 4401537 Аксаково 573 340 104077 207278 178983 1528003 274418 222398 3088497 Алфатар 36 852 2358 3990 22190 10000 84800 160190 Антон 0 15889 8821 766916 0 43500 835126 Антоново 104 133 28180 16285 2791330 0 320380 3260308 Априлци 51 885 0 41349 11986 1844472 5000 281382 2236074 Ардино 141 522 23610 16490 2711201 64190 998175 3955188 Асеновград 190 910 200655 580347 38123 163647 3133823 89562 318400 4715467 Балчик 234 891 0 1022861 162200 27548 1715568 84480 604172 3851720 Баните 34 201 127921 536381 349112 446174 1493789 Банско 1 331 835 599594 843363 13802 369873 9997006 883474 2839175 16878122 Батак 85 251 806917 218677 57877 914465 156547 3757643 5997377 Белене 38 746 0 327656 98955 21800 720271 95026 1307426 2609880 Белица 38 507 28540 2953724 1500 1922282 4944553 Белово 1266373 0 0 2450587 4000 446527 4167487 Белоградчик 86 172 53736 96329 513893 714291 109980 1574401 Белослав 101 948 115476 126432 72343 79944 6673039 26995 1038922 8235099 Берковица 17063 448014 28200 328086 3711293 34192 316195 4883043 Благоевград 107 166 16320 943570 682292 48934 6464658 535415 336273 9134628 Бобовдол 35 741 56027 18022 380257 13605 2522656 3026308 Бобошево 290263 1000 928285 1219548 Божурище 16 073 164220 994574 2333310 116381 3624558 Бойница 35 209 109487 0 18700 1046089 3150 107400 1320035 Бойчиновци 73 393 55841 43486 1078949 4000 53370 1309039 Болярово 27 099 41400 1480 52500 640440 38601 154160 955680 Борино 55 536 1598348 21665 210116 357167 83795 2326627 Борован 88 670 99237 0 774552 19377 246481 1228317 Борово 147 855 13523 16055 96514 1973 226063 501983 Ботевград 131 097 267439 61399 1067 8310789 125000 362729 9259520 Братя Даскалови 47 457 110306 59309 127788 125417 2213180 2683457 Брацигово 24 916 348694 79444 510069 3236 91196 1057555 Брегово 18 266 335800 17510 558857 6850 77700 1014983 Брезник 93 615 56100 16000 500303 40027 268281 974326 Брезово 222 269 629236 31965 220924 32794 442478 1579666 Брусарци 5 352 21042 154718 14894 57100 253106

232

Община




Общ. ред и

сигурност



не

Соц. грижи



е и т.н.




ща и т.н.


и тържища

, др.

Общо

Бургас 753 676 29372 989941 249973

4 59128 3326224 135990 3091795 10885860 Бяла 106 503 493983 302059 2448 71974 6919336 67643 429878 8393824 Бяла Слатина 5 344 841080 643480 182000 109071 2943434 6000 111000 4841409

Варна 1 482 192 56357 7874183 253339

8 493466 18060731 363039

7 1619786

0 50328584 Велики Преслав 73 944 113218 347370 1143499 42696 1572052 3292779 Велико Търново 1 052 142 1187492 176634

1548880 488102 3570002 364695 12903 8400850

Велинград 77 879 893166 162364 39239 4031690 148359 684766 6037463 Венец 106 858 1977397 246563 179074 1000 148335 2659227 Ветово 46 689 595334 331068 202169 166907 1277422 2619589 Ветрино 2 557 825354 13880 2700 338550 1183041 Видин 278 948 129990 55616 820678 5000 198050 1488282 Враца 288 457 120728 2226818 200000 18276 1726889 84084 2245850 6911102 Вълчедръм 17 960 53097 275555 208071 1000 150716 706399 Вълчидол 206 199 723132 880665 2000 1655015 3467011 Върбица 254 646 51600 251092 3000 1835591 2395929 Вършец 89 146 238968 1630309 26500 117400 2102323 Габрово 141 532 210314 344878 146675 600657 314138 2181151 3939345 Генерал Тошево 275 600 98809 320254 3570 1421360 482887 196811 2799291 Георги Дамяново 72 885 315503 211974 3904 798050 4720 67800 1474836 Главиница 45 468 437920 22000 1393723 7800 324480 2231391 Годеч 10 175 8486 1133826 437184 1589671 Горна Малина 21 658 406026 0 29400 1044690 32908 999174 2533856 Горна Оряховица 35 266 65468 257273 46904 77885 204230 75503 293108 1055637 Гоце Делчев 1 380 324069 159980 134888 24000 2277392 254312 1839847 5015868 Грамада 2 500 81448 4958 237834 326740 Гулянци 116 745 59026 1026847 3700 131017 1337335 Гурково 96 490 181619 206297 8390 1737824 33700 33962 2298282 Гълъбово 2 517 328 7298 2395 2120661 24698 214299 4886679 Гърмен 152 565 4834821 26000 1930975 4000 3148605 10096966 Две могили 196 417 985 554451 19944 602419 15409 4034 1393659 Девин 71 940 3989491 45400 3906186 1000 202178 8216195 Девня 160 519 1512 3998 18931 1923860 2108820 Джебел 182 801 0 1030849 5000 1376231 2594881 Димитровг 12 463 66349 3158200 56415 927396 4220823

233

Община




Общ. ред и

сигурност



не

Соц. грижи



е и т.н.




ща и т.н.


и тържища

, др.

Общо

рад Димово 25 585 56500 99594 441250 112092 694291 1429312 Добрич 34 475 131888 472419 114463 30501 3072773 92722 1243500 5192741 Добричка 369 824 120000 208215 55000 884671 83904 15000 1736614 Долна Баня 10 999 0 173310 356860 172477 713646 Долна Митрополия 87 715 201988 37600 371490 91800 967058 1757651 Долни Дъбник 81 173 1516860 70559 18800 4980 43590 103600 1839562 Долни Чифлик 244 251 94319 219622 29994 9060 1129955 104450 995409 2827060 Доспат 45 569 2152521 64467 1360611 14000 141073 3778241 Драгоман 57 453 110732 436683 44180 1631074 2280122 Дряново 57 143 221421 23200 49775 1293193 17552 570060 2232344 Дулово 15 876 359000 99632 1309 3812967 49000 1291606 5629390 Дупница 565 874 146148 5618835 415594 116674 4236364 6033 172178 11277700 Дългопол 640 307 406371 51428 566527 1000 1654176 3319809 Елена 24 943 0 125696 13186 114545 1699756 90044 759574 2827744 Елин Пелин 175 403 353154 1069900 10600 38007 3303812 201075 323745 5475696 Елхово 15 277 344413 557128 31458 2902 1548638 21341 1514946 4036103 Етрополе 9 173 211812 554312 103900 18208 2386858 23858 570060 3878181 Завет 51 077 634198 243344 8948 1214219 5122 1606777 3763685 Земен 663 2771 736775 378743 1118952 Златарица 50 246 116970 37350 7290 567310 10248 157543 946957 Златица 9200 21210 32500 62910 Златоград 36 182 162932 46619 79769 8325 1895120 68537 6568222 8865706 Ивайловград 381 208 817761 100484 362000 1661453 Иваново 25 100 1108197 6738 377032 304857 1821924 Искър 77 219 0 3432 1158984 4000 749337 1992972 Исперих 65 191 474950 250000 11544 830379 26667 281426 1940157 Ихтиман 157 017 70104 296316 12410 1403345 5400 801068 2745660 Каварна 323 014 95132 92600 109824 6860624 767174 8248368 Казанлък 56 245 147406 218154 141987 3817709 534732 186610 5102843 Кайнарджа 196 281 13659 7994 4037 47775 10503 125371 405620 Калояново 26 997 52757 12239 826934 15000 198091 1132018 Камено 45 040 201002 7250 4000 600047 2800 74514 934653 Каолиново 7 804 142080 425965 107456 208251 891556 Карлово 321 039 324190 100000 0 6655177 7000 2083196 9490602 Карнобат 275 661 489490 35880 76703 1631771 712171 377976 3599652 Каспичан 104 612 1560 112898 38000 13338 270408

234

Община




Общ. ред и

сигурност



не

Соц. грижи



е и т.н.




ща и т.н.


и тържища

, др.

Общо

Кирково 148 877 766934 3974361 81463 1527598 6499233 Кнежа 384 833 17635 347136 20012 8990 16767 62830 858203 Ковачевци 21 354 179506 35860 898777 1996 195721 1333214 Козлодуй 64 381 55607 12494 3868904 33147 19400 4053933 Копривщица 69 094 0 0 2106922 154 0 2176170 Костенец 30 435 276867 777053 105663 130893 1320911 Костинброд 346 250 114191 627397 6789 676591 22412 1755937 3549567 Котел 172 048 2893 82326 73200 17520 1110952 86175 303239 1848353 Кочериново 133 410 614005 12621 218908 92887 164160 1235991 Кресна 99 104 642373 351394 28439 5500 1808716 9245 350900 3295671

Криводол 189 818 2244118 55014 84713 74920 7280285 104317

6 2570214 13542258 Кричим 44 522 239795 47615 2765 1476 693979 13509 134046 1177707 Крумовград 113 322 1300681 440144 5014813 12000 894257 7775217 Крушари 92 664 36097 8400 112671 294079 2990 546901 Кубрат 237 025 56720 652973 9534 47513 3242049 60150 1124987 5430951 Куклен 207 419 205675 41369 1797228 23238 2696931 4971860 Кула 114 135 3987 5000 75405 3443735 307753 185104 4135119 Кърджали 1941776 1814912 9300552 275387 720799 14053426 Кюстендил 521 729 86823 795192 41090 2990033 492977 682442 5610286 Левски 33 531 309871 481866 32780 17715 416525 91734 266361 1650383 Лесичово 534403 9612 328476 84527 206478 1163496 Летница 26 636 341339 724 140834 386202 4850 788959 1689544 Ловеч 5 698 339830 1134495 43073 135681 11655198 109178 502122 13925275 Лозница 203 531 107218 5489 1633683 1000 275481 2226402 Лом 27 245 109695 298283 102868 15986 1508724 154421 131698 2348920 Луковит 22 730 138227 62660 75600 21570 2218459 37480 133013 2709739 Лъки 29 821 234749 536 548611 4000 1719094 2536811 Любимец 159 651 24371 69760 12500 1335291 53179 175144 1829896 Лясковец 12 200 149546 1240 271023 4000 1642337 2080346 Мадан 508 609 100000 56635 2249787 0 284500 3199531 Маджарово 29 915 19992 171879 329874 551660 Макреш 14 069 3031 947745 9000 6014 979859 Малко Търново 142 847 733919 401891 48633 417211 3333 1127869 2875703 Марица 387 015 856367 1625485 50794 8431086 490690 735501 12576938 Медковец 256 378 0 7100 1581294 55541 561904 2462217 Мездра 56 719 139169 252114 21732 970298 472256 1295395 3207683 Мизия 25 900 324015 203435 18020 102181 1000 136208 810759

235

Община




Общ. ред и

сигурност



не

Соц. грижи



е и т.н.




ща и т.н.


и тържища

, др.

Общо

Минерални бани 15 414 313960 4238474 4000 109955 4681803 Мирково 109 900 185905 290788 74700 661293 Момчилград 64 079 1046190 311134 138619 39936 3013244 11760 1294024 5918986 Монтана 89 495 277918 35000 97597 3088271 703847 647850 4939978 Мъглиж 107 276 57472 106852 17012 5000 118800 412412 Невестино 16 111 9420 700756 2921 244803 974011 Неделино 0 869323 101174 0 434463 0 321646 1726606 Несебър 1 089 917 110026 1694569 246337 116439 8440200 783519 5224323 17705330 Никола Козлево 161 270 119998 8900 251508 0 162947 704623 Николаево 4 800 265399 9995 0 270219 14681 60200 625294 Никопол 84 742 0 227425 0 8500 437158 3970 203509 965304 Нова Загора 78 518 12701 379113 420345 44934 1789853 25200 1095084 3845748 Нови пазар 50 755 67563 455136 62512 1081022 222286 1763767 3703041 Ново село 42 180 14108 9630 1493070 2000 1560988 Омуртаг 261 144 2140 99009 178960 813437 5000 1131951 2491641 Опака 44 120 699622 263190 331443 143146 1481521 Опан 700 876 0 674670 50649 65893 792788 Оряхово 50 000 258409 210802 3500 1118514 8000 541552 2190777 Павел баня 210 599 747515 238642 15431 20000 586359 8433 1080158 2907137 Павликени 305 057 214185 723568 243000 156853 1393561 52842 201801 3290867

Пазарджик 468 031 4957942 112122 5409249 303907

7 2087948 16074369 Панагюрище 77 108 37827 531267 65709 3646394 70968 131023 4560296 Перник 268 377 30674 29743 93295 1468306 8700 0 1899095 Перущица 22 000 122588 10588 38410 1000 37000 231586 Петрич 19 609 570493 2085 1036363 313478 678621 2620649 Пещера 47 149 210462 36792 70833 1013342 12246 107379 1498203 Пирдоп 57 318 29000 2020701 2310 2109329 Плевен 10 880 3600 529979 86128 85593 2536841 224104 342160 3819285

Пловдив 1 309 825 34832 1648057 122820

4 250888 17087258 531648

4 1880615

6 45681704 Полски Тръмбеш 125 596 356731 13445 43871 154181 2191759 2885583 Поморие 34 195 20946 600718 482157 183747 5566227 255209 271700 7414899 Попово 159 361 151221 440302 123400 63861 932901 132729 774511 2778286 Пордим 22 934 3000 0 79505 127397 85700 318536 Правец 190 326 290845 60467 14479 113215 4642360 113279 748713 6173684 Приморско 54 398 1449 0 6045351 108352 6209550 Провадия 51 811 858662 261874 259998 591756 1077555 16000 746104 3863760

236

Община




Общ. ред и

сигурност



не

Соц. грижи



е и т.н.




ща и т.н.


и тържища

, др.

Общо

Първомай 79 180 350502 664259 806 57416 937179 30664 1193492 3313498 Раднево 641 593 440242 241658 32112 250245 96076 5586004 7287930 Радомир 534 977 207899 800000 8015 202546 4508 177900 1935845 Разград 33 165 137728 23001 107517 1932106 94937 403239 2731693 Разлог 766 091 311407 128812 169815 3208574 262247 2229364 7076310 Ракитово 17 136 359531 125314 2188 1210039 9569 149085 1872862 Раковски 31 886 714876 3044022 42010 622459 4455253 Рила 44 035 4804 299933 5126 1324598 0 742674 2421170 Родопи 465 195 903679 0 32298 4721698 725518 1801505 8649893 Роман 56 912 42405 34185 33200 735868 48692 149500 1100762 Рудозем 180 748 110634 7000 541879 184115 826718 1851094 Руен 211 741 519611 101896 128709 3048274 11860 525072 4547163 Ружинци 178 379 10000 15000 5537 3000 70300 282216

Русе 701 246 24792 1238374 122264

6 242326 772257 278917 6979243 11459801 Садово 56 519 40409 69113 15077 1066005 97156 775629 2119908

Самоков 854 673 1822040 545941 11761577 188838

8 373945 17246564 Самуил 14 942 79328 59059 59037 133327 20736 1335326 1701755 Сандански 71 024 1032635 1771912 60900 22783 5122537 434658 860576 9377025 Сапарева баня 171 571 541249 2811794 30280 748098 4302992 Сатовча 39 668 906849 142649 2100 1712915 0 164289 2968470 Свиленград 61 726 270227 797740 296991 116273 923792 642377 4704861 7813987 Свищов 7 214 68710 38093 534276 59444 867927 391206 165235 2132105 Своге 208 008 1157072 103737 1346977 272970 497373 3586137 Севлиево 331 920 96530 277862 159000 97518 1572639 128682 849602 3513753 Септември 56 806 1068115 49725 0 1188323 38000 922986 3323955 Силистра 348 281 989 282207 117530 69132 4799804 75058 209306 5902307 Симеоновград 1 997 321843 1298 64578 103569 639652 1132937 Симитли 243 924 1144472 60000 527794 1000 72498 2049688 Ситово 78 470 5908 211961 897187 20177 244196 1457899

Сливен 453 970 102500 1082578

2 152126

9 261048 7358115 349402

2 2255220 26271926 Сливница 20 680 271964 17609 0 542517 93101 945871 Сливо поле 119 868 11328 496235 2000 275123 904554

Смолян 533 755 1033812 641440 89786 26301 13492319 459980 1268053

3 28957926 Смядово 55 632 49851 8801 2410063 13998 129685 2668030 Созопол 1 132 285 421963 44604 10542904 206455 1691078 14039289 Сопот 30 208 43250 48996 26686 3655157 16093 109700 3930090

237

Община




Общ. ред и

сигурност



не

Соц. грижи



е и т.н.




ща и т.н.


и тържища

, др.

Общо

Средец-Бургас 45 594 17454 5549 38262 1639548 71336 473677 2291420 Стамболийски 60 060 13223 42000 1921111 33675 345023 2415092 Стамболово 61 554 265995 118484 140208 3482427 246608 2481501 6796777 Стара Загора 617 352 2102906 381204 951306 2397972

2734716 4737468 13922924

Столична община 4 963 613 391955

51625798

6045899 4229647 69206537

5497276

192936048 334896773

Стражица 18 720 526650 44571 219518 563535 17700 994821 2385515 Стралджа 127 177 377607 96398 571227 121201 322809 1616419 Стрелча 6 266 290721 86549 5515 287595 48134 724780 Струмяни 23 000 367149 54770 1052176 16989 266665 1780749 Суворово 42 594 10480 2664083 2000 6886 2726043 Сунгурларе 189 484 260794 372483 115676 238305 8420623 1994 201980 9801339 Сухиндол 78 808 2240 3725 8487 4000 245782 343042 Съединение 58 700 279150 1201962 2102 626797 16000 186794 2371505 Твърдица 7000 12022 2625470 91130 219832 2955454 Тервел 85 328 23308 593492 29982 138507 76911 323132 1239928 2510588 Тетевен 97 859 309322 559012 731170 428226 590422 2716011 Тополовград 65 451 2216 592920 80426 50998 107900 899911 Трекляно 6 239 1800 4396 55683 54066 155516 277700 Троян 9 768 879527 169422 18268 1760273 131375 1084101 4052734 Трън 149 020 250576 0 194155 392334 573725 1559810 Трявна 17 495 47994 24576 60000 476563 323383 1632389 2582400 Тунджа - Ямбол 191 898 363191 601490 42144 201004 1575430 83947 1443062 4502166 Тутракан 156 741 482930 172753 133434 10863 811321 15924 100300 1884266 Търговище 83 803 920003 46000 41014 113629 299953 1264987 2769389 Угърчин 57 318 52749 60253 1417884 20803 273279 1882286 Хаджидимово 14 684 561816 331635 1148232 51949 75000 2183316 Хайредин 17 016 1328850 3000 114800 1463666 Харманли 17 977 14963 200000 15387 4411998 271739 3160154 8092218 Хасково 579 186 119990 1859132 374293 63764 17848698 857777 476428 22179268 Хисаря 49 183 12753 29999 5334494 22305 222807 5671541 Хитрино 89 184 900623 5835 29529 1108238 4600 174100 2312109 Цар Калоян 25 068 2172393 55521 182205 2835865 84775 5355827 Царево 105 514 170759 88243 10256046 128710 300960 11050232 Ценово 14 894 706137 16096 11973 21191 4000 169499 943790

238

Община




Общ. ред и

сигурност



не

Соц. грижи



е и т.н.




ща и т.н.


и тържища

, др.

Общо

Чавдар 94 336 344681 923244 1362261 Челопеч 73 990 9237 425946 33619 169920 712712 Чепеларе 290 156 549948 242013 176427 1521773 23161 236736 3040214 Червен бряг 32 781 713925 681091 71374 91988 146782 1737941 Черноочене 11 587 385094 205956 16000 322067 119520 1562779 2623003 Чипровци 24 135 45137 3900 2983 302296 12000 70530 460981 Чирпан 7 409 30351 211074 367988 69284 1035460 23000 202797 1947363 Чупрене 108 498 702558 3706 62800 877562 Шабла 97 399 40303 145447 7050 1599891 48127 522532 2460749 Шумен 411 470 34660 906791 810711 101745 2057583 501778 423450 5248188 Ябланица 84 615 104889 24233 5940 707397 49160 218027 1194261 Якимово 39 923 193261 4550 311820 3800 159810 713164 Якоруда 63 033 928202 239608 651727 1882570 Ямбол 354 654 40180 1144316 353407 195449 1908532 353634 6249392 10599564 Общо 47 422 054 65973418 157231766 31604160 17957698 619200781 52032646 441554308 1432976831

Източник: Собствени изчисления на база данни на МФ.

Схема ФИН- 1 Модел за програмиране на развитието през 2014-2020 година

БЪЛГАРИЯ 2020 визия

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ

ПРОГРАМА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

НСРР 2012-2022 СЕКТОРНИ ПРОГРАМИ

Национален документ по политиката за сближаване

ОПЕРАТИВНИ

ПРОГРАМИ

Национална програма за реформи

ЕК: общ стратегически документ по политиката за сближаване

ЕК: ЕС 2020

240

Схема ФИН- 2 Бъдещи оперативни програми в страната за 2014-2020 г.

УОМОСВ

УОМТСП

УОМИЕТ

ОП Иновациии предприемачество

УОМРРБ

ОП Развитие начов. ресурси

УОМТИТС

ОП Регионално развитие

ОП Околна среда

ОП Транспорт

241

Фигура ФИН- 4 Справедлива система за всички региони на ЕС (симулационен модел на допустимостта)

Таблица ФИН- 7. Ратифицирани споразумения, програми и меморандуми за сътрудничество и финансово подпомагане на

регионалното развитие на Р България № Споразумение, проект МФИ, страна Предмет Период Сума

1. ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ

„Проект за развитие на общинската инфраструктура“ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие

Международната банка за възстановяване и развитие

Целите на Проекта са: (а) да подобри надеждността и качеството на общественото водоснабдяване в избраните населени места на територията на Проекта; и (б) да подпомогне общините да повишат капацитета си за планиране на инвестиции.

Проектът се състои от следните части:

Част А: Помощ за изпълнението на проекта

(а) Предоставяне на техническа помощ за подготовка на дейностите, описани в част В от Проекта, състояща се в следното: извършване на предпроектни проучвания, актуализиране на проекти и планове за управление на околната среда, подготовка на тръжна документация и дейности по строителния надзор.

(б) Предоставяне на консултантски услуги за изпълнението на дейностите по Проекта, състоящи се в следното: (i) одит; (ii) обучение на служителите на МРРБ, участващи в изпълнението на Проекта; и (iii) разработване и изпълнение на

2010-2015 г. 60 млн. евро (за Строителни работи и стоки по част В на Проекта)

243

№ Споразумение, проект МФИ, страна Предмет Период Сума

комуникационен план за поземлените въпроси, свързани с Проекта, в съответствие със съществуващия проект на комуникационен план, изготвен от МРРБ.

Част Б: Изготвяне на Генерални планове

Изготвяне на четиридесет и осем (48) регионални Генерални плана за системите за водоснабдяване и канализация (В и К системите), включително четиридесет (40) Генерални плана за градове в рамките на шест (6) региона на икономическо развитие, както са посочени в Оперативното ръководство по проекта (ОРП), с цел подпомагане на Заемополучателя чрез МРРБ да: (i) определи потребностите от инвестиране в рехабилитация на водоснабдителната мрежа и изграждане на канализационна мрежа и пречиствателни станции за отпадни води; и (ii) изпълни ангажиментите съгласно приложимите директиви на ЕС за водата и за отпадъчните води. Генералните планове също така ще включват планове за корпоративно развитие и всякакви други свързани документи и дейности, насърчаващи по-добро предоставяне на услугите и по-голяма ефективност.

244


Част В: Изграждане и рехабилитация на язовири

Осигуряване на строителни работи и стоки за: (i) пълното изграждане на язовир „Луда Яна“, включително прилежащата пречиствателна станция за питейна вода; (ii) пълно изграждане на язовир „Пловдивци“, включително прилежащата пречиствателна станция за питейна вода; (iii) пълно изграждане на язовир „Нейковци“, включително прилежащата пречиствателна станция за питейна вода; и (iv) рехабилитация на язовир „Студена“.

2. РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република България и федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз

Федерален съвет на Конфедерация Швейцария

Целева област: Рехабилитация и модернизация на основна инфраструктура и подобряване на околната среда

Цел 1 (първи приоритет):

Подобряване на публичната инфраструктура с оглед повишаване на жизнения стандарт и стимулиране на икономическо развитие.

Типове допустими проекти:

Проекти с минимална стойност 5 млн. швейцарски франка във всяка от следните сфери:

2010-2020 г. До 27.4 млн. швейцарски франка

245


– Управление и третиране на опасни отпадъци (например замърсени зони, азбест, стари електроуреди, химични отпадъци). Специално внимание ще бъде обърнато на рехабилитацията на замърсени зони.

– Управление на твърди отпадъци: Рециклиране.

Цел 2 (втори приоритет):

Подобряване на енергийната ефективност и въвеждане на възобновяеми източници на енергия.

Типове допустими проекти:

Проекти на минимална стойност 3 млн. швейцарски франка във всяка от следните сфери:

– Подобряване на енергийната ефективност на публичната инфраструктура.

– Въвеждане на възобновяеми енергийни системи (например биомаса, слънчева енергия, геотермална енергия), както и свързаните с тях мрежови устройства (например умни мрежи и др.).

3. Меморандум за разбирателство ЕИБ Подкрепа при идентифициране на секторни 2012-2015 г. -

246


между Р България и ЕИБ инвестиционни програми за предстоящия програмен период 2014-2020 г. за прилагане на съответни секторни стратегии.

4. МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕИП, 2009-2014 Г. МЕЖДУ ИСЛАНДИЯ, КНЯЖЕСТВО ЛИХТЕНЩАЙН, КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ И Р БЪЛГАРИЯ

ИСЛАНДИЯ, КНЯЖЕСТВО ЛИХТЕНЩАЙН, КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ

Финансова помощ се предоставя в следните приоритетни сектори:

(a) Опазване и управление на околната среда;

(b) Изменения на климата и възобновяеми енергийни източници;

(c) Гражданско общество;

(d) Човешко и социално развитие; и (e) Опазване на културното наследство.

2009-2014 г. 72 705 000 EUR

5. МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НОРВЕЖКИЯ ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ 2009-2014 г. между КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ И Р БЪЛГАРИЯ

КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ

Финансовата помощ се предоставя в следните приоритетни сектори: (a) Улавяне и съхранение на въглероден диоксид;

(b) Иновации за зелена индустрия; (c) Научни изследвания и стипендии;

(d) Човешко и социално развитие; (e) Правосъдие и вътрешни работи;

(f) Насърчаване на достойни условия на труд и на тристранния диалог.

2009-2014 г. 44 400 000 EUR

247


6. Споразумение за сътрудничество между Р България и ПРООН

ПРООН Основните области в дейността на ПРООН България са социално приобщаване и местно икономическо развитие за намаляване на бедността, демократично управление, съхраняване на енергията и околната среда, информационни технологии за развитие и отговор на предизвикателствата на ХИВ/СПИН. В рамките на всяка една от тези области ПРООН работи и за утвърждаването на правата на човека и овластяването на жените.

От 1992 г., ратифицирано през 2003 г. без краен срок

-

Източник: Държавен вестник, ЕИБ, ЕИП, ПРООН, www.eufunds.bg.

VII. Оценка на силните и слабите страни, възможностите и заплахите

SWOT анализ на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в социално-икономическото развитие Силни страни

Ниски до средни стойности на междурегионалната диференциация по отделни показатели, характеризиращи социално—икономическото развитие.

Формиран силно развит район от ниво 2 – ЮЗР, който е конкурентоспособен на фона на останалите европейски райони. Процес на формиране на втори полюс на развитие от национален мащаб – Варна.

Добра образователна структура на населението, работната сила и заетите лица.

Стабилен дял на младото население до 15 г. като условие на развитие на човешкия потенциал.

Висок дял на преработващата промишленост в индустриална продукция.

Растеж в броя на активните предприятия.

Стабилност в рентабилността на малките и средните предприятия.

Бързо нарастване на достъп до интернет на домакинствата и предприятията.

Инвестициите в България са намалели с по-нисък темп в сравнение с общите тенденции в ЕС.

Висока осигуреност на туризма с леглови капацитет - над средния за ЕС-27.

През България минават международни пътни коридори с интензивен транзитен трафик.

Високо равнище на водоснабденост във всички региони.

Повишаване на достъпа до образователни услуги и ефективността на предоставянето им; намаляване на различията между районите.

Високи показатели за обезпеченост със здравни заведения, леглова база и лекари, надвишаващи стойностите на ЕС.

Провеждана успешна политика на деинституционализация, водеща до по- голяма динамика в развитието на социалните услуги, предоставяни в общността.

България е богата на недвижими културни ценности от европейска и световна величина.

Хомогенна група от развити черноморски общини.

Наличен административен и технически капацитет в общините за управление и изпълнение на проекти, включително мащабни инвестиционни проекти.

Висока активност на общините по отношение възможностите за кандидатстване и изпълнение на проекти по линия на СФ на ЕС.

249

Слаби страни

Изоставане на СЦР и особено на СЗР по повечето изследвани показатели.

Неблагоприятни демографски характеристики в повечето райони на страната.

Наличие на изоставащи области във всеки район от ниво 2.

Ниски равнища на резултативните икономически показатели в сравнение със средното за ЕС равнище.

Тревожно изоставане на България по разходи за НИРД към БВП.

Много високи регионални различия по определени показатели: разходи за НИРД към БВП; рентабилност; инвестиции; дял на студентите от населението.

Нисък относителен дял на заетите, които използват компютри.

Липса на регионални клъстери.

Изключително висока концентрация на леглова база в много малко общини.

Железопътната мрежа е с влошено състояние и ниска и степен на използваемост.

Структурата на пътната мрежа силно преобладават пътищата от по-нисък клас.

Висока амортизираност на водопроводната мрежа, водеща до високи нива на загуби на питейна вода.

Ниска изграденост на канализационни системи и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води.

Ниско и започващо да спада от 2009 г. ниво на доходите; свиване разходите на населението и влошаване на тяхната структура.

Нисък дял на разходите за образование от БВП. Голям дял на българите, учещи в чуждестранни висши заведения.

Ниско качество на здравните услуги за населението.

Подцененост на сектора на социалните услуги в национален мащаб и голямо изоставане спрямо европейското равнище и качество; изоставане на гр. София, което е неадекватно на голямата концентрация на население и на високото потенциално търсене на социални услуги.

Проблеми свързани със собствеността върху недвижимите културни ценности, недостатъчно държавно финансиране, липса на бизнес планове и модерен мениджмънт.

Локализация на голяма част от културните институции само в най-големите градове в страната.

Различна степен на развитост на селските общини, което затруднява набелязването на общи специфични мерки в подкрепа на бъдещото им развитие.

Възможности

250

Използване на фондовете на ЕС за обновяване на транспортната и ИКТ инфраструктура.

Финансиране от фондовете на ЕС изграждането на екологичната инфраструктура, свързана със събиране и пречистване на отпадъчните води, третиране и управление на отпадъците, намаляване на шумовите замърсявания и т.н.

Подобряване на материалната база на образованието, здравеопазването, социалната сфера и културата със средства от Европейските фондове.

Финансиране на предприемачески инициативи със средства на ЕС.

Поддържане на бизнес среда благоприятна за привличане на чуждестранни фирми.

Наличие на потенциално предлагане на труд. Привличане на ПЧИ с висока добавена стойност.

Преструктуриране на икономиката.

Сравнителни предимства на България по отношение почасовото заплащане на заетите, което е предпоставка за привличане на допълнителни инвестиции.

Неизползван потенциал на селското стопанство.

Големи възможности за развитие на културно-историческия, СПА и балнеологичен туризъм.

Политиката за вписване на недвижими културни ценности и природни забележителности в Списъка ЮНЕСКО за световното наследство и свързаните с това икономически дейности, може да се превърне в един от моторите на регионалното развитие.

Успешно провеждане на здравната реформа и на реформата в социалните услуги.

Намаляване на смъртността чрез подобряване на качеството на живот и достъпа до качествени здравни услуги.

Обособяване на 4 открояващи се градски агломерации от национално значение – София, Пловдив, Варна, Бургас, обхващащи общо 34 общини.

Заплахи

Липса на целенасочена държавна финансова подкрепа за подпомагане развитието на изоставащи райони на страната.

Задълбочаване на икономическата криза, което ще доведе до:

o допълнително влошаване на неблагоприятните демографски процеси; o намаляване на икономическата активност и увеличаване безработицата; o спад на инвестициите; o замразяване на доходите;

o ниско равнище на усвояване на помощта от ЕС.

Отворен характер на българската икономика и чуждестранната конкуренция.

251

Зависимост на туризма и особено на приходите от него от чуждестранните пазари.

Ежегодно намаляване транспортната достъпност на населените места и населението до услугите на железопътния транспорт.

Липса на средства за поддръжка на съществуващата транспортна инфраструктура.

Пренасочване на международния трафик през съседните държави.

Ограничени възможности на общините и държавата да финансират образованието, здравеопазването, социалните услуги и културата.

Износ на студенти. Конкуренция на чуждестранни университети.

Засилващ се процес на напускане на здравни работници и отиването им в чужбина.

Продължаващо подценяване на количественото и структурното развитие и реформиране на сектора на социалните услуги в национален мащаб.

Риск да бъдат безвъзвратно загубени ценни материални свидетелства за националната ни култура (напр. археологически ценности след планови разкопки).

Разширяване обхвата на селските общини разпилява ресурсите за развитие на агробизнеса

Продължаващо разпадане на модела „център – периферия“. Така формираните оценки в четирите квадранта - за силните и слаби страни, възможностите и заплахите пред регионалното развитие на страната, дават основание за формулиране на определени изводи и обобщения:

По отношение на вътрешните фактори за развитие: Ясно изразени предимства на страната, които трябва да се доразвият:

Ниски междурегионални различия и формиране на четири национални агломерационни центрове – София, Варна, Пловдив и Бургас.

Благоприятно географско положение: международни коридори, сравнително равномерно разпределена транспортна мрежа.

Туризъм – диференциални предимства в европейски план (море, културно-исторически ценности).

Слаби страни, които се нуждаят от целенасочена политика за подпомагане:

Наличие на силно изоставащи териториални единици: СЗР на регионално равнище; особено силни различия на областно равнище – най-изостанали области са Монтана, Видин, Разград.

Неблагоприятни демографски характеристики.

Ниски (най-често най-ниски в ЕС) социално-икономически показатели.

Изключително изоставане в области, които би трябвало да бъдат мотори за растеж – НИРД, инвестиции, студенти.

252

Лошо състояние на техническата инфраструктура – транспортна и комунална.

По отношение на външните фактори за развитие: Външните фактори създават възможности, но и заплахи през регионалното развитие на страната. Определящите възможности, чиято реализация би засилила силните страни и конкурентоспособността на българските райони са:

Използването на Еврофондовете е ключов фактор за финансиране на политиката за регионално развитие.

Привличане на чуждестранни инвестиции.

Развитие на туризма: доразвиване на морския и планинския туризъм; развитие на културно-историческия, балнео и здравен туризъм.

Използване на благоприятните поземлени и климатични условия за развитие на аграрния сектор.

Модернизиране на транспортната инфраструктура. Реални заплахи, на които държавното управление трябва да противопостави конкретни мерки и действия за намаляване или ликвидиране на тяхното влияние са:

Липса на целенасочена държавна политика за регионално развитие.

Ниска усвояемост на Еврофондовете.

Последиците от икономическата криза върху основни сфери и сектори, касаещи социално-икономическото развитие на районите, областите и общините.

Износ на студенти, специалисти, лекари и др.

Разграбване на културно-историческите ценности на страната.

Зацикляне на социалните реформи – социални услуги, здравеопазване и други.

Продължаващо разпадане на модела „център-периферия“.

253

Приложение 1 Кратко представяне на основните финансови инструменти на ЕС за регионално развитие22

ЕС осигурява финансови средства за постигането на основните цели на регионалната си политика, някои от които са дефинирани в самия Договор за Европейския съюз, основно посредством Структурните фондове (СФ). В тази категория са включени няколко различни фонда, създадени по различно време и с различна цел от ЕС. Всеки от тях има своя специфична област на интервенция, макар че те работят съвместно.

Когато се говори за СФ е важно е да се има предвид, че обхватът на това понятие се променя в хода на времето. Така например за периода 2000-2006 г. понятието Структурни фондове обхваща Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството и Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието. Кохезионният фонд, макар и много сходен, не се причислява към СФ. Ето защо той винаги се споменава отделно в допълнение към тях, като за целта се използва съкращението СКФ.

С реформата на политика по сближаване на ЕС, предприета по инициатива на Европейската комисия, за настоящия програмен период 2007-2013 г., понятието Структурни фондове обхваща два фонда. Това са Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд.

Европейски фонд за регионално развитие - ЕФРР (The European Regional Development Fund - ERDF)

ЕФРР е създаден през 1975 г. Фондът е най-важният инструмент за провеждането на общата "регионална политика", чиято цел е да допринесе за намаляване на различията между регионите в Общността. Фондът се прилага главно в национални програми за стимулиране на развитието, чрез безвъзмездни субсидии. Ресурсите му се използват и за финансиране на производствени инвестиции; създаване или модернизиране на инфраструктури, които допринасят за приспособяването на съответните региони; инвестиции за създаване на работни места, проекти за местно развитие и подкрепа на малки фирми; мерки, насочени към експлоатиране на потенциала на вътрешно регионалното развитие; инвестиции в областта на образованието и здравеопазването в региони, попадащи в дефиницията на Цел 1; финансиране на проучвания или пилотни схеми относно регионалното развитие на ниво Общност, особено, когато се отнасят до гранични райони на държавите-членки, туризъм, урбанистично развитие и култура.

Европейски социален фонд - ЕСФ (The European Social Fund - ESF)

ЕСФ е създаден през 1958 г. Този фонд финансира мерки подпомагащи социалната политика. Мерките за постигане на висока заетост са една от важните политики на ЕС залегнала в договора от Амстердам. Основната му задача е осигуряването на финансова подкрепа за изпълнението на цел 2 и 3 в борбата с безработицата, насърчава връщането на безработните и необлагодетелстваните групи към пазара на труда, главно чрез финансиране на мерки за обучение и на програми, които осигуряват заетост.

22 Адаптирано по: http://www.eufunds.bg/bg/page/61.

254

Финансирането по фонда конкретно допринася за: улесняване достъпа до пазара на труда; осигуряване на равни възможности на пазара на труда; развитие на уменията, способностите, повишаването на професионалната квалификация, преквалификация и т.н.; насърчаване създаването на работни места; финансиране на проучвания и пилотни схеми отнасящи се до аспекти, които са общи за няколко страни-членки.

Кохезионeн фонд (The Cohesion Fund)

Създаден е през 1993 г. като нов инструмент на финансовата солидарност с най-слабо развитите държави-членки на съюза. Използва се за да се финансират крупни инфраструктурни обекти и проекти свързани с опазването на околната среда и транспорта.

Фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство - секция "Ориентиране" - ЕФОГСС (The European Agricultural Guidance and Guarantee Fund - EAGGF)

Създаден е през 1962 г. като основен инструмент за провеждане на Общата селскостопанска политика. Фондът финансира мерки за развитие на селските области и помощи за фермерите. В съответствие с принципите на член 39 на Договора за Европейската икономическа общност, финансовото съдействие по фонда е насочено конкретно към изпълнението на следните задачи: укрепване и реорганизиране на селскостопанските, и горските структури, включително тези за пазарна реализация и преработка на селскостопанските и горските продукти и облекчаване на природните затруднения в селското стопанство; осигуряване приспособяването на селскостопанското производство и насърчаване развитието на допълнителни дейности за фермерите от двата пола; подпомагане осигуряването на добър жизнен стандарт; подобряване развитието на социална мрежа в земеделските области, защитата на околната среда и опазването на природата (в това число чрез осигуряване на консервация на природните селскостопански ресурси); предоставяне на техническа помощ и информация, както и на подкрепа за проучвания и пилотни проекти за насърчаване на земеделското развитие на ниво Общност.

Фондът има две секции:

Секция "Гарантиране", която заема по-голямата част от фонда и е основен инструмент за гарантиране на цените на селскостопанска продукция;

Секция "Ориентиране" - служи за провеждане на структурната политика в селското стопанство, като субсидира приспособяването на производството към пазара, подобряването на качеството и т.н.

Финансовият инструмент за ориентиране на рибарството - ФИОР (The Financial Instrument for Fisheries Guidance - FIFG)

Фондът е създаден през 1993 г. в отговор на криза в сектора и е предвиден да съдейства за неговото преструктуриране, да подпомага адаптирането и модернизирането на риболовната индустрия.

255

Приложение 2

Общини, попадащи в различните специфични териториални групи

Община Селски общини

Общини в градски

агломерации по ОПРР

Планински общини

Гранични общини

Дунавски общини

Черноморски общини

Банско х х Белица х х Благоевград х х х Гоце Делчев х х х Гърмен х х Кресна х х х Петрич х х х х Разлог х х Сандански х х х х Сатовча х х х Симитли х х х Струмяни х х х Хаджидимово х х х Якоруда х х Айтос х х Бургас х х х Камено х х Карнобат х х Малко Търново х х х Несебър х х х Поморие х х х х Приморско х х х Руен х х Созопол х х х х Средец х х Сунгурларе х Царево х х х Аврен х х х х Аксаково х х х х Белослав х х х Бяла х х х Варна х х х Ветрино х Вълчидол х х Девня х х х Долни Чифлик х х х Дългопол х х Провадия х х Суворово х х Велико Търново х Горна Оряховица х Елена х х Златарица х х Лясковец х х Павликени х х

256








Полски Тръмбеш х х Свищов х х х Стражица х Сухиндол х Белоградчик х х х х Бойница х х Брегово х х х Видин х х х Грамада х Димово х х х Кула х х Макреш х х Ново село х х х Ружинци х Чупрене х х Борован х Бяла Слатина х х х Враца х Козлодуй х х х Криводол х Мездра х х Мизия х х х Оряхово х х х Роман х Хайредин х х Габрово х х Дряново х х Севлиево х х х Трявна х х Балчик х х х х Генерал Тошево х х Добрич х х Добричка х х Каварна х х х Крушари х х Тервел х Шабла х х х Ардино х х Джебел х х Кирково х х х Крумовград х х х Кърджали х Момчилград х х Черноочене х х Бобовдол х х Бобошево х х Дупница х х Кочериново х х

257








Кюстендил х х х Невестино х х х Рила х х Сапарева баня х х Трекляно х х х Априлци х х Летница х Ловеч х Луковит х Тетевен х х Троян х х х Угърчин х х Ябланица х Берковица х х Бойчиновци х Брусарци х Вълчедръм х х х Вършец х х Георги Дамяново х х х Лом х х х х Медковец х Монтана х Чипровци х х х Якимово х Батак х х Белово х х х Брацигово х х Велинград х х х Лесичово х х Пазарджик х Панагюрище х х х Пещера х х х Ракитово х х Септември х х Стрелча х х Брезник х х Земен х х Ковачевци х х Перник х х Радомир х х х Трън х х х Белене х х х Гулянци х х х Долна Митрополия х х х х Долни Дъбник х х Искър х Левски х х Никопол х х х

258








Плевен х Пордим х Червен бряг х х Кнежа х х Асеновград х х Брезово х Калояново х Карлово х х х Кричим х х Лъки х х Марица х х Перущица х х Пловдив х Първомай х х Раковски х х Родопи х х х Садово х х Стамболийски х х Съединение х Хисаря х х Куклен х х Сопот х х Завет х Исперих х Кубрат х Лозница х Разград х Самуил х Цар Калоян х Борово х х х Бяла х х Ветово х х Две могили х х Иваново х х х Русе х х х Сливо поле х х х Ценово х х х Алфатар х х Главиница х х х Дулово х х Кайнарджа х х Силистра х х х Ситово х х х Тутракан х х х Котел х х Нова Загора х х Сливен х Твърдица х х

259








Баните х х Борино х х х Девин х х х Доспат х х х Златоград х х х Мадан х х Неделино х х Рудозем х х х Смолян х х х Чепеларе х х Столична община х х Антон х х Божурище х х х Ботевград х х х Годеч х х х Горна Малина х х Долна Баня х х Драгоман х х х Елин Пелин х х х Етрополе х х Златица х х Ихтиман х х Копривщица х х Костенец х х Костинброд х х х Мирково х х Пирдоп х х Правец х х Самоков х х х Своге х х Сливница х х Чавдар х х Челопеч х х Братя Даскалови х Гурково х х Гълъбово х Казанлък х х Мъглиж х х Николаево х Опан х Павел баня х х Раднево х х Стара Загора х Чирпан х х Антоново х х Омуртаг х Опака х Попово х х

260








Търговище х Димитровград х Ивайловград х х Любимец х х Маджарово х Минерални бани х Свиленград х х Симеоновград х Стамболово х Тополовград х х Харманли х х Хасково х Велики Преслав х Венец х Върбица х х Каолиново х Каспичан х х Никола Козлево х Нови пазар х х Смядово х х Хитрино х Шумен х Болярово х х Елхово х х Стралджа х Тунджа - Ямбол х х Ямбол х Общо - България 231 86 109 77 34 21

261


Ранжиране на общините по обобщаващи оценки


Оценка за демогр.

състояние

Оценка за иконом.

състояние

Оценка за доходен статус

Оценка за състояние

на инфраструк

турата


на публ. услуги

Промяна на население 2011/1995

Несебър 66,5 84,6 79,3 56,4 43,8 35,1 100,0 Банско 51,8 67,2 51,8 33,6 30,3 66,8 60,9 Приморско 47,1 64,7 38,1 27,8 48,9 29,6 73,4 София (столица) 46,8 78,4 33,5 43,3 20,3 27,9 77,6 Варна 45,8 77,1 34,4 35,6 16,8 29,2 81,5 Бяла 44,4 59,5 52,0 30,8 26,2 38,6 59,2 Созопол 44,4 74,3 39,6 21,9 28,7 28,1 73,5 Балчик 43,8 68,9 37,8 31,5 21,9 42,0 60,6 Божурище 42,2 74,2 28,8 13,7 11,9 35,4 89,5 Челопеч 40,6 65,9 24,5 15,8 32,7 47,3 57,4 Бургас 40,4 74,9 30,6 26,7 14,2 28,8 67,4 Копривщица 40,2 65,3 25,0 12,4 16,3 76,1 46,3 Разлог 40,1 69,7 26,0 20,6 24,4 34,8 65,1 Пловдив 40,0 75,4 28,1 26,1 15,2 29,2 66,4 Поморие 39,7 67,3 36,3 18,7 15,9 30,8 69,0 Велико Търново 39,4 73,9 27,5 21,5 18,8 31,8 62,8 Благоевград 39,2 77,1 26,9 21,0 15,4 31,9 63,0 Каварна 38,6 64,9 34,9 22,6 18,8 38,3 52,4 Царево 38,6 68,3 34,9 31,4 27,5 25,4 43,8 Девня 38,5 68,0 25,9 25,5 12,0 41,6 58,0 Аксаково 37,8 68,3 26,3 14,1 9,9 23,4 85,1 Стара Загора 37,3 72,3 26,5 21,7 13,9 30,3 59,1 Добрич - град 37,0 72,7 25,3 24,6 12,0 32,7 54,9 Гоце Делчев 37,0 70,6 24,9 14,6 14,2 34,8 63,1 Пирдоп 36,7 67,4 21,4 17,5 24,9 32,6 56,1 Смолян 36,7 69,3 22,2 26,9 22,3 30,4 48,8 Хасково 36,5 70,3 24,4 27,3 11,9 25,7 59,3 Белослав 36,5 70,2 22,5 18,9 18,0 31,6 57,4 БЪЛГАРИЯ - средно 36,4 69,5 26,5 24,0 15,0 28,5 54,8 Елин Пелин 36,3 68,3 22,9 15,1 15,2 27,8 68,5 Костинброд 36,2 68,8 25,7 13,2 11,3 26,4 71,7 Правец 36,1 66,7 21,3 20,1 36,2 32,9 39,3 Сопот 35,9 68,8 24,8 16,1 15,9 40,4 49,4 Петрич 35,7 68,8 28,0 17,9 12,1 26,5 61,2 Суворово 35,7 67,4 24,3 15,0 15,1 31,4 61,0 Велинград 35,7 69,7 15,3 24,2 18,4 25,6 60,8 Чавдар 35,6 57,6 21,8 12,0 27,7 43,2 51,2 Шумен 35,6 71,9 25,8 18,3 13,8 32,9 50,7 Марица 35,6 66,7 24,5 18,6 10,5 23,4 69,7 Козлодуй 35,4 70,0 23,2 22,5 14,1 29,8 53,1 Аврен 35,4 59,0 30,3 17,0 9,7 29,0 67,6 Батак 35,4 63,4 18,9 25,3 11,0 46,1 47,8

262



състояние


състояние




турата




Перник 35,4 69,0 24,0 21,7 11,4 29,6 56,4 Ботевград 35,2 70,0 22,3 16,8 19,2 27,4 55,6 Кърджали 35,2 71,9 24,5 17,9 19,7 25,0 52,1 Сандански 35,2 68,8 27,4 14,1 10,4 32,4 58,0 Долна баня 35,2 71,3 15,5 32,3 7,8 31,0 53,1 Русе 35,1 72,5 27,1 14,7 11,8 26,4 58,2 Плевен 35,1 71,8 24,9 16,6 13,4 32,1 51,7 Раднево 35,1 63,9 26,8 21,4 25,9 30,0 42,7 Шабла 35,1 54,9 34,8 17,2 22,2 43,2 38,2 Свиленград 35,1 66,8 27,2 17,2 17,4 27,8 54,0 Търговище 35,0 68,5 22,7 19,6 13,7 29,2 56,5 Сливен 34,9 68,3 22,9 24,4 13,1 27,1 53,5 Асеновград 34,8 67,8 23,9 17,8 11,7 26,6 61,3 Якоруда 34,8 69,2 8,4 33,3 7,6 26,9 63,6 Кричим 34,8 65,3 16,7 27,7 11,5 27,4 60,2 Ямбол 34,7 70,3 23,5 23,8 12,2 29,7 49,0 Златица 34,4 68,1 24,3 16,6 6,3 35,6 55,6 Габрово 34,3 67,2 25,7 16,4 17,9 33,9 44,8 Самоков 34,1 65,4 22,7 26,9 12,2 24,7 53,1 Ихтиман 34,1 66,5 18,0 19,7 12,0 24,6 64,0 Пазарджик 34,1 69,8 23,9 13,7 15,4 28,5 53,6 Антон 34,1 65,0 24,1 12,8 13,1 32,0 57,7 Перущица 34,1 65,7 21,0 11,7 12,1 33,5 60,2 Чепеларе 34,0 63,3 24,2 26,1 15,1 32,6 42,7 Троян 34,0 64,3 23,6 21,0 14,0 33,3 47,7 Белица 33,7 68,4 7,3 31,3 19,2 25,0 51,1 Гърмен 33,5 70,4 20,1 12,2 7,4 23,0 67,7 Трявна 33,4 60,5 23,7 13,5 29,9 33,6 39,4 Сапарева баня 33,4 64,3 22,9 15,3 26,3 26,7 45,0 Куклен 33,4 65,8 24,2 5,7 20,8 23,8 60,2 Монтана 33,4 69,0 23,4 15,0 12,5 33,4 46,9 Стамболийски 33,3 66,0 20,3 16,7 11,4 25,6 60,2 Кюстендил 33,3 65,9 22,1 22,2 15,3 28,8 45,4 Раковски 33,2 64,9 22,6 18,3 12,2 23,7 57,7 Разград 33,2 69,2 24,9 18,7 11,9 29,3 45,5 Хаджидимово 33,0 64,7 23,4 12,9 13,3 33,9 50,2 Дупница 33,0 68,3 22,8 17,6 11,4 29,9 48,3 Генерал Тошево 33,0 56,4 35,4 29,4 7,5 36,1 33,4 Гълъбово 33,0 61,6 25,3 21,1 15,5 31,2 43,3 Враца 33,0 69,6 24,2 16,9 12,0 31,2 43,9 Горна Оряховица 33,0 68,0 23,9 14,8 13,0 30,9 47,2 Етрополе 32,9 68,5 21,9 13,1 14,2 31,4 48,4 Борино 32,7 63,7 13,9 17,9 20,3 28,8 51,6 Пещера 32,7 70,4 21,1 12,0 17,1 26,4 49,3 Провадия 32,7 62,3 22,6 17,2 10,4 28,4 55,3 Костенец 32,7 64,7 22,2 12,2 18,3 32,7 46,0 Павел баня 32,7 61,9 23,9 14,7 15,1 29,5 50,9

263



състояние


състояние




турата




Кресна 32,6 60,5 23,0 14,6 12,0 40,5 45,2 Панагюрище 32,6 66,0 21,1 19,5 11,1 33,0 44,9 Неделино 32,6 63,7 17,8 14,9 21,8 31,4 45,8 Родопи 32,6 63,4 24,8 11,1 7,4 28,5 60,2 Симитли 32,6 66,8 18,7 14,1 8,4 35,5 51,9 Стамболово 32,5 60,0 21,7 14,0 26,3 27,1 45,7 Видин 32,4 66,8 23,2 21,0 11,0 34,0 38,6 Доспат 32,4 67,8 18,4 16,5 10,8 26,1 54,9 Харманли 32,4 63,9 24,4 17,7 14,0 26,2 48,0 Казанлък 32,3 68,6 23,5 14,4 7,8 30,7 49,1 Белене 32,3 62,9 24,6 12,4 18,1 32,6 43,2 Дряново 32,3 61,6 22,3 13,3 19,4 39,5 37,7 Ябланица 32,3 61,4 18,3 20,6 16,6 23,8 53,0 Ракитово 32,2 69,7 16,7 15,0 5,2 26,9 60,0 Годеч 32,2 55,6 25,4 23,9 15,2 30,8 42,5 Айтос 32,2 70,3 22,0 12,7 10,2 22,9 55,2 Карнобат 32,2 62,5 30,1 18,0 12,5 24,6 45,5 Долни Чифлик 32,2 65,0 20,0 15,6 7,2 23,2 62,2 Вършец 32,1 59,1 16,1 31,2 22,4 24,3 39,7 Кайнарджа 32,1 61,9 25,8 21,1 9,3 26,4 48,1 Баните 32,1 52,5 18,0 24,2 35,3 33,8 28,8 Златоград 32,0 68,0 20,6 12,0 17,3 28,5 45,8 Севлиево 32,0 64,3 24,9 17,4 14,5 26,6 44,1 Николаево 31,9 63,7 15,1 34,7 8,2 25,2 44,7 Ловеч 31,9 64,8 23,9 14,4 15,4 33,3 39,7 Димитровград 31,9 64,5 23,6 19,6 13,8 29,4 40,2 Ново село 31,8 48,3 25,1 21,3 23,1 47,6 25,3 Сливница 31,8 65,4 24,6 10,9 6,0 30,2 53,4 Луковит 31,7 62,6 20,8 23,0 17,7 21,1 45,2 Исперих 31,7 63,3 21,2 22,7 8,8 27,3 46,8 Съединение 31,7 55,1 25,0 23,0 7,1 31,5 48,4 Брегово 31,6 52,2 19,0 16,4 25,7 50,0 26,1 Гурково 31,6 64,9 20,9 22,1 10,4 26,4 44,7 Тетевен 31,4 65,1 17,0 20,1 9,1 27,4 49,9 Карлово 31,4 65,6 22,0 15,8 12,5 23,2 49,4 Лом 31,4 63,9 22,4 22,1 15,1 27,8 37,0 Рудозем 31,4 68,1 16,0 12,1 9,8 28,5 53,7 Хисаря 31,3 54,0 26,2 15,4 21,5 33,3 37,5 Любимец 31,3 61,0 23,7 15,4 9,1 27,1 51,8 Свищов 31,3 66,5 25,1 10,0 10,2 26,2 49,9 Сатовча 31,3 69,8 22,4 9,3 7,6 28,0 50,9 Лясковец 31,3 64,9 25,6 15,4 7,9 29,2 44,8 Нови Пазар 31,3 67,3 23,4 14,6 9,3 26,0 47,1 Девин 31,2 64,4 16,3 21,8 12,1 24,4 48,3 Каолиново 31,2 67,4 10,6 29,8 4,8 17,3 57,5 Средец 31,2 58,6 28,5 15,4 10,9 25,9 47,9 Брацигово 31,1 60,1 22,4 13,2 7,6 38,5 45,2

264



състояние


състояние




турата




Своге 31,1 61,4 22,1 13,3 12,7 22,4 54,6 Белоградчик 31,0 59,9 17,4 26,6 13,4 32,2 36,7 Горна Малина 31,0 59,8 23,8 7,4 10,2 29,6 55,3 Бяла (Русе) 31,0 62,0 25,7 15,0 23,3 22,6 37,3 Елена 30,9 63,3 22,4 15,5 19,2 29,9 35,3 Садово 30,9 60,8 19,1 14,5 7,9 21,3 62,0 Черноочене 30,9 64,1 22,0 15,2 12,8 25,8 45,5 Борован 30,8 56,6 19,3 18,5 14,7 34,2 41,4 Драгоман 30,7 55,8 24,4 9,8 12,7 37,9 43,9 Минерални бани 30,7 65,7 24,3 13,3 14,7 20,3 46,1 Върбица 30,7 63,8 17,6 19,0 3,9 21,9 58,1 Руен 30,7 66,4 19,6 12,1 5,6 19,4 61,2 Главиница 30,6 61,8 23,3 17,7 8,5 32,4 40,1 Силистра 30,6 67,0 24,1 12,9 12,1 30,4 37,0 Джебел 30,6 67,3 19,3 17,6 16,3 22,4 40,5 Твърдица 30,5 64,4 17,3 23,9 8,7 21,5 47,4 Кнежа 30,5 62,8 24,5 17,5 7,1 30,6 40,8 Венец 30,5 64,8 14,5 30,0 7,8 20,8 45,3 Крушари 30,5 55,4 32,7 19,1 12,1 34,8 29,1 Дулово 30,4 66,0 20,7 18,8 5,3 20,8 51,1 Чирпан 30,4 60,6 23,0 19,9 10,3 28,3 40,5 Мадан 30,4 68,6 18,4 13,6 18,8 24,3 38,8 Роман 30,4 59,0 16,3 20,0 17,7 33,2 36,4 Дългопол 30,4 62,5 18,7 15,6 4,9 21,2 59,6 Хитрино 30,4 55,7 24,2 24,1 14,8 24,7 38,7 Медковец 30,3 47,8 30,7 24,3 9,5 42,3 27,3 Мездра 30,3 65,5 20,4 11,1 13,2 28,6 43,2 Димово 30,3 53,3 17,3 35,4 9,8 34,6 31,4 Добрич - селска 30,2 55,7 32,8 13,4 8,5 27,2 43,4 Тервел 30,1 65,3 24,1 14,2 6,4 30,4 40,1 Омуртаг 30,1 65,0 15,9 20,2 12,4 19,4 47,6 Берковица 30,1 61,3 18,0 18,3 16,1 25,0 41,8 Априлци 30,0 53,7 25,8 18,0 8,5 34,0 40,2 Момчилград 30,0 66,2 21,3 16,4 13,6 20,1 42,4 Камено 29,9 59,2 29,2 15,4 8,4 23,3 44,3 Белово 29,9 61,3 20,7 15,9 4,5 33,6 43,7 Попово 29,9 63,7 24,3 20,7 10,5 25,6 34,7 Бяла Слатина 29,8 63,1 21,3 19,5 10,8 27,4 36,9 Нова Загора 29,8 63,0 26,2 11,5 9,4 22,2 46,2 Ковачевци 29,7 71,6 18,9 9,8 22,2 28,4 27,6 Стрелча 29,6 61,7 22,5 14,3 7,3 29,8 42,1 Никола Козлево 29,6 64,4 8,4 36,6 4,9 22,7 40,4 Мирково 29,5 47,7 24,4 20,9 15,6 25,9 42,9 Калояново 29,5 55,3 27,0 12,0 11,1 22,4 49,1 Велики Преслав 29,5 64,4 21,9 15,7 12,7 18,4 43,6 Ардино 29,4 69,0 19,2 18,1 19,1 20,3 31,1 Сунгурларе 29,4 54,1 26,6 12,7 12,8 27,5 42,5

265



състояние


състояние




турата




Стражица 29,3 61,5 19,9 27,2 8,4 24,2 34,8 Радомир 29,3 59,6 23,6 13,9 8,1 26,9 43,9 Елхово 29,3 59,5 27,2 19,0 9,6 26,8 33,6 Павликени 29,3 60,2 26,3 12,5 9,4 29,9 37,4 Ивайловград 29,2 61,2 22,3 17,5 11,8 35,1 27,6 Кубрат 29,2 60,3 23,0 15,2 11,5 32,7 32,4 Алфатар 29,2 53,0 26,7 12,9 10,6 40,4 31,5 Антоново 29,1 60,1 16,1 27,3 13,4 15,4 42,4 Пордим 29,1 53,2 26,9 11,7 10,2 37,8 34,9 Якимово 29,1 50,3 20,1 33,2 7,4 35,3 28,3 Първомай 29,1 60,4 22,9 12,3 11,0 26,8 41,0 Струмяни 29,0 52,5 20,7 24,3 12,3 23,0 41,4 Братя Даскалови 29,0 51,4 20,6 19,4 8,4 34,6 39,5 Мъглиж 29,0 60,5 21,7 15,5 10,6 21,0 44,7 Котел 29,0 61,7 18,5 17,3 11,3 17,5 47,6 Стралджа 28,9 56,6 25,4 26,8 8,0 23,5 32,9 Бобов дол 28,9 60,1 23,0 17,2 15,8 27,1 30,1 Малко Търново 28,8 51,0 21,2 13,6 19,5 39,4 28,3 Вълчи дол 28,8 52,8 29,3 18,0 7,6 28,1 37,1 Брезник 28,7 54,2 24,8 13,5 10,8 33,1 36,0 Мизия 28,7 57,3 22,7 17,8 5,5 35,1 34,1 Кочериново 28,7 54,1 19,7 10,3 14,9 33,8 39,5 Чипровци 28,7 49,9 17,5 15,3 24,7 42,6 22,2 Каспичан 28,7 60,8 24,0 18,9 7,7 26,3 34,3 Тутракан 28,6 62,7 24,8 14,6 7,8 24,9 36,9 Златарица 28,6 60,6 20,2 22,7 8,3 27,5 32,5 Левски 28,6 61,3 22,9 12,3 8,4 30,9 35,8 Завет 28,6 62,4 24,1 16,3 5,2 18,9 44,6 Ситово 28,6 57,6 26,0 14,1 11,1 22,4 40,1 Септември 28,5 66,5 19,2 15,6 6,1 19,6 44,1 Рила 28,5 58,5 23,2 18,5 11,0 29,2 30,4 Борово 28,5 52,0 23,4 12,2 11,2 34,9 37,1 Смядово 28,4 56,0 22,9 16,2 6,0 28,2 41,1 Лъки 28,3 62,1 24,6 14,2 17,7 29,7 21,7 Ветрино 28,3 50,6 34,0 16,9 7,9 33,7 26,9 Червен Бряг 28,3 64,1 19,4 14,7 8,9 26,4 36,2 Болярово 28,2 53,1 35,0 18,4 8,7 30,3 23,7 Две могили 28,2 58,0 25,6 16,5 10,0 25,2 33,7 Искър 28,1 57,5 23,9 15,0 9,9 28,0 34,6 Иваново 28,0 49,4 29,5 10,6 10,0 27,5 41,0 Оряхово 28,0 58,2 22,1 17,7 11,3 26,4 32,2 Чупрене 27,9 44,0 17,5 26,4 11,8 44,2 23,8 Никопол 27,9 54,5 28,8 18,9 9,7 29,6 26,1 Симеоновград 27,9 61,4 20,7 15,7 5,8 22,5 41,3 Опака 27,9 60,2 17,1 14,6 12,6 20,2 42,6 Угърчин 27,8 50,3 17,9 24,5 13,1 35,0 26,2 Брусарци 27,8 54,7 18,9 26,1 6,5 30,2 30,3

266



състояние


състояние




турата




Опан 27,7 45,5 42,1 8,2 6,2 32,8 31,2 Бойчиновци 27,6 53,1 23,6 18,6 12,0 27,4 31,2 Долна Митрополия 27,6 54,7 24,4 12,8 6,5 30,8 36,4 Долни Дъбник 27,5 61,5 22,5 13,3 8,1 24,1 35,7 Кула 27,4 48,9 21,6 21,8 9,0 40,6 22,9 Сливо поле 27,4 60,5 23,9 13,6 10,8 21,6 33,9 Кирково 27,1 63,3 19,1 15,5 11,6 21,3 31,8 Трън 27,0 51,8 15,6 22,8 14,6 27,5 29,5 Вълчедръм 27,0 51,8 20,2 30,5 5,9 23,6 29,7 Сухиндол 26,9 52,8 25,6 13,5 7,5 35,4 26,7 Брезово 26,8 46,9 27,0 15,5 7,4 24,7 39,7 Полски Тръмбеш 26,7 53,8 23,8 16,2 7,0 29,1 30,4 Самуил 26,7 59,6 16,4 20,5 6,1 20,4 37,3 Лесичово 26,7 54,8 18,0 15,9 10,0 19,0 42,5 Хайредин 26,4 45,8 24,4 25,3 8,5 26,2 28,1 Тунджа 26,4 51,3 29,8 15,9 7,2 19,3 34,7 Лозница 26,3 63,3 23,4 20,9 7,5 24,4 18,4 Ружинци 26,2 51,9 12,9 35,9 7,7 21,2 27,6 Бобошево 26,1 53,0 21,3 14,8 11,6 27,6 28,2 Цар Калоян 25,9 61,7 23,1 13,2 4,9 25,6 27,3 Ценово 25,8 47,2 26,3 12,4 8,7 29,7 30,2 Бойница 25,7 33,2 21,7 18,2 19,0 52,4 9,9 Ветово 25,7 64,1 19,5 19,3 6,5 19,3 25,4 Летница 25,6 56,1 26,0 13,1 7,0 29,5 22,2 Крумовград 25,5 62,3 19,6 15,6 13,4 19,9 22,1 Криводол 25,4 50,6 20,1 14,6 8,7 23,0 35,2 Тополовград 25,2 52,8 22,0 14,5 7,4 26,4 28,3 Георги Дамяново 24,9 44,1 19,1 15,0 16,5 38,0 16,7 Гулянци 24,9 48,0 21,3 14,0 9,8 28,1 28,1 Земен 23,7 50,8 21,9 14,4 8,3 27,4 19,6 Маджарово 22,7 64,7 21,3 14,4 10,9 19,5 5,4 Невестино 22,5 29,7 20,4 19,5 8,6 42,5 14,0 Грамада 22,2 37,4 27,5 19,7 9,5 23,0 16,3 Макреш 21,6 27,6 24,5 16,0 13,2 36,1 12,0 Трекляно 20,1 36,8 21,6 18,2 15,7 28,5 0,0

267


Литература При изпълнение на Етап 1, във връзка с и изготвянето на аналитичния доклад бяха проучени множество международни публикации. Част от тях бяха използвани, а други – не, тъй като проучването не показа връзка с темата на изпълнявания проект. Прилагаме списък на заглавията:

Използвана литература: Elements for a Common Strategic Framework 2014 to 2020, Commission Staff Working Document, European Commission, 2012.

Financial Instruments in Cohesion Policy 2014-2020. European Commission, DG Research and Innovation, 2011.

General Government expenditure trends 2005-2010: EU countries compared, by Laurent Freysson, Statistics in focus, # 42/2011 (Eurostat).

Multiannual Financial Framework 2014-2020 Fiche no. 28, Subject: Synergies Between Horizon 2020 and Cohesion Policy Funds, European Commission, 2012.

Public Sector: EU Funds in Central and Eastern Europe (Progress Report 2007-09), KPMG, 2010.

Public Sector: EU Funds in Central and Eastern Europe (Progress Report 2007-10), KPMG, 2012.

Simplifying Cohesion Policy for 2014-2020. European Commission, DG Research and Innovation, 2012.

The situation of Roma in 11 EU Member States (Survey Results at a Glance). European Union Agency for Fundamental Rights, 2012

Интегрирано устойчиво градско развитие. Политиката на сближаване за периода 2014-2020 г. Офис за публикации на Европейския съюз, 2011 г.

Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на стратегия „Европа 2020”, 2011 г.

Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г., Национален център за териториално развитие, 2011 г.

Павлова Л. „Фактори за регионален растеж”, министър на регионалното развитие и благоустройството, 2012 г.

Политика на сближаване 2014–2020 г. Инвестиране в растеж и работни места. Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2011 г.

Предложение на Европейската комисия за многогодишната финансова рамка за 2014–2020 г., Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз, 2011 г. Презентация „България 2020: Подготовка за програмиране на регионално развитие за програмен период 2014-2020”, Юлияна Николова - Съветник на министър-председателя, Секретар на Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз, 2010 г. Развитието на България и европейските пари или с колко евро в джоба тръгваме по непознатите пътеки на бъдещето. Издание „Мрежата”, брой 3, май 2012 г.

268

Форум „Зелена икономика” Дискусионен панел 1: Политики и финансиране за зелен икономически растеж, МОСВ, 2012 г.

Проучена литература Evaluation of benefits to the EU-15 countries resulting from the implementation of the Cohesion Policy in the Visegrad Group countries. Instytut Badań Strukturalnych, Warsaw, 2011

Evaluation of Benefits to the EU-15 Countries Resulting from the Implementation of the Cohesion Policy in the Visegrad Group Countries. European Regional Development Fund, 2011. Factsheet “Community-Led Local Development: Cohesion Policy 2014-2020”. European Commission, DG Research and Innovation, 2011 Hatzichronoglou, T. (1997), “Revision of the High-Technology Sector and Product Classification”, OECD Science, Technology and Industry Working Papers, 1997/02, OECD Publishing.

Innovation Union Competitiveness Report 2011, European Commission, DG Research and Innovation, 2011

ISIC Rev. 3: Technology Intensity Definition: Classification of Manufacturing Industries Into Categories Based On R&D Intensities. OECD Directorate for Science, Technology and Industry Economic Analysis and Statistics Division, 2011

Manfred Schmiemann. SMEs and Entrepreneurship in the EU. Statistics in Focus: Industry, Trade and Services, Eurostat, 2006. National Planning Policy Framework. Department for Communities and Local Government, 2012. Presentation “7th European Annual Symposium EU Funds 2012” by Jack Engwegen, DG Regional Policy, European Commission, 2012 Research and Innovation Strategies for Smart Specialisation. European Commission, DG Research and Innovation, 2011 Stiglitz, J., A. Sen et J.P. Fitoussi (2009), Rapport de la Commission sur la mesure des performances économiques et du progrès social.

Territorial Agenda of the European Union 2020: Towards an Inclusive, Smart and Sustainable Europe of Diverse Regions, agreed at the Informal Ministerial Meeting of Ministers responsible for Spatial Planning and Territorial Development on 19th May 2011

Инвестиране в бъдещето на Европа: Пети доклад за икономическо, социално и териториално сближаване, Европейска комисия, Люксембург: Офис за публикации на Европейския съюз, 2010 г. Междинен доклад за усвояването на средствата от Европейския Съюз в Република България за 2011 г. Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, 2011 г.

Презентация „Национална програма за реформи: Основни акценти и политики за периода 2012–2020 г.”, Съвет по европейските въпроси, 2012 г.

269

Презентация „Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство” (2007 – 2013). Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Дирекция “Европейски фонд за рибарство”, 2011 г.

Documents

ОБЕДИНЕНИЕ „РЕГИОНАЛНИ АНАЛИЗИ ЗА 2014+” & ocenka... · Несебър, Созопол, Приморско, Айтос; Общини от сегашните