www.oralo.bg

ЖИВОТНОВЪДСТВО8/2013

BG

1

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ,АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: animals21@mail.bgwww.oralo.bg

Главен редактор:Красимир ПетковРедактор:Петър КрасимировPR и реклама:Ст. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:Андриана Коцева, Симеон ПековРедколегия:Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев,Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска,Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков,Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков,Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеИзложенияТоп постиженията на френската генетика в животновъдството 2„На върха на животновъдството” – изложението където можем да видим как се прави животновъдство . . . . . . . . . . . . .6ПородиАвтохтоните породи овце на Западна България . . . . . . . .8Трето регионално изложение на аборигенни породи овце от Западна България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .13Доц. д-р Андрея Колев и аборигенните породи овце от Западна България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .15Дунавските коне – уникални и универсални . . . . . . . . . .17Пасища и ливадиЗащо трябва да торим ливадите и пасищата . . . . . . . . . .20Как да подобрим тревния състав на ерозиранителивади и пасища? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .21Усвояване и използване на площи заети с ровини и оврази 22Библиотека ЖивотновъдствоГоведовъдство, брой 14: Хранене на месодайните говеда . .23ЕкспертиНови статистически подходи в областта на млечното овцевъдство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .29Особености при размножаване на овцете . . . . . . . . . . .32Заплождането на шилетата на 7 – 8-месечна възраст е икономически изгодно . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .37Методи на синхронизация на еструса в козевъдството . . . .41Стимулиране на съзряването на полови продуктипри риби . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .43Икономически параметриАнализ на критичния обем на приходите във фермата. . . .45ВетеринариНамаляване на загубите от влошена заплодяемост в млечното говедовъдство чрез хормонални препарати . . . . . . . . . . .46

2

БРОЙ

8/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGИ

ЗЛОЖ

ЕНИ

Я

Топ постижениятана френската генетикав животновъдствотоКрасимир Пеков

От 2-ри до 4-ти октомври в Клермон-Феран, столицата на департамента Оверн, Централ-ния масив – планинска верига във Франция, се състоя 22-рото изложение за животновъдство „Соме-дьо л’елеваж”. На изло-жението, което има амбиции да се превърне в най-голямото по своя характер както във Фран-ция, така и в Европа, бяха пред-ставени най-разпространените породи във Франция – говеда: Салерс, Шароле, Лимузин, Об-рак, Симентал, Блонд д’Акитен, Монбелиард, Гасконско говедо, Абоданс и др. (общо 22 поро-ди), овце: Мутон Шароле, Ил дьо Франс, Тексел, Бизе и Шар-моаз (общо 26 породи), както и

прословутите френски впрегатни коне (общо 21 породи) – Кон-тоаз, Першерон и Ардене, Бре-тон, чиито внушителни габарити впечатляват дори и хората, кои-то ги отглеждат. На площ от 170 000 кв. м бяха

представени 2 000 животни за участие в конкурсите (1 300 го-веда, 400 овце и 300 коня). По-вече от 80 000 посетители, от които 3 000 международни от 71 страни, разгледаха продукти-те на 1250 изложители от всич-ки сектори, свързани с животно-въдството – генетичен материал, хранене на животните, хигиена и здравеопазване, доилна техни-ка и оборудване за млекопроиз-водството, услуги и оборудване

за животновъдството, строител-ство и поддържане на сгради, възобновяеми енергийни източ-ници, селскостопанска техника. И при говедата и при овцете

основно бяха застъпени месо-дайните породи.Като всяко изложение и тук

животните се подготвят като звезди от модния подиум, из-русяват им се или се оцветяват опашките, напръскват се с лак за коса, мият се с душове и се лакират копитата с черен лак – целта е да се вземе първата на-града. И още нещо, в хотелите в града изобилстват брошури и пътеводители със заглавия като „Пътят на сиренето” с маршру-ти до известни ферми, в които

3

може да си закупите директно от фермерите някое от извест-ните сирена с име „Нектар от...”При откриването, президентът

на изложението, г-н Роже Блан, даде пресконференция, на коя-то изложи целите, които си по-ставят организаторите, а именно да се представят постиженията на френското селско стопанство и по-специално на животновъд-ството, да се разяснява полити-ката на развитие в тези области

в Европа, където Франция е първа. За журналистите от почти цял свят той сподели: „Хиляда и триста милиарда евро са насо-чени към селското стопанство и затова е важно да знаем какво се случва в тази област”. По- нататък г-н Блан продължи, че при посещението на президента на Франция Франсоа Оланд е важно да има ясна стратегия, съгласувана между централно-то правителство и общините, в

които е засегнато животновъд-ството, за да се реши какво ще се прави в бъдеще, каква тряб-ва да бъде посоката на развитие на отрасъла.На въпрос за разликата между

различните райони – планински или равнинни и дали това опре-деля в коя област е най-развито стопанството, той подчерта важ-ността на напояването и на па-сищата, там където това е въз-можно. Например има разлика при напояването в страни като Англия, в страните от средизем-номорието и в страните от из-точна Европа – Русия, Украйна и България. Тук е мястото да се отбележи

мнението на предствавител на земеделска кооперация от ре-гиона, Жан Жала, който обясни различията в климатичните даде-ности между България и Фран-ция по чисто практически на-чин, но и много убедително – а именно, че Карпатите преграж-дат Централна Европа и влия-нието на Атлантическия океан и топлото течение Гълфстрийм

Бик от породата Шароле

президента на „Соме Дьо Л‘елеваж” Роже Блан

Крава-финалистка от породата Брюн

4

носят по-мек климат и по-голе-ми валежи в западната част на континента. Кои са по-удачните модели на

предприятия, с които да се за-почне инвестиране в областта на селскито стопанство – малки, средни и едри? На този въпрос г-н Роже Блан отговори, че в селското стопанство поради ха-рактера на производството са по-удачни малките структури, но естествено, няма всеобщо зна-чим модел. Тук, във Франция,

промишленоста „изяжда” всич-ко, което селското стопанство произвежда. Говорим за храни-телно-вкусовата промишленост, текстилна, преработвателна, които се захранват с материали от селското стопанство. Има ли във Франция „щаст-

ливи” фермери? Да има, и те са оптимисти и са били оптими-сти. Тук условията – и земята, и климата, и влажността са благо-приятни и това дава основания на фермерите да гледат напред

много оптимистично. Те следят в Интернет от какво има нужда, говорим не само в национален, но и в глобален аспект, провеж-дат свое проучване на нужди-те на пазара. В момента има 6 000 000 души, заети в селското стопанство и живеещи в общи-ните. Надяваме се да станат 9 000 000. Ние сме настроени да бъдем оптимисти за бъдещето. Дали е очаквал, по време на

визитата на Франсоа Оланд да има някакви протести от страна на фермерите. /смее се/ „Не мисля, че ще има някои недо-волен от политиката на прави-телството. Франция е известна със своята развита генетика в животновъдството.”Какво е мястото на породата

Салерс в световен мащаб и в Европа? „Мисля, че в Европа, в областта на животновъдство-то ние предлагаме най-доброто. Могат да се измерят данните на породите, не само при Салерс, но и при всички други на изло-жението. Може да се каже, че нашата цел е да станем евро-пейски Соме (SОММЕТ – конфе-ренция на най-високо равнище, но и Връх на планина). SOMMET e на 22 години и ние работим за бъдещето, това е нашият нов проект за бъдещето. Пак за нас журналистите беше

организирано посещение на ферма за крави от породата Салерс, предимно отглеждани за месо. Собственик е Тиери Шампе, който е администратор на Федерацията на породата Салерс, освен това е член на Камарата на търговците на Чер-вен салерс и акредитиран съдия на отглеждащите тази порода. Работи със съпругата си Мари-Клер Шампе. Фермата е осно-вана от неговия дядо през 1947г. Намира се на 480м надморска височина и има годишна нор-ма на валежи около 700мм. На площ от 200 хектара те отглеж-дат 100 глави добитък, от кои-то 40 млади телета и 15 млади майки. Площта е разпределена като на 30 хектара се засяват зърнени култури, а останалите

по време на изложението кравите се обслужват нормално: автоматично доене

Крава с бозаещо теленце от порада Салерс във фермата на Тиери Шарпе

5

което се хранят нашите крави, ядем и ние като салата”, и ни показва насаждения от рукола на територията на цялото паси-ще. Точно това е причината за честата смяна на секторите, за да не се унищожат /изкоренят/ точно тези насаждения. Телетата се раждат с тегло 50кг, а когато достигнат 350кг, се продават за реализация. Изкупуват ги пре-димно телеугоителни ферми от Италия където ги угояват до 500 – 550кг и ги продават на кла-ници за месо. Рандеманът е ви-сок около 55%-56%. Търсят се и нови възможности – пазари от кланици във Франция, с които да се обединят в кооператив.

170 хектара са пасища. От тях 127 хектара са висикопланински пасища и се използват от май до октомври.В миналото, три генерации от

семейството са били водени от традиционното за региона фер-мерство, докато през 2001г. из-бират системата за отглеждане на бозаещи телета до възрастта за отбиването им от майките. Храненето се състои от 2.9кг фураж на ден за майките и 1.9кг за мъжките. Намират паза-ри за продукцията си в чужбина – Италия, Алжир и други страни. Кризата ги принуждава да тър-сят и да излизат на нови пазари. Купуват бикове от Шотландия, Швейцария и др. Породата е характерна с това, че се храни с груби фуражи и слама. Кра-вите дават средно по 3 500кг мляко годишно, което също се използва за производство на си-рена. От декември до март се отглеждат в сграда, а през ос-таналото време са на свободна паша. Пасищата са разделени на сектори, които се редуват. Не се позволява стадото да пасе в един сектор повече от два дни. Г-жа Мари-Клер Шампе с гордост демонстрира – „това, с

6

БРОЙ

8/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGИ

ЗЛОЖ

ЕНИ

Я

„На върха на животновъдството” – изложението където можем да видим как се прави животновъдствоМила Александрова

МА: Откъде този голям успех?БД: „На върха на животновъдството“ е профе-сионално изложение, организирано от професио-налисти в животновъдството в Клермон Феран, столицата на една от най-големите животновъдни зони в Европа – Централния Масив. Това е сред-нопланинска пасищна зона където се отглеждат основно преживни животни: месодайни и млеч-ни говеда, овце и коне. Централният Масив е и първата европейска зона за производство на говеждо месо, родното място на първите светов-ни породи за месо Шароле, Лимузен, Салерс, Обрак и Блонд д‘ Акитен. Нашият регион е също и голям производител на мляко от по-натурални породи като Монбелиард, Абонданс, Симентал, Кафяво алпийско, а също и голям производител на сирена. Тук е и родното място на Лакон, най-добрата порода овце за мляко, на няколко ме-содайни породи овце и на тежкотоварните коне. „На върха на животновъдството” е витрината на постиженията на животновъдството ни. С повече от 2 000 животни от 70 породи в конкурсите и с 1250 изложители и посетители от 70 национал-ности, изложението е и среща на политиката в животновъдството с повече от 30 конференции по актуалните теми. Ясно Ви е, че при такова разнообразие и качество посетителите могат да намерят отговори на всички въпроси, които ги вълнуват. Смея да твърдя, че изложението ни е уникално в ЕС. МА: Кои са събитията на изложението 2013?БД: Освен традиционните конкурси, изданието

2013 организира националните конкурси на поро-дата Салерс с 420 животни в състезателната про-грама и на породата Монбелиард с 250 животни в конкурса. По отношение на овцете – ще прове-

дем националните конкурси на породите Ил дьо Франс и Бизе и интеррегионалните конкурси на Мутон Шароле, Тексел и Шармоаз. Конкурсите за коне, породите Першерон, Арденска, Комтоаз и Бреноска също Ви очакват. Ще имаме награди за технически иновации и

голямо участие на новите енергии – метанизация и др.За чуждестранните посетители имаме специална

Започнало преди 22 години, изложението„На върха на животновъдството” се налага като европейски лидер за професионалисти.Разговор с Беноа Дьолалоа, Изпълнителен директор

7

програма с посещения на ферми, мандри и една инсталация за биогаз. За първи път организираме „ден на месото” – специално за чуждестранните клиенти, дошли да купуват говеждо. Разширили сме международния клуб, тъй като очакваме се-риозен ръст на чуждестранните посетители.Президентът ни Франсоа Оланд ще открие из-

ложението. 2013г ще е рекордна година със 170 дка изложбена площ.МА: Какво предлагате на българските посети-

тели?БД: Организираме ВИП прием на нашите чуж-

дестранни гости. За тях входа ще е безплатен. Предлагаме им „Международния клуб”, където могат да работят, да си организират срещите с изложителите, да проверят пощата си в Интернет, да опитат местните специалитети. Ще имат на разположение преводачи – студенти. Каним Ви на международната ни вечер на 2 октомври от

18.45 часа където преди коктейла ще Ви предста-вим всички наши породи. И накрая – голямото предимство на изложението ни е, че се намира в най-голямата животновъдна зона и че можем да предложим посещения на ферми. Програмата е от 25 безплатни посещения от по половин ден, придружени от експерт и преводачи. Можете да видите на място всички породи овце, коне, гове-да, кланици, мандри, угоителни стопанства, био-газ. Необходимо е да се запишете предварително на интернет-сайта ни. МА: Какво е Вашето послание към професио-

налистите от България?БД: Ако сте професионалист и ако имате ин-

вестиционен проект, „Върхът на животновъдство-то“ може да Ви донесе всички възможни отговори в смисъл на идеи, оборудване, машини, сервиз и генетика. Какъвто и да е обектът на интереса Ви, ще намерите отговор.

снимки от изложението SOMMET DE L’ELEVAGE

през 2012, участници и победители в някои от дисциплините – на

снимката горе категория Horses 2012, на

снимката долу победител категория Dairy cattle

2012

8

БРОЙ

8/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

РОДИ

проф. Десемир Неделчев

Автохтоните породи овце на Западна България

От векове агроекологичните условия на Западна България са предразполагали развитието на животновъдството. Района се характеризира с множество пла-нини като: Малашевска, Руен, Люлин, Вискяр, Витоша, Верила, като най-висока от тях е Запад-на Стара планина. Между тези планини са включени редица високи полета със сравнително ограничени възможности за зе-меделие. В тези райони обаче сумата на валежите превъзхожда тази в другите райони на стра-ната, в следствие на което ли-вадите и пасищата са с богат тревен състав и по дълъг период на използване. С право стопа-ните се гордеят, че са добри животновъди – „стокари”. В ми-налото почти всяко семейство е имало определен брой овце, които са задоволявали нужди-те на семейството от облекло, месо и млечни продукти – си-рене и кашкавал. Широко е било разпространено и егреч-ното торене на нивите, които са с бедни на хумус почви. Това предполага и ориентирането на животните към тип за комбини-рано използване за месо, мляко и вълна. Килимарството е било също традиционен отрасъл, под-помагащ оцеляването на семей-ствата. Поради неголемият брой на овцете в едно стопанство и ограничената площ на пасища-та, масова е била практиката, която съществува и до днес, ов-цете да се пасат в сборни ста-да, а млякото да се разпределя между стопаните на базата на периодични контроли. Голяма гордост за стопаните е надоя-

ването на по-голямо количество мляко от овцете на определен стопанин. От такива овце са ос-тавяни мъжки и женски агнета за разплод.В най-общи линии овцете от

този район са близки по фено-тип и няма рязка граница между оформилите се отделни попула-ции, като те плавно се преливат от една в друга. Тази тенденция се засили особено много през последните години с нараснали-те възможности за транспорт и комуникации.По-подробни описания за раз-

въжданите овце в тази част на страната от началото на миналия век намираме в трудовете на Тодор Савов, Иван Танев, Петър Вълчев и други, като автори-те не се ангажират с породно определение и ги описват като овце отглеждани например в ра-йона на Радомир, Брезник, Со-фийско, Репляна и т.н., като ги отнасят като разновидности на древната порода Цакел или на кръстоски между породите Ца-кел и Цигай. Едва през послед-ните 15 – 20 години във връзка с насоките и препоръките дадени от FAO, местните овце, отглеж-дани в Западна България са ди-ференцирани в четири породи: Западностаропланинска, Софий-ска (Елин Пелинска), Брезниш-ка и Реплянска. Тъй като те са застрашени от изчезване, с цел запазването им са разработени развъдни програми за „консер-вирането” им с техните уникал-ни качества за приспособимост към района и резистентност към различни заболявания. С първи-те три породи работи развъдна-

та асоциация за Западна Бълга-рия, базирана в Костинброд, а с последната – СНЦ „ОРАПОБ” в Калофер.Вече трета поредна година ста-

на традиция Асоциацията за За-падна България да провежда ре-гионални изложби за отделните породи, на които се представят животни от всички категории. Това позволява на овцевъдите да сверяват своите виждания за типът на животните, да разменят развъден материал и да споде-лят опит.

Западностаропланинската по-рода е една от най-активно про-учваните местни породи у нас през последните 40 години. Тя е възприемана в миналото като основна порода за Западна Бъл-гария и е позната и под наи-менованието „Софийска местна овца”. Танев и сътр. в средата на миналия век определят два типа на тази овца. Първият тип е с по-затворено руно и срав-нително еднородна вълна. От тази вълна някога са изработва-ни прочутите чипровски и пи-ротски килими. Популацията се определя като трансгранична, като в пределите на Сърбия тя е известна като Пиротска овца. В момента животни от тази по-рода се отглеждат в района на Берковица, Планинските села на Врачанско, Софийско, Перниш-ко и Радомирско. Това са живот-ни, определени като такива за високите полета. От планинския тип животни обаче са останали само единични екземпляри. Те са по-дребни, с по-компактно тяло отворено руно, с косичест

9

Изложение Брезник:снимката горе – Венцислав Евгениев от с. Лесковец с наградените животни; снимката долу – Мартин Йорданов от с. Завала;снимката в дясно – награденото мъжко шиле на Мартин Йорданов от с. Завала.

10

строеж. Запазването им обаче е критично поради недостатъчен брой типични мъжки екземпля-ри.Главата на овцете е с права

профилна линия, обрасла с въл-на до очната линия. Мъжките животни обикновено са рогати със спирално навити, но не мно-го дебели рога. Напоследък се предпочитат безрогите животни. Женските са предимно безроги. Съществува мнението, че рога-тите женски и тези с къси уши (чипи) са по-млечни, което не е научно доказано. Предпочитани са ваклите овце (с черни петна около очите) ноздрите и крака-

та. Срещат се и с рижаво кафя-ви петна по лицето или червени такива. Тялото е с призматич-на форма, леко продълговато. Опашката е зарунена и достига малко под скакателните стави. Краката са добре поставени със здрави копита. Коремът е по-крит с рунна вълна. Костната система е плътна и здрава. 7–8 процента от животните са с гру-ба смесена вълна. Преобладават тези с местна подобрена вълна в границите 44 – 50-о качество по Брат Форт. (таб. 1)

Брезнишка порода. Животните от тази порода се отглеждат при

малко по-добри фуражни усло-вия в селищата около град Бре-зник. По тип тя стои най-близко до Западностаропланинската и до скоро се определяше като неин подтип. И при тази поро-да преобладават ваклите живот-ни, но при около 30% от тях отсъства пигментация на гор-ната част на носното огледало или въобще липсва такава. Тук по-често се срещат животни с леко изпъкнала профилна линия, а на лицето – покрити с блес-тящи покривни косми. При ня-кои от животните конституцията е по нежна, което е свързано вероятно и с малко по-висока-та им млечност в сравнение със ЗСП. В момента популацията е в процес на диференциация и типизация, предимно с избор на подходящи мъжки разплодници.

Софийска (Елин Пелинска) овца. Тази порода първоначално е от-глеждана само в района на Елин Пелин, но поради високото є живо тегло и добрите є продук-тивни показатели, тя прекрачва границите на традиционния си

Таблица 1:

Продуктивни показатели количество

Средно живо тегло кочове 70–80кг

овце-майки 40–55кг

Среден настриг непрана вълна кочове 4–5кг

овце-майки 2,5–3кг

Дължина на вълната 10–18см

Средна млечност За лактация 60–95л

За доен период 40–55л

Плодовитост 120–135%

Награди от изложениетов гр. Брезник, 31.08.–01.09.2013г

БРЕЗНИШКА ПОРОДА ОВЦЕ

КОЧОВЕ1. Венцислав Евгениев – с. Лесковец

2. Маленко Симов – с. ГълъбовциДЗВИЗДАЦИ

1. Венцислав Евгениев – с. Лесковец2. Маленко Симов – с. Гълъбовци

МЪЖКИ ШИЛЕТА1. Маленко Симов – с. Гълъбовци2. Мартин Йорданов – с. Завала3. Борислав Василев – с. Конска

ЖЕНСКИ ШИЛЕТА1. Маленко Симов – с. Гълъбовци

2. Венцислав Евгениев – с. Лесковец3. Мартин Йорданов с. Завала

ОВЦЕ-МАЙКИ1. Венцислав Евгениев – с. Лесковец

2. Маленко Симов – с. ГълъбовциДЗВИЗКИ

1. Маленко Симов – с. Гълъбовци2. Венцислав Евгениев – с. Лесковец

3. Величко Сашов – с. Филиповци

11

Награди от изложениетов гр. Сливница, 14.09.–15.09.2013г ЗАПАДНОСТАРОПЛАНИНСКАПОРОДА ОВЦЕ

КОЧОВЕ1. Цветомир Христов - Етрополе2. Маргарита Тодорова – с. Рашково3. Искрен Йорданов – с. РадуловциДЗВИЗДАЦИ 1. Цветомир Христов – Етрополе2. Маргарита Тодорова – с. РашкоМЪЖКИ ШИЛЕТА1. Цветомир Христов – Етрополе2. Няма3. Искрен Йорданов – с. РадуловциОВЦЕ-МАЙКИ1. Искрен Йорданов – с. Радуловци2. Маргарита Тодорова – с. Рашково3. Лазар Диров – с. Манастирска рекаДЗВИЗКИ1. Цветомир Христов – Етрополе2. Лазар Диров – с. Манастирска

река3. Искрен Йорданов – с. РадуловциШИЛЕТА1. Цветомир Христов – Етрополе2. Маргарита Тодорова – с. Рашково3. Искрен Йорданов – с. Радуловци

Изложение Сливницаснимката горе – наградения коч на Цветомир Христов от Етрополе; снимката долу – наградената овца майка на Искрен Йорданов от с. Радуловци.

Изложение Горна Малинаснимка горе вдясно – наградените овце майки на Петър Якимов от с. Априлово.снимка долу вдясно – Димитринка Микова с част от наградите.

12

КОЧОВЕ1. Димитринка Микова – с. Чеканчево

2. Петър Якимов – с. Априлово

ДВИЗДАЦИ1. Петър Якимов – с. Априлово

2. Йорданка Струменова – с. Бяга3. Стефан Стоименов – с. Бегуновци

МЪЖКИ ШИЛЕТА1. Неделчо Топалов – с. Горна Малина2. Валери Стефанов – с. Панчарево

3. Димитринка Микова – с. Чеканчево

ЖЕНСКИ ШИЛЕТА1. Валери Стефанов – с. Панчарево

2. Неделчо Топалов – с. Горна Малина3. Йорданка Струменова и

Димитринка Микова

ОВЦЕ-МАЙКИ1. Петър Якимов – с. Априлово

2. Димитринка Микова – с. Чеканчево3. Йорданка Струменова – с. Бяга

ДЗВИЗКИ1. Стефан Стоименов – с. Бегуновци

2. Георги Иванов – с. Осиковица3. Петър Якимов – с. Априлово

Оценяваща комисия по развъдни групи на всички изложения: проф. Десимир Неделчев; проф. Николай Николай Тодоров; доц. д-р Андрея Колев. Във всяка комисия е участвал по един от най-добрите стопани.

Награди от изложението в Община Горна Малина, 19.09. – 20.09.2013гСОФИЙСКА (ЕЛИНПЕЛИНСКА) ПОРОДА ОВЦЕ

13

БРОЙ 8/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИ

Станислава Пекова

Трето регионално изложениена аборигенни породи овце

от Западна България

ареал и стада от тази порода могат да се срещнат Ботевград-ско, Пазарджишко, Пловдив-ско, Кюстендилско и т.н. Тодор Савов смята, че в основата на тази порода стоят местни со-фийски овце и такива с висока млечност, закупени от района на Брезник. Между население-то битува и мнението, че при създаването є са участвали и импортни кочове докарани по Дунава, за което няма запазена достоверна информация. Дейст-вително в Германия има сходна по тип порода, наречена в пре-

вод на български – очиларка. Доколко са верни тези предпо-ложения може само да бъде до-казано с тъйжеланите от всички нас генетични тестове.Овцете от тази порода са

сравнително едри с продългова-то тяло и тесни гърди. Един тип, който се приближава до овцете за мляко. Главата е с прав или леко изпъкнал профил. Ушите и около очите са интензивно чер-но оцветени, като напоследък се предпочитат такива, при които околоочните петна се допират на линията на темето. На гърди-

Таблица 2:

Продуктивни показатели количество

Средно живо тегло кочове 90–115кг

овце-майки 60–75кг

Среден настриг непрана вълна кочове 4–5кг

овце-майки 2,5–3кг

Дължина на вълната 10–12см

Средна млечност За лактация 120–180л

За доен период 80–120л

Плодовитост 130–140%

те и към бута се допускат пиг-ментни петна. Основната част от руното е непигментирана. При някои от животните пред-ната част на гърдите и коремът са покрити с покривни косми. По краката също се наблюдават цветни петна. Костната система и копитата са здрави. Предпо-читани са безрогите кочове, но има и рогати, но не с масивни рога. Вълната е еднородна, но 54-8% от животните са със сме-сена такава. Основните продук-тивни показатели на породата са показани в таб.2.

На пазара за селскостопанси животни в гр. Кос-тинброд се проведе традиционното изложение по животновъдство. Съорганизатори на проява-та бяха Развъдна асоцияциация на аборигенни породи овце от Западна България, Институт по животновъдни науки и разбира се Община Кос-тинброд.„Животновъдството е значим отрасъл на селското

стопанство в България. То няма сезонен харак-тер, но е силно зависимо от растениевъдство-то, подсигуряващо храненето на животните.“ С тези думи започна своето приветствие г-жа Светла Харалампиева, главен експерт в „Образование и здравеопазване”, Община Костинброд. – Приори-

тетното развитие на животновъдството се налага от обективни обстоятелства: Животновъдството е основен източник за изхранването на човека, жи-вотинските продукти могат и намират ефективна реализация на европейския и на световния пазар, страната ни е една от най-богатите на биологично разнообразие държави в Европа и в комбинация с плодородието на почвите и чистотата на во-дите, животновъдството ни може да се включи в биопроизводството.” Госпожа Харалампиева не скри амбициозните намерения – всяка година това изложение да се провежда в гр. Костинброд при съвместната работа на РАПОЗБ, общината и Институт по животновъдни науки.

14

Председателят на Асоциацията, доц. д-р Андрея Колев поздрави изложители и гости и поднесе награди на отличилите се стопани с най-добри животни по развъдни групи, както следва:Симбиозата между наука и производство в бран-

ша беше демонстрирана и от участието в това изложение на Института по животновъдни науки, гр Костинброд. Доц. Д-р Мая Игнатова, неговият и.д. директор, с много топли думи представи ко-лоритните участници – стопани със своите коне,

кози, овце и работни кучета и им връчи гра-моти, поощряващи усилията на животновъдите. Наградените от нея бяха: Младен Страхилов – за Българска бяла млечна коза, Тотенбургска коза, Калоферска коза и Англонубийска коза; Васил Александров – за Маришка вакла овца; Миро-слав Найденов /атракцията на изложението/ – за тежковози с кон Демон, кобили Таня и Галя, как-то и Ирина Йорданова, Георги Николов, Найден Живков, Димитър Рангелов и други.

ЗА СОФИЙСКА(ЕЛИНПЕЛИНСКА) ПОРОДА ОВЦЕ:1. 1-во място – Петър Якимов,

с Априловци2. 2-ро място – Валери Димитров, с. Панчарево3. 3-то място – Димитрина

Микова, Чеканчево

ЗА ЗАПАДНОСТАРОПЛАНИНСКА ПОРОДА ОВЦЕ:1. 1-во място –

Агрокомплекс, с. Рашково, Маргарита Тодорова

2. 2-ро място – Цветомир Христов, гр. Етрополе

3. 3-то място – Искрен Йор-данов, с. Радуловци

ЗА БРЕЗНИШКА ПОРОДА ОВЦЕ:1. 1-во място – „Нюгрейн”

АД, Маленко Симов, с. Гълабовци

2. 2-ро място – Венцислав Евгениев, с. Лесковец

3. 3-то място – Мартин Григоров, с. Завала

Награди от изложениетов гр. Костинброд,27.09. – 28.09.2013г

15

БРОЙ 8/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИДоц. д-р Андрея Колев

и аборигенните породи овцеот Западна България

Разговора води Станислава Пекова

Доц. д-р Андрея Колев е за-вършил висшето си образование във ВССИ „Георги Димитров” в София, специалност „Зоотехни-ка”. Веднага след защитата на дипломната си работа постъпва

като участъков зоотехник в ТКЗС, с. Дунавци. През 1970г печели конкурс за задочна аспирантура в катедра „Акушерство и изкуст-вено осеменяване” на Зоотехни-ческия факултет към ВССИ с

ръководител акад. Кирил Бра-танов. Темата по която работи е „Заплождане на 13- 14-месеч-ни шилета в анестрален сезон”. Включен е в колектив, работещ по проблемите на итензифика-

16

ция на размножителния процес в овцевъдството, отново с ръко-водител акад. Кирил Братанов. През 1974г защитава доктуран-тура, но мечтата му е да се на-сочи към внедряване научните постижения на животновъдната наука в производството. Мисли, че през тринадесетте години, работейки в производството, донякъде е успял, но не доста-тъчно удовлетворен от постигна-тото. Решава и се явява на кон-курс, обявен от КОС Видин за научен сътрудник. Там отговаря за новите технологии в млечното овцевъдство до 1984г. Ново на-чало бележи работата му в Ин-ститута по животновъдни науки, гр. Костинброд, където завежда секция „Биология и биотехника на репродукцията”. След пен-сионирането си доц. Колев не спира да работи и през 2009г вече е председател на сдру-жение „Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от За-падна България”. Стадата, на-следени от ИАСРЖ, включват Елинпелинска, Западностаро-планинска и Брезнишка породи овце, застрашени от изчезване, с които и до днес Андрея Колев извършва своята селекционна и развъдна работа.СП: Доц. Колев, всички знаем

колко е трудно възраждането на овцевъдството в България, ако имахте възможност, как-

ви въпроси за решаване бихте поставили пред компетентните органи за овцевъдството?АК: Основният въпрос, който

неотменно трябва да стои пред компетентните органи е възраж-дането на овцевъдството, което да стане държавна политика, провеждана от всяко правител-ство без значение от неговия цвят. Във връзка с това е небхо-димо държавата да създаде ус-ловия за икономическа мотива-ция при отглеждане на овце, за да се ангажират повече, вклю-чително и млади хора. Много е важно да отпаднат или да бъ-дат сведени до минимум бю-рократичните пречки в инсти-туциите, отговорящи за сектора „Овцевъдство”. Бих предложил да се ползват от субсидии от всички, независимо от бройка-та овце, които отглеждат, осо-бено за породите, застрашени от изчезване. За да има успехи в овцевъдството, необходимо е стимулиране производството на мъжки разплодни животни чрез допълнително финансиране.СП: Бихте ли споделили, през

какви трудности преминахте, за да стигнете до резултатите, които се видяха на третото ре-гионално изложение на абори-генни породи овце.АК: Ако трябва да говоря за

трудностите, които ние от Асо-циацията срещнахме и преодо-

ляхме, трябва да кажа, че бяха много и главно от субективен характер. Ще посоча един фра-пиращ случай. На локалните, общински изложения някои ветеринарни лекари пропускат своевременно в компютъра си да прехвърлят броя овце от из-ложбата обратно във фермата, изпускат референтната дата за държавни доплащания и така овцевъди – изложители, бяха наказани без вина и не полу-чиха субсидии от 2000 до 6000 лв. Питам се, защо за грешката на други, поради нехайство или некомпетентност да плащат, да бъдат санкционирани произво-дителите, които с толкова енту-сиазъм, постоянство и удоволст-вие обгрижват животните. Има едно неписано правило – всеки да си плаща за грешките. Когато контролиращите органи хвърлят вината само и единствено вър-ху земеделския производител, то това е „геноцид”, не е мотиви-ращо такова отношение и ня-кои овцевъди дори се отказват.Независимо от големите труд-

ности на регионалното изложе-ние успяхме да покажем най-типичните животни от трите породи. Надявам се, че инте-ресът към породите, застрашени от изчезване, ще продължи да бъде голям и въпреки тежкото положение броят на овцете да се увеличава.СП: И така... какви са Вашите

прогнози, има ли бъдеще ов-цевъдството у нас?АК: В продължение на три го-

дини ние от Асоциацията поло-жихме неимоверни усилия в нашето направление. Според нас работата по възстановяване на овцевъдството трябва да за-почне от местната власт – кмет-ствата и общините. Те са най-близо до фермерите и затова развъдните организации трябва да изграждат много тясно и до-бро взаимодействие. Приетата стратегия за развитие на овце-въдството, ако бъде съчетана с разписани ясни правила, може да се превърне в държавна по-литика...

17

БРОЙ 8/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИ

Ас. д-р Петър СтамберовЛесотехнически университет, гр. София

Дунавските коне– уникални и универсални

Като изключим Източнобългарският кон, който без съмнение е перла в короната на коневъдство-то и конния спорт в България и каракачанските кончета като автохтонна порода, почти не разпо-лагаме с много голям избор откъм породи коне, ползващи се с универсални качества, т.е. както да се използват за езда, така и да са подходящи за селскостопанска работа, да имат спокоен темпе-рамент и да са непретенциозни откъм условията на отглеждане.Точно такава характеристика може да се даде на Дунавската порода коне.Тя е създадена в бившия конезавод край гр.

Плевен чрез чистопородно развъждане на Нониус (унгарска порода коне), поглъщателно и отчас-ти възпроизводително кръстосване.Участвали са и местни полукръвни породи, англо-арабски, риси-сти и липицански коне, но като цяло породата е типичен представител на породата Нониус, само че от по-лек тип. Докато тежките унгарски коне са с големи размери, ръст до 170см и по-изпък-нал профил на главата, то дунавците са по-малки и понякога, особено в по-млада възраст,заради масивната си шия и добре очертаните ганаши наподобяват на липицански коне, като цветът на косъма е черен или кафяв, за разлика от Липи-цанската порода, чийто цвят на възрастните ин-дивиди е сив. Но като цяло, повечето дунавски коне, и то най-вече жребците, са с по-груби форми и профил на главата, характерен за лекият тип нониуси. И точно заради това се наблюдава силно изразен полов диморфизъм между мъжките и женските представители на породата. (табл.1)

Живата маса на дунавските коне варира от 500 до 600кг. От данните се забелязва една характер-на особеност за породата, а тя е, че дължината на тялото превишава със 7-8см височината при холката. Това също е типичен породен белег за дунавските коне. Като прибавим овалната правил-на и добре замускулена крупа с дължина около 60см и почти толкова широка поясница, може да смятаме, че тази порода има предпоставки за много добри репродуктивни качества. Цветът на косъма най-често е черен, кестеняв и по-рядко алест.Кратки исторически данниПородата Дунавски кон е призната през 1951г с

постановление на Министерски съвет, като са се обособили няколко региона, в които тя е била основна. Такива са били Видински, Монтански, Лом, Белоградчик, Луковит, Бяла Слатина, Свищов и др. Но също и в Южна България, а именно Стара и Нова Загора,Асеновград, Хасково и Хар-манли. В наши дни ареалът на разпространение е все по-голям, но като цяло породата е загубила доста голяма част от популацията, а оттам и ге-нофонда си. В бившия плевенски конезавод са кръстосвани успешно дунавски и коне от порода-ра Руски рисак, с цел да се увеличи ръстът и да се облагородят телесните форми. Успешни кръс-тоски са осъществени с чистокръвни английски и хановерски жребци. Множеството изпитания за работоспособност на дунавските коне са показа-ли отлични резултати. Жребци от тази порода при изпитание за впряг са изминали разстояние от 12км за по-малко от 90мин. с товар, тежащ близо 3000кг. А жребецът Тархан, също от плевенския завод, който бил използван много години като разплодник, успял да потегли с товар тежащ над 12 000кг.Положителни качества на Дунавският кон от

ветеринарномедицински аспект:Това е порода от т.нар. „дихателен тип консти-

туция“. Този кон има добре развити и чувствител-ни органи, спокоен темперамент и сравнително добри алюри, което му позволява да се използва

Стопански и морфологични характеристики на породата

Таблица 1: Мерки и индекси при жребци и кобили от Дунавската порода:

Характеристики жребци кобили

Височина при холката 162,5–165см 160–162см

Дължина на тялото 170–171см 168–169см

Обиколка на свирката 21,5–21,9см 21–21,2см

Дължина на главата 63,5–63,7см 60,5см

Ширина на челото 23,5–23,7см 21–21,5см

18

при различни условия на работа.Сравнително устойчив е на заболявания на гор-

ните дихателни пътища, което се дължи и на участвалите местни породи в селекцията на по-

снимки от Националното изложение на коне от породата Дунавски кон, 2012г, гр. Банкя, Национален Хиподрум

родата.Изключителни репродуктивни способности, дъл-

жащи се на морфологичните особености на по-родата, а именно на широкия таз, правилната и

19

заоблена крупа, което предполага минимум рис-ковани раждания и позволява износването на по-големи плодове. Не случайно са кръстосвани с рисаци и хановерски жребци, а дори и с някои тежковозни породи като руски, арденски и др. Към това трябва да прибавим и силно развитата млечна жлеза, осигуряваща интензивен растеж на новороденото конче заради голямото количество коластра, която е източник на така ценните иму-ноглобулини.Поради разнообразието от породи, взели учас-

тие в създаването на Дунавския кон е почти из-ключено да се наблюдава при тях комбиниран имунодифицит (наследствено автозомно реце-сивно заболяване), характерно за чистокръвните арабски коне. Ето защо кобилите можат да бъдат използвани като „дойки” за осиротели кончета с такъв проблем. Излишната коластра може да се криоконсервира (съхранение при ултраниски тем-ператури) и да се съхранява в т.нар. „коластрени банки“, популярни в страните със силно развита икономика.Дунавските коне са сред породите-дълголетни-

ци и може да се срещнат над тридестгодиш-ни индивиди в сравнително добро функционално състояние.Т ова се дължи на много добрия диха-телен и сърдечносъдов капацитет. Те имат висока степен на потене и по този начин си осигуряват правилна терморегулация спрямо рязко изменя-щите се климатични условия.Тъмният пигмент на

кожата също им осигурява защита срещу фото-сензибилизиращи растения, а и при тях прак-тически не се среща меланомът, характерен за сивите възрастни коне от други породи.Непретенциозни по отношение на храненето,

дунавците оползотворяват много добре предоста-вените им пасбища. Обаче са лакоми и това по-някога води до негативи като колични заболява-ния – обстипации, остро разширение на стомаха, ламинити в резултат от преяждане с въглехидрати, както и възможно приемане с пашата на отровни растенния като хвощове, папрати и др.Често имат проблеми с паразитни болести, най-

вече гастрофилоза, стронгилоидоза и оксиуратоза, но това е характерно за повечето породи коне.По отношение на инфекциозните болести са по-

устойчиви на вирусни болести, (това обаче не озвачава, че не трябва да се ваксинират по ука-заните годишни схеми за имунизация). Повече са чувствителни към вторичните бактериални ин-фекции, които може да са резултат от латентно (скрито) протекло преди това вирусно заболяване. Чувствителни са и по отношение на почвени ин-фекции. Особено това важи за тетануса, чийто причинител (Cl.tetani) е явно сапрофитен обита-тел във фекалиите на тази порода и има доста съобщения за Дунавски коне, заболели от тази инфекциозна болест. Същото може да се каже и за аборти, настъпили вследствие инфекциозни метрити при кобилите.

20

БРОЙ

8/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЛИ

ВАДИ

И П

АСИ

ЩА

Защо трябва да торим ливадите и пасищата

Непрекъснатият растеж на тревите от ранна пролет до късна есен обуславя

голямата им потребност от азот, фосфор, калий и други микро-елементи. Необходимостта за развитието на естествения тре-востой от хранителни вещества расте при многократното им ко-сене.В 100гр сено се съдържа сред-

но по 1,5-2,0кг азот и калиев окис и 0,4-0,5кг двуфосфорен петоокис. В суха маса от треви от пасища се намират 2,5-3кга-зот и калиев окис и 0,6-0,7кг двуфосфорен петоокис в %, а при обилно торене на високо продуктивни пасища по 3,0-3,5кг азот и калиев окис и 0,8-1,0кг двуфосфорен петоокис.Освен основните хранител-

ни вещества, тревите съдържат (в % сухо вещество) Ca - 0,7-0,8, Mg - 0,2-0,3, S - 0,2-0,5, Na - 0,08-0,2, Mn - 0,1-0,14, Fe - 0,08-0,1, Al - 0,1-0,15, а също и микроелементите - Cu, Mo, Co, B.

Защо трябва да се торятливадите и пасищата?Тревата от пасищата, която е торена, няма равна на себе си по своята пълноценност и хра-нителни стойности за животните и човека. За повечето ливади азотното торене има решаващо значение за повишаване добива от треви.

При естествени ливади и паси-ща с добър ботанически състав (незаплевени) чрез механизира-но внасяне на торове и при-биране на реколтата при сис-темно торене, може рязко да се повиши добива от треви. На естествените ливади действие-то на торенето с годините се повишава в резултат на смяна на ботаническия състав на тре-вите, отпадане на плевелите и увеличаване съдържанието в тях на ценни и продуктивни видове растения.

Форми на минерално торенеЗа подобряване добива от ли-вади и пасища могат да се из-ползват всички форми на азот-но торене, особено NH4NO3 (амониева селитра), CH4N2O (карбамид) и други амонячни и нитратни торове. Може да се използва и течно азотно торе-не, което се внася на дълбочина 10-12см и се заравя.От фосфорното торене су-

перфосфата дава добър добив. На ливади с канелени почви, на торфени и низинни ливади може да се използва фосфорно брашно, или смес със супер-фосфат.Ливадите се състоят от различ-

ни растения с нееднаква не-обходимост от торене. Затова смесените треви реагират добре на различни форми на торене. При житните и житно-подобни

ливади с недостиг в почвата на калий се използват KCl (калиев хлорид).

Дози, срокове и методина внасянена минералните торовеНа ливади, фосфорното и кали-евото торене е 30-40кг/ха. Фо-сфорното и калиевото торене на сенокос се внася през пролетта или есента. Азотното торене се внася есента при един откос. За пасищата фосфорното торене се внася на един прием проле-тта, лятото или есента. Калиево-то торене в неголеми дози – 40-60кг/ха се внася на един прием заедно с фосфорното торене. Азотното торене в дози 30-40кг/ха се внася на един прием след първото окосяване. Най-добре се развиват ливад-

ните треви при pH – 5,5-7,0. От слабо кисела реакция на почва-та се нуждаят бобовите култури. Тревите от ливадите и паси-

щата се състоят от различни растителни видове и семейства – житни, бобови, сложноцвет-ни, лютикови и др. Бобовите и житните треви използват различ-ни източници на азот: бобовите живеят за сметка на грудкови-те бактерии, житните използват минералните форми на азот от почвата и торенето. В зависи-мост от използваните торове се променя ботаническият състав на тревите.

21

БРОЙ 8/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЛИ

ВАДИ И

ПАСИЩ

А

Доц. д-р Енчо МянушевИПАЗР”Н.Пушкаров”

Как да подобрим тревния състав на ерозираните ливади

и пасища?

През последните няколко години в страните с развити тревостои намери практическо приложе-ние новата технология за бързо подобряване на тревния състав на ерозираните ливади и пасища чрез директното им подсяване с културни бобови и житни ливадни треви и смеси.Основната предпоставка за утвърждаването на

тази технология е биологичната особеност на по-вечето ливадни треви добре да се развиват на почви с уплътнен „А” хоризонт (до 10-20см). Досега прилаганите начини на подсяване чрез

разхвърляне на тревните смески на повърхността на ерозираните ливади и пасища дадоха слаб ре-зултат. Причините са две – семената не намират благоприятни условия за покълване и поникване поради по-малкия обем почва или ако поникнат, скоро загиват от голямата конкуренция на треви-те от стария чим. При предложената технология тези недостатъци са избегнати с използването на сеялка тип „Джон Диър” 1500 и 1550. Интересно-то при тези сеялки е, че едновременно извърш-ват обработка на почвата и засяват посредством специални режещи дискове, монтирани към се-ялката. Те отварят браздички на дълбочина 2см без предварителна обработка на чима. Същите апарати подават семената към ботушите, които копират отворените бразди. Сеялките са снабде-ни с апарат за пръскане с хербициди на ленти и слято. При подсяване на естествени и изкуствени тревостои със силно деградирана тревна покрив-ка и ниско покритие на почвата, използването на хербициди не се извършва.Съществен елемент на технологията е правил-

ният подбор на тревните видове за подсяване. В повечето европейски страни с повече валежи и умерени температури през годината, естествените тревостои са формирани от ценни житни ливадни треви, като пасищен райграс, ливадна метлица, ежова главица и др. Подсяването на ерозираните ливади и пасища се извършва с подходящи бо-бови видове, като бяла и черна детелина. Целта е да се повиши качеството на тревната биомаса чрез увеличаване на протеиновото є съдържание.

Директното подсяване се прави предимно на наклонени терени, където основната обработка е приложима и се проявява големият противоерози-онен ефект, дължащ се на съществено подобря-ване на покритието на почвата. За директно подсяване трябва да се подбират

силно ерозирани и деградирани, с малка тревна растителност ливади и пасища. По-голямо вни-мание фермерите трябва да обърнат на пасища-та, където при нерегулирана паша на животните ценните видове са подтиснати или липсват. Под-сяването на тези площи трябва да се извършва не само с бобови, но и с житни ливадни треви, които по-добре понасят стъпкването и са с по-голяма дълготрайност.За предпланинските райони на нашата страна с

валежи около и над 600л/м2 са подходящи ежо-ва главица, червена власатка и ливадна метлица. През първите две години на използване, 25% може да се отреди и на пасищния райграс. Ос-новно изискване е от житните ливадни треви да има представители на видове от групата на късно-коренищните (ливадна метлица, червена власатка и др.).Голямо е значението на бобовите тревни видо-

ве за директна сеитба. За условията на нашата страна, при сухи години, за по-тежки почви, за терени с по-високо ниво на подпочвените води, за райони с по-ниски температури през зимата, за почви с по-ниско pH и др. те са универсални. Най-добър в това отношение е звезданът, той може да се използва за пасищно, сенокосно или комбинирано използване.Друга бобова култура за ливади с деградирал

тревостой е червената детелина, която може да се използва и при подобряване на естествените пасища. Основно условие за успеха от подся-ването є е районът да е осигурен с валежи, равномерно разпределени през годината и тем-пературите да не са високи. Такива са западните райони на страната и северните склонове на Ста-ра планина. В тези райони може да се използва и бялата детелина.

22

БРОЙ

8/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЛИ

ВАДИ

И П

АСИ

ЩА

Усвояване и използване на площи заети с ровини и овразиДоц. д-р Енчо Мянушев

Там, където се извършва директно подсяване на ерозирани ливади и пасища, трябва да се обър-не внимание на торенето. Азотните торове да се използват и в случаите на подсяване с бобови треви, с норма на торене, между 10-12кг/дка азот. Почвите в планинските райони са бедни на фосфор и калий, и за това трябва да се внасят най-малко 6-8кг/дка.

Важно правило за поддържане на подсетите пло-щи е начинът на използването им. При пролетно подсяване е правилно площта да не се използва за паша. През следващите години задължително трябва да се прилага парцелна паша. По този начин се създават условия за по-голяма дългот-райност за културните тревостои и икономически по-изгодното им използване.

Голяма част от наклонените и обработваеми земи в нашата страна са разпокъсани от рови-ни и оврази.Този проблем особено много

се задълбочи след връщането на земите на техните собственици, тъй като тези площи останаха извън плановете за земеразде-ляне и в момента са пустеещи.Наличието на ровини и оврази

в обработваемите земи на фер-мерите създава затруднения при механизираната обработка, на-малява общата площ и лишава стопанските култури от необхо-димата влага. При извършване на терасиране, тези теренни форми са сериозна пречка за изграждането и оформянето на терасите. В комплекса от меро-приятия за борба с ровинната ерозия най-голямо значение има тяхното засилване. Със засилва-нето на ровините, фермерите не само прекратяват по-ната-тъшното им разширяване, но те имат възможност да получават нормални добиви от отглежда-ните култури.Каква е технологията на засил-

ване на ровините и овразите?По време на засилването на

ровината, за да не постъпят повърхностни води в нея, на върха є се построяват водоза-

държащи или водоотвеждащи съоръжения. Преди да се започ-не засилването на ровината, тя се разделя на отделни работни участъци с дължина от 15 до 40м. В границите на тези учас-тъци се извършва засилването на ровината. Почвата от двете страни на

първия участък (най-ниската част на ровината) се срязва и се премества към дъното на ровината, докато се запълни и се стигне до наклонът, който сме проектирали. След това се извършва работата на втория участък. Най-напред от него се изземва повърхностния плодоро-ден слой и с помощта на бул-дозер се премества и разстила равномерно на първия засипан участък. След това се извършва насипването на втория учасък, а хумусът на застилането му се взема от третия участък и т.н. За последния участък (на върха на ровината) хумусният слой се взема от изкопа на водоотвеж-дащото или водозадържащото съоръжение при върха на ро-вината. След окончателното за-вършване на насипа се извърш-ва уплътняване на почвата.За да се предпази насипът в

ровината от измиване и отнася-не, целесъобразно е в първите

2-3 години да се засява с мно-гогодишни треви. Засипването и усвояването на ровините трябва да се прилага при ровини с дъл-жина до 300-400м и максимална дълбочина до 5м. Този начин на усвояване на ровините не тряб-ва да се прилага при оврази с голяма водосборна площ, или каменисто дъно и малка дебе-лина на почвените хоризонти. В зависимост от водните свой-

ства на съответния почвен тип на орницата и подорницата при редица ровини притокът на по-върхностни и подпочвени води не може да се прекрати. При засипването на такива ровини и оврази трябва да се изградят и подземни водоотвеждащи съо-ръжения.И при тази технология рови-

ната се разделя на няколко ра-ботни участъка, а засипването започва от върха на ровината. Предварително дъното на рови-ната се почиства и подравнява, като му се осигурява необхо-димия надлъжен наклон и след това се полагат съоръженията за дренаж и водоотвеждане. След извършването на тези операции започва засипването на ровината с булдозер, като се спазва по-следователността на операциите от гореописаната технология.

ВГО

ВЕДО

ВЪДС

ТВО1

4 Проф

. д-р

Три

фон

Дар

джон

ов

БИБЛ

ИОТЕ

КАЖ

ИВОТ

НОВЪ

ДСТВ

О

брой

8/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

12

УГО

ЯВ

АН

Е Н

А М

ЛАД

ИТЕ

ГО

ВЕД

А

СВ

22%

, зара

ди к

оето се

нала

га д

а се

доб

авят 0

.7кг зър

нен

фур

аж

и 30

г ка

рбам

ид, за д

а бъ

де б

алан

сира

на д

ажба

та.

При

тре

ва сле

д пр

ецъф

тява

нето, жив

отни

те п

рием

ат 30к

г тр

ева съ

с 25

% С

В, п

ри кое

то се на

лага д

а се

доб

авят 1кг зър

нен

фур

аж и

70г

карб

амид

, за д

а се

бал

анси

ра д

ажба

та.

Както ви

жда

ме, ако

съп

остави

м тези фак

ти с наш

ата пр

актика

, къд

ето

не с

е по

лага с

ъвре

мен

на о

рган

изац

ия н

а па

шата, м

ного м

алко

са

мес

еците, п

рез ко

ито

угоя

ване

то м

оже да

про

тече

без д

обав

ката н

а ко

нцен

трати.

6. Д

ажби

за за

ключи

телн

ото

угоя

ване

Ако це

ните на зърн

ото по

звол

яват да се

при

ложи това

мер

опри

ятие

:За

ключи

телн

ото

угоя

ване

на

теле

тата, пр

екар

али

на п

аша

цяло

то

лято, став

а на

зим

ните п

лощад

ки, ка

то н

ай-доб

ре е

да

се п

рила

гат

цело

дажбен

и см

еска

от

смля

но с

ено

и ко

нцен

трат

и. С

поре

д ка

чество

то н

а изпо

лзва

ното с

ено

дажба

та и

ма

след

ния

вид: П

ърви

ва

риан

т: 1

. Сен

о в на

чало

то н

а цъ

фтежа –

6,0к

г, 2. З

ърне

н фур

аж –

4.0к

г, 3. К

арба

мид

– 6

0г и

4. Кр

еда –

20г.

Втор

и ва

риан

т: 1

. Сен

о, п

рибр

ано

след

пре

цъфтява

нето –

5кг, 2.

Зърн

ен ф

ураж

– 5

кг, 3. К

арба

мид

– 1

20г,

и 4. К

реда

50г.

Даж

би за втор

ия зим

ен п

ерио

д, ако

се

прил

ага това

мер

опри

ятие

.Сре

дната да

жба

за този п

ерио

д е

както

след

ва:

При

лив

адно

сен

о, при

бран

о в на

чало

то на изкл

асяв

ането се

със

тои

от 1

0.5к

г се

но и

вси

чки

пока

затели

са

покр

ити. Н

яма

нужда

от

доба

вки.

При

лив

адно

сен

о, п

рибр

ано

в на

чало

то н

а цъ

фтежа

се с

ъстои

от

10кг сен

о и

0.5к

г зърн

ен ф

ураж

. Ням

а ну

жда

от др

уги

доба

вки.

При

лив

адно

сен

о пр

ибра

но сле

д цъ

фтежа се

със

тои

от 9кг сен

о и

1,5к

г зърн

ен ф

ураж

доп

ълне

н с 50

г ка

рбам

ид.

Както

вижда

ме тук отно

во се пр

оявя

ва п

одче

ртан

ото

пред

имство

то

на п

о-ра

ннот

о пр

ибир

ане

на с

енот

о. О

бръщ

ам в

ниман

ието

на

фер

мер

ите, че се

ното пре

з по

дготви

телн

ия пер

иод, пър

ви или

втори

, се

изхра

нва

цяло

, бе

з да

се

смил

а, так

а ка

кто

преп

оръч

ахме

при

закл

ючи

телн

ото

угоя

ване

.

ОБЩ

И В

ЪПРО

СИ И

КОНКР

ЕТНИ О

ТГОВО

РИ З

А УГ

ОЯВ

АНЕТ

ОТе

мата

се и

мен

ува

угоя

ване

, но

в с

ъщно

ст т

ук щ

е го

вори

м з

а от

глеж

дане

то (ка

к се

гле

дат

и хр

анят) до

вис

око

жив

о тегло

(до

пред

аван

ето

за к

лане

) на

отб

итит

е теле

та о

т кр

авит

е къ

рмач

ки.

Жив

ото тегло, на ко

ето се

пре

дава

т за кла

не м

лади

те гов

еда е мно

го

важен

от ик

оном

ичес

ка гле

дна точк

а въ

прос

, защото

от тов

а зави

сят

прих

одит

е, к

оито

възвр

ъщат р

азхо

дите з

а кр

авит

е-къ

рмач

ки и

се

полу

чава

печ

алба

та з

а стоп

анин

а, к

ойто

орг

аниз

ира

отглеж

дане

то

на м

есод

айни

гов

еда. В

елич

ината

на к

райн

ото

жив

о тегло

зави

си

най-мно

го о

т жив

ото

тегло

на м

айка

та и

бащ

ата на

тел

ето. Тъй

като

голе

мин

ата

на к

рави

те о

т мес

одай

ните п

ород

и, к

оито р

азглед

ахме

в тема

7, в

арир

а меж

ду 5

00 и

700

кг, то

и м

асата, д

о ко

ято

се

угоя

ват мла

дите гов

еда ва

рира

меж

ду 450

кг и

600

кг, в зави

симос

т от

това

, къ

м к

оя п

ород

а пр

инад

лежат. То

ва м

акси

мал

но ж

иво

тегло

се

достига

обик

нове

но н

а въ

зрас

т ок

оло

16-18

мес

еца, а

ко у

гояв

ането

е ин

тензив

но, ил

и на

око

ло 2

6-28

мес

еца

ако

угоя

ване

то с

тава

на

паси

ще. Д

окато

угоя

ване

то н

а теле

тата о

т мле

чните

поро

ди п

ротича

пр

ез ц

ялата годи

на, тъй

като о

телван

ията са кр

ъгло

год

ишно

, то тук

, пр

и мес

одай

ното гов

едов

ъдство

, ка

кто

вече

се запо

знах

ме в тема 11

отел

ване

то н

а кр

авите къ

рмач

ки става

сезон

но, от ф

евру

ари

до м

ай.

При

так

ъв цик

ъл, о

тбив

ането став

а пр

ез м

есец

ите се

птем

ври-ок

томвр

и,

след

овател

но у

гояв

ането

запо

чва

есен

та. В

зави

симос

т от тов

а, к

ак

сме ре

шил

и да

угояв

аме мла

дите гов

еда (интен

зивн

о ил

и па

сищно

) и

глед

ането и хр

анен

ето пр

и дв

ата ви

да угояв

ане се

разли

чава

т ко

ренн

о.

Какв

о угоя

ване

да пр

едпо

четем?

211

1.Пасищ

но или интензивно оборно угояванеИзборът на начина на угояване на м

ладите говеда зависи много

от конкретните природни и икономически условия. За пасищ

ното угояване се нуж

даем от достатъчно и по-качествени пасищ

а (по-продуктивни отколкото за кравите-кърм

ачки). За интензивното угояване се нуж

даем от по-евтини концентрирани ф

уражи или повече

висококачествени обемисти ф

уражи. Участието на концентратите в

дажбата на интензивно угояваните м

лади говеда зависи от много

фактори, но на първо м

ясто от цените на зърнените фураж

и. И тук,

ако се вгледаме в историята на практикуваните систем

и за угояване ще се убедим

, че е имало м

ного и различни етапи. Така например, до

началото на т. нар. „зелена революция” в световното растениевъдство

към 1960г, когато се внедриха м

ного нови сортове зърнени култури и нови технологии на отглеж

дането им, господстваш

е пасищното

угояване. Постепенно, с нарастване на количеството на зърното

на световните пазари и падането на производствените му цени,

угояването на младите говеда започна да се интензиф

ицира с помощ

та на по-високото участие на зърнените ф

уражи в даж

бите на младите

говеда. През 70-те и 80-те години на м

иналия век, съществуваха

специални меж

дународни програми за увеличение на зърното в

дажбите на угояваните м

лади говеда. Много научни изследвания

бяха посветени на възмож

ностите за пълната замяна на ф

уражите в

дажбата на м

лади говеда с концентрати (фактически се стигаш

е до миним

ално участие обемисти ф

уражи) в даж

бите на младите говеда.

Практиката на угояването не изоставаш

е от тази тенденция. Процесите

на угояване се интензифицираха до такава степен, че за периода

на угояване се достигаха средно дневни прирасти 1300-1400г. Това позволи високото предкланично тегло да се достигне на 15-16 м

есеца. Силното съкращ

аване на срока за угояване даде голямо иконом

ическо предим

ство, в резултат на съкращаване на поддърж

ащото хранене.

Ниските цени на зърното леж

аха в основата на тази практика, която се представяш

е и до сега се представя, като най-голямата новост

на угояването. Включването на зърното като основа на даж

бата за угояваните м

лади говеда даде възмож

ност да се опрости храненето, да се м

еханизира подаването на дажбата и да се ф

ормират голем

и групи ж

ивотни за групово отглеждане, било в постройки върху скаров

под, било на открити площадки. В С

АЩ

откритите площадки за

угояване стигнаха гигантски размери, до стотици хиляди ж

ивотни. Затова определението „оборно”, за интензивното угояване вече губи

разлика в приемането. Колкото по-рано е прибрана тревата, толкова

консумацията е по-висока и нуж

дата от добавка на зърнен фураж

е по-м

алка. При ф

азата начало на изкласяване дори дажбите не се

нуждаят от зърнен ф

ураж, тъй като приетото чрез сеното или сенаж

а, напълно покрива нуж

дите за 600г прираст. От показаното следва да

направим извода, че сам

о сеното и сенажа, прибрани в началото на

изкласяването на тревата удовлетворяват изискването, угояването да се осъщ

естви без използването на зърнен фураж

. Като имам

предвид, че в нас ш

ироката практика е точно обратна на изискванията на науката за съврем

енно фураж

но производство, съм доста скептично настроен

относно внедряването на съвременни технологии в угояването на

младите говеда. Ако искам

е да сме в крак с съврем

енността, ще

трябва да променим

досегашната си практика. Това правило важ

и с ощ

е по-голяма сила и за пасищ

ната трева през летният период, колкото по-м

лада е толкова по-високи са хранителните качества на сухото вещ

ество (СВ).

5. Даж

ба за през пасищния период при ж

иво тегло 265кг 375кгПрез първата половина на пасищ

ния период тревата трябва да осигури около 6.25кг С

В, 5.25 КЕ и 700г суров протеин (СП). Това

изискване, според фазата на използваната трева се задоволява по

следния начин:При трева в началото на израстването, преди изкласяването

животните прием

ат около 35кг трева със СВ 18%

. Това количество напълно покрива всички нуж

ди и не се налага използването на добавки.При трева в началото на цъф

тежа ж

ивотните приемат 30кг трева със

СВ 22%

, заради което се налага да се добавят 0.5кг зърнен фураж

и 20г карбам

ид за да бъде балансирана дажбата.

При трева след прецъф

тяването, животните прием

ат 25кг трева със 25%

СВ, при което се налага да се добавят 1кг зърнен ф

ураж и 50г

карбамид, за да се балансира даж

бата.През втората половина на пасищ

ния сезон, когато животните са вече

около 300кг, пашата трябва да осигури 7.5кг С

В, с 6.4 КЕ, и 800г СП.

Според ф

азата, в която се намира тревата се задоволява както следва:

При трева в началото на израстването, преди изкласяването,

животните прием

ат 43-45кг трева със СВ 18%

. Това количество напълно покрива нуж

дите и не се налага използването на добавки.При трева в началото на цъф

тежа, ж

ивотните приемат 35кг трева със

103

каче

стве

ни пас

ища, но ра

змер

ите на

тези стоп

анства

са „ф

ермер

ски”,

т.е. о

снов

ната раб

отна

сил

а е на

стопа

нина

. Док

ато пр

и ин

тензив

ното

угоя

ване

, ко

ето

ще

разгле

даме

по-къс

но, са

възмож

ни м

ного п

о-го

леми

конц

ентр

ации

на

жив

отни

. То

ва п

оне

досе

га е

пок

азал

а меж

дуна

родн

ата пр

актика

.

4. Д

ажби

за пр

едпа

сищно

то уго

яван

еТу

к ще

посо

чим точ

ни к

олич

ества

на н

ужни

те ф

ураж

и, к

оито с

а из

числен

и сп

оред

същ

ествув

ащите но

рми

за със

тава

и пое

ман

ето

на

хран

ите, спо

ред оч

аква

ния пр

ирас

т. То

ва е нео

бход

имо, за да

вид

им

дали

даж

бата е

бал

анси

рана

(по

сух

о, в

ещес

тво, к

ръмни

еди

ници

, су

ров пр

отеи

н, калци

й, ф

осфор

и витам

ини). Т

рябв

а об

аче де

бело

да

подч

ертаем

, че

хра

нене

то при

угояв

ането, как

то пре

з по

дготви

телн

ия

пери

од, така

и н

а па

сището

став

а на

вол

я. К

олко

то п

овеч

е фур

ажи

прие

ме жив

отно

то, т

олко

ва по-до

бре. Тол

кова

по-ви

сок пр

ирас

т ще се

по

лучи

. Тов

а е и

зада

чата, от все

ки ф

ураж

да се

пол

учи

мак

симал

но

възм

ожни

я пр

ирас

т. Ва

риан

ти н

а да

жби

за

жив

о тегло

160-26

5кг жив

о тегло, з

имен

пе

риод

:–

Даж

ба о

т ли

вадн

о се

но п

рибр

ано

в на

чало

то н

а изкл

асяв

ането:

1. С

ено, сре

дно

за п

ерио

да п

о –

6,0к

г, в на

чало

то 5

кг, в кр

ая 7

кг–

Даж

ба о

т ли

вадн

о се

но п

рибр

ано

в на

чало

то н

а цъ

фтежа:

1. С

ено, сре

дно за пер

иода

по – 5.5к

г, в на

чало

то 4.5кг в кра

я 6.5к

г2. З

ърне

н фур

аж п

рез це

лия пе

риод

по

0.5к

г–

Даж

ба о

т ли

вадн

о се

но п

рибр

ано

след

цъф

тежа:

1. С

ено, сре

дно

за п

ерио

да п

о 5к

г, в на

чало

то 4

кг, в кр

ая 6

кг2. З

ърне

н фур

аж п

рез це

лия пе

риод

по

1кг

3. К

арба

мид

пре

з це

лия пе

риод

по

60г.

– Даж

ба о

т се

наж, от тре

ва при

бран

а в на

чало

то н

а изкл

асяв

ането:

1. С

енаж

, ср

едно

за пе

риод

а 11

,5кг, в на

чало

то 9

кг, в кр

ая 1

3кг

– Даж

ба о

т се

наж, от тре

ва п

рибр

ана в пъ

лен

цъфтеж:

1. С

енаж

, ср

едно

за пе

риод

а по

10к

г, в на

чало

то 8

кг , кра

я 12

кг2. З

ърне

н фур

аж п

рез це

лия пе

риод

по

0.8к

г То

ва, ко

ето

тряб

ва д

а се

под

черт

ае за

пред

ложен

ите

вари

анти н

а да

жби

е, че

те са

бал

анси

рани

, т.е

. съ

държ

ат н

еобх

одим

ата ен

ергия,

белтъч

ини, м

инер

ални

вещ

ества

и ви

тамин

и и

не с

е ну

жда

ят о

т ни

какв

и др

уги

доба

вки. Т

ъй к

ато

при

състав

янет

о на

даж

бите

сме

се с

ъобр

азяв

али

с из

искв

ания

та з

а мак

симал

на к

онсу

мац

ия,

спор

ед кач

еството

на и

зпол

зван

ия ф

ураж

, ка

кто

се виж

да, на

лице

е

истинн

остта си

, тъй

като то

има ве

че п

рено

сен

смис

ъл.

Въпр

еки шир

оката пр

опаган

да в спе

циална

та пре

са на ин

тензив

ното

угоя

ване

то на млади

гов

еда и фактиче

ското му шир

оки ра

зпро

стра

нени

е,

тряб

ва д

а пр

изна

ем, че

то

не м

ожа

да и

змес

ти н

апълно

пас

ищно

то

угоя

ване

. До

ден

днеш

ен у

спор

едно

с и

нтен

зивн

ото

угоя

ване

на

осно

вата на ви

соко

уча

стие

на зърн

о, гол

яма ча

ст от млади

те гов

еда в

света се

угояв

ат на па

сища. Тов

а ще ре

че, ч

е ик

оном

ичес

ките ф

актори

об

уславя

щи пр

едим

ства

та на ед

но или

дру

гото угояв

ане, про

дълж

аваха

да си

оспо

рват м

ястото. Т

ака

стоя

ха н

ещата

с уч

астието

на зър

ното

в да

жба

та н

а угоя

вани

те м

лади

гов

еда

или

въоб

ще

с пр

ежив

ното

жив

отно

въдс

тво, д

о 20

07г.

2. К

акво

се

случ

и пр

ез 2

007г

с ц

енит

е на

зър

ното

Нас

тъпв

ащат

а ен

ерги

йна

криз

а в

резу

лтат

от

стра

хове

те о

т из

черп

ване

то н

а зе

мни

те з

апас

и на

неф

т и

газ, у

спор

едно

със

запл

ахата

от п

арни

кови

я еф

ект от и

зхвъ

рлян

ите

огро

мни

кол

ичес

тва

въглер

оден

дву

окис

при

изгар

янето на

петро

л и газ, пор

одих

а но

вата

прак

тика

за

прои

звод

ство

на

спир

т (етано

л) о

т зърн

о и

биод

изел

от

мас

лода

йни се

мен

а. Тази пр

актика

наб

ираш

е ск

орос

т пр

ез пос

ледн

ото

десе

тиле

тие. И

нвес

тира

ха се огро

мни

сре

дства в мощ

ности за нов

ото

прои

звод

ство

на т. на

р. „ек

ологич

ни гор

ива”. Ка

то резултат на

вси

чко

това

, къ

м 200

7г д

елът н

а зърн

ото

и мас

лода

йните се

мен

а из

ползва

ни

за гор

ива

вече

дос

тигна

критич

еска

мас

а, к

оято зас

траш

и се

риоз

но

светов

ните стоко

ви зап

аси

от зър

но. Ско

кът в из

ползва

нето н

а зърн

о за п

роизво

дство

на е

тано

л и

биод

изел

в С

АЩ п

рез 20

07г до

стигна

така

ва размер

и, че въпр

еки ре

корд

ния до

бив на

зър

но от 41

1 мил

иона

тона

(на

раства

не с

70

мил

иона

тон

а, с

20%

спр

ямо

2006

г), ръ

ст в

из

носа

на

зърн

о не

се

полу

чи и

све

товн

ите

сток

овит

е запа

си о

т зърн

о се

сък

ратиха

до

най-ни

ското

равн

ище

от 5

0 годи

ни н

асам

. Те

са пад

нали

до

равн

ището

да стигнат за 54

ден

а, док

ато

към 200

0г те

са б

или

за 1

11-115

ден

а. Тоз

и по

казател, стоко

вите зап

аси, се

оказа

най-чу

вствител

ният за

скок

а на

цен

ите

през 2

007г. (същ

ата

ситуац

ия

се п

олуч

и и

в кр

ая н

а 20

10 г) Т

ова, усп

оред

но с н

якой

сътре

сени

я в

прои

звод

ство

то в д

руги час

ти н

а св

ета, п

ород

и стра

х от н

едос

тиг на

зърн

о, кой

то и

ма за р

езултат не

бива

лия ск

ок в ц

ените

на зър

нени

те

и мас

лода

йните

култур

и. П

о да

нни

на Ф

АО, пр

ез д

екем

ври

2007

г це

ните н

а пш

ениц

ата

достиг

наха

381

дол

ара

за т

он с

рещу

185

дола

ра пре

з мар

т 20

06г, а пр

ез м

арт 20

08г те са ве

че 481

дол

ара. За

царе

вица

та (ос

новн

ата фур

ажна

култура

) пр

ез дек

емвр

и 20

07г це

ната

49

достигна 178 долара за тон, срещу 102 долара през м

арт 2006г, а през м

арт 2008г е вече 234 долара. Предвиж

данията на службите на

ФАО

за много добра реколта на зърно през 2008г в света досега не

са внесли успокоение в цените, защото нови м

ощности за етанол и

биодизел непрекъснато влизат в действие. Всички прогнози, които се правят сега от аналитичните агенции, са че едва ли м

оже да се

очаква връщане към

цените на зърното на старите равнища от преди

2007г. Даж

е и сегашният, през 2013г, спад на цените на зърното,

остава далеч от цените преди 2007г, защото цените на петрола остават

високи, което ще стим

улира производство на етанол от зърно при наличните вече нови м

ощности. С

ледователно ние животновъдите щ

е трябва да се настройвам

е за ползване на скъпо зърно при угояването. При това полож

ение светът отново ще се върне във врем

ената на много по-ш

ирокото използване на пасищното угояване на м

ладите говеда. Н

а тази вълна ще трябва да се настройвам

е и ние в нашата

практика за угояване на младите говеда от кравите-кърм

ачки. Това ще бъде взето предвид при следващ

ите статии за препоръчваните практиките за угояване.

НУЖ

ДИТЕ Н

А УГОЯВАН

ИТЕ Ж

ИВО

ТНИ

ОТ ХРАН

ИТЕЛН

И ВЕЩ

ЕСТВА

Нуж

дата от енергия, която при животните се изм

ерва с кръмни

единици (КЕ) е много добре проучена. Трудностите при деф

инирането на тези нуж

ди идват от обстоятелството, че при растежа величината

на телесната маса непрекъснато се пром

еня и освен това нуждите

се променят и при различната степен на нарастване, дали ж

ивотното расте с 500-600г средно дневно или пък с 1кг. В съврем

енната практика на хранене е възприето нуж

дите да се определят разделно за поддърж

ане на живата м

аса и за растеж (за продукцията на

прираст). Това разделяне има предим

ството, че по-добре става ясен произходът на разликите, получавани при различното хранене, обилно или оскъдното. Н

ай-често, при разясняването на правилата за хранене се налага да се доказва защ

о растящите ж

ивотни за угояване е по-изгодно да се хранят по-обилно и защ

о стремеж

ите за икономии, като

снижение на нивото на хранене се оказват на практика неизгодни.

В таблица 1 са показани примерни данни за необходим

ата енергия изм

ерена в КЕ при различно живо тегло и при различно ниво на

дневния прираст.От данните в таблицата се виж

да, че поддържащ

ото хранене

Изкарани на паш

а, върху добро пасище те щ

е реализират също 600г

средно дневен прираст и към началото на октом

ври ще достигнат

370-380кг на 18-19-месечна възраст. Ако, все пак, цената на зърнато

позволява (т.е. е икономически изгодно) щ

е е по-добре пасищното

угояване да приключи с два м

есеца заключително интензивно

угояване, при което се получават до 1200г средно дневен прираст и се реализират допълнително 70кг, с които ж

ивотните стават 440-450кг на 20-21-м

есечна възраст. Ако зърното е скъпо и не мож

ем да

приложим

интензивно угояване, а не искаме да губим

от капацитета на ж

ивотните, тогава мож

е да приберем м

ладите говеда с 370-380кг живо тегло отново в зим

ната база и продължим

отглеждането с

умерено хранене от обем

исти фураж

и и дневен прираст 600г. При

това положение, през пролетта, когато станат на 24 м

есеца те ще са

вече 480кг. Изкарани отново на паш

а, когато тревата е най-добра, те дават за 100 дни ощ

е 70-80кг и достигат на 27-28 месеца 550-560кг.

Това високо живо тегло е получено сам

о с паша и качествено сено,

затова притежава диетични качества, особено за специални колбаси.

Освен описаните варианти на развитие, при средно дневен прираст

от 700г, живото тегло на 18 м

есеца достига 395-400кг и при 800г прираст – 430-440кг. А

ко се приложи заклю

чително 60 дневно интензивно угояване ж

ивотните ще достигнат 470 – 500кг ж

иво тегло на 20-21 м

есеца. Световната практика показва, че при изкуствени

пасища и добра организация на паш

ата това е възмож

но. Тези цифри

се отнасят за породи като Херефорда, с 550кг ж

иво тегло на кравите. Ако им

аме работа с породи като Лим

узин, кравите на които достигат 650-700кг, то и циф

рите в схемата съответно щ

е се коригират към

по-високото живо тегло.

3. Площ

адки за подготвителното предпасищно угояване

В нашата страна клим

атичните условия позволяват, отбитите телета да прем

инат подготовката за пасищно угояване върху открити площ

адки с ветрозащ

итни стени и могили от слам

а за лежане. Едно подобрение

при по-високи терени с по-ниски температури и повече ветрове е

устройването на тристранен навес с двор. За поднасяне на дажбата

се устройва до една от външните огради пътека-ясла. Водопоя се

организира в корито с постоянно течаща вода, която през зим

ата им

а устройство за подгряване, за да не замръзва.

Пасищ

ното угояване е по-подходящо за ф

ермерите, отглеж

дащи

кравите кърмачки, или пък за други ф

ермери притеж

атели на по-

85

прир

астът им

спа

да, и

фер

мер

ът губ

и от най

-хуб

авата па

ша, вмес

то да

пече

ли. По

тази при

чина

мла

дите гов

еда, пре

дназна

чени

за па

сищно

угоя

ване

пре

з пр

олетта, п

рез зимата се

дър

жат на ни

ско ко

нцен

тратна

да

жба

. Най

-доб

ре е, ак

о да

жба

та б

ъде изця

ло о

т об

емис

ти ф

ураж

и.

Това

ще

рече

, че

при

растът, на

кой

то м

ожем

да

разчит

аме

през

зимни

я по

дготви

теле

н пе

риод

е око

ло 500

-700

г сп

оред

кач

еството на

из

ползва

ния груб

фур

аж.

Втор

ото

осно

вно

прав

ило

при

паси

щно

то угояв

ане

е да

под

готвим

тако

ва п

асищ

е, к

оето д

а по

звол

ява

без

доба

вката

на к

онце

нтра

ти

да се

получа

ва м

иним

ум 6

00г дн

евен

при

раст. Ко

гато кач

еството

на

трев

ата е по

-нис

ко и

не мож

е да

гар

антира

600

г дн

евен

при

раст, се

на

лага д

а вк

лючв

аме

конц

ентр

ати, к

оето н

е са

мо

силн

о затр

удня

ва

техн

ология

та, но

и п

речи

за

пълн

ото

опол

зотвор

яван

е на

паш

ата,

защото

колк

ото

пове

че кон

центра

ти вкл

ючи

м в даж

бата, толк

ова по

-малко

тре

ва пое

мат ж

ивотни

те. В

инаги, когато трев

ата ос

игур

ява 60

0г

прир

аст пр

едпо

читаме да

не да

ваме ко

нцен

трати, като

се о

тказва

ме

от п

о-ви

соки

я пр

ирас

т. От

това

пра

вило

сле

дват и

зад

ачит

е за

осигур

яван

ето на

възмож

но по-дъ

лгия

пре

стой

на теле

тата на па

сището

през д

енон

ощие

то. То

ва п

ък с

тава

възмож

но с

амо, а

ко у

гояв

ането

став

а в

заград

ени

паси

ща, н

а ко

ито

теле

тата о

став

ат д

енон

ощно

. Най

-доб

ри р

езултати с

е по

луча

ват въ

рху

по-м

алки

пар

цели

, така

че

реду

ване

то д

а став

а по

-чес

то, пр

еди

трев

ата

да е

загру

бяла

. Най

-до

бри

резултати

се п

олуч

ават п

ри т. на

р. „

порц

ионн

а па

ша”, ко

ято

при

умел

о пр

илаган

е мож

е да

оси

гури

при

раст п

о-ви

сок

от 6

00г

(700

г, до

ри 8

00г).

Третото

осно

вно

прав

ило

е груп

ите

да б

ъдат ф

ормир

ани

по п

ол и

бл

изка

възра

ст и

вед

нъж у

стан

овен

и да

не

се п

ромен

ят п

рез це

лия

сезо

н.

2. С

хеми

за тегло

вно

разв

итие

на угоя

вани

тена

паш

а мла

ди гов

еда

Като при

мер

за ди

намик

ата в на

раства

нето при

пас

ищно

то угояв

ане

ще

взем

ем тел

ета

от п

ород

ата

Хере

фор

д, с

поре

д пр

оучв

ания

та н

а М. То

доро

в (198

7). Сре

днот

о тегло

на 2

00 д

ни п

ри о

тбив

ането

е ок

оло

160к

г (155

-170

кг). То

ва става

в н

ачал

ото

на о

ктом

ври. За да

се

подготвя

т пр

ез п

роле

тта

за п

асищ

ното у

гояв

ане, тел

етата

тряб

ва д

а се

хра

нят,

така

че

да с

е ре

ализир

а 60

0г с

редн

о дн

евен

при

раст д

о 15

апр

ил, ко

гато зап

очва

паш

ата. Тов

а ще ре

че, че

за 18

0 дн

и те щ

е да

дат 10

8кг пр

ирас

т и ще стигна

т 26

5-27

0кг на

12-13

-мес

ечна

възра

ст.

се у

вели

чава

с н

арас

тван

е на

жив

ата

мас

а от 3

.0 н

а 5.2

КЕ и

не

зави

симо

от тов

а, д

али

теле

то

дава

при

раст или

пък

не на

раства

, то

изр

азхо

два

отбе

лязани

те К

Е.

Ако

то н

е по

лучи

тази

енер

гия,

то щ

е тр

ябва

да

разгра

ди о

т телесн

ата си

маса, за да

про

дълж

и да

същ

ествув

а. Ф

актите пок

азва

т, че

ко

гато

живо

тното

по

лучи

по

-мал

ко е

нерг

ия д

невн

о, т

о ад

еква

тно на

мал

ява пр

ирас

та, но

об

щите

разход

и, п

риве

дени

към

1к

г пр

ирас

т пр

и това

пол

ожен

ие

нарас

тват

(ср

авни

дан

ните

в

коло

на 4

и к

олон

а 6). В

случ

ая

при

жив

о тегло

от 1

50 д

о 25

0кг

за 1кг п

рира

ст, ко

гато ж

ивотно

то

рас

те с

1кг

прирас

т дн

евно

се п

олаг

ат 4

.3 К

Е ,

а ко

гато

на

раства

с 0

.6кг д

невн

о за 1

кг

се и

зразхо

дват 6

.0 К

Е. А с

редн

о за п

ерио

да н

а угоя

ване

до

500к

г пр

и ср

едно

дне

вен

прир

аст 1к

г ра

зход

ът за 1к

г пр

ирас

т е 6.7 КЕ

, а пр

и ср

едно

дне

вен

прир

аст от

0.6к

г ра

зход

ът е 8.80 КЕ

за вс

еки

кило

грам

при

раст. Или

разли

ката

е 31

.0%

, пр

ибли

зителн

о с

една

тр

ета

пове

че.Тов

а по

твър

жда

ва

прав

илото, че ик

оном

ията дне

вно

на 1.4 К

Е (вмес

то 6.7 К

Е дн

евно

5.3 К

Е) вод

и до

пре

разход

на 2.1 КЕ

за все

ки кил

огра

м п

рира

ст.

В тези

разхо

ди и

ма

и ед

на д

руга з

акон

омер

ност. Ко

лкот

о пр

и по

-вис

око

жив

о тегло

се п

олуч

ава

прир

астът,

толк

ова

по-вис

оки

са

енер

гийн

ите ра

зход

и, защ

ото

в отло

жен

ата мас

а се

съд

ържат пов

ече

мазни

ни. А

мазни

ните изиск

ват пр

ибли

зителн

о дв

а пъ

ти пов

ече ка

лори

и (ене

ргия

) отко

лкото

за м

есото. Тази

разлик

а пр

и ни

ското

жив

о тегло

(до

350

– 40

0кг) е

мин

имал

на, но

над

тов

а жив

о тегло

разход

ите Таблица 1. Необходимите КЕ при различни дневен прираст и живо тегло

Живо теглов килограми

Кръмни единици дневно

Общо, КЕ при1кг прираст

КЕ, при 0.6кг прираст

за поддържане за 1кг прирастдневно,за прираста за 1кг прираст

150-250 3.0 1.3 4.3 3.6 6.00

250-300 3.7 2.0 5.7 4.6 7.70

300-350 4.2 2.2 6.4 5.2 8.70

350-400 4.6 2.4 7.0 5.6 9.30

400-450 5.1 2.7 7.8 6.2 10.30

450-500 5.2 3.5 8.7 6.5 10.80

Средно 4.3 2.35 6.70 5.3 8.80

67

се повишават чувствително. Колкото по-високо става ж

ивото тегло над тази граница, толкова разходите за килограм

прираст стават по-високи. Угоените телета от чернош

арената порода до 550кг живо тегло

съдържат в трупа около 18%

мазнини, а телетата от породата Лим

узин – не повече от 8%

. И тук им

енно започва да се наблюдава сериозната

разлика меж

ду млечните породи и специализираните породи за

месо. П

ри млечните породи неж

еланото нарастване на разходите за килограм

прираст (поради натрупване на повече мазнини) започва

да се усеща ощ

е след 400кг живо тегло, докато при м

есодайните породи неж

еланото натрупване на мазнини започва над 500-600кг,

според величината на породата. Поради този ф

акт, разходите на КЕ при угояването на м

есодайните млади говеда до високо ж

иво тегло е по-нисък с 8 – 12%

. Съврем

енната селекция на месодайните породи

върви в това направление, да се понижават м

азнините в трупа при угояване до високо ж

иво тегло, което води косвено до понижаване

на КЕ за килограм прираст.

Кръм

ните единици (КЕ) колкото и да са обективна м

ярка за изм

ерване на разходите при угояването, съвсем не са достатъчни,

за да се определи какъв е най-изгодния икономически тем

п на нарастване на телетата. Разходът на КЕ при угояване със 0.6кг дневен прираст е по-висок с 2.1 КЕ за килограм

прираст, или с 31%, но ако

тези КЕ (в случая с пашата) струват 50%

по-малко отколкото КЕ за

получаването на средно дневно 1кг прираст(в случая с високо участие на концентрирани ф

уражи), то крайният иконом

ически резултат ще

бъде в полза на пасищното угояване. КЕ в случая са сам

о помощ

на мярка, която пом

ага за по-правилното организиране на храненето. Тук сам

о искаме да подчертаем

общата законом

ерност за КЕ, че колкото повече енергия поем

е растящото ж

ивотно толкова по-висок прираст се получава и този прираст се получава от по-м

алко енергия. Ф

уражите, които използвам

е следователно трябва да се поемат

възмож

но най-добре, за да доставят повече енергия. Всичко трябва да бъде насочено при изхранването на угояваните м

лади говеда към

по-добро поемане на даж

бата, продължителност на паш

ата, качество на предлаганите ф

уражи и като краен резултат – прием

ане на повече хранителни вещ

ества.Освен енергията ж

ивотните се нуждаят и от белтъчини в даж

бата. Основната част от състава на прираста са белтъчините, те трябва да

се доставят ежедневно с даж

бата, иначе колкото и енергия да има

ако няма белтъчини, прираст ням

а да се получи. За да се гарантира

желаният прираст, м

ежду 0.6кг и 1кг прираст, в даж

бата трябва да се съдърж

ат следните количества суров протеин (СП) в %

към сухото

вещество (С

В): При ж

иво тегло 200кг – съответно 13% и 16%

според нивото на прираста; при 300кг – 12%

и 13%; при 400кг – 11%

и 12%

и при 500кг при месодайните – 11%

и 12%, а при м

лечните – 10%

и 11%. Тези данни показват, че угояването на м

ладите говеда върху пасищ

а с млада трева, преди изкласяването, когато С

П е най-

често 14-15% не създава проблем

и за балансирането на белтъчините. По-късно, когато тревата изкласи и С

П падне до 12-13%

проблеми

за белтъчините пак не съществуват. П

оложението се услож

нява при прецъф

тяването на тревите, когато СП падне до 10-11%

, но проблем

ите са само за м

ладите, до 400кг растящи ж

ивоти. Наличният

недостиг на СП обаче м

оже да се набавя на пасищ

ето с небелтъчен азот – карбам

ид. Как става това ще видим

при пасищното угояване.

При интензивното угояване, където нуж

дите от СП са по-високи

поради по-високия прираст, почти винаги се налага да използуваме

в дажбата белтъчни.

Нуж

дите от минерални вещ

ества в дажбата за угояване се покриват

ако са в следните норми: калция следва да бъде 0.6%

, фосф

орът – 0.45%

и натриевия хлорид (готварската сол) – 0.5% от С

В на дажбата.

Конкретните количества ще бъдат отбелязани при разглеж

дане на даж

бите.

ОРГАН

ИЗАЦ

ИЯ Н

А ПАС

ИЩ

НОТО

УГОЯВАН

Е1. О

сновните изисквания при пасищното угояване

Първото основно правило, при пасищ

ното угояване е младите

животни да бъдат подготвени за пасищ

но хранене. Това ще рече,

търбухът им да бъде приспособен към

дажба с високо ниво на

влакнини-целулоза (високо участие на обемисти ф

уражи) в случая –

трева. Тук трябва да припомним

, че микроф

лората в търбуха, която см

ила целулозата, се развива само при наличие на целулозни ф

уражи

в дажбата. Ако ж

ивотното е хранено с дажба, която съдърж

а много

концентрати и премине без преходен период на даж

ба, богата на целулоза (обем

исти фураж

и), неговият търбух първоначално не мож

е да смила пълноценно целулозата, следователно не м

оже да

оползотворява добре дажбата. П

ълното приспособяване към новата

дажба (с м

ного влакнини) става за около 20 дена. Ето защо, ако

младите говеда през зим

ата са хранени с дажба, съдърж

аща м

ного концентрати, когато ги изкарам

е на паша, те преж

ивяват силен стрес,

29

БРОЙ 8/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

Петя Желязкова Дойчо Димов

Аграрен университет, Пловдив

Нови статистически подходи в областта на млечното

овцевъдство

Нарастващото търсене на овче мляко, като суро-вина за производство на сирене, кашкавал и дру-ги млечни продукти в близка и далечна перспек-тива ще формира благоприятна пазарна среда за породи овце за мляко. Това обяснява сегашния повишен интерес към местните български породи овце с добра млечна продуктивност, а така също и към специализираните породи овце за мляко. Млечността на овцете е заложена като важен

признак за селекция в развъдните програми на перспективните породи овце, подходящи за про-изводство на мляко. Оценката на развъдната

стойност на овце и кочове по признака млечност (млекодобив) е зависима от важни генетични па-раметри като херитабилитет (h2), и коефициент на повторяемост (rw). Млекодобивът е признак, който се намира под силното влияние на сре-довите фактори, поради което при оценката на генетичните параметри и развъдната стойност е необходимо те да бъдат взети под внимание.Процедурата BLUP и Animal model се превърна-

ха в стандарт за генетична оценка на признаците свързани с млечната продуктивност при овцете (Barillet et al., 1992; 2001a; Legarra and Ugarte,

30

2004; Jimenez and Jurado, 2006). Тази методоло-гия дава възможност фенотипните измервания на съответните признаци да бъдат разделени на ге-нетичните и средови компоненти, така че това дава възможност да се наблюдава пропорцията на промените причинени от генетични и средо-ви ефекти във времето (Kovač and Groeneveld, 1990; Kominakis et al., 2002; Bai et al., 2006; Krupa, 2006). Независимо от ефективността на се-лекционните програми, от съществено значение е да се знаят промените причинени от факторите на производствената среда. Приносите на бащите и майките за общият генетичен прогрес на попу-лацията също трябва да бъдат оценени (Jurado et al., 2006). Резултатите от селекцията по признака млекодобив варират в твърде широки граници в зависимост от нивото на селекция и породата в съответните страни (Barillet et al., 1992, 2001; Astruc et al., 2002; Jimеnez and Jurado, 2006). Ха-рактерен и добър пример за успешна селекция на породи овце по признака млечност са породи-те Лакон (Франция) и Асаф (Израел).Млечната продуктивност при овцете обикновено

се изразява като млекодобив (издоено или добито мляко) през целия доен период. В страна, като Израел, доенето на овцете започва непосредстве-но след коластрената фаза, поради което в такива случаи дойният период съвпада с лактационния. Понякога млекодобивът се изразява за определе-на възприета стандартна продължителност на дой-ния период, която може да бъде 120, 150 или 180 дни. Това се прави в ситуация когато подходът при оценката на развъдната стойност на животни-те или характеристиката на млечната продуктив-ност на овцете изисква да се игнорира ефекта на различната продължителност на дойния период. Корелацията между млекодобива за целия доен период и стандартизирания обикновено е висока. В специализираната литература оценките на раз-

въдната стойност за млекодобива на овцете през целият лактационен или доен период преоблада-ваха до около 2000г. Впоследствие обаче в раз-въдната теория и практика навлязоха модели за оценка на развъдната стойност на овце и кочове, основаващите се на млекодобива на овцете в деня на контролата (test-day models – TDMs). В сравнение с лактационните модели, TDMs са по-точни при отчитане на средовите ефекти, асо-циирани с лактацията. В допълнение към генетич-ните и постоянни средови ефекти, в TDMs обик-новено се включват множество средови фактори, като пореден номер на раждането, възраст на раждане, размерът на агнилото, броят на родени-те или отбитите агнета. TDMs се характеризират и с това, че включват в уравнението на модела ефекта на стадия от лактационния период от-белязван в литературата като DIM (days-in-milk). Ефектът на стадото в деня на контролата обяснява до 70% от наблюдаваното разнообразие в извад-

ката от наблюдения върху млекодобива при овце за мляко (Bauer et al. 2012). В говедовъдството понастоящем за оценки на

млечната продуктивност при крави се използват случайни регресионни модели (random regression models – RRM). Тази процедура беше успешно приложена и за млечната продуктивност при ов-цете, но при тях се използват и фиксирани регре-сионни модели, за да се отрази ефектът на стадия от лактацията върху млекодобива при овцете. По-ради факта, че при овцете в повечето случаи има бозаен период, през който в началото на лакта-ционния период агнетата бозаят, много е трудно да се построи с необходимата точност траектори-ята на лактацията при овцете затова обикновено се взема под внимание само дойният период. В допълнение към това обстоятелство трябва да се има предвид и характерната сезонност на агнене-то в млечното овцевъдство. Овцете, чиято днев-на млечност е измерена в един контролен ден обикновено се намират приблизително в един и същ стадий от лактацията и затова вариабилността свързана с DIM се обяснява с ефекта на контрол-ния ден, както в повечето случаи е при козите. Има обаче и овце които влизат в контрола на по-късен етап от провеждане на контролите и тогава те се намират в различен стадий от лактацията. Тогава, такава структура на данните изисква мо-дификации на ползвания модел.В зависимост от структурата на данните и пъл-

нотата на записите могат да бъдат конструирани различни модели включващи различни генетични и средови ефекти. Bauer et al. (2012), проучвай-ки генетични параметри на млечността в деня на контролата конструира 9 TDMs. Избора на най-подходящ модел авторите правят въз основа на коефициента на детерминация, значимостта на съответните ефекти и стойността на h2. Авторите намират достатъчно вариране между животните и считат, че херитабилитет – 0.28 дава добра перспектива за развъдна дейност в млечното ов-цевъдство, използвайки развъдни стойности, които са оценени чрез BLUP процедурата. За утвърждаване на походящи TDMs за генетич-

ни оценки в млечното козевъдство Andonov et al. (2007) конструират и сравняват 4 test-day модела с различно моделиране на фиксираните ефекти. При генетичен анализ на млекодобива в деня

на контрола при кози отглеждани в Норвегия, Andonov et al (2007) отдават предпочитания на Animal model който включва фиксирана структура на стопанската година (година, година-сезон или стадо-година) и случайния ефект на контролата в стадото. По този модел авторите установяват стойност на h2 – 0.26 за дневната млечност на кози на 1-ва лактация, което според тях е срав-нително висока стойност на фона на по-ниските оценки на други автори. Тази стойност на h2 може да покаже по-малки случайни грешки при наблю-

31

денията на записите в деня на контролите. По-късно върху същите данни Andonov et al.

(2013) правят сравнение между модели на слу-чайната регресия и модели на повторяемост за предсказване на развъдните стойности въз основа на записи на млечността в деня на контрола-та при норвежки кози. Авторите установяват, че развъдните стойности се предсказват сравнител-но по-точно чрез модели на случайната регресия (Random Regresion Models - RRMs). Херитабилитета на дневната млечност при овцете

в е сравнтелно нисък и варира от 0.18 до 0.25. В Словакия през 2005 година за оценка на ге-

нетичния и фенотипен тренд е внедрен Animal model който е базиран на измервания на мле-чността в деня на контролата. При овце от поро-дите Цигай, подобрена Влашка и Лакон, Ovarkova and Peskovicova (2008) използвайки така конструи-раиня TDM установяват сравнително ниски стой-ности на h2 при съответните породи – 0.19, 0.10, 0.15 При италианската порода Комисана, Pinelli et

al., (2000) разработват и внедряват нова система за генетични оценки в която комбинират моделът на животното (Animal model) и TDM. Авторите смятат, че далеч по-добре е генетичните оценки да се основават на повече записи за млекодо-бива в деня на контролата отколкото един запис за целия доен период. Следователно точността на генетичните оценки чрез използване на TDAM (test-day animal model) e по-голяма, отколкото из-ползването на AM (animal model) за млекодобива получен за целият доен период. В повечето европейски страни с развито млеч-

но овцевъдство, а така също и в страни където

млечното овцевъдство сега започва да се раз-вива започват да се внедряват нови статистиче-ски процедури за по-точно и детайлно разделяне на генетичните и средови варианти. Това дава възможност да се открои по-добре генетичното разнообразие и на тази база се получават по-високи стойност на херитабилитета h2, а това е предпоставка за по-точна оценка на развъдната стойност на животни, оставени за разплод и по-голяма ефективност на селекцията в млечното ов-цевъдство. През последните години в България, в областта

на млечното овцевъдство не се наблюдават про-цеси на внедряване на нови подходи при оценка на развъдната стойност и генетични параметри на признаци, обект на селекция в овцевъдството. Това води до изоставане в развъдната дейност и ниска ефективност на развъдните програми на породи и популации овце за мляко, а така също и при местни породи, за които млечната про-дуктивност има важно икономическо значение. В същото време за някои породи и популации има натрупани данни от контроли на млечността, кои-то могат да бъдат използвани за тестване и прила-гане на нови подходи при оценка на генетичните параметри и средовите ефекти на млечността при овцете. Всяка порода или популация се отглежда и раз-

въжда при специфична производствена среда, в която с различна степен влияние оказват различни генетични и средови фактори. Развъдната про-грама и степента на внедряване на схемата на контрол на млечната продуктивност също имат значение за натрупването на база данни и тяхното структуриране.

32

БРОЙ

8/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

Особености при размножаване на овцете

Този вид животни са съхранили от своите диви прародители се-зонност в заплождането и агне-нето. Тъй като в природата раж-дането на приплодите трябва да става в най-благоприятния се-зон – пролетта, то заплождане-то става толкова месеци назад, колкото е продължителността на бременността. Ако за нашите климатични условия, (а също и теренни – планински и равнин-ни), най-благоприятно време за новородените е от средата на месец февруари до средата на месец април, то при 5-месечна бременност, размножителният сезон (заплождането) е периодът от средата на месец септември до средата на месец ноември. С внедряването на новите кул-турни породи овце, особено мериносовите, сезонът на раз-множаване значително се раз-шири, като заплождането започ-ва още през юни-юли. Освен от породата, времето за заплож-дане зависи и от географските райони. В равнинните райони заплождането е с 1-2 месеца по-рано от това в планинските и полупланинските. Времето за заплождане се определя и от възможностите за отглеждане на новородените при зимни усло-вия – топли помещения и пъл-ноценно хранене. Като се има предвид, че овцете са сезонно полициклични, т.е. започват да проявяват еструс (размърляност) от месец юли-август до месец ноември-декември, овцевъдите сами могат да определят време-то за заплождане, респективно агнене.

ПОЛОВА ЗРЯЛОСТ (ПУБЕРТЕТ)В сравнение с другите видове

селскостопански животни овце-те са относително скорозрели. Женските агнета от тънкорун-ните и полутънкорунните по-роди растат интензивно и още на 3-месечна възраст достигат 25-30кг, на 10 месеца – около 40кг и на 15 месеца – 47кг. Не само телесното развитие, но и функционирането на половата система започва на 7-8-месеч-на възраст и първият еструс се появява във възраст 8-10 месе-ца. Живата маса на женските шилета на тази възраст е око-ло 40кг или около 66% от това на пълновъзрастните овце, но те не бива да се заплождат, тъй като различните органи и сис-теми все още не са достатъчно развити.Развъдната възраст или време-

то, когато заплождането на жен-ските шилета няма да окаже отрицателно влияние, е 12-13 месеца,т.е. когато те са достигна-ли жива маса 45кг. В равнинни-те райони, където заплождането става през месец юли-август и раждането настъпва през ноем-ври-декември, овцете на едно-годишна възраст са достигнали вече нормално развитие и се заплождат в този случен сезон. Ако 12-месечната възраст съв-падне с края на зимата и про-летния сезон (от месец март до края на май), в който овцете не проявяват еструс, то дзвизките ще се заплодят на 16-18-месеч-на възраст и ще е пропусната възможността за получаване на

един приплод.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТНА ПОЛОВИЯ ЦИКЪЛИ ЕСТРУСА(РАЗМЪРЛЯНОСТТА)ПРИ ОВЦЕТЕСлед настъпване на половата

зрялост, по време на размножи-телния (случен) сезон овцете ре-довно се размърлят през 16-17 дни. Еструсът или размърлянос-тта продължава средно 24 часа. За разлика от другите селско-стопански животни, външните признаци на размърляност не са ясно изразени и овцевъдите не могат да ги открият чрез наблю-дение. Това става с помощта на мъжките разплодници. Кочовете откриват лесно и безпогрешно овцете в еструс по специфич-ната миризма на феромоните, които те отделят през този пе-риод. Когато овцата е в поло-ва охота и кочът се приближи и започне да я „ухажва“ (при-ближава и ближе главата, рие с крак, мърка), тя обръща гла-ва към него и стои неподвиж-но при заскачване и покриване. Този период продължава 15-20 часа. След това признаците на половата охота затихват и към 30-ия час настъпва овулацията, т.е. отделянето на яйцеклетките. Като правило в яйчниците зреят по 2-3 фоликула и се отделят по две яйцеклетки. Затова близне-нето при овцете е много чес-то и при някои породи от 100 овце се получават 140-160 агне-та, а при многоплодните породи и до 200 агнета.

Сезонност в размножаването

33

СКЪСЯВАНЕ НА ПЕРИОДАНА ЗАПЛОЖДАНЕЧРЕЗ СИНХРОНИЗИРАНЕНА ЕСТРУСА ПРИ ОВЦЕТЕТъй като случният сезон про-

дължава 3-4 месеца, възможно е някои от овцете да се запло-дят в началото, а други в края на сезона. Това разтегнато във времето заплождане нарушава значително работата на овце-въдите при агненето, грижите за новородените, отбиването, доенето и т.н., което в край-на сметка води до загуби и по-нижена ефективност. Целта на всеки стопанин е овцете от не-говото стадо да се заплодят в максимално кратък срок от 10-15 дни, като незаплодените при първото покриване да се запло-дят при второто в следващите 15-16 дни. Постигането на тези резултати е напълно реално, ако се извърши следното:

ПОДГОТОВКА НА ОВЦЕТЕЗА ЗАПЛОЖДАНЕТъй като овцете преди за-

плождането са били предмет на усилена експлоатация – агнене, бозаен период, доен период, стрижба, съчетано често пъти с атака от външни и вътрешни па-разити или други заболявания, оскъдна паша и недохранване, то при влизане в периода за заплождане те са в лошо телес-но и здравословно състояние. Функцията на репродуктивната система е потисната, овцете не се размърлят или ако се раз-мърлят, отделят непълноценни яйцеклетки и заплодяемостта е ниска, а ембрионалната смърт-

ност – висока.За да се избегне това състоя-

ние, е необходимо да се извър-ши следното:• Около 20-30 дни преди на-

чалото на заплождането да се извърши бракуване на старите и негодни за разплод овце.• Стадото да се подложи на

лечение и обезпаразитяване. Правилно ще бъде непосред-ствено преди заплождането ов-цете да се пресушат.• В продължение на 15-20 дни,

успоредно с пашата животните да се подхранват с концентри-ран (зърнен) фураж средно по 250-300г дневно на глава. Целта е да се осигури дневен теле-сен прираст около 250г, който да продължи и през периода на заплождане.• Около една седмица преди

началото на заплождането, ако има възможност, на овцете да се осигуряват сочни зелени фу-ражи, тикви, моркови, цвекло, които стимулират функцията на яйчниците и те отделят повече и по-качествени яйцеклетки.• Да се приложи безсолно-со-

лева диета по следната схема:— Около 7-8 дни преди на-чалото на заплождането от кошарите се вземат крупите с каменна сол за близане и овцете се оставят за 6-7 дни на безсолна диета.— Един-два дни преди зап-лождането солта за близане се връща в кошарите, като успоредно с концентрирания фураж се дава по 10г гот-варска сол дневно на овца в продължение на 6-7 дни.

На фона на обеднелия на натриев хлорид организъм повишаването на концентра-цията на солта предизвиква стимулиране на яйчниковата-функция и синхронно друж-но размърляне на овцете.

• Избягване на зелената паша и сочни треви – детелина, лю-церна, овчарска торбичка и други, които съдържат т.н. „фи-тоестрогенни вещества“, пре-дизвикващи масово ранни ем-брионални аборти в периода от заплождането до 22-25-ия ден на бременността.

ПОДГОТОВКА НА КОЧОВЕТЕЗА ПЕРИОДАНА ЗАПЛОЖДАНЕИзвестно е, че ролята на коча

за заплождането е по-голяма от тази на овцете, тъй като той зап-ложда от 40 до 60 овце годиш-но. Ако настъпи заболяване или нарушаване на репродуктивните функции, незаплодени могат да останат всички или голяма част от овцете в стадото.За да се предотврати това,

следва да се извърши следното:• Около 30-40 дни преди нача-

лото на заплождането се прави задълбочен преглед на разплод-ника за телесното и здравослов-ното му състояние; оглеждат се крайниците, особено копита-та на задните крака, за да се прецени дали ще може да из-вършва заскачване; оглежда се състоянието на двата семенника за наличие на възпалителни про-цеси.• Правилно е кочът да се от-

дели от стадото и да се гледа

34

отделно. Особено внимание се обръща на правилното хране-не. Ако кочът е в лошо телесно състояние, силно изтощен или обратно – угоен и тежко под-вижен, той няма да може да покрива разгонените овце, ка-чеството на спермата ще бъде ниско и заплодяемостта на ов-цете – крайно незадоволителна. За да се постигне нормална ох-раненост и енергичност в проя-ва на половите рефлекси, тряб-ва да се осигури дневна дажба с качествени фуражи в състав:

- ливадно сено – на воля- концентриран фураж – око-ло 800-900г по възможност в състав: овес- 200-250г; ечемик – 200г; царевица 100г; пшенични трици – 200г; слънчогледов шрот – 100-150г. Към тази смеска може да се прибавят по 1-2 пресни кокоши яйца или 0,5 до 1 литър чисто бито мляко. Много благоприятно влияние върху качеството на спермата оказва включването в дажбата на моркови, тикви и други витаминозни фуражи.

Необходимо е да се осигури и ежедневна разходка по 2-3 часа в прохладните часове на деня за укрепване на мускулатурата и тонизиране на организма.МЕТОДИ НА ЗАПЛОЖДАНЕ

ЕСТЕСТВЕНОТО ПОКРИВАНЕНамира най-широко приложе-

ние в овцевъдството във всички страни на света. Предимствата и недостатъците са същите как-то в говедовъдството. Специ-фична особеност на този метод е, че кочовете ще трябва да покрият и заплодят относител-но голям брой овце (от 30 до 50) за сравнително кратко вре-ме – само в случния сезон. Ако стопаните са подготвили добре овцете и организират запложда-не за 10-15 дни, разплодникът ще покрива средно от 3 до 5 овце, а в някои дни и повече. Но постоянното присъствие на коча в стадото крие сериозна опасност от бързо изтощаване, влошаване на качеството на спермата и рязко понижаване на заплодяемостта. Той извърш-ва многократни покривания на 1-2 овце. При появята на нови не проявява полово влечение, а ако ги покрие, отделената спер-ма е с понижени качества и ни-ска оплодителна способност. За да се избегнат пропуски в зап-лождането при по-голям брой овце (над 20), следва да се организира контролирано зап-лождане – пускане на коча от ръка. Изразява се в следното: Кочът се храни и гледа отдел-но от стадото. Рано сутрин му

се привързва чиста престилка и се пуска при овцете за 20-30 мин. Разплодникът заскачва размърляните овце без да може да ги покрие (от престилката) и овцевъдът ги заделя. Примерно са заделени 3 овце. След това стопанинът сваля престилката и позволява да бъде покрита пър-вата овца. След 15-20 мин се покрива и втората, а след око-ло 60 мин – третата овца. Ако еструсът продължава, овцете се покриват втори път вечерта (10-12 часа след първите покрива-ния. Ако има нови размърляни овце, те също се покриват и ве-черта, и на следващата сутрин. Така че в най-усиления период на коча се позволява да покрие 3-4 овце дневно. Нормално е покриването на 1-2 овце днев-но с почивка 1-2 дни седмично. След като бъдат покрити всички овце, кочът може да се пусне в стадото, за да заплоди тези, които ще се повторят.

ИЗКУСТВЕНО ОСЕМЕНЯВАНЕТози метод има същите пре-

димства, както описаните в го-ведовъдството. Най-голям е раз-въдноподобрителният ефект от използването на ценни елитни кочове. В масовата практика за един сезон от един коч се осе-меняват средно около 500-600

35

овце. По този начин чрез най-ефективно използване на внесе-ните от чужбина елитни кочове от различни породи за срок от 30-40 години бяха създадени няколко нови високопродуктив-ни породи.Технологията на изкуственото

осеменяване на овцете прин-ципно е същата както при кра-вите, съобразена със специ-фичните видови особености на животните:Изкуствено осеменяване се из-

вършва в стада, в които овцете са над 100, а най-добре е да се групират 3-4 стада с общ брой 400-500 животни.Организират се временни

пунктове за изкуствено осеме-няване само през случния сезон – за 30-40 дни и след това се закриват.Пунктът трябва да има течаща

вода, електрическо осветление и 2-3 помещения – зала за осе-меняване, зала за получаване и преценка на спермата, помеще-ние за заделяне на размърляни-те овце от другите.Пунктът трябва да е оборуд-

ван с необходимите инструмен-ти за получаване на сперма, за микроскопска преценка, разре-дители за спермата, хладилник, стерилизатор, инструменти за осеменяване, дневник за регис-трация на качеството на спер-мата и друг за записване но-мерата на овцете и датата на тяхното осеменяване.Организацията на работата в

пункта е следната:Откриване на размърляните

овце. Рано сутрин в стадото се пускат по два коча пробника с престилки. Овцевъдите на-блюдават внимателно и заделят овцете, които стоят при заскач-ването на пробниците (фиг. 8). След около 30 минути кочовете се извеждат и се пускат в след-ващото стадо за откриване на размърляните овце.Получаване, преценка и разреж-

дане на сперма от кочове. Из-вършва се по същата описана по-горе схема за получаване на сперма от бик, но изкуст-

вената вагина е с по-малки размери. За подложка в ста-нока се използва някоя от заделените размърляни овце. След получаване на сперма-та тя се преценява под ми-кроскоп. Обикновено кочове-те дават еякулат с обем около 1мл (от 0,8 до 1,2мл) и голяма концентрация на сперматозои-ди – от 2 до 5 млрд. в 1мл (средно около 3 млрд). Сперматозоидите с активни праволинейни движения тряб-ва да са над 80%. Ако спер-мата е рядка или с малък процент подвижност (под 70%) се бракува и не се използва за осеменяване. Годната за използ-ване сперма се разрежда със специални среди – спермо-разредители за сперма от коч. Разреждането обикновено е в съотношение 1:3 - 1:5. От един еякулат с обем 1мл и концен-трация 3,0-3,2 млрд. сперма-тозоиди могат да се осеменят около 30 овце. Дозата за осеменяване е с обем 0,2мл и брой сперматозоиди 80-100 млн. При получаването и обра-ботката на спермата се спазват много висока хигиена и сте-рилност, като се внимава да няма пряка слънчева светлина и температурата на сперматозо-идите и на разредената сперма да не пада под 22°С.Изкуствено осеменяване. Из-

куственото осеменяване се из-вършва от техник-осеменител и един-двама помощници. По-мощникът и един овцевъд вкар-ват всяка овца поотделно и я фиксират за осеменяване. След приключване на процедурата вечерта всички заделени овце се осеменяват за втори път и се пускат в съответните стада. Обикновено работата в пункта продължава около 30 дни.*3абележка: Тъй като сперма-

тозоидите на кочовете се ув-реждат значително при дълбоко замразяване, при изкуственото осеменяване на овце се използ-ва прясна сперма в срок до 1 час след нейното получаване или след съхраняване в хладил-

ник при 0° до 3°С в продълже-ние на 10-12 часа.

БРЕМЕННОСТОсобено важно звено в

сложната верига на репро-дуктивния процес е бремен-ността – периодът от запложда-нето до раждането. При овцете този период продължава средно около 150 дни. След опложда-нето, към 20-дневна възраст, зародишът, около който се е образувал околоплоден мехур, започва да се прикрепва към маточната стена и чрез пла-центата се изхранва през ця-лата бременност. След това започва усилено образуване на органи, процес, който приключ-ва до 45-дневна възраст. След тази възраст органите и целият плод нарастват, като на 35-я ден теглото на плода е около 1,8г, а на 150 дни – 3500г. По-едрите агнета при раждането тежат около 4-4,5кг при нор-мално развитие на бременност-та. Често обаче връзките на плода с майчиния организъм се прекъсват и плодът се изхвърля навън, т.е. настъпва аборт. Абор-тите са истинска беда за овце-въдите, тъй като причиняват го-леми стопански загуби, особено когато настъпват през втората половина на бременността.Кои са най-честите причини за

абортите и как да предпазим овцете от тях?В началото на бременността

(до 30-40-ия ден), когато връзки-те на плода с матката са много слаби, най-често изхвърлянето на ембрионите се причинява от поемане на големи количе-ства зелена и сочна трева, особено детелина, люцерна и други. Те съдържат т.нар. фито-естрогенни вещества, предизвик-ващи контракции на матката и изхвърляне на ембриона. За да се избегне това, необходи-мо е след заплождането овцете да се пасат по сухи пасища и да се осигурява хранене с качествени концентрирани и обемисти фуражи.При непълноценно и оскъдно

36

хранене с недостатъчно количе-ство в дажбата на суров проте-ин, минерални вещества и ви-тамини се нарушава развитието на плода и се стига до аборт. Това особено важи за хране-нето през 4-я и 5-я месец на бременността, когато плодът нараства най-силно.Много често аборти настъп-

ват и при изхранване на нека-чествени фуражи – загнили, плесенясали, вкиснали и т.н. Установено е, че аборти при-чиняват почти всички видове плесени – мухълът, плодовата плесен, главнята по растенията и ръждата на царевицата. Това налага през цялата бременност овцете да се предпазват от кон-сумация на такива фуражи.Травматичният аборт се при-

чинява от външни механични въздействия като удари, блъ-скане, падане на бременно-то животно. Те предизвикват нервни реакции, контракции на матката и изхвърляне на плода.Стресовите фактори също

причиняват аборти. Те са най-разнообразни, но от тях най-често се наблюдава термичният аборт – при резки и силни тем-пературни промени на околната среда – примерно овцете са на паша и внезапно се появява буря с проливен, студен дъжд. Друга причина е поенето със студена вода или изхранване-то на замръзнали, осланени или заскрежени фуражи. Те предиз-викват контракции на матката и аборт. Към този раздел от при-чини биха могли да се отнесат и силната нервна възбуда, упла-ха и паническо бягане. Ето защо през време на бременността на овцете трябва да се осигури спокойствие и удобство при отглеждането.Освен тези незаразни абор-

ти, големи загуби причиняват заразните аборти. Те се причи-няват от бактерии, паразити и вируси, особено когато овцете са в лошо телесно състояние. Най-честият причинител на аборти е салмонелозата. Ня-кои изследвания показват, че

при 62% от абортиралите фе-туси е намерен причинителят Salmonela аЬоrtus. За да се пре-дотврати заразяването и на други овце, е необходимо абортиралите да се изоли-рат за 10-15 дни и да се извърши щателна дезинфекция.Листериозният аборт е раз-

пространен повече при дзвиз-ките и настъпва през втората половина на бременността.Вибриозният аборт причиня-

ва прекратяване на бремен-ността предимно след третия месец. Предава се главно по полов път при естествено по-криване от заразени кочове.Това са най-често срещаните

причини за аборт при овце-те. Съвсем естествено е овце-въдите да вземат своевременно мерки и да не допускат тяхното проявяване.

АГНЕНЕ И ОПАЗВАНЕНА НОВОРОДЕНИТЕЗа да протече нормално аг-

ненето, за да се родят здра-ви и жизнени приплоди и да се опазят от заболявания и смъртност след раждането, е необходимо да се извърши следното:1. Основно почистване и

дезинфекция на помещение-то, където ще става оагването (около 5-10 дни преди началото на периода на агнене). С дър-вени леси или други подходя-щи материали, в зависимост от броя на овцете, се преграждат индивидуални клетки с раз-мер 1,5x1,5 метра, където става раждането, или овцете се заделят и отглеждат през първите 1-2 дни заедно с но-вороденото. Ако кошарата не е електрифицирана, се подготвят 1-2 ветроупорни фенера за ос-ветление през нощта.2. Денонощно дежурство

и наблюдение по време на агненето. Началото на настъп-ващия период за оагване се определя по регистрацията на заплождането и по външните признаци на бременните овце. Непосредствено преди агненето

вимето набъбва и се уголемява, коремът се отпуска, апетитът намалява и животните стават неспокойни – лягат, стават, вър-тят се. Голяма част от тях раж-дат през нощта. При овцете, в сравнение с кравите, трудните раждания са по-рядко явление, но някои се нуждаят от помощ. При дзвизките много чести са случаите на липса на майчин инстинкт и след оагването те изоставят новороденото, не го облизват и не се грижат за него. Ако това стане по средата на дългите и студени зимни нощи, до сутринта новородените ще загинат. Ето защо наблюдението на животните и оказването на помощ по време на раждане-то и след него е задължително. Помощта е същата, както опи-саната за новородените телета: след облизване на агнето от майката се извършва допълни-телно подсушаване с чиста ха-влиена кърпа; прерязване и де-зинфeкциране на пъпната връв; осигуряване на първо забозаване до 60 минути след раждането и поемане на максимално количе-ство коластра през първите 2-3 дни; ако овцата не позволява на агнето да бозае, тя се държи или фиксира от стопанина и му се помага да бозае по 5-6 пъти в денонощие; ако овцата няма достатъчно коластра, трябва да се осигури бозаенето от друга овца, родила по същото време, или коластра от крава.3. Осигуряване на чисто и

топло помещение за отглежда-не на агнетата от раждането до 15-20-дневна възраст. Към скоро оагнените овце се проявява също голямо внимание, като се следи особено състоянието на вимето и млечността. На маломлечните овце се оси-гуряват сочни и концентрични фуражи, които стимулират лак-тацията.Тежкият денонощен труд по

време на агненето се отплаща многократно чрез предпазване от заболяване и смъртност на новородените и отглеждане на здрави и жизнени агнета.

37

БРОЙ 8/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИЗаплождането на шилетата

на 7 – 8-месечна възраст е икономически изгодно

Съвременните познания за храненето и отглежда-нето на овцете позволяват напълно безвредно и икономически изгодно да се заплождат шилета-та още през първата година от техния живот. С интензификацията на животновъдството тази тех-нология се прилага все по-често, а натрупаният опит позволява ранното заплождане да става при контролирани условия и напълно успешно. В тази статия посочваме условията и предимствата от заплождане между 7 и 8-месечна възраст.

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАННО ЗАПЛОЖДАНЕДобре известно е, че обилното хранене в края

на бременността и през първите 4 – 5 месеца от живота на новородените агнета се отразява бла-гоприятно върху заплодяемостта и плодовитостта през целия живот на овцете. След 5-месечна въз-раст, през периода на настъпване на пубертета е желателно разплодните животни да се хранят умерено. Така се избягва натрупването на маз-нини във вимето, което се отразява на бъдещата млечност на овцете.При добро хранене на агнетата през първите

месеци те достигат 30 – 32кг жива маса на 3,5 – 4-месечна възраст. Тази възраст съвпада с края на оборното отглеждане на агнетата и хранене на

ясла при практикуваното у нас в полските райо-ни заплождане главно през август и агнене през януари. След излизане на паша на 3,5 – 4-месеч-на възраст при умерено подхранване лесно се поддържа около 130 – 150гр дневен прираст и на 7-месечна възраст шилетата достигат 44 – 45кг жива маса, което е над 67% от средна жива маса на възрастните овце, която за основните породи в полския район е около 65кг. А тази жива маса е напълно достатъчна за заплождане на младите животни. При всички отглеждани едри породи у нас първият еструс се появява при достигане на жива маса 35 – 42кг жива маса.Следователно при правилно хранене и отглеж-

дане на младите разплодни животни може да се постига желаната жива маса за заплождане на шилетата на 7-месечна възраст.В подкрепа на твърдението за благоприятното

влияние на нормалното хранене на бременните майки и на агнетата през първите 4 месеца, при-веждаме резултатите от обширен опит на Gunn и сътр. (1995) (таблица 1). Аналогични данни сочат и други изследователи (Rhind et al., 1998; Robinson et al., 2002). При недохранване през периода на интензивен растеж (първия до четвъртия месец след раждането) на агнетата се забавя настъп-

Таблица 1. Влияние на храненето на бременните майки и на агнетата през първите 4 месеца върху тяхната плодовитост впоследствие

Показатели

Ниво на хранене, през:

Ниско през бременносттаи на агнетата Нормално през бременността Нормално на агнетата

Жива маса на агнетата:

- при раждане 3,51 4,00 3,48

- на 45 дни 16,9 17,8 17,7

- на 4 месеца 30,7 31,9 31,4

Процент на близнене:

- при първо агнене 30 42 44

- при второ агнене 47 55 60

- при трето агнене 55 68 67

38

ването на полова зрелост и появата на първият еструс (таб.1).Първият еструс се определя от живата маса, а

не от възрастта на шилетата. Въпреки това не е желано да се заплождат шилетата преди достига-не на 7-месечна възраст.Много обилното хранене непосредствено преди

пубертета, с оглед заплождане през първата го-дина на шилетата, крие опасност от понижение на млечната продуктивност на бъдещите майки. Високият прираст води до отлагане на мазнини в тялото и във вимето, което влияе върху репро-дуктивните функции (нарушава се дейността на яйчниците) и развитието на жлезистата тъкан на вимето.Следователно, схемата за хранене, отразяваща

се благоприятно върху бъдещата млечност и пло-довитост, съвпада с изискванията за хранене, поз-воляващо заплождане на 7 – 8-месечна възраст.Важно е обстоятелството, че шилетата, които

достигат полова зрелост на 7 – 8- месечна възраст са по-плодовити и ще се заплождат по-рано през целия им живот, в сравнение с тези, които при равни условия на отглеждане, стигат пубертета на по-голяма възраст. Следователно ранното запло-ждане и бракуването на незаплодените шилета е добра селекционна практика.

УСЛОВИЯ ЗА ЗАПЛОЖДАНЕНА 7 – 8-МЕСЕЧНА ВЪЗРАСТДостигането на 65 – 67% от живата маса на

възрастните овце от съответната порода и на ми-нимална възраст 7 месеца са основните изиска-ния за ранно заплождане. При заплождане на 7 – 8-месечна възраст ще съвпадне агненето с това на възрастните овце, което има предимство по

отношение отбиването, продажбата на агнетата за клане и отглеждането на разплодните агнета, както и по отношение започването на дойния период. Обратно, при забавяне на заплождането с един месец се постига по-добро развитие на шилетата и може да се отдели повече внимание при агненето им. За да няма много трудни раждания, важно е

шилетата да се заплодят с коч, чийто агнета не са много едри. Трябва да се има предвид, че шилетата нямат опит и не търсят сами кочовете, както старите овце, което затруднява до известна степен заплождането. За да се постигне висок процент заплодяемост, са необходими активни кочове, които търсят размърлените шилета.Заплодените шилета трябва да се отглеждат в от-

делна група, а не заедно с възрастните овце. При смесено отглеждане, възрастните овце избутват от хранилките шилетата и те не могат да получат не-обходимата им храна. Шилетата близнят малко и това е благоприятно за продължаване на техният растеж през бременността. Храненето на шилетата е необходимо да се

регулира съобразно тяхното телесно състояние. Ясно е, че ранното заплождане изисква една по-висока култура, предполагаща оценка на телесно-то състояние (ОТС) на овцете. Методите за тази оценка са описани в библията по овцевъдство „Хранене и отглеждане на овцете” на издател-ство „Матком”, София 2008г и в други книги по овцевъдство. Желателно е през бременността да се поддържа ОТС около 3 (което отговаря на средна охраненост), но е за предпочитане преди агненето оценката да е малко по-висока, между 3 и 3,5. Затлъстяването, при което оценка на те-лесното състояние е 4 – 5, води до увеличаване

Таблица 2. Примерни дажби за агнета-шилета родени през януари, заплодени през август и оагнени на 1 годишна възраст (грамове на агне-шиле/ден)

Показатели Пшен.слама

Лив.Сено

ГСО• Цялозърно

Соевшрот

Креда Готв.сол

ВМП••

Оборен период, жива маса, кг

9 – 16 70* 200* 200* 100 5♦ 3♦ 0,8♦

17 – 25 120* 400* 400* 10♦ 6♦ 1,6♦

26 – 32 170* 550* 600* 13♦ 8♦ 2,2♦

Пасищен период, жива маса, кг (свръх пашата)

32 – 42 100 100 +

43 – 45 (запл.) 200 100 +

Бременност, месеци (свръх пашата, през 1 – 4 месец на бременността)

първи 200 100 +

втори-трети 100 250 100 +

четвърти 400 500 300 150 +

пети 400 800 400 200 + +

• ГСО- гранулиран спиртоварен остатък, •• ВМП- Витаминно-микроелементен премикс за овце или агнета.* Фуражите се дават на воля, а посочените количества са средни ориентировъчни за периода. ♦ Кредата, солта и ВМП може да се смесят и предоставят за свободно приемане в специално коритце.

39

на трудните раждания.Храненето на агнетата/шилетата от раждане до

3 месеца е описано в статията в бр. 5/ 2012г на това списание. Примерни дажби за едногодишен период, до оагване на заплодените шилена са посочени в таблица 2.Предложена е една опростена система на хране-

не, базираща се само на 5 фуража. Като зърнен фураж може да се използва царевица, ечемик или пшеница. Соевият шрот се дава нормира-но по 100гр на агне до достигане на 16кг жива маса. Соевият шрот е вкусен и се консумира бързо. Ако сламата се замени със сено, агнетата консумират повече сено и намаляват приема на концентрирани фуражи и растежа е по-бавен. През оборния период до началото на месец

май е предвидено обилно хранене на воля с концентрирани фуражи. Младите животни имат способност за бърз растеж и оползотворяват до-бре фуража. След това постепенно преминават на паша и по-оскъдно хранене, което позволява сравнително нисък прираст (130 – 150гр/ден), но добро развитие на храносмилателната, половата и костната система. През този период от добавките се дава само каменна сол за близане.През есента ливадното сено може да бъде заме-

нено с люцерново, но в този случай следва една трета от ГСО да се замени с цяло зърно.След заплождането, храненето е умерено. Жела-

телно е да се установи ехографски бременността и незаплодените шилета се бракуват и продават като млади животни за клане. Така се осъществя-ва селекция по скорозрелост и плодовитост. Ос-вен това близнакините се хранят по-обилно от шилетата, бременни с един плод.

ИЗГОДА И НЕДОСТАТЪЦИОТ ЗАПЛОЖДАНЕ НА ШИЛЕТАТАПредимствата са следните:1. Увеличава се пожизнената продуктивност на

овцете. Това включва получаването допълнително на едно агне, на 50 – 80 литра мляко (в зависи-мост от млечността на съответната порода). В таб-лица 3 са посочени данните за продуктивността на заплодени за първи път като шилета или дзвиз-ки, получени при обширно проучване в САЩ от Inskeep и сътр. (2002), при овце, които не се доят.

Таблица 3. Продуктивност на овцете, оагнени за първи път на една или двегодишна възраст от едни и същи породи и стада

Показатели за една овца

До 6-годишна възраст За 6 години минус първата

Оагнени на 1 година

Оагненина 2 години

Оагнени на 1 година

Оагненина 2 години

Общ брой на родени агнета 9,6 7,7 8,4 7,7

Брой на отбитите агнета 7,5 6,0 6,7 6,0

Обща жива маса на отбититеагнета, кг 196 161 179 161

Настригана вълна, общо кг 23,9 24,1 20,6 20,5

Както се вижда от таблица 3, при овцете оагне-ни като шилета, е по-висока плодовитостта през периода от 2 до 6-годишна възраст, в сравнение с тези оагнени за първи път на 2-годишна възраст, които са заплодени като дзвизки на 1,5-годишна възраст.2. През следващата година оагнените на едно-

годишна възраст са добри майки и се отглеждат лесно3. При добро хранене не само че не се по-

влиява отрицателно заплождането като шилета, но дори се увеличава продуктивността на овцете през следващите години.4. Намаляват се приблизително наполовина раз-

ходите за хранене и отглеждане на младите раз-плодни животни.5. Скъсява се интервала между поколенията и

се ускорява генетическият прогрес (увеличението на продуктивността на стадото).6. При купуване на разплодни животни се на-

маляват значително разходите, защото агнетата са по-евтини от дзвизките или младите овце майки.7. Реална възможност за селекция по скорозре-

лост, плодовитост и продуктивност чрез бракува-нето на незаплодените шилета.Недостатъците при заплождане на шилетата са:1. Заплодяемостта и плодовитостта при първото

агнене на шилетата е по-ниска в сравнение с тази при възрастните овце.2. Необходим е специален подбор на кочове-

те за заплождане на шилетата, за да се намалят трудните раждания.3. Вероятността за трудни раждания е по-голяма

при агнене на едногодишна възраст в сравнение с възрастните овце.4. При заплождане след 7-месечна възраст се

удължават агнилната кампания и сроковете за за-почване на доенето при отделните овце.Приблизителната икономическа сметка показва

значително съкращаване на разходите за отглеж-дане на млади ремонтни животни при ранно зап-лождане. При тези пресмятания приемаме: 1) Наличие на достатъчна паша и през летният

период дзвизките няма да се подхранват, при което отглеждането им през този период изисква само минимални разходи за овчар.2) Разходите за отглеждане до 4-месечна въз-

40

раст (до излизането на паша) са еднакви неза-висимо от възрастта на заплождане. При тези условия допълнителните разходи при заплождане на 1,5-годишна възраст са свързани с храненето през един зимен период и с отглеждането в про-дължение на една година повече. За 5-месечен зимен период са необходими кръгло 100кг слама, 100кг ливадно сено, 30кг зърно и 30кг слънчогле-дов шрот на приблизителна цена 40 лв., а за от-глеждане и други разходи за една година – 30 лв. Следователно, приблизително 70 лв. от разходи-те за отглеждане на млади разплодни (ремонтни) животни могат да се икономисат при заплождане на 7 – 8-месечна възраст, вместо на 1,5-годишна възраст като дзвизки. ЗАКЛЮЧЕНИЕБезспорно всяко стопанство трябва да направи

баланс на предимствата и недостатъците от запло-

ждането на шилетата. В зависимост от условията в стопанството, нивото на мениджмънт и наличния опит в едни случаи ще е изгодно ранното запло-ждане, в други – не. Общо взето предимствата от заплождането на шилетата са много повече и по-важни от недостатъците. Видимо, в равнинната част на страната, където агненето става през яну-ари и първата половина на февруари, е по-лесно да се осъществи желаният режим на хранене за ранно заплождане, в сравнение с планинските райони, където агненето става късно и агнетата излизат на паша заедно с майките.Липсата на опит у нас поради рядкото прила-

гане на заплождане на шилетата не бива да е сериозна пречка. Опитът се придобива и всяко прилагане на новостите започва без минал опит. Без прилагане на новите технологии трудно ще се подобри икономическото състояние на овце-въдството.

41

БРОЙ 8/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

Гл. ас. д-р Цветомира Христова,ас. д-р Светослава Енева-Стойчева

ИПЖЗ – Троян

Методи на синхронизацияна еструса в козевъдството

Козата е ценно селскостопанско животно, отглеждано от древни времена от човека за задоволя-ване на насъщните му нужди. От нея се получават хранителни продукти – мляко, месо и суро-вини за промишлеността – кожи, пух и вълна. Имат приложение както козината, рогата, копита-та и червата, така и фекалиите. Козата е едно от най-икономич-ните млекодайни животни бла-годарение на конституционните особености и способността да смила най-добре от останалите селскостопански животни целу-лозата. Козите са плодовити и скорозрели – от една майка може да се получат две ярета, но не са редки случаите на три, четири и повече. Козите са сезонно полиестрич-

ни животни. Повечето породи кози са с ясно изразен пери-од на полова рестрикция през месеците май – септември. Има данни, че някои кози от породата ББМ циклират почти целогодишно, като извънраз-множителния им сезон е много кратък – юни – юли. Основният фактор на околната среда, кой-то ограничава репродуктивната им активност, е фотопериода. Други влияещи фактори са ге-ографската ширина, температу-рата, породни и индивидуални особености.Продължителността на еструс-

ния цикъл при козите е 21 дни, но може да варира от 18 до 22 дни, в зависимост от породата, стадия на размножителния се-зон, индивидуални особености и условията на околната среда.

По-къс цикъл се наблюдава в началото и в края на размно-жителния сезон. Овулацията е в края на еструса и продължава 21 – 36 часа в зависимост от породата, възрастта, сезона и присъствието на пръч (Jainudeen et al, 2000). Средно овулират от 1 до 3 фоликули (Pineda, 2003).В зависимост от използваните

методи за синхронизация на ес-труса различаваме хормонални и нехормонални методи.

ХОРМОНАЛНИТЕ МЕТОДИ се базират на контрола на продъл-жителността на функциониране на жълтото тяло. Има два ос-новни начина на контрол, които резултират с проявата на еструс (Hansen and Convey, 1983). При единият от тях се удължава лу-теалната фаза чрез приложение на екзогенен прогестерон. При другият принцип синхронизаци-ята на еструса се постига чрез изкуствено скъсяване на жълто-телната фаза от синтетечни ана-лози на PgF2α (простагландин). В практиката най-широка упо-

треба има схемата – проге-стагени + гонадотропини + осеменяване и в двата сезона. Прогестагените се прилагат под формата на вагинални тампони и импланти. Препарата с гона-дотропно действие може да се приложи в деня на отстраняване на вагиналните тампони или 48 часа преди това, инжекционно. Най-често използваната схема

е приложението на интраваги-нални тампони, импрегнирани със синтетичен прогестаген в комбинация с PMSG и аналог

на PgF2α.Синхронизацията на естру-

са през размножителния и из-вънразмножителния сезон има общи принципи, но съществуват и различия произхождащи от нееднаквия хормонален статус.Сезонният анеструс се характе-

ризира с отсъствие на овулация и сексуално поведение. С при-лагането на схемата прогестаге-ни плюс гонадотропини се по-стига индуциране на еструс в извънразмножителния сезон при козите (Barrett et al., 2008). През извънразмножителния сезон FSH (фоликулостимулиращ хормон) и LH-пик (лутеинизиращ хормон) не се появява самостоятелно след третирането с прогестерон или неговите синтетични анало-зи, необходимо е допълнително прилагане на серумни гонадот-ропини. Индуцираният еструс в периода на покой е еднократен (Банков и др., 1989).Сезонните промени в темпе-

ратурата имат второстепенно значение. Високата температу-ра може да доведе до загива-не на яйцеклетки, ембрионална смърт и потискане на половите рефлекси.

НЕХОРМОНАЛНИТЕ МЕТОДИ са алтернатива на конвенционал-ните методи за синхронизация на еструса и са важна част от днешната консуматорска иконо-мика (Martin et al., 2004). Най-често прилаганите биологични методи за синхронизация на еструса са: „ефектът на пръча”, интензивното хранене, прилага-нето на безсолно-солевата дие-

42

та, витамини и минерални ве-щества (Tyankov et al., 2000).Храненето влияе върху ниво-

то на овулация по два начина: чрез въздействие върху хипота-ламо-хипофизно-гонадната ос и директно върху яйчниците. Ус-тановено е, че при животните в по-добро телесно състояние е увеличен броят на големите фоликули (Rhind, 1993). Стиму-лирането на половите функции за повишаване на заплодяемост-та, чрез подхранване на живот-ните през случната кампания в практиката е известен като Флъ-шинг метод. Резултатите може да се подобрят, ако последова-телно са приложени безсолева (7 дни) и солева диети (7 дни по 15 – 20гр сол на коза днев-но), което действа стимулиращо върху репродуктивната система по рефлекторен път. През флъ-шинга трябва да се фокусира върху повишаване енергията на храната на козите. В допълне-ние освен повишаване броя на овулиралите фоликули, увеличе-ната енергия води и до повиша-ване броя на имплантираните в матката ембриони.От биологичноактивните веще-

ства с най-голямо въздействие върху репродуктивните функции имат витамините А, Д и Е. Те

може да се прилагат инжек-ционно или посредством храна-та и водата.Полово зрелите пръчове оказ-

ват значително влияние въру нервно-хормоналната регулация на цикличната дейност при ко-зите. Въвеждането на полово ак-тивни пръчове 4 – 6 седмици преди началото на нормалния размножителен сезон в стадото стимулира към цикъл по-рано от нормалното време. Присъствие-то на мъжки разплодници уско-рява овулацията.Неразделна част от методите

за синхронизация на еструса е синхронизация на овулацията, програмираното осеменяване (на 48 – 60 час след отстраня-ваме на тампоните) и ранно ди-агностициране на бременност. Най-точният, бърз и безвреден за козите метод за ранно ди-агностициране на бременност е ехографското изследване в реално време. Най-рано на 25 – 30 ден от бременността тя може да бъде диагностицирана трансректално, а малко по-къс-но и трансабдоминално (Daw-son, 2002).Резерв за повишаване на пло-

довитостта в козевъдството е уплътняване на ражданията. За уплътнени се считат ражданията,

когато интервалът между тях е съкратен и в рамките на една година се осъществява повече от едно раждане.Oсновният фактор, определящ

икономическата ефективност в козевъдството е плодовитостта.

ИЗВОДИ1. Хормоналните методи за

синхронизиране на еструса са средство за контролиране на размножителният процес, както през размножителния, така и през извънразмножи-телния сезон на овцете.

2. Ефективността от прилагане-то на различни схеми зависи от редица фактори: порода, сезон, вид на използвания препарат, доза, индивидуал-ни особености, здравослов-но състояние на животното, хранене и др.

3. Комбинирането на нехормо-налните методи е възможно и желателно, като това уве-личава процента на козите в еструс, заплодяемостта и плодовитостта.

4. Неразделна част от методи-те за синхронизация на ес-труса са синхронизация на овулацията, програмираното осеменяване и ранно диаг-ностициране на бременност.

43

БРОЙ 8/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

Доц. д-р Людмила Николова

Стимулиране на съзряването на полови продукти при риби

При размножаването на рибите се прилагат три метода за стимулиране на съзряването на поло-вите продукти: екологичен, физиологичен и еко-логофизиологичен. Поради забрана за използване на хормони (както изкуствени, така и естествени, дори от същия вид) при биологичното рибовъдство намира приложение само екологичният метод. Той се прилага основно при размножаването на есет-рите и пъстървовите риби. Методът се състои в това, че производителите се поставят в садки или басейни (понякога и с контролиран термичен ре-жим), където условията максимално се доближават до естествените. Садките, които се използват, биват естествени и

изкуствени. Естествените садки са само заградени участъци на водоемите с необходимите условия за съзряване. Изкуствените садки могат да бъдат с различна конструкция – земни, дървени или бетонни. За есетровите риби е широко разпрос-транено използването на басейните на Казански. Това са земни басейни с осигурена проточност от 30л/с. Женските се поставят отделно от мъжките. Басейнът за женските има конусообразна форма. В широката част дъното е почвено, а в стесне-ната – постлано с чакъл. Могат да се използват и басейните „курински тип”.Басейните могат да бъдат с различни модифи-

кации – с подгряване или охлаждане на водата; с подаване на водата чрез специални устройства, имитиращи водните течения и т.н. Европейски-ят регламент разрешава изкуствено загряване или охлаждане на водата само в производствените единици за люпене и отрасните басейни.При пъстървовите риби се използват заградени

участъци от реките или специални басейни. При дъговата пъстърва съзряването на половите продук-ти е свързано с дневната светлина (при скъсява-не на светлинния ден се повишава скоростта на съзряването). Басейните, които се използват при пъстървовите, се изграждат по споменатите по-горе принципи с отчитане на това, че тук е необходимо движение на водата с по-висока скорост.

ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОЛОВИ ПРОДУКТИВ биологичната аквакултура се изисква манипу-

лациите с производителите да се извършват по такъв начин, че да се намалят до минимум на-

раняването и стресът, като при необходимост се прилагат упойващи средства. Предпочитание се от-дава на натурални такива (например карамфилово масло).За благоденствието на рибите е необходимо

всички манипулации с производителите, свързани с размножаването, да се извършват само от до-бре обучен персонал. При изцеждането на хайвера рибите не се на-

тискат грубо, а леко се масажират. При рибите с порционно съзряване на хайвера той се изцежда периодично според узряването.Методът за оплождане и инкубиране на хайвера

се определя според видовите специфики и изис-кванията на биологичната аквакултура. Важно е да се осигурят условия за правилно развитие на хайвера и недопускане на появата на болести. Допуска се използването на изкуствено загряване или охлаждане на водата.

ХУМАННО ОТНОШЕНИЕПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ХИДРОБИОНТИНеобходимостта от хуманно отношение към

хидробионтите се отчита през целия жизнен ци-къл в стопанствата. Околната среда се проектира така, че хидробионтите да разполагат с достатъч-но пространство за осигуряване на доброто им състояние. Всички източници на страдание на во-дните организми трябва да се минимизират, а по възможност и да се елиминират. Манипулациите се свеждат до минимум и се извършват много внимателно с цел да не се допуска нараняване и стресиране.Посадката се определя така, че рибата да бъде

в добро състояние. Уловената риба се съхранява в чиста вода. За състоянието на хидробионтите се прави постоянен мониторинг. В биологичните ферми има редица ограничения

за използване на изкуствена светлина. Максимал-ната продължителност на изкуствения светлинен ден не трябва да надвишава 16 часа, като по-голяма продължителност се допуска за целите на размножаването.За транспорта на живи хидробионти се използ-

ват средства, отговарящи на изискванията на транспортирания вид. Жива риба се транспортира в специални резервоари, като водата трябва да

44

съответства на технологичните норми. При транс-порта се прилагат норми на посадките, по-ниски от тези, приети в конвенционалната аквакултура. Например в стандартите за биологична аквакул-тура на Naturland за рибите от сем. Salmonidae и сем. Coregonidae нормите на посадките не могат да превишават 1кг риби на 8л вода, като самото транспортиране не трябва да бъде по-дълго от 10 часа. Водата трябва да се сменя с нова със същата температура след 6 часа транспортиране. За шарана нормите на посадките при транспорт са: при едногодишни риби – 1кг на 4л вода; при тригодишни – 1кг на 2л вода.При рибоулова се използват техники и оборуд-

ване, непозволяващи хидробионтите да се оставят дълго без вода. При умъртвяването се използват начини, осигуряващи незабавна смърт.

ПРОФИЛАКТИКАИ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕВ БИОЛОГИЧНАТА АКВАКУЛТУРАЗдравеопазването в биологичната аквакултура се

базира на системата на профилактиката и недо-пускането на заболявания. Това се постига чрез комплексен подход. Профилактиката включва три главни звена: • създаване на оптимални зоохигиенни условия

на отглеждане на хидробионтите; • недопускане на внасяне и разпространение

на заразни болести; • профилактика на незаразните болести и ток-

сикозите. Профилактиката е особено важна за аквакулту-

рата, тъй като лечението е много трудоемко и често – с ниска ефикасност. В биологичната аквакултура почистването на

оборудването и съоръженията се извършва с фи-зически или механични средства. От физическите методи най-ефективни са въз-

действията със студ и инсолация, пълното пресу-шаване на басейните, обработката с вряла вода на инвентара за улов и др. От химичните дезинфектанти най-често се из-

ползват негасената вар, калциевият хипохлорид,

формалдехидът и калиевият перманганат. Всяко използване на химични реагенти задължително се регистрира.Като профилактична мярка се използва прекъс-

ването на производствения процес (всичко пълно – всичко празно) за време, специфично за всеки отглеждан вид. Такова прекъсване не се изиск-ва при отглеждането на двучерупчести мекотели. Времето на прекъсването се използва за почист-ване и дезинфекциране. В биологичните ферми има ограничение за използ-

ването на ултравиолетова светлина и озон. Те могат да се използват само в люпилните, разсадните и отрасните басейни и са ефикасен метод за изчист-ване на водата от причинителите на сапролегниоза, диплостомоза и други заболявания. Навсякъде, къ-дето е възможно, се прилагат методите на биоло-гична борба с ектопаразити, а където е невъзмож-но, се използват контролни схеми за обработка на рибите. Профилактични бани се прилагат при сезонни

премествания на рибите от един басейн в друг. На обработване подлежат всички възрасти и ка-тегории. Преди поставяне на производителите в люпилните басейни те преминават през профи-лактични бани с 5%-ов разтвор на готварска сол за 5мин. Такъв разтвор е безвреден за произво-дителите, но е губителен за ектопаразитите. След солната баня рибите задължително се поставят във вани с чиста, проточна вода. Успешно могат да се прилагат бани с калиев перманганат. Ремонт-ните риби се обработват при поставяне в летни-те маточни басейни; едногодишните риби – при поставяне в угоителните басейни; цялата риба се обработва при поставянето в зимовните басейни. Ако прилаганите мерки за профилактика не се

окажат ефикасни и при хидробионтите е конста-тирано заболяване, то прилаганото лечение тряб-ва да отговаря на изискванията за благоденствие и недопускане на страдания при животните. В биологичната аквакултура лечението се прилага максимално бързо, като в случаите, в които се използват неразрешени вещества, хидробионтите не се предлагат за реализация като биологични.

45

БРОЙ 8/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGИ

КОНОМИ

ЧЕСКИ ПАРАМ

ЕТРИ

ОССЗ-Велико Търново

Анализ на критичния обем на приходите във фермата

Целта на този вид анализ е да се определи критичният обем на приходите от реализираната продукция, под който фермата ще формира загуба. С други думи казано фермерът трябва, преди да започне своята дей-ност, да определи колко трябва да произведе и реализира на пазара, за да бъде на печал-ба неговата ферма. Критичен е този обем от приходи, при който печалбата е равна на нула, т.е. приходите са равни на разходите. Това условие се изразява математически така:Критично ниво на продажбите

= Постоянни разходи + Про-менливи разходиВ същото време критичният

размер на конкретното произ-водство може да се определи според прага на рентабилност:Ефективен размер продукция

= Постоянни разходи / Цена на единица продукт - Промен-ливи разходи за единица про-дуктЗа добро изясняване на про-

блема с анализа на критичния обем на приходите може да бъ-дат представени следните при-мери:ПРИМЕР 1.АНАЛИЗ НА КРИТИЧНИЯ ОБЕМНА ПРИХОДИТЕВ ОВЦЕВЪДНА ФЕРМА.Постоянните разходи в една

овцеферма с 800 броя овце са 44 250 лева годишно. Това са разходите за труд, социални оси-гуровки, амортизации, наеми, застраховки, главници, лихви и др. Променливите разходи за отглеждането на агнетата включ-ват: фуражи за изхранването на агнетата, горива и смазоч-ни материали, електроенергия, вода, медикаменти и възлизат на 13800 лева. При добив от 15000кг/ж.т. годишно можем да изчислим, че променливи-те разходи за единица продукт

ще бъдат 0.92 лева. Ако месото се реализира на цена 3.70 лева кг/ж.т. можем да изчислим, че:Ефективен размер продукция

= 44250/3.70 - 0.92 = 15917кгПри цена на реализация от

3.80 лв./кг.ж.т ще имаме:Ефективен размер продукция

= 44250/3.80 - 0.92 = 15364кг.От направените изчисления се

вижда, че за да бъде на печалба фермата, годишното производ-ство трябва да бъде 15917 или 15364кг ж.т. съответно при цени 3.70 и 3.80 лв./кг ж.т. продук-ция.

ПРИМЕР 2.АНАЛИЗ НА КРИТИЧНИЯ ОБЕМНА ПРИХОДИТЕ ПРИПРОИЗВОДСТВО НА СЛЪНЧОГЛЕД.Ако постоянните разходи за

производство на слънчоглед на 1000дка възлизат на 7600 лева, променливите разходи на 51700 лева, то променливите разходи за единица продукт ще бъдат 287 лв./тон. При цена от 360 лв./тон изчисленията ще бъдат следните:Ефективен размер = 7600/360

- 287 = 104 тона или 104кг/дка.При цена на реализация от

380 лв./тон ще имаме следните изчисления:Ефективен размер продукция

= 7600/380 - 287 = 81т или 81кг/дка.От изчисленията може да се

направи извода, че стопанствата при тези цени и разходи тряб-ва да произведе поне 104 или съответно 81кг/дка, за да излезе на печалба.При така извършените изчисле-

ния следва да се вземат пред-вид някои обстоятелства, които говорят за относителността на така предложения метод на из-числение на минималния обем продукция.Постоянните разходи не се

изменят в зависимост от изме-нението на продукцията, но те не са и постоянни в абсолютния смисъл на думата. Така напри-мер дали през следващата го-дина ще бъдат произведени 15 000 или 16 000кг/ж.т. агнешко месо е нещо, което няма да по-влияе на разходите за осветле-ние. Същото важи и за разходи-те за наеми. Но същевременно е възможно през годината цена-та на електроенергията да бъде увеличена. Наемодателят може да реши да бъде увеличен нае-ма на помещенията и т.н. При равни други условия това води до увеличаване на постоянните разходи и до тяхната динамика във времето. Цената на реализа-ция на продукцията също може да бъде изменена във времето под влияние на общата пазарна конюнктура или цените на кон-курентите в частност. Ако през даден период от време достав-чиците увеличат цените на фу-ражите, на торовете или препа-ратите за растителна защита ще се получи изменение на про-менливите разходи. Ето защо е целесъобразно анализът на кри-тичния обем на приходите да бъде извършван за кратки пери-оди. Нещо повече, той трябва да се възприема не като нещо абсолютно точно, а като ориен-тир по отношение на производ-ството и реализацията на про-дукцията. Полезно е да бъдат изчислявани различни величини на критичния обем при различ-ни варианти на променливи раз-ходи, постоянни разходи и цени на реализация – песимистични, реалистични, оптимистични. И накрая следва да се отбележи, че този модел на изчисление може да даде реални резултати при стабилна пазарна конюнк-тура на макроравнище, т.е. ста-билна макроикономическа ситу-ация.

46

БРОЙ

8/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGВЕ

ТЕРИ

НАРИ

Намаляване на загубитеот влошена заплодяемоств млечното говедовъдствочрез хормонални препаратид-р Красимир Колев

КАКВО Е ВАЖНО ЗА ФИНАНСОВИЯ УСПЕХ НА ВСЯКА ФЕРМА?• Всяко забавяне на заплождането на млечна крава след 100-ия ден (дни, през които изтича печал-

бата) от раждането води до загуба между 5 и 10 лв. на глава на ден.• Тази загуба се генерира:

1. От загуба на приплод2. Загуба на мляко3. Неефективен разход за непродуктивно животно в един по-дългосрочен период

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ НИСКАТАЗАПЛОДЯЕМОСТ ПРИВИСОКОПРОДУКТИВНИТЕ МЛЕЧНИ КРАВИ?• Причина №1: при всяка високомлечна кра-

ва винаги има отрицателен енергиен баланс (повече или по-малко, но той винаги е на-лице)

• Колкото е по-голям той, толкова повече се увеличава периода отелване – заплождане.

• Колкото е по-отдалечено заплождането от критичните за печалбата 100 дни, толкова е по-голяма загубата и следователно, по-ниска печалбата от крава

С КАКВО СЕ ОБЯСНЯВА НИСКАТАЗАПЛОДЯЕМОСТ НАВИСОКОПРОДУКТИВНИТЕ МЛЕЧНИ КРАВИ?• Ниското ниво на енергия в кръвта (отрица-

телен енергиен баланс) води до хормонален срив. Намалява количеството на LH отделян от мозъка и отговорен за отделянето на яй-цеклетки (овулация)

• Запомнете! Отделянето на хормона отгово-рен за овулацията е силно енергийно зави-симo

• Отрицателен енергиен баланс = забавяне или липсваща овулация = незаплождане (повторка)

• Кравата не се запложда дори след няколко осеменявания. Говорим за т. нар. „крава пов-торка” (синдром на повторките)

С КАКВО СЕ ОБЯСНЯВА НИСКАТАЗАПЛОДЯЕМОСТ НАВИСОКОПРОДУКТИВНИТЕ МЛЕЧНИ КРАВИ?• Дори кравата да се заплоди, от-

рицателният енергиен баланс е отговорен за ниска продукция на хормона, подържащ бремеността (прогестерон) от жълтото тяло

• Ембрионът загива – ранна ем-брионална смъртност и кравата отново се разгонва (повторка)

• Забавената овулация и лошата функция на жълтото тяло се срещат при всяка високопродуктивна крава с отрицателен енергиен баланс

• Това се дължи на дефицит на LH хормон и води до незаплож-дане или ранна ембрионална смъртност, което се изявява с повторка

КАК МОЖЕМ ДА ПОВЛИЯЕМ НА ТОЗИ ПРОЦЕСНАМАЛЯВАЙКИ ЗАГУБИТЕ?• Чрез коригиране на дажбата• Чрез подаване на пропилен гликол или други енергийни

субстанции на прясно отелените крави • Чрез прилагане на хормоналния препарат ОVARELINE

- ОВАРЕЛИН

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА OVARELINE?Оvareline е продукт на френска-та фармацевтична компания CEVA и ефективно се използва за лекуване на крави „повторки”

47

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ! Хормоналните продукти не са заместител на правилното хранене и отглеждане, а едно допълнително средство в ръцете на ветеринарния лекар и фермера за ефективно управление на заплодяемостта и намаляване на загубите

КАК ДЕЙСТВА ОVARELINE?• Предизвиква овулация и ускорява забавена-

та овулация чрез повишаване нивото на LH хормона. Така гарантира среща между спер-матозоид и яйцеклетка, което е равно на оплождане.

• Съдейства за оформяне на активно жълто тяло, което чрез прогестерона отделящ се от него се явява защитник на бремеността

• Няма ли прогестерон няма и бременност

ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА ОVARELINE?• За лечение на крави повторки • Естрални и постестрални метрорагии (кръв в

секрета на разгонените крави) по време на разгонеността или след нея

• За подобряване на заплодяемостта от изкуст-веното осеменяване

• За намаляване на ранната ембрионална смъртност

• За лечение на фоликулярни кисти (нимфо-мания)

• За намаляване на повторките, които се дължат на високи температури през лятото (вследствие топлинен стрес)

• За предизвикване на ранно възвръщане на яйчниковата функция след раждане, като води до по-добра заплодяемост при послед-ващи осеменявания

• За синхронизиране на еструса в т. нар. OV – SYNCH схема

СХЕМИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА OVARELINE• За повишаване на заплодяемостта – в много

ферми с голям процент повторки се преми-на задължително към прилагане на OVARELINE на всяко разгонено животно 2 часа преди осеменяване

Еструс Осеменяване

Оварелин 2 часа(2мл мускулно)

• За намаляване процента на ранната ембрио-нална смъртност – повторно приложение на 12 ден от осеменяването (усилва дейността на жълтото тяло – защитникът на бременността и намалява процента на повторките)

• За лечение на нимфомания (овариални цисти)

ДРУГИ ПРИЧИНИ ЗА ПОВТОРКИ ПРИ КРАВИТЕ • Микотоксини във фуража (Mycotox NG)• Вирусна мукозна болест• Вирусен инфекциозен ринотрахеит• Херпес вирус 4 (акутни метрити и повторки)• Липса на мастноразтворими фуражи А и Е и

селен• Белтъчно прехранване, от което следва

високо ниво на уреята в кръвта, което е предпоставка за смърт на ембриона

• ранна ембрионална смъртност води до пов-торка

• Скрити ендометрити – протекции, схеми за профилактика на ендометритите непосред-ствено след раждането /CEVAXEL/

• Избързване или закъсняване с осеменяването • Осеменяване на неразгонени крави• Възпаление на яйцепроводите /салпингити/ • Други

ДРУГИ ХОРМОНАЛНИСРЕДСТВА ПРИ МЛЕЧНИКРАВИ И ЮНИЦИЗА ПОВИШАВАНЕНА ЗАПЛОДЯЕМОСТТА• Двукратно приложение

през 12 дни на препара-та ALFABEDIL – след всяка инжекция, осеменяване на всички животни проявя-ващи видимо разгоненост (този метод се използва за лечение на тиха разгоне-ност)

• Чували ли сте за вагинални спирали PRID!?

ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ВАГИНАЛНИТЕ СПИРАЛИ PRID?• За сихронизация на еструса /групово заплождане/ на голяма

група крави – 10-15-20 крави• За лечение на овариални цисти• За лечение на крави повторки• За предизвикване на еструс при животни, при които други

хормони не са дали резултат• Като последно средство за опит за заплождане на крави преди

бракуванеКАК СТАВА ПРИЛAГАНЕТО НА ВАГИНАЛНИТЕ СПИРАЛИ PRID• Прилагат се по схема от ветеринарен лекар или от самия

фермер - при условие че е обучен!• Вагиналните спирали дават най-добър ефект за повишаване на

заплодяемостта

48

БРОЙ

8/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGАК

ТУАЛ

НО Министър Димитър Греков покани Китай за страна-партньор в български агроизложения

„Следващата година се навършват 65 години от установяване на дипломатически отношения между нашите държави. Това е много добра възможност да оптимизираме двустранния стокообмен и да договорим нови съвместни проекти в областта на земеделието между страните ни. Каня земеделското министерство на Китайската народна република и китайските компании от земеделския сектор да бъ-дат страна партньор в българските селскостопански изложения през следващата година“. Тази покана отправи министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков на работна среща със зам.-министърът на земеделието на Китай Ниу Дун, провела се по време на осмия агроикономическия форум между Китай и страните от Централна и Източна Европа в град Хъфей, Китай.По време на срещата министър Димитър Греков заяви, че сътрудничеството с Китай в областта на

земеделието е от голямо значение за България, заради неограничения за качествени стоки китайски пазар. „Предложихме на Китай редица селскостопански продукти, като сухо мляко и млечни про-дукти, птиче, свинско и телешко месо и техните субпродукти, билки, масла, мед, детски храни и консерви. Готови сме да инициираме и да участваме в редица съвместни проекти, като изграждане на мощности за производство на фуражи и хранителни смески например“, отбеляза още министър Греков.Зам.-министър Нию Дун благодари на министър Греков за подкрепата на форума и отправената

покана и отбеляза, че идеите на българския министър са много добри. „Има много идеи, които ми харесаха. Те покриват изключително широк диапазон в двустранните ни отношения, не само в земе-делския сектор. Трябва да се уча от вас“, заяви зам.-министър Ниу Дун.Той отбеляза, че китайското правителство подкрепя вноса на българска земеделска продукция. „Ки-

тай има желание да внася много повече млечни продукти, етерични масла, вина, зърнени култури и други земеделски стоки от България. Страната ви е позната като производител на качествена продук-ция, а земеделската търговия има нужда от държавна подкрепа. Китай може да се ангажира с такава подкрепа“, категоричен е зам.-министър Ниу Дун.Той обаче заяви, че за да могат българските стоки да бъдат разпознаваеми на китайския пазар се

нуждаят от добра реклама и регулярност на доставките. „Не бива българските компании да идват тук за една или две години, а след това да липсват регулярни доставки. Това прекъсва нишката, а пазарът ни се нуждае от регулярност на доставките“, обясни зам.-министър Ниу Дун. Той отбеляза още, че е добре българските компании, търгуващи със земеделска продукция да открият в Китай свои предста-вителства и да участват в китайските земеделски изложения.Министър Димитър Греков подари на зам.-министър Ниу Дун реплика на елемент от българско злат-

но съкровище и бутилка българско вино, а китайският му колега му отвърна с луксозна мастилница.На земеделския форум на най-високо ниво участие взеха министри, държавни секретари и предста-

вители на Китай, България, Унгария, Черна Гора, Полша, Литва, Латвия, Румъния, Македония, Албания и Босна и Херцеговина. Работата на земеделския форум съвпадна с българската правителствена де-легация водена от министър председателя Пламен Орешарски и вицепремиера Даниела Бобева на Световния икономически форум „Летен Давос“, провел се в град Далиен, Китай.

Министър Греков: Износът на тютюн е нова възможност за сътрудничество с Китай

„Тютюнопроизводството и износът на ферментиран и неферментиран тютюн е нова насока на съв-местната работа между Китай и България. Това заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков на среща с китайския посланик у нас Н. Пр. Вей Дзинхуа в МЗХ. В подкрепа на търговските отношения между двете държави ще бъде създадена и смесена комисия,

която да разработи в детайли конкретните възможности за сътрудничество. Сред тях са изграждането на предприятие за производство на кисело мляко и експортът на вино, биопродукти, храни за деца, етерично-маслени култури, месо и минерална вода, каза министър Греков. В комисията ще бъдат включени и представители на браншовите организации, за да има добра комуникация с производи-телите.„Разчитаме не само на износа, но и очакваме китайските инвеститори да дойдат в България. Имаме

вече заявен интерес за сглобяване на трактори и за изграждане на фуражен завод”, посочи министър Греков. Той беше категоричен, че ако досега разговорите с Китай са били по-скоро общи, то оттук нататък те продължават с конкретика, което е важна стъпка за осъществяване на поставените цели между двете държави.