www.oralo.bg

ЖИВОТНОВЪДСТВО4/2013

BG

1

От 1 март до 15 май 2013г производителите на биопродукция отново могат да кандидатстват за компенсаторни плащания по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. Безвъзмездните средства се отпускат по Мярка 214 „Агроекологич-ни плащания” от програмата, която се прилага в България вече пета година. Нейната цел е да подпомага финансово стопани, които се занимават с дейности, опазващи околната среда. Поощрява се развиването на биологично земеделие, планирането на екологични дейности в стопанствата, поддържането и възстановяването на тра-диционния ландшафт и др. Помощите се отпускат като годишни компенсаторни плащания за пет годишен период. Право на тях имат земеделци, които изпълняват агроекологични дейности върху определена площ, биологично пчеларство или опазване на застра-шени от изчезване редки местни породи животни. Кандидати могат да са физически и юридически лица, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на Държавен фонд „Земеделие”. Документи се подават всяка година в общинските служби „Земеделие” на Министерство на земеделието и храните.Производителите, отглеждащи редки породи по биологичен начин,

могат да получат до 200 евро субсидия на животно. За стопаните, развиващи биологично растениевъдство, максималният размер на субсидията е до 900 евро на хектар.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАНДИДАТИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ1. За подпомагане могат да кандидатстват физически лица, едно-

лични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на § 1, т.23 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).2. За прилагане на дейностите по чл.2, ал.1, т.1, буква „б”, т.2,

буква „а” и т.5 кандидатите за подпомагане се вписват в системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП.3. Земеделските парцели, върху които се прилагат агроекологич-

ни дейности, подпомагани по тази наредба, се идентифицират в ИСАК.Чл. 20 1. Подпомаганите лица преминават агроекологично обуче-

ние или информационни дейности по агроекология до 31 декем-ври на втората година, считано от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане или доказват наличие на опит в извършването на дейностите, които са избрали да прилагат.2. Изпълнението на разпоредбите по ал.1 се установява с дипло-

ма, удостоверяваща преминат изпит по агроекология, или удосто-верение за преминат курс, обучение или информационна дейност по агроекология, издадени от обучаваща институция.3. При подпомагане на юридически лица или еднолични търговци

на условията по ал. 1и 2 отговаря лицето, изрично упълномощено да управлява агроекологичната дейност.

Европейски земеделски фонд:

„Европа инвестира

в селските райони”

От 1 март започна приемана заявления

по агроекологичната мярка

2

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ,АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: animals21@mail.bgwww.oralo.bg

Главен редактор:Красимир ПетковОтговорен редактор:Доц. Ивона ДимитроваРедактор:Петър КрасимировPR и реклама:Ст. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:Андриана Коцева, Симеон ПековРедколегия:Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев,Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска,Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков,Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков,Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеПозицияАкценти на общата селскостопанска политикав Европа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3Свинете в България намаляват . . . . . . . . . . . . . . . 6Породи Нещо повече за бивола . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7Биволофермата в с. Сливата . . . . . . . . . . . . . . . . 10Родопско късорого говедо . . . . . . . . . . . . . . . . . 12Постиженията в селекцията при говедовъдството . . . 15Хранене Плевелни медоносни растения . . . . . . . . . . . . . . 17Видове храни за конете . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18Рапичен шрот в дажби на млечни овце . . . . . . . . . 29Хранене на овце майки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31Библиотека ЖивотновъдствоГоведовъдство, брой 10: Месодайното говедовъдство у нас . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Експерти Установяване натуралността на краве мляко . . . . . . 32Избор на място за биологично аквапроизводство . . . 34Отглеждане на водоплаващи птици . . . . . . . . . . . . 36Ветеринари Какво трябва да знаем за храненето на малкото кученце 42Здравеопазване и хуманно отношение към животните 44Използване на вагинални устройства: Прид-делта за повишаване печалбата в млечнотои месодайно говедовъдство . . . . . . . . . . . . . . . . 46Опасни за човека болести по животните . . . . . . . . 48

3

БРОЙ 4/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОЗИ

ЦИЯ

Доц д-р Вергиния Малинова ГайдарскаИнститут по Животновъдни Науки

Акценти на Общата селскостопанска политика в Европа

В края на миналата година Европейските млечни асоциации (EDA, 2012 – Dairy Milk Production, 2012) се събраха и обсъди-

ха най-важните предизвикателства, стоящи пред производителите за мляко не само в Европа, но и в света. Според повечето анализатори на млечния бизнес изводите от срещата са следните:Очертаваща се основна тенденция в млечната

индустрия през последното десетилетие е нарас-тващата глобализация, което е продиктувано от значителни увеличения на търсенето в много голе-ми нововъзникващи икономики в света, и вътреш-ните реформи в селскостопанската политика на Европа и международните търговски отношения и споразумения, които в една или друга степен затрудняват или улесняват търговията в света.Производството на мляко, преработката и па-

зарът на мляко и млечни продукти както в Ев-ропа, така и на световния пазар, се развива със светкавична бързина и динамика, което води до значителни промени в млечна индустрия; С премахването на квотите за мляко в ЕС, млеч-

ната промишленост в Югоизточна Европа, би следвало да се развива без особени сътресения. Производството на краве мляко, което представ-

лява 83% от общото производство на мляко в света, (останалата част идва от биволското, козето

и млякото от овцете) се е увеличило в почти вся-ка страна, с особено големи увеличения в южно-то полукълбо.Това от своя страна води до увеличаване на

обемите на мляко и млечни продукти, както и производството на масло и обезмаслено мляко на прах, като глобалната консумацията на мляко на глава от населението за 2012г се е увеличила с 1 килограм и достигнала нива до 107,3кг.Измежду региони, производители на мляко в

света, Азия заема първо място с 39%-те процента от световното потребление за производство на мляко и млечни продукти, следвана от Европа с 28% и Северна Америка с 13%.Според Адриан Кригер – редактор и анализа-

тор на световното състояние на производството на мляко и млечни продукти за 2012г „Миналата година, т. е. 2011г е била златна година на произ-водството на мляко и млечните продукти” като /по данни на Международните Млечни федерация (IDF)/, глобалното производство на мляко е ско-чило с 2,5% и надхвърля 749 000 000 тона през 2011 на гърба на по-високите изкупни цени на млякото. За да се гарантира успешното развитие на

млечния пазар в Европа и света е необходимо и в бъдеще да се инвестират повече ресурси

4

в научни изследвания, иновации и възможности за развитие на млечната индустрия, с цил подъ-ржане конкурентност на пазара и обеспечава-не ефективността и рентабилността на млечната промишленост на равнище производство и пре-работка;Това може да стане чрез „създаване на възмож-

ности за използване на генетическите ресурси – растителното и животинско разнообразие, по-добри технологии за производство, преработка и потребление”.Очаква се преструктурирането на млечния па-

зар да се засили и в бъдеще да донесе много разнообразни „експлозивни” ситуации между раз-личните държави-членки в ЕС, което ще даде от-ражение и на световния пазар.Предполага се, че производството на мляко в

бъдеще до голяма степен ще бъде съсредоточено в Северозападната част на ЕС.На срещата беше обсъден и Световният Млечен

Форум от 2012, чиито анализи и дискусии бяха резюмирани в три основни теми с потенциално влияние за млечния сектор на ЕС през следващи-те години. Редица престижни лектори от академичния, по-

литическия и професионалния свят споделиха своите виждания и прозрения за бъдещето раз-витие на млечния сектор в ЕС.

Дискусиите протекоха главно в 3 основни на-правления:1. На първата сесия под формата на остри деба-

ти се очертаха проблеми, разглеждащи текущото състояние на млечната промишленост в Югоизточ-на Европа, касаещи големите изменения на обе-мите в производството на мляко през последните няколко години за отделните страни, и структур-ните промени в млечния сектор, наложили се в производството на качествено мляко за Източна Европа. Бяха споделени мнения и становища, за-сягащи основния преглед на текущото състояние на млечната промишленост в страните от Югоиз-точна Европа. Млечните анализатори стигнаха до заключението, че различията за отделните страни включват мащаби, обеми и качество в производ-ството на мляко и млечни продукти, във всички части по веригата. По време на изказванията си анализаторите от Франция безапелационно възра-зиха че когато става дума за бъдещето на ев-ропейския сектор на мляко, ситуацията е много сложна и въпросите са колкото лесни, толкова и трудни: Колко мляко ще обработва и къде? Какво ще правим с толкова произведено мляко? Как ще се обработва млякото? Дискусиите не дадоха ясни отговори на тези въпроси. Анализаторите се обе-диниха около становището, че във всички случаи – и в света, и в ЕС ще се произвежда повече мляко, отколкото преди. Това допълнително про-изводство на мляко ще дойде главно от няколко

страни, в регионите около Атлантическия океан, с по-малко интензивно земеделие и повече земя и при наличие на богати фуражни дадености – под-ходящи пасища. В същото време страните от Югоизточна Европа

няма да имат ресурси за огромно увеличение на производството на мляко в региона. Вероятно, предполагат анализаторите, повечето от произве-деното допълнително мляко ще отива за произ-водство на масло и мляко на прах в ЕС. Наложи се ясното убеждение, че бъдещето в произ-водството на мляко след премахването на млеч-ните квоти в ЕС ще има по-скоро положително влияние и че растежът ще става плавно, главно за сметка на производство на мляко и на прах, като по този начин обемите в производството на мля-ко могат да бъдат балансирани. Една от страните в ЕС, където се предполага, че производството на мляко ще се увеличи значително в близките години е Ирландия. Ирландия, е страна, която има уникален хладен, подходящ умерен климат, с отлични пасищни условия, което показва, че ир-ландското производство на мляко е много веро-ятно в бъдеще да има забележителни увеличения по обеми и в производството на млечни продукти след 2014. 2. Говорителите от втората сесия, присъстващи

на европейската среща обсъдиха и анализираха конкретните възможности и реални наличности в производството на мляко и млечните продукти за отделните страни и се опитаха отчасти да прогно-зират риска от евентуални непредвидени ситуа-ции в бъдеще. Каква всъщност ще бъде ситуацията в Европа,

след премахването на квотите за мляко? Диску-сиите се обединиха главно върху това, че не се очакват големи сътресения, произтичащи от не-предвидими увеличения в произведеното на мля-ко в Европа. С други думи, не би следвало да се очаква огромен бум в производството на мляко. Независимо, че европейският пазар е доста на-ситен вече с мляко, в близките години се очаква минимален растеж в допълнителните обеми, снов-но не в производство на мляко, а на сирене и мляко на прах.3. В третата последната сесия на европейската

среща се дискутираха въпроси по точка наболели проблеми – един от които са хранителните от-падъци, като се наблегна на това, че хранител-ните отпадъци се превръщат във важен проблем за Европа, и съгласно „Здравеопазването и защи-тата на потребителите” в ЕС, на всички етапи на хранителната верига, този въпрос трябва да бъде решен с драстични мерки, които трябва да се спазват от всички. С 90 милиона тона хранителни отпадъци на година в Европа и очакващото на-растване до 126 милиона тона годишно до 2020г,- това е изключително труден и важен проблем в сектора на млякото и млечните продукти, който

5

обществото като цяло трябва да решава, особено във времена на тежки бюджетни ограничения. Най-добрите предложения и практики, по този въпрос, ще бъдат включени в специален уебсайт на ЕС за хранителни отпадъци. Европейската Ко-мисия (EK) ще има за цел и да разпространява информация под формата „Десет съвета за на-маляване на хранителните отпадъци”, публикувани на всички европейски езици. През 2013г Коми-сията ще работи и за издаването на доклад за устойчиво развитие на наличните храни и въпро-са за хранителните отпадъци, въз основа на кон-султации с държавите-членки. Комисията вижда намаляването на битовите хранителни отпадъци като основен приоритет, тъй като те обхващат 50% от общата храна на Съюза. Според изчисле-ния на ЕК около 10% от хранителните отпадъци са от млечни продукти, най-голям е процентът на отпадъци от плодове и зеленчуци – повече от 25%. ЕК стартира специален уебсайт, www.lovefoodhatewaste.com за потребители, които се интересуват от проблема, за да могат да получат полезни съвети за това, как да се избегне натруп-ването на тези хранителни отпадъци. Дебатите по този въпрос се обединиха около

становището, че за да се справят с този проблем, трябва да се ангажират всички заинтересовани страни на различни нива по веригата. Представи-ха се и няколко инициативи, които правителствата императивно трябва да предприемат и реализи-рат. Така например, Англия фокусира усилията си върху намаляване на битовите отпадъци и храните с изтекъл срок на годност и обезателно изключва-не от хранителните вериги за движение на стоки в ЕС. В тази връзка трябва да се наложи строга дисциплина, за да се реализират предприетите императивни мерки. Констатирано бе, че по-голямата част от малките

хранителни вериги предприемат по-скоро нефор-мален начин, т. нар. „сезонно почистване”, за да могат очасти да отговарят на изискванията на ЕС стандарти. Този процес на преструктуриране ще продължи дълго, поради слабата вертикална инте-грация на земеделски производители и преработ-ватели в ЕС. За да се установи хармония и ба-ланс по този казус, в бъдеще ще са необходими мощни инвестиции, за да се увеличи мащаба и подобри качеството във всички части по веригата. Основния извод, който беше направен бе че,

понастоящем, млечната промишленост в Югоиз-точна Европа, като цяло не изглежда да е готова за навлизането на предизвикателствата в глобална-та конкуренция на млечния бизнес.В тази връзка, преките чуждестранни инвестиции

биха могли да играят важна роля в по-нататъшното развитие за вертикалната интеграция в Европа. Няма пълна яснота по Общата Селскостопанска Политика по този казус, въпреки че се наблюдава бърза тенденция към организирането на млечни

пазари в тези страни. Според повечето млечни анализатори в Югоизточна Европа, понастоящем в тези страни, производството на мляко в момен-та е повече със социално решение, отколкото да се отстоява един напълно развит конкурентноспо-собен млечен пазар. Дискусиите се обединиха около становището, че във всяка от страните на Югоизточна Европа, местните власти, имат изклю-чително важна роля в подкрепа на млечната про-мишленост за съответната страна, за да се превъ-рне тя в по-добре структуриран, стандартизиран и конкурентен млечен пазар. „Благосъстоянието на един народ се измерва по количеството кон-сумирано мляко и месо” – народна поговорка, която държавниците, трябва да окачат като обица на ухото си! По отношение на Общата селско-стопанска политика в Съюза, акцентите падаха основно върху ребалансирането на директните плащания, които ще засегнат някои исторически наложили се млекопроизводители, въпреки че предпазната мрежа ще продължи и в бъдеще да инвестира в силните играчи на млечния пазар.Разработва се и „Стратегия за опазване на окол-

ната среда”. До 2020г усилията ще са са насоче-ни главно за намаляване на хранителните отпадъ-ци с 50% и опаковките, произведени от 100% рециклируеми материали. Всичко това показва, че в Европа повече от 50% от загубите на мляко се пропиляват от потребителя.На поредна сесия на ФАО проведена в Брюк-

сел, от 28 февруари 2013г, в специален доклад, за пореден път се констатира, че населението в света продължава да расте, наблюдава се все по-голям натиск от страна на потребителите-кон-суматори за осигуряване на адекватни количества безопасни и питателни хранителни продукти при устойчиво развитие на отрасъла. Като част от този ангажимент за справяне с това предизвикателство, са решенията на Международната млечна феде-рация (IDF, 2013), която приветства препоръките от доклада на Организацията по прехрана и зе-меделие към Организацията на обединените на-ции (ФАО), разглеждащи оценката на качеството на белтъците в изхранването на населението. Международната млечна федерация (IDF) е била

винаги активна в решаващата си роля за осигу-ряване на висококачественно протеиново изхран-ване на хората. Срещата на върха на Световният Млечен Фо-

рум от 2012 на млякото и млечните продукти е основното събитие на Международната млечна федерация (IDF), където се събраха и обединиха вижданията на световноизвестни експерти, уче-ни и изследователи, вземащи решения в сектора на млякото и млечните продукти, носещи отго-ворност за глобалния дневен ред по въпроси, свързани с млякото и млечните продукти, обхва-щащи сектори, касаещи научните и технологични постижения в тази област.

6

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

ЗИЦИ

Я

Свинете в България намаляватЗооинж. Здравелина Василева ИАСРЖ

Българското производ-ство на угоени прасета задоволява само 20 на сто от потребности-те от свинско месо в

магазините. Всичко останало, което е по нашите месарски щандове, идва от други стра-ни в общността, предимно от Испания, Германия и Полша, съобщава д-р Румен Караманов, производител на угоени прасе-та. За производство на колбаси месопреработвателите изцяло разчитат на внос. В страната ни преди две десетилетия е имало около 4 млн. свине, при влиза-нето ни в ЕС, през 2007 година, вече са останали 1 милион, а в момента са под 500 000 – добавя д-р Добрин Папазов – председател на Асоциация-та на свиневъдите в България. Според него догодина сви-нете ще останат под 200 000. Основна причина за намаля-

ването на животните у нас са скъпите фуражи. През послед-ните три години цените на зърното и фуражните компонен-ти са нараснали средно два и половина пъти. Така, от 150 лв. за тон, фуражната пшеница на места е поскъпнала до 450 лв. В същото време за този период изкупните цени на свинете са се повишили само с 20 ст. за килограм живо тегло. Само за изминалия месец соевият шрот и протеиновите фуражи са ско-чили със 70%, а зърното е око-ло 40% по-скъпо в сравнение с цените преди жътва. Не може да изхранваш животните със скъп фураж, да формираш ви-сока производствена себестой-ност, а да продаваш под нея. Изходът в такава ситуация, спо-ред д-р Румен Караманов, е да затвориш или да останеш да ра-ботиш на границата между ми-нималната печалба и загубата.

Цената на угоените прасета през последните две-три седми-ци е скочила с 30 до 50 сто-тинки за килограм живо тегло и в отделните региони вече е 2,80-3,00 лв/кг. В същото вре-ме себестойността е 2,80 - 2,90 лв/кг. „Ако цената на свинско-то месо поскъпваше пропорци-онално на фуражите, до сега можеше да е минала 20 лева за килограм.” – е пресметнал д-р Папазов. Актуалната крайна цена на едро на трупно драно свинско месо е около 6 лева за килограм. Най-доброто реше-ние за производителите в тази ситуация, според д-р Папазов, е ликвидацията на свинете, като в редица ферми вече е започнало намаляването на свинете майки. В Европа цените на свинското също вървят нагоре. И тамош-ните фермери се сблъскват със същия проблем – скъпите фу-ражи.

7

БРОЙ 4/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИ

Красимира ПиреваИАСРЖ

Нещо повече за бивола

Азиатски биволСъвременният домашен бивол произхожда от

дивия азиатски речен бивол. Той е един от най-старите опитомени видове животни, които се развъждат и до днес.Биволът без съмнение е едно уникално животно,

чието значение за бита на хората не само не е намаляло, но има много добри перспективи за развитие и използване на ценните му стопански качества. Според световно известния специалист в областта на биволовъдството, огромното значе-ние на бивола за човека е отразено в легендата за произхода му:„Според известната библейска притча за Ное-

вия ковчег, когато Ной натоварил всички животни в ковчега, на брега останали едно прасе, една овца, един стар кон и едно куче. Ной ги сложил в една голяма кошница, разклащал я в продъ-лжение на десет минути и като я отворил, от там излезли двойка биволи.” Какво е значението на тази притча – биволите сякаш носят частица от всеки един от тези видове животни – въргалят се в калта като прасето, имат стаден инстинкт като овцете, служат на човека като коня и са му верни като кучето.Биволът е вид животно много различно от го-

ведото. Съществени различия има в строежа на скелета, кожата, космената покривка, както и в поведението му. Биволът няма задтилен гребен на черепа, а рогата излизат от челната кост. Те са надстроени животни – с по-висок кръстец (до-стига 1,5 – 2 метра) от холката, с широка, свлече-на, стреховидна крупа. Имат силно развита челна

част на главата, лицевата част е остра и по-тясна. Кожата е 2,5 пъти по-дебела от тази на говедо-то. Потните жлези представляват 1/6 от жлезите по кожата на говедото, а мастните жлези са по-силно развити с 2,5 до 10 пъти и имат по-широк лумен. Секретът на мастните жлези е с бял цвят, а при говедото има жълт цвят. Тлъстините на би-вола също са с бял цвят. Биволът е топлолюбиво животно и леко понася летните горещини. Обича да се къпе и да се въргаля в калта. Калта запушва потните жлези и се затруднява транспирацията – секрецията на потните жлези, но също така съдържа магнезиеви соли, които разтварят маз-нината и потните жлези се отпушват. Космената покривка е с гъстота около 1/10 от тази на гове-дото (100-200 власинки на кв. см) и е с дължи-на 45-50см. Предният пояс е по-добре окосмен. Носното огледало, мукозите, рога и копита са оцветени в сиво-черно. Основният цвят на кос-мената покривка е черен – караманест.Видът биволи спада към разред Чифтокопитни,

подразред Преживни, семейство Говеда, и род Биволи. Географски и морфологично се разделя на две групи: Азиатски бивол и Африкански би-вол.I. Азиатският бивол (воден бивол) има два ос-

новни типа:1. Блатен бивол;2. Речен бивол.Дивият азиатски бивол е масивно, мощно жи-

вотно. Височината достига 1,5-1,9 метра, дължи-ната на тялото е 2,4 до 3 метра и повече при отделни екземпляри. Мъжките достигат тегло до

8

1000-1200кг, а женските – до 800кг. Космената покривка е рядка, оцветена в черно, черносиво или тъмносиво. Опашката е сравнително дълга и пухкава на върха. Долната част на крайниците е мръснобяла. Възрастните животни остават поч-ти без косми. Телетата се раждат с червеникаво оцветена космена покривка, която потъмнява с възрастта. Имат големи, скосени копита, с които могат да ходят в калните, блатисти местности. И мъжките и женските биволи имат рога, като по-големи са на мъжките. Рогата са тежки, оре-брени, напречното им сечение е с формата на триъгълник.Водните биволи прекарват голяма част от деня

си, потопени в калните води на тропичните и субтропични гори на Азия. Тези блата осигуряват добро прикритие и богатство от водни растения за храна, въпреки че биволите всъщност предпо-читат да се хранят по пасищата с трева и бил-ки. Женските обикновено раждат всяка година. Бременността е 9 до 11 месеца. Младите мъжки биволи остават в стадото на майките си, което наброява около 30 женски, до навършване на 3 години. След това се отделят и сформират малки стада само от мъжки екземпляри. Днес дивите водни биволи са намалели много и живеят само на защитените територии, простиращи се в Ин-дия, Непал и Бутан, както и в резервати в Тай-ланд. И без това малкият им брой е застрашен и поради прилагане на кръстосване с домашните биволи.Блатният тип бивол има набор от 48 хромозоми,

а речният – от 50 хромозоми. Двата типа могат да се размножават помежду си и могат да дават плодовито потомство.Блатният бивол е разпространен в Южна Азия –

Тайланд, Виетнам, Китай. Той е черен или черно-сив, работен тип бивол, с по-ниска млечност от речния и се използва повече за месо. Формата на тялото е паралелепипедна, вимето е слабо раз-вито. Краката са къси, копитата са по-големи от тези на речния бивол, рогата са широки с форма на полумесец.Произходът на речния бивол се корени в Ин-

дия. От индийския див бивол, наричан още би-вол Арни, произлиза домашният бивол. Речният бивол от Индия се е разпространил в Азия, Египет и Южна Европа. Цветът на космената покривка е черен до тъмносив. Той е със значително по-висока млечна продуктивност от блатния бивол. Вимето е добре развито. Формите на тялото са по-ъгловати, краката са по-дълги, а рогата са по- къси, извити назад и нагоре. От него произхожда и нашият местен бивол.Към азиатските биволи се отнасят още Аноа и

Миндорски бивол, които са значително по-дребни и до наши дни не са доместифицирани (одомаш-нени).Аноа е див горски бивол, който обитава остров

Сулавеси в Индонезия. Макар и родствени на азиатските биволи, Аноа се отличават с необи-чайно дребните си размери. Дължината на тялото достига до 1,7 метра, а височината при предните крайници – до 1 метър. Теглото му варира от 150 до 300кг. Рогата са къси и прави, с дължина до 40см. Кожата на Аноа е много дебела, космената покривка е рядка. Често възрастните животни са с почти гола, тъмнокафява кожа. Аноа обитават блатисти гори и джунгли. Живеят поединично или на двойки. Хранят се с трева, плодове, пъпки, листа и крайбрежната растителност на блатата. Рано сутрин излизат на паша, а в горещата част на деня се къпят във водата и се търкалят в калта. Размножават се през цялата година. Бременността трае около 10 месеца и се раждат 1-2 малки.Според местообитанието биволите Аноа се раз-

делят на два подвида: планинска и равнинна. Съществувал е и трети подвид, но е бил изтребен от прекомерното преследване на местното насе-ление. И двата подвида са вписани като застра-шени от изчезване.Равнинна АноаОбитава заблатените гори на остров Сулавеси,

Индонезия. Има набито тяло, слабо покрито с ка-фявочерна космена покривка. Кожата е по-тъмна при мъжките. В областта на шията често има бяло петно под формата на полумесец. Бледи жълтобе-ли петна има и по главата и крайниците. Рогата са плоски, насочени назад и при мъжките Аноа са по-големи. Малките се раждат с пухкава, зла-тистокафява космена покривка, която с възрастта се губи.Планинска аноаТя е по-дребна от равнинната и е разпростране-

на на по-висока надморска височина, в гористи заблатени местности. По външен вид наподобя-ва елен. Планинската Аноа има по-дълга и гъста космена покривка от равнинната, с тъмнокафяв до черен цвят. Всяка година през месеците фев-руари до април част от космите опадат и се по-явяват светли петна по главата, шията и крайни-ците. Тялото е набито, с къси крайници, вратът е широк и здрав. Рогата са относително по-малки, конусовидни и гладки.Миндорски биволНарича се още тамарау и е вид воден бивол,

който населява само остров Миндоро в Тихия океан, част от Филипините. Също недоместифи-циран вид биволи, които са с по-дребен ръст – достигат до 200-300кг, но са най-големите бозай-ници на Филипините. Имат здраво тяло с къси, набити крака. Космената покривка е тъмнокафява до сивочерна. Рогата са здрави и плътни, с дължи-на до 50см, имат триъгълно напречно сечение и са покрити с груби канали. Започват от челото на-зад под V-образна форма. От вътрешния ъгъл на окото нагоре излизат дъговидни, сивобели ивици. Сивобели петна може да има и по главата и ши-

9

ята. Популацията на миндорския бивол драстично е намаляла и през 2004г е вписан като застрашен вид. Броят им в днешни дни е по-малък от 300.

Африкански биволИзвестен е с наименованието „кафър”. За раз-

лика от азиатския, африканският бивол никога не е бил опитомяван. Той е много агресивен и из-ключително опасен за човека. Най-разпространен е в откритите савани на Африка с близки водни източници, но някои видове от него са приспо-собени да живеят и в гъстите тропически гори, до 3000 метра надморска височина. Космената покривка на африканския бивол е рядка, груба, рижава, тъмносива или черна. С възрастта още оредява. Тялото е набито и силно и макар, че са по-ниски от индийския бивол, те са доста по-тежки. Главата е поставена ниско на тялото и върхът и е изравнен с линията на гърба. Ушите са широки, опашката е дълга – може да варира от 70 до 110см – и завършва с пискюл. Предните копита са значително по-големи от задните, което е свързано с факта, че предната част на тялото е по-мощна. Телетата се раждат с червено оцветена космена покривка и с възрастта потъмняват.Африканският бивол е стадно животно – живее

на стада от по 1000 и повече животни. Помежду си биволите са миролюбиви, а водач на стадо-то е най-старият бивол. Зрението на кафърските биволи е лошо. Най-добре е развито обонянието и в по-малка степен – слуха. Те имат изграде-на система от звукова комуникация. С движения на главата и опашката също се предупреждават за приближаваща заплаха. Хранят се предимно с трева, храсти и листа. Женските достигат полова зрелост на 5-годишна възраст. Износват по един плод в продължение на 11 месеца.

Днес африканският бивол се класифицира в пет основни подвида:1. Чернокафяв кафърИзвестен е като капски бивол. Той е най-едрият

подвид африкански бивол, с най-тъмната окра-

ска. Дължината на тялото достига до 3,4 метра, а височината – до 1,7 метра. Теглото на мъжките достига 900-1000кг, а на женските – до 700кг. При старите мъжки биволи се появяват белезникави кръгове около очите. Женските са с малко по-светъл цвят, клонящ към червеникаво кафяв. Ро-гата на капския бивол са особено специфични. С напредване на възрастта базите, от които излизат двата рога, се свързват помежду си и образуват непрекъснат костен щит. Той се нарича „шеф” и понякога е толкова здрав, че не се пробива от куршум на пушка. Разстоянието между краищата на рогата на някои по-едри екземпляри може да надмине един метър. Рогата на женските са по-малки и с не толкова здрав „шеф”. Този подвид е най-свирепият от всички африкански биволи. Годишно около 200 човека стават жертва на кап-ския бивол. Обитава Южна и Източна Африка.2. Червенокафяв кафърНай-дребният подвид, известен като горски аф-

рикански бивол. Височината му е едва 120см, теглото е 270кг средно, като може да достиг-не 450-500кг. Космената покривка е рижава до червенокафява с по-тъмни участъци по главата и раменната част на гърба. В ушната мида се формира четка от косми. Рогата им са много по-малки – до 40см, по-слаби и основите им почти никога не се сливат. Разпространени са в горите на Централна и Западна Африка.3. Судански биволВ морфологично отношение заема междинно

място между предните два подвида. Сравнително дребен е на ръст – мъжки екземпляри с тегло 600кг се считат за много големи. Среща се в За-падна Африка.4. Нилски биволПодобен е на капския бивол, но е по-дребен и

с по-светла космена покривка. Неговото местоо-битание е Централна Африка.5. Планински биволСпорно е съществуването на този подвид и не

се описва от всички изследователи. Приема се, че обитава гористите местности на Източна Африка.

10

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

РОДИ

Биволоферматав с. СливатаГалина Илчева

В годините, когато се отчита, че броят на едрия рогат добитък е достигнал най-ниските си стой-ности откакто се води статисти-ка и най-значително е намален броя на биволите – 41 пъти спрямо общия им брой през 1939г, с доверие към този сектор на животновъдството поглежда едно акционерно дружество. На общо събрание на акцио-нерите на „Ломавтотранспорт” АД, дружеството си поставя за цел развитие на биволовъдство-то като странична дейност, чрез създаване на дъщерно друже-ство „Агротранс” ЕООД гр. Лом, през 2002г. За осъществяването на тази цел дружеството прави ремонт на изоставени селскосто-пански постройки и материална база в с. Сливата, общ. Лом, където са налице и подходящи условия за отглеждане на биво-ли – наличие на блата и паша. Създаването на биволофермата започва със закупуването на 36 бременни малакини от едно от малкото оцелели племенни стада в с. Горна Росица, общ. Севлие-во на два етапа: 20 бр. през ме-сец октомври 2001г и 16 – през месец февруари 2002г. Всички закупени животни са с изве-стен произход до трети родос-ловен пояс. За заплождане на животните дружеството закупува и един бик от същата ферма. Още със закупуването на жи-вотните, управителят на фермата г-жа Бонка Аврамова осъществя-ва връзка с проф. Цонка Пеева. На нейната компетентна помощ изцяло се доверяват при изра-ботване на производствена про-грама за развитие на фермата, за избора на животните, за на-соката на развъдно-подобрител-

ната работа.Веднага след сформирането

на стадото, дружеството сключ-ва договор за извършване на развъдна дейност с ИАСРЖ, а от 2009г с „Българската наци-онална асоциация за развитие на биволовъдството” /БНАРБ/. Дружеството е един от учреди-телите на БНАРБ.Започват дни на очакване на

първите малачета, на раздоява-не на малакините, които често проявяват характера си, грижите по новородените и най-важното – къде ще се пласира млякото, от което дружеството да печели. С идването на първите малачета започват и денонощните теле-фонни консултации с проф. Пе-ева по въпроси „защо някое ма-лаче не иска да засуче”, „може ли да се запази коластрата за следващото поене” или „може ли да се замрази”, „защо ма-лакинята не си дава млякото” и ред други, които смущават собствениците. Техният опит в областта на биволовъдството и този на работниците се заклю-чава единствено със спомена за чудесното на вкус биволско мляко и масло и на това, че бивола е „по-особено” животно. Необходими са доста месеци на управителката на фермата и на специалистите по биволовъд-ство, докато нещата си „дойдат на място”. Когато при доста ох-ранените бременни малакини започват маточно-вагинални из-сипвания, фатални за животните, работниците разбират, че наи-стина трябва да се спазват нор-мите по хранене и от дажбата на бременните животни поне месец преди омалачване да се изклю-чат сочните фуражи /силаж или

зелени фуражи/ и да се нама-ли концентрирания до 1кг, така както е казала професорката. През този десетгодишен пери-од има много куриозни слу-чаи свързани със спецификата по отглеждане на биволите, с характера им, с тяхното пове-дение, понякога смешни, по-някога опасни. Сега, когато се връщат назад в годините, всички от колектива на дру-жеството казват, че биволът не бил чак толкова страшен и че е като кучето – веднъж спе-челиш ли му доверието, това е за цял живот и по-важното, че много по-лесно се гледа в сравнение с говедото, само дето... няма цена за млякото. В резултат на разширеното възпроизводство през годините /12-15% годишен ръст/, към настоящия момент във фер-мата се отглеждат 107 женски животни, от които 80 дойни биволици. За разширено възпро-изводство, ежегодно се оставят между 25% и 30% малакини от броя на дойните биволици. След селекционния брак (8-10%) на малакините преди за-плождане /18-22 месеца/, след първа лактация (15%) и брака по необходимост (2-3%), дей-ствително се осигурява разши-рено възпроизводство на стадо-то, което е двойно увеличено. Средната млечност на стадото по години варира от 1680 до 1890кг, в зависимост от фуражната оси-гуреност, а плодовитостта вина-ги е била от 82% до 87%. За този период са селекционирани 4 бикопроизводителки с млеч-ност над 3200кг, синовете, на две от които бяха насочени към СИО. Биците Кларк и Пирин,

11

от които се съхранява дълбоко замразена семенна течност в СИО – Сливен са от това стадо. За повишаване рентабилността от отглеждането на биволите, вниманието на ръководството на Дружеството е насочено към максималното съкращаване на загубите от непродуктивните или нископродуктивните животни и най-вече към факторите, пре-дизвикали загубите, което кара ръководството да вземе вярно-то решение и да повери це-лия мениджмънт на фермата на Бонка Аврамова, специалист с многогодишен опит в аграрния сектор, с висше агрономическо и икономическо образование и най-важното – предизвика-телството да работи с биволи. Най-големите усилия на ръко-водството се насочват към плас-мента на произведеното мляко, чиито цена е почти като тази на кравето. По-жалкото е това, че никой от млекопреработва-телите не иска да преработва биволско мляко. Започват про-изводството на сирене, като използват добре оборудвания стол на административната сгра-да, но санкциите, които вървят една след друга, многото бю-рократични препятствия за по-лучаване на разрешително и редица други причини, ги ка-рат да преустановят това про-изводство, към което наистина има интерес от ресторантьори и от хранителни магазини. Сега, млякото, чиито дневно произ-водство е около 250-300кг, се изкупува на цена 1,25лв, при-емлива, но все още нереална. Задоволяването на фермата с фуражи е организирано, като грубите фуражи се осигуряват

от собствено производство, а концентрирания фураж се за-купува. Дружеството участва в програмата за развитие на сел-ските райони по мярка 214 „Аг-роекологични плащания”, наци-оналните доплащания на глава животно и СЕП и национални доплащания за обработка на земеделска земя. Биволите са животни, чието съхранение като вид се субсидира по мярка 214 „Агроекологични плащания”, но изискванията по нея, свързани с поддръжката на пасищата и другите административни ус-ловия за изпълнение създават проблеми на ръководството при усвояване на средствата. Санкциите, които търпят във връзка с пасищата, паднали ушни марки или за торохранилищата, обезвериха не само собствени-ците на тази ферма, но мно-го фермери, които трябва да връщат частично или изцяло по-лучените субсидии по тази мяр-ка. В същото време процентът на усвояването на средствата по мярката АЕП е много нисък. Очевидно е необходимо, при извършване на проверките, ек-спертите на ДФЗ – РА да са запознати с особеностите и спецификата на вида, или пък да ползват услугите на експерти-те от ИАСРЖ. Биволът изисква специфични условия за отглеж-дане – вода и то не дълбока, а по-скоро гьолове с кал, ко-ято има защитна роля, сянка, дървета, на които да се чешат и че предпочитат грубите, кисели треви. Нещо повече, в Герма-ния има проекти по опазване на околната среда, в които биво-лите се използуват при терени, където не може да влязат косач-

ки или да се ползуват тримери, с които да почистват районите, а това се прави от биволите, ко-ито опасват ненужната растител-ност. За тези проекти фермерите в Германия получават субсидии (300 евро/глава годишно), до-като нашите получават санкции за това, че има храсти или по-висока растителност по пасища-та. Парадокс, но е вярно.

За бъдещетона биволофермата

Различните мерки по ПРСР да-ват възможност да се получат значителни субсидии, с които да се модернизира фермата, съо-бразно европейските директиви. Очаква се, че с промените в Наредба 26 за директните про-дажби, ще се даде възможност за увеличаване на приходите в биволофермата. Единствено из-граждането на цех за производ-ство на сирене, катък и кисе-ло мляко ще даде възможност за икономическа стабилност на фермата. Недостатъкът е този, че отново има ограничение до 40% от произведеното мляко да може да се продава. В Бълга-рия 80% от биволофермите са с размер около 15 - 20 биволи-ци. Ако искаме да се увеличи броят на биволите, ограничени-еята трябва да бъдат минимали-зирани и много добре обосно-вани. Закупуването на млекомат е друг вариант за увеличаване на рентабилността на фермата и също стои на дневен ред за обсъждане от ръководството. Увеличаването на броя на дой-ните биволици и доизграждане-то на производствена структура на биволофермата продължават да са приоритет за ръководство-то.

12

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

РОДИ

РОДОПСКО КЪСОРОГО ГОВЕДО

Родопското късорого говедо (РКГ) e eдна от двете автохтонни породи говеда, запазени в България до наши дни. Това е най-малобройната порода говеда у нас. Броят на кравите под селекционен контрол е в диапазона 100-1000 и по класифи-кацията на FAO (FAO, 2007) породата се отна-ся към застрашените от изчезване. Наличието на асоциация, под чието наблю-дение е породата, и развъдна програма от 2004г я причисляват към защитените (поддържаните) застрашени породи. Родопското късорого говедо се отнася към бра-хицерните говеда (Bos taurus brachyceros), които до началото на миналия век са били широко раз-пространени в Европа. У нас първоначално е било разпространено в цялата страна, но в равнините постепенно е изместено от сивото говедо. До началото на ХХ век късороги говеда са отглеж-дани основно в Родопите и Стара планина. От средата на века започва масово кръстосване с други породи и за запазване на генофонда по-родата целенасочено се развъжда в държавни ферми. След 1990г родопското късорого говедо е оставено на произвола на съдбата. Работата

по съхраняването на породата се възобнови през 2001г със стартиране на проект „Редки местни породи”, финансиран от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Основната цел на проекта беше да се издирят и опишат животни от 4 автохтонни български породи – Българско сиво говедо, Родопско късорого говедо, Каракачанска овца и Медночервена шуменска овца, като впоследствие се разработят програми за тяхното съхраняване. Работата с овцете се водеше от ръководителя на проекта зооинж. Бойко Стоянов в сътрудничество с проф. дсн Десимир Неделчев от Института по животновъдство в Костинброд, а със сивото гове-до – от доц. д-р Янко Горинов от същия институт. Аз поех работата с родопското късорого говедо.

ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯРодопското късорого говедо е изключително

примитивна форма на Bos taurus brachyceros и по думите на първия изследовател на породата акад. Хлебаров (1934) е по-близко до „фозилното до-машно говедо от неолитната епоха (торфеното), отколкото културните алпийски брахицерни раси.

проф. Васил НиколовИАСРЖ

13

То представлява последни остатъци от праистори-ческото говедо на Европа, наред с описаните от Адамец Албанско южно, Черногорско и Илирий-ско говеда, с които се намира в най-тясна гене-тична връзка. То стои в близко генетично родство и с Грузинското брахицерно говедо в Кавказката област” и по всяка вероятност има еднакъв про-изход с него. Има две хипотези за произхода на съвременното брахицерно говедо. Първата е, че е потомък на одомашнена дребна разновидност тур с азиатски произход, а втората, че произхож-да от дребно късорого европейско говедо (Bos taurus europaeus brachyceros). Акад. Хлебаров (1930) отхвърля хипотезата за европейски произход. Той пише: „Поради съществените различия в устрой-ството на черепа Родопското говедо не може да произхожда от Bos europaeus brachyceros Adametz). По много съображения – пише той – от ант-ропологично, археологично, историческо, крани-ологично и пр. естество, Родопското говедо и близкостоящите до него Албанско, Южно черно-горско и др. говеда на Балканския полуостров и югоизточна Европа въобще, според нас, произ-хождат от Азия”.Акад. Хлебаров (1934) предлага: „Поради близ-

кото генетично родство между всички брахицер-ни отродия в югоизточна Европа, към която спа-дат и някогашните главни развъдни области на това говедо – Тракия и Илирия... цялата група брахицерни говеда от Югоизточна Европа да се нарича Трако-Илирийска брахицерна раса Bos t. brachyceros traco-illyricus, към която ще спадат: 1) Илирийското говедо на Босна, Херцеговина и Дал-мация; 2) Албанското говедо; 3) Южночерногор-ското говедо (Podgoriza); 4) Бушата в Хърватско; 5) Македонското говедо, за което ние предложих-ме наименование „Bos t. brachyceros traco-illyricus v. macedonicus”; 6) Родопското говедо, на което поставихме наименование Bos t. Brachyceros traco-illyricus v. rodopensis и 7) Старопланинското сиво искърско говедо. Тук може де се причисли и полското червено късорого говедо.” Според акад. Хлебаров брахицерното говедо е заселено у нас в края на дилувиума много преди примигенното. То е преминало на Балканския полуостров от Азия през „южния” път (Мала Азия – Гърция). През не-олита и по-късните културни епохи брахицерното говедо е било широко разпространено в Европа. Към мнението, че брахицерното говедо е обита-вало нашите земи преди примигенното, придържа и академик Платиканов. В заключение към книга-та „Породно разпределение на говедата, овцете и свинете в България” на Савов и Тотев (1954) той пише: „С краниологичните си и др. изследвания върху родопското, искърското и старопланинско-то говедо акад. Г. С. Хлебаров установява, че родопското говедо е съвсем чист, запазен брахи-церен тип говедо, че искърското говедо представ-лява един междинен тип между примигенното и

брахицерното говедо, като в отделни екземпляри преобладават характерностите ту на примигенния, ту на брахицерния тип и че в старопланинското говедо от двете страни на Искърския пролом сил-но преобладава брахицерният тип, но и с при-знаци от примигенния тип при отделни екземпля-ри. С преобладаващи признаци на брахицерния тип, според него са и говедата в Югозападна България. Затова той допълва и коригира извода на С. Петров за намаляване на характерностите на примигенния тип при говедата, като се отива от север към юг, с твърдението, че постепенно намаляващото влияние на примигенното говедо при местните сиви говеда у нас се наблюдава, не само като се върви от север на юг, но и като се върви от Дунавската равнина и Тракийското поле към планинските вериги на Стара планина и Родопите, а също така и от север към югоза-пад – към Доганица планина (Босилеградско), и още по на запад – през Югославия и Македо-ния към албанските и черногорските планински вериги. От тези изследвания върху устройството на черепа на местните говежди породи, допъ-лнени с изследванията върху костни остатъци от неолитни поселища (от които изследвания се за-ключава, че домашното говедо в пределите на нашата страна през неолитикума е било от бра-хицерния тип) става ясно, че първите домашни говеда в нашата страна, а вероятно и на целия Балкански полуостров, са били от брахицерния тип. Той отбелязва, че между местното брахи-церно говедо и докараното по-късно (вероятно от траките) дългорого говедо от примигенния тип е настъпило продължително кръстосване, което е за-сегнало най-силно говеждия добитък в равнините, особено в Северна България, по-слабо говеждия добитък в Югозападна България, още по-слабо онзи от Старопланинския масив от двете страни на Искърския пролом, докато говеждият добитък в Родопите, поради изолираността на района, е останал съвсем незасегнат от това кръстосване.

СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА ПОПУЛАЦИЯТАДанните за съвременното състояние на попула-

цията на Родопското късорого говедо са получе-ни от работата ми през последните 10 години – първоначално като експерт за работа с породата към проект „Редки местни породи” (ПРМП), а след това и като ръководител на секция „Родоп-ско късорого говедо” към Асоциацията за развъ-ждане на местните (автохтонни) породи говеда – гр. Карлово (АРМАПБ). Първоначално работата на проект „Редки местни породи” беше съсре-доточена в района на Златоград, по-специално в с. Кушла. Поради това, че се намира непо-средствено до границата, селото дълго време е било изолирано и в него се е съхранила уникална популация Родопско късорого говедо. В следващите години осъществихме редица експедиции за про-

14

учване на популацията. През 2006–2007г в рамки-те на проект, администриран от АРМАПБ, и при разработване на дипломната работа на дипломан-та ми Петър Ивелинов Петров от Шумен, бяха осъществени 26 експедиции по 35 маршрута. В маршрутите бяха обхванати над 400 селища от всички региони на Родопите с изключение на региона Смолян – Рудозем, който беше обходен впоследствие. Тези и следващи проучвания през годините по-

казаха, че родопското късорого говедо се е запа-зило по-компактно в отделни райони на Югоиз-точните Родопи.При проучванията беше установено, че отделни

типични представители на породата се срещат още в голяма част от регионите на Източните Родопи – Ивайловград (Гугутка, Казак), Крумов-град (Чал), Маджарово (Бо-риславци, Сеноклас), Златоградска, Кирковска, Джебелска община. По-големи масиви от типични животни, отглеж-дани по 1–4 в домакинство, са запазени в Кру-мовградска (Лещарка, Бук, Стрижба), Кирковска (Лозенградци), Ар-динска (Любино), Златоградска община (Кушла, Пресека, Горски извор). Исто-рически възникнали ферми с над 5 крави има в Кътино и Русалско (Ардино); Две тополи, Ри-бен дол (Баните); Малко Попово (Маджарово), Момина сълза, Летовник, Постник (Момчилград), Казак (Ивайловград), Пет-лино (Кърджали). Целе-насочено новосъздадени ферми за оглеждане на РКГ има в: Мак (Ардино); Смолян; Бенковски (Кирково), Чал и Черничино (Ивай-ловград); Мад-жарово, Горно Поле (Маджарово); Тъмръш (Ро-допи, Пловдив), Павел Баня (Стара Загора). Есте-

ствени популации от РКГ отсъстват напълно в региона на Ивай-ловград между Свирачи и Сив кладенец, Долно и Горно Луково, Меден бук; Синигер – Подрумче; Кобилино – Чучулига – Полковник Желязово; Едрино – Храстово – Егрек; Стам-булово – Силен; Звездел – Чор-баджийско; Кирково – Капиново; Енчец – Безводно; Ерма река – Ле-щак – Дрянка; Търън – Соколовци; Момчиловци – Габрина; Давидково – Загражден; Белица – Лъки – Юго-во; Бачково – Хвойна – Забърдо; Стойките – Михалково; Бяга – Ба-рутин; Доспат – Грашево. Нашите изследвания нямат претенции за всеобхватност и ние не твърдим, че други животни от породата в Родо-пите няма. Напротив. При нашите обиколки, голяма част от селата не бяха обхванати, част от животни-те бяха на паша в горски масиви, разпръснати по пасища и т.н., така че абсолютно точни наблюдения не

бяха възможни. Посетихме по-големи села или центрове на селищна система, като до малки махали, отделни къщи и т.н. в повечето случаи достъпът беше невъзможен, а именно там веро-ятно са запазени най-типични животни. Друг е въпросът, че голяма част от населението, особено през първите години, не ни приемаше с дове-рие, животните не само не ни бяха показвани, но и бяха укривани. Показателно за непълнотата на данните е, че след десетки обиколки около Кърджали, стадо беше открито едва през 2011г само на три километра от града. Обнадеждаващо за бъдещо цялостно обхващане на популацията е, че след започване на субсидирането по програма САПАРД и мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони, стопаните сами започнаха да търсят експертите от Асоциацията за започване на развъдна дейност. Състоянието и тенденциите на развитие на породата могат да бъдат проследени на основата на динамиката на контролираната част. При учредяването си, Асоциацията започва работа с 97 крави – от с. Кушла и две ферми, съответно в с. Стоманово (община Девин) и гр. Маджарово. През следващите години броят на контролираните крави постоянно нарастваше. На фона на тази благоприятна тенденция трябва да се отбележи тревожният факт, че нарастването е единствено за сметка на регистриране на нови ферми. От контролираните през 2007г 14 ферми увеличение има само в 4, като общият брой на животните не се е променил. Едната от причини-те е намаляването на кравите в с. Кушла, което илюстрира тенденцията по отношение на живот-ните, отглеждани за нуждите на домакинствата.

15

БРОЙ 4/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИ

зооинж. Румяна Христова,зооинж. Петя Бойчева,

ПОСТИЖЕНИЯТА

В СЕЛЕКЦИЯТА ПРИ ГОВЕДОВЪДСТВОТО

Пейчо Пенев е добре изве-стен у нас, както на научните среди в говедовъдството, така и на широката практика. Роден е в с. Бозвелийско, област Вар-на в семейство на земеделци. През 1962г завършва техникум по селско стопанство, от 1965 година е бригадир, а по-късно ръководител в кравефермата на комплексната бригада в с. Боз-велийско. Пейчо Пенев участва активно в развъдноподобрител-ната дейност в говедовъдството и допринася за създаването и усъвършенстването на порода-та Българско черношарено го-ведо. Съавтор е на Българско черношарено говедо – порода официално призната през 1990 година. Породообразувателният про-

цес във фермата стартира през 1973г, когато започва поглъща-телно кръстосване на порода-та Българско червено говедо с холщайн-фризийски бици от световноивестните генеалогични линии Wisconsin Admiral Burke, Reflection Soevereign, Osborndale Ivanhoe, Seling Rockman. Първи-те черношарени разплодници, с които се работи във фермата с 550 крави, са Фокус 4001110, Принц 5001167, Глобус 5001192, Лукс 5001199, Вит 5001240, Кит 5001220, Галин 5001193, Преми-ер 5001234, Ехо 5001235. През 1994 г. Пейчо Пенев регистри-ра фирма ЕТ „Катле – П. Пе-нев“ – с. Бозвелийско с основна дейност производство на мляко, животни, търговия и др. Целта е разширено възпроизводство на кравето стадо, производство на разплоден материал и продаж-

ба, производство на мъжки те-лета за бици и производство на мляко. От 40 крави през 1994г сега в основно стадо се от-глеждат 240 крави от породата Българско черношарено говедо. Пейчо Пенев е допринесъл

значително за бикопроизвод-ството на черношарени бици в национален мащаб. През 1986г стадото във ферма Бозвелийско е определено за производство на бици. Използва се преди-мно вносна семенна течност от бици с висок генетичен потен-циал за млечна продуктивност. За усъвършенствне на стадото са използвани биците Веемат 5003069, Кори 5003208, Хамлет 5003348, Берни 5003346, Буни 5003349, Кобалт 5003345, Шо-гун 5003472, Джентри 5003901, Ягуар 5003930, Довин 5004060, Клоун 5004061, Блан 5003976 и др. Пикът в бикопроизводство-то е през 1991 година, когато в Бозвелийско има утвърдени 168 бикопроизводителки. Послед-ната година за бикопроизвод-ството е 2006 година с едва 25 бикопроизводителки със средна млечна продуктивност 9024кг, 4,10% м. в-ва и 370кг мл. мас-ло, 3,45% протеин и 311кг про-теин. За периода 1986-2006 година

от земеделската кооперация в с. Бозвелийско и ЕТ „Катле – П. Пенев” – с. Бозвелийско са про-изведени общо 454 броя мъжки телета за бичета, от които в СИО са постъпили 334 броя. 47 години Пейчо Пенев еже-

дневно доказва своя изклю-чителен професионализъм и призвание в говедовъдсвото.

Организационният му опит и професионалното му отношение към технологията на отглежда-не и към селекционноплемен-ната работа в говедовъдството, доведоха до получаване на ви-соки производствени резултати. При 2950кг средна млечност от крава през 1971г, 6600кг през 1989г, стадото генетично се усъвършенства, като през 2006г продуктивността на стадото е вече 8035 кг. с 4.22% мастни вещества и 339кг млечно масло, с +2514кг, +0,42% мастни ве-щества и + 131кг млечно масло над средната млечна продуктив-ност за черношарената попула-ция в страната. Прилагайки разширено възпро-

изводство, със собствен ремонт, в момента се отглеждат 240 дой-ни крави. Разширеното възпро-изводство е немислимо и недо-стижимо, ако плодовитостта на стадото е под 80%. По-високата плодовитост създава предпостав-ки и за по-висока млечност в стадото. С производството на кравето

мляко основно се занимават си-новете му Пламен и Анастас, ко-ито са си разпределили отговор-ностите. Пламен е ветеринарен лекар и организира изцяло про-изводствените процеси в краве-фермата, а Анастас организира производството на фуражите, за което обработват 6000дка земя. Дойните крави се отглеждат

вързано с осигурено дворче за разходка при благоприятни кли-матични условия. Храната се осигурява от подходящ сеит-бооборот на фуражни култури. Раздава се механизирано, като

16

за целта е на разположение ре-марке смесител и чрез него се осигурява т. нар. „моно дажба”. Тя е смес от груби, сочни и концентрирани фуражи. Доенето на кравите се извъ-

ршва с централен млекопровод, а доилната инсталация създава условия за предстимулационна подготовка на вимето, извършва същинско доене, автоматично доиздояване и сваляне на до-илния апарат. Младите говеда за разплод се

отглеждат свободно-групово. Влизайки в обора се вижда, че

животните са спокойни, крави-те ядат и лежат, което показва че е осигурен „комфорт”, или още „благоденствие”. За осигу-ряването на този комфорт не-прекъснато и ефективно се вла-гат средства за модернизиране на производствените условия, целящи производството на ка-чествено краве мляко, за да се подобри опазването на околната среда и хигиената, а хуманно-то отношение към животните е приоритет. Фермерът е убеден, че среда-

та, в която се отглеждат крави-те е решаваща за производство на качествено мляко, както и за запазване здравето на всички

говеда във фермата. Кандидат-ствал е за средства по Мярка 121 „Модернизиране на земе-делските стопанства” по Про-грамата за развитие на селските райони. Развъдната дейност във фермата е на високо ниво, за-дачите по развъждането и селек-цията се планират внимателно и са съобразени с конкретните условия във фермата. Пейчо Пе-нев, като земеделски произво-дител има сключен договор с АРЧШПБ Русе с цел контрол на продуктивни, репродуктивни и възпроизводителни признаци. Те са неразделна част от развъдно-подобрителната работа, която води говедовъдството само на-пред и нагоре.Фермата е на I-во място по

продуктивност за 2011г: Млеч-ност за 305-дневна лактация – 8980кг; МВ – 3.56%; ММ – 320кг; БВ – 3.60%; ОБ – 323кг; Млечно масло и белтък – 643кг; Брой соматични клетки в мля-кото – 250х103/мл; Средно ми-нутен млеконадой – 2,5кг/мин; Възраст при първо отелване – 30 месеца. Посочените по-горе продук-

тивни показатели се доближават до резултатите постигнати в ре-дица от водещите европейски

страни. Рекордистка за 2011г е крава

Мана BG 03 041533, татуировъ-чен №318, на 4г лактация – за 305-дневна лактация млечността є е 13 693кг, с 3.71% МВ и 3.50% БВ, а обобщаващите по-казатели за млечна продуктив-ност: млечно масло и млечен протеин са достигнали нива, съответно от 508 (ММ) и 478кг (БВ), а сумата от тях възлиза на 985кг. Кравите се заплождат с елит-

ни бици, което увеличава гене-тичния прогрес на стадото. Това доведе до наличието на обе-ктивни предпоставки при избо-ра на крави като потенциални крави-бикопроизводителки. Към момента в стадото има опреде-лени 33 потенциални бикопро-изводителки, при които средна-та млечност е 9705кг мляко, с 3.95% МВ и 3.68% БВ.Всичко представено до тук е

достатъчно показателно за до-стойнствата на Пейчо Пенев, като утвърден организатор по-стоянно търсещ постижения-та на световната говедовъдна практика и теория, за да може неговата ферма винаги да бъде конкурентноспособна с тези от водещите страни на света.

17

БРОЙ 4/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕПлевелни медоносни растения

Голям брой от плевелните растения и рас-тенията които виреят по пустеещите места, покрай пътищата, напоителните канали и др.,

са добри медоносни растения. Въпреки съвре-менните средства за борба и модерната агротех-ника, плевелните медоносни растения се срещат понякога в достатъчно количество и представляват твърде голям интерес за пчеларството.През пролетта цъфтят видове от родовете Мъртва

коприва (Lamium) и Часовниче (Erodium), които се появяват рано напролет, като осигуряват на пче-лите нектар и цветен прашец. По-късно започват да цъфтят видовете от родовете Зеле (Brassica), Xардал (Sinapus), Дива репица (Raphanus), Пове-тицови (Convolvulus) и др.В началото на лятото започват да цъфтят следните

видове плевелни медоносни растения: Синя мет-личина (Centaurea cyanus), Паче гнездо (Anchusa officinalis), Бяла мъртва коприва (Lamium album), Слез (Malva silvestris), различните видове Фий (Vicia), различните видове Метличина (Centaurea) и др.По необработваемите и пустеещи земи, по-

край пътищата и други места се срещат след-ните по-важни за пчеларството видове плевелни медоносни растения: различните видове от ро-довете Магарешки бодил (Carduus), Магарешки трън (Onopordon), Ветрогон (Eryngium), Челяд-ник (Echinops), Слез (Malva), Комунига (Melilotus), Конски босилек (Salvia), Часовниче (Erodium), Ра-нилист (Stachys), Дяволска уста (Leonurus), Усой-ниче (Echium) и много други. Най-голямо зна-чение от тези групи имат родовете Магарешки бодил (Carduus), Комунига (Mellilotus), Метличина (Centaurea), Ранилист (Stachys). В някои местности растенията от тези родове заемат големи площи и създават условия за богата главна паша. В това отношение най-голямо значение имат видовете Магарешки бодил (Carduus nutans) и Жълта мет-личина (Centaurea solstitialis), които цъфтят продъл-жително време и отделят изобилно нектар, дори и при суша.

18

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGХР

АНЕН

Е

Видове храни за конете

Количеството храна, което трябва да приема за един ден даден кон зависи от много фак-тори. Сред най-важните са не-говото тегло, порода, възраст, работата която върши и т.н. До-бре е в менюто на конете да се включат различни смеси и хранителни вещества. Сред най-важните са житните растения (овес, царевица, ечемик). Освен това давайте люцерна на Вашия кон, тъй като тя дава много ви-тамини и натурална енергия.На пазара съществуват много

смеси за хранене на коне, които са дозирани и са предназначени за точно определена област в храненето на коня. Едни от най-добрите са храните на фирма HAVANS – Холандия. За да бъде храненето на коня пълноценно се препоръчва да му се дава концентрирана храна, която да смесвате с различни добавки (силаж, сено, слама).Препоръчително е да се дават

следните пропорции концентри-рана храна на ден:Давайте 0.5кг дадена храна

за 100кг/тегло на коня на ден за не много усилена работа на коня.Давайте 0.75кг от дадена хра-

на за 100кг/тегло на коня на ден при усилена работа.Това са главните принципи, но

ако забележите, че конят Ви губи от теглото си, ще трябва да му давате повече и обратно-то, ако забележите, че е натру-пал излишни килограми, ще му давате по-малко. И още нещо – един нормално развит кон има нужда от 6-8кг груба храна с добро качество на ден. Също така ви съветваме да

спазвате следните правила на хранене:Хранете вашия кон с малки

порции редовно. Конете обик-новено ядат през 60%-70% от

времето си.Никога не про-

меняйте храна-та или времето за хранене из-веднъж, въвеж-дайте промените постепенно. На-пример, ако ис-кате да смените мюсли с други смеси то започ-нете да давате от новата хра-на постепенно – 1-ви ден 1/4 от новата, 2-ри ден, на следва-щия, после пак и след това мо-жете да включи-те напълно нова-та храна.•Давайте на

коня толкова храна, от кол-кото се нуждае, ако виждате, че отслабва давайте му повече хра-на, ако ви се вижда позатлъ-стял, намалете му дажбата.• Винаги давайте достатъчно

сено на коня си.• давайте първо сено на коня

си и след това мюсли или куб-чета. Дъвченето предизвиква слюноотделяне.• Оставете коня да си почине

най-малко 1 час след храненето преди да го яздите.• Коня трябва винаги да има

достъп до вода. Отглеждане и изхранване

на конетеХраните, използвани при от-

глеждането и изхранването на конете, се делят на четири гру-пи:

•I група – груби или обемисти храни с типични представители – сеното и сламата.•II група – концентрирани фу-

ражи: овес, ечемик, ръж, царе-вица и др. За тях е характер-но, че в малък обем съдържат голямо количество хранителни вещества.•III група – сочни храни: мор-

кови, цвекло, картофи, силаж и др.•IV група – близка до сочните

– в добавка на силажи и други течни храни. Необходимо е сто-панинът да знае, че освен горе-посочените групи храни голямо значение има даването на коне-те и на минерални вещества и

19

витамини. Те трябва да се слагат допълнително и често, тъй като тяхната липса води до сериозни заболявания и нарушаване на растежа на организма. Груби или обемисти храни

Сеното е основна съставка при съставянето на дажбите при всички категории коне. В зави-симост от местността, откъдето е добито, сеното се различава по ботанически състав. За ко-нете най-подходящи са сената с по-голям процент съдържание на детелина, люцерна, еспарзе-та и др. Доброто качество на сеното зависи и от наличието в него на тревисти и бобови растения, а така също и от отсъствието на отровни расте-ния. От тревистите растения, с най-добри качества са ливадни-те треви, метличината, а от бо-бовите – детелината, посевната и дивата люцерна, еспарзетата, комунигата и др.Присъствието на хвощови рас-

тения не е за препоръчване по-ради факта, че действат вредно на храносмилателната система. В сеното не трябва да има от-ровни растения като синап, та-тул, старо биле, млечка, къклица. Те са особено опасни в зелено състояние и предизвикват теж-ки отравяния, които често завъ-ршват със смърт. Хранителните качества на сеното зависят и от времето на неговото прибира-не. Сеното е най-добро, когато косенето е извършено в начало-то на цъфтежа на тревите. При извършване на по-късна косит-ба качествата на люцерновото и детелиновото сено се понижават поради липсата на най-ценните части – листенцата, които мно-го лесно опадат и остават само стъблата. Недоброто изсушава-не на сеното влияе отрицателно върху неговото качество.Сламата е вторият по значе-

ние обемист фураж, който се използва при храненето на ко-нете. В зависимост от фураж-ната култура сламата бива ове-сена, ечемичена, пшеничена, ръжена и др. Най-хранителна

е овесената слама, като често тя се добавя като съставка на дажбите за подсилване на орга-низма. Изхранването на конете със слама трябва да става обаче много внимателно, като голямо внимание се обръща на нейно-то качество.При даването на слама, пораз-

ена от вредни гъбни болести и плесени, се предизвикват тежки заболявания, често водещи до смърт на конете, а при кобили-те – до масови аборти.

Концентрирани фуражиОвесът се счита за най-

подходяща храна на конете. В него се съдържат в голямо ко-личество въглехидрати, мазнини и белтъчини. За най-добър се смята овесът, който е обвит от бяла или светложълта тънка лю-спа, с едри зърна и добре из-сушен.Ечемикът по своята хранител-

ност превъзхожда овеса, но по разпространение и по начин на даване той трябва да бъде по-ставен на второ място, защото непременно трябва да е над-робен.Царевицата също се използва

за храна при конете, но не е желателно тя да се дава на под-растващи кончета и бременни кобили. При работните породи коне обаче тя напълно може да замени необходимостта от овес. Конете, приучени да се хранят с царевица, могат да я приемат до 5-6кг на глава в денонощие, без това да се отрази неблаго-приятно на тяхното здраве. При прехранване на конете с царе-вица те бързо наддават на тегло, кожата им става лъскава и глад-ка, но при работа рязко отслаб-ват и бързо се уморяват. Това е причината храненето само с царевица да не се препоръчва.При съставяне на хранителни

дажби за коне участие вземат и други концентрирани фуражи – трици, шротове, ленено семе, зърна от бобови растения, ръж и др. От триците най-ценни са пшеничните, които са изключи-телно подходяща храна за ко-

нете поради съдържанието на минерални вещества (особено фосфор) и белтъци. Прибавянето на пшенични

трици към храната е необходи-мо особено за коне, които не се движат много. Триците спо-магат и за правилното смила-не и усвояване на храната от животните, като не предизвик-ват хранителни отоци, появява-щи се при изхранване с цели зърна в областта на крайниците. Шротовете също могат да се използват при храненето, но те са бедни на витамини и мине-рални вещества. Конете, заети в селскостопанска работа, мо-гат да получават до 3кг шрот на ден, но препоръчително е да е в комбинация с фуражи, богати на витамини.Ръжта обикновено се дава за-

едно с овес или ечемик. Ръж в чисто състояние трябва да се дава много внимателно, защото в стомаха тя набъбва и често предизвиква поява на колики. Същото се отнася и за зърната на бобови култури, много под-ходящи за жребци и работни коне.Даването на готови комби-

нирани фуражи трябва да ста-ва много внимателно, като се съблюдават отделните състав-ки на фуража. Изхранването с такъв фураж се извършва само в конезаводите и държавните ферми, докато частните стопани си съставят сами дажбите.

Зелени фуражиТревистите растения имат из-

ключително значение при от-глеждането и храненето на ко-нете. Освен че съдържат всичко необходимо, зелените расте-ния са лесно усвоима и вкус-на храна за конете. Поемането на зелена трева при пасищни условия благоприятства подо-бряването на здравето на коне-те и възстановява обмяната на веществата. Конете не бива да се пускат на паша веднага след дъжд или роса поради опасност от поява на колики.

20

Сочни храниКъм сочните храни спадат ко-

реноплодните, силажираните фуражи и др. Използването на този вид фуражи дава възмож-ност целогодишно конете да получават пълноценни дажби, богати на витамини, особено необходими през зимните ме-сеци. Те оказват благоприятно въздействие при бременните кобили, спомагат за по-бързото възстановяване на конете след извършване на тежка и измори-телна работа и са изключително ценна и необходима храна за подрастващите животни.Включването в дажбата на ко-

реноплодни растения трябва ви-наги да се съпътства от фуражи, богати на белтъци и минерални вещества.

Подготовка на фуражитепри хранене на конете

С цел подобряване на вку-совите качества, хранителната стойност и лесната усвоимост е необходимо да се извърши предварителна подготовка на фуражите, използвани за хране-не на конете.За подготвяне на зърна и шро-

тове се използват ярмомелки, зърномелки и други машини. Възрастните коне приемат овеса в цял вид, но той трябва да бъде надробен при хранене на коне с лоши зъби и малки кончета. Ечемикът най-добре се приема надробен и в смес с нарязана слама. Царевицата задължително трябва да се смели или надроби поради твърдостта на зърната, а стъблата да се нарежат или да се приемат във вид на силаж.

Големината на шротовете трябва да бъде не по-голяма от орех или да се размекват предвари-телно във вода.Слама се приема от конете

без никаква предварителна об-работка. В случаите, когато сла-мата представлява основна част от дажбата, тя трябва да се на-реже, за да не предизвика коли-ки или наранявания на устната кухина.Кореноплодните и картофите е

нужно да се мият преди дава-не и да се надробят на мал-ки парчета. Наличието на земя или пясък затруднява усвояване-то на фуражите и предизвиква така наречената „пясъчна коли-ка” при конете. Приемат се в сварено състояние.

www.kone.bg

ВГО

ВЕДО

ВЪДС

ТВО1

0 Проф

. д-р

Три

фон

Дар

джон

ов

БИБЛ

ИОТЕ

КАЖ

ИВОТ

НОВЪ

ДСТВ

О

брой

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

16

Какв

и и

къде

да

бъда

т ф

ерм

ите

за м

есо

Пор

ода Хе

рефор

д

Пор

ода Ш

арол

е

Пор

ода Бе

лгий

ско

синь

о гове

до

МЕС

ОДАЙ

НОТО

ГОВЕ

ДОВЪ

ДСТВ

О У

НАС

215

Когато говорим за развитието на сравнително нов клон на го-

ведовъдството, като специализираното за месо говедовъдство,

естествено първият въпрос е какви да бъдат ферм

ите, едри или дребни, специализирани или ком

бинирани, къде ще бъдат разпо-

ложени, в равнините или в планините, на паш

а или на ясла ще се

хранят кравите. Ако съдим

от световната практика, много от тези

решения за организация на ф

ермите са възм

ожни, но практиката

ще покаж

е кои от тях са най-подходящи за нас. И

все пак като изходим

от аналогията със страните които са подобни по релеф и

климат на наш

ата и натрупания до сега наш собствен опит, ощ

е сега м

ожем

да направим предполож

ение в какви насоки следва да тръгнем

при създаването на нови ферм

и за говеждо м

есо.

ВЕЛИЧИНАТА Н

А ФЕРМ

ИТЕ ЗА М

ЕСОДАЙНИ К

РАВИ

Като най-обща постановка, следващ

а от това, което се наблюдава

в света, трябва да кажем

, че средните размери на ф

ермите за

месодайни крави са по-м

алки отколкото на ферм

ите за мляко. В

САЩ

, страната с 33 милиона крави за м

есо и 9 милиона крави

за мляко, средните разм

ери са 45 крави за месодайните и 120

крави във ферм

ите за млечни крави. В

ЕС-25, който отглеж

да 12 милиона крави за м

есо и 22.3 милиона крави за м

ляко, средните разм

ери на ферм

ите са 18 крави за месодайните и 25 броя за

млечните крави. Картината с голем

ината на ферм

ите става по-ясна когато покаж

ем отклоненията в разм

ерите за отделните групи сто-панства. Така в С

АЩ

, до 50 крави за месо отглеж

дат 590 хиляди ферм

ери (77% от всички ф

ерми заним

аващи се с м

есодайни крави). Те обаче отглеж

дат само 28%

от тези крави. Най-голям

брой крави (39%

от всички) се намират в групата, която отглеж

-да от 100 до 500 крави. В

ЕС, съответно по страни полож

ението е следното: в Гърция средните разм

ери на ферм

ите за крави за месо са 20 крави, с отклонения 19 крави в групата със зем

я до 5 хектара и 33 крави в групата над 50 хектара. В

Италия средното

е 14 крави, с отклонения съответно 5 за групата на най-дребните и 40 крави за най-едрите. В

ъв Франция, страната с най-м

ного месодайни крави в ЕС

, средните размери на ф

ермите за м

есо са 30 крави, с отклонения по групи стопанства, 6 за м

алките и 56 крави за едрите. В

Испания средното е 21 крави, с отклонения по

групи стопанства, 8 за дребните и 70 крави за групата на едрите. Според проучването на Евростат от 2005г, в Б

ългария при 7 900

Фигура №2: „И трева и вода и простор, херефордската крава е отгледала телето и сега трябва да на-трупа резерви за следващото.”

143

крав

и ко

ито

не се до

ят, в груп

ата на

най

-дре

бните стоп

анства

се

отглеж

дат ср

едно

по

6 кр

ави

и в

най-ед

рите –

съо

тветно

по

28

крав

и. С

редн

ото е 7 кр

ави. О

т ци

фри

те сле

два, че у на

с се

налага

евро

пейс

ката схе

ма за вел

ичин

ата на

фер

мите с кр

ави-къ

рмач

ки от

5-10

кра

ви п

ри д

ребн

ите

и 25

-35

крав

и пр

и по

-едр

ите. В

ИПЖЗ

в Тр

оян, веч

е по

вече

от 25

год

ини се

отгле

жда

стадо

от 80

кра

ви,

спец

иали

зира

ни з

а мес

о. С

ледо

вателн

о, с

ъщес

твув

а отра

ботена

техн

ология

за съ

врем

енно

отгле

жда

не на сп

ециа

лизи

рани

за мес

о кр

ави

с ра

змер

и на

стадо

то 8

0-10

0 кр

ави. К

акво

дру

го б

ихме

могли

да

преп

оръч

ваме

за с

ега, о

свен

да

се п

ридъ

ржам

е къ

м

тези

размер

и на

стада

та за мес

одай

ни кра

ви. Ф

актите, че

в С

АЩ

съ

щес

твув

ат 5

5 фер

ми

с по

над

500

0 кр

ави

за м

есо

не б

ива

да

ни с

ъбла

зняв

ат, защото

това

е с

тран

а с

пове

че о

т 10

0-годи

шна

пр

актика

в тоз

и бр

анш, пъ

к и

прос

тори

те с

огром

ни п

асищ

ни

площ

и съ

всем

не отгова

рят на

наш

ите ус

лови

я. П

ример

ът за на

с си

остав

а ев

ропе

йска

та п

рактик

а с мес

одай

ните стада

, ко

ято

на-

пълн

о съвп

ада с това

, къ

м кое

то сме се

ори

ентира

ли, 5-10

кра

ви за

дреб

ните, 30

-40 за сре

дните и 10

0 кр

ави за едр

ите. К

акто виж

да-

ме, при

тези

разм

ери

на стада

та, ко

ито

ще се

утвър

жда

ват у на

с,

абсо

лютно задъ

лжител

но става

изгра

жда

нето на др

ужес

тва (съю

зи,

асоц

иаци

и) н

а фер

мер

ите, к

оито д

а ос

ъщес

твяв

ат в

оден

ето

на

развъд

ната раб

ота по

пор

оди. К

онтрол

на пр

одук

тивн

ите ка

чества

на

кра

вите (мар

кира

не и

кон

трол

иран

е ра

звитие

то н

а теле

тата),

прои

звод

ство

то на би

ци, ро

таци

я на

биц

ите в стад

ата и др

. Сам

о пр

и на

личи

ето

на так

ива сд

ружен

ия м

оже да

същ

ествув

а и

да се

усъв

ършен

ства

съв

ремен

ната м

есод

айна

пор

ода.

Един

гол

ям про

блем

, ко

йто възник

ва при

малки

те стада

, е ор

гани

-заци

ята на

паш

ата. Н

ай-доб

ре б

и би

ло, ак

о мал

ките гру

пи кра

ви

са пос

таве

ни д

а па

сат в заград

ени

паси

ща. Н

яма зн

ачен

ие как

ви

ще бъ

дат заграж

дени

ята. В

ажно

то е да ги има. М

ежду

впр

очем

, в

стар

ата Ев

ропа

, тези

мал

ки гру

пи кра

ви зае

дно

с теле

тата са по

-став

ени им

енно

в так

ива заград

ени па

сища. Тов

а мож

е да

потвъ

р-ди

все

ки к

ойто е

бил

по

Евро

па, ак

о е

пътува

л ка

то спе

циал

ист,

а не

като

тури

ст. Дав

ам с

и см

етка

, ко

лко

мал

ко с

ме

напр

авил

и до

сега за о

босо

бява

нето н

а ед

но м

ясто н

а со

бствен

остта въ

рху

паси

щата и въ

рху земед

елск

ите пл

ощи въ

обще, т.нар

. „к

омас

ация

на

зем

ите”. Т

ова ще бъ

де еди

н голям „пр

епън

и ка

мък

” изоб

що къ

м

съвр

емен

но зем

едел

ие. Но ни

е юна

шки

спи

м неп

робу

ден сън, без

да си да

ваме см

етка

, че

тези не

ща тр

опат нас

тоятел

но на на

шата

Фигура №1 – Това е останало от царевичния посев след като Херефордът си е свършил работата.

413

врата. Непрекъснато пеем

песента, че ще ставам

е европейци, но не правим

това, което са направили в Европа още преди 100

години, да съберем собствеността на ф

ермерите на едно м

ясто и да направим

семейното ф

ермерско зем

еделие.

СПЕЦ

ИАЛИ

ЗИРА

НИ И

ЛИ К

ОМБИ

НИРА

НИ Ф

ЕРМИ ЗА М

ЕСО

За какво става въпрос? При м

есодайното говедовъдство са се налож

или три форм

и на специализация: А. Ф

ерми сам

о за крави с телетата до отбиването, Б. Ф

ерми за крави с телетата и угояване

на младите до високо ж

иво тегло и В. Ф

ерми за до угояване на

телетата след отбиването.Първата ф

орма се е налож

ила в районите с много пасищ

а, къ-дето тревата е лесно достъпна, евтина и дава възм

ожност кравата

да произведе теле до отбиването на 7-8 месеца при м

инимални

разходи. При добър пазар на отбити телета, е по-целесъобразно

ферм

ата да се освободи от отбитите телета, чрез продажбата им

на специализирани стопанства за угояване и да повиш

и производ-ството на телета. Тази ф

орма е ш

ироко застъпена в САЩ

, където в щ

атите с много трева е организирано производство на отбити

телета, които есента след отбиването се изкупуват и транспорти-рат до щ

атите с много и евтино царевично зърно, или царевичен

силаж, или каш

а от производството на биоетанол, където става интензивното угояване до високо ж

иво тегло. Много добре е

застъпена подобна форм

а на специализация в Белгия, където в

областите с по-нискокачествени пасища се произвеж

дат телата до отбиването и се продават за доугояване в други райони където пасищ

ата са с по-високо качество и дават възмож

ност за по-висок прираст на м

ладите животни или се продават в райони с м

ного цвеклови резанки за интензивно угояване.Тази ф

орма на „кооперация” – (производство на отбити телетата в

едни ферм

и, а угояването им в други ф

ерми) при производството

на говеждо м

есо работи само при условие, че им

а развита прак-тика за добро диф

еренцирано заплащане на високото качество

на отбитите телета. При добре действащ

а система на покупко-

продажба тя стим

улира ферм

ера да произвежда телета с високи

месодайни качества, а угоителя да дава добра цена на телетата с

потенциални качества за растеж. В

противен случай системата не

дава резултати. У нас имам

е природни условия да се приложи тази

форм

а на специализация на производството на говеждо м

есо, но

е страшно. Така тя издърж

а и на минус 24 градуса, стига да е на

завет.” Това негово мнение се потвърди от състоянието на ж

ивот-ните през следващ

ите години. Угояването на отбитите телета също

мож

е да става на открити площадки при спазване на условията

описани за кравите, завет, отцедливо и меко, топло легло.

До отглеж

дането на закрито се прибягва само ако им

а готов такъв обор. В

този случай, той се преустройва най-добре в полуоткрит и кравите се държ

ат на дебела постеля, която се сменя пролетта.

Голям лукс щ

е бъде за месодайните крави да се отглеж

дат вър-зани в затворен обор. Това се допуска сам

о при особени случай. Читателят, който вним

ателно е чел текста до тук, ще си спом

ни за случая с белгийския ф

ермер г-н Логе, който отглеж

да 53 крави кръстоски на Б

елгийско синьобяло със Шароле и получава телета

с месодайни залож

би, които им позволяват да стигнат 700кг, без

излишни отлож

ения на тлъстини (виж „М

одел на интензивно месодай-

но говедовъдство”). Н

еговите крави са настанени в закрита сграда, като до бокса на всяка крава им

а бокс за телето. При наш

ите условия, ако кравите за м

есо се налага да ползват закрит обор, то при всички случаи, той трябва да се преустрои за свободно отглеж

дане. Връзването на кравите е равносилно на връзване на

ръцете на ферм

ера за търсене на начини за лесно гледане. В ус-

ловията на Европа, угояването на отбитите телета до високо живо

тегло обикновено става в закрити обори, вързани или на групи в боксове, докато в С

АЩ

угояването обикновено се извършва на

открити площадки при голям

а концентрация, стигаща до стотици

хиляди животни.

125

глав

ната п

речк

а ще

бъде

нер

азви

тата п

рактик

а за д

ифер

енци

ра-

но зап

лащан

е на

отб

итите

тела

та с

поре

д мес

одай

ните к

ачес

тва.

Нап

ример

в м

ного ч

асти н

а Старо

план

инск

ите

паси

ща, П

ирин

, Ри

ла и

Род

опи

би м

огло

да се

орган

изир

а пр

оизвод

ство

то н

а от-

бити тел

ата, кои

то д

а се

про

дава

т на

едр

и ар

енда

тори

в п

олето,

които

да о

рган

изир

ат д

оугояв

ането

им д

о ви

соко

жив

о тегло

на

осно

вата н

а ца

реви

чен

сила

ж и

ли о

тпад

ъци

от про

изво

дството

на

биое

тано

л. Зна

я, че ня

ма да

е лес

но да се

пре

бори

м с умстве

ния

мър

зел

и да

във

едем

диф

ерен

цира

ни ц

ени

при

запл

ащан

ето

на

отби

тите тел

ата, но ня

ма др

уг път за еф

ективн

ото оп

олзотвор

яван

е на

при

родн

ите

даде

ности

на с

тран

ата

и ак

о търс

им п

о-ви

сока

еф

ективн

ост,

ще

тряб

ва д

а го н

апра

вим.

Втора

та ф

орма, к

омби

нира

ните ф

ерми

за п

роиз

водс

тво

и до

-угоя

ване

на теле

тата и

ма голя

мо

разпро

стра

нени

е в ЕС

. Тя мож

е да

нам

ери

мяс

то в

мно

го о

т пл

анин

ските

райо

ни с

естес

твен

и па

сища: С

тара

пла

нина

, Сре

дна

гора

, Пир

ин, Ри

ла, Ро

допи

, Сак

ар. Но

не б

ива

да и

зклю

чвам

е от тази

фор

ма

и ра

внин

ите

къде

то и

ма мно

го р

астителн

и отпа

дъци

, ка

то сла

ма и

царе

вича

к.

Вър

ху тези

суро

вини

, с мал

ко к

омби

наци

я от п

аша, м

оже

да се

органи

зира

про

изво

дството

на о

тбити

тела

та, ко

ито

на м

ясто д

а се

доу

гояв

ат интен

зивн

о. Тук

, по

двар

иантите на

доу

гояв

ане са

два

, ил

и на

паш

а пр

ез сле

дващ

ата годи

на и

ли и

нтен

зивн

о на

ясла съ

с ца

реви

чен си

лаж или

дру

ги евтин

и ви

соко

ене

ргий

ни ф

ураж

и. Тов

а ще

се п

рила

га с

поре

д ос

обен

остите н

а ра

йона

. Та

зи ф

орма

на

прои

звод

ство

на гове

жда

мес

о е по

-мал

ко зав

исим

а от сис

темата

за и

зкуп

уван

е на

отб

ити

тела

та, стига

да зар

аботи

систем

ата

за

изку

пува

не н

а угое

ните м

лади

гов

еда по

мес

одай

ни кач

ества. Н

о бе

з по

след

ното ус

лови

е изоб

що не

бив

а да

гов

орим

за съ

здав

ане

на спе

циал

изир

ано

за м

есо

гове

довъ

дство.

Третата фор

ма, спе

циализир

ани фер

ми за доу

гояв

ане на

отбитите

теле

та се е ра

звил

а на

й-до

бре в САЩ

и Б

елгия. В

САЩ

същ

еству-

ват откр

ити

площ

адки

за стотиц

и хи

ляди

отб

ити

теле

та. В Евр

опа

тези

фер

ми

за д

оугояв

ане

са п

о-др

ебни

, от п

оряд

ъка на

400

-500

теле

та и са ка

то пра

вило

с вър

зано

отгле

жда

не и хра

нене

на яс

ла,

като и

зклю

чим п

асищ

ното д

оугояв

ане

в Бел

гия

и Вел

икоб

рита-

ния. У н

ас с

ъщо

мис

ля, че

тря

бва

да с

е съ

здад

ат так

ива

фер

ми

за д

оугояв

ане, к

акто в

ече

спом

енах

, че

тов

а е

една

под

ходя

ща

фор

ма

да с

е пр

оизвеж

да гов

еждо

мес

о в

едри

те а

ренд

атор

ски

зърн

опро

изво

дни стоп

анства

на ос

нова

та на ца

реви

чен си

лаж или

на тем

а, в коя

то под

робн

о ще запо

знае

м читател

я с не

обхо

димите

знан

ия за фур

ажите и хр

анител

ните нуж

ди на гове

дата, пр

и во

дене

на

фер

мата

за м

есо. Так

а, ч

е тук

разгле

жда

нето н

а техн

ологии

те

прод

ължав

аме

с отглеж

дане

то н

а откр

ито

или

в сгра

ди.

Тъй

като

при

отгле

жда

нето

на

мес

одай

ните г

овед

а ос

нове

н пр

инци

п е да

се изра

зход

ват въ

змож

но по-малко

сре

дства за под

-слон

яван

ето, то

в на

й-мас

овите

случ

аи гов

едата

за м

есо, п

реди

всич

ко кра

вите, се

отгле

жда

т на

откри

то. Отгле

жда

нето на откр

ито,

обач

е не

озн

ачав

а отглеж

дане

„ка

к да

е” и

„къд

е да

е”.

Мяс

тото,

къде

то кра

вите щ

е пр

екар

ват извъ

н па

сището пр

ез зим

ата, тря

бва

да се по

дбер

е вн

имател

но. Пър

во – д

а бъ

де зап

азен

о от гос

под-

ства

щите

ветр

ове, в

торо

– д

а бъ

де о

тцед

ливо

(да

не

се с

ъбир

а во

да) и

трето

– да

има къ

де кра

вата д

а ле

гне

на сух

о. А

ко н

яма

естестве

но зак

ътан

о мяс

то, тогава

от стра

ната на вя

търа

се устрой

ва

защитна

стена

, ви

сока

око

ло два

метра

и дълга спо

ред голе

мин

ата

на с

тадо

то. За

вся

ка к

рава

в д

вора

за

зимув

ане

са н

ужни

пон

е 10

ква

дратни

метра

пло

щ. Ко

лкото по

-гол

ям е дво

рът, толк

ова по

-мал

ко се

разкал

ва п

ри д

ъждо

вни

дни. С

тена

та м

оже

да б

ъде

от

всяк

акъв

матер

иал (най

-дос

тъпн

ия и

евтин

за да

дено

то м

ясто).

За

отце

длив

остта на

дво

ра, пр

осто тря

бва да

се на

мер

и тако

ва м

ясто,

инач

е, ако

тря

бва да

се

прав

и др

енаж

, за д

а се

изб

егне

вод

ата,

съор

ъжен

ието с

ерио

зно

се о

скъп

ява. Н

о ос

къпя

ване

то н

е би

ва

да б

ъде

преч

ка ж

ивотни

те д

а по

луча

т отце

длив

дво

р. Б

ъдещ

ото

отглеж

дане

ще по

каже, че ко

мпр

омис

с отцед

ливо

стта на дв

ора не

би

ва да се

доп

уска

. Тре

тото услов

ие при

оглеж

дане

то н

а кр

авите

на о

ткри

то, да

се

осигур

и топл

о ле

гло

в дв

ора, е

от ре

шав

ащо

знач

ение

. Тов

а се

пос

тига, ка

то в н

ай-вис

оката и

закъ

тана

час

т на

дв

ора

се н

атру

пва

стар

а слам

а, и

ли д

руг по

добе

н матер

иал, във

фор

мата

на п

лоск

а могил

а, в

ърху

коя

то к

рави

те п

редп

очитат д

а ля

гат в студ

ените зимни

дни

. Ко

гато, пр

еди

пове

че о

т 26

год

ини,

кана

дски

я фер

мер

при

друж

и ку

пени

те о

т не

гова

та ф

ерма юни

ци

от Б

езро

гия

хере

фор

д, и

беш

е заве

ден

на п

лани

нско

то п

асищ

е в мес

тнос

тта „Б

оядж

иево

то” со

бствен

ост на

ИПЖЗ в Тр

оян, за да

му бъ

де п

оказан

о къ

де щ

е зимув

ат ж

ивотни

те, пъ

рвото

нещо

за

което

се о

глед

а бе

ше

дали

виж

да н

атру

пана

сла

ма, вър

ху к

оято

да легна

т юни

ците. Негов

ото мне

ние бе

ше, че мяс

тото е чуд

есно

за зим

уван

е, но са

мо ак

о им

а мек

о и топл

о ле

гло – слам

а. Д

умите

му бя

ха, „А

ко кра

вата легне

вър

ху деб

ело

натр

упан

а слам

а, тя на

су

трин

та м

оже

да о

съмне

затру

пана

със

сня

г, но

тов

а за н

ея н

е

611

отпадъци от производството на биоетанол. Но разбира се, първо

трябва да създадем достатъчно ф

ерми за производството на от-

бити телата. Тези арендатори обаче трябва да направят оферта за

такива телата, за да мож

е това да стимулира първичния процес.

В РАВН

ИНИТЕ И

ЛИ В П

ЛАНИНИТЕ Д

А БЪДАТ М

ЕСОДАЙНИ-

ТЕ ФЕРМ

ИВероятно от казаното до тук, вече става б

езпредметен този

въпрос, ферм

и трябва да има и в равнините и в планините. Н

о това е лесно сам

о да се каже, а за да стане, трябва ощ

е много

неща де се изяснят.

Още от пръв поглед, обсъж

дането на въпроса къде е място-

то на месодайното говедовъдство води към

извода, че това са планините и предпланините с техните огром

ни пасища. С

поред статистиката, у нас им

а 1.05 милиона хектара затревени площ

и в равнините и предпланините, и ощ

е 130 хиляди хектара високо-планински пасищ

а. Пасищ

ата са голям резерв, но за сега сам

о потенциален за ползване. В

ърху голяма част от тези пасищ

а преди 50 години, когато ощ

е не бяха ликвидирани каракачанските стада и стадата на частните стопани, се отглеж

даха милиони овце и

стотици хиляди говеда. Отглеж

дането на животни върху пасищ

ата поддърж

а техния културен тревостой. Престане ли да се ползва

от животни, пасищ

ето „подивява”, обраства с храсти и бурени. Неговата продуктивност рязко пада, а някой стават и негодни

повече за ползване от животни. За съж

аление, след ликвидиране на частното ж

ивотновъдство преди 50 години, голяма част от този

голям резерв, не се посещ

ава от животни и е просто запустял.

За сега липсва точна статистика, каква част от наличния потен-циал пасищ

а е годен за производство на животинска продукция.

Пълното възстановяване на добивите от запустелите пасищ

а, чрез населване с ж

ивотни и полагане на елементарни гриж

и по по-чистването и торенето, става след период от около 8-10 години и за това са нуж

ни много пари. Това показва опитът с м

есодайното говедовъдство в И

ПЖЗ в Троян.

Освен това, за сега липсва инф

раструктурата за ползване на този резерв от хранителни вещ

ества. За да стане годен за съвремен-

но ползване са необходими м

ного пътища, съобщ

ителна мреж

а, водоснабдяване, електриф

икация, които струват много пари и не

са по силите на ферм

ерите. За това държавата следва да отдели

новъдството. Тази инерция в гледането на животните у нас, тегне

като голямо брем

е над цялото животновъдство, но за м

есодайното говедовъдство тя м

оже да се окаж

е фатална, ако не бъде пре-

одоляна своевременно. В

съвременното м

есодайно говедовъдство нещ

ата не трябва да се вършат „как да е”, а с м

исъл, със знание, както е в цялото м

одерно животновъдство. Н

апоследък е много

популярен английският израз „ноу хау”, което на български значи „зная как”. Н

ай-често е много по-евтино да си купиш

„зная как” и да работиш

според опита на тези, които са натрупали опит преди теб, отколкото да се м

ъчиш да върш

иш нещ

ата „как да е”. Много по-изгодно излиза да си платиш

за написана технология, в която е казано всичко как трябва да стават нещ

ата и да получиш

очаквания ефект, отколкото да се м

ъчиш сам

, ако нямаш

опит, търпейки загуби и разочарования.В технологията за говедовъдната ф

ермата за м

есо следва да се знаят реш

енията на следните проблеми:

1. Каква порода ще бъде използвана, от къде щ

е се купи или пък произведе чрез закупуване на бици от породата и ползването на други породи като подлож

ка2. Как щ

е бъде организирано изхранването на кравите и теле-тата през лятото и през зим

ата, с пълен баланс на наличните фураж

и и нуждите на кравите, какво щ

е трябва да се набавя като добавки за правилното развитие на ж

ивотните3. О

тглеждане на открито или в сгради, кога и как

4. Обслуж

ващи съоръж

ения при открито отглеждане

5. Заграждения на пасищ

ата и грижи за ж

ивотните на паша

6. Организация и устройство на зим

ната база за животните

7. Годишен цикъл на производство, заплож

дане, отелване, отби-ване, кога да стане, как да стане, ветеринарни м

ероприятия за опазване на здравето на ж

ивотните8. Гриж

и за телетата до отбиване 9. Угояване на телетата до високо ж

иво тегло, къде и как

2. Отглеж

дане на открито или в сгради, кога и какОт списъка на точките, които следва да присъстват в една тех-

нология, съзнателно прескачаме първата и втората точка, поради

факта, че общ

о за породите вече говорихме, а за всяка ф

ерма щ

е трябва да се подходи конкретно при препоръката, кои породи и как да се набавят. П

о втората точка, за фураж

ите ще им

а специал-

107

соли

дни

инве

стиц

ии. Още

пове

че, че

обл

агор

одяв

ането

на тези

райо

ни щ

е об

лагоде

телствув

а мно

го дру

ги о

трас

ли и

ще на

прав

и об

итае

ми

нови

тер

итор

ии, ко

ето

е вс

енар

одна

зад

ача. З

а се

га,

дока

то вси

чко това

не е на

прав

ено, нас

тъпл

ение

то към

тези огро

м-

ни п

асищ

а тр

ябва

да стан

е по

степ

енно

спо

ред

възм

ожно

стите за

ползва

не, след

нап

рава

та н

а точн

и пр

оекти

за в

ъзмож

ностите

и ну

жни

те сре

дства. П

отен

циал

ът н

а тези

пас

ища, н

и да

ва възмож

-но

ст о

ще

през сле

дващ

ите

10-15

годи

ни д

а пр

оектир

аме

създа

-ва

нето н

а 15

0 00

0 кр

ави

за м

есо, ако

се ос

ъщес

твят д

ържав

ните

гриж

и (сре

дствата) п

о съ

здав

ането

на и

нфра

стру

ктур

ата. З

а тази

це

л, в

тоз

и ср

ок щ

е тр

ябва

да

се п

одготвят в

спе

циал

ни ш

коли

по

не 200

0 фер

мер

и, с н

еобх

одим

ите зн

ания

по

мес

одай

но гов

е-до

въдс

тво

и по

ддър

жан

е на

пас

ищата.

Не

по-м

алък

е р

езер

вът от х

рани

телн

и ве

щес

тва

за м

есод

айно

гове

довъ

дство

обач

е и

в ра

внин

ите. Тук

има

окол

о 2

мил

иона

хе

ктар

а не

изпол

зува

ни зем

и, о

т би

вшия

поз

емле

н фон

д, к

оито

успе

шно

могат д

а се

пол

зват за

прои

звод

ство

на

отби

ти тел

ета.

Осв

ен тов

а, о

т пр

оизвод

ство

то н

а зърн

о отпа

дат слам

а и

царе

-ви

чак, к

оито

усп

ешно

могат д

а уч

астват п

ри и

зхра

нван

ето

на

мес

одай

ни кра

ви. Т

ъй като пр

ед нас

стои зада

чата за съ

здав

ането

и на

овц

евъд

ство

за мес

о, съо

тветно

за отглеж

дане

на агне

та д

о 2-3 мес

еца, м

оже би

е п

о-ре

алис

тичн

о да

погле

днем

сам

о въ

рху

част от този

рес

урс и да

про

ектира

ме в след

ващите 10

-15 годи

ни

в тези

рай

они да

се съ

здад

ат още 50

000

кра

ви за мес

о в ко

мби

-ни

рано

то нап

равлен

ие със

зав

ършва

що до

угояв

ане. За ра

злик

а от

план

инск

ите па

сища, тук

инф

растру

ктур

ата е на

лице

. Същ

о им

а и

рабо

тната си

ла. С о

тгле

жда

нето н

а кр

ави

за м

есо

в тези

рай

они

могат д

а се

хва

нат и

хора

с д

руги п

рофес

ии, за д

а си

изкар

ват

допъ

лнител

ни дох

оди. И

мам

пре

двид

, че

20-30

мес

одай

ни кра

ви,

с из

ключе

ние на

няк

олко

пер

иода

на запл

ожда

нето и о

телван

ето,

могат да се

гле

дат и

меж

ду дру

гото, стига да

са на

лице

поз

нани

я по

тоз

и въ

прос

. А

знан

ия с

е пр

идоб

иват п

ри д

обро

жел

ание

. Наш

ите

хора

тря

бва да

сви

кнат, че

пов

ече

пари

могат д

а се

из-

карв

ат п

ри с

ъвре

мен

ните у

слов

ия с

амо

с до

пълн

ител

ни зна

ния.

Мес

одай

ното гов

едов

ъдство

е е

дна така

ва възмож

ност.

Като ч

ета

в ин

терн

ет м

атер

иали

, ка

к в

Китай

през п

осле

дните

10 год

ини

десе

тки

хиля

ди хор

а са

се

хван

али

и отглеж

дат кр

ави

кърм

ачки

по

3-4

броя

, ка

то и

зпол

зват за из

хран

ване

то и

м сла

ма,

глав

но ори

зова

, об

рабо

тена

с кар

бамид

, се

питам

тол

кова

ли см

е

висо

котехн

ологич

ни у

слов

ия и

пол

зван

ето

на п

о-пр

оизвод

ител

на

техн

ика

за гле

дане

и д

оене

, ни

е сн

ижав

аме

разход

ите

на тру

д за е

дно

жив

отно

мно

гокр

атно

, бе

з да

вло

шим

негов

ия к

омфор

т. Вс

ичко

тов

а в мле

чното гове

довъдс

тво се

пос

тига чре

з по

вишав

ане

на и

нвес

тици

ите

за е

дна кр

ава.

При

мес

одай

ното гов

едов

ъдство

, кр

айна

та ц

ел –

сни

жав

ане

на

разход

а на

тру

д и ср

едства

, пр

и ре

ализир

ането на

еди

ница

печ

ал-

ба се по

стига по

дос

та р

азли

чни

пътища в ср

авне

ние с мле

чното

гове

довъ

дство. За да

сни

жим

разхо

да н

а тр

уд, тук не

стр

оим м

о-де

рни

сгра

ди с м

ного съв

ремен

на тех

ника

, но

изпол

звам

е съ

вре-

мен

ни п

ород

и сп

ециа

лизира

ни за мес

о, угоен

ите теле

та о

т ко

ито

достигат вис

око жив

о тегло пр

и мин

имално

натру

пван

е на

мазни

ни

за сметка

на мно

го пов

ечето мес

о. П

рез лятото кра

вите са на

паш

а в заград

ено

паси

ще, за да

не е не

обхо

димо

цело

днев

но чов

екът

с тоягата да

гон

и жив

отни

те. Кр

авите по

став

ени

цело

днев

но в за-

град

ено

паси

ще

са п

о-сп

окой

ни и

имат м

ного п

овеч

е вр

еме

за

паша, с

ледо

вателн

о по

емат м

ного п

овеч

е тр

ева, о

т ко

ято

дава

т по

вече

мля

ко за теле

тата и

ли за на

труп

ване

на по

вече

резер

ви за

зимата, к

огато

хран

енето

е по

-скъ

по. Пре

з зи

мата

крав

ите

пре-

карв

ат ден

я на

откри

то в загра

дени

дво

рове

с ветро

защитни

стени

. Дво

рове

те с

а сн

абде

ни с

ъс с

ъоръ

жен

ия за

по-лес

на о

браб

отка

, чр

ез ску

пчва

не на жив

отни

те в ъгъл и пр

екар

ване

то им пре

з стан

ок

за ф

икси

ране

. Сен

ото се

пол

учав

а от ж

ивотни

те оби

кнов

ено чр

ез

самох

рани

лки. Д

ругите д

обав

ки к

ъм д

ажба

та с

ъщо

се п

одна

сят

чрез сам

охра

нене

. Вси

чко

е ор

гани

зира

но так

а, че

фер

мер

ът д

а из

разход

ва най

-мал

ко тру

д, а пол

ожен

ия тру

д да

е лек

, бе

з тежки

физ

ичес

ки уси

лия. Тов

а е не

обхо

димо да

се сп

азва

не са

мо ко

га-

то ф

ермата е

едра

, 10

0-20

0 кр

ави, н

о и

когато стопа

нинъ

т глед

а 5-10

жив

отни

. Ко

гато с

тадо

то е

мал

ко, сп

азва

нето н

а на

учна

та

техн

ология

е н

еобх

одим

о, за да

ангаж

ира на

й-мал

ко о

т вр

емето

на ф

ермер

а, д

авай

ки м

у въ

змож

ност о

статък

ът о

т вр

емето

той

да упо

треб

и за д

руга р

абота, коя

то д

а му ос

игур

и до

пълн

ител

ни

дохо

ди. То

ва с

е на

лага, защото

мал

кото с

тадо

мес

одай

ни к

рави

ес

тестве

но н

е мож

е да

оси

гури

цял

ата пр

ехра

на н

а се

мей

ство

то.

Съвре

мен

ното про

изво

дство в мес

одай

ното гов

едов

ъдство

, би

ло то

едро

или

дре

бно, сле

дова

телн

о съ

що

тряб

ва да по

чива

вър

ху н

а-уч

ни осн

ови, да бъ

де орган

изир

ано въ

рху съ

врем

енни

тех

ноло

гии.

Зная

, че

мно

зина

ще въ

зразят н

а това

стано

вище за м

есод

айно

то

гове

довъдс

тво, аргум

ентира

йки се

с дос

егаш

ната пра

ктик

а в жив

от-

89

по-долу от тях, че не мож

ем да се хванем

с тази дейност и да я свърш

им не по-лош

о от тях?! Или пък считам

е това за обидно за-ним

ание?! Сега от ЕС

се дават стотици милиони евро за дребните

стопани, за да модернизират работата си. И

тези пари трябва да се използват за да повиш

им доходите на наш

ите хора, като се вклю

чат в проектите и месодайното говедовъдство.

НА П

АШ

А ИЛИ

НА Я

СЛА Д

А СЕ ХРА

НЯТ К

РАВИ

ТЕВ М

ЕСОДАЙНИТЕ Ф

ЕРМИ

Тук ще засегнем

тези въпроси не като елемент на технологията

на гледане, а по-скоро като една от предпоставките при създава-нето на новите ф

ерми за м

есо. Това, което следва да запомним

добре при организирането на ф

ерми за м

есодайни крави е, че ресурсите по изхранване на ж

ивотните трябва да са налице или като природна даденост или пък да са достъпен отпадък от друго производство. За м

есодайните крави като правило не се отглеждат

специални фураж

и, това би оскъпило много производството. О

свен това, тук се използва принципът не ф

уражите да се превозват до

животните, а обратното – ж

ивотните да отиват при фураж

ните ресурси. Когато става дум

а за трева, няма по-прост и евтин начин

за ползването от пашата. Н

о така се постъпва и когато се използва за храна сено, слам

а, царевичак. Много заблуж

даващ е в подзагла-

вието терминът „на ясла”. Тук „на ясла” е употребено в см

исъл „не на пасищ

е”. Такава класическа ясла, която познаваме от м

лечното говедовъдство, тук при м

есодайните крави почти на се среща.

Сеното, насипно или на голем

и бали се слага в заграждение и

кравите през решетки се хранят на воля, като „сам

охранене”. Те им

ат достъп до него 24 часа в денонощието. М

ного оригинално се ползват царевичните посеви в С

АЩ

след обирането на кочаните със зърно. Кравите се пускат след като ком

байните си свършат

работата, и обират ядимите части от царевичните стъбла. В

края остават сам

о оглозганите основи на стеблата. Направил съм

пре-сним

ане на такава една царевична нива, след като месодайните

говеда са свършили работата си. (Ф

игура №1)

Тъй като на месодайните крави като правило се изхранват с обе-

мисти ф

уражи с по-ниско качество (за да бъде евтино отглеж

да-нето им

) стремеж

ът е на животните да се гарантира м

аксимално

време за достъп до грубия ф

ураж. Това става като той се предо-

ставя на воля, като се препятства затъпкването му чрез различни

приспособления. Тук не стои въпросът за кратност на хранене, защ

ото грубият фураж

(в това число и пашата) е винаги достъпен

за ползване и кравите се хранят непрекъснато (с изключение на

времето, през което преж

ивят, почиват или пият вода). Това пра-вило се спазва, независим

о колко голямо е стадото, независим

о дали става дум

а за паша или за хранене с груби ф

уражи, ето

защо това трябва да бъде предвидено ощ

е при планирането на ферм

ата. Какви точно да бъдат устройствата и други подробности по гледането, щ

е бъдат дадени в следващата тем

а. (Фигура №

2)

ТЕХНОЛО

ГИИТЕ В М

ЕСОДАЙНОТО

ГОВЕД

ОВЪ

ДСТВО

1. Значението на технологиите – „Зная как”Мнозина щ

е кажат „какви пък технологии са нуж

ни за месодай-

ните говеда, пусни ги на хубава паша и толкова. П

усни биците да си свърш

ат работата и чакай телета”. Нещ

ата обаче съвсем не

стоят така както ще видим

по-нататък в изложението.

Характерна черта на съвременното ж

ивотновъдство е, че ферм

ите са организирани по предварителен план, подчинен на изискването за най-лесното обслуж

ване на животните. Това предполага добро

познаване на биологическите им особености (в наш

ия случай – на говедата за м

есо) и елементите на производството по целия цикъл

(при говедата за месо – от зачатието на телетата до тяхното реа-

лизиране като търговски продукт). Добрата технология позволява

на ферм

ера да получи желаната продукция (отбити, или угоени

телета) с най-малко разход на труд и средства, което да м

у га-рантира и най-голям

а печалба. При м

есодайното говедовъдство, където обикновено се разчита на природни ресурси, (естествени пасищ

а) често мож

е да се изпадне в грешка, ако се разчита, че

нещата м

огат да станат по примитивен начин, без особени позна-

ния. – „Нали така е в дивата природа!” Н

о на практика нещата в

съвременното м

есодайно говедовъдство стоят много по-слож

но. Месодайната крава трябва да бъде гледана така, че едното теле,

което произвежда годиш

но да мож

е да плати разходите на труд и средства и да осигури някаква печалба на ф

ермера. П

ри млечните

крави, чрез нарастване на млечната продуктивност (5000кг преди

15 години, 7000-8000кг сега, 10000-12000кг в следващите години)

ние търсим начини да повиш

им отплащ

ането на постоянните разходи (за поддърж

ащото хранене на ж

ивотното, за постройки, за съоръж

ения). Чрез поставянето на ж

ивотните при много по-

29

БРОЙ 4/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

ас. Марин Р. ЙосифовИнститут по животновъдни науки, Костинброд

РАПИЧЕН ШРОТ В ДАЖБИНА МЛЕЧНИ ОВЦЕ

Съгласно Директива 30/2003 на ЕС, Закона за възобновяеми и алтернативни енергийни източници и биогорива в РБ (ДВ бр. 49/19.06.07) и Националната програма за потребление на биогорива 2007 – 2020г се залага минимален дял на биогоривата.който постепенно да нараства в националния транспортен сектор. Тенденциите са: 2020г – 10%; 2050 г. – 70%. За момента като основни биогорива се сочат биодизелът и био-етанолът. С нарастване на количествата произве-ден биодизел ще се повишават и количествата на рапичния шрот, достъпен за включване в дажбите на продуктивни животни.Oт преработката на 1кг рапично семе се

добиват 360мл биоолио и 640гр шрот (RSM). Химичните определения на този фураж го характеризират като подходящ за включване в дажби на преживни животни. Високото съдържание на протеин (38 – 46%) се допълва от оптимален аминокиселинен профил (особено по отношение на лимитиращите метионин, лизин, сяросъдържащи АК) и благоприятно съотношение между разградимата и неразградимата фракция в търбуха. Като предимство се отчита и високият процент полиненаситени мастни киселини (ПННМК) с ниска степен на биохидрогениране в търбуха. Като недостатък се посочва съдържанието на

биологично активни съединения, обединени в обща група, наречени „анти-хранителни вещества” (тиогликозиди, ерукова киселина, фитати, феноли, танини и др). Този проблем не стои на дневен ред при съвременните сортове рапица, където антихранителните фактори почти липсват или са сведени до минимум и не повлияват продуктивността и качестото на животинските продукти.Следвайки тенденциите в млечното говедовъдство

ние си поставихме за цел да проследим ефекта от участие на рапичния шрот в дажби на лактиращи млечни овце.За целта в базата на Института по животновъдни

науки - Костинброд бе проведен научно-стопански експеримент с шестнадесет броя овце от породата Синтетична Популация Българска Млечна (СПБМ), разпределени в две групи (n=8), изравнени по

метода на аналозите (млечност, поредност на лактация, % млечни мазнини, % млечен протеин, лактационен ден (л.д.), тип на раждане). Схемата на опита включваше три периода: подготвителен (7 дни за привикване на търбушната микрофлора към дажбата), отчетен (45 дни за контролиране на изследваните показатели) и заключителен (8 дни с изхранване на еднотипна дажба, съдържаща SFM). Oтчетният период започна след отбиване на агнетата (25-ти л. д.) и продължи до 72-ия лактационен ден. По време на опита овцете получаваха дажби, посочени в таблица 1. Разликата в дажбите бе в източника на протеин: при контролната група – слънчогледов шрот (SFM), а в опитната – рапичен шрот (RSM). Дажбите бяха изравнени по протеин (18%), енергия (1.1 кръмни единици за мляко), влакнини (29%), както и по отношение на показателя съотношение Са:Р (2:1).През опитния период бяха контролирани след-

Група I с SFM II с RSM

Компонентен съставна дневните дажби, гр

Концентратна смеска:

Царевица 290.0 290.0

Пшеница 330.0 250.0

Слънчогледов шрот 310.0 -

Рапичен шрот (RSM) - 390.0

Креда 7.5 3.9

(NH4)2SO4 16.8 2.8

Общо: 954.3 936.7

Основна дажба:

Царевичен силаж 2300.0 2300.0

Ливадно сено 500.0 500.0

Общо: 2800.0 2800.0

Дневна дажба:

Концентратна смеска 954.3 936.7

Основна дажба 2800.0 2800.0

Общо: 3754.3 3736.7

Таблица 1: Състав на дневните дажби в опит с лактиращи млечни овце:

ните показатели: химичен състав на фуражите и дажбите, индивидуална дневна млечност и каче-ство на млякото, консумация на фураж (групово). Химичният анализ на двата протеинови фуража

и дажбите са показани в таблица 2. От данните е видно, че RSM отстъпва на SFM по показателите суров протеин (с 5.8%), сурови влакнини (с 43.5%), сурова пепел (с 5.0%), фосфор (с

Химичен състав (гр):

Цар

евиц

а

Пшен

ица

Слънч

огл.

шро

т

Рапи

чен

шро

т

Лива

дно

сено

Цар

е-ви

чен

сила

ж

Контро

лна

дажба

Oпи

тна

дажба

86.29 86.88 84.62 85.20 88.07 39.60 56.86 56.72

В 100гр СВ:

9.28 11.70 36.55 34.42 6.63 6.86 18.35 18.16

3.42 2.35 1.37 2.76 1.65 2.66 4.28 4.53

3.84 2.62 21.96 12.40 30.66 16.70 29.33 28.51

1.47 1.96 7.14 6.78 6.34 5.21 8.64 8.83

0.06 0.07 0.41 0.62 0.38 0.41 0.74 0.73

0.24 0.33 1.04 0.87 0.09 0.11 0.37 0.37

Хранителна стойност (в 1кг СВ):

1.54 1.46 0.97 0.81 0.56 1.19 1.12 1.09

115.8 93.1 170.8 121.3 64.0 58.3 83.85 79.26

-65.8 -25.7 +136.2 +157.3 -17.2 -24.9 -8.43 +0.28

Таблица 3. Прието сухо вещество (СВ), енергия (КЕМ) и протеин (СП, ПСЧ и БПТ):

При

ето

Показатели Група

Контролна Опитна

Сухо вещество– общо, кg

2.054 2.056

Сухо вещество – КС, кг 0.802 0.787

Сухо вещество– ОД, кг

1.252 1.268

Енергия (КЕМ) – КЕ 2.28 2.21

Суров протеин, гр 253.31 248.47

Протеин смилаемв т. черва, гр

173.41 163.63

Баланс на протеинв търбуха, гр

- 1.39 + 3.49

БПТ/КЕМ - 0.610 + 1.579

16.3%), енергия като кръмни единици за мляко (КЕМ) (с 16.5%) и протеин смилаем в червата (ПСЧ) (с 29.0%). Превъзхожда го (RSM > SFM) по показателите мазнини (с 101.0%), калций (с 51%). На таблица 3 са представени данните за консумацията на фураж.Консумацията на сухо вещество, енергия и про-

теин при животните от двете групи е прибли-зително еднаква. Това показва, че участието на рапичния шрот не оказва потискаща роля върху консумацията.Резултатите от опита са отбелязани в таблица 4. От

данните в таблицата е видно, че средната дневна млечност между двете групи е приблизително еднаква (1315.8 и 1325.4мл). Съдържанието на мазнини в млякото при групата, получавала рапичен шрот бележи тенденция на повишаване (+2.25%). Това води и до доказано повишане на добитото мляко, приравнено към 6.5% масленост. Причина за по-високото количество мазнини в млякото при опитната група трябва да се потърси в различния мастнокиселинен състав на рапичния шрот. При останалите показатели (СВ, СБО, протеин) стойностите са приблизително еднакви.

ИЗВОДИ:Заместването на протеина от слънчогледов шрот

в дажбите на лактиращи млечни овце с еквива-лентно количество протеин от рапичен шрот води до достоверно повишаване на добитото кориги-рано мляко.

Таблица 2. Химичен състав и хранителна стойност на компонентите и дажбите, изхранвани в опита:

Означения: СВ – сухо вещество, СП – Суров протеин, СМ – сурови мазнини, СВл – Сурови влакнини, СПе – сурова пепел, Са – калций, Р – фосфор, КЕМ – кръмни единици за растеж, ПСЧ – протеин смилаем в червата, БПТ – баланс на протеина в червата.

31

БРОЙ 4/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Б. Маринов

Хранене на овце майки

Таблица 4. Резултати от научно-стопански опит с лактиращи млечни овце:

Млечност, L

Показатели Група

Контролна Опитна

Фактическа 1.316 1.325

Коригирана към 6.5% мазнини 1.437а 1.481b

Химичен анализ (%): Сух безмаслен остатък 10.93 11.02

Сухо вещество 18.03 18.29

Масленост 5.65 5.68

Протеин 7.10 7.26

а:b – р < 0.01

Пълноценното хранене и правилното отглеждане на овцете влияят в най-голяма степен върху телесното им развитие и продуктивността. Добре хранените животни имат здрава костна система, устойчиви са на болести и имат по-висока млечност и плодовитост.Когато се разглеждат потребностите от фуражи по продуктивни направления, фермерите трябва да знаят,

че те се отнасят за високопродуктивни животни с комбинирана продуктивност, а не за местни овце.Важно място при храненето на овцете за вълна, месо и мляко (тънкорунни и полутънкорунни) заема

въпросът за структурата на видовете фуражи в общия годишен баланс. При високопродуктивните овце, развъждани у нас, не може да се разчита, че потребностите от хранителни вещества ще се задоволят от пашата. У нас пасищата са малко и повечето от тях не са облагородени. За да се получи максимална про-дуктивност, в структурата на дажбите за овцете майки трябва да участват 20-22% концентрирани фуражи, около 13% сено, 25% силаж и сочни фуражи и 40% зелена трева и паша. При липса на концентриран фураж 1кг от него може да се замести с около 2,5кг сено, 5,5-6кг пасищна трева или фиево-овесена смеска.Като се изхожда от посочената структура на дажбата, за една овца с дойна млечност 110кг, вълнодобив

4.4кг и жива маса 55кг е необходимо да се осигурят за една стопанска година около 150кг концентриран фураж, 200кг сено и сочни фуражи, 730кг силаж и 1500кг паша и зелени фуражи. Подобно е количеството на отделните видове фуражи и за тънкорунните и кросбредните овце със същата жива маса, с по-ниска млечност – 70кг, но с по-висок вълнодобив – 7-7,5кг.За цигайските овце с жива маса 48кг, вълнодобив 4кг и млечност 60кг са необходими около 130кг концен-

триран фураж, 190кг сено, 500кг силаж и сочни фуражи и около 1300кг зелени фуражи и паша.През първия период на бременността, когато животните са на паша и потребностите им са по-ниски, не са

необходими големи количества концентриран фураж. Ако на животно се пада около 5-5,5кг пасищна трева, други фуражи не са необходими освен крупа сол за близане в егрека. Само при засушаване може да се добавят до 200г пшенични трици.През втория период на бременността изискванията на животните се повишават с 15-20%. Дажбата на ов-

цете е вече зимна и трябва да се осигурят повече компоненти – по 0,3кг концентриран фураж с трици или смес с царевица, до 3кг ливадно сено, 0,5кг люцерново сено, 1кг кръмно цвекло и до 0,5кг слама.Бозайният период (първите два месеца след оагването) се характеризира с рязко повишаване на изис-

кванията на животните. Дневната дажба на една овца трябва да включва около 0,4кг смеска от 2-3 вида концентрирани фуражи (царевица и ечемик във вид на ярма), 1,5кг ливадно сено, 2кг силаж, 1кг фиева или овесена слама и около 10г креда. Каменната сол се дава на воля.В началото на втория период на лактацията, когато животните се отглеждат оборно, може да се дават 1,2кг

сено, 0,7кг слама, 2кг силаж, около 0,5кг концентриран фураж (0,250кг пшенични трици и 0,250кг царевична ярма), 10г креда и каменна сол на воля. Постепенно се преминава към пасищно хранене и отглеждане на овцете.При подготовката за осеменителната кампания в дневната дажба на овцете трябва да се включи 0,250-

0,300кг концентриран фураж, от който 0,100кг покълнал ечемик и тривитаминол. За масовото размърляне на овцете се провежда безсолно-солева диета през 7 дни.

32

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

УСТАНОВЯВАНЕ НАТУРАЛНОСТТА НА КРАВЕ МЛЯКОдоц. д-р Петър Стойковзооинж. Любка МомчиловаОпитна станция по земеделие – Видин

Млякото е биологична течност, която се образу-ва в млечната жлеза на бозайниците и е много-компонентна балансирана система притежаваща високи хранителни, имунологични и антимикроб-ни свойства.Отделните съставки могат да се разделят главно

на две части – вода и сухо вещество.Съдържанието на вода в млякото варира от 85

до 89%. В млякото и млечните продукти вода-та се намира в свободно и свързано състояние. Свободната вода съставлява 96 – 97% от общото количество. Тя не е свързана с другите състав-ки на млякото и се явява, като разтворител на органичните и неорганичните вещества, както и среда за протичане на микробиологичните и био-химичните процеси. Свободната вода лесно се отделя от млякото при сгъстяване, изсушаване и замръзване.Свързаната вода съставлява 3 – 4% и зависи

от химичния състав на млякото и най-вече от съдържанието на белтъчини, фосфатиди и поли-захариди.Другата съставка, която е от съществена важ-

ност е съдържанието на сухо вещество. В него се включват всички твърди съставки, които остават след изсушаване на млякото.Съдържанието на сухо вещество в кравето мля-

ко зависи от състава му и варира в границите от 11,00 до 15,00%, средно 12,50%, в зависимост от лактационния период, възрастта на животните, породата, нивото и състава на храната и много други фактори. Главните съставки съдържащи се в сухото вещество на млякото са: мазнини, белтъ-чини, въглехидрати и минерални вещества. Под действието на различните фактори, в най-голяма степен варира съдържанието на млечната мазни-на, а най-малко на минералните вещества.Млечна мазнина. Съдържанието на млечна маз-

нина в кравето мляко обикновено е в границите от 2,5 до 5,0%, средно около 3,8%, а при по-родата Джърси достига до 6,0 – 6,5%. По хими-чен строеж млечната мазнина не се различава от другите мазнини. Главни нейни съставки са нату-ралните мазнини (98-99%).Свойствата на мазнините се определят от състава

и характера на разпределените мастни киселини

в маслените клъбца. Техният състав е непостоянен и е в зависимост от химичния състав на изхран-ваната дажба, лактационния период, породата, сезона, географския район и др.От състава, структурата и съотношението на раз-

личните мастни киселини зависят физичните свой-ства на мазнината. Към тях се отнасят темпера-турата на топене и втвърдяване, рефракционното число, плътността и други.Плътността на млечната мазнина варира от 0,930

до 0,933, а на останалите съставки ( млечен белтък, лактоза и минерални вещества ) е средно 1,030.Ниското относително тегло на маслените клъбца

образуващи млечната мазнина са предпоставка мастните вещества да имат най-ниска плътност в сравнение с останалите съставки. Това е една от причините при някои проби краве мляко с уста-новен висок процент мастни вещества, плътността на млякото да е под приетите граници на варира-не – от 1,027 до 1,033 при средно 1,030. В тази насока са и констатираните единични случаи от извършваните ежемесечни контроли за количе-ството и физико-химичния състав на краве мляко от Български Сименталски крави отразени в табл. 1.Данните показват, че за показателя „процент

мастни вещества” при пробите 1,3,6 и 7, където са отчетени най-високи стойности – 7,35: 6,62: 7,79 и 7,04% е измерена най-ниска плътност, съответно: 1,0257: 1,0252: 1,0274 и 1,0283, която е на долната и под долната граница за този по-казател. В същото време стойностите за сухия безмаслен остатък (СБО) състоящт се от млечен белтък, лактоза и минерални вещества, които оказват положително влияние върху плътността на млякото са съответно 8,69: 8,42: 9,21 и 9,28 и са на средно и над средното ниво. На средно и над средно ниво са и данните за показателя „лактоза”, съответно – 4,71: 4,58: 5 и 5,05%. Тя се проме-ня най-малко през лактацията. Количеството є в млякото зависи от индивидуалните особености, здравословното и физиологичното състояние на животните. Млечната захар чувствително се на-малява при заболяване на млечната жлеза, което може да бъде, като ориентир за физиологичното състояние на отделните четвъртини на вимето. В

33

такива съмнителни млека е добре да се изчис-ли и хлорзахарното число. Установено е, че в кравето мляко хлоридите са константна величина – 0,115%. Изчисляване на съотношението на про-цента хлориди към млечната захар показва има ли наличие на заболяване или не. Пресмята се по следната формула: Хлорзахарно число = % хлориди х 100 % млечна захар

Изразено в цифри хлорзахарното число в нор-малното мляко варира в границите от 2,00 до 3,00. При наличие на възпалителен процес в млечната жлеза хлорзахарното число се повишава над 3. При ясно изразен клиничен мастит число-то може да достигне до 15, а млечната захар да спадне под 1%. Така че, при данните от табл. 1 не може да се говори за наличие на мастит, което се потвърждава и от информацията за нали-чието на соматични клетки в млякото. Вижда се, че те варират от нула при проба №3 до 279 за проба №1 и са в рамките на нормалното (табл.1). От многобройни изследвания е установено, че в нормалното мляко получено от здрави животни в 1см3 се съдържат от 100 до 300-3 соматични клет-ки. Количеството им се увеличава в началото и края на лактацията, а също и при заболяване на кравите (мастит, левкоза и др). При мастит броят на соматичните клетки се увеличава до 1-6 – 10-6 в 1см3 мляко.За установяване натуралността на добитото кра-

ве мляко се извършва изследване и по показателя „активна киселинност” (рН). Тя варира в тесни граници – от 6,5 до 6,8, средно 6,6. Чрез нея може да се установи дали млякото е получено от здрави животни и има ли добавени странич-ни добавки, като вода, нишесте, сухо мляко и други. При мляко получено от крави с мастит или с добавена вода, активната киселинност се повишава, а при добавено сухо мляко и нишесте се понижава под нормалното. Резултатите за този

Физикохимичен анализ на проби краве мляко. Таблица 1:

Проба№ Сом. клетки

% Маснив-ва

Сух безмасленостатък

Сухов-во Плътност

%Белтък

%Лактоза

Лакт.поред

лакт.месец pH

Хлорзахарночисло

1 279 7,35 8,69 16,04 1,0257 3,32 4,71 2 4 6,57 2,44

2 146 5,54 8,53 14,07 1,0266 3,24 4,65 4 2 6,60 2,47

3 0 6,62 8,42 15,04 1,0252 3,21 4,58 2 4 6,72 2,51

4 212 5,42 8,80 14,20 1,0278 3,34 4,80 4 1 6,62 2,39

5 142 5,48 8,96 14,40 1,0284 3,40 4,89 1 2 6,60 2,35

6 0 7,79 9,21 17,00 1,0274 3,51 5,00 5 1 6,58 2,30

7 0 7,04 9,28 16,30 1,0283 3,53 5,05 3 2 6,61 2,28

норматив до 400 хил.2,5-5,0ср.3,80

8,0-9,50ср.8,50

11,0-15,0ср.12,50

1,027-1,033ср.1,0300

2,8-4,0ср.3,30

4,5-5,2ср.4,70

6,5-6,8ср.6,6 2-3,0

показател варират в рамките на нормалното, т.е. от 6,57 до 6,72, от което следва, че в изследва-ните проби краве мляко няма добавено вода или други вещества.Поредната лактация и лактационен месец от из-

следвания е установено, че оказват влияние върху количеството на основните съставки – млечна мазнина и белтъчни вещества. В конкретната из-вадка такава тенденция не се установи, което го отдаваме на факта, че контролираните крави са в началните месеци на лактация.Налага се мнението, че при констатираните еди-

нични случаи на по-високи стойности за млечната мазнина и по-ниски за плътността на краве мляко от нормалното за породата, приетите стандарти не може да служат, особено последният показа-тел, като контролни за окачествяване на млякото.Чрез стойностите за млечната мазнина и плътност-

та по определени формули могат да се установя-ват ориентировъчно само съдържанието на сухото вещество и сухия безмаслен остатък. Пробите мляко взети за физикохимичен анализ

трябва да се изследват по всички показатели, за да може да се направи точна оценка за неговата натуралност или евентуалното му отклонение по определени показатели. Ако има такива констата-ции да се вземе и оборна проба за отпадането на всякакви съмнения за неговото фалшифицира-не и недоброкачественост.Много важна задача е вземането на самите

проби, от която до голяма степен зависят дей-ствителните резултати получени за съответните по-казатели. Взетата проба в присъствие на заинте-ресованите страни трябва да отговаря по състав на общото количество мляко.В масовата практика се срещат случаи, млеко-

преработвателите да свалят в проценти оводня-ване на млякото, поради показана нестандартна плътност, но при висока масленост и без да про-следят останалите показатели. Това е меко казано обидна и обезценяваща фермерския труд практи-ка. Проследяването само на „показателя” плътност

34

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

Избор на място за биологично аквапроизводство

Мястото за бъдеща фер-ма се избира според изискванията на опре-

деления за отглеждане вид. При ново строителство на рибовъдна ферма се провеждат редица из-следвания:• топографски (релеф на участъка, план на местност-та);

• хидрологични и метеороло-гични (характер на водоиз-точниците и качество на во-дата, вид и количество на атмосферните валежи, темпе-ратурите в региона и т.н.);

• геоложки (характеристика и разпределение на почвите);

• инфраструктурни (наличие и качество на пътна мрежа и др.);

• строителни (наличие на мест-ни евтини строителни мате-риали)

• маркетингови и т.н.Особено внимание се отделя

на санитарно-хигиенните изиск-вания. Правят се проучвания за евентуални източници на замър-

сяване на района. За санитар-ните изисквания в биологичната аквакултура важат разпоред-бите на Директиви 2008/56/ЕО и 2000/60/ЕО. Освен това за по-едрите биологични фер-ми (с производство повече от 20т аквапродукция годишно) е задължително и изготвянето на оценка на въздействието върху околната среда. Необходимо условие за ак-

вапроизводството е наличието на водоизточник, осигуряващ целогодишно качествена вода в достатъчни количества. Незави-симо че за рибовъдство обик-новено се препоръчват терени, неподходящи за земеделие, за биологичните шаранови стопан-ства трябва да се избират до-статъчно плодородни почви, обезпечаващи добра естествена продуктивност на басейните. Стопанството за биологично

производство на хидробионти трябва да бъде обособено от тези с конвенционално произ-водство. При изпълнение на

определени условия се разре-шава в едно стопанство едов-ременно да се произвеждат хидробионти по биологичен и конвенционален начин.В биологичната акваферма

трябва да има разработен план за устойчиво управление на про-изводството, включващ и мерки за намаляване на отпадъците от фермата. Планът се актуализира ежегодно. В него се отбелязват профилактиката и ремонтите на оборудването, а също и мерки-те за борба и предпазване от хищници.При създаване на биологична

акваферма се отчита и възмож-ността за използване на възоб-новяеми енергийни източници, които обезпечават висока еко-логосъобразност на производ-ството.

Подходящи системиза биологично отглеждане

на хидробионти При избиране на технология

на отглеждане трябва да бъдат

при изкупуването на млякото може да изпрати в категорията „нестандартно” много високомаслено и качествено мляко, за което фермера няма да получи подобаваща цена, а крайният потребител – качествен продукт.Смятаме, че нашите животновъди трябва да са

добре запознати със свойствата и състава на мля-кото, което произвеждат, за да може адекватно да реагират при проблеми с изкупуването му и да защитят своя продукт. Друг е въпроса как в действителност могат да го направят, ако в бли-зост няма акредитирана независима лаборатория за изследване на контролната проба мляко, още повече, че голяма част от изкупувачите на мляко дори не вземат такава.

Производството на мляко е една свързана вери-га от производители на мляко, преработватели на мляко, търговски вериги и крайни потребители на млечни продукти. Категорично можем да заявим, че най-важните звена от тази верига са първите и последните. Ако липсват производителите на мля-ко, крайните потребители са обречени да консу-мират известните на всички вече млекоподобни „деликатеси”. Така, че в интерес на обществото е фермерите

да получават истинската цена за своя продукт, за да могат да оцеляват и да се развиват, а млеко-преработвателите да имат достатъчно качествена суровина за производство на млечни продукти, които се консумират от всички нас.

Доц. д-р Людмила Николова

35

отчетени етологичните особено-сти и потребности на хидроби-онтите. Производствената систе-ма трябва да осигурява условия, максимално приближени до естествените.В аквакултурата са застъпени

различни по интензивност систе-ми на производството:

• Екстензивни – базират се на естествените (автохтон-ните) хранителни ресурси в басейните. Посадките на хидробионти са ниски.

• Полуинтензивни – ос-вен естествената храна в басейните, се използва допълнително хранене с фуражи (алохтонна хра-на).

• Интензивни – хидроби-онтите се хранят със спе-циализирани смески при прилагане на гъсти по-садки. При този начин на производство естествена-та храна няма съществе-но значение.

• Суперинтензивни – сад-кови, рециркулационни и други по-добни системи.

За биологичната аквакулту-ра се използват екстензивните и полуинтензивните методи на производство. Европейският ре-гламент допуска отглеждане на хидробионти в морета, в садки, в мрежени заграждения и в езе-ра. В редица частни стандарти обаче не се допуска биологично производство в големи открити водни пространства (морета, го-леми язовири и др).Индустриалните методи в ак-

вакултурата не съответстват на философията на биологичното производство. Понастоящем в аквакултурата намират все по-широко приложение затворените рециркулационни производстве-ни системи. Те са благоприятни по отношение на опазване на околната среда от замърсяване, тъй като използват кръговрат на водата с модерни методи на пречистване. Към предимствата им се отнася и високата сте-пен на защита от изпускане на хидробионти в дивата природа.

Според европейския регламент при биологичното производство тези технологии са забранени за използване при угояване. В „из-ключителни случаи” рециркула-ционните системи са разрешени при определени производствени категории (люпилни, разсадни, отрасни). Те са разрешени и за производство на видове, пред-назначени за храна на отглеж-дани по биологичен начин хи-дробионти.При биологичното производ-

ство на хидробионти предим-ство се дава на “пасищното” от-глеждане на рибите.

Интеграция в биологичната аквакултура

Интеграцията в аквакултура-та обезпечава възможности за организиране на биологично производство. Интегрираните акватехнологии са взаимосвъ-рзан комплекс на отделни еле-менти, технологични прийоми и технологии за производство на риба и други видове селскосто-панска продукция, невстъпващи помежду си в противоречие и обезпечаващи ресурсоспестя-ващ ефект, безотпадно произ-водство, качествена и безопасна продукция.Интеграцията има вековни тра-

диции в Азия. До последните десетилетия интегрираното ри-бовъдство се е развивало основ-но в региони с проблеми при изхранване на населението, с недостиг на протеинови храни и др. Световната криза за ресур-си, замърсяването на околната среда, новите тенденции за раз-витие на животновъдството – в насока биологично производ-ство, доведоха до преоткрива-не на интегрираните технологии като една от възможностите за ал-тернативна организация на сел-скостопанското производство. Интегрираните технологии в

аквакултурата позволяват да се избегне замърсяването на окол-ната среда, като по естествен начин се утилизират отпадъци-те от животновъдното произ-водство чрез прякото им тран-

сформиране в ценен белтъчен продукт. Методите за естествено наторяване и биологична борба с вредителите, нежеланата рас-тителност и т.н., подобряващи условията за живот на рибата, са подходящи за биологични производствени системи. Важно изискване при инте-

грираните акваферми е всички компоненти на технологията да отговарят на изискванията за биологично производство.Производството на риба се ин-

тегрира с отглеждането на раз-лични видове животни – свине, гъски, патици, зайци, нутрии, овце, кози и пчели, а също така и с растения – ориз, зеленчуко-ви култури, билки и цветя. В биологичната интегрирана

система риба – ориз рибата зна-чително подобрява условията за ориза. Най-важното при нейно-то ор-ганизиране е създаването на условия, в които няма да се допускат стра-дания на рибите.Всички интегрирани технологии

в аквакултурата дават възмож-ност за организиране на биоло-гично производство, но особено добро съчетание се постига при съвместно отглеждане на риби и во-доплаващи птици – гъски и патици. По-разпространена е интеграцията на риби и патици, тъй като гъските прекарват във водата много по-малко време. За тях основно място за обита-ване са сухоземните пасища, а не водоемите, както е при па-тиците. Интегрираната технология риба

– патици е идеална за целите на биологичното производство. В Института по рибарство и ак-вакултури – Пловдив, в рамки-те на изследователски проект е извършено „Проучване на някои технологични елементи на еко-лого- и биосъобразната техноло-гия за интегрирано отглеждане на риба и патици в рибовъдни басейни” (Николова, 2003), което може да се използва при пла-ниране и организиране на био-логично отглеждане на риби и патици в единна интегрирана система.

36

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

Отглежданена водоплаващи птициСийка Иванова

Към водоплаващите птици се отнасят два вида: гъски и патици. Възрастовите категории са под-растващи и възрастни птици. От продуктивна гледна точка угояването на водоплаващите пти-ци има за цел получаване на месо или черен дроб. Между технологиите на отглеждане на па-тици и гъски няма съществена разлика. Различия съществуват при отглеждане на подрастващи и възрастни птици, а принудителното угояване (гу-шене) е принципно различна технология.Водоплаващите птици са лесно приспособими

към условията на отглеждане, издръжливи са на неблагоприятни условия и затова може да се от-глеждат в по-евтини, преустроени сгради, пред-назначени за други животни. Възможно е да се използват полуоткрити сгради, затворени сгради с дворчета или специално построени сгради с кон-тролиран микроклимат.

Отглеждане на подрастващиводоплаващи птици

Малките патета и гъсета изискват отопление 15-20 дни. Първите дни се поддържа температура 30°С и постепенно температурата в помещението се намалява. След първия период подрастващите птици може да се пускат навън в дворчетата, ако външната температура не е по-ниска от 15°С. На дворчетата се изграждат канали с вода.Подът на помещенията се покрива с дебела не-

сменяема постеля (8-12см). Възможно е отглежда-не на водоплаващите подрастващи птици и върху мрежест под, а угояването може да става и клетъ-чно. При клетъчната технология не се предвижда достъп до вода.Подрастващите се разделят на групи, не по-

големи от 250 птици. В една група се включват патета или гъсета на еднаква възраст. Не се допу-ска смесване на групи или преминаване на птици от една група в друга. Гъстотата на отглеждане варира от 2 до 10 птици на 1м2 в зависимост от възрастта, живата маса и вида.За подрастващите водоплаващи птици се пред-

вижда денонощно осветление през първите 4 де-нонощия, а след това по 14 часа светлина на ден. За всеки квадратен метър от площта на пода се осигурява мощност на осветление 2 вата.Фронтът за хранене се увеличава от 3 до 5см с

възрастта, фронтът за поене е 2 до 5см.

Отглеждане на възрастните птициВъзрастните птици се отглеждат за разплод и

трябва да са настанени достатъчно време преди пронасянето, за да привикнат към обстановката. Дворчетата и наличието на водоеми са задължи-телни, за да се осигури нормално възпроизвод-ство.За стимулиране на гъските и патиците се при-

лага светлинна програма. Тя осигурява пронасяне на време, синхронизира носливостта на парти-дата, увеличава продуктивността. Носливостта на гъските продължава 4-5 месеца, а на патиците – 8-10 месеца. При гъските е възможно чрез умело дозиране на осветлението в съчетание с други технологични методи да се постигне двуциклично снасяне. Въздухообменът при възрастните водо-плаващи птици достига 6м3/кг/час.

Угояване на патета за месоУгояване на патета за месо не е много разпро-

странено в България, но в други страни включва две фази на отглеждане. Първата продължава от 1-вия до 18-ия ден. Патетата се отглеждат на дълбока несменяема постеля в затворени поме-щения, без да излизат навън.

37

През втората фаза може да се съчетава подово-то отглеждане на патета с дворчета и водоеми. При угояването на патетата за месо се прилага и напълно интензивна технология: патетата се от-глеждат през целия период в затворени поме-щения подово или дори клетъчно. В този случай угояването за месо завършва за 50 дни и масата на патетата достига 2,5кг.

Принудително угояване на гъскиТова е съвсем специфична технология на при-

нудително угояване на гъски, наречена гушене. Гъските предварително се отглеждат до 3 – 4-ме-сечна възраст и през това време постепенно се подготвят за следващия период, като им се дават сочни и зелени фуражи на воля. Този тип на хра-нене на гъските допринася за добро развитие на храносмилателния апарат, който трябва да понесе принудителното хранене по време на гушенето.Когато са готови за гушене, гъските се настаняват

в помещение, разделено на секции или снабдено

с дървени клетки. Хранят се със запарена цареви-ца, към която се прибавя свинска мас. Със спе-циални машини за гушене или ръчно царевицата се вкарва принудително в гушата на гъските. В първите дни се прилага двукратно хранене, след това се преминава към трикратно, четирикратно, а понякога и петкратно хранене в края на пери-ода на гушене. Принудителното угояване води до мастно инфилтриране на черния дроб. В края на угоителния период след 20-ия ден от началото на гушенето екскрементите добиват жълтозеленикав цвят, примесени са с несмлени зърна царевица. Гъските дишат тежко, движат се ограничено. Това е моментът, когато те трябва да се колят. Удължа-ването на гушенето след този период води до влошаване качеството на черния дроб. Гушенето завършва за около 24 – 25 дни.Патиците също може да се угояват принуди-

телно за получаване на уголемен черен дроб. Периодът на гушене е 18-19 дни. Черният дроб достига 300-400гр и е с добро качество.

38

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGАК

ТУАЛ

НО

ГенералнадирекцияздравеопазванеипотребителиЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ

През март 2013, Евро-пейската комисия и за-интересованите страни от държавите-членки се срещнаха в Брюксел, за да обсъдят как да се подобри прилагането на изискванията на европей-ското законодателство за хуманно отношение към

свинете. Дебатът основно се фокусира около рязането на опашките на пра-сетата. Въпреки че е забранено рязането на опашките да се прилага като рутинна практика тя продължава да се практикува в някои държави-членки, за да се предотврати изпохапването на опашките и раните, които прасетата си причиняват едно на друго следствие потиснатостта и раздразнението при за-творения начин на отглеждане. Осигуряването на условия на обитания, които намаляват стреса при прасетата води до намаляване или предотвратяване на хапането и нараняването. Прасетата като естествено поведение по цял ден рият, ровят и търсят храна. По тази причина, Комисията и организациите за защита на животните призовават свиневъдите в цяла Европа да се постараят в осигуряването на условия за отглеждане на свинете, които да им дават въз-можност да проявяват в по-голяма степен естественото си поведение. Някои държави-членки имат свои разработени наръчници, за да помогнат на фер-мерите да осигурят подходящи условия за отглеждане на свинете. Комисията има намерение да разработи Европейски наръчник за хуманно отношение на база на законодателните изисквания, наличните вече национални наръчници и научните достижения в сферата. Разработването на наръчника ще започне в идващите месеци и Комисията очаква на следващата среща на работната група през юли тази година да има първия готов проект. Европейският на-ръчник ще бъде преведен на всички официални езици на ЕС и ще помог-не на фермерите да отговорят на европейските изисквания. Свиневъдите в България, покрили изискванията за хуманно отношение при отглеждането на животни ще получат втория транш от европейските средства през май или юни. В края на миналата година свиневъдите получиха първи транш от 7,5 млн. лв. за хуманно отглеждане на животните. Това плащане включва 45 дни от 2012г и авансово плащане за 3 месеца за 2013 година, обяви в рамките на Националната среща на земеделските производители Дора Ненова, дирек-тор в Министерство на земеделието и храните. Подпомагането е в размер на 161,20 лв. на животинска единица за свинете за угояване и 121,60 лв. за свине-майки. Свиневъдите, покрили изискванията за хуманно отношение при отглеждането на животни ще получат втория транш от европейските средства през май или юни.

39

Влиза в сила пълната забрана на ЕС върху изпитването на козметични продукти върху животни

11 март 2013г е последният срок за постепенното преустановяване в Европа на изпитването на коз-метични продукти върху животни. От тази дата, на пазара в ЕС повече не могат да се предлагат коз-метични продукти, които са изпитвани върху жи-вотни. Съобщението, прието днес от Комисията, потвърждава ангажимента на Комисията да спази крайния срок, определен през 2003г от Съвета и Парламента, и посочва по какъв начин Комисията възнамерява да продължи да подкрепя изследва-

нията и иновациите в тази област, като същевременно насърчава хуманното отношение към животните в целия свят. Комисарят по въпросите на здраве-опазването и защитата на потребителите Тонио Борг заяви: „Днешното вли-зане в сила на пълната забрана за предлагане на пазара дава важен сигнал за значението, което Европа отдава на хуманното отношение към животните. Комисията е решена да продължи да подкрепя разработването на алтерна-тивни методи и да привлече трети държави да следват нашия европейски подход. Това е голям шанс за Европа да даде пример за отговорни иновации в козметиката, без никакви компромиси с безопасността на потребителите.“ Комисията извърши пълна оценка на въздействието на забраната за предла-гане на пазара, и счита, че съществуват причини от първостепенна важност за нейното прилагане. То е в съответствие с това, в което много европейски граждани твърдо вярват: разработването на козметични продукти не опра-вдава изпитването върху животни. Ще продължат усилията за откриване на алтернативни методи, тъй като пълното заместване с алтернативни методи на изпитването върху животни все още не е възможно. Публикуваното днес съобщение очертава приноса на Комисията към изследователската дейност в областта на алтернативните методи и признанието, че тези усилия трябва да бъдат продължени. Между 2007г и 2011г Комисията е предоставила около 238 млн. EUR за такива изследвания. Козметичната промишленост също е допри-несла, например със съфинансирането с 25 млн. EUR на изследователската инициатива SEURAT1. Водещата и глобална роля на Европа в козметиката изисква сътрудничество с търговските партньори, за да бъде обяснен и на-сърчен европейският модел и за да се работи за международното приемане на алтернативните методи. Комисията ще го превърне в неделима част от търговската програма на Съюза и международното сътрудничество.Директива 2003/15/ЕО въвежда разпоредби по отношение на изпитването върху животни в Директивата за козметиката 76/768/ЕИО. Съответно, изпитва-нето върху животни в Съюза е забранено от 2004г за козметичните продукти и от 2009г за козметичните съставки („забрана за изпитване“). От март 2009г, е забранено също така предлагането на пазара в Съюза на козметични про-дукти, съдържащи съставки, които са изпитвани върху животни („забрана за предлагане на пазара“). За най-сложните въздействия върху човешкото здраве (токсичност на многократните дози, включително кожна сенсибилизация и канцерогенност, репродуктивна токсичност и токсикокинетика) крайният срок за забраната за предлагане на пазара беше удължен до 11 март 2013г.

40

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGАК

ТУАЛ

НО

Втори национален събор на овцевъдите в България ще се проведеот 24 до 26 май в Арбанаси

Втори национален събор на овцевъдите в България ще се проведе от 24 до 26 май в мест-ността на Петропавловския манастир, до великотърновското село Арбанаси.В рамките на събора ще бъдат представени животни от редица видове и породи. С животни

ще участват Националното сдружение на плевенската черноглава овца, Националната асоциация по козевъдство и Националната асоциация по коневъдство.Най-големите и изявени коне – тежковози на България ще теглят тежки товари и трактори. В

една от вечерите на Събора ще има атрактивно представяне на нестинари. А в един от дните ще се организира и най-голямата фермерска трапеза, която ще събере около 3000 фермера. Те ще опитат агнешка яхния, сготвена от Ути Бъчваров, каза Караколев.Посетителите ще могат да опитат и да си закупят продукти от българско овче и козе мляко.

Ще бъдат показани народни носии от различните краища на страната, чанове, звънци, хлопки, ножове, овчи и агнешки кожи, козяци, черги, китеници, конски амуниции и сувенири.На събора ще има и международно участие – румънски фермерски асоциации ще участват

със свои породи животни – овце и кози. Те ще представят млечни продукти и хляб собствено производство. Ще присъстват също и животновъди от Молдова и Македония.Първото издание на Събора през май миналата година премина при изключителен интерес,

припомни Симеон Караколев и не скри очакванията си за двойно повече посетители през тази година, предвид и на това, че и трите дни на събора са почивни.Националният събор на овцевъдите в България се организира от Националната асоциация за

развъждане на Синтетична популация Българска млечна (НАРСПБМ) с любезното съдействие на Министерство на земеделието и храните. Мястото на провеждане е избрано неслучайно, тъй като подобни прояви са характерни основно за Южна България, но не са с подобен мащаб, а и Велико Търново е своеобразен център на страната и е удобна дестинация от всички краища на България.

41

Министър Станков откри първия в страната „Информационен центърпо животновъдство”

Министърът на земеделието и храните проф. Иван Станков преряза лента на първия в страната „Инфор-мационен център по животновъдство” в град Сливен.Министър Станков посочи, че целта на центъра

е да подобри информираността и професионал-ната компетентност на животновъдите в региона с предоставяне на актуална информация за промени-те в българското и европейското законодателство и възможности за подпомагане. Центърът ще подпо-могне и осъществяването на обратна връзка между животновъдите и Министерството на земеделието и

храните за проблеми възникнали в сектора и техните решения.„Убедени сме, че информираните фермери са по- конкурентоспособни, по -устойчиви и

гъвкави на пазара”, каза още проф. Станков.

Фонд „Земеделие” кани пчеларите да подават заявления за плащане

Кандидатите, които имат сключени догово-ри за получаване на безвъзмездна финансова помощ по мерки А, B, C и D на Нацио-налната програма по пчеларство и вече са изпълнили инвестициите си, могат да подават

заявления за плащане от 7 май до 31 август 2013г.Заявления по мярка А, Дейност III – „Популяризиране на българските пчелни про-

дукти, в това число и произведени по биологичен начин” се подават в Централно управление на фонд „Земеделие”, отдел „Промоционални програми”. По мерки B „Борба срещу вароатозата”, C „Мерки за подкрепа на извършването на физико-хими-чен анализ на пчелния мед” и D „Подкрепа за подновяване на пчелните кошери в Общността” документи се подават в отдел „Регионална разплащателна агенция - РА” на областните дирекции на ДФЗ в следните градове:• Областна дирекция София (за София-град, София-област и Перник);• Областна дирекция Варна (за Варна, Добрич и Шумен);• Областна дирекция Разград (за Разград, Русе и Силистра);• Областна дирекция Велико Търново (за Велико Търново, Търговище и Габрово);• Областна дирекция Монтана (за Монтана и Видин);• Областна дирекция Плевен (за Плевен, Ловеч, Враца);• Областна дирекция Благоевград (за Благоевград и Кюстендил);• Областна дирекция Пловдив (за Пловдив и Пазарджик);• Областна дирекция Хасково (за Хасково и Стара Загора);• Областна дирекция Кърджали (за Кърджали и Смолян);• Областна дирекция Ямбол (за Ямбол, Сливен и Бургас).Необходимите документи по мярка А, Дейност III са публикувани на интернет стра-

ницата на ДФЗ в раздел „Селскостопански пазарни механизми” – „Промоционални програми” – „Промоционални проекти, подлежащи на подпомагане съгласно Нацио-налната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013”. Документите по мерки B, C и D се намират в раздел „Селскостопански пазарни механизми” – „Месо и пчеларство” – „Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013г” – „Прием 2013”.Списък на кандидатите, подписали договор с клауза в условия на наддоговорира-

не, за които има осигурен финансов ресурс по мерки и сектори на Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013г, ще бъде публикуван и периодично обновяван на електронната страница на ДФ „Земеделие”.

42

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGВЕ

ТЕРИ

НАРИ

д-р Моника Стефановадоц. Запрянка Шиндарска

Какво трябва да знаем за храненето на малкото кученце

Подготовката за отбиването трябва да за-почне, когато кученцето е на 3 седмици, но при необходимост и след отварянето

на очите. Ако им се даде възможност, повече-то малки започват да ядат от храната на майка си около четвъртата седмица. Чрез смесване на храната с вода може да се направи гъста каша, с която кученцата да започнат да привикват към твърдата храна.От отбиването на кученцето до превръщането

му във възрастен индивид то преминава през един от най-важните периоди от живота си, а именно – растеж и развитие. Предпоставки-те за дълъг и здравословен живот се полагат в ранна възраст. Физическата форма на кученцето в началните фази на живота предопределя до голяма степен прогнозата за неговата продължи-телност. Тази форма зависи от хранителния при-ем и на второ място от движението. Идеалната физическа форма удължава живота и намалява риска от тежки заболявания. За това е много важно преди да вземем своят домашен любимец да се запознаем с нуждите и потребностите на малкото кученце. Целта при храненето на отбитите кученца трябва

да бъде достигане на средното за породата тегло. Прехранването трябва да се избягва. Лекото недохранване е за предпочитане пред

прехранването. След отбиването кученцето се нуждае от повече енергия в сравнение с възрастните кучета от същата порода. Тези потребности с напредване на възрастта се променят. При 40% от масата на възрастното куче нуждата от енергия е 1,5 пъти повече, а при 80% от масата – 1,2 пъти повече енергия, в сравнение с нуждите за съответната жива маса при възрастните кучета. Излишната енергия по време на растежа води до затлъстяване на кученцата от много породи и предопределя наднорменото тегло през целия живот. Кученцата от дребните породи трябва да се

хранят три пъти на ден до 6-месечна възраст, след което два пъти до навършване на една година. Храната, давана на отбитите кученца, трябва да е предназначена за тях. Правилно подбраната храна и дажба за растящите кученца осигурява оптимален баланс на веществата, позволява нормален растеж и развитие и има висока смилаемост. Ако обаче недохранването е сериозно, ръстът на възрастното животното не може да се достигне. Някои породи кучета са предразположени към напълняване и собствениците на кученца от такива породи (Лабрадор, Кокер спаниол, Шелти, Басет, Бигъл, Кавалер Кинг Чарлз, и други) трябва да са особено внимателни да не прехранват кученцето и да избягват свободното хранене. Този факт се потвърждава от едно изследване, при което кученца от породите бигъл и лабрадор са хранени свободно и контролирано. На възраст 1 година свободно хранените кученца и от двете породи са били с 22-25% по-тежки. По-голямото тегло е било изключително за сметка на подкожната тлъстина и не е установена разлика в дължината, височината или мускалната маса. Изводът е, че свободното хранене на кученцата от посочените породи дори с не толкова апетитна храна, води до тяхното затлъстяване. За това прекомерно бързия растеж и свързаното с него наднормено тегло влошават прогнозата за продължителността на живота и повишава риска от последващи заболявания. В частност, при кучетата от едри породи е важно да се постигне оптимален ритъм на растеж, осигуряващ изграждане на скелета и намаляващ риска от остеохондроза (дегенеративни изменения на хрущялите), тазобедрена дисплазия (анормално развитие на тазобедрена става) и

43

артроза (заболяване на ставите). Растящото кученце трябва да се храни само с

висококачествени балансирани храни, предназна-чени за растеж. Добавянето на витамини, мине-рални вещества или протеини не е необходимо, а в много случаи даже вредно. Ако собственикът или ветеринарният лекар е наблюдавал вече кли-нични признаци на хранителен дисбаланс е доб-ре да се премине към висок клас храна, вместо да се правят опити за коригиране на приеманата досега храна.Едно разпространено заблуждение е, че пове-

чето заболявания на костите при кучетата са свързани с недостиг на калций или витамин D. Добавянето им обаче не се е отразило поло-жително върху вече съществуващи костни за-болявания или не е предотвратило появата им. Проведени са много изследвания върху нуждите на кучетата от калций и фосфор при различни условия, различни диети и различни породи. Не е установена никаква разлика между породите. За всички породи и за всички физиологични състояния, оптималното съотношение между Ca и P e в диапазона 1,1 до 2 към 1. Излишъкът от Ca в храната причинява хиперкалцемия, хиперфосфатемия и хиперкалцитонинизъм, които забавят костната резорбция, растежа на хрущяла и костното ремоделиране и т.н. Повечето популярни търговски марки от висок клас готови храни съдържат 1,5% Ca, a някои – над 3%. Прибавянето дори на 2-3 супени лъжици калциев карбонат на ден към повечето готови храни води до опасно увеличаване на калциевото съдържание. Често стопаните на кучета от едри и гигански породи, в стремежа си да „заздравят” костите на младите животни, дават такива добавки, без да знаят наличието на тези елементи в храната. Вместо полза се получава обратен ефект и любимците им страдат от костни деформации. От 3-седмична възраст можете да започнете да

захранвате кучето с гранули. При приучаване към гранулирана храна, за по-лесно преминаване до-бавете към 4 части гранула една част вода. На-мокрените гранули подпомагат храносмилателния процес. Когато кучето е способно да се храни само, започнете да го храните със сухи гранули. Хранете бебетата между 3-5 пъти на ден в зави-симост от теглото, като всеки път им давате 15-20 минути, за да се нахранят, след което отстранете купичката им. Спазването на дажбите при хранене с готови

храни е от изключително значение за да се оси-гури нормален растеж на вашето куче.

CAROCROC PUPPY 28/18 е пълноценна суха храна за кученца от 3 седмична до 5 месечна възраст при едри породи и до 18 месеца при дребни породи. Лесно и оптимално смилаема храна, съобразена

с нуждите и възрастта на бебето-куче. CAROCROC P U P P Y с ъ д ъ р ж а Omega 3 и 6-маст-ни кисели-ни, както и всички храни-телни състав-ки, нужни за бебета и п о д р а с т в а -щи кученца. Ун и к а л н а т а формула на храната оси-гурява: • правилно

развитие на скелета; • засилване на имунната система; • правилно функциониране на храносмилателна-

та и нервната система.

CAROCROC JUNIOR 25/17 е пълноценна суха храна за кучета от 5 до 18-месечна възраст. CAROCROC JUNIOR съдържа: • всички хранителни съставки в правилна про-

порция, съобразени с възрастта и нуждите на подрастващите кучета;

• протеини с висока усвояемост. Правилното съотношение между калций, фос-

фор и вит. D осигурява: • безпроблемно и правилно развитие на кост-

ната система; • оптимални нива на калций и фосфор. Съдържанието на всички незаменими аминоки-

селини, Omega 3 и 6-мастни киселини, витамини, микро- и макроелементи: • благоприятства правилното развитие на всички

жизненоважни системи в организма; • контролира темповете на растеж; • поддържа оптимална микрофлора на червата; • оптимализира храносмилането с добавката на

ориз и цвеклова каша; • стимулира имунната система; • поддържа функционирането на ставите; • почиства зъбната плака;• премахва неприятната миризма в устната ку-

хина.При едрите раси кучета, захранването с

CAROCROC JUNIOR може да започне от 5-ия месец и да продължи до 18-месечна възраст. Кученцата трябва да бъдат хранени с необходи-

мото количество висококачествена храна за куче-та, предназначена за растеж и с нищо допълни-телно.

44

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGВЕ

ТЕРИ

НАРИ

БАБХ

Здравеопазване и хуманно отношение към животните

При осъществяване на контрол по здравеопазва-нето на животните БАБХ прилага следните мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните:• клинични прегледи, диагностични изследва-

ния и епизоотологични проучвания;• лабораторни изследвания;• имунопрофилактика и химиопрофилактика;• химиотерапия и имунотерапия;• карантина;• изолация;• възбрана;• унищожаване на животни и зародишни про-

дукти, суровини и храни от животински про-изход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, който не може да бъде дезинфекциран;

• обезвреждане или унищожаване на странич-ни животински продукти;

• диагностично клане;• санитарно клане;• дезинфекция, дезинсекция, дератизация и

девастация;• създаване на предпазни зони за ограничава-

не разпространението на болестите по жи-вотните;

• санитарен отстрел на диви животни.Всяка година БАБХ изготвя държавна профилак-

тична програма и списък на заразните болести.БАБХ изготвя национални програми за епизоото-

логичен надзор на определени заразни болести, като министърът на земеделието и храните утвър-ждава тези програми.Всички заразни болести по животните, установе-

ни на територията на България задължително се регистрират. Мерките за справяне със заразна бо-

лест при появяването є се определят със заповед от изпълнителният директор на БАБХ.При особено опасни заразни болести, чието раз-

пространение може да причини значителни ико-номически загуби, мерките се въвеждат на част от територията или на цялата територия на страната по предложение на изпълнителния директор на БАБХ със заповед на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на вътрешните работи.Към областните управители и кметовете на об-

щини се създават постоянно действащи епизоо-тични комисии за прилагане на мерките по здра-веопазване на животните.

Контролът по здравеопазване се извършва как-то върху дейността на ветеринарните лекари, ре-гистрирани за ветеринарномедицинска практика, така и в следните обекти с епизоотично значение:• животновъдни обекти;• обекти за преработване и обезвреждане на

странични животински продукти;• депа за отпадъци;• трупосъбирателни площадки и трупни ями за

животни;• центрове за добив и съхранение на заро-

дишни продукти;• обекти за производство, търговия и съхране-

ние на фуражни суровини, фуражни добав-ки, премикси и комбинирани фуражи;

• пасища и места за водопои;• пазари и обекти, в които се провеждат из-

ложби и състезания с животни;• транспортни средства, с които се превозват

животни, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни сурови-

45

ни, фуражни добавки и комбинирани фура-жи;

• места, където се отглеждат диви животни;• обекти за добив, преработка и съхранение

на суровини и храни от животински произ-ход.

Контролът по здравеопазването се извършва чрез:• ветеринарномедицински проверки в горе-

споменатите обекти и на документацията в тях;

• клинични прегледи, умъртвяване и аутопсии на животни с диагностична цел;

• вземане и изпращане на материали за лабо-раторни изследвания;

• издаване на ветеринарномедицински доку-менти;

• налагане на мерки за профилактика, ограни-чаване и ликвидиране на болестите по жи-вотните и уведомяване на заинтересованите физически и юридически лица;

• прилагане на принудителни административни мерки;

• провеждане на епизоотологично проучване за установяване на причините за възникване-то на болестта.

Собствениците на селскостопански животни са длъжни да уведомяват ветеринарния лекар, об-служващ животновъдния обект, за настъпилите промени в числеността на животните. Също така да представят в тридневен срок на ветеринар-ния лекар ветеринарномедицинско свидетелство за придобитите животни, а за едрите преживни и еднокопитни животни и ветеринарномедицински паспорт.Собствениците на животни се задължават да

предоставят животните си за идентификация, вак-синация и диагностични изследвания и да съхра-няват дневник, в който ветеринарният лекар, обслужващ обекта, записва проведените лечебно-профилактични мероприятия.В задълженията на собственика на животни се

включва и незабавното уведомяване на ветери-нарния лекар, който обслужва животновъдния обект, за промени в здравословното състояние на животните, за извършено неотложно клане и за умрели животни. Собственикът е длъжен да оси-гурява достъп до животновъдния обект и живот-ните на ветеринарния лекар, който ги обслужва и да изгражда и поддържа животновъдния обект в съответствие с ветеринарномедицинските изис-квания.Кметовете на общини, райони и кметства трябва

да съдействат при изпълнението на мерките за профилактика при регистрацията на животновъ-дните обекти, както и за ограничаване и ликви-диране на заразните болести по животните. Също така, да районират пасищата и водопоите в зави-

симост от епизоотичната обстановка, а при необ-ходимост забраняват използването им. Кметовете са длъжни да предприемат мерки за недопускане на животни на територията на депата за отпадъци и да организират събирането на труповете на жи-вотни и изграждането на трупни ями и трупосъ-бирателни площадки.Собствениците и гледачите на животни, както и

управителите на животновъдни обекти са длъжни да се грижат за животните и да не ги изоставят, да осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му място за обитава-не и условия, съобразени с нуждите му, необ-ходимото пространство и свобода на движение, достатъчно количество храна и вода. Също така животните трябва да имат свободен достъп до местата за хранене и поене и да им се осигурява редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване.Забранява се нехуманното отношение към жи-

вотните като например причиняване на болка, уплах, изтезаване и други.Опити с животни се провеждат, когато не е

възможно да се приложат алтернативни методи. Тези опити се извършват с цел разработване и производство на безопасни лекарствени продукти за ветеринарната и хуманната медицина, на хра-ни и хранителни добавки и на фуражи и фуражни добавки.Опити с животни се извършват в опитни бази на

научноизследователски институти, производствени предприятия, лаборатории, средни и висши учи-лища, след получаване на разрешение от изпъ-лнителния директор на БАБХ.Клането на животни се извършва по най-бързия

начин, след зашеметяване, което осигурява пълна загуба на съзнание и чувствителност за целия период на обезкървяване. Допуска се клане на селскостопански животни, които се отглеждат за добив на месо и суровини, които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно. Също така за лик-видиране на заразни болести или за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.Умъртвяването на животни се извършва по ху-

манен начин и се допуска при ликвидиране на заразни болести, дератизация, нападение на хора от животно и самозащита.Транспортирането на животни се извършва при

условия, гарантиращи здравето, физиологичните и поведенческите им нужди, в специално оборудва-ни превозни средства. Превозвачите са получили от БАБХ лиценз за превоз, за кратки или продъл-жителни пътувания. БАБХ постоянно си сътрудничи с всички агенции

и дружества за защита правата на животните и извършва самостоятелни и съвместни проверки по техни сигнали.

46

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGВЕ

ТЕРИ

НАРИ

Използване на вагинални устройства:Прид-делта за повишаване печалбата в млечнотои месодайно говедовъдствоКрасимир Колев

• Какво представлява ПРИД Делта?Това е триъгълно вагинално

устройство напоено с хормона прогестерон, което се поставя във влагалището на кравата. То престоява тук определено време, като 24 часа преди изваждането се инжектира хормон, след което на 48-ия и 72-ия час, броени от часа на изваждането се пристъпва към двукратно изкуствено осеменяване. Може да се приложи и еднокротно осеменяване на 56-ия час от изваждането.• Как работи Вагиналното

устройство ПРИД?Благодарение на отделения

хормон прогестерон с който е напоено. Той се всмуква в кръвта и в комбинация с други хормони които се инжектират в периода около изваждането предизвиква т.нар. „хормонален камшик”, разгонване и заплож-дане на животните, при които са приложени.• За решение на какви

проблеми се използват вагиналните устройства ПРИД Делта?При крави, които не са се

разгонвали дълго време след раждането с успех се използват

за предизвикване на полов цикъл и заплождане.При проблемни животни,

които не се разгонват въпреки третиране с инжективни хормони вследствие на т. нар. „заспали яйчници” – използването на ПРИД при такива индивиди често е единственото успешно решение на проблема.За предизвикване на групово

разгонване и осеменяване на 5, 10, 15 и повече животни т. нар. „синхронизация на еструса” – този метод намира широко приложение поради възможно най-високия процент заплодяемост при идеални условия над 70%, а може и повече (когато се работи с ПРИД). Също така фермера и ветеринарния лекар използвайки този метод могат да предвидят осеменяване в удобен за тях момент.Използването на ПРИД с

последващо осеменяване и заплождане води до намаляване на дните от отелването до заплождането т. нар. „дни през които изтича печалбата”. По този начин се печели повече мляко и повече телета поради навременното заплождане се пести и време. Установено е,

че с всеки просрочен ден за заплождане на кравата след 90–100-ия ден от отелването се губят между 8-10лв. на ден в зависимост от продуктивноста на отделното животно и цената на фуража и млякото в момента.този проблем успешно може да бъде решен с ПРИД.При стада в, които има

трудности при установяване на разгонеността поради неадекватно наблюдение и незаинтересованост на обслужващия персонал използ-ването на ПРИД намира широко приложение поради описаното по горе осеменяване в точно определени часове след изваждането на спиралата без да се следи дали има видимо разгонване (това се нарича осеменяване на сляпо).В много случаи незаплождането

се дължи на осеменяване в неподходящ момент (или прекалено рано, или прекалено късно). Този фактор за незаплождане успешно се елиминира посредством ПРИД – това се дължи на споменатия по горе феномен на осеменяване в точно фиксирани часове, при което се гарантира срещата между

Лидервуправлениетонарепродукцията

47

яйцеклетката и сперматозоида в най-подходящия момент. Което трудно се постига в по-големите ферми – там в повечето случаи или се избързва или се закъснява с осеменяването.При съвременните холщайни

се наблюдава в днешно време един феномен на свръхкъса разгоненост (7 часа и по малко) и отделяне на яйцеклетката в неопределен момент – такива животни се заплождат много трудно след много осеменявания, поради невъзможност да се срещнат яйцеклетка и сперматозоид. При такива животни идеално решение е използването на ПРИД.В повечето млечни стада

проблем са кравите с тихо разгонване, загубите, от която са много големи поради много късното заплождане на животните поради липса на външни признаци на разгонване. Проблемът тук също се ели-минира с ПРИД.Чрез едновременно пре-

дизвикано разгонване и осе-меняване на по-големи групи от крави посредством ПРИД (синхронизация) могат да се планират отелвания в период, при който цената на млякото е най-висока. Така може да се планира групово отелване на 10-15, дори и повече крави.ПРИД намира широко

приложение за третиране на т. нар. „крави повторки” – това са животни, които не се заплождат след три и повече осеменявания и когато причината не е възпалителен процес в матката, в повечето такива случаи особено при високопродуктивните жи-вотни причината е недостиг на прогестерон в организма на кравата. ПРИД, като носител на прогестерон в комбинация с препарата ОВАРЕЛИН успешно се справя с по-голямата част от тези случаи.Вагиналните спирали се

използват с много добър успех за лечение на крави с яйчникови кисти – това са животни, които

са постоянно разгонени или се разгонват през къси интервали – 7 или 15 дни.ПРИД намират широко

приложение както при единични животни така и за групово използване.Някои фермери използват

ПРИД като последно средство за опит за заплождане на животните преди да бъдат бракувани.От всичко казано до тук

можем да направим извода, че ПРИД е мощно средство в ръцете на фермера и лекаря за повишаване на печалбата чрез управление на репродукцията в млечното и месодайно гове-довъдство.Като сравнение с останалите

методи за предизвикване на синхронизация на еструса при използване на ПРИД се наблюдават най-много раз-гонени животни (над 85%) и заплодяемоста при първия еструс след изваждане на спиралата при правилно приложение може да надвиши 70%, което е отличен резултат в сравнение с останалите методи за синхронизация на заплождането.Въпреки всичко казано до

тук, за да се получи възможно най-добър резултат от прило-жението на този продукт е необходимо животните, при които ще се прилага да бъдат предварително прегледани от ветеринарен лекар, за да се

изключат тези с възпалителни процеси на половите органи и други заболявания на половата система.За препоръчване е пред-

варителна подготовка на животните чрез еднократно при-ложение през устата на една доза от 50мл Суправитаминол.Също така, за да се

предотврати ранното умиране на ембрионите, предизвикано от някои вируси е необходимо стадата да бъдат благополучни по отношение на инфекциозен ринотрахеит и мукозна болест или ако не са, трябва да се ваксинират срещу тях.Ако искаме да имаме

максимална полза от ПРИД, трябва правилно да подберем животните и храненето и отглеждането в фермата трябва да е на ниво.Преди всичко помнете, че

макар и мощен, този метод за управление на размножаването е помощно средство, а не заместител на правилното отглеждане.

• За всички, които се интересуват от подробности за приложението на вагиналните спирали ПРИД се обръщайте към вашия ветеринарен лекар или към специалистите в отдела по преживни животни на френската фирма СЕВА д-р Красимир Колев, GSM 0884541787 и д-р Божидар Иванов, GSM 0888257420.

Правилнотоуправлениенарепродукциятаеуспешноуправлениенабъдещето

48

БРОЙ

4/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGВЕ

ТЕРИ

НАРИ

Опасни за човека болестипо животните

Кои са болестите по животните, които традиционно се сре-щат по нашата гео-графска ширина?

При заразните заболявания най-често разпространено е бо-лестта ензоотична левкоза по говедата. Това е болест, която протича хронично, причинява се от вирус. Тя не е опасна за хората. Друго заболяване, което се среща, но много рядко на територията на страната ни и в никакъв случай не може да се оприличи като масово заболява-не, е болестта антракс.

Има ли новопоявили се боле-сти по животните у нас през последните години?Като новопоявила се болест

може да посочим заболяване-то Син език (заразна катарална треска по овцете). Първият такъв случай у нас е регистриран на 6 юли 1999 година. Тази болест засяга основно овце. Сред но-вопоявилите се болести по жи-

вотните през последните години се нарежда и заболяването Пти-чи грип.

Кои болести, от които боле-дуват животните са опасни и за хората?Има 156 болести, които са

общи между хората и животни-те. Като примери за най-често срещани в световен мащаб мо-гат да бъдат дадени заболявани-ята антракс, туберкулоза, бруце-лоза.

По какви пътища става пре-насянето на тези болести от животните към хората?Начините са най-различни, ди-

ректни и индиректни – консу-мация на заразени продукти от животински произход, допир на заразени животни и т.н. С ан-тракс човек може да заболее чрез досег с кожата, вдишване или поглъщане на спори. По-рядко заболяването става чрез допир до кожата – при обработ-ка на кожи, стригане на вълна.

Заразяване от туберкулоза може да се получи при консумиране на млечни продукти и суровини, които са добити от болни жи-вотни и не са преминали необ-ходимата термична обработка. При бруцелозата хората могат да се заразят при контакт с бол-ни животни или необработени продукти от тях.

До какви последици може да се стигне, ако човек е консу-мирал заразено месо или млеч-ни продукти?Последиците зависят от болест-

та и от начина на заразяване. Те могат да бъдат и много сериоз-ни. Затова винаги призоваваме потребителите да консумират само проверени продукти – та-кива са продуктите в регламен-тираните обекти от търговската мрежа. Именно консумация-та на необработени термично продукти, закупени от улицата, може да доведе до сериозни негативни последствия за чо-вешкото здраве.

През 2001г се установява контакт с датската фирма DANBRED — лидерът в генетиката на свине в све-товен мащаб. Към момента всички свинекомплекси на „Бони Холдинг“ са населени с животни с датска генетика. Използват се три чистопородни линии — „датски ландрас“, „датски йоркшир“ и „датски дю-рок“. При кръстосването на тези линии се получават животни за угояване, характеризиращи се с ниска конверсия на фуража, висок дневен прираст и висо-ко съдържание на постно месо.

В рамките на групата на „Бони Холдинг“ функциони-рат пет свинекомплекса. Всеки един от свинекомпле-ксите е специализиран за определен етап от процеса на отглеждане на свине. Храненето на животните се осигурява от две фуражни производства, намиращите се в „Свинекомплекс Брестак“ и „ХЦС“ — Шумен.

Месопреработвателната дейност на „Бони Холдинг“ е съсредоточена в градовете Ловеч и Карлово, като инвестициите надхвърлят 20 млн. евро.Производственият център в гр. Ловеч представлява комплекс от индустриална транжорна, предприятие за производство на колбаси и предприятие за произ-водство на разфасовки, млени меса, полуфабрикати и печени продукти.Месопреработвателното предприятие в гр. Карлово е специализирано в производството на сурово-сушени колбаси и деликатеси.

Цен

трал

ен о

фис

: ул. „С

тара

пла

нина

” №

25, Соф

ия 1

504, тел

. (+

359

2) 9

43 4

9 55

, e-mail bo

ni@

boniho

lding.co

m, http://w

ww.bon

iholding

.com

/