ТолеранТносТ: пъТеводна свеТлина във вяраТа и живоТа

TOLERANCE: BEACON FOR FAITH AND LIFE

10 - 30 януари | January 2012

Творци: Стефано Бенацо, Пламен Игнатов, Вихрен Михайлов, Тодор НанчевФотограф: Иво ХаджимишевРедактор: Стефано БенацоРедактор на български език: Мая РайковаПревод от италиански език: Елза ХаджийскаПревод на английски език: Ирен БойкикеваГрафичен дизайн и предпечат:Георги Илиев и Ралица РусеваПечат: Жанет 45Снимка на корица: Стефано БенацоДизайн нa корица и визуални материали:Симона Грошевска

Artists: Stefano Benazzo, Plamen Ignatov,Vihren Mihaylov, Todor Nanchev

Photographer: Ivo HadjimishevEditor: Stefano Benazzo

Editor for Bulgarian language: Maya RaykovaTranslation from Italian language: Elza Hadjiyska

Translation in English language: Iren BoykikevaGraphic design and prepress:

Georgi Iliev and Ralitsa RussevaPrint: Janet 45

Cover photo: Stefano BenazzoCover and Visual Materials Design:

Simona Groshevska

Изложба на архитектурни моделина религиозни сгради и къщи

Национален археологически институт с музейпри Българска академия на науките

10 - 30 януари 2012

An exhibition of architectural modelsof religious buildings and houses

National Archaeological Institute with Museumof the Bulgarian Academy of Sciences

10 - 30 January 2012

ТОЛЕРАНТНОСТ: ПЪТЕВОДНА СВЕТЛИНА ВЪВ ВЯРАТА И ЖИВОТА

TOLERANCE: BEACON FOR FAITH AND LIFE

Presentation of exhibition, Stefano Benazzo, Ambassador of Italy in Bulgaria 8Presentation of Minister of Foreign Affairs Nickolay Mladenov 12Presentation of Mayor of Sofia Yordanka Fandakova 13Greetings of the Patriarch of Bulgaria Maxim 14Greetings of the Chief Mufti, Dr. Mustafa Hadji 15Greetings of the Apostolic Exarch, Bishop Hristo Proykov 16Greetings of Chief Rabbi, Rav Bechor Kahlon 17Biographies of the artists 181. Arch of Constantine, Rome, Stefano Benazzo (Editoriale Domus) 202. Church of Saint Nedelya, Arapovski Monastery, Vihren Mihaylov 223. Church of Saint John the Theologian, Zemen Monastery,Vihren Mihaylov 234. Cathedral of Saint Nedelya, Sofia, Vihren Mihaylov 245. Church of the Ascension of the Lord, Sofia, Vihren Mihaylov 256. Bell Tower and three small one-apse Churches, Vihren Mihaylov 267. Church of the Assu, Iskrets Monastery, Vihren Mihaylov 288. Church of Boyana, Sofia, Vihren Mihaylov 299. Bell Tower, Plakovo Monastery “Saint Prophet Ilia”,Vihren Mihaylov 3010. Church of the Assu, Batoshevo Monastery, Vihren Mihaylov 31 11. The Red Church of the Holy Mother of God in Perushtitsa,Vihren Mihaylov 3212. A fragment of the Church of Christ Pantocrator,Nesebar, Vihren Mihaylov 3313. An Icon of Saint Arsenius, Vihren Mihaylov 3414. The Antique Theatre, Plovdiv, Vihren Mihaylov 3515. Rila Monastery, Plamen Ignatov 3616. Bell Tower of the Church “Saint John the Forerunner”,Bratsigovo, Plamen Ignatov 3817. Church of Saint Petka Samardjiyska, Sofia, Plamen Ignatov 4018. Saint Nicolas Church, Saint-Maur-des-Fossés, France,Plamen Ignatov 4219. The First Icon of the Saviour, Plamen Ignatov 4320. Icon of the St Trinity, Plamen Ignatov 4421. Icon of the Crying Virgin Mary, Plamen Ignatov 4622. Icon of the St Glorious Apostles Peter and Paul, Plamen Ignatov 4723. Cross with semi-precious stones, Plamen Ignatov 4824. Synagogue of Vidin, Todor Nanchev 5025. Sofia’s Synogogue, Stefano Benazzo (Kolhida Publishing House) 5226. Tombul Mosque of Shumen, Stefano Benazzo (Kolhida Publishing House) 5427. Cathedral “Transfiguration of the Lord”, Kizhi, Karelia, Russia,Stefano Benazzo 5628. Church of the Saint Demetrius of Tessaloniki, Russia,Stefano Benazzo 5929. Saint Basil’s Cathedral, Moscow, Stefano Benazzo (Editoriale Domus) 6230. Church of the Saint Archangels, Surdest, Romania,Stefano Benazzo 6531. Basilica of Saint Peter, Rome, Stefano Benazzo (Editoriale Domus) 68

Представяне на изложбата, Стефано Бенацо, Посланик на Италия в България 8Представяне от министъра на външните работи Николай Младенов 12Представяне от кмета на София Йорданка Фандъкова 13Поздравление от Максим, Патриарх Български 14Поздравление от Главния мюфтия, Д-р Мустафа Хаджи 15Поздравление от Апостолическия екзарх, Епископ Христо Пройков 16Поздравление от Главния равин, Рав Бехор Кахлон 17Биографии на творциte 181. Арка на Константин, Рим, Стефано Бенацо (Едиториале Домус) 202. Църква “Св. Неделя”, Араповски манастир, Вихрен Михайлов 223. Църква „Св. Йоан Богослов”, Земенски манастир, Вихрен Михайлов 234. Катедрален храм „Св. Неделя, София, Вихрен Михайлов 246. Църква “Възнесение Господне”, София, Вихрен Михайлов 255. Камбанария и три малки едноабсидни църкви,Вихрен Михайлов 267. Църква “Успение Богородично”, Искрецки манастир,Вихрен Михайлов 288. Боянска църква, Вихрен Михайлов 299. Камбанария, Плаковски манастир “Св. пророк Илия”,Вихрен Михайлов 3010. Църква “Успение Богородично”, Батошевски манастир,Вихрен Михайлов 3111. Червената църква “Св. Богородица” в Перущица,Вихрен Михайлов 3212. Фрагмент от църквата “Христос Пантократор”, Несебър,Вихрен Михайлов 3313. Икона на Свети Арсений, Вихрен Михайлов 3414. Античен театър, Пловдив, Вихрен Михайлов 3515. Рилски Манастир, Пламен Игнатов 3616. Камбанария на църквата “Св. Йоан Предтеча”,Брацигово, Пламен Игнатов 3817. Църква “Св. Петка Самарджийска”, София, Пламен Игнатов 4018. Църква “Св. Никола”, Сен-Мор-де-Фос, Франция,Пламен Игнатов 4219. Първата икона на Спасителя, Пламен Игнатов 4320. Икона на Света Троица, Пламен Игнатов 4421. Икона на Плачещата Богородица, Пламен Игнатов 4622. Икона на Св. Славни и Прехвални Апостоли Петър и Павел,Пламен Игнатов 4723. Кръст с полускъпоценни камъни, Пламен Игнатов 4824. Видинска синагога, Тодор Нанчев 5025. Софийска синагога, Стефано Бенацо (ИК “Колхида”) 5226. Томбул джамия в Шумен, Стефано Бенацо (ИК “Колхида”) 5427. Храм “Преображение Господне”, Кижи, Карелия, Русия, Стефано Бенацо 56

INDEX СЪДЪРЖАНИЕ

6

32. Notre Dame de Paris, Stefano Benazzo (Editoriale Domus) 7133. Borgund Church, Norway, Stefano Benazzo 74Description of the models of ancient Bulgarian houses of Todor Nanchev 7734. Winter House in Koprivshtitsa, Todor Nanchev 7835. Red House in Koprivshtitsa, Todor Nanchev 7936. House with a veranda to the street in Koprivshtitsa, Todor Nanchev 8037. House with a veranda and stone well in Koprivshtitsa, Todor Nanchev 8138. Wooden house in Koprivshtitsa, Todor Nanchev 8239. Closed symmetrical house in Koprivshtitsa, Todor Nanchev 8340. Wealthy house in Melnik, Todor Nanchev 8441. House with high sand pyramid in Melnik, Todor Nanchev 8542. House with wooden awning in Melnik, Todor Nanchev 8643. House with a shop in Melnik, Todor Nanchev 8744. Symmetrical house in Melnik, Todor Nanchev 88

SponsorsPresentation of Sponsor BNP Paribas 90Presentation of Sponsor VIVACOM 91Presentation of Sponsor PVB 92Presentation of Sponsor AMGA Udine 93Presentation of Sponsor Ecoterra-Rigoni di Asiago 94

Presentation of Lifegeometry 95

28. Църква “Св. Димитър Солунски”, Русия, Стефано Бенацо 5929. Храм “Василий Блажени”, Москва,Стефано Бенацо (Едиториале Домус) 6230. Църква “Св. Архангели”, Сурдещи, РумънияСтефано Бенацо 6531. Базилика “Свети Петър”, Рим, Стефано Бенацо(Едиториале Домус) 6832. Нотр Дам в Париж, Стефано Бенацо (Едиториале Домус) 7133. Църква “Боргунд”, Норвегия, Стефано Бенацо 74Описание на моделите на стари български къщиот Тодор Нанчев 7734. Зимна къща в Копривщица, Тодор Нанчев 7835. Червена къща в Копривщица, Тодор Нанчев 7936. Къща с чардак на улица в Копривщица, Тодор Нанчев 8037. Къща с чардак и каменен кладенец в Копривщица,Тодор Нанчев 8138. Дървена къща в Копривщица, Тодор Нанчев 8239. Затворена симетрична къща в Копривщица, Тодор Нанчев 8340. Богата къща в Мелник, Тодор Нанчев 8441. Къща с висока пясъчна пирамида в Мелник, Тодор Нанчев 8542. Къща с дървена стряха в Мелник, Тодор Нанчев 8643. Къща с дюкян в Мелник, Тодор Нанчев 8744. Симетрична къща в Мелник, Тодор Нанчев 88

СпонсориПредставяне на спонсора БНП Париба 90Представяне на спонсора ВИВАКОМ 91Представяне на спонсора АМГА Удине 92Представяне на спонсора ПВБ 93Представяне на спонсора Екотерра-Ригони ди Азиаго 94

Представяне на Lifegeometry 95

7

Why this exhibition? Once upon a time four model-makers met and decided to display their works - houses and churches from different epochs, located in different countries. Then I askedmyself: why not expose religious buildings of other monotheistic religions? So the synagogues and mosques were added. Then I realized that the physical proximity of buildings of different religions in Sofia is unique. And I remembered that the main Edict of Tolerance was issued in 311 by Emperor Galerius shortly before his death in Serdica, a little bit earlier than the Edict of Tolerance, signed in Milan in 313 by the Emperor of the Western Empire, Constantine and the Emperor of the Eastern Empire, Licinius, stipulating ‘grant to the Christians and others full authorityto observe that religion which each prefer’. And then it also came to my mind that the same Constantine in 331 chose Serdica to become the capital of the Second Rome. Coincidences were too many not to make an exhibition. And exactly in Sofia – one of the cities located along the route of the antique road Via Diagonalis connecting Belgrade with Constantinople.

But then why should an exhibition on tolerance be organized in Bulgaria? Because here tolerance – ethnical, religious and linguistic – is neither a theoretical concept nor imposed by an edict. It is real, it can be felt, it is in the DNA of the civil society, it has an old and solid tradition with roots in a complicated concurrence of historical circumstances. Tolerance from – and towards - Orthodox Christians, Muslims, Catholics, Roma, Armenians, Jews, Pomaks, etc. Unfortunately, there are also some negative examples, even nowadays. But that does not change the general background built since centuries with patience and courage. This approach allows the negative points to be metabolized. Tolerance, the way it is enacted by Bulgaria, is a good example for many people in many countries. Therefore, this exhibition does not have only artistic value. It symbolizes and commemorates the intercultural and interreligious dialogue in Bulgaria – a feature the Bulgarians should be proud of. And the coincidence of this aspect with the values shared by the main international organizations like the European Union and the Council of Europe is obvious.

I would also like to remind that the implementation of the principle of tolerance will most probably be among the major values supporting the candidature of Sofia as European Capital of Culture 2019 – a recognition Sofia strives for along with other Bulgarian cities just like several Italian cities are competing for the same title in Italy.

Защо организираме тази изложба? Един ден четирима мо-делисти се срещнаха и решиха да изложат произведенията си – къщи и църкви от различни епохи, намиращи се в различ-ни страни. След това си зададох въпроса: защо да не изложим и култови сгради на други монотеистични религии? Така бяха добавени синагогите и джамиите. След това си дадох сметка, че физическата близост на култовите сгради на различни религии в София е уникална. И си спомних, че главният Едикт за толерантността е издаден през 311 г. от император Галерий, малко преди смъртта му в Сердика и малко по-рано от Едикта за толерантността. Вторият Едикт е подписан в Милано през 313 г. от императора на Западната Римска импе-рия Константин и императора на Източната Римска империя Лициний и постановява “свободата да се изповядва пред-почитаната религия”. Дойде ми също наум, че същият този Константин през 331 г. избира Сердика да стане столицата на Втория Рим. Твърде много съвпадения, за да не бъде напра-вена изложбата. При това точно в София – един от градовете, през които е преминавал античният път Виа Диагоналис, свързващ Белград с Константинопол.

Но защо една изложба за толерантността да бъде точно в България? Защото тук толерантността – както етническа, така и религиозна и езикова – не е теоретична концепция, нито пък се въвежда с едикт. Тя е реална, усеща се, тя е в ДНК-то на гражданското общество, със стара и стабилна традиция, кореняща се в сложната му история. Толерантност от страна и по отношение на православни, мюсюлмани, ка-толици, роми, арменци, евреи, помаци и т.н. За съжаление има и отрицателни примери, дори и в последно време. Но те не променят общата рамка, градена от векове с търпение и кураж. Такъв подход позволява да се асимилират отрицател-ните моменти. Толерантността – така, както се изживява от българите - е пример за много хора в много страни. Затова тази изложба има не само художествена стойност. Тя симво-лизира и ознаменува междукултурния и междурелигиозен диалог в България – характеристика, с която българските граждани трябва да се гордеят. А съвпадението на този аспект с ценностите, характеризиращи основните международни организации – като се започне от Европейския съюз и Съвета на Европа – е очевидно.

Искам също така да напомня, че всъщност прилагането на принципа на толерантността вероятно ще бъде сред основ-ните ценности при поддържането на кандидатурата на Со-

INtroDuctIoN by thE AmbAssADor of ItAly,stEfANo bENAzzo

ПРЕДСтАвяНЕ НА ИзлоЖбАтА от ПоСлАНИкАНА ИтАлИя СтЕфАНо бЕНАцо

8

A few words about the authors of the models. We are nationals of various countries; we are of different age, occupation, beliefs and life experience. We are not people dedicated to religion or architecture. We have not been trained for years to paint icons. Different are the paths that have led us to make houses and religious buildings. We, like all others, have dreams. But one day we discovered that some of our dreams come true by making models of old buildings - with efforts, patience and humbleness. We experienced enormous satisfaction seeing the birth of these buildings. However, we had to set ourselves one restriction: to determine the scale of our works. They had to be neither too big so that they could be transported, nor too small so that to drive us crazy. And we saw to what extent tolerance guided us also in the choice of the exhibition parameters.

The choice of the models for the exhibition was both random and rational. Random – because they are models which the four artists have decided to create for personal reasons. Rational – because the project gradually expanded with other works: for instance, the grand Arch of Constantine, rising since nearly two millennia next to the Coliseum, in the honor of the founder of the concept of tolerance. Also synagogues and mosques. Besides, I would like to note that the only model, which is not a work of any of the four featured authors, is a fantasy model of a mosque kindly provided by the imam of the Banya Bashi mosque in Sofia. One can naturally notice that the majority of the models are orthodox, mainly Bulgarian churches and icons, but this is due to the fact that three of us are Bulgarians. One of my favorite models is the model of the stauropigial Rila Monastery, which took Plamen Ignatov 17 years to make, using 6 million matches that are partially burned in order to give the work much the same colour as the real object. Moreover, there are also religious buildings in the eastern and western Catholic rite. And the partial reproduction of the Ancient Theatre of Plovdiv, made by Vihren Mihaylov, brings together the social and historical perspective of the exhibition – it introduces the Roman period and reminds of the entertainment aspect of life, which also implies the tolerance from the audience. The materials the models are made of are chosen by the artists: wood, cardboard and ceramics, as are the models of Vihren. Some of my models allow seeing inside, faithfully reflecting their structural details. The models are from very different epochs – from the Roman Empire up to the twentieth century, and from different countries. As to the old Bulgarian houses (original models of old buildings from Koprivshtitsa and Melnik), it is worth reminding

фия за “Европейска столица на културата 2019” – призна-ние, за което българската столица се стреми да бъде излъчена сред другите български градове, така, както различни ита-лиански градове си оспорват същото звание в Италия.

Няколко думи за авторите на моделите. Ние сме граждани на различни страни, различни са нашите възрасти, профе-сии, вяра и житейски пътища. Не сме хора, посветили се на вярата или архитектурата. Не сме се обучавали десет години в създаване на изписани или сребърни икони. Различни са пътищата, които са ни повели към създаване на къщи и ре-лигиозни сгради. Имаме мечти, както всички хора. Но един ден сме открили, че някои от нашите мечти се осъществяват и чрез изработване на модели на стари сгради. С усилие, тър-пение и смирение. С огромно удовлетворение сме видели как се раждат тези сгради. Трябваше да си поставим едно огра-ничение – да определим мащаба на нашите произведения. Те трябваше да не бъдат прекалено големи, за да могат да се транспортират, но и не толкова малки, за да ни накарат да по-лудеем. И видяхме до каква степен толерантността ръководе-ше и нас при избора на характеристиките на изложбата.

Изборът на моделите за изложбата беше както случаен, така и обмислен. Случаен – защото става дума за модели, които четиримата творци са решили да създадат по лични съобра-жения. Обмислен – защото постепенно в проекта се включ-ваха и други произведения: например величествената Арка на Константин, издигаща се от близо две хилядолетия до Колизея, в чест на създателя на концепцията за толерантност-та. А също и синагогите и джамиите. И искам да отбележа, че единственият модел, който не е произведение на четири-мата творци, е една авторска джамия, любезно предоставена от имама на джамията “Баня Баши” в София. Забелязва се, естествено, че определено преобладават моделите на право-славни, най-вече български църкви и икони, но това се дължи на факта, че трима от нас са българи. А един от любимите ми модели е моделът на ставропигиалния Рилски манастир, изработен за 17 години от Пламен Игнатов с използване на 6 милиона кибритени клечки, които са частично обгорени, за да се придаде на произведението почти същия цвят като на реалния обект. Има също така и култови сгради на източния и западен католически обред. А частичното възпроизвеждане на Античния театър в Пловдив, направено от Вихрен Михай-лов, обединява изложбата в социален и исторически аспект – въвежда римския период и напомня за развлекателния аспект

9

на живота, който също предполага толерантност от страна на зрителите. Материалите, от които са изработени модели-те, са избор на творците: дърво, картон, а също и керамика, каквито са моделите на Вихрен. Някои от моите модели дават възможност да се види вътрешната част, точно отразяваща подробности от конструктивните решения. Моделите са от много различни епохи – от Римската империя до ХХ век и от различни страни. Що се отнася до старите български къщи (авторски модели на стари сгради от Мелник и Копривщица), струва си да се напомни за съвършенството, постигнато от Тодор Нанчев. Определено не искам да пропусна и Видинска-та синагога, понастоящем много изоставена, с доста тревоги относно възможностите да се намерят фондове за реставри-рането й. Затова възстановката, направена от Тодор, е сви-детелство за миналото и акт на надежда. Тя е и политически акт. Що се отнася до моите модели от дърво и картон, ви уве-рявам, че изпитвах еднакво вълнение, изработвайки църкви, джамии и синагоги.

В далечните времена архитектурните модели на църкви, дворци и т.н. имали предназначението да убедят владетеля или религиозната власт да започнат строежа на сградата и да обяснят нейните характеристики. В последствие те служели на майстора на брадвата и на строителя за изпълнение на ра-ботата. Множество възхитителни стари архитектурни модели могат да се видят в много музеи. Най-необикновените от тях са от епохата на барока. В наше време пък архитектът използ-ва моделите, за да включи по-добре обекта в неговия градоус-тройствен контекст и за даде предварителна представа за него на възложителя.

Изложените модели са създадени с увлечение, без да имат търговска цел. И четиримата творци се надяват, че публиката ще прости неточностите, поетичната свобода и личните ин-терпретации.

Може би проектът за тази изложба е прекалено амбици-озен? Ние пожелахме да споделим с публиката вълнението, изпитано от нас при пресъздаване на култови и граждански сгради, защото смисълът на вълнението е в споделянето му. А вълнението е едно и също, независимо от религията, из-повядвана във възпроизвежданата от нас култова сграда. На-дявам се, че публиката ще изпита същото вълнение. Нашето изкуство е бедно изкуство в търговския смисъл. Но сме пре-карали години, в които сме проучвали, грешили, създавали.

the perfection achieved by Todor Nanchev. And I definitely do not want to skip the Vidin Synagogue. It is abandoned nowadays and raises concerns about the possibility of finding funds for restoring it. Therefore, the reconstruction made by Todor is an evidence of the past and an act of hope. It is a political act too. As for my models made of wood and cardboard, I can assure you that I felt the same excitement, working on churches, mosques and synagogues.

In old times, architectural models of churches, palaces, etc. were intended to persuade the prince or the religious authority to start construction of the building and to explain its characteristics. Afterwards they served the master of the axe and the builder to carry out the work. Delightful old architectural models can be seen in many museums. The most extraordinary of them are from the age of Baroque. Now architects use models to better integrate the site within its urban context, and to provide the investor with the initial picture. The exposed models are created with passion and have no commercial purpose. All four artists hope that the audience will forgive inaccuracies, poetic freedom and personal interpretation.

Perhaps this exhibition project is too ambitious? We wanted to share with the audience the excitement experienced by us in the reproduction of religious and civil buildings, because the meaning of excitement is in sharing it. And the excitement is the same regardless of the religion practiced in our reproduced buildings. I hope the audience will experience the same excitement. Our art is poor in the commercial sense. But we spent years in studying, making mistakes and creating. Our models represent real buildings, which in turn symbolize something that is intangible but vital – faith, life – i.e. the essence of everything. In fact, every house is in some sense a religious building. In Christian Orthodox homes there is often an icon to the right of the front door. Roman Catholic houses also have religious symbols. Sanctity of Jewish homes is symbolized even at the door. Often on the walls of Muslim houses are inscribed parts from the Koran.

This catalogue is neither a book about art, nor an encyclopaedia. But I wanted it to be significant, to be a lasting symbol of an exhibition conceived from a passion, which turned into something serious. Revenues from the sale of this catalogue will be used by one of the sponsors (BNP Paribas) for charity.

10

В замяна на това нашите модели представят ръчно изработени произведения, които на свой ред символизират нещо неосе-заемо, но от първостепенно значение – вярата, живота.С други думи, основната същност на всичко. В действителност всяка къща в известен смисъл е и религиозна сграда. Често в къщите на православните християни вдясно от входната врата има икона. В къщите на католиците също не липсват религи-озни символи. Светостта на еврейските къщи е символизира-на още на вратата. Често на стените на мюсюлманските къщи са изписани откъси от Корана.

Този каталог не е книга за изкуството, нито пък енциклопе-дия. Но исках той да бъде значим, да бъде дълготраен символ на една изложба, зародила се от едно увлечение, но превърна-ла се в нещо сериозно. Приходите от продажбата на каталога ще бъдат използвани от един от спонсорите за благотворител-ните дейности, които той вече осъществява.

И накрая, едно предложение: разходете се като мен някой ден в центъра на София. Посетете църквата “Света Неделя”, джамията “Баня Баши”, храма “Свети Йосиф”, Централната синагога. Спрете се на всяко от тези места. Ще се изненадате от мислите, които ще ви споходят.

Горд съм, че Посолството на Италия успя да реализира още едно културно събитие в България, в сътрудничество с българ-ски фирми и предприемачи.

Благодаря на министъра на външните работи на Република България за съгласието да даде патронажа си; на кмета на Сто-лична Община за оказаната подкрепа; на представителите на религиозните общности, на чиито култови сгради днес се възхи-щаваме, за гласуваното ми доверие; на спонсорите БНП Париба, Виваком, ПВБ Пауър България, АМГА Удине, Екотерра-Ригони ди Азиаго за тяхната подкрепа, на Археологическия музей за това, че дадоха гостоприемството си на това събитие, предло-жено от Посолство на Италия; на Иво Хаджимишев, на Симона Грошевска, на Георги Илиев и Ралица Русева, на Кремена Анге-лова и “Медиакрос”, на полиграфически комплекс “Жанет 45”; на моите безценни сътрудници Мая Райкова, Невена Минова, Елза Хаджийска, Ирен Бойкикева за тяхната помощ и мъдрост. Накрая благодаря на нашите семейства за това, че ни оставят да изживеем нашите увлечения.

Стефано БенацоПосланик на Италия

And finally, one suggestion: take a walk one day, like I did, in downtown Sofia. Visit the Cathedral of St. Nedelya, the Banya Bashi Mosque, the Cathedral of St. Joseph and the Central Synagogue. Stop at each of those places. You will be surprised by the thoughts that will haunt you.

I am proud that the Embassy of Italy was able to realize yet another cultural event in Bulgaria, in co-operation with Bulgarian Entities, artists and firms.

I would like to thank the Minister of Foreign Affairs of the Republic of Bulgaria for granting his patronage; the Mayor of Sofia for her special support; the Representatives of religious communities whose buildings are exhibited, for their confidence in me; the sponsors ( Vivacom, BNP Paribas, PVB, AMGA Udine, Ecoterra-Rigoni di Asiago) for their support; the Archaeological Museum for hosting once more an event proposed by the Embassy of Italy; Ivo Hadjimishev; Simona Groshevska; Georgi Iliev and Ralitsa Russeva; Kremena Angelova and Mediacross; Janet 45 printing house; my invaluable assistants: Maya Raykova, Nevena Minova, Elza Hadjiyska, Iren Boykikeva for their help and wisdom. Finally, I offer special thanks to our families for letting us live our passions.

Stefano BenazzoAmbassador of Italy

11

За мен е истинско удоволствие и чест да бъда патрон на тази културна инициатива, чийто резултат е изложба на архитектурни модели, изработени от трима български автори – Пламен Игнатов, Вихрен Михайлов, Тодор Нанчев, и посланикът на Италия в България г-н Стефано Бенацо. Като министър на външните работи аз се присъединявам към този проект от една страна институционално – тъй като в него са ангажирани Дипломатическият институт към МВнР и Държавният културен институт.По-важната ми мотивация обаче се основава на концепцията на проекта и на неговата цел да визуализира приноса на България в установяването на устойчив етнически и религиозен мир. Толерантността е исторически факт и реалност в България и ние можем да служим като пример за други общества с мултиетнически и мултикултурни характер. Именно поради тази причина виждам в този проект една изключителна успешна форма на съвременната публична дипломация и съм уверен, че двойнствената роля на посланик Бенацо – като творец и като дипломат - придават на тази изложба не само визуално и културно, но и политическо измерение. Посланието на изложбата отразява много ясно идеите за етническа и религиозна толерантност, които българското общество, като част от голямата общност на европейските народи, споделя напълно. Многообразието на представените архитектурни модели на къщи, църкви, синагоги и джамии от България, Русия, Италия, Норвегия, Румъния и Франция, изработени от дърво, керамика и картон, ясно показват богатството на съответните култури. Всичко това е уловено и представено майсторски от четиримата автори и от обектива на фотографа Иво Хаджимишев.Надявам се и пожелавам на всеки зрител на изложбата да види и разчете посланието на авторите за толерантност и диалогичност между различните култури.

Николай МладеновМинистър на външните работина Република България

It is my pleasure and honor to be the patron of this cultural initiative and of the exhibition of architectural models created by three Bulgarian authors - Plamen Ignatov, Vihren Mihaylov, Todor Nanchev, and the Italian Ambassador to Bulgaria Mr. Stefano Benazzo. As Foreign Minister I join this project representing my institution - as it involves the Diplomatic Institute of the Ministry of Foreign Affairs and the State Cultural Institute.More importantly, however, I was motivated by the concept of the project and its objective to visualize the contribution of Bulgaria in establishing sustainable ethnic and religious peace. Tolerance is a historical fact and reality in Bulgaria and we can serve as an example for other multi-ethnic and multicultural communities. For this reason exactly I see this project as a highly successful form of modern public diplomacy and I am confident that the dual role of Ambassador Benazzo – as an artist and as a diplomat - gives to this exhibition not only visual and cultural, but also a political dimension.The message of the exhibition reflects very clearly the ideas of ethnic and religious tolerance that the Bulgarian society as part of the large community of European nations fully shares. The diversity of the displayed architectural models of houses, churches, synagogues and mosques from Bulgaria, Russia, Italy, Norway, Romania and France, made of wood, ceramics and cardboard, demonstrate the richness of these cultures. All this is captured and skillfully presented by the four authors and the lens of photographer Ivo Hadjimishev.I wish the audience of this exhibition to see and read the artists’ message for tolerance and dialogue among cultures.

Nickolay MladenovMinister of Foreign Affairs

12

Мотото на Европейския съюз, към чието семейство България се присъедини през 2007 г. е “Обединени в различието”. Този принцип, който отразява общия ни стремеж към толерантност, е водещ у нас от векове. София е град, в който живеят представители на различни култури. Гордеем се с факта, че те проявяват внимание, разбиране и приемане на другите в дух на взаимно уважение и няма прояви на напрежение от социален, етнически или религиозен характер. В сърцето на София от векове съжителстват мирно църкви, джамия и синагога – религиозни и архитектурни символи на атмосферата на търпимост, която цари в нашия град. В този смисъл считам, че нашият град е естествен избор за провеждане на изложбата “Толерантността – пътеводна светлина във вярата и живота”.Изложбата, представяща набор от архитектурното наследство на нашия град е част от духовната и материалната култура на София. То представя културното развитие, процесът на проникване в миналото, натрупване и осмисляне на историческия опит. Архитектурните достойнства на столицата, са не просто сгради с определена функция, те пренасят посланието за мъдростта и осмислената идея за борбата срещу нетърпимостта и разединението.

Йорданка ФандъковаКмет на гр. София

The motto of the European Union, which Bulgaria joined in 2007 is “United in diversity”. This principle, which reflects our common desire for tolerance, leads our country since centuries.Sofia is a city in which live representatives of different cultures. We are proud that they show care, understanding and acceptance of others in a spirit of mutual respect, and there are no signs of pressure from social, ethnic or religious character. At the heart of Sofia for centuries coexist churches, mosque and synagogue – religious and architectural symbols of the atmosphere of tolerance that prevails in our city.In this sense I believe that our city is a natural choice for hosting the exhibition “Tolerance – beacon for faith and life.”The exhibition, presenting a set of architectural heritage of our city is part of the spiritual and material culture of Sofia.It represents the cultural development process coming from the past, accumulation and understanding of historical experience. The architectural merits of the capital are not just buildings with a particular function, they carry the message of wisdom and insightful idea for fight against intolerance and division.

Yordanka FandakovaMayor of Sofia

13

“Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен” (Пс.121:1), защото там се излива щедро и обитава Божията благодат, извор на всяко добро вдъхновение. Православният храм е свещено място, в което чрез светото Тайно Кръщение вярващите се приобщават към Тялото Христово – Църквата, чийто Глава е Сам Господ Иисус Христос. Той е място за общение с Бога и между вярващите. Преди всичко той е светиня, където се свещенодейства, и място, в което вярващите в различните свети тайнства и богослужебни последования получават Божието благословение. Православните храмове са средище за вярващите и училище за благочестие и благоразумие, които са най-трайни в този свят. В тях вярващите се обучават в непреходната християнска ценностна система и се украсяват с даровете на Светия Дух – добродетелите. Едва на второ място те са културни архитектурни забележителности и произведения на изкуството с познавателна и естетическа стойност, създадени като резултат на вярата. Като културно-историческа ценност и наследство те безспорно са свързани с вярата на всички народи.От името на Св. Синод на Българската православна църква и от наше име приветстваме идеята и инициаторите за организираната изложба на архитектурни модели на религиозни и граждански сгради, направени от дърво, керамика и картон. Изложбата ще даде възможност на много граждани на Република България, както и на посещаващите я чужденци да се запознаят с вековните благородни традиции на Българската православна църква и създадените от нея основа и почва на толерантност, зачитане правата на другия, добро съжителство от векове с различните религии, създаващи идентична култура, с което разнообразяват културното наследство на територията на страната.Трябва да подчертаем, че коренът на толерантността, засвидетелстван от Българската православна църква във вековете, е съветът на свети апостол Павел: “доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци” (Рим. 12:18).

Председател на Св. Синод† Максим, Патриарх Български

I was glad when they said unto me, let us go into the house of the LORD (cf. Ps. 121:1) for therein grace is flowing abundantly and dwelling as a spring of every high inspiration. The Orthodox church building is a sacred place wherein the faithful, through the holy sacrament of baptism, are getting unification with the Body of Christ, i.e. the Church, for the Lord Jesus Christ in Person stays at its head. It is a place of fellowship with God and between the faithful. First and foremost, it is a sacred place enabling to hold the worship rituals of sacraments and providing for the faithful the blessing of God through the various mystical and ecclesiastical services. Orthodox Church houses are central to the faithful, being schools of piety and good sense that are eternal supports for our existence.The faithful are being taught there of the intransient moral values of Christianity and furnished, too, with the spiritual virtues, or the gifts of the Holy Spirit. Only as a second step, they come to be considered as sights of culture and architecture as well as works of historical and aesthetical significance, being created as fruits of faith. No doubt, their cultural and historical status makes them definitely related to mankind and the religiousness of all nations.On behalf of the members of the Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church as well as on our own behalf, we are hereby greeting the idea as well as its initiators to arrange an exhibition of architectural models of religious and public buildings made up of wood, ceramics and cardboard. The exhibition shall give the chance to many Bulgarians and visitors to the Republic of Bulgaria to see the age-old high traditions of the Bulgarian Orthodox Church as well as the sound bases it has created for nourishing tolerance and respect of the neighbor’s rights and also for good coexistence since centuries with other religions that have their own cultural identity, thus adding to the cultural diversity in our country.We need to emphasize here that the roots of tolerance, that the Bulgarian Orthodox Church has been giving testimony of, lie into the words of the saintly Apostle Paul: “As much as lieth in you, live peaceably with all men” ( cf.Rom.12:18).

Head of the Holy Synod† Maxim, Patriarch of Bulgaria

14

Позволете ми от името на мюсюлманската общност в България и лично от мое име да изразя удовлетвореността си от организирането на тази уникална по рода си изложба на архитектурни модели на религиозни и граждански сгради, направени от дърво, керамика и картон.С чувство на дълбоко уважение, най-сърдечно и искрено поздравявам авторите на експозицията, изкусните творци и архитекти Негово Превъзходителство Стефано Бенацо, посланик на Италия в България, Пламен Игнатов, Вихрен Михайлов и Тодор Нанчев за положения труд в създаването на тези уникални съвременни и исторически модели на сгради, които символизират вековни традиции и съвместен живот на различните религии и култури.Бих искал да приветствам министъра на външните работи Николай Младенов и кмета на Столична община Йорданка Фъндъкова за съгласието им събитието да премине под техен патронаж, както и всички, които имат заслуги и принос за осъществяването на тази благородна инициатива.Аз съм дълбоко респектиран от значението на тази изложба. Искрено се надявам, че тази и множество подобни инициативи ще допринесат още повече за развитието на толерантността, доброто съжителство и уважение, което съществува от векове между различните религии и култури по нашите земи.Вярвам, че успешното ни сътрудничество с високопочитаемите автори ще продължи да се развива и за в бъдеще, за да можем да запознаем широката аудитория с все повече интересни и ценни произведения на изкуството и културни събития, които символизират плурализма, доброто съжителство на различни религии и култури.От все сърце пожелавам много нови творчески успехи на авторите, а настоящият каталог да достигне до широката българска и европейска аудитория.

Д-р Мустафа ХаджиГлавен мюфтия

Please allow me, on behalf of the Muslim community in Bulgaria and on my personal behalf, to express my satisfaction with the organization of this unique exhibition of architectural models of religious and civic buildings made of wood, ceramics and cardboard. With feelings of deep respect, most cordially and sincerely,I congratulate the authors featured in this exposition, skilled artists and architects – Stefano Benazzo, Ambassador of Italy in Bulgaria, Plamen Ignatov, Vihren Mihaylov and Todor Nanchev for the work invested in creating these unique historical and contemporary models of the edifices that symbolize ancient traditional cohabitation of different religions and cultures. I would like to congratulate the Foreign Minister, Nikolay Mladenov, and the Mayor of Sofia Yordanka Fandakova for their consent to grant their patronage, and all who have merit and contribution to the achievement of this noble initiative. I am deeply respectful of the importance of this exhibition.I sincerely hope that this and many similar initiatives will further contribute to the development of tolerance, coexistence and respect that has existed for centuries between the different religions and cultures in our land. I believe that our successful cooperation with the highly respected authors will continue to evolve in the future and that we shall be able to introduce to the general public more and more interesting and valuable works of art and cultural events that symbolize pluralism, good coexistence of different religions and cultures. With all my heart I wish much success to the authors, and this catalog to reach the general Bulgarian and European audience.

Dr. Mustafa Hadji,Chief Mufti

15

One thing I ask of the LORD, this is what I seek: that I may dwell in the house of the LORD all the days of my life, to gaze upon the beauty of the LORD and to seek him in his temple’ (Psalm 26:4). The holy temple is the place on earth deserving of the Lord. Its architecture reflects symbolically the sacrament of the universe and everything therein ‘proclaims the name of the Lord’ (Psalm 28:9). Above all, the temple is the home of the Lord and ecclesia, assembly of the faithful where they face the Lord present in the Word and Eucharist. I am happy to welcome this exhibition because its exquisite models allow us to look with interest and sympathy to other sacred temples, where also gather people full of faith and good will. The Scripture says, the spirit blows where it will. And if it chooses precisely the temple for a permanent abode, it certainly does it to remind us constantly with that holy place of His sacred reality. We enter into the house of the Lord, whose foundations lie deep in the ground and whose dome rises high in the sky, to find support and direction of our existence. In the sacred temple even the stone speaks to embrace us with peace and harmony, which were in the beginning when the world was in God. There the Lord Himself calls upon us at least for a moment to join in the community of prayer.

† Bishop Hristo ProykovApostolic Exarch

“Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господната красота и да посещавам неговия храм” (Пс. 26:4). Свещеният храм е достойното за Бога място на земята. Неговата архитектура символично изразява тайнството на мирозданието и в него “всичко възвестява Божията слава” (Пс. 28:9). Преди всичко храмът е Божи дом и ecclesia, събрание на верните, в което те се срещат с действително присъстващия в Словото и Евхаристията Бог. Приветствам с радост тази изложба, защото нейните изящни модели ни позволяват да погледнем с интерес и симпатия и към други свещени храмове, в които също се събират изпълнени с вяра и добра воля хора. Писанието казва: Духът се спуска, където пожелае. И ако Той избира именно храма за постоянна обител, то несъмнено го прави, за да ни напомня постоянно с това свято място за Своята свещена реалност. Отиваме в Божия дом, чийто основи лежат дълбоко в земята и чийто купол се въздига високо в небето, за да намерим опората и посоката на нашето съществуване. В свещения храм камъкът дори проговаря, за да ни обгърне с мира и хармонията, които са били в началото, когато светът е бил у Бога. В него сам Бог ни призовава да се обединим, поне за миг, в общността на молитвата.

† Епископ Христо ПройковАпостолически екзарх

16

I very much appreciate the idea of the Ambassador of Italy, Stefano Benazzo, to create an exhibition in Bulgaria in which religious symbols and buildings representing the three main religions will be displayed. Presenting them under one roof is a wonderful idea, which would show the Bulgarian nation’s typical respect and tolerance towards all religions.This way, we give a further example of building a good society, where love, brotherhood and respect exist, a society which respects all its citizens, with no difference of race or gender, a society in which understanding, serenity and peace will abound.We as Jews believe that it is a man’s right to live according to his religion and faith – and that every man has a right to continue his forefathers’ tradition and heritage, because this way the peace between the nations will be multiplied.In its past and in our times, the Bulgarian nation has proven its unity and its intentions for peaceful cohabitation. Bulgaria is a country which respects each and every of its citizens, without connection to his or her religious affiliation, and we believe that it could be a model for other nations to follow, in order to achieve the task of all religions – to live in a world of peace!

Rav Bechor KahlonChief Rabbi of Bulgaria

Ценя високо идеята на посланика на Италия, Стефано Бенацо да организира изложба в България, в която ще бъдат представени религиозните символи и култови сгради на трите основни религии. Събирането и показването им под един покрив е великолепна идея, която ще илюстрира типичните за българския народ уважение и толерантност към всички религии. Така даваме още един пример за изграждане на добро общество, в което има любов, братство и уважение, общество, което проявява зачитане към всички граждани без разлика на раса и пол, общество, в което изобилстват разбирателството, спокойствието и мира. Ние евреите, вярваме в човешкото право на живот според религията и убежденията и че всеки има право да продължи традицията и наследството на предците си, защото така се умножава мира между народите. И в миналото и сега българският народ е доказал единство в желанието си за съвместно съжителство. България е страна, която уважава всички свои граждани без разлика на тяхната религиозна принадлежност и ние вярваме, че това може да бъде пример за подражание за други народи за постигане на задачата, изпълнявана от всички религии, а именно живот в един мирен свят!

Равин Бехор КалонГлавен равин на България

17

Stefano Benazzo

Born in Morocco in 1949.His career as an Italian diplomat took him to Bonn, Moscow, Washington and Minsk. Since 2008 he is Ambassador of Italy to the Republic of Bulgaria. Model ship builder (with special preference for sailing vessels from the period from 1860 to 1940); from the age of 12 he builds also models of cars, trains and motorcycles. He took up sculpture at 49, studied at the Corcoran Gallery in Washington and practiced in the studio of a sculptor; sculptures figurative and non figurative works in marble, alabaster, wood and bronze. Since 1995 he has been building wooden models of ancient churches, mostly Orthodox. He builds also models of cardboard. His interest in the Orthodox churches dates back to his first trip to Mount Athos when he was 18 years old. He builds also models of temples of other religions; he participates in competitions in model building. He used to be a photographer, strongly attracted to shooting trees and predators. Collector of models of electric trains; for 30 years has been building railway models; steam locomotives are his particular interest; he writes for railway journals. He is actively involved in the activities of the Italian mountain troops “Alpini” and is reserve officer thereto. He set up the Group of Italian Alpini in Bulgaria.

Plamen Ignatov

Born in 1962, economist. He has been working in the area of art for 27 years starting with wood-carving, plastic arts, sculpture and modeling of churches and buildings. Since 1993 he has begun to create sacred images from matches, burning the surface of the wood and applying his own original style. Religious themes are present in 80% of his work.He had 6 exhibitions – 5 in Sofia and 1 in Bratsigovo. His most remarkable realization is the model of the Rila Monastery. He has created about 80 works. Some are donated to the National Church History Museum, to the St. Petka Church, to the Sofia Seminary, etc.

Стефано Бенацо

Роден в Мароко през 1949 г.Изпълняваните от него длъжности в кариерата му на италиански дипломат го водят в Бон, Москва, Вашингтон, Минск. Посланик на Италия в София от 2008 г.Корабен моделист (с особено предпочитание към ветроходните плавателни съдове от периода 1860-1940 г.), изработва модели на автомобили, влакове и мотоциклети от 12-годишна възраст. Започва да се занимава със скулптура на 49 години, учи в галерията Коркоран във Вашингтон и в ателието на един скулптор. Извайва фигуративни и други произведения от мрамор, алабастър, дърво, бронз. От 1995 г. изработва дървени модели на стари църкви, най-вече православни. Изработва и модели от картон. Интересът му към православните църкви датира от времето на първото му пътуване в планината Атос, когато е 18-годишен. Изработва и сгради на други религии. Участва в конкурси по моделизъм.Бил е фотограф, с особено влечение към заснемането на дървета и хищници.Колекционер на модели на електрически влакове, от 30 години изработва железопътни модели и е особено заинтригуван от парните локомотиви. Пише за железопътни списания.Активно участва в дейността на италианските Алпийски войски, в които е офицер от запаса. Основава Групата на италианските Алпийци от запаса в България.

Пламен Игнатов

Роден през 1962 г., икономист.От 27 г. се занимава с изкуство, започвайки с дърворезба и дървопластика и по-специално с изработване на църкви, сгради, скулптори. От 1993 г. започва да създава икони от кибритени клечки с обгаряне на дървото, прилагайки собствен авторски стил. Религиозната тематика присъства в 80% от творчеството му.Има 6 изложби – 5 в София и една в Брацигово. Най-забележителен в неговото изкуство е моделът на Рилския манастир. Създал е около 80 творби. Част от тях е дарил на Националния Църковен Исторически музей, на църквата “Света Петка”, Софийската Духовна Семинария и др.

bIoGrAPhIEs бИоГРАфИИ

18

Vihren Mihaylov

Born in 1967.He has been making pottery since about 12 years. Studied film directing and acting, graduated in psychology. Participated in various TV and radio shows with comments and analyses. Author of the following books of poetry: Badnik (Yule-log), Trohi v pazvata (Crumbs in the Bosom), Raznospisvanitsi (Stories and Tales). Worked as author and host of radio programme In the Middle, also as tutor, trainer, masseur, guard and stage-hand.Currently works in the area of mental health, as instructor in martial arts and yoga.

Todor Nanchev

Born in 1986.He is the youngest participant ever and prize winner in the competition of the Union of Architects in Bulgaria (UAB) in 2002 and 2003; first prize in competition Energy Efficiency and National Scientific and Technical Competitions – Energy Efficiency – Conceptual Design in 2002; first prize of the audience in the National Architectural Competition for Conceptual Design Archidea-2004, where he was the only participant who had not majored in architecture; UAB prize in national competition Sunny Schools Forum in 2005, organized by the International Solar Energy Society (ISES). In 2002 he became the youngest member of the ISES Bulgarian Section. In 2004 he entered the list of 28 distinguished Bulgarians in the series of the Union of the Publishers in Bulgaria Made by a Bulgarian. Organized personal exhibitions in 2010 and 2011.

Вихрен Михайлов

Роден през 1967 г.Работи керамика от около 12 години. Учил кинорежисура и актьорско майсторство, завършил психология. Участвал с коментари и анализи в различни телевизионни и радио предавания. Автор на стихосбирки: “Бъдник“, “Трохи в пазвата“, “Разносписваници“ (разкази и приказки).Работил като автор и водещ на радиопредаване “По средата“, като възпитател, обучител, масажист, охранител, сценичен работник.Работещ в сферата на психичното здраве, инструктор по бойни изкуства и йога.

Тодор Нанчев

Роден през 1986 г.Най-млад участник и носител на награди: в конкурс на Съюза на архитектите в България (САБ) през 2002 и 2003 г.; първо място в конкурс “Енергийна ефективност” и национални научно-технически конкурси “Енергийна ефективност-идеен проект” през 2002 г.; първа награда на публиката на Националния архитектурен конкурс за идеен проект “Archidea-2004”, където е и единственият незавършил архитектура; наградата на САБ на национален конкурс “Форум слънчеви училища” през 2005 г., организиран от Международното общество за слънчева енергия (ISES).През 2002 г. става най-младият член на Българската секция на ISES.През 2004 г. е включен в списъка на 28-те именити българи в поредицата на Съюза на издателите в България “Направено от българин”.Организира авторски изложби през 2010 и 2011 г.

19

Изграждането на Арката на Константин (която се издига на няколко метра от Колизеума, на пресечката на улицата, идваща от Порта Капена, и Виа Сакра) започва през 312 г. – годината, в която Константин отново обединява Източната Римска империя, побеждавайки Максенций – и завършва през 315 г. Междувременно, през 313 г. Константин, заедно с Императора на Западната Римска империя Лициний, издава Миланския едикт, с който въвежда свободното изповядване на християнската религия и концепцията за толерантността.Високата 21 м арка не само увековечава властта на Константин, но и подчертава вкуса му към красивото. Всъщност голяма част от барелефите, скулптурите, медальоните, победите, от които се състои Арката, са заимствани от предишни сгради.Моделът на този паметник, който не е нито къща, нита култова сграда, е включен в изложбата в чест на първия управник, лансирал концепцията за толерантността.

(Моделът е изработен по дизайн на Еditoriale Domus.)

Erection of the Arch of Constantine (situated a few meters from the Coliseum, at the crossing between the street coming from Porta Capena and the Via Sacra) started in 312 – the year in which Constantine again united the Western Roman Empire after his victory over Maxentius – and ended in 315. In the meantime, in 313, Constantine together with the Emperor of the Eastern Roman Empire, Licinius, issued the Edict of Milan, which proclaimed free practicing of christianity and the concept of religious tolerance. The Arch is 21 meters high and not only perpetuates Constantine’s power, but also emphasizes his taste for beauty. In fact, a large part of the bas-reliefs, sculptures, medallions, victories are from earlier monuments. This model, neither a house nor a religious building, is included in the exhibition in honour of the first ruler who launched the concept of tolerance.

(Model designed by Editoriale Domus)

20

thE Arch of coNstANtINE АРкА НА коНСтАНтИН

21

Арка на константин, РимArch of constantine, Rome

Изградена 1859 г. в памет на великомъченица Кириакия (Неделя). Изографисана 1864 г. от зограф Георги и учителя му Алекси Атанасов.

Erected in 1859 in memory of martyr Kiriakia (Nedelya).Painted in 1864 by icon-painter Georgi and his tutor Aleksi Atanasov.

църквата „Св. Неделя”, Араповски манастир,близо до Асеновград

the church of saint Nedelya, Arapovski monastery,near Asenovgrad

22

23

Изградена в края на Х век и началото на ХІІ век, като част от средновековната крепост Зелениград. Стенописите са от средата на ХІV век, направени по времето на тогавашния владетел Делян.

Constructed in the end of the 11th – beginning of the 12th century, as a part of the Medieval fortress of Zelenigrad.

The murals are from mid-14th century, drawn during the reign of Delyan, the ruler of that time.

църквата „Св. Йоан богослов”, земенски манастирthe church of saint John the theologian, zemen monastery

Осветена на 7 април 1933 г. в четвъртото си архитектурно решение. В края на ХІХ и началото на ХХ век храмът се е наричал „Свети Крал”. Първата църква е от Х век, съществувала до средата на ХІХ век, когато е изградена нова църква (1856 - 1863 г.). Тя е преустроена през 1898 г. и разрушена при атентат на 16 април 1925 г. Оцелял е иконостасът, изработен от Антон Станишев в периода 1863 - 1865 г.

Consecrated on April 7, 1933, in its fourth architectural solution.In the end of the 19th – beginning of the 20th century the temple bore

the name of the Saint King.The first church was from the 10th century, and existed until the

middle of the 19th century, when a new church was built (1856-1863). It was reconstructed in 1898 and destroyed in an assault on 16 April

1925. The iconostasis, made by Anton Stanishev in 1863-1865, has remained.

катедрален храм “Св. Неделя”, гр. Софияthe cathedral of saint Nedelya, Sofia

24

25

Осветена на 30.05.2010 г. от Знеполския епископ Йоан.Ктитор на храма е Лъчезар Николов.

Consecrated on May 30, 2010 by bishop John of Znepole.Lachezar Ivanov is the church donor.

“възнесение Господне”, гр. София, Ситняковоthe church of the Ascension of the lord, Sofia, Sitnyakovo quarter

26

Камбанария и три малки едноапсидни църкви са творчески решения на типични православни храмове. (авторски решения)

The bell tower and three small one-apse churches are creative reproductions of typical Orthodox temples

27

Малка едноабсидна църква

Малки едноабсидни църкви

оne-apse church

оne-apse churches

Предполага се, че е изградена през 1602 г. През 1846 г. е построен притвор към първоначалния наос и е изографисана от Захари Зограф и Коста Въльов. По-късно е построен и Баптистерий (кръщелно), осемстенна постройка.

It was supposedly constructed in 1602. In 1846 a narthex was constructed to the initial sanctuary where the mural paintings are

made by Zahari Zograf and Kosta Vulyov. Later a baptistery (premises for baptism) – an octahedral structure – was also built.

the church of the Assu, Iskrets monastery,Western Stara Planina

църквата “Успение богородично”, Искрецки манастир, Западна Стара планина

28

Боянска църква „Св. Св. Николай и Панталеймон”- придворен параклис, двуетажна църква гробница.Започната в края на X век, разширена през ХІІІ век по време на Севастократор Калоян, който е и неин ктитор заедно със съпругата си Десислава. През ХІХ век е достроена от жители на Бояна. Стенописите са от 1254 г. от Боянския майстор и негови помощници. През 1854 г. Виктор Григорович открива Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест – забележителни паметници на българското средновековие.През 1979 г. е обявен за културен паметник към ЮНЕСКО.

The Boyana Church, Saints Nikolay and Panteleymon, is a court chapel, a two floor church- tomb. Its construction started at the end

of the 10th century and was extended in the 13th century during the reign of Sebastocrator Kaloyan who was the church donor together

with his wife Desislava. During the 19th century it was completed with the efforts and personal funds of the local residents of the village of

Boyana. The mural paintings date from 1254 and were created by the ‘Boyana Master’ and his disciples. In 1854 Victor Grigorovich opened

the Boyana screed of the Bulgarian Tzars and the Boyana palimpsest – remarkable monuments of the Middle Ages in Bulgaria.

In 1979 it was recognized as a monument of culture and was included in UNESCO World Heritage List.

боянска църква “Св. Св. Николай и Пантелеймон”boyana church saints Nikolay and Panteleymon

29

Erected in 1865 by Kolyo Ficheto. The monastery was founded about 1280. Restored in 1450. Renovated in 1643.

In 1853 the „Zavera (conspiracy) of Velcho” (a Bulgarian uprising) was organized in the monastery.

Издигната през 1865 г. от Колю Фичето. Приблизителна дата на основаване на манастира 1280 г. Възстановен през 1450 г. Обновен 1643 г. През 1835 г. в манастира се полага „Велчовата завера”.

Bell tower, 26 meters high, with ornamental masonryand a stone fountain, Plakovo monastery “saint Prophet Ilia”,

near Veliko Tarnovo.

Камбанария с височина 26 м, с декоративна зидария и каменна чешма, Плаковски манастир “Св. Пророк Илия”, близо до гр. Велико Търново

30

Built in 1836 by master-builder Konstantin of Peshtera, constructor also of the church in the Troyan Monastery. The monastery is from

the 13th century and is located in the area of Matorievi forest near the town of Sevlievo. Its founder was the Bulgarian Patriarch and

the church donor – Tsar Michail Asen (1248-1258). In 1835 the monk Isaac started its restoration. In 1850 Bacho Kiro studied here, and in 1875 a revolutionary centre was founded by father

Matej Preobrazhenski (Matthew of the Transfiguration) nicknamed Mitkaloto (The Wandering One), Angel Kanchev, Stoyan Penchev

and others.

Изградена 1836 г. от майстор Константин от Пещера, строителят и на църквата в Троянския манастир. Манастирът е от ХІІІ век в местността Маториеви гори до гр. Севлиево. Основател е Българският Патриарх, а ктитор – цар Михаил Асен (1248 - 1258 г.). През 1835 г. монахът Исак започва възстановяването му. През 1850 г. тук учи Бачо Киро, а през 1875 г. се основава революционно средище от отец Матей Преображенски - Миткалото, Ангел Кънчев, Стоян Пенчев и др.

church of the Assu, batoshevo monastery църквата “Успение богородично”, батошевски манастир

31

Ранновизантийска базилика от V-VІ век при император Анастасий I.

Early Byzantine basilica of the 5th-6th century and the time of emperor Anastasius I.

Червената черква „Св. богородица” в Перущицаthe red church of the holy mother of God in Perushtitsa

32

33

It dates from the 13th-14th century and is part of UNESCO’s World Heritage.

Тя датира от ХІІІ - ХІV век и е част от световното наследство на Юнеско.

A fragment of the church of christ Pantocrator, Nesebar фрагмент от църквата „Христос Пантократор”, гр. Несебър

Икона на „Св. Арсений’’

Свети Арсений бил възпитател на синовете на императорТеодосий (379 - 395 г.) – Аркадий и Гонорий.

An icon of saint Arsenius

Saint Arsenius was a tutor of the sons of emperorTheodosius (379-395) – Arcadius and Honorius.

34

It was built at the time of the Roman emperor Marcus Ulpius Trajan (53-117) at the site of a temple of the Thracian goddess Bendida.

Построен по време на византийския император Марк Улпий Траян (53 - 117 г.), на мястото на храм на тракийската богиня Бендида.

the Antique theatre, Plovdiv Античен театър, гр. Пловдив

35

Рилският манастир е разположен на 1147 м надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила. Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8 800 кв.м. Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300-400 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула, най-старата постройка в манастира, и бароковите сребърни куполи на главната църква. Кулата била издигната от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334 - 1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея между 1834 и 1837 г. Храмът е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостасът със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между ХІV и ХІХ век. Манастирът притежава също така своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете. Там се съхраняват ценни български писмени паметници – около 250 ръкописни книги от ХІ - ХІХ век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят, разположен на територията на манастира, също притежава богата експозиция – историческа сбирка с 35 000 експоната, богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Музеят притежава едно уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см) и е кръстен на своя създател. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи, за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. – тогава и се предполага, че авторът губи зрението си поради усиленото натоварване.Въпреки немалката площ, с която разполага, братството всъщност не е в състояние да покаже всичките си съкровища едновременно – затова наред с постоянните изложби се уреждат и временни експозиции в различни български селища или в чужбина.

The Rila Monastery is located at an altitude of 1.147 m among the sweet smelling coniferous woods of Rila Mountain.The Monastery is a complex of religious, residential and farm buildings with a total area of 8.800 square meters. The Monastery is chara-cterized by a unique architecture. On the outside, with the 24-meter high stone walls of the main buildings which form an irregular pentagon, the Monastery looks like a fortress. Thus, the worshiper or the tourist who comes inside through one of two iron gates remains surprised by the softness of architectural shapes: arches and colonnades, covered wooden staircases and carved porches, behind which are 300-400 monastic cells. In the middle of the cobblestone paved courtyard in a strange symbiosis, the rough loopholes of Hreliov’s Tower, the oldest building in the complex, coexist with the baroque silver domes of the main church. The tower was built by the local feudal lord Sebastocrator Hrelio through 1334-1335. Right next to it stands a small church, which is only a few years younger (1343). In more recent times (1844), a belfry was added to the tower. As far back as that time dates the Monastery’s main church Nativity of the Virgin. The Architect was master Peter Ivanovich, who worked on it between 1834 and 1837. The church is a 5-domed one with three altar niches and two side chapels. One of the most valuable things inside is the iconostasis with its incredible fretwork. The murals were completed in 1846 and were the work of many masters, but only the famous Zahari Zograf had signed his paintings. The church has a number of valuable icons painted in the 14th and 19th century. The Monastery has also its own library which is very rich in leterary material collected through the centuries. There are valuable Bulgarian documents – about 250 manuscripts from the 11-19 century, 9000 incunabula, notated manuscripts, Renaissance graphic prints and more. The museum, located in the Monastery, also has a rich exhibition – a collection of 35.000 historical objects, rich collections of icons, works of applied art, carvings, religious and ethnographic objects. The museum has an unique work of art, called the Cross of Rafail. It is made of a whole piece of wood (81-43 centimeters) and it’s called after its creator. The artist used fine chisels, small knives and lenses to carve on it 104 religious, biblical scenes and 605 small figures. It took him more than 12 years to complete his work. He completed it in 1802 and unfortunately lost his eyesight because of his effort.Despite the considerable space available, the museum cannot really display all the treasures together. Therefore, along with the standing exhibitions, temporary expositions are arranged in various Bulgarian towns and abroad.

rIlA moNAstEry РИлСкИ МАНАСтИР

36

Рилски Манастирrila monastery

37

Камбанарията на църквата “Свети Йоан Предтеча” в Брацигово е построена от майстор Иван Драгов през 1884-1886 г. и е висока 38 м. Твърди се , че това е най-високата отделена камбанария на Балканския полуостров. С нея се завършва общият градоустройствен силует на възрожденското селище Брацигово.Със своето основно решение и с общата си архитектурна композиция, камбанарията принадлежи към възрожденската архитектура, но по детайл и украса тя е възприела някои навлезли след Освобождението влияния на съвременната западноевропейска и руска архитектура. Кулата била замислена по-ниска, но по време на строежа Иван Драгов променил проекта и я издигнал по-висока. Камбанарията има една характерна конструктивна особеност. Стените на долните два етажа са каменни и много дебели, останалите два етажа са иззидани с тухли. Камбанарията е окачена на самостоятелна дървена конструкция, стъпваща върху каменните зидове на границата между камъка и тухлата. По такъв начин тухлените зидове носят само паянтовия купол, който е горен завършек на камбанарията. Това умело решение, израз на зряло техническо майсторство, осигурява вертикалното тяло срещу големите хоризонтални сили, които биха са получили при земни трусове. Силните земетресения, на които е бил подложен този район, досега не са се отразили неблагоприятно върху здравината на камбанарията. Височината на отделните полета намалява, но те са все по-сложно и по-богато разработени. Най-долната част е без отвори, на втория етаж има 4 прозореца, а на третия и четвъртия - по 8. Прозорците имат различна форма. Корнизите, които ги делят, също се променят от по-прости към все по-сложни. Отношението между първите два и вторите два етажа, без купола, е точно 3:2. Етажите отделно са в отношение 3:2:2:1. Така с помощта на прости аритметични отношения известният майстор Иван Драгов успял да изгради архитектурна композиция, чиито отделни части са свързани в хармонично единство.

thE bEll toWEr of thE church„sAINt JohN thE forEruNNEr”

кАМбАНАРИятА НА цЪРквАтА„СвЕтИ ЙоАН ПРЕДтЕЧА”

The bell tower of the Church “Saint John the Forerunner” in the Bulgarian town of Bratsigovo was constructed by master-builder Ivan Dragov in 1884-1886, and is 38 meters high. It is considered to be the highest free-standing bell tower in the Balkan Peninsula. It rounds up the general urbanization outline of the Renaissance settlement of Bratsigovo.With its major solution and general architectural composition the bell tower belongs to the Renaissance architecture, but by detail and ornamentation it has acquired certain influences of the contemporary Western-European and Russian architecture that have come in after the Liberation. The tower has been conceived lower, but in the course of the construction Ivan Dragov changed the project and built it higher. The tower has a characteristic constructive specificity.The walls of the two lower floors are made of stone and very thick, while the two higher ones are laid of bricks. The belfry is hanging on a wooden construction standing independently, stepping on the stone masonry at the border between the stone and the brick. In this way the brick masonry supports only the lath-and-plaster dome that caps the bell tower. This skilful solution, a manifestation of mature technical mastership, secures the vertical body against the substantial horizontal forces that would occur at earth shocks. The strong earthquakes that this region has been subject to have not by now affected negatively the solidity of the bell tower. The height of the particular sections diminishes but they are all the more complexly and richly elaborated. The lowest part is without openings, the second floor has 4 windows, while the third and fourth – 8 each. The windows are of varied shape. The cornices that separate them also alter from simpler to more and more sophisticated. The ratio between the height of the first two and the upper two floors, without the dome, is 3:2. The storeys themselves are by height in a ratio 3:2:2:1. Thus, with the aid of simple arithmetic relations, the well-known master-builder Ivan Dragov has managed to erect an architectural composition whose individual parts are connected in a harmonic unity.

38

камбанария на църквата „Свети Йоан Предтеча”, Брациговоbell tower of the church „saint John the forerunner”, Bratsigovo

39

Църквата “Св. Петка Самарджийска” се намира в центъра на София, в подлеза на площад “Св. Неделя”.Храмът е посветен на великомъченица Петка Иконийска. Построен е върху останките на римска религиозна сграда, където са открити стари римски гробници, и датира от ХІ в. Най-старите запазени стенописи са от ХІV в, а тези, които се виждат и до днес във вътрешността, са изографисани в края на ХV и началото на ХVІ в. от Св. Климент Зографски. Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Стените й са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.По време на османското владичество храмът “Света Петка Самарджийска” е бил поддържан от еснафа на самарджиите в София, откъдето идва и нейното име. Съществува хипотеза, според която в храма е бил погребан революционерът Васил Левски. Няма потвърждения за това, но и до днес много хора вярват, че там са положени тленните останки на великия българин.Храмът е действащ и чества храмовия си празник на 28 октомври – денят на Света Петка. Църквата е обявена за паметник на културата през 1955 г.

The Church of St Petka Samardjiska is located in the centre of Sofia in the underpass of Sveta Nedelia Square.The church is dedicated to the holy martyr Petka of Iconium. It was constructed at the place of a former Roman cult building where old Roman tombs were found and dates as far back as the 11th century. The oldest mural paintings preserved are from the 14th century, and the fragments of murals that can be seen inside the church even to this day were painted at the end of the 15th century and the beginning of the 16th century by St Kliment Zografski. The church is a single-nave edifice, partially buried in the ground. Its walls are 1 m thick and made from brick and stone. The iconostasis of the church was carved by masters from Debar from the Filipov family. During the Ottoman domination the church of St. Petka Samardjiska was supported by the guild of saddlers (samardji) in Sofia and it was named after Saint Petka as a patron of the saddlers. According to some, the Bulgarian national hero Vasil Levski was buried in the church. Although there is insufficient information and evidence to corroborate this theory, many people still believe the remains of the great Bulgarian hero were laid there. The church is an active temple and celebrates its feast day on October 28th – the day of St Petka. The church was officially recognized as a monument of culture in 1955.

thE church of st PEtKA sAmArDJIsKA цЪРквАтА „СвЕтА ПЕткА САМАРДЖИЙСкА”

40

църква „Света Петка Самарджийска”, София church of saint Petka samardjiyska, Sofia

41

Църквата „Св. Никола”, създадена в периода ХІІ - ХІV век, се намира в историческия център на Сен-Мор-де Фос – община в югоизточните предградия на Париж, Франция, на 11,7 км. от центъра на Париж.

12th-14th century St Nicolas Church is located in the historical center of Saint-Maur-des-Fossés – a Municipality in the Southeastern suburbs of

Paris, France – at a distance of 11,7 km from the center of Paris.

църквата „Св. Никола”the st Nicolas church

42

The first icon of the Saviour appeared already in his lifetime on earth. This is the icon we know by the name of Image of the Saviour Not Made by Hand. According to the legend, this image imprinted in a miraculous way on the towel used by the Saviour to wipe his face,

and was sent by God himself to Abgar, ruler of the city of Edessa (in Northwestern Mesopotamia). Abgar installed the image on a piece

of wood and placed it in a niche over the city gates removing the idol displayed there. He set a burning icon-lamp before the image and

sealed the Holy Mandylion with clay and bricks. And thus, the holy icon was saved.

Първата икона на Спасителя се появява още по времето на неговия земен живот. Това е иконата, която познаваме под името „Неръ-котворен образ на Спасителя“. Според преданието този образ, отпечатал се по чуден начин върху кърпата, която Спасителят допрял до своя лик, бил изпратен от самия него на Авгар, владе-тел на град Едеса (Северозападна Месопотамия). Изображението, получено от Спасителя, Авгар прикрепил към една дъска и го поставил в нишата над градските врати, като свалил намиращия се там идол. Той запалил пред нея кандило и като покрил св. Убрус с керемида, зазидал стената. Така светата икона била спасена.

the first icon of the saviour Първата икона на Спасителя

43

На тази икона Бог Отец е представен като възрастен достолепен старец с бяла брада, седнал на стол. До него, от дясната му страна, е изобразен Исус Христос, като мъж на средна възраст с черна брада, носещ кръста си. Исус Христос е представен след възнасянето си на небето. Над тях е разперил криле бял гълъб (Бог Дух), от който излизат сноп лъчи. Тук трите лица на Бога са три отделни същности, изобразени по различен начин, който отразява и хронологията на събитията свързани с възкръсването.За иконата на Св.Троица легендата разказва как през 1806 г. един имам от Брезник на име Хасан Ходжа дошъл с двама сеймени и откарали всичката стока на манастира: овце, крави, волове, кози, коне. Безсилен бил старият игумен да спре турците. Умъчнен, влязъл в църквата, ударил ядосано с тоягата си Троичната икона и жално проплакал: „Видя ли, Св.Троице, турците откараха всичкия добитък. Обедня твоя манастир.Аз като нямах сили да спра ходжата, ти поне го спри, порази го!” Толкова силен бил плачът на отец Петър, че накарал Св. Троица чудо да стори – всичката стока сама се върнала в манастира. Недалеч от светата обител Хасан Ходжа се почувствал зле, паднал на земята и умрял. Спътниците му се изплашили, изоставили добитъка, набързо погребали мъртвеца и хукнали към Дивотино да разказват как Бог поразил ходжата със смърт, задето откраднал манастирската стока. Мястото там нарекли „Ходжин гроб”.

IcoN of thE st trINIty ИкоНА НА СвЕтА тРоИцА

This icon portrays God the Father as a venerable white-bearded old man sitting in a chair. Next to him, to his right, Jesus Christ is depicted as a middle-aged man with a black beard wearing a cross. Jesus Christ is represented after his ascension into heaven. Above them is hovering a white dove with outspread wings (the Holy Spirit) surrounded by a glowing halo. Here the three faces of God are three separate divine natures represented in a different way reflecting also the chronology of the events related to the ascension. The legend tells a story about the St Trinity icon: in 1806 an imam called Hassan Hodja of Breznik came with two seymens (Turkish military police) and took away all the cattle of the monastery: sheep, cows, oxen, goats, horses. The old abbot could not do anything to stop the Turks. Desolate and angry, he went into the church, banged his cane against the St Trinity icon and sadly sobbed out: “Did you see what happened, Saint Trinity, the Turks took all the cattle. Your monastery is poor now. I could not stop the imam, but you can stop him, please crush him down!” The lament of Father Peter was so strong that it made the St Trinity do a miracle – all the cattle came back to the monastery. Not far from the monastery Hassan Hodja felt ill, fell to the ground and all of a sudden died. His companions were scared; they left the cattle in panic, hurriedly buried the body and ran off to Divotino to tell everybody how God had punished the imam by death for stealing the monastery cattle. The place was then called “the Imam’s grave”.

44

Икона на Света троицаIcon of the st trinity

45

An ancient legend says that in the 15th century the icon was offered as a gift by Kalomaria, wife of the Ottoman Sultan Murad II and

daughter of a Serbian province governor, who kept her Christian faith. According to witnesses on May 20th, 2001, on the sixth Sunday after

Easter there was a strange omen at the Troyan Monastery. During the divine service, right when the choir was singing “Angel Vopiashe” (The Angel Cried Out), the church was flooded by a sweet-scented

fragrance. It was so strong that the abbot, Bishop Genadii of Melnik, put an end to the service. And all people present saw pearl drops

rolling down the icon of the Holy Virgin.

Древно предание гласи, че през ХV век иконата е дарена от Каломария, жена на турския султан Мурад Втори и дъщеря на сръбски жупан, която запазила християнската си вяра. Според някои свидетелства на 20 май 2001 г., Сляпата Неделя (Шестата неделя след Великден), в Троянския манастир се случва знамение. По време на богослужението, точно когато хорът пее „Ангел вопияше“, из цялата църква се разнася благоуханен аромат. Толкова силен, че дори игуменът – мелнишкият епископ Генадий, внезапно спрял литургията. И всички присъстващи видели как по иконата на Света Богородица започнали да се стичат бисерни капчици.

Icon of the crying Virgin mary Икона на Плачещата богородица (дърво)

46

Saint Peter the Apostle was an unschooled and poor fisherman from Caphernaum. His Hebrew name was Simon, and the name Peter,

which means ‘stone’ in Greek, was given to him by Jesus Christ him-self. Saint Paul the Apostle (from the Latin parvus – small), whose

Hebrew name was Saul, did not belong to the circle of Jesus’ disciples. He was born in Asia Minor (Mysia). Around 67 AD Paul was captured,

taken prisoner and was sent to Rome in chains to be brought to trial. He died as a martyr on June 29th 67 - in that same year when Peter was crucified head down. Paul, as Roman citizen, received а more merciful

execution – he was decapitated. The legend says that the head of the beheaded saint was still glorifying God, and where it fell three springs gushed out. Later, at the place of the execution was built the Abbey of

the Three Fountains in Rome.

Свети апостол Петър бил неук и беден рибар от гр. Капернаум. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръц-ки означава „камък“, му дал сам Исус Христос. Свети апостол Павел (от латинско парвус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден е в Мала Азия (Мизия). Около 67 г. Павел бил заловен, окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г., в същата година, когато е разпнат с главата надолу и Петър. На Павел, като жител на Рим, била отредена „по-милостива” екзекуция – бил обезглавен. Пре-данието разказва, че отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора. По-късно на мястото на екзекуцията е построено Абатството на Трите фонтана край Рим.

Icon of the st GlorIous and PraiseworthyApostles Peter and Paul

Икона на Св. Славни и ПрехвалниАпостоли Петър и Павел

47

48

Напрестолният кръст е изработен през 2010 г.За изпълнението на тази авторска изработка са използвани обикновени и полускъпоценни камъни – кехлибар, яспис и нефритен прах.

cross WIth sEmI-PrEcIous stoNEs кРЪСт С ПолУСкЪПоцЕННИ кАМЪНИ

The altar cross was made in 2010. It is an original model made with common and semi-precious stones – amber, jasper and jade powder.

кръст с полускъпоценни камъниcross with semi-precious stones

49

50

Видинската синагога е исторически трети по ред юдейски храм във Видин. Предишната е била разрушена по време на Освободителна-та война (1877 - 1878 г.).Построена е в рамките на една година. Намира се в близост до кре-постта Баба Вида. Тържествено е открита на 28 септември 1894 г. от д-р М. Грюнвалд, който е бил главен равин в България. Строежът е осъществен с дарения от евреите търговци – голяма част от населе-нието на кв. “Калето”, както и евреи от всички краища на Княже-ство България. Тя е втората по големина след синагогата в София. От 1950 г. сградата не се използва по предназначение, а като склад, което води до лошото й състояние в момента.По план сградата е симетрична, от типа три-корабна едноапсидна базилика, с притвор, галерии и 4 кули. Вътрешните размери на мо-литвената зала са 21х10 м. Архитекти са били известните на времето Фердинанд и Франческо. Изграждането на олтара е осъществено от Макс Верих – чешки скулптор, преподавател във Видин (олтарът е оцветен в синьо, червено и бронз). Интериорът е колоритен, с елементи на древноеврейски и класически архитектурни форми. Притворът е покрит с кръстати сводове, на стената има 2 мраморни плочи и 2 релефа с бронзови надписи. Трите кораба са разделени от стройна аркада върху колони, които са от лят чугун и бронзира-ни. Те имат база и кубични капители от малоазийски тип, а тялото им е канелирано. Орнаментите на капителите – спирали, палмети, плетеници и акантови листа – са били оцветени. Арките са сегмент-ни. По пода на приземния етаж е имало положена мозайка. Олтарът е върху подиум в апсидата. Той вероятно повтаря архитектурата на древноеврейски храм – централна част, 2 кули, арки и колони, а над олтара е бил разположен символът на Слънцето. Централният ко-раб на молитвената зала, която е с много добри акустични качества, е покрит с цилиндричен свод с ребра, а страничните кораби и гале-риите – с кръстати сводове. Оцветяването им е в синьо, с рисувани бронзови шестолъчни звезди. Олтарът е бил оцветен в синьо, бяло, червено и бронз. Два доста обемни кристални полилеи са се спус-кали ниско и са разпръсквали многоцветна светлина. За простора и лекотата, която е впечатлявала посетителите, са допринесли и осем-те двойки прозорци, разположени симетрично по двете странични фасади. Те са остъклени в метална рамка и с характерната за базили-ките издължена и закръглена форма с розетка. Главната фасада е внушителна с орнаментите и фризовете от тухли и мазилка. Решена е с издаден напред обем и 2 странични кули. Строгата симетрия е подчертана с главна и две странични порти. Централният вход е засводен с полукръгла арка върху двойка колони с високи постаменти. Кръгъл прозорец с желязна решет-ка във вид на шестолъчна звезда е поставен в центъра на аркадата. Четирите кули са с арковидни прозорци, с цветни стъкла и фина декоративна решетка, придавайки на сградата внушителна мону-менталност. Видинската синагога запустява след емиграцията на видинските евреи за Израел.

The present Synagogue is historically the third Judaic temple in the town of Vidin. The previous one has been destroyed during the War of Liberation (1877-1878).It was erected within one year and is situated in the proximity of the Baba Vida fortress. It was officially opened on 28 September 1894 byD-r M. Grünwald who was the Chief Rabbi of Bulgaria. The constru-ction was supported by donations of Jewish traders who were the majo-rity of the “Kale” quarter, as well as by Jews from all of the Principality of Bulgaria. It is the second largest in the country after the Synagogue in Sofia. After 1950, however, the building was not used for its purposes, but rather as a warehouse which has led to its quite poor present condi-tion.The building is completely symmetrical with a regular form, as a three-nave single-apse basilica, with a narthex, galleries and 4 towers.The interior dimensions of the devotional chamber are 21 by 20 meters. Architects were Ferdinand and Francesco, well-known at the time.The altar was created by Max Werich – a Czech sculptor, professor inVidin (the altar is painted blue, red and bronze). The interior is lively, with elements of ancient Judaic and classical archite-ctural forms. The narthex is topped by cross-shaped vault arches, and on the wall there are two marble plates and two reliefs with bronze inscrip-tions in Hebrew. The three naves are divided by an orderly arcade atop of columns made of cast iron with bronze coated surface. They have base and cubic capitals of Asia Minor type, while their body is furrowed. The ornaments on the capitals – spirals, palmettos, interlacings and acanthus leaves – have been coloured. The arches are of segment type. There was mosaic on the floor of the ground level. The altar is on a rostrum in the apse. It probably recreates the architecture of an ancient Judaic temple – a central part, two towers, arches and columns, while above the altar the symbol of the Sun was placed. The central nave of the devo-tional chamber, which has very good acoustic qualities, is topped by a cylindrical vault arch with ribs, while the side naves and the galle-ries – by cross-shaped vault arches. They are painted in blue, with Stars of David (six-point stars) drawn in bronze. The altar was painted in blue, white, red and bronze. Two quite voluminous crystal chandeliers hung low and shed multi-coloured light. The eight pairs of windows, symmetrically situated on the two side facades, have contributed to the space and lightness that impressed the visitors. They have glass panes in a metal frame and the elongated and rounded shape with a rosette, characteristic for basilicas.The main facade is impressive with its decorations and friezes of brick and plaster. The architectural solution shows forward protruding volumes and two side towers. The strong symmetry is emphasized with one main and two side gates. The central entrance is vaulted with a semi-circular arch atop of a pair of columns with high pedestals. A round window with an iron grid in the form of the Star of David is situated in thecentre of the arcade. The four towers have arch-like windows, tinted glass and a fine decorative grating that communicates an august monumenta-lity to the building. The Synagogue of Vidin is abandoned since the emi-gration of the town’s Jews to Israel.

thE syNAGoGuE of VIDIN СИНАГоГАтА в ГР. вИДИН

видинска синагога, детайлsynagogue of Vidin, detail

51

Централната Софийска синагога се намира зад Централния за-крит пазар, в така наречения “четириъгълник на религиозната толерантност”, който включва храма „Света Неделя”, джамията „Баня Баши” и католическия храм „Свети Йосиф”. Синагогата се нарича “централна”, защото в миналото в София е имало различни синагоги, тъй като в началото на ХХ век еврейската общност наброявала около 10 000 души.Синагогата е построена в периода между 1905 и 1909 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Освете-на е на 9 ноември 1909 г. в присъствието на княз Фердинанд, принцеса Елеонора и министър-председателят Малинов. На 9 ноември 1996 г. синагогата е осветена отново в присъствието на президента на България Желю Желев и председателя на Кнесета Дан Тихон.Софийската синагога е втората по големина в Европа, след синагогата в Будапеща. Площта на централния кораб е 26x26 м. Облицованият с медни листове купол е с диаметър 20 м, а вър-хът му се издига на височина 31 м. Централният кораб побира 1 200 души, а още от самото си построяване сградата разполага със самостоятелно отопление.

(Моделът е изработен по дизайн на ИК Колхида)

The central Synagogue of Sofia is situated behind the Central Cove-red Market, in the so called ‘quadrangle of religious tolerance’ that includes the orthodox Cathedral of Saint Nedelya, the Banya Bashi Mosque and the catholic Cathedral of Saint Josef. The Synagogue is called central, because there were several Synagogues in the past in Sofia due to the fact that in the beginning of the 20th century the Jewish community numbered about 10.000 people.The Synagogue was built between 1905 and 1909, based on the de-sign of Austrian architect Friedrich Grunanger. It was inaugurated on November 9, 1909 in the presence of Prince Ferdinand, Princess Eleonora and Prime Minister Malinov. On November 9, 1996 the Synagogue was inaugurated again in the presence of the President of the Republic Zhelio Zhelev and the Chairman of the Knesset Dan Tihon.The Synagogue of Sofia is the second largest in Europe after the synagogue in Budapest. The surface area of the central nave is 26 by 26 meters. The dome is lined with copper sheets, has a diameter of 20 meters and its pinnacle rises to a height of 31 meters. The cen-tral nave can accommodate 1200 people and the building has been planned and built with integrated autonomous heating.

(Model designed by Kolhida Publishing House)

thE syNAGoGuE of sofIA СофИЙСкА СИНАГоГА

52

Софийска синагогаthe synagogue of sofia

53

Джамията на Шериф Халил Паша, наречена Томбул джамия, е най-голямата джамия в България и втора по големина на Балканите.Една свързана с джамията легенда разказва, че Шериф Халил бил нехаен младеж, чийто баща често му повтарял, че няма да успее в живота. Така той напуснал семейството си, за да отиде във войската. Издигнал се до чин генерал (паша). Султанът го изпратил да служи в Шумен. След смъртта на баща си, той решил да изгради джамия в негова чест. Строежът започнал през 1740 г. и завършил през 1744 г.Централният кораб е особено интересен от архитектурна гледна точка: основата му е с квадратно сечение, средната част е с форма на осмостен, а горната част е с кръгло сечение. Кубето е с височина 25 м. Стените на кораба са украсени с флорални мотиви, геометрични фигури и надписи на арабски език. Корабът притежава необикновени акустични характеристики, дължащи се на серията ниши от теракота, издълбани в стените и в купола.Височината на минарето е 40 м. Стълба с 99 стъпала във вътрешността му води до обграждащия го балкон на върха.В сградата, разположена около двора, се намират стаите на учениците от медресето и от Духовното училище Нюваб. Освен това там има богата библиотека.

(Моделът е изработен по дизайн на ИК Колхида)

The Sherif Halil Pasha Mosque, called the Tombul Mosque, is the largest mosque in Bulgaria and the second largest in the Balkans. Legend has it that Sherif Halil was a careless young man whose father often warned him that he would never succeed in life. So he left his family to join the army. Sherif Halil advanced to the rank of general (pasha). The Sultan posted him to serve in Shumen. Following his father’s death, Sherif Halil decided to build a mosque in his honour. Construction started in 1740 and finished in 1744. Of particular interest from an architectural point of view is the central nave, its base being square, the middle part – octagonal, and the top – circular. The dome is 25 meters high. The walls of the nave are decorated with floral patterns, geometric figures and inscriptions in Arabic. The nave has extraordinary acoustic qualities due to the series of terracotta niches in the walls and on the inside of the dome. The minaret is 40 meters high. A staircase of 99 steps in its interior leads onto the circular balcony surrounding the top.In the building surrounding the courtyard are the rooms for the pupils of the madrasa, for the students of the Ecclesiastical Islamic School Nuvab and a rich library.

(Model designed by Kolhida Publishing House)

54

thE tombul mosQuE of shumEN тоМбУл ДЖАМИя в ШУМЕН

томбул джамия в Шуменtombul mosque of Shumen

55

Изградена през 1714 г. на остров Кижи в центъра на езерото Онега в Карелия, тя е последната оцеляла от серията многокуполни православни храмове, построени от Петър Велики по време на Северната война, която той предприема срещу Швеция (1700 - 1720 г.) и с която Русия се налага като европейска сила. Карелия е на предната линия срещу скандинавските нашественици и в онези времена е гъсто населена.Руската традиция за изграждане на многокуполни катедрали има древна история. Най-забележителният пример за това е направената от дъб катедрала „Света София Велика” в Новгород, построена през втората половина на Х век, от която са останали само писмени свидетелства. Разказва се, че след като завършва строителството на катедралата, майсторът дърводелец Нестор хвърля теслата в езерото, възкликвайки : „Светът никога не е виждал и няма да види такова нещо!”. Нестор взема всички елементи от местната традиция и ги съчетава в едно единствено, оригинално произведение. Навремето дърводелците умеели както да проектират, така и да изграждат сгради.Конструкцията на катедралата „Преображение Господне” е изградена въз основа на техниката блокбау. Централното тяло представлява осмостен, свързан с гръцки кръст; над него се издигат две по-малки осмоъгълни призми, а на върха на по-голямата от тях се извисява най-големият от 22-та купола на сградата, който има луковична форма. Покривите на долните редове имат традиционните вълнообразни очертания на бочка (бъчва); на всеки от тях има купол с луковична форма, като последният 22-ри купол се издига над абсидата от източната страна на партерния етаж. Петте реда куполи идеално се вписват в пирамидалната конструкция, типична за Северна Русия: очертанието се откроява още по-добре чрез контрастана дървените керемиди от трепетлика (populus tremola) с тъмния цвят боровия материал.Катедралата се издига в един Погост, много разпространено в Северна Русия свещено място с укрепено ограждение, в което има различни сгради и гробище. В Погоста на Кижи се намира и църквата „Покров Богородичен” (1764 г.), в която се извършвали богослуженията през студените зимни месеци. Таваните във вътрешността на „Покров Богородичен”, както във всички руски църкви, са ниски и затворени, за да задържат топлината. “Хоризонталното” разгъване на църквата с нейните девет купола, разположени в една невисока пирамида, контрастира с очертанието на големия храм. Осмостенът се вгражда в правоъгълния корпус на църквата, по-високите стълби са разположени пред катедралата като асиметрично решение, влизащо в противоречие с геометричната формана църквата.

Erected in 1714 on the island of Kizhi in the centre of the Onega Lake in Karelia, it is the last one preserved from a series of multi-domed Orthodox temples built by Peter the Great at the time of the Northern War which he waged against Sweden (1700-1720) and which defined Russia as a European power. Karelia was at the front line against the Scandinavian invaders, and was at that time densely populated.The Russian tradition of constructing multi-domed cathedrals has ancient history. Its most remarkable example was the cathedral “Saint Sophia the Great” in Novgorod, built of oak in the second half of the 10th century, of which only written testimonies have been left.The story has it that after finishing the construction of the cathedral, master-woodworker Nestor threw his adze in the lake, exclaiming: “The world has never seen and will not see such a marvel!” Nestor combines all elements of the local tradition into a unique, original masterpiece. Woodworkers at the time knew how to design, and also construct buildings.The structure of the Cathedral “Transfiguration of the Lord” is based on the Block-Bau technique. The central body represents an octahedre connected with a Greek cross; above it rise two smaller octagonal prisms, at the summit of the bigger one soars the bulb of the greatest of the 22 domes of the building. The roofs of the lower rows have the traditional undulating outline of bochka (barrel); each one has a bulb dome, and the last of the 22 domes rises above the apse of the Eastern side of the ground level. The five rows of domes are perfectly integrated into the pyramidal structure typical of Northern Russia: the outline stands out even better by the contrast of the layers of aspen (Populus Tremola) wood-tiles with the dark hue of the pine.The Cathedral rises within a pogost, a fortified sanctuary –a typology very widely spread in Northern Russia – within which there are various buildings and a cemetery. Within the Kizhi pogost the Church of the Intercession of the Virgin Mary (1764) is also situated, where services are being held during the cold winter months.Just as in all Russian churches, the ceilings within the Church of the Intercession of the Virgin Mary are low and closed, to keep the interior warm. The ‘horizontal’ spread of the church with its nine domes, arranged in a low-rise pyramid, stands against the outline of the big temple. The octahedre fits in the rectangular main body of the church, with higher stairs situated in front of the cathedral in an asymmetrical solution contrasting with the geometrical form of the church itself.The Russian wooden architecture, its complexity notwithstanding, has preserved some antique traces. Blocks of timber of uniform dimension were always selected, which gave the buildings ideal

cAthEDrAl “trANsfIGurAtIoN of thE lorD” ХРАМ „ПРЕобРАЖЕНИЕ ГоСПоДНЕ”

56

proportions, at the same time creating a feeling of the simplicity of the construction material. Moreover, the basic construction modules, being logs of timber, offered the advantage of the opportunity to erect profiles with curved outlines. The bulb-shaped dome –a genuine icon of the Russian architecture, was based on the same technique as the wall that supports it. First the shorter logs were arranged in a way to form an octagone, on top of which another octagone was placed. At last some 40 000 wooden roof-tiles were placed on the dome.

Руската дървена архитектура, независимо от сложността си, е съхранила нещо антично. Винаги се избират парчета от трупи с еднородни размери, които придават на сградите идеални пропорции, създаващи същевременно усещането за простотата на строителния материал. Освен това, основните строителни модули, представляващи дървени трупи, предлагат предимството на възможността за изграждане на профили с криволинейни очертания. Куполът с луковична форма, истинска икона на руската архитектура, е построен с използване на същата техника, с която е изградена и поддържащата го опорна стена. Най-напред по-късите трупи се разполагали така, че да се образува форма на осмоъгълник, върху който след това се поставял втори, малко по-голям осмоъгълник, продължавайки така до образуването на осмоъгълника, направен от трупите с най-голям диаметър, за да се започне отново след това пак с тези с по-малък диаметър. Накрая върху купола се разполагали около 40 000 дървени керемиди.

57

Храм “Преображение Господне”, Кижи, Карелия, Русияcathedral “transfiguration of the lord”, Kizhi, Karelia, Russia

58

Построена през 1784 г. във Верхняя Уфтюга (Горна Уфтюга, Красноборски район, Архангелска област, Русия), православна-та църква „Свети Димитър Солунски” (Св. Димитър от Солун, защитник на Родината) е висока 40 метра. Върхът й заема поне половината от общата височина на сградата. Всъщност, цялата църква не е нищо друго освен огромен монолит, служещ за пиедестал на върха-обелиск.Конструкцията на църквата е изградена въз основа на техни-ката блокбау: хоризонтално разполагане на трупи с правилна форма един над друг с вграждане помежду им до образуване на съседни стени. Външният корпус с четири фасади (четве-рик) представлява всъщност основата на този пиедестал. Във височина редовете трупи образуват ниска конструкция, състоя-ща се от осем фасади (восмерик), от чиито ръбове се издават значително напред краищата на трупите. Четири от осемте фасади са директно продължение на конструкцията в трупи-те на четверика. Този восмерик, поемащ с осемте си фасади тежестта на върха, се разширява в горната си част, за да носи повала (издадена част на дървената конструкция, която слу-жи за опора на куполите и предпазва стените от дъждовната вода). За разлика от всички запазили се до днес върхове, този е построен без никакви допълнителни конструктивни елементи, като укрепващи приспособления, греди или ферми. Погледна-ти отвътре, редовете на върха се свиват в перспектива, като във високата му част се губят в полумрака. Църквата отразява народното схващане за смелостта, душевна-та чистота и титаничната сила на руския герой. За да запазят компактността на вертикалната конструкция, строителите се отказват от трапезарията, като я заменят с лека входна галерия, „окачена” на рамената на трупите. Стените са направени от „елховидно” събрани тънки дървени летви, които с гладката си, пречупваща слънчевите лъчи повърхност контрастират със спокойния и малко мрачен дух на изградената от трупи кон-струкция.Някои конструктивни елементи заслужават особено внимание. Например, разположението на прозорците на четверика – на южната страна има пет прозореца, а на северната само един, който заедно с ниската входна врата на подклета (долната част на сградата), подчертава аскетизма на глухите стени. Това неравномерно разпределение на прозорците не е каприз на строителя, а един подходящ и добре обмислен метод – пове-чето прозорци са разположени от южната страна, откъдето идва повече светлина, като два от тях дори са преместени към абсидата, за да се осветява по-добре иконостаса, а останалите три прозореца са събрани в „публичната” част на входната галерия. Конструкцията на западната стена на четверика, за разлика от северната и южната му страни, е строго симетрич-

Constructed in 1784 in Verchnaya Uftyuga (Upper Uftyuga, Krasno-borsk district, region of Archangelsk, Russia), the Orthodox church of Saint Dmitrij Solunskij (St. Dimitri of Thessalonica, defender of the Fatherland) is 40 meters high. Its belfry occupies at least half of the total height of the building. In fact, the entire church is nothing but an enormous monolith serving as a pedestal of the top-obelisk.The structure of the church is based on the Block-Bau construction technique: horizontal positioning of timber of regular shape one over the other in order to form walls. The external body with four facades (chetverik) in fact forms the foundation of this pedestal. Along the height the rows of logs form a low structure composed of eight facades (vosmerik). The ends of the logs protrude vastly from the edges of the structure. Four of the eight facades are a direct con-tinuation of the log structure of the chetverik. This vosmerik with its eight facades supports the weight of the summit and widens in its upper part to carry the poval (a protruding part of the wooden struc-ture serving as a support to the domes and protecting the walls from rainwater). Unlike all other summits preserved until today, this one is erected without any additional structural elements, like reinforcing adjustments, beams or frames. Viewed from the inside, in perspec-tive the rows of the top shrink and fade in the semi-darkness in its highest part.The church reflects the popular concept of courage, purity of soul and titanic strength of the Russian hero. To preserve the compact-ness of its vertical structure, the builders renounce the refectory, replacing it with a light entrance gallery “suspended” on the arms of the logs. The walls are made of thin wooden laths arranged in “alder” shape, which with their smooth surface refracting the sun beams in contrast with the tranquil and somewhat gloomy spirit of the log structure.Some structural elements deserve special attention. For instance, the arrangement of the windows of the chetverik – five on the Southern wall, but only one on the Northern wall, which together with the low entrance door of the podklet (the lower part of the building) empha-sizes the asceticism of the side walls. This uneven distribution of the windows is not a whim of the builder, but an appropriate and well considered method – the majority of the windows are situated on the Southern side, from where more light comes, and two of them are even moved towards the apse to better illuminate the icono-stasis, while the other three are gathered in the “public” part of the entrance gallery. The structure of the Western wall of the chetverik, unlike its Northern and Southern sides, is strictly symmetrical. Both windows over the gallery open at equal distance from the central axis where the entrance is. The gallery is suspended on corbels and the small external balcony creates something like a “second dimension” of the building – more detailed in comparison with the general space and proportional

59

thE church of sAINt DmItrIJ soluNsKIJ цЪРквА „СвЕтИ ДИМИтЪР СолУНСкИ”

to the human stature. In this part of the church, not the vertical, but the horizontal dimension of the building is emphasized – the “earthly”, based on the traditional principle of confrontation of the architectural forms. In fact, from the Western side, the low roof of the small balcony with the vertical lines of its carved columns comes in contrast with the horizontal outline of the gallery.On the Southern and the Northern sides these shapes swap: the small balcony has an elongated, slightly curved outline, while the gallery – perceived together with the protruding ends of the logs – creates the sensation of expansion more in height than in width.The simplicity and the aesthetic expressiveness of the design, the almost missing ornamental elements, the slender and dry profile, the harmony of the connection between the horizontal and the vertical structures, the lively asymmetry, the almost total absence of subse-quent repairs or reconstructions, modifications or extensions – all this gives reason to regard the church of Saint Dmitrij Solunskij as an exceptional monument of the Russian popular architecture.

на. И двата прозореца над галерията се отварят на еднакво разстояние от централната ос, на която се намира и входа. Окачената на конзоли галерия и малката външна лоджия съз-дават нещо като “второ измерение” на сградата – по-детайлно в сравнение с общия обем и пропорционално на човешки ръст. В тази част на църквата се подчертава не вертикалното, а хоризонталното измерение на сградата - “земното”, осно-ваващо се на традиционния принцип на противопоставяне на архитектурните форми. Всъщност, от западната страна невисокият покрив на малката лоджия с вертикалните линии на резбованите си колони контрастира с хоризонталното очер-тание на галерията. Тези форми сменят ролята си от южната и северната страни: малката лоджия има издължено, леко извито очертание, докато галерията , възприета заедно с издадените краища на трупите, създава усещането за разпростиране пове-че във височина, отколкото по широчина. Простотата и естетическата изразителност на дизайна, почти изцяло липсващите декоративни елементи, стройните и сухи очертания, хармонията на връзката между хоризонталните и вертикални конструкции, живата асиметрия, почти пълната липса на последващи поправки и реконструкции, на изме-нения и разширения – всичко това ни дава възможност да считаме църквата “Св. Димитър Солунски” за изключителен паметник на руската народна архитектура.

60

църква „Свети Димитър Солунски”, Русияchurch of saint Demetrius of tessaloniki, Russia

61

Символ на Москва, издигнат в южната част на Червения пло-щад от Иван IV Грозни (1530 - 1557 г.) в знак на благодарност за завладяването на Казан и Астрахан и победата над татарите, храмът се състои от 10 параклиса с кули, като централният е с типичния за руските религиозни сгради пирамидален покрив. Изграждането на тази конструкция, напомняща по форма из-дигащи се към небето огнени пламъци, започва около 1555 г. и завършва две години по-късно.Първоначалното име на църквата е „Мария, Закрилница на рова” (защитния крепостен ров при Кремъл), вероятно дървена църква, издигната около 1545 г. в чест на втората годишнина от завладяването на Казан. Всъщност Иван ІV отбелязвал всяка победа срещу татарите с изграждането на паметна църква от дърво. В края на тази кампания църквата „Света Троица” (в центъра на настоящия Червен площад) била заобиколена от венец от седем дървени църкви.Храмът, известен първоначално като „Храм Света Троица” и наречен впоследствие „Покров Богородичен”, е осветен през 1561 г. и приема името на един от параклисите (десетия), до-бавен откъм северната страна през 1588 г., в който се намират мощите на Василий Блажени (1468-1552 или 1557 г.), известен като „Юродив заради Христа”. Той бил силно харизматична личност, бродел по улиците на Москва полугол и бос независи-мо от сезона, преструвайки се на луд и живеейки от милостиня, като подлагал на лишения тялото си, убеден, че по този начин може по-активно да участва в Страданията на Христос. При-писват му се многобройни чудеса. Иван IV изразявал дълбоката си почит към него, независимо че светецът често открито го упреквал заради водената от него политика на кръвопролития.Замисленият от цар Иван IV проект представлявал една голяма покривна конструкция като шатра, символизираща „шатрата на Бог за хората” (седем църкви около едно централно ядро), заобиколена от седем колони. Но двамата архитекти Постник и Барма (а може би става дума за един единствен човек, или може би те са работили по строежа в различни периоди, като представители на две различни философски и архитектурни школи, тази на Псков и тази на Москва) предложили на царя друго решение. Една легенда разказва, че Иван ІV наредил да ослепят архитектите, за да не могат вече никога да създадат подобно нещо.Настоящата конструкция от червени тухли е изградена по архитектурен план с централна симетрия като вписан в квадрат кръст, чиито четири рамена сочат четирите посоки на света. В центъра е храмът на „Света Богородица Закрилница”, една шишарковидна кула, над която се издига пирамидален покрив, завършващ най-отгоре с висок кръст. Осемте параклиса около нея представляват кули с редуващо се кръгло и осмоъгълно се-

The symbol of Moscow, erected at the southern end of the Red Square by Ivan IV the Terrible (1530-1557) to commemorate the capture of Kazan and Astrakhan and the victory over the Tartars. The temple consists of 10 chapels with towers; the central one has a pyramidal roof typical of the Russian religious buildings. Construction works of this structure, which reminds the shape of fiery flames rising to the sun, started in about 1555 and ended two years later. The original name of the church is Mary the Protector of the Moat (the fortress protection moat of the Kremlin walls) – probably a wooden memorial church erected about 1545 in honour of the second anniversary of the conquest of Kazan. Tsar Ivan IV in fact marked every victory against the Tartars by erecting a wooden memorial church. By the end of this campaign, the Trinity Church (in the centre of the Red Square) was shrouded within a cluster of seven wooden churches. The original building, known as Trinity Church and later Intercession of the Theotokos was consecrated in 1661 and assumed the name of one of the chapels (the tenth), added at the northern side in 1588 over the grave of the venerated local saint Vasily (Basil, 1468-1552 or 1557) known as Basil Fool for Christ. He was a very charismatic personality, and lived on the streets of Moscow - half-naked and barefoot regardless of the season, pretending to be crazy and living on alms, subjecting his body to deprivation, convinced that in this way he could share more actively the sufferings of Christ. Numerous miracles are attributed to him. Ivan IV expressed deep respect for him, even though the saint often openly reproached him for his policy of bloodsheds. The project planned by Tsar Ivan IV was a large roofing structure like a pavilion symbolizing the Shelter of God (seven churches around the central core) surrounded by seven columns. However, the two architects - Barma and Postnik (or may be both names refer to the same person, and alternatively, they might have been involved in the construction works during different periods as representatives of two different philosophical and architectural schools of Pskov and Moscow) – proposed another solution. A legend says that Ivan ІV blinded the architects so that they could never re-create such masterpiece elsewhere. The present red brick structure is built according to the architectural plan with central symmetry as a cross inscribed in a square, whose four arms indicate the four cardinal points. In the centre is the temple of Virgin Mary the Protectress – a pineal tower that rises above the pyramidal roof, ending at the top with a high cross. The eight chapels around it are towers with alternating round and octagonal sections. Above it rise domes of bulb or pineal shape with high elongated tops - all differing and made of galvanized sheet iron. The individual chapels are interconnected through a series of arcades

thE cAthEDrAl of thE ProtEctIoN of thE most holy thEotoKos oN thE moAt,

PoPulArly KNoWN As sAINt bAsIl’s cAthEDrAl

СЪбоРЪт “ПокРов НА ПРЕСвЕтАтА боЖИя МАЙкА ПРИ зАщИтЕНИя Ров”, ИзвЕСтЕН кАто ХРАМ „вАСИлИЙ блАЖЕНИ”

62

built about 1680 and enveloping the first floor, which is reached by two staircases on the west side. The decoration, made of overlapping geometrical elements, varies from the ornamental patterns in Russia related to wood and stone processing to the western ones dating from the ХVІ century.Each of the eight side chapels is dedicated to a feast from the Orthodox Church Calendar and the respective saint, always specifically associated with an event of the war against the Tartars. The western chapel, for instance, named “Christ‘s Entry into Jerusalem”, is dedicated to Palm Sunday (April 10, 1552) and reminds of the formal declaration of war, where a vow was taken to build a church in honour of the victory. The same applies to all other chapels. In the initial period, until the XVIII century, 25 ‘golden wreaths’ rose above the temple like in the description of the Heavenly City in the Book of the Revelation of Saint John the Divine (the Apocalypse of John), as an evocation of the 25 thrones of the Apocalypse. Only in 1680 and 1848 the church acquired its vivid colours of today. The original set up of the chapels, which were autonomous and at the same time connected, is interpreted by many sources for semblance of Solomon’s Temple. In the official documents regarding its construction, Saint Basil’s Church is also called Jerusalem. The temple is unlike any other Russian building from the whole millennium between V and XV century. Its spurious vaults could be referred to the Byzantine tradition and further back in time – to the Asian one. One cannot notice a direct influence of contemporary Western styles (Renaissance, Mannerism, and Baroque). It is also difficult to presume a possible link with European artists. However, the presence of Italian architects and craftsmen in Moscow in 1474 (and also of Greek ones, who came from Constantinople after its fall) is well known. German masters also worked at a later stage. Furthermore, similarities were found with the plans of Bramante and Sangallo. Thus, Zeitgeist and harmony with the Italian architectural concept is perceived. The church compound has been in the UNESCO’s World Cultural Heritage list since 1990.

(Model designed by Editoriale Domus)

чение, над които се издигат куполи с луковична или шишарко-видна форма с високи издължени върхове– всичките различни помежду си, изработени от поцинкована желязна ламарина. Отделните параклиси са свързани чрез построената около 1680 г. серия от аркади, обгръщащи първия етаж, до които се достига чрез две стълбища от западната страна. Украсата, из-пълнена чрез припокриващи се геометрични елементи, варира от орнаменталните мотиви в Русия, свързани с обработването на дърво и камък, до западните от времето на ХVІ век.Всеки един от осемте странични параклиса е посветен на праз-ник от Православния църковен календар и съответния светец, като винаги конкретно се свързва с всяко едно събитие от войната срещу татарите. Западният параклис например носи името „Влизането на Христос в Йерусалим”, посветен на Цвет-ница (10 април 1552 г.), и напомня за тържественото обявяване на войната, на което се дава обет да се построи църква в чест на победата, и по този начин и за всички останали параклиси.В първоначалния период до XVIII век над храма се издигали 25 „златни венци”, по подобие на описанието на небесния град в Апокалипсиса от Свети Йоан, като пресъздаване на 25-те трона от Апокалипсиса. Едва през 1680 и 1848 г. храмът придо-бива сегашните си живи цветове. Оригиналната схема на параклисите, които били отделени един от друг, но преходни помежду си, е интерпретирана от доста източници като подобие на „Храма на Соломон”. В официалните документи по изграждането му храмът на Свети Василий е наричан „Йерусалим”, а в много текстове от пра-вославната литургия непрекъснато се говори за „Храмът на мъдростта”, „Къщата на Бог” или „Небесният Йерусалим”.Храмът не прилича на нито една друга руска сграда от вре-мето на цялото хилядолетие между V и XV век. Фалшивите му сводове биха могли да се отнесат към византийската тра-диция, а и още по-назад във времето – към азиатската. Не се забелязва пряко влияние на съвременните западни стилове (възрожденски, маниеризъм, барок). Трудно е и да се предпо-ложи възможна връзка с европейски творци. Въпреки това се знае за присъствието на италиански архитекти и занаятчии в Москва през 1474 г. (а така също и на гръцки архитекти, дошли от Константинопол след падането му). По-късно са работили и немски майстори. Освен това са открити сходства с плановете на Браманте и Сангало. Все пак се долавя „духът на времето” и съзвучие с италианската архитектурна концепция. От 1990 г. храмът е включен в списъка на Световното културно наслед-ство на ЮНЕСКО.

(Моделът е изработен по дизайн на Editoriale Domus)

63

Храм „василий блажени”, Москваsaint basil’s cathedral, Moscow

64

Издигната през 1721 г. в гр. Сурдещи в Марамуреш – далечна и усамотена област в Трансилвания (Румъния), намирала се някога в центъра на богата на гори планинска верига – църк-вата (гръко-католическа) на Светите Архангели, висока 72 м, е най-високата дъбова конструкция в света, изградена без гвоз-деи. Зоната на Марамуреш в Румъния и днес все още приютява градове и села, изградени изцяло от дърво, както и 800 дървени църкви, някои от които са считани за най-добрите произведе-ния на народната архитектура на планетата. Конструкцията на обърнатата към изток църква, напомня международния готически стил. Портикът, поддържан от 6 пиластри, свързани чрез два украсени архитрава, е добавен до-пълнително. Във високата си част е носен от 10 пиластри, свър-зани чрез сводове, подобни на тези от долното ниво. Корнизът на входната врата е украсен с 4 преплетени изваяни въжета, които в горната и долната си част завършват в колела, вписани в изваяни кръгове. Покривът, облицован с дървени керемиди от дъб, е на две нива, отделени от ред прозорци. Камбанария-та, издигаща се на 54 м – тройно по-високо от църквата, има в ъглите си четири малки кули като символ на юридическите правомощия, дадени на местната власт, която имала правото да издава смъртни присъди. На върха на камбанарията един по-лумесец (намиращ се под кръста) символизира както купела на Евхаристията, така и победата на християнството над исляма. Той бил предназначен да избегне атаките на татарите и послед-ващото разрушаване на сградата. Иконописите във вътрешната част на църквата, датиращи от 1783 г., са дело на различни твор-ци: апсидата на Щефан Зугравул от Шишещ, корабът на Стан, нартексът на ученик на Стан. Иконостасът е добре съхранен, но наскоро е отново изписан върху оригиналния.Църквите в Марамуреш са построени с техниката блокбау. Входът на жилищата и култовите сгради бил пазен от големи дърворезбовани кръстове. Ниските и тъмни вътрешни поме-щения на църквите отразяват традициите на православната църква. В църквите и частните жилища редовно се извърш-вали церемонии, като молитви за душите на починали близ-ки или благодарствена церемония при раждане на дете, при която детето било издигано на височината на носещата греда. Тъй като отначало нямали камбанарии, църквите се отлича-вали от другите къщи само по абсидата, която първоначално имала правоъгълно сечение, а след това – форма на пресечен петостен. Най-разпространеният план бил сходен с плана на православните църкви от района и останалата част от страната, който включвал нартекс (притвор), кораб (или неф) и свети-лище (абсида). По-късно били добавени и украсени портици. Понякога главният покрив бил двускатен, като удълженият долен скат служел и за покрив на портика. Нишата, издълбана

Erected in 1721 in Surdeşti in Maramureş, Romania – a distant and solitary area, situated in the centre of a once forest-rich mountainous range in Transylvania – the (Greek-Catholic) church of the Saint Archangels, 72 meters high, is the tallest oak structure in the world, erected without the use of nails. The region of Maramureş still shelters towns and villages constructed entirely of wood, as well as 800 wooden churches, some of which considered to be the best masterpieces of popular architecture on the planet.The structure of the church that faces East resembles the international Gothic style. The portico, supported by 6 pilasters connected by 2 ornated epistyles, has been supplemented additionally. In its tall part it is supported by 10 pilasters connected by vaulted arches similar to the ones of the lower level. The cornice of the entrance door is ornated with 4 interweaving carved ropes that in their highest and lowest part wind up in wheels inserted in chiselled out circles. The roof panelled with oak wood tiles is on two levels, separated by a row of windows. The belfry is rising to 54 meters – three times higher than the church, and has in its corners four small towers – symbol of the judicial power of the local authority to issue death penalties. At the summit of the belfry, a crescent (situated under the cross) symbolizes the font of the Communion table as well as the victory of Christianity over Islam; it was meant to divert the attacks of the Tartars and avoid the destruction of the building that could follow. The iconography in the interior of the church, dating to 1783, is a deed of various artists: the apse – of Ştefan Zugravul, the nave – of Stan, the parvis – of a Stan’s apprentice. The iconostasis is well preserved, though in recent times re-painted over the original.The churches in Maramureş are constructed with the Block-Bau technique. The entries of the dwellings and of the religious buildings were guarded by big crosses carved in wood. The low and dark interior of the churches reflect the Orthodox traditions. Ceremonies, like prayers for the souls of those deceased or thanksgiving services for the birth of a child, at which the child was raised till its head touches the carrying beam, were regularly performed in the churches and the private homes. Initially having no bell towers, the churches were distinguished from the other houses only by their apse that was at the beginning rectangular, and later had the form of a crossed pentahedral. The most common plan was similar to the one of the Orthodox churches of the region and the rest of the country that included a narthex (parvis), a nave (or a nef), and a sanctuary (an apse). Later, ornated porticos were added. The main roof was sometimes with dual slope, and the elongated lower slope served as a roof of the portico. The bay chiseled out in the upper part of the nave diminished the width of the cylindrical vaulted arch, while at the same time increased the area of the foundation of the building. The lowest part of the roof protected the bay leaving free space in height, in front of the windows of the upper level.

65

church of thE sAINt ArchANGEls цЪРквА “СвЕтИтЕ АРХАНГЕлИ”

The bell towers were added to the original construction around the year of 1600. Until then, they were considered superfluous, because a toacă (clapper) was used to summon the believers to prayer. The first patterns followed the architecture of the protective fortress walls of the Middle ages, as seen from the mentioned wooden gallery –a re-interpetation of fortress walls supplied with machiolations. In Maramureş a preference was given to raising, over the narthex, bell towers built with a wooden skeleton of vertical components held together by diagonal poles that started from the height of the line of the ridge. Since the XVIIth century the bell towers were enriched with decorative elements. Their remarkable height had a symbolic significance: the believers were convinced that this way their prayers could easier rise to God.The Block-Bau construction technique, predominant for areas (Scandinavia, Europe from the Northern to the Black Sea) rich in thick forest (coniferous, oak), is based on the horizontal positioning of timber of regular form one over the other in order to form adjacent walls. At the ends of the logs grooves were carved by adze or axe for connection, through: free jointing, crossed-jointing, semi-dovetail joint. Cylindrical logs without the bark (in Russia) or rectangular logs (Western Europe) could be used, initially processed in a way that would leave only the hard core (nucleus) of the wood that gives strength to the structure. The logs were fitted transversely accross all of their cross-section so as to avoid change in the wooden material due to weight. The logs were cut down in spring, while construction started after one year. The whole building was erected only with an adze, without the use of a single nail. Saws were not used in order to avoid damaging the wood’s fibres when exposed to the merciless climate, while a well-levelled chop with an axe made the fibres even more tight.

в горната част на кораба, намалявала широчината на цилин-дричния свод, като същевременно увеличавала площта на основата на сградата. Най-ниската част от покрива предпазвала нишата, оставяйки свободно пространство във височина, пред прозорците от горното ниво. Камбанариите били добавени към оригиналната конструкция около 1600 г. Дотогава били считани за излишни, защото за призоваване на вярващите към молитва се използвало toacã (клепало). Първите образци използвали архитектурата на за-щитните крепостни стени от Средновековието, както е видно от въпросната дървена галерия, изпълнена като крепостни стени с машикули. В Марамуреш предпочитали да изграждат над нартекса камбанарии, направени с дървен скелет от верти-кални компоненти, поддържани заедно от диагонални греди, започващи от височината на линията на билото. От XVII век камбанариите били обогатени с декоративни елементи. Забе-лежителната им височина има символично значение - вярва-щите били убедени, че по този начин молитвите им можели по-лесно да се извисят до Бога.Строителната техника блокбау, преобладаваща в областите (Скандинавия, Европа от Северно до Черно море) богати на гъсти гори (иглолистни, дъбови), се основава на хоризонтал-ното разполагане на дървени трупи с правилна форма един над друг, с вграждане помежду им до образуване на прилежащи стени. В краищата на трупите се оформят с тесла или брадва шлици за свързване чрез свободна сглобка, кръстосана сглобка или половин лястовича опашка. Могат да се използват цилин-дрични трупи без кората (в Русия) или правоъгълни трупи (Западна Европа), предварително обработени така, че да оста-не само сърцевината (ядровата дървесина) – частта, придаваща конструктивна твърдост на дървото. Трупите трябва да се сгло-бени помежду си по цялото сечение, за да се избегне промяна в дървения материал поради тежестта. Сеченето на трупите се извършвало през пролетта, а строенето с тях започвало след година. Цялата сграда е построена без използване на гвоздеи и само с тесла. Трионът не се използвал, за да не се наранят дър-весните влакна при излагане на безмилостния климат, докато един добре премерен удар с брадва уплътнявал нишките.

66

църква „Светите Архангели”, Сурдещи, Румънияchurch of the saint Archangels, Surdest, Romania

67

На 18 април 1506 г. е направена първата копка. Папа Юлий II предпочита Браманте за изпълнител на проект, чиято основна характеристика е полусферичен купол с изключително големи размери. Този купол покрива различни съществували преди това конструкции: старата базилика с 5 кораба, която Константин нарежда да построят през 320 сл. Хр., преживяла грабежите и опожаряванията след падането на Западната Римска Империя; останалото незавършено място за църковния хор (1447 - 1455 г.), дело на Бернардо Роселино, който запазил базиликата на Константин; и преди всичко мястото, предназначено за гроб на самия Юлий II – мавзолей, проектиран от Микеланджело на мястото на гроба на Свети Петър.Браманте работи в дворците на Ватикана и парка Белведере и е силно повлиян от римските паметници. Проектът на архитектурния план предвижда сграда с централна симетрия, разположена около предназначения за папа Юлий музей, като геометричният чертеж във вид на вписан в квадрат гръцки кръст е по византийски модел. Браманте успява да издигне централните пилони, свързващите сводове и част от околните стени. Така са трасирани фиксираните елементи, необходими за построяването, продължило дълги години.След Браманте (който умира през 1514 г.), някои известни негови ученици поемат ръководството на работите: Джулиано да Сангало, Рафаело, Балдасаре Перуци, Антонио да Сангало Младши. Дългото обсъждане на възможните решения и разграбването на Рим (1527 г.) спират изграждането на базиликата. През 1546 г. работата е възложена на Микеланджело, който обаче се занимава с фреските на Страшния съд в Сикстинската капела. Вече почти седемдесет и една годишният Микеланджело се заема с работата с нежелание, но с отговорност следи изпълнението. Две години след неговата смърт през 1564 г., в периода 1566 - 1593 г., Джакомо дела Порта и Доменико Фонтана започват изграждането на купола на базиликата, изпълнен по проекта на Браманте с висок свод на барабана.През 1607 г. папа Павел V решава да удължи абстрактния план с централна симетрия, придавайки му форма на латински кръст в унисон с променилите се религиозни концепции. Затова Мадерно удължава нефа с три секции. От външната страна запазва оригиналния проект на Микеланджело - с осем големи колони и четири странични пиластри.Църквата е осветена през 1626 г. от папа Урбан VIII. Дължината й е 218 м, a височината 136 м. Има 45 олтара и 11 капели. Фасадата е широка 114 м и дълга 45 м.Въпросът за площада пред базиликата е решен от Джан Лоренцо Бернини в периода между 1655 и 1667 г. Бернини

The first stone was laid on 18 April 1506. Pope Julius II prefers Bramante as executor of a project whose chief characteristic is a semi-spheric dome of extremely big proportions. This dome covers various constructions that had existed before: the ancient five-naves basilica that Constantine ordered to be constructed in 320 a.C., and which has survived the plunders and arsons after the fall of the Western Roman Empire; the church choir that remained unfinished (1447-1455), a deed by Bernardo Rossellino – who has preserved Constantine’s basilica; and before everything else – the place designed for the tomb of Julius II himself – a mausoleum projected by Michelangelo on the site of the tomb of Saint Peter.Bramante has worked in the palaces of the Vatican and the Garden of Belvedere, and is strongly influenced by the monuments of Rome. The design of the architectural plan foresees a building with central symmetry, situated around the mausoleum intended for Pope Julius II, and the geometric design of a Greek cross inserted in a square followed the Byzantine models. Bramante managed to erect the central pylons, connecting the vaults and parts of the surrounding walls. After Bramante (who died in 1514) some well-known disciples of his took up the conduct of the works: Giuliano da Sangallo, Raffaello, Baldassare Peruzzi, Antonio da Sangallo il Giovane. Long-lasting discussions about possible solutions and the plunder of Rome (1527) stopped the construction of the basilica. In 1546 the task was assigned to Michelangelo, who however was working of the frescoes of the Last Judgement in the Sixtine Chapel. At the age of nearly seventy one, Michelangelo took up the work reluctantly, but followed responsibly the execution. In the period 1566–1593 – starting two years after his death in 1564 – Giacomo della Porta and Domenico Fontana construct the dome of the basilica, respecting Bramante’s design – with a high-vaulted drum.In 1607 Pope Paul V decided to extend the abstract plan with central symetry, giving it the form of a Latin cross in accordance to the changed religious concepts. For that, Maderno extended the nave by three sections. On the exterior, he preserved the original design of Michelangelo – with eight big columns and four side pilasters.The church was consecrated in 1626 by Pope Urban VIII. Its length is 218 meters, and height 139 meters. It contains 45 altars and 11 chapels. The facade is 114 meters wide and 45 meters high.Between 1655 and 1667 Gian Lorenzo Bernini resolved the problem of the square in front of the basilica, preserving the general idea – to reproduce the history of the building through the use of space: the temple – after the idea of Bramante and Michelangelo – translated into space (the dimensions of the church and the square are the same).In 1936 was constructed Via della Conciliazione which connects Castel Sant’ Angelo and St. Peter square. It allows the people to

thE bAsIlIcA of sAINt PEtEr бАзИлИкА „СвЕтИ ПЕтЪР”

68

запазва основната идея, възпроизвеждайки историята на сградата чрез използване на пространството: храмът в идеята и на Браманте, и на Микеланджело е въведен чрез празното пространство пред него (размерите на църквата и площада са еднакви).През 1936 г. е построена Виа дела Кончилиационе, която свързва Кастел Сант’Анджело и площада „Свети Петър”. Тя позволява на зрителя да се наслади на перспектива към площада, за която Бернини мечтаел, но не успял да види реализирана, защото достъпът до площада бил препречван от жилищни сгради.

(Моделът е изработен по дизайн на Editoriale Domus)

enjoy the perspective to the square that Bernini dreamed of but did not last to see accomplished because access to the square was blocked by residential buildings.

(Model designed by Editoriale Domus)

69

базилика „Свети Петър”, Римbasilica of saint Peter, Rome

70

Католическата катедрала в готически стил от Парижкия архи-диоцез принадлежи на Френската държава, но въз основа на Закона за разделяне на църквата от държавата от 1905 г. е дадена за ползване на Католическата църква. Епископ Морис дьо Сюли започва строителството й на мяс-тото на съществувалата преди това катедрала „Свети Стефан”. Първият камък е положен от папа Александър III през 1163 г. Големият олтар е осветен през 1182 г. Строителството на кате-дралата завършва през 1345 г.Фасадата се характеризира с вертикално разделение на три части, дължащо се на двете кули, и хоризонтално разделяне по нива. Пред задния декор на фасадата, върху предверието (парвис) са представени „Средновековни мистерии” с хиляди действащи лица. Долното ниво има три входни портала, укра-сени със скулптури. Над порталите – в Галерията на кралете, се намирали 28-те статуи на кралете на Юдея и Израел. Над тях, на големия розетен прозорец (1220 - 1225 г.) с частично запазени оригинални стъклописи, е изобразена Дева Мария с месеците, пороците и добродетелите, а до него има два големи двукрилни прозореца. Горната галерия с аркадата си от препле-тени малки сводове върху колонки, служи за връзка между двете кули, които не са завършени със съответните шпилове. Зад ажурната аркада, увенчаваща горната галерия, се крият водо-ливниците – статуи на фантастични птици и химери, възста-новени от Виоле льо Дюк.Главният кораб с дължина 130 м и широчина 48 м, от всяка страна на който са разположени по два странични кораба, е пресечен почти по средата от висок трансепт. Хорът е заоби-колен от двойна обходна галерия. В двата края на построения през XIV век трансепт са запазени средновековните розетни прозорци с диаметър 13 м, с оригинални стъклописи от ХІІІ век, които са реставрирани през ХVІ век. Сводът е висок 35 м, кулите – 69 м, а шпилът – 96 м.През XVII век започва бавното рушене на катедралата, но най-големи щети й нанася революцията. През 1793 г. участниците в революцията разграбват вътрешността. Статуите на юдейските крале на фасадата, взети от тях за статуи на краля на Фран-ция, са обезглавени и съборени. Някои останки от статиуте са изложени в Музея Клуни. Религията е забранена, катедралата е превърната в склад за вино. През 1802 г. Наполеон реставрира култовата сграда, за да бъде коронясан за крал на Франция на 2 декември 1804 г. в присъствието на папа Пий VII.Указ на Луи Филип от началото на 1844 г. бележи началото на сериозна работа по реставриране на катедралата. Реставратор на катедралата – до нейното повторно освещаване на 31 март 1864 г. – е Южен Виоле льо Дюк. Той работи в духа и стила на произведението, като отново съединява изгубените части от

The Gothic cathedral of the Catholic Archdiocese of Paris is property of the French State, but in accordance with the Law on the separation of the Church from the State of 1905, the Catholic Church has been granted the right to use it. Bishop Maurice de Sully began its construction on the site of the former St. Stephen’s Cathedral. The foundation stone was laid by Pope Alexander III in 1163. The High Altar was consecrated in 1182. The construction of the cathedral finished in 1345.The west façade is characterized by a vertical split into three parts due to the two towers, and a horizontal split into levels. In front of the rear set of the façade, on the antechamber (parvis), Medieval Mysteries were presented with thousands of characters. The lower level has three entry portals decorated with sculptures. Above them, in the Gallery of the Kings were placed the 28 statues of the Kings of Judah and Israel. The large rose-window above (1220-1225), with partly preserved original stained glass, shows Virgin Mary with the months, the vices and the virtues, and is surrounded by two large pairs of windows on both sides. The upper gallery with its arcade of small intertwined vaults supported by columns connects the two towers, which are not completed with their respective needles. Behind the fretwork arcade crowning the upper gallery are hidden the gargoyles – statues of fantastic birds and chimeras restored by Viollet-le-Duc.The central nave, 130m long and 48m wide, on each side of which pairs of side naves are located, is intersected close to its middle by a high rising transept. The choir is surrounded by a double encircling loft. At both ends of the transept erected in the 14th century are preserved the medieval rose windows with a diameter of 13 m and original stained glass dating back to the 13th century and restored in the 16th century. The vault is 35 m high, the towers – 69 m, and the needle – 96 m.The 17th century witnessed the beginning of the cathedral’s gradual decay, but the greatest damage it suffered was caused by the Revolution. In 1793 rioters pillaged the inside of the cathedral. The statues of the Kings of Judah on the façade, which they mistook for effigies of the King of France, were decapitated and torn down. Some of the heads were found and now are on display at the Musée de Cluny. Religious practice was abolished and the cathedral was turned into a wine-vault. In 1802 Napoleon restored it as a place of worship and was crowned Emperor on December 2, 1804 in the presence of Pope Pius VII. A decree by Louis Philippe issued in the early 1844 marked the beginning of a serious effort to restore the cathedral. Its restorer, until the re-consecration on 31 March 1864, was Eugene Viollet-le-Duc. He worked in the original spirit and style of the edifice, piecing together lost fragments of sculptures including the gargoyles on the façade. One of the copper statues of the twelve apostles, which was

NotrE DAmE DE PArIs „НотР ДАМ” в ПАРИЖ

71

скулптури, включително водоливниците от фасадата. Една от медните статуи на Апостолите, поставена от същия Виоле льо Дюк отново върху шпила на 90 м от земята, носи чертите на архитекта.На площада пред катедралата се намира „нулевият километър”, отправна точка за отчитане на разстоянията между основните пътни артерии, тръгващи от Париж.

(Моделът е изработен по дизайн на Editoriale Domus)

restored by Viollet-le-Duc and adorns the needle some 90 m above the ground, bears the architect’s features. On the square in front of the cathedral the so-called Kilometer Zero is located, which is the originating point of French national highways.

(Model designed by Editoriale Domus)

72

„Нотр Дам” в ПарижNotre Dame de Paris

73

Построена през 1180 г. в Лаердал, Согн ог Фюран (Норвегия), разположена на оживен път на кръстопът изток-запад, дървена-та църква ставкирхе Боргунд се издига върху каменни основи, обърната е на изток и се състои от 2 000 компонента, без да се броят дървените керемиди на покрива. Църквата Боргунд е една от 29-те запазили се от близо 1000 ставкирхе, изградени в тази област в периода от 1000 до около 1200 г., заедно с около 270-те каменни църкви.Исторически контекст на сградата: Ок. 830 г. е построен е викингският кораб Озберг. 890 г. – из-вършва се Обединението на Норвегия при крал Харалд Светло-коси. 1030 г. – загива в битка крал Олаф Харалдсон, провъзгла-сен за светец през 1031 г. (Свети Олаф въвежда християнството в Норвегия). 1000 - 1050 г. – построена е първата ставкирхе в Ур-нес. 1152 г. – учредява се Норвежката архиепископия в Нидарос (Трандхайм). 1349 г. – чумата се разпространява в Норвегия: измира две трети от населението на страната; създадалата се традиция за изграждане на ставкирхе се загубва.Хронология на ставкирхе Боргунд:Дърветата, необходими за изграждането на старвкирхе Боргунд били отсечени около 1160 г. През тринадесети век е построена камбанарията. По времето на строежа си църквата била пред-назначена за около 300 вярващи. Първото писмено свидетел-ство за църквата Боргунд, свързано с необходимостта да бъде ремонтирана, датира от 1320 г. Кръщелният купел, изработен от сапунен камък, е от периода на Средновековието. Олтарът, амвонът и приспособленията за отваряне на прозорците са на-правени след Реформата (1537 г.). Все още е запазен създадени-ят през 1550 - 1570 г. шкаф, в който се съхранявали свещените съдове за първото причастие. Корнизът на олтара е от 1620 г., а олтарната картина (или олтарно табло) е изписана през 1654 г. (Разпятието). През 1851 г., когато се издават нормативи за определяне размерите на църквите в съответствие с броя на вярващите, църквата Боргунд се оказва твърде малка, за да продължи да бъде използвана. През 1868 г. се освещава новата църква Боргунд. През 1877 г. със ставкирхе Боргунд се ангажи-ра Дружеството за античните паметници, като впоследствие тя е реставрирана в оригиналния й вид.Техника за изграждане на каркасните църкви ставкирхе:Ставкирхе лежи върху каменна основа. Четири дървени греди, надставени една върху друга в ъглите, са положени върху осно-вата, образувайки правоъгълник. Носещите дървени колони (stav) са вклинени вертикално по дължина на правоъгълника, фиксирани една към друга чрез свързващи греди, често с доба-вяне на плоски и кръстосани подпори за по-голяма стабилност на конструкцията. Тази рамка поддържа наклонения покрив на кораба. В краищата на гредите от основата се поставят допъл-

It was built in 1180 in Laerdal, Sogn og Fjordane (Norway). Located on a busy way at a cross-road from East to West, the wooden Bor-gund Stave Church is built on stone groundwork, oriented East and composed of 2 000 components without counting the shingles on the roof. The Borgund Stave Church is one of the 29 stave churches that remained from a series of about 1 000 built in this same area during the time period from 1000 to about 1200, together with 270 stone churches. Historical Background: About 830: the Viking ship Oseberg was built. 890: King Harald Fairhair united Norway. 1030: King Olaf II Haraldsson was killed in battle and canonized in 1031 (Saint Olaf converted Norway to Christianity). 1000-1050: the first stave church was built in Urnes. 1152: the first archbishopric was constituted in Nidaros (Trondheim). 1349: the plague spread to Norway and two thirds of the population died. The established tradition of building stave churches was lost. The timber needed for the Borgund Stave Church was cut in about 1160. The bell tower was erected in the thirteenth century. During the construction the church was intended for about 300 worship-pers. The first written evidence of the Borgund Church concerned the need for refurbishment and dated from 1320. The baptismal font, made of soapstone (steatite) is from the Middle Ages. The altar, the pulpit and the window opening devices were made after the Refor-mation (1537). The cupboard made in 1550-1570 for storing altar vessels for the Holy Communion is still preserved. The cornice of the altar is from 1620 and the altarpiece (The Crucifix) was painted in 1654. In 1851, when standards were set for the size of churches de-pending on the number of worshippers, the Borgund Church proved to be too small to be used. In 1868 the new Borgund Church was consecrated. In 1877 the Borgund Stave Church came under the aus-pices of the Antique Monuments Society and later on was restored to its original appearance.The stave church lies on stone groundwork. Four wooden beams crossing each other at the angles are laid on the foundation forming a rectangle. The supporting wooden columns (staves) are cottered vertically along the length of the rectangle, joined by a bottom truss for better structure stability. This frame supports the sloped roof of the nave. Additional wall piers are put at the ends of the beams to confine the external walls and the ceiling is held up between them and the central frame. Often a colonnade of similar design and smaller size is built around the stave church. This creates an almost perfect reproduction of stone basilicas in wood. The shape of the nave of the Borgund Stave Church is of a Roman basilica, but contains also components of the local antique churches. The central structure is supported by 14 beams. Two of them, which are laid along the north – south axis, are cut and supported by larger beams for more balanced centric plan with one entrance from the

borGuND stAVE church цЪРквАтА “боРГУНД”

74

нителни пиластри, които ограничават външните стени, след което между външните стени и централната рамка се изди-га покрива. Често около църквата се изгражда колонада със сходен дизайн, но с по-малки размери. Ефектът, който създава конструкцията, е на почти перфектното претворяване на ка-менните базилики в дърво.Конструкция на на каркасната църква старвкирхе Боргунд:Формата на кораба в ставкирхе Боргунд се създава като разви-тие на римската базилика, но също така съдържа и елементи от местните модели на антични дървени църкви. Централната структура се състои от 14 носещи колони, 2 от които – разпо-ложени по оста север-юг – са прекъснати и укрепени от големи греди, в резултат на което се постига по-балансиран центри-чен план с един вход от западната и един от южната страна. Презвитерият и абсидата са плод на по-късно строителство и са оградени от колонада, която заедно с последвалите до-пълнения през Средновековието обогатява вътрешността на църквата. Шестте разположени един над друг покриви завърш-ват с кула, като първоначално са били покрити с вертикални профилирани дъски, заменени по-късно с дървени керемиди.Тимпаните на основните покриви, издигащи се по-високо, са украсени с драконови глави – мотив, предназначен за символ на ставкирхе. Драконите и лозовите филизи са типични деко-ративни елементи за романското изкуство – чуждо за традици-ите на Норвегия. Характерният начин, по който те са използ-вани в Боргунд, показва до каква степен външното влияние е било адаптирано към норвежкия вкус. Формата на драконовите глави е в стила на църквата в Урнес, докато главите на живот-ни, изваяни в краищата на носещите колони, имат очевидно езически характер, типичен за старата норвежка култура.

west side and one – from the south side. The chancel and apse are the result of a later construction. They are surrounded by the colon-nade, which together with the subsequent additions from the Middle Ages enriches the church’s interior. Borgund has six tiered, over-hanging roofs, topped with a tower. Initially they were covered with vertical profiled boards and later with shingles. The higher rising gables of the roof are decorated with dragon heads – a figure symbolizing the stave church. Dragons and vine sprouts are typical ornaments in Roman art and are alien to the traditions of Norway. The way they are used in Borgund shows to what extent external influence was adapted to the Norwegian taste. The shape of the dragon heads is in the style of the Urnes stave church, while the animal’s heads carved at the ends of the support columns are apparently of pagan nature that was typical for the Old Norwegian culture.

75

църква „боргунд”, Норвегияborgund church, Norway

76

Самостоятелно направление в изкуствотоПредставените творби са изцяло ръчно изработени модели на къщи, пресъздаващи духа на българската възрожденска архитек-тура. Те не са копия на съществуващи сгради, а напълно автор-ски произведения на изкуството, съобразени с традициите на съответната епоха и регионална школа.В този смисъл този тип творчество е синтез на архитектура, изящно изкуство, дизайн и история. То не може да бъде отне-сено към конкретен жанр – живопис, графика, скулптура и пр., което го определя като самостоятелно направление.Вземайки под внимание самото оформяне и създаване на идеята, от една страна, и от друга – времето, необходимо за нейното фи-зическо претворяване в модел, моделите са изработени в много ограничени количество, те са лимитирана серия творби.

Културата е най-добрият посланик на БългарияПопуляризирането на това изкуство пряко допринася за предста-вянето на богатството и уникалността на българското архите-ктурно-историческо наследство и ценностите на Възраждането. Една от основните цели на автора е утвърждаването на положи-телния имидж на българската култура, общество и традиции, които са неделима част от общото европейско наследство.Силен акцент в настоящата експозиция е моделът-възстановка на синагогата в гр.Видин. Работата по тази творба бе голямо твор-ческо предизвикателство и удоволствие. Основната цел бе да се възроди красотата и монументалността на храма, който в наши дни е полуразрушен. Тази творба е израз на богатото културно наследство на еврейската общност, неделима и важна част от духовните устои на нашето общество в миналото и настоящето. Тези артефакти имат образователна роля, насочена към пови-шаване самочувствието на българина и вярата му в ценността на родната култура, която трябва да бъде извор на вдъхновение. Познаването на архитектурното наследство на Възраждането, на Стара София, на различните религиозни общности във всички епохи, е предпоставка за създаване на съзнание в хората за него-вото съхранение и почит. Стремежът на автора е всички ние да си припомним изконните ценности на българското Възраждане – човеколюбие, дарител-ство, просвещение. Копривщица е най-ярък пример за това. В периода на тежко робство благотворителността на българите е насочена първо към изграждане на храмове и просветни центро-ве, за да се поддържа пламъка на народното съзнание и самобит-ност. Това висше проявление на човешката добродетел намира израз на надгробната плоча на копривщенския търговец Найден Бенев: „Ако поминеш добродетелно, ако помогнеш за общо добро, ако покажеш любов към брата, към свой народ, Отечество – ще добиеш вечна слава и блаженство”.

An Autonomous Trend in ArtThe displayed works are entirely handmade models of houses recre-ating the spirit of the Bulgarian Revival architecture. They are not copies of existing buildings, but original works of art consistent with the traditions of that period and the regional school. Thus they are a synthesis of architecture, fine art, design and history. They cannot be attributed to a specific genre – painting, drawing, sculpture, etc. – which defines it as an autonomous trend. Taking into account the shaping up and mellowing of the idea on the one hand and, on another, the period needed to build the model, the models are produced in very limited quantities.

Culture is Bulgaria’s Best EnvoyPromoting this art will contribute directly to the presentation of the wealth and uniqueness of Bulgarian cultural and historical heritage and the values of the Revival. One of the main goals of the author isto promote a positive image of the Bulgarian culture, society and tra-ditions, which are an integral part of the common European heritage. A strong emphasis in this exhibition is the model-reconstruction of the synagogue in the town of Vidin. Working on this piece was a great creative challenge and pleasure. The main objective was to re-create the beauty and grandeur of the temple, which nowadays is half-destroyed. This work is a reflection of the rich cultural heritage of the Jewish community, an integral and important part of the spiri-tual foundations of our society in the past and present. These artifacts have an educational role, aimed at raising the confi-dence and faith of the Bulgarians in the value of their native culture, which has to be a source of inspiration. The knowledge of the archi-tectural heritage of the Revival, of Old Sofia, of the various religious communities in all ages, is a prerequisite for creating awareness among the public of preservation and respect. The author’s desire is that the fundamental values of the Bulgarian Revival - love for mankind, charity, enlightenment, be remembered. Koprivshtitsa is the most vivid example of this. During a period of heavy slavery, the Bulgarian charity was directed firstly to construc-tion of churches and cultural centers to keep the flame of national awareness and identity. This higher manifestation of human virtue is reflected on the tombstone of the Koprivshtitsa merchant Naiden Benev: If you live righteously, if you contribute for something good and show love for your brother, for your people and Fatherland – you will enjoy eternal glory and bliss.

thE orIGINAl moDEls of toDor NANchEV АвтоРСкИтЕ МоДЕлИ НА тоДоР НАНЧЕв

77

зимна къща в копривщицаWinter house in Koprivshtitsa

78

Червена къща в копривщицаred house in Koprivshtitsa

79

80

къща с чардак на улица в копривщицаhouse with a veranda to the street in Koprivshtitsa

81

къща с чардак и каменен кладенец в копривщицаhouse with a veranda and stone well in Koprivshtitsa

82

Дървена къща в копривщицаWooden house in Koprivshtitsa

83

closed symmetrical house in Koprivshtitsa затворена симетрична къща в копривщица

84

богата къща в МелникWealthy house in melnik

85

къща с висока пясъчна пирамида в Мелникhouse with high sand pyramid in melnik

86

къща с дървена стряха в Мелникhouse with wooden awning in melnik

87

къща с дюкян в Мелникhouse with a shop in melnik

Симетрична къща в Мелникsymmetrical house in melnik

88

thE sPoNsors

СПоНСоРИтЕ

БНП Париба е европейски лидер в световното банкиране и фи-нансови услуги и една от банките с най-висок ранкинг в света (според оценката на Стандарт и Пуърс АА-). БНП Париба при-съства в над 80 страни и има повече от 200 000 служители, 160 000 от които в Европа. Групата държи ключови позиции в три основни сфери: корпоративно и инвестиционно банкиране, инвестиционни решения и банкиране на дребно. В Европа, Гру-пата има четири вътрешни пазара в Белгия, Франция, Италия и Люксембург, а БНП Париба Лични Финанси е лидер в потре-бителското кредитиране. БНП Париба прилага своя интегри-ран модел за банкиране на дребно в евро-средиземноморската зона и разполага с голяма мрежа в западната част на САЩ. По отношение на корпоративното и инвестиционно банкиране и инвестиционните решения, БНП Париба заема челни позиции в Европа, има силно присъствие в Америка и солиден и бързо разрастващ се бизнес в Азия.В България БНП Париба е водеща корпоративна и инвести-ционна банка. БНП Париба С.А. – клон София обслужва големи и средно големи компании и институции, обхващайки главните сектори на икономиката, и предлага пълна гама от продукти в областта на търговското и инвестиционно банкиране, както и персонализирани финансови решения. БНП Париба е пред-ставена в България от 1994 г., като в момента присъства още със своята кредитна и живото-застрахователна компания “Кардиф” и водещата за България компания за потребителско кредитиране “БНП Париба Лични Финанси.”БНП Париба провежда много активна социално-отговорна по-литика в България чрез различни инициативи, включително редовна подкрепа към културни институции, социални проекти за възрастни граждани, хранителна банка за хора в нужда, про-грама за реинтегриране на сираци и непривилегировани деца както и образователни инициативи.За да утвърди и подсили дългосрочния си ангажимент към раз-витието на корпоративни благотворителни програми в страна-та, БНП Париба България основа през ноември 2010 г. местна фондация в тясно сътрудничество с Фондация БНП Париба – основата на благотворителните инициативи на БНП Париба за последните 25 години. Целта е да спомогне за социалното и културно развитие на България чрез силни и дълготрайни парт-ньорства не само в социалната област, но и в образователните, културните, научните, хуманитарни, дарителски проекти и за-щитата на околната среда.

BNP Paribas S.A. - Sofia Branch Бул. „Цар Освободител”, 2, 1000 София, БългарияТел. : +359 2 9218514 bulgaria_bnpparibas@bnpparibas.com; www.bnpparibas.bg

BNP Paribas is a European leader in global banking and financial services and one of the best rated banks in the world (Rated AA- by Standard & Poor’s). The Group has a presence in more than 80 countries and more than 200,000 employees, including more than 160,000 in Europe. It ranks highly in its three core activities: Retail Banking, Investment Solutions and Corporate & Investment Banking. In Europe, the Group has four domestic markets (Belgium, France, Italy and Luxembourg) and BNP Paribas Personal Finance is the leader in consumer lending. BNP Paribas is rolling out its integrated retail banking model across the Europe-Mediterranean zone and boasts a large network in the western part of the United States. In its Corporate & Investment Banking and Investment Solutions activities, BNP Paribas also enjoys top positions in Europe, a strong presence in the Americas and solid and fast-growing businesses in Asia. In Bulgaria, BNP Paribas S.A. - Sofia Branch is a corporate and investment bank. It serves large and medium-sized corporate and institutional clients, spanning the major sectors in the economy. They benefit from a full range of commercial and investment bank services as well as from customer-tailored financial solutions with strong advisory components. BNP Paribas has been present in Bulgaria since 1994. It is also present on the Bulgarian market with its life and credit insurance activities through “Cardiff Bulgaria.” Apart from this, BNP Paribas Personal Finance is the leading consumer crediting company in Bulgaria.BNP Paribas has been conducting a very pro-active social responsibility policy in Bulgaria through different initiatives including regular support to cultural institutions, social projects for elderly citizens, food bank program for people in need, reintegration programs for orphans and disadvantaged children as well as educational initiatives.In order to consolidate and reinforce its longstanding engagement to the development of corporate philanthropy programs in the country, BNP Paribas Bulgaria created in November 2010 a local foundation in close cooperation with the Group BNP Paribas Foundation – the corner stone of the BNP Paribas’ philanthropy initiatives for the past 25 years. The aim is to contribute to Bulgaria’s social and cultural development through strong and long-term partnerships not only in the area of social solidarity, but also in the fields of education, culture, science, humanitarian and charitable projects and the protection of the environment.

BNP Paribas S.A. - Sofia Branch 2, Tzar Osvoboditel Blvd., Sofia 1000, Bulgaria Tel.: +359 2 9218514 bulgaria_bnpparibas@bnpparibas.com; www.bnpparibas.bg

90

bNP PArIbAs – thE bANK for A chANGING WorlD бНП ПАРИбА – бАНкАтА НА ПРоМЕНящИя СЕ Свят

Ние във VIVACOM вярваме, че клиентът трябва да се чувства свободен при избора си и затова предлагаме услуги и комплекс-ни решения от ново поколение, които дават възможност на по-требителите да ползват повече и въпреки това да спестяват. VIVACOM е лидер в предоставянето на съвременни телекому-никационни услуги, които отговарят на най-високите професио-нални стандарти - от мобилни и фиксирани гласови услуги, ви-сокоскоростен широколентов Интернет достъп през VIVACOM NET, услуги за пренос на данни през мобилни и фиксирани мрежи, цифрова телевизия до индивидуални телекомуникаци-онни решения, направени по поръчка на клиента. Марката VIVACOM отразява стремежа на компанията да пре-доставя на потребителите по-добри услуги чрез ефективни решения, иновативно мислене, динамично развитие, честни взаимоотношения и вдъхновяващи предложения. По този начин ние вярваме, че ще изградим доверие и честни и стабилни парт-ньорски взаимоотношения между нас и нашите клиенти, както и да допринесе за развитието на конкурентна и стабилна бизнес среда на телекомуникационния пазар.Нашата визия е да бъдем лидерът в предоставянето на конверги-рани телекомуникационни услуги в България.Нашата мисия е да направим клиентите ни успешни в конку-рентна среда, като им осигуряваме най-добрите телекомуника-ционни услуги. VIVACOM развива и силна социална политика чрез дейностите на VIVACOM фонд – прозрачна платформа, обединяваща всич-ки проекти на компанията, свързани със спонсорство и корпора-тивна социална отговорност в областта на здравеопазването, об-разованието, културата, спорта и активния диалог с българския бизнес. За повече информация посетете www.vivacom.bg

За контакти:VIVACOMБул. „Цариградско шосе”, 115ИСофия 1784+359 (2) 949 46 24www.vivacom.bg

All people in VIVACOM believe that the clients should feel free in their personal choice and that is why we offer services and complex new generation solutions which give the customers the opportunity to use more and in the same time to save money.VIVACOM is a leader in developing modern telecommunication services to meet the highest professional standards - from mobile and fixed voice services to high speed Internet access through VIVACOM NET, from data transfer through mobile and fixed services and digital TV to tailor made telecommunication solutions.The brand VIVACOM was designed to reflect the aim of the company to offer the customers better services through effective solutions, innovative thinking, dynamic development, honest relations and refreshing offers. In this way we believe that we will build trust and honest relations between our company and our clients as well as to help for the development of a competitive and stable business environment of the telecommunications market.Our vision is to be the leader in delivering converged communication services in Bulgaria.Our mission is to help our customers be successful in a competitive world by providing them with the best quality communication services.VIVACOM develops a strong social policy trough the activities of VIVACOM Fund – a transparent platform that unites all company projects related to sponsorships and Corporate Social Responsibility in the field of healthcare, education, culture, sport and active dialog with the Bulgarian business. For more information visit www.vivacom.bg.

VIVACOM115И, Tsarigradsko Shosse Blvd.1784 Sofia+359 (2) 949 46 24www.vivacom.bg

91

VIVAcom вИвАкоМ

Дружество AMGA (АМГА) от град Удине, Италия, е основано през 1853 г., като частно предприятие за управление на съоръже-ние за производство на газ за осветление, използван основно за публичното осветление на град Удине. Сегашната AMGA е Azienda Multiservizi S.p.A., която проектира и управлява следните услуги на територията на провинция Удине:

• Интегриран воден цикъл • Разпределение на газ метан • Управление на топлината за Община Удине • Обществено осветление • Светофари

От 1 януари 2000 г. AMGA Azienda Multiservizi S.p.A. играе воде-ща роля в сектора на публичните услуги. Дружеството е силно заинтересувано от нови форми на търговско развитие: поради тази причина възнамерява да разшири собствената си сфера на дейност на национално и международно ниво.Понастоящем AMGA оперира в България чрез фирмените фи-лиали ЧТК и ЧККГ (BSTC и BSCCG). Оперира също така и в Република Хърватска чрез дружество ENERGO. В Момента се преценяват внимателно други възможности за развитие предвид международната обстановка.При всички случаи, най-голямо внимание се обръща на потре-бителя, който от край време е привилегирован събеседник за дружеството, по отношение на който са спазени постановените условия от решенията на Органите за електрическа енергия и газ и от Хартата за Интегрираното водно обслужване, с цел да се гарантира максимална прозрачност и гаранция на качеството на дейността на AMGA.

За контакти: AMGA - Azienda Multiservizi S.p.A. :Адрес: Via del Cotonificio, 60 - 33100 Udine (UD) - Italy Tel +39 0432 493111 Fax +39 0432 493493http://www.amga.udine.it/53/0/Amga.html

AMGA company, based in Udine, was established in 1853, as a private company used to manage a plant installation for the manufacture of gas for lighting used basically for the public lighting of Udine.Today’s AMGA has become Azienda Multiservizi S.p.A, which designs and manages the following services on the territory of Udine province:

• Integrated water cycle• Methane distribution• Heat control of Udine municipality• Public lighting• Traffic lights

AMGA Azienda Multiservizi S.p.A plays a leading role in the public services area. It is strongly interested in new forms of commercial development: that is why it intends to enlarge its own scope of activity to national and international level. At present AMGA operates in Bulgaria through its company affiliates BSTC and BSCCG. It also operates in the Republic of Croatia through the company ENERGO. Other opportunities for development are carefully evaluated in view of the international situation.

AMGA - Azienda Multiservizi S.p.A. : Address: Via del Cotonificio, 60 - 33100 Udine (UD) - Italy Tel +39 0432 493111 Fax +39 0432 493493http://www.amga.udine.it/53/0/Amga.html

92

AmGA - uDINE АМГА УДИНЕ

ПВБ Пауър България АД е акционерно дружество, в което заедно с PVB Group S.p.A и Finest S.p.A.. взимат участие и две от най-големите общински енергийни компании в Северна Италия – Dolomiti ENERGIA и Azienda Energetica S.p.A. Etschwerke AD.

ПВБ Пауър България АД реализира в България два големи хидроенергийни проекта: Проект „Среден Искър” е съвместен проект, който се реализира на база на публично-частно партньорство между ПВБ Пауър България АД и Община Своге чрез дружеството ВЕЦ Своге АД – „Инвеститор Клас А”. Проектът се подкрепя от финансови институции, в лицето на ЕБВР и Уникредит Булбанк, като инвестицията в размер на 115 млн.евро e с цел изграждане на девет малки ВЕЦ от руслов тип по поречието на р. Искър, за периода 2006 – 2014 г.. Проект „ Марица” представлява изграждане на пет ниско напорни водноелектрически централи от руслов тип, разположени по поречието на р. Марица, при инвестиция в размер на 109 млн.евро и пусков срок 2014 г..

PVB POWER BULGARIA JSCПорше ЦентърБул. „Христофор Колумб” 41 1592 София Тел.: (+359) 2 421 421 0; Факс: (+359) 2 422 422 0www.pvbgroup.bg

PVB Power Bulgaria JSC is a joint-stock company, in which, together with PVB Group S.p.A., Finest S.p.A and two of the main utility companies in Northern Italy – Dolomiti ENERGIA and Azienda Energetica S.p.A. Etschwerke AG participate.PVB Power Bulgaria AD is presently developing in Bulgaria two big hydropower projects: a) “Sreden Iskar”, which is a joint project of PVB Power Bulgaria JSC and Svoge Municipality, implemented by Vez Svoge JSC (Class “A” Investor) – a public-private joint-venture. The project consists in the building of nine small run-of-the river hydro power plants, along the Iskar River. The project amounts to € 115 million and will be implemented in the period 2006-2014. Prestigious Banks like EBRD and Unicredit Bulbank are financing the whole building and commissioning process;.b) “Maritsa” Project – which consists of five small run-of-the river hydro power plants, along the Maritsa River. The investment amounts to € 109 million and shall be implemented by 2014.

PVB POWER BULGARIA JSCPorsche centre41, Christopher Columbus BlvdSofia 1592Тel: (+359) 2 421 421 0; Fax: (+359) 2 422 422 0www.pvbgroup.bg

93

PVb PoWEr bulGArIA Jsc Пвб ПАУЪР бЪлГАРИя АД

Ригони ди Азиаго, дружество от гр.Виченца, Италия – лидер в производството на биологични продукти (мед, конфитюри, естествени подсладители, хранителни кремове), присъства на българския пазар от 1993 г. За близо 15 години тя значително заздрави и разви своята позиция в страната, като инвестира над 15 млн евро и създаде множество фирми, работещи в областта на селското стопанство и хранителната индустрия. Най-важните от тях са дружествата „Екотерра” и „Ековита”.Дружество „Екотерра” ЕООД произвежда и търгува с биологични плодове и развива дейността си на площ от над 1200 хектара земя, разположена в област Монтана и в района на гр. Пазарджик. На терените се отглеждат ягоди, къпини, малини, френско грозде и други малки плодове. Освен това, през последните години бяха засадени множество овощни насаждения – ябълки, сливи, череши, вишни, лешници – и бяха изградени разсадници за производство на насаждения от различни сортове (основно ягоди, малки плодове и ябълки). През активния сезон дружеството наема няколкостотин сезонни работници.Дружество „Ековита” ООД, другото дружество от Група Ригони, управлява дейността по преработка и дълбоко замразяване на отглежданите плодове и горските плодове, като в периода от май до септември наема около 50 работника. Предприятието, намиращо се в гр. Пазарджик, се издига на площ от над 12 000 кв.м., от които 5000 кв. м. покрита площ. През последните две години бе направена инвестиция в размер на над 4 млн евро, с оглед повишаване на производствения капацитет за добив на дълбоко замразени цели плодове и пюрета до 3 тона годишно.Всички земеделски дейности и преработката на плодовете се извършват при строго спазване на принципите на биологичното земеделие и са под контрола на Q Certification – един от сертифициращите органи, признати от Европейския съюз.Особено внимание се отдава на социалната политика на предприятието, изразяваща се в защита на околната среда и издигане значението на човешкия ресурс. По отношение на заетостта, в частност, Група Ригони ди Азиаго винаги е полагала усилие да гарантира в България справедливи условия на труд и коректно възнаграждение, наемайки голям брой работна ръка, произлизаща от ромското малцинство, като по този начин допринася за интегрирането му в социалния и икономическия живот на страната.

ЕКОТЕРРА ЕООДул. „Синитевска”, 3; 4400 ПазарджикТел.: +359 34 445 393; Факс: +359 34 448 796infoline Italia: +39 0424 63 706e-mail:ecoterra@eco-bg.com

www.rigonidiasiago.com; info@rigonidiasiago.com; ecovita@eco-bg.com

Rigoni di Asiago, a company from Vicenza, Italy, leader in the manufacture of organic products (honey, jams, natural sweeteners, spread creams) has been active in Bulgaria since 1993. For about 15 years the company succeeded in gaining and strengthening its position in the country by investing more than 15 million EUR and establishing a number of companies engaged in the field of agriculture, the most important of which are Ecoterra and Ecovita.The company Ecoterra EOOD produces and trades organic fruit and is developing its activity over an agricultural area of more than 1200 ha located in the District of Montana and in the area of Pazardzhik. Strawberries, blackberries, raspberries, ribes and other small fruit and berries are grown on those fields. In addition to that, many new orchards were planted in the past few years: apples, plums, cherries, sour cherries, hazelnuts, and nurseries were constructed for growing various sorts of plants (mainly strawberries, berries and apples). The company hires several hundred seasonal workers during the active season.The company Ecovita OOD, the other company of the Rigoni Group, processes cultivated fruits and wild berries and in the period May-September hires about 50 employees. The factory, which is located in the town of Pazardzhik, spreads onto an area of more than 12 000 sq.m., of which 5000 sq.m. is covered area. During the last two years more than 4 million EUR was invested to improve the production capacity for yielding deeply frozen whole fruit and purees to up to 3 tons per year.All agricultural activities and fruit processing are carried out in strict observance of organic agriculture principles and under the control of Qcertification, one of the certification bodies recognized in the European Union.Special attention is paid to the company’s social policy expressed in environment protection and the use of human resources. Concerning employment, in particular, Rigoni di Asiago Group has always guaranteed in Bulgaria fair labour conditions and adequate remuneration, by hiring a large number of workers from the Roma minority, thus contributing to its integration in the social and economic life of the country.

Ecoterra Eood3, Sinitevska str.; 4400 Pazardzhiktel: +359 34 445 393; fax: +359 34 448 796infoline Italia: +39 0424 63 706e-mail:ecoterra@eco-bg.com

www.rigonidiasiago.cominfo@rigonidiasiago.com; ecovita@eco-bg.com

94

rIGoNI GrouP IN bulGArIA ГРУПА РИГоНИ в бЪлГАРИя

В Lifegeometry следваме кредото, че цветята са азбуката на човешката мисъл. Цветята са знаците на геометрията на живота. Най-добрите разказвачи на приказки знаят, че върху стрък трева могат да съберат цялата Вселена.

In Lifegeometry we believe that flowers are the letters of human alphabet. Flowers are the signs of human geometry. The best storytellers know that the entire universe could be placed on a blade of grass.

95

lIfE GEomEtry лАЙф ДЖЕоМЕтРИ

Lifegeometry and Simona Groshevska began their history not just as a consulting firm but as creators of unique interior design. Lifegeometry develops corporate identity and full graphics. Lifegeometry offers sheer graphic, interior and landscape design services, creating complex concepts and implementation of retail, office, residential and hotel buildings. Lifegeometry fulfils unique solutions.

You can follow us on web at: www.lifegeometry.netand on facebook: Flowers Exhibitions

Life Geometry ltd.42, Ivan Denkoglu Str.1000 Sofia, Bulgariatel.: (+359) 885 12 20 20fax: (+3592) 9803814e-mail: simonagroshevska@gmail.comwww.lifegeometry.net

Lifegeometry на Симона Грошевска започва своята история не просто като консултантска фирма. Lifegeometry създава и изпълнява уникални интериорни решения. Lifegeometry разработва корпоративна идентичност и пълно графично оформление. Lifegeometry предлага цялостни дизайнерски услуги, в графичната, интериорната и ландшафтната сфера, като създава комплексно проектиране и изпълнение на търговски, офисни, жилищни и хотелски сгради. Lifegeometry изпълнява уникални решения.

Може да ни намерите на: www.lifegeometry.net, както и във facebook: Flowers Exhibition

Лайф Джеометри ЕООДул. „Иван Денкоглу”, 421000 София, Българиятел.: (+359) 885 12 20 20факс: (+3592) 9803814e-mail: simonagroshevska@gmail.comwww.lifegeometry.net

Приходите от продажбата на този каталог ще бъдат използвани от БНП Париба за спонсорирането на благотворителни инициативи.

The proceeds of the sale of this catalogue will be used by BNP Paribas to sponsor charity initiatives.