Íàóêà - spisanie-nauka.bgspisanie-nauka.bg/arhiv/3-2012.pdf · норвежки математик, който се счита за един от гениите в математиката

Íàóêà

3/2012Ãîäèíà XXII

Ñúþç íà ó÷åíèòå â Áúëãàðèÿáóë. “Ìàäðèä” ¹ 39

1505 Ñîôèÿ

òåë.: 943-30-22; 944-11-57; ôàêñ: 944-15-90; e-mail: [email protected]

Èçäàíèå íà

Èçäàâàíåòî íà íàñòîÿùèÿ áðîé îò ñïèñàíèåòî ïðåç 2012 ã.å ñ ôèíàíñîâàòà ïîäêðåïà íà Ôîíä "Íàó÷íè èçñëåäâàíèÿ"

ïðè Ìèíèñòåðñòâîòî íà îáðàçîâàíèåòî, ìëàäåæòà è íàóêàòà.

„ÍÀÓÊÀ” å èçäàíèå íà ÑÚÞÇÀ ÍÀ Ó×ÅÍÈÒÅ Â ÁÚËÃÀÐÈß (ÑÓÁ), íåçàâèñèìà,äåìîêðàòè÷íà, îñíîâàíà íà ôåäåðàòèâåí ïðèíöèï îáùåñòâåíà òâîð÷åñêî-

ïðîôåñèîíàëíà îðãàíèçàöèÿ, ïðèåìíèê íà Ñúþçà íà íàó÷íèòå ðàáîòíèöè â Áúëãàðèÿ.ÑÓÁ å þðèäè÷åñêî ëèöå ñúñ ñåäàëèùå â Ñîôèÿ è êëîíîâå â ïî-ãîëåìèòå ãðàäîâå íà

ñòðàíàòà. Íà Îáùîòî ñúáðàíèå íà ïúëíîìîùíèöèòå íà ÑÓÁ (13 íîåìâðè 2009 ã.) çàïðåäñåäàòåë íà Ñúþçà áåøå ïðåèçáðàí ÷ë.-êîð. ïðîô. ä-ð Äàìÿí Äàìÿíîâ, ä.ì.í.

Çà ñïèñàíèå “ÍÀÓÊÀ” ìîæåòå äà ñå àáîíèðàòå: Ëè÷íî â êàñàòà íà Ñúþçà íà ó÷åíèòå â Áúëãàðèÿ,

1505 Ñîôèÿ, áóë. “Ìàäðèä” 39, òåë. (02) 943 19 86; (02) 944 11 57. Â êëîíîâåòå íà ÑÓÁ â ñòðàíàòà.

×ðåç ïîùåíñêè çàïèñ íà àäðåñ: 1505 Ñîôèÿ, áóë. “Ìàäðèä” 39 – ñï. “Íàóêà”,êàòî ïîñî÷èòå òî÷íèÿ ñè àäðåñ ñ ïîùåíñêè êîä. ×ðåç êàòàëîãà íà “ÁÚËÃÀÐÑÊÈ ÏÎÙÈ” ÅÀÄ

âúâ âñè÷êè ïîùåíñêè ñòàíöèè â Ñîôèÿ è ñòðàíàòà; êàò. ¹ 1513. ×ðåç ÄÎÁÈ ÏÐÅÑ ÅÎÎÄ íà òåë.(02) 963 30 81; (02) 963 30 82; http://www.dobipress.bg,

êàòàëîæåí ¹ 2012.Ãîäèøåí àáîíàìåíò:

20 ëâ. – ðåäîâåí; 10 ëâ. – çà ÷ëåíîâå íà ÑÓÁ; 5 ëâ. – çà ïåíñèîíåðè, äîêòîðàíòè è ñòóäåíòè; 40 åâðî/ù.ä. – çà ÷óæáèíà.

Àâòîðèòå íîñÿò îòãîâîðíîñò çà ñâîèòå ìàòåðèàëè. Èçðàçåíèòå îò òÿõ ìíåíèÿ ìîæå äà íå ñúâïàäàò ñ ìíåíèÿòà íàÑÓÁ è ðåäàêöèîííàòà êîëåãèÿ.

Òåêñòîâåòå, äîáðå ñòðóêòóðèðàíè, ñ ïîäçàãëàâèÿ è àêöåíòè, òðÿáâà äà ñà äî 12 ñòàíäàðòíè ñòðàíèöè, íàïèñàíè íàêîìïþòúð âúâ ôîðìàò “Word for Windows” èëè “Rich Text Format”, øðèôò Times New Roman, 12 ðt, 1 line spàcing.

Òàáëèöèòå è ôèãóðèòå òðÿáâà äà èìàò ïîðåäíà íîìåðàöèÿ. Äà ñå èçáÿãâà ïîâòàðÿíå íà äàííèòå îò òÿõ â òåêñòà íàñòàòèÿòà.

Ëèòåðàòóðàòà äà ñå ïîñî÷âà â êðàÿ íà ñòàòèÿòà, à â òåêñòà äà ñå äàäå â êâàäðàòíè ñêîáêè êàòî íîìåð îò ñïèñúêà,íàïðèìåð [1]. Ñïèñúêúò äà å îôîðìåí â ñúîòâåòñòâèå ñ ÁÄÑ.

Ïðèìåðè çà öèòèðàíå íà ðàçëè÷íè äîêóìåíòè Êíèãè: Ôàìèëèÿ íà àâòîðà, èíèöèàëè. Íàèìåíîâàíèå íà êíèãàòà. Ìÿñòî íà èçäàâàíå, èçäà-

òåëñòâî, ãîäèíà, ñòðàíèöè.Ìîí÷åâ, Í. Ì. Êîìóíèêàöèè è èíîâàöèîííè ïðîöåñè. Ñ., èçä. Òåõíèêà, 1992, 202 ñ.

Ñòàòèè îò Ôàìèëèÿ íà àâòîðà, èíèöèàëè. Íàèìåíîâàíèå íà ñòàòèÿòà. //Íàèìåíîâàíèå íà ñïèñà-ñïèñàíèÿ: íèåòî. Ãîäèíà, òîì, íîìåð, ñòðàíèöè.

Ìîí÷åâ, Í. Ì. Êà÷åñòâà íà èíôîðìàöèîííèòå ðåñóðñè – íàóêîìåòðè÷åí ïîäõîä çàîöåíêà. //Íàóêà, 2000, ¹2, ñ. 9-14.

Ñòàòèè â Ôàìèëèÿ íà àâòîðà, èíèöèàëè. Íàèìåíîâàíèå íà ñòàòèÿòà. Â: Íàèìåíîâàíèå íàñáîðíèê: ñáîðíèêà. Ìÿñòî íà èçäàâàíå, èçäàòåëñòâî, ãîäèíà, ñòðàíèöè.

Ãðèãîðîâà, Ì. “Öâåòíè” ñòèëèñòè÷íè òðîïè â åçèêà íà ïåðèîäè÷íèÿ ïå÷àò.- Â: Ñîöèîëèíãâèñòèêà è êîìóíèêàöèÿ. Ñ., Óíèâåðñèòåòñêî èçä., 1995, ñ. 122-128

Ðå÷íèê: Íàèìåíîâàíèå íà ðå÷íèêà. Ìÿñòî íà èçäàâàíå, èçäàòåëñòâî, ãîäèíà, òîì.Ðå÷íèê íà áúëãàðñêèÿ åçèê, Ñ., èçä. íà ÁÀÍ, 1975, ò. 1.

Òåêñòîâåòå ñå ïðåäñòàâÿò â ðåäàêöèÿòà íà äèñêåòà, ïðèäðóæåíà ñ åäèí îòïå÷àòúê. Ìàòåðèàëè ñå ïðèåìàò è ïî e-mail íà àäðåñ [email protected] ïðè ïîëîæåíèå, ÷å ñà ïðèëîæåíè êàòî “attachment” â ãîðíèÿ ôîðìàò.

Êúì íàó÷íèòå ñòàòèè ñå ïðèëàãà ðåçþìå íà àíãëèéñêè åçèê äî 10 ðåäà, â êîåòî òî÷íî ñå èçëàãà öåëòà íà ñòàòèÿòàè îñíîâíèòå èçâîäè .

Ñòàòèè, îôîðìåíè íå ïî ïðàâèëàòà íà ñïèñàíèåòî, íÿìà äà áúäàò ðàçãëåæäàíè. Ðúêîïèñè íå ñå âðúùàò.Õîíîðàðè íà àâòîðèòå íå ñå èçïëàùàò.Ïðè ïðåïå÷àòâàíå íà ìàòåðèàëè îò „Íàóêà” å çàäúëæèòåëíî äà ñå öèòèðàò ñïèñàíèåòî è ñúîòâåòíèÿ àâòîð.

НАУКА – кн. 3/2012, том XXIIИздание на Съюза на учените в България 1

Броят излезе от печат на 29.06.2012

Адрес на редакцията:1505 София, бул. “Мадрид” №39,

тел. (02) 943 30 22; каса: (02) 943 19 86; факс: 944 15 90;e-mail: [email protected]; http://www.usb-bg.org;

гласова поща: 984040/4738ISSN 0861 3362

Съдържание

НАУКА3 / 2012

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: чл.-кор. Стефан Воденичаров (гл. редактор); акад. Александър Александров; проф. дфн Искра Арсенова (отг.редактор на броя); акад. Михаил Виденов; доц. д-р Боян Димитров; проф. дхн Венелин Енчев; проф. дтн Борис Йовчев; доц.д-р Виолета Мирчева; чл.-кор. Емилия Пернишка; проф. дфмн Димитър Пушкаров; Пенка Лазарова (отг. секретар).РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: акад. Александър Александров; доц. д-р Атанас Арнаудов; проф. дфн Искра Арсенова; проф. дбн Нина Бакърджиева;доц. д-р Банко Банев; проф. д-р Хилмар Валтер (Германия); проф. дгн Петър Василев; доц. д-р Ирена Велчева; проф. д-р Григорий Венедиктов(Русия); акад. Михаил Виденов; чл.-кор. Стефан Воденичаров; проф. дпн Сава Джонев; доц. д-р Боян Димитров; проф. дхн Венелин Енчев;проф. д-p Роберт Естивал (Франция); доц. д-р Златоживка Здравкова; доц. д-р Благовеста Иванова; проф. дтн Борис Йовчев; доц. д-р ВиолетаМирчева; проф. д-р Боян Мутафчиев (Франция); проф. д-р Живка Овчарова (Германия); акад. Илия Пашев; чл.-кор.Емилия Пернишка; акад.Петър Попиванов; проф. дфмн Димитър Пушкаров; проф. д-р Иван Секулов (Германия); проф. дин Пламен Цветков; доц. д-р Лиляна Цонева;проф. дин Росица Чобанова.КОРЕКТОР: Маргарита Дончева КОМПЮТЪРНО ОФОРМЛЕНИЕ: Светослав Димов ПЕЧАТНИЦА НА СУБ

СВЕТОВНА НАУКАСава Гроздев: Световните награди в математиката ........................................................................... 3

ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТОРосен Плевнелиев: „България 2020” – националните приоритети в образованието и науката .... 8Росица Чобанова: Иновационна платформа за развитие на икономика на знанието ................. 10Пенка Лазарова: Европейският изследователски съвет в подкрепа на авангардни научниидеи ........................................................................................................................................................... 20

ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТОТинко Ефтимов: Образованието по физика във висшите училища и създаването наиновативна икономика ............................................................................................................................ 25Боян Вълчев: Да се еманципира родноезиковото обучение ........................................................... 34

НАУКА И ОБЩЕСТВОПетър Дойнов, Пенка Лазарова: Великолепната единадесеторка на Лаборатория заслава FameLab 2012 ............................................................................................................................... 37Божидар Стефанов: Пристрастен към науката и към “Лаборатория за слава FameLab” ............ 39Ивайло Славов: Втори софийски фестивал на науката ................................................................... 41

ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯИлия Тодев: Коя е първата българска република? ........................................................................... 45Константин Косев: Българската освободителна кауза през горнилото на Източния въпрос ....... 48Здравко Димитров: Българска археология 2011 ............................................................................... 56

ЕЗИКОВИ ПРОБЛЕМИМихаил Виденов: Българският език и глобализиращият се свят .................................................... 59Тодор Николов: Едно мнение: магнитуд на амплитудата ................................................................ 61

ТРИБУНА НА МЛАДИТЕВладимир Божилов: Законът за нарастване на ентропията и SETI: Възникването натехнологични цивилизации и разумни видове като следствие на втория закон натермодинамиката в еволюцията ............................................................................................................ 62Стефан С. Василев: Младият специалист на бъдещето .................................................................. 68

ГОДИШНИНИДостоен юбилей на един прекрасен човек и всеотдаен учен – проф. д-р Връбка Аначкова ........ 70Ангел Логофетов: 90 години от рождението на проф. д-р Начо Донков Начев (1922 – 2005) .... 70

ІN MEMORIAMПроф. д-р Иван Борисов Матев, дмн (26 май 1925 – 4 май 2012) .................................................... 72Доц. Маргарита Александрова Стамболова (22 октомври 1930 – 13 май 2012) ............................. 73

НАУЧНИ ИЗЯВИ В СУБ ............................................................................................................................... 74

КНИГОПИС .................................................................................................................................................... 75

НАУКА – кн. 3/2012, том XXIIИздание на Съюза на учените в България2

NAUKA (SCIENCE)Bi-monthly publication of the Union of Scientists in Bulgaria – a voluntary non-governmental organization unifying scientists from different domains; withheadguarters in Sofia and branches in Bulgaria´s bigger towns.

Contents

Printed on 29.06.2012

Address of Editoral Office:Blvd. Madrid 39, 1505 Sofia, BulgariaTel. (+3592) 943 30 22; Fax: (+3592) 944 15 90Voice mail: 984040/4738; email: [email protected]

Subscription fee for abroad is 40 Euro. Subscription can be made at the address ofthe Editoral Board of SCIENCE, or by a bank transfer to Bulbank, Sofia, Bulgaria, account №1100 415 511 code: 621 962 14, Union of Scientists in Bulgaria, SCIENCE bimonthly. Adver-tisement fares are up to 3 Euro/Dollars per square cm.

EDITORIAL BOARD: Cor. Mem. Stefan Vodenicharov (editor-in-chief); Acad. Alexander Alexandrov; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc. (editor of the issue); Acad.Michail Videnov; Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D.; Prof. Venelin Enchev, D.Sc.; Prof. Boris Yovchev, D.Sc.; Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.; Cor.Mem. Emilia Pernishka; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Penka Lazarova (Executive Secretary).EDITORIAL COUNCIL: Acad. Alexander Alexandrov; Assoc. Prof. Atanas Arnaudov, Ph.D; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc.; Prof. Nina Bakardjieva, D.Sc.;Assoc. Prof. Banko Banev, Ph.D.; Prof. Hilmar Walter, DSc (Germany); Prof. Peter Vassilev, D.Sc.; Assoc. Prof. Irena Velcheva, Ph.D.; Prof. GrigoriiVenediktov, DSc (Russia); Acad. Michail Videnov, D.Sc.; Cor. Mem. Stefan Vodenicharov; Prof. Sava Djonev, D.Sc.; Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D.;Prof. Venelin Enchev, D.Sc.; Prof. DSc Robert Estivals (France); Assoc. Prof. Zlatojivka Zdravkova, Ph.D.; Assoc. Prof. Blagovesta Ivanova, Ph.D.; Prof.Boris Yovchev, D.Sc.; Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.; Prof. Boyan Mutaftschiev, DSc (France); Prof. Jivka Ovtcharova, D.Sc. (Germany); Acad. IliaPashev; Cor. Mem. Emilia Pernishka; Acad. Petar Popivanov; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Prof. Ivan Sekoulov, D.Sc. (Germany); Prof. Plamen Tzvetkov,D.Sc.; Assoc. Prof. Liliana Tsoneva, Ph.D.; Prof. Rositza Chobanova, D.Sc.PROOF-READER: Margarita Doncheva PRE-PRINTING: Svetoslav Dimov PRINTING: USB Printing House

WORLD SCIENCESava Grozdev: International Awards in Mathematics ............................................................................... 3

ECONOMY OF KNOWLEDGERossen Plevnaliev: „Bulgaria 2020” – National Priorities in Education and Science ............................ 8Rossitza Chobanova: Innovative Platform for Knowledge Driven Economic Development ................ 10Penka Lazarova: The European Research Council in Support of Advanced Scientific Ideas ............. 20

EDUCATION ISSUESTinko Eftimov: The Education in Physics in the Universities and its Relation to Innovation ............... 25Boyan Valchev: Mother Tongue Education should be Emancipated ..................................................... 34

SCIENCE AND SOCIETYPetar Doynov, Penka Lazarova: The Magnificent Eleven of FameLab 2012 ....................................... 37Bozhidar Stefanov: Addicted to Science and to FameLab.................................................................... 39Ivailo Slavov: Second Sofia Science Festival ........................................................................................ 41

GLANCE AT BULGARIAN HISTORYIlia Todev: The First Bulgarian Republic ................................................................................................. 45Konstantin Kossev: The Bulgarian Liberation Cause through the prism of the Eastern Issue ........... 48Zdravko Dimitrov: Bulgarian Archeology 2011 ...................................................................................... 56

LANGUAGE ISSUESMihail Videnov: Bulgarian Language and the Globalizing World .......................................................... 59Todor Nikolov: An Opinion: Magnitude of the Amplitude ....................................................................... 61

THE FLOOR TO YOUNG SCIENTISTSVladimir Bozhilov: The Entropy Principle and SETI: The Advent of Intelligent Species andTechnological Civilizations as Consequence of the Second Law of Thermodynamics in BiologicalEvolution .................................................................................................................................................... 62Stefan Vassilev: The Young Specialist of the Future ............................................................................. 68

ANNIVERSARIESA Worthy Jubilee of Prof. Vrabka Anachkova – Wonderful Person and Dedicated Scientist ............... 70Angel Logofetov: 90th Anniversary of Prof. Nacho Donkov Nachev (1922 – 2005) ............................. 70

ІN MEMORIAMProf. Ivan Matev, M.D., D.Sc. (26 May 1925 – 4 May 2012) ................................................................... 72Assoc. Prof. Margarita Alexandrova Stambolova (22 October 1930 – 13 May 2012) ............................ 73

SCIENTIFIC EVENTS AT USB ...................................................................................................................... 74

BOOK REVIEW .............................................................................................................................................. 75


Световна наука

Всяка година през м. март математиците от цялсвят са в очакване. Кой ли ще бъде поредниятАбелов лауреат? За да уточним, ще се позовем наисторията. Нилс Хенрик Абел (1802–1829) енорвежки математик, който се счита за един отгениите в математиката. Макар че умира твърдемлад (на 26 години от туберкулоза), той оставязначително научно наследство. Резултатите му саот областта на алгебрата, теорията на функциитеи математическия анализ. Абел доказванеразрешимостта в радикали на алгебричнитеуравнения от пета степен; определя типоветеуравнения (които понастоящем се наричатабелови уравнения), разрешими в радикали;поставя основите на теорията на т.нар. абеловигрупи; въз основа на работите на френскияматематик Адриен Мари Льожандър (1752–1833)по теория на елиптичните интеграли развиватеорията на хиперболичните (абеловите)интеграли и получава важни резултати приинтегрирането на алгебрични функции в затворенвид; независимо от немския математик КарлГустав Якоби (1804–1851) създава теорията наелиптичните и хиперелиптичните функции;доразвива теорията за сходимост на степеннитередове и първи изследва напълно сходимостта набиномния ред; поставя основите на теорията наинтегралните уравнения. Работите на Абелобуславят развитието на теорията на Галоа итеорията на функциите на една комплекснапроменлива. Редица теореми носят неговото име:за непрекъснатост, за алгебричните уравнения, заприводимостта на сумата на абеловите интеграли,за степенните редове, за редовете на Дирихле идр.

Идеята за създаване на международна премияпо математика в чест на Абел принадлежи на другкрупен норвежки математик – Софус Ли (1842–1899) и е лансирана за първи път от него в краяна ХІХ век, когато научава, че откривателят надинамита шведът Алфред Нобел (1833–1896) иманамерение да учреди награди за различни клоновена науката, изключвайки математиката. Обачепоради разпадането на Шведско-Норвежкотокралство през 1905 г. идеята на Ли оставанереализирана. Инициативата е възобновена отДепартамента по математика на Университета вОсло във връзка с тържественото честване на 200-годишнината от рождението на Абел. Съгласноприетия по-късно статут, Абеловата награда сеприсъжда от Норвежката академия на науката иизкуствата, като за целта през януари 2002 г. есъздаден Абелов мемориален фонд. Този фонд сеадминистрира от норвежкото Министерство на

образованието и научните изследвания. Абеловатанаграда се присъжда ежегодно от 2003 г. насам заизключителни резултати в математиката ипаричният й израз е 6 млн. норвежки крони (около1 млн. долара). Специален Абелов комитет,съставен от петима световно признатисуперматематици, определя победителя пономинации на Международния математическисъюз и Европейското математическо дружество.Досегашните носители на наградата са: Жан-ПиерСер (Франция) през 2003 г., Сър Майкъл Атя(Великобритания) и Изадор Сингер (САЩ) през2004 г., Питър Лакс (Унгария-САЩ) през 2005 г.,Ленарт Карлесон (Швеция) през 2006 г.,Сриниваса Варадян (Индия-САЩ) през 2007 г.,Джон Томпсън (САЩ) и Жак Титс (Белгия-Франция) през 2008 г., Михаил Громов (Русия-Франция) през 2009 г., Джон Тейт (САЩ) през2010 г. и Джон Милнор (САЩ) през 2011 г..

Абеловата награда не е единствената вобластта на математиката. От 19 до 27 август 2010г. в Хайдрабад, Индия се състоя поредният ХХVІконгрес на Международния математически съюз[1]. Този най-голям световен форум наматематиката се провежда на всеки четири годинии очертава перспективите за развитие наматематическата наука години напред.Достатъчно е да се спомене Вторият конгрес през1900 г. в Париж, когато един от най-великитематематици Давид Хилберт (1862–1943) поставязнаменитите 23 нерешени проблема. В процесана решаването на тези проблеми (някои от тях савсе още отворени) бяха открити неочакванивръзки и факти, а математиката отбелязазабележителен прогрес. Най-големите емоции повреме на международните конгреси са свързанис връчването на награди. През 2010 г. отличиятабяха четири вида: Фийлдсов медал и Фийлдсовапремия в размер на 15 хил. канадски долара,медал „Неванлина” и парична премия в размерна 10 хил. евро, медал „Гаус” и парична премия вразмер на 10 хил. евро, медал „Черн” и паричнапремия в размер на 500 хил. щ. долара.Фийлдсовият медал и медалът „Неванлина” севръчват съответно от 1936 г. и 1982 г. насам научени до 40-годишна възраст за изключителнипостижения в математиката и съответно вматематическите аспекти на информатиката.Медалът „Гаус” беше връчен за втори път(първият път е през 2006 г.) и е предназначен за

СВЕТОВНИТЕ НАГРАДИ В МАТЕМАТИКАТАПроф. дпн Сава Гроздев,

председател на секция „Математика”към СУБ



значителни математически приложения извънматематиката, а медалът „Черн” е нов и се връчваза целокупни приноси в математиката,образованието по математика и пропагандиранетона математическата наука. Четирите медала сазлатни, като първите три са 14 карата, а четвъртият– 18.

Съществуват и други световни награди заматематика – например Волфовата награда вразмер на 100 хил. щ. долара, присъждана вИзраел, и наградата на Американския математи-чески институт “Клей”, която е в размер на по 1млн. щ. долара за всеки от 7-те проблема на ХХІв. Да припомним, че вече един от тези 7 проблема,формулирани като предизвикателства нанастоящия век по подобие на 23-те проблеми-предизвикателства на Хилберт за ХХ в., е вечеразрешен. Това е Хипотезата на Поанкаре, ноавторът на доказателството – ексцентричниятруски математик Григорий Перелман (1966–)отказа да получи наградата. До 2002 г. се считаше,че Фийлдсовият медал е Нобеловият медал заматематика. Днес, без съмнение, правото на най-високо признание в областта на математикатапринадлежи на Абеловата награда.

На 21 март 2012 г. Президентът на Норвежкатаакадемия на науката и изкуствата Нилс КристианСтенсет обяви тазгодишния носител на Абеловатанаграда, а на 22 май на тържествена церемония вОсло кралят на Норвегия – Харалд, връчи саматанаграда. Награденият е Ендре Семерееди отИнститута по математика при Унгарскатаакадемия на науките и Департамента покомпютърни науки при Държавния университетв Ню Джърси, САЩ [2]. Специалният Абеловкомитет се оглавяваше от световноизвестнатаРаньи Пиени (1947–), действителен член наНорвежката академия. Мотивите на комитета саследните: Ендре Семерееди получава високатанаграда за фундаментални приноси в дискретнатаматематика и теоретичната информатика, коитоимат изключително значение за развитието наадитивната теория на числата и ергодичнататеория. Абеловият комитет отбеляза още мястотона Семерееди в традиционната унгарска школа,включваща световно известните: Янош Бояй(1802–1860) – един от създателите на неевкли-довата геометрия; Янош Нойман (1903–1957),известен повече като Джон фон Нойман –поставил математическите основи на квантоватамеханика и със забележителни резултати в ерго-дичната теория и редица други области; ексцен-тричния Пол Ердьош (1913–1996), който по про-дуктивност се поставя редом до гениалния швей-царец Леонард Ойлер (1707–1783); Питър Лакс(1926–) – Абелов лауреат за 2005 г.; Ласло Ловач(1948–) – носител на Волфовата награда за 1999г. и др. Научавайки за високата награда, Ендре

Семерееди възкликва: “Това е признание за унгар-ските математици и математическата област, коятоми носи най-голямо удоволствие.”

Ендре Семерееди e родeн на 21 август 1940 г.в гр. Будапеща, Унгария. Завършил е математикав Будапеща, а кандидатска дисертация защитавав Московския държавен университет “М. В.Ломоносов” под научното ръководство напочиналия преди няколко години първи носителна Волфовата награда през 1978 г. Израил Гелфанд(1913–2009). Ендре Семерееди е автор на повечеот 200 научни труда в областта на дискретнатаматематика, теоретичната информатика,аритметичната комбинаторика и дискретнатагеометрия. Той става световноизвестен през 1975г., когато разрешава една стара хипотеза наунгарските математици Пол Ердьош и Пол Туран(1910–1976): ако една редица от естествени числаима положителна гъстота отгоре, то тя съдържапроизволно дълги аритметични прогресии. Тозирезултат е известен като теорема на Семерееди.Ключовият инструмент в доказателството натеоремата е т.нар. Лема на Семерееди зарегулярност. Лемата е изключително важна всъвременната комбинаторика и се използва запроверка на свойства на графи. На Семереедипринадлежи доказателството и на лемата запресичанията: граф с n върха и m ребра, къдетоо

4m n , има поне 3

264m

n пресичания.

Важна задача в компютърната наука есъздаването на алгоритми за сортиране. Ако nна брой предмети трябва да се сортират напримерпо тегло, то за това са необходими поне 2log !n( ! 1.2....n n ) сравнявания. Това е така, защотооброят на различните подреждания на предметитее !n . От друга страна, относно определен признаке очевидно, че възможните подреждания серазпределят в 2 групи (в едната група попадат тезиот подрежданията, които изпълняват признака, ав другата – останалите). Оттук следва, чепроизволен въпрос, който е свързан с признака,може в общия случай да намали броя навъзможностите най-много 2 пъти. Следователно,при k стъпки броят на възможностите може дасе намали най-много 2k пъти. Задачата се свеждадо намиране на подходящо k , за което числотоо2k е не по-малко от !n . От равенството о 2 !k n ,след като логаритмуваме двете му страни приоснова 2, получаваме, че 2log !k n , т.е. необхоо-димите сравнявания са поне 2log !n . Полученотоочисло е равно грубо на 2logn n . Семерееди всътрудничество със свои колеги успява да създадеизключително интелигентен и бърз паралеленалгоритъм за сортиране, при който броят насравняванията е от порядък 2log n (множителят



n изчезва).Семерееди получава Абеловата награда и за

резултати в областта на аритметичните прогресии.Понятието “аритметична прогресия” е познато отучилище. Добре известно е, че всяка аритметичнапрогресия се определя еднозначно от 3параметъра: първи член, разлика и брой начленовете. Например редицата 7, 11, 15, 19, 23 еаритметична прогресия с първи член 7, разлика 4(11–7=15–11=19–15=23–19=4) и брой начленовете, равен на 5. Да оцветим естественитечисла в 2 цвята. Една интересна задача е следната:колко най-малко последователни естественичисла трябва да вземем, за да сме сигурни, чемежду тях има 3-членна едноцветна аритметичнапрогресия. В сила е следното ученическотвърдение: при произволно оцветяване наестествените числа в 2 цвята всеки 9последователни числа съдържат едноцветнааритметична прогресия с дължина 3, т.е. 3-членнаедноцветна аритметична прогресия. Числото 9 еточно, т.е. съществува оцветяване на естественитечисла в 2 цвята така, че за всеки 8 последователниестествени числа не може да се намери 3-членнаедноцветна аритметична прогресия.

Доказателство: Допускаме противното. Безограничение разглеждаме първите 9 естественичисла, които са оцветени например в червено исиньо. Поради допускането числата 1, 5 и 9 не саедноцветни. Нека 1 и 5 са червени, а 9 е синьо.Останалите възможности (например 1 и 9 да сасини, а 5 да е червено и т.н.) се разглеждат анало-гично. Но след като 1 и 5 за червени, то тогава 3трябва да е синьо. Сега 3 и 9 са сини, откъдетоследва, че 6 е червено. Получаваме, че 5 и 6 сачервени и значи 4 и 7 са сини. По-нататък: 7 и 9са сини, откъдето заключаваме, че 8 е червено; 3и 4 са сини, откъдето заключаваме, че 2 е червено.Така получаваме, че 2, 5 и 8 са червени, което епротиворечие. Числото 9 е точно, защото ако оц-ветим нечетните числа в червено, а четните в си-ньо, то измежду всеки 8 последователни естестве-ни числа 4 са червени и 4 са сини, т.е. можем дасчитаме, че 8-те числа са ЧСЧСЧСЧС, където с Чсме означили червения цват, а със С – синия. Акоразсъждаваме например за червените, т.е. за не-четните числа (разсъждението за сините е също-то), то както и да изберем 3 от тях, то със сигур-ност 2 от числата са последователни нечетни иразликата им е равна на 2. За третото има две въз-можности: заедно с първите 2 не образува арит-метична прогресия; заедно с първите 2 образувааритметична прогресия, при което и четвъртоточервено число попада в тази прогресия (т.е.прогресията не е 3-членна, а 4-членна). Така и вдвата случая не съществува 3-членна едноцветнааритметична прогресия.

Забележка 1. Числото 9 в доказаното твърде-

ние се нарича число на ван дер Варден и се бележис (2,3) 9W , т.е числото на ван дер Варден е точч-ната граница на разглежданото свойство – най-малкото число ( , )W n m , за което при произволнооцветяване на естествените числа в n цвята (вконкретния случай n=2) за всеки W(n,m) на бройпоследователни естествени числа съществуваедноцветна m-членна аритметична прогресия (вконкретния случай m=3).

Забележка 2. Бартел Лийндерт ван дерВарден (1903–1996) е холандски математик,известен най-вече с това, че през 1930 г. доказва15-ия проблем на Хилберт.

През 1921 г. холандският математик Анри Боде(1891–1921) (той е и известен шахматист)формулира следната хипотеза: Ако естественитечисла се разпределят в случаен брой чекмеджета,то поне едно от чекмеджетата ще съдържааритметична прогресия с произволна дължина.Малко след като формулира хипотезата, Бодеумира, а хипотезата е доказана от ван дер Варденпрез 1927 г. През 1936 г. споменатите по-гореунгарски математици Пол Ердьош и Пол Туранизказват хипотеза, която усилва резултата на Боде-ван дер Варден. За целта те дефинират понятиетогорна гъстота (upper density): Нека A еподмножество на естествените числа и нека n епроизволно естествено число. Броят на общитеелементи на A и на множеството (1, 2, 3, ..., n)разделяме с n, при което получаваме рационалночисло от интервала [0,1]. Това рационално числое мярка на множеството A, сравнено смножеството (1, 2, 3, ..., n). По-нататък сеинтересуваме от точната горна граница нарационалните числа, получени при произволно n,т.е от най-малката горна граница, коятоограничава отгоре дефинираните по посоченияначин рационални числа при големи стойностина n. Именно най-малката горна граница се наричагорна гъстота на A. По същия начин може да седефинира и долна гъстота като най-голямата отдолните граници при големи стойности на n.

Пример 1. Нека A е множеството на четнитечисла. При фиксирано естествено число n броят

на естествените числа от 1 до n е равен на 2n

при

четно n и на 1

2n

при нечетно n. Дефиниранотоо

по-горе рационално число е 1

2 2nn в първия

случай и 1

2n

n във втория. Сега е ясно, че при

големи n изразът 1

2n

n е

12

и следователно

горната гъстота на четните числа е равна на 12

.



Пример 2. Нека A е множеството наестествените числа от 1 до 100 включително. Ако

100n , то рационалното число, от което сееинтересуваме, е очевидно равно на 1. Ако обаче

100n , то рационалното число е 100

n , коетооклони към нула при n . Следователно горнатаагъстота на множеството {1, 2, ..., 100}A е 0.Същото важи и за произволно друго крайномножество от естествени числа.

Пример 3. Нека множеството A съдържавсички степени на числото 10, т.е.

{10, 100, 1000, ...}A и нека 10kn , където о k епроизволно естествено число. Тогава

разглежданото рационално число е равно на 10kk

и следователно горната гъстота на A е 0, защотоо

lim 010kk

k .

Хипотезата на Ердьош-Туран е свързана съссъществуването на аритметични прогресии вмножества от естествени числа, които са сположителна горна гъстота. През 1953 г. англий-ският математик Клаус Рот (1925–), (носител наФийлдсова премия през 1958 г.), доказва, че всякоподмножество на естествените числа, което имаположителна горна гъстота, съдържа аритметичнапрогресия с дължина 3. През 1969 г. ЕндреСемерееди доказва, че такова подмножествосъдържа и аритметична прогресия с дължина 4.През 1975 г. той успява да докаже, че таковаподмножество съдържа и аритметична прогресияс произволна дължина. Този резултат именно еизвестен като теорема на Семерееди. Доказател-ството се основава на т.нар. Лема на Семереедиза регулярност. Общата формулировка на лемата(в доказателството на теоремата на Семерееди сеизползва неин по-слаб вариант) е резултат оттеорията на графите [3] и на популярен език гласи:за всеки достатъчно голям граф (с достатъчномного върхове и ребра) множеството от върховетему може да се раздели на две групи сприблизително близки размери така, че ребратамежду два върха от различни групи да имат почтислучайно поведение.

Нещата не спират дотук. През 1973 г. Ердьошформулира по-силен вариант на хипотезата наЕрдьош-Туран: Нека A е такова подмножество наестествените числа, че сумата от реципрочнитестойности на елементите му надминавапроизволно зададено естествено число, т.е чередът от реципрочните стойности на елементитена A е разсходящ. Тогава A съдържа аритметичнапрогресия с произволна дължина. Ексцентрич-ният Ердьош обявил награда от 3000 щ. долараза този, който успее да докаже или опровергае

новата хипотеза. В момента наградата за хипоте-зата е 5000 щ. долара. Обобщението на теорематана Семерееди е очевидно, защото може да се дока-же, че за всяко множество от естествени числа сположителна горна гъстота редът от реципроч-ните стойности на елементите му е разсходящ. Втази връзка е известно твърдението, доказано отОйлер през 1737 г., че редът от реципрочнитестойности на простите числа е разсходящ.Частният случай на хипотезата на Ердьош, когатоA е множеството на простите числа, е доказан през2004 г. от Теренс Тао (1975–), (Фийлдсов медалистза 2006 г.) и английския математик Бен Грийн(1977–). Макар че на пръв поглед резултатът наТао - Грийн е качествено различен от теорематана Семерееди, доказателството се базира на “хит-ро” прилагане на тази теорема. Това показва, четеоремата на Семерееди е изключително дълбока.

Ясно е, че колкото “по-голямо” е едно мно-жество от естествени числа, толкова по-голям ешансът то да съдържа аритметични прогресии.Съгласно теоремата на Семерееди условието заположителна горна гъстота е достатъчно. За “по-малки” множества с нулева горна гъстота е необ-ходима допълнителна структура. Множеството напростите числа е с нулева горна гъстота, но въ-преки това, както доказаха Тао и Грийн, то прите-жава структурни прилики с множеството на ес-тествените числа и това е достатъчно за съще-ствуване на аритметични прогресии.

Естествен е въпросът с какво толкова са забе-лежителни аритметичните прогресии от естест-вени числа, че им се отдава толкова голямо вни-мание и дори се присъжда Абелова награда зарезултати, свързани с тях. Връзката между дветеосновни операции в множеството на естественитечисла (събирането и умножението) е очевидна:например 3 3 3 3 3.4 12 . Въпреки това,между двете операции е налице структурно не-съответствие. Доказателство за това несъот-ветствие е Великата теорема на Ферма, потвър-дена от англичанина Андрю Уайлс (1953–) през1994 г., около 350 години след нейната форму-лировка от самия Пиер Ферма (1601–1665).Всъщност тази теорема, според която уравнението

n n nx y z няма решения в естествени числа x ,y , z и 2n , показва, че събирането нарушаваамултипликативната структура. Напротив, прихипотезата на Голдбах, формулирана от немскияматематик Кристиан Голдбах (1690–1764) през1742 г. в писмо до Ойлер и недоказана до днес,подобно несъответствие не съществува. “Всякочетно число е сума на две прости числа”, твърдихипотезата. При това, свойството едно естественочисло да е просто има чисто мултипликативенхарактер, като хипотезата на Голдбах утвърждававръзка между мултипликативната и адитивната



структура на множеството на естествените числа.Същественото при споменатите две твърдения(едното доказано, а другото все още не) е, чекогато става дума за адитивно-мултипликативнизадачи, решаването им е изключително трудновъпреки възможността за кристално ясна форму-лировка, която е достъпна дори за ученици от дол-ните класове. Хипотезата на Голдбах не е един-ствената в математиката от този характер.

Теоремата на Семерееди принадлежи към другклас задачи от теорията на естествените числа,различен от класа на адитивно-мултипликатив-ните. Това е класът на структурно-случайнитезадачи – структурата в случая е дефиниционнотосвойство на аритметичната прогресия, а случай-ното се заключава в произволната дължина нааритметичната прогресия. Тук също формулиров-ките са кристално ясни и достъпни дори за непро-фесионалисти, но решенията и доказателстватаимат характер на извънземни. Може да се създадевпечатление, че едните и другите задачи са съсзначима практическа стойност. Нищо подобно!Но тогава защо толкова години и защо толковамного първокласни математици се занимават сподобни задачи? Отговорът на поставения въ-прос, и не може да не се съгласим с него, се дава

от Филдсовия лауреат за 1998 г. Тимоти Гауърс(1963–) – защото предизвикателството е именнов противоречието между простата формулировкаи трудното доказателство, което те завладява иувлича, превръщайки те в спортист, устремил секъм поредния рекорд; защото по пътя на реше-нието се съдават нови теории и техники, включи-телно и такива със сериозно практическо значе-ние. Ендре Семерееди е покорител на поредниявръх и това е атракцията за широката публика.Но за да покори върха, Ендре Семерееди развитехники и методи, значението на които за науката,включително и за математиката, е безапела-ционно.

ЛИТЕРАТУРА1. Гроздев, С. Извънземна математика. //

Математика плюс, 3, 2010, с. 7–11.2. Гроздев, С. Абеловата награда за 2012 г. //

Математика плюс, 1, 2012, с. 3.3. Szemerйdi, Е. Regular partitions of graphs. In:

Problиmes Combinatoires et Thйorie desGraphes (Colloq. Internat. CNRS, Univ. Orsay,Orsay, 1976), pp. 399–401, Paris, 1978,Colloques Internationaux CNRS, n. 260.

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ – В Р А Ц А ОБЩИНА – В Р А Ц А

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ СЕКЦИЯ „ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА“ при СУБ – СОФИЯ

П O K A H A ОСМИ МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ

„ЕКОЛОГИЯ – УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ“ 18-20.10. 2012 г., Враца

ОСНОВНИ ТЕМАТИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ: Съвременната екология и проблемът „Устойчиво развитие“; Екологично образование и възпитание; Екологизация на селското стопанство; Екологизация на промишлеността; Екологични бедствия и катастрофи; Радиационна екология; Рекреационна екология; Екология и здраве.

За контакти: ЗОЯ ТОДОРОВА - тел: 092/665853; GSM 0885251404, 0878633083 e-mail: [email protected]


Икономика на знанието

Уважаеми господа министри,областни управители,

представители на различни политически сили,членове на Парламента,

представители на работодателскиорганизации,

на профсъюзни организации,на Българската академия на науките,

Добре дошли отново в президентството.Днешната тема, ще я формулирам основно, е„България 2020” – националните приоритети вобразованието и науката”. Ако България иска дасе развива, тя трябва да се позиционира по пътяна идеите. В ХХІ век най-силният инструментза производство е човешкото знание. Темата нанастоящото задание, а именно визията „Бълга-рия 2020” – националните приоритети в наукатаи образованието”, е логическо продължение надебатите, които стартирахме в последните някол-ко месеца в президентската институция. Фоку-сът там беше поставен върху въпросите на ико-номическото развитие на страната и конкурен-тоспособността и приоритетното насочване наинвестициите.

С визията „България 2020” ние искаме да пре-насочим, да трансформираме икономиката къмтакава, която се фокусира и върху индустрии свисока добавена стойност, и да се позиционира-ме и по пътя на високите технологии. Искамеконкурентоспособна и динамична икономика,искаме индустрии с висока добавена стойност,които да „разцъфтят” на територията на страна-та. Иновациите, разбира се, са един от ключови-те инструменти за създаване на добавена стой-ност в икономиката.

Само помислете, в света през ХХІ век е въз-можно няколко младежи с една добра идея дапоработят няколко години и да произведат про-дукта, който може да създаде една цяла държа-ва. Дали става въпрос за Skype, където десетинадуши в продължение на няколко години създа-доха повече, отколкото собствената им държаваЕстония като брутен национален продукт създа-ва, дали Facebook или много други – достатъчномного примери. Едно е ясно, няма лимит за чо-вешкото знание и най-високата добавена стой-ност е именно там, където ние успяваме човеш-кото знание и идеи да ги превърнем в продукти.

Виждате, че брутният национален продукт на

България, произведен от 7,4 млн. българи, е 40млрд. евро. Един Facebook, създаден преди 8 го-дини от няколко млади човека, създаде стойностот 100 млрд. долара. Десет човека – 100 млрд.долара, 7,4 млн. българи – 40 млрд. евро. Товапо никакъв начин лично мен не ме кара да за-виждам, на която и да било от тези държави, не-зависимо дали те са Сингапур, Тайван, САЩ,Ирландия, Естония, Германия, които са по пътяна индустриите с добавена стойност и печелятдобре. Не, не им завиждаме. Но, разбира се, мно-го бих искал и в България човешкото знание ииновациите да доведат до значими резултати.

Затова сме и днес тук заедно, за да можем даговорим и за средата за иновации, и за начина,по който ние можем да намерим реализация, заизточниците на финансиране и, разбира се, затова как висшето образование да подготви из-следователи, реализиращи се както в публичния,така и в частния сектор. И, разбира се, държава-та, която да осигури необходимата законодател-на рамка, финансовата подкрепа, включителнои чрез различни механизми, Фонда за научни из-следвания и много други.

В образователната система на ХХІ век ниеднес ще дебатираме, че не само просто знания-та са важни, да налеем нещо в главите на учени-ците, но и уменията и компетентностите. Ниетрябва да осигурим възможности за една новаадаптивна средна класа, която да може да търсисвоята пълноценна реализация. Същевременнообразованието е процес на създаване на тази ра-ботна сила, която отговаря не само на национал-ната икономика в краткосрочен, но и в дълго-срочен аспект. Тоест, това, което днес планира-ме, го мислим и от гледна точка и на приорите-тите, каквито бихме задали за икономиката за по-дълъг период от време. Затова и ни е толкова важ-на темата с изграждането на човешкия капитал.Реализацията на личността трябва да стане на-ционална кауза.

В обществото има консенсус по въпроса. Бъл-гарите винаги са инвестирали в образованиетона техните деца. Новата средна класа – такава,каквато я искаме – адаптивна, гъвкава, техноло-гична – със сигурност ще бъде на дневен ред несамо в България, но и в дебата на всички общес-

* Слово на президента Росен Плевнелиев на Съвета по образование и наука (29 май 2012 г.).

„БЪЛГАРИЯ 2020” – НАЦИОНАЛНИТЕПРИОРИТЕТИ В ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА*

Росен Плевнелиев,Президент на РБългария



тва. По време на срещата в Чикаго половинатаот президентите, които говориха, говориха имен-но за това – новата адаптивна средна класа. Тех-нологиите се променят много бързо. Днес вечене е възможно просто да научите как да работи-те на една машина и да работите на нея триде-сет години. На всеки десет години те се проме-нят драматично. Следователно и средната кла-са, тези, които оттук нататък ще управляват и щесъздават икономиката, трябва да бъдат гъвкавии адаптивни, трябва да познават технологиите итрябва да могат да се учат цял живот. Образова-телната система, разбира се, е механизмът, с кой-то ние ще формираме тези умения.

В момента в България имаме някои неблаго-приятни данни и резултати, които трябва да ад-ресираме. Това ще бъде и днес част от дебата.Например младите хора в България са най-къс-но излизащите на пазара на труда в Европа отвсички останали държави, т.е. средно в Бълга-рия един млад човек излиза на пазара на трудана двадесет и две години. Същевременно, заЕвропа те са двадесет години. Разбира се, ос-новната причина за това е, че нямат достатъченпрактически опит. Много често ние констатира-ме, че дори и на двадесет и пет години, завър-швайки, студентите в България все още няматнито ден стаж в реалната икономика.

Друг факт, който също днес ще адресираме иза който трябва да търсим решение, и не е бла-гоприятен за държавата, е, че делът на младитепредприемачи на възраст между 15 и 24 годиние 3,4%, той е доста под средния за Европа, достапо-нисък от този в Гърция, където имаме 7,8%от младите хора, и Румъния – с 11,3%. Младитепредприемачи в Румъния са 11,3 %, в Българияса 3,4 на сто.

Такова е положението и в групата на самона-етите в България. Тук между 25 и 29-годишнитеимаме дял от 7%, но това е доста по-ниско отсредното ниво. В Европа то е 8,7%, а в Румъниясамонаетите на възраст 25-29 г. са 11,4%.

Именно затова образованието ни е толковаважно, защото то просто отговаря не само на об-ществено-икономическите потребности, но и тосе саморегулира, то се адаптира, то създава еднадинамична среда и ние именно днес искаме давидим, адресирайки „България 2020”, какви пре-дизвикателства, но и какви решения ще предос-тавим в тази посока.

Много е важен триъгълникът на знанието.

Триъгълникът на знанието е триъгълникът меж-ду науката, бизнеса и държавата. За да работиефективно, за да имаме мрежа от ефективно вза-имодействие и функционалност между всички-те тези три важни институции, разбира се, дър-жавата трябва да играе своята роля, защото тягарантира устойчивостта на този триъгълник назнанието – науката, бизнеса и държавата в единнепрекъснат процес на създаване.

Инвестициите в човешкия капитал отдавна сасе доказали, че са най-печелившите и са такивас висока възвращаемост и висока добавена стой-ност. Разбира се, това означава, че ние трябва даразгледаме много параметри, много решения.Трябва да се изгради адекватна образователнаинфраструктура, трябва да имаме достатъчно наброй професионалисти, добри учители и препо-даватели. Трябва да се осъвременява непрекъс-нато материалът, който се преподава, разбира се,и да се адаптират методологиите и начинът, покойто оценяваме и поощряваме напредъка в сис-темата.

Ключов елемент в образованието и науката еи темата за изследователския потенциал, койтоБългария има и иска да развива. Нашите учениса удостоявани с много престижни награди за из-следователска дейност. Те заемат много челниместа в доста класации, международни. Въпро-сът за нас е как имената, с които се гордеем днес,да бъдат два и три пъти повече утре.

Ключов момент, разбира се, е да намерим въз-можностите за активно взаимодействие и сът-рудничество между бизнеса, изследователскитецентрове и университетите и, разбира се, дър-жавата, която основно може да координира и дазадава посоката.

Търсим в „България 2020” едни нови страте-гически решения. Имаме първи стъпки, които самного добре дефинирани. България има своятанационална рамка за квалификациите, Българияима своята Национална стратегия за научните из-следвания и това е една добра основа, която ниеможем да надградим, заедно с усилията на всич-ки заинтересовани страни и, разбира се, обеди-нени около обща цел. А тя е просперитетът наБългария.

Добре дошли още веднъж. Благодаря ви, чесме заедно.

(http://www.president.bg/news.php?type=3)



Статията дискутира проблема за формиране-то на национална платформа за иновативно ико-номическо развитие в условия на бързи променив използваните технологии и глобална финансо-ва, икономическа и социална криза. Създаване-то, усвояването и използването на нови знания серазглежда като ядро на тази концепция. Във връз-ка с това се характеризират основните постиже-ния в разбирането на ролята на знанието за ико-номическото развитие, неговото определяне и из-мерването му. Предлага се виждане за съдържа-нието на концепцията за иновационно икономи-ческо развитие, базирано на нови знания. Основ-ни характеристики на нейното съдържание е, чето е национално специфично и че се определятприоритетни сектори и продукти, към които дасе концентрира общественото финансиране за на-учни изследвания и иновации.

Иновативното развитие на националната ико-номика днес няма алтернатива без създаването,усвояването и използването на нови знания в ней-ните рамки. Това е осъзнат проблем, който изис-ква решения в рамките на национално специфич-на концепция за иновативно развитие. Насоки заформирането й могат да се потърсят в Стратегия-та за развитие на Европа до 2020 г. В нея научни-те изследвания и иновациите се определят катоосновни двигатели зa интелигентен, устойчив ивключващ растеж [11]. Във връзка с това се зала-га постигане на инвестиции за научни изследва-ния в размер на 3% от БВП към 2020 г. Като при-оритетни за европейско финансиране са опреде-лени научните изследвания и иновации, които санасочени към съвременните обществени предиз-викателства и към ключовите технологии. Бълга-рия определи, че ще се стреми към 2020 г. да пос-тигне 1,5% дял на инвестициите за наука и техно-логии от БВП.

Въпреки полаганите усилия обаче странатавлошава представянето си в международните кла-сации по иновации. Според Доклада за глобална-та конкурентоспособност за 2011-2012 г. Бълга-рия е на 74 място от 142 страни, което е с 3 местапо-назад в сравнение с предишната година. Товасе дължи най-вече на слабата оценка за иноваци-ите и за технологичната подготовка [10]. В рам-ките на Европейския съюз България е на послед-но място по иновации – 27 сред 27 страни [12].Тези констатации показват, че стриктно прилага-ните подходи на неокласическата школа за фор-миране на стратегии и политики не дават добрирезултати за страната.

При тази ситуация на дневен ред стои форми-рането на национално специфична концепция заиновативно икономическо развитие, която да пос-тави на фокус създаването, усвояването и изпол-зването на нови знания в страната. Изходната михипотеза е, че при ограничени финансови и чо-вешки ресурси следва да има държавна политиказа обновяване, основано на най-нови научни зна-ния, което да е насочено към приоритетни секто-ри, технологии и продукти. Като източници наидеи за формиране на концепцията по-нататък сеоткрояват някои виждания на водещи икономис-ти.

I. Разбирания за иновационноикономическото развитие

Може да се приеме, че първият източник затеоретично осмисляне на иновативното иконо-мическо развитие са работите на Йозеф Шумпе-тер. Централно място в тях заема разбирането заобновяването като ядро на икономическата про-мяна, която се осъществява чрез съзидание (твор-чество) и разрушаване. В изданието на “Теория-та за икономическо развитие” от 1934 г. Шумпе-тер въвежда иновацията като икономическо по-нятие на фирмено равнище и определя съдържа-нието му като промяна, свързана с:

въвеждане на нов продукт или такъв,който не е познат за потребителя, иликачествена промяна на съществуващпродукт;въвеждане на нов метод на производ-ство, който все още не е експерименти-ран в съответния отрасъл, не е непремен-но основан на ново научно откритие иможе да се състои в нов начин на тър-говско приложение на определена сто-ка;усвояване на нов пазар, т.е. пазар, на кой-то даден производствен отрасъл не е нав-лизал във въпросната страна, или тозипазар не е съществувал преди;получаване на нови източници на суро-вини или полуфабрикати, независимодали те са съществували, или просто нее отчитано тяхното съществуване, или

ИНОВАЦИОННА ПЛАТФОРМА ЗА РАЗВИТИЕ НАИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО

Проф. д.ик.н. Росица Чобанова,Институт за икономически изследвания

при БАН,председател на секция

„Икономически науки” към СУБ



се е смятало, че са недостъпни, или етрябвало да се създадат;изграждане на нова организация в ин-дустрията - на монополна позиция (нап-ример чрез тръст) или разрушаване намонополна позиция на друго предприя-тие [15,66].

Основната причина, която поражда иноваци-ите според Шумпетер, е, че фирмите се стремяткъм икономически ренти. При обновяване на про-изводствен процес, повишаващо производител-ността, фирмата получава предимство пред кон-курентите си благодарение на намалените разхо-ди, което й позволява да получи по-добра от пре-обладаващата на пазара цена. В зависимост отеластичността на търсенето тя може да използвакомбинация от по-ниска цена и по-висока доба-вена стойност от тези на конкурентите си, за даспечели пазарен дял и да получи допълнителнипостоянни доходи. В случай на обновяване на про-дукт фирмата получава монополна позиция бла-годарение или на патент (законен монопол), илина закъснението, с което конкурентите имитиратпродукта. Монополната позиция позволява нафирмата да определи по-висока цена, отколкотоби била възможна на конкурентния пазар, и потози начин да получи рента.

Друга причина за обновяване е значението муза конкурентната позиция. За да защитят своятаконкурентна позиция, както и за да получат пре-димство пред конкурентите, фирмите създават, ус-вояват и използват нови знания, което води до ре-дица промени в използваните технологии и суро-вини, в произвежданите продукти, в организаци-ята и пазарите.

Шумпетер отбелязва, че техническата промя-на съвсем не протича гладко. Новите технологиисе конкурират с вече съществуващи и в много слу-чаи ги заменят. Тези процеси на технологично раз-пространение често са продължителни и обикно-вено включват постепенни подобрения както нановите, така и на съществуващите технологии. Всъздалата се „суматоха” новите фирми изместваттитулярите, които по-трудно се приспособяват.

Техническата промяна генерира преразпределе-ние на ресурси, вкл. трудови, между отраслите имежду фирмите. Техническата промяна освен раз-витие (съзидание) може да означава и разруше-ние. Тя може също да включва взаимни предим-ства и подкрепа между конкурентите или междудоставчиците, производителите и клиентите.

В трудовете на Шумпетер се разглеждат и мак-роикономически аспекти на иновативното разви-тие, като се прави връзка между циклите на ико-номическа активност, технологични промени искорост на иновациите. Тенденцията на ускоря-ване на процесите на технологична промяна и въз-действието им върху икономическото развитие севижда ясно от конструирането на т.нар. Шумпе-терови вълни на технологична промяна от кон-султантите на списанието “Икономист”. На Фи-гура 1 е представена осъвременена към 1999 г.картина на Шумпетеровите вълни на иновации[16] в периода от 1785 г. насам. Първата вълна наобновяване в този период е предизвикана от из-ползването на силата на водата, заедно с разви-тието на текстилната промишленост и широкотоизползване на желязото. Тя е с продължителностот 63 години. Втората вълна на обновяване на ико-номиката е свързана с използването на парата,производството и широкото използване на стома-ната. Тя е с продължителност от 55 години. Тре-тата иновационна вълна започва от 1900 г. с ши-рокото използване на електричеството, на двига-телите с вътрешно горене и развитието на хими-ческата промишленост. Тя продължава около 50години. Четвъртата вълна на обновяване на ико-номиката се определя от производството на хи-мически продукти от бензин, нефт и газ, от раз-витието на електрониката и авиацията. Продъл-жителността на тази вълна е около 40 години. От1990 г. започва пета вълна на обновяване, коятосе предполага, че ще продължи около 30 години.Тя е свързана с широкото разпространение и из-ползване на дигиталните мрежи, софтуера и но-вите медии.

Подобни са структурните цикли на икономи-ческа активност на Кондратиев (Фигура 2), опре-

Фигура 1. Шумпетерови вълни



делени от ускоряването на развитието на отделниотраслови технологии. За разлика от Шумпете-ровите при Кондратиевите вълни се предполага,че са на относително равни периоди. Общотомежду двамата автори е отчитането на връзкатамежду внедряването на нови технологични зна-ния в отделни икономически сектори и циклич-ността на икономическото развитие.

Друг автор с принос в разбиране на ролята назнанието за икономическото развитие в класичес-ката и съвременната икономическа мисъл е Да-ниел Бел. През 1973 г. той въвежда понятието“общество на знанието” като постиндустриал-но общество.

Според Бел централна роля за развитието наобществото има теоретичното знание и неговотокодифициране. За осъществяването на прогресарешаващи стават наличието и достъпът до инфор-мация. Във връзка с това преобладаващият обемикономически дейности в обществото на знание-то се пренасочва от производството към сфератана услугите. Инвестирането в създаването и из-ползването на нови знания, от една страна, и прис-вояването на икономическите резултати, от дру-га, се превръщат в основен проблем на взаимоот-ношенията между обществения и частния сектор.

Основните институции, които допринасят заразвитие на обществото на знанието, според Белса университетите и изследователските органи-зации. Икономическа база за това развитие са ин-дустриите, които най-интензивно използват съв-ременни най-нови знания. Формулира се тезата,че човешкият капитал става най-важен за разви-тието. Бел предвижда възникването на нов типтехнически елит, който ще доведе до нова стра-тификация, основана върху различията в умения-та и възможностите, от една страна, и в достъпадо образование, от друга. Той предвижда, че пре-одоляването на обществените противоречия в та-зи област ще се превърне в основен политическипроблем, който ще се разрешава чрез механизми-те и инструментите за формиране и осъществя-

ване на научна и образо-вателна политика. Дина-мичните промени от 70-те,80-те, 90-те години на ми-налия век и началото наХХІ век потвърждават не-говите предвиждания.Идеите на Бел намират по-нататъшно развитие иприложение при опреде-лянето на конкретни поли-тики на водещите държа-ви.

В края на ХХ век проб-лемът за теоретичното ос-мисляне на ролята на зна-

нието за развитието на икономиката се поставяот Питър Дракър [1]. Той въвежда термина “ико-номика на знанието”. В книгата си “Посткапита-листическото общество”, издадена през 1993 г.,авторът разграничава капиталистическото отпосткапиталистическото общество според роля-та на знанието за икономиката. При капиталис-тическото общество тази роля е второстепенна исе свежда до решаване на проблеми, поставениот практиката. При икономиката на знанието непрактиката поставя проблеми за решаване преднауката, а развитието на знанието и преди всичкона научното знание определят направленията ипрактическите задачи за икономическо развитие.Във връзка с това Дракър обобщава, че “нито тру-дът, нито природните ресурси (светая светих заикономистите), нито капиталът ще бъдат основенизточник, “средство за производство”, ако изпол-зваме този термин. Това е и ще е знанието... и ...практическото приложение на знанието в рабо-тата.” [1, с. 13-14].

В теорията си за конкурентното предимствона нациите М. Портър обосновава необходимост-та от нова теоретична парадигма, която “да от-крои подобренията и иновациите в методите ка-то свой централен компонент” [2, с. 35], както изначението на националните икономически струк-тури, ценности, култури, институции и историяза конкурентния успех на индустриите и компа-ниите [2, с. 33].

Портър установява, че “компаниите в крайнасметка няма да успеят, ако не базират стратегии-те си върху подобрението и иновациите”[2, с. 45].Въз основа на изследване на стратегиите за раз-пределение на ресурсите и постигане на иконо-мически растеж на повече от 100 отрасъла в над10 промишлено развити страни той стига до из-вода, че “умението икономиката да се модерни-зира силно зависи от позициите на националнитефирми в тази нейна част, която е изложена на меж-дународна конкуренция”[2, с.с. 653, 659]. Съще-временно, “постигането на конкурентно предим-

Фигура 2 Кондратиеви дълги вълниИзточник: http://www.kondratieffwavecycle.com/kondratieff-wave/



ство в индустриите и подкрепящите сектори изис-ква предварително съществуване на база от изя-вени местни компании и високи равнища на тех-нологични умения” [2, с. 672].

Новото знание винаги е имало значение за ре-шаването на основния икономически въпрос: какс ограничени ресурси да се задоволяват нараства-щи потребности. Но едва през последното столе-тие започва да се търси отговор на въпроса коизнания имат икономическо значение (най-вече нафирмено ниво), по какъв начин те въздействатвърху икономическия просперитет на фирмено исекторно равнище, как радикалните технологи-чески новости влияят върху макроикономическо-то развитие, какви са предпоставките за постига-не на конкурентни предимства.

Остават нерешени проблемите как да се фор-мират национални стратегии за иновационно раз-витие, кое знание има най-голямо значение, какда се “мобилизира” за да се постигне прогрес и“съзидание”, а не “рушене”?

За да се отговори на тези въпроси по-нататъксе споделят виждания за това как се определя иизмерва знанието като предпоставка за формира-не на виждане за иновативно икономическо раз-витие.

2. Дефиниране, измерване и оценка назнанието и иновациите

Дефинирането, измерването и оценката на зна-нието и иновациите са предпоставка за тяхнотовключване в обекта на икономическите изслед-вания и оттук – за решаване на поставените въп-роси за използването им за прогресивно разви-тие.

Дефиниране на знаниетоВъпреки огромното му значение за икономи-

ческото развитие, дефинирането на знанието ка-то научна категория дълго време не е било пред-мет на дискусия сред икономистите. За сметка натова, във философската литература съществуватмного и разнообразни дефиниции. Те са резултатот дискусиите, които не са прекъсвани от древ-ността, когато Платон определя класическите трикритерия за наличие на знание – да има твърде-ние, то да е потвърдена истина и в нея да се вяр-ва.

Видовете знания, които имат значение за ико-номическото развитие, може да се групират последния начин: житейски, донаучни и научни; ем-пирични и теоретични; явни (кодифицирани) и не-явни (тацитни).

Научните знания се отличават съществено отжитейските или донаучните. Житейското знаниеконстатира наличие на обекти, процеси, явленияи как протича едно или друго събитие. Научнитезнания предполагат не само констатация на фак-тите, но и тяхното обяснение и осмисляне чрез

система от понятия и категории на съответна на-ука. Научното познание отговаря на въпроса каксе осъществява даден процес и защо той протичапо един или друг начин. Неговата същност е в дос-товерното обобщение на фактите, което се със-тои в това, че зад случайното то намира необхо-димото, закономерното, зад единичното – общо-то, и на тази основа осъществява предвижданетоза развитието на различните явления, обекти и съ-бития. От практическа гледна точка най-значимонаучно знание е предвиждането. Прогресът на на-учното познание е свързан с нарастването на си-лата и диапазона на научното предвиждане. Пос-ледното дава възможност чрез съзнателни дей-ствия в определени граници процесите и явлени-ята да се контролират. В това си качество знание-то има голямо значение за икономическото раз-витие, особено при формиране на инструментиза въздействие за постигане на определени цели.

В икономическата теория първоначално се въз-приема тезата, че само научното знание има зна-чение за икономическото развитие. Това се изра-зява в разбирането на науката като непосредстве-на производителна сила, намерило място в про-изведенията на представители на американската,източноевропейската (вкл. българската [12]) и за-падноевропейската научна мисъл. В края на 90-те години на миналия век предимно в западнаталитература започва да си пробива път разбиране-то, че не само научните, но и житейските и дона-учните знания имат значение за икономическияпросперитет, въпреки че решаващи са научнитеи технологичните.

Като икономическа категория знанието се ха-рактеризира с редица особености. Най-важнатасред тях е, че то е феномен, присъщ само на чове-ка, т.е. то е персонализирано, съществува самочрез определена личност. Питър Дракър правиразграничение и между образованата (или енцик-лопедичната) личност, която е имала важно зна-чение за общественото развитие в миналото, иличността със знание, при която ключовият ак-цент е най-вече върху самата личност, а не върхухарактеристиката на притежаваното от нея нейнознание. Във връзка с това значение има не толко-ва характеристиката на знанието на отделнаталичност, колкото личността като негов носител.За съвременната икономика на знанието личност-та се превръща в най-важен ресурс и източник заразвитието й. В този смисъл знанието не може дасе разменя, за разлика от информацията, която сесъдържа в книгите, базите данни или компютър-ните програми. Знанието винаги е въплътено вопределена личност, която го носи със себе си,създава го, увеличава го, предава го или обучавадруги, използва го или злоупотребява с него. Зна-нията са персонифицирани и многостранни и немогат да се разменят, но те могат да се предават и



разпространяват.1 Каналите и мрежите, по коитосе разпространяват знанията, се определят от кон-кретната социална, политическа и културна сре-да. Част от тях са регулирани и ограничени от ин-ституционална рамка.2

Персонализацията на знанието определя и не-говите особености като ресурс за икономическоразвитие. Освен мобилността на носителите муособеният проблем при ползването на знанието,както отбелязва Ф. Хайек, е, “че знанието за об-стоятелствата, които трябва да използваме, нико-га не съществува в концентрирана и интегриранаформа, а само като разпръснати частици от не-пълно и често противоречиво знание, които всич-ки отделни индивиди притежават. Икономичес-кият проблем на обществото следователно не епросто проблем как да се разпределят “дадени”ресурси – ако “дадени” означава дадени на единум, който преднамерено решава проблемите..., то-ва е проблем за използването на знание, което нее дадено на никого в неговата цялост.” [14]

Друга характеристика на знанието, която есвързана с персонификацията му и оказва въздей-ствие върху икономическата му реализация, е чув-ствителността по отношение на риска. В своитеизследвания върху чувствителността на знание-то по отношение на риска Улрих Бек откроява тен-денция към нарастваща неспособност за създа-ване и използване на знания или/и игнориранетоим в общества, функциониращи в условия на риск(втори етап на модерността). Тази неспособностоказва нарастващо въздействие и върху цялостна-та активност на индивида, както и на групи от ин-дивиди [1, 2, 3].

Знанията все повече проявяват и други харак-теристики като натрупване (което води до увели-чена възвръщаемост) и влияние върху динамика-та на пазарите.3

Знанията, които оказват въздействие върхуикономическото развитие, включват способнос-ти, придобити както чрез формалното образова-ние и обучение - най-вече чрез непрекъснатотообучение и самообучение, така и посредством уче-не – чрез използване и учене – чрез правене. Тезизнания се отнасят до управленските умения, при-добити чрез практиката, и до други умения, съз-

дадени чрез изследователски и проучвателни дей-ности. Нарастващото значение за развитието наикономиката на самообразованието, непрекъсна-тото обучение и самообучение намира израз въвформулирането на понятието “обучаваща иконо-мика”. Процесите на обучение се реализират чрезвсички икономически дейности, свързани най-ве-че с осъществяване на изследователска работа,маркетинг, производство и развойна дейност. Врезултат от това за развитието на икономикатачрез усвояване на нови знания (обучаваща ико-номика) тацитното, или неосезаемото знание ста-ва все по-важно от формалното, кодифицирано-то, структурираното и явното знание.

В заключение може да се обобщи, че научно-то знание остава водещо за постигане на реалниикономически и обществени резултати, а негови-те носители – основен ресурс за икономически иобществен прогрес.

От друга страна, днес все по-ясно се поставявъпросът за разграничаването на научното от тех-нологичното знание, както и на знанието от ин-формацията. В литературата съществуват разли-чия по отношение на дефинирането на тези по-нятия. Напоследък учените все повече се насоч-ват към използване на дефиниции, резултат отсинтеза на теориите за икономиката на информа-цията и на технологичното знание в началото наХХІ век, придобил популярност като “синтезСтанфорд-Йейл-Съсекс” (Stanford - Yale - Sussex- SYS synthesis). Основните характеристики на то-зи синтез са следните:

признаване на общото между информа-цията и знанието като цяло и по-конкрет-но - между технологичното и научнотознание в областта на природните и ин-женерните науки;отграничаване на специфичните харак-теристики на технологичното знаниеспоред начина, по който то се създава иексплоатира в съвременната икономика;определяне на общи свойства на инфор-мацията и знанието.

Общите свойства на информацията и знание-то се свеждат до някои техни общи характерис-тики като обществените блага. Преди всичко то-

1 Еволюционният подход акцентира върху значението на технологичната многостранност и разнообразие на знаниетои върху начините, по които тази многостранност се преобразува в технологични възможности и резултати. Това оказвавлияние върху способността на фирмите да правят иновации и „траекториите” или насоките, в които ги правят.2 Системният подход към иновациите премества фокуса на политиката върху взаимодействието между институциитев търсене на интерактивни процеси при създаването на знания и разпространението и прилагането им. Това води допо-добро разбиране на значението на условията, наредбите и политиките, в рамките на които действат пазарите, аследователно и неизбежната роля на правителствата за наблюдение и усъвършенстване на цялата рамка. Подходът„национални системи за иновации” (NSI) или национални иновационни системи, разглежда иновационните фирми вконтекста на взаимодействията им с външните институции, държавните политики, конкурентите, доставчиците,клиентите, ценностните системи и социално-културните практики, които влияят върху работата им.3 Тази характеристика на знанието като ресурс е в основата на новото разбиране за икономическия растеж и неговитеизточници, при което развитието на икономиката по-скоро се отдалечава от равновесието между търсенето ипредлагането, отколкото да се приближава към него.



ва е неконкурентният достъп, т.е. притежаниетона дадена идея от един субект не е препятствиедругите също да я притежават. На второ място саниските маржинални разходи за възпроизводствои разпространение в сравнение с високите фик-сирани разходи на оригиналното производство.Общ е и проблемът за достъпа до новогенерира-ната информация и знание, който не съществувапри правна защита на патенти или авторско пра-во. Общи за информацията и знанието са същофундаменталната неопределеност по отношениена очакванията от изследванията и техните резул-тати, наличието на относителна възможност заслучайно откриване на евентуални социални иикономически въздействия, традиционно дълги-ят период между оригиналното откритие и “по-лезните приложения”.

За разлика от информацията, научното, а ощеповече технологичното (инженерното) знание,притежават свойството тацитност (мълчаливост,неявност). Това се отнася най-вече до съществу-ващото знание, водещо до открития, а също и дознания, изискващи да се генерира, интерпретираи прилага кодифицирана информация. Освен то-ва се прави разлика и между научното и техноло-гичното знание. Кийт Павит характеризира тех-нологичното знание като специфично, комплек-сно и нарастващо в процеса на прилагането му.

Специфичността на технологичното знаниеима два аспекта. Първият е свързан с факта, че тоима икономическа реализация в рамките на кон-кретна фирма, където се осъществяват повечетотехнологични дейности. Приложението на техно-логичното знание по отношение на спецификатана фирмените продукти и производствени проце-си изисква генериране на допълнително знание.То се осъществява чрез придобиване на опит впроизводството и използването на ново оборуд-ване, получили популярност като обучение чрезпрактикуване (learning by doing) и обучение чрезизползване (learning by using). Вторият аспект сеопределя от това, че необходимостта от комбина-ция от дейности рефлектира върху възможносттаза по-голямо от планираното практическо прило-жение. Във връзка с тази специфика технологич-ното знание най-често е продукт на частно фи-нансиране.

С други думи, научното и технологичното зна-ние се различават значително по основни източ-ници на финансиране, по бенефициенти на ико-номическите изгоди от прилагането им, както ипо начин на управление на производството им.Същевременно обаче създаването на новото на-учно и технологично знание са взаимно обвърза-ни. Научното знание води до технологични ино-вации и чрез тях – до икономически изгоди. Напрактика много учени убедително аргументиратпричинно-следствената обусловеност на връзка-

та между научното и технологичното знание в две-те посоки. Понякога технологичните и техничес-ките иновации под формата на практически изоб-ретения предшестват теоретичното обяснение за-що те работят – например в случая с двигателя.Освен това доста често научният прогрес е въз-можен само чрез и след технологичния, особенов областта на инструментите (например микрос-копа). Отчита се и взаимната допълняемост меж-ду научното и технологичното знание, която по-някога “варира значително в зависимост от сек-тора на приложение и от пряката полза на акаде-мичните изследвания за образованието”.

Наблюдение, измерване и оценка на знани-ятаСистемното събиране на данни, които са от зна-

чение за определяне на равнището, създаването иизползването на новите знания, има своята исто-рия, съвременни постижения и нерешени пробле-ми. Както беше отбелязано, спецификата на зна-нието като обект на икономическо изследване пос-тавя редица препятствия пред измерването му.Исторически системното събиране на статистичес-ки данни, което има отношение към състояниетона новите знания, започва преди един век. През1906 г. американският психолог Джеймс МакКийнКател (James McKeen Cattell) публикува за първипът директория на учените, озаглавена “AmericanMan of Science”. На базата на тази директория впродължение на 30 години той публикува статис-тически анализи за демографията, географията итова, което разбира под състояние на науката.

В началото на 20-те години на миналия век ста-тистиката и източниците й се институционализи-рат, а от 40-те до 50-те години се конструира новастатистика за науката, технологиите и иновации-те. Вече не отделните учени, а държавни структу-ри и националните статистически институтисъбират статистика, върху която и до днес се ос-новават повечето от изследователите. Тези общес-твени институции за разлика от първите измерва-ния поставят акцента върху “националния бюджетза наука” чрез пресмятане на парите, предназначе-ни за изследователска и развойна дейност. Фоку-сът вече не е изключително върху университети-те, както е при Кател и другите изследователи, авърху всички икономически сектори – индустрия,държавни научни институции, университети и не-търговски (обществени) организации. Акцентът нее върху “човека на науката”, а върху организации-те и техните изследователски и развойни дейнос-ти. Освен това фокусът се поставя върху ефектив-ността или “продуктивността” на научната систе-ма, дефинирана като резултат от изследователски-те дейности.

В процеса на развитието си статистиката нанауката, технологиите и иновациите повишавасвоето качество, допълва се и се диверсифици-



ра4. Най-първите оценки на науката се концентри-рат върху “хората на науката”, защото човешкитересурси се възприемат като “най-основен ресурс”.Този ресурс, както се отбелязва в един от докла-дите на президента на САЩ (1947 г.), е с най-го-лямо въздействие за развитието на американска-та наука.5 Днес статистиката на човешките ресур-си за развитие на науката и технологиите е единот най-слабо развитите й раздели. Както нацио-налните, така и международните организацииправят опит да преодолеят този дефицит, но всеоще с твърде малък успех.

Друга пренебрегната възможност за развитиена статистиката е в областта на оценката на ре-зултатите от изследователската и развойната дей-ност. Ако се направи преглед на показателите заразходи и резултати, ще се установи, че са твърдемалко тези, които характеризират резултатите наизследователската и развойната дейност. Те са ос-новно икономически – показателите за произво-дителност, за патенти, иновации, търговия с ви-сокотехнологични продукти и услуги и техноло-гичния платежен баланс.6 Липсва измерване навъздействието на науката върху развитието на об-ществото – върху развитието на образованието,здравеопазването, околната среда, качеството наживота и др. Тези въздействия Кател определя ка-то основни резултати от научните дейности. Занего икономиката и индустрията са средство, ане крайна цел на научните изследвания. Днес съ-ществува коренно различно разбиране за резул-татите от научните дейности, което се състои втова, че пазарът и приоритетите на правителстватаотносно развитието на пазара са тези, които оп-ределят насоките и обхвата на измерванията насъстоянието на науката, технологиите и иноваци-ите.

По общо признание има редица нерешенипроблеми по измерването и оценката на невиди-мите резултати от изследователските и развойни-те дейности, особено тези, които са със социаленхарактер. Във връзка с това в много страни се под-крепят инициативи за измерване на резултати от

изследователските и развойните дейности, коитоса различни от икономическите. Тези инициати-ви не се ръководят от статистически институти, аот други държавни органи с цел удовлетворяванена техни специфични потребности. Те не са неп-ременно насочени към развитие на национални имеждународни показатели със системен характер.Въпреки това развитието на такива показатели еважно за измерването на социалния капитал, как-то и за мениджмънта на знанието.

От гледна точка на икономическите изследва-ния днес основен източник на данни са сравни-мите данни за научни изследвания и иновации,които се събират от Националния статистическиинститут и се верифицират и публикуват отЕвростат.

Измерване и оценка на иновациитеПодходът при измерване на иновациите, кой-

то се прилага от Европейската комисия, предпо-лага подчиняване на измерването на научните из-следвания и иновациите според това, доколко тедопринасят за постигане на общите цели на раз-витие, както за посрещане на големите предизви-кателства. За целта се използва т.нар. Европей-ското иновационно табло – European InnovationScoreboard (EIS)7. То е инструмент, чийто първивариант е създаден по инициатива на Европей-ската комисия в рамките на Лисабонската страте-гия (2000) с цел да предоставя сравнителни оцен-ки на състоянието на страните-членки. EIS пре-доставя годишни оценки на ЕС и други водещииновативни нации. Оценката е основана на ши-рока гама от показатели за структурните условия,създаването на знания, иновации на фирмено рав-нище и резултати във формата на нови продукти,услуги и интелектуална собственост.

При последната обновена методология EIS-2010 оценката се основава на 24 иновационни ин-дикатора, групирани в 8 направления и 3 главнигрупи:

национален потенциал;фирмени дейности;резултати.

4Днес основно се наблюдават: научноизследователска и развойна дейност, видове дейност и видове разходи за такавадейност; сектори, в които се осъществява научноизследователска и развойна дейност; източници на информация занаучноизследователска и развойна дейност; разходи за научноизследователска и развойна дейност, обект на счетоводнаотчетност; източници на финансиране за научноизследователска и развойна дейност; категории персонал, зает снаучноизследователска и развойна дейност; степен на заетост на персонала, зает с научноизследователска и развойнадейност; персонал, зает с научноизследователска и развойна дейност според научната област; човешки потенциал(ресурс) за научноизследователска и развойна дейност според заеманата длъжност; персонал , зает снаучноизследователска и развойна дейност според половата му принадлежност; персонал, зает с научноизследователскаи развойна дейност според принадлежността му към определена възрастова група; персонал, зает снаучноизследователска и развойна дейност според придобита образователна и научна степен.5 В доклада на президента на САЩ за 1947 г. “Ограничаващият ресурс и човешката сила”, подготвен от научния мусъвет, се отбелязва: “Горната граница на изследователските и развойните дейности е ограничена преди всичко отспособността на обучения персонал, а не толкова от наличните пари.”6 В България все още не се правят наблюдения върху технологичния баланс съгласно изискванията на Евростат иОИСР.7 ЕС (2011) INNOVATION UNION SCOREBOARD 2010. The Innovation Union’s performance scoreboard for Researchand Innovation. 1.2.2011



В групата на националния потенциал сапредставени основните двигатели на иновациите– човешки ресурси, отвореност и атрактивност нанаучноизследователската система, общественофинансиране и подкрепа.

Фирмените дейности в областта на инова-циите се отразяват чрез показателите за: фирме-ните разходи за НИРД и небазирани на НИРД ино-вации, предприемаческите усилия и свързаното стях сътрудничество с частни и публични органи-зации, дейностите за създаване на интелектуал-на собственост и придобиване на съответни пра-ва.

Според методологията резултати от инова-ционните дейности са: въведени нови продуктии процеси или организационни иновации, заетоствъв високотехнологични дейности, дял на сред-но и високотехнологични продукти и услуги в из-носа, продажби на нови за пазара и нови за фир-мата иновации като % от оборота, плащания попатенти и лицензи от чужбина като % от БВП,износ на средно и високотехнологични продуктикато % от общия износ на стоки.

Според EIS-2010 България е една от най-сла-бите иноватори, с равнище доста под средното заЕвропа. SWOT анализът показва, че относител-ното й предимство са човешките ресурси, а отно-сително слаби са иновационното сътрудничествои предприемачеството, интелектуалните активи ииноваторите. Динамиката на иновациите в Бъл-гария според EIS-2010 се определя от висок рас-теж на търговските марки и промишлен дизайнна Общността и силен спад при социалнитеиновации. Единствено нарастването на иноваци-онното сътрудничество и предпримачеството, как-то и интелектуалните активи са над средното заОбщността (това не се отнася за абсолютните имстойности, по които сме на последните места).За другите измерения нарастването за страната епод средното за ЕС.

Някои от причините за това състояние са обоб-щени в резултатите от проект на Института за ико-номически изследвания [3] на БАН. Основнатапричина е липсата на достатъчно финансиране иче бизнесът в страната не търси иновации, бази-рани на научни изследвания. Това до известна сте-пен се обяснява с факта, че българските фирмиимат ниска иновационна култура, свързана с на-ционалния стопански генотип. Друга причина е,че българската патентна активност намалява нафона на бързо растящата чуждестранна патентнаактивност. Освен това, изключителните права вър-ху обектите на индустриалната собственост всеоще не се използват практически и адекватно заусловията на пазарната икономика. Имитаторитеса сериозна заплаха за индустриалната собстве-ност на фирмите в България, а нарастването наброя на нарушенията на правата върху индустри-

алната собственост е основен проблем във всич-ки сектори.

Това състояние на иновативността е твърдетревожно и показва, че на национално равнищеследва да се търси отговор на въпроса как да семобилизира националният ресурс от знание запостигане на икономически просперитет на стра-ната.

Концепция за използване на знанието заиновативно развитие на икономикатаМобилизирането на националния ресурс от

знания за постигане на икономически проспери-тет изисква преобладаващите научни изследва-лия и иновации да се свържат с приоритетни ико-номически сектори и продукти (вкл. услуги). Та-зи теза е изходна за формирането и осъществява-нето на национално специфична стратегия за ба-зирано на научни знания иновативно развитие.Концепцията за използване на знанието за ино-вативно развитие на икономиката следва да оп-ределя какво, как и кога да се обновява; да е под-чинена и в зависимост от наличието на стратегияза национално развитие, от нейните цели и тях-ната субординация. С други думи – развитиетона икономиката чрез създаване, усвояване и из-ползване на нови знания е пряко свързано с проб-лемите при формулирането на целите, стратегии-те за постигането им, както и с критериите за обос-новаване на приоритети за обществена и/или биз-нес подкрепа. Липсата на единна и ясно опреде-лена държавна цел на развитие на националнатаикономика, както и на приоритети при нейнотоосъществяване, е значителна пречка при форму-лиране и решаване на проблема за обновяванетой. От друга страна, формирането на такава кон-цепция става неотложна задача в условия на кри-за, на ускоряване на глобализацията на икономи-ческите процеси и на промяната на използванитетехнологии. Тези процеси са съпроводени с гло-бализацията на предлагането на нови знания, прикоето, за да се развива като национална, една ико-номика трябва да има своя дял в тяхното създава-не и използване.

Могат да се откроят два аспекта на определянена приоритетите за обновяване на националнатаикономика, които да се ползват с обществена под-крепа. При първия се определят стратегическитедългосрочни цели, които да са свързани със запаз-ването и развитие на българското общество в ус-ловия на глобализация. Сред тях са икономичес-ките дейности, от които зависи равнището на си-гурността, изхранването, здравеопазването, обра-зованието, науката, културата, управлението, ин-фраструктурата и други характеристики на всякообщество. Вторият аспект е свързан с функциони-рането на националната икономика в условията наглобализация. Във връзка с това, като приоритет-



ни се определят тези икономически дейности, чи-ито резултати се реализират, реализирали са се илимогат да се реализират чрез външните мрежи.

Обществените приоритети за подкрепа на съз-даването, усвояването и използването на нови зна-ния следва да се отнасят до сектори, отрасли, про-дукти и дейности, които:

съдействат за развитие на българскотообщество и държава;имат най-голям принос за икономичес-кия растеж и повишаването на произво-дителността и качеството на труда в на-ционалната икономика;формират абсолютни и относителнисравнителни конкурентни предимства застраната в международната търговия;определени са от фирмите като необхо-дими и те имат възможност да съфинан-сират научните изследвания;спомагат за постигане на общите целина ЕС и страната има натрупан потен-циал за това.

Резултати от научни изследвания [8] насочваткъм някои приоритети за публична подкрепа наобновяването, основано на научни изследвания,по следните критерии:

Формират относителни сравнителниконкурентни предимства в междуна-родната търговия на страната. По то-зи критерий следва да се обновява пър-вичния сектор, ресурсобазирани произ-водства (преработване на селскостопан-ски и др. продукти) и нискотехнологич-ните производства (текстил, облекла идр.). Сходни резултати се получават ипри изследвания на Световната банкавърху динамичния профил на износа наБългария [17]. Като шампиони (продук-ти, които бележат бърз растеж на изно-са както в световен мащаб, така и за Бъл-гария) са определени минералните гори-ва и масла, медта, житните растения изърнените храни, земеделски страничнипродукти, както и изделия от стомана ижелязо.Бележат нарастващи относителнисравнителни конкурентни предимствакато производството на електрооборуд-ване. Сходни резултати се получават ипри изследвания на Световната банка[17] - електрооборудване, фармацевтич-ни продукти, машини, междинни про-дукти на химическата промишленост(алуминий, пластмаси).Формирали са относителни сравнител-ни конкурентни предимства в между-народната търговия на страната вблизкото минало и имат потенциал за

връщане на позициите. В тази група по-падат високотехнологичните производ-ства.Формират преобладаващ износ по висо-котехнологични продуктови групи.Отраслите, които формират преоблада-ващ износ по високотехнологични про-дуктови групи, са: електрически маши-ни – други; оптически инструменти; ро-тативни електрически централи; другимашини за енергия.

Според бизнеса приоритетите за общественаподкрепа за повишаване на иновативността на на-циоиналната икономика чрез научни изследвания[8] са:

ускорено развитие на технологична ин-фраструктура, подпомагаща комуника-циите и преди всичко предоставяне надостатъчно по количество и качество ин-формация и услуги в електронна форма;подпомагане на академични и универ-ситски институции за обновяване на тях-ната база и използването й както за обу-чение, така за изследователски и произ-водствени цели;подпомагане на предприятията за дей-ности, свързани с обучението за пови-шаване на квалификацията, за придоби-ване на нови умения, свързани с пови-шаването на качеството и производител-ността на труда, със стандартизациятана произвежданата продукция или при-лагани процедури и придобиването насъответни сертификати и лицензи.

Направленията за подкрепа на създаването иизползването на нови знания в страната, коитодопринасят за постигане на целите на ЕС да сепревърне в най-конкурентна икономика в светаса тези, които:

имат принос за разширяване на пазарана български и европейски продукти из-вън ЕС;водят до по-нататъшно укрепване на по-зицията на Европа като световна турис-тическа дестинация, като специален ак-цент се поставя върху културния и пре-димно археологичен туризъм, както ибалнеоложкия туризъм;допринасят за имиджа на Европа катопроизводител на екологични храни;утвърждават Европейското бъдеще настраната като привлекателен център заобразование и работа на висококвали-фицирани специалисти от Черномор-ския и други региони на света.

Изборът сред горните предложения за направ-ления за изпреварващо финансиране на научнитеизследвания и иновациите, както и последващата



INNOVATIVE PLATFORM FOR KNOWLEDGE DRIVEN ECONOMIC DEVELOPMENT

Rossitsa ChobanovaAbstract

The paper discuses the platform for innovative economic progress in conditions of contemporary rapidchanges of used technologies and of global financial, economic, and social crises. Creation, adoption andusage of new knowledge are the nucleus of this platform. In this respect the paper characterizes the mainachievements in understanding the role of the knowledge for economic progress, its definition and estima-tion. A vision for the content of a platform for innovative knowledge driven economic progress is pre-sented. Its major characteristics are that such platform is nationally specific, and that priority sectors andproducts to be renovated through public R&R investments are identified.

приоритетизация следва да са обект на политичес-ки дебати. Успешното обновяване на българскатаикономика изисква добре обоснована държавна по-литика. Централно място в нея има научната по-литика, която се провежда от държавата чрез бюд-жета. Тя следва да съдържа виждане за финанси-рането на доконкурентни и конкурентни изследва-ния по отрасли и области на познание, което сеуправлява в рамките на академичната автономия,на публичните и частните изследователски фор-мирования. Държавата следва да има приоритетиза обновяване чрез използване на научни знания ипо икономически сектори и отрасли, по продукто-ви групи и по области на знанието.

В заключение може да обобщим, че знанието,най-вече научното знание във формата на идеи зарешаване на предизвикателствата на кризата ипостигане на целите на икономическото развитие,става решаващо за развитието на националнатаикономика. Определянето на приоритети, измер-ването и оценката на публичните инвестиции ирезултатите от научните изследвания и иноваци-ите следва да са подчинени на постигане на об-ществени цели. За иновационното развитие настраната е необходимо следването на национал-но-специфична концепция за стимулиране на на-учните изследвания и иновациите по приоритет-ни национално значими проблеми и цели, кактои за обвързването им с приоритетно развитие насектори, отрасли, продукти и дейности. Държа-вата следва да има важна роля за реализацията натакава концепция.

Използвана литература1. Дракър, П. Ф. Посткапиталистическото об-

щество. С., ЛиК, 2000.2. Портър, М. Конкурентното предимство на на-

циите. С., Класика и Стил, 2004.3. Чобанова, Р. Технологична промяна и иконо-

мическо развитие: подходи и концепции. //

Икономически изследвания, № 2, 1997.4. Чобанова, Р., Тасев, А., Миланова, А., Най-

денова, П. Знанието като икономически ре-сурс. АИ „Проф. М. Дринов” (под печат)

5. Beck, U. What is Globalization. Cambridge, Pol-ity Press, 1999.

6. Beck, U. Risk society: towards a new modernity.London, Sage, 1992.

7. Beck, U. World risk society. Cambridge, PolityPress, 1999.

8. Chobanova, R. Innovativeness of a nationaleconomy. The case of Bulgaria. G: Lambert Aca-demic Publishing, 2011.

9. Drucker, P. The Age of Discontinuity; Guidelinesto Our Changing Society. New York, Harper andRow, 1969.

10.Global competitiveness report 2011-2012 http://reports.weforum.org/global-competitiveness-2011-2012/.

11.Europe 2020. A European strategy for smart,sustainable and inclusive growth – COM(2010)2020.

12.Innovation union scoreboard 2010, http://www.proinno-europe.eu/inno-metrics/page/inno-vation-union-scoreboard-2010.

13.ЕС (2011) INNOVATION UNIONSCOREBOARD 2010. The Innovation Union’sperformance scoreboard for Research and Inno-vation. 1.2.2011.

14.Hayek, F. The Use of Knowledge in Society. //American Economic Review, XXXV, 4, 1945,www.econlib.org/library/Essays/hykKnw1.html.

15.Schumpeter, J. The theory of economic deve-lopment. Cambridge, Mass.: Harvard UniversityPress, 1934.

16.Schumpeter J.A. Business cycles, N.Y.:MacGraw-Hill, 1939.

17.World Bank Going for Smart Growth. MakingResearch and Innovation Work for Bulgaria. Re-port 66263-BG, 2012.



ЕВРОПЕЙСКИЯТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИСЪВЕТ В ПОДКРЕПА НА АВАНГАРДНИ

НАУЧНИ ИДЕИ*

Пенка Лазарова,отг. секретар на сп. „Наука”„Европейският научноизследователски

съвет за кратко време се утвърди катоуспешна и водеща финансираща институция на

световно ниво.Съветът ще продължи да дава значителния

си принос в създаването на уникалнаевропейска култура на научните изследвания.”

Проф. Хелга Новотни,председател на Европейскиянаучноизследователски съвет

По покана на проф. Сергей Игнатов – минис-тър на образованието, младежта и науката, на 26и 27 април 2012 г. София стана домакин на 35-торедовно заседание на Научния съвет на Европей-ския научноизследователски съвет (European Re-search Council – ERC), който е висш ръководенорган на специфичната програма “Идеи” на Сед-мата рамкова програма на ЕС.

Създаден през 2007 г., Европейският изследо-вателски съвет e първият паневропейски орган зафинансиране на авангардни научни изследвания.ERC оказва подкрепа на най-добрите изследова-тели, провеждащи изследвания на „границата напознанието” във всички научни области. Той це-ли да осигури условия за работа и развитие нанай-добрите умове чрез предоставянето на финан-сова подкрепа за високорискови, но новаторски иавангардни научни идеи. Основен критерий приподбора на проектите е научната изключителност.

Конкретната стратегия на ERC се определя отНаучен съвет – неговият управителен орган, кой-то се състои от 22-ма независими европейски ек-сперти от всички научни области, а за реализира-нето й отговаря Изпълнителната му агенция. На-учният съвет разполага с автономия при вземане-то на решенията си за финансиране на проекти-те, като по този начин гарантира за тяхното ка-чество и потенциал за постигане на значими на-учни резултати. Членовете на Научния съвет сеназначават от Европейската комисията за срок отчетири години на базата на ротационен принцип,осигуряващ последователност и приемственостна работата. Задължение на съвета е да разрабо-ти индикатори за оценка, избор, контрол на ка-чеството и мониторинг на изследователските про-екти.

За да гарантира осигуряването на равен дос-тъп до информация и прозрачни условия за учас-

тие в схемите за всички, както и за да повишиучастието в конкурсите си, съветът организирамногобройни информационни събития в различ-ни държави-членки на ЕС, каквото се състоя в Со-фия. В рамките на два дни представители от ERCпредставиха възможностите за участие и разяс-ниха как да се кандидатства за финансиране в кон-курсите по програма „Идеи”, а български ученисподелиха добрите национални практики. Целтана събитието бе да се насърчат талантливите мла-ди учени и изявените български изследователикъм по-активно участие в конкурсите на програ-мата.

Министър Сергей Игнатов изрази надеждатаси, че „това посещение ще постави началото напоредица от стъпки, които ще доведат до сине-ргия на научните изследвания в България и щеповиши участието на български учени в програ-ма „Идеи.” За съжаление, участието на българ-ските учени в 7 Рамкова програма е изключител-но ниско – около 7 %. Необходимо е да отворимБългария за европейската наука и образование –като пълноправен член на Европейския съюз ниеимаме общи цели с европейската наука. Вече има-ме Национална стратегия за развитие на научни-те изследвания, в ход е реформата на систематана висшето образование, в рейтинговата системаза оценка на университетите са включени и на-учните изследвания, децентрализирано е даване-то на научните степени – т.е. в ход е модерниза-цията на българското изследователско простран-ство.

„Посещението в България е част от нашитеусилия да представим възможностите за финан-сиране от ERC в страните от Централна иИзточна Европа, които засега участват по-сла-бо в конкурсите за стипендии. Ние ще се радва-ме да видим още повече талантливи хора от то-зи регион, които да вземат участие в нашитебъдещи конкурси.” - заяви председателят на ERC проф. Хелга Новотни. Прекият контакт с науч-ната общност и с политиците дава възможностда се обясни подробно какво представлява ERC,как се кандидатства за грантове и да се подкре-пят авангардни идеи на границите на познание-то, за да се превърне Европа в привлекателно мяс-

* Публикацията е подготвена със съдействието на Дирекция “Наука” към МОМН.



то за учените от цял свят.Конкурсите на ERC са отворени за водещи из-

следователи от целия свят при условие, че те ра-ботят на територията на Европейския съюз, катоединствен критерий за побор е качеството на иде-ите – не са наложени нито тематични приорите-ти, нито квоти на географски принцип. Чрез пре-доставяне инициативата на изследователите имсе дава възможност да открият нови възможнос-ти и посоки на развитие във всички области нанаучните изследвания, а не да бъдат ръководениот предварително зададени приоритети. Като от-правя предизвикателство към най-добрите ученив Европа, ERC очаква, че неговите грантове щепомогнат за създаването на нови и неочаквани на-учни и технологични открития, които създават ос-новата на нови отрасли, пазари и по-широки со-циални иновации за бъдещето. Ако не се инвес-тира във фундаменталната наука, в граничните из-следвания, няма да имаме иновации за бъдещето– смята проф. Х. Новотни. Има много примери занеща, които изглеждат безполезни в момента, носе превръщат в изключително познание за бъде-щето – пример за това е откриването на лазерите,които сега са навлезли широко навсякъде.

„Европейският съвет за научни изследванияпокрива 100% от стойността на проекта и ос-вен това приемащата институция на научнотоизследване поема 20% от режийните разходи”,обясни проф. Новотни. Спечелилите финансира-не могат да осъществят проучванията си в стра-на по свой избор. Освен това, грантовете са пре-носими, което означава, че ако приемащата ин-ституция (независимо дали е университет или спе-циализирана научна организация) не осигури доб-ри условия за работа, бенефициентите на гранто-ве могат да ги вземат и да отидат на друго място.Тя допълни, че от Европейския научноизследо-вателски съвет са изключително разтревожени, чеучастието от Източна Европа в обявените конкур-си е много по-ниско от очакваното.

Основните грантови схеми на Европейския съ-вет за научни изследвания са две:

За млади учени, които са в началото нанаучната си кариера (ERC StartingGrants). Размер на гранта – до 2 млн. ев-ро. Целта е да се предостави подкрепаза развитие на независима научна кари-ера на изявени млади изследователи - беззначение каква е националността им икакъв е етапът на създаване на своя пър-ви изследователски екип или програма.Те могат да работят по собствените сиидеи, а не по идеите на своя ментор илиръководител. Това е много важно заследващото поколение млади изследова-тел, тъй като освен пари, програматаосигурява и ранна научна независимост

на младите учени.За утвърдени изследователи (ERC Ad-vanced Grants). Размер на гранта – до 3,5млн. евро. Финансират се проекти на во-дещи научни колективи, които имат до-казани постижения в съответната област.Предложения могат да се подават от ко-лективи от всички страни-членки на ЕСи от асоциираните държави.

От 2011 г. насам съществуват две допълнител-ни инициативи за финансиране с много ограни-чен бюджет:

“ERC Synergy Grants” – до 15 млн. еврона грант, за подпомагане на няколко мал-ки групи изследователи, работещи съв-местно по даден проект.„Proof of Concept” - до 150 000 евро награнт. Инициативата е отворена за но-сители на ERC грантове, за да доразви-ят иновационния потенциал на идеите,възникнали в резултат на изпълнениетона изследователски проекти, финанси-рани от ERC.

В екипа на всеки получател на грант има сред-но около 4 души, т.е. ангажирани са около 12 хил.млади учени, което допринася за обучаване на но-во поколение отлични изследователи. Към краяна 7 Рамкова програма се очаква ERC да е пре-доставил подкрепа на над 10 хил. докторанти инад 5000 доктори на науките.

От стартирането си преди 5 години досега следприключването на 8 процедури за представяне напроектни предложения ERC е финансирал 2600проекта в цялата територия на ЕС и неговите асо-циирани страни на стойност почти 3,9 млрд. европри 28 000 представени проектни предложения отизследователи както от частния, така и от публич-ния сектор върху теми по техен избор. Среднатауспеваемост е около 12%. Основен критерий заоценка са научните постижения и компетентност-та на учения и неговия колектив. Бюджетът наERC за периода 2007-2013 г. е 7,5 млрд. евро, а за2012 г. – приблизително 1,6 млрд. евро. През но-ември 2011 г. Европейската комисия предложизначително увеличение на бюджета на ERC заследващата Рамкова програма „Хоризонт 2020”(2014-2020).

За съжаление, към момента страната ни е из-ключително слабо представена в тази европейскапрограма. Подобна е ситуацията и в останалитенови страни-членки на Евросъюза. „Ние сме из-ключително разтревожени, че участието в кон-курсите на учени от тази част на Европа е дос-та по-ниско в сравнение с това, което очакваме.Наясно сме, че научният потенциал е навсякъде.”– каза проф. Хелга Новотни.

Двете най-успешни държави по отношение наспечелени грантове са Англия и Швейцария. Бъл-


Фигура 1. Получатели на грантове от ERC по държави на приемащата институция.

гарските успешни проекти са едва три, а общатастойност на отпуснатите безвъзмездни средстваса около 3,27 млн. евро. И трите проекта са в об-ластта на хуманитарните и обществени науки.Проектът на проф. Румен Даскалов от Нов бъл-гарски университет на тема „Откриване на лип-

сващите звена между балканските народи” е в об-ластта на социалната история. Той е получил суб-сидия за утвърдени изследователи. Финансиране-то е 1 560 000 евро за пет години. Приемащатаинституция е Нов български университет. Про-ектът на Балаш Тренчени, унгарец по национал-



Фигура 2. Получатели на грантове по националност



ност, е „Картографиране на историята на източ-ноевропейската политическа мисъл”. Приемаща-та организация е Центърът за академични изслед-вания в София, а субсидията за млади изследова-тели е 689 579 евро. Проф. Ивайло Знеполски отСУ „Св. Кл. Охридски” е получил субсидия за ут-върден изследовател на стойност над 1 млн. ев-ро. Неговият проект изследва социалните послед-ствия от комунистическото минало, а приемаща-та организация е Софийският университет. Общоседем са българските учени, които работят катооценители, външни експерти към Европейския съ-вет за научни изследвания. Те са ангажирани воценката и подбора на получателите на субсидии.

Заради тази малка бройка на българските про-екти посещението на проф. Новотни е много важ-но, тъй като тя представи възможностите за учас-тие на нашите учени в конкурсите по програма„Идеи” на Европейския научноизследователскисъвет, отбеляза министър Игнатов.Домакинство-то на България е изключително важно, за да сепремахнат психологическите бариери пред наши-те наистина талантливи учени, за да могат дакандидатстват успешно. Проф. Игнатов изра-зи убедеността си, че в бъдеще България ще имамного повече достойно оценени проекти и доба-

Оценявани предложения към български приемащи институции около 105*

Избрани проекти в български приемащи институции 3

Начални субсидии (Starting Grants) 1

Вид субсидии на ERC Субсидии за утвърдени изследователи (Advanced Grants)

2

Физични науки и инженерство 0 Науки за живота 0 Разпределение на субсидиите на ERC

по области Обществени и хуманитарни науки 3

Жени 0 Разпределение на субсидиите на ERC по пол Mъже 3 Общо предвидено финансиране от ERC около 3,27 млн. евро Небългарски получатели на субсидии от ERC в български приемащи институции 1

Български получатели на субсидии от ERC извън България 5 * Вкл. около 50 за поканата за проектни предложения за начална субсидия от 2007 г.

ви, че онези от тях, които са отпаднали с малкаразлика от списъка на очакващите финансиранеот ERC, ще получат средства от Фонда за научниизследвания.

Тази инициатива на министър Игнатов бешепосрещната с одобрение от проф. Х. Новотни. Тяотбеляза, че в Европа има няколко държави – несамо нови страни-членки, които също са решилида приемат оценяването от Европейския съвет занаучни изследвания и да финансират проектитена тези кандидати, на които малко не е достигна-ло, за да получат финансиране. Това е важна ини-циатива, защото по този начин се изпраща серио-зен сигнал към младите изследователи.

Чрез промотиране на научната изключител-ност ERC съдейства за оказване въздействие и ук-репването на Европейското изследователско прос-транство. Съветът провокира ново мислене приуправлението на научните изследвания и научна-та политика на национално равнище. Не на пос-ледно място, ERC цели да направи европейскатабаза за научни изследвания по-подготвена, за даотговори на потребностите на едно общество, ос-новано на знанието, и да осигури на Европа спо-собността да отговори на глобалните предизви-кателства.

Фигура 3. Грантове на Европейския научноизследователски съвет



Проблеми на образованието

OБРАЗОВАНИЕТО ПО ФИЗИКА ВЪВ ВИСШИТЕУЧИЛИЩА И СЪЗДАВАНЕТО НА ИНОВАТИВНА

ИКОНОМИКА*

Доц. дфн Тинко Ефтимов,Факултет по физика

и инженерни технологии,ПУ „Паисий Хилендарски”

* Текстът на статията се базира на компютърна презентация на 40 Юбилейна национална конференция по въпроси наобучението по физика, организирана от СФБ и МОМН (5-8 април 2012 г., Габрово).

УводФизиката е основополагаща природна наука с

най-голям обхват на значимост - от познанията заВселената като цяло до това да е практическа ос-нова за повечето от съвременните инженерни иприложни дисциплини. Задълбочените познанияпо физика са основен фактор за нововъведениятав научно-приложни разработки, индустрията и во-енното дело. Бидейки основна природна наука(името „физика” произлиза от гръцките φυσικός(фисикос) — естествен, φύσις (фисис) — приро-да), то самото й съществуване е процес на търсе-не и откриване, и в същността си е иновативнанаука, което съвсем не означава, че в мнозинство-то си физиците са ангажирани с иновативни запромишлеността дейности. Терминът „промиш-леност” произлиза от „промисъл”, т.е. новатор-ство в производството. Съвременната епоха се ха-рактеризира с икономика, основана на знанието,на новаторство и бързото внедряване на научниоткрития в производството и конкретни прилож-ни дейности. Основните научни пробиви и тех-нологични постижения се основават на физикатана електромагнетизма, квантовата механика и те-орията на относителността. Физиката е в основа-та на повечето от върховите десет технологичнипробива за 2011, които ще определят в значител-на степен развитието на света в следващите по-коления като: нанороботика, графени, хуманоид-ни роботи, мозъкоподобни CPU, фотоника, бате-рии с нанопроводници, 3D чипове, геномика и„още нещо” [1].

В настоящата статия се представят мястото наБългария в света и Европа в полето на конкурен-тноспособността и иновациите, както и защо се-гашната ни образователна система ни държи в гру-пата на изоставащите.

Общи проблеми пред образованието поприродонаучни и технически наукиЧовечеството съществува благодарение на ин-

телекта: способността да решава нестандартнизадачи в променящ се свят. Целите на образова-нието съответно са: развиване на способностите,развиване на критичното мислене и придобиванена знания и умения. Постигането на тези цели унас все повече се сблъсква с препятствия, произ-

лизащи от външни и вътрешни фактори.Външни факториВъншните фактори, които се разглеждат тук,

са четири, три от които образуват това, което щеозначим с тройката парадокси на модерността,а четвъртият е свързан с глобализацията.

1) Демографско-икономическият парадокс [2]се състои в това, че „Колкото по-високо е нивотона образование и дохода на глава от население-то, толкова по-ниска е раждаемостта, въпреки,че семействата могат да си позволят и повече де-ца!”. При раждаемост под критичното ниво навъзпроизводство (2,11 деца/майка за развититестрани) настъпва експоненциален демографскиупадък, в което състояние от седемдесетте годи-ни на миналия век са всички развити и демокра-тични страни, съставляващи новата общност на„цивилизационен избор” на България.

2) Технологично-социалният парадокс можемда дефинираме като: „Колкото повече продукти-те на нови технологии навлизат в живота и кол-кото по-зависими ставаме от тях, толкова по-си-лен е спадът на интереса към изучаването на фи-зически и инженерни дисциплини, създаващи съ-щите тия технологии.” Този парадокс е в силапрактически за същите страни, поразени демог-рафски от първия парадокс, а именно развититедемокрации, основно поради масово насаждана-та потребителско-хедонистична култура, поддър-жаща изкуствено ръста на производство чрез мак-симизация на потреблението и емитирането наплатежни средства без покритие. Проф. ДоналдСиманек – дългогодишен преподавател и попу-ляризатор на физиката в САЩ, пише още през1994 г. нещо, което с прискърбие масово отбеляз-ваме и за сегашна България: “Днес ние търсимкато Диоген някой, който е способен честно даспечели отлична оценка!” Оплакването на студен-тите му от преди около 20 години: “Защо да семъчим толкова по физика за една тройка, когатоможем да изкараме шестици по неприродонауч-ните специалности без изобщо да сме учили?“, ние



слушаме редовно днес и в българските универ-ситети от страна на студенти, дошли само за ед-ната диплома. Отговорът на проф. Симанек е на-пълно на место: „Защо трябва да се дава дипломаза нещо, по което може да пише шестица и без дасе учи?” [3].

3) Парадоксът на масовото образование,който можем да дефинираме като: „Колкото по-масово и достъпно става образованието, толковапо-неграмотно става населението.” Повсеместна-та неграмотност на новозаписаните студенти (!)далеч не е български феномен. Причината за па-радокса е свързана с гаусовото разпределение наинтелигентността за дадена популация и се зак-лючава в това, че преди около половин век бака-лавърска степен се е давала за проява на по-висо-ка интелигентност. Днешната бакалавърска сте-пен по ниво на интелигентност съответства на ед-новремешното средно образование.

Днешното средно образование съответно сеприсъжда за проява на чувствително по-ниско ни-во на интелигентност. Причината за този упадъкна критериите е постепенно установилият се ега-литаризъм и антиелитизъм в развитите страни,както и масовата нужда от повече образовани спе-циалисти за индустрията в условията на демо-графски упадък, масов хедонизъм и консуматор-щина.

Горната тройка парадокси неизбежно водят доупадък в качеството на образованието и оказватнатиск за систематично снижаване на критерии-те в системите на образование, както и в акаде-мичното израстване. Масовата „професоризация”на родната академична общност след въведенитереформи са именно в този дух на всеобща профа-низация.

4) Факторът, който обаче изисква все по-ви-соко ниво на квалификация и образование за ико-номиката на знанието е глобалната конкуренцияв епохата на технологиите. Тя изисква все по-високо качество на образованието и нарастващброй квалифицирани специалисти за нови разра-ботки в производството. Според кривата на инте-

лигентността относителният дял на способнитеда създават нови технологии е 5-10% и порадидемографско-икономическия парадокс абсолют-ната им бройка в развитите страни намалява, ко-ето по-никакъв начин не може да бъде компенси-рано с раздаването на все по-висши дипломи напо-неинтелигентни и все по-малко интересуващисе от технологии студенти. Ето защо критично заподдържането на конкурентоспосбност на разви-тите страни е вносът на образовани кадри.

Доколкото тройката парадокси на модерност-та са в сила и за България и доколкото потреб-ността на развитите страни от свежи попълненияна образована работна ръка остава незадоволена,то при драстичната разлика в стандартите на жи-вот България, както и редица други държави, саизмежду донорите на „сиво вещество”.

Вътрешни факториСъстоянието на образованието по физика и

природни науки в България и възможността заразвитие на иновативна икономика критично за-виси от четири вътрешни фактора, следните триот които тук означаваме като национален образо-вателен комплекс, а именно: късогледие, безот-говорност и потомствено презрение към умстве-ния труд.

1) Късогледие. Късогледието най-образно мо-же да се изрази като „инвестиционен модел насемкаджийчето”. Повод за това неакадемичнонаименование ми дава една реална случка в на-чалото на 80-те години на миналия век. Докатоедин студент чакал автобуса от Ректората към Фи-зическия факултет в София, едно циганче му зап-редлагало семки за продан. Виждайки, че е учеб-но време, колегата ми го запитал: „Ти защо не сина училище, бе?”, на което му било отговорено:„Ни-и плащат ба-а, бате!”. Комичността на ситу-ацията изчезва веднага, щом се уточни, че по то-ва време заплатата на един асистент по физика беоколо 300 лв./месец, т.е. 10 лв./ден, която сума ци-ганчето-семкаджийче винаги изкарва на оживе-но место като Ректората, без да губи около 20

Обща интелигентност

Ново бакалавърско

ниво

сега

Средно

Висше

Потенциална докторат

Относителен дялпреди

Обща интелигентност

Потенциална бакалавър

Потенциална докторат

Средно

Средно училише,техникум

Бакалавърско ниво

Висше

Относителен дя

л

Фигура 1. Крива на разпределението на интелигентността и упадъкът на критериите, състоящ се в това,че ниво на интелигентност, което преди (до 70-те години на миналия век) е необходимо за средно образо-вание, днес е достатъчно за бакалавърска степен.



години от живота си в учене, през което да харчи,вместо да печели пари. Поради тази логика роди-телите на семкаджийчето не правят дългосрочнаинвестиция в образованието му. Изказано по-ака-демично, те „инвестират в търговско-рекламнипознания и умения за краткосрочни препродаж-би и пласмент”, които им носят моментни и крат-косрочни печалби за закупуване на сателитна ан-тена и нещо за пиене. Очевидно е, че по инвести-ционния модел на семкаджийчето, дългосрочна-та инвестиция в усвояване на природни науки енапълно безсмислена работа. Разбира се, това гидържи винаги в гетото, но именно по този прин-цип е финансирането на науката в България презпоследния почти четвърт век на нов цивилизаци-онен избор и, както ще видим, също такъв е икрайният резултат – гетоизация на науката и об-разованието.

2) Безотговорност. Тя се изразява в: а) под-държане на устойчива политика за прогонване напродуктивния интелектуален елит; б) спонсори-ране на “изтичането” на мозъци и в) заместване-то му с непродуктивна корумпирана и дипломи-рана псевдоинтелигенция, т.е прослойка от хорас една и повече дипломи без покритие.

3) Презрение към умствения труд. Този фак-тор може би ще бъде яростно отречен от мнозинас твърдения, че българинът е готов на неимовер-ни жертви, за да образова децата си. Фактите го-ворят обаче, че особено след Втората световнавойна, с издигането в култ на простоватостта иантиинтелектуализма, представителите на българ-ската интелигенция са систематично в най-уни-зително положение в сравнение с всички остана-ли развити, пък и развиващи се страни, и това еустойчиво състояние и до ден днешен. Презре-нието към умствения труд в основата си е проявана амбивалентно отношение, изразяващо се в двепротивоположни по знак емоции: отрицателна иположителна. По исторически причини българи-нът възприема и цени като истински само физи-ческия труд, при който резултатът е пропорцио-нален на вложените усилия и потта е пропорцио-нална на резултата. Умственият труд рефлектор-но се възприема като тарикатско ефективно бяг-ство от реалния физически труд, а не като тежъктруд за постигане на по-ефективно производствои при който труд резултатът не е пропорциона-лен на вложените усилия, а потта по същество яняма. Интелектуалецът следователно е презрянкато безделник, консумиращ заплата. Каква зап-лата е готов да плати българинът за умствена ра-бота, възприемана като бягство от труда? Симво-лична, естествено! Което е по-лошо, той и не очак-ва образованият човек да свърши нещо кой знаеколко полезно, за което го и презира. Същевре-менно отруденият нашенец, загрижен за бъдеще-то на детето си, закопнява поне то да не се мъчи

като него, ами вместо това да се изучи, да вземедиплома и да си намери службица на чисто и спо-койно место за някаква минимална заплата, пъкостаналото ще го добави той с провизии от дворана село. Образованието, дипломата и спокойстви-ето за детето в безгрижна служба в сравнение смъките на родителите са социалната мечта у нас,сполучливо изразена в сентенцията „учи, за да неработиш”. В тази мисловна схема идеята за ум-ствения труд като тежък, рискован, но по-произ-водителен и по-ефективен, е напълно чужда. Заразлика от развитите страни, нашето просъщес-твуване никога не е зависило критично от ефек-тивен упорит умствен труд. Българинът винаги епреживявал кризи с помощта на нискотехноло-гичен труд и високотехнологичните продукти, ко-ито се е принуждавал да купува, в крайна сметкаса заплащани с по-нетехнологични стоки. Пора-ди неразбирането на същността на умствения трудние бъркаме систематично: преподаване с обуче-ние, учене със знания, диплома с образование,службата с работа, позиция в йерархията на власт-та с ефективност на труда и управлението. Това вкрайна сметка води до дълбока профанизация наумствения труд, образованието и до невъзможностда изградим икономика, основана на знанието.Нация, която подсъзнателно дълбоко презира ум-ствения труд и го възприема като хитроумно бяг-ство от труд, но същевременно копнее да придо-бие атрибутите му чрез фасадна ученост и дип-лома, по същество действа аморално и крайниятефект е точно това, което имаме налице днес.

4) Вътрешната корумпираност, т.е. дефици-тът на морал, е четвъртият основен фактор, кой-то решително ни пречи да имаме икономика, ос-нована на ефективна икономика на знанието. Безда влизаме в подробности, достатъчно е да си да-дем сметка за масовото колeктивно преписване имошеничество, което вилнее в българските учи-лища и университети. Въпросният дефицит е оче-видно налице и при оскъдното финансиране и ме-нажиране на науката, както става ясно от статия-та „Стратегия за устойчиво развитие на невеж-ството” на проф Хорозов [4].

България в глобалния свят наикономиката на знаниетоСъгласно Българската стопанска камара

(БСК) по повод кандидат-студентската кампанияот 2011 г. [5], най-дефицитните кадри за българ-ската икономика и общество са в четири групи:1) инженери; 2) специалисти, които да усвояват,разработват и произвеждат авангардни техноло-гии; 3) медицински кадри; 4) мотивирани и ква-лифицирани учители. Във втората група опре-делено попадат всички инженерно-физични дис-циплини, в четвъртата – физици от педагогичес-ки профил, а за първата група познанията по фи-



зика в повечето случаи са основата на цялата имспециалност. По силата на парадоксите на мо-дерността, точно към тези специалности иманай-слаб интерес, докато конкуренцията е за спе-циалности, които са най-непотребни на Бълга-рия към настоящия момент поради систематич-но пресищане на пазара на труда: право, адми-нистрация, икономика, стопански науки, психо-логия и история. Образованието по физика въввисшите училища у нас по неволя се оказва вмъртвата хватка на тройката парадокси на мо-дерността и финансирането на образованиетовъв ВУЗ-овете според броя приети студенти, ко-ито предпочитат ненужни престижни специал-ности, а не според нужните за страната по-труд-ни природонаучни и технически специалности,към които интересът е значително по-слаб и сле-дователно са непрестижни.

Главната характеристика на икономиката наразвитите страни е, че са основани на иновации,които обуславят т.нар. интелигентен растеж. Щосе отнася до България, в доклада на Световнатабанка за постигане на интелигентен растеж [6] пи-ше:

“За да може страната да осъществи напре-дък по отношение на позицията за конкуренто-способността и да се издигне в световните и ев-ропейските класации, е необходимо да работи снови стратегии, които да направят иновации-те задвижващ фактор за износа, създаванетона нови работни места и икономическия рас-теж.”

“Ниската степен на усъвършенстване на ек-спортната кошница е свързана с ниския дял нависокотехнологични продукти за износ. Със сво-ята стойност от 3% делът на високотехноло-гични стоки е значително под средната стой-ност за ЕС-27 (16%) и се позиционира в по-нис-ката група в сравнение с останалите страни отИзточна Европа (Чешка република – 13%; Унга-рия – 20%; Хърватска – 7%...)”.

Ще разгледаме къде се намира днешна Бълга-рия по конкурентоспособност на икономиката ипо иновации, които са свързани с върхови научниразработки и изучаването на физика в висшштиучилища.

1) Глобален индекс на конкурентоспособност2011-2012 г.

Глобалният индекс за конкурентоспособност[7] подрежда страните по света в три групи: дви-жени от фактори (институции, инфраструктура,макроикономическа среда и начално образова-ние); движени от ефективност (висше образова-ние, ефективност на пазара на стоки, на пазарана труда, финансовия пазар, технологична готов-ност, размер на пазара) и на движени от иновации(усъвършенстване на бизнеса и иновации). По то-зи индекс България е в междинната група на ико-

номики, движени от ефективност и е на 74 место(от 142 страни) с 4,2 точки от 7 възможни. На Фи-гура 2 са представени оценките на България и засравнение – на две страни от първенците – Швей-цария (първо място), Финландия (4 място), кактои на Чешката република (38 място), които са втретата група.

Сравнението на диаграмата на България с та-зи на водещите страни показва, че България иманай-голямо изоставане в областта на иновациите– оценка 3, следвано от висше образование и тех-нологична готовност със средни оценки около4. Трите стълба на конкурентоспособността савзаимно свързани помежду си и пряко зависят оттова:

в каква степен университетските препо-даватели са свързани с иновативни при-ложни изследвания;как се преподава физика в средните ивисши училища ипо какъв начин е обвързана с други дис-циплини и науки.

2) Глобален индекс на иновации 2011г.Във връзка с това особено информативен е гло-

балният индекс на иновации [7], в който от 125страни Швейцария е отново на първо место, а Бъл-гария – на 42 место (Таблица 1). Съществено заотбелязване е, че оценката на България за наука итворчество (32,6) е чувствително по-ниска от гло-балната ни оценка за иновативност от 38,4 – т.е.иновациите като цяло не идват от науката и уни-верситетите.

Много информативен е индексът на Съюза заиновации за ЕС-27 [8], в чиято класация Бълга-рия е предпоследна за ЕС и попада в края на чет-върта категория от „скромни” иноватори. Водач еШвеция, а в групата на водачите иноватори саоще Дания, Германия и Финландия (четвърта), аЧехия е седемнадесета в групата на умерените.

По този индекс диаграмата на оценките на Бъл-гария по осемте стълба на иновативността са да-дени на Фигура 3. Тя показва, че България най-сериозно изостава поради липса на новатори, сла-бо предприемачество, незадоволителни изследо-вателски системи и интелектуални активи.

За разлика от нас за водачите в иновациитедокладът заключава, че „...имат балансирани на-ционални изследователски и иновационни систе-ми” с „ключово важни активности в бизнеса ипублично-частното партньорство” [5].

Известен оптимизъм внася обстоятелството, чев ЕС-27 България е с най-високи темпове от 9%на ръст иновативността.

Естествено, основният въпрос е как всичко то-ва е свързано с обучението по физика и целите,които то следва да преследва в средното учили-ще и във ВУЗ.



Обучението по физика – ключов фактор впостигане на иновативност иконкурентоспособностСпоред доклад на Австралийската бизнес фон-

дация [9], изследваща иновативните политики наШвеция и Финландия, това, което отличава ус-пешните национални иновационни системи отпосредствените, е:

1. Осъзнаването на необходимостта от це-ленасочено инвестиране в иновативниполитики.

2. Гъвкава и адаптивна икономика с рефор-маторска готовност и глобални цели.

3. Високо ниво на взаимовръзка междуиноватори и съществуване на здрави ин-дустриални клъстери.

Фигура 2. Резултати за Швейцария, Финландия, Чехия и България в ранглистата за конкуретноспособ-ност

Место Страна Глобална оценка

Наука и творчество

Място Страна Глобална оценка

Наука и творчество

1 Швейцария 63,8 58,2 43 Полша 38 29,75 Финландия 57,5 50,3 50 Румъния 36,8 31,927 Чехия 47,3 41,5 63 Гърция 34,2 25,942 България 38,4 32,6 125 Алжир 19,8 7,5

Таблица 1. Глобален индекс на иновации

Човешки ресурси

Изследователски системи

Финанси и подкрепа

Фирмени инвестиции

Предприемачество

Интелектуални активи

Иноватори

Икономически ефекти

0.80.6

0.40.2

Фигура 3. Оценки за България по основните стъл-бове на иновативността.



4. Силни връзки между изследователи ииндустрия.

5. Разнообразна основа на изследователи-внедрители

6. Високо ниво на разходи от бизнес и пра-вителство за изследвания и развитие.

7. Подкрепяща иновациите финансовасистема.

8. Образование, научни изследвания и ино-вации над средно ниво.

От гореизброените осем фактора последниятима пряко отношение към образованието по фи-зика във висшите училища, а трети и пети са мно-го съществен елемент във връзката наука – ин-дустрия. Поради подобни причини редица уни-верситети по света откриват специализирани цен-трове за обучение на физици в иновативни прак-тики [10].

Обучението по физика в омагьосания кръгна образователните абсурди в БългарияУ нас физически специалности има в четири

университета. Физика като задължителна дисцип-лина се изучава в инженерните и медицинскитевисши училища. Именно те подготвят най-необ-ходимите за стопанството специалисти, от чиятоподготовка зависи каква ще бъде икономиката нии - като следствие, обществото ни; колко конку-ретноспособна ще бъде икономиката ни и как щесе позиционираме в рамките на европейската исветовна икономика в условията на глобализиращсе свят. В голяма степен изграждането на конку-ретноспособна икономика, движена от иноватив-ност, се определя от това какви инженери, инже-нер-физици и физици подготвяме.

Тук стигаме до първия абсурд. Конкурентоспо-собна икономика се създава от конкурентноспособ-ни специалисти, а такива практически няма как дасе създадат, защото системата на висшето образо-вание за природните и инженерните специалнос-ти у нас е неконкурентна. Следствие на драматич-но несъответствие между големия брой висши учи-лища с места в инженерни и природонаучни спе-циалности и недостатъчния брой желаещи да кан-дидатстват за тях, бъдещите специалисти не се кон-курират помежду си. Поради това за висши техни-чески училища отдавна не се кандидатства с фи-зика, дори и оценката от матура не е необходима.Това на свой ред обезсмисля в очите на бъдещитекандидат-студенти изучването на физика и явява-нето на матура в средното училище.

Може би поради това не се изучава физика впоследните две години от средното образование.Така бъдещите физици, инженер-физици и инже-нери завършват средно образование, след като сазабравили физиката, а са я изучавали в начални-те класове, когато по-трудно са можели да я раз-берат, което е втори образователен абсурд.

Очевидно, след като няма нужда да се изучавафизика в средното образование за целите на вис-шето инженерно образование, то няма нужда ида се оборудват физически лаборатории, порадикоето учителите по физика се деквалифициратсистематично, особено в областта на демонстра-ции и практически лабораторни упражнения, сто-ящи в основата на физиката като цяло и на разви-тието на техническо мислене и умения, което пъке третият абсурд.

Тогава безспорно няма нужда да се финанси-ра и образованието по физика във висшите учи-лища, където се подготвят и съответните учите-ли, което е четвъртият закономерен абсурд.

След като физиката е със затихващи функции всредното образование и като специалност във вис-шите училища, естествено е хорариумът по физи-ка в инженерните ВУЗ-ове да бъде сведен до под-санитарен минимум, което от доста години е съот-ветният пети абсурд. Следствие на тези пет абсур-да, специалностите, от които най-много се нуждаеБългария, са хронично най-слабо финансираниглавно чрез ниския коефициент за субсидия на сту-дент, което поддържа учебната материална база настародавното ниво от преди четвърт век.

Поради това дори и малкото мотивирани сту-денти не могат да бъдат обучени на конкурентносветовно ниво, въпреки наличието на все още ка-чествен преподавателски състав. Ето защо потен-циално най-добрите кандидати за технически иприродонаучни специалности при възможностотиват в чужбина. Така значителен процент отнай-перспективните за България бъдещи специа-листи са принудени да я напуснат, което е шес-тият закономерен абсурд от големия брой уни-верситети в България.

В този случай финансирането на научни из-следвания става закономерно безпредметно, как-вото е положението от идването на кризата, по-родена от неуспялото по света финансово перпе-туум мобиле, т.е. седмият закономерен абсурд.

Така изкуствено високият брой фиктивни уни-верситети чрез системата на „летящи професори”и принципа „парите следват студента” създава иподдържа изродена и закономерно абсурдна ситу-ация на недостиг на студенти и отпъждане на по-тенциално най-добрите кандидати в чужбина. Несе иска специално икономическо образование, зада се съобрази, че когато много студенти се конку-рират за малко висши училища, се повишават кри-териите за подбор и нивото се определя от най-добрите преподаватели и учени. Когато много вис-ши училища се конкурират за малко студенти, токритериите са толкова занижени, колкото решинай-посредствения кандидат-студент, към което ни-во с времето постепенно поема и съответната спе-циалност и висше училище (вж. Фигура 4). Нещоповече! Вече и учениците знаят, че няма смисъл



да се „зорят” да учат, защото и без да са грамотни,висшите училища ще ги приемат с широко отво-рени врати, а родителите им ще заспят спокойно,след като са удовлетворили образователните сикомплекси! Резултатът е упадък и на среднотообразование! [11]. Целият този разрушителен до-мино ефект далеч не е единственият отрицателенрезултат на настоящата система. Разрушаването навръзката между факултетите по природни науки,между природни и технически науки и махлени-зирането на образователния процес, при който все-ки се затваря в себе си, за да преживее, е порок сдалечни последствия по простата причина, че съв-ременните технологии изискват синергия междуразлични специалисти, не сегрегация.

Несъответствието между производителност натруда, население и брой университети ясно севижда, ако сравним БНП на глава от населениетоспрямо брой висши училища за България и Фин-ландия например. За България с БНП/глава от око-ло 13 500 $ и около 38 държавни университета,при 3,5% финансиране от БНП отношението е 12,5 $/гл./ВУ. За Финландия с БНП/глава около34 600 $ и 43 университета и 6,4% финансиранеот БНП, отношението е 51,5 $/гл./ВУ. Това озна-чава, че в последната по конкурентоспособности иновативност страна – България, броят на вис-шите училища, съотнесено към производителнос-тта, е 51,4/12.5 4,1 повече, отколкото в четвър-тата в Европа – Финландия, и значи следва да има-ме не 38, а около 9 университета, върху които дасе разпредели поне сегашното финансиране. Т.е.ефективно около 29 (76%) български ВУ се зани-мават със свръхпроизводство на ненужните заикономиката „специалисти” и по същество раз-дават дипломи на бъдещи безработни юристи,икономисти, мениджъри и т.н. [5].

През 2010 г. 42,5% от студентите са учили сто-

пански науки и администра-ция [5].

И къде се реализират тезиспециалисти?

Може би са станали рабо-тодатели и предприемачи, ка-то са основали успешни ком-пании за иновативни продук-ти, дърпащи икономическистраната напред? Българскатастопанска камара цитира из-следване на Европейския ин-ститут, изготвено във връзка снеобходимостта в страната даидват висококвалифицираникадри от трети страни с по-мощта на европейската „синякарта”: „Над 80% от собстве-ниците на фирми в Българияса със средно и по-ниско об-

разование... Друг проблем на работодателите е,че въпреки оплакванията си от липсата на под-ходящи кадри в повечето случаи и те самите немогат да обяснят какви специалисти точно имтрябват. В същото време и у студентите лип-сва желание да се образоват...” „Често явлениее те да не посещават лекции, да не се готвяткачествено за изпити или въобще да им липсвацялостна мотивация да се образоват”, твърдидоц. Петров – експерт в стопанската камара [12].През 2011 г. над 32 000 от официалните безработ-ни са били с висше образование, като 30% от тяхса с икономическа специалност или право! Съ-щевременно само 20% от студентите се обучаватв търсените от бизнеса технически и инженерниспециалности [5]. У нас, изглежда, се счита, чеживотът го създава акушер-гинеколога, а иконо-миката я създават икономистите!

Що се отнася до финансирането на научноиз-следователската дейност, от която тръгват всич-ки нововъведения, задвижващи икономиката назнанието [12], Финландия е на трето място в све-та след Израел и Швеция в инвестиции в тованаправление(!) [9]. Финландските университетиусвояват над 1 млрд. €/година за научноизследо-вателска дейност! Т.е. средно над 25 млн. €/год/университет! У нас се разпределят между 20 и 100пъти по-малко средства. Цяло поколение от уче-ни бе изгонено от страната, а останалите вече сазагубили реална представа как и с какво финан-сиране се работи, за да може да се поддържа ви-сокотехнологична компания от типа на финлан-дската Нокия.

И защо е всичко това? Защо предпочитаме сниски заплати да похабяваме ценни специалисти,прахосвайки в троен размер парите по ненужниспециалности, вместо да поддържаме по-малко, нодобре платени и ефективно работещи създатели на

Брой места във ВУЗ / Брой кандидати

Цена

/ ниво

1

Нивото се задава от най-добрия ВУЗ

Нивото се задава от най-посредствения кандидат

ВЪЗХОД

УПАДЪК СРИВ

ВУЗ-ът е социален дом за трудоустроени

научно-образователни инвалиди

0

ВУЗ-ът е двигател за развитие

Фигура 4. Крива на предлагането на места във висшите училища. Когатоброят на кандидатите надвиши броя на местата, настъпва срив в качес-твото и „университетът” по същество вече е държавна печатница на дип-ломи, обслужвана от трудоустроени научно-образователни индивиди с раз-лична степен на инвалидност.



нови технологии и можещи медицински кадри?Отговорът е банален: поради националния си

образователен комплекс, според който универси-тетите не са, за да образоват и да създават ефек-тивно работещи квалифицирани специалисти, аза да издават дипломи, необходими за заемане надържавни служби и усвояване и преразпределя-не на все по-оскъден държавен бюджет. Това епо същество. На думи е обратното.

Ние в България, като не знаем какво да правимс кадърните си хора и малкото добри и подготвениспециалисти, ги принуждаваме и стимулираме данапуснат страната и да работят за конкуренцията.Това е т.нар. канибализиране на интелектуалния ка-питал, аналог на кръвния данък, при който перио-дично най-добрите младежи между 7 и 20 годиниса отвеждани и обучавани да работят за тогаваш-ната глобална Османска империя и да правят ка-риера в двореца, сред учените, в духовенството иза военните (еничарския корпус). Разликите от оно-ва време са: първо, че днешното еничарство е мно-го по-масово, и второ, вместо да е силово наложе-но, е прието напълно охотно от населението като -о, времена (!) – дори е предмет на гордост и пре-пълващо душата самохвалство.

Поради вътрешните фактори, обяснени по-го-ре, реалните постижения в образованието презпоследния почти четвърт век са:

Канибализация на интелектуалния по-тенциал в полза на чужди държави в де-мографски упадък.Деморализация на останалия в Българияпотенциал.Гетоизация на образованието и наукатаи довеждането им до възможно най-ока-яното състояние.Едно изгубено поколение, което няма ре-ална представа за нормалност.Създаване на непроизводителна и вът-решно корумпирана псевдоинтелигенция,

окичена с дипломи без реално покритие,което просто е образователен балон, на-дуван с особено старание от държавата.

Настоящата ни образователна система по съ-щество не произвежда инженерни кадри, за дасъздават икономика, основана на знанието, а бъл-ва техници и банални продавачи с диплома за вис-ше инженерно и финансово-икономическо обра-зование, които да се занимават с поддръжка, ек-сплоатация и пласмент на продукти, изобретении разработени в богати иновативни технологич-ни страни, където прокудихме най-добрите си спе-циалисти, и произведени в бедни, но технологич-но грамотни страни от тихоокеанска Азия, коетое в пълно съответствие с инвестиционния моделна семкаджийчето. По същество тя натиска Бъл-гария в изостаналото състояние да внася повечетехнологични продукти, отколкото може да про-изведе и изнесе, и да поддържа хроничен търгов-ски и интелектуален дефицит, като първият е ре-зултат на втория, а той на свой ред е резултат наморалния дефицит, т.е. на вътрешната корумпи-руемост. Корелацииите между честност и конку-рентоспособност, и честност и БНП/глава за ев-ропейските страни и тези от бившия СССР, са по-казани на Фигура 5, от които ясно се вижда, чеморалът е в основата на високите постижения.

Лъч надежда?С изключение на известното просветление във

финансирането на научни изследвания няколкопоредни години преди световната криза, реалнос-тите в последния четвърт век не вдъхват увере-ност, че сред “отговорните” фактори в държаватаще се осъзнае дълбочината на проблема и дъл-госрочните вреди, породени от старателно под-държания образователен абсурд.

Въпросът е прост: „Какво да се прави?” Ниепрактически почваме от нулата.

Можем ли да разчитаме на политическия елит?

y = 0.2256x + 3.2999R2 = 0.8464

0

1

2

3

4

5

6

7

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10Корупционен индекс

Конк

урен

тнос

пособн

ост

Корумпирани Честни

BG

FI

2010-2011

y = 0.5289x2.1125

R2 = 0.7638

0

20

40

60

80

100

120

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10Корупционен индекс

БНП

/гла

ва (

k U

SD)

ЧестниКорумпирани

BG

FI

2010-2011

Фигура 5. Морал, технологична конкурентоспособност и материално благосъстояние. Сравнете положе-нията на една от най-честните страни в света – Финландия (FI - ромб) и на България (BG - кръг).Конкурентоспособността корелира линейно с нивото на честност и квадратично с БНП/глава!



Да, евентуално, ако му заповядат отвън, но безкаквито и да било гаранции за успех, поради ман-талитетна обремененост.

Можем ли да разчитаме на предприемаческияелит? На тоя, който 80% е със средно и под сред-но образование и не знае какво да иска от образо-ваните и за какво изобщо служат?

Отговорът е прост: България има нужда от новелит!

Това, което съществено е липсвало в продъл-жение на около три поколения, е: почтеност, пред-приемчивост, новаторство и самостоятелност. Ре-акцията към целия този държавно-спонсориранпровал на младите специалисти е емиграция. Мо-тивът за емиграция обаче е да се намери работа,която друг им е създал.

Образованието, което ни е необходимо, и осо-бено в природните науки, трябва:

да поддържа мотивация за честентруд;да развива интелекта за решаване на нес-тандартни задачи;да спомага за придобиването на мно-гостранни знания;да развива умения за работа в колектив;да се ръководи от критерии, свързани смаксимизация на ефективността на ум-ствения труд в постигане на завършенирезултати.

И понеже в науки като физиката абсурдите по-раждат търсене на нови решения, във Факулте-та по физика и инженерни технологии на Плов-дивския университет „Паисий Хилендарски” поневоля проучваме положителния опит на великиноватори като Ал. Бел, Т. Едисон, братя Райт, Ел.Спери, Н. Тесла и редица други, които се отлича-ват от останалите по следните важни характерис-тики [13]:

Мотивирани са да направят нещо дей-стващо.Целят краен продукт и завършено ус-тройство, а не детайл.Често пъти са без университетско обра-зование.Майсторят и експериментират всевъз-можни неща.Творят извън големи корпорации.Работят сред съмишленици, които гиподкрепят морално.Живеят от изобретенията си.Под 30-годишна възраст са.

Никой от тях не е разчитал на Министерствона образованието, на инвестиции от едрия биз-нес, нито на присъединителни фондове. Може биименно поради това са ни оставили изобретения,без които не бихме могли да си представим съв-ременната цивилизация.

В създадения към ПУ „Паисий Хилендарски”

Унивеситетски център за трансфер на знания итехологии “Пълдин” се надяваме да направим та-ка, че повече от бъдещите успешни предприема-чи да са от студентите на презрените от държава-та природонаучни специалности.

Дали ще успеем? Не знаем, но трябва да опи-таме.

Ще реши ли това проблемите на образование-то в България? Не, естествено! Но и най-големи-ят организъм започва живота си от малък заро-диш и – колкото и да е странно, не е акушер-гине-кологът, който създава живота!

Той само може да му помогне или да го абор-тира!

Изводи1. Духът си твори форми.2. Бездушието ги руши.

Литература1. Top tech breakthroughs of 2011 http://

techflesh.com/top-10-tech-breakthroughs-of-2011/

2. B. K. Chakrabarti, A. Chakraborti,and A.Chatterjee, (Eds.) Econophysics & SociophysicsTrends & Perspectives, 2006.

3. D. Simanek , The Decline of Education, http://www.lhup.edu/~dsimanek/decline1.htm

4. Емил Хорозов, Стратегия за устойчиворазвитие на невежeството, http://www.obshtestvo.net/content/view/2282/6/

5. БСК: Университетите бълват ненужни кадри //Дневник, бр. 151 от 14.08.2011.

6. Постигане на интелигентен растеж. Какнаучните изследвания и иновациите да работятза България. Доклад на Световна банка заБългария, януари 2012.

7. The Global Competitiveness Report 2011–12,World Economic Forum.

8. Innovation union scoreboard 2011, The innova-tion union’s performance scoreboard for researchand innovation, 7 February 2012.

9. National Innovation systems compared: Finland,Sweden and Australia, Australian Business Foun-dation, November 2005.

10.Physicists and Economic Growth: Preparing theNext Generation. //Bull. of the Am. Phys. Soc.,APS March Meeting 2012, Vol. 57, Number 1.

11.Петрова, Таня. Истината е жестока и боли -цели випуски не заслужават диплома! //Сега,бр. 4408 (128) 06 юни 2012.

12.Христова, Дина. Над 80% от работодателите унас са с ниско образование. //Сега, бр. 4382(102) 04 май 2012, http://www.segabg.com/article.php?id=599128

13.Hughes, Thomas P. How the Heroic Inventors DidIt. //R&D Innovator, Vol. 2, Issue 2, September1992.



ДА СЕ ЕМАНЦИПИРА РОДНОЕЗИКОВОТООБУЧЕНИЕ

Проф. д.ф.н. Боян Вълчев,председател на секция

„Филологически науки“ към СУББългарската хуманитарна наука и специално

филологията се отнасят с изключително безраз-личие към училищното образование. А после вуниверситета и още по-късно в живота обвиня-ваме младите, че били зле подготвени, че не че-тели, че били неграмотни и какво ли още не. Иникой просто не си казва, че родноезиковото обу-чение не само е подценено, а е напълно занема-рено. В полза на литературното обучение и на ре-дица още предмети, които са отрупани с нехарак-терна за училището университетска информацияи неразбираема и непотребна за учениците ака-демична терминология. Като споменавам отноше-нието на науката към училището, трябва да нап-равя една уговорка: Повечето учени обитават „ку-лите от слонова кост“ на „високата“ наука, кактоси я представят те, и смятат, че е под достойнство-то им да обръщат внимание на училището. Еднамалка, но капсулирана и трайна част от тях обачее открила златната мина на учебникарството и„бичи“ учебник след учебник. Ама за да има всенови и нови учебници, последните трябва да серазличават от предишните. И така в училищнияматериал се процежда все повече и повече инфор-мация, която няма място в училището и която от-нема на учениците интелектуален капацитет и вре-ме, а лишава важни предмети от възможносттада се разгърнат. Най-напред тук трябва да споме-на родноезиковото обучение. И веднага трябва ида задам въпроса: А изобщо има ли такъв пред-мет? И ето отговора: Има обучение по граматиказа придобиване на описателни знания за българ-ската граматика, но предмет, в който да се изграж-дат трайни речеви умения за общуване в различ-ните социокултурни сфери и разнообразните жи-тейски ситуации, в които чoвек попада всекид-невно, няма.

Грижата за училището и връзката с него са

преотстъпени изцяло на методиците. Те успяхада си създадат място като научна област сред ос-таналите науки и дори се появиха добре обмис-лени разработки от някои от тях. Там има обачеедин много сериозен проблем: Методиците саподвластни на т.нар. „ДОИ-та“ и са индоктри-нирани от тях. А въпросните ДОИ-та вече са из-хабени и не в крак с днешните условия. Всъщ-ност, каквито и изследвания да правят някои отметодиците, тях май никой не ги чете или въввсеки случай са единици учителите, които ги раз-тварят. И тъй като българският език е закачен залитературното обучение, непременно трябва дасе посочи една много важна особеност на тазисимбиоза. При разговори с методици често се чу-ва въпросът: Ако се раздели предметът „Българ-ски език и литература“ на съставките си (какво-то е моето решение на въпроса, обосноваваномногократно на различни форуми), какво ще ос-тане за литературата? Това „какво“ означава„твърде малко“, т.е. че се страхуват за своето мяс-то и значение във веригата. И те ожесточено за-щитават своята завоювана територия и не поз-воляват да се реализират никакви промени, ка-мо ли да се проведе същностна реформа. Също-то се отнася и за администрацията, която е до-волна всичко да си върви постарому и така да невъзникват проблеми за нея. А какво е положе-нието сега? От десетилетия в единния предмет„Български език и литература“ пълно надмощиеима именно литературният компонент. Веднаганякой ще каже, че реално в гимназиалните пла-нове и програми са предвидени известни часовеза родноезиково обучение, на което трябва твър-

THE EDUCATION IN PHYSICS IN THE UNIVERSITIES AND THEIR RELATION TOINNOVATIONSTinko EftimovAbstractIn the present paper we consider the external and internal factors that determine the condition of edu-

cation in Physics as well as in Natural and Engineering Sciences and their relation to innovations. Theglobal and European data on the competitiveness and innovation for Bulgaria is presented. Special atten-tion is paid to the vicious circle of the educational absurdity, which is an obstacle for Physics and appliedsciences to transform Bulgarian economy into an innovative one.



до да се отвърне, че такова обучение почти ни-кога и от никого не се реализира в действител-ността, а часовете „потъват“ в литературнотообучение, където учителите не смогват да пре-дадат предвидения материал и охотно превръ-щат и тези оскъдни часове в литературни зани-мания. А за българския език важи представата:„Който си го може, той си го може.“ И така род-ният език си остава напълно встрани от внима-нието на учителите и на учениците. И нека самонапомня, че в устата на народа учителите по бъл-гарски език и литература неслучайно са получи-ли названието „литератори“.

Когато читателят види тези редове, веднага си-гурно ще си каже, че те са насочени против лите-ратурата и нейното място в училището. Това не емоето намерение. Аз не съм против литература-та, аз съм за българския език. Досегашният им„брак“ се оказа във вреда на езика. Положениетои при литературата не е розово, но сега няма даговоря за нея. Как изглежда обучението по роденезик сега? От V до VII клас учениците се занима-ват със заучаване на филологически термини иописания, свързани с граматиката на нашия език.Нуждаят ли се учениците на тази възраст от товазнание? От една част, да. Но от по-голямата частот него – не. На този етап от личностното изграж-дане на учениците филологическото знание е нуж-но дотолкова, доколкото може да създаде основаи да даде обяснение за различни детайли в про-цеса на родноезиковото обучение. А то (родное-зиковото обучение) трябва да се състои от търпе-ливо и последователно изграждане на писмени иустни речеви умения за общуване в различни со-циокултурни сфери и житейски ситуации. Това сепостига с много упражнения, каквито реално се-га липсват в програмите. Ритъмът на родноези-ковото обучение в прогимназията предвижда урокза нов материал (т.е. лекция), последван от изпити понякога някое и друго упражнение за разпоз-наване на различни езикови съставки (най-честопрескачано поради липса на време), после пакурок за нов материал и т.н. Когато разговарям сметодиците, установявам, че те не могат да сипредставят някакъв друг вид алгоритъм на обу-чение. За тях това е единствената възможност ите дори и не се замислят за други начини и мето-ди. Учителите също. Първо, защото ДОИ-тата непредвиждат и не позволяват нещо друго, и второ,защото самите учители не са подготвени за другвид обучение. А те не са подготвени, защото товане е предвидено в университетските програми,чрез които се формират бъдещите учители. Такатези три важни години от развитието на младе-жите са изгубени, тъй като тази възраст е възмож-но най-неподходяща за овладяване на такива аб-страктни знания. Учениците само се изпълват сдосада и бързо забравят зазубрените без разби-

ране и без връзка с житейските нужди знания. Иреално с това приключва родноезиковото обуче-ние. Положението нататък описах по-горе.

Всъщност какъв е проблемът? Сред общество-то битува илюзорната представа, че чрез литера-турата учениците се срещат с добри езикови об-разци, които „облагородяват“ тяхната речева кул-тура. Това е напълно безоснователно, защото уче-ниците отдавна вече не четат самите произведе-ния, а зазубрят чужди литературоведски мисли,които в повечето случаи са празнословия, но импозволяват да се оправят при изпитите. Те обачене се научават да създават свои собствени струк-турирани, свързани и хармонични текстове – уст-но и писмено. И няма нужда да отиваме многодалече, за да се убедим в тази сгрешена концеп-ция. Достатъчно е да проследим последната за-дача на матурата, която в много от изпитните сви-тъци остава неначената. А пък университетскитепреподаватели още в I курс се сблъскват с липса-та на елементарни умения, от които младите хорасе нуждаят не само в университета, а и изобщо вживота. И така обществената речева и езиковакултура „подивява“ все повече и повече. И об-ществото обвинява за това младите хора – не че-тели, не учели и т.н. А всъщност никой не се питакакви са ефективността и смисълът на родноези-ковото обучение, каква е грижата на обществотокато цяло и на управлението на училищното об-разование за тези изграждащи се личности. Ви-ната не е у младите. Вината е в системата. А сис-темата, това е един сложен конгломерат от многохиляди учители, от още повече ученици и роди-тели, от централната и местната администрация,от университетите. И не на последно място саДОИ-тата, учебните планове и програми. Напро-тив: най-напред трябва да се разработят съвре-менни, отчитащи днешното състояние и поставя-щи правилни приоритети ДОИ-та, след това дасе разработят съответстващи планове и програ-ми и да се напишат адекватни учебници – но неот университетски преподаватели, а от учители,които най-добре познават от позицията на опитаси трудностите и особеностите на училищното об-разование. И успоредно с това да се конституи-рат университетски дисциплини, които да фор-мират учители по роден език, а не учители самопо описателна граматика. Основната цел трябвада е насочена към изграждане на писмени и уст-ни речеви умения, подплатени с добре съобразе-ни и дозирани знания, които само да създават ос-новата на заниманията, а не да изчерпват цялотосъдържание на обучението. И за всичко това тряб-ва да се предвидят часове за родноезиково обуче-ние до края на гимназиалния курс. И разбира се,да се наложи разделяне на родноезиковото от ли-тературното обучение, за да може всеки от дватапредмета да има свой център, свой обект, свое не-



накърнимо време и свой специализиран учител.Ясно е, че всичко това не може да се осъществиот днес за утре. За това е нужно време и многоусилия. Сегашното ръководство на министерство-то показва готовност за реформи. Засега обачевиждам само движения, които не засягат струк-турата и съдържанието на обучението. Засега сеговори за детските градини и предучилището, заябълките в менюто на малките ученици, за теж-ките ученически чанти, за финансирането на час-тното образование, за децата със специални об-разователни нужди и под. Говори се, че се под-готвят нови ДОИ-та (наречени сега „стандарти“),но по изтекла вътрешна информация указаниятаса били да не се правят съществени промени.ДОИ-тата даже уж били готови, но се пазят в тай-на, защото законът не е приет. Как ли са направе-ни тогава? И нека кажа нещо важно: крайно вре-ме е създателите и рецензентите на тези базиснидокументи да излязат от анонимност, нека общест-вото и специалистите научат кои са авторите им,видят рецензиите и обсъдят проектите, за да неможе после никой да се оправдава с това или оно-ва, както става сега – каквато и критика да се от-прави, отговорността се прехвърля върху ДОИ-тата, т.е. върху никого, и така омагьосаният кръгсе върти непрекъснато.

Тук няма да говоря и за матурата, която е подвсяка критика, защото тя не отговаря на нито единсветовен стандарт и на никаква методика при съз-даването на изпитната банка. За това съм писал иговорил много, но досега не съм чул някой да меобори, нещо повече – никой и на никакво равни-ще не е дал знак, че е забелязал критиките ми.Тук имам за цел да обърна внимание върху мизе-рията в родноезиковото обучение с надеждата ня-кой да види проблема и да се заеме с отстранява-не на недостатъците, произтичащи от изключи-

телното подценяване на предмета „Роден език“,какъвто всъщност все още няма. Предметът „Бъл-гарски език“ не е предмет като другите. Той не е„разказвателен предмет“, по който трябва да си„изпееш“ урока, а чрез него трябва преди всичкода се формират трайни умения. Той е главният иосновен носител на националната идентичност,чрез него се преподават всички останали пред-мети и той ни съпровожда през целия ни живот,като обслужва общуването във всички стилове ирегистри както на разговорно равнище, така и внаучната или институционалната област, в пуб-лицистиката и журналистиката, в литературата.Сегашната представа е насочена само към връз-ката между езика и литературата. И това е осно-вен дефект на нашето училище. Тази концепциятрябва най-напред да се промени и след това не-щата ще тръгнат да се нареждат по местата си.

Накратко: Решението на въпроса според ме-не е разделянето на сегашния предмет „Българ-ски език и литература“ на „Български език (и об-щуване)“ и „Литература“ и предвиждането народноезиково обучение до последния клас. И за-дължително трябва да се преосмисли цялостна-та концепция за насочеността на обучението –не трябва да се преподават само и единственофилологически знания, а да се изграждат рече-ви умения за адекватно устно и писмено общу-ване. За граматиката като системна научна об-ласт трябва да се предвиди време в най-горнитекласове, а не както е сега – в прогимназията, ко-гато учениците все още не са достигнали до дос-татъчното за целта интелектуално развитие. Фи-лологическите знания са част от общата културана личността, но в сегашния си вид в училище-то те само губят време и енергия, а предизвик-ват единствено негативни емоции у учениците инеудовлетвореност у учителите.

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ИНСТИТУТ ПО ФИЗИОЛОГИЯ НА РАСТЕНИЯТА И ГЕНЕТИКА

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ СЕКЦИЯ "ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА РАСТЕНИЯТА"

ДИСТРИКТ 2482, БЪЛГАРИЯ РОТАРИ КЛУБ ‘СОФИЯ-СРЕДЕЦ’

КОНКУРС ГОДИШНО РОТАРИАНСКО ОТЛИЧИЕ "АКАД.МЕТОДИЙ ПОПОВ" ЗА ВИСОКИ

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА РАСТИТЕЛНАТА БИОЛОГИЯ

Срок на конкурса: 4 месеца (15 май 2012 г. – 15 септември 2012 г.).

Церемонията по връчване на отличието ще бъде посветена на Деня на народните будители.

Допълнителна информация на сайта на института: http://www.ifrg-bg.com


Наука и общество

* Изчерпателна информация за конкурса може да се намери в сайта на Британски съвет България: http://www.britishcouncil.org/bg/bulgaria-beautiful-science-famelab.htm и във Facebook: http://www.facebook.com/groups/41875371221/.

ВЕЛИКОЛЕПНАТАЕДИНАДЕСЕТОРКА НАЛАБОРАТОРИЯ ЗА

СЛАВА FAMELAB 2012Петър Дойнов,

Форум ДемокритПенка Лазарова,

отг. секретар на сп. „Наука”

Те са 11 млади учени, които говорят за наукапо разбираем и атрактивен начин - претендентида станат българското лице на науката за 2012 го-дина. Те достигнаха до националния финал наконкурса за млади учени „Лаборатория за славаFameLab”*, който Британски съвет провежда вБългария за шеста поредна година в партньорствос Министерството на образованието, младежта инауката и Форум Демокрит и с подкрепата на Сто-лична община, Българската академия на науките,Съюзът на учените в България, Софийския уни-верситет „Св. Кл. Охридски”, Майкрософт Бъл-гария, Издателство Сиела, Издателство РОЙ Ко-мюникейшън, сп. „Обекти”, в. „АзБуки” и др.

Конкурсът „Лаборатория за слава FameLab” есъздаден по оригинален формат на Челтнъмскияфестивал на науката в Обединеното кралство, къ-дето се провежда и международният финал. Тазигодина международното участие ще е още по-го-лямо и в надпреварата, която много прилича на„Евровизия” за учени, ще се включат над 20 стра-ни. Другата новост е, че сред международните фи-налисти за първи път ще има участници от НАСАи ЦЕРН.

Целта на конкурса „Лаборатория за славаFameLab” е да докаже, че за наука може да се го-вори разбираемо и забавно пред неспециализи-рана публика – при това без компромис с научно-то съдържание. Провежда се във формат, добрепознат от популярни телевизионни предавания –регистриралите се кандидати се явяват на живона първоначален кастинг. Всеки трябва да под-готви две 3-минутни представяния на научна те-ма, които трябва да са научно достоверни, атрак-тивни и разбираемо поднесени. Явяването на кас-тинга е с изпълнение във формат по избор на кан-дидата. То може да включва песен, танц, поезия,изображения или да бъде представено по друг ат-рактивен начин, но без компютърни презентации.Темите трябва да са от природо-математически-те и инженерни науки, но могат да разясняват как-то фундаментални понятия, така и съвременни на-учни открития.

Финалистите в българското издание на “Ла-боратория за слава FameLab” за 2012 г. бяха из-брани на два кастинга в София от жури, съставе-но от учени с опит в комуникациите и журналис-

ти с опит в отразяването на научни теми, коетоследеше 3-минутните представяния да са научноверни, поднесени достъпно и харизматично.Представяме ги по азбучен ред:

Ангел Николов, студент по компютърни нау-ки във Факултета по математика и информатикана СУ „Св. Кл. Охридски”, обясни как чрез раз-лични методи в математиката и статистиката мо-гат да се създават музикални мелодии. Своя про-ект за генериране на музика чрез вериги на Мар-ков той е започнал преди три години – когато ебил 16-годишен. Той описа алгоритъма за гене-риране на музика въз основа на съществуваща ме-лодия, като се направи статистика на нотната пос-ледователност, както и модификацията му за по-лифонични композиции. Ако например вземем ед-но известно класическо произведение, чрез еднане много сложна компютърна програма от негоможем да получим друга мелодия с подобно зву-чене. Със своя алгоритъм Ангел е спечелил зла-тен медал на Международното научно изложениев Братислава.

Палеоботаникът от Българската академия нанауките Борис Ценов хвърли нова светлина вър-ху известния спор кое е първо – яйцето или ко-кошката. Той пише докторска дисертация и пре-подава биология на първокурсници в Софийскияуниверситет. Борис обясни, че преди много годи-ни, по времето на континента Пангея, на Земятавластвали земноводните, чиито яйца били меки иможели да се развиват само във водата. Като за-почнало глобалното засушаване и застудяване, ко-ето застрашава възпроизвеждането и съществу-ването на земноводните животни и техните яйца,се появили анабиотичното яйце, което е с твърдазащитна обвивка, предпазваща зародиша. Орга-низмите, при които се случва това нововъведение,по-успешно преживяват неблагоприятните изме-нения, успяват да се разпространят и на сушата итака възникват влечугите, птиците. Оказва се, чеяйцето с черупка може би се е появило първо –



преди „щастливата кокошка”.Васил Люнчев, студент във Факултета по ма-

тематика и информатика на СУ „Св. Кл. Охрид-ски”, се вълнува от темата за изкуствения инте-лект и си беше поставил нелеката задачи да тър-си отговор на въпроса „Може ли компютърът даобича?”. Мозъкът е компютър, но дали съзнание-то е компютърна програма? След като тези веч-ни въпроси останаха неизяснени, Васил се върнакъм нещо по-земно - човешкия мозък, изграденот „сто милиарда малки компютърчета” - невро-ни, свързани в (Интернет) мрежа.

Виктория Илиева учи в Медицинския универ-ситет - София. Тя разказа как имунната система начовека се справя с чуждите тела и по-точно съссиликоновите импланти. Всяко тяло - живо или не-живо, непроизлизащо от организма, е чуждо немуи той задейства за разграждането му редица спе-циализирани клетки - като фагоцитите. Ако обвив-ката на силиконовия гел не е гладка, каквато е би-ла при първите появили се импланти, то фагоци-тите се захващат за нея и я резорбират, силиконътизтича и причинява тежки поражения, затова об-вивката на новите импланти е изключително глад-ка. След представянето на Виктория едва ли някоядама от присъстващите в залата ще пожелае да усъ-вършенства анатомията си по изкуствен път. Тези,които нямат намерение да се отказват от силико-на, Виктория посъветва да внимават какви имплан-ти избират – трябва да наблегнат на качеството ииздръжливостта, а не на количеството.

Виолета Желязкова, която учи молекулярнабиология в Софийския университет, разби мита,че генното инженерство е плод на съвременнатанаука. Оказва се, генетично модифицираните ор-ганизми не са измислени от хората. Преносът нагенетична информация от един организъм в другсъществува от далечни времена, обясни Виолетаи разказа как става това – чрез вирусите, които сенуждаят от клетка-гостоприемник и чрез транспо-зиция в ДНК на бактериите се достига до технимутации. А сексът при бактериите се осъществя-вал с F-плазмидите, ДНК-кръгова молекула, осъ-ществяваща бактериалната трансформация.

Георги Стойчев - студент във Факултета по хи-мия и фармация на СУ „Св. Кл. Охридски”, пред-стави компютърното моделиране като допълнениеи алтернатива на лабораторните опити за синтез иизследване на свойствата на нови вещества. По то-зи начин учените могат да изследват любимото сисъединение без дори да стъпват в лабораторията.Интересен беше и разказът му за литиево-йоннитебатерии (Li-Ion акумулатори), в който литиевиятйон - образно казано, плува в басейн между еднаблондинка-анод и една брюнетка-катод.

Димитър Бобатинов, студент по индустриа-лен дизайн в Техническия университет - София,разказа за самурайските мечове и какво ги правитолкова уникално здрави, дори след 800 години.Тайната на твърдостта им е: късове желязна ру-

да, обогатена с въглерод, които се коват на до сто-тина тънки слоя. Най-изненадващата съставка, ко-ято се добавя към металната руда, е… пясък. Раз-бира се, специален пясък, който се намира само вЯпония.

Никола Каравасилев е магистър по астрофи-зика. Работи като физик в Астрономическия ин-ститут на БАН и преподава физика и астрономияв частно училище. Ръководител е на национал-ния ученически отбор, представящ страната нина международни олимпиади по астрономия. Ни-кола представи жизнения цикъл на най-важнитеобекти във Вселената – звездите, като го сравни счовешкия. Според него звездният прах (и газо-ве), изграждащи новите звезди, са тяхното ДНК.След като горивото им от водород се изчерпи, тенавлизат в „критическата” възраст – започват дапулсират и избухват като свръхнови звезди и та-ка дават материал за възникване на нови звезди.Освен това, нашето Слънце е една звезда на сред-на възраст – равняваща се на около 45 човешкигодини.

Студентката по астрофизика в Софийския уни-верситет Радостина Кирина разказа за нещо, скоето сме свикнали и вероятно рядко се замисля-ме от какво голямо значение е за живота ни – гра-витацията, която ни дава отговор на много въп-роси – например, защо не излитаме, когато кара-ме ски или сноуборд. С ябълка в ръка, тя припом-ни историята за откриването на закона за грави-тацията от Нютон.

Истинският ентусиаст в популяризацията нанауката и съответно вече трикратен участник, ве-теран от 2007 г., физикът Стефан Николов - док-торант по методика на преподаването в ПУ „Па-исий Хилендарски”, накара всички в залата да сепочувстват много значими в космически план. Тойразказа за живота и смъртта на звездите, като ниобърна внимание, че хората са изградени от еле-ментарни частици - остатъци от експлоадирализвезди. Частиците, формиращи телата ни, всъщ-ност са същите, които някога са били част от ня-коя звезда. Ние сме звезден прах, поетично зак-лючи Стефан.

Студентът по астрофизика, метеорология игеофизика в СУ „Св. Кл. Охридски” Цветан Си-меонов разказа как можем да „рециклираме” ня-кои от множеството сигнали, които преминаватпрез пространството по цялата планета (напр. ра-диовълните на GPS-спътниците при преминава-нето им през атмосферата, съдържаща водни па-ри). Като един истински метеоролог той обясникак GPS сигналите от системата за глобално по-зициониране могат да бъдат използвани за оцен-ка на количеството водни пари в атмосферата. Аводните пари пък от своя страна са едни от най-значимите парникови газове.

Всеки тези 11 конкуренти, достигнали до фи-нала – една истинска великолепна единадесетор-ка от интелегентни, ентусиазирани, красиви и ум-



ни млади хора, избрали да се занимават с наука,представи интересни и атрактивни теми и напра-ви сухите научни факти разбираеми, близки и въл-нуващи, и показа, че науката може да бъде краси-ва, може да бъде интересна, може да бъде истин-ско шоу, при това без компромис с научната й дос-товерност. Един от тази великолепна единадесе-торка ще спечели в националния финал, който ве-че за втора поредна година се провежда в рамкитена Софийския фестивал на науката (www.sofiasci-encefestival.bg), и ще има късмета, щастието, шан-са да представи България на международния фи-нал в Обединеното кралство, заедно с кандидатиот общо 20 държави от три континента.

Една от най-големите ползи за всички фина-листи е участието им в майсторски клас по кому-никация на науката преди участието им на наци-оналния финал. В него те усъвършенстват своитеумения за комуникация с помощта на британскии български преподаватели. Това е една от най-ценните съставки на FameLab по думите на всич-ки, които са били ангажирани в него. Майстор-ският клас се води от британски комуникатор нанауката, от български журналист и от българскиактьор. Участниците добиват умения да построя-ват своите кратки представяния за излизания насцената от гледната точка на зрителя или слуша-теля, тоест да изведат това, което ще бъде инте-ресно за другите, а не това, което той или тя смя-та, че е най-важното в науката му. Тези умения саим от полза за по-нататъшната им професионал-на реализация. Неуспехите на някои от бивши инастоящи финалисти в предварителните кръговена конкурса в предишни години не ги отблъсватот каузата за популяризиране на науката и приследващи техни участия те са вече финалисти и

даже – победители! По думите на първия побе-дител на FameLab в България – Росен Угринов,една от големите ползи от натрупването на тозикомуникативен опит е умението му да отиде предхора, които биха финансирали негови продукти –да знае какво и по какъв начин да разкаже накрат-ко за да може да бъде по-добре защитен неговиятпроект.

За съжаление, отново участието на млади уче-ни от БАН бе незначително. Странна е тяхнатанезаинтересованост към чудесната възможност заизява на научните им постижения или интереси,от възможността да привлекат общественото вни-мание и подкрепа – морална и материална, за дей-ността си, но това е тема на отделен коментар, скойто не си заслужава да се помрачава Лаборато-рия за слава FameLab. Любов Костова, директорна Британски съвет – България, глобален мени-джър от страна на Британския съвет на FameLabи неуморен вдъхновител на множество инициа-тиви за комуникация на науката, разказа за поли-тиката на Маргарет Тачър към учените в Англияпрез трудните години на бюджетни съкращения.Общественото финансиране не е безусловна да-деност свише, а изисква обществена подкрепа.Данъкоплатците трябва да са убедени в смисълаи ползата от научната дейност. А това става с по-пуляризацията и представянето на продуктите йпред обществото, което ще разбере смисъла отвложенията за развиване на науката. И какво подобро място за това от Лаборатория за славаFameLab и научните фестивали?!

Оставаме с надеждата, че повече учени щеосъзнаят колко важна е комуникацията им с ши-роката публика!

ПРИСТРАСТЕН КЪМ НАУКАТА И КЪМ“ЛАБОРАТОРИЯ ЗА СЛАВА FAMELAB”

Божидар Стефанов,*

докторант по нанотехнологиив Университета Упсала, Швеция

“Става дума за конкурс, в който всеки занима-ващ се с наука може да излезе пред публика и даразкаже за любимата си научна тема за три мину-ти …”. Днес, вече шест години по-късно все ощеси спомням този си разговор с (тогава все още)PR-а на Британски съвет България Любов Косто-ва. В този разговор, между щандовете на едно из-ложение в Интер Експо Център, тя ми открехнавратата към едно от най-невероятните, вдъхновя-ващи и пристрастяващи изживявания в живота ми– FameLab.

Да излезеш пред хора и да говориш за наукатри минути? Да си призная, дори и тогава не ус-пях да си го представя. В съзнанието ми изникнакартина, като от групова терапия: “Здравейте, каз-вам се Божидар и съм пристрастен…” Предста-вих си точно това – малка стая с десетина отегче-ни зрители, същевременно и участници, нареде-

* Б. Стефанов е един от най-успешните млади комуникатори на науката в България. Водил е Cafe Scientifique у нас,участвал е в шоута като “Науката в приказките”, правил е “Вечер на химията” в Софийския университет, демонстрациив Националния политехнически музей и на Софийския фестивал на науката. Снимал се е в предаването на БНТ “Красиванаука”, давал е интервюта за много медии, правил е радиорепортажи и е писал статии за масмедиите. (бел. ред.)



ни в кръг – сюжет на някое безименно регионал-но състезание, познати ми още като ученик. Мо-нотонна скука, завършваща с грамоти от цветнилистчета. Изобщо не подозирах, че няколко ме-сеца по-късно ще се озова на голямата сцена вНАТФИЗ, пред почти пълна зала с публика, зао-биколен от камери и прожектори.

Е, първото ми участие не се увенча с успех (но,честно казано, тогава бях все още пресен първо-курсник в Химическия факултет на Софийскияуниверситет). Успехът беше, че имах възможностда се явя отново. Че дори и трети път. И трябва дави кажа, че всеки път чувството да излезеш насцената е все по-незабравимо, защото знаеш, чеси станал по-добър, знаеш, че вече не се притес-няваш да погледнеш публиката в очите. Тя е твоя!И ако си добър, можеш да я отведеш, където по-желаеш – в затънтените кътчета на Вселената, втърсене на тъмната материя или в свят, побиращсе на главичката на карфица – вълшебното цар-ство на нанотехнологиите. Но дори и това не енай-ценното. Най-ценното са хората! Десетките,не, всъщност над сто (106 - лично ги броих) при-ятелства, които си завързал на кастинга заFameLab, на майсторския клас, зад кулисите повреме на големия финал на конкурса или на ня-кое шоу, направено от феймлабъри, на снимки втелевизията, на фестивала на науката или на коеда е от страхотните места, на което ме отведе “Ла-боратория за слава”. Хора, запалени по науката,невероятна атмосфера и научни майтапи, пред ко-ито историите със Шелдън Купър приличат наежедневие.

Да! Определено! Здравейте, казвам се Божи-дар и наистина съм пристрастен! Пристрастенкъм “Лаборатория за слава”!

Едва ли нещо, което носи чак толкова многозабавление, може да е полезно. Няма да крия, чеможе би за моите преподаватели FameLab ще ос-тане нещо детско и напълно странично за тях.Най-вероятно, защото когато участвахме в пър-вото издание и аз, и бъдещият победител на 2010г. Христо Колев, бяхме все още първокурсници.Или пък защото, когато спечели през 2009 г., Ане-та Йовчева беше второкурсничка. Е, има и свои-те ползи – може би след като си излязъл на сцена-та пред стотина човека, да излезеш на научна кон-ференция пред двадесет вече не ти се вижда тол-кова страшно. Или пък, щом вече си давал интер-вю през телевизията, можеш спокойно да се из-правиш пред онзи заблуден телевизионен екип,търсещ интересни кадри в Химическия факултет,пред който колегите ти са се разбягали паничес-ки. И ако си говорил за това, защо се бавят водо-родните автомобили, защо пък да не го и напи-шеш за някое списание за популярна наука илипък за вестник, а можеш да направиш и запис зарадиото – така или иначе хонорарите са добредошли, а семестриалната такса няма да се плати

сама. За последните пет години дори и аз вярвах,че тези ми занимания са нещо странично. Еднозабавно хоби, с което да отдъхнеш от лекции, из-пити и кръжочната работа в лабораторията. И ед-ва сега, когато вече навлизам в сериозната наука,си давам сметка колко много съм грешал.

Когато миналата година кандидатствах за от-ворената позиция в една от най-добрите групи потънки филми в един от най-големите изследова-телски комплекси в Швеция - лабораторията“Ангстрьом”, дори и не подозирах колко ще мипомогнат уменията от FameLab. “Можете ли данаправите кратка презентация за първата си пуб-ликация? В рамките на 10 минути?” – гласешеписмото. Шегувате ли се – правил съм го и за три!Ако не можеш да представиш нещо с прости ду-ми, значи не го разбираш! Представа си няматеколко ключово се оказа това за интервюто ми. За-щото в един идеален свят само по себе си това, чеси публикувал нещо в научно списание, може биговори, че си добър учен, но в този свят хората,които плащат за наука, вече не са задължителноучени и не са длъжни да разбират за какво им го-вориш. В този свят едни от най-редовните посе-тители на лабораторията ти са децата от близкотоначално училище, които трябва не само да пос-рещнеш с широка усмивка, но и да се постараешда задържиш интереса им (не забравяй, че те сабъдещите кандидат-студенти). В този свят на за-щитата на дисертацията ти може да дойде всеки,дори и екип от местните вестник или телевизия,защото все пак заплатата ти на учен се плаща отшведския данъкоплатец. В този свят изразът “ко-муникатор на науката” е официална професия и ечаст от длъжностната характеристика на всеки из-следовател. Защото в един свят, в който хоратазнаят, че науката е навсякъде, ученият е публич-на фигура.

Именно в този свят попаднах сега. И след “Ла-боратория за слава” днес се чувствам невероятнокомфортно в него. Дори и в края на краищата дасмятах, че така и не спечелих този конкурс. Следтри поредни години с три кастинга и един финалтака и не взех мечтаната статуетка, нито пък оти-дох във Великобритания на международния фи-нал. И днес дори не мога да повярвам, че някогасъм се чувствал разочарован заради това. Защотоаз всъщност спечелих! Много приятелства, незаб-равими мигове и безценен опит, който е не по-важен за кариерата ми от самите познания, коитополучих в Химическия факултет на СУ. Спече-лих възможността да израсна като комуникаторна науката, докато израствах като учен. И не бихзаменил това и за всичките статуетки на света.

Още веднъж здравейте, казвам се Божидар.Все още съм пристрастен към науката и към“Лаборатория за слава”, но съм и победител!

(britishcouncilblogs.org)



ВТОРИ СОФИЙСКИ ФЕСТИВАЛНА НАУКАТА

Ивайло Славов,Форум Демокрит

* Повече информация за всички събития от фестивала можете да научите повече на неговия уебсайтwww.sofiasciencefestival.bg.

Пиша тези редове в края на май, след „жълтиякартон“, който Природата ни показа в последни-те дни – земетресението в Перник и неспирнитедъждове. За пореден път стана ясно колко важнае науката – не само като постижения, които пол-зваме, но и като начини, по които достига до наси „влиза“ в ценностната ни система. Не спирахда се питам защо хората от Перник, измъчени иизплашени, не повярваха на проф. Г. Милошев идоц. Е. Ботев от Геофизическия институт на БАН,които „овършаха“ медиите, а приемат думите наврачки и жени-скенери за чиста монета? Един отвъзможните отговори – научната култура на бъл-гарина спада и учените са длъжни да излязат откабинетите, лабораториите и аудиториите и да го-ворят на обществото. Вече не е достатъчна самоизследователската и чисто научната работа.

Събитието, за което пиша, цели да помогне запреодоляването точно на тези сериозни пробле-ми. Става дума за Втория софийски фестивал нанауката*. След невероятния успех на първия фес-тивал през миналата година, Британски съвет Бъл-гария и Форум Демокрит организираха второтоиздание на фестивала от 9 до 13 май 2012 г. – точ-но с идеята науката да „слезе“ при хората в парка„Заимов”. Фестивалът се проведе под патронажана Министерството на образованието, младежтаи науката, а министър Сергей Игнатов официал-но го откри, и с подкрепата на Столична община,в чийто културен календар събитието присъствавече втора година. Партньори на фестивала бяха:Софийски университет „Св. Климент Охридски”,Българската академия на науките, Пловдивскияуниверситет „Паисий Хилендарски“, Съюза научените в България, Лесотехническия универси-тет, Полски институт в София, Майкрософт, BEASolutions, Dunkin Donuts, Програмата, Метрорек-лама, Go Green Communications, I Can Too, изда-телствата „Сиела” и „Roi Communication”,Maxxium България. Медийна подкрепа на фести-вала оказаха: БНТ – Канал 1, Дигитална медийнакомпания Нетинфо, iNews, списанията „Обекти”,„Осем”, „BBC Knowledge” и електронното БГ На-ука, в. „АзБуки”.

За петте дни софиянци видяха над 60 събития– шоута, лекции, „Научни кафенета“, демонстра-ции, уъркшопове, изложби, опити на открито, бо-танически екскурзии и др. Близо 80 човека – отстуденти до професори – застанаха пред публи-ка, а заедно с организаторите и доброволците, хо-рата, сътворили фестивала, са малко над 100. През

трите шатри – главната „Ирбис арена“, „Научнокафене“ и „Архитектурна работилница“ преми-наха над 3000 човека, голяма част от които деца.

Какво беше новото и различното, в сравнениес първото издание, освен новото място, по-голя-мата площ и повечето участници?

Естественото мото през тази година беше„Армагедон 2012? Не, благодаря!“, а с едноимен-но шоу се откри и самият фестивал.

Няколко месеца преди началото на май стар-тира обновеният сайт, който предоставя много по-вече информационни възможности.

Програмата за най-малките беше сериознообогатена и разширена, тъй като те са най-запа-лената и благодарна публика, а и една от основ-ните цели на фестивала е насочване на повече мла-ди хора към кариера в естествените и инженер-ните науки.

За първи път една много трудна област за пред-ставяне – математиката, имаше достойно място спосветени на нея четири шоута.

И разбира се, всички събития на фестивала бя-ха нови и специално разработени за него.

Какво от миналогодишното издание беше за-пазено? Запазени бяха много ценни сътрудничес-тва, а хората и организациите съответно покане-ни отново и тази година. Запазена беше и добра-та практика пред наша публика да се представятчужди учени – тази година гостуваха Сара Сан-тош от Великобритания и Ян Йежерски от Пол-ша. Неизменна остана и централната роля на „че-решка на тортата“, отредена на конкурса за раз-бираемо говорене за наука „ФеймЛаб“, чийтошести финал бе на третия фестивален ден.

И тъй като вече отворих дума за него, ето по-вече подробности за тазгодишния финал на„ФеймЛаб“. Ето какво видя и чу на финала пуб-ликата в „Ирбис арена“ (по реда на представяни-ята): Стефан Николов разкри най-зорко пазена-та тайна на Вселената – тя е мързелива! Очертанерадостното й бъдеще, т.нар. топлинна смърт иедин от възможните й спасители – тъмната мате-рия. Васил Люнчев разплете загадките около нев-ронните мрежи и искуствения интелект и призо-ва майките: „Не карайте децата си да запомнят, ада разбират!“ Георги Стойчев сравни сполучли-во движението на малките „молекулни машини“в човешкия организъм с транспортната уредба на


един град. С Радостина Кирина, но без PinkFloyd, отлетяхме до тъмната страна на Луната иразбрахме, че не от срам тя не ни се показва. Пред-ставянето на Виолета Желязкова беше толковаенергично и живо, че дори шокиращата новиназа броя бактерии, които „ни обитават“ и подроб-ностите за комуникацията им не ни стресна. Катоистински бъдещ инженер Димитър Бобатиновговори за машини – летящи апарати от времетона Третия райх. Науката бе спорна, но полетът намисълта – висок. За Цветан Симеонов като бъ-дещ метеоролог въпросът за парниковия ефект емного важен. И не само за него, също и за всичкинас, и за Марс, и за Венера... Ангел Николов беизбрал за тема многоцелевата оптимизация и кактя ни помага да вземем най-доброто решение набазата на предварителни критерии. Борис Ценовразказа една приказка, която не започва от „едновреме“, а отпреди пет милиона години, приказказа едно листо и неговата съдба, заедно с тази наЗемята. Приказка, в която и самият той участвакъм края. Никола Каравасилев разказа за ин-формацията, която получаваме от звездите – тяпонякога достига до нас със закъснение, със сму-щения или на грешен адрес, така, както се случвас обикновените пощенски пратки. А пощальони-те на Вселенската поща са неутрината. Викто-рия Илиева застана пред аудиторията в лекар-ски екип, не само защото учи за лекар. А за даприкове още по-силно вниманието ни към най-важния ни мускул – сърцето, и да обясни как дасе грижим за него и да го предпазваме от инфаркт.

Журито тази година бе в състав: доц. ЛеандърЛитов от Физическия факултет на Софийскияуниверситет, ръководител на българския екип вЦЕРН, Петя Тетевенска – журналист и продуцентна предаването „Красива наука“ по БНТ; Вера Го-цева – журналист и криейтив директор в iNews;Георги Балджиев, биолог, комуникатор на наука-та, специалист в Агенцията по безопасност на хра-ните, и Ивайло Славов, синоптик в ТВ-МЕТ и ко-муникатор на науката. Задачата и тази година бе-ше трудна, защото доста повече от три предста-вяния бяха разбираеми, точни и атрактивни, нопризовите места са само три. Забележително бе-ше единодушието в решението на журито и пуб-ликата – любимец на аудиторията и първо мястоспоред журито заслужи БОРИС ЦЕНОВ с уди-вителната история, която представи. Той показаедин фосил от листо на растението жен-шен и раз-каза как чрез него ученият се превръща в детек-тив, който изследва минали епохи и прави зак-лючения за климата и неговите промени отпредимилиони години. Жен-шенът днес вирее в топ-лия и влажен климат в Азия, но е растял по наши-те земи до преди около 3 млн. години, когато из-чезнал и се е образувал фосилът, който показа Бо-рис. Така учените разбрали, че именно тогава натериторията на днешна България е настъпило зас-тудяване. Борис ще е новото лице на науката у

нас и ще представи България през юни на между-народния финал в Челтнъм, Великобритания.

Сребърният микрофон взе Виолета Желязко-ва, а бронзът отиде у Никола Каравасилев. Запърва година журито пожела да отличи специал-но и други участници, извън тройката: Ангел Ни-колов и Георги Стойчев. Цветан Симеонов спе-чели едномесечен стаж в Новините на БНТ. Фи-налистите получиха награди и от Съюза на уче-ните – едногодишен абонамент за сп. „Наука“, как-то и от списание „Обекти“. Но най-печеливша бе-ше публиката, станала свидетел на един тип шоу,което не може да види другаде – некомерсиално,стойностно, интересно, вълнуващо и много забав-но. Огромно признание и бурни аплодисменти задиректора на Британски съвет в България ЛюбовКостова, която е глобален координатор на меж-дународния проект ФеймЛаб, в който тази годи-на се включиха и едни от най-големите научницентрове в света НАСА и ЦЕРН.

За тези, които са пропуснали петте фестивал-ни дни и десетките събития, ще се опитам да въз-становя част от тях, въпреки че атмосферата и за-бавлението не биха могли да бъдат предадени точ-но с думи.

По време на фестивала имаше няколко посто-янни експозиции.

В партньорство с Посолството на Великобри-тания у нас бе показана пътуващата изложба наВъншното министерство на Обединеното крал-ство за съоръженията на Олимпиадата в Лондонтази година, включваща и макет на олимпийскиякомплекс.

За втора година фестивалът става домакин наизложбата на най-добрите фотографии в конкур-са на списание „Обекти“ – „Четирите елемента“и на официалната церемония по награждаванетона победителите.

Миналогодишната победителка във ФеймлабАлександрина Ал-Джасем се изяви като кураторна изложбата „+-23“, организирана със съдействи-ето на Катедрата по медицинска генетика към Ме-дицинския университет в София и в партньорствос фондация „И аз мога“. Експозицията представимикроскопски изображения на човешки хромо-зоми с увреждания, също толкова красиви, кактои здравите.

Постоянно функционираше и Научната читал-ня по проекта „Прочети ми“ на електронното спи-сание „Българска наука“. Статии от списаниетоса прочетени от доброволци и говорители на БНТи можеха както да бъдат чути, така и да бъдат сва-лени и взети на електронен носител. В паузитемежду събитията вървяха и броеве на предаване-то „Красива наука“ със съдействието на БНТ.

Успешни миналата година, при много голяминтерес и сега преминаха „Експедициите в Док-торската градина“. Гл. ас. Евгени Цавков иинж.Стефан Касев от Лесотехническия универ-ситет направиха тура из някогашната ботаничес-




ка градина на Софийския университет интересени незебравим.

Три събития събираха тълпи възбудени мал-чугани, със светнали очи и ръце, искащи да пип-нат. В училището по роботика на „Робопартанс“децата конструираха и програмираха роботи, чесе и състезаваха с тях. В Архитектурната рабо-тилница, под ръководството на арх.Николай Да-видков и арх. Магдалина Ръжева от Университе-та по архитектура, строителство и геодезия и тех-ни студенти, децата конструираха от естествениматериали не само макети на сгради, но и неща,които бяха само във фантазията им. Опитите наполяната на доц. Лъчезар Христов и неговите сту-денти от Факултета по химия и фармация на Со-фийския университет бяха гледани с широко от-ворени и нетърпеливи очи не само от най-малки-те и бяха съпровождани от чести викове, възкли-цания и бурни ръкопляскания.

Най-младата публика научи кои са енергийни-те вампири у дома и как да се отървем от тях вуъркшопа „Изключи ме“ и какви причудливи иполезни неща да направим от ненужните вещи удома в другия уъркшоп - „Направи си сам“, наБогдана Богданова и екипа й от дирекция „Обра-зование” на Енергийна агенция – Пловдив. В „Ди-вото зове“ Христина Тасева, студент по ветери-нарна медицина от Тракийския университет, пре-веде малчуганите през удивителния свят на жи-вотните и техните изобретения. Проф. Иван Га-цов, Весела Герчева и Павел Попов от Департа-мента по археология на Нов български универси-тет проведоха с най-малките и техните родителиедин археологически експеримент, наречен „Нап-рави си сам... чаша и чиния по праисторически“.Защо заекът е страхлив, а котката винаги гонимишката в анимационните филми, децата научи-ха в „Анимацията ми го говори“ от Тома Щиля-нов и Кристина Гарнизова, феймлабъри и студен-ти по ветеринарна медицина в Лесотехническияуниверситет. С преподавателите от Британски съ-вет децата усвоиха доста специфични научни ду-ми в игри и забава в “British Council Science Blast”,а един от публиката получи и безплатен курс поанглийски. Сапунените мехури бяха основни ге-рои в “Сапунената математика”, представена отСтефан Николов, докторант по физика в Плов-дивския университет и финалист във ФеймЛаб.А дълго след края на шоуто децата продължавахада ги правят навън и в парка се носеха отразява-щите и пречупващи светлината фини сапуненисферички. Специалистите от Спасителния центърза диви животни на Зелени Балкани обучиха мал-чуганите как да окажат първа помощ на изпадна-ло в беда или загубено новородено диво животнои как да предотвратяват бракониерство.

Традиционно висок интерес събираха централ-ните събития за вечерта от 20 часа. Фестивалътбеше открит и закрит с две шоута, посветени настраховете от края на света през тази година. Вла-

димир Божилов и Никола Каравасилев откриха с“Армагедон 2012? Не, благодаря!” и както личиот заглавието, те не са привърженици на свърше-ка в края на годината, в което успяха да убедят ипубликата. “Апокалипсис по холивудски” сложиточката на фестивала и на темата за катастрофи-те, представена във филмите. Едни от най-актив-ните феймлабъри разкриха научните основи илипропасти в “дизастър блокбастърите” в духа нанай-добрите традиции на предишните спектакли“Науката в приказките” и “Науката на супергеро-ите”.

Централното събитие в първата вечер бе “Мо-лекулярната гастрономия”, представено от хими-ка Божидар Стефанов и кулинарите Бояна Рачеваи Борис Тасев. Хайвер от моркови, банан с кремот магданоз, карамелизирани маслини и ред дру-ги странни, но вкусни комбинации можаха да опи-тат гостите на събитието, а и да разберат многоза това ново научно направление в храненето. Вто-рият ден ни донесе вечерното шоу “Тайната наномер 2” на очарователната Сара Сантош, коятопоказа как матаматиката може да бъде спиращадъха и приковаваща вниманието, гъделичкаща въ-ображението и стимулираща мисълта. Свързва-нето на математика и история в задачата на Йо-сиф Флавий за защита на древна крепост поста-ви строго научното съдържание в близък и раз-бираем за аудиторията контекст. Третата вечер бепосветена на ФеймЛаб, а в четвъртата видяхме“Невромаркетинг”. Двама от първите феймлабъ-ри - Стилиян Георгиев от Института по невроби-ология на БАН и Станимир Андонов, преподава-тел по маркетинг във Висшето училище по зас-траховане и финанси в Свищов, представиха своенаучно изследване – “трансгранично” между мар-кетинга и рекламите и неврофизиологията. В ос-новата му стои проследяването на мозъчните въл-ни като реакция на телевизионни реклами, а мно-го от резултатите бяха не само интригуващи, но истряскащи.

Не по-малко силни бяха и следобедните шоу-та в “Ирбис Арена”. Доц. Милен Богданов от Фа-култета по химия и фармация на Софийския уни-верситет и миналогодишен “сребърен” феймла-бър разкри един напълно нов и непознат за пуб-ликата свят в “Химични революции” - този на йон-ните течности и наистина широкото им приложе-ние в индустрията и бита. Във второто (всъщностхронологично първото) шоу на любимката на пуб-ликата Сара Сантош малки и големи играха мор-ски шах, гледаха през триизмерни калейдоскопии въобще не усетиха как мина времето със “За-бавна геометрия”. Другият гост на фестивала –Ян Йежерски, доктор по материалознание и асис-тент в Силезийския технически университет,представи отливките и историята на леярствотопо толкова смешен и забавен начин, какъвто ни-кой не бе предполагал и очаквал. А след фестива-ла веднага отлетя за Полша, защото е финалист в



техния ФеймЛаб. За един свят “шарен, но кова-рен” – светът на вирусите, увлекателно ни разка-заха и изумителни неща показаха доц. ЛюбомираНиколаева-Гломб от Института по микробиоло-гия на БАН и нейният студент от Лесотехничес-кия университет и също феймлабър Тома Щиля-нов в шоуто “Заразно зло”. Петъкът предложи двепредставления, свързани и допълващи се еднодруго. В друга вселена, колкото миниатюрна, ощепо-странна – на елементарните частици, ни пото-пи вторият победител във ФеймЛаб, сега докто-рант по ядрена физика и член на българския екипв ЦЕРН, Венелин Кожухаров с “Приложна наукаили приложна магия”. Веднага след него ръково-дителят на нашия екип в колайдера доц. ЛеандърЛитов в шоуто си “Кратка история на ранната Все-лена – поглед от ЦЕРН” изстреля аудиторията ведно шеметно пътуване през милиарди “хроно”години и милиарди светлинни години - от най-малкото до най-голямото съществуващо и предочите на всички стъпка по стъпка се разкри уди-вителната и красива съдба на Вселената. Събот-ният следобед бе наситен с разнообразни демон-страции. Първо доц. Лъчезар Христов и студен-тите-химици докараха в парка „Заимов” истин-ска „химическа лаборатория” и всеки желаещ вле-зе в нея и направи опити, за каквито сигурно все-ки е мечтал в часовете по химия в училище. Следтях асистентът от катедра “Оптика и квантова фи-зика” на Пловдивския университет Тодорка Лул-чева-Димитрова ни поведе в един сияен “Танц насветлината”, чиито стъпки са квантови, но не сасложни, а забавни. Към края на следобеда фести-валът се опита да постави важната граница меж-ду наука и псевдонаука с две шоута, които разби-ват митове и представи. В “Защо ХАЛ-ът (хомео-пати, астролози, лечители) ни е ЗЯН (заблужда-ващи, ялови, ненаучни)?” се опитах да демонстри-рам защо не работят астрологията и хомеопатия-та, но пък са толкова популярни. След това Вла-димир Божилов в “Извънземни!? А защо не?” ос-ветли от всички възможни ъгли тази тема, коятовълнува всеки човек на Земята. В неделя второтошоу на Стефан Николов “Мозъчни издънки” поособено атрактивен и забавен начин показа какнашият мозък се „дъни” при възприемането начисла, форми, разстояния и времеви интервали.А доц. Лъчезар Христов и студентите му демон-стрираха “Свойствата на газовете в опити” бук-вално с много пламък, цвят, пушек, пара и гър-меж. Повечето професори и доценти, участницисъс свои презентации на фестивала, с желание иудоволствие отговаряха на всевъзможни въпросина публиката в “Попитай професора”.

Важна част от програма, събираща също мно-го публика, бяха поредицата събития във форма-та “Café Scientifique”, чието логично място бе вшатрата “Научна работилница”. Първия ден сту-

денти на арх. Николай Давидков и арх. Магдали-на Ръжева от Университета по архитектура, стро-ителство и геодезия представиха в “Олимпийскидизайн и архитектура” историята на олимпийски-те съоръжения, логата и талисманите на модер-ните олимпиади. Като работещ оперативен синоп-тик имах удоволствието да обясня “Какво точнони казват синоптиците с прогнозата за времето”.Четвъртият победител във ФеймЛаб Христо Ко-лев – химик и художник, прекрачваше смело ичесто границата между наука и изкуство в “За чет-ката и микроскопа”. Трикратният доктор на ма-тематическите, физическите и естествените нау-ки проф. Николай Витанов от Института по ме-ханика на БАН обучи огромната събрала се ауди-тория “Как да лъжем със статистика”. Алексан-дрина Ал-Джасем ни убеди, че “Всички сме кра-сиви”, когато гледаме гените си под микроскоп, амалките зрители правиха хромозоми от пласте-лин. Студентите по молекулярна биология в Со-фийския университет Мария Атанасова, ВиолетаЖелязкова и Здравко Пеев описаха генно моди-фицираните организми като “Ангели и демони”и предизвикаха бурен интерес и порой от въпро-си. Частният и неправителствен сектор презен-тира две интересни инициативи. Райчо Райчев,ръководител на програмата “Космически предиз-викателства”, я представи и разказа за проекта замодерно космическо образование у нас. Зрители-те на фестивала първи научиха събитията и име-ната на лекторите в есенната конференция “Ра-цио” от организатора й Любомир Бабуров от “Ево-люционен поглед” в презентацията му “Използвайглавата си по предназначение”. Владимир Божи-лов отново погъделичка космическото ни мисле-не с новини около тъмната материя в “Една за-гадка на 14 млрд. години: свръхновите и ускоря-ващата се Вселена”. За “Водораслите – храна, коз-метика и лек” говориха и отговориха на множес-тво зрителски въпроси феймлабърите и студентипо молекулярна биология в Софийския универ-ситет Николета Стамболджиева и Василена Анге-лова. Работата на важния за бъдещата професио-нална реализация на настоящите студенти-хими-ци Кариерен център и сайта “Химексперт” пред-стави доц. Милен Богданов.

Не знам дали успях да предам атмосферата вцялата й пъстра и шарена палитра, весел шум иглъчка, апетитни миризми и странни вкусове имногобройните лица, под които науката дойде прихората в парка. Знам, че догодина в началото намай пак ще е някъде навън сред софиянци. Знам,че и тази година основните цели на фестивала бя-ха постигнати, а така с малки стъпки се гради на-учната фестивална култура на нашия град.

Довиждане до Третия софийски фестивал нанауката през 2013 г.!


Поглед към българската история

КОЯ Е ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА РЕПУБЛИКА?Проф. дин Илия Тодев,

Институт за историческиизследвания на БАН

Вече 66 години – значи, почти половината отживота на Третата българска държава – ние офи-циално сме с републиканска форма на управле-ние. Но кога за първи път прилагаме на практикарепубликанската идея – и, съответно, колко са бъл-гарските републики: две (НРБ – 1946-91; РБ –1990 - ...), три (Радомирската република – 1918;НРБ; РБ), четири (Крушевската република – 1903;РР; НРБ; РБ) или, също като френските, цели пет?

Обикновено се смята, че живота си нашият ре-публиканизъм започва с възрожденските револю-ционери, особено с Левски. [4, с. 65 сл.] Но поч-ти не се знае – а и изобщо не се взема предвидпри изследване историята на българския полити-чески живот, че паралелно с тях, дори може бипреди тях, еволюционистите лансират

радикални републикански идеи,които при това, както ще се види след малко, неостават платоническа мечта, а намират практи-ческо приложение в устройството на Екзархията.

Както е известно, подновяването на българска-та йерархия* става чрез два акта: фактически чрезВеликденската акция от 03.04.1860 г. и юриди-чески чрез фермана на султан Абдул Азис от27.02.1870 г.. След това започва подготовка нацърковно-народен събор за нейното устройване -изработване на устав, избор на първосвещеник.В пресата се разгаря дебат по бъдещата консти-туция на българския, ако използваме турската тер-минология, милет.

Едно от първите публично оповестени стано-вища, ако не и първото, е изложено в поредица отстатии под общото заглавие „Належащи размиш-ления” [8, с. 173 сл.], печатани през март–април1870 г. във в. „Македония”. Този обемист текстси поставя един основен въпрос: „Как по-кон-кретно трябва да изглежда Екзархията?”

„Размишления”-та не са юридически трактат.Става дума по-скоро за текст от народопсихоло-гически, исторически, политологически и фи-лософски порядък. В него на критика се подлагаедноличното, неизбираемо, несменяемо и неот-говорно управление.

Не на личната Църква –категорични са „Размишленията” – на българи-те е необходимо синодално и съборно управле-ние. Тъй като обаче 34-то Апостолско правилоизисква всяка Църква да има свой първенец, а и всултанския ферман от 27.02.1870 г. се казва, ченововъзстановената йерархия ще има начело сиекзарх, то ще трябва да се избере началник – нотой не бива да притежава повече власт от други-те членове на синода. Обаче дори първият междуравни може с времето да придобие повече власт

и да се наложи на останалите. За да не се стигадо това, е необходима безусловна периодичност– и на екзарха, и на членовете на синода. Все зада не се засилва чрезмерно една личност, българ-ският първосвещеник трябва да се избира не отнарода (защото това би му дало определено пре-имущество спрямо останалите владици), а от съ-бор, съставен от владици и миряни.

Църковният въпрос не е само религиозен, тойе и национален, изтъкват „Размишленията”. Т.е.става дума да се отнемат от Фенерската църква ичисто светските й правомощия спрямо българи-те. Надали българските владици ще искат да сенатоварят с тези правомощия – това за тях ще етежко и неприсъщо, а за народа неизгодно. Етозащо трябва да се състави и мирски съвет, койтода поеме тази власт и да е напълно независим отсинода. Членовете на мирския съвет също трябвада се избират за определен срок. Това устройствотрябва да се възпроизведе и на ниво епархия, къ-дето да има свещенически събор и мирски съвет.Понеже често духовните и светските въпроси сатвърде тясно преплетени, то ще се състави коми-сия от членове на синода и съвета, която предва-рително ще преглежда всички постъпващи доку-менти и ще ги насочва към правилния орган. Та-зи комисия ще има и надзорнически функции.

И така, лайтмотивът на този текст е„колективно и контролирано управление;

безкомпромисна изборност и сменяемост науправляващите”.

Това, както всеки лесно ще забележи, са ос-новни елементи на съвременната републиканскадемокрация. Неговото авторство може да се оп-редели като колективно – идеите са на д-р СтоянЧомаков, а в слово, редактирано от П. Р. Славей-ков, ги облича бъдещият митрополит Симеон Вар-ненско-Преславски. [7, с. 336]

Що се отнася до ролята на „Належащите раз-мишления”, следва да се каже, че, ако към изразе-ните в тях идеи добавим още гледищата, че Ца-риград следва да е седалище на Екзархията и че тятрябва да обема всички българи, ние ще имаме ка-жи-речи цялата програма, по която иноваторите(известни още като либерали, крайни, млади, чер-вени, Трако-македонска партия) работят за устрой-ството на нововъзстановената българска йерархия.Основната идея на „Належащите размишления”– избираем за определен срок екзарх – става глав-ната разделителна линия между тях и другата ос-

* Тук и в следващите две употреби на тази дума се използва нейният първоначален (и по-специален) смисъл:свещеноначалие (= религиозна властова структура, основана на субординация) – сиреч синоним на Църква. (бел. авт.)



новна партия в Църковния въпрос: традиционалис-тите (наричани още консерватори, умерени, ста-ри, бели, Севернобългарска партия). След дълги ишумни прения избираемо-сменяемостта на екзар-ха ще бъде одобрена от Църковно-народния съборпре 1871 г. и ще залегне в екзархийския устав.

Тук следва да се напомни, че възстановената в1870 г. българска национална Църква притежаваопределен обем светски пълномощия (съдебни,административни, финансови, културно-образо-вателни, представителни) и поради това не е са-мо религиозна институция; тя, бидейки теокра-тична форма на културно-национална автономия,е и зародиш на държава.

Прочее, можем да се усъмнимдали първата българска република

е Радомирската?По-скоро, за такава – ако не по друго, то поне

по своя устав – трябва да броим Екзархията. Товане е кой знае какво откритие. Още в хода на Цър-ковно-народния събор през 1871 г. консерватори-те с тревога питат: „Православна църква ли ус-тройваме или американска република?” [6, с. 113;9] Тази тревога не е неоснователна. Тук трябвасамо да се уточни, че по устройство Екзархиятаприлича, особено чрез безличната за сметка наСмесения съвет роля на екзарха, не толкова наСАЩ1 с тяхната пирамидална йерархия (прези-дентът е нещо като конституционен монарх – ноне наследствен и не пожизнен), колкото на Швей-цария, където властовата конструкция има – как-то тогава, така и днес – недвусмислената формана пресечена пирамида (там начело стои един 100-процентово избираемо-сменяем колегиален орган– Федералният съвет). Тази политическа системаобикновено се нарича

„директориална република”.Какъв е източникът на екзархийския републи-

канизъм и каква е мотивацията за неговото при-ложение?

Швейцария не е непозната на възрожденскатаобщественост. Например, в цариградския българ-ски печат срещаме материали за алпийската дър-жава – особено за нейното образование, но същоза нейната земя и хора, за текущите й събития, до-ри за сиренето й, а през 1873 сп. „Читалище” [10,с. 996-1004] помества и един стегнат и точен очеркза нейната политическа уредба. От емиграцията вРумъния Каравелов има подчертан пиетет къмШвейцария – но не специално заради формата йна директориална република, а изобщо заради фе-деративно-републиканското й устройство, което,както и онова на САЩ, председателят на БРЦКсмята като най-добър модел за лелеяната от него

Южнославянска, Дунавска или Балканска федера-ция. [1, с. 264, 522] Но отбелязаното сходство съссистемата й на управление надали следва да сеобяснява като пряка заемка от нея, а вероятно идвав резултат на общ източник на влияние. Той веро-ятно трябва да се търси най-вече в идеята за на-родния суверенитет на Русо – а и изобщо в него-вите държавно-правни възгледи, коригирани оба-че чрез употребата им в устройството на Директо-рията.

Директорията (Directoire exécutif),както е известно, е държавна институция, упраж-няваща изпълнителната власт през едноимененпериод (1795-99) от живота на Първата френскарепублика (1792-1804), който период пък се смя-та за втори и последен етап на Великата френскареволюция (1789-99). Тя е създадена като алтер-натива на едноличната власт, която по време наКонвента (21.09.1792-26.10.1795) попада в ръце-те на Робеспиер и води до мащабни насилия, ос-танали в историята с името „Големия терор”(05.09.1793-28.07.1794). Според конституцията от1795 г. Директорията се състои от петима члено-ве, избирани за срок от 5 години без право на пре-избиране; ежегодно един от директорите се заме-ня с нов. Най-известен от директорите е Пол Ба-рас – смята се, че, макар формално да е само пръвмежду равни, той играе ключова роля в Директо-рията. Навярно не би било неуместно тук да седобави, че името „Директория (Директорат)”се носи и от правителството на Източна Румелия.Тази автономна област обаче надали може да сеопредели като директориална република; по свое-то политическо устройство тя (поради фигуратана силен генерал-губернатор – назначаван от сул-тана, но със съгласието на Великите сили и огра-ничен от Органически устав и 4-годишен мандат)е по-скоро нещо като смес от конституционна мо-нархия и президентска република.

Тук не бих могъл да кажа доколко, търсейкимаксимално пълен антипод на едноличната власт,екзархийските конституционалисти са пили нап-раво от извора – а и дали съзнателно са се стре-мели към това, или пък просто самостоятелно саоткрили нещо, което вече е било известно и упот-ребявано в напредналия свят. Във всеки случай,сигурно е, че д-р Чомаков2 е познавал главния по-литико-философски трактат на най-известния же-невски гражданин. Например, той се аргументи-ра с до известна степен свободно интерпретира-ни мисли от „За обществения договор” в своеписмо [11, с. 250] до екзарх Йосиф, в което гоагитира да се обърне към цар Александър ІІІ смолба да признае Съединението и да зачита бъл-

1 Президентски са и републиките, които се установяват в Латинска Америка след отхвърлянето на колониалнатазависимост от Испания – ако решим, че в коментираното възражение на консерваторите по въпроса за Екзархията несе визира непременно САЩ.2 Може да се допуска, че Чомаков се е вдъхновявал, що се отнася до старанието му да се избегне каквато и да билоеднолична власт, и от класическата гръцка древност, която той добре познава. За модел, например, на безусловноколегиалния екзархийски Смесен съвет може да са използвани атинските 10 стратези от времето на Перикъл.



гарската свобода.Чомаков не само цитира и перифразира Русо,но и донякъде му опонира – което пък показвакак би прилагал в практиката идеите на великияженевец; например: „Истина, пише той, имало енякога мъдри хора като Аристотел и други, кои-то проповядваха, че от народите едни са роденида владеят, други же, да робуват. Но той и не-говите единомисленици се лъжеха, като мисле-ха, че родений в робство е роден за робство. Чо-век в такова състояние, разбира ся, че губи вся-ко благородно чувство; той, в железата, не по-мислюва даже, че е по-хубаво да му ся вдигнатте. Но веднъж човек или народ вкусил от свобо-дата, да отстъпи от нея, то е като да се отка-же от качеството си на человек, а такова от-казвание е несовместимо с естеството му. Про-чее, надали ще ся намери такъв, който самовол-но ще ся лиши от человеческото достойнство; аза народ, предположението само е глупост.” [11,с. 250] А ето и разсъжденията на Русо [5, с. 9, 12-13]: „Аристотел също беше казал, че хората неса равни по природа и че едни се раждат, за дабъдат роби, а другите за да господстват. Арис-тотел е бил прав; но той е вземал следствиетоза причина. Всеки роден в робство човек се раж-да за робство, това е съвършено сигурно. Роби-те губят всичко в своите окови, включително ижеланието да се измъкнат от тях ... Ако час-тно лице, казва Гроциус, може да отчужди сво-ята свобода и да стане роб на един господар,защо цял народ да не може да отчужди свобо-дата си и да стане поданик на един цар? ... Да секазва, че човек дава себе си даром, е нещо абсур-дно... Да се казва същото за цял народ, означавада се предположи един народ от луди... Да се от-кажеш от свободата си, означава да се отка-жеш от качеството си на човек... Подобен от-каз е несъвместим с природата на човека и даму се отнеме изцяло свободата на волята, значида се отнеме всякаква нравствена стойност нанеговите деяния.”

Що се отнася до мотивацията, вече е изказва-но мнението [2, с. 734], че чрез сменяемостта наекзарха д-р Чомаков може би (подсъзнателно?) еискал да не позволи нехаресваната от него цари-градска конюнктура от 1870-71 г. да определи по-жизнено личността на българския първосвеще-ник. Такава една преценка сигурно не е лишенаот основание – Чомаков смята Екзархията за своетворение и иска да има решаващ глас в нейнитесъдбини. Вярно обаче е и друго – макар да зап-лашва с управленска неефективност, а и с други

беди [3, с. 51-52], неопитен в политиката народкато българите,

последователният републиканизъм(който обаче май отсъства и в петте български ре-публики) е несъмнена грижа както за ангажира-не с гражданска активност на максимум хора, та-ка и за обучаване максимум хора на управление.А и едното, и другото са неща, които и до днеслипсват на България в задоволителна степен.

Прочее, „Належащите размишления” не са –както може да изглежда при по-повърхностен про-чит – само и единствено наивно фантазьорствоили властолюбива маневра. Тъй като предлагатприложени в практиката безусловно валидни иднес решения на основни въпроси на държавно-то устройство и управление, те най-вече следвада се третират като един от най-важните полити-чески документи на Българското възраждане.

Литература1. Арнаудов, М. Любен Каравелов. Живот, дело,

епоха. 1834-1879. С., 1972.2. Кирил, патриарх Български. Екзарх Антим

(1816-1888). С., 1956.3. Любенова, Л. Кой как пренаписва събитията

около Първия Църковно-народен събор. – В:От регионалното към националното. Юбиле-ен сборник, посветен на 140-годишнина от въз-становяване самостоятелността на Българска-та православна църква и 135-годишнина наАприлското въстание от 1876 г. Доклади от Vнационална научна конференция „От регио-налното към националното - история, краез-нание и музейно дело” на ИМ Полски Тръм-беш. Велико Търново, 2012.

4. Петков, П. Ст. Идеи за държавно устройствои управление в българското общество 1856-1879 г. Велико Търново, 2003.

5. Русо, Ж.-Ж. За обществения договор. С., 1996.6. Стамболски, д-р. Хр. Автобиография, дневни-

ци и спомени на … от Казанлък. Т. 2 (1868-1877). С., 1927.

7. Тодев, Ил. Стоян Чомаков (1819-1893). Живот,дело, потомци. Ч. І. Изследване. С., 2003.

8. Тодев, Ил. Стоян Чомаков (1819-1893). Живот,дело, потомци. Ч. ІІ. Документи. С., 2003.

9. //Турция, г. VI, № 12, 9 май 1870.10.//Читалище, г. ІІІ, 1873, № 11.11.Шопов, Ат. Д-р Стоян Чомаков. Живот, дей-

ност и архива. С., 1919 (= Сб. на БАН. Кн. 12.Клон историко-филологичен и философско-обществен. 8).

THE FIRST BULGARIAN REPUBLICIlia TodevAbstract

The beginning of Bulgarian republicanism is commonly associated with the Revolutionary camp in


БЪЛГАРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА КАУЗА ПРЕЗГОРНИЛОТО НА ИЗТОЧНИЯ ВЪПРОС

Акад. Константин КосевПрез дългите години на османското владичес-тво българският народ оказва отчаяна съпротивана завоевателите. Известни са много бунтове, въс-тания и заговори, които имат регионално прояв-ление и стихиен характер, без системна подготов-ка и организация. Съпротивителните възможнос-ти както на българите, така и на другите балкан-ски народи са твърде ограничени, за да се проти-вопоставят успешно на нашестениците. Затова теотправят взор с надежда за външна подкрепа. Най-напред очакванията им са насочени към Австрия,а от началото на ХVІІ век – главно към Русия.Руските монарси съзнателно стимулирали тези на-дежди. Още през ХVІ век цар Иван Грозни от-крито огласява освободителната мисия на Русияспрямо балканските източноправославни хрис-тияни, като заявява недвусмислано, че целта му еда освободи Цариград от игото на полумесеца. Натази основа възниква и се разпространява извест-ната мълва за Дядо Иван. Същата насоченост наруската политика се откроява още по-ярко при Пе-тър Първи и Екатерина Велика, които многократ-но увеличават руската мощ и още повече засил-ват натиска върху Османската империя. В нача-лото на ХVІІІ век Русия овладява цялото прос-транство на Северното Причерноморие, като сестреми да получи излаз на топлите южни морскипътища. Амбицията на руските царе е овладява-нето на протоците Босфора и Дарданелите – из-ходните двери към Леванта и световните просто-ри. С оглед постигането на тази стратегическа целв Петербург се стараят да привлекат на своя стра-на балканските източноправославни християни.Руските царе виждат в тях свои съюзници. Такавъзниква известната доктрина, намерила ярък из-раз в девиза Москва – Трети Рим. Тази доктринауспешно се прилага в два варианта. До средатана ХІХ век се акцентира главно на православие-то, а по-късно, наред с православието, рационал-

но се използва и общославянската идея. По тозиначин Русия старателно изгражда ореола на своя-та репутация като покровител и защитник на бал-канските народи. Колкото повече расте вярата вспасителната мисия на Русия, толкова повече серазширяват и укрепвят руските позиции и влия-ние на Балканите.

Всяка руско-турска война предизвиква поли-тическо оживление сред балканските народи, по-ражда у тях активност, надежди и оптимизъм. Врезултат на Руско-турската война от 1806-1812 г.,Сърбия успява да извоюва с руско съдействие ста-тут на автономно княжество. Нашествието на На-полеон в Русия обаче дава възможност на султа-на незабавно да възстанови своята власт в Сър-бия.

След разгрома на Наполеонова Франция Ру-сия става първостепенна велика сила в Европа. Всъздадения през 1815 г. т.нар. Свещен съюз Ру-сия играе ръководна роля. Тя става главен гарантна легитимното статукво в Европа.

Гръцкото националноосвободително въстание,което избухва през 1821 г., се превръша в сериоз-на заплаха за статуквото. Руският цар НиколайПърви, блюстителят на европейското статукво, сеоказва в твърде деликатно положение, изправенпред голямо предизвикателство. Гърция заемаважно място в балканските приоритети на Русия,а гърците като православни християни се надя-ват и разчитат именно на нейната подкрепа катонадежден съюзник и покровител. Озовала се в не-ловка ситуация, руската дипломация се опитва даангажира и другите велики сили за колективен де-марш пред Високата порта за защита на хрис-тиянска Гърция. На дипломатическата конферен-ция във Верона през 1822 г. за първи път се спо-


National Revival. It is almost unknown that simultaneously the Evolutionists promoted radical republicanideas which didn’t remain a platonic dream but found application in the constitution of the Exarchate. Re-established in 1870, this Bulgarian Church had important lay powers (judicial, administrative, financial,cultural, representative); that is why it was not only a religious institution – as a kind of theocratic cultural-national autonomy it was also an embryo of state. The Exarchic statutes provided for collegial form ofgovernment through a Mixed (i.e. composed by clerics and laymen) council presided by an Exarch. Boththe Exarch (considered only as primus inter pares) and the members of the Council were elected for fouryears. Such political system is called directorial republic - and the author thinks it admissible to considerthe Exarchate (at least because of its constitution) as the first Bulgarian republic. Launched in the springof 1870 through a text entitled “Urgent Reflections”, the Bulgarian idea for such type of rule was probablyinspired by the political views of Rousseau and their practical implementation in French Directory (1795-99).



менава и разисква т.нар. Източен въпрос, койтооттук нататък става постоянен невралгичен про-блем в европейските международни отношения.Веронската конференция завършва без резултат,но руската дипломация успява да организира без-прецедентна съвместна въоръжена акция заеднос Англия и Франция против султана. В морскатабитка при Наварин през 1827 г. съюзниците на-насят поражение на турския флот. Това обаче нерешава Гръцкия въпрос. Гръцкото въстание е жес-токо смазано, поради което Русия е принудена дазапочне през 1828-1829 г. поредната война срещуОсманската империя. Съгласно подписанияОдрински мирен договор Гърция получава дър-жавна независимост, а Сърбия, Влашко и Молдо-ва стават автономни трибутарни княжества подсюзеренитета на султана.

След войната Русия добива явно надмощие вИзточния въпрос. Нейните западни съперници,ангажирани със свои вътрешни проблеми презпървата половина на ХІХ век, нямат възможностсериозно да й се противопоставят. Със самочув-ствието на европейски повелител, цар НиколайПърви самонадеяно решава да нанесе нов ударвърху Османската империя. Така започва поред-ната Руско-турска война през 1853-1856 г. Тозипът обаче западните съперници на Русия, коитосъщо имат свои интереси на Балканите, заставаттвърдо на страната на султана. Антируската т.нар.Кримска коалиция с участието на Англия, Фран-ция, Австрия и Сардинското кралство печели вой-ната. Поражението на Русия слага край на хеге-монията й в Източния въпрос. Съгласно Париж-кия мирен договор от 1856 г., западните държавистават покровители на султана и гаранти на бал-канското статукво. Русия е лишена от правото дабъде покровител на православните християни вОсманската империя, отнемат й цяла Бесарабия,забраняват й да поддържа военен флот в Черноморе и дори да разполага с военни арсенали поСеверното Причерноморие. Тези клаузи на Па-рижкия мирен договор поставят фактически Ру-сия в положението на второстепенна държава.

Новият цар Александър Втори понася болез-нено преживяната катастрофа. Осъзнавайки го-лямата изостаналост на Руската империя, новотоцарско правителство, оглавявано от княз А. Гор-чаков, набелязва амбициозна реформена програ-ма за нейното цялостно преустройство и модер-низация. Съответно настъпват съществени про-мени и във външната политика на Русия. Главна-та й цел е премахването на унизителните за неяклаузи на Парижкия договор и възстановяванетона руския престиж като велика сила в Европа.Източният въпрос отпада от приоритетите на цар-ското правителство. Цар Александър се зарича ни-кога да не воюва срещу Турция и безусловно под-крепя статуквото на Балканите. По този начинИзточният въпрос навлиза във фаза на стагнация,а балканските освободителни движения, в това

число и българското, се оказват в пълна безизхо-дица.

При създалата се затруднена международна об-становка за българската освободителна кауза, ли-дерите от радикалното направление на национал-ната революция се ориентират към универсална-та по онова време политическа стратегия, прила-гана от другите освободителни движения в Евро-па и на Балканите. Тази стратегия предвижда чрезмасова въоръжена акция да се интернационали-зира освободителната кауза до степен, че да сепредизвика намесата на достатъчно влиятелни изаинтересовани субекти на международната аре-на, сиреч на т.нар. Велики сили, с надеждата заевентуално благоприятно политическо решениена въпроса с война или дипломатическа конфе-ренция. Естествено без гаранции, но с голяма ве-роятност за ускоряване на освобождението. Осъ-ществяването на тази стратегия налага организи-ране на въоръжено въстание. Естествено,за ли-дерите на движението е било съвсем ясно, че нее възможно да се постигне успех със силата наоръжието в пряк двубой с Османската империя.Ала същевременно те разбират, че само със сила-та на оръжието, макар и с цената на военно пора-жение, биха могли да се създадат някакви реалнивъзможности и предпоставки за политическа ре-ализация на освободителната кауза. В духа на та-зи именно стратегия през 70-те години на ХІХ векв страната започва усилена подготовка на масововъоръжено въстание в очакване на подходяща бла-гоприятна международна политическа конюнкту-ра за неговото осъществяване.

Настъпилото затишие в Източния въпрос про-дължава до 1871 г., когато след разгрома на Австрияи Франция Прусия се превръща изненадващо в обе-динена Германия. Появата на новата велика сила вЦентрална Европа коренно променя съотношени-ето на силите на международната арена. Възник-налият т.нар. Германски въпрос се оказва тясносвързан с Източния въпрос в сложните взаимоот-ношения между великите сили. Германското обе-динение фактически отново разпалва и динамизи-ра Източния въпрос. Това става поради стратеги-ческият замисъл на Ото фон Бисмарк да превърнеПрусия в обединена Германия със съдействиетона Русия, като се възползва рационално от нейна-та традиционна заинтересованост на Балканите.Източният въпрос добива голяма политическастойност за германския канцлер като компенсаци-онно средство спрямо Петербург. Неговият стра-тегически замисъл се сбъдва. С подкрепата на Ру-сия Прусия отстранява последователно Австрия иФранция по пътя към германското обединение. Заоказаното съдействие Русия незабавно получаваочакваните дивиденти – антируската Кримска ко-алиция практически е ликвидирана, а веднага следбитката при Седан руският канцлер княз Горчаковсъобщава официално, че Русия денонсира едно-странно ограничителните за нея клаузи на Париж-



кия договор от 1856 г. Така Русия възвръща само-чувствието си като велика сила в Европа и съот-ветно – своята политическа активност по Източ-ния въпрос. В Лондон естествено остро протести-рат срещу тази постъпка на руското правителство,но скоро се примиряват.

Княз Бисмарк е много доволен от постигнати-те резултати. Той се надява,че ще може и по-на-татък да разчита на руска подкрепа в процеса наконсолидацията на Германия като велика сила,продължавайки да стимулира аспирациите на Пе-тербург към Балканския полуостров.

Появата на обединена Германия обаче всявасмут сред традиционните Велики сили на конти-нента. Разтревожени са дори и управниците в Ру-сия. Появата на толкова голяма и претенциознадържава в непосредствена близост до руските гра-ници се преценява в Петербург като потенциалназаплаха с оглед на бъдещето. Затова руският кан-цлер Горчаков проявява въздържаност към щед-рите обещания за германска подкрепа по Източ-ния въпрос. Според него запазването на балансав равновесието на силите в Европа е многократ-но по-важно за Русия от всякакви придобивки поИзточния въпрос. В съответствие с тази принцип-на позиция Русия застава изненадващо заедно сАнглия и Австро-Унгария на страната на Фран-ция във възникналия остър френско-германскиконфликт през 1871-1875 г. Русия се оказва в еди-нен фронт със своите традиционни западни съ-перници по Източния въпрос. В разгара на тозиконфликт Франция успява да предотврати новнемски удар именно благодарение на руската дип-ломатическа подкрепа и специалното усърдие накняз Горчаков. Същевременно царското правител-ство категорично отказва да даде исканите от Бис-марк гаранции за запазване на отнетите френскиобласти Елзас и Лотарингия към Германия. Очер-талата се антигерманска коалиция принуждаваБисмарк да търси ефикасно средство за противо-действие. За целта той отново се възползва отИзточния въпрос, но този път като средство за на-тиск върху Русия.

Бунтовните пламъци на Балканите през 1875-1876 г. се случват сякаш по негова поръчка. Въс-танията в Босна, Хецеговина и България прена-сочват мигновено вниманието на Великите силиот бреговете на Рейн към Балканите. Източниятвъпрос отново навлиза в остра криза. Събитиятана Балканите и особено Априлското въстание по-лучават изключително голям международен ре-зонанс. Чисто моралният им ефект на съчувствиеи съпричастност към освободителната кауза набалканските народи формира благоприятно об-ществено мнение в Европа. Същевременно тозиморален ефект се използва рационално от заин-тересовани и влиятелни политически субекти ка-то подходящ аргумент, с който те захранват своя-та пропаганда в името на собствените си полити-чески цели. Това естествено засилва многократ-

но политическия ефект на въстанията. Междуна-родният им отзвук се превръща в буйна полити-ческа енергия, която намира конкретно проявле-ние главно в Англия, Германия и Русия, които иг-раят по това време ключова роля на международ-ната арена в развръзката на Източната криза.

Отзвукът от Априлското въстание предизвик-ва изключително активна и масова пробългарскакампания в Англия. Кампанията се организира иоглавява от опозиционнната либерална партия на-чело с нейния лидер Уйлям Гладстон. Гладстонлично участва в нея като автор на известните по-литически брошури „Българските ужаси и Източ-ния въпрос“ и „Уроци по клане“, които добиватширока известност сред английската обществе-ност. Но за разлика от чисто хуманните съобра-жения на Чарлз Дарвин и Чарлз Дикенс в подкре-па на българите, либералите на Гладстон изпол-зват рационално моралния ефект от българскитесъбития за свои чисто политически цели в борба-та им за власт срещу консервативното правител-ство на Дизраели лорд Биконсфилд, известно ка-то активен поддръжник на султанския режим.Българският въпрос предлага на английската опо-зиция подходящи аргументи, които захранват тях-ната пропаганда и стимулират политическата имактивност. Така българската освободителна кау-за намира неочаквано влиятелни политическиподдръжници в Англия. Двамата български пра-теници Марко Балабанов и Драган Цанков, коитообикалят европейските столици, за да запознаятмеждународната общественост с българскитепроблеми след въстанието, са приети възторже-но от либералната опозиция в Англия. Те присъс-тват там на множество митинги и събрания катоефектна пропагандна атракция. В резултат на сил-ния натиск на опозицията, официалното стано-вище на консервативното английско правителствопо българския въпрос започва чувствително да сесмекчава. В Лондон проблясват първите симпто-ми на примирение към евентуална промяна набалканското статукво. Неслучайно официалниятанглийски представител на Цариградската конфе-ренция лорд Р. Солсбъри проявява изненадващасклонност за отстъпки и компромиси.

За разлика от Англия, в Германия местнатаопозиция проявява безразличие и даже негатив-но отношение към българската освободителна ка-уза.Там подкрепа и съпричастност изразяват глав-но държавните управници. В Берлин Драган Цан-ков и Марко Балабанов са приети радушно лич-но от кайзер Вилхелм Първи и канцлера княз Бис-марк, които изразяват пред тях своето съчувствиекъм освободителната кауза на българите. Същев-ременно те споделят многозначително своята уве-реност, че руският цар Александър непременноще извади меча, за да защити православните хрис-тияни на Балканите, а Германия, като верен съ-юзник на Русия, щяла да помага. Железният кан-цлер дори се проявява изненадващо като хуманист



и защитник на християнските морални доброде-тели. В публична реч пред Райхстага на 5 декем-ври 1876 г. той заявява: „След кървавите злодея-ния на черкезите в България, за Османската им-перия няма повече място в Европа.” Разбира се,Бисмарк не пропуска случая да се възползва отбългарския въпрос, за да насочи събитията къмтака желаната от него военна развръзка. В тозисмисъл може да се каже, че трансформацията наморалния фактор в политическа енергия се проя-вява в Берлин по съвсем недвусмислен начин.

По обясними причини отзвукът от балкански-те събития в Русия е най-силен. Но превръщане-то му тук в политическа енергия протича по сво-еобразен начин. За разлика от Англия и Герма-ния, в самодържавна Русия няма опозиция, но тък-мо отзвукът от балканските събития предизвикварязка поляризация в руското общество, което серазделя на две групировки с остра конфронтацияпомежду им. Бурните реакции на съпричастносткъм освободителната кауза на православните бра-тя християни на Балканите разтърсва цялата стра-на. Хуманните мотиви в изявата обаче и тук сеизползват користно от славянофилските полити-чески групировки и висшите офицерски кръговеза упражняване на натиск върху царя и правител-ството с настойчивото искане за активни настъ-пателни действия по Източния въпрос. На прак-тика тази групировка се проявява като своеобраз-на опозиция. Нейните привърженици настояватза незабавна война срещу султана в духа на няко-гашната традиционна имперска политика. Славя-нофилите имат многобройни привърженици въввсички сфери на руското общество, включителнои в двореца. Царицата Мария Александрова, ня-когашна немска принцеса от Дармщад, проявяваизненадващо голямо усърдие да оглави славяно-филската кампания в подкрепа на балканскитеславяни. Най-куриозното е обаче, че войнствена-та позиция на славянофилите съвпада със стре-межите на княз Бисмарк, въпреки тяхната всеиз-вестна неприязън към Германия и германизма. Потози повод известният руски историк М. П Пок-ровски пише: „Горчивата ирония на съдбата сесъстои в това, че славянофилите, без да съзнават,вървяха към своята цел, водени за носа от своянай-голям враг – Германия… На практика те на-ливаха вода в мелницата на Бисмарк, който сестремеше всячески да обърне Русия с фронт наюг и за това той беше готов да й предостави ця-лото свое влияние... Но без помощта на славяно-филите той едва ли би достигнал в това отноше-ние такъв триумф.“

Въстанията в Босна, Херцеговина и Българияпредизвикват силно смущение в Париж и Лон-дон, противоречиви реакции във Виена, голямозадоволство в Берлин и силна тревога в Петер-бург. Царското правителство предприема незабав-ни дипломатически действия за мирно урежданена конфликта. Всичките му инициативи обаче ед-

на след друга се провалят. За провала им активноспомага германската дипломация, която участваактивно в преговорите като руски съюзник в рам-ките на т. нар. Съюз на тримата императори (Гер-мания, Австро-Унгария и Русия). В Берлин изоб-що не крият, че предпочитат военната алтернати-ва, т.е. руско-турска война.

Реални възможности за мирно уреждане набалканската криза се създават на Цариградскатапосланическа конференция на великите сили вкрая на 1876 г. За първи път в тази дипломати-ческа акция се включва и Англия, което пораждаголеми надежди в Петербург за успех. След нап-равените значителни отстъпки от руска страна сестига до предварително компромисно споразуме-ние между Англия и Русия, към което се присъе-диняват и останалите участници на конференци-ята. Така възниква реална възможност за мирнорешение на конфликта. Съгласно това безпреце-дентно единодушно решение на великите силиБългария получава политическа автономия, раз-делена обаче по меридиана на две области –Източна и Западна. Двете области обхващат поч-ти цялата територия на Българската екзархия вМизия, Тракия, Македония и Добруджа. Решени-ето обаче не предвижда конкретни гаранции занеговото изпълнение. Високата порта безцере-монно го отхвърля след получените задкулиснивнушения в този смисъл от Лондон и Берлин.Англия прави това, защото смята, че Русия нямасериозни намерения да воюва, а Германия, нап-ротив, смята, че по този начин Русия ще бъде при-нудена да воюва. Провокационната активност нагерманската дипломация се съчетава с откровенадиректна агитация на Петербург за война. Бис-марк изтъква пред царя редица аргументи в тозисмисъл и дори предлага финансов заем на Русия.Най-убедителният му аргумент е находчивото раз-съждение, добре съобразено с нагласите на рус-ките държавници, че ако Русия се откаже да вою-ва, рискува да провали своята репутация като пок-ровител на балканските християни в Турция, с ко-ето щяла да подрони своето влияние в този ва-жен за нея регион.

След провала на всички дипломатически опи-ти за мирно решение на конфликта, цар Алексан-дър нарежда на военния министър Д. Милютинда подготви срочно аргументиран доклад с моти-вирано предложение за окончателно решение натози мъчителен въпрос. В своя доклад Милютинизхожда от презумпцията, че при евентуално при-мирение или пасивно бездействие към съдбата набалканските християни в този критичен за тях мо-мент Русия рискува да подрони фатално своитепозиции на Балканите, завоювани с толкова мно-го усилия и жертви. В доклада, озаглавен „Наше-то политическо положение понастоящем“, меж-ду другото се казва: “Изходът от Цариградскатаконференция ясно показа, че общото въздействиена Европа върху Турция е немислимо. Пасивното



европейско съгласие е готово да принесе съдбатана балканските християни в жертва. Но не бивада скриваме от себе си важността и отговорност-та за нас от подобна развръзка на нещата. Факти-ческото безсилие на колективните европейскидействия могат само да окуражат Турция и да пре-върнат тази слаба държава в страшно оръдие про-тив нас. Сега, когато Европа се наслаждава намир, само ние сме принудени да живеем в посто-янна тревога, непрекъснато да търпим оскърбле-ния по адрес на нашето достойнство и да пона-сяме увреждане на нашите материални интересидо тогава, докато изчезне и последната следа отнашето влияние на Балканския полуостров“. (к.м.К.К.) В заключение, Милютин изтъква, че ако вой-ната срещу Турция е нежелателна и рискована соглед финансово-икономическото положение наРусия в момента, то тя е абсолютно наложител-на, за да се защитят съществуващите руски пози-ции на Балканите. Ето защо, според него една вой-на срещу Турция би имала отбранителен смисълза Русия, поради което не търпи повече никаквоотлагане. Споменатият доклад на Милютин е из-ключително важен документ, който разкрива ис-тинските мотиви за войната. Учудващо е, че тозидокумент е останал досега извън вниманието наисториците-специалисти. Той се появява съвсемслучайно като приложение №2 в обнародваниядневник на генерал М. Газенкампф, един от съ-ветниците на военния министър, който е участвалв изготвянето на доклада.(М. Газенкампф, Мойдневник 1877-1878 г., С. Петербург, 1908).

Докладът на Милютин е обсъден в Коронниясъвет и след бурни дебати царското правителствоокончателно решава да обяви война на Турция.Това става на 24 април 1877 г. със специален ма-нифест на царя. В манифеста се казва, че следокончателното изчерпване на възможностите замирно дипломатическо уреждане на Балканскатакриза и след отказа на Високата порта да изпъл-ни решенията на Цариградската конференция, Ру-сия е принудена като мандатьор на Европа да обя-ви война на Османската империя за освобожде-нието на балканските християни. Прави впечат-ление, че докато в доклада на Милютин изричностава дума само за интереси, то в царския мани-фест на преден план се извежда филантропскимотив за освобождението.

Стратегическата цел на войната, мотивирана вдоклада на Милютин, фактически предопределя доголяма степен начина на нейната дипломатическаподготовка и съответно евентуалните й политичес-ки резултати. Войната започва едва в края на месецюни 1877 г., близо два месеца след нейното обявя-ване. През това време планът за бойните действиясе променя три пъти. Това се дължи на продължа-ващото колебание и различията в становищата наруското държавно ръководство относно целите навойната. Правителството начело с канцлера Горча-ков, в съответствие със своята позиция на въздър-

жаност по Източния въпрос и предотвратяването наконфликт със западните съперници, настоява за мал-ка символична война до Балкана, т.е. само за еднавоенна демонстрация за сплашване на Високата пор-та с надеждата, че тя ще прояви нужната отстъпчи-вост. Военните от Генералния щаб, напротив, в ду-ха на своето радикално становище, настояват за вой-на до победен край. Царят се колебае и подкрепя туедното, ту другото становище. Така се стига до им-провизация в действията. В хода на войната доми-нира мнението на военните, а при дипломатичес-ките преговори думата имат политиците и дипло-матите. Двете страни действат в духа на своите раз-бирания и предпочитания. Освен липсата на син-хрон, в действията им се забелязва пълна разнопо-сочност. Докато военните от Главното командванеподготвят военната офанзива, правителствотосключва тайни споразумения с Виена и Лондон всмисъл, че предстоящата война ще има символи-чен характер до Стара планина, че няма да се създа-ва голяма славянска държава на Балканите и че бъ-дещият мирен договор ще бъде санкциониран сучастието на всички заинтересовани велики силиот „Европейския концерт“. Такова е в общи линиисъдържанието на тайната конвенция, подписана сАвстро-Унгария през януари-март 1877 г., и тайна-та декларация от 18 май с.г., връчена на английскиякабинет от руския посланик в Лондон граф П. Шу-валов. Тези тайни уговорки се правят с оглед дип-ломатическото осигуряване на предстоящата воен-на кампания. По този начин в Петербург се надява-ли, че Австро-Унгария и Великобритания ще запа-зят неутралитет, а също че ще се предотврати евен-туална нова Кримска коалиция. Лошото обаче е, чес поетите тайни ангажименти към Виена и Лондон,резултатите от възможната руска военна победа сесвеждат предварително до минимум.

Твърде интересни са разсъжденията в споро-вете между опонентите в руското държавно ръко-водство по този въпрос. Вицеканцлерът барон А.Г. Жомини, съмишленик на княз Горчаков, пишеот Главната квартира на царя в Плоещ на 20 май1877 г. до Н. К. Гирс следното: “Императорът неиска да слуша никого, който го разколебава да вър-ви напред. Обсъжда се въпросът какво да се пра-ви. Доминира програмата за създаване на голямаБългария до Егейско море. Програмата не е лоша,но нейният дефект е, че някой трябва да я реали-зира. Горчаков е резервиран. Той знае колко е труд-но да се озапти екзалтирания ентусиазъм на тазичудесна армия. Сега очакваме с тревога събитиятаи картите, които ще ни дадат военните, Аз простоне виждам ние какво точно ще правим… Ние смепреизпълнени само с оптимизъм. Военните про-тестират срещу секретната инструкция до Шува-лов за война до Балкана... Борбата им успя. Тяхно-то мнение се наложи. Само че вече е твърде късно.Горчаков търсеше начини да смекчи тяхната екзал-тация, но не успя. Всичките му усилия отидоха нап-разно… Вие виждате до каква степен сме опияне-



ни от пламенността на военните... Нас ни упрек-ват, че сме страхливци и евтино продаваме нацио-налните чувства, че превиваме гръб пред Англияи флиртуваме с Европа.“

Становището на опонентите най-обобщено из-разява Д. А. Скалона, адютант на великия князНиколай Николаевич – главнокомандващ руска-та армия. В своите спомени той пише : “Импера-торът Александър Втори не желаеше войната и свсички сили се мъчеше да я избегне... На нас нисе наложи, против желанията ни, да се заловимза оръжието и да защитим балканските славяни исвързаните с този въпрос наши интереси… Рус-ката дипломация обаче пречеше на нашата воен-на стратегия. Под нейно влияние Александър Вто-ри на 18 май 1877 г. счете за възможно с цел зауспокояване на Англия да се задоволи със заема-нето на една част от България до Балкана. В тозисмисъл на 18 май с.г. била изпратена инструкциядо Шувалов да съобщи това решение в Лондонна лорд Дерби. За това решение обаче главноко-мандващият армията Николай Николаевич не бе-ше уведомен и не знаеше нищо чак до 29 май.Едва тогава той научи за инструкцията до Шува-лов и беше смаян... В резултат на неговите енер-гични настоявания, царят промени решението сии... още тогава заповяда по телеграфа на Шува-лов да се въздържи от представяне в Лондон нанашата нота от 18 май... Новата телеграма на ца-ря бе изпратена за Лондон на 30 май, но граф Шу-валов тутакси отговори, че за жалост вече е оба-дил на Дерби за нашите цели и намерения.“

Разногласията в руското държавно ръковод-ство продължават и дори още повече се задълбо-чават в хода на бойните действия през войната. Вдруго писмо от края на януари 1878 г., също доГирс, барон Жомини съобщава: “Цялата полити-ка в момента се прави от царя, княз Николай, Ми-лютин, Непокойчецки и Хамбургер. Ние нямаменикакво участие... Начинът, по който ни трети-рат в Главната квартира, парализира всяка нашаинициатива... Всичко се решава на място от во-енните заедно с Игнатиев, Нелидов и Хамбургер...Това е една пълна анархия. При тези обстоятел-ства не ни очаква нищо друго освен да стоим съсскръстени ръце. Това неизбежно ще доведе докрая, до един тъжен край... Нашите военни искатмир директно с Портата, мир, диктуван от нас. Тене искат да чуват гласа на Европа. Но никой вЕвропа няма да се съгласи с такъв мир. Огънятна войната може да се разшири в европейски ма-щаб, а ние нямаме пари да понесем това бреме.“

Войната продължава цели осем месеца и про-тича при изключително голямо напрежение. Рус-ката армия преживява критични моменти при Ста-ра Загора, Шипка и Плевен, но все пак успява дасломи съпротивата на противника. Когато война-та приключва и оръдията замлъкват, на дневен редизниква въпросът за мирен договор. В започна-лите мирни преговори т.нар. политици-диплома-

ти отново излизат постепенно на преден план. Теобаче, макар да се съобразяват с успешните ре-зултати, постигнати през войната, продължават дадействат в духа на своите схващания за умеренмир в съгласие с Европа и в съответствие с под-писаните предварителни споразумения.

На 3 март 1878 г. Високата порта е принуденада подпише прелиминарен мирен договор в СанСтефано край Цариград. Проектът за този дого-вор е изработен от руският посланик в Турция ге-нерал Игнатиев по поръчение на императора. Приизработването му Игнатиев изхожда от решениятана Цариградската конференция, които, според не-го, са единствената меродавна правна основа замирния договор. Затова, когато очертава граници-те на Санстефанска България, той включва с из-вестни изкючения почти цялата територия на две-те автономни български области, признати за бъл-гарски от Великите сили на конференцията. Следспечелената с много усилия война, Игнатиев смя-та, че Русия има право да настоява за единна бъл-гарска държава. Затова неговият проект предвиж-да създаването на автономно трибутарно Княжес-тво България със свое правителство и войска. Гра-ниците му обхващат цяла Северна България безСеверна Добруджа, цяла Тракия без Гюмюрджинаи Одринско, цяла Македония без Солунска области Халкидическия полуостров. В границите на но-вата българска държава се включват почти същи-те територии, които съгласно решенията на Цариг-радската конференция на великите сили фигури-рат в очертаните две български автономни облас-ти. Разликата е, че новото княжество получава из-лаз на Бяло море. Договорът предвижда също ре-дица придобивки за другите балкански страни. Ру-мъния, Сърбия и Черна гора получават независи-мост и известни териториални разширения. На Ру-мъния е дадена Северна Добруджа, в замяна на ко-ето тя отстъпва на Русия Южна Бесарабия, а Сър-бия получава Нишката област и Пирот. Тези двестрани са възмездени за участието им във войнатакато съюзници на Русия.

Когато генерал Игнатиев съгласува с царя про-екта за мирен договор и очертаните от него гра-ници на Балканите, царят го одобрил, но изразилсъмнения, че този договор може да бъде осъщес-твен. Във връзка с това, той споделил пред Игна-тиев, че Русия е обвързана с предварителни тай-ни ангажименти към Австро-Унгария и Англияотносно бъдещите граници на Балканите, порадикоето очаквал сериозни възражения от тях. Въп-реки това царят утвърдил проекта на Игнатиев.

По-интересна е реакцията на княз Горчаков –шефът на руската дипломация. Той утвърждавапроекта на Игнатиев без всякакви уговорки и ко-лебания. Ала малко по-късно, точно преди подпис-ването на договора в Сан Стефано, нарежда с тай-на шифрограма на Игнатиев, че договорът, койтопредстои да се подпише в Сан Стефано, трябва даима характер на „обикновен прелиминарен прото-



кол“. Като отменя по този начин правната валид-ност на Санстефанския договор, царското прави-телство практически постига целта, която си пос-тавя с войната. Чрез хилядите жертви в трудната ирискована, но все пак победоносна освободителнавойна, увенчана с шумно огласения Санстефанскидоговор, Русия дава предостатъчно категоричнидоказателства на българите за добрата си воля ка-то благонадежден съюзник. Естествено, това сеприема с възторг и дълбока искрена благодарносткъм Освободителката, което пък съответно озна-чава, че Русия запазва и още повече укрепва свое-то влияние в България. Българите обаче не знаят,просто няма как да знаят, че този договор е време-нен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е стро-го поверително, зорко прикрито зад кулисите надипломацията. Разбира се, много скоро ревизиятана договора ще стане известна, но печалните пос-ледици за българите ще се възприемат от тях каторезултат от противодействието на западните рус-ки съперници по Източния въпрос. Тогава, съглас-но далновидните предвиждания на княз Горчаков,недоволството от ревизията на договора ще се на-сочи против руските опоненти на Берлинския кон-грес и още повече ще утвърди авторитета на Русиясред българите.

Санстефанският договор е в явно противоре-чие със сключените от руското правителство тай-ни споразумения с Англия и Австро-Унгария пре-ди войната. Двете страни бурно реагират срещунарушението на предварителните уговорки и до-ри заплашват Русия с война. Всъщност, още пре-ди войната, а и при самото подписване на Сан-стефанския договор, руската дипломация проявя-ва нагласа и готовност за компромиси с държа-вите – съперници, в името на така желания ба-ланс в равновесието на силите в Европа. Това,според Петербург, е главният стратегически при-оритет с оглед на глобалните руските интереси.Затова още при подписването на договора в СанСтефано, руското правителство е наясно, че съг-ласно утвърдената международна дипломатичес-ка практика договорът предстои да бъде санкци-ониран от великите сили. Неслучайно още приподписването му той е наречен прелиминарен, т.е.временен или предварителен. Това означава, четози договор изобщо няма международна правнавалидност, поради което дори самото руско пра-вителство не го признава за окончателен легити-мен документ. В този смисъл е очевидно,че за цар-ското правителство въпросният договор е самотактически ход с оглед постигането на определе-ни политически цели. А какви са тези цели ставаясно, като си припомним мотивите, изложени вдоклада на Милютин, които принуждават царя даобяви война. Явно не е случайно, че публичноогласеният договор в Сан Стефано се оказва вдрастично противоречие с тайните ангажименти,поети преди войната в Лондон и Виена. В тозисмисъл излиза, че политическата цел, заложена

от царското правителство в мотивите за войната,е постигната.

В търсенето на компромисни решения за изходот сложната ситуация руската дипломация има двевъзможности – едната е споразумение с Виена, адругата – с Лондон. По настояване на княз Бис-марк царското правителство започва преговоринай-напред с Виена. Преговорите протичат многомъчително. Споровете засягат главно големинатаи границите на България, Сърбия и Черна Гора.След много спорове, граф Г. Андраши най-после,след натиск от Берлин, се съгласява КняжествоБългария да остане неделимо с излаз на Бяло мо-ре, но настоява западната му граница да бъде дорека Вардар, така че Вардарската долина да оста-не извън него, като там се създаде друга автоном-на област под името Македония до Албанскитепланини. Същевременно Андраши категоричновъзразява срещу всякакво териториално разшире-ние на Сърбия и Черна Гора. Руското правителство,от своя страна, проявява склонност да отстъпи повъпроса за България, но в никакъв случай не при-ема австроунгарските контрапретенции относноЧерна Гора и Сърбия, защото това би ослабилоруските позиции и влияние в западната половинана Балканския полуостров - нещо, което е в пъленразрез с мотивите на обявената война. Така прего-ворите с Виена се провалят.

Английското правителство проявява изненад-ващо по-голяма отстъпчивост спрямо руските ис-кания, освен по въпроса за Българското княжес-тво. В Лондон настояват то да се раздели на тричасти – на север от Стара планина да се създадеполитически автономно княжество, на юг от Ста-ра планина да се образува друга автономна об-ласт под пряката власт на султана и под друго на-именование, а Македония и част от Тракия да ос-танат в Османската империя. След драматичниколебания в Петербург царското правителствопреценява,че английскиге условия са по-изгоднии ги приема. Така на 30 май 1878 г. в Лондон сеподписва тайно руско-английско споразумение,което практически предрешава изцяло постанов-ленията на последвалите след няколко дни офи-циални решения на Берлинския конгрес.

Берлинският конгрес се открива на 13 юни1878 г. под председателството на княз Бисмаркпо изрична молба на царското правителство. Наконгреса участват Русия, Англия, Австро-Унга-рия, Франция, Италия и Германия. Присъстват ипредставители на Високата порта. Централно мяс-то в разискванията заема Българският въпрос. За-седанията протичат при остри спорове между пъл-номощниците на Англия и Русия. Те се стараятда създадат впечатление, че между тях уж няматайни задкулисни уговорки. По отношение наБългария конгресните решения почти буквалнопреповтарят руско-английското споразумение от30 май с.г. с тази разлика, че към Княжество Бъл-гария се присъединява и Софийската област, ма-



кар тя да се намира на юг от Стара планина. Товастава по настояване на руските представители сактивната подкрепа на княз Бисмарк, който по-съветвал граф Шувалов да аргументира предло-жението с резултатите от научните изследванияна известния немски геолог професор Ф. Хохще-тер. Според неговото становище, Ихтимансктевъзвишенния са част от Старопланинската вери-га. На това основание може да се смята, че Со-фийската област се намира на север от Балкана.

Прави впечатление, че почти всички въпросина Берлинския конгрес се решават задкулисно чрезтайни преговори главно между Русия, Англия,Австро-Унгария и Германия. Франция и Италия иг-раят второстепенна роля със скромни претенции.А Османската империя е третирана като аутсай-дер, без право на претенции. Останалите балкан-ски страни, чиято съдба е обект на обсъждане, неса допуснати за участие на конгреса. При обсъж-дането и ревизията на Санстефанския договор Ве-ликите сили изобщо не се стремят към някакво ра-ционално и прагматично решение, съобразено собективните реалности, националния принцип иморалните изисквания за елементарна справедли-вост. Всяка от Великите сили се стреми на конгре-са към постигане на други по-важни цели с огледна своите глобални политически цели и амбиции.Англия например почти не се интересува къде точ-но ще минават границите на балканските държа-ви. Главната й цел е да разруши Съюза на триматаимператори. Или, както образно се изразява Диз-раели лорд Биконсфилд, главната му цел на Бер-линския конгрес била да „пречупи врата на Съюзана тримата императори, макар това да не фигури-ра в протоколите на конгреса“. Същевременно,Англия се възползва на конгреса, за да заграби из-ненадващо остров Кипър от „дружеската“ импе-рия на султана. Естествено това също става с тай-но задкулисно споразумение. Главната цел на Ру-сия е да запази и утвърди своята репутация катопокровител и защитник на православните балкан-ски християни, като съхрани съответно по този на-чин своето политическо влияние в този регион. Съ-щевременно Русия си връща Южна Бесарабия ипридобива важни стратегически позиции в Кавказ– Батуми и Карас. Австро-Унгария също постигацелите си. Тя прониква трайно в Босна и Херцего-вина, добива солидни позиции в западната поло-вина на Балканите, като поставя под контрол стра-тегическия път към Беломорието от Митровицакъм Солун. Германия също се възползва от роля-та си на „честен посредник“ на конгреса. Чрез ар-битражните си функции като председател княз Бис-марк прави Германия доминираща велика сила вЕвропа. А спорният въпрос за Елзас и Лотарингияавтоматически отпада от дневния ред. Омаломо-щена от поражението й във Френско-Пруската вой-на, Франция е твърде безразлична към дискутира-ните проблеми в Берлин. Единствената грижа нафренската дипломация на конгреса е да си осигу-

ри надеждни съюзници срещу германската запла-ха. За тази цел френските представители ловко ла-вират в дебатите при споровете така, че да запазятдобрите отношения на Франция както с Русия, та-ка и с Англия. Главната цел на Италия в Берлин еда се утвърди като велика сила на континента сравноправно участие сред европейския елит. С при-добитото самочувствие на велика сила италиански-те пълномощници на конгреса правят дори плахиопити за претенции към Албания.

Единствената грижа на турските представите-ли на конгреса е да спасят каквото успеят от ос-танките на европейските балкански владения наОсманската империя, която в Берлин изглежда та-ка, сякаш е изложена на сергия за разпродажбакато оказионна стока.

Берлинският конгрес приключва на 13 юли1878 г. и слага край на политическата криза поИзточния въпрос. Същия ден официално е под-писан т.нар. Берлински договор, който постано-вява де юре и де факто създаването на КняжествоБългария. Така българската освободителна каузауспява най-после да се промъкне през горнилотона Източния въпрос. След цели 482 години бъл-гарската държава отново възкръсва като самос-тоятелен политически субект в Европа. Възкре-сението на българската държава е безспорно най-крупното постижение на освободителната кауза.То бележи поврат в новата ни история, поставяначалото на съвременна България. Същевремен-но обаче мъчителният преход на освободителна-та кауза през дебрите на Източния въпрос причи-нява болезнени травми на българския народ и жес-токо го осакатява. Получава се така, че държав-ното ни възкресение фатално се разминава с на-шето национално освобождение.

През годините на своето национално възраж-дане българският народ се стреми към освобож-дение и своя държава в естествените й етническиграници, които са извоювани и установени отБългарската екзархия. Затова българите посре-щат с неописуема радост и възторг подписаниямирен договор в Сан Стефано и очертаните в не-го граници на Княжество България. Всички саединодушни, че това е мечтаното освобождение.Никой не допуска,че е възможно този договор дабъде променен при официалната му международ-на санкция. Изненадващата новина за очертани-те нови граници на Княжеството в Берлин пре-дизвиква истински шок сред българите. Оказвасе, че жадуваното освобождение се отнася самоза една малка част от българския народ, а по-го-лямата остава извън стряхата на българското оте-чество. Затова не е чудно, че възкресението набългарската държава в Берлин не се възприемакато освобождение. Напротив, решението на Бер-линския конгрес предизвиква гняв и възмущениенавред по българската земя. Ревизията на Сансте-фанския договор тутакси го превръща в символна националното единство. Някогашните стреме-



жи за национално освобождение автоматическипрерастват от тук нататък в стремеж за национал-но обединение. Санстефанска България става на-ционален идеал. Договорът обаче е предварител-но обречен, което ще рече, че нашият национа-лен идеал се формира върху фиктивна основа, по-ради което се изражда в идея фикс. Българскиятнарод попада в капана на голямата илюзия, че мо-же да постигне националното си обединение, за-щото каузата му е справедлива. За жалост обаче,

в голямата политика моралните норми нямат го-ляма стойност, в нея властват единствено инте-ресите и правото на силните. Илюзията, че някойще допусне обединена България в естественитей граници в името на справедливостта, се оказа,както е известно, не само наивна, но и твърде пе-чална. Тази илюзия доведе в края на краищата допропиляването на колосална национална енергия,до поредица от национални катастрофи и тежкитравми, които се усещат и до днес.

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2011Д-р Здравко Димитров,

НАИМ-БАНЗа пета поредна година Националният архео-

логически институт и музей на Българската ака-демия на науките организира и беше любезен до-макин на Националната археологическа изложба“Българска археология 2011”, която тази годинабеше с продължителност три месеца и половина:от Денят на археолога (14 февруари) до 31 май.Тя представи най-новите археологически наход-ки от цяла България, които са резултат на послед-ните проучвания от изминалия сезон. Тази годи-на съорганизатори на изложбата бяха 21 истори-чески и археологически музея в страната.

През тази археологическа година находките небяха малко. В експозицията бяха представени 332експоната, открити при проучванията на различ-ни обекти у нас – това е представителна извадкаот около 10 процента от проучените от археоло-зите 305 обекта през 2011 г. Като основни акцен-ти в праисторията се открояват разкопките на не-олитното селище при Ябълково, Хасковско (Кр.Лещаков, СУ „Климент Охридски”), където са от-крити прекрасно орнаментирани съдове от зора-

та на праисторията. Също така атрактивни са гли-нените съдове от селищната могила при с. Юна-ците, Пазарджишко (Я. Бояджиев, НАИМ-БАН).

Великолепни предмети от гробни комплексипостъпиха във фонда на РИМ-Сливен от могили,датирани в ранната бронзова епоха – прекрасенаскос, бронзови брадви, златно украшение.

От етапа на прехода между праисторията и ан-тичността – периода на къснобронзовата и ран-ножелязната епоха, най-силно впечатление пра-вят проучванията на златодобивните рудници приАда тепе, Крумовградско (Хр. Попов и Кр. Ни-ков, НАИМ-БАН). В този обект са открити реди-ца сечива и инструменти, използвани при добивана злато, един от най-мащабните по нашите зе-ми, при това започнал още от II хил. пр.Хр.

Също така от ерата на желязната епоха са осо-бено ценните находки от некропола при с. Делян,Пернишко, които бяха представени с постери визложбата (изследователи: А. Бакъмска и Ф. Ми-хайлов, РИМ-Перник).

От периода на Античността откритията са съ-що така важни. Сред тях на първо място трябвада отбележим разкопките от Аполония, които раз-криха едно ново светилище в територията на са-мият град Созопол (проучвател: Кр. Панайотова,НАИМ-БАН).

Не по-малко удивително е култовото огнищеот елинистичното селище Халка Бунар край гр.Чирпан, което се проучва вече години наред отголям българо-гръцки научен екип (ръководите-ли Милена Тонкова, НАИМ-БАН и АнастасиосСидерис, ФЕС-Атина).

В периода на Античността откритията са съ-що така важни. Сред тях на първо място трябвада отбележим спасителните разкопки в центърана София, от които произхождат значителни имного атрактивни находки от ранноримската епо-ха (М. Иванов, НАИМ-БАН) – фини съдове рим-

Фотос 1. Богато орнаментиран керамичен съд отселищна могила Юнаците, Пазарджишко, каменно-медна епоха (халколит). Щампована, врязана и ри-сувана с графит украса.



ска керамика – тера сигилата, прекрасна гривна,уникална златна монета на Британик, син на им-ператор Клавдий (41-54). Освен това от центърана римска Сердика на място в бъдещата метро-станция № 8 бяха открити и цели мозаични пана.

В сферата на изследванията на римските над-гробни комплекси особено впечатление прави по-редната богата гробна находка от могилния нек-ропол до с. Борисово, Елховско, където са раз-крити голям брой бронзови апликации от колес-ници и тоалетни сандъчета – те представляват фи-гури на орли, митични животни, както и няколко

великолепно декорирани бюстове на богинята Ди-ана и фигурка на Сатир (Д. Агре, НАИМ-БАН).

В средновековния период се открояват проуч-ванията на старите български столици – Плиска(П. Георгиев, НАИМ-БАН), Преслав (Ж. Алад-жов, Кр. Стоева, НАИМ-БАН и ИМ-Велики Прес-лав), Велико Търново (Д. Рабовянов, НАИМ-БАН).

Фотос 4. Орнаментирана есхара (култово огнище) от селището от елинистическата епоха в местносттаХалка Бунар, Чирпанско.

Фотос 3. Теракотна фигура на богиня от светилище-то на Деметра и Персефона на нос Скамни в елин-ската колония Аполония Понтика, ІV в. пр. Хр.

Фотос 2. Цветно мънисто с орнамент “птиче око”от некропол при с. Делян, Пернишко, късножелязнаепоха.



Силно впечатление правят откритите стенопи-си от църквата “Св. Петър и Павел” във ВеликоТърново (Н. Овчаров, Х. Вачев, НАИМ-БАН иРИМ-Велико Търново), средновековните монетнисъкровища от крепостите Кастрици и Урвич (Б.Петрунова, Н. Овчаров, НАИМ-БАН). Традицион-ните археологически разкопки на нос Калиакра (Б.Петрунова, НАИМ-БАН) и на скалния град Пер-перикон (Н. Овчаров, НАИМ-БАН) също предос-тавиха редица метални, каменни и монетни наход-ки, които са основни акценти в тази изложба.

От Кастрици, Калиакра и особено от Урвич саоткрити цели монетни съкровища (главно сребър-ни монети). В крепостта Кастрици - Евксиноградса запазени и цели комплекси от луксозна трапез-на керамика от късното Cредновековие, като ня-кои от изображенията на птици и други зверовеса висококачествени и много атрактивни (проуч-вател: В. Плетньов, АМ-Варна).

Редица нови находкиима и от старата българ-ска столица ВеликиПреслав. Пластинката отмедальон с образ на пти-ца е изключително рядка(проучвател: ЖивкоАладжов, НАИМ-БАН).От същата зона на Прес-лав, където бе откритатази удивителна находкае и златна монета на им-ператор Роман Лакапин.

Поредните проучвания на тракийското свети-лище, римски и ранновизантийски град и сред-новековна крепост Перперикон продължиха на“Южния склон”, където бе открит цял един храмот римската епоха (III-IV в.). От него произхож-дат находките в тази изложба (оброчна плочка натракийския конник, например), макар някои от тяхда са и от по-късен период на сградата (оловнипечати от V-VI и ХI-ХII в.).

Като цяло изложбата „Българска археология2011” премина с изключителен успех. Тя бе по-сетена от хиляди посетители и бе отразена подо-баващо в медиите. Благодарение на всеотдайнатаработа на музейните специалисти нашата научнаобщност и широката публика се запознаха отно-во с най-новите изследвания на българските ар-хеолози.

За първа година бяха показани и включениобекти като: тракийския емпорион Пистирос,край гр. Септември (Ал. Гоцев, НАИМ-БАН; Г.Лазов, НИМ); голямото неолитно селище край с.Ябълково, Хасковско (Кр. Лещаков, СУ „Св. Кли-мент Охридски”) и от новите проучвания на кре-постта Урвич край с. Кокаляне, Софийско (Б. Пет-рунова, Н. Овчаров, НАИМ-БАН). Тези обектиразнообразиха в значителна степен традиционна-та визия на „Българска археология”.

Ето защо, въпреки намалението в броя на ар-хеологическите разкопки през 2011 г., а оттам ина новооткритите находки, тази временна експо-зиция допринесе за достойното представяне нацялата българска археологическа гилдия. Излож-бата за поредна година доказа смисъла от показ-ването на най-новите находки и открития и дадесвоя принос за развитието на проучванията в на-шата страна в един етап на сериозни промени икризисни ситуации както в цялата държава, такаи в самата научна сфера.

Фотос 7. Златна монета на византийския импера-тор Роман Лакапин и сина му Христофор (931 г.) отВелики Преслав.

Фотос 6. Сграфито ке-рамика от среднове-ковната крепост Кас-трици в Евксинограддо гр. Варна

Фотос 5. Бронзов съд, изделие на лукса, от богатгробен комплекс в могила до с. Борисово, Елхов-ско, римска епоха, края на І - началото на ІІ в.


Езикови проблеми

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИКИ ГЛОБАЛИЗИРАЩИЯТ СЕ СВЯТ

Акад. Михаил Виденов,член на редколегията на сп.”Наука”

Езиковото многообразие на съвременния святе изключително голямо. Без да е твърде ясна гра-ницата между език и териториален диалект, в съв-ременната социолингвистика се говори за 6604езика (данните са от 1992 г.) [3, с. 68]. От тях 155езика се говорят от по-малко от 100 души, коетоще рече, че в най-близко време те ще се превър-нат в мъртви езици, т.е. в езици без живи носите-ли, които да си служат с тях. Езиковедската прог-ностика твърди, че в края на ХХІ в. на Земята щеостанат само около 10% от сегашните живи ези-ци, а това прави приблизително около 660 езика.

За всеки човек е ясно, че причината за изчез-ването на т.нар. миноритарни езици (с малък бройносители) е бурното настъпление на съвременна-та цивилизация, което се изразява в езикова гло-бализация. Езиците на преуспелите в света наро-ди изместват естествените езици на народите,подложени на икономическа и културна асими-лация. Пътят на изчезването на един език винагие един и същ: за обречения народ първоначалнонастъпва период на билингвизъм с диглосия, т.е.езиковата общност индиректно е принудена да сислужи с два езика, като единият – традиционният– е с нисък престиж и функциите му на практикаса ограничени само в битовата и фолклорната сфе-ра. От поколение на поколение другият – прес-тижният – език се настанява повсеместно. Това есъпроводено с множество междинни състояния,наричани в лингвистиката креолизирани езици.Рано или късно идва момент, когато нископрес-тижният език първоначално става миноритарен,после вече не се говори от никого. Последнатафаза се изразява с това, че никой не разбира за-писаните текстове и те стават обект единственона лингвистите историци.

От постановките на общата социолингвисти-ка знаем, че един език поема пътя на изчезванетогава, когато всички членове на съответната ези-кова общност станат билингви, т.е. вече не са но-сители само на нископрестижния език. Това мо-жем да го наблюдаваме и в настоящия момент,тъй като такъв е пътят и на отмирането на диа-лектите под ударите на книжовния език, който попринцип е полифункционален и престижен. И тукпроцесът преминава през задължителната дигло-сия, която в следващите поколения се превръщав книжовна моноглосия с развити стилистичнирегистри: стиловете са така организирани, че иматподходящи изразни средства за всички жизненисфери [2, c. 27]. Българската езикова ситуация бод-ро крачи по този път и никакви апели на държав-ници и интелигенция не могат да я спрат, защотов такава посока действат обективните условия.

Нека пак да се обърнем към езиковата карти-

на на света. Сега за 1215 езика не се знае от поколко души се говорят, но се твърди, че са под 10хиляди. Една четвърт от всички езици на светаимат по около хиляда носители. Така например вАвстралия от 250-те местни езици 100 не се го-ворят от нито един човек, т.е. преминали са в ка-тегорията на мъртвите езици, а още 100 са на пътда ги последват. Под силните удари на англий-ския език са и останалите 50, които в някои об-щности все още изпълняват функции в битоватасфера на най-възрастните. През 1926 г. в тогаваш-ния Съветски съюз се говорят 194 езика, а днес вСъюза на независимите държави могат да се от-крият носители на не повече от 120-150 езика.Трябва да се направи една много важна уговорка:говорим за най-възрастното поколение и имамепредвид битовата сфера [3, c. 68].

Миноритарните езици в следващите векове щеувеличават своя брой, защото са естествена стъп-ка в процеса на отмирането на неперспективнитеезици. За нагледни примери не е нужно да изли-заме извън славянската езикова група. Ако прос-ледим историята на полабския и кашубския език,ще се убедим, че процесът действа неумолимо.Полабските славяни през Х в. стават обект на нем-ските апетити и през ХІІ в. са окончателно завла-дени от тях. Една част са изтребени или понем-чени и само около 80 хиляди са запазили своятасамобитност и днес са ни известни като лужиш-ки сърби. В лингвистиката се изнасят особенос-тите на два обособени диалекта: горнолужишки(близък с чешкия език) и долнолужишки (близъкс полския език). Живеят на територията на днеш-на Германия. Кашубите са около 150 хил. души,населяват днешна Полша, а езикът им е със ста-тут на диалект. Неперспективността им се изра-зява в това, че са със статут на диалекти и порадитова обслужват само битовата и фолклорната сфе-ра. Носителите им са в състояние на диглосия.

Историческите условия в определени райониможе да ни поднесат изненади и да спрат дей-ствието на диглосията. Такъв е случаят с украин-ския език, който през един много продължителенпериод бе в единоборство с руския и съществува-ше фактически под формата на териториални ди-алекти: книжовната му формация имаше ограни-чена сфера на функциониране и бе в сянката наруския книжовен език. Новият статут на Украйнакато независима отделна държава бързо издигапрестижа на украинския език и унищожава диг-лосията: украинците и сега са билингви, но би-лингвизмът им постепенно се освобождава от ди-



глосията. Украинската интелигенция отчита, чекнижовният език е много повече от комуникати-вен код, че е крепост на нацията и че е могъщосредство за отделяне от Русия. Днешната укра-инска езикова ситуация е плод на целенасоченадържавна политика. С това се доказва важната ро-ля на държавата при формирането на езиковатаситуация в една страна: държавата може да фаво-ризира определена книжовна формация, защотов ръцете й са такива мощни институции като учи-лището и медиите. Наивно е обаче да се иска отнея да запази съответните териториални диалек-ти: те са с друг статут и нямат такава националнообособяваща функция, защото са език на патри-архалното село.

Българската езикова ситуация през втората по-ловина на ХХ и началото на ХХІ в. има с каквода се разглежда като важен пункт при социолин-гвистическото описание на световната езиковакартина. Нека дебело да подчертаем: не бива дасе смята, че броят на езиците на Земята само на-малява, защото се наблюдават и случаи на прев-ръщане на диалекти в книжовни езици и по тозиначин общият брой се увеличава. При разглежда-нето например на българската езикова ситуацияна преден план излиза явлението глототомия(разделянето на езика, т.е. образуването на ощекнижовни норми върху диалектна основа на единезик). Непредубеденият изследовател не бива датърси по-ярък пример на глототомия от явление-то, което светът с лека ръка нарече македонскикнижовен език. Историческите условия дават въз-можност на базата на българските териториалнидиалекти да се установят две книжовни норми:българска (върху североизточна база) и македон-ска ( върху югозападна). Имаше и още един опит(в края на ХІХ и началото на ХХ в. възниква пис-меност върху диалекта в областта Банат в днеш-на Западна Румъния, където има няколко села сбългарско население, преселено там от Свищов-ско и Чипровско след неуспешното антитурсковъстание през 1688 г. – последиците от този заг-лъхнал опит сега са обект само на историците).Българската филология разполага с подробни дан-ни за възникването на книжовните норми. Ново-българският книжовен език възниква по класи-ческата схема: постепенно се оформя градски над-диалект (акролект), за да обслужва просветнатаи литературно-журналистическата сфера, а следтова става държавен език. Македонската книжов-на норма е плод на субективна кабинетна коди-фикация на скопското наречие, без то да се е из-дигнало до статута на наддиалект. Това е напра-вено, без да има някаква функционална комуни-кативна необходимост, защото практиката презпериода 1940–1944 г., когато областта е придаде-на към България, показва, че книжовните сферина местната интелигенция могат да бъдат обслуж-вани без каквито и да е проблеми от вече утвър-дения български книжовен език. И ако трябва да

онагледим явлението, би следвало да го оприли-чим на създаването на бебе в епруветка.

Извършената глототомия е очевиден факт. Акосе вгледаме в македонската норма, лесно ще от-крием изкуствено прокараната тенденция да сенаправи всичко възможно за отдалечаването й отнормата на съвременния български книжовенезик.

Езиковедите от Скопие се мъчат да защитяттворението си с тезата за късната кодификацияна уж другия южнославянски език: поради лошостеклите се исторически обстоятелства – твърдятте – македонският се кодифицира последен в срав-нение с останалите славянски езици. Това е гру-бо извращение на истината, защото диалектите вгеографската област Македония по своята гене-тична и типологична същност са български и то-ва може да се види в диалектоложките атласи и вдиалектоложките студии. По такъв начин сме из-правени пред един парадокс: на базата на българ-ски диалект е създадена книжовна формация, закоято се твърди, че вече не е българска. Днешни-те македонски езиковеди виждат тази нелогич-ност и затова през последните десетилетия с нас-тървение търсят привърженици, които да се съг-ласят с твърденията им, че диалектите във Вар-дарския район не са български, а били чисто ма-кедонски!

Теорията на книжовните езици в един от сво-ите основни тезиси подчертава, че при наличиена определени условия от всеки един териториа-лен диалект може да се създаде книжовна форма-ция. Едно от основните обстоятелства е даденататеритория да не е част от държавата, в която вечефункционира определен книжовен език. Необхо-дима е и съответна политическа обстановка. И нена последно място е необходимо силно желаниена определена върхушка да осъществи акта на се-паративност. Само че езикът не може да станедруг: от български диалект може да се получи са-мо български книжовен език [1, c. 45].

Събитията след август 1944 г., когато в манас-тира “Прохор Пчински” се кодифицира македон-ският “служебен” език, се развиват в благоприят-на за скопската върхушка посока. Един от най-благоприятните лостове е недалновидната българ-ска политика, изпаднала в плен на едно от реше-нията на тогавашния Коминтерн за правото на на-циите на самоопределение. Така се разрешава исе толерира появата на македонската нация и нанейния език, който до 1950 г. бе преподаван отполуграмотни учители дори и в Пиринския край.

Ако сега погледнем настървението, с коетоСкопие работи в областта на филологията, ще ос-танем учудени: бързо се съставят граматики, реч-ници, привличат се под различни предлози авто-ритетни международно известни чуждестранниучени и т.н. Държавата е бедна, но за такива не-ща винаги намира средства. Македонско лоби имавъв всички световни славистични центрове. На



международните форуми гласът на българскитеезиковеди по принцип веднага се заглушава откресливи скопски представители и техни чуждес-транни покровители.

Нашата официална държавна политика по те-зи въпроси е непостоянна и е подчинена на ня-какво предвзето изискване да не създаваме огни-ща на скандали. С това обаче не постигаме спо-койствие. Българските езиковеди и историци из-бягват дискусиите, защото зад научните постанов-ки не застава цялостната ни държавна политика.Що за твърдение например е това, че въпроситена езика и историята в югозападния ни район мо-гат да бъдат предмет само на историците и фило-лозите! По този начин нашите съвременни по-литици фактически се съгласяват със скопскитепостановки.

Съвременната българска езикова ситуация се

нуждае от сериозен поглед, който да отчита фак-тите и да не се влияе от конюнктурата. Да бъдемдоволни, че нашите предци осъществиха през1885 г. Съединението. Иначе сега щяхме да отби-ваме атаките за наличие и на някакъв румелий-ски език, набързо скалъпен на базата на някой тра-кийски български диалект. Щяха да се намеряттамошни и чужбински апологети, които да “до-казват” небългарския му произход.

Литература1. Виденов, М. Българската езикова политика.

Делфи, С., 2003.2. Виденов, М. Диглосията. Акад. изд. „Проф.

М. Дринов, С., 2007.3. Сулейманова, Э.Д., Шаймерсденова, Н.Ж.

Словарь социолингвистических терминов. Ка-зак университет, Алмата, 2002.

През последните години в българскитесредства за масова информация, а за съжалениевече и в научни публикации на български език,терминът магнитуда се употребява в мъжки родкато магнитуд. Това е неправилно. Оторигиналната дефиниция на Ч. Рихтер еизвестно, че магнитудата е логаритъм наамплитудата. Точната дефиниция е следната:„магнитудата е десетичен логаритъм наамплитудата на най-голямата сеизмична вълна,записана на стандартен сеизмограф наразстояние 100 km от епицентъра наземетресението“. В Encyclopedia Britannica езаписано: „Earthquake magnitude is a measure ofthe “size,” or amplitude, of the seismic waves gene-rated by an earthquake source and recorded by seis-mographs“. Следователно думата магнитуда в

ЕДНО МНЕНИЕ: МАГНИТУД НА АМПЛИТУДАТААкад. Тодор Николов

български език е от женски род, както и думатаамплитуда (съответно в англ. и фр. език - ampli-tude, magnitude). „Магнитуда“ и „амплитуда“са езикова двойка в тази дефиниция. Буквалномагнитуда значи величина , сила наземетресението. Изглежда повече от нелогичнода се казва „магнитудът“ на „амплитудата“, какточуваме непрекъснато във връзка съсземетресението в Перник, Италия и др.

За обикновения човек, особено когато Земятасе тресе под краката му, едва ли е от значение откакъв граматически род е термина магнитуда/магнитуд, но термините са част от езика нанауката и специалистите трябва да ги използваткоректно.

Под егидата и сфинансовата поддръжка

на Европейскатафедерация на

биохимичните общества(FEBS) и със

съдействието на секция„Биохимия, биофизика и молекулярна биология” към СУБ от 9 до 14 септември 2012 г.в Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев” при БАН ще се проведетеоретичен курс за изследване на белтъци “Sofia School of Protein Science”, насочен

към обучение на докторанти и млади учени.

За повече информация:доц. Геновева Начева: тел. 02 979 26 44; [email protected]

ас. Елена Кръчмарова: тел. 02 979 26 40; [email protected]://febs2012.com; [email protected]


Рубриката “Трибуна на младите” сеосъществява с финансовата под-крепа на фондация “Еврика”

ЗАКОНЪТ ЗА НАРАСТВАНЕ НА ЕНТРОПИЯТА ИSETI1: ВЪЗНИКВАНЕТО НА ТЕХНОЛОГИЧНИЦИВИЛИЗАЦИИ И РАЗУМНИ ВИДОВЕ КАТО

СЛЕДСТВИЕ НА ВТОРИЯ ЗАКОН НАТЕРМОДИНАМИКАТА В ЕВОЛЮЦИЯТА

Владимир Божилов –докторант в катедра „Астрономия”

на Физическия факултет,СУ „Св. Кл. Охридски”

1 SETI – Search For Extraterrestrial Intelligence (Търсене на извънземен разум).

І. ВъведениеВ последните години търсенето на планети

около други звезди извън Слънчевата система,т.нар. екзопланети, доведе до откриването на ве-че над 750 потвърдени обекта, от които 60земепедобни и хиляди планети-кандидати. Зна-чителният успех се дължи на мисията „Кеплер”на НАСА, изстреляна през август 2009 г.

Повечето от откритите до момента тела попа-дат в категорията на СвръхЗемите (SuperEarths),поради голямата си маса – близка по-скоро до та-зи на Юпитер, отколкото на Земята. Въпреки то-ва, Gliese 581g [14] е само 3-4 пъти по-тежка отЗемята и е въпрос на време да открием земепо-добна екзопланета в диапазона 0,8-1,2 земни ма-си. Такава планета дори може да попада в Зонатана Обитаемост за съответната звезда, т.е. да е натакова разстояние от звездата, че да има темпера-тура, подходящаq за да поддържа вода в течно със-тояние. А точно това е основното условие за съ-ществуване на живот от земен тип. Например, ек-зопланетата Kepler-22b, открита в края на 2011 г.,се намира на около 600 светлинни години от наси е точно в необходимата зона на обитаемост, ное с около 2,4 пъти земната маса. Намирането ипотвърждаването и на още десетки други такивапланети-кандидати за алтернатива на Земята (ка-то вече познатите CoRoT-7b, Gliese-581d, HD85512b) е просто въпрос на време.

Все повече изглежда вероятно в съвсем неда-лечно бъдеще дори да открием екзопланета, на-селена с микроживот. Но дори това да се случи,въпросът за сложните форми на живот и възмож-ността за съществуване на други разумни видовев космоса е доста по-труден. Проблемът е, че ниепознаваме само един единствен разумен вид, кой-то е възникнал и е създал технологична цивили-зация – самите ние. Макар всички наши логичниочаквания да са за наличие и на друг разумен жи-

вот в Космоса – такъв засега или няма, или можеби просто не контактува с нас.

Ако има други технологични цивилизации вКосмоса, причината за подобно “мълчание” мо-же да е например, защото те биха могли да са намного по-ниско или на много по-високо еволю-ционно ниво от нас. Възможно е също така евен-туалните космически цивилизации да имат крат-ко време на живот и да се самоунищожават бър-зо, право пропорционално на развитието на тех-нологията – нещо, от което ние определено не смемного далече.

От друга гледна точка, съгласно антропниятпринцип и неговите вариации съществува идея-та, че “Вселената е такава, каквато е, за да можеда ни има нас, интелигентните наблюдатели”.Сравнително лесно е да предположим, че усло-вията за развитие на сложен живот са трудни и емалко вероятно това да се случи повече от вед-нъж. Следователно, шансът да възникне друг ра-зумен вид извън Земята клони към нула. Такавахипотеза, известна като хипотеза за уникалнатаЗемя, е много близка до антропния принцип [15].Подобен подход обаче е прекалено центриран вчовека като висша форма на съзиданието и ни ли-шава от възможността да предлагаме други по-обосновани обяснения за видимата липса на кон-такт с други технологични цивилизации.

Разбира се, наличието на подходящи условияна дадена планета съвсем не гарантира задължи-телно и наличието на живот. Всъщност, в момен-та науката няма яснота как първоначално възник-ва животът, както и какви са условията и причи-

Трибуна на младите


ните за възникване на разумен вид впоследствие.Възможно е например животът да се предава вКосмоса от една планета на друга чрез метеорои-ди, подобно на вирус. Това е т.нар. модел на пан-спермията. В този случай е достатъчно животътда възникне веднъж, след което той би се разпрос-транил лесно. Как обаче можем да обясним нали-чието на разумни форми на живот като нас сами-те от гледна точка на биологичната еволюция?

По всички закони на Дарвин човешкият видне би трябвало да е оцелял, тъй като не е нитодостатъчно силен физически, нито достатъчноконкурентен на пръв поглед. Разумът и вродена-та в него иновативност е онова, което ни е напра-вило доминантен вид и ни е позволило да проме-няме света на практика. Основният въпрос тога-ва е дали разумът е случайност – един вид греш-ка в еволюцията, или пък може да е естественоеволюционно стъпало. Ентропийната хипотезаразглежда именно втората възможност и я обос-новава чрез приложението на принципа за нарас-тване на ентропията в еволюцията.

ІІ. Еволюция и ентропия. ЕнтропийнахипотезаЖивотът на Земята започва преди около 3,8

млрд. години. Еволюцията към разумен животвключва 6 важни етапа [4]: биогенеза, възниква-нето на бактерите, възникването на еукратиоти-те, комбигенезата (половото размножаване), въз-никването на сложните многоклетъчни животнии раждането на технологична цивилизация. Следвсеки от тези етапи еволюцията е рязко засиленаи ускорена, т.е. тя е стъпаловидна, а не плавнонадграждане. Някои от тези основни стъпки са„трудни” в еволюционен смисъл, т.е. вероятност-та за тяхното случване е малка, поради което изис-кват по-големи времеви интервали, за да се слу-чат. Биогенезата например е една от труднитестъпки, другата е появата на еукариотите.

Съгласно новите разработки в еволюционна-та теория, вторият принцип на термодинами-ката може да се окаже фундаментален за раз-бирането на биологичната еволюция. Матема-тическия анализ на втория закон показва, че тойе много добрата връзка между двата основнипринципа в еволюцията – този на естественияподбор, и на принципа за най-малкото действие[11].

Уравнението за еволюцията с включена ентро-пия е използвано от Jaakkola, Salla et al. [9] за даобясни разликите в генома като следствие на вто-рия закон на термодинамиката. Други автори пъкизследват проблема в макроскопичен мащаб и по-казват, че същият принцип може да обясни и връз-ката вид-ареал, един от ключовите екобиологич-ни проблеми [16]. Изглежда, че е възможно уни-версалният критерий за еволюционната селекция

да бъде именно принципът за нарастване на ен-тропията [10].

Вземайки под внимание влиянието на законаза ентропията в различни мащаби, предлагамеследната обобщаваща хипотеза, т.нар. Ентропий-на xипотеза (изложена за първи път от В. Божи-лов и К. Нам [1], която твърди, че:

Разумните технологични цивилизации са ти-пично (макар и не гарантирано) следствие от би-ологичната еволюция на сложните форми на жи-вот, стига необходимите условия за това да са из-пълнени. Това се дължи на ефикасността на тех-нологичните цивилизации да увеличават драстич-но ентропията на своята планетарна система замного малки времеви мащаби, което изпълняваВторият принцип на термодинамиката.

Самоунищожението на такава технологичнацивилизация, което може да е свойствено вроде-но в нея, в общия случай би било най-ефектив-ния начин за изпълнение ня принципа за нарас-тване на ентропията. Следователно, навсякъде,където условията за еволюция на сложен животкъм разум са изпълнени, ще възникват интели-гентни технологични цивилизации, които ще ево-люират постоянно технически, докато се самоу-нищожат, бъдат завладяни от друга цивилизацияили пък започнат сами да колонизират космоса,като по този начин подсигуряват изпълнението назакона за нарастване на ентропията в дори ощепо-голям мащаб.

Каква е основата на тази хипотеза? Животъти живите организми в затворена система намаля-ват ентропията. Само че организмите, които оце-ляват, са именно онези, които максимално ефек-тивно консумират наличната свободна енергия[10]. Ето защо ентропията глобално се увелича-ва, особено ако има начин да се сменят (консуми-рат) големи по мащаб екосистеми за сравнителнократко време.

За последните около 105 години от възниква-нето на Homo Sapiens човечеството е развило тех-нология, която може да влияе глобално на Земя-та. За много кратко (в космичен мащаб) време по-върхността на Земята е драстично променена отчовека. Ако нашата технология продължи да ево-люира и/или ако се случи техническа авария, ог-ромни части от планетата могат лесно да бъдатунищожени или замърсени. И ето как от техно-логията можем да изведем социален натиск в ево-люцията: разумният живот е способен на самоу-нищожение. Това е вярно за човечеството и до-пускаме, че ще бъде вярно и за други технологи-чни цивилизации и твърдим, че това е общиятефект на втория закон на термодинамиката на мак-рониво в еволюцията.

Можем да допуснем, че технологията, бидей-ки ефективен ентропиен генератор, ще се развиебързо след възникването на разумния вид на да-



дена планета. Това е естествен механизъм за обез-печаване бързото нарастване на ентропията в пла-нетарен мащаб, като естествено следствие от за-кона за ентропията, ръководещ естествения под-бор. Това означа, че интелигентните технологич-ни цивилизации не могат повече да бъдат прие-мани като изключние или пък рядкост в еволю-цията.

Разбира се, не е задължително точно те да сапътят, който еволюцията ще поеме, но ефектът назакона за нарастване на ентропията в еволюциятаможе да спомогне за по-вероятен такъв път на раз-витие. Следователно, имаме теоретични очакванияза пътищата, които еволюцията може да поеме вдруги биосфери, дори и извън Земята. Нещо пове-че, в контекста на ентропийната хипотеза, можемда се опитаме да дадем дефиниция на разум.

Човешката еволюция може да се разглежда ка-то оцеляване на най-добрите репликатори, каторепликаторите могат да бъдат организми, устрой-ства или дори концепции (например мемите – вж.[5]).Първите (биохимични) репликатори са гени-те, по-точно РНК и ДНК. Както по-горе казахме,оцеляващите в естествения подбор репликаториса онези, които абосoрбират свободната енергиямаксимално ефективно, т.е. естественият подборе пряко свързан с принципа за ентропията.

Технологията и културата са основни край-ъгълни камъни в развитието на човечеството имогат да бъдат разбирани като изкуствено синте-зирани репликатори от самия Homo Sapiens илипък от самите гени. В този смисъл, комбинирай-ки биологичната еволюция и ентропийната хипо-теза, можем да опитаме да дефинираме разума ка-то: процес, при който ефективни репликатори из-куствено синтезират нов и по същество фунда-ментално различен тип репликатор.

Самите репликатори са подложени на естес-твения подбор (а оттук и на ентропния принцип).Ето защо тази дефиниция ни позволява да раз-глеждаме разума като стандартен ефект в ево-люцията, който възниква, за да обезпечи вторияпринцип на термодинамиката на макрониво. По-добна дефиниция може да се използва в социо-логията, икономиката и биологията, като ни поз-волява да получим по-дълбоко разбиране за при-родата на разума [11].

Накратко, през призмата на ентропийната хи-потеза, изглежда вероятно законът за нарастванена ентропията да е основна причина за развитие-то на разумни видове и ключов фактор за възник-ването на технологична цивилизация като естес-твен механизъм, който осигурява максимално бър-зото нарастване на ентропията в дадена планетнаекосистема.

ІІІ. Числени модели и проверкаТъй като до момента нямаме наблюдения за

съществуването на друга технологична цивили-зация, за проверка на тази хипотеза трябва да сеобърнем към числените модели. Можем да нап-равим компютърен модел, който отговаря макси-мално точно на нашата Галактика. След което мо-жем да населим този модел със звезди и планети,на базата на тяхното наблюдаемо разпределениепо маса и разстояние, което познаваме от наблю-дателните данни. После можем да еволюирамеживот на планетите, които отговарят на опреде-лени условия, съгласно биологичните нужди. Взависимост от параметрите за възникване и ево-люция на живот, можем да тестваме най-различ-ни хипотези (численият метод е детайлно изло-жен в [6]).

По този начин можем да проверим колко ци-вилизации биха могли да съществуват примернопри ентропийната хипотеза и доколко е възмож-на комуникацията между тях. Методиката на мо-дела и подробните параметри могат да се наме-рят в [3], както и в референциите към статията.Тук ще представим само получените крайни ре-зултати, които и ще обсъдим.

Ето както правим стъпка по стъпка. Използва-ният компютърен модел генерира галактика на ба-зата на наблюденията за масата и разпределение-то на звездите и планетите в нашия Млечен път.След което избираме само онези планети, коитопопадат в съответна Зона на Обитаемост за даде-на звезда от модела. Върху всяка една от тези пла-нети еволюираме живот на базата на стохастич-ни уравнения. Използваме различни парметри, ко-ито отговарят на дадена хипотеза (за пансперми-ята, за ентропията или просто контролна хипоте-за вж. [3]). След това за всяка планета се генери-ра индекс на обитаемост I, който описва история-та на еволюцията на живота. Накрая се получа-ват числени данни, които може да се сравнят. Сми-сълът на индекса I е следния:

1 Имало е биосферата, но е била унищожена0 Планетата няма живот

0.5 Планетата има микроживот1 Планетата има примитивни форми живот2 Планетата има развит разумен живот3 Планетата е имала развит разу

Iinhabit

мен живот, но той се е самоунищожил4 Планетата има развита свръхнапреднала цивилизация

Имаме нужда още и от базисна (контролна) хи-потеза за сравнение. Затова ще приемем простич-кия модел, че микроживот възниква, ако плане-тата е в звездната зона на обитамеост и ако тем-пературата е в границите от 0 до 100°C. За сло-жен живот е достатъчно само температурата да ев интервала от 4 до 50°C.

Ще сравним тази хипотеза с ентропийната.При нея след достигане на определен интервалот време вероятността за самоунищожение рязконараства, правопропорционално с развитието на



технологията на дадена цивилизация. Резултати-те са показани на Фигура 1.

От графиката се вижда, че независимо от хи-потезата – базовата или ентропийната, много отпланетите изобщо не са обитаеми (с I= -1, 0). Вър-ху значителна част от тези, на които все пак въз-никва живот, той е под формата на бактерии (те-зи с I=0,5). А ако все пак възникне цивилизация,то тя най-често се самоунищожава (I=3). Въпре-ки това, и при двата сценария, се появят около100 технологични цивлизации с индекс 2, т.е. нанашето технологично ниво. Дори възникват и ци-вилизации с по-развита технология (I=4), коитомогат евентуално да увеличават ентропията насистемата дори по-бързо от нас, може би повли-чайки цели планетни системи по време на гибел-та си. И все пак, изглежда не сме сами във Вселе-ната... тогава защо тези цивилизации не комуни-кират помежду си? Или може би не комуникиратсамо с нас?

За да изследваме възможността за комункацияи контакт в модела, въвеждаме т.нар. фактор законтакт [3]. Той показва доколко е възможно дабъдат обменени успешно сигнали със скоросттана светлината между две цивилизации в зависи-мост от физичното разстояние между тях.

За съжаление, броят на успешно обмененитесигнали в компютърната симулация клони към ну-ла, тъй като разстоянията между всеки две циви-лизации са огромни, спрямо средното им времена живот. (Фигура 2).

Вижда се, че за по-голямата част от сигналитепромяна, т.е увеличение или разлика между две-те хипотези, няма. Разликата, т.е. нарастване наброя успешно обменени сигнали при ентропий-ната хипотеза, съществува при много малък бройдвойки, и то само при големи контактни факто-ри. Времето на живот на тези сигнали е от поря-дъка на 1-3 Gyr [3].

Това означава, че Вселената наистина може дае пълна с живот, но технологичната цивилизацияе сравнително кратък еволюционен етап и меж-дузвездната комуникация (със скоростта на свет-лината) е слабо вероятна и не може да бъде пов-семестна.

ІV. Дискусия и заключениеПредложеният ентропен принцип е свързан с

действието и социалното поведение на една тех-нологична цивилизация. В този смисъл, той щеоказва влияние само на по-късен еволюционенетап, т.е. – едва след като вече има развита техно-


Фигура 1. Индекс на Обитаемост I за ентропийната и контролната хипотези. Легендата за I е дадена втекста.


логия. Важно е да отбележим, че в този анализимплицитно предположихме, че разумните видо-ве винаги ще откриват технологията, ако оцелеятдостатъчно дълго. Истинското поведение на тех-нологичните цивилизации обаче може да се раз-личава от нашето очакване.

На практика, възможно е разумните видове дадействат по-скоро като вирус, разширявайки се иоптимизирайки консумацията си на свободнаенергия, докато достигнат до стабилно състоние,стига, разбира се, да има достатъчно наличие надонорни системи (биосфери).

При анализа на резултатите се вижда, че имаясно изразен период, в който една цивилизация етвърде възможно да се самоунищожи (именнопрехода от I=2 до I=3 или I=4 на Фигура 1). Въп-реки това, стремежът към експанзия, т.е. към кон-сумация на наличната свободна енергия, ще до-веде до това цивилизацията първо да използваенергията на своята планета, след това тази назвездата си и най-сетне – тази на цялата галакти-ка. Ето защо чрез ентропния принцип обоснова-ваме теоретично класификацията на Кардашев затиповете технологични цивилзизации на база тях-ната енергийна консумация [12].

Резултатите от числените симулации показватясна тенденция за толериране еволюцията на всепо-напреднала технология (Фигура 1). А ентро-

пийната хипотеза предполага, че това се дължи ие присъщ ефект на ентропния принцип: ако е въз-можно, при подходящите условия и околна средатехнологичните цивилизации са обречени да от-крият и развият технологията като нов източникза увеличаване на сложността. Това ще продъл-жи или докато цивилизацията се самоунищожи,или докато се стигне до друго стабилно състоя-ние. Ето защо, смятаме, че разумните видове мо-гат да бъдат разглеждани като най-ефектив-ният начин за осигуряване на бързото и пос-тоянно нарастване на ентропията за даденапланетна екосистема.

От друга страна, с настоящите наблюдателнии числени данни не е възможно ентропийната хи-потеза да бъде потвърдена или отхвърлена ед-нозначно. Въпреки това, ако еволюцията на ра-зум може да бъде разглеждана като нормален етапв еволюцията, то тогава можем да съчетаем вто-рия принцип на темординамиката в съвременни-те астробиологични изследвания, за да научим по-вече детайли за произхода както на нашата циви-лизация, така и за нашето действие към собстве-ната ни планета.

И наистина, ентропията е фундаменталенпринцип за съвременната еволюционна теория.А ако изложената тук хипотеза е правилна, то то-ва позволява по-пълно разбиране на еволюцията


Фигура 2. Факторът за контакт (измерващ успешно обменените сигнали между двойките различни цивили-зации). Базовата хипотеза е в черно (долната крива), ентропийната – в червено.



THE ENTROPY PRINCIPLE AND SETI: THE ADVENT OF INTELLIGENT SPECIES ANDTECHNOLOGICAL CIVILIZATIONS AS CONSEQUENCE OF THE SECOND LAW OFTHERMODYNAMICS IN BIOLOGICAL EVOLUTION

Vladimir BozhilovAbstract

If life on Earth is not barely a coincidence in evolution, shouldn’t the cosmos be full of life, literallycrowded with other technological civilizations? Yet, even though life should be common in the universe,there seems to be no indication of other (intelligent) life in space, as states the famous Fermi’s paradox.The reason for that may well lie in the principle of entropy increase.

In this work, we argue that the law of increasing entropy could prove to be fundamental for the devel-opment of intelligent life and the advent of a technological civilization. We present recent results fromnumerical simulations and combine a modern approach to evolutionary biology with Monte Carlo Real-ization techniques. As a result, we observe and discuss some clarifying aspects on the emergence of intel-ligent species in the framework of contemporary astrobiology.

и произхода на разумните видове, а също на въз-никването и действието на технологичните циви-лизации. Ентропийната хипотеза дава и обоснов-ка на един от често цитираните отговори на па-радокса на Ферми (за подробна дискусия на раз-личните отговори на парадокса на Ферми вж. [2])– ние не виждаме извънземни технологични ци-вилизации, защото те имат много по-кратко вре-ме на живот, отколкото очакваме. А това не е ни-как обещаващо за Homo Sapiens.

В крайна сметка – и ние самите като вид, смеизправени преди съвсем същия „избор”: самоу-нищожение поради грешка (било то технологич-на или чисто човешка) или пък да поемем път на-горе, към необятните звезди. И ако ентропниятпринцип е заложил в нас стремежа към самоуни-щожение и максимална консумация, то от нас за-виси да променим действията си, за да опреде-лим нашето собствено бъдеще.

Литература1. Божилов, В., Нам, К. Живот и Вселена. Изд.

„Магоарт”, София, 2010.2. Голев, В. За мълчанието на Вселената.Уводна

студия към книгата „Живот и Вселена”, София,2010.

3. Bozhilov, V., Forgan D. H. The Entropy Principleand the Influence of Sociological Pressures onSETI’. // IJA, 9, 2010, p. 175-181.

4. Carter, B. //International Journal of Astrobiology,7, 2008, p. 177.

5. Dawkins, R. The Selfish Gene. Oxford Univer-sity Press, USA, 1990.

6. Forgan, D. H. A Numerical Testbed for Hypoth-

eses of Extraterrestrial Life and Intelligence’ //IJA, 8, 2009, p. 121-131.

7. Forgan, D. H., Rice, W.K.M. Numerical Testingof the Rare Earth Hypothesis using Monte CarloRealisation Techniques. //IJA,), 9, 2010a, p. 73-80.

8. Forgan, D. H., Nichol, R. C. A Failure of Seren-dipity: the Square Kilometre Array will struggleto eavesdrop on Human-like ETI’. // IJA, 2010b.

9. Jaakkola, Salla El-Showk. Sedeer Annila, Arto.The driving force behind genomic diversity. 2008,eprint arXiv:0807.0892.

10.Jaakkola, Salla Sharma.Vivek Annila, Arto. Causeof Chirality Consensus. 2009, eprintarXiv:0906.0254.

11.Kaila, V. R. Annila A..// Proceedings of the RoyalSociety A:Mathematical, Physical and Engineer-ing Sciences, 464, 2008, 3055.

12.Kardashev, N. S. Soviet Astronomy, 8, 1964.13.Nam, K., Bozhilov, V. In: //Proceedings of Fifth

International Conference Global Changes: Vul-nerability, Mitigation and Adaptation Intelligenceand Evolutionary Mechanisms: Origin and Influ-ence on the Ecosystems. 2009, p. 156–159.

14.Vogt, Steven S., Butler, R. Paul, Rivera, EugenioJ.; Haghighipour, Nader; Henry, Gregory W.;Williamson, Michael H. The Lick-CarnegieExoplanet Survey: A 3.1 M_Earth Planet in theHabitable Zone of the Nearby M3V Star Gliese581". 2010.

15.Ward, P., Brownlee, D. Rare Earth: Why Com-plex Life is Uncommon in the Universe, 2000.

16.Würtz, P., Annila A. //Journal of biophysics, 2008,p. 654.


МЛАДИЯТ СПЕЦИАЛИСТ НА БЪДЕЩЕТОСтефан Савов Василев* –

студент, СУ „Св. Кл. Охридски”

* Носител на стипендията на фондация „Еврика” за постижения в овладяването на математиката на името на акад.Никола Обрешков за уч. 2011/2012 г.

Младият специалист на бъдещето не е имаги-нерна величина. Той ще продължи да бъде човеккато всички останали хора, със свои надежди инедостатъци, но много по-мотивиран и привиле-гирован. Причините за това са много. Развитиетона човечеството показва, че с течение на времетоинтелектуалното съзряване става много по-рано.Особено след взрива на компютърните техноло-гии и на информационните системи. Все повечемладите хора насочват интересите си към точни-те науки и областите, свързани с развитието натехниката. Вина за това има комерсиалното об-щество, бързината, с която се променя светът око-ло нас. В почти всички научни области се извър-шиха невиждани промени, но най-голям напре-дък отбеляза електрониката. Машините продъл-жават да вършат своето в производството и ед-новременно с това все повече навлизат в бита начовека. За най-малките те отдавна не са само раз-влечение. Тъкмо обратното – възможност за са-моусъвършенстване в най-ранна възраст, за тру-пане на опит и за опознаване на света.

Днес децата се развиват много по-рано от сво-ите родители. Те по-лесно се приспособяват къмвсичко ново, което се появява на пазара, усвояватго, докато играят, и са готови да го променят съссилата на собственото си творчество. Постепенновъзрастта на технически грамотните хора се сни-жава, а заедно с нея се съкращава и времето, необ-ходимо за намирането на правилния избор. Юно-шата вече е личност с ясно определени интереси.А пазарът и пазарното общество го мотивират дасе доказва още в училище. Разбира се, не всичкиизбират пътя на учения, на специалиста с амби-ции в сферата на академичната наука или високи-те технологии. Това не означава, че останалите мла-ди хора не могат да се реализират. Професионали-зъм е необходим навсякъде и във всичко. Напри-мер в работата на учителя. Както и в работата нафермера, монтьора, преводача, икономиста. Но зада бъдеш истински специалист, на първо място,трябва да обичаш професията си. За съжаление, вБългария отдавна е практика хората да учат и дазавършват някаква образователна степен заради са-мото образование. Това в особена степен важи зависшето образование. Студентите от западноев-ропeйските държави не си позволяват подобенлукс. Изборът на специалност, а след това и на про-фесия зависи от перспективите за реализация. Чес-то това става с помощта на частните фирми, коитоинвестират в изявени младежи и така подбират бъ-дещите си изпълнители и ръководители.

Младият специалист на бъдещето ще бъде лич-ност с много качества. Заедно с тясната специа-

лизация ще се налага да ползва широк кръг отинформация, свързана с достиженията на другинауки. Но най-вече трябва да бъде сигурен в себеси. В това, че може да се докаже по всяко време ина различни места. Включително и извън страна-та си. Следователно владеенето на няколко ези-ка, на международните комуникационни системии, не на последно място, познаване на законода-телството и условията, които се предлагат в раз-личните държави, за него ще е задължително.

Да, младият специалист на бъдещето ще бъдегражданин на света. Много по-мобилен и по-кос-мополитен. И въпреки това ще се чувства най-сигурен и най-полезен в собствената си страна.Удовлетворението да се докажеш и да успееш удома не може да се сравни и с най-големия успехв чужбина.

Ако Европейският съюз наистина даде шансна всички свои членове и постепенно условиятаза труд и заплащане във всяка една от страните сеизравнят, тогава няма да е необходимо добриятспециалист да търси реализация и препитание да-лече от родината си и вместо да използва квали-фикацията и интелекта си, да се препитава с нек-валифициран труд или да попълва редиците набезработните.

Младият специалист на бъдещето би трябвалода бъде човек, който непрекъснато се развива и ква-лифицира. В интерес на държавата, на частнитефирми и предприятия, но най-много на самия себеси. Надявам се, че обществото ще го стимулира, атой ще се чувства задължен да го направи.

Младият специалист на бъдещето би трябва-ло да създава много повече, отколкото днес. До-ри когато предава/преподава опита си на други-те. Заедно с това ще трябва да се включва в ини-циативи, свързани с проблемите на обществото.Така професионалните интереси ще са в синхронс гражданските му позиции. Освен творческа лич-ност, той ще бъде и активен участник в процеси-те на промяна и развитие, протичащи в неговияград, в неговата държава. Може би младият спе-циалист ще бъде и човек на политиката, защотосме свидетели, че все повече млади хора проявя-ват политическа активност и интереси. Тяхнатапозитивна енергия и чистота е в състояние на про-мени морала в политическия живот и да накараполитиците наистина да работят за по-доброто бъ-деще на онези, които са ги избрали.

Надявам се, че младият специалист от по-близ-



кото или по-далечното бъдеще ще има и повечевъзможности да експериментира в работата си.За да се доказва непрекъснато. Но най-много, зада развива въображението си за сметка на рути-ната. Да, може би отговорностите и изисквания-та към него ще бъдат още по-големи в сравнениес днешните. И все пак той ще има право на из-бор. Според мен един бъдещ живот без границище поставя и други изпитания. Едно от тях е съх-раняването на личния живот, чувството за иден-тичност и възможността да се радваш на прости-те човешки неща. Професионализмът понякогазаставя хората да правят жертви. Принуждава гида избират между него и семейството. Не бих ка-зал, че най-преуспелите в професията са винагии най-щастливите хора. И макар да говорим за мо-дерния човек на ХХІ в., който все повече се чув-ства гражданин на света, той също има нужда отсвоето минало. Може би много повече от човекана ХХ век. Има нужда от своята национална иродова история. Чувството за принадлежност къмнякаква общност формира у всеки от нас онова,


което наричаме дълг. А дългът на свой ред е свър-зан с морала и духовната същност на човека. Безнего е немислимо и най-великото дело. Не слу-чайно в поезията на Христо Ботев няма патетич-ни призиви към народа и отечеството за всеобщареволюционна борба, а изповед на съкровеноточувство за свобода и любов пред майката, либе-то, братята, дядото – пред най-свидните хора отинтимния кръг на лирическия герой. А големиятбългарски писател Димитър Димов в своите ро-мани за хората с осъдени души разкри обрече-ността на човека, захвърлил като ненужна любов-та към семейството и родината. В името на еднафанатична цел. Целта да успееш на всяка цена ис всички средства. И когато успехът, богатството,властта наистина са постигнати, човекът вече емъртъв.

Бъдещето на младия специалист е само едноначало. Начало, от което зависи целия човешкиживот. Защото съм убеден, че специалистът и чо-векът вървят ръка за ръка. Тези две страни из-граждат цялостната личност.

КАТЕДРА „ТУРИЗЪМ” ПРИ СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ НА ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ”, БЛАГОЕВГРАД

има удоволствието да ви покани да участвате вМЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

„КУЛТУРЕН ПЪТ ВИА ПОНТИКА – културен туризъм без граници”

21.09.2012 – 25.09.2012 к.к. ДЮНИ (обл. Бургас, България)

и гр. Истанбул (Турция)

СЪОРГАНИЗАТОРИ: Съюз на учените в България, клон Благоевград

Катедра „Икономика и организация на туризма” при Икономически университет, гр. Варна

Катедра “Културология” при ЮЗУ “Неофит Рилски”, Факултет по туризъм и угостителство, гр. Охрид

към Университет „Св. Климент Охридски“, гр. Битоля

Тематични направления: Материално културно наследство; Нематериалнокултурно наследство; Културен туризъм и културно сътрудничество

За допълнителна информация: ЮЗУ „Неофит Рилски”, Стопански факултет,катедра „Туризъм”, тел. 00359 73 88 59 52, Милена Донина – секретар

[email protected] ; [email protected]


90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НАПРОФ. Д-Р НАЧО ДОНКОВ НАЧЕВ (1922 – 2005)

Доц. д-р Ангел Логофетов, дм,*

Медицински университет – София

* Ръководител на Катедрата по физиология на МУ – София (1995-2008).

ДОСТОЕН ЮБИЛЕЙ НА ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЧОВЕКИ ВСЕОТДАЕН УЧЕН –

ПРОФ. Д-Р ВРЪБКА АНАЧКОВА

Годишнини

Проф. Връбка Аначкова е родена на 22.04.1932г. в с. Крушевица, Плевенско. Завършила е вис-шето си образование в Селскостопанската акаде-мия в София през 1956 г., специалност „Аграрнаикономика”. Следва аспирантура в Икономичес-кия институт на БАН, където стъпка по стъпкагради своя професионален живот като учен и из-следовател: през 1967 г. получава научната сте-пен „кандидат на икономическите науки”, през1978 г. е избрана за ст.н.с. ІІ ст., а през 1991 г. – заст.н.с. І ст.

Научната й дейност е посветена на методоло-гически и методически проблеми на ефективност-та на основните фондове, на капиталните вложе-ния, на научно-техническия прогрес в материал-ното производство и в извънпроизводственатасфера. Изследвала е теми, свързани с усъвършен-стване управлението на научно-техническата дей-ност и с икономическите аспекти в развитието нанауката и научната дейност. Участвала е в науч-но-приложни разработки, насочени към развити-ето на научно-техническата дейност на АЕЦ „Коз-лодуй”, усъвършенстването на процеса на прива-тизацията и неговите законови уредби, инвести-рането на капитала в условията на преход към па-зарно развитие на икономиката, оценката на на-учните и научно-приложните резултати от дей-ността на БАН, както и на материалното имущес-тво на научните организации и на основните фон-дове в здравеопазването.

Резултатите, идеите и препоръките по изслед-ваните проблеми са намерили обществена изявав 120 научни публикации, самостоятелни или всъавторство, като някои от тях са издадени и вчужбина.

С търпение, толерантност и всеотдайностпроф. Връбка Аначкова предава своя научен ипрофесионален опит на аспирантите си и на по-младите колеги, като ги насърчава и подпомага втяхното развитие и израстване като учени и из-следователи.

Гражданските си добродетели като добросъ-вестност, последователност, принципност и ко-ректност, тя разкрива и утвърждава като наученсекретар на Научно-координационния съвет поикономически науки към Президиума на БАН, ка-то научен секретар на секция в Икономическияинститут на БАН и като член на Специализираннаучен съвет към Висшата атестационна комисия.

Признание за нейната целенасочена, задълбо-чена и активна творческа дейност е международ-ната премия „Обществени науки”, присъдена йот Президиума на БАН.

Проф. Връбка Аначкова е носител на орден„Кирил и Методий” – І ст. и на „Значката на БАН”.

Като дългогодишен член на секция „Икономи-чески науки” към СУБ проф. Връбка Аначкова севключва дейно в научните прояви и организаци-онните мероприятия на съюза и продължава даподдържа траен интерес към икономическата на-ука, към търсенията, тревогите и идеите за бъде-що развитие на научната общност в България, къмактуалните и динамично променящи се реалнос-ти на социално-икономическото ни съвремие.

От името на всички колеги и приятели й чес-титим 80-годишния юбилей и й пожелаваме креп-ко здраве и бодрост, творческо дълголетие и бла-гополучие!

Секция „Икономически науки” към СУБ

Има хора, надарени не само с физическа кра-сота, чар и финес, но и притежаващи остър ум,интелект и висок професионализъм. Имал съм го-лям късмет съдбата да ме срещне с такъв човек итой да направлява моя професионален път. Товае моя незабравим, умен, сърдечен и ерудиран учи-тел проф. д-р Начо Начев, на когото аз бях първи-

ят редовен аспирант и на когото и днес се прек-ланям!

През годините на съвместна работа той успяда ме увлече в своите научни експерименти, поз-


Годишнини

воли ми да споделя с него радостта от постигна-тите резултати.

С удоволствие си спомням неговата публичналекция за получаване на място за хабилитацияпрез далечната 1965 г. Тогава той изнесе лекциявърху хомеостазата на изключително високо на-учно ниво и впечатли не само мен, но и цялатааудитория. След съответните процедури бе избранза доцент, а след пенсионирането на проф. Т. Го-цев бе избран и за ръководител на катедрата, коя-то оглавява 17 години, създавайки цяла научнашкола от свои последователи!

Една-две години след хабилитирането си проф.Начев замина за няколко месеца на специализа-ция в САЩ, откъдето при завръщането си донесевъпроси за тестово изпитване по физиология настуденти медици. Независимо от различните мне-ния, най-вече на преподаватели от другите ка-тедри на факултета, нашата катедра първа въведетакива тестове за изпитване. И сега още колеги,завършили отдавна медицина, си спомнят за тованововъведение от края на 70-те години на мина-лия век – програмираното изпитване.

Иска ми се да споделя и още един случай,който съм запомнил, свързан пак със специали-зация, този път в тогавашната Западна Германия,където проф. Начев трябваше да извърши експе-риментална работа със стереотаксична техника наплъхове (методика, която той владееше велико-лепно). Тук в България, бяха подготвени електро-ди за вживяване, държатели и всичко друго с из-ключение на стереотаксичния апарат. Бяха изми-нали ден-два от заминаването му, когато по теле-фона ми се обади непознат мъжки глас и каза, чесъщата вечер лети за Германия и че трябва обеза-телно да занесе на проф. Начев стереотаксичнияапарат, с който той работи тук, в катедрата. Вед-нага тръгнах за катедрата, успях да опаковам апа-рата и да го занеса на летището. Когато се върна,проф. Начев разказваше с удоволствие за голяма-та изненада от страна на германските му колеги,че стереотаксичният апарат е пристигнал за тол-кова кратко време от България.

Проф. Начев беше не само блестящ експери-ментатор с прецизна и фина оперативна техника,но и много добър администратор. Като зам.-рек-тор по учебната дейност, той въведе за първи път– не само за Софийския медицински факултет, нои за другите университети в България, аудиови-зия! Във всички по-големи аудитории бяха мон-тирани екрани „Сони” за прожектиране на учеб-ни филми. Успехите в учебната работа не самопо физиология, но и в цялостното преподаване

по медицина, бяха за него особено важни.През 1991 г. Министерството на здравеопаз-

ването сформира група, включваща ректора наВМИ - София проф. В. Василев, ректора на ВМИ- Варна доц. Д. Камбуров, проф. Н. Начев и менв качеството ми на началник управление „Здрав-ни грижи, медицинско образование и наука” къмминистерството. Всъщност, реалният ръководи-тел на групата бе проф. Начев, защото при посе-щенията ни в различни европейски медицинскиуниверситети той имаше познати и приятели, скоито поддържаше дългогодишно сътрудничес-тво, продължило до последните дни от живота му,като например в Бон, Берлин, Кьолн, Мюнхен.

Проф. Начев беше член на Съюза на ученитев България от 1952 г. Като председател на Съюзана научните медицински дружества – колективенчлен на СУБ, през 2002 г. той беше отличен отсъюза с Почетна грамота за заслуги в сътрудни-чеството и съвместната дейност.

В средата на 80-те години на миналия век бяхръководител на Катедрата по физиология въвВМИ - Стара Загора и няколко пъти каних проф.Начев да изнесе показни лекции, които бяха пос-рещнати от студентите с огромен интерес и припрепълнени аудитории. Това негово участие в пре-подаването и провеждането на годишните изпи-ти поддържаше едно много високо ниво там. Апо-късно съм имал много разговори по пробле-мите на обучението, подготовката на кадри за ка-тедрите по физиология и на медиците след завър-шване на образованието им. Вълнуваше се кактоот настоящето, така и от перспективите и бъде-щето на медицинското образование в България.

Няма да забравя 1 януари 2005 г. По традицияго поздравявах с Новата година, но този ден не гонамерих. Съпругата му ми каза, че не е в дома си.

На 3 януари – първият работен ден от Новатагодина, той отвори вратата на кабинета ми, влезебодър, усмихнат, в добро настроение. Както ви-наги, бе дошъл да поздрави колегите от катедра-та, която ръководи толкова години! След два дни– на 5 януари той почина. Големият учен и човек,който със сърце и душа помагаше, си отиде!

Проф. Начев беше благороден, аристократи-чен с начина си на поведение, общуване и отно-шение към другите.

Дълбоко удовлетворение събужда у мен фак-тът, че днес една аудитория носи неговото име иот стената ни гледа той – един изтъкнат физио-лог, блестящ учен и преподавател – проф. д-рНАЧО ДОНКОВ НАЧЕВ !


In memoriam

ПРОФ. Д-Р ИВАН БОРИСОВ МАТЕВ, ДМН(26 МАЙ 1925 – 4 МАЙ 2012)

След дълго боледуване ни напусна проф. д-р Иван Матев, дмн – световно известен учен – медик,председател два мандата (от 1990) на СУБ, а от 1998 г. – негов почетен председател. Чрез своята клинич-на, медицинска, научна и обществена дейност той представяше и популяризираше българската медицинашироко по света и спечели уважение и много приятели на България.

Иван Матев е роден на 26 май 1925 г. в гр. Бургас. Завършил с отличен успех средно образование в Імъжка гимназия в София, а висшето си медицинско образование – в Медицинската академия в гр. Софияпрез 1952 г. Трудовия си стаж прекарва в Университетската болница по ортопедия. След необходиматаквалификация и специализация е назначен за началник на отделение по „Хирургия на ръката и целиягорен крайник“ в същата болница. Директор е на Института по ортопедия и травматология в периода1986 -1990 г. През 1965 г. получава образователна научна степен „кандидат на науките“, а през 1983 г. –докторска научна степен. Получил солидна квалификация по ортопедия и хирургическо лечение на забо-лявания на крайниците, младият д-р Иван Матев проявява голям интерес и получава пълноценно обуче-ние по хирургическо лечение на увреждания на ръката, провеждано от водещи хирурзи ортопеди по товавреме – д-р Никола Недков, проф. Бойчо Бойчев, но особено от неговия основен учител – бележитияпроф. Янаки Холевич. Успоредно с тази специализация провежда и забележително научно развитие – отнаучен сътрудник през всички степени (1965) до професор (1983).

Бележит хирург и учен в областта на ортопедията и травматологията, проф. Иван Матев беше водещспециалист по хирургия на ръката, ръководител на първата клиника в тази област у нас и една от първитев света.

От него са модифицирани съществуващи и са разработени нови методи от този вид хирургия, някои откоито носят неговото име (метод на Матев). Утвърждава се като учител на цяло поколение българскихирурзи на ръката и целия горен крайник. В ръководената от него клиника са били на обучение по тованаправление в хирургията много ортопеди и хирурзи – българи и от различни страни: Германия, Унгария,Англия, Полша, Италия, Израел, Куба, САЩ, Япония и др. – повече от 30 души.

Автор и съавтор е на около 200 публикувани научни статии и монографии у нас и в чужбина. С особе-но признание и международна значимост и проявени към тях научни и издателски интереси са: „Recon-structive Surgery of the Thumb” – монография, издадена в Лондон; „Rehabilitation der Hand” – в съавтор-ство със Ст. Банков, отпечатана в Москва и издадена също в Щутгард, Германия. Също с подчертанапрестижност е участието на проф. Иван Матев с публикации в известни чуждестранни издания по проб-леми на неговата специалност, като френско-английски четиритомник; американския 8-томен труд “Plas-ter Surgery” и др., Трудовете му са многократно цитирани в чуждестранни списания, като в някои от тяхимето му на автор на метод е поставено още в заглавието на публикацията, което е много рядко призна-ние за учен.

За своите приноси в областта на медицината проф. Иван Матев е получил редица признания: Голяма-та награда на Съюза на научните работници в България за „Високи научни постижения в медицината,публикувани в чужбина” (1972); наградата на Джон Хопкинс в САЩ за приноси в световната хирургия наръката (1982); почетно звание „Пионер в хирургията на ръката” – присъдено му на Международен кон-грес по хирургия на ръката във Ванкувър - Канада (1998); орден “Стара планина” първа степен (2000) идр.

Неоценими са заслугите на проф. Иван Матев и като председател на Съюза на учените в България(1990–1998), на който е член от 1962 г. С всеотдайната си и активна дейност е оставил положителниследи в цялостния живот на съюза. Стилът му на работа улеснява изключителното разнообразие в съюз-ния дневен ред, а толерантността към новото открива широки възможности за обмяна на мнения, за новигледни точки, за различни интерпретации – преобладава духът на търсене, на експерименти, на оформяненовия облик на съюза.

Очертавайки творческият път на един утвърден и високоуважаван учен като проф. Иван Матев, можеда се кажат още много хвалебствени думи, но при него – известен със своята деловитост и скромност, тебиха били неуместни. Делата му сами го представят – принцип, характерен за целия му живот на учен иобщественик.

Дълбок поклон пред светлата памет на благородния човек,живял и работил достойно!

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ


ДОЦ. МАРГАРИТА АЛЕКСАНДРОВА СТАМБОЛОВА(22 ОКТОМВРИ 1930 – 13 МАЙ 2012)

Напусна ни доц. Маргарита Стамболова - дългогодишен активен член на Съюза на учените вБългария. Член е на секция „Биохимия” от 1966 г., в дейността на която участва първоначално като„асоцииран член – студент” от 1957 г. Тя е един от основателите на секция „Биофизика, биохимия имолекулярна биология” към СУБ, на която е била два мандата председател. През 1991 г. - по времена мандата й, е сформирана студентска група от 40 асоциирани членове към секцията. Работила еактивно в ръководството на секцията и като негов член е участничка в основаването на Европейскатаорганизация на биохимичните дружества. Организирала е множество квалификационни школи замлади научни работници, курсове и др. Доц. Стамболова беше и член на ръководството на Творческияфонд на Съюза на учените в България.

Маргарита Стамболова е родена в София. Учи първоначално в Американското училище донеговото закриване (1942), а след това завършва с пълно отличие елитната за времето си Първадевическа гимназия в София. През 1958 г. завършва също с пълно отличие Биолого-географскияфакултет на Софийския университет със специалност биолог (биохимик и физиолог) и веднагазапочва работа като хоноруван асистент в Катедрата по биохимия на Биологическия факултет наСофийския университет. Като асистент специализира в МГУ, Москва при акад. А. Н. Белозерский,а по-късно специализира 2 години при проф. А. П. Матаяс в Университетски колеж на Лондонскияуниверситет - Департамент по биохимия. Хабилитира се през 1977 г. като доцент по биохимия снаучния труд „Биосинтеза на нуклеиновите киселини и белтъка”.

Преподавателската си дейност започва от 1966 г., като чете лекции по биохимия към общия курспо биохимия. Изгражда три нови специализирани курса от лекции по: Биосинтеза на нуклеиновитекиселини и белтъка, ДНК репликация и генна експресия и Молекулярна биология - I част (1982), асъщо така и нови практикуми и семинарни занятия към всички изброени курсове. Водещ автор е на„Ръководство за практически занятия по биохимия” (изд. “Наука и изкуство”, София, 1978) . Ръководиголям брой дипломанти, специализанти и двама докторанти. След пенсионирането си продължавада чете лекции по молекулярна биология като хоноруван доцент до 2009 г. За успешната си учебно-преподавателска дейност е наградена с почетен знак на Софийския университет - I степен (2000) имедал „100 години СУ „Св. Кл. Охридски” (1988).

Научноизследователската дейност на доц. Стамболова е основно над проблеми в областта на:Биосинтеза на белтъка, Биосинтеза на дезоксирибонуклеиновите киселини и Структура и функцияна хроматина. Молекулни механизми на клетъчното репрограмиране (1979-1992). Публикува повечеот 30 труда, многократно цитирани, основно в чужди списания: Biochem. J., Biochem. Soc. Trans.,Differentiation, Cеll differentiation, Int. J. Biochem., Физиология растений, Докл. Акад. наук. СССР идр. Участва активно в международни научни прояви както у нас, така и в чужбина, с повече от 20доклади и научни съобщения, като изнася и уводни лекции в Кентърбъри, Стокхолм и Москва.Ръководи множество международни и национални научноизследователски проекти.

Доц. Стамболова е била член на специализирани научни съвети по Молекулярна биология игенетика, по Биохимия, биофизика и генетика и по Физиология и биохимия на растенията.

Доцент Маргарита Стамболова е един от основателите на Катедрата по биохимия и специалността“Молекулярна биология” на Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”.Тя посвети целия си съзнателен живот за утвърждаване на авторитета на катедрата и допринесемного за развитието на Биологическия факултет и молекулярно-биологичните направления в него.Като преподавател и учен, тя се отличаваше с висока ерудиция и интелигентност, творческовъображение, изключителна прецизност и научна добросъвестност. Преподавателският й талант ивсеотдайност винаги са служили за пример на колегите от катедрата и нейните студенти.

Със смъртта на доцент Стамболова загубихме един уважаван и обичан колега, а българскатабиохимия и молекулярна биология - един от доайените си.

Поклон пред светлата й памет!

Секция „Биохимия, биофизика и молекулярна биология” към СУБ

In memoriam


Научни изяви в СУБ

Общественият дискусионен клуб по проблеми на науката и висшето образование наСУБ проведе в Големия салон на БАН дискусии:

На 3 май 2012 г. на тема:ИЗРАСТВАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ КАДРИ – ОПИТЪТ НА РУМЪНИЯ

И ПОУКИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ”(НОВ ЗАКОН И СИСТЕМА НА МИНИМАЛНИ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ

ЗА ХАБИЛИТИРАНЕ И АТЕСТИРАНЕ НА УЧЕНИТЕ ОТ УНИВЕРСИТЕТИТЕИ НАУЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В РУМЪНИЯ)

Докладчик: акад. ИВАН ЮХНОВСКИ

* * *Секция „Филологически науки“ към СУБ проведе:На 9 април 2012 г. в Огледалната зала на Софийския университет представяне на книгатана д-р Катя Исса:

„НА ИЗТОК ОТ ДРАГОМАН”.На 18 май 2012 г. съвместно със Съюза на филолозите българисти и учители побългарски език и литература от София в Пресклуба на БТА, бул. „Цариградско шосе“ 49,пресконференция на тема:

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В УЧИЛИЩЕТО И ОБЩЕСТВОТО“.В пресконференцията взеха участие: проф. д.ф.н. Боян Вълчев, преподавател от СУ и

председател на секция „Филологически науки” към СУБ, и гимназиалните учителки МаргаритаИлчева и Цветана Петрова. В рамките на пресконференцията акад. Михаил Виденов представинакратко книгата на Катя Исса „На изток от Драгоман“.

* * *Секции „Филологически науки“ и „Педагогика и психология“ към СУБ проведоха на

25 април 2012 г. в Академична зала № 2 на СУ „Св. Кл. Охридски” съвместна сбирка на тема:„ПРОБЛЕМИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И

СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В УЧИЛИЩЕТО И ОБЩЕСТВОТО“Бяха обсъдени въпроси, свързани с: преподаването и овладяването на българския книжовен

език в училището, матурата и другите етапни изпити, държавните образователни стандарти,учебниците и учебните помагала, университетските програми и др.

* * *Секция „Математика” към СУБ проведе на 2 май 2012 г. в зала № 278 на Института по

математика и информатика – БАН, ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 8, заседание с лекция на тема:НАГРАДАТА АБЕЛ ЗА 2012 Г.

Докладчици: акад. Петър Попиванов и проф. Сава Гроздев.

* * *Секция „История“ към СУБ проведе:На 6 април 2012 г. в клуба на ул. „Загоре“ сбирка с представяне от Ружа Симеоновапредстави книгата, посветена на юбилея на Народната библиотека като неинсъставител.На 21 май в в Пресклуба на БТА, бул. „Цариградско шосе“ 49, традиционната си майскапресконференция на тема:

„ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ”.В пресконференцията взеха участие: проф. дин Нина Дюлгерова – председател и доц. д-р

Благовеста Иванова – научен секретар на секция „История” към СУБ. Основен доклад изнесе доц.Георги Якимов.

* * *Секции „История“, „Социологически науки“, „Филологически науки“ и

„Философски науки“ към СУБ организираха на 30 и 31 май 2012 г. в Новата конферентна зала вСУ „Св. Кл. Охридски” научна конференция на тема:

„СЪВРЕМЕННИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД НАУКАТА“

* * *


Научни изяви в СУБ

ЕДНА ИНТЕРЕСНА КНИГА

Петър Попиванов.Достоевски –

питания на единматематик.

Изд. БРИП ООД иДУМА, София, 2011, 167

с.

В предлаганата книга,посветена на великияруски писател и мисли-тел, се разглеждат някол-ко различни аспекта, ко-ито творчеството на Дос-тоевски поставя пред из-

следователя – математик. Авторът се е постарал данамери по-различен зрителен ъгъл, който да хар-монира с познанията му и да дава ново тълкуваниена част от творчеството на Достоевски.По-долу са формулирани няколко теми, засегна-

ти в книгата, на които акад. Петър Попиванов търсиотговор или предлага тълкуване.

1) Ограничен ли е нашият ум (“плосък”, “триизме-рен”, “Евклидов”) или естеството на някои неща гиправи недоказуеми?

2) Адепт, противник или раздвоен е Достоевскипред идеята, че всичко трябва да бъде обяснено,изведено от някои априорни истини? Не е ли изку-шаван великият писател от идеите на Киркегор отХІХ в. и Витгенщайн от ХХ в., че истински важното иценното – религиозното за първия, и етичното за вто-рия – не могат да бъдат доказани или дори изказа-ни, защото за тях не съществува “рационален фун-дамент”?

3) Не е ли “етическото уравнение”, за което гово-ри дяволът от кошмара на Иван Карамазов, “неоп-ределено”, а Евклидовият свят детерминирана иидеализирана функция на нашия разум?

4) Ако изходим от позицията, че човек представ-лява своеобразна сплав от рационално и ирацио-нално, как да го тълкуваме, как да го обясним?

5) Да се откажем от Евклидовия свят, променяйки(по внушение на Иван Карамазов) дискусионната ак-сиома за успоредните прави. Тогава какъв неевкли-

дов свят ще изградим и какви ще бъдат предимства-та му пред Евклидовия ?Така неусетно авторът достига до геометрията на

Лобачевски и до концептуалните въпроси за логи-ческата непротиворечивост и за пълнотата на сис-тема от аксиоми. В глава ІV и по-специално в до-пълнението, е предложена своеобразна система отнравствени аксиоми, резюмиращи в себе си възгле-дите на Иван Карамазов. Уви, неговата система сеоказва противоречива.Друга, задача, която е стояла пред П. Попиванов,

е ситуирането на Достоевски между философи имислители от ХІХ в. и връзката му с ХХ в. Съвсемнакратко е проследена линията Хегел, Фихте, Кир-кегор, Достоевски, Ницше, Хартман - Киркегор катопредтеча на Достоевски (доказано на основата на“Записки от подземието”, глава І) и Достоевски катопредтеча на Ницше при всичката условност на пос-ледното твърдение.Отбелязано е и влиянието, което руският писател

има върху екзистенциалистите – руски и френски:Бердяев, Шестов, респективно Камю, Сартър.Авторът е потърсил и връзка с логическите пози-

тивисти от знаменития “Виенски кръг” (1919–1938)и по-специално - М. Шлик, Витгенщайн, а и с Гьо-дел.Може би има малка празнота в изложението, за-

щото липсват няколко тълкуватели от 60-те и 70-тегодини на ХХ в. като Солженицин, Кормер, Померанци др.Книгата е написана в силно концентриран стил и е

добре обмислена. Почива главно върху три крупнипроизведения на Достоевски: “Записки от подземи-ето”, “Престъпление и наказание” и “Братя Карама-зови”. В последната - Глава VІ, е предложено в кон-спективна форма тълкувание на “Бесове” и на об-раза на Ставрогин.П. Попиванов споделя с читателите (главно с фи-

зикоматематическа нагласа и философски интере-си) своите питания, породени от “фантастичния” илидори “мистичен реализъм” на Достоевски. Неговиятзрителен ъгъл отчита философската, логическата иматематическата специфика на творчеството на ве-ликия писател и кани читателя за диалог и сериозенразмисъл.

Проф. Аврам Ескенази

КНИГОПИС

Свободният интердисциплинарен университет към секция „Медицински науки” къмСУБ проведе г. в зала “Вяра” на Културния институт „Столична библиотека” – пл. “Славейков” № 4,научни форуми с доклади:

На 25 април 2012 г. на тема:„ТОКСОАЛЕРГИЧНИ УВРЕЖДАНИЯ СЛЕД УЖИЛВАНЕ ОТ НАСЕКОМИ ИУХАПВАНЕ ОТ ЗМИИ“.Докладчик: доц. д-р Юлия Раденкова-Саева.„АГРЕСИЯТА КАТО РЕЗУЛТАТ НА СОЦИАЛНА ИЗОЛАЦИЯ“.Докладчици: доц. Л. Танчева и Ел. Енчева.На 16 май 2012 г. на тема:

„АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛОГИЧНИ АТАКИ – ТОКСИЧНА (ХИМИЧНА ИБИОЛОГИЧНА), ФИЗИЧЕСКА И ДРУГИ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ“.

Докладчик: проф. д-р Александър Монов.


КНИГОПИСГеорги Марков и др.

България.Историческа

памет инационалнаидентичност.С., Институт за

историческиизследвания при

БАН, 2010, 130 с., сил.

Книгата, в която тек-ст и илюстрация сар а в но п о с та ве ни ,

представя типични образци на българското култур-но наследство от сферата на материалната култураи фолклора. В по-голямата си част те са същевре-менно и символи на различни исторически епохи,сред които равноправно е поставена и България.Подредбата като цяло е хронологична. Отделнитетекстове представят сбито същността на различни-те паметници и обичаи, като акцентират на тяхнотокултурно-историческо значение. Включени са 52обекта, обособени в седем големи теми. Подборъте прецизен, текстовете са написани четивно; те сафактологично и съдържателно издържани и са прид-ружени с много добре показващи същността на обек-тите илюстрации с изключително високо качество.Сред представените археологически обекти, ар-

хитектурни ансамбли , паметни места и др. са таки-ва емблематични за българското културно наслед-ство образци като: селищната могила Караново, Ка-занлъшката гробница, вила Армира, Мадарскиятконник, Ивановските скални манастири, стариятПловдив, площадът на Трявна, храм-паметникът “Св.Александър Невски”, сградата на царския дворец вСофия, а така също паметникът-мавзолей при с. Гур-гулят, Пантеонът на безсмъртните в Русе, Коприв-щенския фолклорен събор, архитектурно-етнограф-ският комплекс „Етъра”. Чрез съответните паметниместа са представени и събития като отбраната наДряновския манастир през 1876 г. и боят при СтараЗагора през 1877 г.Концепцията на съставителите залага на съчета-

ването на историческо значение и културна ценност,като същевременно повечето от подбраните обектиса изключителни образци на архитектурата и изкус-твото.Изданието, което е билингва (български и англий-

ски език) е дело на колектив от девет автори, преоб-ладаващо от системата на БАН. Отличава се с от-личното си оформление и полиграфско изпълнение.С всички основания то може да бъде разглежданокато успешен опит да се представят основните обек-ти, които представят българската национална иден-тичност и културно-историческо наследство.

Николай Поппетров, секция „История” към СУБ

Академик РостиславКаишев, създателят набългарска школа в об-ластта на кристалниярастеж и учител на ня-колко поколения бъл-гарски физикохимици,до края на дните си за-пази своята ясна мисъли бистър ум. Читателятможе да се убеди в то-ва от автентичния раз-каз на този забележите-лен български учен, за-писан от проф. Алек-сандър Милчев и проф.

Стоян Стоянов през периода октомври 2001 г.–ап-рил 2002 г. и включен в настоящeто второ, допъл-нено издание на тази книга.Първата част на книгата съдържа спомените на

акад. Р. Каишев за неговите детски, юношески и сту-дентски години, за работата върху докторската мудисертация в Германия под ръководството на из-вестния немски физикохимик проф. Франц Симон,за изследванията му с проф. Иван Странски, пос-ветени на съвременната теория на кристалния рас-теж, както и за основаването на Катедрата по фи-зикохимия на Софийския университет и на Инсти-тута по физикохимия на БАН. Описани са и контак-тите на акад. Р. Каишев с видни чуждестранни уче-ни, между които проф. М. Фолмер (Германия), проф.Х. Бетге - председател на академия „Леополдина”(Германия), академиците А. Н. Фрумкин, Я. Б. Зел-дович и П. Ребиндер (Русия) и др.Втората част съдържа кратки спомени за акад. Р.

Каишев, споделени с читателя, от дъщеря му до-цент Анастасия Каишева от Института по електро-химия и енергийни системи, БАН и от 16 неговиблизки ученици и сътрудници: академиците Г. Близ-наков, П. Бончев, И. Гуцов, Д. Ексерова и А. Попов(зам-председател на БАН), проф. А. Милчев, проф.Х. Нанев, проф. Д. Ненов и проф. С. Стоянов отИнститута по физикохимия „Ростислав Каишев”-БАН, доц. В. Платиканова от Института по оптичес-ки материали и технологии “Акад. Й. Малиновски” -БАН, проф. Д. Платиканов и проф. Б. Тошев от Ка-тедрата по физикохимия на СУ „Св. Климент Охрид-ски”, проф. А. Гиттис (САЩ), проф. Б. Мутафчиев(Франция), проф. Г. Стайков (Германия) и проф. А.А. Чернов (Русия). Тази част на книгата хвърля до-пълнителна светлина върху личността на академикРостислав Каишев като един голям учен и изклю-чителен човек.Третата част включва материали, подбрани от

съставителите, за да дадат представа за духа вИнститута по физикохимия на БАН, извън сфератана чистата наука. Целта на тази част е да покаже,че хората, занимаващи се с наука са обикновенихора, които извън научните си занимания умеят дасе шегуват и забавляват като всеки обикновен чо-век, като всеки българин. С няколко шеговити чети-ва е допълнена и тази последна част на второтоиздание.Книгата е илюстрирана с многобройни уникални

фотографии от личния архив на академик Ростис-лав Каишев.

„Н.”

Александър Милчев, Стоян Стоянов.Академик Ростислав Каишев – живот,

посветен на науката.Акад. изд. „Проф. М. Дринов”, С., 292 с.


S. Kaschieva,S. N. Dimitriev.

Radiation Defects inIon Implanted and/or

High-Energy Irradi-ated MOS Structures.

Electrical Engineer-ing Development

Series.Nova Science Publishers,

Inc. New York, 2010, 195 p.

Основното предназначе-ние на монографията “Ра-диационни дефекти в йон-

но имплантирани и/или високоенергетично облъче-ни МОП структури” на проф. С. Касчиева (ИФТТ-БАН) и проф. С. Н. Дмитриев (ОИЯИ–Дубна, Русия)е да представи научни резултати, получени от ав-торите през последните двадесет години, в област-та на радиационните дефекти в йонно-импланти-рани МОП структури. Тези резултати са рожба нанаучни изследвания, проведени в ИФТТ „Акад. Г.Наджаков” при БАН, ОИЯИ в гр. Дубна, Русия иИнститута по физика на металите при Уралскотоотделение на Руската академия на науките в гр.Екатеринбург, Русия.Монографията се състои от предисловие, шест

глави и азбучен указател. Всяка глава представярезултати, получени от различни научни колекти-ви, но с водещото участие на авторите. Главите саизпълнени с многоброен илюстрован материал (фи-гури, таблици), като всяка от тях завършва с цити-рана използвана литература. Цитирани са над 200литературни източници – статии, книги и патенти.Накрая в азбучния указател са посочени процеси,явления, операции и методи на изследвания, из-ползвани в отделните глави на монографията.Въведението представя целта на монографията,

обекта на изследване –системата метал-окис–по-лупроводник, която повече от половин век бе и ве-роятно ще бъде още дълго основа на съвременна-та елетроника и микроелектроника.В първата глава се прави кратък преглед на дис-

кутираните в монографията проблеми, полученитерезултати, както и се дава информация за микрот-роните – източник на МеВ електрони, използвани впроведените експерименти, представени в моног-рафията.Във втората глава се разглеждат радиационните

дефекти в МОП структури, генерирани от йоннатаимплантация. Представени са процесите протича-щи на интерфейса окис–полупроводник и в тънъкприповърхностен слой на полупроводника при ге-нериране на радиационни дефекти в МОП структу-ри с различни дебелини на окиса, както и в струк-тури имплантирани с различни енергии. Теоретич-но са дискутирани йонно имплантапани МОП струк-тури с тънък i-слой на полупроводниковата повър-хност съдържащ висока концентрация дълбоко ком-пенсиращи дефекти. Приведените експериментал-ни резултати потвърждават основните теоретичнизаключения.В третата глава се обсъждат радиационните де-

фекти, генерирани в резултат на облъчване на МОП

КНИГОПИСструктури с високоенергетични (МеВ) електрони.Природата, енергетичното разположение, както илокализацията на дефектите са определени с раз-лични методи. В резултат на облъчването с висо-коенергетични (МеВ) електрони е наблюдавано на-растване дебелината на окиса на структуритe Si-SiO2. Радиационно стимулирано окисление зависиот типа подложка (наблюдава се при n-Si) на струк-турата и от средата на МеВ електонното облъчва-не.Двойно третираните (имплантирани и след това

облъчени) структури са дискутирани в четвърта гла-ва. Показано е, че генерирането на дефекти от пос-ледвалото гама или МеВ електронно облъчване за-виси съществено от локализацията на предвари-телно иимплантираните йони по отношение на ин-терфейса Si-SiO2 както и от типа на Si подложка.Пета глава представя няколко нетрадиционни ме-

тоди за отгряване на радиационните дефекти вМОП структури. Показано е влиянието на UV, Re,ниски дози гама или МеВ електрони върху същес-твеното понижаване температурата на отгряване нарадиационните дефекти, което намалява прераз-пределението на примесите по време на отгрява-нето.Методи за увеличаване радиационната устойчи-

вост на МОП структурите, като циклично (облъчва-не/отгряване) третиране, следокислително охлаж-дане, както и намаляване на неконтолируемите при-меси, са представени в шеста глава.Изложените в монографията изследвания върху

радиационните дефекти в МОП структури са ценнаи полезна информация, която може да бъде изпол-звана както от специалисти, така и от студенти. Тяпоказва нивото, постиженията и успехите на бъл-гарските учени, работещи в областта на микроелет-рониката.

Доц. Крум Коленцов,ИФТТ-БАН

КРЕАТИВНОСТ И ПСИХОЛОГИЯ НАТВОРЧЕСТВОТО

Любен Десев, СалехБрик, Никола Десев.Психология натворчеството.Изд. „Парадигма”,

2011, 444 с.

В психологията разби-рането, че не са докрайизследвани механизмитена творчеството, срещамного съмишленици. Етозащо с неподправен ин-терес прочетох книгата„Психология на творчест-

вото” от международния авторски екип, очаквайкида открия попълване на част от „белите полета”.Моят прочит ме убеди, че тя е уникален творческипродукт, изследващ области на познанието, свър-зани с креативността. Неволно обединих в общатраектория тази книга с една друга, излязла през


КНИГОПИС1985 г. - „ Как се създават таланти” на Левчо Здрав-чев и Иван Паспаланов, заради сходствата на иде-ите и оригиналните подходи в разработването натемата за общочовешките еквиваленти на креатив-ността. Може би това, по което се отличава „Психо-логия на творчеството” е дълбочината на изслед-ваните проблеми, както и опитът, надхвърлящ гра-ниците на традицията.Основната мисия на книгата е да представи ком-

понентите на творчеството от позициите на съвре-менното синергетично гледище, както и връзкатамежду процесите и механизмите на креативнатадейност и мотивацията за постижение на ученици-те в юношеска възраст. Авторите поставят в центъ-ра на дискусията един цял кръг от проблеми, свър-зани с творчеството в различни области на животаи факторите за успех в креативната дейност. Пре-димство, което дава работата в международен ав-торски екип е, че книгата излиза едновременно надва езика, в случая български и арабски – в Бълга-рия и в Сирия.Едно от най-оригиналните постижения на книга-

та е осмислянето на творческия процес от гледнаточка на синергетичната парадигма. Авторите прие-мат като базисно дефинирането на творческотомислене в духа на синергетизма, което според Е.Н. Князева и С. П. Курдюмов е “процес на запълва-не на недостигащите звена, на „прехвърляне на мос-тове”, на „самоизграждане на цялостен образ”. Идопълват, че „в резултат на креативните „избухва-ния” възникват нови неща, нови системни свойствав процеса на еволюцията” (с. 167).Цялостното теоретично и епирично изследване

на авторите предлага на читателите да обмислятследните обобщения:Творчеството е непреходна социална ценност за

личността и обществото. То е фундаментална ка-тегория в синергетиката и изпълнява ролята насвързващо звено между хаос и ред, между първич-ни и вторични процеси, протичащи у човека.Истинската творческа дейност е всеотдайна, вът-

решно и безкористно мотивирана. В основата й до-минират метапотребности и личностни ориентири.Креативността е цялостно, системно свойство на

човека, органически свързано със спонтанността итрудолюбието. Изявата на творческите способнос-ти е в зависимост от действието на типа наслед-ственост.Разработването на проблемите на психологията

на творчеството има не само теоретично, но и го-лямо практическо значение за подбора на ръковод-ни кадри в различни институции; за изгражданетона интердисциплинарни научноизследователскизвена по креатология към университетите и най-вече – за ранното откриване на способностите итворческите заложби на децата в училищна въз-раст.Тези размисли споделих с дълбокото убеждение,

че българският читател има възможност да се до-косне до оригиналните идеи на авторите, споделе-ни в книгата „Психология на творчеството”, коятобезспорно обогатява полето на психологическотопознание.

Проф. д-р Жанета Стойкова,Съюз на учените – Стара Загора

Георги Владимиров.Волжка

България иКазанското

ханство:Предания илегенди на

народите поСредна Волга.

Изд. „ЛЕТЕРА”,Пловдив, 2011, 120 с.

Новата книга на д-рГеорги Владимиров еприятна изненада как-

то за специалистите, запознати с неговите отдав-нашни изследвания за историята и културата наВолжка България, така и за широката публика, же-лаеща да научи повече за тези народи от Повол-жието, за които се смята, че са наследници на вол-жките българи. Тя е поредната в серията моногра-фии на младия изследовател, посветени на най-се-верната група на прабългарите, създали своя Ро-дина след разпада на Кубратова Велика Българияпо средното течение на реките Волга и Кама. Ня-кои от тези изследвания вече получиха признаниев научната общност – монографиите “Волжка Бъл-гария и Казанското ханство: строително изкуство иархитектура” и “Волжка България и Казанското хан-ство в географските карти на Средновековието иновото време” са носители на най-високата награ-да на СУБ в хуманитарните науки за дебют на младучен.

Книгата „Волжка България и Казанското ханство:предания и легенди на народите по Средна Волга”обаче не е собствено историческо изследване, ма-кар да обнародва на български сказанията, леген-дите и историческите предания на чуваши, башки-ри и татари, все народи, наследили силната вторасредновековна българска държава. Това е книга заисторическата памет, която ни връща далеч назадв историческите събития, реални и легендарни, зада ни разкрие един малко познат за съвременнатабългарска публика вълшебен свят на народнототворчество, населен с митични змейове и велика-ни, юначни герои и красиви принцеси, вещи лечи-тели и прорицатели. За нас, наследниците на ду-навските българи, запознаването с тази запазеналегендарна историческа памет в Поволжието е осо-бено важно, защото ни представя един друг култу-рен модел, създаден от далечните ни предци в сът-рудничество с редица други народи. Тя ни разказ-ва за либералния ислям, изповядван от народитена Поволжието в продължение на няколко века.Преди единадесет века предводителите на Вол-

жка България приемат доброволно исляма и на бре-говете на Волга и Кама се създава най-севернатаредакция на ислямската култура, която просъщес-твува до средата на ХVІ век, когато се разпада следнашествието на русите, едноверци с дунавскитебългари, но друговерци за волжките народи, коитопокоряват. По този начин, както казва в предговораси доц. Степанов от СУ „Св. Климент Охридски”,през втората половина на ІХ и началото на Х век сеоформя едно огромно пространство в изтока и юго-


КНИГОПИСизтока на Европа, където трайно се настаняват итрите монотеистични религии под формата на офи-циални държавни вероизповедания: дунавскитебългари стават християни, волжките – мюсюлмани,а съседните им хазари – последователи на юдаиз-ма. Това несъмнено налага своя силен отпечатъквърху вярванията, легендите и обредните практи-ки на народите, населявали Волжка България, как-то безбрежната степ, така и известните в Средно-вековието градове Болгар, наричан „Велики”, и Би-ляр.Новата книга на Георги Владимиров ни прави съп-

ричастни към тези хора, сродни на нашите далеч-ни предци, на тяхната историческа и културна па-мет, оцелели през вековете във фолклора, въпре-ки противоречивата им и често нерадостна истори-ческа съдба. Но не само това. Да, тази култура но-си отчетливите белези на народния ислям, но изку-шеният изследовател на народната култура ще от-крие в публикуваните древни предания редица фол-клорни елементи, сюжети и герои, типологичносходни с многобройни архаични представи и вяр-вания на различни народи, с които българите са би-ли в досег, но и носещи „българската” спецификана архетипните матрици. Най-яркият пример за то-ва са етиологичните легенди за произхода на све-та, където се появява птицата-демиург в образа напатицата, измъкнала с човката си „земната твърд”от дъното на първичния океан, за произхода на раз-личните народи, с които българите се срещали попътя си към Поволжието, или за добре известнатани от нашия фолклор „строителна жертва”.Преданията и легендите на народите от Повол-

жието, които ни предлага в новата си книга ГеоргиВладимиров, ще върнат съвременния български чи-тател векове назад, ще ни припомнят дългия път,извървян от древните българи, ще ни разкажат засъдбоносните моменти от тяхната история, като по-коряването на Волжка Българи от татарите и следтова – на Казанското ханство от русите. Авторът никани да преживеем заедно както вълнуващата при-казка на нашите далечни предци, така и да се за-мислим като изследователи за същността на тях-ната културна памет. И така да разберем по-добресамите себе си.

Петко Христов

години преди новата ера във Вавилон и досега смя-тането с таблицата не е променено. Новото смята-не, открито от Илия Петров - дългогодишен членна СУБ – клон Плевен, е смятане на XXI век и еполучило признание и награди на световни изло-жения в България, Испания, Южна Корея, Белгия,САЩ, Швейцария и Румъния. На тези световни из-ложения авторът е получил 4 златни медала, 1сребърен, 1 бронзов, 2 позлатени купи и 1 статует-ка.Методиката на новото смятане превъзхожда кла-

сическия начин на умножение и деление. При ум-ножение на двуцифрени, трицифрени, четирициф-рени и петцифрени числа авторът е кодирал таб-лицата за умножение и записва произведенията имнаправо в един ред много лесно и бързо по два на-чина: 1) по кодирана цифрова програма умножавацифрите на множителите и записва произведения-та им направо в един ред; 2) по кодираната цифро-ва програма не умножава цифрите на множители-те, а с кодове превръща умножаващите цифри пакв цифри от 1 до 9 и ги записва в един ред на произ-ведението – методика непозната до сега в света.Особено място авторът е отделил на комбинира-

ните действия умножение и събиране - да се из-вършват за секунди бързо и много лесно. Той прос-ледява умножаващите цифри като ги превръща пакв цифри от 1 до 9 и ги записва в един ред на произ-ведението и дава методиката как да се четат кодо-вете 1, 2, 3, 4 и 5.В отделни раздели са описани новите действия

събиране, изваждане, таблицата на големите чис-ла и как да се научи четенето на големите числа.Особено внимание се отделя на кодираните циф-рови програми и играта на умножение с милиони.Авторът разкрива много интересна и забавна иг-

ра „Таблица на нулите” - игра на умножение по за-бавна и по-интересна от Судоку. Научат ли се таб-лицата на нулите, ще могат да се записват произ-веденията на всички двуцифрени, трицифрени, че-тирицифрени и петцифрени числа направо в единред, без да умножавате цифрите на множителите.Делението е фантастично. Особено място се от-

деля на таблицата за деление от 1 до 9 и игрите стази таблица. Научи ли се програмата за делениена многоцифрени с многоцифрени числа, ще се де-ли много бързо и лесно.Накрая в раздела Питагоров символ – контролен

код, всеки може да се научи да извършва за секун-ди контрол на действието умножение на всички чис-ла.Новото смятане е прекрасна игра с цифри и чис-

ла за счетоводители, икономисти, финансисти, бан-кери и за всички възрастни, които през живота сине са могли да смятат с компютър.Новото смятане е нов език, нова форма за общу-

ване с безкрайният свят на числата. Неговата поя-ва е напълно съзвучна с потребностите на XXI-явек, векът на информатиката. Елементи от него ав-торът ще изпрати на вниманието на Европейскиясъюз и ЮНЕСКО.

Доц. дсн д-р Атанас Кирилов,д-р Райна Гиндева,СУБ – клон Плевен

Илия Петров.Ново смятане –

кодираницифрови

програми итаблица на

нулите.Издание на Съюза научените в България.Печат: „Кентавър

66” – Плевен, 2011.

Таблицата за умно-жение е открита 1800


Тодорова, Таня.Библиотечни

политики.София, Авангард

Прима, 2010, 191 с.

Монографията интер-претира и търси диалогпо актуални въпроси,възникващи пред съвре-менното управление набиблиотеките. Дигитали-зацията на културнотонаследство, статутът надигиталните ресурси исъблюдаването на автор-

ското право; развитието на мащабни проекти за ди-гитализация в САЩ и в Европа; дейността на бъл-гарските библиотеки по осъществяването на диги-тална конверсия на културни материали и по въп-роса за необходимостта от създаването на Нацио-нална стратегия за дигитализация на книжовно-то и културното наследство – съставят проблем-ния кръг на първа глава. Авторското право, библи-отеките и потребителите са тематика, насочена даподпомогне изграждането на библиотечни полити-ки в съответствие с изискванията на законодател-ството в областта на авторското право и сроднитему права по отношение на предоставяните от биб-

КНИГОПИСлиотеките услуги и ресурси. Във втората глава намонографията авторката обобщава залегналите вмомента законодателни норми, както и нови пред-ложения относно изключения и ограничения на ав-торските права за библиотеките, учебните заведе-ния, музеите и архивните учреждения. Стремежъте да се фокусира вниманието към необходимитепромени за хармонизиране на българското библи-отечно уеб пространство с европейските и светов-ните тенденции. Извежда се ролята на библиоте-ките като създатели на цифрово съдържание, катопортали за достъп до цифровизираната информа-ция и като фактор за преодоляването на дигитал-ното разделение и изолация. Специален акцент вкнигата е подчертаването на значението на библи-отечното образование и на библиотечните асоциа-ции за подготовката и информираността на библи-отечните специалисти по въпросите на интелекту-алната собственост, дигиталната информация исъвременните изисквания към основни библиотеч-ни дейности. Приложението на новите форми за из-граждане на компетентности и на продължаващо-то обучение, както и обменът на идеи и творческо-то сътрудничество между библиотечното образова-ние и библиотечната практика са ключов момент в„преоткриването на библиотеката” в съответствиес промените в информационната среда.

„Н.”

ОБЩИНА ВАРНА и СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ – ВАРНА

о р г а н и з и р а т

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „Културното наследство на Варна”

посвещава се на 250 години „История славянобългарска” под патронажа на министъра на културата на Република България

г-н Вежди Рашидов (28 септември 2012, зала – Община Варна)

За кантакти: Съюз на учените – Варна; e-mail: [email protected]

Списание „НАУКА“ се публикува от началото на 2011 г.в сайта на

НАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА ОТ ВИРТУАЛНИ БИБЛИОТЕКИна адрес:

http://www.bvu-bg.eu/nmvb/index.php?Clip=nauka

ÔÎÍÄÀÖÈß Ñîôèÿ 1000, áóë. „Ïàòðèàðõ Åâòèìèé“ ¹ 1

Çà äåëîâè êîíòàêòè: Ñîôèÿ 1000, áóë. „Ïàòðèàðõ Åâòèìèé“ ¹ 1Òåë: 9815181; òåë/ôàêñ: 9815483Å-mail:[email protected]

Ôîíäàöèÿ “Åâðèêà” å îñíîâàíà ïðåç 1990 ãîäèíà çà ïîäïîìàãàíå íà äàðîâèòè äåöà èìëàäè õîðà ïðè ðåàëèçèðàíåòî íà ïðîåêòè â îáëàñòòà íà íàóêàòà, òåõíèêàòà èóïðàâëåíèåòî; ïîäêðåïà íà ìëàäèòå íîâàòîðè è ïðåäïðèåìà÷è, ðàçïðîñòðàíåíèå íàíàó÷íè, òåõíè÷åñêè è èêîíîìè÷åñêè çíàíèÿ; óñúâúðøåíñòâàíå íà ìàòåðèàëíàòà áàçà çàíàó÷íî è òåõíè÷åñêî òâîð÷åñòâî; ïîäïîìàãàíå íà îáó÷åíèåòî è ñïåöèàëèçàöèÿòà, íàìåæäóíàðîäíîòî ñúòðóäíè÷åñòâî â îáëàñòòà íà íàóêàòà è òåõíèêàòà.

Ôîíäàöèÿòà îñúùåñòâÿâà ïåò ïðîãðàìè:

ÒàëàíòèÏðîãðàìàòà èìà çà öåë èçäèðâàíåòî è ðàçâèòèåòî íà íàäàðåíè ìëàäè õîðà â îáëàñòòà íàíàóêàòà, òåõíèêàòà, òåõíîëîãèèòå è óïðàâëåíèåòî. ×ðåç íåÿ ñå ïîäïîìàãà îáó÷åíèåòî íàòàëàíòëèâè ìëàäåæè, ïîäêðåïÿ ñå ó÷àñòèåòî èì â íàó÷íî-òåõíè÷åñêè èçÿâè, ñòèìóëèðàñå ïðîâåæäàíåòî íà ñïåöèàëèçèðàíè øêîëè è ëåòíè óíèâåðñèòåòè è äð.

Íàó÷íè èçñëåäâàíèÿÏðîãðàìàòà èìà çà öåë äà ïîäïîìàãà íàó÷íèòå èçñëåäâàíèÿ íà ìëàäèòå ó÷åíè âúâôóíäàìåíòàëíèòå îáëàñòè íà íàóêàòà è ïî òîçè íà÷èí äà îñèãóðÿâà âúçìîæíîñò çà íàó÷íàèçÿâà è ðàçâèòèå.

Èíôîðìàöèÿ, èçäàíèÿ, èçÿâè è ìåæäóíàðîäíî ñúòðóäíè÷åñòâî×ðåç ïðîãðàìà “Èíôîðìàöèÿ, èçäàíèÿ, èçÿâè è ìåæäóíàðîäíî ñúòðóäíè÷åñòâî” ñåîðãàíèçèðàò äåéíîñòèòå íà ôîíäàöèÿòà, ñâúðçàíè ñ èíôîðìàöèîííîòî îñèãóðÿâàíå èðàçïðîñòðàíåíèåòî íà íàó÷íî-òåõíè÷åñêè çíàíèÿ ñðåä ìëàäåæòà è äåöàòà, îðãàíèçèðàíåòîíà èçÿâè çà íàóêà, òåõíèêà, òåõíîëîãèè è óïðàâëåíèå - êîíêóðñè, ñèìïîçèóìè, ñåìèíàðè,êðúãëè ìàñè, øêîëè, íàó÷íî-òåõíè÷åñêè ñúñòåçàíèÿ, îëèìïèàäè, èçëîæáè, äà íàñúð÷àâàìåæäóíàðîäíîòî ñúòðóäíè÷åñòâî íà ìëàäèòå õîðà è òåõíèòå îðãàíèçàöèè â îáëàñòòà íàíàóêàòà, òåõíèêàòà, òåõíîëîãèèòå è óïðàâëåíèåòî, êàêòî è äà ïîäïîìàãà äåëîâèòå èìêîíòàêòè ñúñ ñðîäíè îðãàíèçàöèè â äðóãè ñòðàíè.

Íàñúð÷àâàíå íà ñòîïàíñêè èíèöèàòèâè×ðåç ïðîãðàìàòà “Íàñúð÷àâàíå íà ñòîïàíñêè èíèöèàòèâè” ñå íàñî÷âà è êîîðäèíèðàäåéíîñòòà íà ôîíäàöèÿòà çà ñòèìóëèðàíå íà ñúçäàâàíåòî è âíåäðÿâàíåòî íà íàó÷íî-òåõíè÷åñêè èäåè è ðàçðàáîòêè è äðóãè ñòîïàíñêè èíèöèàòèâè íà ìëàäåæêè êîëåêòèâè èòúðãîâñêè äðóæåñòâà íà ìëàäè õîðà, êàêòî è íà îòäåëíè ìëàäåæè íà âúçðàñò äî 35 ãîäèíè.

ÐàçâèòèåÏðîãðàìàòà èìà çà öåë äà ïîäïîìàãà óñêîðåíîòî ðàçâèòèå íà ñúâìåñòíè äåéíîñòè íàïðîãðàìíà è ïðîåêòíà îñíîâà ñ ìåæäóíàðîäíè, ÷óæäåñòðàííè è íàöèîíàëíè îðãàíèçàöèèè èíñòèòóöèè, â ðàìêèòå íà öåëèòå è ïðåäìåòà íà äåéíîñò íà ôîíäàöèÿòà.

Ïúðâèÿò êîíãðåñåí öåíòúð âÁúëãàðèÿ, ïîñòðîåí â êîìïëåêñà „Ñâ.Ñâ. Êîíñòàíòèí è Åëåíà” ïðåç 1966 ã.

îò Ñúþçà íà ó÷åíèòå â Áúëãàðèÿçà ïðîâåæäàíå íà íàó÷íè ïðîÿâè,

à èìåííîÌåæäóíàðîäíèÿ äîì íà ó÷åíèòå

„Ôðåäåðèê Æîëèî-Êþðè”,å ìÿñòîòî êîåòî òúðñèòå. Êîìïëåêñúò

ìîæå äà ïðèåìå ïðîÿâè ñ äî 300ó÷àñòíèöè, èëè íÿêîëêî ïî-ìàëêè

ñèìóëòàííè ñðåùè.Ïåòòå çàëè

ðàçïîëàãàò ñ ïúëíîñòàíäàðòíîîáîðóäâàíå: îçâó÷èòåëíà

ñèñòåìà;� âúçìîæíîñòè çàçàïèñ è ïðîæåêöèè;� óðåäáà çà

ñèìóëòàíåí ïðåâîäè äð.

Õîòåëúò èìà95 ñòàè,

à ðåñòîðàíòúò –400 ìåñòà.

Èíôðàñòðóêòóðàòàíà Êîíãðåñíèÿ

öåíòúð „Æ.-Êþðè”ïîçâîëÿâà

ãúâêàâîñò èïðèãîäèìîñò êúì

âñÿêà ïðîÿâà.

Àäðåñúò å:Ìåæäóíàðîäåí äîì íà ó÷åíèòå

„Ôðåäåðèê Æîëèî-Êþðè”,ê.ê. „Ñâ. Ñâ. Êîíñòàíòèí è åëåíà”,

9006 ÂàðíàÒåë.: (052) 36 11 61; 36 11 62;

Ôàêñ: (052) 36 11 87;e-mail: [email protected]

Çà êîíòàêòè â Ñîôèÿ:„Íàóêà Èíâåñò” ÅÎÎÄ

1505 Ñîôèÿ, áóë. „Ìàäðèä” ¹39Òåë.: (02) 943 01 28; 943 19 86

Ôàêñ: (02) 944 15 90;e-mail: [email protected]

The first Congress Centre inBulgaria, built in "St. st. Constantine and

Helena" resort in 1966by the Union of Scientiststo host scientific events,

namelythe "Frederic Joliot-Curie" Interna-

tional House of Scientistsis the site you are looking for. The com-

plex can accommodate a gathering of upto 300 participants, or several smaller

simultaneous meet-ings. Full standardequipment in the 5meeting rooms is

available: � loud speaker

system;� recording facili-

ties;� projection equip-

ment;Possibility for simul-taneous translation,

etc.The hotel has

95 rooms, the res-taurant – 400 seats.The infrastructure of"J.-Curie" Confer-ence Centre pro-

vides flexibility andadaptability for every

event.

The address is:International House of Scientists

"Frederic Joliot-Curie""St. St. Constantine and Helena",

9006 Varna, BulgariaTel.: (+359-52) 36 11 61; 36 11 62;

Fax: (+359-52) 36 11 87;E-mail: [email protected]

Contact in Sofia:"Nauka Invest" Ltd.

1505 Sofia, blvd. "Madrid" 39Tel.: (+359-2) 943 01 28; 943 19 86;

Fax: (+359-2) 944 15 90;e-mail: [email protected]

Documents

Íàóêà - spisanie-nauka.bgspisanie-nauka.bg/arhiv/3-2012.pdf · норвежки математик, който се счита за един от гениите в математиката