Сведения на Амиан Марцелин за

Тракия.

"Описанието на тракийските земи не би било трудно, ако сведенията на старите писатели за тях се съгласуваха. Но те са неясни и противоречиви и не ни помагат да се доберем до истината, въпреки че тя е ръководното им начало" (Amm. Marc. 27.4.2). По този начин творилият през IV в. сл. Хр. Амиан Марцелин характеризира натрупаната до неговото съвремие антична традиция по отношение на тракийските земи.

Не повече информация предоставят и другите писатели от римско време. Например Солин (III в.) съобщава единствено, че "Родопа е мигдонска планина" (9.1-7), което (поне засега) не доизяснява разглеждания проблем. По-съществени сведения могат да се намерят у Амиан Марцелин, който посочва само, че "скалистата Родопа" се простира до южната част на Тракия (17.4), а малко по-нататък предлага интересното уточнение, че Родопа започва от левия бряг на р. Аксиос (Вардар) и при една теснина се сближава с Хемус (21.10.2-4)1.

Информация за природните условия и ресурси на Родопа се появява у сравнително късни автори, като не се открива почти нищо конкретно. Тя се съпътства от определенията "скалисти" у Амиан Марцелин, "побелялата от студ Родопа" или "обвитата в мъгли Родопа" у Кл. Клавдиан (3.305-341; 21.122-137) и др.

В една междинна група може да бъде обособено сведението на Амиан Марцелин (27.4.10), според когото р. Хеброс извира от "високите одриски планини", отбелязано във връзка със сраженията на М. Муниций Руф срещу траките в близост до реката. Доколко обаче Рила е свързана с одрисите все още не е определено.Недостатъчна е наличната информация и за установяването на римската власт в тази планина.2 Така например Амиан Марцелин и Йорданес съобщават, че М. Ливий Друз, проконсул на провинция Македония, воювал срещу траките вероятно през 112/1 г. и ги победил "с необикновена упоритост" в собствените им планини, сред които би трябвало да са били и Родопите. М. Муниций Руф спечелил битка при р. Хеброс през

1 ИТМ, с. 400 сл.2 За римските походи в Тракия вж.: Тачева, М. История на българските земи в древността, 59- 72; вж. и по-старото изследване на същия автор, посочено в бел. 2.

109 г., а епиграфски паметник (Syll.3, № 710) дори съобща ва етнонимите на противниците му: скордиски, беси и други тракива етнонимите на противниците му: скордиски, беси и други траки3. Родопското население било надвито от Апий Клавдий Пулхер вероятно през 78 г. (според Fest. 9, Amm. Marc. 27.4.10, Oros. 5.23.17 и lord., Rom. 219-222).4 Родопите не се споменават като център на военни операции и при следващите римски походи, но в тях доста често присъства етнонимът беси.5 Впрочем отсъствието на оронима Родопа в стратегемите на Фронтин и Полиен ясно показва, че едва ли тук е имало някакви по-сериозни военни действия. Амиан Марцелин Amm. Marc. 27.4.11 и Йорданес споменават за последен път планинските траки по подов похода на М.Лукул през 71г.пр.хр в тракия.

Локализацията на прорицалището на Дионис в тракийските земи е обект на особен интерес в съвременната научна литература; нито една от предложените хипотези обаче не е всеобщо възприета в историографията, като причината е в липсата на достатъчно категорични извори за отговор на този въпрос

Немалък е интересът и към легендарния тракийски цар Орфей - известен в античността поет, певец, музикант, участник в похода на Аргонавтите и създател на учение, наричано тракийски орфизъм. За този митологичен персонаж до нас са дос-тигнали няколко кратки биографии и доста откъслечни данни у голям брой антични писатели6. В изворите името му се открива за пръв път във фрагмент от произведе-.- ние на лирическия поет Ибик (средата на VI в.пр.Хр.) и оттогава до наши дни популяр-ността му не намалява. Същевременно обаче в митовете за Орфей има голям брой неясни и още повече противоречиви сведения, от които за настоящата работа е важен въпросът за родината на Орфей и по-точно: доколко Родопа може да претендира за тази чест.

Не съществува съмнение върху факта, че Орфей е тракиец, защото като такъв е посочван в изворите още от V в. пр.Хр. Къде точно в Тракия е било родното му място обаче няма единно мнение, тъй като различните автори го причисляват към племената кикони, одриси, бистони, ситони, гети, а други го свързват с природни обекти като Пиерия, Хемус, Родопа, Исмарос, Стримон и Хеброс

3 Тачева, М. История на българските земи в древността, с. 64. Надписът е цитиран у Papazoglu, F. The Central Balkan tribes in Pre-Roman times. Amsterdam, 1978, p. 580.4 Papazoglu, F. op. cit., p. 298.5 Подробен разказ c посочени извори у Sarafov, Т. Les besses et Rome (Le role des Besses dans la Iutte des tribus thraces contre la penetration romaine dans les Balkans). - In: Actes du Premier Congres International des Etudes Balkaniques es Sud-Est Europeennes. Sofia, 1969, p. 143 sq. и Тачева-Хитова, M. цит. съч., с. 21 сл. Вж. и Mirkovic, М. The Iron Gates (Berdap) and the Roman policy on the Moesian Limes AD 33 - 117. - In: P. Petrovic (ed.). Roman Limes on the Middle and Lower Danube. Belgrade, 1996, p. 28 c по-новата лит. За бесите в римската армия вж.: Тачева, М. Власт и социум..., с. 155 сл.6 Подробно за живота и делата на Орфей вж. в статиите на Gruppe, О. Orpheus. - In: W. Н. Roscher. Ausfuhrliches Lexicon der Griechischen und Romischen Mytologie. Bd. 3.1. Leipzig, 1898, col. 1058, 41 - 1207, 52; Ziegler, K. Orpheus. - In: RE, 18.1. Stuttgart, 1939, col. 1200, 33 - 1316, 50. Доктрината на т. нар. тракийски орфизъм вж. у Фол, Ал. Тракийският орфизъм. С., 1986, с. 46 сл., където са представени по-важните свидетелства за това учение. От по-новата литература вж.: Рабаджиев, К. Елински мистерии в Тракия. Опит за археологически прочит. С., 2002, с. 125 сл. и поел. Фол, Ал. Orphica Magica, I. С., 2004, с. 7 сл.

Амиан МарцелинИстория

ХХІІ 8, 1-11.

Тъй като в изложението си за великия император засегнахме и тези страни, мисля, че тук е уместно да изложа ясно и достоверно онова, което съм видял или чел върху крайните предели на Тракия и местоположението на Понта. Въпреки че между известната Атонска планина в Македония, през която някога минала мидийскта флота и Евбейския скалист нос Кафарей, където Навплий, бащата на Паламед, предизвикал крушението на аргоската флота, има голямо разстояние, все пак те отделят Егейското от Тесалийското море. Първото от тях, което се уголемява постепенно, е осеяно вдясно, където се простира нашироко, с Спорадските и Кикладските острови, наречени тъй, защото са разположени около остров Делос, прочут с раждането на боговете, а отляво им е Имброс, Тенедос, Лемнос и Тасос, и при силен вятър бие вълните си по-силно Лесбос. Оттук морето обхожда с отразените си вълни храма на Аполон Сминтийски, Трояда и прославения с смъртта на хероите Илион, като образува Меланския залив, чийто отвор е обърнат на запад. В началото на този залив се вижда Абдера, родното място на Протагор и Демокрит и окървавената резиденция на трака Диомед, както и долината, по която се влива в морето Хебър, пък и градовете Маронея и Енос, който започнал да изгражда при лоши предзнаменования Еней, но скоро го изоставил и побързал воден от боговете, да се отправи към древна Авзония. От тук морето се стеснява постепенно и като че ли пред някакъв планомерно създаден отвор се втурва в Понта, от който се присъединява една част и образува фигура в формата на гръцката буква Ф. Оттук като отделя Хелеспонта от Родопите, Егейско море мие последователно Киноссема, гдето според преданието била погребана Хекуба, Кела, Сестос и Калипол. На срещуположния бряг морето мие гробовете на Ахил и Аякс и достига Дардан и Абидос, откъдето Ксеркс минал пеша през морето, като свързал бреговете му с мост. По-нататък то мие града Лампсак, който бил даден в дар на Темистокъл от персийския цар, и Парион, град основан от Язоновия син Парис. След това морето се разширява от двете си страни в формата на полукръг и двата му бряга се отдалечават доста един от друг и през водните простори на Пропонтида то мие на изток Кизик и Диндима, свещения храм на Великата майка на боговете, Апамея и Киос, където Хилас бил грабнат от нимфите, пък и Астакос, който по-сетне бил наречен Никомедия по името на цар Никомед. На запад морето бие с вълните си Херсонес и Егос Потамос, гдето Анаксагор предсказал, че ще падне от небето дъжд от камъни, после Лизимахия и онзи град, който основал Херакъл и посветил на паметта на спътника си Перинт. А за да се завърши действително и напълно подобието на буквата Ф, в самия център на закръглеността се намира продълговатия остров Проконесос и Бесбик. Като достигне най-голямата си ширина, морето отново се стеснява в проток и тече между Европа и Витиния, като минава покрай Халкедон, Хризопол и някои други незначителни селища. На левия му бряг се намират пристанищата Атирас, Селимврия, Константинопол – някогашния Византион, който бил атинска колония, и носът Керас, на който е издигната висока кула, която дава светлинни сигнали на корабите. По негово име и студеният вятър, който духа от тази страна, се нарича Кератас. Тук течението се спира и завършва с съединяването на двете морета; водната стихия става по-спокойна и се разстила в безбрежна морска повърхност до самия хоризонт. Ако се плува по крайбрежието като около остров, обиколката на морето според твърденията на Ератостен, Хекатей, Птолемей и други най-съвестни познавачи в тая научна област, възлиза на двадесет и три хиляди стадии. Всички географи оприличават единодушно формата на морето с скитски лък, чиято тетива е опъната. Откъм изгрев слънце морето

граничи с Меотидското езеро, а там, където привечер слънцето залязва, морето се ограничава от римски провинции. Северните му брегове са населени от люде с различни езици и обичаи. Южният му бряг е слабо извит.

12-15.

По тези обширни пространства са разпръснати гръцките градове. С малки изключения, те са основани в различни времена от милетците, които са атински колонисти. Милет бил основан много по-рано всред другите йонийци в Мала Азия от Нилей, сина на знаменития Кодър, който според сказанието се пожертвал за отечеството си по време на войната с дорийците. Двата Босфора – Тракийският и Кимерийският, които са разположени един срещу друг – образуват стеснените краища на лъка. Те са наречени Босфори, поради това, че някога преминала по тях към Йонийско море Инаховата щерка, която според думите на поетите била превърната в крава. Морето, като влиза в Тракийския Босфор и възвива надясно, достига брега на Витиния, която древните поети наричали Мигдония. В нея се намират областите Тиния и Мариандиния, племето бебрики, което храбрият Полукс някога освободил от свирепия Амик, и отдалечената местност, където прорицателят Финей тръпнел пред летящите заплашителни Харпии. На този бряг, който се врязва в вид на дълбок залив, се изливат в морето реките Сангарий, Псилис, Ликос и Ребас. Срещу устията на тези реки лежат черните Симплегади – две скали, които се спускат стръмно към морето. В старо време те се сблъсквали с ужасен шум и след това се връщали назад с мощен тласък на същото място, от което изскачали. Те се сближавали и разделяли толкова често, че дори птицата, когато прелитала между тях, не могла да се спаси с бързината на крилете си, за да не бъде смазана от тях. Тези скали застанали неподвижно, откак Арго, който се бил отправил къв колхите, за да похити златното руно, минал пръв от всички кораби невридим между тях. скалите загубили предишната си ярост, срасли се в едно така, че който ги види не би повярвал, че някога били разделени, ако по този нъпрос не бяха единодушни всички древни поети.

ХХІІ 8, 43-48.

Когато обаче дойдем до другата брегова извивка, която изобилства с пристанища и с която завършва споменатата фигура на лъка, пред нас се изпречва остров Певка, около който живеят триглодитите, певкините и други по-малки племена. След това идат Истър, някога твърде могъщ град, Томи, Аполония, Анхиал, Одесос и много други градове, разположени на тракийското крайбрежие. Реката Дунав пък, чиито извори се намират в съседство с равриките и граничещи с Реция планински височини, тече по обширно пространство от земи, като приема шестдесет притока, почти всички плавателни, и се влива в морето на този скитски бряг посредством седем устия. Пърното от тяхе Певка, а останалите се наричат на гръцки така: второто Наракустома, третото Калоистома, четвъртото Псевдоистома, Борионистома и Стеностома са много по-малки от останалите, а седмото е почти застояло и изглежда като блато. От всички страни в Понта се вливат реки и над него цари мъглива атмосфера, при това той е по-сладководен от другите морета и изобилства с плитки места, понеже от изпаренията на водите му въздухът често се сгъстява, пък и в него се излива много речна вода, която разредява солеността му, и най-сетне от голямото количество тиня и пръст, която натрупват в него многото притоци, се образуват плитки места. Известно е, че от най-отдалечените места на нашето море се отправя рибата на цели стада към това далечно море, за да създаде поколението си, което тук се развива по-добре поради сладката

вода, като е изложено на по-малко опасности от хищни чудовища в недостъпните за тях вдлъбнатини, които се срещат тук твърде често. И наистина, като изключим малобройните дребни и безвредни делфини, подобни чудовища не се появяват в тези води. Онази част от това море, която е изложена на северния вятър и зимния студ, се сковава в лед на такава дълбочина, че реките, както се мисли, не могат да намерят изход, и тогава хората и животните не смеят да стъпят на невярната и неустойчива повърхност. Подобна беда никога не се случва в чисто море, а само в онова, което е много примесено с речна вода.

ХХVІІ 4, 2-9.

Описанието на тракийските земи не би било трудно, ако сведенията на старите писатели за тях се съгласувахпа, но те са неясни и противоречиви и не ни помагат да се доберем до истината, въпреки че тя е ръководното им начало. Ето защо ще бъде достатъчно да изложа по памет това, което зная от наблюдения. Омир с своя вечен авторитет ни съобщава, че тези земи някога представлявали огромни пространства от равнини и високи планински хребети. Той разказва, че оттук духат ветровете Аквилон и Зефир. Това сведение или е приказно, или пък тогава името Тракия се е давало на цялото онова широко пространство, населено от различни диви племена. Част от това пространство заемали скоранските, които сега живеят извън провинция Тракия. Те били някога, както свидетелства древната история, сурово и диво племе, принасяли пленниците в жертва на Белона и Марс, и жадно пиели човешка кръв от човешки черепи. Римската държава често страдала от тяхната свирепост; тя водела с тях много ожесточени битки и накрая загубила войната си с тях цяла войска начело с началника й. По своя сегашен вид тези земи представляват рогат полумесец по подобие на красиво закръглен театър. На западния им край сред стръмни планини се открива тесния проход Суки, който образува границата между тракийските провинции и Дакия. Лявата страна на Тракия, която лежи на север, ограничена от височините на Хемус и от Истър, който тече по римския бряг покрай множество градове, крепости и укрепления. На дясната, т.е. на южната страна, се издигат скалистите върхове на Родопите, а от страната, където се явява зората, Тракия се ограничава от протока. Там се среща голямо количество вода от Евксинския понт с вълните на Егейско море и се образува една тясна ивица земя. В източния си кът Македония се допира до пограничните части на Тракия и съобщенията между двете области се извършват посредством един стръмен и тнесен проход, който се нарича Аконтисма

. Най-близката станция на държавната поща оттук е Аретуза, където се сочи гробът на прославения с съвършените си трагедии Еврипид, и Стагира, където, както е известно, се е родило Аристотел, от чийто уста по думите на Цицерон тече златна река. Тези земи били населявани в древността от варвари, които се различавали по между си по език и обичаи. Измежду тях са всявали страх одрисите, които са били извънредно диво племе. Проливането на кръв било внедрено до такава степен в техните обичаи, че когато нямало неприятели, те, по време на пиршества, след като се наяждали и напивали до пресищане, насочвали мечовете си срещу собстветните си тела.

ХХVІІ 4, 10-14

С нарастването на силите на римската държава, още по времето на консулите, Марк Дидий, проявявайки необикновена решителност, подчинил тия племена, които дотогава не били подчинявани и бродели в диво състояние, като не знаели закони. Друз пък

съумял да ги задържи в собствените им граници, а Минуций ги разбил в битката при река Хебър, която извира от стръмните планини на одрисите, а след това техните остатъци били доизтребени от проконсула Апий Клавдий в опасно сражение. Римската флота пък превзела градовете, разположени на Босфора и Пропонтида. След това по тия места се появил пълководецът Лукул. Той влязъл в сражение с дивите беси и по време на този поход разбил хемимонтите въпреки жестоката им съпротива. Под негова заплаха цяла Тракия се подчинила на властта на нашите прадеди и по този начин след опасни походи били придобити шест провинции. Първата или предната от тях, която граничи с Илирия се нарича Тракия в тесен смисъл на думата. Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Берея красят тази провинция. Втората е Хемимонт с големите градове Адрианопол, който по-рано се наричал Ускудама, и Анхиало. След това иде Мизия, където се намира градът Марцианопол наречен на името на името на сестрата на император Траян, Доростор, Никопол и Одесос. Над нея се намира Скития, в която най-известните градове са Дионисопол, Томи и Калатис. Крайната провинция е Европа, а когато освен не особено големите градове се намират два известни града Апри и Перинт, който по-сетне бил наречен Хераклия. В съседната с Европа провинция Родопа се намират градовете Максимианопол, Марония и Енос. Последният град бил основан от Еней, който го изоставил и след дълги странствания при постоянно добри предзнаменования се установил в Италия. Всеобщо признато е, тъй като това постоянно се разказва, че почти всички люде, които живеят в споменатите по-горе области около планинските височини ни превъзхождат с телесното си здраве и дълголетието си. Предполага се, че това се дължи на обстоятелството, че тези люде се въздържат от смесена храна, а също че постоянно свежата роса с своите хладни пръски укрепва телата им. Те се наслаждават на прелестите на чистия въздух, а освен това изпитват по-непосредствено животворно въздействие на слънчевите лъчи, преди да се замърсят от земните елементи.

ХХІ 10, 3-4.

Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва Истър, а втората от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, гдето те се завършват с стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна вътрешна Дакия и Сердика, а от другата Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни, и сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно с засилващото се величие и блясък на римската държава станал проходим и за кола. А колкото пъти бил затварян достъпът до него, толкова пъти били отблъсквани от там велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е лесно достъпна, за да се издигне след това изведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е трудно достъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването й, дори и когато някой не се противопостави насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете й страни обширни полета. От тях по-горното се простира чак до Юлиевите Алпи, а по-долното е съвсем полегато, без да се среща по него чак до Босфора и Пропонтида каквато и да била стръмнина и негладкост.

Етикети: това морето тях Тракия където бряг бил море някога градове

Историята на Рим, видяна с помощта на Полибий и Амиан Марцелин

І. Заниманието на историка

1. Защо Полибий пише “Римска история”

Делата на римляните придават смисъл на историята. Затова те са достойни за вниманието на историка.От този момент, казва Полибий, историята сякаш придобива тяло - събитията в Италия и Либия се сплитат с тези в Азия и Гърция (I, 3). Това е времето от края на втората война с Картаген (в края на ІІІ в. пр. Хр.) до крайната победа над този противник и над още няколко държави и съюзи в средата на втори век (VI, 2). Затова задачата на историка е да види каква е тази държава, която за няколко десетилетия успява да завладее почти цялата вселена (oikoumene).

2. За държавата

А. Как възниква държавата

а. Обществата (цивилизациите) се появяват и изчезватЧовекът е живо същество, което се отличава от другите с интелекта си. Той не е сътворяван, нито е “еволюирал”. Човечеството преминава през серия от катастрофи, които унищожават дотогавашните цивилизации. След всяка катастрофа, хората започват да се събират заедно, поради трудността да оцелеят поотделно.

б. Естествено е първото общество да бъде монархическоТова е първият вид политическа уредба, която цивилизацията възприема. Един индивид оглавява обществото благодарение на силата си. Това е една примитивна монархия. Наред с това основната свързваща сила между хората е чувството за дълг. То се заражда в отношенията между деца и родители. Децата изпитват естествена благодарност към родителите и им я връщат; получилият услуга или закрила изпитва естествена благодарност към благодетеля. Добрият примитивен монарх забелязва това и започва да подкрепя този вид отношения между подчинените си. Така той подкрепя добродетелния живот. Неговата власт започва да се опира на мъдростта и грижата за добрия живот на поданиците му. Така възниква царството, което е разумна монархия. То трябва да бъде отличавано от тиранията, която също е монархическа (VI, 5-6).

Б. Държавните уредби се появяват и изчезват, тъй като обществото ги заменя с други.

Този процес е кръгов. Има естествен закон, според който една определена уредба, след като се изтощи и стане негодна, отстъпва мястото си на друга. тези смени обаче, макар и естествени, са съпроводени от конфликти, при които хората страдат.След като добре управлявалият монарх (или група аристократи) предаде властта на потомството си, не е много вероятно наследникът да притежава подобни качества – защото повечето хора са негодни за държавници. При извращаване на държавната уредба (преминаване към лошото и съответствие – от царство към тирания, от аристокрация към олигархия) най-добрите в общество се намесват и променят режима към следващия вид (а не правят опит за възстановяване на предишното добро съответствие, защото имат опит от провала му). Накрая се стига до охлокрация, която е лошото съответствие на демокрацията. тогава настъпва хаос и гражданите отново се

обръщат към някой водач, който да внесе ред, и той възстановява монархията (VI, 9).Това е естественото редуване на уредбите, което се случва без външни влияния върху държавата (VI, 57).Държавните уредби не са вечни, както и самите общества. Тъй като обществото е жив организъм (или е нещо подобно на живите организми), то преминава през три степени – възникване, разцвет, упадък. Това се отнася и за римската държава (VI, 9).

ІІ. Добрата държавна уредба

И все пак, за да се намали честотата на сблъсъците при смяната на уредбите, хората би трябвало да предпочитат онова устройство, което е по-трайно. Римската държава е трайна и успешна, защото не е “чиста” монархия или олигархия или нещо друго, а е разумно създадена смес между “чистите” видове.

1. Добрата държавна уредба се отличава от по-лошите по това, че е:

А. по-издръжлива във времето - както във война, така и в мир

Б. прави обществото способно за експанзия и покоряване на други общества. Спартанската държава, макар и трайна. не е устроена така, че да стане голяма

В. не зависи от личните качества на лидерите си. Атина и Тива , примерно, са държави които са имали големи успехи само когато са се сдобивали с отлични лидери (VI, 44).

Г. поддържа добри нрави на гражданите. Това, смята Полибий, не може да се каже за критската държава (VI, 51).

2. Колко бързо се създава добрата държавна уредба

Тя може да бъде създадена отведнъж, благодарение на законодателя (Спарта), или в течение на времето, с цената на вътрешни сблъсъци (Рим) Мощта й зависи от момента на развитието й. Картаген е имал добра уредба, но е загубил войните с Рим, защото се е намирал в упадък - време, в което влиянието на народа е нараснало прекомерно (VI, 51).

ІІІ. Римската държавна уредба

Доброто държавно управление е съчетание от власт на единия, на малцинството и на мнозинството. Необходимо е да се ограничава властта на всеки от тези “естествени носители на властта” – монархът, аристокрацията и народът (VI, 11).

1. Богатството на Рим

В Рим забогатяването на държавата и на отделните граждани е допустимо, което позволява поддържане на голяма армия. Спартанската уредба се проваля, когато Спарта започва да претендира за хегемония над големи територии. Конституцията им не позволява забогатяване на отделните граждани (спартанските пари нямат стойност никъде извън Спарта). Това прави държавата им бедна и неспособна да издържа голяма армия, която да извършва далечни и продължителни бойни действия (VI, 50).

2. Отделните политически институции се ограничават помежду си

Консулите, сенатът и народът (Народното събрание) си поделят властта, противостоят и се контролират едни други. Поради това злоупотребата с власт от страна на всяка институция не е възможна (VI, 18). Консулите имат военна и административна власт, сенатът – финансова, народът - право на вето върху законопроекти, наказания и награди (VI, 14).

3. Римската армия е най-добре уредената в света

Тя включва всички граждани (минималният срок за военна служба е десет години) (VI, 19). Дисциплината е отлична поради суровите наказания и подходящите стимули. Всяко семейство поддържа култ към предците; римляните са по-религиозни от повечето им съвременни народи (VI, 56).Управленските длъжности, включително и консулската, са строго мандатни. Подкупването на избирателите е невъзможно (VI, 56).

4. Краят на римската държава

Римската държава ще стигне до упадък, защото това е в природата на всяка държава и всяко човешко начинание. В бъдеще властта на народа ще нарасне прекомерно и ще се изроди в охлокрация и хейрокрация (власт на най-лошите).

ІV. Политическата промяна при Полибий

Изменението на всяка държавна уредба и редуването им са неизбежни, защото такова е положението с всички “природни” явления. Специално в човешкия случай бързите промени се дължат главно на лошо законодателство. Лошото законодателство създава условия за позволява злоупотреба с властта, а всички хора са склонни да злоупотребяват с властта. Все пак има фактори (лична добродетел, добро възпитание, строги санкции, ограничаване на властта по време и правомощия) които възпрепятстват злоупотребата.Ползата от познаването на законите на това изменение е, че бъдещето на всяка уредба може да се предскаже. Същевременно то ни позволява да отличим по-добрата от по-лошите уредби. Това знание се придобива при занимание с история. Така че добрият държавник трябва да се занимава с история.

V. Общото състояние на Империята в края на ІІІ и началото на ІV в.

Територията на Империята се простира от Британия и Испания до северна Месопотамия и включително брега на където Тигър, където Рим притежава няколко града. Тя е далеч по-голяма от тази по времето на Полибий. Разделена е на административни единици - префектури (Изток, Илирик, Италия, Галия) Градовете Рим и Константинопол са отделни префектури). По-малки административни единици са диоцези (13) и провинциите (100-120).Политическо състояние е нестабилно след оттеглянето на Диоклециан и Максимиан като Августи. Нерядко се водят граждански войни между претендентите за титлата Август и върховната власт. Реформата на Диоклециан за мандатност на императорите на Изток и Запад пропада след оттеглянето му. Не се намира начин за мирно

разделение на Империята. Тя трябва или да се разпадне на две или повече независими части, или да бъде управлявана от един център.

VІ. Институциите

1. Армията

Империята се контролира от този, който владее армията. Tя е професионална, дава възможност за римско гражданство и “политическа” кариера. Забелязва се етническо разнообразие, много от високопоставените офицери са германци.…ni pauci ex eadem gente, quibus erat honoratioris militiae cura commissa, populares suos haec per nuntios docuissent occultos, ut quidam existimabant (ХІV, 10).

2. Държавна и императорска администрация

Администрацията се състои от управляващи префектури, диоцези, провинции; министри (примерно, на финансите); чиновници (секретари в императорската и други висши канцеларии; управляващи двора и “спалнята” на императора и цезаря. Императорската гвардия (scholae, protectores) са охрана на императора и заемат средищно положение между неговата администрация (двор, свита) и армията. Съществува и императорски съвет (consistorium), чиито членове се избират лично от императора.

3. Ранговете

Управляващите префектури и висшите военни (magistri peditum, equitum) имат най-високия ранг (illustres). По-ниските длъжности са spectabiles, а clarissimi е званието за управляващи от трети ранг. Има и по-ниски - perfectissimi (такива с императорските гвардейци), egregii. Членовете на императорската фамилия носят титлата nobilissimi .

VІІ. Амиан за римската история и съвременното състояние на Империята

1. Историята

Рим минава през периоди на “детство, младост, зряла възраст и старост”. В началото столетия наред римляните се сражават “около стените на града”. Пораствайки, те минават Алпите и навлизат в морето. Успехите им се дължат на тяхната храброст, въздържанието, установените закони. В зрялата възраст на Града самото име “Рим” вече носи победите на армията. Навлизайки в старостта си, той сякаш е абдикирал и е възложил управлението на народите на “своите деца” - Цезарите. eius populus ab incunabulis primis ad usque pueritiae tempus extremum, quod annis circumcluditur fere trecentis, circummurana pertulit bella, deinde aetatem ingressus adultam post multiplices bellorum aerumnas Alpes transcendit et fretum, in iuuenem erectus et uirum ex omni plaga quam orbis ambit inmensus, reportauit laureas et triumphos, iamque uergens in senium et nomine solo aliquotiens uincens ad tranquilliora uitae discessit. ideo urbs uenerabilis post superbas efferatarum gentium ceruices oppressas latasque leges fundamenta libertatis et retinacula sempiterna uelut frugi parens et prudens et diues Caesaribus tamquam liberis suis regenda patrimonii iura permisit.Когато говори за “Рим” Амиан мисли за самия град. Сега в града има упадък на нравите - хората мислят за личното богатство и развлеченията си.

Quod cum ita sit, paucae domus studiorum seriis cultibus antea celebratae nunc ludibriis ignauiae torpentis exundant… denique pro philosopho cantor et in locum oratoris doctor artium ludicrarum accitur et bybliothecis sepulcrorum ritu in perpetuum clausis… et est admodum mirum uidere plebem innumeram mentibus ardore quodam infuso cum dimicationum curulium euentu pendentem. haec similiaque memorabile nihil uel serium agi Romae permittunt. Рим обаче е “вечен” и ще съществува, докато живеят хора. Може би Амиан мисли, че и властта му над народите ще е вечна. Tempore quo primis auspiciis in mundanum fulgorem surgeret uictura dum erunt homines Roma, ut augeretur sublimibus incrementis, foedere pacis aeternae Virtus conuenit atque Fortuna plerumque dissidentes…(ХІV, 6)

2. Откъде идват проблемите за държавата

Императорите (Цезарите) са избухливи, подозрителни, поддават се на манипулация.Accedebant enim eius asperitati, ubi inminuta uel laesa amplitudo imperii dicebatur, et iracundae suspicionum quantitati proximorum cruentae blanditiae exaggerantium incidentia et dolere inpendio simulantium, si principis periclitetur uita, a cuius salute uelut filo pendere statum orbis terrarum fictis uocibus exclamabant (ХІV,5) Те постоянно са манипулирани от собствените си приближени - съпруги, роднини, евнуси, различни чиновници в двора, всякакви ласкатели. Това са често напълно случайни, недостойни хора, плетящи безкрайни интриги. Мотивирани са от собствените си страсти и пороци - властолюбие, алчност, отмъстителност, жестокост. isdemque residui regii accessere spadones, quorum ea tempestate plus habendi cupiditas ultra mortalem modum adolescebat… (ХІV,11)Същите тези качества са присъщи почти еднакво на градските тълпи, армията, оставена без провизии, заплащане или просто без заетост, и “варварите”. Свирепостта на варварите е различна, защото не е била овладявана от римските закони.Saraceni tamen nec amici nobis umquam nec hostes optandi, ultro citroque discursantes quicquid inueniri poterat momento temporis parui uastabant miluorum rapacium similes…sed errant semper per spatia longe lateque distenta sine lare sine sedibus fixis aut legibus (ХІV,4)Империята би била управлявана добре, ако от върховете

надолу се налагат качествата образованост, въздържаност, дисциплина (съобразяване със законите). Най-добрите управляващи като Урзицин, както е представен в ХІV кн., а още повече самият император Юлиан имат такива качества.

3. Събитията, описани в ХІV книга на “Историята”

А. Беззаконията и жестокостите на Цезар Гал на Изток.

а. причини за това са твърде бързата кариера и роднинството му с императорското семейство. ad principale culmen insperato saltu prouectus… propinquitate enim regiae stirpis gentilitateque etiam tum Constantini nominis efferebatur in fastus…Cuius acerbitati uxor graue accesserat incentiuum, germanitate Augusti turgida supra modum (ХІV,1). Сред примерите, дадени от Амиан, са: екзекуциите на хора, жертви на обикновени семейни интриги - eminuit autem… Clematii cuiusdam Alexandrini nobilis mors repentina; cuius socrus cum misceri sibi generum, flagrans eius amore, non impetraret, ut ferebatur, per palatii pseudothyrum introducta, oblato pretioso reginae monili id adsecuta est, ut ad Honoratum tum comitem orientis formula missa letali omnino scelere nullo contactus idem Clematius nec hiscere nec loqui permissus occideretur; опитът за екзекуция на целия антиохийски сенат - denique Antiochensis ordinis uertices sub uno elogio iussit occidi ideo efferatus, quod ei celebrari uilitatem intempestiuam urgenti, cum inpenderet inopia, grauius rationabili responderunt; et perissent ad unum ni comes orientis tunc Honoratus fixa constantia restitisset (ХІV,7); убийството на висшия сановник Домициан (префект на Изтока, illustris) - et mandabat Domitiano, ex comite largitionum, praefecto ut cum in Syriam uenerit, Gallum, quem crebro acciuerat, ad Italiam properare blande hortaretur et uerecunde…iamque artuum et membrorum diuulsa conpage superscandentes corpora mortuorum ad ultimam truncata deformitatem uelut exsaturati mox abiecerunt in flumen; преследване, инсценирани

съдебни процеси, мъчения и екзекуции на хора, необосновано обвинени в държавна измяна. Имало е и обвинения в магьосничество -Quae dum ita struuntur, indicatum est apud Tyrum indumentum regale textum occulte, incertum quo locante uel cuius usibus apparatum. ideoque rector prouinciae tunc pater Apollinaris eiusdem nominis ut conscius ductus est aliique congregati sunt ex diuersis ciuitatibus multi, qui atrocium criminum ponderibus urgebantur…post multorum clades Apollinares ambo pater et filius in exilium acti cum ad locum Crateras nomine peruenissent, uillam scilicet suam quae ab Antiochia uicensimo et quarto disiungitur lapide, ut mandatum est, fractis cruribus occiduntur. post quorum necem nihilo lenius ferociens Gallus ut leo cadaueribus pastus multa huius modi scrutabatur (ХІV,7-9).

Б. реакцията на император Констанций

Най -напред той поканва да се срещнат на Запад (в Милано). Съпругата на Гал, Констанция, която е сестра на самия Констанций, неочаквано умира. Гал се колебае дали да не се обяви сам за император и да започне война - eo necessitatis adductus ultimaque ni uigilasset opperiens, principem locum, si copia patuisset [quam] adfectabat, sed perfidiam proximorum ratione bifaria uerebatur, qui eum ut truculentum horrebant et leuem, quique altiorem Constantii fortunam in discordiis ciuilibus formidabant (ХІV,11).Все пак той съгласява се да заминея което според Амиан е дотолкова неразумно, че може да се нарече знак за умопомрачение. По пътя към него се присъединяват верни хора на Констанций, които следят контактите му. Войските, разположени по маршрута му, се преместват. Арестуват го, изискват доклад за дейността му в Антиохия и накрай го убиват преди да стигне до Италия и без всякакъв процес. et misso Sereniano, quem in crimen maiestatis uocatum praestigiis quibusdam absolutum esse supra monstrauimus, Pentadio quin etiam notario et Apodemio agente in rebus, eum capitali

supplicio destinauit, et ita conligatis manibus in modum noxii cuiusdam latronis ceruice abscisa ereptaque uultus et capitis dignitate cadauer est relictum informe paulo ante urbibus et prouinciis formidatum (ХІV,11).

VІІІ. Причините за политическата нестабилност в Империята

1. Отношения между централна администрация от една страна, и местните администрации и армията, от друга

Оказва се, че е трудно да се удържи политическото единство на една толкова голяма държава. Командващите големи военни подразделения се твирде силни, за да бъдат лесно управляеми. Колебанието относно единството на Изтока и Запада предава властта.

2. Отношения между носители на различни рангове и правомощия

Появяват се конфликти заради неясноти в йерархията - кой кому трябва да се подчинява и доколко. Страни в тези сблъсъци са висшите военни, висшата администрация (префекти) и институцията на Цезаря. qui cum uenisset ob haec festinatis itineribus Antiochiam, praestrictis palatii ianuis, contempto Caesare, quem uideri decuerat, ad praetorium cum pompa sollemni perrexit… rogatus ad ultimum admissusque in consistorium ambage nulla praegressa inconsiderate et leuiter: “proficiscere”, inquit, “ut praeceptum est, Caesar, sciens quod si cessaueris, et tuas et palatii tui auferri iubebo prope diem annonas” (ХІV,7).

3. Отношения между членовете на императорската фамилия

Допуска се, че роднините на всеки Август (поне след Диоклециан, а още повече след Константин) имат извънредни права и че е редно Августите да идват от тези семейства. Това създава много претенденти и води до непрекъснати убийства в тази среда. За да се контролират тези претенденти, както и претендентите, които излизат направо от военните среди, се създава мрежа от агенти (agentes in rebus) и се разчита на всякаква тайна информация. excogitatum est super his, ut homines quidam ignoti, uilitate ipsa parum cauendi ad colligendos rumores per Antiochiae latera cuncta destinarentur relaturi quae audirent.(ХІV,1)На практика роднините на императора са извън закона. Може би да са каже, че са над него, но във всеки случай те не могат да разчитат на никаква законова закрила при конфликтите вътре във фамилията. Тези, които временно се сдобиват с надмощие - императорите, цезарите и техните съпруги - започват да фаворизират различни лица, независимо от произхода и позицията им. Тези лица също се оказват привилегировани и “недосегаеми”.

…

В Римската империя от това време има конкуриращи се власти, но техния обсег на действие не е ясно определен.- Армията не се контролира от държавната администрация.- Съществуват рангове; но благодарение на покровителство от членове на

императорската фамилия, някои хора без ранг се оказват по-влиятелни от хора с най-висок ранг; дейността на тайните агенти не е регламентирана.- Сблъсъците между членовете на императорската фамилия и формиращите се около тях “кланове” не подлежат на законов контрол.Затова след смъртта на император Теодосий І (395 г.) държавата се разпада на две. Може би дотогава е живял и Амиан.

***

Библиография:

Полибий. Всеобща история. Превод Валерий Русинов. ИК “Рал Колобър”, 2001. Двуезично издание.

Ammianus Marcellinus. Ed. T.E. Page, with an English translation by J.C. Rolfe. Three volumes. Loeb, 1935-1956.