Брой 47, зима 2012Списание на Американския университет в България

АУБ История на създаването

Юбилейно тържество

Първите

Преди и сега

В ТОЗИ БРОЙ:

Обръщение От председателя на настОятелствОтО 02

КаКвО се случи за 20 гОдини: фаКти и снимКи 04„защО да не превърнем благОевград в малъК ОКсфОрд?“ 08първите 14КаК Отбелязахме гОдишнината 36честит рОжден ден! 40преди и сега 44пОглед в бъдещетО 48

СЪДЪРЖАНИЕ

Брой 47, зима 2012Списание на Американския университет в България

АУБ История на създаването

Юбилейно тържество

Първите

Преди и сега

В този Брой:

Copyright 2012 AUBG. All rights reserved.

редакционен екип:Павлина СтойчеваСилвия ЗареваАлбена Кехайова Фотографи:Александър Акоста Осорио Альона УсачеваКумуш НепесоваЛия СитдиковаАсен Димитрови снимки от лични архиви

Публикувано от АУБ с участието на студенти. За повече информация, моля, вижте посочените телефони и адрес за обратна връзка на гърба.

Социалната отговорност винаги е била важна част от живота на студентите

Бил Портър, „човекът за всичко” от Мейн (САЩ), и първите бейзболни ентусиасти в Благоевград

На Хелоуин винаги те очаква изненада…

36

4014

44

0402

Най-важното е, разбира се, че в АУБ са завършили 3 100 изключителни млади мъже и жени, тръгнали в много различни посоки, за да се докажат, да изградят репута-цията на университета и да заемат все повече и повече лидерски позиции в региона.

Завършилите АУБ продължават обучението си в прес-тижни университети, изграждат кариери в междуна-родни корпорации, или стартират успешен бизнес. Това се дължи не само на академичната им подготовка, но и на факта, че възприемат широк спектър от познания в различни сфери чрез индивидуалния, интерактивен и развиващ практични умения подход на АУБ към обуче-нието. Американският модел на образование – уника-лен за Източна Европа и все още слабо разпространен в останалите части на континента – е ценен днес, ще бъде ценен и утре, защото се е доказал през годините.

Ролята на АУБ, заедно с тази на България и региона, се е развила в социален, икономически и политически аспект. Като част от НАТО и Европейския съюз, Бълга-рия, респективно АУБ, се свързват все повече със Запа-да. За никого не е изненада, че студентите от Балканите, от страните на Изток от България и бившия Съветски съюз виждат университета като път към Западна Евро-па и САЩ. Броят на международните студенти нарас-на неимоверно и в момента в АУБ учат младежи от 45 страни от цял свят. Заедно с увеличаването на нашето въздействие в България, ние разширяваме влиянието на университета отвъд границите на региона чрез своите възпитаници.

Но Американският университет в България не може да лежи на стари лаври. Пътят, който ни предстои, е пре-дизвикателен и вълнуващ. Ние искаме да се развиваме

Board Chair’s address

20 години развитие и успехи

За малка институция в една от малките икономики в Европа, Американският университет в България (АУБ) оказва сериозно влияние в България и региона през първите две десетилетия от съществуването си. Първо-началната мисия на университета гласи: АУБ е създа-ден, за да „подготвя студентите за лидерски позиции в новите демократични общества, така че Източна Европа да претърпи истински ренесанс в идеалите и институ-циите си“. Смела визия и скъпо начинание, постигнало невероятен успех, въпреки че не винаги сме следвали най-прекия и лесен път, както ще разберете от споме-ните на хората, които са били въвлечени в реализацията на проекта.

Постигнали сме много неща от основаването си:

JJ Акредитация в САЩ и в България;JJ Проектиране и изграждане на университетски комп-

лекс на световно ниво;JJ Основаване на най-голямата англоезична библиоте-

ка в Югоизточна Европа;JJ Създаване на фонд на стойност 20 млн. долара и ръст

на нетните активи до 50 млн. долара; JJ Балансиран оперативен бюджет;JJ Привличане на най-добрите студенти от цял свят;JJ Обогатяване на учебната програма;JJ Добавяне на нови програми, включително ЕMBA;JJ Създаване на конферентен и академичен център в

София.

академично и финансово, както и да допринасяме към развитието на обществото. Ето защо трябва да си при-помним постиженията от миналото, да отпразнуваме успехите си и да благодарим на всички вас, които под-крепяхте АУБ през годините. Надяваме се, че истории-те, с които ви запознаваме в този брой, ще ви вдъхновят да останете с нас, за да ни помогнете да напишем след-ващата глава в историята на Американския универси-тет в България! J

03

ЗИМ

А 20

12

02

БРО

Й 4

7

ОБръЩение ОТ предСедАТеля нА нАСТОяТелСТВОТО

Какво се случи за 20 години: факти и снимки

2011 2010 2008 2007 20062009

3 октомври 2011 г. – АУБ отбелязва дваде-сетата си годишнина с гала-вечер в Народен театър „Иван Вазов“ в София

15 май 2010 г. – Новата академична сграда вече носи името Академичен център „Балкански“ в чест на проф. Минко Балкански

14 май 2011 г. – Първа копка за Студентскицентър „Америка за България“

април 2009 г. – Първите възпи-таници, спечелили стипендии от фонд „Анна Чапрашикова“, зами-нават в Щатите, за да продължат образованието си в топ 20 универ-ситети в САЩ

март 2011 г. – Георги Илиев ’96 печели на-градата „Книга на годината 2010“ в България с „HolyFool. Градът на кучетата“

април 2009 г. – С грижа към околната среда – студенти организират за първи път Седмица на екологията

4 април 2009 г. – Клубът по американски футбол „Griffins“ е домакин на първия нациoнален турнир по американски флаг футбол в България 12 май 2007 г. –

Официално откриване на новата академична сграда

октомври 2006 г. – Американският университет в България празнува петнадесетата си годишнина

1 април 2006 г. – Повече от 500 човека участват в първата спорт-на олимпиада, организирана от студенти на АУБ

20 юли 2006 г. – АУБ е акреди-тиран с най-ви-соката оценка от Националната агенция за оценя-ване и акредита-ция в България

20 януари 2010 г. – Представители на АУБ и официални лица от Благоевград режат лентата на третото общежитие в университетския комплекс „Скаптопара“

16 май 2009 г.

4 октомври 2008 г. – Първа копка на трето общежи-тие в университетския комплекс „Скаптопара“

10 април 2010 г. – Премиера на първата музи-кална продукция в историята на АУБ – „Чикаго“

3 октомври 2008 г. – Новата библиотека отваря врати

27 септември 2008 г. – Елвин Гури получава първата награда за възпитаник, изиграл важна роля в развитието на АУБ

На официална церемония библиоте-ката на АУБ се посвещава на Дими и Ивон Паница

–

04

БРО

Й 4

7

05

ЗИМ

А 20

12

КАКВО Се СлУчи зА 20 гОдини: ФАКТи и СнимКи

aUBG Milestones in FaCts and Photos

2005 2004 2003 2002 2001 1999 1998 1997 19951995 1992 19911993

27 май 2005 г. – Първата мега-среща на възпи-таници на АУБ събира хора от всички 11 випус-ка на университета

ноември 1999 г. – Първо посещение на амери-кански президент в АУБ: Бил Клинтън получа-ва почетното звание „Доктор хонорис кауза“

11 септември 1998 г. – Студентско общежитие „Скаптопара 1“ отваря врати

декември 1992 г. – Поставена е първата театрална продукция на АУБ – „Наши-ят град“ на Торнтън Уайлдър, режисьор Ал Сайръс

17 октомври 1992 г. – Излиза първият брой на студентското из-дание „Аспектър“

април 1992 г. – Провежда се първи-ят фестивал на изку-ствата в АУБ

24 юни 1991 г. – Първа церемония по от-криването: АУБ отваря врати с 16 преподаватели и 208 студенти

1 ноември 1991 г. – Тържествено откриване на Американския уни-верситет в България

ноември 1991 г. – Първа среща на Настоя-телството на АУБ

есен 1991 г. – Студенти използват ра-диоточката в общежитието за първи-те радио предавания, които по-късно се превръщат в радио АУРА

23 април 1998 г. – Провежда се първото шоу на академията “More-Honors“ – най-популярното шоу в уни-верситета

11 май 2004 г. – Първият випуск на магис-търската програма за ръководни кадри на АУБ се дипломира

19 март 2003 г. – Центърът за образование и кул-тура „Илиев“ официално отваря врати в София

5 октомври 2002 г. – Студентско общежи-тие „Скаптопара 2“ посреща студенти за първи път

септември 1999 г. –FlashNews, първото сту-дентско онлайн издание, излиза за първи път

27 януари 1993 г. – Създаден е хорът на АУБ

7 май 1995 г. – Завършва първият ви-пуск на АУБ

1 октомври 1995 г. – Хорът на АУБ получава първа-та си награда (второ място) на международното състезание за хорове „Bedřich Smetana“, Чехия

27 ноември 1997 г. – Първа копка за из-граждането на уни-верситетския ком-плекс „Скаптопара“

14 юни 2001 г. – АУБ получава акредитация в България от На-ционалната аген-ция за оценяване и акредитация

28 март 2001 г. – АУБ е акредитиран в САЩ от New England Association of Schools and Colleges

06

БРО

Й 4

7

07

ЗИМ

А 20

12

КАКВО Се СлУчи зА 20 гОдини: ФАКТи и СнимКи

“Why don’t We Make BlaGoevGrad a little oxFord?“

„Не знаехме какви ще са критериите за прием. Затова се обадихме по те-лефона“, спомня си Начков

„защо да не превърнем Благоевград в малък Оксфорд?“история за създаването на Американския университет в България

От Робърт Филипс, преподавателпо политически науки

Откъс от статия на Робърт Филипс, описваща значимите събития и хорапри създаването на АУБ, „Американският университет… къде?“ (2011)

Трудно е да се намери герой в създаването на АУБ. Това е една история без герой. Вместо това, в нея има сто-тици, ако не хиляди хора, които просто са чули за една „завладяваща и силна“ идея, харесали са я и са искали да помогнат за нейното осъществяване.

„Няколко души могат да сътворят нещо голямо“, каз-ваше Дими Паница. Да, хората са от изключително значение. Много хора, пък, могат да сътворят нещо наистина голямо. Добавете към това малко късмет и ето – получавате един университет. Трудната част обаче е да направите така, че тези хора да са наисти-на важни. В Американския университет в България те намериха нещо, което ги вдъхнови. Може би не са виж-дали бъдещето; може би са виждали само малки части от него. Но това не е от значение, защото все пак са го видяли и са действали на момента.

От заключението на „Американският университет… къде?“

„Бях в армията, когато получих писмо от майка ми със статия от вестник. Тя беше буквално изрязана, сложена в плик и изпратена до мен. Това се случи през 1990 г.“. Димитър Начков от Асеновград е един от първите сту-денти на АУБ. Като много други момчета от първия ви-пуск, след завършването на гимназия през 1989 г., той е пратен в армията за задължителна военна служба. „То-гава нямахме електронна поща, използвахме обикнове-ни пощенски услуги. Тя (майка ми) ми пишеше два пъти седмично… Аз говорих за това с Манол (Манол Пейков, който също става студент в АУБ), защото служехме за-едно. Той каза: „Знаеш ли, майка ми също ми изпрати писмо…“. Когато излязохме от казармата, което се случи през март 1990 г., имаше много информация по телеви-зията и във вестниците за новия университет. Аз си ка-зах „Защо да не опитам?“.

Както отбелязва Начков, интересът към университета, подхранван от пресата и от слухове, нарасва през проле-тта и лятото. През юли 1991 г. новият университет вече е топ новина в пресата.

„Не знаехме какви ще са критериите за прием. Затова се обадихме по телефона“, спомня си Начков. „Казаха ни, че всички желаещи са добре дошли, и че двата изпита, които ще се вземат предвид са SAT и TOEFL. Казаха ни

кога точно ще се проведат в Благоевград. Така Манол и аз…започнахме да учим, защото за година и половина в армията нямахме възможност да практикуваме ан-глийския си и чувствахме, че имаме нужда от сериозна подготовка“.

Всяка година в САЩ, гимназистите, които планират да продължат своето образование, държат SAT. Това е нормална част от процеса на кандидатстване в Щатите. От друга страна, през 1991 г. в България SAT е непознат изпит, освен за тези, успели да се доберат до някой учеб-ник, изпратен им от приятели в Америка. SAT е предиз-викателство за бъдещите студенти, но организаторите срещат още по-големи затруднения.

Само за да получат тестовете, те трябва да водят прего-вори с Educational Testing Service (ETS), създателите на изпита, които трябва да дадат съгласието си теста да се провежда на територията на България. В крайна сметка ETS склони и изпрати тестове, които долетяха от САЩ като свръх-багаж.

„SAT е предизвикателство за бъде-щите студенти, но организаторите срещат още по-големи затруднения“

Честното провеждане на изпитите и справедливи-те процедури по селекция на бъдещите студенти не са поставени под въпрос в САЩ. Тук обаче, след краха на предишната система, навсякъде витаят съмнения за на-личието на връзки и субективизъм. За Милена Стойче-ва, отговорник по студентските въпроси в университе-та, това значи, че „всичко трябва да бъде прозрачно в една среда, в която до този момент такава практика не е съществувала“. За да се увери в честността на всички процедури, тя си спомня как е заключила тестовете в сейфа на университета и е спала с ключа под възглав-ницата си.

Това, обаче, не е краят на сагата SAT. Поради липса на модерни технологии, се налага тестовете да се оценяват на ръка и всяко есе да се чете отделно. Ограничените човешки ресурси принуждават новосъздания екип в Благоевград да изпълнява много различни функции, включително оценяване на тестове и есета.

„После видяхме резултатите и останахме зашеметени“, казва Левърти. „Не мислехме, че това е възможно. Това беше за тях втори език. Никой не се беше явявал на по-добен изпит“. Резултатите са наистина впечатляващи – кандидат-студентите на АУБ могат да се мерят със своите връстници от най-престижните университети в САЩ.

Трудно е човек да си представи колко несигурност об-гражда АУБ през 1991 г.: университетът няма минало, настоящето му се кове в момента, а бъдещето е неясно. Всички, които стават част от него, рискуват – дали ще започне учебната година, дали ще има университет… Първият випуск „рискуваха, не ние“, си спомня Здравка Божинова, която е започнала работа в АУБ през август 1991 г. Йорданка Мелниклийска е съгласна, че първите студенти са поели голям риск: „тези хора трябва да са били много смели, за да ни повярват“.

Попитан дали е рискувал, записвайки се в новия уни-верситет, Начков отговаря: „Всъщност, това бе нещо вълнуващо за мен. Никога не съм поставял под въпрос бъдещето и успеха на университета“.

Първите посетители на библиотеката имат самоняколкостотин книги на разположение

Представители от Благоевград лобират усилено, за да осигурят дом за новата институция

08

БРО

Й 4

7

09

ЗИМ

А 20

12

„зАЩО дА не преВърнем БлАгОеВгрАд В мАлъК ОКСФОрд?“

Историята на АУБ започва само няколко месеца по-ра-но и дълго време успехът му е далеч от сигурен.

Елиана Масева за първи път чува за идеята през есен-та на 1990 г. на среща на членовете на демократичната опозиция. По това време тя е лидер на временния из-пълнителен комитет на Благоевград, град в Югозападна България с близо 70 000 жители, на около 100 киломе-тра от София.

„Идеята за университет, който да бъде лидер в промени-те и реформите в образователната система, беше много нереалистична по това време“, спомня си Масева. Не е ясно как изобщо се появява такава концепция. Никой не си спомня на кого точно хрумва идеята за подобна институция. Ако се налага да се посочи определен чо-век, повечето биха казали – Джон Мензийс, културно аташе в Американското посолство в София. Други биха посочили Георги Прохаски, изпълнителен директор на Фондация „Отворено Общество“ – София. Една от най-рано документираните идеи е от ноември 1990 г. във Ве-ликото Народно събрание. Със своето предложение за американски университет в Югоизточна Европа, Богдан Атанасов се надява, че такава институция би позволила на хората от региона да се обединят около жаждата си за знания. Атанасов, който по-късно преподава английски език в университета, вижда как идеята му се реализира,

когато стипендиите на Фондация „Отворено Общество“ довеждат първите албански и румънски студенти в Бла-гоевград.

Масева за първи път се среща с Джон Мензийс в амери-канското посолство, за да обсъдят идеята и да планират осъществяването й. Мензийс, енергичен американски дипломат, е известен и уважаван сред опозицията по това време. „Мензийс, разбира се, беше движеща сила в създаването на АУБ“, отбелязва Дими Паница, който по-късно става член на Настоятелството на АУБ.

„Почувствах, че Благоевград беше много добро място за институция, която би допринесла за стабилизацията на Балканите в дългосрочен план“, казва Масева. „Също предполагах, че тази инвестиция ще помогне и на Юго-западния университет и ще служи за пример с нови об-разователни методи и практики. Не на последно място, ще съживи града – с два университета и много млади хора. Ще помогне на икономиката и на търговията. Ка-захме си „Защо не превърнем Благоевград в малък Окс-форд?“. Може би мечтите ни са били прекалено смели, но определено сме мислели в правилната посока“.

Докато групата на Масева работи, за да финализира офертата за създаването на университета в Благоевград, Фондация „Отворено Общество“ – София, консултира-на от Джон Мензийс, прави проучване. То показва, че САЩ може да участва в проекта чрез консорциум от ин-ституции или една по-голяма институция. Разбирайки това, Мензийс се опитва да намери подкрепа за проекта. Той се свързва с представители на университета в щата Мейн (САЩ), който е един от първите, приел български студенти по програми за обмен.

Междувременно, групата от Благоевград разбира, че им трябва повече подкрепа от българското общество. Желю Желев, първият демократично избран президент в Бъл-гария, дава благословията си от самото начало. „Всички знаехме, че българите се нуждаеха от различен политик, с различно и много по-освободено мислене. Политиката ни по това време беше да отворим България за света. Фактът, че обучението (в новия университет) ще бъде на английски бе изключително важен, вземайки предвид широкото му приложение в политиката и търговията“, спомня си Желев.

„Идеята за университет, който да бъде лидер в промените и реформи-те в образователната система, беше много нереалистична по това време“

„Всички знаехме, че българите се нуждаеха от различен политик, с различно и много по-освободено мислене…“

Тържествено откриване на АУБ, ноември 1991 г.

Първите студенти пристигат в общежитие „Хилтоп“

Дими Паница получи почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на АУБ през 2001 г. Той беше един от най-значимите поддръжници на универси-тета от самото му създаване

Американските преподаватели бързо научават как се правят нещата по български

10

БРО

Й 4

7

11

ЗИМ

А 20

12

„зАЩО дА не преВърнем БлАгОеВгрАд В мАлъК ОКСФОрд?“

“Why don’t We Make BlaGoevGrad a little oxFord?“

Представителите от университета в Мейн също започ-ват да приемат идеята. В средата на есента на 1990  г., Дейл Лик, президент на университета, пристига в Бъл-гария и се среща с Мензийс и останалите, които подкре-пят университета. Идеята напредва в България. Меж-дувременно, екип от университета в Мейн е изпратен в края на март 1991 г. да прецени възможността за учас-тие в проекта. Този екип включва Ед Левърти, който няколко месеца по-късно става първият президент на АУБ. Визитата включва срещи с новосформирания бъл-гарски инициативен комитет (чиято цел е да помогне за създаването на университета), с официални лица от правителството, парламента, американското посолство, и пътуване до Благоевград, за да се разгледат възмож-ностите за бъдеща база.

Впечатлени от чутото и видяното в България, пратени-ците от Мейн се завръщат в САЩ, като защитници на идеята и започват да убеждават президента Лик, който се интересува от интернационализирането на универ-ситета в Мейн. Боб Уудбъри, съветник на университета в Мейн, споделя тази гледна точка – и това го прави мъ-дър и ценен съратник на каузата АУБ в американската институция.

До 29 май хората от Мейн изработват план за действие, който трябва да послужи като проект. Планът е налице и лятото започва. Идва време за съставянето на амери-канската част от екипа, която всъщност ще създаде АУБ. Тъй като университетът в Мейн е отговорен за тази част от плана, административния екип е съставен от хора от институцията.

През 1991  г., България с малкото си общество от еми-гранти, е извън картата на повечето американци. Въпре-ки това, с много малко изключения, създателите, пре-подавателите и поддръжниците на АУБ нямат никаква

връзка с България. „Нямах абсолютно никакви познати в България преди да пристигна тук“, казва Дейвид Фла-наган, бизнесмен от Мейн, който по-късно става член на Настоятелството. Вместо това, други неща ги мотивират да станат част от идеята. Някои от тях дори стават част и от България.

„Усещахме бъдещите възможности“, казва Левърти. Той се премества тук заедно с жена си Роберта и децата си. Роберта Левърти става част от екипа, а в последствие започва да преподава. Стив Кени е американец от Мейн, работещ по това време за финансовия отдел на универ-ситета в Мейн. За него Амерканският университет в България не е само професионално предизвикателство. Кени, който става финансов директор на АУБ, призна-ва: „Влюбихме се в цялата идея“. Пола Далзел-Кени по-твърждава: „Имахме възможност да започнем да гра-дим нещо от основите – падането на Берлинската стена, разпадът на Съветския Съюз и отварянето на Източна Европа. Беше много вълнуващо да сме в центъра на съ-битията. За нас, двама души от Мейн, тази възможност беше наистина невероятна“.

Почти цялата администрация е събрана. Левърти си спомня разговор с колега, който му казва: „Ще ти тряб-ва един Радар О’Райли“, имайки предвид герой от по-пулярното телевизионно предаване M*A*S*H. „Ще ти трябва някой, който може да прави всичко“. Няколко дни по-късно, Левърти среща Бил Портър, който кон-тролира програма за обучение на военни кадри в Оро-но, щата Мейн. Портър, пенсиониран подполковник, е безценен със своите логистични познания. Всичко око-ло него си идва на мястото. Освен че е запомнен с ди-ректния си подход към всички проблеми, Портър оста-ва в историята и като човекът, направил първоначалния надпис „American University in Bulgaria“ (Американски университет в България). Той лично изрязва буквите от стиропор. Портър също прави понички за българските си колеги, години преди да се появят на пазара. Паулин Портър, която „помага във всичко“ през първата година и техните две деца също се включват в екипа на АУБ.

Основната група е събрана и се очаква членовете й да пристигнат в края на юни – началото на юли. Следваща-та стъпка е проста – да се създаде университет за около 60 дни. J

За цялата история на АУБ и първите стъпки, посетете www.aubg.bg

Джордж Сорос подкрепя идеята финансово още в само-то й начало. Друг поддръжник е Сол Полански, който по-късно става председател на американското настоя-телство на АУБ и на първото обединено настоятелство на университета. За мнозинството, Полански е най-под-ходящият човек за тази позиция. Като американски по-сланик в страната между 1987-1990 г., той си е изградил репутация на добър и честен приятел на България. Ста-тутът му тук е такъв, че неговият ангажимент към про-екта кара много българи, включително Масева, да повяр-ват, че временната на пръв поглед идея ще се реализира.

Дими Паница, български емигрант, който се прочува в света на журналистиката, се включва с цялото си сърце, помагайки за реализацията на проекта и е страстен под-дръжник на АУБ през целия си живот.

„Усещахме бъдещитевъзможности“

Общежитие „Хилтоп“ е дом на първите преподаватели, студенти и служители на университета

Преподавателският колектив, 1991-1992 г.

Преговори за създаванетона АУБ през 1991 г.

12

БРО

Й 4

7

13

ЗИМ

А 20

12

„зАЩО дА не преВърнем БлАгОеВгрАд В мАлъК ОКСФОрд?“

първите

Винаги има първи път и първи човек в някакво начи-нание. Хората, описани в следващите страници, ста-наха „Първите“ на АУБ, защото дръзнаха да стъпят там, където никой не бе ходил. Те нямаха история или опит, на които да се опрат. Не винаги успяваха и понякога даже се проваляха, но продължиха напред. Така бяха създадени първите организации – като ра-дио АУРА, вестник „Aspecter“, студентското прави-

телство и библиотеката на АУБ, както и самият университет. Заради тези хора, които в себе си носеха откривателски дух и жадуваха промяна. Днес, те гово-рят за преживяванията си в АУБ и как те са промени-ли живота им.

Тодор Тодоров

първият абсолвент, държал реч от името на завършващия випуск на Церемония-та по дипломиране; баща на първия сту-дент второ поколение в АУБ

Ангел Ангелов - мостуна

Съосновател на More-honors

Шоуто, организирано от aкадемията More-Honors, забавлява над 500 души всяка година.

Випуск: 2000 държава: България настояща длъжност: Собственик и генерален мени-джър на NetMerit, консултантска компания за интернет маркетингместоположение: София, България

„Какви години само! Незабравими и изпълнени с приключения“

Баща и син през първите дни на Людмил като студент в АУБ

Мостуна през деветдесетте

Въздействието на АУБ върху моя живот се оказа „неочак-вано силно“… Кандидатствах, за да се прехвърля да уча в АУБ през август 1995 г. и бях приет малко след това. Това беше единствената институция от американски тип в Бъл-гария, към която можех да се трансферирам от колежа ми в САЩ. Беше началото на едно интересно пътешествие.

Най-голямата движеща сила за мен бяха множеството уникални и интересни хора, които срещнах там. Шоуто More-Honors беше вдъхновено от пъстри личности, от же-ланието да запазим живи креативността, богатия социа-лен живот и партитата в АУБ. Искахме също да поощрим неакадемичните ценности, които са много типични за хо-рата от Балканите, и специално за хората от АУБ. Искам да благодаря на Антони Иванов, випуск 2001, и Анатоли Антов, Николай Пенчев и Емил Петков, всички – випуск 2000. Те бяха заедно с мен в хаотичното създаване на пър-вото More-Honors шоу.

Какъв е типичният студент в АУБ? Ние сме объркани че-шити, които се изразяват странно и искат много. Въпреки това, сме интересни и сме склонни да експериментираме с различни аспекти от живота си.

Да бъда президент на Асоциацията на завършилите в АУБ (между 2004 и 2007 г.) може би не е сред най-големите ми постижения, но определено беше едно от най-големите предизвикателства и натрупах много ценен опит. Основна-та причина за това беше работата ми с членовете на Насто-ятелството на АУБ.

Причините, поради които продължавам да се връщам тук, са много: позитивността на града, нощните партита и най-важното – многото приятели и събития, на които искам да присъствам и да помагам.

Когато написах „бъдещето на АУБ“ в Google, намерих ин-тересен резултат в официалния сайт на университета. Там пише: „Нашите възпитаници са бъдещето“. Кой съм аз, че да споря с Google? ;)

Мостуна беше отличен с награда за възпитаник с из-ключителен принос към развитието на университета през 2011 г.J

Синът ми се роди, когато бях във втори курс. Явно е прихванал идеята и сега се радвам, че и той стана част от АУБ. Гордея се с него и се надявам да намери тази магия, която ние открихме в АУБ.

Завърших със специалност бизнес администрация, взех магистратура в същата сфера в САЩ, работих за голяма инвестиционна банка в Ню Йорк и станах съосновател на малък хедж-фонд. Преди седем години се върнах в България и в момента водя финансовите консултации на една от фирмите в Топ 4 на бранша.

Надявам се много поколения горди родители да разказ-ват историята на АУБ, която да не свършва никога. J

More-Honors се превърна в най-популярното шоу в уни-верситета през годините

Какви години само! Незабравими и изпълнени с при-ключения. Преди това мислехме, че загърбваме най-ху-бавите моменти – в гимназията, където бяхме безгриж-ни младежи – преди всичките планове за кариера и други задължения от „истинския живот“ да започнат да ни затрупват. В началото на 90-те българските универ-ситети изглеждаха като логично продължение на този безгрижен живот, но можеше бързо да се изгубиш в тях.

АУБ не беше нищо подобно. Нямахме представа какви искахме да станем, но бяхме изключително задружни. Хората, духът – сякаш това беше един ренесанс за нас. Помня обърканите първи седмици от всеки семестър, лудите купони в механа „Воденицата“, „световните фи-нали“ по белот, футболните мачове. Матричните прин-тери и първите есета, които някои от нас (заклел съм се да не споменавам имена!) се опитваха да пишат на MS-DOS – щура история!

„Ако си добро момче и учиш усърдно, един ден можеш да дойдеш в АУБ“

Випуск: 1995държава: Българиянастояща длъжност:Директор „Корпоративни финанси“, Deloitteместоположение: София, България

14

БРО

Й 4

7

15

ЗИМ

А 20

12

пърВиТе

пърВиТе

Анна-мария равнополска-дийн

един от първите преподаватели в университета и директор на общежитие

робърт Филипс

един от първите преподаватели в АУБ Връзка с АУБ: Преподавател по музика от 1991 г.; директор на общежитие държава: България настояща длъжност: Преподавател по музика в АУБместоположение: Благоевград, България

Връзка с АУБ: Преподавател по политически науки държава: САЩ настояща длъжност: Преподавател по политическинауки местоположение: Благоевград/София, България

Преживяването да преподавам в първия университет, предлагащ образование в американски стил “liberal arts“ в региона, беше много вълнуващо. Тук, в АУБ, всичко беше различно от това, което сме свикнали да виждаме в типичните български университети. Като представи-тел на двете култури, наистина оцених това от самото начало. Първите студенти също го оцениха; те имаха огромно желание да учат в АУБ – университет, който предлага различно обучение и широк мироглед. Винаги сме имали късмета да привличаме изключителни сту-денти. Обичала съм и обичам всички мои възпитаници.

Когато дойдох в АУБ през 1991 г., тъкмо бях завърши-ла аудиология и слухопротезиране в Indiana University в Блумингтън, САЩ. Първият шок беше, че около мен – по улиците и в магазините, се говореше български. Не защото не говоря езика, но дълго време бях свикнала да слушам и говоря единствено на английски. Звучеше странно да чуваш друг език. Сякаш сънувах…

Първият концерт:В Блумингтън бях свикнала да изнасям различен соло-рецитал на всеки два месеца. По същия начин направих първия си рецитал тук. Беше към края на октомври, два месеца след пристигането ми в България. Никога няма да го забравя. Концертът се проведе в Благоевградската опера. Поради някаква причина, зад сцената, вместо две врати имаше две отворени пространства, които гледаха към улицата. Можете да си представите колко беше сту-дено на сцената, когато се появих с моята рокля…

Първата лекция и концерт по приложна музика:Американски военни дариха на АУБ четири пиана. Те бяха „разхвърляни“ из целия университет. Гледайки как стоят неизползвани, ми хрумна щурата идея да започ-на да преподавам уроци по пиано. Всички мислеха, че е невъзможно да научиш хора, които не могат да четат ноти, да свирят на музикален инструмент. Дори сами-те студенти бяха изплашени, но се справихме! Първо ги учех на нотите и ги карах да седнат на пианото. Като професионален музикант, трябва да кажа, че е много по-удовлетворяващо да учиш хора без никакъв музикален опит, отколкото професионални студенти по музика – нещо, което съм правила дълго време. Още по време на първия ми семестър в АУБ започнахме уроци по пиано и тогава се проведе първият ни студентски рецитал.

Щастлива съм да празнувам двадесетата годишнина на този прекрасен и уникален университет, да бъда част от неговата история и неговото настояще. Ще продължа-вам да давам всичко от себе си за неговото бъдеще. JJ

Пристигнах в България на 15 или 16 септември 1991 г. Лекциите трябваше да започнат две седмици по-къс-но. Бяхме група от 12 до 14 преподаватели. Вече знаех малко за България, защото бях посетил страната през лятото на 1990 г. за една седмица, когато гостувах на приятели – исках да разбера какво се случваше със студентските стачки, които приключиха по това време. Бях развълнуван, когато пристигнах през септември. Всички бяхме развълнувани. Знаехме, че това е една необикновена възможност. Идваш при хора, израсна-ли в съвсем различна система. Система, за която са ни разказвали. Да дойдеш и да общуваш със студентите беше не само вълнуващо, но и много притеснително. Бяхме неспокойни, не знаехме какво да очакваме в лекциите и нямахме достатъчно материали, защото все още нямаше библиотека. Всеки носеше всичко в главата си. Всички бяха донесли по два или три куфа-ра. В тях имаше дрехи и учебни материали. Разчитахме почти единствено на себе си.

Най-ранните ми впечатления – спомням си, че бяхме в общежитието „Хилтоп“ – там живеех през първата си година в Благоевград. Всички студенти бяха събрани в аудиторията и си спомням, че ме беше страх и бях много нервен, но и развълнуван едновременно. Никой не знаеше какво щеше да стане. Спомням си как по-гледнах нагоре и видях това море от тъмнокоси хора – всички други освен Веси и Мария – море от тъмни коси. Казах си „Уау, тук е различно“. Аз съм от Южна Каролина, САЩ, и всичко това ми изглеждаше необик-новено. Всички мои колеги се вълнуваха, студентите също. Втората вечер двама души дойдоха да говорят с мен и това беше първият път, когато общувах със сту-дентите.

Инфраструктурата не беше развита по това време. Си-туацията в България се промени толкова много – в мо-мента инфраструктурата е на съвсем друго ниво. Сега университетът може да разчита на хората и на обще-ството за подкрепа. Те също се промениха. Универси-тетът има повече ресурси, по-развита инфраструкту-ра и повече служители, специализирани в различни сфери. Студентското тяло също се промени. В момента студентите не само идват от много различни държави и култури, но знанията и уменията, които притежават, също са различни. J

Лекциите на Филипс винаги са интересни и приятни

16

БРО

Й 4

7

17

ЗИМ

А 20

12

пърВиТе

дилян павлов

първият председател на организация за студентски медии

Випуск: 1999 държава: Румъния настояща длъжност: Инвестиционен анализатор, Senator Investment Groupместоположение: Ню Йорк, САЩ

Випуск: 1995 държава: България настояща длъжност: Съосновател на Netage Solutions, Inc. Netage разработва и предлага на пазара Dynamo, во-дещ софтуер за управление на бизнеса на фирми, зани-маващи се с управление на алтернативни активи в САЩ и Европа. С офиси в Бостън, Ню Йорк и София, компанията обслужва повече от 200 от най-големите инвестиционни банки, лични фондове за ценни книжа и брокери в света. местоположение: София, България

Имах около сто дни да се радвам на моя отличен успех в АУБ (4.0). През септември 1999 г. вече се бях присъ-единил към новите студенти в Woodrow Wilson School на „Принстън“, където постиженията на моите колеги излизаха извън границите на отличния академичен ус-пех. В първата ни лекция по микроикономика се изпра-вихме пред маратон от формули, описващи пазарното равновесие между търсене и предлагане. Час по-късно, преподавателят най-накрая спря и ни попита: „Някой може ли да ми каже как се решават тези уравнения?“. Поглеждайки нагоре, очаквах да видя гора от ръце, но изглежда никой не знаеше верния отговор. След мину-та, натежала от тишина, най-накрая реших да се наме-ся. Беше проста система от линейни уравнения. Виждал съм я през втората си година в АУБ. „Трябва да използ-ваме правилото на Креймър“, предложих аз.

Този отговор ми донесе много повече уважение, откол-кото някога ми е носил отличният успех. Дори и в АУБ, поради факта, че имах само отлични оценки, бях обект на закачки. Обвиняваха ме, че винаги съм пръв в библио- теката и си тръгвам последен оттам. Това до известна степен беше вярно; онова, което приятелите ми не забе-лязваха, обаче, беше че прекарвах доста часове в сладка дрямка на пода зад лавиците с книги. А може би все пак знаеха, защото един ден се събудих и намерих бележка до себе си, на която пишеше: „Ако все още спя в 12 часа, моля събудете ме за обяд“. Не че обядът беше толкова вкусен тогава (научих, че сега е много по-добър). Образованието, което получих, обаче,

беше невероятно и то ми помогна да бъда сред отлични-те студенти на випуска ми в „Принстън“, и в последствие да започна работа в McKinsey. Консултантската работа, която вършех там, подхрани интереса ми към инвести-рането. Днес, аз съм старши инвестиционен анализатор на хедж фонд на стойност 3.5 милиарда долара в Ню Йорк. Управлявам парите на различни пенсионни фон-дове, университети и семейни фирми по света.

И аз далеч не съм единственият възпитаник на АУБ в Ню Йорк. Бившият ми съквартирант Хориа Типи за-ема висок пост във FICO; жена му, Стела, която държа слово на Церемонията по дипломирането, в момента е адвокат в Jones Day, една от най-големите правни канто-ри в света. Бори Деак, вторият по успех студент от моя випуск, работи в JP Morgan. Сестра ми, Роксана, която започна да учи в АУБ през 1999 г., продължи обучение-то си в Columbia University и в момента работи за Earth Institute, организация с нестопанска цел.

Занимаваме се с различни неща, но всички ние започ-нахме пътешествието си от едно място – двучасово пътуване с автобус от София до Благоевград. Жена ми Роми, която е много успешен директор по продажбите в „The Wall Street Journal“, е учила в „Йейл“. Често се ше-гувам с нея, казвайки й, че имам много по-добро обра-зование от нейното за една десета от цената, която тя е платила. Когато за първи път чу това, тя помисли, че се шегувам. Мисля си, че вече знае, че съм прав. АУБ е само на 20 години, „Йейл“ е на 310. Това съотношение ме кара да вярвам, че АУБ ще стане по-добър. J

Богдан и жена му Роми наскоро станаха родители

Първо взех влака от родния ми град Русе до София. Беше експрес, а България (по моите представи) беше малка страна. В крайна сметка пътуването отне 11 часа. Никога преди това не бих и предположил.

Използвах „експресната“ комбинация от автобус и трамвай, за да стигна от Централна гара до автобусна-та спирка в квартал „Овча купел“, София. Беше горещо като в пещ, трамваят се пръскаше по шевовете, а от мен течеше пот. Откъде да знам, че това щеше да се окаже най-приятната част от пътуването ми.

В „Овча купел“ се качих на държавен автобус „Чавдар“ (произведен около 1960 г.). Беше 1991 г. и частните пре-возвачи все още не се бяха наложили. На излизане от София предното стъкло на автобуса се счупи. След кра-тък размисъл, шофьорът спокойно реши да продължи по пътя. Пътниците бяха във възторг. Тишина натежа в автобуса скоро след това, когато започна да духа вятър, при скорост 60 километра в час, през дупката, където липсваше предното стъкло. Беше като да караш мото-циклет, само че доста леко облечен. Пътниците предос-тавиха всяка ветроупорна дреха, която имаха по себе си, за да може шофьорът да избегне хипотермията и да про-дължим пътуването. Облечен така, той беше истинска атракция – едър мъж, с дамски очила от 70-те години, капела, вързана здраво около врата му с розов шал, ог-ромно яке, тениски, увити около ръцете му… Въпреки това, не се смеех. Аз замръзвах. Пътуването продължи четири часа. Всичко, което исках бе отново да съм в на-жежения трамвай в София…

Трябваше да ви разкажа за първия студентски вестник в АУБ „Аспектър“ – как се появи, момчетата и момиче-тата, които осъществиха идеята, за нашите трудности и успехи. Просто почувствах, че историята с пътуването е добър предговор, който да ви потопи в духа на времето.

Всеки от нас, от първия екип на „Аспектър“, е преживял подобно пътуване през 1991 г… към АУБ, към „Аспектър“, и към милиони други инициативи, които вървяха пара-лелно с лекциите. Моника Филкова оглавяваше екипа от фантастични журналисти-студенти. Жоро Захариев и Любо Йовчев будуваха безброй нощи, за да направят ди-зайна. Алекс Александров управляваше производството и финансите. Повече от 30 души работеха по проекта и всички те бяха изключителни личности. Нямахме ника-къв опит, но бяхме заредени с много ентусиазъм. Изка-рахме си страхотно. Честит рожден ден, АУБ! J

На ваканция в Италия

На абсолвентския бал

Богдан Космачук

първият студент, дипломирал се с успех 4.0 (по четирибалната система)

Идването в АУБ беше трудно. Буквално. Да стиг-на до Благоевград, за да кандидатствам, за мен беше истинско изпитание, сравнимо с геройски подвиг.

18

БРО

Й 4

7

19

ЗИМ

А 20

12

пърВиТе

Христо грозев

Съосновател и първи генерален мениджър на радио АУрА

Випуск: 1995 държава: Българиянастояща длъжност: Собственик и председател на RadioCorp, национална мрежа от радиостанции и списа-ния в Холандия; инвеститор в различни медии в Бълга-рия, включително вестниците „Утро“ - Русе, „24 часа“ и „Труд“2004 – 2006 г. – Директор „Корпоративно развитие“, Communicorp International Group1995 – 2004 г. – Вицепрезидент и изпълнителен директор, Metromedia International Radioместоположение: София, България

Радио АУРА бе създадено от няколко хиперактивни първокурсници, които живееха в общежитието „Хил-топ“, скоро след като се нанесохме да живеем в бившата станция на БКП. Мисля че беше октомври 1991  г., ко-гато първият директор на общежитието – Джеф Дийн – с леко подозрение ми даде разрешително да ползвам стаята с кабелната радиостанция на втория етаж. Пред-шественикът на радио АУРА започна работа около но-ември 1991  г., като се излъчваше само в общежитието чрез едноканалното кабелно радио, познато под името радиоточка.

Станцията първо започна под името “rAUBGadio“ – убийствена игра на думи, но да бяхте се опитали да ка-жете това на създателите: Манол, Димитър, Дора, Кейт, Бистра, Питър, Петър и други. rAUBGadio излъчваше всяка вечер „качествен микс“ от рок, поп и балади, сме-сени със съобщения от типа: „Компютърната зала ще остане отворена цяла вечер“. Тъй като можеше да се слуша само по радиоточката, логичният и хитър слоган беше „Не се опитвайте да сменяте честотата… техниче-ски невъзможно е“.

Само няколко месеца след създаването на радиостан-цията, екипът постепенно нарасна и включваше Емил, Страци, Мария, Иван и много други. Всички те решиха, че имат право да излъчват на радиовълни и започнаха да се приготвят за нова градска радиостанция, която да е конкуренция на старомодните национални и мест-ни станции. Затова ни трябваха само три неща: студио, оборудване и FM честота. О, да, и истинско име – стиг-нахме до радио АУРА – от “American University Radio.“

Първото нещо беше лесно. Университетът – а именно административният директор Бил Портър – ни предос-тави неизползван офис точно до стаята на преподавате-лите. Само за една нощ успяхме да изолираме стените

на „студиото“ с виолетови кашони от ябълки (да, тогава ябълките се продаваха в кашони – не искам да ви каз-вам колко много ябълки трябваше да купим и изядем, за да има достатъчно кашони за изолация). На следва-щата сутрин шокираният инженер на сградата Георги Прегьов (до скоро заместник-министър на инфраструк-турата) ни каза веднага да махнем изолацията, защо-то нарушавала изискванията за пожарна безопасност. Така си отидоха кашоните и ги заменихме с огнеупорно покритие (което бе тествано при пожар в студиото мно-го по-късно – не изгоря, но белият прах от пожарогаси-теля остана там завинаги и причини много дихателни проблеми в последствие).

Второто нещо, от което се нуждаехме – оборудването – също не беше проблем. Уредих един приятел от Холан-дия – бивш радио-пират – да ми изпрати неизползвано оборудване от старо пиратско радио. Спомням си, че платих 350 долара за цялото студио. (Година по-късно получихме финансиране от нестопанската организация „Международен медиен фонд“, което ни позволи да за-купим най-модерната техника на пазара – включително професионални грамофони и CD плейъри).

С третия компонент – честотата, вече нямахме късмет. Месеци наред кандидатствахме, молехме, лобирахме и заплашвахме Държавната комисия по далекосъобщени-ята (ДКД) в София, само за да вземат предвид молбата ни за разрешително за честота. Ние бяхме просто една група студенти, далеч от София. Спомням си как използвах- ме телефона с шайба от офиса на президента на АУБ (все още нямахме собствен телефон) и часове наред набирахме един и същ номер, за да се свържем с ДКД. В крайна сметка ни ка-заха, че ще получим честотата 98.9 FM, но трябва да почакаме още няколко седмици за окон-чателното решение.

Не е нужно да споменавам, че комбинацията от амби-ция и натиск ни накара да влезем в ефир веднага, на-стройвайки нашия (пиратски) предавател на 98.9 FM. Така ние се превърнахме в първата полу-легална радио-станция в България, която излъчваше на къси вълни. Най-големите късметлии миксираха музиката в ефир, а ние се качихме в стария трабант на Манол и тръгнахме из града, за да проверим докъде стига сигнала. Можеше да бъде чут – на 98.9 FM – доста извън пределите на гра-да. Стигнахме почти до Дупница, а сигналът все още се чуваше. В един момент някой реши да сравни силата на нашия сигнал с този на другите станции – открихме, че НЯМА други станции – предавахме не само на 98.9, но почти на всяка друга FM честота.

Карахме обратно към студиото като обезумели, защо-то знаехме, че се бяхме превърнали в радио-терористи. Оправихме проблема за половин час, настроихме радио трансмитера, и за щастие можехме да бъдем чути един-ствено на 98.9 FM. През следващите няколко дни, ра-дио АУРА се превърна в „истинска“ радио станция, със собствени промоции и специфични мелодии (благода-рение на членовете от хора на АУБ) и оригиналния сло-ган „Дигитален динамит. Дръзнете да бъдете различни.“ Имахме дори фланелки с нашето лого и радиочестотата на тях.

Две седмици по-късно получихме писмо от ДКД. Беше кратко: „Ще ви бъде предоставена различна честота: 98.8 FM. Промяната е наложителна поради открит сиг-нал от чужбина, който вече заема 98.9 FM“.

Разбира се, веднага сменихме честотата на трансмите-ра на 98.8 FM, но така и не казахме на слушателите за промяната. Не можехме дори да помислим да променим всичко – съобщенията в ефир, рекламните материали, визитните картички, тениските и всичко останало. Плюс това, тогава – в началото на 90-те – повечето радио- приемници имаха аналогова стрелка, която показваше

честотата. Никой нямаше да забележи разликата. Така, дълги години, радио АУРА беше може би единствената станция, която твърдеше, че предава на различна често-та от действителната.

Групата хора, които бяха част от тази благородна лъжа, нарастваше с всеки изминал месец. Ирина (в момента програмен директор на БГ Радио), Костадин (по-късно генерален мениджър на радио АУРА), Фай (в момента изпълнителен директор на Communicorp Bulgaria), Вик-тория, Мария, Деси, Боряна, Светослав (по прякор DJ Zorro) и десетки, а сега стотици други студенти на АУБ, се присъединиха към екипа на радио АУРА.

П.С. Чудя се кой от мениджърите на радиото е взел разумното решение да съобщи на слушателите реал-ната честота на радиостанцията. J

„О, да, и истинско име – стигнах-ме до радио АУРА – от American University Radio“

12-тият рожден ден на радио АУРА

20

БРО

Й 4

7

21

ЗИМ

А 20

12

пърВиТе

Випуск: 1995(бакалавърска степен),2004 (магистър по бизнесадминистрация) държава: България настояща длъжност: Изпълните-лен директор, „Родопски Килим“ АД, семеен бизнес за изработване на ръчновързани декоративни килими по оригинална персийска технологияместоположение: Асеновград, България

димитър начков

един от първите възпитаници на АУБ, завършил магисърската програма за ръководни кадри (еMBa) на университета

Випуск: 1995 държава: България настояща длъжност: Препода-вател по история на изкуствата, Калифорнийски университет в Бърклиместоположение: Бъркли, Калифорния, САЩ

диляна Ангелова

първият председател на Студентския сенат

За мен, АУБ е страхотно приключение, което даде старт на едно невероятно пътешествие и ми създаде прияте-ли за цял живот. Там срещнах съпругата си, запознах се с много умни и различни хора, изпълнени с мечти и страст, наслаждавах се на баскетболни мачове и се нау-чих как да работя в полза на обществото.

Едни от най-ярките ми спомени са свързани с открове-ните и приятелски разговори със студенти от Косово, Албания, Македония и Сърбия. Говорехме си за мина-лото, настоящето и нашето общо бъдеще, докато на ня-колкостотин километра от нас имаше война. Тогава ме осени прозрение, в чиято истинност се убедих по-късно: приятелството, споделените ценности и образованието

могат да направят живота ни, и този на нашите деца, мно-го по-добър и по-сигурен!

Да задаваш правилните въпроси, да мислиш аналитично, да бъдеш организиран, да имаш мнение и да уважаваш различните гледни точки, да спазваш обещанията си, да влагаш във всяко едно начинание цялата си страст и сър-це, да останеш любознателен и жаден за нови знания… това са само част от страхотните уроци, които получих в АУБ и които ми помагат и до днес в предприемачеството.

Искрено се надявам, че след още 20 години АУБ ще се пре-върне в невероятно приключение за дъщеря ми и нейните връстници от следващото поколение! J

Випуск: 1997 държава: Българиянастояща длъжност: Съдружник, Bulventures Capitalместоположение: София, България

даниел Томов

първият президент на Асоциацията на възпитаниците на АУБ, избран за член на настоятелството

Стари приятели от АУБ се срещат в Стара Загора през 2000 г.

Диляна със своята състудентка и приятелка Елица Николова

През май 1995 г., в речта си към първия завършващ ви-пуск, обичан от нас прeподавател по икономика нарече нас, завършващите над двеста души, „пионери“. Речта му възхваляваше авантюристичния ни дух и постиже-нията ни през последните четири години. Много неща, в които бяхме първи, бяха споменати. Последните го-дини оживяха отново, изпълвайки ни с емоции и гор-дост. Мислехме, че сме правили всичко, което правят студентите във всеки друг американски университет. Но тогава разбрхаме, че ние, първите, сме направили много повече. Ние утъпкахме пътя и оставихме следа по уникален начин. В този момент изведнъж осъзнахме на-стоящето – седяхме заедно за последен път, опиянени от нашите постижения.

Студентското правителство, основано от първите студен-ти през 1991 г., беше едно от тези постижения. Изключи-телно горда съм, че бях първият председател на Студент-ския сенат, демократично избрано управленско тяло, съставено единствено от студенти. Сенаторите се кан-дидатираха поотделно. След това, дванадесетте избрани сенатори, избираха техен председател. За съжаление, аз бях единствената жена. Първите „плакати“ за изборите

представляваха списъци с имена и нищо повече. Препода-вателят по политически науки Боби Филипс търпеливо ни посвети в тънкостите на честните и цивилизовани дебати. Задълбочено дискутирахме избирателните процедури и се научихме как да предлагаме дневен ред, как да гласуваме и да закриваме заседанията си.

На двадесетата годишнина на АУБ, бих искала да благода-ря на всички преподаватели, които ме запознаха с прекрас-ния свят на хуманитарните науки, историята и най-вече на археологията. Толкова много харесвах това, което учех, че исках още и още. Това доведе до магистърска степен по история на изкуствата от Southern Methodist University, Тексас (1998), и докторска степен по история на изкуствата от Harvard (2005). Преподавателите от АУБ ме окуража-ваха да мисля аналитично и насърчаваха креативността ми, като ме обучаваха чрез диалог. Опитвам се да прила-гам тези уроци, доколкото мога, в собствените си лекции в Калифорнийския университет в Бъркли, където в момента преподавам раннохристиянско и византийско изкуство. На снимката: при останките от гигантска статуя на импе-ратор Константин, една от любимите ми теми. Съпругът ми е историк, имам две деца – син на 8 и дъщеря на 5. J

Моята история за АУБ е история за познанието. Позна-ние, излязло извън пределите на класната стая. Посе-щавах лекции и се учех да пиша и чета задълбочено, да анализирам информация и да излагам доводите си, да отстоявам позицията си и да разбирам гледните точки на другите. Живеех в общежитието и се научих как да съжителствам с различни хора. Срещнах нови лица и се научих как да намирам приятели. Научих, че винаги има различна гледна точка и че решенията, които тряб-ва да вземем, невинаги са правилни или погрешни, а са такива, каквито просто трябва да направим.

Академичното напрежение беше изключително (всич-ките уроци, проекти, срокове, контролни, тестове и из-пити). Въпреки това, не беше трудно за човек да се спра-ви – нещата, които ни заобикаляха ни помагаха. Това беше нашата околна среда – студенти, професори, ад-министрация, гости и посетители. Всички те бяха мо-

тивирани от ентусиазма да създадат нова институция – такава, каквато никога не бе съществувала в тази част на света. Чувството на задружност бе споделено от всички. Те усещаха, че това е едно предизвикателство за тях, пре-дизвикателство да създадат нещо ново.

Може да се твърди, че ученето е основната цел на всеки университет. В АУБ, обаче, този процес беше навсякъде. Двадесет години по-късно, все още се чувствам щастлив, че съм част от него.

Вярвам, че това чувство за споделеност обединява и сту-дентите на АУБ днес, двадесет години след създаването му. Иска ми се то да продължава да живее векове наред. J

Дани Томов на среща на Студентското правителство

22

БРО

Й 4

7

23

ЗИМ

А 20

12

пърВиТе

деян Василев

първият президент на студентското правителство

Випуск: 1995 държава: България настояща длъжност: Президент, FinZoom – мрежа от водещи портали за сравнение на финансови показа-тели в България, Румъния и Турция; основател и член на борда на директорите, Creditland – водещ кредитен посредник в Българияместоположение: София, България

Искрата, наречена АУБ

Необичайно е, когато канидат-студент се интересува от даден университет, в отговор да получи проучване за осъществимостта на проекта, както и петгодишен ака-демичен и бизнес план за учебното заведение, в което мисли да кандидатства. Въпреки това, аз получих точ-но това по пощата през далечната 1990 г. – не информа-ционна брошура, а проспект, дълъг 50 страници, сякаш съм инвеститор, който трябва да се запознае с бизнес плана на даден проект. Трябва да призная, обаче, че това беше един от най-интересните документи, които бях чел до момента. Бях очарован, че американски универси-тет ще бъде основан в България – точно когато щях да завърша гимназия – и че бъдещият президент на този университет ми пише лично, за да разбере дали имам някакви идеи и коментари, относно проучването им.

Така аз реших да „инвестирам“ в този „проект“ – въпре-ки че имах възможността да уча в утвърден университет в Щатите. Това, което притесняваше съучениците ми, които предпочетоха да отидат в признати университе-ти, мен ме вдъхновяваше. Какви са шансовете за млад човек, който е решил да стане част от първия випуск на един университет, предлагащ американски стил на образование, в страна, която е била комунистическа в продължение на 45 години и режимът току-що се е раз-паднал?

Не съжалявам нито за миг, че дойдох в АУБ. Всъщност, аз получих не само образование, но и придобих безце-нен опит, участвайки в създаването на университета. От това да прочета първите 20 книги, които пристигнаха в университетската библиотека (колко студенти могат да кажат, че са чели всичките книги в библиотеката?), до участието ми в първото студентско събрание, за да на-пишем конституцията на Студентското правителство; и след това от гласуването за първото Студентско прави-телство, до това как станах свидетел на създаването и растежа на студентските организации, които се превър-наха в отличителен белег за АУБ – вестниците, радио АУРА, театъра, мюзикълите – всичко това беше едно страхотно преживяване.

Без съмнение, АУБ беше важен фактор в оформянето на моето професионално развитие – от решението да оста-на в България до кариерата на предприемач, която из-брах. След като си участвал в създаването на един уни-верситет, започването на нов бизнес изобщо не може

да те уплаши. Като доста от състудентите ми, преди 11 години, аз станах съосновател на първия си бизнес – ус-пешна софтуерна компания, която ми даде шанс да за-почна две други начинания, които развивам в момента.

Превъртайки набързо лентата с 20 години напред – към настоящето, ретроспекцията ми за АУБ може би звучи прекалено старомодно или пък е пълна с повторения… Да не говорим, че е далеч над максимума от 144 симво-ла, които включва един малкък пост в Twitter, или пък харесвана публикация във Facebook. В ерата на диги-талния информационен поток, който ни залива днес, си струва да се спрем за момент и да отпразнуваме онази „искра“, която роди АУБ преди 20 години, и успехите, които университетът постигна за този период. Честит двадесети рожден ден, АУБ!

На деня на посланика

Деян Василев получи наградата за отличил се възпи-таник на срещата на завършилите през май 2010 г.

ерион Кано

първият чуждестранен студент, носител на президенсткия медал

Випуск: 1996 държава: Албания настояща длъжност: Директор „Управление на риска“, MBIA Insurance Corporationместоположение: Армонк, Ню Йорк, САЩ

Минаха 15 години откакто завърших АУБ през 1996 г. Невероятно е колко бързо лети времето. Сякаш беше вчера, когато изучавахме международни отношения с професор Дарлет и политическа философия с профе-сор Филипс, учехме се как да пишем есета с професор Файнстийн и размишлявахме върху западните кон-цепции на „Пари и банкови системи“ с професор Грим. Беше страхотно преживяване за нас, студентите, израс-нали в комунизма, да се озовем в такава западна инсти-туция. Беше като глътка свеж въздух след дълъг ден в гореща и задушна стая. АУБ беше уникален универси-тет, заради образованието, което предлагаше и качест-вените и разнообразни хора, които привличаше.

Ученето не беше всичко. Един от най-ярките ми спо-мени е пътуване с клуба по туризъм, което ни заведе до един връх в близост до ски-курорта Банско. За човек като мен, който не кара ски, беше истинско щастие, че това се случи извън сезона – нямаше никакъв сняг.

АУБ ми предостави страхотни нови възможности. След дипломирането си, завърших магистърска степен по бизнес администрация в университета в Мериленд и работих за Дженеръл Моторс в Ню Йорк. В момента ра-ботя в сферата на управление на риска в голяма финан-сова компания в САЩ.

Гордея се с моя университет – както с това, което беше навремето, така и с това, което е в момента. Поздравле-ния за двадесетата годишнина! Най-добрите дни са пред вас. J

деян Василев

Професионална биография

Деян Василев е президент на мрежата за финан-сови съвети FinZoom, www.finzoom.com, която от 2005 г. ръководи финансовите портали за сравнение на банкови продукти www.moitepari.bg в България, www.finzoom.ro в Румъния и www.finzoom.com.tr в Турция. Те дават възможност на милиони клиенти да вземат информирани решения, свързани с личните им финанси. Деян също е основател и член на Борда на Кредитленд – водещият ипотечен брокер в Бълга-рия, основан през 2005 г. с офиси из цялата страна – www.creditland.bg. Кредитленд и FinZoom са част от Eastisoft Inc., www.eastisoft.com – група за софтуерни решения, на която той става съосновател през 2000 г. Преди това Деян Василев има няколкогодишен опит в сферата на бизнес осигуряването, като консултант в Pricewaterhous-Coopers България, където е извършвал бизнес осигуряване и консултации за много банки, финансови институции и международни компании в

България. Василев е счетоводител със сертификат от Британската асоциация на сертифицираните счето-водители (ACCA), член и основател на Борда на ди-ректорите на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), www.basscom.org, през 2002  г., и Българската асоциация на кредитните консултанти през 2008 г. През 2008 г. Деян Василев е бил част от германския Маршал Мемориал Фелоушип, а в момен-та е част от комисията по селекция към същата про-грама в България. През 2000-2002 г. той също е член на Настоятелството на Американския университет в България. Деян Василев е възпитаник на АУБ, за-вършва през 1995  г. с бакалавърска степен по „Ико-номика“. По време на престоя си в университета, той е заемал поста президент на Студентското правител-ство 3 поредни години. Женен е с двама сина – Симе-он на 11 и Николай на 4 години, които продължават да му помагат да расте, докато те растат. J

На събитие в университета

24

БРО

Й 4

7

25

ЗИМ

А 20

12

пърВиТе

Випуск: 1995 държава: България настояща длъжност: Директор „Реклама и комуникации“, GLOBUL и GERMANOS, Българияместоположение: София, България

Връзка с АУБ: Преподавател по музика от 1991 г.; директор на общежитиедържава: САЩнастояща длъжност: Преподавател по музика в АУБместоположение: Благоевград/София, България

галина чулева

първият президентски медалист джефри дийн

един от първите преподаватели в АУБ и директор на общежитие

Честно казано, решението ми да уча в АУБ през 1991 г., беше много нехарактерно за мен – прибързано, дори капризно и доста страшничко, като се има предвид, че университетът беше току що създаден и очакваше одо-брение от българските власти. Поглеждайки назад, това беше едно от най-добрите решения, които някога съм вземала и даде тласък на съзнателния ми живот.

Имам две дипломи от АУБ, а след като завърших и ма-гистърската си степен в САЩ 7 години работих за офи-сите „Институционално развитие“ и „Университетски връзки“ на АУБ – във Вашингтон и в София. Най-добри-те ми приятели са възпитаници на АУБ. Наемала съм хора, завършили АУБ, във всеки от екипите ми досега. Но АУБ най-вече ми даде отношение и начин на мисле-не, което ми помага в големите и малки решения в живо-та ми всеки ден. Стремя се да водя личен и професиона-лен живот, които са изпълнени със смисъл.

За мен, университетът олицетворяваше страст, любо-знателност и позиция. Беше въпрос на това да разби-раш разликите в мненията, хората, културите и обсто-ятелствата, и да се научиш да работиш заедно с тях или въпреки тези разлики. В крайна сметка, трябваше да разберем, че универсалната истина не е просто гуру или теория, а наука за приемането на един живот изпълнен с поуки…ако искаш да продължиш напред.

Днес управлявам маркетинг комуникациите за две от най-големите марки на българския пазар. Индустрията, в която работя – телекомуникациите – е една от най-бър-

зо развиващите се сфери в световен план. Характерни за нея са бързите промени и ежедневните иновации. Про-фесионалната ми сфера – маркетингът – също премина-ва през големи промени. Водени основно от нововъве-дения в комуникациите и интернет, хората контролират повече от всякога кога, защо, как и каква информация да получат. Професионалистите в маркетинга все по-мал-ко могат да контролират потока и съдържанието на тази информация, и да повлияят на желанията на клиентите по старите начини.

Днес, повече от всякога, хората в моята професионална сфера са принудени често да преразглеждат отдавна на-ложили се модели. Те трябва да са отворени за нови ре-алности и възможности, и да имат иновативен подход. За много от тях, бързото развитие и промените са при-чина за трудности и несигурност. Аз не се притеснявам, нито се страхувам. Устойчива съм в такава динамична среда. Отдавна разбрах значението на идеята „учене през целия живот“ и го прилагам успешно. J

Пра-спомени от АУБ. Решимостта да успеем, съпътства-на от огромно вълнение, изписани върху лицата ни. Се-беотдайността на първите преподаватели и служители, задружността в общежитието „Хилтоп“. Трудностите през първата година – липсата на оборудване, честото спиране на тока, салатите без маруля и дивите животни около общежитието, на които се натъквахме (като змии, прилепи и скорпиони) – всичко това е толкова незначи-телно, съпоставено с голямото приключение да създа-деш университет, да „трансплантираш“ една образова-телна система в онази част на света, която бе напълно непозната за нас, американците.

Какво съм правил през последните 20 години? Научих „донякъде“ български, докоснах се до „българина въ-тре мен“, организирах музикални фестивали и основах ансамбли, изнесох стотици концерти из цяла Европа, САЩ и Япония, като чело-солист и камерен музикант, размишлявах над раздвоената си културна идентич-ност и гледах как синът ми, който е роден в България, размишлява над своята. Осъзнах, че музиката не е само слушане или творческа себеизява…

Подобно на АУБ, музиката е средство за сближаване и преодоляване на граници – реални или условни. АУБ и музиката олицетворяват обединението – човешката нужда за пълноценен живот и морални ценности – за да се зареждаме с енергия и да израстваме: емоционално и мисловно. Всеки ден, влизайки в класната стая, осъзна-вам, че това е една от ключовите роли, които АУБ играе в живота на хората. Приятели на АУБ – от миналото, настоящето и бъдещето – бъдете обединени и изпъл-нени с енергия през следващите 20 години! Всъщност, нека са 200!JJ

По време на лекции, началото на деветдесетте години

По време на соло изпълнение, 4 октомври 2011 г.

26

БРО

Й 4

7

27

ЗИМ

А 20

12

пърВиТе

Випуск: 2001 държава: Сърбия настояща длъжност: Специалист „Комуникации“, Световна здравна организацияместоположение: Женева, Швейцария

Връзка с АУБ: Президент на АУБ (1993-2003 г.)държава: САЩнастояща длъжност: Изпълнителен директор, Council on Social Work Educationместоположение: Александрия, Вирджиния, САЩ

йелица Весич

един от първите редактори на FlashNews

джулия м. Уоткинс

първият президент, ръководил АУБ едно десетилетие

Приеха ме в АУБ през пролетта на 1997 г. След три месеца на надежда и протести срещу Милошевич, всичко беше като по старому, оживлението приключи и оптимизмът беше попарен. Застоялият въздух на режима тежеше на плещите ни повече от всякога. Тогава дойде обаждане-то от АУБ – като голяма глътка свеж въздух. То не беше обещание за по-добро материално бъдеще, а по-скоро за свобода.

В АУБ не липсваше аналитично мислене и интелектуал-на стимулация, но това, което отличаваше университета бяха най-умните и луди хора. Целеустремени, въдхновени и вдъхновяващи – носещи една искра в себе си. Срещнах много впечатляващи хора след като завърших, но никога не съм попадала на такава невероятна група. Дали това не е магията на АУБ?

След като завърших, започнах да работя в сферата на ко-муникациите в неправителствения сектор. В момента ра-ботя в Световната здравна организация, където създавам дигитално съдържание и управлявам социални медийни кампании. Ако не беше образованието ми в АУБ, нико-га не бих могла да сравнявам писмените си умения по английски език с тези на хора, за които той е роден. Все пак, АУБ ми даде нещо много по-важно от специалности-те, които завърших. Това е усещането, че летвата винаги трябва да е високо. АУБ ме научи никога да не спирам да се боря и да поставям високи цели пред себе си.

Беше зашеметяващ през тийнейджърските си години, дойде време за преуспяваща младост. Честит двадесети рожден ден, АУБ!

FlashNews е първото електронно издание в АУБ и най-старата новинарска организация, ръководена от сту-денти.JJ

Йелица е един от избраните студенти, които се срещат лично с президента на САЩ Бил Клинтън, по време на неговата визита в АУБ през 1999 г.

През последната си година в АУБ Йелица е студентски представител в Настоятелството на АУБ

Това беше мечта, стремеж; реализирането на тази меч-та беше сложно начинание, поради несигурността и странните политически решения от двете страни на Атлантическия океан. Но уважението към висшето об-разование в България, ентусиазмът, свързан с рефор-мите в тази сфера, развитието на пазарна икономика и съживяването на гражданското общество, превъзмог-наха първоначалните трудности и за 20 години АУБ се превърна в престижна институция, предлагаща високо-качествено образование. За да стане това, обаче, както каза един акредитатор през 1994 г., се изисква малко късмет и много работа. За наш късмет, студентите бяха страхотни, а служителите изцяло отдадени на каузата. Преподавателите от чужбина бяха вдъхновени от ми-сията на институцията и посрещнаха с усмивка пре-дизвикателството да живеят, преподават и да се учат в „екзотичната“ среда в България. Всичко това се случи по време на преход – от една комунистическа държава България се превърна в модерна, демократична и евро-пейска страна. Преподавателите от България изигра-ха ролята на ментори за своите чуждестранни колеги. Гореспоменатият акредитатор, по време на една от ви-зитите си при нас, ми остави една „магическа пръчка“. Използвах я, когато бяхме отчаяни и уморени от без-крайните политически проблеми, които застрашаваха да възпрепятстват реализирането на нашата мечта. На моменти ни се струваше, че цялото усърдие и късмет на света няма да са достатъчни, за да успеем. И въпре-ки това, АУБ е вече на 20 години – стабилен, успешен и сигурен, че ще оцелее през 21-ви век – благодарение на всички, участвали в създаването на този двигател за промяна и просвещение. J

Джулия Уоткинс поздравява министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на юбилейното празненство на 3 октомври 2011 г.

Президентът на АУБ посреща президента Клинтън

28

БРО

Й 4

7

29

ЗИМ

А 20

12

пърВиТе

Випуск: 1995 държава: Норвегия/Иран настояща длъжност: Управител, собствен бизнесместоположение: Барселона, Испания

Випуск: 1995 (бакалавър), 2008 (магистър по бизнес администрация) държава: България настояща длъжност: Управляващ съдружник, Издателска къща „Жанет 45“местоположение: Пловдив, България

Касра мотахеде

първият чуждестранен студeнтманол пейков

първият студент от магистърската програма, изнесъл реч на завършването

През лятото на 1991 г. приключих доброволческата си ра-бота в свещените места за бахаите в Израел. Веднага след това се присъединих към група приятели, които бяха до-шли в Благоевград, за да подкрепят дейностите на местно-то бахайско общество. Посещението беше точно преди да започна да уча в McGill University; „…кратък триседмичен престой в България,“ мислех си аз. Изкарах си страхотно, а преди да си тръгна от Благоевград, разбрах, че предстои откриването на американски университет; поинтересувах се, преминах интервю с президента на университета и кан-дидатствах. И ето че моите кратки 3 седмици внезапно се превърнаха в над 5 години, последната от които прекарах начело на кариерния център в университета!

Все още си спомням ясно пътуването ми с автобус до об-щежитието „Хилтоп“, след лекциите си през първия ден. Сигурно съм изглеждал не на място; момчето до мен ме попита как се казвам и от коя държава съм. „Касра от Нор-вегия“, тихо казах аз, като имах предвид мястото, където съм израснал. „Аха, значи има трима чужденци!“, каза но-вият ми приятел Георги, като добави, че имало също изра-елски и ирански студент в университета. Какво съвпаде-ние, помислих си аз – тук има някого от Израел – точно бях приключил работа си там, и друг от Иран, където съм роден. Няколко минути по-късно се усетих, че всъщност аз представлявам „и тримата чуждестранни студенти“.

По-късно, докато учех магистърска програма в Оксфорд, се сблъсках с изискванията на един от предметите и бързо разбрах колко ценни писмени и аналитични умения съм придобил в АУБ. След Оксфорд се преместих в Барсело-на, където управлявам успешно собствен бизнес през по-следните няколко години, и се наслаждавам на лудориите, които прави малката ми седемгодишна дъщеря Олинга. Връщайки се 20 години назад във времето, осъзнавам, че АУБ не е бил просто една инвестиция в образованието ми. Университетът ми даде наръчник, пълен с невероятни преживявания, и житейски опит, които са с мен, където и да съм.JJ

Когато пристигнахме в АУБ в края на лятото на 1991 г., се запознахме с преподавателите, които по това време бяха осем на брой. Предлагаха се 6 предмета, от които трябваше да изберем и запишем пет за идния семестър. В първата ми лекция по история професорът ме попита дали знам какво е подводница. Някои преподаватели от САЩ бяха взели огромно количество тоалетна хартия със себе си от страх, че продуктът няма да се продава в българските магазини. За нас, българските студенти (имаше само един студент от чужбина по това време), всичко това беше нереално.

Въпреки това, имаше нещо мотивиращо в АУБ; нещо, което ни зареждаше на емоционално и интелектуално ниво по начин, който не бяхме срещали преди. Никое друго висше училище в страната не можеше да ни даде това усещане за свобода и възможности. Учебната про-грама беше изготвена почти изцяло като „по поръчка“, а студентите играеха основна роля в създаването й. Всич-ко това важеше за всеки отделен аспект от живота ни в АУБ. Университетът се изграждаше в този момент и ние наливахме бетона в основите.

За себе си мога да кажа, че рядко съм отварял учебник за тези четири години (също така, обаче, почти не съм изпускал лекция, записвайки всичко на ръка. Разчитах почти изцяло на това и се възползвах от факта, че бях единсвеният мъж със специалност „Югоизточна Евро-па“ във випуск, в който 4 от 5 души изучаваха бизнес). Въпреки това, аз бях член на всяка възможна комисия в университета, от комисията за учебната програма до президентския съвет към Настоятелството, където бях представител на студентите през последната си го-дина в АУБ. (Веднъж водих разгорещена 7-часова сре-ща – започна в 18:30 и завърши много след полунощ. През това време ние разпределихме щедрия бюджет от 20 000 долара между различните студентски клубове и организации.)

Когато завърших през 1995 г., не считах, че съм получил добро образование и не бях специалист в нищо. Един-ственото умение, което бях придобил, беше как да се изразявам добре, обличайки мислите си в думи. Това, заедно с усещането за свобода и възможности – които все още имам, са най-големият актив, който АУБ пред-лага на своите студенти. Чувството, че се действа на мо-мента е изчезнало отдавна и през годините осъзнах, че гореспоменатите неща са най-ценните, които съм полу-чил през живота си.

Само за да усетя отново това чувство на неограниченост, свобода и възможности, което АУБ ми даде, аз се върнах в университета, за да получа магистърска степен, цели 12 години по-късно. Аз бях човекът, на когото бизнесът прилягаше най-малко измежду всички мои колеги. По онова време не бих докоснал бизнес курс дори и с три-метрова пръчка, а се върнах в АУБ да уча точно това. За моя голяма изненада, връзката ми с учебниците се беше променила коренно: завърших магистърската си степен само с отлични оценки (всъщност имах едно 5 1/2, само за да запазя връзката с предишното ми аз). В послед-ствие бях избран от състудентите ми да бъда оратор на церемонията по дипломирането на випуск 2008.

Това, което не се бе променило в мен беше усета ми за нови възможности, свободата и склонността ми да из-разявам мнението си. Бях инвестирал тези мои качест-ва (с променлив успех, но винаги с много ентусиазъм) във всяко смислено нещо, което правех, като предприе-мач, издател и човешко същество.

Айнщайн е казал, че „образованието е това, което ос-тава, когато забравим всичко, което сме научили в учи-лище“. Ако това е вярно, като се върна назад във време-то, трудно бих си представил по-добро образование от това, което получих в АУБ.JJ

На завършването през 1995 г.

На събитие в университета

30

БРО

Й 4

7

31

ЗИМ

А 20

12

пърВиТе

Връзка с АУБ: Настоятелстовото на АУБ; в момента – член на Университетския съветдържава: САЩ

Връзка с АУБ: Финансов директор (1991-1996 г.)държава: САЩнастояща длъжност: Вицепрезидент „Финанси“, Амери-кански университет в Бейрутместоположение: Бейрут, Ливан

Сол полански

първият председател на настоятелството на АУБ

Стив Кени

първият финансов директор на АУБ

За 85 годишен човек като мен, чиято памет в момента не е перфектна, е малко трудно да се сетя кога точно за първи път чух за идеята американски университет да бъде открит в България. В началото на 1991 г. се пенси-онирах като дипломат точно след трите години, които бях прекарал като посланик на САЩ в България. Тогава приех поканата на Американската агенция за междуна-родно развитие (USAID) да стана част от борда на новия университет в Благоевград. В една такава частна ин-ституция, ролята и отговорностите на борда включват управлението на академичните, финансови и човешки ресурси в университета.

На първата среща през ноември 1991 г., бях избран за председател, а д-р Георги Фотев за заместник-председа-тел. Членове бяха кметът на Благоевград Ели Масева и други, които въпреки езиковата бариера, работеха уси-лено за решаването на сериозни финансови и академич-ни проблеми, за да направят АУБ стабилна и препдочи-тана институция във висшето образование в България. Първият випуск през 1995 г. се състоеше от около 200 възпитаници; в момента при нас се обучават повече от 1100 студенти от 40 страни.

След три мандата като председател на борда, се приесъ-единих към университетския съвет, който позволява на членовете си да подкрепят активно АУБ, но без правото да гласуват заедно с борда. Съветът осигурява финан-сова награда за две ежегодни литературни състезания на актуални политически теми, пред които е изправен света. Освен член на съвета, няколко години бях настоя-тел в Американския колеж в София. В момента съм пре-зидент на Българо-Американското общество. То се фи-

нансира от частна нестопанска фондация в САЩ, която подкрепя много образователни програми за младежи, деца с увреждания и сираци.

Поздравявам АУБ за добре свършената работа, отлич-ните студенти, които са постигнали много успехи, благо-дарение на един университет в малък български град – вие направихте чудеса и се надявам да продължавате така. J

Сол Полански на една от първите срещи на Настоятелството на АУБ

Стив Кени е първият финансов директор на АУБ

Кени обича да разменя идеи със студентите

Посланик Полански получава почетната титла „Доктор хонорис кауза“ през 2002 г.

Спомням си обаждането.

В края на един майски ден през 1991 г., докато седях в офиса си в дирекцията на университетската система на щата Мейн в Бангор, получих неочаквано обаждане от бившия ми шеф от университета в Мейн, д-р Чик Рауч. „Стив“, каза той, „имам предложение за работа, на което не можеш да устоиш“. Веднага си спомних седемте месе-ца работа при Чик през втората половина на 1990 г., като временно изпълняващ длъжността бизнес директор на университетския комплекс на университета Мейн в Ороно. Въпреки че бях кандидатсвал за постоянна по-зиция, комисията по назначаването избра външен чо-век. Преди да успея да го попитам дали този човек не си е вършел добре работата и дали ме търсят за същата позиция, той каза: „Работата е в България“.

Останалото е история. Искрено съм благодарен на Чик Рауч, че ме представи на първия президент на АУБ, д-р Ед Левърти, и за невероятното изживяване да бъда част от първия екип, който отиде там. Имаме толкова хубави спомени за щедростта и гостоприемството през петте години, които прекарахме в България – прекалено много са, за да ги изброя тук. Бъдещето ни винаги ще бъде свързано с България – синът ни Дарън и дъщеря ни Мо-ника са родени там, докато работехме за университета.

След като напуснах АУБ през юли 1996 г., работих с ин-ститута „Отворено общество“ и Американската агенция за международно развитие (USAID) по различни проекти в Централна Европа, Русия, Централна Азия и Близкия Изток. Станах финансов вицепрезидент в Американския университет в Бейрут през 2007 г. Пола, Дарън (сега на 17)

и Моника (на 15) ме придружават в пътуванията ми по света през последните 15 години.

Искаме да пожелаем на президента Хюуайлър и на всич-ките ни приятели в АУБ честит двадесети рожден ден! АУБ е най-добрият университет, казано по друг начин –там е „най-хубаво!“.JJ

Семейството на Кени в Кайро

32

БРО

Й 4

7

33

ЗИМ

А 20

12

пърВиТе

Благовеста момчеджикова

първата абсолвентка, държала реч от името на завършващия випуск на Церемонията по дипломиране

Випуск: 1996 държава: България настояща длъжност: Професор доктор по „Есеистика“ и „Урбанистична култура“ в Програмата по творческо писане в Академията по изкуства Тиш към Нюйоркския университет местоположение: Ню Йорк, САЩ

Визитка: Blagovesta Momchedjikova, PhDSenior Language LecturerExpository Writing ProgramNew York University

Докато обличах костюма за ролята на Абигейл – ковар-нaтa героиня от пиесата на Артър Милър „Лов на вещи-ци“, обвиняваща враговете си в магьосничество – завър-зах разговор с момичето, с което играехме една и съща роля в двата различни състава и си разменяхме общия костюм помежду репетициите. Театралният ни препода-вател, Вивиън Мейсън, беше решила да има по двама из-пълнители за всяка главна роля в театралната продукция на АУБ: съставите на тъмнокосите и русокосите се реду-ваха през вечер. Танчето, с която се разбъбрихме непри-нудено в импровизираната ни гримьорна (дамската тоа-летна на втория етаж в централната сграда на АУБ), беше тъмнокосата Абигейл и в нейно лице намерих не само новата си съквартирантка, а и най-добрата си приятелка. Когато третата ни приятелка, Любчето, видя различните изпълнения на всяка една от нас, тя призна, че героинята на Танчето я плаши, а пък моята я кара да се смее. Докато трите дискутирахме как се променя пиесата с вариациите на актьорската ни игра, започнахме с любов да се нарича-ме една друга „вещерки“. Това се случи преди 18 години. Оттогава, ние, трите вещерки, тъчем най-хубавата магия – тази на приятелството – споделяйки най-върховните раз-думки, разходки и кикот. Дължим приятелството си на АУБ, където открихме, че театърът с лекота трансформи-ра ежедневните преживелици в невероятни събития.

Между ролята на Абигейл през 1993 г. и ролята на оратор на випуска през 1996 г., аз пресъздадох още много героини – Мег („Престъпления на сърцето“ от Б. Хенли), Харпър („Ангели в Америка“ на Т. Кушнер), Серафина („Татуи-раната роза“ на Т. Уилямс). Безкрайно съм щастлива, че също участвах в специалната пиеса, която известният пи-сател и възпитаник на АУБ Георги Илиев–Старчето напи-са за мен, докато учеше в АУБ.

Енергията на театралното изкуство ме зареди по пътя ми към Училището по изкуствата Тиш в Нюйоркския

университет. На път за Ню Йорк кътах няколко важни документа от годините прекарани в АУБ: в предния ми джоб – двупосочния билет, който вече покойният Дими Паница (един от основоположниците на АУБ) ми подари, и две жизненоважни скици, нахвърляни на ръка. Едната, начертана от Дъг Бъргфелд, беше на Манхатън, с цел да онагледи уличната мрежа на известния остров; другата, от професор Дейвид Дърст, фиксираше едно капанче за типичните американски гевреци – бейгълите – на Цен-тралната гара в Ню Йорк – които той настояваше да опи-там (с топено сирене!) още щом стъпя на американска почва. Всичките си родни „чувства“ пренасях в задния си джоб, по наставление на известния български театрален режисьор и мой приятел Ставри Карамфилов, в случай, че ме налегне носталгията. Пак там се мъдреше и ръ-кописът на моноспектакъла за Клара Шуман (жената на известния композитор) – „Пианистът го няма“ – от Нед Бобкоф, поверен ми от самия Нед, моят фантастичен те-атрален учител в АУБ и приятел.

След като пристигнах в Ню Йорк и се установих във факултета по Изкуство на представлението (където ми предстоеше да бъда обучавана от професорите Барбара Киршенблат-Гимблет, Пеги Фейлан и Мей Джоузеф), за-почнах да пресъздавам образите на театрални и филмови герои, сред които Клара от пиесата на Бобкоф и Гурда от „Гурдамилия“ на Нийлс Даклър. Скоро след това започ-нах да преподавам в знаменитата Програма за творческо писане в Нюйоркския университет, водена от професор Пат С. Хой II, и се почувствах у дома си сред другите пи-сатели. Но може би най-важното нещо, което ми се случи в онези първи месеци в Ню Йорк бе, че се сдобих с чифт ролкови кънки втора употреба по препоръка на моята приятелка Сусу Дърст. Дължа любовта си към града на тези 8 колелца (по-късно си загубих ролерите в метрото, но ги намерих след две седмици – и това ако не е истин-ско нюйоркско чудо!) – не само, че чрез тях открих един нов непознат град, но също така се срещнах и с обекта на моя академичен интерес – „Панорамата на Ню Йорк“ – един умопомрачителен макет на метрополиса.

Точно както в театъра, макетът представя срещата между два свята: умаления свят на града и въображаемия свят на неговия посетител. Той също така ни учи, че памет-та е едновременно силна и непостоянна, точна и илю-зорна, освобождаваща и ограничаваща. И въпреки че

Трите вещерки

този макет дава пълна визуална представа за Ню Йорк (сградите от всички пет квартала са на него), той нико-га не би бил завършен за мен, без това, което донесох от АУБ: скицата на Манхатън от Дъг, скицата на капанчето за бейгъли от Дейвид, пиесата на Нед, самолетния билет от Дими, кикотенето на Танчето от телефонните разго-вори с далечна България, и носталгичните ми „чувства“, надничащи с любопитство от задния ми джоб (напук на заръките от Ставри) към този невероятен нов град, чий-то пулс усещам като електрически ток чрез колелцата на ролерите си…

Благовеста момчеджиковаБиографични бележки:

Благовеста Момчеджикова е доктор по Изкуство на представлението в Нюйоркския университет, където преподава есеистика и урбанистична култура в Акаде-мията по изкуствата Тиш. Тя е председател на раздела „Урбанистична култура“ в Средноатлантическата асо-циация за американска култура и води специализирани турове на „Панорамата на Ню Йорк“ – огромен макет на метрополиса (и обект на докторската й дисертация), който се намира в Музея на изкуствата в Куинс. Нейни творби, вдъхновени от граската среда, са публикувани в изложбения каталог „Робърт Мозес и съвременния град“, в престижните годишни сборници с есета на Академи-ята по изкуствата Тиш, в списанията „Жанр: Градовете на въображението“, „Международното списание за кул-турен туризъм“, „Списанието за американска и сравни-

телни култури“, „Поетика на кръстопътища: Записки от улицата“ и годишниците на Института за околната среда към универсета Пейс, Ню Йорк. Тя е и главен редактор на специализираното издание на „Поетика на кръстопъти-ща: Записки от улицата“ – „Усещанията на града“, където представя най-интересните творби по тази тема. Благо-веста създава, организира и провежда уъркшопи по пи-сане на национално и международно ниво. Портрети за нейната дейност излизат в „Ню Йорк Таймс Уошингтън Скуер Нюз“ и радиото WKCR към Колумбийския универ-ситет. Горда майка е на две страхотни момчета, родени в дома й в Бруклин, с помощта на акушерката Кара, помощ-нички Кали и Кели, и прекрасната й майка Тони. Една от най-новите й поеми е посветена на раждането в домашни условия. J

34

БРО

Й 4

7

35

ЗИМ

А 20

12

пърВиТе

министърът на образованието и официални лица почетоха двадесетата годишнина на АУБ на специално тържество

Над 500 официални лица, приятели, възпитаници, преподаватели, студенти и служители на Американ-ския университет в България отбелязаха на 3 октом-ври 2011 г. 20-тият юбилей на Американския универ-ситет в България. След едночасовата тържествена церемония в Народен театър „Иван Вазов“ в София, гостите продължиха да се забавляват пред театъра.

Поздравителен адрес на юбилея поднесе министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игна-тов, който нарече АУБ „специално място, където бъл-гарският дух и образователни традиции се преплитат с модерните образователни тенденции на глобализи-ращия се свят“. За приноса на АУБ към висшето обра-зование в България, министър Игнатов удостои уни-верситета с почетния знак на министерството.

Специални поздравления поднесоха посланикът на САЩ в България Н. Пр. г-н Джеймс Уорлик, предсе-дателят на Настоятелството на АУБ Мариан Келър и президентът на университета Дейвид Хюуайлър. Списъкът с гости включваше видни личности от Бъл-гария и света като Княгиня Мария-Луиза и брат й Симеон II, Соломон Паси, Меглена Кунева, Георги Фо-тев, д-р  Минко Балкански и Ивон Паница. Първият заместник-ректор по академичните въпроси на АУБ д-р Сайръс Рийд беше домакин на церемонията.

Гости и общественици имаха възможността да се рад-ват на изпълненията на военновъздушния оркестър

на САЩ и българската джаз певица Рут Колева. Те се насладиха и на премиерата на химна на АУБ, написан от председателя на Университетския съвет Джерард ван дер Слайс. Програмата на гала-вечерта включваше също поздравления от членовете на академията More-Honors и съоснователя й – Ангел Ангелов-Мостуна.

Присъстващите също помогнаха за набирането на средства за стипендии, участвайки в търг за вещи и преживявания, които не могат да бъдат открити на друго място. Те включваха кулинарен урок от един от най-добрите майстор-готвачи в света Валентин Петров и посещение по време на снимки в най-го-лямото филмово студио в България Ню Бояна Филм Студиос. Друго уникално предложение беше вечеря с шампанско в замъка-музей Vaux le Vicomte, вдъхновил създаването на Версай.

Голяма част от предложенията на търга бяха дарени от възпитаници на АУБ, които поддържат връзка със своята Алма матер и подпомагат развитието й през годините. Много от тях заемат лидерски позиции в международни корпорации, работят в държавната администрация или са започнали успешно собствен бизнес. Успехът им беше признат и от официалния рейтинг на университетите в България, оповестен от Министерство на образованието през 2010 г. Според него, АУБ е на първо място по професионална реали-зация на възпитаниците си.JJ Повече от 500 души присъстваха на

юбилейното празненство

Репертоарът на хора на АУБ включваше новия химн на институцията, написан от председателя на Универси-тетския съвет Джерард ван дер Слайс

Княгиня Мария-Луиза и Симеон II бяха сред почетните гости на празненството

„Крилете на Дикси“, оркестър на военновъздуш-ните сили на САЩ, забавляваше гостите

Стари приятели се събраха на празненството Ивон Паница и Минко Балкански

36

БРО

Й 4

7

37

ЗИМ

А 20

12

КАК ОТБелязАХме гОдишнинАТА

Отбелязването на двадесетата годишнина започна тържествено: в лилаво и с много фойерверки

Текст и снимки: Силвия зарева

Празненствата по случай двадесетата годишнина на АУБ започнаха на 29 август с фойерверки, музика на живо и игри. Студенти, преподаватели и служители се събраха за традиционен пикник, организиран в началото на вся-ка учебна година на бейзболното игрище „Портър“. Тази година, всички носеха специални лилави фланелки в чест на юбилейната годишнина на институцията.

Вълнението се усещаше във въздуха – стари приятели се събраха след дълга почивка през лятото, а други завърз-ваха нови познанства, като споделяха одеяло на тревата и играеха фризби или футбол на пикника. Освен хиля-дата студенти, преподаватели и служители, повече от 50 възпитаници на АУБ присъстваха на пикника, за да се потопят отново в студентските си години и да се запоз-наят с новините около предстоящите празненства.

В навечерието на двадесетия юбилей, всички свързани с университета имаха поводи за празнуване. Само за две десетилетия АУБ се утвърди като лидер в образовани-ето в Югоизточна Европа. Дори официалната класация

мултиетническите общности и мястото на мюсюлмани-те в Западния свят с Ясмин Хюсеин, която е координа-тор по програмата „Млади лидери“ на Мюсюлманския обществен съвет в САЩ. Лекцията беше организирана от посолството на САЩ в София и водена от препода-вателя по религия в АУБ – Сергей Иванов.

Европейският комисар на България говори за реакциите при кризисни ситуации29 септември 2011 г.На 29 септември 2011 г. аудиторията „Андрей Делчев“ в Академичен център „Балкански“ беше препълнена от студенти и преподаватели от АУБ и Югозападния университет, не липсваха и представители на нацио-налните и местни медии. Дългоочакваният гост беше българският еврокомисар в Европейския парламент Кристалина Георгиева, носителка на наградата „Евро-пеец на годината“ за 2010 г. и бивш вицепрезидент на Световната банка.

Експерт по социалните медии споделя съвети за добрите истории и успехите в новите медии4 октомври 2011 г.На 4 октомври 2011 г. американският журналист и мул-тимедиен експерт Дейвид ЛаФонтен говори за социал-ните медии и ролята им в журналистиката днес. Той засегна нарастващото значение на социалните мрежи в журналистическата професия, но също така подчерта,

че добрите писмени умения все още са безценни за ус-пеха в тази сфера.

Полският посланик в България открива изложбата „Помня. Катин 1940“ в АУБ12 октомври 2011 г.През октомври 2011 г. АУБ беше домакин на изложба, лекция и прожекция на филм за масовото убийство на поляци в Катин – в Съветска Русия през Втората све-товна война. Полският посланик Лешек Хенсел откри изложба на име „Помня. Катин 1940“, която представи снимки, документи и лични писма. Паралелно с откри-ването, на 12 октомври, Хенсел също говори за значе-нието на Катин в полската история.

Американски дипломат разказва от първо лице историята на Балканите през последните години 19 октомври 2011 г. На 19 октомври 2011 г. в АУБ бившият посланик на САЩ в България Джеймс Пардю проведе лекция на тема „Разпадането на Югославия“. Дипломатът говори за личния си опит в разрешаването на конфликтите по това време и срещите си с най-важните политически фигури на Балканския полуостров през последните години. Над 40 студенти, преподаватели и служители присъстваха на беседата.

Международната седмица през 2011 г. е най-успеш-ната програма за културни различия14-20 ноември 2011 г.Разнообразните събития, обновената програма и енту-сиазмът на участниците превърнаха Международната

на университетите в България призна качеството на обучение в АУБ, отреждайки му първо място по профе-сионална реализация на възпитаниците.

През 1991 г. университетът прие първия си випуск, със-тоящ се от 207 българи и един норвежец. Днес, АУБ е един от университетите в света с най-разнообразен произход на своите студенти. Около 70% от учащите са чужденци, в момента представители има от 45 раз-лични страни и 6 континента. Освен това АУБ предлага преживяване, идентично на това, което университетите в САЩ осигуряват на своите студенти.JJ

седмица 2011 в най-доброто издание на събитието до момента. На ежедневните събития студентите обсъж-даха плюсовете и минусите на стереотипите, предста-виха интересни факти за родните си държави, играха Jeopardy! – прословута американска телевизионна вик-торина, и демонстрираха кулинарните и танцовите си умения по време на кулинарния фестивал – гвоздеят на програмата през Международната седмица.

Носител на „Оскар“ открива първото издание на Фестивала за късометражно кино в АУБ24-26 ноември 2011 г.АУБ бе домакин на първия в историята си фестивал за късометражно кино между 24-26 ноември миналата година, като показа филми на доказани и амбициоз-ни режисьори от повече от 13 държави. На фестивала можеха да се видят 28 продукции – от документални филми, удостоени с „Оскар“, до независими и студент-ски такива. Скот Хилиър, кинематограф и оператор на спечелилия „Оскар“ документален филм „Twin Towers“, даде старт на тридневното събитие с лекция за удов-летворението и разочарованието в процеса на създа-ване на филми.

Посланикът на САЩ обсъжда мултилатералната дипломация в АУБ 28 ноември 2011 г.Посланикът на САЩ в България Н. Пр. Джеймс Уорлик говори за нарастващото значение на мултилатералната дипломация в световен мащаб, подчертавайки, че дър-жавите трябва да работят заедно за постигането на ре-шения на глобални проблеми като тероризма, светов-ния глад, войните и икономическата криза.

Студенти от АУБ и деца от местни институции поставят коледен концерт5 декември 2011 г.Повече от 30 деца от местните институции в Благоев-град демонстрираха сложни танцови и завидни гласови умения на концертa „Коледни светлини“ на 5 декември 2011 г. Събитието беше организирано от студентския Клуб за по-добро общество към Американския универ-ситет в България заедно с Община Благоевград.JJ

Студентите в АУБ идват от 45 страни по света

Честит рожден ден, АУБ!

Първокурсникът със страхотни резултати Кристиян Димитров, световната шампионка по кик-бокс Мариела Ангелова и Людмил Людмилов – първият студент второ поколение в АУБ, са сред изключителните нови попълнения в университета

новини

Екип от АУБ получава награда за работата си по семантични уеб приложения1 - 3 септември 2011 г.Възпитаничката на АУБ Мирела Спасова и препода-вателят по компютърни науки Джон Галетли получиха наградата за най-добър доклад на шестата международ-на конференция „Компютърни науки 2011“ за работата им по News Folder, семантично уеб приложение. Шесто-то издание на престижния симпозиум се проведе меж-ду 1 и 3 септември в Охрид, Македония. То беше пос-ветено на компютърните архитектури и приложения и представи изтъкнати учени от Югоизточна Европа.

Световноизвестен френски експерт дискутира европейската политика в АУБ20 септември 2011 г.Именитият френски политически експерт Тиери дьо Монбриал разисква политическата ситуация в Европа със студенти, преподаватели и служители на публична лекция в АУБ на 20 септември. Дьо Монбриал посети Благоевград по покана на организаторите на серия лек-ции под патронажа на посланик Елена Поптодорова.

Общността на АУБ обсъжда проблемите, пред които се изправят мултиетническите общности28 септември 2011 г.На 28 септември 2011 г. студенти и преподаватели от университета имаха рядката възможност да обсъдят

38

БРО

Й 4

7

39

ЗИМ

А 20

12

КАК ОТБелязАХме гОдишнинАТА

честит рожден ден!

Щастлива съм, че мога да поздравя Американският университет в България по случай юбилея. АУБ може да се гордее с ценностите си и с това, което постигна за двадесетте години от своето създаване. Университе-тът даде на стотици българи и чужденци американско образование, сравнимо с най-добрите американски ви-сши училища. АУБ премина през много изпитания, за да достигне нивото си в момента. Получи помощ – от американското правителство, от далновидни дарители като Джордж Сорос и личности, посветили себе си на каузата, сред тях Джон Мензийс и покойният Дими Па-ница. АУБ просперира, защото успява да привлече най-добрите студенти и преподаватели, което важи за всеки един унивреситет, ако иска да бъде добър. Днес, АУБ е подготвен да посрещне бъдещето с увереност. Желая на всички, свързани с университета – студенти, препо-даватели и служители – всичко най-добро през идните години. J

Създаването на Американския университет в България е най-добрата инвестиция на САЩ, след възстановя-ването на демокрацията в страната. Университетът се разви стабилно още от първите си дни – и продължи така 20 години. Той се превърна в първокласно учеб-но заведение, предлагащо образование в американски стил “liberal arts“.

Американското посолство в София заедно с Американ-ската агенция за международно развитие застанаха зад амбициозната идея още от самото начало. През годи-ните, университетът ставаше все по-самостоятелен с помощта на преподаватели и поддръжници, стремящи се към високи образователни стандарти. Тяхната отда-деност ще създаде поколения бъдещи лидери във всеки аспект на обществото.

Поздравявам тези, които са работили неуморно, за да направят АУБ най-доброто висше учебно заведение.

Искрено съм щастлив, че мога да поздравя Американ-ския университет в България по случай двадесетата му годишнина. Вече две десетилетия той предоставя висококачествено образование на младежи от целия свят. Няколко пъти съм посещавал университета в Бла-гоевград. Имах честта да присъствам на завършването на студентите миналата година и се убедих, че от АУБ излизат не само хора с отлични академични постиже-ния, но и с високи етика и морал. Успехите се дължат не само на взискателната академична среда, но и на свободното общуване между преподаватели и студен-ти. Социалните ценности са от голямо значение, заради акцента върху дейностите в полза на обществото. Тези характеристики олицетворяват най-доброто от класи-ческия американски стил на образование. Поздравявам вдъхновените лидери на АУБ и отдадените на универ-ситета преподаватели за техните постижения. Вярвам,

Приемете моите най-сърдечни пожелания по случай 20-годишнината от създаването на Американския уни-верситет в България. За тези две десетилетия частното висше училище в Благоевград успя да наложи стандарти и авторитет, които го превърнаха в една от най-престиж-ните академични институции не само на Балканите, но и

ейвис БоулънПосланик на САЩ в България, 1996-1999 г.

джеймс У. пардюПосланик на САЩ в България, 2002-2005 г.

Бойко БорисовМинистър-председател на България

н. пр. джеймс УорликПосланик на САЩ в България

н. пр. г-жа Ким Кембъл19-тият министър-председател на КанадаКарл джераси

Създател на първото противозачатъчно хапче

Ейвис Боулън (отляво) е приятел на АУБ от времето, когато заемаше поста посланик на САЩ в България

в световен мащаб. Всяка година своята висока квалифи-кация получават студенти от близо 40 различни държави. Това означава естествен достъп до местно и до глобално знание, което е сериозно условие за успех и развитие на младите.

Поздравявам академичния състав за усилията и грижи-те студентите да получат своята възможност за истин-ска професионална реализация не само в България, но и навсякъде по света. Затова днес, на този ден, уважаеми преподаватели, имате пълното основание да се гордеете с постигнатото. А вие, скъпи студенти – да се радвате на достойно и съответстващо на световните стандарти обра-зование. Уверявам Ви, че можете да разчитате на пълната подкрепа на правителството. Сигурен съм, че с общи уси-лия ще постигнем още по-добри резултати. Това е от зна-чение и за икономическия напредък на страната ни, която има нужда от високообразовани млади хора.

Още веднъж, честит празник, на добър час и много успехи на всички ви!JJ

Все още си спомням лекцията, която изнесох по време на моето посещение в АУБ. Бях изненадан и възхитен от разгорещената дискусия със студентите и от факта, че предимно жени задаваха въпроси към мен. Мисля, че АУБ не само предлага първокласно висше образование, но същевременно променя културата на Балканите. Же-лая ви просперитет през идните десетилетия!JJ

Световноизвестният химик Карл Джераси изнесе лекция в АУБ през ноември 2007 г.

Горд съм да ме свързват с развитието на университета от времето, когато бях посланик на САЩ в България.

Поздравления за двадесетте години успехи. Пожелавам ви да продължавате да сте най-доброто висше учебно за-ведение и в бъдеще.JJ

че Американският университет ще продължи да служи като модел за висшето образование в България за много години напред. J

Посланик Уорлик често посещава АУБ като гост-лектор

Бившият американски посланик изнесе лекция пред студен-ти от АУБ по време на скорошната си визита в България

Когато близкият ми приятел, покойният Дими Паница, ме помоли да изнеса реч на завършването на випуск 2011 на АУБ през май, неговият ентусиазъм не успя да ме под-готви за това, което видях в Благоевград – а то беше не-вероятно. Американският университет в България е като лъч светлина не само за България, но и за целия регион. Чрез АУБ, Дими Паница – основател и негов пламенен поддръжник – ще живее, защото той мечтаеше да напра-

ви света по-добър и беше посветил целия си живот да осъществи тази мечта. Такава е и мисията на АУБ.JJ

Първата жена министър-председател на Канада беше поче-тен оратор на Церемонията по дипломиране през 2011 г.

40

БРО

Й 4

7

41

ЗИМ

А 20

12

чеСТиТ рОжден ден!

Кристалина георгиеваБългарски еврокомисар

желю желевПрезидент на Република България, 1990-1997 г.

Сергей игнатовМинистър на образованието, младежта и науката на България

миша глени Британски журналист, писател

Американският университет в България беше, е, и ще бъде много високо в приоритетите ми, защото дъщеря ми завърши тук. Ще ви разкажа една интересна история от тогава. Тези от нас, които са от по-опитното поколе-ние, помнят, че 90-те години бяха труден период. Дъще-ря ми започна висшето си образование в университета в Мериленд. Тя изкара първия си семестър и започна втория. Една вечер се прибра вкъщи и ми каза: „Мамо, аз или трябва да се американизирам, или да се върна в Европа“. След това се случи нещо много странно – оти-де студент зад граница в собствената си страна – тук, в Американския университет. Роднини и приятели дъл-го време ми се обаждаха по телефона: „Кристалина, как можа да допуснеш дъщеря ти да учи в България – тя ще влезе в книгата на Гинес, като единственият човек, на-пуснал САЩ, за да учи в България“. Сега вече има много такива случаи.

Привързаността ми към АУБ е вследствие на това, че дъщеря ми завърши тук, но също така се дължи и на фа-кта, че когато за първи път дойдох тук, бях впечатлена от нивото и качеството на студентите. Говорих с аме-риканец, който по това време преподаваше на дъщеря ми. Той ми каза, че никога не е виждал по-мотивирани, работливи и умни студенти.

Наистина съм горда, че имаме толкова много интели-гентни млади хора в България. Особено се гордея, че тук сред вас има много студенти от далечни държави и страни-съседки на България. J

За мен е изключителна чест и удоволствие да Ви поздравя с 20-годишнината от създаване-то на Американския универ-ситет в България. Американ-ският университет в България е специално място, където българският дух и образова-телни традиции се преплитат с модерните образователни тен-денции на глобализиращия се свят – неслучайно при Вас са си дали среща млади хора от повече от 30 държави.

Американският университет в България е забележител-на институция, предоставяща истинска възможност за развитие на интелигентни и амбициозни младежи от Югоизточна Европа и целия свят. За тях получаването на такова образование е свързано с преодоляването на огромни препятствия. Разнообразните култури, разма-хът, високите стандарти и топлината, която АУБ осигу-рява, са разковничето към интелектуалния капитал на региона, който твърде дълго е държан „под ключ“.JJ

Година след година АУБ утвърждава своето място сред водещите висши училища в страната и региона – възпита-ниците му заемат лидерски позиции не само в България, но и в престижни международни компании, в правител-ства и държавни администрации, в значими правител-ствени организации по целия свят.

Академичната общност на Американския университет в България е доказала, че може успешно да подготви модер-но образовани, знаещи и можещи специалисти, гаранти-райки пълноценна реализация за всеки студент на дина-мичния пазар на труда в една икономика на знанието.

Пожелавам на ръководството, на преподавателите, слу-жителите и студентите на АУБ да запазят духа, с който работят за непрекъснато надграждане, за развитие на по-тенциала на всеки млад човек и създаване на възможност за пълноценна личностна и социална реализация. J

EU Commissioner Kristalina Georgieva talked about the Commission’s humanitarian work at AUBG in September 2011

Еврокомисар Кристалина Георгиева изнесе лекция в АУБ през септември 2011 г. за хуманитарните дейности на Европейската комисия

Българският министър на образо-ванието, младежта и науката награ-ди АУБ с почетен знак на минис-терството по време на юбилейното празненство на 3 октомври 2011 г.

Известният британски журналист Миша Глени получи почетната титла „Доктор хонорис кауза“ на АУБ през 2004 г.

Преди двадесет години страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз се бореха, за да преоткрият себе си като свободни и демократични държави. През 1991 г. академична делегация от университета в Мейн на посе-щение в България, предложи да се създаде специално, местно висше учебно заведение, което да се базира на класическия американски модел „liberal arts“. При все че навремето идеята изглеждаше неосъществима, група млади ентусиасти – членове на новосформирания пар-ламент, интелектуалци, кметът на Благоевград и дирек-торите на току-що създадения институт “Отворено об-щество“ в София, се срещнаха с мен в президентството, за да потърсят подкрепата ми за създаването на универ-ситет по американски модел, модел напълно непознат в Източна Европа, но който незабавно схванах, че може да се превърне в институция, която да дава образова-ние от най-високо качество на новите поколения ли-дери, които ще подпомагат нова независима България да се развива икономически, политически и социално. Подкрепих идеята незабавно. Сформира се комисия, аз станах неин патрон и определих Стефан Тафров, който по-късно стана посланик на България в няколко държа-ви и ООН, за негов секретар.

В рамките на няколко дни, бившите комунисти, току-що прекръстени на социалисти, реагираха с гняв, пре-дизвиквайки бурни дискусии в парламента и медиите, като ги атакуваха, че са лакеи на американците, плате-ни шпиони на ЦРУ и т.н. Те отидоха дори по-нататък и предложиха създаването на Славянски университет, непосредствено свързан с Москва, от който никой не виждаше особена нужда…

Всичко това се случи в началото на 1991 г., по времето, когато България преживяваше най-лошата си икономи-ческа криза, с недостиг на пари, храна и стоки от пър-ва необходимост. За да види бял свят, Американският университет се нуждаеше от начален капитал. Бяха не-обходими най-малкото един милион долара.

И точно тогава се случи малко чудо. Младият Стефан Тафров се срещна с Джордж Сорос през месец февруа-ри 1991 г. в София, по повод назначаването му за един от тримата директори на наскоро създадения институт “Отворено общество“. Стефан разбра, че единственият възможен спонсор би бил г-н Сорос. В лицето на Джон Мензийс, съветник по обществените въпроси в Аме-риканското посолство, той имаше ентусиазиран под-дръжник, който подпомогна създаването на АУБ. На-учавайки, че в момента г-н Сорос е в Прага и се кани да отпътува за Русия, Стефан и Джон Мензийс скачат в една дипломатическа кола и карат без да спрат до Пра-га, за да могат да хванат г-н Сорос по време на закус-

ката. В момента, в който те влизат в стаята, Стефан си припомня, че Сорос ги посреща с думите: “Добре гос-пода, кажете ми сега колко ще ми струва тази закуска?“.

“Само един милион долара“, отговарят Джон и Стефан. “Добре, имате ги, а сега ще ми кажете ли за какво ви трябват?“. Следва подробно обяснение на идеята за съз-даване на Американски университет в България. Суб-сидията от един милион долара била потвърдена и на 24 юни 1991 г., а след дебат в Народното събрание, АУБ се превърна в реалност.

В един студен и мъглив ноемврийски следобед на тази същата година, г-н Сорос и моя милост, заобиколени от г-жа Айлин Чу, специален пратеник на президента Буш по този повод, Сол Полански и членовете на първия Управителен съвет на АУБ, стояхме изправени, докато духовият военен оркестър изпълняваше националните химни на България и САЩ, и бе прерязана тържестве-ната лента за официалното откриване на Американския университет в България. Оттогава, с щедрата подкрепа на американското правителство, институт “Отворено общество“ на г-н Сорос, фондация “Америка за Бълга-рия“, приятели и поддръжници от целия свят, АУБ се радва на зашеметяващ успех. Неговото академично ниво е сред най-високите, преподавателите са изтъкна-ти личности, а институцията се превърна във факел на демокрацията, толерантността и свободата на мисълта, което е уникално за нашия неспокоен посткомунисти-чески свят.

От огромно значение за мен е и фактът, че през измина-лите години най-щедрите индивидуални донори на АУБ са българи: г-жа Анна Чапрашикова, Минко Балкански, Атанас Замфиров, Дими Паница, Стефан Груев и други. За съжаление много от тях вече не са между живите и аз искам да се преклоним с благодарност пред светлата им памет. Изразявам също така искрената си благодарност към г-н Сорос за това, че стана родоначалник на АУБ. Позволете ми да поздравя и г-н Хюуайлър, и целия със-тав на този чудесен университет, които неуморно рабо-тят за неговия просперитет и отлична репутация.

Желая ви късмет и успех във всички бъдещи начинания!

Бог да ви благослови!JJ

Съдействието и подкрепата на президента Желев през годините са решаващи за успеха на университета

42

БРО

Й 4

7

43

ЗИМ

А 20

12

чеСТиТ рОжден ден!

преди и сега

Техн

олог

ии

Теат

ър

Студ

ентс

ко п

рави

телс

тво

Общ

ежит

ием

ода

АУБ е магнит за почитатели на театъра в продължение на 20 години, дори създаде автор и драматург, носител на различни награди – Георги Илиев-Старчето ‘96

За да работи добре Студенсткото правителство, подробностите и обстановката не са толкова важни, колкото хората

През 1991 г. един лаптоп по-скоро би бил част от научно-фантастичен филм. През 2011 г. съкращението DOS пък би означавало „Древна Операционна Система“

Усмивката винаги е била един от най-красивите парти-аксесоари

В „Скаптопара” се набляга на уюта

Не особено комфортни, но пък пълни с чар

„Волга“

„Скаптопара“

„Водно“

„Хилтоп“

44

БРО

Й 4

7

45

ЗИМ

А 20

12

преди и СегА

Обу

чени

еБи

блио

тека

дип

лом

иран

е

Независимо от обстановката, студентите ни винаги са били жадни за знания

Да си напишеш домашното през 1991 г. беше трудна работа: трябва-ше да се ровиш из няколкостотин тома литература, за да намериш как-вото ти трябва. Днес верните отговори са само на един клик разстоя-ние: библиотека „Паница“ предлага достъп до най-добрите онлайн ресурси на света, както и над 100 000 книги и печатни публикации

На първата церемония по завършването на випуск 1995, жителите на Благоевград бяха изненадани от струпването на „свещеници“, които се стекоха на площад „Георги Измирлиев“. Днес, завършването е дългоочаквано събитие, което изпълва градския площад с много хора

Танц

иАб

солв

ентс

кият

бал

Танцовите стъпки и натроението са същите, само мащабът е различен. Мюзикълът на АУБ се превърна в институция в университета – също като

шоуто More-Honors, радио АУРА и онлайн изданието FlashNews

През 1995 г. студентите се притесняваха по-малко за външния си вид и танцуваха до зори

След 20 години практика, най-после местата са изчислени точнон

агра

жда

ване

на

изяв

ени

студ

енти

46

БРО

Й 4

7

47

ЗИМ

А 20

12

преди и СегА

поглед в бъдещето

Алба джино, Албания Студентски представител в Настоятелството на АУБ, 2011-12 г.

лейси Коуп, САЩ Основател на български женски фолклорен ансамбъл „Светлина“

Александър несторов, БългарияСъпрезидент на академията More-Honors, 2010-11 г.

шамил мустафайев, Азербайджан Сенатор в студентското правителство, 2011-12 г.

Тимофей Коротеев, Беларус Вицепрезидент на студентското правителство, 2011-12 г.Президент на клубa по американски футбол

елица начева, БългарияПрезидент на Студентското правителство, 2010-11 г.

АУБ изигра важна роля в живота ми и и заради това ще влияе върху всяко решение относно моето бъдеще. Дори след 20 години няма да мога да намеря точните думи, за да опиша това невероятно изживяване, къде-то образованието отговаря на високи стандарти в една мултинационална среда. Мога да си представя, обаче, как АУБ ще е един от водещите европейски университе-ти с огромна база и изследователски институт. Ще има нови специалности и вероятно ще бъде лидер в пред-лагането на онлайн обучение в региона. Също така, из-следователският център ще е една от най-известните институции, където учени от цял свят ще дискутират съвременни проблеми и теории. Качеството ще остане основната движеща сила, караща родители да изпращат своите деца в АУБ. Сигурна съм в едно – АУБ ще остане сигурна инвестиция дори след 20 години. J

Скъпи първокурсници от випуск 2035,

Американският университет в България винаги е бил място, обещаващо по-добро бъдеще. Откакто аз завър-ших преди 20 години, той се разрасна и се превърна в едно от най-престижните международни учебни заве-дения, привличайки топ преподаватели на световно ниво. Горда съм, че живеейки и учейки тук, вие ще има-те достъп до ултрамодерен спортен център; кухня, която предлага специалитети от цял свят, и най-съвременни-те дигитални класни стаи. АУБ ще ви даде уникалната възможност да учите и общувате със студенти от всички континенти – представители от над 100 страни, които говорят десетки езици. Освен международната среда в университета, ще имате шанс да прекарате семестър или два във филиалите на АУБ в различни градове в България и чужбина. Всичко това е лесно осъществи-мо, тъй като строгият граничен контрол и проблемите с визи са отживелица в нашето модерно глобализирано общество.

Много неща ще се случат в АУБ през следващите 20 годи-ни – такива, които ще спомогнат за разрастването на уни-верситета. Виждам огромен ръст на броя на студентите, което от своя страна ще доведе до създаването на много различни факултети из Благоевград. Ще има повече сту-денти на обменни програми – много от тях ще идват от държави, които досега са нямали представители в АУБ. Ще се повиши и броят на студентите на АУБ, които ще заминават в чужбина с тази цел. Взаимоотношенията на АУБ с други университети и бизнеси ще се още по-добри. Ще се подписват договори с огромни компании в региона, които ще осигурят много по-големи възможности за сти-пендии и стажове. Освен това, АУБ ще влезе в класацията на 500-те най-добри университета в света. Надявам се, че ще има и повече студенти, които да продължат образова-нието си в най-добрите 10 като Кеймбридж, Харвард и Ма-сачузетският технологичен институт. J

След 20 години виждам АУБ като университет, който ще бъде известен не само на Балканите, но и по целия свят. Броят на студентите и световната популярност на учебното заведение ще се увеличават значително за този период. Съответно ще се увеличат и държавите със свои представители в АУБ, което още повече ще допринесе за културното разнообразие в институцията. Така уни-верситетът ще образова социално отговорни и будни граждани на света. Академичният състав ще използва нови методи за обучение на студентите чрез иноватив-ни технологии. Вярвам, че след 20 години студентите ще

Макар и с не особено дълга история, АУБ е доказал във времето, че се управлява далновидно. Университетът е безспорен лидер в региона с висококачественото об-разование, което предлага, и мултинационалността на студентите. Сигурен съм, че той не само ще запази своите позиции, но и ще ги затвърди в бъдеще. През идните години предвиждам, че броят на студентите ще нарасне, университетската база ще продължи да се подобрява, ще се въведат нови технологии и модерни образователни практики, ще се предлагат нови специ-алности в различни сфери. Студентските клубове ще придобият повече влияние и ще бъдат все по-широко приети и уважавани, дори извън границите на уни-верситета. Ще се появят нови клубове, които ще на-

След 20 години АУБ ще бъде институция, с която ос-нователят й Дими Паница би се гордял. В момента каз-ваме: „АУБ е място, където е хубаво да бъдеш“. След 20 години ще се казва: „АУБ е място, където трябва да бъдеш“, за да се превърнеш в млад и обещаващ профе-сионалист. След 20 години това ще бъде водещият уни-верситет в България, не само в сферата на икономиката, но и във всички останали специалности, чийто брой ще продължава да расте. След 20 години възпитаниците на АУБ ще пишат история, а преподавателите в универси-тета ще бъдат най-известните в региона. След 20 години ще поглеждаме в миналото и ще бъдем благодарни на хората, които са повярвали и са се осмелили да създадат Американския университет в България, превръщайки ни в хората, които сме днес. J

сърчават новаторско мислене и ще бъдат важна добавка към академичния живот в АУБ. В бъдеще-то виждам най-вече едно задружно об-щество, сплотено от историята на универ-ситета и силното чув-ство за принадлеж-ност към него. J

В заключение – годините, които прекарах тук, бяха най-добрите и оказаха силно влияние върху целия ми живот. Въпреки че университетът се е превърнал в динамична и високотехнологична институция, най-големият му актив ще останат неговите студенти. Протегнете ръка, създайте нови контакти и помнете, че приятелствата от АУБ ще ви останат за цял живот.JJ

могат да избират между много повече специално-сти и така да се посветят на сфера, която наистина е тяхна страст. Предпо-лагам, че в най-близко бъдеще най-успешните компании в света ще се съревновават помежду си да привлекат студентите на АУБ. J

48

БРО

Й 4

7

пОглед В БъдеЩеТО

Американски университет в БългарияБлагоевград

Централна сградаПлощад „Георги Измирлиев“ 1Благоевград 2700, БългарияОфис на президента: (+359 73) 888 307Отдел „Развитие“: (+359 73) 888 366Факс: (+359 73) 888 344

Академичен център „Балкански“ул. „Александър Стамболийски“ 54Университетски комплекс „Скаптопара“Благоевград 2700, БългарияОтдел „Прием на студенти“: (+359 73) 888 235

Американски университет в БългарияСофия

Център за образование и култура „Илиев“ул. „Университетски парк“ 1, Студентски градСофия 1700, БългарияЦентрала: (+359 2) 960 7910Факс: (+359 2) 961 6010

Адрес за кореспонденция в САЩ:American University in Bulgaria910 17th St., N.W.Suite 1100Washington, D.C. 20006

www.aubg.bg

Издава се от:Отдел „Университетски връзки“

Тел.: (+359 73) 888 215Факс: (+359 73) 888 399