София – Sofia2020

History

НаучНо списаНие Година ХХVIII Книжка 1, 2020

Bulgarian Journal of Historical Education

Volume 28 Number 1, 2020

година XXVIII

Национално издателство за образование и наука

www.azbuki.bg www.azbuki.eu

12020

ИС

ТОР

ИЯ

• к

ни

жк

а 1

• 2

020

год

ин

а

ИсторИя

ISSN 0861 – 3710Цена 6,70 лв.

The History Journal articles are included in EBSCOhost Research Databases

History Journal is included in the European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS)

The History Journal articles are full text indexed by the Central and Eastern European Online Library (CEEOL)

The History Journal articles are indexed by Google Scholar, Primo® (Ex Libris) and Summon® (ProQuest)

The History Journal articles are indexed, referred and abstracted in Web of ScienceWeb of Science Core Collection

History Journal is indexed, referred and abstracted in Russian Science Citation Index

The journal is listed, indexed and abstracted in:

Национално издателство

за образование и наука

Министерство на образованието и науката

История

History

Година XXVIII Книжка 1 2020 Volume 28 Number 1 2020

София – Sofia2020

Bulgarian Journal of Historical Education

Научно списание

Списанието излиза 6 пъти годишно: книжка 1 (януари-февруари); книжка 2 (март-април); книжка 3 (май-юни); книжка 4 (юли-август); книжка 5 (септември-октомври); книжка 6 (ноември-декември).Printout: six issues per year. Issue 1 (january-february); Issue 2 (march-april); Issue 3 (may-june); Issue 4 (july-august); Issue 5 (september-october); Issue 6 (november-december)

Научно списаниеИсторияhttp://history.azbuki.bg/

Главен редактор:проф. д-р Пламен МитевСофийски университет „Св. Климент Охридски“бул. „Цар Освободител“ 15, кабинет 28София 1504тел.: +359 2 / 987 62 92 , 930 83 22E-mail: pdmitev@uni-sofia.bg

Bulgarian Journal of Historical EducationHistoryhttp://history.azbuki.bg/

Editor-in-Chief:Prof. Dr. Plamen MitevUniversity of Sofia „St. Kliment Ohridski“15, Tzar Osvoboditel Blvd., Office 281504 Sofia, Bulgaria tel. +359 2 / 987 62 92 , 930 83 22E-mail: pdmitev@uni-sofia.bg

С изпращането на текст или илюстрация до редакцията на НИОН „Аз-буки” авторът се съгласява да преотстъпи правата за анонсиране, публикуване и разпространение в изданията на издателството. Авторските права на публикуваните текстове и илюстрации

са собственост на НИОН „Аз-буки“.Материали, които не са одобрени за публикуване, не се рецензират и не се връщат на авторите.

By sending text or illustration to Az-buki Publishing House, the author agrees to submit the copyrights for announcing, publishing and distributing in all Az-buki editions. The copyright

of all published texts and illustrations is property of Az-buki Publishing House.Not accepted for publication texts are not reviewed and sent back to the authors.

Издател: Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“Директор: д-р Надя Кантарева-БарухЗаместник-директори: Татяна Дикова, Николай КънчевНаучен ръководител направление „Обществени и хуманитарни науки“: проф. д.ф.н. Добрин ДобревНаучен ръководител направление „Природни науки и математика“: проф. д.х.н. Борислав ТошевДизайн на корицата: Ива БатаклиеваГрафичен дизайн: Иван ШоповСтилист-коректор: Анелия ВрачеваРазпространение:Иван Шопов

Publisher:Az-buki National Publishing HouseDirector:Dr. Nadya Kantareva-BaruhDeputy Directors: Tatyana Dikova, Nikolay KanchevScientific Head of Section„Social Sciences and Humanities“:Prof. Dobrin Dobrev, DSc.Scientific Head of Section„Natural Sciences and Mathematics“:Prof. Borislav Toshev, DSc.Cover Design:Iva BataklievaLayout Design and Prepress:Ivan ShopovStylist-Corrector:Aneliya VrachevaDistribution:Ivan Shopov

Адрес на издателството: бул. „Цариградско шосе“ 125, бл. 5 1113 София тел. 02/ 425 0470;02/ 425 0471; 02/ 425 0472www.azbuki.bg Е-mail: history@azbuki.bg

Publishing House Address: 125, Tzarigradsko Chaussee Blvd., bl. 5 1113 Sofia, Bulgariatel. + 359 2/ 425 0470; + 359 2/ 425 0471; + 359 2/ 425 0472 www.azbuki.eu Е-mail: history@azbuki.bg

Печат: „Алианс принт“ ЕООД Формат 70/100/16.Печатни коли: 6,5

Printing House:Aliance Print Ltd Size: 70/100/16.Printed Quires: 6,5

Издател на научно списание „История“ е НИОН „Аз-буки“ – в съответствие с чл. 51 от Закона за предучилищното и училищното образование

ISSN 0861 – 3710 (Print)ISSN 1314 – 8524 (Online)

Главен редактор Editor-in-Chief

Проф. д-р Пламен Митев Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (Българско възраждане)

Prof. Dr. Plamen Mitev University of Sofia (Bulgaria)

редактор Editor Д-р Албена Симова Dr. Albena Simova

редакционна колегия Editorial Board

Проф. д-р румен Генов – Нов български университет (нова и съвременна световна история)

Доц. д-р Снежана Димитрова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ (съвременна история на Балканите, социология на историята, гражданско образование по история)

Д-р Васил Добрев – Френски археологически институт в Кайро (IFAO) (египтология)

Доц. д-р Мартин Иванов – Институт за исторически изследвания – БАН (нова българска история)

Проф. д-р Евгения Калинова – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (съвременна история на България, външна политика и международни отношения по време на Студената война, културна политика)

Доц. д-р Асен Кожухаров – Висше военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ (история на военнообразователната система)

Доц. д-р Теодор Леков – Нов български университет (египтология, стара история, история на религията) Д-р Андреас Либератос – Institute of Mediterranean Studies, Ретимно (Гърция) (национализъм на Балканите, история на държавите от Източна Европа, обмен между културите)

Проф. д-р Красимира Мутафова – Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ (стара и средновековна история)

Prof. Dr. Rumen Genov – New Bulgarian University – Sofia (Bulgaria)

Dr. Snezhana Dimitrova, Assoc. Prof. – South-West University – Blagoevgrad (Bulgaria)

Dr. Vassil Dobrev – French Archaeological Institute in Cairo (IFAO)

Dr. Martin Ivanov, Assoc. Prof. – Institute of History – Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)

Prof. Dr. Evgenia Kalinova – University of Sofia (Bulgaria)

Dr. Asen Kozhukharov, Assoc. Prof. – Nikola Vaptsarov Naval Academy – Varna (Bulgaria)

Dr. Teodor Lekov, Assoc. Prof. – New Bulgarian University – Sofia (Bulgaria)

Dr. Andreas Lyberatos – Institute of Mediterranean Studies, Rethymno (Greece)

Prof. Dr. Krasimira Mutafova – University of Veliko Tarnovo (Bulgaria)

Чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов – Национален археологически институт с музей – БАН (новокаменна, каменно-медна и ранна бронзова епоха – VІ – ІІІ хил. пр. Хр., в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа)радостина Николова – Министерство на образованието и науката Проф. д-р Пламен Павлов – Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ (стара и средновековна история)Проф. д.и.н. Иван русев – Икономически университет – Варна (история на Бъл-гарското възраждане, стопанска история, история на дипломацията на Балканите и в Черноморския регион – XVIII – XIX в., българско културно наследство XVIII – XIX в., краезнание)Д-р Елена Сюпюр – Institute of South-East European Studies, Румънска академия на науките (история на културата)Проф. д.и.н. Людмил Спасов – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (история на Българското възраждане, балканска история XIX – XX век, нова българска история)Проф. Мария Тодорова – University of Illinois at Urbana-Champaign (САЩ) (Източна и Югоизточна Европа, история на национализма)

Доц. д-р Олга Тодорова – Институт за исторически изследвания – БАН (социална, религиозна и джендър история на българските и балканските земи под османска власт, история на всекидневния живот, имагология)

Проф. д.и.н. Валерия Фол – Университет по библиотекознание и информационни технологии; Институт за балканистика с център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН (стара история и тракология, теория и история на културата, историчес ка етнология, изкуствознание)

Д-р Шломо Шеалтиел – Център за документация и изследване на организацията „Ашомер Ацаир“ – „Яд Яари“ в Гиват Хавива (история на еврейския народ, история на евреите в България )

Prof. Vassil Nikolov, DSc. – National Institute of Archaeology and Museum – Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)

Radostina Nikolova – Ministry of Education and ScienceProf. Dr. Plamen Pavlov – University of Veliko Tarnovo (Bulgaria)

Prof. Ivan Rusev, DSc. – University of Economics – Varna (Bulgaria)

Dr. Elena Siupiur – Institute of South-East European Studies, Romanian Academy of Science (Romania)

Prof. Ludmil Spasov, DSc. – University of Plovdiv (Bulgaria)

Prof. Maria Todorova – University of Illinois at Urbana-Champaign (USA)

Dr. Olga Todorova, Assoc. Prof. – Institute for Historical Studies – Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)

Prof. Valeria Fol, DSc. – University of Library Studies and Information Technologies; Institute for Balkan Studies & Center of Thracology „Prof. Alexander Fol“ – Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)

Dr. Shlomo Shealtieel – Yad Yaari Research & Documentation Center – Givat Haviva (Israel)

CONTENTS of issue 1/2020 / СЪДЪрЖАНИЕ на брой 1/2020

7 EDITORIAL / КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

VIEW OVER THE BALKAN PENINSULA / ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ

8 Неизвестен план на Търново от 1857 г. [Unknown City Plan of Tarnovo from 1857] / Бернар Лори, Иван Русев / Bernard Lory, Ivan Rusev

23 Постапокалиптични реалии. Икономическото възстановяване на Крал-ството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война [Postapocaliptic Realities. Еconomic recovery of Kingdom of Serbs, Croats and Slovenes and Bulgaria after WWI] / Христо Беров / Hristo Berov

CIVILIZATION BOUNDARIES / ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ

48 С „Експанзията“ на Корпуса на мира в Централна и Източна Европа след края на Студената война [The Peace Corps’ „Expansion” into Central and Eastern Europe after the Еnd of The Cold War] / Симона Самуилова / Simona Samuilova

60 Поземлената собственост в Палестина по време на Британския мандат (1920 – 1948 г.) [Land Ownership in Palestine during the British Mandate (1920 – 1948)] / Петър Стоилов / Petаr Stoilov

APPROACHES IN TEACHING / ПОДХОДИ В ПРЕПОДАВАНЕТО

77 Методическият прийом „Кроссенс“ като средство за активизира-не на учениците в урока по история [The Methodical Use of Crossense as a Means of Activating Students in the History Lesson] / Красимир С. Кръстев / Krasimir S. Krustev

© Министерство на образованието и науката

REVIEWS AND ANOTATIONS / РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ84 С поглед към света и България [Looking аt the World and Bulgaria] / Евгения

Калинова / Evgenia Kalinova

ЕVENTS / ХРОНИКА87 Научна конференция и издание на тема „Кризи и стопанско развитие през

вековете“ (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ – 19–20 септември 2019 г.” [Scientific Conference and Issue „Crises and Economic Development through the Ages” (Veliko Tarnovo University “St. St. Cyril and Methodius” – September 19–20, 2019“] / Емилия Вачева / Emilia Vacheva

94 Първа европейска конференция по униформология – Брюкселʼ 19–20 ноем-ври 2019 г. [First European Conference оn Uniformology аt Brussels November 19–20, 2019] / Александър Въчков / Dr. Aleksandar Vachkov

98 READ IN THE LATEST ISSUES OF „AZ BUKI“ JOURNALS / В НОВИТЕ БРОЕВЕ НА СПИСАНИЯТА НА ИЗДАТЕЛСТВО ,,АЗ-БУКИ“ ЧЕТЕТЕ

100 GUIDE FOR AUTHORS / УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ

87

History Volume 28, Number 1, 2020 История

НАУЧНА КОНФЕрЕНЦИЯ И ИЗДАНИЕ НА ТЕМА „КрИЗИ И СТОПАНСКО рАЗВИТИЕ

ПрЕЗ ВЕКОВЕТЕ“(Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ –

19 – 20 септември 2019 г.)

Емилия Вачева Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов

На 19 и 20 септември 2019 г. се про-веде научната конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ) на тема „Кризи и стопанско раз-витие през вековете“. Съорганизатори и домакини отново бяха Историческият факултет и Институтът по българисти-ка при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В конфе-ренцията взеха участие университетски преподаватели от страната и чужбина, представители от институти на БАН, доктори и докторанти, музейни специа-листи – автори на изследвания в облас-тта на стопанската история и историята на икономическите учения. След офици-алното откриване на конференцията от проф. д.и.н. Иван Русев (Икономически университет – Варна) – председател на Управителния съвет на ЦСИИ, утвърде-ни имена в историческата наука изнесоха пленарни доклади. Доц. д-р Гергана Георгиева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) представи изследване на тема „Кризи и възможности: демографските промени през XIX в. и отражението им върху стопанското развитие на българските земи (по примера на Тревнен-ския регион)“. В изложението въз основа на богат изворов материал тя разкри икономическото развитие на българските земи в средата на XIX в., разгледано

ЕventsХроника

88

Емилия Вачева

през призмата на рамката „криза – възможност“. Лекторът заключи, че насе-лението на Търновска каза е част от хората, които участват в развитието на икономиката в други региони, и по-специално в Добруджа и североизточни-те български земи в резултат на икономическите затруднения и кризи, които протичат в родните им места. Проф. д.и.н. Иван Русев (ИУ – Варна) запозна аудиторията с изследването си на тема „Криза по време на война? Кримската война (1853 – 1856) – различната война“. В него очерта реалното влияние на Кримската война върху българското стопанско и обществено развитие в сре-дата на XIX в. Той констатира, че тя оказва стимулиращо въздействие върху българската икономика и импулсира модернизационните процеси в българ-ското възрожденско общество. Проф. д.и.н. Христо Глушков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) говори на тема „Евлоги и Христо Георгиеви – европейски измерения на стопанската им дейност през периода 1853 – 1878 г.“. Той об-общи, че в периода след Кримската война двамата български търговци про-явяват завидно умение да се съобразяват със сложните обществени условия, правят успешни инвестиции и увеличават значително капиталите на фирмата. Доц. д-р Марко Димитров (Университет за национално и световно стопан-ство – София) изнесе доклад на тема „Защо не успя индустриализацията на българската икономика по време на Третата българска държава (прав ли е Ал. Гершенкрон?)“. Авторът разкри причините, поради които индустриализаци-ята на българското стопанство постига незавидни успехи. За аргументиране на своята теза той използва модела на Ал. Гершенкрон за особеностите на индустриализирането на изостаналите в икономическо отношение държави през втората половина на XIX и XX в. Доц. д-р Румен Аврамов (Център за академични изследвания – София) изнесе доклад на тема „Етническата аси-милационна политика от 1984 – 1989 г. и терминалната криза на плановия стопански ред в България“. Той разгледа кризисните икономически отраже-ния на провежданата през 1984 – 1989 г. насилствена асимилация на турското население в България. Специално внимание обърна на макро- и микроиконо-мическите ефекти от масовото изселване на българските турци през лятото на 1989 г.

Работата на конференцията през двата дни премина в рамките на пет па-нела. Модератори бяха: доц. д-р Гергана Георгиева, проф. д-р Петко Петков, проф. д.и.н. Милко Палангурски, доц. д-р Християн Атанасов и доц. д-р Ве-нета Христова.

След преработване и допълнение на докладите с оглед проведените по вре-ме на конференцията дискусии и след тяхното научно рецензиране повечето от тях са поместени в наскоро издадения том IV на „Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания“ (Варна, 2019 г.) с главен научен ре-дактор проф. д.и.н. Иван Русев. Това периодично научно издание е рефери-рано според международните стандарти в няколко авторитетни бази данни

89

Научна конференция и издание на тема...

(ERIH Plus, RePEc, CEEOL, Google Scholar), включено е и в „Националния референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецен-зиране“ на НАЦИД. В неговия редакторски колектив са привлечени автори-тетни учени от страната и чужбина.

Томът се състои от две части. В част първа – „Регионални и национални аспекти“, освен пленарните доклади на проф. д.и.н. Иван Русев и доц. д-р Марко Димитров са публикувани и още осемнадесет статии. В изследването си „Проявите на криза в Османската империя през XVIII в. и промените в църковните мукатаи в контекста на системата илтизам“ проф. д-р Красимира Мутафова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) въз основа на разнородната и богата на информация османска документация, съхранявана в т.нар. отделе-ние Piskopos mukâta’ası kalemi (букв. „Канцелария на епископските мукатаи“), публикувани патриаршески берати и различен тип документи от фонда Piskopos kalemi (Piskoposluk Kalemi Belgeleri) – концепти за берати, различен тип султански разпореждания, патриаршески молби (арзухали), извлечения от финансово-отчетни документи (нар. най-общо сурет) и пр. от последната четвърт на XVII до 80-те години на XVIII в., проследява в детайли промените в състава и функциите на църковните мукатаи в контекста на системата илти-зам в края на XVII и през XVIII в. Статията на Ю. Сердар Сердароглу (Ис-танбулски университет) „Институционално-правна криза и търговска транс-формация през XVIII в.: британска Левантийска търговска компания на Балканите“, която е публикувана на английски език, е базирана на основата на ценни османо-британски архивни документи. Изследването има съществен принос за изучаването на историята на балканската търговия през този пери-од. В статията на Мустафа Гюрипек (Истанбулски университет) „Кризи и въз-можности: гръцката и българската буржоазия и мюсюлмански търговци в тър-говията в Черно море през XIX век“, също на английски език, се разкриват кризите в черноморската търговия през XIX век и се показва какви възмож-ности се предлагат. Проф. д-р Петко Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) в статията си „Любен Каравелов и кризите в Османската империя през 60-те и 70-те години на XIX в.“ разкрива и анализира отношението на Л. Каравелов към кризите в османската държава в периода на неговата най-активна дейност на основата на запазеното му богато документално наследство. Следващата статия е на доц. д-р Християн Атанасов (УниБИТ – София) „Стопанската кри-за от 1875 г. на страниците на българския възрожденски печат“ и показва ин-формацията, която възрожденската преса публикува за климатичните проме-ни и последвалите стопански трудности в балканските провинции на Османската империя. В статията на ас. д-р Антон Дончев (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) „Нови данни за финансовото състояние на източнорумелийската милиция“ въз основа на архивни документи авторът изяснява финансовото положение на източнорумелийската милиция и разкрива мястото ѝ в история-

90

Емилия Вачева

та на Източна Румелия и в реализирането на Съединението от 1885 г. Доц. д-р Светла Атанасова (РИМ – В. Търново) публикува статия на тема „Кризи и възможности за развитие: из стопанските практики на български търговци от втората половина на XIX в.“. В нея тя разкрива външните и вътрешните фак-тори и причинно-следствените връзки, които пораждат икономическа неста-билност, заплахите от фалит и необходимостта от промяна в дейността на възрожденските търговски дружества от втората половина на XIX век. В из-следването са анализирани случаи от практики на търновските търговци Славчо х. Паскалев, х. Николи Минчев и Тодор Василев, на свищовските тър-говци Димитър и Григор Начович, на варненския предприемач Янко Славчев и др. Докторант Пламен Иванов (Университет за национално и световно сто-панство – София) представя „Зърнените храни в България през периода на войните (1912 – 1918 г.). Проблеми и решения“. В статията той разглежда и анализира основните проблеми в производството на зърнени храни, разпреде-лението им и търговията с тях, причините (от вътрешен и външен характер), както и мерките на държавата за овладяване на кризисни процеси. В статията на доц. д-р Евгени Костов (Университет за национално и световно стопанство – София) „Третият държавен съд (1919 – 1923 г.) за предаване експлоатацията на жп линията София – Ниш на германските железопътни войски по време на Първата световна война“ се анализират обвиненията срещу 14 министри от кабинета на В. Радославов (1913 – 1918 г.), свързани с промяна на статута на жп линията София – Ниш. Авторът прави изводи, различаващи се от произне-сената осъдителна присъда. Доц. д.и.н. Пенчо Пенчев (Университет за нацио-нално и световно стопанство – София) представя изследване на тема „Соци-ално-икономическите последици от непазарното регулиране на цени в България за периода между Първата и Втората световна война“. Авторът за-ключава, че намесата на властите в ценообразуването е предизвикана от жела-ние да се разрешат проблеми, предизвикани от истински или въображаеми кризи. Социалните намерения на управляващите често се различават от ре-зултатите, които постигат, и вместо облекчаване на положението на бедните се достига до влошаването му. В статията на доц. д-р Румяна Първанова „Де-мократическият сговор и мерките за борба с кризата (1929 – 1931)“ се раз-глеждат проектите и предложенията за промените в стопанската и финансова-та политика през този период. Въпреки влизането в третия кабинет на Ан. Ляпчев, на Ал. Цанков, Д. Мишайков и Г. Т. Данаилов (15 май 1930 г.) те не успяват да реализират своите виждания, но някои от замислите и проектите им не остават без следа и се реализират след 19 май 1934 г. В статията на доц. д-р Цветолин Недков (РИМ –Добрич) „Житна търговия на Южна Добруджа (1919 – 1940)“ въз основа на разнороден изворов материал и научна литерату-ра се разкрива отражението на Голямата депресия (1929 – 1933 г.) върху жит-ната търговия на Южна Добруджа, нейното стабилизиране и развитие до връ-

91

Научна конференция и издание на тема...

щането ѝ към България през септември 1940 г. В статията „Банката за международни разплащания и нейната дейност в периода 1930 – 1945 г.“ на д-р Петър Стоянов (Университет за национално и световно стопанство – Со-фия) се прави опит да докаже тезата, че слабо познатата институция по-скоро дължи своята сенчеста история на политически неудобната специфика на своите дейности по време на Втората световна война. Използвайки уникални-те си контакти и юридическо положение по време на Втората световна война, Банката се оказва незаменимата институция, поддържала така необходимото преливане на капитали и суровини между финансовите и индустриалните кръгове на воюващите държави. Мирослав Тошев (ИМ – Омуртаг) представя втора част на своето изследване, посветено на темата „Материали за заплаща-не на услуги в натура из българските земи“. В него авторът систематизира и анализира събраните сведения за конкретни съотношения при плащане на ус-луги в натура по българските земи в края на XIX в. и началните десетилетия на XX в. В статията на Георги Тодоров (ЮЗУ „Неофит Рилски“) „Кризата в съветското селско стопанство през 1931 – 1933 г. се анализират причините, ходът на самата криза и мерките за справяне с нея в СССР. Авторът заключа-ва, че приведените от него данни отхвърлят тезата за „умишлен или стихийно причинен „Гладомор“ по национален или класов признак“. Проф. д-р Анета Денева (СА „Димитър А. Ценов“) в статията си „Нормативната рамка на бъл-гарската индустрия – опит за справяне със стопанските кризи“ акцентира вър-ху два основни периода от развитието на българската индустрия – от създава-нето на новата българска държава през 1878 г. до 1944 г. и от 1946 г. до края на 1989 г. Това са годините, през които се изграждат две съвсем различни норма-тивни рамки за развитието на индустриалното производство. В статията на доц. д-р Венета Христова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) „Развитието на българската икономика през социализма и предприемачеството – релации за кризата тогава и днес“ се акцентира върху годините на тоталитарно управле-ние на икономиката на страната след 1946 г. до края на 1989 г., през които се приспива предприемаческият дух на индивида чрез ограничаване или забрана на персоналните му стопански изяви, насърчава се колективното размиване на отговорността, прекъсва се връзката между собствеността и индивида, внушавайки виждането, че личният стремеж към печалба е в противовес с интересите на обществото. Проф. д-р Маргарита Бъчварова (Икономически университет – Варна) представя изследване на тема „Законодателен модел за преодоляване неплатежоспособността в България – състояние и перспекти-ви“, в което акцентът е поставен върху проблемите на неплатежоспособност-та, като следствие от настъпващите кризи в икономическото развитие. Въз основа на историческата ретроспекция на законодателството относно несъс-тоятелността в страната и анализ на актуалната уредба се формират обоснова-ни изводи относно нейната ефективност и тенденциите за развитие.

92

Емилия Вачева

Във втората част на сборника – „Селищни изследвания и стопански дей-ци“, освен пленарния доклад на доц. д-р Гергана Георгиева са поместени още десет доклада. В публикацията на Светлана Ганчева (РИМ – Силистра) „Монетната циркулация в Дуросторум като отражение на кризата в Римската империя (294 – 498)“ на базата на монетната циркулация в Дуросторум – До-ростол, важен център в северната гранична зона на империята, се просле-дява отражението на новата система на управление и кризата, продиктувана от редица обстоятелства. Проф. д-р Айше Каяпънар (Университет за нацио-нална отбрана в Анкара) и проф. д-р Левент Каяпънар (Анкарски универси-тет) публикуват изследване на тема „Размирици в Северна България. Борба за надмощие между Тръстеникоглу и Йълъкоглу (1800 – 1806). В него авторите въз основа на публикувани и непубликувани османски документи от Истан-булския архив изследват съперничеството между Тръстеникоглу и Йълъкоглу. Специално внимание се обръща на социалното и икономическото отражение на тази борба върху населението в Северна България. Станимир Димитров (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) в статията си „Елена и Еленския балкан по време на кърджалийските времена“ въз основа на Еленския летопис разкрива социално-икономическото и културното развитие на град Елена по време на кърджалийските размирици и анализира последствията от тях. В статията на д-р Невена Неделчева (РИМ – Попово) „Търговия във време на криза – Раз-град през първата половина на XIX в.“ представя социално-икономическото развитие на Хезарград през първата половина на XIX в. във време на ико-номически и политически промени в османското общество. Въведени са в научно обращение нови непубликувани данни за търговците в града и техния социален и икономически статус. Д-р Николай Тодоров (РИМ – Силистра) разглежда „Войни и реформи в османската периферия: аграрни отношения в Добруджа през XIX в.“. В статията се проследяват процесите на оземляване на българското население в Добруджа и по-конкретно резултатите, които да-ват предприетите мерки от страна на държавата. Използвани са основно нови документи от Османския архив в Истанбул, както и запазените наративи от български произход за посочения период. Ас. д-р Ивайло Найденов (ИИИ при БАН) представя изследване на тема „Аспекти на стопанската криза в българ-ските земи през 50-те и 60-те години на XIX в.“ В него въз основа на данните от кореспонденцията, изпращана от и до братя Димитър, Петър и Алеко Кръстич от Свищов в периода 50-те – 60-те год. на XIX в., той разкрива важни подроб-ности за кризисните моменти в стопанския живот по време и след Кримската война (1853 – 1856). Обръща се внимание и на това как предприемачите (бра-тя Кръстич) реагират на шоковите ситуации. Доц. д-р Маргарита Маринова (Международно висше бизнес училище – Ботевград) представя изследване на тема „Износът на зърнени храни от Свищов в контекста на „Дългата депре-сия“ от 1873 – 1896 г.“. В него се разглежда влиянието на вътрешните фактори

93

Научна конференция и издание на тема...

и депресията от 1873 – 1896 г. върху цените на зърнените култури. Авторът заключава, че стратегиите за справяне с кризата са успешни в краткосрочен план, но в дългосрочен план те забавят натрупването на капитал и модерни-зацията на селското стопанство. В статията на преподавател Емилия Вачева (СА „Димитър А. Ценов“) се разглежда „Икономическото развитие на град Свищов по време на кризата от 1897 – 1902 г.“. Разкриват се затрудненията и предизвикателствата, породени от нея, за местното производство и търговия, като се очертава тенденцията в тяхното развитие. В статията си „Стопански дейци в Габрово след 9 септември 1944. – от „патриотични индустриалци“ до „бивши хора“ (1944 – 1947)“ Иван Постомпиров (РИМ – Габрово) пред-ставя настъпилите след преврата на 9 септември 1944 г. радикални полити-чески, икономически и социални промени в българското общество и как те се отразяват на стопанските дейци в Габрово. Разглеждат се политическите и икономическите мерки на тогавашната власт за ограничаване и ликвидиране на частния сектор в икономиката. Публикацията на ас. д-р Николай Атанасов (Тракийски университет – Стара Загора) „Отечественият фронт и икономи-ческото развитие на Старозагорската епархия през 1944 – 1956 г.“ анализира икономическите изменения в развитието на Старозагорската епархия в резул-тат на вътрешните политики на Отечествения фронт. Проследяват се аграрна-та политика, отчуждаването на църковни имоти и промените в конституцията, които възпрепятстват стопанските инициативи на Българската православна църква, и в частност на Старозагорската митрополия.

Представените статии в настоящия сборник имат съществен принос за из-ясняването на въпросите, свързани с развитието на кризите и тяхното влияние върху стопанското развитие на българската държава през вековете.

SCIENTIFIC CONFERENCE AND ISSUE „CRISES AND ECONOMIC DEVELOPMENT THROUGH THE AGES”

(Veliko Tarnovo University “St. St. Cyril and Methodius” – September 19 – 20, 2019”

Ms. Emilia Vacheva D. A. Tsenov Academy of Economics

2, Emanuil Chakarov St. 5250 Svishtov, Bulgaria

E-mail: emilia.vacheva@abv.bg