[ T y p e t h e c o m p a n y a d d r e s s ]

1. Същност и

периодизация

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

І. Ранно възраждане - XVIII и началото на XIX в.

Характеризира се с:

- ускореното разложение на турската стопанска и

военнополитическа система

- превръщането на Турция от велика сила във второстепенна

държава

- разширяването на стоково-паричните и зараждането на

капиталистически отношения в общотурската и българската

икономика

- появата на нови обществени сили (и пр. вс. на националната

буржоазия), заражда се буржоазната идеология

- заражда се националната идея в българската история

- започва процесът на културно-духовното съзряване на

българското общество

- в духа на общобалканската солидарност, българите участват в

освободителното движение на другите балкански народи

- българите правят първи (макар и несамостоятелни) опити за

политическото и военното уреждане на българския въпрос.

ІІ. Вторият период на Българското възраждане съвпада с

времето на реформите в Турция – 20–50-те години на XIX в. до

Кримската война.

- възрожденските процеси се задълбочават

- утвърждават се буржоазните стопански отношения, оформя се

българската буржоазия и социалната структура на едно

слаборазвито буржоазно общество

- започват две могъщи национални движения – за новобългарска

просвета и за църковна независимост

- ускорено се осъществява процесът на формирането на

българската нация

-предприемат се първите самостоятелни опити за въоръжено

решаване на българския въпрос.

ІІІ. Третият период започва след Кримската война и завършва с

освобождаването на България през 1878 г.

- стопанското и социалното развитие на българското общество

влиза в остро противоречие със съществуващите абсолютични

порядки в Турция

- провал на турските буржоазно-либерални реформи; Българското

общество решително се разграничава от поробителя.

- в условията на пълното разложение на Турция и на острите

международни конфликти, предизвикани от така наречения

Източен въпрос, се проявява едно мощно национално движение.

- завършва процесът на културното възраждане и на духовното

обособяване на българската нация. През 1870 г. тя получава

официално международно признание.

- период на организирано национално-революционно,

освободително движение.

Освобождението на България през 1878 г. увенчава с частичен

успех усилията на българското общество за национално-държавна

независимост. България отново е на европейската политическа

сцена.

СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО

ВЪЗРАЖДАНЕ

В тези хронологични рамки в българската история се извършва

преходът от Средновековието към буржоазната епоха. Това е

период на радикални исторически промени в живота на българите,

които ги извеждат от деспотичното азиатско средновековие и ги

приобщават към буржоазния свят.

Възрожденската епоха съвпада с началото на новата българска

история.

Обективна икономическа основа на зреещата балканска

националноосвободителна революция са новите капиталистически

отношения. Тяхното възникване и постепенно налагане се

извършва в бавни и мъчителни темпове на преход от феодализъм

към капитализъм в условията на деспотичната Османска империя.

Исторически явления и процеси през XVII–XIX в.

1. промени в материално-икономическите отношения

Развиващите се стопански процеси водят до разпадане на военно-

ленната аграрна система и средновековните азиатски

икономически форми в градското стопанство, като дават път на

буржоазните стоково-парични, капиталистически отношения.

2. промени и явления в социалната област

Като последица от стопанското развитие през XVIII–XIX в., в

България се създава и утвърждава структурата на слаборазвитото

буржоазно общество. Формира се буржоазната класа. България се

превръща в страна на дребни стокопроизводители – селяни и

занаятчии. Тя създава своята национална интелигенция.

3. промени в културно-духовната област

Мощно движение за новобългарска светска просвета и култура.

Поставят се основите на новата българска култура.

Продължителна борба срещу гръцката църковна власт за

национална еманципация.

"Главният резултат от развитието на стопанските,

обществените и културните процеси се изразява във

формирането на българската нация. На базата на българската

народност, населявала през Средновековието и през турското

робство трите класически провинции – Мизия, Тракия и

Македония, се създава българската национална общност, споена

от новобългарския език и култура, възродила своите културно-

исторически ценности, приела и преработила през своя

народностен дух постиженията на буржоазната епоха."

Николай Генчев

4. продължителни борби за политическо освобождение

Възрожденските политически борби са вдъхновени от идеите на

буржоазната освободителна революция.

"Основното съдържание на Българското възраждане се

изразява в историческия преход от Средновековието към

буржоазния свят, в развитието и утвърждаването на

буржоазните икономически и социални отношения, в

създаването на самобитната национална култура, във

формирането на българската нация, в продължителните борби

за освобождение от чуждата власт, за възстановяване на

българската държава. Българското възраждане е своеобразен

синтез от културно-духовните и политико-идеологическите

постижения на буржоазната епоха. В този синтез се

реализират националноосвободителната и

буржоазнодемократичната революция." Н. Генчев

Българското възраждане е част от общия европейски процес,

осъществил прехода от Средновековието към буржоазния свят.

Европа (пр. вс. Западна Европа) става люлка на буржоазната

цивилизация, новият център в световноисторическата еволюция.

Изтокът, средиземноморската антична цивилизация, Византия и

арабският свят са поставили първите стъпала в развитието на

човешкото общество.

Еволюцията на европейската буржоазна цивилизация преминава

през три етапа:

1. Ренесанс – XV–XVI в. - първоначално в Италия и Франция, а

след това и в другите европейски страни, се възражда античната

култура, в съчетание с духовно обновление на средновековните

европейски културни ценности.

"Ренесансът в широк, съвременен смисъл на думата е революция

в материалния живот, в техниката и в социалните отношения.

Корабоплаването, навигацията, компасът, откриването на

барута и последвалите ги велики географски открития полагат

основите на първата космополитична цивилизация в човешката

история. Изгражда се икономическата база на буржоазното

общество – индустрия, модерно земеделие, градски живот,

световна съобщителна мрежа, търговия, финансова система.

На тази основа се оформя буржоазната социална структура.

Триумфират идеите на хуманизма, на новата философия и

наука, които слагат кръст на средновековните свещени и

непоклатими истини. Тази велика епоха ражда едни от най-

големите умове на света, които със своите научни и духовни

постижения стават законодатели на новото общество".

Н. Генчев

2. Просвещение - XVIII в. - утвърждават се буржоазните

отношения, превес вземат рационалистичните идеи,

систематизират се основите на съвременната наука, преодолява

се схоластичното, средновековно мислене.

"Векът на Просвещението разкрепостява човешкия дух и

извежда народите на световноисторическата сцена. Рухват

старите институции – абсолютичната държава и

средновековната църква. Тържествува третото съсловие.

Буржоазията става меродавна обществена сила.“ Н. Генчев

3. Буржоазни революции - призвани да променят социалните

отношения, като узаконят историческите права на буржоазията.

Буржоазни революции: Нидерландия – XVI в., Англия – XVII в.,

Франция и САЩ – XVIII в.

През XIX в. буржоазията влиза в пълните си права.

"В Европа окончателно се налага буржоазният строй,

господството на онези сили, които през XV в. бяха наченали

един от най-великите исторически преломи в човешката

история. По своята материална основа и технически

възможности, по своя дух и същност буржоазната цивилизация е

дълбоко космополитна. Утвърдила основното си ядро в Западна

Европа, тя започва да се разпространява и под формата на

икономически отношения, и като идеология в целия свят.

Този процес на разпространение на буржоазните отношения в

борба със силите на Средновековието в изостаналите зони на

Европа, Азия, Африка и Америка представлява втората фаза в

развитието на новата история на света. Той е дълбоко

прогресивен в социално-икономически смисъл. Но тъй като

пионерите на новия свят използват в своята световна

експанзия предимствата на ранното развитие в собствен

интерес и превръщат изостаналите зони в свои стопански и

културни сфери на влияние, разпространението на

капитализма предизвиква остри сблъсъци, които изпълват

историята на XIX и XX в. и зигзагообразно ту ускоряват, ту

забавят развитието на народите, навлезли по-късно в своята

нова история."

Н. Генчев

Българското възраждане започва три века след началото на

европейския Ренесанс, извършва се в рамките и в условията на

Турската империя - средновековна държава, неспособна да се

интегрира в новия свят, ръководеща се главно от разбирането,

че "войната е продължение на политиката, но с други средства".

Тя всячески се опитва да възпре естествения стремеж на народите

от Европейския югоизток към материалните и културните

постижения на епохата. Живеещи на географски кръстопът,

българите понасят драмата на Източния въпрос: неблагоприятни

условия за стопанското и културното развитие на балканските

народи, обстановка на войни, политически и дипломатически

претенции, непрекъсната идеологическа и културна експанзия,

надигане на балканския национализъм, преплетен с амбициите на

великите сили.

"При тези условия Българското възраждане представлява

истински исторически подвиг на нашия народ. Но лишени от

държавна организация, от национална църковна йерархия, от

силна буржоазия и надеждна международна подкрепа, българите

извършват мъчително трудно прехода към буржоазната епоха.

Темповете на историческото развитие на България през XVIII–

XIX в. са силно забавени, промените са анемични и незавършени."

Н. Генчев

През XVIII–XIX в. започват да действат фактори катализатори на

нашето историческо развитие. Българите имат възможност да се

ползват от идеите, от материалните и духовните постижения на

буржоазната епоха.

"България се оказва в непосредствена близост до центъра на

новата световна цивилизация. Това й дава възможност да

заимства от историческия опит на напредналите народи и да

премине за исторически по-кратък срок онези степени на

социално и духовно съзряване, които я отделят от

Средновековието и я приобщават към буржоазната епоха.

И макар условно да наричаме епохата от XVIII–XIX в.

„Възраждане“, фактически двата преходни века обхващат

Ренесанса, Просвещението и буржоазния освободителен

преврат. Степените на прехода от Средновековието към

буржоазното общество в българската история са органично

слети и тясно преплетени. Ренесансовите мотиви (макар и не

от класическия западен тип), проявени в началното културно

възраждане през XVIII в., се раждат заедно с просвещенските

идеи и още през следващото столетие се реализират като едно

органично цяло в бурния изблик на националното културно

движение през 30–70-те години на XIX в. И успоредно с

осъществяването на духовно-културното възраждане съзрява

и освободителната борба, която се насочва към радикална

национална революция."

Н. Генчев

Интересът към националната история, етнография, език, фолклор

е белег за формиране на национално съзнание. Историзмът е

общо явление за всички балкански народи през Възраждането,

израз на стремежа на поробените народи да открият валидните

основания и да заявят изконното си право на самостоятелно

национално съществуване.

"Така социалният, духовният и политическият преврат в

българската история се проявяват като едно органично

цяло. Поради историческите условия, в които се извършва

Българското възраждане (политическо робство, чужда духовна

власт и силни претенции за българското историческо

наследство), през XVII–XIX в. доминира националната идея.

Главната цел на епохата е политическият преврат, отразяващ

насъщните потребности на българското общество –

освобождението на България от вековния поробител.

Социалната и духовната революция са подчинени исторически и

синхронизирани логически с политическата революция, която

има предимно освободителен характер."

Н. Генчев

Българско възраждане - хронология

1699 – Карловацки мирен договор

1741 – Христофор Жефарович издава "Стематография“

1760-62 – Паисий Хилендарски пише „История

славянобългарска“ в Хилендарския и Зографския манастир

1761 – Блазиус Клайнер пише "История на България"

1765 – първи препис на "История славянобългарска" от

Софроний Врачански

1773 – султан Мустафа ІІІ издава ферман за еснафите

1792 – Спиридон Габровски завършва „История во кратце о

болгарском народе словенском“

1802

Видински сборници на Софроний Врачански

излиза „Гражданское позорище“ на Софроний Врачански

1804

в Букурещ е завършено „Житие и страдание Грешнаго

Софрония“ - най-ранната автобиография, писана на

български език

дипломатическа мисия на Атанас Некович и Иван Замбин

в Петербург

1806-1812 – Руско-турска война

1806 – Софроний Врачански издава "Неделник" – първата

печатна книга на новобългарски език

1811

пролет – създаване на Българска земска войска

Софроний пише „Молба“ до ген. Кутузов

1813 – Букурещки мирен договор, сключен на 28 юли (10

август по нов стил) 1913 г.

1815 – Иван Селимински открива елино-българско учиилище

в Сливен

1819 – Райно Попович създава елино-българско училище в

Котел с материалната помощ на Алеко Богориди

1820 – в Свищов е открито първото елино-българско

училище от Иван Селимински

1824-27 – Врачански събития

1824 – в Брашов е отпечатан "Рибния буквар" на Петър

Берон

1826 – Райно Попович създава елино-българско училище в

Карлово

1828 – Константин Фотинов създава елино-българско

училище в Смирна

1828/29 – Руско-турска война

1829, 2/14 септември – Одрински мирен договор

1831 – Христаки Павлович открива ново общинско училище

в Свищов

183 3 – въстание в Северозападна България

1835

2 януари - открито е първото взаимно училище в Габрово

Велчова завера

Неофит Бозвели и Емануил Васкидович издават

"Славянское детеводство"

Неофит Бозвели издава "Болгарская граматика"

1838 – в Солун е открита печатницата на архимандрит

Теодосий Синаитски

1841

пролет – Нишко въстание

юли – Първи браилски бунт

1842 – февруари – Втори браилски бунт

1843

Трети браилски бунт

За нуждите на светското образование в Русчук

Александър Русет издава в Страсбург първата

географска карта на България на български език

1844

Христаки Павлович отпечатва "Царственик"

в Смирна Константин Фотинов издава списание

"Любословие"

1846

в Копривщица Найден Геров открива първото класно

училище

в Лайпциг излиза в. "Български орел" – първият български

вестник

1847

открито е класно училище в Пазарджик

в Самоков е открита печатницата на Никола Карастоянов

(тогава получава официално разрешение за

книгопечатане, но тя работи от 1833 г., инсталирана в

избата му)

1848

открито е класно училище в Калофер

в Цариград започва да излиза "Цариградски вестник"

1850

открито е класно училище в Пловдив

въстание в Северозападна България

1851 – в Шумен е създаден първият ученически духов

оркестър

1853 – Сава Доброплодни пише първата българска драма -

"Михаил, комедия в четири действия"

1853-1856 – Кримска война

1856

в Шумен е организирано първото театрално

представление

30 януари – в Свищов е създадено първото българско

читалище

18 февруари – в Цариград е обнародван Хатихумаюнът

30 март – сключен е Парижкият мирен договор

лятото – въстание на Дядо Никола

лятото – Димитракиевата буна

кр. на 1856, н. на 1857 – в Цариград се сформира

българско представителство

1857

в Нови Сад Георги Раковски започва да издава

в."Българска дневница"

в Лом е създадено първото женско дружество

1858

издаден е Закон за земите

в Болград, Бесарабия, е открита първата българска

гимназия

в Одеса Георги Раковски изготвя първия си план за

освобождение на България

октомври – в Цариград е открит църковен събор по

българския въпрос

1859 – на 20 юни Драган Цанков започва да издава

в."България", проповядващ уния с папата

1860

в Пловдив е открито протестантско училище

Васил Друмев завършва повестта "Нещастна фамилия"

3 април – Великденска акция

1 септември – в Белград Георги Раковски започва да

издава "Дунавски лебед"

18 октомври – униатските дейци, начело с Драган Цанков,

изготвят молба за признаване на българската униатска църква.

1861

гръцко-сръбски преговори за подялба на Македония

сключени са нови търговски договори с Англия, Франция,

САЩ, Испания, Русия

Георги Раковски създава в Букурещ българското

читалище "Братска любов"

Йосиф Соколски е тържествено ръкоположен от папата в

Рим за архиепископ на Българската униатска църква

Георги Раковски създава втори план за освобождение на

България

1862

назначена е смесена българо-гръцка комисия по

църковния въпрос

в Белград е сформирана Първата българска легия

в Одрин е открита Българска католическа гимназия

в Цариград е организирана първата промишлена изложба

1864

административна реформа в Османската империя.

Мидхад паша е назначен за управител на Дунавския

вилает

започва създаването на земеделските каси

свикан е нов църковен събор в Цариград

1865/66 – проект на Мидхад паша за създаване на единни

османски училища

1866

в Цариград е създадено българско училище

Добри Войников завършва драмата "Райна княгиня"

Петко Славейков започва да издава в. "Македония"

създаден е ТБЦК в Букурещ

завършен е строежът на първата жп линия в българските

земи – Русчук - Варна

1867

1 януари – отпечатан е "Привременен закон за народните

горски чети" на Георги Раковски

пролетта – чети на Панайот Хитов и Филип Тотю

есента - в Белград е сформирана Втората българска

легия

Любен Каравелов пише "Българи от старо време"

1868

в Стара Загора е организиран първият учителски събор

в Цариград е основано дружество "Просвещение"

чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

11 декември 1869 – 24 февруари 1869 – Левски прави

първата си обиколка

1869

издаден е Закон за унифициране на мерките и теглилките

в Османската империя

в Щип е открито педагогическо училище

възникват първите неделни училища в България

пролетта – втора обиколка на Левски из България

септември – в Браила е създадено Българското книжовно

дружество

Любен Каравелов започва да издава в."Свобода"

1869 (стар стил)/1870 (нов стил) – в Букурещ е създаден

БРЦК от Васил Левски

1870

издаден е закон за управление на вилаетите

със султански ферман е възстановена българската

екзархия

1871

Христо Ботев издава в Браила в. "Дума на българските

емигранти"

Добри Войников завършва "Криворазбраната

цивилизация"

в Русе е създадено е първото учителско дружество

Васил Левски съставя Проектоустава на БРЦК

В Цариград заседава Първия църковно-народен събор,

който приема екзархийския устав

1872

Васил Друмев пише „Иванку –убиецът на Асеня“

април – в квартирата на Каравелов в Букурещ е открито

учредителното събрание на Българския революционен

централен комитет – БРЦК, на който Каравелов е избран

за председател

с български капитал е открита Сарафска банка

под ръководството на Любен Каравелов в Букурещ е

създадено Дружество за разпространение на полезни

знания

22 септември - 26 декември – обир при Арабаконак

27 декември – Васил Левски е арестуван

11-12 май-общо събрание на БРЦК в Букурещ

Избран е първият български екзарх — Антим І. Изборът е

утвърден от тогавашната държавна власт (султана на

Османската империя)

Цариградската патриаршия обявява Българската

православна църква за схизматична

1873

6/18 февруари – Васил Левски е обесен

Любен Каравелов издава в.“Независимост“

открито търговско училище в Свищов

1874 – Христо Ботев започва да издава в. „Знаме“

1875

Общо комитетско събрание в Букурещ – създаване на

БРК. Взето е решение за въоръжено въстание в

България; начало на Старозагорското въстание

сформиране на Гюргевски революционен комитет

12 май 1874 – открито е богословско училище в

Лясковския манастир

Каравелов издава сп.“Знание“

1876

20 април – избухва Априлското въстание

На 16 май Ботев се качва заедно с част от четата си на

австро-унгарския кораб „Радецки“

избухва Сръбско-турската война

1977

11/23 декември – откриване на Цариградската

посланическа конференция

12/24 април – обявяване на Руско-турската война

25 юни/7 юли – освобождаване на Търново

19/31 юли – битка при Стара Загора

9-14/21-26 август 1877 – решителна битка в борбата за

Шипченския проход

юли-декември – обсада на Плевен

23 декември/4 януари – освобождаване на София

1878

4/16 януари – превзет е Пловдив

8/20 януари – руските войски влизат в Одрин

19 февруари – подписване на Одринското примирие

3 март – подписване на Санстефанския мирен договор

1/13 юни – начало на Берлинския конгрес

1/13 юли – подписване на Берлинския договор