ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново

Стопански факултет

Специалност: Стопанско управление

по

Статистика

На тема:

„Разузнавателен анализ на посещенията на чужденци в България в периода

2000-2007 година.”

По своето значение понятието „туризъм” означава вид спорт, при който

се изминават известни разстояния или още „обиколка”, „разходка”. Той

включва и самата дейност, свързана с пътуването и организирането на

престоите, обслужването, осигуряване на необходимите съоръжения и т.н. Той

е стопански отрасъл от третичния сектор-обслужващия, защото не произвежда

краен продукт, а извършва услуги.

Туристическите ресурси са създадените от човека и природата обекти,

процеси и явления. Въз основа на факторите за развитие са формирани две

големи групи туристически ресурси: природни и културно-исторически

(антропогенни).

Материалната база на туризма включва средствата за подслон и хранене

(хотели, къмпинги, хижи, ресторанти), както и всички съоръжения и дейности,

свързани с туристическото обслужване.

Туризмът подпомага и е подпомогнат от другите промишлени отрасли

като осигурява и валутни приходи. Това определя икономическото му значение

за развитието на всяка една държава.

Туризмът има социално, икономическо, политическо и екологично

значение. Той допринася за укрепването на здравето и за възстановяването на

работоспособността на хората; обогатява техните познания; повишава

езиковата им култура; разкрива нови работни места; осигурява доход на заетите

в него; променя облика на селищата и териториите, в които се развива;

повишава стандарта на живот на местното население. Взаимното опознаване на

страните ни спомага за заздравяването на връзките между страните и мира в

световен мащаб.

Туризмът се поделя на вътрешен и международен според мястото на

провеждане, на организиран и неорганизиран според начина на провеждане, на

индивидуален и групов според броя на участниците, а според

продължителността на дълготраен, краткотраен и сезонен. Също така се дели на

няколко групи според основната цел-рекреационен, лечебен, спортен,

2

конгресен, култов (религиозен), морски, планински, ловен и други. Според

приходите туризмът бива активен и пасивен. При активния повече туристи

идват в страната и приходите превишават разходите. Активен туризъм е този,

при който броят на излизащите туристи превишава броят на влизащите в

страната и съответно приходите са по-малко. Съществува особена категория

наречена социален туризъм, който се осъществява от отделни лица или групи

като средствата се осигуряват от синдикатите или държавата.

При наблюдението и разработката на данните за международния туризъм

Националният статистически институт е възприел дефинициите, препоръчани

от Световната организация по туризъм.

Съгласно тези дефиниции международен турист е всеки посетител,

пристигащ в друга страна, която не е страната на неговото постоянно

местоживеене, поне за 24 часа, но за не повече от една година, и чиято основна

цел не е извършване на дейност срещу заплащане.

Мотивите за посещение в дадена страна могат да бъдат:

екскурзия, почивка или развлечения (посещения на културни или

исторически забележителности, спортни мероприятия и други);

гостуване (при близки или познати);

служебна цел (командировки, участие в конференции, конгреси и

симпозиуми и др.);

други мотиви за посещение.

транзитно преминаване през страната

Обект на изучаване са всички чужди граждани посетили страната ни.

В туристическата статистика не се включват:

лица, които идват с или без договор за работа или търсят работа в

страната;

лица, които се установяват на постоянно местожителство в страната;

3

крайгранични жители, които живеят от едната страна на границата, а

работят в съседната страна;

други категории пътуващи, които не отговарят на критериите, заложени в

дефиницията за международен посетител.

Предмет на настоящото изследване са посещенията на чужденци в

България в периода 2000-2007 година. Целта е проследяване на измененията в

броя на туристите чрез направата на анализ на периода. Задачата е да се

определят основните и средни характеристики за дадения период и да се

съпоставят спрямо данните за предходни години. Анализът обхваща осем

годишен период – от 2000 до 2007 година.

Основният статистически метод, приложен ри анализа е разузнавателен анализ

за изменението на броя чужденци, посетили България.

Таблица 1.1 Посещенията на чужденци в България в периода 2000-2007 година.

Година Общо посещения на чужденци

(бр.)

2000 4922118

2001 5103793

2002 5562917

2003 6240932

2004 6981597

2005 7282455

2006 7499117

2007 7725747

Източници:”Статистически справочник-2001, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006,

2007”; www.nsi.bg

4

Таблицата показва броят на чужденците, посетили България за периода от

2000 до 2007 година. Анализът на данните от таблицата показва, че през

първата година броят на посетилите страната ни е най-малък, като през

следващите седем години броят расте равномерно и през 2007 година достига

най-високи стойности за разглеждания период.

Основни категории и понятия, приложени в изследването

Разузнавателният анализ се извършва чрез използването на съвсем

елементарни средства. Това са основните и средни характеристики на

временните редове. В тази курсова работа ще разгледаме и двата вида

характеристики. Основните характеристики, които са абсолютен прираст, темп

на растеж, темп на прираста и абсолютно значение на 1% прираст, се получават

чрез сравняване на размерите при изследваното явление по отделни моменти от

време. Сравненията при постоянна база се правят като един от размерите на

явлението се избира за базисен и всички останали се сравняват с него.

Обикновено (както е в нашия случай) за базисен се избира първият размер, но е

възможно да бъде и всеки друг. Изборът зависи от поставените цели.

Сравненията при постоянна (променлива) база се правят като се съпоставят

размерите на явлението взети два по два. Единият е текущ (сравняван), а

вторият е базисен. По-нататък текущият става базисен за сравняване на

някои друг. В нашия случай те направим анализа при верижна база.

• Абсолютният прираст измерва абсолютната скорост, с която се

изменя размерът на явлението по отделните интервали и моменти от време.

Той е абсолютна статистическа величина и представлява разликата между

текущия (сравнявания) и базисния размер:

Ani = yi – yi-1

Когато по отделните интервали и моменти от време абсолютните

прирасти (или намаления) при постоянна база са общо взето еднакви, това е

5

белег за сравнително равномерно изменение на явлението във времето, а

когато са различни - за неравномерно развитие.

• Темпът нa растеж е относителна величина. Служи за сравнение на

текущия спрямо базисния размер на явлението. Обикновено е представен под

формата на процент:

Tpi = (yi/yi-1). 100

Темпът на растеж при постоянна база показва дали има тенденция на

растеж или намаление спрямо базисния момент или интервал от време, в кои

точки става прекъсването на тази трайна тенденция и пр.

• Темпът на прираст измерва относителната скорост, с която се изменя

размерът на явлението по отделните интервали и моменти от време. Получава

се чрез сравняване на абсолютния прираст и съответния му базисен размер

на явлението. Представя се под формата на процент:

Tnpi = (Ani/yi-1). 100

Тълкуването му относно развитието на изследваното явление е подобно на

абсолютния прираст.

Между темпа на растеж и темпа на прираст съществува връзка:

под формата на процент- Тnpi = Трi - 100

под формата на коефициент- Тnpi = Трi - 1

• Абсолютно значение на 1% прираст е относителна величина на

координация между две от основните характеристики - абсолютния прираст и

темпа на прираст под формата на процент. Т.е. изразява на 1% от темпа на

прираст какъв абсолютен размер прираст отговаря:

АЗПi = Ani/Tnpi%

6

Когато тази величина расте, се смята, че положението е благоприятно, а

когато намалява или остава същата - неблагоприятно.

Средните характеристики на статистическите временни редове се

определят за по-големи периоди (например за пет, десет или повече години).

Такива характеристики са среден размер на явлението, среден абсолютен

прираст, среден темп на растежа и среден темп на прираста.

С определянето на тези характеристики се цели да се отстранят

случайните колебания в развитието на явлението по отделните интервали от

време.

Средният размер на явлението се определя по различен начин в

зависимост от вида на статистическия временен ред- дали е интервален или

моментен. В нашият случай имаме интервален временен ред.

При интервалните временни редове средният размер се изчислява по

различен начин в зависимост от интервалите.

Най-често срещаният случай е когато интервалите са равни. Точно такъв

ще изследваме. Тук се използва формулата за непретеглена средна аритметична

величина:

Nyy i /

Средният абсолютен прираст се определя като средна аритметична от

отделните абсолютни прирасти при постоянна база. Тук ще се даде формула

само когато интервалите са равни:

1/ NAnnA i

Средният темп на растеж се определя като средна геометрична величина

от отделните темпове на растеж при постоянна база. И тук ще се даде формула

само когато интервалите са равни:

7

1NiПTpTp

Средният темп на прираста единствено може да се определи след като е

изчислен средния темп на растежа. Има две формули за изчисление:

Под формата на процент: 100 pTnpT

Под формата на коефициент: 1 pTnpT

Анализ на изучаваното явление

Таблица 1.2 Разузнавателен анализ на посещенията на чужденци в

България за периода 2000-2007 г. (използвани са основните

характеристики)

Година

Yi

Общо

посещения

(бр.)

Ani

Абсолютен

прираст

(бр.)

Tpi

Темп на

растежа

(%)

Tnpi

Темп на

прирста

(%)

АЗПi

Абсолютно

значение на

1% прираст

2000 4922118 - - - -

2001 5103793 181675 103.691 3.6910 49221.08

2002 5562917 459124 108.9957 8.9957 51038.16

2003 6240932 678015 112.1881 12.1881 55629.26

2004 6981597 740665 111.8678 11.8678 62409.63

2005 7282455 300858 104.3093 4.3093 69815.98

2006 7499117 216662 102.9751 2.9751 72825.11

2007 7725747 226630 103.0221 3.0221 74990.9

Σ 51318676 2803629 - - -

Източници:”Статистически справочник-2001, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006,

2007”; www.nsi.bg

8

Направените сравнения в таблицата са извършени при верижна база. По

отделните интервали и моменти от време, абсолютните прирасти или

намаления на броя на чуждестранните туристи не са относително еднакви, но

можем да твърдим, че има равномерно изменение на явлението във времето.

Изчисляваме абсолютният прираст (А n i ) по формулата:

Ani = yi – yi-1, където

уi е стойността на текущия (сравнявания) размер на посещенията

yi-1, е стойността на базисния размер на посещенията

От данните в таблица 1.2 се вижда, че абсолютният прираст на посещенията

на чужденци в България при верижна база ще бъде:

през 2001 г.- (5 103 793 - 4 922 118 )= 181 675;

през 2002 г.- (5 562 917 - 5 103 793 ) = 459 124;

през 2003 г.- (6 240 932 - 5 562 917) = 678 015;

през 2004 г.- (6 981 597- 6 240 932) = 740 665;

през 2005 г.- (7 282 455- 6 981 597) = 300 858;

през 2006 г.- (7 499 117- 7 282 455) = 216 662;

през 2007 г.- (7 725 747- 7 499 117) = 226 630;

Вижда се,че всички стойности на абсолютният прираст за разглеждания

период са положителни и има сравнително равномерно изменение на явлението

във времето. Забелязва се тенденция на бързо увеличаване броя на посещенията

през периода 2001 – 2004 г. Най-висок абсолютен прираст има през 2004 г.

(740 665бр.). След тази година тенденцията в увеличението на посещенията на

чужденци се запазва, но вече със сравнително по бавни и равномерни темпове.

Изчисляваме темпа на растеж (Т p i ) по формулата:

Tpi = (yi /yi-1). 100, където:

9

уi е стойността на текущия (сравнявания) размер на посещенията

yi-1 е стойността на базисния размер на посещенията

От данните в таблица 1.2 темпът на растеж при постоянна база е:

през 2001 г. - (5 103 793 / 4 922 118)*100= 103.691%;

през 2002 г. - (5 562 917 / 5 103 793)*100= 108.9957%;

през 2003 г. - (6 240 932 / 5 562 917)*100= 112.1881%;

през 2004 г. - (6 981 597/ 6 240 932)*100= 111.8678%;

през 2005 г. - (7 282 455 / 6 981 597)*100= 104.3093%;

през 2006 г. - (7 499 117 / 7 282 455)*100= 102.9751%;

през 2007 г. - (7 725 747 / 7 499 117)*100= 103.0221%;

От получените резултати се вижда, че изключително високи стойности на

темпът на растеж и най-високи за разглеждания период са получени през

2003г. (112.1881%). През тази година се прекъсва тенденцията към

увеличаване на темпа на растеж. Започва намаляване и най-ниска стойност се

получава през 2006 г. - 102.9751%.

Изчисляваме темпът на прираста (Tnpi) по формулата:

Tnpi = (Ani/yi-1). 100, където:

Ani е абсолютният прираст на посещенията

yi-1 e стойността на базисния размер на посещенията

От данните в таблица 1.2 темпът на прираст при постоянна база е:

през 2001 г. - (181 675/4 922 118 )*100= 3.691%;

през 2002 г. - (459 124/5 103 793 )*100= 8.9957%;

през 2003 г. - (678 015/5 562 917 )*100= 12.1881%;10

през 2004 г. - (740 665/6 240 932 )*100= 11.8678%;

през 2005 г. - (300 858/6 981 597 )*100= 4.3093%;

през 2006 г. - (216 662/7 282 455 )*100= 2.9751%;

през 2007 г. - (226 630/7 499 117 )*100= 3.0221%;

От получените резултати на темпът на прираста наблюдаваме бързо се

увеличение до 2003 г. Тогава са най-високите резултати (12.1881%). Тук

тенденцията се прекъсва и най-ниски стойности са засечени 2 години по-късно,

през 2006 г.( 2.9751%).

Изчисляваме абсолютното значение на 1 % прираст (АЗП i ) по формулата:

АЗПi = Ani/Tnpi%, където

Ani е абсолютният прираст на посещенията

Tnpi % е темпът на прираста, измерен в проценти

От данните в таблица 1.2 абсолютното значение на 1 % прираст при

постоянна база 2000 г. е:

през 2001 г. - (181 675/3,6910) = 49221,08%;

през 2002 г. - (459 124/8,9957) = 51038,16%;

през 2003 г. - (678 015/12,1881) = 55629,26%;

през 2004 г. - (740 665/11,8678) = 62409,63%;

през 2005 г. - (300 858/4,3093) = 69815,98%;

през 2006 г. - (216 662/2,9751) = 72825,11%;

през 2007 г. - (226 630/3,0221) = 74990,9%;

Забелязва се, че най-ниска стойност на абсолютно значение на 1 %

прираст е отбелязана през 2000 г. (49221,08бр.), а най-високата - през 2007 г.

(74990,9бр.), което означава,че абсолютното значение на 1 % прираст е 11

величина, която расте. Когато тази величина расте, се счита, че

положението е благоприятно, а когато намалява се счита, че положението е

неблагоприятно, т.е. в случая става въпрос за благоприятно положение. Това е

така, защото всяка следваща година се забелязва увеличаващ се брой

посетители в България.

След като изчислихме основните характеристики ще наблегнем и на

някои средни величини със значимост за разузнавателния анализ на

посещенията на чужденци в България.

Изчисляваме средният размер на явлението по формулата:

Nyy i / , където

уi е стойността на текущия (сравнявания) размер на посещенията

N е периода на измерваното явление (в случая 8 години)

От данните в таблица 1.2 средният размер на явлението е:

годинадушиy /64148348/51318676

Виждаме, че средногодишно през разглеждания период страната ни се е

посещавала от 6 414 834 души за година.

Средният абсолютен прираст се определя по формулата:

1/ NAnnA i , където

Ani е абсолютният прираст на посещенията

N е периода на измерваното явление (в случая 8 години)

От данните в таблицата изчисляваме,че средният абсолютен прираст е:

12

4.4005187/2803629 nA

Средното абсолютно нарастване е 400518 души на година.

Средният темп на растеж се определя по формулата:

1NiПTpTp , където

Тpi e темпът на растеж, изчислен в процент

N е периода на измерваното явление (в случая 8 години)

От данните в таблицата изчисляваме,че средният темп на растеж е:

7 145696.1 EpT

Средният темп на прираста се определя по две формули за изчисление:

Под формата на процент: 100 pTnpT =106.16-100=6.16%

средногодишно

Под формата на коефициент: 1 pTnpT =106.16-1=105.16

Обобщение

Всички основни характеристики показват едно относително равномерно

изменение в броя чужденци, посетили България през разглеждания голям

интервал от време ( 2000- 2007 г.). Тенденцията е към увеличаване на броя на

посетителите, като стойността на абсолютния прираст в разглеждания период

е винаги положителна, което означава, че не се забелязва намаление в броя на

чужденците за текущата година спрямо предходната. Не се забелязват

отрицателни стойности на основните характеристики, което е добър показател

за развитието на туризма в България за разглеждания период.

13

Увеличението на броят туристи, посетили България през периода 2000- 2007

год. е илюстриран на диаграма 1.1.

Диаграма 1.1 Посещения на чужденци в България за периода 2000-2007г .

Динамика на посещенията на чужденци в Българияза периода

2000-2007 г.

0

2000000

4000000

6000000

8000000

10000000

1 2 3 4 5 6 7 8

години

бр

ой

Заключение:

В разглеждания период (2000-2007 г.) се наблюдават високи темпове

нарастеж и прираст на посещенията на чужденци в страната ни. Тези

стойности са перспектива за продължаване на тенденцията към увеличение

на чуждестранни туристи и в бъдеще. Положително измерените стойности на

абсолютен прираст са добър знак за развитието на туризма в България, а

оттам и за заздравяването на социалните, политическите, икономическите и

културни връзки на страната ни с държави от целия свят.

14

Източници на информация:

“Статистика”, Д.Аркадиев

“Статистически справочник- 2000, 2001, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007”

“Икономическа география на България”, Д. Дончев

www.nsi.bg

15