ТЕМА 3.

ОБХВАТ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

През 2003 год. международен сравнителен проект оценява годишните постъпления на

нестопанските организации в 34 страни на 1,3 трилиона долара. Ако се остойности и

приноса на работещите в тях на пълен работен ден доброволци, тази сума нараства на 1,65

трилиона долара. Ангажираните са 40 млн души, от които 21,8 млн (54.5%) са платен

персонал. В изследваните страни доброволците са 132 милиона души1.

Изчисления на сп. „Форийн полиси” сочат, че големите глобални нестопански организации

имат обороти, съизмерими с икономиките на средноразвити малки държави. Най-ярък

пример в това отношение е фондацията „Бил и Мелинда Гейтс”, която към м.март 2008

год. разполага с фонд от 37,3 млрд долара, от създаването си е отпуснала като дарения 16,5

млрд долара, а през 2007 год. тази сума е била 2 млрд долара2.

Нестопанските организации присъстват в националните стопанства на високо развити

индустриализирани страни от Западна Европа и Северна Америка, но също така и в

страните от Централна и Източна Европа, в Азия, Латинска Америка или на африканския

континент. Техният брой и разнообразието на формите, под които съществуват, нараства

непрекъснато. Някои автори твърдят дори, че ставаме свидетели на „глобална революция

на асоциациите” – масивен подем на организираната частна и доброволна дейност в

буквално всяка част на земното кълбо3.

1. Видове организации

Илюстрираното във въвеждащите цитати многообразие от организационни форми за

реализация на нестопанската инициатива има своето отражение и в българската практика.

В исторически план в страната са работили клубове, дружества, съюзи, сдружения,

братства, задруги, орди, беседи, легиони, фондове, фондации и др. В съвременността в

групата на нестопанските организации попадат асоциации, движения, дружества,

1 www.jhu.edu/~ccss

2 www.gatesfoundation.org

3 Соламън, Л., Х. Анхайър Нестопанският сектор: нова глобална сила, сп. “Социологически преглед”, кн. 1-

2, 1994, стр. 3 – 28

институти, клубове, комитети, общности, сдружения, секции, съвети, съюзи, федерации,

фондации, центрове, форуми, школи и др. Тези толкова разнообразни видове

организационни форми могат да бъдат обект на класифициране по множество критерии.

1.1. Основни дихотомии

В пъстрата група на нестопанските организации съществуват няколко базисни линии,

които позволяват категоризирането да се извърши на принципа на взаимното изключване.

При неговото следване се очертават редица двоични образувания:

1.1.1. Според трайността на организациите във времето

Стационарни организации – това е преобладаващата част от документирания

нестопански сектор на всяка страна. Организациите получават своя идентичност чрез

вписване в различни регистри или по силата на отделен закон. Статутът на

юридическо лице им осигурява трайност във времето, обособява ги, дава им

възможност да участват в стопанския оборот. Обикновено тези организации се

включват в съдебни, данъчни и статистически регистри и така присъствието им в

националното стопанство добива „видимост”.

Временни организации – много форми на гражданска активност не получават

закрепване във времето. Става въпрос за различни мероприятия, социални движения,

проекти и програми, мрежи от групи за подкрепа, приятелски кръгове, форуми,

работни групи и т.н., при които се акцентира на солидарността и индивидуалните

нужди. В някои страни (Австралия, Япония, Тайланд, Пакистан) нестопанските

организации не са задължени да легализират съществуването си пред държавата чрез

някакъв акт на регистрация. Поради това тези некорпорирани организации понякога

се отчитат като част от гражданската инициатива, а понякога изцяло остават скрити

от погледа на изследователя.

1.1.2. Според типа защитавани интереси

Организации, работещи в частна полза – такива са повечето клубове, общества,

асоциации, съюзи. Според някои разбирания към тази група трябва да бъдат

отнесени още религиозните организации и партиите. Характерното е, че тези

организации са насочени предимно към защита на интересите на собствените си

членове. Поради това обикновено те не са обект на пълния възможен обхват на

облекчения, които държавата може да осигури за нестопанската сфера.

Организации, работещи в обществена полза – тази част от нестопанския сектор най-

силно привлича интереса на изследователите поради своята важна социална роля.

Обикновено общественополезната дейност се дефинира широко от съответното

национално законодателство. В България под обществена полза законодателят

разбира такава, която е насочена към „развитие и утвърждаване на духовните

ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката,

културата, техниката, технологиите или физическата култура; подпомагането на

социално слабите, на инвалидите, или на лицата, нуждаещи се от грижи;

подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация; защитата на

човешките права или на околната среда4”. Този тип организации ползват различни

преки и косвени привилегии, но успоредно с това са натоварени със съответни

задължения за спазване на стандарти в отчетността и за поддържане на високо ниво

на прозрачност в своята работа

1.1.3. Според състава / устройството

Организации с членска маса. Наричат ги още корпоративни, дружествени,

асоциативни, съвместни организации. Това са сдружения, клубове, общества,

партии, синдикати, които имат членствено начало. Членове на тези организации

могат да бъдат физически и/или юридически лица, чието право е да определят

мисията, да изготвят вътрешно-нормативните документи, да избират управителните

органи на своята организация и следователно имат силни лостове за контрол над

нейното функциониране и посока на развитие.

Организации без членска маса. Наричани още некорпоративни организации, за тях е

характерно наличието на административен състав (служители и ръководство), но

учредителите, които определят целите, имуществото, структурата и

представителството на формированието, не са негови членове. Типичен пример в

4 Закон за юридическите лица с нестопанска цел, чл.38, ал.1

това отношение са фондациите. При тях възниква проблемът за „собствеността”

върху организацията и за това към кого трябва да бъде насочена отчетността.

1.1.4. Според източника на издръжка

Самоиздържащи се организации. Възможностите една нестопанска организация да е

независима от външни финансови източници са различни – да развива печеливша

стопанска дейност, да произвежда и продава услуги, да разполага със собствени

средства (финансов фонд, материални активи, членски внос и др.). Осигуряването на

финансова независимост може да доведе впоследствие до решението на

организацията самата тя да не се ангажира с конкретна дейност, а да бъде

дарителска/донорска – занимаваща се с непосредствено отпускане на средства на

други нестопански организации. В развитите западни страни (най-ярък пример в това

отношение са САЩ) силно са застъпени т.нар. “производители на услуги” –

организации, които формират своята издръжка предимно чрез продажба на услуги на

различни групи потребители, но не разпределят икономическите резултати от тази

продажба сред собствениците (създателите, управляващите) на организацията.

Поради тази традиция за възлагане на производството на различни публични и

смесени блага на нестопански организации, често срещани примери при прегледа на

състава на нестопанския сектор в Съединените щати са големи болници,

университети, изследователски центрове, училища, колежи, центрове за дневни

грижи, сестрински центрове, паркове и зоологически градини, спортни и

рекреационни клубове и т.н.

Финансирани от външни източници. Преобладаващата част от малките местни

нестопански организации не разполагат с достатъчни по размер собствени

финансови приходи, поради което са принудени да търсят финансиране отвън – от

дарения, чрез спонсорство, чрез работа по проекти и др. Често тези организации

биват наричани оперативни, като е възможно от такъв тип да бъдат дори и някои

фондации.

1.2. Допълнителни подходи към класифицирането

Пъстротата на нестопанската практика по света допълва вече описаните дихотомии с още

множество критерии, по които организациите могат да бъдат допълнително групирани с

оглед по-добро описание на параметрите, в които функционират. Ще посочим само някои

от най-разпространените класификации.

1.2.1. Според териториалния обхват на дейността

Организации на местно ниво. Често тези организации биват наричани местни

(grassroots organizations) – те работят на ниво квартал или малко населено място,

функционират изцяло на доброволни начала и са сравнително автономни. Такива са

селските общности в Перу, селските сдружения в Гана, местните съвети в Канада и

др. Юридическата практика на много държави не задължава този тип организации да

придобиват статут на юридически лица.

Организации на регионално ниво. Това са нестопански формирования, насочени към

подобряване благосъстоянието на дадена територия и обикновено работят върху по-

комплексни проекти – за екология, защита на културно наследство и др.

Организации на национално ниво. Преобладаващата част от нестопанските

организации в малките и средни по размер страни работят на ниво държава.

Организации на международно равнище. Тук попадат три отделни подгрупи: първата

включва големи нестопански организации, които са национално организирани, но

действат на глобално ниво. Другата подгрупа са международните организации, които

имат дейност в поне три различни страни или имат членове с право на глас от поне

три страни. Междинна форма, поставена между държавата и нестопанския сектор са

т.нар. между-правителствени организации, които са зависими в своето

функциониране от договарянето между създалите ги държави. Примери в тази група

са ООН, Международния валутен фонд, Световна банка и др.

1.2.2. Според сферите на действие

Изключително разнообразните сфери, в които може да бъде открита дейност на

нестопанските организации, донякъде затрудняват оценката на тяхното реално присъствие

и принос. Проблемът се задълбочава поради многоцелевата насоченост на някои

организации. Поради това Л. Соламън и Х. Анхайър разработват специализирана

класификация, която да отрази пълното многообразие на нестопанските организации в

различни страни. Съставът й е представен на Таблица 1-1.

Таблица 1-1. Международна класификация на нестопанските организации

Група Подгрупа

1. Култура и рекреация 1 100 Култура и изкуства 1 200 Спорт 1 300 Друга рекреация и социални клубове

2. Образование и изследвания 2 100 Начално и средно образование 2 200 Висше образование 2 300 Друго образование 2 400 Изследвания

3. Здравеопазване 3 100 Болници и рехабилитация 3 200 Сестрински домове 3 300 Психиатрии и интервенция при кризи 3 400 Други здравни услуги

4. Социални услуги 4 100 Социални услуги 4 200 Спешна помощ и подкрепа 4 300 Подкрепа на доходите

5. Околна среда 5 100 Околна среда 5 200 Защита на животните

6. Развитие и жилищно осигуряване

6 100 Икономическо, социално и общностно развитие 6 200 Жилищно осигуряване 6 300 Заетост и обучение

7. Право, защита на права и политика

7 100 Организации за защита на човешките права 7 200 Правни услуги 7 300 Политически организации

8. Филантропия – посредници и промоция на доброволството

8 100 Даряващи организации 8 200 Други посредници и организации, промотиращи доброволството

9. Международни 9 100 Международни дейности

10. Религия 10 100 Религиозни конгрегации и сдружения

11. Бизнес и професионални асоциации, профсъюзи

11 100 Бизнес асоциации 11 200 Професионални асоциации 11 300 Профсъюзи

12. Некласифицирани другаде 12 100 Некласифицирани другаде Източник: Salamon and associates, Global Civil Society – Dimensions of the Nonprofit Sector. The Johns Hopkins

Center for Civil Society Studies, Baltimore, 1999, p. 468

Основният критерий в тази класификация на организациите е функционалното

предназначение на тяхната основна дейност. Очертани са 12 вида икономическа дейност,

които се делят на 30 подгрупи. Основните групи отразяват традиционните области, в които

функционират нестопанските организации. По този начин ако една здравна нестопанска

организация провежда като допълнителна дейност обучение, тя ще бъде отнесена не към

образователните, а към здравните единици.

1.2.3. Според степента на активност

Активни организации. Регистрацията на нестопанска организация е само първата

стъпка от нейното съществуване. Далеч по-важно от обществена гледна точка е

функционирането на тези структури. Трудно е в статистическите бази данни да се

направи разграничение между съществуващите само на хартия и реално действащите

организации. Необходимо е приемането на критерий за разграничаване. В САЩ,

например, за активни се приемат организации с годишни постъпления, надвишаващи

$ 25 000.

Латентни организации. Втората подгрупа са организации, които нямат дейност за

текущата или за определен брой години, но не предприемат стъпката по ликвидация

и заличаване на нестопанското формирование като юридическо лице. Поради

наличието на такава група, броят регистрирани нестопански организации не е

надежден критерий за размера на нестопанския сектор в дадена държава.

2. Понятийна идентификация

Изключително разнообразната картина на проявленията на нестопанската инициатива

поражда и множество понятия, с които се обозначават нейните формирования,

организации и институции. Организациите биват наричани нестопански,

неправителствени, нетърговски, доброволни, граждански, организации на гражданското

общество, благотворителни организации и др. Съвкупността от организации е назовавана

нестопански сектор, неправителствен сектор, независим сектор, доброволен сектор,

данъчно-облекчен сектор, трети сектор, граждански сектор, благотворителен сектор,

социална икономика и др. Многозначността в използваните понятия затруднява

изследователите на нестопанските организации, всеки от които „товари” дефинициите със

собствено значение и смисъл. Налага се да бъдат очертани накратко съдържанието и

употребата на различните понятия.

2.1. Нестопански организации

Чрез тази категория организациите се поставят в контраст с бизнес-фирмите и се

акцентира върху забраната реализирана при дейността печалба да бъде разпределяна

между собственици, мениджъри и служители на нестопанското формирование. Вместо

това получената печалба трябва изцяло да се насочва (инвестира) за постигане на мисията

на организацията. Определението е натоварено с двусмисленост. То донякъде внушава

пълно отстраняване на организациите от стопанския оборот. Категорията се използва и в

Русия от 1991 год., откъдето навлиза в българската практика с директния си превод

“нетърговска организация”. Тази дефиниция като че ли изключва възможността

разглежданите организации да провеждат двустранни сделки (търгуване в прекия смисъл

на думата), а това очевидно е невъзможно. Нестопанските организации имат законовата

възможност да осъществяват стопанска, в това число и търговска дейност, както и да

финансират дейността и издръжката си чрез сумарните резултати от тях.

По-прецизното тълкуване на категорията подсказва мястото на продажбата на стоки и

услуги като вторичен елемент, последствие от нормалното участие на тези организации в

икономическия оборот. В това направление много изчерпателно дихотомиите търговска -

нетърговска, стопанска - нестопанска дейност се обобщават от П. Лулански5. Той

подчертава, че за нестопанските организации е напълно нормално да участват като

равностойни партньори в процеси на покупко – продажба. Те протичат във връзка с

производството на различни типове продукти и услуги, които след това могат да бъдат

предоставени на бенефициенти по икономически незначими или нулеви цени.

Особеностите на нестопанските организации се разкриват чрез неизбежното

предназначение на формираната печалба, а именно – постигането на общественополезната

цел.

2.2. Неправителствени организации

Втората традиционна линия на дефиниране на нестопанските организации е поставянето

им в контраст с формированията на държавната власт – национални и местни органи на

управление, държавни агенции. При този подход се подчертава необвързаността на

5 Лулански, П. Социокултурен процес. УИ “Стопанство”, С., 2000, стр. 144

организациите с официалната правителствена политика и способността им сами да вземат

решения относно своето управление. Много често с категорията “неправителствени” се

обозначават предимно организации, чиято сфера на дейност е овластяването на

гражданите, защитата на граждански права, лобирането, екологията. Тези характеристики

не изключват възможността държавата да бъде инициатор и да създава неправителствени

организации. Така се формира особената подгрупа на т.нар. “квази-неправителствени

организации” или “правителствено организирани или контролирани организации”.

Обикновено за такива се приемат организации, които са формирани и/или финансирани

и/или контролирани от държавата.

Основната линия на неяснота се дължи на приравняването на категорията

“неправителствен” с “неполитически”. Доколкото всяка създадена организация отразява

мнението на различни социални групи по решаването на отделни обществени проблеми, тя

търси публично признание и разширяване на властовия си диапазон. В този смисъл в

характера на нестопанските организации се съдържа и известна “политичност”. От другата

страна противостои липсата на стремеж към структурите на държавното управление като

пряка цел за създаването на нестопанските организации, което изключва политическия им

характер. В тази насока са и доводите на множество български автори, които защитават

идеята политическите партии да не бъдат възприемани като част от нестопанския сектор.

Участието на нестопанските организации в политическа дейност се разглежда в различни

държави като “непряка обществена подкрепа за такива дейности”6. Различно е регулирано

участието в политическа дейност като кампании, лобиране, защита на права.

Понятието “неправителствени организации” се използва и от наднационални

междуправителствени формирования като Световна банка и ООН. Тогава нейното

значение се отнася до “неправителствените нестопански единици, които се занимават с

дейности по развитие и защита”7. За такива се възприемат организации, които са

регистрирани като неправителствени в страната си, работят от поне две години и имат

демократична структура на управление.

6 Salamon, L., S.L.Q. Flaherty. Nonprofit Law: Ten Issues in Search of Resolution. Working Papers of the Johns

Hopkins Comparative Nonprofit Sector Project, No. 20, Baltimore: The Johns Hopkins Center for Civil Sociеty

Studies, 1996, p. 30-31. 7 Основни принципи на законите за гражданските организации. Фондация “Ресурсен център за

неправителствените организации в България”, С.,1999, стр. 105-106.

Други автори са на мнение, че категорията „неправителствени организации” вече не

отразява многообразието от форми на проявление на организирана инициатива в

гражданското общество. В изследване, посветено на глобалното гражданско общество, се

посочва значението на организации от рода на културни асоциации, изцяло доброволчески

виртуални мрежи, организации от един човек (напр. жена, която се грижи за болни),

църковни движения и др.8 Посочва се, че върху определението “неправителствени

организации” вече са натрупани негативи – обвинения в бюрократичност,

недемократичност, игнориране на културното разнообразие, непрозрачност към членове

и/или бенефициенти, опитоменост. Като по-неутрална и политически коректна се

препоръчва категорията “организации на гражданското общество”.

Понятията нестопански/неправителствени организации са най-често срещаните. Срещу тях

обаче стои обоснованата критика за негативност – вместо да изясняват същността на

организациите, те ги дефинират чрез отрицание – с това, което не са. Групата от понятия

с позитивна насоченост е не по-малко пъстра.

2.3. Организации с идеална цел

Това наименование навлезе в българската правна литература в началото на 90-те години на

миналия век. Според Тълкуване на Конституционния съд за правото на сдружаване, в

практиката се различават сдружения със стопанска цел (регистрирани по силата на

Търговския закон или Закона за задълженията и договорите), сдружения с идеална цел и

сдружения със смесен характер9. Според предмета си на дейност сдруженията с идеална

цел биват политически (партии), синдикални или с друга идеална цел. Тази категория

отчита най-недвусмислено особеностите, които дават основание да се мисли за

дискутирания тип организации като за самостоятелен клас в националното стопанство.

Той ясно подчертава характерния стимул за тяхното създаване – различен от

комерсиалните или властови подбуди. Наред с това той носи и позитивно звучене. За

съжаление практиката не възприе това определение.

8 M. Glasius, M. Kaldor “The State of Global Civil Society: Before and After September 11”, in: Glasius, M., M.

Kaldor and H. Anheier (Eds.) Global Civil Society 2002, Oxford University Press, New York, 2002, p.3-34. 9 Решение №10 на Конституционния съд от 6 октомври 1994г., обн. ДВ, бр. 87/1994.

2.4. Благотворителни организации

Понятието “благотворителност” е най-близък превод на думата “charity”, която

произхожда от латинската Caritas – “любов към съседа, загриженост за добруването на

другите”. Тази традиция изисква да поставяш благосъстоянието на другите хора наравно

със своето собствено; “...да си щедър не от съжаление, а защото съзнаваш свързаността си

с другите10

”.

Обикновено понятието “благотворителност” сочи двустепенни облекчения –

освобождаване на самата организация от някои данъци и такси, но същевременно и

възможност даренията, насочени към нея, също да бъдат с облекчен данъчен режим (или

пък дарителите напълно да бъдат освободени от данъчни задължения за направените

пожертвования).

2.5. Организации на третия сектор

Понятието “трети сектор”, като съвкупност от нестопански организации, е използвана за

първи път от няколко американски учени през 1973 год. и от комисията “Файлър” през

1975 год. Намерението е било тя “... да изразява алтернатива на недостатъците, свързани

както с максимизиране на печалбата, така и с бюрокрацията, алтернатива, която

комбинира гъвкавостта и ефективността на пазарите с равнопоставеността и

предсказуемостта на публичната администрация.11

”

За организации на третия сектор най-често се говори, когато те се поставят в едновременен

контраст с останалите типове организации в обществото – т.е. обединяват се измеренията

“нестопански” и “неправителствени”. Според П. Дракър съвкупността от такива

организации задоволява нуждата на посткапиталистическата държава от “...трети сектор

като допълнение към двата, всепризнати вече – частния сектор на бизнеса и публичния

сектор на правителството”12

. Обединявайки под общото наименование “социален сектор”

нестопанските организации и правителствените агенции, П. Дракър посочва значението на

10

Jeavons, T. “Ethics in Nonprofit Management: Creating a Culture of Integrity” in: Herman, R. and associates The

Jossey-Bass Handbook of Nonprofit Leadership and Management. Jossey-Bass Publishers, San Francisco, 1994, p.

635 11

Цитирано по W. Seibel and H. Anheier “Sociological and Political Science Approaches to the Third Sector” in:

Anheier, H. and W. Seibel (Eds.) The Third Sector: Comparative Studies of Nonprofit Organization. “Walter de

Gruyter & Co.”, Berlin, 1990, p.7 12

Дракър, П. Пост-капиталистическото общество. “ЛиК”, С., 2000, стр. 184.

гражданското поведение и гражданското съзнание за превръщането на общността от

хората в граждани.

В тази връзка не трябва да се подминава и още едно наименование – доброволни

организации. То обикновено се използва в специализирани проучвания за значението на

различните видове доброволен принос за успеха на организациите, както и за очертаване

на мобилизационните функции на третия сектор.

Според някои автори понятието „трети сектор” е по-общо и включва политически,

социални и психологически аспекти за разлика от “нестопански сектор”, която се отнася

само до икономическите характеристики на разглежданите организации.

2.6. Социални организации

Наименованието “социална икономика” е уникално за практиката във Франция. То се

използва за описание на нестопанския сектор там от началото на 80-те години на ХХ век.

Съдържанието, което се влага в социалната икономика, е много широко. То включва

различни видове кооперации, т.нар. “сектор на взаимната изгода” (в който попадат

различни нестопански взаимо-застрахователни компании и организации, насочени към

създаване на ползи за своята членска маса), т.нар “асоциативен сектор” (сектор на

доброволните сдружения – благотворителни, културни, организации за социални услуги,

социални движения, частни училища, болници), както и някои банкови институции. За

поле на действие на социалната икономика се приемат четири области – здравеопазване и

социално осигуряване, образование и спорт, професионално обучение, рекреация и

туризъм. Произвежданите блага са с характер на смесени публични блага и обикновено са

с допълващ характер спрямо работата на публичната власт.

Подобна категория се употребява по различен начин в страните от Централна и Източна

Европа. В Полша и Унгария тя е била използвана преди 1989 год. за обозначаване на

подкрепяни от властта организации (младежки и културни организации, профсъюзи и др.).

В началото на реформите е била избягвана поради негативните внушения, които е носела,

но днес използването й се възражда, за да противостои на “вносните” понятия

„неправителствен” или „нестопански” сектор.

3. Същностни характеристики и дефиниране

Съществуващите в литературата опити да се определи изчерпателно същността на

организациите на нестопанската инициатива правят впечатление със своята обемност.

Предлаганите дефиниции са описателни и включват в себе си различните аспекти,

характерни за създаването, структурирането, управлението и дейността на организациите,

както и особеностите при разпределянето на резултатите от тяхната работа. В някои

определения едновременно с това се очертава мястото на нестопанските организации в

националното стопанство, тяхната роля и специфичен принос.

3.1. Специфика на нестопанските организации

Обобщението на дефинициите очертава няколко линии, по които нестопанските

организации изявяват своята уникалност.

На първо място това са целите за създаване на организацията. Бизнес-фирмите имат за

основна цел създаването на продукт/услуга, които да бъдат реализирани на пазара при

генериране на положителен финансов резултат. В контраст нестопанските организации

имат далеч по-широко формулирани цели, много често в сферата на идеалното:

подобряване и улесняване на функционирането на социалната инфраструктура,

разширяване на алтернативите за задоволяване на частни или публични потребности,

подпомагане на индивиди и групи чрез защита на интересите им и т.н. За разлика от

органите на властта, нестопанските организации не са формирани, за да осигуряват

нормалното функциониране на обществената система по силата на законова принуда.

Вместо това те разчитат в работата си основно на доброволен финансов, трудов и

управленски принос.

На второ място е начинът за реализиране на резултатите от дейността. Той може да се

разгледа на две нива – от едната страна е цената, на която бенефициентите потребяват

произведени от нестопанската организация продукти или услуги, а от другата – как се

подхожда към формирания в резултат на дейността финансов резултат.

Заявяването на цели в сферата на идеалното не гарантира автоматично, че организацията

ще се придържа към тях. Истинският тест за нестопанския характер на организацията е

нейната реална дейност. За групата организации, които се издържат основно чрез

продажбата на стоки и услуги важи правилото, че тази продажба се осъществява на нулеви

или на икономически незначими цени за потребителите (т.е. цената не покрива реално

направените разходи за производството). За организациите, които са даряващи (като

големите частни фондации) е характерно, че те по-скоро преразпределят и пренасочват

финансови средства към бенефициентите.

Друг тип резултат от оперирането на нестопанските организации е възможността те да

приключат годината с положителен финансов резултат – печалба. Тя може да се формира

вследствие успешна стопанска дейност или поради умело управление на финансовите

активи на организацията. Стопанската дейност е нормална страна от функционирането на

съвременните нестопански организации, които търсят пътища за разширяване и укрепване

на финансовата си база. В такива случаи на първо място действа принципа на

неразпределение – печалбата “... не може да бъде разпределяна като такава13

”. Забраната

за разпределяне на печалбата между създатели, собственици, мениджъри и служители на

нестопанската организация е най-важната черта, която отличава нестопанските

организации от бизнес-организациите и кооперациите. Активната търговска и бизнес-

дейност, извършвана редовно или непрекъснато, трябва да бъде не основна цел, а средство

за ефективно постигане на изпълнение на мисията на организацията. На първо място за

нестопанските организации винаги трябва да остават оказването на конкретни услуги,

грижата за дадена обществена група или постигането на заявената мисия.

3.2. Елементи на конституиране и дефиниране на нестопанските организации

При опита за изграждане на изчерпателна дефиниция за нестопанските организации могат

да бъдат използвани пет основни позитивни (№1 – №5), два негативни (№6 и №7) и един

допълнителен (№8) критерии за тяхното конституиране, а именно:

1. Регистрация на организацията – по този критерий ще бъде правено разграничението

между стационарни и временни (формални и неформални) организации.

Социологическият поглед към съдържанието на съвкупността от организации на

гражданската инициатива не приема изключването на неформалните (нерегистрирани)

структури от анализа.

13

Вж. Основни принципи на законите за гражданските организации, Фондация “Ресурсен център за

неправителствените организации в България”, С., 1999, стр.50-51.

2. Нестопански характер на дейността – този критерий се разглежда на две нива –

заявени идеални цели при създаването на организацията и забрана за разпределяне на

положителния финансов резултат като такъв. Чрез този критерий нестопанските

организации се дистанцират от бизнес-формированията, държавните фирми и

кооперациите.

3. Частен характер – организацията трябва да бъде плод на инициативата на конкретни

физически и юридически лица и да не е доминирана от представители на бизнеса или

държавното управление в качеството им на такива. По този начин нестопанските

организации изразяват своя неправителствен характер – дейността им попада в най-

общата рамка, зададена от законодателството, но не се влияе пряко от държавни

институции, а организациите са субект на частното право.

4. Самоуправляващи се организации – вземането на решения относно всички страни от

дейността и съществуването на организацията трябва да се осъществява от нейните

собствени органи на управление, конституирани в учредителните документи и при

спазването на приети вътрешно-нормативни документи.

5. Доброволност – незадължителност и свобода на избора на множество нива. На първо

място това е формирането на организацията като свободно волеизявление на стремежа

за постигане на определена цел. На втори план е доброволният принос в управлението

и оперирането на организацията. Въпреки че не съществуват законово формулирани

минимуми за дела на доброволен труд в това отношение, споделено е мнението, че той

трябва да бъде значителен. Интересен елемент на проява на доброволността е по

отношение на избора за членуване в различни професионални сдружения.

Превръщането на членството в такива организации в задължителна предпоставка за

практикуването на дадена професия (какъвто е случаят при Българския лекарски съюз,

напр.) дава основание на някои автори да изключат такива формирования от кръга на

нестопанските организации. Не трябва да се подминава и принципа на пълна

доброволност в дарителството, насочено към организациите, който завършва

аспектите от последния позитивен критерий.

6. Неполитически организации – партиите (като типични политически организации) са

най-прекият път за участие на гражданите в работата на държавната власт и нейните

органи. Основна цел на партиите е подпомагането на кандидати и структури при

издигането им в политическата власт, така че в известен смисъл на думата те са

“правителствени” (или поне “пожелателно правителствени”) организации. Довод за

изключването на партиите от разглежданата съвкупност дава и К. Попър, твърдейки, че

“при пропорционално представителство избраниците не защитават интересите на

електората, а на партията си”14

.

7. Нерелигиозни организации – правото на вероизповедание е “основно, абсолютно,

субективно, лично и ненакърнимо”15

. Поради основополагащия характер на

институциите, в които се практикува правото на вероизповедание – църкви, джамии,

синагоги и др. – на тези религиозни институции се отрежда самостоятелно място. Ако

те на свой ред създадат нестопански организации, които да подпомагат дейността им,

то последните обикновено нямат право на дейност, която има характер на публично

практикуване на вероизповедание.

8. Общественополезна дейност - допълнителният критерий дава възможност да се

разграничат организациите, работещи в частна полза от тези, посветили дейността си

на публична изгода. Двете групи имат различен характер и принос във

функционирането на обществената система, поради което не трябва да бъдат

привеждани под общ знаменател.

На Таблица 1-2 е обобщено различното съдържание на общността, която създават

нестопанските организации, отговарящи на различен брой от изброените критерии.

Колкото по-ограничителни са изискванията към организациите (тоест – на колкото повече

критерии трябва да отговарят едновременно), толкова по-тесен ще бъде в резултат

обхватът на съответната групировка.

Изборът на наименованието “сектор” за обозначаване на различните съвкупности от

организации почива на разбирането, че с него може да се опише обща територия на

действие на определен тип формирования. Той се поддава на допълнително вътрешно

подразделяне и е по-динамичен от сферата, която обикновено има затворени граници.

14

Попър, К. Някои проблеми на новите демокрации. “Калъс” и УИ “Св. Климент Охридски”, С., 1993, стр.10-

11. 15

Чл.2, ал.1 от Закон за вероизповеданията, обн. ДВ, бр.120 / 2002г.

Таблица 1-2. Критериална идентификация на организационни съвкупности

Критерий Тесен нестопански сектор

Широк нестопански сектор

Трети сектор Граждански сектор

1. Регистрация ~

2. Нестопанска дейност

3. Частни

4. Самоуправляващи се

5. Доброволни

6. Неполитически ~ ~ ~

7. Нерелигиозни ~ ~ ~

8. В обществена полза ~ ~

Легенда: - задължително присъствие на дадения атрибут

~ - даденият атрибут не е задължителен / не трябва да присъства

Под общото наименование “тесен нестопански сектор” ще попаднат организации, които

отговарят едновременно и на осемте критерия. Ако към тях прибавим партиите и

религиозните институции, ще говорим за “широк нестопански сектор”. Включването на

организациите, работещи в частна полза (взаимоизгодни организации) ще разшири обхвата

до т.нар. “трети сектор”. Най-обхватното понятие “граждански сектор” ще включва в

себе си и неформалните прояви на гражданска инициатива.

Като следствие можем да обобщим, че понятието нестопански организации поставя на

преден план целта на тяхното създаване и забраната за персонално разпределяне на

генериран положителен финансов резултат. Нестопанският сектор е елемент от

националното стопанство, организиран в частно инициирани институции с идеална цел,

с доброволен финансов, трудов и управленски принос, реализиращи резултатите от

дейността си при нулева или икономически незначима цена и използващи получения

финансов излишък единствено за постигане на мисията на организацията.

Илюстрираните с дефиницията различни варианти за структуриране на нестопанския

сектор на дадена страна намират своето отражение и в организации, които се

класифицират като “гранични” или “хибридни” случаи. Не съществува единно мнение или

практика дали организации като политическите партии, профсъюзите, бизнес-,

търговските и професионалните асоциации, религиозните конгрегации и свързаните с тях

организации, кооперациите, различни взаимоизгодни организации (спестовни каси, заемни

сдружения, взаимнозастрахователни компании, погребални и кремационни фондове и

фондове за взаимопомощ при заболяване), групи за самопомощ, квазинеправителствени

организации и т.н. да бъдат включвани или изключвани от нестопанския сектор.

4. Функции на нестопанските организации

Нестопанските организации притежават общи институционални и функционални черти и

изграждащи ги елементи, които ги отличават от организациите от другите обществени

сектори. Невъзможно е да се твърди, че всички нестопански организации ще изпълняват

целия диапазон от изброените по-долу функции. Това се дължи от една страна на

разнообразните области, в които те оперират, а от друга – на спецификата в предмета им –

едни нестопански организации се занимават основно с производство на услуги, други

(като даряващите фондации) разпределят средства, трети са заети с близки до

политическата сфера дейности като лобиране и защита на права. Би било наивно и да се

твърди, че единствено нестопанските организации притежават анализираните

функционални особености. Поради това на преден план се обобщават онези

характеристики, които в най-голяма степен отличават тези организации от другите

структурни единици в обществената система.

4.1. Икономически функции

Икономическите функции на нестопанските организации се очертават в няколко

направления – по отношение на осъществяваната дейност и управлението, по отношение

на привличането на ресурси и по отношение на разпределянето на резултатите от

дейността.

Особеностите в икономическото функциониране на нестопанския сектор във вътрешен

план като правило произтичат от забраната за персонално разпределяне на реализиран

положителен финансов резултат. Това ограничение влияе силно върху поведението при

вземането на решения, управлението и поведението на организацията като цяло.

Подчинеността на дейността на идеалната мисия на организацията и второстепенната роля

на комерсиалните съображения водят до по-високо доверие в нестопанските организации и

ги правят предпочитан производител на услуги в сектори като социално подпомагане,

образование, здравеопазване, жилищно настаняване, култура и др.

Поради близостта си до потребителите, нестопанските организации могат да се

специализират далеч по-тясно в решаването на проблеми, свързани с отделни индивиди,

социални групи, географски територии. Същата особеност прави нестопанските

организации много добра система за ранно предупреждение при идентифицирането на

възникващи проблеми и изграждането на приоритети за решаването на вече съществуващи

такива.

В своята работа нестопанските организации обикновено разчитат на доброволен принос

под формата на неплатен труд или време, както и на финансиране чрез безвъзмездни

дарения. Това е причината те да могат да си позволят да предоставят на потребителите си

услуги на по-ниски от производствените разходи цени (т.нар. икономически незначими).

Отново поради достъпа до доброволна и филантропична подкрепа, нестопанските

организации гарантират по-голямо равенство на достъпа. В това отношение профилът

на техните бенефициенти е коренно различен от профила на потребителите на частните

институции, в които се обслужва само платежоспособното търсене.

Липсата на комерсиална ориентация се свързва и с по-високото качество на

предоставяните услуги16

. Много често на преден план се извеждат съображенията за

придържане към “най-добрата производствена практика” и се третират като второстепенни

въпросите за ефективност на разходите.

Поради липсата на печалбата като измерител, нестопанските организации са и

потенциално по-гъвкави, адаптивни и способни да поемат рискове. Те могат да поемат

ролята на “иновационен инкубатор”, защото практически всеки с оригинална идея би

могъл, привличайки съмишленици да създаде организация и да тества идеята си. В това

отношение нестопанските организации се доближават до ролята, която малкият бизнес

играе в стопанския сектор. Х. Ван Миерло ги нарича “авангард или пионер в услугите”, за

които пазарните и политическите стимули са недостатъчни да породят предлагане.

16

П. Рийд говори за липса на “утилитарни пресмятания за максимизиране на ефектите от нестопанската

дейност” (вж. Reed, P., V. Howe. Defining and Classifying the Nonprofit Sector. Statistics Canada and Carleton

University, 1999, p.61-62).

Във външен план, нестопанските организации могат да поемат (директно или под

формата на предоставяне на финансова помощ, информация, съвет и подкрепа) ролята на

„производител на услуги”. Дори и държавата хипотетично да може да посрещне изцяло

търсенето на чисти и смесени публични блага, все повече се налага моделът на външното

договаряне – държавата определя стратегически направления в дадени социални сфери и

след това на договорна основа (чрез търгове) възлага реализацията им на нестопански

производители, като същевременно осъществява икономии за управлението на дадените

проекти.

Предимствата на нестопанския сектор като производител на публични блага се допълват

от още едно, посочено изчерпателно от Х. Ван Миерло – техническа хетерогенност от

страна на предлагането17

. Малкият мащаб и проблемната ориентация водят до

разнообразие в характеристиките на предлаганите от нестопанските организации публични

блага. Според Ван Миерло “тази двойна хетерогенност на потребителски предпочитания и

характеристики на предлагането” може да се определи като най-силният икономически

довод за поемане на публични задачи от частните нестопански организации.

Напълно възможно е бизнес-организации или държавни структури да поемат

производството и разпределението на публични блага. Но, както подсказват вече

изброените особености, нестопанският сектор го прави по един по-особен начин –

добавяйки допълнителни измерения като гъвкавост, качество, иновативност. По думите на

група автори дори ако се докаже, че ролята на производители на услуги на нестопанските

организации може да се реализира и по други начини, загубата на този “плюс” все пак ще

оправдае задържането им.

Друга интересна функционална особеност на нестопанските организации е начинът, по

който те придобиват нужните за дейността им ресурси. Вече беше изтъкнато, че

нестопанските организации произвеждат по-качествени публични блага, но при по-

високи разходи. Затова те не могат да разчитат единствено на продажбата на своите услуги

за финансова издръжка. В това отношение нестопанските организации се различават

значително от институциите на бизнеса и държавата. Често приходите им не са свързани

17

Van Mierlo, H. Public Choice, Fiscal Federalism and Institutional Variety in the Public Sector – A Theoretical-

Historical Analysis for Deriving Lessons for Economies in Transition. В: Алманах Публични финанси, ИК

“Кинг”, С., 2001, стр. 39-53

директно с качеството на представянето, а обемът им зависи по-скоро от уменията на

техните мениджъри да привличат средства.

Във връзка с придобиването на ресурси може би най-ярката отличителна черта е високият

дял на доброволни приноси от време, труд и пари. Пол Рийд нарича пожертвователното

поведение, което осигурява необходимите ресурси “асиметрична реципрочност” (за да го

отличи от конкурентната размяна). Вследствие от факта, че голям процент от

индивидуалния принос в работата на нестопанските организации е под формата на

неплатено време и труд, значителен дял от създаваните стоки и услуги също не

функционират в парично изражение.

Друга част от приходите на нестопанските организации се осигурява под формата на

филантропични дарения, които в икономическо отношение имат характера на трансферни

плащания.

Последният аспект от икономическото функциониране, който е характерен за

нестопанските организации, е свързан с начина, по който те разпределят създадените

блага сред бенефициентите. Отново като последствие от забраната за разпределяне на

печалба и поради идеалната цел, залегнала в създаването на организацията, продуктите и

услугите се реализират на икономически незначими (непокриващи производствените

разходи) цени или напълно безплатно. Поради това фактическите резултати от

функционирането им много трудно се поддават на оценка. В тази връзка може да се

твърди, че нестопанските организации имат преразпределителна функция, като част от нея

е и доброволният труд.

4.2. Политически функции

Политическите взаимоотношения държава – нестопански сектор привличат вниманието на

политолози и социолози вече повече от 20 години. Изследванията са насочени към мястото

на нестопанските организации в коригирането на несъвършенствата на политическия

процес, характерни дори за развитите демокрации. Твърди се, че нарастването на интереса

към нестопанския сектор, се дължи до голяма степен и на разочарованието от

възможностите на държавата да осигури стабилност в съвременните условия. Последните

две десетилетия “поставиха под въпрос традиционната социална политика на

благоденствието в развития Север, показаха неуспеха на държавната намеса в развиващия

се Юг и бяха свидетели на колапса на държавния социализъм в Централна и Източна

Европа18

”.

Разбира се, не може да се очаква, че нестопанските организации са панацея за

несъвършенствата на представителната демокрация. Техният стремеж не е да заместят

държавата или да освободят от отговорност законодателите и администраторите.

Очевидно е, че централната отговорност за осигуряване на социална справедливост в

нашите страни е задача единствано на политиката. Функции като поддържане на

социалния ред и мир, защита на пазарните механизми, изграждане на правов ред са

изконни задачи на държавното управление. Нестопанските организации притежават

функционални характеристики, които доказват сериозното им присъствие във всяко

съвременно общество. Те не разполагат с принудителната сила на държавата, но разчитат

на убедителността на своята кауза и на качествата на привличаните от тях поддръжници за

постигане на своите цели.

Мненията на различни изследователи за мястото на нестопанските организации в

политическия живот зависят от това дали авторите са привърженици на идеята за

минимална държавна намеса, която оставя широко поле за развитие на нестопанския

сектор (разбиране, присъщо за дясната част на политическия спектър) или са по-скоро за

засилване ролята на държавата като гарант на гражданските права и свободи.

Една от функциите в политическо отношение е ролята на нестопанските организации като

платформа на мнения / средство за натиск. Формирайки различни видове сдружения

(временни или стационарни) гражданите получават възможността с много по-улеснен

достъп да извеждат в публичното пространство информация за конкретна кауза или групов

интерес. Колкото по-многобройни и влиятелни са членовете на организацията, толкова по-

вероятно е да бъде привлечено вниманието и на медиите, което означава директно

поставяне на избрания проблем в дневния ред на обществените дискусии.

С този аспект от своята дейност нестопанските организации поощряват и изразяването и

защитата на различни мнения и гледни точки, допринасяйки за плурализма в

обществото. Улрих Бек говори за поява на субполитики – изместване на политиката от

18

Парафраза по Salamon, L. and associates Global Civil Society – Dimensions of the Nonprofit Sector. The Johns

Hopkins Center for Civil Society Studies, Baltimore, 1999, p. 4.

парламента към групи в обществото, фокусирани около един-единствен проблем. Давайки

за пример дейността на Грийнпийс, той казва, че тези “... групи за гражданска инициатива

едностранно поемат дял от властта, без да чакат политиците.19

”

В тази връзка може да се доразвие още един аспект от политическата функция на

нестопанските организации. Бидейки близо до своите бенефициенти, те осъществяват и

ролята на механизъм за ранно предупреждение за зараждащи се социални напрежения и

възникването на нови проблемни зони в обществото.

Като следствие от осигуряването на платформа за различни, често противостоящи си

мнения по всички страни на функционирането на обществената система, нестопанските

организации играят и ролята на коректив на държавата. Някои автори стигат до

крайности, наричайки тази функция “противостояща сила срещу правителството и

държавата”.

Съвременното разбиране за взаимоотношенията държава – нестопански сектор е

основано по-скоро върху идеята за партньорство, а не на противопоставянето.

Последното може да се реализира най-вече в страни с диктаторски режими или

еднопартийни системи, където нестопанските организации да поемат ролята на

опозиционна сила, отстояващата човешките права и свободи. Обикновено, изпълнявайки

ролята си на коректив спрямо функционирането на органите на държавната власт,

нестопанският сектор критикува работата им в конкретни области или злоупотребите с

власт.

В политическата сфера нестопанските организации осъществяват и още една специфична

функция, която дава основание на Х. Ван Миерло да ги нарече “експериментално поле на

политическата демокрация”, а Л. Соламън, Л. Хемс и К. Чинок – “училища за

демокрация”. Проявявайки своята гражданска активност чрез участие в дейността и

кампаниите на различни нестопански организации, хората могат да доразвиват своите

политически умения и да се подготвят за работа в публични институции на национално

ниво. Ако използваме думите на други автори, нестопанският сектор има способността “да

освободи индивида и да му позволи да изрази в пълна степен своите личностни

възможности и потенциал в иначе ограничаваща социална среда”. Нестопанските

организации са поле за изява и развитие на нови лидери и са средство, чрез което тези хора

19

Цитирано по Гидънс, А. Третият път. “Прозорец”, С., 2002, стр. 50-51

могат да се осъществят по множество различни начини. Изпълнявайки тази своя функция,

нестопанските организации отново подкрепят плурализма, но едновременно с това

(изграждайки усещане за общност, споделени цели и ценности, създавайки навици за

доверие) допринасят и за подкрепа на единството, т.е. имат специфична унифицираща

роля.

Може би най-широко дискутираната функция на нестопанските организации е тяхната

роля на защитник на права – граждански и човешки. Освен работата им по конкретни

казуси, те спомагат за поставяне на общественото внимание на проблеми, свързани с

наложителна промяна в законодателството, спазване на международно приети стандарти

за взаимоотношенията власт – индивид, помагат да се осъществява връзката между

специални (конкретни) и общи интереси. Привържениците на неокорпоративистките

теории за нестопанския сектор обикновено изтъкват именно ролята му на “буферна зона

между държавата и обществото, която смекчава социалното напрежение и политическия

конфликт20

”.

4.3. Социални функции

Социалните функции на нестопанския сектор са исторически най-ранно описани. Началото

поставя Алексис дьо Токвил в двутомния си труд “За демокрацията в Америка” (1835 –

1840). Той е първият от множеството изследователи, поставящи ударението върху

социализиращата функция на нестопанските организации. Близо 150 години по-късно

Робърт Бела и колектив потвърждават значението на доброволните сдружения в социален

аспект: “Чрез активната си загриженост за общите проблеми гражданите ще могат да

преодолеят усещането си за относителна отчужденост и безпомощност, породено от

несигурността на живота във все по-комерсиализиращото се общество.21

”

Атомизирането на обществото, което неизбежно протича от индустриализацията и

модернизацията, води до чувство на отчуждение и неудовлетвореност в личен план. В тази

връзка се разкрива ролята на нестопанските организации за постигане на самоуважение и

чувство за себереализация. Дж. Ролс твърди, че ако съществуват сдружения, към които

20

Цитирано по W. Seibel and H. Anheier “Sociological and Political Science Approaches to the Third Sector”, in:

Anheier and Seibel 1990, p.14. 21

Бела, Р. и кол. Навици на сърцето. ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1995, стр. 69

индивидът може да принадлежи, той получава усещането, че ежедневните му занимания

са смислени и публично признати и от други хора. Според него свързаността в

нестопански организации “... е насочена към намаляване на вероятността от провал и

осигуряване на подкрепа срещу съмнението в случай на несполука”22

. Така нестопанският

сектор осигурява на хората сигурна социална основа и чувство за собствена значимост.

Друго измерение в това направление е компенсирането на усещането за професионална

неудовлетвореност. То е много характерно за общества с високи нива на безработица,

където професионалната реализация често е компромис между желанията на работника и

свободните позиции на пазара на труда. Именно свободният избор за доброволно

присъединяване към съществуваща нестопанска организация или за създаването на нова се

оказва добра възможност за компенсиране на чувството за неосъщественост на

професионалното поле.

Функцията на нестопанските организации като място за ресоциализация е сериозно

изследвана в САЩ, където те имат достатъчно дълги исторически традиции, а нивото на

обществено развитие е довело до ускоряване на темпото на живот и разкъсване на

трайността на връзките между хората. Мобилността и скъсяването на периодите в

професионалното развитие (често придружени с придвижвания на географски значими

разстояния) имат като последствие усещане за откъснатост от корените, което може да

доведе и до сериозен психологически дискомфорт. Футурологът А. Тофлър посочва като

възможно лекарство на това съвременно заболяване гражданските сдружения – като

“амортисьори за шок от бъдещето”, в които чрез общността ще се противостои на

самотата.

Във връзка с изпълняваните социални функции интерес поражда и въпросът дали

нестопанският сектор има специфичен дух, мотиви и социални основания, различен ли е

по отношение на хората, които привлича? В същността на нестопанската инициатива е

заложено разбирането за постигане на личностна реализация и чувство за щастие и

удовлетвореност само когато те са достъпни и за хората около нас. За естествеността на

подбудите към справедливост и милосърдие говорят свещените книги на всички големи

световни религии. Значението на тези мотиви в съвременността не е намаляло и те са

22

Ролс, Дж. Теория на справедливостта. “София – С.А.”, С., 1998, стр. 526 – 527

основополагащи за дейността на нестопанския сектор в значително по-висока степен,

отколкото за сферите на държавното управление или бизнеса.

Доброволното участие в работата на нестопанските организации е характерна черта на

съществуването им в страни от цял свят. Възможността да помогнеш, да покажеш

различна страна от личността и уменията си, да се почувстваш съпричастие е все по-

търсена. Хората търсят не само добра професионална реализация, но и удовлетворяващи

извънработни ангажименти. Благотворителните и социално-помощните дейности са

предпочитани през свободното време още през 60-те години на миналия век от гражданите

на САЩ, Великобритания, Германия, Италия и Мексико. Както твърдят група автори: “За

да заслужи истинска радост, човек трябва да направи лично, доброволно усилие да се

ангажира”23

.

За социална роля на нестопанските организации може да се говори и на макро-ниво – като

фактор за социалната стабилност. Давайки възможност за свободна изява на гледни

точки и подходи към различни проблеми, концентрирайки енергия и идеи за решаването

им, нестопанските организации се явяват сериозна преграда за възникването на социални

напрежения. В същата насока действат и когато разпределят финансови ресурси под

формата на благотворителна дейност. Секторът доставя стоки и услуги, които пазарът не

може да предложи било на бедните прослойки от обществото или на групи с по-специални

и различаващи се от средностатистическите интереси. Този елемент от дейността им е

наречен от П. Лулански социално - изравнителна и подпомагаща функция.

Благотворителността бива икономически обоснована като обществено благо от Р.

Мъсгрейв, тъй като поражда външни ефекти не само за получателя, но и за дарителя, както

и за други хора, които виждат подобреното му положение. Същевременно практиката на

благотворителността е подложена и на сериозни критики. На нея е възможно да се гледа и

като на преразпределяне на власт, влияние и капитал, което тушира социалното

недоволство, особено сред граждански активни групи от населението (каквито са

например интелектуалците)24

.

23

Бела, Р. и кол. Навици на сърцето. ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1995, стр. 304. 24

Радикалната марксистка Джоан Роелофс нарича нестопанския сектор “форма на социален контрол чрез

филантропия” и вижда нестопанските организации като място, където децата на богатите могат да намерят

работа по вкуса си.

За да обобщим социалната роля на нестопанските организации, трябва да посочим отново

ролята им за съхранение и развитие на образователния, научен и духовен потенциал на

обществото. По този начин те поемат функцията на поле за изграждане и развитие на

социалния капитал на всяко общество с неговите национални, културни и исторически

специфики.