ISSN: 1314-4316

СПИСАНИЕ ЗА СМЕЛИТЕ, СВЕЖИТЕ, ЩУРИТЕ И УНИКАЛНИТЕ брой 84, юли 2012 г.

2011 2012ПРЕДИ И СЕГА

БЕЗРАЗБОРНА СЕЧв Средногорските общини

Главен редактор: Петя ЧолаковаЗам. гл. редактор: Дончо Иванов

СЛОВОПИСЦИ: д-р Вяра ГАНЧЕВА,Дечка ВЕЛКОВА, д-р Г. ГЕОРГИЕВ, Анита МИНКОВА, Снежана ИЛИЕВА, Павел Б. НИКОЛОВ, Дойчо ИВАНОВДесислава КАЛОЯНОВА, (Златка ГеорГиева)

СЪТРУДНИЦИ: Милена Мачканова,Иван Есенски, Стоян Терзийски, Теодора Давидова, Недялка Иванова, Александра Чергова, Емилия Петрова

ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН И ФОТОГРАФПетя Чолакова

ИЗДАТЕЛИ:Сдружение “За един по-добър живот”Гражданско сдружение “Хармония”

АДРЕС:гр. Златица 2080, пл. Македония 1тел. 0888 / 25 60 56е-mail: petya_cholakova@abv.bg

www.sbagri.blogspot.com

Списание “СРЕДНОГОРСКИ БАГРИ”се разпространява в: Златишко-Пирдопската котловинаи Република България

ЗА РЕКЛАМА:0888 / 256 056

ПАРТНЬОРИ: КОАЛИцИя ЗА уСТОйЧИвО РАЗвИТИЕ

ВОДОЛЕЙ 97 ЕООД

В списанието се използват освен авторски материали и информация от чуждия печат и Интернет.Изданието не носи отговорност за платените публикувани материали. До излизането на закона за печата, всеки автор носи отговорност за публикацията си, за статиите и коментари5те си.

ISSN: 1314-4316

CБ 2

ПЕЧАТ:рекламна агенция “очи” и “Мултипринт”

Д н е с

КОНФЕРЕНЦИЯТА НА ООН ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

„РИО+20”През юни, 2012 г. в Рио де Жанейро се проведе Конференцията на ООН за устойчиво развитие (Рио +20). Основен фокус на форума бе изграж-дането на глобален политически консенсус по пътя към чиста околна среда, социална и икономическа устойчивост. Конференцията се фокусира върху две основни теми: 1/ изграждане на зелена икономика, и 2/ създаване на ефективна институционална рамка за осигуряване на устойчиво развитие.Бизнесът играе важна роля в това начинание. Компаниите могат да допринесат чрез осигуряване на своята корпоративна устойчивост като добавят стойност в дългосрочен план в икономическо, социално и еко-логично отношение.

рио+20 определи дневния ред за устойчивост за следващото десетиле-тие, а конференцията даде международна платформа за споделяне и популяризиране на отговорни и устойчиви бизнес практики, каквато е и Глобалния договор.

Рио +20 в цифриРио +20 е най-голямата конференция на ООН, провеждана някога, с широко участие на лидери от правителството, бизнеса и гражданското общество, както и служители на ООН, представители на академичните среди, журналисти и широката общественост. В рамките на девет дни (13-22 юни) бяха проведени стотици събития в навечерието и по време на Рио +20, Конференцията на ООН по устойчи-во развитие в целия Рио де Жанейро.- Повече от 500 официални и странични събития- Повече от $ 513 млрд., мобилизирани за поети задължения за устойчи-во развитие, включително в областта на енергетиката, транспорта, зеле-на икономика, намаляване на бедствия, опустиняването, вода, горите и селското стопанство.- 692 доброволни ангажименти за устойчиво развитие, регистрирани от правителствата, бизнеса, гражданското общество, университети и други.Общо участници: 29 373 Държавни глави: 57, Вицепрезиденти: 8, Министър-председатели: 31Заместник министър-председатели: 9, Министри: 487Представители на ООН: 1300Акредитираните представители на медиите: 3989

CБ 3

Участници в работните групи за изготвяне на финалния документ: 1787

Достъп до информация-161 тотеми (електронни инфор-мационни точки), инсталирани в големите хотели, летища и други места из града с информация за съ-битието, възможности за придвиж-ване, дневния ред на конференци-ята, карти и други информационни услуги, всички на португалски, английски и испански език.

Фокусът на КонференциятаФорумът бе фокусиран върху устойчивото развитие, свързано с теми като икономически растеж, отношението към опазването на околната среда и прилагане на мер-ки за справяне с бедността, която е едно от най-глобалните предизви-кателства пред човечеството.

Норвежката Гро Харлем Брундтланд, която е авторка на основополагащия доклад на ООН относно устойчивото развитие, посочи властта на световните корпорации като един от главните проблеми за липсата на по-осеза-емо развитие.

Според Брундтланд съществуват “сложни причини”, поради които правителствата не могат да разши-рят и активизират дейността си. Една от тях е властта на корпораци-ите.

“в нашата политическа система, корпорациите, бизнесът и хората, които имат икономическа мощ упражняват изключително силен натиск над решенията на полити-ците – и това е факт”, изтъкна Брундтланд.

Следващата важна крачка, пос-ветена на устойчивото развитие, ще се случи през 2015 г., когато ще започнат да се прилагат ангажиментите от сключеното споразумение. Лидерите имат три години да очертаят целите в тази сфера и да ги обявяват дотогава.

източници: ооН, Бразилски национален

организационен комитет за рио +20

CБ 4

Гражданска намеса

БЕЗРАЗБОРНА СЕЧв Средногорието

В края на миналата година, в задушен министерски кабинет, с подписването на един договор, бе решена съдбата на засадените с любов и надежда преди 40 години от жители на община Златица дървета, които днес ги предпазват от вредното въздействие на ме-додобивния комбинат, днес “Аурубис България” АД. С лека ръка бе подписан договор, чрез който този зелен пояс и още над 15 хиляди дка зелени площи да бъдат унищожени и превърнати в “пасища и мери”...

Договорът за аренда под номер 004 от 06.12.2011 г. дава правото на собственика на фирма “Абу Петър” ЕООД, със седалище и адрес на управление - с. Равда, община Несебър, да ползва временно и възмездно земеделска земя от държавния поземлен фонд, пред-

ставляваща - ливади в размер на 15,614 дка в землище-то на с. Челопеч; пасища и мери в размер на 2861,904 дка в землищата на с. Мирково, с. Смолско, с. Буново; пасища и мери в размер на 4502,049 дка в землищата на град Златица, с. Петрич, с. Църквище...С един подпис на г-жа Христина Стойкова, оправо-мощена със Заповед от д-р Мирослав Найденов, бе разрешено да се унищожи една жизнено необходима за жителите на град Златица горичка, живеещи в по-крайнините на обруления ни, обвит в синя сярна мъгла и челопешки концентрат средногорски градец.

БЕЗРАЗБОРНА И БЕЗОБРАЗНА СЕЧ, прикрита под назва-нието “прочистване” се извършва от началото на април на територията на град Златица, а най-вероятно и на

СБ 5

териториите на останалите общини, включени в дого-вора за аренда, като се очаква собственика от Равда всеки момент ще докара стадата си да пасат в новоиз-сечените и прочистени пасища.

Златичани отново на протест. Отново готовност за “живи вериги”, извънредни сесии и неимоверни усилия да бъде спасена горицата, даваща надежда, че няма да се задушим, докато спим от поредното залпо-во замърсяване със серен диоксид...През изминалият горещ юли, малко след граждански-те протести на “Орлов мост” против Закона за горите и спасяването на Витоша, група златичани се втурват към сградата на община Златица да търсят справедли-вост и спиране на сечта. Обръщат се с апел към кмета на общината инж. Магдалена Иванова, към председа-теля на ОбС-Златица инж. Стоян Генов, към съветници и граждани, към Господ и дори към Арменския поп с единствена молба да спасят дърветата от жестоките резачки.Общинските съветници под силния граждански натиск свикаха извънредна сесия, на която обсъждиха надъл-го и нашироко създалата се кризисна ситуация. Част от съветниците, под напора на гражданите дори отиват на терена и констатират на място нанесените вреди върху природата в Златица.

ОБРЪЩЕНИЕДо Министъра на земеделието и храните

Областна дирекция “Земеделие” - Софийска об-ласт

“АБУ - Петър” ЕООДМОСВ

Министерство на здравеопазванетоРайонна прокуратура

Уважаеми г-н Министър, Общински съвет - Златица на свое извънредно за-седание разгледа жалба на наши съграждани във връзка с дейности по договор между Областна дирекция “Земеделие” - Софийска област и фирма “АБУ - Петър” ЕООД.Г-н Министър, настояваме пред Вас да разпо-редите незабавно прекратяване изсичането на дървесина и храстова растителност в зеления пояс около Металургичният комбинат “Аурубис” и предприемете съответните мерки за актуализа-ция на този договор и възстановяване на засегна-тите площи.

Протоколчик: Р. БонковаПредседател ОбС-Златица: инж. Ст. Генов

в

ОбС-Златица коментира, обсъжда, задава въпроси, но в ролята си на орган, който управлява общината, се чувства безсилен да разреши възникналия про-блем, оставяйки всичко в ръцете на кмет и държавни служители.

На предизвиканата от гражданите извънредна сесия, от която резултат е обръщението на ОбС към минис-терствата, присъстваше представител на държавата в лицето на г-н Благовест Костов, който “обясни” на загрижените граждани, че нямат никакво право да спират сечта, че тези площи се водят като земеделски и държавни, че това са пасища, които трябва да се използват като такива. Същият поясни, че общината няма как да се меси в държавните решения и каквото е подписано, трябва да се случи.Да се пита човек - държавата, в която живеем чия е???На сесията се установи също, че сечта и “прочиства-нето” на дървесината е стартирало още през месец април, като за това са имали информация в Общинско звено “Гора” - потвърдено от ръководителя му инж.

Воев, но не са предприети мерки да се установи къде ще се прочиства и какви ще са последствията за Злати-ца и златичани.

Гражданите попитаха представителите на местната и държавна власт защо не е взето под внимание По-становлението на Министерски съвет, в което ясно е отразено, че региона е отровен и със здравен риск, като вместо безмилостни сечи и унищожаване на мал-кото оцеляла растителност, трябва да се вземат спешни мерки за подобряване на екологичното състояние и запазване здравето на хората.

На тези граждански въпроси, администрацията отгово-ри, че едва ли не това не е вярно и има опасност само за въздуха и водата, но не и за почвата и земята.За пореден път в Златица се убедихме, че ОбС и ОбА са безсилни институции, които нямат смелостта и увере-ността да се справят с проблемите на Златица, а просто изпълняват спуснати им от горе нареждания и кръстят ръце от безсилие.

в

СБ 7

На извънредната сесия в Златица за разрешаване про-блема с унищожаването на една гора дори не присъст-ваше юридическо лице, което да защити интересите на общината и потърси механизъм за спасяване на подасените с доброволен труд от златичани дървета и храсти. Единственото, което счетоха за необходимо от ОбС бе да гласуват обръщение, без дори да задължат кмета на общината ни да действа в посока анулиране на договора, спиране на сечта и възстановявавен на нанесените щети върху природата.

Анализирайки случващото се в Златица и останалите средногорски общини, стигнахме до трагичния из-вод, че никой не си е направил труда да актуализира информацията в Държавния поземлен фонд, като из-ключи земите около завода от този фонд и регистрира наличието на дървесина там.И никой от отговорните лица не отговори на въпроса къде отива добитата дървесина, има ли разрешителни за добив, кой ги е издал и подписал и ред други въпро-си, на които кмет и съветници повдигат примирено рамене.

По техните твърдения, че нищо не могат да направят след като държавата е разпоредила, се питаме ако ня-кой от нас тръгне да си сече дърветата в двора - трябва ли да иска разрешително от общината?Ако някой незаинтересован и недобросъвестен дър-жавен служител случайно подпише над Златица да се пусне бомба, защото видиш ли това било “държавна” територия, отново ли по ще реагира общинското ръ-ководство по същия начин - повдигайки безпомощно рамене и чакайки да стане чудо?!

На гражданите, дръзнали да напишат молба до кмет и прокуратура за спиране на сечта бяха извършени про-верки за наличие на незаконно придобита дървесина.Проверките са извършени по сигнал на телефон 112.Това се случва в Златица на хората с будна гражданска съвест, на смелите и борбени златичани, дръзнали да пазят общината ни. Дали са случайни тези проверки? Дали не се засегнаха лични финансови интереси и този акт не цели ли отмъ-щение и сплашване на хората, които се борят да спасят гората от нечистоплътните набези на фирми, дошли само и единствено да секат, но не и да садят?

За всички местни жители е до болка ясно, че земята около завода е тотално увредена и замърсена.На всички ни е пределно ясно, че тази земя никога не

би могла да стане пасище и мера, че няма човек, кой-то да допусне животните му да пасат там, не че има какво да се пасе?

На всички ни стана пределно ясно, че никой дори не си е и помислял да облагородява района, да го затре-вява и прочие. Единствената цел на този договор за аренда е да бъде изсечена съществуващата дървеси-на и тя да бъде продадена, без дори да се отчете на-правената печалба, защото извършваните дейности се водят като “прочистване”, а не като “добив.Пред очите на кмет, съветници и прокуратура се из-вършва нелегален добив, без те изобщо да реагират адекватно и своевременно, без дори да се поинте-ресуват още през месец април какъв е този договор, какъв е този арендатор, който ще се вдигне от Равда и морето да обработва и прочиства златишките мера и пасища, къде се намират те и в какво състояние са, и още множество въпроси, касаещи само и единстве-но доброто управление на община Златица, прозрач-ност и откритост на всички дейности, извършващи се на нейна територия, независимо от кого.Дори не смеем да попитаме в землището на Църкви-ще и Петрич какво се сече и какво се унищожава, за-щото отново ще се установи, както и по много други въпроси, че съветници и кмет изобщо не знаят и не могат да отговорят.

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Глава седмаМестно самоуправление и местна администрация

Чл. 138 Орган на местното самоуправление в общината е общинския съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от 4 години по ред, определен със закон.

Чл. 139 (1) Орган на изпълнителната власт в об-щината е кметът. Той се избира от населението за срок от 4 години по ред, определен със закон.(2) В своята дейност кметът се ръководи от зако-на, актовете на общинския съвет и решенията на населението.

Чл. 145 Общинските съвети МОГАТ да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техните права.

CБ 8 СБ 9

ГРАЖДАНИТЕ В ДЕЙСТВИЕВъпреки оказвания върху тях натиск, проверките и сплашванията, загрижените жители на град Златица, чиито домове се намират в непосредствена близост до така наречените “пасища”, се обърнаха към национал-ните медии и граждански организации за съдействие и помощ да спасят малкото останала “зеленина”, пред-пазваща ги от прах и замърсявания.

На подадените от гражданите сигнали за безобраз-на сеч адекватно реагираха Коалиция за устойчи-во развитие и Гражданско непартийно Движение “Модерна България”, чиито представители в лицето на Дончо Иванов от КЗУР и Борислав Цеков от ДМБ, направиха оглед на сечта в Златица и свикаха съв-местна пресконференция, на която бе представен снимков материал за извършваната безобразна сеч в земи държавна собственост, както и конкретни предложения за прозрачност при вземането на ре-шения за сключването на договори от земеделското министерство и за преустановяване на изсичането на горската растителност в Златица и съседните общини.

Не можеш да раздаваш български гори на тъмно, като ги записваш като пасища и по този начин облагодетелстваш определени фирми - коментира-ха участниците в пресконференцията, като настояха МЗХ да въведе публичен регистър, който да показва информация за взетата под аренда земя.

CБ 8 СБ 9

По повод възникналата кризисна ситуация официален коментар направи и инж. Магдалена Иванова - кмет на община Златица, като отговори на въпросите на национални и местни медии:”Ние сме разговаряли с “Аурубис” и те са готови да дадат средства и да финансират една такава екологична дейност по залесяване и по възстано-вяване на площите.Към момента знам само, че ще се прочистват само храстите, по-дебелите и по-плътните дървета ще се оставят.В момента сечта е спряна. И другото което е, на-истина има граждани недобросъвестни от града, които зимно време доста често... ние се превръ-щаме буквално в денонощни стражари и те от тука си добиват дървесина. Ще бъдат насадени нови дървета.Това място наистина общината полага усилия да бъде почистено, но наистина хората изхвърлят различни строителни отпадъци в тъмните части на деня и ние пръскаме буквално средства, за да почистваме. Няма я гражданската съвест, няма я гражданската мисъл, но поемаме ангажимента и ще се опитаме това да стане един хубав парк...”.(бТВ, предаването “Тази сутрин” - 09.07.2012 г.)

Въпреки уверенията на кмета обаче, сечта про-дължава и до днес. Така и не стана ясно дали общината провери и другите отдадени под аренда пасища и мери се “прочистват” от фирма-та по същия начин. Има сигнали на граждани, че подобна поголовна сеч се извършва и в близост до Дома за медико-социални грижи за изоставени деца в Златица, където се отчита и най-голямото замърсяване от завода. Остана неясно какво се прави в землището на Църквище и Петрич - отново ли се сече по същия начин и се изнася дървесината, а земята остава да пустее оголяла и осиротяла???Гражданите остават в готовност да продължат с протестите си и дори да организират барикади-ране на главния път София-Бургас, ако община-та не намери начин да спре изсичането и не се погрижи да спрат подобни набези на територията на община Златица от недобросъвестни фирми и неактуални данни. На всички жители от Средно-горието е ясно, че на тази отворена земя трудно вирее каквато и да било растителност, така че стискаме палци да бъде превърната в парк,но до тогава да СПРЕ СЕЧТА и спасим гората.

СБ 10

Памет

175 години от рождението на Васил Иванов Кунчев - Левски, Апостолът на българската свобода.175 години от деня, в който проплак най-чистата и свята българска душа.Едва ли бихме могли да намерим по-силни и по-точ-ни думи за Левски от вече изречените и написаните, затова си позволяваме да публикуваме извадки от една творба на Христо Смирненски за нашия велик герой: “Срещу дебелите стени на робството, градени с веко-ве, не е достатъчен само един вихрен удар. Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове - и тогава пред нас не може да устои най-здравата крепост на тираните.Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на

град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата - пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламва-ха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол на свободата.Весело, бледо лице, озарено от лъчите на пламтяща душа. Синкави очи, горящи в мисли и напрежения. И ведно със звънките песни на бодрия веселяк като тътен на вулкан се носи тежкият, бурен зов на вожда, който зове задрямалите войници за утрешния бой. В задимените кафенета на малките занаятчийски градче-та, прихлупените балкански колиби, по седенки и чита-лища - навред гърми неговото слово. Навред отворени обятия, навред предателски очи и низамски потери”...

Благословена е Златица, защото не веднъж е приютявала Апостола - в Метоха и в Балкана.Именно тук на 20-ти юли 1867 г. в планината над тогавашното село Златица се срещат четите на едни от най-големите ръководители на Освобождението- Филип Тотю и Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски.Мястото на срещата е под връх Юмру-чалж или Свищи плаз. Малко преди това златишкия турски наместник (каймакамин) е по следите на Филип Тотю и неговите другари. Вечерта на 20-ти юли неочаквано става сражение между революционните герои и турската управа в Златица, в което Филип Тотю, Панайот Хитов и Желю Войвода вземат надмощие. Турците бягат към Златица. В бързината кайма-камина и потерята му оставят ценни предмети и два коня.Потробности около цялата случка, с включени литографии, се съдържат в книгата на Филип Симидов “Филип Тотю – „Хвърковатия Тотю”.

Мария Нейкова

ЗАВЕТИТЕ НА ЛЕВСКИЗа отечеството работим - кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.

Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен.

Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.

...Приятелю и брате Филипе, ние дейците сме си посве-тили живота на отечеството и да работим за тол-кова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, (за) да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да вземаме опит, па и да се съветваме един други, да се слушаме и да избягваме даже и най-малката гордост.Да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение.всеки каквото заслужи, то не му се изгубва, било, как-вото било - добро или зло.особено ние, които до смърт сме си решили и после освобождението ни да служим на отечеството, не ни трябват такива глупости.Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките. Не е ли така?аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито всекидневното ми преследване от полицията от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изроди български; нито пък казвам, че щом от началото на работите ни досега съм бил способен при такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм на еди-кое си място, ами еди-кой си наготово (да дойде)? Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друга, нека (и) по-долна (служба). историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.всичко се случва, на всичко трябва да бъдем осторож-ни и умни. има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Тогава заслугата ни е равна. Защото и те без нас не могат, па и ние без тях.Това, брате, трябва да ни бъде всякога на ума, та да не даваме (лош) пример. ако ние бъдем такива, тога-

ва никой не ще смее да се възгордее, за да се раждат вражди между нас, от каквито е пропаднало оте-чеството ни. имаме хиляди примери.Щял да дойде някой си по вишегласие да ми вземе онова, което съм заслужил - право или криво - да му е просто. аз съм се обещал на отечеството си жерт-ва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.Та(ка) е (и) нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.Какво искам повече, като гледам отечеството си, че не е свободно?Нали това ми е предначертанието днес за него?Не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко! На всеки български работник трябва да даваме такова предначертание. и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла европа. и най-често трябва да се съветваме ние, дейците, като спазим (посочим) един другиму грешките си. Защото всеки бърка, па не може (сам) да се съвземе.На драго сърце трябва да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел.

Левски до Филип Тотю, 1.ІІІ.1871 г.

Интервю

розова земя... Да, и това е Златица! и тук може да се види красотата на добре подре-ден розов масив - само на няколко километра от комините.Жажда за живот! Надежда за по-добро утре!Казанлъшка гледка се открива пред погледа ти, ако си свърнал към Бакаджик сутрин рано, за да се насладиш на изгряващото слънце в нашето про-мишлено Средногорие.и там, на Бакаджик, зареял поглед към борбената борова горичка, погледът ти се оцветява в розова магия и омаен аромат. През май... вълшебство.Затваряш очи и се наслаждаваш на мига, преди да е отминал и да замирише на сяра.

Станка Дамяновска

ЗА ЖИВОТА НА ЗЛАТИЦАс ухание на рози, арсен и CO2

Станка Дамяновска, кореняк злати-чанка е засадила розите с помощта на задружното си семейство.Борбена и неуморна жена, успяла да възстанови величието на златишките плодородни земи, захващайки се да отглежда маслодайни рози и овощни градини.Несломим и жизнен човек, твърдо решен да запази традицията на Сред-ногорския край жива - прекрасен рай с необятно красива природа, край на трудолюбие, почит и гостоприемство.

Станка Дамяновска е...Пенсионер съм от 22 години – от медодобивния комбинат „Георги Дамянов”. През целият си живот съм била завар-чик. Мъжка професия. Винаги съм се старала четворно повече, за да се докажа, че не съм по-малко способна от мъжете. Така съм гледала на професията си.След пенсионирането продължих да работя още известно време. Станах и предприемач, открих собствена фирма. Семейството ми притежава земя, затова решихме със сина ми Димитър да започнем нещо да вършим, не можехме да разчитаме само на една заплата и една пенсия.

Семейството...Семейството ми е много задружно. Минахме през всич-ко. В началото, когато се захванахме с т. нар. „собствен бизнес”, гледахме прасета, но не можахме да ги продадем. След това завъдихме крави, но цената на млякото от 0.20 ст. не стигаше за нищо и ги махнахме. Един ден решихме да опитаме с рози. Проучихме и се убедихме, че розите виреят в нашия район и така се захванахме с този занаят.Цялата ми фамилия – брат ми, сестра ми, децата ни – всич-ки сме с професия заварчик. Радвам се, че успях да увлека всички. И двете ми момчета Димитър и Боби – и те завар-чици. Внучката Силвия също ме пита от време на време, бабо, защо не ме научиш и мен да заварявам? То няма за мъжете работа в момента, та и тя ли да чака. През социа-лизма даваха право на човек да се реализира, особено на младите. Сега не е така.

Розите искат чалъм...Да отглеждаш рози е доста скъпо и трудоемко начинание. Имахме 10 декара наследствена земя. Купихме още 8, вложихме наши средства и купихме разсад. Спестяванията ни не достигнаха, затова изтеглихме заем и с този заем ус-пяхме да ги насадим. Изкопахме, както се вика по златиш-ки, един „гьол”, за да можем да ги поливаме и да не съхнат. Но, да ти кажа има много завист. И затова ти казвам да се знае, че се говори из града ни откъде сме взели пари, че да гледаме 20 декара рози? Със заем и собствена земя започнахме. И с много желание и труд. Купихме разсада от производителка, която беше много любезна и ни обясни как да се грижим за него. И сега непрекъснато държа връзка с нея и се допитвам – кога да ги пръскам, как да ги режа, кога да ги наторим, кога да ги окопаем. Фиданките се садят през пролетта или есента, най-хубаво е през есента, тогава има повече шанс да се захванат.Когато искаш да се научиш да го правиш добре – начини се намират много. Розите си искат чалъм и желание. Имаш ли желание - няма как да не осъществиш това, което си захванал.

Трудно ли е да отглеждаш рози в Златица...Трудно. Първото, което ни се случи е да ни отровят водата. Изсипаха масло в нея. Така и не можа да се установи кой го

е направил. В Златица въобще нещо хубаво да се направи е трудно. Има много завист. Все гледат да ти пречат, вместо да ти помогнат. Благодаря, че имам толкова задружно се-мейство. Синът ми Димитър е неуморим. Събрахме се една група пенсионерки, които са ми приятели и с тях окопахме розите, изчистихме езерото и продължихме напред. Тази година, мисля, че вече е шестата, има много добри резултати и дават много цвят. Доказахме, че розите добре виреят и в нашия край, не само в Казанлъшкия. И при добри грижи се отплащат много добре. Отглеждането на розите е основното препитание на нашето семейство.

Кой дава идеите...Идеите са мои. Не знам, може би сбърках, че сина ми го направих земеделец, но той също е с голям ентусиазъм и сега даже е по-мераклия от мен. С по-голям хъс ги гледа и непрекъснато се интересува как да подобри насаждения-та. Търси. Пита. За нашия район сме забелязали специфич-ни неща, които се различават от другите райони. При нас розите се берат една седмица по-късно от казанлъшките и карловските. Тук сме по-високо. Забелязали, че климата тук е по-хубав, може би защото е по-прохладно и цвето-вете стават по-едри, не изгарят бързо от силното слънце. Радваме се, че мястото на което сме ги посадили е пощаде-но от завода и нямаме големи поражения от замърсяване-то. Това място е може би едно от най-чистите на града, ако изобщо може да има чисто място тук! Розата е рекултивиращо растение, има въздействие върху почвата и я почиства от замърсяванията. Бих дала съвет, който няма работа, да се захване да отглежда рози. Едно семейство може да се грижи за 5-6 декара рози и да си осигури част от прехраната, поне да не гладува.

Добра ли е цената?Цената в момента е много добра. Докога ще е така – нез-нам, защото в България се садят много рози, купуват се земи, правят се насаждения. След три години ще има още много производители на рози, защото те дават цвят едва след третата година. Фиданките поскъпнаха от 0.50 лв. на 1.00 лв. Търсенето е по-голямо. Даже в Златица ме питат и търсят. Което немуниумо ще доведе до повече производ-ство и тогава цената може да падне.

Земеделието е бил основен поминък в нашия регион, поддържат ли ви институциите да се грижите за земя-та, да я обработвате? Помага ли общината?На нас лично общината не ни е помагала. Единственото е, че много пъти сме се оплаквали от пакостите, които ни правят. Пускат коне, крави, овце и кози в насажденията. Тогава общината праща хора, които да спрат животните. Само това е. Иначе общината няма нищо общо. Лично наше дело е, нямаме подпомагане.Не сме получили подкрепа нито с идеи, нито с търсене на финансиране, нито с подпомагане при отглеждането.

CБ 14 СБ 15

Държавните субсидии са много малки за розите. Колкото дават за един декар ръж, толкова е и за един де-кар рози. Това не е нормално. На един корен роза му дават живот 25-30 години. Според мен те са трайно насаждение, но защо не го водят такова не мога да си обясня. Борят се розопроизводителите в България да променят нещо, но дали ще успеят това е друг въпрос. Всяка година се обещава, че ще се промени нещо, ще се улесни и подпомогне розопроизводството, но и досега нищо.

На колко години си?Трябва ли да си кажа годините (смее се)? Не ме е срам от тях!

Питам, защото ентусиазмът, който имаш е като на 25-годишна!На 70 съм. На се чувствам на 33.

Формулата за тази жизненост и „младост”!Аз съм бивша спортистка. До 38 години съм играла волейбол в Пирдоп и в медодобивния комбинат, наред с работата си. Имам строг режим – не пуша, не пия, лягам си в нормално време. Спортът много ми е помогнал. За дух и за здраве. Като реша нещо да направя – правя го. Може да ми коства много усилия, но щом съм права – не може да ме спре нищо.

Трудът ли прави човек по-добър?Разбира се, че труда му помага да бъде по-добър. Какво ти дава например да разхождаш цял ден едно кутре и това да те прави щастлив, да те облагородява? Онзи ден срещнах един човек и той ми разказва как по него-во време в такива жеги, като днешните, от които непрекъсна-то се оплакваме, са били на нивите да жънат. Жега непоноси-ма, пука се дърво и камък, но сърповете не се хвърлят. А сега на младите им е жега, плашат се. А едно време на нивата в такава жега се отглеждаха децата, в цедилки на сянка под дървото завързани са ни люлеели, докато жънат и прибират реколтата.Моето хоби е да садя дървета. Насадила съм над 200 овощни дървета и се гордея с това. И сега, като видя, че някой отсече дърво, ме боли сърцето. Имам и такава идея, която споделих и с кметицата - да инициираме да се садят дръвчета в Злати-ца. Колкото повече, толкова по-добре. Да превърнем Злати-ца в това, което беше преди построяването на завода. Град – градина! Някои може и да не го помнят, но аз го помня. Град – градина! С овощни дървета по тротоарите - круши, ябълки, череши. А орехите! Какви орехи имаше само! Злати-ца беше райско място. Златица за мен е над всичко. Не ме интересуват партии – мартии. Златица е над всичко, за-щото тук живеят моите деца, моите внуци. Тук живяха моите родители. От състоянието на града в момента ме боли много. Боли ме, примерно и за това как не се решава проблема с товаро-разтоварната на концентрата на гарата. Там живеят и двете ми деца. Трови се града, трови се семейството ми, близките ми, съгражданите ми, земята се трови. Същото е и с поредния опит да се унищожи зеленината око-ло завода. Това ни разтрепери и дето се казва всички, които сме на възраст - „вдигнахме кръвното”. В момента уж спряха, но не знаем как въобще ще се реши проблема и кой ще го реши?

Това, че помниш Златица такава, каквато е била, окъпа-на в зеленина и сега виждаш нейния облик, боли ли те?За Златица много ме боли, защото не случи на ръководство. На хората им е нужен някой, който да ги увлече, а това спо-ред мен е общината – и кмета, и общинския съвет. Да дадат пример, да ни поведат. От тях трябва да започнат идеите,ние ще ги последваме. Например, през пролетта да организират засаждане на фиданки – ние всички до един ще отидем, ще садим. Но да намерят най-подходящия начин да го организират, защото и това е важно. Ако някой иска да се убеди, че наистина садя дървета, нека да дойде и да види около двора на големия ми син – целия тротоар е залесен с хубави дървета. Отглеждам и хубава овощна градина. И въобще, зеленината в нашите домове и дворове е на първо място.

възпитанието...Така ме е възпитал баща ми – да уважавам и обичам при-

CБ 14 СБ 15

родата. Така съм възпитавала и моите синове – в любов и уважение към земята, към дърветата, към всичко наоколо. Очаквам, че така се възпитава всеки един млад човек, защото младите ще ни продължат нас, старите.

Ще я има ли Златица?Ще я има – вярвам го! Как няма да я има, нали учим деца-та си да я обичат и пазят. Учим ги да пазят природата. Ако това не се продължи, с този завод тук и без зеленина – сме обречени. Прави ми впечатление, че във всички дворове на къщите в края на Златица, до комбината, са насадени много дървета. Всеки е гледал да насади каквото може повече – бреза ли ще е, ябълка ли ще е, джанка ли, черница... няма значение. Важното е да има зеленина да предпазва. А какво е направила държавата през тези години? Обвиниха ни, че си изхвърляме боклука в горичката около завода, която сега браним да не се сече? Това не мога да го разбера. Нали държавата е собственик от години? Защо допуска да се унищожава, да се сече?Ами да направят служителите да не е боклучарник. Още повече, че нямат доказателства, че сме ние. Кой трябва да следи за това? В чии задължения влиза?

Обвиненията...Всеки може да каже, че сме ние. Това е истината. Но никой не доказва нищо, никой не следи, никой не пази – нито общината, нито държавата. Виждали сме, идват и с каруци, и с камиони, и с лични автомобили. Питам кой трябва да извършва контрол? Според мен общината - това е наша територия, на Златица. А то какво излиза – било държавно.Е, че като е държавно да го оставим така ли, да го унищожат. И аз бих попитала: Държавата на кой е? Не е ли и тя наша? И чии граждани сме ние – на България или на Патагония? Лично аз съм виждала как си карат дърва от тази горичка. Ще попита някой – защо не сме отишли да сигнализираме? Нямаме доверие на общината. В смисъл, че веднага ще оти-дат да кажат на бракониерите и нашето чудо го няма после. Нямам доверие в институциите. Кой ще ни защити да не ни запалят, да не ни пресрещнат и пребият? Общината ли?Не знаеш на кой ще кажеш честно и с добро после какво ще ти се случи, какво ще се каже зад тебе. Опасно е. Ето примерът и сега, около опитите ни да защитим поголов-ната сеч на гората – вижте какво се случва. Веднага срещу нас сигнали, проверки, доноси! Един общински съветник ми каза направо, че аз съм си купила дърва от тези, които са отсекли и които защитавам. Аз нямам една клечка акация или нещо друго от тази горичка. Не бих си позволила да го взема. Как ще взема от тази гора, като всички ни заболя, когато видяхме как я режат?! И друго има. Тези, които секат са млади хора, от Златица. За мен е жалко, че не ги заболя. Жалко е, че са златичанчета, жалко е, че отидоха за някакви там пари и започнаха с ре-зачките безмилостно и безжалостно да режат. Жалко е, че нямат любов към Златица!

Надежда има ли?Дано да има и вяра, и надежда. Дано като ни виждат как старите се борим, младите да се включат и те – да милеят и опазват града ни, гората ни, природата. Но, като че ли в младите сега има едно безразличие. Родолюбието е на вто-ро, трето място. Може би това се дължи на бедността, на това, че нямат работа и когато се намери някаква работа, са готови да правят компромиси. Да сече за една заплата. Младите са съгласни да работят каквото и да е само и само да не гладуват, или да изкарат пари, независимо по какъв начин, защото не всички го правят заради беднотията. Правят го за повече пари, поне аз така го виждам.

въпреки всичко си неуморима...Искам да работя, искам да защитавам, да създавам по-добро бъдеще за децата си. Откровено си казвам искам колкото се може повече да помогна на децата и внуците си в тези трудни времена. Щом имам енергия ще им помагам. Отчитам го по този начин – аз, с моя труд, нещо ще оставя след мен. Ще оставя дървета – круши, череши, сливи. И призовавам всички да го направят. Златица да стане като през моята младост. Вярно е, че завода унищожи всичко. А едно време тази част на Златица до жп-линията бе гра-дина с овощни дървета. Като деца играехме и се губехме сред тях. Прекрасно място – вода, слънце, живот. А какви орехови градини имаше! Особено есен като започнат да се берат и чуваш как вятъра ги развява и шепти!И като направиха завода за един миг всичко изчезна. За една година време. Най-напред загинаха орехите и джанките. Земята оголя.

Днес твърдят, че няма замърсяване...Не, не. Замърсяванията си ги има. Ходим да берем розите сутрин рано, към четири, четири и половина. Да видиш над Златица какво е? В посока Дом „Майка и дете” под Балкана се вижда една синя мъгла. Ако вятъра е към Златица! Ако е към Пирдоп, там е обвито в синя мъгла. Сигурна съм, че има подобрения, но замърсяването си го има. Трябва обаче още много да се направи, особено за въздуха и водата. Въздухът, който вдишваме е много замърсен. Като „надуят” завода тук, в нашия краен квартал замърсяването е много голямо. Дишаме го, чувстваме го. Който не е живял тук може да се излъже, но ние не можем. Нас не могат да ни излъжат. Познаваме го този газ, усещаме го. И да се посегне на тази зеленинка, малката около завода – за мен това е престъпление. Дано общината си свърши работата и да го спре. Защото това ще им остане в кавички „голямо постиже-ние” през този мандат. И обратното! Ако успеят да се преборят, ако успеят да спасят гората, макар и късно, ако успеят да увеличат пояса по посока северния портал на комбината, където е отсечено до дъно (успяха да я унищожат), ще запомним този мандат на този кмет и този общински съвет, че са се постарали да предо-твратят едно голямо зло.

СБ 17

За какво друго апелираш?Апелирам за гарата! Колкото може по-бързо да се спре разтоварването и да се махнат камионите с концентрата.Стига лъжи. Стига обещания. То беше април, сега послед-но е септември. Ако не го направят ще излезем отново на протест. Ще спрем камионите. Знам, че няма да е решение, но да видят, че не сме се примирили и няма да се прими-рим. Не искаме разтоварище на челопешки концентрат на златишка територия. Стига са ни тровили и замърсявали. Стига сме гълтали отровите. Въпросът ми е: Защо в Златица все трябва да бъде, защо Златица все трябва да прави компромиси и да е „помий-ната яма” на района? В тази хубава природа на Бакаджик измислиха сметището. Искам така да го запишеш: Коя кметска чутура, без да ни пита гражданите (защото ние не сме питани), подписа и се съгласи сметището да се строи на златишка територия? Малко ли ни е на нас в Златица? Живеем до комините на комбината. Малко ли ни е концентрата? ето това е. и затова питам: коя кметска чутура го измисли и това сметище? Хем е смешно, хем е жалко! И накрая, ще правят рудник в Балкана! Апелирам силно. Златичани, управляващи – най-после помислете и за Златица. Не си мислете само за вас, за вашите интереси. Защото се оказа, че всички досега са мислили само за своите си интереси – кой как да се устрои, какво да приватизира. Това е голата истина. Знам, че моето изказване може да ми се отрази, но какво повече да ми направят?

в тази връзка: носи ли днешния политик на критика?Не. Всичко се обръща на личностна основа и ако си имал смелостта да кажеш, че нещо не е наред, веднага започват да търсят къде да те захапят, да те унищожат. Но мен не ме е страх, защото трябва да има и златичани, които да не ги е страх. Да се борят, да спасяват и малкото останало тук. Иначе Златица няма да я има.

Истината ще те направи свободен...Вярно е. Когато криеш нещо, не си свободен. То те чопли, дълбае. И сънят ти не е сън, и денят ти не е ден. Отразява се на вида ти. Истината не можеш да я скриеш от себе си. В отбора по волейбол винаги съм била капитан. Преживя-вах и победата, и загубата. Емоционално и силно. Като се прибера от състезание първия въпрос на майка ми беше – бихте ли? И като ме погледне и вика – аз те познавам по физиономията. Така е и със съвестта. Познава се по лицето ако си честен човек. Ако криеш и шикалкавиш – лицето ти се променя.

Силата идва от Земята...Така е. Едно време хората са имали също трудности, но не са се оплаквали – работили са неуморно, грижили са се за Земята, за прехраната, за животните. Днес я няма връзката с майката-земя, със сърпа, с отглежданото на нивата дете – сред класовете. Едно време овчарите са изкарвали стадата в Балкана на паша. Всеки се е грижил неуморно да произвежда, да под-държа. Сега ако някой реши да започне нещо, най-малко трима ще се нахвърлят върху него да му пречат. Днес сме свикнали всичко да е общо, но то не е. Не може да се грижиш ти за нивата, друг да дойде с овцете и да унищожи продукцията ти. Не трябва да става така. Трябва да има ред. Ето, аз около нашите розови насажде-ния посадих над 100 дръвчета. Но конете, кравите, козите унищожават дръвчетата. Овчарите не пазят. Сигурно трябва да минат още много години, за да свикнем, че има частна собственост и тя трябва да се опазва.Не може едни да садят, други да рушат. И трябва да прес-танем да следваме приказката: „Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле”. Докато мислим така, няма как да се оправим като община, като държава. Мисля, че това с времето ще се промени и пак българина ще започне да обича земята си. Вярвам го от сърце.

СБ 17

Тишина. една зора без облаци и дъжд. вятърът се прави на заспал под прекрасното синьо небе. ражда се денят, обут в надежда той намята топъл слънчев шал. иска ми се да напълня шепи с утринна роса и с нея да измия и пречистя своята душа.

Жега. Непосилна жега. Но... хляб се пече, казват по-въз-растните. Слънцето събужда мечтите и сгрява душите, нашите души - човешките.

Лято е. Земята прелива от багри, цветята галят очите ми с омайните си краски. Чародейно лято е омагьосало всичко наоколо. Сякаш се в приказно царство, потънало в красота, за която всеки мечтае. Прекрасно е да долавяш всеки ден и най-малката радост, че си жив, че те има.

Лято е. и може да дачитам последните страници от книгата “Живот”, в мен има събрана с години надежда за бъдещето на децата и внуците ни.Лятото ще си отиде с колесница от лъчи и песните на ручеи пенливи, а ние, сънувайки летните бури, омайните цветя и полетели ята от мечти и желания, ще посветим на лятото своите тела и душите си, по-нежни и по-вярни от обич на мама.

Скъпи читатели, лято е!винаги съм вярвала, че ако човек има добрина в сърцето

Снежана Илиева:

ЛЕТНИ ЕМОЦИИси, мисли за добри неща, не мисли никому зло, няма да му се случи нищо лошо. Нека любовта и вярата в доброто да ни дават хъс за жи-вот в това нелеко време.Не позволявайте на никого да ампутира душата ви, защо-то няма протези за човешката душа, няма кой да я замени с друга. Не бъдете бездушни странични наблюдатели.Усмихнете се, поздравете се, уважавайте се, обичайте се.Не се разминавайте като пътни знаци, които никой не зачита. Нито вие сте, нито околните.ако сте обути в цървули, не допускайте умът ви да споде-ля тяхната участ.Преди всичко отворете сетивата си и се наслаждавайте на всяко вдишване, на всеки поглед, зареян в хоризонта.вдигнете глава и гледайте напред, а не в краката си - умърлушени и уплашени. Бъдете ведри, въпреки несгодите. Бъдете слънчеви, въпреки бурите, бъдете себе си, въпреки недоброжелателите.Бъдете истински и неповторими в делата си.

и... “нека да е лято, само да е лято...топло и зелено като горски мъх.Да струи тревата - силна, некосена -искам да е лято до последен дъх...Нека да е лято, само да е лято,дълго като есен, топло като гръд,волно като вятър, мило като песен -вечно да е лято всеки път”.

По пощата

CБ 18 СБ 19

уЛИцИТЕ НА ЧЕЛОПЕЧ ОТНОвО в ДуПКИ

ГРАЖДАНИТЕ НА ЧЕЛОПЕЧ СИГНАЛИЗИРАТ за разкопава-ния по улиците на селото и разрушаване на положения през миналата година асфалт. Възниква въпросът - кой ще плати за щетите и по такъв начин ли се изразходват общински, държавни и европейски пари, както и средства-та отпуснати по дарителска програма, сключена между общината и “Челопеч Майнинг” ЕАД? Кой контролира за качеството на направените ремонти и защо преди да се положи асфалт не е извършена подмяна на остарялата канализационна мрежа? Защо общината спи?

ПОРЕДНО ЗАМЪРСявАНЕНА вЪЗДуХА в ЗЛАТИцА

При извършена проверка от представители на Сдруже-ние “За един по-добър живот” и Улф Георгиев, акционер в “Аурубис България” АД бе установено поредното замърся-ване на атмосферния въздух със серен диоксид от завода. Данните от таблото, монтирано във фоайето на общинската сграда в Златица ясно показваха надпрагови стойности. Улф Георгиев е сигнализирал Европейската комисия по околна среда и лично Яне Поточник - еврокомисар по околната среда за множеството еко-нарушения в Златица.

вНИМАНИЕ!ДЕБНАТ АТЕНТАТОРИ

18-ти юли в Бургас терорист-самоубиец взриви бом-ба в автобус на летище Сарафово. Загинаха петима израелци и един българин, а 36 души бяха ранени.На един от брифингите си в Бургас министър Цвета-нов каза: “не можем да изключим, че има замесени българи в атентата”. Терористите трудно биха могли да вкарат взрив в страната, идвайки със самолет, т.е. трябва да се се сдобили с него в България.От изнесените факти по трагичният и жесток акт на насилие в Бургас възниква въпроса откъде биха могли да се сдобият с взрив терористите?Връщайки се назад във времето, спокойно можем да проследим какво се случва в страната ни - бомби, терористични акции срещу медии и журналисти, заплахи и взривове пред партийни централи, отвли-чания. Справка: в-к “Галерия”, Сашо Диков, ДСБ, РЗС.С риск отново да бъде запален автомобилът ни, как-то по време на изборите, ще припомним предаване-то по националната телевизия ТВ7 от 21.07.2011 г.:

СПИПАХА БОМБАДЖИИ С НАД 5 КИЛОГРАМА ЕКСПЛОЗИвИ

Над пед килограма експлозиви конфискуваха анти-мафиоти от ГДБоП. акцията е била проведена след няколкомесечно разследване по сигнал, че се готви взривяване на самоделна бомба.След кратко предледване контратерористите са арестували двама мъже, в чийто автомобил са от-крити 17 пресовки експлозив. всяка от тях е около 300 грама и е достатъчна да направи поражения, подобни на тези пред партийните централи на ДСБ и рЗС в София.освен взривните вещества в колата са открити и капсул-детонатори, както и огнепроводен шнур.Най-вероятно експлозивът е изнесен от рудник Челопеч, където е арестуван съучастник на двамата бомбаджии.разследването сочи, че те са предлагали на лица от криминалния контингент взривни вещества.Засега не е ясно дали арестуваните имат нещо общо с двата взрива в София от вторник...

И досега не е ясно защо от рудник Челопеч може свободно да се изнасят взривни вещества и няма разследване по случая от преди година.Възниква тревожен и злокобен въпрос: възможно ли е и при жестокия атентат в Бургас да са използ-вани взривове и експлозиви с вероятен произход - рудник Челопеч?Съществува ли реална опасност в България нео-безпокоявано да се изнася взрив и да се ползва за терористични цели?

CБ 18 СБ 19

През месец декември 2011 г. в рамките на училищен проект “Успех” към Аграрно-техническа професионална гимназия (АТПГ) Златица се създаде танцов състав “Да изразим себе си чрез танц”.Първата изява на младите таланти беше в края на декември 2011 г. като част от Коледният концерт на АТПГ-Златица, на

Да изразим себе си чрез танц

който танцовия състав представи сценката “Вятърната мелница”, с която предизвика усмивки и силни аплодис-менти.

С много усилия и упоритост учениците се изявиха и на 1-ви април 2012 г. в с. Байлово, във фестивала “Който се смее, дълго живее”. На фестивала учениците от гимназия-та спечелиха трето място за своето атрактивно изпълне-ние. Идеята на танциорите е догодина да се представят още по-успешно, завоювайки първото място.

Танцовият състав представи своите изпълнения и на ста-налите традиционни тържества по случай изпращането на абитуриентите на гимназията, състояли се през месец май и юни 2012 г. На 30-ти юни на сцената на читалище “Христо Смирненски” град Златица те представиха своята нова композиция “Грозданка Нуне Джурова”, с която заво-юваха и третата награда на фестивала в с. Байлово.За положения труд и усилия членовете на състава полу-чиха безплатна екскурзия до град Габрово.

Фолклорна група “Да изразим себе си чрез танц” подна-ся своите искрени благодарности на инж. Стоян Генов

- председател на Общински съвет Златица за ока-заната подкрепа и уменията, на които ги е научил, посещавайки техните репетиции.

Иван Лазаров - ученик от АТПГ-Златица и член на танцовия състав

Инициативи

CБ 20 СБ 21

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА КЛУБ “СВОБОДНО ИЗМЕРЕНИЕ”

Свободен дух. Свободни хоризонти. Свободен ум и Смело сърце.За да бъдеш част от клуб по екстрем-ни спортове и да владееш умението да възпираш летящия по стръмните пътеки велосипед, преди всичко трябва да бъдеш свободен и неустрашим, да вярваш в себе си и да можеш да летиш - в мислите и в начинанията си.

По душа свободолюбив, по темперамент неустрашим - такъв е и Лукан Червенков от град Златица, един от създателите на национално-известният вече клуб за екс-тремни спортове“Свободно измерение”, който в две поредни години прославя община Златица, организирайки “Купа Златица” - едно от най-професионални-те състезания по планинско колоездене в страната ни.

Клубът...“Свободно измерение е учреден през 2009-та година и отто-гава сме доста активни при участия в състезания и организи-ране на такива в община Златица. Аз съм един от учредите-лите на клуба и активен състезател.

Идеята за Купа ЗлатицаОще преди да се регистрираме имахме голямо желание да организираме състезание тук, при нас. До 2009-та година имаше много малко състезания в България и по-голяма част от тях бяха недобре организирани. Нашият спорт още наби-раше скорост и решихме, че ние можем също да направим състезание. Имаме условия, имахме желание, имахма вижда-не как и къде да стане и потърсихме финансова подкрепа.Първи задължителен елемент бе за подготвим трасе, което направихме само и единствено с труда на членовете от клу-ба, наши роднини и познати. Всичко с наши средства, с наши усилия, собствени инструменти - кирки, лопати, гориво.От работа изморен - отиваш горе и копаеш, правиш, препра-вяш, чистиш - всичко.За да направим състезанието обаче, преди това трябваше да се учредим, да имаме официална регистрация и органи-зация, за да можем да получим официални разрешения и финансиране на самото състезание.

CБ 20 СБ 21

При уреждане на документите ни подкрепи Георги Георгиев от фирма “Адмикс”, помогна ни при контактите с предприя-тията, осигури адвокат.След като се учредихме, започнахме официално да участ-ваме в състезания, имаше интерес към Клуба и членовете му станаха над 20. Завоювахме много челни места и медали. Повечето от нашите състезатели са в топ 10 във всички ка-тегории в нашия спорт. Редом сме с всички големи градове. Знаят ни навсякъде. Винаги сме най-атрактивните, най-шум-ните, най-запомнящите се.

Живата реклама на ЗлатицаАбсолютно и навсякъде, където отидем, винаги получавамепоздравления. Всички ни знаят, обръщат се след нас и каз-ват: Тези са щурите от Златица. Радват ни се и се забавляват при нашите участия на състезанията.Отборите в България в нашия спорт не са много - няколко от София, няколко от Пловдив и ние - от Златица.На повечето места дори не знаеха къде е Златица. Първо видяха нас, научиха за нас и поради големия интерес, който предизвикахме вече всички знаят за Златица - най-отговор-но мога да го твърдя, защото така се случи.Питали са ме хора, които са чували за Златица само и един-ствено от нашия клуб.В магазини в София като отидем за оборудване, често ни се случва да казват: а, вие сте онези смелите и щурите от Златица, и ни дават големи намаления, защото много ни харесват и ни подкрепят.Радваме се на голям интерес от хората.

Как се заслужава подобна популярност?Ние наистина сме смели, щури и уникални. Да-ваме всичко от себе си в спорта и винаги носим тениски, на които пише Златица.

Регионът ни по какъв начин ви подпомага заради мащабната реклама, която правите на нашите общини? Много е трудно. В смисъл винаги ни е много трудно да получим подкрепа, за да можем да организираме добре Купа Златица, да се подгот-вяме за състезания, за оборудване и предпазни средства.Ако аз съм собственик, председател, кмет или някакъв голям човек в района и виждам някакви 20 момчета, или 15, дори 10, които са упорити, интелигентни, доказали много пъти способностите си, които искат да правят, без да искат за себе си нищо, но в същото време с дейността си правят огромна реклама, бих инвестирал в тези хора. Още повече, че е добре да инвестираш в спорт, който тепърва ще се развива и набира скорост, който е атрактивен

и нов, а не да влизаш в отработен пазар, където трудно можеш да излезнеш начело.Ние искаме само няколко машини, или 5000,00 лева, за да направим незабравимо състезание, или да се оборудваме, участваме и завоюваме медали. Не сме пред телевизо-рите и в кръчмите - спортуваме активно, упорити сме, но вместо да идват сами и да ни предлагат от общините, от предприятията подкрепа, се налага ние да ходим и да искаме, да просим, като в повечето случаи това начинание е безрезултатно и получаваме откази.Докато трае Купа Златица целият район се взривява. Мина-лата година не е имало свободно място в местните хотели и трите дни, докато траеше състезанието - и в Златица, и в Пирдоп. Над 200 души участници и гости дойдоха и казаха: това е най-перфектно организираното състезание.Ако аз имам възможностите на кметовете и предприятия-та, ще ходя да търся тези млади хора по домовете, за да им помогна да продължат напред.

Миналата година забелязахме сред публиката небез-известната българска певица Нели Рангелова...Да така е. Синът й се състезава и тя дойде да го подкрепи. Има и други известни личности, които идват на състезани-ето.

CБ 22 СБ 23

Молим се, пишем писма, правим презентации какво трябва да направим, за да стане състезанието още по-добро и по-атрактивно, но... нещата стават много трудно и почти никой не откликва. В крайна сметка ние не го правим за себе си. Никой от нас не е получил и една стотинка. Единственото спонсорство за нуждите на клуба е бусът, който ни подари Георги Георгиев. Всичко останало се влага в организирането и провеждане-то на състезанието.

Колко средства са нужни на един състезател, за да се подготви и осигури своята безопасност?Това е страшно болна тема. Спортът колкото е хубав и екс-тремен, най-големият му недостатък е, че е много скъп.И това се налага най-вече заради безопасността.Нашият спорт става все по-популярен именно защото е екстремен, но това неминуемо води до повече средства за безопасност и оборудване.Но... не е ли същото и във Формула 1 - колкото е по-опасен един спорт, толкова повече популярност придобива.Моето колело преди 5 години го купих за 3000,00 лева, втора употреба. Често ме питат по състезания защо не си сменя колелото?Едно ново по-добро колело реално струва около 4000,00 лв. за нашата дисциплина и то най-ниския клас.Всички ние като състезатели сме вложили в себе си много

средства - за колелета, за предпазна екипировка. Сами, без да чакаме финансова подкрепа, за да го направим и започ-нем да се състезаваме.За да практикуваме този спорт, да тренираме, да се състе-заваме и прославяме нашия регион всеки един от нас е дал по минимум 10000,00 лева до момента, а може би и повече. По 1000,00 лева на година са нужни на един състезател за участия, за спане, за пътни разходи.Състезатели като нас с финансови възможности влагат на година по 12000,00 лева, за да се развиват и състезават. Ние сме на минимума и въпреки всичко упоритостта, състезател-ния дух и огромното желание, което имаме, ни дават сили да бъдем на челните места.И досега никога не сме искали от общините и предприяти-ята да влагат в нас, а само и единствено да ни помогнат да организираме състезанието тук, в Златица, но за съжаление в повечето случаи получаваме отказ.

Ще я има ли атрактивната Купа Златица?Състезанието го правим не за нас, правим го за спорта, за зрителите, за популяризиране на региона. Надяваме се да я има, защото към момента “Аурубис” ни отказаха финансира-не, от другите още не сме получили официален отговор.Община Златица миналата година ни подкрепи с бусове, но имаше големи проблеми със шофьорите на училищните бусове и реално ние почти не ги използвахме.

Голяма подкрепа имахме от Горско сто-панство Пирдоп, защото то ни предостави разрешенията, вписа трасето в техните регистри. Много добро отношение от тяхна страна, предоставиха ни табели за обозначение на трасето, то е официално узаконено, маркирано е. Притеснени сме за Купа Златица ІІІ, защото и до момента не е ясно дали ще я има.Всички национални електронни медии, отразяващи нашия спорт обявиха Купа Златица 2010 г. за най-добре организира-ното състезание. Това би следвало да даде уверения на спонсорите, че средствата, които отпускат са вложени перфектно и на място. Създадохме по-добра организация от вече утвърдили се дестинации като Сопот и Бо-ровец. Най-добрите състезатели идват при мене и ме питат няма ли да направите пак Купа Златица? Това е най-хубавото състеза-ние, което очакваме цяла година. Повечето от тях смятат, че трасето в Златица е най-хубавото в България. Възхитени са и искат да има Купа Златица.Но, уви! Вместо след като доказахме, че се справяме добре да е много по-лесно с осигуряване на средства, ни отказват.

CБ 22 СБ 23

“Аурубис” защо отказа, след като знаем, че те спонсори-рат подобен род спортни изяви на национално ниво - в плуването, в колоезденето, в автомобилните спортове?Спортът бил опасен и не искали да го спонсорират.

А Общината?Към момента нямаме отговор. За пример обаче мога да дам какво се случи в Пампорово, където общината търси подоб-ни инициативи и ги подкрепя - за реклама.Купа Златица е обявена за началото на септември. Остава по-малко от месец. Трасето трябва да бъде подготвено, да се направят нови елементи по него. Имаме нужда от машини, от работници, от финансиране.В Пампорово имат голяма подкрепа от курорта - машини, трасе, работници, всичко. Пампорово показа как се прави. Тази година за първи път се случи подобно нещо. Досега Боровец правеше откривания, намаления, но Пампорово постигна много повече. Безплатни покани към всички клубове. Ние бяхме от пока-нените клубове с безплатна стая, безплатна закуска и вече-ря, безплатни лифтове. Жест към всички, че се случва нещо в Пампорово, че хората искат да направят нещо. Безплатни-те лифтове бяха не само за състезателите, а за всички хора.Пампорово подари един незабравим уикенд за всички и се кандидатира за столица на нашия спорт.

Смятате ли, че се борите с вятърни мелници?Понякога. Ние искаме да постигнем нещо голямо с малко средства, но и това не получаваме. Да не говорим за нещо по-грандиозно. Имам идея и даже ми се иска да направим байк-парк, да се вложат пари и да печели целия район от това. Да се развием като спортна туристическа дестинация, още повече, че вече имаме създадена репутация на най-до-брите в организиране на състезания. Да създадем алтерна-тивен туризъм и нашия регион да бъде предпочитано място от практикуващите екстремни спортове. Да се осигури пре-воз до трасето, да могат състезателите да го ползват, когато пожелаят, то да се поддържа и да привлича туристи тук.Състезателите могат да заплащат някаква такса, някакъв абонамент и цял ден да се спускат и да се забавляват.Мгого често идват софиянци от софийски клубове тук да ка-рат, защото им е по-близко и им харесва терена и природа-та. Ако общините и предприятията приемат идеята и вложат усилия, Златица наистина може да се превърне в предпочи-тано място за този спорт и да привлече много туристи.Жалко е да не се използва тази възможност.Ние можем да дадем идеите, съветите, имаме много добри състезатели в нашия клуб и с общи усилия да се случи нещо хубаво в Златица - за младите хора. Знаем как се проекти-ра добро трасе, как се изгражда и поддържа, ние сме от най-добрите на днешната байк-сцена. Единствено е нужно желание от страна на общината, за да се случат нещата.Общината няма нужда да кани и да моли други хора-спе-циалисти да идват и да проектират. Няма нужда да плаща

хонорари на експерти. Тя има положена основа абсолютно безплатно. Ние направихме така, че Златица да се гордее с най-добре организираното състезание в България и най-доброто трасе. И ще бъде жалко тази възможност да не бъде използвана и доразвита.Не трябва само да говорим, че трябва да се влага в младите хора и в туризма, а да го направим.Един човек да ми посочи друго събитие, което не е свърза-но с напиване и чалга-музика, че е събрало повече хора и е било по-посещавано от Купа Златица, аз ще се откажа да настоявам и да апелирам.Ако някой иска реклама на национално ниво - трябва да подкрепи този спорт, защото в момента националните медии имат интерес към нас - отразиха Пампорово, Сопот, Боровец. Ние сме отворени към всеки и всички. Можем да съдействаме. Може да се направи и тренировъчен лагер, т. нар. “трени-ране на сухо”. Може да помогнем и затова. Ние сме готови да бъдем на разположение на общината, стига да поиска да направи нещо.Знаем, че по принцип, когато някой иска да направи нещо инвестира в мястото, в хората, в рекламата. Тук е обратното - вече има доказали се състезатели, има проведени пер-фектни състезания, има базата, има популярността, остава само да се доразвие и поддържа.Тук има готови хора, с опит и доказани възможности, които апелират към общината и предприятията да инвестират в тях. Странно се получава. В момента тук инвеститора може да получи наготово всичко. И най-вече общината, която е водещата в случая. Тя просто трябва да развие постигнато-то и да превърне Златица в най-атрактивната и предпочи-тана дестинация за планинско колоездене.Колко ли общини мечтаят за подобни възможности?В повечето случаи наистина е обратното - хората казват правете нещо, даваме пари и подкрепа, но няма желаещи хора, които да го направят. Тук сме постигнали много и ако няма кой да помогне да го продължим, наистина ще бъде жалко.Ние младите хора ще бъдем обезверени, изнервени и ще спрем, защото е много жалко да искаш и да не ти помагат.А всички говорят, че трябва да се подкрепят младите и че това е задължение на общината. Моите приятели са все по-огорчени, все повече искат да се отказват. Демотивирани сме, защото не можем да си обясним как при тази ситуация не можем да намерим кой да помага. Омръзна ни само от празни думи и обещания по избори. Искаме на дело да се доказват намеренията.Ние сме бъдещето на Златица, ние искаме и можем, искаме да останем тук и да се развиваме, но ако общините не ни предоставят възможности и не ни подпомагат в начинани-ята ни, то едва ли ще остане и един от нас, който да се бори и прославя Златица и Средногорието.Общината трябва да бъде тази, която ни подканя да го правим, а не ние нея.