РУСЕЛИНА НИЦОЛОВА

СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКАПУНКТУАЦИЯ

ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „НАРОДНА ПРОСВЕТА”

СОФИЯ. 1989

Книгата разглежда теоретичните принципи, въз основа на които е изградена системата на българската пунктуация. Изясняват се основ-ни, най-важни, както и по-частни случаи на приложение на пунктуаци- онните правила в съвременния български език. Множеството примерни текстове, взети от произведения на художествената литература, от научния или разговорния стил, разкриват многообразието от варианти при употребата на пунктуационните знаци в различен контекст. Най- същественото предимство на това пособие е, че то доизяснява недоста-тъчно уточнените и на места противоречиви пунктуационни правила, част от които са застъпени в двата нови труда с нормативно значение: „Правописен речник на съвременния български книжовен език“ (1983 г.) и „Граматика на чгьвременния български книжовен език. Синтаксис“ (1983 г.). В този смисъл книгата придобива също норма-тивен характер и като справочник ще бъде изключително полезна както за учебния процес, така и за цялата общественост, която се стреми към добра езикова култура, а особено необходима ще бъде за издателски работници.

808 Б

аРуселинз Лозанова Ницолова, 1989 г. Jutautor, Sofia

ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИЗА ПУНКТУАЦ11ЯТА

1. Терминът пунктуация е свързан с латин-ската дума punctum — бод, бодено — минало страда- телно причастие от глагола pungo — бода. Този тер-мин днес се използува в две значения: с него се озна-чава както съвкупността от препинателни знаци, така и системата От правила за тяхната употреба.

2. Като особен вид графични- знаци препинателни-те знаци се появяват в историята на писмеността много по-късно от буквите. Първоначално писмените тексто-ве представяли непрекъснати редове от буквени знаци (т. нар. scriptio continna). Писането и четенето на таки-ва текстове се извършвало доста бавно и трудно. В някои случаи текстът е бил разчленяван по различен начин от различните преписвачи или читатели, а в други слу-чаи не е бил разбиран правилно, особено по-старите текстове. Поради тази причина постепенно се създават , средства за разчленяване на редовете в текста на из-речения, словосъчетания и думи. Основно средство за разчленяване на текста са шпациите (празните места ■ между думите) и новите редове. Наред с този особен вид знакове с нулево графично начертание (нулеви зна-кове) за разчленяване на текста се появяват и знакове със специално начертание — препинателните знаци. За техен създател се смята Аристофан Византийски (III— II в. пр. и. е.). В старогръцките съчинения се употре-бява точка, запетая, точка и запетая с функция на въ-

просителен знак, горна точка с функция на двоеточие и на точка и запетая и др.1 За пунктуация в днешния смисъл на думата обаче не може да се говори, защото липсва строга система от правила за употреба на пре-пинателните знаци.

1 М и л е в, А л. и д-р Г. Михайлов. Старогръцка граматика. С., 1957, с. 19.* Вж. Истрин, В. Возникновение и развитие письма.

3. В старобългарски — първия писмен славянски език — срещаме като препинателни знаци точка или комбинации от точки, които служат за разчленяване на места на непрекъснатия буквен ред. Тези препина-телни знаци обаче са свързани преди всичко с литур-гическото произношение и пение и по функция се различават от съвременните препинателни знаци.

4. В класическите езици и в новите европейски ези-ци до XV в. изборът на препинателните знаци и употре-бата им са доста стихийни — в нито един език няма строга система от пунктуационни правила, не е уточ-нен и съставът на препинателните знаци. Едно ново техническо откритие — книгопечатането — дава си-лен тласък в развитието на пунктуацията: уточнява се и се обогатява съставът на препинателните знаци, си-стематизират се правилата за тяхната употреба. Много важна е ролята в това отношение на италианския пе-чатар от Венеция Алдо Мануцио през XV в. Той опре-деля в общи линии правилата за употреба на препина-телните знаци. Тези правила са запазени в голяма сте-пен и до днес в културните езици. На А. Мануцио принадлежи и заслугата, че въвежда въпросителния знак, който води началото си от първата и последната буква на латинската дума Quaestio (въпрос) — Q—о >Q>?, и удивителния знак, който представя обърнато изписване на латинското междуметие Jo (да) — Jo >J>!2.0

4

5. Днес в европейските езици съществуват два ос-новни типа пунктуация, наречени от Л. В. Шчерба френски тип (във френски, италиански, англий-ски, сърбохърватски и други езици)3. В пунктуацият? на отделните езици, която е продукт на дълъг истори-чески развой» се наблюдават различни модификации на основния тип.

М., 1965, с. 235; Стойков, С т. Увод във фонетикдта на бъл - гарския език. 3 поправено изд. С., 1966, с. 158.

3 Щ е р б а, Л. В. Пунктуация. Литературния знциклопе- дия. Т. 9. М., 1935, 366—370.

Двата типа пунктуация се различават до известна степен по принципите, от които се излиза при форму лиране на пунктуационните правила, и според честота та в употребата на някои от препинателните знаци.

6. Писмената реч е графична форма на устната реч, в която съществуват различни видове членения:

а) фонетично членение, което се извършва с помощта на различни по дължина паузи между изре-ченията и вътре в изреченията, с помощта на логиче-ското ударение и чрез промяна на интонацията в раз-личните речеви отрязъци. Освен това фонетично чле-нение на речта става и при смяна на отделните говори-тели, тъй като се променя специфичният основен тон на говорещия;

б) синтактично членение, при което с най- различни формални средства, най-често фонетични, реч-та се дели на изречения, части на изречението и др.;

в) смислово членение, което често съвпада със синтактичното (и с фонетичното) членение, но в някои случаи се различава от него. Срв. напр. 1) Мъжът, който сега влезе, е нейният приятел и 2) Иван, който сега влезе, е нейният приятел. И в двата случая е нали-це една и съща синтактична структура — сложно със-тавно изречение с подчинено определително изречение,

5

но в (!) подчиненото изречение който сега влезе е ре- стриктивно (ограничително), т. е. отделя един индивид от множеството на мъжете чрез признака сега влезе, докато в (2) същото подчинено изречение е нерестряк- тивно (неограничително) — то не служи да се отдели един индивид от множеството на мъжете, тъй като този индивид, назован със собственото име Иван, в дадената речева ситуация е определен. Подчиненото изречение съобщава нещо ново за този вече известен индивид, както съобщава за него нещо ново и главното изрече-ние. Смисловото членение в (1) и (2) е различно: в (1) сложното изречение се дели на следните две части — Мъжът, който сега влезе-\-е нейният приятел, а в ’(2) — Иван сега влезе -{-Иван е нейният приятел.

7. При пунктуацията от немски тип основен прин-цип кри формулиране на пунктуационните правила е синтактичният, т. е. пунктуацията трябва да отрази преди всичко синтактичното членение на тек-ста, а при пунктуацията от френски тип се обръща вни-мание преди всичко насмисловотй и фоне- тнчното членение на текста. Така например в пунктуацията от френски тип се отделят със запетая само тези подчинени изречения, които са абсолютно необходима съставка на сложното изречение и тяхното изпускане води до разрушаване на смисъла (напр. подчинените определителни рестриктивни изречения), а в езиците с пунктуация от немски тип всички (или почти всички) подчинени изречения се отделят със за-петая или с друг препинателен знак.

Двата типа пунктуация се различават и по честота-та на употреба на някои препинателни знаци..При за-писване на текст с пунктуация от френски тип запетая-та и тирето се използуват два пъти по-рядко, отколk o -t o при записване с пунктуация от немски тип.

8. Съвременната българска пунктуация се оформя през време на Възраждането. В началния период тя

6

копира черковнославянската пунктуация, като в ня-кои случаи отразява и гръцко влияние — налр. в „Буквар с различни поучения“ (Рибния буквар) на П. Берон срещаме точка и запетая в значение на въпроси-телен знак. По-късно под влияние на руския език и на руската граматическа традиция се възприемат глав-ните особености на руската пунктуация, която е от немски тип. Трябва да се има предвид обаче, че това не става изведнъж и доста дълго в практиката се из-ползува и пунктуация, в която се обръща голямо вни-мание на паузите между отделните синтагми в изрече-нието и те се отразяват е помощта на препинателните знаци. Ето примери за такава пунктуация от съчине-нията на Ив. Вазов в изданието на А. Паскалев:На 1985 година през ноември, няколко деня подир

обявяването на сръбско-българската война, аз и още няколко гимназисти от сливенската гимназия, под ома- ята на патриотическото въодушевление, записахме се доброволци, с намерение да тръгнем за сръбската гра-ница. . .; Няколко дена след пристигането ми в Хас-ково, постигна ме втора неприятност; При всяка не-гова дума, предаността на това момиЧе се изпаряваше

. във въздуха (т. 13, 22)*.

* За повече подробности вж. уГеоргнева, Е. Синтак-сис и пунктуация. — В: Помагало по български правопис и пунктуация. С., 1980, 334—347.

От гледна точка на днешния вариант на българска-та пунктуация някои от запетайките в горните примери са излишни, тъй като не отразяват определен вид син-тактично членение на изречението, а други — послед-ната запетая в първия пример и запетаята в третия пример — биха могли само факултативно да бъдат употребени в художествено произведение.

9. По-горе споменахме, че българската пунктуа-ция може да се характеризира най-общо като пунктуа-

7

ция от немски тип. Основният принцип за пунктуация- та от този тип — синтактичният —- се прокарва не съв-сем последователно. Направени са някои отстъпки в полза на фонетичния принцип, а има и подчертан стре-меж да се избягва натрупването на препинателни зна-ци в съседство или близко един до друг (напр. изпуска се запетаята между едносричен неударен съюз или от-носително местоимение и следващо обособено опреде- деление или деепричастие, напр. Детето си легна, но изплашено от шума, дълго не можа да заспи, изпус-ка се запетаята между два съюза, ако първият е едно-сричен неударен, напр. Много сила сдобивам тогава и много пакостя, истина е, но като мине ден или два, се прибирам в бреговете си... (Й. Р а д и ч к о в и др.)

10. Съвременният вариант на българската пунктуа-ция, предложен от Правописната комисия през 1945 г. и приет от Народното събрание със закон, е отразен в „Правописен речник на съвременния български кни-жовен език“ (1983 г.). Спазването на указанията в то-зи речник е задължение на всеки български гражданин.

11. Препинателните знаци, с които си служимднес, са десет на брой: точка (.), въпросител-на (?), удивителна (I), многоточие (...), точка н запетая (;), двоеточие

• (:), запетая (,), дълга чертица — ти- р е (—), скоби () и кавички („“). Два от препинателните знаци имат повече от един графичен вариант: кавичките (“*), („ “), (<< >) (’ ’) и скобите ( ), | ], //,<>. Вариантът на многоточието — верига от чертици, която може да продължава от един ред на друг (---------- ), днес почти не се употребява. Повече-то от графичните варианти на скобите и кавичките се използуват само в рамките на определен стил.

Съединителната чертица—дефис (-) не се смята за препинателен знак, тъй като нейната употреба най- често се противопоставя на слятото писане на думите,

срв. руско-български и старобългарски, докато упо-требените препинателни знаци най-често се противо-поставят на празните места (шпациите) между думи-те6.

6 Срв. Реформа т ски й, А. А. Дефис и его употреб-ление. — В: Ссвременная русская орфография. М., 1964, с. 147

Препинателните знаци като част от небуквените зна-ци, т. е. знаците, които не означават отделен звук, яапр. (—), (§), (№), (%), (+), («) и др. под., заедно с буквите съставят графичната система на нашата писмена реч.

12. За разлика от правописа пунктуацията не е та-ка тясно свързана с особеностите на даден език. Въпре-ки различията в пунктуациите на отделните езици в Европа всеки европеец може без специална подготовка „да прочете“ в общи линии препинателните знаци в текст на чужд език. Друг е въпросът, че за да може правилно да употребява препинателните знаци, както в чуждия, така и в родния си език, човек трябва да познава пунктуационните правила, които варират в отделните езици. Пунктуацията е интернационално графично средство, което обаче във всеки език има своя специфика.

Всяка пунктуация се оформя през един по-къс или по-дълъг исторически период. При пунктуацията, как-то и при правописа, са невъзможни радикални измене-ния, пълно скъсване с традицията. Това би довело до сериозни затруднения при писменото общуване в мо-мента и би предизвикало след;време сериозни трудно-сти при използуване на по-старото писмено богатство. Затова някои от пунктуационните правила имат тра-диционен, компромисен характер. На традицията се дължи и фактът, че препинателните знаци са натоваре-ни с много и твърде разнородни функции, като един знак обикновено изпълнява повече от една функции.

9

ФУНКЦИИ НА ПУНКТУАЦИЯТА

13. Като вид графично средство в писмената реч пунктуацията служи преди всичко за разчленяване на текста, т. е. пунктуацията като интерпункция. Разчлененият текст с шпации и препинателни знаци много по-лесно и по-бързо се възприема от читателя и по-лесно се пише, отколкото непрекъснатият ред от букЕени знаци. Въз основа на какво обаче може да се разчлени писменият текст? В историята на пунктуа-цията са използувани .при писменото разчленяване на текста двете Негови основни членения: фонетичното и смислово-синтактичното. След различни опити в пове- чето от пунктуациите се стига до повече или по-малко силно пренебрегване на фонетичното членение, което варира в твърде широки граници, за сметка на по- малко вариращото смислово-синтактично членение (в пунктуациите от немски тип) или на смисловото чле-нение (в пунктуациите от френски тип). ■

14. Както посочихме вече по-горе, фонетичното членение на текста става с помощта на различни по дължина паузи, с промяна на интонацията, с промяна на основния тон, ако в речта участвуват различни го-ворители. Паузите между едно самостойно изречение и друго самостойно изречение се означават с препина-телните знаци точка, въпросителна, удивителна, мно-готочие и двоеточие, както и с някои комбинации от препинателни знаци, като например въпросителна+ удивителна; въпросителна или удивителна -{-многото-чие; многоточие + въпросителна или удивителна.

10

15. Означаването на междуфразови паузи съвсем не е единствената функция на посочените по-горе пре-пинателни знаци, които сигнализират и за различни комбинации от три други признака на изказването:

а) завършеност или н е з а в ъ р ш е н о с т на изказването, които в устната реч се озна-чават с различия в интонацията. Многоточието и ком-бинациите, в които то предхожда другия препинателен знак, сигнализират незавършеност на изказването, а останалите препинателни знаци и комбинации от пре-пинателни знаци означават завършеност на изказва-нето;

б) ц е л на и з к а з в а н е т о, т. е. дали с изказ-ването говорещият иска да съобщи нещо, да попита за нещо, да изкаже заповед или пожелание, да даде поз-воление и т. н. Интонацията във всички тези случаи се явява в твърде много варианти, тъй че препинател-ните знаци само най-общо насочват към вида интона-ция: съобщителна, въпросителна и несъобщителна не- въпросителна (когато е употребена удивителната);

в) е м о ц и о н а л н о с т на изказването, т. е. дали изказването е възклицателно (напр. Какъв юнак! Какъв хубавец! (Й. Йовков), или невъзкли- цателно. Удивителната стои и в края на повелително изказване, и в края на желателно изказване, и в края на възклицателно изказване, макар че интонацията в тези случаи е различна.

Ясно е следователно, че поставените в края на изре-чението препинателни знаци не означават само между-фразови паузи, вито пък предават напълно интона- ционните особености на видовете изречения.

16. Фонетичната фраза (изречение) се дели в уст-ната реч на по-малки отрязъци — тактове, които се от-делят помежду си с паузи, по-кратки от междуфразо- вите -паузи, напр. Централният комитет ! на Бъл-гарската комунистическа партия I и Министерският

11

съвет / на Народна република България / призовават трудещите се / на борба за преизпълнение на плано-вете. Отразява ли пунктуацията тези паузи вътре в изречението? Тези паузи, както и промяната на инто-нацията в разлйчните речеви отрязъци се отбелязват само тогава, когато са свързани с определени синтак-тични конструкции: конструкции с еднородни, обосо-бени, повторени, вметнати и присъединени части на изречението или отделни изречения в рамките на слож-ното изречение. При това в тези случаи се пишат пре-пинателни знаци дори и когато няма пауза на тяхното

/място — напр. между обособена част (определение) и предхождащо я местоимение (определяемо), срв. Тя, майка ти, добре се грижи за вас, или между главно и подчинено изречение в някои случаи, срв. Внимавай, като пресичащ! В това изречение няма пауза между главното и подчиненото изречение, но въпреки това за-петая между тях се пише, защото основен прин-цип вбългарската пунктуация е не фонетичният, а синтактичният — пре-пинателните знаци отразяват преди всичко синтактич- но-смиСловото членение на изречението.

17. Пунктуацията служи и за извършване на чле-нение на текста според това, кой говори — с помощта на препинателните знаци се разграничава речта на раз-личните говорители — авторска и неавторска реч, пря-ка и непряка реч, пряка реч на различни лица и т. н. В устното общуване това разграничение е ясно кактс от ситуацията, така и от различията между специфич-ния основен тон на речта на всеки от говорителите В писмената реч са въведени специални правила за употреба на препинателните знаци при графичното от-белязване на речта на различните говорители. Освен препинателните знаци двоеточие, тире, кавички в то-зи случай играе роля и алинеацията (писането на нов

12

ред)*, употребата на главна или малка буква, понякога и шрифтовото отделяне, т. е. препинателните знаци са част от комплекс разнообразни графични средства. Възможно е препинателният знак да изпълнява съща-та функция, както друго графично средство, напр. кавичките при условното именуване могат да бъдат заменени с шрифтово отделяне, срв. Авторът разглеж-да ,3а кого удря часът" и „Авторът, разглежда За кого удря часът."

Както вече отбелязахме, синтактичният прин-цип в българската пунктуация доминира над фонетич-ния принцип. В полза на фонетичния принцип са на-правени отстъпки в няколко случая:

— при пунктуацията на изреченията с косвени въп-роси, срв. Аз го попитах кога заминавам кога зами-нава, го попитах аз— във втория случай запетаята маркира промяната на интонацията в началото на глав-ното изречение;

— при пунктуацията на сложните изречения, в които съюзът или относителното местоимение, респ. наречие, са придружени от наречие за уточняване като тъкмо, именно, само, даже, дълго, малко, много и др. или от отрицателната частица не, срв. Отговаряй,, кого-то те питат! а Отговаряй само когато те питат!; Той ми се обади, преди да замине и Той ми ее обади мал-ко преди да замине; Петър замълча, защото се чувствуваше виновен и Петър замълча не защото се чувствуваше виновен. Логическото ударение- пада върху отрицателната частица не и върху изброе-ните по-горе наречия и поради това в този случай под-чиненото изречение не се отделя със запетая от глав-ното. Като отстъпка от синтактичния принцип, това

6 За алинеацията по-подробно вж. у Я н а к и е в, М. За - писки по стилистика на българския език. — Г©д- СУ- Филол. фдк., 1964, 90—93.

1Q

правило трудно се усвоява и би било по-добре за в бъ-деще да се измени — и в този случай подчиненото из-речение да се отделя със запетая, но запетаята да стои пред не и съответните наречия. По такъв начин това правило ще се съгласува с правилото, че ако в сложното изречение относителното местоимение или наречие в съюзна функция „се предхожда от уточня-ващи го части“7, запетаята се поставя пред тези части, срв. Жената, в къщата на която тя живееше, беше нейна роднина; Те се съгласиха да помогнат, още когато научихй за това;

7 Правописен речник на съвременник български книжаЪен език. С., 1983, с. 69.

8 Вж. Я н а к и е в, М. Как да редактираме собствено съ - чинение. С., 1975, с. 37.

— при пунктуацията на междуметията и частици-те — най-общо казано, частиците и междуметията в повечето случаи се отделят или не пунктуационно в зависимост от това, дали се отделят интонационно и чрез пауза в изречението, срв. Нали ще дойдеш? и Ще дойдеш, нали?

— при пунктуацията на повторените части — отде-лят се със запетая, когато се произнасят с пауза по-между им, в противен случай помежду им се пише де- фис, срв. Бързо, бързо идвай! и Бързо-бързо дойдох, и др.

Четенето на глас, при което се установява фонетич-ното членение на изречението, малко може да помогне за правилното поставяне на запетаите в изречението8. За да се усвои добре българската пунктуация, е необ-ходимо добре да се познава българският синтаксис — строежът на простото и на сложното изречение, а също и някои особености на лингвистиката на текста.

19. Разделителната функция на пунктуационните знаци е тясно свързана с функцията им да означават някои смислови отношения както в простото, така и в

сложното изречение. Да разгледаме следните примери: 1) Изказаха се директорът, Иванов, Петрова и Ан-дреев; 2) Изказаха се директорът Иванов, Петрова и Андреев; 3) Изказаха се директорът — Иванов, Петрова и Андреев. Ясно е, че примерът (1) се разли-чава съществено от (2) и (3) по смисъл — в (1) дирек-торът и Иванов са две различни лица, а в останалите два примера тези две думи означават едно и също лице. Примерите (2) и (3) пък се различават по това, че в (3) пишещият, след като е назовал лицето според неговото служебно положение — директорът, за улеснение на читателя добавя и неговото фамилно име като при то-ва тирето сочи тъждеството на референта на двете наименования, означава тоест. В случая назоваването на лицето е, така да се каже, в два такта, докато в (2) назоваването е в един такт с целия израз дирек-торът Иванов, като препинателният знак е нулев.

20. Виждаме, че препинателните знаци играят важ-на роля при писменото наименуване на предметите. Освен това в някои случаите служат за точно предаване на дадени ситуации в писмената реч8 9. Срв. напр. Шо-фьорът спря: внезапно иззад завоя се показа камион и Шофьорът спря внезапнц: иззад завоя се показа ка-мион — в тези два примера е използуванот. нар. пояс-нително двоеточие, което сочи, че между двете изре-чения в случая има причинно-следствена връзка. За-петаята няма такава функция, тя само отделя двете изречения, срв. Шофьорът спря, внезапно иззад завоя се показа камион и Шофьорът спря внезапно, иззад за-воя се показа камион, но и запетаята, и пояснителното двоеточие (синонимно на него в някои случаи е пояс-

8 Срв. Николаева, Т. М. О функциях пунктуацион-ннх знаков в русском язнке. — В: Современная русская пунк-туация. М., 1979, 27—28.

15

виталното тире, срв. Шофьорът спря —внезапно из-зад завоя се показа камион и Шофьорът спря внезап-но —- иззад завоя се показа камион) спомагат да се пре-даде в писмената реч смисловото различие между пър-вия и втория от цитираните примери — в първия при-мер внезапно е обстоятелствено пояснение към глагола се показа, а във втория — към глагола спря.

В някои случаи не само употребата на един препи-нателен знак вместо друг, но и преместването или из-пускането на един препинателен знак може да доведе

’ до съществена промяна в смисъла на изречението. Напр, Да, тръгваш с мене! и Да тръгваш с мене!; Да — не искаш да го посрещна! и Да не искаш да го посрещна^; Не, мисля да замина и Не мисля да Замина. Ясно е, че в тези примери само препинателният знак сигнализира дали да и не са отделни изречения, или не и пунктуационната грешка може да доведе читателя

• до съвсем погрешно разбиране намеренията на пише-щия. •

21. Писмената реч е графична форма на устната реч, но това не значи, че писмената реч е лишена от своя специфика, тъй като писмената реч функционира при речева ситуация, която е твърде различна от рече-вата ситуация на устната реч. При писмената реч ня-ма непосредствен контакт между пишещ и читател, липсва интонацията с нейната огромна изразителна сила, липсват мимиката и жестовете, липсват общите възприятия на говорещ и слушащ. Поради това писме-ната реч започва да развива средства, които по ня-какъв начин да компенсират липсата на непосредствен контакт между пишещ и читател, да облекчат читателя при възприемането на намеренията на пишещия. Тези средства отразяват не само особености на речта, но имат и чисто графичен характер. Както видяхме по- горе, пунктуацията възниква поради тази причина, но препинателните знаци освен разделяща функция,

1R

която отразява обективно съществуващите членения в устната реч, развиват и някои функции, характерни само за писмената реч. Такава е функцията им да озна-чават смислови отношения, която съвсем не се изчерп-ва с разгледаните по-горе примери.

22. Препинателните знаци могат да означат и опре-делено отношение (интелектуално или емоционално) на пишещия към съдържанието и формата на цялото изказване или на част от игго. Така например удиви-телната и (или) въпросителната, заградени в скоби вът-ре в изречението или в края му, означават учудване, несъгласие, съмнение и др. п. на пишещия към съдър-жанието на израза, след който стоят, срв. Този преглас настъпил след XI век (?); Съгласието на ПеШрсв (!) щяло да бъде получено в писмена форма.

23. Кавичките могат да означават, че заграденият в тях израз е употребен при ирония в противополож-но значение, абсолютно несъответствуващо на истин-ското му значение, напр. Той е голям „организатор", т. е. той няма качества на голям организатор. Инте-ресно е да се отбележи, че често в устната реч говоре-щият се опасява, че неговата ирония няма да бъде раз-брана от слушателя въпреки специфичната интонация и поради това казва: Той е голям организатор в кавич-ки. т. е. названието на едно графично средство, при-също само на писмената реч, се използува в устната реч със смислова функция, налице е т. нар. обратна връзка.

24. Едновременно смислови и синтактични отно-шения означават препинателните знаци, когато сигна-лизират незавършеност на изречението, както и изпус-кане на думи и изрази в началото, в средата и в края на изречението. С тази функция са натоварени м н о- готочието — препинателен знак, който посочва всякакви видове незавършеност и частичност в изре-чението, а също и в текста, и т и р е т о, което отбеляз-

ва мястото само на изпуснати думи или изрази вътре в изречението, които са известни от предходния текст или. се подразбират.

Напр. Да не ходиш такъв окъсан като. . . (Й.Йов к о в); Възрастта е едно, акълът — друго. . . (Б. Р а й н о в).

25. Пояснителното тире и пояснителното двоеточие в сложното безсъюзно изречение не само разделят от-делните изречения, но и сочат, че двете изречения, между. които стои препинателният знак, са в опреде-лено смислово отношение — причинно-следствено или изяснително.

Напр. Драгота изтръпна:- пътят, по който се отдалечаваше султанът, водеше право към Жеруна! (Й. Йовков); Чух и видях: четяхте прощални сти-хове, без да знаете, че няма да заминем. (К. 3 и д а-р о в); И България не обичах тъй, както я обичат — не крещях за нея по площади. (Г. П. С т а м а т о в); Покрай нас често минаваха братята и всеки път поч-тително ни кимаха — почитаха съкрушението ни. (В. Мутафчиева)

Пояснителното тире се използува в сложното без-съюзно изречение, за да означи и други видове смисло-ви отношения между изреченията: условно-следствено, темпорално отношение, отношение на съпоставяне или противопоставяне — препинателните знаци изразяват смисловите отношения по доста обобщен начин, те на-сочват само към търсене на някаква по-тясна смислова връзка между изреченията, която експлицитно не е оз-начена. Постепенно се е развила по-тясна специализа-ция между пояснителното тире и пояснителното двое-точие — тези два знака са в редица случаи синонимни, но сферата на употреба на тирето е доста по-широка от сферата на двоеточието. Напр. Отсега нататък той ще царува — другите ще робуват! (Е л. П е- л и н) — невъзм. Отсега нататък той ще царува:

18

другите ще робуват; Един грам ще налееш — два ще разлееш. (А. Константинов) — невъзм. Един грам ще налееш: два ще разлееш.

26. Интересна е функцията на многоточието при означаване на смислови отношения. Този препинателен знак се използува, за да предупреди читателя, че след-ва дума или израз, които са неочаквани, странни по отношение на предходната част на изречението, т. нар. предупреждаващо многоточие. Напр. Книгите с'ре- щу. . . литературата (ЛИК). Тази употреба на мно-готочието в българската пунктуация е плод на влияние от западните езици.

Многоточието в текста може да означи и мястото на неизказани мисли. Т. нар. „многозначително много-точие“ насочва читателя да помисли какво не е изра-зено експлицитно в текста, какво е премълчано от пи-шещия в дадения ред от мисли. Напр. — Защо си биеш шега с мене? Аз съм циганка. Баща ми прави врътена, майка ми ги продава. . . (Й. Йовков)

> 27. От казаното дотук става ясно, че функцията даозначават смислови отношения се изпълнява от препи-нателните знаци само в определени случаи, най-вече когато тези отношения не са изразени експлицитно. С помощта на препинателните знаци пишещият сигнали-зира, че в семантично отношение има нещо скрито, не- изразено явно, че някакво свързващо средство за озна-чаване на смислово отношение между израза липсва (случаите с пояснителното тире и пояснителното двое- точие), че липсва някаква част от изречението или из-речение (изречения) в текста (многоточието, тирето). Препинателните знаци могат да сигнализират и някак-ва странна, неочаквана смислова връзка (предупреж-даващото многоточие) или иронична или преносна упо-треба на даден израз (кавичките). Освен това в писме-ната реч препинателните знаци могат да означават още, че два израза са референтно тъждествени или не-

19

тъждествени (запетаята, тирето, скобите). Препинател-ните знаци служат и за изразяване на някакво субек- „ тивно оценъчно отношение на пишещия към наети от текста — неразбиране, съмнение в истинността на на-писаното, несъгласие, пълно отрицание на истинност-та на съобщаваното (удивителната, въпросителната или комбинациите от тези два знака).

Само в някои от посочените случаи препинателните знаци в писмената реч могат да се съотнесат с някои фонетични особености на устната реч (паузи, промяна в интонацията). В други случаи тяхната употреба не е свързана с фонетичната страна на речта, напр. упо-требата на кавичките за означаване на преносна или иронична употреба на израза, заграден с тях.

28. Някои препинателни знаци могат да се изпол-зуват и като йероглифи-детерминатори с идеографско значение. Идеографската функция на препинателните знаци е съвсем странична по отношение на функцията им да означават определено членение на текста, но има известна близост с функцията им да означават сми-слови отношения. Така например точката след араб-ски цифри показва, че цифрата трябва да се прочете като редно, а не като бройно числително, напр. I. етаж — първи етаж, а не един етаж. Двоеточието е знак за съотнасяне между две цифри (при представяне на резултатите от спортно състезание) или свързва членовете на някакво отношение, означени с думи — предимно в научния текст. Напр;. „Черноморец" — „Академик." (1: 2); За характера на противопоста-вянето аорист: имперфект в славянските езици (С в. Иванчев).

Запетаята между цифри означава, че или числото е десетична дроб, или че става дума за часове, минути, секунди, напр. 20,25 (двадесет цяло и двадесет и пет стотни), 2,05,30 ч. (два часа пет минути и тридесет се-кунди).

20

2$. Последната функция на препинателните -знаци е .чисто графичната; при -която те се използуват с ус-ловно графично значение,'за погнодчертано графично, отделяне на изразя, букви, или .цифри; С тази футГкция се употребяват точката, тирето, запетаята, двоеточие-.

- то, кавичките, скобите. Точката се пише между всич-' кц'цифри, когато се означава дата, между цифрите при йерархична номерация или класификация след -ма^ка - или главна’буква, а също и след арабска или римска цифра,•бележещи началото на отделни рубрики, напр. /. X.- 1911 1Д,,. 1.1.',. Н2. и тл ну Напр, Гласнитесе делят на: а. предни /и/ е)'; ff. Средни (a. i)-; е. задни

' . .. ; ’ ’Ч '<’АТирето се използува като знак за графично оформя-

не1 в 'случаи като 'Хипотезата на Сапир — Уорф; J5—6 лвеар Пътят София 'Варна --е: дълъг около 600

■ k ms В днеишия брой на ^Държавен вестник" са поме-стени:т •/.У ?1';:..........<— 107-о постановление на Министерския съвет..-, \ ~328-<^/разпорежданена Бюротота Министерския'- съвет-за откриване на филиал на СУ „Кл. Охридски"^..;

■ =_ Наредбана Министерството на Народната про- света.. .(В рч.н о в и н и). Употребата на тирето В първите два случая е задължителна; а в последния —; факултативна, ЗсарФктерНа само з'аГ канцеларско-делр-. ВИЯ. ;СТВЛ.Т’!-У X ' .

Запетаята има чистр-графФчца функция в писма меж-. ду‘ Щ^ваииетенйа мяфтото,: където е писано писмото/ и ддтата, -напр. Варна,19&7 г. Също така*в ’ офи* Цйалнн писМй^ молби’ и в <канцедарскр-ддаЛ»ни*стр.атиБНи ДокумРйти се<използув.а. двоеточието с чисто графична’функция; за даотдели Названието яа лицето» което ’е подписалой неговия подпис.

Напр.. Председател; (ту о . '(Р. СТОЙНОВ)’

Кавичките.се употребявФг р чисто; графична функ*

21

ция, когато • ограждат главни букви, служещи за ус-ловно обозначаване на групи обекти. Напр. На 11 и 12 април предимно в Сливенския- балкан екипажи от Полша, СССР, Чехословакия, Унгария и България ще водят борба за призовите места в група „Д" (тури-стически автомобили), група „И" (серийни автомо-били) и група „Б" (спортни автомобили) (В е ч. но-вини).

Подобна е функцията на скобите, заграждащи мал-ки букви, с които условно се обозначават единични обекти — тази употреба на скобите е ограничена в научния стил. Напр. Примерът (а) се отличава от (б) и (в) съществено.

Дясната скоба има синонимна на точката чисто графична функция след малки или главни букви или след цифри при рубрики. Напр. Индоевропейските ези-ци се делят на: 1. северноиндоевропейскц (германски, балтз-славянски, тохарски); 2. западноевропейски. . .

30. Както се вижда, функциите на препинателните знаци — интерпункцията, означаването на смислови отношения, йероглифната и чисто графичната функ-ция— са твърде различни, като основната функция е интерпункцията, тясно свързана в някои случаи с оз-начаването на смислови отношения, докато йероглиф-ната и чисто графичната функция имат по-страничен характер. Тези функции в някои случаи са стилистич-но ограничени, като се наблюдава понякога и синони-мия на препинателни знаци, както и задължителното им или факултативно използуване. Това позволява да се говори за стилистика на препинателните знаци. Преди да се спрем обаче на този въпрос, трябва да се занимаем с класификациите на препинателните знаци.

22

КЛАСИФИКАЦИИ НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ

31. Препинателните знаци, или препиналците, как-то ги нарича А. Т. — Балан, могат да се класифицират с оглед на различни признаци. Ще започнем с техните формални особености.

С оглед на това, дали имат, или не графични вариан-ти, препинателните знаци се делят на две групи: а) скобите, които имат следните варианти: кръгли скоби ( ), наклонени скоби / /, .прави скоби [] и ъглести ско-би < >; кавичките с варианти („ “), (< >) [“ “)> (’ ’); б) препинателните знаци без варианти: точката, въпро-сителната, удивителната, многоточието (в по-старо вре-ме е имало вариант верига от чертици), запетаята, ти-рето, двоеточието, точката и запетаята.

32. От формална и функционална гледна точка препинателните знаци се делят на три групи: а) знаци, който имат само единична употреба независимо от то-ва, дали графичното им начертание е просто или слож-ноточка, точка и запетая,, многоточие, двоеточие; б) знаци, които имат само двойна употреба: дистантна— кавичките, които представляват сложен знак, съста-вен от две части, заграждащи израза; правите и ъгле- стите скоби; в) знаци, които имат единична и двойна употреба: запетаята, тирето, кръглите и наклонените скоби, въпросителната и удивителната. От тези знаци само двата вида скоби са съставени от две части (еди-нично се използува само дясната скоба с графична

23

функция след букви или цифри при класификация), а останалите знаци имат просто начертание и при двой-ната им употреба се повтарят. Двойната употреба мо-же да бъде освен дистантна при запетаята и тирето (някои руски автори в случая говорят дори за отделен знак двойна запетая и двойно тире) и контактна при удвоеното използуване на удивителната и въпросител-ната с експресивна цел.

33. Важна е класификацията на препинателните знаци според техните възможни позиции в текста и в изречението. В абсолютното начало на текста може да се употреби само многоточието. Кавичките могат съ-що да се срещнат в абсолютно начало на текста, напр. „Сините“ убедително победиха вчера, но тяхната упо-треба като знак за преносна употреба се обуславя само от семантиката на думата, която те заграждат, а не е свързана със структурата на текста.

В случаите, когато означават членение на текста, препинателните знаци могат да се разделят на две групи: а) знаци, които стоят само вътре в изречението — за-петаята, тирето, двоеточието, точката . и запетаята, скобите; б) знаци, които сигцализират края на изре-чението, като някои от тях могат да се употребят и вътре в него — точката, удивителната, въпросителна-та, многоточието. Кавичките могат да сигнализират край на изречението (най-често в комбинация с друг препинателен знак), когато отделят реч на друго лице в диалога, напр. иИ аз тъй мисля" — отговаря дру-гият. (X р. Р а д е в с к и)

34. От гледна точка на своята разделителна или от-деляща сила в различни синтактични конструкции препинателните знаци образуват различни градации (под отделяща сила на препинателния знак разбираме функцията му в определени синтактични конструкции, които огражда от двете страни, съпо-ставена с функцията на други препинателни знаци,

24

които могат да се използуват в същия случай, напр. при обособени и вметнати части на•изречението, за от-деляне на изречения в рамките на сложното изречение).

При обособени и вметнати части на изречението, които се ограждат с препинателни знаци, съществува градацията (възходяща според отделящата сила на препинателния знак)' запетая — тире - скоби, срв. Йошката, замаян л смазан, тръгна като на сън към лагерната чешма.. .; Йошката — замаян и сма-зан — тръгна като на сън към лагерната чешма. . (А. К а р а л и й ч е в); Йошката (замаян и смазан) тръгна като на сън към лагерната чешма. ., С по-мощта на трите възможни препинателни знака пише-щият може да означи различна комуникативна нато-вареност на определението замаян- и смазан,: със запе-таята само се подчертава, че определението е обособе-но, с тирето — обръща се специално внимание върху ролята на определението в смисловата структура на изречението, посочва се на читателя, че означеният с определението признак може да се свърже с друг приз-нак в някакво отношение (най-често причинно-след-ствено), докато скобите обратно — изключват възмож-ността означеният с определението признак да се свър-же със семантичната структура на изречението, отбе-лязват, че този признак има страничен характер.

В рамките на сложното изречение съществува друга възходяща градация на препинателните знаци от глед-на точка на тяхната разделяща сила: запетая — тире—двоеточие — точка и запетая, но в случая между препинателните знаци има разли-чие не само в разделящата сила, но и в това, дали означават и някакъв вид смислови отношения между изреченията, или не. Запетаята и точката и запетаята не насочват към някакъв по-специален вид смислови отношения между изреченията за разлика от тирето и двоеточието. Срв. напр. 1) Личността на Йордан Йов-

25

кое (въпреки че на пръв поглед не му е отделено- най- обширно повествователно пространство) има най-внуши-телно присъствие, излъчва най-силно духовно обая-ние; 2) Личността на Йордан Йовков (въпреки че на пръв поглед не му е отделено най-обширно повествова-телно пространство) има най-внушително присъст-вие—излъчва най-силно духовно обаяние; 3) Личност-та на Йордан Йовков (въпреки че на пръв поглед не му е отделено най-обширно повествователно пространст-во) има най-внушително присъствие: излъчва най-сил-но духовно Обаяние; 4) Личността на Йордан Йовков (въпреки че на пръв поглед не му е отделено най-обшир-но повествователно пространство) има най-внушител-но присъствие; излъчва .най-силно духовно обаяние. (Е. Константинова)

В (1) запетаята между двете изречения разделя две последователни съобщения, без да сочи към някаква по-особена смислова връзка между тях. В (2), както и в (3), препинателният знак тире или двоеточие показва, че изречението след него, най-общо казано, пояснява . предходното изречение. Двата препинателни знака имат еднаква разделяща сила, по-силна от разделящата си-ла на запетаята. Точката и запетаята в (4) има най- голяма разделителна сила — тя сочи, че второто из-речение представлява относително по-самостойно съоб-щение по отношение на изречението преди препинател-ния знак.

35. Препинателните знаци могат да се класифици-рат и според това, на какво разстояние в текста дейст-вуват и в каква посока — напред, назад или и в двете посоки. Например в испански език въпросителният знак се поставя в началото на въпросителното изрече-ние, а не в края му, за да сигнализира на читателя, че следва въпрос. Отделящите знакове — двойните запе-таи, двойните тирета, скобите и кавичките действуват напред и назад в рамките на израза, който те ограж-

26

дат — първият/ знак действува напред, а вторият «пак — назад?®.Препинателните знаци с разделяща функция — за-

петаята, тирето, двоеточието, точката и запетаята и многоточието (само в средата на изречението) действу-ват също така напред и назад, разделът двата израза, между които стоят. Изброителното двоеточие или ти-ре обаче действува само напред. Многоточието, поста-вено в абсолютното начало на текста, действува само напред, както и предупреждаващото многоточие.

Само назад действуват препинателните знаци, които стоят в края на изречението — точка, въпросителна, удивителна и многоточие, както и комбинациите от те-зи знаци.

36. Препинателните знаци, които стоят в края на изречението, имат сфера на действие спрямо цялото изречение, което може да съдържа цяла редица други препинателни знаци. Многоточието в абсолютното на-чало на текст има сфера на действие, по-широка от из-речението, пред което стои. Двоеточието при изброя-ване на рубрики може да има сфера на действие напред към няколко пасажа, а точката и запетаята в период или при рубрики също така може да отделя един от друг комплекс от изречения. Скобите могат да включ-ват в своята сфера на действие израз, съдържащ запе-таи и тирета, а също и знаци, характерни за края на изречението: точка, удивителна, въпросителна, много-точие. В израз, заграден с тирета, може да има разде-ляща запетая, напр. ако този израз е разширено обо-собено определение с еднородни определения, които се отделят със запетая, но и в израз, заграден или разде-лен със запетаи, може да се използува единично или

10 Срв. по този въпрос с П е н ь к о в с к и й А. Б’., В. С. Шварцкопф. Опит описания русской пунктуация как функциональной системи. — В: Современная русская пунктуа-ция, с. 14.

27

двойно тире, срв. Иван —уплашен, смаян и ужасен-ия чу нищо от това, което се приказваше; Къщата, която бе голяма и имаше от две страни стълби, той прегради на две — едната половина за Божан, другата за Петър. (Ел. Пелин)

Препинателните знаци, които се използуват в сре-дата на изречението, както показват и горните приме-ри, могат да имат по-голяма или по-малка сфера на действие в зависимост от това, каква е синтактичната конструкция, която те трябва да означат.

37. Както съществуват правила за пренасяне на части от думи на нов ред, така спонтанно са се устано вили и правила за пренасяне на препинателите знаци на нов ред. Тези правила имат както чисто графичен характер, така са свързани и с посоката на действие на препинателния знак. Знаците, които бележат край на изречението — точка, удивителна, въпросителна многоточие и комбинациите с тях, не могат да се пре-насят сами на нов ред, тъй като посоката на действието им е назад. Когато обаче многоточието служи да озна-чи ло-големи паузи между изречения в текста, то може да се пренася. Пренасянето се допуска по чисто техни-чески причини — многоточието е знак, дълъг цели три интервала, и неговата дължина изисква повече мя-сто, което обикновено липсва в края на реда.

Кавичките и скобите винаги стоят пред или след израза, който заграждат— те не могат сами да се пре-насят на нов ред. Не могат да се пренасят на нов ред и запетаята, двоеточието, точката и запетаята. Не се пренася на нов ред и второто от ограждащите тирета, но единичното тире може да се пренесе на нов ред, ка-то се изключат случаите с графична и идеографска функция на този препинателен знак.

28

СТИЛИСТИКА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ

38. В редица случаи, както отбелязахме вече, пре-пинателните знаци изпълняват близка или почти ед-наква функция. Така например запетаите, тиретата и скобите отделят вметнати части в изречението, тире-тата и кавичките ограждат пряка реч, двоеточието и тирето означават пояснително отношение между, час-ти на простото изречение или между изречения.в слож-ното изречение и т. н. Във всички тези случаи е налице синонимия, иа препинателните з н а- ц и. Правилният избор на един от възможните синоним-ия препинателни знаци в конкретния текст способству- ва читателят да възприеме цялостно информацията, която пишещият иска да предаде, и е един от белезите на добрата езикова култура.

39. Изборът на най-подходящия от синонимните препинателни знаци изисква не само правилен семан-тично-синтактичен анализ на текста, но и знания за употребата на препинателните знаци в различните книжовни стилове на нашия език: публицисти-чен, научен, административно-дело-ви и художествен.

В областта на пунктуацията тези стилове се разли-чават помежду си:

а) по честотата на употреба на отделните препина-телни знаци и на техните графични варианти'(както споменахме по-горе, графични варианти имат скобите

29

и кавичките). Така например правите и ъглестите ско-би не се употребяват в художествения стил, но се сре-щат в научния стил — с правите скоби се заграждат думи на автора в цитат от чужда реч, а със заградено в ъглести скоби многоточие се означава пропуск при издаване на архивни и други материали. Само в науч-ния стил се среща и графичният вариант на кавички-те с който в езиковедски съчинения се загражда израз, представящ значението на друг израз;

б) по функциите, които изпълняват отделните пре-пинателни знаци. В различните стилове повечето от функциите на препинателните знаци са едни и същи, но във всеки стил се наблюдават и някои специфични функции на тези знаци. Така например „предупрежда-ващото“ многоточие се среща в художествения стил и в публицистиката, но не и в научния, и в администра-тивно-деловия стил. В последните два стила не е за-стъпено и многоточието като знак за прекъснатост, силна разчлененост на текста. Редица от идеографски- те и чисто графичните функции на препинателните зна-ци са характерни само за научния стил и т. н.

40. I ьй като липсват подробни проучвания на ети-ли» Iнчнаia употреба на препинателните знаци в на-ший пик, тук ще направим само най-обща стили-стична характеристика на бълrapeката пунктуация.

Най-богата пунктуация има художествени-ят стил — в него се срещат всички препинателни знаци в повечето от възможните си функции. За този стил е характерно умелото използуване на синонимия-та на препинателните знаци, като у отделните автори може да се наблюдава: и някои лични предпочитания при употребата на синонимните знаци. Така например Й. Йовков в „Старопланински легенди“, „Вечери в Ан- тимовския хан“ и „Земляци“ използува диференцирано и двата знака за означаване на пояснително отноше-ние — двоеточието и тирето, докато Елин Пелин в

30

„Гераците“, „Земя“ и „Нечиста сила“ в същите случаи употребява само тире.

Срв. Но все пак тая пролет беше странна: нямаше птици, полетата бяха безлюдни и пусти, беЗ стада и без орачи. (Й. Йовков); Една радост за Стоила — всека ден да си припомня кое число е от Димитровден и каква работа съответствувй на него. (Й. Й о в- к о в); Да излезеш хей тъй на полето, па да свалиш шапка като в черква, да погледнеш и да кажеш хей така с ръка — те това хиий е мое! (Е л. П е л и н)

41. Характерни признаци за художествения стил са експресивността и емоционалността. При използу-ването на препинателните знаци в художествените си произведения писателите много често обръщат специал-но внимание на това, как с тяхна помощ „да зазвучи“ по-добре писменият текст пред читателя, как по-точно да предадат специфичното му фонетично членение, пау-зите, често пъти несвързани със синтактичното члене-ние, прекъсванията, премълчаванията, внезапната про-мяна в интонацията, логическото ударение. При това няма значение дали става дума за художествени жан-рове, в които текстовете са предназначени за устно възпроизвеждане (напр. драмата и поезията до голяма степен), или за текстове, които не са предназначени за устно възпроизвеждане, а за четене наум (напр. белетристиката).

42. Експресивната и емоционалната функция на препинателните знаци е или паралелна на функцията им да означават синтактично, смислово и фонетично членение на текста, или се противопоставя на тази им функция, влиза в контраст с нея11. Стремежът към ек-спресивност например води до избор на препинателен знак за по-силно разделяне на две части на изре-чението или на две изречения в сложното изречение

и Георгиева, Е. Синтаксис и пунктуация, с. 344.

31

вместо съответния „по-слаб“ знак, напр. употребата на тире или двоеточие вместо запетая. По този начин ав-торът подчертава важността на израза, стоящ след препинателния знак, отбелязва известна особеност във връзката между двата израза, разделени от препина-телния знак, и т. н., най-общо казано, графично мар-кира чрез употребения по-силен знак конструкция-та с него.

В рамките на простото изречение такова маркиране се наблюдава при използуването на по-силен знак от запетаята при обособена част, при някои еднородни части, а най-често — при присъединените части на из-речението.

43. Най-често по-силен знак от запетаята при обо-собени части се използува, ако обособената част е с много голям състав и за читателя има опасност да се затрудни в разбирането на изречението, или когато авторът желае специално да обърне внимание върху обособената част.

Напр. Сега той равнодушно посрещаше жътвата — най-щастливото време за него, което го съживяваше, подмладяваше, повикваше на усилена работа, правеше го могъщ, весел и пъргав като дете. (Е л. Пелин); Тя — руса, синеока, срамежливо навела очи, той — мургав, с широки плещи, с малка черна брада, която обкръжава лицето, но не го закрива. (Й. Йовков); Беше седнала на канапето — краче до краче — в своите безукорни вносни чорапи. (П. В е ж и н о в); И тога-ва — залюбен в тълпите, пленен /от лъчите на нова зор а,— без да. питам защо съм на тоз свят роден,/ аз ще знам за какво да умра. (Хр.Смир- н е н с к и)

44. Пренебрегването на запетаята за сметка на ти-рето при обособените части става и когато авторът смя-та, че в даденото изречение именно обособената част е най-силно натоварена комуникативно и поради това тя

32

трябва подчертано да бъде отделена е пауза и върху нея трябва да падне логическото ударение. Тирето по-мага на читателя да разбере тази комуникативно-фоне-тична инструкция на автора на художествения текст. Тази употреба на тирето намира често място в поезия-та, а също и в прозата, но с нея не бива да се злоупо-требява, защото тя е силно маркирана стилистично.

Напр. Затова и до днес ме привличат /тези грейна-ли нощем / летища — /тези п туг три св е тов- н и /гнезд а, /от които моторните птици / се раз- литат по всички посоки. . . (Е л. Б агр я на)~ в този пример и изнасянето на отделен ред на логи-чески ударената дума гнезда помага на читателя пра-вилно да възприеме комуникативната структура на изречението, в съответствие с авторовия замисъл; Аз познах свойте братя във робски керван,/ угнетени'от златний Телец; и човешкия дух — о б р у г а н, об-кован,/ аз го зърнах псд трънен венец. (Хр.Смир- н е н с к и); Елисавета стивше до зида и оттам по-глеждаше прашния неравен път — празен и пуст в т и я ч асов е. (Е м. Ст а н е в)

45. В художествения стил някоя (или някои) от еднородните части на изречението може да бъде отделе-на от предхождащите я вместо със запетдя.с по-силно-то тире, ако авторът я смята за по-силно комуника-тивно натоварена или (и) намира, че тя е в пояснител-но отношение с предходните еднородни части.

Напр. И денят беше необикновено хубав за средата на ноември — топъл и тих. (П. В е ж и н о в), срв. А денят беше необикновено хубав за средата на ноември, топъл и тих — тирето сигнализира в случая, че авторът схваща определенията топъл и тих като конкретизиращи определението необикновено хубав за средата на ноември, докато запетаята във вто-рия пример ги представя като семантично равноправни с това определение, т. е. тирето е знак, който предста-

9, Смрсмевва бмг. луакауацжа 33

Ья като нееднородна част на изречението, която би мог-ла да се схване и като еднородна с други части на из-речението поради своята семантика; Стои безмълвен, празен, грозен; вечен като къщите и улиците около тях — необходим. (С т. П р о д е в) — в това изречение би могло и точката и запетаята, и тирето да бъдат заменени със запетаи: Стои безмълвен, празен, грозен, вечен като къщите и улиците около тях, необ-ходим и тогава всички сказуемни определения ще бъ-дат представени като напълно еднородни, без връзка помежду си, свързани само със своето определяемо. Авторът обаче си представя по друг начин семантич-ната и комуникативната структура на изречението. Най-напред той разделя поради определена общност в.семаитиката определенията на две групи чрез точка-та и запетаята. Този препинателен знак сигнализира

- и по-голяма пауза от запетаята, поради което вторите две определения се схващат като обособени. След това авторът разделя и последните две определения със си-лен препинателен знак — тирето, тъй като върху по-следното определение необходим трябва да падне логи-ческото ударение, то означава най-съществения приз-нак според авторовия замисъл.

46. Характерно за художествения стил е и отделя-нето с точка вместо със запетая на силно обособените части на изречението в края му, както и отделянето с точка на присъединените части на изречението, т. е. по-силна пунктуационна парцелация на текста, с коя-то при злоупотреба се стига до маииерност. Добрите стилисти прибягват към такава по-силна парцелация (синтактична и пунктуационна) пестеливо, само ко-гато семантиката на дадена част на изречението н алага тя да бъде комуникативно подчертана, изтъкната в текста.

Напр. Пауна беше се качила на коня си и тъкмо й подаваха детето, загърнато и повито. Нейното и

34

неговото дете. Индже посегна и го грабна.— Хайдутин дете не храни! — извика той като

побеснял, подхвърли детето нагоре във въздуха с ед-ната си ръка, а с другата го перна с ятагана си. (Й. Йовков) — този по-дълъг цитат от разказа „Ин- дже“ показва ясно колко важна е ролята на присъеди-нената част Нейнсто и негсвото дете в семантичната структура на текста, поради което авторът я изтъква синтактично и пунктуационно; Ала чудото не идваше.

То дойде по-късно. След г о д и н и. (С в. Мин-ков)

47. В рамките на сложното изречение по-силно пунктуационно отделяне на изреченията вместо отде-лянето със запетая (най-често отделяне с тире) се сре-ща, когато авторът желае специално да подчертае про-мяната в интонацията или (и) да обозначи някои по- специални семантични отношения между изреченията. Така например в сложните безсъюзни изречения тире вместо запетая може да се постави между две изрече-ния, ако тези изречения са в съпоставително, противо- поставително или темпорално, условно-следствено или причинно-следствено отношение, както и когато вто-рото изречение конкретизира, мотивира, пояснява пър-вото изречение (в този случай вместо тире може да се използува и пояснителното двоеточие).

Напр. Посях любов—пожънах срам, вражди. (Ст. Михайловски); Едни падат — dpyeji стават. . . (К. Зидаров); Имал си бол пари — платил си я. (А л. Константинов); Мене ми е странно — ето те пред мен, / мене ми е жадно — гледам те пле-нен, !. мене ми е страшно — дишаш ти за мен, ! мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден. (П. К. Я в о р о в); Той беше като тях: говореше какви ли не глупости, смееше се без всяка причина, лудуваше. (Й. Йовков); Нейните пилета сякаш щъкат по снопите— кълват жито. (А. К а р а л и й ч е в)

35

48. По-рядко се използува тире вместо запетая между изречения в сложното безсъюзно изречение са-мо за да се означи по-голяма пауза и по този начин да се изтъкне изречението след препинателния знак. Тази употреба на тирето е силно експресивна.

Напр. Няма що — такъв е светът! (Е л. П е- л и н); Жената, и тя слезе, загърната в плетен шал, поседя до мене на пейката — седи и мълчи. (Й. Р а- д и ч к о в)

49. В сложните съюзни изречения по-силното тире вместо запетая се употребява най-често между главно и подчинено изречение (за условие, за причина, за цел, за сравнение и др.) пак по същите причини — когато авторът иска да означи по-голяма пауза и да подчер-тае изречението след препинателния знак.

Напр. Беше период на пълнолуние, а ясният златен диск на месеца започна изведнъж да съхне и да потъм-нява — също както във фазата на последна четвърт. (С в. Минко в); Помислих, че куката се е закачила, затова засякох леко — колкото да ми е чиста съвестта. (П. В е ж и н о в); Още от времето на буболечката помня, че ако се изпречи преграда по пътя ти — пре-обръщай я! (Й. Радичков)

В сложните съюзни съчинени изречения обикновено тире се пише пред последното изречение, ако то е при-съединено. Присъединените изречения могат да се от-делят и с още по-силен препинателен знак — с точка (също и когато са свързани с подчинителни съюзи с предходното изречение).

Напр. Той дълго време търси, издирва, проучва — и най-сетне сполучи; Но когато след дълго летене, / закопняла за близки и дом, / се завръщам / и плавно пред мене / ти, летище, / ти, родно гнездо, / сред по-лето Софийско / изплуваш — / аз усещам тогава, / че няма / за сърцето ми трепет по-чист / и дълбок / и любов по-голяма — / и се мислено скланям, / целувам /

36

всяка твоя тревичка / и лист. (Е..Б а г р я н а); После видя пленника да се приближава а я обхвана безумно желание да избяга и да се затвори в старата колиба. Но беше късно. (Е м. Стане в); С малко повече устойчивост на характера вие бихте, станали отличен работник. Защото сте родена да изкушавате. (Б. Р а й н о в)

50. В разгледаните досега случаи експресивността в художествения стил се постига, като се използува по-силен препинателен знак вместо по-слаб, като ин- терпункцията съвпада със синтактичното членение. Има обаче и други случаи на експресивна употреба на пунктуационните знаци в художествения стил, при които пунктуационното членение не съвпада със син-тактичното членение, влиза в противоречие с него. В такива случаи при писмено предаване на неекспресив- на реч не се поставя никакъв препинателен знак, но в художествения стил се допуска авторова свобода (т. нар. индивидуална употреба на препинателните знаци) с цел да се предадат някои паузи и промяна в интонацията, особено важни, за да „зазвучи“ писмена-та реч пред читателя. Освен това препинателният знак може да изтъкне специално израза след себе си или да насочи към някакво по-особено смислово отноше-ние между изразите, които разделя („предупреждава-щото“ многоточие).

В стихотворна писмена реч факултативната автор-ска употреба на препинателните знаци при инверсия е насочена към това, читателят по-лесно да разбере синтактичните връзки между думите в изречението, т. е. препинателният знак трябва да компенсира труд-ностите при възприемане на текста поради нарушава-нето на нормалния словоред. Напр. И очи разкрила към простора, / вгледана в морето от мъгли, / тя е сякаш спрял на котва кораб, / с мачти — островър- хите ели. (Е. Б а г р я н а)

37

51. Освен тирето (по-рядко запетаята) в отбеляза-ните по-горе стилистично маркирани употреби се из-ползува и многоточието (по-подробно за това вж. в т. 112, 211). Ето някои примери:

Ще я видиш, аз ти казвам, че ще„я видиш. и ще оздравееш, чедо, не бой се. . . (Й. Йовков); С хи-ляди ножа / прободен / народ — / затънен / унижен — / no-нищ и от просяк, I останал / без мозък / без нер-ви — / въстана / из мрака тревожен / на своя жи-вот — /и писа със своите кърви / СВОБОДЕН! (Г. М и л е в); Аз паднах. Друг ще ме смени и. . . толкоз. (Н. Й. В а п ц а р о в); Ще има пак звезди. ../ и кучета. . . ще има, I виещи към тях. . . като преди. (П. Пенев)

52. С цел да се представи по-точно в писмена форма устната реч в художествения стил се използуват по-някога и по-слаби препинателни знаци от предпис-ваните от нормата в даден случай по-силни знаци напр. запетая вместо точка или точка и запетая между отделни изречения. Тази практика се среща в твор-чеството на Й. Радичков, който успешно пресъздава неподправена устна реч с характерните, за нея повто-рения, вариации на една и съща мисъл, със забавено или по-бързо темпо на разказа, с неясните граници между изречение и изказване и т. н. Ето един пример: Щом се здрачи, видяхме ние как постепенно в низината и in планината почнаха да трепкат светлини, опеку- нинът се спираше да изпуши цигара, сядаше на камък или на пън край пътеката и докато пушеше, ми обяс-няваше коя светлина какво значи, къде е говедарникът, къде са чарковете, еди-коя си купчина е на еди-коя си махала, по едно време видяхме и светлини как се дви-жат, опекунинът мисли, мисли и каза, че тия свет-лини са от влака. (Й. Р а д и ч к о в)12 — семантика-

12 Примерът е зает от Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3, Синтаксис. С., 1983, с. 456.

38

та на изреченията в тази синтактична цялост позволява е помощта на точка или точка и запетая те да бъдат разделени на няколко групи, но авторът нарочно не е направил това групиране, за да подчертае епичното темпо на своя разказ, в който майсторски се преплита авторска и полупряка, и непряка реч. Естествено е, че с такава силно маркирана стилистично употреба на препинателните знаци не бива да се прекалява, тъй като един по-дълъг текст с подобни огромни изречения би затруднил вече сериозно читателя при възприема-нето му, би затруднил общуването между автор и чи-тател.

53. Когато авторската свобода при употреба на пре-пинателните знаци в художествения стил не е свързана е постигането на определен вид художествен ефект, не служи за по-точното предаване на смисловата струк-тура на текста или за неговото „зазвучаване“ пред чи-тателя, а също и когато отклоненията от нормата са твърде големи или прекадено чести, има сериозна опас-ност авторската пунктуация въсбще да не бъде разбра-на от читателя, да бъде сметната като проява наманиер- ност или дори като проява на слаба езикова култура. Индивидуалните отклонения имат своето място само на фона на нормата, която прави писмената реч разби-раема за всички.

В историята на литературата са правени и опити от различни литературни школи въобще да не се употре-бяват препинателните знаци (напр. у дадаистите, ре-дуцираните текстове на А. Щрам и в други разклонения на абстрактната поезия), но в тези случаи изобщо по-нятието текст е силно деформирано, текст в истин-ския смисъл на думата не съществува, тъй че спокойно може да се мине и без пунктуация. В историята на ли-тературата тези опити са останали само в рамките на експеримента, както и всички други опити за разру-шаване на структурата на текста. '

39

54. Пунктуацията на публицистичния стил не е та-ка богата и разнообразна, както пунктуацията на ху-дожествения стил. Основна задача на пунктуацията в публицистичния стил е да помага на читателя за въз-можното най-бързо възприемане на текста, да подчер-тава семантичната и синтактичната структура на изре-чението й текста, който често пъти е твърде лакони-чен.

В публицистичните произведения почти не се обръ-ща внимание на „звученето“ на писмената реч, на пре-даването на фонетични особености на речта с помощта на препинателните знаци, както това се наблюдава в художествения стил. Емоционалността е присъща са-мо на някои видове публицистични материали (очер-ци, критични материали, фейлетони), в които се сре-щат и някои употреби на препинателните знаци, ха-рактерни за художествения стил — например избор на знак за по-силно разделяне вместо съответен по-слаб знак. Напр. Предстои да пристъпим — и у нас, в България, и в Китай, към изпълнение на поетите взаимни договорености. За да бъдем взаимно облаго-детелствувани от плодовете на растящия ни обмен. И за да се разширява общият ни принос за делото на социализма и мира в света. (Раб. дело)

55. В публицистичния стил вътре в изречението преобладават запетаята и тирето, като почти липсва двоеточието при означаве на пояснителни отношения. С тирето понякога се злоупотребява — поставя се без нужда, особено в заглавия. Напр. Празник — свиден, съкровен (Веч. новини) Неавторската реч — ци-тат или пряка реч —се отделя по-често с кавички, до-като пряката реч в художествения стил се отделя е тирета, по-рядко — с кавички, предхожда' се от двоеточие и т. н.

40

Напр. Но важното е, както се казва в една пие- са — „Шумим, брат, шумим!" (Раб дело); Джон Галбрайт пише, че мнозинството американци е при-добило навика „да изхвърля от главата си участта на бедните и да освобождава от тази мисъл своята съ-вест". (Родолюбив); Пикасо казва за една своя творба: „Това не е действителност, която може да се улови с ръка. По-скоро това е като парфюм — пред вас, зад вас, до вас, все пак вие му чувствате следата, без да знаете откъде точно идва“. (Родолюбив)

56. В публицистичните материали намират място препинателните знаци с идеографска и с графична функция: двоеточието като знак за отношение; точка-та след арабски цифри, за да се чеТат като редни чис-

> лителни, а не като бройни; кавичките за означаване, че заграденият с тях израз е употребен в преносно или напълно противоположно значение (при ирония); ка-вичките, заграждащи главни букви и др.

Напр. Първата среща с българската публика на 7. V. едва ли е била лесно преживяване за младите китайски артисти. . . (Нар. култура); Произ-водството на парфюмерия и козметика е събрано най- вече в комбинатите „Ален мак“ — Пловдив, „А ро-ма,, — София, завода за декоративна козметика в Ру-дозем и научнопроизводствения комбинат „Българ-ска роза" — Казанлък. (Р о д о л ю б и е); Ът Хо-ландия се завърна българският национален отбор по мотоциклетизъм на писта, който участвува на све-товното първенство — група „Д“, в Амстердам. (Р а б. д е л о); На двойки победители са Табарес и Пино (Ку-ба), които в решителния двубой надиграха Холмблад и Нидал (Швеция) с 6 : 3, 6 : 3. (Р а б. де л о)

57. Понякога в публицистични материали се зло-употребява с кавичките като знак за преносна унотре-

41

ба— те се употребяват неправилно в случаи, когато преносната употреба на думата или словосъчетанието е общоизвестна или пък думата е употребена в някое от производните си значения13 * * * * 18.

13 По-подробно по този въпрос вж. у Бояджиев, Ж'Относно употребата на кавичките. — Бълг. език, 1964, № 2—3»192—194; Необходима и неправилна употреба на кавичките. —Бълг. журналист, 1966, Ns 7, 27—28; Правилната употреба напрепинателните знаци също е мерило за езикова култура. —Бълг. език, 1978, Ns 6, 526—527.

Напр. Някои съвети за духовно развитие продъл-жават да чакат само указания „отгоре". (Н ар. к у л- т у р а); За съжаление, има и други „герои”, които, пи-леят не само своето, но и времето на другите. Това са „времеядците" от учреждения и предприятия. (Раб. дел о). Докато употребата на кавичките при думата герои в първото изречение е оправдана, защото става дума за ирония, напълно неуместно е заградена в кавички думата времеядци, която не е употребена пре-носно, а в основното си значение, в което влиза мета-форично използуваният елемент ядец.

Също така се злоупотребява с кавичките и при из-ползуването им за заграждане на общоизвестни свобод-ни словосъчетания и фразеологизми. Напр. Но когато се „разпределят благата", са първи и искат да вземат най-много, най-хубавото. (Раб. дел о); В „глуха линия" (Р а б. д е л о).

58. Напоследък в публицистиката се наблюдава известна тенденция шрифтовото отделяне да замества в някои случаи препинателните знаци или да се ком-бинира с тях, както и с алинеацията (писането на нов ред). По този начин графичното оформление на вестни-ка става по-интересно, от една страна, и читателят по- лесно се ориентира в отделните материали, от друга страна. Отдавна в нашата писмена практика (особено

42

в литературно-критическите съчинения) шрифтовото отделяне заменя кавичките при заглавия на произве-дения. В последно време се наблюдава в интервютата шрифтово отделяне на репликите на интервюирания и интервюиращия, които се пишат на нов ред, а в нача-лото на всяка реплика се пише тире (при този начин на графично отделяне на речта на различни говорители тирето придобива чисто графична функция също и мо-же да се смята за факултативно).

Напр. Ако започнехмеразговора от средата...— Аз пак щях да почна с ускорението.— Защо? Хората под ваше ръководство винаги

са работили скоростно. Имате постижения над световно равнище, резултатите ви са далеч пред другите в отрасъла. (Р а б. д е л о)

59. Научният стил се характеризира с точ-ност и яснота на изказа, който често е доста усложнен, със стремеж към избягване на каквато и да е възмож-ност за двусмислено възприемане на текста. В тази насока препинателните знаци играят важна роля. В пунктуацията на научните съчинения преобладават вът-ре в изречението разделящите и отделящите, ограж-дащите знаци, които са представени от всички свои графични варианти. Само в научния стил се срещат графичните варианти ъглести < > и прави [ ] скоби ос-вен графичните варианти кръгли ( ) и наклонени ско-би / /, които се употребяват и в другите стилове. Само в научния стил се допуска използуването едновременно на два графични варианта на скобите с по-голяма и во-малда област на действие.

Напр. Авторът разглежда подробно звуковите про-мени Iсравнително малко място е отделено само на метатезата (премятането) / и стига до извода, че. . .

43

. 60. Пак само в научния стил са застъпени устой-чивите комбинации от препинателни знаци (. . .) или (. .*.) за означаване на пропуск при цитиране (вж. примери в т. 238., 283.).

61. Предимно в научно-критическите съчинения или в критическите пасажи в оригинални трудове се срещат и комбинациите от препинателни знаци (?), (!) или (?!), (!?) с цел да се изрази съмнение към определена мисъл или становище, учудване или несъгласие (вж. пример в т. 267.).

62. В научния стил е много важно точното разгра-ничение чрез препинателните знаци на авторска и чужда реч (цитат) — неточното разграничаване на те-зи два вида реч може да предизвика обвинения към ав-тора в плагиатство. Нещо повече, при предаване на чуждо мнение е много важно също чрез препинателни-те знаци авторът точно да посочи дали цитира чуждата реч, илй само я преразказва.

Срв. напр. Напротив, А. Теодоров—Б а- лан (4940; 53) подчертава, че „звателният облик е всякога определен“, че „звателната относба е сама по себе определена, та няма нужда от друго определяне? (1940; 83). (С в. Иванчев) — Напротив, А. Т е о- до ров — Балан (1940; 53) подчертава, че зва- телният облик е всякога определен, че звателната от-носба е сама по себе си определена. . . — в първия при-мер кавичките сочат, че авторът дословно цитира Ба-лан, а във втория липсата на кавички или на шрифт тово отделяне, което изпълнява същата функция като кавичките в случая, е знак, че авторът не цитира до-словно чуждата реч.

63. Когато в научните съчинения се предават чуж-ди мнения, е необходимо да се посочат библиографии данни за източника на тези мнения. Тези библиограф- ски данни могат да бъдат включени в авторския текст или да бъдат изнесени под линия или в края на рабо-

44

тата. Във всеки от тези три случая има специфична упо-треба на препинателните знаци, например библиограф- ските данни в авторския текст се заграждат в скоби, като между името на автора и годината на издаване на труда му не се пише никакъв препинателен знак, а между годината на издаване и номера на цитираната страница се поставя двоеточие (у някои автори по- рано — точка и запетая). В библиография под линия йли в края на работата обаче между годината на изда-ване и номера на страницата се пише не двоеточие, а запетая (вж. по-подробно по този въпрос в т. 76., 294.).

64. Често в научните съчинения се предлагат раз-лични класификации на материала и тогава в изложе-нието се използуват т. нар. точки и подточки, или рубрики. При графичното оформяне на рубриките важ-на роля играят препинателните знаци: между въвеж-дащото изречение и следващите рубрики, в началото на рубриките — след цифрите, буквите или думите за номерация на рубриките, в края на рубриките. (Този въпрос е разгледан подробно в гл. VII.)

65. За научния стил е характерна и употребата на някои препинателни знаци с графична и идеографска функция, често пъти специфична в съчиненията от раз-личните науки, напр. употребата на двоеточието като знак за отношение в езикознанието (срв. опозицията имперфект: аорист), употребата на графичния ва-риант на кавичките (’ ’) за изграждане на изрази, опис-ващи значение на думи и изрази, употребата на запе-таята между две цифри при означаване на дробно чис-ло, употребата на точката след арабска цифра за озна-чаване на редно, а не бройно числително, напр. /. група (първа група, а не: една група), употребата, респ. неупотребата на точката след съкратено изписа-ните единици за измерване, напр. куб. м и др.

45

66. Административн о-д е л овият стил в пунктуационно отношение се доближава както до публицистичния, така и до научния стил, особено при пунктуацията на рубриките, които често се срещат в документите. Без наличие на специални проучвания върху пунктуацията на този стил трудно може да се открие неговата специфика. Като характерна предим-но за административно-деловия стил можем да посо-чим употребата на тирето с чисто графична функция пред всяка от рубриките, които са написани на нов ред (вж. пример в т. 229., 300.).

ФУНКЦИИ НА ОТДЕЛНИТЕ ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ

ТОЧКА

67. Точката (.) е твърде чест препинателен знак в текста. Тя изпълнява няколко различни функ-ции:

1. Означава край на отделно просто или сложно изречение (от определен вид) и пауза между него и следващото изречение.

2. Посочва, че дадена дума не е изписана в цялост, а е съкр а тен а.

3. Когато е поставена след арабска цифра, точката има и д е о г-р афска, йероглиф на функ-ция — сочи, «е цифрата трябва да се чете като редно, а не като бройно числително.

4. Точката езнак и за графично офор-мяне — след цифри, след малки или главни букви при рубрики.

1.ТОЧКА В КРАЯ НА ИЗРЕЧЕНИЕ

68. За да се постави точка в края на изречение, то трябва да е завършено (ако е незавършено, в края му се пише многоточие). Освен това изречението трябва да се произнася с неемоционално оцветена интонация.

Точката е основен знак в края на съобщителни из-речения — прости или сложни.

47

Напр. Дъбакът сякаш не стъпяше на земята. С наведена глава, без да погледне наоколо, той се носеше като вихрушка и правеше неподражаеми движения с краката. (Елин Пелин)

69. Освен в края на завършено съобщително из-речение, точка може да се постави в художествени про-изведения и след първоначално представено като за-вършено съобщително изречение, към което се присъе-динява някоя част на изречението или подчинено, по- рядко — съчинено — изречение. В този случай точ-ката служи да подчертае паузата между изречението и присъединената част или изречение.

Напр. Че съм порасла здрава и хубава. Като ружа. Като тополка. (А. К а р а л и й че в); Те го гледат, като че ли гледат мечка, измерват с очи високата му снага, измерват. дългата му пушка. И мълчат. (Й. Йовков)

С тази употреба на точката в художествения стил не бива да се злоупотребява, за да не се изгуби експресив-ността, характерна за синтактичните конструкции с присъединяване, и да не се стигне до маниерност. •

70. Точка може да се постави и в края на повели-телни изречения, изказани спокойно, без силна проява на волята от страна на говорещия.

Напр. — Гледай си работата, тате. (Елин Пе-лин); Иди и кажи на Димчо-кехая, че Косан ще доведе дъщеря му. Кажи на Марга. (Й. Йовков); Недей тъй. ами ела подире ми. (А. К а р а л и й ч е в)

71. Точка се пише и в края на желателни (оптатив- ни) изречения, ако са произнесени от говорещия без емоционалност.

Напр. Е, добре си дошъл сега. (Г. К р а с л а в о в); Бог да ги прости умрелите, така викам аз, па на жи-вите здраве и живот да дава. (Елин Пелин)

72. Ако едно сложно изречение завършва с косвен въпрос, в края му се пише точка, а не въпросителен

48

знак, защото косвеният въпрос не се произнася с въп-росителна, а със съобщителна интонация, и в по-голя-ма или по-малка степен е загубил въпросителното си значение.

Напр. Цвета не знаеше какво става с нея. (Елин Пелин); Отидох към колата ти да разбера каква е тази работа. (А. Карал ийче в); Посреднощ се пробудих да видя огряла ли е керванката. (А. К а- р а л и й ч е в)

В редки случаи точка може да се постави и в края на пряк въпрос, който е загубил въпросителния си характер.т. е. говорещият не го задава с цел да полу-чи нова информация, а с цел да направи известна кон-статация.

Напр. — Че знам ли, Марине — кротко заговори баба Ана, — знам ли, сине. (Й. Йовко в); Ех и тм, все с Женда се залавяш. Какво е кзава /Кенда. Имало глава да пати и туй то. (Й. Йовков); Какви ли сърпове е изковал за жетва? Много му приляга. Аз защо съм го залюбила. (А. Каралийче в).

73. Когато едно изречение (съобщително) се цити-ра в рамките на друго изречение, като се огражда в кавички или се отделя шрифтово, след цитираното из-речение не се пише точка.

Напр. Чинтуловият стих пЦе се гаси туй, що не гасне" бързо се превърна в крилата фраза; Изречението На Иван му стана мъчно е безлично.

Не се пише точка и в края на съобщително изрече-ние в пряка реч, ако след него следва авторска реч, отделена с тире.

Напр. —Хубаво си е то, мойто палто — продъл-жи той с някаква особена радост в гласа си. (Й. Й о в- К 0 в)

Когато съобщителното изречение завършва със съ-кратена дума, след която има точка, не се пише още една точка за отбелязване на край на изречението.

4. Съвременна бълг. пунктуация 49

Напр. В „Летопис“ са включени очерки и импресии, писани през периода януари 19Р4 е. — март 1917 е.

74. Ако съобщителното изречение завършва с ин-декс, точката се пише след индекса.

Напр. В това евангелие има много приписки, литур-гически указания и маргинални бележки. Те. са някол-ко пласта — от различни автори и от различни десе-тилетия, дори векове2. (В л. Ив. Георгиев).

75. Точка не се пише след заглавия и след имена на автори й подписи, написани на отделен ред цад или под текста. Точка не се пише и след заглавия на произ-ведения, от които е взет текстът.

Напр. Назрява социален взрив (Раб. д е л о); Из А. Каралийчев, Т у н е лъ т го вика.

76. Когато обаче името на автора и заглавието на произведението с всички библиографски данни се да-ват под линия или в библиография, библиографе ката бележка завършва с точка. Точка се пише и между името на автора и заглавието, между заглавието и под-заглавието, а също и между заглавието, респ. под-заглавието, и данните за номера на изданието или данните за книгата или периодичното издание, в които е поместено цитираното произведение, ако е статия или студия. Например:

1. Попов, К. Съвременен български език. Синтаксис. С.,1974,с. 9.

2. Леков, Ив. Асиметрията иа форма и съдържа-ние в славянските граматични категории. Бълг. език, 1976, Яз 1—2, 49—55.

3. Георгиев, Е. Иван Вазов и Чехия.— В: Сла-вистични изследвания. Кн. 3. Наука и изкуство, С., 1973, 233—240.

50

2. ТОЧКА — ЗНАК ЗА СЪКРАЩЕНИЕ

77. К.аго знак за съкращение точката- се поставя след изписаните части от думата, която е лишена от своя край.

Напр. Ив, (Иван), Г.П. (Георги Петров), м. р. (мъжки род), срв. (сравни), и пр. (и прочие), и т. н. (и тъй нататък), проф. (професор), тел. (телефон), т. е. (тази година).

Точка се пише и след лв. не само в случаи като 2 лв. (два лева), но и при / лв. (един лев).

78. След съкратените названия от международната метрична система СИ (SI) не се пише точка, напр. А (А) — ампер, В (V) — волт, Р (R) — рентген, м (т) — метър, км (km) — километър, е (g) — грам, ч (h) — час, pad (rad) — радиан, ха (ha) — хектар и др. Не се пише точка и след съкращенията на извънсистемни из-мерителни единици като т (тон), ц (центнер), а (ар), дка (декар), атм (атмосфера) и др.

По изключение точка се пише след кв. (квадратен) и куб. (кубичен), които са прилагателни, предхождащи съкратени съществителни имена, напр. куб. м, кв. см и др.

Точка не се пише след ч, мин и сек, когато означава количество време, напр. Експериментът трая 2 ч 30 мин и 14 сек (два часа тридесет минути и четири- найсет секунди). След същите .съкращения обаче се пише точка, когато те означават'времето като момент от денонощието, напр. Експериментът ще започне в 2 ч. 30 мин. 14 сек. (два часа — чети: два часъ трийсет ми-нути и четиринайсет секунди).

79. Точка не се пише и при инициалните съкраще-ния — след всяка буква (напр. БКП, ЦК, КПСС, ОФ и др. под.), и при сричковите съкращения (напр. стен- табло, диамат, агитпроп и др.).

51

3. ЙЕРОГЛИФНА ТОЧКА СЛЕД АРАБСКИ 1’МфРИ

80. Поставена след арабска цифра, точката означа-ва, че цифрата трябва да се чете като редно, а не като бройно числ (телно.

Напр. I. клас (първи клас), докато 1 клас означава ’един клас’; 20. конгрес (двайсети конгрес) и др. Също и при класификации и рубрики: /. ... (първо); 2. . . . (в т о ро ) и т . Н.

. 81. След арабски цифри, означаващи пореден номер на страница, ден от месец или година, не се пише точ-ка, макар че цифрата означава редно числително.

Напр. 2001 година (две хиляди и първа година); 2 ноември (втори ноември); с. 33 (тридесет и трета стра-ница) и пр.

4. ТОЧКА - ЗНАК ЗА ГРАФИЧНО ОТДЕЛЯНЕ

82. При означаване на дати само с цифри точка се пише между всички цифри, за да се отделят по-ясно графически, една от друга — напр. 9. IX. 1944 г., 9. 9. 1944 г., 23. IV.—28. IV. — точка се пише и след цифрата, означаваща месеца, дори ако тази циф-ра е последна.

Когато вместо с цифри месецът в датата се изписва с букви, точка не се пише след първата цифра, означа-ваща деня, и пред цифрата, означаваща годината. Напр. 3 март 1967 г.

83. Точка се пише след всяка цифра в йерархич-ната номерация на пасажи от текста или при йерар-хична класификация, използувани често в научния стил, напр. 1.0., 1.1., 1.1.1., 1.Г.1.2. и т. н.

84. Точка се пише и след главна или малка буква, бележещи отделни рубрики, или при класификация, а също и след арабска или римска цифра в същите два случая. Напр. Местоимсншипа се делят на следните

52

видове: а) лични; б) възвратно; в) притежателни и т. н. (вж. примери за употреба на точка след араб-ски и римски цифри в заглавията на тази книга). Си- нонимен препинателен знак на точката в този случай е дясната скоба — вж. т. 229.

ВЪПРОСИТЕЛНА

85. Въпросителната (?) е препинателен знак със следните функции:

1. Стои в края на изречение — просто въпросително или сложно, в което има поне едно въп-росително изречение.

2. Поставя се след въпрос и-т е л н и вмет-нати изрази или изречения.

3. В комбинация с други препинателни знаци — удивителна или скоби — означава отношение на пишещия към съдържанието или формата на цялото изказване или на част от него — вж. т. 265.—267.

1. ВЪПРОСИТЕЛНА В КРАЯ НА ИЗРЕЧЕНИЕ

86. Въпросителна се пише в края на просто въпро-сително изречение, което може да бъде същински въп-рос, който се задава с цел да се получи отговор; рето-ричен въпрос, чийто отговор е известен на говорещия и на слушателя; въпрос-молба, с който говорещият желае да предизвика някакво действие от страна на слушателя.

Напр. —- Пенко — каза му, — ще ги сечем ли?— Да сечем ли? Какво да сечем?— Зелките.— Какви зелки, дядо Русе? (Й Йовков);Не сме ли първи по имот в селото? (Е л и н Пе-

л и н); Отечество, не си ли достойно за любов? / Кой

53

странник без въздишка може да те остави? / Кой има сила твоите картини да забрави? (Ив. В а з о в);

Може ли да ми подадеше солта? Ще ми покажете ли тази книга?

87. След заглавия въпросителни изречения не се пише въпросителна, щом въпросът не е насочен пряко към читателя или пък въпросителността на изречението е избледняла.

Напр. Как се каляваше стоманата (Н. Остров- с к и); Как да отглеждаме гъби и др.

В публицистичния стил, където често журналистът се обръща пряко към читателите, въпросителните из-речения заглавия обикновено завършват с въпросите-лен знак.

Напр. Крачка, но. . . дали напред? (Раб. д е л о); За кого са ^свободите"? (Раб. д е л о); Достатъчна гаранция ли е прежисьорската фирма"? (Л И К); Во- деви » и ш трагедия? (Л И К).

88. В края на сложно изречение се поставя въпро-си ic.'tiia, ако в него има поне едно пряко въпросител-но и (реченис.

I l.'inp. Как ще ида, като нямам пари? (А. К а р а- л и н ч е н); Много често тя беше си мислила: тъй, както беше махал с ръка старият, когато умираше, дали е искал да повикат попа, или друго е искал да ка-же'.^ (Й. Йо,вк о в); И аз имам зимница там, тя как е ^Йове? (Й. Й о в к о в); С два пръста кой налучк-ва песента, / преди да разнесе по океаните / ожес-точената си вече самата? (Н. Николов)

89. Ако в сложното изречение има косвен въпрос, в края на сложното изречение се пише точка, а не въп-росителна (вж. т. 72.). В художествения стил се допус-ка употреба на въпросителна след косвен въпрос в слу-чаи като Мисля си,, докога ще търпим?; Но аз ви пи-там кой е виновен?, които са на границата между ком-бинациите от авторска и пряка реч (срв. Мисля си: до-

54

кога ще търпим?; Но аз ви питам: кой е виновен?) и авторска и непряка реч (срв. Мисля си докога ще тър-пим; Но аз ви питам кой е виновен.) Употребата на въпросителна в изречения като горните има за цел да отбележи, че второто изречение се произнася с въп-росителна интонация. Запетаята в Мисля си, докога ще търпим? е факултативна — нейното поставяне е допустимо само в художествения стил с цел да се под-чертае промяната в интонацията във второто изрече-ние и паузата между първото и второто изречение.

80. След произнесени със силно чувство въпроси-телни изречения — възклицателни изречения, а по-някога и реторични въпроси — се пише удивителна, а не въпросителна.

Напр. Бе дъще, мисля си, сега ли намери време да печелиш, пари, сега ли намери да се показваш, че си ху-бава! (Й. Й о в к о в); Как да не ти разправя, когато всичко го видях с очите си! (Й. Йовков); Що ду-маш? Може ли да бъде! (А. К а р а л и й ч е в); Олеле мале, какво стана! (А. Каралийчев); Мога ли да имам аз пет хиляди лева! (Елин Пелин); — Какво! — пресече го баща му и стана. — Ами какво ще кажат братята ти! (Елин Пелин); Бедната Елка, хубавата невестица, на какво е заприличала! (Елин Пелин); Коминкина Цвета! Че кога е ста-нала толкова хубава!. (Елин Пелин)

2. ВЪПРОСИТЕЛНА СЛЕД ВМЕТНАТИ ИЗРАЗИ ИЛИ ИЗРЕЧЕНИЯ

91. След вметнати изрази с въпросително значение се пише въпросителна. Тези вметнати изрази трябва да са заградени със скоби, не със запетаи. У по-стар и автори могат да се срещнат и вметнати въпросителни изрази, заградени с тирета.

Напр. Ние — разбираш ли? — не щем съдия! (И в.

55

В а з о в); Уж се събрахме да слушаме „Червения ко-^ кал" (защо ли са го нарекли така?), а всъщност раз-говаряме за. . . Жан Жак Русо. (Н. Стефанов а); В това 1879-то лята господне, когато Конрад снове из Карибско море, в Куба, Хаити, Санто Доминго, Мек-сико, Колумбия, Аржентина гърмят национални ре-волюции и. . . (реакционното провидение лиги из-праща?) незапомнени урагани. (Н. Стефанова)

УДИВИТЕЛНА

92. Удивителната (!) изпълнява следните функции:

1. Означава край на изречение — пове-лително, желателно или възклицателно, емоционално обагрено;

2. Стои в края на вметнати изрази или изречения с повелителен, желателен или възкли- цателен характер;

3. В комбинация с въпросителна или скоби е знак за отношение на пишещия към съдържанието или формата на цялото изказване или на част от него —

!.УДИВИТЕЛНА В КРАЯ НА ИЗРЕЧЕНИЕ

93. Удивителна се пише в края на повелителни изречения за подбуда или позволение, произнесени с характерната за тези изречения интонация. (Когато в редки случаи тези изречения се произнасят с интона-ция, близка до интонацията на съобщителните изре-чения, след тях се пише точка — вж. т. 70.).

Напр. Петре, донеси по-скоро обеда! -(И в. В а- з о в); Не каляйте така безсърдечно., господине, тия нещастни жертви! (Ив. В а з о в); Недей разплаква

56

моето сърце! (П. Пене в); Стига си се мъчил! (Д. Т а л е в); — Да си вървиш. — заповяда гласът, — ма-хай се! Да не те виждам! (Е м. С т авн е в); — Татин- ко, моля ти се, нека да дойда с вас! — каза умолително момиченцето. (П. В е ж и н о в); — Ссст! Хайде в къщи! (Чудомир); Напред! И все напред! Към подвизи и слава! (П. П. Славейков)

94. Удивителна се пише и в края на желателни из-речения, с които се означава желание, пожелание (бла- гопожелание или проклятие, клетва), а също и раз-лични видове поздрави. Обикновено желателните из-речения са и емоционално оцветени — в редките слу-чаи, когато желателните изречения не са емоционално оцветени, след тях може да се пише точка — вж. т. 71.

Напр. Само тока да дойде сега! (Л. Л е в ч е в); Ех, да бях се родил тогава! Че да имах една картеч-ница ! (П. С т ъ п о в); — Да я спасим,„ Драгота, бел- ким аз не искам. Ох, да можеше само! (Й. Й о в к о в); Да са живи и здрави и момчето, и момичето! (Ч у д о- м и р); Гръм да го порази из ясно небе! Кучета месата му да разнесат! (А. К а р а л и й ч е в); Ще има пак звезди. . .(и кучета ще има,) виещи към тях. . . като преди. Но нека вярата не оскъднява! (П. Пенев); — Добре намерил! (Чудомир); — Добра вечер, Миле-но! (Е л. П е л и н)

95. Удивителна се поставя и в края на възклица- телни, емоционално обагрени изречения, които по стро-еж може да съвпадат със съобщителните, въпросител-ните, повелителните и желателните изречения, но се различават от тях интоиационно3

Напр. Зная те аз тебе! (Й. Йовков); Тия хора се гаврят с мене! Това не е хляб! Това е кал! (А. К а-

,р а л и йчев); Ах, че хубав сняг! (А. К?а рали й- ч е в); Вярно е! — отсичам ненадейно} — Колкото и да ви звучи невероятно, вярно е! Връчи^ му цяла чанта злато, точно за сто и петдесет хиляди! (Б. Р а й-

57

нов); Къде е оная мъгла, къде е нашата!^. ( Р а д и ч- коъ):~Ей ти сега мъгла, хубава, бяла! На ти мъгла сега! (Й. Р а д и ч к о в); Какво бяло лице! (Й. Й о в- к о в); — Е, хайде, вземи ме ти! (Й. Йовков)

96. Удивителна се пише и след междуметия, части-ци и обръщения, изказани с повишена емоционалност и функциониращи като самостойни^изказвания.

Напр. „Ей!" — извика ми тя. (Й. Радичков); И! Много си хубав, Ненчо. (А. Каралийчев); Пфу! (Й. Радичков); — Маноле-е-е-е! (А. К а- р а л и й ч е в); „Милойко! Милойко!" — вика някой отвън. (Й. Радичков);—Не!—отвърна рязко Левски. (А. Каралийчев)

97. След сложни изречения, в състава на които има повелителни, желателни или възклицателни изрече-ния, може да се пише и удивителна в-зависимост от силата на изказваната подбуда и (или) емоционална реакция (напр. когато логическото ударение пада вър-ху дума от повелителното, желателното или възкли- цателното изречение), а също и в зависимост от син-тактичната функция и отдалечеността на посочените видове изречения от края на сложното изречение. Ко-гато подбудата и (или) емоционалността са по-силни, а също и когато повелителното, желателното или въз- клицателното изречение е по-близо до края на слож-ното изречение или е главно изречение, крайният пре-пинателен знак може да бъде удивителна, а не точка или въпросителна.

Напр. Да се махаш от главата ми още днес, да вър-виш там, откъдето си дошъл! (А. Каралийчев); И блазе на оня, който я носи! (А. Каралийчев); Огънят слиза надолу — отиде селото! (А. Кара-лийчев); Изведнъж като че нещо му каза да се обър-не: наблизо до 'една поляна, отпред тъмната стена на гората, стоеше кошутата! (Й. Йовко в); А старците клатеха глава, смееха се и в сладкото опия-

58

пение на виното, което сякаш ги люлееше в люлки и ги караше да забравят възрастта си, тая черноока мома им' се виждаше такава палава, такава хубава! (Й. Йовков); Знае се като какви хора ходят сега из го-рите, чувам, че по по другите села ги били виждали, ама кой може да предполага, че ще се явят и в Керкез- ката гора! (Й. Радичков); Стоката си е стока, какво общо има стоката с държавите! (Й. Радич-ков)

2. УДИВИТЕЛНА СЛЕД ВМЕТНАТИ ИЗРАЗИИЛИ ИЗРЕЧЕНИЯ

98. След вметнати изрази или изречения (повели-телни, желателни, възклицателни), заградени със ско-би или с тирета (предимно у по-стари автори), се пише удивителна, ако пишещият желае да подчертае специ-фичната интонация на такъв вметнат израз, която се отличава съществено от интонацията на изречението, в което се намира вметнатият израз.

Напр. Савичката (много ме е яд на Савучката!) ще пасе магаретата на влашурите — тъй е писан о. (А. Карали й ч е в); Още от първия ден, когато стъпих на българска земя — не, какво говоря аз! — още когато дадох съгласието си да дойда тука, цяла Европа настръхна срещу мене. (К. Зидаров)

99. По същата причина—да означи промяна на интонацията при произнасяне на междуметията, които не са вметнати изрази в истинския смисъл на думата — се използува удивителната в средата на изречението. В този случай междуметията е добре да се отделят с тирета от двете страни — у по-стари авторе се среща практиката да се съпровождат единствено от удиви-телна.

Напр. Щом настигнеха накоя от мравките, дето си сменяха полога — хряс! — с челюстите, та я скъ-

59

сваха на две и веднага изяждаха яйцето й. (Й. Радич-ков); . . .почна да плава по „гемиджийски": пляс! с ръката и ритне две текмета назад, пляс! с другата, ръка и още две текмета. (А. Константинов)

МНОГОТОЧИЕ

100. М н о г о т о ч й ет о(. . .) е препинателен знак, който е натоварен със следните функции:

1. Означава незавършеност или час-ти ч н о с т на даден израз, на пасаж или на по-голя-ма част от текста.

2. Посочва недоизказване в най-общ сми-съл —„многозначително“ двоеточие.

3. Означава различни видозе прекъснатост или разчлененост (чрез паузи) на изречение, пасаж или по-голяма част от текста.

4. Предупреждава, че има някакво несъответ-ствие! някакъв контраст, не очаквана връз к',а между израза след многоточието и пред-ходния |израз — „предупреждаващо“ многоточие.

I1. МНОГОТОЧИЕ - ЗНАК ЗА НЕЗАВЪРШЕНОСТ

ИЛИ ЧАСТИЧНОСТ

101. Многоточието е единственият препинателен снак, които сигнализира незавършеност на израз, из-речение, пасаж или по-голяма част От текста без оглед на вида назначението на липсващата част, без оглед на това, далй тя се подразбира от контекста и ситуа-цията, или не. (За разлика от многоточието тирето оз-начава непълнота, като отбелязва само мястото на лип-

който или есващ вътзешен елемент от изречението, известен от контекста, или се подразбира.)

Като ^нак за незавършеност многоточието може да

60I

стои в началото, в средата, в края на изречението и извън изречението, когато се означава изпускане на пасаж от текста. Според причините, обуславящи не- 1авършеността, различаваме няколко случая, в които е използува многоточието при писмено предаване на

I'изговорна реч и в писмените стилове на книжовния език.

102. В разговорната реч незавършеността може да -•<' дължи на психо-физиологични, причини: затруднение при формулирането на изказването поради бавно мис-лене, повишена емоционалност, задъханост и др. Ако незавършеното изречение е въпросително или подбу- дително, или желателно, или възклицателно, много-точието се поставя преди въпросителната или уди-вителната.

Напр. „Де' щелт. . — Правдичке, не знам!„То се, Разумно, видяло. . . " (П, К. Яворов)Когато незавършеният израз е съобщително изре-

чение, след многоточието не се пише точка.Напр. — Прощавайте, исках само. . . (Л. Д и-

л о в);- Разбира се, че и със султана.- И със султ. . . — сълзите го задавиха. (А л. Кон-стантинов);

- Ти си глупав, Младене! Не си дошъл ни веднъж на черква пък. . . — заекна позеленял от гняв свещеникът. (Е л и н Ле л и н)

' В последните два примера' поставянето на точка в края на пряката реч с многоточие се изключва не само от наличието на многоточието, но и от наличието на тирето, което разделя пряката реч от авторската.

103. Незавършеността на израза в разговорната реч може да се обуславя от етични причини — говоре-щият не желае да завърши израза си поради съдържа-нието на изпуснатата част, което според него би било неприятно за слушателя или за самия говорещ.

61

Напр. — Аз го видях. И не само го видях, ами. . .— и Сенебирлията махна с ръка, като че искаше да из-рази нещо свършено. (Й. Йовков)

При писмено предаване на устна реч на мястото на ругатни и други нецензурни изрази, които пишещият не желае да предава, също така се пише многоточие.

Напр .-—Ас тебе — обърна се подпоручикът к ъм Палазова — ще се разправям друг път. Лала! Шут! Аз ще те. . . (Й. Й о в к оз); — Ти си едно мъжко момиче, сестро Христова, никога не съм очаквал от тебе, че ще тръгнеш да се люшкаш по корабите. Я дай да видя какви си ги. . . (Н. Стефанова)

104. Многоточието може да означи и „недовърше-но изреждане или недоизброяване“14в разговорната или в авторската реч, когато говорещият или пишещият не желае или не може да продължи.

14 М о с к о в, М. Български правопис (Ръководство за изучаването му). 2 прераб. и доп. изд. С., 1968, 259—260.

Напр. Второ облаче прах се мярна между краката му и той остана с впечатление, че прескочи куршума, четвърти изстрел се чу и куршумът изсвири високо над полето, пети, шести. . . (Е м. Станев); Колко комитета ще правят? Може ли зад гърба на Народния войвода да се създава втори, трети. . . (Ф. П о п о- в а-М у т а ф о в а); Снощи избягах от прожекцията на „Жена в бяло“ — болница, умираща млада жена, сестри. . . (Н. Стефанова)

105. Незавършеността на израза в устната реч мо-же да се дължи на това, че говорещият е прекъснат не на място от слушателя. В този случай многоточието не сигнализира понижение на основния Дон и пауза, как-то в горните случаи — това трябва да се има предвид при четенето на текста на глас.

Напр. — Перво, йотата не требува, защото. . . — Не требува за нищо! — пресече го нетърпеливо учите-

лят. (И в. В а з о в); Та кога се сбиха по Заговезни, Хаджи Петко и Хаджи Папурко, тебе лъжа, мене истина, извадиха калъчки. : . — И прочия. . . сега чуй— прекъсна го Иванчо, — да си поприкажем серцеоткро- вено. (Ив. В а з о в); — Ама тейко. . . — Тейко-мей- ко, не зная аз! Махайте се от главата ми! (Чудо-мир)

106. В книжовния език (по-специално в научния и публицистичния стил, както и при издаване на доку-менти, писма и др.) важна причина за незавършеност на изказа е стремежът към икономия, желанието да се избегне страничната, макар и свързана с темата инфор-мация, била тя авторска или чужда.

Когато се привежда в писмена форма чужда реч ка-то част от някакъв текст, авторът може да направи съкращения в цитираното изречение или да съкрати предхождащи го или следващи изречения. Многото-чието е едно от графичните средства да означаване на съкращенията в цитата.

Изпускането на предхождащи цитата изречения се означава изключително рядко с многоточие, което стои пред началната главна буква на цитираното изречение.

Напр. „. . . Ще имаме едно знаме. . ." (заглавие)14 * 16 Многоточието стои по-често в началото на цитата,

когато се означава изпускане на част от цитираното изречение, започващо с малка буква. По такъв начин незавършеността на цитираното изречение се означава с две графични средства — препинателен знак и мал-ка буква.

14 Примерът е взет от Д и м о в, Д. За необходимото иизлишното многоточие в заглавията — Бълг. език, 1975, Кг 3,с. 250.

Напр. Тук особено значение имат думите на Маркс: . идеалното не е нищо друго, освен материално,

пресадено в човешката глава и преобразувано в нея". (К. Попов)

63

Ако цитатът, съкратен в своето начало, се вплита в авторската реч, той се отделя пунктуационно само с кавички, без двоеточие и многоточие. В този случай незавършеността на цитата се сигнализира графично само от малката буква, с която започва.

Напр. Министър-председателката изрази увере-ност, че съществуващите между двете страни „друж-ба и сътрудничество, които в никакъв случай не са на-сочени против други страни; винаги служат на дело-то на мира". (Р а б. д е л о)

107. Многоточието има важна функция в докумен-талната литература и в други научни издания за озна-чаване на съкращения, които обхващат предимно от-делни пасажи или по-големи части от текста. В този случай с многоточието, заградено със скоби —обик-новено с ъглести скоби, се означава-мястото на изпус-натите части от текста. Многоточието може да стои са-мо на отделен ред или пък на същия ред с пасаж от текста в зависимост от разположението на изпуснатата част от текста спрямо наличната част — вж. примери в т. 238., 264.

2. „МНОГОЗНАЧИТЕЛНО“ МНОГОТОЧИЕ

108. Освен формална непълнота многоточието мо-же да означи и непълнота в съдържанието в най-общ смисъл, г. е. да посочва, че с наличния завършен из-раз или пасаж е свързано по-богато смислово съдържа-ние от изразеното и поради това изразът или пасажът е „многозначителен“ в дадената ситуация или контекст. Многоточието, което се използува в писмената реч, за да насочи къ.. тази „многозначителност“, наричаме „многозначително“. Това многоточие се поставя в края на изречение било в разговорна реч (при писменото й предаване), било в авторска реч.

Напр. Не, те няма да възкръснат, никой не е въз-

64

пръснал. ..(Ив. Вазов); — Бог да го прости, си-ромаха. Не се знай как е станало, дали като е бил пиян, е хвърлил цигара. . . Как е станало, не се знай. . , (Й. Йовко в); — Защо си биеш шега с мене? Аз съм циганка. Баща ми прави врътена, майка ми ги про- дава. . ,. (Й. Йовков)

109. Вариант на „многозначителното“ многоточие е употребата на този знак в абсолютното начало на ху-дожествен текст, най-вече в поезията. В този случай многоточието означава частичност на текста в най- общ смисъл, т. е. по съдържание текстът е само отдел-но звено от някаква верига — на картини, на съби-тия, на мисли и т. н.Напр. . . Наоколо ми кърваво се плиска море; ! /'.о-

лее ме вълна. (П. К. Яворов);... Кипи вълната буйно ядна, сигнал разбуди шумний ек, / — корабът спря и котва падна, ! водата плисна стръмний брее. (П. К. Яворов)

3. МНОГОТОЧИЕ — ЗНАК ЗА ПРЕКЪСНАТОСТ ИЛИ РАЗЧЛЕНЕНОСТ

110. Трета функция на многоточието е да означава ирекъснатост или разчлененост в изречение, в пасаж или в по-голяма част от текста. В разговорната реч прекъснатостта на израза с по-големи паузи от нор-малните между синтагмите (словосъчетанията) се обу-славя от същите причини, както и незавършеността: бавно мислене, повишена емоционалност, премълчава-не и др. Нерядко в рамките на едно изречение прекъс-натостта се комбинира с незавършеност или повторе-ние.

Напр. — Чичо . . . таквоз. . . аз пак ще ти се по-моля. . . (Й. Йовко в); — Господин X., нося ви ед-на от моите книжки, знайте. . . понеже вие желаех-те. . . то аз. . . (И в. В а з о в); Аз, като се ожених. ..

is. Съвременна бълг. пунктуация 65

знаех. . . с баща ми все едно свършено е. . . хаджийска щерка.. . Не съм си избирала баща. . . Избрах си мъж. . . за цял живот. . . с него, където е той. (И в. Остриков)

111. Когато означава прекъснатост в рамките на даден пасаж, т. е. по-големи паузи между отделните Изречения, многоточието може да се комбинира в зави-симост от вида на изречението, след което стои, с уди-вителен или въпросителен знак. Тези два знака стоят пред многоточието, а не след него, както е в слу-чаите с незавършеност на израза.

Напр. — Бре, че голямо нещо. . . У, то цяла меч-ка, бе! . . (Й. Йовков); Името, името?. . . Как беше ти името? (Елин Пелин)

112. В последно време в белетристиката си пробива път практиката да се употребява многоточие в начало-то на пряка реч вместо тире, за да се означи реч на раз-лични лица, която е „подслушвана“ от автора и затова той предава само части от нея като своеобразни ци-тати.

Напр. Не става дума за нейното следване изобщо, те на ръце ще я занесат до университета.

. . . Да, слушай, ей, ние тебе на гръб ще те носим до София и обратно, само сега не ни оставяй, когато сме на една крачка от трапа. . . . Ако сега ни оставиш, значи. . .

. . . Кой да ни остави бе, тя ли? Вие си четите ези-ците, мама му стара, ще си рече човек, нямате ра-бота. . . . '

. . . Сума ти тук артък приказки чувам, я да та-кова и. . . да ги оставим. (Д. Цончев)

В авторска реч многоточието означава по-голяма пауза между изречения с различни теми.

Напр. Сюрията голи деца подир нас. . . Историята на раздаването на ротердамски бонбони. . . и как едно питейно заведение с климатическа инсталация може

66

да се превърне еъв „фикс идея" ... И как Жаров раз-ширяваше теорията си за приливите. . . (Н. Сте-фанова)

113. Когато стои в началото на пасаж на нов ред, многоточието е знак за по-голямо различие в съдържа-нието на предходния текст и следващия пасаж. Обик-новено в пасажа с многоточие се говори за събития, отдалечени по време, по място и т. и. от предходните (подобна функция изпълнява и тирето, но между из-речения в един и същ пасаж, абзац — вж. т. 212).

Напр. . . . От южен Урал да се пренесем в Сибир. (Раб. дело); ... Много години минаха оттогава. (Раб. дело)

114. В разглежданата употреба като синонимно на многоточието се среща у по-стари автори друго гра-фично средство — верига от чертици в долната част на реда, понякога и верига от точки.

Hsfnp. Те влазят. . . Помощ!------------------------------------------------------------Боже, все тая нощ! —. все тоя сън. (П. К. Яворов)

4. „ПРЕДУПРЕЖДАВАЩО“ МНОГОТОЧИЕ

115. Като производна от функцията да означава прекъснатост с пауза се е появила предимно под за-падно влияние употребата на многоточието като пре-дупредителен знак. В този случай многоточието озна-чава пауза с експресивен характер и промяна в инто-нацията, чрез които се подчертава някакво несъответ-ствие, някакъв контраст между израза след многото-чието и предхождащия го израз или контекст. Инте-ресно е да се отбележи, че „предупреждаващото“ мно-готочие може да раздели фонетична дума (съчетание от ударена дума и една или повече неударени думи ка-то и, го, не и др.), като при това неударените думи по-лучават ударение —така още повече се засилва не-

67

обикновеността, изкуствеността на паузата. „Преду-преждаващото“ многоточие се употребява само вът-ре в изречението — в заглавия и в текста.

Напр. Награди за. ,. безобидност (ЛИК); Пре-миерата — едновременно раждане и. . . погребение (Л И К); Мисли ли жената, че е . . . жена, когато е в кабинета, на стана или в лабораторията (Зей. знаме); Измил се, /на черква отишъл / подире / и. . . после му станало леко. (Н. Й. Вапцаров)

116- Многоточието може да се използува като ек-спресивно средство за акцентуване върху израз чрез подчертана пауза пред него и без наличието на тези смислови отношения, за които стана дума по-горе.

Напр. Но. . . има и нещо друго — доказаната ви-на и произнесената присъда са само едната страна на въпроса в този процес. (3 е м. знаме)

ТОЧКА И ЗАПЕТАЯ

117. Точката и запетаята (;) е знак с разделяща сила, по-слаба от разделящата сила на точката, но по- голяма от разделящата сила на запетаята. Този препи-нателен знак се употребява само в ъ т р е в изречение-то и е натоварен със следните функции:

1. При изрежда.не разделя еднородни ч а с т и на изречението и цели изречения.

2. Разделя сложното изречение на отно-сително самостойни в смислово и синтактично отноше-ние части.

3. В периода разделя относително самостой-ните и паралелни по строеж цялости.

<

1. ТОЧКА И ЗАПЕТАЯ ПРИ ИЗРЕЖЦКНЕ

118. Точката и запетаята се употребява за отделя-не на еднородни части на изречението при изреждане,

68

най-често когато тези еднородни части имат разширен състав и в тях вече е използувана запетая. Точката и запетаята служи за отделяне на по-гблеми синтак-тични цялости в сравнение със запетаята и по този на-чин облекчава възприемането на текста, както употре-бата на друг вид скоби в математически израз.

Напр. Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито cm непрестанна мисъл и бдение, но което се оживяваше cm една постоянна и естествена веселост. (Ив. Вазов); Вие ги познава-ме; герои на нощта, на комара, на участъците; смет на тунелите, смет на обществото, машини за „ура" и за „долу", ожидащи в страхотията на един политически преврат облагата на една шпионска за-плата; творци на скандали и — уви! — на история-та; бивши извивачи на пясъчните торби, може би и бъдещи. . .(Ив. Вазов) — този пример ясно по-казва, че употребата на точката и запетаята има важно смислоразличително значение. Ако на мястото на този препинателен знак стоеше запетая, читателят би се затруднил да направи по-обща групировка на из-броените групи от хора, каквато е направена от автора.

119. Точка и запетая се пише и когато се изреждат цели изречения — прости или сложни, най-често след обобщаващо изречение.

Напр. Началникът върши само оная работа, която е обща за всички учреждения: проверява дали всички чиновници са се разписали tia присъствените книеи; разпределя времето за отпуска на чиновниците; грижи се за набавянето на дърва и въглища за зимата; чете входящите и подписва изходящите писма; изисква до-клади от подчинените си върху по-заплетените въпро-си; отлага опасните за неопределено време; в края на годината преглежда общия отчетен доклад на подна- чалника за състоянието на помещението и количество-

69

то на получените и изпратените писма и най-после се грилси за общия ред и чистота в повереното му уч-реждение. (0. В а с и л е в)

120. При рубрики, т. е. при т. нар. точки и под-точки16, точка и запетая се поставя, за да раздели из-режданите изрази, ако смислово са по-тясно свързани помежду си, започват с малка буква и не са големи по състав — съдържат максимум едно-две. изречения, про-сти или сложни.

Напр. Във връзка с това [териториалната специали-зация и концентрация на производството, бел. авт. —ь Р. Щ:

— последователно да се изграждат завършени тех-нологически цикли в отделните територии (окръг цли група окръзи), да се рационализират между районните и вътрешнорайонните, междуокръжните и вътрешно- окръжните производствени и транспортни връзки и се създават все по-благоприятни производствени и жиз-нени условия;

— да се създават благоприятни условия за изграж-дане на единни спомагателни и обслужващи стопанст-- ва — за ремонта, за складовата и инструменталната .дейност, и единна материално-техническа база на об-щественото обслужване;

— да се осъществява оптимална концентрация на научно-изследователската работа по проблемите на развитието на отделното производство съобразно те-риториалната организация и специализация. (Р а б. дело)

( 2. ТОЧКД И ЗАПЕТАЯ В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

121. Като „по-силен“ знак точката и запетаята се употребява в сложни изречения (по-често безсъюзни)

и По-подробно по този въпрос вж. у П ъ р в е в, Хр , За тъй наречените точки и. подточки. — Бълг. език, 1962, № 3, 194—207.

70

наи-вече с разширен състав, за да отдели относително самостойни в смислово отношение цялости от изрече-ния, между които може да е поставена вече запетая, твърде рядко — и друг препинателен знак с разделяща функция: тире, скоби, двоеточие.

Напр. Не ще дума, че сам Владиков беше си пуснал една дълга бяла брада с кози влакна, която поддържа-ха две върви, вързани връх главата му; но понеже тя още отсега се изместяше и му запушваше неприятно устата, той й върза долния край с конец, който се пък завързваше около врата му. (Ив. В а зов); Дядо Гена беше близо седемдесетгодишен човек, но въпреки голямата разлика във възрастта ни ние бяхме големи приятели; между другото и затова, защото и негово-то, и моето положение вкъщи беше едно и също. (Й. Йовков); Споменаването на този воден змей, на то-ва уникално чудовище, което се движи с много морски възли- в час, беше умишлено от страна на автора, но не и от самохвалки подбуди; пък и да не го споменехме или да не напомним за него, то пак си съществува, ето къде е цялата тънкост, ако изобщо може да се говори за тънкост при змейовете. (Й. Радичков)

122. Точката,и запетаята може да се употреби й вместо запетая със стилистична цел — когато пише-щият желае да означи по-голяма пауза между две из-речения в рамките на сложното изречение, както и про-мяна на интонацията. По този начин второто изрече-ние се представя като по-откъснато от първото, придо-бива по-голяма самостойност.

Напр. Ще изпеем ний нашите, волните песни, Z ще разкажем за тъмните " нощи на щурма; I и гласът ни, славянският, в дните чудесни / ще кънти дълго тук в разораната тюрма. (М л. И с а е в); А народът виж-даше нещо свято в тази работа; хвърляше се ничком пред стъпките му и целуваше неговите пети. (В. Му-тафчиева)

71

3. ТОЧКА И ЗАПЕТАЯ В ПЕРИОД

523. Периодът е най-усложненият вид сложно из-речение, който се характеризира със синтактичен па- ралелизъм (в цялост или само в някои от съставящите го изречения) и с ритмичност в интонацията17. Точка-та н запетаята в периода се използува, за да отдели паралелните части — изречения или изреченски ця-лости — една от: друга.

Напр. Тоя момък, .който проповядваше опасната ми- съ -г за свобода, за борба, за смърт; който се излагаше всеки ден на опасности^ тоя син на нощта, на пусти-нята, на премеждията имаше весел нрав. (И в. В а- з с и); Никога пурпурът не ми се е струвал.така кър-вав, както атлазените, постилки на леглото; никога индигото не е било тъй нощно-дълбоко, както възглав-ниците, разхвърлени върху лудостта на тигрови и леопардови кожи. (В. Мутафчиева); Иди меж-ду криви / и остани прав; / или между болни / и оста-ни здрав; i иди между блудни, / не погазвай срам; / иди у тъмница, / живей като в храм; / живей между стари / и остани млад; / влез между отчайни, / стой в надежда pad; / ходи по чужбина, ! но оставай свой; ] ако туй изпълниш, / ти човек си мой! (П. Р. Сл а-

ДВОЕТОЧИЕ

124. Двоеточието (:) е препинателен знак със след-ните основни функции:

1 Стои пред изброявани, изреждани еднородни ча-сти на изречението или цели изречения — и з б р о'и- т е л и о двоеточие.

s’ По-подробно за период вж. у Попов, К- Съвременен български език. Синтаксис. С., 1962, 334—335.

72

2. Пише се между пряка реч и израза, който я въвежда.

3. Поставя се между думи или между изречения, на-миращи се, най-общо казано, в пояснително отноше-ние — пояснително двоеточие.

4. Стои между цифри или думи като знак за някак-во отношение — й е р о г л и ф н о двоеточие.

5. Използува се като знак за графично оформяне.

1. ИЗБРОИТЕЛНО ДВОЕТОЧИЕ*

125. Двоеточието пред изброявани еднородни ча- ти на изречението има задължителна употреба, ако те-зи части са предхождани от обобщаваща дума или из-раз.

Напр. Като погледнах леля Станка, стори ми се, че се смее радостно всичко по нея: и лицето й, и кривна- mama й напухана с брашно пребрадка, и дрехите й, и обиците й, и възпретнатите й ръкави, и тестените й до лактите ръце. (Елин Пелин); След това той повика по-първите хора и най-напред разделиха снопи-те по равно на четири дяла: един за Божан, друг за Петър, трети за Павел, а четвърти за него самия. (Елин Пелин)

126. Когато обобщаващата дума е придружена от някакви определения или от подчинено изречение, дво-еточието се поставя след тях.

Напр. Твърде трудно е да се обгърне богатството на образи и картини, които Йовков рисува: семейни отношения, бедствия, болести, тежки грижи за из-хранването, лични чувства и увлечения, понякога ве-сели случки и шеги. (П. Д и н е к о в)

127. Ако изрежданите еднородни части на изрече-нието не са свързани с обобщаваща дума или израз, по-добре е да не се пише пред тях двоеточие.

Напр. В училището изучавах руски, английски и

73

I

френски език вместо В училището изучавах: руски, ан-глийски и френски език.

Когато изреждането на еднородните, част и не е под-чертано, може вместо двоеточие да се постави тире (вж. т. 207.) пред тях.

Напр. В момента 13-те батальона провеждат тур-нири по четири вида спорт — футбол на малки вра-ти, баскетбол, волейбол и шахмат. (Веч. н о в и н и)

128. Характерно за изброителното двоеточие е, че то може да стои само пред изредените еднородни час ти на изречението. Ако след тях има обобщаваща дума, необходимо е да се употреби отделящо тире.

Напр. Думата е страшно нещо, в. нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения — всичко, стига да можеш да боравиш с тия богатства. (Й. Йовко в)

129. Двоеточие се пише и когато след обобщаващата дума следва изреждане на цели изречения.

Напр. Щом влязох в хана, пред очите ми се пред-стави страшно зрелище: жени, деца и девойки пищяха, мъже се лутаха насам-нататък —■- едни купуваха хляб, вино, наденици, други с дискус събираха пари между народа; заптиета се смееха, псуваха и със сопи пъдеха народа, ала сяко се тълпеше, сяко искаше да види. (X р. Ботев)

130. Изброителното двоеточие може да се замени с точка, ако изречението, съдържащо обобщаващата ду-ма, се оформя като самостоятелно изречение.

Напр. Искам да Ви съобщя следното. В нашето се-ло е построен битов комбинат, който обаче не работи задоволително. Не сме доволни и от снабдяването. Трябва да се обърне сериозно внимание на служителите и да им се напомнят задълженията, които са поели пред населението.

Трябва да се съобразяват със следните обстоятелст-

74

ва. Хората са съзнателни, но са изморени от напреже-нието, от непрекъснатата борба със стихиите през последния месец, Машините се поддържат добре, но работата им е затруднена от лошите атмосферни условия. Старото ръководство допусна някои грешки, които трябва да преодолеете колкото се може по- скорд* .

131- Изброителното двоеточие се поставя задължи-телно и пред изреждане на точки и подточки.

Напр. Той подчерта, че три са причините, които са го накарали да се кандидатира: първо, защото счи-та, че щял да допринесе за по-голямото сплотяване на въоръжените сили; второ, защото мисли, че неговата кандидатура щяла да помогне и за сплотяването на португалците; трето. . . (Р а б. д е л о)

2. ДВОЕТОЧИЕ ПРЕД ПРЯКА РЕЧ

132. Двоеточие се пише между пряка реч, цитат и др. п. и въвеждащия ги израз. В някои случаи този препинателен знак се комбинира с тире, с кавички или с многоточие (вж. по-подробно по този въпрос в гл. VII).

Напр. Той попита със страха на едно дете:— Дали наистина има дяволи? (Елин Пелин); Докторът повъртя, повъртя чашата: „А бе вие

гладни ли сте, мене хич ми се не яде — вода ми се пие" — и дигна чашата с ледената вода на празен стомах. (Ал. Константинов); — Както каз-ва един съветски автор за своя герой: „Той иска да на-учи азбуката, за да почне сам да образува думи, а не да св ползува от готовите.“ (К. С т р а н д ж е в)

18 Правописен речник на съвременния български книжовен език, с. 72.

75

3. ПОЯСНИТЕЛНО ДВОЕТОЧИЕ

133. Пояснителното двоеточие се употребява, за да отдели дума, словосъчетание или изречение, които кон-кретизират или назовават по друг начин предмет19, означен с име или местоимение в предходното изрече-ние, или пък поясняват цялото предходно изречение.

19 Вж. Владимирова, Т. Препинателни знаци вът-ре в изречението (Основни положения). — В: Въпроси на бъл-гарския правопис. С., 1973, с. 103.

Напр. На едно място погледът му се спря на нещо голямо: пушка. (Й. Йовков); Едно беше ясно за него: миналото. (Й. Йовков); Едно беше ясно за него: той е пак така сам. и нещастен, както по-рано. (Й. Йовков); Още малко, и нова изненада: наблизо се виждаше някакъв град. (Й. Йовков); Не ми из-лиза от ума само следната среща: като слизахме към реката по една каменна стълба, видях насядали на стъ-палата няколко деца, които деляха и трупаха в шап-ките си зелени ябълки: за няколко цента те ми препъл-ниха шепата със своята плячка, но аз взех само някол-ко ябълки. (А л. Константинов); Но Ерофим има око на ловец: нищо не изпуща, всичко вижда и всич-ко долавя. (Й. Йовков); Той беше като тях: гово-реше какви ли не глупости, смееше се без всяка причина, лудуваше. (Й. Йовков)

134. Пояснителното двоеточие се поставя в без- съюзно сложно изречение и когато двете изречения са в причинно-следствено отношение, т. е. на мястото на двоеточието между двете изречения би могло да се сло-жат съюзите защото, понеже, тъй като.

Напр. Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно: те отмъщават, когато не си ловък майстор! (М. Кремен) — срв. Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно, понеже (защото, тъй като) те отмъща-

76

ват, когато не си ловък майстор!; Драгата изтръпна: пътят, по който се отдалечаваше султанът, водеше право към Жеруна! (Й. Йовков); ... поз-дравява ме той, ама аз не му отговорих: беше ме на-събрал яд на него! (Д р. А с е н о в)

136. Пояснително двоеточие в сложното безсъюзно изречение се пише и когато в първото изречение се спо-менава за някакво възприятие, мисъл, чувство, а във второто изречение след двоеточието се описва конкретно това възприятие, мисъл или чувство. В този случай второто изречение често по функ-ция е близо до подчинените допълнителни изречения.

Напр. Знае се: личният пример е много заразителен (Отеч. фронт) — срв. Знае се, че личният пример е много заразителен; Чух и видях: четяхте прощални стихове, без да знаете, че няма да заминем. (К. 3 и- дар о в); Ти си представа: цяла Русия се тресе от вой-на, а моят брат и майка ми тъкмо сега искат да оти-ваме в Русия. (К. Зидаров); Той се обръща и по-глежда на запад: на тая страна полето постепенно се снишава и "бяга далеч, далеч, додето очи виждат. (Й. Йовков); От време на време султанът извръ- щаше лакътя си и поглеждаше сокола: той беше все тъй омърлушен, с разрошена перушина. (Й. Йовков)

136. Вместо пояснителното двоеточие във всички-те му разновидности може да се използува тире, .но е желателно неговата употреба в такива случаи да се избягва, защото, от една страна, тирето е претоваре-но като препинателен знак с най-различни функции, а, от друга страна, тирето не внася нищо ново, раз-лично, функцията му е напълно еднаква с функцията на двоеточието. (За синонимията между тирето и пояс-нителното двоеточие вж. и в т. 221.—224.)Напр. Настъпи най-лошото — гладът. (Й. Йов-

ков); Май че и аз съм имал полза от него — учил

77

ме е на търпение, поставял ме е на много изпита-ния. . . (С т. Ц. Д а с к а л о в)

4. ЙЕРОГЛИФНО ДВОЕТОЧИЕ

137. Създадена е вече традиция, както в други ези-ци, двоеточието да се употребява между цифри, когато с тях се означава съотношението между резултатите на участниците в спортно състезание.

Напр. „Славия“ спечели (2; Г) в Плевен срещу „Спартак“ (Веч. новини); Първите резултати са: СССР — Полша 23 : 15, Румъния —. Норвегия 23:15, Югославия „А“ — Югославия мл. 34 : 25. (Веч. новини)

В този случай двоеточието замества предлога на (подобна функция изпълнява и тирето — вж. т. 226.).

138. В научни съчинения пък двоеточието може да се употреби, за да означи някакво отношение, най- често противопоставяне, като има значение „меж-ду. . . и. . .“

Напр. За характера на противопоставянето ао- рист: имперфект в славянските езици (С в. Иван-чев)

5. ДВОЕТОЧИЕ — ЗНАК ЗА ГРАФИЧНО ОФОРМЯНЕ

139. Двоеточието служи като знак за графично оформяне пред подпис на лице в писмо, заявление или някакъв друг документ.

Напр. С приятелски поздрав:Иван

С дълбоко уважение: В. Петрова Председател: (п)

(Т. Георгиев)140. Между изрази като пргведе, записа, редактор,

композитор и др.п., изрази във формуляри като:

78

родно място, дата на раждане, образование и т. н. и конкретните данни, конто следват, не се пише двоето-чие, ако няма изброяване20. В печатни произведения между двата вида изрази винаги има шрифтова раз-лика.

** Вж. Я н а к и е в, М. Двоеточие между израз, означа-ващ някаква работа, и имената на тези, които я вършат. — Бълг. език и литература, 1960, № 1, 59—60.

21 Вж. Янакиев, М. Как да редактираме собствено съ-чинение, с. 37.

Напр. Редактор М. Иванчева; Художник М. Гено-ва; Техн. редактор М. Иванова; Коректор' М. Войни- кова; Преведе от руски Д. Петров;

Име, презиме и фамилия Иван Петров Арабаджиев Родно място и дата на раждане Враца, 1. X. 1971 г.

а

ЗАПЕТАЯ

141. 3 а п е т а я г а (,) е най-често употребяваният препинателен знак в българската книжовна писмена реч. Многобройните правила за употреба-на този знак трудно могат да се усгсят, ако не се знаят принципите, от които се излиза гри тяхното формулиране. В бъл-гарски език тези ссновни принципи са два. От една страна, запетаята е средство за означаване на п а у з и на определени места в изречението, като тези паузи са свързани често и с някои особености в интонацията — движението на основния тон. М. Янакиев нарича в този случай запетаите „запъвалки“, защото на мястото на запетаята читателят трябва да направи пауза, да се спре, да се „запъне“2’. Със запетая обаче не се оз-начават всички паузи в изречението, а само паузите, свързани с определени синтактични конструкции: ед-нородни части на изречението, обособени и повторени части на изречението, видове сложни изречения и др. * 21

79

142. От друга страна, запетаята в българската пис-мена реч е средство за сигнализиране на с и н т а к- тичното’ ,и смислова .разчленяване н а й з рI ® ч е В не то — просто или сложно; за раз-, деляне на . някои части на изречението една От друга и за ограждане на някои съставки на изречението* При това разделяне или ограждане запетаите неви- нагн са йЗапъвалки“,. невинаги : им съответствува пау-за в устната реч — напр. в изречението Казах> че тръ& вам на запетаята не съответствува пауза, но въпреки

' това препинателният знак се поставя, за да раздели подчинено изречение бт. главно, т. е.'поради синтак-

. тични причини. Трябва да се има предвид, че в българ-ски език запетаите не са само ,запъвалки“, както са. често в езиците с пунктуация от френски тип .{роман-ските езици, английски), нито са само средство за гра-фично разчленяване на текста с оглед на неговия син-тактичен строеж, както е в немски и- руски език.

В нашата писмена реч синтактичният принцип при употреба на'запетаята е доминиращ, господствуващ над фонетичния принцип, според който запетаята е сред-ство за означаване нд пауза. Фонетичният принцип-се приема за 'главен, като се пренебрегва синтактичният принцип, само в няколко сЛучая: при пунктуационно-• то оформяне на сложните изречения с косвени въпроси, в сложните изречения, в които пред съюзната връзка стои уточняващо наречие, в изреченията е някои вмет-нати думи и при пунктуацията на някои частици и. междуметия и др;. • .

143. След като синтактичният принцип при употре-ба на запетаята в българската писмена реч е главен, -трябва да. разгледаме функциите на запетаята после-дователно в двете ..основни • синтактични структури — просто изречение (тук включваме и отделните изрече-ния в рамките на сложното изречение) и сложно изре-чение (има .се. предвид функцията на запетаята, постй-

80

цена между отделните изречения в рамките на слож-ното).

А. ЗАПЕТАЯ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

144. В простото изречение, както и в отделните из-речения в състава на сложното изречение, запетаята има следните основни функции:

1. Разделя еднородните и повторените части на из-речението една от друга — разделяща запетая.

2. Огражда обособените части, вметнатите думи и изрази, обръщенията, частици и междуметия — о г- раждаща запетая, която е двойна, но при опреде-лени условия, например в края на изречението, е еди-нична, тъй като втората запетая не е необходима.

1. РАЗДЕЛЯЩА ЗАПЕТАЯ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

а) Разделяща запетая между еднородни части на изречението145. Основна функция на разделящата запетая в

простото изречение е да означава паузата между едно-родни части на изречението. Това са такива части на изречението, които, от една страна, изпълняват една и съща синтактична функция в изречението — подлози, допълнения, определения и т. н., а, от друга страна, не само поради синтактичната си функция, но и поради лексикалното си значение се съотнасят помежду си ка-то напълно равноправни една на друга.

146. Еднородните части на изречението се свързват помежду си безсъюзно и с помощта на съюзи. Между свързаните безсъюзно еднородни части на изречението винаги се пише запетая.

Напр. Редяха се най-разнообразни лица, най-пъ-

6. Съвременна бълг. пунктуация

носии. (Й. Й о в к о в); Как не видя ти, че со-фийските улици се люлеят от Манифестации, от протеста, че локалите са пълни с германски офи- Цера, шпиони, князе.. . и какви ли не още. (К. ■ 3 и- д а р о в); Старецът, беше преди всичко ловец,' рибар и птицелов, а след това колаи на свише, събиран на липови кори и на билки. (Е м, С т а н е в); Как ще изчислиш / изгрева на надеждата, / пълнолу-нието на страстта,! затъмнението на скръбта, дълбочината на разочарованието? (Е д. Б а г р я> н а); По-малки — между 15 и 30 л, бяхд дъждовете в Ловешки, част от Плевенски и Габровски, в Пазарджишки и част от Пловдивски, Староза-горски и СмольнСки окръг. (Р a б. дело) :

147. Важно значение за'правилното пунктуационно оформяне на изречението има различаването на едно-родни и нееднородни определения, тъй като между ед-нородните определения се пише запетая, а между не-еднородните не. Характерно за безсъюзно свързани-те еднородни определения е, че между тях може да се постави съюзът и, докато между нееднородните опреде-ления поставянето на този съюз е невъзможно. Напри-мер в изречението Тя съществуваше в нашето детско въображение като далечна, всемогъща и.непостижима вълшебница:, .. (Е л и н Пелин) първите две оп-ределения нашето и детско са нееднородни, между тях не може да се постави съюзът и, срв. нашето и детско въображение, а определенията далечна, всемо-гъща и недостижима са еднородни', срв. далечна и. всемогъьца.

Освен, съгласувани* еднородните определения може' да бъдат и несъгласувани. ■

Напр. Той бил млад, строен, мургав .момък, с високо чело, с черни очи и светъл поглед,' с гор-до вдигната глава. (Е л и н П е л и н)

148. С оглед на пунКтуационното оформяне на.из-

82

реченията с. еднородни части, които са свързани с по-мощта . на съюзи, различаваме няколко случая:

1. Еднородните части на изречението са свързани с единичен (или повтарящ се, но не съотносителен) съе-. динителен или. противопоставителен съюз: та (и), че (а), па, но, а, ами, ала, обаче, само (че), даже (и), дори (и) и др., пред който се пише запетая.

Напр. Стари,-млади, жени, мъже, деца, та дори ®‘ кърмачета. 'Знаеше, ■ че ще закъснее за свиждането, > и все пак запали една, че й втора цигара. (Б. Б о л г ар)22; Че като си вземаме пътя ние, Градският съвет сиреч, па управителя, па началника, ра-повикахмеи няколко, приятели, че като отидохме у . Филипчови— у него бяха закуските, ■— че като им теглихме' един зъб, па Ядене, Па тъпкане.па пляскане: (Ал. Констан-тинов); И дядо Руси сякаш чува как същият този .глас, но отколешен и далечен, вика. , . (Й. Йовко в); Хубава, ама глупава мома; ' Добър младеж, само че без-характерен; Получих много интересни книги, дори и нашумелия роман на А. Мороа; Съседката ми е приказ-лива, даже бъбрива.

22 Тези два’примера са взети от П е и ч е в, *«. Еднородни части на изречението в съвременния български книжовен език.—

. Изв.’ Инст. бълг. език, 15, 125—134.

.2. Пред еднократно употребените съюзи, и и или; свързващи еднородни части на изречението, не се пи-ше запетая.

Напр. Зловещи и страховити фиданки сякаш бяха израсли из снега. (Й. Йовков); Дойна anti Дима-на? Русата или чернооката? (Й. Й о в к о в)

3. Пред еднократно употребен съюз или се пише запетая , само когато е пояснителен съюз . като тоест и сиреч обикновено свързва две названия на', един и същ^предмет или признак. Тъй като еднородната част след пояснителния съюз се обособява, тя се ограж-да от двете страни със .запетаи.

83

Напр. Гласните струни, или гласилките, са раз; положени е гръкляна; ... . изпитваше кой е сърцат} бареч честен,/участник да стане във подвига свят, . . (Ив. Вазов); Неочакваният ни помощник, т. е. момчето от улицата, се оказа син на наши прйя- тели.

4. Когато еднородните части на изречението.са свър-зани помежду си с. пСвторителни съотносителни съюзи: и. .. и, ни. . . ни, нито.. . нито, или. . . или, ли. . . ли, ту. .. ту, я. .. я, хем. . . хем, кое. . . кое, къде. . . къде, Кога... кога;било;.. било. . . и др., запетая се пише пред втория и пред всеки следващ, Повтарящ се съотносителен съюз. Същото важи и за съотносителните съюзи, които не са повтарящи се: дали. . . или, ли. . . или и др.

Напр. Град прекрасен, околности и живописни, а величествени. (А л. Константинов); И птичето, и камъкът са в ръцете ми. (К. 3 и д а р о в); . .. Нане Стаички беше захвърлил вечното кожухче, с което се не разделяше ни зиме, ни лете. (Е л и н П е л и н); Когато отиваше на воденицата, той не се отбиваше нито наляво, нито надясно.. . (Й. Йовков) Аз пак ще попитам: бездънна глупост ли е туй, ала мерзко раболепие на една нещастна робска душа? (А л. Константинов); Свекървата припкаше ту до избата, ту до къщи. ..(Елин Пелин); Хем ака-демия, хем консерватория — с един масраф! (А л. Константно в); Дотогдва или камилата, или камиларя. (Пое л.)Когато втората част на съотносителния съюз (а

също и следващите) стоят не пред, а след еднородната част, запетая се пише пред втората (и с л е д- в а щ й т е) е д н о р о д н и час т и, а не пред съю-за, тъй като на това място се прави пауза.

Напр. И аз уж се увирам около големците: Нова година било, имен ден било, все знайш, кое визити, кое

84

сливовица, кое картички, това-онова, па все глеоаш, че другите ме надпреварват. . . (А. Константи- н о в); Той ли, тя ли — все някой е виновен.

5. Когато еднородните части на изречението са свързани с двойни (съставени от две различни по зна-чение части) съотносителни съюзи като толкова. . . колкото, колкото. . . толкова (и), както. . . така и, не само. . . но и и др. п., запетая се пише само пред втората част на съюза.- Напр. Неговата партньорка Валентина Алексан-дрова (Маргарита) е колкото изискана и изящна, толкова и пестелива в камерното лирическо изгражда-не наобраза. (Нар. култура); Неговата партньор-ка е толкова изискана и изящна, колксто и пестелива в камерното изграждане на образа; Както историята, така и съвременните факти сочат необходимостта върху развалините на мюсюлманската империя в Евро-па да се основе свободна, независима християнска дър-жава. (К. Маркс, Ф р. Енгелс); В резултат на широкото сътрудничество със СССР в областта на изчислителната техника бе ускорен съществено техни-ческият прогрес не само в тази област, но и в ця-лата електронна промишленост на Бългйрия. (Р а б. д е л о)

6. Когато еднородните части са свързани със съот- носителния съюз отколкото, който влиза в отношение с наречие или прилагателно в сравнителна степен, за-петая се пише пред отколкото.

Напр. Ако питате мене, човек е по-близо до вълка, отколкото до вашата сантиментална котка. (Б. Р а й н о в); А това беше по-важно, отколкото сниз-ходителните усмивки, с които бах!чеваните гледаха към бъдещия учен даскал. (Ф. П о п о в а-М у т а ф о в а)

. б) Разделяща запетая между повторени части на изречението149. Повторените части на изречението се отделят

85

със запетая, когато се изговарят с пауза помежду им.Напр. И слънце, слънце падаше навсякъде като

дъжд от лъчи. (Й. Йовко в); Право, право, кога да е Русия ще превземе Цариград. (Ив. В а з о в); Всич-ки, всички ще оздравеят. (Елин Пелин); Мислих, мислих. . . много мислих й не се реших. (Елин Пелин); Ела, ела седни. (К. Зидаров); Стояне, Стояне, чакай, ще стане по-лошо... (К. 3 и д а р о в); По-добре вечно в канцеларията и живей, живей без радост. (Е м. С т а н е в)

Когато повторената дума е наречие и между първото и второто наречие няма пауза (двете наречия се изго-варят като една сложна дума), между тях се пише не запетая, а съединителна чертица — дефис.

Напр. Но ето, рано-рано на Бърдо, на механата, засвириха цигулки. (Й. Йовков); Нему му става леко, хубаво, сякаш някой тихо-тихо го люлее. (Е л и н П е- л и н); Стана светло-светло. (Елин Пелин)

2. ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

а) Запетаи, ограждащи обособени части на изречението150. Една от основните функции на запетаите в

простото изречение е да ограждат обособените части в изречението. Както е известно, обособените части са такива второстепенни части на изречението (определе-ния, приложения, обстоятелствени пояснения и др.), които поради особености от фонетично естество (отде-ляне с паузи и с промяна в интонацията), а в повечето случаи и поради особености от словореден характер придобиват известна смислово-синтактична самостоя-телност, като често са натоварени с по-богато смислово съдържание и влизат в по-сложни синтактични отноше-

86

мия в сравнение със съответните необособени части на изречението28.

Обособените части на изречението се ограждат със заретаи от двете страни, ако са в средата на изрече-нието, а ако са в абсолютното му начало или край — само от едната страна.

Напр. Е то най-сетне и статуята, стъпила твър-до на широкия гранитен пиедестал, издигнат всред залива, държи величествено светилника на про-греса. (А л. Константинов); Вън беше и хаджи Вълко, висок, побелял, важен като цар. (Й. Йов-ков); Като че събудена от сън, тополата, ста-рата столетна топола, раздвижва листата си, раз-клаща вейките си и зашумява. (Й. Йовков); Пър-гав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите си, останали от баща му.^ л и н Пелин); Петър, средният син на дядо Йордан, беше пък съвсем друг човек. (Елин Пелин); Един по един, смутени до дън душа, ние, поетите, се изнизахме из двора. (В. М у т а ф ч и е в а)

151. Освен със запетаи, както в цитираните при-мери, обособените определения и приложения (също и другите обособени части) могат да се заградят с тирета, за да се отделят графично по-силно в изречението (вж. т. 216.—219).

Напр. А тук вилнееше сега друга .смърт—невиди-ма, коварна и неуловима. (Й. Йовко в); Син ки-лим—изтъркан и запрашен — покриваше средата на кабинета и водеше към старомодно бюро. (Е м. С т а- н е в); Ето я, тя пристъпва към него — мургава и кротка, с обло лице и добри очи- (Е м. Станев)

гз За обособените части на изречението вж. уПопов, К. Съвременен български език. Синтаксис, 203—216; Г е о р г и е- в, а, Е. Обособени части в българския книжовен език. С., 1^64.

87

Изборът на запетаята или тирето при обособените части се определя най-вече от стилистически съображе-ния —- употребата на тиретата е свързана с по-голяма експресивност и затова трябва да бъде по-рядка и обо-снована със значимостта на обособената част в даденото изречение и- контекст.

152. За разллка от приложенията и определенията обстоятелствените пояснения по-рядко се обособяват, като в някои случаи е възможно и обособяване, и необо- собяване на едно и също обстоятелствено пояснение. Това води до различие в пунктуацията — употреба на запетаи, респ. тирета при обособяване и липса на пре-пинателен знак, когато няма обособяване.

Напр. Ревизорът пристигна неочаквано, в петча- са сутринта — срв. Ревизорът пристигна неочаквано в пет часа сутринта; Всичко може да се уреди, при добро желание — срв. Всичко може да се уреди при добро желание. '

153. Когато обстоятелственото пояснение конкре-тизира предходно обстоятелствено пояснение, то (вто-рото обстоятелствено пояснение) по правило се обо-собява и се огражда със запетаи.

Напр. Едно лято, скоро до Петровден, в село при-стигна Павел. (Елин Пелин); Тогава, през 1482, в Ликия не бе останала следа от дърво или храст. (В. Мутафчиева);// ето след селото, на Хар-мана, се появиха много хора, черни фигури на мъже и над тях обтегнато от вятъра зелено знаме. (Й. Й о в- к о в); Той. имаше обичай да си седи вън на улицата, на пейката под бялата стена на къщата си, да си ■дремне там на слънце или да гледа Балкана насреща. (И. Йовков); Веднъж, надвечер, Божура и майка й се връщаха от гората. (Й. Йовков); Сутринта, пра изгрев слънце, той пак се намираше при водени-цата. (Е л и н П е л и н)

154. Когато обстоятелственото пояснение е единич-

88

но и стои в началото на изречението, то се обособява само ако има разширен състав — тогава се и отдел^я със запетая. .

Напр. Въпреки умората войниците' продължаваха да вървят без почивка — няма обособяване на об-стоятелственото пояснение за отстъпка; срв. обаче Въп-реки голямата у мора от дългия преход през ска-листите планини, войниците продължаваха да вървят без почивка — освен че означава една^задължителна пауза, запетаята в това изречение помага да се избег-не двусмислицата, която се появява при липсата на препинателен знак. Изречението Въпреки голямата умора от дългия преход през скалистите планини войниците продължаваха да вървят без почивка може да бъде разбрано двояко (само в писмения си вариант, в устния вариант паузата между обстоятелственото пояснение и останалата част от изречението позволява еднозначно възприемане на изречението от слушате-ля). 1. Въпреки голямата умора от дългия преход през скалистите планини, войниците продължаваха да вър-вят без почивка, т. е. преходът е бил през скалистите планини; 2. Въпреки голямата умора от дългия преход, през скалистите планини войниците продължаваха да вървят без почивка, т. е. след дългия преход войниците продължават да вървят през скалистите планини, а не през време на прехода.

155. Обстоятелствените пояснения за сравнение се обособяват и се ограждат със. запетаи само когато ав-торът иска да акцентува върку тях или пък са пред-хождани от друго обстоятелствено пояснение, което конкретизират, а също и когато имат разширен състав.

Напр. В очите му, като къса жълти жици, се чупеха лъчите на месеца... (Й. Й о в к о в); Слизаше в дълбоки долове, вървеше под клоните на стари дъбо-ве, като под покрива на черква, и в нападалата шума виждаше или черните зърна на отровното биле, или

89

червените шапки на чудновати гъби. (Й. Йовков); Извря месецът и кориите зашумяха тържествено, теж-ко, като стара песен, която се пее на трапеза. (Й. Йовков); ... снагата й си оставаше права и гъв-кава, като стълбеца на вихрушка. (Й. Йовко в); срв. Като всички умни хора / аз не ритам тръна бос. .. (Ив. В а з о в); ... и като слънце слезе в мракц, от блясък царствен озарен. (Д. Дебелянов); Понякога щ? идвам във съня ти / като нечакан и дале-чен гост. (Н. Й. Вапцаров)

156. Като може да свърже и уточняващо прило-жение с определяемото му. Ако това определяемо има някакво друго определение, приложението с като се оформя пунктуационно като обособена част — ограж-да се със запетаи, а ако определяемото няма друго оп-ределение, приложението с като не се отделя с препи-нателен знак.

Напр. В някои естествени науки,като химията, физиката и биологията, експериментът играе голяма роля — но: В науки като физиката, химията и био-логията експериментът играе голяма роля.

157. Когато с както и се свързва обособена част, запетая се пише задължително пред съюза. Ако изра-зът след както и има подчертано допълнителен, вметнат характер, след него се пише запетая. Ако обаче този израз е по-тясно свързан с останалата част от изрече-нието, например ако функционира като подлог и фор-мата на сказуемото за лице и число се определя и в за-висимост от него, втора запетая след израза не се пише.

Напр. Селското стопанство, както и промишлено-то производство, се нуждае отдобре' подготвени спе-циалисти; срв. Селското стопанство, както и промиш-леното производство се нуждаят от добре подготвени специалисти; Аз, както и друг път, оставих Мишка на воля. ..(Ив. Вазов)

90

158. Когато с и то, при това и др. п. се въвежд, обособена част, тя се огражда от двете страни със за-петая.

Напр. Свършихме работата навреме, и то успешно, сще вчера; Никола е бивш горски стражар в Брешлян, при това и прочут ловец, затова смята войната като стара своя професия. (Й. Йовков)

159. Допълненията с наместо, вместо, освен и др., когато е необходимо да се обособят, също така се за-граждат от двете страни със запетаи.Напр. Някой път, наместо печени кромпилчета,

мама ще турне две-три орехчета и пак шарена соАчи- ца. (Т.Г. В л а й к о в); Стефан ходи до мръкване и когато вече не виждаше нищо друго пред себе си, освен черен мрак, върна се във воденицата. (Й. Йовков)

160. Не бива да се смесва сказуемното определение към допълнението с обособено определение към допъл-нението — тези две части на изречението стоят винаги след допълнението. Обособеното определение към до-пълнението се отделя от него със запетая, а ако е необ-ходимо — и от останалата част на изречението се от-деля с втора запетая, а сказуемното определение не се отделя от допълнението с някакъв препинателен знак.

Напр. Скулпторът е изобразил майката на поета седнала на къщния праг — в това изречение седнала на къщния праг е сказуемно определение към допълне-нието майката на поета и не се отделя със запетая; срв. Скулпторът е поздравил майката на поета, сед-нала на къщния праг — в това изречение седнала на къщния праг е обособено определение към допълнение-то майката на поета и трябва да се отдели със запе-тая24. Z

24 Вж. по-подробно по този въпрос у П о п о в а, В. Непра - вилно смесване на две синтактични категории при пунктуация- та. — Бълг. език, № 2, 454—455.

91

б) Запетаи, ограждащи вметнати части на изречението

161. Освен обособени части на изречението запетая- •та, двойна или единична в зависимост от мястото на от-деляния израз, отделя и вметнати думи и изрази в простото изречение, като паралелна функция изпълня-ва и в сложното изречение — огражда вметнати изре-чения. За улеснение на читателя ще разгледаме тук и тази паралелна функция на запетаята в сложното из-речение.

• Вметнатите думи, изрази и изречения, отделени със запетая, са „най-неизпъкващи“ в изречението, най-тяс-но са свързани с останалите му части в сравнение с вметнатите думи, изрази и изречения, отделени с ти-рета и особено със скоби. Затова и след вметнати из-рази и изречения, заградени със запетаи, не може да се постави удивителна или въпросителна, тъй като тези два знака сочат по-голяма комуникативна само-стоятелност в рамките на цялото.

Вметнатите думи, изрази и изречения, макар че често са свързани граматически с части на изречението или с цялото изречение, поради своето значение са странично, чуждо тяло в семантичната структура на изречението — интонационното им отделяне подчер-тава техния страничен характер25. С вметнатите части и изречения се означава или- някакво добавено, вмък-нато, странично съобщение с цел да се улесни слуша-телят, респ. читателят, или се прави някакъв комен-тар, изразява се определена реакция на говорещия, респ. пишещия, към съдържанието или формата на изказването и т. н.

№ За вметнатите части на изречението вж. у П о п о в, К- Съвременен български език. Синтаксис, 216—220; Пенчев. Й. Въвеждащи и вметнати думи и изрази в съвременния българ-ски език. С., 1966.

92

Напр. Той ще бъде там, разбира се, и много по-ра- но, отколкото трябва. (Й. Йов ков); Влезеш в не-го, да речем, един майски ден, когато цъфтят сливите. (Елин Пелин); Както знаеш, ние бяхме обявили война на изток, запад, север и юг, а пък чергата ни бе-ше малка. . . (X р. С м и р н е н с к и); Но да ви кажа право, най-много мислех за чепичките, които щеше да ми даде лелиният годеник на сватбата. (И. Петров); Бяха, според историята, най-добрите ни дни. (В. Мутафчиев а); Вие, доколкото знам, сте съвет-ник по културните въпроси, а не по хигиената. (Б. Райно в); Тук, ако питате, и по му мяза сега. . при тая мечка. (Ив. В а з о в); Поезията стана по-ин- телигентна, в хубавия смисъл на тази дума, без да за-губи своето национално своеобразие и вкус, които се изразяват в традиционния й реализъм, във верността към традицията. (П. Ка р а а н г о в); От една стра-на, нечовешкото във фашистката идеология, изповяд-вана от агента Желев, чиито амбиции се свеждат един-ствено до. смазване волята на задържаните, а,. от друга, огромното духовно превъзходство на члено-вете на нелегалната организация. . . (Нар. кул-тура)

като:162. Наречията за „логическо уточняване“ например, наистина, следователно, значи (—следова-телно), вероятно, по всяка вероятност, навярно, оче-видно, може би, като че ли, всъщност не се отделят със запетаи, макар че повечето от тях поради своето значение се употребяват само като вметнати и, според синтактичния принцип, би трябвало да се оформят пунктуационно, както останалите вметнати думи. Упо-требени като модални обстоятелствени пояснения, те-зи наречия не могат да имат върху себе си фразовото ударение — един от най-характерните фонетични приз-наци на вметнатите думи е именно невъзможността

33 CS

93

върху тях да пада фразовото ударение28. След като повечето от тези думи се произнасят само като вметна-ти, отпада необходимостта да сигнализираме тяхната» „вметнатост“ с препинателен знак — затова и те не се отделят със запетаи в изречението.

28 Вж. Янакиев, М. Как да редактираме собствено съ-чинение, 44—45.

Напр. Аз например съм готов веднага да замина; Иван може би вече е пристигнал; Следователно реше-нието е правилно; Тя не плачеше, не се помръдваше, сама сякаш черен кръст между черните кръстове.. (Й. Йовк о в); Тогава като че всичко живо бърза да изкаже радостта си в тия последни часове на деня. (Е м. С т а н е в); Навярно вече са получили писмото ми\ Момичето вероятно е изпуснало влака; Очевидно ние сме закъснели.

163. Когато сякаш, като че, като че ли въвеждат обособена част на изречението или подчинено изрече-ние за начин ц сравнение, пред тях се пише запетая.

Напр. Но щом слънцето се наклоняваше към залез, всички едновременно, като че по даден знак, излизаха навън. (Й. Йовко в); Герловските турци бяха си отишли и на Добромерица, гдето бяха стояли, се чер-нееше голям кръг, като че там беше лежало някое стадо. (Й. Йовк о в); И всички бързаха, като че под-гонени от вятъра. (Й. Йовков); Свежа, сякаш то-ку-що станала от сън, домакинята с удоволствие на-станяваше гостите; И пак тия сухи, страшни удари на тъпаните, сякаш остър меч биеше връз селото, пищеше и святкаше сред слънцето и сред белината на снега. (Й. Йовков) ;

164. Също така се пише запетая и пред следовател-но, значи, очевидно и др., ако те въвеждат обособена част или изречение в сложното изречение.

Напр. Аз съм зает утре, значи ще се видим вдруги-

94

Яем; Той беше стар хайдутин, следователно готов на всичко; Ако се откажеш, значи винаги си имал съмнения по този въпрос.

168. За разлика от разгледаните по-горе наречия за логическо уточняване наречието наистина и адвер- биалното съчетание по такъв начин могат да получат върху себе си фразовото ударение, т. е. да се употре-бят като невметнати обстоятелствени пояснения в из-речението. В този случай те, естествено, не се отделят със запетаи, също както и при вметнатата им употреба. За да се избегне възможността за двусмислица, като се разграничат графически вметнати и невметнати обстоя-телствени пояснения, по препоръката и на М. Янакиев може вметнатите наистина и по такъв начин да се от-делят със запетаи, а невметнатите — не.

Напр. Петър наистина е бил при зъболекарката — върху наистина пада фразовото ударение; Наистина, Петър е бил при зъболекарката, но все пак не тряб-ваше да закъснява — наистина е вметната дума; По такъв начин шофьорът е избягнал катастрофата — върху такъв пада фразовото ударение; По такъв на-чин, шофьорът е избягнал катастрофата, но се е на-ранил тежко — по такъв начин е вметната част.

166. Същото пунктуационно разграничаване меж-ду вметната и невметната употреба се прави и при дру-ги наречия.

Напр. Действително, Йовков никога не е вземал пряко участие в политическия живот. . . (П. Ди-нен о в) — Писателят действително не е вземал пря-ко участие в политическия живот; Естествено, поради тази причина писателят попада в добруджанските села — През 90-те години на миналия век там [в Доб-руджа, бел. авт. — Р. H.J окончателно се заселват и родитглитг на Йовков; писателят естествено по-пада в добруджанските села, гдето дълги години учи- шелстзува. (П. Д и н е к о в)

в) Запетаи, ограждащи обръщения

167. Особен вид вметнати думи в изречението са ■обръщенията, които имат апелиа функция в диалога — чрез тях говорещият установява контакт с адресата, който трябва да чуе някакво съобщение, да отговори на въпрос, да изпълни Определена заповед и т. и. При писменото предаване на пряка реч ролята на обръще-нията е много важна, тъй като без тях читателят не може да разбере в някои случаи кой е адресат на даде-но съобщение. В .поезията обръщението е основен на-чин за означаване на адресата, като често обръще-нията имат описателен или оценъчен характер.

Фонетично обръщенията невинаги се отделят с па-узи в изречението, ио пунктуационно те се отделят задължително със запетая като странични думи в из-речението — според синтактичния принцип в българ-ската пунктуация.

Напр. Не вярвайте туй, момчета! (Й. Йовко в), О, здравствуй ти, Русийо мощна, /светът трепна от твоя глас, /скокни, царице полунощна,/зовем те ний, ела към нас ! (И в. В а з о ь)\Детенце малко с пог-лед лазурен, / ти нямаш грижи в тия години, / йощ не стъпило в живота бурен, / всичко се тебе весело чи-ни. (И в. В а з о в); Дете, прости ми! (Елин П е- л ин); Славке, ти плачеш ли? (Елин Пелин); Изправи се, нещастна човече, мислех, си понякога но-щем. .. (П. В е ж и н о в); Ти, батювата, нямаш дял. (А. Карал ийчев)

е) Запетаи при частици► . ...168. При пунктуацията на изреченията с частици

важна роля играе фонетичното членение —частиците се отделят със запетая, ако са отделени с паузи в изре-чението. Само в единични случаи запетая се пише, въп-

ьь

реки че частицата не се отделя с пауза, напр. запе-таята след частицата мари, следвана от обръщение (вж. пример по-долу).

Частиците ей, хей, бре, бе, ма, мари и др., които се използуват като обръщение, се отделят винаги със запе-тая независимо от мястото им в изречението.

Напр. Брей, опичайте си акъла, вардете се. . . (А. Константине в); Кученцето си ми дай, ей! (Г. К а р а с л а в о в); Ами защо мълчи като риба, бе? (В. Мутафчиева); Мълчи, мари! (И в. В а- з 6 в); Хей, я ела насам!

169. Когато същите тези частици са съчетани с именно обръщение, те се отделят със запетая от обръ-щението само ако стоят пред него, тъй като обикно-вено между тях и именното обръщение има пауза (из-ключение прави частицата мари). Ако частиците стоят след именното обръщение, те не се отделят със запетая от него, а заедно с него се ограждат със запе-таи”.

Напр. Време ли е сега за такива неща бе, синков-ци? (Чудоми р); Славчо, Славчо бе, я ставай, че ще се простудиш на голата земя! (Чуд оми р); Ами аз мари, сестро, родна сестра, дето се вика, на Мъжа ми, и пак до гуша ми дойде. (Чудоми р); Лало мари, що става у бай Марка? (Ив. В а з о в)

170. Частиците да и не задължително се отделят със запетаи, когато функционират като отделни изказ-вания.

Напр. Да, огйивам — срв. Да отивам; Да, наисти-на защо. (В. Мутафчиев а); Не, ще я изпиеш до дъно. (Елин Пелин) — срв. Не ще я изпиеш до дъно; Не, сега, сега, бай Цеко. (Елин Пелин) — срв. Не сега, бай Цеко.

17 По-подробно за частиците вж. уЧолакова, К р ♦ Частиците в съвременния български книжовен език. С., 1968»

7. Съвременна бълг. пункеуация 97

Както показват примерите, пропускането на запе-тая след да и не може да промени коренно смисъла на изречението.

171. Със запетая се отделят и частиците а, ха, е, които обикновено се отделят интонационно в изрече-нието.Напр. Аз пък, мисля, че престолът съвсем не беше

за Джем, а? (В. Мутафчиева); Ха, и това щях да забравя. А, Люцкане! (Й. Й о в к о в); Е, сега как-во мислиш да правиш ти? (П. Р. Славейков)

172. Въпросителната частица нали се отделя със запетая от предходната дума само ако е в края на из-речението; ако нали стои в началото на изречението, запетая след частицата не се пише. В този случай пунктуацията отразява фонетичното членение на из-речението28.

Напр. Ами нали искаше да флиртуваш? (П. В е- ж и н о в); Но тя е по-хубава от мене, нали? (П. В е- жинов)

173. В зависимост от функцията им в изречението и в зависимост от мястото им във фонетичната контура на изречението (т. е. дали са отделени с пауза, или не) в писмената реч някои частици (ето, нд, я и др.) също могат да се отделят или не със запетая, както нали.

Напр. Ето, първата бригада вече се изтегли. . . (А. Гу л я ш к и) -- Ето ръцете — с блестящо-про- ‘ зирната кожа, с тънката, нежно-синееща мрежа на вените. . . (Е. Б а г р я н а); Пред камшика всичките изтръпнаха — на ти право? Нй, — единен фронт! (X р. Р а д е в с к и) — Нй, вземи си от крушите; Я, книга! (В. Мутафчиева) — # ми кажете вий се-га как стоят работите. ..(А, Константинов)

№ Сра. Владимирова, Т. Цит. съч., с. 103,

98

д) Запетаи при междуметията

174. Междуметията означават- непосредствено емо-ционални реакции или са звукопоДражания. Първият вид междуметия обикновено не са части на изречение-то, те функционират като отделни изказвания, респ. странични думи в изречението, а вторите може да се употребят освен това и като части на изречението — сказуеми, допълнения, подлози.

Междуметията, функциониращи като странични ду-ми б изречението, се ограждат със запетаи, ако са в средата на изречението, или пък запетаята стои само пред или след тях, ако са в края или в самото начало на изречението. (За пунктуацията на междуметията като самостойни изказвания вж. в т. 96.)Напр. Ти не знаеш, ех! (А. С т р а ш и м и р о в);

Ех, да си тоя, бае Георги, да ми помогнеш. (Е л и н ■Пели и); Хм, поканили магарето на сватба, а му ту-рили самар на гърба. (Ч у д о м и р); А-а, тоя дявол усети нещо. (Елин Пелин) — дефисът в а-а, как-то и повторното изписване на буквата а, трябва да по-каже, че гласната а се произнася като по-дълга от обик-новено. В художествената литература се срещат и случаи, когато една и съща буква се изписва много-кратно без дефис между отделните букви, за да се оз-начи емфатична дължина на гласната, напр. Хубаво пише в книгата, ааа! (Чу доми р)

175. Междуметието о .се отделя със запетая, ако представлява самостойно възклицание, отделено от об-ръщението (ако след него има обръщение).

Напр. О, бесило славно! (Ив. В а з о в); О, вие вече пристигнахте!; Q, как го разбирах! (В. Мутаф- ч и е в аХ

176. Доста често междуметията — части на изре-чението — се отделят пунктуационно в изречението с цел да се отбележат фонетичните им особености (най-

99

вече промяна в интонацията), но препинателният знак не е запетая (за пунктуационното отделяне на между-метията в този случай вж. в т. 360.)

Б. ЗАПЕТАЯ В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

177. В сложното изречение запетаята се използува за означаване на синтактичното му раз-членяване на отделни изречения. Употребата на този препинателен знак се определя преди всичко от синтактичния принцип, от начина, по който са свърза-ни отделните изречения в рамките на цялото. От глед-на точка на този начин сложните изречения могат да бъдат разделени най-напред на два основни дяла: без- съюзни и съюзни сложни изречения. Сложните изре-чения от смесен съюзно-безсъюзен тип представляват комбинация от основните два вида.

1. ЗАПЕТАЯ В СЛОЖНИТЕ БЕЗСЪЮЗНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

178. Запетаята в сложното безсъюзно изречение е препинателен знак, който посочва само границите между отделните изречения. За разлика от тирето и двоеточието запетаята не сигнализира, че двете изре-чения, между които стои, са в определен вид смислово отношение — пояснително, причинно-следствено и др. (по-подробно по този въпрос вж. в т. 134.—136., 221.— 224). От препинателния знак точка и запетая пък за-петаята се различава по по-слабата си отделителна си-ла (вж. т. 121.—122.).

Напр. Върховце привеждат I крехките ели, I ме-сеца здрависват / нежните треви, (П. Р. Славей-ков); В предсмъртно блаженство небето се къпе, / син здрач над земята се кротко люлей / от изток нощ тайнствена властно настъпя, / умора над сънните

100

клепки тегней. (Д. Дебелянов); Той притихна, не говореше вече, избягваше дори погледите на друга-рите си. (Й. Йовков); Зад него в стъклата на ви-лата се оглеждаше месецът, стените сякаш бяха ог-рени от слънцето, една дреха на децата се тъмнешее върху перилата на стълбата. (Е м. Станев); Аз слизах бърже, слизах по-дълбоко, / пъртината ме во-деше умело I през дървеното мостче над потока / към пушека на млъкналото село. (Н. Фурнаджиев); Чух, заминавал си за Япония.

Употребата на запетаята е характерна преди всич-ко за сложните съчинени безсъюзни изречения. В слож-ните безсдозни изречения, в които може да се говори за подчинително отношение между първото и второто изречение, обикновено се употребява тире или двоето-чие.

179. Безсъюзно могат да се свързват отделни изре-чения и в едно сложно смесено изречение — безсъюз- ните изречения обикновено са в съчинително отноше-ние едно към друго, а по отношение на друго изречение (изречения) могат да бъдат подчинени или главни. Между безсъюзно свързаните изречения и в сложното смесено изречение се пише запетая.Напр. Когато беше малка и заловена за роклята на

майка си, влизаше в широкия двор, обграден с високи дувари, очите й се уголемяваха, чудеше се на старите чимшири, на асмата, на босилека, поникнал между каменните плочи. (Й. Йовков); Над селото и нав-ред по околията се бе застояла страшна суша, която изпогори всичко, изпосуши кладенци и извори, измори добитъка за вода. (Елин Пелин); МЬжех да се сърдя колкото ща на себе си и да се ругая, все едно, нозете ми отказваха да поемат правата посока. (Б. Р а й н о в)

I ii 1

2. ЗАПЕТАЯ В СЛОЖНИТЕ СЪЮЗНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

180. Основно пунктуационно правило (с някои малки изключения) в сложното съюзно изречение е, че отделните изречения се отделят помежду си с препи-нателен знак, който най-често е запетая. Тирето в слож-ното съюзно изречение се използува рядко и е силно стилистично маркирано (вж. т. 210.), а точката и за-петаята се употребяна, за да извърши групиране в рам-ките на сложното съюзно изречение (най-често точ-ката и запетаята се използува в период, вж. т. 123.).

181. В сложното съюзно изречение запетая се пише В началото на второто и следващите изречения, обик-новено пред съюзните връзки: същински съюзи, от-носителни местоимения и наречия, частици в следни-те случаи:

1) Пред съчийителните съединителни, противопоста- вителни и пояснителни съюзи: па, та, че, пък, обаче, а, но, ала, ами, ама, само че, камо ли, също и, тоест, си-реч, а именно.

Напр. . . . щели да ходят на лов, надоле към Дуна-ва, та там щели да хапнат. (А л. Константи- н о в); Като ги задумкат, к!ръсти се, па бягай. (А л. Константинов); Че като доде и Данко Харсъ- зина, че и други, и други, че като викнах на цугула- рите: Хъ сега! (А л. Константинов); Тръгнах за града, а дойдох у вас. (К- Зидаров); Тя не по-мръдва, но всеки миг може да се хвърли. (Й. Й о в- к о в); Има право, ама няма пари. (К. Зидаров), Най-после тя не се стърпя, ами един ден стана и отиде у Цветани. (Елин Пелин); Той идеше към нея като ловец и тя като малка безпомощна птичка иска-ше да се скрие някъде, ала пред нея стоеше тая бездън-на пропаст и никъде нямаше притулено място. (Елин Пелин); Те бяха свършили обяда си, но изглеждаха виновни и гузни, пък и лицето на Илия беше болезнено и страдалческо. (Й. Йовков); Аз не го познавам, камо ли пък да съм приятел с него; Ще дойда, само че

102

ще закъснея; Кондарев се опитваше да му разясни слож-ността на тия въпроси, обаче селянинът не го слуша-ше. (Е м. С т а н е в); . '. . бай Ганьо срамежливо при-кри с гърба си дисагите, обърна своето просълзено и запотено лице, каза пардон!, смръкна енергически и пропъди слугинята, т. е. не че й каза да си излезе, но тя побърза да избяга, като помисли, че милионери- нът маже да е получил някое скръбно известие. (А л. Константинов)

182. Пред еднократно употребените съюзи а и й л в в сложното изречение, както и в простото изрече-ние, не се пише запетая.

Напр. Гъста и тежка е зеленината на овошките, някъде над сухите дувари се синее люляк или висят жълти кичури цъфнал салкъм. (Й. Йовко в); От клоните на върбите висят мъхави зелени волани и до- ксссат леко водната повърхност. (П. В е ж и н о в)

Пред еднократно употребен съюз и може да се пише запетая в следните случаи:

а) Когато съюзът и въвежда- присъединено изрече-ние, отделено интонанионно от предходното изречение поради своето по-особено значение (в същата функция като стилистично маркирано може да се използува и тирето, и точката, вж. т. 490.

Напр. Сочи народът, и пот от чело 7 кървав се лее над камък гробен. . . (X р. Ботев); А в зори, сред възторжени песни, /ще пресегна аз груби' ръце, и висо-ко, високо шр блесне / светлината на нежно сърце. (X р. Смир невски)

б) Когато пред и свършва някакво подчинено из-речение, което се отделя пунктуациоино в сложното изречение.-Напр. Тя била предупредена от Чакалова, че ще

дойдат да го търсят троица сънародници, и ни по-кани горе, в една чисто наредена стая. (А. Констан-тинов); Тия лица се държаха така, наточели це се

познават помежду си, и от думите им се разбираше, че за пръв път минуват по тази линия- (А л. Кон-стантинов); Душата на стареца-не намери ни съчувствие, ни утеха от сина си, пред когото изля на-браните с години мъки, и отново се усети самотна, обидена и изоставена. (Е л и н П е л и н)

в) Когато пред и стои вметната или обособена част на изречението, отделена със запетаи.

Напр. Селяните им правеха пакости, подучваниот един тамошен кръчмар, и това ги отчая. (Елин Пелин); Тогава бляскаха зъбите й, гъсти, бели, красиво криви отстрана, и тя ставаше по-хубава. (Елин Пелин)

183. 2) Запетая се пише пред втория и пред всеки следващ от съчинителните съотносителни съюзи с ед-накви съставки в сложното изречение като: и. . . и, или. . . или, ни. .. ни, нито. .. нито, хем. . . хем, би-ло (че), .. , било(че), кое. . . кое, я. . . я, бре. . . бре, бе. . . бе, ха. . . ха, а. . . а и др.

Напр. Затова и до днес ме привличат I тези грей-нали нощем!летища — I тези пъстри световни ! гнез-да, от които моторните птици I се разлитат по всич-ки посоки, / Прекосяват над суша, вода I по незрими въздушни жици и се носят високо, I високо,! и долитат, и пак отлитат I над смаления земен свят. . . (Е. Багряна); Ти нито ще говориш, нито нищо. (Ч у- д о м и р); ... казваше той и си въртеше погледа из цялата околност, пълна с жетСвари, които ту изпра-вяха, ту забиваха ниско глави, сякаш правеха някакви обредни поклони пред лицето на благословената майка земя. (Елин Пелин); Воденицата ту спираше, ту тръгваше, и пред нея дъгата или се изгубваше, или се явяваше отново. (Й. Йовков); Той или лежеше със стенание в леглото си, или мълчаливо се разхожда-ше напред-назад из стаята, дълбоко замислен или по-мрачен от нещастие. (Елин П е л и и); Те стояха

104

там до петлено време и или мълчаха като мъртви, или пееха тъ', че керемиди падаха от къщата. (Й. Йовков); ... влизам — хем ще пия кафе, хем ще гледам кой минува. (А л. Константинов); . . .и току-виж, че капнала някоя облага за тяхната общи-на— я джамийката им щ? поправят, я ушлище ще им направят на царски пари. (А л. Константи- н о в); Виж там, каквото ги наредиш, а пък аз кое дръвца ще ти докарам, кое на копан ще пратя жената, та полека-лека да ти се наплашим. (Чудомир); Ха това колело •да спре, хд, тоя ремък да попипне. (Е м. С т а и е в)

184. Ако употребеният повече от веднъж в сложно-то изречение съюз «свързва двойки от несъотносителни неравноправни помежду си по значение синтактични единици, пред съюза и не се пише запетая.

Напр. Има разни типове негри и по тях виждаш и съдиш от колко разни места на Африка и островите са влачени тука роби (Ал. Константинов) — в това сложно смесено изречение първите две и свър-зват изречения, а третото и е връзка между еднородни несъгласувани определения. Второто и обаче не се съотнася с първото «, тъй като то свързва второто и третото изречение виждаш и съдиш, които като цялост, а не всяко поотделно, се свързват с първото изречение Има разни типове негри т. е. синтактичната струк-тура на това изречение, представено с различни видо-ве скоби, е следната: ([Има разни типове негри] и [(по тях виждаш) и (съдиш от колко разни места (на Аф-рика и островите) са влачени тука роби)]).

185. з) Запетая се пише и пред второто, респ. и пред всяко следващо от изреченията, свързани със съ- чинителнн съотносителни съюзи с различни съставки като ли. .. или, дали. . . или, не само. . .а и, не само. . . но и, не че. . .а и др.

Напр. А бе вие шегувате ли се, или сериозно сте на-

105

мислили в такваз нощ да минувате Алабак? (А л. Константинов); Ще го бъде ли, или няма да го бъде — така перифразирана, дилемата на Хамлет ви-сеше със страшна сила над града. . . (И. П е т р o f \ Дали би проявил ревност към невежествоп ' на един добруджанец, или би го потупал по рамото и би го обя-вил -за свой последовател. (Й. Петров); Не само ще напишеш писмата, но и ще ги изпратиш още утре;

■ А всъщност синовете му, вече възрастни мъже, широко- плещести исполини, които, колкото работата биваше по-тежка, толкоз с по-голямо настървение се нахвър-ляха върху нея, не че не искаха, а нямаше защо да слу-

- шат cmateya. (Й. Йовков)186. 4)’ В сложното изречение със запетаи се от-

делят от едната или от двете страни (в зависимост от това, дали стоят в самото начало или в самия край на сложното изречение) подчинените изречения със след-ните, съюзни връзки: че, като, шрм като, след като, тъй като, докато, откак, щом, докле, дорде, колчем, като да, сякаш, като че (ли), без да, освен да; освен че, за да, преди да, защото, понеже, задето, дето, та да, макар (и) да, и да, да не би да, дано, ако, ако и да, ли, макар че, въпреки че, освен дето, вместо да, освен като, наместо да, даже (и), дори да и др. .

Напр. Истина е, че по мое време един държавник не стигаше до величие, ако не би приел не само образа, но и похватите на звяра. (В. Мутафчиева); Първата фурна продавам, преди още слънцето да се е показало. (И. Радичков); Най-после си замина, без да е свършила работата си. (Р. М и х а й л о в); Не питам как, кога и от кого е извършена идентифи-кацията, тъй като планът на тая малка операция ми е предварително известен. (Б. Р а й н о в); Вие дори злорадствувате над съдбата на тоя нещастник, след като сте го пратили на малка среща със смъртта. (Б. Райно в); Не ми оставаше нищо друго, освен да

106

чакам да проходят други деца на моята възраст. (И в. Петров); Това го развеселяваше,, втесто да гозагриж- ва, и той като на подбив се питаше... (Й. Йовков); Кърджалиите се раздвижиха, като се мъчеха да не правят шум, за да не ги усетят в Урум-Еникьой. (Й. Йовков); Такива работи си прехвърлям през ума, докато стъмни и четата пропадне в мрака. (Й. Р а- д и ч к о в); Византия беше мостът, между две циви-лизации, блестящ мост, подчертавам, макар да съм западняк и католик. (В. Мутафчиева); 'Матвеев се каеше, задето се увлече в това пътуване в най-сил-ната жега. (Ив. В а з о в); Кехаята носеше писмото, а аз трябваше да го пазя из пътя, дано някак не се за-трие! (В. Мутафчиева); И всичкц бяха весели, защото из целия път очите им нищо друго ,не бяха гледали освен злака на житата. (Й. Йовко в); Другите още по-рано бяха подели своя шумен разговор, така че края на разказа си той завърши само пред мен. (Й. Й о в к о в)

187. 5) Когато съюзната връзка не е една дума, за-петая се пише само пред първата съставка (вж. горните примери). Това важи и за съчетанията при условие че, при положение че, когато се използуват като съюзна връзка между две изречения (към тези съчетания би трябвало да се добави и съчетанието по причина че, което също така функционира като съюзна връзка),

Напр. Обади ми се по телефона, при положение че се получи писмо за тебе; Планът ще бъде изпълнен, при условие че снабдяването с материали е ритмично; Не можах да предам ръкописа навреме, попричиначе имах други спешни задачи. .

Съюзът че може да се свързва и с редица други съ-ществителни, когато въвежда подчинено определител-но изречение, отнасящо се към тях, напр. в знак, че; под предлог, че; условието, че; в случай, че и др. В то-зи случай запетая се пише пред съюза че, на границата между главно и подчинено изречение,

Напр. В зяак, че думата му е вярна, той му изпра-ти броеница от кехлибар; Той не дойде (под предлог, че е много уморен); В случай, че ме няма вкъщи, можеш да оставиш книгата в кутията.

188. 6) Наречията тъй, така може да влизат в съставен съюз, тъй (така) че, тъй (така) както и тогава запетаята се пише пред тъй (така), понеже съставният съюз стои в подчиненото изречение. Наре-чията тъй, така могат да бъдат и дума от главното изречение, която се съотнася със съюзната връзка (корелат) — тогава запетаята се пише след тъй, та- ■ ка, пред съюза (съюзната дума).

Напр. След известно време отношенията с Моги- ларово се развиха, така че една лична среща между ба-ща ми и майка ми беше неизбежна, т. е. развитието на отношенията с Могиларово прави неизбежна личната среща между бащата и майката, срв. След известно време отношенията с Могиларово се развиха така, че една лична среща между баща ми и майка ми беше неизбежна, т. е. личната среща между бащата и майка-та е последица от степента (начина) на развитие на от-ношенията с Могиларово; Това до немай-къде напомня-ше гората, тъй както се виждаше денем — бяла и натегнала от скреж. (Й. Йовков); Тия фанатици наистина виждат нещата тъй, както разумният чо-век никога не би ги видял. (Б. Райно в)

189. 7) Обикновено съюзната връзка в сложното съставно изречение стои в самото начало на подчине-ното изречение и запетаята се поставя пред съюзната връзка. Когато обаче подчиненото изречение не започ-ва със съюзната връзка, запетаята се пише в началото му, а не пред съюзната връзка* 9. (По-специално за употребата на запетая в сложни изречения с откоси-

2? Вж. по-подробно по този въпрос у П а ш о в, П. За за-петаята пред че, когато и пр. — Бълг. език, 1981, № 4, 348— 349. Примерите, които привеждам, са взети от тая статия,

108

телни местоимения и наречия вж. по-долу в*т. 196.—199.).

Напр. 0, да, женакогатокаже истината, мъжете я мислят за луда! (С т. Л. Което в); Корабът в други страни ги отнася, '! камъкът де бог е, а дола-рът —цар. (П. Л у м у м б а); 0, още песента кога-то едва наченала бе тя, Z си казахме ведно: горката, Ч, изпяла си е вече песента. . . (В. Р ъ к о в с к и)

190. 8) Със запетая в сложното изречение (сложно смесено изречение) не се отделят съподчинени из-речения, свързани помежду си с еднократно употребе-ния съюз и и с несъотносително употребения съюз или.

Напр, Дядо Нейко Бардучката, най-умният и най- сладкодумният от чорбаджиите, беше изпратен да посрещне пашата, да му се поклони и да му каже, че селото не е виновно и хайдущите са слезли от Балкана. (Й. Йовков); Тогава бяха помислили, че Тиха иска да чака Величка Дочкин, с когото се бяха искали и кой-то от три години беше на печалба. (Й. Йовков); Нарзанови приличаха на два враждебни лагера във военно време — без намерение да напредват или да от-стъпват. . . (Г. П. Стаматов)

191. 9) Запетая не се пише пред съюза да, когато да свързва с главното изречение подчинено изречение— допълнително, подложно, сказуемноопределително, оп-ределително или обстоятелствено за цел, за причина или за последица. В този случай и в края на подчине-ното изречение не се пище запетая, освен ако нейната употреба се налага от характера на следващия израз — подчинено съюзно свързано изречение, обособена или вметната част на изречението и др. Според Правописен речник на съвременния български книжовен език гор-ното правило важи само ако подчиненото да — изре-чение не стои на първо място в началото на сложното изречение — ако подчиненото изречение стои на пър-во място, след него се пише запетая.

109

Напр. Тя не се стърпя да не се закачи и сега и като подаваше кафето на старците, успя да им пришепне, без да я чуе баща й. . . (Й. Йовко в); Лесно е къща-та да запалиш, ама човешкото сърце да запалиш е мъчно. (А. Каралийчев); Важното е да не гу- (фиш надежда —Да не губиш надежда, е най-важнстс; Стоян усети очите си да влажнеят. (Й. Йовков); От дяда си и от баща си Константин Иречек е насле-дил любов към литературата и науката, сръчност да учи езици, библиографски стил, умение да пише. (А. Каралийчев); Не се умори ръката на Индже да убива. (Й. Йовков); Дете ли си да не разбираш. (Н. Г е р о в, Речник на българския език)

192. 10) Фонетичният принцип е решаващ при фор-мулирането и на следното правило в Правописния реч-ник: когато подчиненото За-изречение стои след съ-ществително, придружено от показателно местоиме- ние, т. е. става дума за подчинено определително из-речение, подчиненото изречение се г отделя от двете страни със запетая.

Напр. Тази идея, да се организира по нов начин производството, го вълнуваше отдавна; Онова напом-няне, да си ляга по-рано, отново изплува в съзнанието му.

193. 11) Когато да свързва с главното изречение подчинено изречение за условие или за отстъпка, т. е. има значение ’ако’ или ’дори да’, или е употребено в смисъл на 'за да’, подчиненото da-изречение се ограж-да със запетаи.

Напр. Да (—ако) би мирно седяло, не би чудо видя-ла. (Поел.); Да (=и да, макар и да) вали утре като из ведро, пак отивам там; Трябва да се махнеш оттука, да за да) не ме срамиш пред хората.

Тези видове подчинени da-изречения обикновено се отделят и фонетичнос пауза и с промяна на инто-нацията,

ПО

194. - 12) Съподчинените безсъюзно свързани За-из- речения се отделят помежду си със запетая, а между последователно подчинени da-изречения не се пише препинателен знак.

Напр. Тя чувствува, че няма сила да напише, да разкаже своята скръб, оставя перото и дълго плаче с лице, скрито в престилката. (Елин Пелин); Има-ше го Индже за приятел и прати да му кажат да пре-стане да граби и да си върви по живо, по здраво. (Й. Йовков) •

195. 13) Началото на изречение с да трябва да се означи със запетая, ако има опасност от двузначно възприемане на сложното изречение.

Напр. Началникът нареди по телефона да се свър-жат веднага с Петров — това изречение без препина-телен знак може да се възприеме в два семантични ва-рианта: в единия вариант по телефона се отнася към главното изречение, т. е. началникът е предал нареж-дането си по телефона, а в другия вариант по телефо-на се отнася към подчиненото изречение — подчинени-те трябва по телефона да се свържат с Петров. Двата варианта в писмената реч би трябвало да се различа-ват пунктуационно: Началникът нареди по телефона, да се свържат веднага с Петров и Началникът нареди, по телефона да се свържат веднага с Петров.

14) Пред съюза да се пише -запетая, когато тя е необходима, за да отдели предходно подчинено изре-чение, обособена или вметната част на изречението.

Напр. Моята служба, у лелини беше да паса овцете и всяка събота, възседнал на магарето, да нося храна на говедарите в планината. . . (Елин Пелин); Мисълта, която внезапно му бе хрумнала, да се обади по това време по телефона, го развесели.

196. 15) Честа съюзна връзка в сложните съставни изречения са относителните местоимения и наречия. В началото и в края на подчинените изречения с относи-

телните наречия и местоимения който, какъвто, що- то, дето, чийто, когато, където, докогато, откъдето, накъдето, колкото, доколкото, както и др. се поставя запетая.

Напр. Ти ли си Иван Кралев, цигуларинът, за ко-гото ходи реч, че омайвал нощем месечината над Глад-ница и тя му слазяла от небето долу на земята да му грее в собата до главата и да го целува по челото, ко-гато спи? (А. Каралийчев); Тъмните долини, където са’ потулени прашните села на хората, я по-мамиха. (А. Каралийчев); Ако искате да знае-те истината, жена му е, която не може да търпи. (Ал. Константинов); Направи, каквато ти ка-зах; Попитай, когото срещнеш; Което предприехте, е неправилно; Още на другата сутрин, щом се усети върху голата земя, където беше позаспал, Люцкан усе-ти такава слабост, каквато никога досега не беше го налягала. (Й. Йовков); Бе почнал своята морска кариера като матрос, чийто брат тогава е бил парти-занин. (С. Чернишев); Но дъщерята на ходжи Вълка оставаше все тъй отпусната и равнодушна, каквато си беше винаги. (Й. Йовко в); Сякаш някой го бе вързал за конец и си играеше, както му хрумне. (Й. Радичков); Плътната стена от верни плещи из-държа тъкмо толкова, колкото бе нужно на ловката Лиляна да изчезне. (В. Андреев)

197. 16) Когато относителните местоимения вли-зат в словосъчетание (именно) и поради това не стоят в самото начало на подчиненото изречение, запетаята се поставя в началото на словосъчетанието, а не пред са-мото относително местоимение. Същото важи и за случаите, когато относителното местоимение е свързано с предлог — запетаята се пише пред предлога.

Напр. А гайдарджиите, начелата на които светна по една жълтица, залепена от хаджи Драган, надуха гайдите. (Й. Йовков); Забележителна е и пано-

112

рамата от илюстрации на фетиши, скални рисунки, маски, тотеми и др., повечето от които в естествени цветове. (Пл а м ъ к); Нямаше срещнат човек, пред ко-гото да пропусне да не каже нещо за нея. (Елин Пе-лин)

198. 17) Фразеологизуваните подчинени изречения с относителни местоимения и наречия, а също и с въп-росителни местоимения и наречия, не се отделят с препинателен знак нито в началото, нито в края. Пред тях или след тях може да се пише запетая само в за-висимост от предходния или следващия израз (обосо-бена част на изречението, вметната част, подчинено изречение и др.).

Напр. Разгърнете който искате атлас и потърсе-те в него страната Лампадефория. (С в. Минко в); Писателят е способен да измисли какъвто иска герой, но с това почти се изчерпва свободата. . . (Л и т. фронт); Спомняте си, че аз често записвам и теле-фонни номера, и мисли като ми хрумне, и съобщение по телефона на каквото ми падне листченце. (Ст. Ц. Д-З с к ало в); Ливади там зелени и сочни колкото щеш, но крави няма. (И. Петров); ... цепеше спфтфнката на две и си устройваше жестоки шеги с

Я& падне. (И. П е т р о в); Насъбраха се кой ^р^я^рнес Тя стана каквото стана. (Елин П е-

риташе де кого свари. (И. П е т р о в);Жж/йб/йойе беше кой знае колко хубаво.

18) Запетая не се пише пред подчинителна Свряна връзка (съюз или относително местоимение или наречие), ако пред тази съюзна връзка стоят уточ-няващите наречия: само, едва, чак, даже, тъкмо, имен-но, почти, още, много, малко и др. В края на подчи-неното изречение обаче се пише запетая., •

Напр. Чичо Мартин можеше само като се обърне, да вземе пушките на стражарите и да ги насочи сре-щу тях. . . (И. Петров); Свраката се изплаши и

8. Съвременна бълг, пунктуация 1J3

свърна назад, но чичо Мартин, пак в бързото движе-ние на люлката, свали и нея почти без да се прицелва. (И. Петров); Всичко ми беше познато още когато бях на еднодневна възраст и даже отпреди моето раж-дане, та от двора се упътих към улицата. (И. Пет-ров); Смелите се изявяват тъкмо когато малодуш-ните се стъписват от поемане на риск. ( Г. К а ра-сла в о в); Ще ти се обадя малко преди да замина.

19) Също така не се пише запетая пред подчините- лен съюз или пред относително местоимение или на-речие, ако пред тях стои отрицателната частица не. С това правило, както и с горното, се прави отстъпка от синтактичния принцип в полза на фонетичния — понеже върху изброените по-горе наречия и върху не пада ударението във фразата и те не се отделят с пауза от предхождащата ги част на изречението30, из-

- бягва се и пунктуационното отделяне между главно и подчинено изречение.

80 Вж. Янакиев, М. Как да редактираме собствено съ-чинение, 41—42.

Напр. После заспа, а в това време газената лампа, която бе поставил не където трябва, под конопените къдели, лизна къделите и ги запали, а те запалиха та-вана. (И. Петров); Аз дойдох тук не за да се кара-ме; Задачата е решена не както трябва.

200. 20) Когато в непосредствена близост стоят два съчинителни съюза (но пък, а и, пък и, а пък, па и и др.) или съчинителен и подчинителен съюз или от-носително местоимение или наречие (и да, но без да, пък щом, обаче когато, и който и т. н.), между двата съюза не се пише запетая.

Напр. Инспекторът мята един поглед на младата си съседка, пооцапва си трите пръста в масления му-стак а хем ябълката изяжда, хем и виното изпива. (А л. Константинов); Той много критикува 80

114

другите, а яък сам той не е винаги изряден; Тя обичаше снахите и внучетата си, но се държеше строго.с всич-ки и когато кажеше нещо, искаше то да бъде изпълне-но. (Елин П е л и н); Вървя и си прехвърлям разни работи през у ма, ама като взех да наближавам моста; все той ми в главата. (Й. Радичк о в); В един и същ момент той усети, че е слаб и че е силен. (С т. Продев); Висок,, едър човек, беше; но че е сиромах и като че ла сиромах се е родил—и това си личеше. . . (Й. Й о в к о в); Пие на чешмата а когато е жедна, и когато не е, а очите й играят ту насам, ту ната-тък. . . (Й. Йовков)

201. 21) Когато в непосредствено съседство се ока-жат две подчинителни съюзни връзки, между тях не се пише запетая, ако първият съюз е едносричен и ня-ма собствено ударение.

Напр. Разбрах, че ако има някой виновен, това е само той; Ясно е, че когато няма добра организация, работата не върви. ■

Когато обаче първата от двете подчинителни съюз-ни връзки не е едносрична дума и има собствено ударе-ние, между двата съюза се пише запетая. Както се вижда, в Това правило отново се прави отстъпка в пол-за на фонетичния принцип в българската пунктуация.

Напр. Не на тая смърт се зачуди дядоЩерьо, коя-то, каквато и да е, все е краят на един човешки жи-вот. . . (Й. Йовков); Веднъж тя свари там поп Миндо, който, като крепеше сдве^ръце очилата си, сричаще надписа на чешмата. (Й. Йовко в); Овчар-ско предание уверява, че гласът на кавала много пъти омайвал приближаващите разбойници, които, вместо да нападнат, спирали се да слушат неговия меден глас... (3. СТоянов); Ще ти донеса книгата след някол-ко дни, защото, колкото и да бързам, няма да мога да я прочета до утре.

202. 22) Когато след съюз в сложното изречение

115

стои обособена част с причастие или деепричастие, между нея и съюза не се пише запетая* ако съюзът е едносричен без ударение.

Напр. И наведен над работата си, той не смееше да погледне-сина си, за да не издаде сълзите си. (Елин

' Пели н); Но уверен, че всичко това. непременно ще ме учуди и порази, той на края самодоволно и добродушно се усмихва. (Й. Йовков); И унесена в спомени, които приличаха ца мечти; тя за миг забрави мъката си. (Елин П е. л и н); Въпреки молбите на селяните, старецът не остана там, а чукайки с тояжката

■ CU, продължи пътя си. .Ако съюзът, след който стои обособена част с при-

частие или деепричастие в сложното изречение, не е едносричен и носи ударение, между него и обособена-та част се пише запетая, защото на това място има про-мяна- в"интонацията.

Напр. И когато,уморен и ядосан, слизаше измежду камънаците, чу, че някой, го вика. (Й, Й о-вк о в); Той се извини,, задето, наблюдавайки с голям ин-терес жйвотндто, не беше ни обърнал доста-тъчно внимание. '

2Q3. 23). Пунктуацията на сложните изречения :с въпросителни по форма подчинени изречения; т. нар. к о с в е н и в ъ п р о с и, е сравнително усложнена.. Когато^косвеният въпрос стои след главното изрече-ние, тоА не-ср-отделя от главното изречение сЪс..запе-тая,' тъй като между двете изречения Няма пауза. (Тук се пренебрегва синтактичниятпринцип за сметка на фонетичния.) ■

Нанрь. Интересно е я е знае дали този скъперник Ще натисне спусъка все пак и ако го натисне, дали ще улучи. (И. П е т р о в) —пред втория косвен въпрос, има запетая, защото по отношение, на предходното из-речение с ако той е главно, изречение, Т. е. запетаята отделя подчиненото изречение с ако от главното.изре-

чение с дали, което пък от своя страна е подчинено на изречението да се знае; Никой- не знаеше какво стана

‘с нея. (Елин Пели н); Божура чу как сърцето й, долепено докамъните на дувара, чукаше. (Й. Йов- к о в); И любопитно е да се знае как биреагирал сам Макиавели на тази дързост. (И. П е т р о в)

Когато косвените въпроси стоят пред главното изре-чение, те се отделят от него със запетая, тъй като меж-ду подчиненото изречение и главното по-често има пау-за, която липсва' при постпозиция на косвения въпрос спрямо главното изречение.

Напр .Колко време стоя така, тя не знаеше. (R. Йо в к о в); Дали ще заминем, не е известно още; Как ще реша задачата, не знам.

В този случай вместо запетая между косвения въп-рос и главното изречение може да се постави тире (вж. Т. 210.) със стилистична цел — да се подчертае по графичен път изречението след препинателния’ знак.

Когато косвеният въпрос е подчинено определител-но изречение, свързано с някое съществително име .или с местоимението това от главното изречение, пред кос-вения въпрос се поставя запетая.

Напр. Изведнъж я обвзе въпросът, какво щеше да прави до сутринта. (Д. Д и м о в); Според собствени* те признания на писателя, охотата му да създаде

' „Метеор" се породила именно посредством досещйне- то, какво ли би станало, ако хората могат да възкръс-нат. (Л и т. фр о н Т); В едно училище в Сидней, Ав-стралия, . един от учителите решил неговите ученици да получат по-точна представа, какво означава число-то един милион. (Р а б. д е л о); Силата на художе-ственото произведение според мене идва главно от това, какво ново е казал творецът^. от яркостта, силата и сблъсъка на характерите. (Пулс);И целият, въпрос’- може би беше в това, как Рангел ще разчупи пръстена около себе си. . . (Д. Г у л е в)

117

Когато косвените въпроси са съподчйнени и без- съюзно свързани, те се отделят помежду си със запетая.

Напр. Тя искаше да знае какво прави той, къде хо-ди, какво мисли. (Е л и н П е л и н); И гледат ги как вървят из селото сами, как се изкачват към Хармана испиразп под зеленото знаме. (Й. Йовков)

В. УПОТРЕБА НА ЗАПЕТАЯТА С ИДЕОГРАФСКА ФУНКЦИЯ

204. Запетаята се използува като йероглиф-детер- мйнатор при десетичните дроби — разделя цялото и дробта при цифрово означение, а също и при цифрово означаване на часове, минути и секунди — разделя цифрите,' означаващи часовете, минутите и секундите.

Напр. 126,26 (сто двадесет и шест цяло и двадесет и пет стотни); 18,46 «. (осемнадесет часа и четиридесет и пет минути); 6,23,10 ч. (шест часа двадесет и три ми-<ути и десет секунди)

Г. УПОТРЕБА НА ЗАПЕТАЯТА КАТО ЗНАК ЗА ГРАФИЧНО ОФОРМЯНЕ

.205. Запетаята се използува като знак за графично оформяне, за да отдели названието на място от дата, а също и за отделяне на названието на ден от седмицата от датата;.

Напр. Варна, 23 юли; 1925 г.; София, 1. 12. 1890 г., петък/

ДЪЛГА ЧЕРТИЦА — ТИРЕ

206. Дългата чертица — т и:р е (—) е препинате-лен знак с доста разнообразни функции, като в някои

118

случаи тирето може да се използува вместо запетая, двоеточие или скоби.

Дългата чертица има следните основни функции:1. Отделя част от изречението или цяло изречение

в състава на сложното изречение— отдел ящо тире.2. Разделя пряка реч от авторска реч — разгра-

ничаващо тире.3. Огражда обособени части на изречението и вмет-

нати изрази — ограждащо двойно тире (в някои случаи единично).

4. Означава определени смислови отношения в из-речението — пояснително тире.

5. Стои на мястото на пропуснати думи и изра-зи — заместващо тире.

6. Има идеографска и чисто графична функция.

1.. ОТДЕЛЯЩО ТИРЕ

207. Отделящото тире се използува в няколко раз-лични случая:

а) То отделя еднородни части на изречението от обобщаващата дума—в този случай тирето означава пауза и следваща промяна в интонацията. Когато обобщаващата дума стои пред еднородните части, вместо тире може да се употреби и двоеточие, чиято употреба е за препоръчване особено когато изброява-нето на еднородните части е подчертано.

Напр. Продължителността на живота на този миролюбив гигант, който днес може да се срещне само в Африка и Азия, зависи от много фактори — суша, болести, ловци... (Раб. дело); Тя [програмата „Хоризонт“, бел. авт. —Р. Н.] изпитва и оказва бла-готворно влияние при взаимодействието си с цяла по-редица програмно-творчески звена на Българското ра-дио — музикалните редакции, отделите, които се

119

.грижат- за литературните предавания от различни жанрове, „Полюси", главната идеологическа редакция, главната редакция, за младежта и децата, рекламните предавания,,. (Р аб: де л о) — по-добре: . . ; цяла поредица програмно-творчески звена на Българското радио: музикалните редакции, стделите и т. н.

. Когато обобшавгшата дума, предхождаща еднород- . ните части на изречението, е съпроводена от подчине-но изречение, тирето се поставя след това изречение.

Напр. В района ще има всичко,. което е нужно за всекидневието и бита на хората — супермаркети, ре-сторанти, магазини, за промишлени стоки, детски гра-дини, училища, спортни обекти и съоръжения, заведе-ния за битови и административни услуги, обществен транспорт, железопътна гара. . . (От е ч. фронт)

При препозиция на сбобшавашата дума тирето мо-же да се предпочита пред двоеточието само когато из-реждането на еднородните части не .е подчертано и на преден план излиза пояснителното отношение между обобщаващата дума и еднородните, части.

Напр.. . . намръщен само с глава той сочи f насгак избрана — рояк скотове, / в. сюртуци, в реси и слепци с очи. (X р. Б о т е в); Покъщнината им — чергите, кърпите, нащивките като че ги крали от нашите се-ляни. (А. Константи нов); На него и характе-рът му е такъв — и недоверчив, и остър. (Й;. Р а- д и ч . к о в)

При постпозиция на обобщаващата дума тирето е единственият възможен препинателен знак за отделяне на обобщаващата дума от еднородните части на изре-чението.

Напр. Редът, другарството, най-простата чове-щина — всичко се удави и заличи в свирепата и груба проява на инстинкта. (Й. Йовко в); Воловете, ко-ларят, колелетата, ритлите, оригиналните приспо-собления за удобства, които бе направил някой изобре-

120

тателен Колар — всичко това минаваше под наблю-дателния поглед на мъничките. бае Стоянови очи. (Е л и и П е л и н)

208. б) Когато след обобщаващата дума, а понякога и пред нея, следват цели изречения в ролята на едно-родни части, също така се използува тире, за да отдели тези синтактични единици от обобщаващата дума.

Напр. Тази „специализация“ му дава известни предимства — да познава дълбоко развитието на от-делните поети, да не губи последователността на раз-войния процес при оценката на новите им книги. (П. Динеков); Той ставаше сутрин рано, приготвяше се, прочиташе вестника и излизаше — всичко това, което по-рана правеше с радост, сега го изпълваше с досада.

209. в) В простото изречение отделящото тире мо-же да се използува да отдели една еднородна част на изречението от останалите, ако върху нея трябва да падне логическото ударение. По този начин еднород-ната част вече се отличава от останалите еднородни части, губи своята еднородност с тях. Тази употреба на тирето. силно стилистически маркирана и е харак-терна.1 .33 .художествения стил. (Вж. по-подробно за нея в т. 45.). ’ Шпрл С/пои безмълвен, празен, грозен; вечен като къщите U улиците около тях необходим. (С, П р о- д-е.'в):?;

219. г) В сложното изречение отделящото тире има предимно експресивна функция: като означи пауза, по- голяма от обикновената междуфразова пауза, отбеляз-вана със запетая, да подчертае изречението след пре- ,

■ пинателния знак. Отделящото тире може да стои и между безсъюзно свързани, и . между съюзно свързани изречения.

Напр. Нали уж тъмна нощ беше, нали у&с вятър и дъжд Ни бръснаха в очите - а пък излизаме из бара-

121

ката и какво да вадим? (А л. К онст а н т и н о в); Ако ме видиш при главата на болния--откажи се. да го лекуваш и знай, че му е дошла смъртта. (Еи й Пели н); Риба ли някоя се преметне над вълните — цяла тревога. (А л. Константи н о в); Та като, почна оня ми ти дявол да мъкне ядения, риби, Меса, омари, соуси, салати,- сладки-, разхладителни, фрукти— ние се спряхме', па го гледаме!. (А л.. К Q н с т а н т. и- н о в); По пътя още се разнесе слух-, че ще бъдем посрещ- . нати тържествено както на границата, тъй и в Пра-га, следователно бяхме подготвени за срещата —но туй, което видяхме в действителност, надмина всич-ките наши очаквания. (А л. Константине в);. Чудно нещо —струва ми се, че видях Ясен между вой-ниците. (К. Зидаров); Няма що — такъв е све- тът! (Е л и н П е л и н); Жената, и тя слезе, загър-ната в плетен шал, поседя до мене на пейката —се-ди и мълчи. (Й. Радичков) .

Често с тире се отделят подчинени въпросителни и че- и da-изречения, когато стоят пред главните изрече-ния. В този случай обикновено има пауза между под-чиненото и главното изречение, както. и различия в интонацията на главното и подчиненото изречение.

Напр. Късмет ли да го наречеш, какво да го на-речеш — не знайш!. (А л. К о н с т а н т и н о в); Как-во поведение е държал в тази къща—не ми е известно. (А л. Колет а н т и н о в); Децата му са. работли-ви, но как ще ги отгледа—не знам.. (Ели н Пели н); Кой е крив, кой е прав — това не е моя работа. (А л . Колета нт и н о в); Да гледа там да спести ня-коя пара — това е то. (Й, Йовков); Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромахсе е родил — и това си личеше. (Й. Й о в к о в)

211. д) Отделящото тире се използува и за да озна-чи пауза в простото или сложното изречение там, къ- дето нормално тя не съществува, а се появява само ка-■ • » * . . •

122

то проява на експресивност или поради неочакваното до известна степен значение на думата или израза след тирето..

Напр. Неговите пари — с лопата да ги .ринеш, (А. Каралийчев);./! пък аз —какво. (А.л. К о н- с т а н т и н о в); Затова — мога да играя ролята, как-то съм я играл досега. (А л. Коне т а н т и н о в); След туй пак искаше да накара жребеца да се отдели ' от хергелята — и не' успяваше. (Й. Й о в к о в)

• В заглавията на журналистически материали поня-кога се злоупотребява с отделящото тире, което се Поставя съвсем свободно, без да. означава някаква ек-спресивна или неекспресивна пауза.• Напр. Със■ златния пояс — Иван Янков (Веч. н о ви н и); „Перла" — винаги да бъде с блясък. (Р а б. дело).

212. е) У по-стари автори се среща практиката да се пише Тире между Две отделни изречения, когато във второто изречение се сменя темата на разказа, авто-рът започва да говори за нещо друго. Със същата функ-ция се използува .и многоточието вж.'т. 29.7.)

Напр. Но същите тези благовъзпитани американ-ци, страстни любители на комфорта, да има в някой салон и триста дами, ще считат за нещо~най-обикно- венО да останат по жилетка и да си вдигнат краката на друг стол или даже на масата и в тая живописна поза да четат вестници. — Взехме си шапките и навън; (Ал. К о-н с т а н т.и н о в)

2. РАЗГРАНИЧАВАЩО ТИРЕ

213. разграничаващото тире се употребява,.за‘да отдели графически речта на различни говорители в'пис-мения текст. В устната реч речта на различните го-ворители се различава по специфичния основен тон, зависещ’от. големината и дебелината на гдасилките у

123

отделните лица, от някой особености в произноше-нието' и др.

/Разграничаващото тире се пише пред пряката реч нй различни лица при предаване на диалог. Обикнове-но в прозата пряката реч на отделните лица се пише на отделен ред, т. е. използуват се две графични средства . в комбинация — алинеация и препинателен знак, а в поезията пряката реч на отделните лица може да се напише и на един и същ ред,'при което тирето става единственото графично средство за отделяне на речта на различните лица. .

Напр. —Хареса я, а? — попита възбуден от пох-валите, но все пак сдържано Еньо. . У ' ■

— Чудо мома! И как сладко приказва! И с майка й говорих.

— Да не' си ме годила?— Още не съм, ама съм готова. Само кажи,

взимам китката и отивам. (Е л и н П е л и н);Ето царска сила, да се предадем!— Не щем! — Не! — Не бива! По-добре <да мрем!— Пушките си дайте!— Не! Не! Що. д^ сторим?

(Ив. В аз о в)С тире се отделят помежду си и реплики на едно и

също лице,, което произнася речта си във вид на диа-лог, напр. задава си въпроси и си отговаря, т. е. играе ролята й на говорителя, и на слушателя, които менят местата си по време на диалрга.

Напр. — Да. не бързаме толко, како. Какво има Цвета? т— Една хубост! Хубост дб време. (Елин П е л и н); — А помниш ли генгерлиците? Какво бяха тия генгерлици? — Тръне. Прости магарешки тръне. (Й. Йовков)

214. Разграничаващото тире разделя и пряка от авторска реч, която следва непосредствено след пря-ката реч и се пише с малка буква. Ако авторската реч е вмъкната в пряката реч, тя се огражда от двете стра-

ни с тирета (за повече подробности вж. в гл. VII.).Напр. Какво си се направила, мари лудетино?—

сопна й се баба Ана, но я гледаше захласната и се чу-деше, че не може вече да я мрази. — Много хубост ти е дал господ — помисли си тя, — дано е само на добро! (Й. Йовков)

3. ОГРАЖДАЩО ТИРЕ

215. Ограждащото тире е двойно, когато огражда от двете страни думата или израза, разположени в средата на изречението, и единично, когато думата «или изразът, които отделя, са поставени в началото или края на изречението. Вместо двойно тире в някои случаи може да се използува комбинацията от тире и запетая.

Ограждащото тире се използува, за да загради обо-собени части и вметнати думи и изрази в изречението.

Ограждащото тире има по-голяма отделяща сила от запетаята. Обособените части на изречението се отделят с ограждащо тире, когато пишещият желае те да из-пъкнат в текста, да насочи специално вниманието на читателя върху тях. . .

216. Най-чесТо, .с ограждащо’ тире .се отделят обо-собените приложения, и определения, когато върху тях пада логическото ударение в изречението.

Напр. Но поп/Лукан „беше’стар, утре, щеше да умре, а неговото място се 'падаше.нему. —Ма Драго та. (Й. Йовков); Горската. птичка уплашена а за-срамена — пръпнй и отлетя. (А. К а р а дий ч е в); Човекът има една друга стойност — моралната — и задачата на комунизма е Преди всичко нея да използува и нея да издигне, (Е л и н Г1 е л и н)

Обособеното определение или приложение може да се огражда с тирета и когато е доста разширено или е придружено от подчинено изречение —- тиретата спо-

125

магат да се избегне многократното повторение на за-петаята в изречението и улесняват читателя при гра-фичното и смисловото възприемане на текста.

Напр. От изток ида аз—гадател а пророк,/без-грижен, величав а светъл като бог. (X р. Я с е - н о в); Помня веднъж, само веднъж, осмели се един от нашите другари —грубичък, но инак откровен— да пусне по негов адрес. . . (А л. Константинов); Облаците се разкъсаха на големи парцали и през тях надникна луната—чиста,хубава,светла, като че ли излязла от баня. (Е л и н П е л и н); Тогава доведоха детето й —същото, което я беше издало. (Й. Йов-ков); Отсам е вълчицата — бяло петно сред окол-ната зеленина. (Й. Йовков)

217. Когато обособената част е придружена от подчи-нено изречение, което е в средата на сложното изрече-ние, второто тире се пише след подчиненото изречение.Напр. Н иагара—чудната игра на природата, коя

то привлича хиляди европейци в Новия свят— ето я пред мене! (Ал. Константинов)

Когато обособеното приложение има разширен състав или е придружено с подчинено изречение, в ня-кои случаи може вместо второто тире да се употреби запетая, която обикновено „е погълнала“ тирето.

Напр. И само человекът —създание разбито,! пре-пълнено със грижа, от страстите надвито, / час мирен не нахожда въз теб да фърли взор. . . (И в. В а- 3 о в)

Има случаи обаче, когато употребата на запетая вместо второ тире при отделянето на обособената част може да породи известна неяснота и затова трябва да се избягва. Например в изречението А още по-високо, над тия надменни гиганти, в гълъбовосиньото небе се вие бавно и спокойно орел — планински цар, с непостижим и смел полет. (Елин Пелин) поставената запетая след цар вместо тире ни кара да се питаме дали взра-

126

зът с непостижим и смел полет пояснява като обстоя-телствено пояснение за начин глагола-сказуемо се вие, или се свързва с планински цар като несъгласувано обособено определение. Ако заменим запетаята с тире А още по-високо. . . се вие бавно и спокойно орел — планински ца.р—с непостижим и смел полет, възмож-ността за двусмислено възприемане на написаното из-речение се премахва —- изразът с непостижим и смел полет се свързва само със сказуемото се вие. Трябва да се има предвид, че в устната реч тази възможност за двусмислено възприемане на изречението не съще-ствува, тъй като интонацията в двата случая е раз-лична.

218. Докато при пунктуационното оформяне на обо-собените определения употребата на двойна запетая вместо двойно тире е напълно допустима, замяната на тирето със запетая при обособените приложения в ня-кои случаи води до двусмислица и затова не бива да се допуска. Тирето е единственият възможен препинате-лен знак за отделяне на обособено приложение, отна-сящо се към една от еднородните части в изречението, ако съществува възможност приложението да бъде схва-нато като еднородна част, т. е. ако има възможност да се помисли, че приложението и определяемото не оз-начават един и същ обект, а различни обекти.

Срв. 1) На сцената излязоха Иван, нашият млад рецитатор, Стоян и Мария и 2) На сцената излязо-ха Иван — нашият млад рецитатор, Стоян и Мария. Пър вото изречение може да бъде разбрано двузначно: 1. На сцената излязоха Иван и нашият млад рецита-тор, и Стоян, и Мария, т. е. Иван и нашият млад ре-цитатор са две различни лица; 2. На сцената излязо-ха Иван, който е нашият мл^д рецитатор, Стоян и Мария, т. е. Иван и нашият млад рецитатор означа-ват едно и също лице. За да се избегне възможността за двусмислица в писмената реч (в устната реч такава

127

възможност не съществува поради различия в интона-цията в двата случая), трябва да се поставя запетая, за да се разделят две еднородни части (в значение 1.), а тире — за да се разделят две разнородни части на изречението (определяемо и приложение). Вместо вто-ро ограждащо тире в този случай е по-добре да се упо-треби запетая, за да се отдели разширената еднородна част Иван, нашият млад рецитатор от еднородната час-т Стоян (еднороден подлог).

219. Обособените обстоятелствени пояснения се ог-раждат с тирета рядко — когато искаме да ги отделим по-силно, да ги подчертаем в текста или за да избегнем многократната употреба на запетая в едно и също из-речение.

Напр. Повяхнала, зелено-сива, / дъхът й леко ме опива / — като накипнало вино. (Е л. Багр яна); И някъде —в пущинака на долната махала—живее-ше един данъкоплатец на българската държава: Ма- ринката. (А. К а р а л и й ч е в); S пустинята кер-ван подир керван минава; Кала от тоз кервански ход / следа — попясъка подбижем.К~хнерргцаваогдС:.т.г.^ и- х а и л о в:х; кнапак по

220.' ТйрЙТр 'та или от:дветеВ изречението) ■лежим, Чеват пр и В метнатите.р азу в at. бъайбдИа ;тр^йЖ^^^ла — най-слабо, ^й л й 'но скобите.Двойното1:^рей.ййа'4^^йЖ^Ш^й?яща сила — по-голяма от отделяЩаКа 'сйлаг:;На УаайеТаята, но по-малка от отделящата,, сйла на сйбвите. Затова трябва внимателно да се преценява във всеки случай кой от тези препинателни знаци трябва да се употреби

128

Ето няколко примера с вметнати изрази и цели изре-чения, оградени с тирета:

Моите дългове—тя говори за т'ях, — и какви дъл-гове имам аз! (П. К. Я в о р о в); За туй. търпение и вяра /—ний апелираме към вас—/да поднесете пред олтара / на блоковата млада власт. (X р. Радев- с к и); Русин—така се казваше ятакът—-подаде па-ролата и след малко от храстите изскочи партиза-нин. (Д. О в а д и я); Езикът, който налага църква-та, затова беше не само книжен и мъртъв, той беше и аристократически — език ли? — жаргон на феодал-ната аристокрация, облечена в расо или в рицарски доспехи. (В л. Топенчаров)

Понеже с тире се ограждат обикновено вметнати изречения,, в зависимост от вида на тези изречения в края им пред тирето може да се постави въпросителна ли удивителна.

4. ПОЯСНИТЕЛНО ТИРЕ

221. Пояснителното тире насочва към някакви сми-слови отношения между изреченията, между които е поставено, които отношения не са експлицитно означе-ни в сложното изречение. Употребата на пояснителното тире в някои случаи е синонимна на употребата на пояснителното двоеточие.

Тази синонимия се набдюдава най-вече в сложните безсъюзни изречения, в които първото изречение съ-държа глагол със значение ’мисля, казвам, чувству-вам’, а второто изречение, пред което се поставя ти-рето, означава мисълта, изказването, чувството, въз-приятието.

Напр. Мислех — той ми е баща, ще ми помогне, а ти ми казваш друго. (Елин Пелин); срв. Мислех; той ми е баща, ще ми помогне. ..; И не знае ни думи-ца по английски, и никакъв занаят няма, па гледам

9. Съвременна бълг. пунктуация 129

го — и за работа не е, слаб, ветрен. (А л. Констан-тинов); И представете си — те млъкнаха. (А л. Константинов)

222. Пояснителното тире функционира като пояс-нителното двоеточие и когато се поставя в сложното безсъюзно изречение между две изречения, едното от които е конкретизация на име или друга част на дру-гото изречение или на цялото друго изречение.

Напр. И България не обичах тъй, както я оби-чат—не крещях за нея по площади. (Г. П. Стаматов); Само едно нещо сгреши— пропусна едно имане, дето беше за твоя чест. (Елин Пели н),срв. Само едно нещо сгреши: пропусна едно имане. . . ; От тогава е станал един — не знам какъв. (Елин Пелин)

Пояснителното тире е единственият възможен пре-пинателен знак, когато, конкретизиращото изречение стои пред конкретизираната дума от другото изрече-ние.

Напр. Леко и стройно пристъпва — познават те тая негова походка на хищник. . . (Й. Йовков)

223. Пояснителното тире се използува и когато в сложното безсъюзно изречение двете изречения са в темпорално отношение (отношение по време), условно - следствено или причинно-следствено отношение.

Напр. Мене ми е странно — ето те пред мен, / мене ми е жадно — гледам те пленен, / мене ми е страшно — дишаш ти за мен, / мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден. (П. К. Я в о р о в); Имал си бол пари — платил си я. (А. Константинов); Ще кажеш — ще сбъркаш. (А. Константине в); На-стръхнали сте— не чувате какво говорите. (К.' 3 и- д а р о в); Много пъти ми се иска да дойда при тебе — ти ми беше най-близка. (Елин Пелин); Срам я е, страх я е — нека й прости. (Елин П е л и н); Бул-ката пламва като божур, оглежда се, попипва се по оъченика, по дрехите — не знае защо се смеят. (Й.

130

Йовков); Бягай след мене — напипах едно скъпо нещо. (А. Каралийчев)

224. Пояснителното тире се употребява и в сложни безсъюзни изречения, в които отделните изречения са в отношение на съпоставяне или противопоставяне.

Напр. Отсега нататък той ще царува — другите ще робуват! (Елин Пели н); Един грам ще на-лееш — два ще разлееш. (А. Константинов); Едни падат — други стават. . . (К. Зидаров)

5. ЗАМЕСТВАЩО ТИРЕ

225. Заместващото тире се поставя на мястото на изпуснатите думи или изрази в средата на изречение-то — за разлика от многоточието не може да отбелязва изпускане в абсолютния край или в абсолютното нача-ло на изречението. В зависимост от вида на изпусна-тите думи или изрази различаваме следните случаи:

а) Тези думи или изрази най-често са известни, употребени Еече в предходно изречение (по това функция-та на тирето се отличава от функцията на многоточие-то, отбелязващо мястото на изпуснати думи или из-рази, които обаче не фигурират в предходния текст и за които читателят може само да се досеща).

Напр. Дните бяха мъгливи и студени, нощите — тъмни. (Й. Йовков), срв. Дните бяха мъгливи и студени, нощите бяха тъмни; Това време беше дошло вече, а наедно с него — и нашият ред. (Й. Йовко в); Наляво от нас е дворецът на електричеството, надяс-но — на машините. (А л. Константинов); На-ляво те канят да видиш морски водолази, надясно — как се фабрикуват стъклени предмети. (Ал. Кон-стантинов); Виждаш една восчена фигура, облече-на като селска фигура, друга — като шоп, трета представлява един майор в пълна военна форма. (А л. Константинов)

131

Когато тирето замества сказуемо в изречение с от-рицателната частица не или с отрицателно местоиме- ние или наречие, тирето стои винаги пред отрицател-ната дума без оглед на действителното място на изпус-натото сказуемо.

Напр. Стана пладне,„ някои селяни си ходиха в къ-щи, някои — не. (Й. Йовков), срв. Стана плад-не, някои селяни си ходиха в къщи, някои не си ходиха; Някога му свиреха цигулки, някога — не. (Й. Йов-ков); Той често закъсняваше вечер, тя — никога.

б) С тире може да се означат и изпуснатите думи и изрази, неизвестни от предходния текст, но явно под-разбиращи се. Тази употреба на тирето е характерна за публицистичния стил най-вече — среща се в загла-вия, сентенции и др., където лаконичността е спе-циално търсена. Понякога с тази употреба на тирето се злоупотребява, напр. След сушата — плъхове (В е ч. новини)

Ето н я к о и примери: Тримесечният план — 10 дни предсрочно (Веч. новини); Красотата на наша-та улица—наш дълг и отговорност (О т е ч. фронт); XXV конгрес на КПСС — конгрес на мира и прогре-са (Л и т. ф р о н т); Човекът — главно богатство на социализма (Л и т. ф р о н т)

6. ИДЕОГРАФСКА И ЧИСТО ГРАФИЧНА ФУНКЦИЯ НА ТИРЕТО

226. Идеографската функция на тирето е близка до функцията му да замества думи и изрази, пропуснати в текста. Тирето с идеографска функция служи като знак за отношение между думите или цифрите, между които е поставено. Поради това някои руски автори наричат това тире „съединително“. С оглед на това, между какви елементи се поставя и в какво отноше-ние са тези елементи, различаваме няколко случая на идеографската функция на тирето:

132

а) Тирето се поставя между букви или думи (най- често съществителни имена), отношенията между които биха могли да се означат с различни предлози.

Напр. Диалогът СССР — САЩ (О т е ч. фронт) — срв. Диалогът между СССР и САЩ; Срещата „Славия" — „Черно море" — срв. Срещата между „Сла-вия» и „Черно море"; Серия А—Т (Раб. де л"о) — срв. Серия от А до Т; Екскурзиите в СССР са с мар-шрут Киев — Ленинград — Москва с влак за 13 дни. (Т р у д); Главният девиз — стр. 2; Хармонични, кра-сиви селища — стр. 3 (Труд)

227. б) Тирето се поставя между думи (най-често съществителни имена), отношението между които е съ- чинително съединително, т. е. може да се означи със съюза и.

Напр. Учението на Маркс — Енгелс — Ленин — срв. Учението на Маркс и Енгелс, и Ленин; хипотеза-та на Сапир — Уорф, срв. хипотезата на Сапир и Уорф

228. в) Тирето се поставя между цифри за прибли-зително означаване на количество. (Когато числител- ното за приблизително количество е изписано с думи, между думите се пише не тире, а съединителна черти-ца — дефис.)

Напр. с тире2—3, 4—5, 100—200,1000—2000Чрез организирана масо-

во-обучителна работа се на-дяваме след завършването на бригадата нови 500— 600 девойки и младежи да знаят да плуват. (В е ч. новини)

с дефис две-три, четири-пет, сто- двеста, хиляда-две хиляди Чрез организирана ма-

сово-обучителна работа се надяваме след завършване-то на бригадата нови пет- стотин-шестстотин де-войки и младежи да знаят да плуват.

229. На края трябва да отбележим чисто графич-ната функция на тирето в административно-деловия и

133

в публицистичния стил. Такава е функцията на тирето, поставено пред всяка от еднородните части или изре-чения (написани на нов ред) при изреждане — често това са т. нар. рубрики. Тази употреба на тирето се среща в административни документи, обещания, тези- си и др. п.

Напр. Предстои обнародването и на Тезисите на Централния комитет на БКП:

— За основните насоки на развитието на науката и техническия прогрес през седмата петилетка и да 1990 година.

— За по-нататъшното изпълнение на Декемврий-ската програма за повишаване на жизненото равнище на народа през седмата петилетка и до 1990 година.

— За състоянието и развитието на Българската комунистическа партия и на обществените организа-ции и движения. (Раб. дело)

СКОБИ

230. Скобите са препинателен знак, който има някол-ко графични варианта: ( ) — кръгли скоби, / / — на-клонени скоби, [) — прави скоби, Q — ъглести скоби. Кръглите, до известна степен и наклонените скоби се срещат във всякакви текстове, а правите и ъглести- те скоби се използуват в научни съчинения,където имат специфична употреба.

Скобите имат следните функции:1) Служат за отделяне на вметнати думи, из-

рази, пасажи;2) Заграждат други препинателни знаци —

въпросителна, удивителна, многоточие;3) Дясната скрба се пише след цифри и бук-

вена номерация.

134

1. СКОБИ ЗА ОТДЕЛЯНЕ НА ВМЕТНАТИ ДУМИ, ИЗРАЗИ, ПАСАЖИ

231. Както вече отбелязахме (вж. т. 161), от пре-пинателните знаци, които се използуват за заграждане на вметнати думи и изрази, скобите имат най-голяма отделяща сила — затова те са и единственият знак, с който може да се отделят цели вметнати пасажи.

Скобите най-подчертано сочат страничния характер на заградената в тях част от текста, като помагат на читателя да отдели главното в изложението от стра-ничните, допълнителните пояснения или коментари към него. Според вида на заградената в скоби част от текста и отношението й към останалата част от текста различаваме следните случаи:

а) Скобите заграждат пояснения, съдържащи до-пълнителни данни като: място, време, произход, съчи-нение, автор, подвид, част и др. под.

Напр. В Шанхай (КНР) излязла от печат едно- томна енциклопедия за пенсионери. (Раб. дело); Наскоро той се завърна от Единбург (Англия), където свири редица срещи от квалификационния баскетболен турнир (мъже) за излъчване на отбора-представител на Европа. . . (Р а б. д е л о); Токио, 15 май (Кор. на ВТА). ..(Раб. дело); „Записки по българските въстания" —сериен телевизионен филм (трети и чет-върти епизод — Цв.) (Р а б. д е л о); Ще можем да видим „Златният зъб" (18. V. —11,00). „Обич" (19. IV.—20, 45). . . (Раб. д е л о); Пикасо е автор и на малък брой творби, пряко свързани с големите събития на епохата („Гуерника", „Война", „Избиване в Корея", графиките" Сънищата и лъжите на Франко"). (Б. Р а й н о в)

232. б) Със скоби се отделят и вметнати приложе-ния, определения и цели изречения, които назовават по друг начин означен вече предмет или признак. В

135

този случай има много разновидности; вметнатите ча-сти може да представляват превод на друг език на ду-мата, с която са свързани; може да означават псевдо-ним или прякор; може да съдържат някаква характе-ристика на предмета или явлението, която позволява те да бъдат индивидуализирани; може да назовават предмета, ако той е означен с местоимение и има опас-ност местоимението да бъде разбрано двузначно и т. н.

Напр. Тези думи се пишат полуразделно със съеди-нителна чертица (дефис.); В тоя случай има само из-дишване (експирация). (Ст. Сто й ко в); Метатеза (премет, премятаме) е по-сложен случай на комбина- торна звукова промяна. (С т. Стойко в); Други препарати (наречени диспергатори) превръщат пет-рола в дребни капчици, които могат да служат като храна за някои видове бактерии. (Раб. де л о); Дя- дото на Панчо Владигеров по майчина линия, Борис Пастгрнак (родственик на Борис Пастернак) бил професор по математика и самоук-композитор. . . (Б. Казанджиев); ... щастливата съдба на Соня й дава възможност твърде от рано да Попадне в среди-те на истински болшевики-ленинци — семейството на Орест Макарович Георгиев (Говорухин) (Раб. де- л о); Два нови земни труса от 3,8 степен по скалата на Рихтер (5,5 степен по скалата на Меркали) бя-ха отбелязани тази сутрин. . . (Р а б. д е л о); Сказуе- мото-глагол в подчиненото изречение се изпуска, ако то (сказуемото) има същото лексикално значение като сказуемото в главното изречение.

233. в) Скобите заграждат и вметнати изречения, изрази или цели пасажи, които съдържат странични съобщения по отношение на основната линия на раз-кажа. Тези странични съобщения са допълнения, ко-ментари, разяснения и т. н. Изразът в скобите може да завършва с удивителна, въпросителна или много-точие, когато е в рамките на определено изречение, а

136

ако вметнатото изречение е вметнато в рамките на тек-ста, т. е. не е част от друго изречение, а е самостоя-телна синтактична единица, то може да завърши и с точка.

Напр. Печалбата (защото той винаги печелеше) употребяваше за тютюн и за помощ на другите голаци- българи. (Ив. В а з о в); Отдето помина (а той по-мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди. (И в. В а- з о в); — Пазете се, аз съм московски агент!. . . (Макар че се мъчеше да бъде шеговит, в гласа му звучеше презрителен гняв.) (Г. К а р а с л а в о в); Гледаш и ти се премрежват очите от тези гиздави колоси, па като ти се спусне окото на улицата. . . Вавилон! (Ама че го уподобих и аз! Колко са глупави, като си помис-лиш сериозно, тези сравнения с древността...) (Ал. Константинов); Той (знам ли?) вече уж не се сърдел.

234. г) Със скоби се заграждат и ремарките в дра-матични произведения, с които авторът дава наставле-ния по какъв начин трябва да бъде произнесена от ак-тьора дадена реплика, какви движения трябва да на-прави актьорът и т. н.

Напр. Чудомир (връщайки се откъм балкона). Разбира се.Мила (като ехо). Разбира се.Д-р Чипиловски. Азго виждах в София, на

улицата, има три седмици. (Поглежда Чудомира.) За Христофорови говоря. (П. К. Я в о р о в);Елица. Каква си, Борянке. . . (Засмива се.)Боряна. Ами! Ще седна да му мисля! Прави

като мене ти казвам. (Оправя ръкавите си.) И сега ако не ме харесат вашите. . . (Й. Йовков)

Освен със скоби обикновено ремарките се отделят и шрифтово в текста.

235. д) Библиографски данни, които не са изнесе-ни под линия или не са поставени в края на съчинение-

137

то, а се дават в самия авторски текст, също такд се за-граждат в скоби.

Напр. Против употребата на колие в нашия език, се е изказал още преди няколко десетилетия видният българскиезиковедакад.Ст. Младенов (вж. сп. Родна реч, г. IX, 1936, кн. 5, стр. 230—231). (Р. Р у с и- н о в); Между диалектоложките трудове на Цв. Тодо-ров най-голямо значение има неговото обширно проуч-ване „Северозападните български говори" (Сборник за нар. умотворения, кн. XILI, 1936, XV4-543 стр.).

Напоследък в научни съчинения си пробива път практиката в този случай да се използуват прави ско-би, които се употребяват и за да заградят цифрата, оз-начаваща поредния номер на цитираното съчинение в библиографията, и цифрата, означаваща номера на страницата — със или без името на автора в скобите.

Напр. По-късно (1962, 1963) във връзка с работата върху българо-руския фразеологичен речник [15] към изследване на фразеологията се насочват А. Кошелев и М. Леонидова [Я>]. (К. Н и ч е в а); За повече аргу-менти по този въпрос вж. [143: 56].

236. С прави скоби, по-рядко с ъглести скоби, се ограждат изрази или думи, дори и части от думи, които са вмъкнати от автора в чужд текст, например при издаване на стари документи, исторически памет-ници, архивни материали и др. под. Заградените в скоби авторови бележки или пояснения помагат на читателя да възприеме правилно цитирания чужд текст.

Напр. Онзи, който не познаваше дори гущер, вижда [сега ястия] всевъзможни. . . (Из старинен папирус, цитиран в учебник по история); Осем [душа] от моя род са били преди мене царе. (Из писмен паметник, из-дълбан върху скала на територията на някогашна Ми- дия, цитиран в учебник по история); Тогава неговият брат [Иван Димитров — бел. авт.] заминал за Русия.

138

Както се вижда в първите два примера, заградени-те в прави скоби части от текста може да бъдат липсва-щи в него, неразчетени или реконструирани от изда-теля на текста.

2. СКОБИ, ЗАГРАЖДАЩИ ДРУГИ ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ

237. Скобите се използуват, за да заградят въпроси-телната или удивителната или комбинациите от тези два знака, когато с тези препинателни знаци се означа-ва някакво авторово отношение към съдържанието или- формата на израза, след който стоят.

Напр. ... е списъка на наградените не влязоха доб-ри филми на известни автори или просто добри фил-ми — „Каменната градина" на Френсис Форд Копо- ла (>)• „Змийска пътека"... (Гр. Чернев); Българската дума линей (!? ) (М. Сл. Младе-нов)

238. Скобите заграждат и многоточието (в този случай освен кръгли скоби се употребяват често и ъглести скоби), когато трябва да се означи изпускане на цяло изречение или пасаж от чужд текст — най- често при издаване на чужди научни съчинения, ар-хивни материали, писма и др.

Напр. И наистина всички признаваме, че отделни без ред нахвърлени думи, ако ще би помежду им да има и глаголи, не съставят реч, а са само думи. (. . .) За подобни думи и словосъединения ние обикновено каз1- ваме, че не съдържат „смисъл", че са „безсмислици“. Но що им липсва, та не можем да ги признаем за реч? Що е това, което ние така неопределено изказваме с думата „смисъл"? . . . (Статия на Ю. Трифонов, публикувана със съкращения от Р. Русинов в „Хри-стоматия по съвременен български език“)

!39

3. ДЯСНА СКОБА СЛЕД ЦИФРИ И БУКВЕНА НОМЕРАЦИЯ

239. Дясната скоба се поставя като знак с чисто графично значение след букви (по-често малки букви) в текст с рубрики — буквата в съчетание със скобата озйачава началото на всяка рубрика и спомага за но-мерацията на рубриките.

Напр. И така, два са основните структурни приз-наци на морфемата и на думата като звуков комплекс от фонетично гледище: а) материален състав, изра-зяващ се в наличието на дадени звуци, и б) точно опре-делен ред на същите звуци при произнасянето им във времето. (('. т. Стоянов)

240. Дясната скоба, поставена след арабска цифра в началото на рубриките, има, от една страна, идео- гра<| х ко значение, т. е. сочи, че арабската цифра оз-начава редно, а не бройно числително, напр. 1) — ’пър- по’, a in* ’едно’, а, от друга страна, има чисто графич-на функции --- да отделя подчертано цифрата в текста. Дясната скоба след арабска цифра е напълно еквива-лентна функционално па точката след арабски цифри в началото на рубрики.

Напр. И българския език съществуват следните видове местоимения:

1) лични;2) възвратно лично;3) притежателни. . .

КАВИЧКИ

241. Кавичките са препинателен знак, който е известен в няколко графични варианта: („ “) — при машинопис този вариант има формата („„), (« >) и (’ ’). Последният вариант на кавичките се използува

140

само в научни съчинения при по-особени случаи, а другите варианти са почти равностойни. От тях пър-вият вариант в двете си разновидности има най-честа употреба, а кавичките елхички се използуват повече в журналистически материали.

Кавичките изпълняват следните основни функции:1) Служат като знак за условно наиме-

нуване;2) Използуват се за отделяне на чужда

от авторска реч — за отделяйЬ на цитати, пряка реч и др.;

3) Служат като знак за преносна или дру- га по-особена употреба на заградения с тях израз;

4) С кавичките се означава и определено отношение на пишещия към заградения с кавич-ки израз.

1. КАВИЧКИТЕ — ЗНАК ЗА УСЛОВНО НАИМЕНУВАНЕ

242. Често названието на предмет, лице и др. се използува за именуване на друг предмет (в най-общ смисъл) — например собственото име на писателя Цан-ко Церковски се употребява и за наименуване на опре-делено кино, книжарница и др. В този случай кавич-ките служат да означат, че заграденият с тях израз се използува за условно наименуване—в устната реч няма специално средство (напр. фонетично) за сигна-лизиране, че става дума за условно наименуване. Слушателят разбира, че става дума за условно имену-ване единствено от контекста и ситуацията, срв. напр. Цанко Церковски е известен български поет и В „Цан-ко Церковски" няма билети. В писмената реч се е фор-мирало специално средство за сигнализиране на услов-ното наименуване — кавичките, които спомагат да се разграничи условното наименуване от основната упо-

141

требва на името, когато има възможност за двусмисли-ца, напр. Раковски се запечатва в паметта на бъл-гарите и „Раковски" [известното Базово стихотворе-ние] се запечатва в паметта на българите. В последно време се забелязва ролята на кавичките в някои слу-чаи да се поема от шрифтовото отделяне.

243. Кавичките заграждат различни видове изра-зи81:

м Вж. и у М о с к о в, М. Цит. еьч., 292—307.

1. Кавичките заграждат собствени или нарицател-ни имена, употребени като собствени, означаващи за-води, предприятия, отдеди, управления, болници, учеб-ни заведения, ресторанти, кина, театри, ансамбли, са-модейни колективи и др. под.

Напр. завод „В. Коларов", фабрика „В. Иванов", кооперация „Тунджа", Отдел „Връзки с чужбина" (но: Планов отдел, Организационен отдел, защото не са условни наименования), промкомбинат Червена звезда", ресторант „Ерма", кино „Солун", Софийски университет „Климент Охридски", театър „Сълза и смях", хор „Родина";

2. Кавичките заграждат изрази, означаващи ус-ловни названия на улици, площади, комплекси, ра-йони и др. под.

Напр. улица „Княз Борис I", площад „Възраждане", ж. к. „Люлин", район „Хаджи Димитър".

При адресиране на писма и пощенски пратки Пра-вописният речник допуска незаграждане в кавички на имената на улици, булеварди, площади, комплек-си и т. н.

Напр. ул. Княз Борис I Ns 23; ж. к. Младост;3. Кавичките заграждат условни наименования на

апарати, машини, продукти, материали, породи жи-вотни, сортове и др.

Напр. трактор „Болгар", електронен калкулатор

142

„Елка-4", пишеща машина „Марица", топено сирене „Овчарче", бисквити „Фар", препарат „Пер", плат „Диляна", порода „Легхорн", ябълки „Червена превъз-ходна?, грозде „Перла" и др.

Когато названията на машини и апарати са само с букви и цифри, тези названия не се заграждат в ка-вички.

Напр. електронноизчислителна машина ЕС-10—20, самолет ТУ-154 и др.

Не се заграждат в кавички и общоизвестни назва-ния на сортове, машини, породи животни и птици, материали и др., ако са самостойно употребени, не като приложения към съществително нарицателно, означаващо рода предмети.

Напр. Ладата изпревари москвича; Перлата вече е узряла? Той имаше пинчер;

4. Кавичките заграждат и заглавия на книги, вест-ници, поредици,, библиотеки, музикални произведения, .картини и др. под.

Напр. Ървин Т. Сандерс пред „Народна култура" (Нар. к у л т у р а); романа „Под игото", повестта мНемили-недраги", библиотека „Родна реч", балета „Папеса Йоана", операта „Отвличане от сарая", кар-тината „Гергьовден”

244. Когато заглавията на художествени произве-дения, статии, научни съчинения, музикални произ-ведения и др. са написани над самото произведение или на първата страница, на корицата и т. н., тези за-главия не се заграждат в кавички. Също така не се заграждат с кавички и теми на лекции, названия на филми, пиеси и др. в афиши, стенни обяви и др. под., ако са отделени шрифтово и са написани на от-делен ред.

Напр. На 2.8 ще има прожекция на филма Отнесе-ни от вихъра.

245. При цитиране под линия, когато след името на

143

автора се привежда заглавието на произведението, то-ва заглавие не се загражда с кавички, както не се за-граждат с кавички и заглавията на периодичните из-дания, в които може да е публикувано Произведението.

Напр.1 Вж. Людсканов, А. Принципът на функционалните еквиваленти — основа на теорията на превода. — Език и литература, 1958, № 5.

Когато обаче дадено научно или друго произведе-ние се споменава под линия или в основния текст, без да има цитиране по определения библиографски обра-зец, заглавието на това произведение трябва да се загради в кавички.

Напр. Приемам схващането на Л. Андрейчин за това понятие, вж. статията му „Ролята на чер- ковнославянския език за изграждането на съвремен-ния.български книжовен език", Български език, 1958, № 4—5, с. 309 и сл. (Р. Цойнска).

246. 5. С кавички се заграждат и звания, награди, отличия, почини и др. под., когато са приложения към име, означаващо родово понятие.

Напр. званието „Герой на социалистическия труд“, звание „Кандидат на математическите науки“ награда „Оскар“, оценка „К“ и „1“ (Веч. новини), почина „Най-добър в професията"

Когато обаче званията не.'са приложения към име, означаващо родово понятие, те не се заграждат в ка-вички.

Напр. Героят на социалистическия труд Иван Петров произнесе слово при откриването.

247. Не се пишат кавички, въпреки че има условно именуване, при названия на географски и топографски обекти.

Напр. село (с.) Бяла Черква, град (гр.) Толбухин,

144

връх Ботев, река Марица, хижа Момина скала, к у- рорт Златни пясъци, остров Болшевик.

248. Не се пишат кавички при условни наименова-ния съкращения (сричкови или буквени), напр. Бул- варплод, Булгартабак, Литфронт, Главпроект, РЛФ и Др.

2. КАВИЧКИТЕ —ЗЯАК ЗА ОТДЕЛЯНЕ НА НЕ/.ВТОРСКА РЕЧ

249. Кавичките са основен препинателен знак за отделяне на неавторска (възпроизведена) реч — цитат, като може да се цитира дума, част от изречение, цяло изречение или пасаж, които могат да започват с малка или с главна буква. Отделните думи или изрази, вклю-чени органично в авторската реч, се пишат с малка буква, а самостойните изречения—с главна буква. Когато цитатът се включва органично в авторската реч, пред кавичките не се пише двоеточие, но когато цитатът е отделно изказване, той се отделя от автор-ската реч и с двоеточие след думата или израза, въвеж-дащи цитата, напр. написа, твърди', защищава следния възглед, неговите думи и т. н.

Напр. Направи той свойта поръчка и изгледа над-менно цялата публика, като че публиката трябва да остане с отворени уста пред неговото умно яш. . . шампанско". (Ал. Константинов); Какво може да бъде по-банално от думите: „кисело зеле със сввкско месо". Е, уверявам те, че той, като си облещи очите, като си вдигне ръцете към небето и извика „кисело1*, мравки ще запъплят по гърба ти; като уда-ри с ръцете си по масата и изреве, като разярен лъв, думата „зеле", ще бликнат сълзи от очите ти, а като дойде до думата „свинско -, ти тъй горко ще се раз-плачеш, щото, преди да чуеш последната дума „месо", разсилните ще те изритат надоле. (А л. Конста н-

10. Съвременна бълг. пунктуация1 45

т и н о в); В краткия предговор ... френският публи-цист Жан Канапа писа: „В живота, в смъртта и от-въд смъртта българинът Вапцаров подала ръ-ка на испанеца Лорка, на чеха Фучик, на на-шия Пери“. (Веч. новини)

В научния и публицистичния стил много често с кавички се заграждат термини, използувани от даден учен, политически деец, от дадено направление и т. н., по които авторът дискутира, изказва определено ста-новище.

Напр. Съществува понятието „миграция на работната сила“, което най-често се видоизменя като „миграция на кандидат-работнат а сила“. (Н а р. м л а- д е ж); Понятието „буржоазен на чин на живот“, из-ползувано в нашата научна и публицистична литера-тура, не е признание на единен за всички социални групировки на буржоазното общество начин на живот. (Орбита)

250. Кавичките заграждат и пряка реч, която - обикновено се пише на същия ред, на който е и автор-ската реч. (Другият препинателен знак, с който се отделя пряката реч от авторската, е двойното тире). Кавичките се употребяват, когато пряката реч е по- тясно свързана с авторската, „разтваря се“ в автор-ската реч и „няма характер на диалог или не е свърза-, на с главния ход на повествованието, т. е. това е реч на втори план“®4. С кавички се отделят единични реплики, мисли от външната реч, странични реплики, а също така и пряка реч в пряка реч или при диалог с цел графично да се разграничат репликите на едно лице от репликите на друго лице, ако не са написани всяка на отделен ред, а една след друга.

Напр. Матаке съвсем се размекна, сякаш нещо го грабна и залюля. „Пари, земя, богатство—мислеше си •*

•* Пак там, с. 302. i

146

той,—'всичко е вятър!Каква хубава жена е наисти-на тая ханджийка!“ (Й. Йовко в); Палазов си по-мисли, че ако той тъй ясно ги вижда, навярно и те го виждат оттам, познават кор. е тоя човек. .. и си каз-ват; „Ей го, бигленскаят даскал пак иде!" (Й. Й о в- к о в); — Минувам днес по пладне из главната улица — тъй почна Гурбетът — и си думам на ума: „Какво би станало, Пройчо, с тебе, ако не дай боже, един ден се събудиш цял-целеничък чорбаджия с пари, с почит и прочие..." (Г. К и р к о в); Кадията разтвори едно писмо, види се от нашия забитин, извади книжата и ме пита: „Твои ли са тия книги?"—Не ги познавам.— А как са в твоя джоб?" — Моя ръка не ги е туряла.

Си в. В аз о в)В зависимост от вида на изреченията в кавичките

пред крайния препинателен знак се пише точка, уди-вителна, въпросителна или многоточие. Ако авторска реч прекъсва пряката реч, кавичките не се затварят в нейното начало и не се отварят в края на авторската реч (вж. първия от цитираните по-горе примери). Ав-торската реч в този случай се отделя от пряката реч, заградена в кавички, с тирета, (вж. по-подробно по тоя въпрос в т. 319.—322.)

251. В езиковедската литература с графичния ва-риант на кавичките (’ ’) се заграждат описания на зна-ченията на думите, названията на семантични приз-наци.

Напр. Така напр. ...дрънкам като праз-на воденица означава 'препалено... много гово-ря, и то обикновено празни приказки'; същото (пре-носно) значение има и глаголът дрънкам. (К. Н и ч е в а)

147

3. КАВИЧКИТЕ— ЗНАК ЗА ПРЕНОСНА ИЛИ ДРУГА ПО-ОСОБЕНА УПОТРЕБА НА ЗАГРАДЕНИЯ

С ТЯХ ИЗРАЗ

252. Кавичките се използуват и за да сигнализират, че дума или израз са употребени в даден контекст в преносно значение. Преносната употреба на думите е доста често явление, но кавичките трябва да се изпол-зуват само тогава, когато има опасност читателят да не разбере, че става дума именно за преносна употреба на думата или израза. Понякога тази употреба има твърде ограничен, частен характер и затова се налага пишещият да обясни какво значение влага в заграде-ната с кавички дума или израз.

Напр. Те са в конфликт султратаот „бункера“ — така в Испания наричат крайните привърженици на франкизма и десницата. ..(Нар. м л а д е ж); За-щото подялбата на наследството на „болния човек“, както тогава наричаха турската империя, бе започ-нала много по-рано. (Раб. д е л о); В единия случай нефтът „се Свързва“. Вместо неуловимото, изплъзва-ща се петно се образува твърда топчица, която е лес-но да бъде извадена от водата. (Раб. дело)

В други случаи без специални обяснения от контек-ста става ясно, че заграденият с кавички израз е упо-требен с преносно значение.

Напр. Учените проведоха ред изследвания, като последователно „изолираха“ чрез електрически импулси всяко едно от функциониращите полукълба. (Р а б. дело); Струва ми се обаче, че тя [професията бел. авт. — Р. Н.\ не винаги се намира и поради една пре- допределеност — решителната крачка трябва да се направи, когато човек току-що е „проходил“, когато се оформя съзнанието за заобикалящия го свят и когато това съзнание е все още твърде крехко и се влияе препа-лено от ярките краски и пресилените пориви. (Нар. младеж)

148

253. Доста често в журналистически материали се злоупотребява с кавичките — те се употребяват в случаи, когато няма опасност читателят да не. разбере, че става дума за преносна употреба на заградения с тях израз, тъй като тази преносна употреба на израза е общоизвестна33.

33 Вж. по-подробно по този въпрос у Бояджиев. Ж. Цитираните съчинения.

Напр. Културната обстановка в заведенията за обществено хранене „изчисти“ кръчмарското и наложи нова култура. ..(Раб. д е л о); Съществуващите 11 художествени колектива са на достатъчно високо рав-нище, но тяхната работа е прекалено обособена — опи-ра се главно на „чистата“ самодейност, търси се най- вече „тежест" на изявите. (Нар. култура); Та-ка „парадът“ на най-динамичното изкуство — кино-то — стана добър повод за нови размисли и идеи, свързани с по-нататъшното развитие и задълбочаване на нашия братски духовен обмен. (Нар. култура)

254. Неправилна е употребата на кавичките и ко-гато не става дума за преносно значение на израза, а за едно от значенията му, понякога дори за основното му значение. Ня|<ои журналисти заграждат погрешно в кавички и думи и изрази, характерни за разговор-ния стил, в своите публицистични материали.

Напр. Хората. . . нещо се съветват „на крак", не изпускат от погледа си поточната линия. (Раб. дело); Тя [грижата за избора на професия, бел. авт. — Р. H.J се подценява и към този избор, макар и неоста- вен „на самотен“, се подхожда класически, по отдавна установен образец. ..(Нар. култура); Най-доб-рото доказателство за това е несекващият поток от новооткривани старинни предмети и монети, който циркулира между снабдените с металотърсачи „има- няри", частните колекционери и музеите. (Нар. култура)

149

4. КАВИЧКИТЕ — ЗНАК ЗА ОПРЕДЕЛЕНО ОТНОШЕНИЕ НА ПИШЕЩИЯ КЪМ ЗАГРАДЕНИЯ С ТЯХ ИЗРАЗ

255. Първият вид употреба на кавичките с модална функция (за изразяване на отношение) е употребата им за означаване, че заграденият с тях израз има значение доста различно от общоприетото в дадено общество, в дадена наука и т. н., като често контекстът сочи, че става дума за коренно противоположно значение. Та-зи употреба на кавичките може да се разглежда като производна от функцията им да означават, че заграде-ният с тях израз е Използуван с преносно значение. Така например „Великодушна^ постъпка! означава, че постъпката съвсем не е великодушна. В устната реч заграденият с кавички израз се произнася с промяна в интонацията, но тази промяна в интонацията, харак-терна изобщо за емоционално оцветените изрази, не- винаги е в състояние да сигнализира, че става дума за използуване на израза с противоположно значение. Затова често се казва Добър ръководител в кавички, т. е. наблюдава се обратна връзка от писмената реч към устната, тъй като писмената реч е развила едно средство, което по-ясно от фонетичното изменение в устната реч сигнализира специфичното използуване на израза в кавички,. В случая пишещият изразява отри-цателно отношение ктм денотата на» израза и затова кавичките се използуват при предаване на сарказъм и ирония — в критични реплики и материали от вся-какъв вид.

Напр. Продължават още да се ширят тясно утилитарни, опростителски възгледи, идейният за мисъл да се търси преди всичко в директната тема тична насоченост (ако „идейният" замисъл не може изведнъж и пряко да се определи — толкоз по-зле' за поезията!), да се робува на тезиси, на схеми, на калъ-пи. (Л и т. фронт); Ако белият заподозре в нещо

150

нередно черния, разговорникът му предлага веднага „необходимия" израз: „Не мърдай — ще стрелям!“ (Раб. дело)

256. Друг вид отношение на пишещия се означава от кавичките, когато те заграждат някои нови, непоз-нати, невъзприети още названия без оглед на това, дали изразът е употребен преносно, или не.

Напр. Автор на такива творби [творби, чийто осно-вен материал са елементи, предварително изработени от друг човек, бел. авт — Р. Н.] е Емил Трамони, художник, който „рисува с морни". (П а р а л е л и); Транзисторът, първият „блок от твърд материал“, чрез който електрическият ток може да бъде модули- ран, по същество беше първият чип. . . (П а р а л е л н) Главният проблем е в това, че чипът все повече се стре-ми да повтаря дейността на цялата машина, на която е определен за „сърце". (Паралели)

257. Трети вид отношение на пишещия се означава от кавичките, когато те заграждат някои неправилно произнесени изрази (от хора, които не знаят съответ’ ния израз и го преиначават неволно, или от деца или чужденци). Тази употреба на кавичките е производна от функцията им да заграждат чужда реч с цел да я отделят, разграничат от авторската реч.

Напр. Вчвра бях в „по луклиниката“; Нямам „на-турален акт" за мястото; Ето я „либката“, виж я, татко!.

15!

КОМБИНАЦИИ НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ

258. Тъй като препинателните знаци имат различ-ни функЛии и различна сфера на действие, в писмената реч се налага да се използуват и комбинации от препи-нателни шацп Тези комбинации може да бъдат от еднакии препинателни знаци (напр. двойно тире, двойна 1зисган), които са разположени на разстояние един «и друг дистантно — или в непосредст-вено смедспк! един с друг — контактно. Комби-нации ге о! еднакви препинателни знаци, разположе-ни ди< I.tin но, бяха разгледани в гл. II, вж. т. т. ISO 176, 215. 220.

25». Контактните комбинации от два еднакви пре-пинателни шика се срещат само в два случая:

а) Може да се удвои, понякога и да се напише три-че- тирн пi.iи удивителната, за да се изрази силно учуд-ване, недоумение и определена емоционална реакция — възмущение най-често.

Напр IIри това закъснение строежът щял да за-върши I ted шест месеца! !

б) В научни съчинения може да стоят един до друг два ра<личнн графични варианта на скобите, най- често крили и наклонени скоби —двата графични ва-рианта па препинателен знак в случая имат различна сфера на действие, тъй че тук само условно можем да говорим за два еднакви препинателни знака.Напр. Както при ятовия преглас, така и при дру-

152

ги фонетични закони (напр. при метатезата (премя- такето) се наблюдават някои отклонения.

260. Не се допуска удвояване на два еднакви гра-фични варианти на скобите, въпреки че двата знака може да имат различна сфера на действие.

Напр. От морфологична гледна точка местоиме- нията могат да се разделят на неизменяеми и изменя- еми (някои автори делят изменяемите местоимения на родови (напр.какъв, каква, какво) ибезродови (напр аз, out), а не: От морфологична гледна точка местоиме- нията могат да се разделят на неизменяеми и изменяе- ми (някои автори делят изменяемите местоимения на родови (напр. какъв, каква, какво) и безродови (напр аз, ти) ).

26!. Също така не се допуска удвоено изписване на кавички, макар че двата знака имат различна сфера на действие.

Напр. Учителят ни каза: „Добре е да прочетете „За кого удря часът“, а не: Учителят ни каза: „Добре е да прочетете „За кого удря часът““.

УСТОЙЧИВИ КОМБИНАЦИИ ОТ РАЗЛИЧНИ ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ

262. Различните препинателни знаци също така мо-гат да образуват контактни и дистантни комбинации. Доколкото съществуват дистантни ком-бинации от различни препинателни знаци (напр. тире и запетая), тези комбинации са резултат от „поглъщане** на един препинателен знак от съседен препинателен знак — вж. по-подробно за това по-долу при свободни-те комбинации от препинателни знаци.

263. От гледна точка на своето образуване и функ-циониране комбинациите от препинателни знаци биват два вида: устойчиви (постоянни) исвободни.

153

Комбинациите от еднакви препинателни анаци (двой-но тире, двойна запетая, кавички, скоби), разположени дистантно, са устойчиви, както и контактната комби-нация от две или повече удивителни, докато комбина-цията от два графични варианта на скобите е свободна.

Устойчивите комбинации от препинателни знаци представляват подредено по определен начин съчета-ние от препинателни знаци, което се използува като сложен препинателен знак. За употребата на тези сложни препинателни знаци има специални правила.

В различните устойчиви комбинации от препина-телни знаци участвуват само четири препинателни знака: въпросителна, удивителна, мно-готочие и скоби. Устойчиви комбинации от препинателни знаци могат да се срещнат във всички възможни позиции в текста: в абсолютното начало на текста, в началото, средата и края на изречението, а също и между отделни изречения в един пасаж или раз-делени с нов ред.

264. Казаното важи напълно за комбинацията от многоточие, заградено в скоби (обик-новено ъглести скоби). Тази устойчива комбинация от препинателни знаци се употребява в изданията.на научни съчинения или архивни материали, а също и в. цитати от такива съчинения и материали, за да се оз-начи пропуск при цитиране. При това може да се из-пускат не само части на изречението, но и цели изре-чения, пасажи, дори и части от съчинението. Ето ня-колко примера от ,/Христоматия по съвременен бъл-гарски език“ от Р. Русинов, в която са публикувани със съкращения работи на по-старите български ези-коведи:

(. . .) Преди всичко заслужава внимание обстоя-телството, че предложението е необходима съставна част от речта, че без него последната е невъзможна — многоточието, заградено в скоби, стои в абсолютното начало на текста от Ю. Трифонов;

154

А че дохаждувам е бъдно време, се вижда оттам, че и съответната нему форма за минало време дохажду- вах, реквах, дигнувах, ядвах, пийвах и пр. отговаря на съответното бъдно минало време (. . щях да дойда, щях да река, щях да дигна и пр. (Б. Ц о- н е в);

Не е ясно само кои глаголни форми и съединения по-рано са претърпели влиянието на -л съм и кои по- късно. (...) (Й. Трифонов);

Това определение обаче за учебна цел е преотвлече- но. (. . .) По такъв начин се добиват преведени на по- достъпен и по-сгоден език определения на изречението: „израз на една мисъл с думи" или „израз с думи на една мисъл или съждение". (А л. Т.-Б ала и);

Тъй че такова определение на понятието „изречение“ съдържа в себе си друго понятие, което тепърва се из-вежда от изречението.

(. . .)Въз основа на това може да се извади едно общо

определение на изречението, че то е „самостоен изказ на цялост от представи, коя-то е дадена в частите си или усло-вена чрез една дадена част“. (Ал.Т.- Б а л а н)

265. Комбинацията от въпросителна и уди-вителна може да се срещне и в обратен ред — уди-вителна и въпросителна. Тази комбинация от препи-нателни знаци се пише в края на изречението, вътре в изречението, ако стои в края на вметнат израз, и като отделна реплика (няма) в диалог се пише сама на от-делен нов ред.

Когато стои в края на въпросително самостойно из-речение или в края на вметнато въпросително изрече-ние, разглежданата комбинация от препинателни зна-ци сочи, че говорещият произнася въпроса, силно учудвайки се и (или) изпитвайки някакво силно чув-

155

ство — на възмущение, обида и др., т. е. въпросител-ното по форма изречение е силно емоционално оцвете-но, то е възклицателно.

Напр. Как, всичките дрехи?! (Ив. Вазов); Възмездие ли!? (Й. Радичков); Ние едва вчера (вчера ли!?) пристигнахме тук.

266. Комбинацията въпросителна и уди-вителна може да се използува и сама като репли-ка в диалог. Всеки от двата знака може да се удвои за постигане на по-голяма експресивност. Тази комбина-ция от препинателни знаци има съвсем специфична Зункпия — означава няма, най-често мимическа реак-ция на един от участниците в диалога. Тази реакция е свързана с неразбиране, силно учудване или недоуме-ние и е емоционално оцветена.Напр. Приближих се и аз до чиновника. Той ме по-

пита как ми е името. Като чу фамилия с окончание на „off", той избърбори: „Вие сте русин?"

— Не, аз съм българин.— ?!— Бългериен съм, от България.— ??!!— Бългериен! — извиках из то-натъртено, понеже

очна да ме сърди невниманието на този американец. Глух ли К? — Бългериен!

— Унгария — ме поправи той. (А. Констан-тинов)

267. Скобите участвуват освен в комбинацията ско-би и многоточие, заградено с тях и в още три комбина-ции от препинателни знаци: въпросителна, за-градена в скоби; удивителна, загра-дена в скоби; въпросителна и уди-вителна (или в обратен ред: удивителна и въпросителна), заградени в скоби. Тези комбинации стоят вътре в изречението или в края му. И с трите комбинации от препинателни знаци се

156

оз начава отношение на говорещия към съдържанието или формата на частта от изречението или на изрече-нието, след което стоят. В комбинацията въпросител-на, заградена в скоби,се Означава съмнение в истин-ността на израза или недоумение, неразбиране, с ком-бинацията удивителна, заградена в скоби, се означава учудване или несъгласие със съдържанието или форма-та на израза, а с комбинацията от трите препинателни знака се насочва читателя към засиленото учудване, недоумение или несъгласие на автора, което е и емо-ционално обагрено.

Напр. Един от преводачите. . . дори се осмелява да обяви, че неговият превод ине е направен нито от оригиналния език старогръцки, нито в оригинална форма" (?), но преводът му бил „все пак целесъобразен, защото давал на изучаващите класическата култура всичко, каквото им е потребно“ (?) и „давал на средния гражданин онази наслада, която мъчно би могъл да получи при точно спазване на всички особености на ори-гинала" (!?) (Език и литература)

СВОБОДНИ КОМБИНАЦИИ ОТ РАЗЛИЧНИ ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ

268. При употребата на препинателните знаци че-сто се случва два или три знака (рядко четири), всеки от които изпълнява определена функция, да се окажат в непосредствено съседство. При контактните свобод-ни комбинации препинателните знаци се подреждат по различен начин в зависимост от изпълняваната функ-ция, а освен това си и „влияят“ един на друг. Това „влияние“ се изразява в това че: 1. наличието на даден препинателен знак в определена конструкция може да

•доведе до преместването на друг знак, който би тряб-вало да бъде в непосредствено съседствос първия (напр.

157

запетаята в пряка реч, след която следва тире, въвеж-дащо авторска реч, се премества след края на автор-ската реч, т. е. вместо свободна контактна комбина-ция е налице свободна дистантна комбинация);

2. Наличието на даден препинателен знак може да доведе до изпускането на друг препинателен знак, т. е. единият препинателен знак, образно казано, „по-глъща“ другия. В този случай вместо свободна дис-тантна комбинация имаме нулева комбинация — само един знак, напр. запетаята може да погълне второто тире след обособена част или пък тирето, ограждащо обособена част, може да погълне стоящата пред него запетая.

Свободните комбинации от различни препинателни знаци може да стоят в края на изречението и вътре в изречението.

1. СВОБОДНИ КОМБИНАЦИИ ОТ ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ В КРАЯ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

269. В края на изречението са възможни следните комбинации от препинателни знаци:

1) М н о г оточ иеъ п р о с и т е л н а; м н о- готочиеф-удивителна; многоточие-)- 4-въпросителна и удивителна (или уди-вителна и въпросителна). Комбинацията м н о г о т о ч и е 4-точ к а не е възможна поради про-тивоположните функции на двата знака — многото-чието сигнализира незавършеност на изречението, а точката — завършеност. В посочените по-горе комби-нации многоточието означава незавършеност на изре-чението, а другите препинателни знаци сигнализират целта на изказването и неговата емоционална оцвете- ност евентуално.

Напр. Влакът заминава в. . Внимавай, че. . Тя заминава за. . .?!

158

270. 2) Въпросителн a .+ многоточие; удивителна ^многоточие; въпроси-телна и удивителна (или удивителна и в ъ п р о с и т е л н а)+м н о-г о т о ч и е. В този случай многоточието не означав‘а незавършеност на изречението (изречението е завършено), а насочва към недоизказване в текста и пауза — след изречението с посочените комбинации от препинателни знаци. Ком-бинацията точка 4-многоточие не е невъзмож-на от функционална гледна точка, както по-горе в (1), но въпреки това не се използува по чисто графич-ни причини — трудността двата знака да се разграни-чат графично един от друг. Когато обаче многоточието е заградено в скоби, комбинацията точка М Н О“ готочие, заградено в скоби, се реали-зира в научни и други съчинения за означаване на про-пуск в текста при цитиране.

Напр. Калпав народ!.. . Сега знаете ли какво? (А л. Константинов); Ами не видя ли стража- рина?. . . Абе я чакай, мечка страх, мене не — ще погледна, па. . . (А л. Константинов); -Възмез-дие лц?! ... Аз не съм съгласен; Всякой, който си слу-жи с езика и усеща значението на думите за речта и за мисълта, се стреми да формулира своята реч пра-вилно и логично, и синтактично {. . .) (А. Т.-Б а л а н)

271. 3) Т о ч к а+к авички; въпросите л- н а 4-к авички; въпросителна и удиви-телна (или удивителна и въпросител- н а) -J-к а в и ч к и; многоточие 4-к авички. Кавичките заграждат по-голям текст или цялото из-речение, в чийто край стоят другите препинателни знаци. Кавичките служат да отделят речта на един говорител от друг или цитат от авторска реч.

Напр. Парола „Братя сме!" (Пулс); „Ти, Иване, за кои ще гласуваш?"'—пита единият. (X р. Ра-де в с к и); „Оставете я, рекох, майка е." (Й. Й о в-

159

к о в); „Няма нищо, мари... — казвам й, — за-ключи комшулука откъм бай Марка. .."(Ив. В а з о в)

Ако след пряката реч, заградена с кавички, следват пояснителни думи на автора, въведени с тире, тирето поглъща точката пред кавичките, но не поглъща въп-росителната, удивителната (или комбинацията от тях) и многоточието.

Напр. „И аз тъй мисля" — отговаря другият. (X р. Р а д е в с к и); „Какво има', з<Аир е така весе-ла?" — мислеше си даскал Ангел. . . (Й. Йовко в); „Той няма да се върне!" — изплака тя.

272. 4) К а в и ч к и+т очка'; кавичк иЧ-в ъ- просителна; кавички + удивителна; кавичк и4-в ъпросителна и удивите л- на (или удивителна и въпросителна); кавички+многоточие. В този случ,ай ка-вичките не заграждат цялото изречение, а само част от него, като тази част завършва в края на изречението. Както вече огбелязахме комбинацията к а в и ч- к иЧ-к а в и ч к и не се допуска.

Напр. Завчера арестувах един младеж, дето съчи-нява вестник „Младежка дума". (X р. Р а д е в с к и); Получихте ли „Български, език“?; Върни ми веднага „Старопланински легенди"!; Това са „левите":. . .

Когато пред кавичките, заграждащи част от изре-чението в края му, стои въпросителна или удивителна, същият знак (? или !) не се допуска да се повтори след кавичките с цел да се избегне задръстването на текста с препинателни знаци.

Напр. Прочете ли „Крива ли е съдбата?" вместо Прочете ли „Крива ли е съдбата?"?; Колко важен е и в наше време Фучиковият призив „Хора, бдете!"

Когато обаче препинателният знак след кавичките трябва да бъде различен от препинателния знак пред кавичките, препинателният знак след кавичките се за- запазва.

160

Напр. Непременно да прочетете „Крива ли е съдба-та?"!; Прочетох „Крива ли е съдбата?".

Когато пред кавичките стои точка като знак за съкращение, след кавичките се поставя точка, която трябва да сигнализира края на изречението.

Напр. Той често говореше за „некадърници, престъп-ници и др".

273. 5) Скоба (дясна) Ц-точка; скоб аЦ- въпросителна; скоба Ц-удивителна; с к о б а 4-в ъ п р ос и т е л н а и удивителна (или удивителна и въпросителна); ско* б а Ц-м ноготочие. Скобите заграждат част от из-речението, разположена в края му. За разлика от вто-рото тире или запетая (втората част от двойното тире или от двойната запетая) втората част от скобите (дяс-ната скоба) се запазва пред крайните препинателни знаци на изречението, не се поглъща от тях.

Напр. В зала „Отечество" от юли е открита юби-лейна изложба на едно от най-големите имена в българ-ското изкуство от 20-те години — Иван Милев (1897— 1927). (Нар. култура); Върна ли ми книгата (оная, която ти дадох през септември)?

274. 6) Т о ч к а-Ь скоба (дясна); въпро-си тели а Ц- скоба; удивителнаЦ-скоба; удивителна и въпросителна (или въп-росителна и удивит елна) Ц-скоба; мно- готочиеЦ-скоба. Скобите служат да заградят вметнато изречение или израз. Ако изречението е от-носително самостойно, т. е. вметнато в рамките на па-сажа, в края му се пише точка или друг краен препи-нателен знак. Ако изречението или изразът са вметна-ти в друго изречение, в края му не се поставя точка, а само някой от другите препинателни знаци: удиви-телна, въпросителна, комбинациите от тези два знака или многоточие.

Напр. Настъпи малък антракт след полунощ, ще-

11. Съвременна бълг. пунктуация 161

ute да се почне лотарията. (И тогава имаше лотария) (А. Константинов); А кой ще се осмели да ка-же, че г-н Ceci не е вникнал, в сърцето на народа, особе-но след като чухме неговата трогателна реч на 13 де- кемврий. (Итук ли се изпречва туй проклето чис-ло.. ..) (А л. Константинов); Няколко секунди колебание, едно япрощавайте" и... туп върху камъна-ците. Другарите чуват шума от падането и веднага думите: яСлава богу, жив и здрав съм, господа, вървете наляво"... (Ще злос ловите ли и за такъв българин, вий, кафе не нека херои?)... (А л. Константи*

' и о в); Защото става дума за един истински маестро, който не съществува извън киното, но и киното (вече/) не може да съществува без него. (Н ар. култура); яМилий народе!” (Уви, колко е осквернено това свя-то възклицание/) (А. Константинов)

275. 7) К ави чки + скоби; скоб и+ к а. в и ч к и. И двата препинателни знака ограждат изра-зи, но имат различна сфера на действие, като в сфе-рата на действие на единия знак се включва изразът, заграден с другия знак.

Напр, В момента неволно си спомням за други по- до бни хубави начинания (например мон итор и те на БТ А в градината пред Народния театър Иван Ва-зов?* ), които не просъществуваха дълго. (Веч. н о в и- н и); нЗл Петър Атанасов (Пешо)?*

2. СВОБОДНИ КОМБИНАЦИИ ОТ ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ ВЪТРЕ В ИЗРЕЧЕНИЕТО

276. Вътре в изречението се комбинират контактно най-вече тиретата, запетаите и скобите. Основните комбинации от препинателни знаци са следните:

*1. Запетая-|-тир е. Тази комбинация става не-обходима, когато запетаята трябва да се постави пред обособена или вметната част на изречението или пред

162

вметнато изречение, заградени с "Тирета. В този случай обаче запетаята се премества — пише се не пред пър-вото тире, където й е мястото, а пред второто тире.

Напр. Индже се засмя—първата му усмивка през тая пролет, — извади кесията си, сграбчи шепа жъл-тици и каза да оставят по една на всяка мотика. (Й. Йовков)'

Ако след оградения с тирета израз трябва да се постави запетая, тази запетая пред второто тире се изпуска.

Напр. Изведнъж те видяха момчето — онова също-то, което бяха срещнали край брега — и се спогледаха.

277. 2) Тире+запетая. Тази комбинация от препинателни знаци не съществува, тъй като запетая-та може да „погълне“ второто тире след обособената или вметнатата част. Ако има опасност за двусмислица, тирето „поглъща“ запетаята.

Напр. Дядо Йордан ги изпращаше до портата и ка-то гледаше изток — ясен, побелял от предвестни зари, говореше възхитено. . . (Й. Йовков)

278. 3) 3 а п е т а я+с к о б и. При тази комбина-ция положението е подобно, както при комбинацията з а п е т а я+т и р е. Ако запетаята трябва да стои пред вметнат израз, заграден със скоби, вместо пред лявата скоба стои след дясната скоба (в комбина-цията запетая-|-тире запетаята стои пред вто-рото тире).

Напр. Те [учениците, бел. авт. — Р. H.J трябва да осъзнаят в какво се състои явлението, защото, ко-гато ученикът разбере какво го затруднява (че близко- знайната дума трябва да се намери например), той по-лесно се справя с практическите задачи. (Л. Ан-дре й ч и н)

279. 4) С к о б и+т очка и запетая. Ско-бите не могат да бъдат „погълнати“ от никой препина-телен знак (за разлика от запетаята и тирето — вто-

16?

рата запетая и тире при ограждане, — които биват поглъщани не само от скобите, точката и запетаята, но и от всеки препинателен знак, който се пише в края на изречението).Напр. ... За означаване на последователно или вне-

запно преминаване в пространството, времето или от един обект на друг: ... от дърво на дърво; от ден на ден; от час на час; от ръка на ръка; от минута на минута; от връх на връх (Е л. Пели и); от бла-то наблато (Ел. Пелин). (К. Н и ч е в а)

Освен посочените основни свободни комбинации са възможни и много други, някои от които са с повече от два препинателни знака, напр. комбинациите “); . . .); и др.

164

УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ

280. Като част от графичните средства за предаване на писмената реч препинателните знаци влизат във взаимоотношение с някои други графични средства като шрифтовото отделяне, алинеацията (писането на нов ред), шпациите (празните места между думите), главните букви. В едни случаи препинателните знаци се комбинират с тези графични средства, а в други са синонимни на тях (напр. кавичките и шрифтовото отде-ляне са синонимно графично средство при означаване на малък цитат в изречение, най-често заглавие на произведение).

Българската пунктуация, както вече подчертахме, има за основен принцип синтактичния, според който употребата на препинателните знаци трябва да марки-ра преди всичко някои особености на синтактичното

: членение на текста и на изречението, т. е. пунктуация- та като интерпунктуация. Обикновено синтактичното чле-нение на текста и на изречението съвпада с фонетич-ното и със смисловото им членение, но съществуват и случаи, когато тези три членения не съвпадат (вж. по-подробно по този въпрос в т. 6). Тогава е възможна употреба или маркирана неупотреба на един или друг препинателен знак за сигнализиране на особености във фонетичното и най-вече —в смисловото членение. Тряб-ва да ср има предвид обаче, че този род употреби на препинателните знаци в българската писмена реч се срещат сравнително рядко, не са типични за нея.

В тази глава ще разгледаме употребата на препи-

165

нателните знаци като означители на члененията на текста и на изречението, като най-голямо внимание ще бъде обърнато на предаването на синтактичното чле-нение.

А. УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ В ТЕКСТА

281. В рамките на текста34 (тук се абстрахираме от случаите, когато* текстът се състои само от едно изре-чение) препинателните знаци се използуват, за да сиг-нализират или непълнота в текста, или, най-общо ка-зано, членение на текста, или за да разграничат раз-личните видове реч в текста.

34 По-подробно за понятието текст вж. уНицолова, Р Прагматичен аспект на изречението в българския книжове! език. С., 1984, 16—21.

УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ ЗА ОЗНАЧАВАНЕ НА НЕПЪЛНОТИ В ТЕКСТА

. 282. За означаване на непълноти в текста се изпол-. зува многоточието или комбинацията много-точие, заградено в с к о б и. С многоточие в абсолютното начало на текста се посочва, че авторът не доизказва нещо и че текстът по съдържание е само фрагмент от някаква редица мисли, картини, събития и др.

Напр. . . . Керван, от тежки биволски коли се дви-жи бавно по отъпкания път към Тутракан, натова-рен с пшеница. Това са кираджии от прочутото лудо-горско село Завет, тръгнали да продават житото, си на търговците. (Н а р. а р м и я)

166

283. С многоточие, заградено в скоби (най-чесго ъглести скоби), се означава, че даден текст се предава със съкращение — при издаване на исторически и ар-хивни материали, научни съчинения и др. В абсолют-ното начало на текста многоточието, заградено със ско-би, показва, че преди първото изречение от текста има някаква друга част от същия текст, изпусната при въз-произвеждането. Когато многоточието, заградено в скоби, е написано само на нов ред, то сочи, че е из-пуснат един или повече пасажи от текста, а когато е написано на същия ред, то показва, че е изпусната част от пасажа. (Казаното важи и за употребата на многоточието, заградено в скоби, вътре в текста.)

Напр. (...)А що е изречение, предмет на синтаксата?

А. Т.-Б а л а н);(. . .) И така, граматиката на ново-

българския или съвременния българ-ски литературен език не може да се зани-мава с промените в особеностите на езиковата дейност у книжовните българи от почетъка на X'-V 1 в. при-близително до днес. (Ст. Младенов) — и двата примера са от „Христоматия по съвременен български език“ на Русин Русинов.

284. Многоточието, употребено самостоятелно или в комбинация с препинателен знак, бележещ края на изречението, може и в средата, и в края на текст да означи някакво недоизказване от страна на автора — многоточието насочва читателя да помисли какво още би могъл да каже говорещият (пишещият) на това мя-сто в текста.

Напр. Домакинът влиза при началника и му обаж-да, че един вдетинен старец, слепец, го търси.

— За каква работа? — пита началникът.— Иде да те види.

167

— Да ме види?. . . И сляп, казваш?. . . (Ив. В а-3 о в)

Тази употреба на многоточието е стилистически ог-раничена — характерна е преди всичко за художестве-ния стил и за епистоларния стил.

УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ ЗА ОЗНАЧАВАНЕ НА ЧЛЕНЕНИЕ НА ТЕКСТА

285. При фиксирането на текстовете в писмена фор-ма те се разчленяват на глави (ако са по-големи) и на абз аци. В научния и административно-деловия стил текстовете могат да се разчленят на параграфи, на точ-ки и подточки, на различни видове рубрики. Ако при това членение на текста препинателните знаци се из-ползуват, те задължително влизат в комбинация с други графични средства: писане на нов ред или на същия ред, писане с начална главна или малка буква, шрифтово отделяне или отделяне от следващия текст с един празен ред (напр. при. подзаглавията и загла-вията), наличие на класификация с букви или цифри и др.

286. В началото на текста стои заглавието, а ако текстът е по-голяад, има и подзаглавия на отделните му части. Пунктуацията на заглавията се отличава с някои особености. Ако заглавията и под-заглавията са съобщителни изречения, независимо от това, дали са глаголни, или безглаголни, в края им не се поставя точка, тъй като те са написани на отде-лен ред и графично много добре са отделени от оста-налия текст.

Напр. Дядо Йоцо гледа (Ив. Вазов); Париж-кият дъжд, възпят от една шарманка (В. X а н-4 е в); Приказка за стълбата (X р. С м и р н е н с к и); Радостта да се бориш (А Б В); Трудно нешр е зрителят

168

(В л. Тр и фонов); Особености на невербалната ко-муникация (В. Г. Райнов); Мигове, превърнати, във вечност (Раб. дело); Професионализъм има, но това не е достатъчно (Нар. култура); Въл-шебният фенер на развлечението (А Б В)

287. Когато заглавията са въпросителни, подбуди- телни или желателни изречения, в края им се пише съответно въпросителна или удивителна. Удивителна се пише и след емоционално оцветени възклицателни изречения заглавия.

Напр. Какво ли ще ни поднесе? (Нар. к у л т у- р а); Иде ли? (Ив. В а з о в); Да имаш или да бъдеш! (Нар. култура); Имам предложение! (Нар. к у л т у р а); Руският клуб с отворени врати! (Н ар. к у л т у р а); Пишете ни пак! (Раб. д е- л о); Добър ден, бъдещи студенти! (Раб. дело)

Когато обаче авторът иска да покаже, че със загла-вието, което е въпросително изречение по форма, е с тщ н о с т той не поставя въпрос, тъй като текстът пред-ставлява отговор на въпроса, в края на въпросител-ното изречение не се поставя никакъв препинателен знак.

Напр. Как да се спортува в космоса (Раб. д е- л о)

Не се пише препинателен знак и в края на заглавие, което е подбудително изречение по форма, ако с него авторът не иска да изрази директно подбуда към чи-тателя.

Напр. Да поведем зрителя към бъдещето (Р а б. дело)

288. Заглавията често са непълни изречения, но по правило, ако представляват словосъчетание или под-чинено изречение, тяхната незавършеност в края или в началото не се отбелязва с препинателен знак.

Напр. На едни работни ръце (Раб. дело); В Министерския съвет (Нар. м$ адеж); С очи към

169

промените (Нар. култура);С устремна атака (Нар. а р м и я); И да посадиш дърво (Раб. дело)

Ако изречението заглавие е внезапно прекъснато или ако е недовършен цитат, незавършеността се отбе-лязва с многоточие.

Напр. Мълчанието, от което. ..(Раб. дел о); и3а да каже нявга народа. .."(Нар. култура)

289. Трябва да се има предвид, че в края на загла-вието, което е словосъчетание или завършено изрече-ние, многоточието може да бъде „многозначително“, т. е. то не сигнализира формална и смислова незавър-шеност на изречение, а недоизказване в по-широк смисъл (вж. т. 108.). >

Напр. Маестрото прави кооперация. . . (А. М а н- д а д ж и е в); Той искаше да преобрази живота, защо-то го обичаше. . . (Л и т. фронт); На ъгъла, на светофара. . . (Н а р. м л а д е ж)

290. В заглавията се среща и „предупреждаващо“ Многоточие, с което авторът иска да покаже, че тази част от израза, която следва след многоточието, е не-очаквана в комбинация с предхождащата я част от из-раза, вж. по-подробно в т. 115.

Напр. Самокритичност и. . . мълчание (Раб. д е- л о); Ров по пътя на. . . електрониката (Раб. дело)

Напоследък се наблюдават случаи на злоупотреба с „предупреждаващото“ многоточие — то се употребява маниерно и в случаи, когато комбинацията на частта от израза преди препинателния знак и на частта след него съвсем не изглежда толкова неочаквана и странна.

Напр. Заявка за полет и. . . по телефон (Р а б. дело); Формализъм с. . . подпис (Раб. дело)

291. В заглавията, които са непълни изречения, се използува заместващото тире, за да означи мястото на изпусната част от изречението.

Напр. Самоуправлението — условие за реализация на личността (Раб. дело); Благоденствието —

170

само за жени (А. Б В); Цел на твореца — истината за живота (Р а б. д е л о)

292. Широко място в заглавията намира и отделящо-то тире, чиято употреба понякога е неоправдана. От-делящото тире трябва да се използува пестеливо — само там, където то разделя израза на две части, които синтактично и смислово се обединяват в рамките на цялото. Отделящото тире трябва да подпомогне читате-ля по-бързо да разбере синтактичната и смисловата структура на заглавието.

Напр. Вместо компютър — писалка (Раб. д е- л о); Обновлението — в действие (Нар. м л а д е ж); Югославското кино — вчера, днес и утре (Нар. кул-тура)

Отделящото тире е факултативен препинателен знак в заглавията и затова с него не бива да се злоупо-требява. Докато в случаи като За най-добрите в спор-та — високи държавни отличия (Р аб. дело); Аку- аку — зов към духа на предците (А Б В) отделящото тире правилно е употребено, за да разграничи две-имен-ни словосъчетания едно от друго (тирето може да се смята и за заместващо, ако изреченията се разглеждат като непълни), в случай като Да бъде съхранен живо-тът и — духовно извисен човекът (Нар. младеж) отделящото тире е абсолютно ненужно, тъй като съю-зът и достатъчно ясно определя границата между двете изречения. Освен това за разлика от горните два при-мера тук тирето не стои и на мястото на пауза, т. е. не сигнализира фонетичното членение на израза, което е характерно винаги за отделящото тире, особено в случаите на експресивна употреба (вж. по-подробно за това в т. 211.).

293. В заглавията запетаята се употребява според действуващите пунктуационни правила. Слабост в на-шата практика е, че понякога при графичното оформле-ние на кориците на книги се допуска изпускане на за-

171

петаята в края на графичния ред, напр. изпускане на запетая пред обръщение, пред съюзи и др.36

86 Вж. по-подробно по този въпрос у Ц о й н с к а, Р. За някои отклонения от правописа в съвременната графика. — В: Помагало по български правопис и пунктуация, 314—315, от- където са и цитираните примери.

• Срв. заглавията. Почакай / слънце (с наклонената черта отбелязваме края на графичния ред); Сбогом! любов; Какво / знаеш ! ти ! момче; За теб ! мили ! ро- де; Основа ! на подем / а не бреме.

294. Когато след заглавието непосредствено след-ва подзаглавие, например при цитиране под линия на библиография, след заглавието се поставя точка, за да го отдели от подзаглавието. Ако заглавието и подзаглавието стоят в началото на текст, обикновено те се пишат на отделни редове, като често са разграни-чени и шрифтово едно от друго. Поради тая причина няма необходимост да се поставя препинателният знак между заглавието и подзаглавието.

Срв. Гостоприемство, топлота и сърдечност Вторият ден от гостуването на ръководителите на дипломатически мисии в Благоевградски окръг — за-главие и подзаглавие на репортаж във в-к „Работни-ческо дело“

Ако цитираме под линия същия репортаж, загла-вието и подзаглавието ще бъдат предадени така: Друмешки, Ст., Ив. И л к о в. Гостоприем-

ство, топлота и сърдечност. Вторият ден от гостуването на ръководителите на дипломатически мисии в Бла-гоевградски окръг. — Раб. дело, 1987, № 178.

Както се вижда, при библиографското цитиране шрифтовото разграничение между заглавие и подза-главие изчезва, заглавието и подзаглавието се пишат на един и същ ред, като се отделят помежду си с точка. Със същия препинателен знак и с тире се отделя под-

172

заглавието от данните за изданието, в което е публику-ван материалът.

295. Ако подзаглавието не се пише на отделен ред, а с него започва съответната част от текста, то се отде-ля шрифтово от нея и в края му се поставя точка.

Напр. а)Сегашно деятелно причастие. По своето образуване сегашното деятелно причастие в старо-български стои в голяма близост до формите за 3 л. мн. ч. на глаголите (. . .)

б) Сегашно страдателно причастие. Образува се от сегашната основа на глаголите с прибавка на окон-чание -мъ, -ма, -мо. (. . .) (К- Мир ч е в)

296. Освен с помощта на подзаглавията текстът се разчленява графично и с помощта на новите редове на абзаци. В рамките на абзаца отделните относително самостойни изречения се отделят едно от друго с по-мощта на препинателния знак, който се пише в края им: точка, въпросителна, удивителна, многоточие, ком-бинациите от препинателни знаци въпросителна и уди-вителна, удивителна или въпросителна и многоточие и др. (по-подробно за тези знаци вж. в гл. V. и VII.).

297. Когато в рамките на абзаца се сменя темата на разказа, това може да се отбележи пунктуационно с от-делящо тире, поставено след крайния препинателен знак (точка, удивителна и т. н.) на предходното изре-чение. Отделящото тире насочва вниманието на чита-теля към изречението след препинателния знак, мар-кира графично това изречение.

Напр. Ние кривнахме из алеята и всичко се изгуби; изгуби се само подземното бумтене. Колата спряха. Слязохме и по указанието на водача тръгнахме из ед-на пътека между дърветата. Откри се пак канадският бряг над пропастта; ние виждаме вече дъното на този бряг; ето и водата, мътно-зелена, изиграла си вече ролята, уморена, но още запенена, отива лениво на почивка към водоврата. . . Гръмът пред нас дотодко-

173

ва се усилва, щото, за да се чуем, ние викаме. — Някол-ко стълби надолу, една каменна полукръгла ограда. . . и Ниагарският водопад! Ето го! ! (Ал. Констан-тинов)

Със същата отделяща функция като тирето в текста може да се употреби и многоточието.

Напр. Първото му театрално кръщение бе с един крал; Бомбето и кралят излязоха заедно, за да прода- дат половината кралство за един кон. Никой от при- съствуващите в салона не поиска да купи половината кралство. Два дни след туй Бомбето и кралят отново излязоха да продават половината кралство, като ис-каха за него един кон, защото кралят трябвало да хо-ди някъде с коня. . . Цяла зима Бомбето и кралят продаваха половин кралство, но то остана непрода- денб, защото в театъра никой не идваше с коне. И тъй, кралят не можа да замине никъде, поради липса-та на кон, и си остана. Пеша да бяхме тръгнали, си мислеше Бомбето, отдавна да сме пристигнали, където е трябвало. (Й. Радичков)

298. Когато в текста има изречения или пасажи с вметнат характер, които представляват някакво стра-нично съобщение, коментар на автора към казаното и т. н., тези изречения или пасажи се заграждат със скоби.

Напр. Но ето явява се трети смутител, Байчев. (За него в-к „Мир" умълчава, не казва „някой си". Гос-пода консерваторите познават своя Байчев отдавна още, от 1881 година.) Той почва да кряска, за да пре-дизвика скандал. (А. Константинов)

299. При членението на текста на рубрики, т. нар. точки и подточки, употребата на препинателните знаци се съчетава с цял комплекс графични средства: писане на малка или главна буква, писане на нов ред или на същия ред, употреба на цифри или букви пред изброя-

174

ваните членове на рубриката и др.38 Членението на текста на рубрики е характерно за научния стил, за административно-деловия стил, за различни видове програми, планове, конспекти и др. С членението на текста на рубрики се стреми да се постигне разграни-чаване между по-общи въпроси и по-конкретни въпро-си, като се прави йерархично подреждане от по-общо към по-частно. При това йерархично подреждане е възможно да се прави разграничение не само на две степени, но и на повече степени, т. е. не само члене-ние на точки, на точки, съдържащи подточки, на под-точки към подточките, на подточки към вторите под-точки и т. н. в зависимост от сложността на съдържа-нието на текста. Така например в правните докумен-ти текстът се разчленява на членове, алинеи, парагра-фи, точки й т. н.

300. Отделните рубрики се оформят графично по няколко начина. Когато всяка от рубриките се пише на нов ред, рубриките може да не се номерират с циф-ри или букви, ако не са много на брой и ако не са осо-бено дълги. След изречението, което въвежда рубри-ките, се пише двоеточие (изброително двоеточие). Пред рубриките или не се пише препинателен знак, или се пише тире с чисто графично значение, за по-ясно, по- подчертано отделяне в текста на рубриките. Употреба-та на тирето в тоя случай е характерна за публицистич-ния и административно-деловия стил.

Напр. В основата на започващата реформа стоят принципите за действителен демократически центра-лизъм в ленински смисъл:

—за рязко разширяване границите на самостоятел-ността на обединенията и предприятията;

88 По-подробно по този въпрос вж. у Първев, X р, Цит. съч. — В: Помагало по български правопис и пунктуа-ция, 145—161, откъдето са взети и някои от цитираните тук при-мери.

175

— за коренно преустройство на централизираното ръководство на икономиката;

— за всеобхватна реформа на планирането, цено-образуването, финансово-кредитния механизъм и пре-устройство на управлението на научно-техническия прогрес;

— за създаване на нови организационни структури;— за преминаване от прекомерно централизиране

към демократична командна система на управление, за развитие на самоуправлението, за създаване на ме-ханизъм за активизиране на творческия потенциал на човешката личност. (Раб. д е л о);

Доброволният отряд на трудещите се извършва следната дейност;

охранява обществения ред по улиците, парковете, стадионите, кината и други обществени места;

взема участие в осигуряването и поддържането на обществения ред по време на манифестации, митинги, шествия, масови тържества, спортни състезания и др.;

прави предложения пред народните съвети и обще-ствените организации за вземане мерки за въздействие на нарушителите на обществения ред;при необходимост съобщава в печата за случаи на

нарушаване на обществения ред;грижи се за физическото укрепване на членовете на

отряда, обучава ги в методите на борба с нарушители-те и ги запознава със законодателството по осигуря-ването на обществения ред. (Временен правилник за задачите и дейността на доброволните отряди на тру-дещите се по осигуряване на обществения ред в стра-ната).

301. Рубриките може да се номерират с цифри (рим-ски или арабски) и (или) с букви (малки или главни), като е възможно и числата да се изписват с букви — първо, второ, трето и т. н. В този случай след араб-ските цифри се поставя точка или дясна скоба, след

176

римските цифри — точка, след главните букви — обик-новено точка, след малките букви — дясна скоба или точка, след изписаните с букви числа — запетая или тире, в по-стари текстове може да се срещне и точка.

С римските цифри се означават по-общи рубрики, а с арабските — по-частни.

Напр. Старобългарските съгласни се разпределят по следния начин:

1. Прегр.-д> и: (звучна),п (беззвучна).

1. Устнени: 2. Търкави: к (звучна), <f> (беззвучна).3. Носови: м. (К. Мирчев)

С главните букви се означават по-общи рубрики, а с малките букви — по-частни. Много често буквената и цифрената номерация на рубриките се комбинират по различен начин. В една от най-честите комбинации малките букви означават рубрики с по-нисък ранг от рубриките, номерирани с арабски цифри, докато глав-ните букви обикновено стоят в началото на най-общите рубрики.

Напр. А. Окончателно установяване на единен, ме-родавен говорим и писмен език.

I. Лексика. Значително обогатяване и преобразува-не на речниковия състав:

1. Огромно благотворно въздействие на руския език*, което се проявява главно в областта на лексиката (. . .)

2. Внедряване на много новосъздадени и съкратени <)уми.

3. Отпадане на някои остарели думи.4. Бързо отмиране на турцизмите и отчасти на

.ърцизмите.II. Синтаксис (. . .)III. Морфология.1. Бавно отмиране на остатъците от синтетич-

ния строй.а)- Бавно отмиране на последните остатъци от

падежни форми (. . .)12. Съвременна бълг. пунктуация

б) Отмиране на инфинитивните остатъци.в) Отмиране на бъдеще време от типа ходи-

щ а, ще да ход я и окончателно установяване на типа ще ходя.

IV. Словообразуване (. . .)Б. Деградиране на диалектите до положение на

no-низши форми спрямо националния език като висша форма и начален процес на тяхното отмиране. (В л. Георгиев, Ив. Дуриданов)

302. Когато структурата на рубриките е много- степенна, в научни съчинения у по-стари автори се използуват допълнително и букви от гръцката или ла-тинската азбука, а в по-ново време в такива случаи широко се употребява йерархичната цифрова номера-ция с повече от една арабска цифра — всяка цифра показва номерация на една от степените. Между от-делните цифри и след последната цифра се пише точка.

Напр. I. Единствено числоа) М ъ ж к и р о д

Според сегашния ни правопис тези членове се изо-бразяват графически по следния начин:а\ Когато крайната съгласна на съществителното

е исторически твърда или впоследствие затвърдяла, пише се пълен член -ът, а кратък член -а (. . .)

Р) Когато крайната съгласна на съществителното име е исторически мека, при членуване мекостта й обикновено се възстановява (...)

у) Когато съществителното име завършва на й, пълният член се пише -ят [й, -ът], а краткият -я [й, -и] (...) (Ст. Стоянов)

1. При актуалното членение изречението не може да се разглежда само за себе си, а непременно във връзка с един по-широк контекст и в неговите рамки. (. . .)

2.1. Съществуващото у нас най-общо правило за членуване на имената, съгласно което имената се чле-нуват тогава, когато означават някакъв познат, оп-

178

ределен предмет, може да бъде съпоставено с актуал- ното членение на изречението. (...)

2.2. Дадените най-прости примери (за да бъдат най-нагледни/) имат това неудобство, че в тях няма две имена, следователно не може -да се види в едно и също изречение как името в тема е членувано, а името в рема нечленувано. (...) (С в. Иванчев)

Когато се използува йерархичната цифрова номе-рация, както и при обикновената цифрова номерация, рубриките може да са много дълги — по-дълги от една страница. В такъв случай в края на последното изре-чение от рубриката се пише необходимият препинателе- лен знак за край на изречението (точка, удивителна, въпросителна и т. н.).

303. Изписаните с букви числа, които служат за номерация на рубриките, се употребяват, когато руб-риките не са големи по състав и не са много на брой, Когато Всяка от рубриките се пише на нов ред, числи- телното редно в началото на рубриката обикновено се пише с малка буква и се отделя от рубриката със за-петая или с тире. У по-стари автори се среща прак-тиката числителното редно в тоя случай да се пише с главна буква и да се отделя от рубриката с точка.

Напр. Правилна и последователна разработка на новия, болшевишки курс на партията в светлината на решенията на VII конгрес на Коминтерна представля-ват решенията на VI пленум на партията, състоял се през февруари 1936 г. Тая разработка се заключа-ваше в следното:

Първо. Като основна 'задача на момента пленумът на ЦК изтъкна изграждането на широк народен анти-фашистки фронт от всички нефашистки организа-ции (. . .)

Второ. Пленумът одобри напълно смяната на лево- сектантското ръководство и поверяването ръковод-ството на партията на убедени и проверени привър»

179.

женици на новия, болшевишки курс на партията (. . .)Трето. Пленумът изработи подробна директива за

сплотяване и въвличане в практическата работа на всички верни на партията кадри (...) (Г. Д и м и т- Р о в);

Усвояването на комунистическия мироглед, овладя-ването на основите на марксизма-ленинизма, дълбокото разбиране на политиката на партията става жизнена необходимост за всеки съветски човек. То се определя от това, че:

първо,, успешното осъществяване на програма за комунистическо строителство, създаването на мате-риално-техническа база на комунизма, по-нататъш-ното укрепване на икономическата мощ на СССР, до-стигането на изобилие от материални блага са в пря-ка зависимост от повишаването на равнището на съзнателността на трудещите се;

второ, с по-нататъшното развитие на социалисти-ческата държава в комунистическо обществено само-управление убеждението, възпитанието на масите във все по-голяма степен става основен метод за регулиране на жизнената дейност на съветското общество;

трето, формирането на новия човек с комунисти-чески черти на характера, навици и морал, ликвидира-нето на отживелиците от капитализма в съзнанието на хората сега е една от главните практически задачи;

четвърто, мирното съвместно съществуване на държавите с различно обществено устройство не от-слабва идеологическата борба. (Раб. дело)

Когато рубриките с изписани с букви числителни редни са неголеми по състав, те може да не се пишат на нов ред. В този случай след първо, второ и т. н., които се пишат с малка буква, се поставя запетая или тире.

Напр. Сред потопа от литература за ИСО този американски сборник изпъква с някои свои уникални

180

черти: първо, той съдържа разсъжденията на видни американски държавни политици (например бившия президент Р. Никсън и някои бивши министри на от-браната на САЩ) и документи за програмата; вто-ро, сборникът е съставен и коментиран от световно-известния политолог и антикомунист проф. Збигнев Бжежински, съветник по въпросите на националната сигурност на президента Картър, а сега водещ сътруд-ник на реномирания Център за международни и стра-тегически изследвания към университета в Джорджта-ун. (А Б В)

Ето и заключението, съобщено от министъра на вътрешните работи на великия везир: първо — да се арестуват и унищожат главните агитатори, защото „колкото no-ненаказани остават подобни хора, толко-ва по-дръзки те стават в своите предателски деяния", второ — за целта да се създаде „специална комисия. . . със задача да произведе всестранна анкета и подведе под отговорност провинилите се". Предлага се и съставът на известната ни правителствена комисия. Трето — тъй като „военната сила при подобни обстоятелства оказва голям ефект", дадени са нужните инструкции на началника на втори корпус. (Раб. дело) — в този пример третата рубрика започва с главна, а не с малка буква, защото изречението пред нея завършва с точка.

304. Освен рубриките, започващи с първо, второ и т. н., и рубриките с арабски цифри или малки букви в началото могат да се пишат на същия ред. И в този случай след арабската цифра или малката буква се пишат дясна скоба или точка.Напр. Както виждаме, три момента фиксират син-

тактичната функция на подлога в съвременното бъл-гарско изречение: 1. Начално положение в изречението.2. Липса на логическо ударение. 3. Наличност на опре-делителен член. (С в. Иванчев);

181

Сборът от граматическите категории, присъщи па определено състояние на даден език, образува ясно очертана система (граматическа система), чието съ-ществуване се схваща по следните признаци: 1) между отделните елементи на тази система в даден език съществува такова разпределение на функциите, че се получава, общо взето, завършен кръг от вътрешни противопоставяния; 2) установените елементи на та-зи система, определяща дадено качество на езика, по-кайват ярка вътрешна споеност, изразена в тяхната строга задължителност в практиката, при липса на такава задължителност по отношение на различните остатъци от миналото или на различните новости, оставащи вън от системата; 3) изменението на даден елемент от системата 'се отразява върху цялата си-стема и зависи както от ролята и мястото на този елемент в системата, така и от характера на остана-лите елементи; това засилва значително устойчивост-та на граматическия строеж на езика. (Л. Андрей- ч и н);

В по-голямото число глаголи сигмата преминава в х, вследствие на което в старобългарски различаваме два вада първи сигматичен аорисщ: а) със запазена сигма и б) с променена сигма в х. (К. Мирчев)

305. След като разгледахме препинателните знаци в началото на рубриките, стигаме до препинателните зна-ци в края на рубриките. Изборът на препинателен знак в тоя случай е тясно свързан със състава на рубриките, който може да варира от една или няколко думи до цели пасажи или страници текст, с главната или мал-ката буква, с която започва рубриката, както и с т ова дали рубриката е написана на нов ред, или не.

Последната рубрика завършва с точка, евентуално с друг препинателен знак, бележещ край на изрече-нието. Останалите рубрики може да не бъдат отделени ,с препинателен знак една от друга, ако са съвсем крат-ки и са написани на нов ред.

182

Напр. Сложните изречения се делят на:а) сложни съчинени изреченияб) сложни съставни изреченияв) сложни смесени изречения.Ако не са написани на нов ред, рубриките може да

не са отделени помежду си с препинателен знак, щом са свързани със съчинителния съюз и. Ако са свързани безсъюзно, помежду им се пише запетая (ако са срав-нително кратки) или точка и запетая за по-силно отде-ляне, щом започват с малка буква.

Напр. Като социални диалекти те набират слов-ния си състав по три начина: 1) заемане от чужди езици, 2) образуване на нови думи по начини, харак-терни за българския език, и 3) променяне значението на обикновени думи по метонимен и метафорен път. (С т. Стойков); Сложните изречения се делят на: а) сложни съчинени изречения, б) сложни съставни изречения, в) сложни смесени изречения. (Примери с точка и запетая между рубриките вж. по-горе в т. 303.)

Когато рубриките са написани на нов .ред, в края им се пише точка, ако започват с главна буква, и точ-ка и запетая, ако започват с малка буква (както посо-чихме по-горе, ако рубриките са от една или няколко думи, в края им може и да не се пише препинателен знак, щом започват с малка буква).

Напр. Забранен е износът и вносът на:1. Огнестрелно и хладно оръжие, военно снаряже-

ние, боеприпаси, взривни, запалителни и отровни ве-щества.

2. Наркотични вещества и приспособления за упо-требата им.

3. Предмети с безнравствено съдържание.4. Вредни за социалистическите държави в поли-

тическо, икономическо и идеологическо отношение пе-чатни произведения, клишета, негативи, фото- и ки-

183

ноленти, филми, снимки, картини, рисунки, чертежи, ръкописи, грамофонни и магнетофонни записи и дру-ги подобни.

5. Стоки за търговски цели'или за производство, образци от стоки. (Митническа деклара- ц и я);

Радикалната реформа за управление на икономика-та на страната е насочена към:

— Преориентиране на икономическия растеж от междинни към крайни, социално значими резултати а задоволяване на обществените потребности;

— органично съчетаване на интересите на общест-вото, колектива и на всеки работник, всестранно раз-витие на човека', постигане на качествено ново равни-ще на благосъстоянието на съветските хора;

— превръщане на научно-техническия прогрес в гла-вен фактор на икономическия растеж (. . .) (Р а б. дело)

УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ ЗА ОЗНАЧАВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ

РЕЧ В ТЕКСТА

306. Една от функциите на пунктуацията е, кактс вече изтъкнахме, да разграничава писмено речта на различни говорители (пишещи), която в устната реч се различава фонетично. Писмените текстове може да пре-дават речта само на един говорещ (пишещ), но може да имат и смесен характер, да представляват съчетание от речта на различни говорители (пишещи). Съществу-ват различни класификации на видовете реч в текста37.

37 По-подробно за видовете реч вж. уНицолова, Р. Цит. съч., 86—107-

Ако говорещият (пишещият) е автор на речта, го-

184

ворим за авторска реч, а ако не е — за чуж-да реч. (Терминът авторска реч се употребява и с по-тясно значение: с него се означава речта на автора- разказвач в литературното произведение, за да се раз-граничи от речта на героите.)

Ако' речта за пръв път се произвежда в речевия акт, в който се произнася или написва, тя се нарича а к- туална реч, а ако речта се произвежда за втори път в речевия акт, в който се произнася или написва, тя се нарича възпроизведена реч. Според измененията, на които се подлага актуалната реч при превръщането й във възпроизведена реч, тя се дели на: цитирана реч, непряка реч и пол у- пряка реч.

1. ПУНКТУАЦИЯ НА ЦИТИРАНАТА РЕЧ

307. Цитираната реч стои най-близо до изходната актуална реч, тя се възпроизвежда в този вид, в който е произнесена (написана) за пръв път. В художестве-ната литература, когато авторът предава речта или мислите на един или повече герои, цитираната реч се нарича прякареч.

Когато възпроизведената реч е част от монологи-чен текст (текст от един автор), който се включва в друг текст, говорим за цитат.

а) Пунктуация на цитатите

308. Пунктуационното оформяне на цитатите не е свързано със сложни правила. Цитатът се пише с малка буква, ако е вмъкнат като част от изречение в автор-ската реч, и с главна буква, ако е самостойно изречение или цял пасаж.

Когато цитатът е част от изречението в авторската реч и започва с малка буква, той се огражда от двете

185

страни с кавички. Напр. В тия определения трябва да се постави „относбата между вършене и върши- тел". (А. Теодоро в-Б ала и); Според този автор [Ф. К. Бекер, бел. авт. — Р. H.J езика логическа-та форма на понятието й съждението (мисълта) е слята с граматическата форма“. (К. П о п о в); Бай Ганьо казва на трегера едно „да си жив, благодарим“ и влиза в квартирата на Иречека. (А. Констан-тинов); Ето така, когато в Западна Европа пое-зията се схваща с верленовското „музика преди всичко“ (. . у нас народните хора творяха революционна поезия. (Е. К а р а н ф и л о в); В този „огрешен и позо-рен“ град той се е чувствувал „заключения в мрачен затвор“, „бездомен и самин“. (С т. К а р о л е в)

309. Ако обратно — в изречението-цитат са вмък-нати думи на автора, те се отделят от двете страни с ти-рета, като запетаята преди авторските думи от цити-раното изречение (ако има такъв препинателен знак) се премества след авторските думи, пред тирето.

Напр. „Трябва да има някакво недоразумение — казва’грама тикът Н. Костов, — че някои граматици е голяма грижа говорят в морфологията за залог у бъл-гарския глагол. Морфологията разглежда частите на речта откъм форма (облик) и менитба. За разновид-ности по залог чрез лични форми у българския глагол не може да се приказва". (А. Теодоро в-Б ала и); „Да се запрещава на младежта да се стреми към един висок идеал, по-висок от егоистичните цели — пише Д. Благоев, — ще рече изкуствено да я осъждаме на поро-ци и разврат.“

Ако авторът въвежда цитата със специален израз, между авторската реч и цитата се поставя двоеточие, а след него се пишат кавичките.

Напр. Той не вижда в тях никакво глаголно време и заключава така: . . целостта имам струпан, -а, -о, -и трябва да се тълкува не като граматичен облик

186

от спрежение на кой и да е от глаголите от състава, а като особи т състав от надредни глагол имам с тръпно причастие от друг подреден глагол“. (К. М и р- ч е в)

310. Ако цитатът се цитира с начално съкращение, в началото му се пише многоточие (вж. гитирания по-горе пример), а ако съкращението е в средата или в края, по-добре е многоточието да се загражда в ско-би, за да се разграничи от възможното многоточие, поставено от автора на цитата. Това е особено нало-жително в научния стил, където е абсолютно необхо-дима точността на изказа и премахването на вся-каква възможност, за двузначно възприемане на текста.

Напр. Светът свърза и досцени поведението му в Лайпциг по време на Седмия конгрес на Коминтерна,, когато заяви в доклада си: „Фашизмът на власт. . . е открита терористическа диктатура на най-реакцион- ните, най-шовинистическите и най-империалистичес- ките елементи на финансовия капитал." (О т е ч е с т- в о); След страшната вест „На 2 юли в 8 часа и 35 ми-нути. . която е попарила цялата страна, е дошъл ред на надеждата. (Отечество); „Перфектът в това изречение (. . .) си остава перфект (. . .)“ — според Св. Иванчев.

Когато цитатът е словосъчетание или подчинено изречение, което много тясно се е свързало с изрече-нието от авторската реч, непълнотата на цитата не се означава с многоточие — вж. примери по-горе в т. 308.

311. Когатог цитат от художествено произведение се пише на нов ред, като често и шрифтово е отделен от речта на автора, този цитат не се загражда с кавички.

Напр. В стихотворението „Позиция" Левчев на- право „формулира":

Само убитите ще си останат I на една и съща по-зиция. (3. Ч о л а к о в)

187

312. Когато цитат от художествено или друго произведение стои в абсолютното начало на текста на нов ред, но авторската реч продължава като самостой-но изречение след цитата на същия ред или на нов ред, цитатът трябва задължително да се загради с кавички, за да не се получи графично смесване между авторска и цитирана реч.

Напр. „Светли, светли образи ни дайте! Задуша-ваме се в мрачната сфера, която вие ни рисувате, в която се движат само нравствени изроди. Души ни ат-мосферата, в която се кръжи Базовият Кардашев; възмущават ни, погнусяват ни Влайковите Каменов- ци; сърцето ни топят картините от Мирчовия „Тъ-мен свят“, ужасяват ни злобните сатири на Михай- ловски; срам ни обзема от похожденията на Констан- тиновия Бай Ганьо; а като венец на всичко това, тряб-ваше пък и Величков да ни сочи страшната бездна на Дантевия Ад. Ужас! . . . Няма ли, боже мой, няма ли да ни представите нещо светло, нещо нежно, мило, добро, привлекателно, нещо успокоително? Нима ядът на демократизацията е обхванал всичките слоеве на нашето общество, та не може да се намери един неза- разен, един чист образ? Нима нашият народ. . ."

— Стой! Долу ръцете! Не досягай народа! (А л. Константинов)

б) Пунктуация на пряката реч

313. Различните комбинации от пряка и авторска реч, както и комбинациите от пряка реч на различни лица, предлагат голямо разнообразие в пунктуационно отношение. За отделяне на пряка реч се използуват тирета или кавички. Тирето (двойно или единично) се употребява, когато пряката реч е написана на отделен ред и има характер на реплика, която е основен момент в разказа. Кавичките се пишат, когато пряката реч по-

188

често не е отделена на нов ред и няма характер на ос-новна реплика или на реплика в диалог, а представля-ва мисли на героя, реплики в‘миналото и др. под.38

Пряката реч може да е употребена самостойно, без въвеждащи думи на автора, може да стои пред или след въвеждащата я авторска реч или да е разкъсва-ла от авторската реч.

Самостойна пряка реч314. Самостойната пряка реч се пише на отделен

ред и в началото ва изречението се поставя тире. Ако се предават реплики на различни лица, всяка от тях се пише на отделен ред и започва с тире.

Напр. В ръцете му беше пушка, като че отрязана наполовина, овехтяла и ръждясала наистина, но все пак здрава, тежка пушка.

— Бре Найдене, отде я зе?— Дай да я видя. Продаваш ли я?— Не си я намерил ти, откраднал си я! (Й.

Й 0 в к о в)

Acme река реч преси пряката реч315. Когато авторската реч предхожда пряката

реч, след авторската реч се пише двоеточие, а в нача-лото на пряката реч се поставя тире или кавички Пряката реч, отделена с тире, обикновено се пише на нов ред, а пряката реч, заградена с кавички, по-често па същия ред.

Напр. Само повтаряше:— Я гледай, я гледай! Дойде си, а! (Елин

Пелин);Или също тъй с ръка успокоява Додованяка, като

88 За повече подробности вж. уМосков, М. Цит. съч, ■42—307.

189

че му дума: „Потрай, потрчй още малко!" (Й. Йов-ков);// дядо Руси чу гласи па Люца:

'„Ах, божичко, той е. Милуш, милият Ми* луги!“ (Й. Йовков)

315. В последно време у някои писатели се среща практиката пряката реч да се отделя от авторската са-мо с двоеточие и с начална главна буква, а не и с ка-вички или тире. Това става в случаи, когато пряката реч няма самостоятелно значение за повествованието, а се включва в потока на авторската реч.

Напр. Чувам гласа на някого:Сбитердк хора сме ние, това е? Сигурно е овчарят, дето изгуби овцата. Питам Исай: Човече, защо те биха в канцеларията ония нощес? — а той ми отговаря; Биха ме, защото изпотроших прозорците на канцеларията. (Й. Радичков)

316. Особен вид „поетична волност“ в областта на пунктуацията на художествения стил е и отделянето на репликите на говорещите една от друга само с мно-готочие, като отделните реплики започват не с главна, а с малка буква. По този начин авторът иска да под-чертае поточността, свързаността на диалога, от една страна, а от друга — и известна непълнота или смис-лово недоизказване в него. Диалогът се представя ка-то подслушван, като възприеман отдалеч и непълно. Това графично оформяне на пряката реч след въвеж-даща я авторска реч, последвана с двоеточие, е силно маркирано стилистически, тъй че с него не бива да се злоупотребява. Ето едиц пример, където посочената пунктуация е употребена уместно:

Късно през нощта, когато и последната яка бе пришита У пълно мълчание, те гасяха лампата, съ-бличаха се мълчаливо в тъмното и лягаха в семейния креват, все\и в своя ъгъл. В тъмнината на нощта, в. тишината' на нощта започваше полунощен диалог — ’ отначало /иепнешком, а после със съскане;. . . бедни

190

сме, бедни. . . стига с тая бедност, какво ти липсва. . . много добре знаеш. . . пак ли този твой бюфет. . . де да беше мой. . . откъде да ти вземабюфет, знаеш, че няма пари за бюфет. . . ще намериш, длъжен си да намериш. . . престани, връщам се от представле-ние. .. аз да не съм била на вечеринка, всички жени имат бюфет. . . Пепи има ли, Цанка има ли,. Фроса има ли. . . не съм нито Пепи, нито Цанка, нито Фро-са. . . ах, госпожата е от благо род ническо потекло. . . точно така, родителите ми са благородни хора, да бях ги послушала на времето. . . да си, но не си, и като не си — мълчи и спи. . . лесно му е на господина да спи. . . мисли за детето. .'. ти не мислиш за него. . . кажи най-после какво искаш. . . знаеш какво. . . ще полудея с този бюфет, остави ме на мира. .. да не би да искам кожено палто и каляска, да не съм ти поискала кръч-ми и кабарета, един бюфет искам. , . престани или се махам!. . . върви по дяволите. . . (В. Пасков)

Авторска реч след пряката реч317. След заградената с кавички или отделена с

начално тире пряка реч (в редки случаи пряката реч може да не е отделена с препинателен знак в художе-ствения стил — вж. цитирания по-горе пример от Й. Радичков) авторската реч се отделя с тире, рядко със запетая.

Напр. „Какво има, булка? Какво стана?" — загъл- чаха мъжки гласове. (Й. Й о в к о в); — Ела, ела, Марине! —рече тя. (Й. Йовков); „Ще си ги взе-ма“, казваше той. . . (Й. Й о в к о в)

318. Когато в края на изречението от пряката реч трябва да се постави точка, този препинателен знак „се поглъща“ от тирето в началото на авторската реч. Останалите препинателни знаци обаче, които се пи-шат в края на изречението (удивителна, въпросителна, многоточие и др.), се запазват.

191

Напр. „Не ще е на зле" — рекох си. (В. Мутаф-чиева); — А оная, оная хубостница какво прави? — избухна баба Ана. (Й. Йовков) ■

%

Авторска реч, вмъкната в пряката реч319. Авторската реч може да разкъсва едно изре-

чение от пряката реч, а може да стои и между отделни изречения от пряката реч. Когато авторската реч раз-късва едно изречение от пряката реч, тя се загражда от двете страни с тирета или със запетаи. Запетаята, която трябва да стои в средата на пряката реч пред авторската реч, се премества след авторската реч.

320. След авторската реч не се пише точка или друг препинателен знак, който стои в края на изре-чението. Ако пряката реч е отделена с кавички, кавич-ките не се отварят и затварят след и пред авторската реч.

Напр. „Млади хора са, мислеше си той, на един ум са, защо да не се събират?" (Й. Йовко в); — Е, ти прощавай, братче Павле, ние да вървим, че денят напредва —рече Петровица, — пратили сме жетвар-ки на нивата, трябва да се бърза. (Елин Пелин)

321. Когато авторската реч стои между две отдел-ни изречения от пряката реч, тя се огражда от двете страни с тирета. В края на първото изречение от пря-ката реч може да стои всеки краен препинателен знак с изключение на точката. В края на авторската реч се поставя точка.

Напр. — Късно си дошъл, сине — каза старецът с въздишка и заклати безнадеждно с глава. — Баща ти вече няма пари. (Е л и н П е л и н); — Защо е това време? — мислеше си дядо Руси. — Какво ще стане с момчетата? (Й. Йовков) ,,

322. Когато авторът в художествения стил (в беле-тристиката) иска да включи по-тясно авторската реч в повествованието си, се изпускат тиретата между автор-

192

ска и пряка реч. Като разделителен знак може да слу-жи запетаята, ако авторската реч е след пряката; двоеточието, ако авторската реч е преди пряката реч. Този вид пунктуационно оформяне е стилистически силно маркирано и трябва да бъде художествено моти-вирано, както е например в творчеството на Й. Ра-дичков.

Срв. Повъртя се около нея, мислеше бавно и тежко и по едно време се сети да попита: Кога са туряни тия пломби?Оня ден, каза му Вакрил. Тука оня ден всичко мина под пломба. Еее, значи, тя е, зарадва се изведнъж Исай, две седмици време как се беше изгу-била, а ето, намери се. Тя е, тя! (Й. Радичков)

2. ПУНКТУАЦИЯ НА НЕПРЯКАТА РЕЧ

323. Непряката реч е възпроизведена реч, която се ориентира към речевата ситуация, в която се възпроиз-вежда, и поради това се подлага на редица промени в сравнение с изходната актуална реч.

Непряката реч се оформя или като подчинено изре-чение с че, да или с въпросителна дума (допълнително или подложно), което се отнася към глагол за речева дейност или мислене, или като самостойно изречение. Поради това пунктуацията на непряката реч няма ня-какви специфични особености. Когато е оформена като подчинено допълнително или подложно изречение, не-пряката реч се отделя със запетая, ако се въвежда от съюза че, и без препинателен знак, ако се въвежда от съюза да или от въпросителна дума..

Напр. Чух, че си болен, и дойдох. (Д. Т а л е в); Казаха ми, че за тебе Иван Кехая измислил оная пе-сен, дето я пеят момите по седенките и я свирят с кавали овчарите в планината. (А. К а р а л и й- ч е в); Ще заръчам да ми я турят в сандъка. (А. К а- ралийчев); Може да попита как е завършил вчера

13. Съвременна бълг. пунктуация 193

мачът, нищо, че го вгледал. (Й. Радичко в); Те по-мълчаха и пак почнаха да коментират събитието в черквата „Свети Георги Победоносец" и си повториха как младите нахълтали вътре, как им свирели транзисторите туистове и чачи, как викали „Само Левски!“ и как пък им е дошло на ума за Петка Самарджийска? . . . (Й. Радичков)

3. ПУНКТУАЦИЯ НА ПОЛУПРЯКАТА РЕЧ

324. Полупряката реч е вид възпроизведен^ реч, при която авторът на художественото произведение (полупряката реч се среща само в художествения стил) предава вътрешната реч на своя герой като своя, ав-торска реч. Полупряката реч се преплита с авторската реч и с пряка реч. Характерно за пунктуацията на по-лупряката реч е, че нейното начало и -край в текста не се маркира със специален препинателен знак, ка- къвто са кавичките и тиретата при пряката реч. Полу-пряката реч се оформя със същите препинателни зна-ци, както авторската реч, но в края на изречението обикновено се запазват същите препинателни знаци (възклипателен знак, въпросителна, многоточие и др.), които биха се употребили, ако речта на героя се преда-ваше като пряка.

Напр. След няколко минути вратата на съседна-та стая се отвори. Изведоха момчето. Дали го в о деха на разпит? Той се вслушваше тревожно' Наистина ли щяха да се отнесат0 него снизходително, както то си въобразяваше? Ако го предадех а на жандармеристите, с него щеше да бъде свършено. (Е м. Станев); Но Калин не мислеше нито за Рахни, нито за овцете, а търсеше вълка. Да може само, да го срещне, да- го докопа с р ъ ц е! (Й. Йовков)

194

знак на полу-

много няколко поемата му — — а богатият

и м н а

м у?. . .

и по ма и

т р у в а,

има, които ц е з и я т а!.. . И толкова бога ако д а д а т

з

Боже е н я т ма и ти...един н и га-а к

разсипе, кафе к а-

в к а ф е не-жив е е че-

Най-. в и-

седин българинТова няма да само франко пият у т р о м

с тоя франк ще неделя.

нова,

той денбългарска

а, може би и книга,

ои

тщ

г и з а

325. Когато в текста след полупряката реч следва непосредствено на същия ред пряка реч, тя се отделя с кавички след крайния препинателен пряката реч.

Напр. Той си спомни, че не преди младежи в едно кафене бяха похвалили това беше една блажена минута за него, българин X, беше го попитал де може да си купи тво-рението му, за което се отзова много ласкаво, мой! Толкова хора изкуствот патриоти, Какво франк т аТе плаща п у ц и н е р, т о. А тири после,к а се... Що да я не купят? „Глупав съм на-истина, каза си той. Защо се срамувам? По-добре ли е да крам?“ С тия мисли Бръчков се насърчаваше и оти-ваше в града. (И в. Вазов) — в този пример в на-чалото има непряка реч, след това без специално пунк-туационно отделяне започва пасаж с полупряка реч, след това се огражда с кавички пряката реч на героя и най-накрая следва авторска реч.

Б. УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ В ИЗРЕЧЕНИЕТО

326. След като в гл. II и III разгледахме функции-те на отделните препинателни знаци и комбинации от препинателни знаци, тук ще систематизираме употре-

195

бата им за означаване на синтактичното членение на изречението, като ще отбелязваме и малкото случаи на употреба за подчертаване на смисловото членение или на фонетичното членение, когато тези две членения не съвпадат със синтактичното членение, означено пунк- туационно.

Функциите ка препинателните знаци се различават, когато те стоят в края на изречението и вътре в него.

УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИВ КРАЯ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

327. Препинателният знак или комбинацията от препинателни знаци в края на изречението изпълня-ват няколко разнородни функции: насочват най-общо към интонационни особености на изречението, макар че не предават цялото богатство от интонационни ти-пове; отбелязват, че изречението е завършено или не-завършено; посочват обобщено целта на изказването (съобщение, въпрос, подкана за действие, пожелание); показват дали изречението е емоционално оцветено, или не.

328. Незавършеност на изречението се означава с многоточието и с комбинациите от препинателни зна-ци многоточие+въпросителна, многоточие-(-удиви-телна, многоточие-(-въпросителна и удивителна.

Напр. Ние. сме в работно време и. . . (Лама р); А ти какво с него. . .?; Аз те чаках цял час, а ти в то-ва време. . .!; Хората теглят заеми, за да помогнат, а пък той. . .?!

329. Като се изключи многоточието, всички оста-нали препинателни знаци, които се пишат в края на изречението, означават, че изречението е завършено (не обаче, когато са комбинирани с многоточие) и посочват повече или по-малко обобщено комуникатив-

196

ната цел на изказването. Точката, сочи, че изречението е съобщително; въпросителната — че изречението е въпросително, с него говорещият посочва непълноти в информацията си и иска тези непълноти да бъдат за-пълнени (обикновено от слушателя); удивителната се използува при изречения с по-широк комуникативен обсег: повелителни, за получаване и за даване на поз-воление, за пожелание. Освен това удивителна се пи-ше и когато изреченията с различна комуникативна цел (съобщителни, въпросителни, подбудителни и др.) са емоционално оцветени. Комбинацията въпросител-на 4-удивителна (или обратно), която може да се срещ-не и във вид две въпросителни и две удивителни, се използува, когато пишещият иска да подчертае, че неговият въпрос е съпроводен със силна емоционална реакция (учудване, обида, възмущение и др.), т. е. изречението е възклицателно.

Напр. Дядо Стоил отвори вратата. (А. К а р а- лийчев); — Ти ще ме разориш! —викна бащата. (А. Каралийчев); — Дойдох да ти пристана. Ей на, приставам ти! Искаш ли ме? (Й. Йовков); — Отче Тихоне, защо си крил досега това съкровище, тая преголяма радост за всички българи! (Д. Та- л е в); — Претърсете навсякъде! (Д. Т а л е в); Ех, всичките да бяха като мене! (А. Каралийчев); — Сбогом, лека нощ, Странджа! — Добро веселие! (И в. В а з о в); Никой ли няма? Защо го пуснахте?! (X р. Смирненски); Какви са тия ноти пред вас?! (Хр. Смирненс к.и)

330. Точка се пише и след повелителни изречения, които не са изказани със силна подбуда, означават" мека молба. Точка се пише и след въпросителни по форма изречения, които не са същински въпроси, т. е. говорещият не ги изказва с цел да получи отговор, както и след желателни изречения, които не са силно емоционално оцветени.

197

Напр. — Ела за малко, Пенко. (Д. Т а л е в); — Почакай някое време. И не идвай всеки ден. (Д. Т а- л е в); — Де огън в моята къща, синко. (А. К а р а- л и й ч е в); Колко е пусто на този свят. (А. Кара-лийчев)

331. В сложното изречение могат да влизат изрече-ния от еднакъв вид (само съобщителни, само въпроси-телни, само подбудителни и т. н.) и от различен вид. В първия случай крайният препинателен знак съответ- ствува на комуникативната цел на всички съставящи сложното изречение отделни изречения.

Напр. Стрина Мариница дремеше край огнището и не чу кога скръцна вратнята. На хармана, преди да разпрегне воловете, иманярът грабна гърнето, бутна градинската вратица и навлезе в тъмнината. (А. К а- р а л и й ч е в); Някой от братята ли беше се върнал, или закъснял пътник беше се прислонил? (Й. Йов-ков); Кого чакаше Ганаила, за кого се надяваше? (Й- Йовков); За много години, честито ви царство! (Й. Йовков); Ама хубаво гледай, да не вземеш Кер- ванджийката за Зорницата! (Й. Йовков)

332. Когато в сложното съставно изречение влизат изречения от различен вид (съобщителни, въпросител-ни, подбудителни и др.), а също и емоционално и не- емоционално оцветени, препинателният знак в края на изречението се определя от комуникативната цел на изречението (изреченията), които доминират над ос-таналите синтактично. Например в изреченията Ка-къв е тоя вятър, който събаря комини, кърши клони, капичка гнезда и заваля правата ръж? (А. К а р а- л и й ч е в); — Дядо Христо, къде ще спи довечера майката, като няма гнездо? (А. Каралийчев) главните изречения са въпросителни, а подчинените са съобщителни, но цялото сложно съставно изречение представлява въпрос и затова в края му се пише въп-росителен знак.

198

333. Когато главното изречение е подбудително и не е крайно в сложното изречение, обикновено в края на изречението не се пише удивителна, а точка, тъй като изречението най-често не съдържа силна подбуда и не е емоционално оцветено. Напр. Тук., на тоя търкулнат воденичарски камък, кога станеш рано, сядай, да те понапече слънцето. Ела сега да ти покажа собичката. (А. Каралийчев); Оставете ме аз да го посрещ-на. (Д. Т а л е в)

Ако обаче подбудителното изречение е крайно и съдържа силна подбуда, в края на сложното изречение се пише удивителна.

Напр. Ако ще ходиш там, тръгвай веднага!; Къде-, то и да се намираш, каквото и да ти се случи, бъди винаги на поста си!

334. Ако сложното съчинено изречение съдържа из-речения с различна комуникативна цел, препинател-ният знак в края му се определя от комуникативната цел на последното изречение.

Напр. Тъй да й кажеш: три години тече Росица и мие големите камъни на моя мост, не е ли измила още греха ми? (А. Карали й ч е в); Ама никому няма да обаждаш — чуеш ли? (А. К а р а л и й ч е в); Аз оставам тук, а ти — веднага на върха!

(За повече подробности във връзка с препинател-ните знаци в края на изречението вж. в т. 68.-76., 86.—90., 93.—97., 102.—105., за употребата на препи-нателните знаци в края на заглавията вж. в т. 286.— 288., а за употребата на препинателните знаци в края на изречението при комбинациите от различни видове реч вж. в т. 314.—ЗГ6., 318.)

199

УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ ВЪТРЕ В ИЗРЕЧЕНИЕТО

335. Тъй като основна функция на българската, пунктуация е да отразява синтактичното членение на устната реч, употребата на препинателните знаци вът- ре в изречението е свързана с определени синтактич-ни конструкции. Основните синтактични конструкция са простото и сложното изречение.

1. УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ-

336. Тук ще разгледаме употребата на препина-телните знаци в отделните самостойни прости изрече-ния и в несамостбйните прости изречения, които*са части На сложно изречение. Първата синтактична кон-струкция, на чието пунктуационно оформяне ще се Спрем, са еднородните части на изречението.

а) Пунктуация на еднородните части на изречението

337. Еднородни части на изречението са всички не-гови части без сказуемото, които влизат в синтактич-но отношение с една и съща частна изречението, изпъл-няват една и съща синтактична функция в изречение-то и смислово са еднородни. Еднородните части може да са свързани с обобщаваща дума в изречението, но може и да не са свързани с такава дума.

338. Когато обобщаващата ьдума стои .пред ед-нородните части, тя се отделя1 от тях пунктуационно с двоеточие, ако има подчертано изреждане (напр. ако еднородните части са оформени като руб-рики или ако са повече на брой), или с тир е, ако няма подчертано изреждане и еднородните части са малко на брой.

200

Напр. По начин на учленение съгласните се делят на три вида: а) преградни, б) проходни, е) преградно- проходни; Моля те да ми донесеш следните неща: учеб-ника по история, дебелия речник, синята тетрадка и блокчето; . . . намръщен, само с глава той сочи / на сган избрана — рояк скотове / в сюртуци, реси и слепци с очи. (X р. Ботев)

339. Когато обобщаващата дума стои след едно* -родните части, тя се отделя от тях пунктуационно само с т и р е.

Напр. И тогава парите от царските хазни, които беше обирал, пръстените, измъкнати от ръцете на живи и на умрели, златото и среброто от черкви и манастири —всичкото имане, което той беше натру-пал и беше скрил из пещери и хралупи, всичко това потече в къщата на Велико-кехая, все подаръци на Ра-да. (Й. Йовков); Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения — всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства. (Й. Йовков)

340. Еднородните части на изречението се свързват помежду си безсъюзно и с помощта на съюзи. Без-съюзно свързаните еднородни части се отделят помеж-ду си със запетая или с точка и запетая, ако еднород-ните части имат много разширен състав и (или) са по- самостойни в смислово отношение.

Напр. Големите очи на предишното зиморничево циганче гледаха дръзко, дяволито, снагата й беше се източила тънка, гъвкава, разцъфнала като дива шипка. (Й. Йовков); Турете данък върху лукса, вър-ху оборота, върху въздуха, върху кихането... (X р. Смирненски); Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червени-кави ... (И в. В а з .о в); По място на учленение глас-ните се делят на: а) предни; б) средни; в) задни.

201

341. Точката и запетаята означава по-голяма пауза между еднородните части, отколкото запетаята — отде-ля по-силно еднородните части една от друга.

342. Когато еднородните части, свързани безсъюзно са оформени като рубрики и са написани всяка на нов ред, за подчертано графично отделяне в канцеларско- деловия стил най-вече, пред всяка от еднородните части може да се постави тире.

Напр. Можем да отбележим три групи от раз-работки, внедряването на които води до реализира-нето на значителен икономически ефект:

— експериментални методи и апаратура за опре-деляне дълбочината на изгаряне на ядреното гориво;

— изчислителни методи и програми за оптимално презареждане на ядреното гориво и за надеждна и безо-пасна експлоатация на АЕЦ;

— методи на вътрешнореакторния контрол на хер-метичността на топлоотделящи елементи, на енер- гоотделянето в активната зона и на корозионните про-дукти в топлоносителя. (В. Христов)

343. Когато еднородните части са свързани със съю-зи, запетая се пише пред съединителните съюзи та (и), че (и), па и пред втория и всеки следващ от съот- носителните съюзи и. . .и, или. . . или, дали. . . или, ли. . . или, ни. . . ни, нито. . . нито, ли. . . ли, ту. . . ту, я. . . я, кое. . . кое, било. . . било, кога. . . когр, къде. . . къде и др.). Когато съотнссителният съюз се състои от две различни по значение части (толкова. . . колкото, колкото. . . толкова (и), както. . . така и, не само. . . но и и др.), запетая се пише само пред втората част на съюза.

Напр. Сега моята жена и род, и драгост, и господ е отечествсто. ..(Ив. В а з о в); Успяваше да помог-не на хората и в работата, и в личния им живот. (Отечество);//«©/» придумвания, ни от молби, ни от плачове на отчаяната млада невеста, от нищо

202

не взе. (И в. В а з о в); Не помнеше нито лицето им, нито имената им. (Й. Й о в к о в); Не само комуни-стическите убеждения на младия адвокат Вилар, но и запознаването с образа на големия революционер Геор-ги Димитров го тласкат към най-активно участие в защитата му. (Отечество)

344. Когато еднородните части се свързват с про- тивопоставителен съюз (а, но, обаче, ама, ами, само че, пък и др.), запетая се пише пред този съюз.

Напр. Той беше все същият, не твърде словоохот-лив, но сърдечен другар и ръководител, който за все киго ще намери добра дума и разбиране. (О т е ч е с т- в о); Девойката нямаше очи, ами въглени. (А. Кара-ли й ч е в)

345. В художествения стил една от еднородните части на изречението в поредица безсъюзно свързани еднородни части може да се отдели не със запетая, а с тире, ако авторът иска да подчертае, че върху тази дума или израз пада логическото ударение.. Напр. Стои безмълвен, празен, грозен; вечен като къщите и улиците около тях — необходим. (С т. Продев)

(За повече подробности във връзка с пунктуацията на еднородните части на изречението вж. в т. 146.— 148.)

б) Пунктуация на повторените части на изречението

346. Пунктуацията на повторените части на изре-чението е твърде проста: когато повторените части на изречението се произнасят с малка пауза помежду им, между тях се пише запетая; когато повторените наре-чия се произнасят без пауза, като сложна дума с две ударения, помежду им се пише съединителна черти-ца— де<|ис. Виждаме, че в този случай графичното оформяне се определя от фонетичните особености на речта.

203

Напр. — Хей, Калмук, Калмук!—рече Месеч-ната. . . (Й. Йовков); — Вие съгласни ли сте? — Всички, всички! (И в. Вазов); —Назад, назад вър-вим, не ни бива за бъзов гребен. (Ив. Вазов); — Бпаво, браво, и аз понякога, когато ме ядоса нещо булката, викам си. .. (Ив. В а з о в);

Той бързо-бързо се съгласи, срв. Бързо, бързо идвай!

в) Пунктуация на обособените части на изречението

347. Обособените части на изречението са такива второстепенни части на изречението, които се отделят с паузи и с промяна в интонацията, често и словоредно в изречението и поради това са силно натоварени ко-муникативно и могат в някои случаи да променят и: значението на изречението. В писмената реч препи-нателните знаци запетая или тире сигнализират обо-собяването. Тези препинателни знаци заграждат обо-собените части в средата на изречението или ги отделят само от едната страна, ако са в началото и в края на изречението. Запетаята и тирето се различават по своята отделяща сила — тирето е по-силен знак от запетаята и трябва да се използува тогава, когато пишещият желае специално да насочи вниманието на читателя върху обособената част.

Напр. Уверенв себе си, Инджене се побави и тръг-на. (Й. Йовков); Тя седеше на големия камък като патрон, босонога, гологлава, с хурка в ръка, при-лична на осиротялото царско момиче от приказ-ките. (Е л. П е л и н); До огъня, полуизлегнат, на-метнал гайтанлия абичка, пушеше старият драгома- нин дядо Гено. На колене пред него стоеше Вела, най-мал-ката жътварка. (А. К а р а л и й ч е в); Пред него се къ-

204

пеха класовете, пламваха нивята и зад тях, откъм Ода* ите, се издигаше синьо облаче дим. (А. К а р а л и й« ч е в); Освен тебе, никой досега нв се е обадил;

Като сърна бягаше пред другите — боса а раз- чорлена. (А. Каралийчев); Старал съм се и вероятно съм успял — следвайки съветите на своя учител — да не допускам поаредственобпи в скромна- jna си сбирка. (Б. Р а й н о в); По-късно, рогато робство-то бива запретено — най-вече по икономически, а не по морални съображения, — „Черният континент" става източник на пушечно месо. (Б. Райнов); Твоето лице — ожулено от вятъра — е мургаво и пожълтяло като стърнището. (А. Каралийчев); Стърни-щето заплака, мухичките — чер рояк над нас — за-плакаха. (А. К а р а л и й ч е в)

348. Тирето трябва да се предпочита за отделяне на обособената част, ако тя е в пояснително отношение спрямо предхождаща я дума или израз. Употребата на този препинателен знак е задължителна, когато обосо-беното» приложение се отнася към една от поредица ед-нородни части на изречението, отделени една от друга със запетая. Ако в този случай обособеното приложе-ние се отдели със запетая, е възможно обособеното приложение неправилно да бъде схванато от читателя като еднородна с предхождащите го части на изре-чението.

Напр. Утрото — кожа и кости —Iпепел разсипва от кош. (Кр. Станишев); Там бяха Мими — нейната приятелка—и Петър, срв. Там бяха Мими, нейната приятелка и Петър — в първото изречение, ограждащото тире сочи, че изразите Мими и нейната приятелка означават едно и също лице, т. е. нейната приятелка е приложение към Мими, докато във вто-рото изречение Мими и нейната приятелка могат да се приемат от читателя и като еднородни части на из-речението, т.,е. двата израза в този случай означават

205

две различни лица; По-нататък незнаен, загадъчен свят—царството на куците дяволи и високата го-ра с къщичка от захарни плочки. (А. К а р а л и й- Ч‘е в); Когато се върнаха, тя беше преметната пред него на коня — Великата майка. (А. К а р а л и й ч е в)

Като синонимен препинателен знак на тирето слу-жи пояснителното двоеточие за отделяне на обособени приложения към определяемо, което най-често е ме- стоимение или име с обобщено значение.

Напр. Само едно нещо го интересуваше: свободата на България; Едно беше ясно за него: миналото. (Й. Йовков); Само един факт му беше интересен: слу-чаят с лелята.

Двоеточието е синонимен препинателен знак на тирето само ако обособеното приложение стои след определяемото. Ако то стои пред определяемото, обо-собеното приложение може да се отдели само с тире.

Срв. Случаят с лелята — само този факт му беше интересен и неправилното: Случаят с лелята: само този факт му беше интересен.

(За повече подробности във връзка с пунктуацията на обособените части на изречението вж. в т. 150.— 160.)

г) Пунктуация на вметнатите думи и изрази

349. Вметнатите думи и изрази (т. е. словосъчета-ния и несамостойни изречения) представляват стра-нично съобщение, което прекъсва основното съобщение. Те са странична забележка, коментар на говорещия (пишещия), допълнително съобщение с цел да се улес-ни слушателя (читателя) и др. Вметнатите думи и изрази се произнасят с промяна в интонацията, т. е. те фонетично се отделят в изречението. Поради тази причина и в писмената реч вметнатите думи и изрази се отделят с препинателен знак. Три са възможните

206

препинателни знаци в този случай, които са подредени с оглед на нарастващата отделяща сила: запетая, тире и скоби.

350. Вметнатите думи и изрази, отделени със запе-тая, са най-неизпъкващи графично в изречението и-са по-тясно свързани с останалата част от изречението в сравнение с вметнатите думи и изрази, оградени с ти-рета или със скоби. Затова и вметнатите думи и из-рази, оградени със запетая, са комуникативно най- несамостоятелни и в края им не може да се пише уди-вителна или въпросителна, което е възможно при вметнатите думи и изрази, оградени с тирета или със скоби.

Напр. Слушайте: като продължение от всемирното изложение и като необходимо допълнение, построен е един, да го наречем панаир, около три (чакайте да не сбъркам!) километра надлъж. (А. К о н с т а н- ти но в); Льоруа, както вече споменах, бе съумял да обедини двата бранша — на посредствените екземпля-ри и на скъпите уникати. (Б. Ра йнов); Откровено казано, в онзи късен летен следобед не купих нищо. (Б. Р а й н о в); Личността на Йордан Йовков (въп-реки че на пръв поглед не му е отделено най-обшир-но повеетвователно пространство) има най-вну-шително присъствие; излъчва най-силно духовно обая-ние. (Е. Константинова);

Отвъд завесата се намираше малка стая —или, ако щете, обширен килер — от рода на странните поме-щения, каквито някога се явяваха в сънищата ми. (Б. Р а й н о в); Той е създавал инструментите за обра-ботване на земята, той е създавал и този особен вид инструменти—пра тия думи домакинът наново по-казва маската, — инструменти, призвани да въздей- ствуват върху невидимото, върху света на природните стихии и на духовете. (Б. Райно в);

Вместо бензин и нафта в двигателите с вътрешно

207

горене ще се използува водород. Най-чистото гориво (продуктът му е вода!) и най-неизчерпаемото (сурова шипа му е вода!) (Пл а м ъ к); Пазвантоглу (защо на-ново усещаше гърдите си тъй страшно тесни, как-во пареше вътре, дълбоко в тия гърди?) сега гледаше само две хиляди тъмни, сбити като стена гърбове. (В. Мутафчиева); С орден яГеорги Димитров“ е на-граден и Диню (Димо) Панайотов Диндалов от Дмбол. (Р а б. д е л о)

Както се вижда и от примерите, вметнатите думи и изрази, оградени със скоби, са представени от пише-щия като най-странично съобщение, а вметнатите ду-ми и изрази, отделени с тирета изпъкват графично силно в текста и въпреки че и те представляват стра-нично съобщение, върху тях пишещият може и да ак-центува.

(За различните варианти на вметнатите думи и из-рази, а също и за някои случаи, когато вметнати думи не се отделят пунктуационно, вж. в т. 161.—166., 220., 231.—236.)

д) Пунктуация на обръщенията

351. С обръщенията говорещият (пишещият) уста-новява контакт с адресата на съобщението или харак-теризира по някакъв начин този адресат. Обръще-нията се отделят невинаги интонационно в изказване-то, но в писмената реч те се отбелязват винаги пунк-туационно. Когато обръщението функционира като самостойно изказване, в края му се пише удивителна, а когато е в рамките на изречение, се огражда от двете страни със запетая, ако е в средата на изречението, или се отделя със запетая само от едната страна, ако е в началото или в края на изречението.

Напр. — Стоене, Димитре! — викна тя на мъ-жете. (Й. Йовко в); — Ох, братко, братко! От

208

тебе ли намериха да искат пари, братко! (Й. Й о в- к о в); Ей, келнер! (Л. Л е в ч е в); Приятел, откъде си? (И в. П е т р о в); Хайде сега, малкият, да те видйм какво ще правиш. (Ив. П е т р о в): Яжте, татоеата, да порастете! (Ив. В а з ов); „Тат-ко ви си иде, мама — дума им. (Й. Йовко в); Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?. . . (Ив. Вазов); Върни се, обла- ко неверен, / почакай, пакостнико черен, неделя, две. . . ела тогази,!страшилище! (П. К. Яворов); Момиче, мирувай! — рече Дъбакът. (Е л. Пелин)

(За пунктуацията на обръщенията вж. и в т. 96., 167.)

е) Пунктуация на частиците а

352. При пунктуацията на частиците играе основна роля фонетичният принцип: частиците се отделят,’с малки изключения, с препинателен знак в изречението, когато се отделят с пауза от съседните * думи. Ако представляват самостойно изказване, след частиците се пише точка, въпросителен или удивителен знак в зави-симост от целта на изказването.

Напр. — Отидоха ли си? — пошепна г-ца Шмид.— Да. (Й. Йовков);— Как те викат, ваша милост? — А? — Името

как ти е? (Ив. В а з о в); Телефонът щракна. Бях така поразен (от разговора, който е чул. бел. авт. — Р. Н.(, че не смеех да помръдна от мястото си. — Е? — каза тя победоносно. (П. В е ж и н о в)

353. Когато не са самостойни изказвания, вътре в изречението частиците се отделят със запетая, ако се произнасят отделени с пауза, и не се отделят с препи-нателен знак, ако не се отделят с пауза от съседните думи. Поради това някои частици (напр. нали, ето, на, я) в едни случаи се отделят със запетая от двете стра-

]4. Съвременна бълг. пунктуация 209

ни, а в други случаи не се отделят, докато други частици, които винаги се произнасят отделени с пауза от съседните думи, винаги се отделят със запетаи, напр. да, н$, а.

Напр. Нали има приказка; доде кукувицата не клъв- нела крушово листо, не закупувала. (Й. Йовков); Знаете как става, нали? (Й. Йовков); Но ето, една пролет, преди две години, дойде дядо Моско. (Й. Йовков); Ето резултатите от тяхната работа; Я, то става по-хубаво! (К. Христо в); Я рибата, дето вчера щеше да ни яде. (К. Христов);

Тегло, да! Голямо. (Д. Т а л е в); — Не, аз не се лъжа. (Е м. Стане в); — Е, как е? — изпроводи го Пъшо до вратата. — Утре, ако сме живи и здрави — на път, а? (А. Каралийчев)

354. Частиците, които се използуват като обръще-ния — бе, бре, брей, ей, ма, мари и др., когато са упо-требени самостоятелно, се отделят със запетаи, а ко- гато са придружени и от именно обръщение, се отделят със запетая от обръщението само ако го предхождат (с изключение на частицата мари). Ако тези частици са след именното обръщение, между тях и обръщението не се пише запетая — запетая се пише след частицата и пред именното обръщение.

Напр. Слушай, бе!; Бе, човече, дай там някоя пара и се отърви. . . (Й. Йовков); Не ходи, бре, Гурко! (А. К а р а л и й ч е в); Не ща, мари бабо! (А. К а- р а л и й ч е в); А що може да стори човек на тоя свят без пари, бре?! (Д. Т а л е в); — Мари Албено, мари дъще — проплака женски глас,— какво направи, Ал-бено! (Й. Йовко в); мМарьо! Маръо ма! — чу се писклив глас на момиче. (Й. Йовков)

355. Има и четвърта група частици, които никога не се произнасят отделени с пауза от съседните думи и поради това не се отделят с препинателен знак вътре в изречението. Това са частиците нима, нека, дали, ли, дано и др.

210

Напр. — Истина ли е? (Й. Йовко в); — Нима тук има хамали? учудц се той. (Е м. Станев); Дали не съм закъснял?; Дано да си случил добре! (Д. Т а л е в); Нека да е било така. (А. К а р а л и й ч е в)

ж) Пунктуация на междуметията

356. Междуметията са части на речта, които озна-чават непосредствено емоционални реакции или са звукоподражания. Първата група междуметия обйк- новено функционират като отделни изречения или като странични думи в изречението, а втората група могат да бъдат и части на изречението. В зависимост от това, че междуметията се отделят подчертано интонационно в изречението и в речта, а също и в зависимост от раз-личната им синтактична функция, пунктуацията на междуметията е доста разнообразна.

357. Междуметията, които означават непосредстве-но емоционални реакции и функционират като отделни изказвания, се пишат с удивителна в края. По същия начин се пишат и междуметията, означаващи звуко-подражания, когато са самостоятелни изказвания.

Напр. Някъде по-назад се чу глас, а след него и дру-ги гласове: — У у! Ууу! (Д. Т а л е в) ;— Леле мале!— провикна се Костадин. (Й. Йовков); Браво! Е-е-х! (А. Константинов); Барабанът се разбъбра, тълпата на улицата си отдъхна, а оркестърът от-ново започна: „Лулу-лулу-лулу!“ (...) (Й. Р а д и ч- к о в); Птйче чириликаше в гората на пресекулки: чи- рилик. . . чирилик! (Й. Радичков)

358. В художествения стил удивителна може да се пише след междуметия и когато не са самостоятелни из-казвания, а са вътре в изречението — с удивителната пишещият иска да подчертае интонационната промяна в произнасянето на междуметието. Когато междуме-тията се предават като цитирана реч (цитирани звуко-

211

ве), те се въвеждат с двоеточие, или тире, а след тях се пише тире или запетая. Междуметията в този случай често се ограждат с кавички, но тогава са без тирета от двете страни.

Напр. Чухалчето я подвикваше със замечтани въз-гласи: кюю- . . кюю!—но светулката не му обръщаше внимание. . . (Й. Р а д и ч к о в); „Тупа-лупа, тупа- лупа, фйюууу", и бай Ганьо изсвири с уста. (А. Кон-стантинов); Той се повдигна нагоре, спусна си но-зете, стъпи на дъното, изправи се със затворени очи и запушени уши, изтърси се от водата — пуф — и пръсна вода през увисналите си мустаки — пуф — и изцеди водата от косата и лицето си. . . (А. Кон-стантинов)

359. Когато са част от пряка реч (или са в полу- пряка реч) междуметията се отделят от съседната дума в изречението със запетая.

Напр. Ох, дете клето. . . (Д. Т а л е в); О, дано да се стъмни още повече (. . .) (Д. Т а л е в); — Хи,хи, ха, работите ли, работите ли? (А. Констан-тине в); Ах, да! ( Радичков)

360. Когато междуметието е част на изречението, обикновено то се огражда с кавички, като след него може да се пише и удивителна.

Напр. В това „хм! хм!" носът влагаше различни оттенъци (. . .); най-често обаче туй „хм! хм!" си бе-ше едно безлично „хм! хм!", като всичките „хм! хм!" по света. (Й. Р а д и ч к о в)

361. Много често междуметията представляват пов-торение на срички или на звукове. В този случай гра-фичното им оформяне е много разнообразно: между повторените части се пише запетая (ако са срички), но ако в края на всяка от тях стои удивителна, запе-тая помежду им не се пише; между повторените части се пише многоточие; между повторените части (отдел-

212

ни звукове) не се пише препинателен знак, те се пишат слято; между повторените части се пише дефис.

Напр. Хи, хи, хи! Чакай, рекох, да надникна. (Ал. Константинов); Ц. . . ц. . . ц. . . Тюх, да се не види! ... (Ал. Константинов); Хъ, ви-дяхте ли сега? E-e-e-e-Arf (А. Константинов) Кумът пристъпва от крак на крак, клати глава и все повтаря учуден и смаян: Тц-тц-тц-тц!.... (Й. Радичков); Тц! Тц! Не е тая твойта овца! (Й. Радичков); И тъй в дневната светлина и в дневната тишина почнаха да се търкалят едно в друго: бам-бам, чири- лик!- . .бам-бам, чирйлик! (Й. Радичков);) Исай и той върви с тях и като наближават паметника н. човека, започва да чува как нещо бръмчи в ушите mi зззззззз, подобно на'рояка, гонен от оня с маточината и кошерището. (Й. Радичков)

Както показват примерите, различното графичн оформяне на междуметията се използува от автори те за по-точно предаване на фонетичната им форма.

(За пунктуацията на междуметията вж. и в т. 96., 174,—175.)

2. УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

362. Въз основа на основния принцип в българ-ската пунктуация — синтактичния — отделните изре-чения в рамките на сложното изречение се отделят помежду си с препинателен знак. Доколкото същест-вуват изключения от това правило (напр. препинателен знак не се пише пред изречения, въведени със съюза и, или, да, пред изреченията косвени въпроси, когато са след главното изречение и др.), тези изключения са отстъпка в полза на фонетичния принцип, т. е. отра-зяват особености на произношението — липса на пау-за между двете изречения.

Четири препинателни знака се използуват на гра-213

ниците между изреченията в рамките на сложното из-речение: запетая, тире, двоеточие, точка и запетая. За-петаята е най-универсалният препинателен знак, кой-то има по-слаба отделяща сила в сравнение с другите три знака и който служи преди всичко за означаване на синтактичното членение на изречението. Тирето и двоеточието се използуват, за да сигнализират опреде-лени смислови отношения между изреченията, като тирето в някои случаи е стилистически маркиран „по- силен* 4 препинателен знак в сравнение със запетаята. Точката и запетаята е още по-силен препинателен знак, защото той може да отделя не само отделни из-речения, но и групи изречения една от друга.

363. От гледна точка на различията в пунктуация-та много важна е двудялбата на сложните изречения на две групи: безсъюзни и съюзни сложни изречения. При безсъюзните изречения липсва показател за смис-ловите отношения между изреченията — съюза и за-това пунктуацията в някои £лучаи се използува за сигнализиране на определени смислови отношения и между изреченията. В сложните изречения със съюз и съюзни думи препинателните, знаци посочват преди всичко границите между отделните изречения, като в някои случаи препинателен знак не се пише, защото няма пауза между двете изречения (напр. пред някои видове da-изречения, пред косвените въпроси, които стоят след главното изречение) или за да се избегне многократното повторение на препинателен знак (напр. не се пише запетая пред еднократно употребен съюз и или или в сложното съчинено изречение).

Тъй като обемът на тази книга е ограничен по тех-нически причини, тука няма да се спираме подробно на пунктуацията на сложните изречения, а ще пред-ставим основните видове схематично в таблица.

214

ТАБЛ

ИЦА

ЗА ПУ

НКТУ

АЦИЯ

НА СЛ

ОЖНИТЕ

ИЗРЕЧЕН

ИЯ

е ь «о хГ <оь- сч coсч« 1 1 < 1

* CQ1

00 ь-

|ф

04 о«~41

co co04 сч 4• •

ь 6-‘

1 о>S

. SFi о

■43 и

ре

$- ф о и

)

215

216

СЪДЪРЖАНИЕ

ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА ПУНКТУАЦИЯТА ... 3

ФУНКЦИИ НА ПУНКТУАЦИЯТА................................................Ю

КЛАСИФИКАЦИИ НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ 23

СТИЛИСТИКА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ .... 29

ФУНКЦИИ НА ОТДЕЛНИТЕ ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ 47Точка.................... 471. Точка в края на изречение......................................... 472. Точка — знак за съкращение............................. 513. Йероглифна точка след арабски цифри . . ..........................524. Точка — знак за графично отделяне...................................... 52Въпросителна....................................................... . .1. Въпросителна в края на изречение.............................2. Въпросителна след вметнати изрази или изречения .

5353 -

55 •Удивителна. ... ............................................................................. 561. Удивителна в края на изречение............................. . « 5$2. Удивителна след вметнати изрази или изречения . • • 59Многоточие. . .........................................................................................601. Многоточие — знак за незавършеност или частичност 602. „Многозначително“ многоточие ................................» 643. Многоточие — знак за прекъснатост или разчлененост 654. „Предупреждаващо“ многоточие........................... 67Точка и запетая.................*....................... . ... ..................1. Точка и запетая при изреждане ...........2. Точка и запетая в сложното изречение.........................3. Точка и запетая в период ....................................................

68687072

Двоеточие......................... . . ........................................................ . 72

217

1. Изброително двоеточие..................................................................732. Двоеточие пред пряка реч .....................................................'753. Пояснително двоеточие ............................................................... 764. Йероглифно двоеточйе. .................................................................. 785. Двоеточие — знак за графично оформяне.......................... 78Запетая....................................................................................... 81А. Запетая в простото изречение .................................................. 811. Разделяща запетая в простото изречение.........................81

а) Разделяща запетая между еднородни части на изре-чението................................... ....................................................... 81б) Разделяща запетая между повторени части на изре-чението ........................................ 85

2. Ограждащи запетаи в простото изречение.............................. 86а) Запетаи, ограждащи обособени части на изречението 86б) Запетаи, ограждащи вметнати части на изречението 92в) Запетаи, ограждащй обръщения..................................96г) Запетаи при частици.................... 96д) Запетаи при междуметията...............................................99

Б. Запетая в сложното изречение................................. 101. Запетая в сложните безсъюзни изречения ........................1002. Запетая в сложните съюзни изречения................................ 102В. Употреба на запетаята с идеографска функция . . . .118 Г. Употреба на запетаята като знак за графично оформяне 118 Дълга чертица — тире............................................. .1181. Отделящо тире .......................................................................... 1192. Разграничаващо тире........................................................................ 1233. Ограждащо тире...................... 1254. Пояснително тире............................................ 1295. Заместващо тире.................................................................... 1316. Идеографска и чисто графична функция на тирето . .132.Скоби....................................... 134

1. Скоби за отделяне на вметнати думи, изрази, пасажи . .1352. Скоби, заграждащи други препинателни знаци .... 1393. Дясна скоба след цифри и буквена номерация....................140Кавички. . ..................................................................................1401. Кавичките — знак за условно наименуване ....................1412. Кавичките — знак за отделяне на неавторска реч . . . 1453. Кавичките — знак за преносна или друга по-особена упо-треба на заградения с тях израз ......................................... . . 1484. Кавичките — знак за определено отношение на пишещиякъм заградения с тях израз ......................................................... 150

218

КОМБИНАЦИИ НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ ... 152 Устойчиви комбинации от различни препинателни знаци 153 Свободни комбинации от различни препинателни знаци . .1571. Свободни комбинации от препинателни знаци в края наизречението................................................ *......................... 1582. Свободни комбинации от препинателни знаци вътре визречението. ... ........................................................................... 162

УПОТРЕБА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ . . . . . 165 А. Употреба на препинателните знаци в текста.................... 166Употреба на препинателните знаци за означаване на не-пълноти в текста........................ 166Употреба на препинателните знаци за означаване на членение на текста..................................................................................................... 168Употреба на препинателните знаци за означаване на раз-лични видове реч в текста .......................................................... 1841. Пунктуация на цитираната реч ...... ........................ 185

а) Пунктуация на цитатите...................... 185б) Пунктуация на пряката реч .......... 188

Самостойна пряка реч . . . . ............................ 189Авторска реч преди пряката реч............................ 189Авторска реч след пряката реч.................... 191Авторска реч, вмъкната в пряката реч....................192

2. Пунктуация на непряката реч ................................ 1933. Пунктуация на полупряката реч .........................................194Б. Употреба на препинателните знаци в изречението . .195 Употреба на препинателните знаци в края на изречението 196 Употреба на препинателните знаци вътре в изречението 2001. Употреба на препинателните знаци в простото изречение 200

а) Пунктуация на еднородните части на изречението 200б) Пунктуация на повторените части на изречението 203в) Пунктуация на обособените части на изречението 204г) Пунктуация на вметнатите думи и изрази .... 206д) Пунктуация на обръщенията ........................................ 208е) Пунктуация на частиците ...................................... ‘ . 209ж) Пунктуация на междуметията ....................................211

2. Употреба на препинателните знаци в сложното изрече-ние..............................................................................................................213Таблица за пунктуация на сложните изречения..................... 215

219

Руселина Лозанова Ницолоеа

СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ПУНКТУАЦИЯ

Рецензенти: Владко Мурдаров9 РаЛица Цойнска, Мери Лакова Редактор Евелина Мавродиева

Художник на корицата Вени Кантарджиева Художник-редактор Мариана Белопитова Технически редактор Абленка Китева

Коректор Вера Кънева

Код: 01/9535122211 /5014— 31—89

Българска. Издание L Дадена за набор на 28» II. 1989 г. Под-писана за печат на 30. VIII. 1989 г. Излязла от печат на 29. XI. 1989 г. Формат 70x100/32. Печ. коли 13,75. Изд. коли

8,91. УИК 10,27. Тираж 31200-|-104. Поръчка № 3116.Цена 1,20 лв.

Държавно издателство „Народна просвета“ — София Държавна печатница „Георги Димитров“ — Ямбол