Turks of Bulgaria BG

8/19/2019 Turks of Bulgaria BG

1/18

ТУРЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Антони Георгиев, Божидар Алексиев, Галина Лозанова,Димана Трънкова, Доротея Добрева, Иванка Влаева,Йорданка Бибина, Орлин Събев, Радко Попов

Всичкиправа запазени.Без ограниченияна правата,под които е установеноавторското право,нито една част от това произведениенеможе да бъдевъзпроизвеждана,съхранявана или въвеждана в система за циркулация,или

препредавана под каквато ида било форма (електронна,механична,фотокопиранеилидруга) без писмено съгласиена издателя.

All rights reserved.Without limitingthecopyright reserved above,no part ofthispublication may bereproduced,stored in,or introduced into a retrieval system,ortransmitted in any form or by any means (electronic,mechanical,photocopyingorotherwise),without theprior written consent ofthe publisher.

ISBN: 978-954-92306-9-7

Коректор Радка Бояджиева

Графичен дизайн Гергана Шкодрова

Печат Полиграфически комбинат "Димитър Благоев"

Корица: Хъдърлез в село Семерджиево, Русенско

Насле дващатастраница: Талисман против уроки

© Божидар Алексиев, Галина Лозанова, Димана Трънкова, Доротея Добрева,Иванка Влаева, Йорданка Бибина, Орлин Събев, Радко Попов, 2012 (текст)

© Антони Георгиев, 2006-2012 (текст и фотография)

© Vagabond Media Ltd, 2012София, България

ВИС

Антони Георгиев

Доротея Добрева ● И

Под редакцията на Антони Георгиев и Димана Трънкова


2/18

Всички фотографии ©Антони Георгиев2006-2012,сизключениена:

стр19

Димитър Карастоянов, в"25 години Княжество България",София, 1904,М.В.Юркевич и М.Горюнин

стр. 22

Българскателеграфна агенция

стр. 25

А.Д. Иванов,Руски държавенархивзафилмови и фотографски документи.Фотографиятае част от изложбата"Забравенитефотографииот Руско-турската война1877–1878година", куратор Иво Хаджимишев със спонсорството наСашо Дончев,"О въргаз България"

стр. 28-29

"Карнобат вминалото",худ. Христо Берберов.Ко лекция Исторически музей Карнобат, включена вкаталога "36творби от Исторически

музей Карнобат",Варна,2008

стр. 61

Миниатюравперсийско копиена Kisasal-Anbiyya ("История напророците") ,Библиотека "Сюлеймание",Истанбул. Колекция "Хамидие",ръкописномер980.Репродукция от MinyaturlerleOsmanli-Islam Mitologyasi ,Метин,Истанбул,2010,189

стр. 116

Плакат,автор Василий Ковалевски,реп родукция от "Българският плакат",Светлин Босилков,София, 1973,64

стр. 158

Турци напускат България по време на"Голямата екскурзия",лято то на1989 г.,Българска телеграфна агенция

стр. 165

TheTragedy of theTurkish Muslim Minority in Bulgaria,Институт завъншнаполитика,Анкара,1989,76-77

стр. 166

"Мъж с лула",худ. Христо Берберов. Колекция Исторически музей Карнобат, включенав каталога "36творби от Исторически музейКарнобат",Варна,2008

стр. 167

Леонид Брежнев и ТодорЖивков вСофия, 25–26септември 1971г., Българскате леграфнааген ция

Бдението вКорница,снимканаправенатайно от местния жителМехмедОруч.Предоставенаот ВелиславРадев

стр. 169

Митинг вподкрепанаасимилационнатаполитиканаТодорЖивков,проведенпредтурското посолство в София на 31май 1989г.,

Българскателеграфна агенция

"Голяматаекскурзия",лятото на1989г.,Българскателеграфнаагенция

стр. 176

"Голяматаекскурзия",лятото на1989г.,Българскателеграфнаагенция

стр. 177

ТодорЖивковна срещасграждани,средата1990-те,Българскателеграфнаагенция


3/18

Причините да се захвана с "Тупродължение на "Пътеводител замедия, 2011 и 2012 г.), са две – и д

Първата е наивността, с която поколение – сме приемали нещ1970-те и 1980-те.

Както много други български имах приятели, които се казвахаците, и с ангелините ние ходехмвехме пакости. Изминаха годинвсъщност е бил Ахмед, а истинсАйше. Те бяха част от онази груедно десетилетие преди ужаситцес – бяха решили да продължасе противопоставят на историятдали името "Асен" на Ахмед и "Анги знаехме така – с добро чувствучилищни подигравки, дискримкоито достатъчно мъдро бяха пвали Асен и Ангелина през всичквеха чавдарчета и пионерчета и

официален празник, колективнбелия филм "Под игото", една отпроизводство в Народна републна осемгодишните турски момчхайдушките "калпачета", които тси по събори и събрания? Как лиописващи в детайли отсичането

Н


4/18

на платените данъци. Поради особено ефективната наложенаи контролирана от държавата пропаганда предположенията,представени във "Време разделно" като историческа истина,продължават да са популярни и да се приемат за чиста монета.

А отношенията между българи и турци, от една страна, и меж-ду самите българи – от друга, не са били толкова прости. Те могатда бъдат красноречиво илюстрирани със следните два цитата.

В пътеписа си от 1785 г. френският пътешественик графД’Отрив описва живота в шуменските села Дивдядово, Становеци Тъкач: "села наполовина турски, наполовина български, къде-то мюсюлмани и християни живеят заедно, без да се презират,сродяват се, пият заедно лошо вино и нарушават Рамазана ипостите. Те познават, както и техните свещеници, само кръст-ния знак или Аллах и при всичко това не са по-малко честнихора. Имамите и поповете се отнасят еднакво снизходително

към браковете на вярващите от двете религии. Не е рядкостда се видят под един покрив чалми и икони, коран и евангелиеедно върху друго. Най-спокойно се изповядват две толковаразлични религии, а на децата се оставя изборът на тази, коятое най-удобна".

Вторият цитат е от патриарха на българската литература ИванВазов в неговия бестселър "Под игото" (1887–1888): "Защото, придругите си лошавини, игото има и една привилегия: да правинародите весели... Една бъклица вино, изпита под прохладнатасянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави дазабравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани,миризлив магданоз и люти пиперки и изяден на тревата поднадвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе,е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на зем-ното щастие."

От другата страна стои некомпетентността. Освен ако няма-ме специални интереси, ние почти не се замисляме за турски-те думи, които използваме всеки ден; за турските ястия, коитоядем у дома или в кръчмата; за турските навици, като люпенетона семки, които сме възприели; за турските народни приказкии поговорки, които предаваме на децата; за т урската законода-

телна система, от която все още могат да бъдат намерени прекиследи в българския съд; за турската култура на семейственост имрежа от приятелства, на които всеки в България е подвластен;за турския "светоглед", който определя съвременния българ-ски светоглед много повече от привнесените от комуниститеидеи от далечния и студен север. Българският и турският народ(освен в периодите на ранните завоевания на Османската им-

перия през ХIV–ХV в. и на нейното мъчително разпадане в краяна ХIХ в.) са живеели в спокойствие и относителна хармония,несравними с живота на – да речем – ирландците от ОливърКромуел насам. Но ирландците, както веднага ще изтъкнатбългарските "патриоти", са били "поробени" от "цивилизовананация".

Паралелът с Ирландия е доста уместен, затова ще го продъл-жа с факти. Когато османците напускат България, българите всеоще говорят на български, а българската икономика процъф-тява благодарение на изгодните договори за снабдяване на ос-манската войска. Когато англичаните напускат южна Ирландия,келтският език е почти мъртъв, а ирландското производствое целенасочено задушено, за да се предотврати конкуренцияс английския бизнес. Просто питайте някого, чиито предци сазагивали през Големия картофен глад в средата на ХI Х в., да раз-

каже за "цивилизоваността" на завоевателите...Отношението към собствената ни история е неконструктив-но. Да се изтъкват периодите на въстания и мъчения за сметкана времената на относителен икономически и културе н възходне е полезно нито за самата история, нито за учениците, коитоя учат – тъй като те ще се превърнат в граждани, за които све-тът ще бъде съставен от простички, чернобели послания. Това еопит да се използва миналото, за да се избяга от реалностите нанастоящето и от предизвикателствата на бъдещето.

Десетте дни в източните Родопи бяха последвани от още де-сет в западните, и още десет в североизточна България, и ощедесет в айтоския Балкан, и още десет... Това, на което се натък-нах по тези земи като пътешественик и фотограф, трудно можеда бъде описано само с думи (затова и в тази книга има толко-ва много снимки). Непринуденото и с нищо непровокираногостоприемство на възрастни и млади хора, дългите вечери,прекарани на чаша кафе или ракия в домове, в които "под единпокрив има чалми и икони", стотиците разговори за живота наполитиката и политиката на живота, хилядите турски думи, из-речени от мен, на които турските ми домакини отвръщаха набългарски, създадоха една картина, в която основните щрихи

са следните.Турците в България изпитват силна привързаност к ъм своята

родина, тъй като те са живели тук от векове. Това е факт въпре-ки турбулентността на първите години след Освобождението,въпреки Балканските войни, въпреки масовите миграционнивълни, въпреки непосл едователната – и в късните ѝ години жес-тока – политика на Тодор Живков, Георги Атанасов и комунисти-

ческата върхушка спрямо мюсювсичко това те са останали лоявреме те категорично се опреде"мюсюлмани", а като турци, живета самоидентификация като етнкъм България като български гртурците в България това е ежеднна дискусии.

Очевидно турците в Българиягато отношенията между Българределено не искат да бъдат изпокато игра на "дърпане на въжеотношения. Взаимната политикакоето ги интересува особено.

Несравнимо повече се интере

можности да се реализират като не са представени пропорционата, държавната администрацията, местните власти. Макар че нетурски, дори само няколко изревикват огромен скандал, ако са ккампания. Срещу турците в Бългразлични акции, като нападениемай 2011 г. и гласовитите – макарзакрият новините на турски по теуспешни – на местни власти да прса съществували и са били изполкове, предизвикват опасения, чекамъни, скоро може да започнат д

Турците в България искат на дна, не теоретична възможност дТе не могат да приемат изтъквапричини защо това не може да могат да ходят в джамията, без последваща дискриминация наите. Тяхното най-голямо желан

се отнасят с тях като с всички ват: "Виждаш, че съм турчин, ноОтнасяй се към мен п одобаващо

България сега е в Европейскиясъюз, който има (в относителнсюлманско малцинство, което нживеели по нашите земи с поко


5/18

К

Най-многобройната малцинс

България – турската – съставлна страната. При преброяванетообщо 588 318 души определят сепактни групи (но не само) в изтои югоизточна България и са мюсмалка част – шиити, които тук са ши или алевии.

Сухите статистически данни ония процес на появата на тази готорията на тяхната миграция, заКато всяка история, и тяхната едати, личности, неизяснени илпротиворечия. И пак както всякобразие от човешки съдби, пресъвременна България през векдържави – Османската империя то се формира днешната картинстатистически институт при пре

Природните катаклизми честдраматично я променят. Понякобрати, друг път изиграват рол

които всъщност са били неизбете оставят историците и любите"Какво щеше да стане, ако..." Земсрутило стените на византийскаров Галиполи, било тъкмо такъв

Османците, водени от владетели в разрушените стени шанс, на


6/18

Възседнали коне, мъжете и жените от племето кайъ се озова-ли в Мала Азия. По това време този важен кръстопът бил владе-ние на селджукските турци. Селджуките също водели родосло-вието си от огузите, но появата на техните по-бедни братовчедиот изтока кайъ не била добра новина. Султаните им избралиединствения полезен ход. Те дали на новодошлите равнинни-те територии на западна Мала Азия, които по това време биливладение на основния враг на селджуките – Византия.

В последните десетилетия на ХIII в. Ертогрул, вожд на едноразклонение на кайъ, получил земи в северозападна МалаАзия, между днешните градове Биледжик и Ескишехир.Новопридобитият бейлик имал стратегическо положение. АкоЕртогрул искал повече земя и повече приходи, за него ималодобра възможност – да нападне немюсюлманските земи запад-но от Босфора и Дарданелите.

Ертогрул се възползвал от историческия шанс, а неговият синОсман I (1299–1326) приел политиката му и я предал на потомци-те си. Настъплението на м ладата амбициозна сила съвпаднало спериод на тежки размирици на Балканите, където отслабенитеот взаимни вражди Византия, Сърбия и България и м ногоброй-ните независими владетели прекалено късно забелязали обща-та опасност.

До края на ХIV в. османците завладели българските тери-тории и властвали над тях до 1878–1913 г., когато независимаБългария била възстановена, а разгромът в Първата Балканскавойна (1912–1913) изтикал Османската империя в едно малкоъгълче на Европа. За петте столетия на османско управление вбългарските земи протекли демографски процеси, които зави-наги променили етническата и религиозната картина.

Докато османското завоевание на полуострова било все ощев ход през втората половина на ХIV в., новоприсъединените бъл-гарски земи имали статут на васални. С времето обаче те ста-нали интегрална част от османските в ладения. Установяванетона новата власт неизменно била свързана с колонизиране. ОтМала Азия започнала да пристига пъстра сме сица от хора. Средтях били номадските племена на скотовъдците юруци и уседна-

ло земеделско население, което знаело как да отглежда еднаот най-търсените стоки в младата османска държава – ориза.Срещу земи за заселване юруците и оризарите били задълже-ни да снабдяват османската армия с основните за онова времехранителни продукти – месо и ориз.

Градовете също не избегнали колонизацията. Някои от тяхбили разрушени и почти напълно изоставени при дългите меж-

три века на османска власт, обусетническа и религиозна картинахристиянско население се офообщност, в основната си част с тюсунитски ислям. Сред нея обаче сТова са шиитите къзълбаши, сунгрупа – гагаузите. Гагаузите верояятелна група в днешна североизтпреди пристигането на османциревностни източноправославни х

Кримската война от 1853–185демографската картина по бългперия загубила Кримския полуоБългария пристигнали десетки хри мюсюлмани.

Мюсюлманското население имозни, образователни, културни иза тях. Така през османския периоени редица джамии, начални и ббиблиотеки. Османците привнесобществени сгради и инфраструот всички поданици на султана. Нсоциално положение те получаввъв финансирани от богати благКъпели се в хамами, наливали водвали работния ден по звъна на чали широки и опасни реки по каме

Религиозните сгради имали омюсюлманите и държавата полМного от джамиите, основно въВидин и Търново, са строени по зсе появили по инициатива на вепървенци. Към джамиите имало сюлманите получавали основниза четене на Корана. Специалисат) – кадии и мюфтии – били по

словски училища. Джамиите и уархитектурни комплекси, от к оиТомбул джамия в Шумен. Към поима медресе и библиотека, къделие създавало изящни декорира

Османските турци донасят състата дотогава богата близкоизт

дуособни войни на балканските владетели. Други продължилида се съпротивяват на хаоса и по техните улици, къщи и паза-рища кипяло оживление. И в двата случая обаче османскатадържава заселвала в градовете хора, необходими за функцио-нирането на империята: османски гарнизони, администрация,търговци и занаятчии, обединени в гилдии (еснафи).

Процесът на системно колонизиране продължил векове.Последните големи вълни от заселници пристигнали през пър-вата половина на ХVI в. при управлението на султан Селим I (1512–1520). По време на войната му с шиитски Иран през 1514–1515 г.той депортирал от чувствителната граница многобройна групакъзълбаши (известни и като алевии), които изповядват шиизма.Те били заселени в днешна североизточна България, основно вДелиормана (Лудогорието). С течение на времето, за да избегнатпо-нататъшни преследвания от сунитските власти, къзълбаши-те в българските земи предпочели да се влеят в орденa на бек-ташите, чиято доктрина включвала някои шиитски концепции.Въпреки това този религиозен орден се радвал на подкрепата надържавата, тъй като бил смятан за духовен патрон на еничарскиякорпус – основната военна единица в Османската империя.

Появата и увеличаването на преселници в българските земибили съпътствани от процес на ислямизация сред заваренотохристиянско население. Историята е регистрирала примерина насилствена промяна на религията, какъвто е случаят съссв. Георги Софийски Нови през ХVI в. В първите години от заво-еванието, когато от новозавладените територии били взиманихиляди военнопленници и роби, приемането на исляма се пре-върнало в лесен начин да върнеш свободата си. През вековетемнозина християни решавали да сменят религията си порадичисто практически подбуди – за да избегнат поголовния данък,налаган от империята върху немюсюлманите, или като протестсрещу тежките налози, които Цариградската патриаршия съ-бирала от енориашите си. Мнозина от "синовете на Абдуллах",както били известни новообращенците, и техните потомципостепенно се претопили и приели турския език и обичаи. Намного места обаче, основно в Родопите и части на Стара плани-

на, в резултат на постепенна конверсия през ХV и ХVI в. хоратазапазили българския си език и част от обичаите. Подобна ситуа-ция не е изключение и се наблюдава сред християните в Босна.Говорещите български език мюсюлмани са известни като пома-ци и "българомохамедани".

Сложността и многообразието на политическите и демограф-ските процеси, които протичат в българските земи през първите


7/18

ци и мюсюлмани – от друга, на чисто битово ниво. Сведенията сеоткриват в извори от различен вид: пътеписи на западни диплома-ти, османска съдебна документация, мемоари и други. Хърватинътот Дубровник Руджер Бошкович например, който посещава бъл-гарските земи през ХVIII в., дори свидетелства, че в някои регионибраковете между българи и турци били нещо обичайно.

На битово равнище продължителният контакт между после-дователите на двете религии довел до утвърждаването на вза-имно разбирателство и зачитане на другия. Особено характер-но е взаимното зачитане на празниците в смесените селища.Честа практика е на Великден християните да носят червенияйца и козунаци на своите съседи и приятели мюсюлмани, а наКурбан байрам мюсюлманите да им се отблагодаряват с месоот жертвеното животно. В миналото са регистрирани случаи,когато мюсюлмански деца с нетърпение очакват червени яйцаза Великден и понякога техните майки и баби сами варели ибоядисвали яйца – в пълен разрез с исляма, който не приемавъзкресението на Христос. Християни и мюсюлмани задължи-телно се канят взаимно на сватби, на празници след раждане,на погребения – знаци за доверие и съобразяване с начина наживот на хората, които изповядват друга религия.

Разбира се, по време на Османската империя тези отношенияне са били еднозначни. Османските завоеватели възприема-ли християните като неверници (кяфир). Християните от своястрана наричали мюсюлманите с пейоративни прозвища катобезбожници, агаряни (от Агар – наложницата на Авраам, коятому родила Исмаил, смятан за родоначалник на арабския клонна семитския род), исмаилити, сарацини, арапи (съпровожданонай-вече с определението чер, което особено в народните пес-ни се противопоставя на образа на бялата българка).

Така се формира втората страна на взаимоотношенията меж-ду българи и турци – негативният образ на другия. Този стерео-тип, общо взето, се запазва устойчив през вековете на осман-ската власт до 1870-те.

Мюсюлманската общност също е разделена. В нейните рамк исъществуват ясни граници, които отделят мнозинството на ет-

ническите турци сунити от малцинствата на етническите турцишиити и на помаците, които са сунити, но не и турци. Границитеса ясни и рядко се прехвърлят, дори и на битово ниво. Тук тряб-ва да добавим и още един сегмент от мозайката – циганите мю-сюлмани, които по правило са сунити.

Руско-турската война от 1877–1878 г. предизвиква сериознапромяна в демографската картина по българските земи. Не-

и през 1937–1944 г. Този път освеприлага и към циганите.

Променят се и имената на напочва още след 1878 г. Селищетоникнало около едноименния ос1913 г. е преименув ано на Свилепрез 1934 г., когато с указ на пр аса сменени имената на повече от

Опитвайки се да намалят възмТурция върху турското населензапочват да поощряват традиципростира много по-далеч от вътрадиционни дрехи и да се обуите. Властите дори затварят очипреподаватели в шуменското мевопоставят на секуларизиранетопостепенно пресата на турски еорганизация на турците в Българ

Политиката спрямо турското натежък обрат след комунистическина режима през 1989 г. Българскауправлява страната, преминава пфази в политиката си. Последицитте политически актове продължав

Първоначално държавата, в конационализъм и стимулиранетоте малцинства, е толерантна спризповядва ислямът, носят се траспонсорирани от държавата учивори и пише на т урски език. Оснта власт обаче не е съхраняванИдеята е активната държавна пронето на нов турски културен еливъзгледи.

В приетата през 1947 г. конст1971 г., турците са признати за

правото да се обучават на майчитурата си. Изучаването на българОще през 1948 г. обаче самият

тическият диктатор Георги Димиче турците, които живеят по гранционалната сигурност. По това врпочнала и България и Турция се

сигурни за своето бъдеще, хиляди турци и мюсюлмани напускатдомовете си и се преселват в Османската империя. Повечетоот тях са от градовете. В резултат на това мюсюлманите в не-зависима България се превръщат преимуществено в селсконаселение.

Възстановяването на независимото Княжество България ста-ва политическа реалност с Берлинския договор от 13 юли 1878 г.Една от клаузите в него, написана под натиска на Великитесили, задължава българската държава да спазва гражданскитеправа на всички етнически и религиозни малцинства в страна-та, включително на турците. Приетата през 1879 г. Търновскаконституция отново дава равни права на всички граждани наКняжеството, принципът е преповторен от една от клаузите наНьойския договор от 27 ноември 1919 г. Тя изисква българскатастрана да даде право на малцинствата да имат свои училища,в които да се обучават на майчин език. На 18 октомври 1925 г.в Анкара България и Турция сключват договор за приятелствои споразумение, което отново гарантира правата на мюсюлма-ните в България и определя начините, по които могат да се пре-селват българи от Турция и турци от България.

В общи линии от 1878 до 1944 г. правата на ту рското малцин-ство се спазват. Общността получава образование на турскиезик в училища към джамиите и е представяна официално преддържавата от главния мюфтия. При военни действия турци самобилизирани в армията, като дори е изготвена специална мю-сюлманска молитва преди влизане в бой. Иронично, след създа-ването на Република Турция от Мустафа Кемал Ататюрк и фор-сираната модернизация в нея се оказва, че турците в Българиямогат свободно да носят традиционно облекло – за разлика оттехните събратя в европеизираща се Турция.

За турците обаче, както и за представителите на други мал-цинства, като евреите, съществува "ст ъклен таван". До 1944 г. несе забелязват турци на ръководни постове в администрацията,държавното управление или армията.

Междувременно другите мюсюлмански групи в страната несе радват на същата толерантност. Наслоените стереотипи,

според които уж всички мюсюлмани в страната са потомци набългари християни, преминали насилствено или с измама влоното на исляма или приели турска идентичност, стават при-чина за действия от страна на държавата. По време на ПърватаБалканска война от 1912–1913 г. с одобрението и подкрепата надържавата започва насилствена християнизация на помаци-те в Родопите. С по-деликатни методи акциите са повторени


8/18

съпроводена с прилагане не само на административна прину-да, но и на военна сила. Въпреки репресиите една малка част отпомаците не сменят имената си. Това обаче се случва през зи-мата на 1984–1985 г., когато близо 800 000 турци са подложенина насилствена смяна на имената, евфемистично известна като"Възродителен процес".

Основни мотиви за масовата смяна на имената са национа-листичните подбуди и страхът, че по-високата раждаемостсред етническите турци ще доведе в близко бъдеще до "загива-не" на етническите българи. Действително през 1946 г. турскотонаселение наброява 675 500 души от общо 7 029 349 българскиграждани, а през 1975 г. то е 730 728 от общо 8 727 771 души.Въпреки колебанията в броя на това население, което се дължина изселническите вълни през 1950–1951 и 1969–1978 г., общовзето, делът му от общото население на страната варира близодо границата от 10%. Прирастът сред турците, особено в сел-ските райони, е доста по-голям (до 3–4 пъти) от прираста средбългарското население, което подклажда страховете, че ако несе "вземат мерки", турското население ще премине този психо-логически праг от 10%.

Подготовката за т.нар. Възродителен процес започва още от1970-те, когато в обществения живот все по-активно се лансиратезата, че всички турци в България са потомци на българи хрис-тияни, ислямизирани по време на османското владичество. Тясе превръща в идеологически мотив за масовата кампания запреименуване от 1984–1985 г. Пропагандата представя смянатана имената като "доброволна" и "спонтанна", като общ "възро-дителен процес", при който заличената по време на османскатавласт българска национална идентичност се връща към коре-ните си. На практика кампанията се осъществява чрез адми-нистративна принуда, а на места, особено по селата, с военниблокади и насилиe.

При преброяването от 1985 г. етническата група не е отчете-на, така жителите на България се превръщат, поне според ста-тистиката, в еднородна нация.

Смяната на имената, разглеждана от властите като обикно-

вен административен акт, оказва огромно отражение върху за-сегнатите. За мюсюлманите името не е просто формален белегза принадлежност към определена общност – в него е заложендълбок религиозен смисъл. Те вярват, че в деня на Страшниясъд ще бъдат призовани да се отчетат за делата си по рождени-те си имена. Така промяната на имената предизвиква активнасъпротива, която ескалира в масови мирни протести през май

1989 г. с искане за връщане на имената. Тези протести са по-тушени, понякога и с използване на сила, а комунистическитевласти намират лесно решение за ескалиращото напрежение –Тодор Живков обявява публично, че всички турци в България,които искат да отидат в Турция, могат свободно да направяттова. Решението е изключително важно заради здравия кон-трол на комунистическа България върху пътуванията в чужби-на. При създалата се масова психоза през лятото на 1989 г. около350 000 турци напускат страната в т.нар. Голяма екскурзия, най-голямата насилствена миграция в Европа след Втората светов-на война.

На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от власт привътрешен преврат и България тръгва колебливо по пътя на де-мократизацията. В началото на 1990 г. мюсюлманите в странатаполучават правото да възстановят рождените си имена. По вре-ме на първите демократични избори през юни същата годинате получават и политическо представителство в българскияпарламент чрез партията Движение за права и свободи, коятопечели 6,3% от вота.

През следващите години изучаването на майчин турски езикв училищата е възстановено, по националните радио и телеви-зия се появяват новинарски емисии на турски език, възстанове-ни са турски театри, културни центрове и вестници.

Днес турците в България отдавна не са жители основно населата. Годините на урбанизация са отвели много от тях в гра-довете. Основният поминък на хората по селата е отглежданетона тютюн, което изисква тежък труд и е силно зависимо от дър-жавните субсидии. Преходът от планирана социалистическаикономика към пазарна икономика се отрази тежко на регио-ните с компактно турско население, защото много фабрики ипредприятия бяха затворени.

Политически турците в България са представени в парла-мента и в държавната власт главно чрез ДПС, макар в послед-но време да има признаци, че монополът на тази партия върхугласовете на мюсюлманите в България се разхлабва. Но послед-ствията от "Възродителния процес" са трудни за преодоляване.

Крайно националистически партии в България откровено про-веждат ксенофобска и антитурска политика до степен, в срав-нение с която лозунгите, издигани по време на "Възродителнияпроцес", бледнеят. Макар напрежението между етнически бъл-гари и етнически турци да е по- скоро латентно, балансът е кре-хък и вероятно ще минат много години преди българи и турцида заживеят отново с доверие в общия си дом – България.


9/18

ФОЛКЛ

Доц. д-р Божида

Когато през ХVIII и в началотокъм народните традиции и се пта и фолклористиката като научсе полага постулатът, че всеки свои, характерни единствено заДнес вече е добре известно, четройство на всяка общност прекъснат процес на влияния и конот историческите и обществени

Турският народ в Мала Азия итересен пример за сложността тази общност стоят огузки и тукоито в продължение на векоността на Азия на запад, приемав политическия живот на Арабснат Мала Азия. Тук, на границаянския свят, те се установят ткняжества. Тук започва процес ни нова етническа общност, койтимперия и ще бъде пренесен и в

Неговата главна особеност е в

дуващи от столетия цивилизацкриват в различни аспекти. Едиско скотовъдство към уседналВладетелите на периферните тначалото е и самата Османска ви, юристи, архитекти, художнисвят, но се възползват и от усл


10/18

Академичните изследвания на тази култура се броят на пръс-ти; емпиричните данни от теренни проучвания също са край-но недостатъчни.

Причините са различни. Част от тях са политически и идео-логически. Близо век след освобождението на България отосманско владичество през 1878 г. и възстановяването набългарската държавност преобладаващото обществено отно-шение към турското население и неговата култура е като към"нежелано османско наследство". Силни са и предубеждения-та към изповядваната от него религия, исляма, възприеманакато "религия на поробителя".

Друга немаловажна причина е доминиращият до 1990-теметодологически подход към народната култура (включител-но и при проучване на фолклора на българското население).Според него тя е своеобразен резерват на архаични представии ритуали, които са слабо повлияни от религията. Този подходбеше използван по време на т.нар. Възродителен процес, кога-то архаичните компоненти в културата на турците в Българиятрябваше да докажат, че те културно и етнически са част отбългарската нация и че българската нация е еднородна.

Има и хронична липса на подготвени изследователи, коитоговорят турски език и познават основите на исляма.

След демократичните промени от 1989 г. етнологията ифолклористиката в България се отвориха към изследванетона нови проблеми – културата и идентичността на различниетнически и религиозни групи и общности, включително тур-ското население, – към миграциите, социално-икономически-те промени и други. Изследването на народната култура оста -на на заден план като "отживелица".

И все пак, въпреки урбанизацията и навлизането на новиинформационни средства и технологии, на терен още могатда се регистрират някои живи елементи на турския фолклори ритуални практики, които представляват част от пъстратамозайка на културното наследство на България.

Традиционни празнициИслямът налага своята специфика върху цялостния – все-

кидневен и празничен – ритъм на живот: петте молитви вденонощието, петъчният ден за обща седмична молитва наобщността, двата големи религиозни празника, назовавани сперсийската дума байрам. За религиозни цели мюсюлманитесе придържат към лунния календар. Изчислената според него

година е по-кратка от действителната и затова двата б айрамане се свързват с определено годишно време. Към тях трудномогат да се прикрепят вярвания и практики, които не са сан-кционирани от религиозните авторитети.

Двата празника имат сходна структура. Последните два днипреди самия празник са определени за поменаване на мърт-вите, като в тяхна памет се раздава храна – акътми и мекици.Вярва се, че душите на мъртвите се хранят с миризмата, отде-ляща се при приготвянето на тези храни. Празничният ден з а-почва с обща молитва за мъжете и протича с трапези, размянана храна, посещения и подаръци между съседи и роднини, свеселия за младите: танци, песни, весели състезания.

Разликата между двата празника до голяма степен се състоив поста оруч, който предхожда Рамазан байрам (по името намесеца, през който се пости, девети поред в мюсюлманскиякалендар), известен също и като Кючюк байрам (малкия праз-ник). На този ден хората искат и си дават взаимно прошка, раз-дават милостиня.

Курбан байрам настъпва 70 дни по-късно. Централно съби-тие в празника е жертвоприношението. Жертвеното животно,млад овен без недостатъци, се избира поне един месец по-ранои за него се полагат специални грижи. В навечерието на праз-ника животното се къносва. Коли се на самия ден след общатапразнична молитва със специално осветен нож, след прочита-не на молитва и с грижа да се намалят, доколкото е възможно,страданията му. Жертвата е посветена на един член от семей-ството – смята се, че жертвеният овен ще пренесе душата мупо опасния път към рая, който минава през мост, тесен колкотокосъм и остър като бръснач. Вярва се, че е достатъчно човек дапринесе такава жертва веднъж в живота си, но тъй като няманачин да се разбере дали Аллах я е приел, за да се презастрахо-ват, хората я правят всяка година. Част от месото се дава за общкурбан, приготвян в джамията, друга част се раздава на бедни-те. Десният бъбрек, изпечен на жар, е първата хапка от курбанаи се изяжда от този, на когото е по светен. Кръвната жертва ебила смятана за средство за общуване с Бога, затова при раз-

лични поводи – най-често болест или злополука – хората из-молвали помощ или от благодарност за избавлението давалиадак (оброк) за ежегодно принасяне на жертва.

Ашура (от арабски "десет"), десетият ден от мухарем, първи-ят месец в мюсюлманския календар, е друг празник, свързанс лунния календар. Алевиите постят десет дни, лишавайкисе основно от течности, в памет на смъртта и страданията на

Хюсеин, син на Али и внук на Прдени в пустинята, но и отбелязвпление. На десетия ден алевиитястие от седем варива (жито, цфиди, смокини, черен пипер). ПБългария ястието, наричано ашНой, който приготвил такова яслед потопа. На някои места в гат и опашката на жертвеното жКурбан байрама.

На 12 реби юл-еввел (трети мдар) се чества мевлид – рожденПриготвя се празнична храна, оема, която възхвалява личностттейския му път. Най-разпрострна Сюлейман Челеби (поч. 1421 и извън календарния повод, в па

Лунният мюсюлмански калетъците си и още през ХI в. в исллендар, който да съответства наобразец първоначално е изпоЗатова новогодишният празнив деня на пролетното равноденден празник. Той заема много пкоито го наричат и Кърклар (Четживи пазители на света) и го чесВарят се 40 яйца и се приготвя община се събира на последнатващия ден излизат на полето и бжево на цветето се смята за емб

В тази поредица от празничнинаричан и Хъдреллез. Празнувавременно с християнския Гергьот него трае няколко дни – от 5 дната на пророците Хъзър и ИлязХъзър и Иляз, които помагат на

се срещат. Всъщност празникъгодишния цикъл на звездния куобекти в нощното небе: началоЗатова Хъдърлез се смята за начна 8 ноември разделя годината периода на кулминация на Плеяцялата нощ.


11/18

Курбансеправи при специални поводи,често следкато ебилапреодолянасмъртнаопасност.Традициятасе практикуваи от християните

изпитание. От гледна точка на митологичните представи можеда се смята, че седемте девойки, които дали името на обичая,са персонификация на седемте най-ярки звезди от звездниякуп Плеяди.

Приблизително по същото време – през есента, след при-ключване на земеделската работа – в турските села се правии ергенски обичай с маскиране, известен като саяджълар и лиджамалджълар. Саяджълар са младежка дружина, която оби-каля нощем селото и благославя стопаните, които ги даряватсъс сушени плодове и пари. Момците не носят маски, но на-чернят лицата си със сажди, обличат стари дрехи, а в минало-то – кожи, връзват на кръста си х лопки. Важно място в дружи-ната заемат персонажите на козел и коза, облечени в бя ло. Припосещенията на къщите, докато другите благославят, "козите"разиграват боричкане с рога помежду си. Драматичният мо-мент в обреда настъпва с опита "козата" да бъде открадната, а

"козелът" да я опази или да си я върне. Понякога се разиграватсимволични преборвания с "козела".

При джамалджиите присъства женски персонаж, който за-ема мястото на "козата". Обичаят е широко разпространен ив Турция и има паралели в много широк балкано-карпатскиареал. Същността му е да представи смъртта и възраждане-то на фантастично същество, извор на плодородието презновия годишен цикъл. За това говори и названието джамал-джълар, което произхожда от джамал – арабската дума за ка-мила. Допреди стотина години камилите са били отглеждании използвани в югоизточните части на съвременна България.Другото название на обичая най-вероятно произхожда от са-йъджъ – данъчен чиновник, натоварен с преброяването надребния рогат добитък.

В алевийските селища в Кубратско и Силистренско същест-вува още един карнавален обичай, наречен бешикли, койтообаче се изпълнява денем на 7 май от моми и жени, преобле-чени като мъже. Бешикли е централният персонаж в маскира-ното шествие: най-красивата мома, която носи на кръста силека дървена конструкция, покрита с бели платна. Тя е при-

дружавана от 12 крайлар (персонажи, определяни като юнациили офицери) и от девет или повече "арапи", начернени съссажди. Обредното представление се състои в подковаване набешикли от "циганин" и "циганка", изпълнявани от двойка въз-растни жени. Шествието обхожда селото три пъти и с лед товасе забавлява с весели игри. Смята се, че мома, която е участва-ла само веднъж в бешикли, ще бъде нещастна. Вероятно бе-

шикли, тълкувано като конник, е още един образ на възражда-щото се всяка година чудовище, от което зависи всичко живо.Според някои информатори обаче обичаят възпроизвеждаисторическо събитие: изключително драматична битка, в ко-ято взели участие и жени.

Както в периода между Хъдърлез и Касъм, така в периодамежду Касъм и следващия Хъдърлез турците отдават голямозначение на някои дати. Шестдесетият ден на зимата се наричаБоджук и се пада приблизително около Рождество Христово(Коледа). Казват, че най-големите зимни студове настъпватмежду 80-ия и 90-ия ден.


12/18

Празникът на Хъзърбаба,чието текее всело ГорнаКрепост,Кърджалийско,сеотбелязвана1 май


13/18

Пехливански борНезависимо от повода за об

или семеен (сватба в знатно семна момчетата) – турските традедин елемент, който винаги е прничните наблюдатели.

Това са пехливанските борбивестни от античността, има данв езическа Арабия, любимо забхарактерни единствено за турцтано зрелище и забавление. Боркоето се отдава на богатите и ви

Турската борба е "мазна", зборците намазват телата си съспротивникът да бъде затруднен

лищна. Победител е борецът, кна противника си към земята.

Ограничения за продължитема. Преди началото на състезв редица пред публиката в снаречен пешрев или алай, и изпод съпровод на музика, коясхватките. Пехливаните прикллявото си коляно, а с дясната ркорема, устата и челото си, пнебето в знак на почит към Вссвоя аниматор, наречен джазгъпубликата, разказва за постижеим в стихове.

Широкото разпространение състезания е накарала антропокото им значение за обществотоКлод Леви-Строс към пехливанстезанието преобразува групатпочва като състезание между рапехлива ни, подчинен и на еднипата се трансформира в йерархпобедени и победител. Тази траиграта позволява да се проиградят символично основополагащравенството между хората и нсоциалната йерархия.


14/18


15/18

Приказки и анек"Едно време в една далечна

подобно изречение, веднага раА каква е тя? Кой и кога я е съчТрудно е да се каже. Приказкитекови и културни граници.

Въпросите около произхода стващи сюжети, около културзаимстванията между различнмавали фолклористите от зараБалканската разказна традицияамалгама от автохтонни елеменния както от Изтока, така и от За

Характерно за региона е, че устна традиция чак до края на

обмен на приказни фабули и съдду различни етнически и религлични писмени и устни източнитурци и българи устни фолк лортите от вековни взаимодействиния и смесвания.

Тук ще се ограничим с един првю с българин, изявен разказвачНеговият богат и разнообразен ни източници: възрастни съселтувания из България и четене ндумите на съселяните му дядо ДТой разказва, че църквата е стргари работили заедно на строежсъседи сме били с турците, в едв горната махала, а ние – в долкавги, нямали сме гюрултии."

В репертоара му има и прикХоджа, които той е научил от заедно: "Понеже сме живели нги и приказват след това. Той те на тях, нашите българи ги рбългарите."

До средата на XX в. разказвато между възрастните. Събраниданни говорят, че за областта е бна приказки само между мъжет

"Настрадин Ходжа и Хитър Петър ортаци",1939, български филм нареж исьораАлександърВазов


16/18

(с луна, слънце, звезда на челото, златни коси), девойка с ус-мивка трендафил и сълзи маргарит (перли).

Героите може да бъдат и обикновени хора. Те са възнаграде-ни като позлатеното момиче от известната в цял свят приказказа мащехата и завареницата, научават езика на птиците, ус-вояват вълшебни умения, като ученика на черния арапин Ох.Чудесни помощници на героя са хвърковат кон, благодарнариба и други.

В много турски и български приказки главният герой е на-речен Келчо, Келеш, Кельджъ (от келяв, плешив човек). Считанпървоначално за будала, подиграван и презиран от всички,момъкът извършва различни подвизи, преодолява трудни из-питания и спечелва ръката на дъщерята на падишаха. В другиприказки той е слаб и страхлив, но проявява хитрост и изо-бретателност, благодарение на които излиза с успех от всякатрудна ситуация.

Кьосето също е популярен образ в турските и българскитеприказки. Думата прониква в българския език от турски. Тойизпълнява ролята на лош и коварен измамник, но обикновеносе проваля – надхитрен е или е разобличен.

Перѝ и дев са най-че сто срещаните свръхес тествени съ-щества в иранската митология и присъстват във вярвания,демонологични легенди и приказки на много тюркоезичнинароди.

Популярен женски образ във вълшебните приказки е хуба-вицата Перѝ къз, мом ата перѝ ил и дяволск ата мома. Тя е колк о-то хубава, толкова и опасна, защото вкаменява всичко живо.За да се ожени за нея, героят трябва да преодолее редицаопасни препятствия. След сватбата им тя използва вълшебна-та си сила, за да му помага и да осигури благоденствието насемейството им.

Дев (също див или девè) е свръхестествено същество с нео-бикновено големи размери и фантастични белези – рог на гла-вата, огледало на пъпа. Явява се като митична, демонична илигротескова фигура. Съществуват многобройни кръстосвания,смесвания и замествания с други приказни персонажи и об-рази от народната митология, най-вече с великана, людоеда,

змея. Също като змея дев е многоглаво чудовище (със седем,осем, девет, 40 глави), обитава подземното царство, държи вплен красиви девойки.

Дев е описван като много едър и силен, грозен и страшен,проявява необуздан гняв и враждебност спрямо хората. Можеда бъде и от женски пол (людоедка, великанка).

В приказното действие често са включени майката, жената,децата на чудовището. Ако героят успее да засуче от гърди-те на майката великанка, тя го припознава за свой син, ставаму "млечна майка" и закрилн ица, а синовете ѝ – негови по-братими и помощници. Независимо от физическото си пре-възходство и свръхестествените си способности чудовищетопроявява лековерие, наивност и дори глупост, поради коетое надхитрено, често и физически унищожено, от по-слабия,но превъзхождащ го с ум и хитрост човек. Най-малкият братПалечко, или Кючюк Хасан, успява да заб луди людоеда да из-яде собствените си дъщери. В други приказки чудовището енадхитрено и победено от псевдоюнака Дели Осман или АсанБубачан, които са местен вариант на световноизвестния при-казен герой Храбрия шивач.

Добрите разказвачи осъвременяват приказните сюжети,правят бързи преходи между минало и настояще, свързват

приказните събития с конкретни местности и селища, с исто-рически събития или личности, вмъкват в приказния свят по-нятия и образи от съвременността. Така например, разказвай-ки една разпространена предимно в ориенталската традицияи много популярна сред турците в България приказка за про-кудена жена, която кръщава трите си деца с необикновенитеимена Каква бях, Каква съм и Каква ще бъда, разказвачът свър-за сюжета с принудителната смяна на имената на турците повреме на т.нар. Възродителен процес: "Тогава царят чува какжената вика по име децата си: "Нейдим! Неолдум! Неоладжам!(Каква бях, Каква станах, Каква ще бъда!)" Така били прекръс-тени, турско. Сега, както ние почнахме да прекръстваме. Каквоще бъда? Юри. Другият – Гагарин например."

Характерни белези на стилистиката и поетиката на турскитеприказки са различни по тип и съдържание формули – въвеж-дащи и финални. Такъв пример е въведението към легендарна-та приказка "Белобрадият" от сборника на Х. Хасан и С. Джон:"Едно време, когато козите били бръснари, овцете – хубавици,конете – кротки, а магаретата – воини, живеел един б елобрадстарец." Българските приказки обикновено започват с кратко-то "Едно време, когато Господ ходел по земята...".

Независимо от разликата в началото, турската приказка за бе-лобрадия старец е популярна и в българския фолклор – тя раз-казва как Господ учи мъжа да оре, а жената да тъче. В турскатаприказка основно действащо лице е праведен белобрад старец,който благославя орача, който признава божествената помощ, апроклина тъкачката, която му отвръща грубо и самонадеяно.

Често в прозаическия разказ ват лирически поетически текската "Мехмед сиракът" от същия

Сред най-популярните комитурци и българи, на християние Настрадин Ходжа, известен Често негов съперник или спъят български аналог. Според раКърджалийско, Настрадин ХоджПетър – в България. Хитър Петъри там се срещнал с Настрадин Хв Турция се е родила огромна че в България правят казан с 40дръжки?!" – учудил се Настрадинтрябва толкова голям казан" – от

В подобен анекдот от Хасково

Мала Азия за България, срещнаХоджата излъгал, че огромна Цариград и той побягнал оттабяга от огромно яйце, което пакова голямо яйце?!" – попитал хснесла яйцето над България, првърнал Петър.

В други разкази двамата хитрвърви отпред и лъже, а другияттвърждава лъжите му.

Живял ли е някъде, кога и къкакъв е произходът му, кои са пНасреддин от анекдотите – на тне са намерили еднозначен отго

Анекдотите за ходжата са със но този космополитен образ дарически само с една традиция иисториография – с действителнСтолетия наред около този обралични традиции.

Историята на сюжетите може

ри ръкописи, на ходжата се прарабския шут Джуха (IX–XII в.), Сравнително ограничен репере засвидетелстван в турски ръкоим постепенно нараства – от ръци литографски и печатни издан


17/18

във фолклорните анекдоти те са равностойни съперници всъстезанията по надхитряне.

В една весела история от Силистренско двамата отвориликръчма на края на гората и нямали клиенти. Хит ър Петър уда-рил Настрадин с бодлива вършина изотзад и когато ходжатапопитал какво е станало, съдружникът му се оправдал, че невидял в "тая тъпканица". Според друг популярен анекдот, з а-писан в село Сваленик, Настрадин надхитрил Хитър Петър,изплашил го и изял сам откраднатото от двамата печено агне.

Независимо от изхода от надлъгването анекдотите заНастрадин Ходжа и Хитър Петър са пример за толерантност ибалансирани симпатии, защото запазват характера на играта –разказват се, за да се смеят хората.

Една турска легенда за произхода на Настрадин Ходжа раз-казва, че той бил ученик на голям духовен учител. Докато учи-теля го нямало, Насреддин и двама негови съученици заклали

и изяли овена му. Събрали кокалите и се опитали да съживятовена с молитва, както обикновено правел учителят, но не ус-пели. Двама от учениците били наказани със смърт, а трети-ят – Насреддин – бил прокълнат. Проклятието според прево-да в едно популярно сръбско издание от началото на XX в. е:"Да даде Бог хората винаги да ти се смеят, всички народи, откаквато и да било вяра, докато свят светува!" Легендата се раз-казва и днес в село Малък Поровец, Исперихско.

ДемониДемонологията е онзи пласт от народния светоглед на тур-

ците в България, в който са запазени най-много предислямскиелементи – тюркски и балкански.

В ислямската традиция джиновете, създадени от "бездименогън", били първите разумни обитатели на земята. Повечетоотказали да се подчинят на Бога и да приемат вярата и дажесе разбунтували. Други впоследствие станали последователина различни религии, така според народните представи се по-явили "мюсюлмански" и "християнски" джинове. Джиноветепродължили да обитават земята и след сътворението на

човека, но в един паралелен, невидим за хората свят – све-тът на демоните. Понякога този свят влиза в пряк контакт счовешкия.

Documents

Turks of Bulgaria BG