Книгата на Съдбата 1 част

Книгата на Съдбата

Град като всички останали – високи сгради, губещи се из облаците; широки пътища, по които денонощно минаваха автомобили и помагаха за разширяването на облака от черни газове, настанил се високо в атмосферата; милиони хора, всеки бързащ за някъде, замислен над своите проблеми. Не беше лесно да живееш тук. Нямаше „спокойни квартали”, както в останалите градчета, тук навсякъде беше еднакво опасно и натоварено. А шумът? Викове, клаксони, псувни, машини, мотори на автомобили-беше непоносимо! Всеки нормален човек би откачил в такава обстановка, най-малкото от липса на спокоен сън. И въпреки това в града живееха и работеха толкова много хора. Всяка сутрин в 8 и 30 за една част от гражданите работния ден започваше, а в 17 и 30-свършваше. За останалите обаче началото на ‘деня’ беше в 8 вечерта, когато се ходеше по клубове и дискотеки. Така вървеше животът, хората работеха един за друг, без дори да го осъзнават.

Близо до центъра, в една нова, голяма и красива сграда, на седмия и последен етаж, в един от ‘царските’ апартаменти, живееше Елизабет. 25 годишно момиче, чиято работа беше да угоди на клиента. Въпреки крехката си възраст, тя вече се беше издигнала до шефското място, избутвайки цели двамата от поста преди това. Работата и включваше спретнат костюм, прибрана коса, високи токчета и лъчезарна усмивка, поне на пръв поглед. Иначе, зад очите на клиента, тя въртеше почти цялата фирма сама. С една дума-работохоличка. Винаги работеше на пълни обороти, за това и осемте работни часа и се струваха като цяло денонощие. Но въпреки този натоварен график, тя винаги намираше време да излезе с приятелки на пазар, или да отиде на нощен клуб, за да си намери компания, задоволяваща изискванията и. На работното и място я наричаха Елизабет, приятелите-Бет, а мъжете, с които беше преспала (и жените в същност) я знаеха като Ели. Доста умело си играеше с тези три роли, без дори за секунда да ги смесва или обърква.

След една от онези нощи, Елизабет се събуди в апартамента си. Протегна се и се обърна към мъжа, с който беше прекарала нощта, но за нейно учудване него го нямаше. Имаше оставена бележка:

“Добро утро, красавице! Снощи беше страхотна, но наистина ми се налага да тръгвам. Ако искаш пак да се видим, обади ми се: …”

Момичето се усмихна доволно, после отново се отпусна в меките възглавници. Затвори очи и сякаш преживя цялата нощ отначало. Скоро обаче пак ги отвори и щом разбра, че минава 8 часа, веднага се стрелна към банята. Щом излезе от там, при това изкъпана след по-малко от 20 минути, с кърпа на главата, тя отиде в кухнята. Сложи вода да се топли в микровълновата, явно за кафе. Не беше идеално, разтворимото кафе на никого не понася, но преди 11 часа това беше единственото, което щеше да пие. След като включи микровълновата, тя се обърна и погледа и се спря на огромния аквариум. Дъното му беше широко два пъти колкото мивката, а тя никак не беше малка. След като Елизабет добре го огледа, стигна до заключението, че нещото, което търсеше, не е вътре. Отиде в съседната стая, явно дневната. По средата на стаята, точно срещу огромните и светли прозорци, както и плазменият телевизор, имаше и голямо, меко, черно кожено канапе. А на него-игуана. Момичето с усмивка се настани до гущера, взе го в ръце и започна да го гали. На него сякаш му харесваше, защото започна да издава едни тихи звуци, наподобяващи мъркане, а и изглеждаше сякаш се усмихва.

-Бетси, Бетси, миличка, пак си останахме двечките… - погледа и беше отнесен от току-що изгрялото слънце, а в главата и се въртяха какви ли не мисли. След половин минута се чу звънец. Елизабет подскочи, и заедно с Бетси тръгна към кухнята. Прибра игуаната в аквариума и с чашата започна да обикаля из огромния апартамент-сушеше си косата, гримираше се, обличаше се и дори си изчисти обувките междувременно. Накрая седна на леглото си, за да се обуе и нещо привлече вниманието и. На нощното и шкафче имаше малко парче метал, наподобяващ ключ. Момичето го огледа объркана и изведнъж се сети. Още когато бяха в бара и ‘се сваляха’ със снощният жребец…

-Знаеш ли какво е това? – попита той, показвайки парчето метал.-Не. – отговори усмихната тя. Явно вече беше и пийнала, защото спомените и бяха малко размазани.-Това е ключът за сърцето ми. И съвсем скоро той ще е твой! – каза момчето, олюлявайки се. Двамата

се засмяха, но веднага след това напуснаха бара. На нея само това и трябваше тогава, две мили думи беше готова за вечерното шоу.

След този спомен тя пак се усмихна, но после се сети, че закъснява. Телефонът и звънна:-Да. След малко идвам. Кой? Ох, кажи им да ме изчакат 10 минути, след малко съм там. Как какво да ги

правиш? Сигурно си им дала кафе вече… не си? Надя, за какво ти плащам!?! Направи им кафе!! И първо ги

Kumori1


питай как го искат-със или без захар и сметана, не го прави за себе си, ясно? Идвам след 5 минути. Знам, че пътят е натоварен, идвам СЛЕД 5 МИНУТИ! – после затвори телефона и въздъхна тежко, дори прекара пръсти през косата си. – Това момиче, кой ме кара да я наемам?

После остави ‘ключа’ на нощното шкафче и хукна към вратата. Минавайки покрай кухнята викна и махна на Бетси, после излезе.

За работния и ден няма да ви разказвам. Мина почти нормално-осем часа Елизабет хвърча насам-натам, свърши работа за седмица напред, но въпреки това пак не се спря. Към 6 часа тя се прибра. Веднага щом отключи и стъпи в апартамента, слезе от високите обувки и направо като на магия се понесе към огромното легло в спалнята си. Излегна се и въздъхна тежко. Усещаше жестоки болки във врата, гърба и глезените, последствие от тежкия работен ден. Завъртя глава и погледа и попадна върху нощното шкафче. Надигна се, взе телефона си и набра номера, който момчето и беше оставило. Искаше да му върне ключа, сигурно щеше да му послужи за следващото момиче. Чу няколко сигнала, след което женски глас. В първия момент се притесни, но после заговори спокойно.

-Добър вечер, търся Кристофър.-Кристофър? – каза жената и сякаш гласа и потрепна.-Да, висок, с широки рамене и мускулесто тяло, светли очи и коса. Намерих нещо негово и бих искала

да му го върна.-Чак сега?! - попита учудено жената.-Чак сега ли? Ъ… - Елизабет се чудеше дали това не беше жената на Крисофър. После обаче прецени, че

той беше прекалено млад, за да е женен и реши да рискува. – Не, той снощи го забрави, а аз го намерих тази сутрин. Нали не съм объркала номера?

-Това някаква шега ли е? – гласа на жената започна все повече да трепери. Елизабет се притесни. Идеята, че това беше съпругата му започна да и се струва все по-възможна.

-Н-не, не е шега, с него се видяхме снощи и…-Синът ми е мъртъв от четири години! – изрева жената. Елизабет замръзна на място. Чуваше как жената

плаче в слушалката, но не можеше да каже нищо повече. – Коя сте вие? Защо ни го причинявате? Какво искате?!

Накрая затвори. Момичето седя няколко секунди с ококорени очи, взирайки се в стената. После разклати глава, казвайки си, че е объркала номера. Отново го набра, но този път вдигна мъж.

-Добър вечер, търся Кристофър.-Пак ли ти? Какво ти става? Накара жена ми да плаче отново, и се обаждаш, за да я довършиш ли? –

мъжа звучеше ядосано, явно пак беше набрала същия номер.-Но, господине, мисля че е станала грешка. Съжалявам за сина ви, но момчето, с което се запознах

снощи няма как да е бил той. -Съгласен съм и за това се питам защо се обаждаш на нас?-Не е възможно да е бил сина ви! Той беше висок, около 190, мускулест, със светли очи и коса и имаше

белег…-…На корема, от пробождане. Наръгаха го с нож! – викна мъжа. Елизабет вече беше потресена. –

Слушай, момиче, не знам кой ти е дал номера, но определено не е бил нашият Кристофър. Не се обаждай повече, защото само разстройваш жена ми.

После разговора прекъсна. Елизабет хвърли телефона на една страна и се сви, сякаш се страхуваше. Цялата тази история си беше малко страшна. Оказваше се, че снощи е спала с мъртвец. Няколко минути се лута из обърканите мисли в главата си, докато на вратата не се позвъня. В началото, тя не помръдна. После обаче отново се позвъня, дори се почука на вратата. Тя се изправи и се запъти бавно към коридора. Грабна един чадър и надникна през шпионката. Не видя никого, за това дори отвори и огледа коридора. После забеляза, че точно пред вратата и има една кутийка, увита като подарък с цветна хартия и синя панделка. На нея имаше и картичка. Елизабет я взе, отново се огледа, после затвори и заключи по всички възможни начини вратата. Разтвори картичката, а на нея пишеше:

“Дано ти пазиш сърцето ми по-добре.”

Цялата потрепери. Историята все повече се задълбаваше. Имаше чувството, че някой я наблюдаваше и си правеше жестока шега с нея. Когато отвори кутията вътре намери една книга. Беше голяма точно

Kumori2


колкото опаковката, сякаш бяха създадени заедно. На книгата, отпред, в средата на корицата, имаше ключалка, явно за онзи странен ключ. Елизабет бързо го намери и го постави. Само с едно леко натискане, нещо изщрака и ключалката се отвори. Когато разгърна книгата на първата страница нямаше нищо, но следващата беше изписана от горе до долу с някакви странни знаци. Не можа да ги разбере, за това обърна на следващата страница, но и тя беше същата. След още няколко страници знаците се промениха. Тогава тя позна, че това беше написано на старогръцки. След десетина листа написаното беше на друг език. Така в книгата тя намери думи и изречения на десетки езици, стари, забравени, а дори и на сегашни езици като английски, немски, френски и испански. Но последните две страници и привлякоха най-много вниманието, тъй като бяха написани на родния и език. Тя се зачете, но все още написаното и се виждаше безсмислено. Продължи да разглежда, но последните страници от книгата бяха празни. Тя леко смръщи вежди и продължи, тъй като и оставаха още два листа до края на книгата. На единия, предпоследния, пишеше: “Притежание на:” и веднага след това се появи нейното име, Елизабет. Момичето се ококори, после разтресе глава, като прие, че и се е сторило, че буквите сами се изписват. Но в същност то си беше точно така. На следващия лист имаше нещо като упътване.

“Тази книга е притежание само и единствено на един човек, чието име е на предната страница.

Никой друг няма право да я докосва, или чете.Ако притежателят умре, книгата ще бъде предадена на друг човек, който автоматично ще стане

неин притежател.”

-Притежател? Какви са тези глупости? – смънка си Бет, след което се облегна назад на стола. Затвори очи а момент, за да обмисли ставащото. Взе решението, че всичко е нагласено, за това затвори книгата, загаси лампите и си легна. Беше рано, но тя беше наистина уморена, а и след всичко това се нуждаеше от хубав сън.

На сутринта обаче беше събудена от жестоко блъскане по вратата и. Тя се надигна сънена в леглото и започна да мига бързо с очи. След като блъскането не спря, тя стана и с ядосана физиономия посрещна ранният си гост. Е, щом видя, че това е Кристофър, физиономията и бързо се промени. Той пък се усмихваше широко няколко секунди, после я огледа от долу до горе.

-Последния път като те видях беше дори по-гола, така че не можеш да ме впечатлиш така. – после мина покрай нея, влизайки направо в спалнята и.

А тя, объркана и дори шокирана, затвори бавно и го последва с малки крачки, опитвайки се да не се приближава много до него.

-Т-ти… какво правиш тук?-Дойдох да видя как се справяш. Леле, имам чувството, че не съм идвал тук от много време! – каза

момчето, оглеждайки се.-Беше тук не снощи, а предната вечер. С кое как се справям? – тя седеше до вратата, на една ръка

разстояние от чадъра, който използваше за оръжие обикновено.-Предната вечер? Не очаквах времето да тече толкова смахнато, като си мъртъв.След тези думи момичето напълно се стъписа. Отстъпи назад, но се облегна на скрина и събори

половината от нещата, които бяха наредени на него. После бързо се измести и тръгна назад през коридора, докато не я посрещна една от стените.

-О, стига, нали говори с майка ми? Между другото, как са родителите ми? Не ми е позволено да ги приближавам и…

-Какви ги говориш? Не е възможно да си мъртъв! Преди малко блъска на вратата ми, правихме секс! Не е възможно да не си жив! – започна да се паникьосва Бет.

-Да, правихме секс, и то страхотен, държа да се отбележи, но въпреки това съм мъртъв. От… много време те търся, много време! Никой не ме виждаше, за това времето ми се стори дори двойно! Да бях отишъл в ада сигурно щеше да ми е по-леко. – той говореше спокойно, сякаш за него всичко беше нормално. Е, може би наистина вече го беше приел като нормално, но за Бет всичко това беше ново и все още невъзможно.

Kumori3


-Чакай, чакай, какво значи това? Търсил си ме? – смръщи се тя и сякаш настроението и коренно се промени.

-Да. Ти си пазителката на книгата сега, аз трябваше да ти я предам, за да си свърша работата тук, и да се махна.

-А защо си още тук?Момчето замълча за секунда. Двамата се гледаха в очите, докато той не се ухили широко.-Мисля че трябва да ти обясня какво да правиш с нея. Вярвай ми, книгата работи повече за теб, от

колкото за останалите. Седни и ще ти разкажа. – той посочи леглото, но Бет не помръдна. Още минута мълчание, като двамата си разменяха погледи. Накрая тя явно се престраши и се приближи. Но вместо да седне, тя се спря и продължи да го гледа, както беше на метър от него. После посегна и го хвана за бузата, щипейки го колкото може по-силно. Той, естествено, извика и махна ръката и. – Какво ти става?!

-Искам да проверя дали наистина си тук, или още сънувам.-Не трябва ли себе си да щипеш, за да се събудиш? – смънка момчето, потърквайки лице.-Да, но мен ще ме заболи при всички случаи, а теб-не би трябвало, ако си мъртъв.-Сега съм… фактически жив. Имам тяло и усещам болка! – викна ядосано той. – Както и удоволствие,

разбира се. – усмихна се после. Тя кривна леко глава с недоволен поглед, после седна на леглото и скръсти крака и ръце.

-Говори бързо, защото за разлика от вас, мъртвите-живи, аз имам работа! – каза тя, вирвайки нос. Момчето се засмя за секунда, после започна с обясненията.

-Тази книга предсказва бъдещето. По-скоро, кога някой ще умре. Дава подробности за място, време и начина, по който споменатия човек ще загуби живота си. – Бет го гледаше като цапната със студен парцал зад врата. – Твоята работа е да следиш книгата, и когато каже, че някой ще умира, да му помогнеш, да му спасиш живота. Ако помагаш на хората, книгата ще помогне и на теб. Живота ти ще се нареди, може дори да си намериш съпруг най-сетне.

-Моля? – обади се нацупено момичето. Той се изкашля дискретно, отбивайки въпроса и. – Как така да ги спасявам? Нали трябва да умрат, защо да им помагам?

-Не, тези хора попадат в книгата, защото не е трябвало да умират. За това и ти можеш да им помогнеш. Ако един човек му е предначертано да умре днес, каквото и да сториш, той пак ще умре. Но ако един човек попадне на лошо място в неправилно време-умира без да го е заслужил. Разбираш ли?

-Искаш да кажеш, че ако спасявам хората, които не трябва да умират, моят живот ще бъде щастлив и приятен?

-Точно така.-А ти защо си мъртъв? – този въпрос накара Кристофър да подскочи. -Лошо време, лоша жертва… - започна да пелтечи той.-Кажи ми, иначе ще изхвърля книгата през прозореца. – каза твърдо момичето. Той я погледна малко

притеснен, после въздъхна.-Показах книгата на друг човек, защото исках да ми помага, за да се справям както трябва. След като

пред очите ми умряха няколко човека си обещах, че от сега нататък ще спася всеки, за който книгата ми каже. Обаче пак не можех да сваря, за това потърсих помощ. Накрая, тази ‘помощ’ ме наръга с нож в корема, за да ми отмъкне книгата.

-Приятелят ти те е убил!? – викна учудена Бет.-Приятелка! – каза обидено момчето. – Взе книгата и ме остави да умра в една забутана уличка. Живота

ми буквално изтече на асфалта. След като умрях обаче ме пратиха обратно, за да взема книгата и да я предам на теб.

-Какво стана с приятелката ти?-Жива е, но книгата и предрече вечно да бъде преследвана от духа на мъртвото и бивше гадже. – ухили

се зловещо той.Бет го гледа около минута, обмисляйки ставащото. Той пък се опитваше да избегне погледа и, въртейки

се из стаята. Скоро тя се изправи и отиде до масата, на която беше отворената книга. Разгърна страниците, намирайки последната и се зачете.

-“Наталия Мино, 38, тухла, център, залез.” Какво по дяволите, значи това!?

Kumori4


-Това значи, че Наталия Мино ще умре по залез слънце от тухла, която е паднала от някой строеж, намиращ се на центъра. Нея се опитвах да спася, преди да ме убият.

-Което значи, че тя е мъртва, нали? – каза ниско момичето, сякаш се страхуваше от отговора. Момчето го усети, за това само измести поглед на ляво. Бет въздъхна и се върна на леглото. Загледа се в тавана, размишлявайки. Кристофър се приближи до нея и се загледа в книгата.

-Виж, виж! – викна той изведнъж. Елизабет бързо се надигна и погледна страниците. На тях, буквално пред очите и, се изписваха думите. – Първата ти задача. – каза с усмивка момчето, а тя го изгледа уплашено.

“Деян Томов, 19, катастрофа, 23 часа”

-Какво… той ще катастрофира? Така ли? – викна момичето, гледайки ту към Кристофър, който се усмихваше доволно, ту към книгата, която вече беше спряла да се променя.

-Добре, ще ти помогна, но само за първата! – каза той, кръстосвайки важно ръце. После я погледна и се усмихна широко. – Но ще трябва да ми се отплатиш по някакъв начин.

-Какво искаш? – въздъхна тя, прекарвайки нервно пръсти през врата си. -Пари не ми трябват, така че… ще се наложи да ми платиш в натура. – с още по зловеща усмивка,

Кристофър се подпря на един стол и се втренчи в момичето. Тя пък, ококорена и шокирана, след секунди се засмя и се изправи. Приближи се така, че дори носовете им се докоснаха. Надигна леко брадичка и с върха на устните си докосна неговите. Точно преди момчето да я награби и да освободи страстта, която по някаква странна причина отново бушуваше в него, Бет се дръпна и се насочи към банята.

-Ти го разтълкувай, докато аз се приготвя за работа. Заплащането после! – и блъсна вратата зад себе си. Кристофър гледа бялата врата няколко секунди, после наведе глава, въздишайки тежко. Седна на

леглото и с усмивка взе книгата. Явно смяташе да продължи играта.Десет минути по-късно момичето излезе гримирана и дори облечена. Кристофър не вдигна поглед към

нея, а направо я повика с ръка. Бет се почувства като евтина сервитьорка, но въпреки това, с недоволна физиономия, отиде при него. Остана учудена като го видя зад личния и компютър.

-Намерих твоят човек. – каза доволно момчето и сложи ръце зад врата си. Тогава с периферното си зрение забеляза, че тя е облечена с прилепнал панталон, който чудесно описваше стегнатите и задни части, и риза с доста разкопчани копчета. Въпреки че беше мъртъв, очите му светнаха като на девствен тинейджър.

-Как влезе в компютъра ми? Имам парола. – каза тя, гледайки екрана. Тъй като не получи отговор, тя измести поглед към лицето му и така успя да проследи неговия-към деколтето си. Плесна го бързо зад врата и пак се приведе над него, за да погледне екрана.

-Не беше нужно! – смънка недоволно той, потърквайки врат.-Не те боли, не се оплаквай. – отсече го тя, поглеждайки го отново. Момчето си смънка нещо под носа.-Много просто, досетих се, че паролата ти е „Бетси”.-Как!?-Нали така се казва гущера?-Игуана! – извика ядосано тя, после въздъхна. – От къде знаеш как се казва?-Пише го на аквариума. Няколко секунди тя го гледа тъпо, след което се изправи и поизтупа дрехите си, въпреки че не бяха

мръсни.-Какво си открил? – после тръгна към огледалото, за да продължи с подготовката за работа.-Деян Томов, син на Браян Томов, шеф на голяма фабрика тук. Както се досещаш, заможно семейство,

дори малко прекаляват, като гледам палата, в който живеят. Момчето учи в частно училище, в отбора по футбол е и…. няма да познаеш, но има собствена кола! – викна Кристофър, подскачайки на стола. Бет го изгледа, явно превземките му хич не и допадаха. Момчето се нацупи и си каза на ум “Взе да ми писва от тази физиономия!”

-Значи ще умре при катастрофа днес? Каква изненада, сигурно ще кара бясно, за да впечатли главната мажоретка и без да иска ще излезе от пътя. – в гласа и Кристофър долови нотка на завист, за това се изправи и бавно се приближи към нея.

-Да не ти се е случило нещо такова в миналото?

Kumori5


Естествено, в отговор получи отегчен поглед.-Да, приятелят ми си беше взел нова кола и ме изведе уж да я пробваме, но излетяхме от 100 метрова

скала. Колата беше на парчета, както и ние.-И какво стана после? – попита с интерес Кристофър.-Умряхме, за жалост.Секунди мълчание, докато момчето схване, че тя се шегува с него, след което нервно се върна зад

компютъра.-Колкото и да не ти се вярва, не той ще катастрофира. Ако беше виновен нямаше да е в книгата и

нямаше да се налага да го спасяваш. Явно е станал неволна жертва.-Да бе, 19 годишно хлапе с богати родители ще е отговорно и внимателно! На кого ги приказваш тези?

Сякаш и ти не си бил в гимназията! – сопна се момичето. После пипна още два пъти косата си и беше готова. Изглеждаше подредена и красива, точно както се очакваше.

-Е, ще видиш, че ще се окажа прав! Опита е по-важен от заучените истини.Бет замълча за малко, но после пак започна да хвърчи из апартамента. Нахрани игуаната, а докато го

правеше пак се провикна на Кристофър.-В колко часа ще стане това?-Довечера, към 11. -О, стига бе! – викна недоволно и на бегом се върна в спалнята. – Довечера обещах да излизам с

Маргарет и Саша. Няма начин да им откажа отново, ще ми се разсърдят до живот!-Не мога да ти помогна. – усмихна се широко той и пак сложи доволно ръце зад врата си. Момичето пък

в отговор го уцели с първото, което хвана-една малка плюшена топка с очи и антени, подарена и от последното и гадже. Не се разделиха добре с него, а и от преди това не харесваше много ‘зеленото извънземно’, за това дори не си направи труда да го вдигне.

-Трябва да тръгвам на работа! – започна после сама да се хока и да се обува.-О, ами аз? – Кристофър се подаде от спалнята с физиономия на малко момченце, изпращащо майка си

за нощна смяна.-Какво ти? – погледна го въпросително Бет, докато напъхваше крака си и във втората обувка.-Тъй като вече ти помогнах, обясних ти каквото трябваше, предполагам че сега ще ме вземат. -Ще те вземат? Къде?-Там, където ми е мястото. Все пак, мъртъв съм, следователно нямам работа при живите. -Аха, и какво искаш да направя аз? – тя се спря пред него, слагайки ръце на кръста си. Той се усмихна

игриво, спускайки поглед по тялото и, после пак стана сериозен.-Ще ме оставиш ли тук? Нямам къде да отида, а и единствено ти ме виждаш, така че нямам какво да

правя навън. Ти си иди на работа, а когато се върнеш мен ще ме няма! – той дори плесна с ръце, може би надявайки се, че така ще я убеди по-лесно. Тя обаче не изглеждаше много радостна.

-Не.-Защо?! – викна веднага обидено той.-Защото веднага щом завъртя ключа ти ще се спуснеш в гардероба ми, по-конкретно към бельото ми, ще

си сложиш някой мои сутиен и прашки и ще се разхождаш с тях из къщата. До тук нищо кой знае колко лошо, но когато те ‘приберат’ бельото ми може да изчезне заедно с теб и тогава, вярвай ми, ще те намеря… - приближи се, размахвайки пръст пред лицето му - … и ще си го взема! Знаеш ли колко пари съм пръснала за този апартамент? Няма да те оставя тук сам, мъртвец, мислещ си че може да направи всичко!

-Добре, добре, госпожо, успокой се! – момчето започна да отстъпва назад, докато нейното лице ставаше все по-ядосано. – А може ли да дойда с теб на работата ти?

Физиономията и замръзна.-Ще е забавно! Няма да преча и ще ти кажа кои момичета не носят бельо… - повдигна предизвикателно

вежди, след което и физиономията на Бет се промени. Сякаш се замисли.-Подозирам, че двама колеги се натискат при копирната машина.-Колко изтъркано… - въздъхна Кристофър.-И все пак! – викна тя, привличайки отново вниманието му. – Няма да ми говориш, докато има други

хора в стаята, особено ако са клиенти! И няма да правиш номера!

Kumori6


-Обещавам! – момчето сложи ръка на сърцето си и дори козирува. Бет се засмя, защото изглеждаше абсурдно. – О, ти си можела и да се смееш?

-Какво значи това? – попита обидена, докато обличаше палтото си.-Видях те да се смееш само онази вечер в бара, но тогава и двамата бяхме доста пийнали, така че е

разбираемо.-О, момче, не ме познаваш! Аз съм изключително забавен човек! – каза тя, на излизане.Двамата се качиха в асансьора и продължиха да говорят по темата, но само два етажа по-надолу вратите

пак се отвориха. Качи се възрастна жена с малко кученце, от онези с панделките и рокличките. Бет я поздрави, след което настъпи мълчание в асансьора и така до партера. Там тримата излязоха и минавайки покрай портиера, Кристофър се шмугна между двете жени. После се качиха в колата на момичето, която беше на охранявания паркинг-удобство за живущите в тази сграда. Кристофър се намести отпред и започна да се радва като малко дете.

-От кога не съм сядал в кола! Леле, доста по-различно е! От колко години каза че съм мъртъв?-Четири. Просто модела е нов, а явно не си имал честта да се качиш в такъв приживе. Явно дори след

смъртта не е късно. – усмихна се нагло тя.-О, черен хумор! Разбирам! Сега ще се опитваш да ми докажеш, че си забавна!Тя се усмихна и завъртя ключа. Колата запали и тръгна спокойно, докато не достигна светофара, или по-

скоро 23тата кола, чакаща за зелената му светлина.-О, стига бе! – викна момичето, блъскайки волана. -Определено нямаше такива задръствания по мое време. – клатеше глава неодобрително Кристофър.-Сложи си колана! – кресна изнервена Елизабет.-Защо? Ще умра пак?-Сложи го! Не искам да ме глобят!-Аз съм мъртъв, само ти ме виждаш! Нали няма да се глобиш сама?!-Сложи го, или те свалям от колата, както си мъртъв! – каза твърдо тя. Двамата се гледаха няколко

секунди в очите, след което той, въздишайки тежко, сложи колана.-Зелено. – измърмори и скръсти ръце. Бет щастливо се обърна напред и се подготви да натисне газта. 30

секунди по-късно обаче отново започна да блъска волана.-Как може 10 секунди този глупак да се чуди кой педал да натисне?! Кой изобщо му е дал книжка?!

Заради такива идиоти стават катастрофите! -Беше на 70, взел си е книжката когато колите са били задвижвани от два до четири коня, какво

очакваш? – включи се и Кристофър.-Ами да се разкара тогава! Заради него всички ще закъснеем на работа!Сега малката червена Тойота беше най-отпред на колоната и щеше да чака още 50 секунди, преди да

продължи напред.-За това не минавам по тази улица. – смръщи се Елизабет, после грабна телефона си и набра

секретарката.-Жени, не стават за шофьори. – въздъхна момчето.-Моля? – тя го погледна заплашително, а той вдигна ръце. – Надя, дойдоха ли господата за срещата в 9?

Не, добре, ако дойдат, кажи им че идвам до минути. Да, знам че закъснявам, имах проблеми. В същност, и сега имам един проблем точно до мен…

-О, нека позная, говориш за мен, нали? – момчето се ухили доволно. Бет пък се обърна напред.-Естествено, че можеш да изядеш две понички, щом си гладна. Да, разбира се, че ще надебелееш. Какво

очакваш да ти кажа? Ох, шофирам, после ще ти слушам истериите.Бързо хвърли телефона на задната седалка и отпусна глава назад.-Руса, с гръдна обиколка над 100 и дълги крака! Познах ли?-О, да! Пишеше го в СиВи-то. Горкото момиче, хич го няма.-Защо си я наела тогава?-Трябваше ми спешно секретарка, предишната роди и… прекалено съм заета, за да търся подходящ

заместник.-И си хванала първата, която няма правописни грешки в молбата си?

Kumori7


-Да… в същност, тази имаше. Беше писала ‘помощник-директор’ вместо ‘секретарка’. Много забавно момиче.

Двамата се позасмяха, след което най-сетне потеглиха. Щом видя оставащите 2 секунди, Бет настъпа педала за газта и полетя напред. Бързаше, явно закъсняваше за среща.

Когато паркира колата пред офиса, момичето грабна чантата си и се стрелна към асансьорите. Кристофър едва я догони, но успя да се шмугне с нея. Тъй като имаше още две дами вътре, момчето мълчеше, както беше обещало. Явно се познаваха в Бет, защото се заговориха.

-Не мога да повярвам, че закъсняваш! – засмя се едната.-Стига, Маргарет, изнервена съм. – смънка Бет, докато събличаше палтото си и се оправяше.-Имаше среща тази сутрин, нали? Ако не се лъжа... в 9. А, вече е 9 и 21! Сигурно се изяждаш от вътре! –

обади се и другата. Кристофър ги слушаше, като седеше зад тях и си мислеш: „Ама че кучки...”-За мой късмет клиентите още не са дошли. Изяж се! – изплези се Бет и трите се засмяха. Настъпи

кратко мълчание, после едната се приближи до Бет и я попита тихо.-Я кажи сега, как мина с онзи красавец, с който си тръгна онази вечер? – жената завъртя хитро очи и се

усмихна, очаквайки подробности. Бет я погледна ококорено.-Абе, мисля че се побърквам. – приближи се и третото момиче. – Мога да се закълна, не, давам си

месечната заплата, че той е тук!-Кой?! – викна Бет.-Момчето от бара, с което си тръгна!! Не е ли този зад нас... – жената леко завъртя очи, сочейки

Кристофър. Той явно беше дочул разговора им, защото изглеждаше объркан. Е, не колко Бет. Маргарет неволно се обърна, уж да си оправи полата, и го погледна.

-Да, той е!!! Бет, да няма нещо между вас? Защо не си ни запознала?!?!-Какво... виждате ли го?Двете момичета я погледнаха тъпо.-Да... запознай ни!!После се обърнаха към Кристофър и се усмихнаха широко.-Аз съм Маргарет. – подаде си ръката и се усмихна чаровно. Кристофър пък си глътна езика.-Аз съм Саша, приятно ми е да се видим пак. – здрависа се и с нея, но той и не обели и дума. Не спираше

да ги зяпа. Изведнъж Бет застана до него, слагайки ръка на рамото му.-Това е Кристофър. И на него му е приятно.Тъкмо настъпи неловко мълчание, когато асансьорът спря. Бет мина между двете си приятелки,

дърпайки момчето със себе си. -Ще се видим по-късно! – помаха им, докато вратите се затваряха, после се обърна към Кристофър,

сложи ръце на раменете му и го погледна ококорено. – Виждат те!!-Да, разбрах! – каза изнервено той. – Не разбирам... явно са ме видели и онази вечер... -И сега се запознахте, пипнаха те, значи не си мъртъв!Бет отстъпа няколко крачки назад, като лицето и замръзна. Момчето не разбираше какво става отначало,

но после посегна към нея.-Не, не! Не те лъжа, кълна се! Наистина съм мъртъв!! И аз не знам какво става... Ели, моля те, повярвай

ми!-Госпожице Елизабет, клиентите се качват по... – серкретарката и, Надя, беше тръгнала към нея с

някакви документи в ръка, но щом видя симпатичния младеж, тя веднага превключи от режим „Работа” на режим „Свалки”. Вкара една засрамена усмивка, прекара и пръсти през косата си, после въздъхна и се приближи. – Здравей, аз съм Надя.

Момчето подаде ръка, усмихна се и хвърли бърз похотлив поглед по надареното тяло на момичето.-Кристофър, но специалните хора ме наричат Крис. – той вкара лека чупка и дори и целуна ръка. Надя

се засмя кокетно и малко се изчерви. Бет пък се плесна по челото и въздъхна разочаровано.-Моля ви, спрете да се сваляте. – смънка тя, още с наведена към земята глава. Надя се сепна и веднага се

върна на земята.-О... да не би случайно това да е... олеле, как можах! Извинете ме! Аз... ако знаех нямаше да... Моля ви,

не ме уволнявайте!Бет я погледна учудено.

Kumori8


-Да не реши че... не, той не ми е гадже! Кажи ми сега какво става с клиента! – викна изнервена Бет и тръгна към офиса си. Надя погледна отново Крис, усмихна му се, после хукна след Бет.

-Току що пристигнаха, всеки момент трябва да слязат от асансьора.-Всичко готово ли е за срещата? Рекламните материали, видео-стената, напитки, мостри?-Да, всичко е в залата.Бет остави чантата и палтото си и се насочи към въпросната зала. Но в коридора чу клиентите си и се

спря да ги посртещне. Бяха трима мъже, около 40 годишни, заможни, нуждаещи се от реклама на продукта си. Бет трябваше да им даде примерни реклами, както и да им представи идеите си. Надяваше се да ги улови, но според хората, работещи в този офис-клиентите и бяха в кърпа вързани. След като започна презентацията, Надя се измъкна и се върна в коридора. Преди това, естествено, се пооправи-намести сутиена си, така че да покрива по-малка част от нея, оправи косата си, сложи си „секси червило” и тръгна да търси Крис. Но за нейно учудване от него нямаше и следа.

Час по-късно срещата с клиентите приключи.-Значи утре в 11 ще дойдете да подпишем документите?-Да, госпожице. Радваме се, че ще работим заедно.-За мен е чест! – каза с усмивка Бет и си стиснаха ръцете. После тримата се качиха в асансьора и

изчезнаха. – Ох... не вярвах, че ще успея. – въздъхна тя, подпирайки се на бюрото на секретарката си.-Аз пък вярвам във вас! – усмихна се Надя. Бет я последна и също се усмихна леко. -Къде е Кристофър? – попита тя и се огледа.-Кристофър? Кой е той? Красив ли е? – попита объркано момичето. Елизабет я изгледа странно, после

влезе в офиса си. После чу шум от тоалетната. От там се показа и самият Кристофър.-Дори не мога да се изпикая! Какво ли ще стане, ако пия нещо? Или ям? – размишляваше на глас той.-Тук ли беше през цялото време?-Да, къде да съм бил?-Надя се държеше странно. Все едно не съществуваш.-А, да, явно ако не си около мен, хората не ме виждат. Тя се върна, аз я видях, говорих и, но тя не ме чу.

Леле, как ме е яд, че не ме виждаше... Беше готова да ми се пусне! – момчето прехапа пръсти от яд. Бет въздъхна.

-Какво друго мога да очаквам от теб... значи, като се отдалеча-никой не те вижда; като си с мен-всички те виждат.

-Да, не е ли яко? – усмихна се момчето радостно.-Знаеш ли, голямо си дете. Не знам как са ти поверили книгата изобщо.-И аз много пъти съм се чудил това... – замисли се той. Бет се върна зад бюрото си и извади лап-топа си.

Отвори отново страницата за онова момче и се зачете.-Значи сега той е на училище... какво ще правим?-Може да го поканиш на питие, 100% ще се върже. Все пак може да си малко старичка за него, но ...

момчетата в гимназията си мечтаят за по-възрастна жена, винаги е така.-Какво? Старичка?! Та аз съм на 25!! – викна обидена Бет.-А той на 19! Замисли се! Ще стане, сигурен съм. Даже може да спиш с него... той е млад, пълен с

енергия, спортист... сигурен съм, че ще ти хареса. – Крис се ухили доволно. – Е, няма да те задоволи толкова, колкото аз, но.. все е нещо. – усмивката му стана още по-доволна. Бет пък се засмя.

-Няма да го каня на среща. Нека болният ти мозък измисли нещо по-добро и законно ако може.-Законно е, той е на 19..-Но е против МОИТЕ закони. – тя го погледна хитро, после се обърна пак към лаптопа. – Значи трябва

да му измислим занимание за довечера... -Добре, вземи му проститутка! – викна радостно Крис.-Как... как да му взема проститутка?! – шокира се Бет.-Не ми казвай, че не познаваш нито една! Няма жена в този град, която не би правила секс за пари, при

това със синче на богаташи. Даже като се замисля, щом ти не искаш, някоя от приятелките ти със сигурност ще се навие. Може би Саша... тя ми се стори по-голяма мръсница... – той се отнесе някъде из мислите си и не забеляза кога Надя влезе в кабинета. Тя седеше до вратата и го гледаше объркано, слушайки приказките

Kumori9


му за Саша. След като той замълча, момичето направи яростна физиономия, блъсна вратата и тръгна към бюрото на Бет.

-В 11 и 30 има оперативка, за обяд резервирах маса във „Франческо”, а след това си свободна-отмених всичките ти срещи, както ме помоли. – след като си изпя всичко, тя хвърли един обиден поглед на Крис, после се обърна, врътна си хубавото дупе и излезе.

-Какво и стана пък на нея? – учуди се момчето. – Може би иска тя да спи със спортистчето!-Кристофър! – викна Бет, за да прекрати тези безсмислици. – Никой с никого няма да спи! -Много си скучна, да знаеш! – той седна, скръсти ръце и се нацупи недоволно.-Браян Томов... познато ми е от нялъде.. – Бет написа името му на компютъра и след няколко секунди

ахна. – Да! Знаех си! Бил ми е клиент. Преди година, правих една реклама на стоките му. Произвежда мебели. Дивана в хола ми е от него, много хареса идеите ми и рекламата му донесе големи печалби. Канеше ме на вечеря у тях, но на мен ми се стори, че иска нещо повече и му отказах.

-Не мога да повярвам. – позасмя се Крис. – Много лесен случай ти се падна. Нещата се наредиха идеално! Обади му се и кажи, че довечера ще им отидеш на гости. Кажи че искаш да говориш със сина му, уж да го привлечеш в твоята сфера, така ще го задържиш у дома.

-Как да го привлека? Та той е спортист! Пък и не може след година да реша да приема поканата, може да не е удобно, да имат планове...

-Нали точно това е целта! Да промениш готовите им планове, защото заради тях момчето ще умре!! – викна Крис насреща и. Бет се замисли, но отново въздъхна.

-А защо им отивам на гости? Не мога да се натреса просто ей така!-Кажи че имаш нова идея за реклама! -Нямам идея за реклама... -Измисли тогава! – кресна момчето.-Да не мислиш че е толкова лесно!?! Измисли ти, като много ти знае устата!!Минутка мълчание. Никой нищо не каза, докато телефона не звънна. Двамата се стреснаха малко, но

после Бет вдигна.-На втора линия е Браян Томов. -Какво?! – учудиха се двамата в един глас.-Какво иска? – попита Бет.-Каза, че искал нова реклама.Бет бързо превключи разговора.-Добър ден, господин Томов. Радвам се да ви чуя отново.-Здравей, Елизабет. Как си? Вървят ли рекламите?-Да, страхотно даже. Чух че имате нужда от нещо ново и свежо?-Бизнеса взе да замира и се сетих как миналия път рекламата ти удвои печалбите, та си казах „Защо

не?”. Хем този път ще ни дойдеш на гости, както обеща миналия път. Искам да ти покажа моите произведения на изкуството. Не че съм ги правил аз, просто съм ги закупил, но са просто прекрасни! Точно като теб...

Крис и Бет се спогледаха, а той дори направи отвратена физиономия.-Ами... добре, господине, кога ще можете да дойдете в офиса, за да обсъдим рекламата?-Защо не дойдеш направо тази вечер? Жена ми ще се радва да се запознаете! – той се засмя доволно. Бет

погледна Крис, а той не спираше да прави мимики и да кима.-Д-добре... а... синът ви там ли ще е?-Синът ми ли? – учуди се мъжа. – Защо ти е той?-Ами... аз... имам идея за рекламата и ще ми трябва неговата помощ. Мисля да включим този път

семейството ви, да покажем другата страна на търговеца.-Да... харесва ми... жена ми ще се радва... както и Деян. Ще е у дома довечера, обещавам.-Добре тогава, разбрахме се! -В 8 да си у нас! До довечера! И разговора приключи. Няколко секунди мълчание, после Бет се паникьоса.-Какво ще правя?! Каква реклама да им измислям?! „Семейството на търговеца” дрън-дрън! Ох, какво

направих...

Kumori10


-Стига, нещата ти се наредиха идеално! Даже... прекалено идеално... -Какво имаш в предвид?-Той те покани у тях, това означава... че.. трябва поне 3 часа да задържиш момчето у дома. Защото по

план график той трябва да умре в 11, явно ти ще си си заминала преди това.-Или изобщо не е трябвало той да остава на срещата. Може би в 11 се е прибирал от купон. -Да, права си... но... все пак трябва да си неотлъчно до него поне до 11 и 30!-Какво? Аз да не съм бавачка!? Крис, не мога да се залепя за момчето, странно е! Аз работя с баща му,

не съм някаква хлапачка, която да го следи! – тя погледна Крис, а той се усмихваше странно, но изглеждаше някак поласкан, доволен. – Какво!?

-Каза.. няма значение, виж, довечера ще дойда с теб! Ако още съм тук де... ще ти помогна. Ще задържим момчето в къщата, не се притеснявай! – тя го изгледа притеснено, после сведе глава и разтри челото си с пръсти.

-Добре, сега ми трябва малко спокойствие, да измисля нещо за довечера.-Искаш да се махна? – попиа той с лека усмивка. – Е, ако изляза през вратата има реалната опасност

секреарката ти да ме види как се изпарям... сигурно ще полудее... -А може и изобщо да не е види да излизаш. – погледна го хитро тя.-Да, но не сме сигурни и не можем да рискуваме. – явно не искаше да си ходи, за това се чудеше каква

причина да си измисли, за да остане.-Добре, аз ще изляза и ще взема Надя с мен, а ти се разкарай от кабинета ми.-Ами после? Може ли да дойда с вас на обяд? Много ми се иска да разбера повече за приятелките ти... –

усмихна се доволно момчето, дори повдигна вежди. Бет се засмя, но се съгласи. Не искаше да го губи, беше я страх да отиде сама довечера.

-Обядваме в 12 и 30. Ще се срещнем в стаята за копирната машина.-Колко изтъркано... и секси. – пак се ухили доволно. Бет го изгледа тъпо, после излезе. Повика на някъде

Надя, а когато се върна-от Крис нямаше и следа. Тя седна да работи, имаше около час и половина до обяда и трябваше да измисли и подготви всичко. Не вярваше в началото, че ще успее, но след като нещата започнаха да се нареждат, дори не усети как мина времето. Изведнъж Надя влезе в кабинеа и.

-Време е за обяд! – усмихна се момичето и се огледа. -Ей сега идвам. – засмя се Бет. Тя прибра лаптопа си, грабна палтото си и излезе. Отиде до стаичката с

копирната пашина и там наистина я чакаше Крис. Изглеждаше някак доста щастлив.-Какво ти има? Ухилил си се като момче, което за пръв път е видяло гърди! -О, видях гърди! – каза, кимайки, той. Бет се ококори.-Значи наистина се натискат тук?! Как не ги е срам... -Казах ти, че Саша е голяма мръсница!-Саша ли? – Бет го погледна объркано. – Тя ли ходи там!? С кого?! – двамата вече чакаха асансьора.-От къде да знам! Средно висок, слаб, с очила, приличаше на компютърен техник, определено не беше

секси!! Може би му пуска по милост... – замисли се Крис.-Не мога да повярвам!! – Бет започна да се смее злобно, явно вече беше измислила начин да използва

тази информация. Двамата бяха на партера на сградата и чакаха явно колегие на Бет. Тогава се появиха и те-Маргарет и Саша, които се стаписаха, щом видяха момчето. И двете се ухилиха игриво, явно бяха доволни от присъствието му.

-О, днес ще си имаме компания! – каза Саша, щом се приближиха.-Да, ако нямате нищо против.-В никакъв случай, момиче! Дори ще ни е приятно... – каза Маргарет, приближавайки се до Крис. Той я

гледаше с игрива усмивка, а тя го хвана под ръка. Тогава нещо стана, Бет изведнъж подскочи. Всички я погледнаха объркано, дори самият Крис.

-Х-хай де да обядваме!! Гладна съм! – усмихна се тя и тръгна. Направи три крачки, но се спря. Сети се, че Крис може да изчезне. Изгледа го злобно, докато накрая и той не се сети.

Скоро бяха в ресторанта и дори ядяха. Крис изглеждаше доста въодушевен, сякаш за пръв път ядеше.-Идвал ли си преди в този ресторант? – попита любопитно Саша.-Не, не съм и вече много съжалявам! – усмихна се момчето.

Kumori11


-Вечер е още по-приятен... на вечеря... на свещи.. – заговори пак момичето. Двамата се гледаха в очите и сякаш Крис виждаше там какво си мисли тя, а то беше доста мръснишко. Бет се изкашля, но нито един от двамата не я отрази. За това момичео срита момчето под масата. Той извика, подскочи и я погледна ядосано.

-Какво?!-Кой иска десерт? – попита с усмивка я.-Но аз още не съм си изяла салатата! – измърмори Саша.-Да си яла! На работа си след 20 минути. – скастри я Бет. -Ти не си на работа. Надя ми каза, че днес си свободна следобяд. – каза Маргарет.-Защо всички знаете работния ми график?! – въздъхна Бет.-Защото не е нормално за теб да се освобождаваш! За това и Надя ми каза, притеснявала се за теб! –

обясни Маргарет, после хвана ръката на Бет. – Не се цупи, радвам се, че излизаш един ден от работа, но съм почти 100% сигурна, че е защото имаш друга работа!

Бет се засмя, после погледна пак приятелката си.-Спокойно. Имам малко работа, нищо важно или натоварващо!-Лъже! – викна Саша с пълна уста. Крис я изгледа неприятно учудено.-Не лъжа! Ще се прибера, имам работа по апартамента си. Отдавна не съм се спирала там, трябва да

поизчистя, мисля да пренаредя мебелите.-Как ще местиш сама мебелите? Лъжеш! – обади се пак Саша.-Аз ще и помогна. – намеси се и Крис. Трите момичета го погледнаха учудено, а Бет дори се усмихна.-Д-дам той ще ми помогне. И тъй като минава 13 часа е време да се ориентираме към приключване. –

платиха и пред ресторанта, преди да се разделят – А, и още нещо, няма да мога да дойда довечера. -О, стига, момие! – започна Маргарет. – Обеща ни!-Знам, но.. нещата се промениха малко... – отговори с по-тих глас Бет, навеждайки леко глава към Крис.-Щом е така... ще ти простим една вечер. – позасмяха се двете приоятелки. – Но само една!-Разбира се! Ще ви се реванширам! – усмихна се Бет. После се сбогуваха и се разделиха. Скоро двамата

се оказаха в колата на път към дома на Елизабет. Мълчаха известно време.-Сега разбирам защо кучето ме гледаше така странно. – смънка си момчето.-Казах ти, че трябва да сложиш колан! – усмихна се доволно тя. Беше права и смяташе да му го натяква.

Той пък в отговор я изгледа тъпо.-Да, Бет, беше права! – каза досадно, отпускайки се в меката седалка.-Бет? Не, не, не. За теб съм Ели и това е!-Но нали приятелите ти те наричат Бет? -Да, но... -А, ясно... аз не съм и приятел. – момчето се засмя тъпо, после заби поглед в краката си. – Моя грешка.Бет замълча. Почувства се дори по-тъпо от него, след като направи тази безпочвена забележка. Какво

толкова и пречеше да я нарича Бет? Беше свикнала само приятелките и да и казват така. До сега мъж не я беше наричал с това име. Може би за това я подразни. Докато размишляваше, взе че стигна до дома си. Спря колата, извади ключа и отпусна ръце на волана. Смръщи физиономия, после се обърна към Крис.

-Виж, нямах предвид това... -Няма значение. – прекъсна я момчето, излизайки от колата. Блъсна вратата и се насочи към сградата.-Чакай, как така „няма значение”!? – викна след него тя. Бързо заключи возилото и го догони.-Скоро ще изчезна, така че... – той вкара малка усмивка, но определено не му дойде отвътре.-Това не е сигурно. Щом още си тук, може би...-Може би какво? Мъртъв съм, Елизабет! Нямам работа тук! Погребаха ме, в момента лежа на три метра

под земята! – тонът му се промени. За първи път момичето виждаше тази му страна. Е, не се познаваха отдавна, но определено не подозираше, че той таи толкова ярост в себе си. Двамата вече бяха в асансьора и се изкачваха бавно към седмия етаж. Изведнъж тя го удари с всички сили по рамото с юмрук. Момчето извика, дръпна се и започна да разтрива рамото си. – Какво правиш!?

-Жив си. – усмихна се тя, после вратите се отвориха. Тя прекоси коридора, отключи апартамента си и влезе, оставяйки вратата отворена. Тъй като не го чу да влиза, тя се обърна назад. Но за нейно учудване-

Kumori12


момчето го нямаше. Тя се паникьоса. Ококори се, огледа се, после с бързи крачки се върна към асансьора. Тогава изведнъж той се появи, на същото място, на което беше последно.

-Защо ме зяпаш така? – измърмори, минавайки покрай нея.-Ти изчезна. За секунди изчезна. – тя се обърна след него и пак заби учудения си поглед в недоволното

му изражение.-Как така?-Нямаше те. Явно... ако си на повече от 5 метра от мен изчезваш. -Добре, поне знаем разстоянието. Сега можем да го използваме. – усмихна се той, после се настани на

черния диван в дневната. Тя седна до него и се загледа навън. Гледката не беше особено красива по това време на денонощието. Беше светло и единственото, което се виждаше, бяха високите сгради, кумините на фабриките и пушакът, произведен от тях и автомобилите. Е, нощно време обаче гледката си струваше. Градът светеше. Бет си представяше, че всички тези светлинки са малки светулки, танцуващи в нощта. А сутрин, когато слънцето изгряваше, всички грозни неща от града не се виждаха, тъй като светлината ги скриваше. Момичето въздъхна малко недоволно, после сведе глава и затвори очи.

-Измисли ли нещо за довечера? – попита Крис някак незаинтересовано.-Да, мисля че имам няколко идеи. Дано нещата не се объркат.-Какво да се обърка!? Просто трябва да задържиш момчето в къщата! Просто е! – скара и се той.-Какво ми се репчиш? – отвърна яростно тя. – Цял ден ми лазиш по нервите! До вчера всичко беше

наред, всичко беше лесно, а сега-книги, смърт, вселена, ТИ!! Не се справям добре ли? Сърдиш ми се, че се притеснявам, за дето ще вляза в къщата на мой клиен заедно с мъртвец!? А?!

-Успокой се, жено! – позасмя се момчето, отдръпвайки се от нея. Не подозираше, че е толкова изнервена. Дори помисли, че е прекалил може би със забележките и закачките. Бет въздъхна отново, после стана и отиде в кухнята.

-Искаш ли нещо? – провикна се от там. Момчето първо се обърна към нея, после стана и се подаде през вратата. – Аз ще пия чай, ти искаш ли?

-Чай? Не, благодаря. Имаш ли бира? – той се насочи към хладилника, който беше по-висок от самият него. Отвори го, но вътре намери кутии с храна-на всяка пишеше един ден от седмицата, като за събота и неделя имаше по две. Момчето се смръщи, после погледна Бет.

-Готвя си за цялата седмица, защото като се прибера от работа нямам време да го правя. Всичко е готово, стоплям го за минута, хапвам и лягам да спя!

-Планираш какво ще ядеш през цялата седмица? -Да, какво лошо има?-Ами ако ти се прияде нещо друго? Ако си писала за сряда лазаня, а ти се яде супа?-Нищо, другата седмица ще си направя супа. – усмихна се момичето. После извади чашата топла вода от

микровълновата, сложи пакетче чай в нея и се настани на един от столовете около сравнително голямата кухненска маса.

-Много си странна. Не може да планираш целият си живот.-Защо да не мога? Така винаги ще съм подготвена.-Ами ако стане нещо неочаквано? Ако ти предложат по-хубава работа, но в друг град? Ако забременееш

случайно? Или ако те оберат?-Имам постоянен купуваш на апартамента си, така че ако се наложи-мога да го продам по всяко време.

Не мога да забременея, тъй като си пия редовно хапчетата, а и съм много стриктна към предпазните средства. А ако ме оберат-имам заделени пари, с които да мога да си закупя най-важните неща, да възстановя щетите. Да не говорим, че имам и застраховка.

-Уникална си... – смънка той, гледайки я учудено. Но си личеше, че не му харесва този начин на живот, имаше нещо против сигурността явно.

Но така и не довършиха темата. Вечерта, точно в 8, двамата пристъпиха прага на огромната къща на семейство Томови. Освен прислугата, там ги посрещнаха господин Томов и съпругата му.

-Елизабет!! – провикна се мъжа, после я прегърна сърдечно.-Господин Томов, радвам се да ви видя. – поздрави с усмивка тя.-О, не, миличка, наричай ме Браян. Не сме на работа, нищо че ще говорим и по делови въпрос. – засмя

се мъжа. – А това е прекрасната ми съпруга Ана.

Kumori13


-Радвам се, че най-после се запознаваме. – каза мило тя и подаде ръка към Бет. После насъпи мъчание за няколко секунди.

-Няма ли да ни запознаеш с господина? – попита накрая Браян. Бет погледна Крис, стресна се и започна да се чуди какво да каже.

-Т-това е... моят асистент. – усмихна се тя.-Асистент?! – смънка си Крис, но после Браян хвана ръката му.-Не знаех, че имаш такъв! – каза с усмивка той.-О, нямам, по принцип, но тъй като тази работа е по-различна от останалите, го повиках да ми помогне.

Надявам се не е проблем.-Не, не, разбира се! Сесилия, сложи още едни прибори на масата, прибери палтата на гостите и повикай

сина ни. – нареди госпожата. Сесилия беше една от прислужниците им. Изглеждаше на не повече от 40 години, беше дребничка, леко закръглена, с къса къдрава коса. Тя поклони глава и тръгна по задачи.

Колкото до домакините. Господин Томов беше на почи 50 години, тежеше около 120 килограма, и въпреки парите и имотите си, беше сърдечен и приятен човек. От почти 20 години се занимаваше с фабриката за мебели, която миналато година Елизабет рекламира. Госпожа Томова пък изглеждаше спретната, младолика, усмихната. Тя също гонеше 50-те, но човек не би и дал повече от 35. Косата и беше руса, прибрана прилежно с шнола, беше облечена с костюм-пола, сако и риза, на високи токчета. Истинска дама, като от филмите. А домът им... той беше невероятен. Освен, че къщата беше голяма, тя се намираше и на доста голям имот, в който имаше поместено малко игрище за голф, два басейна, площадка за хеликоптер и огромна и красива градина. Семействоо си беше заможно, не можеше да се отрече. Пред самата къща имаше паркинг, както и денонощна охрана, разбира се. Вътре беше обзаведено много изискано, навсякъде светеше от чистота. А щом влязоха в дневната и видяха огромната маса, Крис и Бет останаха очаровани. На нея можеха да се настанят и нахранят съвсем споконо минимум 20 човека. А приборите-сребърни, излъскани, подредени идеално. Четиримата се настаниха и Браян веднага започна да обяснява коя картина от къде е купил, кой предмет от кого му е подарен. Докато не се появи и синът им. Той определено не изненада Бет на пръв поглед. Беше такъв, какъвто си го представяше тя-висок, красив, атлетичен и, разбира се, недоволен.

-О, Деян, беше време да слезеш, имаме гости все пак! – скастри го майка му. – Това е синът ни. Миличък, това са Елизабет и Кристофър.

В оговор Деян само ги погледна, после пак заби поглед към чинията пред себе си. Ровичкаше в салатата. Браян се наведе леко към Бет.

-Извинявам се от негово име, сърдит е, защото искаше да излиза, а аз настоях да остане тук.-Готов съм със салатаа. Сесилия! Донеси ми десерта! – провикна се момчето, търсейки прислугата.-О, и му казах, че ще излезе след вечеря. – позасмя се Браян.-Стига, миличък, нахрани се както трябва! – отново го скастри майка му, хващайки го дори за ръката.

Момчето се нацупи и се облегна на стола.„Разглезеният син” каза си на ум Бет и се усмихна доволно.-Та, Елизабет, имаш ли идеи вече? – обърна се към нея Браян, искаше да измести вниманието от

неприличното държание на сина си.-В същност, да. Както казах по-рано, мисля този път да заложим на семейството. Вие произвеждате

мебели, хората си купуват мебели, за да им е удобно, на тях и на семействата им. Ще покажем, че имате за всеки по нещо. – заобяснява вдъхновено момичето. – За бащата, за майката, за сина, за дъщерята-мебели по вкуса на всеки един от семейството. Не знам дали каталогът ви за тази година е готов, но ще покажем новите модели. Ще ми отнеме още малко време да доизгладя нещата, но си мисля че за сега идеята си е добра.

-Какво мислиш, мила? – попита Браян.-Харесва ми, много дори. Така ще привлечем всеки един член от семействата, не само заможните

татковци. – усмихна се тя. -Така е. Деян, ти какво мислиш? Ще се включиш ли?-Да, както кажете... – въздъхна момчето. -Добре, значи искаш каталозите. Готови са, но още не са разпечатани. До два дни ще ти ги изпратя.

Kumori14


-Чудесно! – зарадва се Бет. Крис пък я гледаше отстрани, втренчено. Беше видял нещо в нея, което не беше забелязал през изминалия ден. Когато говореше за работа тя цялата се променяше. Стойката на тялото и, очите и, усмивката и, начина и на говорене, жестовете-всичко беше различно. Това го накара дори да се усмихне.

Вечерта като цяло беше интересна. Бет дори забрави за другата си работа, заради която основно беше тук. Забавлява се. В момента бяха в една стая с голямаа камина, която гореше и придаваше уют. Пред нея имаше диван, малка изискана масичка и няколко стола. На земята имаше постелен дебел красив килим, а по стените бяха закачени различни картини, дори и голяма глава на елен, заедно с рогата. Браян в момента разказваше как се е сдобил точно с нея. Всички пиеха чай и се смееха. Само Деян седеше на един стол в страни и през 5 минути си поглеждаше часовника. Крис се приближи до него.

-Скучно ти е нали? Не искаш да си тук. – заговори той, загледан през прозореца. Момчето го погледна, после отново заби погледа си в огъня.

-Нямаш си и идея колко...-Да ти кажа честно, и аз не искам да съм тук. Нямам търпение всичко да приключи. – Деян вдигна

отново погледа си с надежда. – Но нямаме друг избор. Ще търпиш, за твое добро е. – усмихна се Крис, потупа го по рамото, после се върна до Елизабет. Младежът се нацупи и се обърна с гръб към останалите.

След като мина 22 часа, Елизабет започна да се чувства неудобно. Не беше възпитано да остават до толкова късно. За това и се ориентира към вратата.

-Ами, мисля че е време да си тръгваме. Разбрахме се за рекламата. Когато е готов каталогът ще ми го донесеш и ще доуточним нещата. – тя се изправи, а след нея скочиха и Крис и Деян.

-Добре. При първа възможност. – усмихна се Браян.-Татко, и аз излзиам. – смънка сина му, профучавайки покрай него. Крис и Бет се спогледаха.-На къде си? – попита тя. – Ако искаш мога да те закарам до града... -Не, няма нужда да се занимавате, шофьорът ще го закара. – усмихна се Ана.-Но, ако ми е по път, защо да будите шофьора? Нека аз го закарам, наисина, не е проблем. – Бет

проследи Деян как излиза, после заговори с по-нисък глас. – Пък и ще мога да поговоря с него, мисля че не е много съгласен с рекламата. Все пак, ако искаме да се получи, и той трябва да се включи.

-Права си... – смънка Браян, почесвайки се по брадичката. Тогава се появи и синът му. – Деян, Елизабет и Кристофър ще те закарат до... там, където отиваш.

-А къде отиваш? – попита майка му. Момчето я погледна объркано.-Как къде? У Стефани, казах ви!-А, да, Стефани. – засмя се жлъчно бащата. – Това е гаджето му. – прошепна после той на Бет.-Не, ние сме само приятели!! – отвърна веднага синът, явно знаеше какво ще каже баща му.След 15 минути тримата вече бяха в колата. Бет запали и потегли. Но още момента, в който напуснаха

имението, тя наби спирачки и погледна Крис разтревожено.-Ами ако такъв е бил планът? Ако е трябвало той да се качи с нас и тук е... сещаш се... – смънка тя

накрая. -Оф, вие жените за нищо не ставате!! – викна момчето, размахвайки ръце. – Чакай да помисля... – той

затвори очи и се съсредоточи. – Ако е така, както казваш ти, значи и ти щеше да пострадаш, дори да умреш. Няма начин. Книгата е в теб, значи няма да умреш. – усмихна и се накрая той.

-Не е гаранция, че ще умра!-Гаранция е! Ти шофираш, в 93% процента от катастрофите със смъртни случаи точно шофьорите са

мъртви! – двамата започнаха да спореят разгорещено, докато Деян ги гледаше от задната седалка объркано.-От къде го измисли това?! Сигурна съм, че не е вярно!-Добре, Елизабет, няма ли да се довериш на мен!? Имам повече опит в тези неща, а и ти в момента си

паникосана и не можеш да направиш правилна преценка, така че ме послушай!!-Добре! – викна накрая тя, обърна се напред, сложи ръце на волана и въздъхна дълбоко. – На къде?-Може да ме оставите на центъра, от там ще отида пеша. – обади се момчето.-Не питам теб! – викна Бет, поглеждайки го в задното огледало.-Гладни ли сте? – усмихна се Крис.-Преди малко вечеряхме! – смънка Бет.

Kumori15


-Ние, да, но господина нищичко не хапна. Беше прекалено сърдит. Хайде, сигурно си умираш за двоен чийсбургер с картофки и, разбира се, кола за енергия. – Крис го погледна с широка усмивка. Деян се замся.

-Ами няма да откажа, да. -Добре, имаме план! – Кристофър пак се обърна напред, поглеждайки доволно Бет. Казваше и „Видя ли,

всичко е под контрол!”, а тя го гледаше яростно. После обаче завъртя ключа и тръгнаха. Караше много внимателно и бавно. Тя още смяташе, че ще се случи нещо.

-Колко е часа? – попита тя за 16ти път.-22 и 54 минути, Елизабет, просто карай!! – изръмжа и момчето на съседната седялка.В 22 и 59 колата спря на паркинга пред заведението, в което щяха да хапнат. Бет удари чело във волана,

въздишайки тежко.-Върви и си поръчай, ние след малко ще дойдем. – каза Крис и Деян излезе от колата.-Какво правиш? Ами ако го блъсне някой заблуден шофьор? Ако му падне тухла на главата? Или се

подхлъзне в закусвалнята? Или се спъне на прага!!? – започна да крещи истерично Бет.-Успокой се, момиче!! Всичко свърши!! Книгата каза, че ще го блъсне кола! Ако падне или се удари

някъде-това си е негов проблем! Ти си свърши работата! Спаси му живота. – момчето сложи ръката си на рамото и. Тя го погледна в очите и там видя нещо различно. Някаква топлина, сякаш наистина се радваше за нея. Гледаха се няколко секунди, после я потупа и излезе.

В заведението прекараха още 30тина минути. После оставиха Деян и се насочиха към дома на Бет. Тя сякаш караше на магия, беше страшно уморена и не спираше да мисли за прекрасното си легло. Но когато пря колата на паркинга се обърна към Крис.

-Сега какво? – смънка тя.-Не знам... – усмихна се момчето. – Добра работа. Справи се чудесно, като за първи път. – погледна я

той.-Благодаря, но едва ли щях да се справя без теб. – позасмя се тя в отговор. После помълчаха.-Какво да правя сега? Нямам друга работа, не мисля че съм оставил нещо недовършено. Трябва да

изчезна! Все пак съм мъртъв, време ми е! – започна да разсъждава той. Бет просто си мълчеше, не знаеше какво да каже по този въпрос. – Какво още чакат?! Не виждам светлина, няма нищо!!

-Искаш ли да се качиш? – изръси тя изведнъж. Момчето я погледна учудено, после се усмихна игриво. – Не, не!! – викна я, след като се сети за какво си мисли той. – Няма къде да идеш, а и никой не те вижда ако не си с мен. Така че... предлагам ти да не стоиш на пътя цяла нощ, а да се качиш в апартамента ми. Само това! – Крис се засмя и кимна. Послед двамата излязоха и се насочиха към входа.

-Знаеш ли какво се сетих? – заговори той, приближавайки се. Дори сложи ръка през рамената и, прегръщайки я. – Цял ден ти върша услуги, а ти още не си ми се отблагодарила!

-О, сериозно ли?! – засмя се тя.-Все пак утре може вече да ме няма, да съм на по-хубаво място..-Значи не ти трябва моята отплата! – усмихна се тя и се измъкна от ръцете му. Отвори си вратата,

поздрави портиера и се спря пред асансьора. Скоро и той се изправи до нея. Нищо не си казаха, само се спогледаха. Щом се качиха на седмия етаж, момичето отключи, свали си палтото и слезе от високите токчета. Апартаментът и беше доста голям, дори прекалено за сам човек. На всички останали етажи имаше по пет апартамента, само на последния имаше три. Като слезе от асансьора, вратата на дома на Елизабет беше точно насреща. Влизаше се в един дълъг и сравнително широк коридор. Зад вратата беше закачалката, а от дясно-шкаф за обувки. Обикновено на него оставяше ключовете си. Първата врата по коридора в дясно беше малка тоалетна за гости, тъй като Бет си имаше отделна, към която се влизаше само от спалнята и. Втората врата в дясно беше за кухнята-не много голяма, за сметка на това със доста шкафове и чекмеджета. От лято на вратата беше масата, а от дясно-самата кухненска част-печката, мивката, плотовете, всичко. Точно срещу входната врата, в дъното на коридора, беше дневната. Тя беше просторна, голяма и слънчева, благодарение на големите прозорци. В дясно от вратата имаше голяма библиотека-книги, снимки, грамоти; насреща бяха телевизора и диванът, а в ляво от вратата беше сената на спалнята, така че нямаше почти нищо. Имаше няколко растения на земята и една картина на стената. Иначе, дневната беше свързана с кухнята, делеше ги голяма стъклена врата, от онези, които се плъзгат. Спалнята и обаче беше най-хубавата стая. Разбира се, защото прекарваше много време там. Тъй като две от стените и бяха външни, също имаше прозорци и беше доста светла. Дори имаше и тераса. Като влезеш, в ляво от вратата имаше още две врати-

Kumori16


едната за банята, а другата за килера и. В дясно от вратата имаше голям скрин с много чекмеджета, над който имаше и огледало. По него бяха закачени доса листчета, бележки за неща, които е трябвало да свърши или мисли, които иска да запомни. Срещу този скрин беше леглото-високо, голямо, меко и удобно. В момента беше заслано с лилави чаршафи на цветя. Терасата беше на най-дясната стена, спрямо вратата. До нея имаше голям прозорец, под който беше и бюрото на момичето. Вечно затрупано с документи, Бет дори беше забравила, че имаше подложка, на която имаше две сладки кученца. В стаята имаше два гардероба, които бяха винаги подредени, за разлика от бюрото на момичето. И двата бяха препълнени с всякакви джуджурии-освен всичките дрехи, Бет притежаваше завидна колекция от обувки, бижута и аксесоари за коса. Буквално имаше какво да облече за всеки един повод. Разбира се, това най-малко вълнуваше Крис. Щом се прибраха, Бет влезе първо в кухнята.

-О, Бетси, гладничка ли си? Ето, миличка, хапни си. Знам, че днес малко закъснях, но то е защото имах неотложна работа. Не ми се сърди, красавице моя! – щом приключи, Елизабет се обърна и видя Крис на вратата да я гледа учудено. – Какво!? – смънка тя, минавайки покрай него. Влезе в спалнята си.

-Говориш на гущера!-Игуана! – викна обидено момичето. – И да, тя ми е приятелка! Ако не си забелязал, живея сама и нямам

на кого друг да говоря.-И все пак е странно. – той подпря рамо на рамкатана вратата, сложи ръце в джобовете си и просто я

гледаше. Момичето пък се събличаше. Точно започна да разкопчава ризата си, когато го погледна.-Защо си тук? Какво ме гледаш!? Няма да се събличам пред теб!-Вече си го правила, какъв е проблема? – засмя се той. Бет обаче започна да го блъска и дори затвори

вратата под носа му. – И какво да правя сега?!-Иди в дневната! Прави каквото искаш! – викна му тя от другата страна на вратата. Момчето въздъхна и

погледна на дясно. Реши да си пусне телевизора, вместо да си говори с Бетси. Настани се на мекия диван, грабна дистанционното и около 5 минути само превключва каналите. Накрая остави на някакво рали. Беше отегчен до краен предел. Тогава вратата се отвори. Забивайки пети в земята, Бет застана между телевизора и момчето, грабна дистанционното и натисна червеното копче. Сега изваяната и фигура изглеждаше още по-интересна, на фона на градските светлини, тъй като лампите в стаята бяха изгасени. Момчето я огледа хубавичко, но щом видя физиономията и цялото му настроение се изпари.

-Искам да спя!! -Какво да правя аз?! -Гледай телевизия, но тихо! Моля те! Утре съм на работа, имай милост! – помоли му се тя искрено

накрая. Момчето въздъхна, отново включи телевизора, но намали почти до минимум. Бет се усмихна и се върна в спалнята. Естествено, той обърна глава след нея, за да я огледа. Беше облечена с къса, черна, сатенена нощничка, косата и беше пусната, беше напълно естествена. През целия ден тя се правеше на друга сякаш, обличаше се прилично, гримираше се, не позволяваше на никой да вижда истинската Елизабет, но сега Крис я видя.

Около 40 минути Бет се въртя из леглото си. Не чуваше телевизора, но все пак не можеше да заспи. Реши, че е жадна, за това стана и отиде до кухнята. Като си наля вода хвърли поглед към дневната и забеляза, че телевизорът в същност е изключен. Тя отиде до дивана и видя Крис. Просто седеше и гледаше в една точка.

-Добре ли си?-Да. А ти? Защо не спиш? – попита я спокойно той.-Не знам, не мога да заспя. Мисля че е заради теб. – смънка тя, сядайки, и отпи от чашата с вода, която

още беше в ръцете и.-Изключих телевизора, да не би да ме чуваш като дишам?! – визмути се момчето.-Не!! Не, защото правиш нещо, ами.. самото ти присъствие. От както влязох в колеж живея сама.

Свикнала съм да си лягам и да ставам сама. Сега си мисля че може да направиш нещо, да разместиш някоя мебел, да счупиш някоя чаша, или да влезеш при мен докато спя и да ми се подиграваш!! Откачам!

Крис се позасмя и се обърна малко към нея. -Първо, не съм такъв. Няма да вляза никога при теб. Предпочитам момичетата да са будни, колкото и да

са досадни. – двамата пак се засмяха. – И второ, как така не си свикнала? До колкото разбрах, честичко се прибираш с непознати тук.

Kumori17


-Да, но това е различно. Свършваме си работата и те си заминават. Ако случайно останат до сутринта, аз заспивам след тях и се събуждам преди тях. Така се чувствам сигурна.

-Добре, как да ти помогна? – въздъхна той.-Не знам... – изплака отчаяно момичето и се отпусна към него. Сложи главата си на рамото му и затври

за миг очи. – За един ден преобърна живота ми. Още имам чувството, че всичко това е сън. И си мисля, че ако заспя сега, утре вече всичко ще е свършило.

-За това не искаш да заспиваш... – усмихна се доволно момчето, после започна леко да я гали по косата.-Сигурно... страх ме е от тази книга. Ами ако изпише името на някой мой познат?!-По-добре за теб! Видя колко е лесно, трябва просто да промениш по някакъв начин нещата, не е нужно

да се биеш с някого или да преобръщаш света! Просто да му провалиш плановете за деня!-Може би си прав. Просто съм притеснена. -Винаги е така в началото... ще свикнеш.Настъпи кратко мълчание. Изведнъж Бет се отпусна повече. Крис смръщи леко вежди и се наведе, за да

я погледне. Беше заспала. Момчето се усмихна, после се огледа. Нямаше как да я остави тук, още повече на рамото му. Вдигна я внимателно и я заведе в спалнята. Зави я добре и я погледна. Отново я погали по главата, после излезе.

На следващата сутрин Елизабет се субъди от звъненето на будилника. Тя отвори сънливо очи и щом разбра, че е точно 8, започна да се протяга. После се огледа и се замисли. Спомни си всичко, което се беше случило вчера, по-конкретно вечерта. Момичето скочи и се огледа. Нямаше никого в стаята, а вратата беше затворена. Бързо стана и щом отвори видя насреща си Крис. Явно приготвяше закуска и си пееше щастливо. Тя поседя няколко секунди, гледайки го, докато той най-сетне я забеляза.

-О, добро утро, спяща красавице!! Успя ли да си починеш? -Какво правиш?!-Закуска! Не ядеш ли сутрин? Не вижях нищо такова в хладилника ти, за това реших да направя

палачинки. Ядеш палачинки, нали? Всички обичат палачинки!!-Да, обичам палачинки. – засмя се тя и се приближи. – Мирише хубаво.-Да, разбира се! Нали аз готвя! По рецепта на майка ми!! Страхотни са! Хайде, измий се, а аз ще ти

направя кафе.Момичето беше доста учудено от сутрешната обстановка в дома и. До сега никой не и беше правил

закуска, или пък кафе. Беше приятно изненадана. След 15 минути двамата седнаха на масата в кухнята. Пред Елизабет имаше чиния пълна с палачинки, чаша ароматно кафе и шишенце течен шоколад. Момичето хапна и остана още по-приятно изненадана, защото палачинките наисина бяха превъзходни. Но когато отпи от кафето си беше направи изумена. Това не беше от кафето, което пиеше тя обикновено сутрин. Беше хубаво, дори прекрасно.

-Намерих го в дъното на един от шкафовете. Явно си го забравила.-Да... почти бях сигурна, че купих! А ти какво си правиш на дъното на шкафа?!-Търсих някакво сладко, конфитюр, мармалад-нещо! Но намерих само този шоколад, така че.. Момичето се засмя и отново отпи от кафето. Затвори очи и се усмихна, за да му се наслади. Крис също

изглеждаше доста доволен от това, че я е направил щастлива. Но скоро дойде ред да говорят сериозно.-Какво ще правим днес? – попита Елизабет.-В книгата може да се появи следващото име всеки момент, след ден, месец, дори след година. Няма

никаква гаранция. Така че... гледай да я носиш със себе си и да я преглеждаш, за да не изтървеш някой или да загубш излишно време. – заобяснява той спокойно.

-Не, ами ти какво ще правиш?-О... ами... не знам. Явно имам още недовършена работа, за която не мога да си спомня. Ще стоя и ще

чакам нещо да ми се случи! -Но ако не си около мен, ти фактически не съществуваш, нали? – устата и беше пълна, но се прикри с

ръка културно.-Да. -Значи нищо не може да ти се случи. – усмихна се насреща му тя. – Ела и днес с мен на работа.-Какво ще правя там цял ден? Не мога да съм до теб постоянно, имаш съвещания, срещи с клиенти и т.н.

Kumori18


-Да, но ако си мой асистент ще ти се наложи да си 24 часа залепен за мен. – тя го изгледа хитро и пъхна в устата си поредната хапка от вкусните палачинки.

-Предлагаш ми работа? Нямам представа какво е да си асистент!-Какво си разботил до сега? Все нещо трябва да си правил.-Да, поправях коли няколко години, преди това работих като чирак при един майстор-бояджия. -Ето, знаеш какво е да си асистент. – усмихна се доволно тя.-Не е същото! Ти работиш в костюм, попълваш документи, седиш зад бюро. Не мога да върша тези

неща. А и погледни с какви дрехи съм облечен, не мога да работя в твоя офис. Там всички са толкова изискани! – по гласа му си пролича, че се чувства сякаш глупав за онова място.

-Ще ти купим нови дрехи тогава! -Какво?! – викна момчето. – Чуваш ли се какво говориш?!-Хайде де! Кога ти е рожденият ден? Това ще е моят подарък!Момчето замълча и я изгледа. Очакваше всеки момент тя да каже „Шегувам се, разбира се! Няма начин

да работиш в моя офис!”, но тя само го гледаше с надежда в очите, очаквайки неговото „Да”.-Е? Приемаш ли? Или предпочиташ да стоиш пред вратата?-Пред вратата? – смръщи се момчето.-Няма да те оставя тук цял ден сам!-Защо?! Няма да запаля сградата! Както видя, направих закуска без някой или нещо да пострада!-Не! Не оставям никого в моя апартамент без моят строг надзор!-Аха, а снощи докато спеше сигурно пак ме наблюдаваше, нали? – позасмя се той. Момичето го изгледа

недоволно. После обаче преглъна сухо.-Благодаря ти за снощи.-За кое по-точно? – Крис виждаше, че и е неудобно, не беше свикнала явно да благодари за услуги, за

това я натисна малко повече.-За дето ми помогна да заспя и после си ме завел в леглото ми, дори си ме завил.-По-точно те занесох. С ей тези двете ръце. – размаха ги той.-Значи да разбирам, че работиш вече за мен? – смени веднага темата момичето и пак започна да яде.-Да, добре, щом настояваш.Бет плесна няколко пъти с ръце, като така изрази радостта си. Момчето надигна учудено вежни, после

тя скочи от масата.-Чу ли, Бетси, имам си асистент!! – пусна на гущерчето малко храна, после побягна към спалнята си.

държеше се като малко дете. Кристофър беше доста учуден от това. Но само след 20 минути тя влезе пак в кухнята напълно различна. Косата и беше прибрана на кок, лицето и беше светло, устните червени, беше облечена с прилепнала блуза с отворено декколте, но не прекалено, разбира се. Надолу беше обута с панталон. В момента слагаше обеците си, които бяха големи и кръгли. Бяха червеникави, имаше червена гривна и обувките и също щяха да са чевени. Блузката и беше бяла, а панталонът-черен. Цветовете се връзваха идеално. Момичето застана пред него.

-Хайде, няма ли да се размърдаш?-Тръгваме ли? – учуди се той.-Не, ще стоим тук цял ден!-Но нали ти казах, че не мога да се кача в офиса ти по скъсани дънки и тениска! – посочи се той.-Спокойно, първо ще минем да ти купин нещо по-подходящо.-Да, а парите? Искам да ти ги върна после! Ще ми плащаш заплата, нали? – смръщи се той.-Да, разбира се! – засмя се момичето. – Но няма да ти плащам здравни осигуровки! Ще бъдеш нелегален

асистент! – усмихна се, после се завъртя и отново отиде в спалнята. Взе дамската си чанта, взе и лаптопа си и излезе в коридора. Там вече я чакаше Крис. – Дръж! – тя му връчи чантите в ръцете и започна да рови из шкафа с обувките. Намери червени, леко лачени и леко заострени обувки на висок и стилен ток. Бързо се качи на тях, облече си палтото и взе багажа си от момчето. После излязоха, тя заключи и се озоваха в асансьора, слизащи надолу.

-Сега какво? – попита той, с ръце в джобовете.-Ще те облечем, после отиваме на работа.-Още няма 9 часа, не е ли прекалено рано за магазините?

Kumori19


-Не, знам един, който вече обслужва клиенти. – усмихна се хитро тя.След десетина минути вече прекрачваха прага на въпросния магазин. Личеше си, че сега отварят,

персонала хвърчеше насам-натам, оправяха дрехи, цени, всеки имаше работа. Бет се огледа и явно намери, когото търсеше, защото се усмихна, помаха с ръка и тръгна на някъде. Крис побърза да я настигне, за да не я изгуби. Магазинът беше доста големичък.

-Бет!! Радвам се да те видя!Млада, красива мадама се приближи и бързо прегърна Бет.-И аз се радвам. Али, това е Кристофър, днешното ти предизвикателство. Али се обърна към момчето, но вместо да се усмихне, тя замръзна на място. Това беше само няколко

секунди, после поклати глава и подаде ръка любезно.-Приятно ми е да се запознаем. – каза момичето, после се обърна към приятелката си. – Как мога да съм

полезна?-От днес той ще работи в моя офис и му трябва нещо подходящо.Двете го огледаха от долу до горе по-подробно. Али започна да клати глава, сякаш го виждаше вече

преоблечен. За няколко минути пред очите на Крис минаха сигурно по 50 модела панталони и ризи. Момчето обаче хич не искаше да облича това.

-Риза-добре, но панталон?! Сигурно ще ме накараш и обувки да обуя! – измърмори той.-Ти какво искаш? Тениска, дънки и маратонки?!-Да! Това съм аз, не лачени обувки и стегнати ризи!-Но целта е не да си себе си, а да си изискан!Двамата с Бет навлязоха в малък спор, който беше прекратен от Али.-Имам решение! – момичето изчезна някъде и след минута се върна. – Пробвай това! Бързо! – и го

избута в съблекалнята. След няколко минути той излезе от там. Беше облечен с черни прави дънки, които изглеждаха почти като панталоните, небрежно намачкана риза и спортни обувки. – Какво ще кажете?

-Харесва ми... – каза с усмивка Бет. Крис се огледа отново в огледалото.-Ето това вече с удоволствие бих носил!-Сега дай някое сако и да си ходим, че ме чака работа. – каза Бет, гледайки часовника си.-Сако? – обърна се веднага недоволно момчето.-Не, по-скоро това ще ти стои по-добре. – Али му подаде едно черно кожено яке. Щом го облече Крис-

якето направо му залепна! – Както и предположих.Бет вдигна поглед от телефона си, уж за секунда, но после го огледа по-подробно, дори се усмихна

игриво.-Знаех си, че ти си човека! – каза тя, потупвайки приятелката си по рамото. Двете гледаха момчето и не

можеха да свалят очи от него. Естествено, той се наслаждаваше на това. Беше си красавец, а сега съвсем заковаваше погледите.

-Бързате ли? – попита Али, поглеждайки приятелката си.-В същност, да. В 9 и 30 трябва да съм в офиса. – тя пак погледна телефона си, който имаше милиони

други опции, освен зелена и червена слушалка. – Какво има? – въздъхна накрая, след като видя милата и физиономия.

-Защо не отидеш да вземеш по едно кафе, а аз ще дооправя господина. – Али тръгна към него и започна да донамества дрехите. Бет пък се насочи към кафе-машината, която, по ирония на съдбата, беше на другия край на магазина. Разбира се, това бяха доста повече от 5 метра. Крис обаче се усети на време и хвана момичето за ръката, гледайки я заплашително.

-Н-не искам да закъснявам за първия си работен ден, нека да тръгваме. – каза той ниско.-Д-да, трафика, колите... знаеш как е, Али. Ще се видим скоро! Пиши дрехите на сметката ми. – помаха

и Бет.-Добре, но нека наистина е скоро, искам да поговорим! – провикна се тя, точно преди да излязат.-За малко! – въздъхна Бет, като седна зад волана.-За малко ли?! Изобщо не се замисли! Щях да се изпаря като коледно чудо! – започна да я хока Крис.-Добре, признавам, не се замислих! Надя на спира да ми праща глупави съобщения и се бяха разсеяла.

Извинявай!! Няма да се повтори, ще съм много внимателна!После запали и тръгна към офиса. Докато влизаха в сградата:

Kumori20


-Притеснен съм. – смънка момчето.-Какво каза?! – попита учудена тя.-Нормално е!! Имам чувството, че нещо ще се обърка! Какво ще правя цял ден? Не мога да стоя на стола

до теб и да гледам през прозореца! Хората ще заподозрат нещо! Ще ни разкрият! – започна да се паникьосва той. Бет се засмя.

-Мислих, че аз ще се изплаша, не ти. – погледна го предизвикателно тя.-Изплашен? Не, не си познала, миличка! Аз съм мъртъв, помниш ли? Не ме е страх от нищо!!-Тогава спри да мрънкаш и ме следвай! – нареди му тя. Вече бяха на нейният етаж. Естествено, Надя ги

посрещна. Щом видя момчето обаче, тя забрави какво щеше да казва.-Добро утро, Надя. – поздрави я Бет и влезе в офиса си. Крис я следеше по петите. -Добро утро. – каза с объркан глас момичето като влезе също в просторния офис. – Ето графика ти за

днес. Маргарет и Саша казаха, че ще обядвате заедно, искате ли да ви направя някъде резервация? -Добре, но нека те изберат мястото, аз нямам претенции. А, и нека е за четирима. – усмихна се насреща

и Бет, след като закачи палтото си. После извади лаптопа от чаната си и го намести на бурото. – Има ли нещо друго? – попита, тя, тъй като Надя още седеше на вратата.

-Н-не. – момичето се обърна и затвори след себе си. Крис въздъхна и седна на един от столовете пред бюрото.

-Казах ти, че ще е странно! Видя ли я как ме гледаше?!-Да, защото си мисли, че имаме връзка, не защото подозира, че си мъртав! Стига си се шашкал, успокой

се. Като си нервен будиш повече подозрение.-Но всички ме гледаха! Да не би да съм прозрачен?! Може би изчезвам и за това! – той започна да се

оглежда щателно, въобразявайки си, че е прозрачен. Бет се засмя.-Не, просто изглеждаш страхотно, за това те гледат. – тя сложи ръка на рамото му и го погледна мило.-Наистина ли мислиш така? Отиват ли ми тези дрехи? – той се изправи и направи няколко крачки като

модел.-Да, дори много добре ти стоят. Вече не си просто красавец, а си издокаран красавец. – намигна му тя. -Това значи ли, че ще ме огрее довечера? – чаровната усмивка веднага блесна на лицето му, а веждите

му подскочиха бързо няколко пъти.-Не си прави грешни изводи! – тя вдигна ръце и се върна зад бюрото си.-Защо? Не спиш два пъти с един и същ ли? Хайде, аз вече съм различен, нов човек съм! -Не, не е там работата. Вече сме колеги, а аз не спя с колеги! – усмихна му се хитро насреща тя.-Да, но освен колеги, вече сме и съквартиранти. Не забравяй това. – той се приближи до нея,

подпирайки се на бюрото.-Да, и ти ще спиш на дивана, не в моето легло. Веднъж имаше тази възможност, това е.-Аз пък си мисля, че ти е прекалено самотно в онова голямо и студено легло, и някоя вечер, като

снощната например, ще ме потърсиш и... – се почука на вратата. Двамата обърнаха погледи на там.-Нали не си заета, защото... – Маргарет влезе, но първото, което видя, беше добре оформеното дупе на

Крис, което беше точно пред нея. Нямаше как да не се усмихне при тази гледка, но щом видя притежателят на тези задни части, сви вежди от объркване. – Да не прекъсвам нещо?

-Не. Какво има? – попита Елизабет, слагайки ръка на главата си. -Надя каза аз да избера мястото за обяд и... той ли ще е четвъртия? – усмихна се доволно отново

Маргарет.-Да. Избери каквото искаш!! – отвърна с вече досаден тон Бет.-Значи все пак съм прекъснала нещо. Може ли да поговрим на четири очи?-Не! – викна Бет, после погледна приятелката си. – Сега не е удобен момент. Опитвам се да въведа в

работата новия ми асистент.Крис помаха приветливо, тъй като говориха за него. Маргарет беше доста учудена.-Ти никога не си имала асистент.-Да, сега ще имам. Нещо друго?Това прозвуча по-скоро като „Заминавай си!!”. Момичето направи точно това, затваряйки вратата малко

обидена. -Никога ли не си имала асистент? – учуди се Крис.

Kumori21


-Никога не съм имала нужда. Аз и сега нямам, но тъй като ти имаш нужда от мен... – заговори тя, сядайки на стола си. После отвори лаптопа.

-Къде е книгата? – попита момчето. Бет я извади от чантата си и му я даде. Той я разлисти бързи и я обърна към нея.

-О, пак ли?! – смръщи се тя, дори блъсна глава в масата.-Саня Андерсен, 38, нож, след полунощ. – прочете той.-Не, не искам да се занимавам с това днес! -Стига, чак след полунощ е!-Именно! Какво да кажа на жена, която сигурно има съпруг и две деца, за да я задържа след 12 вечерта?!

Тогава трябва да спи, сигурно ходи на работа ...-А какво е правила тя навън по това време тогава?Бет замълча. Нямаше отговор. Реши да я проучи първо, после да си прави заключения. Отне и малко

повече време, тъй като намери няколко жени с това име, но само една беше от нейния град.-Ето! Работи като готвачка в заведение, може би са я бутнали по време на работа!– каза Крис.-Тя работи в... Марко Поло... знам къде се намира. Наблизо е.-Предлагам за обяд да отидем там и да се запознаем с нея. Така ще можем да оформим план за довечера.Бет го изгледа недоволно, после вдигна телефона.-Надя, обади се в Марко Поло и направи резерваця за обяд. Кажи и на Маргарет и Саша, че ще сме там.-Добро момиче! – усмихна се доволно Крис.-Вместо да злорадстваш, сядай и ме слушай внимателно!! Трябва да се държиш подобаващо. Когато има

някой около нас-ти си незабележим!!-Направо невидим, нали? – засмя се той. Черен хумор. Е, на нея и не беше весело.-Мълчиш, кимаш и се съгласяваш с всичко, което кажа. Ако ти зададът въпрос-много внимателно

обмисляш отговора и тогава говориш! Ясно?! Ако ми създадеш проблеми-убивам те!-Пак? – засмя се отново той. Момичето се ядоса и метна по него първото, което хвана-някаква папка с

документи.Първата половина от деня мина добре. Никой не обърна внимание на Кристофър, докато не дойде време

за обяд.-Пак се срещаме, хубавецо. – зарадва му се Саша. Маргарет я сръга в ребрата.-Не флиртувай с него!! – промърмори и тя тихо.-Как? Виж го колко е секси... като магнит ме привлича! Днес дори повече от вчера! – оправда се

момичето, гледайки го похотливо. Крис се засмя и се почеса зад врата от неудобство.-Хайде, стига сте сваляли асистента ми!! Отиваме да ядем! – смъмри ги Бет и те тригнаха.-Като стана дума, как така асистент? – попита Саша.-Ей така. Имам нужда от човек, който да ми помага с изготвянето на рекламите, презентациите и т.н.-И как реши да наемеш точно момчето, с което прави неангажиращ секс преди няколко вечери? –

попита Маргарет, отново с по-тих глас. Трите вървяха по-напред, а Крис ги следваше по петите.-Просто така! Той кандидатства, аз приех и това е!-Не, аз си мисля, че те изнудва с нещо. Да не би да ви е снимал?-О, миличка, не бива да се срамуваш от това! Всеки има поне един клип, на който прави секс, качен в

интернет! – каза Саша и тримата я погледнаха странно.-Не, не ме изнудва!-Мила, можеш да кажеш на мен! Аз съм ти приятелка! – продължи да я притиска Маргарет.-Не! Не ме изнудва! Той е мой асистент и ти... – посочи Саша – ...няма да спиш с него! Ясно?!-Оо...защо? – намуси се момичето.-Криеш нещо! – измърмори пак Маргарет, но Бет не и обърна внимание, а влезе във въпросното

заведение. Огледа се и потърси някой от персонала. -Здравейте! С какво мога да ви помогна? – пред нея се появи младо момиченце с наивна усмивка.-Имаме резервация. На името на Елизабет Паркър.-Да, от тук. – посочи девойката и ги настани.

Kumori22


Скоро поръчаха и започнаха да се хранят. Явно на Маргарет и стана неудобно да разпитва, особено в присъствието на Кристофър, но не спря да го гледа подозрително през цялото време. Той виждаше това, но се опитваше да я игнорира. По едно време се изправи.

-Ще отида до бара да си взема нещо за пиене, че явно персоналът не достига. – усмихана се той и тръгна. Бет продължи да се храни, но изведнъж се ококори и обърна глава към него. Момчето си вървеше спокойно, подпря се на бара, поръча си, взе си питието и се върна на масата. Бет продължи да го гледа странно още няколко секунди, после разклати глава и продължи да се храни.

-Та, щом ще сме колеги, нека се опознаем поне. – започна най-сетне Маргарет. – От къде си?-От едно градче, не далеч от тук. – отговори той.-На колко години си? – попита Саша.-Да не сме в училлище? – изгледа я странно Маргарет. Саша вдигна рамене в отговор.-На 27. – позасмя се момчето.-Явно нямаш сериозна приятелка, щом забиваш момичета по баровете. – смънка Маргарет и напълни

устата си после с храна.-Да, много си забавна днес. – изгледа я нервно Бет.-А ти си станала със задника нагоре! Какво ти става? Цял ден се държиш грубо с мен! – отвърна и тя,

след като преглътна бързо.-Какво? Мога да ти кажа, че денят ми започна прекрасно!! – въпреки че не го гледаше, Бет усети как

Крис се усмихва доволно. – Просто ме ядосваш!-Кажи ми къде греша, вместо да ме нападаш само!-Спри да ме разпитваш за Кристофър, спри да разпитваш и него! Работи за мен и това е! Край! Настъпи тишина. Саша обаче не се сдържа.-Близо ли живееш? – попита го тя и под масата нежно плъзна крака си между неговите. Момчето леко

подскочи, защитна реакция на организма, после се изкашля и я погледна.-Може да се каже.-Колко близо? – попита отново тя, облизвайки устни.-Не достатъчно за една бърза, Саша. – обади се Маргарет. Двете момичета си размениха злобни погледи.

Тогава се появи сервитьорката.-Може ли да попитам нещо? Саня Андерсен тук ли е? – попита я Бет.-Не, смяната и започва в 4. Познавате ли я?-Нещо такова. Чух че е чудесен готвач и ми се искаше да опитам нейни ястия.-Ако дойдете довечера може да се случи. Заповядайте! – покани момичето. – Да ви запазя ли маса?-Да, за двама, за 22 часа. -22? – погледна я момичето, записвайки.-Да, 22! Работя до късно. – усмихна се Бет.След като сервитьорката си замина започнаха въпросите.-Познаваш готвачката?! – попита Маргарет.-С кого ще идваш на вечеря тук? Да не би вече да си хванала следващия!? – попита с надежда Саша.-Не. Помните ли Али? – Маргарет и Саша се спогледаха. – Моята приятелка от училище, която има

бутик на центъра?-О, тази Али! Да, да, какво за нея?-Днес се видяхме и... липсва ми това момиче. Ще излезем довечера, но каза, че щяла да работи до късно,

за това и резервацията е за 22ч, а не в 20, когато нормалните хора вечерят. – позасмя се Бет.-Ясно. Как е тя? Как върви работата? Отдавна не съм я виждала.. – попита Маргарет.-Добре е, отваря рано, затваря късно-винаги има клиенти!! Бизнесът и се е разраснал много! Май

обмисля да отвори втори магазин.Момичетата се заприказваха, но скоро вече се качваха с асансьора. Беше време за работа. Когато

стиганаха етажа на Бет и Крис, Саша започна да го прегръща.-Скоро пак ще се видим. – намигна му тя, после вратите се затвориха. Крис се обърна към Бет с

объркана усмивка.-Тя... ми даде номера си. – смънка той и показа една салфетка.-Не мога да повярвам! – засмя се Бет и тръгна към офиса си. Крис я последва.

Kumori23


-Бутна ми я в ръцете след като ме прегърна. Това момиче хич не си поплюва!-Да, а ти изглеждаш доста объркан. Да не би до сега да не са ти обръщали такова внимание? Не те ли

харесваха момичетата приживе? – попита го тя, сваляйки палтото си.-О, харесваха ме! Просто в моето градче момичетата не бяха... такива. Тук всички са изискани, мислят

се за по-велики, а в същност-са си същите уличници.-Хей!! Не наричай приятелката ми, която те сваля, въпреки че си мисли, че спя с теб, уличница! – каза

Бет, после се замисли. – Да, прав си, уличница е. – после двамата се засмяха.-Може би трябва да я задоволя, за да спре да ми налита... – замисли се той.-О, да, и как ще стане? Аз ще застана с гръб към вас, докато вие си свършите работата? – игледа го тъпо

тя. – О, като стана дума, преди малко в ресторанта, ти се отдалечи от мен! Какво ти стана?-Кога? – смръщи се той.-Като отиде да си вземеш питие!! Отиде до бара без да ти мигне окото!-Изчезнах ли? – ококори се той.-Не, но... отдалечи се на повече от 5 метра. Може би съм го пресметнала грешно вчера. – замисли се тя.-Възможно е. Ако отново се опитам да се одалеча-спри ме, каквото и да ти коства!!-Да, вече сме квит. – ухили се тя и се обърна после към компютъра си.Но вместо да започне работа, Бет отново се заприказва с момчето и така цял час. На бурото на Надя

обаче беше седнала Маргарет. Двете момичета наблюдаваха как се смееха щастливо двамата в офиса, тъй като той беше, така да се каже, стъклен. Стената, на която беше вратата, беше цялата от стъкло, покрито от вътрешна страна с дебели и плътни щори. Отсрещната стена също беше стъклена, само че тя беше външна и тъй като офиса беше на 11 етаж, гледката беше прекрасна. На няколко пресечки от сградата имаше парк, който се виждаше от тази височина. Но не това е важното сега.

-Има нещо гнило тук... – смънка Маргарет с присвити хитри очи.-Втори ден вече е тук, не се отделя от нея!! Какво толкова и харесва? – смънка Надя. Маргарет я

погледна тъпо, явно и тя беше хлътнала по момчето.-Искам да ми съобщаваш всяка нейна стъпка. Всяка сутрин ще ми даваш графика и, и ако реши нещо да

промени-уведомяваш и мен! – нареди момичето.-Добре. – усмихна се секретарката. Маргарет ги погледа още малко, после стана, опъна полата си

надолу, после се насочи към асансьора. Тя беше адвокат и нейният етаж беше 13-тият. Беше стройна, висока, редовно ходеше на фитнес, за да поддържа форма. Кожата и беше мугавичка, косата и-страшно къдрава и черна. Обикновено я носеше прибрана с шнола отзад, което и придаваше някаква подреденост. Тъй като беше адвокат, облеклото и беше строго официално, поне по време на работа-пола, дълга малко над коленете, риза, винаги разкопчана с едно копче повече, сако, което рядко беше на нея, високи изискани обувки, от които никога не се оплакваше и чанта, пълна с файлове, документи и каквото още се сети човек, което би било чудесен коз за конкуренцията. Момичето работеше във фирмата от близо 2 години и се справяше чудесно. Още в началото се бяха сприятелили с Елизабет и до ден днешен всяка седмица излизат на бар, забавляват се по женски и си споделят всичко. Саша пък беше секретарката на шефа. Тя вече работеше тук, когато Бет започна, дори присъстваше на интервюто и за работа. Тя беше по-ниска от приятелките си, но винаги беше качена на токчета, или дори планформи, може би за да компенсира разликата. Тя не само изглеждаше, но и беше най-глуповата от трите. Всички в офиса смятаха, че е на работа, само защото спи с шефа. Е, никой нямаше доказателства, Саша твърдеше, че не е така, за това всичко си остана само слух. Обикновено беше облечена доста предизвикателно, беше изрусена, косата и стигаше до средата на гърба, беше общо взето права, но когато времето беше влажно косата и се начупваше. Всички колеги в офиса се обръщаха след нея. Едни, защото я искаха, а други, защото вече я бяха имали и я искаха пак. Да, беше нещо като секс-бомба и мрасницата на офиса в едно. Въпреки тази и слава, Елизабет и Маргарет често бяха с нея. Всеки един служител на 19 етажната сграда знаеше кои са тези момичета.

Около 3 часа Бет повика секретарката си.-Надя, нали имам среща в 4 с една госпожа?-Да.-Искам да ми подготвиш малката зала. Знаеш, напитки, закуски, мулимедията. – нареди и Бет. Надя

обаче направи ядосана физиономия и тропна с крак.

Kumori24


-Нали имаш асистент! Нека той да свърши тази работа! – после блъсна вратата и се върна на бюрото си, което беше само на метър от нея. Седна, скръсти ръце и започна нервно да клати крак. Бет излезе и се подпря с ръце на бюрото и, гледайки я заплашително в очите.

-Ти си ми секретарка и или ще си вършиш работата, или ще те уволня, ясно?Няколко секунди двете се гледаха в очите, после Надя стана и явно се запъти към малката зала, защото

Елизабет въздъхна и се върна при Крис.-Това момиче ще ме побърка... – смънка тя, сядайки пак на удобния си стол.-Защо изобщо я държиш?! Наеми си друга!-Ще ми отнеме време, минимум 3 дни ще съм без секетарка, ще се наложи аз да върша нейната работа, а

това ще ме изтощи напълно!! Състарявам се от всичкия този стрес! Погледни ме, на 25 съм, а приличам на 35 годишна майка с две малки деца и съпрук, работещ до късно!!

-О, това са глупости!! Ако изглеждаше така нямаше да спя с теб!! – момичето го изгледа недоволно.-Направи го само, за да ми дадеш проклетия ключ!! Цял живот ще съжалявам за онази нощ... – въздъхна

отново тя и отпусна глава назад на стола.-Не е вярно!! Толкова бях щастлив, че ме виждаш, че се напих и като се осъзнах бях в леглото ти. После

се сетих, че явно трябва да ти дам ключа и го направих. Заминах си от апартамента ти, а в следващия момент-пак бях пред вратата ти. Когато не съм покрай теб аз просто не съществувам! Някой ме разиграва, така че не ме обвинявай, че съм ти съсипал живота! Той и без това си беше жалък...

-Жалък? – тя го погледна обидено. – Какво искаш да кажеш?!-Спиш с непознати мъже, защото не можеш да си хванеш един постоянен. Ще кажеш „Нямам време,

заета съм с работа” и точно това е жалкото! Ти живееш за работата си! В апартамента ти видях само една снимка на родителите ти, втори ден съм с теб, а нито веднъж не си ги споменала, да не говорим, че и по телефона не се чувате. Живееш сама и ти харесва?! Я стига, никой не обича да е сам! Приятелките ти работят с теб, което също е жалко, да не споменавам и че са уличници!

-Хей!! – викна Бет, за да го спре най-сетне. Изглеждаше доста разярена. – Ако кажеш още една дума ще спиш пред вратата! – заплаши го тя, размахвайки пръст. После затвори очи и пое дълбоко въздух. – В 4 часа ще дойде една госпожа, която иска да измисля реклама за нейната стока. Реклмата трябва да е послание, под формата на билборд, реклама във вестника, файер и т.н. Ще я посрещнем, ще те представя, после ще седнеш на едно столче и ще мълчиш!

-Само това?-А, и ще пишеш. – тя му подаде една папка с листи и два химикала. Момчето я погледна объркано. –

Често когато съм с клиент и разговаряме ми идват идеи, които клиента харесва, но за жалост аз после не помня. От теб искам да записваш тези идеи. Ако клиентът каже „Да, страхотна идея, харесва ми!” ти вече трябва да си записал тази идея! Ако обаче си записал нещо, а клиента не го хареса-затдраскваш го, за да няма после фалове.

-Наистина ли забравяш идеите си? – погледна я учудено момчето.-В мозъка ми има нещо като стълбичка за приоритети. Който е на върха-само за него мисля, но в

секундата, която той слезе-забравям го и се съсредоточавам върху новият най-голям приоритет. Разбираш ли? Така действа мозъка ми, като работя върху нещо го правя с цялото си внимание и сили. За това и често идеите ми се изпаряват.

-Ставаш все по-странна. – каза Крис с усмивка. Бет кривна леко глава и се намръщи, но в същност не беше сърдита или обидена, а обратното, тъй като думите му прозвучаха по-скоро като комплимент.

Скоро стана и 4 часа, клиентката дойде. Елизабет я настани в малката зала.-О, а това е асистентът ми Кристофър, надявам се нямате нищо протива ако присъства.-Не, няма проблеми. – отвърна мило жената и се здрависаха. После тя седна от едната страна на масата,

той от другата, а Бет-по средата, права, готова за презентиране.-Така. Да започваме. Изготвих една примерна рекламка. Нека ви я покажа. – тя натисна нещо на лаптопа

си и на видеостената се появи рекламата. Имаше изобразена къща, с двор, в дясно пък имаше четири членно семейство-майка, баща, син и дъщеря, като децата бяха 5-6 годишни. Под къщата в ляво пишеше „Ние имаме дом за вашето ИДЕАЛНО семейство! Ние работим за вас, а не за парите ви.” – Сигурно ви се вижда обикновена, но нека обясня. Вие продавате къщи, апартаменти, имоти като цяло. Искам да покажа на копувачите, че вие не просто ще им продадете дом, а ще им намерите най-подходящия дом за тях. Не може

Kumori25


да сложите това семейство във висока сграда на центъра с бели лъскави мебели и чупливи маси. Не, те по-скоро ще живеят тук.

Семейството на рекламата наистина не беше обикновено. Децата бяха целите в мръсотия, явно от игра. Бащата беше с щтръкнала нагоре коса, все едно го беше ударил ток, на ръцете си имаше оранжеви гумени ръкавижи и държеше някакви жички, а на лицето си имаше големи пластмасови очила от онези, които носят по строителни обекти и, разбира се, широка усмивка. Майката пък беше в работнически дрехи и цялата беше в боя. Явно рисуваше, защото държеше четки в едната си ръка, а с другата се опитваше да хване децата. Изглеждаха щастливи, като цяло.

-Те имат нужда от голям и безопасен двор, където да си играят децата, от красива веранда на втория етаж, където да рисува майката и от работилница за бащата. – обясни Елизабет, посочвайки нещата, за които говореше. – Всеки клиент знае какво търси при покупка на жилище-всеки има свои изисквания и желания, всеки си е представял дома на мечтите си. Но в повечето случаи щом не видят това място, клиентите просто се отказват и купуват най-евтиното, без да се замислят дали е най-доброто. Ние ще им покажем, че ще изслушаме техните желания и ще намерим това идеално място, защото работим за тях, а не за парите им.

Кристофър се беше втренчил в нея, устата му беше леко отворена, а веждите-високо вдигнати. Беше доста учуден. Наистина се променяше, когато говореше за работата си. Сега обаче и тя го гледаше. Смръщи се няколко пъти и чак тогава момчето се съвзе. Захвана да се пише всичко онова, което тя каза.

-Да, харесва ми. Точно с тази идея създадох компанията! Браво, госпожице, очарована съм от вас! Искам да купя вашата работа! – каза клиентката доволно. Лицето на Бет блесна. Идеше и да заподскача, но се сдържа, освобождавайки само усмивката си. Седна до жената и започна да обяснява разни работи по договора. Около 5 без 15 клиентката си замина, а Бет и Крис влязоха в офиса и. Тогава вече радостта се появи.

-Да! Успях! Поредната клиентка! – радваше се, танцувайки тя без музика.-Не мога да повярвам! Наистина си уникална! Не знам дали са ти го казвали, но щом започнеш да

говориш за работата си изцяло се променяш! Сякаш не слушах досадния ти глас, а някакво медено звънче! – заобяснява той. Бет се смръщи за секунда, после пак се усмихна. – Да не би да си се съмнявала, че ще успееш? Имаш ли загубен клиент до сега изобщо?!

-Мисля че... не... – замисли се тя.-Разбираемо е! Само ако имах какво да продавам!! Всеки ден щях да вися тук и да те слушам!-Е, за твое щастие работата ти се оказва точно това! – усмихна се момичето. – Трябва да попълня един

формуляри и да запиша сделката в регистъра, така че ще постоим още 20 минутки. -Няма проблем! За никъде не бързам, времето не ми пречи! – отговори Крис, настанявайки се удобно.След като Елизабет свърши и прибра нещата си, двамата излязоха от офиса. Щом ги видя, Надя се

изправи притеснено. Опита се да каже нещо и въпреки че не успя, Бет и Крис се спряха и я погледнаха в очакване. Момичето изглеждаше притеснено.

-Извинявам се за по-рано. Почувствах се застрашена и... панирах се! А и Маргарет ми напълни главата с глупости... – заговори тя, опитвайки се да избегне строгия поглед на Бет.

-Чакай, Маргарет? Била е тук? – попита шефката учудено.-Ъ... не, в същност, да, нали идва по-рано при теб. – усмихна се трепереща Надя. Чудеше се от кого

трябва да се страхува повече-от Елизабет или от Маргарет?-Спокойно, момиче! – приближи се с усмивка Крис, слагайки ръка на рамото и. – Няма да ти взема

работата!-Защото съм по-добра секретарка от теб? – попита с надежда момичето, просейки си комплимент. Крис

се смръщи и хвърли бърз подигравателен поглед към Бет, която се усмихна.-Да, разбира се! – потупа Надя по рамото, после тръгна към асансьора.-До утре! – викна въодушевено момичето и помаха.Когато влязоха в колата и Елизабет запали, двамата се заговориха.-Наистина ли ще ходиш с Али довечера? – попита той, сякаш малко притеснено. Тя го погледна с

усмивка.-Не, разбира се! Как ще и обясня, че искам да следим готвачката? Пък и няма да те оставя, за секунда

дори няма да ми изчезваш от погледа. – каза тя сигурно.

Kumori26


-Защо? Да не те е страх, че няма да се върна? – нямаше как да не се усмихне при тази мисъл. Бет пък се панира и запопчна да пелтечи.

-Н-не! Не ми пука... така де, искам да си тук, защото ми помагаш, а сега имам случай и...-Но иначе не ти е приятно да съм около теб?-Не! Така де, не ми пречиш, но мога да живея без теб, цял живот го правя, така че... гледай къде караш,

бе! – кресна тя на някой, само за да смени темата. Иначе никой нямаше на пътя. Момчето се понацупи и погледна през стъклото до себе си, може би само за да не я гледа. Очакваше да отговори така, но и тайно се надяваше да каже някоя мила дума. Докато се качиха в апартамента и никой не каза нищо. Когато асансьорът спря, Бет излезе и тръгна да отключва, но се обърна и видя, че Крис си седи на мястото.

-Върви, да видим колко метра можеш да се отдалечиш. – каза и той, слагайки ръка на вратите на асансьора, за не се затворят. Бет кимна, отключи и тръгна по коридора на дома си, дори не си свали обувките. Вървеше заднешком, за да го вижда. Стигна до вратата на дневната, а момчето си беше още в асансьора. Тя отвори, направи още няколко крачки назад и той се изпари. Ококори се и побягна напред, тогава той пак се появи. Елизабет се спря на вратата, а Крис, минавайки покрай нея, я затвори. – Явно се е увеличило.

-Да, и то доста. – отговори момичето, преглъщайки сухо. Изглеждаше малко объркана, но бързо го прикри и започна да се съблича.

-Защо се е увеличило? – зададе си въпроса Крис, сядайки на стол в кухнята. – Може би заради книгата. Защото ти помогнах при миналия случай!

-Да бе, изобщо нищо не направи!! Аз свърших всичко сама! – отвърна обидено тя, докато слагаше чаша вода в микровълновата, после седна срещу него.

-Как нищо?! Ако не бях аз момчето щеше да е мъртво! Ти идея си нямаше какво да правиш и дори след като ти обясних беше страшно паникьосана!!

-Само ми говореше, че трябва да съм спокойна, да не се панирам, да го държа под око, сякаш беше детска игра! Изобщо не ми помогна, а тъкмо обратното! – кресна му тя насреща. Изказът и беше завършен със звънеца на микровълновата. Тя стана, извади чашата, сложи две лъжички захар, резен лимон и пакетче чай, после пак седна срещу него и го погледна.

-Ако не ме искаш тук-просто го кажи! Мога да се махна по всяко време. Дори сега! След като сутринта настоя да работя за теб реших, че в същност ти харесва да съм тук! Че наистина искаш да ти помагам! Но колкото повече напредва денят, толкова повече се уверявам, че ти не ме искаш тук! Ако е така-просто ми кажи, спри да ме нападаш и да се държиш гадно! Може да съм мъртъв, но имам чувства и най-вече самочувствие!! Нямам намерение да ти се моля. – после стана и отиде в дневната. Пусна си телевизора и го наду. Бет въздъхна, после наведе глава и се замисли. Не му каза нищо, просто отиде в спалнята си. Затвори се там и не излезе близо час. После обаче вратата и се отвори. Тя отиде в кухнята и започна да рови из шкафовете. Крис реши да не и обръща внимание, но тъй като нейното шумене заглушаваше дори телевизора, момчето стана и отиде при нея ядосано.

-Какво правиш?! – каза през зъби, но тя сякаш не го усети. Беше качена на един стол и беше с гръб към него. Все едно беше отново невидим. Момчето отново отвори уста, но същият резултат. За части от секундата той дори се изплаши. Приближи се до нея и я хвана за ръката, тя обаче се стресна, залитна и... падна в ръцете му. Двамата се гледаха ококорено, после тя свали слушалките от ушите си.

-Какво правиш?! Да ме убиеш ли искаш?! – скара му се бързо, после се изправи.-Не.. ти.. не ми отговори и...-Бях със слушалки!! Не съм те чула!-Какво правиш?! – смени темата бързо той, поглеждайки към шкафа.-Търся нещо за ядене. – смънка момичето и пак се качи на стола.-Гладна ли си? – попита той. Бет се смръщи, но пое дълбоко въздух и отговори спокойно.-Да. -Нали имаш готова храна в хладилника, защо не ядеш от нея? – попита той с усмивка, скръствайки ръце.

Усещаше, че щеше да излезе прав.-Просто... не ми се яде. Пък и това е за вечеря, не за следобедна закуска! -Минава 6 часа, Елизабет. Не може до 10 да не вечеряш.

Kumori27


-О, само гледай! – закани се тя, хвърляйки му бърз поглед. – Тук някъде трябва да имам някакви солети, или поне вафли... – тя отново се зарови в шкафа. Момчето пак се засмя.

-Искаш ли да ти направя нещо? Примерно, омлет? – Бет се спря и се замисли. Тъй като главата и беше в шкафа, тя си позволи дори да се усмихне замечтано. Бързо се стегна и се обърна към момчето.

-Какво ще ми струва?-Да ти струва? Не, аз не съм ти готвач, няма нужда да ти струва нищо. Въпреки че... – замисли се той.

Бет въздъхна и слезе от стола. – Проблем ли ще е, ако направя и за себе си?-Проблем? Не, не разбира се! Гладен ли си? – учуди се тя.-От както съм тук ми се върна апетитът. Странно е, все пак, хората ядът, за да имат енергия, за да

живеят, а аз съм мъртъв и... не би трябвало да се храня. Може би защото виждам храна и си мисля, че съм гладен. Да, така е. Няма да ям, няма да ти хабя храната. – заприказва той, после отвори хвадилника и извади две яйца, сирене и някаква шунка. За негово нещастие обаче, в секундата гробна тишина, коремът му издаде характерния си звук. Момчето се смръщи, защото очакваше сега подигравки. Бет обаче се приближи и долепи ухо до корема му. След секунда той пак изкъркори. Момичето се изправи и го погледна в очите учудено. После се обърна и пак влезе в спалнята си. Изглеждаше замислена и малко объркана. Крис въздъхна и започна да приготвя храната. След 20тина минути той почука на вратата на Бет.

-Елизабет! Хайде, омлетът ти е готов! Яж го докато е топъл! – заприказва той. Но след като не чу нищо в отговор, отвори леко вратата. Видя я на бюрото си, съсредоточена в компютъра. – Какво правиш?

-Проучвам. В интернет има толкова много неща за живота след смъртта. – Крис се приближи и се наведе, за да погледне екарана на лаптопа. – Тук пише, че когато човек умре се превръща в сянка на този, когото обича най-много и до края на живота му е с него, за да го пази. Тук пише пък, че душите на мъртавците се разхождат около нас, живеят с нас, без ние да ги виждаме или усещаме. Тук пък казват, че виждали мъртавци всеки ден. Било въпрос на настройване и желание. Пълни откачалки! – каза тя накрая и се облегна разочаровано на стола си.

-И ти виждаш и говориш с един мъртвец. – позасмя се той.-Но не само аз те виждам и говоря с теб! Там е работата. – усмихна се Бет. После стана и се насочи към

кухнята. Когато усети миризмата на храната, момичето направо полетя към масата и кацна на стола. Двамата се храниха тихо. Бет се почувства длъжна да му благодари.

-Много е вкусно. – усмихна се тя.-Наистина? Радвам се, че ти харесва. Ето така ще ти се отплащам. Аз ще готвя, а ти ще плащаш за

продуктите!-Имаме сделка! – двамата стиснаха ръце и се върнаха към храната.До вечерта двамата не си говориха особено. Имаше още напрежение между тях от онзи спор.

Наближаваше 9 и 30, когато Бет излезе от спалнята си. Беше с вечерна рокля, стигаща и малко над коленете, червена, прилепнала, без презрамки, като по бюстието имаше рози, изобразени с черни контури. Момичето беше с вдигната коса, но бретонът и беше небрежно пуснат пред лицето. Беше с вечерен грим, черен молив, който издължаваше очите и, леко червило, което правеше устните и по-червени. На врата си имаше колие с висулка като роза. Не беше много натрапчиво, беше мого изчистено и нежно. Тя мина между Крис и телевизора и тогава момчето я огледа. Изглеждаше великолепно, но той преглътна и замълча. Тя отиде до голямата секция, отвори една кутия за бижута и от там извади пръстен, който явно беше в комплект с колието. После намери и обеците от комплекта и докато си ги слагаше се обърна към съквартиранта си.

-Готов ли си?-Колко по-готов да съм? – позасмя се той. После изключи телевизора и се изправи. Двамата се гледаха в

очите няколко секунди, без да помръдват. Накрая тя се огледа и тръгна към коридора. Стигна до шкафа с обувки, но после се върна в спалнята си. След няколко минути излезе от там облечена с леко палто, дъго точно колкото роклята (само ръба и се виждаше отдолу). Тогава се наведе да търси обувките си. Извади едни черни с каишка над кокалчето, затоврени, елегантни и изчистени. Обу ги, погледна се в огледалото, после посегна към вратата.

Скоро двамата вече бяха пред ресторанта. Сервитьорката беше друга, но бързо ги настани. Ресторанта не беше чак пълен, тъй като беше късно, дори много от гостите ставаха вече. Елизабет и Кристофър обаче изобщо не им обръщаха внимание, имаха доста по-важна цел сега. След като поръчаха и дори им донесоха храната, двамата се заговориха.

Kumori28


-Още си мисля, че е пострадала в кухнята. – каза момчето.-Аз пък си мисля, че е на път към дома и. Може да са я нападнали крадци, или нещо такова... -Ако са я нападнали не би трябвало да е в книгата.-Извинете... – двамата се обърнаха към жената. – Вие ли сте Елизабет Паркър?-Да, вие сигурно сте Саня Андерсен. Приятно ми е да се запознаем. – двете се здрависаха.-Харесва ли ви храната?-Да, много! Чудесна е!-Радвам се. Извинете, но познаваме ли се от някъде? Казаха ми, че сте ме търсили днес, но не мисля, че

ви познавам. – попита жената. Беше и неудобно, но Бет се почувства още по-странно. Глътна си езика. Втренчи се в готвачката и просто седеше.

-Чухме от наши приятели, че готвите добре, за това решихме да дойдем да проверим. – намеси се Крис, и то на време. – Аз съм Кристофър. – двамата се здрависаха. После Саня се обърна за секунда към кухнята и момчето използва момента, за да хване Елизабет за ръката и да я раздруса. Тя се съвзе и се огледа.

-Трябва да се връщам на работа. Надявам се да ви хареса ресторанта ни и да се върнете отново!-Не, чакай! – викна Бет. – Кога ти свършва смяната? -В полунощ. Защо?-Ъъ.. – смънка Бет. –Просто питам. Благодарим за всичко. – усмихна се накрая и Саня си тръгна. Бет се

плесна по челото.-„Ъъъ, просто питам”?!?! Какво ти стана!? – скара и се Крис. – Жената ще реши, че сме луди! Пък и как

си глътна езика! Сякаш за първи път говориш с непознат!-Не, но за първи път ми се налага да говоря с бъдещ мъртвец! – изсъска тя. Крис се смръщи.-В момента говориш с настоящ мъртвец, така че се съвземи и измисли начин да я привлечеш!! -Вече измислих. – Бет помаха на сервитьорката. – Може ли да повикате Саня, когато е свободна? Когато

приключи с готвенето?-Да, разбира се. – момичето тръгна на някъде, а Бет започна да яде от храната си.-Наистина е превъзходна! – усмихна се тя.Така поседяха до 11 и половина. Тогава Саня отново се появи.-А, Саня, задравей! Ще седнеш ли за малко? – подкани я Бет. Сега изглеждаше коренно различна, беше

някак по-самоуверена. Жената седна и я погледна притеснено.-Харесва ли ти работата тук?-Д-да.. харесва ми... вие да не сте инспектори?-Не, се притеснявай. Имам едни приятли, които имат много пари! Имат си готвачка, но не са доволни от

нея. Ако искаш мога да ти уредя интервю. Ще ти е много по-добре там, няма да чистиш след себе си, ще се прибираш на време, предполагам имаш деца и съпруг, които всяка вечер вечерят сами и сега спят, нали?

-Да... – каза жената, навеждайки леко глава. – Но може ли да не се разчува в ресторанта, ако не получа онази работа, тази е единствената, която имам, не искам да я загубя просто така!

-Не се притеснявай! Каза, че смяната ти свършва в полунощ, нали? -Да, в същност, вече свърши. – усмихна се тя. – След 12 няма кухня, но вие може да останете,

ресторантът си работи!-Пеша се прибираш, нали? Може ли да те изпратим и да поговорим за работата? – настоя Елизабет.

Жената се замисли за секунда, после кимна няколко пъти. Отиде да се приготви, а Бет извика сервитьорката.

-Каква работа и предложи?!-Браян! Не го ли чу снощи? Цяла вече се оплаква от готвачката!-А, да! Наистина не я биваше. – поклати глава момчето. – А дали ще вземе Саня?-О, миличък, аз правя реклами, карам хората да купуват това, което искам аз! Мислиш ли, че няма да я

вземе? – усмихна се хитро момичето.После плати и излязоха пред ресторанта. Скоро се появи и Саня и тримата тръгнаха.-Тези ваши приятели, как се казват?-Семейство Томови. Може да си чувала за тях... – заговори Елизабет.-Томови? Да, съпругът ми работи за тях, във фабриката им. -И какво мислиш за тях?

Kumori29


-Винаги му плащат редовно, не го пренатоварват. Само хубави неща! – усмихна се жената.Тримата вървяха през парка, който по принцип се виждаше от офиса на Бет. Беше късно и нямаше жив

човек, освен тях.-Чудесно! Господин Томов е мой клиент и сс удоволствие ще ви уредя среща. Сигурна съм, че ще те

хареса. Тяхната готвачка е... – Бет направи някаква смешна физиономия.Двете жени се заговориха, но Крис мъчеше. Постоянно се оглеждаше, очакваше всеки момент нещо да

стане. До сега не бяха променили ежедневието на жената, така че онова, което я е убило се очакваше да се случи и сега. И тогава се появи и то. Един мъж изскочи от някъде. Бягаше право към тях. След няколко секунди се появи още един, който го гонеше. Момичетата не ги видяха, но първият мъж се беше насочил право към Саня. Крис реагира без да се замисли, дръпна я и застана на нейното място точно преди сблъска. Двамата паднаха на земята. Нападателят се опита да се изправи, но Кристофър го задържа. Скоро дойде и вторият мъж, който се оказа полицай. Той хвана беглеца и го вдигна. Тогава в ръката му нещо проблена. Беше нож. Същият, който щеше да се забие в Саня, само че сега беше ранил Крис. Бет се ококори и падна до него.

-Добре ли си? Крис?! – говореше тя.-Махайте се от тук! Веднага, надалеко, бързо! – каза и той, прививайки се от болка. Момичето се

изправи, хвана Саня под ръка я и я задърпа. В началото жената беше изплашена, объркана, но изведнъж всичко се промени. Когато се отдалечиха достатъчно, Саня започна да говори за работата и за готвенето си, както говореше преди сблъсъка. Бет се учуди, но нямаше време да го обмисля, в главата и се въртяха всякакви мисли, всичките обаче свързани с Крис. Сега той беше на върха на стълбичката и колкото и да се опитваше, не можеше да го промени. Опита се да говори със Саня, но все се разсейваше. Изглеждаше нервна, притеснена. Накрая стигнаха дома на Саня.

-Благодаря ти за всичко. Дано да не разочаровам клиента ти.-Д-да, ще ти се обадя, записах ти номера, ще ти кажа кога е интервюто. – смънка Бет и се усмихна

измъчено.-Лека вечер. – каза жената и се прибра. Когато Елизабет остана сама напълно откачи. Огледа се, почуди

се какво да направи. Извади телефона си и повика такси. Когато колата дойде, тя връхлетя вътре и каза бързо да я закарат у дома и. Когато слезе от колата, на бегом отиде до входа. Отключи, пребяга коридора, без дори да поздрави портиера, а винаги го правеше. Беше наистина под голямо напрежение. Повика асансьора, направи го 10тина пъти, накрая хукна по стълбите. Без да се замисля се качи до седмия етаж, на токчета и с тясна пола. После се блъсна във вратата и започна да търси ключовете си. Изтърва ги, наведе се бързо и с треперещи ръце започна да се опитва да отключи. Когато отвори обаче навсякъде беше тъмно. Светна всички лампи, обиколи целия апартамент, но от Крис нямаше и следа. Накрая седна на дивана в дневната, наведе глава към коленете си, за да се прикрие може би, и заплака тихо. Изведнъж на вратата се почука. Момичето вдигна глава и се обърна натам. След секунда пак се заблъска. Беше си стряскащо да чукат на вратата ти след полунощ, но тя изобщо не се замисли за това. На бегом отиде и отвори, без дори да поглежда през шпионката. Мислеше, че е Кристофър и се оказа права. Беше той. Седеше срещу нея и я гледаше, не по-малко учудено. Тя го дръпна за блузата, затвори вратата и започна да го прегръща. Стискаше го толкова силно, че щеше да го задуши, ако не беше вече мъртъв.

-Кристофър!! Как се радвам да те видя... – каза тя на ухото му, после се отлепи от него и го погледна в очите. – Какво стана?! – вече в главата и имаше място и за страха. Момчето се смръщи, сякаш го болеше, после сложи ръка на корема си. Тя започна да откача отново. Придърпа го в кухнята и го сложи да седне. После надигна блузата му. Имаше порезна рана на корема, ниско в ляво, дори беше по-точно на кръста му. Като я видя, Бет сложи ръце пред лицето си и седна на земята (тъй като до сега беше клекнала). Погледа и прескачаше ту кум очите му, ту към течащата му кръв.

-Направи нещо! – измънка той. Сложи ръката си на раната, за да спре течащата кръв. Бет хукна на някъде, след секунда се върна с аптечка. Отвори я, извади марля, за да посуши кръвта, но тъй като ръцете и още трепереха, тя му причини повече болка. Момчето взе превръзката от ръцете й и сам се обслужи. Бет гледаше ококорено, очите и щяха да изскочат още малко. Отстъпи още назад и се подпря на рамката на вратата. Момчето обаче се обърна пак към нея. – Помогни ми! Моля те! – каза той измъчено. Момичето преглътна, после се наведе пак до раната. Държеше се все едно за пръв път виждаше кръв. Взе марли и реванол и вече с по-стабилна ръка започна да промива раната. Порязването не беше много дълбоко, ножът

Kumori30


само го беше закачил. Скоро Бет приключи. Сложи му превръзка и се отдръпна. Изми се, тъй като имаше кръв по ръцете. По някаква случайност обаче нямаше никъде другаде, освен по дрехите на момчето. След като се изми, Бет се обърна към Крис и се подпря на мивката. После прекара пръсти през разрошената си коса и въздъхна.

-Добре ли си? Как се чувстваш? – попита с треперещ глас тя.-Защо кървя? Не трябва да кървя. Какво става с мен? – измърмори той, гледайки раната си.-Как си? Чувстваш ли болка? Забрави за кръвта! – каза му тя, приближавайки се. Клекна пак до него,

сложи ръце на негодите и вдигна глава, за да го погледне в очите.-Боли ме, нормално е, за жив човек, но съм добре. Защо ме боли? – погледна я пак той объркан.-Не знам. Може би не си това, което мислеше. Може би си жив човек. Защо се хрърли върху онзи?!

Защо просто не го остави да премине покрай нас?! -Мислих, че така ще помогна, ще спася жената, но и ще хвана престъпника. Защо стана така? Какво

стана? -След като хванаха престъпника, ти ми каза да се махна. Реших, че така ще изчезнеш и всичко ще се

оправи. Изпратих Саня, дойдох тук, но теб те нямаше. После се почука и... беше ти. – усмихна се глупаво момичето. – Ти какво помниш?

-Казах ти да се махнеш, после гледах вратата ти. Това е. Дори не помня да ме е боляло преди това. -Не помниш, но може и да те е боляло. В смисъл, от шока да не си обърнал внимание на болката. Или

просто да си изчезнал и за това.-Но започнах да кървя като влязох тук. Не и преди това, ризата ми беше чиста. – смънка той,

поглеждайки кървавите петна. – О, дрехите! – изправи се и се огледа. Имаше кръв и по ризата, и по панталоните. Само якето май беше чисто. – Не мога да ги нося повече! Кръвта не се пере! Не! – ядоса се той. Бет се изправи и го спря, хващайки го за раменете.

-Спокойно, не мисли за дрехите. Ела, нека седнем. Не трябва много да мърдаш, да не прокърви пак. – тя го заведе в дневната и го сложи да седне. Момчето се намести, а Бет отиде в кухнята. Донесе му една бира и седна до него. Той я погледна учудено.

-От къде се появи това?-Тайна. – усмихна се момичето и отвори своята бира. Бяха от тези в метални кутийки, които се отваряха

с пръстенче. Момичето отпи, после въздъхна. – Тежък ден.-Да, но поне спасихме жената. Ще получиш награда! – усмихна и се глупаво той.-Не аз, а ти я спаси. -Сигурна ли си? Да не би пак само да съм мърморил?-Стига, Крис, не прави така... – въздъхна тя и сложи ръце на главата си.-Как? Какво правя? Не си мълчи, само защото съм ранен, това не пречи да чуя истината. Знам какво

искаш да кажеш-че съм глупак, че съм идиот, че е по-добре да не се бях връщал.-НЕ! – извика тя. Беше с наведена глава и ръцете и закриваха лицето и. Той я гледаше няколко секунди,

после тя се изправи и отиде в спалнята си. Момчето смръщи вежди от объркване, после чу блъскане. И пак, и пак. Тя правеше нещо. Блъслакаше вратите на гардеробите си, отваряше и затваряше със сила и това се чуваше. Скоро излезе и седна пак на дивана. Беше преоблечена и сякаш беше забравила за разговора им. Включи телевизора, вдигна краката си, свивайки ги към тялото си и отпи пак от бирата.

-Какво ти става? – попита момчето. Тя го погледна, сякаш не знаеше за какво говори той. – Щом си ядосана, покажи го! Освободи тази ярост, не е добре да я пазиш в себе си.

-Не знам за какво говориш.-Значи си съгласна с мен? Наистина смяташ, че е било по-добре да не се връщам?-Не съм казала това... – опита се да го прекъсне тя.-Защото ти създавам само проблеми? Не трябваше ли да спасявам жената? Все пак, това беше твоя

работа, но ти се беше заприказвала с нея, вместо да внимаваш, и дори не видя заплахата, преди да се блъсне тя в мен! – викна накрая той. Бет блъсна дистанционното в дивана и се изправи срещу момчето.

-Да, смятам че беше глупаво да жертваш себе си, заради нея! Не, не съжалявам, че я спаси, и да, благодарна съм ти! Да, искам те тук, защото ми харесва да си с мен! Харесва ми да ми говориш, да ми викаш, да готвиш, да мрънкаш, да си измисляш проблеми! По-голяма жена си и от мен!

Kumori31


-О, аз ли мрънкам!? – той се изправи срещу нея. – Държиш се толкова грубо и студено с всички, че мрънкането ти никой не го забелязва! Това, че всички ти целуват задника, не значи, че и аз ще го правя! Ти си човек, трябва някъде да имаш сърце!!

В един момент обаче и двамата започнаха да говорят едновременно. Бяха заедно само от два дни, а се караха все едно се познаваха от години. Изведнъж млъкнаха. Гледаха се в очите и дишаха тежко, без да помръдват. Така около 30 секунди. После момичето се завъртя, зарови ръце в косата си, чудеше се какво да прави. Крис пък седна на дивана и си взе бирата. Отпи, като погледът му беше някъде из града. Тя го погледна още няколко секунди, после се обърна и тръгна към спалнята си. Затвори след себе си и това беше.

На следващия ден Крис отвори очи. Спеше, но беше събуден от някакъв шум. Някой не спираше да блъска по вратата. Момчето се завъртя и се опита да игнорира шума, но след още няколко секунди се надигна.

-Елизабет! – викна той. След като обаче тя не отговори, а блъскането не спря, момчето стана и с ядосани крачки отиде до вратата. Отвори и, о, изненада! Маргарет и Саша. Двете го огледаха учудено. Момчето беше по боксерки и тениска. Той се беше вцепенил.

-Какво правиш тук? – попита Маргарет.-Какво правите вие тук? – отговори той, опитвайки се да се измъкне.-Търсим приятелката си, какво друго! Къде е Бет? -Н-не знам... – смънка той, после блъсна вратата под носовете им. Обърна се и се замисли. После тръгна

към спалнята на момичето и почука. Никакъв отговор. Накрая отвори. Тя наистина спеше. Приближи се и посегна да я събуди, но нещо привлече вниманието му. Около нея, по леглото, имаше един куп носни кърпичи, и то използвани. Явно беше плакала предната вечер. Той се смръщи объркано, но чу отново блъскане по входната врата и бутна спящото момиче. Тя отвори очи и като го видя се стресна. Подскочи и дръпна завивката си, за да се скрие.

-Имаш гости! – каза и той тихо. После и тя чу блъскането, дори и гласа на Маргарет.-Видяха ли те?-Да. – каза ниско той. Бет стана бързо и отвори.-Добро утро момичета! – усмихна се тя, излизайки от апартамента. После затвори зад себе си.-Утро? Бет, минава обяд! -Какво!? Как така? – тя се огледа, но нямаеш къде да види часа. Саша и показа телефона си. Беше 12:46.

Елизабет се беше оспала за работа. За първи път в живота си.-Какво става с теб?! – каза Маргарет.-Какво прави той тук? Спиш ли с него? – попита Саша с гаден тон, сякаш той беше нейно гадже. Крис

пък беше от другата страна на вратата и слушаше.-Н-не, аз... как... трябва да отивам на работа. – Бет се опита да влезе, но Маргарет хвана ръката и.-Не и преди да ни обясниш! Какво прави той тук? Кое е това момче?! -Той.. – Елизабет се замисли. Как да им обясни? Тогава и хрумна лужата. – От скоро е в града и е при

мен за известно време, докато си намери квартира.-От къде го познаваш? – попита пак адвокатката.-Майка ми ни запозна, бил нов в града, имал нужда от помощ, син на нейни приятели... за това го взех за

асистент и живее при мен... временно!Саша и Маргарет се спогледаха, после изгледаха и момичето подозрително.-Спиш ли с него? – попита пак Саша.-Това не те засяга! Спри да му се натискаш! Не бъди такава уличница!! Той не е Бог, не прави чудеса в

леглото, няма с какво да те изненада! – сопна се Бет. Момчето зад вратата се смръщи.-Значи все пак спиш с него. – изгледа я Саша.-Не, но.. знам! Изчакайте ме сега да се облека и да отиваме на работа!-Добре, но вътре! – нареди Маргарет. Бет я погледна притеснено, после отвори. Крис вече беше облечен

и беше в дневната. Оправяше леглото, на което спеше до преди няколко минути. Като ги видя, той се надигна и се усмихна.

-Хей, момичета! Как сте? – те в отговор му се намръщиха и се настаниха на дивана пред него. – Нещо да ви предложа?

Kumori32


-Вода! – каза Маргарет. Крис се смръщи и отиде в кухнята. Докато наливаше, чу някакъв звук. Обърна се и видя Бет да му маха от спалнята си. Той на пръсти отиде при нея и затвори.

-Чу ли какво казах? – попита тя, шепнейки.-Да, и не ми хареса!-Какво?! Защо!? Идеално е! -Говоря за последната част. – нацупи се момчето. Бет въздъхна. -Не е сега момента да говорим за това. Как е раната? – преди да се усети, Бет му вдигна тениската и

огледа раната. – Добре изглежда, но мисля че ще трябва да сменим превръзката. – после неволно погледът и се спусна към корема му, по-конкретно към идеално оформените му коремни мускули. Разклати глава и се надигна.- Добре, сега ще се облека и ще отидем на работа.

-Как ще отида там!? Погледни ме! – посочи се той. Беше със старите си дрехи, тъй като новите му бяха окървавени и скрити под дивана.

-Добре, ще измисля нещо! Наблюдавай ги! – после го изблъска от стаята. Момчето прескочи в кухнята, преди момичетата да го видят. Взе чашата с вода и я занесе на Маргарет.

-Заповядай. – усмихна и се той. Тя отпи, после я остави на масата, точно до бирените кутийки от преднната вечер. Крис се ококори, взе ги и ги скри зад гърба си.

-Елизабет е пила бира? – учуди се момичето. – Никога не съм я виждала да го прави.-И аз! – обади се Саша.-Н-не, тези са мои! – каза той, показвайки кутийките. – Аз ги изпих!След 5-6 минути Елизабет излеззе от спалнята си. Беше облечена в спортен екип, косата и беше вързана,

а в ръцете си държеше малък плейър и слушалки. Когато влезе в дневната се направи на изненадана.-О, забравих за вас! Днес няма да ходя на работа. – усмихна се тя. Маргарет веднага скочи.-Как така?!-Просто така. Няма да ходя.-Нека поговорим на четири очи. – Маргарет я хвана и я задърпа към спалнята отново. Когато затоври

вратата я погледна учудено. – Какво става с теб?! Ти не си Бет, която никога не закъснява, винаги върши работата си чудесно и не спестява дразнещите коментари!!

-Не драматизирай! Просто днес няма да ходя в офиса! Говорих с Надя, имах една среща следобяд и тя вече я отмени. Така или иначе пропуснах половината ден, защо да ходя сега? Ще си остана тук, ще почистя, ще почета... отдавна не съм имала време за себе си.

-За себе си?! Ами той?! – момичето посочи ядосано към дневната.-Какво той? – въздъхна Бет, знаеше какво ще последва.-От няколко дни се държиш странно! Какво ти е направил!?-Нищо, Маргарет! Сега отивайте на работа, защото аз може да се измъквам, но вие не!! – скара и се Бет

и излезе. Нямаше търпение те да си заминат. Щом ги изпрати, двамата с Крис седнаха доволни на дивана.-Мислих че никога няма да си тръгнат. – въздъхна момчето.-И аз! Около минута мълчаха.-Какво ще правим сега? – попита изведнъж тя. Изглеждаше паникьосана.-Какво правиш по принцип в свободното си време?-Нямам свободно време! – викна момичето насреща му. Той надигна вежди.-Ами събота и неделя?-Работя! Кой мислиш изготвя материалите, които клиентите виждат?!-Не е ли това работа на асистента ти?-До вчера нямах такъв, а и ти едва ли можеш да разботиш на компютър, така че... – заприказва се тя.-О, така ли? – изгледа я недоволно той. – Искам да ти кажа, че съм завършил програмиране и мога да

работя с всяка една програма!! Дори хакнах компютъра ти!-Но нали каза, че си познал паролата?!-Как да ми дойде на акъла, че паролата ти е името на гущера?! Не мислих, че животът ти е толкова...-Млъкни!! – момичето размаха пръст пред лицето му, гледайки го злобно. После пое дълбоко въздух и

затвори очи. – Значи от утре започваш да работиш като мой асистент, наистина!-Нямаш проблеми! Само ми намери компютър!

Kumori33


Още минута мълчание.-Гладен ли си? – попита ниско Бет.-В същност, да! Ужасно много! – двамата на бегом отидоха до хладилника, но за тяхно нещастие вътре

имаше само три кутии-Сряда, Четвъртък и Петък. Извадиха ги и ги сложиха на плота.-Сряда е мусака, Четвъртък е картофи със свинско, а Перък е постен ориз.-Четвъртък е за мен! – момчето грабна кутията и се завъртя към микровълновата. Бет въздъхна, после

прибра Петък в хладилника. След 20 минути двамата вече се бяха и наяли. Седяха в кухнята и се оглеждаха. Чиниите бяха в мивката,

така че масата беше чиста и празна. По едно време Бет се изправи.-Не съм пила кафе! Момичето бързо го направи и отново седна срещу Крис. Отпи и се намръщи.-Какво има? – попита той объркан.-Отвратително е! – каза тя, правейки още странни физиономии. Момчето също отпи и дори се закашля.-Колко захар му сложи?!-Четири лъжички... – смънка момичето.-Как четири?! Вчера ти сложих една и половина!! – той стана, грабна чашата и я изля в мивката. След

минута сложи нормалното кафе пред нея. Тя го помириса, усмихна се, после отпи и се отпусна доволна на стола.

-Това вече е кафе... – каза щастливо тя.-Трябва да напазарим! Нямаш нищо в хладилника! – сопна се той, тъй като свинскоро с картофи явно не

му беше харесало много. – Пък и кафето става най-хубаво с мляко!-Мразя да пазаря... – смънка тя.-Няма как! Аз ще дойда с теб и ще вземем всичко необходимо. – той стана и след секунда пак седна

намръщен. – Нямам дрехи. – каза ниско и ядосано.-А, да! – момичето скочи от стола и след малко се върна с лаптопа си. Седна до Кристофър и му показа

някакъв сайт. – Това е страницата на Али. Тук има всички дрехи, които ги имаше и в магазина. Разглеждаме, избираме си, поръчваме, доставят и си готов! – усмихна се тя.

-Как така ще купуваме без да съм пробвал?! Ами ако не ми стои добре? Ако са ми малки, или големи?-О, стига! – усмихна се тя. – Ти имаш идеални пропорции! Номерата ти ги уточнихме вчера, всичко ще

ти стои добре! Не се притеснявай, принцесо, ще изглеждаш ослепително!Момчето кривна глава обидено, но не можа да сдържи усмивката си. Тя комплимент ли му направи? О,

да! Около час се караха пред компютъра кое да купят, и кое не.-Няма да го облека!! Супер е гейско! – викна той, скръствайки сърдито ръце.-Как ще е гейска?! Такава хубава блуза! Изчистена, хубава материя, без излишни апликации и цветът е

страхотен!-Розова е!! – викна той ядосано.-Момичетата обожават розово!-Когато е по тях, а не когато гаджетата им го носят!!Скоро обаче приключиха. Поръчаха всичко и зачакаха. Беше 2 часа, а дрехите щяха да дойдат чак в 4.

До тогава нямаше мърдане от апартамента. Двамата се оглеждаха, чудейки се какво да правят. Бет трополеше с пръсти по масата, а Крис се опитваше да не обръща внимание на дразнещия звук. Изведнъж тя скочи отново.

-Ще чистя! – каза доволно и изчезна. Той се засмя и отиде в дневната. Тъкмо си пусна телевизора, когато момичето се появи с прахосмукачка в ръцете. Пусна я на земята, грабна дистанционното, пусна музикален канал и усили звука почти до край. Пусна прахосмокачката и започна да чисти, танцувайки и пеейки. Крис започна да се смее, гледайки я учудено. Тя се кълчаше, подскачаше, вживяваше се като поп звезда на концерт. Е, публиката и в момента беше един човек, но тя се раздаваше от сърце. Той изобщо не беше очаквал подобно нещо от нея. За жалост, само след 20 минути беше приключила и с това. Цял ден проверяваха книгата, буквално на всеки кръгъл час. Надяваха се да изпише нещо, за да си намерят работа, но не. Нищо. Двамата седяха отново на дивана в дневната, един до друг, гледайки на някъде.

-Бет, имам идея! – каза Крис, обръщайки се към нея. Тя го погледна странно, а той се ококори. – Ъ, така де, Елизабет, имам идея!

Kumori34


-Не, не, Крис, колкото до това... – тя също се обърна малко към него. – Съжалявам, че реагирах така онзи ден. Просто до сега никога мъж не ме е наричал Бет и... просто не помислих. Дори баща ми ме наричаше Елизабет. Просто не съм се сближавала с никого толкова, че да ме нарича на галено. Казвай ми както искаш. – усмихна се тя накрая притеснено.

-Значи не ти пречи, ако ти казвам Бет?-Не. Както искаш, както ти е удобно. -Добре, Бет, имам идея. Защо не поканиш Али довечера? Аз ще сготвя нещо и...-Да не би да си я харесал? – погледна го в хитра усмивка тя.-Н-не! Нали каза, че ти липсвала! Пък и тя искаше да говорите за нещо... сега, когато мога да се

отдалечавам, ще може и на саме да останете. – усмихна се той. Бет го гледа още няколко секунди.-Добре. Ще и се обадя.След 10 минути вече имаха среща с Али. Щеше да дойде вечерта, около 8. До тогава трябваше да са

напазарили и сготвили. Двамата отново стояха на дивана, умирайки от скука.Цели два часа се чудиха какво да правят. Около 4 двамата бяха пред телевизора. Момичето беше

седнало, краката и бяха качени на една табуретка, а главата и беше облегната на една възглавничка. Крис пък се беше излегнал на дивана, като главата му беше в скута и. Тя държеше дистанционното, а ръката и беше отпусната върху гърдите му, и превключваше каналите. Странно, но следобяд в делничен ден даваха само сапунени сериали и детски филмчета.

-Защо изобщо плащам за кабелна, като нямам какво да гледам по нея?! 200 канала и нищо за възрастни!!-Щеше да го знаеш, ако някога преди беше пускала телевизора си. – каза Крис. Той играеше на някаква

игричка на телефона и.-Да, имам плазмен телевизор, който не пускам! Съди ме!И тогава се почука. Двамата се стреснаха, но после Бет бързо стана и отвори. Беше доставчика.

Момичето плати, оправи се с него, затвори и застана на вратата на дневната.-Време е за модно ревю! – каза тя. Крис се обърна и се ококори. На земята имаше поне 20 торби. Той

хвърли телефона и стана.-От къде дойде всичко това?!-Аз го поръчах! Хайде, преобличай се, да видим дали ти става всичко! – тя извади някакви дрехи и му ги

връчи. Той пък я изгледа.-Бет, това са много пари!-Не се притеснявай! Хайде, преоблечи се!-Ще ме гледаш ли?-Притесняваш се от мен? – засмя се тя, после седна на дивана и фактически застана с гръб към него.

Момчето се преоблече и след минута, две застана пред нея. Беше обут с тъмни дънки на бели изтъркани петна тък-таме, сива риза с къс ръкав, леко намачкана и разкопчана около врата. Момчето се усмихваше, явно му харесваха тези дрехи.

-Казах ти, че ще ти заспят. – усмихна се тя, после стана и се зарови пак в торбите, извади всичко и го подреди по тоалети, всяка риза си отиваше с някой панталон и т.н. Извади една блуза и я хвърли по момчето. – Облечи я, искам да видя как стои.

Той разкопча ризата и я свали, после облече блузата. През това време обаче очите на момичето не се отделиха от корема му. Едва се сдържа да не му скочи. Когато се облече, тя го огледа.

-Супер! Пада свободно, но не те прави дебел, удобна е и става за всякакви случаи! Преобличането обаче не свърши тук. Имаше още доста дрехи да се пробват и Бет не спираше да го кара

са сменя блузите си. Искала да види с кой панталон кое се връзвало. В същност, друго искаше да гледа, но това е друга тема. Имаше и един костюм-изчистен прав панталон, бяла риза с вратовръзка и сако. Естествено, Крис не ги хареса, но като ги облече ги прие. Чувстваше се като Джеймс Бонт. Естествено, направи кратко шоу. После Бет го накара да облече друго. Докато се преобличаше, момичето не спираше да го гледа, просто не можеше. Правеше го подсъзнателно, поне така се успокояваше тя. Прехапваше долната си устна и от време на време се усмихваше тайно. Накрая облече една тениска и някакви дънки и застана пред нея с разперени ръце.

-Готов съм за пазар! – вкна радостно той.-О, значи и аз да се преобличам и да тръгваме. – тя се изправи и се запъти към спалнята си.

Kumori35


-Би трябвало сега и аз да те гледам, все пак ти през цялото време ме изпива с очи... – каза с игрива усмивка той.

-К-какво? Няма такова нещо! – смънка момичето и затвори вратата след себе си.След 15 минути чакане, Крис накрая се приближи до вратата на спалнята. За първи път и отнемаше

толкова много време да се облече. Той я беше виждал как за минути се приготвя за работа и изглежда страхотно, но сега нещо не беше наред. Момчето почука.

-Какво?! – викна Бет отвътре.-Добре ли си? Много се забави... -Добре съм!! – отвърна нервно тя. -Добре! Просто питах! – той се завъртя и тъкмо тръгваше, когато пак я чу да вика.-Крис! Чакай... помогни ми!Момчето се ококори, усмихна се доволно, после отвори бавно вратата. В стаята цареше хаос, пълен

хаос! Навсякъде имаше разхвърлени дрехи, вратите на гардеробите бяха отворени, а момичето беше седнало по средата, на леглото си. Изглеждаше отчаяна.

-Какво е станало тук?! – попита той, пристъпвайки към нея.-Не знам какво да облека!! – каза тя, после зарови глава във възглавниците си. Крис се засмя в началото,

реши, че е шега, но след като тя започна да издава звуци, наподобяващи плач, той се стегна.-Защо? Имаш толкова много дрехи! Какъв е проблема?-Имам стотици дрехи, но нямам нищо за супермаркета! Имам за бал, за работа, за спорт, за вечер в бара,

за вечер на четири очи с младеж от бара, но не и за супермаркета!!-Добре, до сега какво си обличала, като си ходила до супермаркета?-Минавам обикновено след работа, пазаря два пъти в месеца, не обичам да ходя на онова място. – тя се

надигна и сви колене към тялото си. Изглеждаше депресирана.-Защо? Хората обичат да ходят там, купуват храна, това прави всеки щастлив!!-Не и мен! – нацупи се тя и блъсна чело в колената си.-Защо?! Мразиш да харчиш пари? Не мисля, че това те притеснява. – каза той, оглеждайки се. Тя

наистина имаше много дрехи!!-Не. – момичето надигна глава и го погледна за секунда, после погледа и се отнесе някъде из стаята. –

Там... хората ходят със семействата си, забавляват се, защото са заедно. Аз съм винги сама, и съм винаги единствена. Всички около мен са или с половинките си, или с децата си, никой не ходи да пазари сам!

-Стига, не може да е чак толкова зле!-Така е! Обикновено правя списък, влизам в магазина, вземам каквото ми трябва и излизам за по-малко

от 20 минути. Мразя това място! – каза пак момичето и отново наведе глава. Крис се усмихна и седна до нея. После прехвърли ръка през рамената й и я дръпна към себе си. После започна да я гали с другата си ръка по косата нежно.

-Хайде, сега ще сме двама! Няма да се депресираш за такива неща! Погледни се, всяка майка би дала семейството си, за да е на твое място!

-Мислиш ли? – погледна го с надежда тя.-Да, сигурен съм дори! Имаш страшно много и скъпи дрехи, а всяка жена обича дрехи! Имаш 100 чифта

обувки, правиш това, което искаш и ти плащат добре! А на всичкото отгоре имаш и мен за съквартирант! Всички жени ще ти завиждат в супермаркета, дори и да си облечена по пижама!

Момичето го изгледа криво, после се засмя.-И все пак, какво да облека?!-Нямаш ли дънки? Обикновени?-Мисля че имам... – тя стана и се гмурна в една купчина дрехи. Скоро излезе с дънките в ръка. Когато

обаче тя се наведе да ги търси, Крис забеляза, че момичето е облечено само с една тениска, при това широка и голяма. Тя понякога спеше с нея, когато се чувстваше самотна, тъй като беше на баща и. Както и да е, не тениската привлече вниманието му, а факта, че Бет беше само по нея и бельо, разбира се. Щом тя се наведе пред него, очите на момчето блеснаха. Той наклони леко глава, за да я огледа по-добре, тогава тя се изправи.

-Ето! Стават ли? – показа ги тя.

Kumori36


-Д-да, мисля че да, но... дали нямаш други? Защо не провериш? – каза той с глупава усмивка, сочейки купа дрехи. Тя го погледна подозрително, присвивайки очи.

-Не, тези стават. – после ги обу бързо. – Ами блуза? Имам спортно яке, то ще свърши работа, нали? – въодушеви се тя и пак се наведе да го търси.

-Да, все тая... – въздъхна недоволно той. Шоуто му явно свърши.След 30 минути двамата влязоха в най-големият супермаркет в града. Бет беше с дънките, потник, яке и

единствените ниски обувки, които намери в гардероба си. Лошото беше, че те бяха червени, якето кафяво, а потника-син.

-Хората ме гледат странно! Присмиват ми се, защото дрехите ми не си отиват! – тя се беше скрила зад Крис и се оглеждаше, докато той буташе досадно количката.

-Стига! Никой дори не те поглежда! Всеки си има собствени проблеми! Ето, погледни я! – той посочи едно момиче, което беше облечено ненормално зле! Беше с ярко зелен клин, къса дънкова пола, потник с много бълбоко деколте, косата и беше накъдрена толкова много, че приличаше на гнездо, а гримът и беше стряскащ! На всичко отгоре тежеше сигурно 90 килограма и това облекло изобщо не беше за нея. Кулминацията на цирка настъпи, когато тя изтърва протмонето си. Опита се да се наведе, но не успя. Опита втори път, но пак не успя. Накрая приятелят и, който приличаше на мутра, тежеше около 120 килограма, с обръсната глава и татуировка на врата, се наведе и го вдигна. Бет се засмя от сърце, после застана до Крис.

-Прав си, има къде по-смешни хора от мен. – усмихна се слънчево тя. Следващия час двамата прекараха в магазина. Забавляваха се, наистина. За първи път тя пазареше с

някого и Крис се погрижи да е запомнящо се. Накупиха толкова много неща, че после се чудиха как да ги приберат всички в колата.

Вечерта Али наистина дойде. Тримата бяха седнали в кухнята и вечеряха. Кристофър беше направил страхотна лазаня.

-Наистина ли си го готвил ти?! – учуди се Али.-Да не мислиш, че госпожица „вечно заета” може да готви? – засмя се той.-Хей, мога да готвя! – размаха Бет вилицата. Домакините бяха седнали отново един срещу друг, а Али

между тях, фактически.-Крис, може ли да те попитам нещо лично? – обърна се русолявото момиче към него. -Да, попитай, а аз ще преценя дали да ти отговоря.-Имал ли си сериозна връзка с момиче до сега? Той не отговори в началото, дори не реагира. Продължи да яде, а щом преглътна, вдигна поглед към

Али.-Да и не завърши добре. – после отново пъхна вилицата в устата си.-Колко време бяхте заедно?-Не знам... година.. две.. – смънка той с пълна уста.-А кога се разделихте? – тя питаше толкова бързо, без дори да се замисля дали е удобно, дали я засяга,

просто искаше да знае.-Кога се разделихме... – замисли се той, после погледна Бет.-Преди 4 години. – каза тя.-Да, 4 години.... времето лети... – усмихна се той, после продължи да яде. Бет сведе леко глава, погледа и

се беше забил в чинията пред нея, а мислите и бяха някак отнесени. Той говореше за момичето, което го беше убило.

-Защо се разделихте? – продължи Али с въпросите. Явно не усещаше тежкия въздух в стаята.-Али, стига. – смънка Бет, но Крис отговори.-Доверих и моя тайна, а тя я използва, за да ме нарани. Унищожи ме, после си тръгна. – каза момчето с

фалшива усмивка.-Колко време ти отне да я преживееш?-Четири години. – каза той. Али вдигна вежди.-Значи още не си?-Не, преживях я, просто се слуичи скоро. – усмихна се този път искрено той. Хвърли бърз поглед към

Бет, която го гледаше учудена. После се изчерви. Усети топлината в бузите си, за това стана и се завъртя, отваряйки хладилника. – Какво търсиш?

Kumori37


-С-сок!-Пием вино, за какво ти е сок? – засмя се Али.-Просто ми се допи! – отговори Бет, все още криеща глава зад вратата на хладилника.-Като стана дума, Елизабет, имала ли си сериозна връзка? - попита Крис. Момичето се ококори, после се

смръщи.-Не! – отговори от хладилника. След това грабна кутията сок и се обърна към приятелите си.-Не?! Какви ги говориш, ами Грег?-О, кой е Грег? – попита Крис любопитно.-Никой. – смънка Бет и пак седна на стола си. -Мисля че Грег е момчето, с което тя е била най-дълго време. – Али се обърна към Крис и започнаха да

си говорят двамата.-Интересно! Кажи ми повече, защото работохоличката едва ли ще сподели.-Ами, бяха заедно цели четири години. Тръгнаха през последниата година в гимназията и се разделиха в

последната година на колежа. Той и беше първият.-Али! – викна Бет.-Значи са разделени от... колко, две години? – попита Крис.-Да, така мисля. Чувала ли си се с него скоро? – попита момичето, обръщайки се към приятелката си.-Не. – смънка Бет ниско. – Не искам и да го чувам.-О, явно още има чувства. – каза Крис.-Чувства?! Да, омраза! Защо трябваше да отваряте тази тема?! -Просто ми е интересно! Не си те представям с момче, да живеете заедно, да се обичате, да се гушкате.

Не те виждам в ролята на любяща приятелка.Кристофър и Елизабет се гледаха право в очите. Напрежението в стаята беше двойно по-голямо и този

път Али го усети. Обръщаше се ту към единия, ту към другия.-Така! Да сменим темата! Крис, това не са ли дрехи от моя колекция? Цяла вечер те гледам, но сега вече

съм сигурна!-Да, така е. – засмя се момчето.-Но вчера не купихте това. – Крис се ококори и докато мислеше какво да каже, Бет се обади.-Да, тези ги поръчахме по интернет.-Защо?! Не ви хареса магазинът ми? Или аз не ви обслужих добре? – каза тъжно момичето. -Не, не е това. – позасмя се Елизабет. – Просто нямахме време, трябваше спешо да му вземем нещо и...

така, поръчахме от интернет и съм ти дала оценка 6 за доставка и 6 за дрехите!-Благодаря!! – лицето на Али блесна.По принцип тя си беше чаровница. Кожата и беше светла, косата и русолява, естествена. Беше

дребничка, слабичка, имаше лунички по носа и бузите, които, когато се усмихваше, ставаха като петна на далматинец-толкова ясно се виждаха. Двете с Бет бяха завършили гимназия заедно, после учиха в съседни университети и така запазиха връзката си. Али беше по-спонтанна, веселячка, докато Бет винаги разумна, никога не рискуваше и беше винаги готова за проблема. Али предпочиташе да живее на ръба. Преди години, докато учиха, тя винаги правеше пакости, поразии, а Бет винаги измисляше начин да ги измъкне от кашата. Стотици пъти са имали проблеми с директорката на гимназията по онова време. Чудите се защо Бет е дружала с нея, щом я е замесвала само в проблеми? Не веднъж и тя се беше питала това. Просто и беше забавно. Елизабет имаше нужда от такъв човек до себе си, различен, коренно различен от нея. За това и до ден днешен поддържат връзка. Е, след гимназията днете се поотдалечиха една от друга, сега не са толкова близки като едно време, но все още се чуват и се виждат. След като завърши колежа по мода и дизайн в града, Али веднага направи собствена фирма, отвори си магазин и започна да продава личните си творения. В началото дори шиеше на ръка, после обаче работата потръгна и в момента притежава един от най-големите и преуспяващи модни бутици в града. Много от дрехите на Елизабет бяха точно от там. Дори някои бяха правени само за нея. Въпреки че отговорностите на Али се бяха увеличили, тя още пазеше детското в себе си, но го освобождаваше по-рядко.

-Ами ти, госпожичке, имаш ли си сериозен приятел? – погледна я подозрително Крис.

Kumori38


-Не. Никога не съм имала сериозен приятел. – каза доволно тя, а той вдигна вежди учудено. – Вие мъжете не ставате за сериозни връзки. Много малко са онези, които биха заговорили момиче, защото искат един ден да имат деца от нея и да живеят щастливо. Повечето го правите, защото искате да спите с нея.

-Защо говориш така? Аз не съм такъв! – защити се той.-О, повярвах ти! – изгледа го момичето подозрително.-Казах ти, че имах връзка с момиче цели две години! Какво по-сериозно от това?!-Но след като тя ти е разбила сърцети какво си правил цели четири години? Не ми казвай, че си плакал и

си страдал. По-скоро си преспал с всички момичета в града, с които е било легално. -Не... – смънка той, но се спря. Нямаше как да и докаже, че греши. Все пак, четири години беше мъртъв,

а ако беше жив сигурно щеше да постъпи точно както казваше тя.-Али още от гимназията намрази момчетата. Тогава имаше един... как се казваше... – замисли се Бет.-Стив! – викна Али ядосана и скръсти ръце.-Да, Стив! Беше година по-голям от нас и тя си падаше по него от месеци! Написа му писмо, в което му

се обясняваше в любов. На следващия ден той я намери и я покани на среща. Излизаха два месеца, тя беше толкова щастлива, че той изпитва същото! – Бет се върна в спомените, имитирайки изражението на момичето тогава.

-Но се оказа, че греша! Целуна ме, приех го. После поиска да спя с него, а аз му казах, че е прекалено рано според мен. Той знаеш ли какво ми отвърна? „Аз за какво загубих два месеца с теб?!” Кажи ми, Крис, като мъж, това честно ли беше? Аз бях десети клас!! – разивка се ядосано тя, ръкомахайки.

Вечерта мина добре. Говориха си за какво ли не. Например, отвори се и темата защо Крис беше в дома на Елизабет.

-Значи, твоята майка познава неговата и те е помолила да му намериш работа, тъй като е нов в града?-Колко съм жалък... – въздъхна Крис.-Не ти, а тя! Лъжеш! – посочи я Али.-Как... не лъжа! – защити се Бет.-Крис, как се казва майка и? – попита Али, обръщайки се към него. Момчето си глътна езика.-Нямам идея.-Видя ли! – обърна се бързо Али към приятелката си.-Просто не я познавам. Моята майка я познава, не аз. – Али отново го погледна недоволно.-Все пак би трябвало да знаеш името и. Не ви вярвам. Друга е истината. – тя се облегна назад на стола и

скръсти ръце.-Това обаче няма значение! – усмихна се Бет, после вдигна чашата с вино. – Наздраве!Али и отвърна, после тръгна да пие, но се задави изведнъж. Закашля се, но скоро се оправи.-Извинете ме за малко. – каза Крис, стана и отиде в спалнята на Бет.-Признавам ти го, страхотен е! Толкова е... секси! Като бонбонче, което искаш да изсмучеш! Бавно, да

му се наслаждаваш по-дълго... -Али! – засмя се Бет гледйаки я учудено.-Но внимавай! Изглежда ми като сериен кръшкач! Не знам къде си го намерила, но за сега не го пускай,

защото е напълно възможно и аз да му се лепна! Наистина е сладък!!Двете бяха сами само около 2 минути, после Крис се върна на масата. Бет не го попита какво е правил.

Но скоро Али си тръгна, наближаваше полунощ, а утре беше петък, така че всички бяха на работа. Разбраха се да се видят отново скоро. След като изпратиха гостенката, Крис даде книгата на Бет. Момичето придоби притеснено изражение, после я отвори. Имаше задача.

-Има някаква грешка! -Няма грешка. – въздъхна Крис.-Но той е само... на 7... – тя сложи ръце пред лицето си, борейки се със сълзите.-Не, не се тревожи! Ще го спасим! Дори няма да разбере какво е станало! Нали? – погледна я той с

крива усмивка. Тя възъдхна, после пак прочете написаното.-Матю Рийдънс, 7г., 14:14, катастрофа, 16та и 71ва. Знам къде се намира това, на две преки от работата

ми. – заговори момичето, сядайки до Крис на дивана. – 7 годишен... сигурно е изскочил на улицата.-Не. По-скоро са го бутнали, иначе нямаше да е в книгата. – поправи я за пореден път той.-Ох, да... – въздъхна момичето, слагайки ръце на главата си.

Kumori39


-Трябва да разберем в кое училище учи и защо е бил на това кръстовище. Причината за смърта няма значение, ако той не е на пътя в 14:14 часа, разбираш ли? – усмихна се момчето. Тя го погледна малко скептично, после взе компютъра си, който беше на масичката. Намери момчето, оказа се, че учи в едно от държавните училище в града.

-Майка му е чистачка в училището, а бащата работи като таксиджия. Единствено дете е и въпреки това родителите трудно се справят със сметките, като гледам къде живеят. Горкият, дори няма собствена стая. – въздъхна Бет отново.

-Значи се е връщал от училище? -Не, по-скоро е избягал. Детето е следобяд на училище, би трябвало по това време да е в час, не по

улиците.-Значи ще кажем на майка му, че той бяга редовно от часове, тя ще му се накара, ще го накаже и ще се

погрижи той да остане на училище! Готово. – усмихна се Крис.-Как ще го натопим? Защо?! Ами ако просто са ги пуснали? Учителката може да я е нямало и... -Виж. – той отвори програмата на класа на Матю. – Всеки петък по това време има физическо. За това се

измъква. Сигурно не е много атлетичен, децата му се подиграват, или го целят с топката, за това той не влиза в тези часове!

-Това че утре няма да влезе, не значи, че ги пропуска всеки петък! – повиши тон Бет.-Не, но има възможност! Нека кажем на майката, че синът и бяга от часовете и това е!-Не, Крис, отказвам да съсипеш живота на детето!-Предпочиташ той да умре, или да бъде наказан за една седмица?! – изгледа я странно той. Момичето

замълча, после погледна пак компютъра.-Ще мислим утре. Сега искам да спя! -Пак? – засмя се той. -Утре вече трябва да отидем на работа! В 10 имам среща с господин Томов. Ще му кажа и за Саня,

готвачката.-Да, помня я. – смръщи се той и сложи неволно ръка на корема си. -О! Да, трябва да сменим превръзката. Хайде, ела. – тя го хвана за ръката и го задърпа. Двамата влязоха

в нейната баня. До сега това беше единствената стая, в която момчето не беше влизало. И разбра защо! Беше голяма, доста голяма. В ляво от вратата започваше нещо като плот, на който беше мивката, дълъг около 2 метра, т.е. до края на стаята. Срещу вратата имаше тоалетна, а в дясно пък имаше вана и душ кабина. Цялата баня беше общо взето в зелено. Плочките по земята бяха зелени, с някакви орнаменти, приличаха на истински камъни, от каквито са били правени замъците в миналото. Стените, до средата бяха в същите плочки като пода, после имаше един ред други, красиви и интересни, а нагоре-просто боядисана стена в маслено зелено. Под плота имаше шкафове, от край до край, а над него-огледало, цялата стена беше огледало. Естествено, из банята имаше всякакви женски работи-гримове, шампоани, кремове. Бет се наведе и отвори един от шкафовете. Извади марли ги пръсна по плота.

-Хайде, съблечи се. – каза тя, поглеждайки момчето.-О, първо ще трябва малко да се поцелуваме! Не се събличам веднага! – каза той смеейки се. Бет го

уради по рамото, после той свали блузата си. Този път тя не реагира на гледката, въпреки че в главата и се въртяха неприлични мисли. Тя се наведе и свали старата марля. После започна да промива раната и я огледа.

-Зазравява.-Не би трябвало да кървя, а раната дори зазравява! Не би трябвало се храня, не би трябвало и да ми се

спи, но е факт! – заприказва той. Момичето го погледна бързо, после се захвана с поставянето на новата превръзка. Крис можеше да се закълне, че видя себе си, гол, в онези очи. Скоро тя се изправи.

-Готов си. – усмихна се момичето. Изгвърли боклуците в коша, после се подпря с една ръка на мивката и го загледа. Тишината стана неудобна и за двамата обаче.

-Утре сме на работа, нали? – каза той с тъпа усмивка.-Да... и после пак два дни почивка! – отговори момичето. Още няколко секунди помълчаха.-Е, стана късно, а и, както споменах, много ми се спи! Така че отивам на диванчето.

Kumori40


На следващата сутрин, точно в 8, будилникът на Бет иззвъня. Момичето се надигна и се огледа. Отиде в банята и се изми. После отиде в дневната, но Крис го нямаше. Тя чу шум от кухнята и надникна. Той миеше чинии.

-Добро утро! Тъкмо смятах да идвам да те будя. Хайде, има закуска и кафе на масата! – подкани я той. После спря чешмата и подсуши ръцете си. Двамата седнаха на масата. Наистина имаше закуска-момчето беше приготвило сандвичи и ароматно кафе.

-Какво ще правим с малкия Матю? – попита Крис, след докато се хранеха.-Не знам. Може да отидем в училището, да намерим госпожата поп физическо и... -Излишни усилия. И какво ще и кажеш? „Аз съм загубената леля на Матю и искам да го видя! Ще може

ли да го задържите днес, ще дойда по време на вашия час!” – каза Крис, имитирайки женски глас. Бет въздъхна, после го погледна с недоволство.

-А ти какво предлагаш? Освен натопяването пред майка му!-Може да отидем на улицата и когато той се появи да го заговорим. Така ще пропусне момента на

катастрофата.-О, да, малките деца много обичат да си говорят с непознати! – измърмори тя, сякаш просто искаше да

се подиграе на предложението му, нещо като отмъщение.-Нужно е просто да го попиташ колко е часа! Нищо друго! Двамата поспориха, но така и не стигнаха до заключение. В 9 и 30 бяха в офиса, качваха се по

асансьора. Естествено, посрещна ги Надя.-Добро утро. – каза тихо момичето, свеждайки глава. Бет изглеждаше ядосана, а Крис-сърдит. Никой не

я поздрави в отговор, и двамата влязоха в офиса. Секретарката ги последва.-Надя, намери ми лаптоп. – каза Бет, събличайки се.-Лаптоп? Твоят да не е развален? – учуди се момичето.-Не, за него е. Като мой асистент, той има нужда от компютър, на който да работи. Хайде, бързо! Ще ни

трябва за срещата с господин Томов. -Д-добре! – Надя хукна навън и затвори след себе си.-Колко ще се проточи срещата? Как мислиш? – попита момчето, настанявайки се на стола срещу

нейния.-Обикновено срещите с господин Томов се проточват много! Заприказваме се, на него му е приятно

явно да говори с мен, така че предполагам до обяд. Няма да се учудя ако поиска и да обядваме заедно. – смънка Бет.

-А ти не искаш това? – попита объркано Крис.-Не, просто... не съм свикнала да поддържам такива отношения с клиенти. Обикновено се срещам с тях

само заради работата! Като я свърша, те ми плащат и си заминават! Но Томов... не, че не го харесвам, или ми е неприятен, просто ми е странно. Не искам да остане с грешни впечатления за мен.

-Какви? Че ще спиш с него? Правил ли ти е такива намеци?-Не! Че сме приятели! – сопна се Бет. Явно това за нея беше нечувано, клиент да я сваля.Господин Томов винаги беше точен за срещите си с Елизабет. Точно в 10 часа, вратите на асансьора се

отвориха. Елизабет го посрещна със слънчева усмивка. Тримата, заедно с Крис, се настаниха в малката зала.След като момичето разгледа каталозите, хрумнаха и няколко идеи, Крис ги записа, на лист хартия

отново, Надя се появи със лаптопа, но вече беше късно. Е, все пак за следващия път Крис беше подготвен. Срещата вървеше добре, стана 12 часа и Елизабет започна да прави опити да изгони клиента си, така да се каже. Естествено, правеше го много внимателно и културно.

-О, господин Томов, нали се оплаквахте от готвачката си онази вечер? – попита изведнъж тя.-Да, тази жена, изобщо няма вкусови рецептори!! Всяко ястие е или прекалено солено, или ужасно

безсолно! – започна да се оплаква той, но Елизабет го прекъсна отново.-Имам едно предложение за вас. Запознах се със страхотна готвачка! Уверявам ви, че няма да се

разочаровате от нея! Искате ли да ви уредя среща? -Да, бих се радвал най-после да хапна нещо вкусно! – засмя се сърдечно човекът.-Добре, ще говоря с нея и ще ви се обадя за точно дата и час.-Колко се може по-скоро! Елизабет стана и тръгна към вратата, явно искаше да приключи срещата, но на Браян не му се тръгваше.

Kumori41


-Сега като спомена, онази вече синът ни притесни ли ви? Имате ли проблеми?-Не, никакви. – усмихна се момичето.-О, радвам се. Когато посика може да е такъв грубиян! Например, днес сутринта... -Извинете ме. – кза Крис и стана. Браян не му обърна внимание, а Бет го изпрати с поглед, мислейки си

„Завиждам му, може да си тръгне по всяко време!!”. Е, тя не знаеше, че той в същност излизаше, за да спаси нея. Момчето отиде при Надя, седна на бюрото и, усмихна се чаровно и се наклони към нея.

-Много си красива днес!-О, благодаря... – изчерви се момичето.-Ще направиш ли една услуга на шефката си?-Разбра се, това ми е работата! – каза в готовност момичето.-Сега ще се върна там. Искам след 5 минути да и се обадиш и да кажеш, че следващият и клиент идва. -Но тя няма следваща среща, днес няма други клиенти.-Зная, Надя, ще излъжеш! Ще кажеш, че следващият идва, така че тя ще е заета и господин Томов ще

трябва да си отиде. -Защо да лъжа?! – стресна се момичето. Крис въздъхна тежко.След няколко минути се върна в залата с усмивка и седна. Господин Томов още говореше, говореше, а

Бет го гледаше с фалшива усмивка. Изведнъж телефонът в залата зазвъня. Браян замълча, а Елизабет погледна Крис, който и кимна леко към телефона. Тя го вдигна на високоговорител.

-Госпожице Елизабет, следващият ви клиент се качва. -Следващият... – започна Бет, но се замисли. – Да, да, благодаря, Надя, след малко идвам! После затвори. Планът подейства, след 10 минути Браян вече си беше отишъл. Щом асансьорът се

затвори, Бет въздъхна дълбоко, подпирайки се с ръце на бюрото на Надя.-Благодаря ти! Не знам колко още щях да стоя там, ако не се беше обадила.-Няма защо! Идеята беше изцяло на Крис! – усмихна се лъчезарно момичето. Бет се усмихна в знак на

благодарност, после си взе дрехите.-Надя, излизаме в обедна почивка. Може да закъснеем малко. Ако някой ме търси, кажи, че най-късно

до 14:30 ще съм тук.-Добре! – отговори момичето, изправяйки се.В следващия момент Крис и Бет седнаха в колата и. -Къде отиваме? Не, знам, в училището! Ще говориш с госпожата! -Да, ще говоря с госпожата! Това е моя работа, остави ме да я върша както искам.-Но аз съм минал през това! Разбери, не се искат толкова много усилия, Бет! – опита се пак да я

разубеди той, но тя не се поддаде. Вече беше тръгнала на там. В 14:00 двамата бяха седнали на една пейка, която гледаше точно към кръстовището между 16та и 71ва

улица. Искаха да се уверят, че нищо няма да стане.-Ще стоим до 14:15, ясно?! – изсъска момичето. Той през цялото време мрънкаше, че си губят времето,

бил гладен и такива работи. Не бяха обядвали още.-А кога ще ядем?! -Когато се приберем. – очите на момичето бяха отворени на четири. След предишната и грешка, сега

беше уверена, че няма да пропусне нищо. -Какво?! Как ще издържиш цял ден без храна?! Ти човек ли си?-Аз съм човек, жива съм и мога да издържа, а ти, дето си умрял, не спираш да мрънкаш, че си гладен!

Има нещо сбъркано в тази работа! – измърмори тя, поглеждайки го изпод вежди. Момчето замълча и насочи погледа си напред. Наистина, детето не се появи. Явно бяха променили съдбата, отново. Но в 14:15 нещо се случи, нещо, което тогава нито Елизабет, нито Кристофър забелязаха.

В 14:25 двамата бяха в офиса. Надя ги посрещна отново с усмивка.-Имам ли работа следобяд? – попита Бет, изглеждаше уморена някак.-Не. Има оперативка, която обаче може да пропуснете и... – заприказва Надя, гледайки графиците.-Добре, прибираме се! – въздъхна доволно момичето.-Аз мисля да остана. – смънка Крис. Беше на сантиметри от Надя и я гледаше право в очите с игрива

усмивка. Бет го погледна учудено.-Какво?

Kumori42


-Да, какво ще си помислят хората за мен, ако не идвам изобщо на работа? Ти си шеф, позволено ти е, но аз съм асистент и... – заговори той, но Бет го хвана за ръката и го задърпа.

-Тръгвай! – изръмжа му тя.-Пак ще се видим, красавице! – викна от асансьора той, махайки на Надя. Тя пък, милата, вече се беше

разтопила от вниманието му.-Какво ти става?! – попита го Елизабет.-Не знам... изведнъж просто ми привлече вниманието! В съзнанито си я събличах, разкъсах и дрехите,

после я проснах на бюрото и...-Да, да, ясно! – викна тя, размахвайки ръце. После млъкна, през целия път до дома и тя не обели и дума,

дори не го поглеждаше. Изглеждаше ядосана и сърдита. Крис забеляза това и когато се качиха в апартамента, я попита.

-Какво ти има? Сърдиш ми се, за дето се залепих на секретарката ти?-Не. – отговори кратко и стисна зъби тя.-А тогава защо? Сърдиш ми се, защото се залепих на секретарката ти, а не на теб?-Не!! – викна тя, после блъсна вратата на спалнята си. Момчето въздъхна и влезе в кухнята. Отвори

хладилника и си извади нещо за ядене. След няколко минути Бет се появи. Привлече вниманието му, защото беше облечена нетипично за нея. Само по тениска, онази, голямата. Само това. В тази част на деня, 3 следобяд, не беше нормално да се разхожда така. Тя отиде в кухнята, придърпа единия стол, качи се на него, отоври шкафа и се протегна. Тениската и се надигна, а очите на Крис се бяха забили в дупето и. След няколко секунди тя слезе, върна стола на мястото му, отиде в дневната и пусна телевизора. Отвори снакса и започна да яде шумно. Изгледаше ядосана, защото при всяка стъпка забиваше пети в пода. Крис поседя известно време, мислейки основно за гледката преди малко, после се съвзе и си приготви огромен сандвич. После доволно седна до нея и започна да яде. Тя му метна един-два пъти лоши поглледи, но момчето се правеше, че не забелязва. По телевизията даваха някакво предаване, от сорта на „Стани богат”. Известно време погледите и на двамата бяха насочени на там. Изведнъж Крис замръзна. Бет го погледна бързо, после обаче обърна глава към него и смръщи вежди от притеснение.

-Какво ти е? Добре ли си?-Мисля че кървя. –смънка той и двамата погледнаха надолу. Момчето надигна блузата си и наистина

кървеше. За щастие, марлята беше попила всичко, но имаше нужда от смяна. Бързо се пренесоха отново в банята. Бет махна старатата марля и огледа раната.

-Раздразнил си я, за това е прокървила. Но кръвта се съсирва и скоро ще спре, няма от какво да се притесняваш.

-Аз не се притеснявам. – смънка момчето. Тя вдигна глава към очите му.-Значи говоря на себе си!После взе нова марля и я постави старателно. После обаче поседя няколко секунди, гледайки бялата

превръзка. Прехапваше долната си устна, сякаш обмисляше дали да направи нещо. Кристофър забеляза това, но преди да каже каквото и да било, тя се изправи пред него. Деляха ги само няколко сантиметра. Двамата се гледаха в очите и точно когато момчето реши да се пробва, тя излезе от банята. Той остана сам няколко секунди с объркани изражение, после я последва.

-Елизабет! – викна, подавайки се през вратата, но тя вече беше в дневната и сядаше на дивана. Грабна следобедната си закуска и продължи да яде. Крис застана зад нея, смяташе да и иска обяснение, но гледайки я как се държи незаинтересовано, реши да не се хаби. Той седна до нея и пак си взе сандвича. Но не се облече. Остави блузата си в банята. Бет забеляза това. Няколко пъти го поглежда, сякаш му намекваше, че трябва да се облече, но той отново не обръщаше внимание на погледите и. Изминаха часове, а ситуацията ставаше все по-напрегната. Двамата се следяха взаимно. Очите на Крис постоянно шареха по краката на момичето, а при всяяко нейно движение, той я поглеждаше с още по-голям интерес, очаквайки да види нещо повече. Тя праваше същото-всеки път щом той не я гледаше, тя забиваше поглед в него. Изведнъж телефонът и зазвъня. Тя стана, за да го вземе, и при ставането тениската и подскочи леко нагоре. Очите на Крис се бяха заковали в бедрата й и я изпратиха до спалнята. После тя се върна и седна на дивана, само че с лице към момчето. Той пък не и обръщаше внимание, гледайки телевизора.

Kumori43


-Да. Не, нищо особено. Прибрах се по-раничко днес. Да. Тази вечер ли? Защо не, добре ще ми се отрази, да се отпусна след тежката седмица. – говореше монотонно Бет. Гледаше Крис, явно очакваше реакция от него. – Добре, до по-късно. – и затвори. Остави телефона и се обърна отново към телевизора.

-Ще излзиаш ли? – попита той.-Да, момичетата искат да отидем на бар. Ще се позабавляваме по женски, а ако имам късмет, може и да

си хвана някой млад жребец. – каза тя с усмивка, после погледна Крис. Той изглеждаше малко учуден.-Ами аз?-Точно до бара има едно заведение за бързо хранене. Може да стоиш там, докато приключа.-А защо да не дойда в бара с вас? Може и на мен да ми се отвори парашутът? – ухили се нагло той,

после завъртя поглед из стаята. – Сигурен съм, че Саша много ще се зарадва. Изглежда доста гъвкава, сигурно ще ме изненада в тоалетните, в онези тесни кабинки...

После обаче замълча. Срещна погледа на Бет. Той не беше ядосан, а по-скоро плачещ. Думите му я нараняваха и докато той обмисляше защо, тя изведнъж стана. Тениската и отново подскочи с нея и този път дори се видя долната част на дупето и.

-Не мога повече!! – после тръгна към спалнята си. Очите на Крис се бяха изциклили, но след като картинката му хукна на някъде, той я последва.

-Какво не можеш? – попита той, подавайки глвата си през вратата, но видя само гърба и, влизащ в банята. Последва я и там и щом влезе, се оказаха един срещи друг. Тя му подаде блузата.

-Моля те, облечи се!-Защо? – усмихна се хитро той. – Да не се притесняваш, че ще настина?-Не, просто като те гледам и... мисля си за неща, за които не трябва! Представям си как правим работи,

които никога не съм правила с друг и... – заговори тя. Погледа и беше забит на ляво, към ваната. Несъзнателно тя си представяше пълна вана, свещи, релакс и изведнъж се появява Крис и картинката изцяло се променя. Тъй като той не отвърна, момичето надигна глава към него и срещна топлата му усмивка. Преди да каже каквото и да е още, момчето протегна ръка, хвана я за кръста и я придърпа бързо към себе си. Следващото, което помнеше Елизабет бяха устните му. Така сладки, така жадни за нея. Толкова много си бяха мислили и представяли този момент, че сега той изглеждаше като сън. Тя се отпусна и изцяло се остави в ръцете му. Момчето сякаш разбра това и веднага се възползва. Повдигна я леко и я постави на плота. Ръцете му я притиснаха максималко към него. Нейните крака пък се увиха около кръста му, а ноктите и се впиха в гърба му. Не можеше да се владее, това беше нещо ново за нея. Съзнанието и се беше изпразнило, не мислеше за нищо друго, освен за него, ръцете му, устните му, дори за носът му, който я докосваше от време на време. Всеки негов допир оставяше сякаш гореща следа по тялото и. Елизабет имаше чувството, че я атакуват от всички посоки. Но, разбира се, всичко спря неочаквано. Явно беше взела телефона със себе си, защото той сега беше на плота до нея и звънеше. Двамата го погледнаха уплашено, дишайки бързо. Бет сложи длан на челото си, а с другата си ръка взе телефона. Щом натисна зелената слушалка очите и се спряха на тези на Крис. Изглежда това не беше края, сякаш той сега обмисляше какво ще прави с нея, тъй като се усмихваше хитро и облизваше устни.

-Да? – отговори Бет.-Сега съм пред дома на Саша. Чакам я да слезе и после идваме до вас. Готова ли си?Бет не помнеше точно какво беше казала Маргарет, тъй като Крис се приближи и започна леко и нежно

да я целува по врата. Тръпките плъзнаха по цялото и тяло, тя затвори очи и несъзнателно изстена тихо. Крис вече беше по-ниско от врата и.

-Бет? Добре ли си?-Дааа... – едва каза пак тя. Ръцете на момчето се плъзнаха под тениската и, по кръста, нагоре по гърба и

стигнаха чак до врата и, после се спуснаха отново надолу. Момичето не можеше повече. – Няма да идвам. – после затвори, пусна телефона до себе си и впи устни в тези на Крис. Всичко около тях взе да пада, шампоани, кремове, гримове, но Бет не ги чуваше, не им обърна внимание. Скоро той я вдигна, хващайки я за бедрата, и бързо я пренесе на леглото. То беше доста високичко, по принцип Елизабет подскачаше леко, за да седне на него, за това и сега те си останаха в същата поза. Той започна да разкопчава колана си, а тя съблече бързо тениската. Когато останаха само по бельо, момичето сложи ръка на врата му и го придърпа на леглото. Той се качи и я постави да легне, после се възползва максимално от нея. Ръцете му не спираха да се движат по тялото и. Това страшно много и харесваше обаче. Чувстваше се, все едно е била нещо като

Kumori44


забранения плод и сега, най-сетне, той можеше да я вкуси. Все едно е по-специална, по-красива, по-секси. Колкото до него, в такива моменти той изобщо не мислеше. Знаеше, че я иска и щом беше в ръцете му не смяташе да разваля момента с глупави въпроси като „Правилно ли е? Дали ще и хареса?”. Той не беше такъв, когато искаше нещо се бореше за него, докато не го получи, без дори за секунда да се съмнява дали наистина е правилно да го има или не. Той се спусна към корема и, като езикат и устните му оставиха гореща диря по врата и между гърдите и. Момичето изви гръбнак и краката и отново се увика около кръста му. Това се случи около 8 часа. Около 10 двамата вече се бяха наситили един на друг и бяха заспали спокойно. Естествено, не така завърши вечерта. Около 11 Елизабет скочи изведнъж. Сънуваше кошмар. Момчето се разбуди, тъй като тя дори извика за кратко. Огледа се сънливо, после се надигна до нея. Тя дишаше бързо и гледаше в една точка с ококорени очи. Той леко я докосна и започна да и говори тихо.

-Спокойно, всичко свърши, само кошмар. Аз съм тук, ела... – тя се отпусна на него и затвори очи, за да се успокои. После нормализира и дишането си. – Какво сънува?

-Не знам... не помня, но бях много изплашена. – заговори тя тихо. – Бях сама, чувствах се сама и това ме плашеше. – Кристофър се усмихна топло.

-Не си сама, аз съм тук. Успокой се, хайде, сега ще те прегърна, за да ме чувстваш и докато спиш.Двамата легнаха, като тя се обърна с гръб към него, а той я обви с ръце, следвайки извивките на тялото

и. Бяха като лъжички. Момчето я целуна по рамото.-Спи спокойно. – после я целуна отново, после пак, после по врата, тъй като тя протегна шия. После пак,

пак, после се спусна отново по гърба и, като през това време ръцете му отново не се спираха. Притискаше я към себе си все по-силно и по-силно. Това обаче и харесваше. Бързо забрави за кошмара и му се отдаде отново. До края на вечерта тази случка се повтори още 3 пъти, като последния път двамата заспаха около 7 часа сутринта. Около обяд Бет отвори очи и се огледа. Крис не я беше прегърнал, но беше легнал с лице към нея. Тя се усмихна и продължи да го гледа. Спеше толкова спокойно. Дишаше, но не помръдваше. И все пак изглеждаше щастлив. Слънцето се прокрадваше през тъмните пердета, идвайки иззад него, и косата му изглеждаше напълно руса. Момичето вдигна ръка и нежно го погали по лицето. Когато я усети, той се усмихна широко и се помръдна така, все едно котка се галеше на дланта и. Това я накара да се усмихне дори по-широко, точно когато той си отвори очите. Усмивката и породи непреодолимото желание у Кристофър да я целуне отново. Може би да се убеди, че не беше сън всичко това. Е, не беше.

Следващата седмица мина доста бързо и за двамата. Постоянно бяха заедно, но така и не можеха да се наситят един на друг. Караха се, разбира се, но сега споровете им завършваха в леглото, на масата, на плота, на пода, на дивана, в банята, във ваната или където още беше възможно да се осъществи сдобряването. О, и всяка сутрин споделяха душа си, за да пестят вода. На работа си бяха обещали да се дъържат прилично, да не показват на останалите какво става, все пак не беше позволено да спиш с колегите си. Е, при тях нещата бяха малко по-сложни, но онази седмица успяха да удържат фронта. Никой не разбра какво в същносст става между тях. Естествено, Маргарет и Саша си мислиха, че те спят заедно, но все още това си бяха само предположения. Тогава се появи и следващата им задача. Да, цяла седмица книгата така и не се обади. До онзи вторник.

-Имаш работа! – чу се гласа на Крис. Бет беше в банята и се приготвяше, гримираше се.-Каква работа?-Анжелина, звучи секси. Дали ще е навита за тройка? – заприказва с усмивка Кристофър, заставайки на

вратата. Бет го изгледа на криво, после го уцели с пакета с памук. – Шегувам се!! Аз с тебе не мога да се оправя, а какво остава с теб и още една. Ще получа инфаркт и ще умра... отново. – засмя се той.

-Какво пише? – измърмори тя и се обърна пак към огледалото.-На 22 години е, ще катастофира, или ще я блъсне кола довечера около 20 часа. Мястото е ... ако не се

лъжа, на изхода на парка.-Да, там има светофар. Ако е пешеходец, може да я блъсне кола, а ако е шофьор, може някой да е минал

на червено да я е блъснал. – каза Бет, после започна да се червисва. Беше облечена с тясна пола с висока талия, стигаща и до коленете и страхотна бяла риза, която беше запасана в полата. Изглеждаше дори по-слаба от обикновено. Косата и беше вдигната на кок, но няколко кичура висяга свободно.

-За кого се красиш толкова? Да не спиш с някой от колегите си, а? – попита игриво момчето. Елизабет се усмихна.

Kumori45


-Има един, който ми прави намеци и май си мисля да му пусна. Да го пробвам, защото моето момче не ме задоволява нещо...

Крис се приближи, мина зад нея и я притисна към себе си, слагайки ръцете си на кръста и. Щом я хванеше така, момчето почти докосваше пръстите на двете си ръце. Така тя се чувстваше малка, сладка, а той-силен и огромен. Добре действаше и на двамата. Приближи се до ухото и толкова, че тя усети топлият му дъх.

-Не те е задоволил, така ли? Искаш ли да довършим работата?Момичето затвори очи и тихо простена, защото той захапа ухото и, а това направо я побъркваше. Но

изведнъж се отскубна от него.-Не, няма време! Трябва да ходим на работа! – огледа се пак в огледалото, после излезе. Крис се подпря

на ръце на плота, наведе глава и се усмихна широко. На недостъпна се правеше явно. Той я последва в коридора и я завари наведена, не клекнала, наведена. Обуваше се. Когато приключи и се надигна, усети силните ръце на момчето около себе си отново. Те се плъзнаха по кръста и, после корема и накрая се спряха на гърдите и. Тя пак затвори очи и се отпусна. Момчето започна да шепне в ухото и.

-Имаме достатъчно.. време.. Тя вгидна ръка и отвори леко очи, за да погледне часовника си. После свали ципа на тясната пола и я

смънка надолу. Докато разкопчаваше ризата си, Крис отстъпи крачка назад и свали своята. Тогава забеляза и страхотната гледка, която се откриваше пред него. Момичето беше с тъмни дълги чорапи, носеше черни, дантелени, изрязани боксерки, които идеално и пасваха, а ластиците на жартиерите правиха дупето и още по-апетитно. Тя се обърна към него, като вече беше само по сутиен над кръста. Той направо и се нахвърли, блъскайки я във вратата. Вдигна я, тя оплете крака около него и за пореден път изцяло се остави на желанията му. По принцип тя беше доминиращата, дори в еднокраатните и сексуални изживявания, но не и сега. Можеше да го контролира, просто предпочиташе да прави същото, което той правеше. Т.е. и двамата искаха едно и също.

Закъсняха, разбира се, цели 40 минути. Когато асансьорът се отвори, Бет изглеждаше малко рошава, а Крис беше забил поглед на някъде, все едно казваше „Нищо не сме правили!!”

-Добро утро, Надя! – поздрави я шефката и, минавайки покрай нея. Момичето доста се учуди. През последната седмица Бет почти постоянно беше в добро настроение.

-Добро утро! – отвърна Надя, влизайки и тя в офиса. Крис седна на диванчето, което по принцип беше до вратата, а Бет застана зад бюрото си, т.е. срещу него. – Ето графика за днес. Маргарет мина преди малко и каза, че иска да обядвате заедно. Да ви запазя ли маса някъде?

Бет я погледна, после погледа и подскочи към момчето.-Кристофър, имаме ли някаква работа днес през обедната почивка?Надя се обърна към него, а той вдигна глава объркан. Не очакваше този въпрос. Когато обаче погледна

Бет той разбра защо тя е обърнала нещата към него. Момичето облиза бавно устни и завърши, захавпайки долната стратно.

-Р-р-работа?! Д-да, сещаш се, онова нещо... нещото... да... имаме... – той се протегна и сложи якето си в скута си, докато пелтечеше.

-Значи не можем днес. Кажи и, че ще се реванширам. – каза Бет накрая. Надя излезе тихо, а момчето скочи. Застана срещу Бет, подпирайки ръце на бюрото. Беше се навел към нея и сега ги деляха няколко сантиметра.

-Какво ти става?! Какво искаш да правим в обедната почивка?! – тя го погледна игриво, после продължи да оправя нещата си. Вадеше сега лаптопа си. – Ненаситница!! – каза ококорен Крис.

-Аз? Не, просто ти си толкова добър, толкова секси, толкова си силен, че постоянно те искам! Ти си виновен, любовнико! – каза му тя с усмивка, гледайки го право в очите. Направо си му казваше „Ела и ме обладай и нека милиони хора ни гледат през прозорците”. Момчето се поколеба, накрая изръмжа и седна пак на дивана, възможно най-далеко от нея. Тя се засмя, после седна на стола и включи лаптопа. Извади книгата и я разтоври. Намери бързо Анжелина в интернет, искаше да провери дали има книжка или кола.

-Хм, нашето момиче определено е пешеходец.-Още по-добре. Има два варианта, или спираме колата, или спираме нея. – двамата се спогледаха, после

в един глас казаха: - Нея!

Kumori46


До вечерта вече имаха план. Всичко беше уредено, оставаше само да се появи Анджелина. Двамата бяха на онова кръстовище и чакаха.

-Знаеш ли, забелязах нещо. – заприказва момчето, докато тя се оглеждаше. – След всяка изпълнена задача, аз все повече се... съживявам, така да се каже. След първата, започнах да се отдалечавам повече, след втората-започнах да се храня, да спя, като нормален човек, след третата-започнахме да правим секс. Чудя се какво ли ще стане сега?

-Не знам, скоро ще разберем. – усмихна се тя.-Странното обаче е, че ми се случва на мен. Би трябвало книгата да прави твоят живот по-хубав, не да

възвръща моя.Бет го погледна и се усмихна топло.-А може би точно така прави живота ти по-хубав. Защото аз съм в него! – той ококори очи и нямаше как

да скрие самодовлната си усмивка.-А, ето я! – викна Бет и притича към момичето.Крис я гледа отстрани учудено, после тя се върна. Анжелина пресече, но точно когато стъпи на пътя,

пред нея профуча един джип. Момичето си премина спокойно и продължи по пътя си. Бет я беше попитала просто колко е часа, но секундите забавяне бяха достатъчни, за да я спасят.

-Видя ли, казах ти, че не е нужно да влизаш в живота им, за да го спасиш. – усмихна се Крис. После обаче физиономията му се промени. Лицето му пребледна, стисна зъби и приведе леко тяло. Усещаше силна болка. Изведнъж тя се засили и той извика.

-Добре ли си? Крис?! КРИС!!? – започна да приказва Бет. Тя го придърпа и двамата седнаха на една улична пейка. Момчето отпусна глава на стената зад себе си и започна да диша бързо. Болката сега беше все едно милиони иглични го бодяха, а когато беше силна-все едно чукове го удряха от всички страни. Той наклони леко глава и я погледна с премрежен поглед.

-Нещо не е наред.-Какво ти е? Добре ли си? – тя изглеждаше доста изплашена. Приближи се до него и вплете пръсти в

неговите. Момчето виждаше страха в очите и, но не можа нищо да каже, защото пак усти силна болка в гърдите. Той се сви повече и отново извика. Тогава Бет забеляза, че хората около нея са спрели. Сякаш я гледаха, но когато се вгледа се оказа, че те не се движеха. Колите, хората, дори птиците в небето-всичко беше спряло, времето беше спряло. Преди да го обмисли, Кристофър отново извика и привелче вниманието и. Тя стисна ръката му и сложи другата си длан на лицето му. Той се поуспокои, дишаше тежко, а лицето му беше станало дори по-бяло.

-Бет, изчезвам. – смънка едва той. – Усещам, че изчезвам.-Не, не, Крис, не сега, моля те, не ме оставяй!-Каква ирония. Не очаквах на тази възраст да умирам за втори път. – позасмя се той, после я погледна. –

Не искам да си отивам.-Недей, моля те. – сълзите се стекоха по лицето и.-Не искам... – прошепна пак той. Тогава започна да изчезва. Ставаше невидим. – Бет... обичам те... В следващия момент той се изпари. Изчезна. Тя вече не го чувстваше, не стискаше ръката му. Хората

около нея изведнъж започнаха да се движат. Беше странно как никой не забеляза самотното плачещо момиче на пейката. Тя се огледа, забърса сълзите си, после си тръгна. Върна се в апартамента си. Надяваше се да го намери там. Предният път той се върна, очакваше сега да се случи отново същото. Тя влезе и отпусна гръб на вратата. Въздъхна дълбоко, после светна лампата. Провери навсякъде, но него го нямаше. Накрая седна на дивана в дневната. Навсякъде около нея бяха неговите дрехи. На където и да погледнеше се сещаше за него. Изведнъж грабна възглавницата и зарови лице в нея. Започна да крещи, колкото и издържа гърлото, после заплака. Няколко часа не помръдна от там, накрая се изтощи от плач и заспа. За жалост, още в 6 часа отвори очи. Надигна се и се огледа. Осъзна нещо плашещо. През последната седмица няколко пъти беше сънувала кошмар, който така и не успя да си спомни. Сега обаче беше сигурна-сънуваше точно този момент, в който Крис изчезваше. Ако той беше прав и книгата беше виновна за неговото съществуване, тогава защо сега и го отне? Какво беше направила грешно? Тези въпроси я измъчваха вечерта докато заспи, а после и в съня. Няколко минути след като се събуди, тя се сети за книгата. Намери я и, както и предположи, вече имаше нова задача. В началото тя я захвърли, остави я някъде, не искаше да я вижда, защото тя най-много и напомняше за момчето, а и тя беше причината той да

Kumori47


изчезне. После обаче осъзна, че той би искал да помогне на човека в нужда, за това и отново я отвори. Жертвата беше жена на 48 години. Щеше да загине от удар по главата. Само това пишеше, беше си доста странно. Часът беше около 14. Бет бързо намери жената в интернет. Оказа се, че живее в едно близко градче, само на няколко километра от големият град. Около 12ч на обяд Бет вече беше пред дома и. Почука и за нейно учудване, жената отвори.

-Добър ден. Аз съм Елизабет Паркър, рекламен агент. -Добър ден, аз съм Дороти Симпсън. – усмихна се мило жената.Бет остана доста изненадана, когато я поканиха вътре за чаша чай. Хората в града определено не бяха

толкова дружелюбни. Може би Дороти си беше такава. Обичаше да говори с хората. Въпреки че днешната и гостенка не изглеждаше много добре. Беше подпухнала и си личеше, че е в тежък момент. А може би точно това накара домакинята да я покани.

-Онзи град, ужасяващ е! Толкова много хора, а нито един приятел! Живях известно време там, но не издържах и се върнах тук. Прекалено стресиращ е за мен. – заговори Дороти.

-Сама ли живеете в тази прекрасна къща? – попита Бет, оставяйки чашата чай на масата.-Не, със съпругът ми и... – жената наведе глава. – Да, със съпругът ми.Бет я поглдна объркано.-Синът ни живееше с нас. Но почина и отново сме си само двамата с мъжа ми.-Съжалявам. – смънка Бет ниско. Не беше разгледала къщата, така че не беше и видяла снимки. Не

подозираше, че се е случило нещо такова.-Харолд скоро трябва да се прибере. Дори всеки момент. Сега ще ми се кара, че няма сложен обяд. –

засмя се жената.-Извинявам се много, ще си тръгвам, за да обядвате спокойно със съпруга си. – Бет стана, но Дороти

бързо я върна на мястото и.-Не, моля те, остани! И без това ще се прибере само за 2 минути, дори няма да яде. Искаше да ходим до

града, но ... аз не искам, така че ще го пратя сам. – въздъхна жената и сведе пак глава. Тогава се появи и господинът. Отвори широко вратата и се провикна.

-Жена, готова ли си?-Харолд! Дръж се прилично! – викна възмутено тя. Той се обърна на ляво и видя съпругата си и

гостенката, която се изправи на крака.-О, извинявам се! Кое е това младо момиче? – той затвори и се приближи, хващайки ръката и, за да се

запознаят.-Елизабет Паркър. – усмихна се тя.-Харолд Симпсън, приятно ми е да се запознаем. – отвърна той, после двамата седнаха. В хола имаше

две диванчета, поставени Г-образно, на едното беше Бет, а на другото беше Дороти, вече и Харолд. Между тях имаше масичка, отрупана с разни бисквити, соленки, чайове и т.н. – Е, ще тръгваме ли? – обърна се той към Дороти.

-Харолд, аз... няма да дойда. – каза тя ниско и сведе отново глава.-Дороти! – викна той учудено, дори малко ядосано. – Обеща ми този път!!-Не мога!! – каза жената, като тонът и звучеше, все едно всеки момент щеше да заплаче. -Той има нужда от теб, мила! Знам, че ти е трудно, но... – той я прегърна и жената се поуспокои. После

вдигна поглед към гостенката. – Говоря за сина ни. Тя каза ли Ви за него?-Каза, че е починал...-Починал? Не, той е в кома. – каза мъжа, после погледна жена си. – Преди няколко месеца докторите ни

казаха, че нямало надежда, жена ми се отказа напълно от него, каза, че вече бил мъртъв за нея. Искаше да спрем системите му, но аз не позволих. Още е в болницата. Сутринта ми се обадиха и ми казаха, че има промяна в мозъчните му вълни. Казаха, че има възможност да се събуди скоро. За това искам да отидем да го видим. Преди тя ходеше всяка седмица, носеше му цветя... но от няколко месеца не е стъпвала в болницата. Казва на всички, че той е мъртъв, въпреки че не е.

-От колко време е в кома? – попита момичето тихо.-От четири години. – отвърна мъжа. Елизабет ококори очи, после събра вежди.-Имате ли негова снимка?

Kumori48


-Да, разбира се. – той извади снимката от джоба си, явно винаги я носеше със себе си. Щом Бет я видя, пребледня. Дороти и Харолд видяха реалцията и.

-Добре ли си, Елизабет? – попита жената, слагайки ръка на рамото и.-Т-той как се казва? – попита с треперещ глас момичето.-Кристофър. Да не би да го познаваш? – попита с надежда Харолд. О, да, познаваше го. И то много

добре. Бет бавно вдигна ръката си и я сложи пред лицето си. Сега всичко и стана ясно. За това снощи беше изчезнал, защото се е върнал в тялото си. За това и беше още тук, защото фактически не е бил мъртъв. – Познаваш ли го? – попита отново Харолд, извеждайки я от транса. Тя го погледна ококорено.

-Д-да, познавам го. Не знаех, че му се е случило такова нещо. Какво точно е станало?-Беше в града. В онзи проклет град. – заговори майката. – Вечерта не се прибра, а на следващия ден ни

се обадиха от болницата. Намерили го в една уличка. Бил наръган с нож... кръвта му буквално изтекла на асфалта... – жената заплака преди да се усети.

- За малко да умре, но докторите го спасиха. От загубата на кръв обаче мозъкът му се повреди. За това е в кома вече повече от 4 години. – довърши мъжа, прегръщайки пак жена си.

-А знаете ли кой го е направил?-Не, полицията нищо не знае. Не намериха оръжието, нямат никакви следи от нападателя. – отговори и

пак той. -Може ли да дойда с вас? – двамата я погледнаха учудени. – А-ако не е проблем.. аз... иска ми се да го

видя... ще ви разбера, ако не искате. – След като започна да говори, Бет осъзна колко неудобно би било ако тя, напълно непозната за тях, отиде при сина им в болницата. Сведе поглед към чашата с чай, замисляйки се как да се измъкне от ситуацията.

-Няма проблем! От както тя спря да идва с мен, винаги посещавам болницата сам. Ела, ако искаш. – усмихна се Харолд. Бет го погледна с надежда в очите. После погледна Дороти.

-Елате и Вие! Синът ви заслужава да Ви види! Сигурна съм, че е усетил липсата Ви и присъствието и на двамата му родителя ще му помогне да се събуди! – тя още помнеше защо е там-книгата. Дороти я чакаше ненадейна смърт, явно защото си беше останала у дома. За това Бет реши да я изведе.

-Добре. Ще дойда. – въздъхна тя накрая, след убежденията на Харолд и Елизабет.След няколко минути тримата излязоха от къщата. -Нека аз ви закарам! – каза момичето, посочвайки колата си.-Не, няма смисъл! – размаха ръце Харолд.-Настоявам! Поне това мога да направя! После ще ви доведа отново тук! Не е проблем, дори ще ми е

приятно! – настоя Бет. Накрая се съгласиха. Стъпвайки още в болницата, Бет усети нещо. През цялото време се оглеждаше, очакваше да срещне

духът на Кристофър някъде на около. Но него го нямаше. Когато се качиха в стаята, първата работа на Дороти беше да смени цветята. До леглото на момчето имаше масичка, а на нея ваза със стари, изсъхнали, увяхвнали цветя. Жената ги смени с нови и свежи, после погледна сина си. Приближи се и го погали по лицето. Бет пък пристъпа бавно в стаята. Страхуваше се сякаш да се приближи. Може би не искаше да го вижда такъв, той беше едва ли не мъртъв. В крайна сметка се приближи, хвана се за металната решетка на края на леглото му (от към краката). Момчето беше бледо, отпуснато, имаше кръгове под очите, косата му беше безжизнена, както цялото му тяло. Дишаше самостоятелно, но въпреки това леко движение, Крис пак изглеждаше мъртъв. Изведнъж влезе лекарят. Здрависа се с всички, после заговори за предната нощ.

-Около 20 часа, момчето умря. Дишането му изведнъж спря. Ние го реанимирахме и го върнахме към живот... – Бет се сети за острите болки в гърдите, които Крис изпитваше. Може би са били точно от това. - ... после забелязахме, че пулсът и кръвното му са се нормализирали. По принцип, докато беше в кома, те бяха по-ниски от нормалните, но това е разбираемо, при всички в кома е така. Но щом те се нормализираха, значи той се подобрява. После и мозъчните му вълни се промениха. Сега са по-слаби.

-По-слаби?! – учуди се Бет.-Да. Лекарите обясняваме това явление така. Докато пациентът е в кома, понякога съзнанито му е живо.

Все едно той е в един друг свят и не разбира, че в същност той не е реален. Кристофър беше точно така. Съзнанието му беше живо, но в друг свят. Сега, съзнанието му заспа, така да се каже, значи е напуснал онзи друг свят. – обясни лекарят.

-Това добре ли е? Ще се събуди ли? – попита с надежда бащата.

Kumori49


-Или значи, че се подобрява, или че се влошава. Ще разберем до няколко дни. Ако не се събуди, значи... всичко е загубено вече. – смънка човекът с наведена глава.

-Вие и преди месец така казахте, а сега той се подобрява! – викна бащата сякаш искаше да му докаже, че греши.

-Още нищо не се знае, господин Симпсън. Ще го държим под денонощно наблюдение и минутата, в която се събуди ще ви уведомим. – после мъжът с бялата престилка излезе. Бащата се огледа объркано, после хукна след него.

-Щях да го питам... – и излезе. Елизабет и Дороти останаха сами с Кристофър. Жената седна на едно столче до леглото на сина си, после подкани Бет да се приближи.

-Липсваше ми, момчето ми... – каза мило тя и хвана ръката му. – Хайде, събуди се, върни се у дома, ще ти направя палачинки, както ги обичаш.

Бет се приближаваше на малки крачки и не сваляше очи от лицето му. Имаше чувството, че всеки момент той ще отвори очи. Уви, не се случи нищо такова.

Вечерта момичето се прибра в апартамента си. Дороти и беше обещала да и се обади ако Кристофър се събуди. Сега и оставаше само да чака. Елизабет хапна на бързо, после си легна рано. Не беше изморена, но нямаше желание да прави каквото и да е. На следващата сутрин обаче тя се появи на работа. Беше четвъртък, все пак. Надя я поздрави с усмивка, но в отговор получи крива физиономия.

-Г-графикът ти. – смънка момичето, подавайки и листите.-Мерси. Направи ми кафе. С лъжичка и половина захар и малко мляко. – нареди шефката и влезе в

офиса си. Надя вдигна вежди, до сега Бет не е искала кафето си така. Обикновено казваше просто кафе. След като изпълни поръчката, секретарката влезе в светлия офис.

-Заповядай! – усмихна се момичето.-Върни това, от където го взе. – смънка Бет, подавайки и лаптопа, на който Крис работеше. Надя го

огледа учудено.-Аз ли съм го донесла? – попита тя. Елизабет най-после я погледна в очите. – Защо ти е бил втори

компютър? Нали имаш свой? Да не е бил развален?Да, явно не помнеше. Щом Кристофър изчезна, явно всички бяха забравили за неговото присъствие през

последните две седмици. Е, не и Елизабет. Тя разклати глава бързо.-Д-да, беше развален. Няма значение, махни го, не ми трябва вече.Бет седна на стола си и се обърна към града. Наблюдаваше как хилядите хора си живеят живота, без

дори да допускат, че той може всеки един момент да приключи. Момичето отпусна клепачи и се върна несъзнателно в спомените си. Виждаше усмивката на Крис, после видя обаче и лицето му в последния миг. Беше толкова измъчено и уморено, но същевремено и сякаш грееше, все едно очакваше нещо по-хубаво да се случи. Дали е знаел? Дали наистина ще се събуди? Ако това беше работа на книгата, значи Бет трябваше да продължи да спасява хора, за да се събуди момчето. Тя отвори очи и погледна тавана. После въздъхна и се завъртя. Извади книгата и я огледа. Нямаше още задача за нея. Щеше да чака, нямаше друг избор. Но вече се чувстваше променена. Сега имаше цел, имаше задача. Както си гледаше книгата, изведнъж вратата се отвори.

-Значи той е изчезнал? Ха, такова щастие ли ти донесе твоята книга?Бет вдигна поглед и се ококори.-Али?

Така завършва първа част...

Kumori50

Documents

Книгата на Съдбата 1 част