Земеделие плюс

www.abi.bg 6–7’2011

ISSN 1310-7992

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮС

ТЕХНИКАЗА СЪВРЕМЕННИАГРОТЕХНОЛОГИИ

т е х н о л о г и и в х а р м о н и я с п р и р о д а т а

Сеялки пневматични 6-редови ВЕГА 6 и 8-редови ВЕГА 8 за точно засяване на семената на окопни култури според минималната (Mini Till) и традицион-ната агротехнологии с едновременно (отделно от семената) внасяне в зася-ваните редове на минерални торове и с уплътняване на почвата.

Пневматични универсални се-ялки от моделен ред ВЕСТА.ВЕСТА 8 и ВЕСТА 6 за точно засява-не на семената на окопни култури с едновременно внасяне на гранули-рани минерални торове.ВЕСТА 12 за точно засяване на ка-либрирани, дражирани и обикно-вени семена на захарно и кръмно цвекло и други окопни култури.

Сеялки от моделен ред АСТРА(СЗ 3,6 А; СЗТ 3,6А; СЗП 3,6Б; СЗ 5,4; СЗТ 5,4) са предназна-чени за редово засяване на се-мената на зърнени, зърнено-бо-бови култури и други, които са

ирутлук етиненръз мък икзилбпо размер на семената и норми на сеене с едновременно вна-сяне на минерални торове.

Брани дискови 2-редови от модел ПАЛЛАДА и 4-редови от модел АНТА-РЕС с диапазон на ширината за заг-ребване от 2,4 до 6 м. за ресурсо-спазващо предсеитбено основно обработване на почвата, за унищо-жаване на плевели и наситняване на следжътвените остатъци.

Култиватор АЛЬТАИР за междуре-дово обработване на посевите на окопни култури с едновременно внасяне на гранулирани минерални торове. Осигурява висококачестве-но разрохкване на почвата между редиците на дадена дълбочина с унищожаване на плевели.

Виж в детайли:www.chervonazirka.com

ОРИГИНАЛНИ РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ. МРЕЖА ОТ СЕРВИЗНИ ЦЕНТРОВЕ.Частно акционерно дружество«Търговски дом «Червона зирка»Отдел за продажби в Украйна: тел.: +38 (0522) 35-61-15, 35-61-43

ООД «Бултрекс» гр. Левски т. 359-650-8-30-18ООД «Оптиком» гр. Стара Загора, т. 359-426-1-66-46ЕТ «Пряспа-Светозар Киров», гр. Добрич, т. 359-586-3-01-59

3сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

3ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã.

—ÔËÒ‡ÌËÂ ì«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Òî Â ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ Ì‡ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓÁÂÏÂ‰ÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

—⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ Ì‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚËÍ‡ 4«≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–»≈ÙÂÍÚË‚Ì‡ ·Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂÔË Ô¯ÂÌËˆ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏËÍ‡ 7¡Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ ÔÎ‡ÌËÌ‡ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎÌ‡ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11–¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛËÒ˙Ò ÒÎˇÚ‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ(Ô¯ÂÌËˆ‡, ÚËÚËÍ‡ÎÂ, Â˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13«≈À≈Õ◊”÷»œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16√ÂÌÂÚË˜ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œfl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ 33√˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌÌ‡ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒÍ‡ ÍÛÎÚÛ‡ 38«‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„Ó‚ËˇÚ‡Ò Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î 40Ã¿ÿ»Õ»≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41In MeÏoriam: Ã‡Û¯Í‡ ’ËÌÓ‚‡ 44∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡Í ‰‡ ÒÂ ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂÎÂ 45ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“ŒÕËÍÓÈ ÌÂ Â ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıÎˇ·‡ 48÷¬≈“¿–—“¬ŒÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50ÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51¡»¡À»Œ“≈ ¿ÃÂÌÚ‡ 21-32

√Î‡‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 635–Â‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡

PR Ë ÂÍÎ‡Ï‡ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519œÂ‰ÔÂ˜‡ÚÌ‡ ÔÓ‰„ÓÚÓ‚Í‡ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ

“ÂÎ.: +359 2 852 02 48

÷ÂÌ‡: 5,00 Î‚.E-mail: [email protected]

»Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –Â‰‡ÍˆËÓÌÌ‡ ÍÓÎÂ„Ëˇ:œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. Â‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459;¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚÂ‚‡,ÔÓÙ. ‰.ËÍ.Ì. œÎ.ÃË¯Â‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚,ÒÚ.Ì.Ò. ‰- “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ƒ.»Î˜Ó‚ÒÍ‡,ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ¬. ÓÚÂ‚‡, ‰Óˆ. ‰- “. ÓÎÂ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- . ˙ÌÂ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- Õ.¡‡ÎÂ‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚,‰Óˆ. ‰- ¬. ÕËÍÓÎÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ¬.√‡È‰‡ÒÍ‡

«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂÚÓ Ëı‡ÌËÚÂ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë Ì‡„‡‰‡-Ú‡ Á‡ ¡˙Î„‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌ-ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ "¬Â˜Â Ì‡ »Á-ÎÓÊËÚÂÎˇ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡-‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËÏ‡ "Ã‡‰‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌÁ‡ ÔËÍ‡˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚÌ‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇ-ÚÓ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ‡ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ "Õ‡-Û˜Ì‡ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË".

«‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â ÔÂ‰-ÒÂ‰‡ÚÂÎ Ì‡ ÍÓÏËÒËˇÚ‡ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Í‡Ì‰Ë-‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡ÚÂ„Ó-ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚËÂ .

¬ ‡Á‰ÂÎ "Ã‡¯ËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËËÁ‡ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" ÔÓ·Â‰ËÎ Â ÙËÏ‡ "¬»—-—≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡Marathon Magnum.

»ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ ÔÎ‡ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓË ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚ËÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ Ì‡ ÏÎˇÍÓ ‚ Ï‡ÎÍËË ÒÂ‰ÌË ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓ-·ËÎÌË Ï‡Ì‰Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ - "Ã‡¯ËÌË, ËÌÒÚ‡Î‡-ˆËË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ".

— ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡ËÌ‡ - √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙ÚÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ ÒÔ˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂÌ‡ Ë ÔÓ-Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î".

¬ ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" ÔÓ·Â‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓ-‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ÔÂ‡·ÓÚÍ‡ Ì‡ Ó„‡ÌË˜ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË.

Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" ÒÂ‚˙˜Ë Ì‡ Õ‡ˆËÓÌ‡ÎÌ‡ ‡ÒÓˆË‡ˆËˇ Á‡ ‡Á-‚˙Ê‰‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ Ì‡ ÔÓÓ‰‡ ·˙Î„‡ÒÍ‡ÏÎÂ˜Ì‡ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏÎÂ˜-ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ Î‡ÍÚ‡ˆËÓÌ-Ì‡ ÏÎÂ˜ÌÓÒÚ.

"«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Ò"

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»»

Новини от МЗХ

ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ 4ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИНови биостимулатори при памука 5Активно проветряване за сушене на рапични семена 7Хербициден ефект при семепроизводен посев от пасищен райграс 10ЕКОЛОГИЯБиологична активност на почвата при органично сеитбообрaщение 12РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТАБиопродукти за борба с вредителите при оранжерийни краставици 15ЗЕЛЕНЧУЦИЛистното подхранване и вегетативните прояви на пипер 18БИБЛИОТЕКАТА – МАТОЧИНА 21–28ЗЕЛЕНЧУЦИМодел за производство на индетерминантни сортове домати 29Доматен миниращ молец 32ЛОЗЕ И ВИНОКоличество и качество на добива от грозде 34НАПОЯВАНЕПодготовка на площите за напояване по бразди 37ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯЗакъснялата приватизация на българската тютюнева промишленост 40Конкурентоспособни ли са фермите на физически лица 43МЗХ, ПРСР, ДФЗ 3, 6, 9, 14, 20, 31, 36, 39

ПъРвА жъТвА ЗА 2011-А

Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откри жътвата в село Божурец, община Кавар-на, на нивата на зърнопроизводителя Драгомир Узунов. На събитието присъстваха земеделски производители от региона, журналисти, организаторите – прес службата на МЗХ, и, разбира се, екипът на фирма VAREX, вносители на земеделска техника CHALLENGER.

Очаква се качеството на реколтата да бъде по-добро от миналата година, заяви министърът. Количеството ще бъде около 3,9 млн. тона пшеница и около 700 хил. тона ечемик. По-доброто качество пшеница ще бъде дотатъчно за производството на хляб по стандарт „България“, каза министър Найденов. Той прогнозира, че няма да има скок в цената на зърното, тъй като Русия отвори пазара си. Министърът не очаква и поскъпване на хляба.

Двамата с изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Румен Порожанов подкараха комбайн на жътвата. Те сложиха и парички в първите снопове заедно със зърнопроизводителя Драгомир Узунов.

И както си е по стар български обичай на първа жътва се похапва погача с шарена сол и мед. Председателката на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България – Мариана Кукушева, не пропусна да спомене, че от хляба никой не е по-голям и затова, когато посягаме към него – може само с чисти ръце.

Сп. „Земеделие плюс”

Издател „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия:Проф. д-р Ив. Трънков – Отг. редактор, GSM 0882 966 459;Акад. Ат. Атанасов, проф. д. с. н. Л. Кръстева,проф. д. с. н. Р. Бъчварова, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Илчовска,доц. д-р в. Котева, доц. д-р Т. Колев, доц. д-р К. Къневапроф. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков,доц. д-р Б. Николов, доц. д-р в Гайдарска

Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635Редактор М. Спасова

PR и реклама С. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД

Тел. +359 2 852 02 48Е-mail: [email protected] Цена: 5,00 лв.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

www.abi.bg

Списанието се издава с подкрепата на:

БългарСка агенция пО БеЗОпаСнОСт

на Храните

Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов участва в заседание на Управи-телния съвет на Селскостопанската академия, проведено за първи път под ръководството на новия пред-седател доц. д-р Георги Костов, на 04.07. 2011 г. Министърът подчерта законосъобразността на всички действия при смяната на ръковод-ството на ССА. Това не е политическо решение, което ще бъде потвърдено с инициирането от него на промени в закона за ССА. С тях ще се гаранти-рат демократичността и конкурсното начало в работата и при избора на ново ръководство на Академията.

Управителният съвет избра нов зам.-председател доц. д-р Галина Панайотова, и нов научен секретар доц. д-р Маргарита Николова.

Доц. д-р Галина Панайотова за-вършва през 1982 г. Аграрен универ-ситет Пловдив специалност „Зърноп-роизводство” с допълнителна квали-фикация „ Икономика на селското стопанство”. Ръководи и координира национални и международни научни програми и проекти в областта на селекцията и семепроизводството. До момента временно изпълняваше длъжността директор на Институт по земеделие и семезнание „Образцов

чифлик” – Русе. Доц. д-р Маргарита Николова

завършва висшето си образование през 1970 г. във вСИ, София, специ-алност "Агрономство-полевъдство". От 1970 до1997 г. работи в Института по почвознание “Н. Пушкаров”. От 1997 г. е доцент в ЛТУ. От 2001 до 2005 г. е изпълнителен директор на Националната службата по съвети в земеделието. От 2007 г. е декан по научната дейност на Лесоте-хническия университет. Ръководи и координира национални и междуна-родни научни програми и проекти в областта на аграрната наука.

Управителният съвет прие Обръ-щение на новоизбрания състав на Изпълнителното бюро към научния колектив и служителите от Селско-стопанската академия.

в заседанието на Управителния съвет участваха: акад. Атанас Ива-нов Атанасов – Агробиоинститут;

проф. дсн Лилия Иванова Кръстева – директор на ИРГР – Садово; проф. дсн Марин Методиев Тодоров – ди-ректор на ИПжЗ – гр. Троян; доц. д-р Аргир Тодоров живондов – директор на ИО – Пловдив; доц. д-р Стайка Станева Лалева – директор на ЗИ – Стара Загора; доц. д-р Нели Кирило-ва вълкова – директор на ИПТП – гр. Чирпан; доц. д-р Димитрина Йотова Илчовска – директор на ИЦ – гр. Кнежа; доц. д-р Мартин Димитров Банов – ИП „Н. Пушкаров" – гр. Со-фия; акад. Александър Хараланов Александров – директор на И-т по гората – БАН; проф. дсн Нино Петков Нинов – ректор на ЛТУ – гр. София; проф. д-р инж. Георги Иванов вълчев – ректор на УХТ – Пловдив; доц. д-р Димитър Фердинандов Греков – рек-тор на АУ – гр. Пловдив; проф. дтн Христо Иванов Белоев – ректор на РУ „Ангел Кънчев" – Русе.

пресцентър на МЗХ

ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ

ОБРъщЕНИЕ КъМ НАУЧНИЯ СъСТАв И СЛУжИТЕЛИТЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ Уважаемиколеги,Пред новоизбраното ръководство на Селскостопанската академия, стоят важни и неотложни задачи. Поставянето

им на дневен ред сега е резултат от дългогодишното отлагане и нерешаването на натрупвани с години проблеми. Дългосрочните задачи, чието оперативно и навременно решаване заедно с ръководството и екипа на Академията ще започнем веднага, няма да попречи на усилията ни за адекватно изпълнение на непосредствената отговорност - задачата на деня. Осигуряването на успешното приключване на кампанията по прибирането на реколтата е от първостепенна важност.

Извършеният анализ ясно идентифицира предстоящите задачи от нормативен, организационен и финансов характер и определя важната роля на ръководството и екипа на Селскостопанска академия за тяхното решаване. Развитието на аграрната наука като потенциал на земеделския сектор на България в контекста на съвременната европейска аграрна политика изисква това от нас.

По-нататъшното изпълнение на дългосрочните цели е свързано с активна работа за осигуряване на допълнителни или поне минимални средства за прилагане на резултатите от научните задачи. в тази посока ще бъдат предприети конкретни стъпки за промяна на закона за Селскостопанската академия, които целят:

- Създаване на условия за демократичен избор на органи за управление;- Засилване на проектното начало при финансирането на дейността на поделенията;- Справедливо разпределение на собствените приходи от дейността на Академията.Уважаеми колеги, набелязвайки непосредствените приоритети в бъдещата работата на ръководството и екипа

на Селскостопанска академия, искаме да ви уверим, че не се предвижда апокалиптичен сценарий за унищожа-ване, закриване, уволнения, освобождаване или масово разпродаване на собствеността, управлявана от звената на академията.

иЗпълнителнО БЮрО на СелСкОСтОпанСка акаДеМия, 4 юли 2011 г.

бр. 6–7, 2011 г., сп. „Земеделие плюс”4

Акту

ално

5

Земеделски култури

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

НОвИ БИОСТИМУЛАТОРИ ПРИ ПАМУКАважен елемент в технологията на отглеж-

дане на много култури е използването на растежни регулатори. Те влияят върху продуктивносттта на растенията, като засилват обмяната на веществата, ак-тивизират усвояването на хранителни елементи и преразпределението им в организма (Nickel, 1982). Памукът е една от културите, при които приложението и изучаването на действието на биостимулатори е проучвано през всички етапи от онтогенетичното й развитие (Иванова И.,1990 г.; Колева М., 2005 г., 2008 г.). Изследвания, провеждани в Калифорния показват, че прилагането на Мепикват хлорид в началото на цъфтежа увеличава броя на завръзите, които се запазват в първите плодни клонки. въпреки че растежните регулатори са важна част от програмата за управление на памукопроизводството, те могат да доведат до намаление на добива, ако се прилагат в периоди, когато количеството валежи е малко, т.е. когато растенията са подложени на стрес. Синте-зирането на нови биостимулатори и районирането на нови сортове в производството налага необходи-мостта тези проучвания да продължават.

Целта на настоящото проучване е да се установи влиянието, което оказват някои нови биологично-активни вещества (БАВ), приложени във фаза цъфтеж на памука, върху растежа и продуктивността, като се имат предвид разноо-бразните метеорологични условия и различните дози на приложение на БАВ.

Опитът беше заложен на почвен тип излужена смолница в подължение на три години (2007-2009г.) в опитното поле на ИПТП Чирпан. Предшественикът е твърда пшеница. Памукът - сорт Чирпан 539 - е отглеждан по общоприетата технология, при непо-ливни условия и норма на торене 10 кг/дкa N.

Беше проучено действието на седем биоло-гично-активни вещества приложени в две дози, във фаза цъфтеж на памука. Реализирани бяха

следните варианти: 1) ФП-160 мл/дкa; 2) ФП-100 мл/дкa; 3) РП-160 мл/дкa; 4) РП-

100 мл/дкa; 5) Унимил-150 мл/дкa; 6) Унимил-100 мл/дкa; 7) вП-120 мл/дкa; 8) вП-80 мл/дкa; 9) ПБ-120 мл/дкa; 10)

ПБ-60 мл/дкa; 11) МНП-241-120 мл/дкa; 12) МНП-241 -60 мл/дкa; 13) НП-55 -120

мл/дкa; 14) НП-55 -60 мл/дкa;15) Контрола-без третиране. Третирането беше извършено, когато 50 % от растенията бяха навлезли във фаза цъфтеж. Данните за общия добив са обработени по метода на дисперсионния анализ.

Основен лимитиращ фактор за растежа, разви-тието и реализацията на продуктивните възмож-ности на памука са температурата и валежната обезпеченост. По отношение на метеорологичните условия в периода на цъфтеж и плодообразуване и през трите години на изследването са отчетени средномесечни температури на въздуха близки по стойност на средната температура отчетена за многогодишен период (табл. 1). валежите са под нормата, неравномерно разпределени и не могат да компенсират недостига на влага в критичните фази на развитие на растенията, което в съчета-ние с ниската атмосферна влажност се отразява неблагоприятно върху общия добив и качеството на продукцията.

Данните за влиянието на включените в опита биостимулатори са представени в таблица 2. През 2007 г. при третиране с ФП в доза 100 мл/дкa и ПБ - 120 мл/дкa е отчетено увеличение на общия добив съответно с 31.9 кг/дкa и 14.9 кг/дкa. През 2008 г. при ФП -100 мл/дкa също се наблюдава нарастване

табл. 1. Метеорологична характеристика през вегетационния период на памука за 2007–2009 г.

Годинимесеци

IV V VI VII VIII

средномесечна температура на въздуха, С°

2007 11.7 18.7 23.1 26.2 24.3

2008 9.7 16.7 21.1 23.1 25.6

2009 11.9 18.3 21.6 24.2 23.4

1928-2007 11.9 16.9 20.8 23.3 22.3

валежи, мм

2007 18.8 53.0 38.9 - 62.1

2008 65.9 35.8 95.4 30.7 3.4

2009 16.6 15.6 14.4 88.7 34.6

1928-2007 44.9 62.4 65.7 54.0 41.5

табл. 2. Добив от суров памук, кг/дкa

годиниварианти 2007 2008 2009 Средно

ФП-160 мл/дка 157.7 152.8 239.8 183.4

ФП-100 мл/дка 191.7 180.6 219.9 197.4

РП-160 мл/дка 131.9 175.9 241.7 183.2

РП-100 мл/дка 141.9 166.7 262.0 190.2

Унимил-150 мл/дка 152.9 152.8 222.2 175.9

Унимил-100 мл/дка 131.9 152.8 185.2 156.6

вП-120 мл/дка 127.5 175.9 217.6 173.7

вП-80 мл/дка 154.4 162.0 208.3 174.9

ПБ-120 мл/дка 174.7 171.3 208.3 184.8

ПБ-60 мл/дка 153.7 171.3 203.7 176.2

МНП-241-120 мл/дка 139.5 166.7 208.3 171.5

МНП-241 -60 мл/дка 126.2 152.8 208.3 162.4

НП-55 -120 мл/дка 138.4 185.2 180.6 168.1

НП-55 -60 мл/дка 135.6 180.6 212.9 176.4

Контрола / Check 159.8 171.3 236.1 189.1

Фактор А – БАв p≤5%=24.9 p≤1%=33.1 p≤0.1%=42.8Фактор в – години p≤5%=11.2 p≤1%=14.8 p≤0.1%=19.1Ахв p≤5%=43.3 p≤1%=57.3 p≤0.1%=74.

6бр. 6–7, 2011 г., сп. „Земеделие плюс”

на общия добив с 9.3 кг/дкa, а добивът реализиран след употребата и на двете дози на ПБ се изравнява с този на контролата. През съответната година и след прилагането на РП-160 мл/дкa, вП-120 мл/дкa, и двете дози на НП-55 е отчетен общ добив преви-шаващ добива получен от контролния вариант, но получените разлики са недоказани. През 2009 г. уве-личение на добива е отчетено след прилагането на ФП-160 мл/дкa и двете дози на РП. При останалите биостимулатори реализираните добиви са по-ниски в сравнение с тези на нетретираната контрола.

Средно за тригодишния период на изследването положителен ефект върху общия добив от суров памук е установен след третиране с ФП-100 мл/дкa и РП-100 мл/дкa, съответно с 4.4% и 1.1%, но

получените разлики са статистически недоказани.Направеният двуфакторен дисперсионен анализ

показва, че от общото вариране на данните изпит-ваните варианти оказват най-силно влияние – 70.5 % (табл.3). От двата фактора на опита условията на годините (фактор в) имат много силно влияние – 52.7 % и то е доказано при ниво на вероятност p≤1%, а влиянието на фактор А-биостимулатори е 6.8 % и не е доказано. взаимодействието между условията на годините и приложените растежни регулатори (Ахв) е 11.1 % от влиянието на вариантите и не е статистически доказано.

ИЗВОДИСтимулаторът ФП в доза 100 мл/дкa, внесен във

фаза цъфтеж на памука увеличава добива от суров памук от 9.3 до 31.9 кг/дкa или средно с 4.4 %.

Стимулаторът РП в доза 100 мл/дкa оказва слаб положителен ефект върху добива, а добивът реа-лизиран след употребата на останалите растежни регулатори е по-нисък в сравнение с нетретираната контрола.

Условията на годините оказват най-силно вли-яние върху величината на добива – 52.7 %, след-вани от влиянието на биостимулаторите – 6.8 %. взаимодействието между растежните регулатори и метеорологичните условия не е доказано.

Минка колева иптп – Чирпан

табл. 3. Дисперсионен анализ за общия добив от суров памук

източник на вариране

степени на свобода

сума от квадрати

влияние на фактора, %

средни квадрати

общо 134 216185 100

блокове 2 1076 0.5 538

варианти 44 152460 70.5 3465***

фактор а - сти-мулатори 14 14625 6.8 1044.64

фактор b - го-дини 2 113926 52.7 56963***

ахb/axb 28 23909 11.1 853.893

грешка 88 62469 28.9 711.921

СТАРТИРАХА „ДНИ НА ОТвОРЕНИТЕ вРАТИ” ПО ПРОГРАМАТА ЗА РАЗвИТИЕ

НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ 2007–2013Кампания под мотото „Дни на отворените врати” по Про-

грамата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. на Министерство на зедемелието и храните бе открита на първи юли в Добрич. Тя стартира с Информационен щанд на МЗХ, който бе разположен пред сградата на Община Добрич град, където земеделски производители и потенциални кандидати по програмата бяха консултирани на място от служители на министерството.

Стартирането на кампанията съвпадна с официалното откриване на жътвата от Министъра на земе-делието и храните д-р Мирослав Найденов край Каварна, както и проведения след това Консултативен съвет по хлебното зърно в Добрич.

На информационния щанд на МЗХ всички заинтересовани можеха да получат актуална информация за Програмата за развитие на селските райони. На въпросите им отговаряха експерти от Националната служба за съвети в земеделието и МЗХ. На близо 250 души бяха раздадени информационни брошури и материали за програмата, интересът им беше насочен към изпълнението на инвестициите и възможност-ите за нови проекти по мярката „Млад Фермер”, както и „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР.

Кампанията „Дни на отворените врати” на МЗХ за ПРСР 2007-2013 се провежда със съдействието на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), всички областни и общински структури на минис-терството, както и областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие”. Тя ще протече в рамките на една календарна година във всички 27 области на страната, където ще се провеждат срещи със земеделски производители и кандидати по програмата, както и с медиите.

Сп. „Земеделие плюс”

новини от МЗХ


АКТИвНО ПРОвЕТРЯвАНЕЗА СУШЕНЕ НА РАПИЧНИ СЕМЕНА

Активното проветряване е най-ефективния способ за съхранение на рапично семе не само от техно-логична и експлоатационна гледна точка, но то е икономически оправдана обработка.

Според поставената цел активното проветря-ване се прилага за:

Профилактично проветряване. Прилага се при дългосрочно съхранение на сухо рапично семе. Способства за предотвратяване на самозагряването и влошаване на качеството при съхранение чрез изравняване на температурата и влажността на насипа. При профилактичното вентилиране става непрекъснато освежаване на междузърненото пространство, което подтиска жизнеспособността на микрофлората; запазва специфичния мирис на семената; съществено понижава загубите при съхранение от намаляване на интензивността на дишане, травмиране и разпрашаване.

Охлаждането чрез активно проветряване се прилага за съхраняване на сухо (влага до 8%), влажно (до 12%) и мокро семе (над 12%). Целта е заскладеното рапично семе да се охлади на първи етап интензивно до 18ºС и след това при благопри-ятни климатични условия до 0-5ºС. При температура под 18ºС всички физиологични и микробиологични процеси са силно затормозени и съхранението протича с незначителни изменения на качествените показатели. При температура на семената под 5ºС се унищожава наличната зараза. влажна и мокра рапица с температура под 5ºС може да се съхранява краткосрочно (от няколко дни до два-три месеца в зависимост от влагата) преди изсушаването й без опасност от влошаване на качеството.

Нискотемпературното сушене цели постепенно намаляване влажността на семената в процеса на съхранение с активно проветряване. На нис-котемпературно сушене се подлага средно сухо и влажно рапично семе с влага до 12%. Принципно изискване при активното проветряване е да не се допуска навлажняване на съхраняваното рапично семе от атмосферния въздух. За целта трябва да се определи възможността за вентилиране с отчитане на равновесната влажност на рапичното семе в зависимост от относителната влажност и темпера-турата на въздуха.

Относителнатавлажностна въздуха (Овв) се определя като съотношение на масата на водните пари във въздуха към масата на водните пари на въздуха при влажност 100% (мъгла, дъжд). Отно-сителната влажност на въздуха зависи от неговата температура. При едно и също влагосъдържание с повишаване на температурата относителната

влажност намалява с 4% за всеки градус и влагопо-емността му се увеличава. Относителната влажност на въздуха влияе върху затоплянето и развалата на семената поради биологичната активност на самите семена, плесените и инсектите. Плесените напри-мер изискват за развитието си Овв над 60-65% и благоприятни за тях температури.

Определянето на относителната влажност на околния въздух става с тарирани експресни тер-мохигрометри. вентилирането е възможно, когато влажността на рапичното семе е по-висока от рав-новесната му, определена за даденото състояние на въздуха.

Равновесна влажност на рапичното семе е влажността, при която влагообменът между въздуха и семето се прекратява и зависи от относителната влажност на въздуха и от температурата на заскла-деното рапично семе (таблица 1).

Затъмнените стойности са на влагите при съответ-ните температури и Овв, при които се предотвратява развитието на плесени и повреди на семената от затопляне. Като здравословно ниво за дългосрочно съхранение на рапица се препоръчва Овв под 60%. Например при температура 25ºС семената трябва да са с влага до 7,6%, за да бъде Овв до 60%. Когато Овв надвишава 65% съхраняемостта на рапицата намалява и се изисква бързото й охлаждане или сушене преди дългосрочно съхранение.

Управление на системите за аериранеПри изграждането на новите зърнохранили-

ща и в голяма част от съществуващите силозни вместимости се прилагат съвременни системи за управление на вентилирането. Те включват система за температурен контрол на съхраняваното зърно (семе), измерване на температурата и относител-ната влажност на подавания (пресен) и отработен (преминал през зърното/семето) въздух, контролери и регистриращи прибори. Те са приложими при съх-табл. 1. Влияние на температурата и ОВВ върху влагата на рапица

Температура, оС0 5 10 15 20 25

Овв, %20 4,5 4,1 3,8 3,6 3,4 3,230 5,9 5,5 5,1 4,8 4,5 4,340 7,4 6,8 6,3 6,0 5,6 5,350 8,8 8,1 7,6 7,1 6,8 6,460 10,3 9,6 9,0 8,4 8,0 7,670 12,1 11,2 10,5 10,0 9,3 8,980 14,2 13,2 12,3 11,6 11,0 10,590 17,2 16,0 15,0 14,2 13,5 12,8


ранение на сухо и средно сухо рапично семе или като по-следващ етап от про-веждане на нискотемпературно сушене или интензивно подсушаване, чрез допълнително нагряване на подавания в рапицата въздух. вентилиране на сухо семе без навлажняване е възможно при температурна разлика семе/въздух над 10ºС.

Аериранезаохлаждане.Семената трябва да бъдат бързо охладени, за да се запази качеството на маслото и за да се намалят повредите от плесени и инсекти. Охлаждането е най-добро в хранили-ща, предназначени за рапица. При използване на предназначени за зърнени храни хранилища необходимимият обем на въздушния поток се под-държа чрез понижаване на слоя. Ако слоят не се понижи, периодът на аериране се увеличава от 2 до 3 пъти в сравнение със зърнените култури. Могат да са необходими около 900 часа за понижаване на температурата на семената до 5оС.

Дебитът на въздушния поток за снижение на температурата на рапица, измерен като специфичен разход обикновено e 5-10 м3/т.ч (кубични метри въз-дух подадени за един час в тон семе). Например при специфичен разход 8 м3/т.ч са нужни от 75 до 100 часа, за да се охлади съхраняваната в хранилището чиста от примеси рапица от 27оС до 15-16оС или от 16оС до 4оС, а при дебит 5 м3/т.ч времето за охлаж-дане при същите условия нараства до 220-250 часа. Аерирането трябва да започне веднага след като семената покрият дъното на хранилището и да про-дължи докато температурата на семената достигне средната околна температура. След първоначалния охлаждащ период охлаждането да продължи когато температурата на околния въздух е с 5-10оС под температурата на семената и Овв е под 65%.

Процесът на охлаждане следва да приключи до края на януари, като семето се охлажда до под 5оC, при зададени температурни разлики семе/ околен въздух 10-15оC.

Аериране за нискотемпературно сушене.Принципът на системата за сушенето с атмосферен въздух е работа със сух въздух за намаляване на влагата на съхраняваното семе. Температурата на въздуха трябва да е над 10оС, а относителната влага под 65%. Този тип система изисква по-мощен въз-душен поток (обикновено 10-20 м3/т.ч) в сравнение с аерационния тип система за охлаждане. Дейст-вителната продължителност обаче може да варира според климатичните условия или качеството на семената следва да се определя само чрез контрол на охлаждащата зона.

възможността за намаляване на влагата на семе-ната в хранилището предоставя на производителите повече възможности при жътвата. Рапицата може да се прибира от полето влажна или мокра. жътвата може да стартира и по-рано при по-високи нива на влагата, при което се намаляват механичните

загуби от разпукването на шушулки-те. влагата може да се намали чрез аериране в хранилището до безопасни за съхранение нива, но се изискват повишени дебити на въздуха. Тези по-високи дебити увеличават статичното налягане на въздуха. За сбита рапица

статичното налягане (аеродинамично съпроти-вление) се удвоява. Когато се избира вентилатор трябва да се вземе под внимание аеродинамичното съпротивление, дължащо се на семената плюс това на системата от въздухоразпределителни канали и решетки. Статичното налягане, което трябва да се преодолее при вентилирането на семената от рапица е от 2 до 3 пъти по-високо от това на пшени-цата. Затова ако трябва да се използва изградена за зърнените култури аерираща система, тя трябва да се приспособи чрез корекция на скоростта и налягането, за да се осигури адекватен за рапицата въздушен поток. По тази причина също и височината на насипа при сушене и съхранение трябва да се намали 2-3 пъти.

Препоръчва се сушенето с околен въздух до под-ходящата за съхранение влага 6-7% да приключи до началото на септември. По-високо сваляне на влагата не се препоръчва с оглед предотвратяване на механични повреди на семената при последващи обработки. Ако рапицата не се изсуши до достига-не на подходящата влага, семената се затоплят. Продухването с въздух може да е в посока нагоре (положително налягане) и надолу (отрицателно налягане). За рапица се предпочита посока нагоре, тъй като контролът на процеса на повърхността е по-лесен отколкото на дъното на хранилището. Друго предимство на тази посока е, че напускащият каналите въздух след стартиране на вентилатора веднага щом се покрие дъното при запълване на хранилището запазва перфорираното дъно чисто.

Скоростта на намаляване на влагата зависи от показателите на инсталацията и околните условия. влагата трябва да се следи редовно и промяната й в посока увеличение е признак за развала на семената. Контролирането й трябва да се следи в съответствие с изискванията на „Инструкцията за съхранение”. По време на процеса на нискотемпера-турно сушене наред с отчитането на температурата на рапичното семе като динамична характеристика се отчитат и температурата и влагосъдържанието на отработилия въздух с помощта на температурен датчик и хигрометър, монтирани в подпокривното пространство на зърнохранилището. Те дават ха-рактеристиката на отработилия въздух и наред с измерваната влаготемпературна характеристика на подавания (външен) въздух служат за управление на процеса.

влаготемпературната характеристика на околна-та среда в България при реколтиране на рапицата, при която влагата на семената е до 10-11%, предпо-


лага като най-икономичен режимът на съхранение при нискотемпературно сушене и охлаждане с активно проветряване. Проблем за провеждането му обаче е пригодността на някои от изградените аспирационни системи на зърнохранилищата в стра-ната да отговорят на специфичните изисквания на семената от рапица. Ето защо трябва да се направи специално оразмеряване на инсталации за активно проветряване съобразно физичните характеристики на рапичните семена и съпътстващите ги примеси.

ИЗВОДИРапичните семена по физични и аеродинамични

характеристики значително се отличават от зърно-то на житните култури като обект на следжътвена обработка и съхранение. Изискват специфични технически и технологични решения на системите за кондициониране на семената по влага и темпера-тура, осигуряващо безопасното им съхранение.

Системите за поддържане на семената в добра кондиция чрез аериране са най-ефикасните за кон-трол на качеството при съхранение и то без големи

инвестиции. Активното проветряване се прилага за охлаждане, за нискотемпературно сушене на рапица с повишена влажност и профилактично за поддържане на качеството при дългосрочно съхра-нение. Управлението на процеса на вентилиране води до оптимизиране на влаготомпературния обмен не само от съкращаване на сроковете за кондицио-ниране, но и от намаляване на специфичния разход на електроенергия. Съвременната тенденция в кондициониране на рапични семена с влага до 12% е нискотемпературно сушене с атмосферен въздух. Сушенето на рапица с околен въздух се предпочита пред сушене със затоплен въздух поради спестя-ване на енергия, по-малки начални инвестиции за инсталациите и по-доброто качество на изсушения по този начин продукт. Оборудването на зърнохра-нилище с аерационна система, която ефективно да суши и охлажда семената по време на съхранение предоставя на фермерите повече гъвкавост при прибиране на реколтата.

Борис Божинов иванка петрова

Подкрепа за инвестиции в предприятия от хранително- преработвателната и горската промишленост

От 1 август до 2 септември ще се приемат проекти по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” от ПРСР

Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. е насочена към подобряване на цялостната дейност, иконо-мическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително- преработвателната и горската промишленост.

Финансова помощ се предоставя за инвестиции в следните сектори: Мляко и млечни продукти; Месо и месни продукти; Плодове и зеленчуци, включително гъби; Пчелен мед;

Зърнени, мелничарски и нишестени продукти, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на хляб и тестени изделия; Растителни и животински масла и мазнини, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на маслиново масло; Технически и медицински култури, включително мас-лодайна роза и билки, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия; Готови храни за селскостопански животни (фуражи); Гроздова мъст, вино и оцет; Производство на енергия чрез преработка на първична и вторична биомаса от растителни и животински продукти.

Финансова помощ по мярката се предоставя на еднолични търговци или юридически лица, които са микро, малки или средни предприятия, включително и междинни предприятия.

Допустими за финансова помощ по инвестиционните проекти са разходи за:Изграждане и/или модернизиране на сгради и други недвижими активи, свързани с производство, прера-

ботка и/или маркетинг; Закупуване на сгради и друга недвижима собственост, използвана за производството; Закупуване и инсталиране на нови машини и оборудване за подобряване на производствения процес и маркетинга; Закупуване на специализирани транспортни средства; Инвестиции за постигане на съответ-ствие с нововъведени и действащи стандарти на Общността; Изграждане/модернизиране, включително оборудване на лаборатории за нуждите на производствения процес; Закупуване на земя за изграждане на недвижими активи, свързани с производствената дейност; Нематериални инвестиции за покриване на международно признати стандарти; Закупуване на софтуер

Финансовата помощ по проекти за микро-, малки и средни предприятия е в размер на 50% от общите допустими разходи, а по проекти за междинни предприятия 25% от общите допустими разходи.

Максималният размер на общите допустими разходи за периода 2007 - 2013 г. за един кандидат по мярката е левовата равностойност на 4 000 000 евро, а минималният размер на общите допустими разходи за един проект е левовата равностойност на 10 000 евро.


ХЕРБИЦИДЕН ЕФЕКТ ПРИ СЕМЕПРОИЗвОДЕНПОСЕв ОТ ПАСИщЕН РАЙГРАС

Пасищният райграс (Lolium perenne L.) е нискорастяща (30-50 cм), многогодишна житна трева със зимен тип на развитие. Генеративните й издънки са правостоящи, голи, тънки, лесно полягат, достигат висо-чина до 70-80 cм. През първата година и след първи подраст не образува семена. Той е типично пасищно растение и обра-зува голямо количество добре облистени вегетативни стъбла (Кътова и Томов, 1999). Бавният темп на развитие на тази култура през първата година след засяването предопределя важността на проблема за борба с плевелите (Стоева и вътева, 2008).

Създаването на високопродуктивни семеп-роизводни посеви от пасищен райграс изисква ефективна борба с плевелите за получаване на висококачествени семена (Димитрова, 1995; 2002). Такива проучвания в района на Странджа - Сакар не са провеждани (Стоева, 2005).

В статията представяме резултатите от из-следване влиянието на хербицидите върху със-тава и състоянието на плевелите при отглеждане на пасищен райграс за семена в условията на Странджа.

Изследването е проведено през периода 2005 - 2007 г. в Опитната станция по земеделие гр. Средец в района на Странджа, върху излужена канелена горска почва с хумусно съдържание 2,5 и слабо кисела реакция. Пасищният райграс е заложен след предшественик кориандър, като почвата е подгот-вена съгласно приетата методика. Подхранването е извършвано ежегодно с N12, внасян двукратно през пролетта и есента. Основните торове са внесени еднократно, запасяващо – 30 кг/дкa Р2О5 и 20 кг/дкa К2О.

Опитът е заложен при семепроизводен посев от пасищен райграс, засят през есента на 2004 г. с варианти: 1. А1 - контрола, неплевена, нетретирана; 2. А2 - контрола, плевена, нетретирана; 3. А3 - на база 2,4 Д – доза 200 мл/дкa; 4. А4 - на база Ами-досулфурон (Секатор вГ) - 30 г/дкa; 5. А5 - на база

Флорасулам (Дерби 175 СК) – 7мл/дкa; 6. А6 - на база Трибенурон ( Гранстар 75 ДФ) –2 г/дкa; 7. А7 - на база Метсулфу-рон ( ДФ Метеор) –2 г/дкa.

Хербицидите са внесени през първа-та година във фаза пролетно подраства-не на пасищния райграс, при височина 10-12 cм с 50 л/дкa разтвор. Използва-ните хербициди в посочените дози са регистрирани срещу широколистните плевели, в т.ч. слабо чувствителни на хормоноподобните хербициди, във фаза

от 3-ти лист до края на братене, при зърнено – жит-ните култури. Проследени са показателите: добив на семена и структурни елементи на пасищния райграс, средно за периода; вид и брой плевели на м2; тегло на плевелите от м2.

Количеството и разпределението на валежите през периода на изпитване е следното: през 2005 г. те са с 51, 8 % по-високи, през 2006 г. – със 7,7 % по-ниски, а през 2007 г. със 17, 5 % по-високи от средните за многогодишен период (1901-1990). Годишната сума на валежите средно за периода на изпитване, е по-висока със 130,1 мм от тази за многогодишния период.

За годините на изпитване средно най-малки по количество са валежите през месеците април (27,8 мм), май (42,5 мм) и юни (42,6 мм), което оказа задържащо въздействие върху растежа и продуктив-ността на пасищния райграс. Голямото количество валежи през 2005 г. (1025,6 мм), бяха предпоставка за създаване на добре гарниран посев.

.Средногодишната температурна сума за пери-ода 2005-2007 е 12,9оС, а тази за многогодишния период - 12,8оС. Наблюдава се леко повишение на средномесечните температури през периода на проучване, което е в границите от 0,1оС през април до 1,8оС през септември.

Степента на заплевеляване е най-висока в годината на създаване на посева, което се дължи на бавния темп на растеж и развитие на пасищния райграс през първата година и количеството на

Фиг. 1. Брой на плевелите (бр./м2), по години и варианти на изследване

Фиг. 2. тегло на плевелите (г/м2), по години и варианти на изследване


падналите валежи. Ефектът от хербицидите върху заплевеляването

на семепроизводния посев от пасищен райграс е показан на фиг. 1 и 2. Броят на плевелите (фиг.1) през първата година на периода е между 2 (плевена контрола) и 132 (неплевена контрола). През втората година, броят на плевелите е най-нисък при посева третиран с Дерби 175 СК ( 4 бр/ м2), следван от па-сищния райграс третиран с Гранстар 75 ДФ (5 бр/ м2). При плевената контрола, броят на плевелите се запазва - 2 бр/ м2. Чувствително по-високо е заплевеляването при неплевената контрола. – 26 бр/м2. Общото намаление се дължи и на проведе-ните коситби, които спомогнаха за изтощаване и разреждане на плевелите. През третата година на изследването (2007), числеността на плевелите се запазва относително ниска и се движи от 10 (пле-вена контрола) до 38 бр/ м2 (неплевена контрола). Най-малко плевели има при парцелата третирана с Дерби 175 СК (16 бр/ м2), следвана от пасищния райграс третиран с 2,4 Д (23 бр/ м2) и Гранстар 75 ДФ (25 бр/ м2). Числеността на плевелите, средно за периода на проучване се запазва относително ниска и се движи от 5 (плевена контрола) до 65 бр/ м2 (неплевена контрола). Най-малко плевели има при парцелата третирана с Дерби 175 СК (26 бр/ м2), следвана от пасищния райграс третиран с Гранстар 75 ДФ (30 бр/ м2) и 2,4 Д (39 бр/ м2).

По отношение теглото на плевелите (фиг. 2) се наблюдава същата закономерност. Биологичната особеност на културата води до висока плътност на тревостоя през втората година, което също подтиска и разрежда плевелите и тогава теглото на плевели-те е най-ниско. През последната година на опита заедно с повишаване числеността на плевелите се повишава и тяхното тегло. Изпитваните хербициди действат основно върху широколистните плевели, като житните остават слабо засегнати. в опитните площи след третирането остават главно следните

видове плевели:• полска лисича опашка – Alopecurus agrestis L.,• див овес – Avena fatua L. и• полска овсига – Bromus arvensis L.влиянието на хербицидите върху добива на се-

мена и структурните елементи на добива, средно за периода на изпитване, е отразено в таблица 1. Най-висок добив на семена (84,0 кг/дкa) е получен от плевената контрола, следван от посева третиран с хербицида Дерби 75 ДФ – 68,2 кгдкa. Най-нисък (39,8 кг/дкa) остава при варианта третиран с Метеор ДФ. Структурните елементи на добива –численост на генеративните издънки, дължина на метлицата и нейното осеменяване, кореспондират с добива на семена. Средно за периода на проучване, ге-неративните издънки са най-много при вариант 2 (плевена контрола) – 1090, следван от вариант 5 (третиран с Дерби 75 ДФ) – 1065 бр/м2, а най-малко при вариант 7 (третиран с ДФ Метеор) – 533 бр/м2. Дължината на метлицата при пасищния райграс варира от 15,4 до 17,2 cм, при тегло на семената в 1 метлица – от 0,062 до 0,077 г. Масата на 1000 семена се движи от 1,09 г до 1,55 г.

ИЗВОДИ

Числеността на плевелите, средно за периода на проучване се запазва относително ниска и се движи от 5 (плевена контрола) до 65 бр/ м2 (неплевена контрола). Най-малко плевели има при парцелата третирана с Дерби 175 СК (26 бр/ м2), следвана от пасищния райграс третиран с Гранстар 75 ДФ (30 бр/ м2) и 2,4 Д (39 бр/ м2).

Най-висок добив на семена (84,0 кг/дкa) се по-лучава от плевената контрола, следван от посева третиран с хербицида Дерби 75 ДФ – 68,2 кг/дкa.

кера Стоева, ОСЗ – Средец Виолета Вътева, ип „н. пушкаров” –

София

таблица 1. Влияние на хербицидите върху добива на семена и структурните елементи на пасищен райграс, средно за периода (2005-2007)

варианти

доза генер.издънки

дължина метлица

брой семена в метлица

тегло семена в метлица

добив семена маса 1000

семена

мл/дкa бр./м2 cм бр./м2 г кг/дкa % г

1. А1 – контрола - 660 15,4 44 0,072 47,6 100.00 1,09

2. А2 – контрола - 1090 16,4 54 0,077 84,0 175.00 1,55

3. А3 – 2,4 Д 200 869 16,9 43 0,063 54,6 114.58 1,28

4. А4 – Секатор вГ 30 922 17,2 47 0,068 62,7 129.17 1,32

5. А5 – Дерби 175 СК 7 1065 16,9 46 0,064 68,2 141.67 1,48

6. А6 – Гранстар 75 ДФ 2 888 15,9 44 0,062 54,7 114.58 1,25

7. А7 – ДФ Метеор 2 533 15,9 35 0,074 39,8 83.33 1,15


Екол

огия БИОЛОГИЧНА АКТИвНОСТ НА ПОЧвАТА

ПРИ ОРГАНИЧНО СЕИТБООБРАщЕНИЕГолямата екологична пластич-

ност на почвените микроорга-низми определя способността им да реагират бързо на природни и антропогенни въздействия, адаптирайки се към условията на средата (Avidano et al., 2005; Pankhurst et al., 1996). Органич-ните остатъци в агроекосисте-мите (главно следжътвените ) са главният енергиен източник за микрофлората в почвата, като ко-личеството и съставът им опреде-ля характера и интензивността на протичащите биологични процеси в нея в много по-голяма степен от-колкото употребата на минерални торове и пестициди (Stark,2008). Ето защо сеитбообращенията оказват директно влияние върху състава и активността на почве-ните микробиални съобщества поддържайки почвената устой-чивост и продуктивност (Germida and Siciliano, 2001).

Снабдяването с хранителни вещества на отглежданите кул-тури при биологичното земеделие е основан проблем, тъй като не се разрешава използването на синтетични торове. в голяма степен се разчита на повишената биологична активност на почвата. Основно изискване на органич-ното земеделие е да се използ-ват земеделски практики, които осигуряват връщане в почвата на съществено количество от растителните материали, които подлежат на биодеградация за поддържане на почвеното пло-дородие и микробиологична дейност. Почвените микроор-ганизми имат основна роля за преработването на растителните остатъци и за максималната възвращаемост на хранителните вещества в органичните системи на производство (Tanimu J., 2007; Olsen, 2007).

В статията са представени резултатите от изследване

влиянието на органичните практики върху динамиката на микрофлората на излужена канелено горска почва, в условията на биологичното сеитбообращение: ръж, зелен фасул, картофи.

Експериментът се провеж-да в опитното поле на ИП „Н.Пушкаров”, Суходол, Софий-ско на излужена канелена горска почва, слабо до средно ерози-рана, слабо запасена с азот и фосфор (общ N 0,107 – 0,157%, общ P 0,066 – 0,080%), добре запасена с калий, с тежък меха-ничен състав и почвена реакция - слабо кисела (4.7-5.5).

През 2004 г. в е организирано

сеитбообращението: ръж – фасул – смеска ръж+грах за зелено то-рене-картофи, което след период на преход от две години, от 2006 г. премина към биологично упра-вление. житно-бобовата смеска за зелено торене е засявана през есента в полето на картофите и заоравана на пролет преди тях-ното засаждане.

Почвените проби за микроби-ологичен анализ са взимани от орния хоризонт 0-20 cм при зася-ване и прибиране на ръжта, при засяване и прибиране на фасула и при засаждане след заораване на бобено-житната смеска и прибиране на картофите. Опреде-ляни са количеството на основни групи почвени микроорганизми по метода на десетичните раз-реждания (Грудева и кол.2006) и общата биологична активност по метода на Alef (1998). Данните са обработени чрез статистическата програма ANOVA.

Представените на фиг. 1 данни показват, че общата биологична активност на канелено-горската почва под ръж за всички години на изследването, измерена при засяването ú е по-висока в срав-нение с измерената при прибира-нето. Това най-вероятно се дължи

1- при засяване/засаждане 2- при прибиране Фиг. 1. Обща биологична активност на канелена горска почва в сеитбообръщение ръж-бобово-картофи след бобово-житна смеска


на засилената минерализация на растителните остатъци на пред-хождащата в сеитбообръщението култура в този период на изслед-ване. във вариантите с фасул общата биологична активност в първия срок на изследване е значително по-висока в сравне-ние с тази под ръж. При тях не се забелязва закономерност в дина-миката на минерализационните процеси през отделните години на изследване. във вариантите с картофи е установена по-висока обща биологична активност при засаждане на картофите в срав-нение с измерената при прибира-нето им, което може да се обясни с положителното въздействие от заораването на смеската от бобови-житни култури предхож-дащи засяването на картофите. Засилените минерализационни процеси водят до освобождаване на хранителни вещества, което е предпоставка за подобряване условията за развитие на кар-тофите.

На табл. 1, 2 и 3 са предста-вени данните за динамиката на основни групи почвени микроор-ганизми за периода 2007-2010 г.

Данните на табл. 1 показват, че при засяване на ръжта протича активна минерализация

на растителните остатъци на предхождащата в сеитбообра-щението култура. Количеството на хетеротрофните микроорга-низми е статистически доказано по-голямо в сравнение с това при прибирането , което съответства и на данните по отношение на общата биологична активност (фиг.1). Количеството на бакте-риите, усвояващи минерален

азот, целулозоразлагащите ми-кроорганизми и актиномицетите е по-високо при прибирането. По –слабо се променя количеството на спорообразуващите бактерии и микроскопичните гъби.

Динамиката на изследваните групи микроорганизми във ва-риантите с фасул показва общи тенденции за 2007, 2009 и 2010 години. Установено е статисти-чески доказано увеличение в количеството на хетеротрофните микроорганизми, бактериите, усвояващи минерален азот и целулозоразлагащите микроор-ганизми. Количеството на микро-скопичните гъби е в границите на статистическата грешка. През 2007 г. количеството на изследва-ните групи е по-ниско в сравнение с останалите години, което се дължи най- вероятно на по-ниски-те почвени температури.

Представените в табл.3 резул-тати показват по-слаба промяна в количеството на хетеротрофните микроорганизми в сравнение с установената динамика при вариантите с фасул и ръж. Уста-новените разлики през отделните години се дължи в най-голяма степен на различията в темпера-турата и влагата през периодите

таблица 1. количество почвени микроорганизми в излужена канелена горска почва под ръж

годи-на

дата хетеро-трофни б а к -терии

с п о р о -о б р а -з у в а щ и бактерии

гъби бактерии, усвояващи м и н е р а -лен азот

а к т и -н о м и -цети

целуло-з о - р а з -лагащи м-зми

КОЕ.106/г абсолютно суха почва

2007

29.03. (σ2) 15,460 0,133

0,29860,0272

0,00800,0020

15.733 2,603

2,40000,8082

0,21670,0233

28.09. (σ2) 9,200 1,137

0,00400,0042

0,03340,0034

17,933 0,835

4,06660,2666

0,56330,0272

2008

28.04. (σ2) 23,1340,545

0,04420,0033

0,04130,0043

12,166 0,317

1,00000,0425

0,07520,0055

13.08 (σ2) 13,6663,042

0,09210,0091

0,03930,0013

4,193 0,469

1,04660,0066

0,01020,0041

2009

14.04. (σ2) 15,200 2,457

0 , 0 1 4 5 0,0004

0,01860,0024

7,986 0,282

0,6600 0,0230

0,00910,0007

31.07. (σ2) 5,002 0,733

0 , 0 2 9 0 0,0008

0,03800,0070

44,133 2,402

7.00000,5333

0,02350,0027

2010

11.05. (σ2) 29,533 2,866

0,18930,0253

0,02860,0026

30,000 4,163

1,66660,6960

0,00360,0009

24.08. (σ2) 13,600 1,101

0,13730,0065

0,02460,0024

44,666 2,403

4,20000,2309

0,00360,0004

таблица 2. количество почвени микроорганизми в излуженаканелена горска почва под фасул

го-ди-на

дата хетеро-т рофни б а к т е -рии

с п о р о -о б р а -з у в а щ и бактерии

гъби бактерии, усвояващи минерален азот

а к т и -номи-цети

целуло-зо-раз-лагащи м-зми


2007

29.03. (σ2) 3,46660,8968

0,06200,0042

0,01800,0034

2,73340,3526

0,13340,0666

0,11330,0120

28.09. (σ2) 5,13620,5924

0,01340,0024

0,01260,0016

6,53361,2874

1,86660,4666

0,24730,0026

2008

28.04. (σ2) 39,5321,940

0,00230,0082

0,02420,0034

12,28660,2518

1,74660,0568

0,04930,0024

13.08 (σ2) 17,0661,774

0,33330,0421

0,02330,0063

5,10660,3032

0,07320,0133

0,00720,0001

2009

20.05. (σ2) 38,00001,1015

0,03400,0010

0,00530,0013

8,73330,8963

0,72000,1900

0,01090,0011

24.09. (σ2) 46,6666 6,9602

0,0708 0,0024

0,0413 0,0006

4,4333 1,9877

6,13330,8819

0,0231 0,0004

2010

11.05. (σ2) 15,20001,1372

0,26200,3751

0,05730,0006

7,4666 1,4847

1,93330,2905

0,00380,0001

24.08. (σ2) 27,73332,0210

0,24130,0046

0,03930,0063

25,6666 5,2068

0,66660,0666

0,00630,0002


на изследване.При варианта с картофи

също е установена най-слаба вариация в количеството на ми-кроскопичните гъби. Значително по-високи стойности в периода на засаждане на картофите са установени по отношение на бак-териите, усвояващи минерален азот, актиномицетите и целуло-

зоразлагащите микроорганизми. При органичното земеделие междинните култури (бобови и небобови) за зелено торене в се-итбообращенията са алтернатива за предоставяне в почвата на повече свежа биомаса и на хра-нителни елементи, главно С и N. Отношението между C и N (19:1) в инкорпорираната биомаса на

смеската за зелено торене (грах +ръж) е в оптимални граници, което осигурава бързото й ми-нерализиране (Митова Т., 2008). Известно е, че бобовите култури се характеризират със значи-телно по-високо съдържание на азот, в сравнение с житните, като ефективното им приложение в органичните системи изисква изучаване на взаимодействията между управлението на зеленото торене, реакцията на следващата култура, почвените и климатични фактори. Освен това е доказано положителното влияние на орга-ничното и зеленото торене върху физичните свойства на почвата, което е от особена важност за излужената канелена горска почва.

Получените резултати по-казват, че всяка култура фор-мира специфична ризосфер-на микрофлора, съставът на която зависи от растителните остатъци от предхождащата в сеитбообращението култура, кореновите ексудати, почвена-та влажност и температура.

радка Донкова, тотка Митова

ип „н. пушкаров“ – София

табл. 3. количество почвени микроорганизми в излужена канелена горска почвa под картофи след заораване на бобово-зърнена смеска

г о -ди-на

дата хетеро-трофни б а к т е -рии

с п о р о -о б р а -зуващи б а к т е -рии

гъби б а к т е -рии, ус-вояващи минера-лен азот

а к т и н о -мицети

целулозо-разлага-щи м-зми


2007

29.03 (σ2) 15,53341,2454

0,18260,0040

0,01800,0052

14.8000 1,7088

1,60000,5290

0,40330,0088

28.09. (σ2) 15,13340,8352

0,02660,0006

0,01400,0030

6,06660,4806

1,26660,2402

0,35330,0020

2008

28.04. (σ2) 33,1230,692

0,21330,0057

0,00460,0017

15,4334 0,2167

1,22410,0417

0,05010,0063

13.08 (σ2) 42,7324,268

0,4380,0026

0,01930,0035

7,40000,1803

2,54000,0832

0,02260,0042

2009

20.05. (σ2) 11,40000,9018

0 , 0 2 0 8 0,0050

0,05530,0046 - 0 , 9 7 3 3

0,04660.00800.0013

24.09. (σ2) 8,46660,4055

0,11340,0116

0,0760,0133

5,9466 1,4251

6 , 5 3 3 4 0,5456

0 , 0 1 5 0 0,0040

2010

11.05. (σ2) 8,00000,3464

0,16000,0238

0,06730,0029

9,8666 0,3124

1,00000,2309

0,00420,0017

24.08. (σ2) 11,53330,6359

0,04600,0011

0,04530,0121

2,3333 0,4055

1,06660,1763

0,00120,0001

ПРСР ФИНАНСИРА СДРУжАвАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗвОДИТЕЛИ

вие сте обединени в организации и за това може да получите до 400 хил. евро безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз. Финансирането е предвидено по мярка 142 „Създаване на организации на производителите” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. То се отпуска като годишно плащане за пет последователни години, считано от датата на признаване на съответната органи-зация. Размерът на помощта се изчислява на година според стойността на годишната пазарна продукция. Обединението на стопаните е шанс да станат по-конкурентни на пазара.

Целта на Европейската комисия е да насърчи създаването на по-мащабни ефективни организации в зе-меделския сектор, които да произвеждат висококачествени продукти, отговарящи на европейските стандарти и пазарните изисквания.

По схемата ще се подпомагат организации на земеделски производители, официално признати до края на 2013 г.

Секторите, които се финансират, обхващат производството на следните култури - зърнени, медицински и етерично – маслени, бобови и технически култури, слънчоглед, рапица, памук, лен, тютюн, картофи, мляко, месо, мед, винено грозде, биологично чисти продукти и други.

Проекти по мярката ще се приемат до края на 2011 година.


Растителна защита

БИОПРОДУКТИ ЗА БОРБА С вРЕДИТЕЛИТЕ ПРИ ОРАНжЕРИЙНИ КРАСТАвИЦИ

Делът на интегрирано-то и биологично произ-водство на зеленчуци в оранжерии непрекъснато се увеличава. внедрява-нето на биопродукти за борба срещу вредителите в растително-защитните системи редуцира зна-чително използването на химични пестициди. Уп-равлението на агроцено-зите с методи и средства, близки до природата, е предпоставка за получаване на висококачествена, органична и здравословна продукция.

Краставиците са една от основните зеленчукови култури, отглеждани в оранжерии. Нападат се от го-лям брой болести и неприятели. Сериозни повреди при тази култура нанасят брашнестата мана, маната, оранжерийна белокрилка, памуковата листна въшка, трипсовете и акарите.

Фитопестицидните свойства на много растения са известни отдавна. Те се дъл-жат на намиращите се в тях естествени химични съединения – алкалоиди, есте-ри, гликозиди и др. Настойки и отвари от босилек, тютюн, лютив пипер и др. са използвани за ограничаване плътността на листните въшки. Днес се произвеждат готови биопестициди (фитопестициди) на растителна основа, с добри фунгицидни и инсектицидни качества. Наборът от тези продукти постоянно се разширява. Успешното им използване налага по-знаване механизма на тяхното действие. Прилагането на продукти с растителен произход е алтернативна възможност за борба с болестите и неприятелите в съ-временните екологосъобразни технологии. Характерно за фитопестицидите е тяхното изключително бързо действие и кратко последействие, което ги прави подходящи за зеленчукопроизводството.

в ИЗК „Марица”, Пловдив са проведе-ни опити за установяване биологичната активност на някои фитопестициди срещу брашнестата мана(SphaerothecafuligineaPollaci), маната (Pseudoperonosporacubensis Ber. et Curt. Rostow), оран-жерийната белокрилка (Trialeurodes

vaporariorumWest), па-муковата листна въшка (Aphis gossypii Glov.), тютюневия трипс (Thripstabaci Lind.) и обикно-вения паяжинообразу-ващ акар (TetranychusurticaeKoch.)при крас-тавици, отглеждани в стоманено-ст ъклени оранжерии.

В проучваниятаса включени биопро-дуктите: Тиморекс

66ЕК 0.5%-1% - фитофунгицид, съдържащ 66% масло от Malaleuca alternifolia.; Пирос 0.08% – фитоинсектицид - екстракт от Chrysanthemum cinerariaefolium; Пиретрум ФС ЕК 0.05%, съдър-жащ 32% екстракт от пиретрум; НимАзал Т/С

табл. 1. ефикасност на продукта пирос 0.08% спрямо въз-растните на оранжерийната белокрилка

вариан-ти година

дни след третирането/ефикасност, %

1 3 5 7 10 14

М о с -п и л а н 20 СП 0.02%(еталон)

2008 90,79 95,70 96,41 91,16 72,06 72,06

2009 88,71 93,82 95,72 91,24 76,01 70,30

средно 89,75 94,76 96,07 91,20 74,04 71,18

П и р о с 0.08%

2008 91,14 96,10 96,75 96,95 83,47 83,70

2009 88,54 94,47 96,79 97,64 87,41 81,49

средно 89,84 95,29 96,77 97,30 85,44 82,60

Фиг. 1. ефикасност от приложението на тиморекс 66 ек срещу брашнеста мана и мана по краставици в култива-цинни съоръжения


0.3% - инсектоакарицид, екстракт от Azadirachta indica; Бионим Плюс 1.5 ЕК 0.25% инсектоакари-цид, биопродукт с а. в. азадирахтин А, екстракт от Azadirachta indica.

При третиране на краставичните растения срещу мана с тиморекс 66ЕК в двете концентрации, е отчетена почти еднаква ефикасност – 57,87% при концентрация 0.5% и 59,32% при концентрация 1.0%. Тези резултати показват, че този фитофунги-цид може да се използва за предпазни третирания при по-ниско инфекционно натоварване. (фиг. 1).

Тиморекс 66ЕК в концентрация 0.5% показа добра ефикасност срещу брашнеста мана по краставиците (66,51%), което го прави подходящ за предпазно пръскане. в концентрация 1% при проведени три последователни третирания (през интервал 7 дни), отчетената ефикасност е много добра (87,08%), близка до тази на еталона куадрис 25СК 0.075% (91,01%) (фиг. 1).

Проведени са вегетационни опити за уста-новяване биологичната активност на продукта Пирос 0.08% спрямо оранжерийната белоктирка. Установена е много добра ефикасност 97,30% (7-ми ден след третирането) на фитопестицида срещу възрастните на този неприятел, близка до

средната ефикасност, отчетена при еталона Моспилан 20СП 0.02% - 96,07% (5-ти ден след третирането) (табл. 1). Средната ефикасност срещу ларвите при Пирос 0.08% е задоволителна 57,43%, но значително по-ниска от тази при еталона Моспилан 0.02% - 75,95% (табл. 2).

Резултатите от проведените опити с двукратно пръскане с продукта пиретрум ФС ЕК 0.05% (през интервал от 5 дни) показват забавен инициален ефект, тъй като ефикасността през първия ден е съответно 84,56% в съдовия и 87,57% във вегетационно-про-изводствения опит (табл. 3). Про-центът на смъртност на листните въшки се увеличава непрекъс-нато, което води до нарастване на техническата ефикасност на инсектицида. Това най-добре е изразено до 10 дни след пръс-кането. На 14-я ден в съдовия опит стойността е максимална – 100%, а във вегетационно-про-изводствения опит е по-ниска, но все пак достатъчна - 97,65%. в сравнение с еталона Моспилан 20СП 0.0125%, Пиретрум ФС ЕК 0.05% демонстрира аналогично добро афицидно действие.

таблица 3. Биологична активност на пиретрум ФС ек срещу смесена популация на памукова листна въшка (Aphis gossypii Glov.) по краставици в съдови (а) и вегетационно-производствени опити (Б)

Д н и с л е д пръска-нето

ефикасност (%) при инсектицидМоспилан 20СП 0.0125% (еталон) Пиретрум ФС ЕК 0.05%

А Б А Б1 100.00 98.18 84.56 87.573 100.00 100.00 89.73 96.195 100.00 100.00 90.70 96.597 100.00 100.00 94.43 99.0710 100.00 100.00 98.88 99.1014 100.00 100.00 100.00 97.65

Фиг. 2. ефикасност на някои фитопестициди срещу тютюневия трипс при краставици в култивацинни съоръжения

табл. 4. Биологична активност на някои фитопестициди срещу смесена популация на памукова листна въшка (Aphis gossypii Glov.) по краставици в съдови (а) и вегетационно-производствени опити (Б)

Дни след пръска-нето

ефикасност (%) при инсектицид

Карате макс 0.025% (ета-лон)

Пирос 0.08%

Пиретрум ФС ЕК 0.05%

А Б А Б А Б

1 22.94 95.21 87.11 88.17 91.17 92.79

3 87.32 97.31 96.44 96.78 98.84 95.37

5 92.19 97.10 93.56 92.55 89.56 98.32

7 91.31 95.98 90.71 92.08 84.78 98.11

14 87.83 94.05 91.94 90.32 81.46 96.50

табл. 2. ефикасност на продукта пирос 0.08% спрямо ларвите на оранжерийната белокрилка

вариант година ефикасност(%)

Моспилан 20 СП 0.02%(еталон)

2008 74,84

2009 77,05

средно 75,95

Пирос 0.08% 2008 65,00

2009 49,86

средно 57,43


табл. 5. ефикасност на някои биоакарициди сре-щу подвижните форми на обикновения паяжино-образуващ акар при краставици

вариант срок на отчитане ефикасноност, %

контрола (не трети-рана)

1 ден след пръскане

-

НимАзал Т/С 0.3% 46.38

Бионим Плюс 1.5 ЕК 0.25% 71.13


3 дни след пръскане

-





-





-





-





-



в опитите с включване и на друг фитоинсек-тицид - Пирос 0.08%, при еднократно пръскане, резултатите за ефикасност показват, че по-силно инициално действие проявява Пиретрум ФС ЕК 0,05% (табл.4). При Пирос 0.08% най-висока е ефикасността на 3-я ден - 96.44% при съдовия и 96.78% при вегетационо-производствения опит. Пиретрум ФС ЕК 0.05% показва най-висока ефи-касност на 3-тия ден след третирането - 98,84%

при съдовия опит и 5-ти ден след третирането 98,32% при вегетационно-производствения опит. Неговото действие е по-силно при двукратно при-ложение (табл. 4).

Изследването на биологичната ефикасност на двата фитоинсектицида към смесена популация на памукова листна въшка (A. gossypii) показа, че продуктите пирос и пиретрум ФС ЕК са с добра инсектицидна активност. Това дава основание те да бъдат успешно използвани срещу този непри-ятел, особено в оранжериите, сертифицирани за биологично производство.

От проучваните фитопестициди с добра биоло-гична ефикасност спрямо тютюневия трипс при оранжерийните краставици са Пиретрум ФС ЕК 0.05% с ефикасност 94,27% на третия ден след третиренето и НимАзал Т/С 0.3% с ефикасност 92,93% на седмия ден след третирането (фиг.2). Тези биоинсектициди са алтернативна възможност за борба срещу тютюневия трипс при условия на биологично производство на оранжерийни краставици.

При проведените вегетационни опити е устано-вена много добра ефикасност, над 90%, на проду-ктите НимАзал Т/С 0.3% и Бионим Плюс 1.5 ЕК 0.25% 10 дни след третирането срещу подвижните форми на обикновения паяжинообразуващ акар. Тези фитоакарициди могат успешно да се използат при оранжерийното производство на краставици за контрол на T. urticae (табл. 5).

Правилният избор на биопродукт за рас-тителна защита и навременно проведените третирания са възможност за получаване на биологична продукция от краставици, отгова-ряща на изискванията, както на производите-лите така и на потребителите.

Доц.д-р Стойка Машева, гл.ас д-р Винелина янкова

иЗк „Марица” – пловдив

34áð. 2, 2010 ã., ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

Ë ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ-„Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó-Âˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌËˇ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ -2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡.

¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÌÂ ÂÌ‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌËÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ̌ „Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰-Ì‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú ÒÎÂ‰-ÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌËÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓÌ‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ë-¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂ-‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓ-ËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó-‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡-Îˇ‚‡Ú ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998)‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ„Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ̄ ËÓÍË „‡-ÌËˆË. — Ì‡È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367‰Í‡. «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌËÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ Ë ÔÂÁ2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ̌ „Ó‰Ë Ò‡19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.),ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ‰Ó·Ë‚ Â 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ÔÂÁ 2003 „. ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓÔÂÁ 2007 „. Â ÒÔ‡‰Ì‡ÎÓ ‰Ó 5964 Ú. œË˜ËÌËÚÂ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂË ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰Ë-ÌËˆ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍ-ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË ÌÂÂ ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Á-„ÎÂÊ‰‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú ÂÚ‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ë-ÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰ÓÚÂÁË ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡.¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ Ì‡

ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂ-ıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚ-Ó‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓÁ‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ Ò‡ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Â-

ÁÛÎÚ‡ÚË ÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ‚˙ÁÏÓÊ-ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓ-˜‚ÂÌË ÛÒÎÓ‚Ëˇ, Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓ-‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË.

Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿»ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ

ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈»«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î«‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë—Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË,ÒÌËÏÍË(Á‡ ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡);

ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ,‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡.

œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: [email protected], ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

;


Зеле

нчуц

и ЛИСТНО ПОДХРАНвАНЕ И вЕГЕТАТИвНИ ПРОЯвИ НА ПИПЕР

Пиперът във фазите на усилен растеж, натрупване на вегетатив-на маса и образуване на гене-ративни органи има най-голяма нужда от хранителни елементи [Дойкова и Ранков, 1983; Китева, 1990]. Листното торене е необхо-димо допълнително мероприятие в цялостната система на опти-малното минерално хранене на растенията. Чрез него може да се допълва и коригира минералното хранене. Установено е, че метео-рологичните условия оказват вли-яние върху вегетативните прояви на растенията. Листното подхран-ване осигурява и икономичен воден режим на растенията и дава възможност за преодолява-не на физиологичните смущения, причинени от неблагоприятни почвено - климатични условия, които затрудняват подвижността и усвояемостта на макроелемен-тите [Павлова и Бъчваров, 1992; Shafshak, 1987]. Съществуват редица изследвания за влиянието на листното третиране с различни дози върху вегетативното разви-тие и продуктивноста на пипера и други култури [Panayotov, 2005; Kouzmova and Kostadinov, 2010]. Недостатъчно, обаче е проучен въпроса за въздействието на раз-личните формулации минерални торове за листно подхранване.

В статията представяме ре-зултатите от изследване на най-подходящ за пипера лис-тен тор.

За установяване на вегетатив-ните прояви на пипера при торене с минерални и листни торове се изведе полски опит в района на гр. Каварна през 2007-2008 г. върху силно излужен чернозем със съдържание на хумус- 2.8 %. Опитът се заложи по блоковия метод с пипер сорт “Куртовска капия”.

Изпитаха се вариантите: 1. N0P0K0 – контрола; 2. N12P6K6 –

фон; 3. N24P12K12 – фон; 4. Grogreen (N20P20K20 + МЕ); 5. Hortigrow уни-версален (N20P20K20); 6. Kristalon специален (N18P18K18Mg3); 7. N12P6K6 + Grogreen; 8. N12P6K6 + Hortigrow; 9. N12P6K6 + Kristalon специа-лен; 10. N24P12K12 + Grogreen; 11. N24P12K12 + Hortigrow; 12. N24P12K12 + Kristalon специален.

Пиперът се отгледа като сред-но ранно полско производство по схема 110 + 50 х 20 см. Преди залагане на опита се определи съдържанието на общото количе-ство минерален азот, подвижният фосфор и обменният калий (табл. 1). Фосфорът и калият се внесоха с пролетната обработка като тро-ен суперфосфат и калиев сулфат. Азотът (като амониев нитрат) и листните торове във вид на по-дхранване в началото на цъфтеж, начало на плододаване и масово плододаване. Листното подхран-ване се извърши привечер при температура под 250 С. Торовете се използваха в концентрация 0.25 % с добавка на прилепител Елект. Работният разтвор използ-ван за декар бе 80 литра.

За установяване влиянието на листното третиране върху вегета-тивните прояви на пипера се про-

ведоха биометрични измервания на 10 растения от всеки вариант. Определиха се показателите: ви-сочина на растението – cм, маса на стъблото - г, брой листа, маса на листата - г, брой разклонения, маса на разклоненията- г, маса на цялото растение- г, брой плодове, маса на плодовете - г. Биометрич-ните измервания се извършиха във вариантите през фенофазите: начало на цъфтеж, масов цъфтеж, начало на плодообразуване, ма-сово плододаване.

Установиха се съществени различия в динамиката на нара-стване на растенията (разклоне-ния и листа), броя и масата на плодовете и масата на цялото растение при отделните варианти на минерално торене и в зави-симост от вида на използваните листни торове (табл. 2).

Минералното хранене – ко-реново и листно оказва същест-вено влияние върху растежа на стъблото, като въздействието се засилва в крайните фенофази от развитието. в масово плодода-ване няма съществена разлика между стимулационния ефект при самостоятелно почвено и самостоятелно листно торене. По-високо стъбло и с по-голяма маса се получава при комбинираното почвено и листно торене – вари-анти 7–12. Най-засилен е растежа на стъблото при комбинирано торене с N24P12K12 + Kristalon, като превишението спрямо контролата за височина на стъблото е 135.21 %, а за маса на стъблото 195.50 %.

Минералното хранене оказва силен стимулиращ ефект върху

таблица 1. агрохимична характеристика на почвата

Пок

азат

ели минерален азот,

мг на 1000 г почваподвижен P2O5, мг на 100 г почва

обменен K2O, мг на 100 г почва

0 – 20 см 20 – 40 см0 – 20 cм 20 - 40 cм 0 - 20 cм 20 - 40 cм

NH4-N NO3-N NH4-N NO3-N2007 9.20 8.00 11.60 9.80 12.20 6.20 2.00 5.402008 8.50 10.00 12.40 11.20 11.00 7.80 5.80 6.10


таблица 2. Влияние на листното подхранване вьрху вегетативните и продуктивни про-яви на растенията – средно за периода.

фа-за

вари ант

стъбло листа разклонения маса цяло раст.h- cм маса-г брой маса-г брой маса-г

нача

ло н

а цъ

фтеж

1. 18.15ns 7.33ns 8.16ns 21.13ns 0.27ns 0.09ns 28.55ns

2. 18.96* 8.15* 11.00* 23.82* 0.31* 0.12* 32.09*3. 19.12* 9.23* 14.13* 28.23* 0.37* 0.15* 37.61*4. 18.90* 8.23* 12.18* 24.15* 0.30* 0.11ns 32.49*5. 18.95* 81.55* 13.13* 26.19* 0.30* 0.11ns 107.85*6. 19.04* 8.92* 14.25* 28.43* 0.31* 0.12* 37.47*7. 20.10* 9.31* 14.00* 27.50* 0.33* 0.13* 36.94*8. 20.55* 9.39* 14.92* 27.93* 0.38* 1.16* 38.48*9. 21.02* 9.49* 16.08* 29.93* 0.44* 1.10* 40.52*10. 21.94* 10.55* 16.96* 32.21* 0.57* 1.80* 44.56*11. 22.03* 11.05* 17.32* 33.53* 0.61* 2.11* 46.69*12. 22.85* 11.88* 19.10* 37.70* 0.65* 2.41* 51.99*

мас

ов ц

ъвте

ж

1. 23.18ns 14.28ns 17.20ns 28.00ns 1.80ns 1.65ns 43.93ns

2. 24.90* 17.88* 17.00* 32.10* 1.35* 2.30* 52.28*3. 27.31* 29.19* 21.85* 42.20* 2.05* 2.90* 74.29*4. 25.12* 22.18* 17.31ns 31.00* 1.63* 3.80* 56.98*5. 26.85* 23.55* 17.92* 34.18* 1.71* 4.30* 62.03*6. 27.58* 25.25* 19.00* 37.35* 1.88* 6.20* 68.8*7. 29.20* 29.98* 22.11* 39.80* 1.95* 7.30* 77.08*8. 30.05* 32.13* 22.91* 47.00* 2.15* 7.90* 87.03*9. 31.08* 37.11* 24.00* 54.13* 2.25* 8.95* 100.19*10. 32.91* 44.53* 24.81* 58.20* 2.73* 11.20* 113.93*11. 33.95* 47.73* 25.33* 59.91* 2.85* 12.10* 119.74*12. 34.33* 51.04* 26.10* 63.40* 2.92* 13.15* 127.59*вари-ант

Стъблоh- cм маса-г

Разклоненияброй маса-г

Листаброй маса-г

Плодовеброй маса-г

Маса

нача

ло н

а пл

одод

аван

е

1. 31.10ns 30.22ns 1.30ns 14.20ns 24.00ns 61.10ns 1,50ns 61ns 166.52ns

2. 34.49* 33.53* 2.05* 17.40* 26.80* 73.25* 1,70* 71,2* 195.38*

3. 37.19* 41.00* 2.50* 21.10* 29.30* 85.12* 2,60* 78,1* 225.32*

4. 35.12* 39.12* 2.10* 19.30* 27.10* 74.11* 2,10* 80,33* 212.86*

5. 35.55* 40.90* 2.25* 21.25* 27.25* 81.15* 2,13* 85,4* 228.7*

6. 36.06* 43.11* 2.40* 24.50* 28.10* 89.20* 2,33* 91,05* 247.86*

7. 37.90* 44.00* 2.45* 26.45* 31.50* 93.10* 3,25* 90,2* 253.75*

8. 38.11* 45.11* 2.70* 27.30* 31.82* 97.45* 3,40* 94,35* 264.21*

9. 38.95* 47.17* 2.90* 29.80* 33.15* 103.90* 4,10* 99,18* 280.05*

10. 41.00* 48.00* 2.95* 34.10* 32.25* 128.30* 6,20* 102,75* 313.15*

11. 41.14* 51.19* 3.35* 38.80* 34.30* 133.10* 7,05* 105,25* 328.34*

12. 43.47* 54.13* 3.70* 44.35* 39.20* 148.00* 8,80* 115* 361.48*

мас

ово

плод

одав

ане

1. 48.53ns 46.00ns 3.30ns 47.20ns 37.15ns 129.50ns 1,15ns 38ns 260.7ns

2. 55.55* 52.22* 4.10* 54.15* 39.10* 135.10* 1,45* 44,1* 285.57*

3. 59.19* 68.12* 4.95* 72.30* 42.30* 158.10* 2,1* 51,15* 349.67*

4. 52.12* 54.40* 4.40* 63.80* 56.15* 142.00* 1,5* 42,2* 302.4*

5. 54.50* 57.17* 4.55* 65.30* 60.45* 144.10* 1,55* 43,8* 310.37*

6. 56.16* 62.20* 4.85* 74.20* 68.20* 153.20* 1,7* 48,35* 337.95*

7. 58.14* 69.91* 5.00* 96.15* 65.40* 161.15* 2,15* 49,3* 376.51*

8. 58.80* 73.29* 5.10* 103.80* 77.10* 164.19* 2,25* 54,2* 395.48*

9. 61.73* 77.80* 5.35* 113.40* 80.18* 173.20* 2,4* 60,05* 424.45*

10. 62.24* 75.28* 5.90* 119.75* 93.17* 194.45* 2,5* 65,2* 454.68*

11. 63.18* 83.15* 6.40* 127.40* 104.10* 215.18* 2,75* 73,15* 498.88*

12. 65.61* 89.91* 6.90* 148.30* 120.15* 234.25* 3* 82,5* 554.96*

* Статистически доказана разлика при ниво на значимост 95%=(+);(-)Данните са обработени по методите на еднофакторния дисперсионен анализ с програма за статистиче-

ска обработка SPSS


броя и масата на листата, което е предпоставка за осъществя-ване на по-мощна и ефективна фотосинтеза и формиране на по-висок добив. Най-добри резултати и за двата показателя по време на плододаването се отчита при N24P12K12 + Kristalon. Превишение-то спрямо контролата в началото на плододаване за брой и масата на листата е съответно 163% и 242,2%, а в масово плододаване съответно 307,2% и 180,0%.

Броя и масата на разклонени-ята в по-малка степен се влияе от хранителния режим, а главно се влияе от сорта и е биологич-но детерминиран. Получените резултати показват значителна възможност за въздействие и върху този показател чрез опти-мизиране на минералното листно и коренова хранене. в масово плододаване най-силно развит хабитус изразяващ се в най-голям брой и маса на разклоненията се получава при N24P12K12 + Kristalon. Превишението спрямо контрола-та в масово плододаване е съот-ветно 209,1% за брой и 314,1% за маса на разклоненията.

Масата на цялото растение следва измененията в показате-лите на отделните органи. Масата на растенията със самостоятелно листно подхранване е по-висока от контролата и по стойност е близка до самостоятелното минерално торене в почвата. Най-голяма е средната маса на растенията в масово плододаване

при комбинирано торене, като най-добър е варианта N24P12K12 + Kristalon.

Листното подхранване оказва влияние върху броя и масата на плодовете поради по – голямата устойчивост на растенията към неблагоприятните климатични условия. При използване на лист-ни торове се образуват по-голям брой цветове, намалява процента на опадалите цветове, увеличава се процента на плодообразуване в условията на сухо и горещо лято и се увеличава масата на плодовете вследствие на засиле-ната физиологична активност на растенията. Най-едри и повече на брой плодове се получават след торене с N24P12K12 + Kristalon. Пре-вишението спрямо контролата в масово плододаване е съответно 260,8% и 217,0%.

Обяснението на по-добрите резултати при вегетативен растеж на пипера след комбинирано почвено и листно торене спрямо самостоятелното почвено или листно торене може да се търси в следните насоки:

Листното подхранване не е в състояние да задоволи хранител-ните потребности на растението, но е бърз и ефикасен метод за преодоляване на временни стре-сови състояния причинени от неблагоприятни агроклиматични условия.

Листните торове съдържат и някои важни микроелементи, които при определени условия

растенията не могат да си ги доставят от почвата, а те имат важно значение за физиологич-ния статус и фотосинтезата на растенията.

По-високите, но оптимални норми на почвеното торене съче-тани с листно подхранване дават най-добри резултати.

ИЗВОДИСамостоятелното листно по-

дхранване има по-силен ефект върху растежа и плододаването от самостоятелното почвено то-рене с N12P6K6.

Листното подхранване пре-дизвиква растеж и плододаване с близки стойности до тези по-лучени от комбинирано почвено-листно торене при фон N12P6K6.

Листните торове обект на проучването Grogreen, Hortigrow и Kristalon имат сходно въздейст-вие върху растежа и продуктив-ността на пипера, като слабо изразено превъзходство показва Kristalon.

Плодове с най-голяма маса в технологична и ботаническа зрялост се получават при ва-рианта торен комбинирано с N24P12K12+Kristalon. Броя и масата на плодовете са по-високи при вариантите торени комбинирано с N12P6K6 + листен тор в сравне-ние с този торен самостоятелно с N24P12K12.

костадин костадинов, Стоян Филипов

новини от ДФЗ

НАД 1 МЛРД ЛЕвА СА ИЗПЛАТЕНИ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗвОДИТЕЛИОт началото на годината до момента Държавен фонд „Земеделие“ е изплатил над 1 млрд. лева на земеделски

производители по различните схеми, които се прилагат в страната. Това заяви изпълнителният директор на ДФЗ Румен Поражанов по време на откриването на жътвата в село Божурец, община Каварна.

животновъдите могат да кандидатстват в момента по схемата за подпомагане „де минимис“. Заделеният финансов ресурс за обезпечаване е 20 млн. лева. От нея ще могат да се възползват животновъди, които отглеждат крави, биволици, овце-майки и кози-майки. Заявленията се приемат до 15 юли 2011 г. във всички областни дирекции на фонд „Земеделие”. По схемата могат да кандидатстват всички животновъди без значение дали имат финансови задължения към ДФЗ, поясни г-н Порожанов.

Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов съобщи, че по схемата за възстановяване на акциза за горивата на земеделските производители има корекции от Европейската комисия - настояват да бъдат включени и животновъдите към тази схема. Корекциите ще бъдат направени в най-кратък срок и ще бъдат върнати на ЕК. Предвидените средства от 35 млн. лв. за тази година по схемата ще бъдат изплатени веднага след нотифицирането на помощта от Брюксел. За следващата година са заложени още 35 млн. лв. за акциза на горивата.

Земеделие плюс


ЗеленчуциМОДЕЛ ЗА ПРОИЗвОДСТвО

НА ИНДЕТЕРМИНАНТНИСОРТОвЕ ДОМАТИ

(продължение от брой 5)

Прибиране на продукцията. Резултатите от експеримента на модела показват, че включените в него сортове Рила F1 и Кристи F1 дават възможност за ритмично и по-продължително снабдяване на пазара с пресни доматени плодове. високата стационарна опорна конструкция (СОК) поз-волява формирането на по-голям брой цветни китки, което води до увеличаване броя на плодовете и удължаване на беритбения пе-риод.

През 2005 г. са реализирани 17 беритби в периода 24 юни – 07 октомври и е реализирана обща продукция от 8780,26 кг/дкa; добивът нараства и достига своя максимум в периода 28 юли – 02 август (беритби 6 и 7). Не-благоприятната в климатично от-ношение година даде отражение върху количеството на получена-та продукция – добивът пада ряз-ко след 8-ма беритба (10 август) до 183,59 кг/дкa.

Приходите от продукцията като функция на добива и реа-лизационната цена формират различни доходи през годината. При доматите 78% от дохода се формира през първите осем бе-ритби (24 юни – 10 август). След този период следва относително постоянен приход, като намаля-ването на добива се компенсира с нарасналата реализационна цена.

През 2006 г. са реализирани 14 беритби в периода 30 юни – 30 септември и е реализирана продукция от 14 376,05 кг/дкa. Добивът нараства и достига своя максимум в периода 27 юли – 02 август (беритби 5 и 6). През пър-вите осем беритби (30 юни – 16

август) се формира 76% от него.Беритбите при контролата за-

почват едновременно с тези при модела, но последната беритба приключва с 23 дни по-рано.

Получената продукция при сорт Рила F1 е с 6428 кг/дкa

по-висока средно за периода и надвишава контролата с 188,5% (табл. 1). При сорт Кристи F1 е получен по-висок добив с 5446 кг/дкa – 174,8%.

III. Комплект технически средства за механизиране на технологичните операции.

През първата година преди монтиране на конструкцията, площта се обработва с машини с общо предназначение, агрега-тирани към трактор от клас 14 kN (ТК-80). Наличието на конструк-ция води до силно ограничение на възможностите за механизи-ране на процесите, но парамет-

таблица 1. количество на получената продукция

Сорт вариантДобив, кг/дкa

2005 г. 2006 г. средно относителен добив, %

Рила F1СОК 9724 17658 13691 188,5

Контрола 6550 7975 7263 100,0

Кристи F1СОК 10019 15437 12728 174,8

Контрола 5808 8756 7282 100,0Средно: 181,7

Фиг. 1. Добивите по беритби и реализационната цена на продукцията


рите й позволяват използването на комплекта машини за работа в култивационни съоръжения. вегетационните обработки се извършват механизирано с мо-тофреза с работна широчина 0,55-0,60 м.

в таблица 2 са систематизи-рани енергетичните средства и земеделските машини и съоръ-жения за механизиране на про-изводствените процеси преди изграждане на конструкцията и при наличие на такава. Разли-чията се изразяват в следното: подготовката на площта пред-шестваща монтирането на кон-струкцията е конвенционалната, прилагана в зеленчукопроизвод-ството на открито. Използва се трактор 59 kW (ТК-80) в агрегат с дисковата брана БДП-2,5, ле-межен плуг ПН-2-35 и почвооб-работваща фреза Ф-160И. При монтирана конструкция основ-ната обработка на площта се из-вършва с малогабаритен трактор с мощност 36-44 kW, агрегатиран с ротационен копател с работна широчина 1,3-1,4 м. Предпосев-ната обработка се извършва с култиватора за слята обработ-ка КСН-2,4, почвообработваща фреза ФН-125 или почвообра-ботваща фреза към мотоблока. Почвообработките се извършват в посока перпендикулярна на редовете, при разстояние между вертикалните греди 2,5 м.

Торенето на площта преди монтажа на конструкцията се извършва с центробежния торо-разпръсквач РЦП-2,5М в агрегат с трактор ТК-80, а внасянето на органичния тор с тороразхвърля-що ремарке в агрегат със същия трактор. При монтирана кон-струкция минералните торове се внасят с навесния тороразпръск-вач ТНЦ-250 в агрегат с малога-баритния трактор, а органичния тор - ръчно в редовете.

И при двата случая расти-телно-защитните операции се извършват с гръбна моторна пръскачка, окопаването – с почвообработващата фреза към мотоблока, напояването е ка-

табл. 2. технически средства за механизиране на технологичните операции

No Наименование на машината Марка Агрегатира

се с:Работна

широчина, м§1 ПРЕДИ ИЗГРАЖДАНЕ НА КОНСТРУКЦИЯТА

Енергетични средства1 Трактор 45-60 kW ТК-80 2 Мотоблок 6-8 kW МБ-8 (10)

Работни машиниПочвообработка

3 Брана дискова БДП-2,5 ТК-80 2,504 Плуг навесен ПН-2-35 ТК-80 0,70

5Култиватор за слята обра-ботка или Почвообработ-ваща фреза

КСН-2,4 ТК-80 2,40

Ф-160И 1,60Торене

6Т о р о р а з п р ъ с к в а ч центробежен РЦП-2,5М ТК-80 25-28

7 Тороразхвърлящо ремарке ТК-80 5-6Растителна защита

8Пункт за приготвяне на разтвори ППР елдвиг.

9Пръскачка универсална към мотоблок Перла 160 МБ-8 (10)

10 Пръскачка моторна гръбна Бензинов двигател Напояване

11Инсталация за капково напояване -

Окопаване12 Почвообработваща фреза

към мотоблок МБ-8 (10) 0,55-0,60

Транспорт и товаро-разтоварни операции

13Р е м а р к е саморазтоварващо се РСД-4 ТК-80

14 Вилков товарач §2 ПРИ НАЛИЧИЕ НА КОНСТРУКЦИЯ

Енергетични средства

1Трактор малогабаритен колесен 35-45 kW

Landini Mistral

2 Мотоблок 6-8 kW МБ-8 (10) Работни машиниПочвообработка

3 Брана дискова

БДН “Перла-

1,3”Landini Mistral 1,30

4 Копател ротационен

GRA-MENGNA

25-146Landini Mistral 1,36

5Култиватор за слята обра-ботка или Почвообработ-ваща фреза

КСН-2,4 Landini Mistral

2,40

ФН-125 1,25

7Почвообработваща фреза към мотоблок МБ-8 (10) 0,55-0,60

Торене

8Т о р о р а з п р ъ с к в а ч центробежен ТНЦ-600

Landini Mistral 14,00

Растителна защита

9Пункт за приготвяне на разтвори ППР елдвиг.

10Пръскачка универсална към мотоблок Перла 160 МБ-8 (10)

11 Пръскачка моторна гръбна Бензинов двигател Напояване

12Инсталация за капково напояване -

Окопаване

13Почвообработваща фреза към мотоблок МБ-8 (10) 0,55-0,60

Транспорт и товаро-разтоварни операции

14Р е м а р к е саморазтоварващо се РСД-4 ТК-80

15 Вилков товарач


пково, а транспортните и товаро-разтоварните операции – с под-ходящо транспортно средство и вилков тракторен товарач.

За механизиране на техно-логичните операции преди из-граждане на конструкцията са необходими два вида енергетич-ни средства и до 12 вида земе-делски машини и съоръжения, а при монтирана конструкция – два вида енергетични средства и до 11 вида земеделски машини и съоръжения.

Оценка на технологиятаЗа оценка на модела са

разработени примерни техноло-гични карти за отглеждане на домати сорт Рила F1 на площ 1 декар за условията на 2005 годи-на. На тяхна база са определени преките производствени разходи

(таблица 3).От резултатите в таблица 3 се

вижда, че преките материални разходи са най-високи при СОК I-ва година – 2782,17 лв, а най-ниски при същата конструкция II-ра година – 1299,17 лв. високият разход на материали безспорно се пада на инвестицията за за-купуване на материала, от който е изградена конструкцията. През втората година материалните разходи по конструкцията се ограничават само до нова под-държаща мрежа.

Разходът на ръчен труд също е най-висок при СОК I-ва година – 205,91 чч. През втората година е по-нисък – 197,39 чч, което се дължи на по-високата произво-дителност при демонтирането на конструкцията. Сравнително ви-

сок е разходът на труд за монти-ране и демонтиране на ниската телена конструкция (контролата) в началото и в края на сезона, поради което и общият разход е 203,49 чч. в тези разходи съ-ществен дял заема разхода за прибиране на продукцията.

Средният добив от домати сорт Рила F1 при отглеждане на СОК през 2005 г. е 9724 кг/дкa, а при отглеждане на ниска телена констукция – 6550 кг/дкa. Себе-стойността на продукцията при варианта СОК I-ва година е 0,35 лв/кг; II-ра година – 0,19 лв/кг, а при отглеждане на ниската теле-на конструкция – 0,30 лв/кг.

Реализационната цена на продукцията през 2005 г. спо-ред качеството й е в диапазона 4936 лв и 3137 лв. През 2006 г. тя е значително по-ниска, но ви-сокият добив осигури приходи на стойност 1932 лв. Това означава, че съществува възможност още през първата година вложената инвестиция да се изплати.

Посочените резултати са при двегодишен срок на използване на конструкцията. Те показват, че технологията на отглеждане на подходящи индетерминантни сортове домати на стационарна опорна конструкция има място в зеленчукопроизводните ферми у нас, независимо от по-високата инвестиция през първата година.

Д-р Мирослав Михов,

д-р Даниела ганева иЗк „Марица”, пловдив

табл. 3. преки разходи за производство на домати сорт рила в условията на модела

No Показатели мяркаСОК ниска

телена конст-рукция

І-ва година

ІІ-ра година

1 Себестойност лв/кг 0,346 0,188 0,305

2 Преки разходи за производство (3+4+5+7) лв 3366,03 1833,88 1996,49

3 Преки материални разхо-ди за производството лв 2782,17 1299,17 1554,51

4 Разходи за ГСМ лв 92,56 85,48 59,26

5

Разходи за труд, в т.ч. лв 382,67 358,02 367,96Механизаторски труд 41,93 41,50 21,55Спомагателни работници 14,06 9,69 7,61Полски работници 326,68 306,83 338,81

6

Разходи на труд, в т.ч. чч 205,91 197,39 203,49Механизаторски труд 16,52 16,35 8,49Спомагателни работници 6,62 6,62 3,58Полски работници 182,77 174,42 191,42

7Разходи за амортизация на техниката, за възста-новяване и поддържане

лв 108,63 91,21 14,75

ФЕРМА ЗА ПъДПъДъЦИС финансиране по Мярка 112 „Създаване на стопанства на

млади фермери” семейство Банчеви са изградили ферма за пъдпъдъци в с. Бузовград, Казанлъшко. Проектът им е одо-брен без проблеми през 2010 г. и вече са получили първите средства Сега във фермата отглеждат 460 пъдпъдъка, искат да увеличат бройката до 720.

Информирани са, че яйцата от пъдпъдъци са полезни и търсени. За сега у нас има само една лицензирана фирма за търговия с тези яйца, търсят контакти, за да реализират продукцията си.

Земеделие плюс


ДОМАТЕН МИНИРАщ МОЛЕЦ(Tutaabsoluta)

Доматеният миниращ молец създава сериозни проблеми при доматите, отглеждани както в култивационни съоръжения, така и на открито. През 2009 г. в Бъл-гария Националната служба по Растителна защита (НСРЗ) пред-приема обследване в оранжерии-те с домати в цялата страна, както и в плодохранилища и складове чрез използване на феромонови уловки. През октомври в района на Пловдив, в стоманено-стък-лена оранжерия с домати е уста-новено нападение от доматения миниращ молец и са уловени възрастни насекоми, които са идентифицирани в ЦЛКР - Со-фия. Първоначалното нападение вероятно е станало в началото на вегетацията на културата през юли. в непосредствена близост до оранжерията е разположено стоково тържище, както и склад, в които са съхранявани внесени от чужбина плодове и зеленчу-ци, включително и от Испания. Предполага се, че неприятелят е проникнал именно по този начин. През юни 2010 г. доматеният ми-ниращ молец е установен и при домати сорт велосити отглеждани в стоманено-стъклени оранжерии на ИЗК „Марица” – Пловдив.

Доматеният миниращ молец (Tuta absoluta, Meyrick) е вид от сем. Gelechiidae (Lepidoptera). Известен е още като доматен стъб-лопробивач, южноамерикански доматен молец и южноамерикан-ски доматен червей. Произхожда от Южна Америка. Основен гос-топриемник са доматите, но напа-да и картофи, патладжан, както и плевели от сем. Solanaceae, като татул, черно куче грозде и др. Първата поява на Tuta absoluta(Meyrick, 1917) в Европа е в края на 2006 г. по домати в провинция Castellӝn (Comunidad Valenciana) в Испания. За по-малко от три години неприятелят е регистриран в Италия, Франция, Швейцария,

Португалия, Гърция, Албания, Румъния, Алжир, Мароко и др. страни.

Морфологични особености: Яйцата са овално-цилиндрични, обикновено снесени по долната страна на листата, по пъпките или по зелените плодове. Оцветени са кремаво-бяло и са дълги окoло 0,4 мм. Гъсеницата е кремаво-бяла в началото, с черна глава. в по-късните възрасти тя става розова до зелена с кафява глава. Гъсениците не изпадат в диапауза за дълго, ако има достъпна храна. Какавидата е кафява, дълга до 6 мм. Какавидирането може да стане в почвата, по листната повърхност или в мините. възрастните молци са дребни, с дължина на тялото около 7 мм. При разперени крила пеперудата е дълга 8-10 мм. Те са кафеникави или сребристи, с черни петна на първия чифт кри-ла. Антените са дълги, а краката имат черни и кафяви пръстени. в зависимост от температурата

едно поколение се развива за 30-35 дни, което позволява на неприятеля бързо да се намножи. При благоприятни условия може да развие 8-12 поколения годишно. възрастните са нощни насекоми и през деня се крият между листата. Неприятелят може да презимува като яйце, какавида или възраст-но в зависимост от условията на средата.

Повреда: вреди гъсеницата, атакувайки всички надземни части на доматеното растение - прави широки мини по листата, дълбае ходове в стъблото, навлиза във връхните пъпки, както и в зелените и зрели плодове. Регистрирани са загуби от 50 до 100%. Гъсениците предпочитат най-много листата и стъблата, но могат да се открият също в китката с плодове и в самия плод; малки купчинки от екскременти се намират често око-ло входа. Най-добре различимите симптоми за наличие на молеца са мините с форма на безцветни

Сн.1.повреди от доматен мини-ращ молец

Сн.2.повреди от миниращи мухи

Сн.3.Феромонови уловки


петна (минни) по листата, в които могат да се видят гъсеници и черни гранулирани екскременти. При силно нападение листата изцяло изсъхват, докато минирането на стъблото причинява деформация на растението. Повредите по пло-довете предоставят възможност за развитие на болести, причиня-ващи загниването им. Повредите от доматения миниращ молец по листата се различават от тези на миниращите мухи (Liriomyza spp.). Мините са разляти, широки, докато от миниращите мухи са змиевидни и тесни. За точна диагностика е необходимо производителите да се консултират със специалист по растителна защита.

За контрол на T. absoluta могат да бъдат прилагани раз-лични стратегии. Борбата с този неприятел е трудна поради скрития начин на живот и проя-вите на устойчивост към много инсекитциди.

Превантивните мерки са от решаващо значение: Оран-жериите трябва да се почистят от стари растения, плодове и плевели за да се предотврати пренасянето на неприятеля по

новата култура; да не се допуска навлизане на възрастните молци в оранжериите чрез поставяне на инсектни мрежи на всички проветрители; да се направи двойна врата на входа; да се използва разсад, чист от вся-какви стадии на T. absoluta; Да се следи появата с феромонови уловки в разсадопроизводствени-те отделения. За контрол на T.absoluta са съобщени следните биоагенти: хищните дървеници Nesidiocoris tenuis (Nesibug) и Macrolophus caliginosus (Mirical) срещу яйцата и младите ларви и яйчния паразит Trichogramma achaeae, който в оранжерийни условия е показал висока ефи-касност - 91.74% в югоизточните части на Испания.

Използуването на феромонови уловки е сигурен метод за навре-менно откриване наличието на мъжки пеперуди на T. absoluta. Данните от феромоновите уловки дават начална информация за нападението, за да се вземат мерки преди намножаването на неприятеля. Феромонови водни уловки се използуват и за нама-ляване на популацията.

Химичната борба е била главно средство за контрол на T. absoluta след съобщаването й в Южна Америка. в Бразилия производителите на домати са провеждали многократни трети-рания с инсектициди през веге-тацията за борба с неприятеля, но честата им употреба довела до резистентност. У нас все още няма регистрирани продукти за борба с този неприятел. в Испа-ния ефикасни срещу гъсениците на T. absoluta са инсектициди на база: имидаклоприд (Конфидор 200 СЛ, Пикадор 20 СЛ, Уорант 20 СЛ), индоксикарб (Авант 15 СК) и спинозад (Tрейсър 480 СК), при които няма регистрирана устойчи-вост. За борба срещу възрастните са използвани пиретроиди като делтаметрин (Децис 2,5 ЕК), а срещу възрастните и гъсениците - комбинация от две активни веще-ства имидаклоприд+делтаметрин (Конфидор Енерджи ОД), както и продукти на база ацетамиприд (Моспилан 20 СП), тиаклоп-рид (Биская 240 ОД) и тиаме-токсам (Актара 25 вГ). Bacillus thuringiensis var. kurstaki е показал задоволителен ефект срещу гъсе-ниците на T. absoluta в Испания. Срещу тях (ранни стадии) могат да се използват продукти от син-теза на актиномицети – абамек-тин (Брейв 1,8 ЕК).

Добрата земеделска практи-ка включва обработки, сеитбо-обръщение с култури, различни от сем. Solanaceae, разораване, подходящо подхранване, полив-ки, унищожаване на заразените растения и растителните остатъ-ци. При откриване на повреди по растенията, нападнатите части се изнасят и унищожават.

Оптималното съчетаване на различните методи и средства за контрол на T. absoluta, както и навременото установяване на неприятеля са предпоставка за опазване на доматите и получава-нето на качествена продукция.

гл. ас. д-р Винелина янкова

иЗк „Марица” – пловдивСн.4. повреди от доматен миниращ молец


Лоз

е и

вино КОЛИЧЕСТвО И КАЧЕСТвО

НА ДОБИвА ОТ ГРОЗДЕ

Проучването на водния режим на лозовата култура има голямо значение за повишаване на добива и качеството на гроздето. Това се отнася особено за климатичните условия на повечето ло-зарски страни, които се характеризират със зна-чителни колебания в осигуряването на растени-ята с естествени ресурси от влага. През летните месеци валежите са неравномерно разпределени и се наблюдават засушавания с повтаряемост от 2 до 5 пъти на всеки 10 години. Периодите на за-сушаване съвпадат с максимални температури и с високи стойности на дефицита на въздушната влажност, поради което водният баланс и вегета-цията на лозовото растение се нарушават.

Лозата се отнася към т.нар. сухоустойчиви мезофити (Мержаниан А., 1953). в сравнение с други култури тя най-добре се приспособява към недостига на почвена влага, поради което се от-глежда повече при неполивни условия. Това прис-пособяване обаче не остава без последствия, а те се изразяват главно в намаляване на добива и влошаване на качеството на гроздето. Ефектив-ността на поливките и особено тяхното влияние върху качеството на гроздето се изразява в опре-делянето на точните моменти на прилагане, като те са много различни в зависимост от района, ме-теорологичните и почвените условия и направле-нието на гроздопроизводство.

Целта на настоящото изследване бе да бъ-дат определени моментите за напояване на лозата в един типичен лозарски район, под-ходящ за отглеждане на сортове за производ-ство на десертно грозде – Северните склоно-ве на Родопската яка в района на с. Брестник, Пловдивска област.

За обект на изследването бе използвано на-саждение засадено с лози от сорт Палиери в

Фиг. 2. Стойности на dт за различните вариан-ти, температура и влажност на въздуха през вегетационния период

Фиг. 4. Динамика на почвената влажност и dT, V1, 2008г.


Фиг.3. Динамика на почвената влажност и dT, V0, 2008г.

Фиг.1. Валежи през вегетационния период


УОвБ с. Брестник на АУ - Пловдив, където бяха поставени сорбционни преобразуватели на по-чвена влажност – поливно с 3 варианта (V1, V2, V3) и неполивен вариант (V0) на дълбочини 20, 40, 70 и 100 см. Лозите са формирани на стъблен двура-менен Гюйо и засадени на разстояние 3/1,20 м. С инфрачервен термометър (ИЧТ) бе проведено измерване на температурата на лозовите листа

(Тс), на почвата и въздуха (Та) в най-топлите ча-сове на деня (около 14 часа). Сорбционните прео-бразуватели за почвена влажност (гипсови блок-чета) и уреда с който се измерват са разработени и предоставени от ИП ” Н.Пушкаров ”. Напоява-нето бе осъществено с капкова инсталация, като използваните капкообразователи са от стария тип прикачени към маркуча. Дебита е 4,6 литра за час. Разположени са през 50 cм по дължина на реда. Дължината на всяко междуколие е 5 м.

Изследваният обект принадлежи към Горно-Тракийския район на разпространение на кане-лените горски почви и е разположен в неговата акумулативна част. Профилът е много слабо дифе-ренциран. Почвата се определя като делувиално ливадна, глинесто - песъчлива до песъчливо-гли-неста. в климатично отношение районът принад-лежи към преходно континенталната климатична област и се включва в подобластта на Пловдив-ско поле, което заема част от Горно-Тракийската низина. Температурният режим се характеризира с относително горещо лято и мека зима. Средно-годишната валежна сума за многогодишен пе-риод е 515 мм. Температурната сума за периода със средни денонощни температури по-високи от 100С е в интервала 3800-4000 0С.

Данните на фиг.1 показват неравномерно раз-пределение на валежите през периода с два ясно изразени максимума през април и септември. Стойностите на температурата на въздуха много често са над 30оС, а тези на влажността на възду-ха доста ниски - 40-60% (фиг.2). Данните от про-ведените измервания представени на фигури 3, 4 , 5, 6, 7, 8, 9, 10 показват динамиката на почве-ната влажност на дълбочини 20, 40, 70 и 100 cм, температурната разлика, валежите и подаваните поливки през периода 20/06 до 05/09 за 2008 и 2009 години.

При ненапояваните варианти влажността на почвата е ниска и температурната разлика е око-ло 6 – 7 оС, като има и стойности над 10оС.

При поливния вариант V1 (фиг.5) с най-висока поливна норма влажността на почвата е по-висо-ка, като за дълбочини 70 и 100 см тя се запазва такава до началото на август. Температурната раз-лика е по-ниска след втората поливна серия и ва-лежа. При вариант V2 (фиг.6) почвената влажност остава висока за същите дълбочини, а влажност-та на 20 и 40 см, се задържа в рамките 40 – 60% от ППв. Температурната разлика е почти същата, както и при вариант V1. Стойностите на темпера-турната разлика (dT) между температурата на лозите, измерена с Инфрачервен термометър (Тс) и температурата на въздуха (Та) са най-високи за неполивния вариант. През 2009 г (фиг.7), при неполивния вариант V0 температурната разлика е между 4 и 8оС. вижда се и повишаването на




Фиг. 8. Динамика на почвената влажност и dT, V1, 2009г

Фиг.9. Динамика на почвената влажност и dT, V2, 2009г.


влажността след падналия по-голям дъжд (30 л/м2). При поливните варианти почвената влажност се повишава до стойностите от месец май. Темпе-ратурната разлика е между 2 и 4оС.

От данните на таблица 1 за добива и качест-вото на гроздето следва, че приложения поливен режим не е оказал негативно въздействие, а при поливните варианти той е причина за запазване на по-висока киселинност – около и над 4 г/дм3, което определя по-голямата хармоничност и све-жест във вкуса на зърното.

Установено бе, че при варианта без напоява-не температурната разлика в листата е по-висока в сравнение с поливните варианти с около 4-8оС, което е пряко свързано с протичане на основните физиологични процеси.

гл.ас. д-р л. ангелов, проф. д-р инж. Й. киркова,

доц. Д-р инж. г. Стоименов

От юни стартира новата мярка 114 „Използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори” от ПРСР

Целта на новата Мярка 114 „Използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори” от ПРСР, която стартира от юни, е да подкрепи фермерите и собствениците на гори да подобрят устойчивото управление на техните стопанства чрез използването на консултантски услуги. в рамки-те на две години един фермер или собственик на гори ще може да ползва максимум един комплект консултации по мярката.

в комплекта консултации за фермерите се включват задължителни и допълнителни консултантски услуги. Задължителните обхващат: оценка на стопанството и съвети за подобрения относно изпъл-нението на изискванията на кръстосаното спазване и УПЗДЗЕС, а допълнителните включват консул-тации по управление на стопанството, специфични консултации в областта на растениевъдството/животновъдството, изготвяне на пълен комплект за кандидатстване за агроекологичните дейности по мярка 214 „Агроекологични плащания”, както и съветнически услуги по време на изпълнението на агроекологичния ангажимент.

Комплектът консултации за собствениците на гори включва съвети за: запознаване с горското законодателство, планиране на лесовъдски дейности, запознаване със съвременни практики за сто-панисване на горите, вещно право, екосистемни ползи от горите, превенция и защита на горите от пожари, насекоми и болести.

Кандидатите трябва да сключат с консултанта договор, в който трябва да се посочи избраният обхват на консултантските услуги, графикът за изпълнението, стойността на предоставения комплект консултации.

Финансовата помощ е в размер на 80% от общите допустими разходи, доказани с фактури и платежни документи, но не повече от 1500 евро за пълен комплект консултации. За комплекта консултации в областта на горите максималната стойност на допустимите разходи е 240 евро.

Бенефициенти по мярката могат да бъдат фермери - физически или юридически лица, които са регистрирани в ИСАК и/или са земеделски производители по реда на Наредба №3 от 1999 г. За по-лучаване на консултантски услуги в областта на горите допустими са физически, юридически лица и техните сдружения, също и общини, които са собственици на гори.

Кандидатите по мярката подават заявление за подпомагане в Областната дирекция на Разплаща-телната агенция по постоянен адрес или адрес на седалището на юридическото лице. в заявлението се посочва за кои дейности от комплекта консултации се кандидатства. Началото и краят на приема на заявления за подпомагане се определят със заповед на изпълнителния директор на Разплащателната агенция.

След приключване на процедурите за одобрение Разплащателната агенция създава Регистър на лицата, които през съответната година ще ползват финансова помощ за консултантски услуги в областта на земеделието и горите. Те трябва да изберат регистриран консултант и да сключат с него договор.

Консултантите ще се избират след провеждане на процедура от Министерство на земеделието и храните и регистърът на одобрените ще бъдат публикуван.

Повече информация за мярката може да намерите на интернет страниците на Министерство на земе-делието и храните и Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. – www.mzh.government.bg и www.prsr.government.bg

таблица 1. Добив и качество на гроздето

в а р и -ант година

д о б и в от лоза, кг

добив от д е к а р , кг/дкa

з а х а -ри, %

титр.к - н и , г/дм3

т е х н . з р я -лост

V02008 7,5 2077 18,4 3,1 16.092009 7,0 1939 18,0 3,8 14.09

V12008 6,2 1717 17,1 4,3 16.092009 6,6 1828 17,5 4,0 14.09

V2 2008 5,8 1606 17,5 4,1 16.092009 6,0 1662 17,0 4,4 14.09

V32008 6,5 1800 17,3 4,0 16.092009 6,1 1689 16,9 4,6 14.09


НапояванеПОДГОТОвКА НА ПЛОщИТЕЗА НАПОЯвАНЕ ПО БРАЗДИ

Напояването по бразди е най-широко разпрос-траненият начин в света. Това се дължи на неговата простота и необходимостта от малки предварителни капиталовложения. За да бъде ефективен, високоп-роизводителен и качествен този начин е необходима предварителна подготовка на площите и използване на инвентар със сравнително ниска стойност.

За да се осигури задоволително равномерно дви-жение на водата в едновременно напояваните браз-ди е необходимо теренът да бъде добре подравнен. Същевременно наклонът не следва да се променя рязко по дължината, като не се допускат участъци с нулев или обратен наклон. Следователно, по принцип не е задължително наклона на браздите да бъде напълно постоянен по цялата дължина. При рязката му промяна от голям към малък, обаче (фиг.1) носените от водата фини почвени частици се

утаяват постепенно, запълват напречното сечение на браздите, водата прелива встрани и размива гребените на браздите (фиг.2).

Значителна част, например 60 – 70% от из-градените поливни площи у нас са подходящи за напояване по бразди. в повечето случаи обаче, те

се нуждаят от „частично” основно подравняване. Този термин означава, че е необходимо срязване и насипване на терена само в отделни зони, които не превишават 10 – 20% от цялата площ (фиг.3). Така разходите за частичното подравняване се свеждат до 15 – 30 лв./дка. След осъществяване на този вид подравня-ване, площта следва да се обработи с оръдия за заглаждане на по-върхността, като влачки, подравнители и др.

Освен традиционните машини като булдозери, скрепери и др., особено подходящи за случая са дългобазисните подравнители (фиг.4). Активният орган при тях е грейдерна дъска с нож, която се намира в средата между предните и задни колела на машината. Характерна особеност на тези под-равнители е, че „базата”, т.е. разстоянието между предните и задни колела е значителна – от 7 – 8 до 13 – 15 м. При посочените разстояния, когато при движение на машината между колелата се появи „гърбица”, тя автоматично се срязва от ножа. Аналогично, когато между колелата има понижение, набраната пред дъската пръст се изсипва в него, без намесата на тракториста. По този начин, в посоката на движение на машината се постига значително подравняване на профила.

При „частичното” основно подравняване, ако липсват други подходящи машини, може да се използва едно просто оръдие, конструирано от автора – „навесен грейдер” (фиг.5). Работният му орган е грейдерна дъска, която се навесва към хидравличната уредба на трактора. При спускане на дъската върху терена, пред нея започва да се набира пръст, която се изсипва на по-ниските места чрез повдигане на дъската. Десетки подобни оръдия бяха произведени в железарски работилници и се използваха продължително време.

Макар и по-рядко, при по-големи неравности, някои от площите се нуждаят от типично основно подравняване. При него се налага преместването

Фиг.2. размиване на гребена на браздите при рязко намаляване на наклона им

Фиг.1 Схема за отлагане на наноси при рязко намаляване наклона на браздите

Фиг.4. Дългобазисен подравнител в процес на работа

Фиг.3. Схема на „частично” основно подравнява-не на поливния участък


на значителни земни маси. в случая широко при-ложение в развитите страни, а напоследък и у нас имат машините, управлявани с помощта на лазерна техника. При нея работните органи се командват от лазерен лъч и извършват автоматично срязване и насипване на терена. в случая се постига висока точност. Описаните начини за подравняване имат дълготрайно последействие. След тях е необхо-димо само поддържане на повърхността в добро състояние.

Качеството на набраздяването е от решаващо значение за ефективността на напояването. То се извършва от навесни устройства към трактора при подходяща влажност на почвата. времето за набра-здяване следва да се съобразява с височината на растенията, за да не се засипват или повреждат от работните органи. в случая особено важно е да се оформят достатъчно дълбоки и гладки бразди. в за-висимост от почвата и наклона, браздите не трябва да бъдат по-плитки от 12 – 15 см. Когато се полива по къси, задънени бразди, дълбочината трябва да бъде около 20 см. Основно изискване в случая е, в участъците с най-малък наклон, браздите да се напълват с вода максимално до половината от дълбочината им. Това осигурява безпрепятствено и относително равномерно придвижване на струите. Когато набраздяването се извърши при суха почве-на повърхност, браздите са плитки и грапави. При тях преливането на вода от една в друга бразда се случва често, което компрометира качеството на напояването.

все още, на много места в страната, напояването по бразди се осъществява по примитивен начин. При него, след пускането на водата от временния канал или вада, дигите му се разсичат с мотика срещу всяка бразда, за да потекат струите в тях. При този начин, дори опитен поливач, не е в състояние да осигури постъпването на еднакви и постоянни във времето струи. Разсечените диги се размиват в различна степен и разликата между струите в отделните бразди става недопустимо голяма. Често водата от няколко бразди се слива в общ поток, който неизбежно предизвиква ерозия на почвата. Описаното „диво” заливане следва да

бъде забранено със закон, защото уврежда един от най-ценните природни ресурси на страната – почвата.

Тук накратко ще се разгледат някои прости уреди, които осигуряват постъпването на еднакви струи в началото на браздите.

Още преди втората световна война в някои раз-вити страни е започнало използването на дървени тръбички. Те се монтират в дигата на временния канал срещу началото на браздите, на еднакво ниво в дадена секция. всяка секция се ограничава от подвижен савак (фиг.6). При пускане на подходящо водно количество в секцията водата има постоянно ниво над тръбичките, от които съответно изтичат и еднакви поливни струи. След приключване на по-ливката, савака в края на секцията се вдига и водата постъпва в следващата секция. Освен във временни канали, поливните тръбички се използват и при облицовани канали, разположени в най-високата част на полето. в този случай, тръбичките могат да се използват в течение на десетилетия (фиг.6).

При съвременните условия най-удачно е тръбич-ките да бъдат пластмасови, с дебелина на стените над 2 мм. За целта могат да се използват и дефектни тръби, предназначени за високо налягане. в зави-симост от необходимите поливни струи, вътрешният диаметър на тръбичките следва да бъде от 25 до 50 мм. Чрез тях се осигурява изтичане на струи от 0.2 до 1.5 л/сек.

Сифоните са предназначени за подаване на водата в началото на браздите. Те намират из-вестно разпространение в развитите страни като САщ, Австралия и др. и са прилагани и у нас (фиг. 7). Сифоните представляват криволинейни тръби, които са предназначени да прехвърлят водата над дигите на временния канал. Запълнени с вода, при запушен изходен край, те се прехвърлят над дигата. Когато изходът им е по-ниско от нивото на водата в канала, след отпушването му, водата потича в браздите. Изтичащите струи са толкова по-големи, колкото по-голям е диаметърът на сифона и напорът на водата.

Евтини и леки сифони могат да се оформят от пластмасови гофрирани (накъдрени) тръби, чиято дебелина на стените може да бъде около 1 мм. Пре-димството на сифоните пред поливните тръбички е, че при използването им не се разкопава дигата на канала. След приключване на напояването на дадена позиция, сифоните се събират от поливача и се монтират на следващата позиция. По този начин един комплект може да обслужва до 10 отделни позиции.

Преносимите тръбопроводи са между по-новите средства за разпределение на водата между браз-дите (фиг.8). Когато са без отвори, те транспортират водата през поливния участък, с което заместват временните канали и вади. Когато са с отвори през разстояния, равни на разстоянието между

Фиг. 5. навесен грейдер при подравняване на площите


браздите, от тях изтичат необходимите поливни струи. Освен обикновени отвори, тръбопроводите могат да бъдат снабдени с гъвкави ръкавчета или десетки видове пластмасови регулатори. Чрез тях е възможно регулиране и пълно спиране на струите. в този случай поливните тръбопроводи могат да се използват и като транспортни.

По отношение на материалите тръбопроводите биват твърди или гъвкави. Твърдите се изработват от желязо, алуминий или пластмаса. У нас значително разпространение имат поцинкованите дъждовални тръби с диаметър 100 мм. Често те се използват за транспортиране на водата в поливния участък при напояването по бразди. Когато са с подходящи отвори или със заварени къси тръбички те се из-ползват за разпределение на водата между група бразди.

През последните 2 – 3 десетилетия известно разпространение в напояването у нас намират

гъвкавите пластмасови тръбопроводи. Най-леки и евтини са тръбопроводите от полиетилен или друга подходяща пластмаса. Те се произвеждат от завод в Асеновград. Дебелината на стените им е до 0.2 мм., при диаметър от 200 до 300 мм., теглото им е 0.13 – 0.2кг/м. За нормалната работа на тези тръбопро-води е необходимо прокарването на гладко легло, в което те да се полагат. То трябва да представлява дълбока 10 – 15 см и широка 30 – 40 см бразда, прокарана от подходящ каналокопател.

Качествено и високопроизводително напояване по сравнително дълги бразди се реализира на ми-лиони декари в много развити страни на света като САщ, Австралия, Франция и др. Такова напояване съществуваше и у нас преди 1990 г. Усилията и разходите за качествено напояване са напълно оправдани от получаването на възможния макси-мален добив.

проф. д.с.н. иван Върлев

Фиг. 6 поливни тръбички, монтирани в постоянен облицован канал.

Фиг.8. поливане по бразди чрез гъвкав тръбопровод

Фиг.7. поливни сифони и щит за измерванена водата

ОТНОвО СЕ ПРИЕМАТ ПРОЕКТИ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ФЕРМИТЕ

Фермерите отново могат да кандидатстват за европейски средства за преструктуриране на стопанствата си. От 4 април стартира приемът на проекти по мярка 141 „Подпомагане на полупазарните стопанства в процес на преструктуриране” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г.

По Мярка 141 могат да кандидатстват всички фермери, които имат малко или средно земеделско сто-панство, обработват земя или отглеждат животни и искат да са жизнеспособни и пазарно-ориентирани. За финансиране по тази мярка стопаните могат да получат напълно безплатни консултантски услуги от офисите на Националната служба за съвети в земеделието на Министерство на земеделието и храните. Предоставяната финансова помощ е в размер на 7500 евро, които се изплащат за пет години - по 1500 евро на година.

Малките и средни животновъдни стопанства с одобрени проекти по мярка 141 могат да се възползват и от възможностите, които предлага мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” с цел ефективно преструктуриране и модернизиране на фермите си, така че да бъдат конкурентни на пазара.

Проекти по мярка 141 ще се приемат от 4 април до 29 юли и от 31 октомври до края на 2011 г. в областните дирекции на ДФ „Земеделие”.

За повече информация и безплатна консултация стопаните могат да ползват телефон *AGRO (*2476) или 070012476 /на цената на един градски разговор/.


Ико

номи

ческ

и из

мере

ния ЗАКъСНЯЛАТА ПРИвАТИЗАЦИЯ НА

БъЛГАРСКАТА ТЮТЮНЕвА ПРОМИШЛЕНОСТЦелта на статията е да стане

известна на българската общест-веност добре скриваната истина за развитието и състоянието на един от най – силните традици-онни отрасли – тютюневата про-мишленост и това да спомогне за ускоряване на изключително закъснелите положителни про-цеси за бъдещето му развитие. В тази връзка е разгледан стоко-обмена на тютюневи изделия в периода 1986 – 2008 година.

Погледнато в ретроспективен план, силата на износът на бъл-гарската тютюнева промишленост беше предимно в тютюневите изделия – цигарите. в последните години износът на суров тютюн значително надвишава този на цигарите. Причините са, че се приватизираха част от манипула-ционните предприятия и в същото време се загубиха традиционните външни пазари на цигари. Тук ще се спрем предимно на износа и вноса на цигари, тъй като край-ният продукт е със значително по – висока добавена стойност и с водещ интерес от икономическа гледна точка. Износът на цигари в близкото минало достигаше 6 % от общия износ на България и отсто-яваше дългогодишните експортни традиции на българската тютюнева промишленост.

Приложените в статията данни са на база съответната статис-тика на НСИ и собствени изчис-ления, чрез които е постигната съпоставимост в статистически-те времеви редове на стокообмена на цигари преди и след 1991 г. В графиките е въведен коригиран индекс отчитащ обезценяването на щатския долар като световна търговска валута, с цел постигане на съпоставимост на стойностни-те обеми /Тасев Ал. 2011/.

Приватизацията на българската тютюнева промишленост, която трябваше да запази производ-ството и традиционните експортни позиции на отрасъла, така и не се

състоя. вместо това, към днешна дата, са приватизирани някои от манипулационните предприятия и от цигарените фабрики. Произ-водството на цигари се сви силно и се локализира във фабриките в София и Благоевград. Голяма част от останалите предприятия минаха в ликвидация. Като краен резултат е налице тотална загуба на външ-ните пазари и непрекъснато губене на позиции на вътрешния пазар. За да се разбере защо се случи всичко това, ще разгледаме екс-

портните тенденции в отрасъла за периода 1986-2008 г. и по-важните причини за тях.

в периода 1986 – 1995 г. про-изводството на цигари е със силна експортна насоченост. Търговското салдо остава положително до 2006 г. включително.

До 1992 г. няма статистически данни за вноса на цигари, но е до-бре известно, че той беше минима-лен. Търговското салдо в периода 1986 – 1991 г. е средногодишно над 400 млн.щ.д. и е формирало

Фиг. 3. Верижен индекс и относителен дял на стокообмена на България в отрасъл тютюнева промишленост – цигари

Фиг. 1. Външнотърговски стокообмен и салдо на България в отра-съл тютюнева промишленост – цигари

Фиг. 2. индекс на стокообмена на България в отрасъл тютюнева промишленост – цигари


над 66 % от общото положително салдо на целия отрасъл хранител-но-вкусова промишленост.

От 1996 г. експорта на тютюневи изделия започва бързо и непре-къснато да пада и достига под 3 % за 2001 г. сравнено с 1986 г., а относителният дял от 7 % пада на 0.4 % за същите години. Тази тен-денция се запазва в следващите пет години и за 2006 г. индексът на физическия обем на износа е 2.8 % спрямо 1986 г., а относителния дял е 0.2 %. Търговското салдо за 2006 г. е паднало на 16 млн.щ.д. За следващите 2007 и 2008 години то е отрицателно с нарастваща тенденция съответно -16.9 млн.щ.д. и -22.2 млн.щ.д.

С цел да се разбере случилото се в този отрасъл е необходимо да се направи по-подробен анализ на динамиката на експорта и взе-тите политически и управленски решения на най-високо държавно ниво.

Графиките на индексите на физическите обеми на износа и вноса, относителните дялове и съответните салда са дадени на фигури 1, 2 и 3. Спрямо 1986 г. ди-намиката на коригирания индекс по години показва следното:

- в периода 1986 – 1990 г. изно-сът спада до 78 %, което се обясня-ва с общите тенденции в експорта за страните членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИв) и настъпилите отрицателни проме-ни след 1989 г. в управлението на държавните фирми;

- За 1991 г. износът прави скок на 100.2 %. Това е следствие от съ-ществуващия традиционно голям интерес към българските марки цигари и вече навлезлите частни интереси в този бизнес, както в страните бивши членки на СИв, така и в България;

- От 1992 г. има сериозен спад на износа на 42.5 %, който през следващите две години достига нива под 35.0 %. в случая фактора преориентиране на износа след 1991 г. в зависимост от външната политика на правителствата на България, започва да влияе не-гативно на експорта на български цигари в страните от ОНД /Тасев, Ал., 2007 /;

- в периода от 1993 г. до 1996

г. износът на цигари запазва ста-билност на ниво, колебаещо се между 32.4 % и 41.5 %, а относи-телният дял от общия за страната износ е близо 5 %. Това се дължи на все още големия интерес на потребителите към българските марки цигари в страните от ОНД и Румъния;

- От 1997 г. започва процес на бърз спад, който достига най-ни-ската си точка през 2002 г. с индекс на физическия обем 2.4 % спрямо 1986 г. и относителен дял 0.3 %. в следващите четири години, с несъществени нараствания, тази тенденция се запазва. За 2007 и 2008 г. се наблюдава по-висок ръст на износа придружен от изпревар-ващ ръст на вноса.

Посочените статистически данни, показващи големия спад на износа на тютюневи изделия, не дават отговор на въпросите:

- Кои са решаващите причини за тази експортна и като последствие производствена катастрофа?

- Защо българската тютюнева промишленост, от най-голям про-изводител на цигари в Източна Европа и имаща най-голям пазарен дял там, се сведе до производител от местно значение, т.е. предимно за вътрешния пазар и все повече губи позиции на него?

Преди анализа на фактите и събитията, които ще дадат в голяма степен яснота по поставените въ-проси, трябва да се отбележи, че в центъра на нашето внимание ще бъде „БТ Холдинг”, олицетворяващ отрасъла тютюнева промишленост, като монополист – производител, износител и основен потребител на българските тютюни.

Обективни факти и събития отнасящи се до експорта на тютюневи изделия:

1. С негативно действие:- разпадане на СИв;- политическа преориентация

на износа;- експанзия на водещите светов-

ни производители на цигари, като Philip Morris, вАТ, Reemtsma и др. в Източна Европа, в т.ч. и в ОНД след 1990 г.;

- партийни и личностни инте-реси към приватизацията на „БТ Холдинг” и опити за преструктури-рането му с цел продажба на части

или на цяло, в зависимост от нало-жилите се интереси в различните правителствени екипи;

- до 2010 г. „БТ Холдинг” не е приватизиран. Не може да се говори дори за много закъсняла приватизация с изключение на няколко предприятия.

2. С позитивно действие:- производствен капацитет и

сравнително добро качество на българските цигари;

- над 30 % пазарен дял в СССР и респективно в страните от ОНД в края на 80-те и началото на 90-те години;

- големият интерес от потре-бителите в ОНД и Румъния към българските марки цигари, които в продължение на повече от 5 години след 1990 г. се отнасят с ре-зерви към цигарите на западните фирми, произведени предимно от тютюните “Бърлей” и “виржиния”, които правят цигарите по-леки;

- вследствие на изложените по-горе факти, в периода до 1998 г. включително, големите световни производители на цигари започ-ват, в конкуренция помежду си, настоятелно да искат да закупят българските марки цигари, попу-лярни на пазарите на ОНД, или в цялост – „БТ Холдинг”.

в периода 1992 - 1996 г. никое правителство не стигна в привати-зацията на „БТ Холдинг”.по-далеч от различни варианти на пре-структурирането му – безуспешни опити да се реши конфликта на междуличностните и груповите политически интереси. Загубено е ценно време по отношение на запазване на пазарния му дял в страните от ОНД и Румъния, тъй като експанзията на западните марки цигари започва да го нама-лява. През 1997 г. този дял е съ-ществено паднал, но все още буди голям интерес във водещите про-изводители на цигари в света. Този интерес допълнително ескалира и от обстоятелството, че големите американски производители на цигари започват по същото време да се оттеглят от американския пазар, поради строгите забрани за тютюнопушене и заведените дела за обезщетение от потребителите за десетки милиарди долари. Те насочват своята експанзия към


Източна Европа.През 1997 г. правителството

на България взима решение за цялостна продажба на „БТ Хол-динг” на стратегически инвести-тор. През 1998 г. процедурата е стартирана с преговори за избор на международен посредник за извършване на приватизационна сделка. Участието в преговори-те на седем от най-големите в света посредници като “Merill Lynch”, “UBS”, “Dresdner Bank”, “Nomura International”, “Reifensen investment”, “West Merchant Bank” и “Deutche Morgan Grenfell” показа наличието на все още големия интерес към Булгартабак и него-вите пазари. Продажната цена, която гарантира всяка фирма, при преговорите варираше от половин до един милиард щ.д. включително. Единственото условие, което се поставяше от всички, беше бърза приватизационна процедура, която да се финализира до края на 1998 г. или в краен случай началото на 1999 г.

в процеса на преговорите беше поставен категорично и въпроса за изкупуване на българските тютюни – тип “Ориенталски” – тъй наречените тежки тютюни с високо съдържание на никотин и катран. всички преговарящи се съгласиха, че докато е налице съществуващия тогава пазарен дял на българските марки цигари, то вложените в тях количества ориенталски тютюн ще покриват произведеното в България. Тук е мястото да обърнем внимание, че с един силен страте-гически инвеститор, можеше да се атакуват много по-сериозно араб-ските пазари, където се потребяват предимно ориенталски тютюни и цигари произведени от тях.

Всъщотовремевсичкиучас-тницивпреговоритезаизборна посредник предупредиха, чеслед като в световен мащабима категорична тенденцияза пренасочване на цигарено-то производство към лекитетютюни, в недалечно бъдещепроблемът за изкупуване, аоттамизаотглежданенабъл-гарскитесортоветютюнищестане по-тежък. Още тогавабешеясно,чеинай-успешната

продажбана„БТХолдинг”нямада реши“завинаги” проблемасизкупуването на българскитетютюни,асамощешедададеедна добра отсрочка, за да сетърси от правителственитеекипи истинското решение запоминъканахоратаврайонитес преобладаващо произвоствонатютюни.

Тютюните “Бърлей” и “виржи-ния” не могат да се отглеждат ефективно в тези райони и произ-ведените малки количества са с ниско качество и съответно слаба конкурентоспособност /Русенов, Ат., 2004 /.

Към средата на 1998 г. беше официално избран за посредник по продажбата на БТ “Холдинг” – “Dresdner Bank”. Няма официална информация каква работа свърши посредника и по какви причини не беше направен дори и опит за обя-вяване на процедура по продажба на холдинга.

в периода до 1999 г. бяха съз-дадени смесени дружества на „БТ Холдинг” за производство на български марки цигари в Русия, Украйна и опит в Румъния. По нео-фициална информация повечето от тях не влязоха в постоянна експло-атация, а тези, които заработиха, ако съдим по статистическите данни за експорта в следващите години, очевидно не са спомогнали за запазване на пазарния дял.

Необоснованият отказ от бърз приватизационен процес и фина-лизирането му в края на 1998 г. допринася категорично за ката-строфалния експортен срив през 2001 г. и 2002 г.

Невероятно, но е факт, почти пълното и доброволно отстъпване на пазарите на български цигари в страните от ОНД и Румъния на чуждестранните фирми, които настоятелно искаха да ги купят от нас.

Следващите две правителства продължиха по този абсурден от икономическа гледна точка път и окончателно допринесоха за загубата на конкурентност не само на външните пазари, но и на вътрешния.

Може да се каже, че съдбата на отрасъла тютюнева промиш-

леност е типичен пример в най-новата българска история за некомпетентно и престъпно политическо и управленско мислене, когато трябва да се защитят националните интереси. Още един пример за този политически ман-талитет е отказът да бъде приватизиран „БТ Холдинг” през 2005 г. от стратегиче-ския инвеститор ВАТ поради политически съображения.

Междувременно няколко друже-ства на холдинга бяха приватизи-рани, в т. ч. цигарените фабрики в Пловдив и Стара Загора. Засега не се забелязва съществена промяна на вътрешния пазар и в динамика-та на експорта на цигари. Както вече отбелязахме, за последните години салдото е отрицателно.

Към днешна дата, след като на практика от 1991 г. неофициално е приватизирана дистрибутурската мрежа за продажбата на цигари на българската тютюнева промиш-леност и са пропуснати добрите шансове за цялостна и навременна приватизация на производството на цигари, която да запази и дори да увеличи експортните му позиции, единственото решение е държа-вата час по – скоро да продаде на подходящ инвеститор своите 79.8 % от активите на „БТ Холдинг”. Само по този начин, на база част-ния инвеститорски интерес, може да има някакво ефективно разви-тие на българската тютюнева промишленост, но вече без никакви шансове да достигне загубения през изтеклите години производ-ствен и експортен потенциал. Можем само да пожелаем успешно приключване на обявената прива-тизационна процедура за продажба на държавния дял в тютюневия холдинг от правителство.

В заключение трябва да при-знаем една очевидна истина: с действията и бездействията си, правителствата от 1997 г. ната-тък, обезличиха един традиционно силен български отрасъл, който ще остане само като легенда в сто-панската история на България. Доц. д-р александър тасев,

институт за икономи- чески изследвания – Бан


КОНКУРЕНТОСПОСОБНИ ЛИ СА ФЕРМИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

въпросът за оценка на конку-рентоспособността на земедел-ските стопанства от различен тип е сред най-актуалните в упра-вленческите и научните дебати у нас. С малки изключения, не съществуват публикации за рав-нището на конкурентоспособност на земеделските стопанствата в условия на прилагане на Обща селскостопанска политика на ЕС в нашата страна.

В статията се прави оценка на равнището и факторите на конкурентоспособност на па-зарно-ориентираните ферми на физически лица на съвремен-ния етап. Под конкурентоспосо-бност се разбира способността (вътрешен потенциал, стимули) на дадено стопанство да се конку-рира на (определен/и) пазара ус-пешно. За оценката на равнище-то й се прилага адекватен подход включващ система от интегрален и частни показатели, които отчи-тат производствената и управлен-ческа ефективност на индивиду-алните ферми; потенциалът на стопанството за адаптация към пазарната, институционална и природна среда; и равнището на устойчивост на стопанството.

Изследването се базира на анкета проведена през лято-то на 2010 година с менажери на 29 комерсиални земеделски стопанства на физически лица от всички райони на страната. Болшинството от анкетираните стопанства са специализирани в полски култури (34%), около 24% са със растениевъдно-животно-

въдно направление, почти 14% са в трайните насаждения, мал-ко повече от 10% са със смесено растениевъдство, и по около 4% са специализирани съответно в зеленчуци, преживни животни, непреживни животни, и смесено животновъдство.

Равнище и фактори на кон-курентоспособност на стопан-ствата

Анализът на анкетираните стопанства показва, че повече от половината от тях са с добро равнище на конкурентоспосо-бност, 24% са силно конкурентни (фиг.1). в същото време, всяко пето стопанство е неконкуренто-способно на достъпните за него пазари.

Фермите с различна специа-лизация са с нееднакво ниво на конкурентоспособност (фиг.1). Така например, всички анкети-рани стопанства, специализира-ни в зеленчуците и със смесено животновъдство са високо конку-рентни. Също така повече от 45% от стопанствата, специализирани в полски култури, всяко трето със смесено растениевъдство, и всяко четвърто с трайни насаждения, са със силни конкурентни позиции. в същото време, сред стопанствата, специализирани в животновъд-ство и в растениевъдно-животно-въдство липсват такива с висока конкурентоспособност.

всички от анкетираните сто-панства с животновъдна специа-лизация, голяма част от тези със растениевъдно-животновъдна такава, повече от 45% от фер-

мите в полските култури, една трета от тези със смесено рас-тениевъдство, и всяко четвърто от специализираните в трайни насаждения, са с добра конку-рентоспособност (фиг.1).

в същото време, всяко второ стопанство, специализирано в трайните насаждения, една трета от тези в смесено растениевъд-ство, немалка част от фермите с растениевъдно-животновъдна специализация, и малък дял от тези в полските култури са слабо конкурентоспособни. Единствено стопанства, специализирани в животновъдството (преживни жи-вотни, непреживни животни, сме-сено животновъдство) и в зелен-чуците, не попадат в тази група.

Анализът на отделните еле-менти на конкурентоспособност на стопанствата дава представа за тези от тях, които в най-голя-ма степен влияят на общото й равнище. За анкетираните фер-ми, сравнителните предимства в снабдяването с иновации, ноу-хау и работна сила, и финансова-та независимост са главните фак-тори водещи до повишаване на конкурентоспособността (фиг.2).

От друга страна, ниската рен-табилност, финансова обезпече-ност и производителност, заедно с недостатъчната адаптивност към пазарната, институционал-ната и природната среда, и труд-ностите свързани с реализацията на продукцията и услугите, ос-новно водят до понижаване на конкурентоспособността на сто-панствата (фиг.2).

Фиг. 1. Дял на стопанствата с различно ниво на конкурентоспособност

Фиг. 2. Значимост на индивидуалните еле-менти на конкурентоспособност на стопанствата


Факторите, които най-негатив-но влияят на конкурентоспосо-бността на фермите са недостатъч-ната адаптивност към пазарната среда, и ниската рентабилност и производителност. Следователно, подобряването на тези аспекти на дейността биха довели в най-голяма степен до подобряване на конкурентните позиции.

Ефективност, адаптивност и устойчивост на стопанствата

Ефективността, адаптивността и устойчивостта са критериите, използвани за оценка на конку-рентоспособността на фермите.

Ефективността на стопанства-та се определя от равнището на тяхната производителност, рен-табилност (доходност), финансо-ва обезпеченост и зависимост от външно финансиране (кредит, държавно подпомагане и др.). Анализът на отделните елементи на ефективността на стопанства-та показва, че болшинството от тях са с добра производителност, в това число всички специализи-рани в зеленчуци, трайни насаж-дения и смесено животновъдство (табл. 1).

в същото време почти 45% от фермите са с ниска произво-дителност, включително всички специализирани в преживни и не-преживни животни и със смесено растениевъдство, и основната част от стопанствата с растени-евъдно-животновъдно направле-ние. Като висока е оценена про-изводителността единствено на част от фермите специализирани

в полски култури.Повече от половината от ан-

кетираните ферми са с ниска рентабилност и доходност (табл. 1). Като ниска е оценена рента-билността на всички стопанства специализирани в преживни и непреживни животни и в смесено растениевъдство, и на основната част в растениевъдно-животно-въдните и полските култури.

От друга страна, рентабил-ността на всички стопанства спе-циализирани в зеленчуците и на три четвърти от фермите в трай-ните насаждения е оценена като добра. С висока рентабилност са единствено стопанствата със смесено животновъдство и част от тези специализирани в пол-ските култури.

Финансовата обезпеченост на преобладаващата част от ан-кетираните стопанства е оценена като ниска (табл. 1). всички от стопанствата, специализирани в преживни и непреживни животни и със смесено растениевъдство, болшинството от тези в трайните насаждения, растениевъдно-жи-вотновъдните и полските култури, са с недостатъчно финансиране.

С добро финансиране са сто-панствата, специализирани в зе-ленчуци и смесено животновъд-ство и немалка част от растени-евъдно-животновъдните ферми. Заедно с това, значителен дял от фермите, специализирани в полски култури и част от расте-ниевъдно-животновъдните имат висока финансова обезпеченост.

Повече от половината от ан-кетираните стопанства са с ви-сока финансова независимост (табл. 1). Това обаче, често е ре-зултат не на липсата на необхо-димост от външно финансиране, а на достъп до външни източници на финансиране - банков кредит, частен (кооперативен, вертика-лен) партньор, държавно подпо-магане и др.

Три четвърти от стопанствата, специализирани в трайни насаж-дения и част от тези в полските култури са силно зависими от външни източници на финанси-ране (кредит, държавно подпо-магане и др.). Освен това, всички от фермите със смесено животно-въдство, повече от половината в полските култури и значителна част от тези с растениевъдно-жи-вотновъдно направление, стра-дат от „добра” външна финансова зависимост на дейността.

Общата адаптивност на фер-мата се определя от потенциала й за адаптация към пазарната среда (цени, търсене, конкурен-ция), институционалните ограни-чения и норми (държавни и Евро-пейски изисквания на качество, безопасност, околна среда и др.), и промените в природната среда (затопляне, киши и т.н.).

Анализът на равнището на адаптивност на анкетираните стопанства разкрива, че болшин-ството от тях са с добра адаптив-ност към институционалната и природната среда (табл. 2).

Повече от половината от фер-мите обаче, посочват че са ниско адаптивни към промените в па-зарната среда, което намалява и общата им адаптивност. Особено неадаптивни към пазарните цени, търсене и конкуренция са специ-ализираните в преживни и непре-живни животни, където всички стопанства попадат в групата на ниско адаптивните. Единствено сред специализираните в зелен-чуци и смесено животновъдство стопанства няма такива с нисък потенциал за адаптация към про-мените в средата.

С изключение на една тре-та от стопанствата със смесено

табл. 1. Дял на стопанствата с различни нива на показателите за ефективност ,%

Тип cпециализация

производителност рентабилност финансова обезпеченост финансова зависимост

ниска добра висока ниска добра висока ниска добра висока ниска добра висока

полски култури 27,27 54,55 18,18 45,45 36,36 18,18 54,55 9,09 36,36 36,36 54,55 9,09

растениевъдно-животновъдни

71,43 28,57 0 57,14 42,86 0 57,14 28,57 14,29 57,14 42,86 0

смесено расте-ниевъдство

100 0 0 100 0 0 100 0 0 100 0 0

смесени живо-тновъдни

0 100 0 0 0 100 0 100 0 0 100 0

преживни жи-вотни

100 0 0 100 0 0 100 0 0 100 0 0

н е п р е ж и в н и животни

100 0 0 100 0 0 100 0 0 100 0 0

зеленчуци 0 100 0 0 100 0 0 100 0 100 0 0

трайни насаж-дения

0 100 0 25 75 0 75 25 0 25 0 75

общо стопанства 44,83 48,28 6,90 51,72 37,93 10,34 62,07 20,69 17,24 51,72 34,48 13,79


растениевъдство и незначителна част от тези в полските култури (по отношение на адаптивността им към промените в природната среда), няма стопанства, които да са с висок адаптивен капацитет.

Средносрочната устойчивост на стопанството е оценена от пре-обладаващата част от анкетира-ните менажери като добра (фиг.3). Нещо повече, значителен дял от менажерите на фермите с расти-телно-животновъдна специализа-ция и част от тези с полските кул-тури им “предвиждат“ висока ус-тойчивост в средносрочен план.

в същото време, повече от 41% от анкетираните стопанства са ниско устойчиви, в това число всички от специализираните в преживни и непреживни живот-ни, две-трети от тези със сме-сено растениевъдство, 43% от растениевъдно-животновъдните ферми, над 36% от стопанствата с полски култури, и всяко четвър-то в трайните насаждения. Един-ствено при специализираните в смесено животновъдство и в зе-ленчуци ферми няма неустойчиви стопанства.

Детайлният анализ на раз-личните фактори, понижаващи дългосрочната ефективност и

устойчивост на стопанствата по-казва, че значителните проблеми в ефективното осигуряване на необходимите финанси, услуги, материали, техника и биологич-ни средства, наред с ефективна-та реализация на продукцията и услугите, са сред най-важните за голяма част от стопанствата (табл. 3). Това предполага, че много ферми на физическите лица не притежават (вътрешен) потенциал за адаптация, който да им позволи да преодолеят посо-чения тип проблеми, и те ще бъ-дат неустойчиви (неефективни) в дългосрочен план.

Сериозни (неразрешими) проблеми, свързани с ефективно снабдяване с необходимата земя и природни ресурси срещат поло-вината от фермите, специализи-рани в трайни насаждения и вся-ко трето стопанство със смесено растениевъдство (табл. 3). Голе-мите трудности в ефективното осигуряване на необходимата ра-ботна сила са критични за всички стопанства, специализирани в преживни животни и една трета от тези със смесено растение-въдство. Значителни проблеми в ефективното снабдяване с необхо-димите услуги имат немалка част

от стопанствата с растително-жи-вотновъдна специализация и със смесено растениевъдство. Пред големи затруднения в снабдява-нето с необходимите материали, техника и биологични средства са изправени всички стопанства специализирани в зеленчуците, всяко второ в трайните насажде-ния, и една трета от тези със сме-сено растениевъдство.

Неразрешими проблеми в ефективното осигуряване на не-обходимото финансиране имат всички стопанства, специализи-рани в преживни животни, по-ловината от фермите в трайните насаждения, и всяка трета в сме-сеното растениевъдство (табл. 3). За немалка част от стопанствата със смесено производство и трай-ни насаждения са критични труд-ностите в осигуряването на не-обходимите иновации и ноу-хау, и в ефективната реализация на продукцията и услугите. в резул-тат на всичко това, се понижава и устойчивостта на съответните стопанства в средносрочна перс-пектива.

ЗаключениеОценката на конкурентоспо-

собността на фермите на физи-ческите лица в нашата страна установи, че отделните типове имат доста различна ефектив-ност, адаптивност и устойчивост в условията на прилагане наОСП на ЕС. в резултат на това, раз-личните видове стопанства при-тежават нееднакви конкурентни предимства в бързо променяща-та се пазарна, институционална и природна среда. Болшинството от фермите, специализирани в зеленчуци, смесено животно-въдство и полски култури са със силни конкурентни позиции, а сред тези с преживни и непре-живни животни и с растениевъд-но-животновъдна специализация доминират стопанствата с добра конкурентоспособност. Заедно с това обаче, немалка част от нерегистрираните ферми, специ-ализирани в трайни насаждения и смесено производство, са слабо конкурентоспособни.

Значителните проблеми в

табл. 2. Дял на стопанствата с различна адаптивност , %

Адаптивност към:

Тип специализация

пазарната среда институционалната среда

природната среда

н и с -ка

Д о б -ра

висо-ка

н и с -ка

добра в и -сока

ниска д о б -ра

висо-ка

полски култури 54,55 45,45 0 18,18 81,82 0 36,36 54,55 9,09

растениевъдно-животно-въдни

57,14 42,86 0 57,14 42,86 0 42,86 57,14 0

смесено растениевъдство 33,33 66,67 0 0 100 0 33,33 33,33 33,33

смесени животновъдни 0 100 0 0 100 0 0 100 0

преживни животни 100 0 0 0 100 0 0 100 0

непреживни животни 100 0 0 100 0 0 100 0 0

зеленчуци 0 100 0 0 100 0 0 100 0

трайни насаждения 50 50 0 50 50 0 50 50 0

общо стопанства 51,72 48,28 0 31,03 68,97 0 37,93 55,17 6,90

Фиг. 3. Дял на фермите с различна средносрочна устойчивост


осигуряването на необходими-те финанси, услуги, материали, техника и биологични средства, наред с трудностите за ефектив-на реализация на продукцията и услугите, са най-важните факто-ри, понижаващи дългосрочната ефективност и устойчивост на стопанствата. Конкурентоспосо-бността на стопанствата обаче зависи както от вътрешни, така и външни за индивидуалната фер-

ма фактори. Следователно, за повишава-

не на конкурентоспособността на стопанствата на физически лица ще са от изключително значение както подобряването на фермер-ското управление (вътрешна ор-ганизация, ефективна стратегия за адаптация, асоцииране с дру-ги производители, вертикална интеграция и др.), така и усъвър-шенстването на аграрната поли-

тика на държавата (подобряване на икономическата, институцио-нална и инфраструктурна среда, на фермерското обучение и ин-формация, на мерките и достъпа до обществена подкрепа и т.н.).

Доц. д-р Храбрин Башев доц. д-р нина котева

институт по аграрна икономика

табл. 3. Дял на фермите с различно ниво на проблеми за устойчивостта на стопанствата (процент)

Тип и характер на проблемите

о б щ о стопан-ства

тип на специализация

п о л с к т и култури

растениевъдно-животновъдни

смесени рас-тениевъдство

смесени жи-вотновъдство

преживни животни

непреживни животни

з е л е н -чуци

трайни на-саждения

Ефективно осигуряване на необходимата земя и природни ресурси

незначителни проблеми

37,9345,45 28,57 33,33 0 0 100 100 25

нормални про-блеми

44,8345,45 57,14 33,33 100 100 0 0 25

значителни про-блеми 17,24 9,09 14,29 33,33 0 0 0 0 50

Ефективно осигуряване на необходимата работна сила


51,7254,55 42,86 33,33 0 0 100 100 75

нормални про-блеми 31,03 27,27 42,86 33,33 100 0 0 0 25


Ефективно осигуряване на необходимите материали, техника и биологични средства


48,2854,55 57,14 66,67 0 100 100 0 0


31,0336,36 28,57 0 100 0 0 0 50


Ефективно осигуряване на необходимото финансиране


55,1772,73 57,14 66,67 0 0 100 100 0


20,6918,18 14,29 0 100 0 0 0 50


Ефективно осигуряване на необходимите услуги


51,7263,64 42,86 66,67 0 0 100 0 50


27,5918,18 14,29 0 100 100 0 100 50


Ефективно осигуряване на необходимите иновации и ноу-хау


62,0763,64 42,86 66,67 0 100 100 100 75


20,6927,27 28,57 0 100 0 0 0 0


Ефективна реализация на продукцията и услугите


34,4836,36 28,57 66,67 0 100 100 0 0


37,9354,55 28,57 0 100 0 0 100 25


Институтът по планинско животновъдство и зе-меделие (ИПжЗ) – Троян е създаден с Решение на МС № 6 от 17.01.1978 г. Той е пряк наследник на основания още през 1910 г. Държавен овощен раз-садник, преобразуван по-късно в Опитна станция по сливовата култура (1953 г.), Опитна станция по овощарство и планинско земеделие (1959 г.) и Ком-плексна опитна станция (КОС) – 1962 г.

Той е единственото звено в системата на Селскосто-панска Академия, оторизирано за комплексно решава-не на въпросите, засягащи селското стопанство в пла-нинските и предпланински райони на страната.

Институтът е разположен в географския център на България, в предпланинската част на Средна Стара планина при надморска височина – 387 м. Климатът е умерено-континентален, а преобладаваща част от почвите в района са светлосиви, псевдоподзолисти.

Институтпопланинскоживотновъдствоиземеделие–ТроянИзвършва:– научноизследователска и консултантско-внедрителска дейност в областта на животновъдството,

овощарството и фуражното производство в планинските и предпланински райони на страната; –почвени, растителни и животински анализи със съвременна апаратура.Разработва:–проекти за финансиране на селскостопански дейности по различни регионални, национални и меж-

дународни програми и технологии за производство на животновъдна и растениевъдна продукция;–разработва и внедрява модели за съвременно земеделие, включително и биологично.Организира–курсове за обучение на фермери по различни земеделски дейности.

Експерименталната база към ИПЖЗ поддържа 180 дка овощни градини от различни овощни видове, 1200 дка обработваема земя за биологично зе-меделие, 725 дка тревни смески и 2250 дка пасища.

в четири животновъдни комплекса се отглеждат общо 1500 животни от четири вида (крави, овце, кози и пастирски кучета) от 18 породи.

„ЕксперименталнабазакъмИПЖЗ”ДППроизвеждаипредлага: Елитен разплоден материал от говеда (Българско

родопско, Джерсейско, Монбелиард, Херефорд, Ли-музин, Салерс, Абердин Ангус), кози ( Българска бяла млечна, Тогенбургска, Англо-нубийска и техни кръс-тоски) и овце (Каракачанска, Цигайска, Романовска, Суфолк и техни кръстоски).

Стандартен и сертифициран посадъчен материал от овощни и плодово-лекарствени видове – сливи, ябълки, круши, кайсии, малини, къпини, ягоди, боровинки, касис, арония, облепиха и др. Посевен материал от житни и бобови ливадни треви – червена власатка, ливадна власатка, тръсти-

ковидна власатка, пасищен райграс, тимотейка, бяла детелина, червена детелина, звездан и др. Млечни и месни хранителни продукти, плодови и плодово-лекарствени сокове и нектари, сушени

плодове от екологично чист район. Овощен посадъчен материал, мляко и млечни продукти от крави и кози със сертификат за биоло-

гично земеделско производство.

СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯИНСТИТУТ ПО ПЛАНИНСКО ЖИВОТНОВЪДСТВО И ЗЕМЕДЕЛИЕТроян 5600, ул. „Васил Левски” 281, тел: 0670/62802, факс: 0670/53032, [email protected]; www.rimsa.eu

www.vantotrade.bg

Documents

Земеделие плюс