1Черно и Бяло, 3-4/ 2011

Младата и талантлива художнич-ка Силвия Радулова направи своята първа самостоятелна из-

ложба на карикатури в столичната галерия „Zoombox”, в София.

Силвия, която няма никакво формално художествено образование, открива, че да рисува художествени шаржове е нейна-та страст. Баща й е известният български художник Георги Симеонов, от когото тя наследява своя талант.

Мнозина познават Силвия от телевизи-онното предаване Сървайвър, където по-казва екстремния си характер. Тази нейна черта се наблюдава и в творчеството й.

На изложбата бяха представени петдесет нейни творби - един пъстър свят от извест-ни и по-малко известни личности, както ги виждат нейните очи. Тя умело пресъздава образите на видни личности от родния „хайлайф” – Лили Иванова, Ивана, Азис, Тодор Батков, Димитър Бербатов, Христо Стоичков, Евгени Минчев, Бойко Бори-сов, Тодор Живков, Кеворк Кеворкян... Спонсор на изложбата е французойката Мерлин Арно, петролен магнат.

Силвия не се вписва в образа на типич-

пона

кризавреме

ния художник. Освен страстта й към мото-циклетите и екстремните спортове, тя е и носител на няколко награди за бодибил-динг. Сякаш това не й е достатъчно, защо-то Силвия се изявява и като професиона-лен модел, със сесии в престижни издания като FHM.

Пред Черно и Бяло тя сподели: „Когато открих, че рисуването на шаржове ми се отдава, направо се преродих. Никога не бях рисувала с желание, а сега не спирам да творя. Хората намират за забавно и ин-тересно да правят подобни подаръци на техни близки и често се обръщат към мен. Главата ми е пълна с идеи и мога да изо-бразя един човек по много начини, да из-карам и невидими черти от характера му и това да е забавно. Ако нещо не ме раз-смива, мен самата, в процеса на рисуване, веднага сменям темата. Важното е на мен да ми хареса, което е гаранция, че и други-те ще се забавляват.”

Бъдещитей планове са свързани с модния дизайн. С нетърпение очакваме бъдещите изяви на талантливата млада художничка Силвия Радулова.

Диди Чолакова

Силвия Радулова - карикатура автопортрет

СМяХ

2 3Черно и Бяло, 3-4/ 2011

Черно и Бяло

СЪДЪрЖАниеСмях по време на криза . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1Журналистите се лишават от доверието на читателите . . 4Провалът на мултикултурния модел . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5Любовта и страданието в “Майки” на Милчо Манчевски 7Клаудия Кардинале в България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9„Както ви харесва” обещава да стане хитов спектакъл . . . 12Процеп в празнотата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14Най-финото перо от шапката на Теди Москов. . . . . . . . . . 16Армен Джигарханян с наградата „Св. София“ . . . . . . . . . . 18Кой ще регулира медийната среда в Европа? . . . . . . . . . . . 19Най-голямото дружество на СБЖ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21За новия PR на Русия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23Момиче в “Черно и Бяло” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24Исторически музей - Карлово . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25Борис Гондов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26Трансформ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29Ретроспективна изложба Живопис от музейния фонд на НХА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30Незабравим концерт . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32Тото Котуньо пя в Националния дворец на културата . . . 33Европа и славянският свят . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34Мигове, запечатани за историята: „Големите фоторепор-тери на България” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35Казахстан с поглед към 2030 година . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37Културен обмен . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39Научни и технически постижения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40Из „Как станах хайдутин” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42Планините обичат силните... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43Пролет на Дунава . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44По следите на прабългарите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45Затлъстяването - проблем на XXI век . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

С партньорството на:

Съюз на българските журналистиФедерация “Приятели на Русия и на народите на ОНДСдружение “Найден Геров”Българска федерация на туристите ветерани

Медиен партньор: www.pinks.bg

Издание на “Ентропи 1” ЕООДСофия, бул. Евлоги Георгиев 169GSM 0888 33 65 19, e-mail cernoibialo@mail.bg

Главен редактор: Станислава ПековаЗам.главен редактор: Петър КрасимировОтговорен редактор: Снежана ТодороваМеждународни връзки: проф. Мими ДичеваPR и реклама: Красимир ПетковРедактори: Момка Спасова, Росена ИвановаХудожник: Иво МилчевПредпечатна подготовка: Андриана Коцева,Симеон Пеков

Редколегия: Веселин Сейков, Венцислав Удев,проф. Здравко Райков, Миглена Иванова, МиленГетов, Николай Пиперов

42

39

35

6

19

16

Из «Как станах хайдутин»

Уляна Лопаткина, (на първа корица), с ролята на «Кармен» в Националния академичен Болшой театър за опера и балет на Република Беларус

Големите фоторепортери

Борис Гондов

Медийната среда в Европа

Най-финото перо от шапката на Теди Москов

2

4 5Черно и Бяло, 3-4/ 2011

политиЧеСкА културА

В лицето на канцлера си А. Меркел, Германия първа официално призна пред Европа и света, че изпълнени-ето на мултикултурния й проект се е провалил.Последва реч на британския премиер Д. Камерън на Конферен-цията за сигурността в Мюнхен, но вече няколко месеца по-късно, със същия смисъл. Той призова европейци-те към общи усилия за интегриране на мюсюлманите, най-вече младите, за да се води успешна борба срещу екстремизма.

Много неща в Европа се промениха. След 11 септем-ври, Стария континент имаше своите атентати в Мадрид, Лондон, осуетени опити в Париж, Виена, Франкфурт... Всички атентатори бяха млади мюсюлмани, студенти, живели, обучавали се и работили в западноевропейски градски среди.Френският президент Саркози е третият европейски лидер, който публично коментира, че мул-тикултурният модел е бил твърде загрижен за запазване на идентичността на новопристигналите, а не за държа-вата, която ги приема. И тримата лидери подчертаха, че липсата на интеграция на мюсюлманите ги приобщава към религиозния екстремизъм. Този път гражданските общества приеха с овации тези изявления на управля-ващите в Европа, най-вече защото повечето европейци не вярват, че „ислям” и „демокрация” са съвместими понятия. Те са свидетели на пълното обезличаване на индивида в затворените мюсюлмански общества в гра-довете си и често са виждали там безпрекословно под-чинение на догми, които са неприсъщи на времето, в което живеем. Фотография на годината на World Press

Photo-2010 стана потресаващия фотопортрет на афган-ката Айша с отрязан нос, станала жертва на религиоз-ни мюсюлмански фанатици, насилвали я години наред. Цивилизованият свят отдавна вече не е безразличен към посегателството над личността, особено над жените и децата – нещо, което е по-скоро норма на поведение в мюсюлманските държави.

Европейското, а след 11 септември и американското общество, е всъщност изключително нетолерантно към исляма. Широко възприетото в САЩ след 11 септем-ври мнение е, че исляма е по-скоро идеология на теро-ристи, отколкото религия. Но мюсюлманите там не са много и отказът да се строи джамия до мястото, където бяха кулите-близнаци, само потвърждава тенденцията за съзнателно издигане на стена между изповядващите раз-лични религии.

В Европа е по-различно. Проблемите са сериозни, за-щото в Германия живеят около 4 млн.турски емигранти, около 10% са мюсюлманите във Франция, 3.5% - в Хо-ландия, а в Англия има градски части, в които до 40% от населението е мюсюлманско. Всеки четвърти жител на Марсилия също е мохамеданин. Това на практика е мю-сюлмански град, където средната възраст на живеещите, изповядващи тази религия е 26 години. В Кьолн дълги години радикализирани религиозни водачи, молли, успешно управляваха своя „държава в държавата” и се радваха на толерантността на кметството, докато Салман Ружди се криеше с чужд паспорт и дегизировка из цяла Европа заради книгите си, разобличаващи радикалния ислям. В същото време 40% от турските емигранти в Германия не говорят немски, въпреки че са трето поко-ление имигранти.

В периода на криза лидерите на водещите европейски страни бързат да подчертаят, че страните им остават от-ворени за света, но нямат нужда от имиграция, която да тежи на социалната им система. Икономиките им имат нужда само от квалифицирана работна ръка и то в опре-делени сектори. В тези устроени според демократични закони и ред държави, не е приемливо да има група от хора, която спазва принципите на шериата, живее в гета и чиито ценности са в проиворечие с приетите от веко-

Журналистите се лишават от доверието на читателите...

В родната политика сканда-лите служат за маскиране на една невероятна безпо-

мощност и управленска неграмот-ност. Произволно взети факти от реалността говорят сами по себе си - през есента на миналата година фи-скалният резерв бе около 7 милиар-да лева, а днес е наполовина. Двоен е, обаче, ръстът на безработицата за същия период. Тенденцията е ясно очертана - летим по наклонената плоскост, за да се убедим, че мизе-рията няма дъно...

Степента на креативна комуни-кация на политиците ни е извън всякаква критика. Всъщност, по-абсурдна комуникация през послед-ните две десетилетия не сме имали. Става дума за най-долнопробна пропаганда от времето на маккар-тизма и най-мрачните години на тоталитаризма. Не случайно рей-тингът на депутатите е смразяващо нисък, той е под санитарния мини-мум. Болшинството в парламента говори със заучени клишета или по-втаряйки кръчмарските реплики на вожда си. Политиците ни доказаха, че каквото другите не умеят, те не го умеят още повече. Много журна-листите грешат, като се превръщат в говорители на празнодумците от парламента и правителството.Те не осъзнават, че така се самоубиват, за-щото се лишават от най-важното в професията си - доверието и инте-реса на своите читатели, зрители и

слушатели. Това управление ще си замине след броени месеци, но жур-налистите ще трябва да продължат да общуват с публиката си. Кризата на доверие, която те сами днес по-раждат, може да им създаде много неволи в недалечно бъдеще. Друга горчива истина е, че циркаджийско-то поведение на властимащите оче-видно се харесва на немалка част от публиката. Парадоксът е, че точно тази дълбоко спяща публика след време ще се събуди, за да осъзнае, че за пореден път е била изиграна от своите днешни любимци. И да раз-бере, че те са вървяли през цялото време по същите, добре утъпкани корупционни пътища.

Принудени сме да се адаптираме към все по-изненадващи ни проме-ни в околната среда, към непредска-зуеми форми на поведение на парт-ньори, а това означава, че доскоро работилите отлично комуникативни стратегии вече не ни вършат рабо-та. . Проучване на Световната банка преди време показа, че 600 години ни делят от САЩ по отношение на стандарта на живот. Е, с какво са по-продуктивни американците от нас? С това, че се фокусираха върху създаването на концепции и идеи - изнасят си производството в бедни страни, но се съсредоточиха най-вече в творческия аспект на нещата. И сега светът им плаща за продукти-те на нестандартното мислене - няма страна, която да не ползва софтуера на Майкрософт, услугите на Гугъл, айпода. Работейки по традиционни начини, ние харчим огромна част от времето си, за да получим минима-лен ефект, но ако се съсредоточим

в полето на креативността, с далеч по-малко разходи на ресурси можем да постигнем забележителни успехи. Според мен телевизията се превръ-ша в тромав мастодонт. Става дума за тенденция, която засега си про-бива път - телевизиите в цял свят губят зрители за сметка на уеб-жур-налистиката. Скуката залива не само родни телевизионни канали, това се среща навсякъде, особено показа-телно е, че новите поколения вече са си направили избора: интернет. Но поне в близките години, най-вече заради все още ниското покритие с интернет услуги у нас, телевизията ще продължава да е от голямо зна-чение - който я владее, ще може да я ползва като оръжие за масово по-разяване на човешки мозъци. Обяс-нимо е, че тя е основно средство за информиране на ниско образова-ната публика, а точно тази публика редовно застава пред избирателните урни. По същата причина се дават купища пари и за социологически сондажи - точно заради това - за да манипулират. Добре подбрани и фризирани данни от проучванията се подхвърлят на електората не слу-чайно. Разчита се на конформизма - когато едно болшинство подкрепя някого, то останалите са склонни да се присъединят към това мнозин-ство.

Къде е тогава «пътят към храма»? Двадесет и първи век е векът на кре-ативността. Тя се превръща в осно-вен фактор за просперитета както на една организация, така и на отделна-та личност.

Проф. Здравко Райков

ФОРУМ БЪ

ЛГАРСКИ Ж

УРНАЛИСТ

*

ЧЕРНО и БЯЛО

ПРОВАЛЪТ НА МУЛТИКУЛТУРНИЯ

МОДЕЛ

6 7Черно и Бяло, 3-4/ 2011

културен СвятполитиЧеСкА културА

ве конституции. Знае се, че имигрантите търсят път към Европа заради грижата, която тя проявява към личност-та. Това неизбежно влияе на поведението на новодо-шлите, които насочват усилията си не към собственото си адаптиране, изява и растеж, а към агресия и непри-язън към водещите по-качествен живот европейци.

Но могат ли различията да бъдат отчетени и толе-рирани и доколко? Могат ли етнически обоснованите конфликти да бъдат разрешени с взимане на мерки по интеграцията на мюсюлманските малцинства в Европа, или вкоренените от векове стереотипи и заложена вза-имна враждебност, мотивирана от историята,религиите и културните традиции, ще доведат до пълен разрив? В самите основи на мултикултурния модел е заложен принципът на зачитане на равнопоставеността, толе-рантността, усилието да разберем „Другите”, осъзнава-нето на взаимната зависимост и осигуряването на мате-риална независимост с цел достоен живот за всички. За съжаление, днешната ситуация на етнически, религи-озни, политически и всякакви конфликти не позволява прекален оптимизъм или надежда за възход на мулти-културния модел. Фактът, че и водещите политици на Европа го признаха, означава, че енергията в това на-правление в момента е изчерпана.

Пропастта между двата свята се увеличава. Постмодер-на Европа не може да допусне ислямизиране на населе-нието в условията на глобализацията, а ислямът не търпи модерния християнски европейски дух. Западната хри-стиянска култура е изграждана с векове при големи кри-зи, с цената на милиони жертви и сега има относителен интегритет. Тя не би жертвала своята свобода и културна идентичност за модел, който е столетия назад в обще-ствено-икономическото си и културно развитие. Може би затова емигрантските вълни от източна Европа след рухването на Берлинската стена не създадоха мащабни проблеми. За тяхното интегриране не се наложиха тол-кова много усилия, защото те просто се вляха в същата европейска и християнска среда, която им е присъща и познават от собствените си държави.

Тревогата е и във факта,че мюсюлманството не пра-ви своята „крачка напред”, а създава плодородна почва за присаждане на радикален ислям. В САЩ живеят 2.5 милиона мюсюлмани, които имат добро икономическо ниво. Голяма част от тях са професионалисти, които са се интегрирали успешно. Но в същото време мюсюл-манските центрове там са в ръцете на ислямисти, в ре-зултат на което се създава възможност за обучение на джихадисти в иначе интегрирано мюсюлманско обще-ство.

На този фон събитията в Северна Африка допълни-телно усложниха обстановката и разединиха Европа. Европа, както и САЩ, които до скоро сътрудничеха с някои твърде авторитарни управници региона, този път трудно излязоха от ролята на наблюдатели и започна-ха реални действия чак след като Кадафи стреля срещу собствения си народ. От друга страна, режимът на Када-фи дълги години предпазваше страните от Eвропейския съюз от допълнителен приток на имигранти. Този ре-

жим изнасяше и сериозни количества петрол за Евро-па, което бе в полза на гражданите на тези страни. Сега Италия се чуди как да се справи с вълните имигранти по своите острови и търси помощта на ЕС. На преден план излиза не въпросът за смяната на диктаторите, чи-ето време явно е изтекло отдавна, а за това кои сили ще вземат връх в протестните движения и промени. Ако това са хора, които убиват заради карикатурите на про-рока Мохамед, какво ще се прави?! Арабите протестират срещу произвола на управляващите, но в протестите им се усеща и привкуса на религиозния конфликт, на пле-менни вражди, ислямски политически страсти, национа-листически призиви.

Друг е въпросът за разногласията между позициите на Анкара и Париж относно начините за разрешаване на кризата в Арабския свят, в частност - в Либия. Не е не-обходимо да се припомнят амбициите на Турция за ос-новната роля на лидер в този регион. Всъщност, Турция е особен случай на мюсюлманска държава, която върви по пътя на демокрацията с трудности, с криволичения, с проблеми, но и с претенции да има преди всичко свет-ско излъчване. Тя, разбира се, може да залитне към уме-рен или по-изявен ислямизъм, но може и да остане вяр-на на изградените от Ататюрк светски основи. Дали ще издържи тази комбинация,предстои да видим, но самата държава успешно „шантажира” и Брюксел, а в момента и Франция във връзка не само с членството си в ЕС, но и за събитията в Либия.

България е единствената страна в ЕС с мюсюлманско малцинство, което не е в резултат на миграция. Имаме си и шаблон за български етнически модел. У нас никой не задава въпроса може ли демокрацията и ислямът да бъдат съвместими, защото нашите мюсюлмани отдавна разсъждават различно от „другите”. Отвреме – навреме разсъждаваме и дебатираме по проблема дали сме ре-ално толерантни или само на битово ниво сме такива. Иначе ние, българите, имаме прилични и приемливи закони в тази насока, но де факто трудно приемаме мал-цинствата като част от националното цяло. У нас, както и въобще на Балканите, заплахата от ислямизъм идва отвън и действащи саудитски фондации в регионите с население, предимно с мюсюлманска религия, създават условия да се говори за „спящи клетки” на фундамента-листи или дори на Ал Кайда. Кризата и икономичeските несгоди често се превръщат в плодородна почва за раз-витието на фундаментализма.

Събитията в Северна Африка и увеличилите се в ре-зултат на това емигрантски вълни, доведоха и до възход на популистските и крайно десни партии в Европа. Те подхранват негативните реакции на хората към малцин-ствата и допълнително отслабиха позициите на мерките за интеграция на малцинствата.

Надеждата е, че признаването на краха на мултикултир-ния модел ще отвори път за намирането на по-активни и ефективни форми за интегриране на мюсюлманските имигранти – нещо, от което Европа и светът само биха спечелили.

Зорница Илиева

ЛЮБОВТАИ СТРАДАНИЕТО

В “МАЙКИ” НА МИЛЧО МАНЧЕВСКИВ началото на март с първия полъх

на пролетта дойде и София Филм Фест. Нашият любим кино форум стана на 15 години. Образ, звук, ма-гия, 118 игрални, 24 документални и над 70 късометражни филма, сре-щи с легенди на световното кино, вълнуващи мигове, пиршество за сетивата и духа...

Известният македонски режисьор представи лично най-новия си филм „Майки”, ко-продукция на Македо-ния, България и Франция. Светов-ната премиера на лентата беше на кинофестивала в Торонто. У нас филмът пристига след участие на Берлинския кинофестивал. Съвсем наскоро “Майки” се окичи и с двете основни награди на 39-ото издание на Белградския кинофестивал.

Милчо Манчевски е роден през 1959г. в Скопие. Петдесет и две го-дишният режисьор е завършил кино и фотография в Университета на Южен Илинойс, САЩ. Утвържда-ва се като фотограф и автор на ек-спериментални филми, както и на награждавани музикални клипове за световнoизвестни имена от света на музиката. Като режисьор прави първия си пробив още с игралния си дебют „Преди дъжда” (1994г) - отличен с над 30 международни награди, сред които „Златен лъв” от Венеция (1994г) и номинация за „Оскар” (1995г) за най-добър чуж-доезичен филм. Публиката на Со-фия Филм Фест познава и другите му филми „Прах” (2001г) и „Сен-

ки” (2007г, номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм), също ко-продукция с България.

„Майки” е четвъртият филм на Милчо Манчевски и беше македон-ският кандидат за номинациите за „Оскар” за чуждоезичен филм. Ки-нотворбата представлява болезнено красив и истински портрет на онези безразлични и нехаещи към роди-телските си задължения майки, чи-ито деца са твърде разглезени. Във фабулата е намесена и общност, в която стари хора умират изоставени, а възрастни жени стават жертва на

сериен убиец, който се оказва техен съсед. Всички тези истории се осно-вават на реалността. Фактите запли-тат интрига, в която измислицата се превръща в истински документален разказ, провокиращ към дълбок и полемичен размисъл.

„Майки” е експериментален по своя формат филм. Той разказва три истории: Две деветгодишни мо-мичета съобщават в полицията за ексхибиционист, когото, всъщност, дори не са виждали; трима млади кинорежисьори срещат единстве-ните жители на безлюдно село - възрастни брат и сестра, които не си говорят от 16 години; пенсионерки - чистачки са намерени изнасилени и удушени в малък град.

МЕ: Г-н Манчевски, с какво

„Майки” е по-различен от оста-налите филми?

ММ: “Майки” въздейства като триптих, каквито сме виждали в църкви и музеи. Три картини функ-ционират като едно цяло и се доиз-граждат взаимно. Ако ги поставите една до друга, различията между тях се подчертават, а също и приликите. От нас се иска да ги видим в нова светлина.

МЕ: И този филм неминуемо носи Вашият кинематографичен

София филм фест:

8 9Черно и Бяло, 3-4/ 2011

културен Святкултурен Свят

почерк- откъде дойде вдъхнове-нието за него? Коя истина искате да представите - на режисьора, на героите или на публиката чрез нейното възприятие ?

ММ: Аз не знам къде се пресичат тези истини и коя е по-важна. По-вече ме интересува да поставя тези въпроси, да питам себе си и да по-каня публиката заедно да разсъжда-ваме на тази тема. И ми е много при-ятно, че така преживявате филма. Но още по-важно от размислите по тази тема е усещането на послани-ето. Трябваше да следвам инстин-ктите, душата, себе си. Щастлив съм от резултата - историята притежава чувство, определена композиция. Това е различен подход от традици-онния за правене на филми. Трите истории сами се привлякоха и се съединиха. Това за мен лично е по-честният начин. Има връзка, но е тънка, деликатна - не съм използвал традиционните разказвачески пре-пратки.

И трите линии на сюжета са дей-ствителни, те са не само въз основа на реални събития, но често следват действия и диалог дословно - така, както са се случили. Една от истори-ите - третата, е документален филм, но истината в документалния филм може да се окаже по-неуловима и дори объркваща. Кое отличава из-мислицата от реалността - измис-лицата е истина, прикрита в една лъжа. Затова, в крайна сметка вяр-вам, че изкуството, дори и когато е концептуално, накрая съществува заради чувството, което носи.

МЕ: Вашето творческо виждане

е, че „и трите истории съдържат в себе си истина, отразена в кри-во огледало”...

ММ: Колкото повече навлизаме в истината, толкова по-маловажно е какви са фактите. Все по-значим става фактът, каква точно се оказ-ва емоционалната истина на човека срещу теб. Фактите не могат да се пренебрегнат, но в края на краища-та любовта и страданието се оказват много по-важни.

МЕ: Споделяте, че сте уморен от филмите, които разказват исто-рии по тривиален начин, защото те изостават от литературата, из-куството и музиката, когато ста-ва въпрос за новаторство – и то само защото се предполага, че пу-бликата няма да ги разбере!

ММ: Има публика както за „Тита-ник”, така и за провокиращи, нова-

торски кинотворби. Страхувам се, че корпоративния начин на мислене ще погълне всичко, дори и хората, мислещи креативно – често се оказ-ва, че сами цензурираме себе си в и от името на въображаемата широка публика. „Индустриалният подход” към създаването на нещата често пречи не само на изкуството, но и на човешкия дух, на житейския ни опит. Нищо не може да ни оправ-дае, ако допуснем корпоративната настройка на сетивата да ни диктува начина, по който правим изкуство.

Старая се да гледам отделни фил-ми, а не киното като цяло. Инте-ресуват ме определени режисьори и творци. Колкото до балканското кино - нека съхраним своето до-стойнство и не позволяваме да ни третират като екзотични животни, да показваме уважение към самите себе си.

Най-новият проект на Милчо Ман-чевски се нарича “Слънчева светли-на” - една интересна игра с предста-вата на хората за това какво е филм, създаден по експериментален начин. На сбогуване Милчо Манчевски ми каза кои са двата основни принципа, на които учи своите студенти: да ус-воят занаята, професията и да имат сърце - да отворят съзнанието си и да бъдат честни със себе си.

М. Енева

Клаудия Кардинале

Клаудия Кардинале присъства като специален гост на 15-ото издание на Международния филмов фе-стивал „София Филм Фест”. На гала прожекцията на филма „Гепардът” на Лукино Висконти в Зала 1 на НДК, Клаудия Кардинале получи „Наградата на София” на Столична община за изключителен при-нос към Седмото изкуство, лично от кмета на гр. Со-фия Йорданка Фандъкова.

Клод Жозефин Роз Кардинале, по-известна като Кла-удия Кардинале, е родена на 15 април 1938 г. в Тунис. На седемнадесет години печели конкурса за най-красива италианка в Тунис и получава като награда пътуване до Венеция по време на филмовия фестивал. Тази побе-да я кара да се усмихва, когато си спомня, че по онова време едва е говорила италиански. Родителите ù – сици-лианци, ù дават френско образование и тя дълго време се възприема повече като франко-тунизийка, отколкото като италианка.

По време на едноседмичния си престой си във Вене-ция, хубавата Клаудия привлича погледите на италиан-ската филмова индустрия. След като прекарва два месеца в известното филмово училище „Centro Sperimentale” в Рим, тя подписва договор за седем години с компанията „Vides”. Успехът е леко вгорчен от факта, че няма право

да се омъжва, да си подстригва косата или да напълняваНа фестивала в Западен Берлин тя участва в докумен-

тален филм, едва четиринадесет годишна. Макар че в този филм лицето ù се мярка едва за няколко секунди, именно тогава я забелязва Омар Шариф, популярния египетски актьор. Съвместната им работа по френ-ско-тунизийския исторически филм „Гоха” от 1958г е първата ù истинска роля. Впоследствие филмографията ù бързо расте. Първият филм, в който изгрява звездата на Клаудия Кардинале, е „I soliti ignoti”/Обичайните за-подозрени”/ - комедията на Марио Моничели от 1958г. В същата лента участва и още една легенда на итали-анското кино - Марчело Мастрояни, с когото Клаудия ще развие ползотвотрно сътрудничество. Следват „Il bell’Antonio”/”Хубавият Антонио” (1960, реж. Мауро Болонини,) и „La ragazza con la valigia”/ “Момичето с ку-фара” (1961, реж. Валерио Дзурлини), Гепардът” (1963) на Лукино Висконти, в който отново партнира на Ален Делон и се среща с Бърт Ланкастър; „Осем и половина” (1963г, реж. Ф. Фелини). Този филм, поставя акцента на друго качество на актрисата – нейният глас, считан впо-следствие за много съблазнителен. Истината е, че от на-чалото на работата си на полуострова до този момент Клаудия винаги е дублирана, защото италианският ù не е достатъчно добър. Фелини залага на френския ù акцент, чужд и странен за част от публиката, но изключително прелъстителен според самия режисьор.

Режисьорът Лукино Висконти оказва огромно влияние във формирането на таланта ù чрез блестящо създаде-

в БЪЛГАРИЯЛегендатана европейскотокино получи„Наградата на София”

10 11Черно и Бяло, 3-4/ 2011

културен Святкултурен Свят

ните роли.„С Лукино имахме прекрасни отношения. На доста

неща гледам през неговите очи, питайки се какво би ка-зал той за тази или онази роля. Истински го боготворя. Той ме научи на всичко – дори и как да бъда красива. Когато в “Гепардът” играехме любовна сцена, Висконти ни наблюдаваше изпитателно. Държеше да се целуваме наистина. После Делон казваше, че между нас би могло да има и нещо повече. До романс не се стигна, но и днес сме близки приятели. При Лукино играеш като при те-атър, а при Фелини е по-важна импровизацията.”

За сметка на това, когато се снима във Франция, не се налага да я дублират. Двамата с Белмондо си поделят сла-вата в „Cartouche” (1962) и се срещат отново през 1972 г. в „La Scoumoune”. Без съмнение Клаудия Кардинале се превръща в истинска международна звезда, сериозна конкуренция на Джина Лолобриджида и София Лорен. През 1962 г. тя участва в „Розовата пантера” (реж. Блейк Едуардс), където партнира на Питър Селърс и отново се оказва дублирана, този път заради колебливия си де-бют на английски. Върхът в холивудската ù „забежка” е свързан с жанра на уестърна – „Професионалистите” (1966, реж. Ричард Брукс), където се среща отново с Бърт Ланкастър. Всички ù предричат голяма американска ка-риера, но Кардинале е твърде привързана към среди-

своите филми. Сред имената, с които Клаудия Карди-нале е работила, са също Франко Дзефирели, Пиетро Джерми, Чито Мазели и дори Михаил Калатозов.

През ‘70-те години Клаудия Кардинале се среща с Бриджит Бардо на снимачната площадка на „Петро-лотърсачките”. Бриджит Бардо не се колебае да отбеле-жи: „Вече знам кой ще ме наследи!”

С настъпването на ‘90-те актрисата се посвещава пове-че на писането и театъра. Получава множество почетни награди - във Венеция, Париж и Берлин. Появите ù на големия екран стават все по-редки. Извън света на кино-то, Клаудия Кардинале е социално ангажирана жена, ко-ято се бори за правата на жените и през 2000г е избрана за Посланик на добра воля на ЮНЕСКО.

След доста телевизионни участия в края на ХХ век, ак-трисата приема да участва във филма на Клод Льолуш „И сега... дами и господа” (2002г). През 2009г Кардинале се завръща в киното с драмата „Le Fil” на Мехди Бен Атиа, филм който я отвежда в родината ù Тунис и раз-казва за католичка от средната класа, омъжена за мю-сюлманин. През 2010г играе в „Un balcon sur la mer” на французойката Никол Гарсия, а през 2011г се очаква да се появят още четири филма с нейно участие.

През над 50 годишната си кариера Клаудия Кардинале заснема 130 филма. Тя получава наградата за най-добра женска роля на фестивала във Венеция през 1984 г. за изпълнението си в „Кларета” на Паскуале Скуитиери. Актрисата има в колекцията си четири награди Давид на Донатело (известни като италианските Оскари) и че-тири Сребърни ленти – отличие на Националния син-дикат на филмовите жуналисти в Италия. През 1993г Кардинале получава във Венеция почетен „Златен лъв”, а през 2002г получава и почетна „Златна мечка” на Бер-линския филмов фестивал. За нейните изключителни заслуги и принос към света на киното, през 2008 година френското правителство удостоява Клаудия Кардинале с най-високата награда на Франция - Ордена на почет-ния легион.

Мариана Енева

земноморските си корени. При все това уестърнът ù допада и това ù носи роля в култо-вия „Имало едно време на запад” на Серджо Лео-не, който въпре-ки участието на Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Джейсън Робъртс си остава итали-анска продукция.

През ‘60-те годи-ни редица режи-сьори си оспорват присъствието ù в

12 13Черно и Бяло, 3-4/ 2011

културен Святкултурен Свят

Петата поред премиера за се-зона на Театър Българска Армия „Както ви харесва”

от Уилям Шекспир е още едно до-казателство, че когато има талантли-ва трупа и утвърден режисьор като Красимир Спасов, класиката е пече-ливш ход в репертоарната политика на театъра.„Тази пиеса е в моето режисьорско

чекмедже. Там се намират тези пи-еси, които съм планирал преди доста години. И ето че дойде времето или по-точно необходимата ситуация „ - споделя проф. Красимир Спасов. Неговият прочит на тази най-играна творба на най-известния англича-нин е както модерен, така и верен на автора. Брилянтният превод на Ва-лери Петров допринася за чудесния контакт, който постановчикът и ак-тьорите осъществяват с публиката.

В тази пиеса е знаменитата фра-за на Шекспир, че светът е сцена и всички хора са актьори.

В своята сценична адаптация режи-сьорът ни въвлича в една хомогенно изградена постановка, в която Шек-спир смесва всички жанрове. Спо-ред Красимир Спасов посланието на автора е „Разберете колко важно е това, защото един-единствен път е даден от Бог на човека да бъде млад, да бъде влюбен, свободен в изявлението на чувствата си”.

Спектакълът е разделен на две ча-сти – на авансцената се представя един сив свят на града, в който се развива част от действието и след това виждаме прочутата Арденска гора, където героите попадат в едно място на свободата – с много музи-ка, танци и светлина. Това е място, което спокойно можем да наречем „пространството на младостта”. За внушенията на режисьора, а и на ав-тора допринася блестящо изпълне-ната сценография на Марина Райчи-нова. Задачите, които продукцията й предоставя са решени с такова въо-бражение, че сами носят светлината на посланието на Шекспир.

Впечатляваща е и актьорската игра. Спектакълът „Както ви харесва” е ансамблово изграден от 14 актьори, които постигат равностойно присъ-ствие на сцената.И все пак не могат да не бъдат откроени младата актри-са Лидия Инджова в ролята на Ро-залинда/ Ганимед. Тя се превъплъ-щава с еднаква лекота и в жената Розалинда, и в младия мъж Ганимед. Със своята игра се отличават и Лео-нид Йовчев в ролята на Шута, и Иван Ласкин в ролята на Шарл и Силвий, и Ангел Генов в ролята на Орландо дьо Боа, и Иван Радоев в ролята на Жак, и Йоана Буковска в ролята на Целия/ Алиена, и Анастасия Инги-лизова в ролята на Одри, и Стефка Яворова в ролята на Фиби.В този

„звезден” състав успешно се справя и Мирослав Косев в ролята на Княз Фредерик и Княз-изгнанник.

Изненадата в този спектакъл е ав-торската музика на Добрин Векилов – Дони. Музиката е композирана по стиховете на Шекспир. „Напролет” е само една от специално създаде-ните за „Както ви харесва” песни, които звучат от сцената и се впис-ват по уникален начин в представ-лението. Музикалното оформление е на режисьора и представлява пре-пратка към творчеството на друг из-вестен английски културен феномен - Бийтълс.

„Както ви харесва” е един чуде-сен, много интелигентен, прика-зен и естетски издържан спектакъл. Напълно е възможно и той да има такъв дълъг живот както „Много шум за нищо” и дълго да пълни са-лона на Театър „Българска Армия”. Определено има всички предпо-ставки за това.

Лилия Динова

„КАКТО ВИ ХАРЕСВА” ОБЕЩАВА

Творческият състав на „Както ви харесва”

Стефка Янорова и Иван Ласкин в сцена от „Както ви харесва”

Йоана Буковска и Лидия Инджова

Мирослав Косев в ролята на Княз-изгнаник

Иван Радоев в ролята на Жак

ДА СТАНЕ ХИТОВ СПЕКТАКЪЛ

14 15Черно и Бяло, 3-4/ 2011

културен Святкултурен Свят

Текстът на неаполитанския драма-тург Манлио Сантанели тайничко флиртува с темата за лишението, отсъствието и загубата. Абсурдист-ски семеен дует играе на изтощител-на криеница за възрастни. Зрителят проследява психологическото деб-нене и надиграване между майка и

син . Получава калейдоскопичен об-раз от “разбягали се” идентичности. Обърканият диалог е амбивалентно залитане между сатиричното и тра-гичното, между волната игра и стро-гото наказание.

Многоликата Липса се е настани-ла удобно из цялата драматургична

Процеп в празнотататъкан на “Кралицата майка”. Разгръ-ща се върху различни плоскости, подканва към различни посоки на тълкуване. Зрителят различава тра-гическо отсъствие на истинност и автентичност в съществуването на персонажите, Липса на завършеност и пълнота, загуба на принадлежност към някого, към нещо.

Петдесетгодишен журналист, с неясна сексуална ориентация, за-висим от успокоителни, отчаяно търси поне едно истинско нещо в живота си, пък било то и смъртта на собствената му майка. Истерично тършува из неподредената си био-графия, за да сграбчи поне една ис-тина, в която да повярва.

Произведението търси отговор на въпроса „Какво прави човек, огра-бен от всички факти в живота си? Кого търси, когато всичко, което спиралата на битието е “навила”, се оказва измамно? И как ще се защи-тиш, когато изненадващо те срита парадоксът, че единственото, което те “определя” като съществуващ, е Липсата?...”

Отговорът е логичен. Втурваш се не към бъдещето, а към незавърше-ното минало. Тичаш към Началото, отправната точка на съществуването си. Търсиш факти. Датата на ражда-не, корените, утробата, приспивни-те песни, бащиното огнище, което да те сгрее с малко топлина от дет-ството… все елементи от традици-онна образна система. Зрителят ги вижда в главозамайваща въртележка, задвижена от монолозите - открове-ния на главния герой.

За да запълни “празнотата отвъ-тре”, както сам я нарича, Алфонсо се връща назад. Решението да се гри-жи за болната си майка е само пре-текст. Всъщност желанието му е да затвори генезиса на Липсата между страниците на планирания си роман

- сензация. Уморен от всички шеги на съдбата, които горчат в съзнание-то му и дълбаят празнота, се впуска в пътуване към Началото – до жадува-ното състояние tаbulа rаsа. По пътя се надбягват олющени спомени, разбити илюзии, развенчани факти. Минава покрай причудливи сенки, движи се към разрушения вече дом, детската стая, леглото на майка си и баща си... Но, вместо бленувано-то чисто състояние, поетият път го отвежда до мрачен психологически Дедалов лабиринт. А там зад всеки ъгъл дебне някой лъжовен факт, признание за неистина. Бащиното огнище по-скоро пари, отколкото топли. Къщата от детските спомени отдавна е съборена. Бащата си е от-ишъл от този свят. Дори образът му, натрапчиво налаган от майката, се оказва измамен.

Пиесата затяга гордиев възел от псевдореалности, задушаващи съ-ществуването на Алфонсо. Целост-та, единството на неговия Аз се разпада. Разпилява се пред зрите-ля, точно както страниците на не-завършения роман. Италианският драматург изсипва върху публиката раздробените парченца, късовете от живота на героя си, отчупени от кам-шика на съдбата. До финала пиесата си запазва правото, като в по детски абсурдна игра, да превръща с леко-та черното в бяло, злото - в добро и обратно. Сериозни екзистенциални

въпроси са трансформирани в гро-тескно бръщолевене. Велики пре-тенции - в пародийни арии. Драма-тични подбуди – в комични ефекти. А най-абсурдното е, че търсеният център на автентичността е забоден от “смъртта на мама”. Поради липса на друго. За да обърка още повече публиката и да я изведе окончател-но от координатите на привично-то възприятие, пиесата слага край на уморителното пътуване назад с оперетно изпълнение, типично по италиански.

Оперетният стил на пиесата от-казва да даде право на разгледаните събития да добият трагично измере-ние. С гротескно - сатирични кон-тури е очертан колебливият профил на една псевдореалност, която, в крайна сметка, винаги ни се изплъ-зва. Петдесетгодишното бродене из празни пространства е лишено от шанса да бъде трагично. Всъщ-ност трагедията е в друго. Алфон-со успява да преживее и загубата на съпругата си, и уволнението. Спра-вя се по свой начин с ръждивото усещане за “отпадане” от живота. Но едно нещо истински го съкру-шава – мисълта, че е лишен от по-следния останал факт, чиято истин-ност му е осигурявала защита срещу житейските липси. Осъзнавайки, че всички факти, върху които е градил представата за своето Аз, са “отмъ-кнати”, Алфонсо се вкопчва в иде-ята за болестта на майка си. Това, което не може да й прости, е отнема-нето на едничката останала истина, доказваща неговото съществуване. След като и приближаващата смърт на майка му се оказва лъжа, значи няма нищо “вярно” в живота му. Следователно е илюзорно и самото негово присъствие. Отново стигаме до архетипния образ на вечния скит-ник, който не принадлежи дори на

себе си и разсейва своята самота из пределите на житейското лутане.

Някой ще промърмори, че пред-ложеният поглед върху жанровия хибрид “Кралицата Майка” го на-товарва с малко повече екзистенци-ализъм, отколкото може да понесе. Но може ли да се отрече, че е от оне-зи поливалентни текстове, които не просто предполагат, но и изискват разнородни, дори диаметрално про-тивоположни прочити. Ракурсът на всеприсъстващата липса е просто един възможен подход. Всеки може да допълни списъка с контекстуални ключове към текста. Достатъчно е само да си преведе тези на пръв по-глед обогатени стенографски запи-си на битовото общуване.

Черно и Бяло

16 17Черно и Бяло, 3-4/ 2011

културен Святкултурен Свят

гъделичкащи низките страсти, издават присъствието на ревностен защитник на ценностите на високата култура. Подбраните цитати от днешния ден имат потенциал да предизвикат бурен смях, да натъжат, да обидят. Забелязва се, че една част от публиката със сключени вежди проследява режисьорската разходка по пътя на калпака към фрака.

Спектакълът спретва среща между старовремската поетична форма и съвременната визуална интерпретация, между неоромантизма и постмодернизма, между драматичната поетичност и гротеската.

Междувременно може да се оглежда наоколо за първосигнални адресанти на посланията от “по-веселичката” част с преекспонираното опростачване. Кършенето на Кристиян (Владо Карамазов) е нежен еквивалент на едно до болка познато масово явление, обримчило годините на българския преход. По някое време зрителят започва да гадае колко ли енергийни напитки изпива Деян Донков преди един такъв спектакъл.

Полуреален, неразпознат, отчужден, неговият герой извървява своята Голгота, под тежестта на кръста, преведен на “московски” език като дунапренен нос с човешки размер. Изразителното прегъване на Деян Донков, докато го носи из сцената, е сред малкото режисьорски решения, които щадят опорно-двигателната система на актьора. Танталовите мъки на Сирано са прожектирани ту върху трагичен, ту върху комичен екран. Гротескното наметало на моменти заменя трагичното. Смехът е осмислен като панацея, която прави по-поносими изпитанията на Фортуна. “Отместен”, непоискан, влюбеният поет трепти с широка емоционална амплитуда. Сирано, трагичната неуговорена среща между Човека и Свръхчовека, си сграе със смъртта, сгърчил се в екстаза на своята любовна невъзможност.

Неясни остават режисьорските подбуди по отношение на избора как да звучи словесният майстор Сирано, трагичната метонимия на неизказаната болка. Уж най-съкровеното, най-ценното се изрича нежно, шепнешком. Очаква се крясъкът, шумът да са от страната на арогантността и ниските страсти, а от другата – едва да се долавят трелите на влюбената душа, тихите слова,

притаеният вопъл.Сирано дьо Бержерак и Кристиян са представители

на две различни селения, на два свята, непреодолимо отдалечени, които в драматургичното пространство се срещат точно там, където се разминават.

Арогантността и простотията висят като дамоклев меч над главата на поетичната изисканост. Както се придвижва върху сцената в стъпка па дьо дьо, героят на Владо Карамазов се озовава там някъде между фикцията и факта. Излишно е да се правят културно-цивилизационни паралели. В лицето на Кристиян откриваме ходещо въплъщение на цинизма, биещо се в гърдите обобщение на гръмка показност, кресливо самочувствие, дрезгав егоцентризъм. Диалогът между провинциалиста парижанин и словесния майстор демонстрира как арогантната простащина плюе благородството, плези се на изтънчеността, пули се пред поетичната душа. Чистият гротесков рисунък изобразява плътско пиршество на мускули и телеса. Не само Кристиян е огледан като еднопланово присъствие

За трети път Талия и Мелпомена нашепнаха на Теди Москов едно любимо име. Сирано дьо Бержерак. Словесен фехтовач, свободен ум. След като оживя на сцената на Сатиричния театър и хамбургския Талия театър, този сезон се роди отново, акуширан за пореден път от Москов, за да стане любимото дете на Народния театър.

Работата на антидогматичния по дух режисьор може да вдъхнови и хора, неизкушени от класиката. Белязана е с печата на увлечението му към гегове и скечове, на характерния за него стил, вдъхновен от “комедия дел арте”, на познатия вкус към хиперболи и парадокси. Излишно е да се говори за отсъствие на строга жанрова обособеност. Теди Москов предлага пост-модернистична интерпретация на класически текст. Оставайки полусериозен, полушеговит, добродушен, Москов извайва фина гавра с поп културата. Всеки зрител може да посегне към пищната постановъчна трапеза и да избере каквото му е по вкуса. Гротесковото пол шване в тазобедрената част и щракането с пръсти,

“Сирано дьо Бержерак”по Едмон Ростан

Най-финото пероот шапката

на Теди Москов

в драматургичното пространство. Граф дьо Гиш (Димо Алексиев) поражда неудържим кикот сред публиката още в началото, когато се появява тържествуващ, с походката на самодоволната духовна нищета. Релефен, но едноизмерен. Облечен в костюм на Батман, този лесно разпознаваем социален тип също е “преведен” в телесната метафорика.

Сценографът е равностоен партньор в създаването на спектакъла. Едно не особено оригинално вмятане тук би звучало така – работата на Чавдар Гюзелев обрича “Сирано дьо Бержерак” на успех. Тайната на това да си скучен била да казваш всичко, твърдят. Сигурно затова художникът е търсел ефекта на движещи се елементи, които като че ли са останали недорисувани. Оставени са в начална фаза. Подвижните фигури от сценографията (перо, ключалка, ръка, която маха за сбогом, светкавица, която се превръща в стълба към Рая) са като следи от действие, от френетично препускане на мисълта. Сценографията може да се “преведе” като ефектна стилизация на постмодернистичната мисъл, обречена да не стигне там, където се е запътила. Нетърпелива,

недовършена. Плъзга се от един обект върху друг, без да дообяснява.

Творческото перо присъства като самостоятелен персонаж в “Сирано дьо Бержерак”. Кристиян осъзнава, че му липсва и решава да убие патка, за да си забоде едно и той. Целта е да доближи поне малко поета, да имитира, след като не може да създаде. Всеки може да си отскубне отнякъде и да се накичи с перо. Неопитното око може и да не улови измамата. Но малцина са тези, на които не се налага да крадат чуждо. Творецът носи перото заедно със себе си. С него идва на този свят.

Мария Цветкова

18 19Черно и Бяло, 3-4/ 2011

форуМ БЪлгАрСки ЖурнАлиСткултурен Свят

Армен Джигарханян с наградата „Св. София“

Невероятният руски актьор и режисьор Армен Джигар-ханян бе удостоен с при-

за “Св. София”, който му бе връчен на тържествена церемония в зала „България“. Става въпрос за XVII годишни награди за изкуства „Золо-тая муза“. Джигарханян е отличен за цялостно творчество, както и за по-становката на пиесата “Три сестри” от Чехов в Русенския театър през 2010 г.

„Много съм щастлив, че съм тук и получавам тази награда”, каза Армен

Джигарханян, който бе посрещнат на сцената с бурни аплодисменти. „Наистина много обичам Бълга-рия. Мисля, че имаме потребност от сближаване на народите”, отбеляза известният творец.

Той сподели, че е близък при-ятел с българския си колега Крикор Азарян. Друг негов приятел у нас е Ованес Мелик Пашаев, човекът, който допринася много за разпро-странението на руската култура в България. „Мисля, че ще ни помог-не връзката между времената, както казва Шекспир. Тя ще се осъществи благодарение на нашите деца и вну-ци.“ - добави Джигарханян. На це-ремонията той получи награда и от Руския лицей в София.

Престижните награди “Золотая муза” бяха връчени за седемнадесе-ти път. Празничната вечер започна с приветствие от руския посланик у нас Юрий Исаков. Издателят на в-к

ДУМА и председател на Национал-но движение “Русофили” Николай Малинов получи “Золотая муза” за албума за съветските паметници на територията на България, както и “за неговия принос за медийния плу-рализъм чрез всекидневното пред-ставяне на руската гледна точка на страниците на в-к ДУМА и богато-то приложение “Русия и България”, което излиза два пъти месечно. На-градата му бе връчена от президента на “Жокер медия” Ованес Мелик-Пашаев.

Големият артист получи отличието по време на церемонията „Золотая муза“

“Золотая муза” бе присъдена и на генералния директор на БНР Ва-лери Тодоров, който сподели, че като дългогодишен кореспондент в Москва е особено чувствителен към тази награда. „Надявам се, че това е признание за всички нас, които подпомагаме да бъде опознавана, да бъде развивана руската култура и език. Това е богатство, което ние, българите, имаме много причини да ценим” - допълни шефът на БНР.

Сред отличените са и проф. Иван Маразов. „Аз съм човек, който иска да хвърли мостове между нашата и руската култура“ - каза Маразов.

Голямата награда - бронзова ста-туетка, изработена от Петко Генов, бе присъдена посмъртно на големия български диригент Димитър Ма-нолов. “Золотая муза” получиха и режисьорката Бина Харалампиева, известната ни балерина Сара-Нора Кръстева, генералният директор на

НДК Христо Друмев. Главният ре-дактор на “Россия сегодня” - жур-налистката Димитрина Гергова, получи «Золотая муза» за активна и ползотворна преводаческа дейност, както и за интересни публикации, свързани с българо-руските отно-шения. Наградата й бе връчена от Снежана Тодорова, Главен секретар на Съюза на българските журнали-сти.

Мари Къналян

През март в Европейския парламент в Брюксел се проведе дискусията „Свободата на медиите в опасност: национален опит и европейски

инициативи”. Тя бе дело на групата „Социалисти и социалдемократи”, втора по големина в ЕП, след тази на Европейската народна партия, чиито представители също бяха наблюдатели на форума. От българска страна участваха евродепутатите-социалисти Ивайло Калфин, Илияна Йотова, Кристиян Вигенин и Евгени Кирилов, както и колегите им-либерали от групата на АЛДЕ Фи-лиз Хюсменова и Станимир Илчев. Специално покане-ни за присъствие на дискусията бяха 25-ма български журналисти от БНР, „Труд”, „24 часа”, „Дума”, „Стан-дарт”, „Сега”, „Българска армия”, както и от различни вестникарски, и електронни регионални издания от Ве-лико Търново, Кюстендил, Плевен, Ловеч, Силистра, Кърджали и други градове на страната.

В дискусията взеха участие и Борислав Цеков, дирек-тор на Института за модерна политика, и журналистката Валерия Велева от в. „Труд”. Националните проблеми, свързани със свободата на пресата, бяха обсъдени от представители на Центъра за независима журналистика в Румъния, Кралския университет „Сигизмунд” в Унга-рия, Националната федерация на италианската преса и Международната асоциация на журналистите, включва-ща 77 национални печатни асоциации от над 100 стра-ни, и др. организации от Испания, Италия, България, Румъния и Унгария.

По мнение на редица наблюдатели, ще е много полезно създаването на мозъчен тръст

за медийна политика, който да разработи насоки към правителствата в стра-

ните от ЕС за регулация на новата медийна среда. Зад тази идея трябвало да застанат Европейският парламент и Европейската комисия, които да създадат политиче-ски независими структури за публичната им подкрепа. За да се преодолее кризата в т. нар. „етична журналисти-ка”. Защото, „има влошаване на свободата на медиите в Европа след влизането в сила на 1 декември 2009 г. на Лисабонския договор, който е за реформи на Европей-ския съюз, като с въвеждането на редица институцио-нални промени се целеше да се подобри функционира-нето му”, бе заявено още на старта на първия панел на дискусията. Това налагало час по-скоро „да се задвижи системата за ранно предупреждение и бързо действие”.

Според различни специалисти, докладвали пред фо-рума,

„липсва въображение за намиране на правно

основание за европейски инициативи и решения, свързани с подобряване на условията в европейски

мащаб на свободата на медиите”.

За да бъде спазена Хартата за правата на човека и да има приложимост на европейското право, което е задъ-лжително за страните-членки. Признава се, че 4 са вла-стите, които управляват в публичното пространство: икономическа, финансова, медийна и рекламна.

Кой ще регулира медийната среда

в Европа?

20 21Черно и Бяло, 3-4/ 2011

форуМ БЪлгАрСки ЖурнАлиСт

„Гражданското общество трябва да си върне територи-ята за свобода на информация, за да даде ясен европей-ски сигнал”, твърди Борислав Цеков, който има опит на депутат в НС на България и на главен секретар на нацио-налния ни омбудсман. Пак според Цеков, в България от 1,5 г. има ерозия на основни права и свободи, вкл. и чрез замисления Закон за обидата и клеветата. „Никога ме-дийната среда в България не е била така дискретидира-на, замърсена и несигурна, а журналистите да работят в климат на страх”, обяви журналистката Валерия Велева. Характерен е натиск от управляващите и от финансови-те групировки. „В България медиите се продават и ку-пуват като мебели, а журналистите – като футболисти”, обяви още журналистката с 20-годишен опит в пресата. „Собствениците на медии у нас имат по правило друг бизнес и враждуват със себеподобни собственици, а враждата се пренасяла между медиите и сред журнали-стите”, коментира журналистката. Все повече им били необходими млади, неопитни и послушни журналисти. Недопустимо било да има корпоративна журналистика, обслужваща всякакви обединения с икономическа цел.

„Борбата за журналистика е борба за сериозна политика”,

e мнението на Петър Корумбашев, депутат от КБ в българския парламент. Според него, в „българския слу-чай” се борим с герои, като че ли излезли от филма „Кръстникът”. Дискусията, започнала в София и продъ-лжила в Брюксел, трябва да я има и занапред, но в Ев-ропейския парламент, вкл. и чрез депутатите от ЕНП, които да „проверят” дали са доволни от „десницата” в Европа, пак по отношение на свободата на информация и на медиите.

Нееднозначна е ситуацията и във Франция. Там съще-ствува недоверие към журналистите, предизвикало

отдръпване и дистанциране от работата им, за разлика от уважението от 80-те години на миналия век. По повод аферата „Бетанкур”, сегашната ситуация приличала на тази от 30-те години.

„Като по-тревожна и по-опасна, отколкото се мисли”, бе определено положението в Румъния. На север от река Дунав има дори абсурдни предложения,като това, „всяка година всеки журналист да минава...психиатричен пре-глед”; навлизане на регламент за лицензиране на печат-ни издания; промяна в разпределението на времето за реклама с цел облагодетелстване на медиите, близки на управляващите и т.н. „След одобрение от парламента предстои влизане в сила на така нар. „Стратегия за на-ционална отбрана”, в която медиите са отбелязани като „уязвимо място”, следователно са „заплаха за държава-та””, твърди Йоана Авандани от Центъра по независима журналистика в Румъния.

В Италия смятат, че политическата власт също упраж-нява натиск над медиите, вкл. определя правилата за реклама, дори и в публичните телевизионни канали, на практика подчинени на министър-председателя. „Пред-стои да бъдат „купени” от управляващата групировка и основни вестници в Италия, което обрича страната на малко независими издания, собственици на медии и свободни журналисти”, заяви Роберто Натале от Наци-оналната федерация на италианската преса.

В страните, представени на дискусията, се твърди, че все по-често, включително и у България, банкови кон-сорциуми са издатели на медии, изпълняващи поръчки на управляващите. Отчита се все по-голяма финансова зависимост на медиите, което гарантира контрол над тях, както и засилен икономически натиск над журна-листите.

В международните си структури журналистите споде-лят спора за това „дали има нужда от закон срещу кон-фликта на интереси и дали ни трябва европейски закон, както и регламент за гарантиране на стандартите в това отношение”.

„Информационният плурализъм и медийната сво-бода са основата на демократичното общество”,

е есенциалният извод от дискусията, проведена в Брюксел.

Според Ейдън Уайт, председател на Международната федерация на журналистите: „Журналистите в Европа са разтревожени и ядосани заради политическото нераз-биране и безразличие, но има мобилизация сред тях в страни като България, Румъния и Унгария, за да обсъ-ждат теми като тази за етичната журналистика и за от-говорното използване на информацията”. Той смята, че не е необходим специален доклад по въпроса дали се спазват основните ни права по отношение на свобода-та на информация, тъй като събраната информация от страните в ЕС е надеждна.

Йордан Георгиев, СБЖ

форуМ БЪлгАрСки ЖурнАлиСт

Най-голямото дружество на СБЖДОСТОЙНИ НАСЛЕДНИЦИ

НА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВНИК, ЖУРНАЛИСТ, ЕЗИКОВЕД, ПЕДАГОГ, ХИ-МИК, МЕДИК, БОРЕЦА ЗА ЧЕРКОВНО- НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМОСТ, АВТОРА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА, ИЗДАТЕЛЯ НА I БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИК „БЪЛГАРСКИ ОРЕЛ” и КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ…, на д-р ИВАН АНДРЕЕВ БОГОРОВ !

ТОВА ИМЕ И ДОСЕГА Е ОБЕЗСМЪРТЕНО И Е ВОДЕ-ЩО В ЖИВОТА И ПРОФЕ-СИОНАЛНАТА ДЕЙНОСТ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПЪРВОТО, УЧРЕДЕНО СЛЕД ВЪЗСТА-НОВЯВАНЕТО НА СБЖ СЛЕД 9-ти СЕПТЕМВРИ 1944 г. ДРУ-ЖЕСТВО НА ЖУРНАЛИСТИ-ТЕ НА СВОБОДНА ПРАКТИ-КА „Д-Р ИВАН БОГОРОВ”.

Всичкото това пролича на про-

веденото на 25.ІІІ. 2011 г. в салона на Славянското дружество (София, ул. Славянска) Отчетно-изборно събрание за дейността на д-во „Ив. Богоров”. В работата на събранието взеха участие и нашите официални гости: Главният секретар на СБЖ, Председател на Сдружение „Найден Геров” и Зам.-председател на ДММ – Г-жа Снежана Тодорова, членове от делегацията на Сръбския съюз на журналистите, начело с Главния се-кретар Г-н Нино Брайович и др.

На трибуната е досегашният Пред-седател на Д-вото – д-р Милен Ге-тов. В изнесения от него отчетен до-клад се съдържаха обобщени данни,

оценки и изводи за реално извърше-ната работа в дружеството периода 29.01.2010 - 2.03.2011 г. Беше отче-тена спецификата на дружеството: в него членуват преди всичко вете-рани на българската журналистика. Днес в нашето дружество членуват 525 души, от тях – мъже 325 , жени – 200.

Оформени са няколко дружестве-ни формации: Клуб на журналисти-те – ветерани, Дискусионен клуб, Клуб на пътешествениците и др. (в перспектива). Разбира се за нас основен приоритет беше СОЦИ-АЛНАТА ДЕЙНОСТ: спонсори-рането на отделни прояви е рядко явление, реални са членският внос и наемите от някои останали имоти на СБЖ. Въпреки това, през отчетни-ия период бяха отпуснати помощи

на 16 крайно нуждаещи се членове на дружеството, обсъждаме възмож-ностите за „абонаментно здравно обслужване”, продължава ползване-то на дневния дом „Здраве” в поли-те на Витоша, Международния дом на журналистите–Варна, почивна-та станция край язовир Батак и др., където се приемат за почивка дру-жествените членове по договорени условия и преференциални цени. Продължават проблемите с почив-ния дом в Банки, кафе-клубът на 1 ет. на СБЖ също не работи. Бивши-ят ресторант в същата сграда работи

като ресторант – сладкарница с 40 % намаление на цените за съюз-ните членове. Могат да ползват правните услуги на консултанти-те-юристи на СБЖ. Съществува възможност за възстановяване на инициативата„Журналистическа борса, проучваме възможността за частично субсидиране от страна на СБЖ и дружеството на по-тежки случаи на заболяване.

От друга страна, вече имаме уста-новени контакти със столични теа-три (Народен, Сатиричен, Военен, Младежки, Концертна зала „Бълга-рия”, архивното кино „Одеон”) за възможността да се посещават спек-такли , концерти и кинопрожекции с намаление или безплатно въз ос-новата на журналистическата ни карта. В момента се уговарят услови-ята, а така също чакаме отговор от НДК, Националната опера и балет и ДМТ. Изпратено е писмо до Мини-стерство на културата за осигурява-не безплатно посещение на всички държавни музеи и галерии, както и до Софийска голяма община за об-

22 23Черно и Бяло, 3-4/ 2011

културен СвятЖурнАлиСтиЧеСки ЖурнАл

щинските такива с журналистиче-ската карта.

ОБЩЕСТВЕНА И ПРОФЕСИ-ОНАЛНА ДЕЙНОСТ: запазихме традициите да честваме юбиляри-те- признание за достойно изминат път. В Дискусионния клуб разгова-ряме за историята и проблемите на българската журналистика, за чисто-тата на българския език в медиите, Особено място в нашата дейност заема клуб ЛИН(литература, изку-ство и наука), който смятаме за „своя рожба” и който отдавна надхвърли рамките на дружеството и се утвъ-рди като обществена формация към СБЖ.

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ: установихме контакти с представи-телства на ЕС у нас, с желанието да се запознаем с условията и възмож-ностите за кандидатстване по отдел-ни проекти, свързани с дейността на СБЖ и конкретно с нашето дру-жество. На тази основа Милен Ге-тов, ст.н.с. д-р Николай Пиперов и гл.секретар на СБЖ Снежана Тодо-рова разработихме и представихме на Международния тематичен кон-курс „Насърчаване на научните из-

следвания в приоритетни области” (за нас приоритетната област беше „Културно-историческо наследство, национална идентичност и социал-на среда”) І-ия ни съвместен про-ект със Съюза на сръбските журна-листи на тема: „Българо – сръбски диалог за културно-историческо на-следство, националната ни идентич-ност и социална среда в контекста на Обединена Европа”. Направили сме предложение с журналистите-ветерани от Сърбия и консултация с журналистите-ветерани от съсед-на Гърция за учредяване комисия на журналистите-ветерани към Ев-ропейската федерация на журнали-стите. Тези действия ни доведоха до идеята за създаване на Балкански клуб на журналистите-ветерани, в който могат да членуват всичики членове на дружествотовото. Има вече създаден Инициативен коми-тет. Чрез отдела „За връзки с обще-ствеността” на Министерството на външните работи сме заявили же-ланието си да участваме в провежда-ните от посолствата на балканските страни и тези на ЕС срещи с госту-ващи общественици, публицисти,

хора на науката и изкуството. Не може да не се отбележи със за-

доволство доброто взаимодействие с Ръководството на СБЖ. Имаме разбирането в решаването на много от проблемите ни.

В края на отчетния доклад беше направена положителна персонална характеристика за работата на от-делните членове на Ръководството: Бинка Милева, Лиляна Кънева, Ни-колай Пиперов, Рита Генчева.

След приключване на изказвани-ята и предложенията бе дадена ду-мата на Председателя на Комисията по проекто-решенията – ст.н.с.д-р Николай Пиперов, който ги пред-стави на събранието за разискване и гласуване. Новите и по-съществени предложения бяха по отношение Утвърждаване на новите приори-тети в дейността на дружеството, укрепване и усъвършенстване на неговата структура, изпълнение-то на нови соц. функции, насъ-рчаване дейността в конкурсните приоритетни области, активиране сътрудничеството с други сродни организации в страната и чужби-на, да се използват възможностите на партньора на СБЖ списанието „Черно и бяло” за пропагандиране и публикуване на наши материали, за което в Редколегията на списани-ето да бъдат приети Милен Гетов и Николай Пиперов, да се издейства правото с журналистическата кар-та да се влиза свободно във всички редакции, да се създаде комисия за чистотата на българския език, да се засили дейността на Клубовете по отношение на пътешествия с на-маление на цените за членовете на дружествотовото, и други дейности. Проекто-решенията бяха приети с пълно болшинство и станаха реше-ния на събранието.

След последвалите разисквания беше извършен избор с явно гласу-ване. Новоизбраното ръководство на дружеството „Д-р Иван Богоров” е в следния състав: МИЛЕН ГЕТОВ – Председател и членове: Бинка Ми-лева, Лиляна Кънева, Николай Пи-перов, Владимир Арденски. Предсе-дател на КРК – Руска Стоянова.

Николай Пиперов

Имиджът на Русия сериоз-но пострада заради неот-давнашната газова криза.

Заплахите на Москва да пренасочи петролните и газовите доставки от Европа към Азия и безцеремонните опити на «Газпром» да придобие ан-глийската компания «Сентрика» пре-дизвикаха негативни реакции в ЕС и поставиха началото на оживено де-батиране на енергийната зависимост на Стария континент от Кремъл.

Подобна имиджова криза не е из-ключение в руската историята на Ру-сия, която днес, както и в миналото, отговаря на предизвикателството с развиването на нов, по-ефективен PR.

През 2006г. Кремъл наема бази-раната в Брюксел PR фирма Gplus, за да осъвремени отношенията си с медиите.

През 2007-а руският газов моно-полист “Газпром” подписва спора-зумение за медийната политика, за подкрепа и за защитата на управ-ленските си решения. Годишните договори, които трябва да бъдат подновени през пролетта и есента, покриват работата на Gplus в Брюк-сел и Париж, както и споразумени-ята с подизпълнителите - консул-тантските агенции “Димап” (Dimap) в Берлин и “Рети” (Reti) в Рим.

Gplus твърди, че лобирането й за Русия пред европейските институ-ции струва по-малко от 200 хиляди евро на година. Има и неофициал-ни данни, според които става дума за много по-големи суми.

Gplus наема бивши служители на европейските институции и извест-ни журналисти. Сред тях са Грегор Кройцхубер, който отговаря за “Газ-пром”, е бивш говорител на Евро-пейския комисар на промишленост-та; Петер Вит, старши съветник, германски Заместник-постоянен представител в ЕС; Ангъс Роксбърг, отразявал войната в Чечения за Би Би Си.

По време на войната в Грузия през 2008г., Gplus работи усилено. Орга-низира посещения на представите-ли на медиите в Южна Осетия, по такъв начин, че европейските теле-визии и продуцираните от тях ре-портажи показват нещо повече от

вилнеещи руски войници и танкове. Gplus успява да представи една по-истинна картина на случващото се.

Цялата информация, която мо-жеше да се получи, идваше само от Gplus и Москва. И именно това целеше Русия - да стане централно, свързващо звено в информационна-та надпревара.

При газовата криза, през октомври 2008-а, положението е напълно раз-лично. Единственото, което може да бъде общо за PR-стратегията на Gplus между войната в Грузия и га-зовата война през октомври 2008г. е, че най-достоверната и точна ин-формация можеше да се получи от един източник. Ако се изпишеха в интернет думите “газ”, “Украйна”, “газова война”, “газов спор” и т.н., всичко водеше към един сайт, под-крепящия “Газпром” сайт (www.gazpromukrainefacts.com).

По-късно, през януари, базирани-те в Брюксел журналисти получа-ват всекидневно имейли с лесни за копиране цитати и подробности от телефонните конференции на Дми-трий Песков, говорител на руския премиер Владимир Путин. „Общу-вайки” на пресконференции на ЕС с журналисти, гости и представи-тели на различни държави, Gplus „тихо” съобщават последните нови-ни около газовият спор и възможна-та газова война.

„Про-Путиновият профил” на Gplus, както и задачата, която е по-

За новия PRна Русия

ставена пред нея – изграждането на имиджа на Русия като световна сила - не й пречи да работи и за клиенти като “Майкрософт”, “Той-ота” и “Виза”. Посланието, което Москва изпраща към ЕС, относно доставката на газ, се засилва от PR-фирмата Hill and Knowlton (“Хил енд Ноултън”). Директорът на брюкселския клон на компанията, Илейн Крукшанкс рекламира про-екта на “Газпром” за изграждането на газопровода “Северен поток”, като «чисто търговско начинание и стратегическа перспектива за разно-образяване на енергийните източ-ници на Европейския съюз». “Хил енд Ноултън” знае как да работи и как да гради силен и правилен PR на своите клиенти. Пример за това е, PR-тактиката на “Хил енд Ноултън” - с частен самолет депутати от Евро-пейския парламент са заведени до Сибир, до руския петролен гигант “Роснефт”.През 2009г. Москва по-каза по-висока класа от Киев в газо-вата дипломация, но въпреки това средствата на съвременния PR рабо-тят и срещу нея. Сродната на “Хил енд Ноултън” компания “Бърсън-Марстълър” (Burson-Marsteller), ко-ято е част от медийната група WPP, представлява адвоката на намиращия се в затвора антикремълски олигарх Михаил Ходорковски.

Дамяна Лютакова

24 25Черно и Бяло, 3-4/ 2011

от МАлкият грАДМоМиЧе в “Черно и Бяло”

Михаела

Михаела Гогева е родена в гр. Дупница и е на 19 години. Манекенка е вече от три години . Образованието си завършва в Италия – Милано. Там изучава мода и бойни изкуства.

В момента работи в агенция MSA MODEL GROUP, където споделя, че се чувства „ истински щастлива, защитена и обичана”. Не е момиче, което се отчайва при първата трудност, обратно – приема я като предизвикателство, което трябва да преодолее.

И още за себе си казва: „От малка обичам креативните,

шантави и нестандартни занимания. Определено съм „луда” глава, но имам амбиции да се развивам и да правя крачки напред...”

Има шанс за успех, не само заради собствените си усилия, но и заради това, че родителите й я подкрепят. Обича приятелите си, обича шоколад и всичко истинско. Мрази лъжата и хората – интересчии.

Историческият музей в Карлово се намира на юг от паметника на Васил Левски срещу църквата „Св. Нико-лай”. Сградата, в която се помещава, е бившото Петокласно мъжко учи-лище, построено през 1871 г., е една от най-представителните архитек-турни паметници в града от епохата на Българското Възраждане.

През своето 100-годишно съще-ствуване Историческият музей е съхранил във фондовете си стотици културни ценности от древността до наши дни.

Експозицията е разположена на площ от 800 кв. м и дава възможност да се проследи историческото раз-

витие на Карлово.Представено е археологическото

наследство на Горностремската до-лина от праисторическата, антична-та и средновековната епохи.

С много фотоси на сгради, архи-тектурни детайли и композиции е онагледен архитектурният облик на Карлово от XV в до XIX в. В ек-спозицията са представени част от многобройните занаяти, развивали се тук: медникарство, кожарство, златарство, розопроизводството и др. Специално място е отделено на един от най-добре развитите зана-яти през епохата на Възраждане-то - гайтанджийството. Изложени са произведения на тъкачеството и мутафчийството: китеници, торби, месали, черги и килими, отличава-щи се с характерните за района ор-наменти. Музеят притежава богата колекция от местни носии.

Много атрактивни са изложените кукерски костюми, свързани с тра-диционните за карловско кукерски игри, които водят началото си от древността и се свързват с надеждата на хората за плодородие и благопо-лучие.

Проследено е развитието на про-светното дело и книжовната дей-ност на плеядата самоотвержени просветители от Карлово: Райно

Музеят е отворен за посетителивсеки ден:от 8.00-12.00ч.от 13.00-17.00ч.гр. Карловоул. “Възражденска” № 4тел. 0335 / 9-47-28 e mail: museum_karlovo@avb.bg,musei_karlovo@abv.bghttp://hm-karlovo.org

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - КАРЛОВО

Попович, даскал Ботьо Петков, д-р Иван Богоров, иконом Христо Поп-василев, Брайко Хаджигенов и др. Представено е участието на населе-нието в борбата за църковна неза-висимост, дейността на карловското читалище и на Женското дружество „Възпитание”.

С много документи и оригинални оръжия е представено участието на българите от Карловско в национал-но-освободителното движение през Възраждането и драматичните съби-тия по време на Руско-турската осво-бодителна война през 1877 - 1878 г.

Тук всеки посетител може да се запознае с първите десетилетия от историята на Карлово след Освобождението, както и с делото на карловските дарители братята Евлогий и Христо Георгиеви - най големите дарители в българската история, на Пулиеви, Лазарови и др.

Към Историческия музей действат: постоянна Етнографска експозиция „Мазакова къща” на ул. „Евстати Гешев” № 3 и експозиция в Даскал Ботевата къща на ул. „Даскал Ботьо „ № 11, която представя живота и делото на видния възрожденски просветител.

Мария ДеяноваПетя Цонева

26 27Черно и Бяло, 3-4/ 2011

Жените ДнеСизлоЖБи

Борис гондов

С първото затопляне на времето тази година, по-сетих изложбата на Б. Гондов в галерия „Акаде-мия”. Експозицията включваше творби на про-

фесора и около тридесет рисунки.Това, което ми направи впечатление е, че изкуството

на професора е със социална насоченост, близко до битието на човека, до неговата лична емоция... Почув-ствах се странно свързана с малките фигури пред мен. Изпитах болката им, усетих мъдростта им, видях в тях частичка от себе си. Изкуствоведите казват, че добри-ят скулптор поставя въпроса за смисъла на изкуството, като част от човешкия социум, а не само като отделна естетическа и пластическа концепция. Борис Гондов е от онези творци, които, въпреки съвременните тенден-

Борис ГондовРоден през 1935 г. в гр. София. Завършва специалност

”Скулптура” в Националната Художествена Академия през 1959 г. Професор по скулптура в Националната Художествена Академия. Работи предимно монументал-на скулптура, портретни паметници, изящна скулптура предназначена за галерии и интериори. Автор е на ре-дица паметници от национално и регионално значение.

Измежду тях по-известни творби са:Мемориал “Самуилова крепост”, гр. Петрич;Паметник на Патриарх Евтимий, гр. Велико Търново;Паметник на Кольо Фичето, гр. Дряново;Паметник на Цар Борис I, гр. Плиска и др.

Критиците за Гондов:...”Далече от шумните арт събития на суетата, щестла-

вието и рекламата, затворен не толкова в себе си, колко-то в красивите илюзии и тъжни житейски равносметки, в ателието Борис Гондов е извън съвременната пласти-ческа иконография, по-точно – е над нея, което прави изкуството му лично, самобитно и неповторимо. Това е Изложба-Път, и в пластически, и в духовен смисъл.

Това е скулптура, преминала през болката и страдание-то, през разрушени илюзии... – едно човечество, древно като греха, възмездието и наказанието, търси себе си, и спасението!”

Светлин Русев

28 29Черно и Бяло, 3-4/ 2011

излоЖБиЖените ДнеС

ции, демонстрира, че изкуството не е изгубило своя со-циален смисъл и стремеж. Творбите му третират про-блема с пластичната интерпретация на човешкото тяло като повод за вдъхновение и реализация в траен мате-риал – бронз и дърво.

Проектът „ТРАНСФОРМ” е международен форум за изобразителни изкуства. Неговите цели са чрез кул-турен диалог – серия от изложби в десет града на Юго-източна Европа, дискусии и други инициативи, да се представят важни художествени и научни разработки и нови перспективи както пред бъдещите художници, така и пред образованието по изкуство в международен контекст. Инициатори на проекта са Националната ху-дожествена академия - София и Университетът „Мимар Синан” -Истанбул, Турция, които полагат началото на едно успешно и ползотворно сътрудничество между академиите и университетите по изкуства от Югоизточ-на Европа.

Участниците в международния проект ТРАНСФОРМ са университети и академии по изобразителни изкуства от Загреб, Любляна, Букурещ, София, Солун, Белград, Истанбул, Скопие и Тирана.

В Националната галерия за чуждестранно изкуство беше представена международната студентска изложба ”ТРАНСФОРМ СОФИЯ 2011”, организирана от Наци-оналната художествена академия. Бяха изложени под-брани работи на студенти от десет академии и универ-ситети от Югоизточна Европа. Експозицията включва живопис, скулптура, графика, мултимедия, приложни изкуства, дизайн, фотография, дигитални изкуства. Из-ложбата има за цел да запознае публиката с работата на наскоро завършилите студенти, да представи техните виждания за изкуството.

трансформ

30 31Черно и Бяло, 3-4/ 2011

излоЖБиизлоЖБи

Тази пролет, в галерия „Академия“ на Националната художествена академия беше открита ретроспективна изложба „Живопис от музейния фонд на НХА“. Из-ложбата е част от културния и образователен проект ТРАНСФОРМ и е своеобразен исторически поздрав към чуждестранните гости от художествените академии и университети от Югоизточна Европа.

В изложбата са представени произведения, постъпили в живописния фонд от началото на ХХ век до края на 30-те години, между които творби на Иван Мърквич-ка, Борис Митов, Иван Ангелов, Никола Петров, Ни-кола Михайлов, Константин Щъркелов, Иван Милев, Пенчо Георгиев, Владимир Димитров-Майстора, Илия Бешков, Стоян Венев, Георги Попов – Джон и др. Бяха показани и архивни снимки от първите десетилетия на съществуването на Академията в София.

Като цяло, систематизацията на живописната експози-ция следва историческата логика в развитието на но-

ретроСпективнА излоЖБА

вото българско изкуство. В историческа перспектива тя разкрива една фрагментарна, но много интересна кар-тина на художествените процеси и на образователните стратегии през първите три десетилетия на ХХ век. По-ставени в този контекст постиженията на редица българ-ски живописци, които по-късно проявяват съвършено различни в жанрово и стилово отношение интереси, придобиват ново и понякога неочаквано значение.

Музейната сбирка на Националната художествена ака-демия съхранява една от най-старите и оригинални ху-дожествени колекции в България. Създадена едновре-менно с основаването на Академията (тогава „Държавно рисувално училище”) през 1896г, тя включва в своите фондове живопис, графика и икони, оригинални про-изведения на дърворезбата, шевици, съдове, накити и дори оръжия.

Андриана Коцеваснимки: Симеон Пеков

от МузеЙния фонД нА нХА

ЖивопиС

32 33Черно и Бяло, 3-4/ 2011

концертиконцерти

Незабравим концерт

Легендата на италианската попмузика Тото Ко-туньо взриви зала 1 на НДК, където прозвучаха неговите вечни хитове. Меломаните се насла-

диха на великолепното зрелище и на звуковото пирше-ство, благодарение на Жокер медиа. Заслуга на импре-сарската кьща е перфектната организация на концерта, очакван с голямо нетърпение от бьлгарската публика. Тото Котуньо призна, че София има някаква магнетич-на сила, която го привлича. По време на концерта той си изля душата и високо оцени красотата на български-те жени. Трогнат от горещия прием на слушателите пе-вецът слезе при тях, като оказа специално внимание на дамската половина на публиката. С много топлота Тото Котуньо си спомни за своя приятел, покойния френски певец Жо Десен и нарочно изпьлни няколко песни от

неговия репертоар, като не забрави да каже, че сам ги е написал.

В непосредствен разговор с феновете си Тото Коту-ньо дори призна, че е бил опериран от рак на простатата и призова мъжете да не пропускат профилактичен пре-глед, за да се спасят от това коварно заболяване. Звездата не се умори да говори и да пее, дори се пробва в българ-ския хит „Моя страна, моя България”, което предизвика буря от възторзи в залата.

Следващата спирка от маршрута на Тото Котуньо бе Москва. За руската столица той излетя по покана на ру-ския премиер Владимир Путин, който е голям негов фен и приятел .

текст и снимки: Мари Каналиян

пя в Националния

ТОТО КОТУНЬО

дворец на културата

Концертът, обединяващ профе-сионалност и ентусиазъм на млади талантливи музиканти от България и Италия се състоя в Националната Музикална Академия “Проф. Панчо Владигеров” в София.

Концертът на струнния квартет „Анима” с гост италианския ви-олончелист Кристияно Фризен-да беше изпълнен от: Магдалена Вълчева (цигулка), Диана Станчева (цигулка), Елица Атанасова(виола) и Ирена Манева (виолончело).

Квартетът започва творческата си дейност през 2008 г. в Национал-ната музикална академия под ръко-водството на Ангел Станков и из-нася концерти в София, Русе, Стара Загора и в други градове. Изпълня-ва пред българската публика и една програма с висока стойност за ев-ропейската култура: Хендел, Франц Шуберт (квартет на струнни в до ма-жор) и квартет на Бетовен.

Музиката в качеството на универса-лен език, както сподели директорът на Италианския Институт за Култу-ра Анна Амендоладжине, е един от най-важните компоненти за при-ятелство между страните!

С голям ентусиазъм и ураган от ръкопляскания приключи вечерта на блестящия концерт в София.

Диди Чолакова

Класическа музика

34 35Черно и Бяло, 3-4/ 2011

нови книгинови книги

На 10.03.2011г в зала 7 на НДК фондация «Устойчиво развитие за България» направи представяне на книгата на проф. дфн Орлин За-горов «Европа и славянския свят». Присъстваха представители на по-солствата на Русия, Беларус, Украй-на, директорът на Полския културен институт, от Съюзите на учените, писателите и журналистите, както и от Софийския и Нов български уни-верситети.

Проф. дфн Орлин Загоров е ав-тор на много книги и други научни публикации в областта на филосо-фията, политологията, културоло-гията, философската антропология и социалната екология. Много от неговите книги се намират в най-авторитетните академични библио-теки в Русия, Сащ, Англия.

Настоящата книга представлява развитие на идеите, заложени в ня-колко от неговите книги: «Обедине-на Европа и славянската духовност» (2003г), «България. Европа. Славян-ството» (2006г), «Европейска иден-тичност със славянски дух» (2008г) и «Духовната криза» (2010г).

В книгата е дадена дефиниция на

духовността като философско-ан-тропологично понятие, което се използва за обозначаване на каче-ственото състояние на ценностната система, характеризираща се с хума-нистична насоченост на човешките помисли и действия. А терминът „славянска духовност” е израз на съвкупността от ценности, които из-разяват специфичната душевна на-гласа и обща духовна идентичност на славянските народи. Принадлеж-ността на един народ към славян-ството не се определя по генетичен

признак, а от културната идентич-ност като духовно самоопределяне. За пример, според изследванията през 2009г на швейцарския институт по генетика «Игенеа» съвременните българи са наследници най-вече на траките (49%), по-малко на прабъ-лгарите (около 20%), още по-малко на славяните (14,5%) и финикий-ците (11%). За сравнение гърците и албанците имат по 20% славянски гени, но не те, а ние се считаме за славяни.

Славянството съставя по-многочислената част от европейски-те народи и , в резултат на което сла-вянският дух играе голяма роля във формирането на европейската кул-турна идентичност. Затова славян-ството, като част Европа, трябва да бъде част и от Обединена Европа.

Авторът вижда славянската общност в бъдеще много по-консолидирана и намираща се из-цяло в Обединена Европа. Това би бил стабилизиращият фактор, кой-то би довел до устойчиво развитие на Стария континент.

Донка Янева

Не зная откъде му е дошла идея-та на моя колега Цветан Томчев да представи в едно тритомно изслед-ване за големите фоторепортери на България през последния поло-вин век, но резултатът е повече от добър. И подтикът навярно идва не само от желанието да припомни на съвременните поколения имена, които в това наше трескаво и сюр-реалистично ежедневие все повече затъват в тресавището на забравата,

но и от стремежа да ни припомни времената на всеотдайно и отговор-но отношение към професията.

Документалната снимка крие не само едно поизбеляло от годините очарование и някаква своя атмосфе-ра, но и убедителна достоверност, каквато на другите средства – устно-то и писменото слово, не винаги им достига… Спомням си с какво дет-ско любопитство и вълнение раз-глеждах семейните ни албуми със

Мигове, запечатаниза историята:

„Големите фоторепортерина България”

снимки черно-бели: кой ги беше на-правил? Кои бяха тези хора, които ме гледаха от пожълтелия картон? Тези снимки пораждаха и желание-то да потърся в книгите нещо пове-че за тях…

Авторът безспорно е прав, когато споделя в уводните думи:

„Досега подобна книга не беше из-давана и това ме провокира да се за-хвана с тази нелека задача. За да се съхранят имената, опитът, интерес-

Европа и славянският свят

36 37Черно и Бяло, 3-4/ 2011

БЪлгАрия и СветЪтпАМет БЪлгАрСкА

ните случки и свидетелства за отми-налото време, преживяни и запеча-тани от летописците с камера”.

За осъществяването й той е имал и широката подкрепа на Съюза на българските журналисти.

Но това не е албум от снимки с ин-тересни попадения и ракурси – и те, естествено, присъстват, но струва ми се, че Томчев набляга преди всичко на друго - чрез интервюта, разкази и спомени на съвременници на опи-саните фоторепортери, да разкрие тяхната личност, отношението им към тази нелека професия, интерес-ни случки и събития, не винаги весе-ли и забавни.

Макар и да обхваща определен исторически период, имената в

първата книга не са подредени хро-нологично и може би така е по-добре: майстори от различни по-коления са работили рамо до рамо по летища, концертни и конгрес-ни зали, стадиони, препускали са по пътищата на родината до най-затънтени селца, за да може на стра-ниците на утрешния вестник да се появи образът на важна случка или на пореден герой от народа. Имена-та засега са тридесет и две, някои от тези репортери вече ги няма, други са твърде възрастни, за да се връщат в годините назад, но в разказите на по-младите за колегите им, прави впечатление един общ дух, една ко-легиална съпричастност, каквaто в определена степен сме изгубили .

Фамилията фотомайстори Юскесе-лиеви, братята Георги и Кольо Па-намски, Иво Хаджимишев и Стефан Тихов, Виктор Гилтяй и Христо Славов, Румяна Бояджиева и Ганчо Стоянов… Всеки с неповторима жи-тейска и творческа индивидуалност, с различна съдба, но еднакво отда-дени на професията, която за тях е и призвание.

Заслуга на автора е, че в интервю-тата и разказите търси отговори на въпроси, които винаги са актуални за журналистиката - за творческата и личната свобода, за преодолява-нето на цензурата и различните та-бута, за фокусирането на човешкото лице, което по свой начин говори много за времето и условията на жи-вот. Въпреки че сега твърде много се шуми в каква сковаваща рамка са работили преди промените жур-налистите, майсторите на камерата са намирали начин да преодолеят забраните. Разгърнете страницата на „Народна младеж”, „Поглед”, „Вечерни новини” и редица други издания и вижте фоторепортажите там, включително и от „горещите точки по света. Те са точни, честни и създадени с много талант свиде-телства за времето. Затова с огромен интерес очакваме и следващите кни-ги от поредицата „Големите фото-репортери на България”.

Лина Кимова

Казахстан с поглед към 2030 година

продължение от миналия брой

Г-н Избастин, Казахстан има богата културна история. Как съчетавете традиции и съвременност?

- В период на глобализация пред всяка държава стои проблемът на запазване на националната идентичност и същевременно на интеграция в световното културно пространство. Основната традиция на казахите, която с времето стана особеност на националния характер, е тяхното гостоприемство. В казахското общество от древни времена има неофициален закон «госта да се по-среща като пратеник на Бога». Друга традиционна наша черта е уважителното отношение към възрастните. По традиция децата от малки са възпитавани да се отнасят почтително с възрастните. За щастие, изброените наци-онални особености са присъщи не само на казахите.

Днес могат да се видят много примери за това как на-ционално-културните традиции се интегрират в съвре-менния живот. Например пролетният празник Науръз обединява всички представители на казахстанското об-щество. Казахстанците вярват, че силата е в единството. В страната ни живеят представители на над сто и чети-редесет националности със своите обичаи и традиции. Съвременен Казахстан ги обединява.

- Защо туристите биха избрали Казахстан?- При избора на дестинация туристите се интересуват

от природата, географските особености, културното на-следство, добрата инфраструктура и сигурност. В това отношение Казахстан има всички възможности да за-еме достойно място сред страните с благоприятен тури-стически имидж. Нашата държава е в самото сърце на Евразия, тя е кръстопът на пътища, съединяващи някои от най-големите и значими страни от Азия и Европа. Имаме възможности за почти всички видове туризъм: културно-исторически, екологичен, приключенски, ак-тивна почивка...

В Казахстан има уникални природни резервати и на-ционални паркове, над 100 лечебно-възстановителни бази, над 9 000 археологически и исторически паметни-ци. През територията му преминава северното отклоне-ние на Пътя на коприната. Този участък представлява

уникален комплекс от исторически, археологически и архитектурни паметници. Градове като Отрар, Сауран, Туркестан са били не само центрове за търговия, но и научни и културни центрове. Имаме и известни сред туристите ски-курорти: Шъмбулак, високопланинска пързалка Медео и курортната зона «Шчучинск-Боро-вое» - нашата «Казахстанска Швейцария».

Искам да използвам случая, за да разкажа на вашите чи-татели за едно културно събитие, което се планира тази година – проектът «Пътят на коприната – 1000 години по-късно». Той е с голямо международно значение и е приносът на Казахстан в укрепване на културните, хума-нитарните и икономическите връзки с чуждите държа-ви. Този проект представлява автомобилна експедиция, преминаваща през столици и крупни културни центрове на 16 държави, разположени по маршрута на Пътя на коприната. Ще премине и през България. В състава на експедицията са дейци на културата, изкуството, учени, журналисти.

-Наричат Астана «младата столица» - първата в

света построена през XXI век. Разкажете ни за нея.- За десет години Астана се превърна в ултрамодерна-

та столица на нов, независим Казахстан. Днес тя е най-младата столица в света. Лице на една държава, тръгнала по пътя на възраждането и развитието.

Интервю с г-н Темиртай Избастин, управляващ Посолството

на Република Казахстан в България

38 39Черно и Бяло, 3-4/ 2011

БЪлгАрия и СветЪтБЪлгАрия и СветЪт

По думите на президентът Назарбаев, в основата на ар-хитектурния стил на Астана е «принципът на успоред-ното и хармонично съединяване на привични образи и архетипове със съвременен ултрамодерен стил”. В града се проявяват възможностите на съвременната архитек-тура. Основната идея на благоустройството на Астана е превъплъщаването в архитектура на рационалността на Запада и изискаността на Изтока, на грандиозността на Европа и оригиналността на Азия. В строителството на града, в промяната на неговия вид, са използвани най-модерните технологии и иновационни методи на градо-устройството на XXI век. Световноизвестни архитекти реализираха тук своите най-добри проекти. Междуна-родната организация ЮНЕСКО присъди на Астана зва-нието «Град на света».

-Разкажете ни, моля, как се развиват двустранните

отношения между България и Казахстан в послед-ните години?

- За 19-те години, откакто са установени дипломатиче-ски отношения между Казахстан и България, ние имаме изключително приятелски отношения. Между нашите две страни има конструктивен диалог и като цяло няма разногласия от политически, икономически или друг ха-рактер. Това създава благоприятни условия за интензив-но развитие на сътрудничеството в много сфери.

През 2010 г. главно политическо събитие в двустран-ните ни отношения стана участието на президента на България г-н Георги Първанов в Срещата на върха на ОССЕ в Астана, която се проведе на 1-2 декември, както и срещата му с президента Назарбаев.

Казахстанско-българското икономическо сътрудниче-ство се характеризира с добри партньорски връзки на ниво малък и среден бизнес. Заедно с това, ние смятаме, че трябва да се преразгледа потенциалът за развитие на казахстанско-българското сътрудничество в търговско-икономическата и инвестиционната сфери, предвид приоритетите на икономическото развитие на нашите държави, промените във външнотърговската политика

на Казахстан във връзка с участието ни в Митническия съюз с Русия и Беларус и предстоящото приемане на България в Шенгенското пространство и еврозоната. Фактът, че и казахстанската, и българската икономики са ориентирани към европейските пазари, а също дина-миката на взаимната търговия и бизнес-сътрудничество-то през последните години, свидетелства за значителен взаимнодопълващ се потенциал на нашите икономики.

Моята дейност в България е насочена към развитието на взаимното разбирателство, активизация на сътруд-ничеството и укрепване на отношенията между двете страни. Убеден съм, че през следващите няколко години отношенията между двете държави ще бележат значите-лен ръст. Прогнозирам общо бъдеще, пълно с надежда, увереност и оптимизъм.

- Какво бихте споделили за движението на капита-ли между Казахстан и България?

- По данни от Казахстан, днес в нашата страна реално работят 55 смесени фирми с българско участие. Те са в сферата на фармацевтиката, хранително-вкусовата про-мишленост, търговията на едро и дребно, строителство, недвижими имоти, финансови и туристически услуги.

По данни от българска страна, днес в България рабо-тят 35 фирми с казахстанско участие, от тях 28 са смесе-ни и 7 – чисто казахстански. Казахстанският капитал в България е в сферите: недвижими имоти, хотелиерство, озеленяване, транспорт и спедиция, външнотърговски операции, търговия с хранителни стоки и автомобили, производство на селскостопанска продукция, алкохол-ни напитки, вина, производство на текстил и трикотаж, строителни материали и др.

В структурата на казахстанския износ за България над 98% са енергоресурси. Основната част от от тях се до-ставя в България от казахстанската компания «Ромппе-трол Болгария», със седалище в София.

Екатерина Павлова

Софийският национален театър за опера и балет и Националният академичен Болшой театър за опе-ра и балет на Република Беларус подписаха договор за двустранно сътрудничество. Подписите си под документа сложиха генералният ди-ректор на Софийския национален театър за опера и балет, г-н Пламен Карталов и генералният директор на Националния академичен Болшой театър за опера и балет на Републи-ка Беларус, г-н Владимир Гридюш-ко. Договорът предвижда културен обмен в областта на музикалното изкуство, театрално-постановъчната дейност, съвместно организиране и провеждане на международни твор-чески мероприятия.

Националният театър за опера и балет на Беларус има дълга история и утвърдени традиции. Редица дока-зали себе си режисьори, артисти, хо-реографи и диригенти допринасят за създаване на тази съкровищница на оперното и балетно изкуство. Днес ново поколение талантливи беларуски изпълнители блестят на най-известните световни сцени.

Държавният театър за опера и балет е открит в Минск на 25 май 1933г. Неговата история, обаче, за-почва още през 20-те години на миналия век на сцената на първия държавен беларуски драматичен театър. По това време в състава му

влизат оперни солисти, хорова и ба-летна групи, а също и малък симфо-ничен оркестър.

Сред първите дейци в театъра са певците: Л. Александровская, Р. Млодек, С. Друкер, И. Болотин, М. Денисов; солистите в балета: А. Ни-колаева, Т. Узунова, Ю. Хераско, С. Дречин; Г. Петров (диригент), О. М. Борисович (режисьор), Л. В. Кра-маревский (балетмайстор) и други. Колектива ръководи завършилият Петербургската консерватория И. Гитгарц, който е и първият диригент и режисьор. Към театъра работи и балетна студия, където се обучават най-способните деца и участници в самодейни кръжоци от цялата ре-публика.

Построена по проект на не безиз-вестния Йосиф Лангбард, новата сграда на театъра отваря врати за първи път през 1939г. с изнасянето на балетния спектакъл „Бахчиса-райски фонтан” на Борис Асафьев. През следващата година театърът поставя три големи постановки в Москва, чиито успех му донася и по-четното звание „Болшой”.

Втората световна война прекъсва дейността на театъра и разпръсва артистите из цялата страна. През 1942г. с решение на беларуското правителство творческият колектив е събран в град Горкий и продължа-ва своята работа.

Културен обмен

Основа на оперния репертоар на театъра са оперите от съкровищни-цата на европейската и руската кла-сика, преди всичко шедьоври на ита-лианското белканто: «Набуко», «Бал с маски», «Аида», «Отело» на Джу-зепе Верди; «Мадам Бътърфлай», «Тоска», «Бохеми» и «Турандот» на Джакомо Пучини. Любимите спек-такли на белоруските зрители ви-наги са били и си остават операта «Княз Игор» на Александър Боро-дин, «Травиата» на Джузепе Верди, «Кармен» на Жорж Бизе и разбира се руския оперен шлагер «Евгений Онегин» на Петър Чайковски.

От 1990г. към театъра е създадена и детска музикална театър-студия.

Днешният театър е оборудван по последна дума на техниката ком-плекс, но в неговия облик е запазен оригиналния стил на архитектура-та от 30-те години на миналия век. Днес сградата е сред най-красивите културни забележителности на Бе-ларус.

През последните 15 години колек-тивът на театъра посети повече от 30 държави в света: от Португалия и Испания до Япония и Китай, от Норвегия и Великобритания до Тур-ция, Тайланд и разбира се България.

Черно и Бяло

40 41Черно и Бяло, 3-4/ 2011

нАукА и теХникАнАукА и теХникА

Научни и

• Ще станат ли черните дупки неизчер-паеми енергоизточници във Вселената?

Интересни са наблюденията и изследванията на група британски учени от Университета в Кембридж за роля-та на черните дупки, съществуващи в някои галактики, като „нагреватели” на все още младата Вселена. Черните дупки от физична гледна точка са струпвания на огром-на маса в минимален обем и с толкова силно гравита-ционно поле, че дори и светлината не е в състояние да го преодолее, поради което този космически обект не може да бъде наблюдаван непосредствено. За сметка на това, всяка материя, попаднала върху него се нагрява до много високи температури и е с мощно радиоизлъчване в широк честотен диапазон. От изпусканите лъчи уче-ните съдят за наличието на черна дупка, в т.ч. и на квазар

(свръхзвезда). И едните и другите са били използвани за изследване свойствата на междузвездния газ, който изпъ-лва Вселената. Минавайки през газовия облак, лъчите са променяли параметрите му. По тези промени може да се съди каква е била преди и сега температурата на газа във Вселената и по какъв начин би могла в бъдеще да се използва тази топлина от човечеството. Предполага се, че нагряването става благодарение на „работата” на ква-зерите. Излъчваните от тях високо енергиейни ултрави-олетови лъчи, изглежда изваждат електрони от атоми-те на хелия в газовите облаци. Тези електрони, от своя страна, се сблъскват с други атоми и в резултат на това газът се нагрява и в далечна перспектива може да стане неизчерпаем (вечен) източник на енергия.

• За вярвяне ли е, че сега поставената ба-терия в някакво мобилно устройство, елек- тронен апарат, журналистически касетофон и др. ще я смените чак през 2041 г.?

Едно от поразителните неща, които видях в една от ла-бораториите на Калифорнийския технологичен инсти-тут беше батерията с повече от 30 г. живот без зареждане. Разработката е на Изследователска лаборатория към Во-енното министерство на САЩ. Фактически това е един миниатюрен акумулатор, изграден от полупроводници и наноматериали и работи на принципа на безопасно радиоактивно бета-излъчване (поток от електрони). Същите се улавят от силициев екран и се превръщат в електричен ток. Използван е познатият тритий (изо-топ на водорода), батерията не загрява и е гарантирана абсолютната й безвредност и отсъствието на токсични излъчвания по време на експлоатация и дори след това, преди рециклирането й.

• Фантастика ли е и захранването на електронна апаратура с подсладени раз-твори от типа на оранжада, лимонада и др. газирани напитки?

Във филиала на Калифорнийския технологичен ин-ститут ми показаха разработка на батерия, работеща с флуид, съдържащ захар, например плодова газира-на напитка, сироп от вишни или някакъв друг плодов сок. Интересното е, че този вид батериии имат някол-ко часа по-дълъг жгивот от сега използваните конвен-ционални литиево-йонни батерии. Принципът е био-логично-, физико-химично разлагащо се гориво на базата на захарта, процес, които природата под фор-мата на глюкоза е създала като източник на енергия за всяко живо същество. Засега учените са овладяли само процеса на превръщането й в електричество. Т.нар.за-харна батерия съдържа специални ензими, които пре-работват захарта (горивото) в електричество, при което всички отпадъчни продукти са екологично чисти, тъй като в процесите не се използат никакви химикали. Опити са правени и през миналото столетие, но са се оказали икономически неефективни, а сегашната кри-

за подсказа нови решения, увеличи експлоатационния срок и мощността на батериите от този вид и в близките 2-3 год. се очаква редовното им производство.

• Първият космически хотел в космосаЕкспериментален космически кораб за проверка це-

лесъобразността от изграждане на хотел в Космоса беше изведен успешно в орбита от руска рaкета - носител. По същество това беше надуваем модул „Genesis II”, разра-ботен от компанията „Bigelow Aerospace”, собстгвеност на американския магнат Robert Bigelow.

Bigelow смята след извеждането на първия надуваем мо-дул да продължи постепенното му разширяване до 2015 г. и в крайна сметка ще представлява конструкция от няколко съединени надуваеми модули, които са много ефективни, по-лесно се извеждат на орбита в космоса и в крайна сметка са много по-евтини. В плановете на ком-панията се предвижда и извеждането в космоса на втори модул „Galaxy”. Galaxy ще бъде предназначен вече за експериментален дом за живеене в космоса. Bigelow е в силна конкуренция с друга компания – „Virgin Galactic” на сър Richard Branson. Последната се занимава също с проблемите на космическия туризъм, но за да се развие успешно този перспективен бизнес от космически пъте-шествия трябва цените за осъществяването им да бъдат значително намалени.

постижениятехнически • Разработени са кръвоносни съдове от

рибешка кожа на сьомгаТова съобщение на изследователите от Университета в

Хокайдо е първата стъпка към създаването на изкустве-ни кръвоносни съдове въз основата на колагена, получа-ван от кожата на сьомга. Този на пръв поглед екзотичен материал не е случаен: всяка година (до тази 2011, ката-строфална за японците година) след преработването на сьомгата се изхвърлят около две хиляди тона кожа, от която биха могли да бъдът извлечени около 600 т. ко-лаген годишно. Нещо повече, научно е доказано, че до-сега нито един вирус не е преминал от сьомгата в хората. Така, че използването на този колаген от сьомга е значи-телно по-безопасен в сравнение с всички познати досега колагени от друг произход. Единственият сериозен, но разрешим проблем с колагена от кожата на сьомгата е, че той се разтопява при 19 ОС . Вече са публикувани резултатите от изследванията на учените в тази посока, от които се вижда, че след усъвършенстване на процеса и технологията на преработване е получен колаген от този вид с температура на топене около 55 О С. По тези въпроси и перспективата за внедряване на тази ефектив-на разработка се е ангажирало Японското дружество по регенеративна медицина.

Николай Пиперов

42 43Черно и Бяло, 3-4/ 2011

зАБрАвените текСтове туриСти ветерАни

Откъсът, който следва е от първите страници на „Как станах хайдутин. Фамилиарни забележки.” на Панайот Хитов. В нея той е описал не само хайдутлука си, но и изключително интересни подробности от българската реалност от 18-и и 19-и век.

Името на Панайот Хитов е свързано с определени очаквания в съзнанието на българина. Той е част от „благоприличната” история, заедно с идеализма на Бо-тев, „Хубава си, моя горо” и „Под игото”. Имаме един доста стереотипен възглед към личността му... Според впечатлението, което българската образователна систе-ма остави в мен – читателя на тази книга, Панайот Хи-тов би трябвало да бъде един изпълнен с наивен плам патриот от Възраждането. Все пак, пазех си едно на ум, че може и да греша – така покривах всяка вероятност, но в крайна сметка, нищо не можа да ме подготви за това, което ме очакваше, когато за пръв път прелистих стра-ниците на „Как станах хайдутин”...

А сега ще се повърна да кажа де са се криели горе-поме-натите хайдушки чети; зимно време най-голямото число от тях са се криели в самия Цариград. Все през

гористите места са се промъквали в турската столица и са седе-ли там цяла зима; едни като търговци, а други като работници. Пролет пак са излизали по горите и са вардели по пътищата да отнемат от турските гавази пощата (тъй са се наричали в него време сегашните жандари — „гавази”). Други от хайдутите са си живеели зимно време и по домовете. Ще каже читателят: „Как може пък чак и по домовете си да живеят?” Ето ще ви кажа и това.

Пролетно време „дюлгерите” ще си земат сечивата и отиват на определеното място, далеч от техните места на 20 или 30 часове, скриват дрехите, дюлгерските сечива и със отнапред скритото оружие ходят по цяло лето. Стане ли есен, скриват оружието си пак в горите, вземат си дюлгерските принадлеж-ности и като ги изтрият от ръждата и наточат — връщат се по домовете си. И като ги попитат: „Де бяхте това лято?”, отговарят: „Че ходихме да работиме в Букурещ (или в Цари-град), защото там много е добра платата. Ний земаме там за ден колкото за една неделя тук.” Но затова пък, щом потерите хващали някого от хайдутите в гората, то неговото наказание е било да са набива жив на кол или да са обесва на бесилката. Но често е било наказанието живи да ги набиват на кол. Затова, когато са се наговаряли да излезат по хайдутлук, на определе-но място забивали колове от две страни, хайдутите минавали между тях, а войводата им е казвал: „Ето, на тез коли ще бъдете набити. Премерете ги на дирниците си, че който се улови от вас, това ще му бъде наказанието!”

И тъй, който се страхувал да претърпи такава смърт, то такъв се е отказвал да ходи хайдутин. Помня и до днес, веднъж на мой дядо Хитю му са поискало да иде и той със една хайдушка чета, но като му показали гореизложения пример, тоз час той се отказал и не помислил веч да ходи хайдутин. И ми е приказвал, че е виждал хайдути на коли набити и по два-три дене не може-ли да умрат, та молели от кола: „Дайте ми малко водица!” А после, като умрат на кола, и дорде да ги вземе властта за да не развалят въздуха, то кучетата им изяждали краката, защото били кървави, а някои даже и до пояса изяждали кучетата, до-като ги снемат от кола.

И тъй, мой любезни читателю, при всичката строгост на правителството, то пак горите били пълни със хайдушки чети през него време — от 1700 до 1800 година. А коя мислите е била причината, що е карала неустрашимите хора да излизат по горите и да излагат живота си любим на смърт нечестна? Само за едно препитание или за имане? Или пък самото турско правителство е било причината?...

Из „Как станаххайдутин”

Сред русенските планинари е из-вестен като широко скроена лич-ност, с многообразни занимания – отличен овощар и пчелар, автор на редица публикации в печатни из-дания, поет, художник- живописец на планините /с няколко самостоя-телни изложби/, флейтист...

„Алпинист на НРБ”, „ Алпинист СССР”, медал „За особени заслуги” и много грамоти са отличията, с ко-ито е награждаван. Като инструктор по алпинизъм е подготвил над 200 опитни алпинисти.

ДЛ: Г-н Матеев, как се случи, че станахте алпинист и при какви обстоятелства?

ММ: Сравнително късно, бях вече на 32 години. Иначе увлечението ми по пътешествия е още от учениче-ските ми години в Разград, в Сел-скостопанския техникум, което се засили по време на следването ми в

София за агроном. Тогава обиколих Витоша и Рила.

Срещата ми с алпинисти, катере-щи Басарбовските скали в Поло-мието на Русе, стана случайно през лятото на 1972г. Малко по-късно ТД „Приста” организира зимно из-качване на връх Мусала в Рила. По-паднах в групата на алпинистите, които направиха траверса, и тогава се заразих от „болестта” по катере-нето на високи планини и стръмни върхове.

ДЛ: Кои са Вашите учители в този екстремен спорт – алпиниз-ма?

ММ: На първо пясто, Заслужили-ят майстор на спорта Христо Попов, с чиято помощ осъществих първите си успешни стъпки. По-късно – Ме-тоди Савов, Христо Проданов, Иван Кандиларов и други, ми дадоха тол-кова много... Задължен съм и на Ге-орги Варчев от Разград – първи мой

водач по категоризирани маршрути. ДЛ: Бихте ли посочили някои от

по- важните експедиции у нас и в чужбина, които най-силно са Ви впечатлили?

ММ: Да, много пътувания напра-вих през годините, ходене, катере-не... Многократни траверси в Стара планина – „Амбарица-Ботев”, тра-диционните дунавски алпиниади край Русе, републиканските алпи-ниади в Пирин, Вратцата, Райските скали, Мадарските скали, Кайлъка

край Плевен, Мальовица и др. Осо-бено впечатлен бях от покоряване-то на връх Елбрус в Кавказ в сбор-ния национален отбор през 1975 г.; русенската студентска експедиция „Тян Шън”1990г.; първото зимно изкачване на западната страна на Елбрус /5842 м./ през1999г. , когато бях и технически ръководител . Из-качвал съм Словашките Татри, Ти-ролските Алпи в Италия и Олимп в Гърция.

ДЛ: Ако трябва да направите кратка равносметка на тези че-тири десетилетия по планините, какво бихте казали?

ММ: Накратко резултатът е след-ният – изкачил съм над 400 планин-ски върха, в т.ч. 10 от тях с височина над 4000 м., 23 изкачвания на връх Мальовица и 20 зимни изкачва-ния на връх Мусала; над 60 похода у нас и в чужбина; обучил съм над 200 успешни алпинисти, защото

бъдещето е в младите и затова аз съм пристрастен да инвестирам в тях. Мнозина от моите ученици по-стигнаха по-големи успехи и от мен. Но така е редно – ученикът трябва да надмине учителя си. Радвам се, че моята голяма любов към природата, най-вече към планините, успях да предам на децата и внуците си, кои-то къде по-малко, къде по-успешно тръгнаха по моите стъпки...

разговора води: Димитър Луканов

Планините обичат СИЛНИТЕ...Русенският алпинист

Матей Матеевна 70 години

44 45Черно и Бяло, 3-4/ 2011

АтлАСтуриСти ветерАни

Туристите ветерани от софийските клубове от-крихме новия сезон на 2011г.с пътуване по ду-навския бряг.

Съзерцавайки красивата природа на Дунавската рав-нина, стигаме р. Дунава, където разгледахме кораба „Ра-децки”. Пред 12-метровия обелиск с барелефа на Хри-сто Ботев поднасяме цветя и с едноминутно мълчание почитаме паметта му.

В Лом ни посрещат приятелите от туристическия клуб „Аспарухов хълм”. Разглеждаме града, с любезното съдействие на домакините и продължаваме към Добри-долския манастир, закътан в красива местност. Игуменът ни споделя,че ние сме последната група преди затваря-нето на манастира и неговото реновиране.

Следващата дестинация е гр. Видин, където ни поемат приятелите от клуб „Бонония”. Водят ни до крепостта „Баба Вида”- гордостта на видинчани, а след това до новостроящия се мост „Дунав-2” /Видин – Калафат/. Разказват ни, че мостът ще бъде на три нива, по него ще минава жп – линия и четири платна за автобуси и леки коли в двете посоки.

И в Лом, и във Видин гостоприемните домакини по

стар български обичай ни посрещнаха с цветя и подаръ-чета. Неподвластни на времето, и през двете вечери се забавлявахме с богата литературна програма от самодей-ни състави, пяхме и танцувахме до зори.

На връщане към София минаваме и разглеждаме пеще-ра „Магурата”, наричана още „Рабишка пещера”. Това е една от най-посещаваните и благоутроени български пещери. Обявена е за природна забележителност още през 1961г. Разположена е на 28600кв.м. Продължаваме към Белоградчик и неговите фантастични скални фи-гури, някои от които високи до 200м. Белоградчишките скали образуват ивица с дължина 30 км и ширина 3 км, сред тях се намира и Белоградчишката крепост, постро-ена от римляните през I – I I век, доизградена по-късно от българите. И до сега тя е една от най-запазените кре-пости в България.

Три изпълнени с нови впечатления и емоции дни завършват с удовлетворение и приятна умора.С пожела-ния за нови срещи се разделяме.

Момка Спасова

Пролет на Дунава

Проф. Николай Овчаров, ди-ректор на Института за среднове-ковна история към Великия при-орат на рицарите – тамплиери в България , даде пресконферен-ция в БТА по повод експедиция-та в Цетрална Азия, към екзотич-ните Бурятия и Монголия.

Експедицията не беше от чисто историографски характер – тя пре-следваше и културни и бизнес- кон-такти. Редица исторически забеле-жителности, свързани с невероятно религиозно разнообразие и толе-рантност, впечатлиха всички нас от българската делегация. Съществу-ващите там религии представляват огромно многобразие от ритуалите на древните шамани, будистките манастири и дори православното християнство и неговата секта – староверците. В Монголия буквално попаднахме в света на Чингис хан – с непроменени юрти, яздещи пасти-ри и безбройни стада добитък.

Там се запознаваме с кметовете на столиците Улан Уде - Бурятия, и Улан Батор - Монголия, с министри и зам.-министри и депутати в нацио-налните парламенти.

През Средновековието рицарите-

тамплиери са били връзка между кра-ле и императори, съдействапи са за установяване на мирни отношения между враждуващи религии. Подоб-но на тях издействахме и донесохме в България, приготвени лично от кметовете на двете столици писма за побратимяване с българските градо-ве София и Варна.

В Улан Уде нашата делегация се срещна с туроператори от Бурятия и Монголия. Представени бяха архе-ологическите сензации Перперикон и Татул. Беше предложено въвежда-не на нови технологии в строител-ството, които българската страна би могла да предостави на Република Бурятия и Монголия. Бяха споделе-ни и конкретни идеи за участието на Варненска област в търговията с Централна Азия

Черно и Бяло

По следите на прабългарите

Белоградчишката крепосКрепостта “Бабини Видини кули”

Корабът “Радецки”Туристи ветерани от софийските клубове

от ляво на дясно: Младен Станев, Проф. Н. Овчаров, Любомир Крумов, Иван Иванов

46 47Черно и Бяло, 3-4/ 2011

зДрАвезДрАве

ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО - ПРОБЛЕМ НА XXI ВЕК

Затлъстяването е глобален проблем за цялата световна популация. Появява се като резултат на прекомерно приемане на храна и нейното отлагане във вид на мастна тъкан в организма.

При жените, ако обиколката на талията над 88 см, а при мъжете над 100 см, тогава със сигурност можем да кажем, че става дума за затлъстяване.

Възниква въпросът, какво да направим, когато и с промяна на начина на хранене и с умерена физическа активност, все пак е трудно да загубим килограмите. Всички сме свидетели на нашите безуспешни опити да намалим теглото си с мъчителни нискокалорични диети. Резултатите са почти незначителни, а когато загубим килограмите, след определен период на отпускане те се връщат почти двойно повече. За това предоставям на вашето внимание продуктите на Слим Лайн Клуб.

Slimline Soft Gel

Безопасна за здравето, 100% натурална диетична добавка. Помага без диети и напрегнати упражнения, за кратко време да се намали излишната телесна маса и да се възстанови жизнеността и красотата. Действа еднакво добре и при мъже и при жени. С помощта на Slimline Soft Gel капсулите гарантирано ще загубите повече от 6 кг само за 30 дена! Този продукт е успешна и проверена формула, известна вече хиляди години на местното население от китайската провинция Юнан, наречена ‘’Кралството на растителността”. От Юнан, където

цари вечна пролет произхождат тези екологично чисти билки. Пропорционално избрани с помощта на научно и биотехнологично инженерство те са произведени под формата на желатинови капсули.

Действие на продукта: потиска апетита, засища и предизвиква усещане за ситост, ефективно абсорбира мазнините от храната, увеличава АТП циркулацията, с което поддържа процеса на разграждане на излишните мастни натрупвания, като мастните натрупвания се разграждат в топлина, въглероден диоксид и вода, съдържа активен липолизен ензим, който целево разгражда мастните натрупвания около пояса, корема и ханша, увеличава консумацията на енергия на тялото, при разграждане на мастните натрупвания се създава енергетично гориво за организма, извършва детоксикация, активира микро- циркулацията в клетките, елиминирайки натрупаните токсични елементи, въвеждането на повече течности и вода е най-добрият начин за премахване на токсините от организма

Период на консумация: За да постигнете по-добри ефекти консумирайте този продукт най-малко три месеца, тъй като в края на третия месец вашият организъм помни дозата на мастни натрупвания, която Ви остава. Така със сигурност телесната маса няма да се промени нито след края на процеса на консумация. Препоръчително е този продукт да комбинирате с нашия чай за отслабване Slimline Tea. Ако и след 15 дни от консумирането не сте загубили апетит, комбинирайте с Slimline lose weight coffee.

Далибор Стаменковски, търговски директор – Слим Лайн Клуб – България

Искам да споделя с вас онова, което ме мотивира да стана част от Слим Лайн България. Роден съм в Македония, но от 10 години живея в България. Идеята за работа с компанията дойде много спонтанно. С моя братовчедка се срещнахме случайно. Преди тя беше много пълна, но сега се беше стопила, питах я от какво и тя сподели тайната си с мен: ПРОДУКТИТЕ НА Slimline. За три месеца и половина тя беше отслабнала 24 килограма. Нямаше да й повярвам, ако не я познавах. Сега мога да кажа с вдигната глава: Ако ежедневният стрес при вас е натрупвал излишни килограми и след многобройни опити не успявате да отслабнете, днес разкривате истинските продукти, уникални на пазара, които веднага дават резултати.

48

Агенцията е на българския пазар от

22 години. Работи за откриване, обучение

и реализиране на мо-дели пo eвропейски

изисквания. Към агенцията има и

школа за подготовка на модели, фото-

модели, водещи шоу програми и екипи за промоции. Ор-ганизира събития,

сватбени тържества, кетеринг и конкурси

за малки и големи, има подписани дого-вори с три световни

вериги и изпраща своите победителки

по цял свят. Рабо-ти с много модни

агенции в България, Гърция, Китай,

Чехия, Македония и Дубай. Агенцията има и импресанска

дейност , ПР на лич-ности и заведения.

тел. за контакт с агенцията: 0888 77 57 960878 77 62 96

офис Благоевград:073 88 02 30

Миропа Кьосевасобственик на агенция MSA

Дейности, които извършваме:Облицовка на сгради, стълбища, бар-плотове, под-прозоръчни плотове, настилки, камини, паметници, архитектурни детайли, балустради.

Стремим се към съвършенство!... даваме и по малко от себе си!

Илиан Игнатов 0888 45 21 04, Григор Игнатов 0886 86 06 02, тел./факс: 00 3592 956 25 40, http://kamuk.hit.bg

ÑТОУН АРТ ÃРУП ООД