#83/2013

1ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013

44

1

0

UNDERGARA може! или какво ново на гарата

2

Главен редактор: Станислава ПековаЗам. главен редактор: Петър КрасимировОтговорен редактор: Снежана ТодороваМеждународни връзки: проф. Мими ДичеваPR и реклама: Красимир ПетковРедактори: Момка Спасова, Росена ИвановаХудожник: Иво МилчевПредпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков

Редколегия: Венцислав Удев, Борислав Петранов,проф. Здравко Райков, Миглена Иванова, Милен Гетов, Николай Пиперов

Издание на „Ентропи 1” ЕООДСофия, бул. Евлоги Георгиев 169GSM 0888 33 65 19,www.blackandwhitemag.bge-mail: contactus@blackandwhitemag.bg

С партньорството на:

Съюз на българските журналисти, www.sbj-bg.euСдружение “Найден Геров”Българска федерация на туристите ветерани

Медийни партньори:www.pinks.bgБългарско национално радио

СЪДЪРЖАНИЕСедмица на висшата мода в Рим . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .2„Манго дипломация от Пакистан” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .4Китайска журналистическа делегация на гости на СБЖ . . . . . . . . .6„Докосване до звезди”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .8Мари-Кристин Баро: последната съпруга на Роже Вадим . . . . . . . .8Фестивални отблясъци от световните екрани . . . . . . . . . . . . . . . . . . .11„Най-добрата оферта” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .16Ива Антиоко: Привличат ме истинските истории,с истински хора . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .18Калин Терзийски – Джим Морисън от София . . . . . . . . . . . . . . . . . .20UNDERGARA може! или какво ново на гарата . . . . . . . . . . . . . . . . .24Думи, живопис, парах и... драскотини . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .28Търговско-икономическите отношения между Китай и ЕС . . . . . .31Бляскаво бъдеще за сътрудничество между Китайи новите членове на ЕС . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .32Китай страна-партньор в български агроизложения . . . . . . . . . . . . .33Перспективите пред търговските и икономически връзки между Китай и ЕС . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .35Bank of China ще разшири дейността си в Централна и Източна Европа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .37Китайските туристи в чужбина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .38„Есен 2013” – национален празник на туристите ветеранив родопите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .39Кюстендил – осемхилядна културно-историческа традиция . . . . .41Страст, Алеко Константинов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .44„Шопи” из „Един от първа дивизия” от Георги Ст. Георгиев . . . . .45Викат Петко Каравелов на дуел . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .48

4

Търговско-икономическите отношения между Китай и ЕС

Калин Терзийски – Джим Морисън от София

6

3

1

2

Страст, Алеко Константинов

„Най-добрата оферта”

2

МОДА

Седмица на висшата мода в Рим

Колекцията есен/зима на италианската стилистка Рафаела Куриел отново се оказа впечатляваща. Вдъхно-вена от темата на Възраждането дизайнерката изрази романтичната си природа с модели от висока класа, изработени от прозрачни материи и дантела, сливащи се в матово и лъскаво широки поли и драперии, жакети от кожа и много аксесоари.

Елегантни и в същото време практични тоалети за есен/зима 2013 – 2014-а бяха показани на модно ревю в рамките на седмица-та на модата „Алта Рома“ в Рим.

Големият Ренато Балестра също, обсе-бен от носталгия, с моделите си върна

времето назад в един свят, в който красота и елегантност са подобни на един сън или мечта. Следвайки рим-

ската традиция, той избира черния и синия цвят с ефекти на светлина и

сенки.

3ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 3

Тони Уърд със своя уникален стил заслепи присъстващите с инкрустирани кристали, скъпоцен-

ни камъни и перли в брокатени одежди, с ръчно изри-сувани цветя, вдъхновявайки се от миналото за своите

модели и с предложения, разучаващи бъдещето.

Диди Чолакова

4

ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА

Малцина българи познават екзотичния вкус на ман-гото, но вече твърде мно-

го чужденци познават красотата и благостта на есенна София. Само преди дни, посолството на Па-кистан у нас организира приказен празник в полите на Витоша. Под буйния ромон на страстен поток и хладните сенки на вековни борове, които създават загадъчен сумрак, бяха грейнали зрелите плодове на мангото.

Ако сте вдишвали въздуха край тропика след дъжд, сте могли да усетите разнообразието на аро-мати, които издишват дърветата, растенията и животните. Това е благодатен момент, когато, че вся-ко издишване е признателност към щедростта на природата.

Пакистан не е само една от дър-жавите в света, в които се отглеж-да манго. Пакистан е родината на това благодатно създание. Манго са плодовете на едно от най-краси-вите и внушителни, вечно зелени дървета на света. Но това не из-черпва природните дадености на Пакистан. За едни това е гореща страна с пустини и постоянни сухи ветрове. За други – това е шанс да се доближиш до най-високите вър-хове на света. Там са трите първен-ци след Еверест. Това са планини с вечни белоснежни калпаци, които неуморно и суетно се оглеждат в кристално чисти езера. Има море, има зелени равнини, които са едни от най-желаните игрища за голф и поло. И всичко това е Пакистан. И на всичкото отгоре климатът е така познат и разбираем за нас, за на-шата географска ширина – горещо лято и студена зима.

За жалост Пакистан е все още малко познат заради историческа-та ѝ орис и нестихващия интерес на Великите сили. Държавата е ви-соко развита технологично ядрена сила, същевременно ревниво пази традициите на исляма, културното многообразие и коренните обичаи.

И тъй като у нас има малко или

„МАНГО ДИПЛОМАЦИЯ ОТ ПАКИСТАН”

едностранчива информация за Пакистан, най-лесният начин да придобием повече знания за тази приятелска страна е чрез мнение-то на посланика, Н.Пр. Мухаммад Джамшаит Ифтикхар.

ЧиБ: Пакистан има призната лека и хранителновкусова про-мишленост. Неслучайно всеки опитал манго, се „пристрастява” към този плод. В България са из-вестни продукти от спортната индустрия. Високо ценени са из-делията от естествена кожа, раз-познаваеми на световния пазар са вашите текстилни произведения. Как ще станат те по-познати и достъпни за българския пазар?

МДИ: На този етап аз се старая да представя мангото в България. Сега просто искам тесен кръг хора да го опитат, да покажа колко вкус-

но и ароматно е пакистанското манго. Знам, че за България това не е популярен плод. Засега само една част от ресторантите проявя-ват интерес към мангото и то като комбинация с риба или в комбина-ция с други мезета. За нас е важно да спазваме стандартите за произ-водство и съхраняване на мангото, за да можем да търгуваме на добро ниво. Вече 5 години в Пакистан се спазва този стандарт и имаме самочувствие да кажем, че вече търгуваме с целия свят, от САЩ и Канада до Австралия, Китай и Европейския съюз. Ето защо целта на пакистанците, включително и за мен е важно мангото да бъде на пазара, на колкото е възможно по-вече пазари.

Мангото е царят на лятото и есента. То е в силата си през ав-густ и през септември. През зи-

Н.Пр. Мухаммад Джамшаит Ифтикхар

5ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 5

мата ние имаме друг плод, също много любим, вкусен, ароматен и лесен за ядене, нарича се кино. Него ядем през декември. Тогава доминира на пазара, имаме фести-вали на кино и всички много му се радваме. Това е хибрид между портокал и мандарина, но е голям почти колкото грейпфрут, лесно се бели, много е сладко. Не е необхо-димо да ползваш нож. Пакистан е един от най-големите износители на кино в света. Производител на кино е Пенджаб, вие знаете, тази провинция е два пъти по-голяма от България, така че можете да си представите каква красота е когато узреят ярко оранжевите плодове на кино.

През пролетта настъпва времето за друг любим плод в Пакистан – онова, от което се прави горчицата – синапът. През пролетта провин-ция Пенджаб много прилича на българските полета – ярко жълти, като живи. Горчицата има много важно място в нашата традицион-на кухня, защото съхранява месото в нашите географски ширини. По време на жътва у нас се организи-рат чудни пролетни фестивали. Всички се обличат в жълто, радват се и празникът е наистина въоду-шевяващ.

В момента анализираме пазара. Имаме неща, които ги няма при вас и обратното, вие имате неща, които у нас няма. Ние имаме рози, но не произвеждаме розово масло. Тези зависимости или различия са основата на една бъдеща търговия. Това е и още една възможност за хо-рата да се опознаят взаимно. Това се отнася и за останалите отрасли на леката и на хранителновкусо-вата промишленост. На езика на изкуството и на творците, това са възможности за взаимно проник-ване. Вие имате добър порцелан и традиционна керамика, която е ка-фява. Нашата е синя. Също много красива. Сега младите занаятчии съживявават старите традиции с нова естетика. Това се отнася с ед-наква сила както за България, така и за Пакистан.

Наред с висококачествения па-мук, ние можем да представим доб-ри образци на съвременната мода.

Причината за интереса на светов-ните дизайнери е качеството на ес-тествените продукти и сравнител-но добрата цена. Ние сме наясно, че за да успеем, трябва да предлагаме стоки на подходящи цени за всич-ки сегменти от обществото. Ско-ро това ще се случи и в България. Заради големия брой пакистанска диаспора в чужбина от хора, кои-то като икономически емигранти са натрупали добри пари, всяка година у нас се връщат между 14 и 15 милиарда долара. След трийсе-тина години същото ще се случи и с българските днешни емигранти. Те ще започнат да служат на роди-ната си и вложените инвестиции ще бъдат върнати, както това се случва сега у нас. Скоро планирам да организираме базар, на който да представим възможностите на пакистанските модни дизайнери. В момента нашите дизайнери пе-челят популярност в Холандия, Великобритания, Норвегия дори и в Италия, защото имат гаранци-ята на производителите на естест-вени и добре изработени материа-ли. Много добре известно е, че от години ние изработваме спортни топки, за футбол, ръгби, за всички възможни спортове, слагаме им търговската марка и ги продават на доста високи цени – те са световни стоки.

А всичко за което говоря ще ста-не популярно в България, като създадем постоянна изложба-ба-зар, в който чрез видеовръзка тър-говците или клиентите ще могат да контактуват пряко с производите-лите, да договарят стоките и да ги изпращат тук, а след това и в ос-таналите европейски държави. По моите представи търговци от 28-те страни-членки на Европейския съюз ще идват в София, вместо да пътуват до Пакистан и от тук ще се свързват с нашите търговци по ви-деовръзка.

Пакистан има специална пре-ференция за държавите от ЕС. Брюксел даде специална отстъпка за търговия, за да се компенсират последиците от кризата в иконо-миката. Ние казваме, че не искаме помощ, ние искаме да търгуваме. И така, за да подпомогнат нашата

икономика, те ни дадоха тази спе-циална концесия. Благодарение на тези много специални преферен-ции, ние трябва да се възползваме и същевременно вярваме, че това е добра възможност за България като източната врата на Европей-ския съюз.

ЧиБ: Вече има какво да кажете за двустранното сътрудничество в областта на науката.

МДИ: С института по външни отношения към Министерството на външните работи на България имаме договореност за двустранно сътрудничество. Ние също имаме Академия за дипломация. Това е вид институт за подготовка на млади кадри в основните ранго-ве на дипломацията. У нас този институт е основан през 1980г. А българският е основан през 2002-ра. Ето защо ние бяхме радостни да предадем нашия опит. Българ-ски дипломати бяха пратени в Па-кистан. Там бяха и други диплома-ти, около 30 души от 15 държави, сред които българските диплома-ти бяха за първи път. Отчитаме, че това е добра практика и тя ще продължи. Между другото сегаш-ният посланик на Йемен в Бълга-рия е преминал този курс в нашата страна. С него практикувахме през 1994г. Станахме истински прия-тели. Това са 6 седмици на взаим-но опознаване и разбиране. Това беше малко отклонение, но за мен сътрудничеството между нашата дипломатическа академия и бъл-гарския дипломатически институт е много важна дейност, която ще продължи.

ЧиБ: Бихте ли охарактеризира-ли обстановката в Пакистан на фона на актуалната обстановка в района на съседния Близък Изток и конкретно в Сирия?

МДИ: Пакистан е много бли-зо до Близкия изток не само гео-графски, но и емоционално. Ние живеем с Близкия изток, имаме дълга историческа връзка. За да съществува Пакистан, трябва да има стабилни връзки с държавите в Близкия изток. Например, Па-кистан има подобен проблем като Палестина – проблемът с Кашмир. Ние можем да направи паралели и

6

ФОРУМ БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТ

да търсим сходни решения. Всяка държава има право да живее свой национален живот, така също и хо-рата в Палестина и Кашмир.

Що се отнася до въпроса със Си-рия, нашата позиция е да се избегне войната и да се решават въпросите чрез ООН. Това е най-цивилизо-ваният начин.

ЧиБ: Какви са прогнозите Ви след последната идея на амери-канския държавен секретар Джон Кери за предаване на сирийските химически оръжия под междуна-роден, независим одит?

МДИ: Решаването на въпроса без военни действия ни прави щастли-ви. Това е повратен момент, който дава възможност ООН да заеме водеща роля. За нас е много важно, че мирен и дипломатичен път е на-мерен в Сирия и има политически вариант. Отново случаят е сходен с Пакистан – повече от 20 на сто

от населението в нашата страна са шиити. Основно Иран е шиитска държава. Така че ние нямаме инте-рес от никакви шиитско-сунитски противоборства, които в момента разгарят конфликта в Сирия. Го-ворили сме и друг път, че всички – мюсюлмани, християни и юдеи сме едни и същи хора. Всички сме синове и дъщери на Аврам и това трябва да фокусира нашето внима-ние. Ние всички имаме един Бог, всички го пишем с главна буква.

И за да не си позволи друга екс-тремистка сила да употреби хими-чески оръжия, идва ред на ООН, които да накарат Сирия да подпи-ше и спазва споразумението за не-употреба на химическите оръжия. А международната общност би трябвало да окуражи създаването на национални държави, защото ако екстремистите или други по-добни елементи получат подкрепа,

финансова, морална или военна, те ще разрушат всяка държава. Всякакъв род преговори трябва да изхождат от държавна позиция. Трябва да внимаваме за утрарели-гиозните хора и групи, защото тех-ният начин на мислене не е рацио-нален. Няма нужда да преговаряме с тях. Става дума за всички фун-даменталисти. Алкайда е екстре-мистка организация. Много малки партии в различни държави приз-нават само ултранационалистите. Независимо от пряката причина, нека само си припомним случая в Норвегия с никому неизвестния Брейвик до момента на трагедия-та. Такива примери има много – в Китай, в Индия, които целят раз-рушаването на държавността. Ние живеем в цивилизован свят и дър-жавата трябва да е силна.

Мая Бонева

По покана на Съюза на българските журналисти у нас пребивава журналистическа делегация на Общокитай-ската Асоциация на журналистите, водена от г-н Фенг Йосианг, ръководител на Пресгрупата на всеки-дневните издания в Съчуан.

Срещата с български журналисти е повече от любо-питна, защото се оказва, че гостите не само са много контактни и добре осведомени, но и въпросите им са право в целта. Всичко, което искат да прилагат или имат идея за развитие, те просто откровено споделят, че могат да ползват, ако отговаря на изискванията им. Журналистическото любопитство е гарнирано с под-чертано внимание и изискани комплименти.

Снежана Тодорова, и.д. председател на СБЖ, пред-стави присъстващите български журналисти, медии-те, които представляват и запозна китайските гости с програмата, която им предстои през следващите дни. Предварително посоченият интерес към родното земеделие и производство на продукти от селското стопанство е задоволено с организирането на впечат-ляваща програма с посещения на наши земеделски производители на основни български продукти и

Китайска журналистическа делегация на гости на СБЖ

преработвателни предприятия.В това отношение подкрепата на Министерство на

земеделието се оказа изключително полезна и плодот-ворна.

Водач на делегацията е Фенг Йоксианг, Sichuan Daily Press Group, a членове са Хе Пинг, Guangming daily, Хао Ксиншенг, ALL-China Journalists Association, как-то и единствената жена в делегацията Дзенг Джинг, European Division, All-China Journalists Association. Г-н Фенг Йоксианг е и гл.редактор на списание за сел-ско стопанство, занимавал се е и с проблеми на здраве-опазването, както и с проблемите по финансирането на медиите в Китай.

Идеята да посетят с. Пършевица и да се срещнат със собственика на производител на български млечни продукти, да посетят и с. Войводово, за да видят бъл-гарска прицеферма, с. Милево, Хасковско и да им по-кажат предприятие за производство на патешки про-дукти и винарна изба в с. Устина, Пловдивско им се вижда особено интересно като замисъл, тъи като ос-новната тема, цел на тяхното журналистическо проуч-ване е селското стопанство в България и възможности за китайски ивестиции.

7ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 7

Разбира се, че като домакин Снежана Тодорова не пропусна да подчертае, че ще разнообрази програма-та с посещение в заведение с родопска кухня, ще има възможност за посещение и на фолклорен фестивал около лозовите масиви на с. Устина, където ще бъде и екип на Синхуа. Китайските журналисти не скри-ха одобрението си от предложената програма, която приемат като надхвърлила очакванията.

Въпросите им към колегите са кратки и започват вед-нага, не се губи време.

В какво се състои дейността на СБЖ, как стои въ-проса с журналистическата етика, защото досега в Ки-тай не са имали комисия по журналистическа етика и предстои създаването ѝ, има ли предвидени наказания за журналисти, които не спазват журналистическата етика и в какво се състоят, притежават ли българските журналисти журналистически карти и с тях ли удосто-веряват членството си в СБЖ, има ли специално изда-ние в България, както в Китай, което да рекламира по света България, продуктите ѝ, туризма ѝ и т.н.

Предложението им да се открият повече български консулски представителства в Китай е посрещнато с усмивки от колегите, но посочените заплати в из-данията, които са ги изпратили в София в размер на 1200 евро месечно за редови журналист предизвиква нескрита завист и възклицания, познати и в домашна обстановка.

Обосновават стремежа към високи доходи с харак-тера на журналистическата професия, която е опасна и изисква високо качество на живот и доходи, за да се осигури подходящата среда за истински професиона-

лизъм. Интересуват се дали има секция за електронни медии в СБЖ, как стоят електронните медии в Бълга-рия, защото в Китай всички медии имат електронен вариант не само в интернет, но и чрез GSM-издания, но когато поставят въпрос дали има закон за новини-те, българските журналисти се споглеждат смаяно.

Един през друг обясняват, че поне такова чудо у нас няма и всеки споделя знания и опит в посока новини и новинарски емисии.

Въпросите на нашите колеги са дали има жълта преса в Китай, какво знаят редовите граждани на голямата страна за България, знае ли се нещо за Христо Ботев и къде е паметника му в Китай, кои наши автори са познати в Китай, ще има ли информация в китайските медии за това посещение, какво ще отнесат от Бълга-рия и т.н.

Снежана Тодорова запозна гостите с основните за-дачи и дейност на СБЖ, брой членове на организа-цията, видовете учредени секции и клубове в съюза, поддържането на международни връзки с 47 държави по света, действия на комисията по журналистическа етика към СБЖ, както и на Фондация „Национален съвет за журналистическа етика”, където СБЖ е съ-учредител, сподели опит и даде примери за дейността им, информира,че във Враца и Хасково китайските гости ще бъдат придружавани от председателите на журналистическите дружества там и отговори изчер-пателно на поставените от гостите въпроси.

Зорница Илиеваснимки Мари Къналян

8

ФОРУМ БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТ

Самото заглавие на книгата навява мисли за това, че авторът – Христо Христов, няма претенции да е е об-хванал цялото съзвездие световноизвестни творци от нашето съвремие. Като в един шарен калейдоскоп книгата събира интервюта с писатели, артисти, режи-сьори, докоснати от живото журналистическо перо на автора. Неговите срещи на Московския междунаро-ден фестивал, както и на кинофеста в Кан са докумен-тирани със снимки, автографи на интервюираните и фоторепортажи.

Премирата на книгата „Докосване до звезди” на Христо Христов се състоя в Съюза на българските журналисти. Снежана Тодорова, председател на Съ-юза, с много топли думи представи автора и неговия многогодишен труд, след което предостави микрофо-на на Любомир Пеевски, журналист от БНР и писа-тел, чийто думи взривиха залата със смях и радост:

„Аз открих в тази книга учудващо много популярни фигури– сподели Пеевски. – Тук съм отворил една на Мари-Кристин Баро, една от жените на Роже Вадим. Знаете, че Роже Вадим е бил женен за Бриджит Бар-до, за Кристин Деньов, за Джейн Фонда, но не знам дали знаете, че Роже Вадим е бил безкрайно влюбен в Невена Коканова, по време на кинофестивала в Мос-ква и тя е била много ухажвана от него. Това, което ви разказвам го знаая от самата нея и тя, шегувайки се казваше, че докато Роже Вадим я „стрелкал” с очи, тя се заглеждала в Чембърлейн, а се оказало, че Чем-бърлейн се заглежда в Георги Георгиев-Гец. Тук, с без-крайно удоволствие открих портрет на Марина Влади. По една случайност присъствах на погребението на Висоцки и Марина Влади беше на сцената, до ковчега на Висоцки и добре си спомням тази жена и актриса и тук /в книгата/ я видях в една поза, много добре улове-на. Тук в тази книга ще откриете много познати лица, откривате „Танцуващият с вълци” Кевин Костнър, ще откриете Питър Устинов. Безкрайно ме впечатлиха

както снимките, така и интервюто с Мерил Стрийп, даже направих опит да се обадя по телефона, да видя дали ще ме свържат, оказа се, че имах това щастие, поканих я на премиерата на книгата, в която и за нея пише и тя сподели, че тъй като снима пет филма няма да има възможност да присъства, но каза, че всички от вас, които са готови да ръкопляскат на автора за тази книга, тя ще намери начин да им се отблагодари – най-вече с нов филм на екрана.

Мисля, че г-н Христо Христов е поднесъл на българ-ската публика нещо, което едва ли някой друг е пра-вил, нещо, което е безкрайно интересно и в книгата има толкова настроение и толкова светлина, че аз ми-сля, че той може само да се гордее с тази книга и да си я сложи на видно място в Москва, и като задухат снеж-ните виелици през зимата да се топли от тази книга и от това, което се излъчва от нея.”

Сам по себе си един много скромен човек, Христо Христов сподели, че от 1986г е започнал да събира и подготвя тази книга и то благодарение на големия Стефан Продев, който го подтикнал към това. След неуспешни опити сега неговата книга е факт, благо-дарение на издателство „Български писател”. Има на-мерение да подготви и „Докосване до звезди”- том 2.

Впечатлена от колегата Христо Христов и неговата книга, Божидара Динева, също живееща в чужбина, изказа възторжени слова и направи предложение тази книга да може да стигне чрез посолствата до българи-те по цял свят, защото „Докосване до звезди” е наис-тина един уникат, реализиран с много труд и любов, за много години.

Специално за сп. „Черно и Бяло” авторът предостави извадки от своята книга, които да публикуваме в поре-дица книжки на списанието.

Станислава Пекова

„ДОКОСВАНЕ ДО ЗВЕЗДИ”

На 24-ия Московски международен кинофестивал беше показана ретроспектива на филмите на известния френски режисьор с руски корени Роже Вадим – (Племяников). Маестрото е известен с жените, които са съпътствали живота му. Негови съпруги са били Бриджит Бардо, Катрин Шнайдер и Джейн Фонда,

има дете от Катрин Деньов, бил е женен за Анет Стройберг (известна от филма „Опасни връзки“, където играе с Жана Моро и Жерар Филип), а последната му спътница в живота е Мари-Кристин Баро. На пръв поглед е уди-вително, че жените на Вадим поддържат прекрасни отношения помежду си, но те твърдят, че обединяващата ги мъжка фигура е била личност, за която свободата е верую – във всички аспекти на живота. Така че нищо чудно... Когато помолих вдовицата на Вадим – Мари-Кристин Баро за среща, тя много любезно се съгласи.

ХХ: Защо толкова късно организирате тази ретроспектива?МБ: Мислехме да я направим много по-рано, но не можехме да предприемем тази стъпка веднага след смъртта

на съпруга ми. Така че решихме това да стане сега – на Московския кинофестивал.

Мари-Кристин Баропоследната съпруга на Роже Вадим

Н

9ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 9

ХХ: Вие сте последната жена, която е била до него, участвала сте в негови филми. Какво научи-хте от него? Какво Ви даде той? Какво му дадохте Вие?

МБ: Помня, че когато се срещ-нахме за първи път, той ме запозна с майка си (тя още е жива и здрава). След няколко месеца тя ми каза: „Благодаря Ви много, Вие ми вър-нахте сина!” Обясних си думите ѝ с характера на Роже, който най-до-бре се прояви в отношенията му с мен. Ние взаимно се разбирахме, бяхме сродни души. В живота ни имаше много хубави неща, той винаги ми казваше: „Ти си мой приятел, ние мислим еднакво и имаме едни и същи чувства...” Много си говорехме, бяхме в постоянен диалог, разказвахме си всичко, дори най-дребните неща бяха важни за нас. Роже усещаше и най-скритите вълнения на душата ми.

ХХ: Роже Вадим направи кинозвезди Бриджит Бардо, Джейн Фонда, Анет Стройберг, Катрин Деньов, първите три бяха и негови съпруги. Той чувстваше ли се горд с това?

МБ: Не, при него нямаше гордост, това чувство му беше непознато. Всъщност най-големият му шанс беше, че е срещал в живота си талантливи актриси, които след това стават известни.

ХХ: Какво най-много го тревожеше?МБ: Критиците бяха безпощадни към него – те се интересуваха преди всичко от личния му живот и това го

измъчваше.ХХ: Мислите ли да покажете тази ретроспектива и в други европейски страни, а защо не и в България?МБ: Ето това е интересна идея, но за сега не сме мислили за това.

Христо Христов

1010

През ноември дните намаляват, зимата наближава и малкото оставащи топли дни карат всички ни да излезем навън. Но освен в парковете и градинките, ние Ви каним да посетите софийските галерии, които са приготвили богата програма от гостуващи колекции и изложби. Арт сезона е в разгара си и

изобилието от изложби, театрални постановки и концерти става все по-голямо. И ако все още не сте подбрали задължителните места, които искате да посетите, може да включите тези от нашата селекция. Тя е семпла, но препоръчителна за посещение от всички любители на изкуството:

1. Гоя: Хроникьор на всички войни, „Ужасите на войната“ и военна фотография, СГХГ, 30.10 – 08.12.2013г;2. „Етюди в камък“, Камен Цветков, галерия „Ракурси“, 14.11 – 30.11.2013г.

2. Камен Цветков показва скулптури от камък и картини в галерия „Ракурси“. За тази изложба, за проблемите, които засяга и за своя начин на работа авторът казва:

„Етюдът, струва ми се, е най-подходяща-та художествена форма за изследване на

1. За първи път в България се показва ци-кълът от гравюри „Ужасите на войната“, създаден от великия испанския худож-ник Франсиско де Гоя и Лусиентес (1746-1828). Изложбата е организирана от Ин-ститут Сервантес и Академията за изящни изкуства „Сан Фернандо”, а неин куратор е Хуан Бордес. В изложбата са включени 82 гравюри.

Серията гравюри „Ужасите на войната” (1810-1820) са замислени като акт на па-цифизъм, чрез който художникът не взима ничия страна, а излага на показ варварство-то на двете страни в един военен конфликт. Те са породени от Испанската война за не-зависимост (1808-1814), избухнала като реакция срещу нашествията на френския император Наполеон.

„Ужасите” могат да се разделят на три части. В първата Гоя илюстрира разкази за реални събития с безспорна достоверност,

но в гравюрите той надхвърля конкретните факти, натоварвайки ги с по-общ критически заряд. Във втората част ху-дожникът изобразява преживяването на войната по улиците на Мадрид, показвайки ужасите на гладната 1811 г., опис-вайки войната чрез отражението й върху всекидневния живот на хората. Накрая изработва няколко гравюри в симво-личен код, които нарича „категорични капризи”. В тях Гоя се фокусира върху политическата обстановка в следвоенния период, критикувайки установяването на абсолютизма и скъсването с идеалите на конституцията.

Създадените в тях образи на собствените му преживявания до голяма степен предвещават фотографския език, тъй като се възприемат като снимки. Липсва им предварително обмислената композиция, която да ги оприличи на на-гласени сцени или да смекчи сърцераздирателното им послание. Освен това гравюрите съдържат пространства без информация – ефект, който фотографът ще постигне с разфокусирането или светкавицата. И накрая, също като при фотографията, Гоя засилва документалния характер на сцените чрез заглавия като „Аз го видях”, „И това също” или „Така се случи”.

даден проблем – без излишни претенции, но демонстриращ и определени възможности. Работите, показани в тази изложба, са своеобразен отговор на редица въпроси, засягащи възможното взаимодействие между различни опозиции. Опозиции, касаещи формата: конвекс – конкав; нейното експониране: вертикал – хо-ризонтал; нейното възприятие: присъстващо – отсъстващо. Те не носят конкретна образност, нито са натоварени с конкретно послание. Проблемите, които засягат, са проблеми, отнасящи се единствено до формoобразуването и възприятието.

А в камък, защото камъкът е материал, внушаващ огромен респект – масивен, тежък, труден за работа. В него грешките и неуместните решения не могат лесно да се прикрият. А в същото време камъкът е материал, предла-гащ на художника големи възможности, откриващ неподозирани хоризонти.”

11ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013

КУЛТУРА

Легендата на италианското кино Фабио Тести бе удос-тоен с престижната статуетка „Златната Афродита” на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост” във Варна. Той гостува със съпругата си Антонела. Със „Златна Афродита” бе награден и председателят на журито – американският драматург, режисьор и ак-тьор Роб Нилсън.

В чест на чаровния италиански актьор на 1-ви сеп-тември се състоя специална прожекция на филма „Градините на Финци-Контини”, с който режисьорът Виторио де Сика печели „Оскар” за най-добър чуж-дестранен филм, „Златна мечка” в Берлин през 1971 година, италианската филмова награда „Давид на Донатело” за най-добър филм и още много отличия; самият Фабио Тести е отличен със „Златен глобус” за млад актьор за ролята на Бруно Малнате.

Той дебютира като каскадьор в спагети-уестърна „Добрият, лошият, злият” на Серджо Леоне. Незабра-вими остават неговите силни роли на фоторепортера Сървайс Монта в мелодрамата на френския режисьор Анджей Жулавски „Най-главното е да обичаш”, на Марко във филма на Тонино Валери „Vai gorilla”, на Джанес де Гомер в мини сериала на Енцо Кастелари „Завръщането на Сандокан” и разбира се, „Пустиня в огъня”. Българските зрители го познават и помнят от нашумели филми като „Имало едно време на за-пад” на Серджо Леоне, „Наследството на Ферамонти” на Мауро Болонини или от популярния ТВ-сериал в италианския сезон на „Комисар Рекс”. Фабио Тести се нарежда сред звездите на престижното европейско кино. Работил е освен със споменатите именити режи-сьори и във филмите на прочути майстори като Вито-рио Де Сика, Клод Шаброл, Дино Ризи. Снимал се е в компанията на известни и популярни екранни парт-ньори: Роми Шнайдер, Клаудия Кардинале, Антъни Хопкинс, Клаус Кински, Антъни Куин и други. А на млади години негов любим актьор е бил достолепният Грегъри Пек. Кариерата на италианския ни специа-лен гост включва над 100 филма, през последните де-сетилетия предимно телевизионни.

По време на среща с публиката и на специална прес-конференция Фабио Тести сподели мисли за своя опит и преживявания. Шедьовърът „Градините на Финци-Контини” е филмът, който бележи пътя към славата и голямото кино: „Не аз открих киното, а то ме откри. Виторио де Сика дойде да прави проб-ни снимки и ме покани във филма още като студент в Академията. Знаменитият и благороден режисьор

ФЕСТИВАЛНИ ОТБЛЯСЪЦИОТ СВЕТОВНИТЕ ЕКРАНИ

ИЗВИСЕН И ЗЕМЕН – ВЪВ ФИЛМИТЕ, И В ЖИВОТАФабио Тести спечели „Златна Афродита” на кинофеста „Любовта е лудост”. (снимка от снимачната площадка на сериала на телевизия Media-set „Il Falco e la Colomba”. – личен архив)

1212

вече имаше четири „Оскара”, а с този филм дойде и петият. Да се работи с творци като него е специално преживяване. Той обичаше актьорите и по време на работа не изпитвахме трудност. Караше ни да седнем на мястото на режисьора и обратно. Имах напрегнат период в един момент на „Градините на Финци-Кон-тини” – направих сцената на репетициите – всичко беше добре, а когато на снимките отново изиграх съ-щото, режисьорът не беше доволен. Но аз играя, както на репетицията. „Те са за продуцентите!”- каза Мае-стро Де Сика. Той не ги обичаше. Обичаше да прави филми със сърцето си. С някои режисьори се създава по-дълбоко отношение и когато се установи отноше-ние на доверие, тогава актьорът дава всичко от себе си. С малко режисьори съм се чувствал на това ниво”, каза Фабио Тести. Актьорът се изрази скептично по отношение на италианското кино днес, особено за те-левизиите, които влагат средства за ток-шоута, но не и за филми. Оптимист е за бъдещето на българското кино, защото младите таланти ще ни дадат нови из-мерения. „С удоволствие бих се снимал в български филм” – така откликна на поканата на нашия режи-сьор Андрей Слабаков. „Изкуството е универсално. Ако целият свят се посвети на това, няма да има толко-ва насилие”, каза Фабио Тести. Той дори опита българ-ска ракия, с която го почерпи актьорът Джоко Росич и с желание отговори на неговия въпрос „Би ли отишъл днес на кастинг?” – “Да, ще отида на кастинг, защото обичам своята работа, която, мисля че мога да върша добре.” Сеньор Фабио Тести получи звънтящ родоп-ски чан от името на СБЖ и списание „Черно и бяло”, поднесен от киножурналистката Мариана Енева.

Във филмовата карта на родното ни кино морската столица е притегателен център за почитателите на

седмото изкуство, за които любовта носи вдъхнове-ние и енергия. “Любовта е лудост” за 21 път- нашият скъпоценен бисер, ни подари пъстър букет от разно-образни и стойностни филми, много емоции, твор-чески блясък, елитни актьори и представители на различното, авторското кино. „Любовта е лудост” бе филмовият фестивал, родил се в зората на демокра-тичните промени у нас, в най-трудните времена, през 1993-та. През годините той успя не само да съхрани, но и да разшири своята творческа територия, като не позволи да заглъхне дългогодишната кинофестивал-на традиция на Варна и на България. Днес „Любовта е лудост” е любимият фестивал на варненци. Той е и авторитетен филмов форум, който събира всяка го-дина множество специалисти и киномани и е една от културните емблеми на страната ни. МФФ със своите художествени позиции и традиции е важен аргумент в подкрепа на кандидатурата на град Варна за Евро-пейска столица на културата. Професор Александър Грозев – художествен директор на фестивала, го ха-рактеризира така: „Фестивалът „Любовта е лудост” навлезе в третото десетилетие на своето съществу-ване, следвайки неотклонно предизвикателствата на своята мисия – да издига равнището на масовия ки-новкус, да запознава с най-актуалните тенденции на световното кино, да среща творци и публика в диа-лог за стойностите в съвременното кино.” В обзорни хроники читателите на списание „Черно и бяло” бяха информирани за феста и програмата му на страницата ни blackandwhitemag.bg. Все пак, припомняме някои основни акценти. Ценителите на седмото изкуство се наслаждаваха на богата и разнообразна фестивал-на програма с конкурс и панорами – 76 заглавия от Италия, САЩ, Испания, Германия, Белгия, Китай,

Юлия Кийовска- награда за женска роля за образа във филма „Любов“

13ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 13

Румъния, Русия, Турция, Хърватска, Тунис, Фран-ция, Полша, Палестина, България, Израел, Иран, с изложби, теоретична конференция, срещи с творци и гости. Няколко бяха панорамите, които видяхме в рамките на киносъбитието във Фестивалния и кон-гресен център във Варна: „Фестивали и награди”, „По

световните сцени”, „Фокус Китай”, „Фокус Палести-на”, „Фокус Белгия”, „Големите имена на световното кино – Леонид Гайдай, Роб Нилсън, Рихард Бланк”. Почетени бяха големите имена на българското кино, с които се разделихме през тази година – актьорите Георги Калоянчев, Тодор Колев, Петър Попйорданов и известната режисьорка Иванка Гръбчева. Прожек-циите на филми с тяхното участие бяха в зала „Пле-нарна” на община Варна и с вход „свободен” Важен момент във фестивалните събития беше 85-годиш-нината на големия български режисьор, сценарист и актьор Никола Корабов. Неговите филми „Тютюн”, „Орисия” „Юлия Вревская”, „Копнежи по белия път”, документален автобиографичен филм „Лица на бъл-гарското кино”, станал мото на фотоизложбата на опе-ратора Константин Занков, бяха прожектирани също безплатно в зала „Пленарна”. Кметът на Варна Иван Портних връчи Наградата на община Варна на ре-жисьора Никола Корабов, който получи и картината на художника Никола Манев „Небесни магистрали”. Любими български творци, представители на всички поколения създатели на българско кино, както и из-тъкнати чуждестранни кинематографисти бяха лично посрещнати на червената пътека преди официалното откриване от Тошко Гяуров, управител на Фестивал-ния и конгресен център, и проф. Александър Грозев, селекционер на фестивалната програма. Сред плея-дата актьори тържествено преминаха Джоко Росич, Искра Радева, Никола Анастасов, Емилия Радева, Гинка Станчева, Биляна Петринска, Борис Луканов, Валери Йорданов и други. Международното жури бе петчленно – от САЩ, Полша, Белгия, Русия: с пред-седател Роб Нилсън – режисьор, драматург и актьор, Жоел Франка – режисьор от Белгия, Митя Окорн от

Специалната награда „Нашите жени“- Юдит Шел и Петер Рудолф

Мaлката дъщеря на Никита Михалков- Надежда Михалкова

1414

Полша, сценарист и режисьор, спечелил на миналого-дишния Фестивал наградата за режисура, популярната руска актриса Альона Ивченко, а България беше пред-ставена от талантливия режисьор Петър Попзлатев.

Наградата за главна женска роля отиде при полската актриса Юлия Кийовска за проникновеното изпълне-ние в историята за сложни семейни отношения между двама тридесетгодишни съпрузи, на които привид-но нищо не им липсва, за да бъдат щастливи. Сякаш нищо не е в състояние да разруши тяхната връзка. Мария обаче крие разтърсваща тайна, която променя не само нея, но и техните отношения. Любовта им е подложена на сериозно изпитание.

Унгарският филм в конкурса „Нашите жени” на сце-наристката Адел Вьорьош и режисьора Петер Шай-ки се сдоби със Специалната награда на журито – за комбинацията от хумор и секс. Срещаме четири дами в един козметичен салон, изпълнени с любов, ала и с техните сърдечни тежнения. Хелга е популярна теле-визионна говорителка, която е подозрителна към своя приятел, отказващ да споделя спалнята ѝ. Вера е щаст-лива съпруга и майка, която си задава големия въпрос на кого прилича детето ѝ. Силви неочаквано попада на суингърс парти, вместо да прекара романтичен ме-ден месец. Флора и нейният брат, бивше ченге, се оп-итват да разплетат мръсна тайна... Все пак на финала любовта надделява с усмивка, прошка и компромис в нейна чест.

Представителят на руското кино „Любов с акцент” визира подобна киноструктура като унгарската ко-медия, ала е мек, лиричен и докосващ най-тънките човешки струни глобално и космополитно. Негов

Фани Ардан с партньора ѝ във филма Лоран Лафит, който играе неин мъж – от филма „Светлите дни предстоят”.

„Пиано във фабриката“

15ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 15

режисьор е грузинецът Резо Гигинеишвили. Ами то-гава представете си суровите грузински традиции в компанията на нежната руска душевност. Страхотна амалгама, нали – просто трябва да се види. Това са седем истории за истинската любов – страстна и не-обикновена, зряла и безпощадна, глупава и нелепа, щастлива или не съвсем. Седем интересни комедии се преплитат в една голяма иронична комедия за това, че за истинската любов няма граници, закони и нацио-налности. Романтичните приключения на тези толко-ва различни персонажи се разгръщат върху фона на впечатляващ южен пейзаж. В две от главните женски персонажи виждаме щерките на феноменалния Ни-кита Михалков – Анна Михалкова с награда „Златен орел” за женска роля и по-младата Надежда Михалко-ва.

Минаваме на френска вълна. „Светлите дни предсто-ят” е с награда за режисура на Марион Верну – с блес-тящото участие на изкусителната Фани Ардан, дори и в това превъплъщение. Каролин излиза в пенсия. Пред нея се разкриват нови възможности. Тя разпо-лага с време да се грижи за децата, за съпруга и преди всичко за себе си. Привлекателната и умна Каролин бързо осъзнава, че свободата може да означава скука и безделие, но и ново начало, след като получава като подарък членска карта за клуба на пенсионера. Пър-воначално тя не е особено въодушевена, но внезапно среща интересни хора, сред които е млад учител, обу-чаващ възрастните хора на компютърни умения. Ча-ровната дама отново взема своя живот под контрол и изживява втора младост – има любовник с нови пре-дизвикателства, прави неща, които никой не очаква

Катрин Деньов и Киара Мастрояни от „Влюбените“

от нея. Кой твърди, че пенсионирането означава на-чало на края, а не ново начало? Но докога? Илюзия-та свършва и Каролин се завръща в семейството, би-ологичният закон е неумолим... Поднесен лежерно и красиво, „Светлите дни предстоят” носи настроение и чувство на опиянение от любовта.

В китайския „Пиано във фабриката” – смешен и тъ-жен, житейски аргументиран, създаден с оригинална музикална партитура и специфични похвати чухме и нашата „Йовано, Йованке”. Жената на Чан го напуска и заживява с богат мъж, който обещава да купи пиа-но, за да осинови дъщеря ѝ. Чан също трябва да купи пиано, ако иска да запази момичето при себе си. След като не успява да вземе заем, нито да открадне инстру-мент, негови приятели му помагат да направи пиано от железни отпадъци. Любов, приятелство, страсти и хумор бликат в тази абсурдна мисия на невъзможното.

С „Влюбените” /Великобритания, Франция/ бе от-крит 21-ият Международен филмов фестивал „Лю-бовта е лудост” във Варна. Действието се развива сега и в миналото. В Лондон, майка и дъщеря изпитват тръпката на романтичните преживявания. Мадлен (Катрин Деньов), възстановява стара връзка отпре-ди тридесет години. Чувствителната Вера /дъщеря ѝ и на екрана, и в живота; в ролята – неотразимата Ки-ара Мастрояни/, не успява да преодолее болката и е изправена пред сложна дилема – обича до полуда му-зикант, който не иска да се обвързва и бившият ѝ лю-бим, който страда по нея. Не винаги любовта завърш-ва щастливо. Понякога е трагична, макар и споделена.

Мариана Енева

16

КУЛТУРА

Обикнахме го още с „Ново кино Парадизо” преди повече от 23 години – за неговия възкръснал рай, за искрените чувства, нежно бликащата тъга и човешкото въл-нение, за голямото Кино – вечно като любовта и живота.

Още тогава, сценарист и режи-сьор на втория си филм, той казва: „И аз като малкото момче от фил-ма бях лудо влюбен в киното. То ме научи на всичко, чрез него намирах отговорите на своите въпроси.”

Джузепе Торнаторе е роден на 26 март 1956 година в градчето Баге-рия на остров Сицилия. Възприел здравите традиции на прослову-тия неореализъм, той обогатява италианското, европейско и све-товно кино с неподправения си романтизъм, майсторско владеене на сюжета, с изящната психологи-ческа емоция.

Джузепе Торнаторе е познат на българските кинолюбители с фил-

мите си.„Ново кино Парадизо” 1988, с

който получава световна слава, е удостоен с „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм; „Легенда за пианиста” 1988, „Малена” 2000 /с Моника Белучи/, „Непознатата” 2006, „Баария”, 2009. Всички тези творби затвърждават позициите му на един от най-добрите автори както в различното, некомерсиал-но изкуство, така и в киноиндус-трията в най-успешния ѝ вариант. Печели редица номинации и на-гради на престижни фестивални форуми и институции.

Филм за изкуството на любовта и за любовта като произведение на изкуството, а може би и за из-кусната ловка измама... Послед-ната творба на майстора Джузепе Торнаторе „Най-добрата оферта” с 4 номинаци за Донатело-2013 има от всичко – мистерия, загад-ка, елементи на трилър, еротично

привличане и европейска тъга и удоволствие за ухото на зрителя – отново режисьорът си партнира с гениалния композитор Енио Мо-риконе. В новата си лента, на която е и сценарист, Торнаторе привлича талантливия австралиец Джефри Ръш /„Карибски пирати“, „Речта на краля“/ за ролята на Върджил Олдман – самотник, отдаден на изкуството и колекционерството. Негови екранни партньори са До-налд Съдърланд /„Игрите на гла-да“, „Италианска афера“/, холанд-ката Силвия Хьокс, която печели награда за изгряваща млада актри-са на Берлинале 2011 на София Филм Фест 2013 и Джим Стър-джис /„Облакът Атлас“, „Винаги в същия ден“/.

В „Най-добрата оферта“ Върджил Олдман (Джефри Ръш) компенси-ра нежеланието да се обвързва с други хора, особено жени, с упори-та работа като търговец на антики,

„НАЙ-ДОБРАТА ОФЕРТА”Сценарист и режисьор – Джузепе Торнаторе

17ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 17

от която е почти обсебен. Застаря-ващ ексцентрик с огромна страст към дамските портрети. Неговата тайна колекция е безценна и със сигурност съперничи по богатство с Лувъра и Ермитажа. Никога през живота си той не е изпитвал бли-зост към друго човешко същество, дори към единствения си приятел Робърт – млад, но талантлив рес-тавратор на механични устройства от различни епохи. В деня, в който навършва шестдесет и три, Вър-джил получава телефонно обажда-не от млада жена /Силвия Хьокс/, която го моли за съдействие при оценката и продажбата на семейни произведения на изкуството. Съ-гласявайки се да направи оглед и опис на антиките, Върджил си уго-варя среща с нея, на която тя така и не се появява. Неведнъж, провоки-ран от нейното несериозно отно-шение, Върджил се изкушава да се оттегли от ангажимента, който все повече му изглежда като обикнове-на и досадна бъркотия. При всеки опит мистериозната млада жена, затворена в собствения си натрап-чив свят от зависимости, успява да го убеди да продължи. Неочаквано и за самия него, тя обсебва мислите

му. Животът му приема още един обрат, когато приятелят му Робърт го обнадеждава и му показва, стъп-ка по стъпка, как да спечели сърце-то ѝ. Запленен от тази интригува-ща игра, Върджил скоро се отдава на страстта, която ще преобрази монотонното му съществуване завинаги и му погажда убийствен номер.

Звездното присъствие на всеки един от актьорите е забележително, те се справят прекрасно с ролите си, но именно любовният тандем Ръш – Хьокс превръщат частната история в неустоимо изкушение за зрителя. Върджил Олдман е екс-перт-оценител на редки мебели и произведения на изкуството. В обществото на колекционерите му се носи слава на своенравен мани-ак, който не обича да го докосват с ръце и винаги носи ръкавици. Вне-запно нещо се случва. В живота на този странник се появява Клеър, персона, страдаща от агорафобия, в която Върджил се влюбва. Скеп-тичният към любовта стар ерген внезапно променя вижданията си за живота, тласкан от еротична за-висимост към страдащата Клеър. Клеър тайнствено изчезва, после

се появява, някакво джудже-жена редовно се натрапва пред хори-зонта на Върджил. Любовта му го заслепява така, че на финала на филма Върджил търси своята мни-ма любима из кафенетата на Прага. Силвия Хьокс майсторски „обли-ча“ кожата на истерична, парано-ична жертва на аристократичното си минало. Докато я наблюдаваме, сме склонни да ѝ простим всичко и досущ като персонажа на Ръш, в края на тази шеметна история ѝ прощаваме измамните ѝ чувства, кражбата на стотици оригинални платна от дома на Върджил.

Енио Мориконе има дългогодиш-но и непрекъснато сътрудничест-во с Тронаторе, за когото е създал едни от най-вълнуващите си твор-би през последните 25 години. През 2007г Мориконе получава за „великолепния си и разностранен принос към изкуството на фил-мовата музика“ почетна награда „Оскар“. Той създава саундтрака към „Най-добрата оферта“ четири години след последната му филмо-ва композиция за „Баария“, отново филм на Торнаторе.

Мариана Енева

18

КУЛТУРА

Неатдавна от Холивуд долетя поредната новина, свързана с българка. Този път героиня на хубавата вест беше възпитаничката на НАТФИЗ Ива Антиоко, която от 10 лета живее в Лос Анджелис. Поводът да се заговори беше, че дъщерята на председателят на Клуба на фоторепортера Рада Петкова направи забележите-лен пробив в късометражното кино.

Целта на конкурса е участниците в него да създадат своя кинотворба, вдъхновени от снимки. Точно това е направила и Ива, която се запалила след като видяла снимката „Нейният вълшебен трон” в раздела „Ха-рактери”. Ако тя спечели, нейната творба ще бъде сред петте победители и ще се излъчи тази есен с ленти на звезди като Ева Лонгория и Джейми Фокс, които също участват в конкурса.

Нейната лента беше сред двайсетте финалисти в кон-курса Проджектимаджинейшън на режисьора Рон Хауърд, създател на незабравими филми като „Аполо 13”, „Далече, далече” и „Красив ум”.

Нашето момиче вече е известно име в Меката на ки-ното. Тя е работила над визуалните ефекти на култо-вия сериал „От местопрестъплението”, „Бойна звезда Галактика” и „Битката за Тена”. Преди да замине е била един от първите графични дизайнери на bТV.

Ива е щастливо омъжена за режисьора и продуцента Крейг Антиоко. Имат двама сина – Лео и Калвин.

ЧиБ: Ива, изненада ли те, че твоя лента е включе-на в престижния конкурс на режисьора Рон Хауърд „Проджектимаджинейшън”? С какво този конкурс е по-различен и привлича ли много творци?

ИА: Да, бях много приятно изненадана и развъл-нувана. Той е базиран на снимки, които са спечелили конкурса на Канон тази година и идеята да направя сценарий, вдъхновен от тях, ми допадна много.

ЧиБ: Как се реши да участваш и какво изпита, като разбра, че твоят филм е сред номинираните двайсет?

ИА: Решението ми да участвам дойде от снимките, които видях. Те пробудиха у мен нуждата да направя филма и да разкажа тази кратка история от моето дет-ство. Както вече казах, бях изключително щастлива и много се надявам да съм сред петимата печеливши!

ЧиБ: Разкажи за филма. Как се казва и кое те нака-ра да го направиш? Кое беше предизвикателството и тръпката?

ИА: Филмът се казва Abururn. Нуждата да разкажа нещо близо до сърцето ми предизвика историята от всички снимки, които трябваше да подбера. Една от тях, в категорията „Характери”, която се казва „Нейни-ят трон беше вълшебен”, стана ядрото на моята кратка

Ива Антиоко: Привличат ме истинските истории, с истински хора

история, а другите теми я допълниха като пъзел.Много от нас са живели с мисълта, че през нощта

играчките оживяват и затова реших с моята лента да се върна в детството. Снимките минаха бързо и без препятствия, с много малък екип и всеки един от нас знаеше какво очаквам, така че крайният резултат беше точно това, което исках да бъде.

ЧиБ: От десет години си в страната на неограни-чените възможности. Как се реши да заминеш и как живееш там?

ИА: Да, от десет години съм в Лос Анджелис, но в Щатите пътувам близо от 22 години. Моята сестра Катрин живееше във Вашингтон, така че страната не беше нещо ново за мен.

Определено разликата между Източното и Западно-то крайбрежие е огромна, а и градът на ангелите ми допада много заради свободния дух на хората тук, слънцето и простора на този щат и град, разбира се.

Заминах за Лос Анджелис след като срещнах моя съп-руг Крейг Антиоко, с когото бяхме близо две го-дини заедно, преди да се оженим. Той също работи във филмовата индустрия като режисьор и продуцент.

ЧиБ: Кога те забелязаха за киното? Спомняш ли си как се случи това и кой беше човекът от Холивуд, който ти повярва и протегна ръка да работите заед-но? Какво е усещането да отвори врати пред теб Ме-ката на киното и чувстваш ли се уютно там?

ИА: Всъщност в киното работих още преди да за-мина за САЩ. Първо в Ню Имидж, след това в UFO films като специалист по 3D визуални ефекти. Това беше една страхотна школа, защото работехме много, а ни плащаха малко.

Много различно от това как стоят нещата тук.Впоследствие като всеки 3D VFX специалист, като

пристигнах в Лос Анджелис, съм работила в много филмови продукции. Нашият бизнес е такъв, че не се задържам на едно място, а нонстоп минавах от един в друг филм, което освен, че е много интересно, по-някога е изключително изморително. Но щом обичаш работата си, а аз наистина я обичам много, това е от по-малко значение.

ЧиБ: Сред филмите, които си правила, е хитови-ят сериал „От местопрестъплението”, който от ня-колко години се върти у нас по телевизиите. Те са тематично разделени и действията им се развиват в Маями, Ню Йорк и Лас Вегас. Трудно ли се работи със звезди като Джери Брукхаймер, Дейвид Карузо, Мак Тейлър, Мелина Канакаредес и други? И какъв беше твоят ангажимент в него и какво остави рабо-тата по него у теб?

Интервю от Лос Анджелис с българката Ива Антиоко, която наскоро в Холивуд направи забележителен пробив в късометражното кино.

19ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 19

ИА: Аз работя в пост продукциите, така че нямам контакт с актьорите. Била съм на снимките на няколко филма и всеки актьор е различен. В края на деня обаче и те са хора като всички нас. На снимките на Lonley Hearts се срещнах с Джеймс Гандолфини, когото всич-ки познаваме като главния герой Тони Сопрано в кул-товия сериал „Семейство Сопрано”. За съжаление той почина през юни, когато посети родината на своя род – Италия.

Джон Траволта, Джерет Ледо и Салма Хайек... Те са изключително земни и много искрени хора.

ЧиБ: Казваш, че напоследък избираш сценарии с по-земен и човешки характер. Какво имаш предвид?

ИА: Толкова дълго работих по филми със специ-ални визуални ефекти. Когато започнах, това беше нещо ново и гиганти във филмовите продукции като „Междузвездни войни” и ми се струваха страхотни и то не само заради специалните ефекти, които по онова време за мен бяха невероятни, но и заради страхотни-те им сценарии.

Днес след толкова години всеки иска да прави фил-ми с извънземни, космически станции и хиляди та-кива невероятни неща, защото 3D и VFX са толкова популярни, но забравят, че ако няма история, всички изглеждат еднакво.

Сега като режисьор и сценарист мен ме привличат истинските истории, с истински хора. Такива, които могат истински да ме накарат да се смея и плача.

ЧиБ: Работила си като графичен дизайнер в bТV. Какво отнесе със себе си в Америка и какво използ-ва в работата си там от опита в тази българска елек-тронна медия?

ИА: Започнах в bТV в самото начало на телевизията. Усещането беше страхотно, защото всичко беше ново

и имаше голям ентусиазъм. Там срещнах едни от най-талантливите журналисти и режисьори и хора, изпъл-нени с желание да правят новини.

Да си призная, понякога ми липсва тази тръпка от Нюзрума, когато идваха новините.

Но графичният дизайн и това, което правя сега, са изключително различни неща. Тогава го правех, защо-то съм художник и имам око за това как стоят нещата на екрана.

Не може да се каже, че съм графичен дизайнер, защо-то съм режисьор аниматор. Имах щастието да завърша при най-великия режисьор и аниматор – Доньо До-нев. Лека му пръст!

ЧиБ: Киното или телевизията?ИА: Разбира се киното!ЧиБ: Би ли се захванала с документално кино и ако

да, каква ще е главната ти тема и подход?ИА: Мисля, че моето поприще е игралното кино. Но

ако съм документалист, ще търся истории от живия живот.

ЧиБ: Разкажи за себе си. Майка ти е един от воде-щите български фоторепортери, а баща ти известен художник. Ти какво взе от тях в своята работа и как-во очакваш от следващото поколение? По кои стъп-ки ще поеме то?

ИА: Аз съм това, което съм благодарение на моите родители. Понякога се шегуваме, че съм 50 на 50 от двамата. Фоторепортер + художник = на кинаджия.

Имам щастието да бъда част от тях двамата и те са хората, които ми помогнаха да бъда себе си и винаги са били до мен на 100 процента. Надявам се, че някой ден ще съм поне на половина добър родител като тях.

Розалина Евдокимова

Ива и Крейг Антиоко на снимачната площадка

20

КУЛТУРА

Калин Терзийски?! Дори и да не си пил „Алкохол” рано сутрин или пък късно по обед. „Лудост” е да го срещнеш и да не го заговориш. Трудно е да се определи. Но не е и нужно. Определенията са за онези конформисти, които се огранича-ват. Може би ще го наречем тво-рец. Ограничихме се. Интересна и дълбока личност, с много пласто-ве, които да белиш и в които да не можеш да проникнеш, или пък да останеш там и да заседнеш. Вътре откриваш своеобразна смесица от Фройд, Джим Морисън, Ърнест Хемингуей...

Ако не беше писател сигурно щеше да е луд. Но той сега е луд мъ-дрец, пишещ истини. Символ на едно изгубено поколение, който ни е нужен, но без да бъде твърде символичен. Стожер на онази ли-тература, която се пише, за да се чете, а не за да се продава. Освен това, Калин Терзийски е и първи-ят български писател – носител на награда за изгряващ автор на Ев-ропейския съюз, също така носи-тел на Златно перо за принос към културата, Цветето на Хеликон и на още много награди.

Той е Джим Морисън от София. Защо ли? Не само заради бунтар-ския дух и умението да пише сти-хове, а защото е онзи, който носи времето и красотата, силата и сла-бостта на това да бъдеш творец. Да си противоречие между света и себе си. И да останеш верен на чо-вешкото, твърде човешкото. Това значи да си необичаен като самото изкуство.

Калин Терзийски споделя свои-те „Сурови мисли със странен сос” в това интервю, наръсено с малко

Калин Терзийски –Джим Морисън от София„Неговата изтънченост го превръща в социопат. Болен е от съвършенство.”(От предговора на М. Карбовски към стихосбирката на К. Терзийски „Сол”)

21ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 21

„Сол” … Може би някой ден то ще съдържа и „13 парчета от счупено време”. Може би…

ЧиБ: Разкажете как се зароди

творецът Калин Терзийски?КТ: Творецът Калин Терзийски

се зароди на 2-3-годишна възраст, когато за първи път започнах да рисувам. На мен ми се струва, че не съм имал период в живота, в който да не съм бил творец. Човек на из-куството да го кажем по-скромно. Започнах да се осъзнавам на около 6. Тогава вече знаех, че ще стана чо-век на изкуството, но какъв точно, не ми беше съвсем ясно. Считам, че съм 80% художник и останалото писател, дори актьор и певец. На 17 започнах да пиша и стихотворе-ния.

Бях разбрал, че няма да мога професионално да се занимавам с рисуване, защото вече бях влязъл в математическа гимназия, дори не се и опитах да кандидатствам в художествена гимназия, защото бях блокиран от времето. Времето беше твърде безнадеждно за човек без връзки и познанства, както и сега всъщност. И отидох в гимна-зията, в която връзките не вървяха. Продължавах да рисувам, но за-почнах да пиша и стихотворения. Представи си един човек, който е разбрал същността на системата, която му се е присмяла, каква ще е поезията, която пише…

ЧиБ: Каква?КТ: Естествено, изключително

подигравателна и презрителна. Създадох много бързо литерату-рен клуб. Ние имахме изключител-но авангардистко отношение към писането. Не смятахме, че пишем, а че произвеждаме.

ЧиБ: Били сте като дадаистите?КТ: Ние бяхме повече от дадаи-

сти. Ако те са рисували на Мона Лиза мустаци, ние вече я бяхме обръснали и я бяхме пратили вой-ник. Пишехме без думи понякога. Имаше звучене като надутата пом-позна стара поезия, но думите бяха абсолютно пародийни –

„Край керпичен яс в полето спрял е запотен комбайнТрудил се е неуморно, този малък чистофайн!”

Всъщност ние пишехме какво-то си искаме. Това беше пълната свобода. Ние се занимавахме с лингвистика, с психо-семантика, знаехме доста добре за какво става въпрос. Непрекъснато се говоре-ше за изкуствен интелект в нашите среди. Въобще поезията, както я разбират момиченцата и лелички-те ни беше изключително против-на.

ЧиБ: Стана ми доста любопитно споделете няколко от тогавашни-те си стихотворения…

КТ: Например:„Мръсотията жестока буди ме насънТя е толкова дълбока, че душа миВцепенън!”Така пишехме. „Даже във войската чест да от-дадеш, трябва с шапка гъби да бе-реш!” Всичко това беше някаква магия

от най-шантавите думи на света. ЧиБ: А имаха ли публика стихо-

творенията Ви?КТ: В НДК се провеждаха мал-

ки естради за някакви закостенели палячовци… ние се качвахме абсо-лютно неочаквано и започвахме да рецитираме. Бяхме адски вдъхно-вени от поведението на Beatles във филма „А hard day’s night“. Докато не дойдат милиционерите и не ни изгонят или да ни приберат. Бяхме от ъндърграунд вълната по това време. Подигравахме се с всичко и ни беше много добре. Тогава спрях с писането за дълго. А с рисуване-то продължих като войник. Като студент си рисувах и пописвах по малко.

ЧиБ: Кога започнахте да се за-нимавате сериозно с писане?

КТ: За първи път почнах да пиша по-сериозно за пари като сценарист, на 26-годишна възраст. Следвах медицина, трябваше да се издържам.

Първото ми писане необвърза-но в някаква строга форма беше в хумористичен „Труд”, казваше се „Луд Труд”. Беше вестник с доста голям тираж. Пишехме подобно на сюрреализъм. Може да не са го харесвали хората, но на нас ни беше доста приятно. Бяхме ужасно вдъхновени от Даниил Хармс и от

всички абсурдисти. При нас аб-сурдизмът беше с цел пълно осво-бождаване от съзнателните връзки. Човек трябва да е свободен. Дори и от съзнанието си. Тогава прави наистина страховити неща. Това беше в периода ‘96-‘97г. Бях млад лекар, вече пишех доста активно. За 4 години изписах огромни ко-личества, но главно смешни, стран-ни и налудничави. Нито едно от тях сегашните ми читатели няма да повярват, че съм писал, защото са доста странни.

ЧиБ: В книгата Ви „Сурови ми-сли със странен сос” също има ня-какъв интересен абсурдизъм?

КТ: Всъщност само там влезнаха няколко неща от стария ми стил. На 30 и нещо годишна възраст смя-тах, че това е начина ми на писане. Докато един ден, работейки като радио сценарист, през пролетта на 2000г се случи нещо. Бяхме заедно с Емил Йотовски, чудесен писател. Той си говореше с някакъв гост. Аз скучаех много. Започнах да запис-вам разговора му и се зароди един разказ. Така се получи първият ми разказ „Има ли кой да ви обича?” След тази случка започнах да пиша разкази. А към 2008г започнах да пиша и романи. И да издавам ак-тивно всичко.

ЧиБ: В част от книгите Ви се усе-ща болката, която сте преживели. Смятате ли, че ако не бяхте мина-ли през всичко това, нямаше да сте този обичан и четен писател, който сте в момента?

КТ: На 17-годишна възраст имах немалък успех сред младите хора. Но имах малък кръг от почитате-ли. Тоест, аз винаги съм бил шило в торба. Никога не съм обичал безличието. Някой може да каже, че това е Херостратов комплекс. Дълбоко в мен е заложен страх, че ако не правя много важни неща, впечатляващи, които силно да въл-нуват – аз не съществувам. Ако не карам хората да треперят от мен, от моето писане, от всичко, което правя, аз все едно не съществувам. И за това правя всичко възможно.

ЧиБ: А според Вас какво е вдъх-новението? Чувството, което…

КТ: Вдъхновението… Някак си физиологично чувство според мен.

2222

То се ражда от тялото, колкото и неприемливо да звучи. Веднъж казах на един приятел – това е перифраза на Буда – Аз ям само извара и яйчени белтъци и малко салати. От там идва цялата работа. Това е енергията, която черпя от външния свят. И се грея на слън-це. Няма от къде другаде да е. Въ-просът е каква е машинката, тран-сформираща тази енергия. Какъв трансформатор си ти на енергията. Иначе калориите са точно тези.

След това се сетих, че един Тра-бант и едно Порше карат с един и същ бензин. Обаче едното е Трабант, другото е Порше. Човек трябва да стигне до изстъпление, за да има вдъхновение. Да унищо-жи посредствеността у себе си, да стигне до крайност.

ЧиБ: Как може да се случи това?КТ: Може да става дори и в дреб-

ните моменти на ежедневието, просто трябва да успяваш. Вдъх-новението ще дойде, когато осъз-наеш за себе си съвсем ясно, че си между живота и смъртта. И трябва да станеш неистов, само това ти е

спасението. Трябва да се държиш като човек, който след 5 минути ще умре. Този, който по еснафски, по такъв жалък и хитричък начин се пести, все едно ще живее хиляда години, никога няма да има истин-ско вдъхновение.

ЧиБ: Как според Вас трябва да се твори?

КТ: Трябва да се твори в изстъ-пление, в крайност, в състояние на неистова възбуда. Като на граница-та между живота и смъртта.

ЧиБ: А Вие кога творите по-до-бре? Когато сте щастлив или ко-гато сте наранен и изпитвате ня-каква болка?

КТ: Не знам дали има отноше-ние. Защото процесът на творчест-во е отделен. Дали си добре, дали си зле… Включваш се на 400км в час, разтреперваш се, прилошава ти, завива ти се свят и това дали си бил добре или зле няма никакво значение. Ти вече си в друг ритъм. Танцуваш друг танц. Започнеш ли да пишеш, чува се бученето на под-земната река и другите неща са в миналото. Човек няма право да е

обичаен, когато нарича себе си тво-рец. Няма право да е преспокоен и самодоволен. Трябва да бъде на ръба.

ЧиБ: Какво означава „да бъдеш на ръба“?

КТ: Животът около писането, извън писането е като ходене по някакъв планински терен. Може да вървиш глух и мрачен, може да се изкачваш на много красиви слънчеви полянки. Но започнеш ли да пишеш, все едно тичаш със страшна скорост по дъното на ис-тинска много стръмна планинска река и скачаш от камък на камък. Всяка секунда може да се пребиеш. С огромна скорост летиш надолу. След което излизаш от това русло. Докато пишеш е така. Затова до-като пиша се задъхвам и се уморя-вам много. Наистина, физическата умора е сериозна.

ЧиБ: Разкажете, Вие сте първия български писател получил на-града за литература на Европей-ския съюз?

КТ: Това е награда на Писа-телския съвет на Европа, на асо-

23ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 23

циацията на книгоиздателите и движението на книгоразпростра-нителите. И аз съм първият носи-тел, да.

ЧиБ: Очаквали ли сте да спече-лите тази награда?

КТ: Не. Сега ще кажа нещо скандално, както обичам винаги. Радвал съм се на парите и на мате-риалните успехи. И за свое оправ-дание ще кажа защо. Аз съм нещо като миньор, който иска абсолют-но честно и съвсем почтено да си изкарва прехраната като писател. Много държа да отбележа, че не съм написал един ред преднаме-рено комерсиално. Пиша както казах, по стръмна планинска река. Обаче след това ужасно държа да се направи всичко възможно тези неща да се продават. Аз се зарад-вах на тази награда, защото един страшно работещ човек като мен го заслужава. Както казва Славей-ков „ Лук съм ял, чук въртял, тъй съм станал даскал!” Какво ли не съм видял! Налагало се е да напи-ша 40 страници сценарий за една нощ. Нещо, което се прави за една седмица. Няма да забравя как се съ-будих на сутринта. Екрана мигаше, издаваше звук като от натискане на клавиш търрррррррррррррррр. Явно съм заспал на клавиатурата. Такива неща съм правил, че все едно тази награда ми е за една нощ. А и имам още хиляди подобни случки. Писал съм с месеци, за еже-дневници, за седмичници, за жен-ски, за мъжки списания. Аз съм чо-век, който е работил като миньор в Орановия рудник на литературата.

ЧиБ: Какво е за Вас признание-то?

КТ: Когато става въпрос за при-знание… за истинската награда, имам я в такова количество… Това са любовта и добрите думи, които получавам. Официалните почести, награди, признания са миша пръд-ня. Когато хората ти пишат „Ти ми спаси живота. Благодарение на теб аз започнах да чета отново!”, ти разбираш, че си свършил много важно нещо и си щастлив до немай къде. По отношение на истинската награда – нея получаваш, когато виждаш блеснали очи на хора, кои-то са чели твои неща.

ЧиБ: След като споделихте за признанието, споделете ни и как прекарва денят си един писател?

КТ: Аз всеки ден прекарвам деня си в разходки и писане. Най-общо казано. Срещам се с много хора. След това сядам някъде и пиша като амбулантен писател, който има куфар-сергия.

ЧиБ: Правите ли нещо особено преди да започнете да пишете?

КТ: Аз съм психиатър и имам на-смешливо отношение не само към себе си, но и към човешката душа. Винаги казвам, че човек става все повече човек, когато се научи да не се чеше, когато го сърби. Просто не правиш това, което ти се иска, а само това, което искаш. Понякога правя такива ритуали. Примерно влизам във Фейсбук, поглеждам и написвам на някого нещо. Почти винаги правя това всъщност. Ня-как си, за да захапя писането. Но понякога нарочно не го правя, за да се изнервя. Обичам да държа душата си изправена и опната като струна, защото отпусне ли се, не може да се свие.

ЧиБ: Кои са любимите Ви писа-тели?

КТ: Имам доста любими писате-ли. Част от тяхното творчество не ме впечатлява толкова, но самите те са ми любими. Дори не ги под-реждам по майсторство, а по мило чувство, което изпитвам към тях.Това са Кърт Вонегът, Гогол и то ранните му неща, след това Карел Чапек и Ярослав Хашек. Досто-евски като един много базисен камък, но и Виктор Юго, заради страшния драматизъм, който при-тежава. Друг свещен герой за мен е Едгар Алън По, защото е един от най-мистичните и многостранни майстори. Не мога да не спомена Толстой и Балзак. Но започнах с Кърт Вонегът, защото той наисти-на е последният хуманист, който познава нашето време. Той за съ-жаление си отиде.

ЧиБ: На кого от тях бихте се оп-риличили?

КТ: На Вонегът. Но от доста вре-ме писането ми никак не прилича на неговото. Борис Виан… Бих искал да се развивам като него. Чрез многопосочността си, чрез

експериментите си е вдъхновяващ. Бил е тромпетист, джаз музикант, инженер. Почти е успял да напра-ви пейсмейкър и малко преди да осъществи проекта си е починал от сърдечна аритмия. Правил го е за себе си… Бил е текстописец, дра-матург, поет, писател, мисля, че и художник. А освен това и актьор. Човек, който прави много неща не може да се спре на едно място. И в писането си иска да пробива не-прекъснато стъклените паравани на обикновеността. А също и един друг писател, наричам го писател, защото е създал всички текстове, които е изпял – това е Джим Мо-рисън.

ЧиБ: Да си поговорим за пое-зията в писането, за красивото и грозното в писането?

КТ: Красивото само от себе си може да почерпи човек. Взима са-динка и почва да гребе от себе си и го изважда навън. Защото ние добре знаем колко много хора жи-веят без да забележат красивото около себе си. Човек има сетива за тези неща, само че може така да ги остави да атрофират, че дори да не ги забелязва. Всъщност красивото е отражението на определени неща в нашата душа. Тоест, то е продукт на душата. Каква е душата, за да роди тази реакция на външния свят? Трябва да е определен вид душа. Слагаш този естетически кантар и започваш да мериш. С изключителна точност. До микро-грамове. Там вече се раждат без-бройните вариации. А грозното е в другия край на кантара. Те са една непрекъснато преливаща се смес. По тази скала ние мерим света. А някои само в полезно - безполезно, а най-жалките може би в опасно – безопасно.

ЧиБ: Върху какво се гради до-брата литература? Върху кой чо-вешки стремеж?

КТ: Добрата литература се гради върху стремежа към красивото, оп-ределено. Създава се от пристрас-тените към този спектър от краси-во, добро до грозно. Тези, които са вкопчени в него. Техния порив създава изкуството въобще.

Теодора Тотева

24

КУЛТУРА

От скоро в ротондата пред Централна гара в Со-фия са се разположили организаторите на сдружение UnderGara. След първите мероприятия, които орга-низираха, интересът към тях се засили и ние от спи-сание „Черно и Бяло“ решихме да узнаем повече за тяхната кауза.

ЧиБ: Кои сте вие, как точно се събрахте, какво Ви запали? Какво представлява Вашата организация и най-вече напредват ли преговорите със Столична община?

ЪГ: Ние сме група хора с най-различни професии и занимания, обединени от общото желание да напра-вим едно от най-неприятните места в София безо-пасно и привлекателно. Започнахме всичко през юни тази година на един семинар за културен активизъм в рамките на Водна кула Арт Фест – трябваше да отбеле-жим на картата на града местата, които биха могли да понесат намеса чрез някакъв вид културна акция. След

известен брой розови листчета по картата всички се обединихме около Ротондата в подлеза на Централна жп-гара София.

Всичко можеше да приключи с едно упражнение на семинар, но мястото ни запали – то е шарено, инте-ресно и според нас има огромен потенциал. Голяма е и нуждата от алтернативно място за култура в София. Затова регистрирахме Сдружение UnderGara, в което всеки е добре дошъл да се включи и да предложи свои идеи. От два месеца водим разговори със Столична община относно възможната форма на партньорство, като междувременно имаме и програма със събития, които включват почистване, музика, театър и рабо-тилници.

ЧиБ: След беседите, които проведохте миналия месец има ли положителни резултати и още желае-щи (организации, творчески работилници и колек-тиви и частни лица), които искат да се включат във вашия проект?

UNDERGARA може!или какво ново на гарата

25ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 25

ЪГ: Ние имахме само едно представяне на проекта през юли във Виваком Арт Хол Проектът е изклю-чително „вирусен”. Голям е интересът на медиите, на различни неправителствени организации, занима-ващи се с изкуство, култура и градска среда. Към нас се включиха и жители на квартала, и собственици на магазини в подлеза. Всяка седмица на срещите ни се появяват нови хора и организации, които имат идея за пространството, за събитие или просто искат да по-могнат с нещо.

ЧиБ: Имаха ли посещаемост първите събития, които организирахте? Откликнаха ли хората на съ-битието „Флашмоб Почистване и 36 часа музика“, участието в Нощ на музеите и архитектурния семи-нар?

ЪГ: Изключително зареждащо беше за нас да видим най-различни хора, които не познаваме, да се явят в една слънчева съботна сутрин, за да размахват цял ден парцали в миризливия подлез на гарата, вместо да се разхождат в парка или да се излежават вкъщи. В Нощ-та на театрите също имаше хора, които бяха избрали да дойдат на постановката в подлеза, въпреки, че имаше отворени много други сцени с безплатни постановки. А в архитектурния семинар имаше и международно участие, заради което ни се наложи да проведем пър-вата част на английски.

Все още не са много хората, които идват специално на мястото за подобни събития. Ние използваме ос-новно собствената си страница за реклама на събити-ята и UnderGara не е разпознаваема сцена за жителите на града, но все пак сега започваме. Разчитаме и на пъ-туваща публика.

ЧиБ: Какво научихте от хората и публиката? Какви са желанията на обществото за това пространство. Смятате ли, че при добре обмислена платформа и правилна форма на управление то ще стане емблема-тично.

ЪГ: Още по време на семинара, с който започна про-екта, проведохме множество анкети с хората от града, от гарата, квартала и подлеза. Не спираме и сега да разпитваме и да приемаме нови мнения и идеи. Же-ланието на хората е мястото да се оживи, да се населят празните магазини и да се улесни достъпа до изграде-ната вече инфраструктура. Безопасността и чистотата са задължителни. Възможността за концерти, поста-новки и изложби се харесва на всички.

Предвид отличната транспортна осигуреност на мястото, UnderGara може лесно да привлича нарочни посетители, извън пътуващата публика. Разглеждайки примерите от много други места в света и ангажи-райки големия потенциал на творческата индустрия в столицата, смятаме, че UnderGara ще бъде страхо-

Имало едно време едно оживено място в София – входа на града – площада и под-леза пред Централната ЖП гара. Ние сме хората, които искаме да си го върнем отново – да бъде безопасно, чисто, оживено място, което да се напълни с изку-ство и творчество.

2626

Всеки петък в UnderGara е ден на майстора и организаторите заедно с доброволци изработват различни неща свързани с тяхните проекти. Част от тези доброволци са обитателите на подлеза.Всяка сряда Ротондата става сцена за музиканти.

27ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 27

тен български пример за преобразяване на запуснато градско пространство чрез култура.

ЧиБ: При четенето манифеста и плана Ви напра-вихме неволна препратка към SouthBank в Лондон, който вече съществува повече от половин век и е познато място в световен мащаб за среда, в която съвместно съжителстват различни видове култура и изкуство. Смятате ли, че UnderGara може да предло-жи на София точно това, което ѝ липсва – постоян-на сцена за различни видове изкуство и себеизява на различните субкултури и развитието им в България.

ЪГ: Идеята ни е да дадем възможност на всеки тво-рец да използва пространството – в него трябва да има постоянна сцена, постоянни изложбени площи, ателиета и магазини. Възможността да бъдеш сред себеподобни и допълващи работата творци се оказа привлекателна за музиканти, актьори, режисьори, ди-зайнери, архитекти, занаятчии. По време на събити-ята, които организирахме в UnderGara в последните 2 месеца видяхме колко бързо се променя мястото, когато сме там. Развитието на проекта със сигурност ще промени облика на квартала, ще подпомогне раз-витието на творческите индустрии като обедини въз-можностите им и ще даде добър тласък на един от вхо-довете на града.

ЧиБ: Проблема с престъпността и бездомността в България е изключително сериозен и вашето отго-ворно отношение към него е впечатляващо. Може-те ли да споделите докъде е стигнало проучването, приспособяването и целия процес на интегриране на бездомните около пространството на Централ-на гара. Ще успеете ли да установите в това прос-транство място за подслон и интегриране на хората в нужда, каква е програмата ви, имате ли вече ясен план?

ЪГ: Социалната програма на UnderGara е нераздел-на част от нашият „план” за реабилитиране на прос-транството. Навсякъде по света гарите са обитавани от хора, останали без подслон. Изоставените мага-зини в Ротондата на гарата се обитават от временно или постоянно живущи хора с най-различни нужди. Работата с тях ще бъде винаги процес – докато сме там ще учим нови уроци как да работим с хора, които обществото е отхвърлило. Имаме по няколко срещи всяка седмица с различни структури и организации, които имат опит и капацитет за социални програми. Предвид наближаването на зимата откриването на со-циален център е основен приоритет за нас в момента, който да насочва към места за настаняване, да търси форми на временна или постоянна заетост, да предла-га достъп до социални услуги и топла храна.

ЧиБ: Как желаещите и любопитните могат да се присъединят към вашите проекти и инициативи. От какво се нуждае екипът на UnderGara?

ЪГ: В момента май се нуждаем от голямо място за седмичните ни срещи. Провеждаме редовни срещи с организации и доброволци всеки четвъртък и вече става все по-тясно и шумно. Изпращаме и седмичен бюлетин на всеки, който си го поиска на страницата

ни, като описваме какво сме планирали и какво сме решили. Вероятно съвсем скоро ще се наложи да оп-итаме и нови форми на вътрешна комуникация, за да бъдем по-ефективни. Всеки заинтересован може да се запише за бюлетина, да дойде на среща в четвъртък или да се включи в някое от събитията, които органи-зираме и да прецени за себе си с какво иска и може да участва.

ЧиБ: Какво планувате като мероприятия и съби-тия през ноември и декември, можете ли да разкри-ете част от идеите си пред нашата публика?

ЪГ: През ноември и декември ще се опитаме да ор-ганизираме повече събития през уикенда, за да може да използваме по-топлото време през деня. Искаме да организираме фестивал на сирийската култура, планираме зодиакални празници всяка първа събо-та от месеца, както и изнасяне на част от събитията в градинките на Банишора и Драз махала. Предстои да започне работа и социалния център в подлеза. Още в края на този месец ще инсталираме и безплатна биб-лиотека в подлеза.

Ние разчитаме на интереса и подкрепата на всички жители на София. От пролетта на 2014 година пла-нираме UnderGara да почне и да пътува из страната с идеята да се даде възможност на включените в проекта творци да реализират потенциала си из страната и да се обмени опита от този проект с другите градове.

Андриана Коцеваснимки: личен архив

28

КУЛТУРА

Александър Байтошев е роден през 1983 година в София. За-вършва Националната художест-вена гимназия за изящни изку-ства „Илия Петров”. Дипломира се в специалностите „Семиотика и педагогика на изобразително-то изкуство” (СУ „Св. Климент Охридски”, 2008г) и „Графичен дизайн” (Нов български универ-ситет, 2011г).През 2006г заедно с поети и художници създават Арт Ла-боратория „Николай Райнов”. Докторант е по специалност „Изобразително изкуство” в СУ „Св. Климент Охридски”. Пуб-ликува поезия в сп. „Пламък”, сп. „Страница“, „Литературен вестник”, Public Republic, Литер-нет, Кръстопът и др. През 2012г издава дебютната книга с поезия „Прах и драскотини”.

ЧБ: Здравей, Сашо! Благодаря ти, че отделяш от времето си за нашето малко есенно интервю. Между другото как минават твои-те есенни дни?

АБ: Не само есента, но и лято-то, а и цялата година беше за мен пълна с промени, смяна на места, пътувания. Наскоро бях в Турция, след два дни ще пътувам за месец в Германия. На всичкото отгоре тия дни сменям и квартала, в който ще живея. Боядисвах в бяло стените на новото ми жилище. За пръв път в живота си имам повече от една стена, на която да закача мои кар-тини.

ЧБ: Видях те сред редовно про-тестиращите на снимки из соци-алните мрежи. Какъв е протестът през твоята призма?

АБ: Възприемам протеста като своеобразна „пролет“ за българ-

ската общност. Разпарчетосаното ни общество се обедини с еднакви искания. Бях въвлечен в протеста заради личния духовен пример на Едвин Сугарев. Той е голям поет, но и човек на моралния жест . Участвах в четенето, чиято кау-за беше той да спре своята гладна стачка. В него участваха много български писатели и беше важна стъпка в цялостния път на проте-ста. Според мен един такъв символ беше „жената в червено“ на про-тестите в Турция. Бях много впе-чатлен именно от такъв визуален и човешки образ на протеста.

ЧБ: От какво недоволства чове-кът, който се занимава с култура?

АБ: Според мен човекът, който се занимава с култура не трябва да се оплаква, важно е той да твори и върши своята работа и в най-дъл-боката криза, била тя политическа

Думи, живопис, парах и... драскотини

Подминатия житейски опит

Фототапет с гора.Глава на кон,нарисувана върху гардероба.Бяло небе.„Това да не е период на Пикасо.”Задавам си въпросите на глас.

Навсякъде папки.Статив.Няма домашно животно.

Проблемите на политикатаи цялото ми детствоме подминаха.

Обличам си сакото.Сиви панталони.Тръгвам към Попа.

Ще срещна ли друга откачалкав 6,30 сутринта.

Александър Байтошев

29ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 29

или на ценностите. Но недовол-ството е друга работа – то е част от осмислянето на актуалността, част от намирането на алтернативи на властта.

ЧБ: Отскоро си семеен, как се справяте със съпругата ти? Би ли ни представил жената, влюбила в себе си Александър Байтошев?

АБ: Жена ми се казва Мария. Видях я за пръв път преди шест го-

дини в Хамбара, където имаше по-етическо четене, организирано от Венци Занков. На следващия ден се оказахме в един и същ автобус № 94. Аз я разпознах, седеше срещу мен и четеше нещо, но не я загово-рих – само отбелязах съвпадението и запомних лицето ѝ. Запознах се с Мария миналата година и всичко се промени.

ЧБ: Ти си автор на изчистени

като линия и композиция изо-бражения, които стоят подчерта-но модерно. Търсиш ли корените на собственото си светоусещане – наследственост, образование, среда..?

АБ: Може да се каже, че това са най-важните корени. Също така черпя идеи и от литературата. Начинът, по който усещам дадена книга, може да бъде много силен импулс за създаване на изображе-ния, не илюстративно, а по-скоро почерпени от самата същност на книгата.

ЧБ: Къде е границата между ху-дожественото образование и ин-туитивния подход според теб?

АБ: И двете неща са важни, но според мен предимство има инту-итивният подход. Мисля, че Жан Дебюфе беше казал, че всъщност истинските художници са тези без никакво художествено образова-ние, хора, които изразяват себе си автентично, извън всякакви рамки.

ЧБ: Кой рисува, когато рису-ваш?

АБ: Това е сложен въпрос, но мисля, че в самия процес ролята на Аз-а не е водеща, докато егото е нужно да отстъпи съвсем.

30

КУЛТУРА

ЧБ: С кой инструмент се чувст-ваш по-свободен – словото или изображението?

АБ: Свободата е сложна дума. Според мен всякакъв вид твор-чество дава вътрешна свобода, но и много дейности биха могли да бъдат творчество.

ЧБ: Как ти се струва художестве-ният живот у нас и мястото, което младите автори заемат в него?

АБ: Мисля, че в България има много талантливи млади автори.

Според мен талантът намира своя път, където и да се намира.

ЧБ: Имаш ли любими автори сред връстниците си?

АБ: Всички поети, които участ-ваха в София Поетики тази година и много други. От художниците ха-ресвам Кокимото и Мина Минов.

ЧБ: Имаш ли любими думи и какво ги прави такива – мелоди-ята, значението...?

АБ: Честно казано нямам люби-ми думи, но състоянието към кое-

то препраща думата „тишина“ спо-ред мен е много силно.

ЧБ: Позволи ми да ти прочета нещо в почти мерена реч, на кое-то попаднах наскоро. Какво ми-слиш за този... текст?

Колко ли жени си зашлевилне с шамар, а със лъжи...Ясни са ми всички неща - в мен си „лудо влюбен“ знам...а искаш еднократна за нощта?!Вярваш ли си сам?!?

АБ: Мисля, че е готов текст за чалга хит, има хляб в тия редове.

ЧБ: Приготвила съм ти още едно – местно фолклорно ;)

По реката плуват дàски, я ги мислим, че са гàски!

АБ: Е, това наистина е добро, тук поне има оригинална хрумка, груб виц, маргинален език, докато пре-дишното стихотворение си е бясна графомания.

ЧБ: Би ли споделил някоя своя стихотворна „находка“ - нещо, което си запомнил с усмивка и почуда?

АБ: Много харесвам стихотворе-нието на Буковски „Смеещото се сърце“.

ЧБ: Май скоро ще се наложи да пишеш и проза – докторската ти дисертация. На каква тема е тя?

АБ: Темата ми засяга европей-ските методи в изучаването по живопис, особено по- нестандарт-ните подходи, също така става дума и за тяхното прилагане в специал-ност „Изобразително изкуство“ в Софийския университет.

ЧБ: Какво би променил у род-ното художествено образование?

АБ: В България има много сил-на традиция и примери за това са художествената гимназия „Илия Петров“ и Художествената акаде-мия. Като цяло, българското ху-дожествено образование има своя специфичен облик и не мисля, че бих променил нещо в него.

ЧБ: Благодаря ти за отделеното време и желая успех от все сърце на теб и съпругата ти!

Илина Консулова

31ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013

КИТАЙ – ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Китай и ЕС са двата най-го-леми пазара в света и се допълват взаимно. Европа

притежава огромен капиталов из-лишък и отворен подход в предос-тавянето на технологии, освен това зависи много от международната търговия. Благодарение на евро-пейския пазар, технологии и ка-питали, Китай получи по-големи възможности за износ на своите продукти, по-добър източник на технологии и повече капитали за развитие.

В същото време, Китай също раз-полага с конкурентни предимства, които са от полза за ЕС. Богати суровини, евтина работна ръка и различна от европейската индус-триална структура, място за ин-вестиции със стабилна и висока възвръщаемост, каквито е трудно да бъдат открити в Европа. Освен Хонконг, ЕС е третият най-голям пазар за износа на Китай и втори по-големина източник на внос. ЕС е също така втория по големина инвеститор за Китай и най-голе-мият източник на технологии.

През последните 10 години, особено след присъединяването на Китай към СТО, темповете на растеж на износа за ЕС остава по-

висок от този за други страни. В същото време обаче, ръстът на вно-са от Европа е по-нисък от същия показател в сравнение със страни като САЩ и Япония. Това логич-но доведе до ситуация, в която за-висимостта на китайския износ от европейския пазар се оказва много по-висока от тази на европейския износ за Китай. Това показва, че в двустранната търговия съществува висока асиметрия. Обемът на ки-тайския износ за ЕС е около 20% от общия, а този на ЕС е само око-ло 7%.

Поради високата степен на инте-грация в рамките на ЕС, външно-търговската политика на неговите членове е сравнително съгласува-на, но търговията с Китай е раз-пределене неравномерно, концен-трирайки се главно се концентрира в няколко държави като Германия, Франция, Великобритания, Хо-ландия и Италия. Стокообмена на Китай с тези пет страни надхвър-ля 70% от общия с ЕС. Сред тях, Германия е най-големия търговски партньор и заема 30% от общия стокооборот между Китай и ЕС. Същевременно търговията на ЕС се концентрира главно в развитите крайбрежни провинции на Китай.

Проблеми в търговско-икономи-ческите отношения между Китай и ЕС По данни на китайската статисти-ка, до 1996г ЕС поддържа постоя-нен търговски излишък в рамките на около 42 милиона долара. От 1997г този излишък на ЕС за Ки-тай се трансформира в излишък на Китай за ЕС. От 2002г насам, търговският дефицит на Китай по отношение на ЕС започна да се увеличава. Според статистика на митниците до 2005г, търговският излишък на Китай по отношение на ЕС е достигнал 70.1 милиарда долара или 32.3% от общия стоко-обмен между двете страни. В също-то време той е бил с 89% по-голям от този за 2004г. Главните причини за дисбаланса в търговията между двете страни са силната конку-рентноспособност на китайските текстилни продукти, преработва-телната промишленост и оръжей-ното ембарго на ЕС към Китай, ограничаващо износ на продукти и технологии с двойна употреба.

Европейски антидъмпингови разследвания В ЕС първи започнаха антидъм-пингови разследвания срещу вно-са на китайски стоки, като от 1979г до април 2007г техният брой е бил 139. За този период Европейската комисия започна да проверява и разследва много по-внимателно дали китайските стоки не нару-шават антидъмпинговото и анти-субсидийно законодателство на съюза. Това на свай ред предиз-вика ответната реакция на Китай, който се опитва да защити своите производители и износители в съ-ответствие с правилата на СТО и местното законодателство.

Търговско-икономическите отношения между Китай и ЕС

32

КИТАЙ – ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Премиерът на България Пламен Орешарски заяви в интервю, че вижда бляскаво бъдеще за сътрудничест-вото между Китай и новите членове на Европейския съюз в Централна и Източна Европа.

Той даде интервюто в навечерието на отпътуването му за китайския град Далиен за участие в Летния фо-рум Давос, който ще се проведе от 11 до 13 септември.

„Струва ми се, че истинското сътрудничество тепър-ва предстои, без да подценявам и формите на сътруд-ничество до този момент,“ заяви Орешарски. „Китай е държава с втората икономика в света, и с по-силен потенциал за растеж в сравнение с останалите водещи икономики, така че в това отношение перспективата за сътрудничество с Китай е отлична.“

Той каза, че приветства китайската инициатива за сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа, обявена във Варшава миналия април, и раз-глежда това партньорство и като част от по-голямото партньорство Китай-Европейски съюз.

Орешарски също така позитивно оцени отпусната-та от Китай кредитна линия от 10 милиарда щатски долара, тъй като особено в условия на глобална криза след 2008 г. Китайската инициатива е изключително навременна в това отношение, каза той.

„Но гледам на тази инициатива и като на възмож-ности за задълбочаване на сътрудничеството и в средносрочен и в дългосрочен план, а не просто като финансови ресурси, които еднократно ще се използ-ват за изграждане най-вече на инфраструктура,“ каза Орешарски.

Орешарски би се радвал също така на повече бизнес инициативи от частния сектор, така че да задълбочат впоследствие сътрудничеството с китайски компании, които също биха участвали в усвояването на тези кре-дитни линии, каза той.

Що се отнася до икономическите и търговските връзки между България и Китай, Орешарски каза, че е удовлетворителна тенденцията в последните години на постоянно нарастване на двустранния стокообмен, и китайските компании показват силен интерес да ин-вестират в България.

Същевременно той подчерта, че има значителен по-тенциал за увеличаване на стокообмена и за привли-чането на повече инвестиции от китайски компании в България, защото след присъединяването на България към ЕС през 2007 г., тя предлага пазар от 500 милиона потребители в рамките на целия Европейски съюз.

„Аз лично мисля, че най-големи резерви има по от-

ношение на китайски инвестиции в България в раз-лични сектори, като започнем от инфраструктура, и стигнем до инвестиции на частни компании, които биха могли да използват България за организиране на производствена дейност с оглед на по-лесно проник-ване на европейските пазари,“ каза Орешарски.

„Но също така не трябва да подценяваме възмож-ностите за двустранна търговия, за износ на селско-стопанска продукция от България към Китай,“ доба-ви той, споменавайки за възможността България и Китай да взаимодействат в производствения сектор с цел износ в трети страни, най-вече страни от Европей-ския съюз.

Орешарски също вижда потенциал в сферата на ту-ризма, тъй като едва 3,000 китайски туристи посеща-ват България годишно, което е съвсем малка част от 70-те милиона китайци, които годишно излизат от страната си с цел туризъм.

Той каза също, че България има изключително до-бро отношение към всички китайски граждани, в това число и към китайските инвеститори.

Що се отнася до очакванията му от участието му в Летния форум Давос в Далиен, Орешарски каза, че очаква да установи контакти с колеги, да се срещне с водещи бизнес лидери, и би желал да чуе прогнози-те на водещи аналитици за развитието на глобалната икономика и на региона на Азия, най-динамично раз-виващия се икономически регион в света.

Мариян Драганов, Чън Хан

Бляскаво бъдеще за сътрудничество

между Китай и новите членове на ЕС

33ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013

КИТАЙ – ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Такава покана отправи министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков на работна среща със зам.-министърът на земеделието на Китай Ниу Дун, провела се по време на осмия агро-икономическия форум между Китай и страните от Централна и Източна Европа в град Хъфей, Китай.

„Следващата година се навършват 65 години от установяване на дипломатически отношения между нашите държави. Това е много добра възможност да оптимизираме двустранния стокообмен и да договорим нови съвместни проекти в областта на земеделието между страните ни. Каня земеделското министерство на Китайската народна република и китайските компании от земеделския сектор да бъдат страна партньор във българските селскостопански изложения през следващата година“.

По време на срещата министър Димитър Греков заяви, че сътрудничеството с Китай в областта на земеделието е от голямо значение за България, заради неограничения, за качествени стоки, китайски пазар. „Предложихме на Китай редица селскостопански продукти, като сухо мляко и млечни продукти, птиче, свинско и телешко месо и техните субпродукти, билки, масла, мед, детски храни и консерви. Готови сме да инициираме и да участваме в редица съвместни проекти, като изграждане на мощности за производство на фуражи и хранителни смески например“, отбеляза още министър Греков.

Зам.-министър Нию Дун благодари на министър Греков за подкрепата на форума и отправената покана и отбеляза, че

идеите на българския министър са много добри. „Има много идеи, които ми харесаха. Те покриват изключително широк диапазон в двустранните ни отношения,

Китай страна-партньорв български агроизложения

не само в земеделския сектор. Трябва да се уча от вас“, заяви зам.-министър Ниу Дун.

Той отбеляза, че китайското правителство подкрепя вноса на

3434

българска земеделска продукция. „Китай има желание да внася много повече млечни продукти, етерични масла, вина, зърнени култури и други земеделски стоки от България. Страната ви

е позната, като производител на качествена продукция, а земеделската търговия има нужда от държавна подкрепа. Китай може да се ангажира с такава подкрепа“, категоричен е зам.-министър Ниу

Дун.Той обаче заяви, че за да могат

българските стоки да бъдат разпознаваеми на китайския пазар се нуждаят от добра реклама и регулярност на доставките. „Не бива българските компании да идват тук за една или две години, а след това да липсват регулярни доставки. Това прекъсва нишката, а пазарът ни се нуждае от регулярност на доставките“, обясни зам.-министър Ниу Дун. Той отбеляза още, че е добре българските компании търгуващи със земеделска продукция да открият в Китай свои представителства и да участват в китайските земеделски изложения.

Министър Димитър Греков подари на зам.-министър Ниу Дун реплика на елемент от българско златно съкровище и бутилка българско вино, а китайския му колега му отвърна с луксозна мастилница.

На земеделския форум на най-високо ниво участие взеха министри, държавни секретари и представители на Китай, България, Унгария, Черна Гора, Полша, Литва, Латвия, Румъния, Македония, Албания и Босна и Херцеговина. Работата на земеделския форум съвпадна с българската правителствена делегация водена от министър председателя Пламен Орешарски и вицепремиера Даниела Бобева на Световния икономически форум „Летен Давос“, провел се в град Далиен, Китай.

35ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013

КИТАЙ – ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Развитието на търговските и икономически отношения между Китай и ЕС зависи от два основни фактора. Първо, това е икономическото им развитие и засилването на общите интереси. И второ, политиката и политическата подкрепа за икономическите и търговски връзки.

Засилването на общите икономически интереси и взаимната подкрепа е ключов елемент и основа за задълбочаване на двустранните отношения. Отношенията между държави се създават въз основа на общи интереси, а всички контакти, които нямат ясни и реални общи интереси и подкрепа, са несигурни и нестабилни. Изключение не правят и отношенията между Китай и Европа. От началото на 21-ви век бързото развитие на търговско-икономическите отношения между Китай и Европа донесе множество взаимни ползи. Създаде се основа за стимулиране на двустранния обмен. От гледна точка на търговската си структура, Китай изнася за Европа продукти като дрехи, текстил, обувки, чанти, играчки, осветителни материали, технически инструменти, мебели, а Европа внася в Китай машини и електроника, автомобили, самолети, оптична техника, кораби. Става ясно, че с потребностите си двете страни на сътрудничеството се допълват. Търговията между Китай и петте най-развити в икономическо отношение европейски страни заема 70% от общия стокообмен. От друга страна, инвестициите на ЕС в Китай носят последния опит и технологии, стимулират изследователски проекти и дават директен принос за развитието на страната. По отношение на техническото сътрудничество, ЕС има сериозен пазарен дял в Китай, докато Китай спечели технологии, съответстващи на стъпките му на развитие и стимулират регулиране и надграждане на индустриалната му структура. В съответствие с политиката на Китай за насърчаване на негови компании да инвестират и правят по-активно бизнес в чужбина, много от тях се насочиха към Европа и спечелиха от това. ЕС се превърна във важна дестинация за китайските инвестиции и благоприятно поле за развитие на икономическото сътрудничество. Всичко това показва, че интересите от търговско-икономическото сътрудничество между Китай и Европа са взаимни, дългосрочни и взаимноизгодни.

Политическата подкрепа е вторият важен фактор за търговско-икономическото сътрудничество между Китай и Европа. През последните години срещите на високо равнище между представители на двете страни се увеличиха значително. Още в 1994г бе създаден механизъм за двустранен политически диалог. Разбира се, не липсваха трудности и спадове. Така например, в края на 2008г бившият френски президент Никола Саркози се срещна с Далай Лама, което предизвика остра реакция от Пекин и анулиране на ежегодната срещата на върха ЕС-Китай. Резултатът бе, че отношенията между Пекин от една страна и Париж и Брюксел от друга стигнаха точката на замръзване. В този ключов момент, по покана на председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозо, на 30 януари 2009г премиерът Уън Дзябао посети Брюксел – една визита, определена тогава от китайските медии като „посещение на увереността“. По време на разговорите, ръководителите на Китай и ЕС потвърдиха, че отношенията между двете страни са от особена важност и сътрудничеството и търсенето на допирните точки пред различията имат глобално значение. Малко след това Китай и ЕС публикуваха съвместна декларация, в която посочиха, че на фона на глобализацията и бързите промени в международната структура, отношенията помежду им са надхвърлили мащаба на двустранни и имат все по-важно стратегическо значение в световен план. Те заявиха, че засилването на двустранното стратегическо партньорство е необходимо и е общо желание и на двете страните.

От друга страна, тясното търговско-икономическо сътрудничество бе подкрепено от усъвършенствана система. От средата на 90-те години ЕС постави акцент върху развитието на политическите отношения с Китай, което стана видно от зачестилите посещения на високо равнище. През юли 1995г Еврокомисията прие документ, озаглавен „Дългосрочна стратегия за отношенията между Китай и Европа“, в която определи политическите и икономически приоритети и ясно заяви, че желае да гради дългосрочно партньорство с Пекин. През март 1998г бе приет нов документ за „Създаване на всестранно партньорство с Китай“, в който Брюксел издигна търговските и икономически отношения с Пекин на същото ниво, както тези между

ПЕРСПЕКТИВИТЕ ПРЕД ТЪРГОВСКИТЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ

КИТАЙ И ЕС

3636

Европа, САЩ и Япония. През октомври 2003г ЕС публикува „Общи интереси и предизвикателства в отношенията между Китай и ЕС: към по-зряло партньорство“, в който се разяснява политиката към Китай и се предлага усилване на механизма за срещи между ръководителите на Китай и ЕС до най-високо равнище. През октомври 2006г излезе нов документ, озаглавен „ЕС и Китай: по-близки партньори, по-тесни ангажименти“, в който се посочва, че ще продължи развитието на потенциала на отношения с Китай и се набелязват серия политически мерки в подкрепа на търговско-икономическите контакти.

Едновременно с европейските усилия, Китай също дава своя принос за напредъка на отношенията. През октомври 2003г правителството публикува „Политически документ за ЕС“, първият подобен в историята на двустранните отношения, в който се посочва ясно, че по-нататъшното задълбочаване и развитие на контактите между Китай и ЕС е важна част от външната политика на страната. Освен това правителството се ангажираше да работи за изграждането на дългосрочно и всестранно партньорство с ЕС.

Положителните резултати в политическата сфера дадоха насока и предоставиха енергия за стабилното развитие на търговско-икономическите отношения между тях. Между Китай и ЕС не съществува сериозен конфликт на интереси, двете страни не представляват заплаха една за друга. Заради различията в историята, политическото усройство и степента за икономическо развитие, както и поради недостатъчното познаване един друг, между Китай и Европа, разбира се, има известни разногласия по някои въпроси, но това е нещо нормално. Тези разногласия няма по принцип не пречат за изграждането на взаимно доверие и получаването на взаимна изгода, ако бъдат решавани на базата на взаимното зачитане и равноправието.

Финансовата криза, която избухна през 2008г, естествено оказа отрицателно влияние върху нормалното развитие на търговско-икономическите отношения между Китай и Европа. Първо, търсенето на Европа падна значително, китайският износ намаля и това се отрази върху търговския им баланс. През първите 11 месеца на 2008г, износът на Китай за Европа бе 270.7 милиарда долара – увеличение с 21.8% в сравнение със същия период на 2007г, но скоростта на този растеж спадна с 8%. От друга страна, сред европейските страни се появи отново протекционизмът, а двустранните търговски спорове се засилиха. Тези спорове имат тясна връзка с икономическото развитие както на двете страни, така и на целия свят. Когато икономиката се развива нормално, търговските спорове намаляват и обратно, когато страните изпитват трудности те се засилват. След началото на финансовата криза, с влошаването на европейската икономическа ситуация, в ЕС отново се появи тенденция към търговски протекционизъм, а антидъмпинговите мерки срещу Китай се засилиха.

BANK OF CHINA ще разшири дейността си в Централна и Източна Европа

37ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013

КИТАЙ – ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Bank of China (BOC) планира да развива своите клонове в Унгария, да ги използва като плацдарм в Централна и Източна Европа и в подходящия момент да разшири своето присъствие в региона, зая-ви вицепрезидентът на BOC Юе И.

Юе заяви това в понеделник, по време на церемонията по открива-нето на втория клон на BOC в сто-лицата Будапеща.

Говорейки за първия клон на BOC в Унгария, открит преди де-вет години, Юе заяви, че институ-цията остава ангажирана с насър-чаването на търговските връзки между двете страни и подкрепата на местната икономика и че уси-лията ѝ са спечелили подкрепата и признанието на всички общности в Унгария.

Юе заяви, че откриването на вто-ри клон в Будапеща е индикация за нова стъпка от страна на BOC, свързана с разширяване на дей-ността ѝ в Унгария и добави, че този ход е израз и на силното до-верие на BOC в унгарската иконо-мика.

Вицепрезидентът каза, че клоно-

BANK OF CHINA ще разшири дейността си в Централна и Източна Европа

вете ще продължат да осигуряват пълни, качествени и ефективни фи-нансови услуги на местните фирми, банки и индивидуални клиенти.

Междувременно, клоновете ще играят по-активна роля за насърча-ване на икономическите връзки и финансовото взаимодействие меж-ду Китай и Унгария, както и цяла Централна и Източна Европа, до-бави Юе.

Посочвайки впечатляващата мрежа на BOC от 586 клона в 32 страни и региони, Юе заяви, че водещата финансова институция разработва и разнообразни порт-фолия и услуги.

BOC откри своя първи клон в Будапеща на 10 февруари 2003г. Като първи стратегически клон на BOC в Централна и Източна Ев-ропа, институцията е постигнала до края на 2011г високи резултати, с активи общо над 272.17 милиона щатски долара и печалби, възлиза-щи след данъчно облагане на над 5.44 милиона долара.

Основана през 1912г, ВОС е вто-рата по големина банка заемодател в Китай и е на седмо място в света по пазарна капитализация. 

38

КИТАЙ – ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

През последните години, все повече китайци избират туризма в чужбина, като най-предпочитани са Южна Корея, Япония, Индонезия и Тайланд, друга част пък се насочват към западните страни като Франция, Германия, Италия или САЩ.

С повишаване на жизнения стандарт на китайците и развитието на икономиката, все повече хора тук пътуват в чужбина. В момента Китай е една от държавите в света, чиито туристи в чужбина се увеличават най-бързо. По данни на Световната туристическа организация към ООН, през 2012г разходите на китайските туристи в чужбина са достигнали 102 милиарда долара.

Мисля, че най-голямата разлика

Китайските туристи в чужбинае свързана с нещата, които човек може да види в собствената си страна и в чужбина. Разбира се, ако страната е малка, като България, тогава туристът знае какво да очаква и от местата и от хората. В случая с Китай обаче, чиято територия е огромна, хората от различните му части са понякога много различни, освен че говорят и различни езици, това не е точно така. Сигурен съм, че за някой китаец от Шанхай екскурзия до Синдзян или Тибет са като пътуване в чужбина. Така че разликата между вътрешния и външния туризъм в много случаи зависи от мащаба на страната.

Трябва да призная, че с увеличаването на потока от китайски туристи в чужбина се появиха и някои проблеми. Напоследък Китайската асоциация на потребителите

призовава тукашните туристи да се държат цивилизовано в чужбина и да харчат парите си разумно. Освен това ги съветва да не се подписват върху исторически и културни паметници – нещо придобило печална популярност в последните години, да не хвърлят отпадъци навсякъде и говорят по-тихо и не на последно място да спазват правилата за движение по улиците. Преди да заминат в чужбина, трябва да се запознаят възможно по-подробно с местните закони, правила и обичаи. Преди да започнат да пазаруват пък, асоциацията препоръча на китайските туристи да се запознаят с интересите си като потребители, особено с правилата за връщането и смяната на стоки, които на много места не са като в Китай.

Според мен инициативата на Потребителската асоциация е наистина похвална. Всяка туристическа страна неизбежно се изправя пред проблема за това как да накара пристигащите в нея хора от чужбина да се държат така, че техния престой да бъде приятен и в същото време да не причиняват проблеми и трудности на местното население. Подобен проблем от години има в България, особено по черноморските курорти, които за много западни туристи се превърнаха в места за т. нар. „алкохолен туризъм“ и сваляне на всички задръжки. В същото време търговците са склонни да си затварят очите в името на по-големи печалби. А когато един човек не се съобразява с правилата на дадено място или прави компромис с тях винаги възникват проблеми. В този смисъл намеренията и призивите на Китайската асоциация на потребителите са наистина добри и според мен не е важно какви ще са резултатите и кога ще станат реалност, важното е да се прави нещо в положителна насока.

39ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013

ТУРИСТИ ВЕТЕРАНИ

Вече тринадесетгодишна тради-ция е любезните домакини на една от големите туристически проя-ви през септември в Родопите да бъдат планинарите от ТД „Шип-ка” – Пловдив. За празника на х. Здравец – „Есен 2013” се отзоваха ветерани туристи от двадесетина клуба от цялата страна – от София, Монтана, Лом, Сандански, Ловеч, Варна, Петрич, Ямбол.

Те бяха посрещнати и заведени на обичайната за тази туристическа изява опознавателна екскурзия из околностите на Пловдив. Водени от вещ екскурзовод, те разгледаха забележителностите на Асенов-град – историческата църква „Св.

Богородица – Благовещение” с аязмото (т.нар. „Рибна църква”), църквата „Св. Димитър”, истори-ческата част на града, паметника на големия наш писател Николай Хайтов и накрая – интересния Па-леонтологичен музей.

От там с автобус се отправиха към хижа Здравец, където бяха посрещ-нати от секретаря на ТД „Шипка” – г-жа Анна Камчева. След своето „Добре дошли” тя припомни за це-лите и същността на празника, за-легнал години наред в календарни-те планове на БТС и Българската федерация на туристите ветерани. След мил ритуал, със здравец, хляб и сол и родопска песен в изпълне-

ние на Таня Рубкова, гостите бяха настанени в хижата.

Вечерта се състоя вълнуващата среща на домакини и гости и дру-гарска вечеря. Водещата – г-жа Дима Пенчева, дългогодишен Председател на клуба на туристите ветерани към Дружеството, даде началото на богата музикално - драматична програма, подготвена от членовете на клуба. Редуваха се хумористични сценки и музикал-ни изпълнения, а буйните танци и хора сякаш нямаха край. Търже-ството продължи до късна нощ.

Вторият ден, бе посветен изцяло на празника. Весела гълчава, песни и музика озвучиха околностите на

„ЕСЕН 2013” – НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК

НА ТУРИСТИТЕ ВЕТЕРАНИ В РОДОПИТЕ

4040

този кът от рида Чернатица, мест-ността Овчарски поляни. Освен гостите от клубовете от страната (над 40 души), към просторната естрада пред хижата се събраха и много нови посетители от остана-лите дружества на Пловдив, граж-дани и излетуващи в околностите от градовете Куклен, Асеновград и Първомай, както и много почива-щи в близките бази и станции.

За всеобща изненада домакини-те се бяха постарали да подготвят и поднесат една богата и разноо-бразна по съдържание програма. Времето позволи на самодейците от Клуба и Дружеството да пока-жат своя талант и умения, които на моменти граничеха с професиона-лизъм. Какво ли не бе показано, на фона на подходящ декор и съотве-тен реквизит, дело на сръчните им ръце – дамски мажоретен състав, древен тракийски танц, хуморис-тична сценка по народната песен „Мятало Ленче ябълка”, индийски екзотичен танц, международна

среща – шествие на дванадесет на-ции, с танцови изяви на отделните народности – алпийска полка, сир-таки, каубойски танц, руски пляс-ки, шопски хоровод и още, и още. Да не говорим за четворното хоро, извило се пред естрадата, в което се включиха гости, организатори, участници в спектакъла, много граждани.

След обедната пауза програмата продължи и с нови изяви – хумо-ристичната сценка „Димитровите кундури”, солови изяви и за изне-нада на всички – парад на дамската шапка. Петнадесет богато и разно-образно облечени двойки показаха достолепието на този извечен еле-мент от дамския тоалет, в различни модели и всевъзможни разцветки. Участващите кавалери остана-ха само като подходящ декор на този спектакъл със своите тъмни костюми и цилиндри. Заслугата за това невероятно представление бе на д-р Роза Апостолова, Мая Мартинова и Емилия Димитрова,

сътворили с ръцете си цялото това богатство от багри.

След обяд бе отделено време за излети из района и до курортната местност Копривките. Гостите на-учиха още много за красотите на Родопа планина, така тясно свър-зана с многовековната ни история, бит и душевност.

Втората вечер продължи с много песни и танци, а в рубриката „Ми-крофонът е Ваш” активно се вклю-чиха гостите от страната. Имаше много солови и групови участия от двете страни. Адреналинът бе вдигнат допълнително от хуморис-тичната сценка „Дядо ряпа вади” и песенния дует „Ой, Киче, Киче”.

На третия последен ден на праз-ника, под впечатленията от хубос-тите на планината, от видяното и чутото, от новите запознанства, всички се сбогуваха сърдечно с пожеланието за среща отново на „Есен 2014”.

Димитър Луканов

41ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013

ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Великолепното съчетание от благоприятен климат, лечебни минерални извори, екологично чиста, бога-та на природни забележителности среда и уникални паметници на културата с добра комуникационна дос-тъпност, характеризират Кюстендил и региона като изключително място за балнеология, планински, еко- и културен туризъм.

Днешният Кюстендилски регион е наследник на осемхилядолетна поселищна традиция. В об-ластта са обявени и декларирани като паметни-ци на културата, съгласно действащия регистър 1052 – индивидуални и в ансамбъл паметници на кул-турата: 194 археологически, 722 архитектурни, 54 ис-торически и 94 художествени. Според значимостта си, те са разпределени по категории – Рилски манастир – паметник от световно значение, 35 паметника с на-ционално значение, 218 паметника с местно значение и 776 – в ансамбъл. В музейните трезори на музеите и музейните сбирки на Кюстендил, Рилски манастир, Бобошево, Сепарева Баня и Рила се съхраняват по-вече от 350 000 движими културни ценности, които имат изключителна стойност и илюстрират развитие-то на отделните цивилизации по тези земи от праис-торията до съвремието.

Щастливата случайност ни даде възможност да по-

Кюстендил осемхиляднакултурно-историческа традиция

сетим Регионалния исторически музей в града „Акад. Йордан Иванов” и да разговаряме с неговия директор Валентин Дебочички.

Посреща ни приветливо и гостоприемно, въпреки предстоящите задачи и забързания ритъм на ежеднев-ните срещи. Той е директор на музея от 1998г, исто-рик е по образование. Дебочички не говори за лични постижения, но споделя, че хората, които са свързани с музейното дело, историци и археолози, са щастли-ви защото работят това, което са завършили. „А това носи и лично удовлетворение”, казва той. „Директор-ската работа изисква повече усилие в административ-ните дейности и задачи, а времето за наука остава по-малко”, признава със съжаление Дебочички.

От разговора с историка научаваме за началото на музейното дело в Кюстендил от средата на XIX век, когато редица възрожденски дейци правят първите сполучливи опити за проучване миналото на Кюстен-дил и околностите му. На 3 ноември 1897г към Пе-дагогическото училище в Кюстендил се открива пър-вият музей в града, одобрен с предписание № 17323 на Министерство на просвещението. Той е първият в Югозападна България и третият училищен музей в страната. В края на 1907г е приет Правилникът на му-зея към Читалище „Братство”, който започва да функ-

4242

ционира от 1 януари 1908г като втори музей в града с уредник учителят Георги Златевски. На 6 август 1944г читалищният музей прераства в градски музей с гале-рия. От 1960г той е (Окръжен) исторически музей, а от 1992г носи името на големия учен Йордан Иванов. През 2000г. с Постановление №153 от 28 юли 2000г на Министерски съвет е преобразуван в Регионален исторически музей и осъщестява до 2006г културно-просветна дейност на територията на областите Кюс-тендил, Перник и Благоевград.

Днешният Кюстендил, с древното име Пауталия и средновековното Велбъжд, е място със осемхилядо-летна история и с двехилядна непрекъсната градска традиция. Роден и израсъл край топлите минерални извори, върху плодородна земя, пресичана от реки и важни пътни артерии, през своето многовековно съ-ществуване градът е бил винаги голям администрати-вен, икономически и духовен център. От глъбините на времето, от културните пластове на хилядолетията, до нас са стигнали ценни паметници, които като важни знаци на епохите, носят посланията на предците ни.

В центъра на Кюстендил са експонирани част от Римските терми –публична баня от II-III век, които са вторите по големина в рамките на България. Про-учени и експонирани са шест помещения, на площ от 1000 кв.м., снабдени с централна отоплителна инста-лация. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. Според специалистите различните строителни техни-ки и архитектурни решения правят термите на Паута-

лия един от най-интересните паметници от римската епоха в българските земи и са един от символите на град Кюстендил.

Разговаряйки с директора на регионалния музей се сещам за късноантичната и средновековна крепост „Хисарлъка”, разположена близо до града. Знаех, че това причудливо място е любимо за туристи и най-ве-че за млади хора, които искат да се поразходят.

Дебочички разказва, че крепостта е изградена в края на ІV, началото на Vв. Поправяна през VІ век, тя пре-живява Първата и Втората българска държава и е съ-борена от османските завоеватели през XVв.

Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, как-то и разкритите археологически паметници от някол-ко исторически епохи определят крепостта на хълма „Хисарлъка”, като една от най-значимите на терито-рията на България.

Друга забележителност е най-старата запазена сред-новековна църква в Кюстендил „Св. Георги”. Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към края на Х, началото на ХIв. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българ-ския цар Михаил ІІІ Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330г. През ХІХ век, църквата е разру-шена до основите на сводовете от турците. През 1878-1880г е възстановена.

Средновековната отбранителна кула в град Кюстен-дил позната под името „Пиркова” се намира в цен-

43ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 43

тралната част на града до римските терми. Название-то „Пиркова” произхожда от гръцката дума „пиргос”, което означава кула. Точна датировка на тази кула не е направена. В научната литература тя се отнася във времето между края на XIV и първата четвърт на ХVв. Проф. Йордан Иванов в книгата си „Северна Македо-ния” сравнява Пирковата кула с видинските отбрани-телни кули и предполага, че е от същия период.

В резултат на дългогодишни проучвания и събира-телска дейност, в музейните фондове и експозицион-ни зали на „Регионален исторически музей”, Кюстен-дил, се намират изключителни образци на човешката цивилизация от всички исторически периоди.

Новата археологическа експозиция е уредена в зала „Асклепий“. Тя включва експонати от целия Кюстен-дилски регион. Представените материали и техният широк хронологически диапазон дават възможност на посетителя да се информира за културно-истори-ческото развитие на района и да се потопи в много-вековните пластове на времето от VII-VI хил. пр. Хр. до XVIIв. Тук могат да се видят керамични съдове, разнообразна зооморфна и антропоморфна пластика и уникалният модел на пещ с лунен календар, считан за най-ранният, познат в Европа.

В раздел „Античност” предримската епоха е илю-стрирана с погребален инвентар от тракийски некро-пол (VII-VI в. пр. Хр.), накити, глинени съдове, пред-мети от бита, оръдия на труда и пр.

Разбира се тези уникални исторически паметници са само щрих от богатото културно-историческо на-

следство на Кюстендил. Има още десетки забележи-телности, които не успяхме да отразим. Но не можем да не споменем за новооткрития музеен кът за деца и възрастни към исторически музей „Акад. Йордан Иванов”, разположен в изложбена зала „Асклепий“. Предназначен е за деца между 3 и 12 години, които научават за начина на живот на хората в древността. Специфичните игри предизвикват малките посетите-ли да поиграят, както децата от древността, да сътво-рят трапеза, да подредят дом както са го правели пред-ците ни преди 5000 години или да облекат одежди от различни периоди. „Идеята е да насърчим творчески-ят дух и въображение на децата и да ги подтикнем към необичайното и непознатото”, казва Дебочички.

Музейният кът включва и обособена външна част, която ще работи сезонно между април и октомври. Специално разработена книжка „Кюстендил за деца“ ще представя останалите обекти, част от работата на музея и ще има за цел да увлече децата в изследване на забележителностите на Кюстендил и разбиране на техните тайни.

Дебочички споделя, че детският кът е един съвреме-нен метод за работа с млада публика в музеите, прила-ган в САЩ и Западна Европа. Той e привлекателен и за родителите, които ще открият едно различно лице на музеите, пълноценен начин за прекарване на сво-бодното време заедно със своите деца и нови възмож-ности за тяхното образование и развлечение.

Миглена Иванова

44

ЗАБРАВЕНИТЕ ТЕКСТОВЕ

Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което ни-кой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съх-раня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдов-ци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не пред-ставляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко ху-баво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!

Вървя из улиците и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фи-гура и всяка фигура още повече укрепявя съзнанието ми, че аз съм щастливец. Ето например онзи предприемач: кой може да се от-несе към него с уважение? На кой господ не се е кланял той само и само да не бракуват неговите ба-такчийски доставки? И защо му са пустите пари, дето ги печели, ко-гато живее като говедо? Ето онзи висши чиновник: какви подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки знае, че недо-стойно занимава. Ето и един ми-нистър насреща ми: за него ако не друго, знае се поне, че е бил герой на една мерзка драма, а освен това знае се, че той е заплашвал някои гарги с военно положение. А за мене светът не само че не знае по-добни гадости, но и всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало и, уверен съм, няма и да ги има. Ето кое съзнание ме кара да се взирам с почтение само в кръга на бедност-та, като мисля, че доволството и богатството са заклеймени ако не

с позор, то поне с малко подлост. И аз гледам на богатството почти с презрение. Това не е завист, съв-сем не. И как можеш да завиждаш на това, което ти докарва отвраще-ние, понеже знаеш, че не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента е унижението и лакейство-то. Ето онзи приятел: на вид има всички качества, за да бъде почте-на и уважавана личност; но като зная какви са били подбудителни-те мотиви на неговата дейтелност в онова акционерно дружество, аз не мога вече да го уважавам. Ето и княза насреща ми: аз и него ако го поздравя, поздравявам го с тако-ва изражение, като кога искам да кажа на някого „Кача аларъмбен сени!“ (Бел. ред. Колко ми струваш ти!) Ама ще речете защо? — Твър-де естествено. Аз мога да попитам някого:

– Я ми кажи, голубчик, ти къде беше и какво прави например на 5 август 1894 г. между 11 и 12 часа преди пладне, а?

А виж, на мен такъв въпрос никой

не може да зададе и няма защо...Ето по коя причина, като не може

нищо да смути моето душевно спокойствие, аз съзнавам преиму-ществото си пред другите и се смя-там за цар, майка му мечка. Добре, ама тютюн няма, да го вземе дяво-лът! Па ми се пуши, страшно ми се пуши. Глупава страст! И аз почвам да философствувам: в този същия момент, когато аз седя с перо в ръка в моята полутемнакелийка, колко ли дечица простират ръце към майките си и искат корица хлебец, колко ли коварно излъгани моми са изхвърлени на произвола на съдбата и със съкрушение пра-вят избор между гладната смърт и позора; колко ли се давят, колко ли пороят залива, колко ли зве-рове разкъсват, колко ли пожари поглъщат; и като сравнявам с тези нещастници моето положение, аз отново давам подкрепа на убежде-нието си, че съм щастливец, и се ус-покоявам. Успокоя се и натопя пе-рото в мастилницата с намерение да почна да пиша. Но лъхва ветрец

СтрастБезделица с претенции на художественост

Алеко Константинов София, 5 октомврий, 1895г

45ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013

ЗАБРАВЕНИТЕ ТЕКСТОВЕ

Роденъ за войникъ, българската военна форма излетъ шопа, като отъ бронзъ, великолепѣнъ образъ. Шопъ и първа дивизия станаха равноз-начни.

Като боецъ, шопѫтъ живеѣше съ войната и съ стремежа за крайната победа.

Всрѣдъ боеветѣ въ Ромъния, единъ отъ най-скромнитѣ войници отъ нашия полкъ бе запитанъ шеговито отъ офицеръ:

- За какво живѣешъ бе, момче?- Сакамъ да видимъ какво че стане!...Достойнството на шопа особено се проявяваше, когато бе засегната

неговата фамилия. Въ с. Градищея, Ромъния, шопъ отъ 6 полкъ отива при взводния си командиръ и го моли за разрешение да прескочи до една кѫща, въ която ще му сварятъ качамакъ. И шопѫтъ обяснява. Прѣзъ 1913, когато ромънскитѣ войски бѣха нахлули въ България и, между другитѣ, заели и неговото село, нѣколко влася, възползувани отъ отсъствието му – билъ на фронта – принудили жена му да имъ направи качамакъ. Сега, нему пъкъ, се падало романка да вáри, а онъ да руча!...

- Олекнá ми на душата, господинъ подпоручикъ, – казва шопа. Цѣлъ животъ чеше да ми тежи, ако не бѣхъ си отялъ.

Но още по-чувствителенъ е шопѫтъ, когато е накърнена войнишка-та му честь.

Следъ боеветѣ въ Ромъния, придружаващето дивизията ни отдѣление отъ 1 гаубиченъ полкъ ни напуска и заминава за пета дивизия. Младши подофицеръ Иванъ Кутевъ, шопъотъ Бояна, е

ШОПИИз „Един от първа дивизия“ от Георги Ст. Георгиев

през отворения прозорец и навява от пепелницата до носа ми мириз-мата на угасената и смачкана снощи цигара... Не мога, не мога да пиша! Чудна привичка! Грабвам шапката и хайде на улицата. Учрежденията изригват вече тълпи чиновници. Пладне. Обменявам се с поздрав-ления. Сегиз-тогиз чувам отзаде ми да шушнат: „Ето, този е щастли-вецът!“ „Тъй ли? Защо не ми каза по-рано да го видя.“ Аз се смея под мустак и в блажено упоение въртя безгрижно бастона си. Хубаво, ама сега-засега щастливецът няма пари за една цигара тютюн. Добре, че в гостилницата е даден овреме един аванс, та поне яденето е обезпече-но. Обядвам, обсипан с услуги и любезности. Прекрасно, ами тю-

тюн? И още след обяд! До мен ся-дат двама приятели, но те, като за проклетия, не пушат. Блазе им! Те излязоха, а аз останах и си поръчах кафе. Ами сега? Как ще сръбна аз първата глътка кафе, като няма да си напълня устата с тютюнев дим? Еле щастие: връща се със сияйно лице бързешката един от двама-та току-що излезли приятели и захлестено ми прошепва:

– Скоро, скоро, ако искаш да ви-диш нещо интересно, излез ведна-га на улицата.

Грабвам си шапката, зарязах ка-фето и навън. Сърцето ми подска-ча за какво ще бъде туй „интересно нещо“. Наистина! До кьошето на „Славянска беседа“ беше изправе-на тя... Ботеро!... Хубаво бе, прия-

телю, ама да имаше сега и една па-пироска. Но това си го мисля, не го казвам.

– А бе аз мисля, че имам да ти да-вам пет лева. На ти сега два, а дру-гите довечера. — Това ми го каза един друг приятел, който идеше отсреща и трябваше да ме хване за ръката, защото аз бях се втренчил... Усещате се в кого?

Взех тези два лева и да ме видеше някой в този момент, ще ме счете за обладател на два милиона. Купих си тютюн, отидох в келията си, раз-рязох една нова книга, запуших... Създателю, благодаря ти! Има ли по-щастлив човек от мене?... До-бре, че не съм народен учител в со-фийските основни училища: на тях и за сол пари не дават!...

4646

преденънаблюдатѣлъ на височината „Емине – Борну”. До него, сѫщо наблюдатѣлъ, е единъ картечникъ отъ 49 пол-къ. Прѣзъ май картечната рота е оставила една палатка, която е само на десеть крачки отъ телената мрежа предъ неприятелската позиция.

Палатката стои цѣла, целеничка, свѣтнала на слънцето – предизвикателенъ трофей на противника. Гледа наши-ятъ шопъ день, гледа два; гледа седмица, гледа две. Не може да се сдържи. А палатката все стои – свидетѣлъ на нашъ неуспѣхъ. Причернява му предъ очитѣ. Придума-лъ другаря си, взема разрешение и, едва пада мракъ, по чорапи, съ револвѣри и бомби, двамата тръгватъ. Подъ самия носъ на французитѣ, избързалиятъ Иванъ изтръгва палатката и – хайде назадъ! Започва страшна пукотевица. Около Ивана земята кипи. Но той не трепва. Стиска здра-во скѫпоценната палатка и лети!...

Не по-малко чувствителенъ е шопѫтъ, когато му се ос-пори победата.

При Узунъ – Букурещъ, превъзхождащи ромънски сили правятъ отчаянъ опитъ да възвърнатъ загубенитѣ си орѫдия. Предъ 5 рота отъ нашия полкъ една батарея рис-кува да бѫде закачена. Деветнадесетгодишенъ шопъ, отъ най-последния – 40 наборъ, съ китка задъ ухото, скача и завиква: „Че я закачатъ, че я закачатъ, огънь!“ И пушкитѣ на другаритѣ му изпръщяватъ. „Огънь, огънь!“ – повтаря той командата, все тъй правъ, живъ прицелъ на против-ника…

Здравото национално чувство рѫководѣше шопа къмъ правилни размишления и правилни решения.

Предъ Комана – Букурещъ, офицери отъ 1 полкъ обясняватъ на войницитѣ, че вмѣсто ромъни, срещу тѣхъ има вече руси. Желаейки да провѣри настроението – дали нашитѣ ще се биятъ – единъ офицеръимъ припомня, че руситѣсѫ славяни, наши братя, освободители.

- Я, - обаждатъ се нѣколцина, - оти да не се биеме? Що тражи русинотъ туа? Я одилъ ли съмъ у Русия?...Вѣрата въ началника бе създала у шопа и вѣра въ себе си. Веднажъ обявена, войната бе вече народно дѣло. И той

отиваше, както би отишълъ по своя лична работа.- Вие ни кажетѣ дека сѫ романцитѣ, после ние си знаеме работáта!Така бѣха казали войници на офицеръ отъ нашия полкъ предъ бой въ Ромъния.Преданостьта на шопа къмъ началника бе за примѣръ.В Добруджа, върѫ копашенъ бой, ромънски войникъ клѣка и се прицелва въ нашъ офицеръ. Виждайки опаснос-

тьта, която заплашва началника му, единъ отъ най-дребнитѣ войници отъ 12 рота на нашия полкъ – редникъ Сотиръ Илиевъ, шопъ отъ София, се хвърля на ножъ срещу великана-ромънинъ и го вдига на крака, преди още да успѣе да стреля. Здравъ и силенъ, ромънинътъ хваща пушката за дръжката на ножа. Нашиятъ дърпа съ всички сили, ромъ-нинътъ държи и не пуска. И въ тоя сѫдбоносѣнъ мигъ, вече спасилъ живота на ротния си, но въ невъзможность да мушне врага, Сотиръ извиква: „Пущи ми пушката бре!“

Обичьта на шопа къмъ началника граничеше съ самопожертвуване.При Бранищари – Букурещъ, дружиненъ командиръ отъ 6 полкъмайоръ Димитъръ Митовъ, шопъ отъ София,

бива въ 15 минути три пѫти раненъ. Заедно съ него, все отъ пехотни куршуми, излизатъ отъ строя адютантътъ, трѫбачътъ, свръзкитѣ – целиятъ щабъ. А той е залегналъ на линията на взводнитѣ командири – почти въ самата верига. Въпрѣки убийствения огънь, вестьта за тежкото раняване на достойния началникъ се пръска бързо всрѣдъ войницитѣ, които, възбудени до краенъ предѣлъ, се вдигатъ стремглаво въ атака отъ мѣсто, отъ двестѣ – двестѣ и петдесеть крачки, и състрашенъ викъ „ура”, прѣзирайки смъртьта, прекосяватъ сърдцато пространството, нахълт-ватъ въ окопитѣ на ромънитѣ съударъ на ножъ и викове: „Дружиннио ни утепáатѣ, вашата…!“

Любовьта на шопа къмъ родната земя е стихийна.Прѣзъ 1913, притиснатъ отъ многочисленъ противникъ, 32 полкъ бива принуденъ да се отдръпне. На помощъ му

се изпраща дружина отъ 1 полкъ. Единъ войникъ за свръзка се носи стремително къмъ застрашената позиция. Роте-нъ командиръ отъ нея го вижда и се понадига. Войникѫтъ се насочва къмъ офицера и, още не стигналъ, запъхтенъ извиква:

- Камо го гърко?... Неговата… дека сака да ни уеме земята!Долетѣлата следъ малко шопска дружина, въстрахотенъ полетъ, помита гърцитѣ, които, въ отчаянъ бѣгъ цѣли

© К

ниже

н па

зар

< ht

tp:/

/kni

zhen

-paz

ar.n

et>

47ЧЕРНО И БЯЛО, #83/ 2013 47

четири километра назадъ, намиратъ спасение само въ настѫпилата нощь.Но заедно съ тия си рѣдки качества, шопѫтъ притежаваше способностьта

да се шегува. Допадаше му и да се прави на ударенъ. Не можъ му излѣзе насреща!

Чакайки влакъ, група шопи налегали край гара Беранци, гарата на нашата дивизия следъ Прилепъ. Съмва се. Къмъ войницитѣ се запѫтва офицеръ въ мушама. Ама нали не се виждатъ пагони, кога че му падне другъ пѫтъ случай, Пижо да се прави на ударенъ. Офицерътъ приближава. Никой не става.

- Отъ коя часть сте?Никой не отговаря. Все пакъ, единъ се обажда. - Ние не издаваме военна тайна!...Хуморътъ на шопа бе надъ всѣко сравнение…В Ромъния, единъ день храната се забавя неочаквано. Поради тежкия,

уморителенъ походъ, гладътъ се чувства особено силно. Самъ огладнѣлъ, единъ ординарецъ отъ нашата дружина гледа посърналия си началникъ:

- Господинъ кандидатъ, сакашъ ли печено прасе?- Дай де!- Ама нéма…Прѣзъ време на отпускъ, както се събуждамъ прѣзъ нощьта, дългиятъ ни

влакъ навлиза въ голѣма освѣтлена гара. Но тъй като сме далечъ, нито се вижда надписъ, нито мога да се оправя. Гледамъ, наблизо войникъ съ пуш-ка.

- Часовоя, коя е тая гара?- Па де да я зная!- Какъ да не знаешъ? Отъ кога си тукъ?- Има петь-шесть месеца!- Че какъ не знаешъ коя е тая гара?- Я не пазимъ името, я пазимъ гарата!Хуморътъ не напускаше шопа и въ опасностьта.Предъ Тутраканъ, командирътъ на първа бригада полковникъ Христо Недѣлковъ се движи съ поддръжката си –

дружина отъ 1 полкъ. Ромънитѣ застрелватъ. Шрапнелитѣ имъ падатъ задъ войницитѣ, на които неточната стрелба прави силно впечатление. Единъ шопъ се обажда: „Е… тия синковци надупчѝа любеницитѣ!”

При превземането на Лесковецъ, шопъ отъ нашия полкъ редникъ Петъръ Васевъ се вмъква въ една отъ първитѣ кѫщи, надига бурканъ съ сладко и настига другаритѣ си. Петъръ е напредъ. Наблизо е взводниятъ му командиръ. Единъ залутанъ срѫбски снарядъ се пръска въ една градина, до самата ограда, край улицата и засипва Петра. „За-видоа ми”, - извиква смѣещъ се той, като става, - „удитѣ слаткото, господинъ подпоручикъ!“

Хуморътъ на шопа не се губѣше дори и въ най-голѣмата, смъртна опасность.Предъ Комана – Букурещъ, батарѣенъ командиръ отъ 4 артилерийски полкъ се изкачва по стълба на високо дърво,

настанява трѫбата си и открива най-точенъ огънь срещу руситѣ. Забелязали по отблесъцитѣ орѫдията ни, още съ първитѣ си снаряди, руситѣ попадатъ всрѣдъ тѣхъ, като подпалватъ една ракла и убиватъ хора и коне. Единъ снаря-дъ пада върху самото дърво и го отсича. То се навежда, а заедно съ него и батарейниятъ, който по чудо изхлузенъ, пада невредимъ на земята. Мѣрачътъ младши подофицеръ Петъръ Такевъ, шопъ отъ Желѣва, се обажда: „Бе, гос-подинъ поручикъ, мѫчно се качихтѣ, лесно слѣзнáхтѣ! Оно е зоръ кога се качва човѣкъ!“ …

Шопето беа чудѣсни войници! Задоволяваха се съ най-малкото.При настѫплението въ Сърбия, командирътъ на 25 полкъполковникъ Тодоръ Златевъ, шопъ отъ София, когото

сами войницитѣ наричаха „златенъ човѣкъ”, сочи насреща:- Момчета, до довечера искамъ да вземетѣ оная височина!- Две лебета (два хлѣба), господинъ полковникъ, - отвръщатъ заобиколилитѣ го войници, - две лебета и че земеме

и оная!...Не придирчивъ къмъ храната, шопѫтъ бе примиренъ и съ облѣклото…На Южния фронтъ, началникѫтъ на дивизията се връща отъ обиколка по позицията. Насреща съвсемъ одърпанъ

войникъ отъ 6 полкъ. Началникъ щаба казва:- Да го спремъ, господинъ генералъ, и да го попитаме защо е така окѫсанъ.- Войникъ, ела насамъ!- Заповѣдайтѣ, господинъ генералъ!- Защо си така одърпанъ?- Бедна ни е държавата, господинъ генералъ, толко има, толко дава!...

/със съкращения/

48

ЗАБРАВЕНИТЕ ТЕКСТОВЕ

Сряда, 15 октомври 1880 година.Отворена е Втората сесия на Второ-то обикновено народно събрание. На председателското място сяда Петко Славейков. В залата са Петко Караве-лов и Тодор Икономов. Между двамата – въздух с мирис на барут.

Каравелов е заклет либерал. Иконо-мов е заклет конаасерватор. Каравелов е министър на финансите. Икономов е кмет на младата столица, която Иречек нарича бъдещ „български Париз“. Засе-га обаче ѝ вика „Боклукополис“.

Много са софийските проблеми, в които се пресичат всякакви интереси. „Решението на Каравелова да се не пра-вят пазарите в събота аз не приведох в изпълнение, разказва Тодор Икономов. За да достигне до това изпълнение, той беше принуден да запира селяните на вратите на града, да ги връща назад и да им казва да дохождат на пазар само в петък. Това и други обстоятелства бяха направили отношенията ни с тоя всесилен тогава министър не само из-тегнати, но дълбоко враждебни“.

По тази причина между двамата ос-тро мирише на барут...

Огнивото драсва депутатът Юрдан Тодоров, който повдига въпрос за смя-на на бюро. Каравелов веднага подози-ра, че зад тази работа стои неговият по-литически противник. Избухва и почва да ругае: „Икономов –интригантин и идиот!“, вика водачът на либералите.

Симеон Радев свидетелства: „Караве-лов не бе отмъстителен, но обичаше да се заканва. Това бяха закани на нервозен човек – днес казани, утре забравени. Но, без да остават следи в неговата душа, те влияеха на околните му. Еднаж Ка-равелов, срещайки на улицата Т. Бурмо-ва, бе му казал: „Аз ще те обеся!“ На дру-гия ден Бурмов, който бе мислил цялата нощ върху тази закана, го причака на същото място и му каза: „Не можеш!“ Каравелов го погледна учудено, без да раз-бере. Той бе забравил.“

Тоест скандалът на 15 октомври не е случайно изтърван инцидент. Само че, Тодор Икономов не е от хората, които лесно преглъщат обидата. „Компромиси за него няма, та макар и целият му жи-вот да е заложен“, описва го съвремен-никът Добри Ганчев.

„Кръвната обида се измива с кръв!“, от-сича Икономов и с писмо вика Караве-лов на дуел. Секунданти на оскърбения стават д-р ПанделиМинчович и Георги Вълчанов. Докторът е следвал в Атина и Париж, дипломирал се е в Цариград, имал е фрак и е отбирал от законите на честта.

На 19 октомври секундантите стават рано. Обличат се официално, уточня-ват последните подробности и вземат файтон. Към 11 часа спират пред Ми-нистерския дом на улица „Войнишка“. Слизат, открехват портата и минават през двора.

Петко Каравелов ги посреща в ша-ячен костюм. Поканени в приемната пратениците се оглеждат... Канапе, пред него маса, наоколо столове с не-колцина либерали от „постоянното присъствие“. Минчович и Вълчанов вадят ръкавица и ритуално я хвърлят в нозете на домакина.

„Аз да не съм Пушкин!“, възкликва Ка-равелов. Сетне заръчва на довереници-те да кажат на Икономов, че той е десет пъти „мюзевирин“, тоест - интригант, доносчик, лъжец. И добавя, че ще му смаже главата.

На следващия ден консервативният вестник „Български глас“ коментира: „Г-н Каравелов смазва глави, но когато са агнешки и печени.“

Така, съвсем по български, завършва дуелът на Петко Каравелов и Теодор Икономов.

ПИСМОТОГ-не Каравелов!Днес, на излазяне из Народното съ-

брание, Вие сте си позволили в разго-вор с г. В. Стоянова и пред г. Даскалова и др. да ме назветеинтригантин и иди-от затова, гдето един от депутатите си позволил да употреби правото си и да повдигне въпроса за бюрото.

Вие сте ми сторили, г-не Каравелов, тройно онеправдание и докачение в този случаи: а) защото сте искали да отнемате правата на депутатите да го-ворят и да им налагате вашата воля; б) приписали сте ми намерения и цели, които аз не съм имал и не мога да имам, понеже не съм от онези, които обичат меняванията, макар и на бюро, повече

от порядъка; 8) защото ме наричате ин-тригантин.

За сичко това призовавам ви в името на честа ви, ако я имате, или да докаже-те немедленогде и в кои случаи съм ин-тригувал, както сте правили вие сами и вашите приятели, или да си проводите свидетели, за да се споразумейме вър-ху оръжието и времето за измиване на оскърблението, което ми нанасяте тъй умишлено с вашите несправедливи от-зиви.

Имам чест да прибавя при това, че ако вие се отречете да сторите правда, ако вие, министър, за когото правата на де-путатите и честта на гражданететряба да бъдат по-скъпи, се откажете да ми дадете справедливо удовлетворение, аз ще се постарая да си защитя честта сам и ще постъпя с вас по един начин, достоен за хора, които като вас тъпчат честа на гражданете.

Колкото за думата идиот, нея аз оста-вам за сметката Ви, защото много до-бре зная, че това свойство принадлежи само на болните в мозъка.

София, 15 октомврий, Теодор Ико-номов

ПРОТОКОЛЪТЕдна хиляда и восемстотин и восем-

десета година, октомври 190 ден. От долоподписаните, пригласени от Те-одора Икономова, за да отидем при г-на Петка Каравелова да се споразу-меем относително удовлетворението за обидите, нанесени от последния г-ну-Икономову за коиписмено е повикан от г-на Икономова на дуел; днес на пла-дня, като се представихме в дома г-ну-Каравелову, господствому, без да влезе в споразумение с нас, с един груб тон и в присъствието на г. Петра Манолова, Ивана Данева и др. ни каза буквално следующето: Кажете на г-на Икономо-ва, че той е десят пътя мюзевирин и че аз ще му смажа главата както нему, тъй също и на ония, които си би позволили да дойдат от страна на Икономова като парламентьори. За всичко това се със-тави настоящият протокол.

Подписал от нас Д-р П. Минчович, Г. Вълчанов

източник: СБЖ

Викат Петко Каравелов на дуел