4 19-25 юни 2015 г.

История. Култура. Туризъм

Църквата „Св. Иван Рилски“ място, завещано от

предишните поколенияв Девин решават да посветят църква на Св. Иван Рилски е не-известно, но при всички случаи този акт е обвързан с подетото от българската интелигенция в края на ХІХ – началото на ХХ век и прераснало във всенарод-но почитане на светеца като патрон на духовното будител-ство. През 1909 г. за първи път на фестивал в Пловдив е тър-жествено отбелязан празникът на народните будители. През 1922 г. по време на министъ-

„Спомен от събора „Молебен“ на Св. Иван Рилски 1 .ХІ. 1933 г.“ с подпис на Димитър К. Шоков. (Музейна сбирка при НЧ „Родопска просвета“ – Девин)

ра на народното просвещение Стоян Омарчевски 1 ноември (по тогавашния църковен ка-лендар ден за честване на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец) е определен за празник „отдаване почит към паметта на големите български далечни и близки строители на съвременна България”.

През 1925 г. християн-ското население в Девин отправя

ПРОШЕНИЕ КЪМ ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ МАКСИМза постоянно служещ свеще-

ник в енорията. Изпратен е отец Александър Головченко, руснак от Одеса, с висше богослов-ско образование. На 16 януари 1926 г. дотогавашният енорий-ски свещеник Тодор Манолев, родом от Широка лъка, предава пълномощията на църквата “Св. Иван Рилски” на отец Алексан-дър. По акта на предаване на инвентара е видно, че настоя-телството е доста бедно. Описа-ни са 40 позиции, начиная със свети антиминс с мощи и два потира, следват друга богослу-жебни утвар, одежди и книги, накрая регистър.

Поемайки председателство-то на църковното настоятел-ство, Александър Головченко поставя искане пред общин-

ската власт за уточнение на енориашите. Получава опис на християнските домакинства в Девинска община към 1 април 1926 г., като в града са 93 на брой. Справка за християнски-те домакинства от юли 1927 г. показва, че в Девинска общи-на обитават 768 християнски семейства с обща численост 3 956 човека. Новоназначеният свещеник намира налична-та църковна сграда за твърде малка. При това обстоятелство,

засягащо общински център с тенденция за разрастване, той си поставя за цел построяване на нов храм. Общинската власт подкрепя и всячески подпомага начинанието. На 12 май 1928 г. е дадена строителна линия за построяване на църква в квар-тал № 34, парцел № ІV на името на църковното настоятелство при храм „Св. Иван Рилски”.

Идеята за изграждане на по-голяма църква в новоприсъе-динените земи е подкрепена от митрополит Стефан Софий-ски при посещението му в Де-вин през лятото на 1929 г. Ми-нистърът на благоустройството Славейко Василев отпуска на църковното настоятелство 20 000 лв. за фонд „постройка на храм”. Цялата християнска общност в Девин дава

ДОБРОВОЛЕН ТРУД ЗА СТРОЕЖА и се стреми да подпомага

събирането на средства за хра-ма с лични дарения, въпреки оскъдното време и тежките следвоенни години за побе-дената в Първата световна война България, въпреки све-товната финансова криза. Ос-новно грижата за набиране на средствата пада на плещите на отец Александър и членовете на настоятелството. От близо 150 християнски домакинства

в града през 1931 г., в църков-ното настоятелство са избра-ни и дават принос за делото: Анастас Н. Кранев, Стайко Вълчин и Пею Кушлев - май-стори-зидари, Георги Тодоров, Димитър Шоков. В Контролния съвет на настоятелството са чи-новниците Тодор Марински и Стоян Иванов (Даков), Методи Лазаров – добив на дървен ма-териал, деец на ВМРО, Дойчо Каров - учител, Георги Дурев – пощенски служител. Наблю-

дател на събиранията на на-стоятелите е Атанас Беширов. При избори за църковно насто-ятелство в следващите години са включени Георги Чакъров - служител, Димитър Присадов - кръчмар, Димитър Т. Пейков. Имената им заслужават споме-

рени са „трудови надници”. В параклиса, наричан и църква, е поставена касичка, в коя-то за един месец през 1935 г. миряните успяват да съберат само 850 лв. лични дарения. Към края на 1936 г. за спестени близо 143 000 лв.

На 20 октомври 1936 г. Пло-вдивското областно инже-нерство изпраща утвърдения план за новата църква в Девин. Проектирането, трасирането, изчисляването са служебно извършени. Според изчисле-нията на инж. Борис Марков от Областното инженерство общата сметка на строежа въз-лиза на 296 853 лв. Провере-ните и заверени ситуационен план, архитектурни и конструк-тивни чертежи, сметки и пр. са обгербвани и през февруари 1937 г. са изпратени за завер-ка в Министерството на об-ществените сгради, пътищата и благоустройството. Два ме-сеца по-късно, на 15 май 1937

сума. Отчитайки бедността на местното население и невъзможността да се събе-рат нестигащите финансови средства, с протокол от 16 март 1936 г. настоятелството решава строителството да се извърши по стопански начин. Планът е да се отправи покана към предприемачи - изпъл-нители на определена опера-ция, последвана от избор на най-изгодното ценово пред-ложение. На 5-а страница

Историята за съгра-ждането на църквата „Св. Иван Рилски“ в

Девин предизвика интереса на специалистите от смо-лянския музей през 2004 г. във връзка с изпълнението на трансграничен проект по програма PHARE България - Гърция на тема „Християн-ско наследство в Родопите – църкви и манастири“.

Храмът е от новопостро-ените в освободените след 1912 г. земи и един от малко-то в Родопския край с патрон Св. Иван Рилски. Изгражда-нето на църквата „Св. Иван Рилски” в Девин има своята

ПРЕДИСТОРИЯ...Началото й се корени с

историческите, демограф-ските и културни проме-ни, настъпили в Девинския край с Балканската война. Най-важната е прекратява-не съществуването на Тъм-ръшката република и нео-братимото присъединяване на тези земи към България. Променя се демографският облик на населението в ра-йона по долината на Въча. Част от местните се изселват с отстъпващата османска ар-мия и освобождават домове и земи. Друго важно обсто-ятелство е възвръщането на българските имена и българ-щината чрез покръстването на останалото население. Споменът за този акт е мно-го силен в народната памет, също така има запазени до-кументални доказателства като Регистър за кръщаване-то на българомохамеданите от 1913 г. Градът се управлява от назначени от българската държава кмет и чиновници, отваря се българско учили-ще, започва постепенна мо-дернизация. Настаняват се групи преселници от близки и по-далечни родопски се-лища - Широка лъка и при-лежащите махали, Стойките, Чепеларе, Орехово, Смолян, Райково, Батак, Кричим; как-то единични семейства от Банско, от Драмско, Серско, Костурско, Кюстендилско, Софийско и пр.

Със заселване на първите християнски семейства и по-кръстване на местните жите-ли се появява необходимост от молитвен дом. Първона-чално религиозните потреб-ности се посрещат в приго-дено за целта помещение в старата читалищна сграда. С Указ 372 от 2 юни 1916 г. пар-цел ІV от кв. 34 по плана за улиците и площадите на Де-вин се дава за църковен имот. През 1918 г. девинчани из-граждат малък параклис, пос-ветен на св. Пантелеймон. Той е с размери 4 х 4.5 м и побира за служба малко хора, а хрис-тиянското население посте-пенно нараства и храмът се оказва твърде недостатъчен.

Точно кога християните

наване заради ангажираност и неотклонно следване на толкова значима обществена дейност като изграждането на църквата.

Свещеникът и настоятел-ството търсят помощи по раз-лични канали, пишат писма-покани за подкрепа, търсят и други форми. От архива на църквата проследяваме, че от общинското ръководство са отпускани дървен строителен материал, камък, вар, осигу-

г., с протокол е посочено слу-жебното лице от Пловдивско-то околийско инженерство за строежа на девинската църква – арх. Георги Сербезов.

От началото на 1936 г. цър-ковното настоятелство, съв-местно с други видни личности от града, обмислят въпроса за начина, по който да се строи храмът. В продължение на 10 години с огромни усилия е на-бавена половината от необхо-димата според изчисленията

Разговор със свещеник Тодор Веселинов в църквата „Св. Иван Рилски“. (Фотоархив на РИМ-Смолян)

Из житието на светецаСвети преподобни Йоан

(Иван) Рилски Чудотворец е български духовник – отшел-ник, живял през ІХ-Х в., най-великият български светец, приживе наречен „земен ан-гел и небесен жител”, покро-вител на българите, основа-тел и патрон на най-големия наш ставропигиален мана-стир - Рилския манастир.

Според житията му е ро-ден в село Скрино, Кюстендил-ско, през 876 г. по времето на княз Борис І. До 25-годишна възраст е пастир, но в сър-цето му гори любов към Бога и желание да му се посвети изцяло. Постъпва послушник в манастира „Св. Димитър” под връх Руен. Приема мона-шеството и става пустинник първо в планината Витоша, а по-късно в безлюдната плани-на Рила, където основава ед-ноименния манастир. Остава да живее и да се моли на Бога в единение в пещера, недалеч от манастира. Там върши чу-деса, помага на хора в нужда, изцерява от тежки болести. Пет години преди кончината си се оттегля в пълно усамо-тение. Умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст. Денят се почита от Българската православна църква като Успение на пре-подобния Йоан Рилски Чудо-творец.

34 години след Успението се явява на учениците си. Заповядва да изровят нет-ленното му тяло и пренесат мощите в Средец. Това става на 19 октомври (1 ноември по ст.ст.), в който ден БПЦ чества светеца.

519-25 юни 2015 г.

Болница... в центъра на градаКак Специализираната болница за рехабилитация „Орфей“ печели доверие

Спомняте ли си онзи чешки филм „Болни-ца накрая на града“.

Е, нашата е в центъра. Но и тук има хора, които вече милеят за нея, които правят всичко, за да печелят дове-рието на хората, които ид-ват да търсят лек за своите болежки. И тук има вълне-ния, достойни за филм, има радост и приятелства.

Какво се лекува тук ли? Като се има предвид бо-

гатството на Девин - мине-ралната вода, значи ще да е свързано всичко с нея. Тук ще ви помогнат и ще си тръгнете с подобрение, ако имате дегенеративни, как-то и възпалителни, ставни заболявания , травматични състояния, заболявания от пренапрежение и преумора, остеопороза... Това са стра-дания, свързани с опорно-двигателния апарат. Добре се повлияват заболявания и на периферната нервна сис-тема – невралгии, неврити, радикулити, плексити, трав-ми на периферни нерви, по-линевропатия и т.н. Съвсем естествено е тук да се облек-чават болестни състояния на стомашно-чревния тракт и чернодробно-жлъчни боле-сти. Прилага се комплексно лечение, като се използват възможностите, които има болницата като балнеолож-ки комплекс.

Не зная дали сте се замис-ляли, но девинци сме една

особена порода хора - гор-ди сме с прекрасния климат на района, с чистия въздух, с минералните извори и с това, че водата ни я пият и харесват навсякъде. Всичко

това ни е дадено от природа-та, а ние, като го стопанисва-ме, увеличаваме значението му. И с откриването на тази болница за долечение, за ре-хабилитация, все повече ще са хората, които ще се въз-ползват от възможностите на курорта за подобряване на здравето.

Как могат да дойдат в Специализираната болница за рехабилитация пациентите? Първият начин е по до-

говор със здравната каса.

След като личният ни лекар прецени, че курортът е под-ходящ за нас, ни дава нуж-ните документи за 7-дневно лечение. На място, в болни-цата, се извършва преглед и

се назначава съответно лече-ние. Пациентът плаща потре-бителска такса, застраховка, консумативи, т.е. 8 лв на ден.

Вторият начин за наста-няване за лечение е по НОИ. Престоят е 10-дневен и всич-ки, които имат непрекъснато здравно осигуряване и тру-

дови правоотношения поне 6 месеца назад, могат да се възползват, ако това се нала-га. С направление от личния лекар се отива в съответно-то НОИ, при нас - в Смолян,

издава се удостоверение за постъпване и срещу 19.50 на ден и 15 лв. еднократна такса се настанява човек за активна почивка и лечение в прекрасни условия. Естестве-но, има утвърдени цени и за свободен прием - определен е ценоразпис. Някой, ако не

желае да се настани в бол-ницата, може да плаща само процедури, които ще му бъ-дат назначени.

Някак не се чувствам до-бре, когато пиша „болница“.

Лечебното заведение в Де-вин си е един санаториум, в който има водолечение, ка-лолечение, електролечение, светлолечение и магнитоте-рапия. Нещата така са под-редени, условията са толкова добри, че никак не е случай-но мнението на настанените тук.

Здравко Гьорджиев, на-пример, смята, че специали-зираната болница е от полза за града и благодари за нея. Но му се струва,че 7-дневни-ят престой е недостатъчен. Иначе условията са идеални.

Ани Димитрова от Плов-див също смята, че условията за рехабилитация и отдих са прекрасни и въпреки някои малки организационни про-пуски (все пак заведението работи от 28 март т.г.) забе-лязва подобрение всеки ден- много внимателен персонал, много дообро обслужване, храната е прекрасна.

Мария Фисинска е от Смолян. Много любезни са хората от персонала, спо-ред нея. А съпругът й Ди-митър Фисински смята, че условията и отношението на работещите тук са пер-фектни.

Ивана Димитрова е от София и четвърти ден прави процедури. Приятно е изне-надана от нивото на обслуж-ване, от високата компетент-ност на персонала. Нужна е, според нея, повече реклама за болничното заведение за рехабилитация.

Доволни от обслужване-то са още Мелиха Каракия, Марияна Траянова, Фидан Браянов...

Вярвайте ми, суперлати-вите не са от мен, хората ми ги казаха. Те проявяват разбиране към проблема с осигуряването на доста-тъчно лекари и постоянното им присъствие в работния ден. И са доволни от онова, което намират тук - добро обслужване, вкусна храна, и най-важното - ефект от про-цедурите.

Мария СТАНЧЕВА

Църквата „Св. Иван Рилски“ - място, завещано...ното и разпорежда разплаща-не с предприемача.

Със заповед на пловдив-ския митрополит Кирил от 12 декември 1939 г. е определе-на комисия по окончателно приемане на новопостроената църква. Все още постройката не е разплатена, събират се средства за изчистване на-правени разходи по строител-ството и за следващите етапи на обзавеждане. Например в протокол от 2 октомври 1940 г. е заприходено дарение в раз-мер на 2 273 лв. за нуждите на църквата, предоставено от военнослужещите от 3/27 пех. Чепинска дружина, разставена в Девин.

ПЪРВАТА СЛУЖБА В НОВОПОСТРОЕНИЯ ХРАМ на общинския център Девин

е на 7 януари 1940 г. С писмо от 29 юни 1940 г. архиерейският наместник Тодор Ангелов по-ставя въпроса на Пловдивска-та митрополия за съгласуване датата на освещаване на църк-вата „Св. Иван Рилски”. Една година по-късно на заседание на църковното настоятелство, отразено в протокол от 27 август 1941 г., е разглеждан въпросът за поръчка на ико-ностас, икони и зографисване

на църква “Св. Иван Рилски” в Девин. От четиримата ху-дожници, предложили да из-рисуват иконите, комисията избира Михаил Малецки от София, защото редовно ра-боти за Свещеното братство. Поръчката обхваща „Тайната вечеря” в размери 65 х 88 см и иконите за „царски ред” на иконостаса ”Св. Исус Хрис-тос”, „Св. Богородица”, „Св. Иван Рилски”, „Св. Димитър”, „Св. Иван Кръстител”, „Св. Ни-колай”, за вратата – Св. Анге-ли. В протокола е отбелязана възможността за следваща поръчка от 16 медальона и разпятие.

Строена продължително и трудно, с много лишения от местните, при изключител-на активност на църковното настоятелство по събиране средствата за изграждането и обзавеждането, от 75 години църквата „Св. Иван Рилски” е една от знаковите сгради на Девин, място за молитва и упования в Бога, място на памет, завещано от предиш-ните поколения.

Таня МАРЕВАРегионален исторически музей „Стою Шишков“ –

Смолян

стоятелство, Атанас Кранев, майстор-зидар и настоятел.

На 1 ноември 1937 г., в деня на храмовия празник, архие-рейският наместник Тодор Ан-гелов полага основния камък на мястото “където ще бъде стълба със Светите Мощи за Св. Престол”. Строителните работи се проточват извън договоре-ния срок. Градежът стига почти до покрив, но е спрян поради липса на средства. Арх. Илия Илчев отказва да продължи строителството за своя сметка. Църковното настоятелство за пореден път прави всичко въз-можно да осигури работата по завършване на строежа преди зимата.

Довършването на храма се отлага за следваща година. В търсене на изход от създа-деното положение, през ля-тото на 1939 г. се привлича нов предприемач, който да приключи строежа. На 14 юли 1939 г. е подписан Спазари-телен протокол между цър-ковното настоятелство, група майстори от Девин и предпри-емача Никола Рангелов от с. Лъжене, Чепинско, Пещерска околия, на стойност 16 722 лв. за довършителни работи. На 4 ноември с.г. приемателната комисия констатира свърше-

От 4-а страницаС наличните пари настоя-

телството организира превоз-ване на камъни, разплащане гасене на вар, доставка на пясък и др. строителни мате-риали. Общината също под-помага строежа на църквата с предоставяне на материали от общинските гора и камен-на кариера. За осигуряването на останалите средства е съз-дадена организация. Изпра-тени са много писма-молби до различни институции - министерства, Пловдивската митрополия, граждани.

Година по-късно е органи-зиран търг за предприемаче-ство на строежа. С протокол на църковното настоятелство от 9 юли 1937 г. „окончателно е възложено предприятието на арх. Илия Илчев от София с 10 % над девизната цена или 203 500 лв.”. Търгът е спе-челен от външен предприе-мач, дал „най-износна” цена. Църковното настоятелство сключва с него договор от 12 август 1937 г. „за направа на нова църква св. Иван Рилски в Девин”. Едно от условията по договора е строежът да е готов за 4 месеца. Назначено е вещо лице за постройката от страна на църковното на-

Забавачки и читалища мога да кандидастват за европари

Детските градини, чита-лищата, училищните насто-ятелства и районните об-щини в големите градове вече ще могат да подготвят европроекти и да канди-датстват по новата опера-тивна програма „Наука и образование“. Досега те ня-маха това право. Частните забавачки и училища също ще могат да кандидатстват. Първите схеми за канди-датстване по тази програма се очаква да бъдат пуснати до края на юли.

Новото е, че проектът трябва да бъде интегриран. Това означава, че общината трябва да участва задължи-телно заедно с училището или детската градина плюс неправителствена органи-зация, каквато например е читалището. Изискването за задължително включва-не в проекта на неправи-телствения сектор е на Ев-ропейския съюз.

Електронно кандидат-стване, единни образци

на документите по всички програми, електронно фи-нансово отчитане на про-ектите и е-досие за всеки един европейски проект са другите новости. Това се прави, за да се улесни дос-тъпа до европарите и да се намали досега на канди-датстващите с администра-цията, а оттам - и предпос-тавките за корупцията. По тази причина цялата кому-никация между бенефици-ент и управляващ орган на оперативна програма ще става по електронен път.

Кандидатстването по европрограми през насто-ящия програмен период по електронен път е за-дължително съгласно ев-ропейските изисквания. Единственото изключение е Програмата за селските райони, защото се смята, че възрастните фермери не боравят с интернет. Финан-совото отчитане на всяко едно плащане също ще ста-ва по електронен път.