Efrem Efremov - Redaktirane

Tози справочник е синтез между теоретични познания и практически опит - първият по рода си в българското медиазнание. В него са показани основните принципи на журналистическото редактиране. То е разгледано като процес, който не се свързва единствено с обработката на различните видове текст, а с цялостната дейност на печатната медия. Новата концептуална рамка и дефинираните типове грешки помагат да се види тази по-малко популярна дейност на професионалната журналистика. Това е третата книга на Ефрем Ефремов.

Увод

В началото на ХХІ век има учебници по всичко. Те обясняват (на теория и практика) явленията от заобикалящата ни действителност. Читателят може да научи всички хипотези за възникването на света, за неговото развитие и евентуалната му гибел.В областта на медиите има хиляди разработки. Те изясняват що е новина, вестник и списание. Давани са дефиниции (тъждествени или противоположни) на различните жанрове и типове текстове. Не са малко и инструкциите за писане. Всеки грамотен човек, след като ги прочете, би трябвало да седне зад клавиатурата и да създава творби, отговарящи на всички правила. Печатните медии би трябвало да са пълни само с хубави, логични и добре написани текстове.По различни причини обаче ситуацията далеч не е такава в действителност. Или кандидат-журналистите не са чели внимателно, или учебниците не дават всичко. Всеки работил поне за малко в медия знае, че не е толкова лесно човек да бъде автор. Основната пречка, или по-меко казано „филтър”, е фигурата на редактора.Редакторът е човекът, който отхвърля или одобрява текстовете. От неговото решение зависи дали Х ще се наложи в публичното пространство, или продукцията му ще запълва редакционното кошче. Има и вариант, описан от Марк Твен: „По него имаше толкова зачеркваници и поправки, че и родната му майка – ако имаше такава, не би могла да го познае1.”Марк Твен е писал тези думи преди два века, но днес много млади автори се оплакват, че „редакторите налагат своя вкус”, че „променят заглавието”, че „влагат свое тълкуване”, че „им съкращават най-важното”.Вероятно имат право. Но трябва да се знае, че редакторът е отговорен не пред тях, а пред своите читатели. Защото редакторът познава аудиторията си. Като цяло журналистите следва да разберат, че „писането е тежък занаят дори и за автори, които го практикуват от много време”2. От своя страна редакторите трябва да имат ясни критерии за оценяване на получения текст. Интуицията е нещо чудесно, но тя не е водещата. Журналистите пишат за читателя, а не за редактора и не могат да отгатват настроенията му.Преди четвърт век бях в категорията млади автори, дълги години съм бил вестникарски редактор и съм убеден, че качествен текст ще се получи, само ако има ясни позиции и добронамереност от двете страни, защото авторът и редакторът работят в името на читателите. От този извод следват първите практически уроци, които получих:– да не гледаме рутинно на редакторската работа;– авторът да бъде уведомен за редакторските намеси.Броят на книгите, които се занимават с редактирането като процес в печатните медии, е незначителен на фона на хилядите наръчници по писане или разработки, отнасящи се до стилистика, социолингвистика, комуникативни стратегии и други близки до журналистиката дисциплини. От друга страна, тиражът им е впечатляващ. „The Elements of Style” е с 3 милиона екземпляра, „АР Style Book” е с 15-то издание, „Chicago Manual of Style” – с 13-то, The Art of Editing – с 6-то. Конфигурацията „малко заглавия – висок тираж” може да бъде обяснена само с едно – спецификата на журналистическото редактиране изисква познания, които се придобиват само в медиите. Обикновено лошият редактор иска да стане добър; добрият – по-добър и са единици тези, които изоставят пряката си работа, за да синтезират своя опит.Американската литература по редактиране в последните 20 години е със силно изразен практически характер. През 1978 г. се прави социологическо изследване сред водещите издатели в САЩ. „Близо 58% от тях приемат, че журналистическите факултети не подготвят добре своите студенти за заемане на редакторски позиции на каквото и да е равнище.”3

Изненадани от подобни констатации, някои изследователи пишат първите си помагала за студентите. Изследването се повтаря през 1989 и 1999 г. Резултатите са, че недоволните издатели от университетската продукция са значително по-малко. Следователно практическият метод за усвояване на журналистическото редактиране дава своите положителни резултати. Верни на стила си към тясното специализиране, американските преподаватели разработиха курсове по „саморедактиране”, „редактиране на заглавията”, „редактиране на инфографики”.Руските университети наблягат традиционно на друг аспект от подготовката на студентите по журналистика. Изтъква се ролята на така нареченото „литературно редактиране” и се фокусира върху подготовката за бъдещата им работа в издателствата. Все още се цитира Н. М. Сикорский с неговата поостаряла (като формулировка и съдържание) книга „Теория и практика редактирования”. Последните трудове: „Методика редактирования текста” на А. Мильчина и „Редактирование текстов массовы коммуникации” на С. Сметанина не нарушават традицията и разглеждат редактирането предимно в лингвистичен аспект. Сметанина продължава линията на Сикорский като твърди, че има три вида редактиране – политическо, научно и литературно. Под „политическо редактиране” тя разбира „оценката на текста от гледна точка на издигнатите положения в текста с положението от вътрешната политика на страната”4. За нея „научното редактиране” е да се обърне внимание на съдържателния аспект на текста: „Правилност на разработката на проблема, точност на данните, на фамилиите, на длъжностите, на географските названия и цифрите”. Тя отстоява тезата, че „литературното редактиране” трябва да обръща внимание на формата на изложението, на неговата композиция, език и стил. В трудовете й продължава разбирането, че вестникарският текст „изпълнява днес не само информационна и въздействаща функция, но и образователна, просветителска, културологична”5. Пак традиционна е позицията, че има три

типа редакторско четене – познавателно, задълбочено и шлифовъчно. Вижданията на този тип изследователи не отчитат спецификата на журналистическия труд в по-широк план. Не се отчита и типологията на изданието, както и изискванията на аудиторията му. Но трябва специално да се отбележи, че при Сметанина ориентацията към практиката е по-силно изразена, което е сред достойнствата на трудовете й.Водещите европейски изследователи се доближават в различна степен до тези два основни модела за представяне на редактирането. Вижда се, че тази тема не се разглежда еднозначно и се допускат различни форми на интерпретиране. Няколко позиции се налагат в изследваната литература. Първата теза е, че „всеки се нуждае от своя редактор”6. Колкото и да е талантлив авторът, той има нужда от страничен поглед, за да приведе текста в зависимост от типологията и нуждите на изданието. Втората – „крайният продукт в медиите не е плод на импулс, а следствие на дълга работа. Редакторът е остров, където се срещат вижданията на автора, на издателите и на читателите при отразяване на проблемите.”7

Тук трябва да се спомене, че терминът редактор не се приема еднозначно в теорията и в практиката. По един начин се работи в електронна, по друг – в печатна медия. По трети – в информационна агенция. Съществуват много общи, но и специфични изисквания за работа във всекидневник, седмичник или списание. По един начин се работи в таблоид, по друг – в информационен вестник, по трети – в издание, насочено към специализирана аудитория. Различна е степента на редакторска намеса в текст на стажант-репортер и на професор.Задачата на настоящата монография е да изясни смисъла на понятието журналистическо редактиране, да разкрие неговата специфика при обработката на новинарски и интерпретативни текстове в печата, да даде базови правила при редактиране на медиатекст. Книгата разглежда макрорамката на журналистическото редактиране, като включва целия процес на създаване на вестникарската страница, раздел, брой. Този подход дава основание за цялостното и пълно разбиране на редактирането. Не е случайно, че главният редактор формулира целите на медията и отговаря за политиката й. Той може да не е най-добрият редактор на текстово равнище. Макроредактирането дава облика и рамката на изданието. Работата върху отделните текстове (тук условно наречено микроредактиране) е подчинено на тази рамка, но и на основните правила за журналистическо редактиране. Съзнателно не се разглежда редакторската работа в електронните медии, защото там има наслагване на няколко знакови системи, чийто анализ заслужава отделно изследване.Известно е, че няма двама автори, които да пишат по един и същи начин. Така няма и редактори, които възприемат еднакво даден текст. Защото редактирането е творчески, а не механичен процес. Той не се свежда само до спазване на граматическите правила. Важно е да се съхрани авторовият почерк в съответствие с аудиторията на изданието. Да се хармонизира текстът с облика на печатната медия, без да се изопачава стилът на автора.Кои ще са авторите и по кои теми ще пишат, е въпрос на макрорамка и възможности на изданието.Не е тайна, че много редакции имат своите вътрешни правила. Много често те не са писани. Още по-често има ситуации, в които се налага по-опитните редактори да пречупват всичко през призмата на минали знания. Но не е сигурно, че един добър съвет, по принцип, ще е добър за всички.В тази книга са синтезирани опит и познания за изясняване на стъпките, които трябва да предприема редакторът в печатната медия. В повечето разработки се показват грешките в текстовете. Тук подходът е друг – стремежът е да се види как да се предпазим от грешките.Тук трябва да благодаря на колегите Данка Василева и Веселин Стойнев от в. „Сега”, както и на Ваня Палейкова от в. „Дневник” за предоставените ми автентични авторски текстове с автентична редакторска намеса върху тях. Примерите не са хипотетични, за да се подчертае дадена теза, а показват реални проблеми и илюстрират редакторската матрица, която двете издания налагат. Избрани са български текстове, за да се постигне по-добра разбираемост, като съзнателно липсва конкретна оценъчна позиция спрямо медийната ситуация в България. Стремежът е да се покажат модели, а не да се раздават присъди.Изказвам и специална благодарност на Атанас Фурнаджиев от „Форд Мото-Пфое”, който доказа на практика, че уважава българската журналистика.Очевидно е, че няма книга, която да замени подготовката и знанията (които се трупат с години) за формирането на един добър редактор в печатна медия. Тази разработка разглежда само част от многобройните въпроси, свързани с темата „редактиране”. Тя не претендира за изчерпателност, не дава отговори на всички въпроси и препоръките й нямат задължителен характер.Авторът се надява, че тя ще стане отправна точка за дискусии по повдигнатите теми. Читателите й ще преценят доколко ще им бъде полезна като познание.

1 Твен, М. Журналистика в Тенеси. Сборник „хумористични разкази”, С., 1979, с. 288.2 Strun, W. Jr. The Elements of Style, 2000, p. 19.3 Haroldsen, E. and Harvey, K. From Greets New J-cards in Magazine Job Market, Journalism Educator, July 1979.4 Сметанина, С. Редактирование текстов массовой коммуникации. СПб, 2003, с. 15.5 Пак там, с. 22.6 Cheney, T. Getting the Words Right, Cincinnati Ohio, 1983, p. 2.7 Plotnik, A. A Modern Guide for Editors and Journalists, New York, 1992, p. 12.

Журналистическото редактиране. Същност, функции, задачи

Възгледите за редактирането като процес, не са еднозначни. В литературата някои го отричат напълно, други го приемат само като авторедактиране, трети са му признателни. Ламартин е известен с крайно отрицателната си оценка: „Писателят няма право да посяга с профанна ръка рожбите на своето вдъхновение. Всяка поправка, всяко зачертаване или промяна нащърбява първоначалната чистота на линиите... Да се коригира, да се променя, да се покварява е жалко и плоско, това е работа за зидар, а не за художник.”1 Не са малко творците, които и днес мислят като Ламартин. Лев Толстой, който преписва седем пъти „Война и мир”, е христоматиен пример за блестяща редакторска обработка на собственото творчество. От трета страна, Оноре де Балзак винаги е признавал колко много дължи на своите редактори.В българското медиазнание не са много разработките по редактиране. Този процес, така важен от гледна точка на политиките на медията, на нейния характер – типология, организация, технология, в българската специализирана литература се разглежда предимно от граматическа и езиковедска гледна точка. Мирослав Янакиев в книгата си „Как да редактираме свой и несвой текст” застъпва тезата, че „превръщането на нещо писано в нещо годно за печат” е редакция2, а „хората, които осъществявали редакцията на текстовете, получили названието редактори или издатели”. Проф. Янакиев развива виждането си, че „авторството върви с редакторството” и посочва като основна цел на процеса избягването на двусмислици: „Амбифолия! Пак амбифолия, но как да се преборим с нея!”3 Авторът определя четири типа редакционни промени, които могат да се използват самостоятелно или комбинирано:

тропова редакция – чрез заместване на неточно употребени изрази с по-сполучливи. По този начин се отстраняват двусмислици, повторения, клишета; еналогична редакция – чрез разместване на елементи в изречението. Този тип се използва при грешки, произтичащи от неправилен словоред; плейонастична редакция (чрез добавяне на думи или словосъчетания). Целта й е изразът да стане по-ясен и разбираем; брахиологична редакция (чрез съкращаване на думи, изречения или абзаци). По този начин се отстраняват стилистични недостатъци.

Проф. Стефан Брезински също разглежда редактирането, но с добро познаване на журналистическата специфика. Още през 1976 г. той стига до извода: „Поради редица съображения – на първо място поради особения характер на четената дисциплина, която не се занимава с такива теоретични проблеми, каквито застъпва теоретичната стилистика на художествената реч („Стилистика за студентите от специалност Българска филология”), а до голяма степен журналистическата стилистика си поставя за цел практически да разреши някои основни проблеми от работата с българския език в печата, радиото и телевизията – тук се предпочита названието журналистическа стилистика”4.Проф. Брезински въвежда термина „журналистическо редактиране”. Той не разглежда текста абстрактно, а го пречупва през конкретните нужди на вестника. За него също има четири типа редактиране: тропово, брахиологично, плейонастично и еналогично. Той определя израза, който подлежи на редактиране, като „първичен или начален синоним”, а изразът след намесата на редактора като „редакционен синоним”5.Красимира Чакърова и Петя Костова в книгата си „Феноменът стилистична грешка” разглеждат редактирането от езиковедска гледна точка. Според тях „Все още липсва оперативно понятие, с което се борави при редактиране. Анонимен се оказа самият обект на редакторска дейност.”6 Те определят стилистичната грешка като „езиков факт, който затруднява в различна степен акта на рецепция на съобщението”, но признават, че „единственият относително постоянен фактор, чрез който може да квалифицираме едно стилистично явление като грешка или ефект, е контекстът”7. Видно е, че авторките дават известна свобода (в теоретичен план) на редактора в печатна медия. Те дефинират употребата на жаргони като най-явна слабост на публицистичния стил.През последните години се появиха редица разработки, които разглеждат проблеми на стилистиката, на текста, но не кореспондират пряко с журналистическото редактиране. Някои монографии притежават висока стойност от журналистическа гледна точка. „Медиатекстът” и „Думите, които разделят” на доц. д-р Тотка Монова, както и „Графичен дизайн” на доц. д-р Веселина Вълканова са сред най-добрите постижения на научната ни мисъл по проблеми на вестникознанието. В. Вълканова обосновава тезата за единството на „писане-редактиране-дизайн” като нова комуникативна стратегия, важна за развитието на модерния всекидневник. Тя изтъква ролята на така наречения „оптически журнализъм” – нова концепция за печатната медия, която не се ограничава единствено с повишения интерес към визуалната информация и интерпретация, нито с ролята на графичния дизайн да организира вестника, да създава акценти и води читателя. Новите концепции за всекидневника според В. Вълканова са насочени към своеобразна „реабилитация” на журналистическия текст, те разгръщат възможностите му да държи читателя „буден”, да самовъзобновява интереса му към публикацията чрез техниките на така нареченото „порциониране и излагане на информацията”.Т. Монова разглежда понятието текст от различни позиции (чрез трансферентния подход), като кохерентността се сочи за основен текстови признак. Тя вижда комуникативния подход като сбор от понятията комуникативна ситуация, речева дейност, комуникативен план, продукция и рецепция на текста. Доц. Монова разглежда спецификата на журналистическия текст и неговите проявления чрез своеобразен комуникативен код, както тя нарича жанровите форми. Отбелязва и значението на „литературната обработка”, за да бъдат адаптирани съдържателните и формални компоненти на текста към информационната и публична стратегия на конкретния вестник.От гледна точка на социолингвистиката има сполучливи търсения, като специално трябва да се отбележат работите на проф. М. Виденов „Езиковата култура на българина”, С., 1995, „Проблеми на социолингвистиката”, С., 1995, „Езикът и общественото мнение”, С., 1997 и „Социолингвистичният маркер”, С., 1998. Проф. Виденов достига до няколко важни извода, отнасящи се до журналистическото редактиране: „На мода излиза делничното неофициално слово и помита стилистиката на тоталитарния период.”8 Той смята, че „Характерът на новата езикова стилистика идва отдолу, откъдето тръгват и новите обществени процеси, а масмедиите са завладени от новите политически идеи, които говореха и пишеха

конкретно, точно и напористо”. Авторът следва тази линия и я дефинира в поведението на медиите: „Една част от журналистите, в старанието си да се харесат на читателите си, са така увлечени по разговорното слово, че не правят разлика между разговорите в кафенето с приятели и вестникарския материал, предназначен за четене от различни хора: млади, възрастни, подрастващи, образовани, необразовани и т. н.”9 Най-общо казано, логиката на автора следва следната схема: стремежът към освобождаване от старите норми се развива в самоцелно търсене на атрактивност. Това води до създаване на нови клишета, до утвърждаване на „кафанския” език, до прекомерна употреба на жаргони и ориентализми. Авторът отбелязва: „Никой не може да ни забрани да негодуваме, когато почувстваме, че някой труженик на перото наруши всякаква мяра и приличие”.Пак от гледна точка на социолингвистиката заслужава да се отбележи книгата на Красимир Стоянов „Обществените промени (1989–1996) и вестникарският език”. Трудът има редица достойнства: очертава тенденциите за освобождаване на вестникарския език от книжовната норма. Той е определен като фактор за „реална обективност и модерна информираност”. Подчертано е, че рецепцията е най-важният компонент. Разбира се, има и позиции, при които си личи липсата на медиен опит у автора. Например той твърди, че „интервюта, епизодични изявления и опровержения представляват необработени (разбирай нередактирани) текстове”10. Напротив – при избора на интервюирания, кога ще бъде взето интервюто, кога ще бъдат публикувани отговорите, какво ще бъде заглавието и още други елементи от конкретната стратегия на вестника. Но тези забележки в никакъв случай не намаляват голямата научна стойност на труда.Редица езиковеди разглеждат проблемите на езика в българските медии. Ще отбележа Т. Бояджиев „Забранено за малолетни”, 1994, И. Васева „Езикът на съвременния печат”, 1993, доц. М. Велева „Текстът на новините в печата”, 1995 и „Посттоталитарният коментарен дискурс на българския печат”, 1995, А. Замбова „Размиване на семантичните, стилистичните и функционалните граници в езика на масмедиите в посттоталитарното пространство”, 1996, Н. Попова „Вулгаризацията в езика на политическата статия”, 1995, П. Станчева „Демократизация и интелектуализация на езика в масмедиите”, 1997. Тези автори разглеждат много и важни въпроси, свързани с печатните медии.Отделни разработки, свързани с посланията на вестниците, имат и доц. Г. Лозанов, проф. И. Дичев, доц. Ал. Кьосев, като специално трябва да се отбележи книгата „новата преса и преходът”, С., 1997 на проф. Ивайло Знеполски. Всички те разглеждат отделни аспекти на медиазнанието, но не дават дефиниция на журналистическото редактиране.

1 Арнаудов, М. Психология на литературното творчество, С., 1965, с. 471.2 Янакиев, М. Как да редактираме свой и не свой текст, С., 1994, с. 12.3 Пак там, с. 58.4 Брезински, Ст. Журналистическа стилистика, С., 1976, с. 5.5 Пак там, с. 179.6 Чакърова, К., Костова, П. Феноменът стилистична грешка, П., 1999, с. 554.7 Пак там.8 Виденов, М. Езиковата култура на българина, С., 1995.9 Виденов, М. Езикът и общественото мнение, С., 1997.10 Стоянов, Кр. Обществените промени (1989–1996) и вестникарският език, С., 1999, с. 140.

Същност на журналистическото редактиранеПричината за липса на подобно определение е, че журналистиката е сложна и полифункционална дейност, в която езикът и текстът са много важни, но не единствени компоненти на комуникацията. Стъпвайки на спецификата на пресжурналистиката, предлагам следното виждане:Журналистическото редактиране е процес, който води до поемане на публична отговорност за съдържанието, внушенията и визията на текстовете в печатната медия. Редактирането е една от най-комплексните и сложни дейности в съвременната прескомуникация.Тази дейност може условно да се раздели на две равнища:

Макроредактиране – то дава основните характеристики на медията и е водещо през всички етапи. От първоначалната идея за изданието и неговата комплексна концепция до създаването на готов комплект за печатарската машина.Макроредактирането излиза извън традиционното схващане за редакторския труд като работа върху авторовия текст. То разширява основата си към глобалните задачи на политиките на моделиране на сложната модерна медия.В началото на третото хилядолетие редакторските екипи са натоварени с далеч по-комплексни функции в сравнение с до известна степен рутинните им задачи по ресорните дежурства от близкото минало. Новите комуникационни условия на значително променените медийна среда и аудитория поставят все по-големи изисквания към редакторите на печатната медия.Така функциите на съвременния редакторски екип днес се разширяват към следните направления: – овладяване на гигантския информационен поток; – излагане на новини, коментари и сервизна информация, съгласно с типологията на изданието и избраните публикационни стратегии на медията; – организация на съдържанието на медията в прегледни и лесно достъпни раздели по тематичен, жанров, географски и т. н. принцип; – насочено внимание към ориентацията на читателя: активна автопрезентация и офериране на съдържанието на фронталните страници, осигуряване на лесна и бърза навигация през „тялото” на съвременната многообемна медия.

Целта е „прелитащият читател” лесно да намери своето четиво. – активност при поднасяне на информацията: ясни акценти, добре обмислена субординация на съдържанието, пречупена през издателската философия и редакционната стратегия; – разширяване на публикационните линии към жанрово разнообразие – не само да се информира, но да се обяснява, коментира, да се поднасят различни гледни точки. Подчертан и силен акцент към интерпретацията; – формиране на нови тематични кръгове с цел завладяване на периферна публика. Традиционните пет ресора на класическия вестник – политика, икономика, култура, регионални теми и спорт, се разширяват с така нареченото „специално” четиво (за свободно време и развлечение). Периодично се обособяват самостоятелни раздели за семейството, за мода, за технологии, за хоби и т. н. Цялото многообразие от теми, ракурси и жанрове изисква много висок професионализъм за ясната си и логична организация и интерпретация; – концепцията за ефективно поднасяне не е в простата визуализация, а в нови стратегии за интегрирана комуникация, за партньорство между текст, фотографии и дизайн. Макроредактирането не обръща гръб на вербалното. Напротив, съсредоточава се в ефективното редактиране и дизайн на журналистическия текст. Важна задача на редактора е неговото ангажирано поднасяне – на по-малки, различни като жанр, перспектива или стратегия „порции” информация. Целта е да се привлече различна по интереси и компетентност публика. Чрез повечето входни точки към материала (архив, статистика, подробности) изданието печели повече читатели и ги задържа. По този начин вестникът може да спечели съревнованието с Интернет и електронните медии като все по-силно инвазиращи средства.Тази нова по своята същност комуникация и разбиране за редактирането (в сравнение с традиционния журнализъм с неговите вековни конвенции) изисква нова организация и мениджмънт на редакцията. Преодоляват се преградите между отделите, работи се в екипи, временни групи, отличаващи се със своята гъвкавост и мобилност.Микроредактирането е формулировка за същинската работа върху предложените текстове. Ако се приеме, че журналистическият текст е медиатор между социалната действителност и обществото, то микроредактирането е медиатор между текста и рецепцията. Това е специфична журналистическа дейност с полифункционално назначение: да прецени и пригоди текста за печат, с оглед – комуникативната стратегия на изданието, страницата, отделната публикация; – комплексното звучене на текст, визия, дизайн, заглавие, лийд, вътретекстови структури и други придружаващи текста вербални и визуални елементи; – жанровите закономерности; – авторовите намерения; – стилистиката на изданието; – езиковите норми.Една от важните цели на редакторския труд на този етап е да се улесни в максимална степен възприемането на авторовото послание от читателя, без да се изопачава авторовият профил. В този смисъл редактирането е сътворчески процес, участващ в окончателното оформяне на текста за неговото интерпретиране и рецепция. То е важен комуникативен акт.От изброените функции могат да се изведат необходимите професионални качества за работа в печатните медии.

Макроредактиране – да владее отделните параметри на комплексната концепция на медията; – да познава отлично структурите на изданието; – да знае границите на реалната и съпътстваща аудитория; – да може да се ориентира в информационния поток и да реагира гъвкаво на характера на отделните събития; – да планира професионално темите; – да е отлично запознат с принципите и възможностите на графичния дизайн, както и с технологията и производствените графици на изданието; – да задава въпросите, които биха задали читателите. Неслучайно се казва, че най-важното качество на редактора е да бъде „обикновен човек”; – да формулира добре изискванията си пред репортерите.

Микроредактиране – да владее отлично механизмите и инструментите на медията при отразяване на едно или друго събитие; – да реагира адекватно на съответната комуникационна ситуация; – да притежава доказана репортерска и новинарска рефлексия; – да съчетава уменията по писане и редактиране с определени визуални грамотности; – да притежава необходимата езикова подготовка, за да може да борави с авторови текстове; – да познава жанровите закономерности и изисквания; – да притежава журналистическа компетентност, изразена в познания във възможно най-много области и специални познания в отделни ресори; – да не налага своя вкус като задължителен за авторите; – да има търпение да преработва всеки ден множество текстове; – да не търси публичност. Успехът винаги е на автора, а провалът на редакцията.Предложената концептуална рамка на журналистическото редактиране дава нова представа за спецификата на тази професия.

Задължения на редактора в печатната медияПървото нещо, с което редакторът трябва да се съобрази, е графикът на изданието. Въпреки съвременните технологии той не може да се нарушава. Всички дейности трябва да са приключили до „затварянето” на броя. Редакторът трябва да е наясно с постъпването на текстовете за съответната страница. Желателно е те да не се обработват в последния момент – по този начин се намалява възможността за грешка.Редакторът е качествен контрол в името на читателя. Ако не си върши работата, то читателите ще изземат функциите му, като престанат да си купуват „продукта”. Има автори, които пишат, за да задоволяват егото си, други – за пари, трети – за да спечелят уважението на колегите си, за да изразят някаква политическа или гражданска позиция и т. н. Редакторът работи единствено за читателите си. Той е длъжен да познава изискванията на аудиторията, да има ясни критерии и да не прави компромиси.Като цяло, от един редактор се очаква следното: – оценка на качествата на предложения текст; – постигане на достоверност; – изчистване от ненужните думи, изречения или пасажи; – съобразяване на текста със стилистиката на изданието и езиковите норми; – вписване в графичната концепция на броя; – постигане на безпристрастност (с искането на мнение от всички заинтересовани страни).Ако редакторът се придържа към тези изисквания по отношение на всеки текст, то той ще бъде полезен на екипа си. Целта е да се подготви текст, който да съдържа: – информация (нови факти или развитие на известните); – мнението на автора (при интерпретативните текстове) да е подплатено с факти; – оригинално поднесена теза, която да заинтересува читателя; – изчистване на клишета, абстракции и жаргон; – абзаците да са логично свързани, за да може читателят да следи авторовата идея; – да се осигурят необходимите визуални елементи за подсилване на внушението. Това могат да бъдат както инфографики, така и фотографи и интерпретативна визия; – заглавието да отговаря на същността на текста, за да не бъде подведен читателят.В крайна сметка редакторът трябва да е осигурен, че след неговата работа авторският текст ще притежава следните качества: – точност; – разбираемост; – логичност; – завършеност.Точността се постига, когато думите се използват с тяхното значение. Яснота – когато изреченията са граматически правилни. Кратките изречения изразяват динамика и обратното – дългите забавят читателя и са по-подходящи за интерпретативни, а не за новинарски текстове. Логичността помага на читателя да разбере целия разказ, а завършеността влияе цялостно върху комуникативния успех на посланието.

Основна цел – разбираемостОще Джоузеф Пулицър е казал: „Каквото пишеш, пиши го кратко и те ще го прочетат, пиши ясно и те ще го разберат, пиши образно и те ще го запомнят.” На базата на подобно разбиране изследователска група, съставена от изтъкнати немски психолози: Инхард Лангер, Фридман Шулц фон Тун и Ранхард Тауш, разработва каталог с критерии, по които може да се оценява разбираемостта на текстовете. Колективът, известен като „хамбургската група”, изтъква следните параметри-изисквания, от които до голяма степен зависи качеството „декодируемост” на журналистическия текст: – простота в строежа на изреченията и в избора на думи: използване на къси прости изречения и познати думи; – прегледно и последователно структуриране и организация на текста, без да се губи нишката; – краткост и отчетливост при представянето на информацията: без отклонения и разточителни думи; – допълнително стимулиране на читателите чрез „интересен, възбуждащ текст, представен по атрактивен и лесен за четене начин”.Схемата на хамбургската група не е формула на успеха, нито е приложима към всяко издание и публикация. Добрият редактор ще намери оптималния баланс, прилагането на това или друго изискване и ще прецени уместността му с оглед на типа текст и територията, на която се разполага. Непрофесионалното прилагане на тези принципи за разбираемост, злоупотребата с някои от тях може да застраши реализирането на останалите.Например проблемът за дължината на текстовете, или за отделни сегменти на журналистическата публикация е дискусионен и е въпрос на индивидуален подход и разбиране от страна на редактора и/или екипа. Известно е, че едно от правилата на АП (Associated Press) е не повече от 25 думи за лийд. ДПА (Deutsche Presseagentur) разрешава до 20 думи. Много автори на учебници по журналистика препоръчват от 10 до 15 думи на изречение.Редица изследователи отхвърлят концепцията за прекалено късия стил на писане и редактиране като „астматичен”1 и като не толкова стимулиращ читателя. Според тях добрият ритъм е в редуването на къси и дълги изречения, който е по-атрактивен и мотивиращ вниманието и интереса.За да се постигне разбираемост на текста редакторът трябва да се погрижи да отстрани онези слабости, които спъват възприемането – отвлечени метафори, абстрактни обобщения, неологизми, непознати термини или дума в необичайна употреба. Добрата редакторска подготовка изисква да бъдат овладени прекалено дългите текстове, които трудно задържат читателското внимание без допълнително структуриране и помощта на фотографии и инфографики.

„Разбиването на големите обеми текст на по-големи или по-малки структурни сегменти открива за читателя повече входни точки в страницата, а за редактори и оформители – възможности за създаване на по-динамични, въздействащи, риторически ефективни представяне и дизайн. Механизмите за преодоляване на дисфункцията на шрифтовите пустини са свързани с декомпозирането на статиите на относително самостоятелни единици информация.”2

Еднообразието и скуката на обемен неструктуриран журналистически текст е точно толкова опасен за доброто му разбиране, колкото и допускането на такъв строеж на текста, в който трудно се разпознава водещата нишка и читателят загубва основния смисъл. Други рискове от така нареченото „порциониране” на информацията е загубата на акценти или изтъкването на лъжливи акценти.Технологията на редакторските действия може да се обобщи в следната последователност: – Четене на текста. – Оценка и проверка на актуалността на информацията. Преценява се дали текстът е годен за публикация. Ако отговорът е положителен, то трябва да се разбере кога ще бъде публикуван. Дали носи информация, която може да изчака, какъв е поводът за поместването. Дали другите медии ще получат същата информация. – Редактиране по редове (спазване на езиковите норми), изчистване на клишета, неправилен словоред, двусмислици и т. н. – Редактиране на абзаци и логическата връзка между тях. Оценка на драматургията (начало, композиция, заключение, хомогенност на частите, претрупване или недовършеност). – Проверка на имена, статистически данни и друга фактология. – Оформяне на заглавен комплекс, съобразен с типологията на изданието. – Оформяне на лийд (начало). – Преценка на комуникативната стойност на „илюстрациите” – фотографии, инфографики, интерпретативна визия, и степента на „сработването” им с вербалните части. – Разполагане на текста по страниците на изданието (съобразно графичната концепция). – Повторно четене и премахване на „промъкнали се” грешки. – Преглеждане на съседните (по разположение) страници, за да се избегне дублиране в заглавията и случайни внушения.Добрата работа на автора предполага по-малко редакторски намеси по отношение на текста. Проблемът, който репортерите винаги изтъкват, е липсата на време. Разбираем аргумент, но и нормалната редакторска работа също има своята технология. Качествените публикации в печата са доказателство, че времето не е единственият критерий. Редакторската работа допълва самото писане. Намесата може „да спаси” даден текст. Обратното – лошият редактор може да „унищожи” достойнствата на всеки автор. По тази причина най-добрата комбинация за получаване на качествен текст е синхронизирането на усилията на автор и редактор.

1 Blum, Joachim, Bucher Hans-Jurgen, Die Zeitung: ein Multimedium Textdesign – ein Gestaltungskonzept fur Text, Bild ind Grafik. Konstanz, UVK Medien, Edition Sage & Schreibe, 1998, s. 49.2 Вълканова, В. Графичен дизайн. Нови оформителски концепции на всекидневник, С., 2001, с. 50.

Редактиране на новинарски текстове

Първият етап при редактирането на новинарски текстове е техният подбор. Всяко издание избира тези информационни материали, които смята, че ще са интересни и важни за читателите му. Новините във вестника се основават на социални факти от действителността, но тяхното място и подреждане е субективен акт и е форма на макроредактирането. Дали „събитието Х” изобщо ще бъде отразено, дали ще бъде поставено на първа страница, или ще влезе в хроникалната колонка, са параметри на неговата функционална важност, но и на издателска политика. Изследователят Манца Кошир дава своите определения за събитие: „Събитие е всичко, което се случва; събитие е само това, което се знае; събитие е това, което ни е изненадало; събитие е това, което има значение.”Събитията създават новините. Но и новините създават събития. Много са случаите, когато информацията за даден социален факт надхвърля реалните му измерения. Обратните примери също са налице. Често важни факти и явления остават извън информационния поток на дадена печатна медия. Дали ще попадне конкретна новина в страниците на вестниците и как ще бъде интерпретирана, зависи от редакционната политика и типологията на изданието, които не са обект на настоящата разработка. Всяка печатна медия може да има свой поглед върху новинарския поток, да изтъква различни акценти, които смята, че са важни за читателите й.Има много и различни определения за новините. Най-важната тяхна черта е актуалността – съобщаване на факти, които читателят не знае. Допълнителни характеристики са близостта (информация за хора или събития, които читателят познава) и големината (информация за публични личности). Изследователят Бранко Коич прибавя към тези фактори и важността, като дава следния пример: „Ако даден човек е заболял от някаква заразна болест – това е новина, която вестниците едва ли ще отпечатат. Но ако броят на заболелите е по-голям, ако избухне епидемия, тогава ще е важна новина.”1

Практиката е показала, че всеки текст може да бъде новина. Без никакви ограничения от смислов или тематичен характер. Дори „служебна” информация като валутният курс или прогнозата за времето при определени условия може да бъде новина № 1.В началото казахме, че новините се базират на факти от социалната действителност. Техните заглавия определят

актуалността им съобразно типологията на изданието. Репортерите са своеобразни „брокери” на информация и се опитват да продадат стоката си колкото се може по-скъпо. Въпрос на редакторска преценка е този процес да протече с максимална коректност към читателя.На теоретично равнище – новините са медиен текст, който се отличава с висока информационна плътност. Малък по обем, но с максимална наситеност с информация. Тази плътност се постига на лексикално равнище, което от своя страна означава богата езикова култура от страна на журналиста и на редактора. Друга важна характеристика при новините е създаване на образ от факта. Медийният текст използва всички похвати за изграждане на подобен образ и тук възможността за интерпретиране на даден факт е голяма. Всички характеристики на медиатекста се подчиняват на информационната му функция. От тези закономерности следва, че най-важната функция на редактирането е да управлява внушението и създаването на образ. За разлика от другите видове текст (научен, художествен) медиатекстът съчетава най-малко две знакови системи и способността му за внушение се определя от редакторското виждане и политиката на издателя.Точно тази разлика в политиките предполага различната смислова метаморфоза на един и същ факт. Ако се върнем към конфликта в Ирак, виждаме, че съвсем различно звучат определения като „диктаторският режим на Саддам” (наложено от британската и американската преса) и „авторитарната власт в Ирак” (прието от френските и германските издания).В този аспект намираме теоретична подкрепа на тезата ни, че редакторската работа не се изчерпва само с обработката на отделен журналистически текст. Ако приемем виждането на Тофлър за „масажиране на посланието”, то редактирането на новините се реализира на три етапа, свързани с: – политиката на медията (дали изобщо информацията ще бъде отпечатана); – формиране на посланието (за постигане на определен комуникативен ефект); – стилистиката на текста (за постигане на максимална четивност и разбираемост от реципиента).

1 Коич, Б. Новини. Сб. Граматика на журналистиката, С., 1996, с. 38.

Страница

Страницата е основно структурно единство в печатната медия. Тя е определяща за тематичното й разнообразие, за типологията, за продаваемостта, за планирането, за рекламата, за цената... Повечето процеси в печатната журналистика се базират на страницата.Разпределението на съдържанието на печатната медия по страници, структурирането на обема в рубрики, раздели, секции... е дейност от „висшия пилотаж” на редактирането и една от най-същностно професионалните дейности. Редакторът систематизира наличната информация и я организира в определени структурни пространства. Формирането на новинарски страници е сложен механизъм, свързан с определени стратегии на писане и поднасяне на информация. Често информационният поток от деня е така богат, а дадено събитие – с висок обществен интерес, че разгръщането на темата изисква по-богатото й представяне чрез „пакет” от материали. В такъв „пакет” преценката за качествата на отделната публикация е по-сложна. Редакторът трябва да изясни доколко тя сътрудничи на другите статии в комплекса; добре ли е поднесена с оглед на цялостната композиция; представлява ли определен акцент към темата или по-скоро е придружаваща публикация; къде трябва да бъде разположена и необходимо ли е специално типографско оформление.Освен подобно детайлно изучаване на пригодността на отделния журналистически текст, редакторът анализира и ефективността на целия комплекс и по-точно: не са ли налице големи информационни повторения или пропуски; има ли противоречиви комуникационни единици; до каква степен си партнират визуалните и вербалните части; къде попада смисловият акцент на това тематично единство; какви територии са „гранични” и не възниква ли някакво противоречие или повторение; какви графични средства са препоръчителни за повишаване ефективността на „пакета”.Ако за предварително планираните тематични комплекси екипът разполага с повече време за подготовка, обмисляне и усъвършенстване, то оперативните ансамбли изискват сигурни редакторски умения, бърза реакция и мобилност.Страницата е онова поле, което има своите изисквания пред всекидневното поднасяне на новини и коментарите към тях. Изисквания за цялостност, единство, ритъм, организация, хомогенност. По тази причина редакторското четене преценява качествата на даден текст не само от езикова и стилистна гледна точка, а през призмата на възможностите му да се впише в цялостната система на вестникарската страница; на неговата роля в това комуникационно пространство; на изискванията към вътрешната му структура и цялостно окомплектоване.Редактирането на новини в тематична страница изисква внимателна обработка. Трябва да се спазва смисловото единство на всички текстове. Подобни страници са предназначени за по-специализиран читател, което води до прецизиране на терминологията. От друга страна, не трябва да се губят нито достоверността, нито атрактивността на новините, защото става дума за печатна медия, а не за информационен бюлетин. Следващите примери показват спецификата на редакторската намеса за различен тип страници.

Предоставен

ЗаглавиеПоловината от работещите са заети в услугите

Редактиран

ЗаглавиеЕдин работещ в България издържа по трима души

ТекстПовече от половината от работещите в България са заети в сектора на услугите, показват резултатите от последното наблюдение на работната сила, осъществено в Националния статистически институт. От общо 2.9 млн. заети през второто тримесечие в сектора са били ангажирани 1.6 млн. души. На втора позиция е индустрията с 923000 работещи, което представлява близо една трета от заетите. В селското стопанство са ангажирани 11% от работещите или 320000 души.Заетите мъже са със 176000 повече от жените, а общият брой на заетите в градовете е три пъти по-голям отколкото в селата, показват данните за периода април–юни. Повече от 65% от заетите през второто тримесечие на тази година 2.9 млн. души са работили в частния сектор. От тях 103 хиляди са работодателите, близо 300 хиляди са самостоятелно заети, 1.4 млн. са наетите и 58200 са неплатените семейни работници. В обществения сектор са работили 34% от общия брой на заетите. Общият брой на икономически активното население през периода е 3.3 млн. души, което е 49.9% от българите на 15 и повече години. 3.34 млн. българи са извън работната сила, като две трети от тях живеят в градовете. По данни на НСИ коефициентът на безработица за второто тримесечие е 13.7%, а заетостта 43.1%.

ТекстЕдин работещ в България издържа по трима души. Това следва от последното наблюдение на работната сила, осъществено от Националния статистически институт (НСИ).Общият брой на икономически активното население през второто тримесечие на годината е 3.3 млн. души, което е 49.9% от българите над 15 години. С 10 хиляди повече от тях са хората, които, поради възраст или заболяване, не могат да работят. Две трети от групата извън работната сила живеят в градовете. По данни на НСИ безработните през второто тримесечие са 457 хиляди, а заетостта е 43.1%. Общо 2.9 млн. са били заети през второто тримесечие, като повече от половината са в сектора на услугите. На втора позиция е индустрията с 923 хил. работещи, което представлява близо една трета от заетите. В селското стопанство са ангажирани едва 11% от работещите, или 320000 души. Заетите мъже са със 176000 повече от жените, а общият брой на работещите в градовете е три пъти по-голям отколкото в селата, показват данните за периода април–юни.Работодателите са 103 хиляди, близо 300 хиляди са самонаетите. Около 1.4 млн. души са служители, 58200 са неплатени семейни работници. В обществения сектор работят 34% от заетите, а в частния сектор са 65 на сто.

Виждаме, че информацията е преработена основно от редактора. Заглавието е сменено с по-впечатляващо. Първоначално предлаганото заглавие е известен факт. Новата му версия изисква и промяна в лийда, който логично трябва да следва от него. В редактирания вариант на текста вече е обяснено какво означава „хора извън работната сила”, направено е ново изчисление на данните, което е изведено в заглавието. Видно е, че дори и специализирана статистическа информация може да се представи по-свързано и атрактивно, да представя икономически изводи по достъпен начин.Като цяло, информациите, свързани с икономика, се нуждаят от прецизен поглед. Следващият пример е доказателство за това.


ЗаглавиеДържавата финансира 70% от пазара на лекарствата

ТекстФармацевтичният пазар в България в момента е за 580 млн. лв.; а 70% се финансират от държавата чрез бюджетите на Министерството на здравеопазването (МЗ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и общините. Това съобщи вчера зам.-министърът на здравеопазването д-р Петко Салчев. През миналата година за лекарства от тези бюджети са били похарчени 401.2 млн. лв., добави той.Според представените от Салчев данни свободният пазар се е стеснил до 31 на сто спрямо последните години. По данни на изпълнителната агенция по лекарствата делът на българските продукти в парично изражение е 34 на сто, или близо 197.5 млн. лв., а на чуждите е над 382.5 млн. лв. По продажби от опаковки обаче


ЗаглавиеДържавата плаща 70% от лекарствата на пазара

ТекстФармацевтичният пазар в България е за 580 млн. лв., а 70% от средствата са плащания на държавата чрез бюджетите на Министерството на здравеопазването (МЗ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и общините. Това съобщи вчера зам.-министърът на здравеопазването д-р Петко Салчев.Според представените от Салчев данни свободният пазар се е стеснил до 31 на сто спрямо последните години. По данни на изпълнителната агенция по лекарствата за български медикаменти са платени 197.5 млн. лв., което представлява 34 на сто от пазара. Чуждите производители са продали продукти за над 382.5 млн. лв. В същото време две трети от продажбите по опаковки са на български медикаменти. По-малкият паричен дял, който държат произведените тук лекарства, се дължи на

българските медикаменти държат около две трети от потреблението.

по-ниската им цена.

Редакторът е променил заглавието, защото „финансира” е неточно употребен термин. По същата причина е отпаднал изразът „в парично изражение”. Лийдът е съкратен, защото последното му изречение повтаря първата цифра, но по друг начин. Във финала е обяснено противоречието защо при повече продажби пазарният дял е по-малък. Въпрос, който би си задал всеки, четящ икономически блок.Тематиката на страниците изисква и точно поставяне на заглавия и акценти. Представеният пример илюстрира добра смяна на основния смисъл при едни и същи факти.


ЗаглавиеМинистър Паси замисля да прави българска Европалия

ТекстПрез последните две години успяхме да постигнем редица цели, обещавани преди изборите. Това заяви в изказването си на кръглата маса „Европалия – следите остават, или как държавата гради своите образи пред света”, министърът на външните работи Соломон Паси. Той посочи като постижение новият образ на България и новият й авторитет пред света. За две години в световните медии се появиха толкова много и толкова позитивни образи за България, колкото вероятно не сме имали в цялата 125-годишна история на Третата българска държава, отбеляза министър Паси. Пет са основните причини, предизвикали този „български бум” в световното обществено мнение: качественият политически продукт, умелата външна политика след 11 септември, визитата на папата у нас и българската Европалия в Белгия.Министър Паси посочи и личността на Премиера Сакскобургготски, когото „Европа нарече министър Европа”. Министърът на външните работи подчерта, че в българския печат не могат да се открият ласкави думи, казани за България. Над 400 хиляди посетители, 800 български участници за четири месеца и бюджет 1 млн. 400 хиляди лева сочи статистиката на фестивала „Европалия-България 2002”. Министър Паси посочи, че страната ни би спечелила много, ако се направи българска Европалия. Безразличието на частния капитал, липсата на координация между институциите, които се занимават с култура, неспособността на държавата да подкрепя културни проекти и липсата на интерес от българските медии, бяха негативните ефекти на „експеримента Европалия”, които посочи на дискусията Еми Барух – председател на националния комитет за фестивала. Тя уточни, че България е страна с най-нисък бюджет за организирането на фестивала – 1 млн. 800 хиляди лева, от които 400 хиляди са върнати. Премиерът Сакскобургготски е дарил 5 хил. лева за събитието в Белгия, което е две трети от постъпленията в дарителската сметка, каза Барух.


ЗаглавиеНад 400 хил. души са посетили Европалия

ТекстНад 400 хил. посетители, 800 български участници и бюджет 1.4 млн. лв. за четири месеца е статистиката на фестивала „Европалия-България 2002”, която беше обсъдена вчера на кръгла маса.Министърът на външните работи Соломон Паси заяви, че страната би спечелила много, ако се направи българска Европалия.Безразличието на частния капитал, липсата на координация между институциите, които се занимават с култура и на интерес от българските медии, неспособността на държавата да подкрепя културни проекти, са негативните ефекти на „експеримента Европалия”, които посочи на дискусията Еми Барух, председател на националния комитет за фестивала.Тя уточни, че България е страната с най-нисък бюджет за организирането на проявата – 1.8 млн. лв., от които 400 хил. лв. са върнати.През последните две години успяхме да постигнем редица цели, обещавани преди изборите, заяви министър Соломон Паси пред кръглата маса „Европалия – следите остават или как държавата гради своите образи пред света”. Той посочи като постижение новите образ и авторитет на България пред света. За две години в световните медии се появиха толкова много и толкова позитивни образи за България, колкото вероятно не сме имали в цялата 125-годишна история на Третата българска държава, отбеляза Паси. Той открои основните причини, предизвикали „българския бум” в световното обществено мнение – качествения политически продукт, умелата външна политика след 11 септември, визитата на папата у нас и българската Европалия в Белгия. Министър Паси посочи и личността на премиера Сакскобургготски, „когото Европа нарече мистър Европа”.

Текстът не е предназначен за политическа страница и това обосновава цялостната му смислова редакция. Акцентът трябва да падне върху Европалия, а не върху личността на външния министър. Пасажите са разместени, за да се постигне такова звучене.Тематичното единство на страниците е много важен фактор за засилване на комуникативния ефект. Текстовете могат да се преработват (както видяхме в предния пример), така че едни и същи факти да се интерпретират коректно, но да звучат по различен начин.


ЗаглавиеВелчев проверявал фирми на Доктора още преди две години

ТекстМинистърът на финансите Милен Велчев е разпоредил да се извърши проверка на фирми, свързани с Иван Тодоров-Доктора още в края на 2001 г. Това стана известно от съобщение на пресцентъра на Министерството на финансите. Проверката е образувана след сигнали, постъпили в Агенцията за финансово разузнаване (АФР) от финансови институции в България и по линия на международния обмен на финансово разузнавателна информация.


ЗаглавиеДве работни групи са разследвали Доктора, отчете Велчев

ТекстМинистърът на финансите Милен Велчев е разпоредил да се извърши проверка на фирми, свързани с Иван Тодоров-Доктора още в края на 2001 г., съобщи вчера пресцентърът на Министерството на финансите. Проверката е образувана след сигнали, постъпили в Агенцията за финансово разузнаване (АФР) от финансови институции в България и по линия на международния обмен на информация.

Редакторът е променил заглавието по две причини. Предложеното преразказва новината. В новия вариант е поставен акцент върху действията на министъра. Изчистени са и повторенията „финансово” и неточни изрази като „това стана известно”.Следващият пример отново показва промяна в стила на новината съобразно типологията на страницата.


ЗаглавиеКабинетът ще опрости задълженията на пет компании

ТекстДа бъдат предоговорени задълженията на 5 фирми към държавата ще обсъдят министрите на предстоящото си заседание. Това са „Хемус-М” АД – Мездра, „ВАМО” АД – Варна, „Електростарт” АД – Вършец, „Електроремонт-Гълъбово” АД – Гълъбово, „Хидком” АД – Оряхово.


ЗаглавиеМинистрите ще заседават ударно след ваканцията

ТекстРекордните 47 точки включва дневният ред на днешното първо след лятната ваканция заседание на правителството. Обикновено в програмата на заседанията има около 30 предложения за решения.

Редакцията отговаря на тематиката на страницата, която е „Държавно управление”. В предложения вариант текстът е за икономическа страница. Редакторът е внесъл и нова информация, за да се получи завършеност.Типични грешки при писането на новини е допускането на клишета или коментарни заглавия. Медиакритиците от много страни обикновено посочват спортните журналисти като основни виновници за влошената стилистика на изданията. Със сигурност не само те използват „заучени положения” в писането си, но е факт, че са дали своя принос.


Заглавие„Литекс” и „Левски” изиграха слаб мач вместо дерби в Ловеч

ТекстДвата отбора спукаха топката от ритане. Добре, че над стадиона не минават самолети, иначе щяхме да уцелим някой от тях. Не съм очаквал толкова грозен футбол от двата отбора, но при това положение е съвсем логично, че няма


Заглавие„Литекс” и „Левски” завършиха 0:0 в слаб мач

ТекстДвата отбора спукаха топката от ритане. Добре, че над стадиона не минават самолети, иначе щяхме да уцелим някой от тях. Не съм очаквал толкова грозен футбол от двата отбора, но при това положение е съвсем логично, че няма фенове по трибуните.” Това беше коментарът на новия старши треньор на

фенове по трибуните.” Този коментар принадлежи на новия старши треньор на „Литекс” Драголюб Симонович и бе изречен в неделя вечерна след дебюта му на този пост в дербито срещу „Левски”. Двубоят в Ловеч завърши 0:0 и представляваше твърде лоша и безвкусна футболна продукция, при това изнесена от два от водещите български отбори, които през последните няколко години представляват страната ни в европейските клубни турнири.

„Литекс” Драголюб Симонович след мача „Левски”-”Литекс” в Ловеч. Двубоят завърши 0:0 и не оправда очакванията за дерби. Два от водещите български отбори изиграха твърде слаб мач.

Виждаме, че редакторът доста се е потрудил. Премахнал е дългото заглавие и е сложил резултата в него. Съкратил е клишета и високопарни фрази като „този коментар принадлежи...”. След неговата намеса се е получила завършена и кратка информация.Специализирани журналисти също се увличат по използване на шаблони и на думи, които не казват нищо.


ЗаглавиеБалканите се събраха на Аполония

ТекстВ Созопол в рамките на празниците на изкуствата „Аполония” във вторник вечер беше представен премиерно спектакълът „Телефонна кабина” по текст на 32-годишния сръбски драматург и режисьор Ягош Маркович. Постановката е по идея на Крикор Азарян и представя гледните точки на режисьори от четири балкански страни. От тях се разбират проблемите на Балканите, които са от векове. Театралният оптимизъм на Азарян, обаче, намери отрицание по време на представянето на книгата на Виолета Дечева и Никола Вандов „Режисьорите на 90-те” в художествената галерия в Созопол.


ЗаглавиеЧетирима режисьори от Балканите представиха обща пиеса

ТекстЧетирима режисьори от Балканите представиха общ театрален проект на празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол. Във вторник беше премиерата на спектакъла „Телефонна кабина” по текст на 32-годишния сръбски драматург и режисьор Ягош Маркович. Постановката е по идея на Крикор Азарян, който е обединил още трима свои колеги от Турция, Македония и Румъния. В пиесата се разказва за четирима младежи, които също са от различни балкански националности. Героите се събират пред телефонна кабина и си говорят, докато чакат да се освободи линията. Разговорите се въртят около традиционните проблеми на Балканите. Паралелно с премиерата на пиесата в Созопол беше представена книгата на Виолета Дечева и Никола Вандов „Режисьорите на 90-те”. тя е мрачен анализ за състоянието на театъра.

Предадената информация е предизвикала редакторски главоболия. Изчистено е обобщаващото и неновинарско заглавие, променен е лийдът, съкратени са клишета, неносещи никаква информация „проблеми на Балканите, които са от векове”. Премахнато е самоцелното търсене на атрактивност между две събития, които нямат връзка.Темата за „светския живот” също предразполага към редакторска намеса.


ЗаглавиеПървият бар само за жени се открива днес

ТекстПървият бар само за жени отваря врати днес. Заведението ще се казва „Аполон” и влизането на мъже ще е абсолютно забранено. Танцьори ще забавляват софиянки и гостите на столицата с атрактивни изпълнения. В късните часове ще има и еротични танци. Менюто на бара ще предлага всякакъв вид алкохол, мезета и подбрани дамски коктейли. Работното време на бара ще е от 19


ЗаглавиеПървият бар само за жени се открива днес

ТекстПървият бар само за жени отваря врати днес. Заведението ще се казва „Аполон” и мъжкото присъствие в него ще е забранено. Танцьори ще забавляват дамите. В късните часове ще има и еротични танци. Атракцията в менюто на бара са коктейлите. Работното време ще е от 19 часа до

часа до сутринта.последните клиенти.

Предложеният текст е предизвикал поправки въпреки малкия си обем. Изчистени са клишета: „подбрани дамски коктейли”, „атрактивни изпълнения”, съкратено е нелогичното разделение „софиянки и гости на столицата”.Подобни проблеми се явяват почти винаги, когато е отделена тематична страница, а няма с какво да се запълни. По-доброто решение е да се отделя вестникарско място, когато има събитие. Това невинаги е възможно при планирането на печатната медия. Но когато новините изпълнят отделената страница, редакторът трябва да направи всичко необходимо за хомогенното й излъчване.

Лийд

Утвърден начин за писане на новини е методът на „обърнатата пирамида”. Този стил представлява синтезиран сбит увод и излагане на факти в низходящ по важност ред. Той се наложи като основен във вестникарството. И въпреки че привържениците на новите концепции за всекидневника го считат до известна степен за архаичен, дори деструктивен спрямо модерните стратегии за информацията, принципът на обърнатата пирамида продължава да бъде един от най-използваните традиционни методи на поднасяне на новините. Разказът, построен на принципа на обърнатата пирамида, се състои от три основни части: лийд (увод), доказателство и развитие на увода в подробности.Лийдът е най-атрактивният елемент. Той е определящ за интереса на читателя. Има различни редакторски матрици за формиране на увода, но пресечната точка между тях е, че лийдът трябва да е кратък и ясен. Да отговаря на класическите пет въпроса в журналистиката: кой, какво, кога, къде и как.Основните проблеми възникват от факта, че авторите се опитват да видят какво може да се побере в един лийд, докато в повечето случаи се обръща внимание на това какво може да се изпусне. Най-честите типове грешки са:

„тежък” лийд. При него читателят се обърква и невинаги може да разбере същността на новината. Обикновено подобна редакция на лийда се свързва и с промяна в заглавието.

Ето пример за даден текст, в който след редакцията се очертава основната идея в лийда:


НадзаглавиеДанъчната администрация продължава да работи архаично

аглавиеДо 2005 г. България ще има изцяло нови и европейски данъчни закони

ЛийдОсновният проблем при доброволното спазване на данъчното законодателство е архаичният начин на обслужване, който съществува сега в данъчната администрация. В много от случаите, когато става въпрос за малки суми, а хората трябва да чакат на дълги опашки, това ги демотивира. Това каза днес главният данъчен инспектор и изпълнителен директор на Националната агенция по приходите (НАП) Николай Попов. Той, заедно с министъра на финансите Милен Велчев и постоянния представител на Световната банка у нас Оскар де Брун Копс, участва в семинар в Банкя за реформата в администрацията по приходите и изграждането на НАП...


НадзаглавиеГражданите не плащали данъци, заради лошото обслужване на гишетата

ЗаглавиеДо 2007 г. в България ще има изцяло нови европейски закони

ЛийдОсновен проблем при доброволното спазване на данъчното законодателство е архаичният начин на обслужване, който съществува сега в администрацията. В много от случаите, когато става въпрос за малки суми, а хората трябва да чакат дълго на опашки, те се демотивират да плащат. Това заяви вчера главният данъчен и изпълнителен директор на Агенцията по приходите Николай Попов в семинар за реформата в администрацията.

подробен лийд

При тази типична грешка се губи основната идея на лийда – да въведе читателя в текста. По принцип авторите искат да дадат максимум информация, но не е задължително тя да се съсредоточава в увода.


Главният прокурор Никола Филчев е поискал от Висшия съдебен съвет да снеме имунитета на следователя Олег Стефанов Матеев от Благоевград. Това съобщи официално вчера отдел „Връзки с обществеността” на Върховната касационна прокуратура. Според Филчев срещу следователя били налице „достатъчно данни за извършване на тежко престъпление по чл. 302 от НК – получаване на подкуп от обвиняемия Благой Богомилов Илиев”.


Главният прокурор е поискал от Висшия съдебен съвет да снеме имунитета на следователя Олег Стефанов Матеев от Благоевград, съобщиха от ВКП. Според Филчев срещу следователя били налице „достатъчно данни за извършване на тежко престъпление по чл. 302 от НК. Филчев иска от ВСС Матеев да бъде временно отстранен от длъжност. Следователят бе заловен преди две седмици в Благоевград с белязани 150 евро.Главният прокурор иска от ВСС и Олег Матеев да бъде временно отстранен от длъжност. Следователят бе заловен преди две седмици от служители на звеното за борба с организираната престъпност в Благоевград с белязани банкноти от 150 евро.

Ето още един пример за лийд с излишни подробности.


Новият собственик на английския футболен клуб Челси – руският милиардер и губернатор на Чукотка Роман Абрамович заяви още в първото си телевизионно интервю за ББС, че ще инвестира още средства в тима, ако отборът не оправдае очакванията през сезона, въпреки няколкото скъпи нови попълнения, между които Уейн Бридж от „Саутхептън”, Деймиън Дъч от „Блекбърн” и Глен Джонсън от „Уест Хям”.


Новият собственик на английския клуб „Челси” – руският милиардер Роман Абрамович заяви в първото си телевизионно интервю за ББС, че ще инвестира още средства в тима. Това ще стане, ако отборът не оправдае очакванията през сезона, въпреки няколкото скъпи нови попълнения.

Редакторът е преценил, че читателят има необходимите познания и няма нужда да се претрупва уводната част.

Когато авторът иска да каже всичко в малко редове, се получава нелогичен лийд. При него текстът губи от разбираемостта си.


Ферхойген обяви, че в 45-минутния си разговор с премиера е ставало дума за рокадите в кабинета и той е получил гаранция от Сакскобургготски за по-нататъшни резултати за изпълнение на критериите за членство в ЕС. Възможните персонални промени в правителството не са обсъждани с мен и не е редно, защото България е суверенна държава, каза Ферхойген. Той обяви, че важен проблем за българското правителство е реформата на държавната администрация и увеличаване на административния капацитет, така че да може да усвояваме предприсъединителните помощи, които ще нарастват всяка година до 2006.


Премиерът Сакскобургготски е уверил еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, че новите министри, с които смята да обнови кабинета си, ще бъдат „в час” с темите на евроинтеграцията. „Нямам основание да се съмнявам в думите на премиера, че това ще бъде точно така”, заяви еврокомисарят след 45-минутната си среща със Симеон Сакскобургготски вчера в МС.

Другата причина за подобен тип начало е самоцелното търсене на текстова атрактивност. Явно е, че методът на обърнатата пирамида универсализира продукцията на репортерите. Някои от тях искат да се отличат, като прибавят специфично звучене на информацията си. Това е опростено разбиране, защото оригиналното поднасяне не е най-важното при една новина. Умението на журналистите е в точно подбраните факти. Представеният пример би звучал доста наивно, ако не е била редакторската намеса.


Осем години след началото на масовата приватизация и близо осемстотин години след царуването на Иван-Асен ІІ, бившият приватизационен фонд „Асенова крепост” АД, Асеновград е на път да падне в ръцете на корпоративни пирати. Това стана ясно, след като в понеделник петима акционери, които притежават 7% от неговия капитал или над 20 хиляди акции поискаха свикване на общо събрание.


Корпоративни пирати са на път да превземат бившия приватизационен фонд „Асенова крепост” АД – Асеновград. В понеделник петима акционери, които притежават 7% от неговия капитал, поискаха свикване на общо събрание.

Често срещана грешка е увод, претрупан с цифри или статистика. Те го правят неясен и нечетивен. Подобно начало не само не носи информация, но не придава авторитет на репортерските умения.


Система за семейно подоходно облагане, която ще намали годишния данък на родителите със 192 до 264 лв., в зависимост от броя на децата, предлага КНСБ на правителството. Идеята предвижда за 1 дете облекчението да е 16 лв., за две деца – 20 лв. и за три – 22 лв. на месец. То обаче не може да надвишава дължимия ДОД, тоест ако дължимият месечен данък на единия или двамата родители е 8 чл., то толкова ще е и облекчението.


Система за семейно подоходно облагане, която ще облекчи годишния данък на родителите със 192 до 264 лв. в зависимост от броя на децата, предлага КНСБ на кабинета. Идеята предвижда за 1 дете облекчението да е 16 лв., за 2–20 лв., за 3–22 лв. на месец.

Обикновено този тип лийд се поправя, като се редактира и заглавният комплекс. По принцип грешките идват от виждането, че заглавието има същата информационна стойност, каквато и текстът.


НадзаглавиеРектори и просветни експерти ще обсъждат по-кратко следване във ВУЗ

ЗаглавиеБакалаврите ще учат 3 години вместо 4 е една от идеите за промени в модела на висше образованиеТекстНова промяна в модела на висше образование ще обсъждат ректори и експерти във връзка с изготвянето на нов закон за висше образование. Депутатите онзи ден гласуваха на първо четене проектопоправки в документа, но догодина се очаква изцяло преработен вариант. Една от идеите, които ректори и просветни експерти ще разгледат, е дали бакалавърските програми трябва да продължат 4 години, както е сега или е по-добре да се съкратят на 3 г. В Европа съществуват два паралелни модела за продължителността на бакалавърските и магистърските програми – 4+1, към който спадаме ние и 3+2, обясни заместник-министърът Атанас Герджиков.


НадзаглавиеРектори и просветни експерти обсъждат нов модел за ВУЗ

Заглавие3 години за бакалавър и 2 за магистърТекстПромяна в модела за висше образование ще обсъждат ректори и просветни експерти във връзка с изготвянето на нов закон за висше образование. Депутати гласуваха на първо четене поправки в действащия, но МОН обяви, че догодина ще напише изцяло нов закон. Една от идеите, които ректори и просветни експерти ще разгледат, е дали бакалавърските програми трябва да продължат 4 години, както е сега, или е по-добре да се съкратят на 3 г. В Европа съжителстват два модела. Единият е 3 години бакалавърски курс на обучение плюс 2 магистърски. Другият – 4 години бакалавърство и 1 година магистратура. У нас действа системата „4+1”.

Трудността при редактиране на лийд е, че авторът смята, че читателите знаят колкото него. Което невинаги е така.Добрият лийд носи всичките достойнства на текста. Той трябва да информира и обобщава, без да изчерпва изцяло съдържанието. Той определя настроението и динамиката на разказа. Целта му е терминологично определена от названието му – да ръководи, да посочва, да събужда интерес у читателя.Определено непрофесионален и подвеждащ за читателите е подходът, при който просто първият абзац на текста се представя визуално като „вход”, форшпан, без текстът да е написан по правилата на този елемент. При по-наративни текстове или при разгърнати информации началото рядко „попада” в ядрото на смисъла, то не дава на читателите онази кондензирана информация, която те очакват, и в този смисъл лийдът не е в състояние да изпълни основната си функция – а именно да провокира засилен интерес към публикацията.Често допускана и дразнеща грешка, която вече споменахме, е когато лийдът е написан самоцелно, само за да привлече читателското внимание. По правило такъв тип лийд върви със сензационно и обстоятелствено заглавие.

Пример

Заглавие: Баби в Овча купел луднаха по Чарас

Подзаглавие: Гаджето на аржентинеца от ЦСКА оставя цял лев за вафла

Текст:Всеизвестна истина е, че кабелните оператори доставят неповторими трепети на софиянките в напреднала възраст с тв канала „Романтика”. бабите в столичния квартал Овча купел и особено тези, които имали щастието да попаднат в района на стадион „Славия”, могат да се похвалят със сбъднати мечти. Те вече имат своя действителен латино герой.

Става въпрос за 20-годишния аржентинец от ЦСКА Маркос Чарас. Участието му в неделното столично дерби бе използвано доста успешно от съдбата. Маркос, който излезе титуляр за червените за първи път този сезон, доведе на стадиона приятелката си Анна-Клара (име тъкмо за сценарий). Латино гърлата направи сърцераздирателен жест, като остави цял лев на продавачка за най-обикновена вафла. Бакшишът от 60 стотинки вкара завинаги Анна-Клара и нейния любим в сърцето на бабата. Тя и нейните колежки обявиха Чарас за най-желания футболист в Овча купел.”Цитирана е цялата информация, защото примерът би бил непълен, ако се посочи само лийдът. В случая става дума за спортна тематика, но подобни подвеждащи уводи и заглавия са характерни за всеки един раздел в печатната медия. Не е допустимо да се прави анализ на качествата на публикацията, но редакторите са длъжни да действат коректно спрямо читателите си.Медийните изследователи често използват сравнението на заглавия, за да покажат чрез развитието им движението на даден обществен процес. Някои изследователи са възприели термина „продължаваща новина”. Други не разглеждат този процес в единство, а приемат, че новините са самостоятелни за всеки ден. Но е факт, че проблемът стои и в съвременната практика.Христоматиен е примерът за смяната на новинарския тон, характеризиращ движението на войските на Наполеон към Париж след връщането му на френска земя. Първото съобщение е със заглавие „Чудовището избяга”. когато армията му е близо до Версай, същият вестник излиза със заглавие „Верният Париж чака своя Император”. В настоящата работа няма да се разглежда динамиката на лийда и заглавието като отношение към дадено събитие, а като използване на чисто журналистическа практика за професионално представяне на новини.Има различни професионални техники – по един начин се редактира новина от същия ден, по друг – когато става дума за вече известно събитие с нови обстоятелства около него. При такъв тип редакция трябва да се намери необходимият баланс между новите факти и предполагаемото знание на читателя. За илюстрация предлагам проследяването и журналистическата интерпретация само от едно издание на събитие, привлякло общественото внимание през лятото на 2003 година.

1. Велчев заложи оставка

Управлението на държавните финанси може да се окаже напълно обезглавено, след като финансовият министър Милен Велчев изненадващо подаде оставка. Новината беше разпространена и от международните агенции в четвъртък, като тя се появява на фона на кризата в избор на управител и подуправител на БНБ и обявеното в неделя намерение на заместника на Велчев – Красимир Катев да се оттегли от поста си. До късно снощи не стана известно дали премиерът Симеон Сакскобургготски ще приеме оставката.

2. Премиерът отменил посещение в Германия, за да умува по казуса Велчев

Премиерът Симеон Сакскобургготски е отменил частно посещение в Германия, за да реши проблема с оставката на министъра на финансите Милен Велчев, предаде Инфорадио, като цитира и Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Очевидно е, че ако премиерът приеме оставката, показва, че се солидаризира с тези колеги на Милен Велчев, които искат да харчат повече и не се вълнуват особено много от една разумна фискална политика.

3. НДСВ е против оставката на Милен Велчев

Председателят на парламентарната група на НДСВ Станимир Илчев и огромна част от мнозинството в НДСВ очаква оставката на Милен Велчев да не бъде приета и той да продължи да изпълнява задълженията си.

4. Царят се размисли над оставката на Велчев

Новината за внезапната оставка на финансовия министър беше допълнително нюансирана през уикенда, от една страна с твърденията, че премиерът не е бил щастлив от неговата политика, и от друга – с петъчното изявление на самия Милен Велчев, който каза, че ще се радва да остане на поста си.

5. Оставката на Велчев застрашавала финансовата децентрализация

Оставката на министъра на финансите Милен Велчев поставя под въпрос изпълнението на процеса на финансова децентрализация в България, съобщи в понеделник БНР, като цитира изпълнителния директор на националното сдружение на общините в България Гинка Чавдарова. Кметовете отчитат, че при ръководството на финансовото ведомство от Милен Велчев е установен траен диалог и съвместна дейност, независимо че на отделни етапи е имало спорове и несъгласие.

6. Плъзнаха слухове, че оставката на Велчев е приета

Все още няма официално решение на премиера Симеон Сакскобургготски за това дали ще приеме депозираната преди седмица оставка на министъра на финансите Милен Велчев. Това съобщение на правителствения пресцентър се появи в късния следобед вчера, вероятно предизвикано от разпространения часове по-рано слух, че оставката е приета.

7. Оставката на Милен Велчев срещу приватизацията на БТК?

Най-новата версия около оставката на финансовия министър Милен Велчев е, че тя може да бъде изтъргувана срещу приватизацията на БТК. Това твърди, в интервю пред радио Свободна Европа, Радослав Кръстев от Интелинюз. Според него, възможно е ДПС да позволи сключване на сделката с „Вива Венчърс” за БТК срещу приемане на оставката на министър Велчев.

8. Милен Велчев оттегли оставката си

Министърът на финансите Милен Велчев в сряда оттегли оставката си и обяви, че е получил необходимата подкрепа от управляващото мнозинство за водената от него политика.

Новинарската сага около оставката на финансовия министър потвърди изводите, наложени от световната практика: – печатните медии следват електронните по отношение на бързината на информацията; – в стремежа си да поднесат нова информация при известни факти в новинарските текстове могат да се появят елементи на интерпретация на тези факти. Това невинаги е най-добрият подход (освен ако тази интерпретация не е част от макроредакторската стратегия и политика на изданието).Намирането на баланс между стара и нова информация при продължителни „медийни сериали” е сериозен тест за сериозността на всяка редакция. Дали тя ще се плъзне само по актуалността, или ще търси развитието на проблема в дълбочина? Дали ще се търсят конфликти или гледни точки, които ще отстранят напрежението? Отговорите на тези въпроси са белег на професионализма и са показателни за отношението на редакцията към отразяването на дадени процеси.Новините се редактират лесно, стига хората, които се занимават с обработката им, да спазват правилата. Често срещана грешка е редактирането „на парче”, без вникване в стила на автора и в същността на предложения текст.

Съкращаването като съгласуване на авторовите намерения и редакционните изисквания

Важен момент при редактиране на новинарски текстове е съкращаването. По принцип репортерите пишат повече от необходимото. Това е нормално, защото те разсъждават, че е по-добре да има повече информация за събитието, отколкото тя да липсва. Тази позиция често влиза в противоречие с графичния вид и цялостната концепция на отделния брой. Подобна ситуация се получава, когато има и повече новинарски събития.Най-често предложените текстове се съкращават. Този процес се осъществява по два начина. Или се премахват обособени части, като стремежът е да не се наруши логическата връзка между останалите, или се отстраняват по едно или две изречения от различни пасажи.Редакторът внимателно съкращава, защото съществуват две опасности. Едната – при лошо съкратен текст читателят губи логическата връзка, а оттам губи и доверие в автора. Той не знае, че текстът е бил съкратен. От своя страна, журналистът се чувства неразбран, смята, че напразно е работил, че не неговото име трябва да бъде под текста, а това на редактора.

Една от основните причини за съкращението е, когато журналистът се отклони от темата и информацията му съдържа по-незначителни факти или подробности, които не се вписват в общата логика.


Президентът Георги Първанов обмисля дали да наложи вето на промените в осигурителния кодекс, които бяха приети на 26 юни от Парламента, стана ясно вчера. Той покани в Президентството вчера депутати, управителят на осигурителния институт Йордан Христозков, представители на синдикати и пенсионерски съюзи и др., за да чуе мнението им по промените. Първанов трябва да реши до утре. Самият той имаше идеи за промени на достъпа до пенсионната система, които сподели, когато беше призован да опрости надвзетите пенсии. На срещата не е повдиган въпроса за точковата система за пенсиониране, за която промяна от години се бори БСП, споделиха участници в дискусията. Станало ясно, че са нужни някои корекции, но по-скоро във втората част на кодекса, която касае допълнителното и доброволно осигуряване за пенсия. Не е решен, например, проблемът с работещите в МО и МВР, които нямат право да се осигуряват за втора пенсия, каза вицепрезидентът на „Подкрепа” Димитър Манолов.


Президентът Първанов обмисля дали да наложи вето на промените в осигурителния кодекс, които бяха приети на 26 юни от Парламента. Той покани в Президентството вчера депутати, управителя на НОИ Йордан Христозков, представители на синдикатите и пенсионерски съюзи, за да чуе мнението им по промените. Срокът, в който президентът трябва да пусне закона или да го върне, изтича утре.На срещата не е повдиган въпросът за точковата система за пенсиониране, за чиято промяна от години се бори БСП, съобщиха участници в дискусията. Станало ясно, че са нужди някои корекции, но по-скоро във втората част на кодекса, касаеща допълнителното и доброволното осигуряване. Не е решен проблемът с работещите в МО и МВР, които нямат право да се осигуряват за втора пенсия, каза вицепрезидентът на „Подкрепа” Димитър Манолов.

* Маркираното в сиво е изложено след някои съкращения.

Виждаме как чрез съкращение се улеснява възприемането на новината. Ако се търси някакъв политически контекст – отпадналата част характеризира президента ни като социален. Но в чисто журналистически план неговите идеи не са важни за тази новина.

Ето още два примера за изчистване на основната информация от странични мнения. Част от съкращенията са и поради несъобразяване на големината на текста с наличното място на конкретния брой. Там присъствието на всяка дума е от значение, така че съкращенията трябва да са направени майсторски и да се вписват в типологичната концепция на изданието. Ще посоча, че не всички приемат графичната смяна на долар с $; налагането на думата „шеф” или „шефка”, или обозначаването на числителни бройни с комбинация от цифра и букви (6-има), но в случая става въпрос за конкретни редакторски виждания.


Адвокат Ялнъзов има притеснения за това, че шестимата медици ще останат в Бенгази докато трае процесът срещу тях, каза вчера правосъдният министър Антон Станков, който е председател на междуведомствената комисия по случая в Либия. В интервю за БНР Ялнъзов се оплака, че защитата на българите не е била предварително уведомена за оставането на българите в Бенгази. Те трябваше да се върнат с частен самолет в Триполи, където бяха поставени на по-лек режим. Външният министър Паси отказа да съобщи подробности за срещата на двамата дипломати от посолството ни в Триполи с шестимата преди ден. Според запознати, те били гневни на Външно и на адвокат Ялнъзов, заради закъснението му в съда.В понеделник Ялнъзов е предал на министрите Паси и Станков иска, предявен от родителите на едно от заразените деца, който е на сума от около 1.7 млн. долара.


Адвокат Ялнъзов има притеснения, че шестимата медици ще останат в Бенгази, докато трае процесът срещу тях, каза вчера правосъдният министър Станков, шеф на междуведомствената комисия по случая в Либия. В интервю за БНР Ялнъзов се оплака, че защитата не била предварително уведомена за оставането на българите в Бенгази. Те трябваше да се върнат с частен самолет в Триполи, където бяха поставени на по-лек режим. Външният министър Паси отказа да съобщи подробности за срещата на двамата дипломати от посолството ни в Триполи с шестимата преди ден. Според запознати, те били гневни на Външно и на Ялнъзов заради закъснението му в съда. В понеделник Ялнъзов е предал на министрите Паси и Станков иска от родителите на едно от заразените деца, който е за сума от около $ 1.7 млн. Искът ще бъде засекретен и няма да се обявява публично, увери вчера Ялнъзов. Възможността родителите на всички деца да заведат подобни искове за милиарди левове е само теория,

Текстът е на арабски и е 13 машинописни страници. Очаквам превода му, там са записани и основанията за този иск, обясни Станков. Той все още не е насрочил дата за заседание на междуведомствената комисия, защото до 4 август, когато делото продължава, имало много време.Искът срещу нашите ще бъде засекретен и няма да се обявява публично, увери вчера Ялнъзов. Възможността родителите на всички деца да заведат подобни искове за милиарди левове е само теория, допълни той.Искът ще бъде уважен, само ако българите бъдат признати за виновни в заразяването със СПИН на около 400 либийски деца. Ялнъзов съобщи още, че се опитва да раздели делото срещу 6-мата българи и срещу офицерите мъчители, които също са подсъдими.

допълни той.Искът ще бъде уважен, само ако нашите бъдат признати за виновни в заразяването със СПИН на около 400 либийски деца. Ялнъзов съобщи още, че се опитва да раздели делото срещу 6-имата българи и срещу офицерите мъчители, които също са подсъдими.

Съкратеният абзац няма информационна стойност и редакторът уместно е решил той да отпадне.

Следващият текст показва как след редакторска намеса се изчистват емоционалните изрази и някои нелогични формулировки.


Учителите ще започнат ефективни стачни действия от 15 септември, ако Министерството на образованието не изпълни няколко техни искания. Това заяви вчера на пресконференция шефката на учителския синдикат Янка Такева. Първото от исканията е веднага да се спрат съкращенията на занималните или така наречените полуинтернатни групи. „В момента се закриват тези групи в Шуменско, Търговищко и други малки общини”, обясни Такева. Второто искане е бюджетът за средно образование през 2004 г. да бъде 1.8 млрд. лева. „Ако е вярно, че БВП ще бъде 35 млрд. лева, това прави 4.7%”, допълни синдикалната шефка. Средната брутна заплата на учител съответно трябвало да се вдигне от сегашните 265 лв. на 360. Третото искане е до края на годината да бъдат изработени планове за устойчиво развитие на средното образование и за повишаване на социалния статус на учителя.„Ножът е опрял до кокала, няма накъде повече, ще видите нестандартни стачни действия, ако трябва ще се запалим, но исканията ни ще бъдат приети”, заяви Такева. От чужбина са пристигнали специални консултанти по стачки за целта.


Учителите ще започнат ефективни стачни действия от 15 септември, ако Министерството на образованието не изпълни няколко техни искания, обяви вчера шефката на учителския синдикат Янка Такева. Първото от исканията е веднага да се спрат съкращенията на занималните или така наречените полуинтернатни групи. В момента се закривали тези групи в Шуменско и Търговищко. Второто искане е бюджетът за средно образование през 2004 г. да бъде 1.8 млрд. лв. „Ако е вярно, че БВП ще бъде 35 млрд. лв., това прави 4.7%”, допълни синдикалната шефка. Средната брутна заплата на учител съответно трябвало да се вдигне от сегашните 265 лв. на 360. Третото искане е до края на годината да бъдат изработени планове за устойчиво развитие на средното образование и повишаване на социалния статус на учителя.

Съкратени са емоционалните изказвания. Те дават облик на новината, но по принцип нарушават условното разделение между новинарско и коментарно начало. Още повече, че конкретната публикация е в един спокоен тон. Информационната стойност не е намаляла. Другата причина за подобен тип съкращение е липсата на място или несъобразяването на журналиста с предоставения му обем. Понякога се получават конфликти и е редакторско задължение да ги изглади по ненатрапчив за аудиторията начин.

В заключение, читателят не е длъжен да познава технологията на вестника. Той си купува изданието, за да се информира. Работата на редактора е да подготви и предаде продукта в завършен вид.

Заглавие

Не е случайно, че заглавието е сред най-дискусионните проблеми в съвременната пресжурналистика. Съществуват различни теоретични виждания за функциите на заглавието. Последните са от юни 2003 г. Според Сметанина, например, те са „номинативна, информативна, рекламна, убеждаваща, техническа” (да определя границите между текстовете).Практика във водещите издания е да има специализирани редактори, които пишат само заглавия, защото те продават изданието.Не е рядкост заглавията да бъдат променяни от редакторите. Понякога главните редактори се заемат с тази задача. Те знаят, че заглавията формулират редакционната политика. Не всички читатели ще стигнат до същността на текста, но със сигурност ще видят заглавията и ще запомнят някои от тях. По този начин вестникът ще даде една първична информация на хора, които могат и да не си го купят, а само да прегледат изданието.Най-честият упрек към заглавията в пресата е, че има разминаване между тях и текста. Когато става дума за българския печат, проф. И. Знеполски отбелязва „Несъответствие между кода на заглавието и кода на информационния текст”1. Той развива тезата си за „самостоятелната функция на заглавието” и за „стратегия за несъвпадение или противопоставяне между текст и код”. По повод смяната на първоначалните заглавия доц. Георги Лозанов твърди, че „те са начин авторът да бъде вторично авторизиран от името на вестника, присвоен”2. По принцип разминаването между заглавие и текст в световната практика е дразнещо не само за читателите, които се чувстват излъгани. Много автори негодуват, че им се приписват внушения, каквито те не са искали да влагат в текста си.От друга страна, идеологът на новата преса у нас Валери Найденов дава своето обяснение: „Чудя се как е възможно филолог да забрави учебника си по езикознание! В него пише, че вестникарският език се различава и от говоримия, и от литературния. Това се дължи на изискването за ефикасност – да се каже повече и в по-малко пространство. Това особено важи за заглавията. Според него „При заглавието, главното изискване е за силна икономия. Затова се случва да отпаднат било пълен член, било предлог, било съществително.”3 Тази позиция се приема от много практикуващи журналисти, които твърдят, че тяхната дейност е подчинена на читателите, че те искат от тях ярки информативни заглавия за предлаганите новини. Естествено, всяко издание се съобразява със своите читатели и с целите си.Няколко са тенденциите, които наблюдаваме сред заглавията. Вече споменахме за отпадане на задължителното спазване на книжовната норма и налагане на нови правила. Те могат да бъдат продиктувани от чисто вестникарски причини за печелене на публика, но и от графичната концепция на съответния брой.Като цяло в практиката съществува подчертана тенденция за използването на малки имена (най-вече на политици) в заглавието като носители на самостоятелен смислов фокус: „Надето” (Михайлова), „Жан” (Виденов), „Сергей” (Станишев). Налице е засилен ефект на антропонимия (когато хората или институциите се определят с прякори – „Тато”, „Батето”, „Кенеди”, „Шуми”, „Камата”, „жълтите”, „сините”, „червените”. Този похват е характерен не само за политическите, но и за спортните страници. Там често се срещат: „армейците” (за състезатели на ЦСКА), „артилеристите” (за футболистите от „Арсенал”), „белите” (за спортистите от „Славия”), „смърфовете” (за футболистите на „Локомотив” Пловдив), „кариоките” (националните отбори на Бразилия), „петлите” (за французите), „извънземните” (за баскетболистите от НБА) и т. н. Отделни издания предпочитат да слагат инициали: Ж. Ж. (Желю Желев), Ж. Г. (Жорж Ганчев), Н. В. (Негово Величество). Сравнително често е използването на абревиатури от рода: „МВР шеф”, „GSM” апарати, „VІР персони” и т. н.Всички тези езикови явления се обясняват с изискването за икономия. Но привържениците на спазването на книжовната норма твърдят, че този тип заглавия брутално я нарушават. Има езиковеди като проф. В. Мурдаров, които приемат подобен тип словообразувания като „израз на тенденция към демократизация на книжовния език”. Въпросът е дискусионен в България, както от научна, така и от чисто практическа гледна точка.Когато се говори за писане и редактиране на заглавия, трябва да се има предвид, че става дума за „заглавен комплекс”. Това е типична вестникарска форма, която дава много възможности за допълнително въздействие. Често заглавието е само информативно, докато над- и под-заглавията дават смислова визия и имат оценъчен характер.

При анализа на вестникарските заглавия трябва да се отбележи водещата роля на графиката. Често тя е основната причина за получаването на много добро или много лошо заглавие. Тази тенденция е характерна при композирането на първа страница, както и при формирането на водещите акценти в останалата част на изданието.Ако първата задача на редактора е да прецени качествата на даден текст за публикация, втората – да го обработи по начин, който отговаря на стандартите на изданието му, то третата е да оформи заглавието. По принцип заглавието трябва да бъде: – обобщаващо информацията; – атрактивно; – логически свързано с текста, който представя; – помагащо на читателя да се запознае с основното в новината.Едновременно с тези изисквания, заглавието подкрепя установения стил на вестника и настроението на съответната страница. При редактирането на заглавие важно е да се запомни, че то трябва да информира и обобщава, а не да печели награда за оригиналност. Но не е редно заглавието да съдържа почти цялата информация, като в конкретния пример:

ЗаглавиеЖена пие спирт за горене, вместо ракия, мъртва

Текст51-годишна умря, след като се нагълта със спирт в Белослатинското с. Соколаре. Валя Младенова слязла в мазето и

вместо търсеното шише с ракия надигнала спирт. Съседи я открили в безсъзнание и веднага извикали линейка. Жената издъхнала в болницата.

Недоброто впечатление се засилва от факта, че в графично измерение заглавието е по-голямо от информацията.От друга страна, реалното заглавие (а не сензационното) помага на хората да изберат не какво да четат, а какво да не четат в конкретния брой. По този начин се постъпва по-честно и по-отговорно с читателите.

Следващите примери показват сполучлива редакторска намеса при заглавия на информативни текстове.


НадзаглавиеДават добавки към пенсиите на репресирани

ЗаглавиеОбщо 9000 души имат право на допълнителни пари, 990 от тях са жертви на възродителния процес


НадзаглавиеФилчев обещава до дни дела за възродителния процес

ЗаглавиеДават добавки към пенсиите на репресирани?

ПодзаглавиеОбщо 9000 души имат право на допълнителни 20–30 лв.; 990 от тях са жертви на преименуването

Редакторът иска да внуши незначителността на обезщетенията и без да променя информационния факт, го прави в подзаглавието, както с поставянето на въпросителен знак в самото заглавие. Извеждането на името на главния прокурор в надзаглавието е с цел постигане на по-голяма конкретика и персонална отговорност.

В следващия пример се вижда как редакторът е постигнал две цели:


Първанов върна осигурителния кодекс, отнемал му конституционно право


Първанов върна и социалния кодекс

Първата цел – намалява се дължината на заглавието и се пести място.Втората – с добавянето на „и” пред „социалния кодекс” на читателите се напомня за множеството закони, върнати от президента.

Новият пример е показателен за стремежа на автора да предизвика читателския интерес със съзнателно неясно заглавие.


Дете се блъсна в депутатски мерцедес, водачът се отървава с глоба


Депутатът Ралчев блъсна с мерцедеса си дете във Варна

След като информацията в текста не подкрепя стила на заглавието, реакцията на редактора е точна и е в полза на читателя.Няма точни правила, които да важат за всички новинарски заглавия. Основното е запазване на авторовата идея и придържане към стила на медийно представяне. Като цяло, задълженията на редактора при работа със заглавията могат да се сведат до следното: – извличане на заглавието от информация, която е в увода, като се избягва пълно повторение с лийда; – построяване на заглавието върху ключови думи от текста; прието е, че трябва да съдържа глагол; – спазване на граматическите правила. Разбираем е стремежът към стегнатост и езикова икономия, но всяка грешка в заглавие прави повече впечатление от текстовите неточности; – използване на научна лексика само при необходимост. Това правило важи към специализираните журналисти. Читателят не е длъжен да познава всички термини, особено ако става дума за всекидневник, а не за тясно профилирано издание; – да се избягват категорични квалификации. Не е редно да има заглавие от рода на „Хванаха автоапаш”, „Избяга изнудвач”, преди лицата да имат влязла в сила присъда; – избягване на преувеличенията и клишетата; – да не се използват имена, които не се разпознават лесно; – за предпочитане е използване на сегашно време; – да се внимава заглавията да не звучат манипулативно. Получават се недоразумения дори в рубрики, които не

предизвикват широк обществен интерес. Примерно при заглавие „Х води жена си в Бора Бора” се вижда в текста, че Х мечтае да заведе жена си в Бора Бора; – да се познава богатството на езика, но да се използват думите с тяхното значение; – чужденците не са препоръчителни, освен ако не са елемент от езиковата и комуникационна стратегия на изданието.

Спазването и неспазването на горепосочените правила доведе до появата на някои „интересни” заглавия в българския печат през последните две години, които са представени по азбучен ред.

Апокалипсис дебне Кюстендил

Бабата носорог издъхна

Бах е всичко, „Кадилак” е върхът

Бебе от групов секс прилича на всички

Вратар гладува седем месеца, не може да скъса със „Славия”

В „Плейбой” ще снимат кощрамби през 2004

Газят медийния закон

Грък изяде баща си

Домашните котки могат да говорят

Ексхибиционист наказан с парк

Заради Командира сините са на салата, в НДСВ ядат баница

Зет на Песа, баджанак на Бушмена

Информацията е ръчна граната

Комарите хапят сексапилните

Котка се облизва за червата на рокер

Лили Иванова отказа да погребе майка си

Мис България пада от яхта, дави се, спасена

Мъжът иска сън, не секс

Мъри с член № 1 в родния футбол

Наша круша навърши 163 години, цъфна

Оргазъм цери бетер антибиотик

Орешарски умувал да осинови пор

Правят свински зъби в черва на плъхове

Прасе закла стопанина си

Пролетта напъва в панталоните

Пенка стана Брук, Дупинов – няма вече такъв

Риба, рисове и мечки се пречкат на ЕС

Софиянски – българския Осамма за кучетата

Стимулират интимните контакти на акули с Бари Уайт

Съпруги и секретарски се обаждат вместо министри

Така го правят летните лалугери

Три жени падат в пропаст, една загива

Успелият Наско Борнсузов проби, защото е борсук. Само на терена.

Хербицид по царевицата произвежда гейове

Христос бил мургав и с голям нос

Царицата бяга от голи дупета

Шопската салата става турска

Юлияна посреща Вси светии в хол с тикви

Ято цици изстискаха Митю Крика във Варна

Този списък може да бъде разширен от всеки, тъй като не дава оценка нито на изданието, нито на авторите.

В заключение – една история, която фигурира в много американски учебници. Хари Темен (съсобственик на в. „Денвър поуст”) искал да увеличи тиража. Той се нервирал, че заглавията не са достатъчно изразителни. Темен започнал да си ги пише сам, но редакторите му отговорили, че „граматиката не е издържана”. Собственикът не отстъпил: „Граматиката не е издържана. Това е проблемът на този вестник. Има твърде много от проклетата граматика. Нека забравим граматиката и направим един жив вестник.”Историята звучи съвременно у нас, но действието се е развило през 1800 година.

Редактиране на интерпретативни текстове

Новините са най-важната част в пресжурналистиката, но не и единствената. Редакторът би трябвало да познава всички стилове, форми и жанрове, които обогатяват в полисемантичен и полифункционален план прескомуникацията.Един от корифеите на световната журналистика, Уолтър Липман, в навечерието на своята осемдесетгодишнина обобщава по следния начин наблюденията си върху пресата: „За да може едно плуралистично общество да функционира, е необходимо да разполага с голямо количество информация, но само голите факти не стигат. Те са непонятни и трябва да бъдат интерпретирани” (сп. „Инкаунтър” – Лондон, август 1965 г.). Казано с други думи, журналистката не трябва само да осведомява, а и да обяснява, а това ще рече, че тя тълкува, анализира, изследва, оценява, осмисля ставащото с хората и обществото и тази сфера от нейната дейност е полето на интерпретативните текстове. Към този клас спадат статията, коментарът, есето, фийчърът, портретът, проблемното интервю – с една дума публицистиката, чието назначение е възпроизвеждайки събитията, ако се позовем пак на Липман, „да изследва какво става под повърхността, зад хоризонта”, т. е. да отговори на въпроса „защо”.При интерпретативните материали трябва да има множество факти и ярко изразена лична гледна точка. Известен е така нареченият „принцип на айсберга”. Това, което не се вижда в текста, е основата на темата. Авторът трябва да знае много повече от това, което пише, за да може присъствието му да е убедително.При новинарските текстове редакторът изисква не изявления, а факти. При коментарите – убедителна авторова позиция, логика и аргументи за сметка на емоциите и квалификациите.Първата задача на редактора е да прецени темата. Зад разговорната формулировка „това става за нас” стоят отлично познаване на аудиторията, на комуникационната стратегия на издателите и на възможностите на автора.

Граници на редакторска намеса в интерпретативни текстове

Анализите често надхвърлят информационния повод, който ги е предизвикал. Когато са написани добре – те се превръщат в украшение за изданието. Когато са актуални и бързината на реакцията не пречи на качеството на текста – те придават тежест и авторитет. Интерпретативните текстове са белег за класа. Ако новините са в известна степен универсализирани, то тяхното интерпретиране индивидуализира съответното издание. Те са в основата на неговото позициониране от читателите по скалата: „сериозно-булевардно”, „ляво-дясно”, „свое-чуждо” и най-вече „добро-лошо”.Интерпретативните текстове са със силно лично присъствие. Авторът може да анализира даден процес, да дава оценката си за факти от социалната действителност, да сравнява, да прогнозира. В зависимост от целта си той може да хвали, критикува, иронизира, разказва, припомня и т. н. Ако готовият текст отговаря на комуникационната стратегия на изданието, ако темата и начинът на разработването й допадат на читателите – то текстът бива публикуван.Първостепенна задача на редактора, както вече изяснихме, при анализ на интерпретативен материал е оценката на темата. Когато се прецени, че тя е важна и актуална за аудиторията, се разглежда стилът на автора, логиката в разсъжденията и езиковата му култура. Редакторът преценява, от една страна, намеренията на автора, а от друга – дали текстът е адекватен на тези намерения. Не на последно място се обръща внимание на предложения обем и на способността неговият текст да бъде възприет от читателите.Уважаваните редакции разчитат не само на своите журналисти при писане на интерпретативни текстове. Важен момент е наличието на широк кръг от компетентни сътрудници. Практиката е наложила няколко подхода за привличане на добри коментатори в различните сфери на обществения живот: престижът на изданието, неговият тираж (възможност за повече хора да се запознаят с идеите на автора), заплащането. Има още едно условие, което е много важно, именно – минималната намеса в текста на микроредакторско равнище. Което не означава безкритичност, а уважение към стила на пишещия. Въпросът има и практически измерения. Няма автор, който желае поправки, които променят смисъла или идеите му. Още по-недопустимо е промяна в заглавието или създаване на нови оптически и логически акценти чрез формиране на подзаглавия. От друга страна, всеки автор, който има разбирането, че може да пише в медии, трябва да се съобразява с конкретните условия на изданието, да излага своите идеи във вид, който ще заинтригува аудиторията.Творческите взаимоотношения между автор и редактор са не по-малко съществени от връзката редакция-читател. Когато редакторът успее добре да обясни изискванията на медията, не би трябвало да има затруднения с намирането на нужните автори.Важно изискване за доброто функциониране на комуникационния канал автор-редактор е спазването на своеобразна етика на редактирането. Практиката е утвърдила следните правила:

– уважение към сътрудниците и правото им на собствено становище; – поемане на отговорност за публикуване на поръчан текст; – ограничена намеса в текста и съгласуване на промените с автора; – да не се злоупотребява с редакторските пълномощия. Добрият професионалист знае, че неговото мнение не е единственото. Богатството на гледни точки и форми на изложение е в полза на всяко издание; – коректност към поетите ангажименти пред автора – за обем, жанр, време на публикуване и място на текста по страниците.

По принцип всеки репортер би трябвало да интерпретира фактите в „своя си” ресор, да публикува коментар или анализ. Предимствата на кадровите журналисти са безспорни: познаване на темата, аудиторията и технологията на медията. Поправките в текстовете им най-често се свеждат до съкращение (заради обем) или до композиционни размествания (за яснота).Но не всеки журналист може да формира в себе си чувство за съпоставимост на фактите и събитията, не всеки притежава необходимата обща, специфична и езикова култура, за да анализира процесите в цялост и дълбочина. Точно това е причината за привличане на така наречените външни сътрудници. Световната практика е наложила следните редакторски модели при нужда от интерпретативни текстове:

– Редакторите стават автори. Исторически погледнато това е най-старият тип взаимоотношения в печатните медии. В миналото издател, редактор и автор често пъти са били едно и също лице. В наши дни редакторът взима думата по вътрешна убеденост, за да изрази мнението си по най-наболелите теми от деня. – Редакторите обобщават информацията и сами пишат текстове. Този подход е разпространен в големите вестници в САЩ. Там редактори с доказан публицистичен талант приемат всеки ден от репортерите факти и информация, която трансформират в свой публицистичен текст. – Назначаване на щатни коментатори. Тази схема е разпространена в Европа. Опитни журналисти, които нямат ресор за наблюдение, но от всеки от тях се очаква редовно писане на анализи по най-важните проблеми на обществено-политическия живот. – Работа с широк кръг постоянни сътрудници. Колкото повече специалисти има сред авторите на даден вестник, толкова повече се издига общественият авторитет на печатната медия. По тази причина редакциите се стремят да разширяват този кръг, да не се лишават от популярни пера. Важен фактор, който привлича авторите, е сигурността, че ще видят текста си във вида, в който са го предали.

На ниво макроредактиране е необходимо осигуряване на компетентни автори, които биха се ангажирали с изданието. Минималната намеса в текстовете им на микроредакторско равнище е условие, за да продължат да сътрудничат на медията.

Заглавията на интерпретативните материали не следват новинарските правила и не е задължително използването на глагол в тях. Често се използват безглаголни заглавия, които поставят въпрос, очертават рамките на водещата тема или създават атмосфера. Търси се игра на думи и когато тя не е самоцелна, се получава добър комуникативен ефект. По правило те се съчетават с водеща илюстрация и по този начин се постига комплексно и силно въздействие.

Лийдът може също да не отговаря на новинарския стил. Подобен тип текстове предполага друга нагласа, по-спокойно и аналитично отношение на читателите към тях.

Трябва да се отбележи и прецизната редакторска работа при обработка на проблемно интервю. Фактологическата достоверност на отговорите е задължително, но не единствено условие, за да се получи добър разговор в страниците на печатните медии. Необходимо е преди всичко да се знае защо се разговаря със събеседника. Какво се очаква от него? Трябва ли той задължително да се съгласява с тезите на питащия? Интервюто самостоятелно ли ще се появи, или в блок с други текстове по темата? Репортерът наясно ли е с въпросите, които биха заинтересували читателите? Видно е, че тази сериозна работа на макроредакторско равнище започва преди момента на разговора. Важно е и заглавието на интервюто. Да се изведе същностна или ключова фраза, която не се изважда от контекста с цел атрактивност или защита на дадени тези. Всяка редакция може да коментира казаното от всеки по начин, който сметне за необходимо. Но въпрос на коректност е да се предадат цялостно отговорите и да не се манипулира заглавието.

ипове и структура на интерпретативните текстове

Богатството на печатната медия не се ограничава само до организиране на информацията по метода на „обърнатата пирамида”. Структурата на различния тип интерпретативни текстове може да бъде схематизирана по следния начин: хронология – разказът се развива с течение на времето; допуска се ретроспекция и връщане в настоящето; „пясъчен часовник” – текст, който започва като „обърната пирамида” и преминава в хронология. Чрез този метод се осигурява гъвкавост за движение на информацията; „строителна тухла” – когато представеният за редактиране текст съдържа елементи на инструкция. Започва се от по-простите и се преминава към по-сложните; сравнение и контраст – когато няколко проблема се сравняват едновременно и се разглеждат в развитие и дълбочина; мотивирана последователност – когато авторът съобщава повода за написването, идентифицира проблемите, дава варианти за развитието им и предлага формули за бъдещото им разрешаване; „циментиране” – когато текстът е структуриран на принципа на повтаряемост в рекламата: кажи това, което искаш, казваш, каквото си казал.

Има и други композиционни модели, но изброените са най-разпространени.Интерпретативните текстове не носят само престиж на изданието. Те са важен фактор за създаване на устойчива аудитория. Добрите редактори в печатните медии са способни да осигуряват не само качествени автори, но да предлагат и темите, по които те да пишат. Известно е, че информационният поток е променлива величина. Има дни, в които много новини отпадат поради липса на място. Анализи и коментари са имали лошия късмет да се планират в ден, в който избухва война или става голям политически скандал. В следващите дни актуалността им намалява и те остават в редакционния архив. Но има дни, в които новините липсват и сякаш по света нищо не се случва. В подобна ситуация на помощ идват текстове, които не са пряко свързани с актуалните събития, но същевременно носят информация, разкриват факти, представляват интерес за голям кръг читатели. Те могат да бъдат групирани условно по следния начин: проблем – ако част от аудиторията се идентифицира с него, значи тя ще го възприеме. Проблем може да бъде всичко. От цените на тока до състоянието на пътищата; желание и нужда – повечето хора имат нужда да прочетат нещо, за което имат желание: от промяна в правителството до новите модни тенденции. Всяка евентуална промяна е потенциална тема; знаменитости – хората се интересуват от известни хора;човешки истории – когато дете е спасено от смърт, когато се разказва нещо близко до читателя, то винаги е интригуващо; страх – това, от което хората се страхуват, винаги има своите читатели;конфликт – независимо дали в спорта, в бизнеса или политиката, конфликтът привлича. Всякакви противоречия в позициите на лица (дори и от една партия, гилдия, спортен клуб) предизвикват интерес;необикновеност – всяко поведение, което може да се тълкува като отклонение от общоприетата норма, е любопитно; прогрес – новостите винаги заинтригуват, когато са поднесени на разбираем език;решение за успех – читателите имат нужда от „позитивен пример” или най-малкото от обяснение за успеха на някого.Текстовете, посветени на трайни теми, като семейство, здраве, красота, вяра целогодишно „се котират”, независимо от насочеността и периодиката на изданието.

Технология на редактиране при интерпретативните текстове

На макроредакторско равнище „намесата” е в подбора на темата, ракурса и автора. От значение е обемът на текста, илюстрацията, мястото му в медията, както и денят, в който излиза публикацията.На ниво микроредактиране интерпретативните текстове се обработват основно с цел намаляване на обема им и засилване на внушението. Няма общовалидна рецепта, но основната идея е да се запази посланието на автора, да не се изопачат идеите и нюансите, които влага. Редакторът премахва само някои абзаци или подробности без информационна стойност. Поправят се стиловите грешки, като се съобразява текстът с аудиторията на изданието. Следващият пример показва редакторската дейност, която е насочена преди всичко към изчистване на фразата и премахване на излишни детайли.


ЗаглавиеДепутатска война за адвокатурата

ПодзаглавиеЗам.-председателката на парламента Камелия Касабова и още трима народни представители от НДСВ написаха изцяло нов законопроектТой трябва да конкурира внесения преди няколко месеца вариант „Соколов, Ралчев, Червеняков, Казак”. И двата обаче със сигурност ще разпалят битка и между „младите” и „старите” в гилдията.

ТекстСамо преди два дни и съвсем неочаквано зам.-председателката на парламента Камелия Касабова внесе чисто нов законопроект за адвокатурата. Заедно с нея под документа са се подписали депутатите от НДСВ Валери Димитров, Нина Чилова и Снежана Чипева.Изненадата дойде предимно от обстоятелството, че само преди четири месеца депутати-адвокати внесоха друг абсолютно нов проект на закон за адвокатурата. И освен Йордан Соколов от СДС, Четин Казак от ДПС и Младен Червеняков от Коалиция за България, под него стоеше подписът и на Борислав Ралчев от НДСВ. Другият сюрприз бе обстоятелството, че немалка част от предлаганите нови основни положения за съществуването, организацията и дейността на адвокатската гилдия в проекта на четиримата депутати-адвокати и на Камелия Касабова се покриват. Затова и бе странно, че се внася изцяло нов вариант, при положение че е възможно всичките различни текстове, тези и варианти да бъдат предложени между първо и второ четене на първия по време документ. Затова и подозренията веднага се насочиха към сблъсък между лобитата на „депутатите-адвокати” и на „народните представители – юридически консултанти”, каквито бяха и понякога са председателят на парламента Огнян Герджиков и вътрешния министър Георги Петканов. Съдържанието на тези хипотези се изпълва от обстоятелството, че именно Касабова и Чилова се считат за твърде близки именно до Герджиков и Петканов.Така или иначе, в момента са налице два цялостни проекта, които правят опит да уредят по нов начин адвокатската професия. Интересът към тях е съвсем естествен и оправдан като се има предвид първо, че адвокатите в България в момента по списъчен състав са 10545, а и не са много българите, на


ЗаглавиеДепутатска война за адвокатурата

ПодзаглавиеЗам.-председателката на парламента Камелия Касабова и още трима народни представители от НДСВ написаха изцяло нов законопроект за адвокатуратаТекстПреди няколко дни, съвсем неочаквано зам.-председателката на парламента Камелия Касабова внесе чисто нов законопроект за адвокатурата. Заедно с нея под документа са се подписали депутатите от НДСВ Валери Димитров, Нина Чилова и Снежана Чипева.Изненадата дойде от обстоятелството, че само преди четири месеца депутати-адвокати внесоха друг абсолютно нов проект на закон за адвокатурата. И освен Йордан Соколов от СДС, Четин Казак от ДПС и Младен Червеняков от Коалиция за България, под него стоеше подписът и на Борислав Ралчев от НДСВ. Другият сюрприз бе обстоятелството, че немалка част от предлаганите нови основни положения за съществуването, организацията и дейността на адвокатската гилдия в проекта на четиримата депутати-адвокати и на Камелия Касабова се покриват. Странно е, че се внася изцяло нов вариант, при положение че е възможно всичките различни текстове, тези и варианти да бъдат предложени между първо и второ четене на първия по време документ. Затова и подозренията веднага се насочиха към сблъсък между лобитата на „депутатите-адвокати” и на „народните представители – юридически консултанти”, каквито бяха и понякога са председателят на парламента Огнян Герджиков и вътрешния министър Георги Петканов. Съдържанието на тези хипотези се изпълва от обстоятелството, че именно Касабова и Чилова се считат за твърде близки именно до Герджиков и Петканов.Нека първо видим общите неща в двата проекта, които безспорно ще предизвикат спорове между „старите” и „бъдещите млади” в гилдията. И при двата варианта се предвижда адвокат да може да става вече само лице с юридическо образование и юридическа правоспособност, но само ако има две години юридически стаж. Това означава да спре досегашната практика в гилдията да може да влезе всеки завършил, минал стажа и положил държавния теоретико-практически изпит. Проектите предлагат лицата, които нямат въпросния двегодишен юридически стаж, да могат да стават единствено помощник-адвокати. Тази постановка е много

които не им се е налагало да прибягват до техните услуги или не им предстои това. А и двата вече предложени варианта за нов закон на адвокатурата предвиждат значителни промени в нея – и в режима на вписване, и в организацията и дейността, в правата и задълженията, и в изискванията на канторите, и в отговорността и т. н. Нека първо видим общите неща в двата проекта, които безспорно ще предизвикат спорове между „старите” и „бъдещите млади” в гилдията. Така и при двата варианта се предвижда адвокат да може да става вече само лице с юридическо образование и юридическа правоспособност, но само ако има две години юридически стаж. Или казано иначе се предвижда да спре досегашната практика в гилдията да може да влезе всеки завършил, минал стажа и положил държавния теоретико-практически изпит. Ако проектите бъдат приети, се предвижда лицата, които нямат въпросния двегодишен юридически стаж, да могат да стават единствено помощник-адвокати. Тази постановка е много спорна – особено когато става дума за адвокати. Първо, защото тази професия е свободна и много пазарна – един адвокат или става, има клиенти и се налага, или просто няма клиенти. На второ място идва и обстоятелството, че вече почти не остана юридическа професия, за която не се изисква предварителен стаж, което обрича всеки завършил да започне или като помощник-адвокат, или като помощник-нотариус, или да отиде на работа в МВР.

спорна. Първо, защото тази професия е свободна и много пазарна – един адвокат или става, има клиенти и се налага, или просто няма клиенти. На второ място идва и обстоятелството, че вече почти не остана юридическа професия, за която не се изисква предварителен стаж, което обрича всеки завършил да започне или като помощник-адвокат, или като помощник-нотариус, или да отиде на работа в МВР.

* Маркираното в сиво и подчертаните фрази са съкратени.

Текстът е начало на анализ по важна и обществено значима тема. Виждаме как редакторът си е позволил само езикови поправки и едно по-голямо съкращение, което не променя смисъла. От тази позиция може да се каже, че редакторската намеса е сполучлива, че е запазен синхронът между предоставения текст и осъществяването му на практика. Примерът е показателен за комплекса от умения, които трябва да притежава редакторът при обработка на интерпретативен текст.Освен да съкращава, практиката налага и умението редакторът творчески да възпроизвежда и да доразвива представените идеи в текста. Понякога това се прави в името на редакционната политика, на търсене на атрактивност, но има и случаи на самоцелна и не съвсем коректна намеса. Предложеният пример е показателен за редакторско вмешателство в текст, с дописване на позиции, които дори не са и споменати от автора. В подобни ситуации той задължително трябва да бъде уведомен за промяната, както го изискват етичните принципи на редактирането, за които стана въпрос по-горе.


ЗаглавиеПази се „Юнайтед”

ТекстРуският милиардер Роман Абрамович, който наскоро купи срещу 150 млн. паунда английския


ЗаглавиеПримерът на Абрамович

ТекстРуският милиардер Роман Абрамович, който наскоро купи срещу 150 млн. паунда английския

футболен клуб „Челси”, опитва да продаде целия си бизнес в Русия (вж. стр. 5). Нищо чудно, след като руският Президент Владимир Путин поведе война с олигарсите от миналия декември, от която до този момент най-много пострада петролната компания „Юкос”. Всъщност мъдър бизнес ход, какъвто между впрочем беше и покупката на „Челси”, последвана от похарчването на близо 100 млн. евро за нови футболисти. Едва ли има по-добър начин за спечелване на всеобщо уважение и респект в Англия от правенето на големи инвестиции във футбола. Не само заради популярността на спорта на острова, а и в световен мащаб, но и заради факта, че подобни сделки се считат за успешен бизнес. Показателен е примерът с „Манчестър юнайтед”, чийто годишен оборот би могъл да се сравнява с този на някои от големите компании в света. Немаловажна е и безплатната реклама, която си осигури Роман Абрамович, ставайки главен герой на ежедневни публикации в европейската преса.Всичко това говори ясно за намеренията на руснака – пренасочване на основна част от бизнеса му от русия към Западна Европа. Това даде повод дори на някои английски журналисти да предположат, че Абрамович се готви скоро да продаде „Челси” и купи „Юнайтед” – безспорно най-апетитната хапка на пазара. Пази се „Юнайтед”!

футболен клуб „Челси”, се опитва да продаде целия си бизнес в Русия и да се премести завинаги в Лондон (виж стр. 5). Далновидно решение, след като президентът Путин започна война с олигарсите, в която до този момент най-много „жертви” даде петролната компания „Юкос”. Да не говорим, че вкарването на големи инвестиции във футбола, каквито са покупката на „Челси” и похарчването на близо 100 млн. евро за нови играчи, са може би най-сигурният начин да си спечелиш всеобщо уважение в Англия. А и Абрамович си направи добра реклама, след като седмици наред името му не слизаше от първите страници на вестниците. Това даде повод дори да се предположи, че след „Челси” милиардерът ще си напазарува и „Манчестър юнайтед”.Да се чуди човек как небезизвестните Константин Димитров-Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора, които също отдавна живеят и на Острова, не са се сетили да го изпреварят! А и изхранването на Рууд ван Нистелрой и Фабиен Бартес няма да излезе никак скъпо. Стига, разбира се, те да обичат самоковски чипс или пък картофено пюре от Боливия.

* Маркираният текст е добавен.

Виждаме как редакцията в случая налага съвсем друг смислов акцент, намесва вътрешна политика в спортна публикация, правят се логически връзки, каквито авторът изобщо не е упоменал в работата си.

Следващият пример показва пак смяна на авторовия фокус в интерпретативен текст. Но в случая тя не е самоцелна, а е обусловена от вътрешните принципи на изданието. Темата е законът за личните данни. Вестник, насочен към бизнес-аудиторията, предполага, че неговите читатели познават правната уредба. По тази причина не се приема изцяло авторовата гледна точка, че хаосът при прилагане на този закон е породен от незнание.


ЗаглавиеФарстарт

ТекстС фалстарт започна утвърждаването на посочените от закона правила и изисквания за защита на личните данни (виж с. 1). Оказа се, че никой не е чувал за дадения 6-месечен срок, в който физическите и юридически лица от януари насам е трябвало да се регистрират като администратор, който следва да предприеме редица действия за защита на личните данни, с които борави.Проблемът по-скоро се корени в незнанието на българите, че изобщо има такъв закон, който е направен да защитава техните лични данни. Дори и малцина са българите, които са наясно коя информация влиза в кръга на личните данни и следва да им бъде осигурена защита.Хаосът около гоненето на последния срок,


ЗаглавиеПланиран хаос

ТекстПълен и почти планиран хаос настана с прилагането на новия за българския правен мир Закон за защита на личните данни (виж с. 1). Той беше приет миналата година и както можеше да се очаква, изтичането на посочения в него срок свари масово неподготвени дружества и еднолични търговци, задължени да се регистрират вече и като администратори, които трябва да осигурят специална защита на сведенията за имотно, физическо, психологическо, семейно и пр. състояния на хората, с които работят. Не е изненада, че много от тях дори и не са разбрали, че изобщо има подобен закон.Изненадващи се оказаха предвидените глоби.При изтичащия шестмесечен срок обаче беше длъжен да заработи и да изпълни собствените си

типично по български, трябва да бъде достатъчно ясен сигнал за комисията по защита на личните данни, че е необходима нейната активна намеса за разясняване на закона. И то в двете посоки – не само задълженията на дружествата и институциите по опазване на личните данни, но и правата на гражданите. Колкото по-широка разяснителна кампания бъде проведена, толкова по-малко нарушения и злоупотреба с лични данни ще отчете самата комисия.

ангажименти и държавният орган, наречен Комисия по защита на личните данни. Ако си беше на мястото, би трябвало да напомни за съществуването си поне месец преди крайната дата 1 септември. Уви, картината е твърде позната: опашки, нерви, грешки, объркване. И обичайното отлагане на законните срокове. С една дума, администрация по български.

Вижда се, че след редакторска намеса в личния коментар, акцентът е насочен към неподготвеността на държавната администрация. Изоставена е популярната позиция, че „хората винаги са неразбрани”. Намесата в текста не е фрапираща, но въпреки това остава отворен въпросът доколко редакторските действия са коректни към авторските тези.Големи смислови промени са допустими само при не особено качествени текстове, които по някаква причина са заложени в редакционните планове и няма с какво да се сменят. Редакторската работа в такива случаи се свежда до основна преработка, до пренаписване, като стремежът е да се запази само стилът на автора и да се спази логиката му. Този тип редактиране е досадно, но в случая вина има самата редакция, защото го е допуснала или е поръчала разработването на темата на неподходящ автор. За пример ще дам заглавието и лийда на коментар, посветен на някои аспекти от евроинтеграцията.


ЗаглавиеСпират мъките на българското говедо

ТекстВ окото на българското говедо вече няма да се отпечатва ужасът от последните му мигове. Изискване на Европейския съюз е да се намалят до минимум страданията на животните по време на клане. В Европа не искат да ядат месо от стресирани животни в месокланиците. При стрес и ужас в предсмъртните си мигове животните отделяли хормони на стреса, които след това остават в месото им. Учените са доказали, че в месото на животни, ужасени от клането, има токсини и то става по-киселинно и некачествено. Ето защо в страните от Европейския съюз изискването за хуманно отношение към животните беше наложено под силата на обществения натиск.


НадзаглавиеОтиваме на съд, ако не спазваме правата на кокошките

ЗаглавиеДо влизането ни в Евросъюза трябва да имаме модерни кланици, които убиват животните хуманноТекстВ понеделник Европейската комисия даде четири държави на Съда на справедливостта в Люксембург (съда на ЕС), заради това, че не спазват правата на кокошките.Здравните власти в Брюксел най-накрая изгубиха търпение по отношение на Австрия, Белгия, Гърция и Италия, защото техните кокошки продължават да живеят в прекалено лоши условия. В тези държави не се прилагат стандартите, които страните членки на ЕС са одобрили още през 1999 г.

Редакторът е предпочел да не започне толкова експресивно, а с изнасяне на факти. По този начин той е спасил текста от провал.Няма точен модел за редакторска обработка на интерпретативни текстове. Катто бе споменато в началото – при тях процесът на макроредактиране е много по-важен – да се подберат темата, ракурсът и авторът. Микроредактирането е вследствие на конкретни изисквания на конкретния брой.Редица американски автори изтъкват теоретичния аспект на така наречената „формула на успеха” при търсене, писане, редактиране и публикуване на подобен тип текстове. Тя е: Е/А + І + І2 + І3 = S, като под Е те определят забавлението, А – артистичността, 2 – информацията, І2 – интелигентността, І3 – познаване на темата, S е успехът. Под забавление те разбират избора на подходяща тема. За артистичност те определят начина, по който се представя тази тема, като дават пример, че всички анализатори пишат по едни и същи теми в даден момент, но само единици се помнят. Интелигентността във формулата е разгледана в два аспекта: като тип информация по темата; като език, който има смисъл и е разбираем за читателите. Под „познаване на темата” те изхождат от евентуалния читателски въпрос: „Защо точно сега ми разказват тази история?” Редакторът трябва да им го обясни.

Редактиране на образна информация в печатните медии. Хоризонт на компетентност

Редактирането на визуалните елементи в журналната периодика невинаги е било важен фактор за подобряване на внушението. Но при съвременното развитие на печата това е особено необходима дейност заради широкото застъпване на зрелищното и образността в масовите комуникации. Снимките вече не са просто декорация, само илюстрация или още едно „петно” на страницата, а са равноправен транслатор на информация. Засиленото внимание на издателите и редакторите на печатните медии към визуалните информации е обяснимо. Известно е, че една фотография може да „говори” много по-директно, бързо, разбираемо на читателите. Да прибавим към качествата й и автентичността, документалността, голямата доза достоверност на фотографското послание. Читателят е по-склонен да вярва на снимките, отколкото на писаната информация. Ето защо тяхната селекция и редактиране е първостепенен въпрос във всяка редакция. Не е случайно, че водещите световни практики препоръчват длъжността фоторедактор. Той е онази важна фигура на съвременния „хартиен” журнализъм, на която са възложени съществени задачи по:

– целевата (адекватна на типологичния стил на медията и съответстваща на типа на раздела, рубриката, текста) селекция на фотографиите; – внимателното редактиране на визуалните елементи с оглед на най-важните функции на образната информация и интерпретация – а именно директна и бърза рецепция, мигновено привличане на вниманието, създаване на ярки акценти.

Фоторедакторът преценява съдържанието, силата на изказа и комуникационните възможности на всеки кадър. Негова е преценката на най-точната „отсечка” на снимката – така че тя да не е самоцелно бъбрива, но и да не се лишава от своето красноречие; да е по-въздействаща за читателя, но и да не загубва достоверността и автентичността си.Фоторедакторът се стреми да постигне максимална риторична ефективност на вербални и визуални части, като следи за максималното им сработване – без повторение на съдържанията, но и без недостиг на информация. Той следи дали са верни акцентите, които образните части поставят на страницата. Дали не се набляга излишно на по-периферна информация, дали не се заглушава важното.Фоторедакторът, в сътрудничество с дизайнерския екип, преценява обемите и пропорциите на фотографиите. Защото изборът на най-хармоничните и композиционно „правилни” дименсии е важен, но въздействието и комуникационната стойност на снимките са първостепенни. Търсенето на самоцелния ефект в представянето на фотографиите е точно толкова вреден за изданието, колкото и тяхната безразборна и неорганизирана употреба на страницата.Редакторът изпълнява тези функции при отсъствието на специалист по визуална комуникация. Той трябва да има необходимите познания, за да може да се справя с всекидневните си задължения за атрактивно поднасяне на визуална информация, за да постигне по-голямо комуникационно въздействие.

Достоверност и единство на образ и текст

„Снимките не лъжат” – в тази стара редакционна максима се съдържа голяма доза заблуда и то още от зората на фотографията. Какво остава за днес, когато съвременният издателски софтуер предлага отлични възможности за електронни манипулации на всеки кадър. Дали ще бъде отстранен ненужният фон на изображението в интерпретативна страница, с цел да се засили въздействието му, или ще бъдат „извадени” от кадъра важни персонажи на събитието (например полицаите от криминален фоторепортаж) – са действия с различен знак във вестникарската комуникация. Това е важен въпрос на журналистическата деонтология – защото границата между необходимото и допустимо електронно оптимизиране на кадъра и неговото манипулиране и фалшифициране е прекалено тънка.Дигиталната обработка на фотографиите изостря значително въпроса за тяхната автентичност и достоверност. Компютърните манипулации са достъпни, лесни и сравнително бързи в сравнение със старите техники на ретуша, колажа, „ецването” на металното клише. И още нещо: дигиталната намеса в кадъра е все по-трудно доловима в сравнение с лесно разпознаваемите фалшификати от времето на фотоцинкографията и високия печат.Гюнтер Цинт – експерт в хамбургската фотоагенция „ПАН-фото” говори за фотоинфлация на днешното визуално общество и защитава неприкосновеността на авторовия оригинал: „Снимките имат голяма сила, но те страдат от снимките, които са в обръщение. При такива количества понякога се изключваме. Закоравяхме към потресаващите снимки. Мисията на документалния фотограф в тези условия е хигиенична: той се грижи за недокоснатия снимков материал. Документалните снимки живеят от своята автентичност. Когато сега снимките възникват на компютър – заплашва се сериозно документалната фотография. Има много и много вестници и списания, които боравят безразборно със снимките и ги използват или като пълнеж, или манипулативно.” Факт е, че значението на оптическия журнализъм нарасна много. Наистина в епохата на визуалното и при цялото съзнание на издатели, редактори и дизайнери за ролята на фотографиите като „магнати за окото” и мигновени транслатори на информация, снимките често стават жертва на непрофесионално или механично-количествено (нужни са ни една–две снимки) третиране.По-застрашаващи точността на комуникацията са обаче съзнателните или неосъзнати (плод на несръчност на екипа) манипулации чрез фотографии в печатните медии.Изборът на снимката, на нейната перспектива, нейното кадриране, разположението й на страница могат да бъдат точно толкова подвеждащи и манипулативни, колкото селекцията и субординирането на новините от деня. Задължение на редактора е да се погрижи читателят да не остане подведен от несръчното или преднамерено неточно представяне на визуалните информации.Практиката е наложила няколко правила, които важат при организацията на страницата в печатните медии, независимо

от предназначението и аудиторията им. – Две или три по-едри снимки са по-добрият вариант при композирането на една страница, отколкото четири – пет, но по-малки. При това редакторската и дизайнерската преценка за разположението и аранжимента на фотографиите е важна, защото е известно, че липсата на организация и безредието в композицията са в състояние да отблъснат читателя от съответната страница или фолио. – Корицата на списание или първата страница на седмичник (по дефиниция) са свързани с централната тема на броя. По този начин се разграничава всеки брой визуално и се постига много по-голям комуникативен ефект. Изключенията от това правило се налагат или от динамиката на събитията (постъпване на актуална и важна снимка в последния момент), или при наличието на много добра илюстрация сама за себе си. – Текстът на снимката трябва да бъде свързан с нея. Сериозните реакции обръщат внимание на „заглавието на снимката”, защото то подсилва внушението. Текстът дава нов ракурс и „закотвя” смисъла на снимката. – Текстът под снимки е кратък, а не начало на информация. Фактите в него не могат да се различават съществено от тези в основното тяло. – „Обърнатите” снимки и сгрешените имена са сред най-често срещаните грешки в практиката. Този извод налага едно общо правило – никога да не „се затваря” страницата, без да са проверени всички подробности. – Не е желателно текстът да преразказва снимката, нито да описва събития, които са извън кадъра. – В редки случаи е допустимо кадър без текст, но само ако притежава нужните комуникативни качества, или влиза в ролята на така наречената „етюдна” илюстрация. – Датата и мястото на снимката се съобщават. Използването само на архив при всекидневниците не води до повишаване на читателското доверие. – Да се мисли за всички въздействия на обекта и текста към него. Недопустимо е публикуване на снимка през 2003 г. с текст „Ню Йорк е предпочитана снимка на екскурзиантите и през лятото”, а в кадъра да бъдат взривените през 2001 г. кули близнаци.Става ясно, че обработката на визуалните елементи е много важна задача на редактора в печатната медия. Без тях информацията за събитията би била непълна. По тази причина трябва да се обръща определено внимание на този аспект на редактирането, който е задължителен за работа във вестник или списание.

Обща култура и култура на редактиране

Най-разпространенията тест за проверка на редакторските умения в САЩ се състои от следните части: – граматика – 2 задачи; – обща култура – 11 задачи (с общо 180 въпроса); – откриване на фактологична грешка в текст – 2 задачи (30 въпроса); – редактиране на изречение (словоред, правопис, неточна информация) – 1 задача със 100 въпроса; – писане на различен тип заглавия върху един и същи текст – 5 задачи; – редактиране на новини – 4 задачи; – редактиране на интерпретативни текстове – 4 задачи.Много авторитетни вестници – „Лос Анжелис таймс”, „Балтимор сън”, „Филаделфия инкуайър”, „Бостън глоуб” и т. н., приемат кандидати за стаж и евентуално за работа едва след успешното му попълване. Редакторите в тези вестници актуализират всеки месец въпросите, като не променят структурата на теста.Видно е, че темата за общата култура на редакторите е доминираща. Това е нормално, защото световната практика е наложила своите изисквания. Редакторът трябва да е тесен специалист в своя ресор, но да може успешно да редактира текстове от различните тематични раздели на съвременния всекидневник. Без да прави излагащи го грешки. Естествено редакторът не е подвижна енциклопедия. Той не може да бъде специалист по всичко. Когато не знае нещо, задължително трябва да се обърне към справочниците. Но ако проверява всеки факт, то той не би редактирал в график нито един текст.Редакторът трябва да знае, а не само да проверява. За да постигне нивото на знание, то той трябва да чете, да не се ограничава само в тясната си специализация. Да има необходимия минимум от обща култура, което би му помогнало да участва активно в редакционния живот, а не само в този на отдела му. Не е случайно, че едно от основните изисквания за длъжността редактор във водещи издания е: „четете много повече от това, което трябва да знаете”. Тео Зомер, издател и главен редактор на германския „Цайт”, разказва за собственичката на вестника: „Тя научи цяло поколение от редактори на „Цайт”, че този, който иска да пише, трябва да чете – вестници, списания, книги... четенето целеше преди всичко да подпомогне мисленето”. Във времето на комуникациите не е проблем за редактора да се потърси в Интернет необходимата справка, допълнителна информация или да се прегледа световната преса. Не е проблем, но ако е налице основна езикова и компютърна подготовка. „Световната мрежа” не може да замени познанията. По тази причина изискванията към обща култура и способност за ориентация в информационния поток не е издателска прищявка, а изискване на времето.Следващите редове са опит за систематизиране на типични грешки. Бележките могат да изглеждат незначителни и всеизвестни за много хора. Но причината за отбелязването им е реалното им появяване по страниците на българския печат. Детайлите в редактирането са тези, които отличават добрия от лошия редактор. Или както гласи старата поговорка: „Дяволът е в подробностите”. Този списък може да бъде продължен от всеки читател. Не претендира за изчерпателност, нито за всеобхватност.

Имена, титли, статут – Изписвайте точно имената. В печата често стават грешки, които невинаги водят до скандал, но са неприятни. Изданието губи авторитет, на никого не е приятно да му сбъркат името. – Спазвайте принципите за транскрипция на чуждите имена. Да се следят новите норми при тях. – Ако се пише протоколен материал, да се провери на коя длъжност, какво обръщение подхожда („Негово превъзходителство”, „Негово преосвещенство” и т. н.). – Министър-председателят не е държавен глава. – Единбург е столица на Шотландия и град във Великобритания. – Словения и Словакия; Швеция и Швейцария са различни държави. – Европейски съюз и Съвет на Европа не са тъждествени организации. – Имената на държавите се изписват изцяло в официални информации: Съединени Американски щати, Държавата Израел, Източна Република Уругвай и т. н. По този начин се избягват някои усложнения от протоколен характер. – Езикът в Австрия е немски, а не австрийски. – Тамили и талибани не са синоними. – Ларошфуко е фамилно име на френски мислител, и не се изписва „Ларош Фуко”. – Ортега и Гасет е испански философ, а не са двама отделни автори. – Желателно е да има единен стил при изписване на собствените имена (всичките изписани изцяло, или съкратено).

Религия и митология – Под религия се разбират петте основни вероизповедания: християнство, ислям, будизъм, юдаизъм и хиндуизъм. Източното православие не е самостоятелна религия. – Секта е религиозна група, която не изповядва традиционната форма на вероизповедание. – Израелци и евреи са различни понятия. Евреите изповядват юдаизъм, а израелци са граждани на Държавата Израел. – Сунити и шиити са разновидности в исляма, а не отделни вероизповедания. – Араби не означава мюсюлмани. Има араби, изповядващи християнство или юдаизъм. Иранци и афганистанци не се причисляват към арабския свят. – Преди да се употребят, да се знае пълният смисъл на изрази, като „Ахилесова пета, „Троянски кон”, „Прокрустово ложе, „Танталови мъки”, „Сизифов труд”. Важното в мита за „кутията на Пандора” не е, че от нея излезли всичко болести и беди по Земята, а че под капака й останала надеждата. – Ескулап е бог на лекарите, а не древен лекар. – Нарцис не е само наименование на цвете, а митологичен герой, станал символ на самовлюбеност. – Ехо не е само физическо явление, а името на нимфата, влюбена в Нарцис. – Пигмалион е име на кипърски скулптор. – Музеите са девет: Калиопа – на епическата поезия, Ефтерпа – на лириката, Ерато – на любовната песен, Мелпомена – на трагедията, Талия – на комедията, Терпсихора – на танците, Клио – на историята, Урания – на астрономията и Полихимния – на свещените химни. – Изразът „Между Сцила и Харибда” не означава труден избор, а труден път.

Икономика – Често срещан израз е „фирма Х стачкува”. Тя не стачкува, а стачкуват служителите в нея. – Има разлика между цифра и число. – Фирма и компания не са тъждествени понятия. – Газ, гориво и петрол не означават едно и също нещо. – Не са тъждествени следните понятия: гастарбайтер и гурбетчия; магазин и дюкян; фалшификат и „менте”; валутен дилър и сараф; данък и налог; директор и шеф. Всяко има своето значение и е желателно да се използва с предназначението си. – Емигрант и имигрант са близки, но различни понятия; – Статистиката да е предадена ясно; да се сравнят данните в текста и в таблиците (ако има такива).Цифрите задължително вървят с обяснение за по-голяма разбираемост.

Спорт – Когато някой отбор победи друг, той просто го побеждава. А не „отнася”, „пребива”, „отвява”, „унизява” и т. н. – Изразът „вицешампион” не може да се употребява за втория отбор в първенството. „Вице” на латински означава заместник, а не втори. Така че „Вицепрезидент” – да, „вицешампион” – не. – „Кариока” се наричат само жителите на Рио де Жанейро и околностите и не е правилно футболистите от националния отбор на Бразилия да се определят като „кариоки”. Все едно спортистите на България да бъдат назовавани „шопите” или „майните”. – Уимбълдън не е само „Меката на тениса”, Майкъл Джордън – не е „въздушният”, а Майк Тайсън не е „животното”. Могат да се използват и други, не толкова клиширани определения. – Говори се за олимпийски игри, а не за олимпиада. Според класическото разбиране терминът „олимпиада” се използва за определяне на четиригодишния период между игрите.

Светски живот – Има разлика между светски живот и „лайф стайл”.

– В нашата преса обикновено този тип страници не са в челото на изданието и редакторите не им обръщат нужното внимание. Това предизвиква смущаващи словосъчетания от типа на: „Батето зяпа по Лучано на парти”. – Самоцелната оригиналност и клишетата са сред най-разпространените слабости на подобен тип текстове. По възможност трябва да се избягват словосъчетания от типа на „ВИП гости”, „звездна двойка”, „пищна обстановка”, „квалитетни питиета и тежки мезета”, „много вкус”, „артистичен елит”, „хай-лайф”, „шикозен тоалет”, „грандиозно парти”, „разтърси София”. – Липсата на редакторска намеса за ограничаване на „творческата мощ” на светските репортери води до отпечатването на следните изводи: „Никой няма да Ви нарече крава, ако сте облечена в този леопардов шедьовър на Долче и Габана, така умилително неразжалван през годините”. Или „Агресията на сивото е нов начин да скандализирате, след овулацията на вечно бременната с боя дизайнерска глава”.

Налагане на стереотипиЖелателно е да се избягват сравнения като: „Да видиш фолк певица, която с двете си ръце прави ремонт, е все едно да срещнеш евреин миньор”. Налагането на стереотипи не е белег на нито един сегмент от съвременната преса. В този ред на мисли логически съчетания като: „цигани – крадливи”, „жени – глупави”, „стари – болни”, „млади – обезверени”, „властници – корумпирани”, „ние – честни”, биха могли да се тълкуват нееднозначно за което и да е издание.Писано е много против налагането в пресата на каквато и да е форма на дискриминация, било по расов, полов, религиозен, народностен и т. н. признаци. Интересно е да се отбележи, че често се наблюдава така нареченото „синтагматично” клише, ако използваме израза на проф. И. Знеполски1. Много медии се изкушават да излагат своята позиция като тъждествена с тази на „народа”. Авторитетните издания обикновено се отъждествяват с читателите си, а не с целия народ.Известно е и типологичното клише за обрисуване на дадено издание като „орган” на партия, фамилия, икономическа групировка и т. н. Този тип определения се срещат предимно в отделни медийни престрелки, но те остават в съзнанието на част от аудиторията. Световната практика показва, че издателите се занимават предимно с икономиката на медията, с приходите и разходите, без да се намесват пряко в творческата дейност. Връзката между издател и редакция е концептуална. Подобни са и взаимоотношенията с големите рекламодатели. Абсурдно е да се твърди, че журналистите от „Таймс” или „Сън” следват волята на своя собственик. „Ню Йорк Таймс” по традиция е защитавал политиката на демократическата партия в САЩ, което не е било пречка точно този вестник да критикува остро и злъчно нейните представители. Подобни примери има във всички страни с демократичен ред и плуралистични вестници. Отговорност за политиката на медията носи главният редактор, редакторите отговарят за своите ресори, дежурният редактор – за конкретния брой, авторите – за думите си. Ясното дефиниране на тези отговорности е един от белезите на медийното укрепване. Защото редактирането е отговорност, а не власт.

Заключение

Журналистическото редактиране е процес, който води до поемане на публична отговорност за съдържанието, внушенията и визията на текстовете в печатната медия. То е комплексна дейност, която излиза извън традиционната представа за работа върху текста. За по-добра разбираемост процесът може условно да се раздели на макро- и микроредактиране.Макроредактирането дава основните характеристики на печатната медия. То се определя от типологията, аудиторията и издателската политика. Включва: Избор и излагане на новини, коментари и сервизна информация съгласно публикационната стратегия на изданието; Ориентация и гъвкавост в информационния поток; Организация на съдържанието на медията, разпределянето й по страници, създаване на ясни акценти и субординация на текстовете; Страницата е основен обект на макроредактирането – като тематика, структура и количество; Избор на автори и теми, създаване на жанрово разнообразие, формиране на устойчива аудитория и евентуалното й разширяване; Създаване на ефективна визуална комуникация и засилена автопрезентация; Ориентация в пазарните условия, намиране на оптимален вариант от поднесена информация, рекламни блокове, производствени разходи, разпространение и цена.Макроредактирането е най-сложната дейност в печатните медии и изисква много висок професионализъм. От нея зависи цялостната представа за изданието и неговата обществена стойност.Микроредактирането е формулировка за същинската работа върху предложените текстове. Ако приемем, че журналистическият текст е медиатор между социалната действителност и обществото, то микроредактирането е медиатор между текста и реципиента. То представлява специфичен журналистически труд, който цели да пригоди даден текст за печат с оглед комуникативната стратегия на изданието. Целта на микроредактирането е да улесни възприемането на авторовият профил. В този смисъл то е сътворчески процес, който обединява стилистиката на медията, езиковите норми и жанрови закономерности и идеите на автора.Микроредактирането е подчинено на макрорамката, установена от издателите.От двете равнища на редактиране произтичат следните умения, необходими за работа в печатна медия: способност за оценка на качествата на предложен текст;

владеене на механизмите и инструментите на медията при отразяване на дадено събитие; адекватна намеса и избор на теми и акценти при съответна комуникационна ситуация; притежаване на репортерска и новинарска рефлексия; използване на възможностите на визуалните комуникации; притежаване на необходимата езикова подготовка и обща култура; познаване на жанровите изисквания.Целта е да се предложи четивен, разбираем и достоверен текст, съобразен с езиковите норми и редакционната стилистика. Новините да съдържат нови факти или развити на известните. Интерпретативните текстове да са със засилено авторово присъствие, подсилено с аргументи, а не с квалификации. Публикацията да е логически издържана, да е изчистена от жаргони и клишета, да е поднесена оригинално, за да заинтригува читателя.При развиване на дадена тема редакторът следи за ефективността на целия комплекс от материали: – има ли информационни повторения или пропуски; – съществува ли единство, логически център, или са налице противоречиви комуникационни единици; – как си партнират визуалните и вербалните части на посланието.Страницата е основен структурен елемент, който има своите изисквания за тематична цялостност и организация. Редакторското четене преценява качествата на даден текст не само от езикова или стилистична гледна точка. Важни са възможностите му да се впише в цялостната система на вестникарската страница. Мястото му в нея и инфографиките към него са елементи, които оказват голямо влияние върху читателя.Лийдът (уводът) и заглавието са определящи при редактирането на новинарски текстове. Те трябва да отговарят на съдържанието. Често срещани грешки са многословни, претрупани с подробности, нелогични или подвеждащи лийдове. По принцип редакторът се стреми към увод, в който се отговаря на петте класически въпроса за журналистиката. Но се забравя, че лийдът трябва да обобщава и информира едновременно. Подобни са изискванията и към новинарското заглавие в печатните медии. Самоцелната атрактивност лъже читателите. Тя се налага при определен кръг издания със специфична аудитория.Интерпретативните текстове са белег на класата на съответното издание. Новините и представянето им, в известен смисъл, са универсализирани. Анализът и коментарът индивидуализират медията. Те са в основата на нейното позициониране от читателите по скалата: сериозно – булевардно, ляво – дясно, свое – чуждо и най-вече добро – лошо. Макроредактирането е основно при този тип текстове – да се избере темата, авторът, ракурсът и времето за публикация. Микроредактирането е вследствие на конкретни изисквания на конкретен брой. Интерпретативните текстове са преди всичко авторски и добрите редактори се съобразяват с този факт. Тяхната задача е да изчистят внушението и да спазят логиката на автора, без да се внасят различни логически или оптически акценти. Спазването на редакторската етика е белег за класа в журналната периодика. Това е основата за поддържане на голям брой добри и авторитетни сътрудници.Визуалната информация в печатните медии вече е неотменима част от практиката заради широкото застъпване на зрелищното и образността в масовите комуникации. Инфографиките и текстът се допълват, вече не може да се разглеждат снимките като илюстрация или като „петно” на страницата. Те са равноправен и много ефектен транслатор на информация. Изборът на снимка, нейното кадриране и разположение могат да бъдат подвеждащи и манипулативни колкото селекцията и субординирането на новините от деня. Задача на редактора е да не подвежда читателя е несръчно или преднамерено неточно представяне на визуалната информация.Важна част при журналистическото редактиране е така нареченият хоризонт на компетентност. Редакторът трябва да бъде специалист в своята област, но да може да работи и в останалите отдели на вестника. Той трябва да притежава широка обща култура, да не приема факт без проверка. Класическото оправдание „нямаше време” не е основателно. Многото точни и качествени публикации са доказателство, че времето не е единственият критерий за добре свършена работа. Наличието на график и краен срок не намалява редакторската отговорност.Когато се говори за журналистическо редактиране в началото на ХХІ век, трябва да се има предвид огромният информационен поток, който постъпва всеки ден в редакциите. Интернет, сателитни телевизионни програми и радиопредавания, емисии на агенциите могат да бъдат в основата на всеки новинарски блок. Тази база плюс добрите репортери и развита кореспондентска мрежа гарантират, че всичко по-важно ще стигне до читателите. Въпросът, който стои пред редакторите, е как, по какъв начин да се поднесе най-доброто от всекидневната информационна лавина. В този момент изпъкват новите изисквания към работещите в печатните медии. Съвременният редакционен мениджмънт означава преодоляване на ресорното мислене, на традиционното разделение на труда между журналистите и изисква много по-сигурни синкретични умения. Репортерите да мислят като редактори, когато събират информация и пишат репортажите си; редакторите да съчетават езиковите си, стилистични и същностно вестникарски компетенции с оперативна, визуална инициатива и способност да организират страницата съобразно изискванията на момента.Само гъвкави, иновативни екипи с възможност за мобилност са в състояние да осигурят всекидневно и без много проблеми един съвременен продукт – информационно богати секции, страници, „пакети” от взаимно допълващи се вербални и зрителни елементи, обединени в името на една по-ефективна комуникация.Новите стандарти на медийно потребление налагат от десетилетие този нов медиен продукт. Важна тенденция е, че всекидневникът все повече се занимава с офериране на новините, с тяхното обясняване и по-качествено предлагане. Ориентацията е ключова дума на модерната журнална периодика. Да се осигури бърза прегледност пред необятния информационен поток, ясна сигнализация за съдържанието и бърза навигация през многообемните издания вече е първостепенна задача на редакторския екип.Оцеляването, развитието и утвърждаването на даден вестник зависят до голяма степен от способността на екипите и редакциите да се променят към тези нови стандарти на информационно предлагане и комуникация. Редакторът вече не е ангажиран единствено с обработването на текстове, а е зает с много по-глобални задачи: да подрежда света за читателя, да го води през океана от информация, да му показва главното, да му помага да се наслади на избраната от него

публикация, като същевременно намери максимални „порции” информация от интересуващата го тема. В този аспект вестникарското редактиране се превръща в основен комуникативен акт, определящ характеристиката на изданието.

Documents

Efrem Efremov - Redaktirane