ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 8, ГОД. 4, 2012, 15 АПРИЛ, НЕДЕЛЯ, Ц.2 ЛВ.

КАЗУС: ИМА ЛИ КНИГИ, В КОИТО АВТОРЪТ НЕ Е КАЗАЛ АБСОЛЮТНО НИЩО?

В тия дни на страстната седмица, която вече изтича, тряб-ваше да сме добри и милосърдни. Да си помагаме, да се опитваме да се разбираме, да се подкрепяме, да насърчаваме доброто у себе си, та да се очистим от мръсотията в ду-шите си. Моя милост през тази седмица се опита да направи едно добро дело: опитах се да разгова-рям с един доста заблуден млад човек и да го подтикна да се поза-мисли. Убеден съм, че тия мои уси-лия, диктувани от благороден по-рив, не е могло да нямат все пак известен ефект. За да завърша темата ще публикувам още една обмяна на реплики между мен и прочутия вече г-н Христо Блажев, който в блога си ми написа ето тия любезни думи, пък после въведе цензура, та да не мога да му отго-воря; е, мога, ето какво му отвър-нах; можете да прочетете малко по-долу:

Г-н Грънчаров, от доста

време е ясно, че нямам особено

уважение към вас нито заради

възрастта ви, нито заради 20-те

(!?) книги, които сте написал,

защото историята помни сто-

тици автори, изписали десетки

хиляди страници с нищоказване.

Не казвам, че и вие сте от тях, де,

нямам и намерение да проверявам. Г-н Блажев, ласкаете ме

незаслужено! Да ме отнесете към категорията на авторите, "написа-ли хиляди страници с нищоказва-не" означава, че ми приписвате свръхчовешки творчески способ-

ности. Не хиляди страници, една страница да напише човек и при това да успее да не каже абсолютно нищичко, означава, че пред нас стои гений, притежаващ огромен творчески потенциал. Ще Ви бъда крайно благодарен да дадете при-мер за автор, който, да речем, е написал книга, в която нищичко не е казал; такава книга с празни страници ли си я представяте?

Интересно ми е, щото по-добна глупост изказва човек, който претендира, че е твърде чевръст в четенето. Явно обаче в разбирането на прочетеното хич не Ви бива, щом си позволявате да твърдите, че има книги, в които авторите нищичко не казват; та дайте при-мер за такава една книга, да проу-чим въпроса, да видим как стоят работите.

Да не би да имате предвид книги, от които Вие лично нищич-ко не сте разбрал?! Това обаче е съвсем друго. Убеден съм, че има "много автори", написали "много книги", от които Вие лично ни-щичко не сте разбрал; е, нещичко може и да сте разбрал, ама не сте го схванал. Вие дори дръзвате и не се срамувате да твърдите, че най-великата и най-богатата по смисъл книга на човечеството, Светото Писание, не била съдържала "ни-какъв смисъл", та какво остава в такъв случай за други, много по-"безсмислени" книги! Както и да е, любопитно изказване си позволих-те и понеже сте прочут читател, ми се иска да дадете пояснение какво означава да има книга, която ни-щичко не казва, и да дадете, ако обичате, пример за такава една книга. Хубаво си помислете, за да не се окаже после, че сте се изло-жили здравата!

Пиша Ви това не защото сте ме уязвил с нещичко като автор; аз имам много читатели, които са намерили в книгите ми известен смисъл. Пиша Ви само затова, че сте ми много интересен като явле-ние, като личност, като феномена-лен случай на млад човек, който пише и говори, без изобщо да мис-ли какво казва. Ето това за мен като изследовател е любопитна загадка. Затуй и се занимавам. Изказването Ви, че има книги, в които авторът нищичко не е казал, е от този род. Излагация. Особено пък за имащ претенция да е четящ и едва ли не дори интелигентен човек. Сигурно сте такъв. Но, прос-тете, не Ви личи...

Ще публикувам в блога си и тази моя реплика по повод на Ва-шето изявление; в блога си пиша за всичко, което ме е впечатлило, за всичко чудато и шантаво, което срещам в българския живот. Зато-ва ще публикувам и тази своя реп-лика заедно с породилата я Ваша шантава "мисъл". А Вие цензури-райте в блога си коментарите ми колкото си искате. И този мой ко-ментар едва ли ще го пуснете. Прочее, помислете малко: да си мислите, че можете да цензурирате човек като мен не е ли пълна глу-пост, а? Признайте си де, осъзнайте какво правите, пък в един момент се вразумете. А и млад човек, който не е диалогичен, знаете ли какво е? Помислете сам. Аз ще се въз-държа.

И последно. За Ваше добро пиша всичко това. Ако смятах, че сте безнадежден случай изобщо нямаше да Ви обърна внимание. Но Вие за мен, така да се каже, най-любопитно професионално предизвикателство. И като изсле-довател на човешкото няма как да му устоя...

ИДЕИТЕ ЗА ДОБРО И ЗЛО СА ВЕЧНИ И АБСОЛЮТНИ, СА НАЙ-ЗДРАВ ФУНДАМЕНТ НА МОРАЛА И ДОСТОЙНСТВОТО

Вчера попаднах на едно предаване; няма да казвам какво; е, какво толкова, ще кажа: "Часът на Милен Цветков" беше преда-ването. Интересно ми стана. Зас-лушах се. Особено добра находка беше това, че водещият беше пока-нил едно циганче, което толкова беше облагородено от мощното въздействие на вярата в Бога, че повече не може да бъде. Възхитих се от думите му! Но тук искам да коментирам нещо друго, пак изре-чено в това предаване.

Други събеседници бяха поканени да обсъждат "предателс-твото" и свързаните с него морални въпроси. Не бива обаче по такива

3 теми да се канят предимно, да го нарека така, "неподготвени" хора, които имат бедни дилетантски представи; хубаво е чат-пат да се канят и разбиращи хора. Е, за мен лично е интересно да слушам и наивни, да не кажа глупави обяс-нения и разсъждения, но други хора, които не разбират, могат много да бъдат подведени и заблу-дени от такива "мислители". Прос-то някои хора си позволяват да нагазват в територии, където не им е място, там не им е и силата. Чо-век не може от всичко да разбира, да, ама ето, у нас е пълно с хора, които имат претенцията, че от всички разбират. Поради това та-кива хора и вечно се излагат. За жалост, няма как да разберат това. Ето, аз искам да им помогна с не-щичко.

Един от "опитващите се да философстват", няма да казвам името му (млад, начинаещ поли-тик), изтърси една глупост, която обаче, за моя изненада, беше прие-та от всички събеседници без ни-какви възражения. Той, прочее, каза една баналност, която не е направил и най-малък опит да я осмисли, а я каза както папагал, но със съответната доза претенция за компетентност; каза я с безапела-ционното съзнание за правота. Подобно съзнание за вечна правота е нещото, по което може да се разг-раничи мислещият от немислещи-ят човек. Мислещият никога няма да излезе с такава глупава претен-ция.

Както и да е. Та ето какво каза тоя мислител-самозванец. Изтърси това (цитирам по памет): "Абсолютно добро и абсолютно зло има само в сферата на религията. Тук, в нашия свят, няма абсолютно добро, нито пък абсолютно зло, тук всичко е относително. Тук, при нас, в този свят, има добро и зло за мен, за теб и пр., но няма общозадъл-жително, абсолютно добро и зло и т.н., и ала-бала". Интересното е, че като изтърси тая абракадабра, во-дещият сякаш интуитивно усети, че нещата не са точно така, опита се да възрази, но оня пак се обади и водещият сякаш забрави за ин-туицията си. И понеже много хора повтарят именно като папагали това, че нямало абсолютно добро и абсолютно зло, че имало само "от-носително" добро и зло, ми се иска вкратце да дам пояснение как

именно стоят нещата по този наис-тина нелек проблем, за решаването на който на много хора просто не им стигат силите.

Какво е "абсолютното доб-ро"? Ами това същинското, чистото добро, "доброто само по себе си", това е идеята за добро, прообразът, мащабът, мярата на всяко добро; става дума за доброто като ценност; доброто трябва да има общозадъл-жителен смисъл и в такъв случай то играе ролята на образец. Нак-ратко казано, абсолютното добро е същинското, разумното, "идеално-то" добро, доброто като идея на разума. Но това съвсем не означа-ва, че абсолютното добро съществу-ва само в "оня", в "другия" свят, в света на духовните неща, ценности, предмети и реалии, т.е. света на Бога и пр. Доброто именно като добро, в цялата пълнота на своя смисъл и същина, е образец, мярка, еталон, спрямо който може да се "измери" всяко конкретно добро дело, помисъл, деяние. А всяко конкретно действие и помисъл има нравствен смисъл, т.е. може да се измери и оцени като добро или лошо, само доколкото съдържа в себе си "нещичко абсолютно", не-щичко от същината и смисъла на т.н. "абсолютно добро". Доброто като добро е "абсолютното добро", а не нещо друго.

Как стоят обаче нещата с т.н. "относително добро", за което се твърди, че тук, в този свят, всяко добро или зло било "относително". Тия, дето бълват подобни банал-ности, вероятно изхождат от разп-ространената, от ходещата предс-тава, че, видите ли, "всичко в този свят е относително", това, предста-вяте ли си, било нещо като "извод" от теорията на относителността на Айнщайн; и като каже "Айнщайн", всички опоненти засрамено млък-ват. Да, ама самият Айнщайн твърди, че има две безкрайни, си-реч, наистина абсолютни неща на този свят: Вселената и глупостта. И добавя: "за първото, именно за Вселената, не съм толкова сигурен, че е безкрайна." Разбира се, спор няма, че глупостта е безгранична. И така, което добро е само "относи-телно".

Да е относително означава, че доброто е отчасти добро, отчасти недобро; представата за относител-ност изисква и налага да смятаме, че между добро и зло няма ясно

обособена и разчертана граница, а че те, представете си, "минават едно в друго"; доброто хем е добро, хем не е, а е и зло, един вид има "зъл момент" в себе си; няма чисто добро, а доброто винаги е примесе-но със зло. На тия празнословия едно време марксисто-комунистите им викаха "диалектика" и ги бяха измислили само за да залъгват плиткоумните; вижда се обаче, че тая проказа добре е проникнала в мозъците и скоро няма да излезе оттам. И така, абсолютното добро е чисто, но в този наш свят, прогиз-нал от мръсотия, няма чисто добро, нито пък чисто зло, а те са приме-сени едно с друго, в резултат на което за всяко нещо може да се каже, че е хем добро, хем и зло в същото време; зависи обаче за кой, за какъв човек е добро и за какъв е зло. И ето, тук се намесва вездесъ-щият интерес, който пак е догма на тази толкова банализирана марксо-комунистическа "филосо-фия" и "диалектика".

В нашия, в човешкия свят, всичко се определяло от интереси, най-вече материални, щото и по начало светът, който обитаваме, е материален. Щом се намеси инте-ресът, тогава именно и настъпва пълният хаос и произвол: нищо вече не се знае какво е, всичко е "относително", доброто за мен е зло за теб, доброто за оня там е зло за мен, няма "общоприемливо" добро и зло. Разбира се, днешните адепти на тия абракадабри няма да се осмелят да добавят нещо, с което съвсем ще се разобличат; примерно няма да ги чуете да казват, че представата за добро на "прогре-сивната класа" и на "най-напредничавата партия" е именно "истинското добро", докато всички други представи са "неистински", "неверни", дори "ненаучни". Щото, представете си, само марксисто-комунистите, бълващи тия неле-пици, били мислили по тия въпро-си "научно", а всички останали - ненаучно. И прочие, и так далее, и ала-бала.

Да кажеш "Да, това е добро, но зависи за кой е добро?" означава да кажеш една пълна глупост. Съ-щото е да кажеш "Да, това е исти-на, но зависи за кой е истина?". Тия, дето казват, че добро и зло били относителни, същите тия ня-ма да се посвенят да кажат, че ня-ма истина, че истината е относи-

4 телна и дори "социално-класово и дори партийно обусловена" (това последното ще го премълчат, веро-ятно за да не се разобличат съв-сем). Виждате как комунизмът е проникнал така дълбоко в някои мозъци, че с нищо не може да бъде изчегъртан оттам. За някакви хора това било истина и добро, но за други то съвсем не било такова - как така? Та и децата знаят, че ако нещо е истина и ако нещо е добро, то е истина и добро тъкмо защото е истина и добро за всички, а не само за някои. Истината е истина и за ония, които не я съзнават и признават; друг е въпросът, че да-дено съзнание само трябва да прогресира дотам, че да съзре в един блажен момент истината - и да й се поклони. Истината винаги трябва да я приемаме със смире-ние. Не тя зависи от нас, а ние от нея. По абсолютно същия начин стоят работите и с доброто и злото.

Ония, които са се вманиа-чили дотам, че те самите, предста-вяте ли си, с всичката си ограниче-ност, непълноценност и глупост са станали нещо като "критерий" на истината и на доброто, такива хора страдат от непоправимо уврежда-не; за глупостта няма лек. От тях именно произлиза огромното стадо от простаци, от немислещи, от на-ивници, от малоумни и т.н. Идио-тизъм е да кажеш "Аз решавам какво е истина и какво е добро!", то е подобно на лудостта. Също не по-малък идиотизъм е да кажеш: "Добро е само онова добро, което е добро за мен!". Откачена работа, чувствате ли го вече?

Ще дам пояснения. При-мерно, джебчията на улицата, раз-бира се, е убеден, че е добро за него да ти бръкне в джоба, да ти вземе портмонето и след това да попиру-ва с твоите пари. Е, респективно, жертвата, ограбеният, не е на това мнение; за него да го ограбят е зло. Но това означава ли, че нашите човешки представи за добро и зло са толкова разнообразни и разно-лики, сиреч, относителни, че всеки може да си смята за добро и зло каквото му скимне? Разбира се, не. Представете си, да продължим своя пример, че оня, който току-що е ограбил даден човек, представете си, че същият този джебчия, сам след малко си намери, както се казва, майстора; представете си, че и него друг, по-изкусен джебчия, го

ограби. Какво ще стане с така мо-дернистичното съзнание на огра-бения джебчия? Добро или зло за него е да се краде? Ако мен ме кра-дат, е зло, но ако аз крада е добро - така да се мисли не е ли подобно на олигофрения?

Вярно, по-ограничените, тъпите хора няма как да схванат, че да вредиш на друг човек е зло и за теб самия, щото ти всъщност, вредейки на него, на себе си повече вредиш; примерно, обричаш на гибел бедната и нещастната си душа. И ето, оказва се, че никаква относителност няма в тази сфера на моралното, напротив, съществу-ват вечни, неизменни, абсолютни и задължителни за всички разумни същества понятия за добро и зло, без които животът ни става невъз-можен, става на кошмар подобен. Разбира се, че тия понятия и идеи не са само за някакъв отвъден, трансцендентен свят, напротив, те са тъкмо за този, тукашния, нашия сват. Ако няма нищо абсолютно в нашите морални понятия, ако всичко в тях е относително, то тога-ва нищо няма да ни спре да станем пълни злодеи, мръсници, мошени-ци, разбойници. Ето на това осно-вание "теорията" на относителност-та на доброто и злото на марксиз-мо-комунизма доведе дотам, че се появиха пълни злодеи, за които нищо, даже и човешкият живот, нямаше вече никаква стойност. Всичко се обезцени. Реки и морета от кръв бяха пролети за тая така кръвожадна доктрина. Която, про-чее, е и атеистична, и материалис-тична доктрина.

Да спра дотук. Страшна ирония обаче се крие в това, че в предаването, с което започнах, "мислите" за относителността на доброто и злото ги развиваше едно момче, което има претенции да е политик, което преди няколко дена избяга от партията на Костов и се втурна да се урежда в партията на Кунева! Да, туй момче се нарича, ако не бъркам, Петър Николов. Ето, такъв не вижда, не усеща, няма как да види, няма как да усети мерзостта на собствената си постъпка, щото, видите ли, за него и за такива като него е в сила мар-ксо-комунистическата теория за относителността на доброто и за злото. Туй момче не се свени да се самоопределя като "десен поли-тик". За него няма нищо гнусно в

това да избягаш от партия, която държи на идеали, в партия, в която се очертават признаци на набли-жаващ келепир, на келепира, на лапането, свързано властта. Как да не са относителни доброто и злото за Петър Николов щом като него-вата лична мерзост му е лично изгодна? Изгодното за мен е добро, неизгодното – зло. Кунева ще ми осигури разни благинки, Костов – само идеали ми осигурява, а власт не се задава. Разбира се, че ще забия без да ми мигне окото на Костов! С идеали в тоя свят не се живей, нали така, Николов? Даже аз подозирам, че такива като него "прибежчици" нищо чудно вече да са купени от самия Боко; не на Кунева, а нему да услужат. Но да не се разпростирам повече по по-литическия аспект.

Видяхте ли обаче докъде води уж безобидната "теория", че злото и доброто били относителни? Води до несъмнена личностна и морална деградация. Дотам води. Което и по косвен път доказва, че идеите за добро и зло са вечни и абсолютни, са най-здрав фунда-мент на човешкия морал, на чо-вешкото достойнство и на човешко-то съвършенство. Е, всички няма как да сме само добри, но какво ни пречи поне да не сме пълни мер-завци?!

СТРАШНО БЕЗМЪЛВИЕ, БЕЗ-МЪЛВИЕ НА ОТЧАЯНИЕТО...

Страстната седмица: Велика събота Автор: прот. Александър Мен

Христос е в гроба. Заедно с Него учениците погребват своята надежда и вяра, но не и любовта си. За тях смъртта на Учителя е неочаквана, независимо от всички Негови предупреждения. До пос-ледния миг те не искат да се раз-делят с предишните си мечти. "Ние си мислехме, че Той е Този, който ще избави Израиля...". Ала Той не само не създаде вечното Царство, но и погина като престъпник от ръцете на палачите. Щом Той беше безсилен, то това означава, че няма справедливост в този свят и че те самите жестоко са се лъгали. В това принудително бездействие

5 още по-силно се усеща ужасът от случилото се.

"Ние си мислехме, че това е Той...". Как само се надпреварваха да си поделят местата около трона Му!... Вместо царска корона - тръ-нен венец, вместо престол - позорен кръст. Евангелистите премълчават за това какво са преживели и пре-мислили учениците в тази пасхал-на събота. Но именно тяхното мъл-чание е по-красноречиво от вся-какви думи. Апостолите "останали безмълвни". Страшно безмълвие, безмълвие на отчаянието.

А жените? Те чакат да свърши съботният ден, за да из-пълнят последния дълг на любов-та: да помажат с благовония тялото на Умрелия...

Спуска се нощ. Дреме стра-жата пред запечатания гроб. Из-веднъж подземен удар разтърсва хълма. С грохот се откъртва скала-та. Силна светлина, подобна на мълния, поваля стражата на земя-та.

Гробът е празен. Стражите се разбягват в ужас.

Пребиваващият в смъртта Христос остава непобедим. Изпи-вайки до дъно чашата на синовете човешки, Той се възнася над Иеру-салим и Пилат, над Каиафа и па-зителите на Закона, над страдани-ето и самата смърт.

... Литургията на Великата

Събота преди се е извършвала по залез слънце и затова започва с вечернята. Четат се 15 паремии.

Това са тези пророчества за Христа, за които Той сам е говорил на уче-ниците си (Лк 24 : 27).

Преди четенето на Еванге-лието се пее прокименът "Възкрес-ни, Господи...". В това време све-щениците се обличат в бели ризи и звучат евангелските слова за яви-лия се на гроба светоносен ангел.

Вместо Херувимската песен на литургията се пее:

"Да мълчи всяка плът чо-вешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли: Защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.

И пред Него вървят ангелс-ките ликове с всяко начало и власт – многооките херувими и шесток-рилите серафими, които закриват лица и пеят песента: Алилуя, али-луя, алилуя! "

И НИЩО, АМА НИЩИЧКО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО: ХИЛЯДИ ГОДИНИ ВСЕ ЕДНО И СЪЩО!

Разпети петък

Поругаван, оплюван, осми-ван, предаден, изоставен. Всичко това е изпитал Бог. Всичко е полу-чил, до последната капка от “на-родната любов”. Колко е разбирае-мо. Колко по човешки-нечовешки са постъпили с Него!

Всеки се е стремял да се разграничи от Него. Отричали са се от Него. Правели са се че не Го

познават. Криели са се, бягали са по-далеч от Него. Да не би по ня-какъв начин някой да си спомни, че са имали нещо общо, някакви допирни точки. Да не би Неговото нещастие да се прехвърли и на тях. Страхът за собствените им кожи може да бъде усетен и днес след хиляди години – още смърди този техен страх. Жалкото им желание да се разграничат, да се скрият, да спасят себе си.

Боже! Нищо не се промени-ло. И днес е същото. От Теб са се отричали и Теб са изоставяли, та какво остава за обикновените хора? До вчера обичани и уважавани, днес оплювани, осмивани, обруга-вани. И пак същото: най-близките се срамуват, страхуват се, бягат, ще си счупят краката. Ще забравят кой си, ще забравят дори кои са те самите.

Само и само да продължат да живуркат. Да дишат, да тъпчат ненаситните си търбуси. Да оцеле-ят. На всичко са готови, ще се включат в общия хор на обвините-лите, ще крещят с цяло гърло оби-ди и хули срещу теб. Други ще се наврат в дупките си, ще изключат телефоните си, ще изключат души-те си, сърцата си. Ще потърсят и ще намерят за себе си основателни причини за това, че са те изостави-ли и ти, ти ще си виновен. Ти си виновен пред тях предателите, защото не си победил враговете. Защото си се оказал слаб и си до-пуснал те да победят. Да те вър-жат, да те бият, да ти се присми-ват, да те оплюват. Сам си си вино-вен.

Е, ако беше останал непо-бедим и силен щяха да ти се кла-нят, да ти ръкопляскат, да викат “Осанна!”. Но сега ти си слаб. Така че: “Разпни го!”. И колкото по-бързо те разпнат, толкова по-добре за тях, по-бързо ще се отърват от теб и опасността за себе си. Отрек-ли се били, изоставили Го, предали Го. Боже колко са слепи и малки, та те предават себе си, отричат се от себе си, изоставят себе си!

Не Теб. Себе си обричат. И нищо, ама нищичко не се е проме-нило: хиляди години все едно и също. Дава им се възможност да израснат, да спасят себе си, да на-мерят себе си. И нищо: хиляди го-дини малодушието продължава. Слабостта побеждава. Нагаждачес-тво и хамелеонщина.

6 А иначе чакат, чакат да

възкръснеш, да стане чудо за да се присламчат отново под крилото на силния. Да застанат редом с побе-дителя и да крещят “Осанна!”. Ча-кат да бъдат смели, само че не мо-гат сами, имат нужда от чудо. Имат нужда някой друг да изкупи греховете им. Някой друг да се пребори за тяхното щастие. Някой друг да страда, да рискува, да даде живота си за тях. За хамелеоните, за ту любящи, ту мразещи човеци-нечовеци. Когато както им изнася.

Господи, Ти си мъдър, раз-бираш ги Ти тия работи и за това им прощаваш. А те на това и раз-читат. За какво им е да се проме-нят?! Все ще се намери кой да води битките вместо тях. И ще им се прости за греховете, за малодушие-то, за предателството. Нищо че предават себе си и собствените си деца. Ще им се прости… Автор: Ивайло Зартов

"РАЗПЪВАНИЯ" НА ЛИЧНОС-ТИ, ПОДОБНИ НА ХРИСТО-ВОТО, СЕ СЛУЧВАТ ВСЕКИ ДЕН...

Има една хубава българска поговорка, именно поговорката "Де го удряш, де се пука!". Тя е много подходяща за охарактеризиране поведението на моя опонент в дни-те на страстната седмица г-н Хрис-то Блажев, с който отново започнах една дискусия по въпроси на вярата, Бога и религията, а ето по-долу как той как ми е отвър-нал, почетете, подивете се, че та-кова нещо е възможно; а пък след това ще можете да прочете и моя отговор, който написах специално за това да ядосам този млад страс-тен човек още повече; ето: Христо Блажев каза: Г-н Грън-чаров, от доста време е ясно, че нямам особено уважение към вас нито заради възрастта ви, нито

заради 20-те (!?) книги, които сте написал, защото историята помни стотици автори, изписали десетки хиляди страници с нищоказване. Не казвам, че и вие сте от тях, де, нямам и намерение да проверявам.

Казвам за последен път - не желая да се впускам в безкрайни обяснения с вас и то изключително заради пространните ви писания, основани не на здравия разум, а на нездрава религиозност.

Затова и не ще ви приема като приятел във "Фейсбук" - ня-мам нищо против критиката, но вашето спамене с безкрайни ко-ментари ми досажда, защото ня-мам време (зает съм да правя кни-ги, доста странна професия за до-лен бездуховник като мен) да ги чета.

Туйто. Хубав ден и ще ви помоля да не копирате вече нищо мое в блога си или списанието си. Вярвам, ще намерите и други теми, с които да радвате многобройната си аудитория.

Отвърнах му ето как: Жалко. Жалко преди всич-

ко за Вас самия. Позволявате си да избягате от полето на дискусията така позорно. Което не може да е израз на друго освен на безсилие.

Допуснал сте обаче, като капак на всичко, да напишете тия срамни думи, понеже сте се оста-вил да попаднете под властта на недостойна емоция, която е засле-пила разсъдъка Ви. Поне да си бяхте замълчал, по-достойно щеше да е. Като нямате какво да кажете, поне не се нахвърляйте върху лич-ността на опонента. Който има безусловното право да заяви какво мисли - и съвсем не е трагедия, че не мисли като Вас самия. А да си мислите, че можете да запушите устата на човек като мен е смешно.

Ще кажа нещичко, щото съм обезпокоен от тази Ваша реак-ция. Какво да се прави, такава ми е професията: да спасявам човешки души. Пък и не е по християнски да гледаш как ближният потъва в тресавището на слабостта и на глупавия си каприз и да не му по-дадеш ръка.

В случая са много подходя-щи думите на Спасителя, казани по повод на вилнеещите около не-го: "Господи, прости им, те не знаят какво правят!". Вие също в случая не съзнавате какво правите и затуй нека Господ Ви прости. Убеден съм,

че дълбоко в себе си Ви е срам заради това, което допуснахте да сторите. Има един тайнствен меха-низъм в душите ни, наречен "съ-вест", който великият Кант опреде-ля като "Божи глас в душата на човека". Пробуди ли се приспаната от толкова много суетност, самом-нителност, куха горделивост и са-монадеяност съвест в душата Ви, Вие ще се засрамите - и този срам е знак, че началото на Ваше нравст-вено прераждане е започнало. Случва ли се да се срамувате поня-кога заради това, което правите, г-н Блажев – или се смятате за безг-решен?! Е, ето, сега сгрешихте, изложихте се, и то публично, пред много хора – сега е момента не просто да осъзнаете срама си, не просто да го признаете, но и да се покаете, т.е. да помолите за изви-нение. Понеже с едно най-чисто чувство се опитах да Ви предраз-положа към разговор, а пък Вие ми се озъбихте като гладно софийско псе; така не бива, така не е прието в човешкия свят, г-н Блажев, мо-ралът не допуска подобно поведе-ние и го смята за осъдително.

Аз съм опитен в психологи-ята човек и мога да си обясня на какво по-точно може да се дължи неуважението към мислещ и пи-шещ човек като мен от четящ човек като Вас, правещ чат-пат опити да пише - и дори да мисли. Това, че публично показахте емоцията си и дори това че правите сеир не Ви възпря, показва, че много Ви е накипяло. Не бива обаче да се ос-тавяте да Ви владеят такива неп-ристойни емоции. Личността е най-ценното, което имаме, а личността на всеки човек е суверенна и дори свята. Даже собствената си личност нямате право да унижавате, а как-во пък остава за нечия чужда! А Вие без замисляне правите и едно-то, и другото. За жалост, илюстри-рате с поведението си констатация-та ми, че атеистичното миросъзер-цание съдържа корена си, уви, един най-крещящ личностен и нравствен дефицит. От позицията на презираното от Вас християнст-во си позволявам да Ви напомня тия така прости принципи на хрис-тиянския морал, без които животът ни става невъзможен, става истин-ски кошмар.

Четете книги, но се опит-вайте да постигате, да осмисляте и духовното съдържание, което се

7 крие във всяка една книга. Та да обогатявате душата си със съдър-жащия се там смисъл. Затова човек чете, а не за да се похвали тук-там колко много книги е прочел. И също не трябва да се чете като все-ядно животно. Човек трябва да умее да различава наистина стой-ностното четиво от ония книги, които и да не сме ги прочели, няма да сме загубили нещо кой знае какво. Човек всичко няма да успее да прочете, затуй трябва да избира, да подбира. Избирането и намира-нето на ценна книга от океана от книги съдържа голяма част от пре-лестта на четенето.

Примерно не е голяма загу-ба човек да не прочете такива кни-ги като книгите на любимеца Ви Доукинс. Щом харесвате неговите книги, то тогава за мен е голяма чест и похвала като твърдите, че не харесвате моите. Твърдите го обаче без дори да сте разлистил нито една моя книга! Май Ви е страх да разлистите някоя моя книга, щото ще Ви предразположи да се поза-мислите и да подложите на съмне-ние стерилния едноизмерен свят, в който пребивава душата Ви? Е, прав сте, аз точно за такива като Вас съм написал книгите си. Кога-то чете една книга, ама истински, с вдъхновение, а не по задължение, след като затвори последната й страница, този човек вече няма да е същия, той вече ще е друг човек. Книгите облагородяват и дори "оп-лодяват" духа на човека (та да почне да ражда, сам да започне да твори!), а не го оставят да пребива-ва в уюта на импотентността му, в уюта на безплодието му.

Времето на младостта е време точно за такива занимания. Прочетете, примерно – позволявам си да Ви посъветвам, понеже, отк-рито го казвам, съм силно загри-жен за Вас! – прочетете "безсмис-лените" диалози на Платон. Той, Платон, е много "по-религиозен", Сократ също, ерго, са още по-непоносими от мен. Зачетете се в някой от "скучните" романи на Достоевски, където героите спорят по въпроса за Бога, но не така без-страстно както ние двамата с Вас, а истински, страстно, вдъхновено, дори с болка, както и подобава, влагайки цялата си душа и сърце. Оставете Вашата "библия" Доукинс да си почине малко, а се опитайта да "ошлайфате", да закалите духа

си като го подложите на изпита-ния: да четете автори, чиято тен-денция не Ви допада. И едва по този път един ден ще достигнете до онова личностно и духовно богатст-во, което и Ви го пожелавам: духът е нещо като цветна градина, в него единственият цвят, представете си, не е сивият!

Това е. Не се ядосвайте чак толкова много че наруших "забра-ната" Ви да пиша. Прочее, да заб-раните на човек като мен да каже какво мисли, да пише, да разгова-ря, простете, е крайно глупава идея. Та аз съм Ангел Грънчаров, човекът, който има своя собствена "медийна империя"?! :-) Имам мно-го блогове, имам вестник, имам списание, имам собствена "телеви-зия" даже! Как така ще ми затво-рите устата, та това е абсолютно невъзможно!

Желая Ви бъдещи успехи по пътя на облагородяването на Вашата душа, личност и дух! Не е случайно че се случи тази "разпра" между нас тъкмо в дните на т.н. страстна седмица, напротив, тази случка е изпълнена с огромен сим-волически смисъл. Днес е петък, на този ден преди толкова много го-дини Христос е бил разпънат на кръста от хора като Вас; убили го, както си мислели, щото не могли да го търпят, щото не го понасяли, а не го понасяли понеже си позво-лявал да говори Истина, която те не разбирали!

Да, г-н Блажев, такива хора като Вас, хора от Вашия човешки тип – арогантни атеисти, бесни безбожници, хора, непонасящи различното разбиране, материа-листи, сиреч, недуховни хора – устройват подобни "разпъвания" всеки ден, те без тия "разпъвания" не могат да живеят. Вие пък се опитахте така да "разпънете" мен, един вече възрастен човек. Е, каз-вам Ви, че този опит да се погаври-те с личността ми е грозен. И глу-пав. Сигурен съм, че в един момент ще се засрамите заради стореното...

Това написах на толкова любезния г-н Блажев като комен-тар в блога му. Когато обаче натис-нах бутона "Публикувай" разбрах, че той е въвел цензура в блога си; това именно и наложи да публику-вам тук моя отговор заедно с него-вата реплика, която го предизвика. И така да наруша "забраната" на опонента си.

Прочее, той на мен забра-нява да пиша и да публикувам какво мисля по нашите спорове, но ето, сам, в другия си блог, по мой адрес пак казва нещо:

Една реплика във “Фейс-бук” от събота предизвика малка буря в чаша вода и отново привле-че към мен малко плашещото вни-мание на хора като Ангел Грънча-ров, които се борят отчаяно за за-щита на словото божие, въплътено в библията, от бесовници и мрако-бесници като мен. През повечето време желанието на някой да про-повядва безумия ме забавлява, но става дразнещо, когато наистина си проличи колко заблудени са такива хора, а сред тях има и съв-сем млади, а това вече е зловещо. Та казах, че нямам хич намерение да се съобразявам с чувствата на вярващите през тази седмица, в която за пореден път честват възк-ресението на своя спасител и цяла-та екшън приказка около него. Всъщност аз през цялата година чествам липсата на бог и пълната ми свобода като човешко същество, пък вярващите хич не зачитат това ми право. :)

Аз пък на страницата си във Фейсбук си позволих да напи-ша ето това:

В един текст на младежа-атеист Хр.Блажев, в който той се чувства длъжен в дните тъкмо на страстната седмица да показва неудържимото буйство на така наивния си атеизъм, пак става дума за моята скромна милост; той ме смята за най-зъл враг на него-вата непорочна безбожност; както и да е.

Мога да отбележа само то-ва, че в дните, в които беснеещи безбожници са тормозили и след това разпънали на кръст Спасите-ля, е съвсем закономерно техните следовници в наше време да по-казват по толкова грозен начин бесовщината си спрямо вярващите, спрямо вярата и спрямо самия Бог. Но забелязвам, че под текста, в който Блажев хвали нещастника Докинс, някой остроумно е написал следната бележка:

Браво, браво, възхитен съм! Чудесен текст! Вярно че пишеш предимно глупости, но хубавото е, че ги казваш по един най-чудесен начин! :-)

А пък Блажев му е отвър-нал ето как:

8 Ето това вече ме поласка,

благодаря! :)

ДА СЕ ПОКАЕМ: ТОЙ УМРЯ ЗАРАДИ НАС!

Из СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАНА 18:1 Като изговори това, Исус изле-зе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му. 18:2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си. 18:3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. 18:4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите? (ОЩЕ >>>)

ВЪПРОС КЪМ НАШИТЕ ПА-ТЕТИЧНИ АНТИШИСТОВЦИ-РУСОЛЮБЦИ СЛЕД ПРИЗНА-НИЕТО НА ПУТИН, ЧЕ ШИС-ТОВИЯТ ГАЗ Е ЗАПЛАХА ЗА РУСИЯ

Чета на едно място следна-

та любопитна информация Шис-товият газ е заплаха за Русия, обяви Путин; по този повод моя милост във Фейсбук, пък и в блога си дръзнах да задам следния крайно неудобен въпрос на един наш разпален “антишистовец”: Нещо да кажеш? Как плаща Путин за антишистките агита-ции из нета!? Любопитно е, че преди това бях публикувал текст със заглавие Опасностите при добиването на шистов газ са пренебрежимо нищожни, а ползите – неоспорими. Та по тия два повода възникна интересна дискусия; ето какво си казахме там:

- Чудесно. В потвърждение на моите предишни аргументи за

“троянските коне”. Много хубаво стана, че Путлер си призна и им го намели здраво в главите, особено за онези продажни антибългарски червено-зелени псевдоеколози и псевдопатриоти, за да се разбере тази овчеинстинктна шистопара-ноична тълпа на кого са придвор-ничили!

Къде се криело кучето и какво се оказва? Заплахата не би-ла за подпочените води и за бъл-гарската природа, ами “заплахата е от прекрояване на пазара на го-рива заради развитието на техно-логията по добив на шистов газ”, заявява президента на Русия, Вла-димир Путин. (Stoyan Dermendjiev)

- Абе то си беше ясно от на-чалото особено когато онази група певци опоненти на Веселин започ-наха да ми потвърждават теорията с извадки (но не с целите статии) от Канадски материали против шис-товя газ и накрая горките си приз-наха, че не разбират нищо от добив на газ, но не искат някава Амери-канска Фирма да разрушава при-родата, която те ще оставят на де-цата си!!!??? (Alexandar Iotzov)

- Смятам, че Путин напра-ви непростим гаф. Уж е от школата на КГБ, а каза нещо, което разде-гизира наште антишистки пропа-гандатори като преки изпълнители на руски разпоредби. Путин или Путлер е провал на школата на КГБ, щом се издаде така лесно… (Ангел Грънчаров)

- “Опасностите при добива-нето на шистов газ са пренебрежи-

мо нищожни, а ползите – неоспо-рими”. Това е мисъл, която всеки българин трябва да научи наизуст от младенческа възраст. Абсолютно трябва да се забрани поставянето й под съмнение от когото и да било. Защото тя е частен случай от акси-омата на Грънчаров, която гласи: “Всяко нещо, за което лобира Вор-лик е с пренебрежимо малки опас-ности и колосални ползи”. П.С. “Прочее”, аксиомата не уточнява за кого са опасностите и за кого – пол-зите! (Bacho Кольо)

- Ползите – неоспорими за концесионерите, и политиците, първите 97-98% от добива, а за другите рушвети, за населението остават отровена земя и въздух, иначе и аз съм за шистов газ, но само ако дупчат някъде около Со-фия. А не в задния ми двор, най близкият сондаж ми е на 10 ДЕ-СЕТ км. много благодаря, а на хо-ра, дето имат пряка полза от нещо не вярвам, и вас съветвам. (Tonkoff)

- Г-н Tonkoff, Ваша милост няма ли поне малко срам, че така безстидно (безсрамно) увърта, за-щищавайки руския интерес?! (Ан-

гел Грънчаров)

- Не ми дреме ни за Русия, ни за Американските педали, става дума за България, и за Българска-та земя, а може да провериш колко злато остава в България от конце-сията на Chelopech Mining EAD и какво става със земята в Челопеч след обработката с цианиди (циа-нидите са отровни… елементарна химия)! А и колкото да ви е чудно не всичко е пари и не всичко се купува, поне при някои. (Tonkoff)

- Лъжеш, Tonkoff, увърташ, ама не става, фалшът си личи, не ни мисли чак за такива будали, че да ти се вържем… за България мислел, айде де… нали за вас пат-риотизмът се измерва с любовта ви към СССР и Русия, тъй че всичко е ясно, колко обичате клетата Бъл-гария… (Ангел Грънчаров)

СЪВЕТСКИ ТАВАРИШЧИ МЕ НАРЕКОХА “ТАЯ БЪЛГАРСКА НОВОДВОРСКАЯ В ПАНТА-ЛОНИ”, А НАШ РОДЕН КО-МУНИСТ ПРОТЕСТИРА СПРЯ-МО НЕЗАСЛУЖЕНАТА ЧЕСТ

Вече писах, че в един руски

форум – виж Как бях обруган по

9 всички правила на руското на-ционал-социалистическо, на-цистко и шовинистическо из-куство – неуморимите съветски другари-таваришчи скочиха върху ми подобно на глутница гладни и бесни софийски кучета, опитвайки се да ме разкъсат и жестоко, както вероятно си мислят, ме нахапаха, сипейки върху ми, подобно на ка-мъни и плюнки, каквито обиди и ругатни е могло да измисли бедно-то им иначе съзнание. И всичкото това, че моя милост си позволи да каже – в интервю пред едно ук-раинско списание – цялото си разбиране за злокобната за нас, българите, “братска”, “вечна” и “течна” (по И.Инджев) българо-руско-съветска-и-пак-руска “друж-ба”.

Между другото тая случка е предизвикала радостни и трепетни чувства в един тукашен и “наш”, пък макар и по душа също съветс-ки другар-таваришч, който като бесно куче ме съпровожда в блога ми и не пропуска случай да ме ръфне или, още по-добре, да насъс-ка комуноидната глутница срещу мен в нашите, в прелестните родни условия. Но същевременно този наш другар се е крайно много за-сегнал от това, че разбеснелите му съветски таваришчи са проявили неблагоразумието да нарекат моя-та скромна милост “тази българска “Новодворская в панталони”" и “българската ипостас на нашата Валерия Илинична”, което му се е видяло незаслужено висока оцен-ка; та ето как реагира мълниеносно моя мил и любезен спътник, а по-долу можете да прочетете и как

счетох за нужно да му отвърна, щото той, длъжен съм да отбележа, със забележката си твърде много ме развесели и ми даде хубав старт на деня; посмях се чудесно, вярвам, че и вие ще се развеселите; което и ви го желая, в смисъл така хубаво започналия ден да завърши още по-хубаво и весело; ето, прочетете, порадвайте се и вие: Bacho Кольо каза: Да сравниш Грънчаров с Новодворская – такава мисъл може да дойде само на оли-гофрен. В зависимост от ситуация-та и настроението си Валерия Ильнична е остроумна, иронична, талантлива, саркастична, убеди-телна, злъчна, отмъстителна и злобна… за Грънчаров е характер-но само последното качество! Ангел Грънчаров каза: Другарю Колю, добре си се охарактеризи-рал: само злобата при теб самия е водещото! Дебнеш ме като зло псе на всяка моя крачка и не про-пускаш случай да ме ръфнеш…

Интересно ми е обаче как така си се осмелил да противоре-чиш на толкова ласкавата за мен преценка на твоите съветски тава-рищи, след като в нито едно друго отношение не дръзваш да им про-тиворечиш!

За да дръзнеш да се проти-вопоставиш дори на мнението на меродавните за теб съветски кому-нисти явно доста злоба си натру-пал спрямо мен, твоят учител и водач по пътя на човечността, кое-то, както и да го погледнем, е една също твърде ласкава оценка за мен самия! Която обаче ти едва ли някога ще можеш да доловиш, по-неже злобата и завистта те засле-пяват.

Но нищо де, такива като Сократ и като мен е нормално да ни мразят доста хора, зер такава е участта на философите; Сократ даже е имал шанса да се обезсмър-ти като е умрял поради бесовщина-та на част от учениците му; моя милост, разбира се, има злочести-ната половината от живота си да не живее в най-дивите времена на комунизма, когато такива като теб нямаше да стоят да ме плюят все-кидневно в интернет, а направо щяха да ми пръснат мозъка с пис-толетите си…

Съжаляваш, ли, таваришч Колю, че това така славно време, в което можеше комунист като теб донасита да пръска мозъците на опонентите си, отдавна е отмина-ло… то, прочее, отминало ли е изобщо?! ЗАБЕЛЕЖКА: Това е само нача-

лото на дискусията. Тоя бочо Ко-

лю няма начин да не отвърне.

Който иска да се посмее още, нека

да следи по-нататъшния ход на

дискусията ето ТУК.

ДИСКУСИЯ ОКОЛО "ФУНДА-МЕНТАЛНО НОВИТЕ", НО ЗА-ТОВА ПЪК СЪВСЕМ БЕЗС-МИСЛЕНИ "ОБРАЗИ НА ЧО-ВЕКА", КОИТО СКУЧНАТА НА-УКА СЕ ОПИТВА ДА ЧЕРТАЕ

По публикацията със заг-лавие Страшно е млад човек да не е способен на напредък, на развитие, на промяна в предс-тавите и идеите си, в която въз-разих на прекалено нихилистично-то отношение към вярата, вярва-щите хора и религията, изразявано крайно агресивно от атеиста-блогър Хр. Блажев, се получи отзив от анонимен мислител, който сче-тох за потребно да публикувам отделно защото внася известен елемент на дълбочина, както ще видим, съвсем илюзорна, в изясня-ването на проблемите; той, всъщ-ност, е привел две изказвания на германски и американски филосо-фи; разбира се, наложи се да въз-разя; приведените мисли на тия западни философи ми се виждат твърде несъстоятелни – тъй като долавям в тях вредното влияние на позитивизма, съвсем неразбиращ естеството на духовните феномени и реалии; критиката ми можете да прочетете по-долу:

10 Излишно внимание отдава-

те на Блажев. Той е млад, а е лес-но да си млад и атеист. Ще видим как ще е на стари години. Във връзка с тази дискусия някои мис-ли от германския философ Томас Метцингер (52) за предизвикателс-твата пред човечеството:

... Тези проблеми се задават бързо и ние не сме подготвени за тях. Ще ви дам няколко примера. Генетиката и невронауките създа-ват нов образ на човека, който фундаментално противоречи на образите на човека, създадени от западната традиция. Той е съвсем неметафизичен; той е напълно несъвместим с християнския образ на човека; той може би ни принуж-дава да се занимаваме по по-директен начин с нашата смърт-ност от всякога. Той може да озна-чава края на определени надежди, които човечеството е имало... нап-ример че съзнанието би могло да продължи да съществува без мозъ-ка.

Хората ще продължат да вярват в такива неща, също както има хора, които продължават да вярват, че Слънцето се върти около Земята – и на които по правило им се смеят и които не биват вземани насериозно. Приближава следова-телно редукционистка антрополо-гия и тя може да ни сполети по-бързо, отколкото мислим. За мно-зина тя би могла да бъде емoционално отрезвяващ опит, особено за хората в развиващите се страни, където живее 80% от чове-чеството. Те продължават да имат метафизически образ на човека, никога не са чували нищо за нев-ронауки и не искат и да чуят за невронални корелати на съзнание-то и искат да продължат да живеят в метафизическия си светоглед, както са го правели вече цели сто-летия.

И сега изведнъж идваме ние от богатите, декадентни, не-вярващи западни страни с теории, ... гласящи например “Няма такова нещо като душа” или “Ти всъщност си машина за копиране на гени” и не е ясно накъде води това. Между богатата, образована, секуларизи-рана част на човечеството и онези, които поради някакви причини са решили да живеят живот извън научния светоглед и научния образ на човека ще се образува пропаст. Нашият собствен образ се променя

бързо, но това е свързано с проб-лем: този образ влияе по много фин начин върху начина, по който жи-веем ежедневния си живот. Под въпрос е например дали демисти-фикацията на човешкия дух може да стане без десолидаризирането на обществото. Спойката на нашето общество... досега е била метафи-зическата вяра в Бог или психоа-нализата или други ерзац-религии.

Въпросът е: може ли наука-та да предложи нещо съпоставимо, което да поддържа спойката на масовите общества, след като всич-ки тези метафизични идеи са из-чезнали не само у професионални-те учени, но и у съвсем нормалните хора? Какво ще означава за наши-те отношения един с друг, ако ни-кой вече не вярва в душата? Всич-ко това може да доведе до култур-ни последици, които трудно могат да се оценят. Това може да има дълбоко влияние върху това как оценяваме един друг и поради това е толкова важно невронаучната революция да не бъде последвана от елементарен, вулгарен матери-ализъм.

Наред с това има още един клас от “меки” въпроси: Какво ще направим с нашия собствен образ? Готови ли сме да погледнем факти-те в очите? ... Сега, когато навсякъ-де около нас бръмчи интернет, за-белязваме, че от една страна той е благословия, но от друга ни прави роби... Самият аз съм по-скоро пе-симистичен за бъдещето.

А ето какво казва амери-канският философ Даниел Денет (69) за материалистическата ду-ховност:

Една от най-добрите тайни на живота е: остави се твоето Аз да те води. Можеш да се обръщаш към сложностите на света, както слав-ните, така и ужасните, с отношение на смирено любопитство, призна-вайки, че колкото и дълбоко да си погледнал, само едва си одраскал повърхността – тогава ще намериш светове в светове, красоти, които дотогава не си можел да си предс-тавиш, а твоите собствени светски грижи ще се свият до подходящата големина и ще станат съвсем ма-ловажни в голямата схема на не-щата.

Да се държи тази благовей-на визия на света в готовност, до-като се занимаваш с изискванията

на ежедневието, не е лесно уп-ражнение, но то определено си струва усилието, защото ако можеш да останеш ЦЕНТРИРАН и АН-ГАЖИРАН, трудните избори ще ти се сторят по-лесни, ще намираш правилните думи, когато ти тряб-ват и наистина ще станеш по-добър човек.

Това според мен е тайната на духовността, и тя няма нищо общо с вярата в безсмъртна душа или нещо свръхестествено.

А ето сега и моя (на А.Г.) кратък коментар, съдържащ въз-ражението ми по отношение на най-слабите моменти в тия иначе сякаш "убедително" звучащи мис-ли, които обаче, ако се подложат на най-лек анализ, рухват като кула, построена от карти:

Наистина се налага да въз-разя, и то най-решително; понеже не ми е по вкуса дори когато пре-тендиращи да са философи хора, пък дори и западни, си позволяват лукса да отстояват една в корена несъстоятелна позиция; ето един момент, с който по моя преценка трябва да се започне; та тоя Мет-цингер пише:

Генетиката и невронау-

ките създават нов образ на чове-

ка, който фундаментално проти-

воречи на образите на човека, съз-

дадени от западната традиция. Първо, твърдението виси

във въздуха, понеже, както се каз-ва, не е подкрепено с факти, а е изцяло голословно – и прекалено общо. Ще съм много благодарен ако тоя немец успее някога да ми докаже как именно генетиката и невронауките са успели да създа-дат "нов образ на човека", който пък, от друга страна, представете си, "фундаментално" да противоре-чи на една традиция, която, забе-лежете, лежи на съвсем друга плоскост, на плоскост, не пресича-ща се изобщо с плоскостта, на коя-то лежи науката изобщо. Вероятно се налага да дам разяснения. Иска ми се всеки читател на този текст да успее да схване същината на обсъждания проблем – тъй като той наистина е важен.

Ако генетиката и "неврона-уките" (предполагам това са нау-ките за мозъка) някога изобщо успеят да начертаят някакъв "нов образ на човека" – което, прочее, е крайно съмнително, щото те по начало чертаят, рисуват и изобра-

11 зяват реалности и съществувания, които съвсем не докосват човека именно като човек! - та значи, ако тия науки въпреки всичко все пак в един прекрасен момент на илюзорното бъдеще успеят да съз-дадат такъв образ на човека, то това ще бъде образ не на човека като човек, а на човека като... тяло, щото и мозъкът, и невроните, дори и "енергиите", до които науката може някога да се добере, са все телесни, материални субстанции и субстрати. Но човекът, за сведение на тоя така позитивно мислещ не-мец, не е единствено тяло, той, за негова изненада ще спомена, че е също така и най-вече душа, а пък на тази основа вече е и дух; наука-та обаче е обречена, благодарение на тясната рамка, в която разгръ-ща потенциала и познавателния си устрем, да кръжи в сферата на ма-териалното, телесното. И по този начин е осъдена вечно да се раз-минава с една по същество и ко-ренно различна реалност, каквато е душевно-духовната. Това са най-елементарни неща, които един човек, пък било то и немец, да не говорим пък за претендиращ да е философ, трябва задължително да знае.

И генетиката, и науките за мозъка могат да си чертаят какви-то си искат "образи на човека", но тия образи неизбежно за вечни времена ще се разминават със съ-ществената "половина" на човека, именно душевно-духовната. Тази именно най-съществена и задава-ща естеството, самата човечност на човека, разбира се, бива оли-цетворявана от великата западна традиция на търсещия дух на чо-века, която никога, повтарям, ни-кога, колкото и да се иска на пози-тивно настроените дейци на наука-та и на научната ерзацфилософия, няма как да бъде разколебана, помръдната или разклатена, камо ли пък съборена - по простата при-чина че тя пребивава в една съ-вършено друга сфера и плоскост, с която науката е обречена вечно да няма контакт. Защото наука за духа няма и не може да има; поз-навателният потенциал на науката е негоден даже да се докосне, камо ли пък да покори реалността на душата, духа и Бога, другояче ка-зано, на науката не й стигат силите да се издигне на онова високо, дори възвишено ниво, на което пребива-

ва духът, в частност човешкият дух. Науката е глуха и сляпа за духа, и това е нейната прокоба - от която тя просто няма как никога да се избави.

Не просто подозирам, но и

съм убеден, че мнозина от проче-лите горните изречения не са ус-пели да се доберат до смисъла им, особено пък ония от читателите, които също хранят в душата си едно безразделно доверие към нау-ката, т.е. също са толкова позитив-но настроени както е позитивно настроен немецът Метцингер. За тия, които не разбират, но все пак искат да разберат, да се доберат до този смисъл, ги съветвам да изче-тат най-внимателно моето съчине-ние, което всъщност е и моя дисер-тация, носещо заглавието УЧЕ-НИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОР-МИТЕ НА ДУХА, което съвсем наскоро беше издадено като при-ложение към философското списа-ние ИДЕИ. Сами разбирате, че онова, което там съм обосновал на протяжение на близо 200 страни-ци, не мога да го разкажа тук с две думи, както обикновено се иска на ония, които страшно много ги мър-зи да мислят, да не говорим пък за това да четат. Прочее, поне моят любезен опонент Христо Блажев, който иначе обича да чете – той, прочее, е автор и собственик на интересния блог КНИГОЛАН-ДИЯ – смятам, че би могъл да от-дели от ценното си време и да про-чете визираното съчинение; но подозирам, че г-н Блажев има

проблем не с четенето, а с разби-рането...

Но все пак ще дам така лю-бимите на публиката пояснения. Ще ги дам обаче така, че не всичко да "обясня" – тук запознатите с тънкостите на херменевтиката и на учението на Винделбанд и Рикерт добре знаят това! - а да ги подтик-на по-скоро към разбиране, тъй като има неща на тоя свят, нещо повече, има цял един отделен свят, именно духовния, който не се поддава на плоските обяснения на науката, напротив, до неговия сми-съл може да се добере единствено разбирането; оня, който разбира, на такъв не са нужни обяснения; тия, дето не разбират, на тях ни-какви обяснения няма да им по-могнат. А за да разбереш, се иска пренастройване на душата и духа, от което безразделно вярва-щите в божеството, наречено "нау-ка", са се отказали, обричайки се на неразбиране. Има неща, които науката, дето се казва, ако ще "да си съдере онова отзад, дето е в га-щите", никога няма да проумее, камо ли пък да ги обясни, щото те просто са неподатливи на плоскос-тните обяснения на науката.

Тъй че и "новият образ на човека", който според Метцингер щяла била да създаде модерната наука, дори и да беше възможен, щеше да е така жалък, че даже и адептите му в един момент биха се засрамили. Защото ние знаем как-ви "образи на човека" е чертаела самоуверената наука на миналото; примерно от гледната точка на механиката на Новото време чове-кът е една, макар и "крайно слож-но устроена", но все пак машина, а пък душата, представете си, била нещо като най-фин часовник... без колелца! По-късната наука, при-мерно, може и да си е представяла човека като, да речем, робот, но това едва ли с нещо е помогнало да се разкрие най-дълбоката същина на човека като човек, на човешкото и, да не говорим, пък на човешкия дух. А неврофизиологията, или науката за мозъка, подкрепена от "най-новите постижения на гене-тиката", предполагам, ще се опита да ни убеди, че човекът е нещо като "двукрак мозък", но една та-кава крайно неуместна представа едва ли може да е нещо, което, представете си, щяло според смеш-ника Метцингер "фундаментално"

12 да разколебае или дори да разру-ши "образите на човека, създадени от западната традиция". Не само няма да ги разколебае, но дори и няма да ги смути. По простата при-чина, че двете лежат на съвършен-но различни плоскости, представ-ляват две коренно различни реал-ности или субстанции.

Това е. Който разбрал – раз-брал. Убеден съм че даден тип хора прекрасно ме разбират. Такива хора не се нуждаят от някакви особени, ловки, да не говорим пък за едва ли не фокуснически "науч-ни обяснения". Други хора, казах-ме, не разбират и няма да разберат докато кардинално не променят отношението си към самите себе си. Навремето някои побързаха от учението на Дарвин – един, про-чее, вярващ в Бога човек – да си извлекат крайно тъпия извод, че, видите ли, човекът бил произлязъл от... маймуната! Някои дебели, бих казал дори железо-бетонни глави, още вярват в тая недомислица; те не се смущават от това, че да прие-мем, че наши прародители са май-муните, т.е., че маймунското е в корена на човешкото е не съвсем ласкава характеристика на тях самите; но такива, разбира се, едва ли имат или могат да имат едно по-висше съзнание за самите себе си, поради което маймунското явно съвсем им подхожда.

Маймуната като маймуна, прочее, е крайно симпатична, но един човек да смята себе си за маймуна означава едно: че пред себе си имаме един дегенерат, който не само не се смущава от дегенерацията си, но дори си поз-волява да се хвали с нея. Което, както и да го погледнем, си е чиста дебилщина. Този е фаталният край на научните обяснения на човека, на тия "фундаментално нови обра-зи на човека", които науката била чертаела с тромавата си четка, приличаща на баданарка.

Докато в сферата на човеш-кото, душевното и духовното следва да се "пипа" съвсем иначе, тъй като това е една крайно фина, "хвърка-та" (по определението на великия Платон), ефирна и пр., но за смет-ка на това толкова възвишена и прекрасна сфера, предизвикваща възторг и трепет в душите ни; тази сфера е поле на философията, на религията и на изкуството, които на различни езици ни говорят и

казват обаче все едно и също: най-съкровените истини за нас са-мите...

Няма смисъл да обръщам някакво внимание на останалите "твърдения" на толкова любезния г-н Метцингер – по причина на това, че времето ми е скъпо и ми е писнало да отделям от него за ра-зобличаването на всякакви, дори пищни и крайно пошли материа-листически недомислици; да про-щава, но поредицата му от въпро-си, които поставя, са чисто и просто тъпи. Понеже са породени от съв-сем невярна представа, т.е. почва-та, от която израстват, съвсем не струва, съвсем е негодна да роди нещо жизнеспособно...

А пък на американеца г-н Денет мога да кажа – въпреки че аз по начало, знае се, уважавам американците – следното (понеже американците в много неща са велики, но в областта на чистата философия, горките, хич ги няма!); та на Денет мога да кажа поне това: да се опита да има благора-зумието да не се изказва по въпро-си, от които не само че нищо не разбира, но даже и не е имал доб-лестта да направи нещичко, та поне малко от малко да разбере. Другояче казано, с голословни твърдения, с дебилщини от рода на празнословията за някаква "мате-риалистическа духовност" е под достойнството ми да се занима-вам...

ТАТКО, АМА ПРИЗНАЙ ЧЕ ТЕ НАДМИНАХ? ЗАЩОТО ХЕМ ПУНТИРАМ ДЕМОКРАЦИЯ, ХЕМ Я КАРАМ КАКТО ТИ СИ МЕ УЧИЛ!

Боко: "Татко, ама признай че те надминах? Защото хем пунтираме

демокрация, хем я караме както ти си ме учил!" Написа: Kd Nikolov

КАК БЯХ ОБРУГАН ПО ВСИЧ-КИ ПРАВИЛА НА РУСКОТО НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИСТИЧЕ-СКО, НАЦИСТКО И ШОВИ-НИСТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

В един руски сайт с форуми за дискусии, наречен Усадьба Урсы (клуб любителей переводов) е публикуван руски превод на мое-то интервю за украинското списа-ние Украинский тиждень под следното многозначително загла-вие Всё-таки заграница: в Бол-гарии борются европейское и пророссийское начало, а пък моя милост е наречена “болгарский либераст”; вярвам сами се сещате какво означава тая любезност; у нас таваришчите по същия тертип измислиха думата “седераст”, иде от седесар; но това е само началото.

По-нататък съм обруган по всички правила на руското нацио-нал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство; ето как (прочее, за запазване на автентич-ността няма да превеждам тия ругатни, ако някой полюбопитства, само тогава мога да дам известни разяснения за тия, дето хептен не разбират руски език); та значи моя милост там е наречена:

Эта болгарская “Новодворс-кая в штанах?”; “Болгарский либе-раст”; Болгарская ипостась нашей Валерии Ильиничны; Такие умные глаза и такое дремучее сознание; Глаза шизика, посему и сознание раздва-тро-четвере-пятереное; Хоть и болгарин, а жид; Местный су-масшедший; Цыганизированный продажный болгарский бомж; и так далее все в том же духе.

13 И други подобни любезнос-

ти са казани по мой адрес, които обаче нямах търпение да търся и събирам; доста подобни любезности са казани и по адрес на целокуп-ната ни нация, която е имала дър-зостта да измени на любовта си към СССР и Русия и да влезе в лагера на нейните исконни враго-ве, именно в НАТО и в Европейс-кия съюз. Който се интересува как именно протича тази дискусия, ето, нека да посети това, това и това място (да видим дали страниците ще се отварят правилно, щото ни-що чудно и да не се получи).

А пък развитите от мен мисли са охарактеризирани най-любезно по следния начин: “это просто ещё один интелихэнтский высер”, като това е едно от най-изисканите определения; надявам се се сещате какво е това “высер”; да, именно, същото е, дето си по-мислихте, то и на български е поч-ти същото.

Заключението е: “С таким “младшим братом” и врагов не на-до!”

Разбира се, самата диску-сия, която е последвала, е крайно интересна, и в нея много добре си личи какво е истинското отноше-ние към нас, българите, щом сме дръзнали да държим на нацио-налното си самоопределяне, а не сме, както се очаква от нас, оби-чийните русофилски подлизурков-ци. Подбрах няколко по-силни и изразителни момента от тия диску-сии, които пак, за запазване на автентичното им звучене, няма да превеждам на български; ето, чете-те, като отделните абзаци са от-делни изказвания:

P.S. Удивляюсь, почему в нашей стране до сих пор считают Болгарию дружественным государ-ством?

Череп считает, что балгарс-кие перцы сами освоболились? Или их освободили всё таки? Может сей чудак незнает кто это сделал? Или считает, что болгарцы сами могут что ли бо путное для себя сделать?

Вот тогда в Кремле задума-ли коварный план: превратить её в своего «троянского коня» в НАТО и ЕС, чтобы изнутри противодейст-вовать евроинтеграции и воевать против «врагов». Наглая ложь. Для развала ЕС изнутри у нас Польша есть.

В своё время, после воссоз-дания Сербского государства, из Российской Империи были нап-равлены тысячи священнослужи-телей, для правильного окормле-ния паствы. И результат был. А в Болгарии всё на самотёк пустили, включая местного царя.

Очень надеюсь, что всё вернётся на круги своя, “братушки” болгарские будут жить в рабстве в нео-османской империи, главное нам не дёргатся и братские чувства куда-нибудь убрать по дальше.

Это будет несправедливо по отношению к той части братушек, которые были брошены именно нами в девяностых, но остались нам верны и за то все эти годы тер-пели претеснения и унижения от взяхшив верх западнофильских элит.

Но если вдруг произойдёт такое чудо и Москва вернёт себе своё утерянное лицо. Если она бро-сит заниматься ограниченным су-веринитетом и признает, что ей свойственен только глобальный суверинитет. Если она снова сдела-ет заявку на строительство сверх-державы. То эти все люди, наши братья на всём постсоветском и ближнем пространстве проснуться. И разберуться с другой частью сво-их стран быстро, слишком много ненависти у них накопилось.

И на будущее – при очеред-ном “освобождении” надо всю эту шелупонь безвозвратно отправлять строить Великий тракт из Якутии в Охотск, и т.д. хоть какая-то польза будет от этих общечеловеков.

На последното изказване искам да ви обърна вниманието. Значи, предлага се, при поредното “освобождение” към нас, българите, “братушките” и “освободителите” изобщо да не се церемонят, ами да ни преселят всинца до един в Яку-тия и Охотск (това трябва да е ня-къде в Сибир или зад Сибир?!), та да видим къде спят раците, щом не целуваме чак толкова усърдно ръ-цете на “освободителите” си.

С това аз спирам. Като ни карат по пътя към Сибир предла-гам на нашите русофили ще връ-чат по един камшик, та да ни ши-бат по ушите, белким умът някога все пак ни дойде и тогава да рев-нем за пощада и милост; а пък тия като мен де, непоправимите преда-тели, с тях другарите няма какво повече да се церемонят, ами нап-

раво да постъпват така, както е показано горе на снимката – къде-то другарят от НКВД смело убива “враговете” с револверен изстрел отзад в тила… ЗАБЕЛЕЖКА: За интересуващите се повече от това какво е съвре-менното отношение на “братушки-те” към нас, българите, нека да се зачете и в ето тази дискусия, на която попаднах и която съдържа също така доста сюблимни момен-ти.

КОЙ, ЛЮБОВТА ИЛИ КРАСО-ТАТА, ЩЕ СПАСИ СВЕТА?

Наистина, кой? Как мислите?

БЛАГОДАРЕТЕ МИ, ЧЕ СПА-СИХ БЪЛГАРИЯ ОТ УДАВЯНЕ В ГЬОЛА НА ДЕМОКРАЦИЯ-ТА!

Да Му благодарим, дружно да за-пеем "Осанна!" за Него!

ГЕРБОВАШКАТА ПРИНЦЕСА-КМЕТИЦА-ХУБАВИЦА: "БЛА-ГОДАРЯ ТИ, БАТ БОЙКО!"

14 ЗАБЕЛЕЖКА:Изображението вза-имствах от ТУК.

Йорданке, мари невесто

убава, що се правиш на улава: айде де, подай си по-скоро оставката!!! Що чакаш още?! Не ми се прави на интересна: ще трябва с оставката си ти да платиш за смъртта на професор Тачков! Та поне малко от малко да си изкупиш вината за вилнеещите глутници кучета из столицата. И за какво ли не още...

Капчица морал имаш ли ма, Данке?! Бегом се връщай в школото, за кметица не ставаш; то не е като да се киприш и гиздиш само, а се иска работа, пък и акъ-лец!

ОПАСНОСТИТЕ ПРИ ДОБИ-ВАНЕТО НА ШИСТОВ ГАЗ СА ПРЕНЕБРЕЖИМО НИЩОЖ-НИ, А ПОЛЗИТЕ – НЕОСПО-РИМИ

Просто искам да разкажа

една случка: Аз съм (бях) върл против-

ник на шистовия газ (или “шисто-вата газ” – бе не мога да схвана кога “газ” е male и кога – female). Начинът, по който янките ни на-силват да дупчим, ми действа като “на бик – червено” – щом толкова ни насилват, едва ли ще ни донесе някаква полза – справка: индиан-ците в САЩ.

Наскоро бяхме седнали на една голяма маса всякакви хора –

далечни роднини на жена ми. Та като хапнахме и пийнахме, поч-нахме разговори за политика и производните й, в т.ч. и шистовия газ. Аз развих горепосочената тео-рия: “ще ни отровят земицата, от чешмите ще потече отрова, те хора-та за това НАВСЯКЪДЕ го забра-няват” – бе знаеш…

Да де, ама се оказа, че до мен седи геолог и то практик – сондьор. Та той около час ми раз-казва неща, дето дотогава не бях чувал:

- практически проучването и добива на шистовия и “конвенци-оналния” газ не се различават съ-ществено;

- “фалове” стават в под 1% процент от случаите, и то само ко-гато газът лежи на плитко (до 200-300 м от повърхността, както е на места в САЩ и Южна Америка;

- при нас евентуалните за-лежи са доста под 1000 м дълбочи-на, което пък би затруднило доби-ва, но това е “друга бира”;

- често при дълбоко сонди-ране за нефт и газ се преминава през водоносни хоризонти, но това не значи, че те се замърсяват, тех-нологията е разработена много отдавна и се прилага навсякъде (т.н. “обсадни тръби”);

- в крайна сметка става въпрос само за политика и пари (което си е все същото) – борбата е само между петролните компании.

Интересното е, че тук се би-ят основно западни интереси, а не Западът срещу Русия. Причината е, че още през 90′ руснаците (също както нас) са разпродали всичко и сега основните акционери и собст-веници на руските петролни ком-пании са главно американци и англичани, тук-там скандинавци. Изключение правела само една чисто руска компания, не помня името, но не е “Лукойл”, както си помисли.

Ако има някакви грешки в горепосочените неща, причината не е в обясненията на геолога, а в грешно разбиране от моя страна – все пак онази кобра по “Земна ме-ханика и фундиране” ме остави на поправителен навремето.

И накрая: колкото повече побелявам, толкова повече губя вяра на “чистите помисли” на раз-ните “еко” – и наши, и чужди. Май тези кучета лаят само срещу зап-лащане.

Например: защо, след ка-то петролните терминали при Бур-гас бяха такава заплаха за туриз-ма, та излязохме от “Бургас-Александуполис”, сега никой не протестира срещу “дупченето” за нефт и газ в морето, което Б.Б. обя-ви вчера?

Написа: Оги Цветков

ИМА И ДОСТОЙНИ ПОЛИТИ-ЦИ, РАБОТЕЩИ ЗА ДОБРОТО НА БЪЛГАРИЯ, КОИТО ЗАС-ЛУЖАВАТ ДОВЕРИЕТО НА ЗА-ГРИЖЕНИТЕ ЗА БЪДЕЩЕТО Ù ГРАЖДАНИ

Виж ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА СИНЯТА КОАЛИЦИЯ ОТ 10 АПРИЛ под форма на видеозапис.

ДОЛУ КОМУНИЗЪМА! ДА ЖИ-ВЕЙ АМЕРИКА! ДА ЖИВЕЙ СВОБОДАТА! ДА ЖИВЕЙ БЪЛ-ГАРИЯ!

Да живей свободна, демокра-тична и европейска България! Снимката взаимствах от ТУК.

СТРАШНО Е МЛАД ЧОВЕК ДА НЕ Е СПОСОБЕН НА НАПРЕ-ДЪК, НА РАЗВИТИЕ, НА ПРО-МЯНА В ПРЕДСТАВИТЕ И ИДЕИТЕ СИ

По публикацията в моя блог със заглавие Пример за това колко страшна е атеистичната

15 бездуховност: същинска пусти-ня е тя!, която моят любезен опо-нент, младият блогър Христо Бла-жев счете за нужно да препубли-кува в блога си (вместо, както е нормално, да възрази с коментар под първоначалната публикация!), та, както и да е, по така завърза-лия се спор сега, гледам, г-н Бла-жев е реагирал; ето по-долу него-вата реплика и моя коментар, с който ми се иска да пренеса спора на една друга, по-пристойна плос-кост, щото, да не забравяме, тече Страстната седмица, в която наши-те разговори и спорове би следвало да имат един по-духовен и човечен характер; та ето какво си казахме:

Г-н Грънчаров, в трепетно

очакване съм да си мерим духов-

ните превъзходства, каквото и да

значи това. В какви мерни едини-

ци предлагате да стане това?

Или да си останем на ваша тери-

тория – празни витиевати ду-

мички с произволен смисъл, които

всеки си тълкува, както му е

угодно? Това си позволи да заяви г-

н Христо Блажев; на което отвър-нах ето как:

Г-н Блажев, ако всичко, ка-зано или написано от мен Ви се струва "празни витиевати думич-ки" – все пак аз съм човек, който повече от 30 години работи в об-ластта на философията, препода-вател съм, автор съм на 20 издаде-ни книги, все нещичко съм напра-вил и постигнал в този живот – то такива едни думи, съдържащи подобна преценка, говорят твърде зле за Вас самия; не зная давате ли си сметка за какво говори едно такова отношение. Вероятно не си давате, щом си го позволявате, но то е твърде унизително за Вас са-мия; жалко е, че не съзнавате как много сам себе си унижавате. Ще се окаже, че моите "празни витиевати приказки" за това, че атеистите по

начало са обременени с обидно аморална нихилистична самоуве-реност, признак за страшен дефект на душата и съзнанието, са съвсем основателни.

Мисля, че въпреки разли-чията ни, включително и във въз-растово отношение – излишно е да споменавам, че в годините на десе-тилетната си преподавателска ра-бота съм общувал с хиляди младе-жи като Вас – би следвало да мо-жем да разговаряме човешки, с подобаващото уважение един към друг; а Вие си позволявате да ска-чате и хапете като ония псета на Фандъкова, които нахапаха и в крайна сметка убиха проф. Б. Тач-ков, което, простете, е непристойно. Към по-възрастните подобава да се отнасяме с известен респект, поне-же много са живели и, възможно е, са помъдрели; да презираш по-възрастните само защото са по-възрастни е чисто и просто глупа-во; време е да си дадете сметка за тия така прости неща, касаещи възпитанието на човека.

Тия дни на т.н. "страстна седмица" са дни за размисъл и покаяние: преди хиляди години точно в тия дни се е случила исто-рия, преизпълнена с огромен, с пребогат смисъл за нас, човеците. Един Учител – не просто учител като мен, а Учител; единствен Той заслужава да се пише Учител! – на име Христос, който имал всичко на всичко само 12 ученика, първом бил приет с възторг от народа на Йерусалим, а след няколко дни бил бит, плют, обруган, обиждан и пр. от същия този народ, а след това осъден на смърт и разпнат на кръста. И Христос умира с ясното съзнание, че жертвата Му е безк-райно важен по значението си нравствен пример на нас, човеци-те, които сме така податливи на дребнави емоции, а в същото време постоянно забравяме за истински важното, за онова, което придава смисъл на живота ни. Христос уми-ра, за да изкупи нашите грехове, да спаси човечеството, да ни пока-же пътя на нравствеността, по кой-то всеки един от нас може да спаси душата и духа си. Затуй го наричат освен Учител и Спасител.

Но Христос, освен човек, е и Бог, Син Божи, пратен на земята, та да се преодолее образувалата се пропаст между Бога и човека - лю-бимото творение на Бога. "Старият

Бог", Богът, както е представен в Стария Завет, е един строг Бог, изискващ подчинение – и наказ-ващ според содеяното, според сто-реното или направеното. Той дава Заповедите на човеците, съдържа-щи вечния морален закон и изиск-ва изпълнение. Христос обаче идва на земята и с живота си - той, про-чее, живял тук, на земята, само 33 години - дава надежда на хората, че е възможно да се живее според Божиите изисквания без принуда, а съвсем свободно, по порива на собственото ти сърце. Даже и да е невярващ, културният и образован човек следва да уважава тия пред-стави на огромна част от човечест-вото - и на милиарди човешки съ-щества, живели преди нас! - а не, овладян от някакъв бяс, да си поз-волява да ги подиграва, да ги оп-ределя като "глупави", "тъпи" или каквито там са тия представи спо-ред Вашата собствена терминоло-гия.

Всъщност, различията меж-ду нас, човеците, в ценности, раз-бирания, идеи, представи са нещо най-естествено – и на това основа-ние за не мога да си представя как е възможно лично Вие да сте така враждебно настроен към ония, които не мислят като Вас, които разбират нещата иначе, които, за разлика от Вас, смятат Христос за свой най-вдъхновяващ нравствен пример и за Бог. Не зная дали зна-ете, но и мюсюлманите смятат Христос за Велик Учител и го ува-жават, докато мразят, обиждат и са способни на преследват христия-ните само най-бесовски настроени-те атеисти...

Това исках да Ви кажа. Що е морално или личностно превъз-ходство опитайте да осъзнаете сам. Има и духовно превъзходство, има хора, които нямат отношение към духа, има бездуховни хора, има враждебно настроени към духа хора, има хора всякакви; нека да има, казват, че така, благодарение на различията между нас, животът е по-"шарен", "пъстър", многолик, нескучен, сиреч весел, разнообра-зен, динамичен и пр. Тогава, прос-тете, съвсем не мога да разбера, ей-Богу, Вашата така зла неприязън към варващите в Бога хора, която не пропускате да демонстрирате непрекъснато.

Аз преди време водих дълги дискусии с Вас и с Ваши фенове,

16 една част от тия дискусии даже публикувах във философското спи-сание ИДЕИ, на което съм издател и главен редактор, но се учудвам как въпреки обменените между нас мисли Вие, за жалост, нямате ни-какъв позитивен напредък в своето отношение към религията, към духовното, към философията и пр. Страшно е ако млад човек като Вас не е способен на напредък, на раз-витие, на промяна в представите и идеите си; това означава, че пред нас имаме един склонен към закос-тенялост, към догматизъм човек, а не човек, възприемчив към новото, към различното, към необичайно-то. За да Ви предвардя донякъде от ужасната участ на неспособните за развитие млади хора общувам и споря с Вас, а не, както Вие, пред-полагам, си го представяте, да Ви поучавам или да доказвам право-тата си.

Това исках да Ви кажа. Апелирам за културен диалог, както подобава за зрели и образо-вани хора; не си падам по обмяна-та на хлапашки изхвърляния, на обиди, по бабаитско тупкане по гърдите и пр. Бъдете здрав!

АКО ИМА КАПЧИЦА МОРАЛ ФАНДЪКОВА ТРЯБВА САМА ДА СИ ПОДАДЕ ОСТАВКА ЗА-РАДИ БЕСНЕЕЩИТЕ ГЛУТ-НИЦИ КУЧЕТА ИЗ СТОЛИЦА-ТА!

СРАМ МЕ Е!!! ОСТАВКА НА ФАНДЪКОВА!!! Написа: Moncho Monev

Един велик българин куче-тата го изядоха в България! Роде-ният в Перник американски проф. Ботьо Тачков е световно известен с трудовете си по икономика. Владее

6 езика. Автор е на научни книги и статии в Англия, Германия и САЩ.

Роден е в България и учи в Софийския университет, специал-ност „Икономика”.Член на иконо-мическите факултети в универси-тетите в Колумбия, Мериленд, Флорида. Съветник по развитие на индустрията към правителството на САЩ.

Избран е за икономически съветник от ООН за Индонезия. Отличаван е с престижните награ-ди „Елинор Рузвелт“ и „Фулбрайт“.

Ето и част от дискусията по повод горния призив; излишно е да казвам (аз, А.Г.), че го подкрепям изцяло, Фандъкова трябва да си иде: Moncho Monev: ОСТАВКА на Фандъкова, моралът го изисква, така е по света!!! Антоанета Александрова: Пак изместихме нещо темата, струва ми се! Въпросът беше в това, че ако един човек има нужното управлен-ско и човешко достойнство сам ще се оттегли от поста си като вижда, че очевадно не си е изпълнил за-дълженията! И че от такова пове-дение и незаинтересованост произ-тичат инциденти като този с проф. Ботьо Тачков, които сриват нацио-налното ни достойнство, позорейки ни пред останалия свят!!! ОСТАВ-КА на Фандъкова, моралът го изисква, така е по света!!! Асен Асенов: Напълно подкрепям за оставката на Кмета. Това безо-чие е пълен срам за цивилизована държава, за каквато ние се предс-тавяме пред света. Колко пари се изхарчиха на вятъра и не се нап-рави едно нормално нещо, което е свързано с проблема за кучетата; е срам и позор, когато заставаме лицемерно пред очите на хората. Moncho Monev: Професор Ботьо Тачков, който бе нахапан и разкъ-сан зверски от глутница кучета в квартал “Малинова долина” преди два дни, ще живее, но без ляво стъпало и зрение!!! Да ви се връща, природозащитници!!! Angel Popov: Бог да го прости човека! Професор е по икономика, писател (“Бягство от Уолстрийт” и др.) и патриот. Завършил е иконо-мика у нас, но след бягство в САЩ специалността не е призната. Ра-боти в мини и учи. Завършва отно-во икономика и след това професу-ра в САЩ. Основава самостоятелна

банка на Уолстрийт. Банката фалира заради вътрешно преда-телство и за да спаси живота си бяга в чужбина. В началото на прехода предлага инвестиции за милиарди у нас, но управляващите не ги приемат… Проблемът с куче-тата не може да се реши със забра-на да се хранят бездомните кучета, а с центрове, кастрация и т. н. Това е задължение на общината.

Konstantin Kostov: Животните постъпват инстинктивно, хората си мислят, че постъпват разумно, но всъщност “разумно” обясняват инс-тинктивните си постъпки. Отдавна трябваше да се реши проблема с кучетата, ама като чета комента-рите, излиза, че проблемът с хора-та още не решен: ние самите се ядем като кучета и то поради не-разбиране! Ами срамно е да ти се случи нещо такова в родината ти, след като си бил съветник по света, било то и на Америка (май някой намери под вола теле). Човекът е постигнал толкова много, но за съжаление трудът му е признат май не в собствената му страна, а от други хора. А ние ще дооглозга-ме неизяденото от глутницата ку-чета. Срам! Диян ПЕТКОВ: Имало едно време една детска учителка, която напи-сала до градоначалника съчинение с елементи на разсъждения. Трог-нат, градоначалникът, чиято май-ка е била също детска учителка, я извикал при себе си. След време тя го заместила и срещу всякакви

17 бури и житейски неволи тя го па-зела.

Бюджетът на София предс-тавлява над 50 % от държавния бюджет и така тя била с едната кълка върху цялото ковчеже. Как сега да се върне при хората с пен-сия от ТЕЛК и с тези лекарства, които никой не дава на другите простосмъртни?! Просто няма как. Така, оставка няма да има. Отново само Бог може да ни спаси. Svilen Todorov: Кучетата нападат хора и ще продължават да го пра-вят. Аз лично 3 пъти съм нападан, 2 пъти от глутници и 1 път от до-машно куче. С глутниците се опра-вям много добре, единия път ги бих с верига и си направих голям кеф да ги слушам как квичат, защото ако не беше тази верига в мен със сигурност щяха да говорят и за мен подобни неща по новините. А на тези, които така защитават “ку-ченцата” им пожелавам да се изп-равят срещу десетина озъбени “ми-ли кученца” и ако имат късмет да останат живи ще ми е интересно какво ще кажат после. Tanya Ilieva: Svilen Todorov… по отношението към животните ще ГИ познаете… Аз бих пребила с вериги онези, които изхвърлят животните на улицата… а по отношение на Вашето удоволствие от болката им – браво, няма по-жестоко животно от човека! Тъжното е, че такива като Вас тежат и пълзят по земя-та… Пламен Пенев: Докато плачеш за човека, Мончо, някои пълнят гуши от парите отпуснати за тези кучета. И колкото повече плачем за ПО-РЕДНАТА жертва на ИНСТРУ-МЕНТА на престъплението и прикрякваме на идиотските идеи на фандъковци (тя не е първата, това се случи преди години и в Пловдив!) да се глобявали хората които хранят бездомните животни, толкова по-сигурно гарантираме, че утре това ще се повтори, потре-ти… Трябва да рипнем срещу мър-лячите казвам! Ревът ни няма да върне мъртвия. Смъртта, казва моят любим писател Станислав Лем, е проблем на живите… Ама както и да е… Moncho Monev: Кметицата Фан-дъкова има цялата подкрепа на държавата и бюджет от 1.200.000 (един милиард и двеста милиона лева бюджет), с които пари можеше така да организира нещата в СО-

ФИЯ ча да реши проблема с куче-тата!!! Вече 4 (четири) години тя само изразява съчувствие!!! Мо-ралните политици по света подават оставка, а за нейният морал не ми се говори!!!

И така нататък, който иска да изчете цялата дискусия (инте-ресна и показателна е!), може да отиде да го стори ето на ТОЗИ АДРЕС >>>.

НА ДОБЪР ЧАС ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО НЕБИ-ТИЕ ВИ ЖЕЛАЯ!

Прошко Прошков е написал

в блога си нещо като възвание под заглавие Защо напускаме ДСБ. Не мога да скрия, обясненията му ми прозвучаха крайно неискрено, фалшиво; човекът с неизвратена чувствителност няма начин да не долови когато някой се опитва да го прави на идиот с нескопосани разсъдъчни обяснения. Ако беше истина това, което се опитват да ни внушат, щяха да напишат обясне-нията си иначе, бих казал даже, един вид, от сърце – пределно иск-рено. А тук се лее само фалш. Как-то и да е. Като гражданин с десни убеждения и традиционен избира-тел на СДС-ДСБ не можеше да не реагирам; ето какво написах там:

Не звучи убедително това обяснение. Човек не трябва да прегрешава спрямо истината и морала ако има претенцията да е наистина десен. Дясното е и лич-ностно изявено морално чувство и

чувствителност. Съвсем близо до ума е, че когато се налага да бъдат крити истинските подбуди зад тол-кова много думи, те не са морални, а кариеристични. Явно ви се иска да бъдете катапултирани в Парла-мента от мощния, както ви се стру-ва катапулт, наречен “Кунева”.

Прехвърлянето от партия в партия по кариеристични подбуди е аморално по дефиниция; ако не се присламчите към Кунева, може и да си помисля, че мотивите ви са идейни и политически, иначе ще излезе, че всичко е кариеризъм. А може би самият Боко е подкупил някои от вас? При него е налице очебиен умствен дефицит, имам предвид в партията му, но и при него лично де. Тъй че нищо чудно да ви е обещал хубави постове.

Не знам дали си давате сметка, че политическото самоу-бийство се предхожда от моралното такова. Твърде много съм разоча-рован от постъпката ви. Ако наис-тина имахте тия мотиви, които афиширате сега в това сълзливо “обръщение”, тогава логично щеше да е да останете вътре в ДСБ и да се борите за промяна на погрешния й, според вас, курс, още повече че сте в ръководството. А дезертира-нето в един такъв момент е равнос-тойно на измяна. Измяна спрямо каузата, идеята, десните ценности, християнския морал, а не спрямо Костов.

Костов много хора са го предавали. И са му забивали ножа в гърба. Някой обаче помни ли имената ония, които предадоха Костов? Тия от забилите нож в гър-ба на Костов, чиито имена още помнят, са колкото са пръстите на едната ръка на невнимателен дър-воделец (по духовития израз на лудия д-р Филипов). Те отидоха в политическото небитие, а Костов остана.

Моралното превъзходство не може да се сравни с нищо друго. То е нещо като твърда канара, на която се опира политикът и дър-жавникът, водещ велика битка по морални, по ценностни, а не по кариеристични подбуди. По това се познава истинският политик, този е критерият: не мисли за кариера, а води с увлечение морална битка, битка за доброто. Политическите нищожества и джуджета мислят само за това как да се уредят във властта. Лакомията за власт ги

18 издава, че всичко идеално са по-тъпкали. Съдбата им затова е жал-ка и незавидна. Винаги.

Може да се катапултирате във властта, може да се перчите в близките години на престижни постове, може да се опивате от нар-котика на властта, за която лако-мията ви, види се, е голяма, но това не променя факта, че загубих-те и уважение, и доверие; никой не уважава прибягващите от една партия в друга по кариеристични подбуди. Даже Кунева ще ви пре-зира, щото добре знае, че както сега предадохте Костов, така в един следващ момент без замисля-не ще предадете и нея.

Съжалявам ви; голяма грешка направихте. А някога ви се възхищавах. Подведохте се. Умни сте, но умът ви подведе да напра-вите тая така коварна и съдбовна грешка. Не послушахте сърцето си. По този начин започва всяко мо-рално падение. На добър час из дебрите на политическото небитие ви желая! Ангел Грънчаров, философ и граж-данин, традиционен избирател на СДС-ДСБ, Пловдив

ОН УПРАВЛЯЕТ ТАК, ЧТО ДАЖЕ ТАВАРИШЧ СТАЛИН СКАЗАЛ БЫ "ХАРАШО! МА-ЛАДЕЦ!"

ЗАБЕЛЕЖКА: Изображението вза-имствах от ТУК.

На указаното място има и твърде интересни коментари, които си заслужава да бъдат прочетени - та да се види как реагира, как мисли народът по повод на така бляскавия народен феномен, носещ съкровеното име Боко...

КОМУНИСТИТЕ И НАЦИОНАЛ -СОЦИАЛИСТИТЕ У НАС СЕ ГУШНАХА В ИЗБЛИК НА ВЕЧНА ПРЕДАНОСТ КЪМ МА-ТУШКА РОССИЯ

ЗАБЕЛЕЖКА: Изображението взаимствах от ТУК >>>.

ЗА УМА И КРАСОТАТА НА ТЕ-ЛЕВИЗИОННИТЕ ЗВЕЗДИ ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ – И, РАЗБИРА СЕ, ЗА МАГИЯТА НА СИЛИ-КОНЕНИТЕ БЪРНИ И ЦИЦИ

Във Фейсбук зададох един умишлено избран провокационен въпрос, касаещ драстичната про-мяна във външния вид на една от телевизионните ни звезди, именно г-жа Люба Кулезич. Която напос-ледък се оказа, че твърде много се е привързала към г-н Премиера и Пръв Мъж и Пич на Республиката ни г-н Борисов. Та моя наивна ми-лост се запита: дали пък г-жа Ку-лезич не промени външния си вид с оглед на това да впечатли г-н Премиера, който, както е известно, е твърде самотен и, предполага се, копнее за женска ласка; каква иро-ния на живота: всички до една

жени да го обичат, да са шемет-но влюбени в него, а пък той, вели-канът, да си спи съвсем самотно?!

Та зададох един въпрос, по-неже в душата ми се породи недо-разумение; ето по-долу и моята провокационна реплика, а пък след това препечатвам и породила-та се в резултат дискусия, която ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Абе, хора, гледам, че Люба Кулезич е взела да прилича външ-но на чалга-певица; руса коса, из-дути силиконови бърни, специални скъпи зъби като на Вучков, даже лицето й сякаш е пипнато от коз-метик-хирург, а пък телевизията, естествено, е платила “разхубавя-ването” й; та питам: вий как смята-те, възможно ли да е верно моето възприятие и впечатление – или се лъжа, като си мисля, че е точно така? Така ли изглеждаше Куле-зич преди време или сега се е луст-росала и пооправила с оглед по-ефективното представяне в чалга-телевизията, в която работи? Со-фиянци, как мислите по поставе-ния въпрос, вий сте я виждали по-отблизо? Таня Соломонова: Фасонът и съдържанието се изравниха, нищо повече. Mira Vasileva: Вярно е, пластич-ната й операция беше тема на раз-говор в медиите. А тя много се ста-рае да бъде в крак със съвременни-те изисканвания за хубава визия.

Vesela Ivanova: Кулезич винаги ми е приличала на травестит, но гостите в предаването са друго не-що. Emil Petkov: Гранчаров… тя е дъщеря на сръбски ПАРТИЗА-НИН… заслужила си е… Йордан Йорданов: Завист ли долавям в някои коментари? Imanuel Nikol: Абе, Ангеле, тя не е за гледане! Иначе безспорно умна жена… Ангел Грънчаров: Ако беше умна, нямаше да позволи да я орезилят така; умният човек, пък дори и да е жена, би следвало да умее да схва-не, че “поправянето” на природата означава загрозяване; истинското, естественото, природното е най-красиво, а изкуственото е винаги безобразно; не знам възможно ли е да не се съзнава колко отвратител-ни и грозни са дори и младите пе-

19 вачки, които са позволили да ги обезобрази хирург, а пък да не го-ворим за дамите на по-преклонна възраст като Кулезич… Imanuel Nikol: Ангеле, не е слу-чила на добри хирурзи… а когато става въпрос за красота и най-умната жена изпростява. Akсения Механджийска: Съг-ласна съм с мнението на А.Грънчаров. Отдавна си мисля, няма ли огледала в тази ДЪРжава – КУРлезич? Ангел Грънчаров: Не мога да приема за основателно изказване-то, че като стане дума за красота и най-умната жена изпростявала; ако е така, то това означава, че по начало е твърде недълбок женския ум; малко се иска да проумее чо-век, че това, което Бог е направил, не може да бъде направено по-красиво, а може само да бъде раз-валено; разбира се, че много по-грозни и дори отвратителни стават ония жени, които са се подлъгали да съсипят природната си хубост. Устите им почват да приличат на човки с тоя силикон, отврат! Imanuel Nikol: Ангеле, в кой век живееш??? Какво ще кажеш за Опра??? Ангел Грънчаров: В двадесет и първи век живея, защо, в тоя век хората са напреднали в умствено отношение толкова, че си въобра-зяват, че жена, която има вместо устни силиконова човка, е по-красива? Това, простете, е изврате-но, а пък идеята за красота е една и съща във всички векове; грозното също е грозно във всички векове, тъй че не разбирам защо намесихте века?!

Аз тая Опра не съм я виж-дал, но предполагам че е отврати-телна не по-малко от Кулезич, ако не и повече, щом хирурзи са й пра-вили “красотата”; милиони да да-деш за козметични операции, не можеш да победиш природата си в хубава посока, но в лоша можеш, ох, как можеш!

Ний, старите хора, сме есте-ти и цените ли чистата и автен-тична красота, щото не позволява-не преценката ни за красотата да се определя от трепетите на поло-вия ни орган… Борис Митов: Козметикум аму-лет. “Салон за дамска хирургия, за разхубавяване”, там би отишла Мими Тромпеева

Imanuel Nikol: Много се радвам за трепетите на по…я ти орган! А Опра е обявена за една от най-умните жени в света! Akсения Механджийска: … и какво Опра? Слезе от екрана и стана тройна, свали всичкият си-ликон от себе си. Във собственият си канал може да се показва както си иска. Но в една обществена те-левизия мисля е непростимо да ни се налага “чалга дебилщина”. Silenciosas Batallas: И най умния човек си е малко прост… с много малко изключения само за про-токола, наистина сме 2012 година

Мария Друмева: Самата Люба в интервю разказа за това, че в Лон-дон (където учи дъщеря й) са й правили няколко пластични опе-рации… Това стана още след пър-вото предаване някъде през сеп-тември. Imanuel Nikol: Хората са такива каквито са! Който не му харесва да си изключи кабеларката. Приятна вечер! Akсения Механджийска: Светът ще свърши, но простотията – нико-га… Веселин Драков: По-лошото е, че и в душата й са пипали… Imanuel Nikol: Akcenia, простоти-ята ходи по хората… светът няма да свърши… Akсения Механджийска: Да, права си. По някои хора, не по всички, Никол. Енчо КЪРМАКОВ: Не съм срещу външния вид на Кулезич, а против моралната й (политически) про-дажност! Станимир Стойчев: Г-н Грънча-рова, уважаваме мнението Ви, но ако обичате, не ни го натрапвайте така инфантилно и манипулатив-но, “аргументирано” с “дълбоки философски” аргументи, миришете ми на фанатизъм и затова е крайно време да ви премахна от листата ми с приятели, постовете ви открай време никак не са ОК, ама никак и това ще потвърди всеки разумен човек, който не маха с пръст и не страда от болно желание да налага мнение… Енчо КЪРМАКОВ: Ще повторя – не съм срещу външния й вид, а против моралната й (политически) продажност. След блюдолизничето й пред Боко Тиквата не гледам вече предаването й.

Райна Стоименова: Не мога да разбера какво точно Ви засяга външният й вид. Можете да об-съждате журналистическите и ка-чества, но какво прави с лицето и зъбите си е нейна работа. Това би подхождало на махленски клюкар-ки. Който не му хааресва просто да не я гледа. Не е редно да се изявя-вате като морален съдник и да ни определяте Вие как да възприема-ме отделни хора. Ние не сме мало-умници. Има достатъчно по важни неща в този живот… Ангел Грънчаров: Прав е г-н Кърмаков, няма никакво значение външният вид на този или онзи водещ журналист; абсолютно ни-какво; същественото е това, че об-съжданата особа се продаде и за пари се захвана да хвали по най-грозен начин Боко; това именно, моралната нечистоплътност, е осъ-дителното; а външният й вид изобщо не ме вълнува. Радвам се, че стигнахме с общи усилия до този извод; е, виждате, моралната не-пълноценност, оказва се, върви ръка за ръка с естетическата така-ва; като си продал душата си на дявола, по същата логика се нала-га и тялото си да обезобразиш с козметична хирургия, щото естест-веното ти лице и тяло е Божие тво-рение, а слугата на дявола е длъ-жен да развали всичко, що Бог е създал. Прочее, Бог е извор и на морала, на моралния закон, тъй че нещата великолепно се свързват в едно цяло…

Г-н Станимир Стойчев явно е голям почитател на силиконовите бърни и цици, виждате как емоци-онално реагира като си позволих да кажа мнението си за същото Какво да се прави: разни хора, разни вкусове, какво има да се сърди за това не знам?! На мен лично, примерно, ми е гнусно да целуна устните на жена, които са наблъскани със силикон, вижда ми се перверзно това; също така ми се вижда извратено да милваш женс-ки гърди, наблъскани яко със си-ликон, но явно други хора имат други предпочитания. Нека. Но това не може да ми попречи да кажа аз пък как възприемам не-щата… Борян Петров: Ангеле, не слизай на нивото на “жълтата преса” щото виждаш какво се получава. “Слу-чаят Кулезич” може да се коменти-ра по друг начин… и винаги ще

20 има”за” и “против” – основният “недостатък” на това, което у нас сме възприели като демокрация.

ПРИМЕР ЗА ТОВА КОЛКО СТРАШНА Е АТЕИСТИЧНАТА БЕЗДУХОВНОСТ: СЪЩИНСКА ПУСТИНЯ Е ТЯ!

В навечерието на страстна-та седмица Христо Блажев, блогър, млад човек и "професионален чи-тател", както сам се определя, е счел за необходимо да напише във Фейсбук едно твърде патетично, любопитно и показателно заради невероятната си наивност (да не употребя друга, по-точна, ала обидна дума дума!) възвание срещу вярата и вярващите в Бога хора; получила се е не по-малко показа-телна дискусия; по-долу публи-кувам изказването на Хр.Блажев, а под него и мой кратък коментар, който нямам възможност да пуб-ликувам във самата дискусия във Фейсбук; ето:

До всичките ми вярващи приятели, особено тези, които взи-мат библията насериозно и са убе-дени буквално, че Иисус е физи-чески умрял и после възкръснал (о, любима Z-та световна война).

В следващата седмица ня-мам ни най-малко намерение да съм мирен и добър по отношение на вашите убеждения и празнични душетрептения. Векове наред цър-квата ефективно се е разправяла по най-брутален начин с всеки, който поставя тази измишльотина под въпрос, затова е абсурдно да се поставя като морално укоримо се-

гашното щастливо положение да мога да се гъбаркам с нея и догми-те й.

Ииус не е възкръснал – прочетете си сами евангелията и вижте купищата разминавания между анонимните автори (имена-та са сложени наслуки, приятели), които десетки години по-късно (!) записват на гръцки устни свиде-телски показания на селяни, гово-рещи арамейски, които са чули историята от приятел, който я е чул от приятел и т.н., спомняте си раз-валения телефон. Няма нито едно истинско доказателство, че това събитие се е случило. Нито едно. Примирете се.

Но да не се отклонявам, има да пиша доста за тези неща. Уважавам Великден само и единс-твено като семеен празник и удо-бен момент да си почина от работ-ната суетня. И сериозно - чукането на боядисани яйца как си го на-вързвате с тайнството на хипоте-тичното възкресение?!

На горната заявка за дис-кусия, която, както казах, по-нататък се е разгоряла (до този момент има повече от 100 комента-ра!), и при това е една крайно мно-гозначителна, моя милост, разбира се, нямаше начин на не напише ето това, та да сипне малко масъл-це в самата дискусия:

На мен лично ми се струва и все повече се убеждавам, че с атеисти да се спори за Божиите тайнства е абсолютно лишено от смисъл, понеже на атеиста просто му е ампутирано чувството, което е потребно, за да се постигне велича-вият духовен смисъл на тия тайнс-тва.

Но има още едно основание да не се налага да се спори с атеис-ти: защото самите атеисти така хубаво показват скудоумието си, излагайки "аргументацията" си, че просто е грехота човек с разумни аргументи да се опитва с нещо да разваля това тържество на скудоу-мието. Ето затова изпитах неверо-ятно наслаждение като изчетох написаното от г-н Блажев; тоя път сякаш е надминал самия себе си! Браво! Възхитен съм направо! Ве-лико! Такива "аргументи" дава, че направо е възхитителна нелепост-та им; човек просто трябва да й се любува, нищо повече.

Тъй че в случая трябва да се водим ето от тази максима: няма

по-голям враг на атеистичното скудоумие от самото него; това, което то самото може да си напра-ви, никой друг не може да му го направи; съсипващи са "аргумен-тите" Ви тоя път, драги г-н Бла-жев! Наистина се възхитих, стра-хотно е всичко, дето сте го написал. Даже децата в детските градини разбират по-добре смисъла на тия велики религиозни тайнства, ала Вие лично не можете, не Ви се уда-ва, и поради това всичко, което сте напила, издава тоя Ваш недъг. Иска се друга настройка на душата и духа, за да се докоснете до тях, ала ето, не успявате.

Но за сметка на това си ли-чи колко е потребна на душата Ви тази велика Истина, що се съдър-жа в религията и вярата; голяма духовна жажда изпитва душата Ви; затуй и четете книги като бе-сен, ала духът Ви все не успява да се добере до същинското духовно съдържание, до съкровената исти-на на нещата; четете, работете, търсете, аз имам надежда, че един ден черупката, в която е обвита душата Ви, ще се счупи и духът Ви най-накрая ще постигне свободата си; страшна е атеистичната безду-ховност, същинска пустиня е тя, а голяма жажда Ви мъчи, личи си с просто око.

Дерзайте! Ала мъките ви са ужасни, моите съчувствия! Но имам и една молба, понеже Ви ценя: възпирайте се отвреме-навре-ме, въздържайте се да пишете глу-постите, които Ви идват на ума, само ще спечелите от това, та да престанете да се излагате чак тол-кова. Давам Ви тоя съвет, защото на моменти ми е мъчно за Вас. Това исках да Ви кажа! Приятно прекарване на страстната седмица и на великденските празници!

Добавка, която написах по-късно: Най-интересното ми е, че г-н Блажев е нещо като "ходеща ен-циклопедия" на всички до една догми на т.н. "научен атеизъм" на комунизма; няма нито една догма, която това момче да не е възприе-ло, което наистина е равностойно на чудо! Да, понеже е млад човек, аз не мога другояче да изтълкувам този феномен. Изглежда в него се е вселила душата на някакъв атеис-тичен пропагандатор на комуниз-ма от най-ранните му години, от 30-те години на сталински СССР, това момче е получило такава една

21 душа, поради което и неспирно бълва всички до една догми и простотии на същия този пропа-гандистки агитпроповски "научен атеизъм" на комунистическото мракобесие спрямо религията и духовността...

ЗА СЮРЕАЛИСТИЧНИЯ ИДИ-ОТИСТКИ АБСУРДИЗЪМ НА ИЗКАЗВАНЕТО "КУЧЕТА УХА-ПАХА ПРОФЕСОР"

Вече знаете всички тази

тъжна история, но мен ме интере-сува не толкова историята, а начи-на, по който тя беше представяна и тълкувана в медиите; защото тъл-куването показва доколко разби-раме смисъла на случилото се, до-колко умеем да си правим длъжни-те поуки от него.

А в резюме историята е: глутница кучета нападна и наръ-фа, нахапа, кажи-речи направо разкъса професор! И професорът, след като лекарите се опитаха да го спасят, в края на краищата почи-на; Бог да го прости! Нелепа гибел! Сега научаваме, че професорът бил знаменитост, работил бил в Све-товна банка, в Държавния депар-тамент на САЩ и къде ли не още, ама на, имал тази зла участ: да се върне в родината си и да умре по този крайно нелеп начин - благо-дарение на вилнеещи в столицата кучета да отиде в гроба!

Тия дни попаднах на едно телевизионно предаване и скъпоп-латен знаменит водещ, без да се

усети, рече ето така: "Историята, в която кучета ухапаха професор!". Не знам дали схващате, но, така представена, историята съдържа и известен комичен ефект с абсур-дистки привкус: какво като е про-фесор нахапаният, той, преди да е професор, е човек; че е професор е подробност, същественото е че е човек. Ако не беше професор хапа-ният, тогава нима нямаше да се шуми толкова от медиите?! Просте-те, но това е извратено: да казваш, да пишеш "Кучета ухапаха, наха-паха, наръфаха или както и да е там професор!". Човек са ухапали кучетата, щото ще излезе иначе, че софийските бродещи кучета имат някакъв специален пиетет към професори, към хора с академични титли; защо ли са толкова зли пус-тите му кучета към професорите, към дейците на науката, нима не е любопитно да се узнае ето това? За какво тия глутници кучета имат, тъй да се рече, зъб на дейците на българската, пък и, както науча-ваме, на световната наука?

На мен лично ми се чини, че кучетата изобщо не се интересу-ват какъв е този, комуто налитат да го хапят, не се интересуват от образователния му ценз, от профе-сионалната му кариера, от статуса му в обществото и прочие, ама на, ето, водещите български журна-листи и медиите изобщо много се впечатлиха от това, че ухапаният, представяте ли си, бил професор. А ако не беше професор, излиза по тая перверзна парвенюшка логика, нямаше и да има нищо възмути-телно, така ли? Ако беше обикно-вен, неакадемичен и неизтъкнат човек, кучетата да му ядат, както се казва, главата, ала учена ли е тази глава, кучетата изобщо не бива да я ядат, нали правилно разсъждавам, Бареков, какво ще кажеш, сфащаш ли изобщо защо така пиша?

Прочее, в реда на този тип мисли не мога да пропусна да нап-равя и следното заключение: а представяте ли ако покойният про-фесор беше се спуснал да хапе ку-четата, а не те него, представяте ли си каква велика медийна сензация щеше да бъде, а, Бареков? Сюб-лимна, нали? За жалост обаче професорите нямат тая наклонност да хапят кучета, колко тъжно за медиите е това, нали?

ОК, спирам. Не бива да се шегува човек с трагедията. Про-чее, аз в момента съм в болница; една сутрин към 7 часа рекох да се поразходя покрай болницата на чист въздух: цяла нощ съкварти-рантите ми в стаята бяхя хъркали, с извинение, и... пърдели както именно подобава да хърка и да пърди типичният българин, та не бях мигнал, ето защо почувствах в ранните зори насъщна потребност да се поразходя на чист въздух. Непосредствено до болницата има празно, занемарено място, русна-ците имат хубава дума за обозна-чаване на такава територия, нари-чат я "пустир", пустош. И сред него има дръвчета и пътеки. Рекох да завия натам, щото е зеленко и приятно сега в ранната пролет, но едва направил няколко крачки в пустиря и с ужас установих, че това място е леговище на бродещи пловдивски кучета: изведнъж поне 10-тина сънени кучешки глави се вдигнаха из тревата като направих първите крачки! А едно зло куче даже се хвърли насреща ми! Дру-гите, неизвестно защо, не помръд-наха. Почнах да търся тояга, ама къде ти, добре че кучето беше съ-нено, полая, полая, пък се върна да си доспи. Никога не тръгвайте да бягате като ви се нахвърлят кучета, ами стойте на едно място! Видят ли че господарят на приро-дата стои неподвижен на едно мяс-то, кучетата се респектират, но тръгне ли да бяга, край, свършено е с него. Изглежда фаталната грешка на американския българс-ки професор, нахапан от кучета в София, е била тази - с което, горки-ят, и плати с живота си!

Тъй че никой не е застрахо-ван, че няма да го ухапят некоя сутрин кучета. Те, кучетата, за-помнете от мен това, не се интере-суват много-много каква по социа-лен и културен статус е предпола-гаемата жертва; кучетата могат да ухапят всеки, не подбират. На мен лично ми се иска бродещите кучета да се нахвърлят някога лично на Бойко Борисов или на заместнич-ката му Фандъкова и хубаво тях да нахапят, ето това ще бъде сюблим-но, нали! Щото, всъщност, за жерт-вите на бродещите кучета в София са виновни кметовете, не някой друг, не кучетата са виновни, а кметовете, пък дори и да са бабаи-ти като Бойко; он, нали помните,

22 или забравихте вече, беше софийс-кия кмет?! Е, верно, никаква рабо-та не свърши като такъв, да не говорим за това пък да е решил проблема с бродещите кучета, но барем дава хубави интервюта пред репортерките! Толкова хубави, че цял един народ го възлюби неу-държимо, е ето, он вече ще оправя не софийските кучета, а целокуп-ната българска народна природо-популация. Вятър работа, ще я оправи колкото оправи софийските кучета де! Та него нека да загащят някъде кучетата, него да нахапят, ще е съвсем заслужено, наглецът му с наглец!

Май се отклоних, но нищо. Мисълта ми беше, че в страната ни вече съществува някаква ясно из-разена сюрреалистична, направо абсурдистка обстановка, от която Кафка би се впечатлил най-силно. На мен ми е трудно да изразя тоя пълзящ медиен, пък и цялостен жизнен абсурдизъм, дето се стеле сред нацията ни. Той се съдържа ето в тия простички думи: "Глут-ница кучета ухапаха и разкъсаха професор!" Лудешка работа, да говориш че е професор ухапаният, простете, е извратено; само нравст-вен урод може да говори или пише така. Ухапаният, прочее, преди да е професор, е човек, как е възмож-но да сме извратени дотам, че да не схващаме абсурда като говорим и пишем: кучета нахапаха и разкъ-саха професор!

Преди време, ако си спом-няте, в едно село англичанка на-мери гибелта си: купила си била къща там, ала бродещи кучета се нахвърлили върху нея, не просто са я ухапали или нахапали, ами направо си я изядоха, изглозгаха кокалите й, не помните ли за тази история? Цяла Англия с настръх-нали коси слушаше страхотиите около тази несретна съдба на съна-родничката си! Ама у нас ганювци-те не се впечатлиха или трогнаха особено, даже не престанаха да дъвчат кебапчетата си като слуша-ха телевизорите: да мре, щом е англичанка, кучетата да я ядат, ний сме патриоти, ако беше изяде-ната българка, биваше да се трог-нем, ама щом е англичанка, даже убаво са направили родните ни патриотични кучета; що дирят тия пусти англичани из родината ни?!

Такива ми ти работи. Усе-щате ли сега абсурдизма? Сега се

трогват ганювците че нахапаният бил професор, а пък тогава не се трогнаха, че изядената от кучетата била англичанка! Просветва ли ви къде именно е извратеността, която аз дръзвам да обознача като абсур-дистки патологичен абсурдизъм на късното посткомунистическо съз-нание. Ама дали някой ме разбра, не знам, аз да кажа какво мисля, пък който както иска да разбира...

ВХОДЪТ ГОСПОДЕН В ЙЕРУ-САЛИМ

ДА НЕ МЪЛЧИМ, А ДА СЕ ВКЛЮЧИМ В ПОТРЕБНАТА ДИСКУСИЯ, ТА ЗАЕДНО ДА ПОТЪРСИМ ИСТИНАТА ПО СЪДБОВНИТЕ ВЪПРОСИ

Тази сутрин попаднах на чудесен анализ на Радан Кънев – юрист, блогър, заместникът на Иван Костов в ДСБ – под заглавие A кой идва след новите Дуче-та?. Силно впечатлен, написах там ето този коментар:

Аз съм възхитен от анализа на г-н Кънев! Препоръчвам го на читателите на моя блог и на фейс-бук-приятелите ми. Разумните мисли трябва да се разпространя-ват по всички начини и канали, та

белким стигнат до колкото се мо-же повече съзнания. Та по някакъв начин да се опитаме да се пребо-рим с безсмислието и безразличие-то, обхванало толкова лъгания и така системно будалкан от медиите нещастен гласоподавател…

В този смисъл препоръчвам и на вас да прочетете интересния и полезен текст. Ето един момент от него, който, вярвам, ще ви впечат-ли не по-малко от мен – и ще ви подбуди да идете да прочетете ця-лото:

Класическите десни и либе-рално-демократични политики в Европа бяха изместени от популис-тки послания, въплътени в хора със скромни качества, нулева сме-лост и отговорност, но пък чудесни умения за манипулиране на пуб-ликата. Немалка част от днешните стопански и политически проблеми се дължат именно на желанието

да говориш каквото се харесва

вместо да предложиш каквото е

нужно.

Приятно четене ви желая! И спорни размисли. Прочее, била отпочната – сега научавам това – дискусия за алтернативата, пак в блога на Р.Кънев. Както обикно-вено става, тя е замряла преди да се отпочне; а си заслужава да се мисли по една такава тема и по един такъв проблем. Аз лично ще се включа, живот и здраве да е, в дискусията със свое становище. Призовавам и ония от вас, които имат какво да кажат, да не мълчат, а да се включат, та заедно да по-търсим истината по тия наистина съдбовни въпроси.

КОЙ И ЗАЩО НАПРАВИ БО-ДИГАРДА НА Т.ЖИВКОВ И НА СИМЕОН ЛЮБИМЕЦ НА МЕ-ДИИТЕ – И ЛЮБИМЕЦ НА МАЛОДУШНАТА НАИВНА НАЦИЯ?

2004 година е. Бойко има

рожден ден. Той е отпразнуван както подобава за герой – в „Скай плаза“. Не съм бил там; сигурно е много яко. Първи го поздравили Симеон и Гоце. На снимка се виж-да усмихнат Бойко, прегърнат от масивна фигура с пура в ръка – главен редактор на вестник. По излъчването на фигурата можем да разберем защо Бойко е такъв любимец на медиите.

23 Главният редактор не се

свени да демонстрира обич към представител на властта, без да се замисля че може да посее съмне-ние у читателите и по този начин да навреди на вестника си. Но на него не му дреме за това, защото той си е намерил други начини да издържа вестника освен чрез броя продадени копия. На тържеството на доскоро един прост шеф на ох-ранителна фирма, министърът на вътрешните работи му подарява картина на стара къща, която само Путин, папата, той и Бойко имат от този художник според него. В под-мазването по необясними причини се включва и министърът на пра-восъдието, който му подарява стар пищов.

Слави Трифонов, който не спира да се гаври с него откакто стана министър-председател, тога-ва се е подмазал като му е подарил палка. Бойко получил още копие на меча на хан Кубрат. Земеделс-кият министър и неговият замест-ник му връчили глигите на 100 килограмов глиган, който Бойко лично застрелял в Кърджалииско. По-късно ФБР открива офис в Бъл-гария. Аналогичен случай от сега, при откриване на офис на ДЕА присъства Бойко като министър-председател, а не Главния секре-тар на МВР Калин Георгиев. Тога-ва не присъства Симеон, а Главния секретар на МВР Бойко Борисов.

Просто виждате как всичко се извърта и нямам представа защо се прави. Тогава Бойко е в центъра на обективите като Главен секре-тар. Сега пак той е в центъра на обективите, а не Главния секретар Калин Георгиев. И всичко е при два еднакви случая – американска служба открива офис у нас. Защо сегашния Главен секретар Калин Георгиев не заслужава внимание?

Ето аз задавам прост въпрос като страничен наблюдател: защо Калин Георгиев, който е Главен

секретар на МВР в момента, не получава абсолютно никакво ме-дийно внимание? Защо той не е представен в медиите като борец в борбата с мафията? Защо не играе в благотворителни мачове? Защо не получава награди и поздрави-телни телеграми? Защо никой не ходи на рождения му ден и той не е в скъпарски ресторант, където раз-ни обществени личности да му по-даряват разни ценни и редки пред-мети?

Не мога да разбера също защо сега в центъра на вниманието е министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и той съобщава за разни операции и залавяния и се хвали, а не Главния секретар на МВР Калин Георгиев, а тогава е точно обратното – в центъра на вниманието е Главния секретар на МВР Бойко Борисов и той се хвали, а министърът на вътрешните рабо-ти Петканов направо го няма.

Posted by AZ

НЕ ДОЙДОХ ДА СЪДЯ СВЕТА, НО ДА СПАСЯ СВЕТА

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАНА, ГЛА-ВА 12 12:1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 12:2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата. 12:3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от миро-то. 12:4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

12:5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 12:6 А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката или, кутий-ката.} вземаше от това, което пус-каха в нея. 12:7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. 12:8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога. (ОЩЕ >>>)

ЩАСТИЕТО ДА ЖИВЕЕШ В СТРАНАТА НА ПОБЕДЕНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ

ДА ЖИВЕЕШ В СТРАНАТА НА ПОБЕДЕНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ Автор: Евгений Тодоров

Онзи ден телевизиите се надпреварваха да показват най-вълнуващата сцена на сезона – Валентин Златев се изпусна пред камерните и без да иска обяви авансово изненадата, която е при-готвил на българския народ – „Лу-койл” ще продава произведените от него горива БЕЗ ПЕЧАЛБА! На ползу роду. Колкото да мразех „Лукойл” – монополист и провод-ник на руските интереси, щях да се разплача от умиление. Колко сме несправедливи някой път в омра-зата си.

Разбира се, отдадох дължи-мото и на министрите, с които Зла-тев току що се беше срещнал и кои-то вероятно го бяха понатиснали

24 (или мотивирали), както и на тех-ния началник, който със сигурност бе в основата на щастливото съби-тие. Ето, така трябва да се работи – в името на България, а не печал-барството да е на първо място!

Цяла нощ не спах и чаках да дойде сутринта за да заредя от евтиния бензин. Пресмятах колко ще заредя за 20 лв. – толкова мога да отделя за една седмица. Дали цената ще е два лева вече? Или може би лев петдесет?

Още в тъмно се наредих на колонката – и други чакаха евти-нията. Бензинът обаче беше поев-тинял с… 1 стотинка! „Толкова ни е печалбата” – обясни бензинджия-та. Спестих все пак 7-8 стотинки и тръгнах да купя това-онова за празниците.

В магазина ме чакаше по-голяма изненада – яйцата бяха станали 28 стотинки. „Продават ни ги вече без печалба” – обясни ба-калинът евтинията.- Нали Бойко ги натисна”. А аз си бях пиготвил 5.50 за 10 яйца – нали така писаха всички вестници: яйцата ставали по 55 стотинки за Великден. С един удар спечелих 2,70!

Минах да си платя тока. Бях приготвил 200 лева и се надя-вах да ми стигнат. Касиерката оба-че не само не ми взе парите, но ми подаде 20 лева – от нейната каса. „Решихме да работим без печалба със стара дата, от Нова година – обясни тя, – така че ви връщам надвзетото”. Настроението ми взе да се повишава!

Забравих как всяка вечер се въртях в леглото и кроях планове да избягам от тази скапана държа-ва. България започна да ми харес-ва!

Реших даже да се поглезя – да отида на работа не с градския транспорт, а с колата. Улиците бяха пълни с коли, изглежда хора-та също бяха решили да го ударят на живот. За да избегна задръст-ванията, реших да мина по око-ловръстното.

Проститутките вече бяха излезли на работа и размахваха картонени табели: „ВЕЧЕ РАБО-ТИМ БЕЗ ПЕЧАЛБА! 1 СВИРКА = 0 ЛЕВА”.

Поколебах се дали се отбия за малко – не че си падам по прос-титутки, но нали е аванта, но ре-ших да не закъснявам и да отложа сексуалните си планове за след

работа. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога на автора)

ЧОВЕК И ВОДА – ДВЕ СТИ-ХИИ, БОРЕЩИ СЕ ЗА НАД-МОЩИЕ

КРАЙЪГЪЛНИЯТ КАМЪК НА КУЛАТА ОТ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ Е ЧЕ НЕ НАСЪРЧАВА РАЗСЪЖ-ДЕНИЕТО, СВОБОДНАТА МИ-СЪЛ

Малко преди матурите Автор: Борис Рангелов

Тъй като съм ученик, a priori мога да говоря единствено за средното образование. В своята статия, публикувана в брой 9 на „Литературен вестник“, проф. Въл-чев абсолютно точно установява в проблемите на образователната система днес. Понеже останах на-истина впечатлен – изпратих ма-териала на няколко души, които са авторитети пред мен. Каквито бяха очакванията ми – те също се съгла-сиха с написаното. Като активна част от „системата“ (звучи клиши-рано и затворено), реших накратко да отговоря на публикацията. Въп-росът, който поставя в началото проф. Вълчев – че темите за обра-зованието – изглежда – не са оце-нени като належащи за обсъждане, е реторичен. Тук изплуват още

питания по същността на обра-зованието днес. ванието днес.

Наистина – основен е проб-лемът, че образованието върви две стъпки след развитието на общест-вото. Но – чини ми се – крайъгъл-ният камък в кулата от проблеми на училището е, че не се преподава разсъждение, а обем материал, който няколко дни след привидно-то му научаване се „изпарява“ от съзнанието. Образованието е нато-варено със задачата да подготви мислещи, социално отговорни и обществено ангажирани хора, кое-то е същинската подготовка на един свободно мислещ гражданин. В момента разсъждението не е на особена почит, затова точно това трябва да се промени. (ОЩЕ >>> в блога)

В ПУСТИНЯТА НА БЕЗДУ-ХОВНОСТТА, В КАКВАТО СЕ Е ПРЕВЪРНАЛА БЪЛГАРИЯ, ПОНИКНА ПРЕКРАСНО ДУ-ХОВНО ЦВЕТЕ – СПИСАНИЕ ИДЕИ

Новата корица на новия брой на списание ИДЕИ, т.е. изоб-ражението на самата корица, е пред вас. Да, решихме да пробваме друг изглед, да експериментираме, та да открием най-подходящата и оригинална корица. Основният фон (досега черен), както забеляз-вате, е променен и вече е бял; ко-рицата е лакирана, на мен ми изг-лежда много симпатична. Другата промяна е, че намалихме формата; сега списанието няма да е с толко-

25 ва големи страници, а текстът ня-ма да е в колонки; с новия формат ми се струва, че списанието е изк-лючително удобно за ползване, за четене, а пък и за носене, когато човек е на път и е взел със себе си любимото списание. За момента списанието е в София, в книжната борса, в офиса на издателство ИЗ-ТОК-ЗАПАД (а по-старите книж-ки са в офиса на издателство ДИ-ЛОК).

Аз в Пловдив получих по пощата само две книжки, за да го разгледам; радостен съм, че за мо-мента не откривам грешки и други дефекти; станал съм перфекцио-нист в издаването и много се ядос-вам ако нещо не е както трябва да бъде. Искам да уведомя ония, кои-то очакват да получат списанието от мен, че и това ще стане, но пър-во да изляза от болницата, след това да мога да отида до София и да получа част от тиража, за да го докарам в Пловдив, откъдето ще го разпратя в различните кътчета на страната, където списанието има своите приятели.

Приемат се поръчки за но-вата книжка на списанието и по интернет, на моя имейл или на страницата ми във Фейсбук. Проб-лемът е, че ако се изпрати списа-нието по пощата с т.н. "наложен платеж" се плаща на пощите такса за записа, която почти е равна на цената на списанието. Тоест, е икономически неефективно да се използва тази възможност. По тази причина за момента възприех следния вариант: след като си раз-меним адресите с оня човек, който иска да си купи списанието, той ми праща в пощенски плик (като "пре-поръчано писмо") 4 лева, а пък аз му пращам книжката на списание-то. Иначе коричната цена на спи-санието е 5 лева, но тук се прави отстъпка от 1 лев заради разхода, който читателят ще има, за да изп-рати в препоръчано писмо парите.

Това е 8-мата поред книжка на списанието, като прибавим към тях двете приложения, които вече издадохме, книжките общо стават 10 (десет). Това е повод за празник, за нещо като юбилей. На мен ми стига само съзнанието, че правим нещо полезно; прочее, радващо е също, че в тази книжка на списа-нието има публикувани няколко текста от млади хора, които имат влечение към философията, влече-

ние към духовното; знае се, че на мен ми се иска в един момент спи-санието да стане тяхно, тъй като идеята му е то да подпомага тяхно-то личностно и ценностно развитие и укрепване.

Обмисляме нещо като пред-ставяне на списанието в София. Та белким медиите го забележат. Те до този момент стоически понасят изкушението да обелят една дума за списанието и мълчат като... му-мии. Аз по-явна и в същото време по-категорична демонстрация на някаква сякаш инстинктивна неп-риязън към духовното от българс-ките медиите и от техните "жреци", именно редактори, водещи журна-листи и пр., не мога да си предста-вя изобщо.

Което е безкрайно показа-телно. И което именно говори за това, че списанието ни е толкова актуално и необходимо: в пустиня-та на бездуховността, в каквато се е превърнала България, поникна едно свежо и красиво духовно цвете – списание ИДЕИ. Е, пустинята се опитва да го задуши със сушата и безводието си, но засега цветето не увяхва. И не умира. Предполагам, че по тази причина пустинята е крайно озадачена...

ЦАР СИМЕОН II, МОНАРХЪТ, КОГОТО ЧЕНГЕТАТА ОТ ДС-КГБ ПРЕЦАКАХА ТАКА, ЧЕ СЕ ПРЕОБРАЗИ В НЕВЗРАЧНИЯ И ПРЕЗИРАН "Г-Н САКСКО-БУРГОТСКИ"

Да, загуби си по най-тъп начин короната, а и в крайна смет-ка помогна и България да бъде обезглавена; вижте с какви "дър-жавни глави" сме наказани напос-ледък: Желю, Пешо, Гоце, Росенчо! Дезертира Симеон от високия си държавнически дълг, от истори-ческото си призвание и се остави да бъде използван от ченгетата от ДС-КГБ - сякаш е руло тоалетна хар-тия; използваха го и го изхвърлиха в кошчето с боклуци и отпадъци.

Сега по-унизен човек от Симеон едва ли има в тази страна. Той е пример каква участ постига ония, които се оставят да бъдат използвани и употребени от каге-бистката напаст, показвайки ме-кушавост и малодушие. Симеон се подлъга и загуби всичко истински ценно, за него самия – и за Бълга-

рия, която неговият дядо и него-вият баща направиха достойна и уважавана: загуби корона, мисия, държавническо служене, истори-чески дълг, династия, сияйно бъ-деще, всичко!

Получи само няколко дво-реца, които пак ще загуби в подхо-дящия момент. Като му дадоха тия дворци, ченгетата му се подиграха така, както само те могат...

Жалка история, унизителна и за нас, българите, защото, както и да го погледнем, Симеон беше нашият Цар. Но той сам себе си детронира – и дори нема достойнс-твото да абдикира, та да спаси поне каквото може.. язък за великото му потекло и за кръвта му.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СПРЯМО БЪДЕЩЕТО НА НАШИТЕ ДЕ-ЦА, Т.Е. СПРЯМО БЪДЕЩЕТО НА НАЦИЯТА НИ

Един фейсбук-приятел, казва се Nikolai Sultanov, по повод на публикацията Кога училище-то ще престане да е вредно за учещите е написал кратък, но много интересен коментар и ми е задал въпроси; ето по-долу и него-вия коментар, и моя отговор на зададените въпроси:

Aнгеле, кaто мaлък много обичaх дa четa книги. Никой не ме е нaсилвaл на чета! През вaкaн-циите особено летните учителите ни дaвaхa списък кои книги зaдължително трябвa дa прочетем – нaдхвърлях го трикрaтно... Освен товa aз съм от Любимец родом –

26 трудолюбив, земеделски крaй; помaгaх и нa родителите си, остaвaше ми време и зa игри и дa ловим рибa по рекaтa...

A сегaшните децa с тоя ин-тернет получaвaт готовa, сдъвкaнa информaция, не обичaт повечето дa четaт книги, отделно обрaзовaтел-нaтa ни системa – сaмо който не е дошъл нa влaст той не е експериментирaл... Учителскaтa професия е нископлaтенa и неп-рив-лекaтелнa зa кaдърните млaди хорa... Имa монопол нa ниските ни-вa в обрaзователната системa, a пък нa горните нивa – много из-лишни ВУЗ-ове...

Просто голямa бъркотия, зaбъркaнa предимно от политиците и не знaм когa ще се опрaви... A от товa стрaдa предимно българското общество и се потвърждaвa нa дело прикaзкaтa ПРОСТ НAРОД, СЛA-БA ДЪРЖAВA... Но кои печелят и КОИ ГУБЯТ ОТ ТОВA?!! Ти си човек нa нaукaтa – ОТГОВОРИ МИ??!!!

А ето сега и моя отговор на

горното послание: Здравей, Николай, въпро-

сът ти е хубав, но аз на него много пъти съм отговарял даже без да ми го задават. И много съм писал по тия въпроси, цяла книга имам; заглавието й е: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРА-ТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Може да се наме-ри и онлайн. Разлисти я; смятам, ще ти е полезна и ще можеш да

задоволиш интереса си. Просто в момента съм в болница и нямам сили, пък и не ми се пише отново все за едно и също, след като тол-кова съм писал по тия проблеми, и то от години.

Писал съм, пращал съм по институциите, обаче никой не е обърнал внимание на писанията ми. Работите отиват към по-лошо. Сега подготвят "нов закон" за учи-лищното образование, в който няма нищо ново, а същината е все съща-та, е все тази: чиновниците коман-дват като диктатори в образова-телната сфера, в нея няма никаква демокрация, т.е. никой не се инте-ресува от това какво мислят самите заинтересовани, именно ученици-те, учителите, родителите, гражда-ните, всички ние; нас никой не ни пита, а самозабравилите се чинов-ници и "експерти" всичко решават сами, в угода единствено на собст-вения си интерес.

Никой, а най-малко пък властниците, не мисли за повдига-не на качеството на образованието у нас, а това може да стане само ако то бъде поставено на съвърше-но нови начала и основи, та мла-дите да престанат само да се отв-ращават от ученето, а да намерят собствения си интерес да учат, да търсят, да мислят, да разбират, да обсъждат, да се чувстват приятно в училище, да съзнават, че ходенето на училище не е чиста загуба на време и непоносима скука, а е за-нимание, от което имат полза, кое-то им харесва и пр. Отдавна се знае какво трябва да се направи, та да настъпи тоя поврат; просто се иска свобода, иска се демокрация в учи-лищния живот, иска се да бъде направено така, че самите ученици и учители да решават какво им е наистина потребно, а не всичко да им бъде налагано отгоре, без никой да ги пита, сякаш не са човешки същества, а са вещи, бездушни предмети, безволеви изпълнители.

В българското образование работите са поставени на изцяло сгрешена основа, в него си стои непокътната съветската админист-ративно-командна образователна система, в която ученикът и учите-лят са нищо, а пък държавата е всичко - и диктата на тая държава е ненакърним; никаква промяна в тази сфера у нас няма. Тук още не е настъпил 10-ти ноември 1989 г., а си вилнее най-зъл и пошъл, нап-

раво изроден и гнусен комуни-зъм. Това е положението, тази е истината според мен.

Може още много да се гово-ри и пише, но тази е същината. А, за жалост, тя не се съзнава и не се признава, а пък гражданите не са обезпокоени, не са дошли до ми-сълта, че повече да се търпи това ужасно положение е равностойно на престъпление. Престъпление спрямо бъдещето на нашите деца, т.е. спрямо бъдещето на нацията ни. Никога, запомни от мен, няма да се отървем от бедността и кри-зите, никога няма да достигнем просперитета ако преди това в об-разователната сфера не бъде нап-равена една същинска революция, коренна промяна, поставяща всич-ко на съвсем нови, демократични, модерни начала.

А най-страшното е, че у нас липсва такова едно съзнание, а също така липсва и воля, а пък гражданите, понеже се оставят да бъдат будалкани от медиите, се занимават само с дреболии; докато на истински важното никой не об-ръща внимание. Ето, когато аз в блога си напиша нещо по тия най-важни проблеми за образованието и духовността, никой не му обръща внимание, но напиша ли нещо за някаква дреболия или глупост, всички се скъсват да се вълнуват и да коментират; за какво ти говори това?!

Хайде стига, че се увлякох. Хубав ден се е отворил, да изляза и аз малко на въздух, долу, пред болницата, щото аз в момента съм в болница, а пък не се издържа вече все на кревата, тялото ми жа-дува за движение! Та хубав ден и на теб желая! И на всички, които имаха мъжеството и показаха бе-зумната дързост да дочетат тоя текст до неговия край! :-)

ГОСПОДИ, ДАНО ТОЗИ ФА-НАТИЧЕН ИДИОТ НИКОЛАЙ НЕ Е СЛЕДВАЩИЯ НИ ПАТ-РИАРХ!!!

От публикация в блога

на И.Инджев научавам тази сут-рин, че владиката Николай се бил оплакал от едно телевизионно пре-даване, от предаването “На инат”, да, онова с магарето. Оплакал се, разбира се, на другия пловдивски Николай (Бареков), който пък е

27 началство в същата телевизия. Телевизионният Николай е много задължен на брадатия Николай, понеже този последният на сватба-та на самия Бареков беше наредил камбаните на всички храмове в хилядолетния град Пловдив да бият, сякаш се жени цар, а не една “журналистическа” подлога.

Та в крайна сметка ухиле-ният Николай, дето много обича да се полива по голия тумбак с шам-панско, бутилката от което струва 300 еврА, бил докладвал на свети-ня му ето така “магарето е закла-но”, сиреч, предаването е спряно; в този момент, предполагам, твърде “религиозният” Николай се е прек-ръстил с облекчение, че толкова омразното му магаре вече е закла-но. Види се, и двамата Николаев-ци, и телевизионния, и “духовния”, са големи почитатели на свободата на медиите, на словото и на мисъл-та даже, няма що!

Ей за такава една гнусотия прочетох и се ядосах; понечих нещо да напиша по случая, ала, за щас-тие, понеже съм в болница и лека-рите са ми забранили да се вълну-вам, открих в коментарите мнение-то на една госпожа, което много добре изразява и моята собствена емоция; това ме предпази от из-лишни вълнения по повод държа-нето на тия двамата безсрамници; ето въпросния коментар:

Господин Инджев, споде-лям напълно изразената от Вас позиция. И все пак. Да се занима-ваме с Николай Пловдивски преди седмицата на Страданията Хрис-тови, преди Лазаровден и Цветни-ца е малко… Знам ли. Повдига ми се от този човек! Без извинение за израза. Такива като него са вредни не просто за институцията Църква – те са вредни за вярата. Те отб-лъскват от храма младите и обра-зованите. Лошо ми стана като ви-дях Света Марина след „ремонта“.

В Батак не знам какво е станало, ама като прочетох материала Ви – май не искам да знам.

Само часовниците да бяха. Този субект влиза в олтара с охра-ната си. А защо въобще е с охрана? От какво се пази? От народната почит и Божията милост? Ходи с раса от толкова фина коприна, колкото всяка жена би била щаст-лива да притежава. Лично съм го виждала с едни много специални тъмночервени кожени мокасини. Правят ги ръчно в само едно ате-лие в Рим. Струват… доста. Толко-ва арогантен, нагъл, нахален и агресивен “архийерей” не може да съществува! Дори Кирил с негова-та лимузина ми изглежда по- нор-мален!

Да не коментираме мрако-бесието на светиня му. И безумните му изказвания за Мадона и Хари Потър. Или твърдението му, че всички беди са от… жените!? За-щото сме грешни “по природа” и сме били “най-прекият път към позора на природно добродетелни-те мъже”!? Ах, недей!

Цитатите са точни – имала съм глупостта да изслушам някол-ко негови проповеди. До край. Толкова реакционизъм, назадни-чавост, женомразство и откровен фашизъм дори папа Бенедикт ня-ма. А монсеньор Ратцингер беше особено горд с “твърдо немския” си мироглед. В този Николай няма нищо, нищичко от това, което пра-ви един духовник истински водач.

Жалко! Жалко за църквата ни, от чиито недра са дошли и Апостола, и Паисий, и колко още велики и светли люде! И за нас жалко. Защото Бог ни дава водачи-те, които заслужаваме. Но те не винаги са за наше спасение – по-някога са за наказание и вразум-ление…

Господи, дано този фанати-чен идиот не е следващият ни пат-риарх!!! Ето заради такива “вода-чи” като Николай понякога наис-тина имам усещането, че вярата ми се огъва… Добре, че още има и много свестни свещеници. Слава Богу!

Господин Инджев, предста-вяте ли си, че този субект си позво-ли преди време публично да ана-темоса лекарите!? Защото присаж-дали стволови клетки, правели ин витро и аборти на изнасилени же-ни??? Престъпленията били Божия

воля и потърпевшите били длъжни да носят последствията??? Джиповете с еднакви номера и часовниците сигурно и те са “Бо-жия воля”…

Какво разбираме ние с Вас, та се бъркаме в делата на “светиня му”!? Подвига ми се от този човек. Извинявам се за израза, но е точен.

Написа: МАРИЯ Е.

ТАЙНАТА НА ЩАСТИЕТО

По повод на публикация със заглавие Хубав, щастлив ден ви желая, жители на нещастната страна България!, в която развих някои най-въвеждащи мисли около проблема за щастието анонимен коментатор написа интересен от-зив, в който публикува и мисли на Б.Ръсел в негов превод на българс-ки; ето този текст, който е едно добро продължение на заченатата тема за щастието, по която е добре да започне една по-задълбочена дискусия; аз лично с удоволствие бих участвал в една такава диску-сия:

Такива (безсмислени) анке-ти има много и всички са с различ-ни резултати и много противоречи-ви. Според някои по-щастливи са наистина са, общо взето, по-развити страни като Дания, според други обратното – страни от третия свят като Колумбия. В много сту-дии Саудитска Арабия и Туркме-нистан например са по-щастливи от, да речем, Германия.

28 Затова е практически не-

възможно да се установят сигурни корелации между щастие, благо-денствие, демокрация, корупция и т.н.

Единствената страна на света, която официално се стреми към щастие за своите граждани, е Бутан. Там от около 30-40 години основна цел не е икономически растеж, а „брутното национално щастие”, т.е. всеки гражданин трябва да живее колкото се може по-щастливо, като тука голяма роля играе будистката традиция, която набляга на духовното. Спо-ред будистите притежаването на материални блага не прави хората щастливи, но и не е осъдително. Много по-важно е да се постигне хармония между материалните и духовните потребности.

Да оставим обаче тези съм-нителни емпирични студии и да чуем какво казва за щастието един от големите философи на 20 век – Бертран Ръсел от книгата му The Conquest of Happiness (1929) – За-воюването на щастието (1929)

Животните са щастливи, когато са здрави и имат достатъчно да ядат. Всъщност и хората би трябвало да са щастливи при тези обстоятелства, но в модерния свят те не са щастливи, поне не в ог-ромното мнозинство от случаите.

Причините за тези различ-ни видове нещастност се коренят отчасти в социалната система, от-части в индивидуалната психоло-гия – която, разбира се, сама до голяма степен е продукт на соци-алната система. (ОЩЕ в блога)

КОГА УЧИЛИЩЕТО ЩЕ ПРЕСТАНЕ ДА Е ВРЕДНО ЗА УЧЕЩИТЕ

Напоследък чета усилено и почти постоянно, което за мен е същинско блаженство; нямам сили да пиша, но пък за сметка на това всичките ми сили отиват за четене. Чета от купа книги, които съм съб-рал от години за четете, ала все не намирах време да чета – както аз искам. Но ето, сега имам това вре-ме. Наистина раят не може да е друго, освен една хубава библиоте-ка, разположена в приказна гра-дина. Прочетох и две книги, които имат отношение към моето, така да се рече, професионално поле: уче-

нето, "преподаването", образовани-ето. Става дума за книгите Митът за дисциплината от Алфи Кон и Как децата учат, написана от Джон Холт. За първата книга ще пиша отделно и съвсем скоро, по-неже искам да и отделя подобава-що внимание, а за втората искам ето сега да напиша нещичко.

На мен ми се струва, че та-

зи книга трябва да бъде прочетена от всички, които имат отношение към образованието на младите, най-вече от родителите и учители-те. И също, струва ми се, книгата трябва да бъде най-внимателно изчетена и изучена от бюрократите в сферата на образованието, от министерските чиновници, които чертаят "магистралните линии", кроят програмите, подходите, дър-жавните стандарти и пр. Другояче казано, от тия, които нямат друга работа освен да вредят, сиреч да объркват всичко, което се случва с образованието на нашите деца. Защото, оказва се, за жалост, в нашите училища не се случва дру-го освен (най-вече у малките уче-ници) да бъде убит естествения порив към ученето, да бъде попа-рено тяхното детско любопитство, да получат отвращение към позна-нието, което по-късно само ще се засилва на по-високите образова-телни степени, но никога няма да бъде надмогнато. Ето няколко мис-ли от книгата в тази посока, които ще очертаят визирания проблем;

на мен лично те ми звучат до болка познато; интуитивно винаги съм смятал, че причината за пог-решно направеното ни образование е тъкмо тази:

... Децата учат най-добре именно във възрастта преди да започнат училище... повечето мал-ки деца участ по-добре от възраст-ните именно защото използват ума си по-специфично. Накратко каза-но, децата имат стил на учене, който съответства на тяхното със-тояние и го използват непринудено и успешно дотогава, докато не ги обучим да престанат да го правят. Обичаме да казваме, че изпращаме децата на училище, за да ги нау-чим да мислят. Това, което пости-гаме обаче е да ги научим да мис-лят лошо, като се откажат от естес-твения си и ефективен начин на мислене в полза на друг, който не им е достатъчно полезен и който самите ние рядко използваме. Не-що по-лошо - ние убеждаваме по-вечето деца, че изобщо не могат да мислят, най-малкото в училище или в ситуации, свързани с думи, символи или абстрактно мислене. Те започват да се възприемат като "глупави" и неспособни да учат и разбират сложни, трудни или дори просто нови неща.

До какво води това? Съвсем малко от децата в училище съумя-ват да се придържат към начина, по който се опитваме да ги прину-дим да учат. Той кара повечето от тях да се чувстват компрометира-ни, сплашени и обезверени. Тогава те започват да използват ума си не за да учат, а за да изобретят как да се измъкнат от нещата, които ги принуждаваме да правят с цел да учат. В краткосрочен план тези образователни стратегии като че вършат работа. Чрез тях много деца изкарват образованието си, макар и да научават съвсем малко. В дългосрочен план обаче те ги обучават да ограничават способ-ностите си и да прибягват до съз-нателен неуспех като съсипват и характера, и умствения си потен-циал. Тези стратегии възпират развитието на децата, които се придържат към тях, и ги превръ-щат в бледо подобие на човешките същества, които иначе биха могли да станат. Именно това е истинс-кият провал на училището и никое дете не успява да го избегне.

29 Голяма част от този провал

може да бъде предотвратена ако разберем по-добре начините, усло-вията и атмосферата, в които деца-та учат най-добре, и успеем да пре-върнем училището в място, където те използват и развиват присъщия си начин на мислене и учене. В такъв случай всички деца в учи-лище ще могат да израстват не само на ръст, не дори на знания, а откъм любопитство, смелост, уве-реност, независимост, изобретател-ност, жилавост, търпение, вещина и схватливост.

И така нататък; спирам ци-тата си дотук, понеже идеята на книгата е вече ясна. И по-нататък в нея авторът дава безценни по смисъла си примери за това как функционира детският ум и как той следва да се оставя да работи по своите си вътрешни закони, та децата да разгръщат свободно и непринудено, а също така и най-ефективно своя интелектуален потенциал.

Много е важно да се разбере какво следва да се направи, та училището от институция, която пречи и ощетява младите да стане институция, която им помага да разгърнат огромния си личностен потенциал. Не училището да е вредно за учещите, както е досега, особено пък в нашето "пост-комуно-социалистическо" училище за ма-сово обезличаване и затъпяване, а да е полезно, не да пречи, а да на-сърчава, да благоприятства и сти-мулира непринудената дейност на младия ум, на младата душа, а пък, защо не, и на младото сърце. Защото другият непростим дефект, който досегашното образование нанася на младите е че разкъсва по недопустим начин техните ду-шевни сили и способности една от друга, насочва ги една против дру-га, подпалва страшен конфликт между тях, в резултат на което в един момент те всичките блокират и се обезсилват, а пък детето не просто е ощетено, ами и направо осакатено.

Това исках да кажа, за да подтикна поне някои български учители да се зачетат в тази безк-райно ценна книга, а защо не и родители, от тия особено, на които не им е безразлично бъдещето на техните деца – и това какво прави днешното училище с бъдещето на техните собствени деца. Образова-

телни бюрократи едва ли ще мога да подтикна да се зачетат, щото те имат самочувствието, че всички си знаят без изобщо да са чели. И точно поради тази причина така ефективно вредят на всички, и на учители, и на ученици, и на роди-тели, и на цялата общност като цяло. Те са си полезни единствено на себе си, не на някой друг...

НОВИНАТА НА ДЕНЯ Е: НО-ВАТА, КН. 1(8), ГОД. 4-ТА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ ИЗЛЕЗЕ!

Искам да споделя с прияте-лите на списание ИДЕИ, че новата книжка вече е отпечатана и скоро списанието ще бъде на книжната борса. Това е първата книжка от четвъртата година от създаването на списанието.

Оттук-нататък вече разп-ространението му зависи от кни-жарите, а също и от читателите, защото ако някой попита за него или си го поръча в дадена кни-жарница, то това ще принуди кни-жаря да му го достави; повечето книжари така правят, само като има купувач и заявка, го доставят, а иначе – не. Този за момента е единственият начин за доставка на списанието, ако изключим това, че всеки, който го желае, може да си го поръча и при мен по интернет. Няма да има оскъпяване заради пощенските разходи; ще го получи-те на коричната му цена.

Това е. Ако имате някакви въпроси, питайте, ще отговоря... Аз за момента съм в болница, но вест-

та, че списанието е отпечатано, ми вдъхна сили и току-виж, съм живнал и станал от леглото...

Шегувам се, не съм толкова зле, ставам, правят ми изследва-ния, докторите ми казват да не се вълнувам за нищо, да бе да, да не се вълнувам; оня, който не се въл-нува, такъв нима е жив?! :-)

Хайде чао засега! И тъй, не забравяйте, новината е: новата, кн. 1(8), година 4-та на списание ИДЕИ излезе! ЗАБЕЛЕЖКА: А пък във Фейсбук

написах ето каква реплика:

Да се похваля още веднъж :-) Доволен съм, че все още удър-жаме и списанието излиза напук на всичко, напук и на безразличи-ето към духовните неща у нас, на-пук и на вилнеещата арогантна простащина, напук и на безраз-личните, и на зложелателите и пр. Ще каже някой: какви зложелате-ли бе, на кой му пука за списание-то ти?! Ще отвърна: а нима не е зложелател оня, да речем, блогър, на който съм подарил книжки от списанието примерно преди 2 го-дини, той ми е бил обещал, че ще сподели – с "рекламна цел" – впе-чатлението си със своите читатели, и ето, минали са две години, а той не го е сторил, нима това не говори за зложелателност?! И тук не става за един или двама блогъри, а за повече, и то от най-елитните; мъл-чат като... хайде да не казвам като какво мълчат.

Както и да е, хора всякакви, важното е, че списание ИДЕИ е факт, важното е, че съществува; това вече прави България в няка-къв смисъл друга. Тя сега, от 4 години вече, е България, е страна-та, в която съществува списание, носещо името ИДЕИ; ако го няма-ше списание ИДЕИ, България щеше да е съвсем различна и мно-го по-зле – в сравнение със сега, когато списанието го има...

ХУБАВ, ЩАСТЛИВ ДЕН ВИ ЖЕЛАЯ, ЖИТЕЛИ НА НЕ-ЩАСТНАТА СТРАНА БЪЛГА-РИЯ!

Чета тази сутрин информа-ция, за която подозирам че ще бъде дълго предъвквана от гладните за теми медии у нас, ето, четете сами:

30 България е в челните редици на нещастните държави. Затуй бързам да си опиша реакцията още сега, та да не се нареждам след това в тълпата коментиращи – и предъвкващи все едни и същи "мисли". Въпросът, който ме въл-нува в тази връзка, във връзка с проблема за нещастността на цял един народ, е: наистина ли сме толкова нещастни? И ето още един: кои хора са истински нещастни в България? Какъв човек, прочее, трябва да си, та да се окаже, че си наистина нещастен в България?

Мен не ме вълнува това сред кои нещастни страни сме се наредили, т.е. кои са другите не-щастници в класацията; е, ефри-кански страни са преди всичко другите нещастници. Но това нас съвсем не ни грее – или може да ни успокои. Защо сме толкова нещас-тни? Или нашата нещастност е не съвсем истинска. Прочее, аз съм писал за това, че българска мечта не съществува; може да ли да бъде истински нещастен народ, който си няма мечта? Който няма дързостта и достойнството да си има една най-съкровена мечта, за която да копнее – и "гоненето" на която да придава смисъл, сиреч, щастие на живота му. Тия, дето си нямат меч-та, те и не могат да бъдат нещаст-ни в един истински, същностен смисъл. Като не знаеш какво точно искаш или за какво си струва да живее човекът, как тогава да си наистина нещастен, след като ис-тински нещастен може да е само оня, който има ясно съзнание как-во му липсва, за да бъде наистина щастлив?

Ето че, оказва се, работите с нашата нещастност стоят значи-телно по-сложно отколкото могат

да си ги представят сръчните ко-ментатори и анализатори, които тия дни ще хукнат по медиите, за да ни кажат или напишат как сто-яла работата в туй отношение. И ще предъвкват, подозирам, все едни и същи баналности. А така не бива; така означава само, че даже и нещастността си не можем да проумеем, а какво остава да можем да проумеем какъв е пътят към убягващото ни постоянно щастие? Всъщност, нещастни държави едва ли може да има, може да има само нещастни хора, човешки същества; държавата винаги е щастлива, имам предвид държавата като държава. Даже има една такава зависимост: колкото е по-щастлива и дори триумфираща една държа-ва, толкова са по-нещастни нейни-те граждани.

Държавата, общо казано, по презумпция е враг на щастието на гражданите си, само когато граж-даните умеят да заставят държава-та да не пречи на щастието им, тогава вече имаме щастливи стра-ни, не държави. Щастливи семейс-тва може да има, но щастливи държави – никога! Дори и за щаст-ливи страни едва ли може да се говори, понеже в такива страни пак ще има нещастни хора, а може ли да е щастлива една страна ко-гато дори и един човек в нея е не-щастен? Едва ли. Нали си спомня-те, че държавата на "всеобщо и тотално организираното повсемес-тно и принудително щастие", в която беше задължително да си щастлив или поне да се престру-ваш на такъв, беше комунистичес-ката държава, сиреч, държавата на всеобщо нещастните хора, в която само уродите бяха щастливи. Това да ви говори нещо?!

Аз, по-нататък, не мога да се съглася с това, че в областта на щастието можем да бъдем, така да се каже, колективно щастливи, т.е. цял един народ да е едновременно щастлив; винаги има и щастливи, и нещастници в средите на всеки един народ - или във всяка страна. Може би става дума за съотноше-ние, за пропорцията между тях, за това ли всъщност става дума? Ето, оказва се, че в най-щастливите по тази класация страни, като Дания или Норвегия например, необяс-нимо как, но и броят на самоубий-ците бил също така най-висок; из-лиза, че там, където има едно щас-

тливо мнозинство, там и има твърде много индивиди, отхвърле-ни от това "общо" и "колективно", тъй да се рече, "щастие", като пиша думата щастие в случая в кавички, щото, струва ми се, много хора бър-кат щастие и задоволство от живо-та. Да си щастлив и да си доволен от живота си според мен съвсем не е едно и също нещо. Тъй че, друго-яче казано, понеже щастието, пре-живяването на самата щастливост, е нещо индивидуално, щастливи и нещастни народи изобщо не може да има; има, явно, страни, в които доволните от живота си хора са едно значително мнозинство, но има и страни като нашата, в които доволните от живота си хора са малцинство; а щастието, дето се казва, е "друга опера"; такъв ли беше този израз?!

Ето някои признака, имащи отношение към чувството за щас-тие според тази класация:

Според експертите много

по-важно е да бъдат взети пред-

вид здравословното състояние,

усещането за свобода, силните

връзки в обществото, стабил-

ните семейства, доверието

към управляващите и отсъст-

вието на корупция. Едва тогава

можело да се формира позицията

на дадена държава в класацията. Така пише там. И какво из-

лиза? Нации, в които здравите хора, да речем, са повече, са щаст-ливи, така ли? Или, другояче ка-зано, нации, в които има добро здравеопазване, са толкова по-щастливи? Едва ли е така. И здра-вият човек може да се чувства не-щастен; и нездравият може да бъде щастлив в някакъв смисъл, про-тивно на господстващата предста-ва. Прочее, истинският, дето се казва, "кръглият" нещастник може сам себе си да възприема като щас-тливец, т.е. просто да не съзнава нещастността си, това колко е не-щастен. Нима не е възможно това? Разбира се, че е възможно, как да не е възможно?!

Според мен най-значимият признак сред изброените, който наистина има отношение към ин-дивидуалното чувство за щастие или щастливост е този: усещането за свобода. Но да усеща свободата си, да се радва на "присъствието", на наличността на свободата си може само оня, който силно я же-лае, който, така да се рече, до та-

31 кава степен се е пристрастил към свободата, че без нея изобщо не може да си представи живота. Оня обаче, за когото свободата е просто дума, която не предизвиква подо-баващия трепет в сърцето, т.е. за оня, който се е оставил коварното безразличие към свободата да ов-ладее душата му, как такъв да се чувства щастлив когато е свободен; то такъв, прочее, дали изобщо ня-кога може да осъзнае, че е свобо-ден, камо ли пък да изпита щастие от това? А щастието е неотделимо свързано с такива неща като ра-дост, весело преживяване на радос-тите на живота и прочие. Да е ра-достен един човек от това, че е сво-боден, нещо повече, да се чувства щастлив от това, е необходимо та-къв човек да е преживял страхотно голям, направо съдбовен поврат към свободното съществуване, за-щото, от друга страна погледнато, свободата, както пише Достоевски, е "страшно и опасно нещо", тъй че на свободата не може да се радва оня, който не е готов с радост да поеме на плещите си всички ония трудности, свързани със свободата и свободното съществуване. Про-чее, истински свободните хора са осъзнали, че със свободата трудно се живее, но за сметка на това се живее достойно; ето, истински щас-тлив може да бъде достойно, сиреч, свободно живеещият човек, и това съвсем не може да е "колективна" характеристика на съществуване-то, защото тя е напълно индивиду-ална, личностна, субективна и прочие.

Темата, вижда се, е огром-на. Тази класация може да под-тикне повече хора да се замислят по проблемите. Ние сме официално обявени за нещастен народ, сиреч, за народ, в който преобладават нещастниците. Разумно е да се попитаме как става така, че един човек се самоосъзнава като нещас-

тен, но истински нещастен, а не мнимо. Защото някой олигофрен може да се чувства нещастен пре-димно от такива неща: когато си е легнал без изяждането на една ощастливяваща го изцяло "тройка" от кебапчета или кюфтета. Някои, не знам дали сте го забелязали, свързват истинското нещастие пре-димно с куркането на червата си, а пък щастливостта, предполагам, я чувстват когато червата им са пъл-ни. Аз такова нещо не мога да при-ема за щастие, то е просто чувство за ситост. Ситият човек също може да бъде нещастен, ох, как може да бъде нещастен ситият човек – по-вече от гладния може да бъде не-щастен! Датчаните едва ли се чув-стват толкова щастливо само зато-ва, че могат да плюскат каквото си поискат, едва ли е така, много се съмнявам да е така.

Имам още много какво да напиша, но трябва да приключвам: намирам се в момента в болница и на лаптопа си пиша този текст. Сестрата вече дойде да ни предуп-реди, че скоро ще почне да ни мери температурата и кръвното. Когато преди 10-тина дни тръгнах по бол-ници, тогава писах есе за смъртта, сега, както забелязвате, почнах да се вълнувам повече за щастието; дали това е симптом, че оздравя-вам? Дано е така. Много ми се оба-че пише за щастието, тъй че през деня, ако имам възможност, ще продължа размишлението си, по-дето тази сутрин.

А сега мога да ви пожелая само това: хубав ден ви желая, не-щастници! Или, ако това не ви харесва, ще променя поздрава си ето така: хубав, щастлив ден ви желая, жители или граждани на нещастната страна България! Така по-добре ли ви звучи? Сякаш е по-добре... ей-сега, сестро, ще ми из-мериш кръвното, само да туря точ-ка и спирам...

„ГЛЕ’ЙТЕ ГО ПОПА, БЕ! ПРИСТИГНА С АУДИ! ЛЕЛЕЕ, ЕГАСИ ПОПЧЕТО!”

Третокласник за Дядо Нико-лай: Гле’йте го попа, бе! Прис-

тигна с Ауди! Мадлен АНАСТАСОВА

Пловдивският митропо-лит Николай изуми учениците от СОУ „Паисий Хилендарски” днес преди обед, когато тържествено откри изложба на икони в сградата на школото.

Фигурата на Негово Висо-копреосвещенство се запечата в съзнанието на малчуганите, но не благодарение на богоугодните сло-ва, а на лъскавото черно „Ауди А8”, от което владиката и приближени-те му се изсипаха пред входа на училището.

„Гле’йте го попа, бе! Прис-тигна с Ауди! Лелее, егаси попче-то!”, с ококорени очи сочеше към Дядо Николай третокласник от групата на посрещачите, а съуче-ниците му „разтегнаха” вратове по посока на скъпото возило. „И тате да беше станал свещеник, че да разкараме „Фиата”. Баровци!”, чу се детско гласче в тълпата, което миг по-късно бе заглушено от дружното: „Добре дошли, Ваше Високопреосвещенство!”.

С тържествена походка, митрополитът бавно приближи учениците, строени в редици за посрещането на важния гост и вдигна ръка за благословия.

Двадесетина минути преди пристигането му, хлапета от 1-ви до 6-ти клас бяха заели „стартови” позиции пред входа на училището, репетирайки поведението си по време на визитата.

„Ръцете извадени и поста-вени отстрани на тялото! Какво сте си бръкнали по джобовете?!”, скас-три няколко палавника преподава-телка на средна възраст, след което започна урокът по рецитиране.

„Повтаряйте след мен! „Добре дошли, Ваше Високопреос-вещенство!”, даваше тон учителка-та, а малчуганите съвестно изпъл-няваха задачата. „Кво беше,... кво? Ваше Високопре...?”, затрудни се с обръщението русокоса сладурана, но мигом му намери цаката като

32 извади химикал и изписа сложната дума върху дланта си. Примера й последваха още две нейни съуче-нички, докато развълнуваният директор Соли Христов трескаво се суетеше около хлапетиите и им даваше последни наставления за примерно поведение.

„Защо закъснявате вие, бе?! Идвайте бързо насам, че митропо-литът пристига!”, скара им се Христов с тревога, присъща за очакване на Папата.

Ентусиазмът на самите ученици обаче, бе паднал под ну-лата, тъй като бяха принудени да стоят изпънати като пружини, а ръцете на шестокласничката, стис-нала тежката табла с питата, едва не окапаха. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

БОЙКО БОРИСОВ: “И АЗ СЪМ ПРОСТ, И ВИЕ СТЕ ПРОСТИ – ЗАТОВА ТАКА СЕ РАЗБИРА-МЕ!”

Приватизацията. Раздър-жавяването тоест. Разбойническата приватизация (по израза на Бори-сов), а също така управлението на предишните, заедно с кризата, завареното положение, междуна-родното положение и въобще съ-ществуването на света преди него (съществуване само по себе си не съвсем смислено при тази липса) са основните причини министър-председателя на Република Бъл-гария да не направи всичко онова, което щеше да направи ако не бяха тия основни (и „основателни”) при-чини да не го направи…

… Глупостта – ето това ос-тана за доизточване.

… Ама как да речеш на зор-

лем сакрализираното (осветено) понятие, на което уж си призван да служиш: „Ние няма да правим ни-какви реформи, щото така си ни е добре, а ти ще бачкаш като роб и ще живуркаш като скот – докато ти източим всичката глупост и всич-кото лековерие!”.

Това няма как да му ка-жеш. И му измисляш всякакви локуми, лакърдии, небивалици, приказки, пинизи и врели-некипели. За всичко е виновен Костов с разбойническата привати-зация, а пък лошите капиталисти доизточват двете Българии, пост-роени от Тодор Живков. Това за доизточването на двете Българии дори не е глупост, а въпиюща тъп-ня.

Няма значение обаче. На-родът гълта. Поема. И аз съм прост, и вие сте прости, затова се разбираме.

… Я да кажем и една трета

причина за източването и за лип-сата на следприватизационен над-зор. Третата причина е, че от из-точването разни властници се об-лажили и чрез лично участие, а не само чрез дарение за партиите им. Или чрез участието на съвсем, ама съвсем близки хора.

Какво е Цветелина Борис-лавова, ако не съвсем, ама съвсем близък човек на Бойко Борисов. Близък и в другарско и в плътско и в делово отношение.

А кой източваше Оловно-Цинковия Комбинат в Кърджали, преди да го шитне на Валентин Захариев? Много близкият във всяка отношение човек на Бойко Борисов.

… И след всичко това да оти-

деш при миньорите, да се обявиш за спасител, да им дадеш еднок-ратна помощ от социалния фонд и кажеш, че за всичко е виновен Кос-тов! Пък те да ти ръкопляскат и да те черпят с бонбони!

И убогият министър на културата (sic – министър на кул-турата!) да изрече: „Бойко е баща на всички ни, той е министър-председател”.

Какво е това?

Това е гавра и нищо дру-го. Може би не съвсем осъзната гавра, но не и дотам неосъзната гавра. А също източване на хорска-та глупост и лековерие.

Които, за радост на тарика-тите, изглеждат неизчерпаеми… ЗАБЕЛЕЖКА: Горното е откъс от текст със заглавие Глупост за доизточване (Гаврата с Бойко-

вото раздаване на пари), написан от журналиста Иво Беров; текста открих в неговия сайт ИНТЕРЕС-НИ ВРЕМЕНА.

ЗА ПРАВОТАТА И ЗА... КЛЕ-ЧЕНЕТО В СРЕДИТЕ НА "ЗВЕЗДНАТА ЖУРНАЛИСТИ-КА" У НАС

Иво Инджев е написал ко-ментар под заглавие Трудно е да си прав и на колене, в който спо-ред мен поставя една твърде зна-чима нравствена тема, крайно нео-бичайна за средите на "звездната журналистика" у нас; явно затова тоя журналист прилича на нещо като бяла врана в тия среди. Ко-ментарът му завършва ето с тия така горчиви думи ... но е трудно

толкова години да знаеш, че си

прав и едновременно – на колене; което и ме накара да взема думата и да напиша там, в неговия блог, следния коментар:

От една гледна точка пра-вият може и да изглежда, че е "на колене", но това просто няма как да е точно така; правият винаги си е прав само дето от друга коорди-натно-ценностна система това мо-же сякаш да изглежда, че все едно правият е на колене. Даже на мен ми се струва – просто си философс-твам, щото казусът "прав-и-на-колене" ми хареса значително; проблемът е нравствен и по него си заслужава да се помисли и погово-ри повече – че тъкмо защото г-н

33 Инджев от години не кандисва да падне на колене и да протегне умолително ръка към властващите, както това правят други (да не казвам точно кои, но те съвсем не са малко), то точно на това основа-ние на тия, пред които той не ще да падне на колене, толкова им се иска да направят всичко възможно да го пречупят, та в крайна сметка и той най-после да падне на коле-не.

А не да стърчи самотно ко-гато огромната част от "звездната колегия" няма нищо против да се продаде и да клекне дори и само за да не се отдели от легиона на про-дажниците; тук у нас, особено пък в тия среди, всички мечтаят да се продадат, а най-нещастни са ония, които никой не ще да ги купи. Но не би: в неговия случай това не се получава, което, смея да заявя, е на героизъм равностойно, а пък за нашите български реалности е нещо като уникален и крайно нео-бичаен природен феномен. Т.е. г-н Инджев дава пример, че е възмож-но и в български условия журна-лист да живее с истината, да е пристрастен към нея, за нея да е готов да понася всякакви страда-ния, лишения, обиди, подигравки и пр. То, прочее, такава е съдбата на всички, за които истината е най-важното; съдбата им не е за завиж-дане.

Докато в същото време е та-ка "бляскава" и "завидна" съдбата на ония, другите, за които истина-та нищо не значи, които са готови на всякаква мерзост само и само да дойде оня велик паметен ден, в който да могат на френски луксо-зен курорт да си облеят голия тум-бак със скъпо шампанско, едната бутилка от което струвала "само" 300 евро. И, ухилени, да поиграят кръшен кючек, смайвайки чуж-денците, които, представете си, ще ми се правят на културни; ай-де де, знаем ний колко са културни?!

Тъй че опитах се да кажа, че правият си е прав дори и да си мислят някои или пък да изглежда отстрани, че е на колене; а пък тия, дето са на колене, логично е, няма как да са прави. Едно обаче е си-гурното: наистина е крайно трудна работа и дори е съвсем невъзможно хем да си прав, хем в същото време и да си на колене! Това се разбира от само себе си: или пълзиш, или стърчиш; прочее, да си човек, зас-

лужаващ това име, означава да стоиш твърдо на двата си крака, т.е. да си прав - и в никакъв случай да не клякаш и да почнеш да ла-зиш, само и само да угодиш на тоя или онзи (или за разните му там временни благинки и за парици).

Тъй че оня, който е избрал да е прав и има твърдостта да отс-тоява правото и дълга си да живее в съгласие с истината – щото да си прав означава да не правиш нищо в раздор с истината! – такъв, неза-висимо от трудностите и лишения-та, ще запази правотата си. Стига да не се поддаде на съблазните, та да мине и той в отбора на клекна-лите, на неправите, на работещите за лъжата, в отбора на ония, на които не им пука за нищо, камо ли пък истината.

А им пука за съвсем други неща, примерно им пука най-много предимно за приятно шумтящите новички банкнотки – и за добре сдиплените пачки от банкноти...

ЦЕЛУВАТ МУ РЪКА, СЯКАШ Е... ДАЛАЙ ЛАМА

Срамота или безсрамие е това не знам съвсем, вий кажете?! ЗАБЕЛЕЖКА: Снимката взаимст-вах от ТУК.

НЯМА ЩАСТИЕ В НЕЩАСТНА ДЪРЖАВА!

Господа, купете си куче! То ще ви нагризе телевизионните кабели и ще ви отърве от тази бо-лест, която ви превръща в зомбита на Червените Вещици...

И продължавам да си мис-ля, че е крайно време тая крадлива напаст да се разкара от България! Не са те хората които трябва да бъдат най-отпред, не са те най-

умните и най-смелите! Още по-малко най-благородните! Ние имаме голяма вина, че се оставяме без борба да бъдем завлечени от техните манипулации! Те са изг-радили стройна схема, по която могат да ударят когото си искат – и когато искат. Подчиняват им се всички власти – Съд, Прокуратура, Полиция и Журналисти, но ние трябва да останем хладни и невъз-приемчиви към техните мераци!!!

Подхвърлят ни мизерни трохички и ни ругаят затуй че им работим и обличаме и храним се-мействата им! Тормозят бащите и майките ни със беднотия и болести! Тровят децата ни със порнографска култура! Жал ми е Жал ми е, че Ботев и Левски се бориха за нас, а ние сами себе си заробихме!!! Няма щастие в нещастна държава! Няма как да си щастлив когато народа ти е беден и болен!

Нашата нация, колкото и да я хулят е доказала, че по нищо не отстъпваме и от най-богатите народи, но уви прекалено сме то-лерантни към тези, които ни тег-лят надолу! Прекалено много им прощаваме беззаконията и преда-телствата! Подчиняваме се на най-простите и най-мръсните и не им показваме къде им е мястото! (Posted by бай зайо)

ЗАПЛАШЕНИ СМЕ ОТ ДИК-ТАТУРА НА ПРОСТАЩИНАТА!

Попадам тази сутрин на

няколко публикации в интернет, които наистина съдържат в себе си крайно обезпокоителни, направо невероятни факти; сам не съм вяр-вал, че чак такова нещо е възмож-но. По този начин откривам твърде обезпокоителни симптоми в нашето

34 народностно битие. Ето, съдете сами:

На среща с българските посланици той (Президентът Плевнелиев) им препоръча да „ре-агират“ когато чуждестранните медии „представят България по неподходящ начин“… За ужас на по-внимателните политически наб-людатели президентът дори даде конкретен пример, в който посла-ниците биха могли да „реагират“ пред чуждестранните медии. Той каза, че не може последните избо-ри да се представят „като символ на липса на демокрация, при по-ложение, че не беше така“. (Из Гафът на Плевнелиев, коментар на радио “Дойче веле”)

Значи президентът ни съ-ветва “посланик да реагира на ме-дии когато не му харесва какво са написали”! Знае ли обаче г-н Пре-зидентът, че свободата на словото, свободата на изразяването е све-щен принцип на всяка демокра-ция? Как е възможно, и то при по-ложение, че самият той е живял в Западна Европа (в Германия) у него да избликне по такъв грозен начин комунистическият мантали-тет, според който е задължително да се реагира, когато се види, че някой си “не мисли правилно”?! И да се излага по такъв начин имен-но пред посланиците на традици-онни демокрации? Чавка ли му е изпила акъла да каже това? Мен лично, признавам си, Президентът, за който се наложи да гласувам, много ме разочарова с този си гаф.

Вторият факт не е чак тол-кова неочакван, понеже е свързан с културата на министъра на култу-рата Вежди (Рашидов). Да, оня същия, който сам се хвалеше, че бил “пръв мултак на републиката”

(нали помните какво е това “Мул-тигруп”?) Да бе, оня същият почи-тател на уискито и на пурите, кой-то навремето бил промълвил – с което и се обезсмърти за вечни времена! – ето тази фраза: “Аз май пак съм се насосал!”.

Преди време туй недоразу-мение – съдете сами, правете си сметката колко и каква пък е кул-турата на самия Премиер, щом като в неговото съзнание тъкмо индивид с културата на Веждю трябва да е непременно министър на културата! – рече официално, че Гена Димитрова (покойница) щяла да пее скоро в Москва! После пък същия този Веждю рече, че са прости всички ония, които не би-ли разбрали “умната му мислъ”: тя щяла да пее на запис! Сега същият този неуморен… “културак” (иде от “мултак”, негова парафраза) бил обявил, че в България вече течала същинска “културна революция”! Да ни пази Господ, само това ни липсваше: културна революция като китайската да се стовари на главата ни! Култура на простащи-ната, културна революция, вдъх-новявана и ръководена от просто-тията – майчице, докъде сме я до-карали!

За тия, дето не знаят: по време на т.н. “културна револю-ция” от 60-те години в Китай уче-ниците, студентите, изобщо “про-летариатът” биваха насъсквани да пребиват с бой до смърт своите учители, професори, разните му там “културни дейци” и “интелек-туалци”, защото не били “доста-тъчно съзнателни” или “революци-онно настроени”! Както е потръг-нало, и това може да се случи в страна като нашата, където, виж-даме, министър на културата е тъкмо индивидуум с културата на тоя същия Веждю.

Което означава, че сме ста-нали страна, в която простотията не само е в своя апогей, не просто тържествува, ами и е на власт, е овластена простотия! Т.е. е властна и овластена простотия! Ерго, зап-лашени сме от диктатура на прос-тащината. Да туриш простак като Веждю за министър на културата не е добър атестат за собствената ти култура, г-н Премиер!

Сами си правете сметка какво означава това ако вие лично, примерно, изобщо не сте обезпоко-ени от този страшен факт…

ВЕЧНА СЛАВА НА ВЕЛИ-КИЯ БОРЕЦ ЗА СВОБОДА, ДОПРИНЕСЪЛ ТОЛКОВА МНОГО ЗА РУХВАНЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИМ-ПЕРИЯ НА ЗЛОТО!

In Memoriam: седем години без Папа Йоан Павел II! Бог да го прости! (Здравко Кулев)

ПУТИН ВЕЧЕ ПРИТЕЖАВАЛ 130 МИЛИАРДА ДОЛАРА ЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ И Е НАЙ-БОГАТИЯТ ЧОВЕК В СВЕТА

Попаднах на интересна публикация под заглавие Стал известен реальный размер состоя-ния Путина. Все богачи отдыхают, което в превод означава: Стана известен реалният размер на със-тоянието на Путин. Всички бога-таши си отдъхнаха. Прочетох я и реших да я преведа, та да разберат някои хора до какво именно води олигархичната система на Русия, известна под името путинизъм, която успешно беше присадена и у нас.

Е, у нас путинизмът се под-визава под друго име, примерно под името “боковизъм”; текстът ще ви помогне да разберете (ако още не го съзнавате) какви са истинс-ките и точните стимули на зани-

35 манията с политика на такива ти-тани и колоси на патриотизмо-популизма каквито са Путин и нашият премиер-гърмовержец Б.Борисов; та ето какво пише в упоменатата информация в превод:

По информация на британ-ския вестник The Sunday Times Владимир Путин негласное най-богатият човек в света – неговата бизнес-империя се оценява на 130 милиарда долара. Това е почти два пъти повече отколкото състоянието на официално признатия за най-богат човек Карлос Слим Ету. По информация на изданието Путин през цялото време на пребиваване-то си във властта успешно е съв-местявал политиката със собстве-ните си интереси.

В управлението на путинс-ките предприятия участват само близки роднини и приятели. Това са племенниците Михаил Путин и Михаил Шеломов, жената на Пу-тин Людмила, братът Игор и др. Съдейки по всичко и стремежът на Путин отново да стане президент е обусловено на първо място от же-ланието му да съхрани в цялост своята лична бизнес-империя.

Кои именно предприятия контролира Владимир Путин не е известно точно. По някои слухове на него му принадлежат 4.5% от акциите на Газпром и не по-малко от 50% от акциите на “Гунвор” – най-големия износител на руски газ.

Фото © ИТАР-ТАСС

ЛЮБОВ ПРЕМИЕРО-„ПАРЦА-ЛИСТИЧЕСКА”, НЕ НЕОБЯС-НИМА, А ТВЪРДЕ ЛЕСНО ОБЯСНИМА (ПАРИЧНО)

Който желае да се запознае

по-подробно с визираната в загла-вието история, показваща до какви страшни морални низини е спосо-бен да падне дори уж талантлив човек в наши условия, срещу подо-баващо заплащане, разбира се, нека да прочете публикацията в блога на И.Инджев със заглавие Хем ме „целува“ Борисов, хем Кулезич ме нарича „задник“ – перверзиите продължават. Осо-бено са интересни и показателни читателските реакции; от тях под-брах ето тази:

Иво, не трябва да се зани-маваш с такива като Люба Куле-

зич, не си пилей енергията. Ти имаш мисия бе, човек, не го ли разбра?! Просто си върши работата и това е. Като си тръгнал към вър-ха, не се отбивай в храстите да си береш ягодки и да гониш пеперуд-ки. Не мога да разбера защо трябва да задоволяваш чувството за зна-чимост на Л.К. като и обръщаш внимание, макар че наистина на човек му писва.

Хайде да погледнем нещата от друга страна – по-добре ли ще се чувстваш ако Л. К. ти пееше хва-лебствени дитирамби? Ами то си е направо за страх. Тя, женицата, иска да бъде истински журналист, ама не може. Защото то освен гла-ва се иска и „дупе“ – яка гърбина имам предвид, издържливост, да устоиш на вятъра и да стигнеш там където си тръгнал. Жалко и тъжно е когато хора с талант се държат като задници, а Кулезич точно това прави.

Един етичен човек, за ка-къвто очевидно се смята Кулезич, не би трябвало да занимава зрите-лите си с Иво Инджев, пък било то и на първи април. Да се надяваме, че са и платили добре. Да се надя-ваме, че със заработеното ще си купи достатъчно елитни препарати да си измие физиономията и да се почувства добре… МОЯТА РЕАКЦИЯ по казуса; ето какво написах в блога на И. Ин-джев: Любов премиеро-”парца-листическа”, не необяснима, а твърде лесно обяснима (парич-но)

Потресен съм до какви ужасни морални низини и до каква душевна низост е способна да дове-де парицата в нашенски условия!!! Срам!!! Не журналистика, това, дами и господа, е същинска парца-листика! Или подлогистика, иде от подлога, нали знаете що е подлога? Мръсни парцали и подлоги, а не “журналисти” са тия, които за пари

са способни на всякакви мерзос-ти, та да угодят на властниците!

Без морал журналисти-ката наистина не е друго, а чисто и просто гнусна парца-листика… ЗАБЕЛЕЖКА: Снимката взаимст-вах от ТУК.

ГНУСНО РУСОФИЛСКО НА-СЕКОМО ПРЕПУБЛИКУВА В НЕУЗНАВАЕМ ФАЛШИФИ-ЦИРАН ВИД ТЕКСТА НА МО-ЕТО ИНТЕРВЮ ПРЕД УКРА-ИНСКА МЕДИЯ

Тази сутрин един приятел ме извести, че анонимен провока-тор с кодово име zaw12929 е пуб-ликувал текст, който коренно изо-пачава и опошлява смисъла на моето интервю пред украинска медия за българо-руските от-ношения. Ето въпросната публи-кация: Ангел Грънчаров пред украинските медии с оплаква-не от Русия и русофилите. Ру-софилският нещастник доста си е поиграл, та целият текст на интер-вюто да изглежда така, че все едно е дадено от абсолютен олигофрен; а най-вероятно насекомото е използ-вало автоматична преводачка от украински на български или нещо подобно.

Другарите "русофили", вижда се, не си поплюват, способни са на всякакви мерзости в името на толкова низката си същност. Та ето за пример как звучи и изглежда текста на упоменатото интервю, а пък най-долу ще можете да проче-

36 те краткото ми обръщение към упоменатия анонимен мерзавец или мерзавка:

- Г-н Hryncharov в Украйна

е много сложни отношения със

съседна Русия Но България далеч

от Русия и е станал част от обе-

динена Европа ли вашата страна

са се чувствах на отрицателно

въздействие на Русия..?

- Да, има, и дори твърде. Това, което са сравнително далеч от Русия, не ни помагат Нашата история е за 134 години след осво-бождението от турско робство ясно показва, че Русия и имперска и съветската, притежава една и съща политика към България: Русия най-хитър враг на българската независимост и свобода, Русия ви-наги е разглеждат България като своя провинция равнина "Kuritsa - вече ptitsa, България - вече zahranitsa!" – вие със сигурност знаете това (ОЩЕ >>> в блога)

МОЯ СТРАНА, МОЯ БЪЛГА-РИЯ!

По случай заявлението на г-н Пре-зидента Плевнелиев: Моята Бъл-гария ще е по-малко зависима от Москва!

ЗАБЕЛЕЖКА: Изображенията и текста взаимствах от ТУК.

КРАТЪК КОМЕНТАР: Тия, които в момента обучават г-н Плевнели-ев в публично поведение и държа-ние, дали пък нямам прекалено оригинални разбирания за това как следва да се държи един пре-зидент?! Президентът ни става все по-мил. Прощавайте, но имам чув-ството, че го обучава в публично поведение някой… гей, по-скоро дори травестит. Заявявам това въпреки че нямам нищо против гейовете и травеститите. Но той все пак е президент и не трябва да се държи чак толкова мило. Прека-лено е някак. То и Гоце беше много хрисим и мил, но той просто беше вълк, наметнал си овча кожа. А тук

какво имаме все още не мога да разбера?!

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ДО МОИТЕ УЧЕ-НИЦИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТСЪСТ-ВИЕТО МИ ОТ УЧИЛИЩЕ ПОРА-ДИ ЗАБОЛЯВАНЕ

ОБЯВА

за учениците, на които препо-давам

Ученици, поради заболява-

не ми се налага да отсъствам от училище още една седмица. Обез-покоен съм заради пропускането на учебни часове; при положение, че имаме само 1 час седмично, това може да доведе до сериозно изоста-ване. Размишлявайки какво може да се направи в една такава ситуа-ция ми се стори за възможно да ви предложа следното:

1.) Защо да не опитаме да използваме средствата и възмож-ностите за съвременни комуника-ции - и да не прекъсваме връзката и общуването си? Струва ми се, че ония, които желаят да продължат заниманията си по съответния предмет в мое отсъствие, биха мог-ли да се свързват с мен, примерно по скайпа (angeligdb) или по Фейс-бук и да представят там своите изводи по съответната тема, по която до този момент не са ми док-ладвали – и така да получат съот-ветното количество точки;

2.) Няма да е зле който же-лае да се позанимава по следваща-та тема в помагалото, да изчете темата самостоятелно и да си нап-рави съответните изводи в писмен вид за ония най-важни и същест-вени моменти, които е открил по съответната точка; и пак би могъл да се свърже с мен и да ми доклад-ва изводите си, та да получи съот-ветните точки;

3.) Бихте могли, ако желае-те, да предложите на заместващите ме преподаватели в час вие, уче-ниците, съвместно да четете и да

обсъждате следващата тема точ-ка по точка и след това всеки сам да се опита в писмен вид да фор-мулира и да запише своите изводи в тетрадката си; а пък след това би могъл да ми докладва изводите си чрез интернет;

4.) Струва ми се, че е инте-ресно да опитаме, под формата на експеримент, един такъв метод на "дистанционно онлай-общуване с преподавателя", та да разберем какво ще стане; нищо чудно да допринесем с нещичко за решава-нето на тия проблеми, защото ни-що чудно един ден преподаватели и ученици да общуват помежду си предимно виртуално.

Аз в болницата съм с лап-топа си и имам постоянна интер-нет-връзка. Тъй че ония, които желаят, биха могли да продължат самостоятелно заниманията си по съответните учебни предмети, по които имам честа да ви препода-вам, онлайн да се свързват с мен за да получат някаква консултация, а също и съвместно да обсъждаме техните изводи – и също да бъдат оценявани.

Това ми хрумна да ви пред-ложа и ми е много интересно как ще го възприемете. Дано моите предложения не са ви прозвучали съвсем нереалистично или дори фантастично. Винаги може да се експериментира, да се пробват нови възможности и ето, тази ситу-ация, както сами разбирате, е бла-гоприятна да опитаме някои нови форми на общуване и обучение.

Желая ви най-задушевно предпразнично настроение и при-ятно прекарване на Великденската ваканция! Ангел Грънчаров ЗАБЕЛЕЖКА: По така поставения проблем прочетете примерно ето това: В клас без учители

Вестник ГРАЖДАНИНЪ – първият блогърски вестник

ИСТИНАТА НИ ПРАВИ

СВОБОДНИ!

Контакти: angeligdb@abv.bg Телефон 0878269488