1

З А Д А Н И Е за

Устройството на територията на Морската градина

и Северната крайбрежна зона на гр. Варна

(ПРИМОРСКА ЗОНА)

Варна, май-юни 1998 г

Настоящото задание е прието от Общинския съвет Варна с решение № 1697-4 от 29.07.1998 год., протокол № 34 (виж приложение № 1). То се основава едновременно на резултатите от комплексни проблемни проучвания, описани в т.1.5 и на изводите от проведено в началото на 1998 год. социологическо изследване на проблемната ситуация, устройството и развитието на Морската градина и Крайбрежната зона на Варна.

То е предназначено за нуждите на градоустройственото и паркоустройственото

планиране на фактически усвоената територия на Морската градина (историческа част с прилежащото й крайбрежие и м.Салтанат) и на цялата територия, предвидена по действащия общ градоустройствен план от 1982 год. за развитието й до резиденция „Евксиноград“, обединени под общото наименование Паркова зона и на Крайбрежната зона, обхващаща плажната ивица с прилежащата й акватория, брегозащитната дамба, терените зад нея и крайбрежния скат в онази част от протежението му, в която процесите на стабилизиране на клифа още не са окончателно затихнали.

Съвкупността от територията на Парковата зона с Морската градина и

Крайбрежната зона се нарича в по-нататъшното изложение ПРИМОРСКА ЗОНА на Варна.

Изискванията към проектните решения, съдържащи се в заданието са

съобразени с и предполагат практическото осъществяване от страна на община Варна, а по нейна инициатива и от съответните компетентни държавни органи, на основните административни и организационни действия, технически, проучвателни и инвестиционни дейности, свързани с по-нататъшното развитие и устройство на Приморската зона на Варна, така както са определени в цитираното по-горе решение на Общинския съвет.

Според действителните етапи на проектиране и конкретната им организация,

които ще бъдат приложени от общинската администрация, заданието се ползва в неговата цялост или като комбинация от общите му части и съответните раздели от части 5-та, 6-та и 7-ма.

2

I. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПРИМОРСКАТА ЗОНА НА ВАРНА

1.1. Местоположение и граници Приморската зона е разположена в северната част на Варненския залив и

заема най-източната част на града в непосредствено съседство с централната му част и ЖК „Чайка“.

Парковата зона, включваща територията на Морската градина и местностите „Салтанат“, „Горчивата чешма“ и „Траката“ е с граници:

- на юг - подходът към кораба „Дръзки“; - на запад, северозапад и север - бул. „Приморски“, бул. „Цар Освободител“,

бул. „Цар Борис I“, пътя за „Свети Свети Константин и Елена“; - на изток - резиденция „Евксиноград“; - на югоизток - короната на крайбрежния скат до кораба „Дръзки“. Крайбрежната зона се простира от вълнолома до резиденция „Евксиноград“,

като обхваща, освен съответната част от сушата още и частта от акваторията на залива до линията, очертана от 20 м дълбочина под водната повърхност.

1.2. Градоустройствен и поземлен статут и нормативни изисквания

1.2.1. Градоустройственият статут на Приморската зона се определя от следните действащи устройствени планове, респективно от техните предвиждания:

Общ градоустройствен план на Варна, одобрен през 1982 г.: частта от зоната обхващаща и м.Горчивата чешма е включена в строителните граници на града и е определена за „паркове и озеленяване“, а останалата територия до резиденция Евксиноград е извън строителните граници на града и е резерв за разширение на градината. Крайбрежната плажова ивица е отразена с очертанията, които е имала до края на седемдесетте години.

Териториалноустройствен план на община Варна, приет от Общинския съвет на 27 май 1998 г: предвижда разширение на парковата територия до Евксиноград.

Паркоустройствен план на Морската градина, одобрен през 1956г (не се съхранява в архивите на общината и на МРРБ): по устни описания обхваща най-малко и територията на м. Салтанат.

Устройственият статут на историческата част на Морската градина - от Вълнолома до Шокъровия канал, се определя и от обявяването му през 1982 г. за паметник на градинското и парковото изкуство от национално значение със съответна контактна зона до алеята източно от зоокъта.

1.2.2. Поземленият статут на частта от зоната, разположена между м.Горчивата

чешма и резиденция „Евксиноград“, т.е извън строителните граници на града, е на земеделска земя, съгласно Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за опазването на земеделските земи.

1.2.3. Върху територията на Приморската зона действат множество нормативни

актове на национално и местно ниво, подробно описани в приложение Nо 2. Нормативните изисквания, които произтичат от тях и следва да се спазят при проектира-нето се подразделят на пет групи:

- регламентиращи определянето на качествата и капацитета на курортните и рекреационни ресурси;

- регулиращи начините на ползване, устройство, опазване и застрояване; - установяващи специфични охранни режими; - определящи възможните форми на инвестиционна реализация; - установяващи специфични процедурни правила при изработването и

одобряването на устройствените планове.

3

1.3. Релеф и бряг Приморската зона е разположена в преходния участък от Франгенското плато

към морето. Теренът е със слаб, но добре изразен наклон на юг. Изложението на парка е юг-югоизток, което е изключително благоприятно за развитието на растителността.

Територията на зоната е прорязана от множество дерета, по-значителни от които са: при „Аквариума“, по продължение на „Цар Освободител“, Шокъровия канал, при сп. „Почивка“, м.„Горчивата чешма“ и „Траката“.

Крайморската зона се състои от равнинна част, обхващаща крайбрежната плажна ивица и земята до ската, и свлачищен склон, който в най-източната част на територията е с голяма височина и достига морето.

Две трети от протежението на брега е моделирано от изградените брегозащитни съоръжения. Първата третина е оформена като широка пясъчна ивица, която изклинява в североизточния си край. Образувана е в резултат на изградения пристанищен вълнолом. Втората третина е оформена от брегоукрепителна дамба (брегова дистанционна защита) с напречни буни, номерирани както следва: буна 101 (до Рибарския плаж), буна 102, 102-б, 103, буна 104 при „Почивка“. Брегозащитният ефект на тези съоръжения се осигурява и с допълнително насипване и поддържане на плажови ивици от кварцов пясък в междубунните пространства, които функционират като самостоятелни литодинамични единици.

1.4. Климат

1.4.1. Слънчево греене Действителната продължителност на слънчевото греене е от 2150 до 2250 часа

годишно. Максималната продължителност е през м. юли-август. Безслънчевите дни през май и октомври са под 10%, а през юни-септември - под 5%.

1.4.2. Температура Средната годишна температура е 12,8 градуса. През зимата най-високата

средномесечна температура е от 2,3 до 3,3 градуса, при възможни отрицателни стойности. През лятото тези стойности са от 23 до 23,4 градуса, като те винаги са по-ниски от най-високите за страната.

Безмразовият период е около 260 дни. 1.4.3. Облачност и валежи Максимумът на облачността през зимата е нисък - 7 до 7,8. Минимумът е 2,5 до

3,2, подпомогнат от бризовата циркулация. Както цялото Черноморие, така и територията на Приморската зона е под влияние на преминаващите средиземноморски циклони през есента и зимата.

Средногодишният валеж е по-висок от средния за страната - от 500 до 700 мм. Зимният максимум е добре изразен, което показва преходния средиземноморски характер на климата. Наблюдава се ясно откроен засушлив период през лятото с продължителност 2 до 3 месеца (юли, август и септември).

Броят на снежните дни е 18 до 23, а на тези със снежна покривка - 10 до 20. 1.4.4. Режим на вятъра Преобладават ветрове от север-североизток. Средната скорост на вятъра е до

7 м/сек. През топлото полугодие (април-октомври) ветровете са източни, свързани с дневния бриз. Западният вятър в преобладаващата си част е нощен бриз.

4

1.5. Проблемни проучвания и предходни проекти В управление „Архитектура и градоустройство“ на община Варна се съхраняват

и са на разположение на проектантите описаните в приложение Nо 13 документациите на:

- проблемните проучвания, извършени в периода 1988/98 год. (компютърни записи);

- предходните проекти - графични материали и обяснителни записки.

1.6. Площи 1.6.1. За характеризиране на съществуващото състояние е използвано

следното условно разчленяване на Приморската зона (виж приложената схема): Паркова зона с Морската градина: * Първа част = Паметник на градинското и парковото изкуство, вкл.контактната

зона - от вълнолома до източната граница на зоокъта, разчленена от своя страна на две:

участък „А“, покриващ територията на същинската градина, устроена от Новак - до паметника на Граничаря;

участък „Б“ = от паметника на Граничаря до източната граница на зоокъта; * Втора част = частта от съществуващата Морска градина от зоокъта до терена

на военното поделение Nо 34410-3 при спирка Почивка (м. Салтанат); * Трета част = частта, предвидена за разширение на Морската градина в

м.Горчивата чешма - от военното поделение до строителната граница на града; * Четвърта част = частта, предвидена за разширение на Морската градина в

м.Траката - от строителната граница на града до на резиденция „Евксиноград“; Крайбрежна зона: а) суша, включваща: плажна ивица (между дамбата и морето), крайбрежна

ивица (между дамбата и ската) и скат (клиф): * Южна част = от вълнолома до буна 101 - напълно формирана, с очаквано

минимално нарастване на площта плажната ивица; * Средна част = от буна 101 до буна 103 - почти напълно формирана, с очаквано

значително нарастване на площта на плажната ивица; * Северна част = от буна 103 до буна 109 - почти изцяло подлежаща на

формиране, както като крайбрежна суша, така и като плажна ивица; б) акватория, включваща морската част на охранни зони „А“ и „Б“ с граници,

очертани съответно от 10м и 20м дълбочини под водната повърхност. 1.6.2. Площите на отделните части на Парковата и на Крайбрежната зони са

показани на долната таблица Nо 1: Зони и части Площи в кв. м

Съществуващи Прогнозни ПАРКОВА ЗОНА, в т.ч. 1 365 897 1 365 897

Морска градина 1 а част 176 271 176 271 Морска градина 1 б част 318 509 318 509 Морска градина 2 част 547 183 547 183 3 част - м. Горчивата чешма 198 528 198 528 4 част - м. Траката 125 406 125 406

КРАЙБРЕЖНА ЗОНА, в т.ч. 465 319 701 151 Южна част 146 108 195 608 Средна част 223 232 321 232 Северна част 95 979 184 311

5 II. СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА ПРИМОРСКАТА ЗОНА НА ВАРНА

2.1. Външни връзки и обусловеност

2.1.1. Във функционално отношение Приморската зона заема възлово място и

има водеща роля в системата от градски пространства с рекреационно и туристическо предназначение, изпълнявайки едновременно с това и ролята на зона за ежедневен отдих за непосредствено прилежащите й жилищни квартали. Като интензивно залесена територия, тя има пряко мелиориращо значение за околната среда, което заедно с функцията й на контактно пространство между сушата, нейните обитатели и морето, я прави да принадлежи на всички жители и гости на града. Приморската зона и особено Морската градина е съществена част от духовния патримониум на града и от културния му живот.

2.1.2. Приморската зона реализира два вида пространствени връзки, с които

трябва да се съобразяват, да ги доразвиват и обогатяват ландшафтните характеристики и композиционните прйоми на устройството и допустимото й застрояване:

- оптически кореспонденции на общоградско ниво, за които от решаващо значение са погледите от и към морето, н.Галата, м.Карантината, Вълнолома и н.”Св. Димитър

- композиционно взаимодействие със значимите градски пространства, в т.ч. пространствата на пешеходен подход към градината и брега.

2.1.3. За комуникационните връзки на Приморската зона е характерна

двойственост. Докато територията на Морската градина и останалата част от Парковата зона са с много добра транспортна достъпност (пешеходна, с автомобили и с обществен пътнически транспорт), то транспортният достъп и транспортното обслужване на Крайбрежната зона са силно затруднени.

2.1.4. Степента на свързване със системите на градската инженерно-техническа

инфраструктура е различна за отделните системи и за различните части на Приморската зона.

а) Водоснабдяването на частта на съществуващата Морска градина от Вълнолома до бул.”Цар Освободител” се осъществява от I-ва градска водоснабдителна зона. На частта на градината от бул.”Цар Освободител” до Шокъровия канал и района на “Зоокъта” - от II-ра, а на останалите части - от III-та. Градската мрежа може да подаде общо 140 л/сек питейна вода.

б) Канализационната система на историческата част на градината и на Крайбрежната зона, от Вълнолома до Рибарския плаж, е свързана с две канални помпени станции с градската мрежа. Втората част на съществуващата Морска градина не е свързана с градската канализация, а от третата част е канализиран само районът на Бриз.

в) Електроснабдяването на територията на съществуващата Морска градина до сп.”Почивка” и прилежащата й част от Крайбрежната зона се осигурява двустранно чрез мрежа средно напрежение от подстанциите „Юг“, „Изток“ и „Чайка“.

г) Единствената топлоснабдителна връзка на зоната с града е подаването на топла вода за отоплението на Двореца на културата и спорта.

2.2. Рекреационен и оздравителен ресурсов потенциал

2.2.1. Акватория и водни спортове 2.2.1.1. Функционално принадлежаща на Приморската зона е акваторията на

Варненския залив от мигалките на зеления фар на пристанище Варна до фара на Вълнолома Евксиноград. Извън периодите на активна вълнова дейност, характеристиките и площта й, както и изнесените в морето брегозащитни

6 съоръжения предлагат необходимите условия за всички водни спортове, ползващи моторни и немоторни водоплаващи съдове, без вдигането с парашут на плажната ивица (виж приложение Nо 5). Използването на този потенциал е в почти рудиментен стадий - морски колела и гребни лодки в южната част на Крайбрежната зона. Рамките на допустимото развитие на тези спортове се определят от съобразяването с наличните даляни, от изискванията за безопасност и за ограничаване на наднормения шум, както и от възможностите за създаване на „опорни пунктове“ за тях на брега.

2.2.1.2. По отношение на спортно-туристическото корабоплаване - „яхтинга“, характеристиките на дъното и изнесените в морето буни предлагат възможности за приставане на големи яхти с дълбочина на газене до 4,5 м, респ. за изграждане на голямо яхтено пристанище. Рационалната степен на бъдещо реализиране на този ресурс, преценена в общоградски мащаб и в светлината на риска от претоварване на зоната при реализиране на уникалните й характеристики, е използване само на възможностите за приставане, без създаване на мащабно яхтено пристанище.

2.2.1.3. Капацитетът за къпане, респ.плуване на прилежащата на плажа акватория е значително по-малък от този на плажната ивица при пълното й развитие, поради относително ограничения воден фронт (урез) и малката площ на плитководната й част (дълбочина до 1,5 м). От това произтича необходимостта за изкуствено увеличение на водната площ с малка дълбочина, чрез намаляване на наклона на дъното, чрез дистанционна защита на брега, съдействаща за образуване на томболи и др. Съществено значение за увеличаване на водната площ имат съоръженията, водещи до разчленяване на водната линия.

2.2.2. Курортно-профилактичен и възстановителен потенциал на плажната ивица Курортно-профилактичният и възстановителният потенциал на Крайбрежната

зона се определя от факторите пясък, морска вода и биоклиматични условия, като първите два са курортно формиращи. Оценката на този потенциал изхожда от следните постановки:

- нарастване на плажната ивица от сегашното й състояние до крайните възможности на брега при пълна реализация на брегозащитата до буна 109;

- прогресивно увеличение на степента на изграденост и повишаване на качествените параметри на материалната база;

- дневно използване на плажната ивица с К=2,3 и връх от 60% от общодневната посещаемост;

- усреднен норматив на натоварване на плажната ивица от 8 кв.м на плажуващ. 2.2.2.1. Плажна ивица

Плажна ивица

Площ в кв.м

Дължина на уреза в м

Дневен капаци-тет чов/12часа

Върхов час ч/час

Съществуваща 94 500 2 860 27 - 35 000 16 - 20 000 Прогнозна 350 000 7 960 100 - 135 000 60 - 80 000

Оптимален период за пясъколечение с 20-22 средно месечно оползотворяеми дни - месеците юли и август.

2.2.2.2. Къпален период, определен от температурата на морската вода, юни - септември. Целесъобразно е изграждането на плувни басейни, поради значителното спадане на температурата през летните месеци при западни ветрове и моногото неблагоприятни за къпане дни през преходните месеци на топлото полугодие, май-октомври.

2.2.2.4. Биоклиматичните условия, обусловени основно от биотропното действие на топлинния и лъчевия климатично-действуващи комплекси мотивират определено райониране на Крайбрежната зона и на самата плажна ивица, с което следва да се съобразява устройството на отделните й части. Подробни данни за формиращите ги елементи - температура на въздуха, бризова циркулация и ултравиолетова радиация са дадени в приложение Nо 6.

7

а) През типичните летни месеци (юли, август) в най-масово използваните часове (10-14), частта от Крайбрежната зона от буна 101 до м.„Траката“ е по-прегрята в сравнение с частта от Вълнолома до буна 101.

б) В участъците с плажна ивица от порядъка на 50 м и повече, според термоенергетичните условия, проследени в направление напречно на брега, тя се подразделя на следните зони:

- предна: започва от уреза на водата, има ширина около 15 м, сравнително по-прохладна. Превалират термоенергетичните условия от комфорт до долната граница на надкомфорт;

- средна: започва след първата, има широчина 20-25 м, с малко по-високи термоенергитични условия от предната зона, поради отразената от пясъка радиация (албедо). Характеризира се като зоната на надкомфорт до прегряване;

- задна, в която термоенергетичните условия на въздушната среда са най-високи и през типичните летни месеци преобладават условия на прегряване;

- четвърта, в района над буните, който може да се усвои с надводни аеросолариуми, построени във водата и където термоенергетичните условия на въздушната среда са по-прохладни: преобладават условията на подкомфорт.

в) В участъците, в които плажните ивици са като правило по-тесни и с различна ширина, напречното зониране разграничава:

- акватория (над буните) с условия на подкомфорт; - плажна ивица от уреза на водата до дамбата, с условия, вариращи от горната

граница на подкомфорта към комфорт и долната граница на надкомфорт; - пространството между дамбата и ската, в което преобладава прегряване. 2.2.3. Балнеологични ресурси на Крайбрежната зона - морската вода: неограничен ресурс с най-висока ценност, реализиран най-

елементарно само с две форми на натурално ползване: къпане в морето и в басейни. Очаква пълноценната си целогодишна реализация в съответствие със световната курортна практика;

- морските водорасли: с богати възможности за алготерапия. Неизползвани; - минералната вода от два дълбоки сондажа с температура 510С и общ дебит

87л/сек (при Аквариума 28л/сек и при Шокъровия канал 59л./сек), от които 82 л/сек на разположение на Приморската зона. Вторият по значимост балнеологичен ресурс със спортно-развлекателно и с лечебно-възстановително предназначение, чийто потенциал също е далеч неизползван;

- лечебният ресурс на пясъка за пясъколечение (псамотерапия), в периода от 15 юни до края на август във всички летни топли, слънчеви дни от 11 до 15 часа. Неизползван;

- лечебната кал. Неизчерпаем ресурс с много широк спектър на възможно оползотворяване.

2.2.4. Рекреационен потенциал на Морската градина Ресурсовият потенциал на Морската градина като територия за отдих в паркова

среда, измерен чрез съотнасяне на площта й с присъщите й устроеност и атрактивност, с броя на посетителите й във върхов час показва, че Историческата й част, при нормативен капацитет от 6 до 8 хиляди души върхова посещаемост, се посещава във върхов час трайно (от 1988 до 1998 г без съществена промяна) от около 14 хиляди души, без да се смятат проходящите към брега и плажа, а с тях от около 23 хиляди души. Във втората част на градината, м.Салтанат фактическата върхова посещаемост е приблизително в рамките на нормативния й капацитет (като парк за тих отдих).

Потенциална възможност за увеличаване на рекреационния потенциал на градината (без да се отчита намаляването му в резултат на реституцията - виж т. 2.6) с по 12,5ха предлагат териториите на местностите „Горчивата чешма“ и „Траката“ или

8 общо 25 ха (допълнителен нормативен капацитет във върхов час от 4 до 5,5 хиляди посетители).

Възможност за увеличаване на ефективния рекреационен потенциал на Парковата зона като паркова среда с други 25 ха се съдържа в терените на ската, при съответно съчетаване на стабилизирането му с паркоустройствени мероприятия.

2.2.5. Стопански потенциал 2.2.5.1. Риболовът е традиционна функция на Приморската зона, която следва

да бъде запазена като стопанска дейност, като едновременно с това се използва и атракционния й потенциал. Ефективно се експлоатират три даляна и един временно е преустановил дейността си.

2.2.5.2. Топлинният потенциал на двата термоминерални извора е с безспорно стопанско значение и екологически предимства. Свободният им топлинен капаците е от порядъка на 12 Гкал/час.

Неограничен топлинен потенциал за битовото горещо водоснабдяване през летния период предоставя слънчевото лъчене.

2.2.6. Общи изводи по отношение на рекреационния и оздравителен ресурсов потенциал В Приморската зона е съсредоточена основната част от курортните и

рекреационни ресурси на града, обусловили още от края на миналия век развитието на Варна като курортен град. Потенциалът на тези рекреационни и оздравителни ресурси, колкото значими като количество толкова и ценни в качествено отношение, е реализиран в раз-лична степен и с различно качество. Докато курортния - рекреационен и лечебно-възстановителен потенциал е далеч неизползван, то натоварването на парковата среда е близко до критичната си точка.

Двойственият характер на ресурса - едновременно като на социална ценност и като на потенциал за туристическо развитие, който е от изключително значение за стопанското бъдеще на града, предизвиква пресичането в Приморската зона на множество интереси, които в екстремните си проявления са изразено противоречиви, но в междинния спектър са от съвместими до взаимно допълващи се.

2.3. Съществуващо функционално съдържание, зониране, изграденост 2.3.1. Съществуващо функционално съдържание Фактическото функционално използване на териториите на Приморската зона е

показано пообектно и по функционални групи на схема Nо 1 и в приложение Nо 9. 2.3.1.1. В Парковата зона ефективно усвоени като парк са I-вата и II-рата й

части, в които дейностите, свързани с познанието, атракциите, спорта и обслужването имат приблизително еднакъв относителен дял: 15,95% в I-ва “А” част, 17,41% в I-ва „Б“ част и 20,79% във II-ра част (дела на специалния терен). Степента на присъствие на тези, свързани с функции не се оценява като пределна., особено що се отнася до възможностите за активна спортна дейност. В противоречие с функциите на парка дейностите в специалния терени, (с изключение на хидрографската служба), базите на благоустройственото и на строителните предприятия, логопедичният център, административните обекти, несвързани с управлението на парковата зона. Като противоречаща на парковите функции се оценява и възвръщането на функцията обитаване.

Неудачни са непосредствените съседства: зоокът - голям ресторант, паркинг - лунапарк., и др. Разполагането на тенис кортовете във вътрешността на градината предизвиква недопустим автомобилен транспорт. Ограничени са площите на прилежащи терени на Военно-морския музей и Градското казино.

2.3.1.2. Средната част на Крайбрежната зона показва сравнително изоставане в насищането с функции, тъй като усвояването й е още в начален стадий. На лице е обаче тенденция на строително претоварване на южната част - близо 15% от площта

9 й са застроени. Северната е всъщност акватория и с изключение на малкия плаж при сп.Студентска ще остане такава до изграждането на брегозащитата до буна 109 и създаването на съпътстващия я изкуствен плаж.

2.3.2. Зониране 2.3.2.1. На макро ниво отделните части на територията на Парковата зона

показват повече или по-малко изразено водещо функционално предназначение, както следва:

I-вата част, историческият парк е територия на социалните контакти и на културния живот.

Във II-рата част, м.Салтанат доминират атракционните функции и едновременно с това обширни територии предлагат условия за тих отдих.

В III-та част групата почивни станции и ваканционното селище формират едно ядро на курортна зона, на която потенциално принадлежи незавършеният строеж на покритите тенис-кортове.

IV-та част е с характер на приградска жилищно-градинска зона 2.3.2.2. На локално ниво са проявени следните тенденции за формиране на

специализирани зони в част от територията. Сградите на аквариума, обсерваторията и военно-морския музей образуват

„зоната на познанието“ с много добра достъпност, съответстваща на притегателната й сила.

Между „Алеята на възрожденците“ и началото на бул.„Цар Освободител“ (без летния театър) се е оформила зоната на детските атракции: водна площ с лодки, детски кът с монорелсова железница, детска площадка, активно ползване от деца на тенис корта.

В територията около Казиното и оркестрината е формирана зона за социални контакти, към която гравитира и „Алеята на възрожденците“.

Около паметника (Пантеона) в рудиментен вид се формира зона със спортно-атрактивен характер.

Зоокътът и лунапаркът са изразено ядро на атракционни функции, което подава ръка на Делфинариума, въпреки относителната отдалеченост между тях.

Във „фронтовия район“ (към морето) на II-ра част, в резултат на преустройство на реституирани къщи, се изявява тенденция на формиране на развлекателна зона от ресторанти, нощни заведения и др.п.

От гледна точка на териториалната функционална специализация, Крайбрежната зона е неартикулирана.

2.3.3. Изграденост със сгради, спортни и други съоръжения 2.3.3.1. Изградеността на различните функционални компоненти на Парковата и

Крайбрежната зона е хетерогенна и в стилово отношение и като конструкция и като физическо състояние. Определено архитектурно стилово единство, нюансирано според периода на създаване, показват единствено обществените сгради и вилите, изградени от началото на века до Втората световна война.

В проекта на арх.Ю.Ангелова от1989/96 г. се съдържат конкретни предложения за обявяване на сгради за паметници на културата, които е целесъобразно да бъдат оценени при предстоящото актуализиране на списъка на недвижимото културно-историческо наследство съгласно Наредба Nо 5 на министерството на културата от 14.05.1998 г.

2.3.3.2. Като неподлежащи на съобразяване в сегашния им вид (предназначение или физическо състояние) при проектните предвиждания трябва да се третират следните обекти:

- покрития басейн (с изключение на масивната черупкова конструкция); - базата за поддържане на плажа, настанена в складове с метална конструкция; - второстепенните сгради около калолечебницата;

10 - ”влакчето” на Трансмобил; - база 1 (вкл.перални) на „Паркстрой“ 2.3.3.3. В преобладаващата си част сградите и съоръженията са много лошо

поддържани и подлежат на обновяване. 2.3.3.4. Незаконно изградените заведения между дамбата и ската имат

различни архитектурни качества. Ако не бъдат премахнати поради незаконния си статут и се запазят физически, те не следва да се разглеждат по отделно, а да се определят принципи на етапната им подмяна, отчитаща конструктивните им качества и подчинена на бъдещ цялостен проект с принципни техническите решения за обслужването им, за свързването им с инфраструктурата и други функционални и архитектурни изисквания.

2.4. Паркоустроеност и благоустроеност (виж приложение Nо 10)

2.4.1. Паркова зона с Морската градина 2.4.1.1. Част първа - паметника на градинското и парково и изкуство Съществува висока степен на изграденост. Обемно пространственото

изграждане е подчинено на симетрично проведената геометрична алейна планировка, която не е изцяло завършена. Съсредоточени са голямо количество паркови дейности. Осигурени са високо рекреативни качества на територията. съществува пренаситеност, която до известна степен пречи на добрия баланс за нормално развитие на вегетативните структури.

В периферните части хаотично са проведени алейни връзки и площадки които не са съобразени с основния модул на планировката. По отношение на синтеза присъства голямо разнообразие на малки архитектурни форми, елементи и настилки които не са подчинени на обща естетическа идея.

Растителността не е в добро състояние поради напреднала възраст, заболявания и вредители.

Наложителна е своевременна подмяна на болните и застаряващи дървесни

видове. 2.4.1.2. Част втора - м.Салтанат е с по-ниска степен на изграденост.

Планировката е решена свободно (пейзажно). Основна комуникация е обиколната алея. Второстепенни връзки пресичат територията напречно. Повечето от тях са проведени случайно и нямат отношение към парковата планировка. Растителността е композирана в добре мащабирани масиви които присъстват и в частните имоти.

Състоянието й е много добро, дърветата са в средна възраст и са много жизнени.

Терена на МО прекъсва дължинната композиция на градината. Благоустрояването е слабо. Алейните настилки са от износен асфалт. Малките

архитектурни елементи са различни по стил и в сравнение с част първа малко на брой.

В тази част има голям брой частни имоти поради което публичната паркова територия се прекъсва на много места и се нарушава нейната непрекъснатост и компактност.

2.4.1.3. Част трета - м. Горчивата чешма С изключение терените на комплекса „Бриз“ благоустроеността е слаба.

Композирането на растителността е добро около комплексите и в посока към морето намалява своята вегетативна маса. Дърветата изредяват и отстъпват място на нискостеблена растителност.

2.4.1.4. Част четвърта Преобладаваща растителност са лозови масиви и единични, предимно овощни

дървета. Частта не е благоустроена.

11 2.4.2. Специфични растителни формирования 2.4.2.1. Изолационната зеленина, която граничи с градските магистрали на

север е изградена добре по цялата северна граница на градината. Видовият състав е подбран според предназначението му. Има възможност за доизграждане в широчина. При ДП „Лазур“ и комплекса „Бриз“ прекъсва.

2.4.2.2. Биотопната (самоподдържаща се) растителност оформя петте дола (дерета), които пресичат Морската градина напречно. Налице са някои заболявания и нанесени вреди от инсекти. С изключение на четвъртото в посока Евксиноград растителността е добре формирана.

2.4.2.3. Скатната биотопна растителност е в добро състояние с изключение на известен брой големи дървета, които са с излязла над почвата коренова система и са потенциални предшественици на срутища.

Ниската храстова и почвоукрепваща растителност е компактно и непрекъснато формирана по целия скат до сипея в част четвърта.

2.4.2.4. Растителността в основите на ската при Крайбрежната ивица е предимно тревна с оскъдно присъствие на отделни дървесни групи.

2.4.3. Изводи 2.4.3.1. Състоянието на растителността показва, че значителна част от нея е

заплашена от унищожение, било поради старост, било под влиянието на замърсяването на атмосферния въздух и изменения хидроизолацията на почвата, било поради болести и вредители. Това налага на проектна основа да се пристъпи към поетапното й обновяване, като проектът за тази цел се основава на:

- фитосанитарна оценка на растителността на цялата Морска градина; - цялостна паспортизация на растителността (дървесна, храстова, цветна) с

геодезическо заснемане на дървета, групи и масиви. 2.4.3.2. За да се прекрати предизвикването на срутища по ската от разположени

по ръба му едроразмерни дървета с големи корони е необходимо да се изготви отделен проект за саниране и отстраняване на тези дървета, придружен със съответни мероприятия за брегоукрепване на ската с почвопокривни треви и храсти.

2.5. Околна среда, вкл. земна основа 2.5.1. По състоянието на атмосферния въздух, оценено експертно по данни

от съседни на нея измервателни пунктове, територията на Парковата зона се разпределя на три зони:

- първа, от Морската гара до Планетариума, с известно превишение на пределно допустимите концентрации на прах и оловни аерозоли, резултат на атмосферния пренос;

- втора, от Планетариума до Пантеона, с незначително превишение на пределно допустимите концентрации на прах, серен двуокис, азотни окиси и сероводород, също резултат на атмосферния пренос;

- трета, от Пантеона до двореца „Евксиноград“, с най-чист въздух: концентрацията на прахо- и газообразни замърсители е под пределно допустимите концентрации. Замърсен е въздухът единствено в граничната зона с бул. „Княз Борис I“.

2.5.2. Състоянието на морските води в бреговата зона пред Морската градина е хомогенно и с необходимите качества за къпане, през по-голямата част от сезона. Недопустимо замърсяване на водата в района на Централните морски бани предизвиква преливащата при силни дъждове замърсена дъждовна вода от Шокъровия канал и от преливниците при Аквариума и Вълнолома.

2.5.3. Състоянието на акустичната среда очертава две зони:

12 - първа, от Морската гара до кв.„Чайка“, под влиянието на шумовото

натоварване от пристанището, жп гарата транспорта по бул. „Приморски“ (в някои участъци до 70-71 дБ/А);

- втора, от кв.„Чайка“ до двореца „Евксиноград“, където наднормено шумово ниво има само в непосредствено прилежащите на бул.„Княз Борис I“ части без шумозащитна растителност.

2.5.4. Земна основа Подробни данни за земната основа са представени в приложения NоNо 4 и 5. В

обобщен вид тя има следните характеристики: 2.5.4.1. В геолого литожко отношение територията е изграден от различни по

произход и свойства литожки разновидности, които се отнасят към групи „А“ - „Б“, а по сеизмичната категоризация са I - II група. Условното им изчислително натоварване е от Rо=150-200KN/м2 до Rо=350-400KN/м2.

2.5.4.2. Хидрогеоложките условия се определят от два водоносни хоризонта, формирани съответно в песъчливите отложения на кватернера и миоцена и в песъчливите отложения на средния миоцен. Подхранването им е главно от инфилтриралите се атмосферни води и много малко от тези, идващи от Франгенското плато.

Водите и от тези хоризонти се изливат безпрепятствено в откоса на стръмния морски бряг, като от една страна създават условия за развитието на богата растителност, а от друга - за възникването на свлачищни и срутищни процеси. По-изявените изходища на води от двата хоризонта са реперирани на схемата.

2.5.4.3. Физико-геоложки явления и процеси от различен характер и различна при-чинна обусловеност са проявени в различна степен в различните участъци на Приморската зона. На територията на Морската градина, обхващаща терасовидната заравненост, няма такива. Съсредоточени са по стръмния крайбрежен бряг, явяващ се като граница между Парковата и Крайбрежната зона, респ. морето:

а) на активна абразия със скорост около 0.30 м/год. е подложен брега в североизточната третина на Крайбрежната зона. Многогодишното подработване на бреговия склон в основата нарушава общата му устойчивост и в комбинация с други фактори предизвиква периодично проява на широко обхватни срутищни и свлачищни прояви.

б) на територията на зоната се наблюдават шест свлачища, подробно характеризирани в приложение Nо 4;

Освен това територията североизточно от почивните станции в м.Бриз, попада в обхвата на Винишкия свлачищен циркус;

в) срутища с ограничени размери се проявяват на редица места по ската в резултат на физическото изветряване на скалните прослойки, ерозията на течащите води, подсичане на склона, липси на канализация, неправилно организирана алейната мрежа насочила повърхностните води към свободно изливане по склона и не на последно място големите дървета, намиращи се на ръба на склона или по него, които с тежестта на короните и стъблата си нарушават стабилитета на земните маси (виж приложение Nо 4).

2.5.4.4. Общ извод: Тъй като състоянието на земната основа очертава като

рискова зона крайбрежния скат, по-нататъшното усвояване на Крайбрежната зона до буна 103 и на териториите североизточно от сп.Почивка се предпоставя от мерки по стабилизиране на клифа и от изграждане на дамба (брегозащитни) съоръжения до буна 109.

13

2.6. Недвижима собственост и инвестиционни интереси

Териториалното проявление на видовете собственост е показано конкретно на приложената схема Nо 3 и в обобщен числен вид на следната таблица:

Видове собственост

Съществуваща Морска градина Територии за разширение Общо Паркова зона I-ва „А“ част II-ра част III ч.Горчивата

чешма IV-та част Траката

1 2 3 4 5 6 ОБЩО, в т.ч 494780 547183 198528 125406 1365897 Държавна 472970 162948 52496 5560 693974 Частна 70 110452 80668 45092 236282 Общинска, в т.ч: подлежаща на реституция

21740 0

250035 46340

18404 0

2700 0

292879 46340

Други видове 0 0 13520 0 13520 Неизяснена 0 23748 33440 72054 129242

На лице е висящ спор между държавата и общината за собствеността върху територията извън паметника на градинското и парковото изкуство, разположена между дамбата и градината (вкл. ската) и са направени постъпки за прехвърляне на собствеността върху историческата част на морската градина от държавата на общината. От устройствена гледна точка, тези спорове дават основание общинската и държавната собственост да се третират общо като публична собственост

Основният проблем със съществено значение за по-нататъшното устройство и развитие на Парковата зона с Морската градина е промененото и продължаващо да се променя притежание на поземления ресурс с увеличаващия се дял на частната собственост. Протичащият процес на възстановяване на частната собственост вероятно в скоро време ще сведе до стриктния минимум публичната собственост във втората и особено в третата и четвъртата части на зоната.

Пазарното поведение на собствениците на възстановени имоти ги дели на три, почти равностойни, групи:

- собственици на незастроени имоти, желаещи да продадат; - собственици на застроени имоти, желаещи да ги обитават или използват

приходо-носно; - собственици на застроени и незастроени имоти, изчакващи определянето на

строителен статут на територията. Предприемаческите и по-общо инвестиционните интереси, частично

реализирани с осъществени сделки, са ориентирани в следните направления: - за бизнес - това са терените тангиращи на бул. „Княз Борис I“, района на

Акациите и подхода от Акациите към плажа. Търсенето е за сгради с търговски характер, заведения за хранене, офис сгради, бизнес хотел, атракции с комерсиален ефект;

- за туристически дейности - това са най-вече терените в района на Почивка. Търсенето е обусловено предимно от добрата комуникация, възможност за транспортно обслужване на отделните имоти, наличие на в някаква степен изградена инфраструктура, добра пешеходна връзка с плажната ивица;

- за обекти със спортен и здравно-медицински характер - предпочитат се терените около централната алея - по-далеч от шума на булеварда и не съвсем близо до дамбата, предвид потенциалната възможност за свлачищни процеси и по-трудно обезпечаване с техническа инфраструктура;

- за живеене - максимално далеч от булеварда - в непосредствена близост до дамбата и в единични случай - второ място от „Княз Борис“.

Продължава да се проявява интерес за получаване право на строеж в Крайбрежната зона.

14

2.7. Транспортно обслужване Състоянието на вътрешното транспортно обслужване на двете части на При-

морската зона съответства на транспортната им достъпност - много добро при Морската градина и силно затруднено при Крайбрежната зона (и на съществуващата и на подлежащата на формиране след продължаването на дамбата до буна 109).

В първата и втората части на градината са осигурени необходимите трасета за функционален и авариен транспорт, който се възприема като необходим от обществеността. Тенденцията за либерализиране на режима на автомобилен достъп, особено във втората част, засилил се след преустройството на реституирани сгради в атрактивни обекти се осъжда от преобладаващата част от варненци и се отхвърля като възможен атрибут на концепцията за бъдещото развитие и устройство на градината.

В Крайбрежната зона пътят по дамбата, с характер на пешеходно променадно трасе е предназначен едновременно за автомобилен достъп за функционално и аварийно обслужване. Безконтролното движение на автомобили по него предизвиква недоволство от разхождащите се. Особено остър е конфликтът в района на Южния и Централния плаж, където е съсредоточен най-интензивния пешеходен поток.

Паркирането за посетителите и на двете части на Приморската зона е открит проблем. В историческата част на Морската градина паркирането е забранено от Закона за паметниците на културата и музеите. Извън контактната зона е устроен единствено паркинга при сп.Акациите. Битуващата дълги години идея за устройване на паркинги и гаражи в съседните градски територии няма до този момент никаква реализация.

2.8. Инфраструктурна съоръженост Степента на съоръженост на Приморската зона с инженерна инфраструктура

съответства на степента на усвояване на отделните й части, което е почти равностойно за отделните инфраструктурни системи. Конкретното състояние е илюстрирано на кадастъра на подземните проводи в м 1:2000 и схема Nо 5 и в обобщен вид има следните характеристики:

2.8.1. Водоснабдяването ползва следните водоизточници: - градската мрежа, която може да осигури 140л/сек питейна вода; - термалната вода от два сондажа с общ дебит 84 л/сек и температура на

изхода 50 градуса, която подлежи на по-нататъшно комплексно използване; - водохващане при вила „Станчов“, пригодно за поливане чрез автоцистерни; - скатни води (около 2л/сек), подлежащи на регулиране с канализационната

система; - дренажните води от хотел „Черно море“ и Фестивалния комплекс,

определянето на чийто ефективен дебит изисква допълнително проучване. Съществуващата разпределителна водопроводна мрежа е с малки диаметри

80мм, остаряла и изисква подмяна. 2.8.2. Канализация В частта на Морската градина от Вълнолома до Шокъровия канал има добре

изградена канализационна мрежа (разделна), но е на лице известно преплитане с периферната мрежа на жилищните квартали. Решение изисква замърсяването на плажа от дъждовните води, постъпващи от преливниците на дъждовната канализация и от Шокъровия канал.

Територията на Морската градина от Шокъровия канал до сп. Почивка разполага частично с битова канализация, като каналните помпени станции на

15

„Зоокът“ и „Делфинариум“ не функционират, дъждовна канализация е изградена съвсем ограничено.

В района на Горчивата чешма канализирани са само почивните станции, като отпадните води са отведени до КПС „Горчива чешма“, от която се изтласкват до градска-та мрежа.

Крайбрежната зона е канализирана само в участъка й от Аквариума до Рибарския плаж, като отвеждането на отпадните води е осигурено с битов колектор, който поема и канални клонове от части на по-високо лежащата 1-ва зона. Не е осигурено пряко отвеждане до морето на дъждовните води, които се събират по бул.„Цар Освободител“ и постъпват в градинската каскада.

Територията от Горчивата чешма до Евксиноград не е канализирана. 2.8.3. Електроснабдяване На територията на Приморската зона са изградени 14 трафопоста с обща

инсталирана мощност от около 10 000 kva. Те задоволяват безпроблемно съществуващите консуматори, но не разполагат с резерви. За територията от сп.Почивка до Евксиноград няма захранващ източник. Тя разчита на изграждането на подстанция Траката, за която има отреден терен и изготвени работни проекти, но реализацията й за сега не е свързана с определен срок.

Съществуващите кабели средно напрежение (10 кV) са с различен тип и сечение, трасетата им са успоредни на алеите и са положени в изкоп. Необходимо е да бъдат подменени с кабели САхЕмТ 3/1х185 кв. Мм/10 кв.

Върху значителна част от съществуващата Морска градина има изградено градинско осветление, което е в лошо експлоатационно състояние.

2.8.4. Топлоснабдяване От съществуващите обекти в Приморската зона собствени топлоизточници -

котел-ни с ниско налягане и течно гориво, имат: Комплексът с басейни на бул. „Приморски“, Аквариумът, Казиното, ресторант „Хоризонт“, „Карин дом“ и Делфинариумът.

Изискването за екологосъобразност на топлоенергийното осигуряване на развитието и целогодишното функциониране на приморското пространство определя предопределя използването на топлинния потенциал на двата термоминерални извора, както и потенциала на слънчевата енергия.

2.8.5. Общите изводи по отношение на инфраструктурната съоръженост на

Приморската зона се свеждат до следното: - системите на техническата инфраструктура са добре развити в историческата

част на Морската градина и южната част на Крайбрежната зона; - във втората част на Парковата зона (м.Салтанат) и средната част на

Крайбрежната зона е налице само частична инфраструктурна съоръженост, но системите могат да се изградят, респ. доизградят без особени технически проблеми;

- третата и четвъртата части на Парковата зона и северната част на Крайбрежната зона не са инфраструктурно съоръжени и изграждането на системите им се предпоставя от външни мероприятия (изграждане на подстанция Траката, брегозащитни и брегоукрепителни мероприятия);

- мащабите на инвестиционните разходи за изграждане на техническата инфраструктура слабосъоръжените или несъоръжените части на зоната са съответстващи на такива за първоначално усвояване на терени.

- проблемите на развитието и доизграждането на всички инфраструктурни системи са решими относително автономно в рамките на отделните структурни части на зоната.

16 2.9. Основни изводи и проблеми

2.9.1. Налице е безспорна потребност от развитие на Морската градина в посока

на резиденция „Евксиноград“, обусловена от: - необходимостта да се увеличи парковата среда за отдих за разнообразните

нужди на различни групи от населението, изострена от общото намаление на публичните озеленени площи в града;

- мелиориращата роля на крайморската зеленина за качествата на средата на съседните и по-отдалечени жилищни (обитавани) територии, чието териториално развитие се осъществява интензивно в североизточна посока;

- органичната принадлежност на озеленения бряг на градската панорама и ролята му на погледна тераса към морето.

2.9.2. С реализираната през осемдесетте години система от брегозащитни

съоръжения до сп.Почивка, съпътствана от формирането на значителна допълнителна плажна ивица, са създадени възможности за възстановяване и значително разширяване на загубената пряка връзка на града с морето, както и за ново проявление на мащабите и качествата на рекреационния и оздравителен ресурс на брега (крайбрежната ивица), който привлича все по-силно туристическия инвестиционен интерес.

2.9.3. Незавършеното изграждане на брегозащитната система и

пренебрегването на задачите по постоянното поддържане на биологичните и техногенни компоненти на средата са в основата на продължаващи разрушителни и деградационни процеси, добиващи в определени случаи застрашителни измерения:

- разрушаващото въздействие (с 30 см на година) на морската абразия върху най-високата част на брега (между буни 103 и 109), рискуващо при сеизмично активизиране или проява на други фактори, провокиращо свлачищни процеси да предизвика мащабни свличания с катастрофални последствия за града;

- неумолимото загиване на растителността на Морската градина, поради остаря-лост, болести и нарушени вегетационни условия;

- неконтролираното стабилизиране на клифа, чрез стихийно обрушване, което става за сметка на загуба на терени от и без друго оскъдната паркова територия и от отвоюваната от морето скъпо струваща суша;

- заплахата от сериозно повреждане на самите брегозащитни съоръжения, лишени от периодичното обновяването на защитното заскаляване и насипване на пясъчната ивица.

2.9.4. През последните години настъпват съществени промени в структурата на

поземлената собственост. Докато от създаването на градината през 1862 до 1992 год. се е разширявал териториалния обхват на публичната собственост, за да покрие към средата на 60-те години напълно първа и втора части и преобладаващия дял от третата част, след 1995 г. протича обратният процес на възстановяване на частната собственост, в резултат на който прогресивно се стеснява както ефективното публично парково пространство, така и публичният поземлен ресурс за по-нататъшното му развитие и устройство.

2.9.5. За предотвратяване на рушенето на брега, за преодоляване и защита от

деградацията на средата, за придобиване на поземлен ресурс за нуждите на публичното пространство, за доизграждане на инфраструктурата като предпоставка за устройване на усвоените части от територията и за усвояване и устройство на неусвоените части (и на Парковата зона и на Крайбрежната зона), както и за ефективно реализиране на морския и крайбрежен курортно-туристически потенциал на Приморската зона са необходими огромни по мащаб инвестиционни ресурси (и средства за поддържане), немалка част от които - още в настоящия момент.

17 2.9.6. Ограничените публични инвестиционни ресурси, с които разполага

общината и които се предполага, че би могла да отдели държавата са по същество несъизмерими с необходимите, както в непосредствена, така и в по-отдалечена перспектива. Това налага да се търсят възможности за широко прилагане на концесионните механизми, като средство за трансформиране на част от публичните инвестиции в частни.

2.9.7. Двойственият характер на ресурсовия потенциал, чиито компоненти са в

непосредствено съседство или се взаимно преплитат, едновременно с голяма социална и голяма стопанска стойност, обуславя проявата на различни, в някои случаи остро противоречиви, интереси при реализирането му. Избягването на блокиращите последствия от тази противоречивост изисква отказ от удовлетворяване на крайните цели, подчинени едната само на изграждането на естествена среда за отдих, а другата на доминиращо използване на потенциала за нуждите на курортно-туристическото развитие. Това означава, че решенията трябва да се търсят в междинната зона на баланс между желано и възможно (от ресурсова гледна точка), между социални и стопански интереси, между общи и частни интереси.

2.9.8. Мащабите, сложността и ресурсоемкостта на процеса на по-нататъшно

развитие и усвояване на пространството на Приморската зона, обуславят неговата голяма продължителност във времето - не по-малко от 15 -20 години. От тук произтича необходимостта политиката и концепцията за това развитие, усвояване и устройство да бъде отворена, за да може да се адаптира към неизбежните промени във времето на потребностите, интересите и обществените нагласи, на ресурсовите възможности и ограничения, на технологическото ниво и т.н.

18 III. ЦЕЛ И ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА РАЗВИТИЕТО И УСТРОЙСТВОТО НА

ПРИМОРСКАТА ЗОНА

3.1. Основна цел: Създаване на една възможно по-обхватна и непрекъсната паркова среда за

отдих на варненци, простираща се от Вълнолома до резиденция „Евксиноград“, включваща съхраняването и възстановяването на автентичността на Морската градина, продължаваща и доразвиваща нейните композиционни принципи и реализиране в оптимално ефективни граници на курортно-туристическия и здравно-възстановителен потенциал на морето, плажа и минералната вода.

3.2. Основни задачи в сферата на проектното осигуряване: 3.2.1. Ефикасни решения за неотложните мерки Проектните решения следва да конкретизират прецизно необходимите

първоетапни мерки за преодоляване на деградацията на средата и разрушителните процеси в Приморската зона и да ранжират по най-рационалния начин последователността на осъществяването им, започвайки от най-неотложните, както за зоната в цялост, така и за отделните й съставни части.и

3.2.2. Консенсусни проектни решения Успешното реализиране на проектните решения, както за зоната като цяло, така

и за съставните й части е свързано с наличието на силна обществена подкрепа. С оглед на това, конкретните решения следва да бъдат търсени в зоната на възможно най-пълно удовлетворяване, било в паралел било като съчетание, на интересите и очакванията на по-голямата част от населението, на различните възрастови и социални групи.

3.2.3. Ресурсово поносими проектни решения Търсенето на високоефективни проектни решения, особено по отношение на

близкоперспективните етапи на реализация, следва да се ситуира в ресурсово поносими граници, т.е. мащабът на инвестиционните ресурси, необходими за осъществяването на устройствените решения да е съизмерим с мащаба на възможните за мобилизиране финансови средства.

3.2.4. Етапност и отвореност към бъдещето на проектните решения Много съществена задача на проектните решения, общо за Приморската зона и

за отделните й съставни части, е създаването на реални възможности за етапна реализация, при това започвайки от възможно по-малко ресурсоемките мероприятия, вкл. такива, които биха осигурили междинна възвръщаемост. Свързана с това изискване е и задачата за отвореност на проектните решения към бъдещето, както в техническо, така и в съдържателно отношение. Т.е в рамките на утвърдените общи изисквания и принципи за зоната в цялост и за съставните й части да може да се постига по-висока и по-ефективна степен на оползотворяване на ресурсите, различни от първоначално предвидените форми на нова оползотворяване, удовлетворяване на нововъзникнали потребности, съвместими с основното предназначение на съответните територии.

3.2.5. Гъвкаво структуриране на инвестиционните мероприятия Особено важна задача на проектните решения на отделните части на зоната е

да създадат реални възможности трансформиране на част от публичните инвестиции, необходими за реализиране на устройствените мероприятия в частни,с помощта на

19

концесионните механизми. Изпълнението й изисква такова структуриране на самите инвестиционни мероприятия (максимализиране на делимите им компоненти) и на инвестиционни средства, което да формира финансови модули съизмерими с инвестиционните модули на приходоносните обекти. То изисква и рационално обвързване във времето на реализацията на предпоставящите инфраструктурни инвестиции с тези за обслужващите приходоносни обекти. Целесъобразно е проектите да предложат и евентуално необходимите специални данъчни преференциални условия за Приморската зона на Варна.

3.2.6. Опазване на културно-историческите ценности Културно-историческите и естетическите характеристики на паметника на

градинското и парковото изкуство и контактната му зона, хетерогенното съдържание на обхванатата в тях територия, същността им на жив, развиващ се организъм, както и особеностите на съвременните условия за социализация и експлоатация на отделните обекти и на територията като цяло, предопределят необходимостта от осигуряване чрез проектите на адекватно, перманентно, методически издържано опазване, устройство и възпроизводство на средата.

3.2.7. Единство на общностните и частните интереси при формирането на Парковото пространство Постигането на целта за създаване на една възможно по-обхватна и

непрекъсната паркова среда за отдих на варненци, простираща се от Вълнолома до резиденция „Евксиноград“ се предпоставя от разкриването на пресечната точка на интересите на социалната общност и на частните поземлени собственици с трайно присъствие на територията на Парковата зона и създаването на устройствени, организационни и финансови условия са реализиране на общите, респ. съвместимите интереси. Това налага да се излезе от традиционните съдържателни рамки на устройствените проекти и те да се разширят с проблематиката на устройствения маркетинг, на реализаторските механизми и на управлението на функционирането.

3.2.8. Балансирано реализиране на всички компоненти на ресурсите на морето и брега Задача на устройството на територията на Крайбрежната зона и на степента и

формите на навлизане в морската акватория и е да осигури балансирано, в т.ч и комбинирано реализиране на всички компоненти на ресурсите на морето ни на крайбрежната суша. Ударението в това отношение е необходимо да се постави върху:

- удължаването на фронта към морето (уреза) за слънчевата и водна експозиция с оглед изравняването му с капацитета на площта на плажната ивица;

- комплексно използване на потенциала на минералната вода, като такъв и в съчетание с морелечението;

- балансирано използване на лечебно-възстановителните и рекреационни компоненти на потенциала.

3.2.9. Научно обосновано използване на ресурса на плажната ивица Проектните решения имат за задача, основавайки се на високата степен на

изученост на характеристиките на плажната ивица (ресурс на пясъка, морската и минералната вода), да създадат устройствени условия за излизане от елементарния емпиризъм на досегашното й използване и осъществяването му в съответствие с достиженията на биоклиматологията, морепрофилактиката, морелечението и климато-архитектурата.

20 IV. ОБЩИ ПРИНЦИПИ И ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПО-НАТАТЪШНОТО УСВОЯВАНЕ И УСТРОЙСТВО НА ПАРКОВАТА ЗОНА С МОРСКАТА ГРАДИНА И НА

КРАЙБРЕЖНАТА ЗОНА (Обща концепция за развитието и устройството на Приморската зона)

4.1. Структуриране на Приморската зона

4.1.1. Постигането на крайната цел, свързано с продължително изпълнение през

следващите 10 - 15 години на (голямо) множество проучвателни, административни, стопански и инвестиционни задачи, изисква от една страна следването на цялостна концепция за развитие и устройство на Приморската зона, а от друга - организиране на практическите действия около териториално обособени междинни цели, разположени последователно във времето, подлежащи в рамките на общата концепция на бъдеща конкретизация и адаптация към еволюцията на условията, интересите и възможностите.

4.1.2. Въз основа на резултатите от проблемните проучвания и от

социологическите изследвания и с отчитане на неотложните задачи и вероятностния характер на част от възможностите за практически действия, пространството на Приморската зона се разпределя на следните съставни зони:

Съставна зона Nо 1- Историческа част на Морската градина Съставна зона Nо 2 - Паркова зона „Салтанат“ Съставна зона Nо 3 - Паркова зона „Горчивата чешма“ Съставна зона Nо 4 - Паркова зона „Траката“ Съставна зона Nо 5 - Плажна зона „Стария градски плаж“ Съставна зона Nо 6 - Плажна зона „Под Салтанат“ Съставна зона Nо 7 - Плажна зона „Под Бриз“ Съставна зона Nо 8 - Плажна зона „Под Траката“ Независимо, че паметникът на градинското и парковото изкуство включва не

само Първата част на Морската градина с контактна й зона, а и прилежащата й част от Крайбрежната зона, последната е обособена като отделна съставна зона (Nо 5), тъй като в нея следва спешно да се създават проектни условия за въвеждане на устройствен и строителен порядък.

В разделите на част V-та са формулирани специфичните изисквания за

устройството на всяка една от съставните зони. В следващите раздели от 4.2 до 4.9 са формулирани общите принципи и

изисквания за по-нататъшното усвояване и устройство на Парковата зона с Морската градина и на Крайбрежната зона, които по съвкупност формират общата концепция за развитието и устройството на Приморската зона в нейната цялост. Графичен израз на концепцията е схема Nо 2.

По този начин могат да бъдат прилагани различни „технологически схеми“ на

проектиране, в диапазона от цялостен общ застроителен, регулационен и паркоустройствен план за цялата Приморска зона до самостоятелни подробни устройствени планове на отделните съставни зони. На схема Nо 2 е показана оценената като най-рационална на сегашния етап схема на последователно осъществяване на проектирането в синхрон с редица предпоставящи го организационни, проучвателни и технически действия.

Един цялостен план на Приморската зона, в каквато и степен на подробност да

бъде изработен сега, трябва обезателно след одобряването му периодично да бъде актуализиран.

21

4.2. Непрекъснатост на парковата среда 4.2.1. Основно изискване към развитието и устройството на Парковата зона е

запазването и доразвитието на специфичния облик на Морската градина, което да се опира на положителните тенденции в паркоустройствената традиция в съчетание със съвременните технологични постижения за поддържане, консервация, реставрация, по изключение - възстановяване и ново строителство, при отчитане на естествената еволюция и на стойностните напластявания от различните етапи на човешката намеса, както и на прилагането на характерните за нея композиционни прийоми и изразни средства, съответно осъвременени, при паркоустрояването на новоусвояваните територии във втора, трета и четвърта части на зоната.

4.2.2. Основен принцип в изграждане на Парковата зона е непрекъснатостта на парковата среда, като среда с вътрешен и влияещ върху околните територии мелиоративен ефект, в т.ч. и на публичното парково пространство, като социално пространство за отдих и рекреация на варненското население. В целия обхват, респ. във всяка една от съставните зони на Парковата зона, независимо от вида на поземлена собственост, съотношението на вегетативни към невегетативни площи следва да се гарантира в границите 60-65% към 40-35%, с което да се осигури устойчивото развитие на растителността в градината;

4.2.3. В части II-ра, III-та и IV-та на Парковата зона, като най-подходяща за реализиране на публичното пространство на непрекъснатата паркова среда с богати погледни възможности към морето се определя прибрежната им част, с ширина варираща според конкретните условия. Като правило в публичното парково пространство следва да се установи публична собственост върху земята, чрез налагащите се отчуждения и/или замени с общинска и държавна земя. Целесъобразността на евентуални единични случаи на интегриране в това пространство на частни имоти със запазен статут, следва да се преценява и обосновава конкретно с подробните проекти, като се отчита допустимостта на местоположението степента на концентрация на такива обекти.

4.2.4. Всички обекти с обособени прилежащи терени или собствени поземлени имоти, независимо от вида на собствеността върху тях, се използват за дейности, съвместими с основното предназначение на съответната съставна паркова зона, устройват се и се застрояват по начин, осигуряващ активното им участие във формирането на непрекъснатата паркова среда и са свободно или режимно достъпни от нея. Конкретното функционално използване на частните имоти, устройството и застрояването им, както и устройството и застрояването на публичните обекти, несвързани с функциите на Парковата зона (организация на площоразпределението, допустимо максимално застрояване като плътност, местоположение и характер, начин на озеленяване и т.н.), се осъществява съгласно правилата и нормите за съответната съставна паркова зона, определени в част V-та на заданието. Натоварването на съставните зони с обслужващи и други функции трябва да бъде балансирано и съобразено със статута на градината, изградеността на парковите пространства и рекреационната база, посоките на развитие и постигане на оптимално биологично и антропогенно съотношение осигуряващо нормативното й развитие. На територията на Парковата зона не се допуска постоянно обитаване.

4.2.5. Функционалната организация, плановата композиция и растителното изграждане трябва да решават следните специфични задачи:

- осигуряване на непрекъснатост на изолационната зеленина и доизграждането й като екоекран между тангиращите градски магистрали и парковата територия;

- осигуряване на лесна проходимост и достъп през Парковата зона към Крайбрежната зона, в т.ч. устройство на входовете с визуална и друга информация и правила на поведение

- определяне на обектите, подходящи за целогодишно функциониране;

22 - зониране на територията според възрастта и функционалните изисквания на

различните категории ползватели, вкл. формиране на шумни и тихи зони; - установяване на строителна граница към горния ръб на ската, съобразена с

изискванията за стабилитета му. - съхраняване биотопната растителност по дерета, разсичащи напречно

територията на Парковата зона, вкл. предвиждане мероприятия за саниране на растителността и доизграждане на биотопната компонента в деретата при сп.Почивка и Горчивата чешма.

4.3. Пълноценно природосъобразно развитие и устройство на Крайбрежната зона

4.3.1. Основен принцип на развитието на функционалното съдържание и

устройството на Крайбрежната зона е предлагането на широк спектър от форми за ползване на ресурсите на морето, плажа и минералната вода за различни по възраст, социален статут и потребителска нагласа части от населението, осигуряване на пряко свързване с територията на Парковата зона и на възможности за транспортни връзки със съседни по-слабо натоварени райони и със зони с атрактивно съдържание (пристани за подходящ воден транспорт, въжена линия между Телевизионната кула и Горчивата чешма), при задължително запазване на условия за практикуване на традиционния за района риболов с даляни.

4.3.2. Основно изискване при развитието на функционалното съдържание, устройството и застрояването на всички части на Крайбрежната зона е натоварването й в граници, които да не превишават самовъзстановителните способности на средата и недопускане на непрекъсната урбанизация на брега. С оглед на това се оценява като нецелесъобразно:

- изграждането в зоната на яхтено пристанище; - застрояване (вкл. с открити съоръжени и други площи под настилка) на повече

от 50 (40) на сто от брутната площ на тилната зона (сушата между дамбата и основата на ската);

- изграждането на сгради с височина по-голяма от една трета до две пети от височината на ската в съответния участък, съобразно конкретната обстановка.

4.3.3. Реализирането на потенциала на Крайбрежната зона се свързва със задължителното доизграждане на системата от брегозащитни съоръжения до буна 109; с мерки за отстраняване на проявените недостатъци на системата в някои от изградените участъци (между буна 101 и буна 102, между буна 102 и буна 102б, неефективността на буна 103); с пълно реализиране на възможността за формиране на плажна ивица със средна ширина от 50 м чрез насипване на пясък, необходим за защита на съоръженията; с установяването на система за текущо поддържане на брегозащитните съоръжения и на плажната ивица.

4.3.4. Стабилизирането на ската в участъците на клифа в активна или полузатихнала фаза (участъците на фактическите и потенциалните срутища и свлачища) и предпазването му от антропогенно предизвиквани срутвания в стабилизираните му участъци, се оценява като предпоставка за по-нататъшното усвояване, устройство и безопасно ползване на частите от Крайбрежната зона, разположени пред него, за защита на целостта на територията на Парковата зона, както и за трансформиране в ефективно функционираща територии на частите от него, подходящи за това.

Конкретните решения за стабилизиране за отделните участъци да се определят в зависимост от: височината на ската, геоложката му структура, наклона му, характеристиките и предназначението на терените в подножието и по короната му, инвестиционните ресурси, които ще може да бъдат привлечени за съответната

23 реализация и да прилагат, според реалните условия най-подходящата за тях форма от набора:

- стабилизиране чрез естествено протичане на процесите, когато е допустимо обрушване на ръба на клифа към Морската градина и естествено засипване на подножието му с изветрелите материали;

- стабилизиране на ската, чрез оформяне на изкуствен устойчив откос в резултат на засипване в подножието му, когато това е допустимо;

- стабилизиране с конструктивни решения: козирки, анкерирани сводове, контрафорси, подпорни стени, комбинирани системи в природосъобразно пейзажно оформление: ажурни, разчленени ситуационно и скрити зад обилна бързо растяща растителност, осигурена по изкуствен път („висящи градини“);

- стабилизиране на ската, чрез комбиниране на гореописаните възможни решения.

Решенията за стабилизиране на ската следва да съхраняват във възможната (максимална) степен непрекъснатостта на скатния биотоп за запазване биологичния баланс между градинската и скатната растителност и да съчетават залесяване на самия скат с храстова, а подножието му с висока растителност.

Укрепителните мероприятия по самия скат да се съчетават със съответни мерки, осъществявани на територията на Парковата зона и в частност за недопускане на свободен концентриран излив на дъждовни или канални води и течове от водните съоръжения, както и за разтоварване на ръба на стръмния откос от големите дървета.

4.3.5. Устройството на плажа трябва да се съобразява с конкретните биоклиматични характеристики на различните части на брега и в частност с термоенергетичните условия, като се формират съответстващи на тези характеристики зони (виж приложение Nо 6). Във всички случаи, когато преобладават термоенергетични условия с характер на надкомфорт и прегряване, е целесъобразно да се осъществяват климато-архитектурни решения и съоръжения - аерарии от рода на едроплощни навеси, с плътен покрив, даващи масивна сянка, които да екранират слънчевата радиация и с които да се оформя сенчестата зона на плажа - аерация.

Проектите трябва да предвидят пълния набор от типове плажове, съобразно конкретните условия: профилактични, лечебно-възстановителни (като правило в съчетание с други лечебно-възстановителни обекти), детски, на културата на свободното тяло, чието принципно устройство е описано в приложение Nо6.

Устройството на плажовете трябва да отговаря на изискванията на наредбата на Министерския съвет за водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи (ДВ, бр.65 от 1996г) и да предлага необходимите условия за устройване и изграждане на съответна материална база. То трябва да предлага също така възможности за съчетаването на плажуването с активна спортна дейност главно във водата и разгръщане на широка гама на водните спортове (виж т.4.3.7) и да привлича посетители с разширен на-бор от атрактивни мероприятия.

4.3.6. Оптималното използване на ресурсите на Крайбрежната зона изисква определено „навлизане в акваторията“ чрез разширяване на функциите на изградените и предстоящи за изграждане противоабразионни съоръжения в следните направления, при строго спазване на изискванията за екологическа, инженерна и хидравлична целесъобразност:

- създаване на възможности за акостиране на леки плавателни съдове; - създаване на възможности за базиране на, моторни и безмоторни

водоплаващи съдове, обслужващи водните спортове; - създаване на възможности за любителски риболов (въдичарство) и на

евентуално развитие на аквакултури и в частност за отглеждане на черноморската черна мида;

24 - устройство респ.изграждане на съоръжения за морепрофилактика и

морелечение - аеросолариуми, вкл. и в комбинация с аерарии, за използване прохладата над акваторията и за увеличаване на дължината на уреза;

- изграждане на пряко свързани с морската акватория експозиционно-познавателни и/или атракционни обекти;

- създаване на възможности за провеждане на режимни изследвания върху протичащите в акваторията процеси;

В акваторията трябва да се предвидят и подходящи места за закотвяне на салове-платформи за лечение, във функционална връзка с лечебно-възстановителните плажове и комплексните здравни центрове.

4.3.7. Създаването на устройствени условия за оптимално развитие на водни-те спортове е едно от важните направления за реализиране на рекреационния и оздравителен потенциал на морето. Удовлетворяването на този принцип трябва да става при спазване на следните изисквания:

- зониране на акваторията от гледна точка на функционалните изисквания и безопасното практикуване на различните спортове, вкл. създаване на обозначени коридори за връзка с брега, вкл. на безмоторните съдове по безопасен за къпещите се начин;

- не се допуска практикуването на вдигане с парашут от плажа, освен при нали-чието на катери със собствена теглителна платформа за вдигане на парашута;

- осигуряване на сушата на възможности за изтегляне на плавателните съдове и на база за съхранение и текущо поддържане на материалната част (не се допуска устройването на база за зимуване и основен ремонт)

4.3.8. Тилната зона се предназначава за устройване и изграждане на обслужващи обекти, свързани с функционирането на плажа, за спортни и развлекателни обекти мотивирани от биоклиматичните ресурси и минералната вода (може да се развие идея за изграждане на хидропарк), за лечебно-възстановителни обекти и за хранителни обекти, свързани с риболова и със зрителния и непосредствен контакт с морето. Наборът от препоръчителни обекти за отделните съставни подзони на Крайбрежната зона е посочен в част V-та на заданието.

Освен изискванията по т.4.3.2., устройството на тилната зона трябва да удовлетворява и следните изисквания:

- задължително отдалечаване на строителните обеми от петата на ската на не по-малко от 12 м, с изключение на участъците от ската в плажните зони под "Бриз" и под „Траката“, в които след допълнителни инженерно-геоложки проучвания може да се окаже целесъобразно частично застрояването по самия скат, като плажнообслужващите обекти, може да се групират в комплекси или се изграждат дисперсно;

- недопускане на открити стопански дворове; - оптимално съчетаване използваемостта на обектите през различните часове

на денонощието и през различните годишни сезони; - целесъобразно локализиране на базата, необходима на всеки от даляните:

рибарски хижи за пребиваване (обитаване) и складиране+ помещение за ремонтиране на мрежи и определяне на ограничителни изисквания към устройството и изграждането й;

- устройване на незастроената част от територията като публични озеленени площи, като за целта се внесе хумус и се засажда висока растителност.

4.3.9. Създаването на здравни центрове за комплексно използване на пълния набор от предлагани от Крайбрежната зона оздравителни и рекреационни ресурси е съвременният критерий за развитие и оползотворяване на потенциала й. Целесъобразно е формирането на следните центрове, чието съдържание и параметри са определени в част V-та:

- целогодишен център за здраве и здравословно осмислено свободно време в южния район на Варненския градски плаж;

25 - целогодишен климато-балнеологичен център в северния район на Варненския

плаж в трета или четвърта Крайбрежна съставна подзона (изборът на мястото е функция от съчетаването във времето на изграждането на брегозащитата и скатоукрепването и появата на инвестиционен ресурс за изграждане на центъра);

- сезонен или целогодишен балнеолечебен център без стационар в района северно от Шокъровия канал на базата на втория термоминерален сондаж.

Целесъобразно е проектите да проучат и възможността и подходящо място за изграждане на атракционен хидропарк (сезонен или целогидишен) с басейни с изкуствени вълни, падащи води, каскади, водни пързалки, аерозолосъоръжения и др.п.

4.3.10. Стратегия на етапно усвояване на съставни зони от Крайбрежната зона, чрез стартиране с междинно устройство и съоръжаване Отсъствието на изградена инфраструктура в Крайбрежната зона, с изключение

на първа съставна зона, нецелесъобразността от използването на дамбата за движения на автомобили и големите инвестиции, които предстои да се реализират за защитата и укрепването на брега след буна 103, поставят с острота въпросът за етапното усвояване, устройване и цивилизовано въвеждане в експлоатация на отвоюваното от морето крайбрежие с плажната му ивица, като се стартира с възможния минимален обем на първоначални инвестиции за тази цел.

Като възможно решение удовлетворяващо това изискване, се очертава подходът на преминаване през едно междинно устройство на територията, което да включва изграждане на пътна връзка покрай петата на ската (евентуално като временен път), устройване на места за паркиране и на площадки между този път и дамбата за разполагане на обекти на обслужването обърнати към дамбата, респективно към плажа. Обектите да се изпълняват от монтируеми с лека механизация модули с различни функционални възможности и от тяхната комбинация да се получават различни обслужващи обекти.

Модулите следва да са собственост на общината, респ. проектирани и произведени за сметка на създадено за целта общинско предприятие или дружество, и да се дават под наем на спечелили търга за място клиенти. Така ще се контролира вида на модулите и техническото изпълнение, вкл. монтирането им. Запазването на вегетативния характер на терена под тях и терасите за разполагане на места за сядане след демонтирането им изисква основите да бъдат точкови, а не ивични и да са монтируеми, а терасите от дървени подиуми.

Функционалните модули за кухни и за самостоятелни тоалетни ще имат контейнери за замърсени води за източване или подмяна. Прясната вода необходима за кухни и миене ще се осигурява чрез резервоари.

„Междинното“ на така съоръжената територия ще даде възможност инвеститорите да проверят правилността на намеренията си и ще предостави време за групиране на интереси и средства за цялостно техническо оборудване на съответните групи терени в един следващ етап.

4.4. Принципи на организация и изисквания към комуникационно-

транспортното обслужване и паркирането 4.4.1. Осигуряването на транспортен и пешеходен достъп до Приморската зона

в цялост и до съставните й зони трябва да се ръководи от следните принципи: - увеличаване броя на комуникационните връзки на зоната с тангиращите

улици; - добрите пешеходни връзки между Морската градина и прилежащите жилищни

територии да продължат и до Крайбрежната зона чрез стъпала, рампи и асансьори, като всичките им форми бъдат пригодени за безпрепятствено ползване от инвалиди ;

26 - транспортния достъп до Крайбрежната зона да не нарушава специфичните

изисквания на Парковата зона с Морската градина; - въвеждане на класификация на уличната алейна мрежа, което ще спомогне,

някои пътни връзки да минат към ПУМ на града.

4.4.2. В Парковата зона и в Първата крайбрежна подзона (попадаща частично на територията на паметника на градинското и парково изкуство) се допуска само режимно комуникационно-транспортно обслужване, по определени с проектите алейни трасета, максимално съобразени със съществуващите и при стриктно спазване на екологическите изисквания. Това ограничение не важи за курортната подзона "Бриз", за която се осигурява пълноценен транспортен подход от комуникационния възел при сп.Почивка и връзка от типа „вливане отливане“ при кръстовището Траката.

4.4.3. Комуникационно-транспортното обслужване на Крайбрежната зона се осигурява в съответствие със следните общи изисквания:

- формиране на автономни трасета за пешеходци, обществен транспорт, велосипедисти и такива за автономен достъп за обслужване и за довеждане на посетители, като новоизгражданите за целта алеи бъдат с минимално допустимите профили;

- трасето за автомобилен транспорт във втора, трета и четвърта крайбрежни подзони се провежда успоредно на основата на ската и в непосредствена близост с нея;

- за достъп до крайбрежната комуникационна мрежа се използва първоначално само пътната алея от сп.Почивка, а след изграждането на дамбата до буна 109 и пътната алея, слизаща до брега западно от резиденция „Евксиноград“;

- проучване на възможност за подземно свързване на бул.”Княз Борис I” с крайбрежната мрежа.

4.4.4. Изисквания към организацията на паркирането. Системата за паркиране и гариране да се разработи разделно за публичния

сектор и за частните обекти, привличащи автомобилен транспорт. Паркирането и гарирането да се реши с буферни паркинги и гаражи извън

територията на Морската градина и Крайбрежната зона, с подземни паркинги в Морската градина (при евентуално бъдещо реализиране на подземна връзка с крайбрежната мрежа) и чрез вътрешни паркинги в терените на самите обекти на Крайбрежната зона, с изключение на частта от съставната зона „Стария градски плаж“ - паметник на културата. При организирането на паркирането, построените въз основа на концесия паркинги да могат да работят като обща система за всички посетители на плажните зони през часовете за плажуване.

4.4.5. Организация на обществения транспорт. Тъй като тангиращите улици на Морската градина са и маршрути на обществен

градски транспорт, изолиниите на петминутния изохрон, от чиито спирки покриват територията на Морската градина, задачата на проектите се свежда до осигуряване проникването на обществен транспорт в Крайбрежната зона чрез собствена система.

Изисква се този транспорт да бъде екологично чист, малогабаритен, бавнодвижещ се и атрактивен и ценово достъпен за масовия посетител.

Ефективността на вътрешния обществен транспорт се свързва с устройването на общи спирки с останалия градски транспорт на подходящи за това места. Спирките в Крайбрежната зона да бъдат съобразени с пешеходните подходи през Морската градина и да изпълнява ролята на подводящ транспорт.

4.4.6. Конфигурацията на комуникационно-транспортната мрежа и решенията на съоръженията трябва да позволяват етапно доизграждането и развитие, съответстващо на етапите на усвояване и инфраструктурно съоръжаване

27 на отделните съставни зони, както и на евентуалните мероприятия по стабилизиране на ската в различните му участъци.

4.5. Общи принципи и изисквания за осигуряване с инженерно-

техническа инфраструктура 4.5.1. Водоснабдяване 4.5.1.1. От структурна гледна точка устройството на приморското пространство

трябва да отчита следните постановки: - приморската зона е част от град Варна и по отношение на осигуряване на

необходимите водни количества питейна вода е обхваната във водния баланс на града;

- необходимите водни количества за поливане са включени във водоснабдителната норма и се осигуряват от градската водопроводна мрежа за питейна вода;

- задължителни връзки с градската водопроводна мрежа по водоснабдителни зони;

* цялата Крайбрежна зона, вкл. разширението й до Евксиноград, участъка от историческата част съответствуващ на парка Новак (до бул. „Цар Освободител“) поради ниските теренни коти да се водоснабдява от водопроводната мрежа за първа водоснабдителна зона. Да се предвиди изграждането на разпределителен водопровод по алеята между Крайбрежната зона и парковата зона; * вторият участък от историческата част и територията на градината попадаща в първата половина на м. Салтанат да се водоснабдява от градската водопроводна мрежа за питейна вода за втора водоснабдителна зона; * останалите части от Морската градина да се водоснабдяват от градската водопроводна мрежа за трета водоснабдителна зона.

4.5.1.2. Проектът да създава възможност за етапно изграждане на водопроводната мрежа по съставни зони, в зависимост от инвестиционните намерения и ресурсно обезпечаване, като се има предвид крайната реализация на водоснабдителната система на парка и Крайбрежната зона.

4.5.1.3. Водоснабдяването с термални води за Морската градина II-ра, III-та и IV-та части както и за Крайбрежна зона II-ра, III-та и IV-ти части да се реализира от сондаж Р-37х с дебит 56 л/сек и температура на водата 500. За четвъртите части на Парковата и на Крайбрежната зони да се проучи и възможност за ползване на свободен дебит от сондажи в Евксиноград. С оглед на ефективното използване на минералната вода:

- да се предвиди изграждането на помпена станция и хидрофорна уредба за които да се отреди площадка;

- да се предвиди изграждането на разпределителен водопровод за термални води по алеята между парка и Крайбрежната зона;

- да се определят етапите на изграждане на разпределителния водопровод.. 4.5.1.4. Материалът на тръбите, с които да се изграждат новите водопроводни

мрежи по съставни зони и да се реконструират съществуващите, да притежава необходимите качества на дълговечност, надеждност и технологичност.

4.5.1.5. С всеки устройствен проект на съставна зона да се решават още и следните задачи:

- да се изготвя воден баланс, по който се осигуряват необходимите водни количества питейна и термална вода съгласно изискванията на устройствения план, като се използват нормите за водопотребление по раздел 4.7. В случай, че изпреварващо на проектирането от инвеститора община Варна бъде изготвен и

28 предоставен на проектантите цялостен воден баланс за Приморската зона, водните баланси по съставни зони да се съобразяват с неговите предвиждания;

- да се посочват местата на водовземане от морето, в случаите, в които се предвижда ползване на морска вода за балнеолечение и се определят изискванията, на които да отговаря;

- да се изготви експертно остойностяване за изграждане на водопроводната мрежа и съоръженията към нея.

4.5.2. Канализация

4.5.2.1. Проектът да предвижда изграждането на разделна канализация: - канализация за битови отпадъчни води; - канализация за дъждовни отпадъчни води. 4.5.2.2. Канализацията за битови отпадъчни води да се проектира при спазване

на следните принципни изисквания: - да се съобразяват в максимална степен изградените помпени станции, като се

ревизира състоянието и възможния им капацитет, се проверят възможностите на изградените тласкатели към тях и се определи какви битови отпадъчни води допълнително могат да се насочат към съществуващите тях. В частност да се провери територията която е възможно да отводни съществуващата КПС “Морски бани” като не се допуска претоварване (Морска градина I-ва част и част от Морска градина II-ра част) с приемник-колектор „С“ от градската канализация и се предвиди възстановяване на КПС „Зоокът“ при доизграждане на каналната мрежа в Морска градина II-ра част;

- канализацията да се насочи към най-ниски теренни коти по гравитачен път където на подходящи места да се определят местата на КПС и се търси възможност за насочване на постоянен приток на битовите отпадъчни води към градската канализация с цел, минималното й претоварване.

- при евентуално цялостно проектиране на територията на Приморската зона, да се разработи вариант за отвеждане на битовите канални с общ канал в територията на Крайбрежната зона с трасе в близост до алеята между Крайбрежната зона и парка (по-голяма част битовите отпадъчни води се насочват гравитачно. КПС са на по-малък подем, тласкателите са с по-малки дължина), който се очаква да бъде по-икономичен като инвестиция и разход на електроенергия, но обвързвайки етапите на усвояване на отделните съставни зони и ограничава възможностите на частните инвестиционни намерения и прехвърля по-голяма инвестиционна тежест върху публичния сектор

- при самостоятелно проектиране на съставните зони, етапността на изграждане удовлетворяват изискванията на различни инвестиционни намерения, като едновременно с това отделните етапи на изграждане бъдат елементи от крайната реализация на системата.

- да се проучат възможностите за събиране на битови отпадъчни води в цистерни за обекти, строителството на които предхожда изграждането на канализацията и съоръженията към нея, като част от стратегията за междинно устройство, съгласно т.4.3.10, като се определят условията и изискванията при тоя вид третиране на отпадъчните води.

4.5.2.3. Дъждовната канализация да се организира в съответствие със следните принципи:

- дъждовните отпадъчни води да се отвеждат към каналите на съществуващата канализация за зоните където такава е изградена;

- за зони, в които няма изградена дъждовна канализация, отвеждането на водите да става посредством открити канавки и покрити канали, като заустването се търси в съществуващите дерета, Шокъровия канал и в морето на подходящи места.

- изграждането на дъждовната канализация да се реализира поетапно и синхронно с усвояването на терените в отделните зони;

29 - да се предложи техническо решение за отвеждане на дъждовните води от

каска-дата по бул. „Цар Освободител“ при дъждове с висока интензивност; - да се предложи техническо решение за доочистване на водите от

Пристанищен колектор, за очистване на водите от Шокъровия канал и за правилното им заустване в морето;

- да се предложат екологосъобразни технически решения за корекциите на дерета Почивка, Горчивата чешма и Траката, както и за начина на заустването им в морето;

- да се предложат решения за събиране и начин на отвеждане на скатните води към съществуващите дерета и морето.

4.5.3. Електроснабдяване

4.5.3.1. Приморската зона е обхваната като необходими мощности в енергийния баланс на град Варна. Източници за електроснабдяване са подстанция „Варна-юг“, подстанция Чайка, подстанция Варна-изток и подстанция Траката, която предстои да бъде изградена, но още не е определен срок за това.

4.5.3.2. При евентуално цялостно проектиране на територията на Приморската зона, с проекта на устройствения план да се дадат необходимите ел. товари за захранване по съставни зони като се преразпределят по източници;

- да се определят трасетата на необходимите кабелни линии от източниците до съответните съставни зони, чрез които се осигурява нормалното електрозахранване;

- да се проучат възможностите на изградените трафопостове и определи броя на необходимите нови трафопостове по съставни зони и общо за територията.

- да се конкретизират трасетата на кабели Ср.Н и местата на новите трафопостове.

4.5.3.3. При осъществяване на проектирането по съставни зони, проектите за всяка зона, освен решаването на задачите по т.4.5.3.2. в обхвата на съответната зона, още да:

- определят етапността на изграждане; - разпределят мероприятията на такива които изискват реализация,

изпреварваща строителното усвояване на съставната зона (примерно решаване на даден проблем с мачнов трафопост, но кабелната линия Ср.Н трябва да бъде изградена) и такива които трябва да се реализират със строителното й усвояване.

- определят необходимата ел. мощност, брой трафопостове, захранване с кабели Ср.Н, като остойностят експертно по отделни елементи всички мероприятия по електрозахранването й.

4.5.4. Топлоснабдяване

4.5.4.1. Понастоящем реален източник за топлоснабдяване е сондаж Р-37х с дебит 56 л/сек и температура на термалната вода 500. От него в момента се ползват 22 л/сек за отопление на Двореца на културата и спорта.

4.5.4.2. По съставни зони, в зависимост от консумацията и местоположението им да се прилагат следните принципни решения:

- за зоните, в които се предвижда изграждане на целогодишни обекти и са в близост до сондажи с термална вода (Морска градина II-ра част, КЗ - първа част и КЗ - втора част), проектът да предвижда топлоснабдяване с ползване топлоотдаване от минералната вода - изграждане на термопомпени централи.

- за останалите съставни зони да се предвиждат конвенционални топлоизточници;

- за съставни зони, предвидени за усвояване в по-далечна перспектива да се предвижда газоснабдяване като се посочват какви са възможностите за това.

- проектите на устройствените планове на Морска градина II-ра част, КЗ - първа част и КЗ - трета част да резервират подходящи площадки за изграждане на термопомпени централи.

30 4.5.4.3. При изготвяне схемите за топлоснабдяване за отделните съставни зони

да се определи етапността на изграждане и се разпределят мероприятията на такива които изискват реализация изпреварваща строителното усвояване на зоната и мероприятия които се реализират едновременно със строителното усвояване.

4.5.4.4. Проектите на устройствените планове на зоните да представят експертно остойностяване по отделни елементи на всички мероприятия по топлоснабдяването като ги разграничават от гледна точка на различни възможни начини на финансиране.

4.6. Парково и плажно стопанство - организация на поддържането,

почистването и ремонта 4.6.1. Проектите трябва да предложат конкретни решения за организацията на

стопанствата по охраната, поддържането, почистването и ремонтната дейност на Парковата зона и на Крайбрежната зона, общо за всяка от тях и за съставните им зони в съответствие със следните общи принципи и изисквания:

- обосноваване съдържанието и структурата на съответното стопанство и локализация на обектите му, съобразена с функционалните изисквания, с бъдещето използване на съществуващите обекти, определено по съставни зони в част V-та и с поземлената собственост;

- възможности за етапно развитие и изграждане при пълноценно функциониране на всеки от етапите;

- възможности за осъществяването на дейностите от частни стопански субекти; - минимизиране на дейностите за разполагане на териториите на двете зони до

онези които са неотделими от тях, респ. локализиране на останалите извън обхвата на Приморската зона;

- постигане на максимална степен на функционална интеграция, независимо от организационно-правния статут на обслужваните обекти и дейности.

4.6.2. За терените на стопанството на Парковата зона с Морската градина

трябва да се отдели площ в диапазон 6 до 8% от цялата територия, разпределена рационално по съставни зони.

Необходимо е да се предвиди постоянна разсадникова база в или извън (или и двете) около 10% от цялата площ на Парковата зона.

4.6.3. Базата на стопанството на Крайбрежната зона трябва да обхване, както почистването, поддържането и ремонта на площите, съоръженията, сградите и инвентара публична собственост, така и дейностите, необходими за функционирането на частните стопански субекти. По отношение на изграждането и поддържането на растителността, базата на Крайбрежната зона задължително се организира като част от базата на Парковата зона.

4.7. Нормиране

4.7.1. Оразмерителни норми Устройствените проекти решават оразмерителните си задачи, като прилагат,

освен официално регламентираните норми със съответните нормативни документи, описани в приложение Nо 2, още и долу посочените норми.

4.7.1.1. Определяне на посещаемостта а) Посещаемостта на парковите зони във върхов час се определя при норма от

60 кв.м на посетител, отнесена към брутната им паркова площ (вкл. и 30 % от площта на прилежащия им скат). Общият брой на посетителите се разпределя между разхождащи се в парка и посещаващи обекти в отношение 60 към 40 %. Посетителите на обектите във върхов час за градината, ангажират до 50 % от капацитета на съответните обекти.

31 б) Посещаемостта на плажа се определя, в зависимост от ширината му на база

8 или 10 кв. на плажуващ. Коефициентът на сменност е 2.3, а посетителите във върховия период (час) са 60 % от среднодневния брой на посетителите. Оразмерителен е летният сезон.

в) Заведенията за хранене и напитки на плажа трябва да осигуряват едновременно до 50 % от плажуващите във върхов час

4.7.1.2. Оразмеряване на водоснабдителната система а) поливане на тревни и цветни площи - представителни - 8 л/м2/ден - I-ва категория - 4 л/м2/ден - II-ра категория - 2,5 л/м2/ден коефициент на часова неравномерност К2 = 2. б) душове по плажа - всеки посетител ползва един път душ от 20 л; - макс/ часов разход = макс/ часово натоварване от посетители за 3 часа; - разпределение: 50% питейна вода и 50% термална вода. в) ресторанти - 20 л на посетител; - коефициент на неравномерност К2 = 2. г) павилиони, бюфети, сладкарници - 2 л на посетител; - коефициент на неравномерност К2 = 2. д) тоалетни - 10 л на посетител при ползване на 30% от посетителите; - коефициент на неравномерност К2 = 2. е) хотели и стационари - 314 л на легло; - коефициент на неравномерност К2 = 1,65. ж) процедури при балнеолечение - 300 л на процедура; - коефициент на неравномерност К2 = 2 - само термални води. з) плувни басейни - подмяна на 10% от водата в басейна за едно денонощие; - коефициент на неравномерност К2 = 1. - разпределение: 50% питейна вода и 50% термална вода. и) обслужващ персонал - 65 л/ден за работно място; - коефициент на неравномерност К2 = 2,40. 4.7.1.3. За оразмеряване на топлоснабдителната система се използват и

вътрешните на „Показатели и нормативи за проекти решения за топлопреносни мрежи“ на „Енергопроект“.

4.7.1.4. Оразмеряване на паркирането: Зрелищни обекти - 1 Р-място / 10 посетители Културно – просветни - 1 Р-място / 20 места Заведения за хранене - 1 Р-място / 10 посетители Спортно-развлекателни обекти - 1 Р-място / 15 посетители Атракционни заведения - 1 Р-място / 40 посетители Плаж - 1 Р-място / 70 посетители Детски площадки - 1 Р-място / 10 посетители Стопански съоръжения - 1 Р-място / 15 работещи 4.7.2. Изисквания за последващо нормиране Към всеки подробен устройствен план (проекти) на съставна зона се

разработват правила и норми за инвестиционна реализация.

32 Обхватът, номенклатурата и конкретното съдържание на правилата и нормите

трябва да гарантират, че параметрите на устройствените мероприятия, на архитектурно-строителните и инженерните обекти, чрез които ще бъдат осъществявани предвижданията на устройствения план няма да могат да се отклоняват от неговия замисъл и изисквания.

4.8. Етапност на реализацията

Неразделна част от всеки подробен устройствен план (проекти) на съставна

зона е проучването за оптимално организиране на етапността на реализацията му, което включва:

- разчленяването на проектните предвиждания на относително обособени инвестиционни мероприятия (реализации), включващи взаимно обвързано изграждане на основни обекти (сгради, съоръжения и мероприятия) с изграждането на функциониращи елементи на инфраструктурните системи, респ. мероприятия по инженерната подготовка на териториите;

- последователното разполагане във времето (евентуално по години) на обособените инвестиционни мероприятия и на евентуално предпоставящите ги допълнителни проучвания и административни процедури, вкл. такива свързани с придобиване на собственост и/или създаване на целеви правно-стопански структури;

- съответното разпределение във времето на основните (публичните) инвестиционни разходи за реализиране на проектните предвиждания;

- ограничителните условия по отношение организацията на изпълнението на устройствените мероприятия и строителството с оглед минимизиране на смущенията, предизвикани от тях на нормалното функциониране на градината и крайбрежната зона.

4.9. Технико-икономическа обосновка и обобщена финансова схема

4.9.1. Всеки подробен устройствен план (проекти) на съставна зона разработва

взаимно обвързано: - технико-икономическа обосновка за степента на предлаганото развитие на

плажния ресурс; - обобщена финансова схема на балансиране между необходимите публични

инвестиции и възможното им финансиране. 4.9.2. Технико-икономическата обосновка за степента на предлаганото развитие

на плажния ресурс има за задача да оптимизира разходите за създаване на изкуствен плаж над минималната му площ, необходима за защита на брегозащитните съоръжения и за ежегодното захранване на тази допълнителна площ, евентуално увеличени с разходи за изкуствено удължаване на уреза във функция от допълнителните приходи, които би осигурил увеличения рекреационен ресурс.

4.9.3. Обобщената финансова схема, трябва да предлага възможни решения на балансиране между необходимите публични инвестиции по вид, от една страна и от друга страна евентуалното осигуряване финансови инвестиционни ресурси от различни възможни за това източници.

Необходимите публични инвестиции се разпределят на следните видове: - за неделими елементи на транспортната и инженерно-техническата

инфраструктурата, на противосвлачищните мероприятия, на мероприятията по стабилизиране на клифа;

- за обособими елементи транспортната и инженерно-техническата инфраструктурата, на противосвлачищните мероприятия, на мероприятията по стабилизиране на клифа, които могат да се изграждат едновременно или във връзка с конкретни обекти на експлоатацията на ресурсите и обслужването;

33 - за периодично поддържане на брегозащитните съоръжения и

противосвлачищните мероприятия. Като източници на финансови инвестиционни ресурси: бюджетни средства на

държавата и общината, частни инвестиционни средства, представляващи трансформирани чрез концесионния механизъм публични инвестиции, извънбюджетни

средства по линията на спонсорирането, целеви фондове на държавата (напр.екологическия фонд), финансиране от международни програми и др.п.

34

V. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УСТРОЙСТВОТО НА СЪСТАВНИТЕ ЗОНИ:

5.1. Общи положения 5.1.1. Проектното устройствено решение за всяка съставна зона се съобразява

от една страна с всички общи принципи и изисквания, формулирани в част V-та, вкл.изискванията за прилагане на посочените оразмерителни норми, за разработване на организацията и етапността на реализация, за установяване на необходимите инвестиции и възможните схеми на финансиране, а от друга страна с конкретните и специфични изисквания за съответната зона, формулирани в следващите раздели.

5.1.2. В случаите, в които конкретните и специфични изисквания предвиждат или допускат варианти в степента на развитие на публичното парково пространство и във функционалното съдържание на съответната съставна зона, тези варианти трябва да се разработят по отношение на всички компоненти на проектното решение.

5.1.3. Формулираните в следващите раздели конкретни и специфични изисквания по отношение на недопустимите дейности, по отношение на площта на теренните модули, на плътностите на застрояване и съоръжаване, по отношение на режима на транспортен достъп и по отношение на мерките за опазване на природната среда имат императивен характер. Останалите изисквания са насочващи и не изключват алтернативни проектни решения.

35 5.2. Съставна зона Nо1 - ИСТОРИЧЕСКА ЧАСТ НА МОРСКАТА ГРАДИНА 5.2.1. Обхват и връзки: 5.2.1.1. Граници на съставната зона: на запад - подходът към Басейните от бул. „Приморски“; на югозапад, северозапад и север - бул. „Приморски“, „Цар Освободител“, „Княз

Борис I“ до първата успоредна алея, източно от Шокъров канал; на изток - първата успоредна алея източно от Шокъров канал до южната част на

алеята успоредна на дамбата; на юг - южната част на алеята успоредна на Крайбрежната дамба, от Шокъров

канал по северната граница на „Трансмобил“, по короната на ската до Паметника на граничаря, по северната част на алеята успоредна на Крайбрежната дамба, короната на ската над „Малкото казино“, по западната част на Крайбрежната алея до подхода към Басейните.

Цялата територия, включена в тези граници е под защитата на Закона за паметниците на културата и музеите, като частта до Шокъров канал е същинският паметник на градинското и парковото изкуство, а частта източно от него - контактна зона.

5.2.1.2. Площ: 494 780 кв.м 5.2.1.3. Връзки и обусловеност на устройството на съставната зона Историческата част на Морската градина поради значимостта си е водеща по

отношение на съседните й съставни части. Функционалните връзки с първата Крайбрежна зона са така активни, че границата помежду им напълно условна. Преливането е факт и в композиционно отношение. В частта на успокоения клиф (до Малкото казино) и теренното разделяне е изчезнало след умело проведената благоустройствена и паркоустройствена дейност. В тази част връзката на града с крайбрежието е решена неусетно в резултат на дългогодишното й функциониране.

Развитието на градината в северна посока е заложено в композицията й още от първосъздателите. Във времето връзките с околните територии са се умножили.

От техническата инфраструктура се очаква в трасето (в следата) на Шокъровия канал или по близка успоредна на него алея да премине канал за връзка с градската канализация по бул. „Княз Борис I“

Традицията изисква еднозначно да се запазят връзките през територията на историческата част към съседните съставни зони без да се внасят нови.

5.2.2. Собственост: публична държавна 5.2.3. Предназначение и функционално съдържание: 5.2.3.1. Историческата част на Морската градина следва да запази

предназначението си на общоградски парк с умерено атракционна дейност и зони за тих отдих. Това означава да се запазят, с малки изключения, съществуващите активности и формираните от тях няколко относително специализирани ядра: на познанието, на социалните контакти и културния живот, на детските атракции, като едновременно се проведе определена линия на разтоварване. Стойността на градината като културен паметник би спечелила и това би съответствало на предназначението й, ако макар и не по място се възстанови цветният парник от времето на Новак, а къщата му да бъде превърната в музей на парковото изкуство.

5.2.3.2. Едновременно с това, градината трябва да се освободи от такива несвойствени дейности и обекти като базата на „Паркстрой“ с пералните, неугледните стопански сгради около калолечебницата и други подобни. Целесъобразно е също така, за да се повиши атрактивността на военноморския музей, лишен от възможност за териториално развитие на сегашното му място, да се създаде система от „филиали“ - разполагане на част „Морска“ в бъдещата зона за

36 атракции в сегашното пристанище Варна, а част на бреговата охрана в поделението на военно-морските сили на спирка Почивка.

5.2.4. Реконструкция и реставрация на парковото пространство 5.2.4.1. Проектирането на реконструкцията и реставрацията на парковото

пространство, която е крайно наложителна поради заплашената от загиване растителност и отклоненията от първообраза, предизвикани от редицата, внесени през годините несвойствени му паркови, благоустройствени и архитектурни елементи, следва да се осъществи при спазване на изискванията, произтичащи от статута му на паметник на градинското и парковото изкуство (виж приложение Nо 12).

5.2.4.2. Реконструкцията и реставрацията на парковото пространство трябва да се основава на проучване на предшестващи проекти и архивни графични материали и установяване въз основа на тях на цялостната планова концепция на преобладаващата реализирана идея от предходни автори и на основния строителен (композиционен модул, който да бъде отразен в проекта.

5.2.4.3. С реконструкцията и реставрацията на парковото пространство трябва да се осигури, освен възстановяване на автентичния характер на средата, още и:

- високи рекреативни качества на тази част от Парковата зона, посредством ревизия и прецизиране на алейната мрежа и площадки (подчинени на установения модул); премахване на случайно проведени връзки и случайно изградени площадки; доизграждане на симетричната геометрична планировка с ос на симетрия при Пантеона;

- растителна реставрация, при едновременно решаване, с помощта на Националния институт за паметниците на културата на две специфични задачи:

* предотвратяване на по-нататъшните срутвания и свличания на ската, чрез освобождаването му от дървета с големи корони и засаждане на нови храсти; * с оглед постигането на по-добра защита от вредното въздействие на трафика по тангиращите булеварди и от преноса на замърсен атмосферен въздух, замяна на някои дървесни и храстови видове с други - устойчиви на прахо- и газообразни замърсители, което е от съществено значение за поддържане на желаните екологически качества в съставната зона;

- ревизия на съществуващите малки архитектурни форми и обзавеждане. създаване на фамилия (фамилии) архитектурни елементи като предпоставка за цялостен естетически издържан отчитащ традициите (уникален за Морската градина) парков синтез;

- определено разсредоточаване на обслужващи дейности, за да се преодолее претоварването на определени части от градината и поддържане на едно ниво на посещаемост във върхов час от порядъка на 9000 човека;, без проходящите към брега и плажа;

- подобряване на съотношението на вегетативната към невегетативната площ на градината от 70% към 30% на 80% към 20%, в т.ч. намаляване дела на алейната мрежа до не повече от 15%;

- създаването в частта източно от Алеята на възрожденците и продължението й

(до Шокъров канал) на зона за тих отдих; 5.2.5. Изисквания към комуникационно-транспортното обслужване Комуникационно-транспортният достъп до зоната не се нуждае от промени.

Същото се отнася и за комуникационно-транспортното й обслужване, което трябва да остане единствено режимно.

Като алея за велосипедно движение в тази част на градината може да се третира алеята, прилежаща на „Княз Борис I“.

37 Паркиране и гариране на повърхността на територията на историческата част

на градината не се допуска. Проектите може да проучат възможността за устройване на подземен паркинг на две нива под площадката на главния вход.

5.2.6. Изисквания към инженерно-техническата инфраструктура Проектирането на инженерно-техническата инфраструктура се подчинява както

на общите изисквания, описани в точка 4.5., така и на следните изисквания: 5.2.6.1. По отношение на водоснабдяването се изисква: - регулиране на консумацията на вода, осигурявана от градската водопроводна

мрежа, съответно от магистрален водопровод Ф300 мм от Първа водоснабдителна зона (преминаващ през Морската градина) със свободен напор 65м и от магистрален водопровод Ф300 мм от Втора водоснабдителна зона със свободен напор 85 м, в рамките, съответно на:

* вода за поливане: макс/ден - 32,50 л/с и макс/час - 65 л/с; * питейна вода за други консуматори: макс/ден - 2 л/с и макс/час - 4 л/с; - доизграждане или подмяна на водопроводната мрежа за питейна вода и

мрежата за поливане (оросителната система), като се ползват материали, притежаващи необходимите качества на дълговечност, надеждност и технологичност.

5.2.6.2. По отношение на канализацията се изисква: - поемане оттичането на концентрирани скатни дъждовни води (катастрофални)

с допълнителни съоръжения (канавки) при: а) горен край на стълбите след Рибарския плаж; б) горен край на стълбите при ресторант „Хоризонт“; в) рампите от двете страни на входа на морските бани; - ликвидиране замърсяването на морската вода от Шокъров канал, чрез: а) частично пречистване на прелелите в преливници на смесената канална

мрежа дъждовни води със съоръжения за прецеждане и утаяване (20-30 мин) и с помпена станция за повдигане на водата;

б) дълбоко заустване (300-400 м) за част от водите на Шокъровия канал (30 м3/сек), като останалите водни количества се заустят открито с прибрежно съоръжение;

- облекчаване натоварването на съществуващата мрежа в южна посока чрез възстановяване на каналната помпена станция на Зоокъта.

- запазване на водоприемниците за отпадните води от тази територия, а именно:

- за битовите води: градската канална мрежа, в н.ч. за Зоокъта, чрез изтласкване в съществуващия колектор от 19, 20 и 21 микрорайони;

- за дъждовните води: дъждоотливните колектори при бул. „Приморски“ и при кръстовището „Цар Освободител“ и „Мария Луиза“ и естественото дере с езерце в продължение на бул. „Цар Освободител“

Оразмерителното количество битови отпадни води от съставната зона е 4л/сек. 5.2.6.3. По отношение на електроснабдяването и топлоснабдяването не се

налагат промени, които да изискват решения на етапа на устройственото проектиране.

5.2.7. Специфични изисквания Изисква се от подробния устройствен план: - да прилага завишена норма за площ на местата за сядане край

съществуващите обекти за кафе и безалкохолни напитки от 1,8м2 вместо 0,9м2; - да бъде придружаван от правила за инвестиционна реализация, които да

задължават съществуващите сгради да „отворят“ партерите си за обществен достъп.

38

5.3. Съставна зона Nо2 - ПАРКОВА ЗОНА „САЛТАНАТ“ 5.3.1. Обхват и връзки: 5.3.1.1. Граници на северозапад - първата успоредна алея източно от Шокъров канал; на север - бул. „Княз Борис I“ и пътя Варна - Златни пясъци до първата алея източно от терена на МО; на изток - алеята източно от терена на МО; на юг - короната на ската до първата успоредна алея източно от Шокъров канал 5.3.1.2. Площ: 547 183 кв.м 5.3.1.3. Връзки и обусловеност на устройството й Тази съставна зона е търсена като продължение на старата градина още от

първостроителите й. Те са реализирали и първата паркова променада - тази край ската към морския бряг. И в бъдещото проектиране и изграждане на парка тази идея трябва да е водеща, като се създават възможности за по активни функционални и визуални връзки с прилежащата откъм морето съставна зона Nо 6.

Определен резерв за обогатяването на зона „Салтанат“ представлява скатът, който след подходящо укрепване и озеленяване може да създаде условия за развитието на алейната мрежа и погледни места към морето и ландшафтната му рамка.

Плановата композиция следва да осигури напречните връзки от прилежащата територия на града и подходите от нея, към брега и морето.

Развитието на слабите сега функционални връзки към зона „Горчивата чешма“ (до сега те са контактували не помежду си, а поотделно с морския бряг) ще създаде условия за функционално обогатяване и структурно разнообразие на парковата част от Приморската зона.

През зона „Салтанат“ трябва да се развият и комуникационно-транспортните връзки на града през възел „Почивка“ към Крайбрежната зона (в случая със съставни зони NоNо6 и 7) . Така трябва да се осигури по не натрапващ се и екологосъобразен начин функционално необходимото обслужване без да се компрометира рекреативния характер на средата.

Комуникационните трасета ще бъдат и естествено съвместени с техническите инфраструктурни трасета.

5.3.2. Преструктуриране на поземлената собственост 5.3.2.1. Съществуваща структура на поземлената собственост Териториалното проявление на видовете недвижима собственост към м.април

1998 г. е показано на схема Nо 3 и има следното количествено изражение в кв.м и %: Общинска

Общо Държавна Общо С искове за Частна Друга Неизяснена реституция Кв.м % Кв.м % Кв.м % Кв.м % Кв.м % Кв.м % Кв.м %547183 100 162 948 30 250 035 46 250 035 8 46 340 20 110 452 - 23 748 4

* в т.ч: 80 000 кв.м специален терен на ВМС Частните имоти не формират компактни групировки, а представляван или

единични терени или малки групи, разпръснати по цялата територия на зоната. Само при застроените има известно съсредоточаване в посока към брега. Като се отчете, че терените (парцелите) носители на обслужването и от това естествено допустимо застроени, трябва да се разположат около трасето на бул. „Княз Борис I“, произтича необходимостта с проекта, чрез механизма на принудителното отчуждаване или по друг начин да се осъществи групиране на частната собственост в частите предвиждащо застрояване или обслужваща дейност, за да бъдат те икономически ефективни.

39 5.3.2.2. Допустимо отчуждаване на частни имоти - общо до 40 % от сумарната площ на частните имоти или до 72 000 кв.м, в т.ч:

* незастроени: общо до 50 000 кв.м * застроени: общо до 22 000 кв.м

5.3.2.3. Възможно обезщетяване с общинска земя в съставната зона: Общински терени, подлежащи на парцелиране за осъществяване на

приходоносни дейности, отговарящи на функционалното предназначение на парковата зона - до 42 000 кв.м.

5.3.3. Предназначение и функционално съдържание: 5.3.3.1. Основно предназначение и функционално съдържание а) Парковата зона „Салтанат„ трябва да се развива и устройва като

общоградски парк за активен отдих със завишен дял на атракционните дейности, при едновременно осигуряване на условия за ежедневен отдих на обитателите на непосредствено прилежащите жилищни квартали.

Целта на засилване на атракционния характер (на активния отдих) е освен удовлетворяване на потребностите на прилежащите територии от общоградски зелени площи е и изнасяне на дейности и активности, а с тях и посетители от съществуващата Морска градина (от старата Морска градина) и намаляване на негативното антропологично въздействие.

б) В зоната не се допуска устройването и изграждането на сгради и съоръжения за следните функции и дейности: трайно обитаване (с изключение на жилища на собствениците на обслужващите обекти или на пазачите), хотелиерство, атракционни съоръжения за възрастни, панаири, зрелищни спортни съоръжения, хазарт, нощни заведения.

в) В публичното парково пространство на зоната следва да се локализират детски площадки (някои от тях с малки кафенета за възрастните придружители), спортни площадки за летни кънки и скейтборд, площадки за други нерегламентирани спортни игри, обществени тоалетни, наливни чешми и др.п. В него, върху земя публична собственост, следва да се ситуира покрит плувен басейн.

г) Частните парцели следва да се предназначават за заведения за хранене и развлечения, обекти за регламентиран спорт (виж приложение Nо 8), специализирани паркови елементи - бонзай, икебана, цветарник, разсадник, картинни сбирки и други хоби дейности.

5.3.3.2. Оразмерителна посещаемост: - общо 9 000 човека във върхов час, в т.ч. :

* в парковата среда: 5 400 човека * в обекти: 3 600 човека

5.3.3.3. Изискващо се разпределение на територията на зоната: - за публичен парк: най-малко 60 % от общата територия; а общо за зоната, не

по-малко от 68 %, - за обслужващи парка обекти в частни имоти: не повече от 22 % от общата

територия; - за обекти несвързани с парка: не повече от 10 %; - вегетативна площ (затревена): не по-малко от 60 % от общата територия; - невегетативна площ: не повече от 40 % от общата територия: в т.ч. - алейна мрежа и площадки под настилка: 20 % от невегетативната площ

40 5.3.3.4. Обекти за активен отдих и обслужване

- атракционни спортни игри - атракционни игри за деца - други

г) Група „Културнопознавателни и зрелищни“ 10 % - филиал на Военно-морския музей „Батареята“

- Палеонтолигна сбирка - други

д) група „Детски игри“ 32 % - детски игри на обособени площадки - други

е) група „Площадки за възрастни“ 8 % ж) група „Хигиена и поддържане“) 2 %

- обществени тоалетни - депонираен (сезонно) на шума - ПТбаза и склад градински инвентар - разсадник около 15 дка

5.3.3.6. Дейности и обекти за ликвидиране/ изнасяне респ. обекти за преобразуване: - складовата база на Природонаучния музей; - бившето общежитие на френската гимназия; - Центърът по детска логопедия; - филиалът на „Паркстрой“; - дейностите на терена на ВМС, несвързани с хидрографската служба. 5.3.4. Изисквания към устройството на публичното парково пространство 5.3.4.1. По отношение на териториален обхват и местоположение: - максимална компактност и ширина не по-малко от 150 м, а оптимално 200 м; - развитие в крайбрежната част на територията. 5.3.4.2. По отношение на функционалната организация и зониране: Развитието на парковата среда, с определена териториална принадлежност

към морския скат, изисква степенуване на функционалното предназначение от града (подходите от градските пространства и активности) към ската над брега. Най-шумните и най-атрактивните обекти, респективно най-посещаеми (привличащи повече посетители) да се разположат в най-урбанизираната част и посещаемостта и атракциите да намаляват към брега, където да се търсят локални зони (пространства) оразмерени и устроени за тих отдих. Това би позволило използването на короната на ската и евентуалните алеи по него, като места за съзерцаване и релаксия. Освен това е необходимо да се осигури:

- ясно обособяване на зони по възрастов признак; - определяне на участъци за развеждане на кучета;

Видове обекти Задължителни

Препоръчителни

Относителен дял

1 2 3 5 а) група „Хранене“ 20 %

- подкрепителни пунктове - снекбарове и сладкарници - ресторанти - други

б) група „Спорт“ 17 % - регламентирани спортни игри, в т.ч: • плувен басейн - зимна пързалка - нерегламентирани спортни игри

в) група „Атракции“ 10 %

41 - провеждане на зониране по шумно въздействие от упражняваните дейности; - велосипедните маршрути да не включват главните и крайбрежната алея. Да се предвиди изграждане на заведения на изходите на градината към

пешеходните подлези с ползване на част от подлезното пространство при определени условия. Тези обекти да се предлагат като възможно обезщетяване на собствениците на имоти в зоната.

5.3.4.3. По отношение на плановата и обемно-пространствена композиция: - в пионерен план проектът да стъпи върху съществуващата обемно-

пространствена композиция реализирана на място и с растителната компонента, която е в отлично състояние;

- изграждане на второстепенна алейна мрежа в стила на главната (обиколната алея); - създаване на компактни публични паркови връзки между част с трета паркова

зона, чрез максималното възможно редуциране терена на ВМС, респ. интегрирането му в парковотопространство;

- създаване на малки архитектурни форми съобразени с парковата композиция на част втора.

5.3.4.4. По отношение на благоустрояването се изисква: - прилагане на екологосъобразни настилки на алеите и площадките; - автономна база за почистване и сметосъбиране; - мрежа от водоналивни (водопийни) чешми; - концепция за функционално и художествено парково осветление; - концепция за информационна и семиотична система. 5.3.4.5. Граница на допустимото застрояване към ската - отстои на 15 м от

съществуващия ръб на ската. 5.3.5. Изисквания към устройството на частните паркови пространства 5.3.5.1. По отношение на функционалното съдържание - виж т.5.3.3.1. 5.3.5.2. Нормативи на допустимо застрояване - в парцелите, граничещи непосредствено с публичното парково пространство

плътността на застрояване е до 10 %, а вегетативната площ не по-малко от 70 %; - в парцелите, не граничещи непосредствено с публичното парково

пространство плътността на застрояване е до 25 %, а вегетативната площ не по-малко от 50 %;

- във всички парцели максимално допустимата височина е 3 етажа; - в партерните етажи задължително се локализират обслужващи дейности с

публичен достъп. 5.3.5.3. По отношение на организацията на парцелите и ограждането Със специфични правила към устройствения проект се определят конкретните

изисквания за организацията на земеползването в парцелите и за ограждането. Последното по принцип се осъществява със зелени огради (жив плет) или с 2 - 3 унифицирани типа прозирни огради без масивна част.

5.3.5.4. Други изисквания Автомобилното обслужване се осигурява без да контактува или тангира

публичното парково пространство. Паркирането става за сметка на невегетативната площ, освен в случаите на затревени паркинги.

5.3.6. Изисквания към устройството на обектите, несвързани с предназначението на зоната Идентични са с тези за частните парцели по т.5.3.5. 5.3.7. Изисквания, свързани с качествата на околната среда - доизграждане на екоекрани за защита от шума и ограничаване проникването

на прах и аерозоли от автомобилния трафик по бул.„Княз Борис I“ с използване на устойчиви на прахо- и газообразни замърсители (по-специално - на окиси и оловни аерозоли) дървесни и храстови видове;

- осигуряване с растителни прегради за защита от замърсители по-добър ветрови комфорт на кътовете за отдих и детските площадки, като се избегне процесът на завихряне.

42 5.3.8. Изисквания към комуникационно-транспортното обслужване - по отношение на комуникационно-транспортния достъп е целесъобразно да се

предложи проектно решение на подземна пътна връзка, преминаваща през съставната зона, за да обслужи Крайбрежната зона. Да проведе под изградената алея, за да не засегне дървесната растителност. Към нея да се предвиди двустранно паркиране.

- запазване на действащия режим на транспортно обслужване, който трябва да бъде запазен и за в бъдеще.

- осигуряване на необходимите паркинги като 90% от тях бъдат публични, устроени като подземни и буферни, респ.етажни с покривни градини и услуги, в близост до периферните комуникации (сп.„Акации“ и „обръщача“ при сп.„Почивка“) и 10% - паркинги прилежащи към обектите;

- ширина на платното на подземната комуникация да бъде 6м, максималната скорост на движение 30-40 км/ч и надлъжният наклон - до 4,5% в участъците с прилежащо паркиране.

Реализацията на подземната комуникация да се смята за второетапна реализация, след доизграждането на инженерната инфраструктура в съставната зона.

5.3.9. Изисквания към инженерно-техническата инфраструктура Проектирането на инженерно-техническата инфраструктура се подчинява както

на общите изисквания, описани в точка 4.5., така и на следните изисквания: 5.3.9.1. По отношение на водоснабдяването: - регулиране на консумацията на вода, осигурявана от градската водопроводна

мрежа, съответно от магистрален водопровод Ф350 мм по ул.„Любен Каравелов“ и Ф300 по ул.„Васил Друмев“ и двата от Втора водоснабдителна зона, съответно на:

вода за поливане: макс/ден - 12,16 л/с и макс/час - 24,32 л/с; питейна вода за други консуматори - спортни терени, тоалетни, есторант,

работещи в стопанския сектор, плувен басейн: макс/ден - 24, 43 л/с и макс/час - 7.984 л/с,

или общо: макс/ден - 16,59 л/сек и макс/час - 32,30 л/сек - използване на термална вода: макс/ден - 1,15 л/с, съответно макс/час - 1,15

л/с от сондаж Р-37х при излива на Шокъров канал с температура на водата - 500. - доизграждане или подмяна на водопроводната мрежа за питейна вода и

мрежата за поливане (оросителната система), като се ползват материали, притежава-щи необходимите качества на дълговечност, надеждност и технологичност.

- предлагане на проектно решение за изграждане на основен разпределителен водопровод по алеята между Крайбрежната зона и парковата зона, с оглед създаване условия за гъвкаво отговаряне на изискванията и нуждите на различни инвестиционни намерения.

5.3.9.2. По отношение на канализацията се изисква изграждане на канална мрежа , както за битови води, така и за дъждовни води при спазване на следните основни принципи:

а) за битовите води, поетапно: - първоначално отвеждане чрез основен колектор от „Карин дом“ до КПС

„Зоокът“; - след пълното му натоварване с отпадни води, както от прилежащи терени,

така и от води изтласкани от консуматори, разположени на нивото на плажа от II-ра Крайбрежна зона, се разкъсва, като част от водите се изтласкват чрез КПС „Делфинариум“, а останалите чрез КПС „Зоокът“.

- включване не отпадните води от консуматори след „Карин дом“ до дере „Почивка“, чрез подходяща канална мрежа в КПС дере „Почивка“ I (на ниво море) и чрез нея в по-високо разположения колектор „Почивка“.

- възможно изграждане и на междинна помпена станция КПС „Почивка“ II (нова), която в зависимост от изискванията на етапността може да стане основна за

43

консуматорите от по-високите нива, а тази до брега за останалите както и за тези от Крайбрежната зона;

б) за дъждовните води: - отвеждане чрез подходящо оформени канавки в комбинация с мрежа от

подземно разположени тръби (след превишение на определен капацитет на канавките), като превключването от канавките в тръбите става с дънно отливане без решетки и се създадат възможности за отводняване на прилежащите терени.

- определяне на подходящи места за отвеждане на доведените до ската чрез тръбната мрежа дъждовни води до нивото на пясъка и в морето, съобразени с местата на естествения водосбор

Най-важните скатни отвеждания за регулиране на най-опасния им участък да се смятат за изпреварващо първоетапно мероприятие.

в) възстановяване на дере „Почивка“ в технически необходимия вид с минимални отклонения от естествените му форми. (предходно)

Оразмерителното количество битови отпадни води от съставната зона е 49,13 л/сек.

5.3.9.3. Електроснабдяването на зоната може да разчита на мощност от

порядъка на 3300 - 3500 квт, осигурими от подстанция „Чайка“ с резервиране от подстанция „Варна-изток“. С проектите трябва да се обоснове рационално разполагане на необходими 5 трафопоста, да се установи трасе на довеждащите кабели Ср.Н от около 3500 м, както и да се развие мрежа Ср.Н в зоната от порядъка на 1600м.

5.3.9.4. За нуждите на топлоснабдяването на зоната, необходимата топлинна мощност, от порядъка на 0,46 Гкал/ч (в т.ч. за отопление - 0,35 Гкал/ч и за БГВ - 0,11 Гкал/ч) може да се осигури от сондажа Р-37х при излива на Шокъров канал, съответно чрез изграждане на термопомпени централи или, при по-късна реализация, чрез газоснабдяване.

44 5.4. Съставна зона Nо3 - ПАРКОВА ЗОНА „ГОРЧИВА ЧЕШМА“

5.4.1. Обхват и връзки: 5.4.1.1. Граници на запад - алеята източно от терена на ВМС; на север - пътя Варна - Златни пясъци; на изток - строителната граница на града по общия градоустройствен план; на юг - короната на ската; 5.4.1.2. Площ: 198 528 кв.м 5.4.1.2. Връзки и обусловеност на устройството й Усвояването на тази част от територията на Парковата зона като обществено

парково пространство е от решаващо значение за постигането на основната цел създаването на възможно по-обхватна и непрекъсната паркова среда за отдих на варненци, простираща се от Вълнолома до резиденция „Евксиноград“. Това определя и значението на реализиране на ефективни връзки със съставните зони „Салтанат“ и „Траката“.

Урбанизирането на територията над пътя към Златни пясъци влияе многостранно върху зоната: по отношение на инфраструктурните проблеми, с изискването за удовлетворяване на потребностите от ежедневен отдих на постоянно живущите в съседство, с необходимостта да бъдат осигурени пешеходни и функционални връзки към плажа и общите озеленени пространства на зоната.

Проектът е целесъобразно да проучи реализуемостта на, битуващата отдавна всред обществеността, идея за сввързване на зоната чрез въжена линия с Телевизионната кула, респ. да запази необходимите теренни възможности за осъществяването й.

Много съществено за развитието на съставната зона е взаимодействието й с плажната зона „Бриз“ с оглед комплексното използване на морелечебния ресурс и възможността за устройството на ската като терасирана паркова територия и като свързващ елемент между двете зони.

5.4.2. Преструктуриране на поземлената собственост 5.4.2.1. Съществуваща структура на поземлената собственост Териториалното проявление на видовете недвижима собственост към м.април

1998 г. е показано на схема Nо 3 и има следното количествено изражение в кв.м и %: Общинска

Общо Държавна Общо С искове за Частна Друга Неизяснена реституция Кв.м % Кв.м % Кв.м % Кв.м % Кв.м % Кв.м % Кв.м %198 528 100 52 496 26 18 404 9 - - 80 688 41 13 520 7 33 440 17

Тъй като извън частта на съществуващите почивни станции, частните имоти заемат по-големия дял от останалата територия и имат общо взето неорганизираната структура на полски имоти, се налага проектното решение, със средствата на отчуждаването, респ. замяната, да групира частните (а в известна степен и държавните и общинските) имоти и парцели, с оглед парковото пространство да реши задачите на зоната и да осигури озеленените паркови връзки между нея и съседните съставни зони.

5.4.2.2. Допустимо отчуждаване на частни имоти - общо до 60 % от сумарната площ на частните имоти (без приватизираните) и

до 50% площта на имотите с неизяснена собственост, ако се окажат частни или общо до 65000 кв.м, в т.ч:

* незастроени: общо до 55 000 кв.м * застроени: общо до 10 000 кв.м

45

5.4.2.3. Няма възможност за обезщетяване на отчуждените собственици с общинска земя, разположена на територията на съставната зона.

5.4.2.4. Почивните станции, държавна (дружествена) и друга (кооперативна) собственост подлежат на приватизация и по-нататъшното им ползване и устройство трябва да се подчинява на режима по т.5.4.5.

5.4.3. Предназначение и функционално съдържание: 5.4.3.1. Вариантност на решението Предназначението на зоната е за обществен парк, спорт и курортни дейности.

То се обуславя в голяма степен от съществуващите дадености - незавършения строеж на покритите тенис-кортове, съществуващите почивни бази „Бриз 1“, „Бриз 2“, „Бриз 3“ и ваканционно селище „Св.Никола“, с прилично поддържани паркови терени, преобладаващо земеделския характер на терените - лозя и градини.

Курортните дейности и спорта следва да се развиват в рамките на територията, която не може да заема повече от 50 % от брутната площ на зоната. Възможната степен и форми на развитие на курортната дейност и на спорта и на съотношението между тях, в рамките на лимитираната територия, се обуславя:

- от срока във времето, когато ще бъде осъществена брегозащитата, чрез продължаване на дамбата;

- от действителните инженерно-геоложки характеристики на ската, за чието установяване трябва да се проведат допълнителни подробни геоложки проучвания, които да предхождат по-нататъшното строително усвояване на територията;

- от действителния бъдещ инвестиционен интерес към спорта и туризма и от мащаба на инвестициите, които ще се предлагат на инвестиционния пазар.

Тъй като устройственото проектиране на зоната трябва да се извърши в близко време, проектите трябва да предлагат решения за осъществяване и на двата възможни принципни варианта:

- първи вариант: интензивно развитие на балнео- и морелечението, чрез формиране на комплексен климато-балнеолечебен център на базата на почивните станции на „Бриз“ (евентуално и на съседни частни имоти);

- втори вариант: умерено развитие на курортната функция в рамките на почивните станции на „Бриз“ (евентуално и съседни частни имоти).

5.4.3.2. Функционално съдържание: а) В съответствие с общото предназначение на зоната, в нея следва да се

формира публично парково пространство, допълнено във функционално отношение с обекти за активен отдих и обслужване в частни парцели. Характеристични дейности да бъдат хотелиерството и/или балнеолечение с необходимите им анекси (в зависимост от вариантите), спортните игри на закрито и открито, вкл. със зрелищен характер - тенис, плуване, игри с топка и др.п. Примерното съдържание на един климато-балнеолечебен център е представено в приложение Nо 6.

б) В зоната не се допуска устройването и изграждането на сгради и съоръжения за следните функции и дейности: трайно обитаване (освен за собствениците на хотели), атракционни съоръжения за възрастни, хазарт, шумни нощни заведения.

5.4.3.3. Оразмерителна посещаемост на зоната (със курортната и спортна части):

В час пик При първи вариант При втори вариант Парков участък за обществено ползване

Общо, в т.ч: 1 600 човека 1 600 човека - в парковата среда 950 човека 950 човека

- в обекти 650 човека 650 човека Курортен участък

Общо 1 200 човека 800 човека Спортен участък

Общо 2 150 човека 1 600 човека

46 5.4.3.4. Изискващо се разпределение на територията на зоната:

Предназначение на площи и характер на устройство

Процентни дялове При първи вариант

При втори вариант

- за публичен парк: най-малко 45 % 36 36 - за обслужващи обекти в частни имоти: не повече от 9 % 9 9 - за курортен участък : не повече от 43 % 43 12 - за спортен участък: не повече от 20 % 35 20 - вегетативна площ: не по-малко от 60 % от общата територия 65 60 - невегетативна площ: не повече от 40 % от общата територия 35 40 в т.ч - алеи и площадки под настилка: 12 % от общата територия 12 12

5.4.3.5. Примерен набор от необходими обслужващи и други обекти: При първи вариант При втори вариант

Видове обекти Задъл жителн

и

Препо ръчите лни

Относи телен дял

Задъл жителн

и

Препо ръчите лни

Относи телен дял

1 2 3 5 6 7 9 Парков участък

а) група „Хранене“ 27 % 28 % - подкрепителни пунктове - снекбарове и сладкарници - ресторанти - други

б) група „Спорт“ 7 % 5 % - нерегламентирани спортни игри

в) група „Атракции“ 12 % 13 % - атракционни спортни игри не не - атракционни игри за деца

г) група „Детски игри“ 43 % 43 % - игри за деца в обособени площадки

д) група „Възрастни“ 11 % 11 % - занимания в обособени площадки

Спортен участък Покрити тенис-кортове 25 % 30 % Плувен басейн - зимна пързалка 35 % 40 % - други регламентирани спортни игри 10 % 5 % - атракционни спортни игри 10 % 5 % - анекси: хранене и др. 20 % 20 % Общо спортен участък

Курортен участък К/ксен климато-балнео център, в т.ч: По за-

дание По за-

дание - стационар - балнео-физиолечебница - спортно-възстановителна база - лечебен плаж* Анекси: хранене, обслужване, ...... * лечебният плаж е разположен в съставна зона Nо7 - трета крайбрежна подзона

5.4.3.6. Дейности и обекти за ликвидиране, респ.изнасяне - Базата-полигон на СБА 5.4.4. Изисквания към устройството на публичното парково пространство 5.4.4.1. По отношение на функционалното съдържание и функционалната

организация и зониране, трябва да се подкрепи традиционното ориентиране на най-комуникативните и най-атрактивните обекти към съществуващите подходи, както и да се съобрази с възможността да се създадат нови такива. Комуникационно-транспортното обслужване и решеното паркиране трябва за съдействат (да допринесат) за възможно най-ефективното използване на собствеността. Необходимо е да се формират с преимуществено предназнамение за възрастни, за деца, за разходка на кучета, за велосипедисти, за шумни дейности и т.н.

Да се предвиди изграждане на заведения на изходите на градината към пешеходните подлези с ползване на част от подлезното пространство при определени условия. Тези обекти да се предлагат като възможно обезщетяване на собствениците на имоти в зоната.

47 5.4.4.2. По отношение на плановата и обемно-пространствена композиция: - ограничаване до съществуващата изграденост на комплекс „Бриз“ и

създаване оптимална компактно композирана паркова ивица (с ширина средна от 200 м), добре свързана с част IV-та (реализуема пълноценно при втори вариант);

- продължаване на обиколната алея в югоизточните терени на частта (със същия габарит) с възможност за непосредствена връзка с част IV-та.

- главна алейна връзка успоредна и в близост до шосето за „Св.св. Константин и Елена“ (в някой интервали да следва трасето на обособения тротоар).

- изграждане на напречни алейни връзки като второстепенни. 5.4.4.3. По отношение на обемнопространствената композиция и растителното изграждане - растителното изграждане да следва пейзажния характер на част II-ра. със

създаване на високостеблена дървесна растителност, композирана в масиви; 5.4.4.4. По отношение на благоустрояването - настилките да са екологосъобразни, следващи съвременните технологични

тенденции. - да се предвидят необходимите малки архитектурни форми. 5.4.4.5. Границата на допустимото застрояване към ската е линията на

възможното обрушване на ската при естествен откос 5.4.5. Изисквания към устройството на частните паркови пространства,

вкл. Спортния и Курортния участъци 5.4.5.1. По отношение на функционалното съдържание - виж т.5.4.3.1 и 5.4.3.2. 5.4.5.2. Нормативи на допустимо застрояване - в парцелите, граничещи непосредствено с публичното парково пространство

плътността на застрояване е до 10 %, а вегетативната площ не по-малко от 70 %; - в парцелите, неграничещи непосредствено с публичното парково пространство

плътността на застрояване е до 25 %, а вегетативната площ не по-малко от 50 %; - във курортния участък допустимата височина на застрояването е 5 етажа, а в

останалите парцели - 3 етажа; - в партерните етажи задължително се локализират обслужващи дейности с

публичен достъп. 5.4.5.3. По отношение на организацията на парцелите и ограждането Със специфични правила към устройствения проект се определят конкретните

изисквания за организацията на земеползването в парцелите и за ограждането. Последното по принцип се осъществява със зелени огради (жив плет) или с 2 - 3 унифицирани типа прозирни огради без масивна част.

5.4.5.4. Други изисквания Автомобилното обслужване се осигурява без да контактува или тангира

публичното парково пространство. Паркирането става за сметка на невегетативната площ, освен в случаите на затревени паркинги.

5.4.6. Изисквания към устройството на обектите, несвързани с предназначението на зоната Идентични са с тези за частните парцели по т.5.3.5. 5.4.7. Изисквания, свързани с качествата на околната среда - изграждане на екоекрани за защита от шума и ограничаване проникването на

прах и аерозоли от автомобилния трафик по пътя Варна-Златни пясъци с използване на устойчиви на прахо- и газообразни замърсители (по-специално - на окиси и оловни аерозоли) дървесни и храстови видове;

- осигуряване с растителни прегради за защита от замърсители по-добър ветрови комфорт на кътовете за отдих и детските площадки, като се избегне процесът на завихряне;

48 - прилагане на пейзажен принцип при корекцията на дере Почивка и дере

Горчивата чешма, със защита на самоподдържащата се растителност по поречията им.

5.4.8. Изисквания към комуникационно-транспортното обслужване - подобряване на комуникационно-транспортния достъп на зоната, чрез

осигуряване на допълнителни пътни връзки за моторизиран транспорт и няколко пешеходни преминавания през територията й. Пътната връзка да започва от напречната пътна връзка при спирка „Почивка“ и да достига до кръстовището на „Траката“;

- режимът на транспортно обслужване да бъде без ограничение, но мрежата да не прониква в парковото пространство, сам в курортния и в спортния участъци. Трасето да се проектира с тротоари за пешеходците и велоалея;

- не се предвижда движение на обществен транспорт по мрежата на зоната; - паркирането и гарирането за посетители, зрители и работещи да се

осигурява в рамките на обектите или общо за курортния и спортен участъци. Публични паркинги за посетителите на парковия участък да се устроят при възможност в изолационната ивица при пунктовете на транспортен достъп като буферни етажни паркинг-гаражи с покривни градини и обслужващи обекти около тях;

- изграждането на пътна комуникация в крайбрежния участък трябва да бъде последващо на стабилизирането на скатаникационната система.

Буферните етажни паркинг-гаражи да сепредлагат като възможност за обезщетение на отчуждени собственици от зоната.

5.4.9. Изисквания към инженерно-техническата инфраструктура Проектирането на системите на инженерно-техническата инфраструктура се

съобразява, както с общите принципи и изисквания, формулирани в раздел 4.5 на Общата част, така и с долуописаните изисквания, произтичащи от конкретните условия на зоната.

5.4.9.1. По отношение на водоснабдяването: - регулиране на консумацията на вода, осигурявана от градската водопроводна

мрежа, съответно от главен клон на Трета водоснабдителна зона с Φ 350 със свободен напор т 106 м, съответно на:

* вода за поливане: макс/ден - 4,42 л/с и макс/час - 8,84 л/с; * питейна вода за други консуматори - , хотели, балнеолечебница, спортни терени, тоалетни, ресторанти, плувен басейн: макс/ден - 4,50 л/с и макс/час - 7,60 л/с,

или общо: макс/ден - 8,92 л/сек и макс/час - 16,44 л/сек - предвиждане на устройства за намаляване на напора до размери отговарящи на

нормативните изисквания; - използване като източник за снабдяване с минерална вода за нуждите на

балнеолечението, възлизащи на около 15 л/сек в макс/час, сондаж Р-37х при излива на Шокъров канал, който разполага с по-голям свободен дебит от необходимите количества;

- доизграждане на водопроводната мрежа за питейна вода, вкл. реконструкция на част от съществуващата, като се ползват материали, притежаващи необходимите качества на дълговечност, надеждност и технологичност и като се използват във възможната степен предходните проектни разработки за водоснабдяване на зоната със съответна актуализация съгласно постановките и изискванията на новия устройствен план;

- създаване на условия за реализиране на връзка с основния разпределителен водопровод, който трябва да се изгради по пътната алея между Крайбрежната зона и Морската градина.

5.4.9.2. По отношение на канализацията се изисква частична реконструкция на съществуващата мрежа и доизграждането й както следва:

а) за битовите води:

49 - изграждане на колектор от най-отдалечените в източна посока обекти

гравитачно до КПС „Почивка“ II (района на БДМ), а необхванатите чрез други канали - в КПС „Почивка“ I (на морския бряг). В КПС „Почивка“ II ще се включат и водите от към военното поделение които не са включени гравитачно в колектора при „Карин дом“. КПС „Горчивата чешма“ и КПС „Почивка-2“ изтласкват водите до съществуващ колектор „Почивка“;

- създаване на възможност етапността на изграждане на помпените станции и канали да се съобразява нуждите и реда на изграждане на съответните нови обекти, вкл. такива разположени в съставна зона „Салтанат“ и плажна зона под „Бриз“

б) за дъждовните води основни приемници са дере „Почивка“ и дере „Горчивата чешма“, като последното трябва да се изгради по подходящ начин. В тях трябва да се включат по най-късия път чрез канавки и тръбни канали дъждовните води - Qор=800 л/сек за цялата площ;

- първият етап на изграждане да включва устройването на двете дерета, съответно:

* възстановяването на дере „Почивка“ да се изпълни по очертаното от преди трасе (или минимални изменения), при минимално приложение на изкуствено укрепване; * дере „Горчивата чешма“ да се изпълни при прилагане на земно сечение също с минимално укрепване; * изливането и на двете да стане по естествен начин на пясъка при минимално укрепване или преместване.

- канавките и тръбите се изграждат успоредно с това на съответните сгради или други съоръжения.

Ориентировъчното оразмерително количество на битовите отпадни води от съставната зона е около 8 л/сек.

5.4.9.3. Електроснабдяването на зоната може да разчита на мощност от порядъка на 1 700 - 1 800 квт, осигурими от подстанция „Варна-изток“ с резервиране от подстанция „Чайка“. С проектите трябва да се обоснове рационално разполагане на необходимите 3 трафопостове, да се установи трасе на довеждащите кабели Ср.Н от около 2 300 м, както и да се развие мрежа Ср.Н в зоната от порядъка на 1600м.

5.4.9.4. За нуждите на топлоснабдяването на зоната, необходимата топлинна мощност, от порядъка на 4,37 Гкал/ч (в т.ч. за отопление - 3,36 Гкал/ч и за БГВ - 1,01 Гкал/ч) може да се осигури от сондажа Р-37х при излива на Шокъров канал, съответно чрез изграждане на термопомпени централи или, при по-късна реализация, чрез газоснабдяване.

50

5.5. Съставна зона Nо 4 – ПАРКОВА ЗОНА „ТРАКАТА“ 5.5.1. Обхват и връзки: 5.5.1.1. Граници на запад - строителната граница; на север - пътя Варна - Златни Пясъци; на изток - западната граница на резиденция „Евксиноград“; на юг - короната на ската до строителната граница; 5.5.1.2. Площ: 125 406 кв.м 5.5.1.3. В обхвата на зоната са локализирани следните свлачища: - при Туристическа спалня, под пътя); - при спирка „Райко Даскалов“, над пътя); - при спирка „Райко Даскалов“, под пътя); - при „Ротондата“; - в района на спирка „Траката“ и югозападно от него. (Относно съобразяването им при устройството на територията виж т.5.2.4 от

Общата част на заданието и приложение Nо 4) 5.5.1.4. Връзки и обусловеност на устройството й Оформянето на зоната като парково пространство финализира няколко

десетилетната идея за развитие на Морската градина до резиденция „Евксиноград“. Това изисква постигане с проекта на ефективни функционални, комуникационни и пространствени връзки с третата съставна зона „Горчивата чешма“. Потенциалната възможност за създаване на открито за населението проходно пространство през резиденцията към северните курортни комплекси дава основание устройството на зоната да остане отворено в тази посока.

Много съществено за развитието на съставната зона е взаимодействието й с бъдещата плажна зона под „Траката“ с оглед комплексното използване на морелечебния ресурс, както и богатото функционално съдържание на навлизането в морето с буна 109. Определящо за това взаимодействие, както и за ограничаване на свлачищния риск, е стабилизирането и устройството на високия близо 70 м скат с характер на клиф в активна фаза.

Последното обстоятелство изисква координирано проектиране и планиране на двете съставни зони.

5.5.2. Преструктуриране на поземлената собственост 5.5.2.1. Съществуваща структура на поземлената собственост Териториалното проявление на видовете недвижима собственост към м.април

1998 год.е показано на схема Nо 3 и има следното количествено изражение в кв.м и %:

Общинска Общо Държавна Общо С искове за Частна Друга Неизяснена

реституция Кв.м % Кв.м % Кв.м % Кв.м % Кв.м % Кв.м % Кв.м %125 406 100 5 560 4 2 700 2 - - 45 092 36 - - 72 054 58

Като териториалното разположение частните имоти доминират в най-западната, централната и източната части на територията. Между тях и източно от тях са терените неизяснена собственост. Държавната и общинската собственост е представена от единични имоти, разположени островно всред първите две категории.

5.5.2.2. Допустимо е отчуждаване на частни имоти За да се осигури непрекъснатост на публичното парково пространство, при

много малката ширина на територията, се допуска отчуждаването на всички частни имоти, с изключение на усвоените с характер на крайпътни заведения.

51 5.5.2.3. Възможно обезщетяване с общинска земя в съставната зона: На територията на съставната зона няма общински терени, подлежащи на

парцелиране, които биха могли да служат за замяна при отчуждаването на частни имоти.1

5.5.3. Предназначение и функционално съдържание: 5.5.3.1. Основно предназначение и функционално съдържание Местоположението на съставната зона и ограничената й ширина определят

пред-назначението й на паркова променада с обекти на обслужването от високо ниво, които да използват изключителната гледка от високата тераса.

Поради отдалечеността на зоната от жилищните райони не се изисква създаването в нея на условия за ежедневен отдих. Ограничената й ширина изключва разполагането на дейности, изискващи големи по площ теренни модули. Определен резерв се съдържа в общото планиране и застрояване със ската. Целесъобразно е локализирането на заведения за хранене, от няколко категории с превес на висококатегорийните, вкл. и с нощен режим, атракционни спортни игри и атракционни игри за деца, които могат да бъдат устройвани върху неголеми по площ площадки.

Поради лабилността на територията в геоложко отношение, строителното й усвояване може да се предприеме само след пълно завършване на комплекса от укрепителни мероприятия: брегозащита срещу морската абразия, укрепване и стабилизиране на клифа, противосвлачищни мероприятия - локални и в по-високо разположените територии. Укрепването и стабилизиране на клифа е свързано с определено обрушване на земни маси по горния ръб на ската, които се предполага, че ще намалят територията на горната тераса с около 10 %.

5.5.3.2. Оразмерителна посещаемост: - общо 1 800 човека във върхов час, в т.ч. :

* в парковата среда: 1 050 човека * в обекти: 750 човека

5.5.3.3. Изискващо се разпределение на територията на зоната: - за променада в паркова среда и за тих отдих - 80 %; - за активен отдих: не повече от 20 % - за обекти несвързани с парка: не повече от 3 % - вегетативна площ (затревена): не по-малко от 65 % от общата територия; - невегетативна площ: не повече от 35 % от общата територия: в т.ч. - алейна мрежа и площадки под настилка: до 8 % 5.5.3.4. Обекти за активен отдих и обслужване:

- атракционни спортни игри 6 % - атракционни игри за деца 6 %

___________________________ 1Подлежи на потвърждаване или промяна след като се изясни каква е собствеността върху земите с неизяснена собственост

Видове обекти Задъл жител ни

Препо ръчите лни

Относителен дял

а) група „Хранене“ 8 % - снекбарове и сладкарници - ресторанти, барове, увеселителни заведения

в) група „Атракции“ 12 %, в т.ч:

52 5.5.3.5. Недопустими дейности: В зоната не се допуска устройването и изграждането на сгради и съоръжения за

следните функции и дейности: трайно обитаване (с изключение на собствениците на обслужващи заведения и пазачите), хотелиерство, производство и производствено обслужване.

5.5.4. Изисквания към устройството на парковото пространство Изисква се създаване на променадна връзка между част III-та и Евксиноград с

масирана растителна изолация в линеарна композиция. при възможност растителността да се изгражда в групи, а в близост до оградата на двореца - и в масиви;

Алейните настилки да са екологосъобразни, а парковата мебел да бъде унифицирана.

След решаване в работна проектна фаза на начина на стабилизиране и устройване на ската, се определя граница на застрояване, която като правило не може да отстои на по-малко от 15 м от горния му ръб.

5.5.5. Изисквания към устройството на частните паркови пространства 5.5.5.1. По отношение на функционалното съдържание - виж т.5.5.3.1. 5.5.5.2. Нормативи на допустимо застрояване - в парцелите, граничещи непосредствено с публичното парково пространство

плътността на застрояване е до 10 %, а вегетативната площ не по-малко от 70 %; - в парцелите, не граничещи непосредствено с публичното парково

пространство плътността на застрояване е до 25 %, а вегетативната площ не по-малко от 50 %;

- във всички парцели максимално допустимата височина е 3 етажа; - в партерните етажи задължително се локализират обслужващи дейности с

публичен достъп. 5.5.5.3. По отношение на организацията на парцелите и ограждането Със специфични правила към устройствения проект се определят конкретните

изисквания за организацията на земеползването в парцелите и за ограждането. Последното по принцип се осъществява със зелени огради (жив плет) или с 2 - 3 унифицирани типа прозирни огради без масивна част.

5.5.5.4. Други изисквания Автомобилното обслужване се осигурява без да контактува или тангира

публичното парково пространство. Паркирането става за сметка на невегетативната площ, освен в случаите на затревени паркинги.

53 5.5.7. Изисквания, свързани с качествата на околната среда - изграждане на екоекрани за защита от шума и ограничаване проникването на

прах и аерозоли от автомобилния трафик по пътя Варна-Златни пясъци с използване на устойчиви на прахо- и газообразни замърсители (по-специално - на окиси и оловни аерозоли) дървесни и храстови видове;

5.5. 8. Изисквания към комуникационно-транспортното обслужване - осигуряване на необходимия комуникационно-транспортен достъп, без

транзитно преминаване, чрез продължаване на обслужващата пътна алея от съседната трета съставна зона, като локал на пътя Варна-Златни пясъци до кръстовището на Траката;

- комуникационно-транспортното обслужване на обектите следва да бъде режимно, с достъп до заведенията за хранене, но без вътрешно паркиране;

- паркирането да се организира по протежение на обслужващата пътна артерия, между нея и главния път - в джобове и крайбордюрно;

- профилът на обслужващата артерия да включва платно от 6 м, тротоар за пешеходците и велоалея и се оразмерява за скорост на движение от 30 - 40 км/час.

5.5.9. Изисквания към инженерно-техническата инфраструктура Проектирането на системите на инженерно-техническата инфраструктура се

съобразява, както с общите принципи и изисквания, формулирани в раздел 4.5 на Общата част, така и с долуописаните изисквания, произтичащи от конкретните условия на зоната.

5.5.9.1. По отношение на водоснабдяването: - регулиране на консумацията на вода, осигурявана от градската

водопроводна мрежа - резервоар с обем 500 м3 и кота на хранителна тръба 100,00 м (водоем „Траката“), съответно на:

* вода за поливане: макс/ден - 2,80 л/с и макс/час - 5,60 л/с; * питейна вода за други консуматори: макс/ден - 0,50 л/с и макс/час - 1,00 л/с,

- изграждане на водопроводната мрежа за питейна вода, като се ползват мате-риали, притежаващи необходимите качества на дълговечност, надеждност и технологичност. и като се използват във възможната степен предходните проектни разработки за водоснабдяване на зоната със съответна актуализация съгласно постановките и изискванията на новия устройствен план;

- създаване на условия за реализиране на връзка с основния разпределителен водопровод, който трябва да се изгради по пътната алея между Крайбрежната зона и Морската градина.

5.5.9.2. По отношение на канализацията се изисква цялостно ново изграждане в съответствие със следните принципи:

а) за отвеждането на битовите води от преобладаващата част от територията на зоната, при вземане под внимание на реалните теренни форми и на геоложките дадености, трябва да се проучи възможността за прокарване на гравитачен колектор като продължение на новопредвидения в съседната съставна зона „Горчивата чешма“ по трасето на пътната алея. За последните, находящи се под “Траката” сгради е необходимо предвиждането на КПС „Траката-1“, мястото на която да бъде съобразено с най-ниско разположените консуматори;

б) дъждовната мрежа трябва да се състои почти изключително от канавки, които по най-късия път да отвеждат събраните под магистралния път скатни води към основния приемник дере „Траката“. Самото дере „Траката“ да се запази максимално в естествения си вид, като изрично се защити самоподдържащата се растителност по поречието му. Заустването в морето да се осъществи при нагаждане към средата по естествен начин и минимални укрепващи мероприятия (съвместно решаване с буни, дамби и вълноломни съоръжения);

54 в) във връзка с наличието на свлачищен риск, е необходимо пълното

обхващане на водите от всички предвидими човешки дейности на територията, както и задължителната водоплътност на приложените решения.

5.5.9.3. Електроснабдяването на зоната може да разчита на мощност от порядъка на 500 квт, едва след изграждането на подстанция „Траката“, когато ще се определи и от коя друга подстанция ще се осигури резервирането. С проектите трябва да се обоснове рационално разполагане на необходимите 2 трафопостове, да се установи трасе на довеждащите кабели Ср.Н от около 3 000 м, както и да се развие мрежа Ср.Н в зоната от порядъка на 1000м.

5.5.9.4. За нуждите на топлоснабдяването на зоната, необходимата топлинна мощ-ност, от порядъка на 0,04 Гкал/ч (в т.ч. за отопление - 0,03 Гкал/ч и за БГВ - 0,01 Гкал/ч) е целесъобразно да се осигури локално с конвенциални средства или от газоснабдяване.

55

5.6. Съставна зона Nо 5 - „СТАРИЯТ ГРАДСКИ ПЛАЖ“ 5.6.1. Обхват и връзки 5.6.1.1. Граници: от югозапад - Вълнолома на запад, северозапад, север - западната част на алеята за автомобилно

движение до езерото, короната на ската над „Малкото казино“ до Паметника на грънчаря, по короната на ската до пешеходното включване източно от младежката площадка;

на североизток - по алеята източно от младежката площадка и перпендикуляра към морския бряг;

на юг, югоизток - морския бряг В горния обхват са включени територии, защитени по Закона за паметниците на

културата и музеите, както следва: а) част от същинския паметник на градинското и парковото изкуство с граници: на югозапад: перпендикулярът на морския бряг до подхода към Военно-

историческия музей от бул. „Приморски“; на запад, северозапад и север: по западната страна на дамбата, по короната на

ската над „Малкото казино“, по северната страна на алеята, успоредна на дамбата до паметника на Граничаря;

на североизток: перпендикулярът от стълбището на паметника на Граничаря до морския бряг;

на изток и югоизток: морският бряг. б) част от контактната зона на паметника с граници: на запад: перпендикулярът от стълбището на паметника на Граничаря до

морския бряг; на север: алеята на север от дамбата и успоредно на нея, по северната граница

на „Трансмобил“ до Шокъровия канал, по короната на ската до първата успоредна на Шокъровия канал алея източно от него;

на североизток: продължението на до първата успоредна на Шокъровия канал алея източно от него;

на изток и югоизток: крайбрежна дамба. 5.6.1.2. Площи:

Елементи Съществуващо положение

Прогнозни възможности

Обща, в т.ч: 146 108 200 000- на плажната ивица 75 650 110 000- на тилния участък 13 600 13 600- на ската 1 200 1 200

5.6.1.3. Дължина на уреза: Елементи Съществуващо

положение Прогнозни възможности

Обща, в т.ч: 1 850 2 960- на пясъчния плаж 1 450 1850- на съоръженията 310

5.6.1.4. Връзки и обусловеност на устройството й В исторически план, частта на съставната зона прилежаща на старата Морска

градина е възникнала след самата градина и е нейно своебразно развитие към морето и неговите курортни функции. Обектите на стария плаж са свързани с града чрез градината и многогодишното взаимно проникване е направило границата между тях напълно условна. Благоустройството на успокоения скат е част от паметника на парковото изкуство. Приложения подход и употребените материал и следва да се

56 използват при устройването и застрояването на частта зад крайбрежната алея (дамбата) от Малкото казино до края на съставната зона.

Алеята между сградата на градския плаж и градината и нейното продължение в крайбрежната алея (дамба) е единствената възможност за обслужване на обектите в тази зона. Въпреки режимното й ползване тя не следва да остане единствената връзка, успоредна на брега. Преливането между съставна зона 1 и съставна зона 5 трябва е принцип при проектирането и изграждането на благоустройството на ската в тази част.

Инженерно-техническата инфраструктура е изградена и почти самостоятелна за зоната с изключение на включването на канала от Старата Морска градина.

Комуникационно-транспортно зоната е обвързана със следващата плажна зона - съставна зона №6, където трябва да се решат подходи и паркиране обслужващо съставна зона №5.

5.6.2. Предназначение и функционално съдържание: 5.6.2.1. Основно предназначение и функционално съдържание а) Зоната е предназначена и в бъдеще за масово посещение при комплексно

използване на рекреационния и лечебно-възстановителния й ресурс. б) От основното предназначение на зоната следва изискването да се устроят

неспециализирани плажове за широк достъп, като се изключи детския плаж. Обектите, които следва да се разположат, са главно комплексът за

морелечение, плажното обслужване, вкл. на детски специализиран плаж, обекти на хранене от по-масов тип, база на рибарите с атракционен елемент.

В зоната да се развиват предимно безмоторни спортове - водни колела, малки лодки, яхти, сърф.

в) Съгласно изискванията на т.4.9 от Общата част, с проекта трябва да се определи и се обоснове технико-икономически и да се предложи ефективната степен на нарастване (увеличаване) на плажната ивица и на навлизане в акваторията, от които да се определи и оразмерителния капацитет на зоната и на обслужващите я обекти, който по отношение на посетителите на плажа, трябва да се движи в границата от 10 000 до 19 000 посетители във върхов час.

Да се устроят обекти за обслужване на плажуващите. Невъзможността да бъдат транспортно обслужени (постоянен достъп с кола и места за паркиране), както и режимното им захранване предопределят ползването им главно във времето за плажуване и за по-масов достъп.

г) Капацитетът на застрояване се ограничава от възможното инженерно инфраструктурно обезпечаване, като и границите на зоната са съобразени с него.

5.6.2.2. Примерен набор от обекти за активен отдих и обслужване:

57

5.6.2.3. Дейности и обекти за ликвидиране (изнасяне) - от зоната между Басейните и калолечебницата - ролбата; - ресторант пред басейна под Алпинеума; - технически и складови площи. 5.6.3. Устройство на плажа: 5.6.3.1. Съществуващи параметри: Плажната ивица на зоната обхваща брегови участъци Nо 1 и Nо 2 (виж

приложение Nо 5) с обща дължина от 1 450 м и площ от 75 650 кв.м. Плажната ивица, много широка в южната част на зоната, постепенно се стеснява и изклинява до нула в северната, където не осигурява достатъчна защитата на брегозащитните съоръжения.

От термоенергетична гледна точка плажът на плажната зона „Стария градски плаж“ попада в южната, по-малко прегрята част от Крайбрежната зона. Подробните микроклиматични характеристики са дадени в приложение Nо 6.

5.6.3.2. Необходимо и възможно развитие От гледна точка на ефективната защита на брегозащитните съоръжения, с

отчитане на специфичните литодинамични процеси, пясъчната ивица би трябвало да достигне площ от порядъка на 70 - 75 000 кв.м.

При осигуряване на оптимална ширина на плажната ивица от 50-60 м и в северната част на зоната, площта на плажа би нараснала на 110 000 кв.м. Дължината на естествения урез би била около 1 850 м., т.е покриваща по-малко от две трети от нормативно изискващата се дължина на водния фронт спрямо базовия капацитет на плажа.

Проектът трябва да определи: - оптималното нарастване на пясъчния плаж, отчитайки и възможностите за

увеличаване на дължината на морския фронт; - и обоснове способа за създаване на допълнителния плаж и необходимите за

това инвестиции; - периодичността на последващото възстановяване, респ. поддържане на

параметрите на плажа; - въз основа на оптимизираните параметри на плажа, перспективния му

капацитет. 5.6.3.3. Изисквания към преустройството на стария плаж, устройството на новия

и съоръжаването им Проектът следва да предложи градоустройственото ситуиране и да разкрие

площните възможности на центъра по морелечение, като обемното му изграждане бъде съобразено с историческата архитектурна рамка на централния плаж.

Основната функция на Централния плаж - планообслужваща, трябва да се запази, необходимо е да се възстанови стария мостик, като завършен на пешеходната ос, без това да компрометира съществуващото предназначение.

Реконструкцията на сградите на Централния плаж и тези на Северния и Рибарския плаж да се предвижда съобразно със съгласуваното с НИПК зониране и режим за устройство и опазване територията на паметника на парковото изкуство.

58 В допълнителната плажна ивица получена след брегоукрепващи действия в

участъка между Рибарския плаж и буна 101 да се предложи ситуиране и функционално съдържание на Детски плаж.

Съоръжаването на всеки плаж трябва да предвижда устройството на климато-архитектурни съоръжения за регулиране на слънчевата експозиция, да удовлетворява специфичните изисквания за съответния вид специализиран плаж, както и изискванията за устройване на „инфраструктурата“ на водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, съгласно Наредбата на Министерския съвет от 1996 г.

5.6.4. Изисквания, свързани с навлизането в акваторията и използването

й : Съобразно характеристиките на акваторията и на дъното, представени в

приложение Nо 5 и проблемното проучване „Акватория на варненския залив“, както и в съответствие с резултатите от оптимизацията на площта на плажната ивица, проектът трябва да предложи и обоснове решения за евентуално доизграждане на буна 101, за устройство (респ.изграждане) на съоръжения за морепрофилактика и морелечение върху буната и в акваторията, за организация на ползването (зониране) на акваторията за къпане и спортове с водоплаващи съдове, при стриктно зачитане местоположението на съществуващия далян и функционалните му изисквания.

Решенията трябва да отчитат следните, разкрити от проблемните проучвания и предходните проекти възможности за реализиране на възможността за акостиране на леки плавателни средства (малък обем) в зоната на буна 101, върху която и около която биха могли да бъдат изградени и други съоръжения с ограничена площ с функции, доразвиващи тези в прилежащата крайбрежна зона.

5.6.5. Устройство на сухоземния участък, вкл. ската: Разделянето на пространството между дамбата и ската трябва да бъде на

терени /парцели/ за отдаване на концесия, като се запази правото на преминаване през тях. Следва да се запази съществуващата алея - стълбище след Малкото казино.

Нормирането е отделно в 5.6.9.2. съотношението между застроена, невегетативна и вегетативна площ в парцела. В незастроената следва да се предвиди за места на открито, като се запише в специфичните правила към подробния проект, че слънцезащитните устройства в тези пространства може да бъде със самостоятелни чадъри. Трябва да се запишат още изисквания към начина на покриване, на обитаване, единни принципи на архитектурно-фасадно и височинно решение на обектите, които въпреки самостоятелния си образ да имат характер на цялостна среда.

Стопанските и складовите площи да се предвиждат в покрити обекти. Паркинги за посетители не се предвижда. Възможно е към рампите за разтоварване да има и гаражни места.

Тук задължителни са плажообслужващите обекти: съблекални, душове, обществени тоалетни. Допустимо е разполагането на обектите за хранене и търговия с категории определени от масовото използване и достъп с обществен транспорт.

Недопустимо е разполагане на хотели, покрити спортни обекти, луксозни атракционни обекти и други изискващи постоянен транспортен достъп.

Частта от ската която е необработена и е част от „неусвоения клиф“, да се предвиди за пестеливо укрепване с приложени вече материали и други които по-неусетно ще се впишат в средата.

С проекта функционално да се обвържат обектите с пешеходна връзка между тях на междинно ниво и крайбрежната алея.

Новите пешеходни връзки и алеи да се съобразят с възможността за достъп на инвалиди.

59 Необходимо е съществуващата по ската саморасла едроразмерна растителност

да се замени с нискостеблени, пълзящи и храстовидни видове, а в терасите с места за сядане на открито и с цветни групи и партери.

5.6.6. Изисквания, свързани с качествата на околната среда Изискванията към проекта, свързани с опазването и възстановяването на

качествата на околната среда включват: - предлагането и обосноваването на конкретни технически решения за

ликвидиране епизодичното замърсяване на акваторията от излив на замърсени битови води през дъждовните преливници, респ. през заустването на канализационния колектор при Вълнолома;

- недопускане с евентуалното изграждане на допълнителни съоръжения в акваторията влошаване на водообмена в междубунните пространства;

- систематизиране на екологическите характеристики на проектното решение по начин, улесняващ оценката на въздействието му върху околната среда.

5.6.7. Изисквания към комуникационно-транспортното обслужване Проектирането на комуникационно-транспортното обслужване на съставната

зона се съобразява, както с общите принципи и изисквания, формулирани в раздел 4.4 на Общата част, така и с долуописаните изисквания, произтичащи от конкретните условия.

Зоната е с много добър комуникационно-транспортен достъп от града - директно и през Морската градина. Вътрешното й обслужване обаче е силно ограничено, поради наличието само на една тясна алея и отсъствието на каквито и да било паркинги . Устройственият режим на зоната (приложение Nо 12) и фактическите условия налагат запазване на досегашното режимно обслужване. Възможното усъвършенстване трябва да се търси чрез:

- Предназначаване на пътя покрай градския плаж за движение единствено на екологично чист обществен транспорт и велосипедисти;

- Предвиждане на автономно пешеходно преминаване зад обектите на храненето и обслужването, вписано в характера на съществуващото благоустройство на ската, тъй като профилът на алеята е недостачен за нормално преминаване на потока от посетители на плажовете във върхови моменти;

- Осигуряване на достъп по море, чрез създаване на възможност за акостиране на леки плавателни средства (малък обем)в зоната на буна 101;

- Реализиране на евентуални възможности за устройване на публични паркоместа в буферни паркинг-гаражи извън територията.

5.6.8. Изисквания към инженерно-техническата инфраструктура Проектирането на системите на инженерно-техническата инфраструктура се

съобразява, както с общите принципи и изисквания, формулирани в раздел 4.5 на Общата

част, така и с долуописаните изисквания, произтичащи от конкретните условия на зоната. 5.6.8.1. По отношение на водоснабдяването, проектът трябва да се съобразява със

следните изисквания и условия: - Захранването с питейна вода се осъществява от градската водопроводна мрежа

от Първа и Втора водоснабдителни зони, с доразвиване на водопроводната мрежа на Морската градина - първа част. Може да бъде осигурена максимална часова консумация от порядъка на 25 - 30 л/сек за нуждите на душове, плувни басейни, ресторанти и други консуматори;

- Захранването с термална вода с температура 540 ще се осъществява от сондаж Р-1х при Аквариума. За нуждите на зоната могат да се ползват около 33 - 34 л/сек - в максимален час;

- Необходимо е доизграждане на водопроводната мрежа с използване на материали, притежаващи необходимите качества на дълговечност, надеждност и технологичност, което да може да се осъществява етапно, в съответствие с развитието на инвестиционните инициативи за по-нататъшното устройство на зоната.

60 5.6.8.2. Проектирането на усъвършенстването на съществуващата канализация

на зоната да се съобрази със следните принципи: а) Прилагане на следното принципна схема на предварителна обработка на

водите от Пристанищния колектор: - използване на Пристанищния колектор като дъждозадържателен резервоар и

утаител с възможност за преливане при по-големи и продължителни дъждове; - повдигане на прелялите води в КПС II; - прецеждане през сита след утаяването в колектора и отливане в морето; - изтласкване на дъждовните води с утайките от Пристанищния колектор

съвместно с материята от ситата към Долнопоясния колектор чрез КПС I. б) Прилагане на следното принципна схема за предварителна обработка на

водите на дъждопреливен канал бул. „Приморски“: - КПС повдига прелелите води до сита; - следва утаяване 30 мин. и отливане в морето при запазване на сегашното

естествено изливане на плажа; в) Довеждане на скатните води от по-високите части на Морската градина чрез

канавки или ригули до ниво на пясъка, където се хващат и отвеждат чрез канавки успоредно на брега до най-близкия приемник заустен в морето. В частта след Рибарското мостче е необходимо тяхното доизграждане паралелно с новите обекти.

г) Ориентировъчно оразмерително количество на битовите отпадни води - от порядъка на 50 л/с

5.6.8.3. Електроснабдяването на зоната може да разчита на мощност от порядъка на 4 800 квт, осигурими от подстанция „Варна-юг“ с резервиране от подстанция „Чайка“. С проекта трябва да се обоснове рационално разполагане на необходимите 6 трафопостове, да се установи трасе на довеждащите кабели Ср.Н от около 3 200 м, както и да се развие мрежа Ср.Н в зоната от порядъка на 1 700 м.

5.6.8.4. Топлоснабдяване: За нуждите на топлоснабдяването на зоната, необходимата топлинна мощност,

от порядъка на 1,17 Гкал/ч (в т.ч. за отопление - 0,73 Гкал/ч и за БГВ - 0,44 Гкал/ч) може да се осигури от сондажа Р-1х при Аквариума, съответно чрез изграждане на термопомпени централи или, при по-късна реализация, чрез газоснабдяване.

5.6.9. Норми за устройство и изграждане При проектирането на зоната, освен нормативите и правилата по точки 4.3.2,

4.3.4 и 4.3 8 и раздел 4.7 и на Общата част, се спазват и следните устройствени застроителни нормативи:

5.6.9.1. Разпределение на брутната територия на сухоземния участък, без ската:

Видове терени % от брутната територия

1. Парцели за обектите по 5.6.2.2 100 2. Публична зеленина 0 3. Улици и паркинги 0

общо 100 5.6.9.2. Разпределение на нето площта на парцелите:

Видове терени % от брутната територия

1. Застроена площ 40 2. Вегетативна площ 50 3. Тераси, алеи плочници 10

общо 100 Максималният коефициент на интензивност на застрояването в парцелите по т.

5.6.9.2. е Кинт = 0.8

61 5.7. Съставна зона Nо 6 - ПЛАЖНА ЗОНА ПОД „САЛТАНАТ“ 5.7.1. Обхват и връзки: 5.7.1.1. Граници на запад - алеята източно от младежката площадка и перпендикуляра към

морския бряг; на север - короната на ската, северната граница на „Трансмобил“, по короната

на ската до дере Почивка на североизток - дере Почивка до морския бряг; на югоизток, юг, югозапад - морски бряг; Частта от зоната, попадаща в контактната зона на паметника на градинското и

парковото изкуство е с граници: на запад - алеята източно от младежката площадка и перпендикуляра към

морския бряг; на север - алеята северно от дамбата и успоредно на нея до Шокъров канал; по

короната на ската до първата успоредна алея източно от Шокъров канал; на изток - продължението на първата успоредна алея източно от Шокъров канал

до дамбата; на юг, югозапад - по дамбата. 5.7.1.2. Площи:

Елементи Съществуващо положение

Прогнозни възможности

Обща, в т.ч: 191 698 320 000- на плажната ивица 27 500 125 000- на тилния участък 74 000 74 000- на ската 68 700 68 700

5.7.1.3. Дължина на уреза: Елементи Съществуващо

положение Прогнозни възможности

Обща, в т.ч: 2 350 3 750- на пясъчния плаж 1150 2 200- на съоръженията, вкл. продължаване на дамба

900

5.7.1.4. Връзки и обусловеност на устройството й Като естествено продължение на зоната на „Стария градски плаж“, от където е и

един от важните пешеходни подходи към нея, плажната зона под „Салтанат“ следва да го допълва с определени функционални елементи, с които той не разполага.

Зоната е достъпна пешеходно и транспортно през парковата зона „Салтанат“, което изисква координиране на проектните решения. От своя страна през нея се осигурява транспортен достъп до зоната на „Стария градски плаж“. Развитието на съществуващите възможности за приставане на плавателни съдове би я направило универсално достъпна по море. Зоната ще представлява преход (връзка) по бреговата ивица със съставна зона Nо 7 - под „Бриз“. Ще има и обща комуникационно-транспортна връзка с нея.

В инфраструктурно отношение трябва да се отчитат следните връзки: преминаване на напорен канали ел. захранване през парковата зона „Салтанат“, връзка с довеждащ водопровод от зоната на „Стария градски плаж“ и преминаване на довеждащ водопровод за плажната зона под „Бриз“.

Пълноценното усвояване и устройство на зоната, вкл. стабилизирането и евентуалното паркоустройство на ската се предпоставя от изграждането на канализацията на парковата зона „Салтанат“.

62 5.7.2. Предназначение и функционално съдържание: 5.7.2.1. Основно предназначение и функционално съдържание а) Основното предназначение на плажната зона под „Салтанат“ е да осигури

повишено ниво на използване на рекреационния и лечебно-възстановителен ресурс на брега и акваторията и на атракционно-увеселителния им потенциал.

б) От основното предназначение на зоната следва изискването за устройването на широка гама от плажове, създаването на условия за практикуване на водни спортове в акваторията и на брега, използването в рационална степен на място на част от потенциала на минералната вода, развитието на атракции, свързани с плажуването, водата и риболова.

в) Съгласно изискванията на т.4.9 от Общата част, с проекта трябва да се определи и се обоснове технико-икономически и да се предложи ефективната степен на нарастване (увеличаване) на плажната ивица и на навлизане в акваторията, от които да се определи и оразмерителния капацитет на зоната и на обслужващите я обекти, който по отношение на посетителите на плажа, трябва да се движи в границата от 12 000 до 20 000 посетители във върхов час.

г) Последователността на усвояване на ресурса и на устройството и изгражда-нето на базата, която трябва да се разработи с устройствения проект би следвало да е ориентирана първоначално от юг на север-североизток, следвайки етапите на изграждане на канализацията, а в по-далечна перспектива - от брега навътре в акваторията (чрез съоръженията).

5.7.2.2. Примерен набор от обекти за активен отдих и обслужване:

63 5.7.2.2. Дейности и обекти за ликвидиране (изнасяне) - инсталацията на „Трансмобил“; - преустройство (вграждане в нов бъдещ обект) на помпената станция за топла

вода. 5.7.3. Устройство на плажа: 5.7.3.1. Съществуващи параметри: Плажната ивица на зоната обхваща брегови участъци Nо 3 до Nо 8 вкл. (виж

приложение Nо 5) с обща дължина от 1 150 м и площ от 27 500 кв.м. Като правило, там където я има е недостатъчна за защитата на брегозащитните съоръжения, а в значителна част от междубунните пространства изобщо отсъства.

От термоенергетична гледна точка плажът на плажната зона „Салтанат“ попада в северната, по прегрята част от Крайбрежната зона. Подробните микроклиматични характеристики са дадени в приложение Nо 6.

5.7.3.2. Необходимо и възможно развитие От гледна точка на ефективната защита на брегозащитните съоръжения, с

отчитане на специфичните литодинамични процеси, пясъчната ивица би трябвало да достигне площ от порядъка на 85 - 90 000 кв.м.

При осигуряване на оптимална ширина на плажната ивица от 50-60 м, площта на плажа би нараснала на 125 000 кв.м. Дължината на естествения урез би била около 2 200 м., т.е покриваща 70% от нормативно изискващата се спрямо базовия капацитет на плажа.

Проектът трябва да определи: - оптималното нарастване на пясъчния плаж, отчитайки и възможностите за

увеличаване на дължината на морския фронт; - и обоснове способа за създаване на допълнителния плаж и необходимите за

това инвестиции; - периодичността на последващото възстановяване, респ. поддържане на

параметрите на плажа; - въз основа на оптимизираните параметри на плажа, перспективния му

капацитет. 5.7.3.3. Изисквания към устройството и съоръжаването на плажа Функционалното разпределение на плажната ивица, освен за профилактични и

за други видове специализирани плажове: лечебно-възстановителен и/или детски и/или на свободното тяло (ако се установи възможност за последния вид), както и зонирането на всеки плаж според термоенергетичните условия на съответната местност, трябва да се предвидят в съответствие с конкретните микроклиматични данни и със специалните изисквания, представени в приложение Nо 6.

Съоръжаването на всеки плаж трябва да предвижда устройството на климато-архитектурни съоръжения за регулиране на слънчевата експозиция, да удовлетворява специфичните изисквания за съответния вид специализиран плаж, както и изискванията за устройване на „инфраструктура“ на водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, съгласно Наредбата на Министерския съвет от 1996 г.

5.7.4. Изисквания, свързани с навлизането в акваторията и използването й: Съобразно характеристиките на акваторията и на дъното, представени в

приложение Nо 5 и проблемното проучване „Акватория на варненския залив“, както и в съответствие с резултатите от оптимизацията на площта на плажната ивица, проектът трябва да предложи и обоснове решения за евентуално доизграждане на буните, за устройство (респ.изграждане) на съоръжения за морепрофилактика и морелечение върху буните и в акваторията, за организация на ползването (зониране)

64 на акваторията за къпане и спортове с водоплаващи съдове, при стриктно зачитане местоположението на съществуващите даляни и функционалните им изисквания.

Решенията трябва да отчитат следните, разкрити от проблемните проучвания и предходните проекти възможности:

- на буна 102 е целесъобразно да се създадат условия за оптимално използване на минералните води, като съоръженията във водната среда отчетат възможността за по-продължителна, а може би и целогодишна експлоатация. Полезно би било и създадаването на база за провеждане на режимни изследвания върху протичащите процеси в тази зона. В челния откос на съоръжението могат да се разработят тераси за риболов. Подводно пред съоръжението е възможно разполагането на зони за аквакултури;

- буна 102б предлага аналогични възможности за създаване на съоръжения за морепрофилактика и морелечение, за риболов и аквакултури;

- в района на буна 103, който е най-издаден за целия участък, може да се търси възможност за засилване на разчленяването на брега чрез допълнително навлизане в акваторията и създаване на по-голям комплекс за водни спортове и яхтени пристани. Здравият терен и сравнително малките дълбочини дават възможност за развитие на островни решения.

5.7.5. Устройство на сухоземния участък, вкл. ската 5.7.5.1. Устройството на сухоземния участък, включващ и ската, се осъществява

в съответствие с изискванията на точки 4.3.2, 4.3.4 и 4.3 8 на Общата част и на приложение Nо 12 (последното по отношение на частта от зоната, попадаща в обхвата на контактната зона на паметника на градинското и парковото изкуство).

5.7.5.2. Съобразно общите изисквания и изхождайки от характеристиките на отделните участъци на тилната територия и на ската, проектът трябва да предложи и обоснове:

- конкретните способи за стабилизиране на всеки един от участъците на ската, представляващ клиф в активна или затихваща фаза, доколкото те не са определени предхождащо от инвеститора;

- цялостно устройство на ската като променадно-погледна зона, при спазване на ограничителните условия за защита на самоподдържащата се растителност;

- конкретният набор от допустимите обслужващи, спортни, атракционни и стопанско-обслужващи обекти, вкл. степента и формата на оползотворяване на място на минералната вода за балнеолечение с или без стационарна част;

- дейностите и обектите, предназначени за извънсезонно и цялогодишно ползване;

- предназначението и конкретния устройствен и застроителен режим на парцелите, отредени за обслужващи, спортни, атракционни и стопанско-обслужващи нужди;

- ландшафтната специфика и паркоустояването на предвидените за озеленяване пространства.

5.7.6. Изисквания, свързани с качествата на околната среда Изискванията към проекта, свързани с опазването и възстановяването на

качествата на околната среда включват: - предлагането и обосноваването на конкретни технически решения за

ликвидиране епизодичното замърсяване на акваторията от излив на замърсени битови води през дъждовните преливници и Шокъровия канал;

- недопускане с изграждането на с допълнителни брегозащитни съоръжения влошаване на водообмена в междубунните пространства;

- систематизиране на екологическите характеристики на проектното решение по начин, улесняващ оценката на въздействието му върху околната среда.

65 5.7.7. Изисквания към комуникационно-транспортното обслужване В съответствие с общите изисквания и принципи, формулирани в раздел 4.4 от

Общата част на заданието, проектът предлага и обосновава конкретни решенията по комуникационно-транспортното обслужване на плажната зона, както следва:

- освобождаване на пътя по дамбата от автомобилно движение, чрез изграждане на пътна автомобилна алея в подножието на ската, по която да се осъществява достъп до източния край на плажната зона „Стария градски плаж“ и до обслужващите и други обекти, предвидени за устройване в тилния участък;

- предвиждане на технически възможности за свързване на пътната автомобилна алея с подземната комуникация, предложена за провеждане през паркова зона „Салтанат“, започваща от кръстовището на бул.„Княз Борис I“ и ул.„Одеса“;

- продължаване по подходящ начин (при доказана необходимост и с асансьор) на пешеходните връзки на зоната през парковата зона до тила и плажната ивица;

- създаване, в рамките на възможното, на подходящ напречен профил на пътя по дамбата, с оглед предназначението му за пешеходна променада, велосипедна алея и трасе на бавнодвижещ се малкогабаритен обществен транспорт;

- необходимите паркоместа да се проектират в съотношение 80% към 20% в полза за публичното паркиране. Публичните паркинги да се организират в неголеми групи и под дървесна растителност, както и двустранно (крайбордюрно или в джобова, според конкретните условия) на обслужваната пътна алея. „Частните“ паркингите да бъдат подземни, респ. в самите сгради и съоръжения.

- да се приложат следните нормативи: * ширина на платното 6 м с едностранно успоредно паркиране; * проектна скорост за движение 30-40 км/ч; * надлъжния наклон на подземната връзка до 4,5% в участъците с паркинги.

5.7.8. Изисквания към инженерно-техническата инфраструктура Проектирането на системите на инженерно-техническата инфраструктура се

съобразява, както с общите принципи и изисквания, формулирани в раздел 4.5 на Общата част, така и с долуописаните изисквания, произтичащи от конкретните условия на зоната.

5.7.8.1. По отношение на водоснабдяването, устройственият проект трябва да се съобразява със следните изисквания и условия:

- Захранването с питейна вода се осъществява от градската водопроводна мрежа от Втора водоснабдителна зона, чрез вземане на отклонения от водопроводната мрежа на Морската градина - втора част. Може да бъде осигурена максимална часова консумация от порядъка на 40 - 45 л/сек за нуждите на душове, плувни басейни, ресторанти, поливане на зелени площи и др.;

- Захранването с термална вода с температура 500 ще се осъществява от сондаж Р-37х в района на Шокъровия канал. За нуждите на зоната могат да се ползват около 25 л/сек - в максимален час;

- Необходимо е цялостно изграждане на водопроводната мрежа с използване на материали, притежаващи необходимите качества на дълговечност, надеждност и технологичност, което да може да се осъществява етапно, в съответствие с развитието на инвестиционните инициативи за усвояване на зоната.

5.7.8.2. Проектирането на канализацията на зоната да се съобрази със следните принципи:

а) за отвеждането на битовите отпадни води е необходимо изграждането на система от колектори успоредно на брега, заустени в 4 броя КПС. Тласкателят на КПС „Шокъров канал“ да се заусти на ската. Местоположението на останалите три НПС да се определи в зависимост от геоложките условия на ската. Съобразно избраните им местоположения да се реши посоката на изтласкване - по ската до

66 колектора в Морската градина или по брега до друга съседна КПС в т.ч. и КПС „Почивка“ I;

б) отвеждането на дъждовните води да се осъществява предимно чрез канавки. Особено внимание да се обърне за поемане както на концентрираните така и разпределените скатни води. След обединяването да се отведат до заустване в морето.

Етапите на изграждане на канализацията да се обвържат с етапите на устройство на зоната и изграждане на обектите в нея. Целесъобразно е първоетапната реализация да включва изграждането на КПС „Шокъров канал“ със съответните й колектори.

Ориентировъчно, оразмерителното количество битови отпадни води от съставната зона се очаква да бъде от порядъка на 50 л/сек.

5.7.8.3. Електроснабдяването на зоната може да разчита на мощност от порядъка на 4 600 квт, осигурими от подстанция „Чайка“ с резервиране от подстанция „Варна-изток“. С проекта трябва да се обоснове рационално разполагане на необходимите 7 трафопостове, да се установи трасе на довеждащите кабели Ср.Н от около 3 900 м, както и да се развие мрежа Ср.Н в зоната от порядъка на 2 400м.

5.7.8.4. За нуждите на топлоснабдяването на зоната, необходимата топлинна мощ-ност, от порядъка на 0,18 Гкал/ч (в т.ч. за отопление - 0,14 Гкал/ч и за БГВ - 0,04 Гкал/ч) може да се осигури от сондажа Р-37х при излива на Шокърския канал, съответно чрез изграждане на термопомпени централи или, при по-късна реализация, чрез газоснабдяване.

5.7.9. Норми за устройство и изграждане При проектирането на зоната, освен нормативите и правилата по точки 4.3.2,

4.3.4 и 4.3 8 и раздел 4.7 и на Общата част, се спазват и следните устройствени застроителни нормативи:

5.7.9.1. Разпределение на брутната територия на сухоземния участък, без ската:

Видове терени % от брутната територия

1. Парцели за обектите по 5.6.2.2 45 2. Публична зеленина 30 3. Улици и паркинги 25

общо 100 5.7.9.2. Разпределение на нето площта на парцелите:

Видове терени % от брутната територия

1. Застроена площ 40 2. Вегетативна площ 45 3. Тераси, алеи плочници 15

общо 100 Необходимата вегетативна площ в парцелите по т. 5.7.9.2. се намалява с

площта на откритите плувни басейни. Максималният коефициент на интензивност на застрояването в парцелите по т.

5.7.9.2. е Кинт = 1.6

67

5.8. Съставна зона Nо 7 - ПЛАЖНА ЗОНА ПОД „БРИЗ“ 5.8.1.Обхват и връзки 5.8.1.1. Граници: на запад - дере Почивка; на север, северозапад - короната на ската до строителната граница на града по

действащия общ градоустройствен план; на изток - строителната граница до морския бряг; на югоизток - морския бряг; 5.8.1.2. Площи:

Елементи Съществуващо положение

Прогнозни възможности

Обща, в т.ч: 35 653 50 000- на плажната ивица 9 923 28 000- на тилния участък 0 18 000- на ската 9 500 9 500

5.8.1.3. Дължина на уреза: Елементи Съществуващо

положение Прогнозни възможности

Обща, в т.ч: 550 950- на пясъчния плаж 300 550- на съоръженията, вкл. нова дамба

950

5.8.1.4. Връзки и обусловеност на устройствто й В сегашното си състояние зоната контактува пряко единствено с плажната зона

под „Салтанат“, а чрез пътната алея с района на почивните станции „Бриз“ и сп.Почивка. С предвиденото доизграждане на дамбата и останалите брегозащитни съоръжения до буна 109, тя ще стане едно от звената на непрекъснатата Крайбрежна зона. Освен това от функционална и от инфраструктурна гледна точка, тя ще следва да взаимодейства най-тясно с разположената над нея паркова зона „Бриз“.

Етапността на по-нататъшното усвояване на зоната ще зависи от способа, който ще бъде възприет за изграждане на противоабразионната брегозащита - чрез байпас или по „грузинския метод“. В първия случай усвояването ще следва посоката североизток, а във втория ще протича от сушата към акваторията.

5.8.2. Предназначение и функционално съдържание: 5.8.2.1. Основно предназначение и функционално съдържание а) Основното предназначение на плажната зона под „Бриз“ е да осигури

повишено ниво на използване на рекреационния ресурс и на атракционния потенциал на тази част от Крайбрежната зона. При евентуалното развитие на комплексен климато-балнео-лечебен център в парковата зона „Горчивата чешма“, би се засилила и лечебно-възстановителната функция на зоната.

б) От основното предназначение на зоната следва изискването за устройването на различни по вид плажове, създаването на условия за практикуване на водни спортове в акваторията и на брега, развитието на атракции, свързани с плажуването, водата и риболова.

в) Съгласно изискванията на т.4.9 от Общата част, с проект трябва да се определи и се обоснове технико-икономически и да се предложи ефективната степен на нарастване (увеличаване) на плажната ивица и на навлизане в акваторията, от които да се определи и оразмерителния капацитет на зоната и на обслужващите я обекти, който по отношение на посетителите на плажа, трябва да се движи в границата от 5 000 до 12 000 посетители във върхов час.

68 5.8.2.2. Примерен набор от обекти за активен отдих и обслужване:

5.8.3. Устройство на плажа: 5.8.3.1. Съществуващи параметри Бреговата ивица на зоната обхваща брегови участъци Nо 9 и Nо 10 (виж

приложение Nо 5) с обща дължина от 550 м и площ от 16 230 кв.м, в т.ч. 9 923 кв.м плаж. Съществуващият плаж е разположен в югозападната част на зоната.

От термоенергетична гледна точка плажът на плажната зона под „Бриз“ попада в северната, по прегрята част от Крайбрежната зона. Подробните микроклиматични характеристики са дадени в приложение Nо 6.

5.8.3.2. Необходимо и възможно развитие От гледна точка на ефективната защита на брегозащитните съоръжения, с

отчитане на специфичните литодинамични процеси, пясъчната ивица би трябвало да достигне площ от порядъка на 30 000 кв.м.

При осигуряване на оптимална ширина на плажната ивица от 50-60 м, площта на плажа би нараснала на 51 000 кв.м. Дължината на естествения урез би била около 950 м., т.е покриваща по-малко от 60% от нормативно изискващата се спрямо базовия капацитет на плажа.

Проектът трябва да определи: - оптималното нарастване на пясъчния плаж, отчитайки и възможностите за

увеличаване на дължината на морския фронт; - периодичността на последващото възстановяване, респ. поддържане на

параметрите на плажа;

69 - въз основа на оптимизираните параметри на плажа, перспективния му

капацитет. 5.8.3.3. Изисквания към устройството и съоръжаването на плажа Функционалното разпределение на плажната ивица, освен за профилактични и

за други видове специализирани плажове: лечебно-възстановителен и/или детски и/или на свободното тяло (ако се установи възможност за последния вид), както и зонирането на всеки плаж според термоенергетичните условия на съответната местност, трябва да се предвидят в съответствие с конкретните микроклиматични данни и със специалните изисквания, представени в приложение Nо 6.

Съоръжаването на всеки плаж трябва да предвижда устройството на климато-архитектурни съоръжения за регулиране на слънчевата експозиция, да удовлетворява специфичните изисквания за съответния вид специализиран плаж, както и изискванията за устройване на „инфраструктурата“ на водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, съгласно Наредбата на Министерския съвет от 1996 г.

5.8.4. Изисквания, свързани с навлизането в акваторията и използването й : Съобразно характеристиките на акваторията и на дъното, представени в

приложение Nо 5 и проблемното проучване „Акватория на варненския залив“, както и в съответствие с резултатите от оптимизацията на площта на плажната ивица, проектът трябва да предложи и обоснове решения за устройство (респ.изграждане) на съоръжения за морепрофилактика и морелечение и/или атракционни обекти върху буните и в акваторията, за организация на ползването (зониране) на акваторията за къпане и спортове с водоплаващи съдове, при стриктно зачитане местоположението на съществуващите даляни и функционалните им изисквания.

5.8.5. Устройство на сухоземния участък, вкл. ската 5.8.5.1. Устройството на сухоземния участък, включващ и ската, се осъществява

в съответствие с изискванията на точки 4.3.2, 4.3.4 и 4.3 8 на Общата част. 5.8.5.2. Съобразно общите изисквания и изхождайки от характеристиките на

отделните участъци на тилната територия и на ската, проектът трябва да предложи и обоснове:

- конкретните способи за стабилизиране на всеки един от участъците на ската, представляващ клиф в активна или затихваща фаза, доколкото те не са определени предхождащо от инвеститора в резултат на подробни инженерно-геоложки проучвания;

- цялостно устройство на ската като променадно-погледна зона, при спазване на ограничителните условия за защита на самоподдържащата се растителност, съществуваща в южната му част;

- конкретният набор от допустимите обслужващи, спортни, атракционни и стопанско-обслужващи обекти;

- дейностите и обектите, предназначени за извън сезонно и целогодишно ползване;

- предназначението и конкретния устройствен и застроителен режим на парцелите, отредени за обслужващи, спортни, атракционни и стопанско-обслужващи нужди;

- ландшафтната специфика и паркоустояването на предвидените за озеленяване пространства.

5.8.6. Изисквания, свързани с качествата на околната среда Изискванията към проекта, свързани с опазването и възстановяването на

качествата на околната среда включват:

70 - осъществяване на корекция на долните течения на деретата Почивка и

Горчивата чешма и устройство на заустването им в морето при максималната възможна природо-съобразност;

- недопускане с изграждането на с допълнителни брегозащитни съоръжения влошаване на водообмена в междубунните пространства;

- систематизиране на екологическите характеристики на проектното решение по начин, улесняващ оценката на въздействието му върху околната среда.

5.8.7. Изисквания към комуникационно-транспортното обслужване В съответствие с общите изисквания и принципи, формулирани в раздел 4.4 от

Общата част на заданието, проектът предлага и обосновава конкретни решенията по комуникационно-транспортното обслужване на плажната зона, както следва:

- устройването на продължението на дамбата като транспортна алея с подходящ напречен профил, с оглед функцията й на пешеходна променада, велосипедна алея и трасе на бавнодвижещ се малкогабаритен обществен транспорт;

- създаване на автономна пътна връзка, следваща контура на петата на ската, обслужваща сградите и съоръженията в тилната зона, с възможност, при необходимост и целесъобразност за композиране в сградни структури;

- провеждане по подходящ начин (при доказана необходимост и с асансьор) на пешеходни връзки на зоната с парковата зона „Горчивата чешма“;

- необходимите паркоместа да се проектират в съотношение 90% към 10% в полза за публичното паркиране. Публичните паркинги да се организират в неголеми групи и под дървесна растителност, както и двустранно (крайбордюрно или в джобове, според конкретните условия) на обслужващата пътна алея. „Частните“ паркингите да бъдат подземни, респ. в самите сгради и съоръжения.

- да се приложат следните нормативи: * ширина на платното на обслужващия път - 6 м с едностранно успоредно паркиране; * проектна скорост за движение 30-40 км/ч; * надлъжния наклон до 4,5% в участъците с паркинги.

5.8.8. Изисквания към инженерно-техническата инфраструктура Проектирането на системите на инженерно-техническата инфраструктура се

съобразява, както с общите принципи и изисквания, формулирани в раздел 4.5 на Общата част, така и с долуописаните изисквания, произтичащи от конкретните условия на зоната.

5.8.8.1. По отношение на водоснабдяването, проектът трябва да се съобразява със следните изисквания и условия:

- Захранването с питейна вода се осъществява от градската водопроводна мрежа от Трета водоснабдителна зона, чрез вземане на отклонения от водопроводната мрежа на Морската градина - трета част. Може да бъде осигурена максимална часова консумация от порядъка на 10 л/сек за нуждите на душове, ресторанти, сладкарници, поливане на зелени площи и др.;

- Захранването с термална вода с температура 500 ще се осъществява от сондаж Р-37х в района на Шокъров канал. За нуждите на зоната могат да се ползват около 3 л/сек - в максимален час;

- Необходимо е цялостно изграждане на водопроводната мрежа, като се пол-зват материали, притежаващи необходимите качества на дълговечност, надеждност и технологичност, което да може да се осъществява етапно, в съответствие с развитието на инвестиционните инициативи за усвояване на зоната.

5.8.8.2. Проектирането на канализацията на зоната да се съобрази със следните принципи:

а) за отвеждането на битовите отпадни води основно съоръжение е КПС „Почивка“ I с два битови клона от двете страни. По този начин могат да се поемат

71 битови води както от плажните зони под „Бриз“ и под „Салтанат“, както и от плажна зона под „Траката“ и от ниските части на паркова зона „Горчивата чешма“;

б) по отношение на дъждовни води на ниво тилен участък и евентуалните скатни води да се отведат по естествен начин.

Очакваното оразмерително количество битови отпадни води е от порядъка на 5 л/сек

5.8.8.3. Електроснабдяването на зоната може да разчита на мощност от порядъка на необходимите около 760 квт, осигурими от подстанция „Варна-изток“. С проекта трябва да се обоснове рационално разполагане на необходимите 2 трафопоста, да се установи трасе на довеждащите кабели Ср.Н от около 2 300 м, както и да се развие мрежа Ср.Н в зоната от порядъка на 600м.

5.8.8.4. За нуждите на топлоснабдяването на зоната, необходимата топлинна мощност, от порядъка на 0,015 Гкал/ч (в т.ч. за отопление - 0,01 Гкал/ч и за БГВ - 0,005 Гкал/ч) е целесъобразно да се осигури от конвенциални топлоизточници или чрез газоснабдяване. Ползване на топлинната енергия на минералната вода от сондажа Р-37х при излива на Шокърския канал би било целесъобразно, ако се осъществи кооперирано с курортните обекти на паркова зона „Горчивата чешма“.

5.8.9. Норми за устройство и изграждане При проектирането на зоната, освен нормативите и правилата по точки 4.3.2,

4.3.4 и 4.3 8 и раздел 4.7 и на Общата част, се спазват и следните устройствени застроителни нормативи:

5.8.9.1. Разпределение на брутната територия на сухоземния участък, без ската:

Видове терени % от брутната територия

1. Парцели за обектите по 5.8.2.2 45 2. Публична зеленина 30 3. Улици и паркинги 25

общо 100 5.8.9.2. Разпределение на нето площта на парцелите:

Видове терени % от брутната територия

1. Застроена площ 40 2. Вегетативна площ 45 3. Тераси, алеи плочници 15

общо 100 Необходимата вегетативна площ в парцелите по т. 5.8.9.2. се намалява с

площта на откритите плувни басейни. Максималният коефициент на интензивност на застрояването в парцелите по т.

5.8.9.2. е Кинт = 1.6

72 5.9. Съставна зона Nо 8 - ПЛАЖНА ЗОНА ПОД „ТРАКАТА“ 5.9.1.Обхват и връзки 5.9.1.1. Граници: на запад - строителната граница по действащия общ градоустройствен план на

града; на север - короната на ската до резиденция Евксиноград; на изток - резиденция Евксиноград ; на юг - морския бряг; 5.9.1.2.Площи:

Елементи Съществуващо положение

Прогнозни възможности

Обща, в т.ч: 91 860 140 000- на плажната ивица 7 500 50 000- на тилния участък 0 33 000- на ската 57 000 57 000

5.9.1.3. Дължина на уреза: Елементи Съществуващо

положение Прогнозни възможности

Обща, в т.ч: 1 050 1 960- на пясъчния плаж 410 980- на съоръженията, вкл. нова дамба

1 450

5.9.1.4. Връзки и обусловеност на устройствто й Понастоящем зоната фактически не съществува, като се изключи високият

около 70 м и стръмен скат, подложен на морска абразия, обрушвания и свличания, както и района на буна 109. Формирането на зоната е изцяло функция от начина, по който ще бъде реализирана, крайно наложителната брегозащита. Създадената в резултат на нея съставна зона ще бъде фактическо продължение на плажната зона под „Бриз“ и завършек на Крайбрежната зона, прилежаща на Парковата зона с морската градина. В същото време ликвидирането на абсолютната затвореност в миналото на територията на резиденция „Евксиноград“ и ландшафтните достойнства на района на буна 109 изискват зоната да установи активно функционално, комуникационно и инфраструктурно взаимодействие в североизточна посока. Особено отговорна задача на проекта е ефективното приобщаване към зоната на ската, който при доказване на изискващите се инженерно-геоложки качества предлага едновременно възможности за строително усвояване и за разширяване на парковото пространство на Парковата зона „Траката“.

Етапността на по-нататъшното усвояване на зоната, както и ефективната площ на тилната й територия ще зависи от способа, който ще бъде възприет за изграждане на противоабразионната брегозащита - чрез „напречен байпас“ или по „грузинския метод“. В първия случай усвояването ще следва посоката североизток, а във втория ще протича от сушата към акваторията.

5.9.2. Предназначение и функционално съдържание: 5.9.2.1. Основно предназначение и функционално съдържание а) Основното предназначение на плажната зона под „Траката“ е да осигури

пълноценно използване на лечебно-възстановителния и рекреационен ресурс на особено високо ниво, обусловено и от високите разходи за инженерното усвояване на акваторията и превръщането й в суша и от изключителните й ландшафтни характеристики.

б) От основното предназначение на зоната следва изискването за устройването на висококатегориен център за комплексно климато-море-

73 балнеолечение, на плажове с високо ниво на съоръженост и обслужване и на свързани с морето и плажа атракции (евентуално изграждане на хидропарк).

в) Съгласно изискванията на т.4.9 от Общата част, с проект трябва да се определи и се обоснове технико-икономически и да се предложи ефективната степен на изграждане на изкуствен плаж и на навлизане в акваторията, от които да се определи и оразмерителния капацитет на зоната и на обслужващите я обекти, който по отношение на посетителите на плажа, трябва да се движи в границата от 3 000 до 8 500 посетители на плажа във върхов час. (Тези числа са определени при приемане, че брегозащитата ще се осигури с изграждането на дамба със съответни буни или други съоръжения, отстояща на 60-70 м от съществуващата брегова линия).

5.9.2.3. Примерен набор от обекти за активен отдих и обслужване:

5.9.3. Устройство на плажа: 5.9.3.1. Съществуващи параметри: Понастоящем в зоната не съществува плажа, но след неговото създаване, от

термоенергетична гледна точка той ще попадне попада в северната, по прегрята част от Крайбрежната зона, което трябва да се съобразява при структурирането и устройването му. Подробните микроклиматични характеристики са дадени в приложение Nо 6.

5.9.3.2. Необходимо и възможно развитие От гледна точка на ефективната пясъчна защита на брегозащитните

съоръжения, с отчитане на специфичните литодинамични процеси, пясъчната ивица би трябвало да достигне площ от порядъка на 20 - 25 000 кв.м.

74 При осигуряване на оптимална ширина на плажната ивица от 50-60 м, площта

на плажа би нараснала на около 50 000 кв.м. Дължината на естествения урез би била около 980 м., т.е. покриваща около 60% от нормативно изискващата се спрямо базовия капацитет на плажа.

Проектът трябва да определи: - оптималните параметри на пясъчния плаж, отчитайки и възможностите за

увеличаване на дължината на морския фронт; - периодичността на последващото възстановяване, респ. поддържане на

параметрите на плажа; - въз основа на оптимизираните параметри на плажа, перспективния му

капацитет. 5.9.3.3. Изисквания към устройството и съоръжаването на плажа Функционалното разпределение на плажната ивица трябва да осигури с

предимство устройването на лечебно-възстановителен плаж, като неделима част от комплексния климато-море-балнеолечебен център, профилактични и евентуално детски плажове. Зонирането на всеки плаж според термоенергетичните условия на съответната местност, трябва да се предвиди в съответствие с конкретните микроклиматични данни и със специалните изисквания, представени в приложение Nо 6.

Съоръжаването на всеки плаж трябва да предвижда устройството на климато-архитектурни съоръжения за регулиране на слънчевата експозиция, да удовлетворява специфичните изисквания за съответния вид специализиран плаж, както и изискванията за устройване на „инфраструктурата“ на водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, съгласно Наредбата на Министерския съвет от 1996 г.

5.9.4. Изисквания, свързани с навлизането в акваторията и използването й : Доколкото предстоящата за изграждане брегозащитна система би съдържала

буни или други изнесени в морето дистанционни съоръжения и съобразно характеристиките на акваторията и на дъното, представени в приложение Nо 5 и проблемното проучване „Акватория на варненския залив“, както и в съответствие с резултатите от оптимизацията на площта на плажната ивица, проектът трябва да предложи и обоснове решения за устройство (респ.изграждане) на съоръжения за морепрофилактика и морелечение и/или атракционни обекти върху буните и в акваторията, за организация на ползването (зониране) на акваторията за къпане и спортове с водоплаващи съдове, при стриктно зачитане местоположението на съществуващия далян и функционалните им изисквания.

5.9.5. Устройство на сухоземния участък, вкл. ската 5.9.5.1. Устройството на сухоземния участък, включващ и ската, се осъществява

в съответствие с изискванията на точки 4.3.2, 4.3.4 и 4.3.8 на Общата част. Основно мероприятие по съоръжаването на сухоземния участък е

устройването на комплексен климато-море-балнеолечебен център с капацитет от 2000 балнеопроцедури и 500 ползващи едновременно лечебен плаж и стационар за 450-500 души и всички съпътстващи оздравителни и възстановителни елементи, описан в приложение Nо 6. Мащабите на необходимите мероприятия по защита на брега и укрепването на ската мотивират интензивното използване на тилната зона, включително терасовидното застрояване на част от ската, при запазване на доминиращото ме въздействие на природен релефен и ландшафтен компонент на варненската панорама. Специално внимание и намиране на подчертано живописни решения изисква залесения бряг в района на буна 109.

75 5.9.5.2. Съобразно общите изисквания и изхождайки от характеристиките на

отделните участъци на тилната територия и на ската, проектът трябва да предложи и обоснове:

- конкретните способи за стабилизиране на всеки един от участъците на ската, представляващ клиф в активна или затихваща фаза, доколкото те не са определени предхождащо от инвеститора в резултат на подробни инженерно-геоложки проучвания;

- цялостно устройство на ската като променадно-погледна зона, при спазване на ограничителните условия за защита на самоподдържащата се растителност, съществуваща в северната му част;

- конкретният набор от допустимите обслужващи, спортни, атракционни и стопанско-обслужващи обекти;

- дейностите и обектите, освен комплексния лечебно-възстановителен център, предназначени за извънсезонно и целогодишно ползване;

- предназначението и конкретния устройствен и застроителен режим на парцелите, отредени за обслужващи, спортни, атракционни и стопанско-обслужващи нужди;

- ландшафтната специфика и паркоустояването на предвидените за озеленяване пространства.

5.9.6. Изисквания, свързани с качествата на околната среда Изискванията към проекта, свързани с опазването и възстановяването на

качествата на околната среда включват: - осъществяване на корекция на долното течение на дере Траката и

устройството на заустването му в морето при максималната възможна природосъобразност;

- недопускане с изграждането на с допълнителни брегозащитни съоръжения влошаване на водообмена в междубунните пространства;

- систематизиране на екологическите характеристики на проектното решение по начин, улесняващ оценката на въздействието му върху околната среда.

5.9.7. Изисквания към комуникационно-транспортното обслужване В съответствие с общите изисквания и принципи, формулирани в раздел 4.4 от

Общата част на заданието, проектът предлага и обосновава конкретни решенията по комуникационно-транспортното обслужване на плажната зона, както следва:

- устройване на продължението на дамбата като транспортна алея с подходящ напречен профил, с оглед функцията й на пешеходна променада, велосипедна алея и трасе на бавнодвижещ се малкогабаритен обществен транспорт;

- свързване на пътната алея в района на буна 109 с отклонението за Евксиноград и чрез него с главния път Варна-Златни пясъци;

- създаване на автономна пътна връзка, следваща контура на петата на ската, обслужваща сградите и съоръженията в тилната зона, с възможност, при необходимост и целесъобразност за композиране в сградни структури;

- провеждане по подходящ начин (при доказана необходимост и с асансьор) на пешеходни връзки на зоната с парковата зона „Траката“;

- необходимите паркоместа да се проектират в съотношение 90% към 10% в полза за публичното паркиране. Публичните паркинги да се организират в неголеми групи и под дървесна растителност, както и двустранно (крайбордюрно или в джобове, според конкретните условия) на обслужващата пътна алея. „Частните“ паркинги да бъдат подземни, респ. в самите сгради и съоръжения.

- да се приложат следните нормативи: * ширина на платното на обслужващия път - 6 м с едностранно успоредно паркиране; * проектна скорост за движение 30-40 км/ч;

76

* надлъжния наклон до 4,5% в участъците с паркинги. 5.9.8. Изисквания към инженерно-техническата инфраструктура Проектирането на системите на инженерно-техническата инфраструктура се

съобразява, както с общите принципи и изисквания, формулирани в раздел 4.5 на Общата част, така и с долуописаните изисквания, произтичащи от конкретните условия на зоната.

5.9.8.1. По отношение на водоснабдяването, проектът трябва да се съобразява със следните изисквания и условия:

- Захранването с питейна вода се осъществява от градската водопроводна мрежа - резервоар „Траката“ с обем 500 м3 и кота хранителна тръба 100,00 м. Може да бъде осигурена максимална часова консумация от порядъка на 12 - 15 л/сек за нуждите на душове, ресторанти, сладкарници, балнеологичен център, поливане на зелени площи и др.;

- Захранването с термална вода с температура 500 ще се осъществява по принцип от сондаж Р-37х в района на Шокъровия канал. За нуждите на зоната могат да се ползват около 23 л/сек - в максимален час. Целесъобразно е да се проучи възможността за захранване от сондажите в Евксиноград;

- Необходимо е цялостно изграждане на водопроводната мрежа, като се пол-зват материали, притежаващи необходимите качества на дълговечност, надеждност и технологичност, което да може да се осъществява етапно, в съответствие с развитието на инвестиционните инициативи за усвояване на зоната.

5.9.8.2. Проектирането на канализацията на зоната да се съобрази със следните принципи:

а) за отвеждането на битовите отпадни води (вкл. от климато-балнеолечебен център) е необходимо изграждането на КПС „Траката II“ с изтласкване по брега към междинна КПС и след това към КПС „Почивка I“ и т.н. до градската канализационна система;

б) по отношение на дъждовни води, особено внимание да се обърне на концентрираните и разпределени скатни води. Същите обединени да се отвеждат по най-късия път към морето. Отвеждането на дъждовните води общо взето да се осигури чрез крайпътна канавка към морето.на ниво тилен участък и евентуалните скатни води да се отведат по естествен начин.

в) Очакваното оразмерително количество битови отпадни води е от порядъка на 32 л/с.

5.9.8.3. Електроснабдяването на зоната може да разчита на осигуряване на необходимите около 4000 квт след изграждането на подстанция „Траката“. С проекта трябва да се обоснове рационално разполагане на необходимите 5 трафопоста, да се установи трасе на довеждащите кабели Ср.Н от около 3 000 м, както и да се развие мрежа Ср.Н в зоната от порядъка на 1 000м.

5.9.8.4. За нуждите на топлоснабдяването на зоната, необходимата топлинна мощност, от порядъка на 0,24 Гкал/ч (в т.ч. за отопление - 0,15 Гкал/ч и за БГВ - 0,09 Гкал/ч) е целесъобразно да се осигури, заедно с водата за балнеолечението, от сондажа Р-37х при излива на Шокърския канал, а в по-далечна перспектива и чрез газоснабдяване.

5.9.9. Норми за устройство и изграждане При проектирането на зоната, освен нормативите и правилата по точки 4.3.2,

4.3.4 и 4.3.8 и раздел 4.7 и на Общата част, се спазват и следните устройствени застроителни нормативи:

5.9.9.1. Разпределение на брутната територия на сухоземния участък, без ската:

77

Видове терени % от брутната територия

1. Парцели за обектите по 5.8.2.2 45 2. Публична зеленина 30 3. Улици и паркинги 25

общо 100 5.9.9.2. Разпределение на нето площта на парцелите:

Видове терени % от брутната територия

1. Застроена площ 40 2. Вегетативна площ 45 3. Тераси, алеи плочници 15

общо 100 Необходимата вегетативна площ в парцелите по т. 5.9.9.2. се намалява с

площта на откритите плувни басейни. Максималният коефициент на интензивност на застрояването в парцелите по т.

5.9.9.2. е Кинт = 2.4

78 VI. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРОЕКТИРАНЕТО На проектантите, освен документациите на проблемните проучвания и на

предходните проекти по т.1.5, се предоставят: 6.1. Кадастрален план в мащаб 1:1000, изработен през 1991 год, попълнен през

1998 год. с границите на реституираните частни имоти и с местата на стъблата на дърветата и храстите и разписен списък.

6.2. Кадастър на подземните проводи в мащаби, съгласуван с: - „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Варна - Електроснабдяване - Варна - БТК - ЕАД ТП „Далекосъобщения“ Вн. 6.3. Паспортни данни за дървесната и храстова растителност по долния

образец: ПАСПОРТИЗАЦИЯ НА ДЪРВЕСНА, ХРАСТОВА И НИСКА (ТРЕВНА, ЦВЕТНА) РАСТИТЕЛНОСТ

ИНВЕНТАРИЗАЦИОННА ВЕДОМОСТ Nо

Наименование на

елемента Единична мярка Количество

Забележка

1. Дървета в масив

Групи дървета Единични дървета

Бр.

2. Храстов масив Храстови групи Единични храсти Жив плет

Бр. м

3. Летни цветя валони Летни цветя фигури Летни цветя в съдове

м2

4. Перенни цветя Бр. 5. Тревен масив Дка.

6.4. Фитосанитарна оценка на растителността по долния образец:

ФИТОСАНИТАРНА ОЦЕНКА НА РАСТИТЕЛНОСТТА И ПРЕДВИДЕНИ МЕРОПРИЯТИЯ

Nо на вида

Увреждания в %*

Болести

Вредители

Почистване на сухи клони

Кърпене на хралупи

Замазване

0-1 1-2 2-3 3-4

* 0 - 1 до 10% увредени 1 - 2 до 20% увредени 2 - 3 до 30% увредени 3 - 4 над 30% увредени 6.5 Разработки, предхождащи или осигуряващи подробното проектиране,

описани в Приложение № 14. 6.6. Методика за механизъм на финансиране на инвестициите по усвояването и

устройството на отделните съставни зони с прилагане на концесии;

79 VII. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПРОЕКТНИТЕ

ДОКУМЕНТАЦИИ 7.1. Паркоустройствени, застроителни и регулационни планове за

съставни зони №№ 1, 2, 3 и 4 - двуфазно проектиране със следното съдържание: 7.1.1. Предварителен проект: а) паркоустройствен и застроителен план в М 1:1000; б) опорно-сравнителен план в М 1:1000; в) схеми - комуникации и транспорт, идейна вертикална планировка,

водоснабдяване, канализация, електроснабдяване в М 1:2000. При представянето някои от схемите могат да бъдат комбинирани по преценка на проектантите.

г) схема на собствеността; д) обяснителна записка е) етапност за реализация на предвижданията, с която се определят:

- разчленяването на проектните предвиждания на относително обособени инвестиционни мероприятия (реализации), включващи взаимно обвързано изграждане на основни обекти (сгради, съоръжения и мероприятия) с изграждането на функциониращи елементи на инфраструктурните системи, респ. мероприятия по инженерната подготовка на териториите;

- последователното разполагане във времето (евентуално по години) на обособените инвестиционни мероприятия и на евентуално предпоставящите ги допълнителни проучвания

- ограничителните условия по отношение организацията на изпълнението на устройствените мероприятия и строителството с оглед минимизиране на смущенията, предизвикани от тях на нормалното функциониране на градината и крайбрежната зона;

ж) специфични правила и норми за устройство и реализация. Обхватът, номенклатурата и конкретното съдържание на правилата и нормите трябва да гарантират, че параметрите на устройствените мероприятия, архитектурно-строителните и инженерните обекти, чрез които ще бъдат осъществявани предвижданията на устройствените планове, няма да могат да се отклоняват от техния замисъл и изисквания.

з) стойностна сметка по уедрени показатели с предложение за механизъм на финансиране на инвестициите съгласно предоставената методика, която се съставя по части на проекта и по елементи на отделните устройствени мероприятия и инвестиционни обекти. Използват се уедрени цени в конвертируема валута по отделни елементи.

7.1.2. Окончателен проект: а) паркоустройствен и застроителен план в М 1:1000 б) регулационен план в М 1:1000 в) схема на преструктуриране на собствеността; г) сборна схема на инженерната инфраструктура д) обяснителна записка; е) етапност за реализация на предвижданията. ж) специфични правила и норми за устройство и реализация з) стойностна сметка по уедрени показатели с предложение за механизъм на

финансиране на инвестициите. 7.2. Застроителни и регулационни планове за съставни зони №№ 4, 5, 6 и 7

- двуфазно проектиране със следното съдържание: 7.2.1. Предварителен проект: а) застроителен план в М 1:1000;

80 б) паркоустройствен проект на ската и прилежащата му територия до дамбата в

М 1:1000; в) опорно-сравнителен план в М 1:1000; г) схеми - комуникации и транспорт, идейна вертикална планировка,

водоснабдяване, канализация, електроснабдяване в м 1:2000. При представянето някои от схемите могат да бъдат комбинирани по преценка на проектантите.

д) схема на собствеността; е) обяснителна записка; ж) етапност за реализация на предвижданията, с която се определят:

- разчленяването на проектните предвиждания на относително обособени инвестиционни мероприятия (реализации), включващи взаимно обвързано изграждане на основни обекти (сгради, съоръжения и мероприятия) с изграждането на функциониращи елементи на инфраструктурните системи, респ. мероприятия по инженерната подготовка на териториите;

- последователното разполагане във времето (евентуално по години) на обособените инвестиционни мероприятия и на евентуално предпоставящите ги допълнителни проучвания

- ограничителните условия по отношение организацията на изпълнението на устройствените мероприятия и строителството с оглед минимизиране на смущенията, предизвикани от тях на нормалното функциониране на градината и крайбрежната зона;

з) специфични правила и норми за устройство и реализация. Обхватът, номенклатурата и конкретното съдържание на правилата и нормите трябва да гарантират, че параметрите на устройствените мероприятия, архитектурно-строителните и инженерните обекти, чрез които ще бъдат осъществявани предвижданията на устройствените планове, няма да могат да се отклоняват от техния замисъл и изисквания.

и) стойностна сметка по уедрени показатели с предложение за механизъм на финансиране на инвестициите съгласно предоставената методика, която се съставя по части на проекта и по елементи на отделните устройствени мероприятия и инвестиционни обекти. Използват се уедрени цени в конвертируема валута по отделни елементи.

7.2.2. Окончателен проект: а) застроителен план в М 1:1000; б) паркоустройствен план в М 1:1000 на ската и прилежащата му територия до

дамбата; в) опорно-сравнителен план в М 1:1000; г) регулационен план в М 1:1000; д) сборна схема на инженерната инфраструктура; е) схема на преструктуриране на собствеността; ж) обяснителна записка; з) етапност за реализация на предвижданията; и) специфични правила и норми за устройство и реализация; к) стойностна сметка по уедрени показатели. При обявяване на конкурс конкурсният проект има съдържанието на описаните в

т.т. 7.2.1. и 7.3.1. предварителни проекти. Спечелилият конкурса проект се приема като предварителна фаза, въз основа на която се изработва окончателният проект

81

VIII. ОПИС НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

8.1. Графични приложения: Пор Nо

Наименование и съдържание

Мащаб/ формат

1. Опорно-аналитична схема 1:4000 2. Зониране и функционално съдържание 1:4000 3. Собственост 1:4000 4. Растително изграждане А3 5. Инфраструктурна съоръженост А3 6. Комуникационно-транспортно обслужване А3 7. Графична интерпретация на схемата „Условия на средата“ от 1996 г. А3

8.2. Текстови приложения Приложение Nо 1 - Решение на Общинския съвет Nо1697-4 от 29.07.1998 г. Приложение Nо 2 - Нормативни изисквания (опис на документите) Приложение Nо 3 - Историческа справка Приложение Nо 4 - Земна основа и скат - геоложки условия Приложение Nо 5 - Акватория, бряг и дъно Приложение Nо 6 - Микроклиматично райониране и устройство на плажовете Приложение Nо 7 - Инженерно-техническа инфраструктура Приложение Nо 8 - Номенклатура обекти за спорт, спортни и детски игри Приложение Nо 9 - Съществуващо функционално съдържание Приложение Nо 10 - Съществуващо растително изграждане Приложение Nо 11 - Състояние на недвижимата собственост Приложение Nо 12 - Устройствен режим на Морската градина - паметник на

градинското и парковото изкуство Приложение Nо 13 - Опис на проблемните проучвания и предходни проекти Приложение Nо 14 - Опис на необходимите измервания, проучвания и разра-

ботки, предпоставящи проектирането

82 С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Стр.

Част I-ва ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПРИМОРСКАТА ЗОНА ..................................... 2 1.1. Местоположение и граници ............................................................. 2 1.2. Устройствен статут и нормативни изисквания ............................... 2 1.3. Релеф ................................................................................................ 3 1.4. Климат ............................................................................................... 3 1.5. Проблемни проучвания и предходни проекти ............................... 4 1.6. Площи ................................................................................................ 4 Част II-ра СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА ПРИМОРСКАТА ЗОНА .................... 5 2.1. Външни връзки и обусловеност ...................................................... 5 2.2. Рекреационен и оздравителен ресурсов потенциал ..................... 5 2.2.1. Акватория и водни спортове .................................................... 5 2.2.2. Курортно-профилактичен и възстановителен потенциал

на плажната ивица .............................................................................. 6 2.2.3. Балнеологични ресурси на Крайбрежната зона ..................... 7 2.2.4. Рекреационен потенциал на Морската градина ..................... 7 2.2.5. Стопански потенциал ................................................................ 8 2.2.6. Общи изводи по отношение на рекреационния и оздравителен ресурсов потенциал .................................................... 8

2.3. Съществуващо функционално съдържание, зониране и изграденост .......................................................................................... 8 2.3.1. Съществуващо функционално съдържание ........................... 8 2.3.2. Съществуващо зониране .......................................................... 9 2.3.3. Съществуваща изграденост със сгради и съоръжения ......... 9 2.4. Съществуваща паркоустроеност и благоустроеност ..................... 10 2.4.1. Паркова зона с Морската градина ........................................... 10 2.4.2. Специфични растителни формирования ................................ 11 2.4.3. Изводи ........................................................................................ 11 2.5. Околна среда, вкл. земна основа ..................................................... 11 2.5.1. По състоянието на атмосферния въздух ................................ 11 2.5.2. По състоянието на морските води ........................................... 11 2.5.3. По състоянието на акустичната среда .................................... 11 2.5.4. По земната основа .................................................................... 12 2.6. Недвижима собственост и инвестиционни интереси ..................... 13 2.7. Съществуващо транспортно обслужване ....................................... 14 2.8. Съществуваща инфраструктурна съоръженост ............................. 14 2.8.1. Водоснабдяване ........................................................................ 14 2.8.2. Канализация .............................................................................. 14 2.8.3. Електроснабдяване ................................................................... 14 2.8.4. Топлоснабдяване ...................................................................... 15 2.8.5. Общи изводи по отношение на инфраструктурната съоръженост ........................................................................................ 15 2.9. Основни изводи и проблеми ............................................................. 16

Част III-та ЦЕЛИ И ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА РАЗВИТИЕТО И

УСТРОЙСТВОТО НА ПРИМОРСКАТА ЗОНА ........................................ 18 3.1. Основни цели ..................................................................................... 18 3.2. Основни задачи в сферата на проектното осигуряване ................. 18

83 3.2.1. Ефикасни решения за неотложните мерки ............................. 18 3.2.2. Консенсусни проектни решения ............................................... 18 3.2.3. Ресурсово поносими проектни решения ................................. 18 3.2.4. Етапност и отвореност към бъдещето на проектните решения ............................................................................................... 18 3.2.5. Гъвкаво структуриране на инвестиционните мероприятия .... 18 3.2.6. Опазване на културно-историческите ценности ..................... 19 3.2.7. Единство на общностните и частните интереси при реализацията на непрекъснатоото парково пространство .............. 19 3.2.8. Балансирано реализиране на всички компоненти на ресурсите на морето и брега .............................................................. 19 3.2.9. Научно обосновано използване на ресурса на плажната Ивица .................................................................................................... 19

Част IV-та ОБЩИ ПРИНЦИПИ И ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПО-НАТАТЪШНОТО УСВОЯВАНЕ И УСТРОЙСТВО НА ПРИМОРСКАТА ЗОНА .................. 20 4.1. Структуриране на Приморската зона .............................................. 20 4.2. Непрекъснатост на парковата среда ............................................... 21 4.3. Пълноценно и природосъобразно устройство на Крайбрежната

Зона ........................................................................................................... 22 4.4. Принципи на организация и изисквания към комуникационно- транспортното обслужване и паркирането ............................................ 25 4.5. Общи принципи и изисквания за осигуряване с инженерно- техническа инфраструктура .................................................................... 27 4.6. Парково и плажно стопанство - поддържане, почистване, ремонтна дейност .................................................................................... 30 4.7. Нормиране ......................................................................................... 30 4.8. Етапност на реализацията ............................................................... 32 4.9. Технико-икономическа обосновка и обобщена финансова схема ......................................................................................................... 32

Част V-та ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УСТРОЙСТВОТО НА СЪСТАВНИТЕ ЗОНИ: ....... 34 5.1. Общи положения ............................................................................... 34 5.2. Съставна зона № 1 – Историческа част на Морската градина ...... 35 5.3. Съставна зона № 2 – Паркова зона „Салтанат“ .............................. 38 5.4. Съставна зона № 3 – Паркова зона „Горчивата чешма“ ................ 44 5.5. Съставна зона № 4 – Паркова зона „Траката“ ................................ 50 5.6. Съставна зона № 5 – Плажна зона „Стария градски плаж“ ........... 55 5.7. Съставна зона № 6 – Плажна зона под „Салтанат“ ....................... 61 5.8. Съставна зона № 7 – Плажна зона под „Горчивата чешма“ .......... 67 5.9. Съставна зона № 8 – Плажна зона под „Траката“ .......................... 72

Част VI-та ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРОЕКТИРАНЕТО 78 Част VII-ма ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТНИТЕ ДОКУМЕНТАЦИИ 79 Част VIII-ма ОПИС НА ПРИЛОЖЕНИЯТА 81