СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Изготви: Г. Донкова54.СОУ - град София

Използвани материали: от Интернет

Иван Рилски е най-великият

български светец и небесен

закрилник на българския

народ. Основател на

най-величествения

манастир в България –

Рилския манастир.

Бледен отшелник бродил из Рила, с птици и мури говорил безспир, мислил за всички без дом, без закрила и съградил белострях манастир.

Вятърът само, соколите само стигали горе до купола бял. На планината в царството нямо глас на клепало звънко запял.

Пяло клепалото дървено в тия глухи пустини, в тоя усой: мамело люде – от тежка робия тук да намерят подслон и покой.

Идвали калфи, сеячи, грънчари.С думи отшелникът все ги тешил...Днес той говори с камбаните стари, кротко на фреската клепки присвил.

Днес той на хора и птици разказва, често прекъсван от чучура глух, как оцелял е сред рилската пазва якият корен на хан Аспарух.

Преди повече от хиляда години в село Скрино се родило момче. Нарекли го Иван. То почитало родителите си и редовно ходело на църква. Когато родителите му починали, Иван решил да се посвети на Бога. Раздал своето имущество на бедните и заживял като отшелник в Рила планина. Приютил се в една пещера, в пост и молитва, хранел се с горски растения и пиел вода от извора.

Мълвата за праведника скоро се разнесла из околните селища и християните започнали да търсят неговата помощ. С божията благословия отшелникът извършвал чудеса: лекувал болки и недъзи.

Един ден с тежки стъпки към него се приближила огромна мечка. Погледнала го дружелюбно. Животните обичат добрите хора, а св. Иван бил най-добрият от всички. Мечката полегнала кротко до него и не смутила молитвата му.

Изведнъж мечката размятала дългото си руно и изчезнала зад храстите. След малко Св. Иван с изненада видял, че мечката отново идва и носи цяла пита мед. Оставила я пред него и кротко го загледала. Трогнат от нейния жест, той изнесъл от пещерата сушени диви круши и почерпил своята горска гостенка.

Закопнял за добрия си чичо Иван, неговият племенник Лука тръгнал да го търси. Обикалял дълго и най-сетне го открил на един планински връх. Заживели в пещерата и Св. Иван започнал да го учи на богоугоден живот. Бащата на момчето дълго търсил своя син и накрая го открил в планината. Разгневен, той повел момчето по обратния път, против волята на Св. Иван.

Светецът скърбял за заминаването

на момчето. Молил се на Бог да

направи така, че праведната му

душа да не загине.

И Бог чул молитвите му.

 Вървели Лука и баща му и на едно място изпълзяла змия.

Ухапала момчето и скоро след това то починало. Бащата се върнал при Св. Иван, за да му съобщи скръбната новина и

светецът започнал да се моли за душата на детето.

Славата на Св. Иван ставала все по-голяма. Добрият цар Петър

научил за удивителните му деяния и пожелал лично да го

види. Изпратил плодове и златни монети, но светецът върнал

златото, а плодовете приел с благодарност.

„Тук, в планината не ми е нужно злато. То е необходимо на

държавата. Не го употребявай за оръжия и войни. Помогни с него на

бедните и бездомните. Не забравяй, човек е смъртен, а

богатството и славата са временни.“

Млади монаси искали да живеят близо до светеца. Затова основали манастир. Св. Иван Рилски станал пръв игумен на Рилския манастир – най-голямата българска светиня. В него страдащи хора получавали изцеление, подкрепа и утеха.

Сега мощите на Свети Иван Рилски Чудотворец

почиват в неговата света Рилска обител.

Да славим и почитаме неговото име!

В общуването с Бога всеки светец придобива голяма сила. Болни оздравяват, бедни намират хляб. Грешните не се наказват, а получават възможност да се поправят. Светците са хора като нас, но само те са достигали душевно съвършенство.

Така е било и така ще

бъде!