ISSN 2367-5055

#93/2016

ii

Из „Здравей, Китай”

Как ни поздравяват в Китай?Ни хао означава „Здравей“ и е първата дума, която чужденците обикновено чуват, когато стъпят на китайска земя. Ни хао често се използва като поздрав, особено между непознати и в официални случаи. Ни хао също е първата дума, когато вдигате телефон. Нин хао означава „Здравейте“ и е уважителен поздрав, например в службата или към по-възрастни.

Открийте различния свят на Китай

с вашия мултумедиен комплект „Здравей, Китай”?black

andwhitemag.bg

1Черно и Бяло, #93/ 2016

Йоа

нна-Изабе

лла

Вър

бано

ва:

Изкус

тво

то

е ду

шат

а на

жив

ота

ни!

10

19

Търг

овск

ото

развит

ие

на К

итай

доп

рина

ся за

свет

овна

та

икон

омик

а

Откр

овен

ия за

бале

та41

СъдържаниеПроф. д-р Минка Златева: Когато журналистите не контролират властовите елити, общественото здраве е застрашено . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2Големият репортер Ришард Капушчински отново сред нас . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8Йоанна-Изабелла Върбанова: Изкуството е душата на живота ни! . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10След медийната империя в България се промъква и медиен тоталитаризъм . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12Сливането на БНР и БНТ ще е грубо погазване на свободата на словото . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14Новото „нормално състояние“ на китайската икономика предоставя все повече шансове за малките и средни предприятия от ЕС . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17Търговското развитие на Китай допринася за световната икономика . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19Акценти в китайския работен правителствен доклад за 2016г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22Инициативата „Един пояс – един път” . . . . . . . . . . 23Исторически доказателства в подкрепа на китайската теза за суверенитет над островите Нанша . . . . . . 26Тодор Радев: Да се опиташ да представиш Китай . . 29Сочи – символът на възраждаща се Русия . . . . . . . . 36Германец, вдъхновен от българския фолклор . . . . . . . 38За Владо Панов... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40Откровения за балета . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41

С партньорството на:Съюз на българските журналистиwww.sbj-bg.euСдружение „Найден Геров”Българска федерация на туристите ветерани

Медийни партньори:www.pinks.bgБългарско национално радио

Издание на „Ентропи 1” ЕООДСофия, ул. „Граф Игнатиев” №4, ет. 3,GSM 0888 33 65 19,ISSN 2367-5055

www.blackandwhitemag.bge-mail: contactus@blackandwhitemag.bg

Главен редактор: Станислава ПековаЗам. главен редактор: Петър КрасимировОтговорни редактори: Снежана Тодорова, Иван ВърбановМеждународни връзки: Борислав ПетрановГлавен секретар: Андриана КоцеваГрафичен дизайн: Симеон ПековФотограф: Мари КъналянPR и реклама: Дамяна Лютакова, Красимир Петков

Редколегия: Венцислав Удев, проф. Здравко Райков, Миглена Иванова, Мила Александрова, Милена Коцева, Милен Гетов, Росена Иванова

8

Голе

мия

т р

епор

тер

Ри

шар

д Ка

пушчи

нски

от

ново

сре

д на

с

38Герм

анец

, вд

ъхно

вен

от б

ългарс

кия

фол

клор

2

форум български журналист

Проф. д-р Минка Златева: Когато журналистите не контролират властовите

елити, общественото здраве е застрашеноПроф. д-р Минка Златева е сред любимите преподаватели на студентите във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св.Кл.Охридски“. Тя няма нужда от предста-вяне, защото освен обичан учител е и уважаван и високо ценен представител на българска-та научна и интелектуална общност. Била е заместник-декан на факултета (1983–1985), ръководител на катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността“ (2003–2007) и член на Борда на директорите на ОРБИКОМ (2006–2008).

Проф. д-р М.Златева е автор на 3 моногра-фии и съставител на 17 научни сборника по публична комуникация, сред които и „Комуни-кация в кризисни ситуации“ – първият докто-рантски сборник в българската комуникацион-на наука.Освен това под нейна редакция, а така също

и с нейно авторство на предговора наскоро излезе том с произведения на наричания от мнозина „Нострадамус на ХХ и ХХI век” – све-товноизвестният полски журналист, писател и философ Ришард Капушчински.Минка Златева споделя пред сайта на СБЖ

свои мисли за българската журналистика, за станалата така популярна и все повече завла-дяваща младите професия „Връзки с общест-веността“ и разбира се, за големите имена в световната и наша журналистика.

Ваша любима тема, по която работите от години е свързана с взаимоотношенията между журналистиката, медиите и пъблик рилейшънс. Какви са те в глобалния свят и в български условия?От самото възникване на пъблик рилейшънс

(ПР/пиар), или в български превод – връзките с обществеността, до днес, тези взаимоот-ношения са сложни и много динамични. В мо-нографията си „Мостове към консенсуса” аз ги характеризирам с метафората „галванизиращ кръговрат”. Образно казано, в този кръговрат непрестанно прехвърчат искри, но се насла-гват и отложения във времето, които оста-вят галванични следи върху облика и на двете професии, нуждаещи се една от друга, за да се реализират по-ефективно.Журналистиката и ПР заедно с рекламата и

публичната реч са четирите съставни части на публичната комуникация. Между журналис-тиката и ПР съществуват сходства, но и съ-

ществени различия, които аз извеждам на база-та на различията в техните функции.Хоризонтът на журналистиката е чрез въз-

действие върху съзнанието да въздейства вър-ху общественото мнение. Ключовите є думи са информация, интерпретация, дискусия. До-като хоризонтът на пъблик рилейшънс е въз-действие върху действителността, върху по-ведението чрез въздействие върху съзнанието. Ключовите думи в ПР са разбирателство, хар-мония, консенсус.В днешния глобален свят, в който господ-

ства „нематериалната икономика”, най-важно-то средство за производство стана внимание-то на читателите, слушателите, зрителите и потребителите на интернет към информа-ционните предложения на медиите. Според проф. Щефан Рус-Мол в условията на „нема-териалната икономика” журналистите и ПР-специалистите „разменят не стоки и услуги срещу пари, а информация срещу внимание”. Но вниманието е ресурс, ограничен от въз-можностите на човешкия организъм. Така че връзката между ПР и журналистиката, според проф. Рус-Мол, може да бъде описана като от-ношения на „бизнес към бизнес, при който ус-пехът обаче зависи от една трета страна – публиката и клиентите, търсещи реклами.” Поради тази съществена причина в журналис-тиката се засилва медийната концентрация и доминира инфотеймънтът, т.е. комбинацията между информация и развлечение. А част от дейностите на ПР се преплитат с тези на рекламата и маркетинга под формата на ин-тегрирани маркетингови комуникации.Тези тенденции влияят сериозно върху раз-

витието на взаимоотношенията между ПР и журналистиката и в глобален, и в национален мащаб.Какво означава у нас да си добър и успешен

3Черно и Бяло, #93/ 2016 3

пиар-специалист?Основната причина за развитието на ПР е

необходимостта от комуникация, която да съдейства за реализиране на главната цел – ин-теграция на обществото. Затова у нас като професия и научна сфера ПР се роди в резул-тат на прехода на България към демокрация.Тогава новообразуваните политически партии, сдружения и граждански формирования имаха нужда да бъдат представени в публичното пространство. А в условията на конкуренция всяка една организация трябва да представя публично и прозрачно резултатите от своята дейност както пред собствените си целеви публики, така и пред цялото общество.Но както в много други сфери, така и в ПР,

редом с успехите на нашите ПР-специалисти, които вече се радват на ред международни професионални отличия, в практическата им дейност се проявиха и редица грешки и пропус-ки, пръкнаха се разни личности, самопровъзгла-сили се за ПР-специалисти, които допринесоха за това, сред българската общественост да се породи известно справедливо недоволство от дейността на част от ПР-практиците.Добрия и успешен ПР-специалист аз наричам

„слуга на двама господари”.Първият му господар – това е мениджърският

екип на организацията, в която той работи. Чрез своята грижливо планирана и ефективно реализирана комуникационна дейност ПР-спе-циалистът осигурява на своята организация най-добри възможности тя да осъществява пълноценно както дългосрочните си стратеги-чески цели, така и конкретните си актуални задачи в съответствие с комуникационната обстановка.Вторият, върховният господар на ПР-специа-

листа, е обществото, поради което негова постоянна грижа е интересите на организация-та да бъдат в унисон с интересите на обще-ството и да допринасят за неговото благо и добруване. Затова висшият пилотаж в профе-сията ПР е достигането на онази висота, на равнището на която интересите на организа-цията да бъдат в хармония с интересите на обществото.Какво е българското участие в ОРБИКОМ?Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връз-

ки с обществеността” на Факултета по жур-налистика и масова комуникация на СУ„Св. Климент Охридски” бе създадена на 6 ноември 1995г. в резултат на проекта „Връзки с об-ществеността за демокрация” на ЮНЕСКО и световната организация на ПР-специалистите ИПРА. Катедрата е съорганизатор на светов-ната мрежа от катедри на ЮНЕСКО – ОРБИ-КОМ със седалище в Университета на Квебек в Монреал. Понастоящем тази мрежа обхваща

32 катедри и над 250 индивидуални членове от всички континенти.Първият ръководител на катедрата проф.

д-р Тодор Петев бе член на Борда на директо-рите на ОРБИКОМ от 1996 до 2000г., а аз бях избрана за член на Борда от 2006-а до 2008г. Последното ни участие беше на научна конфе-ренция на катедрите на ОРБИКОМ в Бордо с доклад, който подготвихме с д-р Десислава Манова-Георгиева на тема „Ролята на социал-ните медии в процеса на оптимизация на ра-ботата на ПР-специалистите на основата на младежкия интеркултурен диалог в ЕС и кампа-нията за изборите за ЕП през 2014г.”.Напоследък доста журналисти се „преква-

лифицираха” като пиар-специалисти. Защо е това бягство от професията? Изглежда, че има много общо между ПР и журналистика – или поне така се възприема?Умението на журналистите да общуват сво-

бодно с различни видове публики е необходима предпоставка за успешната работа на специа-листите по връзки с обществеността. Пър-вите агентства по ПР в САЩ са основани от „преквалифицирали се” журналисти. И у нас в първите години на прехода към демокрация много журналисти се насочиха към новата про-фесия на специалиста по връзки с обществе-ността. Подобна е картината и в Европа, и по света.Заедно с доц. д-р Орлин Спасов взехме учас-

тие в европейско изследване „ПрофКом” сред журналисти и ПР-специалисти от Австрия, България, Германия, Швейцария, Финландия и Турция. То бе проведено паралелно в 6-те стра-ни през периода 2008–2011г. под ръководство-то на проф. Роланд Буркарт и проф. Юрген Грим от Виенския университет.Сред анкетираните от нас онлайн 106 бъл-

гарски ПР-специалисти се оказа, че 49,09% са работили по-рано като журналисти, 45,59% осъществяват ангажименти и в двете сфери, а 57,47% допускат, че в бъдеще могат да ра-ботят като журналисти.Сред анкетираните 151 български журналисти

22,48% са работили по-рано в ПР, 10,46% осъ-ществяват ангажименти и в двете сфери, а 69% предполагат, че могат в бъдеще да рабо-тят в ПР.Подобни бяха резултатите и в останалите

пет европейски страни.Този процес ще продължава постоянно и у

нас, и по света, не само защото заплащането на ПР-специалистите понастоящем е по-висо-ко, но и защото, когато ПР-експерти като комуникационни специалисти са включени в мениджмънта на една организация, те имат повече възможности за творчески изяви в ПР-кампании, специални събития и други разноо-

44

бразни инициативи.А това не води ли до девалвация и на сами-

те професии – вече всеки втори в България казва, че е пиар-специалист или се изявява в мрежата като самозван журналист?Основните професионални изискванията към

журналистите са да владеят перото, микро-фона, поведението пред телевизионната и ки-нокамера, подготовката на хипертекст и мул-тимедиен репортаж в онлайн изданията.Основните професионални изисквания към

ПР-специалиста освен споменатите комуни-кационни умения включват още дейности по планиране на кампанията или събитието и оси-гуряването на спонсори, много сериозна орга-низаторска работа в екип във всеки етап на ПР-кампанията, боравене с точно определени финансови средства, креативност във всяка поредна комуникационна изява на организация-та, контент-анализ на медийните публикации и аналитична оценка на цялостното провежда-не на всяка инициатива с изводи за бъдещата дейност на организацията.Ако говорим за девалвация, тя по-скоро се

отнася до престижа на двете професии във времето на интернет и социалните мрежи. Наистина, днес всеки потребител на интер-нет може да изрази позиция по дискусионен обществен проблем, но тогава той предста-влява единствено и само себе си. А това не го прави автоматично журналист, тъй като жур-налистът е професионален комуникатор със специална подготовка, зад него стои институ-ция – редакцията – и той носи отговорност

за резултатите от работата си както пред закона, така и пред професионалната общност.Не може всеки потребител в мрежата само-

волно да се назовава и ПР-специалист. Защо-то професионалистът по връзки с обществе-ността официално представлява в публичното пространство своята организация и отгова-ря за нейната комуникационна дейност както пред мениджмънта є, така също пред цялото общество и пред колегите си от своята бран-шова ПР-организация.Вече над 10 години навърши Етичният ко-

декс на ПР-специалистите. Нужен ли е такъв документ и защо? Той има ли допирни точки с етичния кодекс на журналистите?Бях член на Управителния съвет на първата

у нас професионална ПР-общност – Българско-то дружество за връзки с обществеността (БДВО) от 1997 до 2003г. Затова съм свиде-тел и участник в процеса на обсъждането на първия Кодекс на професионални стандарти в БДВО, който започна през 1999г. и завърши през декември 2000.На първия фестивал на ПР в Рим през 2003г.

беше приет Глобалният протокол за етика в ПР професията. Този пръв по рода си документ на световната ПР-общност беше създаден след сериозно проучване и анализ на етичните кодекси на всички професионални ПР организа-ции. Той бе крайно необходим в началото на новото хилядолетие, за да бъдат уеднаквени критериите и да бъде съобразена дейността на ПР-специалистите с универсалните човешки ценности, да бъдат степенувани тези ценнос-ти в зависимост от конкретните ситуации и синхронизирани с изискванията за толерант-ност към всички култури. Ключовите идеи в Глобалния протокол са етично поведение; мо-рална отговорност; социална съвест; норми на допустимост; ценностна ориентация; профе-сионални стандарти; морално възраждане.От 2005г. към Глобалния протокол за етика в

ПР професията се присъединиха и българските ПР-специалисти, които декларираха, че „етич-ното поведение е отличителен белег за профе-сионализъм”. Десетгодишнината от това при-съединяване беше отбелязана през 2015г. от българските ПР-специалисти.Между Етичния кодекс на ПР-специалистите

и Етичния кодекс на журналистите у нас има много допирни точки, защото представители-те и на двете сфери на публичната комуни-кация възприемат нормите на етичното по-ведение и обществената отговорност като основни предпоставки на професионализма си.Могат ли българските журналисти да помог-

нат за изграждането на нов имидж на Бълга-рия, на Балканите? И как?Не само могат, но са и задължени. При това,

Проф. д-р Минка Златева

5Черно и Бяло, #93/ 2016 5

заедно с ПР-специалистите. Защото подобря-ването на имиджа на България е вече не само задача с национални измерения и отговорно-сти. Ние сме страна член на ЕС и сме актив-но ангажирани с формирането на европейска идентичност, както и с подкрепа на процеса на присъединяване на страните от Западните Балкани към европейската общност.Още в периода на присъединяването на стра-

ната ни към ЕС ние започнахме да обсъждаме теоретическите и практическите проблеми-те за имиджа на България и Балканите. Две от 12-те международни научни конференции на Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността” на ФЖМК на СУ, които организирах, бяха по темите „Имиджът на Бал-каните: исторически подходи и комуникацион-ни перспективи” (2006) и „Диалогът с другия: Балкански измерения на европейската идентич-ност” (2008). Създадохме и мрежа на катедри и специалисти по комуникация на Балканите БАЛКАНКОМ, която поради административни и финансови причини не можа да разгърне на-чертаната в програмата си дейност.Много досегашни наши и чуждестранни из-

следвания в европейската и световната преса на имиджа на успели българи сочат, че техни-те постижения се представят като резултат от дейността на отделни целеустремени и талантливи личности, а не като резултат от традициите на хилядолетната култура по на-шите земи, от труда на поколения български педагози от всички сфери на науката, култу-рата и изкуството, от трайното присъствие на страната ни в световната история и кул-тура през вековете.За подобряване на националния ни имидж, как-

то и на имиджа на Балканите, са необходими обединени и координирани усилия в национа-лен и регионален мащаб на журналистите и ПР-практиците от Балканите и Европа със специалисти от най-различни сфери: истори-ци, археолози, културолози, еколози, етнолози, балнеолози, икономисти, спортисти, специали-сти по публична администрация, по културен туризъм и др. Само синергията на обединени-те им усилия може да доведе до положителни резултати във времето.Не е ли опасно за общественото здраве пре-

връщането на медиите в пиари на властта?Медиите са организирани комуникационни ка-

нали за информация и институции, но съдър-жанието им се определя от редакционните политики и от характера на собствеността им. Когато техните собственици са прибли-жени на властта и тяхна върховна цел е уве-личаването на финансовите печалби с оглед на комфорта на властовите елити без оглед на обществените функции на журналистика-

та, тогава журналистите осъществяват на практика т.нар. „черен ПР” или правят услу-ги срещу фактическо или морално заплащане, което противоречи на етичните норми и на журналистиката, и на пъблик рилейшънс.Защо това вреди на общественото здраве?Защото в такива случаи журналистите не

спазват задължението си за плурализъм на мне-нията в медиите и не осъществяват ефикасно контролната функция на журналистиката над трите власти. Тогава журналистиката става сервилна и беззъба и не е способна да отговаря на очакванията на гражданското общество да бъде открита публична трибуна на общест-веното мнение. А когато журналистите не контролират властовите елити, обществе-ното здраве е застрашено от неточните им диагнози на актуалните социални проблеми и образно казано, от неправилния подбор на хи-рургическите инструменти за отстраняване на обществените тумори. А знаем, че изходът в такива случаи често е летален.От друга страна, от ранна сутрин новинар-

ските блокове, новините през деня и късно вечер бълват само лоши вести. Май трябва вече да се говори, че новинарските емисии са опасни не само за образа на страната, а и за здравето?Тук става дума за баланс между добрите и

лошите новини в медиите. За съжаление трай-на тенденция в световен мащаб през послед-ните десетилетия е доминацията на лошите новини. Учени от университета в Глазгоу бяха сред първите, анализирали тази тенденция с емпирични изследвания в началото на 90-те го-дини на миналия век. Тя е резултат, от една страна, на множащите се в социалната дейст-вителност разнообразни конфликти, военни сблъсъци, природни бедствия, екологични ката-строфи и др. От друга страна обаче, тъкмо тези новини се превръщат в предпочитаните от медиите и техните читатели, слушатели, зрители и потребители в интернет „горещи новини”, осигуряващи им поразяващия сензацио-нен ефект на въздействие. Защото, както по-сочва Робърт Мъртън, „горещите новини” се издигат като статуи над бездната от тра-диционни съобщения, стават веднага част от текущите разговори сред хората, въздъхващи с облекчение, че това не се случва на самите тях и пораждат доверие към медията, която първа им ги поднася. А в наши дни след мощно-то развитие на новите технологии, които ни заливат всяка минута с водопади от информа-ция, „горещите новини” стават още по-ценни притегателни точки за вниманието на жадна-та за сензации публика.Негативизмът на новините не само омръзва

на ползвателите на медиите, но освен отегче-

66

ние, поражда и друг отрицателен ефект – до-брите новини се загубват в бездната от лоши новини, защото рядко се търсят съзнателно от журналистите и още по-рядко се изтъкват на преден план, както това задължително се прави с лошите новини. Например, забележи-телното постижение, че наша космическа апа-ратура лети в момента към Марс, бе „смач-кано” в медиите, които бегло го споменаха, вместо да направят от него „добра сензация” – как въпреки мизерните финансови условия нашите космически специалисти правят и по-стигат чудеса на техниката!Има ли лек срещу тази професионална бо-

лест?Той е в ръцете на журналистите, които

трябва съзнателно да търсят и предлагат на своите страници, екрани и уебсайтове поло-жителни новини от всички сфери на социал-ната действителност. Освен това открива-нето на положителни новини следва да бъде насърчавано с професионални награди и от-личия и от страна на Съюза на българските журналисти. Предлагам убедено в Годишните награди на СБЖ да бъде учредена специална на-града за журналисти – автори на добри новини и публикации от различни жанрове за дейности и личности – образци на добротата и човеко-любието.Йосиф Хербст определя „длъжностите на

журналистиката” така: „Отвоювай всеки ден Свободата на Словото от властта и пари-те, от лъжата и беззаконието, от общест-вената леност, лековерие и бездуховност, от умствения мързел, лицемерието и неве-жеството. Помни – истинският, постоянно действащият парламент в една държава е нейната журналистика и публицистика”. Как-ви са Вашите впечатления от днешните ме-дии, а и от новата журналистическа смяна – отговарят ли „депутатите” в този медиен парламент на тези изисквания?Великолепните слова на Йосиф Хербст по-

ставят високо летвата пред професионал-ните журналисти на всички времена. Малци-на журналисти днес могат да се похвалят, че са я достигнали и прехвърлили като Стефка Костадинова, но усилията на добрите профе-сионалисти сред нашата гилдия продължават. Тук следва да отдадем дължимото на българ-ските разследващи журналисти, които въпреки неимоверните трудности, които им създават институциите, куп редакционни началства и дори част от колегите, продължават упорито да ни вълнуват с горещите си речи от трибу-ната на родния медиен парламент. Да споме-нем Валя Ахчиева, Анна Заркова, Валя Войкова, Миролюба Бенатова, Марин Николов, Димитър Стоянов, разследващите журналисти Асен Чо-

банов и Асен Йорданов от сайта „Биволъ” и др. Фактът, че редица български журналисти от пресата, радиото и телевизията са отли-чени с европейски награди показва, че членове на нашата професионална общност работят успешно по европейски стандарти. Тяхната самоотвержена и всеотдайна служба пред ол-тара на свободното слово заслужава не само всеобщо признание, но така също създаване-то на условия за мултиплициране на опита им и на резултатите от техните разследва-ния чрез срещи-дискусии със студентите по журналистика, ателиета с млади журналисти и чрез издаване от СБЖ на годишни сборници с творби на български разследващи журналисти с цел съхраняване и популяризиране на техните постижения и за следващите поколения.Има ли шанс у нас да се роди журналист

от ранга на Ришард Капушчински или Ориана Фалачи? Как стигнахте до идеята полският журналист да се изучава във Факултета по журналистика и масова комуникация на Со-фийския университет „Св.Климент Охрид-ски”?Формирането на журналиста като творче-

ска личност е резултат от много фактори. В монографията си „Репортерство, репортер, репортаж” аз акцентирам най-напред върху ро-лята на социалната макросреда или времето, в което един репортер израства и твори. Съществено е също влиянието и на социал-ната микросреда, включваща семейството, приятелския кръг, редакционната политика и подкрепа, които създават атмосферата за професионалната му реализация. Редом с мак-ро- и микросредата значими са и индивидуал-ните качества на характера на бъдещия жур-налист, които винаги са уникална комбинация от талант, работоспособност и съзнание за посвещение на любимата работа.Ришард Капушчински и Ориана Фалачи са ле-

гендарни репортери, чието творчество беле-жи върхове на репортерското майсторство в световната журналистика през втората по-ловина на XX и началото на XXI век. Всеки от двамата се е изградил като личност и творец по свой собствен път, който от своя стра-на предопределя темите на техните творби, дълбочината на техните анализи на социални-те процеси в световното развитие и точни-те им прогнози за бъдещето.Ориана Фалачи преминава през горнилото на

антифашистката борба в родната Флоренция и получава незабравими уроци по политическа зрялост, мъжество и демокрация. Те извайват нейната борбеност и непримиримост с всич-ки прояви на фалша, лъжата и мимикрията на представителите на световния политически елит в знаменитите є „интервюта с истори-

7Черно и Бяло, #93/ 2016 7

ята”, пламтящите є репортажи от войните във Виетнам, Ливан и Персийския залив, жи-госващите слова за „раковото заболяване на западния свят и тъпата жестокост на исляма” в есетата є „Гняв и гордост”, „Силата на раз-ума” и в лебедовата є песен – „Интервю със себе си. Апокалипсис”.Ришард Капушчински също от дете се среща

с войната в родния си град Пинск в бедното Полесие, и това му осигурява безценен опит за работата му като военен кореспондент. Като студент той трупа исторически познания и взема съдбоносното решение да се занимава с историята не в архивите, а там, на местата по света, където тя се случва пред очите му. Това го насочва към раждането на Третия свят и той се превръща не само в репортер от първата бойна линия, в продължител на тра-дициите на полския „литературен репортаж”, но и в един от най-проникновените познава-чи и анализатори на обществените процеси в Африка, Азия и Латинска Америка, във философ, културолог и визионер на XXI век.Историята на българската журналистика

също показва, че в нужното историческо вре-ме изригват талантите на Христо Ботев, За-хари Стоянов, Стоян Радев, Йосиф Хербст.За да се роди днес в България личност с перо

със същата взривна мощ като тези на Ориа-на Фалачи, Ришард Капушчински и на нашите първомайстори публицисти е необходимо да съзрее времето и да са налице останалите обстоятелства, които да оплодотворят род-ната журналистическа нива с подобни уникални плодове.Още в началото на 90-те години на миналия

век, когато се запознах с „Императорът” и „Шахиншахът” на Ришард Капушчински, оцених много високо майсторството на полския ре-портер и включих изучаването на творбите му в дисциплината „Репортерство” на бъде-щите прес-журналисти във ФЖМК на СУ. Те написаха върху репортажните книги на Ришард Капушчински многобройни курсови работи, 5 студенти му посветиха свои дипломни рабо-ти. А по повод 50-годишнината на академич-ното образование по журналистика в България през 2002г. по инициатива на Катедрата на ЮНЕСКО „за големия му принос в развитие-то на журналистиката, на междукултурната комуникация и за философско-публицистичното осмисляне на глобалните проблеми на нашата съвременност”, СУ „Св.Кл.Охридски” стана пър-вият чуждестранен университет, който на 18 април 2002г. го удостои с почетната титла „Доктор хонорис кауза на СУ”.Как студентите по журналистика приемат

тяхното творчество и кои са най-важните уроци, които те могат да вземат от Капуш-

чински и Фалачи?Моето дълбоко убеждение е, че както в лите-

ратурата има класици, без изучаването на кои-то не може да израсне никой бъдещ майстор на художественото слово, така и бъдещите журналисти трябва да изучават творбите на майсторите репортери и публицисти. Затова след като се запознаят с теорията на репор-тажа, по време на изпит по „Репортерство” студентите разкриват познанията си чрез собствени анализи на избрани книги на май-стори-репортери.А най-важните уроци, които те могат да взе-

мат от Ориана Фалачи и Ришард Капушчински са, че и двамата възприемат професията си като призвание и мисия в защита на истина-та, демокрацията и хуманизма, че репортери-те трябва лично да присъстват на мястото на събитието и да изживеят всичко, за което ще напишат в репортажите си, да понесат своя дял от общия риск и да бъдат отговор-ни за всеки свой ред пред своите читатели и днес, и пред бъдещите поколения.Оптимистка ли сте за бъдещето на бъл-

гарската журналистика, като наблюдавате израстващата смяна?Реалистичният поглед към познанията и об-

щата култура на голямата част от съвре-менните студенти и към професионализма на младите български журналисти показва, че те са незадоволителни. Липсват им жаждата за знания, конкурентната нагласа и благородни-ят хъс на предишните поколения студенти по журналистика непрестанно да разширяват кръга на познанията си, да бъдат в крак с най-актуалните тенденции в развитието на журналистиката у нас и по света.Оптимистка съм за успешното развитие на

тази част от сегашните студенти по жур-налистика, които идват във факултета със съзнанието за отговорността си пред демо-кратичното развитие на нашето общество и я поемат, съчетавайки учението с практи-ческа работа в професията. Благодарение на непрестанното развитие на новите информа-ционни технологии днес те разполагат с мно-гократно по-обширна и разнообразна социална информация и с мултимедийни възможности за нейното представяне. Но сериозното є ос-мисляне и творческото є претворяване може да стане реалност единствено в резултат на тяхната работоспособност, целеустременост и гражданска позиция по актуалните проблеми на обществото, или казано с думите на Йосиф Хербст – когато се превърнат в негови „де-путати” в постоянно действащия парламент на всяка държава – нейната журналистика и публицистика.

Розалина Евдокимова

8

форум български журналист

Творбите на Нострадамус на ХХ и ХХI век, както е нари-чан Ришард Капушчински, бяха представени от проф. Минка Златева, която е редактор и автор на новопоявилия се том, преводачката Благове-ста Лингорска, а водещ на съ-битието беше Марин Бодаков – редактор в отдел „Литера-тура“ на вестник „Култура“. А в ролята на организатори – Полският културен институт съвместно с издателство СОНМ. „С тази наша среща ще отдадем дължимата по-чит към едно от най-големите имена в журналистиката”, каза Марин Бодаков. Той сподели, че му става все по-трудно да говори за журналистика, защо-то се чувства двоен поданик – на нея и на литературата. От името на директора на Полския културен институт у нас Ярослав Годун събралите се почитатели на Капушчин-ски поздрави Халина Кръстева. Тя не пропусна да спомене, че това е вече осмата книга на Капушчинки, която излиза на български език и че благода-рение на проф. Минка Злате-ва творчеството на големия журналист, който с гордост заявява: „Репортерството е моят начин на живот”, се изу-чава от студентите по жур-налистика в СУ „Св.Климент Охридски”. Кръстева припом-ни, че Ришард Капушчински е гостувал в България. А проф. Минка Златева припомни, че

първа нашата страна му дава научното звание „Доктор хо-норис кауза” и това става в нашата най-стара Алма Ма-тер. По време на церемони-ята той произнася своето академично слово „Български размишления”, където говори с особена любов и познание за българската история и култу-ра, които са достоен пример за много страни в света. Тя също говори увлекателно за феномена Капушчински. Според нея ако в досегашните книги сме се срещали с репортера Капушчински, то в тези три, излезли в едни том, се докос-ваме до неговите размишле-ния по важни за света теми. В многото интервюта, които той е давал за различни ме-

дии, събрани в „Автопортрет на репортера”, „изказва остри критики към дейността на журналистите в съвременни-те медии, които разполагат с безкрайно много нови техно-логични възможности, но до-пускат наличието на сериозни професионални и нравствени недостатъци”. „Автопортре-тът” е своеобразен учебник за поколения днешни и бъдещи журналисти и писатели. В нея емблемата на журналистиката разкрива „уникалния си жизнен и професионален опит, собст-вените си виждания, мнения, впечатления и прогнози както за репортерската си работа, така и за наболелите въпроси на нашето съвремие”. „Няма вече острокритична преса в

Големият репортер Ришард Капушчински отново сред насКакво по-хубаво от това в една мрачна и дъждовна пролетна вечер да ни събере едно та-кова събитие, като представянето на трите най-нови книги на български език на писателя и репортер Ришард Капушчински „Автопортрет на репортера”, „Стремителният ход на историята. Записки за ХХ и ХХI век” и „Другият“, домакин на което беше Литературен клуб „Перото” в НДК.

9Черно и Бяло, #93/ 2016 9

света. Медиите престанаха да бъдат опозиция на систе-мата. Преди пресата демас-кираше, бореше се яростно с нещо. Днес медиите проме-ниха своята позиция. Наста-ниха се при властта, вече не протестират, не подлагат на съмнение принципите...” – из-повядва той в книгата си „Ав-топортрет на репортера”. И още нещо поучително струи от думите му, че „смяната на критериите от истинност към атрактивност предста-влява голяма културна револю-ция, на която всички сме сви-детели, участници и жертви”, което е може би най-точната преценка на днешните медии и журналисти не само в Пол-ша, но и у нас и по света.Втората му книга „Стре-

мителният ход на история-та. Записки за ХХ и ХХI век“, според проф. Минка Златева го представя като мислител, философ, историограф, антро-полог. Тя е дело на съвместна-та му работа с редакторката Кристина Стрончек и е на ба-зата както и „Автопортре-та” на многобройни негови ин-тервюта. За жалост авторът не е могъл приживе да види целия текст и да го одобри. В нея пред погледа на репортер и историк са развитието и бъдещето на различни точки на света. Той пише за Африка, Русия, Близкия Изток, Индия, Латинска Америка. И всичко в нея е поднесено в тради-циите на полския литерату-рен репортаж. Именно той е този, който прави репортажа привлекателен и го превръща в сериозен жанр в полската журналистика. Благодарение на непрестанните си пътува-ния Капушчински има шанса да сравнява своите стари и нови впечатления, да анализира и да прогнозира бъдещи съби-тия. С особена прозорливост той предвижда, че ще дойде време когато към Европа ще се отправят огромни групи хора, търсещи нови места за

живот. И днес това го вижда-ме в преселението на мигран-тите. Макар и да е критично настроен към случващото се в Русия, Ришард Капушчински пише: „Само християнска Ру-сия може да задържи исляма. Затова онова, което става в Русия, е страшно важно. За-това Западът и Щатите са жизнено заинтересовани от стабилността на Русия.” И колко много общо намираме в неговите разсъждения и това, което написа и борбената и също не по-малко талантли-ва Ориана Фалачи. Не остава безразличен и към другата бо-лест на ХХI в. – тероризмът – и пише, че той е „разсеяно, диференцирано и хаотично явление – невъзможно за неут-рализиране с помощта на во-енни кампании”.В третата му книга „Дру-

гият” са шест негови лекции, изнесени в културни институ-ти във Виена, Грац и Краков и са посветени на „психоло-гическото и философското възприемане на чужденеца, на Другия, на механизмите на не-говото опознаване и признава-не от съвременния човек”.За това какво е за тях голе-

мият полски журналист, спо-делиха журналистът от БНТ Бойко Василев, главният ре-дактор на в-к „Литературен вестник” проф. Амелия Личева и преводачката на книгата на Капушчински Благовеста Лин-горска. Водещият на „Панора-ма” каза, че много по-лесно и приятно е на човек да говори за гений, какъвто е полският журналист. „Ще кажа едно единствено нещо, - сподели Бойко Василев, – което е на устата на всички, но никой не го е изговорил: Неговият та-лант е абсолютно независим от политическата конюнк-тура. И той показва, че при всички системи талантът може да избуи по особен на-чин. Отговаря и на един друг въпрос, който всички сме си задавали и това е защо голе-

мите таланти на българската журналистика по времето на социализма бяха в междуна-родната сфера.” Днес обаче се питаме: дали сега знаем по-вече, отколкото по времето на Капушчински? - риторично попита Бойко Василев. Според него има лесен отговор, защо-то журналистите са повече, информацията също и техно-логията е много по-богата. Но дали е добре, че днес журна-листите сме толкова много и дали това, че има повече ин-формация, ги прави по-добри?За срещите си и работата

по превеждането на книгите на полския журналист с осо-бено вълнение разказа „ви-новницата” да имаме днес в ръцете си и да усетим кой е истинският Ришард Капуш-чински, преводачката Благо-веста Лингорска. Тя се върна назад във времето, когато за първи път се е докоснала до неговото творчество и до него самия. Лингорска е убе-дена, че ако сега журналистът беше жив, сигурно нямаше да остане безразличен към случ-ващото се в Украйна, Сирия и Близкия Изток и вероятно щеше да замине за тези горе-щи точки, за да направи по-редните си силни репортажи. Припомни също, че през 2017г. ще се навършат 85 години от рождението му и 10 откакто той не е между нас. Предвиж-да се това да бъде отбеляза-но с появата на втора негова трилогия „Лапидариите”.С вълнение и интерес беше

посрещната и живата връзка по скайп с въпроси от зала-та с редакторката Кристи-на Стрончек, която разказа за работата си с Ришард Ка-пушчински и за голямата от-говорност да работиш върху неговите творби и да пишеш в съавторство с него. „У мен през цялото време звучат книгите му” – каза Стрончек. Тя сподели също, че днес като гледаме какво става в Евро-па, си припомняме, че още

10

форум български журналист

преди доста години той е предвидил случващото се. Стрончек с вълнение каза, че Ришард Капушчински об-хождаше осакатения свят и след това се раждаха не-говите големи репортажи и анализи.Големият полски журна-

лист е автор на повече от 20 книги, много от които са наградени с престиж-ни международни награди. Обиколил е над 100 страни в света и е написал хиляди репортажи от горещите точки на планетата, на-правил стотици интервю-та със световни личности. Лауреат е на четиридесет награди и отличия и е из-бран от журналистическа-та гилдия за Журналист на века в допитването на ме-сечното списание Press.Ще ми се да завърша с

още нещо, казано от Ри-шард Капушчински в не-говия „Автопортрет на репортера”: „Моята рабо-та е призвание, мисия. [...] Най-често бих определил своята професия така: да бъдеш преводач. Само че не преводач от един език на друг – а от една кул-тура на друга култура [...] Проблемът е в това, да успеем да създадем между културите отношения не на зависимост и подчине-ние, а на разбирателство и партньорство. Само то-гава съществува шансът в нашето човешко семей-ство съгласието и добро-желателността да вземат връх над всяка враждеб-ност и конфликти. В своя-та малка, миниатюрна област бих искал да допри-неса за това и ето защо – пиша.“

Розалина Евдокимова снимка: Иван Василев

Йоанна-Изабелла Върбанова е на 18 години, но трупа професи-онален актьорски опит от дете. Започва да се снима в рекла-ми, следват главни роли във филмите „Момичето от НиЗката земя“ и приключенския филм „6 и 1 наум“, чиято премиера ще бъде през април, театрални постановки... Младостта я изпълва с оптимизъм и желание за работа въпреки предизвикателства-та, пред които я изправя професията. А може би точно заради тях...Какво Ви насочи към актьорската професия?Родителите ми. Дядо ми и баща ми са оперни певци, хора с

по няколко образования. Израснала съм зад кулисите на театъ-ра, на снимачните площадки, в телевизионни студиа – когато татко започна да се занимава и с телевизия. Артистичният ми ген е кодиран и по линия на майка ми, която е завършила НАТФИЗ „Филмово и телевизионно изкуство“ и дори бременна с мен, продължава да участва в реализацията на продукции. От малка тръгнах на кастинги, снимала съм се в реклами... Първо започнах да се занимавам с пеене, после и с пиано, а след това се преместих в танцово училище – специалност „Модерни тан-ци“ и започнах да ходя запалено на актьорско майсторство.Нашата детска театрална студия е играла в Сатирата, СФУ-

МАТО и Младежкия театър. Школата и опитът на сцена ми дадоха много, като след това се преориентирах и към киното. Всичко се случваше някак естествено, от само себе си. Избра-ха ме за главната женска роля в пълнометражния игрален филм „Момичето от НиЗката земя“. Това е дебютът ми в главна роля, беше предизвикателство за мен, защото бях само на 16 години.Във филма се превъплъщавате в топ модел, който иска да

се докаже с цената на всичко. Научи ли Ви ролята на нещо за това, колко струва успехът?Едно от посланията във филма е това – да преследваме меч-

тите си, да вярваме в тях, но да не ги постигаме на всяка цена. Трябва да определим нашите граници и да знаем докъде сме готови да стигнем, за да осъществим идеите си. Да водим битка, но не и за сметка на човешкото в нас.До каква степен според Вас отличията от типа на „Оскар“

се превръщат в самоцел за творците?Понякога актьорите толкова се стремят към признанието на

гилдията, че забравят колко стойностно е признанието на зри-

Йоанна-Изабелла Върбанова:Изкуството е душата на живота ни!

Понякога актьорите толкова се стремят към призна-нието на гилдията, че забравят колко стойностно е признанието на зрителите, казва младата актриса

11Черно и Бяло, #93/ 2016 11

телите. Всяка роля развива качества, а това в крайна сметка е най-важното. Това, че някой получава признание от гилдията е чудесно, но не е абсолютно доказателство за талант. Чо-век е нужно да „чува“ интуицията си и да знае кога се справя добре и кога – не, да се стреми да надгражда. Наградите не бива да стават самоцел.Какви са наблюденията Ви върху творческа-

та завист сред колегите Ви?Смятам, че ние, актьорите, трябва да си

помагаме, да се критикуваме градивно, да раз-читаме един на друг, макар и винаги да има известна здравословна конкуренция. Всеки тво-рец се нуждае от самочувствие, съзнавайки, че се отличава от останалите, но не за сметка на колегиалните отношения. Получавала съм помощ от режисьори и колеги актьори. Крити-ки или похвали – ценя всичко, което може да ме стимулира към развитие, затова благодаря за искреността им. Творческото самолюбие не бива да заслепява.Как може да се избегне самозабравянето във

Вашата професия, особено при онези Ваши млади колеги, които се снимат в сериали и стават разпознаваеми?Можем да се предпазим единствено чрез при-

ятелите и семейството си. Важно е те да ни подкрепят, но и да ни казват: „Да, добре се справяш, но не забравяй, че имаш още много да работиш. През целия си живот ние се учим и вървим напред. Актьорът се доказва всеки ден на сцената с последния си спектакъл или филм.“ Аз съм доста самокритична, това е качество, което ти помага да запазиш реална представа за себе си.Трудно ли е един млад човек да бъде актьор

с оглед ниското заплащане и какво при това положение ви мотивира?Професията ми дава опит. Всеки персонаж,

в който се превъплъщавам, ме прави гъвкава и

ми помага да вървя напред. Това е същността на актьорската професия и моята мотивация. Трябва да живееш с ролите си и да оставиш следа. Хубаво е да можем да се издигнем над материалното, защото за артиста духовното е над всичко. Изкуството е душата на живота ни, но е сложно да се разчита само на него, за да се издържаме в материалното измерение. Всеки хонорар ни дава възможност да инвес-тираме в себе си. Творчеството обаче не е единственият начин на издръжка, възможно е човек да се занимава и с нещо странично.На какво Ви е научила работата в киното

и театъра?В театъра емоцията идва отвътре-навън,

всичко е много експресивно, на момента. В ки-ното пък изобразяването на емоциите трябва да е много по-сдържано – понякога очите мо-гат да кажат всичко. Важна е мярката, незави-симо от вътрешните състояния или усещания, с които се бориш. Камерата усилва хилядо-кратно всяко състояние, затова е важно как дозираш играта си. Липсата на хронология – често пъти снимаш първо смъртта си, а след това – раждаш, при заснемане е предизвика-телство, нужно е да знаеш доколко се е развил образът ти и да можеш да се „върнеш“ назад, за го доизградиш. Адмирации за хората, които умеят и театъра, и киното – познавам такива колеги. Аз клоня към киното, там се чувствам истински жива.Кой филм Ви е развълнувал особено много?„Завръщането“ с Леонардо ди Каприо ме по-

рази. Впечатлена съм от начина, по който той разви кариерата си – ролите му нямат нищо общо помежду си. Персонажите му те карат да го мразиш, да го обичаш... След като изля-зох от салона, бях в потрес, сякаш през мен беше минала буря. Филмът ме погълна. Иначе актьорите се учим от всичко, което гледаме, така че не мога да кажа, че имам любим филм или любими актьори – всеки е полезен.Какви са по-интересните Ви проекти?Искам да завърша Национално училище за тан-

цово изкуство, където уча последна година. Предстои ми премиера – началото на април, на втория ми филм – „6 и 1 наум“, с режисьор Лъчезар Петров. Там играхме на много труден терен – снимахме в 5 различни пещери, кои-то не са туристически. Стояхме с колегите ми на -12 градуса по 12 часа на ден, а тъй като снимахме лятото, навън беше над 35... Шок за тялото, беше страшно интересно и те учи на дисциплина. Ще кандидатствам „Ак-тьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ, а след завършване на бакалавърска степен искам да се насоча към магистратура в чужбина – Великобритания, Испания или САЩ.

(кмета.бг)

12

форум български журналист

Слушателите сигурно вече са научили наизуст „Let it be“ на „Битълс“ и

„Вдигни очи“ на Валди Тотев. Двете песни се използват от години като запазена марка на журналистите в национално-то радио, когато протести-рат срещу своите началници и затова имат свойството да изнервят само тях, но не и ау-диторията. Сега се очертава перспектива „досадните“ пес-ни да преминат и в ефира на телевизията, защото властта е замислила да слее БНР и БНТ, без да казва на журналисти-те защо е необходимо това и какви ще бъдат последици-те. В тъмни ъгли депутати и медийни консултанти са съчи-нили закон, който да постави

под пълна държавна регулация всички медии, но истината се разкрива пред обществото на малки порции, за да бъде преглътната по-лесно. Осве-тяването започна с дискусия „Ролята и мястото на регула-торните органи и обществе-ните медии и възможността за промяна на тяхната дей-ност в обществен интерес“, която мина под формата на съвместно заседание на парла-ментарните комисии по меди-ите и културата и по транс-порта. Председателката на комисията по култура и ме-дии Полина Карастоянова от Патриотичния фронт обяви, че още тази седмица ще сфор-мира работна група, която да съчини текста. Само че някои от съчинителите нямаха тър-пение и издадоха четата още в увертюрата. Собственичка-та на „Медийна група Бълга-рия“, която притежава вест-ниците „24 часа“, „168 часа“ и „България днес“, Венелина Гоче-ва каза, че работната група се е събирала неведнъж, а бив-шият депутат от БСП Мар-тин Захариев (сега сътрудник на медийната комисия) разкри и темите, „които витаят в пространството“ – обединя-ване на БНТ и БНР в „меди-ен холдинг“, сливане на СЕМ и КРС (Комисията за регулиране на съобщенията) и разширява-не на регулацията от радиото

и телевизията върху всички интернет-издания, защото и те са електронни. Трети из-точник от списъка на лицата, които по сценарий получиха право да се изкажат на диску-сията, но пожела анонимност пред УС на СБЖ, заяви, че „за-конът вече е готов“.Сменящите се власти, ка-

квито и да са партийните им цветове, от дълго кроят планове как да вмъкнат под държавен контрол и медиите, които по принцип не се лицен-зират – вестници, списания и интернет-издания. Кройката им се оказваше все крива, но изглежда този път са решили, че са взели мярката на всички медии. Под предлог, че ще ре-монтират Закона за радио и телевизия, защото бил на 15 години и вече бил остарял, а освен това имал много поправ-ки, щели да приемат нов За-кон за медиите. Уж ще сливат БНР и БНТ под една шапка, но целта е да наденат шапка и на онези, които няма защо да бъдат обект на държавна регулация. По принцип радио-то и телевизията се лицензи-рат и регулират в цял свят, защото се разпространяват ефирно, а ефирът е ограничен ресурс и трябва да се разпре-деля централизирано. В ерата на цифровата, сателитната и кабелната телевизия това техническо ограничение до го-

След медийната империя в България се промъква и медиен тоталитаризъмДомъчня ми за генералния директор на БНР Радослав Янкулов. Миналия четвъртък той изплака болката си в Народното събрание, където пред две парламентарни комисии и стотина представители на медии и сродни структури разобличи СЕМ, че „пропусна да се впечатли от досадното вече повторение на едни и същи две песни“. Вероятно се е надявал надзорникът да ги спре, но това не е отговорило на очакванията му.

13Черно и Бяло, #93/ 2016 13

ляма степен е отпаднало, но традицията на лицензиране се запазва. Нищо обаче не налага да се лицензират вестници и интернет-издания, освен ако държавата не иска ясно да за-яви, че има амбицията да ги контролира.Хитрината, която се използ-

ва в момента, е, че всички медии са електронни, защо-то и вестниците имат он-лайн-издания. На практика в интернет медиите си при-личат, защото се превръщат в мултимедии, като ползват техническите предимства и на вестници (писан текст), и на радио (озвучаване), и на те-левизия (визуализация). Освен това всички имат предим-ствата на мрежовите връзки, които придават трето изме-рение на тяхната продукция чрез хиперлинкове в интернет. Когато полето на закона се разшири върху електронните медии, това означава, че той ще важи както за радиото и телевизията, така и за всичко друго в медийния сектор.Председателят на СЕМ в ос-

тавка Георги Лозанов, който не крие, че е един от кон-структорите на нов закон, каза вчера пред БНТ, че кате-гориите „радио“ и „телевизия“ вече не са актуални от гледна точка на регулацията и тряб-ва да се мисли как и онлайн базираните медии да влязат в регулация. За да прикрие неу-добството от тази претен-ция, той уточни, че „става дума само за онлайн-медиите, а не за интернет или „Фейс-бук“ – сякаш онлайн-медиите са извън интернет. Интерес-но как ентусиастите на свръх-регулацията си представят контрола над всички издания в интернет? СЕМ и сега се оплаква, че има недостатъч-ни ресурси да следи радио- и телевизионните предавания. А председателят му театрално подаде оставка, уж възмутен от словото на омраза в една медия, на която нямал власт

да откаже регистрация за те-левизионно разпространение. Смята ли, че ако под шапката му бе вкарана същата медия само със сайта си, щеше да я научи на благоприличен език? За свръхрегулацията ще е не-обходим някой СуперГого, но въпреки многото желаещи да се отъркат о властта, едва ли ще се намери Главен цензор със способности като „Сто-ръкия Шива“.По-логично е амбициите на

властта да са фокусирани в по-тесен сектор, който оба-че є създава най-много непри-ятности. През последните 10 години тя успя да вкара 90% от нерегулираните национални медии в медиен монопол, кой-то финансира задкулисно или публично с държавни и евро-пейски средства. Той произ-вежда всевъзможен инфобок-лук, предназначен за оглупяване на потребителите, за да се дезориентират те откъде им идват бедите. Останали са няколко издания, които въ-преки властовия натиск от всички страни и усилията за финансовото им изтощаване, продължават да вършат рабо-тата си като защитници на основното човешко право на информация. Медийният мо-нопол опита да ги задуши чрез системата на разпростране-ние, която контролира. Но тъй като хартиените изда-ния имат все по-малко търсе-не, а читателите се концен-трират в интернет, номерът не мина. Сега целта е да се завладее интернет простран-ството, за да няма мърдане. Медийният империализъм има амбицията да премине към медиен тоталитаризъм. Сли-ването между олигархия и дър-жава ще бъде пълно.Дискусията в Народното съ-

брание толкова се увлече по блянове за регулация, че съв-сем забрави думата „саморегу-лация“, докато тя не бе про-изнесена от представител на СБЖ. През 2004г. държавата се

обяви за гарант на саморегула-цията, когато над 200 медий-ни шефове подписаха Етичния кодекс на българските медии в присъствието на президен-та, премиера и председателя на парламента. Народното събрание дори стана депози-тар (пазител) на кодекса, а с една от поправките в Закона за радиото и телевизията го инкорпорира в неговия чл.76, с което му придаде юридическа сила поне по отношение на радиото и телевизията. Тога-ва България бе на 36-о място по свобода на словото според класацията на „Репортери без граници“ и се нареждаше далеч преди Румъния, поставена на 70-о място. През 2006г., кога-то започна подготовката за изграждане на медийния моно-пол, България бе подобрила об-раза си още повече и заемаше 35-о място заедно с Австрия и Франция. После настъпи срив, обратнопропорционален на растежа на монопола, за да стигне до 106-о място през миналата година. За сравнение Румъния е на 58-о място. Ме-дийният монопол обяви, че за него не важи общият Етичен кодекс на българските медии и си написа свой, колкото да излезе от контрола на други-те журналисти, но да си за-пази достъпа до европейски фондове, разпределяни му през министерства и други ведом-ства за „комуникационни кам-пании“.Ако България наистина се ос-

мели да приеме тоталитарен медиен закон, ще се устреми към Северна Корея и Еритрея, с които завършва световната класация по свобода на сло-вото. Тогава критиките в ЕС срещу Унгария и Полша заради натиска им върху медиите ще звучат като похвали в срав-нение с гнева, който ще се надигне срещу нас.

Светослав Терзиев, снимка: Иван Василев

източник: в-к „Сега

14

форум български журналист

Г-жо Тодорова, в момента в парламента се обсъжда сливане на обществените медии БНР и БНТ. Каква е позицията на СБЖ по тази тема?Вие знаете за дискусията, която беше ор-

ганизирана от парламентарната Комисия по културата и медиите. Няколко члена на УС на СБЖ също взехме участие. За първи път, или поне за първи път в наше присъствие, бе по-искано да се изрази мнение по следните въпро-си: Първо, да се обединят БНТ и БНР. Второ, да се слеят в един орган Съветът за елек-тронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Трето, да представим мнение за подготвян Закон за медиите, който евентуално би могъл да бъде регулатор не само за електронните медии, за които към момента има действащ закон, но и да регулира интер-нет пространството.След дискусията ни се обадиха много колеги.

Недоумяваха как е възможно в НС медийни ше-фове да обсъждат бъдещето на обществени-те медии, без да са поканени журналистите в тях. Във връзка с желанието ни да бъде чут гласът на журналистите, УС на СБЖ организи-ра днес в София публична дискусия на тема: „Регулация и саморегулация на медиите. Глед-ната точка на СБЖ по повод дискусията в парламента”.Това сливане под една шапка не е ли опит

за по-лесно влияние на властта върху двете медии?За нас е ясно, че властта си решава въпроса

в своя изгода. Ние категорично се противо-поставяме на предложението за обединение на БНР и БНТ. Според нас това ще доведе до сериозни съкращения на работещите в двете медии, най-вече на журналистите.Освен това БНТ и БНР ще бъдат и по-лесно

управляеми, манипулируеми, защото шефът и на двете инстанции ще бъде само един. Не-допустимо според нас е и че всичко става на тъмно. От комисията предложиха още да се съдаде работна група, която вземайки предвид изказаните мнения, да работи по закона. Нео-фициално обаче в СБЖ имаме информация, че законът вече е готов.А от подобно сливане ще се икономисат ли

пари от бюджета?Разбира се. Според колеги в медиите финан-

совата програма за БНТ и БНР се е провалила. Отпуснатите суми не стигат. Това е опит да се съкрати бюджетът за обществените ме-дии. Смятам, че особено тежко ще пострада Националното радио, но подчертавам, че това е мое усещане, нямам още факти. Вероятно ще се опитат да прехвърлят части от бюджета на БНР към БНТ. Но пак казвам: на този етап ние искаме журналистите да изразят своята позиция и тя да бъде чута от властта.Страх ли ги е колегите да реагират?В СБЖ поканихме председателите на журна-

листическите дружества в БНТ и БНР. Обяс-нихме на колегите, че ги каним за да изразят позиция, без да настояваме да подкрепят на-шата декларация. От този разговор разбрах, че колегите и в БНР, и в БНТ са притеснени, че нямат никаква яснота за готвения закон. Те смятат, че е възможно чрез това обединение да се търси работа на някой от бившите или може би дори настоящи шефове в двете медии.Знаете и в двете медии предстои избор на

нови генерални директори след предстоящото изтичане на мандатите на сегашните. Всич-ки присъствали на срещата от БНР изразиха позиция срещу обединението. Председателите на дружествата казаха и нещо повече, че пред-ставителите на другите синдикати в БНР, каквито са КНСБ и КТ „Подкрепа”, също се присъединяват към нашата позиция, изразена с декларацията на СБЖ.От БНТ една част от председателите каза-

ха, че са се допитали до своите хора и ни под-крепят. Останалите обясниха, че им предстои разговор с дружествата, но лично се обявиха срещу обединението и в подкрепа на декла-рацията на СБЖ. На срещата присъстваха и журналисти, председатели на дружествата в държавната БТА, които също подкрепиха коле-гите от БНТ и БНР. Те бяха категорични, че ефект от дискусията ще има единствено и само ако бъдем обединени.На нея сме поканили журналисти, поканили

сме и генералните директори на БНТ и БНР, не правим нищо тайно зад гърба им. Отпра-

Сливането на БНР и БНТ ще е грубо

погазване на свободата на словотоИнтервю със Снежана Тодорова за проблемите при евентуалното сливане на Българска национална телевизия и Българско национално радио

15Черно и Бяло, #93/ 2016 15

вили сме покана към пред-седателя и членовете на Комисията по културата и медиите в НС, пред-ставители на СЕМ и КРС и за наша изненада, голям интерес проявиха да дой-дат на срещата хора от посолствата на Гърция, Белгия и на Холандия.Какво Ви безпокои в но-

вата медийна ситуация в Турция?Разтревожена съм от

налагането на цензура и ограничаването на сво-бодата на словото в Тур-ция. Последният пример с одържавяването на в-к „Заман“ е поредното до-казателство за потъпква-не на принципите на де-мокрацията и свободното слово. Цял свят стана свидетел на бруталните действия на властта срещу журналистите.СБЖ многократно е изразявал подкрепа за

справедливата борба на колегите от Турция в името на истината и свободата на изразя-ване. Ние протестираме срещу заплахи, нака-зания и арести на турски журналисти, които с живота си отстояват истината. Турските колеги многократно са изразявали благодарност за солидарността на българските журналисти с тяхната борба.Вие имахте един забележителен предшест-

веник начело на СБЖ – Стефан Продев. Какво сте запомнила от него? Както и от основа-теля на в-к „Земя” Коста Андреев?От Стефан Продев съм научила много. Той

беше един изключително мъдър човек, предсе-дател на СБЖ за година и 3 месеца и беше из-бран в най-драматичния период – през януари 1990г., на първия демократичен конгрес на СБЖ в НДК. Тогава аз завеждах „Международния от-дел” на СБЖ.Скоро след това Продев беше избран за гла-

вен редактор на в-к „Работническо дело”. По-късно той направи от него „Дума”, а всички знаем, каква огромна роля изигра този вестник за спасяването на лявата идея. Но искам да подчертая, че Продев беше наистина демо-кратичен човек. Той си го казваше – оставя партийните пристрастия до балтона си на закачалката, когато влиза в СБЖ.Същите впечатления като за човек с огромен

професионализъм и с изключителен човешки мо-рал аз имам и за Коста Андреев, който също като Продев остави ярка диря в историята

Снежана Тодорова чете вестник „Земя” (снимка Красимир Пеков)

на СБЖ, на българската преса, и в частност – на лявата преса у нас.Какви са връзките на СБЖ със Съюза на жур-

налистите на Русия?Въпреки днешната политическа конюнктура

в България нашето сътрудничество и връзки със Съюза на журналистите на Русия (СЖР) и въобще с руските журналисти, се развиват особено активно. Политическата ориентация на част от елита на страната ни не пречи на това сътрудничество, защото ние знаем, че ни свързват непреходни неща. Правим мно-го международни срещи и винаги присъстват руски колеги.През последните 2 години организираме меж-

дународни прояви по линия и на Балканския и Черноморски медиен център, който бе съз-даден преди 3 години в Международния дом на журналистите във Варна. Миналата година беше втората среща, а първата беше през 2014г. На всичките ни срещи винаги с нас е била и вицепрезидентът на Европейската фе-дерация на журналистите (ЕФЖ) и секретар на СЖР – Надежда Ажгихина.На последната си среща подписахме договор

за сътрудничество и със Съюза на журналити-те от Одеса, Украйна и бяхме щастливи да видим един нормален диалог между руските и украинските журналисти.Особено сме щастливи и от факта, че тази

година ние ще бъдем домакини на такава сре-ща във Варна срещу езика на омразата.

Цветелина Цветанова

16

АртАфиш

Научих от мои близки за едно място в София, кое-

то трябваше да видя на всяка цена и за което трябваше да разкажа на повече хора, за да се възползват от този резер-ват за изкуства.Арт лабораторията на

ул.„Ивайло“ №1 в столицата събира хора на четката, на изяществото на тоновете, на духа и перото. Идеята да сътворят това местенце за талантливи и вдъхновени деца е на живописеца Юлиан Стан-кулов, графика Момчил Донев-ски и на техни колеги, решили да творят, но и да предават опита си. За това и мисията им е да провокират и насърча-ват интереса на децата, мла-дите и на обществото към изкуството.Арт лабораторията е изгра-

дена от група Laboro – млади художници и педагози, които правят всичко необходимо пространството да отгова-ря на съвременните разбира-ния и да привлича интереса на посетителите. Разбирам от Юлиан, че оборудване-то, дизайнът, програмата и концепцията са постигнати единствено със собствените им средства и труд.Той пояснява, че първата из-

ложба на групата в Арт лабо-

ратория, озаглавена Laboritas e била през март. Тя е обединя-вала различната гледна точка на отделните автори и е пре-създала идеята за изкуството като работен експеримент. Човек сам може да се убеди и да разбере, че посредством разнообразните художестве-ни форми и похвати, авто-рите придават визуален израз на своите виждания, свързани със самоопределянето и само-възприемането, което може да бъде личностно, групово и дори национално.В изложбата присъстваха как-

то произведения в класически-те жанрове живопис, графика, скулптура, така и съвременни форми на изкуство, като ви-део-арт и инсталация. Млади-те автори са Юлиан и Ялмур Станкулови, Момчил Донев-ски, Михаела Каменова, Десис-лава Досева, Виктор Павлов, Алина Павлова, Атанас Симе-онов, Силвана Илиева, Симеон Кривошиев, Евелин Димитров, Калин Бешировски и Ивайло Христов.Юлиан разказва за участието

на творците в проект „Бъл-гарско изкуство за вашето дете и детето във вас“, за който са подкрепени от На-ционален фонд „Култура” към Министерството на култура-

та.Работят и върху реализира-

нето на мобилна Арт лабо-ратория, достигаща до деца със специални образователни нужди.Художникът подчертава, че

имат социална библиотека за изкуство със свободен достъп и организират безплатни те-матични публични лекции, ра-ботилници и курсове за малки и големи, работят за различни социални каузи, към които ан-гажират вниманието на деца-та и обществото чрез изку-ство и забавление.Юлиан ми разказва, че при

тях се провеждат и тема-тични работилници за реди-ца български празници: Баба Марта, Освобождението на България, Денят на славянска-та писменост и култура и пр. Освен забавление и творчест-во, присъстващите получават и знания за празниците и бъл-гарските традиции и обичаи. Както първокласничката Ма-рия, която идва в лаборато-рията на творчеството за първи път, но не пропуска да нарисува и своето произведе-ние. Показва ми рисунката си с особена възхита. Двете с нея забелязваме, че тук може да се изработи тракийски ве-нец, да се стреля по мишени с балонени стрели и лък, да се рисува по черни и бели дъски, да се редят пъзели и модули.Създателите на Арт лабора-

торията имат много инова-тивни идеи и планове. Техни проекти са „Българско изку-ство”, „Мобилна лаборатория”, Галерия на младия художник. И техен акцент не са лъскави-те и луксозни прoизведения, напротив, държат на истин-ските пъстри, ярки и пълни с живец творби, които грабват окото и пълнят сърцето.

Слънце, зеленина, разходки. Пролетта е при нас в цялата си пищност и разнообразие, и малко дъжд. За редовната ни рубрика АртАфиш този път сме избрали да ви предста-вим информационно-обучителния център на група Laboro – Арт лаборатория. Там млади

художници и педагози обучават и се отдават на социални кауза. Ето какво сподели нашата колежка Миглена Китанова, която наскоро го посети:

Арт

Афиш

17Черно и Бяло, #93/ 2016

китай – известен, но непознат

В началото на март се проведе 4-тата сесия на XII Общокитайско събрание на народните представители (ОСНП), на което бе одобрен 13-ият петгодишен план за социално иконо-мическо развитие (2016–2020). Тази петилетка е последната преди да бъде реализирана по-ставената в началото на реформите цел за изграждане на общество със средно ниво на благосъстояние. Главните цели през настояща-та 2016г. пък ще бъдат поддържане ръста на БВП, продължаване на структурната реформа, реализацията на инициативата „Един пояс – един път“ и развитието на финансовия пазар. Тези акценти са и във фокуса на вниманието на международните медии и експерти, които следяха парламентарната сесия. В момента китайската икономика вече се на-

мира в т.нар. „ново нормално състояние“ и то оказва различно влияние върху малките и средни предприятия от ЕС, които имат инвестиции в Китай. Като цяло от 2010 до 2013 година преките инвестиции на ЕС в Китай са се уве-личили със 17.8% и са достигнали 17.1 милиар-да евро. Европейските компании са настроени оптимистично за перспективата пред иконо-мическия растеж на Китай, макар през послед-ните години печалбите им от китайския пазар да са намалели в известна степен. Според данни на Държавния департамент на

САЩ от 2000 до 2013 година заплатите в Ки-тай са се увеличавали с 11.4% годишно, което е довело на свой ред до значителен ръст на разходите за труд. Конкуренцията между чуж-дестранните и китайски компании се е засили-ла. По тази причина, в краткосрочен план ня-кои компании смятат, че бизнесът им ще бъде повлиян заради спада на китайската икономи-ка. В сравнение с компаниите в сектора на услугите, тези в промишленото производство усещат тази промяна по-силно и някои от тях преместиха вниманието си към други райони, особено в Югоизточна Азия. В момента обаче основната им задача е търсене на нови пазари и те още нямат намерение да преместват предприятията си от Китай.От гледна точка на износа, европейските

малки и средни предприятия извлякоха голя-ма полза от тези събития. Потреблението в Китай е много активно – през изминалите 5

Новото „нормално състояние” на китайската икономика предоставя

шанс за малкия и среден бизнес от ЕС

години износът на ЕС за Китай се е увеличил с 9,8% и е достигнал 160 милиарда евро, до-като износът на Китай за ЕС е нараснал само с 1,6%. При новото нормално състояние на китай-

ската икономика потреблението ще заема все по-голяма част от икономиката, а търсенето

1818

на европейските продукти ще продължи да се увеличава. Според анализ на данните за средни-те и малки предприятия от Европа, храните и напитките, козметиката и медицинските продукти ще се превърнат в трите области с най-голямо търсене от китайските потре-бители.В момента, машините и електронното обо-

рудване продължават да заемат основно поло-жение в износа на ЕС за Китай. С модерниза-цията на китайските индустрии съществува потенциал за увеличение на износа на такива продукти. Малките и средните предприятия в ЕС играят ключова роля за модернизацията на индустриите и иновациите в Китай. Затова Центърът за малките и средните предприя-тия на ЕС започна проучване на промишленост-та, селскостопанското оборудване и екотех-нологиите. В Германия на 10 хиляди работници в промиш-

леността се падат по около 233 роботизирани машини, докато в Китай те са едва 14. За да се привлекат иновативни технологии от чуж-ди страни, в Китай също бяха създадени някол-ко центъра за иновации в преработвателната промишленост. Според плана, до 2020 година броят им ще достигне 15, а до 2025 година – 40. Трансферът на технологиите от ЕС за

Китай още се намира в начален стадий и съ-ществува голям потенциал за развитие. Китай трябва да засили защитата на интелектуал-ната собственост – проблем, който безпокои някои по-малки технологични компании.В плана на 13-та петилетка може да видим

потенциала за развитие, а именно как Китай ще навлезе по-сериозно в Европа. През послед-ните четири години преките китайски инвес-тиции в ЕС са се увеличили с 135,5% и са достигнали 4.8 милиарда евро, а броят на ки-тайските туристи в Европа надвиши 7.4 ми-лиона. С други думи, дори европейските малки и средни предприятия да нямат възможност се развиват в Китай, китайските компании и потребители вече започнаха да използват техните продукти и услуги. Затова, може да се каже, че всъщност те вече са навлезли на китайския пазар.С идването на все повече европейски марки

в китайските сайтове за електронен бизнес, дискусиите за европейските продукти с из-вестни марки станаха все по-чести. Взаимни-ят обмен между двете големи икономики на Китай и ЕС също ще стане „ново нормално състояние” за търговско-икономическия обмен помежду им.

Дин Хао

19Черно и Бяло, #93/ 2016

китай – известен, но непознат

През 2015г., вътрешната и международна ситуация с раз-витието на търговията с Ки-тай е изключително сложна и тежка. Китайското правител-ство настоятелно преследва директивата, определена от Централната партия и Дър-жавния съвет – да се търси стабилност в напредъка, ак-тивно адаптиране към нови-те стандарти на икономиче-ското развитие и взимане на подходящи мерки по въпро-сите с основните рискове и предизвикателства. Като цяло, с визията за стабилния напредък, търговията поддър-жа скоростта на растеж на средно до високо ниво и жъне плодовете на факта, че по всички показатели се класира начело в света. Развитието на търговията предприема мерки за повишаване на потребле-нието, външната търговия и международните инвестиции. Вносът и износът на стоки на Китай, както и стойността на износа се класира на върха в света още от 2013г. и 2015г. не е изключение. Стойност-та на онлайн-продажбите на дребно се поддържа на първо място в света, общата стой-ност на продажбите на дреб-но на потребителски стоки и обемът на вноса и износа стабилно се класира на второ място в света, чуждестран-ните инвестиции се класират най-отгоре сред развиващите се страни в продължение на 24 последователни години, а инвестициите в чужбина ос-тават на трето място в

света. Тези постижения могат да се разглеждат като задо-воляващо следствие на нацио-налния икономически растеж и глобалното икономическо раз-витие. Това има няколко ос-новни характеристики:Първо, има различни акценти

в растежа. От гледна точ-ка на консумацията, общата стойност на продажбите на дребно на потребителски стоки в Китай е достигнал 30.1 трилиона китайски юана през 2015г., годишен ръст от 10,7%, а приносът на потреб-лението към социалния и ико-номически растеж е достиг-нал 66,4%, с увеличение от 15,4% от 2014г. Тоест, Китай успешно постигна жизнено-важната трансформация на икономическото развитие от инвестиции и външна търго-вия към вътрешното търсене, особено на базата на консу-мацията. По отношение на вноса и износа, с двуцифрен отрицателен прираст на све-товната търговия през ми-налата година, положението в Китай далеч не бе толкова лошо, колкото на неговите основни търговски партньо-ри и световната търговия. Китайският дял в светов-ната търговия се очаква да се увеличи с един процентен пункт от 12,2% до над 13%. През 2015г. китайският глоба-лен дял се повиши най-бързо. Миналата година, излишъкът в търговията на стоки дос-тигна 593 милиарда щатски долара, което играе положи-телна роля в опазването на

Търговското развитие на Китай допринася за

световната икономиканационалната финансова си-гурност. Вносът и износът на търговията на услуги е дос-тигнал 713 милиарда щатски долара, което представлява увеличение от 14,6% и е по-стигнал „двойно повишаване” в дела от световната тър-говия на Китай. В миналото, търговията с услуги винаги е била смятана за слабо място на Китай, но тази сфера се развива все по-бързо през по-следните години. Най-отгоре в класацаията на световна-та търговия на услуги е САЩ с около 1.06 трилиона през 2015г., което представлява 31% от общата външна тър-говия. Вторият по обем на търговията на услуги е Китай със 731 милиарда щатски дола-ра, което представлява 18% от общата външна търговия. От гледна точка на междуна-родните инвестиции, преки-те чуждестранни инвестиции през 2015г. достигнаха 118.02 милиарда щатски долара – увеличение от 14,7%, което остава най-бързият растеж в последователни години. От гледна точка на привличането на чуждестранни инвестиции, действителното им използва-не е 126.27 милиарда щатски долара, което представлява увеличение от 5,6%, а Китай все още се нарежда на върха сред развиващите се страни.Второ, Китай се пребори

за забележителни структур-ни предимства. Вътрешната структура за разпределение се оптимизира, китайските онлайн-продажби на дребно на

2020

физически стоки са достигна-ли 3.2 трилиона юана, което представлява увеличение от 31,6%. Китай е най-бързо раз-виващата се и най-едрият иг-рач в онлайн-продажбите на физически стоки. Тази сума възлиза на около 11% от об-щите продажби на дребно на потребителски стоки.Трето, вътрешната и външ-

на търговия допринесоха мно-го към икономическия растеж. Трябва да се каже, че спомена-тите по-горе действия има-ха положителен принос към стабилния растеж, корекция-та на структурите и доне-соха ползи за препитанието на хората и превенцията на риска. Изправяйки се срещу едно много трудно положение, външната търговия все пак допринесе 18% от национал-

ните данъчни приходи. През 2015г. икономиката на Китай е допринесла повече от 25% за растежа на глобалната ико-номика. В контекста на оста-ващата в рецесия световна търговия, вносът и износът на Китай е на все още значи-телно по-високо ниво от дру-ги големи икономики в света, като това остава важен при-нос към световната търговия и развитието на световната икономика.Така че, търговията на Китай

през 2015г. може да бъде обоб-щена с три ключови момен-та. Първият се придържа към търсенето на стабилност в напредъка. Тази концепция ви-зира основно подобряване на средата за развитие на външ-ната търговия, нововъведе-ния в режима на развитие на

външната търговия и насърча-ване на развитието на търго-вията на услуги и аутсорсинга.Вторият момент е рефор-

мата. Първо, става въпрос за насърчаване на експеримен-талната реформа с пилотния ЗСТ (Зона за свободна търго-вия), за промотиране на об-хвата на шанхайския ЗСТ и за създаване на три нови пилот-ни ЗСТ. Второ, въвеждане на институционална иновация в реформата на вътрешното обръщение. Китайското ми-нистерство на търговията (МТ) публикува становище от-носно насърчаването на мо-дернизацията на вътрешното обращение и създаването на легализация за бизнес-средата и започна цялостна пилотна реформа на вътрешното об-ращение в Шанхай и други

21Черно и Бяло, #93/ 2016 21

осем града. Трето, засилване на надзора на пазара в голям мащаб. Бе предприета и серия от реформи за децентрализа-ция.Третият ключов момент е

все по-засилващото се отваря-не на политиката. През 2015г., в унисон с насърчаването на изграждането на „Един пояс – един път“, Китай се фокусира върху вътрешния и междуна-родните пазари, използването на ресурсите и двата вида управление, постигането на нови пробиви в политиката на отваряне към света. Пър-во, Министерството на тър-говията публикува ревизиран „Каталог за ориентиране на чуждестранните индустриал-ни инвестиции“ през 2015г. и стартира всеобхватни мерки за разширяване на отваряне-то на сектора на услугите в Пекин. Второ, отбелязва се напредък в политиката на от-варяне към света в регионален план. Проектите за развитие на иновациите в национална-та икономическа зона за раз-витие са реализирани и из-граждането на националната икономическа зона за разви-тие в Джингджинджи, иконо-мическия пояс на река Янгдзъ и други региони са ускорени. Трето, в многостранното и двустранното регионално съ-трудничество се представи-ха нови акценти. МТ и АСЕАН подписаха протокол за ъпгрейд на ЗСТ и преговорите по „Ре-гионално всеобхватно иконо-мическо партньорство (RCEP)“ отбелязаха значителен напре-дък. В срещата на източно-азиатските лидери, участни-ците единодушно решиха да се борят за завършване на преговорите през 2016г. Към настоящия момент, Китай е подписал споразумения за тър-говия с 22 търговски партньо-ра, които обхващат 38% от обема на външната търговия на Китай. Очаква се да се дос-тигне до голям брой споразу-мения и консенсус на десета-

та среща на министрите на търговията на СТО. Китай-ско-американските и Китай-ско-европейските двустранни преговори за инвестиционни споразумения също отбеляз-ват положителен напредък. Континенталната част на Китай подписа споразумение за свободна търговия (СЕРА) с Хонг Конг и Макао. Отвъд-морските зони за търговия и икономическо сътрудничество на Китай също отбелязват положителен напредък. В Па-кистан, Шри Ланка, Беларус, Тайланд, Египет, Кения и т.н., Китай е установила 75 задгра-нични зони за икономическо и търговско сътрудничество по света, което генерира сериоз-ни данъчни приходи и заетост за страната-домакин. Според статистиката, различни зад-гранични финансирани от Ки-тай предприятия са платили данъци в размер на повече от 100 милиарда долара, а в края на 2015г. тези предприятия са дали работа на 900 хиляди души.Председателят Си всъщ-

ност предложи такава мащаб-на инициатива каквато, за да промотира мира и сътруд-ничеството, откритостта и толерантността и взаим-ните ползи под символа на „Пътя на коприната“. Кое е важна основа за него? По от-ношение на изпълнението на „Един пояс – един път“, тя не очертава границите на база-та на идеология, път, модел и ниво на развитие, а цели пос-тигането на взаимна изгода чрез обмен и сътрудничество в политиката, търговията, валутата, инфраструктура-та, културни и други аспекти в рамките на принципите на взаимното договаряне и спо-деляне. Следователно, това е инициатива на откритост и всеобхватно сътрудничество. Това е най-голямата разлика между тази и други инициати-ви. Така че, „Един пояс – един път“ е схема на Китай, насо-

чена към насърчаване на съ-трудничеството в световен мащаб и развитие, от което всички страни са печеливши. В продължение на две години, тази инициатива се радва на все повече реакции, внимание и горещи дебати, като дори някои световно известни из-следователски институции започнаха проучвания относно прилагането на инициатива-та, за да се разбере по-добре въздействието є върху глобал-ното сътрудничество и раз-витие. Повече от 60 държави са дали положителен отговор наскоро и някои страни из-вършват стратегическо скач-ване с Китай, като предла-гат свои конкретни идеи за сътрудничество. Както гене-ралният секретар заключи в речта си, „Един пояс – един път“ не е китайско соло, а смесен хор от всички страни. В кратък период от време, изграждането на „Един пояс – един път“ е постигнало някои успехи, а редица големи проек-ти са започнали. Нещо повече, Западен Китай води в отва-рянето си; откриването на Централен Китай се ускорява, а Източен Китай се радва на нова вълна на индустриална модернизация.Смята се, че докато прин-

ципите на взаимност в прего-ворите, изграждането и спо-делянето са спазени, Китай ще се възползва от мъдрост-та на света. Изграждането на „Един пояс – един път“ ще жъне плодовете на сътрудни-чеството, от което ще се възползват все повече стра-ни и народи. В допълнение, тя съвместно ще насърчава просперитета и развитието на глобалната икономика. Из-граждането „Един пояс – един път“ напредва и играе важна роля в промотирането на многостранното сътрудни-чество, което ще помогне на развитието на търговията на Китай да се свърже по-силно със световната икономика.

22

китай – известен, но непознат

Акцентите в китайския работен правител-ствен доклад, разпространени в пресата пре-ди началото на четвъртата сесия на XII На-ционален конгрес на 5 март са както следва:

Преглед на работата за 2015г.• Поддържа се стабилния растеж, направени

са структурни промени, взети са предо-хранителни мерки за рисковете и са раз-работени нови методи за провеждане на макрорегулации.

• Засили се реформата и политиката на от-варяне, целящо стимулиране на пазара.

• Работи се за насърчаване на промишлените иновации и модернизация, за да се подобри икономическата ефективност.

• Популяризира се координирано развитие между регионите и новия вид урбанизация, за да се разшири пространството за раз-витие.

• Стимулира се реформата и развитието на социалните програми за подобряване на жизнения стандарт.

• Разработиха се нови начини на провеждане на законово базирана администрация и уп-равление, за да се насърчи социалната хар-мония и стабилност.

Основни цели и задачи за 13-ата петилетка (2016–2020г.):• Удвояване на БВП от 2010г. и доходите на

физическите лица на глава от населението • Годишен ръст на БВП: 6,5% или повече• Разходи за проучвания и развитие: 2,5% от

БВП• Принос на науката и технологиите към

икономическия растеж: 60%• Постоянните градските жители: 60% от

общото население• Високоскоростни железопътни линии в

действие: 30 000км, свързващи 80% от го-лемите градове

• Построени или модернизирани магистрали: 30 000км

• Пълно покритие на достъп до широколен-тови мрежи

• Подобряване на околната среда• Консумация на вода за единица БВП: с -23%• консумация на енергия на единица от БВП:

надолу с 15%• Емисиите на въглероден диоксид: надолу с

18%• Изваждане на всички жители на селските

райони, попадащи под текущата линия на бедност, от бедността

• Нови градски работни места: повече от 50 милиона

• Преустроени жилищни единици в западнали-те градски зони: 20 милиона

Основни цели за развитие за 2016г.:• Ръст на БВП от 6,5% до 7%• Увеличението на Индекса на потребител-

ските цени се запазва на ниво около 3%• Създаване на най-малко 10 милиона нови

градски работни места • Регистрираният процент градска безрабо-

тица е в рамките на 4,5%• Постоянно нарастване на обема на вноса

и износа• Баланс в международните плащания• Увеличение на доходите на физическите

лица в крачка с икономическия растеж• Намаляването на потреблението на енер-

гия на единица БВП на най-малко 3,4%• Намаляване на освобождаването на основ-

ните замърсители

Задачи за 2016г.:1. Подобряване и запазване на стабилността

в макроикономическите политики, за да се гарантира, че икономиката се осъществява в подходящите рамки

2. Свързване към потенциала на вътрешното търсене, за да се увеличи пространството за развитие

3. Ускоряване на усилията за развитие на мо-дерното селско стопанство, за да се га-рантира стабилно повишение в селските доходи

4. Провеждане на нов рунд от политиката на отваряне и работа за постигане на взаим-ноизгодно сътрудничество

5. Увеличаване на усилията за управление на околната среда, за постигане на пробиви в зеленото развитие

6. Укрепване на социалното развитие за увели-чаване на благосъстоянието на хората

7. Подобряване на държавните функции, ук-репване на административния капацитет и осигуряването на качествени админи-стративни услуги.

Акценти в китайския работен правителствен доклад за 2016г.

23Черно и Бяло, #93/ 2016

китай – известен, но непознат

Всичките 16 централно- и из-точноевропейски държави са ситуирани на маршрута, оп-ределен от инциативата, коя-то бе предложена от китай-ския президент Си Дзинпин през 2013г. като срество за разгръщане на търговска мре-жа, свържваща Азия с Европа и Африка.Инициативата набра инерция

и това доведе до множество ползи за страните по маршру-та, като страните от ЦИЕ се утвърждават като основен компонент в механизма на съ-трудничеството.„Инициативата разширява

платформата за сътрудни-чество между Китай и стра-ните от Централна и Източна Европа“, каза Хуо Южен, бивш посланик на Китай в Румъния и Чехия. Визитата на прези-дента Си Дзинпин в Чехия е безпрецедентен напредък в съ-трудничеството 16+1.Приветствайки „най-добри-

те китайско-чешки отноше-ния в историята на двете страни“, чешкият председа-тел на камарата на депута-тите Ян Хамачек каза: „Ние вярваме, че Чехия трябва да играе ключова роля“ в засилва-нето на сътрудничеството между Китай и 16-те държави от ЦИЕ, както и че Чехия е амбицирана да бъде от лиде-рите в този формат“.Установен през 2012г., меха-

низмът „16+1“ е обект на не-престанно разширяване.Според китайското Минис-

терство на търговията, обе-

мът на годишния търговски обмен между Китай и стра-ните от ЦИЕ е бил на стой-ност 43.9 милиарда долара през 2010г. Тази цифра скача на 60.2 милиарда долара през 2014г. Китай планира да удвои търговията си с района до 2019г. „Китай и страните от Цен-

трална и Източна Европа се допълват взаимно, що се от-нася до тяхното иконмическо развитие и има силно желание за сърудничество“, каза Уанг Йи по време на визитата си в Чехия, Полша и България ми-налия октомври.Регионът на Централна и Из-

точна Европа е изправен пред задачата да повиши нивото си на транспорт, електри-фикация и др. инфраструкту-ра, както и индустриалното си обурудване, докато Китай има голям строителен капаци-тет и е способен да покрие екологичните стандарти на централно- и източноевропей-ските страни, каза Чен Дзин, изследовател в Китайската академия за социални науки.Китай подписа меморандум

за насърчаване на инициати-вата с Полша, Сърбия, Чехия, България и Словакия, пет клю-чови страни от ЦИЕ, след икономическо-търговския фо-рум „16+1“ в град Суджоу, Източен Китай, през ноември миналата година.„Механизмът създаде една

нова платформа за всестран-но, разширено и многоизмер-но сътрудничество”, каза Си

Дзинпин след форума.„Китай приветства участи-

ето на страните от ЦИЕ в развитието на инициативата и ще подкрепя европейската интеграция и подобряване на цялостното Китайско-евро-пейско стратегическо парт-ньорство”, заяви Си Дзинпин.„Китай също подкрепя инте-

грацията на механизма „16+1“ със съответните изисквания за растеж в страните от Централна и Източна Евро-па, за да служи по-добре на интересите им с конкретни проекти”, добави китайският президент.„Посещението на Си Дзинпин

в Чехия е първото на китай-ския президент в Централна и Източна Европа, което не-съмнено ще задълбочи сътруд-ничеството на Китай с дър-жавите от региона”, каза Чен.

Изгледи пред инициативата „Един пояс – един път”Страните от ЦИЕ са осно-

вен компонент на инициати-вата, тъй като една четвърт от страните по трасето са в региона.„Един от приоритетите

на сътрудничеството 16+1 е да се засили регионалната транспортна инфраструкту-ра в унисон с инициативата“, заяви китайският премиер Ли Къцян на форума през месец ноември.Големи проекти за сътрудни-

чество между Китай и стра-ните от ЦИЕ се движат по-стоянно. В Белград е завършен

Инициативата „Един пояс – един път”

Сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в последните години се засилва още повече в рамките на инициативата

„Един пояс – един път“.

2424

и отворен за движение мост над река Дунав, отбелязвайки първия голям проект, предпри-ет от Китай в страните от ЦИЕ.Китай ще положи всички уси-

лия, за да придвижи напред водещия проект за железо-пътна връзка между Будапеща и Белград. След завършването си, жп-линията ще допринесе за създаването на „скоростна лента“ за търговия между Ки-тай и Европа.Китай би искал също така да

се даде тласък на експресната линия суша-море между Китай и Европа със съответните страни на базата на взаим-ната изгода, така че страни-те от Централна и Източна Европа да бъдат в състояние да ускорят търговията между Китай и Европа.Хуо заяви, че Китай може

също да засили енергийното сътрудничество с региона, за да помогне на страните от ЦИЕ да осъвременят своите ядрени, хидро- и топлоеле-ктрически централи.„В момента проекти за

атомни електроцентрали са в процес на обсъждане между Китай и Румъния,“ каза бивши-ят китайски посланик в Румъ-ния.„Инициативата „Един пояс

– един път“ носи най-добрия производствен капацитет и технологии на Китай към Цен-трална и Източна Европа“, каза Жао Джунджие, изследова-тел към Китайската академия за социални науки.„Положителните взаимо-

действията между Китай и страните от ЦИЕ илюстри-рат сътрудничество на Ки-тай с Европа като цяло и ще даде тласък на отношенията между тях”, каза Жао.

Хронология на инициативата „Един пояс – един път“Китай разкри принципите,

рамката, приоритетите и механизмите за сътрудни-чество в инициативата, с же-

лание да засили регионалната свързаност и да прегърне едно по-светло, общо бъдеще.Планът за действие, издаден

съвместно от Националната комисия за развитие и ре-форми, Министерството на външните работи и Минис-терството на търговията, предлага вникване във визията и целите на инициираната от Китай програма.Маршрутите на инициати-

вата преминават през кон-тинентите Азия, Европа и Африка, свързваща оживената икономически Източна Азия от една страна и развитата ев-ропейска икономика от друга.Икономическият пояс „Пъ-

тят на коприната“ се фоку-сира върху обединяването на Китай, Централна Азия, Русия и Европа (Балтийско море); свързваща Китай с Персийския залив и Средиземно море през Централна Азия и Индийския океан. „Морският път на коп-рината XXI век” е проектиран да преминава от брега на Ки-тай към Европа през Южноки-тайско море и Индийския оке-ан по единия маршрут и от брега на Китай през Южноки-тайско море до Тихия океан по другия. Основните събития в развитието на инициативата са както следва:• Септември, 2013 – Концеп-цията на Икономическия пояс „Път на коприната“ е обявена от китайския пре-зидент Си Дзинпин по вре-ме на посещението си в Казахстан. В реч в универ-ситет „Назарбаев“, Си на-мекна, че Китай и Централ-на Азия си сътрудничат в изграждането на Икономи-ческия пояс „Път на копри-ната“. Това е първият път, в който китайското ръко-водство споменава тази си визия.

• Октомври, 2013 – Си пред-лага сплотяването на Китай със страните от АСЕАН, както и насоки за изграж-дането „Морския път на

коприната XXI век“ за насър-чаване на морското сътруд-ничество. В речта си пред парламента на Индонезия, Си предлага и създаването на Азиатска банка за инвес-тиции в инфраструктура-та (AIIB), за финансиране на инфраструктурни проекти и насърчаване на регионал-ната взаимосвързаност и икономическа интеграция.

• Ноември, 2013 – III пленар-ната сесия на XVIII Центра-лен комитет на комунисти-ческата партия на Китай призовава за ускоряване на инфраструктурните връзки между съседните страни и улесняване на инициатива-та „Един пояс – един път“.

• Декември, 2013 – По вре-ме на годишната Централ-на икономическа работна конференция, Си призовава за стратегическо планира-не на инициативата „Един пояс – един път“, за да се насърчи свързаността на инфраструктурата и да се изгради общност на базата на общи интереси,.

• Февруари, 2014 – Си и ру-ският му колега Владимир Путин постигат консенсус относно изграждането на „Един пояс – един път“, как-то и връзката му с железни-ците на Русия.

• Март, 2014 – Премиерът Ли Къцян призовава за уско-ряване на изграждането на „Един пояс – един път“ в ра-ботния правителствен до-клад. Също така той апели-ра за балансирано развитие на икономическия коридор Бангладеш-Китай-Индия-Ми-анмар и икономическия ко-ридор Китай-Пакистан.

• Май, 2014 – Първата фаза на логистичен терминал, построен съвместно от Китай и Казахстан, влиза в експлоатация на пристани-щето на Лянюнганг в про-винция Дзянсу в Източен Китай. Терминалът, с обща инвестиция от 606 мили-

25Черно и Бяло, #93/ 2016 25

она юана (98 милиона аме-рикански долара), се счита за платформа, от която стоки от Централна Азия стигат до пазарите отвъд океана.

• Октомври, 2014 – Двадесет и една азиатски страни, които желаят да се присъ-единят към AIIB (Азиатска банка за инвестиции в ин-фраструктурата) като уч-редители подписват мемо-рандума за разбирателство за основаване на AIIB. Както беше договорено, Пекин ще бъде домакин на централа-та на AIIB. Банката е офи-циално създадена в края на 2015г.

• Ноември, 2014 – Президен-тът Си обявява, че Китай ще отдели 40 милиарда американски долара, за съз-даването на фонд „Път на коприната“. По време на заседанията на АТИС (Ази-атско-тихоокеанско иконо-мическо сътрудничество) в Пекин, Си съобщава, че фондът ще се използва за осигуряване на инвестиции и финансова подкрепа за инфраструктурни проекти, ресурси, промишлено и фи-нансово сътрудничество и други проекти в страните по маршрута на „Един пояс – един път“.

• Декември, 2014 – Централ-ната работна икономическа

конференция очертава при-оритетите за следващата година, които включват прилагането на инициати-ва „Един пояс – един път“. По-рано през този месец, Тайланд одобрява проект на меморандум за разбирател-ство с Китай по въпроси-те на сътрудничеството в развитието на железопът-ната инфраструктура.

• Януари, 2015 – Броят на уч-редителите на АБИИ, много от които са важни страни по маршрутите на Пътя на коприната, нарасва до 26, след като Нова Зеландия, Малдивите, Саудитска Ара-бия и Таджикистан официал-но се присъединяват.

• 1-ви февруари, 2015 – На специална среща, на която присъства Вицепремиер I ранг Джан Гаоли, Китай оч-ертава приоритетите на инициативата, поставяйки акцент върху транспорт-ната инфраструктура, об-лекчените инвестиции и търговия, финансовото съ-трудничество и културния обмен.

• 5-и март, 2015 – Премиер Ли, в своя работен прави-телствен доклад, отново акцентира върху инициати-вата, заявявайки, че Китай ще засили своите действия, за да укрепи инфраструкту-рата със своите съседи, ще

опрости процедурите за митническо освобождаване и ще изгради международни логистични центрове.

• 8-и март, 2015 – Китайски-ят външен министър Уанг Йи отхвърля сравненията на инициативата със спон-сорирания от САЩ план „Маршал“. Инициативата е „продукт на приобщава-що сътрудничество, а не инструмент на геополи-тиката и не трябва да се разглежда с остарял ман-талитет от времето на Студената война”, каза Уанг, добавяйки, че дипломацията на Китай през 2015г. ще се фокусира върху постигане-то на напредък по инициа-тивата.

• 28-и март, 2015 – Комисия-та за национално развитие и реформи, Министерство-то на външните работи и Министерството на тър-говията съвместно опо-вестяват план за дейст-вие относно принципите, рамката, приоритетите и механизмите за сътрудни-чество, след като президен-тът Си Дзинпин подчерта стратегията в същия ден, в адрес по време на церемо-нията по откриването на годишната конференция на Форума „Боао за Азия“ (BFA) 2015г. в южната островна провинция Хайнан.

Повече информация за инициативите на форума може да следите на сайта www.china2ceec.org/bg

26

китай – известен, но непознат

Китай първи открива и дава името на ос-тровите Нанша Откритието на островите Нанша от ки-

тайския народ може да се проследи до ди-настията Хан. Ян Фу от династия Източна Хан (23–220г.) прави референция към островите Нанша в книгата си „Записи на рядкостите“, която гласи: „Има островчета, пясъчни носо-ве, рифове и брегове в Южнокитайско море, водата там е плитка и пълна с магнетични скали или камъни“. Китайците тогава нарекли Южнокитайско море „Жангхай“ и наименували всички острови, рифове, плитчини и острови в Южнокитайско море, включително острови-те Нанша и Параселските острови.Генерал Канг Тай, един от най-известните

древни китайски мореплаватели на държава-та Източна Ву от периода на Трите царства (220–280 сл.Хр.), също споменава островите Нанша в книгата си, озаглавена „Фунан Джуан” („До Пном и обратно“ – на името на древна държава в днешна Камбоджа). Той описва ос-тровите така: „В Южнокитайско море, там са кораловите острови и рифове; долу тези острови и рифове са скали, върху които са се образували коралите.“В много книги по история и география, пуб-

ликувани през династии Танг и Сонг, острови-те Нанша и Параселските о-ви са наречени „о-ви Джиурулуо“, Шитанг (буквално означава-що „атоли около лагуна“), Чанша (буквално оз-начава „дълга поредица от плитчини“) и т.н. Препратки към островите Нанша е направена в над сто категории книги, публикувани в че-тирите династии Сонг, Юан, Мин и Цин, под името „Шитанг“ или „Чанша“.По времето на династия Юан вече има по-

подробни описания на географските местополо-жения и специфичните позиции на различните острови на Нанша. Така например, Уанг Даю-ан, виден китайски навигатор от династията Юан, пише за островите Нанша в книгата си

„Кратки записки по островите и варварите по тези земи“ тези думи: „В основата си Уанли Шитанг произхожда от Чожу. Уплетен е като дълга змия, която лежи в морето. Неговите вени могат да бъдат проследени. Една таква вена се простира до Ява, друга – до Бони (или Бурни – царство, което тогава е съществува-ло в това, което е сега Бруней, в околностите на Калимантан) и Гулидимен (друго царство на Калимантан) и една към западната страна на морето към Кунлун (о-ви Кон Сон, намиращи се на устието на река Меконг на около 200 морски мили от Сайгон) в далечината...“ „Уанли Шитанг“ тук се отнася до всички острови в Южнокитайско море, включително островите Нанша.В „Обединената карта на териториите и

географията и столиците на миналите динас-тии“, публикувана през династията Мин, от-криваме думите „Шитанг“ и „Чанша“ и отново „Шитанг“. Съдейки по географските местопо-ложения на тези места както са отбелязани на картата, втората Шитанг обозначава днеш-ните острови Нанша.Пътната карта на династия Цин бележи кон-

кретните места на всички острови, рифове и плитчини на островите Нанша, които ри-барите от остров Хайнан посещавали често, както и 73 именувани места на островите Нанша.

Китайците са първите, които развиват островите Нанша Китайците започват да развиват островите

Нанша и да се занимават с риболов в района още от началото на династия Мин. По това време, рибари от пристанищата в Хайко, Пу-кян, Цинлан и окръг Уенчан потеглили за остро-вите Нанша за лов на морска краставица и други морски продукти.„Пътеводителят за Южнокитайско море“

(1868) съдържа сведения на дейността на ки-

Исторически доказателства в

подкрепа на китайската теза за

суверенитет над островите НаншаКитай е първият, който открива, дава име, развива, извършва икономически дейности и упражнява юрисдикция над островите Нанша.

27Черно и Бяло, #93/ 2016 27

тайските рибари около островите Нанша. Според пътеводителя, „рибари от остров Хайнан отишли до островите и рифове Жен-хе и живели на морски краставици и миди, които намерили там.“ Следите на рибарите могат да бъдат намерени на всеки остров на Нанша, като някои от рибарите живеели там за дълъг период от време. Всяка година, имало малки лодки, заминаващи от остров Хайнан за островите Нанша, за да обменят ориз и други битови необходимости за морска краставица и миди от рибарите там. Корабите напускали остров Хайнан през декември или януари всяка година и се връщали когато започне югозапад-ния мусон. От края на династия Цин, риба-ри от остров Хайнан и Лейджоу посещават островите Нанша за риболов. Повечето от рибарите идват от окръзи Уенчан и Чонхай. Една или две дузини рибарски лодки от тези две области ходят до островите Нанша всяка година.

„Пътната карта“ е друго силно доказател-ство за развитието на островите в Южноки-тайско море от страна на китайския народ, още от времето на династиите Мин и Цин. Тя служи за навигационна употреба от китайски рибари за техните пътувания до Параселските острови и островите Нанша. Тя е резултат от колективната работа на много хора въз основа на техния навигационен опит. Първата Пътна карта е била създадена през династия Мин и впоследствие постоянно се подобрява. Тя показва навигационните маршрути и курсо-ве от Цинлан, окръг Уенчан, остров Хайнан или пристанище Танмен на окръг Чонхай до различ-ните острови на Нанша и Параселските о-ви.Развитието и продуктивните дейности на

китайските рибари по островите Нанша след основаването на Република Китай през 1912г. са били регистрирани и в китайски, и в чуж-дестранни исторически книги. Г-н Окура Уносу-ке от Япония пише за експедицията си до о-в

2828

Бейзи през 1918г. в книгата си „Бурни острови“: „... той видял трима души от Хайкоу, окръг Уенчан, когато екипът на експедицията, коя-то той организирал, пристигнала на о-в Бейзи.“ През 1933г., Мийоши и Матуо от Япония виде-ли двама китайци на остров Бейзи и още три-ма на остров Нанци по време на пътуването си за изследване на островите Нанша. Също така, в „Проучване на новите южни острови“, публикувано в Япония, е записано, че „рибари засадили сладък картоф на остров Жонгие и че рибарите от Република Китай пребивават на островите и отглеждат кокосови орехи, па-пая, сладки картофи и зеленчуци там.“

Китай първи упражнява юрисдикция над островите Нанша Островите Нанша попадат под юрисдикция-

та на Китай от времето на династия Юан. И „Географската книга на историята на династия Юан“, и „Картата на територията на динас-тия Юан с илюстрации“ включват островите Нанша във владенията на династия Юан. „Ис-торията на династия Юан“ съдържа сведения за патрулиране и контрол от страна на флота на династия Юан на островите Нанша.Надписът на паметната плоча на гроба на

генерал Циан Шикай от командването на гар-низона в Хайнан през династия Мин гласи: „Гу-андун е в непосредствена близост до голямо-то Южнокитайско море и всички територии отвъд морето принадлежат на царство Мин.“ „Генерал Циан доведе повече от десет хиля-ди войници и 50 огромни кораба да патрули-рат десетките хиляди ли (мярка за дължина) на Южнокитайско море.“ Всички тези описания ясно свидетелстват за принадлежността на островите Нанша по времето на династия Мин. Командването на гарнизона в Хайнан през династия Мин е било отговорно за инспекти-рането и патрулирането, както и упражнява-нето на юрисдикция над островите Нанша, Жонша и Параселските острови.В династия Цин, китайското правителство

маркира островите Нанша на официалните карти и упражнява административна юрисдик-ция над тях. Островите Нанша са маркирани като китайска територия в много карти, из-готвени по времето на династията Цин, като например „Картата на административното деление на цял Китай“ от 1724, „Картата на провинциите на династия Цин“, „Картата на административното деление на цял Китай“ от 1755г., „Картата на провинциите на имперска-та династия Цин“, „Картата на единен Китай на великата Цин за десет хиляди години“ от 1767г., „Топографската карта на единен Китай на великата Цин за десет хиляди години“ от 1810г. и „Картата на единен Китай на велика-

та Цин за десет хиляди години“ от 1817г.Между 1932г. и 1935г., китайското правител-

ство създава Комитет за преглед на карти-те на земите и водите на Китай, който е съставен от длъжностни лица от седалище-то на Генералния щаб, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, командването на флота, Министерството на образованието и Комиси-ята по монголските и тибетски въпроси. Този комитет разглежда и одобрява 132 имена на островите в Южнокитайско море, всички от които са принадлежали към островите Нанша, Жонша и Параселските о-ви.През 1933г. Франция напада и окупира 9 от

островите Нанша, включително островите Тайпин и Жонгие. Китайските рибари, които са живели и работили на островите Нанша, веднага поемат решителна съпротива срещу инвазията, а китайското правителство пода-ва протестна нота към френското правител-ство.Всички имена на островите и рифовете на

Южнокитайско море, включително островите Нанша, са недвусмислено отбелязани на кар-тата на островите в Южнокитайско море, събрани и издадени от Комитета за преглед на картите на земите и водите на Китай през 1935г.През 1939г. Япония напада и окупира острови-

те в Южнокитайско море. В съответствие с Декларацията от Кайро и Потсдамската про-кламация, Министерството на вътрешните работи на Китай, в консултация с Военномор-ските сили и правителството на провинция Гуандун, назначава Циао Цийи и Май Йуню за специални комисари съответно на Параселски-те о-ви и островите Нанша през 1946г., за да поемат контрола над двата архипелага и да издигнат маркери на суверенитета на Китай над островите.През 1947г., Министерството на вътрешни-

те работи на Китай преименува 159 острова, рифа, островчета и плитчини на Южнокитай-ско море, включително и островите Нанша. Впоследствие то оповестява всички имена за административни цели.През 1983г., на Комитета по топонимия на

Китай е било разрешено да публикува утвърде-ните имена на острови, рифове, островчета и плитчини на Южнокитайско море.С една дума, множеството исторически фак-

ти са доказали, че китайският народ първи открива и развива островите Нанша и китай-ското правителство е това, което отдавна упражнява юрисдикция над тези острови. Ос-тровите Нанша са станали неотменна част от китайската територия от древни време-на.

29Черно и Бяло, #93/ 2016

китай – известен, но непознат

Макар да е на хиляди киломе-три от нас, Тодор Радев ус-пява чрез магията на думите да ни разкрива не само исто-рията, но и днешния ден на Поднебесната империя, пре-върнала се в притегателен магнит за много хора по ши-рокия свят.И ето днес Тодор Радев е

водещ журналист, ползващ се с уважението на колегите си от „Радио Китай за чужбина”

в най-голямата страна в све-та. И там той даде простор на таланта и възможностите си, продължава да е в занаята и да ни радва, макар и отда-леч.

Най-напред – един сърдечен поздрав от далечната роди-на, Тошко! Как изглежда све-тът от висините на Подне-бесната?Благодаря! Ако човек гледа

китайски новини, светът из-глежда също толкова объркан, хаотичен, размирен и неста-билен, колкото и ако ги гледа в България или САЩ например, с тази разлика, че нашите, за-падните медии, отразяват ха-оса в нашия свят, а китайски-те – хаоса в другите страни. В този смисъл в Поднебесна-та всичко е спокойно. Вяр-но, държавата изпитва някои икономически трудности, но

Тодор Радев: Да се опиташ да представиш Китай

Тодор Радев в Забранения град в Пекин

3030

те са очаквани и развитието продължава, животът на обик-новените трудови хора се по-добрява, а властите дават всичко от себе си в борбата с корупцията. Бежанските по-тоци, войните, атентатите са някъде „там”, докато тук всичко е спокойно. Това, което казах, вероятно ще предизви-ка иронични усмивки, но аз не бих избързал със заключенията, тъй като, когато говорим за света от висините на Под-небесната, всъщност няма как да не навлезем на едно по-на-дълбоко, културно ниво. Ки-тайците са хора, които имат много силно усещане и съзна-ние за цивилизационно и кул-турно превъзходство над ос-таналия свят. Докато Китай беше фокусиран върху иконо-мическото си развитие през последните две десетилетия, културата бе на втори план. Китайците се учеха, а някои и копираха нелепо от Запада и Япония, за тях те бяха мерило за цивилизованост. В послед-ните десетина години обаче ситуацията започна да се об-ръща. Китайците започнаха да се вглеждат все повече в своята култура, съзнателно да пречупват всичко през нея и осъзнаха, че западната кул-тура не е нито алтернати-ва, нито стои по-високо от тяхната. От векове Китай и неговите хора носят чув-ство на културна самодоста-тъчност, която сега – когато страната е и икономически силна да подкрепи културна експанзия – се възражда. Нещо повече, китайската ценност-на система все по-често влиза и в конфликт със западната и това е особено видно, ако гледаме „навън“ и „надолу“ от висините на Поднебесната. Основният принцип на човеш-ките взаимоотношения в ки-тайската култура е хармони-ята. Китайците не харесват крайностите, категоричните позиции, неотстъпчивостта, при спор винаги се стремят

към решение, от което да са доволни и двете страни, го-тови са да правят компроми-си, които в други култури биха били немислими. Но в също-то време спокойно, завоали-рано и без излишни страсти те обграждат, опитват се да покажат, че тяхното, китай-ското, е по-стойностното, по-правилното, по-разумното. И в интерес на истината, в не малко случаи са прави. Обикновените китайци съв-сем искрено се чудят защо в Сирия, Ирак или Украйна хора, които до вчера са били съседи и говорят един език, днес се сражават помежду си. Кита-ецът няма логично обяснение как така някой би избрал да живее във война, вместо да се стреми към „взаимноизгод-но сътрудничество и обща полза“, както гласи едно от тукашните медийни клише-та, защото съзнанието му изключва подобен сценарий на културно ниво. Тук не става дума просто за идеология, а за прагматизъм. Китайците познават добре и едното, и другото.Защо избра Китай за стра-

на, в която да живееш и как-во е да си чуждестранен жур-налист в нея? По-различно ли е там да упражняваш този занаят?Журналистическата професия

е причината да дойда на рабо-та в Китай, но интересът ми към тази страна и като цяло към Изтока идва доста по-от-давна. Спомням си, че във 2-ри или 3-ти клас попаднах на една книга с пътеписи за Япония. Вече съм забравил името на автора, но в нея имаше сним-ки, много от тях с йероглифи, а аз обичах да рисувам. Тогава си мислех, че не са толкова много, колкото се оказаха впо-следствие и започнах да съби-рам знаците в една тетрадка с надеждата да ги разгадая. Носех тетрадката в училище, давах я на заем на приятели да я гледат. Написах дори пис-

мо до японското посолство с молба да ми пратят учебник и получих отговор, който между другото още пазя, подписан лично от тогавашния посла-ник. В него ме съветваха да покажа писмото в катедрата по японистика на Софийския университет и да ги помо-ля за съдействие. Представи си ефекта от подобно писмо върху едно 8–9-годишно дете от малък провинциален град на другия край на страната в началото на 80-те, което се опитва да научи нещо за този така недостъпен и загадъчен Изток, при почти пълната липса на информация. После дойдоха филмите с китайски бойни изкуства – „Манасти-рът Шаолин“, „Непобедимите от Удан“, за нинджите, с Брус Ли, по които нямаше момче, което да не е запалено. Така започна интересът ми към Из-тока, без някакво конкретно логично обяснение. Просто бях любопитно дете и може би именно загадъчността и малкото информация за Изто-ка провокира и интереса ми към него.Колкото до това какво е да

си чуждестранен журналист в Китай, мисля, че най-важно-то е предварителната нагла-са и второ – възприятието и адаптирането към начина на живот и работа тук. По-говорката „Когато си в Рим, прави като римляните” важи с пълна сила за Китай. Китай не очаква от чуждите журнали-сти да дойдат тук и да запо-чнат да вадят кирливи ризи, а да отразяват процесите и събитията в страната без да заемат позиция или да дават оценки. Хармонията в отно-шенията между хората, така както я възприемат китайци-те, минава през „запазване на лицето”, както казват тук. А това изисква да не дейст-ваш първосигнално, да показ-ваш уважение, дори да не из-питваш такова, да подбираш думите, да се въздържаш от

31Черно и Бяло, #93/ 2016 31

прибързани оценки. Разбира се, това в никакъв случай не оз-начава да се пишат само по-зитивни неща за Китай. Но за китайците е изключително важно да пазиш лицето им.Спомням си преди няколко го-

дини един случай. Радиото ни реши да открие македонска секция и ние от българската трябваше да се занимаваме с нея, тъй като езикът ни е най-близък. Веднага след като съобщиха новината, започнах да обяснявам разпалено на ко-легите, че за мен като бълга-рин да превеждам новини на македонски е равносилно на национално предателство и никога няма участвам в по-добен проект. Сравних казуса с отношенията между Тайван и континенталната част на Китай. Колегите ме слушаха, никой не каза нищо, но по-сле най-възрастната в редак-цията ме дръпна настрана и ми каза: Решения на ръковод-ството не се коментират по този начин. Ако не си съгласен с нещо, изложи спокойно до-водите си, ще те разберат. Емоциите карат човек да бър-за с думите, а прибързаните думи не са в твоя полза.В момента радиото ни няма

емисии на македонски и причи-ната за това едва ли съм аз, макар че вероятно гледната ми точка е била обсъждана, но пък имах късмета почти в самото начало на живота си в Китай да науча един от ос-новните принципи на работа-та тук.Работиш в българската сек-

ция на „Радио Китай за чуж-бина“. Колко българи сте там и вярно ли е, че китайските ви колеги имат също и бъл-гарски имена? Откъде е до-шла тази идея да се кръща-ват с нашенски имена?В момента сме трима бълга-

ри. Имам две колежки, които за разлика от мен са лингви-сти. И двете са учили в Ки-тай, живеят тук повече от десет години. Иначе българи

работят в Радио Китай за чужбина от 1986г. Тогава е имало практика да бъде канен или журналист от БНР, или университетски преподава-тел по български език, основно за редактор и жив контакт, чрез който китайските ко-леги да усъвършенстват бъл-гарския. Всички те обаче са оставали сравнително крат-ко – за по една-две години. В тези години през българската редакция на радиото са ми-нали например журналистите Деница Гиргинова, Радка Даче-ва, Ангел Недялков, Любомир Кенаров, преподавателите по български език Галина Куртева, Румяна Кордовска. Нито един от тях, доколкото знам оба-че, не е говорил китайски, до-като сега изискване на радио-то е българите да знаем езика на прилично ниво, тъй като работата с него се увеличи.Китайските ни колеги наис-

тина имат български имена. Това не е стара традиция, а започва при по-младите и цел-та е да улесни общуването с българите, които, оказва се, трудно помнят китайски име-на. Имената на повечето от младите колеги са им ги дали преподавателите в универси-тета.Как минава един твой рабо-

тен ден там?Основната работа за нас

българите е да редактираме новините и по-големите ма-териали, които китайските колеги превеждат. Сверяваме с китайските оригинали, по-правяме когато и където е необходимо, понякога и на нас ни се налага да превеждаме, да отразяваме събития, свързани с българо-китайското сътруд-ничество, посещения на бъл-гарски делегации тук, правим интервюта и репортажи. Ти-пичните задачи за всеки, кой-то работи в медия.Имаш ли представа каква е

аудиторията на „Радио Ки-тай за България” и каква е обратната връзка със слуша-

телите? Разбрах, че дори и в Каспичан у нас ви слушат и чакат с интерес. Феновете на радиото там са най-голе-мите ваши почитатели. Как-во най-често искат да чуят?Трудно ми е да отговоря на

този въпрос, но при всички положения аудиторията ни е сравнително ограничена. Това се дължи на технически пречки – радиото ни все още не из-лъчва на FM-честота, на спе-цифичната група, към която са насочени нашите емисии и предавания – основно люби-тели на китайската култура, както и на характера на са-мата българска секция – ние не сме медия, която поднася „горещи” новини, които ин-тересуват по-голямата част от българската аудитория, а предоставяме основно ин-формация за Китай. В момен-та една от основните задачи на радиото е да се опита да използва максимално предим-ствата на Интернет и соци-алните мрежи, за да стигне до повече хора в България. Имаме страница във фейсбук, която се обновява ежедневно. Освен това, заедно с Вестникарска група „България” издаваме три-месечното списание „Обектив Китай”, организираме различни конкурси като „Вкусът на Ки-тай” или за бойни изкуства. Всички тези инициативи, ма-кар и да изглеждат твърде мал-ки, държат радиото ни като част от българския медиен пейзаж, напомнят, че в Китай има едно радио, което излъчва и на български език, опитвайки се да разширява и работи за контактите между България и Китай. А някои от тях са дос-та отдавна и много активни. Като клубовете на слушате-лите на радиото ни в Каспи-чан, Русе, Плевен. Хубавото е, че в тях участват предимно млади хора, интересуващи се от китайската култура, език, образование, традиции и за които нашето радио е топ-лата връзка с Китай. Събират

3232

се редовно, организират тър-жества за големите китайски празници. Всички китайски ко-леги, които по един или друг повод ходят до България, ви-наги минават през тези градо-ве. Това създава едно усещане за общност, между българи и китайци – нещо, което поне в Китай се цени високо.Май радиото не е само та-

кова, защото редакцията от Пекин издава и книги и спи-сания за България. Миналата година у нас беше предста-вен мултимедийният проект „Здравей, Китай” – дело на журналистите от българска-та секция на радиото, както и на екипа, списващ сп.„Черно и Бяло“. Ти, освен редактор на изданието, дори озвучи и петте CD-та. А сега държим в ръцете си новата ти кни-га „Китайците”. Трудно ли се правят такива книги и кое

беше най-важното, което ис-кахте да намери място на техните страници?Целта на всичките тези про-

екти – и книгите, и филма, и списанието „Обектив Китай”, за което споменах – е да по-пуляризират Китай и китай-ската култура в България. И тъкмо от това идва и труд-ността при реализацията им. В „Здравей, Китай!” например, чийто оригинален текст бе китайският, ставаше дума за понятия от традиционната философия, религия и фолклор, които първо са непреводими и второ са практически не-познати за широката публика извън Китай. Самият текст също бе написан в най-добри-те традиции на китайската словесност, изпълнен с идиоми и поговорки, чийто буквален превод би звучал дори нелепо. Всеки един превод от китай-

ски, както и писане за Китай и китайците са огромно пре-дизвикателство именно зара-ди културната пропаст между нас и тях. Но пък точно в това е и магията – да се оп-иташ да представиш Китай пред българската аудитория, така че тя да го усети като нещо хем екзотично, хем близ-ко и постижимо.Какво трябва българинът

да узнае за Китай и китайци-те? Наричаш ги „най-голямо-то чудо”. Как се оцелява „по китайски”?По китайски се оцелява с оп-

тимизъм, упоритост и съзна-ние за общност. Всички знаем как китайската капка дълбае камъка, но китайците имат още поне стотина мъдрости в този дух. Едно от първи-те неща, на които малките китайчета биват учени, е че животът им ще премине в

Екипът на българската секция в Радио Китай за чужбина

33Черно и Бяло, #93/ 2016 33

постоянна конкуренция и над-превара не просто с няколко души, а с десетки хиляди дру-ги също толкова мотивирани да се докажат в детската градина, в училище, в универ-ситета, на работа, въобще в живота. В същото време оба-че малките китайчета биват учени и че животът им ще премине не само в конкурен-ция с останалите хора, но и заедно с тях, така че е нужно да се спазват някакви норми на поведение и благоприличие, че човек може да реализира личния си интерес само чрез общностния. Личният инте-рес и личното пространство са важни за съвременните ки-тайци, но общността си ос-тава на първо място. И това няма нищо общо с идеология-та на социализма, както мно-го хора биха си помислили, а е част от хилядолетния ки-тайски културен код. Отвъд това китайците са хора, кои-то обичат да се наслаждават на живота – липсата на ре-лигии като християнството и исляма са ги направили по-земни, проявяващи по-голяма търпимост към различията, хора които търсят удоволст-вията и красивото в света около тях сега, днес и тук, хора с много силно развито чувство за социална справед-ливост, темпераментни и в същото време спокойни. Едно от нещата, които най-мно-го харесвам у китайците, е и чувството им за самоирония.А какво най-много интере-

сува китайците за нашата страна? Какво им разказваш за България и какво искаш най-много те да знаят за нас?За огромната част от ки-

тайците България си остава непозната страна. Спомням си две случки, които са много по-казателни. Преди време изли-зам от станция на метрото, а отпред някакъв човек прода-ва плодове. Спирам да си купя и завързваме разговор. Пита ме откъде съм и на отговора

ми „България“ следва нов въ-прос: „Това не е ли в Афри-ка?“ Пак в подобна ситуация, чакам на спирка и един мъж до мен се интересува откъ-де съм и когато чу „България“, първата му дума бе „Знам я, оттам е Стоичков!“ Това оба-че, от което обикновените хора, с които общувам, се ин-тересуват, когато разберат откъде съм, е най-вече иконо-мическото положение и добре ли се живее у нас, какви са заплатите, колко са наемите на жилищата – най-тривиал-ни неща. Питали са ме и дали се емигрира лесно, дали сме в Шенгенското пространство. Не са много китайците, кои-то знаят например, че има-ме собствен език. Най-много обаче ми се иска да научат за българския фолклор и разбира се, за историята. За китайци-те историята и личностите в нея са нещо изключително важно и смятам, че биха ува-жавали България много повече, ако се запознаят именно с ми-налото ни. Иначе хората тук са любопитни, не се свенят да питат за всичко. Веднъж в един ресторант сервитьор-ът – младо момче – след като взе поръчката, се поинтересу-ва къде работя. Вторият му въпрос, след като отговорих, беше „Колко ти е заплатата?“Как изглеждат китайските

медии през погледа на един български журналист? Според теб свободни ли са там жур-налистите да пишат и каз-ват това, което те искат? Ти чувстваш ли се свободен да пишеш това, което ис-каш?Китайската медийна среда е

обект на специфична хигиена, която обаче в една или друга степен в момента се прила-га във всички големи светов-ни медии, включително тези, претендиращи да са незави-сими и обективни. Общият знаменател на всичко в Ки-тай е неговата политическа система, а тя не предполага

независимост на медиите, така както това понятие се разбира на Запад. В също-то време обаче китайските медии в никакъв случай не са просто говорители на Парти-ята и ще дам следния пример. Преди няколко месеца екип на най-гледаното публицистич-но предаване на Китайската централна телевизия направи разследване със скрита камера за това как в почти всички хотели на един от големите китайски градове, Дунгуан, действат нелегални публични домове. От материала става-ше ясно също, че всичко това се върши с покровителството на местните партийни и по-лицейски началници. Ефектът след излъчването на репорта-жа беше като атомна бомба. Социалните мрежи преливаха от коментари, някои доста остри. И резултатът бе, че цялото ръководство на по-лицията и партийният коми-тет на Дунгуан бяха отстра-нени и предадени на съд. Ето ви един пример за ролята на китайските медии, за куража на журналистите в държавни-те медии да говорят за со-циални проблеми, които не показват живота в розово, за неща, от които обществото се интересува, а не просто да съобщават сводки за успехите на страната по пътя към со-циализма. Преди 1989г. в Бъл-гария и изобщо където и да било в бившия социалистиче-ски лагер, подобни репортажи биха ли били възможни? Да не говорим, че в Китай подоб-ни материали не са самодей-ни акции и няма как да бъдат правени, без одобрението на ръководство в дадената ме-дия. Разбира се, има табута, теми, по които не може да се пише и говори. Но като цяло днешните китайски медии не са идеологизирани в степента, в която се предполага това за едни „социалистически“ ме-дии. Ако оставим настрана политиката и държавното

3434

ръководство, в Китай може да се правят репортажи на практика за всичко останало. Китайците са хора с изключи-телно силно чувство за соци-ална справедливост, особено когато става дума за правата на обикновените хора. Държа-вата обаче не толерира раз-пространяването на слухове, особено когато става въпрос за социалната стабилност, както например се случи с борсовите проблеми от мина-лото лято.В Поднебесната империя

журналистите имат и своя-та Общокитайска асоциация на журналистите, с която напоследък разшири и засили връзките си нашият Съюз на българските журналисти. Какво е мястото на асоци-ацията в дейността на ки-тайските журналисти? По-мага ли им в професията и социалния живот?Функциите на китайската

журналистическа асоциация не са много по-различни от тези на българската, с тази разли-ка, че структурата є е доста по-сложна. В нея няма индиви-дуално членство, а членове са големите национални медии, като издателството на „Жън-мин жъбао”, агенция Синхуа, Централната китайска те-левизия, журналистическите асоциации на отделните про-винции и няколко професио-нални сдружения. Всички те обединяват близо 6700 медии, в които работят около 240 000 души. Към Общокитайска асоциация на журналистите действат също така две из-дателства, център за обуче-ние на журналисти и център за медийни услуги. Самата асо-циация се занимава основно с организирането на обучения, конкурси, поддържане на кон-такти с чужбина, по време на големи местни и международ-ни форуми осигурява помощ за чуждестранни журналисти, които искат да ги отразяват, на сайта ѝ също така има го-

реща линия, на която журна-листи могат да се обръщат за помощ, в случай че са нару-шени правата им, особено при разследване на случаи на ко-рупция и други престъпления. Като цяло обаче асоциацията не присъства активно в живо-та на обикновените китайски журналисти и те не се полз-ват с някакви специални при-вилегии от това, че медията им членува в нея.Имаш ли представа колко

печатни медии има в страна-та и колко са телевизиите и радиата, които информират гражданите в Китай? При този бърз темп на развитие на технологиите сигурно и при вас вече отдавна е на-влязла модата на специализи-раните информационни сай-тове. Имаш ли впечатление колко са те и каква собстве-ност са?В момента в Китай има око-

ло 6700 медии, но тук не се включват много интернет сайтове, които са собстве-ност на частни компании. Пра-венето на новини и в Китай започна да се върши активно през социалните мрежи. Мно-го информации, споделяни от обикновени хора там, после

влизат като новини в мест-ни или дори национални ме-дии. „Жълтите” сайтове също са вече неизменна част от китайския медиен пейзаж и много хора обичат да четат пикантни истории около ту-кашните звезди. Специализира-ните информационни сайтове също имат сериозно място на пазара – особено тези, свърза-ни с икономическите новини и анализи. Най-авторитетните от тях също не са държавни.Искам да ти припомня една

мисъл на Антоан дьо Сент-Екзюпери: „Важните неща в живота не се виждат с очи-те, а със сърцето”. Ти какво виждаш със сърцето си, кое-то да намери място в тво-ите материали като журна-лист?Животът в Китай ме научи,

че важните истории всъщност са тези на малките, анонимни хора и точно за тях ми се иска да говоря повече. Пред-почитам да разговарям с ня-кой селянин, шофьор на рикша, продавач на пазара или пенсио-нер на пейка в парка, защото знам, че те ще кажат истин-ски неща, които си струва да бъдат чути от повече хора. Обикновените китайци не се

С проф. Юен Синкун – автор на бюст-паметника на Христо Ботев в пекинския парк „Чаоян”

35Черно и Бяло, #93/ 2016 35

притесняват да говорят за живота си, за това, което не харесват, за проблемите си. Това са нещата, които виж-дам със сърцето си и които искам да споделям.У нас вече има излезли две

твои книги, посветени на Китай и китайците. Следва ли продължение и за какво ще е то?Две книги е силно казано,

тъй като едната е преводна – „Китайската мечта“ на Си Дзинпин, при това я правихме заедно с Евелина Хайн – една от най-добрите китаисти в момента в България и препо-давателка в Софийския уни-верситет. Другата книга „Ки-тайците“ е съвсем различна и с нея исках да покажа някои от най-типичните черти на хората тук и особености-те на живота в Поднебесна-та в един по-лежерен стил. Плановете ми обаче са да се върна към по-сериозната те-матика и да поработя върху една антология на съвремен-

ната китайска политическа мисъл. Това обаче е голям и дългосрочен проект, мечта от студентските ми години в катедра „Политология“ на Со-фийския университет, която все още не съм се престрашил да започна. В последно време на български се появиха някои доста стойностни преводи на китайски произведения, но всички те са на класическа ки-тайска литература, а на мен би ми се искало българите да могат да се запознаят и със съвременната китайска проза. Китайците имат невероят-но чувство за хумор и само-ирония, които се доближават много до това от разказите на Илф и Петров и би било хубаво българите да се докос-нат до него. Така че в главата ми се въртят идеи за някой превод и в тази насока, но за-сега са просто идеи.Китайците са известни със

своите дълбоко философски мисли за живота. Коя е тво-ята любима и какво ще по-

желаеш с нея на българите, които те помнят, обичат и ценят?Има една мисъл, над която

напоследък често разсъждавам. Тя е следната: „Луната пред прозореца ми е една и съща. Но когато разцъфнат сливите и луната вече е друга”. Всеки може да я тълкува както иска, това е красотата на прочу-тата китайска иносказател-ност и словесен минимализъм, но лично за мен тя означава, че животът е кръговрат, кой-то не зависи от нашите же-лания и стремежи. Човек не може да промени пейзажа, но може да се вгледа в детай-лите, които ще променят цялостната картина. Красо-тата и в природата, и в чо-вешките отношения е въпрос на личен избор да бъде видяна, осъзната, съхранена и предаде-на. Това е, което бих искал да кажа на повече българи, както и на всички хора около мен.

Розалина Евдокимова

С колежката си Гу Фан по време на Шанхайското ЕКСПО

36

култура

Олимпийската столица Сочи днес е символът на възраждаща се Русия. Категоричен съм в тази своя констатация, защото имах щасти-ето да посетя черноморския курорт, разполо-жен на територията на Руската Федерация и да се насладя на красотата на природата, да усетя топлотата на руската душа и да видя невероятните постижения, преродили някогашния форт Александрия в туристически диамант.Заедно с мои колеги журналисти се отправих-

ме към олимпийската столица на крилете на Аерофлот. Исках да се насладя на планината Красная поляна, да видя фантастичния стади-он „Фишт“, да покарам ски в Горки город и да скоча с бънджи от уникалния атракцион Скай парк. Учудих се, че през първите три месеца на годината няма директни полети по дести-нацията Варна – Сочи. Ако към това прибавим и необходимостта от изваждане на визи за българи и руснаци, то ето ви две основателни причини, които препятстват скока в обме-на на туристи. Питам се, господа политици: Защо и днес, все още, градим бариери, след като загубихме толкова усилия, за да разрушим стените?!

Олимпийски отблясъциКитайците са навсякъде. Това е фрапиращ

факт, който няма как да подминеш, когато кацнеш на огромното летище „Шереметиево“ в Москва. Международното летище е второ по големина в Руската Федерация, след „Домо-дедово“. Тук се обслужват над 20 млн. пътници годишно. Кацаме на терминал D, който об-служва само Аерофлот. Мерките за сигурност са повишени, така че се налага да се съблечем, събуем и да бъдем сканирани няколко пъти, преди да се отправим с вътрешен полет за Сочи.Кацаме в града, станал наша заветна цел. По-

срещат ни нашите домакини – директорът на медийния фестивал „Моя провинция“ – Елена Фоминих и финалистите от последното изда-ние на конкурса. С тях отдавна вече сме при-ятели. И не само, защото в България търсихме отговорите на не един и два професионални въпроса, отнасящи се до журналистическите стандарти и медиите, но най-вече, защото успяхме да преоткрием в диалога си общите

славянски ценности, емоции, да преживеем по еднакъв начин вълненията от споделеното, да срещнем душите и сърцата си в единно поле, изградено от искрено приятелство и близост. В късния час ни посрещат и светлините на олимпийските кръгове на морската руска сто-лица Сочи.Трябва да отчетем, че повече от 50 милиарда

долара са инвестирани в града, за да може от-криването на 22-рите Зимни олимпийски игри да бъде запомнено като невероятно и непов-торимо зрелище с изключителен мащаб, парад на иновации и технологии. От тази крупна сума половината (737 милиарда рубли) е оси-гурена от частни инвеститори, а другата е отделена от федералния бюджет. Забележи-телно! Нали помните – 40 000 души бяха на трибуните на стадион Фишт, а 3 милиарда зрители бяхме пред екраните.

Удоволствието „Аквалоо“Настанихме се в прекрасния хотел на аква-

парка „Аквалоо“. Две хиляди и осемстотин руб-ли на човек струва нощувката в апартамент „Лукс“ в комплекса. Срещу тази сума разпола-гате с 2 отделни спални, обзаведен с всякак-ва техника просторен хол, кухня-бокс и ком-фортна баня с тоалетна. Гледката от балкона на хотела е някак приказна – морският бряг граничи с живописен игрален комплекс, в кой-то изненадващо присъства и Виенско колело, както и множество водни пързалки. Отпра-вяме се веднага към приземния етаж, за да посетим аквапарка, който разполага с дузина минерални басейни, вътрешна водна пързалка, сауни, джакузита и басейн с черноморска вода. Веселото настроение, хубавата музика и на-питки на корем са част от цялото позитивно излъчване, от което ставаш част съвсем неу-сетно. Просто се усмихваш и се наслаждаваш на водните забавления. Отпускаш се, забравяш за всичко и релаксираш. Пълноценната водна наслада те изпраща директно в безвремието и политаш назад към детството си, за да намериш отново себе си и да си спомниш за най-съкровените мечти, които си обещал на себе си, че някога ще докоснеш.

Скайпаркът и мостът към животаСкайпаркът на Сочи е място, което предла-

Сочи – символът на възраждаща се Русия

37Черно и Бяло, #93/ 2016 37

га невероятни екстремни преживявания. Тук се намира и най-дългият висящ пешеходен мост в света, който се намира между върховете на планината. Предстои Гинес да регистрира това постижение. Дължината на съоръжение-то е 439 метра, а самото то е изградено на височина 207 метра. Авторската идея е на новозенландския пътешественик Алън Хакет, който открива подобни атракциони в Австра-лия, Сингапур, Китай, Франция и Германия. От 1986г. започва реализирането на проекта. По-вече от 3.5 милиона са бънджи скоковете от моста в парка на приключенията, който е ку-риран лично от изобретателя Ей Джей Хакет. Да се отдадеш на вълнуващото екстремно преживяване – скок, който те изправя лице в лице със смъртта и ти прожектира на лен-та за миг живота ти, е въпрос на личен из-бор. Неконтролируем адреналин, възможност да предизвикаш инстинктите си, миг на изко-реняване на страха или стрес за цял живот? Всеки сам е свободен да преценява. Идеята ми е да вдишам свободата. Решавам, че ще погледна от най-високата площадка на моста, докато отпия от неповторимия Краснодар-ски чай, примесен с коняк. Тръгвам по моста на живота. Докато извървявам почти половин километър във въздуха имам привилегията да наблюдавам от птичи поглед цялата панора-ма над града, но и да премина мислено през най-важните моменти от живота си. Избирам точка от трасето, в която да постоя, правя си екстремно историческо селфи и застивам, за да се насладя на самотата на върха. Изжи-вяването е неповторимо.

Горки Город – филмовите декори са реалностДа бъдеш в Сочи и да не посетиш Горки город

би било непростим пропуск. Разбира се, че по-искахме да го видим. Журналистическият ми-кробус ни отведе в този зимен курорт, който изглежда толкова красиво, с изключително ярки и атрактивни цветове на фасадите на краси-во проектираните хотелски комплекси, подре-дени по поречието на река Сочи, че усещането е, че сякаш се намираме сред току-що постро-ените декори на сгради в киноцентър. Курор-тът, разположен в Красная поляна, работи це-логодишно. По време на зимните олимпийски игри Горки город бе „Градът на журналистите“. В селището присъстват световни брандове в хотелиерството, сред които и френската верига Radisson. Курортът разполага с огромен брой лифтове и невероятни удобства и разно-образни възможности за практикуване на люби-мите ви зимни спортове. Инфраструктурата и условията не отстъпват по нищо на водещи световни курорти. Уникалното предимство на Горки город е това, че той съчетава в един

природен микс морето с планината. Да, Крас-ная поляна е достойна конкуренция на Алпий-ските курорти от Централна Европа.

Нас не догонят!Руската ривиера, както наричат Сочи, най-

пъстрият колоритен и екзотичен град в Ру-ската Федерация, заради мекия му субтро-пичен климат, удивителното богатство на флора и фауна, е разположен по протежение-то на Черно море на цели 145км. Курортът е и най-дългият град в Европа.„Нас не догонят“ казват гражданите на

Сочи, в унисон с посланието на едноименния хит на „Тату“, станал музикален химн на зим-ните олимпийски игри. Със сигурност никой не би могъл да догони устрема на жители-те на града, които не само са изключително щастливи от сътворения град на красотата, но и полагат неимоверни усилия, за да пазят и развиват постигнатото. Бъдещето започ-ва от вчера. В това вярват младите хора, които масово се завръщат след обучението си в университетите из цяла Русия, за да запретнат ръкави и сърцато, упорито и от-дадено да работят за подема на своя град. Сърдечността, добротата, гостоприемство-то и слънчевото настроение, които излъчват местните хора са част от цялата неповто-рима магия, която ще ви кара да искате да се връщате в града, закрилян от Свети Архангел Михаил, отново и отново. Подарете си това изживяване!

Иван Върбанов

38

култура

Йоша Уитшел е немски пе-вец, китарист и композитор. За себе си разказва: „Бях на четири, когато за първи път се впечатлих от музиката на Everly Brothers, американско дуо, което прави кънтри музи-ка. Оттогава съм емоционално свързан с тяхното музикално изкуство, както и с инстру-мента банджо и цигулка. На 12 години започнах да пея и свиря на китара и малко след това написах и първите си песни. Аз се вдъхновявам от музиката от цял свят и след това ми идват идеи за песните които пиша. Първо е вдъхновението, а после композирането.”Музикантът беше в България

за два концерта през месец март. Уитшел е певец и ав-тор на песни, както на нем-ски, така и на английски език. Той също така е бил китарист на групата Jimix, с която идва за първи път в България през 2011 година. Оттогава той е посещавал страната ни много пъти. Имал е концертни учас-тия във Варна, София и Плов-див. Освен това е силно впе-чатлен от нашата култура, природа и история. Посещавал е градовете Велико Търново и Мелник, които са останали в сърцето му завинаги.Йоша Уитшел посвещава

концертите си в София и Пловдив през месец март на петгодишния си юбилей от първото му посещение в Бъл-гария. Неговата нова музикал-на програма се нарича „Герма-нец, вдъхновен от българския фолклор“. За това от къде идва идеята разказва самият той:

Здравей Йоша, благодарим ти, че споделяш малко време с нас в това онлайн интер-вю. Пристигаш в България с нова музикална програма. Преди две години си свирил за последно в Пловдив. Разка-жи ни преди всичко, как са се развили нещата при теб през последните две години?Здравейте! Аз също благода-

ря. Върнах се отново в Бълга-рия за два концерта на 22-ри март в Бийбоп кафе в Пловдив и на 24-ти март в Студио 5 в София. През последните две години бях постоянно на тур-не в Германия, Швейцария и Австрия. В промеждутъците съм бил на посещение в Бъл-гария при мои приятели, раз-глеждал съм много нови места и се запознах с една фан-тастична фолклорна музика. Точно преди пет години бях за първи път гост във вашата страна. Това е малък юбилей, който бих искал да отпраз-нувам с българската публика. Тази страна ми е дала толко-ва много красиви и вълнуващи спомени и истории.Може би можеш да ни ка-

жеш малко повече за пред-ставянето си и как ти дой-де идеята да пееш български народни песни? Спомням си как за първи

път чух „Море пиле“. Бях на-пълно запленен от мелоди-ята и ритъма. Тази музика е нещо съвсем ново за мен. През 2011 година изпълнявах тази песен в Пловдив и бях поразен от положителната реакция на публиката. Не-вероятно хубаво чувство. Мисля, че тази песен докос-ва хората много дълбоко тук.

Оттогава съм слушал мно-го песни, например „Душа“ на Диана Експрес. С този плач на китара… Наистина страхот-но!Когато съм бил на посеще-

ние при приятели в България те винаги искаха да чуят как пея български песни. Миналата година ми дойде идеята да направя програма с български народни песни.Какво чувстваш когато слу-

шаш българска народна музи-ка?Когато чуя тези песни и за-

творя очи, виждам голямата природа на България пред мен, планините над София, околно-стите на Пловдив и Първомай, красотата на Черно море. В тези песни се крие история-та на тази страна. Дори и да не мога да говоря добре езика, песните ви ме докосват.Кои песни може да очаква

българската публика?Двете заглавия, споменати

по-горе „Море пиле”, „Душа”, като аз определено ще свиря и други песни, но те са изне-нада.Беше ли трудно за теб да

научиш тези песни? Кирили-цата и произношението за хора от чужбина, вероятно не е много лесно?Езиците ме очароват още от

гимназията. Френски и итали-ански научих сравнително бър-зо. С българския беше съвсем различно. В началото беше много трудно да науча азбу-ката, за да изговарям думите правилно. Мисля, че това зву-чи много смешно за българите. Но сега е наистина забав-но и аз съм винаги щаст-лив да науча нови думи.

Германец, вдъхновенот българския фолклор

39Черно и Бяло, #93/ 2016 39

Знаете ли, че има много думи, които са същите на немски и на български език? Например, „виц“ или „яке“.С група ли ще свириш или

сам?Ще бъде солово изпълнение с

моята китара. Това е инти-мен концерт с хубава атмос-фера и много истории.Може ли някъде в интернет

да чуем песни на български в твое изпълнение?Да, може да чуете част от

една българска песен на моя уебсайт: www.wittshell.info

Татяна Вълчева

В България работи като музикален педагог с децата от сдружение „Клуб на радостта” в град Първомай, Пловдивска област, още от самото му основаване

през 2011г.:

„Като музикален педагог имах възможността да работя с деца в град Първомай. Две от момичетата на които преподавах

там взеха участие в мое шоу на клубна сцена в Пловдив. Спо-ред мен те са много талантливи и имат обещаващо музикално

бъдеще, ако разбира се решат да се занимават с пеене.”

„… Има много добри групи. Свирил съм например с Tri O Five в София. Страхотни колеги, работи се с удоволствие с тях. Също така съм срещал млади и талантливи музиканти в раз-лични клубове в България. С голямо удоволствие бих свирил с

български музиканти на една сцена.”

„...Когато открия талант в едно дете, искам да му помогна да го

развие максимално.”

40

култура

Отново е май. Както всяка година, така и сега, заедно с пролетта наближава и българският празник на културата, об-

разованието и азбуката. Музика и цветя, ве-сели лица, обнадеждени млади хора и техните преподаватели, устремени към бъдещето. В такива дни винаги се връщаме към миналото, към тези, които през своя живот са се стре-мили да свържат поколения жадни за знания и просвещение. Вече втори пореден празник на братята Ки-

рил и Методий сред нас няма да бъде Вла-дислав Панов. Учител, младежки и студентски ръководител, журналист, писател, творчески работник. Оглавявал през десетилетията во-дещи български медии, отдал сили за разцвета на НДК, за успехите на министерството на културата, за модернизирането на Българската национална телевизия. След далечно пътуване из Индокитай създаде книгата „Полуостровът, за който говори светът”. Откри за родните медии „Рубриката на главния” с коментар по злободневни теми.Зареден с хумор и доброта, Владо, както

всички го знаеха, провокира стотици ученици да се влюбят в родната литература, а някои от тях приеха това поприще за своя съдба.

През годините помогна на млади дарования да се утвърдят в журналистическата професия. Превърна списания и вестници в източник на проверена информация, страници – в извор на нетрадиционни позиции и сатирични епиграми. На политическата сцена се показа съпричастен към нуждите на обикновените хора. В теле-визията даде път на нов тип публицистични и развлекателни програми и предавания. От-вори НДК за народа и го превърна в негов дворец. Намери куража да постави забранена-та от цензурата в Сатиричния театър пиеса „Любовни булеварди”. Предложи кинофестивала, превърнал се в събитие за софиянци още през 80-те години, наложи светила от класическата музика по време на новогодишните фестивали. Беше домакин на първата Генерална конферен-ция на ЮНЕСКО, проведена извън Париж.През годините Владислав Панов беше ревнос-

тен член на СБЖ. Личност, която не допусна неговото политизиране, а с всяко свое дейст-вие искаше да го наложи като браншова орга-низация на четвъртата власт. Отстояваше принципи и увличаше симпатизанти за каузи, чието защитаване изискваше професионализъм и кураж. Човек на много епохи!

Светлозар Панов

За Владо Панов...

41Черно и Бяло, #93/ 2016

култура

Дъжд, утро, капки, чадър, темпо, пулс, задъхване, усмив-ка, ведрост, посока, импулс, ритъм....

Тя е момиче като всяко дру-го. Не всеки си има куче, но тя си има... Прекрасно куче! Харесва є да се облича в дън-ки, да се разхожда под дъжда без чадър, да посещава теа-три, понякога да яде вредни храни, да съзерцава изгрева и залеза, пърхането на пчелите и разпъпването на цветята. Въобще, все нормални неща, които понякога ни убягват за-ради припряността или може би монотоността в ежедне-вието ни... А тя – да, успява да забележи усмивки, жестове, знаци...Да кажа, че е различна ще

бъде вярно. Но няма да е дос-

татъчно. Тук е момента да спомена за едно нейно люби-мо занимание, носещо както самата тя се изразява мно-гопластови ползи. Става дума за специалното є отношение към стиловете на изразяване, като форма и начин на пове-дение. Да, става дума за ба-лет.Срещал съм я забързана и

замислена. Срещал съм я не-виждаща и нечуваща никого и нищо да тича разсеяно.Виждал съм я няколко пъти

да танцува, а после яхнала ве-лосипед да се надбягва с вре-мето. Коя е тя? Ами една от всички нас, която или по-ско-ро, от името, на която ще продължа писането си.И така, да танцуваш е наис-

тина приятно...Правилното чуване на музи-

ката, синхронизирането с ри-тъма, вдишването на ауфтак-та, издишването на дългото време, улавянето на пластич-ните акценти, стигането до етапа на овладяност.

Откровения за балета

4242

43Черно и Бяло, #93/ 2016 43

После долавяш свободата да се изразяваш импровизирай-ки. Състоянието е наистина магично! Чрез него или в него мисълта ти напълно изчез-ва, а тялото ти се превръ-ща в абсолютен транслатор чрез движение в движение. И още по-точно, усещането е за

подчертана липса на дейст-вителност вън от простран-ството на физическото ти присъствие.Разбира се, това са изводи,

до които се стига само след продължителни опити, в кои-то една от основните цели е да се придържаш към собстве-

ния си индивидуален център, запазвайки усещането си за пространственост.Да, опитвам се да обясня, че

изучаването на пластични из-куства е възможно и в по-зря-ла възраст, когато човек съв-сем съзнателно пристъпва към подобни ангажименти. Нещо

4444

повече, отношението му към движенческата култура се е превърнало в целенасочен ин-терес, а да се стигне до ме-тодологията на движението е неотложна необходимост. Раз-бира се, че съществува въпро-сът какъв по стил да е танца и кои да са смисловите етапи в процеса на обучението. Да, безусловно става дума за сми-съл.

– Смисълът е в самото тан-цуване! - казва моята герои-ня, но погледнал от страни, аз откривам много повече зна-чения, както и ползи от тези изискващи физическо усилие дейности. Нека уточня, ако стилът е класически, иде реч за поведение, което в днешно време е истински анахронизъм, а докосването до него е нос-талгиране по отдавна забраве-ни времена. Неусетно стига-ме до въпроса в каква степен се поддаваме на внушенията и дали тази нова пластич-ност ни прави по-изразителни. Всъщност, един зрял човек е наясно от ползите на така на-речената класическа изразност в ежедневието. Нещо повече, той подчертаващо борави с придобитите си знания, за да покаже виталност, т.е. да се изрази по-убедително.– Не разбрах, къде да се изра-

зи по-еди как си?

Ами в проектантското ате-лие, в съда, в мениджърския офис, на снимачната площад-ка, в редакцията, въобще на местата, към които е социал-но ангажиран и ги нарича „свое работно пространство”.– А не е ли това опит за

маниерничане или още по-зле, откровен снобизъм?Опасност от такива влияния

не се очертават, а да се ос-мисли причината не е никак трудно. Вгледай се в непод-правеното си „Аз“, така ще се подложиш на точна са-мопреценка и мотивиран от собствените си намерения ще отключиш постепенно потен-циала си. Целта е да постиг-неш единение с безбрежието на собствените си възможнос-ти, а това без съмнение не е маловажна цел. И понеже в це-лия този процес смисълът на понятията „състезание”, „кон-куренция”, „съревнование“ из-цяло липсва, затова е толкова важно да се работи в група.– Чували сме да казват, че

споменът за движението се съхранява под формата на ма-тематическа формула, а тяло-то възприема и помни всеки жест. Задачата ни е да раз-берем на какво ниво разумът ни кодира информацията и я складира, за да бъде отново възпроизведена. Ето защо е необходимо да обмисляме вся-

ка фраза в нейната динамична завършеност, а после и като мисловен извод.В този момент моята герои-

ня погледна към прозореца. На перваза беше кацнало врабче, което може би се чудеше на къде да продължи. После треп-на с криле и се изгуби от по-гледа ни.– Безбрежие! - каза тя и на-

прави плавно движение с ръка-та си в посока към излитаща-та птица. До нас достигаше едва доловим звук на китара. Момичето ми даде знак, че е по-добре да не казваме нищо и внезапно се завъртя в кръг около себе си, показвайки лип-са на всякакво съпротивление.Времето като че ли беше

спряло.Имаше я само хармонията

от движенията и музиката.Разделихме се безмълвно. Ко-

гато погледнах към двора, ви-дях, че колелото є го няма. Представих си как пори с тя-лото си мокрия въздух, а коси-те є се развяват от бързина-та, с която се отдалечаваше.Щяхме да се срещнем отно-

во след седмица.Погледнах към морето. Ня-

колко птици кръжаха над въл-ните. Те също танцуваха.

Даниела Вл. Христоваснимки: Кирил Кръстев,

Иван Пейков

Информация за курса по класически балет, ръководен от авторката на статията ще откриете на страницата за събития www.soho.bg.

xlvЧерно и Бяло, #93/ 2016

Тя е момиче като всяко друго, но oбича и да танцува...

SoClassic Ballet classes Soho