ISSN 2367-5055

#91/2015

КИТАЙСКАТА ИКОНОМИКА – ДВИГАТЕЛ НА ГЛОБАЛНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

ii

Из „Здравей, Китай”

Как ни поздравяват в Китай?Ни хао означава „Здравей“ и е първата дума, която чужденците обикновено чуват, когато стъпят на китайска земя. Ни хао често се използва като поздрав, особено между непознати и в официални случаи. Ни хао също е първата дума, когато вдигате телефон. Нин хао означава „Здравейте“ и е уважителен поздрав, например в службата или към по-възрастни.

Открийте различния свят на Китай

с вашия мултумедиен комплект „Здравей, Китай”?

1ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

Госпожо Тодорова, наша делегация беше пока-нена от Общокитайската Асоциация на жур-налистите. Бихте ли разказали за договоре-ностите между двата съюза, за приликите и разликите, за бъдещите намерения?Снежана Тодорова: Съюзът на българските

журналисти осъществява сътрудничество с Общокитайската Асоциация на журналистите от 1987г. Вече 28 години Съюзът на български-те журналисти и Общокитайската Асоциация на журналистите разменят журналистически групи и информации по въпроси от взаимен ин-терес. Нашите колеги, когато посещават Ки-тай, виждат много интересни неща, различни от това, което може да види един турист и това е напълно обяснимо, тъй като програми-те се подготвят от журналисти за журнали-сти. Китайските колеги винаги се съобразяват с желанията на своите гости. По този начин българските журналисти имаха възможност да посетят не само Пекин, Шанхай,Нанкин, Гуан-джоу, но и различни провинции на Китайската народна република, да се запознаят с модер-ното лице на съвременен Китай. От публи-кациите в медиите научаваме нови и любо-питни неща за динамичното развитие на КНР. Журналистическите впечатления преди години отразихме в книга „Китай през погледа на бъл-гарските журналисти“. Убедени сме, че наше-то ползотворно сътрудничество трябва да се развива и укрепва. Това е в интерес на България и КНР, на българския и китайския народи. Ко-гато говорим за приликите и разликите, мога да кажа, че интересът на журналистите към взаимно опознаване е много висок. История, традиции, култура, обществено развитие, ак-туални проблеми на съвременното развитие – теми, които вълнуват както нас, така и китайските колеги. Нашите организации са професионални журналистически сдружения, но в Общокитайската Асоциация на журналисти членството е колективно, а в Съюза на българ-ските журналисти – индивидуално. Китайски-те колеги получават финансова подкрепа от държавата, докато нашата организация финан-сира дейността си от собствени средства.От Асоциацията получихте престижна на-

града – Сертификат „Приятел на китайски-те журналисти“. Как се мотивираха колегите и с какви думи Ви я поднесоха?Това е много високо признание. Възприемам го

Снежана Тодорова– приятел на китайските журналисти

като отношение и оценка на приноса на Съ-юза на българските журналисти за развитието на сътрудничеството между Съюза на българ-ските журналисти и Общокитайската Асоци-ация на журналисти повече от четвърт век. Китайските колеги се отнасят с особено ува-жение към обстоятелството, че контактите между нас никога не са прекъсвали, въпреки трудностите, предимно финансови, които СБЖ изпитваше през годините.Вие сте била в Китай и преди. Видяхте ли

промените?О, да! Моето предишно посещение беше през

2010г. и мога да кажа, че за 5 години Китай е невероятно променен. Пекин е придобил още по-модерен облик. Невероятни сгради, много красиви, впечатляващи със своята архитекту-ра. В Китай при първото ми посещение преоб-ладаваха велосипедите. Сега те вече са от-

22

живелица. Модерни коли от най-различни марки летят по широките китайски магистрали – 10–12 ленти на пет нива. Всичко ново, което видяхме, бе израз на бързия икономически на-предък на страната. Китай устремно върви по нов, модерен път, който внушава увереност в добрите перспективи на развитие.Този път какво най-много Ви впечатли?Хората! За пореден път се убедих, че нес-

лучайно Китай е постигнал толкова много. Те са изключително трудолюбиви, много скромни, много солидарни и много организирани. Краси-вите, интелигентни млади лица, които днес осъществяват „Китайската мечта – велико обновление на китайската нация”. Си Дзипин, Председател на КНР и Генерален секретар на ККП, който въвежда това понятие през 2012г. описва „Китайската мечта“ като постигане на „Двете стотици”. Едната е материалната цел – Китай да стане сравнително заможно обще-ство, или да бъде увеличена средната класа до 2021 година – тогава, когато ще се чест-ват 100 години от създаването на Китайската комунистическа партия, а другата – модер-низационната цел, е Китай да стане напълно развита нация до 2049 година, когато ще бъде отбелязана 100-годишнината от създаването на Китайската народна република. „Китайска мечта“ – „това е национално обновяване, по-добряване на живота на хората, просперитет, изграждане на по-добро общество и подсил-ване на военното дело“. „Китайската мечта“ има за цел обществено развитие по пътя на личното израстване и удовлетворяване на пер-сонални желания и нужди, но не и за сметка на обществените. В китайското общество пре-ди всичко се говори за просперитет на колек-тива, а не за лични желания за просперитет, кариера и т.н. И неслучайно когато Си Дзипин влиза в управлението на страната с идеята за „Китайска мечта“, един от първите му изрази е: „Ние, китайците, трябва да направим нещо за страната си“. Мисля, че те с всичко, което са направили дотук показват, че имат сили и възможности да осъществят своята мечта. Ще идват ли колегите от Китай на почивка

в базите а Съюза на българските журнали-сти?Разбира се, ние предложихме Международния

дом на журналистите в гр.Варна да бъде мяс-то за творчески срещи и почивка на китайски журналисти. Пез последните години китайски-те туристи са може би най-многобройните в света и това е обяснимо, като имаме пред-вид, че населението на КНР е 1 350 000 000. Всички, с които сме разговаряли по време на това посещение и при предишни срещи под-чертаваха, че имат желание за сътрудничест-во с България. Връзките с България и българ-

ския народ са много отдавнашни. България е втората държава, която признава Китайската народна република. Китайците знаят, помнят и дълбоко ценят този исторически факт.В Китай се отнасят с изключително уважение

към историята и традицията, към всяка една личност, която има принос и роля за развитие-то на страната. Убедени са, че допуснатите грешки не са причина за отричане на заслугите. Впечатляващо е и тяхното отношение към

културата. В гр.Чанчун, столица на провинция Дзи Лин, посетихме Дом на културата, в кой-то жени и мъже на пенсионна възраст пре-карват свободното си време. Спортна зала, Литературен клуб, Студио за калиграфия, Му-зикален салон, Зала за танци – просторни поме-щения за всеки, който желае да се отдаде на любимото хоби. Тези мили хора пяха, свириха, рисуваха, танцуваха за гостите от България с отдаденост и въодушевление. И каква бе из-ненадата ни, когато научихме, че средната им възраст бе 67 години! Те не криеха радостта от общуването, възможността да са заедно. Тази среща ще остане незабравима за мен...Аз бях дълбоко впечатлена от посещението на

Китайската опера – почти космическа сграда, „кацнала” по средата на изкуствено езеро. Мо-дерна конструкция, цялата обсипана със свет-лини, сякаш покрита с кристали „Сваровски”, няколко красиви зали, прекрасна акустика, неве-роятни фоайета, в които са изложени творби на съвременно изобразително изкуство, както китайско, така и европейско и американско. Впечатляващи афиши за предстоящи гастроли на много световни музикални състави. С голям интерес прочетох богатата програма на Ма-риинския театър – прочутия оперен театър от Санкт Петербург с художествен ръководи-тел и диригент – световноизвестния Валерий Гергиев. Така че отговора на въпроса: „Какво ме е впечатлило най-много в Китай?”, бих могла да го допълня: това е отношението към тради-цията, изключително уважително и в същото време умението да я покажеш по един моде-рен начин, отношението към културата, тази почит, която китайците отдават на хората на културата и на изкуството, отношението към образованието и разбира се, едно изключи-телно сърдечно, топло и гостоприемно отно-шение към гостите от България. Признателни сме за това, което ни показаха, за това, което видяхме и искрен беше нашият отговор, кога-то нашите домакини ни попитаха: „Какво ще кажете за „Китайската мечта”?Вярваме, че „Китайската мечта” е осъщест-

вима! Постигнатите резултати ни убеждават в това.

разговора води: Станислава Пековаснимки: Мари Канълян

3ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 3

1

Китай

ска

ли е

ки

тай

скат

а меч

та

За р

азви

тие

то

на к

итай

скат

а ик

оном

ика

20

26Излож

бата

„Алт

ерна

тив

а” в

Сло

ваки

я

Здра

вка

Конс

тан

тин

ова

с но

ва к

нига

36

2

Абонирайте се за списание „Черно и Бяло” през новата

2016 година

В редакцията на списанието на адрес:София, ул.„Граф Игнатиев” №4, ет. 3,Ентропи 1 ЕООДGSM 0888 33 65 19

Български пощи ЕАДкаталожен №1903

Або

намен

тна

кам

пани

я 20

16г.

СъдържаниеСнежана Тодорова – приятел на китайските журналисти . . . . . . . . . . 1Докосване до китайската мечта . . . . . . . . . . . . . . 4Китайска ли е китайската мечта . . . . . . . . . . . . . 12Делегацията от представители на български университети и училища с преподаване на китайски език . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж . . . . . . . . . . . . . . . 20Един премиер, шестима министри, много желания и две споразумения с Китай . . . . . . . . . . . . . . . . . 25Николай Спасов и неговата „Алтернатива” в Братислава . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26Георги Тошев за Катя Паскалева... . . . . . . . . . . . . . 28Музикална школа „Развигор” . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33Доц.д-р Здравка Константинова изненадва с нова книга . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36Димитър Драндийски: За да има приемственост,трябва по-често да се обръщаме към миналото . . . . 38АртАфиш . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40

С партньорството на:Съюз на българските журналистиwww.sbj-bg.euСдружение „Найден Геров”Българска федерация на туристите ветерани

Медийни партньори:www.pinks.bgБългарско национално радио

Издание на „Ентропи 1” ЕООДСофия, ул. „Граф Игнатиев” №4, ет. 3,GSM 0888 33 65 19,ISSN 2367-5055

www.blackandwhitemag.bge-mail: contactus@blackandwhitemag.bg

Главен редактор: Станислава ПековаЗам. главен редактор: Петър КрасимировОтговорни редактори: Снежана Тодорова, Иван ВърбановМеждународни връзки: Борислав ПетрановГлавен секретар: Андриана КоцеваГрафичен дизайн: Симеон ПековФотограф: Мари КъналянPR и реклама: Дамяна Лютакова, Красимир Петков

Редколегия: Венцислав Удев, проф. Здравко Райков, Миглена Иванова, Мила Александрова, Милена Коцева, Милен Гетов, Росена Иванова

4

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

Още при посрещането ни Чън Тао, директор на Европейското направ-

ление в Департамент „Меж-дународни отношения” на Асо-циацията сподели, че целта на китайците днес е до 2021г. да постигнат своята мечта – да увеличат двойно брутния си вътрешен продукт и да създа-дат благоденствие в живота на всеки китаец.

Възможно ли е това? Ето какво видяхме, докосвайки се до Китай и неговите хора. Още по пътя от летището

до хотела, намиращ се в цен-търа на Пекин, се усеща ри-

тъмът на над 20-милионната китайска столица. Смайващи гледки на комплекси от небос-търгачи се редуват една след друга. Движението в обедния час пик е интензивно. И не че няма задръствания, но то почти не спира, а някак мето-дично и невидимо се регулира.По улиците и кафенената

не се виждат тълпи от хора, убиващи времето си просто ей-така. Имаш усещането, че всички китайци работят – там някъде вътре из огромни-те сгради – тихо и усърдно. Не се забелязва стрес и бър-зане – а спокойствие и хармо-ния. Сякаш жителите на града не са милиони. Тук-там из гра-

динките и парковете се виж-дат групи хора, които танцу-ват под звуците на различни стилове музика. Но тя задъл-жително е нежна и мелодична.Гледката може да се види по

различни места и в различни часове на деня. Прословутите колелета ги има, но не са кой знае колко много. В потока от коли повече впечатляват мал-ките триколки, които служат на дребните търговци за пре-насяне на стока.

Велико обновлениена нациятаКогато през март 2013г. Си

Дзинпин, председател на Ки-тайската народна републи-ка и генерален секретар на Китайската комунистическа партия, встъпва в длъжност, в първото си обръщение към китайския народ той използва няколко пъти израза „китайска

Докосване до китайската мечтаОт 8 до 15 ноември делегация от Съюза на българските журналисти посети Китай по покана на Общокитайската асоциация на журналистите. Домакините избраха за тема на общуването ни „Китайският народ. Китайската мечта”.

Столичният музей

5ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 5

мечта”. Свързва го с идеята за „велико обновление за китай-ската нация“. Набляга върху емоционалния момент, свързан с мечтите на хората – да се запази бързото икономическо-то развитие, но и да се по-стигне благоденствие за всеки китаец.Оттогава постигането на

„китайската мечта” се пре-връща в държавна политика, а подета от китайските ме-дии, тя се превръща в цел за китайския народ. „Всеки има своя мечта“, казва Си Дзинпин. И призовава младите китай-ци да мечтаят, да работят усърдно за осъществяването на мечтите си и просперите-та на нацията си. Наближавайки центъра на Пе-

кин, започват да се съзират и знаците, оставени от хилядо-летната му история – пъстри врати, части от покриви на дворци, храмове, стени, малки улички с особена арт атмос-фера... За селище на това мяс-то за пръв път се споменава в историческите хроники от 11 век пр.н.е., когато династия Джоу побеждава династията Шан. Цялостното развитие на града оттогава до днес може да се проследи в...

...Столичния музейТой бе и първата забележи-

телност, която посетихме в Пекин. В него може да се види какво ли не – древни папиру-си, уникални изделия от порце-лан, изящни бижута от редки минерали... В различните сек-тори на музея чрез фигурални композиции са представени възстановки на живота от различни сфери и периоди от развитието на нацията. Тук има разказ за всичко – за мал-ките очарователни улички – хутуните, за традиционните къщи „съхъюен“, за дворците, за войните и дори за водната система на Пекин!В странното, с формата на

наклонен цилиндър крило, на няколко етажа са разположе-

ни временните изложби. Му-зеят е перфектно организиран и въпреки това човек трудно може да го разгледа в рамките на няколко часа. Но пък лесно може да се изгуби. В крайна сметка всеки посетител от-нася нещо със себе си като незабравим спомен. Както и от другите музеи в Пекин. Трябва да напомним, че след Лондон, китайската столица е на второ място в света по брой на музеите – те са над 140. Град-мечта за туристи-те.Както повечето от общест-

вено значимите сгради в ки-тайската столица, съвремен-ната архитектура на музея звучи почти космически. Раз-бира се, в това отношение най-впечатляващо е просло-вутото „Птиче гнездо” – на-ционалният стадион в Пекин, едно от чудесата на инженер-ната мисъл в света.

Да ти кажат с усмивка „Син Чин!”Китайският народ е добро-

намерен, отворен към хората и света и много, много лю-безен. Това се усещаше нався-къде, където отивахме – без значение дали в Китайския на-роден университет, в редак-цията на вестник в столица-та или провинцията, в клуб за възрастни хора, в ресторант или просто на улицата, нався-къде те даряват с усмивки. И навсякъде се чува: „Син Чин!”, което в превод значи: „Запо-вядайте, влезте!”.Хората ни се радваха, пре-

гръщаха, искаха да се снимат с нас. И това не е защото им липсват чужденци. Естестве-но из Пекин щъкат милиони туристи от цял свят. А за-щото такава им е природа-та. И защото свързват бъл-гарите с два факта – с това, че България е втората страна след Съветския съюз, признала Китайската народна републи-ка и с българската роза, без която, за прецизните и изящ-

ни в естетическо отношение китайки, парфюмерийната ин-дустрия не би съществувала. „Обожавам мириса на розово-то масло” – сподели и млада-та ни преводачка Чън Циао, студентка по български език в Пекинския университет, или както всички я наричахме – Милена.

Китайският народен университетОбразованието и стреме-

жът към него са на почит в Китай. Неслучайно страната е на първо място по брой на студентите в света – те са някъде около 27 млн. При-чините за това се крият не само в мечтите на младите хора и в древните философии на Изтока, а и в условията, които предлагат китайските университети.Само Факултетът по журна-

листика в Китайския народен университет – Ренмин, е по-голям от който и да е наш университет. Създаден през 1955г., днес той празнува своя 60-годишен юбилей. През фа-култета са минали над 10 000 студенти, а из него водач ни бе проф. Зонг Ксин, директор-ка на катедра „Международна журналистика и комуникацион-ни мастер програми”. Тя с гор-дост ни показа кабинетите, радио-кабината, тв-студио-то...А в залата, в която ни по-

кани за среща със студенти-те, с изненада видяхме да ни посреща надписът „Добре до-шли, български журналисти!” И може би всеки от нас видя за пръв път името си, изписа-но на китайски, на табелките за местата на масата. Силен интерес към България показаха въпросите на студентите, но също и желание за обсъждане как да се покаже положител-ният образ на Китай пред света. Очевидно смятат, че напоследък той не е добре представен в световните ме-дии.

66

Нашата делегация във Факултета по журналистика в Китайския народен университет – Ренмин.В редакцията на в-к „Гуанмин дейли”

7ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 7

Общокитайската асоциация на журналиститеНадпис „Добре дошли!” ни

посрещна и на входа на ре-дакцията на в-к „Гуанмин дей-ли”. Директорът на Бюрото по международните работи – Ксиао Лианбин, първо ни раз-каза за историята на издание-то чрез фотоизложба, разпо-ложена в обширното входно фоайе. После ни разведе из редакция, за каквато българ-ските журналисти могат само да си мечтаят. Смайват най-вече внедрените в работата съвременни комуникационни технологии.Недалеч от сградата на в-к

„Гуанмин дейли”, почти на от-срещния тротоар, е разполо-жена тази на Общокитайската асоциация на журналистите. Секретарят по международ-ните отношения там – Джу Шоучън, ни прие сърдечно в елегантен салон, в който на видно място сред подаръците

от различни страни, стоеше и този от Съюза на български-те журналисти – дървена мал-ка скулптура на Дон Кихот. Тя бе подарена на Асоциацията неотдавна, при едно посеще-ние на нейни представители в София.Разговорът се въртеше около

медийната обстановка у нас и в Китай и доброто партньор-ство, което имат съюзите ни вече 28 години. Кулминацията на срещата бе моментът, в който г-н Джу Шоучън връчи на Снежана Тодорова, пред-седател на Управителния съ-вет на Съюза на българските журналисти, престижното отличие на Общокитайската асоциация на журналистите – сертификатът „Приятел на китайските журналисти”. От наша страна Джу Шоучън по-лучи почетен плакет на СБЖ.

Космическата опера в ПекинОще първият поглед към нея

е шок. Съзираш космическа чи-ния, полегнала кротко в цен-търа на изкуствено езеро. Две трети от повърхността на този шедьовър на футуризма, творение на френския архи-тект Пол Андрю, е от плочи от титан (22 000), а остана-лата една трета – от стъкло. Нищо не нарушава перфектно гладката елипсовидна повърх-ност. За да стигнат до сър-цето на операта, зрителите влизат през вход, разположен на брега на водния басейн, по-сле минават през стъклен ту-нел под него, дълъг около 60м.От двете страни по цялото

му протежение може да се ви-дят наредени различни произ-ведения на изкуството, свър-зани с музиката, а на постери – и афишът на операта. Виж-да се, че тук гостуват все световни величия – водещи оркестри, певци, балетисти. А вътре... Вътре, на площ от 149 500 кв.м., са изградени ог-

В Общокитайската асоциация на журналистите

88

ромни зали за опера, концерт, театър... с общо 5473 места. В една от тях успяхме да се насладим на прекрасните из-пълнения на хора „Наследни-ците на дракона” към Пекин-ската национална опера. И да се уверим, че ултрамодерните технологии са използвани не само в строителството на сградата, но и в оборудване-то за спектаклите.С една дума, видяхме опе-

ра-мечта. И най-голямата инвестиция в културата на Китай за периода 2001–2005г., възлизаща на 336 млн. долара. Националният театър в Пе-кин, както официално нари-чат сградата, е открит през 2007г. Разположен е на запад от най-големия площад в све-та – Тянанмън, точно в про-тивоположна посока на...

...Забранения градНе може да посетиш Пекин

и да не видиш две неща, за които всички сме чели и зна-ем – Забраненият град и Ве-ликата китайска стена (най-посещаваният туристически обект в света – годишно от 9–10 милиона души). Но те са тема за друг разказ. Тук ще споделим само, че още на вхо-да на Забранения град ни се усмихна надпис на български език – за електронен гид. Ес-тествено, веднага се възполз-вахме от него. На всяка точ-ка, на която стъпиш по време на разходката си из този град, устройството се включваше автоматично и приятен и мелодичен женски глас ни раз-казваше най-важното за нея. Кратко и с мярка, точно кол-кото е нужно на един турист. А останалото е въпрос на въ-ображение и на усещане.Мисля обаче, че в съзнанието

на всеки от нас изплува карти-на от шедьовъра на Бертолу-чи – „Последният император”. Филмът е сниман в Забране-ния град, но Пу И, последният император от династията Цин, свършва живота си на

север, в гр.Чанчун, столицата на провинция Джилин, който имахме късмета да посетим. Както и неговия дворец-музей там. Трагичната съдба на им-ператора-кукла се усеща във всичко – от строгата вели-чественост на мебелировката до восъчните фигури, пресъз-даващи скромността на жи-тейското му поведение.

Чанчун означава „Дълга пролет”И градът, сякаш за да дока-

же името си, вместо с бури и сняг, както всички очакваха, ни посрещна със слънце. Коле-гата там ни разказа, че жите-лите му са около 3 милиона. Че градът е млад, на 100-тина години, тъй като е бил раз-рушен от японците. Започва да се съживява икономически с помощта на Съветския съюз.Тук Мао Дзедун е на особе-

на почит. Неговите снимки са навсякъде – от фасадите на сградите до дисплеите на телефоните. Всъщност, ако попиташ китаец дали Мао Дзедун не е направил голе-ми грешки, той отговаря, че може и да има такива, но за-слугите му са много повече и че за своето време е из-пълнил своите задачи. В Чан-чун видяхме и историята на Китайската комунистическа партия, разказана в снимки по стените на ресторант, носещ актуалното име „Подмладява-не на нацията”. Посетихме го с Ли Синлин, председател на Асоциацията на журналисти-те в Джилин.Провинция Джилин, наброя-

ваща около 29 милиона души, е много богата: на природни залежи, огромни икономически зони, високотехнологична про-мишленост, голяма селскосто-панска продукция, перфектна инфраструктура. Тя е важен център на зимния туризъм в Китай. А столицата є нари-чат „китайския автомобилен град” или люлка на автомоби-лостроенето. Посещението

ни в компания „FAW Volkswagen” ни убеди, че това не е слу-чайно. Само от високотехно-логичната производствена ли-ния в този завод на всеки 4 минути и половина излиза нов автомобил.Провинция Джилин се развива

стремглаво. За миналата годи-на номиналният є БВП възли-за на 1300 милиарда юана (210 милиарда долара).

Колегите ни от ДжилинВ Чанчун почти всички сгради

са нови и внушителни, вклю-чително и тази на вестникар-ската група „Джилин Дейли”. В нея са събрани редакциите на 11 вестника, 3 списания, един сайт и един телефонен вест-ник. Тук работят около 3 000 души, от които 700 са жур-налисти.Вестник „Джилин дейли” е

основният в групата и най-старият – тази година той навършва 70 години. „Истори-ята на провинцията е много дълга, на вестника – също. На 10 ноември 1935г. е излязал на-шият първи брой.” – сподели главната му редакторка. Той е ръководен от ККП и прави-телството. „От една стра-на, ние сме като мост меж-ду правителството и народа. От друга, в съдържанието му публикуваме всички нови-ни от Джилин. Системата ни за работа е много добра. На 8 ноември имаше празник на журналистиката и много от нашите колеги получиха награ-ди.”Редакторката ни подари ня-

колко броя на вестника, в кои-то имаше новини от различни области на живота в про-винцията. Един от тях беше посветен на „китайската меч-та”. Когато колега я попита какво означава за нея това, тя отговори: „Подмладяване на китайската нация. Ако тя става по-млада и по-богата, и народът ще е по-богат и по-щастлив. Преди 30 години бяхме много бедни, сега све-

9ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 9

тът призна нашия напредък.” И тъй като разположението на Джилин е стратегическо, провинцията граничи или е в близост с Русия, Монголия, Корея, Япония, тук се усеща влиянието им. „Имаме тясно сътрудничество с тези стра-ни. Всяка година правим тър-говски изложения, в които те участват. Имаме правител-

ствени, културни и медийни комуникации.”

Радио-телевизионниятцентърИзвестно е, че една от на-ви-

соките сгради в света е теле-визионната кула Гуанчжоу в Ки-тай – 610м. Но и тази в Чанчун не е мъничка и, разбира се, най-прекрасните гледки се откри-

ват от горните є етажи.Този месец радиото на Джи-

лин отбелязва 70 години от създаването си. В момента то има 9 програми, 21 отде-ла и 470 служители. Бюдже-тът му за миналата година е бил 150 милиона юана. Про-грамите му покриват цялата провинция. Ето какво споде-ли неговият директор: „Като

Джу Шоучън връчва на Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ, престижното отличие – сертификат „Приятел на китайските журналисти”

1010

Дворецът на Пу И, последният император от династията Цин.В редакцията на в-к „Джилин Дейли”, в Радио-телевизионния център в Чанчун

11ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 11

традиционна медия и ние сме застрашени от новите медии. Затова през 2008г. открихме сайт, в който имаме над 390 милиона посетителя. Днес ние развиваме радиото чрез те-лефона и интернет. Имахме два трудни периода в своето съществуване. Първият бе, когато се появи рискът от телевизията, вторият – от интернет. Сега мислим мно-го как да съчетаем новите и традиционните медии.”А директорът на телевизи-

ята в Джилин разказа, че тя е създадена през 1959г., след Българската национална те-левизия. И е една от първи-те в Китай. Има 10 канала за обществения, икономическия, културен живот... Слави се с документалните си филми, особено с тези, свързани със селското стопанство. „Ние имаме около 80 милиона зри-тели и сме някъде между 18-о и 20-о място по популярност сред телевизиите в Китай.” Приходите им от реклама са

сериозни. Засилват сътрудни-чеството с чуждестранни ме-дии от Нова Зеландия, Русия и др. Телевизионните им сериали се излъчват и в Южна Корея. Имат две станции в чужбина, едната от тях е в Америка. И дигитални канали, които се развиват добре.

Квартал „Шиуей”Тук бе може би най-емоцио-

налната ни среща в Китай. В програмата видяхме включено посещение на квартал Шиуей в Чанчун, но нямахме предста-ва за какво става дума. Разпо-ложен в близост до езерото „Нанху”, в този квартал живе-ят предимно възрастни хора. Срещнахме се с част от тях в нещо като местен културен дом. И тук наистина се до-коснахме до китайската душа.Още с влизането видяхме

няколко мъже да играят пинг понг на закрито. А по-нататък, в ателиетата по интереси, всички ни очакваха с нетърпе-ние и усмивки. В литератур-

ния клуб ни четоха поезия, в музикалната зала ни свириха популярна китайска музика, в салона за танци ни зарадваха с прекрасни фолклорни изпъл-нения. А от ателието по ка-лиграфия едва се откъснахме. Там невероятни майстори в това изкуство нарисуваха или пък изписаха за всеки от нас по нещо. Рядък и незабравим момент. Тръгнахме си от там убедени, че от отношението на една нация към възрастни-те хора се съди за нейната мъдрост.Китай е толкова необятен,

че нито може напълно да се анализира, нито може да на-пълно се опише, нито може напълно да се разбере. Човек просто може само да се до-косне до него. А докосне ли се, сърцето му се изпълва с лю-бов, душата – с хармония, а очите – с красота.

Екатерина Павловаизточник:

„Дипломатически спектър”

В ателието по калиграфия в кв. „Шиуей”

12

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

Поглеждах със извинително съжаление към лицата на хората, с които се разминавах по малката уличка. Беше толкова тясна, че ако двама души застанеха с разтворени ръце, за останалите щеше да е невъзможно да преминат. Точно заради това да се провра през тях ми отнемаше усилие. Много…Точно в 17:00 часа, (българско време 23:00) имах среща с колегите си в малкото кафене на ъгъла. Трябваше

да съм коректнa. Ето защо изпитах радост, регистрирайки точност. Докато пиех капучиното си и бъбрех задъхано, установих, че вълнението ми идва от настроението, предадено ми от всичките тези хора по ули-цата, затова не спирах да се усмихвам…Оказа се, че сме попаднали в един от най-старите квартали на Пекин, на уличката „Нан Луо Гу Сян”. Тук пре-

имуществено се събираха млади хора и по всичко личеше, че те владеят изцяло положението. Тогава се сетих за основното мото на китайците, а именно, китайската мечта – „Подмладяване на нацията и забогатяване на населението”. За нас нямаше съмнение, че в голяма степен тази мечта е изпълнима.Денят беше събота и само два часа по-късно програмата ми включваше посещение на концерт в Пекинската

опера. А в неделя всичко щеше вече да е спомен. Но нека започна отначало…

Китайска ли е китайската мечта

Поканата беше изпратена от Общоки-тайската асоциация на журналистите, с която в договорни отношения СБЖ е от

1987 година. Предвид дистанцията на време-то и промените, настъпили в периода, една от задачите на визитата беше да се даде ход за подновяване на този договор. Делегацията се състоеше от шестчленна група, между кои-то и председателят на СБЖ Снежана Тодоро-ва, Екатерина Павлова, главен редактор на ин-тернет изданието „Дипломатически спектър”, Евелина Стeфанова, мениджър към пресгрупата на БТА, Георги Калагларски, доцент към Вар-ненски свободен университет и член на УС на СБЖ, Валентин Стоянов, член на УС на СБЖ и представител на сп.„Черно и Бяло” в мое лице.С пристигането ни на 8-и ноември, в първия

следобед от престоя ни посетихме Столичния музей. Строителството на сградата е завър-шено през 2006 година и сама по себе си тази футуристична постройка е архитектурен ше-дьовър.Всеки път при посещение на културен обект

съм си давала сметка за силата на възприя-тията и степента на въздействието, което имат историческите факти.Считам, че най-важният елемент за посети-

теля е емоцията, с която възприема и обек-тивно (лично) изгражда познание. Стоях пред витрината и не смеех да се по-

мръдна. Сред изложените предмети имаше фрагмент, чиято магнетичност ме остави без дъх. Знаех, че съм в музей и че се намирам в царството на порцелана и все пак.... Продъл-жих разходката си, но в мислите ми оста-на спомена за изящната кутийка от съвършен порцелан и хармонията от великолепно слива-щи се цветове, въздействащи по неповторим начин.Изведнъж се сетих за пеперудата: „Когато

рано сутрин пърхаща пеперуда докосне с кри-

13ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 13

Българската делегация пред университета

Среща с китайски преподаватели и студенти

лете си китайски порцелан, шумът от допи-ра им отеква далече в океана, произвеждай-ки буря.“ Смисълът на тази фраза не се губи само ако знаеш точно за какъв порцелан става дума...Беше ясно, предстояха ми чудесни преживява-

ния и освен физическа издръжливост, трябваше да се подготвя и за смайващи изненади.Първият ден в столицата на Китай завърши

с разходка по една от централните търговски улици, в близост до хотела ни.На следващия ден бе срещата ни с препо-

даватели и студенти от Китайския народен университет – Ренмин. Професор Зонг Ксин, директорка на катедрата по международна журналистика и комуникационни мастер про-грами, както и студенти от Факултета по международна журналистика ни посрещнаха като истински приятели. Проведе се една въл-нуваща и много непринудена, изпълнена с разго-вори среща, в която основният въпрос беше какво е впечатлението ни от Китай и разбира се, хората на Китай.Всичко, което следваше от тук нататък –

срещи, семинари, разговори, обяди и вечери изискваше стриктно спазване на програмата, за която само в общи линии имахме предвари-телна представа.Денят на срещата ни със студентите и пре-

подавателите от журналистическия факултет на Китайския народен университет щеше да завърши с пищна вечеря, но преди това тряб-ваше да посетим издателството на вестник „Guangming daily”, а също и лидерите на Нацио-налната асоциация на журналистите. В заклю-чителната част на тази среща Джу Шоучън, секретар по международните отношения към асоциацията връчи на председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова наградата „Приятел на китайските журналисти”. Призът е наистина висока оценка за дейността на г-жа Тодорова в нейната мисия на представителен фактор от най-висок ранг. Този момент сам по себе си донесе празничност, след което макар и по протокол продължихме вечерята.Ние, българите се наричаме още и балканци.

Известни сме с гостоприемството си. Склон-ни сме да определим наличието на шум за праз-ничност. В Китай откривах съвършенство в тишината, в премерените жестове, в изку-ството да накараш този, който е до теб да се чувства важен. И още нещо, почти всички познаваме вкуса на китайската кухня. Сега съм абсолютно сигурна – необходимо е да си там, за да откриеш нейното богатство и наистина да го наречеш изобилие!В хотела се върнахме късно вечерта. Следва-

щия ден щеше да е не по-малко интересен с посещение на забраненият град „Гу Гун”.

1414

Сбъднати мечтиПрез прозореца ми от петнайстия етаж на

хотела гледката беше подканваща. Независи-мо от мъглата или по-скоро надвисналия смог, настроението ми беше ведро, а нагласата ми – отворена за предизвикателства.Според програмата в днешния ден трябваше

да посетим Великата китайска стена, а в след-

обедните часове да влезем в Забранения град.„Храмът на небето“ беше само началото, с

което започнах да разпознавам китайското величие, вписало историята си и чрез забе-лежителните архитектурни шедьоври. И ако в днешни дни в Пекин правят впечатление многобройните бляскави сгради – Национал-ната опера (Яйцето), Националният стадион (Гнездото), както и десетките сгради, постро-ени от гениални екипи, то въздействието от градоустройственото мислене на миналото е единственият начин да се впишеш в предста-вата си за тази колосална култура.Необходимо е да си тънък познавач на осо-

беностите при различните династии, упра-влявали векове наред азиатските земи, за да откриеш заложения като клеймо почерк на съ-ответните императори. За мен беше трудно в малкото време, с което разполагах да се вглеждам в подробности. Но си обещах, че визуалният ми допир с всичко това ще продъл-жи с по-задълбочено изучаване на китайската история.„Храмът на небето“ е само щрих в управле-

нието на император Юнлъ. С „Храма на слън-цето“ и „Храма на луната“, той успява да из-гради и „Затворения град“.Мащабът на комплекса е наистина главоза-

майващ. И всичко това само за един човек. Трябвало е да се натрупа време от 500 години, за да се позволи и на обикновени хора да стъп-ват върху белите мраморни алеи.С днешна дата тази изумителна среда носи

посланията на една източна мистична култу-ра, към която европейското любопитство нараства забележително бързо.Истинско неуважение беше малкото време,

което посветихме на тези исторически ар-тефакти, но програмата трябваше да продъл-жи в по-забързан ритъм, в който китайското „фън шуй” остана някак недооценено.В сряда, на 11 ноември трябваше да се прид-

вижим със самолет в северната провинция Дзилин.

Пролетният градТака наричат Чанчун. Или още по-точно – Дъл-

гата пролет. Намира се в района на Дзилин и е столица на северната провинция. Полетът ни продължи точно два часа, а придвижването ни от летището до хотела – близо три, заради трафика. Очаквахме студ, но бяхме посрещна-ти от слънце…Това се случи на четвъртия ден от престоя

ни в Китай.Не бях подготвена за изненадата на първата

вечер, но да разкажа е повече от приятно.През всичкото време, преминавайки през зали,

коридори и стълби се питах дали някъде и

15ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 15

в България не е останало такова местенце, носещо печата на абсолютната власт на то-талитаризма. Знамена, плакати, портрети, бюстове, реликви и освен това, всички дома-кини (управители и сервитьори) облечени в ем-блематичните сиви униформи, с червени лен-ти от времето на Маo Дзедун. Приличаше на претрупан със свидни спомени музей, наричащ се „Подмладяване на нацията”, но всъщност бяхме в ресторант и сега, ако трябва да го оценявам по оригиналност бих го поставила доста напред в класациите.Зa Чанчун казват, че е сърцето на Джилин.

Населението на провинцията е около 27 мили-она, а само на града около 3 000 000. Предвид стогодишната му история (градът съществу-ва от 1700 години, но на два пъти е опожаря-ван) очаквахме да видим предимно съвременна архитектура, но и един дворец, притихнал в спомена за последния император на Китай. До-сещате се – императорът е Айсин Джоро, по-известен като император Пу И. Разходката из двореца беше планирана за финала на престоя ни в Чанчун, а в по-деловата част ни очакваше посещение в редакцията на вестникарската група „Джилин дейли”, както и радио-телевизи-онния център на провинция Джилин.Работата на весникарската гилдия е старти-

рала на 10.11.1945г. С днешна дата вестниците са 11, три са списанията. Съществува и едно електронно издание.Тяхната основна мисия е да са балансиран

мост между народа и правителството.Темата е китайската мечта. „Какво означава

за тях?” – „Подмладяване на китайската нация. Ако народът е по-богат и ние ще сме по-щаст-ливи” – преди 30 години са били много бедни, но сега се развиват в добра посока. Вярват, че подмладяването на нацията се осъществява.Работещите във вестникарската група на-

брояват 3000. Журналистите са повече от 700 човека. Навсякъде и в редакциите, и по кори-дорите е тихо. Тук научаваме за годишната отпуска на работещият китаец – тя е точно една седмица. Интересно!Сградата на радио-телевизионния център в

Чан Чун е наистина внушителна.Телевизионните програми започват излъчване

през 1959г. В момента работят 2000 човека, от които 470 журналисти за 9 програми в телевизионното студио. Програмата е 48-ча-сова, като особен акцент се поставя на сел-скостопанската тема. Зрителите са над 80 милиона и са на 18 до 20 място по рейтинг в държавата.„FAW Volkswagen” се намира в Чанчун. Смесе-

ното дружество съществува от 24 години и в него се произвеждат няколко различни версии на двигатели за автомобили VW, както и Audi.

Посещението ни в четирите цеха, разгърна-ти на 27000кв.м. площ беше привилегия. Пол-зите, които могат да се извлекат от тази система на работа са огромни.Квартал „Шиуей” е също в Чанчун. Жилищ-

ните сгради са почти същите като в Бълга-рия. На пръв поглед разлики не се забелязват. Специалното в този случай са хората. В една

1616

от сградите се оказа, че е разположен нещо като културен клуб за отдих, спорт и различни занимания, включващи поезия, танци, калиграф-ско писане. Да, наоколо нямаше дворци, нито китайски дракони, демонстриращи сила и им-перска мощ, но пък бяхме посрещнати по най-трогателния начин от живеещите в района.

Незабравими моменти!Следващото преживяване от престоя ни в

Чанчун беше разходката из двореца и гради-ната на последният император на Китай и дванадесетият император на Манджурската династия Цин, Пу И. Наистина си заслужаваше да се види всичко това.Съдбата му е била да изпише чрез живота си

последните страници от имперското величие на Китай. Сложната ситуация в началото на века, японската инвазия, както и появата на нов строй на управление е повратен момент в историята на страната. В каква степен ман-джурският император е бил кукла на конци е исторически коментар. Пу И носи драматизма на мъчителните промени в началото на XX век, в което ярко се вписва едно друго име, чии-то портрет може да се разпознае навсякъде – това на Мао Дзедун.В 19:00 часа трябваше да излетим от Чанчун

за Пекин. Денят беше петък, 13-и.

„Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.”

Късно вечерта на 13-и, петък, се върнахме в Пекин. Настанихме се в същия хотел. Имаше нещо трогателно в това да си някъде там в света за първи път, да вдишваш въздуха на съвършено различен континент, да си наясно относно всичките непреодолими за осем дена разлики и въпреки това да се чувстваш някак уверен и на мястото си.Тази вечер ми се стори особена... Бях спряла

да мисля за инцидента на летището в Чанчун. Сега той ми изглеждаше като разиграване на сцена, в която участието ми е било един-ствено на наблюдател. А всъщност, съвсем не беше така – бях изпаднала в обяснима паника. Имаше нещо в багажа ми, което задейства алармата и... о, да, в този момент си дадох сметка какво е да си безпомощен. Емоционал-ната криза изчезна на мига, в който си получих бордната карта, за да продължа към самолета.В стаята влязох само, за да си оставя куфара.

После бързо се насочих към изхода на хотела и продължих по широката улица на нощен Пекин. Наоколо всичко блестеше. Беше светло като през деня. Движех се бавно и спокойно без по-сока. Беше топло. Дишах свободно и знаех, че това са моите единствени 15–20 откраднати минути, които съм си подарила на най-непозна-тото място на планетата.Ето я и съботата. На следващия ден тряб-

ваше да прелетим отново над Азия, за да се приберем у дома.Денят едва започваше. Трябваше да пропъ-

туваме през цял Пекин и да се отправим към мястото в близост до едно от най-великите

КОНФУЦИЙ

17ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 17

съоражения на всички времена – Великата Ки-тайска стена.Бяхме подготвени за това приключение. Смай-

ваща гледка! Легендите за построяването, как-то и всичките разкази за стената, чрез която китайците са отблъсквали недобронамерени-те (както самите те ги наричат) варвари са многобройни.Но, всъщност основното впечатление от

пейзажа е усещане за безкрайност. Тази изви-ваща се драконова линия се простира като че ли отвъд хоризонта. Без съмнение в заложени-те намерения на създателите стои грандиозен замисъл и всички изследвания, анализи и заклю-чения в случая представляват само смирена благодарност и почит към усилията им. Сега Китайската стена е символ на мощ, култура, уникална философия, величие...Да, наистина е особено състоянието на чо-

век, стоейки на това място. Дали древните китайци са си представяли, че някога светът ще гледа на тях с такъв възторг?Впрочем, в един момент възхищението ми

от гледката отстъпи място на едно друго вълнение. Около десетина минути над нас се носеше странно бръмчене от нещо летящо, чиито перки се въртяха в различни посоки и провокираха единствено и само по детски ве-селяшко настроение. Летящото нещо почти се презими на площадката пред нас, пръскайки всеобща радост и въодушевление. Разбира се, току-що появилият се дрон не беше включен в програмата, но изживяването няма как да се забрави и се вписа като извънредна точка от дневния ред.Предвижването ни обратно към Пекин ни

отне повече от два часа.Булевардът на дългото спокойствие, Забра-

неният град, площадът Тянанмън и... Операта.Сградата прилича на капсула, като че ли по-ставена нарочно във водна среда. Няма врати.За да проникнеш в нея трябва да тръгнеш от

площада и да преминеш през подлез. Панелите са стъклени и е достатъчно само да погледнеш на горе, за да видиш течащата вода.Не се наемам да описвам пространствата,

както и интериорните решения на тази по-стройка. Попаднахме в сърцето на пекинската опера, а после и в концертната зала. Насладих-ме се на хоров концерт, изпълнен от хорa на националната пекинска опера „Наследници на дракона“.На връщане към хотела направихме послед-

ните си нощни снимки, а на следващия ден се отправихме към летището.Очакваше ни дълго пътуване, този път към

нещо познато и обичано. Прибирахме се у дома.

Даниела Владимирова Христова

„Чух и забравих.Видях и запомних. Преживях и разбрах.“

Дни по-късно открих изре-чение, срещу което беше

изписано името на Конфуций

18

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

Посещението в Китай на де-легацията от представители на български университети и училища с преподаване на китайски език, превърнало се в ежегодно мероприятие на Институт „Конфуций” в Со-фия, тази година се проведе в периода 28 октомври – 10 ноември 2015г. Културно-обра-зователният проект се реа-лизира с финансовата помощ на Централата на институ-тите „Конфуций” – Ханбан и по покана на Пекинския уни-верситет за чужди езици. Участници в тазгодишната

делегация бяха доц. Ефрем Ка-ранфилов – зам.декан на Фа-култета по журналистика към Софийски университет, инж. Славея Юрукова – началник отдел „Стопански“ към Со-фийски университет, г-жа Таня Павлова – главен юрисконсулт на Софийски университет, г-жа Цветана Кюмюрджие-ва – директор на Природо-математическата гимназия в Габрово, г-жа Илиана Митрова – директор на 101 СОУ „Бачо Киро“, г-жа Каролина Пълчовска – директор на ЧСОУ „Евлоги и Христо Геогриеви“, инж. Филип

Филипов – директор на Про-фесионална гимназия по елек-тротехника и електроника „М.В.Ломоносов“, Горна Оряхо-вица и г-ца Александра Ангело-ва – координатор по култур-ната дейност към Институт „Конфуций” в София.Програмата на делегацията

включваше посещения на кул-турно-исторически забележи-телности и участие в ака-демични срещи в градовете Пекин и Шанхай.В Пекин българската делега-

ция имаше възможността да посети обекти от световна

Делегацията от представители на български университети и училища с преподаване на китайски език

Посещение в Централата на институтите „Конфуций” – Ханбан

19ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 19

значимост, много от тях под егидата на ЮНЕСКО, вклю-чително Великата китайска стена, Забранения град, Хра-ма на небето, Летния дворец, площад „Тянанмън“, Столичния музей, Олимпийския стадион и много други. Групата успя да надникне в известните пекин-ски „хутуни“ и да усети духа на тези, изпълнени с култура и история, традиционни улички. В Пекин беше организирано и посещение на представление на прочутата пекинска опера.В Пекинския университет за

чужди езици делегацията се за-позна с дейността и работа-та на Международния бизнес колеж към съответния универ-ситет и постави началото на едно бъдещо сътрудничество. Българските представите-ли бяха любезно поканени на официален обяд, даден от г-жа Джан Сяохуей – директор на Отдела, отговарящ за връзка-та с институтите „Конфу-ций”, към Пекинския универси-тет за чужди езици. На обяда присъстваха г-жа Чън Ин – за-местник-декан на Факултета по европейски езици и култура и г-жа Джан Сяо‘ин – декан на Факултета по журналисти-ка. Посещението в Пекинския университет за чужди езици завърши с подписване на спо-разумение за обмен между де-каните на факултетите по журналистика съответно в Софийския университет и Пе-кинския университет – доц. Ефрем Каранфилов и г-жа Джан Сяо‘ин.Българската делегация оста-

на очарована и от разнообра-зието на експонати и много-то съвременни функционални решения, използвани при из-граждането на културния цен-тър на Главната квартира на Съвета за международно раз-пространение на китайски език (Ханбан), където г-н Лин Сънмао любезно демонстрира богатството и красотата на китайската култура.В програмата на делегацията

бяха включени и посещения в две китайски гимназии, афили-ирани към Пекинския универси-тет за чужди езици. Особено добри впечатления и хубави спомени остави посещение-то в гимназията „Уаншоусъ“, където лично директорът на гимназията посрещна делега-цията.В град Шанхай българската

група видя как успешно и ат-рактивно могат да се комби-нират модерното с тради-ционното. Примери за това бяха модерният финансов цен-тър „Пудун“ и старата част на града с прекрасната гради-на Ююен, както и така наре-чения „воден град“.В Шанхайския педагогически

университет „Хуадун“ делега-

цията посети базата за под-готовка на преподаватели по китайски език, където бяха представени програмите за набиране и обучение на препо-даватели и доброволци. Бяха обсъдени и възможности за специализация на чуждестран-ни преподаватели, както и организирането на ученически летни лагери.Посещението в афилиирана-

та към Шанхайския педагоги-чески университет гимназия даде редица идеи за подобрява-не на учебната среда и опти-мално използване на учебните ресурси. Срещата приключи ползотворно с обсъждане на бъдещите партньорски въз-можности.

Институт „Конфуций”

Разходка на участниците в делегацията с рикши из пекинските хутуни

20

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

В последно време пред въз-становяването на све-товната икономика

отново се появиха предизви-кателства. Глобалният фондов пазар, валутния и стоковия пазари изпитаха значителни колебания. За да се справят с

тази ситуация, Централният комитет на ККП и правител-ството на КНР предприеха редица мерки като по-ната-тъшно засилване на иноватив-ните мерки за макроконтрол, всеобхватно задълбочаване ре-формата на институционал-

ните механизми, активно стимулиране стартирането на частен бизнес и ефективно справяне с различни рискове и предизвикателства, поради което китайската икономика се развива стабилно и създава доверие за възстановяването и на световната.

Развитието на китайската икономика продължава да е в разумни границиИзправено пред сложна ико-

номическа среда в страната и чужбина и продължително-то увеличаване на натиска от спада, китайското прави-телство предприема по-пред-пазливи мерки, свързани с пла-ниране на стабилния растеж, продължаване на структурна-та регулация и реформите, по-добряване благосъстоянието на хората, което постепенно започна да дава резултати. Развитието на китайската

икономика продължава да е в разумни граници. Първо, като цяло промишленото производ-ство е стабилно. От януари до август добавената стой-ност на промишлеността се увеличи с 6,3% спрямо същия период на миналата година, скоростта на растежа оста-на на нивата си от първата половина на тази година. Вто-ро, ръстът на потребление-то също е стабилен. От яну-ари до август, общата сума на продажбите на дребно на стоки за бита се е увеличила

Китайската икономика продължава

да е двигател на глобалния

икономически растежДин Хао, кореспондент на списание „Черно и Бяло” от Пекин

21ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 21

с 10,5%, скоростта на рас-теж е с 0,1% по-висока от първото полугодие. Трето, продажбите на жилища про-дължава да се увеличава. От януари до август, обемът на продадените жилища се е уве-личил със 7,2% спрямо същия период на миналата година, а сумата от продажбите – с 15,3%. Четвърто, ситуацията със заетостта също е ста-билна. През първата половина на тази година са били откри-ти 7,18 милиона нови работ-ни места, а безработицата в 31 големи града поддържа нива от 5,1%. Пето, индексът на потребителските цени се повишава умерено. От януа-ри до август той е нараснал с 1,4% спрямо същия период на миналата година. Шесто, секторът на услугите бележи стабилен ръст. От януари до август ръстът в тази сфера е 8,2%, което е с 1,9% по-високо от ръста на промиш-леността. На фона на стабилното

действие на икономиката се ускориха темповете на структурни изменения и пре-структуриране. През първата половина на тази година доба-вената стойност на третич-ната индустрия се увеличи с 8,4%, а скоростта за растеж е с 0,5% по-голяма от първо-то тримесечие и заема 49,5% от БВП, което е увеличение с 2,1% от първата полови-на на тази година и е с 5,8% по-висока от втората индус-трия. През първата половина на тази година окончателни-те потребителски разходи добавиха 4,2% към ръста на БВП, като делът им достигна 60%. През този период, по-треблението на чиста енер-гия е било 17,1% от общата енергийна консумация, което е увеличение с 1,6% в сравнение със същия период на минала-та година. Потреблението на енергия на единица БВП пък е намаляло с 5,9% спрямо същия период на миналата година,

а увеличаването на спада е с 5,9% спрямо първото три-месечие на тази година. От януари до август, добавената стойност на индустрията на високи технологии се увеличи с 10,4% спрямо същия период на миналата година. Едновре-менно с това, индустриите като туризма и културата, се развиват интензивно. От януари до август, продажбите на дребно на стоките по ин-тернет се увеличиха с 35,6% в сравнение със същия период на миналата година. През този период, добавената стойност на промишлеността в част-ния сектор се увеличи с 8.1%. Неправителствените инвес-тиции се увеличиха с 11% и заеха 65% от общите за страната, което е увеличение с 0,1% спрямо същия период на миналата година. През пър-вата половина на тази годи-на броят на регистрираните фирми се увеличи с 19,4%, а регистрираните капитали – с 43%. През юли и август, но-вите регистрираните фирми са се увеличавали с 10 хиляди всеки ден.

Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растежПрез последните години Ки-

тай успя да устои на сери-озния натиск от спад, като икономиката му поддържа стабилен растеж и се пре-върна във важен двигател на глобалния ръст, давайки също така сериозен принос за въз-становяването на световна-та икономика.На първо място, приносът

на китайската икономика за глобалния икономически рас-теж е най-голям. От 2009 до 2014 година годишният рас-теж на БВП на Китай е 8,7%, а този на световната иконо-мика е 2%. Делът на китай-ската икономика за глобалния икономически растеж надмина 30%, а този на САЩ е 18%.

След като влезе в периода на ново нормално състояние, въ-преки че се забави, китайска-та икономика продължава да е една от най-важните, които нарастват най-бързо в света. През 2014 година китайската икономика зае 13,3% от све-товната, което е увеличение с 4,1% спрямо 2010 година. През първото полугодие на тази година делът на китай-ската икономика за глобалния растеж достигна 30% и тя продължава да е „стабилната котва“ за световната. На второ място, Китай под-

държа стабилност и растеж. Страната притежава най-го-лямата производствена база в света, но има и най-голям брой потребители, чиито из-исквания за внос са големи. През последните години Ки-тай провежда най-активна по-литика за внос и въпреки че цените намаляха значително заради спада на цените в све-товен план, обемът на внос-ните стоки поддържа стабил-ност и растеж. От януари до август на тази година вносът на зърнени храни се е увеличил с 24,4% в сравнение със същия период на миналата година, вносът на медни руди е на-раснал с 12,1%, а на суров пе-трол – с 9,8%. Китай все още е главен вносител на стоки за страните от Латинска Амери-ка и Африка, с което стимули-ра развитието на местните икономики в тях. През 2014г. делът на вноса от Азия, Афри-ка и Латинска Америка е бил над 60% от общия за Китай и 20% от общия износ на тези региони. На трето място, броят

на китайските туристи в чужбина и харчовете им се увеличиха значително. С по-вишаването на доходите на китайците броят на китай-ските туристи в чужбина непрекъснато се увеличава, а потреблението им там също се повиши. През 2014 година БВП на глава от населението

2222

на Китай достигна 7591 дола-ра, а този в Пекин, Шанхай и Тиендзин надмина 10 хиляди долара. През 2014г. китайски-те туристически пътувания в чужбина надминаха 100 мили-она, като за първото полуго-дие на тази година ръстът им е бил с 16% по-голям от съ-щия период на миналата годи-на. За трета поредна година обемът на потреблението на китайските туристи в чуж-бина също е най-голям. През 2014 година надмина 1 трили-он юана, което е увеличение с 30% спрямо 2015 година и зае-ма 11% от глобалните турис-тически доходи, което също повиши растежа на потребле-нието на някои страни. Четвърто, преките инвес-

тиции в чужбина нарастват осезаемо. На фона на поскъп-ването на долара, оттегляне-то на глобалните капитали, намаляване на подвижността и значителния спад на възвръ-щаемостта от инвестиции, Китай увеличи външните си капиталовложения. През 2014г. китайските изходящи преки инвестиции достигнаха ре-кордните 123 милиарда дола-ра, което представлява уве-личение с 14,2% в сравнение с 2013г. и за трета поредни години страната е на трето място по този показател в света. От януари до август тази година нефинансовите изходящи преки инвестиции достигнаха 77 милиарда до-лара, което е увеличение с 18,2% в сравнение с миналата година. Инвестициите главно се използват в развиващи се страни и региони в Африка и Латинска Америка и играят положителна роля за подобря-ване на тяхната инфраструк-тура и увеличаване потен-циала за икономическото им развитие. Освен това, Китай активно стимулира реализаци-ята на инициативата „един пояс, един път” и провежда взаимноизгодно сътрудничест-во със 60 страни, които се

намират в нейния обхват. През 2014г. китайските пре-ки инвестиции в тези стра-ни достигнаха 13,7 милиарда долара. От януари до август тази година обемът им е бил 10,7 милиарда долара, което е увеличение с 48,2% спрямо миналата година. Стойност-та на подписаните проек-ти със страните в обхвата на инициативата „един пояс, един път” достигна 54,4 ми-лиарда долара, което е уве-личение с 33%, като всичко това дава огромен принос за стабилизиране на международ-ната инвестиционна среда и развитието на икономиките в множество страни.

Китайската икономика е повлияна от дълбокото регулиране на световнатаСлед 30-годишен интензивен

растеж китайската икономи-ка навлезе в т.нар. ново нор-мално състояние, характери-зиращо се с по-нисък темп на растеж. От една страна, до спада се стигна заради влия-нието на промените в сре-дата, свързана с ресурсите и пазарните условия, а от друга – важна причина за него са и структурните проблеми, кои-то започнаха да се проявяват през годините. В този смисъл структурните реформи са и спешни, и необходими. Китай-ското правителство се адап-тира към новото нормално състояние и ускори темпове-те на тези реформи. Съще-временно финансовата криза и дълбоките промени в светов-ната икономика също оказаха дълбоко влияние за забавяне растежа на китайската ико-номика. Това забавяне обаче е обективно и ще създаде ста-билна основа за дългосрочното и устойчиво развитие в бъде-ще на китайската икономика. Първо, продължителният

спад на световната иконо-мика причини очевиден спад в китайския износ. След меж-дународната финансова кри-

за, световната икономика се намира в процес на дълбоко регулиране и показва особе-ности като нисък растеж, дисбаланс и редица рискове. Бавното възстановяване на световната икономика причи-ни спада на глобалната търго-вия. В тази ситуация, отдел-ни страни предприеха мерки за защита на своите пазари, като резултатът бе засилване на търговския протекциони-зъм, особено срещу китайски вносители и производители. Заради това, през последни-те години натиска върху ки-тайския износ непрекъснато се увеличаваше и той спадна осезаемо. От 2011 до 2014г. годишният ръст на китай-ския износ е бил 7,7%, което е намаление с 16,5% спрямо периода от 2002 до 2008г. От януари до август тази година износът спадна с 1,6%.Второ, спадът на цените на

основни продукти в световен план е друга причина за заба-вянето на китайската иконо-мика. През последните години китайската промишленост е изправена пред постоянен на-тиск от спад. До август тази година, цените на промишле-ната продукция е намалявала през 42 поредни месеца и има тенденция към продължите-лен спад. Причините за това, от една страна, са излишни-те мощности в някои тради-ционни индустрии, а от друга – влиянието на значителния спад на цените на основни стоки в световен план. От 2012 до 2014г. индексът на це-ните на вносните стоки на Китай е намалявал с 2% го-дишно. От януари до август тази година той е спаднал с 11,3%. Цената на вносния су-ров нефт намаля от 100 до-лара за барел през 2014г. до около 50 долара сега. Цената на желязната руда е спадна-ла от 130 долара за тон през 2013г. до 60 долара, цената на соята – от 600 долара за тон през 2012г. до сегашните 400

23ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 23

долара. Според първоначални-те прогнози в момента 1/3 от спада на индекса на це-ната на производителите се дължи на спада в цените на внасяните стоки. В сравнение със значителния спад на цени-те на вносните стоки този при износните е сравнително по-малък. От януари до август индексът на цената на износ-ните стоки на Китай е нама-лял с 1,4%.Трето, на фона на популяри-

зиране на програмата за коли-чествено облекчаване в глав-ните икономики китайската пострада от пасивното пос-къпване. От избухването на международната финансова криза през 2008г. САЩ прове-доха няколко кръга мерки за ко-личествено облекчаване, след тях Япония и Европа предпри-еха по-силни мерки в съща-та насока, което доведе до пасивно поскъпване на юана. От началото на тази година САЩ отмениха политиката за количествено облекчаване, прогнозите за увеличаване на лихвения процент се засилиха. Американските компании из-теглиха голяма сума капита-ли от развиващите се стра-ни, заради което, валутите на много от последните се обезцениха, а юанът поскъп-на спрямо тези валути. Спо-ред прогнозата на Банката за международни разплащания от януари 2014г. до август тази година номиналният ефекти-вен валутен курс на юана е поскъпвал с 10,5%, а реалният – с 10,6%. Китайската валу-та поскъпна със 17,3% спря-мо еврото и с 9,6% спрямо японската йена. Поскъпването на китайския юан доведе до намаляване на конкурентос-пособността на износните стоки, което бе важна при-чина за значителния спад на износа на Китай. В средата на август Китайската народна банка обезцени юана с около 4% спрямо долара, като цел-та бе по-нататъшното ли-

берализиране на валутния му курс и приближаването му до пазарните реалности. Пора-ди благоприятните средно- и дългосрочни перспективи за икономическото развитие на Китай не съществуват осно-вания за бъдещо значително обезценяване на юана. Китай все още е важна сила за ста-билизиране на световния фи-нансов пазар.

Структурната реформа в Китай ще дава все по-голям принос за възстановяването на световната икономикаСлед глобалната финансо-

ва криза различните страни по света започнаха да пра-вят преоценка на моделите си за икономически растеж и структурните реформи се превърнаха в тенденция. САЩ и Великобритания поставиха на преден план реиндустриа-лизацията, ЕС и Япония зало-жиха на стимули за възстано-вяване на производството, а Индия, Мексико, Виетнам и други развиващи се страни работят за ускоряване тем-повете на структурните реформи и модернизацията на традиционните им индус-трии. С навлизането на све-товната икономика в период на мащабно регулиране, китай-ската също бе изправена пред необходимостта от реформи, модернизация и адаптация. Мащабната структурна ре-

форма на китайската иконо-мика не само създава солидна основа за реализиране на ней-ното устойчиво развитие, но също така дава и нови шан-сове за ребалансиране и ста-билно възстановяване на све-товната.Първо, всеобхватното из-

граждане на общество със средно ниво на благосъстоя-ние (сяокан) ще доведе до все по-голямо разширяване на по-треблението, от което ще се облагодетелстват много страни. Към момента сред-

ната класа в Китай надхвърля вече 300 милиона души, като потребителският є модел се променя основно от тради-ционното купуване на дрехи и храна към сектори като: информация, туризъм, образо-вание, услуги за възрастното население и домакинствата, чиито потенциал се очерта-ва като особено голям. Ако в следващите 10 години по-треблението поддържа ста-билен растеж, до 2025 година разходите на китайците ще надхвърлят 1 милиард долара, а от това ще имат полза и множество чужди производи-тели.Второ, модернизацията на

индустриите ще увеличи вно-са на технологии и оборудване. В процеса на превръщането на Китай в световна индус-триална сила модернизацията и реформата на традицион-ните индустрии ще се нуж-даят от внос на напреднали технологии и оборудване от висок клас и важни компонен-ти. Интензивното развитие на индустрията за битово обслужване също ще предос-тави нови шансове на глобал-ните търговски партньори за обследване и дизайн. Ако ин-дустрията за битово обслуж-ване поддържа сегашната си тенденция за развитие, през следващите 10 години ней-ният обем ще надхвърли 1,2 милиона долара. От януари до юли тази година сред преки-те чуждестранни инвестиции, тези в индустрията за бито-во обслужване, са нараствали най-бързо, достигайки 19,6%.Трето, международното съ-

трудничество в сферата на производствения капацитет ще увеличи пространството за сътрудничество и съвмест-ни инвестиции. Китай има предимства в производстве-ния капацитет при среден клас оборудване, като съотно-шението между качеството и цената е по-добро, отколкото на западните му конкуренти.

2424

Способността за комплексно съчетаване и проектно из-граждане е голяма. Валутният резерв на страната остава голям, което е от полза тя да играе ролята на мост за премахване на пречките пред индустриалното развитие в други страни, съчетавайки предимствата на развитите страни в ключовите техноло-гии с превъзходството на раз-виващите се, в областта на природните ресурси и ниски-те разходи за труд. Тази си-туация може да създаде един по-голям пазар за съвместни инвестиции и сътрудничест-во и да се набере нова енергия за стабилния растеж на све-товната икономика. Може да се очаква, че след

като китайската икономика успешно реализира структур-ната реформа и модернизаци-ята, премествайки тежестта за растежа от инвестиции-те към потреблението, тя ще навлезе в етап на по-ин-тензивно, по-качествено и по-устойчиво развитие и ще продължи да бъде двигател за световния растеж. Фактите показват, че ки-

тайската икономика винаги е била източник на енергия-та за стимулиране на здрав и устойчив растеж на светов-ната. В епохата на глобализа-цията, на фона на сериозните предизвикателства и продъл-жаващото слабо възстановя-ване на световната иконо-мика съвместните усилия и сътрудничеството са ключа за разрешаването на трудно-стите. Китай има увереност и решимост да реализира це-лите си за поддържане на ико-номически растеж със средна и висока скорост и заедно с другите страни ще продължи да работи за стимулиране на приобщаващо и балансирано развитие.

България е готова да направи много, за да привлече ки-тайски инвестиции – от консултации и финансови стимули до промяна на закони. Това беше посланието, с

което в Шанхай пристигна най-мащабната министерска де-легация, която София е пращала в Китай досега. В групата, освен премиера Бойко Борисов, са включени още шестима министри – на земеделието, на регионалното развитие, на външните работи, на транспорта, на финансите и вице-премиерът по европейски фондове. Причината за посеще-нието е форматът „16 плюс 1”, в който Китай разговаря за инвестиции със страните от Централна и Източна Европа. А София очевидно иска да извлече максимума от едно та-кова посещение.„Търговският ни оборот към момента е 1,8 млрд. долара

и това е много малко. Имаме възможност за в пъти пове-че“, не скри намеренията вицепремиерът Томислав Дончев по време на форум, организиран от Българската агенция за инвестиции. Той изброи и секторите, в които имаме инте-рес от инвестиции – машиностроене, високи технологии, земеделие. „Може да стане и въпрос за ползване на обекти от публичната инфраструктура – готови сме да обявим концесии за редица летища и пристанища. Готови сме да променим законодателството, за да улесним достъпа до тях“, заяви щедро Дончев.Икономическият министър Божидар Лукарски пък поиска

китайски инвестиции в индустриални зони и „София тех парк“. „В интерес на китайския бизнес е да се възползва от нашите предимства“, обяви Лукарски, повтаряйки мантра-та за чудесното географско положение и подобряването на инфраструктурата.Дали тези призиви ще попаднат на благотворна почва

предстои да видим. Китай е обявил, че има намерение да изнася производства към Централна и Източна Европа, но все още е в процес на преговори. Присъстващ на форума китайски експерт, който се занимава с износа на китайски-те компании, обаче не беше особено впечатлен. „Не съм чувал за интерес на китайски технологични и машинострои-телни компании към България. Те търсят предимно Германия и Франция. Има обаче надигащ се интерес от страна на земеделския сектор за производство и внос на продукция“, посочи той.

Земеделието – две споразумения и много надеждаКато доказателство на форума бяха обявени две спора-

зумения – и двете в областта на земеделието и храните. Първото беше между Nantong Sumu Biological Technology и БАИ за подкрепа на инвестиция в завод за слънчогледово олио и фураж. Китайската компания към момента изнася царевица и слънчоглед, но възнамерява да инвестира 7 млн. долара в строежа на собствена фабрика, която да прера-

25ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

ботва нужните є суровини. Обещанието им е във фабриката да работят предимно българи, а от БАИ ще очакват помощ за улесняване на процедурите. Инвестицията трябва да ста-не факт до 2 години, поясниха от компания-та. „Работим с „Биофреш“ и искаме да внася-ме и етерични масла“, обясни мениджърът на Nantong Sumu Юн Чен.Втората компания, която обяви споразуме-

ние, е Bright Dairy & Food Co., която произвеж-да кисело мляко с българска закваска под името „Момчиловци“. Това е една от най-успешните марки кисело мляко на пазара, твърдят от ки-тайската компания, която е продала над 16 млрд. кутийки миналата година. Сега Хан Мин Зю, директор на дружеството, обяви, че ще подпишат договор с Българския център за раз-витие инвестиции и туризъм в Китай, който е бил и връзката им с Момчиловци, за внос на още продукти.Всъщност България осъзнава, че има интерес

към сектора. Тази година е договорено страна-та да поеме центъра за агротърговия, който също е част от формата „16 плюс 1”, и така през София да минава китайският интерес в тази област към региона. Земеделският минис-тър Десислава Танева не забрави да спомене традиционното, което казваме на чужди ин-веститори: че България е „земеделска страна с дълги традиции“ и че ще могат да се възполз-ват от 800 млн. евро инвестиции на година, смятано с европейските пари.Има обаче няколко пречки пред тези надеж-

ди. Първата е тежката китайска бюрокрация при вноса на каквато и да било земеделска продукция – България се надява да облекчи този процес с ново споразумение, което вече е пристигнало в земеделското министерство. Втората е невъзможността китайските ин-веститори да придобиват земя – отдавашно тяхно оплакване. „Смятаме, че това е основна пречка пред интереса“, казва китайски анализа-тор от голяма държавна компания. И трето-то е, че България трудно може да отговори на интереса на огромен пазар като китайския - дори с пазар като Катар изпитахме огромни

Един премиер, шестима министри, много

желания и две споразумения с КитайПървият ден от мащабната визита на кабинета в Шанхай показа, че България

много иска инвестиции, а агросекторът е най-привлекателен

затруднения в доставянето на агнета. Преди няколко години, когато китайската страна се интересуваше от износ на люцерна за живот-ни, българските фермери така и не успяха да отговорят на условията и да договорят вза-имоизгодни условия.

(Не)познати лицаБългария се състезава на това поле с още

поне 16 държави, които ще присъстват на икономическия и политически форум в Суджоу във вторник и сряда. А някои от тях като Ун-гария тичат на съвсем друга писта. „Правя 50 пъти повече китайски бизнес в Унгария“, дава за пример български бизнесмен, пристигнал с делегацията да търси китайски инвестиции във финансови инструменти.Но ако има нещо, с което е полезна тази ог-

ромна делегация, е, че играе на онази струна, типична за китайците, които се впечатляват от протокола и постовете. „Китай е нашият най-важен партньор в Азия“, заяви Бойко Бори-сов пред кмета на Шанхай Ян Сюн, с когото се срещна първо. Японците, които от години ин-вестират в България, вероятно биха се обидили малко на това определение, но в отговор Сюн посочи, че всеки ден пие българско кисело мляко.Малко по-късно, на инвестиционния форум,

докато слушаше, впечатлен от присъствието на Бойко Борисов, един китайски представи-тел потърси на телефона си повече информа-ция и попадна на статия за Пламен Орешар-ски, когото известно време сравнява с човека на подиума. „Той ли е“, попита той и показа снимката. Когато получи отрицателен отго-вор, кимна и каза „нов, значи“.„Предимствата на България пред повечето

балкански страни са членството в Европей-ския съюз, стабилните парламентарна подкре-па и правителство, най-ниските данъци в ЕС, висококвалифицираните кадри“, отговори му задочно Борисов от трибуната, където про-дължаваше да обяснява защо китайците тряб-ва да инвестират в България.

Огнян Георгиев, източник: Капитал

26

КУЛТУРА

През октомври т.г. в БКИ Братислава се откри самостоятелна изложба

на Николай Спасов, един от характерните наши съвремен-ни художници, чиито графики предизвикаха голям интерес у българи и словаци. Всяка гра-фика е специфична и неповто-рима, с изключително чувство за перспектива на автора. В творбите му има една кон-турна определеност на фи-гурата. Спасов непрекъснато открива различни неща от ежедневието, които му дават повод да твори. Въздейства върху зрителя с геометрични форми, символи, знаци, спира-ли, кръстове и вечния „Златен храм“, който присъства в мно-го от изложените графики.Графиката „Нищо, нещо“ е

като автопортрет на худож-ника, защото името Николай, всъщност означава „човек на кол”... Усмихнатото лице на клоуна е външната страна, а вътрешната му страна е за-

дълбочена и добра, изпълнена с размисли за безкрая. Затво-реното пространство е него-вият дом. Николай е зодия Рак и домът и семейството имат огромно значение в живота му. Неговият дом е неговата крепост.В графиките на художника

арките също са нещо спе-цифично за него, а именно в „Минало“, „Минало 2“, „Нищо, нещо“, „Е...“, „Нежност“, „Иди-лия“ и др.В творбата „Някъде там“

има контрасти и центриране. Това е земното кълбо и чети-рите посоки – изток, запад, север и юг. Пътищата се пре-сичат и човек намира себе си някъде там.В „Идилия“, авторът, за кого-

то домът и семейството са най-важни е обрисуван домът. Нарисувал е основните две фигури Ин и Ян, но цветни, преплетени и допълващи се. Има светлина, струи обич, любов и хармония. Има арка с масивни камъни, колони и ста-билна основа. Ако се загледаме ще видим, че колоните и две-те фигури са стъпили върху основа, на която пише „къща”.В свойте произведения Спа-

сов създава един свят на без-крайност, където всичко е възможно. В неговата рисунка има силен контраст и май-сторски цветни петна, благо-дарение на което се получава движение и пространствена конкретика. В графиките си използва смесена техника. Вни-манието на зрителя се прико-вава от движението и главния образ. Той работи с душа и сърце, без излишна показност. В графиките си, творецът по-казва борбата между доброто

и злото, между материалното и духовното, хармонията и безкрайността.Николай Спасов има 18 са-

мостоятелни изложби в София и други градове в България. Участва в почти всички излож-би от национално значение в страната, а това са: Бианале на графиката, гр.Варна, Триана-ле на графиката, гр.София, Ми-ниатюрна графика, гр.София.Има, също така, много меж-

дународни участия: в Сапоро, Япония, Торонто, Канада, Кай-ро, Египет, Виена, Австрия. Много от произведенията на твореца са в частни галерии по света: в Русия, Великобри-тания, САЩ, Италия, Чехия, Полша и други.Изложбата в Братислава бе

посетена от ценители на из-куството.Искам да кажа едно огромно

„благодаря” на хората, които ни помогнаха за осъществява-нето на тази изложба, а имен-но директорката на БКИ във Виена доц.д-р Румяна Конева, директорката на БКИ в Бра-тислава г-жа Ваня Радева и нейния прекрасен екип – Ева Стоянова, Виктория Петро-ва. Атмосферата, с която тази изложба ни дари, има-ше същото магическо усеща-не, като очарованието ни от този вълшебен и приказен град Братислава. Не мога да не оп-иша поне на кратко този при-казен град, който пази в себе си много интересна история.Братислава е столицата на Словакия и е разположена от двете страни на река Дунав, през която преминават някол-ко моста. Всички племена и държави, които са обитавали и владели земите на днешна

Николай Спасов и неговата „Алтернатива” в Братислава

Николай Спасов

27ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 27

Словакия – келти, славяни, римляни, унгарци, австрийци са оставили по нещо, което напомня за културата им. Тук е замъкът „Братиславски храд” – с четирите кули, точно над река Дунав, откъдето се от-крива невероятна гледка към града, към Австрия и към Унга-рия. В готическата катедра-ла „Св.Мартин” са коронясва-ни няколко унгарски крале. В църквата на ордена „Св.Клара” се провеждат концерти, а части от манастира се полз-ват за университетска биб-лиотека. Много интересна е

старата сграда на кметство-то и е едно от най-старите каменни здания в Братислава и най-старото кметство в Словакия. Портата „Михаил” е единствената порта, която е запазена от средновековни-те укрепления на града. Точно над нея се намира и най-тяс-ната сграда в Европа. Силно бяхме впечатлени от синя-та църква, която поради си-ния бонбонен цвят приличаше на приказна. Тя е построена в архитектурния стил „Арт нуво“. Мостът SNP, извес-тен повече като НЛО, заради

кръглата постройка отгоре, наподобяваща летяща чиния, предлага страхотна гледка.На Хвиездеславовия площад е започнала нежната революция през 1989г. Точно зад пълния със забележителности Главен площад се намира Дворецът „Примаси”, в който Наполеон подписва Пресбургския мирен договор след победата си над Австрия и Русия при Аусте-рлиц. Тук се намира и народни-ят театър и операта, където имахме щастието да се насла-дим на музиката на филхармо-ничния оркестър на Братисла-ва с участието на българския диригент Боян Виденов. Това стана възможно благодарение на директорката на БКИ г-жа Ваня Радева, една изключител-но позитивна, градивна и слън-чева личност.

Елена Бакърджиева

28

КУЛТУРА

Само преди малко този материал беше интер-вю. После обаче реших, че въпросите ми са напълно излишни. С Георги Тошев пихме кафе и той повече от час говори за Катя Паскале-ва. Почти не съм го прекъсвала. Усмихваше се, притихваше, насълзяваше се и не спираше да разказва. Разбрах, че той наистина е обичал тази жена. Актрисата, жената, приятелката, човекът Катя. И разбрах, че неговият проект няма нужда от въпроси. Това е история, разка-зана с много любов и респект. И изобщо има ли по-добър разказвач на съвремието ни от Георги Тошев?

Георги Тошев разказва.С Катя имах много емоционално приятелство.

Тя беше от актрисите, които харесвам още преди да познавам. Катя беше много особена. Срещнах я като приятел в началото на 90-те години и тогава улицата, промените, бяха раз-делили съсловието от двете страни на бари-кадата, много ярко и много гадно.

А Катя през всичките тези години е била човек с принципи и морал. Тя имаше други зависи-мости, но като морал и достойнство беше абсолютно безупречна. Тя беше ясна на всички, никога не се е възползвала от нищо.

Навремето, вместо да поиска жилище за себе си, отива при Тодор Живков, за да поиска апар-тамент за приятеля си Антон Горчев, защото той има дете и със съпругата му Соня Мар-кова живеят на един таван. Така че, когато я срещнах, Катя се чувстваше много изоставена от всички и є беше много мъчно, че така на-речените „нови демократи” с лекота изтри-ваха биографиите на хора като нея, които са работили и животът им се е случвал преди 10-и ноември. Независимо, че Катя беше на площадите на всички тези митинги на СДС, нея много я болеше за това, че се омаловажа-ват успехите. Това беше в годините, в които всичко минало беше ужасно. Нямаше никаква възможност да се погледне на това, което е добро, което е оцеляло, особено на работата

в изкуството, защото само в него е можело да се говори за нещата, които не сме харесвали по времето на социализма по един по-мета-форичен начин. Независимо, че в България не е имало видими дисиденти като Солженицин, Валенса, да не давам други примери, в Бълга-рия е имало едни личности, тихи, невидими, които по своя си начин за тази територия са успявали да отстояват ценности, които са общочовешки. Тя беше особен човек. Много отворена към

другите, но в същото време поставяше една невидима бариера. Всичко е шанс – има едни хора, които те харесват и други, които не те харесват. Моето случване на приятелство-то с Катя беше от взаимното харесване и от моя голям респект към нея, актрисата. Срещнах я като журналист – 1990–1991 година като млад репортер отидох при нея да пра-вя интервю и тя ме прие доста въздържано. Беше казала, че разполага с 15–20 минути, а останахме два часа. Няма да забравя – покани ме в тях и разговорът се получи, защото тя разбра, че съм я гледал не само в киното, но и в театъра и че имам някакви интереси в тази област. Беше интересно да разговаряме. Исти-ната беше, че в тези години не много хора се отбиваха у тях. Това бяха годините след голя-мата є кариера. Години, в които тя беше ос-танала без достатъчно ангажименти, въпреки

Георги Тошев за Катя Паскалева...Родена е в Петрич през 1945г., а през 1967г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сара-фов“ в класа на Методи Андонов. Творческият є път започва в Пазарджишкия театър. Прави забележител-ни роли в киното – „Козият рог“, „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“ и много други. В края на живота си подготвя моноспектакъла „Скитница“. През 2002г. след продължително боледуване умира в София.“ Това е от Уикипедия за голямата Катя Паскалева. Всичко останало е опитал да намери Георги Тошев в „Последната роля“ – филм за вълненията, любовите, разочарованията, паданията и ставанията на една жена.

Георги Тошев

29ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 29

че не говореше за това и не се оплакваше. Но болката беше видима и присъстваше в целия семпъл бит в дома є на „Янко Сакъзов“ 70 – в картините, които бяха по стените, в снимки-те… Катя обичаше да решава кръстословици и всеки є даваше от стари вестници нереше-ни кръстословици…Приятелството ни започна с това интер-

вю и се случи се постепенно. Аз я канех на представления, които смятах, че ще є харе-сат. Тя беше много отворен към новите неща човек. Така стана нашето приятелство и то не е било битово. Елена Жандова, една от най-близките є приятелки, която познавах от Ню Йорк, също помогна Катя да ме приеме. Последен ме прие Иван Росенев, вторият є съпруг. Но после с него също имахме добри отношения. И оттогава приятелството ми с Катя остана до края. Дори имам един грях към нея. Катя вече беше оперирана, бяха є правени някакви манипулации и ни беше поканила да се разходим на Витоша с Люси Железова, жур-налистката от БНР. Нещо, което не можех да повярвам, защото Катя беше последният човек, който ще видиш в планината събота и неделя. И толкова бях зает тогава, нещо пътувах и не отидох. И после, когато поисках да я видя, тя вече беше в Правителствена болница. Иван каза, че тя не желае вече да вижда никого…Това приятелство наистина минаваше през

годините. Но има нещо, което ни направи осо-бено близки.

През зимата на 95-а година, лютата Виденова зима, когато нямаше какво да се яде, наближава-ше 50-тият рожден ден на Катя. И в цял свят, когато един актьор от подобна величина има юбилей, нещо се прави. Подшушнах тук-там в театрите на приятели да направят нещо, те казаха, че тя не е във форма, че няма да стане, че тя отдавна не играе. А това не беше истина – тя се беше взела в ръце, беше спряла да пие и беше в страхотна форма.

И тогава измислих да направим представле-ние с младия тогава режисьор Димитър Нед-ков, който по-късно се отказа от театъра, но прави отлични свещи. Но тогава беше с голя-мо бъдеще и един от интересните режисьори. Подкрепи ни и Златко Гулеков, който беше успял актьор и директор на Сливенския теа-тър по това време. Той беше успял да създаде една много пъстра и интересна платформа на театъра и да го извади от тази провинциал-на летаргичност, в която изпадат театрите, особено от безпаричие. Митко предложи да направим за Катя „Чайка“, а аз се сетих, че е

играла Нина Заречная, под режисурата на Нико-лай Поляков в Пазарджишкия театър – роля, за която само съм чел. И имаше нещо символично да играеш Нина и после Аркадина – в най-хуба-вата си възраст. И предложихме на Катя – и аз, и Митко. В убеждаването много ни помогна и Милена Пантелеева, сценографът – те бяха много близки. Катя помисли и постави едно условие - да дадем роля и на нейния съсед и приятел Антон Горчев. По това време той, наистина изключителен артист, караше такси, за да се издържа. И Катя ми призна, че те са играли и в „Иван Кондарев“, и в „Козият рог“ заедно, но никога не са се срещали на сцена. И виж Катя – такъв човек! Отново да мисли за другите, за близкия приятел. И той изигра един великолепен доктор! Представлението се превърна в голямо събитие – играхме го повече от 50 пъти в цялата страна.Аз играх Треплев. И живяхме заедно – тя (звез-

дата), Деси Минчева Раул (сега е журналист в Париж), Ася Иванова, Цветомир Лазаров (ак-тьор в Лондон) – една много интересна трупа. Направихме това представление, което беше много рисково. Живеехме в гримьорните на Сливенския театър и се отоплявахме с как-вото има – печки, духалки… Катя ни готве-ше вечер и в тези интензивни два месеца, в които работехме и живеехме заедно, имахме страшно много време да си говорим. И тогава не само аз, но и всеки един от колегите пре-откривахме другата Катя. И разбрахме как в тази иначе сдържана жена има една бездна от емоционалност, която обяснява страшно мно-го неща в нейния живот, в съдбата є – някои нейни залитания, справяния, падания и отново изправяния. Тогава я почувствах много близък приятел.

А от Катя човек много научаваше. Тя не се интересуваше от клюки – кой с кого. Но имаше невероятна памет, спомняше си цели сцени от филми, взаимоотношения… Беше изцяло фокуси-рана върху работата си и помнеше детайли от това как са се случвали ролите є.

И от дистанцията на времето мога да кажа, че тя е един от малцината български актьо-ри, които работят по метода на тоталното превъплъщение. Ще ти дам пример с „Вилна зона“. Когато се снима в него, тя е само на 28–29 години и трябва да изиграе майка на 18-годишен новобранец. И всички са се съмня-вали, че ще се справи. Тя, която е играла Мария в „Козият рог“ преди три години, изведнъж трябва да е дребна еснафка, потънала в бита и собственото си недоволство. Каква актриса трябва да си, за да го направиш така добре

Георги Тошев

3030

като нея?! Там тя отвърта и прословутия ша-мар на Ицко Финци, който почти получава комоцио от него, защото тя толкова се е вживяла в ролята. Така работеше и в „Чайка“. Толкова сериозна работа рядко съм наблюдавал. Когато търсех неща, свързани с Катя, попад-

нах на Държавния архив. Благодаря на фонда-ция „Катя Паскалева“, че са съхранили и след смъртта є, каквото е останало.

Животът на Катя днес е в три кашончета.

И добре че са в Държавния архив. Там има свидетелства за времето, за епохата, за дру-ги големи творци. Но трябва да ти кажа, че дневниците на Катя са потресаващи.Част от дневниците на Катя ще се появят

в новата книга,която аз и издателство „Сиела“ пускаме след 26-и ноември, а на 5-и декември в „Перото“ имаше представяне. Книгата се казва „Жените в мен – образи и думи“ и е кни-га-албум, която направихме с художника Дамян Дамянов. Надявам се да се хареса на хората, защото е една книга, която аз написах и после тотално изтрих. Когато попаднах на нейните дневници или бележки, както тя ги нарича, аз се убедих, че никой няма право да се изказва за живота на друг, когато има истински, автен-тични документи. И трябва да кажа, че тази книга ми беше една от най-трудните, въпреки че изглежда лесна – взимаш едни бележки и ги ползваш. Открих си и старо интервю на ка-сета, което се оказа последното, което Катя е дала и е прекъснато. И аз нарочно съм го оставил такова нередактирано.

И в крайна сметка, документалната книга по-казва последните є бележки – когато губи гласа си, когато почти не може да говори, когато е изрязана почти цялата… Тогава тя намира начин да общува със света – изрязва си малки квадратни бележчици и записва всичко на тях. Последната глава са тези бележки и последните неща, които пише, два дни преди да почине са: „влажни кърпи, мокро, студено, дъжд“ … и си отива.

Представяш ли си какво е да отнемеш на актьора (актрисата) най-ценното – гласа? Но има и нещо много символично в съдбата є – кариерата є стартира с ролята на Наиме в „Краят на песента“, където е безмълвна. И финалът на живота є е безмълвен.Аз мисля, че Катя е щастлив човек въпреки

всичко. Тя нарича себе си „сгъната“ и това е нещо, което не може да преодолее. Има едно нейно писание от времето, когато е на 40 и

нещо, което съм публикувал в книгата и което е:

„Защо съм на 46? Защо обичам само един мъж? Защо продължавам да се изчервявам пред бака-лина? Защо нямам деца? Защо се пропих?“

Когато човек живее със съзнанието кой е той, въпреки различните периоди, през които минава, аз мисля, че това е щастлив човек. За мен глупаците са нещастни хора. Те могат да тънат във видимо задоволство, но никога не са наясно кои са. Катя Паскалева или поне това, което съм почувствал, е един щастлив човек. И е щастлива както от шумните купо-ни, в които е участвала – това е пловдивска-та бохема – Слона, Начо Културата, Здравко Попов (единственият останал жив) от това поколение – до последните тихи години, в кои-то стоеше в своя хол. Тя живееше в двустаен апартамент под наем, пушеше цигара и казва-ше: „Достатъчно ми е един стек „Мелник“ и една водка N5“.Всичко това е тъжно за нас, които я комен-

тираме. Но аз съм я наблюдавал – тя си беше самодостатъчна в добрия смисъл на думата. Дали ще попълва кръстословици във влака – тя, звездата, която пътува наравно с нас във втора класа; дали ще е след представление-то, когато е толкова студено, че хората ни гледат с кожуси и носят цветя и плачат, и искат да се докоснат до нея, тя си беше до-бре със себе си. Аз съм много щастлив, че се случи това представление, между другото, за да види, че хората наистина я обичат. Кога-то се чувстваш абсолютно ненужен – защото когато си сам в апартамента си, ти си та-къв – и тогава, когато видиш, че хората те обичат, това е прекрасно. Но никога не съм я чул да мрънка, да има претенции. Да, имаше изисквания към нас. Няма да забравя как ме извика след една репетиция и ми каза: „Ти си външен! Отпусни се, бе момче! Отпусни се!“ А ти знаеш тази сцена на Треплев с майка му, след като е направил опит да се гръмне, която е много интимна сцена, в която ти усещаш дъха на човека срещу теб. И аз съм с една актриса като Катя и как да забравя респекта и да мина към другите отношения, които са нужни за тази сцена?! И ми трябваше доста време. Но тя имаше подход към хората и те затова я обичаха. Темата за децата? Това е нещо, което не ко-

ментираше, но мога да кажа, че тя много оби-чаше децата и се грижеше за нейната племен-ница, която е жива и здрава някъде. Брат є си отива много млад, а баща є умира буквално в ръцете на Катя. Нейният живот е белязан от

31ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 31

много странни и драматични случки. И всичко има обяснение. Аз открих нейна съученичка в Перник, която ме шокира с изказването си: „Аз намразих Пловдив заради Катя. Тя отиде там, срещна тези хора, тези бохеми, сигурно са та-лантливи, но те я пропиха, защото в годините в Перник Катя не близваше алкохол. Тук беше в парка, природата я теглеше и така нататък.“ Много неща излизат във филма и в книгата и зрителите ще видят. На 26-и ноември в Мраморното фоайе на НДК, за първи път след смъртта є ще има изложба. И тук благодаря на НДК и на Боршош, които помогнаха този проект да се случи. Аз почти се бях отказал от него и твърдя, че в тази държава няма държавна политика за зачитане на хората. Не може всички да са ни равни! Имаме Невена Коканова, Катя Паскалева и

Цветана Манева, да е жива и здрава. Това са едни хора, които са безспорни! Изкуството е субективно, но тогава броим филмите. Жена, която си отива на 52 години, има 48 филма! За Катя дори са се писали роли в киното. И не, защото някой ги е карал, а защото авторите са искали така. Последните є големи роли са в средата на 80-те. През 90-те години нова-та вълна режисьори – Красимир Крумов - Грец, Попзлатев, Иван Черкелов – са тези, които я канят и я връщат в киното. Доста от тези, на които им е правела „голямата работа“ са я отписали, забравили са я. Но това не е, защо-то - да си кажем направо – Катя е прекалявала с алкохола. Всички пием. Да, тя може да е има-ла периоди, в които е прекалявала. Тук става въпрос за общата грижа.

Защото едно здраво общество се грижи за своите герои. А болното общество ги доубива.

И така герои сега са всяка певачка, приятелка на футболист или самият футболист, който от своя страна не е и особено успешен. За-това ти казвам, че съм много щастлив от това, което се случи с проекта ми с Невена Коканова преди – 16-годишните пожелаха да научат коя е Невена Коканова. Това, което се надявам да стане с Катя. А не да кажат: „А, това е актрисата от „Козият рог“, а да се поинтересуват коя е тази актриса. Да гледат „Матриархат“ и да видят какво е присъст-вие. Катя е играла всичко – хулиганка, селянка, фатална жена... Да можеш да изиграеш всичко за тези години! И бай Йордан Радичков беше казал: „Ами, тя си свърши работата, бе хора!“ Има хора, които си свършват работата на 50 и малко. За това не искам този спомен за нея да бъде фатален. Искам да отговаря на духа є, на скромността є... Единственото, за което

съжалявам е, че тя си отиде, без да има реал-ното самочувствие коя е.И по-скоро тази липса на самочувствие е

скрита дълбоко в детството, както ще раз-берат читателите на книгата и зрителите на филма. Тежко детство... Тя се чувства изоста-вена от баща си, който е бил нейният кумир и който според легендата, умирайки в ръцете й, казва: „Катя, Катя, ти си артистка“. Той е искал да стане актьор, но животът го очук-ва и посвещава живота си на семейството. Но неговата мечта, макар и след смъртта му, осъществява Катя. И това е много тежка задача – да поискаш от детето си да сбъдне мечтата ти.Животът на Катя плаче за филм. Правен е

опит да бъде филмиран, но така и не е осъ-ществен. Някога може би някой ще го направи, защото историята на Катя е много поучител-на и отразява времето. Времето, в което са живели нашите родители и ние също. Ценно-стите, промените на тези ценности, корабо-круширането на идеалите.

3232

Но знаеш ли, някой беше казал: „Катя корабо-крушенец ли е? Не, Катя е капитан на кораб и този кораб е нейният собствен живот.“

И трябва да ти кажа, че въпреки целият драматизъм, този живот си е струвал и този живот е толкова смислен, колкото хора, кои-то сигурно доживяват до 80 и до 90, не могат и да си мечтаят да имат. Защото животът є е много наситен и богат на чувства. Здрав-ко Попов ми каза: „Катя се състезаваше със Слона не само кой е по-талантлив. Тя се със-тезаваше с него в пиенето, в любовта, във всичко“. Представяш ли си каква жена! А иначе последното, което мислиш като я гледаш е, че е състезател.Книгата и филмът са много различни. Аз мисля,

че едното допълва другото. Както и излож-бата – тя събира двадесет и няколко нейни картини, които не са показвани. А тя рисува фантастично! Боря се да взема един от трите портрета, които є е правил Златю Бояджиев и един от които є е правил Слона. Те са в част-ни колекционери и в момента договаряме все-ки един. Благодаря на хората, които ги дават доброволно и на НДК, които договарят цяла-та организация, защото мечтата ми е филмът, книгата и изложбата да минат отделни градо-ве на България, защото България не е София. И най-хубавото е, че понякога в по-малките градове хората повече помнят. И не защото нямат избор, както някой би си помислил, а защото паметта е свързана с нещо друго.Чух нещо друго, което малко ме ядоса. „Ти се

качваш на тези хора, за да станеш популярен“, ми каза един наш колега. Аз му казах: „Аз не се качвам никъде, правя го може би първо заради себе си“.

И то е, защото смятам, че това безвремие на безпаметност не води до нищо добро. Ние сме държава на амока. Никой нищо не помни. Някой краде, изчезва, връща се след няколко години с по-богата биография, по-богат и по-щастлив. Всяко чудо за три дни е тук. Не! Нищо не е за три дни! Кариерата на Катя не е за три дни! Животът є не е за три дни!

И съм сигурен, че ще има един момент, в кой-то хората ще се връщат и връщат, и връщат във времето. И много скоро ще си направя ви-деоканал, в който безплатно ще си кача всич-ки тези портрети на големи българи, защото благодаря на съдбата, че ме е срещнала с тях, че съм дишал въздуха на тези хора. Това никой не може да ти го отнеме. Това ме мотивира. Дори това, че искам моята дъщеря да знае коя е Катя и чуждестранните ми приятели също, и

студентите ми. Ние имаме колеги, млади хора, които не знаят коя е Катя Паскалева. Е, да, но докато аз съм жив, ще връщам това име. Мен ме интересуват хора с истории; хора, чиито живот е бил изключително динамичен и в чии-то живот нещо се е случвало.Много е трудно животът ти да се случва

пред очите на другите. Това е направо непо-носимо. И мисля, че част от проблемите на Катя са свързани с това, че тя не е осъзнавала каква цена трябва да плати за този успех. Който пък при нея е дошъл навреме, радвала му се е, харчила си е парите. Може и да са я прецаквали, но тя никога не е гледала с гняв към миналото. Имала е един шанс, който ни-кой друг български актьор тогава не е имал – след „Козият рог“ тя е поканена в най-голя-мата британска агенция за актьори, за да є направят снимки. Катя отива в българското посолство и ги моли съвсем легално да замине. Те казват, че това е диверсия и не я пускат. Не я пускат да си получи наградата в Емина – европейският Оскар. В Панама също получава награда, без да разбере...В Катя нямаше грам озлобеност, въпреки че

не обичаше комунистите. Беше изявен анти-комунист, много разочарована от разбиването на СДС после, но в нея нямаше злоба. И може би затова хората, с които се срещах за филма, си спомняха за нея с любов.Някои хора, които срещнах във връзка с фил-

ма, говореха с тъга за нея. Защото са я позна-вали в трудните є моменти – на безпаричие, на безпомощност, на несправяне. Въпреки че никой от хората не я съжалява и всеки говори за едно голямо нейно качество – достойнство-то. Тя е човек, който не се е помолила никому. Въпреки, че това не е срамно, ако знаеш как да го направиш.

Но знаеш ли и сега все едно е в кафето в дъ-ното. Седи на една маса, пуши (тогава все още се пушеше в заведенията), на никого не пречи, пуши цигара от цигара и попълва кръстослови-ци. И в това има ужасно много красота – да можеш след всички тези жени, които са минали през теб, живеят в теб, да запазиш себе си. Да имаш плът, да не си безличен, но да си като леко отсъстващ.

Страхотно е да можеш да бъдеш отсъстващ. Никога не усетих натрапчивост за тези два месеца, в които работихме заедно. И това не е идеализация, а реалното усещане за този човек. Деликатността на човешката природа е висша форма, изразена в Катя.

Диана Алексиева

33ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

КУЛТУРА

Зала 1 на НДК бе препълне-на от влюбените в песните на Мими Иванова, Маргари-та Хранова, Орлин Горанов и Кристина Димитрова, Данчо Караджов и Роси Кирилова. Публиката пееше от сърце и аплодираше тези прекрас-ни творци, хората отново се потопиха в истинското изкуство и преживяха полета на щастието. Това споделено усещане от моя близка буквал-но ме изстреля към популяр-ното и любимо на поколения българи музикално семейство Мими Иванова и Развигор По-пов.Кое е най-характерното за

тях сега ли? Отговорът е прост. Вдъхновени в твор-чеството, духовити, сърцати и безкрайно заети в насто-ящите си задачи и проекти.За това и бързам с въпроси-

те:Богата биография, неверо-

ятно творчество и огромна любов насочена към хората. Какво още бихте добавили или пожелали да постигнете?Мими Иванова: Спокой-

ствие, хармония и мир между всички. Е – и още любов…Зная, че откровението и ис-

тината са важни черти от Вашия характер. Така ли ще продължавате и в бъдеще?Развигор Попов: Старая се,

доколкото мога. Все пак дано Мими не разбере, че пуша, въ-преки обещанието си да не го правя!Г-жо Иванова, вашите песни

вдъхновяват поколения бълга-ри. Вие сте любима българска певица, а днес продължава-те да творите чрез Вашите възпитаници в музикалната школа „Развигор” в столица-та. Кое е най-важното нещо, на което ги учите?МИ: Да владеят гласа си и

да усвояват различни вокални

техники. Да проявяват изис-кан вкус при подбора на ре-пертоара, да влагат емоция в пеенето, да обръщат внима-ние на текста. Да потърсят подходящи български песни, които да пеят с желание, как-то пеят английските.Марио Кръстев е Ваш уче-

ник, който е в седми клас,

но вече има своя музикална кариера. Впечатляват ли Ви такива млади таланти?РП: Марио е едно приятно

изключение. Много талантлив, любознателен, упорито гони целите, които си поставя и не се предава пред трудно-стите. Има вроден музикален талант, но и като актьор се

Музикална школа „Развигор”„Нека не пренебрегваме

таланта, по-възрастните и по-можещите.”

3434

справя чудесно. Естествено, че силно ни впечатли още при първото ни запознанство, той не може да остане незабеля-зан. Щастливи сме, че има-ме възможност да работим с него, голямо удоволствие е. Дай Боже повече ученици като Марио!Какво мислите за детските

музикални конкурси и фести-вали? В последно време някак станаха модерни тези изяви. А и предпочитанията са към англоезичните текстове.МИ: Радваме се, че ги има,

че и ние понякога журираме и оценяваме тези млади та-лантливи деца. Наградите от тези форуми ги стимулират за още по-упорит труд. Там те сравняват себе си с оста-налите, правят своите стъп-ки, трупат опит. Добре е, че в тези конкурси участниците трябва да пеят по една бъл-гарска песен. Забелязвам, че понякога тя звучи така, ся-каш я пее чужденец, който има акцент. Сега всички учат, говорят, контактуват на ан-глийски и все по-малко им ха-ресват и езикът, и песните ни… Лошо е, ако забравяме и пренебрегваме българското, нашето наследство, в което присъстват изключителни об-разци, с които се гордеем.С Вашия съпруг и неповто-

рим български музикант и композитор Развигор Попов имате завидна кариера. Въ-преки това, мислили ли сте да заминете и да живеете в друга държава?МИ: Да, понякога, но винаги

е надделявала обичта към Бъл-гария.Тревожи ли Ви състоянието

на днешната ни култура и на различните є превъплъщения през годините?РП: И да, и не. Логично е

в някои периоди да настъпи спад, но след това обикновено настъпва подем. Просто не бива да си затваряме очите и ушите за пошлостта. Тревож-ни неща в нашето изкуство,

а и в целия живот има мно-го… Задача и отговорност на всички ни е да ги посочваме, да се борим с тях и да ги пре-одоляваме.Имате ли отношение към

съвременната политика и новите ценности в родната демокрация?РП: Имаме – като всички,

които милеят за страната си и за хората в нея. Все пак осъзнаваме, че много неща не зависят съвсем от нас и се решават от личности, кои-то ние избираме и разчитаме умно, отговорно и адекват-но да водят държавния кораб през бурното море на живота.Кои са вашите най-близки и

сърдечни приятели и колеги?РП: Много са. Не обичаме

конфликти и се стараем да се разбираме с всички.Като че ли избягвате скан-

далите във вашата гилдия за разлика от ваши колеги. Ето, пресен пример е отношение-то към известната певица Кичка Бодурова?МИ: С Кичка освен коле-

ги сме и семейни приятели. Това, което видяхме в теле-визионен формат не се случва само с нея. Видяхме и други личности, определяни като VIP, само след няколко дни да си сринат така наречения „обществен имидж” в преда-ването. Явно това е тежко изпитание за егото, за голямо-то „Аз”, което съществува у всички и ни прави слаби. Ако спечелим битката със себе си, ще има по-малко скандали.Дали е нашенска черта да

не уважаваме талантите си и да ги унижаваме понякога…МИ: Така казват… Не само

таланта. Уважават ли се по-възрастните? По-можещите? За щастие имам хубавото чувство, че нашата публика не ни е забравила и продължа-ва да демонстрира уважение и обич към всички изпълнители от поколението ни.Бихте ли разказали за рабо-

тата Ви с музиканти, компо-

зитори, певци…РП: За това е разказано в

моята автобиографична кни-га. Който се интересува, нека разгърне страниците є и там ще намери много весели, тъж-ни или абсурдни случки от жи-вота ни по сцените. Заглави-ето е „Ау-у, от глад умирам”.Двамата с Развигор Попов

сътворихте най-сърцатите песни. Те нямат чет и всички са хитове. Гордеете ли се с това?МИ: Разбира се! Толкова мно-

го албуми, продавани в огром-ни тиражи… Толкова концер-ти, награди… Толкова песни, толкова срещи, толкова обич! Не е гордост, а удовлетворе-ние, че имаме спомени, които ни помагат да живеем.Вие стартирате кариерата

си със състава „Мелоди” на Емил Димитров. Какво Ви за-веща този любимец на поко-ления българи?РП: Трудно е да се формули-

ра, но преди всичко любов и уважение към всеки човек от публиката и вътрешна необ-ходимост да изпееш всичко онова, което ти е в душата и сърцето. Емо беше обаятелен и чаровен. Печелеше сърцата на всички. Добре съзнаваше това, но си остана докрай зе-мен и много добър човек!Защо се насочихте към ком-

позирането на детски песни? Вероятно откривате нещо по-величаво и весело в тях…РП: Пиша песни и за деца,

и за тийнеиджъри, и за майки и татковци, баби и дядовци. Децата са точна, взискател-на и безкомпромисна публика и това е мерило за качество-то на продукцията ни. Преди години, на концертите с гру-пата, от сцената наблюдавах-ме публиката и реакциите и след всяка песен. Вече имахме песни за майките, за войни-ците, за влюбените и за още други най-различни категории. Забелязахме, че децата, които обикновено сядат на пода най-отпред и реагират спонтанно

35ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 35

и емоционално, сякаш очакват песен, посветена на тях. Това ни накара да потърсим сюжет от някоя популярна детска приказка и така се роди пър-вата ни песен за деца – „Въл-кът и седемте козлета”. След неочаквания успех на песента продължихме традицията – още повече, че и дъщеря ни имаше нужда от песни като за нея. Така стигнахме до цял албум само с детски песни.Споделете с читателите

кой готви във вашата къща и кои са сполучливите ви ку-линарни предизвикателства?РП: Аз, но и Мими понякога.

Бих дал и някои мои рецепти, ако желаете. Ето една мно-го лесна и бърза, подходяща за зимата: В тенджера под на-лягане нарязваме изцедено ки-село зеле. Чер пипер и бахар на зърна, дафинов лист, едно цяло пиле, малко пушен бекон за вкус, вода. Покриваме пиле-то до горе с кисело зеле. Час и половина ври под налягане и е готово. Повярвайте, много е вкусно. Пробвайте и няма да съжалявате!Предвиждате ли съвместно

изпълнение с вашата дъщеря, която със сигурност ви липс-ва сега..МИ: Ина живее в Берлин и

все по-рядко сме заедно. Да, събираме се на празниците, но не е достатъчно… Тя пееше, но когато навърши 11–12 го-дини, сама се отказа. Сега пее често, хубаво, но под душа.Госпожо Иванова, Вашият

съпруг твърди в едно интер-вю, че Ви „откраднал” от полски приятел? Днес съжаля-ва ли за това?МИ: Едва ли… Нямаше да сме

толкова години заедно, нали?Вашето любимо занимание,

хоби или навик….МИ: Обичам разходки, срещи

с приятели и още много все по-невъзможни дребни радо-сти, поради липса на време.

разговора води:Миглена Китанова

blackandwhitemag.bg

36

НОВИ КНИГИ

„Българската журналистика 1842–1944г. Актуал-ни ракурси” е поредният труд, който доц.д-р Здравка Константинова поднесе като приятна изненада не само на университетски препода-ватели и студенти, но и на всички, които се интересуват от ролята на пресата за разви-тието на българската държавност. Премиерата на книгата събра в салона на Съ-

юза на българските журналисти десетки прия-тели и колеги на доц.Константинова, изтъкна-ти имена и личности, които са оставили ярки дири в професията.Книгата е издадена с помощта на Фонд „На-

учни изследвания” на Софийския университет, а статии са фокусирани върху нови научни по-лета и факти от историята на българската журналистика.Да припомним също така, че доц. Здравка

Константинова получи тазгодишната награда на Съюза на българските журналисти „Златно перо” за приноса си в теорията на българската журналистика и по думите на главня секретар на СБЖ Иван Върбанов, който поднесе при-ветствие от ръководството на Съюза „тази награда е категоричен израз на нашето призна-ние към нея за научните є постижения”.Неслучайно авторката е рамкирала времево

поредния си сериозен научен труд от 1842г., рождената дата на българските медии – имен-но излизането на бял свят на периодичното издание „Любословие”, до 1944г., когато на-стъпва драматична промяна в медийната сре-да в България. Без ни най-малко преувеличение можем да кажем, че „Българската журналистика 1842–1944г. Актуални ракурси” е огромен изсле-дователски труд, в който са анализирани 10 270 български периодични издания.Но не само в това е голямата заслуга на кни-

гата – много елегантно доц. Константинова е фокусирала в статиите си нови научни факти, като е намерила и съвременните им ракурси.„Ние от Съюза на българските журналисти

сме изключително радостни, че сме домакини на поредната премиера – един изключително стойностен труд, който обхваща изключител-но респектиращ като обем период във вре-мето от развитието на българската журна-листика, подчерта в приветствието главния секретар на СБЖ Иван Върбанов.Бих искал да ви припомня, че за книгата є

„Държавност преди държавата” СБЖ присъди

на доц. Константинова награда за 2001г., като израз на респекта ни към нейния успешен про-чит на историята на възрожденската ни пери-одика, който засега няма конкуренция.От нейната книга в моето съзнание се за-

печата един извод: идеята за нацията, за на-ционалната държавност, която се изковава с помощта на възрожденската ни преса.Историята е полезна, не защото четем в нея

миналото, а защото четем в нея бъдещето. А модерната българска държава е в голяма сте-пен съградена от българската журналистика, изтъкна още Иван Върбанов. В историческия портрет на времето – искаме или не искаме – медиите са втъкани със своята отговорност. Ето защо новата книга на доц. Константинова посрещаме с огромен интерес.” И още, сега, ко-гато говорим за рождената дата на българска-

Здравка Константинова изненадва с нова книга

37ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 37

та журналистика, не можем да не споменем за един исторически ден – денят 23 ноември т.г., когато се реализира 15-годишната мечта на поколения журналисти да бъде съграден памет-ник на Константин Фотинов. Както подчерта и в приветствието си главният секретар на СБЖ Иван Върбанов: „За СБЖ датата 23 ноем-ври е историческа, защото Съюзът успя да ре-ализира един проект, по който работи повече от 15 години – в основата на идеята е г-жа Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Така на 23 ноември ние открихме мемориал в чест на Константин Фотинов в Бурса, на 300км от Смирна. Това стана в партньорство с журнали-стите от Асоциацията на журналистите от Мудания, Турция, и е нашето послание към про-фесионалните организации да работим за нови

Главният секретар на СБЖ Иван Върбанов поднася приветствие към доц.Здравка Константинова.

проекти заедно за свободата на медиите, за отстояване на етичните и професионални стандарти”, каза в заключение Иван Върбанов.Водещ на дискусията беше изтъкнатата пуб-

лицистка и културулог проф. Ерика Лазарова, която подчерта четирите големи достойн-ства на доц. Здравка Константинова: остро чувство за съвременност, историческо чув-ство, талантливо перо и дарба за диалогич-ност.За достойнствата на труда на доц. Кон-

стантинова говориха доц.д-р Теодора Петро-ва, декан на Факултета по журналистика, из-тъкнатият публицист и критик Петко Тотев, журналистът Светослав Терзиев, колеги и при-ятели.

Майя Любомирска

38

НОВИ КНИГИ

Г-н Драндийски, как се роди идеята да напишете книга, посветена на историята на българската общност в Ав-стрия?Често ме наричат хроникьор

на българската общност, за-щото винаги съм проявявал интерес към историята є. Аз живея постоянно във Виена от 1968г., като причината да дойда тук бе моята леля Пала-гия Димитрова. Тя пък бе дош-ла в Австрия още като сту-дентка през 1941г. и след края на Втората световна война остава във Виена. Познаваше всички видни българи, работи-ли и учили във Виена по това време и много ми е разказвала за тях. Самият аз бях член на Културно-просветната орга-низация „Кирил и Методий” и следях от близо обществения и културен живот на българи-

те в Австрия. Така в един мо-мент осъзнах, че знам много за нашата общност. Освен това по образование съм архивист и библиотекар, обичам да се ровя в старите книги и да събирам и обработвам инфор-мация. И ето, на лице бяха всички предпоставки да напи-ша 300-годишната история на българите в Австрия – изди-рих научни документи, имах лични впечатления и опит да подредя и опиша най-важните хора и събития, които през годините са формирали облика на българската общност в Ав-стрия. Не съм първият, кой-то пише по темата, но моят труд събира хронологически тези много писания и ги из-следва в най-голям период от време – триста години!Книгата не се получи лесно.

След смъртта на съпругата

ми пет години не бях в със-тояние да напиша нито ред, а когато бях готов, срещнах редица трудности с издава-нето є. Много съм благодарен на посланик Eлена Шекерлето-ва, че ме подкрепи и спомогна моят труд да види бял свят. Надявам се той да бъде поле-зен на сънародниците ми тук и да повдига самочувствието им, защото ние българите, къ-дето и да отидем, показваме, че знаем и можем. Книгата не е монография или научен труд, съзнателно съм бягал от ака-демичния стил, за да достигна до по-голям кръг читатели. Но книгата ми не е и роман, за-щото се базира изцяло на бо-гат документален и снимков материал. Много документи и снимки се публикуват за пър-ви път и това прави книгата много ценна.

Димитър Драндийски:„За да има приемственост, трябва по-често да се обръщаме към миналото”

Димитър Драндийски е роден в гр.Оряхово, където през 1950г. завършва средното си образование. Дипломира се с отличие в Института по библиотекознание и архи-вистика в София и от 1956г. работи като методист по библиотечно дело в Софийски окръг. През септември 1968г. идва във Виена и през 1969г. започва да следва специалност Славистика във Виенския университет.През 1970г. е назначен на работа в Науч-

ната медицинска библиотека на Gesellschaft der Aerzte–Wien. Същата година записва да следва и медицина. Пише и защитава дисер-тация и завършва с докторат Виенския уни-верситет през 1977г. През 1992г. по случай 60-та му годишнина е награден с Орден от Виенската камара на лекарите за заслуги в научната медицинска информация.През свободното си време издирва и съ-

бира из австрийските архиви, материали за историята на България. Плод на тази му дейност е излизането през 1996г. на книгата

„Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария“, която е оценена и посрещ-ната добре от специалистите от България и Австрия.Участвува активно в родолюбивата дей-

ност на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методи“-Виена и е дългогодишен член на нейното ръководство.През 1998г. се пенсионира, но продължава

да работи по издирването на материали из историята на българската общност в Австрия. Плод на тази му дейност е кни-гата „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700–2000)”. Тя излезе от печат в началото на месец октомври в София и беше официал-но представена на българската общност в Австрия по време на тържественото чест-ване на 70-та годишнина от създаването на Българската културно-просветна организа-ция „Кирил и Методий” на 29 октовмри от 19:00ч. в БКИ „Дом Витгенщайн”.

39ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 39

Вярно ли е, че българската общност в Австрия е сред най-старите български общ-ности в света?Вярно е, разбира се. Можем

да се върнем повече от 300 години назад. Моята книга обхваща периода от 1700 до 2000 година, в който хроноло-гично съм подредил успехите и постиженията на нашите сънародници. И където и да се спрем, все ще се натъкнем на големи имена – във всяка насока, във всяка професия – от градинар до професор в университет. Та българските градинари са научили австрий-ците как да развиват зеленчу-копроизводство! Във военни-те години, а и след Втората световна война, българските градинари спомагат за изхран-ването на населението и това е признато от австрийската общественост. В периода от Освобождението на България през 1878г. до Втората све-товна война в Австрия се из-явяват много големи български певци, музиканти, композито-ри – техните имена подроб-но съм посочил в книгата си, защото се гордея, че това са хора, които са доказали какво знаят и могат. След Втората световна война нещата мно-го се променят, да не говорим за периода след промените в България и рухването на ко-мунизма. Всичко това съм го разказал подробно и съм го подкрепил с документи.Културно-просветната ор-

ганизация „Кирил и Методий” навършва 70 години. Разкаже-те на нашите читатели по-вече за създаването є.Още през юни 1945г., тоест

веднага след края на Втората световна война, във Виена се създава Българско студентско антифашистско дружество. На 5-и октомври същата го-дина в кафе „Ландтман” се учредява Български антифа-шистски клуб „9-и септем-ври” като сред учредители-те му е и дългогодишният

другари в София разбраха, че само могат да имат полза от българите в Австрия.С кои видни българи имахте

възможност да се запознаете във Виена?О, с много хора! Първо моята

леля ми помогна да се запозная с най-видните личности тук, после и сам имах възможност да срещна някои от най-влия-телните българи. През години-те след войната като добри финансисти се изявиха Анисим Христов и Недев, които ра-ботеха в австрийски банки. Активно развиваха бизнес Ке-ряшки, Папазян, а братята Ангел и Андрей Златеви про-даваха на едро плодове, зелен-чуци и хранителни продукти за Нашмаркт и имаха голямо представителство близо до Театър ан дер Виен. Ангел Зла-тев беше много респектиращ човек и често повтаряше на новодошлите „Трябва да се работи! Вие много сте се раз-глезили с тая система там.” Познавах оперните певци То-дор Мазаров, Любомир Панчев,

редактор на нашия журнал „Новини” д-р Кирил Филипов. След обявяването на не-зависимостта на Австрия през 1955г. студентското дру-жество се преиме-нува в „Проф. Асен Златарев”, а анти-фашситкото друже-ство се преобразува в Българска култур-но-просветна ор-ганизация „Кирил и Методий”. Тя беше сред най-активни-те български инсти-туции по света и инициатор на много събития. Развива-ше се невероятна дейност – доклади, землячески срещи, концерти, заедно се честваха именни и рождени дни, имахме театрална, танцова и певческа група. Издаваше се журнал „Новини” с редактор Кирил Филипов. През 1977г. ме приеха в ръководството – това беше голяма чест за мен. Бях много горд, че можех да дам своя принос за съхраня-ването на българщината.След Освобождението на

Виена през юни 1945г., както казах вече, ляво настроени български студенти се органи-зират в Български студентски антифашистски клуб. Въпреки това комунистическото пра-вителство в България призова всички студенти да се върнат в родината си. Мнозина се завръщат и завършват свое-то образование в Софийския университет, но голяма част от тях остават в Австрия. Те обаче са заклеймени от уп-равляващата комунистическа власт за дълги години като „невъзвръщенци”, „врагове на народа” и „изменници на роди-ната”. Но всъщност те бяха истински българи. През 70-те години нещата в двата лагера се бяха поуспокоили и нашите

4040

Люба Велич, Димитър Узунов, Гена Димитрова, която има-ше апартамент тук, както и лекарите Доньо Донев, Ге-орги Кайтазов и Чолаков, чий-то кабинет беше на Мария-хилферщрасе, единственият българин завоювал професор-ска титла Паяков – професор в Техническия университет. Имахме архитекти и инжене-ри, хора на изкуството. С две думи – страхотна интелиген-ция – повечето бяха хора, за-вършили своето образование в Австрия, които не са се вър-нали след войната обратно в България. При все това, пак казвам, бяха големи българи, защото те се разсърдиха не на родината си, а на комунис-тическата власт. А другарите като ги научиха какви кадърни специалисти са, започнаха да ги използват – що народ ид-ваше да се лекува във Виена!Не мога да не спомена и по-

койната Мими Дичева. Тя пък беше невероятно скромен чо-век и родолюбец.

Вашата книга не обхваща времето след 2000г. Как се промени според Вас българ-ската общност в Австрия през последните 15 години?По-рано ние се наричахме бъл-

гарска колония, общност е по-нова дума, но пак става. След Втората световна война тук са били не повече от 400–500 човека. Между 1968–1990г. по мое мнение бяхме около 2 000, а сега сме сигурно над 35 000. По-рано беше рядкост да се чуе по улиците българска реч – сега вече на всеки ъгъл мо-жеш да чуеш. Лошото е, че след 1990г. се отприщи бен-тът и като бурен поток сега не само Австрия, но и други страни от Западна Европа са залети от българи. Между тях, за съжаление, се откро-яват и не малко елементи, които избират криминалната „кариера” и омърсяват добро-то име на нашите земляци, достигнато през изминалите десетилетия. С годините оба-че потокът се избистри, за-

блестяха ценностите, изявиха се личностите в българската общност, тя възвърна отно-во образа и авторитета си, създадени през вековете. Виж-дат се вече новите таланти и с още по-голяма увереност тази общност върви по пътя на свеото развитие към по-светло бъдеще. Вече има мно-го млади хора и в тях ми е надеждата да се запази българ-щината тук.Какво е Вашето послание

към това младо поколение?Младите често забравят да

погледнат назад и мислят, че всичко започва от тях. Те ся-каш нямат търпение и искат всичко да се случи веднага, на момента. А така не може. За-това им казвам – по-често се обръщайте назад и учете ми-налото, за да има приемстве-ност. Имайте самочувствие, защото българинът от 300 години доказва в Австрия, че знае и може.

разговора води:Елица Ценова

В навечерието на Коледните и новогодишни празници, забързаното ежедневие и умората от делничния ден изискват от всеки да отдели своите 5 миниту почивка. Предколедният дух вече се спотайва във всевъзможни коледни базари, концерти, представления, изложби.

Време е да спрем мислите, които натоварват света ни и да се отдадем на красотата на праз-ниците. И независимо по какъв начин ще решите да разнообразите деня си, направете го със семейството. Защото и най-обикновената разходка в местния парк, градинките около блока ви, близката бакалия или градския театър и галерия, ще се превърне в необикновено приключение, щом сте заедно. И нищо, че според синоптиците сняг не се очаква по време на празничните дни – зимната приказка може да стане реалност и ние от екипа на списание „Черно и Бяло” ви я желаем най-искрено. 1. Празнични базари има във всички големи общински градове. Греяно червено вино, коледни

сладки, баница с тиква, сурвачки, топли пуловери и още по толкова – търговци, фермери и домакини се усмихват зад тезгяхите. Концентрирано, цялото това настроение, примесено с традиционни обреди и обичаи може да наблюдавате в Етъра. Там ще се прави най-голя-мата сурвакница, ще се показват български рецепти и ще се разказва за зимните празници.

2. Коледни изложби има най-вероятно и в почти всички големи галерии в страната, софий-ската „Сердика” е една от тях. Всички те – изложбите – благотворителни или не, ще донесат нужния ни колорит и усмивка. Нея можем да си я вземем и от предствленията в театрите за малки и големи, коледната селекция предствления в Софийската опера и ба-лет, концертите на любими български изпълнители от всички поколения и на майсторите на класическата музика, дошли специално за българската публика.

3. И не на последно място – отидете да се попързаляте на местната ледена пързалка и да пийнете чаша топъл шоколад.

xliЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

Открийте изключителния свят на Китай с вашата енциклопедия?

Из „Енциклопедия Китай”

Малки прелестни градове в КитайКитайските градове имат вековна история. Малките добре запазени градове с над стогодишна история имат особена прелест. Например градчето Лидзян

вече е вписано в списъка на световното културно наследство. Историята и културата му, миналото и настоящето му са като магнит за китайските и

чуждестранните туристи. Именно по тази причина малките градове Джоуджуан, древният град Феникс, Яншуо, Уджън, Нансюн, Дали и др. привличат все повече и

повече китайски и чуждестранни туристи.