ÒÐÓÄÎÂÅ ÍÀ ÂÅËÈÊÎÒÚÐÍÎÂÑÊÈß ÓÍÈÂÅÐÑÈÒÅÒ“ÑÂ. ÑÂ. ÊÈÐÈË È ÌÅÒÎÄÈÉ”

ÎÁÙÅÑÒÂÅÍÈ ÊÎÌÓÍÈÊÀÖÈÈ È

ÈÍÔÎÐÌÀÖÈÎÍÍÈ ÍÀÓÊÈ

ÒÎÌ 4

ÃÎÄÈÍÀ 2012 ÒÎÌ 4

© Лъчезар Георгиев, съставител, 2014© Лъчезар Георгиев, автор, 2014© Елена Георгиева, автор, 2014© Александър Ковачев, автор, 2014© Стела Георгиева, автор, 2014© Христина Христова, автор, 2014© Марина Маринова, автор, 2014© Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, 2014 гр. Велико Търново, ул. “Теодосий Търновски” 2

ISSN 0204-6369

Редакционна колегия:Проф. д-р Лъчезар Георгиев – главен редакторПроф. д-р Севдалина ГълъбоваДоц. д-р Елена Георгиева – научен секретарДоц. д-р Александър Ковачев

ÒÐÓÄÎÂÅ ÍÀÂÅËÈÊÎÒÚÐÍÎÂÑÊÈß ÓÍÈÂÅÐÑÈÒÅÒ

"ÑÂ. ÑÂ. ÊÈÐÈË È ÌÅÒÎÄÈÉ"

ÍÀÏÐÀÂËÅÍÈÅ ÎÁÙÅÑÒÂÅÍÈ ÊÎÌÓÍÈÊÀÖÈÈ

È ÈÍÔÎÐÌÀÖÈÎÍÍÈ ÍÀÓÊÈ

ÒÎÌ 42012

THE WORKS OFST. CYRIL AND ST. METHODIUS

UNIVERSITY OF VELIKO TURNOVO

DIRECTION PUBLIC COMMUNICATIONS

AND INFORMATION SCIENCES

VOLUME 42012

Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”Велико Търново, 2014, V. Turnovo

Ïîðåäèöàòà ÒÐÓÄÎÂÅ ÍÀ ÂÅËÈÊÎÒÚÐÍÎÂÑÊÈß ÓÍÈÂÅÐÑÈÒÅÒ“ÑÂ. ÑÂ. ÊÈÐÈË È ÌÅÒÎÄÈÉ” ­

ïðîôåñèîíàëíî íàïðàâëåíèå “Îáùåñòâåíè êîìóíèêàöèè èèíôîðìàöèîííè íàóêè” ñå îñúùåñòâÿâà ïî èäååí

íàó÷íîèçñëåäîâàòåëñêè ïðîåêò ïîä ðúêîâîäñòâîòî íàïðîô. ä-ð Ëú÷åçàð Ãåîðãèåâ.

Íàñòîÿùèÿ òîì 4 èçëèçà îò ïå÷àò ïðåç ìàðò 2014 ã.

5

ÑÚÄÚÐÆÀÍÈÅ

Ïðîô. ä-ð Ëú÷åçàð Ãåîðãèåâ. ÔÀÌÈËÈß ÂÅËÈÊÈÈÇÄÀÒÅËÑÊÈ ÌÅÍÈÄÆÚÐÈProf. Lachezar Georgiev, PhD. GREAT EDITORIAL MANAGERS.CONTRIBUTIONS OF FAMILY SULZBERGER...................................................... 7

Äîö. ä-ð Åëåíà Ãåîðãèåâà. ÔÎÐÌÈÐÀÍÅÒÎ ÈÌÈÄÆÀ ÍÀÑÚÂÐÅÌÅÍÍÈß ÁÈÁËÈÎÒÅÊÀÐ ­ ÇÀËÎÃ ÇÀ ÓÑÏÅÕÀ ÍÀ ÁÈÁËÈÎÒÅÊÀÒÀAssoc. Prof. Elena Georgieva, PhD. ÒHE LIBRAIAN‘S IMAGE ASA FUNDAMENTAL FOR LIBRARY SUCCESS ............................................ 19

Äîö. ä-ð Àëåêñàíäúð Êîâà÷åâ. ÏÅÐÑÎÍÀËÍÀÒÀ ÁÈÁËÈÎÃÐÀÔÈß ÁÚËÃÀÐÈß ÊÀÒÎ ÂÈÄ ÑÈÑÒÅÌÀ ÇÀÁÈÁËÈÎÃÐÀÔÑÊÀ ÈÍÔÎÐÌÀÖÈßAssoc. Prof. Aleksandar Kovachev, PhD. THE PERSONAL BIBLIOGRAPHYIN BULGARIA AS AN INFORMATION-SEARCHING SYSTEM................... 51

Ãë. àñ. ä-ð Ñòåëà Ãåîðãèåâà. ÊÍÈÃÎÂÅÄÑÊÈ ÈÇÂÎÐÈ ÇÀÈÇÄÀÒÅËÑÊÈ ÄÅÉÍÎÑÒÈ È ÊÓËÒÓÐÍÀ ÒÅÌÀÒÈÊÀ ÂÏÚÐÂÈÒÅ ÄÅÌÎÊÐÀÒÈ×ÍÈ ÂÅÑÒÍÈÖÈ ÍÀ ÑÒÀÐÀÒÀ ÑÒÎËÈÖÀÎÒ ÍÀ×ÀËÎÒÎ ÍÀ ÄÅÌÎÊÐÀÒÈ×ÍÈß ÏÐÅÕÎÄ (1990­1994)Assist. Prof. Stella Georgieva, PhD. LITERARY SOURCES FORPUBLISHING ACTIVITIES AND CULTURAL ISSUES IN THE FIRSTDEMOCRATIC NEWSPAPERS OF THE OLD CAPITAL[VELIKO TURNOVO] OF DEMOCRATIC TRANSITION .......................... 63

Äîö. ä-ð Õðèñòèíà Õðèñòîâà. ÂÅËÈÊÎÒÚÐÍÎÂÑÊÈÒÅÏÅ×ÀÒÍÈ ÌÅÄÈÈ ÇÀ ÐÎËßÒÀ ÍÀ ÊÎÐÏÎÐÀÒÈÂÍÈß ÒÅÀÒÚР“ÍÎÙÒÀ ÍÀ ÌÓÇÅÈÒÅ”Assoc. Prof. Hristina Hristova, PhD. VELIKO TARNOVO’S PRINT MEDIAFOR THE ROLE OF “THE CORPORATE THEATRE”IN “THE NIGHT OF THE MUSEUMS” ................................................... 135

Ãë. àñ. ä-ð Ìàðèíà Ìàðèíîâà. ÐÅÃÈÎÍÀËÍÀÒÀ ÒÅËÅÂÈÇÈß:ÌÎÄÅË, ÑÈÑÒÅÌÀ È ÔÓÍÊÖÈÎÍÀËÍÎÑÒAssist. Prof. Marina Marinova, PhD. “REGIONAL TELEVISION:MODEL, SYSTEM AND FUNCTION” ..................................................... 161

Âåëèêî Òúðíîâî, 2012, V. Turnovo

ÔÀÌÈËÈß ÂÅËÈÊÈ ÈÇÄÀÒÅËÑÊÈ ÌÅÍÈÄÆÚÐÈ

ïðîô. ä-ð Ëú÷åçàð Ãåîðãèåâ

GREAT EDITORIAL MANAGERS

CONTRIBUTIONS OF FAMILY SULZBERGER

Prof. Lachezar Georgiev Georgiev, PhD

ÒÐÓÄÎÂÅ ÍÀ ÂÅËÈÊÎÒÚÐÍÎÂÑÊÈß ÓÍÈÂÅÐÑÈÒÅÒ"ÑÂ. ÑÂ. ÊÈÐÈË È ÌÅÒÎÄÈÉ"

ÍÀÏÐÀÂËÅÍÈÅ ÎÁÙÅÑÒÂÅÍÈ ÊÎÌÓÍÈÊÀÖÈÈÒîì 4 È ÈÍÔÎÐÌÀÖÈÎÍÍÈ ÍÀÓÊÈ 2012

THE WORKS OF ST. CYRIL AND ST. METHODIUSUNIVERSITY OF VELIKO TURNOVODIRECTION PUBLIC COMMUNICATIONS

Volume 4 AND INFORMATION SCIENCES 2012

9

На 30 септември 2012 г. един от най-влиятелните вестници вСАЩ изгуби своя мениджър и дълголетен стопанин – в уводна статияна „Ню Йорк Таймс” журналистът Клайд Хаберман припомни наверните читатели на прочутата медия за смъртта на Артър ОксСулцбергер (1926–2012), ръководил изданието в бурен период наразширяване и промени, при това в невиждани мащаби още отосноваването му. Мениджърът умира след тежко боледуване в домаси, на 86-годишна възраст1. Още през 1963 г. Артър Сулцбергер ставаиздател на вестника, а заедно с това е председател и главен изпъл-нителен директор на компанията Ню Йорк Таймс. По това времевестникът има утвърдено име, редовни абонати и много читателиза реализация на свободни продажби, но периодът се характеризирас финансова нестабилност. Артър обаче притежава необходимитекачества на издателски мениджър, който съумява да изведе из-данието до неговия просперитет. През 1992 г. предава мениджмънтана издателската компания в ръцете на Артър Сулцбергер младши, апрез 1997 г. му отстъпва и председателското място. „Таймс вече бенационален вестник, който се разпространява от едното до друготокрайбрежие, беше се превърнал в сърце на едно диверсифицираномултимилиардно предприятие, обхващащо вестници, списания, те-левизионни и радиостанции, както и онлайн инициативи – изтъквавъв възпоменателната си статия Хаберман. – Това разрастване от-разяваше разбирането на г-н Сулцбергер, че една новинарска орга-низация трябва, преди всичко, да бъде печеливша, ако иска да имасилен и независим глас.”2 Висока и впечатляваща е оценката напрезидента на САЩ Б. Обама за приноса на бележития издателскимениджър – за него той е „човек, който твърдо вярваше във важ-ността на свободната и независима преса, човек който не се стра-хуваше да търси истината, да държи властимащите отговорни и даразказва историите, които трябва да бъдат разказани.”3

10

Написаното е повод да се върнем назад през годините и дапроследим управлението, спадовете и възхода на крупната издателскаструктура, която е пример за успешен издателски бизнес в света напечатните комуникации и медиите.

Основите на The New York Times са положени на 18 септември1851 г., когато в Ню Йорк излиза първият брой на новия вестник.Създателите му са Хенри Джарвис Реймънд (сред основателите наагенцията “Асошиейтед прес”) и Джордж Джоунс. Още в програмнатаси статия те заявяват намерение да го издават като информационенвсекидневник, всяка сутрин без неделните дни, при това предвиждатда е евтин вестник с цена само едно пени и с претенцията да избягвасензациите, представя сдържано и обективно новините. С първите сиброеве The New York Times преживява сладостта на успеха и попу-лярността, тъй като мениджърите залагат на интелектуалната и кул-турна читателска аудитория, вместо да разчитат само на масовия

Страница от печатното издание на The New York Times

11

читател. Отразява се и Източната криза, националноосвободи-телните движения на Балканския полуосров. В репортаж на непо-сочения балкански кореспондент на „Ню Йорк Таймс”, публикуван сдата 5 юни 1876 г. под заглавие „Among the Osmanll” (Сред османлиите)се описват трагичните събития, свързани с Априлското въстание,преминаването на Ботевата чета и първите £ сражения, епичнитебоеве при Дряновския манастир и героизма на защитниците му,предпочели да се самоубият, но да не се предадат живи на неприятеля;описани са дадените жертви на османския фанатизъм – трупове намъже, жени и деца, обесен свещеник, обезглавен селянин, изгореникъщи4. Високият морален тон, обективната журналистика и балан-сираните статии за жалост не са достатъчни в жестоката битка сконкурентните вестници в Ню Йорк Сити. Издателите са принуденида повишат цената му, но вестникът губи по 1000 долара седмично иза да се предотврати окончателния фалит, собствениците го продаватпрез 1896 г. на Адолф Сулцбергер Окс5. Гъвкавата редакционна по-литика помага вестникът да отразява и коментира важни събития,които силно издигат престижа му – такива са например публикациите,свързани с потъването на кораба „Титаник” през април 2012 г., кактои отразяването чрез разнообразни жанрове на важни събития прездвете световни войни. За прецизни статии и репортажи, отразяващихода на Първата световна война, The New York Times е удостоен спървата си награда Пулицър. Сполучлив мениджърски ход е пре-местването вестника през 1904 г. в нова сграда на 42-ра улица, на-речена от нюйоркчани Таймс Скуеър (площад в Манхатън, Мид-таун).

Характерен за информационния всекидневник е осемколонниятнабор, но от 1976 г. е въведен по-гъвкавият шестколонен формат –иновация, доближаваща The New York Times до повечето големи вест-ници, които вече са приложили тази практика с цел да улеснят какточитателите, така и своите рекламодатели.

В началото на 60-те години на ХХ век мениджърският екипправи неудачен опит да създаде национално издание, което да серазпространява на запад, до тихоокеанското крайбрежие на САЩ.

През 1976 г., по внушение на мениджъра на изданието, секциитена вестника стават от две на четири, като сега започва публикуванетона самостоятелна бизнес секция и още една – за новини от Ню Йорк.

12

През същата година са прибавени още четири неделни регионалнисекции, чиито потенциални читатели са от богатите предградия намегаполиса. Към всеки брой всекидневно се прилагат и мини-списания, свързани с отдиха и свободното време на нюйоркчани.

През 1980 г. Артър Окс Сулцбъргър лично ръководи стартира-нето на ново национално издание. Извлякъл поука от предишниянеуспех, той предлага отпечатването на версия на вестника в регио-нални печатници и подразделения из страната, което на практика емного по-евтино от разпространението на Нюйоркското издание изотделните щати със самолет. Този път националното издание успява,като дял за неговото стабилизиране има развиването на собственарекламна дейност. В по-ново време това национално издание на пе-чатния вестник достига 779 731 читатели6.

Но даже в годините, когато компанията е финансово стаби-лизирана, крайният контрол все пак остава в ръцете на семействоСулцбергер. Издателската фамилия съумява да избегне вътрешни-те борби, конфронтацията и завистта, които разкъсват повечето вест-никарски династии и оказват негативно въздействие върху цялост-ната корпоративна работа. По този въпрос Клайд Хаберман с осно-вание допълва: „Г-н Сулцбергер бе четвъртото поколение от се-мейството, управлявало Таймс – необичайна рядкост във времена,когато повечето американски вестници се управляват от далечникорпоративни бордове. Независимо от смъртта му, семейният тръстгарантира траен контрол, упражняван от наследниците на Адолф Окс.Г-н Сулцбергер вярва, че не случайно най-добрите вестници встраната са семейна собственост. „Изводът ми е съвсем прост,”казва той с типичното си чувство за хумор. „Семействеността върширабота!”7

Нека обаче се върнем на още една важна специфика в менид-жърския подход на фамилията Сулцбергер – невероятния нюх къмвъвеждането на иновации в работата на The New York Times. Про-дължават да се въвеждат нови технологии, като цената е разширяванена тиража; наред с това през 1995 г. се лансира идеята за онлайниздание, а уебсайтът през следващата година се явява важна ино-вация, която занапред ще печели солидна аудитория. Цветните фо-тографии в печатното издание започват да доминират от 1997 г. Втози период стартират специални издания за областите Ню Инглънд

13

и Вашингтон. От 2005 г. започва да се предлага и абонаментнатауслуга Таймс селект, като абонатите получават достъп до части отонлайн изданието, а две години по-късно услугата се прекратява ивсички новини, редакторски статии и голяма част от архива мустават отворени за публиката8.

Вестникът инвестира близо милиард долара в нови печатници,колкото и това да удивлява скептично настроените експерти в светана издателския бизнес. Скоро иновативните подходи в полиграфи-ческите технологии за модерно печатане на изданието дават своитепозитиви.

Важен факт в мениджърските подходи на фамилията Сулц-бергер е стартирането през 2006 г. на електронна версия – ТаймсРийдър. Това дава възможност на абонатите да свалят най-новотопечатно издание на вестника.

Помислено е и за подобряване на редакционно-издателскитеусловия – на следващата година The New York Times се мести вновопостроената сграда на Осмо авеню в Манхатън. Впоследствие,следейки да не изостава от останалите издателски корпорации, ком-панията преосмисля ролята си в контекста на безплатното и сво-бодно интернет съдържание. През 2011 г. Таймс въвежда абона-ментен план за дигиталното си издание, който ограничава достъпадо съдържанието9.

Журналистът Клайд Хаберман, който безспорно е свидетелна трансформациите на вестника, изтъква как благодарение нанаходчивостта си Артър Окс Сулцбергер е преобразувал медията.През 70-те години на ХХ век, когато други сродни издателски струк-тури съкращават разходите си, мениджърът на The New York Timesразширява вестника от два на четири раздела, като прибавя отделнираздели за градски и бизнес новини и въвежда нови рубрики, насоченикъм потребителя. Макар и рискови, тези рубрики са създадени субедеността, че скоро ще привлекат нови читатели, особено жени,както и рекламодатели10. „Някои критици не одобряват популярнитерубрики като недостойни за сериозен вестник – допълва Кл. Хабер-ман. – Но разделите Спортен понеделник, Научни времена, Жи-вот, Дом и уикенд – се превръщат в мигновен успех, без да ком-

14

прометират сериозните новини. Те са имитирани повсеместно. Презследващите две десетилетия се инвестират един милиард долара вново печатарско оборудване, което дава възможност за още повечеиновации, сред които: национално издание, специални регионалнииздания и ежедневни цветни снимки и графики”11.

Философията на бележития мениджър Артър Окс Сулцбергере категорична и твърда като дълголетно отстоявана житейска пози-ция – новинарската издателска структура трябва да е финансовонезависима и достатъчно мощна икономически, за да може да имасилни и независими позиции. „Решимостта на г-н Сулцбергер даотстоява независимата преса се проявява в решението му през 1971да публикува секретното правителствено досие на войната въвВиетнам, познато като Докладите на Пентагона – допълва в ци-тираната си статия Клайд Хаберман. – Това е решаващ момент занего, и по мнението на много журналисти и историци, едно от най-големите му постижения. Хиляди страници от този строго секретенархив разкриват в подробности лъжите и манипулациите на Вашинг-тон по време на тази непопулярна война. Когато Докладите наПентагона са разгласени в серия от статии през юни 1971, а шоки-раната администрация на Никсън настоява статиите да бъдат спре-ни незабавно от съображения за национална сигурност, Таймс от-казва, позовавайки се на Първата поправка, и побеждава в делотопред Върховния съд на САЩ, който издава забележително и ключовопостановление в полза на свободата на пресата.”12

Действително, в паметната 1971 г. медията е в епицентъра наспор, след като публикува серия от репортажи, основаващи се на„Докладите на Пентагона” – секретни правителствени материализа участието на САЩ във Виетнамската война, предоставени тайнона вестника от правителствен служител. Върховният съд на САЩпостановява, че публикацията е защитена от клаузата за свобода насловото в Първата поправка на Американската конституция13.Поредицата публикации на Докладите на Пентагона донася намедията наградата Пулицър година по-късно.

Пример за отстояване свобода на словото и печата е позиция-та, която заема медията в случая с Джулиан Асанж и сайта „УикиЛийкс” – в края на юли 2010 г. The New York Times подкрепя съв-местната разследваща публикация на английския в. „Гардиън” и

15

немското сп. „Шпигел” върху основата на данни, предоставени отсайта и след преговори с неговия мениджър, като се изнасят данниза нерегламентирани и нарушаващи човешките права дейности наамериканската армия в Афганистан. Дж. Асанж и „Уики Лийкс”,въпреки договореността с трите световни медии, предава същитедокументи и на други телевизии. The New York Times публикуваматериал срещу Джулиан Асанж, който се вбесява и изключва вест-ника от по-нататъшното предоставяне на данни от разкритията срещуПентагона14. Пред The New York Times проговаря в интервю и бив-шият служител на ЦРУ Едуард Сноудън, като уточнява, че не епредавал секретни документи на руските служби при пристиганетоси в Русия. Впоследствие в своя редакционна статия вестникът сочи,че дори Сноудън да е извършил престъпление, той е направил настраната си голяма услуга, давайки на американците първата об-ширна информация за размера на програмите за следене на Аген-цията за национална сигурност16.

До 2011 г. вестникът спечелва 106 награди Пулицър, изпре-варвайки по този показател редица американски и световни медии.

В отделни рубрики и културните си секции вестникът честовключва новини, статии, рецензии и отзиви за бестселъри, нови книгии предпочитани от читателите книжни серии, с което реално под-държа свежа и достатъчно изобилна книговедска информация.

По данни на електронното списание „Editor&Publicher” онлайнеквивалентът на The New York Times за февруари 2007 г. има около13 млн. потребители и реализира над 456 млн. посещения годишно,като е лидер и по отношение на средния престой в онлайн издание-то – 37,9 минути15. Това е най-посещаваният медиен сайт с он-лайнвариант на периодично издание, следван от „Уошингтон пост”, „ЮЕс ей Тудей”, „Лос Анжелис Тайм” и „Уол стрийт джърнал”.

Преминал през превратностите на времето, нерядко попадащв центъра на важни информационни събития, съпровождани от скан-дални разкрития и стоящи неведнъж на границата със съдебнотопреследване, мениджърският екип на крупната издателска структураThe New York Times, заедно с изградените регионални дъщерни медиии множество бюра, благодарение на иновациите и съвременнитеиздателско-полиграфически технологии, и днес остава един от при-

16

мерите за стабилен и модерен мениджмънт в света на печатнитекомуникации, в остра конкуренция със съвременните предизвика-телства пред глобалното съвремие.

ÁÅËÅÆÊÈ

1 Clyde Haberman. Рublisher, who transformed times dies at 86. // TheNew York Times №55910, September 30, 2012. [Клайд Хабермън . Артър ОксСулцбергер, издател, който трансформира Таймс за новата ера, умира на 86.// Ню Йорк Таймс, № 55910, 30 септември 2012.].

2 Хаберман, Кл. Цит. съч. // The New York Times, №55910, September 30,2012. Цитираните преводи тук са осъществени от гл. ас. Маруся Петкова,преподавател по английски език във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

3 Хаберман, Кл. Цит. съч., // The New York Times, №55910, September 30,2012.

4 Among the Osmanll. Belorade to Konstantinopole // The New York Times,5 юни 1876. По този въпрос още в редакционната статия „Само седмица следзавземането на Радецки „Ню Йорк Таймс” пръв описал четата на Бо-тев” . // Телеграф., № 2887, 3 юни 2013, с. 10.

5 http://www.britannica.com/EBchecked/topic/412546/The-New-York-Times

6 http://www.nytimes.com/2012/09/30/nyregion/arthur-o-sulzberger-publisher-who-transformed-times-dies-at-86.и

7 Хаберман, Кл. Цит. съч.8 http://www.britannica.com/EBchecked/topic/412546/The-New-York-

Times9 Пак там.10 Хаберман, Кл. Цит. съч.11 Пак там.12 Хаберман, Кл. Цит. съч.13 http://www.britannica.com/EBchecked/topic/412546/The-New-York-

Times14 По този въпрос в БНТ 1 на 22.12.2013 г. е излъчен документален

филм, осветляващ дейността на Уики Лийкс и Джулиан Асанж. Коментирасе и Брадли Манинг – военнослужещият, предоставил документи от Пента-гона – Манинг изповядва пред журналиста Едриан Ламо как точно еизвършил прехвърлянето на документите, но журналистът информирафедералните власти на САЩ, че Манинг е издал документи на Пентагона.САЩ подвеждат под отговорност Брадли Манинг и го осъждат; аме-

17

риканските власти квалифицират действията на „Уики Лийкс” като шпио-наж. Междувременно през август 2010 г. в Стокхолм Дж. Асанж е арестуванза насилване на две жени. Асанж отрича обвиненията и съобщава на медии-те, че е преследван от американците по политически съображения. Аргу-ментите му обаче не издържат; след сексскандала Дж. Асанж губи репута-цията си пред света. Озовал се във Великобритания, той заплашва да публи-кува 250 000 каблограми, което би предизвикало дипломатически сканда-ли между САЩ и редица страни. Заплашен с екстрадиране от Обединенотокралство, Асанж се отказва от намеренията си. Първоначалният триумф на“Гардиън”, “Ню Йорк Таймс” и “Шпигел” се превръща в драма и ставапоучителен пример за медиите в условия на разследваща журналистика.

15 NY Tymes.com Most Popular Newspapers Site – Here is Top 30. //www.editordndpublicher, com [online Editor&Publicher]. Цит. по: Вълканова, В.Дизайн на вестника. Традиционни, хибридни и онлайн емисии на пресата.С., СУ Св. Кл. Охридски, ФЖМК, 2008, с. 116.

16 Милост за Едуард Сноудън. //http://www. america. aktualno.com (ред.Яна Баярова); Сноудън проговори пред “Ню Йорк Таймс”. // http://www.flip.bg (18 окт 2013).

ÈÇÒÎ×ÍÈÖÈ

Among the Osmanll. Belorade to Konstantinopole. // T h e N e w Y o r kT i m e s, 5 юни 1876.

bg.wikipedia.org./wiki_Ню_Йорк ТаймсВълканова, В. Дизайн на вестника. Традиционни, хибридни и он-лайн

емисии на пресата. С., СУ Св. Кл. Охридски, ФЖМК, 2008, с. 180 с.Clyde Haberman. Рublisher, who transformed times dies at 86. // The

New York Times №55910, September 30, 2012. [Клайд Хаберман. Артър ОксСулцбергер, издател, който трансформира Таймс за новата ера, умира на 86.// Ню Йорк Таймс, № 55910, 30 септември 2012.].

http://www.nytimes.com/2012/09/30/nyregion/arthur-o-sulzberger-publisher-who-transformed-times-dies-at-86.и

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/412546/The-New-York-TimesСамо седмица след завземането на Радецки „Ню Йорк Таймс” пръв

описал четата на Ботев . // Т е л е г р а ф, № 2887, 3 юни 2013, с. 10.

18

GREAT EDITORIAL MANAGERSCONTRIBUTIONS OF FAMILY SULZBERGER

Lachezar Georgiev GeorgievAbstract

The study of Professor doctor Lachezar Georgiev Georgiev summarizesbest practices in the management of the largest U.S. company “The New YorkTimes”. Tracked are examples related to the introduction of innovative ap-proaches in the work of this famous print media.

Attention is drawn to technology innovation Publishing and printinginnovations, as well as important developments in the restructuring of thecompany, focusing on the formation of regional newspapers. Along with highlightsand contemporary processes in the management of the company, which led tothe development of electronic versions of traditional newspaper to successfulwebsites that attract a wide audience today.

Briefly considered and contribution to the management of the versions ofthe media. Quote and original sources of the newspaper itself. Along with anoverview on management approaches longtime manager of Arthur OchsSulzberger .

Prof. doctor Lachezar Georgiev Georgiev is the author of 45 fiction,documentary and theoretical books; he has more than 250 articles and studypapers published in scientific and fiction editions, as well as a large number ofshort stories. He is the author of the books: Literary and Book PublishingTradition (2000); Theory of the Book Publishing Process (2004); Book PublishingManagement and Marketing (2002; 2004); Book Theory Studies (2003); BookPublishing in Bulgaria (2006); Book Composition (2007; 2010; 2012; 2013);Seven Essays on Bulgarian Book Publishing (2007); Structures and Modelsof Book Publishing in Bulgaria (2007; 2011); Books and Publishing Process(2008); Book and Publishing communications (2009); Strategic approachesin publishing and print communications (2011, 2012; 2013); Book Publishingand literature (2011); Book Publishing and printed communications. Re-search on the book and media (2013).