РЕЧНИК НА КЛЮЧОВИТЕ ПОНЯТИЯ И ТЕРМИНИ

+ ФОРМУЛИ

РЕЧНИК НА КЛЮЧОВИТЕ ПОНЯТИЯ И ТЕРМИНИ

А.

Абсолютна техническа ефективност Състояние на икономиката при пълна заетост на трудовите ресурси и пълно натоварване на капиталовото оборудване, т.е. при функционирането й върху границата на производствените възможности. Ако тя е налице, то производството на което и да е благо в краткосрочен период може да се увеличи само при съответно намаляване на производството на друго благо.

Абсолютно предимство То е налице, когато даден производител произвежда определено благо с по-ниски производствени разходи (с по-малък разход на ресурси), отколкото друг производител.

Акселератор на инвестициите Число, равно на частното между процентната промяна на инвестициите и процентната промяна на дохода (БВП). Действието му се обяснява с допускането за наличие на силна взаимозависимост между размера на капиталовото оборудване и равнището на производството (реалния БВП) или чрез измененията в очакваната печалба.

Алтернативен разход Най-високо оценената жертвана възможност за използване на благата. Или най-високата стойност на благата за задоволяване на алтернативна потребност.

Анализ и синтез Двойка методи, която се прилага при изследване на икономиката. Чрез метода на анализа сложната икономическа реалност се разделя на съставящите я елементи и те се изучават поотделно. Посредством метода на синтеза, след като отделните процеси и явления бъдат

изучени детайлно, хипотезите и теориите за тях се съчетават отново в първоначално изследваната икономическа реалност.

Антиспестявания Отрицателни спестявания на домакинството, които се наблюдават, когато то потребява повече от размера на личния си разполагаем доход, т.е. когато кривата на потребление е разположена над 45-градусовата линия. В този случай домакинството ползва натрупани в предишни периоди фондове или тегли заеми.

Б.

Банков баланс Таблица, показваща състоянието на активите и пасивите на банката (търговска или централна) към определен момент във времето. Банкови активи са фондовете, които банката притежава, докато пасивите са нейните задължения към стопанските агенти. Общата сума на активите на банката е равна на общата сума на пасивите.

Банкови резерви Част от депозитите, която остава в банките под формата на резерв, необходим за покриване желанията на вложителите за изтегляне на депозираните пари. Отношението между банковия резерв и общата сума на депозитите дава резервната норма. За търговските банки съществуват три вида резерви: задължителни (определяни и съхранявани от централната банка), желани (които банката се стреми да поддържа с цел да функционира оптимално) и действителни (реално наличните, чиято долна граница са задължителните резерви).

Бартер Пряка размяна на една стока или услуга срещу друга без посредничеството на парите. Условие за осъществяването й е

взаимното съвпадане на желанията на купувачите и продавачите. Тя е исторически първата форма на размяна в човешката история, чиято значимост намалява с появата на стоковите пари.

Безсрочни депозити Всички форми на депозити, които могат да се теглят в пълния им размер по всяко време, и то без за това да е необходимо предизвествие. Те са с много висока степен на ликвидност и представляват компонент на паричния агрегат М1 (тесни пари).

Блага Всички средства, които се използват от човека за задоволяване на разнообразните му потребности. Те се подразделят най-общо на потребителски блага и ресурси.

Брутен вътрешен продукт (БВП) Общата пазарна стойност на произведените стоки и услуги за крайно потребление в рамките на дадена държавна територия за определен период от време (обикновено една година). БВП се измерва посредством три подхода: разходен, доходен и производствен.

Брутен национален доход Сума от БВП и нетните първични доходи от останалия свят, формирани като разлика между първичните доходи от собственост, получени от останалия свят и платени на останалия свят. За България брутният национален доход има смисъл на брутен национален продукт (БНП).

Брутен национален продукт (БНП) Общата пазарна стойност на произведените стоки и услуги за крайно потребление от всички икономически агенти на дадена страна, независимо от това на коя територия се произвеждат те. БНП се получава от БВП чрез добавяне на нетния външен доход, който представлява разлика между доходите на наши граждани и фирми извън страната, и доходите на чуждите граждани и фирми вътре в страната. За България БНП е идентичен с брутния национален доход.

Брутен национален разполагаем доход Сума от брутния национален доход и нетните външни трансфери в пари и натура, представляващи разлика между

трансферите, получени от останалия свят и трансферите, платени на останалия свят.

Брутна добавена стойност Изчислена по базисни цени, тя представлява разлика между брутната продукция и междинното потребление по икономически сектори. Ако към нея се прибавят нето данъците върху продуктите (данъци минус субсидии) се получава брутна добавена стойност по цени на производител. При последната стъпка чрез добавяне на коректив се получава брутната добавена стойност по пазарни цени, която всъщност е БВП по производствения подход.

Брутна продукция Общия краен резултат от дейността на производителите, измерен с общата стойност на произведените от тях стоки и услуги (сума на междинното и крайното потребление).

Брутни данъци Законово регламентиран безвъзмезден паричен поток към правителството, свързан с доходите, потреблението и собствеността на домакинствата и фирмите.

Брутни инвестиции (бруто образуване на основен капитал)

Разходи на фирмите за натрупване на нови материални и нематериални дълготрайни активи - нетни инвестиции, и за възстановяване на амортизираните дълготрайни активи – потребление на основен капитал. Към тях се причислява изменението на запасите на фирмите, състоящи се от суровини, материали, незавършено производство и непродадена крайна продукция, както и разходите на домакинствата за закупуване на новопостроени къщи и апартаменти.

В.

Взаимнообратима функционална връзка Връзка между икономически променливи, между които не съществува или за които не се търси причино-следствена

зависимост. Например, при спиралата работни заплати – потребителски цени може да се твърди както, че от нарастването на заплатите следва покачване на цените, така и обратното - че покачването на цените води до увеличение на заплатите.

Взаимодопълващи се в потреблението блага

Блага, чието потребление е взаимообвързано. При тях със спадане на относителната цена на взаимодопълващото благо търсеното количество от него се увеличава, с което нараства търсенето на даденото благо, и обратно. Например, допълващи блага на месото могат да бъдат скара за печене, сосове и подправки за месо, червено вино.

Взаимозаменяеми в потреблението блага Блага, с които при определени условия може да се замени дадено благо в потреблението. При тях със спадане на относителната цена на заместителя търсеното количество от него се увеличава за сметка на намаляване на търсенето на даденото благо, и обратно. Например взаимозаменяеми стоки на месото са колбасите, рибата, млечните продукти, соевите заместители.

Взаимозаменяеми в производството блага Блага, с които при определени условия може да се замени даденото благо в производството. При тях с покачване на относителната цена на заместителя в производството предлаганото количество от него нараства за сметка на ограничаване на предлагането на даденото благо, и обратно. Например, взаимозаменяеми блага в производството са месото и млякото, тъй като производителите могат да избират между отглеждането на млекодайни и месодайни животни.

ВИНБО (в икономиката няма безплатен обяд)

Икономически принцип, който намира израз в широко разпространеното твърдение, че както в природата, така и в икономиката, в крайна сметка, нищо не се дава или получава даром. Всяко икономическо действие е свързано с

правенето на определени разходи и получаването на определени резултати - дори и в рога на изобилието трябва да се извършат определени усилия, за да се придобиете желания плод.

Г.

Граница на производствени възможности Крива на производствените възможности при абсолютна техническа ефективност, отделяща възможните от невъзможните комбинации блага, които обществото може да произвежда с наличните ресурси. Тя показва състояние на икономиката, при което производството на което да е благо не може да се увеличи, без да се намали производството на друго благо.

Д.

Данъчен мултипликатор Число, което умножено по промените в данъците дава необходимата промяна в съвкупните разходи за постигане на разходно равновесие. Той е отрицателен, защото нарастването на данъците води до намаляване на равновесните съвкупни разходи и реален БВП. Тъй като трансферните плащания са отрицателни данъци, то данъчният мултипликатор е равен на мултипликатора на трансферните плащания с обратен знак, или на отношението между пределната склонност към потребление и разликата между единица и пределната склонност към разходи за вътрешни стоки и услуги.

Депозитен (прост паричен) мултипликатор Число, което умножено по промяната в резервите в банковата система дава промяната в депозитите. Той е равен на реципрочната стойност на задължителната резервна норма, показваща максимално възможното увеличение на създаваните от

банките пари в резултат на нарастване на излишните резерви. Той представлява горна граница на мултиплициране на парите, защото при дефинирането му се приема, че банките дават в заем всички депозити над задължителния им резерв и че всички тези кредити отново се превръщат в безсрочни депозити.

Дефлатор на БВП Осреднен индекс на цените на всички стоки и услуги, включени в БВП. Имплицитният ценови дефлатор е отношение между номиналния и реалния БВП и има две основни характеристики: за коя година превръща номиналния БВП в реален (за коя година дефлира БВП) и коя е базовата година (за която равнището на цените е прието за 1 или за 100%).

Добавена стойност Стойността, която се добавя на всеки етап от производството и реализацията на благото до неговото крайно потребление.

Добавки Потоци, които вкарват допълнителни пари в макроикономиката при всеки кръгооборот. Такива са инвестициите, правителствените покупки и износа.

Докапиталистически икономически системи

Икономически системи (първобитно-общинна, робовладелска и феодална), съществуващи от възникването на човешката цивилизация докъм ХV - ХVIII в., когато се консолидира капиталистическата икономическа система. Те са известни още като традиционни икономически системи, защото техният характер се определя основно от обичаите и традициите, политическите и социални отношения.

Доходен подход за измерване на БВП (факторно-доходен подход)

Подход, чрез който стойността на БВП се получава като сума от всички изплатени от фирмите доходи за фактори на производството. Той се нарича още метод за измерване на БВП по елементи на дохода (или по елементи на добавената стойност).

Дългосрочно съвкупно предлагане Количеството предлаган реален БВП, при условие, че всяка фирма в макроикономиката използва пълно

производствените си мощности и работи в режим на пълна заетост. То е равно на потенциалния БВП и не зависи от равнището на цените. То се пресмята чрез два подхода: трендов подход и подход на производствената функция.

Е.

Експанзионистична парична политика Парична политика, насочена към преодоляване или предотвратяване на рецесия. При нея централната банка увеличава паричното предлагане чрез активизиране на кредитната дейност на търговските банки. Това се постига чрез намаляване на минималните задължителни резерви, понижаване на сконтовия процент, отпускане на краткосрочни и ломбардни кредити и покупка на държавни ценни книжа на открития паричен пазар.

Еластичност на предлагането спрямо цената

Съотношение между процентното изменение на предлаганото количество благо, претеглено по средното предлагано количество благо, към съответстващото му процентно изменение на цената, претеглено по средната цена, по която то се предлага на пазара.

Еластичност на търсенето спрямо дохода Съотношение между процентното изменение на търсеното количество благо към съответстващото му процентно изменение в дохода, претеглени спрямо средното търсено количество и средния доход.

Еластичност на търсенето спрямо цената Съотношение между процентното изменение на търсеното количество благо, претеглено по средното търсено количество благо към съответстващото му процентно изменение на цената, претеглено по средната цена. Поради действието на закона за търсене тя е винаги отрицателно число.

Ефект на баланса между реални пари и търсен реален БВП

Ефект, получаващ се в резултат на действие на механизма, според който при равни други условия нарастването (намаляването) на равнището на цените води до спад (увеличение) на реалните пари, което от своя страна предизвиква намаляване (нарастване) на търсения реален БВП. Той е една от основните причини за отрицателния наклон на кривата на съвкупното търсене.

Ефект на Веблен Ефект, изразяващ се в нарушение на закона на търсенето, когато по силата на рекламата или модата цената и търсеното количество се изменят в едно и също направление. Например, ако цените на мобилните телефони спаднат и те станат масово използвана вещ, част от новобогаташите ще си закупят сателитни телефони не защото имат нужда от тях, а за да се отличават от останалите - затова това потребление се нарича парвенюшко потребление.

Ефект на взаимозаместване между текущо и бъдещо потребление

Ефект, получаващ се в резултат на действие на механизма, според който при равни други условия покачването (спадането) на равнището на цените води до намаляване (увеличаване) на реалните пари, при което предлаганото количество кредити спада (нараства), търсенето на кредити се увеличава (намалява), лихвеният процент се покачва (спада) и като резултат търсеният реален БВП намалява (се увеличава). Той е една от основните причини за отрицателния наклон на кривата на съвкупното търсене.

Ефект на взаимозаместване на националните блага с вносни

Ефект, получаващ се в резултат на действие на механизма, според който при равни други условия с покачване (спадане) на равнището на цените у нас, както нашите, така и чуждите купувачи започват да търсят по-малко (повече) стоки и услуги, произведени в страната и търсеният реален БВП намалява (се увеличава).

Ефект на дохода Ефект, според който при равни други

условия промяната на цената на дадено благо води до противопосочно изменение на търсеното количество от него, поради своето отражение върху реалния потребителски доход.

Ефект на заместването Ефект, според който спадането на относителната цена на благото-заместител увеличава търсеното количество от него за сметка на намаляване на търсенето на даденото благо, и обратно.

Eфективност на паричната политика Степен на въздействие на паричната политика върху разходното равновесие, едновременното равновесие на стоковия и паричния пазар и съвкупното търсене. Тя се определя от две основни предпоставки: чувствителността на търсенето на реални пари спрямо лихвения процент и чувствителността на инвестициите към лихвения процент. Колкото по-малко (по-голямо) е изменението на търсените реални пари и колкото по-голямо (по-малко) е изменението на планираните инвестиции при промяна в лихвения процент, толкова по-ефективна (по-неефективна)е паричната политика.

Ефективност на фискалната политика Степен на въздействие на фискалната политика върху разходното равновесие, едновременното равновесие на стоковия и паричния пазар и съвкупното търсене. Тя зависи от силата на избутващия ефект, изразяващ се в намаляване на инвестициите, предизвикано от покачване на лихвения процент вследствие увеличаване на правителствените покупки и/или намаление на данъците. Колкото по-голямо (по-малко) е изменението на търсените реални пари и колкото по-малко (по-голямо) е изменението на планираните инвестиции при промяна на лихвения процент, толкова по-ефективна (по-неефективна) e фискалната политика.

З.

Заблуда за равенството на другите условия Заблуда, която се появява когато другите условия не са равни или постоянни, а влияят върху изследвания процес, независимо от това дали тяхното влияние е по-малко, еднакво или по-силно от въздействието на условията, включени в анализа.

Заблуда на погрешната причина Заблуда, която се получава при търсене на причинно-следствени връзки, когато от това, че едно явление е настъпило преди друго или едновременно с него, се прави изводът, че първото е причина за второто. Заблудата идва от абсолютизирането на логическата форма "ако, то", т.е. ако настъпи събитие А, тогава и само тогава настъпва и събитие В; следователно А е причина за В.

Заблуда на разделянето Заблуда, която възниква, когато верни хипотези за по-обща икономическа реалност се приемат без доказателство като верни и за отделни нейни компоненти.

Заблуда на съединяването Заблуда, която се получава, когато верни хипотези за отделни икономически процеси или явления се приемат без доказателство като верни и за по-обща икономическа реалност.

Зависими променливи Две или повече икономически величини, които са взаимообвързани и си влияят взаимно: например работните заплати и цените на крайните потребителски блага.

Закон за намаляващата факторна възвръщаемост (за намаляващия пределен и среден продукт)

Икономически закон, според който с наемането на даден променлив фактор пределният и средният продукт първоначално се увеличават, но след това започват да намаляват. Той е валиден в краткосрочен период, в които всички останали фактори остават неизменни.

Закон за пазарно търсене и предлагане Закон, според който колкото е по-голям пазарният излишък (пазарният дефицит), толкова е по-силна тенденцията към

спадане (нарастване) на цената, водеща към пазарно равновесие, и обратно.

Закон за предлагането Положителна взаимовръзка между предлаганото количество от дадено благо и цената, на която то се предлага: с нарастването (спадането) на цената на благото се увеличава (намалява) предлаганото количество, при равни други условия.

Закон за търсенето Обратна взаимозависимост между търсеното количество от дадено благо и неговата цена: при спадане (нарастване) на цената на благото търсеното количество от него нараства (намалява), при равни други условия.

Закон на Грешъм Емпирично изведен закон, свързан с възможността за фалшифициране на златните и сребърни монети чрез намаляване на тяхното тегло или на съдържащия се в тях благороден метал и заместването му с по-евтин. Той е формулиран през средновековието от сър Томъс Грешъм и гласи, че при наличието на две монети с еднаква номинална стойност, монетата с по-високо съдържание на злато или сребро ще бъде изтласкана от обращение и претопена, т.е. “Лошите пари изтласкват добрите”.

Земя Производствен фактор, обобщаващ всички използвани природни ресурси, които в дадения производствен процес не се подобряват под влияние на другите два фактора - например наетата плодородна земя за създаване на зеленчукови или овощни градини или взетото под аренда находище на полезни изкопаеми.

И.

Избутващ ефект (на правителствените покупки)

Намаляване на инвестициите, предизвикано от покачване на лихвения процент вследствие увеличаване на

правителствените покупки и/или намаление на данъците и съответно увеличение на паричното търсене. Той е пълен според крайните монетаристи, частичен в обичайния случай и не се проявява изобщо според крайните кейнсианци.

Изземвания Потоци, свързани с изтичане на пари от макроикономиката при всеки кръгооборот. Такива са нетните данъци, спестяванията и износа.

Иконометрия Наука, която обхваща създаване и изследване на формални икономически модели, оценяване на взаимодействието между техните параметри, анализиране на получените закономерности и доказване или отхвърляне на икономически хипотези.

Икономизиране на избора Принцип, предполагащ определената рационална структура на потребностите да се задоволи с най-малък разход на блага, т.е. да се избере най-икономичното изразходване на благата. Или с наличните ограничени ресурси да се произведат колкото може повече блага и с тях да се задоволят колкото може повече от рационалните потребностите, т.е да се постигне възможно най-пълна реализация на икономическите цели.

Икономикс (обща икономическа теория) Наука за избора на икономически алтернативи на рационално и икономично използване на ресурсите и задоволяване на потребностите с ограничените блага, в условия на взаимодопълващи се и отричащи се конкуренция и кооперация.

Икономическа политика Предавателен механизъм между икономическата теория и практика, чрез който обществото решава трите основни икономически въпроса: какво, как и за кого да се произвежда. Тя е съвкупност от основаващи се на икономическа теория системни практически действия (или бездействия), предприемани обикновено от правителството или от други държавни

и частни икономически агенти, насочени към промяна на икономическото развитие в желана посока за постигане на определени икономически цели.

Икономическа реалност (икономика) Най-общо понятие за съвкупността от стопанските дейности, представляващи всички действия на хората, насочени към задоволяване на неограничените потребности с ограничените блага. Тя има териториална структура, в която се обособяват световна икономика, национална икономика и икономика на различни по обхват региони; времева структура – по отделни периоди; отраслова структура – по отрасли и подотрасли. Икономиките се класифицират според степента на стопанско развитие – на силно развити, слабо развити, и преходни; според типа на размяната – на бартерна и пазарна, според начина на организация на стопанството – на командна (централно планирана), свободна пазарна и смесена икономика.

Икономическа система Взаимосвързана съвкупност от институции и механизми за вземане и прилагане на решения по използване на ограничените ресурси за задоволяване на конкуриращите се потребности (или по производството и потреблението на благата) в определени времеви и пространствени граници. Тя има четири основни характеристики: право на собственост, информационен и координационен механизъм, организация на вземане на решения, стимули за труд.

Икономическа теория Изграждано на база на икономически модели теоретично обяснение на икономическото поведение на хората. Теорията се сравнява с изследваната икономическа реалност, като ако е достатъчно достоверна, (т.е. описва задоволително точно реалността), тя е научна и икономистите продължават да я използват. Ако теорията е в резрез с

икономическа реалност има две възможности за нейното изменение– да се изгради друга теория въз основа на същите предположения и изводи на модела или да се промени самият модел чрез промяна на предположенията и изводите.

Икономическа хипотеза Очакван резултат от икономическия анализ или предположение, което се проверява по време на анализа. В зависимост от получените резултати икономическата хипотеза се приема или отхвърля.

Икономически експеримент Изследователски метод, който изисква създаване на реална експериментална среда. Например в дадени еспериментални домакинства, фирми или региони се допуска различие само между икономическите параметри, които се следят, а всички други условия да се приемат за равни. След определен период се прави анализ и се дава оценка дали получените резултати от експеримента са по-добри или по-лоши от първоначалните.

Икономически избор Процес на селекциониране на различни алтернативни потребности и вземане на решение за това кои от тях и по какъв начин да бъдат задоволени, който произтича от принципа за недостатъчността на благата и ресурсите.

Икономически модел Логическа абстракция на реални икономически явления и процеси, която достатъчно точно отразява реалността и прави по-лесно нейното изучаване и управление. Добрите модели, които отразяват и предвиждат вярно реалността, са изградени на верни предположения и хипотези, а лошите- на погрешни.

Икономически растеж Количествено и качествено изменение във времето на крайните резултати от дейността на даден икономически агент или икономика. Той се измерва чрез темпа на нарастване на производството (например на БВП) и може да е

положителен, нулев или отрицателен.Инвестиционно търсене Функционална взаимовръзка между

равнището на инвестициите и реалния лихвен процент, при равни други условия. То се променя под влияние на промени в очакваната инфлация, очакваните доходи в макроикономиката, данъчното облагане, правителствените субсидии, очаквания бъдещ нетен доход и респ. очакваната печалба, размерът на наличното капиталово оборудване и степента на неговото натоварване.

Индивидуално пазарно предлагане (предлагане на индивидуален пазар)

Проста сума от функциите на предлагане на отделните производители-търговци. То се нарича още предлагане на индивидуален пазар, с което се подчертава, че става въпрос за общото предлагане на едно отделно благо.

Индивидуално пазарно равновесие (равновесие на индивидуален пазар)

Състояние на индивидуалния пазар, при което търсеното и предлаганото количество благо съвпадат и се наричат равновесно количество, а еднаквите цени на търсене и предлагане задават равновесната цена.

Индивидуално пазарно търсене (търсене на индивидуален пазар)

Проста сума от функциите на търсене на отделните домакинства. То се нарича още търсене на индивидуален пазар, с което се подчертава, че става въпрос за общото търсене на едно отделно благо.

Индукция и дедукция Взаимосвързана двойка изследователски методи. Индуктивеният метод означава правене на съждения от единичното към общото, докато при метода на дедукцията се правят съждения в обратен ред – от общото към единичното. В социалните науки и специално в икономическата наука е необходимо индуктивните съждения да се проверяват дедуктивно, и обратно.

Инфлационен разрив на БВП Отклонение на действителния реален БВП от неговото потенциално равнище в случая, когато икономиката функционира над дългосрочното съвкупно предлагане и нормата на безработица е по-ниска от естествената, при равни други условия.

Инфлация Общо нарастване на цените на стоките е услугите, което е свързано с намаляване на покупателната сила на парите. Тя се измерва чрез процентното нарастване на някои от ценовите индекси в макроикономиката. Най-често за тази цел се използва индексът на потребителските цени, възприет в България като основен измерител на инфлацията.

К.

Капан на ликвидността Състояние на икономиката, при което хората желаят да държат произволни количества пари при даден лихвен процент и кривата на търсене на реална пари е хоризонтална. При него промените в паричното предлагане влияят само върху сумата на държаните от хората пари, без да променят лихвения процент, при което паричната политика, реализираща се чрез този предавателен механизъм е неефективна. Той е една от основните предпоставки за ефективността на фискалната политика.

Капитал Производствен фактор, обхващащ всички налични за ползване от обществото съоръжения и сгради с производствено предназначение, машини и производствено оборудване и стоково-материални ценности и запаси. Той е резултат от предишна комбинация на производствените фактори.

Капитализъм Икономическа система, господстваща самостоятелно от средата на ХVІІІ до средата на ХХ в., чиято основна цел е получаване на максимална печалба. Тя се основава на частна собственост върху капиталовите блага, информационния и координационен механизъм се задава от цените на благата, организацията на вземане на решения се характеризира с

икономически децентрализъм, а стимулите за труд се основават на икономическата принуда.

Капиталово натрупване Количествено и качественото нарастване на производствените фактори или увеличение на реалния капитал.

Кейнсианска парадигма Основана на идеите на Джон Мейнърд Кейнс икономическа парадигма, която дава теоретично обяснение на Великата депресия от тридесетте години на ХХ в. и с чието утвърждаване макроикономиката се обособява като самостоятелна наука. В нея се отхвърлят класическите представи за икономиката като естествено саморегулираща се система и се доказва, че в хода на икономическото развитие размахът на стопанските цикли се увеличава. Това се обяснява с различия между оптимистични и песимистични очаквания по време на различните фази на стопанския цикъл, предизвикващи силни изменения в равнището на инвестициите. На тази основа се извежда необходимостта от провеждането на целенасочена макроикономическа политика и превръщането на държавата в реален стопански субект.

Кейнсианска теория Макроикономическа теория в рамките на кейнсианската парадигма, която конкретизира теоретичните основи на икономическа политика. Тя отстоява първоначалните препоръки на Кейнс за фискална и парична политика, регулиращи съответно държавния бюджет и паричното предлагане с цел активизиране на съвкупното търсене и стабилизиране на икономиката.

Класическа парадигма Икономическа парадигма, възникнала в средата на ХVIII в. в Англия. В нея се обосновава идеята за невидимата ръка на пазара, според която пазарният механизъм действа като саморегулираща се система чрез предлаганите количества и цените. Според класицизма богатството на

нацията се създава навсякъде, където се осъществява проиводствена дейност и основно в индустрията, което се обяснява с наблюдаваното през този период силно развитие на едрата индустрия. Основни представители на класическата парадигма са А. Смит, Д. Рикардо, К. Маркс.

Количествена теория за парите Икономическа теория, според която нарастването на количеството пари води до е еквивалентно нарастване на равнището на цените. Нейна основа е уравнението на размяната, в което произведението на количеството пари и скоростта на паричното обращение е равно на произведението от равнището на цените и количеството крайна продукция в макроикономиката. Уравнението на размяната се превръща в количествена теория за парите при условие, че скоростта на обращение на парите и количеството крайни блага са постоянни.

Комбинация на фискална и парична политика

Реална икономическа политика, която съчетава елементи както на фискалната, така и на паричната политика, и избягва тяхното противопоставяне. Тя е от изключително значение за осигуряването на макроикономическа стабилност и определя възможностите за дългосрочен икономически растеж.

Компенсация на наетите лица Компонент на доходната структура на БВП, който включва всички плащания на работодателите за използвания от тях труд – работната заплата в стойност и натура, и всички доплащания съгласно трудовото законодателство, включително вноските на работодателите за социално и здравно осигуряване на наетите.

Конкуренция Съперничество и борба за привличане на желана част от недостатъчните блага.

Кооперация Обединяване на ресурсите и усилията за постигане на обща цел. Тя не премахва недостатъчността и е само един от възможните начини за постигане на рационално и икономизирано

задоволяване на потребностите.Крайно потребление Излизане на стоките и услугите от

макроикономическия кръгооборот с цел непроизводителна консумация.

Краткосрочно съвкупно предлагане Взаимовръзката между съвкупното количество предлагани стоки и услуги в краткосрочен период (краткосрочно предлагания реален БВП) и равнището на цените (дефлатора на БВП) при постоянни цени на факторите на производството, и в частност при постоянни работни заплати.

Кредит Част от депозитите, която банките дават в заем на стопанските агенти. Той е компонент на активите на банките и им носи лихвен процент, който е по-висок от лихвения процент по депозитите. Тази положителна разлика между лихвата по кредитите и лихвата по депозитите е основен източник на печалбата на банките.

Кредитни пари Всички съвременни разменни средства, използвани от търговските банки, които изпълняват ролята на пари. Такива са безсрочните депозити (депозитите до поискване или чековите сметки), пътническите чекове, срочните депозити, спестовните депозити, комбинираните чеково-спестовни сметки, личните лихвоносни сметки в спестовни и кредитни каси, автоматично прехвърлящите се спестовни сметки и други.

Крива на вноса Непрекъсната нарастваща функция, описваща взаимовръзката между реалния внос и реалния БВП при постоянно равнище на БВП на останалия свят, дадена степен на международна специализация, постоянни съотношения между вътрешни и международни цени, и неизменни валутни курсове.

Крива на дългосрочното съвкупно предлагане

Непрекъсната функция, изразяваща взаимовръзката между съвкупното количество предлагани стоки и услуги в дългосрочен период (дългосрочно предлагания реален БВП) и равнището на цените (дефлатора на БВП) при равни

други условия. Тя е вертикална права линия, тъй като обемът на дългосрочното съвкупно предлагане не зависи от равнището на цените.

Крива на износа Непрекъсната функция, описваща взаимовръзката между реалния износ и реалния БВП при постоянно равнище на БВП на останалия свят, дадена степен на международна специализация, постоянни съотношения между вътрешни и международни цени, и неизменни валутни курсове. Тя е хоризонтална права линия, тъй като размерът на реалния износ не зависи от равнището на реалния БВП.

Крива на инвестиционното търсене Непрекъсната функция, описваща взаимовръзката между планираните от фирмите инвестиции и реалния лихвен процент, при равни други условия. Тя е с отрицателен наклон и се измества под влияние на всички детерминанти на инвестициите освен реалния лихвен процент.

Крива на краткосрочното съвкупно предлагане

Непрекъсната функция, описваща взаимовръзката между съвкупното количество предлагани стоки и услуги в краткосрочен период (краткосрочно предлагания реален БВП) и равнището на цените (дефлатора на БВП) при постоянни цени на факторите на производството, и в частност при постоянни работни заплати. Тя е с положителен наклон, защото при постоянни цени на производствените фактори повишаването на цените на крайните продукти и услуги мотивира фирмите да произвежда повече, и обратно.

Крива на нетния износ Непрекъсната намаляваща функция, описваща взаимовръзката между реалния нетен износ и реалния БВП при постоянно равнище на БВП на останалия свят, дадена степен на международна специализация, постоянни съотношения между вътрешни и международни цени, и неизменни валутни курсове.

Крива на потребление Непрекъсната нарастваща функция, описваща взаимовръзката между личните потребителски разходи на домакинствата и личния им разполагаем доход, при равни други условия. Нейният наклон определя пределната склонност към потребление.

Крива на производствени възможности Непрекъсната функция на графика с оси, показващи количествата произвеждани блага, която илюстрира възможни за производство техни комбинации.

Крива на спестяване Непрекъсната нарастваща функция, описваща взаимовръзката между личните потребителски разходи на домакинствата и личния им разполагаем доход, при равни други условия. Нейният наклон изразява пределната склонност към спестяване.

Крива на съвкупните разходи Непрекъсната нарастваща функция, описваща взаимовръзката между планираните съвкупни разходи и реалния БВП. Нейният наклон изразява пределната склонност към разходи за вътрешни стоки и услуги и нараства (намалява) с нарастването (намаляването) на пределната склонност към потребление и намаляването (нарастването) на пределните склонности към данъчно облагане и към внос.

Крива на съвкупното търсене Непрекъсната функция, описваща взаимовръзката между съвкупното количество търсени стоки и услуги (търсения реален БВП) и равнището на цените (дефлатора на БВП) при равни други условия. Тя е с отрицателен наклон поради ефектите на баланса между реални пари и търсен реален БВП, на взаимозаместване между текущо и бъдещо потребление и на взаимозаместване на националните блага с вносни.

Кръстосана еластичност на предлагането Измерител на степента на взаимосвързаност на благата в производството, представляващ

съотношение между претеглените процентни изменения в предлаганото количество от дадено благо и цената на друго благо. Тя е отрицателно число при взаимозаменяемите и положително число при взаимодопълващите се в производството блага.

Кръстосана еластичност на търсенето Измерител на степента на взаимосвързаност на благата в потреблението, представляващ съотношение между претеглените процентни изменения в търсеното количество от дадено благо и цената на друго благо. Тя е положително число при взаимозаменяемите и отрицателно число при взаимодопълващите се в потреблението блага.

Л.

Лагове на паричната политика Необходими периоди от време за проектиране на промените в паричната политика върху съвкупното търсене. Те са свързани с провокираните от паричната политика изменения в независимите съвкупни разходи, в предизвиканите съвкупни разходи и в равнището на цените, както и със самото изработване на паричната политика.

Ликвидност Степента, в която даден фонд може да се превърне в разменно средство при определена цена. Тя е най-висока при наличните банкноти, монети и чекови сметки, и е по-ниска при всички други фондове, за чието превръщане в пари е необходимо време и съществува риск от загуба на стойност. Използва се като основен критерий при съставяне но различните парични агрегати, където се спазва принципът, че всеки следващ агрегат включва предишния агрегат, както и фондове с относително по-ниска

ликвидност.Лично потребление Крайни потребителски разходи на

домакинствата и на нетърговските организации обслужващи домакинствата. В крайните потребителски разходи на домакинствата се включват разходите за покупки на потребителски стоки и услуги, произведените от тях блага за собствено потребление и условно начислената рента върху собствените жилища, и се изключват разходите за покупка на новопостроени жилищни сгради. Крайни потребителски разходи на нетърговските организации, облужващи домакинствата, са разходите на всички неправителствени организации с идеална цел за предоставяне на стоки и услуги на домакинствата безплатно или по икономически незначими цени.

Ломбардни кредити Кредити, отпускани от централната банка на търговските банки срещу залог, обикновено на държавни ценни книжа. Те са несъвместими с правилата на функциониране на паричния съвет.

М.

Макроикономическо равновесие на съвкупно търсене и предлагане

Раздел в икономическата теория, занимаващ се с анализ на националната икономика в нейната цялост. Тя се изгражда на основата на микроикономиката чрез обощаване на категориите „средна фирма” и „средно домакинство”, с помощта на които се изграждат макроикономически модели с участието на правителството и останалия свят. Обект на изследване са равнището и динамиката на величини като БВП и инфлацията, заетостта и безработицата, финансовата система и държавния бюджет, както и разновидностите на макроикономическото равновесие. Макроикономиката служи като теоретична

основа за провежданата икономическа политика.

Макроикономическо равновесие на съвкупно търсене и предлагане

Състояние на икономиката, при което търсеното количество реален БВП е равно на краткосрочно предлаганото количество реален БВП при определено равнище на цените. То може да се постига на равнища под, на и над дългосрочното съвкупно предлагане. Има устойчив характер, защото при всяко отклонение от него се включват ендогенни механизми, които водят до неговото възстановяване.

Математически методи Методи от математическата наука, които се прилагат за изследване на икономиката. Например, прилагането на математическата статистика за анализ на реалната икономика се развива от науката икономическа статистика. Като методи в икономическата наука се използват и достиженията на други направления в математическата наука като линейната алгебра и аналитична геометрия, теория на вероятностите, диференциално и интегрално смятане, теория на игрите и т.н.

Междинно потребление Стойността на стоките и услугите, вложени в производствения процес (без потреблението на основен капитал) - потребление на междинни блага (полуфабрикати) за производството на блага за крайно потребление.

Междубанков пазар (пазар за депозити "на едро")

Пазар за предоставяне на депозити между търговските банки при относително по-изгодни условия в сравнение с финансирането от страна на централната банка. В условията на паричен съвет междубанкованият левов пазар изпълнява ролята на инструмент за управление на текущата ликвидност.

Меркантилистка парадигма Икономическа парадигма, господствала от средата на XVI до края на XVII вeк. Според нея богатството на нациите възвиква от размяната или търговията (оттам идва и наименованието – меркантилен значи

търговски, носещ печалба от търговията). Занимава с взаимозависимосттите между богатството на нацията и нейния външнотърговски баланс и пледира за държавна намеса в икономиката с цел максимизиране на националното богатство.

Механизъм на валутния курс Предавателен механизъм на паричната политика, основаващ се на връзката между валутния курс и съвкупните разходи. Според него при равни други условия нарастването (намаляването) на паричното предлагане причинява обезценяване (поскъпване) на националната валута, което води до покачване (спадане) на нетния износ, а с това и на съвкупните разходи, на съвкупното търсене и на реалния БВП.

Механизъм на лихвения процент Предавателен механизъм на паричната политика, основаващ се на динамиката на лихвения процент. Според него при равни други условия увеличаването (намаляването) на паричното предлагане води до спадане (покачване) на лихвения процент, до повишаване (понижаване) на планираните инвестиции, а с това и до увеличаване (намаляване) на съвкупните разходи, на съвкупното търсене и на реалния БВП.

Механизъм на реалния баланс Предавателен механизъм на паричната политика, основаващ се на баланса между реални пари и реален БВП. Според него при равни други условия увеличаването (понижаването) на паричното предлагане води до нарастване (намаляване) на реалните пари, до увеличаване (спадане) на инвестициите, независимо от динамиката на лихвения процент и до съответно нарастване (намаляване) на съвкупните разходи, на съвкупното търсене и на реалния БВП.

Механизъм на реалното богатство Предавателен механизъм на паричната политика, основаващ се на връзката между реалното богатство и планираните

съвкупни разходи. Според него нарастването (намаляването) на паричното предлагане увеличава (понижава) реалното богатство чрез покачване (спадане) на цените на ценните книжа, което води до повишаване (ограничаване) на средствата за закупуване на стоки и услуги, до стимулиране (подтискане) на съвкупните разходи, на съвкупното търсене и на реалния БВП.

Микроикономика Раздел в икономическата теория, занимаващ се с изследване поведението на индивидуали икономически агенти като домакинство и фирма. Обекти на анализ в него са потребителското поведение и начините за максимизиране на полезността (теория на потреблението), и условията за максимизиране на печалбата на бизнаса (теория на фирмата). Главна задача е постигането на ефективно разпределение на дефицитните ресурси за различни конкуриращи се потребности. Изследва се равновесието на отделни пазари на блага за крайно потребление и производствени фактори, както и общото пазарно равновесие между максимизирането на полезността на потребителите и печалбата на фирмите.

Минимална цена (на предлагането) Най-ниската цена, на която производителят (търговецът) е готов да произведе (да предложи на пазара) съответно количество благо.

Минимални задължителни разерви Част от депозитите, която търговските банки заделят задължително като резерв, който се държи по сметки в централната банка. Те са един от основните инструменти на парична политика, който съществува и при паричен съвет. Намаляването на минималните задължителни резерви е елемент на експанзионистична парична политика, а увеличаването им е компонет на рестриктивна парична политика.

Монетарна теория (монетаризъм) Икономическа теория, според която

пазарните икономики са саморегулиращи се и достигането на пълна заетост е възможно и без държавна намеса. Разглежда активните регулативистки политики като част от проблема, а не като негово решение и отстоява тезата, че стабилното парично предлагане е истинстият път към стабилизация на икономиката.

Мотиви за задържане на пари в брой Мотиви на домакинствата и фирмите за задържане на пари в брой, а не за изхарчването им изцяло за закупуване на стоки и услуги. Такива са транзакционният мотив (свързан с нуждата от извършване на плащания в брой), предохранителният мотив (свързан с необходимостта от посрещане на непредвидени разходи и гарантиране на сигурност) и спекулативният мотив (свързан със стремежа към печалба).

Мултипликатор (на независимите съвкупни разходи)

Число, с което се умножава изменението на независимите съвкупни разходи, за да се постигне изменение на реалния БНП, което води до разходно равновесие. Той е равен на реципрочната стойност на разликата между единица и пределната склонност към разходи. В затворена икономика без правителство или с правителство и независими данъци той равен на реципрочната стойност на пределната склонност към спестяване, в затворена икономика с предизвикани данъци – на реципрочната стойност на сумата от пределните склонности към спестяване и към данъчно облагане, а в отворена икономика – на реципрочната стойност на сумата от пределните склонности към спестяване, към данъчно облагане и към внос.

Мултипликатор на балансирания бюджет Число, което умножено по промяната в правителствените покупки запазва разходното равновесие, при условие, че промяната в данъците е равна на промяната в правителствените покупки.

Тъй като наклонът на функцията на спестяване е винаги по-малък от този на функцията на съвкупните разходи, мултипликаторът на балансирания бюджет при наличие на предизвикани данъци е винаги по-голям от единица. Ако имаме само независими данъци и пределната склонност към данъчно облагане е нула, тогава мултипликаторът на балансирания бюджет е равен на единица.

Мултипликатор на затворена икономика Число, което умножено по промените в независимите съвкупни разходи в затворена икономика дава необходимата промяна в съвкупните разходи за постигане на разходно равновесие. В затворена икономика без правителство или с правителство и независими данъци той равен на реципрочната стойност на пределната склонност към спестяване, а в затворена икономика с предизвикани данъци – на реципрочната стойност на сумата от пределните склонности към спестяване и към данъчно облагане.

Мултипликатор на отворена икономика Число, което умножено по промените в независимите съвкупни разходи в отворена икономика дава необходимата промяна в съвкупните разходи за постигане на разходно равновесие. Той е равен на реципрочната стойност на сумата от пределните склонности към спестяване, към данъчно облагане и към внос.

Мултипликатор на правителствените покупки

Число, което умножено по промените в правителствените покупки дава необходимата промяна в съвкупните разходи за постигане на разходно равновесие. В затворена икономика с независими данъци той равен на реципрочната стойност на пределната склонност към спестяване, в затворена икономика с предизвикани данъци – на реципрочната стойност на сумата от пределните склонности към спестяване и към данъчно облагане, а в отворена икономика – на реципрочната стойност на

сумата от пределните склонности към спестяване, към данъчно облагане и към внос.

Мултипликатор на трансферните плащания Число, показващо колко пъти промяната в трансферните плащания на правителството се е мултиплицира в промяна в съвкупните разходи, необходима за постигане на разходно равновесие. Тъй като трансферните плащания са отрицателни данъци, то техният мултипликатор е равен на взетия по абсолютна стойност данъчен мултипликатор, или на отношението между пределната склонност към потребление и разликата между единица и пределната склонност към разходи за вътрешни стоки и услуги.

Мярка на стойността Функция на парите, която преодолява определянето на стойността на стоката чрез относителните цени. При тази функция относителните цени се свеждат до една единствена цена, изразена в парични единици, т.е. тя се реализира посредством цената.

Н.

Намаляваща възвръщаемост от мащаба (загуби от мащаба)

Състояние, при което произвежданата продукция нараства с по-малък темп от темпа на растеж на производствените фактори (или обратно: произвежданата продукция спада с по-голям темп от темпа на съкращаване на производствените фактори).

Нарастваща възвръщаемост от мащаба (икономии от мащаба)

Състояние, при което нарастването на продукцията става с по-висок темп от темпа на растеж на производствените фактори, или обратно, намаляването на продукцията е с по-нисък темп в сравнение с темпа на намаляване на производствените фактори. Това е господстваща тенденция в икономическата история на човечеството и израз на

икономическия прогрес на обществото.

Научна абстракция Метод, чрез който в дадена теория едни фактори се приемат за значими, а други за незначими и се игнорират при обяснението на даденото явление. Затова трябва научно да се докаже, че факторите, които приемаме за определящи, са по-значими от тези, които пренебрегваме.

“Невидима ръка” на пазара Използван от Адам Смит израз, характеризиращ информационния и координационен пазарен механизъм, при който динамиката на цените на благата е под влияние на търсенето и предлагането.

Недостатъчност на благата Изходна аксиома в икономическата теория, според която съществуващите потребности винаги са по-големи от наличните блага или възможностите за тяхното задоволяване. Оттук следва принципът (законът) за недостатъчността на благата, по силата на който никога не ще има достатъчно блага, за да се задоволят всички съществуващи потребности.

Независима променлива Икономическа величина, която влияе на други величини, но не зависи пряко от тях. Например, покачването на световната цена на петрола влияе върху цените на петролните продукти в България, докато обратното не е вярно.

Независими данъци Данъци, които не се влияят от размера на дохода или реалния БВП. Измененията в тях, при равни други условия, правопропорционално изменят правителствените покупки, а чрез тях и независимите съвкупни разходи.

Независими потребителски разходи Потребителски разходи, които домакинството прави и при нулево равнище на личния му разполагаем доход. Те не се променят вследствие на промени в равнището на личния разполагаем доход.

Независими съвкупни разходи Частта от съвкупните разходи, която не се влияе от промените в реалния БВП. В кейнсианския макроикономически модел те представляват сума от планираните независимо потребление, инвестиции, правителствени покупки и износ.

Неокейнсианска теория Икономическа теория, приемаща основните препоръки на Кейнс за регулативистка икономическа политика и опитваща се да ги постави на по-съвременни теоретични основа чрез използване на нови модели за описание на връзката работна заплата-цени и отчитане ролята на съвкупното предлагане.

Неокласическа теория за рационалните очаквания

Икономическа теория, отстояваща позицията, че ако домакинствата и фирмите формират своите очаквания за бъдещото икономическо развитие по "рационален" начин (който се дефирира строго), то държавната икономическа политика ще има много по-малък ефект, отколкото се очаква в стандартния кейнсиански модел.

Неокласическа теория за реалния бизнес цикъл

Развиваща се в рамките на неокласическата теория за рационалните очаквания антикейнсианска и антимонетарна теория, която защитава тезата, че не промените в съвкупното търсене и икономическата политика, а динамиката на технологичните промени води до перманентна икономическа нестабилност и до задълбочаване на бумовете и рецесиите в икономиката.

Неосребрими пари Книжни знаци и монети без собствена стойност, които изпълняват по договореност ролята на пари. Тяхната собствена стойност като стока зависи само от разходите по изработването им и е много по-малка от техния номинал. Такива понастоящем са всички национални банкноти и монети. Гарант за тях е централната банка, която е отговорна за техния дизайн и изработка и трябва да съблюдава правилото количеството им да е съпоставимо с наличните стоки и услуги.

Непланирана промяна в запасите Част от действителните инвестиции, чието съществуване е свързано с отклонението на икономиката от разходно равновесие, т.е. с несъвпадението между планираните съвкупни разходи и реалния БВП. В случай, че планираните съвкупни разходи са по-високи (по-ниски) от реалния БВП, се наблюдава непланирано намаление (увеличение) на запасите на фирмите, което кара фирмите да увеличават (намаляват) производството и реалния БВП до достигане на разходно равновесие. Това е един от механизмите за гарантиране устойчивостта на разходното равновесие.

Нетен външен доход Разлика между доходите на наши граждани и фирми извън страната, и доходите на чуждите граждани и фирми вътре в страната. Той изразява различието между БВП и БНП.

Нетен вътрешен продукт Разлика между БВП и потреблението на основен капитал.

Нетен износ Разлика между стойността на изнасяните в

чужбина и на внасяните оттам стоки и услуги. Когато е положителен, той се нарича още нетни външни инвестиции, тъй като е свързан със стокови вземания или бъдещ поток от доходи от останалия свят към националната икономика. Когато е отрицателен, той се нарича нетни външни заеми.

Нетен национален доход Разлика между брутния национален доход и стойността на потребения основен капитал. Той се получава още като сума от нетния вътрешен продукт и нетните първични доходи от останалия свят (формирани като разлика между първичните доходи от собственост, получени от останалия свят и платени на останалия свят).

Нетен национален разполагаем доход Разлика между брутния национален разполагаем доход и стойността на потребения основен капитал. Той се получава още като сума от нетния национален доход и нетните външни трансфери в пари и натура (формирани като разлика между трансферите, получени от останалия свят и платени на останалия свят).

Нетен опериращ излишък Резултативна величина, измерваща резултата от производствената дейност на фирмите с двустранни счетоводни записвания след плащанията за труд, финансови или материални активи. Той показва реализираната от фирмите печалба като разлика между нетните приходи и разходите от тяхната дейност.

Нетен смесен доход Резултативна величина, измерваща резултата от производствената дейност на фирмите с едностранни счетоводни

записвания (например едноличните търговци). Той съдържа възнаграждения за труд на собственика и членовете на семейството му, неопределен обем печалба за осъществяваната от него дейност, лихви, ренти и наеми от използване на негови собствени парични средства и материални активи.

Нетна добавена стойност Разлика между брутната добавена стойност и потреблението на основен капитал. Може да бъде измервана по базисни цени, по цени на производител, и по пазарни цени.

Нетни външни трансфери Разлика между трансферите в пари и натура, получени от останалия свят и платени на останалия свят. Те изразяват различието между брутния национален доход и брутния национален разполагаем доход, и между нетния национален доход и нетния национален разполагаем доход.

Нетни данъци Нетните данъци за домакинствата са разлика между бругните данъци и трансферните плащания на правителството (отрицателните данъци). Нетните данъци за фирмите са разлика между данъците върху производството и продуктите, от една страна и субсидиите, които правителството отпуска на фирмения сектор, от друга.

Нетни инвестиции Разходи на фирмите за закупуване на нови материални и нематериални дълготрайни активи. Те могат да се получат като разлика между брутните инвестиции (бруто образуването на основен капитал) и потреблението на основен капитал.

Нетни първични доходи от останалия свят Разлика между първичните доходи от собственост, получени от останалия свят и

платени на останалия свят. Те изразяват различието между БВП и брутния национален доходи, и между нетния вътрешен продукт и нетния национален доход.

Нетно икономическо благосъстояние Показател за измерване на икономическото благосъстояние, който се получава като от БВП се извади стойността на нанесените щети на околната среда и се прибавят стойността на свободното време и резултатите от неотчитаните икономически дейности.

Номинален БВП БВП, измерен по действителни текущи цени, за каквито се приемат цените от съответния период, и в частност от съответната година.

Номинални пари Количеството пари, измерено по отбелязаната на тях номинална равностойност на националната парична единица, напр. левове. То е право пропорционално на равнището на цените.

Нормални (пълноценни) блага Блага, чиeто търсене нараства с нарастване на потребителския доход. Такива блага са например месото и месните произведения, млякото и млечните произведения.

Нормативна икономическа теория Икономическа теория, която изследва каква би трябвало да е икономиката и то не само от икономическа, но и от общосоциална гледна точка – политическа, правна, етична, морална и т.н.

О.

Операции на открития паричен пазар Покупки или продажби на държавни ценни книжа от страна на централната банка, с които се цели да се въздейства върху кредитната активност на търговските банки, и оттам върху паричното предлагане и лихвените проценти. При експанзионистична политика централната банка купува ценни държавни ценни книжа от търговските банки, докато при рестриктивна политика, тя им ги продава. Те са един от основните и най-често използвани инструменти на типична централна банка и не се прилагат при паричен съвет.

Осребрими книжни пари Книжни документи, гарантиращи притежаване на определено количество злато, които циркулират като разменно средство. Те произлизат от взаимоотношенията между златарите, които приемат на съхранение от клиентите си злато и сребро и им дават документи за депозираните количества. Впоследствие тази система се разширява и златарите се превръщат в сарафи, като започват да кредитират клиентите със самите документи. Те престават да съществуват след Великата депресия през тридесетте години на ХХ век.

Относителна цена Цената на дадено благо, изразена чрез цената на което и да е друго благо.

П.

Пазарен дефицит (излишно търсене) Неравновесно състояние на даден индивидуален пазар, при което е налице

относителен недостиг от даденото благо, защото при цена по-ниска от равновесната предлаганото количество е по-малко от търсеното. Затова купувачите са готови да закупят допълнително количество при по-висока цена.

Пазарен излишък (излишно предлагане) Неравновесно състояние на даден индивидуален пазар, при което е налице относителен излишък от даденото благо, защото при цена по-висока от равновесната предлаганото количество е по-голямо от търсеното. Затова продавачите са готови да продадат по-голямото количество при по-ниска цена.

Парадокс на икономичността (спестовността)

Спад на реалния БВП, причинен от нарастване на спестяванията и съответно намаляване на потреблението и съвкупните разходи. Той се проявява до степента, в която нарастващите спестявания не се превръщат в допълнителни инвестиции.

Пари всяко нещо, което е широко използвано и свободно приемано като средство за закупуване на стоки и услуги. Те представляват широк спектър от фондове, притежаващи различна степен на ликвидност. Такива са банкнотите, монетите, пътническите чекове, безсрочните и срочните депозити, акциите, облигациите и различните видове ценни книжа.

Паричен съвет Система на финансова организация на макроикономиката, при която централната банка не финансира бюджета, не рефинансира финансовите посредници и не провежда политика на открития паричен пазар. При него курсът на националната парична единица е

фиксиран към дадена чужда валута и резервните пари са изцяло покрити с валутни активи. Особеност на неговото прилагане в България е, че функциите му се изпълняват от управление “Емисионно” на БНБ.

Парична база Част от паричната маса, коята се приема за основен източник на нейното нарастване. Обикновено тя е сума от парите в обращение извън банките и банковите резерви. Във всяка стрна съществува специфика при нейното дефиниране, но отклоненията от изведената дефиниция са незначителни.

Парична маса Количеството на всички средства, функциониращи като пари. Тя се измерва чрез парични агрегати, съдържащи фондове с различна степен на ликвидност. Логиката при построяване на паричните агрегати е, че в по-тесните от тях се включват активи с по-висока ликвидност, докато всеки следващ агрегат съдържа предишния и някакви други активи, които са относително по-ниско ликвидни.

Парична политика Съвкупност от действия по контролиране на инфлацията и моделиране на икономическия цикъл чрез промяна на количеството пари в обращение и на различните лихвени проценти. Основни нейни инструменти са минималните задължителни резерви, сконтовия процент, операциите на открития паричен пазар, краткосрочните и ломбардни кредити и т.н. Тя може да бъде експанзионистична (насочена към преодоляване или предотвратяване на рецесията) и рестриктивна (насочена към ограничаване на инфлацията).

Парични агрегати Измерители на паричната маса, подредени според ликвидността на съдържащите се в тях активи. М0 включва парите в обращение; в М1 (тесни пари) се добавят безсрочните депозити и пътническите чекове; М2 (средни пари) обхваща още еднодневните срочни и спестовните депозити, платимата на следващия ден валута, възможните за изтегляне без предизвестие срочни депозити и закупените от физически лица акции на паричния пазар; М3 (широки пари) съдържа още срочните депозити за повече от едно денонощие, платимата за по-дълъг период валута, срочните депозити в чужда валута и закупените от юридически лица акции на паричния пазар; L обхваща още краткосрочните държавни ценни книжа, облигациите и банковите менителници.

Парични мултипликатори Измерители на растежа на паричната маса, които се считат за по-точни от депозитния (простия паричен) мултипликатор. Те се пресмятат като отношение между съответния паричен агрегат (М1, М2, М3) и паричната база, формирана като сума от парите в обращение извън банките и банковите резерви.

Планирани съвкупни разходи Съвкупните разходи, които стопанските агенти - домакинства, фирми, правителство и останал свят планират (желаят) да направят при дадено равнище на БВП. Те са сума от планираното лично потребление, планираните инвестиции, планираните правителствени покупки и планирания нетен износ.

Платежно средство Функция на парите, при която стоките и услугите не се заплащат в момента на получаването им, а въз основа на отложено или разсрочено плащане.

Примери за отложено плащане са търговията на консигнация, закупуването на жилище или кола на изплащане, изплащането на наеми и работна заплата, плащането с кредитна карта и т.н. При изпълнението на тази си функция парите са под угрозата от свързани с инфлацията непредвидими промени в тяхната стойност.

Повторно броене Нееднократно включване на едно и също благо в стойността на БВП, което води до нереално завишаване на неговата стойност.

Подход на производствената функция Подход за пресмятане на дългосрочното съвкупно предлагане чрез производствена функция с основни независими променливи факторите капитал и труд. Той се основава на факта, че дългосрочното съвкупно предлагане зависи от обема на капиталовото оборудване и работната сила при пълна заетост.

Позитивна икономическа теория Икономическа теория, която изучава реалната икономика такава, каквато е, и както тя в действителност функционира.

Постоянна възвръщаемост от мащаба (неизменен ефект от мащаба)

Състояние, при което измененията в произвежданата продукция са равни на еднаквите и еднопосочни изменения във всички производствени фактори. Например, ако трудът и оборудването за производство на някакви блага се увеличат два пъти, то произвежданото количество блага също се удвоява.

Потенциален БВП БВП, който се произвежда при при условие, че всяка фирма в макроикономиката използва пълно производствените си мощности и работи в режим на пълна заетост. Той съответства на равнището на дългосрочното съвкупно предлагане.

Потребителска кошница Кошница от най-често потребяваните от домакинствата стоки и услуги, по която се пресмята индексът на потребителските цени. Потребителската кошница на НСИ включва от 500 до 2500 вида стоки и услуги, класифицирани в различни групи.

Потребителски блага (блага за крайно потребление)

Всички блага, които напускат производствения процес, или това са предназначените за крайно потребление стоки и услуги. Критерият за тяхното обособяване не е вещественият израз на благото, а неговото функционално използване.

Правителствени покупки Разходи за стоки и услуги, които се правят на всички нива на държавно управление - от Министерския съвет до най-малкото кметство. Към тях се отнасят разходите за национална отбрана и сигурност, за бюджетно изграждане и поддържане на социалната инфраструкура, но не се включват трансферните плащания на правителството.

Предавателни механизми на паричната политика

Механизми, чрез които паричната политика въздейства върху макроикономиката като цяло, и в частност върху съвкупните разходи, съвкупното търсене и реалния БВП. Такива са механизмът на лихвения процент, механизмът на реалния баланс, механизмът на богатството и механизмът на валутния курс.

Пределна склонност към внос Изразходваната за внос част от всеки допълнителен лев реален БВП. Тя е равна на частното от нарастването на вноса и съотвестващото му нарастване на реалния БВП, и респ. на наклона на кривата на вноса.

Пределна склонност към данъчно облагане Отношение на изземваната от правителството под форма на данъци част от изменението на съвкупните разходи към цялостното им нарастване. Тя е равна на произведението от промяната на предизвиканите данъци и пределната склонност към потребление.

Пределна склонност към потребление Частта от всеки допълнителен лев личен разполагаем доход, която домакинството е склонно да потреби. Тя е равна на частното от нарастването на потребителските разходи и съотвестващото им нарастване на личния разполагаем доход. Геометрично тя се изразява от наклона на кривата на потребление. С нарастване на разполагаемия доход на отделно взето домакинство пределната склонност към потребление обичайно намалява.

Пределна склонност към разходи (за вътрешни стоки и услуги)

Частта от всеки допълнителен лев реален БВП, която се превръща в нарастване на съвкупните разходи за вътрешни стоки и услуги. Тя представлява частно от нарастването на съвкупните разходи и съотвестващото им нарастване на реалния БВП. Геометрично тя се изразява чрез наклона на кривата на съвкупните разходи. Количествено тя е равна на разликата между пределната склонност към потребление и пределните склонности към данъчно облагане и към внос.

Пределна склонност към спестяване Частта от всеки допълнителен лев личен разполагаем доход, която домакинството е склонно да спести. Тя е равна на частното от нарастването на спестяванията и съотвестващото им нарастване на личния разполагаем доход. Геометрично тя се изразява от наклона на кривата на

спестяванията. С нарастване на разполагаемия доход на отделно взето домакинство пределната склонност към спестяване обичайно нараства.

Пределни разходи Допълнителните разходи над тези, които вече са направени, или нарастването на разходите.

Пределни резултати Резултатите, които се получават над получаваните преди, или нарастването на резултатите.

Предизвикани данъци Данъци, които са в права зависимост от размера на дохода или реалния БВП. Нарастването на предизвиканите данъци, при равни други условия, намалява косвено съвкупните разходи чрез понижаване на пределната склонност към потребление.

Предизвикани потребителски разходи Потребителски разходи, които зависят от размера на личния разполагаем доход. Те са равни на нула при нулева стойност на разполагаемия доход и се променят еднопосочно с неговите изменения.

Предизвикани промени в лихвения процент

Изменения в лихвения процент, породени от промени в реалния БВП. Спадането (увеличаването) на действителния реален БВП води до намаляване (повишаване) на търсенето на реални пари, до понижаване (покачване) на равновесния лихвен процент и до нарастване (спадане) на планираните инвестиции, на равновесните съвкупни разходи и на равновесния реален БВП.

Предизвикани съвкупни разходи Частта от съвкупните разходи, която се

изменя при промяна в реалния БВП. Те включват индуцираното потребление и взетия със знак минус внос. Съотношението между промяната в тях и съответното изменение в реалния БВП дава пределната склонност към разходи за вътрешни стоки и услуги.

Предлагане Функционална зависимост между определени стойности на цената на благото и съответстващите им стойности на предлаганото количество благо. То се определя от реалните производствени възможности на производителя.

Предлагано количество благо Количество благо, което производителят може и желае да предложи на пазара при определено равнище на цената.

Предпочитание към ликвидност Стремеж на хората да държат повече пари, отколкото други финансови фондове и други форми на богатство. То определя количеството на търсените реални пари.

Предприемачество Производствен фактор, основаващ се на поемането на риск по организирането и управлението на икономически дейности. Ако не се обособи като самостоятелен производствен фактор, предприемачеството може да се включи към фактора труд, а ако предприемачът е собственик - към факторите капитал или земя. Обособяването му има смисъл само ако се налага отделяне на доходите за предприемачество от доходите за извършване на други трудови дейности.

Принцип за нарастване на пределните алтернативни разходи

Принцип, според който при движение по дадена граница на производствените възможности алтернативните разходи на всяка следваща единица от даден продукт нарастват.

Принцип на абсолютното предимство Принцип, според който ако двама (или повече) производители имат абсолютни предимства при производството на различни блага, те всички могат да извлекат изгода чрез размяната.

Принцип на акселератора Принцип, според който промените в равнището на реалния БВП водят до ускорени промени в размера на реалните инвестиции. Когато БВП нараства бързо кривата на инвестиционно търсене се измества надясно и нагоре, а при забавен растеж или спад на БВП тя се измества наляво.

Принцип на сравнителното предимство Принцип, според който доколкото сравнителните алтернативни разходи за производството на различни блага се различават при отделните производители, винаги съществуват потенциални условия за по-рационален икономизиран избор чрез специализация и размяна между тях, което се отнася дори и за производител, който няма абсолютно предимство при производството на никое благо.

Принцип на сравняване на разходите и резултатите

Принцип, на който се основава вземането на каквото и да е икономическо решение. Според него, ако разходите са по-малки от очакваните резултати, решението се приема, а в противен случай – то се отхвърля.

Причинно-следствена връзка Тя съществува, ако е научно доказано, че едно икономическо явление е настъпило само вследствие на друго явление, което се е случило преди него.

Производствен подход за измерване на БВП

Подход, чрез който стойността на БВП се получава като сума от добавената стойност във всеки един от отраслите на трите сектора на националната икономика.

Производствени възможности Възможното количество продукция (комбинация от количества продукция на две или повече блага), което може да се произведе с наличните производствени фактори и технологии.

Производствени фактори (производствени ресурси)

Всички дадености, които посредством икономическите дейности могат да се преобразуват в блага за задоволяване на човешките потребности и които могат реално да бъдат въвлечени в производствен процес. Те се разделят основно на три вида: земя, труд и капитал, като понякога към тях се добавя и предприемачеството.

Производство при пълно използване на производствените мощности

Режим на използване на производствените мощности на фирмата, при който разходите за производство на единица продукция са най-ниски. Всяка фирма има уникално, присъщо само на нея състояние на пълно използване на производствените мощности и съответстващ му обем на производството.

Пълна заетост Състояние на икономиката, при което е налице равенство между търсено и предлагано количество труд, т.е. има само фрикционна безработица, пораждана предимно от технологични промени в работните места и от включващите се за първи път на пазара на труда. При нея безработицата е на равнището на естествената си норма и трудовият пазар е в равновесие.

Р.

Равни други условия Един от най-често използваните методи в

икономическата теория, при който чрез прилагане метода на научната абстракция се отделят един или няколко фактора, за които се приема, че определят основно динамиката на даден икономически процес или явление, докато другите условия се приемат за неизменни, или което е същото, за неоказващи никакво влияние.

Равновесие на паричния пазар Състояние на паричния пазар, при което има равенство на количеството търсени и предлагани пари. За разлика от равновесията на пазарите на благата, то има статичен характер и се отнася за всеки отделен момент във времето. При евентуално отклонение от него, възстановяването му се осъществява чрез промяна на лихвения процент.

Равновесие над естествената норма на безработица

Макроикономическо равновесие при равнище на реален БВП, което е по-ниско от величината на дългосрочното съвкупно предлагане (т.е. от потенциалния БВП). Тогава макроикономиката е в състояние на рецесионен разрив.

Равновесие под естествената норма на безработица

Макроикономическо равновесие при равнище на реален БВП, което е по-високо от величината на дългосрочното съвкупно предлагане (т.е. от потенциалния БВП). Тогава макроикономиката е в състояние на инфлационен разрив.

Равновесие при естествена норма на безработица

Макроикономическо равновесие при равнище на реален БВП, което е равно на величината на дългосрочното съвкупно предлагане (т.е. на потенциалния БВП) и икономиката е в състояние на пълна заетост.

Равновесна цена Цената, при която търсеното и

предлаганото количество на даден индивидуален пазар съвпадат и този пазар е в състояние на равновесие.

Равновесно количество благо Количеството благо, при което цената на търсенето и цената на предлагането на даден индивидуален пазар съвпадат и този пазар е в състояние на равновесие.

Равновесно количество реален БВП Количеството реален БВП в състояние на макроикономическо равновесие, т.е. количеството, което отговаря на пресечната точка на кривата на съвкупното търсене и кривата на краткосрочното съвкупно предлагане.

Равновесно равнище на цените Равнище на цените в състояние на макроикономическо равновесие, т.е. равнището на цените, което отговаря на пресечната точка на кривата на съвкупното търсене и кривата на краткосрочното съвкупно предлагане.

Размяна Пряко следствие от специализацията и икономическата обособеност на производителите, което е свързано със задоволяване на потребностите.

Разходен подход за измерване на БВП Подход, чрез който стойността на БВП се получава като сума от направените разходи в макроикономиката. Чрез него се получава структура на БВП по елементи на крайното използване.

Разходно равновесие Състояние на макроикономиката, при което планираните съвкупни разходи са равни на реалния БВП. При него планираните инвестиции са равни на действителните инвестиции и не се наблюдава непланирана промяна във фирмените запаси. То има устойчив характер, защото при всяко отклонение от него се включват механизми, които водят

до неговото възстановяване.

Рационален избор Принцип, според който сред многото преследвани от хората цели, те избират най-разумните според някакъв критерий. Най-общо казано, рационален избор е налице тогава, когато с наличните ограничени ресурси се задоволяват колкото се може повече потребности.

Реален БВП БВП за съответната година, остойностен в постоянни цени, които всъщност са текущите цени от произволно избрана базова година. Той представлява отношение между номиналния БВП и неговия дефлатор.

Реален лихвен процент Лихвен процент, който се получава като от номиналния (пазарен, текущ) лихвен процент се извади темпа на инфлация. Неговата взаимовръзка с равнището на инвестициите задава функцията на инвестиционното търсене.

Реални пари Количеството пари, измерено в постоянни цени. То представлява частно от количеството номинални пари и равнището на цените и респ. не зависи от равнището на цените.

Реални функции на потребление и спестяване

Взаимовръзки между потребителските разходи и спестяванията, от една страна, и разполагаемия доход по децилни групи за фиксиран времеви период, от друга страна. Те отразяват съвкупното поведение на домакинствата в дадена макроикономика.

Резервна норма Отношение между банковия резерв и общата сума на депозитите. Според вида на банковия резерв тя бива: задължителна (определяна от централната банка),

желана (при която банката функционира оптимално) и действителна (чиято долна граница е задължителната резервна норма).

Рейгъномика Макроикономическа политика, прилагана през осемдесетте години на ХХ в. в САЩ. Поради системния й характер често се счита, че тя има смисъл на макроикомическа теория.

Рестриктивна парична политика Парична политика, насочена към ограничаване на инфлацията. При нея централната банка намалява паричното предлагане чрез подтискане на кредитната дейност на търговските банки. Това се постига чрез увеличаване на минималните задължителни резерви, повишаване на сконтовия процент и продажба на държавни ценни книжа на открития паричен пазар.

Ресурси Всички дадености, които посредством икономически дейности могат да се преобразуват в блага за задоволяване на човешките потребности. Те се разделят на природни ресурси (почва, води, гори, полезни изкопаеми, въздух); капиталово оборудване (производствени сгради, машини и съоръжения, стоково-материални ценности и запаси); и човешки ресурси (работниците с техните знания, умения, квалификация).

Рецесионен разрив на БВП Отклонение на действителния реален БВП от неговото потенциално равнище в случая, когато икономиката функционира под дългосрочното съвкупно предлагане и нормата на безработица е по-висока от естествената.

С.

Самозадоволяване Организация на икономиката, при която всеки произвежда блага само за своето собствено потребление.

Сконтов процент Лихвен процент, по който централната банка рефинансира търговските банки като им отпуска кредити. Неговото намаляването е елемент на експанзионистична парична политика, а увеличаването му е компонент на рестриктивна парична политика. Ефективността му като основен инструмент на паричната политика е до степента, в която на финансовите посредници не им достигат резерви и те са принудени да заемат от централната банка, а не помежду си. Прилагането му е несъвместимо с правилата на паричния съвет.

Скорост на обращение на парите Темп на обращение на паричната наличност в макроикономиката, или число, показващо средногодишното използване на лева за купуване на стоките и услугите, формиращи БВП. Тя е равна е на частното от стойността на БВП и количеството пари. В количествената теория за парите тя се приема за постоянна.

Смесена икономика Икономическа система с основен коодинационен механизъм търсене и предлагане, базиращ се на динамиката на цените. Икономическата роля на държавата е силна, като това отрежда значимо място на плана и централизираните координационни механизми. Сериозно място в нея заемат интернационалните частни и държавни монополни структури.

Социализъм Икономическа система, консолидирана след Втората световна война и съществуваща до края на осемдесетте години на ХХ век. При него собствеността е изцяло държавна и с нея се разпорежда партийно-държавния апарат, информационния и координационен механизъм е централизираното директивно планиране, организацията на вземане на решения е силно централизирана по вертикала в ръцете на партийно-държавната олигархия, а стимулите за труд се основават на принципа “От всекиго според възможностите, всекиму според труда”.

Специализация Концентрация в използването на производствените възможности за производство на едно или няколко блага, при което различните производители се обособяват в производството на различни блага или се обособяват икономически.

Сравнително предимство То е налице, ако даден производител може да произвежда определено благо с по-ниски алтернативни разходи в сравнение с който и да е друг производител.

Средна склонност към потребление Частта от личния разполагаем доход, която домакинството е склонно да потреби. Тя е равна на частното от потребителските разходи и съотвестващия им личен разполагаем доход. С увеличаване на разполагаемия доход на отделно взето домакинство средната склонност към потребление като правило намалява.

Средна склонност към спестяване Частта от личния разполагаем доход, която домакинството е склонно да спести. Тя е

равна на частното от спестяванията и съотвестващия им личен разполагаем доход. С увеличаване на разполагаемия доход на отделно взето домакинство средната склонност към спестяване като правило нараства.

Средство за натрупване Функция на парите като средство за запазване на стойността. Най-често срещаните форми на пари в това качество са златото, банкнотите, монетите, банковите сметки и ценните книжа. При изпълнението на тази функция парите са застрашени от инфлацията. Същевременно възприемането им по този начин лежи в основата на признаването им за универсално разменно средство.

Средство за обращение Функция на парите, която произтича пряко от тяхното дефиниране като универсално разменно средство. Когато изпълняват тази си функция парите се разменят едновременно със закупуваните стоки. Такива пари обикновено са банкнотите, монетите и чековите сметки.

Срочен депозит Депозит, който не може да бъде изтеглян за определен период от време (1, 3, 6 или 12 месеца). Той е по-ниско ликвиден и носи по-висока лихва в сравнение с безсрочните и спестовните депозити.

Стоки на Гифън Стоки, при които е нарушен закона за търсеното и между търсено количество и цена съществува положителна връзка. Това е резултат от твърде силен ефект на дохода, който неутрализира напълно ефекта на заместването и води до обратно заместване. Например в кризисни ситуации покачването на цените на някои

стоки от първа необходимост, които съставляват значителна част от потреблението, се съпътства и от нарастване на търсените им количества.

Стокови пари Физически съществуващи стоки със своя собствена стойност, изпълняващи ролята на универсално разменно средство. Най-широко приложение сред тях имат златните и сребърните монети. Основните им предимства са свързани с тяхната полезност, делимост, преносимост, устойчивост на атмосферните условия и възможност за лесно определяне на стойността. Недостатъците им произтичат от възможностите за тяхното фалшифициране и алтернативната им употреба.

Странични (съпътстващи) икономически резултати

Допълнителни резултати от икономическите дейности, които не са предвидени в основната цел. Те могат да бъдат положителни – когато водят до подобряване на производствените и жизнените условия, и отрицателни – когато причиняват текущо или бъдещо влошаване на производствените или жизнените условия.

Структуралистка теория Икономическа теория за обяснение на динамиката на безработицата, в основато на която стоят постановките на Кенет Ароу за несъвършенността и асиметрията на икономическата информация. Нейните представители изследват действителната нееластичност на работната заплата и цените, и я свързват със съвкупното предлагане и предлагането на труд, което стои в основата на техните обяснения на икономическата нестабилност.

Субпродукти Блага, които се произвеждат едновременно в един и същ производствен процес. При тях с увеличаване на относителната цена на който и да е субпродукт предлаганото количество от него нараства, с което нараства предлагането на всички останали субпродукти от групата, и обратно. Например субпродукти на месото са кожи, мас, карантия, кости и костно брашно.

Сурогати (непълноценни блага) Блага, чието търсене намалява с нарастване на дохода, и обратно – с намаляване на дохода, търсенето им се увеличава. Примери за непълноценни блага са картофите, зелето и варивата, които формират основното меню на бедните домакинства.

Съвкупна функция на потребление Взаимовръзка между потребителските разходи и разполагаемия доход средно на едно лице от домакинство или между реалното лично потребление и реалния БВП във времето.

Съвкупно количество на предлаганите блага

Сумата на предлаганите в макроикономиката блага за крайно протребление, формиращи предлагания реален БВП.

Съвкупно количество на търсените блага Сумата на търсените от домакинствата потребителски стоки и услуги, търсените от фирмите инвестиционни стоки, търсените от правителството стоки и услуги, и търсения от чужденците нетен износ.

Съвкупно предлагане Функционалната взаимовръзка между равнището на цените (дефлатора на БВП) и предлаганото количество стоки и услуги (предлагания реален БВП), като всички други фактори и условия се приемат за постоянни. Неговото поведение се

различава съществено във времето.

Съвкупно търсене Функционална взаимовръзка между равнището на цените (дефлатора на БВП) и търсеното количество стоки и услуги (търсения реален БВП), при други равни условия.

Т.

Таблица и крива на предлагане Таблица и крива, представящи съответно в дискретен и в непрекъснат вид възможните комбинации между определени стойности на цената на предлагане благото и съответстващите им стойности на предлаганото количество.

Таблица и крива на търсене Таблица и крива, представящи съответно в дискретен и в непрекъснат вид възможните комбинации между определени стойности на цената на благото и съответстващите им стойности на търсеното количество.

Таблица на вноса Съответствие между конкретни дискретни стойности на реалния внос и съответстващите им различни стойности на реалния БВП, представено в табличен вид. Или, тя показва какви количества стоки и услуги стопанските агенти планират да внесат в страната при различни конкретни равнища на реалния БВП.

Таблица на износа Съответствие между конкретни дискретни стойности на реалния износ и съответстващите им различни стойности на реалния БВП, представено в табличен вид. Или, тя показва какво количество стоки и услуги останалият свят планира да закупи от националната икономика при различни

конкретни равнища на реалния БВП.

Таблица на инвестиционото търсене Съответствие между конкретни количества планирани (желани) инвестиции и различни стойности на реалния лихвен процент, представено в табличен вид. Или, тя показва количествата инвестиции, които стопанските агенти планират да направят при различни конкретни равнища на раелния лихвен процент.

Таблица на краткосрочното съвкупно предлагане

Съответствие между различни дискретни стойности на краткосрочно предлагания реален БВП и различни равнища на цените, представено в табличен вид. Или, тя показва какви количества реален БВП производителите са готови да предложат на пазара при различни конкретни равнища на цените.

Таблица на нетния износ Съответствие между конкретни дискретни стойности на реалния нетен износ и съответстващите им различни стойности на реалния БВП, представено в табличен вид. Или, тя показва разликите между количествата стоки и услуги, които останалият свят планира да закупи от националната икономика и количествата стоки и услуги, които стопанските агенти планират да внесат в страната при различни конкретни равнища на реалния БВП.

Таблица на потребление Съответствие между конкретни дискретни стойности на личното потребление и съответстващите им различни стойности на личния разполагаем доход, представено в табличен вид. Или, тя показва количествата стоки и услуги, които домакинствата планират да закупят при различни конкретни равнища на личния разполагаем доход.

Таблица на производствени възможности Представени в табличен вид комбинации или съответствия от количества продукция (на две или повече блага), които могат да се произведат с наличните производствени фактори и технологии.

Таблица на спестявания Съответствие между конкретни дискретни стойности на спестяванията и съответстващите им различни стойности на личния разполагаем доход, представено в табличен вид. Или, тя показва размера на спестяванията, които домакинствата планират да направят при различни конкретни равнища на личния разполагаем доход.

Таблица на съвкупните разходи Съответствие между конкретни дискретни стойности на планираните съвкупни разходи и съответстващите им различни стойности на реалния БВП, представено в табличен вид. Или, тя показва количествата вътрешни стоки и услуги, които стопанските агенти планират да закупят при различни конкретни равнища на реалния БВП.

Таблица на съвкупното търсене Съотвествието между различни дискретни стойности на равнището на цените и на търсения реален БВП, представено в табличен вид. Или, тя показва какви количества реален БВП потребителите са готови да закупят на пазара при различни конкретни равнища на цените.

Тачъризъм Макроикономическа политика, прилагана през осемдесетте години на ХХ в. във Великобритания. Поради системния й характер често се счита, че тя има смисъл на макроикомическа теория.

Теория на предлагането Икономическа теория, която търси ефективна държавна политика както кеинсианците и монетаристите, но предлага комбинации на фискална и парична политика, основаващи се на постановката, че динамиката на съвкупното предлагане във всички негови измерения стои в основата на формирането на макроикономическата стабилност.

Теория на търсенето Икономическа теория, която възниква в противовес на теорията на предлагането. Според нея макроикономическата стабилност се определя основно от динамиката на съвкупното търсене.

Технически прогрес Изобретяване и производство на нови по-производителни машини.

Технологичен прогрес Процес на непрекъснато производство на нови технологии, суровини и материали, които увеличават капиталовото оборудване и създават нови по-ефективни начини за производство на все повече и по-качествени стоки и услуги.

Трансферни плащания на правителството Парични плащания от правителството към домакинствата за пенсии, стипендии, помощи при безработица, майчинство, инвалидност и т.н. Тъй като този паричен поток е обратен на потока на плащаните от населението брутни данъци, те се наричат още отрицателни данъци.

Трендов подход Подход за изчисляване на дългосрочното съвкупно предлагане посредством намиране на тренда на реалните стойности на БВП, чрез построяване на гладка крива по тях. Негов недостатък е получаването на различни оценки на дългосрочното съвкупно предлагане в зависимост от вида на използваната крива и от различната продължителност на времевите периоди.

Труд Производствен фактор, обединяващ

физическите и умствените способности, които хората притежават и влагат в производствения процес.

Търговски банки Най-важните финансови посредници, които представляват частни фирми, лицензирани от националната банка да приемат депозити и да дават кредити. Те печелят от разликата между лихвения процент по кредитите и този по депозитите. Състоянието им се отразява в техния баланс, показващ състоянието на активите и пасивите им. Те създават пари чрез мултиплициране на първоначалните депозити посредством отпускане на излишните си резерви като кредити.

Търсене (ефективно, платежоспособно) Функционална взамозависимост между определени стойности на цената на благото и съответстващите им търсени количества благо. То се нарича още ефективно или платежоспособно търсене като израз на ограничеността на благата и се разграничава от търсенето изобщо като израз на неограничените потребности.

Търсено количество благо Количество благо, което потребителят може и желае да закупи на пазара при определено равнище на цената.

У.

Уравнение на размяната Уравнение, в което произведението на количеството пари и скоростта на тяхното обращение е равно на произведението от равнището на цените и количеството крайна продукция в макроикономиката. При условие, че скоростта на обращение на парите и количеството крайни блага са постоянни, то се превръща в количествена теория за парите, като измененията в количеството пари и в равнището на цените са еквивалентни.

Ф.

Фактори, влияещи върху съвкупното предлагане

Фактори, водещи до промяна във функционалната взаимовръзка между равнището на цените и предлагания реален БВП в краткосрочен и дългосрочен период, и причиняващи изместване на кривите на краткосрочното и дългосрочното съвкупно предлагане. Такива са работната сила, образователно-културното равнище, стимулите за труд, технологичното равнище, размера на производственото оборудване, запасите от суровини и материали, структурата на БВП, климатичните условия.

Фактори, влияещи върху съвкупното търсене

Фактори, водещи до промяна във функционалната взаимовръзка между равнището на цените и търсения реален БВП, и причиняващи изместване на кривата на съвкупното търсене. Такива са лихвения процент, очакваната инфлация, валутния курс, очакваната печалба, количеството пари, националното богатство, правителствените покупки, данъците, трансферните плащания, доходите на чужденците, населението на страната.

Фактори, влияещи само върху краткосрочното съвкупно предлагане

Фактори, водещи до промяна във функционалната взаимовръзка между равнището на цените и краткосрочно предлагания реален БВП, и причиняващи изместване на кривата на краткосрочното съвкупно предлагане. Такива са работната заплата и цените на суровините и материалите.

Физиократична парадигма Икономическа парадигма, възникнала през ХVIII в. във Франция. Според нея единственият източник на богатство е селското стопанство. Тя издига принципа за икономическа свобода (laissez-faire) и отрича напълно намесата на държавата в

икономиката. Наименованието й идва от това, че оприличава функционирането на икономиката с човешката физиология.

Финансов пазар Пазар, проявяващ се в две основни форми – капиталов и паричен, които се разграничават по търгуваните на тях финансови фондове. Капиталовият пазар включва търговията с дългосрочни (за повече от една година) кредитни фондове, докато паричният пазар обхваща търговията с най-ликвидните пари и краткосрочните (до една година) финансови фондове.

Финансови посредници Фирми, които приемат депозити от едни стопански агенти и ги дават на кредит на други. Те биват търговски банки, спестовни банки, кредитни (инвестиционни) банки, застрахователни компании, пенсионни фондове, взаимоспомагателни каси и взаимни фондове. Те изпълняват четири основни функции: намаляване на разходите за получаване на кредит и по следене платежоспособността на кредитополучателите, минимизиране риска при даване на кредити и увеличаване ликвидността на паричните фондове.

Функция на вноса Взаимовръзка между реалния внос и реалния БВП при постоянно равнище на БВП на останалия свят, дадена степен на международна специализация, постоянни съотношения между вътрешни и международни цени, и неизменни валутни курсове.

Функция на износа Взаимовръзка между реалния износ и реалния БВП при постоянно равнище на БВП на останалия свят, дадена степен на международна специализация, постоянни съотношения между вътрешни и

международни цени, и неизменни валутни курсове.

Функция на нетния износ Взаимовръзка между реалния нетен износ и реалния БВП при постоянно равнище на БВП на останалия свят, дадена степен на международна специализация, постоянни съотношения между вътрешни и международни цени, и неизменни валутни курсове.

Функция на потребление Взаимовръзка между личните потребителски разходи на домакинствата и личния им разполагаем доход, при равни други условия. Тя се формира като сума от независимите потребителски разходи и предизвиканите потребителски разходи, представляващи произведение от пределната склонност към потребление и личния разполагаем доход.

Функция на спестяване Взаимовръзка между спестяванията на домакинствата и личния им разполагаем доход, при равни други условия. В кейнсианския макроикономически модел те са остатъчна величина, равна на непотребения личен разполагаем доход.

Функция на съвкупните разходи Взаимовръзка между планираните съвкупни разходи и реалния БВП, при равни други условия. Тя се формира като сума от планираните лично потребление, инвестиции, правителствени покупки и нетен износ.

Ц.

Централна банка (БНБ) Държавно учреждение, отговарящо за

регулирането и контролирането на финансовите посредници и пазари в страната чрез провежданата от нея парична политика. Тя изпълнява множество обслужващи и контролиращи функции спрямо финансовите посредници, държавния бюджет и населението. Действията й са насочени към създаване на благоприятна финансова среда за достигане на: балансиран икономически растеж, висока заетост, стабилни цени и добри позиции на международните пазари. Централна банка на Република България е Българска народна банка, която понастоящем функционира в условията на паричен съвет.

ДР.

IS крива Непрекъсната функция, показваща съответствията между реалния БВП и лихвения процент при наличие на разходно равновесие. Тя не изразява причинно-следствена, а взаимообратима функционална зависимост. В затворена икономика без правителство тя показва равенство между планирани инвестиции и спестявания, а в отворена икономика – между планирани добавки и изземвания. В обичания случай кривата е с отрицателен наклон, като наклонът й определя ефективността на паричната политика.

IS-LM модел Модел за комплексен анализ на факторите, определящи съвкупното търсене, който се отнася до постигането на едновременно равновесие на стоковия и на паричния пазар. Той е създаден от Дж. Р. Хикс и се извежда при предположението за постоянно равнище на цените. При допускане за променливо ценово

равнище, той служи като основа за извеждане на кривата на съвкупното търсене.

IS-LM равновесие Състояние на икономиката при наличие на едновременно равновесие на стоковия и на паричния пазар. То се постига при една единствена комбинация между реален БВП и лихвен процент, и се изразява графично чрез пресечната точка на кривата IS и кривата LM. Има устойчив характер, защото при всяко отклонение от него се задействат механизми, които придвижват реалната икономика към едновременно общо равновесие на двата пазара.

LM крива Непрекъсната функция, показваща съответствията между реалния БВП и лихвения процент при наличие на равновесие на паричния пазар. Тя не изразява причинно-следствена, а взаимообратима функционална зависимост. Показва равенство между предлаганото количество реални пари и търсеното количество реални пари, зависещо от предпочитанието към ликвидност. В обичания случай кривата е с положителен наклон, като наклонът й определя ефективността на фискалната политика.

ФОРМУЛИ

Общ приход (TR) TR=P/Q

Среден приход (AR) AR=TR/QAR=TR/Q=Q*P/Q=P

Пределен приход (MR) MR=TR/QОбщи разходи (TC) TC=TFC+TVCСредни приходи (ATC) ATC=TC/Q

ATC=AFC+AVCAFC=TFC/QAVC=TVC/Q

Пределни разходи (MC) MC=TC/QMC=TC/Q=TVC/Q

Индекс на Хърфиндал H=S1+S2+S3+…+Sn=SSi

i=1

Q – реализирана продукция

P – цена

TR – прираст на TR

Q – прираст на Q

TFC – общи постоянни разходи

TVC – общи променливи разходи

AFC – средни постоянни разходи

AVC – средни променливи разходи

Si - пазарния дял на дадена фирма