ИЗДАНИЕ НА ЦК НА ДКМС

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Траките I

Но остават още много

мили... 5

Катализа 7

Границите на вселената 9

Делфини и акули 13

Бунтът на „Баунти" 14

Машини заместват

човека 18

Неизвестни факти

за известни хора 21

Провлак или проток 22

Те носят името Илюшин 23

В собствения си капан 27

Лисана 33

Столицата на пиратите 35

Новозеландски куриози 37

Предава „Космос" 39

Забавни страници 45

Решава логиката 47

Приложение :

Мозъкът

Корица:

Златен нагръдник, намерен в Не-

себър

Гръб на корицата:

Лисиче (Виж стр. 33)

ТРАКИТЕтическо, Егейско и Черно. Къмкрая на второто хилядолетие пр.н. е. под натиска на сродните имилирийски племена траките се при-движили към изток, а някои тра-кийски племена достигнали на югдо Средна Гърция, други заели се-верните егейски острови, а трети сепрехвърлили в Мала Азия. В най-западната част на Балканския по-луостров се настанили илирите. Бездруги решаващи промени тракитеостанали основно население на на-шите земи чак до заселването наславяните през шестия век.

Най-старите писмени данни, с кои-то разполагаме за траките, се нами-рат в Омировия епос (7 в. пр. н. е.).По-късно за траките са се интересу-вали много изтъкнати древни ав-тори като Херодот, Тукидид, Ксе-нофонт, Скилакс, Псевдо-Скимнос,Страбон, Тацит, Ариан и Птолемей.В техните съчинения има изобилниматериали, които се ползуват отсъвременните учени. Ала още по-голяма стойност имат многоброй-ните останки от тракийско време,които биват откривани при архео-логичните разкопки у нас. На многоместа из страната има надгробни мо-гили, остатъци от постройки и най-различни предмети — едни заро-вени дълбоко в пръстта, а други вечеизвадени на бял свят, за да ни раз-казват за нашите най-далечни предци.

Те били едри, силни, русокоси исинеоки. Обичали земята си и от-край време се славели като добриземеделци и скотовъдци. Омир на-рича Тракия „тлъстопочвена". Инаистина траките отглеждали ви-сококачествено жито, което многопъти пробуждало алчността на раз-лични завоеватели. Освен житнирастения в Тракия имало и многолозя. Лозарството и винарството серазвивали най-вече на юг от Старапланина. Има достатъчно сведенияи за процъфтяващо овощарство иградинарство. Наред с това тракитебили отлични скотовъдци — отгле-ждали главно коне, овце и мулета.Не напразно в Илиадата траките санаречени „конеобуздатели". Харак-терна за тях е уседналостта, която гиотличава от чергарските народи на

Днешните народи са се образу-вали в продължение на столетия, апонякога и на хилядолетия от смес-ването на различни народностни еле-менти. При повечето случаи в тозисложен процес са взимали участиеголям брой съставки, тъй като мно-жество племена са се заселвали вър-ху една и съща територия през раз-лични епохи, претопявали са се ипостепенно са се оформяли народите,които познаваме днес. По подобенначин е образуван и нашият народ.Разнообразието на неговите състав-ки се увеличава от факта, че той сенастанил в област, която представ-лява оживен кръстопът, където сепресичали набезите и преселениятана народи и племена. Но въпрекиголямата пъстрота и многообразиена допълнителните примеси основ-ните съставки на нашата народностса три: траки, славяни и прабъл-гари. Те били постоянни, трайнипоселници на нашите земи, за раз-лика от всички останали, които билималобройни, прониквали случайнои присъствието им оставало времен-но. Траките, славяните и прабъл-гарите дали началото на днешнитебългари не само защото населили(през различни епохи) нашите земи.Те се отличавали с голяма устойчи-вост, имали жилав дух и достатъчнопредприемчивост, за да устоят навсякакви изпитания, на алчни и же-стоки врагове, на чуждо робство ина опити да бъдат претопени отдруги народности , от други култури.Затова тяхната богата история едвояко ценна за нас. От една страна,тя задоволява естественото ни лю-бопитство да научим повече за на-шите предци, а от друга ни въоръ-жава с техните бляскави примери ини прави по-силни пред изпитаниятана настоящето.

В течение на две хиляди и пет-стотин години на днешната българ-ска земя живели траките. Първо-начално те населявали не само те-риторията на днешна България,но и целия Балкански полуостров.На север те се разпростирали вТрансилвания и Влашко, а на запад,юг и изток техните владения сеопирали в трите морета — Адриа-

древността. Траките. се заселвалинай-често край реките или в пла-нинските пазви. Антични писателикато Хекатей и Есхил споменаватза съществуването на тракийскиградове. До нас са стигнали име-ната на някои от тях — Севтополис,Кабиле, Пулпудева (дн. Пловдив).

Снажните светлокоси траки се об-личали с конопени дрехи. Носелидълги вълнени наметки като ямур-луци, които понякога били разкра-сени с цветни ивици. При студеновреме използували калпаци от ли-сича кожа и кожени обувки. Дрехи-те си прикрепвали с особени игли,наречени фибули. Разбира се, ималоголяма разлика между облеклотона обикновения земеделец и богатитедоспехи на знатния. Единият , скро-мно облечен, отивал да работи наполето. Другият тръгвал на лов,придружен от прислужници и роби,а слънчевите лъчи хвърляли чудниотблясъци по златните и сребърниукрашения, оръжията и изкусно из-работената колесница.

Траките живеели на племена, кои-то не успели да се обединят. Някоиот тях образували по-силни царства,като например одрисите. Те населя-вали плодородните долини край дол-

Изображение на тракийска ко-лесница (детайл от украсата наКазанлъшката гробница)

ното течение на Марица. Съществу-вали около шестдесет тракийскиплемена. Въпреки че били разхвър-ляни на просторна територия, темалко се различавали помежду си ипо нрави и обичаи. Интересно е фи-лософското им отношение към живо-та: при раждане на дете в племето

травзи плачели, защото то се раждада страда; при смърт на човек серадвали, защото той се е избавилот мъките на живота. Между знат-ните била разпространена полига-мията: мъжът си купувал по ня-колко жени от техните родители.След смъртта на богат тракиец меж-ду жените му започвал спор коя ебила най-обичаната. Удостоената стази чест била погребвана заедно спочиналия си мъж. Три дни следсмъртта продължавало поклонениепред трупа, а после той бивал из-гарян или заравян, като над него сеиздигала надгробна могила. Освенлюбимата жена в гроба били оста-вяни всякакви вещи на покойника.Траките вярвали, че той ще се нуж-дае от тях в задгробния живот. Вчест на починалия се провеждалисъстезания.

Религиозните вярвания на тра-ките били свързани с различни бо-гове. Особено били почитани май-ката-земя (в лицето на богиня Бен-дида), природните сили (бог Дионис)и душите на мъртвите (култът наТракийския конник). В Атина, къ-дето работили много роби-траки,

Тракийски конник

също се уреждали пищни празнен-ства в чест на богиня Бендида. Из-вънредно много бил разпространенкултът на Тракийския конник. ВБългария са намерени повече от1 500 оброчни плочи с неговото изо-бражение. Те са от периода междуII и IV в. На всички плочи е пока-зана ловна сцена, в един от тритеварианта: конникът отива на лов,конникът ловува, конникът се връщас улов.

Обикновено светилищата на тра-ките имали кръгла форма и билиотворени отгоре. Те били използу-вани и за съдилища. Отворът вме-сто таван е свързан с вярването, чекогато бива съден човек, трябва даприсъствува и богът на слънцетоХелиос. При празници около све-тилищата се събирали големи мно-жества хора — обичай, който се езапазил и до наши дни в Българияпод формата на селски сборове.

Обществено — икономическото раз-витие на траките се извършвало не-равномерно поради големите раз-личия в условията за живот. От-делните племена били разпръснатина обширна територия — едни жи-

веели при по-благоприятни, а дру-ги — при по-неизгодни условия. Втова отношение играели роля гео-графските особености, близостта нажестоки врагове, възможностите затърговия и културен обмен с оста-налия свят. Развитието на най-ранно класово общество може да сепроследи не само по археологич-ните находки, но и по запазенитекстове от антични писатели. Утраките жената е напълно зависимаот мъжа си, бащата има право наживот и смърт както над децата,така и над своята жена. Постепенносе въвежда обичаят да бъдат из-ползувани като роби всички взетивоеннопленници. С течение на вре-мето знатните траки натрупват всепо-голям брой роби и все по-значи-телни късове земя. Малките тра-кийски племена се обединяват впо-големи и родовата аристокрацияу тях се оформя в класа на богатиземевладелци — робовладелци. Те при-тежават просторни земи, многоброй-ни стада и голям брой метални пред-мети. Именно техните гробници сабогатите извори на днешните архео-логични находки, защото всичкилуксозни изделия на античния святса само тяхна собственост.

Интересен момент в живота надревна Тракия е създаването на

Бронзова маска на знатен тракиец от I век, намерена в останките оттракийска вила край Стара Загора

Тракийска монета от времетона Севт III

гръцки колонии по тракийските бре-гове. То започва през 7 в, пр. н. е.Проникването на гърците среща оже-сточена съпротива. Гръцките коло-нисти, заселвайки се в заварени тра-кийски селища или близо до тях,

извършват грабителски нападениянад тракийското население във вът-решността. Това предизвиква отпорана траките. На свой ред и те се втур-ват да рушат основаните на тяхназемя гръцки колонии, да пленяват изаробват пришълците. Обаче от дру-га страна неканените гости даливъзможност да се развие полезна иза двете страни търговия. В приста-нищата на колониите пристигалистоки от Гърция — вино, зехтин,сол, оръжия и различни луксознипредмети. Те се разменят срещу тра-кийско жито, дървен материал, дър-вени въглища, смола, добитък, роби,мед, восък, животински кожи, лен,коноп, риба и други. Наред с раз-мяната на стоки между траки игърци се засилва всестранен култу-рен обмен, който оставя своя отпе-чатък върху по-нататъшното раз-витие на местното население.

През петия век пр. н. е. голямотои силно тракийско племе одриси ус-

пява да обедини редица други тра-кийски племена, които дотогаваживеят разпокъсано. Пръв владетелна одрисите е цар Терес, който оста-вя на своя наследник Ситалк об-ширна територия, опираща на севердо брега на Дунав, а на запад дорека Струма. Одриското царствоводи войни със северните си съседи —скитите и поставя под своя зависи-мост гръцките колонии по западнотокрайбрежие на Черно море. Следва-щият одриски владетел Ситалк инеговият наследник Севт I събиратданъци на стойност 400 таланта взлато и сребро, към които се при-бавят данъци във вид на дарове съссъщата стойност. При Севт I иследващите владетели — Амадок Iи Хебризелм одриското царство по-степенно запада. В началото на4 в. пр, н.е. има двама одриски вла-детели, които стигат до вражда ивойна. Още веднаж одриската дър-жава бива обединена от енергичния

Тракийски музиканти

цар Котис I. След неговата смъртцарството било разделено между синаму и парадинастите. Това улеснявамакедонските завоеватели. Липсатана сговор между отделните тракийскиплемена по-късно подпомага и рим-ляните, които превръщат цяла Тра-кия в своя провинция. Най-голямотпор на римляните дават бесите —племе, живеещо по горното тече-ние на Марица и из Родопите. Катоостават верни на своите обичаи итрадиции, те успяват да се запазяткато етнична група чак до идванетона славяните през 6 век.

За живота на траките днес съдимпо археологичните находки и погръцки и римски текстове, защото тенямали своя писменост. Това прависведенията оскъдни и понякога при-страстни, защото римляните и гър-ците воювали с тях и ги описваликато врагове. От тракийския езиксега са известни само отделни думии части от изречения в надписи,написани на гръцки и латински.Запазен е само един цялостен над-пис на тракийски, написан с гръцкибукви върху златен пръстен, наме-рен край село Езерово (Първомай-ско). Някои тракийски думи са сезапазили с известни изменения в

(детайл от украсата наказанлъшката гробница)

днешни названия на реки и гра-дове: Стримон (сега Струма), Нестос(Места), Ескос (Искър), Месембрия(Несебър), Пулпудева (Пловдив).

В Омировата Илиада се споменаваза обковани със злато и сребро ко-лесници на тракийски племеннивождове, за тракийски остри ме-чове и за изящно изработени тра-кийски съдове. Тези загатвания сапотвърдени от археологичните на-ходки. През последните години у насбяха открити многобройни „съкро-вища", които доказват, че тракитеса били изкусни грънчари, че савладеели до съвършенство метало-обработването. Богатите залежи наруда в Родопите, Стара планина иСтранджа им давали добри възмож-ности в тази насока. Дори и днес ве-ликолепните изделия на траките бу-дят възхищение. С каква любов, сколко търпение и майсторство са из-работени техните златни и сребърнисъдове и накити! Казанлъшкатагробница и вилата край Стара За-гора ни подсказват пък за развитиетона архитектурата и на изобразител-ното изкуство. Но главното, коетоправи впечатление, е господствува-щото миролюбиво, съзидателно на-чало. Не случайно през многовеков-

ното си съществуване траките не саводили завоевателни войни, а ви-наги са били принудени да бранятродните си места. Не случайно сепроявявали като изключителни май-стори в различни занаяти, не слу-чайно били истински първенци вразвитието на древните изкуства. Ипрочутият в древността музикантТамирид, който дръзнал да се със-тезава с музите, е тракиец! И леген-дарният, най-прославен певец надревността Орфей е тракиец!

Две хиляди и петстотин годинитези яки хора влагали силите си,за да направят по-плодородна сво-ята земя, изтръгвали от нея бога-ти плодове и творели в най-различ-ни области на материалната и ду-ховна култура. Но творели скром-но и настойчиво — без големия шуми многословност на своите южнисъседи. Когато ставало необходимо,траките умеели да се справят и спо-многочислени и с по-добре въо-ръжени врагове. Множество наше-ственици изпитали силата им. Раз-бира се, разпръснатите и раздробенитракийски племена не можели даустоят пред грижливо подготвенитеи могъщо въоръжени завоевателнивълни на македонците и по-късно наримляните. Но и чуждото господствоне могло да ги сломи. Здраво срас-нати със своята земя, те надживелинашествениците и останали главнатамаса от населението на Балканскияполуостров, която посрещнала сла-вяните, вляла се в тях и тъй даласвоя принос в оформяването на бъ-дещата българска държава.

П.СТЕФАНОВ

„ . , . Там са дошлите наско-ро траки, а между тях се намирацар Рез, син на Ейонея. Конетему са най-едрите и най-красиви-те, които съм виждал — по-белиот снега, по-бързи от вятъра.Колесницата му е прекрасна, съсзлато и сребро украсена; той имадоспехи, оръжия златни, огромни— истинско чудо, сякаш не засмъртни мъже, а за безсмъртнибогове предназначени . . ."

(Омир, VI в. пр. н. е.)„Тракийският народ, след ин-

дийския, е най-големият от всич-ки народи. Ако той се управля-ваше от един владетел и ако бе-ше единодушен, той би бил спо-ред мен непобедим и много по-силен от всички народи."

(Херодот, V в. пр. н. е.)

Научно — фантастичен разказ

А В Т О Р У Й Л Я М П О Л А Н

ИЛЮСТРАЦИИ И В А Н К И Р К О В

Сам в бучащия кораб, в лабиринта от многобройнисектори, подобни на пчелни килийки, Робърт Мердокочакваше смъртта. Докато ракетата се движеше неиз-менно към Земята, пронизваща също като гигантскасребърна игла черното кадифе на космоса, той броешепоследните си часове, като знаеше, че няма никакванадежда.

Мердок се връщаше у дома след двадесет години стран-ствувания из космоса.

У дома. На Земята. В Тейър — малко градче в щатаКанзас. Чист въздух, сенчеста улица и бяла двуетажнакъща в края на квартала. У дома след двадесетте го-дини, преминали всред звездите.

Ракетата разрязваше тишината на космоса, атомнитей мотори като огромно сърце пулсираха някъде долу,а Робърт Мердок стоеше неподвижно до кръглия илю-минатор, зареял поглед в околния бездънен мрак.

Мердок си припомняше.Тревожните очи на майка си, когато тя се молеше

беззвучно за него, как после го прегърна, преди той дасе качи на борда на кораба, и дълго — дълго не го пускаше.Загрубялото лице на баща си — висок мъж и как тойстисна до болка ръката му, когато се сбогуваха.

Мъчеше се и не можеше да си ги представи стари ипобелели: баща си да ходи с бастун и майка си, сма-зана от тежестта на преживените години. А самияттой?

На четиридесет и една година е и космосът го е изто-щил също така, както степите на Канзас бяха изто-щили баща му. И той се бори с бурите, докато работеше'извън Земята, със зловещите чужди бури, много по-лоши от онези, които му се бе случвало да понася насвоята планета. И той се труди из равнините под па-лещите звезди, много по-ярки от родното Слънце. Итой имаше ъгловато, сурово лице с очи, дълбоко хлът-нали под рязко изпъкнали вежди.

Робърт Мердок извади от джоба си стереоснимкитена родителите си. Добри, усмихнати, очакващи лица...Разгъна внимателно последното писмо на майка си.Тя упорито не искаше да изпраща магнитни ленти:оплакваше се, че не може да познае гласа си на записаи че й е много трудно да изразява гласно мислите сипред металния зев на студения и равнодушен апарат.Служеше си само със старомодна писалка, като изпис-

ваше бавно думите с вече архаичния шрифт. Послед-ното й писмо бе получил, преди да отлети за Земята.Тя пишеше:

„Скъпи мой!Толкова сме развълнувани! Слушахме заедно с баща

ти няколко пъти лентата с твоя глас. Съобщаваш, ченай-сетне се връщаш у дома, при нас, и двамата бла-годарим на бога, че си здрав и читав. Ох, как искамеда те видим, сине! Нали знаеш, че напоследък не сечувстваме добре. Сърцето на баща ти е такова, че вечене му позволяват да излиза задълго от къщи. А освентова той много се развълнува, когато получихме изве-стието, че се връщаш. Пък и моето здраве не е блестя-що, миналата седмица пак ми се виеше свят. Но няманищо сериозно (и ти, моля ти се, не се тревожи), за-щото доктор Том казва, че съм още доста силна и тезипристъпи ще минат. Гледам колкото може повече дапочивам, за да бъда съвсем добре, когато пристигнеш.Сърцата ни са изпълнени с мисли по теб. Животът ниотново придоби смисъл. Пристигай по-скоро, Боб,по-скоро!

Обичащата те мама"

Робърт Мердок сложи писмото настрана и стисна юм-руци. Оставаха му да живее няколко часа, а до Земятаимаше няколко дни път! Тейър е безкрайно далеч;жив няма да стигне.

И отново, за кой ли път вече, му се стори, че нечийглас нашепва последните редове на древното стихотво-рение от Робърт Фрост:

Но остават още много мили. . .а ще трябва думата си да сдържа,вечния си сън преди да съм заспал.

Бе обещал да се върне в къщи и ще удържи на ду-мата си. Въпреки смъртта той ще се върне на Земята.

— И дума не може да става! — казваха му лекари-те. — Не ще стигнете до Земята. Ще умрете. Ще ум-рете в космоса.

После всичко му показаха. Бяха изчислили кога щеумре с точност до секундата; съобщиха му точно когаще престане да бие сърцето му и кога ще спре диша-нето му. Болестта, която прихвана в чуждия свят, бенеизлечима. За Робърт Мердок смъртта беше нещо оп-ределено.

Въпреки това той заяви на лекарите, че ще отлетиза Земята. И те се съгласиха с неговия план.

Сега, когато му оставаше да живее по-малко от три-десет минути, Мердок вървеше по един от дългите кори-дори на кораба, като отброяваше секундите с токоветеси по металния под.

Той е готов да удържи обещанието. Спря пред единстенен шкаф и завъртя малка ръчка. Вратичките сеплъзнаха встрани. Мердок вдигна очи към високия мъж,който стоеше вътре в тъмното. Протегна ръка и бързопревключи нещо. Високият мъж заговори:

— Време ли е вече?— Да — отвърна Робърт Мердок. — Време е.Високият мъж стъпи леко на пода; лъч светлина раз-

кри дълбоко хлътнали очи, почти скрити от надвис-нали вежди. Лицето бе сурово и ъгловато.

— Виждаш ли — неочаквано се усмихна той, — азнаистина съм твое съвършено копие.

— Прав си — каза Мердок. Иначе, помисли си той,не бива и да бъде, нали целият смисъл е в съвършенст-вото. Не трябва да има никаква разлика, дори и най-малката.

5

— Името ми е Робърт Мердок — каза високият мъжв новичка космична униформа. — На четиридесет иедна година съм, напълно здрав и съвсем нормален.Прекарах в космоса двадесет години и сега се връщам удома.

Слаба тържествуваща усмивка пробягна по уморе-ното лице на Мердок.

— Колко има още да чакаме? — попита високиятмъж.

— Десет минути, може би и няколко секунди още —бавно промълви Мердок. — Те казаха, че няма да по-чувствам болка.

— В такъв случай. . . — високият мъж млъкна ирязко въздъхна. — Мъчно ми е.

Мердок пак се усмихна. Машината, колкото и да есъвършена, не може да изпитва съжаление. И все пакму стана по-леко от тези думи.

Той отлично ще се справи, мислеше си Мердок. Щезаеме мястото ми и старците никога не ще подозрят,че не аз съм се върнал в къщи. След месец, както е уго-ворено, роботът ще се яви пред представител на дру-жеството на Земята. Да, той отлично ще се справи.

— Запомни — каза Мердок, — когато заминаваш,те трябва непременно да повярват, че се връщаш вкосмоса.

— Разбира се — отвърна роботът. И Мердок чукак собственият му глас започна да обяснява: — Следкато измине месец, който аз трябва да прекарам с тях,те ще ме изпратят до ракетата. Ще видят как тя стар-тира от Земята, отправяйки се към космоса, и ще знаят,че няма да се върна още две десетилетия. Те ще сепримирят с това, че синът им е трябвало да се върне вкосмоса, защото здравият астронавт няма право данапуска службата си, докато не навърши шестдесетгодини. Уверявам те, ще бъде точно тъй, както синаредил.

Всичко ще мине благополучно, мислеше си Мердок,нали са предвидени всички подробности. Роботът имамоята памет, моя глас и моите дребни навици. А ко-гато напусне старците, връщайки се уж при звездите,от космоса ще им изпраща моите магнитни ленти кактои преди. До самата им смърт. Те никога няма да узнаят,че не съм жив.

— Готов ли си? — тихо запита високият мъж.— Да — кимна Мердок. — Готов съм.Те бавно закрачиха по дългия коридор.Мердок си спомни колко горди бяха старците, когато

го приеха в Специалната служба. Той се оказа единст-веният щастливец в целия Тейър. Такъв чудесен денбеше! Свиреше градският оркестър и кметът на града —старият мистър Харкнес, с очила, окачени на върха наноса — произнесе реч. Той каза, че Тейър се гордее съссвоя син. . . И майка му плачеше от радост.

Все пак това, че се отправих в космоса, беше единст-вената правилна стъпка. На другите момчета не им про-вървя, те не можаха да видят осъществени мечтите си.

Още от оня ден, когато наблюдаваше връщането налунната експедиция, той нито за минута не се съмня-ваше, че ще стане астронавт. Студен декемврийски ден,той, момче на дванадесет години, гледаше как ракетатасе спуска, обвита в огнен стълб, стопявайки и изпепеля-вайки замръзналата почва. Дълбоко в душата си знае-ше, че някога тя ще го отнесе към звездите и оттогававсе мечтаеше как ще се издигне във висините и ще от-лети далеч от Земята към безкрайните чужди хоризонти,към чудесните светове, които дори е невъзможно да сипредставиш.

Малцина можеха да се откажат от всичко заради кос-моса. Дори сега, след двадесет години, той все още чу-ваше гласа на Джули: „Вярвам ти, Боб, ти ме обичаш,но недостатъчно. Не така, че да се откажеш от меч-тата си". И тя го остави, защото бе разбрала, че занея няма място в неговия живот. Там беше само кос-мосът, бездънният космос и ракетите, и пламтящитезвезди.. .

Припомни си последната нощ на Земята, когато усетивнезапно мамещата безкрайност на вселената. Спомниси безсънните часове на разсъмване и чувството на на-прегнато очакване, обхванало малката бяла къщичка,и самия себе си, лежащ в тишината на уютната стая.Спомни си дъждовните капки, които затропаха призорипо покрива, и гърма, разцепил небето на Канзас. Игръмотевиците, слели се неусетно с атомния грохот наракетата, която го отнасяше далеч от Земята, далеч,към блещукащите звезди. . . далеч. . .

Далеч.

Високият мъж в новичка униформа на астронавт за-твори външния шлюз и погледна тялото, което бавнопотъваше в мрака. Корабът и роботът представлявахаедно цяло, съчетание на два сложни до съвършеностмеханизми, които изпълняваха точно задачата си.

За Робърт Мердок пътешествието бе завършило, тойбе извървял своите мили.

Когато в светлата юлска утрин ракетата кацна вТейър, в щата Канзас, там вече се бяха събрали тълпиот хора, които ръкопляскаха и викаха името на РобъртМердок. Бяха дошли всички големци на града, всеки съсстарателно подготвена реч; звуците на градския духоворкестър се извисяваха в синевата, дечурлигата раз-махваха знаменца. После тълпата се успокои, атомнитемотори млъкнаха, отвори се люкът.

Появи се Робърт Мердок, снажен герой в космичнауниформа, отразяваща слънцето с хиляди святкащизайчета. Той се усмихна и вдигна ръка за поздрав, атълпата пак зашумя и заръкопляска.

А на края на пистата го очакваха двама: прегърбенстарец, който се опираше с треперя ща ръка на бастун,и стара жена с влажни очи и лице, покрито с мрежа отбръчици.

Когато астронавтът най-сетне стигна до тях, прови-райки се между напиращите редове на възторжените

6

поклоници, той се намери в обятията им. Те го хва-наха за ръце и го поведоха след себе си, а в очите имблестяха сълзи.

Робърт Мердок, любимият им син, се бе върнал удома.

— И така — забеляза един от тълпата, който стоешевстрани, — най-сетне те се срещнаха.

Съседът му въздъхна и поклати глава.— И все пак, струва ми се, не е същото. Някак си не

е хубаво.— Но нали те точно това искаха — каза първият. —

ук не ще се разкаже за ня-какви неосъществими фанта-стични измислици, а за нещонапълно реално, което се из-вършва непрестанно пред насили в самите нас, всред окръ-жаващата ни природа, в естест-вените лаборатории на живиярастителен и животински орга-низъм, в колбите и епрувет-ките на химиците и в грамаднитереактори на химическата про-мишленост. Става дума за оне-зи химични реакции, които, ос-тавени сами на себе си, се из-вършват бавно или с неизме-римо малка скорост, но в при-съствието на малки количестваот някои други химични съе-динения протичат много бър-зо, понякога десетки милионипъти по-бързо. Тези реакциисе наричат каталитични, ве-ществата, които ги подпомагат,се наричат катализатори, а са-мото явление — катализа (отгръцката дума каталюзис —размножение или разрушение).

Ако в епруветка със смесот алуминиев прах и кристал-чета йод попадне капка вода,веднага започва буйна реакция,в резултат на която съдържа-нието на епруветката излитанавън. В отсъствието на водатази реакция не може да се

Така бяха писали в завещанията си. И без това той щеотлети след месец. Пак за двадесет години, защо дасе помрачава радостта му за толкова кратко време? —говорещият замълча и посочи отдалечаващите се фи-гури:

— Ама нали са като истински? Той никога няма даузнае!

— Може би сте прав — отвърна вторият. — Тойникога не ще узнае.

Двамата гледаха подир старците и сина им, докато тесе скриха от погледите им.

Преведе от руски Цвета Христова.

извърши или се извършва внеизмеримо нищожни размери.Друг аналогичен пример е след-ният: суха смес от въглероденокис и кислород не може дагори, но в присъствието намалки количества влага сместазапочва да гори и се получававъглероден двуокис. Подобен еслучаят със смес от серен дву-окис и кислород, която можеда стои произволно дълго вре-ме, без да се извършва взаимо-действие. Но ако се прибавятмалки количества азотни окисиили ако сместа се пропуща презсилно разпрашена платина, то-гава серният двуокис се съе-динява с кислорода и образувасерен триокис, който с водатаобразува сярна киселина. Та-кива явления като описанитемогат да се наброят извънредномного. Някои от тях представ-ляват само любопитен факт илинаучен интерес, а други се из-ползуват нашироко в химичнатапромишленост. В първите дваслучая катализатор е водата, ав третия случай — азотнитеокиси или платината.

Строго погледнато, повечетоот химичните реакции имат ка-талитичен характер. Тези реак-ции имат свои отличителни приз-наци. Преди всичко катализа-

торът в някои случаи не оставапасивен, а взема най-активноучастие в хода на реакцията,предимно в нейните междиннистадии. Но в края на реакция-та той се възстановява напълно,независимо че е взимал уча-стие в онези сложни превръ-щания, които сам е предизви-кал. Катализаторите запазватдълго време своята способностда предизвикват отново уско-ряващо действие върху същитереагиращи вещества.

Съществуват значителен бройкаталитични процеси, при из-вършването на които катализа-торът се променя до една илидруга степен. Неговата ката-литична активност постепеннонамалява, както казват хи-миците, той се „отравя" билоотчасти или напълно, което есъпроводено с изменение нанеговия състав и структура.

Друга особеност при катали-тичните реакции е специфич-ното действие на катализато-рите. Един и същ катализаторможе да предизвиква ускоря-ващо действие само върху единили върху ограничен брой из-ходни вещества. Особено силнотова се проявява при фермен-тационните производства (спир-тна ферментация, оцетноки-

7

села, млечнокисела и многодруги ферментационни явле-ния, разпадане на захари, бел-тъци и мазнини в промишле-ността и живия животински ирастителен организъм и пр.),които се предизвикват от ви-сокоорганизирани органичнисъединения, наречени ензими.Тяхното специфично действиесе оприличава на секретен ключ,който може да отваря само еднабрава..

В зависимост от това, даликатализаторът и катализира-щото се вещество се намират веднакво или различно агре-гатно състояние (течно, твърдоили въздухообразно), катали-зата се дели на две групи: хо-могенна — когато катализа-торът и веществата, които секатализират, са в едно и същоагрегатно състояние, и хетеро-генна — когато са в различноагрегатно състояние. Механиз-мът, по който се извършваткаталитичните процеси в дватаслучая, е различен.

За да поясним действието накатализаторите, можем да из-ползуваме следното сравнение:Да си представим една металнаверига. Тя е направена от от-делни халки, съединени по-между си. Ясно е, че ако еднахалка от веригата е много по-слаба от останалите, то приопъване тя ще се скъса точнона това слабо място. Тъй чездравината на веригата ще сеопределя от здравината на най-слабата халка. Същата анало-гия важи и за каталитичнияпроцес, който може да се раз-глежда като свързани помеж-ду си отделни стадии. Ако единот тези стадии протича с по-малка скорост от останалите,то скоростта на целия процесще се определя от неговатаскорост.

Да разгледаме тези последо-

вателно протичащи стадии придадена реакция. Първият ста-дий се нарича дифузия — при-ток на реагиращите веществакъм повърхността на катализа-тора. Адсорбция наричаме при-лепването на реагиращите ве-щества върху повърхността накатализатора. Следва извърш-ването на химичната реакция.По-нататък разграничаваме де-сорбция или откъсване на реа-гиралите вече вещества от по-върхността на катализатора. Инакрая настъпва обратната Ди-фузия — проникване на обра-зувалите се нови химични съе-динения от повърхността на ка-тализатора към течната илигазова среда, в която се из-вършва общият процес.

В тази реакция ако протичанай-бавно дифузията, тогаваточно тя ще определя общатаскорост на реакцията. Но акопротича бавно химичното вза-имодействие по повърхносттана катализатора, тогава можемда променим химичния му съ-став чрез добавка на някои ве-щества към него и по този начинда увеличим общата скорост нареакцията.

Приема се, че по повърх-ността на катализатора съще-ствуват отделни точки или уча-стъци, които се отличават сособено силна адсорбционна икаталитична способност. Те санаречени активни центрове. То-ва могат да бъдат върховете,ръбовете, наранени и неправил-но изградени места по кристал-ната решетка на твърдите ката-лизатори. Ясно е, че колкотоповече са тези активни центро-ве, толкова по-силна ще бъдеи неговата каталитична спо-собност. Относно действието накатализаторите са били изка-зани най-различни предполо-жения и са създадени различ-

ни теории, но нито една оттях не е могла да обясни всички-те каталитични процеси. Прие-ма се обаче, че активните цен-трове се отличават с по-голямзапас от енергия, наречена ак-тивираща енергия, която в слу-чая играе най-важната роля.Броят на каталитичните реак-ции днес е извънредно голям.Открити са хиляди катализато-ри, които ускоряват най-раз-лични химични реакции. Товаса най-различни вещества —метали, метални и неметалниокиси, соли, киселини, основи,металоорганични съединения иоще редица други. Без катали-затори днес е немислима съвре-менната химическа промишле-ност. Без тях би било немис-лимо производството на мине-рални торове, изкуствени го-ривни вещества от въглища,бензин от нафта, ярки багри-ла и блестящи лакове, сапуни мазнина, на различни лекар-ства и още редица други произ-ведения, крайно необходими заживота на съвременния човек;не биха били мислими същотака и множество химични про-мени в живия растителен и жи-вотински организъм.

Според думите на един учен„катализата е страна на нео-граничени възможности, обе-щаваща на химика, надарен свъображение и знания, богатареколта". Колкото повече нау-чаваме за природата на катали-заторите и каталитичните реак-ции, толкова по-голям урожайще принесат те на химичнатапромишленост. Но за това енеобходимо да има научно обос-нован подбор на катализатори-те, да се изучава ходът на ка-талитичните процеси и да серазработват рационални тех-нологични схеми за производ-ство,

Проф, ЦВЯТКО МУТАФЧИЕВ

8

Границитена вселената,Какво представлява светът, в който живеем? Докъде

се простира той и какво се намира отвъд границите му?Имал ли е начало и ще има ли край? — Това са въ-проси, които всеки мислещ човек си задава и на коитосъвременната наука все още не може да даде абсолютноточен и безспорен отговор. Но това не означава, че тяняма какво да ни каже. Познанията за вселената се уве-личават с всеки изминат ден, на много въпроси са наме-рени отговори, често пъти (за съжаление) по няколкои почти всички те пораждат нови въпроси.

Но трудностите на тази тема не се изчерпват само снедостига на знания. Дори оскъдните сведения, коитонауката е успяла да събере, съдържат толкова далечниот всекидневните ни представи понятия, толкова стран-ни хипотези, че и малкото, което знаем или предпола-гаме, ни изглежда непонятно или неприемливо.

Нека най-напред да видим какво представлява све-тът, в който живеем, как изглежда той днес. Земята,третата поред планета на Слънчевата система, кръжиоколо Слънцето заедно с осем свои посестрими — големипланети, няколко десетки хиляди малки планети, наре-чени астероиди, множество комети и метеорни роевеСемейството на Слънцето заема пространство с диаме-тър около 12 милиарда километра и като цяло се движисъс скорост почти 250 км/сек около центъра на Галак-тиката, като прави една обиколка за около 200 милионагодини. Звездният остров, към който принадлежиСлънцето, наречен Галактика, съдържа около 150 ми-лиарда звезди, повечето от които образуват нещо катодвойно изпъкнала леща със спирална структура. Диа-метърът на Галактиката възлиза на 85—90 хилядисветлинни години, а Слънцето се намира на 26 500светлинни години от нейния център.

Тази грамадна формация от звезди плава в простран-ството сред безброй други подобни на нея галактики —по-малки и по-големи, спираловидни, елиптични и с не-правилни форми. Най-близкият съседен звезден островсе вижда в очертанията на съзвездието Андромеда исе намира на разстояние един и половина милиона све-тлинни години от нас. Светлината, която ние наблюда-ваме сега, е била излъчена от тази галактика, преди дасе появи човекът на Земята и в продължение на тези1 500 000 години е изминавала всяка секунда по 300 000километра, за да достигне до нас.

В наблюдаваната със съвременните астрономическиинструменти част на вселената се наброяват още сто-тици милиони галактики от различни типове и размери,разстоянията до които се измерват с десетки и стотицимилиони, с милиарди светлинни години. Най-мощните

радиотелескопи ловят сигнали от галактики, разстоя-нието до които възлиза на 10—12 милиарда светлиннигодини. Ето защо може да се каже, че съвременнатанаука наблюдава пространство с диаметър от около два-десет милиарда светлинни години. И цялото то, повечеили по-малко равномерно, е изпълнено все със звездниострови — галактики, чийто брой поради чудовищнитеразстояния не може да бъде точно установен.

Тъй като боравенето с понятия като милиарди све-тлинни години в случая не е достатъчно нагледно, за

Огромен съвременен радиотелескоп, построен вЗападна Вирджиния. Тежи 20 000 тона и е висок кол-кото 55-етажна сграда. Антената е съставена оталуминиева мрежа, има диаметър 190 метра (колко-то две футболни игрища!) и може да се насочва къмвсички посоки на небето.

Галактиката М-31 (мъглявината Андромеда)

Образец на две галактики, свързани с мост (М-51 инейната „опашка" 5195)

В съзвездието Косата на Вероника се наблюдава купот галактики, чийто център се вижда на снимката

да си представим размерите на наблюдаваната от съ-временната наука част от вселената, може би трябвада си послужим с няколко примера, които по-образноще ни обрисуват картината.

Да си представим, че Земята (диаметър 12 000 км)е голяма само колкото главичката на топлийка (1,5мм). Тогава Слънчевата система (диаметър 12000000000км) би имала размерите на кръгло поле с диаметър1 500 метра.

Сега да смалим размерите на Слънчевата система дообема на главичката на топлийка. Тогава Галактикатаби представлявала двойно изпъкнала леща с диаметър150 км и би заела пространството от София до Пловдив.

И нека за трети път изменим мащабите и да си пред-ставим, че цялата Галактика има размерите на главич-ка на топлийка. Тогава наблюдаваната част на вселе-ната би представлявала сфера, висока колкото Айфе-ловата кула (300 м), изпълнена с милиарди главичкина топлийки, всяка една от които представлява звезденостров — галактика с по десетки или стотици милиардизвезди като Слънцето.

След като сме си съставили известна представа занаблюдаваната от съвременната наука част от вселе-ната, можем да пристъпим към въпросите за границитена този свят, неговия произход и развитие.

Изглежда, първите философи, които са развили те-зата, че вселената е безкрайна, са били древногръцките.Демокрит е смятал, че тя е безкрайна в пространството,а Хераклит — че е безкрайна във времето. След това,в продължение на почти две хилядолетия, християн-ската църква проповядва, че вселената е ограниченакакто в пространството (затворена е от кристалнатасфера на звездите), така и във времето (сътворена е отбога преди няколко хиляди години и ще завърши със„страшния съд"). И едва великият герой и мъченик нанауката Джордано Бруно пръв оповести, че вселенатае вечна и безкрайна. През изминалите оттогава три иполовина века науката натрупа извънредно много зна-ния както за макрокосмоса на галактиките, така и замикрокосмоса на атомите. Те ни дават възможност даподходим към тези проблеми по нов, научно обоснованпът.

Първият въпрос е: Безкрайна, безгранична ли е все-лената? Но нека, преди да пристъпим към него, да сиизясним какво значи безкрайност, безграничност икакво трябва да разбираме под вселена.

Както вече се каза, със съвременните астрономическиинструменти могат да се наблюдават галактики, раз-стоянията до които са десет и повече милиарди светлин-ни години. Въпреки чудовищните разстояния досега вникоя посока не е бил наблюдаван „краят" на вселената.Само преди двадесетина години, преди построяванетона мощните радиотелескопи, границите на видимата соптическите телескопи вселена не надвишаваха един-два милиарда светлинни години. Новото средство заизследване на космоса удесетори това разстояние. По-нататъшното усъвършенствуване на съществуващитетелескопи, Изобретяването на нови инструменти за из-следване на космоса, пренасянето им извън пределитена земната атмосфера (например на Луната) може даудесетори сегашните ни постижения и ние да наблюда-ваме обекти, които се намират не на десет, а на сто иповече милиарда светлинни години от нас. Дали тогаваняма да достигнем, „да видим" края на вселената?

Защо да не си представим, че ще настъпи такъв мо-мент, когато и най-мощните ни наблюдателни инстру-

меити не могат да откриват нови галактики. А нима то-ва е възможно? — Разбира се, че е възможно, дори етвърде вероятно. Но ще означава ли това, че сме „ви-дели" края на вселената? Не, тогава ще сме достигна-ли само границите на метагалактиката.

Наблюдаваният от астрономите свят, съвокупносттаот галактиките (спомнете си за сферата, висока колкотоАйфеловата кула, изпълнена с главички на топлийки),към които принадлежи и нашият звезден остров, еприето да се нарича „свръхгалактика" или метагалак-тика. Макар и невъобразимо грамадна формация от не-бесни тела, тя все пак трябва да има граници. Пред-ставете си, че диаметърът й възлиза примерно на 50милиарда светлинни години. Защо да не допуснем, чена разстояние от няколко стотици милиарди светлиннигодини край нея в пространството „плава" втора такаваметагалактика. А по-нататък и трета, и четвърта. . .безкрайно много метагалактики! Но нека спрем дотук.Сега вече е ясно, че метагалактиката е конкретно обра-зувание от небесни тела с определени граници в про-странството, с начало и край на съществуване във вре-мето. А вселената? Тя е съвокупността от всички мета-галактики или каквито и да било други материални тела,които могат да бъдат открити, тя е всичко, което съ-ществува.

Може ли тогава да се говори за граници на вселената,за начало и край на съществуването й?

Още през миналия век известни учени са обърналивнимание върху някои парадокси, които се получават,ако се приеме, че вселената е безкрайна. Те са устано-вили, че ако звездите са равномерно разпределени впространството и ако те са безкрайно (именно безкрай-но!) много, то от тяхното излъчване за безкрайнотовреме на съществуването им небето би трябвало да е нечерно, а ярко като слънчевата повърхност. Освен товасилата на притеглянето във всяка точка на простран-ството би трябвало да бъде безкрайно голяма — нещо,което също не отговаря на действителността.

Тези парадокси могат да бъдат отстранени, ако сеприеме, че всяка по-горна формация има по-малкаплътност — планетите със спътниците им; звездите спланетите им; звездните купове, галактиките, метага-лактиките и тъй нататък.

Освен това може да се предположи, че вселената, ма-кар и безкрайна, не е безгранична. На пръв поглед тазифраза звучи сякаш нелогично. Но нека си представимедна сфера (например голяма топка), по чиято повърх-ност пълзи мравка. Колкото и да обикаля, мравката ни-кога няма да достигне края на сферата. В този смисълпътят на мравката ще бъде безкраен, но нейният свят(топката) не е безграничен, тъй като той има съвсемопределени граници. Може ли обаче от този примерда се прави някаква аналогия с нашия свят, с вселе-ната?

Според общата теория на относителността на Айн-щайн пространството се изкривява от небесните тела иколкото по-масивно е тялото (планета, звезда, галак-тика, свръхзвезда), толкова по-силно е това изкривя-ване. Но тъй като светът, в който живеем, е изпълненс множество масивни тела, това означава, че той е и из-кривен така (най-грубо казано), както е изкривена по-върхността на топката. От това следва, че ако тръгнемв една посока и вървим все „направо", ние никога нямада достигнем „края на вселената" (тя е безкрайна!),но можем поради кривината на пространството да севърнем в отправната точка, от която сме тръгнали. Така

една от теориите за вселената смята, че тя е безкрайна,но не е безгранична.

Другият не по-малко интересен въпрос е за произ-хода и развитието на вселената, сиреч имала ли е тяначало и ще има ли някога край във времето.

Науката е създала приемливи хипотези за произходана планетите (Земята), на звездите (Слънцето), на Га-лактиката и дори на Метагалактиката.

Основното градивно вещество, от което са се образу-вали звездите и планетите, е междузвездният газ (глав-но водород), примесен с малко прах. На места, къдетоима по-гъсти облаци, веществото постепенно започвапод влияние на притеглянето все повече да се съсре-доточва, докато образува така наречените глобули —по-плътни, непрозрачни сфери от газове и прах. Кол-кото повече вещество има събрано на едно място, тол-кова по-бързо то се натрупва, докато налягането в центъ-ра му достигне такива величини, че нагорещи материятадо няколко милиона градуса. Тогава в недрата на тазипървична звезда започват термоядрени процеси, тя сенажежава и започва да излъчва светлина и топлина.По-малките натрупвания, при които не са могли да серазвият температури, достигащи милиони градуси, сапородили планетите.

В общи линии по този начин са се образували и га-лактиките. Нашият звезден остров например се състоиот две взаимнопроникващи се системи: сферична (нещокато гигантско кълбо от звезди) и плоска, със спиралнаструктура. Първоначално Галактиката е представля-вала един сферичен газов облак. От него са възникналинай-старите звезди, които сега образуват сферичнатасистема. Но основната маса вещество на първичниягазов облак, което се е въртяло бавно, под действиетона гравитацията се е свивало. То е трябвало да се съ-средоточи в центъра на Галактиката, но поради вър-тенето й, вследствие на центробежната сила, веществотосе е разположило в една плоскост и е образувало таканаречената плоска система, към която принадлежии нашето Слънце. Този процес — от първичния сфери-чен газов облак до настояще време — е продължил наддесет милиарда години. Нашето Слънце, което е на сред-на възраст, се е образувало преди 5—6 милиарда го-дини (вероятно това е възрастта и на Земята), а имамлади звезди, които са възникнали преди 10—20, дорипреди 1—2 милиона години, а други сега са в процес назараждане.

В настояще време газовите облаци съставляват около2% от общата маса на Галактиката. Макар и тяхнотовещество да се попълва от излъчванията на звездите, отексплозиите на новите и свръхновите звезди, все пакпостепенно газът в Галактиката ще се изчерпи, новизвезди почти няма да се образуват и звездният ни островще навлезе в своята старост.

А какво би могло да се каже за възникването на Мета-галактиката, за тази свръхгигантска формация, накоято ние още не сме достигнали границите, която заемапространство с радиус много десетки милиарди све-тлинни години? Учените не са се стъписали и пред тозивъпрос. Но хипотезите, които предлагат, са толковастранни, че смущават привичния начин на мислене.Впрочем областта на изследванията е такава, че кол-кото по-невероятна изглежда една хипотеза, толковапо-правдоподобна може да се окаже тя. Да разгледаменакратко някои от най-интересните хипотези.

Според едни учени веществото на Метагалактикатапървоначално било съсредоточено в крайно ограни-

11

Мощен съвременен огледален телескоп за изследванена галактиките

чено пространство и образувало една-единственасвръхплътна частица, наречена „универсон". Предиоколо десет милиарда години този „универсон" се раз-паднал на две свръхчастици с невъобразимо голямаплътност: „космон" от вещество и „антикосмон"от анти-вещество. Избухналият „космон" положил началотона нашата Метагалактика. А каква била съдбата на„антикосмона"? Той или и досега не е избухнал, или сее отдалечил някъде на недостъпно за нас разстояние и еизбухнал там, като е положил началото на един анти-свят, или пък е избухнал едновременно с „космона" и

Различни видове извънгалактични мъглявини

тогава наред със звездите и галактиките от вещество,образуващи нашия свят, могат да съществуват анти-звезди и антигалактики от антивещество.

Друга още по-странна хипотеза предполага, че ва-куумът в същност представлява състояние на равнове-сие между веществото и антивеществото. Неизвестнипричини са могли да нарушат това равновесно състоя-ние на вакуума (казано по-нагледно, макар и не съвсемточно — „на нищото") и в резултат се появила Метага-лактиката, а може би и една Антиметагалактика.

А ето и една трета хипотеза, която по фантастичностпревъзхожда останалите, но може би е най-обоснованаот научно гледище:

Съгласно теорията на относителността масата на еднотяло нараства с увеличаването на скоростта му. Прискорости, близки до пределната (300 000 км/сек, с коятосе движи светлината), масата дори на нищожно малкачастица, да кажем на водородното ядро, протона, можеда нарасне неимоверно, да се приближи до масата наМетагалактиката. А сега, представете си, че предиоколо десет милиарда години в празното пространствоса се сблъскали два протона, летящи със скорости, близ-ки до скоростта на светлината. В резултат на стълкно-вението им, предвид на чудовищната маса, която те сапритежавали, е могла да се образува цялата Метага-лактика! Само от две частици са възникнали неизчи-слим брой милиарди частици — градивното веществона света, който познаваме. Невероятно, невъзможно,нали! И все пак Метагалактиката може да е възникналаименно по такъв начин, ако не се е породила по някакъвдруг, още по-невъзможен, още по-невероятен начин. . .

Преди около четиридесет години беше направено еднооткритие, което изигра решаваща роля при оформя-нето на възгледите за произхода на вселената. Уста-новено бе, че галактиките се разбягват, че колкото по-отдалечена от нас е една галактика, толкова с по-голяма скорост се отдалечава. Ако мислено върнем на-зад този процес, излиза, че преди 10—15 милиарда го-дини цялото вещество на наблюдавания от нас свят ебило съсредоточено в една „точка", в едно крайно малкопространство и в резултат на някакъв чудовищен взривто е започнало да се разширява. Но „взривът" не е един-ственото обяснение за наблюдаваното разширение наМетагалактиката. Според други учени то може да сеизтълкува и като „стареене" на веществото — че то,излъчвайки гравитационна енергия, постепенно губиот масата си, все по-слабо се привлича взаимно и в ре-зултат на което се разширява.

В заключение маже да се каже, че дори най-голямотокосмическо образувание, което ние познаваме — Мета-галактиката, — има граници в пространството, трябвада е имало начало и ще има край на своето съществу-ване. А вселената, неизмеримата съвокупност от метага-лактики? Нея, както и самата материя, ние можем да сия представим само като вечно съществуваща във вре-мето и пространството, тъй като извън нея не са мисли-ми нито времето, нито пространството.

Този отговор може да не удовлетвори търсещия ум начовека, но нека си представим каква изчезващо малкапрашинка сред милиардите галактики е нашата пла-нета, колко мигновен е животът на хората в сравнениес космическите процеси и колко все пак далеч и дълбокое проникнал в бездните на вселената човешкият ум.Това трябва да ни изпълни с велика скромност и с ощепо-велика гордост за човешкия дух, осмелил се да търсиграниците на вселената.

ДИМИТЪР ПЕЕВ

През есента на 1965 година риболовният ко-раб „Слънчев лъч" се намираше в тропическитечасти на Атлантическия океан, близо до островАнобон. Ловяхме риба тон с дълги мрежи,които се изтегляха от шест неголеми лодки.По време на преходите те стояха на борда накораба заедно със спасителните лодки, а в райо-на на риболова ги спускаха във водата и теплаваха самостоятелно.

В този район всекидневно се срещаха големии малки стада делфини, които обикновено пре-минаваха покрай ле-жащия в дрейф ко-раб, без да се ин-тересуват никак отнего, докато обкръ-жаваха риболовнителодки и часове гисъпровождаха, катоси играеха помеж-ду си. Най-любимоторазвлечение на дел-фините се състоеше в това, един от тях да се дви-жи пред бързо плаващите и подскачащи по въл-ните лодки, като почти докосваше с опашката сифорштевена на лодката и като се стараешеда поддържа почти постоянно разстоянието.През две-три минути плуващият пред лодкатаделфин отскачаше встрани и отстъпваше мя-стото си на друг, който след нови две-три ми-нути отстъпваше мястото си на трети и тъйнататък.

Много лесно бе да се накарат делфините даподскачат високо във въздуха — нужно бесамо да се пусне силна музика или да се раз-маха бамбукова пръчка със завързано на краячервено знаменце.

Когато лодката лежеше в дрейф, около неямного бързо се събираха и акули, между коитосе срещаха и опасни, затова никой не смеешеда се къпе, независимо от жегата. По същатапричина никой не можеше да се къпе и околокораба. Но рибарите скоро забелязаха, че акооколо борда има голямо стадо делфини, то аку-ли нямаше наблизо. Скоро най-запалените отнас започнаха да се къпят, когато делфините сеприближаваха към лодката, лежаща в дрейф,като се надяваха, че умните животни ще ги

защитят от акулите. И наистина делфините неси отиваха от неподвижната лодка, както обик-новено, а заобикаляха плувеца, скачаха крайнего, стрелваха се под него, изпреварваха го,„пищяха", като че ли канеха гостите да си поиг-раят с тях. Но хората бяха доста неповратливиприятели за тези стремителни домакини.

Веднъж бяхме свидетели как двуметрова„белоопашата" акула направи опит да нападнеголямо стадо делфини, което спеше недалеч отнеподвижната лодка. Акулата, която дотогава

се въртеше до самияборд, чакайки да пад-не нещо във водата,се насочи към непод-вижно лежащите дел-фини, решила явнопо-активно да се пог-рижи за храната си.До този ден ние нитоведнъж не видяхмеакула да посегне на

делфин, затова се заинтересувахме как ще завър-ши този опит и с бинокъла не изпускахме акула-та от погледа си. Като достигна на десет метра отспящото стадо, хищницата се гмурна, решавайкивероятно да нападне отдолу. Неизвестно е далие успяла да хване някой от спящите делфиниили делфините имаха някакви пазачи, които са язабелязали, но след няколко секунди цялотостадо се събуди, изчезна и почти веднага аку-лата се показа отново на повърхността, но тозипът тя вече не можеше да се гмурне отново,защото делфините в плътна стена буквално яизтикваха от водата, като я принуждаваха даподскача непрекъснато във въздуха. Сега бешемного удобно да наблюдаваме акулата, тъйкато тя през всичкото време се намираше почтинапълно над водата в облак от пръски. Обе-зумялата акула заставаше ту на опашката си,ту на главата си и тялото й се покриваше свсе по-голям брой кървящи рани. Скоро ця-лата й кожа се обагри в червено. След няколкоминути делфините изоставиха окървавената сижертва и отплуваха надалеч. А наказанатаакула дълго време още лежа неподвижно натова място, където я бяха оставили, след товасе раздвижи и се гмурна надолу.

Когато през 1773 година в Лондон излизат от печатдва тома, озаглавени „Съобщение за околосветското пъ-туване, извършено в 1768, 1769, 1770 и 1771 г. отлейтенант Джеймз Кук, командир на кораба „Ин-девър", успехът им надминава всички очаквания. Осо-бен интерес предизвикват описанията на островите вТихия океан и главно на остров Таити, открит само ня-колко месеца преди Кук да го посети. В това няма нищочудно. Обществото е под силното влияние на Русо,чиито идеи за щастлив живот далеч от всякаква циви-лизация сега намират блестящо потвърждение. Нада-рен с прекрасна природа, приятен климат и пищна рас-тителност, Таити наистина въплъщава представата заземен рай. В тази „Страна на щастието", както наричаТаити лекарят Комерсон, участник в експедицията наБугенвил, живеят туземци с прекрасни тела и благо-родни маниери, не познаващи пороци, предразсъдъции раздори. Животът им протича всред песни, игри итанци, тъй като всекидневната грижа за храна е не-позната благодарение главно на хлебните дървета, да-ва ши през почти цялата година изобилни и вкусни пло-дове.

Описанието на тези хлебни дървета привлича внима-нието не само на ботаниците. Особен интерес проя-вяват плантаторите от Молукските острови, които счи-тат, че тези дървета могат да разрешат важния за тяхвъпрос как да осигуряват храна за работниците от план-тациите без никакви разноски. В резултат на технитенастоявания и на влиятелната подкрепа, която им оказ-ва сър Джоузеф Бенкс, председател на английскатакралска академия и участник в първата експедиция накапитан Кук, в края на 1787 година малкият 215-тоненкораб „Баунти" напуска Портсмьт на път за Таити,откъдето трябва да пренесе 600 хлебни дръвчета до Мо-

лукските острови. За тази цел задната част на кораба епревърната в оранжерия. Тъй като жилищната площ накораба става твърде ограничена, Адмиралтейството съ-кращава броя на офицерите и дори премахва изцяло от-делението войници, които обикновено придружават ко-рабите за далечни плавания, със задача да предотвра-тяват бунтове и опити за бягство от кораба.

Всъщност заплахата от подобни прояви е твърдеголяма. Само за 6 години, от 1775 до 1780 година, отанглийския флот дезертират повече от 42 000 моряци,близо 1/3 от числения му състав. Главната причиназа това са особено тежките условия за живот, при коитоса поставени моряците. Далечните пътувания в непоз-нати води са свързани с изтощителен труд за екипажапа корабите с платна. В същото време влагата и топли-ната на тропичния климат бързо развалят съхранява-ните по примитивен начин хранителни продукти и мо-ряците трябва месеци наред да поглъщат полуразвале-на храна, чийто лош вкус се прикрива с големи коли-чества лютиви подправки. Дори сухарите са винагичервясали и най-обичаен звук, придружаващ всяко яде-не, е чукането на сухарите в масата, за да изпадат оттях червеите. Единствено утешение за екипажа пред-ставлява солидната всекидневна дажба ром, която седава за оправяне вкуса на вмирисаната вода за пиене,но също и като медицинско средство срещу дизентерияи тифус. Главната заслуга за това се пада на адмиралВернън, наричан от признателните моряци „СтарияГрог", който въвежда употребата на ром във флотапрез 1740 г., бидейки сам голям поклонник на товапитие.

Командир на „Баунти" е 33-годишният Уйлям Блай,опитен моряк, придружавал капитан Кук при послед-ното му околосветско пътуване. Той има много качества,но и един съществен недостатък — необуздан харак-тер, водещ до страшни пристъпи на гняв. Както кар-тинно съобщава един съвременник: „Неговото име пре-дизвикваше ужас в сърцата на целия екипаж. Коситему бяха като въжета, а зъбите — като остриета нариба — меч. Моряк, който се осмеляваше да не изпълнинеговите безумни и безмилостни заповеди, рядко до-живяваше до втори подобен опит." Безспорно тази ха-рактеристика е твърде пресилена и в действителностгневът на капитан Блай се е изразявал главно в потокругатни, придружен със спиране на дажбата ром. Ко-гато обаче едно пътуване трае близо цяла година икорабът е твърде малък, атмосферата може да станетрудно поносима дори и за първия помощник на капи-тана и негов стар приятел Флетчер Кристиан, придру-жавал капитан Блай в няколко пътувания.

Отначало пътуването протича добре. За по-малко от3 месеца „Баунти" изминава над 8 500 мили и стига донос Хори. Опитите да бъде заобиколен носът обачеостават безуспешни. Повече от един месец „Баунти"се бори срещу силните насрещни ветрове, без да на-предне нито един метър. Най-после, след като екипажъте напълно изтощен, а корабът получава сериозни пов-

14

реди, капитан Блай се примирява с неуспеха и отправя„Баунти" към Индийския океан. За да намали закъсне-нието си, той избира по-краткия, но опасен път южноот 40-ия паралел, с цел да използува силните попътниветрове. През зимата океанът е бурен, а времето —студено. Въпреки това на 26 октомври 1788 година„Баунти" най-после хвърля котва в залива Матави, насеверния бряг на Таити. Той е изминал 2/ 086 мили съссредна скорост 108 мили на денонощие — едно пости-жение, което говори твърде много за качествата на ка-питан Блай.

След дългото и мъчително пътуване престоят на Таи-ти е истинско блаженство. При това не напразно за-ливът Матави е считан за най-красивия залив в света.Неговите яркосини води, обхванати от нежните изви-вки на бреговата линия, завършват със снежнобялатадантела на прибоя, разстилаща се върху широка ивицаот черен пясък. Зад нея пояс от тъмна зеленина обг-ръща меките контури на хълмовете, прорязани от пе-нести водопади, а над тях се издигат синкавите си-

Котвата на „Баунти" е запазена до наши дни

луети на върхове, достигащи 2 000 метра височина.Туземците посрещат крайно дружелюбно екипажа и

помагат за събиране на дърветата. След 3 седмици воранжерията на „Баунти" има повече от 1 000 дърветаи корабът е готов за обратен път. Въпреки това обачекапитан Блай не дава заповед за отплуване. Съгласноизричните указания на Адмиралтейството „Баунти"трябва да мине през Торесовия пролив, отделящ Ав-стралия от Нова Гвинея. Открит от испанеца Торесоще в 1605 година, проливът е посочван само в секрет-ните карти на испанския флот и едва в 1773 година биваповторно открит от капитан Кук. Сега Адмиралгейст-вото иска да събере повече сведения за този важенморски път. Указанията са дадени, като се е имало пред-вид, че „Баунти" ще пристигне в Таити през м. март.През ноември обаче откъм пролива духат силни на-срещни ветрове и затова капитан Блай, който се при-държа строго към дадените предписания, вместо да из-бегне ветровете, като мине на север от Филипинскитеострови, остава на Таити, разяждан от нетърпение.Екипажът в това време се наслаждава на безгрижнияживот всред райската природа.

Така преминават цели 5 месеца и най-после, на 4април 1789 г. „Баунти" потегля към Молукските ост-рови. Капитан Блай, който е в ужасно настроение по-ради голямото закъснение, иска да въведе на корабажелязна дисциплина и не пести ругатни и наказание.Свикналите на свобода моряци и офицери обаче труд-но понасят това. На 27 април, след като корабът езапасен с пресни плодове от островите Тонга, капитанБлай открива, че липсват част от неговите кокосовиорехи, оставени на палубата. Това му дава възможностда излее лошото си настроение в безспирен поток отругатни, обиди и заплахи. Особено силно той се нахвър-ля срещу помощника си Кристиан, когото нарича предцелия екипаж „мръсно куче", „проклет крадец". Следтова той конфискува всички кокосови орехи и нареждада се спре дажбата ром и месната храна.

Кристиан е силно засегнат от претърпяното унижениеи решава да избяга от кораба. Вечерта той започва даправи сал, но като всички импулсивни и по-слабихарактери иска да предизвика съчувствие към себеси и да бъде възпрян. Така и става. Окуражен от прия-

15

Жител на Питкейрн изработва летяща риба от дървото миру

телите си, той дори намеква, че най-добре е да поемекомандуването на кораба и да отстрани капитан Блай.Мнозина обаче не се съгласяват с него и той внезапноразбира, че е стигнал твърде далече. След опит за бяг-ство сега има подкана към бунт. Наказанието и за дветепростъпки е едно - смърт. Затова Кристиан решавада действува.

Призори, когато поема дежурството, той раздава оръ-жие на своите съмишленици и арестува изненаданиякапитан Блай. Изгряващото слънце осветява спрелиявсред океана „Баунти", до който е спусната във водатанай-голямата му лодка. На палубата екипажът и офи-церите трябва да избират между Кристиан, който сеползва със симпатиите на всички, и капитан Блай, ко-гото мразят. Въпреки това изборът не е лесен. Всеки,който е оставил в Англия родители, жена, деца, знае,че никога вече няма да ги види, ако остане на кораба.Присъединяването към капитан Блай обаче означавапочти сигурна смърт, тъй като малката лодка трудноможе да измине хилядите километри, които ги отделятот най-близкото населено с европейци място. Денят епрекрасен, океанът съвсем гладък и всичко това, коетостава на палубата, прилича на някаква игра, в кояточовек с една дума залага живота си или своите близки.Така изминават цели три часа. В лодката броят на хо-рата постепенно нараства и когато в нея се събиратдеветнадесет души, заедно с капитан Блай, става ясно,че тя е претоварена до последна степен. На палубатана кораба остават още 7 души, които искат да отидат слодката. Самият Кристиан усеща, че силите му се из-черпват. Той дава нареждане и „Баунти" бавно се от-деля от лодката, извива в южна посока и започва да сеотдалечава по безкрайната повърхност на океана. Кри-стиан отива в кабинета си, отпуска се на леглото иказва: „Бих дал всичко, ако можех да залича станалото."

Така приключва първият епизод на този странен бунт,без нито един изстрел, нито една капка кръв. Малцинаот участниците обаче ще останат живи през следва-щите години. По същото това време на другата странана земята започва също така безкръвно един другб у н т — Френската революция, — който после ще до-веде до милиони жертви. Съвпадението не е само външ-но. Защото, ако погледнем списъка на бунтовниците,ще видим между тях всички прости моряци и само единофицер, докато всички членове на екипажа, заемащипо-високи длъжности, остават с капитан Блай.

И така „Баунти" се отправя на юг, носещ на бордаси 18 бунтовници и 7 неволни техни спътници. Кристианотправя кораба към остров Тубуай, разположен няколкостотин мили на юг от Таити и открит десетина годинипо-рано. Островът е обитаем и подходящ за заселване,обаче на него няма никакви животни. Очевидно перс-пективата за доживотно вегетарианство не се харесвана екипажа и „Баунти" потегля към Таити. Там на ко-раба биват натоварени 460 прасета, 60 кози, една крава,докарана на Таити от капитан Кук, и дори две котки.След това „Баунти" се завръща в Тубуай.

Туземците посрещат радушно новите заселници, чия-то поява обаче нарушава равновесието на силите,съществуващо между тримата владетели на острова.Положението се влошава още повече, когато пуснатитена свобода животни опустошават острова, унищожа-вайки реколтата. Туземците се обединяват срещу общиянеприятел и след една битка, в която падат като жертви60 туземци и единствената крава, „Баунти" за трети пътсе отправя към Таити. Там привържениците на капитанБлай заедно с половината от бунтовниците решаватда се заселят, докато Кристиан и останалият екипажотправят „Баунти" в неизвестна посока, отвеждайки съссебе си 12 млади туземки и 6 туземци.

16

Заселването на толкова бели хора в Таити влошаваотношенията между туземните владетели, всеки откоито иска да привлече към себе си такива мощни съюз-ници. Избухват междуособици, в които активно учас-тие взимат и заселниците от „Баунти". Битките са всвоя разгар, когато внезапно, на 21 март 1791 година, взалива Матави спуска котва английският военен кораб„Пандора". За кратко време всички членове на екипажана „Баунти" а задържани, оковани във вериги и об-винени в бунт, въпреки протестите на останалите вернина капитан Блай моряци. След това „Пандора" тръгвада търси останалите бунтовници.

Но нека се върнем при лодката на „Баунти", оставенана 28 април 1789 г. близо до островите Тонга. Още припървия опит да се снабдят с храна изоставените хора от„Баунти" дават първата жертва — един от моряцитее убит при нападение от туземците. Това донякъдеоблекчава товара на лодката и затова капитан Блайрешава да се отправи към остров Тимор, най-близкотонаселено с европейци място. Зад думите „най-близкотомясто" обаче се крият повече от 3 500 морски мили,през непознати проливи и коралови рифове, които тряб-ва да се преодолеят с претоварена лодка, открита задъжда и тропическото слънце, без достатъчно храна ивода. Сега Блай проявява напълно всички свои качест-ва на способен мореплавател. За два месеца той достигадо Тимор, без да загуби нито един от своите хора —едно наистина невероятно постижение. По време напрестоя в Индонезия обаче от тропическа трескаумират 6 души и през март 1790 година Блай и него-вите 11 спътници пристигат в Англия. Адмиралтей-ството, уведомено за съдбата на Баунти", незабавноизпраща „Пандора" със задача да залови и доведе вАнглия бунтовниците.

„Баунти" обаче наистина е изчезнал в необятнияокеан. Напразно „Пандора" кръстосва няколко месецав лабиринта от острови, загубва две лодки с 10 морякаи накрая се разбива в Големия бариерен риф. Загивачаст от екипажа заедно с четирима от окованите въввериги бунтовници. Останалите се добират с лодки доостров Тимор, а оттам продължават за Англия.

На 12 септември 1792 година в Портсмут започва де-лото срещу доведените 10 души от екипажа на „Баун-ти". Трима от тях биват осъдени на смърт и екзекути-рани, а останалите са помилвани или оправдани.

Съдбата на останалите бунтовници , отплували отТаити с „Баунти", остава дълго време неизвестна.Едва тридесет и пет години по-късно се събират све-дения, които помагат да се възстанови този най-тра-гичен епизод от историята на бунтовния кораб.

Четири месеца след напускането на Таити ФлетчерКристиан и неговите спътници кръстосват океана, тър-сейки подходящ за заселване остров. Най-после Кри-стиан решава да се отправи към един самотен скалистостров, далече на юг, забелязан от капитан Картере на2. VII. 1766 г., но без никой да е слизал на него. Остро-вът е наречен Питкейрн, по името на моряка, който го езабелязал пръв.

На 18. I. 1790 година, след продължително търсене,тъй като местонахождението не е било точно означено,„Баунти" стига до остров Питкейрн. Издигащ се катосамотна крепост в този най-отдалечен край на Земята,обкръжен от почти непроходим коралов риф, островътнаистина представлявал подходящо убежище за хора,

бягащи от закона. От „Баунти" слизат деветимата бун-товници, шестима туземци и дванадесет таитянки. Теразтоварват всичко ценно от кораба и когато започватда се изкачват по стръмните скали към високото цен-трално плато, Кристиан запалва кораба. Постъпка наотчаяние или смелост? Трудно може да се отговори натози въпрос, както трудно може да си представим каквоса чувствували тези хора, когато са разбрали, че трябвада останат до края на живота си на този самотен остров,без никога повече да видят други човешки лица, откъс-нати на повече от 10 000 километра от най-близкатацивилизована страна. Усещането на пълна изолация,засилено от присъствието на странни идоли, покрити смъх, остатък от изчезнала старинна цивилизация, пи-съците на многобройните птици, единствени обитателина острова, и постоянният грохот на вълните, разби-ващи се в скалистата грамада, вероятно са създавалиатмосфера, твърде различна от идиличните картини, ри-сувани от привържениците на живот всред природата.Затова и трагичните събития не закъсняват.

Още през първите месеци умират две от жените итова засилва още повече несъответствието между брояна мъжете и жените. Възникват първите спречкванияи двама туземци падат убити. Останалите 4 таитяни сапревърнати в роби, задължени да обработват земите.Те не се примиряват дълго време с това положение иизбягват в гъстите гори, въоръжени с мускети. Презсептември 1793 година те нападат белите заселници.Кристиан и четирима от моряците са убити, а остана-лите на свой ред се скриват в горите. Настъпват тра-гични нощи, през които хората на малкия остров седебнат в мрака като хищни зверове. Жените споделятсъдбата на мъжете си и взаимно се избягват и крият.Колко далече остават наивните представи на Русо!

Постепенно таитяните са избити, обаче нещастиятане престават. Един от моряците, работил преди в ня-каква спиртоварна в Ирландия, започва да добива ал-кохол от корени на растението „ти". Пиянството до-вежда до самоубийства и до взаимно избиване на мал-кото останали живи бели мъже. Към 18)0 година оставажив само един мъж — Александър Смит, няколко ту-земки и двадесетина деца. В 18)8 година един амери-кански кораб случайно минава край острова и капи-танът му изпада в изумление, когато от тази неизвестнаскала се отделя лодка с три момчета в нея, говорещи налош английски език. Той успява да се срещне със Смит,който на свой ред бива изненадан, като научава за ре-волюцията във Франция, победите на Наполеон и про-мените, настъпили в Европа.

За втори път островът бива посетен от кораб в 1814година, но едва десет години по-късно от разказите напотомците на първите заселници се изясняват кърва-вите епизоди на борбата, в която загиват почти всичкизаселници. Техните потомци и до днес живеят на ос-трова и само фамилните имена напомнят за смъртнатаомраза, която на времето е разделяла прадедите им.

Историята завършва с хлебните дървета на островТаити. Пренесени на Молукските острови от втора екс-педиция, ръководена пак от капитан Блай,те бързо сеаклиматизирват и започват да дават обилни реколти.Туземците обаче не желаят да се хранят с плодоветеим, така че в това отношение пътуването на „Баунти"остава без резултат.

ВЛАДИМИР ГАНЧЕВ

17

МАШИНИЗАМЕСТВАТ

ЧОВЕКАДнес във всекидневната ни реч твърде често се срещат

думите „механизация", „комплексна механизация", „ав-томатизация". За мнозина може би не е съвсем ясно как-во точно означават те и каква е разликата между тях.

Всъщност това са понятия за различни етапи в исто-рическото развитие на производителните сили в чо-вешкото общество.

Механизация в най-общ смисъл ще рече предаване нанякои производствени операции, които са изисквалифизически труд от хората, върху някаква работнамашина. Механизацията дава възможност за многократ-но увеличаване на човешката сила.

Елементи на примитивна механизация могат да севидят още в древността (водните и вятърни мелници).Но основната форма на производството векове наред сие оставал ръчният труд.

Истинското си развитие механизацията започва едвапрез седемнадесетия век. Появяват се механичнитепредачни и тъкачни станове, различни механични чу-кове, стругът.

По-късно се появява тенденция за механизация навсички операции в дадено производство. А това всъщ-ност представлява комплексната механизация. Хара-ктерно и при комплексната, и при обикновената механи-зация е, че абсолютно необходимо звено във всеки произ-водствен процес е човекът. Той осъществява управле-нието и при най-високомеханизираните процеси, ачесто влага и физически труд.

Какви са резултатите от механизацията?На първо място дава възможност да се произвеждат

за единица вложен човешки труд много повече мате-риални блага.

Второ, тя довежда до деквалификация на работни-ците. Стремежът да се поевтини производството доведедо все по-голямо раздробяване на производственияпроцес на отделни, съвсем прости операции. Сред-ствата на механизацията пък дадоха възможност упра-влението на тези прости операции да се осъществява отсъвсем неквалифицирани работници, които благода-рение на по-ниското им заплащане бързо замениха ква-лифицираните. При капитализма с увеличаване произ-водството на материални блага се влошава животът напо-голяма част от хората.

В широк смисъл на думата автоматизацията е етап вразвитието на машинното производство, при който човексе освобождава не само от какъвто и да било физическитруд, но се освобождава и от непосредственото управ-ление на производствения процес, като самото управле-ние се поема от различни автоматични устройства.

При пълната автоматизация всички процеси по полу-чаване, преобразуване, предаване и използуване наенергията, материалите и информацията се изпълняватавтоматично.

Внедряването на пълната автоматизация в някоиклонове на промишлеността започна в началото на вто-рата половина на двадесетия век. По това време наукатаи техниката вече разполагаха с редица средства, коитоправеха възможно това. Кои са тези средства?

Преди всичко — много, най-различни и с високи по-казатели работни машини. Освен това достатъчно пълнаразработка на теорията на автоматиката, големитепостижения на електрониката и най-важното — поя-вяването на цифровите електронни сметачни машини иразпространяването на идеите на кибернетиката.

По своя път пълната автоматизация преминава презразлични стъпала. Особено внимание заслужават поя-вилите се през средата на нашия век мощни автоматич-ни линии. На тях могат да се изработват детайли, чиятомеханична обработка включва няколкостотин операции.Например механичната обработка на моторния блок наедин модел шестцилиндров автомобилен двигател включ-ва 530 операции, които се извършват на автоматичналиния, общата дължина на която възлиза на повече от500 метра.

Следващото стъпало по пътя на пълната автоматиза-ция е цехът — автомат.

Пръв пример в това отношение е един от цеховете на„Първия държавен лагерен завод" в Москва. Тук сепроизвеждат годишно 900 хиляди сачмени и 600 хилядиролкови лагера.

Още по-висша степен на автоматизация представлявазаводът — автомат. Най-голям успех в тази насока е вле-злият в действие през 1950 година завод — автомат заавтомобилни бутала в Москва.

В този завод — автомат целият производствен процес етака устроен, че първата човешка ръка, която се допирадо буталото, е тази на монтьора, който ще монтира бу-талото в двигателя. Целият завод се обслужва от осемдуши в смяна и произвежда по 3500 бутала на ден.

Но и заводът — автомат не е върхът. Заслужена гор-дост на учените и инженерите са машините с програмноуправление. Най-често това са фрези и стругове, но попринцип могат да бъдат и почти всички останали ви-дове металорежещи машини.

Те работят по следния начин: Размерите на обрабо-тваемия детайл се вземат от чертежа и в определен поря-дък се нанасят на перфолента. Перфолентата се поставяв управляващото устройство, което след включване намашината управлява самостоятелно и изцяло рабо-тата й. Тук новост са не самите металорежещи машини,а управляващото устройство, което в същност предста-влява една малка електронна сметачна машина.

Тези машини имат огромно бъдеще в тези отрасли отпромишлеността, в които липсва масово или едросе-рийно производство.

Както и механизацията, автоматизацията повиши

18

извънредно много производителността на труда, снижисебестойността и подобри качеството на продукцията.Но автоматизацията се оказа безмилостен враг на неква-лифицирания труд. Всички високоавтоматизирани про-цеси се нуждаят от работници с най-висока квалифи-кация.

Това е радостно явление, защото ще освободи милиониработници от изоставане, като им даде възможност дапрестанат да бъдат прост придатък към машината иликонвейера, а навсякъде в производството да бъдат твор-чески елемент.

За съжаление обаче резултатите от внедряването напълната автоматизация не навсякъде са така радостни.В същност в това няма нищо чудно, ако разглеждаменещата не откъснато, а във връзка със съществува-щия в дадено общество социален строй.

Така например у нас внедряването на пълната авто-матизация води и ще води винаги само до подобряванена нашия живот. Изместените от пълната автоматизациянеквалифицирани и недостатъчно квалифицирани ра-ботници винаги се прехвърлят в други клонове на ма-териалното производство или, както става по-често,обществото им предоставя средства и време да повиша-ват квалификацията си, за да могат да се справят с но-вата техника.

Ние наистина не можем да си представим нашетобъдещо общество без пълната автоматизация. Тя енеобходима не само за увеличаване на материалнитени блага и намаляването на работния ден, но и заосвобождаването на човека от вредните за здравето мувидове труд, а също така и за осъществяването на та-кива производствени процеси, чието управление е из-вън възможностите на човека.

Съвсем друга картина се получи още при първитеопити за внедряване на автоматизацията в капиталисти-ческите страни, където резултатите са масови уволне-ния на работници, оставане на стотици хиляди хора безработа.

Нефтопреработващата промишленост в САЩ през1952 година произвежда 22% повече продукция, откол-кото през 1948 година, като изхвърля на улицата де-сет хиляди души. И това е само при съвсем скромноприложение на автоматизацията. Според направенитев САЩ изчисления използуването на всички съвременниприбори и средства за автоматическо регулиране приедин среден нефтопреработвателен завод би намалилоперсонала от осемстотин на дванадесет души.

От 1 март 1953 година до 30 ноември 1954 годинавследствие внедряването на автоматиката остават безработа сто и десет хиляди работници от електротехни-ческата промишленост. А това е отрасъл, който се нами-ра в процес на буйно развитие.

Особено характерно е положението в автомобилнатапромишленост. Тук през 1955 година става бързо вне-дряване на най-широка автоматизация почти спонтанноот всички фирми. В резултат — небивал производственуспех. Произведени са почти 50% повече автомобили,отколкото когато и да било друг път. Но. . . на 1 януари1956 г. остават непродадени 750 000 автомобила.

А по-нататък? По-нататък ето какво става: През пър-вите две седмици на 1956 година Форд уволнява 4600души, „Дженерал мотърс" — 3900, „Крайслер" —3600. На 21 януари „Крайслер" уволнява още 10 351работници. Към средата на февруари Форд затварядесет от петнайсетте си монтажни завода и привеждаостаналите си заводи на съкратено работно време. По

това време уволнените от автомобилната промишленостдостигат 71 000 души. За един месец само в района наДетройт броят на безработните нараства с 40 000 души.

Като че ли това е върхът на нещастието. Не още. Вкрая на април количеството на непродадените автомо-били нараства още повече. Към 28 април официалноуволнените автомобилостроители са вече 137 000, апрез юни — 200 000 (една четвърт от работниците, зае-ти в автомобилната промишленост). Има дни, в коитоне работят по 500 000 души.

А какво е положението в Англия? Почти по същитепричини, както и в САЩ, на 9 януари фирмата „Остинмотърс" привежда 8000 работници на четиридневна ра-ботна седмица. Такава участ сполетява и работницитеот заводите на групата „Рутс" в Ковънтри и тези на„Морис мотърс" в Бирмингам.

Към края на февруари нови хиляда работници саприведени на четиридневна работна седмица. В средатана март числото на работниците в автомобилната про-мишленост с непълна работна седмица достига 35 000души.

През май започва най-страшното — уволненията.До края на юни загубват работата си 17 700 автомобило-строители. . .

Но нека да напуснем настоящето и да направим ня-колко крачки из близкото бъдеще. . .

ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ НОВИТЕ АВТОМОБИЛИСъжалявам, че не пристигнах в завода със самолет,

защото само от птичи поглед може да се обхване изцялос очи това огромно съвременно предприятие. Но и пъ-туването с кола е не по-малко приятно.

От главната магистрала се отбихме по първокласенбетониран път. От двете му страни се зеленееше младагора. От време на време между дърветата прозирахапокривите на едноетажни вили. От шофьора разбрах, чев тях живеят хората от завода. След около два километрагората свърши и пред нас се откриха първите корпуси,

Посрещнаха ни любезно. Един от инженерите ни по-веде.

Чувствувах се малко неудобно, че го откъсваме отработата му и се опитах да се извиня. Но той ме пре-късна и заяви, че това е съвсем излишно, тъй като вмомента нямал работа. Изгледах го учудено. Как можеда признаваш, че в работно време нямаш работа. А тойсигурно разбра мислите ми, защото поясни весело:

— Нас, хората, заети с поддържането на машините,ни ценят толкова повече, колкото по-малко работа има-ме. Не работим ли — значи, всичко е изправно и произ-водството върви като по часовник, работим ли — значи,някъде нещо не е в ред, нещо е спряло и ритъмът е на-рушен.

Аз се засмях. Наистина е така. Тогава да започнемнашата разходка от леярната.

Посещавал съм много леярни — и примитивни, и ме-ханизирани, и високо механизирани. Но когато влязох-ме в тукашната леярна, разбрах, че пред мен е нещо ново,съвсем различно от това, което бях виждал досега. Инаистина, помислете си—къде се е чуло и видяло място,в което се работи с разтопен метал, без работници вгруби брезентови облекла, с характерните защитнишапки, с осветени от огъня зацапани изпотени лица.Тук нямаше нищо подобно.

От бункерите и складовете автоматично, в точно опре-

19

делени количества материалите постъпват в различнитетопилни пещи. Малка изчислителна машина обработванепрекъснато сведенията, постъпили от различнитедатчици, и чрез своите заповеди поддържа химическиясъстав и температурата на стопилките в строго опреде-лени граници. Многочислените разливачни автоматидействуват безотказно. Отлетите детайли се очистватот леяците и отливъците, от полепналата леярскапръст и се подлагат на специална термообработка вогромни тунелни пещи. Накрая преминават през пре-глед в автоматичната контролна станция и по различ-ните транспортни ленти се отправят към металореже-щите секции на завода.

Това, разбира се, е много, много кратко описание натози цех, много по-кратко от описанието от производ-ството на хляб с думите: „Ори, мели, яж".

Отправихме се в ковашките цехове. Тук, без какватои да е човешка намеса, автоматите коват стотици раз-лични детайли. Няма да ви описвам всички. Ще ви раз-кажа само за един от тях.

Всички знаете какво представлява колянов вал наосемцилиндров двигател. Тук неговото изработванезапочва с това, че на гилотинна ножица се отрязвапарче с точно определено тегло от постъпилия от складастоманен прът. Чрез електрически ток парчето се на-грява за няколко секунди до определената температураи веднага попада в първия ковашки автомат. С няколкоудара той огъва всички колена. Механичните ръце пое-мат вече малко поизстиналата заготовка и я подават напозицията за второ загряване, откъдето постъпва въввтория ковашки автомат. В подобна последователностзаготовката минава през няколко ковашки автомата,през автомат, който поставя центри в двата й края, презбалансир машина, термообработва се и накрая излизапочти напълно готова за монтаж. Единствената опера-ция, която остава да се извърши в металорежещатасекция, е шлайфането на шийките й.

Истински бях поразен, когато видях работата насвръхтежките преси. Това са преси, които имат силана натиск 600—700 хиляди, та дори и един милион то-на. След всеки ход на буталото им излиза напълно го-тов за монтаж детайл, размерите на който са спазенидо няколко стотни от милиметъра.

Минахме през някои сектори на металорежещата частна завода. Казвам „през някои", защото беше невъз-можно да обиколим навсякъде. Но и това, което видях-ме, беше зашеметяващо. Пред очите ни се изнизахастотици различни най-сложни автомати, множествотранспортьори, безброй механични ръце, хиляди дат-чици, десетки малки електронни мозъци със свои очи,уши, осезание. Това бяха няколко хиляди детайла, коитов непрекъснат поток бягаха в различни посоки, на пръвпоглед като че ли безразборно, а в същност подчинени настрого определена цел и в идеално съгласуван ред.

Върхът на техническата мисъл обаче е монтажниятцех. Това е първият напълно автоматизиран цех в света.Когато влезе човек в него, не може да не почувствуваистинска гордост.

Тук, на главния конвейер, буквално пред очите ти растеавтомобилът. Разположените от двете му страни мон-тажни автомати с фантастична ловкост и бързинавършат своята работа. Докато се обърнеш, голото шасисе превръща в прекрасна лека кола.

Гледах захласнат и неволно си представих как би из-глеждало всичко, ако вместо автомати от двете странина конвейера стояха хора. Та нали преди пускането на

този завод това беше действителност! През цялата ра-ботна смяна, час след час, човек да извършва само еднасъвсем проста операция! На пръв поглед всичко е лес-но — не се изискват някакви физически или умствениусилия. Но точно в това е същността. Човек трябва дабъде творец, а не безсловесен придатък към машината.

Неволно си спомних едно съобщение, появило сепрез петдесетте години в американската преса. По времена внедряването на автоматизацията в автомобилнатапромишленост един петдесет и три годишен работникбил уволнен от заводите на Форд, където десетки годинибил работил на монтажния конвейер. След известновреме успял да си намери работа в някакъв консервензавод. Задачата му се състояла в това. да сортира набели и черни черешите, които се движели по транспор-тната лента. След две седмици обаче той напуснал но-вата си работа. Когато го запитали защо постъпва така,той отговорил: „Тежко ми е. Знаете ли, цял ден трябвада мисля къде да слагам белите и къде черните череши.Тази работа не е за мене. Късно ми е да свиквам да ра-ботя нещо, което изисква непрекъснато мислене. . ."

НА СТРОИТЕЛНАТА ПЛОЩАДКАНаближаваме покрайнините на града. Отдясно, ня-

къде зад дърветата долита свистящ шум Прекосявамебързо залесителния пояс и пред нас се открива строи-телна площадка. Няма съмнение, това е новостроящ седом. Издигнат е вече до петия етаж. Но защо никойне работи на него! Да не е почивен ден. А шумът идвакато че ли някъде иззад него.

Заобикаляме го. Пред нас се извисява някаква ажур-на грамада, която прилича много на крачещ екскаватор,но е много, много по-голяма. Тя е източникът на шума.От нея се протягат към строящата се сграда всевъз-можни стрели, кабели, тръби. В долната й част се за-белязват очертанията на врата. Отправям се към нея.Влизам. Вътре срещам двама души — оператори,които бяха така любезни да ми обяснят това — онова въввръзка с тази грамада, която се нарича домострои-телен автомат.

Това чудо на техниката работи в общи линии така:Земемерите поставят ориентири, по които се определяточното месторазположение на бъдещата сграда. Домо-строителният автомат се доставя на строителната пло-щадка на секции, които с помощта на хеликоптери сесглобяват много бързо. Двамата оператори въвеждатстроителните планове в автомата. Да не мислите, четези планове са някакви чертежи с изобразенивърху тях фасади, мазета, разрези, железобетонни кон-струкции и т. н. атрибути на класическите строителнипланове. Не, цялата информация автоматът получавачрез няколко ролки, подобни на тези за магнитофо-ните, върху които са закодирани всички данни, необ-ходими за строежа: размери, координати, външно ивътрешно оформление и т. н., и т. н.

Изкуственият мозък на автомата, който няма повечеот един кубически метър обем и има един милиард еле-менти, приема информацията от ролките и започва дадействува вече самостоятелно. Двамата дежурни ин-женери-оператори само наблюдават работата му. Когатоги запитах защо изобщо си губят времето тук така, безда работят, единият весело ми отговори: „За да носимотговорност". Възприех го като остроумна шега, некато поразмислих, разбрах, че той е съвсем сериозен.

Най-напред влизат в действие земекопните органи.Фрезерите се впиват в земята, стоманените челюсти

20

я захапват, транспортьорите я поемат, изхвърлят и на-трупват встрани. Скоро изкопът е готов. Започва из-граждането — без нито една тухла, без нито грам ци-мент, без вар и пясък.

Изхвърлената от изкопа пръст се поема обратно отавтомата и някъде в недрата му се разтопява. Стопил-ката се анализира непрекъснато, коригира се съставът йсъобразно нуждите и се изпраща към определенитеместа. С многобройните си огнеупорни щитове авто-матът е оформил кофража на първата секция от сгра-дата. Чевръстите механични ръце плетат мрежа отсъвсем тънки метални нишки. Нишките са дебели кол-кото косъм, а се състоят от цяло снопче още по-тънкинишки. Направени са от свръхчист метал. Затова здра-вината им е фантастична — десетки, стотици пъти по-голяма от тази на обикновеното бетонно желязо. Мре-жата се поставя в кофража и разтопената скална масасе излива. Щом позастине, щитовете се отместват. Меж-дините между тях и отлятата стена се запълват съсстопилка с нови свойства — отвън след застиването сеполучава гладка, блестяща или матова, украсена съоб-разно предписанията на проекта, външна повърхни-на, а отвътре първо трябва да се получи силно порьозенслой (за изолация на топлината и шума), който следтова се покрива с пластмасови тапети.

Всичко това се извършва непрекъснато заедно съсстотици други неща: поставя се канализационна мрежа,работи се електрическата инсталация, отливат се про-зорците, прави се пластмасовата настилка — килим, мон-тират се ваните и душовете и т. н.

Домостроителният автомат бавно обхожда сградата.При всяка обиколка израства по един етаж. За десетдена многоетажният дом е готов. Звучи фантастично,но е така. Автоматизацията тук е вървяла ръка за ръкасъс съвършено нова строителна технология. Затова ирезултатите са зашеметяващи.

А пък и красиво работи този автомат. Да видите самокак сръчно и чевръсто пипа. Никакво суетене. Но какможе да командува толкова изпълнителни органи едно-временно? Как успява да съгласува движенията им,да ги съобразява с получения проект, а освен това да из-праща заявки за материали, да следи за състояниетоси и какво ли не още?

И аз зададох подобни въпроси на дежурните опера-тори. Отговориха ми: „Без да се задълбочаваме в тех-ническите подробности, ще ви кажем — това ставапринципно по същия начин, по който вашият мозъккомандува тялото ви."

„Но как така — веднага възразих аз. — Каквосравнение изобщо може да става тук. Моят мозък имачетиринадесет — петнадесет милиарда нервни клетки иуправлява само две ръце и два крака, а домостроител-ният автомат притежава стотици „ръце" и „крака" ине знам още какво и има само един милиард елементи вмозъка си."

„Чакайте, чакайте — побързаха да ме прекъснат лю-безните домакини. — — Вие стигнахте до това заклю-чение, защото не взехте предвид редица неща. Първо,вашият мозък съвсем не се занимава само с вашитеръце и крака. Това би било по-безсмислено, отколкотонапример твърдението, че задачата на Братската елек-тростанция е да задвижва електрическата самобръс-начка на гражданина X. Вашият мозък има много,много повече задължения. Всички вътрешни органи,всяко мускулче се намират под командуването на вашиямозък. И всичко това бледнее пред капацитета, с койтовашият мозък трябва да разполага за така нареченатависша духовна дейност. Така че управлението на ръцетеи краката ви за възможностите на вашия мозък е всеедно капка в морето. Наистина мозъкът на нашия ав-томат е все още далеч по-несъвършен от вашия, но вбъдеще, надяваме се, автоматите ще стават все по-умни.Те и сега вършат своята работа безупречно.

След като подразних любопитството ви, драги чита-тели, с тези два измислени, но по принцип не невъз-можни репортажа, може би ще ви се иска да узнаетеоще нещо за бъдещото развитие на автоматиката. Акое така, това е чудесно. Но нали все лак всяко нещотрябва да има край — и аз трябва да привършвам, катона раздяла ви кажа: Никога не се плашете от преко-мерно разгръщане на фантазията. Животът, поне до-сега, е доказал, че постиженията на човешкия генийвинаги далеч са надхвърляли и най-смелите догадки ипредположения. И нямаме никакво основание да смя-таме, че това в бъдеше ще се измени.

Инж. НИКОЛА ЧУПАРОВ

неизвестни Факти за известни хораСкептици

Когато се появили първите желе-зопътни линии, френският физикАраго заявил:

— Човек не може да прекара влакпо тунел!

А английският професор Уилсънписал в 1878 година: „Много от чуде-сата на Парижкото изложение щеумрат след неговото закриване. Щосе отнася до електрическата све-тлина, то тя ще угасне и никойняма да чуе повече за нея".

Подобни изказвания преследватвсяко откритие!

УточнениеФорд се обърнал към известния

електротехник на фирмата „Джене-ръл мотърс" Щайнмец с молба запомощ: новият мощен генератор ведин от неговите заводи работеллошо. Когато пристигнал в завода,Щайнмец се отказал от всякаквапомощ, само поискал бележник, мо-лив и леко походно легло. Два дни идве нощи слушал той как работи ге-нераторът и правел изчисления. По-сле поискал стълба, рулетка и тебе-шир, извършил акуратни измерва-ния и нанесъл бележки върху кор-

пуса на генератора. Скептично настроените зрители той помолил даспрат генератора и да извадят шест-найсет намотки от индукционнатамакара. Генераторът започнал даработи безукорно. Скоро след товаФорд получил сметка за 10 000 до-лара. Той върнал сметката с молбада бъде уточнена. Щайнмец отгово-рил: „За нанасянето на бележкитес тебешир върху корпуса на генера-тора — 1 долар. А за това, че знаяда нанеса бележките — 9999 долара.Всичко — 10 000 долара."

21

Провлакили проток

За европейците Новият свят е билоткрит през XVI век. Но първитехора са се появили на Западното по-лукълбо значително по-рано. Оче-видно те са дошли в Америка попровлака, съединяващ крайните севе-роизточни части на Азия със севе-розападните области на Америка ипреминаващия на това място сегаБерингов проток.

Западното полукълбо е Нов святне само за човека, но и за животнитеи растенията. Зоолозите и ботани-ците доказаха, че известните нивидове е трябвало да се появят най-напред в Азия, а след това да преми-нат в Америка. (Съществуват обачеи доказателства за известно движе-ние в обратна посока.) Такова раз-пространение не бива да се раз-глежда нито като масово преселе-ние, нито като едно общо бягство —дори и при животните. По-скоротова е преселване на нови територии,вследствие повишение на численост-та — преминаване в по-рядко насе-лена страна и с по-благоприятниусловия за живот. Масовото прехвъ-рляне на животинските и растител-ните форми предявява към сухопът-ния Берингов мост доста високиизисквания. Ако упоритите хорамогат да преминат по тясно мост-че (ескимосите често пресичат про-тока с кожени лодки), то бавнотопреселение на растения и животнисе нуждае от провлак с ширина наматерик, достъпен за по-дълъгпериод от време.

Измерванията, направени в Бе-рингово и Чукотско море, показаха,че дъното представлява обширнаравнина, потънала недълбока вморето преди повече от милионигодини, вследствие свличане на зем-ната кора в полярните области повремето на плейстоцена. Дотогавапочти петдесет милиона годиниголяма част от местността е билана по-високо ниво от морското рав-нище.

Ако се приеме, че между Азия иСеверна Америка в третичния пе-риод е съществувал сухопътен мост,то по-лесно могат да се разрешатмного проблеми, стоящи пред био-

лозите. Палеонтологическа даннипоказват, че в този период от Азия заАмерика са преминали множествовидове млекопитаещи: едри и дреб-ни . Обаче след потъването на сушатапреселението се е прекратило. Бе-ринговият проток е много устойчив:изследванията на древните бреговитераси на островите в заобикаля-щите ги морета показват, че презпериода на плейстоцена вертикално-то движение на сушата не надми-нава девет мор та. Друго доказа-телство за продължителността напотъването е сравнително гладкотодъно на Берингово море Дебелитеморски утайки са успели да изра-внят релефа създаден от ерозиятаоще когато тази област е била суша.

Някои уч:ни предполагат, че мо-стът е бил напълно покрит с лед.Обаче геологическите данни показват,че Чукотският полуостров в Сибир,полуостров Сюард в Аляска, а такасъщо и обширните области на Цен-трална Аляска са били свободни отледове. Що се касае до потъналитеравнини на дъното на Беринговияпроток и съединените с него морета,то каменистият чакъл, намерен там,където теченията отнасят тинята,очевидно е пренесен от леденитепланини. Тези струпвания в никакъвслучай не трябва да се приписват наморените, утаени от топящитесе ледове.

Очевидно климатичните условияна Беринговия мост са били типичниза тундрата.

Голяма част от зоолозите не смя-тат, че това широко съединение есъществувало през целия плейсто-цен. Освен това преминалите оттам животни не са били характерниза хладния климат. (Нито едно отистинските арктически животни,от рода на косматия носорог, не е

достигнало никога Америка.) Ипротив, това са животни, коитопредпочитали за своето разпростра-нение топлите между ледникови пе-риоди. Разбира се, те са моглипреминават само когато времетозапочвало да се затопля и условиятана американската част на провлакаставали все по-благоприятнирастежа и разпространението и

Като се вземат предвид всичкибиологични доказателства, спокой-но може да се смята, че в продълже-ние на голяма част от плейстоцено-вия период Старият и Новият святса се съединявали чрез провлак, мнго по-широк от днешна АляскаМнозина твърдят, че повърхност;на този сухопътен мост е биравна и непрекъсната. Съвсем осно-вателно може да се предполага,големите животни са се придвиж-вали по него безпрепятствено в раз-стояние на осемдесет хиляди годиниот цисконсинската епоха и вероятнов течение на много от предшествува-щите междуледникови периоди.

До края на висконсинската епохапо този мост е трябвало да преми-нат и първите хора. Азиатскиячовек последвал азиатските живот,в Новия свят. Най-вероятно хора)са вървели надолу по крайбрежиетоа не по вътрешната част на про-влака, който лежи сега на мястотона Беринговия проток. Техни/останки би трябвало да бъдат по-гребани не само под слоевете вод-но и под насипите, натрупанимного по-късна епоха, когато море/започнало да настъпва към мате-риковия шелф. Ето защо археолозитене бива да се чудят, ако намерят ,различни места в Северна Америкадоказателства за това, че човекъте живял там преди петдесет хилядигодини или дори по-рано.

22

Те носятимето

ИЛЮШИНПомолете някой пилот да ви опише самолетите на

които е летял, и скоро ще се уверите, че той разказваза тях като за живи, одухотворени същества. И наи-стина всяка от тези сложни машини проявява по вре-ме на полет свой „характер". Някои — нервни икапризни — изискват непрестанен контрол от странана летеца, строго наказват всяко отклонение от прави-лата на пилотажа. Други — спокойни и флегматич-ни — добродушно прощават дребните му грешки.Разбира се, тук няма никаква мистика. В конструкциятана всеки самолет са отразени способностите и характе-рът на неговия създател. Металните птици носят наборда си не само инициалите на своя конструктор, но ичастица от самия него.

Именно затова трудовата биография на „Иловете" енеотделима от човешката съдба на Сергей Владимиро-вич Илюшин. Той е роден през 1894 г. в бедно селскосемейство. Неговото запознанство с авиацията ставатвърде рано и непосредствено — през 1913 г. припровеждането на първата авиационна седмица в Пе-тербург той се труди като общ работник по разчиства-нето и изравняването на летателното поле. След катобил призован в армията, Илюшин с трудолюбие и на-стойчивост изминава пътя от общ работник до мото-рист. През 1917 г. се изпълнило и едно друго неговожелание — издържал изпит за пилот. В годинитена гражданската война той обикаля по фронтовете катоначалник на ремонтни работилници, монтирани в спе-циален влак, и извършва на място поправката на тро-фейните самолети, придобивайки богат опит, койтопо-късно ще му бъде много полезен. Неговото усърдиеи способности са забелязани и през 1921 г. той е изпра-тен да се учи във Военно — въздушната инженерна ака-демия „Н. Е. Жуковски", която завършва в 1926 г.Още през следването си в академията той проектира истрои няколко планера, а след 1931 г. се отдава изцялона конструкторска работа. И литват по света крилатитемашини с инициалите „Ил" на борда. За всички е не-възможно да разкажем, но две от тях заслужават осо-бено внимание: Ил-2 — прославеният въздушентанк и пътническият реактивен самолет Ил-62.

Освен трудолюбие и настойчивост Илюшин притежаваи едно много важно качество, без което не може да седостигнат върховете на конструкторското майсторство— умението да мисли оригинално, да вижда новото,което често пъти противоречи на общоприетите нормии разбирания.

В навечерието на Втората световна война преобла-дава мнението, че самолетите трябва да притежаватпреди всичко голяма скорост и височина на полета.Илюшин обаче добре разбирал, че за подкрепа на сухо-пътните войски от въздуха ще бъде необходим нов нео-бикновен самолет — щурмовак, способен да се бори станковете на противника, да унищожава неговата арти-лерия и жива сила. Тук не е нужна нито голяма ско-рост, нито голяма височинност. Напротив, щурмова-ците трябва да летят ниско, на бръснещ полет, за дапоразяват точно и ефикасно противника. И се оказалнапълно прав. Когато летящият танк започнал да уча-ствува в бойните действия, тези, които изпитали нагърба си неговата мощ — хитлеровите войници, — гокръстили с подходящо име: — „Черната смърт". Докрая на войната Ил-2 оставал единствен по рода сисамолет, предизвикващ сред врага ужас, а сред прия-телите — възхищение и респект.

Какви са качествата на този самолет? Заслужена ли е

23

Те носятимето

ИЛЮШИНС И С Т Е М А З А О Т О П Л Е Н И Е И В Е Н Т И Л А Ц И Я .

С Х Е М А — Р А З Р Е З Н 1

обща вентилация

на салона

отвориза индивидуална

вентилация

връщанена използувания въздух

топъл въздух

за отопляване на салоните

външнасекция

на елерона

средна секция

на елерона

(елерон — кормилна плоскост,

която може да се отклонява

нагоре и надолу)

отвор за изхвърлянена използувания въздухв атмосферата

преден салон

с 45—72 места

отсекна радиоапаратурата

кресло

на щурмана

креслона бордниярадист

въздухозаборникна вентилационнатаинсталация

входнаврата

С Х Е М А Н А Б А Г А Ж Н И Т Е О Т Д Е Л

носоврадиолокатор

преден колесник(колелата сабез спирачки)

отсек, в койтосе прибира

Г А ИЛ-62 хоризонтално кормило

повърхностнаан1ена

тример за автоматичното

балансиране

тример за ръчнотобалансиране

оповесяваща плоскост, която облекчавана самолета)

сервокомпенсаторн

опашна

аеронавнгационнасветлина

I

елерона

на секция на спойлера

на управлението,

ращ елероните)

трешна секцияспойлера

основенрезервоар резервоарна хидра на автономнатавличната помпена станциясистема

[хидравличниакумулатори

въздушно — топлиненпротивообледенител

пружинен сервокомпенсатор

бордеи турбоагрегат.

П О М Е С Т В А Н Е Н А Г О Р И В О Т О

решетка на риверсиращиямеханизъм,който се използуваза обръщанена тягата

заден салон

4 0 - 1 Н места

турбовентилаторенреактивен двигател

масленрезервоар

заден надлъжник на крилото

кухини — резервоари

в крилата

колела на основнияколесник (притежаватспирачки

преден надлъжникна крилото

среден надлъжникна крилото

отвор

за зареждане аеронавигациониис гориво "иииниисветлини на крила/а

Горе: Ил-28; долу; Ил-2

неговата слава? Главното му предимство може да сехарактеризира с две думи: неуязвимост и огнева мощ.Да разшифроваме тези думи. Двигателят, радиато-рите, кабината на летеца и всички други по-важнивъзли и агрегати са защитени от здрава броня, способнада устои на пушките и картечниците. Само прякото по-падение на оръдеен снаряд можело да извади самолетаот строя. Щурмоваците се отличавали с изключителнажизненост — даже с тежки повреди и множество про-бойни по крилата и тялото те се завръщали благопо-лучно на аеродромите си. Въоръжението се състоялоот картечници, оръдия, реактивни снаряди, закаченипод крилата, и бомби от разнообразни калибри с общотегло до 600 кг. Всичко това правело от Ил-2 наи-стина „Черна смърт" за неприятеля.

След победата в Съветския съюз започва усилена ра-бота за построяването на реактивни самолети. Илюшинконструира един от първите реактивни бомбардирова-чи •— Ил-28. Едновременно с това той създава имножество пътнически самолети, добре познати у нас.Това са Ил-14, Ил-18 и др. Тук ще разкажем за най-новото му творение — реактивния Ил-62.

Това е истински гигант: дълъг 53,1 м, висок 12,4 м.Цялата грамада, тежка 157,5 тона, се поддържа във въз-духа от крило с разпереност 43,3 м. Първата и най-характерна особеност, която се хвърля на очи, е раз-положението на двигателите. Те са четири и са монти-рани от двете страни на опашката. Този начин, изпол-зуван за пръв път във френския пътнически реактивенсамолет „Каравела", има значителни предимства. Тъйкато двигателите са поставени отзад, шумът и вибра-циите, породени от тяхната работа, се усещат в салонитеза пътниците значително по-малко, което повишавакомфорта на пътуването. Понеже са разположени близодо надлъжната ос на самолета, спирането на един идори два от тях не е пречка за безопасното продължа-ване на полета. Ако двигателите са монтирани в крилатаи два от тях (върху едното крило) се повредят, пилотътще бъде принуден да изключи и другите двигатели,тъй като кормилото не може да компенсира страничнототеглене. Разбира се, тук е важна и мощността на дви-

Ил-62

гателите. Ако тя е малка, самолетът не може безнака-зано да се лиши от нито един. Ил-62 обаче разполагас четири двигателя с обща тяга 42 тона и затова изли-тането може да се осъществи при спирането на един, ахоризонталният полет дори при спирането на два от тях.

Много важно предимство е, че при задното разполо-жение на двигателите имаме така нареченото „чистокрило", гладко по цялата си дължина, без израстъцитена моторните гондоли. Това позволява да се получипо-високо аеродинамично съвършенство на крилото ида се повишат летателните качества на самолета. Инаистина те са отлични. Въпреки своята големина итежест новият „Илюшин" излита след 1800 м засилва-не, а пробегът при кацане е само 860 м. За това спома-гат и двигателите; голямата им мощност скъсява пътяза засилването. Освен това двата външни двигателя саснабдени със специални отклоняващи плоскости, коитопри кацане завъртат газовата струя в посока обратнана полета — така нареченото риверисиране на тя-гата. Следователно при кацане двата външни двигателясъздават реактивен тласък в посока обратна на полетаи спомагат за по-бързото спиране на самолета.

Високото аеродинамично съвършенство на Ил-62се проявява и в отличната му пътна скорост, която нависочина 10 000 м е от 850 до 900 км/ч.

На този самолет липсват традиционните горивни ре-зервоари. Горивото се налива в кухините на крилото,които са херметизирани. В тях се побират до 100 000литра керосин. С пълен запас от гориво далечинатана полета е 9200 км. Когато на борда се вземе макси-малният търговски товар — 23 тона, далечината наполета е 6700 км.

На разположение на пътниците са предоставени двапросторни салона. Числото на пасажерите може да сеизменя от 85 при луксозния вариант до 186 при иконо-мичния. При височина на полета до 7000 м вентилато-рите нагнетяват в салоните въздух с налягане, равно наатмосферното при морското равнище. Над тази границаналягането постепенно се намалява, като при височинана полета 13 000 м вътре в салона има налягане, съот-ветствуващо на 2100 м над морското равнище. По двесистеми се подава поотделно горещ и студен въздухи автоматично се поддържа стайна температура.

Екипажът се състои от пет члена: първи и втори пи-лот, щурман, радист и борден инженер. Всички се нами-рат в една кабина. Тяхната работа е улеснена от мно-жество прибори и системи: автопилот, радиолокатор,автоматични радиокомпаси и други. Благодарение насложния комплекс от най-разнообразни уреди водене-то на самолета е автоматизирано от височина 200—400 мслед излитането и до височина 60 м при кацането. Заподдържане на постоянна връзка със земята по времена полета се използуват две късовълнови радиостанции.

В момента Ил-62 се изпитва всестранно и придир-чиво. След полагането на „матурата" новият самолетще се появи на пътническите линии. И тогава хилядипасажери ще се запознаят лично с още една крилатамашина, носеща името Илюшин.

ИВАН ВЪЛЧЕВ

В собственияси капан

Научно- фантастичен разказ

АВТОР ВИКТОР СМИРНОВ„Коварно слагах мрежи, Озрик,но попаднах в собствения си капан."

Шекспир, Хамлет.

В онова неделно утро, когато вля-зох в стаята на съседа си Павел Чер-нов, старши лейтенантът от милиция-та лежеше на дивана с дебел томШекспир в ръце.

— Здравей, старче — каза той,без да вдига очи от книгата. —Както виждаш, наслаждавам се напочивката си, макар че за мен, де-тектива, е редно ден и нощ да тичамподир престъпници. Ти никога ли неси писал криминални разкази?

— Не съм.— Жалко. У Шекспир би намерил

мото за каквато и да е тема. Аковсе пак ти хрумне да напишеш кри-минален разказ, непременно прегле-дай Шекспир.

Не ми се искаше да завързвам се-риозен разговор: цялата седмицане бях излизал от редакцията и сегажадувах за чист въздух, лека прия-телска беседа и да половя риба.

— Не, наистина — продължавашеПавел, като разглеждаше една гра-вюра, изобразяваща Полоний. —Ше-кспир е велик майстор на криминал-ните загадки.

— Съобщи това на катедрата позападна литература. „Ново за ан-глийския драматург. Шекспир и кри-миналистиката. "

— Кретен! Я си представи, че сиследовател и заварваш картината,описана във финала на „Хамлет".Трябва да се ориентираш в товасложно преплитане на убийства, даоткриеш причинната зависимост. Койе виновният, а?

— Кралят — бодро отвърнах аз.— Ние диалектиците знаем всичкопредварително. Бил се е откъсналот народа. Ще ходиш ли да ловишриба?

Искаше ми се да откъсна приятеляси от вечната му углъбеност в про-фесионални проблеми, които тойумееше да извлича от всяко нещо супоритостта на новак. Така начинае-щият медик търси у познатите сисимптомите на изучаваната болест.

— Няма да ходя — каза Павел.— Чакам да ми позвънят.. .

— Ето на, все ми разправяш закриминални романи, а за какво точнода пиша? Да беше ме взел на някоеразследване. . . — Казах това, бездори да предполагам, че един деннаистина ще пиша разкази, чийтоглавен герой ще бъде следователятПавел Чернов. — Или при вас тамвсичко е все тайно?

— А не. Защо, ще те взема. . .Само че трябва разрешение от на-чалството, нали разбираш.

— Да опитаме. Пък и ти кажи някоядума. Камолов ще ти разреши.

— Може да се случи и заедно даотидем.

— Само да е някое интересно де-ло — казах аз и веднага се засра-мих от думите си, защото Павел сенамръщи и захлопна с трясък кни-гата.

— Та нали целият смисъл на на-шата работа е да няма „интересни

илюстрации Александър Денков

дела". Ние повече се радваме, ко-гато тревогата ни е била напразна.Накъсо казано, занимаваме се глав-но с профилактика.

— Е, ами ако. . .

— Случва се и „ако".След два месеца благодарение на

този разговор аз станах свидетел —и дори участник — на най-краткоторазследване, което някога е про-веждал Павел Чернов. Впрочем кри-миналните истории трябва да се раз-казват подред. . .

Позвъняването, което очаквах тол-кова дълго, се раздаде в най-непод-ходящия момент. Седях в редакция-та, гризех перодръжката и обмисляхстатия, посветена на силажиранетона сламата. Трябваше да я предамслед час, затова реагирах на позвъ-няването с нямата ругатня, широкоразпространена в административнитекръгове: дигнах слушалката и вед-нага я пуснах. Но телефонът отновопозвъня.

— Ало, преса! — каза Павел, поз-нал гласа ми. — Учтивият човек незахвърля слушалката. Ако искаш,идвай с нас. След пет минути да сидолу пред входа на редакцията. Нямада те чакаме.

По решителния тон разбрах, чеПавел е под пара и даже развълнуван.За щастие в редакцията бяха оста-нали момчетата от селскостопан-ския отдел, които провеждаха шах-матен блитцтурнир, и успях да раз-меня статията за силажирането сре-щу съботно дежурство по броя.

След пет минути нахълтах в ми-лиционерската опръскана с кал „газ-ка", нечии ръце ме дръпнаха на се-далката и ние потеглихме, като па-дахме един върху друг при резкитезавои и ругаехме. В колата освенПавел, който явно беше назначенза старши на оперативната група,имаше още лекар — издаваше гокласическата чанта, не млад мустакатлейтенант с мършаво лице на аскет,когото назоваваха „другарю Ска-вараденко", двама сержанти и тех-ническия експерт с куфарче.

Оперативните работници разго-варяха полугласно, сержантът, за-крил с длан слушалката на радио-телефона, искаше от някакъв си„централен" да съобщи незабавно наследователя от прокуратурата адре-са: „Двадесет и трети километър",вила номер девет в Държавната гора".На мен не ми обръщаха никакво вни-мание. Впрочем човек с моя ръст неможе и да разчита на почтително от-

27

ношение при първото запознаване.През малките, опръскани с кал

прозорчета видях самотна къща скръстовидна антена на покрива, задантената висеше розовото залязва-що слънце.

Въображението ми рисуваше кар-тините на престъплението, извър-шено в пустата Държавна гора, еднаот друга по-мрачни. Най-сетне по-питах Павел:

— Какво в същност се е случило?— Във вилата е намерен човек. . .

Мъртъв. Разбил е катинара вмъкналсе е в къщата и там нещо се е слу-чило с него. Непонятно.

„Сега ще видя това — помислихси аз не без уплаха — . . . разбилбравата . . . Собственикът на ви-лата го е видял, грабнал е ловджий-ската си пушка и. . . и, след като естрелял, е хукнал изплашен от извър-шеното, накъдето му видят очите."

— А къде е собственикът на ви-лата? — запитах аз.

Павел ме загледа, вдигнал ироничновежди.

— 0, ти вече строиш версии. . .Собственикът на вилата е бил днесв града на работа — той е майсторв телевизионна работилница — по-следните три часа е бил на съвеща-ние при директора на службата ипреди няколко минути е потеглил с„Москвича" си към един свой поз-нат. Опитваме се да го открием ида му съобщим за случилото се.

Павел млъкна за около минута,сякаш изчакваше дали ще успеяпрез паузата да сменя версията.

— Смъртта на бандита е настъпиланеотдавна, участъковият милицио-нер съобщи, че трупът още не е из-

стинал.. . Но най-главното — ако сесъди по някои белези — във вилатае намерен човек, когото търсим. Из-бягал от затвора.

— Гледай ти. . . Сложна история!— казах аз, като изпитах онова въл-нуващо чувство за опасност, коетоможе да изпитва само човек, заоби-колен от опитни въоръжени хора,отговарящи за живота му. Значи,пътувахме към неизвестното, коетони очакваше в тайнствената Дър-жавна гора, в мрачно и безлюдномясто?

— Умрелият закоравял престъп-ник ли е?

— Скавараденко е по-добре осве-домен — каза Павел, като посочимустакатия лейтенант, безспорно ме-ланхолик по темперамент и фило-соф по призвание.

Лейтенантът не отвърна веднага:колата подскочи, ламариненият по-крив с грохот се стовари върхуглавите ни и веднага полетя нагореза нов удар. Шофьорът за щастиене загуби самообладание, произнесеняколко професионални заклинания иямите изчезнаха.

— Александър Варабьов, по прякорРижавия Санчо — заговори невъз-мутимият лейтенант, щом равно-весието се възстанови. — Според бе-лезите като че ли е той. Как се едобрал дотук, без да го забележат,не мога да си представя. Навярнопак се е престорил на момче.

— Още не сме установили самолич-ността на умрелия, но според мени тъй е ясно: Варабьов е с рижавикоси и много малък на ръст — по-ясни Павел.

— Варабьов беше осъден предичетири години — каза Скавара-денко. — Сигурно сте чували затова дело: заедно с едно приятелченападнаха пощенския самолет.

— Разбира се, че помнех: нея про-лет целият град приказваше за товадръзко нападение. Градският аеро-друм беше залят от наводнение исамолетите ПО-2, които разнасяхапари на отдалечените мини за из-плащане на заплатите, излитаха отлетището на аероклуба в Лосиха.Точно там бандитите бяха нападналисамолета; ПО-2 бил на пистата, из-пробвали и мотора, когато дваматабандити на мотоциклет се приближи-ли до самолета. Пилотът не им обър-нал внимание, взел ги за механици,които честичко се навъртат тъдява.След като ранили летеца и милицио-нера, бандитите задигнали парите —не малка сума — и изчезнали. Слу-ховете бяха поукрасили събитието сдраматични подробности, но еднобеше безспорно: парите така и не сенамериха, макар че бандитите скоробяха арестувани и дадени под съд.

— Навярно с това дело ще сезаеме Камолов? — запитах аз.

— Да — каза Павел. — А засегами е дал картбланш. Трябва данаправя оглед на мястото и да вземапървите мерки по разследването.Ако е нужно.

Газката отби по горски път и за-кривуличи между лиственици. Бяхменавлезли в Държавната гора, коятовъпреки очакванията ми съвсем не бемрачна и пуста. Лъчите на залязва-щото слънце свободно проникваха иосветяваха бронзовите стъбла надърветата, миришеше на смола и мъх.Павел мълчаливо разглеждаше пътя.След няколко секунди гората свър-ши, слънцето блесна в прозорчетата,колата, сякаш заслепена, зави неу-верено и спря.

— Да не губим време, докато есветло — каза Павел и пръв скочина тревата. След него, лъхтейки, сеизмъкна докторът с чантата.

Колата бе спряла на края на гора-та, отдясно се простираше ливада, аотпред между дърветата се виждашедървена двуетажна вила, ограденас висок стобор. До портата на пейкаседеше човек с милиционерска фу-ражка и четеше вестник. На околодвеста метра от къщата видях ощеняколко вили, те изглеждаха пусти,изоставени от хората — и навярнобеше така, защото със започванетона учебната година повечето от ле-товниците се прибираха в града.

28

— Е, защо изоставаш? — под-викна ми Павел с нетърпение.

„Щом си се включил, подчинявайсе на дисциплината" — долових вгласа му. Времето на дългите разго-вори бе свършило, навлизахме взоната на действията.

Павел отвори портата и насрещани, като стъпваше внимателно потревата, за да не стъпче следите попясъчната пътечка, се зададе участъ-ковият милиционер, възрастен човекс добродушно, пълничко лице. Донего Павел изглеждаше съвсем момче.

— Нищо ли не сте пипали? —попита Павел.

— Не нищо. Както си му е редът.Идва тукашният лекар, констатирасмъртта.

— Кой откри трупа?— Пощенският раздавач — уча-

стъковият милиционер погледна втефтерчето си. — Савицки ПьотрВасилиевич. Той чака край къщата.И поемните лица са тук.

Милиционерът вдигна рамене:„Абе ние си свършихме нашата ра-бота, сега е вашият ред. . ." Лей-тенант Скавараденко огледа портата,а експертът приготви инструментитеси и фотоапарата.

— Портата беше ли заключена? —попита Скавараденко.

— Обикновено резе — отвърна мумилиционерът. — Колко му трябва.А иначе май и не би се вмъкнал въввилата: ей какъв стобор.

Аз с почит огледах извънредно ви-соката ограда. Остриетата на одя-ланите дъски изглеждаха като страш-но предупреждение: от такава оградавсеки момент трябваше да изскочисъс страшен лай куче. . .

— А къде е кучето? — попитаПавел, като разглеждаше пътечката.

— Там, недалеч от тераската —каза милиционерът. — Тоя момъкси го е бивало. Да свети маслото натакова куче! Лют звяр беше, хвър-ляше се като тигър.

Очевидно Павел бе дошъл като менпо същия уморителен път до мисъл-та за кучето, защото пътечката снищо не можеше да му подскаже, понея нямаше никакви отпечатъци налапи, но затова пък пясъкът бе за-пазил други следи. Даже любителможеше с пълна увереност да каже,че по нея бяха вървели трима и меж-ду тях жена.

Експертът спря, да фотографираследите и да им направи отливки.Скавараденко му помагаше.

— Грайферната подметка е на

раздавача — поясни милиционерът.— А каква е тая жена?— Не знам. Дошла е до средата

на пътечката и се е върнала.Аз се радвах на задържането около

портата, защото, откровено казано,се боях да прекрача прага на вилата,където ме очакваше непонятното истрашното. Но Павел решително сезапъти към къщата, като смяташеда започне следствието от главното.

Жълтата пясъчна пътечка, коятоизбиколихме старателно, водеше къмтераска. Вилата, построена от дебелигреди, изглеждаше занемарена, тук-там по гредите бе поникнал мъх.Към къщата имаше пристройка загараж, оттам долиташе миризма набензин.

Експертът заразглежда ключалкатана входната врата, а ние предпа-

зливо влязохме във вилата. Подчи-нявайки се на някакво тревожночувство — така мами и плаши про-пастта, — аз открехнах инстин-ктивно вратата, която водеше къмкухнята, сякаш знаех, че именно тамбе станало нещастието.

На пода, подгънал неудобно крак,изпънат в напрегната поза, като чели искаше да стигне нещо, лежешечовек, за когото чуждият дом бестанал гробница. Успях машиналнода забележа, че е слаб, много дребенна ръст, с рижави коси, облечен сшироко, явно чуждо сако и тогавапогледът ми се спря на лицето намъртвеца. Вцепених се. Нямо и вупор ме гледаха неестествено раз-ширени, нечовешки очи, изцъклениот страдания и ужас. Това бешестуденият, неизразимо студеният,

идващ от Нищото, от пустотата, по-глед на смъртта. Забравих, че предмен лежи престъпник, предизвикалсам този страшен край.

— Седни, моля ти се — меко казаПавел и ме побутна към стола, кой-то стоеше в коридора. — Това зре-лище не е за хора с въображение.

Седнах послушно до някакъв омър-лушен човек. По коридора сновяхахора в стандартни сиви мушами, вкухнята съдебният лекар тракашечантата си, някой монотонно дик-туваше на стенографа — сержант опи-санието на къщата, поемните лицаразговаряха шепнешком в гостната;колкото и да е странно, впоследствиесе оказа, че паметта ми бе зафикси-рала като магнитофонна лента всичкисъбития.

От това, което говореше лекарят,специално запомних три думи: „Ти-пична тъканна аноксемия". Някойго попита какво значат тези думи илекарят отговори, че аиоксемиятаили задушаването в дадения случайбезспорно е предизвикана от дей-ствието на циановодородната кисе-лина — отрова, която, приета дорив съвсем малко количество, преди-звиква почти мигновена смърт.

— Хаш — Це — Ен, безцветна теч-ност с лека миризма на бадем.

„Гледай ти! Класическата циано-водородна киселина — помислих сиаз. — Задължителен атрибут на кри-миналните повести и филми."

— В каква доза е смъртоносна? —запита той.

— Шестдесет милиграма. Мисля,че е взел най-малко десетократнатадоза.

Павел бе свалил от стената старкучешки камшик и го разглеждашезамислено.

— Искате да кажете, че стопани-нът е държал бутилката с цианово-дородната киселина в хладилника? —запита с недоумение лекарят.

— Не, такова нещо не допускам —отвърна Павел. — Мисля, че. . .

— Гардеробът е разбит! — пре-късна го мустакатият лейтенант.

— Разбира се, че е разбит. Иначекак да се обясни, че мъртвият е обле-чен с костюма на Шавейкин?

— Защо мислите, че е на Шавей-кин?

— Погледнете — в джоба има до-кумент на името на собственика навилата. -.

Запалиха електричеството. Извед-нъж блеснаха необичайно силнилампи; синкава светлина от стова-тови крушки заля дори и коридора —

изглежда, стопанинът на вилата не епестял електрическата енергия. От-ляво през процепа на вратата виждахъгъл от кухнята, маса, на която бле-стяха консервени кутии и бутилки,отдясно, в дъното на коридора каточаст от сцена, ако се гледа откъм ку-лисите, се открояваше гостната. Ек-спертът лепеше някакви листчетапо полираната вратичка на гарде-роба и веднага ги смъкваше. —Фиксираше отпечатъците от пръсти.Ако се съди по това, как спокойнои автоматично действуваха сътруд-ниците на криминалната милиция,планомерният оглед не даваше ня-какви извънредни резултати. Извед-нъж Павел скочи от табуретката и сенамръщи:

— Сержант Сабареев, свържете сес централната. Намерили ли са тозиШавейкин или не? Не ми се щеда продължаваме огледа без собстве-ника на вилата.

През цялото време, докато опера-тивните работници и поемните лицабяха заети с ритуала на огледа, поще-нскипт раздавач Савицки, който седе-ше до мен и очевидно също като менбеше слисан от събитията, тежкосумтеше и Сегиз-тогиз несвързаномърмореше: „Виж ти какво нещо". . .„Беда ходи по света". . .

Скоро Павел свърши най-неотлож-ната работа и след като огледа на-бързо гостната, излезе на тераската.Последвах го — атмосферата вътребе задушна и зловеща.

Слънцето бе залязло, но переститеоблаци, тлеещи в чистото и високоесенно небе, осветяваха земята. Иди-личната картина, изглежда, подей-ствува и на Павел, той спокойно пу-шеше, опрял лакти на перилата, исамо подутите му вени издаваха ста-рателно прикривано вътрешно напре-жение.

— Ако мога с нещо да ти помогна?— Не — рязко отвърна Павел.Усмихнах се виновно глупаво беше

да се обиждам от тази рязкост. Нанего му беше стократно по-тежко;нечии съдби бяха легнали като тежкобреме на плещите му. Той нямашеправо да сгреши, тъй като всеки про-пуск даваше възможност престъпни-кът безнаказано да се укрие и по та-къв начин раждаше нова възможнатрагедия. Всяка грешка можеше дакоства нечий живот.

Неочаквано Павел скочи от терас-ката, отиде до мястото, къдетолежеше кучето, и затърси нещо изхрастите глог. Скоро се изправи,като държеше в ръка находката:брадва с дълга права дръжка.

— Не е могъл да я донесе със себеси, нали?

Въпросът не бе отправен към мен,а към някакъв невидим опонент ине ми оставаше нищо друго освен дасе съглася с приятеля си. Раздавачът,който бе излязъл след мен на терас-ката, изплашено се отдръпна: брад-вата лежеше на тераската до тежкитему с грайферни подметки обувки.

— Не е могъл да я донесе със себеси — каза още веднъж Павел.

Това беше голяма тежка брадва спритъпено ръждясало острие, покоето беше полепнал кичур сива ко-зина. Раздавачът изплашено се шмуг-на в къщата. Павел започна отново датършува из двора, но търсенията мубяха прекъснати от сержант Саба-реев, който бодро рапортува:

— Все още търсят собственика;открили са адреса на познатия, къмкогото се е отправил. Централнатапотвърждава, че Шавейкин от тридо шест е бил на съвещание в тях-ната служба. Ако бяхме отишли,другарю лейтенант, пет минути по-рано, щяхме да го заварим.

— До шест, а Варабьов е умрял впет — промърмори Павел. — То-гава кой все пак. . . И откъде се евзела тая брадва? Варабьов не е мо-гъл да я донесе, значи, взета е ня-къде оттук, от къщата. . .

Той скочи от стъпалото, надзърнапод тераската и най-сетне намеритова, което търсеше. Не можах дасдържа любопитството си, слязох,коленичих и пъхнах глава в полу-мрака. На влажната тъмна земя севиждаше отпечатък от тъпа част набрадва. Влъбнатината бе запазиласледи от ръжда. Павел постави бра-двата във влъбнатината и удовле-творен- се изправи, като изтърсвашепанталона си.

В тази минута по пясъчната пъ-течка, която водеше към вилата, сезададе жена. Тя направи няколкокрачки, щом ни забеляза, спря нере-шително и понечи да се върне, но натераската се появи навъсеният сер-жант. Не мисля, че прекаленото вни-мание на човек в милиционерска уни-форма би могло да зарадва някого.Изплашеното лице на жената никакне ме удиви. Тя местеше неспокойнопогледа си от Павел към сержанта,без да се опитва да скрие смущениетоси. Беше към шестдесетгодишна,явно току-що пристигнала от село,официалното плюшено палтенце ша-рената кърпа навеждаха на мисълта,че за нея посещението при Шавей-кин не е обикновено събитие.

зо

— Вие при кого идвате? — запи-та Павел.

Жената плахо се приближи къмнас. Сержантът с блестящите коп-чета по шинела и фуражката с ко-карда й внушаваше повече страх отдвамата цивилни.

— Шавейкин търся — каза тя. —Но аз. . . аз по-добре . . . Май, по-добре да си вървя, милички.

— Чакайте, не се бойте — Па-вел се усмихна. — Шавейкин живее втази къща. — Той погледна шушо-ните й. — Сега ли пристигнахте?

— Идвах вече, миличък, тук, ид-вах: щом пристигнах и наминах, нобеше заключено. — Жената явно сеуспокои от усмивката на Павел и за-дърдори: — От Бугриха съм, граж-данино, там всички ме знаят, и Ели-стратиев, депутатът, дето живее точ-но насреща, а съседите Зикини миказаха: иди в Държавната гора, таммай търсят работничка да наглеждавила, работата е тъкмо за теб и адре-са ми дадоха. . .

—А те познават ли собственика навилата, тези Зикини? — попита Па-вел.

— Може и да не се познават, а шу-

реят им работи тук, раздавач в Дър-жавната гора, та той каза, Савицки муе името. Дадоха ми адреса и аз при-стигнах, видях, че на вратата висикатинар и отидох да почакам на га-рата. А вие не ме арестувайте, ми-лички, пристигнах от Бугриха иЕлистратиев, депутатът. . .

— За какво пък ще ви арестуваме?— каза Павел. — Може би ще по-чакате стопанина?

— А не, друг път — отвърна же-ната. — Друг път.

— Вие с кой влак, леличко, при-стигнахте? — попита Павел.

— С работническия, дето кара смя-ната за комбината.

— Този влак идва от Калистра-тов — поясни приближилият се Са-бареев, който продължаваше да про-низва жителката на село Бугриха сбдителен, хипнотизиращ поглед. —Пристига тук в три и половина. А отгарата дотук има петнадесетина ми-нути ход. Знам, служил съм тук втранспортната милиция.

— Вярно, мили, вярно — потвърдижената, без да се обръща към стра-шния сержант. — В три и половина,вярно.

— Няма как, ще трябва пак дадойдете — каза Павел. — Да вървим,леличко, аз ще ви изпратя до гарата.

— Високата масивна порта се за-хлопна. Върнах се в къщата, седнахплахо на мястото си в коридора, дораздавача, който търпеливо чакашеда свърши огледът. Разговорът навънме караше да мисля, че в цялататая история раздавачът може би не еслучайно лице, както ми се стори напръв поглед. Във всеки случай решихда го наблюдавам. В гостната разго-варяха за някакви актове, коитотрябвало да подпишат поемните ли-ца.

— Впрочем време е да си ходя —каза сухо раздавачът. — Аз пръвпозвъних в милицията. А имам даразнасям още три писма и трябва давървя.

— И аз съм като вас — успокоихраздавача. — Мен също ме задър-жат. Работата го изисква!

— А! — раздавачът недоверчивосе отдръпна и замълча. Отровнияткълн на недоверието протегна къмнас зелените си пипала. „Ето яатмосферата на къщата, в която еизвършено престъплението — поми-слих си аз. — Подозрението броди изстаите, търси жертвата".

— Ето оттук Рижавият Санчо е мо-гъл да вземе бутилката с кисе-лината — долетя до мен възбуде-ният глас на лейтенант Скавара-денко. — Нали виждате, в гардеробаима химикали. Търсел е костюм и евзел бутилката. Етикетът го е по-двел.. .

Гласът на лейтенанта беше реши-телен, отхвърлящ и най-малкатавъзможност за възражение. Очевид-но опитът и възрастта бяха сторилисвоето — лейтенантът бе изместилПавел на втори план и дошъл до ня-какво просто решение, което опровер-гаваше всички подозрения и стра-хове. Спогледахме се с раздавача снемия въпрос: „А ти защо си тук то-гава, ако всичко и без това е ясно?!"

Скоро се върна Павел.— Ще трябва да проведем малко

съвещание — предложи той.Минахме в гостната. Огледах съ-

бралите се. Мършавият, със скеп-тични тънки устни лекар се държешес професионално хладнокръвие иотчужденост, свойствена на хора,които постоянно се съприкосновяватс такива всеобемащи величини катоживота и смъртта. Вероятно вълне-нието на оперативните работници муизглеждаше от философските висиникато дребно служебно главоболие.Павел беше нервен, въсеше вежди,

31

Предателски младежка руменина за-ливаше лицето му. МустакатиятСкавараденко, най-възрастният в гру-пата, поглеждаше всички с мъдротои леко иронично спокойствие на чо-век, който знае, че е величина неза-менима. Участъковият милиционеркашляше от време на време многозна-чително в шепата си, слабичкият,дълъг като върлина експерт подре-ждаше куфара си.

Всички тия хора, чийто групов пор-трет се бе запечатил в паметта ми катона литографски камък, трябваше данаправят първата крачка към раз-плитането на загадката.

— Нека се опитаме заедно да въз-становим картината — каза Павел. —Засега да не строим никакви версии.И тъй, преди два дена е избягал отзатвора някой си Варабьов, рециди-вист, по прякор Рижавия Санчо,излежаващ наказание за бандитизъм.Последното му престъпление е твър-де добре известно. Мисля, личносттана Варабьов може да се счита за уста-новена, нали!

— Той е, Варабьов! — със сигур-ност каза Скавараденко. — Позна-вам го като петте си пръста. Рижав,мъничък, с белег на лицето. Санкаработеше заедно с Оливец. Свързалисе в Далечния изток наскоро след вой-ната. Оливец — бивш полицай —се криел там. „Работиха" грубо, нодълго време не можаха да ги открият.

— Поне биваше ли ги тия момче-та? — попита Павел.

— Ами! — махна с ръка лейте-нантът. — Тъповати. Ако бяха по-умни, щяха навреме да разберат,че амнистията им дава единственатавъзможност да се върнат към норма-лен живот.

— Но на летището са действувалимного хитро — забеляза лекарят.— И откраднатите пари вие така ине намерихте. Излиза, че тия дваматанадхитриха милицията.

Скавараденко се понамръщи. Явно,

скептикът лекар не за първи път мудосаждаше с насмешките си.

— Обичате да си правите шеги поадрес на милицията. Вашето е лесна!Съставяте акт — и хайде в къщи. . .Ако бяха толкова хитри, нямаше дасе оставят да ги заловят.

— А позвъняването по телефона? —попита лекарят.

— Е, някой наистина позвънианонимно, помогна ни. И какво оттова? Въобще заловиха ги, съдиха ги.При преследването те уж хвърлилипарите в реката: унищожили ули-ките. Може и така да е било. Оливецскоро загина в затвора по време насбиване, а Варабьов. . . Ето го, вкухнята, Варабьов.

Настъпи кратка пауза. През товавреме аз още веднъж огледах гост-ната и дойдох до извода, че на тозирецидивист Варабьов, колкото тъп ислабограмотен да е бил, съобрази-телност не му е липсвала: бе си из-брал богата вила, макар че по вън-шния й вид това никак не личеше.

— И тъй, след бягството Варабьовсе укрил в течение на два дена —продължи Павел. — Явно имал е всепак някакви пари, защото в джоба нашарената му риза намерихме железо-пътен билет. Днес в дванадесет наобед Варабьов е пристигнал в градас московския влак, а после с мотри-сата — в шестнадесет и двадесет —се е добрал до Държавната гора.Мисля все пак, че Варабьов е билизхарчил последните си пари и презтези два дена е гладувал, иначе не бисе нахвърлил, влязъл не влязъл вкъщата, с такова настървение наяденето.

— Да, изглежда изтощен — по-твърди лекарят.

— Гладът го е накарал да се насочикъм вилата — каза Скавараденко. —Страхувал се е да се показва в града,пристигнал е в Държавната гора.Септември, пусто. Разчитал е дапоживее тук.

— Все пак имал е още силици —неочаквано се оживи участъковиятмилиционер. — Справил се е с таковакуче. А кучето на Шавейкин е го-лямо като теле и зло. Раздавачътказва: от това куче и самият стопа-нин се е боял, диво куче беше. Триго-дишно, вълча порода, младо още, нозвяр.

— Между другото, кога съдихаВарабьов и Оливец? — запита Па-вел.

— Преди четири години — отвър-на Скавараденко. — Но нека подред,другари. Въобще, Павел Иванович,ясно е, че от града той е довтасалтук и си е избрал тази вила. Не самогладът го е довел тук, трябвало е дапрекара някъде известно време, даизчака. Нали е знаел, че навсякъдего търсят.

— Как се е справил с катинара? —прекъсна Павел лейтенанта. — Виесте голям специалист в тази област,навярно сте разбрали.

— Проста работа. Портата се е за-тваряла с резе, да се отвори не е тол-кова трудно. Влязъл е в двора, видяле: на вратата виси катинар, значи,стопанинът го няма. В този моменткучето е скочило върху него. Вара-бьов е имал късмет — брадвата се еоказала наблизо. След като се есправил с кучето, заел се с катинара.

— И все пак, струва ми се, някойе помагал на Варабьов — каза ле-карят, като палеше лулата си. —Той не се е отличавал, доколкотомога да съдя, с голяма физическасила. А в случая, както виждате, уби-ва куче, спокойно изкъртва кати-нара. . .

— Но няма никакви следи от другчовек — възрази експертът. — Нитоотпечатъци от пръсти, нищо. Каквое вашето мнение, Павел Иванович?

— Да, изглежда Варабьов е билсам в къщата — каза Павел. — Дорисъм уверен в това.

(Краят в следващия брой

Л Ю Б О П И Т Н И Ф А К Т ИРибарите в Атлантическия океан

уловили. . . две маймуни. Те билипоставени в голям дървен сандък,който плувал на десетина мили отбреговете на Англия. В сандъкаимало бележка, в която пишело,че маймуните се казват Бонго иГина и нека този, който ги намери,да ги предаде в Лондонския зоопарк

„за радост на децата". Но как май-мунките са попаднали в океанаостава тайна.

Жирафите са много плашливи.Те с труд привикват към човека ивсички опити за опитомяване сазавършвали с неуспех. Единственоизключение е деветгодишният Лаки,

роден в зоологическата градина наАмстердам. Той изкарал първотоси изпитание в телевизионен филмСлед успешно изпълнената роляЛаки „преминал на работа" в циркаТой охотно се проявява като артиств сътрудничество със зебри, камилии антилопи.

32

лисанаКой не е слушал като дете

приказки за кума Лиса, Заю-Баю, кумчо Вълчо и баба Ме-ца? Та това са първите литера-турни герои за всеки един отнас!

„Хитрушата Лисана пак изи-грала глупавия кумчо Вълчои съумяла да заблуди дори бабаМеца". . . Такива приказки сесрещат в творчеството на най-различни народи, и то от ве-кове насам. Не само в приказ-ките, но и в басните и стихот-воренията Лисана е винаги хи-труша и умница.

Има действително нещо лу-каво и дръзко в погледа на ли-сицата. Ако не сте го забеля-зали, то погледнете заднатакорица на тази книжка на „Кос-мос" и вижте как дяволитогледа малкото космато „шме-керче".

Наистина ли лисицата е на-дарена с качествата, които йсе приписват така щедро внародното творчество? Зооло-зите са на малко по-друго мне-ние за „кумата" от това, коетосе разправя в басните и при-казките за нея.

Често поведението на лиси-цата, което изглежда хитро иразумно, се обяснява с остро-тата на някои нейни сетива и свродените й инстинкти, а нес някаква особено развита раз-съдъчна способност. От другастрана, ловците от опит знаят,че понякога „хитрушата" по-стъпва невероятно неразумноот човешко гледище. „Глупа-вият кумчо Вълчо" като че липо-рядко прави това, . .

Все пак не може да се отрече,че Лисана съвсем не е глупава.През живота си тя натрупвавсе по-голям опит, за коетомного й помага силно развитатапамет. Разбира се, да се при-писват на лисицата чисто чо-вешка разсъдливост и хитрина,е твърде погрешно от научногледище.

Лисицата притежава редицакачества, които несъмнено йдават предимство в борбата засъществувание. За това говоримежду другото и огромното„царство", което тя е „завоюва-ла"; в неговите предели влизатЕвропа, Северна Африка, МалаАзия, Иран, Ирак, Израел,Аравийският полуостров, Аф-ганистан, Монголия, Китай,Корея и Япония.

На американския континент,както и на север и на юг отспоменатата по-горе област, сесрещат други, сродни на обик-новената лисица, видове.

По всяко време на денонощие-то може да се види да ловувагъвкавият, пъргав хищник. Най-често обаче неговият силует семярка при здрач, нощем илипризори. Само през зимата ив глухи, непосещавани многоот човека места, лисицата сесреща по-често и през деня.

Има една особеност в ус-тройството на очите на „хитру-шата", която я отличава отвсички нейни родственици отсемейството Кучета. Докато зе-ницата на последните е кръгла,тази на лисицата има елипсо-видна форма, Когато лисицата

33

гледа нощем в някой източникна светлина, например запалениавтомобилни фарове, огън, ос-ветени прозорци и други, тоочите й светят.

Както при повечето нощнихищници, зрението на лисицатане е особено добре развито.Смята се, че тя слабо вижданеподвижни предмети. Ето за-що, ако ловецът я дебне,без да мърда, и вятърът духаоткъм хищника, то лисицатаможе да се приближи твърдемного до ловеца, преди да гозабележи. . .

Обонянието и слухът са глав-ните оръжия на лисицата вборбата й за съществувание.

Зимно време човек може давиди как Лисана от време навреме скача на различни странипо снега и бързо го разравя.Тя чува прекрасно мишките,които мърдат и писукат поддебелата снежна покривка, иловко се докопва до тях. Ниетака сме свикнали от деца давиждаме картинки на лисица,която държи кокошка в уста-та си, та малко мъчно можемда повярваме, че главната хра-на на „хитрушата" не са до-машните птици, а различнимишки и други дребни гриза-чи. „Менюто" на лисицата е

изобщо твърде разнообразно.Тя си похапва понякога зай-чета, дори малки сърненца, ядесъщо така различни птици, мър-ша, жаби, гущери, змии, непренебрегва и горските пло-дове. Интересно е, че лисицатаяде охотно и някои насекоми.Един известен съветски зоологпише: „Веднъж в Белорусия,като наблюдавах от храстите,видях лисица, която се дър-жеше странно — тя подска-чаше по ливадата нагоре и встра-ни. Когато се приближи, станаясно, че лови торни бръмбари,налетели с хиляди вечерта вър-ху конския тор, останал следергелето, пасло тук през деня.Аз чувах как тези големи, чернинасекоми хрущяха между зъ-бите на лисицата. . ."

Ние от деца сме свикнали дасмятаме кума Лиса за крадла,тъй като знаем, че тя души иотвлича кокошки и патици. Ня-ма съмнение, че лисицата наи-стина вреди, като убива до-машни птици и различни ловниживотни. Не бива обаче да сезабравя, че тя унищожава имного вредни гризачи, като стова допринася твърде голямаполза на селското стопанство.

Особено много животни уни-щожават бащата и майката,когато към април — май се родии започне да расте „лисичетоплеме".

Малките се раждат доста якии мускулести и тежат околостотина грама всяко. Отначалоте са слепи, но към 13-ия—18-тия ден проглеждат. Щомзапочнат да виждат, „малкитедяволчета" започват да изли-зат от бърлогата. Постепенноте стават все по-едри и пъргавии си играят с часове околовхода на лисичето жилище.

През този период от годинатабащата и майката ловят и мък-нат всичко, което им попадне.

Идва и момент, когато те за-почват да учат малките на най-потребното нещо за живота навсеки хищник — да може даубива! Ранени птици, гризачи,жаби и други животни служатза тази цел. . . Като станат вечена около месец и половина, ли-сичетата започват да напускатбърлогата за известно време ида скитат все по-надалеч.

Минава бързо лятото и за-почват да капят листата на дър-ветата. Настъпва есента. Сегаприродата дава „пътен лист" навсяко от малките и то тръгвасамостоятелно по широкия свят.

Лисана понякога си изкопавасама леговище на някой склонили под корените на старо дър-во. Често обаче неканена тя сенастанява в бърлогата на някойязовец или друго животно.Понякога тя съжителствува до-ри с язовеца в една и съща бър-лога. . .

„Кумата" е твърде неприятна„съквартирантка". Тя цапа по-да на жилището си, а освентова по него се намират вина-ги гниещи останки от храна.На „чичо Язовец" (когото ниенаричаме още бурсук. . . ) товасъжителство понякога му идвадо гуша и той. . . засипва спръст общия вход и си изко-пава нов самостоятелен изход!Друг път „хазяинът" направоси обира крушите. . .

Лисана няма много враговемежду животните, но все пактя става понякога жертва назъбите на вълка или ноктитена орела.

Интересно е, че в някоиобласти вълците ожесточено япреследват и убиват, но самов изключителни случаи я ядат.

Убийството в природата невинаги е свързано с изяждане— „хитрушата Лисана" е крас-норечив пример за това. ..

Д. Б.

34

еголям кораб за извличане напотънали съдове кръстосваше крайпясъчната ивица Палисадос — ес-тествен вълнолом на пристанищетоКингстън в Ямайка. Вече няколкодни корабчето браздеше спокойнаташир на Карибско море и безуспешнотърсеше потъналия кораб. Стрел-ката на магнитния прибор беше спо-койна, също като морето, като не-бето, като планините Блу Маун-тинс, прострели се отвъд Кингстън.От скука водолазът прелистваше де-белия брой на неделния вестник,като палеше цигара от цигара.

Изведнъж стрелката на приборатрепна.

— Стоп! — извика радостно в ме-гафона капитанът.

Шхуната спря. Хвърлиха котва.Водолазът се облече в скафандъраи се прехвърли през перилата, катотеглеше след себе си дихателниямаркуч и сигналното въже.

Силен плясък, пълзящи кръговепо повърхността и морето погълнаводолаза. Тежките му оловни под-метки стъпиха на дълбочина пет-десет и пет метра. Водолазът се ог-леда. Дъното се спускаше надолу.Като преместваше с мъка натежали-те си крака, подводният следотърсачзакрачи из кораловата градина. Всич-ко изглеждаше тайнствено и недей-ствително, като в някоя фантастичнастрана. Яркочервени коралови кло-ни се извиваха като своеобразниживотни.

Но изведнъж той се спря, изумени заинтригуван:

— Не, не. . . Така ми се струва —промълви той. — Изглежда не-достиг на кислород. . .

Пред него се издигаха сгради. . .Не безобразно сплетени кораловихрасти, а строго пропорционалниформи, приличащи ту на кубета, туна кули, ту на здания. . .

Оптическа измама?Колкото по-близо се приближа-

ваше водолазът към това, което смя-таше за плод на своето въображение,толкова по-ясно изпъкваха очерта-нията на колони, покриви, стени справилни правоъгълни прозорци.

На водолаза му се струваше, чесе разхожда из неизвестна страна

на миналото. Да, подводният градне беше мираж: безспорно тези сгра-ди бяха създадени от човешка ръка.

Дъното водеше надолу. Дълбочи-ната се увеличаваше. Водолазътразбра, че със своето снаряжениее рисковано да продължава по-на-татък, но нещо го теглеше все по-навътре. . . Ето, той спря пред не-висока постройка, увенчана с дву-метрови кулички. На стената — от-върстие, прилично на врата. Акоживееха хора в този подводен дом,те биха чули шеговития въпрос,който глухо прозвуча от скафандъра:

— Разрешете да вляза?Водолазът закрачи навътре в

грамадата, обвита с коралова броня.Коридор, входни отвърстия. Всичков синя, сива, виолетова светлина.Тишина.

Той надникна в стаите, напуснатиот обитателите. Но не, те бяха на-селени. В една от тях се размърдагигантски краб. Водолазът се от-дръпна.

— Консервиран краб за закуска— това е приятно. Но да попаднешна закуска при краб. . .

В края на коридора човекът за-беляза студената маса на октопод.Опасността беше близка и водолазътсе върна обратно.

Определеното време за престойпод водата изтичаше. Човекът дадесигнал за издигане. И колкото по-вече се изкачваше към повърхносттаи ставаше по-светло, градът на мор-ското дъно тъмнееше и се стопяваше,като че ли беше само игра на въо-бражението.

Силна слънчева светлина го за-слепи. Няколко секунди — и водо-лазът беше на палубата. Свали ска-фандъра.

— Добре ли лежи корпусът? —попита началникът на експедицията.

— Корпусът?— Вие какво, от Луната ли па-

дате? — раздразнено каза коман-дирът.

— Не от Луната. . . Издигнах сеот потънал град. . . — отговори во-долазът.

Тези думи поразиха всички. Аръководителят на експедицията сеусмихна.

— Порт Роял!

Редом с водолаза лежеше скафан-дърът, от който се стичаше вода отПорт Роял - пиратския град наXVII век.

Убежището на „пиратитена негово величество"

Каравелите на Колумб прокаралипът за испанците към богатите стра-ни на Средна и Южна Америка.Кервани кораби с награбени богат-ства сновели от Западна Индия(както наричали Големите Антилскиострови) към Испания. Кралскатахазна се пълнела със скъпоценности.Но буреносният Атлантически океанвинаги заплашвал тежкотонажните„златни" кораби на цивилизованитеграбители. Впрочем съществувалаи по-страшна от стихията опасност —това били пиратите от всички нацио-налности. Намерили се разбойниции за разбойниците.

Край Големите Антилски островиразцъфтявал доходен занаят — ловна кораби. Морските разбойници сесъбирали на остров Тортуга, близодо северното крайбрежие на Хаити.Съперниците на Испания — англи-чани, французи, холандци — започ-нали да ги покровителствуват. Мно-го прославени английски мореплава-тели, като започнем със знаменитияФренсис Дрейк и завършим с адми-рал Ансън, били в същност „пиратина негово величество".

Изтребването на местното насе-ление на Америка, гибелта на ту-земците от нечовешкото отношениекъм тях по рудниците и плантациитедовело до недостиг на работна ръка.Тогава испанците започнали дадокарват в своите колонии черни ро-би от Африка. Сборен пункт на тър-говията с жива стока станал ПортРоял в Ямайка. Той се превърналсъщо така в база за корабите на„кралските пирати". В 1655 годинаанглийска ескадра завзела Ямайка.Това събитие затвърдило репутация-та на Порт Роял като пиратска сто-лица.

Търговията с роби и пиратствотодонесли приказните богатства и по-зорната слава на Порт Роял. Понеговите улици сновяла пъстра тъл-па, в която знатните особи се смес-

35

вали с най-гнусната измет, съ-ществувала някога в Стария и Но-вия свят. Като че ли мръсната пянана всички океани и нечистотиите навсички столици в света били из-хвърлени от вълните на брега наедно от най-удобните пристанища всвета.

Улиците на Порт Роял, най-бо-гатия град на Западна Индия презтова време, отразявали неговия своеобразен лукс. От двете страни се ни-жели разкошни къщи, многобройнимагазини, кръчми, на сто крачки откоито се разнасяла миризмата насилен западноиндийски ром, играл-ни заведения, „весели домове", ма-газинчета на лихвари и търговци сценни книжа и чужда валута. Ре-дом с всичко това по площадите сеиздигали храмове. В тях търговци-те на роби проливали сълзи за невин-но измъчените (от самите тях!) ищедро възнасяли благодарности къмбога за изпратените свише басно-словни придобивки. Площадите предхрамовете били просторни — туктъргували с роби; тук също се из-дигали за сплашване на робите ре-дици бесилки. На тях увисвали те-лата на пленниците, опитали да сескрият от „милостта" на своите по-кровители.

В пристанището на Порт Роял ви-наги имало десетки кораби. Най-чести гости били корабите с пиратс-ките флагове: череп и две кръсто-сани кости на черен фон. В пристани-щето тези кораби се чувствувалив пълна безопасност. На брега има-ло наблюдателен пункт, откъдетохоризонтът бил наблюдаван дено-нощно: ако се появел пиратски корабс плячка, преследван от военни ко-раби, десетки ветроходни кораби сеустремявали на помощ на другаритеси по грабеж.

Така изглеждал Порт Роял двестагодини след откриването на Америкаот Колумб.

„Атлантида" на Карибско мореГрадът, където процъфтявал нощ-

ният живот, се събуждал късно.Така било и в този ден. Отдавнаприятното слънце било сменило нощ-ната свежест. Търговците вдигалижелезните решетки на своите магази-ни. Скърцали колелата на каруците,които носели от околните планта-ции плодове, зеленчуци, птици. Впристанището стояли неподвижно ко-рабите. В техните корабни дневницидо този момент била направенасамо една лаконична бележка:

„Седми юни 1692 година".. . . Десет часа. Чистото, светло

небе на Порт Роял внезапно сеобагрило в червено, заплували теж-ки мрачни облаци, които покрилипланините Блу Маунтинс. Чули сеглухи, все по-усилващи се тътнежи.

Градът потреперал. Затрещели зда-ния. С грохот се събаряли корни-зите и скулптурните украшения. Ви-ковете на хората се смесили с вояна обезумелите кучета. Падали сте-ни, които задръствали улиците. Отпрозорците и вратите, от пукнати-ните изскачали полуоблечени хора.

Тези, които се намирали близо допристанището, могли да видят какморето започнало бързо да приижда,откъсвайки от котвите многоброй-ните кораби. Рукнал проливен дъжд,забушувал ураганен вятър. Потоцивода се понесли из улиците, катоизтръгвали дърветата с корените.С грохот ударила и първата стрелана огромна мълния, а след товачерното небе запращало над градавсе нови и нови стрели. Два над-преварващи се потока заливали гра-да: проливният дъжд и морето.Избухнали пожари във фабрикитеза захар и ром.

Три земетръсни удара,един отдруг по-силни, разтърсили града.Земята се разцепила на стотици пук-натини, в които изчезвали хора икъщи.

Връхлетялата от морето вълнапокрила голяма част от града. Ня-кои успели да се покатерят на един-ствения оцелял военен кораб „Суон".На него спасили своя живот околодвеста граждани — почти всичко,което преживяло последния ден наПорт Роял.

Това земетресение според мнение-то на известния френски географЕлизе Реклю „е едно от най-ужас-ните в историята на земетръсите",обхванало цяла Ямайка.

Морето, завладяло почти целияград, не го освободило: то се за-творило над него завинаги. С всякагодина останките на Порт Роялнавлизали все по-навътре в морскитеглъбини, докато на неговото мястоне останало нищо, което да напомняза някогашната столица на пиратите.

. . . Корабите, които пристигалив Порт Роял след 7 юни 1692 годи-на, с недоумение откривали, че гра-дът е изчезнал. От него останалиивицата земя Палисадос, незначи-телна част от предградието и запустя-лото пристанище.

След една година тук започналстроежът на нов град — Кингстън.Но Ямайка периодично започналида я сполетяват стихийни бедствия.

В 1712, 1722 и 1772 година над ост-ровите преминали урагани с огромнасила. В 1815 година катастрофаленпожар унищожил по-голямата частот новопостроения Кингстън. И на-края, само преди половин век, на14 януари 1907 година, Ямайка от-ново претърпяла разрушително зе-метресение.

Как е бил открит Порт Роял?Водолазът Хари Райзберг е бил

първият, който изследвал потъна-лия град. Но той не бил първоот-кривателят, когато в 1936 година,при търсене на потънал кораб, стъ-пил на безмълвните улици на ПортРоял. Мнозина и преди Райзбергса виждали в светли и тихи дни раз-валините на Порт Роял. В 1780година адмирал Чарлз Хамилтънсъобщил в Адмиралтейството, че вморските дълбини близо до Кинг-стън се виждат потънали къщи. В1824 година лейтенант Джефри съо-бщил за градски здания, виждащисе в дълбочините „подобно на малкаАтлантида". Водолазът Джереми Мъ-рфи, спуснал се за ремонт на потъ-нал кораб, също съобщил за града.Но „гробът" на Порт Роял се спу-скал все по-дълбоко и лежащиятнад него слой вода се увеличавал.Все по-рядко се появявали съобще-ния за потъналия град.

„Откритието" на Райзберг не оста-нало само обикновено съобщение,зарегистрирано от науката. От деняна своето откритие Хари Райзбергстанал „търсач на съкровища" изподводния град. Той успял да из-мъкне от морските недра не малкозлато на кюлчета, монети и другиценности. Но още много неповтори-ми художествени реликви на вели-ките цивилизации на Америка, коитобили съхранявани в частните колек-ции на Порт Роял, лежат на дънотона Карибско море и чакат часа, ко-гато ще заемат достойно място вмузеите.

Втората световна война за дълговреме прекъсна изследванията наводолазите. Понастоящем Райзберготново се е заел за работа. Той из-ползува за подводните разкопкимощна техника, способна да разрушикораловите налепи и масивните стени.

В 1954 година американската ки-нофирма „Юниверсъл Пикчър" еснимала филм, посветен на подвод-ната дейност на Райзберг. Може дасе очаква, че учените ще се заин-тересуват вече от изследванията напотъналия град.

С. ВАРШАВСКИ

36

В югозападната част на Тихия океан, следмрачносивите петна на австралийските пустини,се очертава ярката зеленина на една загадъчнастрана, за която ние знаем почти само от ро-мана на Жул Верн „Децата на капитан Грант".Нова Зеландия! Един истински „свят в миниа-тюра"! Нейните Южни Алпи приличат на свояевропейски съименник, а страшните вулканиРуапеху, Нгаурухое, Тонгариру, както и мощ-ните гейзери напомнят за Камчатка. Някоинейни части притежават фиордите на Норве-гия, други — красотата на Шотландия.

Горе: киви; долу: туатара

Огромната част на Нова Зеландия се радвана чуден климат —• топло слънце, равномерноразпределени валежи и прекрасни условия заразвитие на растителността и животните. Туквсичко тъне във вечна зеленина. Нежни орхи-деи растат почти до ледници, обикновенаталайкучка расте на. . . дървета. Подобно е по-ложението и с един плод, наречен от новозе-ландци домат заради сходството му с известнияплод. Те го предпочитат със захар, а правятот него и не лошо вино. В тази страна растати едни от великаните в растителния свят —каурите. Те живеят над 1000 години и често диа-метърът на стволовете им достига 18 метра.

Някои от животните на Нова Зеландия пред-ставляват уникални екземпляри, понеже сесрещат само тук. На първо място това е пти-цата киви — безопашата, безкрила, „космата",с големина на кокошка. Клюнът й е твърдевнушителен (около 20 см) и тя разумно сислужи с него като с патерица при мързеливияси живот. Киви денем спи, а вечер ловува.Храна се среща в изобилие — разни червей-чета, личинки, но една интересна особеност е,че тази птица изобщо не употребява вода.Подобно на албатросите киви снася годишносамо едно яйце. Съпоставено с тялото й, товае най-голямото птиче яйце — почти една чет-върт от обема на интересната птица. Единстве-ната грижа на женския индивид за потомствотое да снесе. По-нататъшните главоболия са пре-доставени на съпруга. Той мъти, храни търпе-ливо потомството. Подобно на кокошката кивине притежава музикални дарования. Издавасамо характерен звук — нещо като „ки-уи",откъдето е произлязло и името й. Но „киви" нее само наименование на птица: така шеговитосе наричат и новозеландците. Изобщо в жи-вота на страната образът на киви има особенозначение, затова той е елемент от националниягерб. Киви се вижда още върху пощенскитемарки, в магазините за сувенири, върху произ-вежданите стоки.

В Нова Зеландия се среща и един роднинана допотопните динозаври — туатара или ха-терия. Наистина размерите му са повече отскромни (до 75 сантиметра), но това е едно отнай-старите животни на Земята. То е на 200милиона години. Туатарата носи някои белезина чудовищата от приказките. Тя има три очи,едното от които е разположено на темето на

37

Вляво: макет на моаВдясно: с малко труд обядът е готов

главата и постепенно е загубило чувствител-ността си.

Най-старите племена, населявали Нова Зе-ландия, са известни още и като „ловци на моа".Моа е най-грамадната птица, известна на зоо-лозите. Но нея не ще я срещнете никъде —дори и в най-известните музеи. Тя отдавна еизчезнала, понеже е била почти единственотопрепитание на някогашните жители на стра-ната. Месото й употребявали за храна, ператаи кожата — за облекло, а от костите пригот-вяли рибарски куки, остриета за харпуни икопия, даже украшения. Черупките на огром-ните яйца замествали домакинските съдове.

Едно от най-привлекателните кътчета встраната на „киви" е пещерата Ваитомо, на-речена от Бернард Шоу „осмото чудо на света".Нейният таван сякаш е обсипан с хиляди звез-ди. Тяхната синкава светлина е достатъчна,за да различаваш всичко наоколо. „Звездите"в същност са големи личинки на особен видмухи с не малки криле. Но тази фееричнакартина си има своите изисквания. При най-малкия шум приказното небе в миг изчезва.

Бисерът на Нова Зеландия е курортът Ро-торуа. Топ е известен не само с прекрасния сиклимат, но и с минералните си води. РекатаПуангаренгу е единствена по рода си. В неяможеш хванатата в единия й край риба да сва-риш в другия край. Тя събира водите си отмного студени и топли извори, без да успее наотделни места да изравни температурата си.Тук гореща вода, бликаща от земните недра,има в изобилие. Често температурата й е та-кава, че позволява да се готви в нея. Риба,

увита в кошница от лико, се сварява многолесно. А риба има в изобилие, но новозеланд-ците предпочитат най-вече супа от тоероа.Това е голям молюск, „патент" на Нова Зе-ландия. В определено време населението из-лиза повсеместно да събира тоероа, скрит вкрайбрежните плитчини под пясъка. Нацио-налното ядене обаче не е много по вкуса наевропейците, въпреки че се свиквало. Супатаноси тежкия дъх на морето, който не им допада.

Основен поминък на страната е скотовъдство-то. На всеки „киви" се падат средно около 20овце и две и половина крави. Тези цифри не сенуждаят от коментарии. Тук буквално е цар-ство на овцете. Климатът и вечната зеленинапозволяват на стадата да живеят изцяло на от-крито. Няма ги и опасните вълци. Впрочемвместо тях съществуват. . . зайците, донесенинякога от европейците. Те така интензивнодават потомства, че унищожават пасищата.Борбата против тях е особено важна, затовастраната е разделена на двадесет „зайчи" райо-на със свои комисари и редовна „армия", катона помощ идват дори и самолети. В севернитечасти природата е по-сурова и овцевъдствотопо-трудно се развива. Там се среща друг врагна овцете — единственият в света папагал-хищник кеа. Тялото му достига до 50 см,а извитият му клюн е опасен. Кеа напада не-надейно овцете, като кълве от гърбовете импарчета месо и мазнина.

Скотовъдите са на особена почит в страната.Те си имат и своите рекордьори. Най-извест-ният от тях е Годфри Боуен, който през 1960година за 9 часа остригал 559 овце! Той бегост на съветските животновъди, за да ги по-свети в тайните на професията си, а те го на-градиха с медал „За трудови заслуги".

В Нова Зеландия всичко е удивително, дории обикновените овчарски кучета. На тях серазчита много, понеже стадата са огромни ине е по силите на скотовъда да ги контролира.По даден знак кучето подгонва стадото къмстопанина, при друг сигнал го разделя на двеи го „разпределя" равномерно из пасбището.Всичко това то прави без шум, за да не уплашиовцете.

Това са само част от чудесата, които прите-жава далечната страна на „киви".

ЗДРАВКО ГАДЖЕВ

(По книгата „Киви" на И. Железнова и И, Лебедев)

38

СЛЪНЦЕТО ЗАЛЯЗВА ДВАПЪТИ

В АНГЛИЯ се намира малкият градЛик, който лежи в котловина, огра-дена от запад с висока планина. Тазипланина е прорязана от множествореки и рекички, издълбана е от еро-зията. На едно място водата е издъл-бала огромен тунел. През някои днина годината, когато Слънцето залязваточно зад този тунел, в града може дасе наблюдава два пъти залез. Първияпът — когато Слънцето залязва задгребена на планината, в града здра-чава. Но след няколко минути на-стъпването на нощта сякаш спира,става малко по-светло и в отвора напланината отново се появява Слън-цето и огрява града.

СНЯГ И ОЛОВОПри изучаването на снега и леда в

полярните и крайполярните областие било установено как се увеличаваколичеството на оловото в атмо-

сферата. То се обяснява с все по-нарастващото използуване на оловнисъединения в бензина като антидето-натори. В Антарктида, където сне-гът и ледът не са докоснати от циви-лизацията, може да се изследват слойслед слой и да се изучават някоистрани от историята на Земята. Втези слоеве са зафиксирани паданетона космичен прах, вулканска пепел,последиците от ядрените експлозиии т. н. Използуването на най-новитесвръхточни аналитични методи по-зволява да се проследи историята отпървото топене на олово до използу-ването на оловните антидетонаторив горивата.

„ВЕЧНИ" ОБУВКИЕдна белгийска фирма е произвела

обувки с подметки от специални сили-циевоорганични съединения. Притриенето на подметките по асфалтав тях протичат твърде сложни хи-мически реакции, в резултат на коиточастици от асфалта се съединяват свеществото на подметките. Такаподметките постепенно нарастват иколкото повече се ходи с тях, толковате стават по-дебели.

„ Техника молодежи" — СССР

ЯПОНСКА ОПИТНА РАКЕТАВ центъра за космични изследва-

ния на токийския университет беизстреляна опитната ракета М-1-1която има дължина 23,05 м и тегло42,5 тона. Изстрелването е било из-вършено под ъгъл от 69 градуса вюгоизточна посока. Една минутаслед старта, достигайки височина34 километра, ракетата се самоза-пали и падна във водите на Тихияокеан.

„ГНЕЗДОТО"НА КОСТЕНУРКАТА

С цената на много търпение фо-тографът е заснел костенурката вмомента, когато тя снася яйцата си.Вижда се в разрез ямичката, коятотя е издълбала в пясъка и която щеслужи за гнездо на яйцата.

ЗА ИНЖЕКЦИИ СРЕЩУ РАКПрофесор Шираха от медицинския

факултет на университета в Осакае разработил нов, удобен за носенемодел на уреда за правене на инжек-ции срещу рака. За разлика от до-сегашния апарат, който тежеше петкилограма, новият има тегло 600грама.

„Киодо нюз сървис" — Япония

ЗЕМЯТА, ГЛЕДАНА ОТКЪМЛУНАТА

Тази снимка е направена от „Лу-нър Орбитър" при разстояние 1200километра от Луната. В дъното севижда Земята — очертанията наконтинентите са нарисувани допъл-нително върху неосветената й част.Снимката е приемана от земнатастанция на части и това обясняваналичността на паралелните линии,с които е разчертана Луната.

ЕСКИМОСКО РАЗВЛЕЧЕНИЕ

„Танц на завивката" — така сенарича ескимоското развлечение, кое-то се урежда на третия ден от „пра-зниците на. Кита". Завивката е на-правена от тюленови кожи.

ПЪРВА И ПОСЛЕДНА

Френската електроцентрала ЛаРанс, която използува енергията наокеанските приливи, навярно ще бъдене само първото, но и последно тех-ническо постижение от този вид.При това във функционирането йняма никакви недостатъци. Обачеусъвършенствуването на атомнитеелектроцентрали ги прави вече по-изгодни от икономическа гледна точ-ка. Електрическата енергия, до-бивана в атомните електроцентрали,става по-евтина и това съображениеще бъде решаващо.

„ВЪТРЕШЕН" ЧАСОВНИК УЖИВИТЕ СЪЩЕСТВА?

Множество наблюдения показват,че животните „знаят" часа. Специа-листите обаче са затруднени да по-сочат механизма и целта на товаявление. Затова продължават да сеправят разнообразни опити. Пчелиса били привикнати да получаватподсладена вода между 10 и 12

часа. Много бързо те са се научилида идват за храна именно междутези часове. Когато на обичайнотомясто била поставена празна чи-нийка, пчелите в продължение намного дни редовно се събирали вопределеното за хранене време.

„Сианс е авенир" — Франция

ДЕНОНОЩИЕТО СЕ УДЪЛЖАВА

С помощта на електронни изме-рителни уреди московски учени саустановили, че през периода от1963 до 1965 година денонощието сее удължило с 1,6 хилядни от секун-дата. Някои от тях си обясняваттова явление с деформация на зем-ната кора и с изменение на слънче-вата активност. Отдавна е извест-но, че продължителността па дено-нощието се мени, но доскоро забавя-нето не превишаваш/' една хиляднаот секундата за 120 години.

„ДОРОШИ"

„Победител на тинята" или „До-роши" са назовали японските кон-структори новото превозно средство,което може да се движи по суша и повода. То е специално предназначеноза преминаване на мочурища, блатаи тресавища. Двигателите му сачетири ротора със спираловидниребра. На суша „Дороши" може дасе движи във всички посоки, а повода — напред и назад.

МОДЕРЕН ДИОГЕН

Един съвременен почитател наДиоген и неговата бъчва — англий-ски архитект — е построил в Лон-дон на една изложба за цветя тазиоригинална виличка. Освен стенитеи покрива тя има само четириврати — прозорци, насочени към че-тирите посоки на света.

РАЗГЛОБЯЕМО УЧИЛИЩЕ

На снимката вдясно горе е пока-зан макет на едно ново училище, кое-то ще бъде построено в град Хла-вер (Норвегия). То се различава отобикновените училища не само посвоеобразната си външна форма, нои по това, че стените между отдел-ните класни стаи могат да се раз-глобяват. Така в случай на нуждаедин учител може да занимава уче-ниците на цялото училище,

ИЗ КОЛСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

Вдясно виждате не момент отвоенни маневри, а сцена от еже-дневието на съветските геолози.С помощта на вертолети и всъдехо-ди те проникват все по-надълбокоиз непроходимите райони на Съ-ветския съюз, проучват подземни-те богатства на Колския полуо-стров.

„Югенд унд техник" — ГДР

ника. При набиране на погрешенномер веднага влиза в действиеклаксонът. Неговият предупреди-телен сигнал престава да звучи едваслед набирането на правилния номер.

ВМЕСТО САНДЪЦИНапоследък в морския транспорт

все повече се употребяват пластма-сови торби, които изместват метал-ните и дървени амбалажи. Празнатапластмасова торба тежи само 5%от теглото на пълната. Друго пре-димство на новия начин за склади-ране е, че след разтоварване на сто-ките празните торби заемат двадесетпъти по-малко място в трюмоветена парахода.

„Млоди техник'1 — Полша

И САМОЛЕТИ МОГАТ ДА СЕСБЛЪСКАТ. . .

Сблъскванията между самолети неса често явление. А още по-редкиса снимките, на които може да севиди някое сблъскване, станало въввъздуха. Един американски фото-граф е имал възможност да заснеметочно такъв момент. Това е станалопо време на състезание между пи-лоти-спортисти в щата Мериланд.И двата самолета са били напълно

42

разрушени, но летците са успели дасе спасят.

РАДАР ЗА ИЗМЕРВАНЕСКОРОСТТА НА КОРАБИТЕ

Специалисти от катедрата по ра-диолокация при Варшавската поли-техника са изработили експеримен-тален радар. Той е предназначенспециално за измерване скоросттана корабите. Направен е изцяло отполупроводници, тъй че има малкиразмери и тежи само около дваде-сет килограма.

ЗА ШОФЬОРИ

В Белгия е изработено ново при-способление за предотвратяване накражби на автомобили. Запалва-нето на мотора става само след катона телефонния номератор бъде на-брано едно определено трицифреночисло, което е известно на собстве-

жизньПРОЗРАЧНА ГУМА

Към многото достойнства нагумата може да се прибави още едно.В САЩ е бил патентован начин заизработване на прозрачна гума. Зада бъде направена прозрачна гуме-ната смес, в състава и се прибавяткато запълнители силициеви иазотни съединения. Изпробваниятаса показали, че прозрачната гума епо-яка от обикновената.

Земемерите, метеоролозите, лет-ците, кормчиите, космонавтите имного други труженици имат нов по-мощник — лазеровият далекомер.Разстоянието между наблюдаванияобект и наблюдателя се определя повремето, което е необходимо на све-тлинния лазеров лъч да достигне дообекта и да се върне обратно. Това ерадаров уред, който работи с толковакъси електромагнитни вълни, че теспадат към спектъра на светлиннотоизлъчване. Затова в названието нановия уред частицата „ра" от думатарадар се замества с „ли" (от англий-ската дума light — светлина) и тъйсе получава „лидар".

ПЛАТОВЕ - ХАМЕЛЕОНИ

Отдавна са известни веществатаиндикатори, които изменят цве-товете си в зависимост от това вкаква среда — кисела или основна —се намират.

Една американска фирма, произ-веждаща платове, е използувала по-добни бои, за да „срази" конкурен-тите си. Тя би могла да рекла-мира стоката си по следния на-чин: „Ако цветът на ризата ви еомръзнал, вие можете мигновено да япребоядисате, като я потопите вмагическия прах, който ще получитепри покупката й."

Разбира се, нищо свръхестественов този прах няма — той съдържакато основна съставка лимонена ки-селина. Под действието на кисели-ната (в това именно се крие ця-лата тайна!) боята изменя цветаси. Например зеленият плат се пре-връща в жълт, а кафявият — воранжев.

ВОДАТА КАТО ОКИСЛИТЕЛ

Фирмата „Юнайтед текнолоджи"е разработила портативен реакти-вен двигател, голям колкото обик-новена раница, който вече успешное преминал заводските проби. Осо-беността на този двигател е, чеза окислител на използуванитетвърди горива в него служи впръс-кваната в горивната камера вода.Горенето започва, щом водата сесъприкоснови с горивото, и престава,щом достъпът й се прекрати. Тем-пературата в горивната камерадостига до 2200°С.

„Химия и жизн" — СССР

В Швеция са изработени няколкомодела на изцяло механизирани ко-лички за хора, които не са в състоя-ние да се взират и ходят. Показаниятна снимката модел има шест електро-мотора. Те се задвижват и регулиратс помощта на копчета върху облега-лото за дясната ръка. Това подвижнокресло развива скорост до 6 км/ч,а батериите могат да издържат доизминаването на 10 километра.

Почти абсолютната точка на студае достигната в един научноизследо-вателски институт край Мюнхен.Зарегистрираното постижение е самос една стотна от градуса над абсолют-ната точка на студа (—273°С). Наснимката е апаратурата, с която епостигната тази температура.

„Вйеда а техника младежи" —Чехословакия

На една техническа изложба в Лон-дон е бил показан интересен експонат— магнетична „дръжка" за носене н,метални предмети — железни пръ-тове, всевъзможни отливки и прУредът тежи по-малко от три килограма, а е в състояние да удържиповече от 160 кг тегло.

ПЪРВИТЕ КАРТИНА ЛУНАТА

След като за пръв път наблюда-вал Луната със своя далекогледпрез 1610 година, Галилей пръв сеопитал ла начертае някои участъциот нейната повърхност. През 164"година били изработени две картина Луната: от Ван Лангрен —мате-матик на испанския крал Филип IV,и от чешкия астроном АнтонинШирек.

химияи

A G E R P R E S

През последните години производ-ството на лекарства в Румъния семодернизира и се увеличи значител-но. Построени са заводи с простор-ни, светли и хигиенични помещения.В тях работят високопроизводителнисъвременни машини. На снимките севижда цех в един завод за прои-зводство на антибиотици и автомат зазатваряне на ампули в букурещкиязавод „Галеника".

„Аджерпрес" — Румъния

АКУЛИТЕ И РАКЪТ

щение: вещество, добито от черниядроб на акулите, унищожава ра-ковите тумори. Химическият съставна това вещество още не е установен.Доктор Гелер установил, че акулитене могат да бъдат заразени от рак,от което направил извода, че теимат някакво защитно средство сре-щу тази болест. Веществото, полу-чено от черния дроб на акулите,било инжектирано на 1500 опитниживотни, заразени от рак: кокошки,плъхове, мишки. Резултатът бил по-разителен — при повече от поло-вината животни раковите туморисъвсем изчезнали и те били напълноизлекувани. Не били наблюдаваниникакви странични вредни явления.

ПРЕВОДАЧИТЕЕКСПЕРИМЕНТИРАТ

Каква е точността при превод отедин език на друг? За да отговорятна този въпрос, група френски ези-коведи са провели следния ориги-нален експеримент: Четиринадесетопитни преводачи, всички от раз-лични народности, насядали околокръгла маса така, че всеки да знаеи езика на съседа си отдясно. Тег-лили жребий и започнал немецът.На лист хартия той написал изре-чението: „Изкуството да се произ-вежда бира е старо като историятана човечеството". Без другите давидят какво е написал, той предална съседа си вдясно листчето. Съ-седът му превел изречението отнемски на испански, написал гона ново листче и го предал на своясъсед вдясно. Така изречението из-минало пътя около масата, катовсеки го превеждал на своя роденезик. Накрая немецът го получилна унгарски език и отново го пре-вел на немски. Сега то гласяло:„От дълбока древност бирата е едноот любимите питиета на човечест-вото."

ИНДИКАТОР НА ПОПУЛЯР-НОСТТ^

В театрите и концертните зали вед-нага се разбира какво се харесвана зрителите и какво не. Но работ-ниците от радиото и телевизията салишени от тази възможност. Етозащо неотдавна в САЩ е била патен-тована автоматична система, показ-ваща кои програми предпочита мно-гомилионната аудитория. Прием-ниците са снабдени със специалниприставки, съединени посредствомтелефонните линии с централните

радио и телевизионни станции, кои-то предават там непрекъснато све-дения включен ли е приемникът ина коя програма е настроен. В цен-тралната станция автоматични броя-чи изчисляват общото количествона включените приемници и количе-ството на приемниците, настроенина всяка програма. Специално ус-тройство отпечатва на книжни ленти:тези сведения по часове и минути..От обобщаването и анализа на све-денията може да се правят изводиза предпочитанията на радиослу-шателите и телевизионните зрители.

ОГЛЕДАЛО ЗА ТЕЛЕВИЗИОННИАКТЬОРИ

Докато се гримира, актьорът сенаблюдава в огледалото и се виждатакъв, какъвто ще се покаже предзрителите в театъра. Но телеви-зионният екран има по-други изиск-вания и за него обикновеното огледа-ло не е достатъчно. За нуждите нателевизионните актьори е бил кон-струиран апарат, който им позво-лява, гримирайки се, да се наблю-дават и в телевизионен екран. Апа-ратът представлява малък шкаф согледало, в средата на което има от-вор. Там се намира обективът нателевизионна камера. Обективът прие;ма изображението и го предава наекран в долната част на огледалото..Така актьорът може, докато се гри-мира, да се наблюдава както в ог-ледалото, така и на телевизионнияекран.

„Знание- сила" — СССР

Доктор Джон Гелер, член на аме-риканското дружество за борба сре-щу рака, е направил интересно съоб-

44

ТЕСТВЯРВАТЕ ЛИ В СЕБЕ СИ?

Хората, които вярват в себе си, вдъхват доверие и вдругите. Когато сме колебливи и невярващи, товасъздава впечатление, че ние не сме сигурни в самитесебе си. Тогава хората чувствуват, че не могат да сеосланят на нас.

Изпитайте вашата самоувереност, като сложитечертичка срещу начина, по който бихте реагиралипри долуизредените положения. След това прегледайтеключа. Той ще ви даде цялостната оценка.

1. Поискано ви е да кажете няколко думи публично,например на някакво събрание или тържество в класа,училището или службата ви. По кой от трите начинаще постъпите?

А . „Някой друг да го стори, моля ви се — казватевие. — Аз съм сигурен, че ще проваля цялата работа."

Б. Съгласявате се да го сторите. След това из-падате все повече в нервно състояние.

В. Приемате, после си отбелязвате на едно лист-че точките, по които ще говорите.

2. Поискано ви е да дадете открито поддръжка нанякоя личност или идея. По кой от трите начина щепостъпите?

А.„Бих предпочел да не издавам мнението си" —казвате си вие.

Б. Обещавате горещо, че ще дадете своята под-дръжка, но когато дойде моментът, хитру-вате и изклинчвате да го направите публично.

В. Не се страхувате да издавате пред хоратасвоите убеждения.

3. Избран сте в ръководството на класа ви, на ор-ганизацията, в която членувате, или сте назначен наръководна длъжност. Как ще постъпите?

А. Оставяте всички да си работят, както могат.Б. Тичате навсякъде, поемате голяма част от

задълженията на другите, защото се страху-вате, че могат да сбъркат.

В. Действувате с бдително око и здрава ръка,но и с любезни приятелски маниери.

4. Вие сте критикуван в училището, организациятаили службата. Как го приемате?

А. Това ви разстройва и подтиска. Търсите уве-рения от другите хора, че критиката не е биласправедлива.

Б. Вие се извинявате, като считате, че обстоятел-ствата са се стекли неблагоприятно за вас.

В. „Основателна ли е критиката" — най-напредсе питате вие. Ако е така, вие я приемате исе стараете да се поправите. Ако не е основа-телна, продължавате да си работите как-

то досега, като не и обръщате никакво вни-мание.

5. Претърпели сте някакво поражение. Ето от-ново три реакции. Коя ще изберете?

А. Започвате да се съмнявате в себе си. Губитевяра в способностите си.

Б. Ставате подозрителен и преставате да вяр-вате в хората.

В. „Твърде лошо" — казвате си вие. Но преценя-вате спокойно положението, като сте уве-рен, че ще се справите.

6. Направили сте някаква голяма грешка в работатаили в отношенията ви с хората.

А. Отчайвате се. Ставате неуверен в работата си,плах,страх ви е пак да не сгрешите.

Б. Отказвате да приемете, че е ваша грешката.Или пък намирате извинения за себе си.

В. „Къде сбърках?" — питате се вие и внимава-те занапред да не направите същата грешка.

7. Преценили сте някого погрешно. Е!А. Загубвате ли вяра в способността си да съ-

дите за характерите на приятелите си?Б . Или казвате, че те са виновни, че са ви измамили.В. Или може би веднага променяте отношението

си към съответния човек. Ако пък се налагаизвинение, бързате да се извините.

8. Ако някакъв разговор е от жизнено значение завас, било в училището, в организацията, в службатаили в личния ви живот, то как се подготвяте за него?

А. Стигате до такова нервно състояние, че простоне сте способен да отидете и да участвуватевъв важния разговор.

Б. Отивате, но с такава тревога и напрежение,та не можете да покажете себе си откъмнай-добрата ви страна.

В. Полагате особени грижи за външния си вид,мобилизирате силите си, за да бъдете способенда използвате пълноценно в разговора всичкисвои качества.

9. Желаете другите да сторят нещо, което вие ис-кате. Как постъпвате в този случай?

А. Прекалено се стараете да им се харесате ида ги накарате да ви харесат.

Б. Държите упорито на своето, без да се интере-сувате от мнението на другите.

В. Внушавате на другите мисълта, че и за тяхще бъде приятно да го сторят.

10. Изживявате някаква мъчителна криза в животаси. По кой от трите начина постъпвате?

А. Разчитате някой друг да ви помогне.Б. Вие се прекършвате и така се разстройвате

психически, та трябва другите да се грижатза вас.

В. Правите всичко, което е по силите ви сам дасе справите и да облекчите положението си.

КЛЮЧПресметнете по 10 точки за всяко отбелязано „В".

При обща сума 70 — имате отлична самоувереност.Между 60 и 70 — добра, от 50 до 60 — задоволи-телна. Под 50 точки — характерът ви е нестабилен.Направете си съответния извод.

45

кр

ъс

то

сл

ов

иц

а

ВОДОРАВНО: 1. Най-ярката звезда от съзвездиетоОрион. 5. Във фантастичните романи — въображае-мият жител на Луната. 10. Гъста и лепкава кафяватечност, получавана след дестилацията на нефта 14.Река в СССР, в басейна на езерото Байкал. 15. Седматапланета от Слънчевата система. 16. Преживен бозай-ник, отглеждан в Южна Америка, наричан още перуан-ска овца. 17. Наименованието на наша художественаТПК. 18. Спътник на Сатурн. 20. Именит съветскиакадемик—физик и обществен деец. 23. Вид смес с ка-лаен прах за запояване, употребяван в часовникарст-вото. 25. Названието на древна Гърция. 27. Град вМалая, княжество Перак. 28. Средновековен рицарскидвубой (мн. ч.) 30. Европейска парична единица.32. Град във Франция, родно място на Робеспиер.34. Паплач, сбирщина. 36. Река в СССР и Монголия.38. Другото име на змията - очиларка. 41. Действие,постъпка. 43. Рядък минерал, от който се получаварадиоактивният елемент торий. 45. Съветски космо-навт. 49. Руски химик — технолог (1853—1919). 52.

Селска дреха. 53. Двете имена на наша народна артист-ка, авторка на книгата „Така блестят звездите". 54.Фехтовачен термин. 55. Стоманена пластинка за ре-гулиране на цветовете при дълбок печат. 57. Англий-ски презокеански параход, потънал трагично през1912 година. 58. Топло подземно езеро в ТуркменскатаССР, разположено в предпланините на Копет-Даг.60. Езеро в Западен Сибир. 62. Вечерна забава. 63.Вид памучен плат. 65. Част от житно растение. 68.Поетическо съзвучие (мн. ч.). 70. Част от окото.73. Черупчести плодове. 75. Река в СССР — Казах-стан и Китай. 77. Стремителни нападения. 79. Много-годишен плодов храст с дребни черни плодове. 81.Знаменит английски физик и химик (1791—1867).84. Вид тестено произведение, приготвено от бялобрашно и специална мая. 86. Едър южноамериканскипапагал с дълга опашка и красиви пера. 87. Хищен бо-зайник, отглеждан изкуствено в редица страни зарадиценната му кожа. 88. Столицата на африканскатадържава Того, 89. Мярка източногермански мотоцик-

46

лети. 90. Въртящата се част на електромотор. 91. Оп-тически уред за измерване разликата във височинатана две или повече точки от земната повърхност. 92.Виден български композитор, пианист и педагог(1901—1953).

ОТВЕСНО: 1. Химическо съединение — двуокис на ти-тана. 2. В древноримския календар: 15-ият ден от месеци-те март, май, юли и октомври и 13-ият ден от останали-те месеци. 3. Механизирана дъскорезница. 4. Единстве-ният естествен спътник на Земята. 5. Френски физик(1791 —1841), член на Парижката АН. 6. Департамент вСеверна Франция. 7. Спортно облекло. 8. Град в Перу.9. Река в СССР, ляв приток на река Тобол. 10. Параг-вайски чай. 11. Именит руски академик химик — органик(1812—1903), професор в Казанския университет. 12.Река в Италия. 13. Част от квитанция, която остава вкочана. 19. Племе от сарматски произход, живяло презI век на север от Каспийско море, после в южнорускитестепи. 21. Югославски остров в Адриатическо море отгрупата на Далматинските острови. 22. Вид северенелен. 24. Спартански роби. 26. Град в Румъния. 29.Река в Югославия, десен приток на река Сава. 31. Ли-нии на географската карта, които съединяват точки седнакво атмосферно налягане. 33. Взривни смеси, съ-държащи главно амоний. 35. Възпаление на езика(мн. ч.). 37. Американски двуутробни животни. 39.Хунски предводител. 40. Наш град. 42. Куп дърва, накоито в Средните векове Инквизицията е изгаряла вра-говете си. 43. Пустиня в Южна Азия — Пакистан и

Индия. 44. Морско или речно животно. 45. Най-го-лемият морски бозайник. 46. Шахматен термин. 471част от псевдонима на наш детски писател- 48. Периодот време — сто години. 50. Дарение, подарък. 51.Корейска парична единица. 56. Топографски ин-струменти. 59. Факти, обстоятелства, които говоряткосвено за някакво престъпление. 61. Именит немскилекар, един от основателите на микробиологията. 62.Начин на живот, свойствен на определен народ. 63.Именит швейцарски физик, изследовател на горнитеслоеве на атмосферата и на морските дълбини. 64.Речна риба с много кости. 66. Вид бутилка за газиранивода. 67. Герой на Шекспир от едноименно произведе-ние. 68. Възвишение, хълм. 69. Военно звание. 71.Немски математик (1826—66), автор на трудове потеория на числата и диференциалните уравнения. 72.Именит съветски учен в областта на механиката, ака-демик. 74. Член на контрареволюционна партия в Ру-сия, образувана през 1902 година. 76. Градинско цве-те. 78. Български цар. 80. Съветски композитор. 82:Река в Африка (Кения). 85. Град в Западна Нигерия/

Р Е Ч Н И КГЛОСИТ — възпаление на езикаРУТИЛ — двуокис на титанаТАВДА — река в СССРДУРУН — топло подземно езеро в Туркменска ССРРИМАН — немски математик (1826—66)

Решавалогиката

РАЗХОДКА ПО ОБЕДТова се случило по обед. В един

фотомагазин се струпали много ку-пувачи, които обслужвал само единпродавач. Той не успял да забележикак някой откраднал от отворенатавитрина много скъп фотоапарат. Всъщия ден до вечерта инспекторътВарнике успял да открие един съм-нителен тип, който притежавал съ-щия като откраднатия фотоапарат.Но обвиняемият категорично отри-чал да е извършил престъплението

и дори представил неопровержимоалиби:

— Вие твърдите, че кражбата ебила извършена днес по обед. Ноточно по това време аз посрещахгоденицата си на гарата. Можетеда й позвъните и да се уверите.След това се разхождахме из гра-дината край гарата и аз й направихняколко снимки. Ето една от тях.Случайно съм я фотографирал околочасовника. Както знаете, разстоя-нието между местопрестъплението игарата е голямо. По тази фотогра-фия вие можете да се убедите, че азне съм могъл да извърша престъп-лението.

— И все пак аз ще ви арестувамкато заподозрян в кражбата на фо-тоапарата — отговорил му инс-пекторът.

Кое обстоятелство е довело Вар-нике до този извод?

ПРЕСТЪПЛЕНИЕВ АВТОМОБИЛА

Призори забързан за работа ми-нувач забелязал, че в паркиранияпред един магазин за обувки авто-мобил лежи безчувствено мъжкотяло. Телефонирал на полицията.Скоро пристигнали инспектор Вер-нер и сержант Флит. Оказало се, че

мъжът е убит с удар на нож. Вернери Флит се завърнали в комисариата.

Бързо било установено, че колатае крадена. Нейният собственик, ня-кой си Мелъм, съобщил за кражбатаоще преди няколко дни. Инспекторътнаредил да извикат Мелъм и му зая-вил:

— Ние намерихме колата ви. Въ-тре имаше труп.

— Боже мой, какво нещо! — въз-кликнал Мелъм.

— Някой е откраднал вашатакола, за да я използува при товаубийство — пояснил сержант Флит.— Носите ли книжката на колата?

Мелъм показал документите. Вер-нер ги прегледал и казал:

— Колата вече не ни е необходи-ма. Тя продължава да бъде парки-рана пред магазина за обувки, къ-дето оглеждахме трупа. Можете даси я вземете, тялото е прибрано иседалката избърсана от кръвта.

— Благодаря ви, отивам да си явзема — казал Мелъм, сбогувал се иИ З Л Я З Ъ Л .

— Идете след него и го арестувай-те в момента, в който влиза в ко-лата си — казал Вернер на сержан-та. — Ето ви заповед за задържа-нето му.

Защо инспекторът подозира Мелъм?

47

ОТГОВОРИ НА КРЪСТОСЛОВИ-ЦАТА ОТ БРОЙ 2

ВОДОРАВНО: 1. Граматика. 10.Спори. 15. Леда Милева. 17. Обир.18. Афинитет. 19. Болиди. 21. Се-верен. 22. Шоколад. 24. Ора (А.).25. Ир. 27. Нени (Пиетро). 28. Ана(Каренина). 28. Вата. 31. Окинава.33. Етолия. 35. Ателани. 39. Арк-тур. 41. Ников (Христо). 42. Еле-ни. 45. Фигура. 46. Визитация. 49.Талин. 50. Или. 51. Вик. 53. Та-но (Цолов). 54. Чака. 56. Ативоло.59. Тапир. 61. Вера Панова. 65.Бор. 67. Алабак. 68. Силикоза. 71.Манолов (Емануил). 73. Марат. 74.Вава. 75. Оратор. 76. Кам. 78. Лен.80. Недев. 82. Амирян (А.). 85. Те-тива. 86. Перуники. 88. Ирис. 89.Ненов. 92. Фа. 93. Танин. 94. Маки.95. Анид. 97. Атон. 98. Пи. 99. Ако-лади. 100. Нова Загора. 101. Еней.

КОСМОС — научно — художествено списание за юноши. Издание на ЦК на ДКМС. Год. VI, бр. 3

Главен редактор СТЕФАН ДИЧЕВЗам. главен редактор ДИМИТЪР ПЕЕВ; редактори ПЕНЧО СИМОВ, ВАСИЛ РАЙКОВ и МАГДАЛЕНА ИСАЕВА

Художник ИВАН КИРКОВ Уредник ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ Коректор ЦВЕТАНКА АПОСТОЛОВАР Е Д А К Ц И О Н Е Н С Ъ В Е Т

проф. д-р А. Ю. ТОТЕВ — икономист, АЛЕКСАНДЪР ДЪРВОДЕЛСКИ, БОГДАН КИРОВ. ДИМО БОЖКОВ —биолог,НИКОЛА ЧУПАРОВ — машинен инженер, проф. ПЕТЪР ПАУНОВ — физик, проф. РАЗУМ АНДРЕЙЧИН — физик,

д-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ — микробиолог, ХРИСТО ТИЛЕВ — географ, проф, ЦВЯТКО МУТАФЧИЕВ — химик,АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА — София: бул. „Ленин" № 47. IV ет., ст. 28—29. тел. 44-26-21, вътр. 363. Ръкописи не севръщат. Годишен абонамент 3,00 лв. Цена на един брой заедно с приложенията 35 ст. Дадена за печат на 1. II. 1967 г.Формат 1/6 от 65/90- Държавно военно издателство. Поръчка 833. Печатни коли 6. Издателски коли 3. Тираж 50 000

ОТВЕСНО: 1. „Гласовете ви чу-вам". 2. Реферат. 3. Адирато. 4.Мане (Е.). 5. Амини. 6. Тит (Ли-вий). 7. Илеш (Бела). 8. Кетони.9. А. В. (Андрей Вознесенски). 11.Пола. 12. Обида. 13. Рид (Майн).14. Ирина. 20. Оливенит. 23. Ке-нар. 26. Рояк. 30. Алани. 32. Али-гатор. 34. Ирит. 36. Акула. 37. Но-рин. 38. Иванов (Антон). 40. Тацит(Публий Корнелий). 43. Лила. 44.Език. 47. Абалаков(В. М.). 48. Ики-тос. 52. Копал. 55. Арабов (Б.). 57.Вавилон. 58. Ли (Софус). 60. Ко-зарев (Иван). 62. Елада. 63. Ран(Босилек). 64. Паладин. 65. Боро-дин (А. П.). 66. Рат. 69. Имане.70. Катет. 72. Валяк. 76. Капитан.77. Маринов (Никола). 79. Енина.81. Ванадий. 83. Мусина. 84. Рим.85. Туника. 87. Ерато. 90. Екар(Жан). 91. Вале. 92. Фиде. 94. Миг.96. Нан. 98. Па.

ЛОГИКАТА РЕШИ:Удар по главата

Инспекторът е забелязал кипя-щата тенджера е кухнята. За еднаминута водата в нея не би моглада заври.Нещастен случай или престъпление?

Асистентът е замаскирал убий-ството като нещастен случай. Не-възможно е при падане от три метрависочина чехли без пети да останатна краката на професора.

Лодка № 8170

Веслото издава младежа. Както еизвестно, русалките се карат сдвулопатни весла.

неизвестни Факти за известни хораПо съвместителство

При престоя си в Гьотингенския университет РобертОпенхаймер се занимавал не само с физика, но и сфилософия, психология и литература. Особено обичалда чете Дантевия „Ад" и често обсъждал с колегитеси въпроса защо Данте е пратил търсещия истинатаВергилий е ада, а не е рая. Веднъж, Пол Дирак дръп-нал Опенхаймер настрана и меко го упрекнал:

— Чух, че пишете стихове толкова добре, както иработите над физиката. Но как съчетавате тези двенеща? В науката се стараем да говорим така, че всекида разбере нещо, което дотогава ми е било неизвест-но. А в поезията е тъкмо обратното.

Според възможноститеРешил на свой ред да пусне на пазара малолитраж-

ни автомобили, Форд създал специална група от най-добрите автомобилни конструктори. Главното условиев проекта било теглото на автомобилите да не преви-шава 1 тон. След няколко месеца главният конструк-тор поискал да се промени този пункт, тъй като неможело да се достигне тегло под 1,2 точа. В противенслучай той щял да напусне. Същото станало и с всич-

ки негови заместници. Тогава някой посъветвал Фордда възложи поръчката на авиационните конструктори.И в уречения срок главният конструктор смутено до-ложил на Форд, че без да се гледа на значително уве-личената здравина, теглото на конструираните от него-вата група малолитражни автомобили в никакъв слу-чай не може да надхвърли 500 килограма.

Точна диагнозаИзвестният художник Самуел Морз (същият, който

изнамерил морзовата азбука) показал веднъж на свояприятел лекар току-що нарисуваната от него картина„Човек в предсмъртна агония".

— Какво ще кажеш? — не се стърпял Морз.— Според мен малария — отвърнал лекарят.

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

МНОГО НАШИ ЧИТАТЕЛИ С ПРАВО СА НЕДОВОЛНИ,ЧЕ ПРЕЗ НАСТОЯЩАТА ГОДИНА СПИСАНИЕ „КОСМОС"ЧЕСТО ИЗЛИЗА СЪС ЗАКЪСНЕНИЕ. СМЯТАМЕ ЗА СВОЙДЪЛГ ДА ПОЯСНИМ, ЧЕ ТЕЗИ ЗАКЪСНЕНИЯ НЕ СЕДЪЛЖАТ НА РЕДАКЦИЯТА, А НА ПЕЧАТНИЦИТЕ.