ИЗДАНИЕ НА ЦК НА ДКМС

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Генералният конструкторПреди Адама

Цветя от метал

В лабораторията на

Нептун

Нейно благородие пла-

тината

Има ли живот на Земята?

Великият Марсианин

се завръща

Неволни завоеватели

Последният ден

на Помпей

Пиастри, пиастри . . .

Предава „Космос"

Тест

Кръстословица

Решава логиката

15

12

16

20

22

23

27

30

35

40

45

46

47

Приложение:

Знамената

Цветно приложение:

Знамената на държавите

Корица:

Микроснимка на витамин В6

Гръб на корицата:

Тропически риби

Какво да ви разправя за Антонов?Че е генерален конструктор на са-

молети— широко известен в СССР, аи в много други страни, знаят него-вите „АН-2" — селскостопанскияттруженик; стоместният „АН-10",„АН-22" — „Антей" — самолетът-гигант, най-големият в света.

Може да се добави, че Антонов едоктор на техническите науки, ака-демик, депутат във Върховния съветна СССР, Герой на социалистическиятруд. Но сами по себе си тези висшизвания нищо не ни казват за Анто-нов-човека. Нищо за това, с коетотой е интересен.

За Антонов човекът е интересен нес това, какъв пост заема, какви на-гради има. Човекът го интересувасам по себе си. На ескалатора в ме-трото той е готов безкрайно дълго даразглежда галерията от портрети,плаваща насреща му. Общуването схората му доставя удоволствие неза-висимо от конкретната полза и оп-ределената цел. Той не подхождакъм човека от предварително опре-делени позиции — не чака самопотвърждение на думите си. Умееда слуша събеседника си, размишля-ва над това, което му е казал. За-това с него е приятно да спориш,да разговаряш.

Гледаш Антонов и си представяшкакъв е бил в детинството си. Иматакива хора, които много лесно мо-жеш да си ги представиш последова-телно студенти, ученици, момчета скъси панталони. Сякаш завърташлентата на времето назад. Изчезватбелите коси, бръчките. . . и пости-женията.

Колко странно понякога синоветеповтарят съдбата на бащите си —специалността е друга и времето е

друго, а все пак има толкова общо!Бащата на Антонов е прекарал

целия си живот по строежите, катосе почне от първата му работа —дипломния проект на църква. ИАнтонов също през целия си животстрои, създава опитни бази, кон-структорски бюра, аеродруми и са-молети.

Започва с авиомодели, в училищеи в института строи безмоторни са-молети. През 1930 година завършваЛенинградската политехника и по-пада веднага в завода за планери.

Главният конструктор АлексейЯковлевич Белолипецки, първиятпомощник на Антонов, изважда откасата поизбеляла снимка.

— Ето, това е нашето конструк-торско бюро в 1947 година.

Видях помещение, голямо колкотокласна стая, сходството се усилвашеот скучните триъгълни абажури,които висяха на метални пръчкиот тавана. Два реда маси, по тяхнасядали хора. Белолипецки гледас нежност снимката — той отново етам, в тази класна стая, преди два-десет години.

Някак подмладен, оправя с лекодвижение очилата си.

— Това е Олег Константинович.Този тук е Трунченков. А зад него —почти не се виждам — седя аз.

— А къде беше кабинетът на Ан-тонов?

Белолипецки се смее:— Какъв кабинет, най-обикновена

маса и тя стоеше пак тук, в кон-структорското бюро.

Елизавета Аветовна Шахатуни еначалник на отдела, който изчисля-ва техническите качества на самоле-

годиниЛ Е Н И Н С К Икомсомол

ГЕНЕРАЛНИЯТКОНСТРУКТОР

50

тите — най-важното звено в кон-структорското бюро на Антонов. Довойната е работела в завода за пла-нери, после е изчислявала техни-ческите качества на изтребителитепри Лавочкин. Тя е от първите,приели поканата на Антонов дастроят нови самолети.

— Когато специалистите видяхаскиците на нашата рожба, мнозиназапочнаха да подмятат: „Какво пра-вите? Че това е самолетът на бра-тята Райт. Защо ще строим двуплощ-ник — биплан — след войната?"

Да, така приказваха тогава. Икакво излезе? Втори такъв самолетоще няма. Нечувано нали? Двадесетгодини произвеждаме такива само-лети. Появиха се и реактивни, и тур-бореактивни самолети, а „АН-2" вселети. Той никак не е претенциозен.Всеки летец може да го управлява —да издигне във висините товар ипътници от минимална площадка.

В първите години след войнатаавиоконструкторските бюра ник-неха като гъби след дъжд. Деветдесети от тях не се оказаха жизне-способни. На Антонов предстоеше дадокаже дали неговото бюро ще бъдеот другата една десета част. Даденму бе оперативен простор — почтипразен цех — нито станове, нитохора. С Антонов дойдоха отначалосамо няколко души. После той взецелия випуск на Новосибирскияавиационен техникум. Момчетата бя-ха лошо облечени, полугладни. „Как-ви работници са това! — ахкаше Ели-завета Аветовна Шахатуни. — Четук да не е детска градина!"

Но във войната бързо се възмъжа-ваше. Момчетата се стараеха с всич-

ки сили. Пък и старшето поколениене се посрами — конструкторите ра-ботеха, както се казва, без да щадятздравето си. В тая стая те се засе-дяваха до късно, деляха оскъднатаси дажба хляб, но никога не деляхаработата си — каква, чия, нямашезначение; щом у някого нещо невървеше, всички му се притичвахана помощ. Комсомолци

И тези хора направиха „АН-2". Ито много бързо — след година и нещосамолетът бе готов. Отворихме вра-тите и с дружни усилия избутахмесамолета навън.

На 19 август 1964 година излезе„АН-22" — „Антей .

Тежките и огромни като шлюзовеврати на монтажния цех се разтвори-ха. И влекачът „КРАЗ", напрягайкисили, обвит във виолетов дим, из-дърпа най-големия в света самолет.За да мине опашката през вратата,трябваше да се повдигнат преднитеподпори на колесника. И ето, ги-гантът, сияейки със сребърните сикрила, с вирнат към небето нос.

душния кораб? Къде ти, до носа евисоко — в колесника.

И гигантът гордо потегли,Антонов стоеше и гледаше — не-

висок, с момчешки вид, с прошарени,прилежно сресани на път коси иперчем на тила. Гледаше като бащапървите стъпки на своята рожба.

Нали добре помнеше времето, ко-гато самолетът съществуваше самона книга. Времето, когато нямашедори още чертежи, а всичко бешесамо в ума му. И сега самолетът сеотделяше, заживяваше свой само-стоятелен живот.

Да се построи триетажно здание итридесететажно не значи просто дасе изразходят десет пъти повечематериали. Това не е обикновеноаритметично увеличение. Това е скоккъм нова строителна индустрия.

В още по-голяма степен това важиза гигантския „Антей". Размеритему — шестдесет и четири метровитему крила, огромният заден люк,през който свободно влиза автобус —поставиха пред конструкторите прин-

нерешително надзърна през вратитея за миг замря, ослепен от слънцето,оглушен от аплодисментите.

Обезлюдяха конструкторските бю-ра, безбройните служби — цялотообширно стопанство с дългите катобулеварди коридори, с високите катостадион цехове, с тунелите, из коитолесно можеш да се загубиш, с кръ-стовищата, където даже висят знациза регулиране на движението и ско-ростта.

Антонов счупи традиционната бу-тилка шампанско. В носа на въз-

Корпусът на „АН-22"

„АН-24"

ципно съвсем нови изисквания поотношение на здравината, херме-тичността, технологията. Количе-ството метали, полимери, радио-електроника трябваше да премине вкачество — в качествено съвсем новипринципи на конструиране и про-изводство.

И отново, както при първия „АН",целият колектив бе обхванат оттворчески ентусиазъм. Виктор Га-врилович Анисенко и Николай Пе-трович Смирнов, солидни началницив конструкторското бюро на Анто-

Генералният конструктор 0. К.Антонов със сина си Андрей

нов, с такова увлечение се заехада разработват новия проект, сякашотново бяха Витка и Колка, шестна-десетгодишните випускници на Но-восибирския техникум, влюбени вавиацията, в която току-що ги евъвел Олег Константинович.

Като говорим за създаването насамолета, обикновено забравяме даспоменем онези, които по цял денстоят на крака пред чертожнитедъски. А какво да кажем тогаваза конструктора Пьотр СемьоновичГолембовски, на когото и дватакрака са отрязани? Който цял дени много често до късна вечер стоина патерици? Случвало се е насилада го издърпваме от чертожнатадъска.

При всяко придвижване напредизникваха нови трудности. Обик-новените малки детайли — които понавик ти се приискваше да вземешв ръце — се оказваха тежки подвеста — триста килограма. Възникваи проблемът за щанцуване на огром-ните плоскости. Бяха използуваниуралските, най-големите в света,75-хилядотонни преси.

Такъв гигант като „АН-22" неможеше да бъде издигнат във въз-духа от един единствен завод. Всъздаването му участвуваше пялата

промишленост на Съветския съюз,множество институти.

Всички самолети от семейството„АН" си приличат — тумбести, ле-жащи ниско над земята. В сравне-ние със стремителните „ТУ" из-глеждат доста тромави. Случайнали е тази форма?

По начало самолетите на кон-структорското бюро на Антонов сапредназначени не за гладките катопаркет бетонни писти, а за най-обикновените затревени аеродруми,за временни площадки за излитане.Всички членове от семейството „АН"са транспортни труженици, пионерина нови въздушни пътища. Те първилетят по новите трасета, превозватпървите пътници — строители и пър-вите товари. Минава време и нановопостроените бетонни писти ка-чат изящни реактивни самолети. А"АН" вече са се отправили по-на-татък, към нови, необхванати отавиацията пространства.

случая желязната необходимосте наложила тази форма. За обик-новените затревени аеродруми и ме-стности без специални летища — анали затова са създадени „АН" —е необходимо тялото на самолета дае разположено по-ниско към земята,да се опира на дебели, здрави колела.А крилата с моторите обратно — дабъдат колкото се може по-нависоко,малко ли неща могат да се случат внепредвидените обстоятелства. Ос-вен това моторите трябва да бъдатпо-далеч от праха и калта. Товаудължава срока на работата им и най-главното — обезпечава сигурносттана самолета. Ниско разположенатакабина за товарите е също по-удобна.

Особено ясно става това, когатонаблюдаваш как влизат камионите в„търбуха" на „Антей". Не напразноприлича на по-малките си братя —нали има същото предназначение.Въпреки тежестта и размерите ситой лесно каца на всякакъв терен,на сняг.

Присъствувах на съвещание у Ан-тонов, когато на мозъчния центърна конструкторското бюро предста-вяха пътнически вариант на „Ан-тей". Всички бяха насядали близодо движещата се нагоре-надолу дъс-ка, разглеждаха схемите и много-цветните пана, които показваше ху-дожникът-конструктор Сергей Ри-жиков.

На тях се вижда самолет със салонна два етажа. За 605 човека! Да,

не съм сбъркал — 383-ма на гор-ната палуба и 223-ма на долнатаПлюс стая за майки с деца, детскастая за игра. Няколко отделни ку-пета. Бюфет, кухня.

Едно пано привлече веднага вни-манието ни. На високи столчета предбар седят дългокрако момиче и ши-рокоплещест джентълмен. Барма-нът, целият в бяло, се е навел къмтях. Картината означава, че на„АН-22" се предвижда да има и бар.

Антонов попита ще има ли спирт-ни напитки. Увериха го, че ще има.Всички се засмяха, защото знаеха,че Антонов пие само сокове.

„Не е лошо — помислих си аз —да има и бар."

— А дали авторите на проектаса помислили как ще влизат и из-лизат толкова много пътници? Нямали да се получи задръстване, блъс-каница?

— Как ще бъде с багажа, гарде-робите?

Много интересно ми беше да слу-шам разговора им. Имах впечатле-ние, че присъствувам на ражданетона бъдещата пътническа авиация, ко-гато самолетите все повече и повечеще напомнят на автобус.

Да почнем например с това: понай-оживените линии — Москва—Ленинград, Москва—Киев, а презлетните месеци и Москва—Черноморе, всеки час или през половинчас ще излитат по разписание само-лети „АН-22". Пристигате пет ми-нути преди Отлитането, купувате сибилет направо в самолета, окачватепалтото си до креслото, оставятечантата или куфара си.

Попитах Антонов какво мисли заразвитието на пътническите самоле-ти. Според него основната формулаще стане разнообразието. Множествонай-различни типове самолети —цял спектър от свойства и предназ-начения. Въздушни таксита — меж-дуградски и междурайонни, селско-стопански труженици, способни дакацат на всяко по-равно място; се-мейни самолети; едноместни малкисамолети за разходка; тежкотоварниза геолозите, за строителите на газо-проводи и нефтопроводи в трудно-достъпни райони. Нима може всич-ко да се изброи.

Даже и днес вече се говори затъй наречената суборбитална авиа-ция, стремяща се да достигне въз-можностите на спътниците, т. е.първата космическа скорост. С неяще изчезне проблемът за отдалече-ността на континентите. Четиридесетминути до Южна Америка или Ав-

3

Съветският самолет — гигант „АН-22" — „Антей", във въздуха и. . .

стралия! По време на полета път-ниците ще усещат една особена ле-кота — нали ще са загубили частот теглото си! Наистина това нямада трае дълго, в същност пътят насуборбиталния самолет ще се състоиглавно от набиране и намаляване наскоростта. Ще възникнат непри-вични за нас трудности: човек ще

. . на летището в Москва

може да прелети в утрешния денили обратното, да се върне във „вче-рашния".

Още много пъти ще има да се въл-нува Антонов. Предстои им да раз-работват проект за нов самолет.И пак ще се разтворят вратите намонтажния цех и от тях ще над-

зърнат сребърни крила. Новият са-молет ще трепне, преди да излезе—от ярката светлина, от огромнотонебе, ширнало се над главата му.

Какво да ви разкажа още за Ан-тонов? В същност неговата биогра-фия продължава.

КИМ БАКШМИ

(Кореспонденция на „Космос" от Москва)

АВТОР ДЖЕК ЛОНДОН * ИЛЮСТРАЦИИ ИВАН КИРКОВ(Продължение от бр. 8)

Продължихме да бягаме по дърветата към пеще-рите. При приближаването ни, малките горски звер-чета се изпокриваха в дупките, а птиците отлитаха стревожни крясъци. Когато непосредствената опасностпремина, Дългата уста се спря, за да почака дядоси — Старата кост: побелелият старец и младежъттръгнаха един до друг на края на тълпата.

Така Мързеливеца остана сам. Тая нощ спахме пакдвамата в нашата малка пещера и предишното ни прия-телство се възобнови.

Както вече казах, Старата кост беше единствениятстарец в Племето ни. Той представляваше много рядкоизключение. Никой от Племето не доживяваше до такавапреклонна възраст. Рядко достигаха и до зряла възраст.Всички умираха от насилствена смърт, още пълни съссили, в разцвета на живота — така бе умрял баща ми,така умряха Счупения зъб, сестра ми и Безкосматия.

Никой не умираше от старост. Не знам нито един та-къв случай. Дори и Старата кост умря от насилственасмърт.

Счупване на крак, тежко нараняване или даже вре-менно загубване на сили — винаги означаваха бързасмърт. Нещастниците по правило умираха в самота.Просто изчезваха безследно. Излизаха сутрин от пеще-рата си и повече не се връщаха. Навярно ставаха жертвана хищниците.

Завладяването от Огнените хора на морковната по-ляна беше началото на края, макар че никой от нас него съзнаваше. Ловците с лъкове почнаха да се появя-ват все по-често — по двама, по трима, те безшумносе промъкваха през гората, въоръжени с хвърчащитестрели, за които не съществуваха разстояния,и насти-гаха жертвата на най-високото дърво. Лъковете истрелите сякаш удължаваха ръцете на Огнените хора ите можеха всъщност да убиват плячката си от разстоя-ние сто фута и повече. Това ги правеше много по-страшни дори от Острия зъб. Те бяха много умни, уме-еха да говорят, поради което можеха по-ясно да мис-лят, и освен това имаха навика да действуват дружно.

Сега вече ходехме из гората много предпазливо. Ста-нахме по-бдителни и по-плашливи. Вече не разчитахме,че високите дървета ще ни защитят и спасят от Огне-ните хора.

Една сутрин, преди Племето ни да се разпръсне изгората, настъпи паника сред водоносците и ония, коитобяха отишли да пият вода на реката. Цялото Племеизведнъж хукна към пещерите. При тревога винагипостъпвахме така: отначало се скривахме е пещерите,а после вече гледахме какво се е случило. Така беше исега: седяхме и чакахме, като от време на време надзър-тахме от пещерите. След малко на поляната се появиОгнен човек. Доста дълго разглежда пещерите ни, послесе спусна по пътечката към реката и след няколко ми-нути се върна на поляната по друга пътечка. Спря

и дълго пак гледа към нас. Най-после се обърна итръгна, накуцвайки, към гората, а ние продължавахмеда стоим в пещерите, като жално си подвиквахме единна друг.

Бързоногата открих неочаквано около Черничевотоблато, където с Мързеливеца си бяхме направили убе-жище на едно дърво. Минавайки край дървото, извед-нъж чух познатите ми нежни звуци и погледнах наго-ре. Бързоногата седеше на един клон, клатеше си кра-ката и ме гледаше.

За минута замрях на мястото си. Щом я зърнах, сепочувствувах много щастлив. После отново изпитахнякакво безпокойство и болка. Покатерих се на дървотои когато бях вече близо до нея, тя изведнъж скочина съседното дърво. Гледаше ме, подала глава иззадшумящите листа, и издаваше нежни звуци. Забравилбях, че е наистина бързонога и че тя ме беше научилада се катеря по дърветата. Скачайки от дърво на дърво,аз се опитвах да я хвана, но тя неизменно се изплъзвашеи поглеждайки ласкаво назад, издаваше нежни звуци.

Къде се е криела и какво се е случило с нея през товавреме, не знам. Тя не можеше да ми го разкаже, както иние с Мързеливеца не можахме да разкажем на Племетокакво бяхме видели по време на нашето пътешествие.Напълно възможно е и тя като нас да е странствуваладълго, по свое желание или принудена от Червеното око.В скитанията си из гората той не може да не е срещналБързоногата и ако е почнал да я преследва, това е билонапълно достатъчно да я изплаши и застави да избягадалеч.

Сенките ставаха все по-дълги, а аз продължавахда тичам след Бързоногата, забравил буквално всичко:настъпващата нощ, хищните зверове. Цял час вървяпо следите ми моят стар враг — хиената. По едно времесе натъкнахме на стадо глигани и те ни подгониха.Като ги видя, Бързоногата с огромен скок се прехвърлина друго дърво. Но аз се побоях да я последвам, решихда сляза на земята и да претичам до другото дърво. Атам бяха глиганите. Но това не ме спря. Скочих съвсемблизо до един от тях. Те се спуснаха подире ми и мепринудиха да се покатеря на съвсем друго дърво.Отново скочих на земята и затичах през поляната, астадото глигани ме преследваше по петите, ръмжейкии тракайки със зъби.

Ако се бях спънал, нямаше да се спася от челюститеим. Но не се спънах. Впрочем за това даже не мислех.Бях в такова настроение, че не бих трепнал дори предОстрия зъб или от цяла орда Огнени хора със страшнитеим стрели.

Най-сетне се спусна мрак. Следвайки Бързоногата,обиколих обраслата с мъх скала, която стърчеше среддърветата. После се запровирахме през храсталаци,които целия ме издраскаха. Но Бързоногата не изгуби

нито косъмче. Тя знаеше пътя. В средата на гъсталакасе издигаше могъщ дъб. Тя се покатери на дървото игоре в клоните му най-после я хванах.

Хиената отново бе надушила следите ни, приближисе до дъба и започна да вие от глад. Но ние не й обръщах-ме никакво внимание и от сърце се разсмяхме, когатотя, изръмжавайки, се скри в гъсталака.

Беше пролет и най-различни звукове се чуваха в нощ-та: цвилене на диви коне, тръбни викове на слонове,рев на лъвове. Но на небето светеше младата луна, нощ-та беше топла и ние не се страхувахме от нищо.

На сутринта видяхме да се бият два разярени дивипетела. Бяха толкова увлечени в битката си, че простоотидох до тях и ги хванах. Петлите бяха чудесни навкус. А една лунна нощ наблюдавахме с Бързоногатаот дървото битка между два лоса; видяхме как към тяхбезшумно се прокрадват лъв и лъвица, как скочихавърху лосовете и ги разкъсаха.

Не мога да кажа колко време живяхме с Бързоногатана дървото. Но веднъж, докато скитахме из гората,на нашето дърво падна гръм. Той бе разцепил големите

клони, на които се държеше гнездото ни, а от самотогнездо нямаше и помен. Почнах да правя ново гнездо,но Бързоногата не искаше и да чуе. Тя толкова себоеше да не падне пак гръм, че не успях да я убедяда останем на това дърво. В края на краищата отидохмеда живеем в пещерите. Изпъдих от нашата пещераМързеливеца, както някога той ме бе изпъдил, когатосе ожени; сега той прекарваше нощите в прохода,съединяващ двойната пещера.

Веднага след връщането ни в Племето дойдоха итревогите. Не се знае колко жени е имал Червеното око.Сега той живееше с едно плахо, безхарактерно същество,което хленчеше и плачеше постоянно, независимо далия биеше или не. Краят й беше въпрос на време. Но ощепреди смъртта й Червеното око обърна внимание наБързоногата и когато жена му умря, почна открито дая преследва.

Добре че беше наистина бързонога и умееше изумител-но ловко да прескача от дърво на дърво. Тя прояви го-лямо благоразумие и смелост. Аз с нищо не можех даи помогна. Червеното око беше чудовищно силен и лес-

но би могъл да ме разкъса на парчета. До края на жи-вота ми при влажно време все ме болеше рамото и товае пак негово дело.

По времето, когато той осакати рамото ми, Бързо-ногата беше болна. Навярно имаше атака от маларичнатреска, от която често боледувахме; изпаднала бе внякаква апатия и сънливост. Мускулите й загубихапредишната еластичност и тя вече не можеше да тичапо дърветата с такава бързина — именно в тези дниЧервеното око я настигна близо до леговището на ди-вите кучета, няколко мили на юг от пещерите. Обикно-вено в такива случаи Бързоногата тичаше в кръг околонего, после стремглаво се понасяше към къщи и сескриваше в нашата пещера с тесния вход. Но сега тясе движеше много по-бавно, Червеното око постоянной преграждаше пътя и скоро Бързоногата хукна на-право към селището.

Ако не беше болна, тя лесно би избягала от Черве-ното око, но сега трябваше да извика на помощ цялатаси ловкост и предпазливост. Тя имаше едно преимуще-ство, че можеше да се катери по много по-тънки клонии да скача много по-далече от него. Освен това тя имашеспособност безпогрешно да съди за разстоянията и ин-стинктивно да отгатва дали е здрав и сигурен клонът,на който се готвеше да скочи.

Цялото Племе се бе събрало да наблюдава преследва-нето. Ломотеха нещо развълнувани, като повишавахаглас, когато Червеното око беше далеч, и млъкваха,щом се приближаваше. Всички бяхме само безпомощнизрители. Жените виеха и бъбреха нещо, а мъжете сеудряха в гърди в безсилна ярост.

Колкото се отнася до мене, аз съвсем не се държахдоблестно. Но дори и да се хвърлех върху Червеното око,едва ли Бързоногата щеше да има някаква полза от това.Не бих имал достатъчно сили да се справя с това чудо-вище. Той би ме убил и положението с нищо не би сепроменило. Оставаше ми само едно: да гледам в безсилнаярост и да млъквам всеки път, когато Червеното окопрофучаваше край мен.

Минаваха часове. Свечери се. А преследването все ощепродължаваше. Червеното око явно бе решил да я из-тощи. Бързоногата се задъхваше и вече не тичаше спредишния устрем. Тогава тя почна да се катери понай-тънките клончета, където Червеното око не смеешеда я следва заради тежестта си. Там тя искаше малкода си отдъхне, но Червеното око беше истински дявол.Понеже не можеше да я стигне, той почна силно датръска клона, на който седеше Бързоногата. Първияпът тя се спаси, защото падна на по-долните клони.Но все пак ударът бе смекчен. После Червенотооко в желанието да свали жертвата си, почна стакава ярост да клати дървото, че Бързоногата отлетяна съседното дърво. Но скоро й се наложи пак да сеспасява по тънките клони — просто нямаше друга въз-можност. Червеното око я преследваше по петите.

Ние продължавахме да се удряме в гърдите, виехме,скърцахме със зъби. Тогава настъпи краят. . .

Почти се беше стъмнило. Треперейки от страх и за-дъхвайки се, Бързоногата се покатери на един многовисок и тънък клон. Под нея не се виждаха никаквидруги клони, а до земята имаше около тридесет фута.Червеното око стоеше в основата на същия клон и свсички сили се люлееше. Клонът като махало ритмичносе клатеше, увеличавайки размаха с всеки нов тласъкна тялото му. Внезапно той подскочи и освободи клона.

Бързоногата изгуби равновесие и с вик полетя към зе-мята.

Докато летеше във въздуха, тя се обърна и паднана краката си. При скокове от такава височина обик-новено еластичните мускули на краката й смекчавахаудара. Но сега Бързоногата беше невероятно изтощена.Краката й се подкосиха и тя падна на страната си. Несе бе наранила, но от удара загуби съзнание и останада лежи безпомощна, като дишаше тежко.

Червеното око се спусна към нея. Зарови възлеститеси пръсти в косата й и тържествуващо закрещя, пре-дизвиквайки сякаш изплашеното Племе, което, покате-рило се по дърветата, с ужас го гледаше.

Тогава аз обезумях. Забравих всяка предпазливост,всякакъв страх. Червеното око още ревеше, когато сехвърлих върху него. Нападението ми беше толкованеочаквано, че той падна. Сграбчих го здраво с ръце икрака и с всички сили го притиснах към земята. Ако Чер-веното око не държеше с едната си ръка Бързоногатаза косата, всичките ми усилия щяха да бъдат напраз-ни.

Въодушевен от моята смелост, Скулестия неочакваноми се притече на помощ. Хвърли се върху Червенотооко, впи зъби в ръката му и почна да дере с нокти ли-цето му. Моментът беше много удобен и ако цялотоПлеме ни се беше притекло на помощ, щяхме веднъжзавинаги да се отървем от Червеното око. Но никой немръдна, всички седяха изплашени по дърветата.,

Беше съвсем ясно, че Червеното око ще се справи смен и Скулестия. Не можа да свърши с нас веднагасамо защото ръката му беше заета с Бързоногата.Тя вече бе дошла на себе си и почна да се съпротивява.Но Червеното око за нищо на света не искаше да пуснекосата й, а това му пречеше да се бори с нас. Изведнъжтой ме сграбчи за рамото. Задърпа ме към себе си, зада може по-удобно за впие зъбите си в гърлото ми. Отво-рената му уста се кривеше в злорадна усмивка. Опитвай-ки сякаш силите си, той така стисна рамото ми, че послецял живот ме боля.

И тогава се случи нещо неочаквано. Дори веднага неразбрахме какво стана. Върху четиримата ни изведнъжсе изтърси нечие огромно тяло. Бяхме отхвърленивстрани и след като се търкулнахме няколко пъти, най-после се пуснахме. В същия миг Скулестия отчаяноизвика. Още не бях осъзнал какво точно е станало,но ми замириса на тигър и веднага се покатерих наедно дърво.

Беше старият саблезъб тигър. Разтревожен от вдиг-налия се шум, той излязъл от леговището си и незабе-лязано се промъкнал до нас. Бързоногата също се бепокатерила на едно дърво близо до моето и аз, разбирасе, веднага скочих при нея. Прегърнах я и силно япритиснах до себе си, а тя хълцаше и тихо стенеше.Отдолу се чу ръмжене и хрускане на кости. Острия зъбвечеряше със Скулестия. От едно друго дърво, облещилвъзпалените си очи, наблюдаваше сцената Червено-то око. Това чудовище беше далеч по-силно ст него.Ние с Бързоногата се обърнахме и спокойно се отпра-вихме по дърветата към пещерите, докато цялото Племе,без да напуска мястото на произшествието, започнада обсипва вечния си враг с град от оскърбления, клонии съчки. Тигърът, изръмжавайки от време на време сър-дито, продължаваше да поглъща Скулестия.

По този начин бяхме спасени. Всичко стана съвсемслучайно. Ако не беше се появил тигърът, щях дазагина в лапите на Червеното око и след хиляда столетия

7

нямаше да се роди този, който чете вестници, вози сена трамвай и — да-да! — пише тази повест за съ-битията през ония древни времена.

Това се случи рано есента на следващата година.Скоро след неуспеха с Бързоногата Червеното око сивзе друга жена, и колкото и да е странно, тя останажива. Още по-странно е, че им се роди дете — първотодете на Червеното око. Тази година беше много щаст-лива за всички. Времето беше рядко топло, храна имашев изобилие. Помня, черепите бяха особено едри и вкус-ни. Имаше много орехи, а дивите сливи бяха многоедри и сладки.

С една дума, благодатна, златна година. И тогава нисполетя беда. Една ранна утрин ни нападнаха неочаква-но в пещерите. Събудихме се на разсъмване, студенотооблачно утро предвещаваше смърт за повечето от Пле-мето. Нас с Бързоногата ни разбудиха страшен шум ивикове. Нашата пещера беше най-горе на скалата, ниеизпълзяхме от отвора и погледнахме надолу. Цялотопространство пред пещерите беше пълно с Огнени хора.Виковете и воят им още повече усилваха общияшум, но в действията на пришълците се усещашенякакъв ред и план, докато у нас нищо подобно не сезабелязваше. Всеки от нас действуваше сам за себе сии никому не идваше на ум какво страшно бедствие бенадвиснало над главите ни.

Скоро Огнените хора се скупчиха в подножието наскалата и ние почнахме да хвърляме по тях камъни.Изглежда, още с първите удари врагът понесе загуби,защото, когато Огнените хора се поотдръпнаха, тримаот тях останаха да лежат на земята. Те се гърчеха вконвулсии, а един даже се опитваше да отстъпи пълзеш-ком. Но ние скоро го довършихме. Нашите мъже ревяхаот ярост и обсипваха ранените с град от камъни. Не-колцина от Огнените хора се спуснаха да измъкнатранените, но нашите камъни ги прогониха обратно.

Огнените хора разсвирепяха, но в същото време ста-наха по-предпазливи. Въпреки гневните викове, тестояха на значително разстояние от скалата и следняколко минути запратиха към нас облак от стрели.Шестима от нас бяха убити, двайсетина ранени, аостаналите се изпокриха в пещерите. Стрелите долитахаи до моята висока пещера, но поради далечното разстоя-ние губеха силата на удара и Огнените хора престанахада ме обстрелват. Но аз бях любопитен. Не ме сдържашеда погледна какво става. Макар че Бързоногата, завряласе в дъното на пещерата, трепереше от страх и издавай-ки жални звуци, ме викаше при себе си, аз запълзяхкъм края на скалата и погледнах надолу.

Сражението в момента се бе прекратило. Бе стигналодо задънена улица. Ние седяхме в пещерите, а Огненитехора очевидно обсъждаха как да ни изгонят оттам.Те не се осмеляваха да тръгнат направо към пещерите,а ние не излизахме, за да не се подлагаме на обстрелаим. От време на време, когато някой по-смел от тях сеприближаваше до подножието на скалата, намирашесе и от нас храбрец, който го замерваше с камък. Вотговор към него политаха стрели и храбрецът бивашеубит. Тази хитрост успя няколко пъти, но в края накраищата вече никой не се поддаваше на провокациитеим и не излизаше от пещерата си.

Сред Огнените хора, в задните редици, съзрях съсух-рения старец, който ръководеше всички действия. Оста-налите му се подчиняваха и отиваха там, където тойим заповядваше. Скоро няколко души отидоха в гората

и се върнаха оттам с купища съчки, листа и треви.Огнените хора почнаха да настъпват към пещерите.Докато повечето от пришълците стояха настрана съссвоите лъкове и стрели, готови да прострелят всеки отнас, който се покаже от пещерата си, част от тях сеспусна към долните пещери. Там, пред самите входовенатрупваха съчки и суха трева. После се повъртяхаоколо тези купчини и оттам изскочи най-страшното занас чудовище — ОГЪН. Отначало се появи и запълзянагоре по скалата дим. После видях как между съчкитеи клоните се извиха като змии червени пламъци. Димътставаше все по-гъст и по-гъст и скоро обгърна цялатаскала.

Първият, когото Огнените хора изгониха с дима отпещерите, беше Старата кост. Лекият ветрец разнасяшедима встрани и аз можех ясно да виждам какво става.Старата кост мина през димната завеса, стъпи на жара-вата и като зави от болка, почна да се катери нагоре поскалата. Край него префучаваха стрели. Той се спря наедна издатина, залитна и се хвана за един камък. Вгьрба и бедрата му се бяха забили около дузина стрели.Коленете му се подкосиха, той пусна камъка и полетянадолу. Огнените хора се хвърлиха към него и смазахаглавата му.

Такава участ постигаше и другите от Племето, които,задушавайки се от дима, изскачаха от пещерите. Очи-стили по такъв начин долния ред, Огнените хора поч-наха да опушват и по-горните пещери. Много жени идеца, не посмели да излязат от пещерите, се задушихаот дима. Обитателите изскачаха един след друг и секатереха нагоре. Към бегълците хвърчаха стрели, мно-зина падаха пронизани в пропастта. Оцелелите от димаи стрелите се събраха на върха на скалата. Прехвърлихагребена и успяха да се спасят.

Огнените хора утихнаха, стрели вече не летяха.Тогава излязохме и ние с Бързоногата и почнахме да секатерим нагоре по скалата. Щом ни видяха, Огненитехора нададоха силни викове. Бъбреха възбудено нещои сочеха с пръсти Бързоногата. Нито един от тях не сеопита да стреля по нас. Напротив, раздадоха се ласкавии нежни подвиквания. Аз се спрях и погледнах Бързо-ногата. Тя беше изплашена, плачеше и настояваше дабързаме. Прехвърлихме се през скалата и скоро се скрих-ме в гората.

Често съм си мислел за това събитие. Ако Бързоногатанаистина принадлежеше към племето на Огнените хора,вероятно тя още в съвсем ранно детство се бе отделилаот тях и вече не ги помнеше, иначе не би се изплашила.

Преживяхме ужасен ден. Почти всички оцелели от• нападението на Огнените хора потърсиха убежище в

гората около Черничевото блато. Денонощия наредотреди от Огнените хора претърсваха гората и убивахабегълците от Племето ни, щом ги откриеха.

Ние с Бързоногата не оставахме дълго на едно и същодърво. Огнените хора сякаш бяха вездесъщи; преслед-вайки упорито бегълците, те се Появяваха от изневи-делица. Накъдето и да бягахме, все попадахме на тяхи навсякъде виждахме следи от техните действия.

Преди да завърша тая глава, искам да разкажа засъдбата на Червеното око. Хванаха го заедно с жена муна едно дърво около Черничевото блато. Ние с Бързоно-гата наблюдавахме сцената, скрити в гъстата коронана едно друго дърво. Двайсетина ловци стояха под дър-вото и ги Обстрелваха. Когато стрелите падаха на зе-мята, Огнените хора ги събираха. Аз не виждах Чер-веното око, но чувах ръмженето му. Скоро ръмженето

-8

стана по-глухо. Вероятно Червеното око бе намерилв дървото хралупа и се бе заврял в нея. Но жена муне можа да си намери сигурно убежище. Една стрела яулучи и тя падна на земята. Изглежда, беше тежкоранена, защото дори не се опита да скочи и да се скрие.Притискаше до гърдите детето си и жално хленчеше.Огнените хора я наобиколиха и почнаха да я ръгат вребрата със стрелите.

А Червеното око, скрит в хралупата, беше защитен отстрелите на ловците. Един от тях се покатери на дър-вото. Какво се случи не знам, чух само как ловецътизрева и видях, че другарите му долу се разтревожиха.След няколко минути ловецът падна на земята. Останада лежи неподвижно, без никакви признаци на живот.

Огнените хора разсвирепяха. Забелязаха, че хра-лупата стига до самия дънер на дървото и почнаха да япълнят със суха трева и съчки. После ги запалиха.Изведнъж ние с Бързоногата видяхме, че те отскочиха отдървото, но все пак недостатъчно бързо. Тежкото тялона Червеното око падна право върху тях. Червеното окобеше страшно разярен и размаха наляво и надяснодългите си ръце. На един ловец той издра лицето,друг удари по шията. Огнените хора отначало отстъ-пиха, а после се хвърлиха върху него. Червеното окодокопа една сопа и почна да им разбива главите катояйчени черупки. Да се справят с такова чудовище явноне беше по силите на Огнените хора. Червеното окоиздебна удобен момент, скочи и побягна. Няколкострели полетяха подире му, но той успя да се скрие вгъсталака.

Ние с Бързоногата се придвижихме крайно предпаз-ливо нататък. Излязохме от другата страна на Черни-чевото блато. Минахме през тресавището по пътеки,неизвестни на Огнените хора, и така избягахме от тях.Там срещнахме Мързеливеца. Навярно се бе спасилсамо защото нея нощ той не спа в пещерите.

Смятахме да останем по-дълго тук, да си направимгнезда на дърветата, но Огнените хора продължавахаупорито да преследват Племето ни и да го изтребват.Привечер край нас минаха Косматия и жена му, коитобягаха по дърветата на изток. Лицата им бяха многоразтревожени. Оттам, откъдето се появиха, се чухавойнствените викове на Огнените хора. Изглежда,бяха открили пътя през тресавището. Бързоногата,Мързеливеца и аз веднага тръгнахме след Косматия ижена му. Стигнахме до Големите блата и се спряхме. Незнаехме тук нито една пътечка. Тези места бяха извънпределите на нашите владения и ние избягвахме да ходимнасам. Блатата ни се струваха тайнствени и страшни.Стояхме пред блатата и треперехме от страх. Виковетена Огнените хора се чуваха все по-близо. Косматиятръгна през тресавището и на двадесетина ярда отбрега стъпи на твърда почва. Жена му не излезе толковасмела. Опита да стъпи в рядката каша, но веднага седръпна боязливо. Бързоногата не ме дочака, изтичанапред, задмина Косматия и спря на едно по-твърдомясто. Когато с Мързеливеца стигнахме при нея, отгората изскочиха Огнените хора. Щом ги видя, женатана Косматия в ужас хукна към нас. Но тя тичаше на-посоки, без да избира пътя си, и след няколко крачкизатъна до кръста. Ловците почнаха да мятат по неястрели и тя бавно потъна в блатото. Стрели западахаи край нас. Четиримата тръгнахме навътре в блато-то, без да знаем накъде вървим.

Нямам ясна представа, колко време странствувахмепо Големите блата. В паметта ми ярко са се запазилиоткъслечни картини без каквато и да е последователност.През мрака на безброй векове виждам как бродим без-край из тресавището, прогизнали от вода, кракатани затъват в тинестата, лепкава почва. Помня бури идъждове, помня непоносимия глад, страшните несгоди.

9

В паметта ми ярко се е запазила следната картина.Стоим пред огромни дървета, от клоните им висятвлакна сив мъх, а пълзящи растения като чудовищ-ни змии се вият по стъблата. Навсякъде около насблато. Дванайсетина души стоим сред това вонящоблато. Ние сме невероятно измършавели, само кожа икости, изтощени до краен предел. Издаваме някаквижални звуци, споглеждаме се и се притискаме единкъм друг.

Не мога да си представя как сме успели да се измъкнемот страшните блата, но в края ма краищата се добрахмедо група ниски хълмове, които се спускаха към еднарека. На южния й бряг, където реката се провирашемежду стръмните склонове на хълмовете, открихмемного пещери. Далеч на запад, разбивайки се в плитчи-ните при устието на реката, бучеше морският прибой. Итук, в пещерите, близо до морето, останахме да живеем.

Не бяхме много. После при нас дойдоха всички отнашето Племе, които бяха успели да се спасят. Измък-нали се от блатата по един, по двама, те повече приличахана мъртъвци, отколкото на живи същества. В края накраищата се събрахме около тридесетина. Няма даразказвам подробно за живота ни в пещерите. Бешестудено и влажно, ние постоянно кашляхме и честоболедувахме. Дълго не можехме да издържим в таковамясто. Децата ни се раждаха хилави, болнави и скороумираха. Освен това пагубно ни се отрази рязкатапромяна в храната. Ядяхме главно риба, миди, стридии морски раци. Намирахме и различни морски водорасли,доста вкусни. Но от промяната в храната боледувахмеот стомашни резстройства и не можехме да напълнеем.Всички бяха слаби и видът ни беше нездрав.

Мързеливеца загина, когато ловеше гигантски мидив плитчината. Една от тях затвори черупките си, за-клещи пръстите му и го държа така, докато почнаприливът. Мързеливеца се удави.

На нас с Бързоногата ни се роди дете, момче. Си-гурен съм, че ако не бяхме се махнали от тия места,то нямаше да понесе ужасния климат. После пак сепоявиха Огнените хора. Доплуваха при нас не със сал,а с грубо издълбана лодка. В лодката имаше тримагребци и единият от тях беше мършавият стар ловец.Излязоха на нашия бряг и старецът, накуцвайки,тръгна по пясъка към пещерите, като внимателно гиразглеждаше. След няколко минути Огнените хора от-плуваха, но Бързоногата се изплаши силно. На су-тринта тя взе детето на ръце и със силни викове и же-стове ме застави за втори път да се отправя на дългопътешествие.

С Бързоногата тръгнахме на юг, все покрай Големитеблата. Когато стигнахме южния край на блатата, свър-нахме на югоизток. Пред нас се откриха прекрасниместа. Беше много топло, наоколо шумеше гъста гора.После прехвърлихме невисока верига хълмове и сеозовахме в чудесна земя — това беше истинска Странана горите. Колкото повече се отдалечавахме от морскиябряг, толкова по-мек и топъл ставаше климатът;вървяхме и вървяхме, докато пред нас не блесна го-ляма река — Бързоногата, изглежда, я познаваше.Може би тук бе прекарала тя четирите години, когатоя нямаше в Племето. Преплувахме реката върху трупии излязохме на брега в подножието на грамадна скала.Горе в скалата си намерихме ново жилище — почтинедостъпна и невидима отдолу пещера.

Остава ми да разкажа още съвсем малко. Заселихмесе с Бързоногата в пещерата и там отгледахме децатаси. И тук свършват моите спомени. Навярно в таяпещера се е родило детето, наследило първоизточникана моите сънища и по такъв начин съхранило в себе сивсички впечатления от предишния ми живот или по-точно от живота на Големия зъб, моето второ „аз" —и макар че то не е моето истинско, реално „аз", за менто е толкова реално, че дори не мога да кажа в кой векточно живея.

Има още един сън, за който искам да кажа ня-колко думи, преди да завърша повестта си. Често госънувам, а реалните събития сигурно се отнасят къмвремето, когато живеех в оная мъчнодостъпна пещера.Вървя на юг из горските дебри. Изведнъж се натъквамна Горската орда. Скрит в гъсталака, наблюдавам иг-рата им. Те се смеят, скачат, танцуват, като пеят пи-скливо някаква примитивна песен.

Изведнъж млъкват, прекратяват скачанията и тан-ците. Настръхнали, тревожно се озъртат встрани.В тази минута сред тълпата се появява Червеното око.Те боязливо му правят път. На лицата им е изписанстрах. Но той никого не закача. Червеното око живеепри Горската орда. Той сяда в кръга. И сега, когатопиша тия редове, го виждам как оглежда мрачно свъзпалените си очи насядалите около него същества.И без да става, изведнъж вдига чудовищния си крак ис кривите си пръсти почва да се чеше по корема.

Да, такъв беше Червеното око, самото въплъщениена атавизма.

Преводът на повестта „Преди Адама" е със съкра-щения

А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И

К А Р Т И Н Е Н ТЕСТИскате ли да проверите познанията

си в областта на астрономията и кос-монавтиката? Разгледайте внимател-но поместените дванадесет фотогра-фии и определете кои са заснетитеобекти. Отговорите и оценките щенамерите на стр. 21 Ако наберете до

10 точки, съветваме ви да четете още.Сбор до 18 точки показва, че позна-нията ви са добри. Ако набранитеточки са над 18, вие имате много доб-ри познания. Познахте всичките фо-тографии? Поздравяваме ви — ва-шите познания са отлични!

10

11

Ние сега знаем как изглеждат на-китите на древните тракийки, наславянките и прабългарите. Тезизлатни и сребърни украшения ожи-вяха чрез разкопките на археоло-зите, за да ни разкажат за художе-ствените възможности на създате-лите си и вкусовете на тези, коитоса ги носили.

Траките са ни завещали своята са-мобитна култура и в накитите. Въп-реки елинистичното влияние, тра-кийските златари създали свой соб-ствен стил в произведенията си, из-работени по-грубо от гръцките, но сповече първична сила.

Славяните донесли по нашите земилеките си и изящни украшения, апрабългарите — златните коланниукраси. През Средновековието на-китите станали част от общата бъл-гарска култура, създадена от сла-вяни и прабългари върху основатана античното наследство и под кул-турното влияние на Византия. Нода не забравяме и печенегите, кума-ните, кръстоносците, татарите! На-китите търпели влияния във фор-мата, в орнамента, в предназначе-нието. И все пак в основата им оста-нали непокътнати духът и вкусът набългарина.

Между накитите на феодалнатааристокрация и народа в Първатабългарска държава съществувала го-ляма отлика. Народът пазел тра-дициите си, докато знатните феодалиподражавали изключително на Кон-стантинопол, своеобразен център намодата по това време. Макар и по-бавно, новите форми и украси пре-

12

стинки са продължение на тая тра-диция. Накитите на Средновековиетозаедно с цялата наша материална идуховна култура се срещат с едноново, своеобразно и твърде продъл-жително влияние — турското. Всич-ки пътешественици още от първитевекове на робството споменават вбележките си интересен женски на-кит за глава. Той наподобява шапкас твърде причудлива форма — по-широка в горната си част, обсипанас парички, фигурки и пъстри стъкъл-ца, въобще всичко, което блести,макар и да няма цена. Някои смятат,че тя е изродена по форма и украсацарска корона. Закономерно е впървите векове на робството вслед-ствие на икономическия и кул-турния упадък народът да принизи

Старинна гривна от сребро

минавали и в народните накити,изработвани от по-евтини сплави насреброто и с по-груба техника, нопо-близки до народните художест-вени представи. Блясъкът на скъпо-ценните камъни и златото били не-достижими за обикновения селянинили занаятчия. За голямата разликамежду облеклото и накитите на ари-стокрацията и народа съдим и поописанието на цар Симеон и боля-рите му в Преслав, направени отЙоан Екзарх в „Шестоднев". „Ако сеслучи на някой човек от народа давиди и княза, седящ в обсипана сбисер далматика, носещ на шиятаси огърлица с висулки, а на ръцетеси гривни, препасан с кадифенпояс и с висящ на бедрото златенмеч, а от двете му страни седнали бо-ляри със златни огърлици, пояси игривни, и ако някой го попита, ко-гато се върне в своята земя, какво евидял там, той ще каже. че не знаекак да го разкаже."

Как са се развивали през вековетеотделните накити — обици, гривни,пръстени?

През Средновековието обиците отобикновена гладка халка, промушенапрез ухото, постепенно се усложня-ват и украсяват с най-различни поформа нанизани зърна или закачениверижки с висулки. Надушницитеза разлика от обиците се носят впле-тени в косата или закачени за за-брадката. В някои кухи обици и на-душници поставят и ароматичнимасла. Украсата на главата с бле-стяща лента е стар славянски оби-чай. Средновековните диадеми отплат с пришити металически пла-

Сребърни пафти, които служат за закопчаване на колана

а известна степен и художественитеси вкусове.

По време на Възраждането наки-тите за украса на главата се раз-виват и заедно със сложните забраж-дания образуват ефектен и живописенансамбъл. Интересно е, че украсатана главата на омъжената жена емного по-богата откъм металическинакити, отколкото на девойката.

Едно от най-интересните забраж-дания на млади жени е „сокай",носен до преди един век в Търновско,Габровско, Тревненско и Еленско.Твърда подложка под дълга ивичнакърпа определя външните очерта-ния на забраждането. Металическитенакити, коралите и мънистата мупридават пищност и колорит. Про-челникът, или кръжилото, е метали-чески полукръг от три дъги, укра-сени с розети и изкуствени камъни.Той заема централно място в цялотозабраждане. Надушните накити —розети от мъниста („китки"), мета-лически висулки („смочета"), на-низи от корали и монети („пелешки")— са закачени за прочелника иликърпата и висят свободно надолу.Подбрадните накити с тежките сии дълги нанизи от монети, мъниста,корали или раковинки са част отобщата украса на забраждането. Зазакрепване на кърпата към под-ложката са използувани и художе-ствено изработени игли, наречени„бодове" или „прибодки".

В различните краища на страната

забражданията са най-разнообразни.Някои от тях имат в основата сишапка от шаечен плат. Начинът навръзване на кърпата е особен. Ме-талическите накити са също с най-различна форма и украса. С блясъкаи шумящите си висулки те придаватмного пищност и красота. Един отнай-красивите металически накитиза глава представлява орнаментиранаплочка със закачени от двете странидълги верижки, събрани в краищатас кукички. Плочката също има навърха кука и по-къси верижки вдолната си част. Тоя накит се по-ставя отпред над челото като „про-челник" или отзад на тила. Назва-нието му в различните краища еразлично: „сребърна китка", „голямазабодка", „градушка". Той е основ-ният и най-важен металически на-кит в цялото невестинско забраж-дане. Някъде женските шапки въвформа на турски фесове са покриванис кръгли орнаментирани плочки —„тепелъци".

Пръстените от Средновековието сас най-различна форма, украсени съсстилизирани цветя, листа, геоме-трични орнаменти или скъпоценникамъни и стъкълца. Понякога върхуплочката е врязвано името или самоначалната буква на притежателя.Тогава пръстенът служел и за печат.Пръстените с триъгълно издаващасе горна част се употребявали пристрелба с лък поставяли се на па-

леца й предпазвали ръката от плъз-гащата се стрела.

Най-разпространени прел Въз-раждането са „столоватите пръсте-ни". Те са с дебела куха плочка,украсена по разнообразни начини.„ П р ъ с т е н и т е к л ю ч о в е " с е състоятот желязна халка, излята заедно сключа. Едно от най-главните назна-чения на пръстена е подаряванетому при годеж и сватба. В народнитевярвания той притежава и магическасила против уроки, лоши очи. лошасреща.

Богатото разнообразие на грив-ните се свежда до три основни вида.Първият тип са гривните, израбо-тени от тънка метална пластинка сотворени краища, вторият тип сапо-масивни и в повечето случаи саотливани от бронз или сребърнасплав. Краищата им са отворени ичесто завършват със змийски глави.В тях се проявява античната тра-диция за почитане на змията катосвещено животно. Третият тип грив-ни са направени от усукани илиоплетени телове.

Обикновено жените носели по двегривни на всяка ръка. Най-честоте са отворени, лети и споени от трикухи части. Произлезли от плете-ните средновековни гривни. Макари тежки, с тесен отвор за обикнове-ните размери на ръката, в тях савложени много изящност и красотана формата Затворените гривни се

19

Сре

днов

еков

ни

среб

ърни

об

иц

и,

изр

або

тен

и

с м

ного

май

стор

ство

и

вкус

Изя

щен

ст

ари

нен

герд

ан

от две или повече извити в дъгаорнаментирани плочки, скачени под-вижно. След като се сложат на ръ-ката, двата им края влизат един вдруг и през тях минава игла („шар-нир"). По-нов тип гривни са тезивъв вид на широка лента от плетентел („ентешии"), съставени от двеплочки, съединени с многобройниподвижни верижки.

Гривните участвуват в обредите иобичаите. За да бъде предпазенаневестата от зли сили, преди сват-бата гривните й се носят на кладе-неца и после с тях топлят водата зазамесване на обредните „кумови ко-лаци". На третата вечер след раж-дане на детето заедно със сол, хляби вино на софрата поставят гривнитеи другите накити на майката.

През Първата и Втората българскадържава жените носели огърлициот стъклени мъниста и висулки иликръстчета, окачени на верижка, апонякога и на обикновен конец.По-късно герданите плътно прилег-нали към врата или пък се удължилии се спуснали към гърдите, но иедните, и другите били разнообразнипо дължина висулки. Основната имчаст била от плетен или усукан телот лети плочки или синджирчета.Някои били и от нанизани на канаппластинки.

Металическите украси на кола-ните били типични за Средновеко-вието. Те явно имали и някакво ма-гическо предназначение. Освен то-ките, необходими за закопчаване наколана, употребявани били и малкикръгли пластинки, носени по двеотпред — едната завършвала с кука,а другата —• с халка. От тях по-късно се развиват пафтите, разпро-странени широко през турското вла-дичество.

Друг накит, носен обикновено отмъжете като някакво отличие, етъй наречената торква. Тя пред-ставлява метален обръч за шия и енаследена от античността.

С течение на вековете накитите севидоизменяли и разнообразявалиформите и украсата си. Пафтите серазвили от средновековните кръглипластинки за закопчаване на колана.Пафти и металически колани носелисамо омъжените жени. Девойките сезадоволявали със сърмени или тъканиколанчета. Богатото разнообразиена пафтите може да се сведе до тритипа: кръгли, продълговати и във

Про

челн

ик

ът с

е п

ост

авя

л от

пре

д на

чело

то

или

отза

д на

т

ила

Масивна сребърна гривна със сти-лизирани орнаменти

форма на индийска палмета. Седе-фените плочки, скъпоценните ка-мъни и техните имитации — емай-лът, филиграновите розетки, изчука-ният орнамент — били широко из-ползувани при украсата им. Посте-пенно „сребърните гайтани" започ-нали да се изготвят от два дългисинджира, прикрепени към триъгъл-на орнаментирана плочка с висулкив долната си част. Плочката приши-вали към сукмана на ханша.

Традициите на българското сред-новековно златарство не замират.Богатото разнообразие на народнитенакити от Възраждането свидетел-ствува за общия икономически икултурен възход. Златарският за-наят процъфтява в Чипровци, Ви-дин, Враца, София, Самоков, Тър-ново, Габрово, Панагюрище и редицадруги градове. В малките златарскиработилнички, непроменили своя види след Освобождението, от поколениена поколение се предавало майстор-ството. Наковалните и чуковете, ка-лемите и замбите, клещите и плочитеза изтегляне на тел и всички оста-нали инструменти оживявали в ръ-цете на майстора, за да изваят фор-мите на украсите. Средновековнатазлатарска техника на отливане и ко-ване на метала била доразвита. Раз-ноцветният емайл придавал многосвежест и колорит на народните на.кити. Срещата на ориенталскитеи западноевропейските декоративнистилове с традициите на старотобългарско златарство придава твърдеекзотична пищност на златарскитепроизведения от Възраждането. Го-ляма заслуга за това има творческотоумение и въображение на българ-ските златари.

Студени и мъртви изглеждат на-китите в изложбените зали на му-зеите, не са стоплени от блясъка наочите, от чудното съчетание на баг-рите по носиите. Звънът на много-бройните им висулки е замрял, несе смесва с кръшен смях и песни.

Студени, но дали мъртви? Тех-ните форми и украси продължаватда живеят в съвременните българ-ски накити, които» претворяват тра-дициите на старото българско зла-тарство.

СНЕЖА ДАНЧЕВА

Горе: чифт пафти, които поразяват с фината си филигранна изработкаВ средата: изящни сребърни игли за забождане на кърпите. Долу:старинна гривна, украсена с разноцветни камъни

Всеки от нас има никаква представа за морето. Заедни то е топлото синьо море от летните месеци, за дру-ги — риболовци и моряци — то е суровата стихия,с която се срещат в ежедневната си работа. За биоло-зите то е среда, в която живеят хиляди видове от жи-вотинския и растителния свят, а само споменаванетона думата „море" извиква у юношите представите заморски битки и далечни експедиции, за каравели ибригантини, за Колумб и Франсис Дрейк.

Нека се опитаме да видим морето и в друга, малконепривична за нас светлина. Морето — като гигантскахимическа лаборатория, по полиците на която са на-редени различни химически елементи и съединения;лаборатория, гдето в течение на милиони години се из-вършват сложни химически процеси, гдето се прера-ботват „отпадъците" от сушата и откъдето човече-ството черпи несметни количества ценни суровини.Една необятна, чудна природна лаборатория!

Тази лаборатория е твърде просторна — нейниятобем възлиза „само" на 1376 милиона кубически ки-лометра! В този невероятно голям обем се плискатвълните на много морета и океани, носят се стреми-телни течения, бушува стихията, която наричаме Све-товен океан.

Много пъстър и разнолик е той в различните сичасти, но по едно си приличат и ледените сиви талазина Баренцово море, и лазурните води на Егея — потръпчивия, солено — горчив вкус. Моряците казват,че този вкус се дължи на солената, проливана вековенаред моряшка пот. Разбира се, в тази фраза имамного горчиви истини, но не тя придава вкуса на во-дата. Той се дължи на разтворените в морската водаразлични вещества, които не са съвсем малко — сред-ното им съдържание в моретата е около 3,5%. Напръв поглед не е кой знае колко, но изчисленията по-казват, че отнесено за целия Световен океан, товачисло скрива 50 милиона милиарда тона разтвореновещество! Това количество е достатъчно да покриепялата суша на планетата със слой, дебел 150 метра.

Какъв е химическият състав на разтворените в мор-ската вода соли? Всички знаем, че морската вода съ-държа готварска сол — натриев хлорид. Това евярно, но не е всичко. Много са елементите, които сесъдържат в сините води на океана, като девет измеждутях са застъпени в най-големи количества — хлор,натрий, магнезий, сяра, калций, калий, въглерод,бром и бор. Всички те заедно съставляват около 99%от състава на разтворените соли.

А останалият един процент? Той се пада на десеткидруги елементи, обединени под общото название „ми-кроелементи", които са представени в много малки

количества — под 1 милиграм на литър вода. Това сацинк, желязо, молибден, мед, кобалт, никел, ванадий,титан и много още — като че ли няма елемент отПериодичната система, който да отсъствува в морскатавода. Наистина частта на някои от тях се изчислявав милионни, милиардни и дори още по-малки частиот процента, но пресметнати за целия океан, разтво-рените количества съвсем не са малки. Така напримерразтвореният в морската вода молибден възлиза наоколо 16 милиарда тона, а такъв рядък елемент каторадия е представен в океана със 150 тона! Количе-ството пък на разтворения уран се оценява приблизи-телно на 5 милиарда тона. Използуван в атомни ре-актори, този уран може хилядолетия наред да снабдявачовечеството с енергия! Може, но първо трябва да сеполучи оттам! А това е един извънредно сложен про-блем.

Проблемът за получаване на микроелементи от океа-на не е нов. Той е възникнал още към края на миналиявек, когато се заговорило за добиване на злато от мо-рето.

По-късно, след Първата световна война, немскиятхимик и лауреат на Нобелова награда Фриц Хабер сезаел с проучването на въпроса. След седемгодишниизследвания той установил, че съдържанието на златов същност е много по-ниско, отколкото се е считалодотогава и съставлява едва няколко грама на милионтона вода. Дори при такова нищожно съдържание,ако всичкото злато на океана бъде извлечено, то навсеки жител на Земята, включително и бебетата, ще сепадне около 2 кг от жълтия метал! Неговото добиванеобаче поне засега е свързано с такива трудности, честойността на златото, получено от морска вода, ще ехиляди пъти по-висока от неговата пазарна цена.

Ако добиването на злато от океана изглежда все ощеутопично, то получаването на други метали от неговитенедра е вече във фазата на промишленото производство.Такъв е например случаят с магнезия. Съдържаниетона магнезий в морската вода възлиза едва на 0,13%,но и това е достатъчно, за да може океанът да се считаза важно „магнезиево находище". В момента напримерСъединените щати задоволяват потребностите си отмагнезий само с метал, добит от морска вода в няколкозавода по брега на Мексиканския залив.

Металите не са единствените суровини, които могатда се получават от морето. Продуктът, който се добивав най-големи количества оттам, е натриевият хлорид,който има стойност не само като подправка на трапе-зата. Това съединение е един от изходните материализа ред производства на тежката химическа промишле-ност — соля. натриева основа, метален натрий, хлор и

16

др. С такава суровина работи и един от най-големитенаши химически заводи — Содовият завод „КарлМаркс" в Девненската низина.

Ако натриевият хлорид се добива в големи количестваи на сушата като изкопаем минерал, то има други ве-щества, които се добиват само от океана. Бромът е та-къв типичен „морски елемент" — над 99% от съдър-жанието му в земната кора се намира в океанскитеводи. За неговото извличане са създадени специалникораби — фабрики. Един такъв плаващ завод произвеждаоколо 35 хиляди килограма бром за 25 дни.

В последно време океанът се, разглежда и като из-точник на една основна необходимост за човечеството— водата. Доскоро естествените ресурси от пряснавода повече или по-малко задоволяваха потребноститена повечето страни. Ускореното промишлено развитие,бързото разрастване на градовете и разширяването нанапоителните съоръжения рязко нарушиха този баланси заставиха дори богати с реки страни, като Франция,Англия, САЩ и други, да търсят нови източници напрясна вода. Още по-тежко е положението в някоизасушливи райони в света, като страните около Пер-сийския залив, гдето водата се продава на литър, апонякога дори и на чашка!

Ето защо сега се разработват най-различни проектиза добиване на големи количества прясна вода от океа-на. За тази цел се използуват главно два начина запречистване — чрез дестилация или чрез задържанена разтворените соли върху йонообменни смоли. Де-стилационните методи напоследък като че ли получаватпревес главно поради използуване на енергетични из-точници като слънчевите нагреватели и атомните реак-тори. В момента се разработват проекти на заводи заопресняване на морска вода с използуване на атомнаенергия, които са в състояние да задоволяват промиш-лените и битовите нужди на град с население 4 милионадуши.

От химична гледна точка можем да си представимморето и като една вана, която бавно и непрекъснатосе разяжда от намиращия се в нея разтвор. Раздробе-ните от прибоя скали, подложени в течение на милионигодини на действието на водата и разтворените в неясоли, постепенно отдават разтворимите си съставки.Наред с кварца, който съставлява основната част напясъка, непроменени остават някои устойчиви ми-нерали, предимно на желязото, титана, цирконий идруги, както и евентуално съдържащи се в скалитечастици на благородни метали. Поради това, че са по-тежки, тези непроменени частици се натрупват близокрай бреговете.

По този начин са се образували множество богатипромишлени находища в различни райони на света.Такива са например пясъците край бреговете на Аля-ска, известни с високото си съдържание на злато Ижелязо; диамантените пясъци край бреговете на Юго-западна Африка; пясъците по Североизточното край-брежие на Цейлон, които се състоят почти изключителноот окисни минерали на титана и циркония. От подобенпроизход е и черният пясък по черноморския бряг крайБургас, който съдържа желязо, титан, ванадий.

Дъното на морето крие в себе си и много други бо-гатства, които подхранват световната химическа про-мишленост. Между тях на първо място трябва да спо-менем нефта. Днес експертите считат, че залежите отнефт под морската повърхност са приблизително равни

17

на тези, които се намират на сушата. В много краищана света, богати на нефт, значителна част от добива сеполучава от подводни находища. Това се отнася зазалежите в Персийския и Мексиканския залив, за частот находищата край Баку, Венецуела, Борнео, Либияи др.

Днес на нашия черноморски бряг край Тюленовосъщо се строи естакада в морето с дължина над 400метра, гдето под морското дъно ще се получава високо-качествен български нефт.

Би било много едностранчиво, ако разглеждаме мо-рето само като безжизнен, непроменящ се разтвор наразлични съединения. Едновременно с това то е среда,в която се развива безчетно множество от растителни иживотински организми, като се започне от микроско-пичните бактерии и се стигне до исполинските китове.При това химичните и биологичните процеси в океанаса много тясно преплетени и до голяма степен взаимносе обуславят.

Главният биологичен фактор за химичните процеси,протичащи в морските недра, е планктонът. Под планк-тон се разбират всички организми, които се носят сво-бодно от морските течения. Огромното болшинство оттях е с много малки размери — от милимикрони и дажечасти от тях до няколко милиметра.

Жизнената дейност на планктона регулира съдържа-нието на голяма част от разтворените соли. Тук спадатнапример съединения като фосфати, нитрати, нитритии др., които планктонните организми използуват катохранителни вещества. От друга страна, нищожни поразмери представители на планктона могат да създадатмощни слоеве, дебели стотици метри, от полезни про-дукти. Така са възникнали например фосфоритовитезалежи в Колския полуостров в СССР, по бреговете наМароко и Тунис и на много други места.

Някога тези части на сушата са лежали на морскотодъно, в райони, гдето топли морски течения са навли-зали в хладни арктически води или пълноводни рекиса внасяли огромни маси прясна вода. Попадналиизведнъж в нови условия, много от планктонните орга-низми загивали и постепенно застилали с останкитеси морското дъно.

Бавно се нижели вековете, по бреговете се сменялрастителният и животинският свят, появявали се и из-чезвали гигантски динозаври и летящи гущери, огром-ни папрати и странни растения, а на морското дъновсе така непрестанно се сипел „дъжд" от мъртви ор-ганизми. От черупките на безброй рачета, охлювчета идруги представители на планктона, напластявани втечение на хилядолетия, са се получили днешните ги-гантски залежи, които подхранват с фосфорни торовеполетата на всички континенти.

Едни от най-активните „химици" между обитателитена морето са най-малките им представители — бакте-риите. В процеса на жизнената си дейност определенивидове бактерии например превръщат разтворимитесерни съединения в елементарна сяра, която може дасе натрупа в значителни количества. Така са се обра-зували слоевете от сяра, които лежат на дъното наМексиканския залив.

За да се извлекат тези дарове на морето, преди няколкогодини там, на 11 км от брега, бе построен изкуственостров от метал. На него се извисяват големите инста-лации за добиване на сяра, жилищата на сто и двадесетдуши, които обслужват съоръженията, просторни

Складове за гориво и дори площадка за кацане на хели-коптери!

Преди сто години изследователите, които първи из-вадили проби от океанското дъно на дълбочина повечеот 5 хиляди метра, открили в тях тъмни овални частици,подобни на картофи, големи до няколко сантиметра.По-късно бе намерено, че големи площи от океанскотодъно са покрити с дебели пластове от подобни частици.Тези странни тела са съставени главно от манганови ижелезни окиси и поради това са известни като „манга-нови конкреции".

Учените считат, че мангановите конкреции също сарезултат на бактериална дейност. Наред с мангана ижелязото те съдържат още значителни количествакобалт, никел, молибден и др., което ги прави перспек-тивна суровина за получаване на тези метали. Такаако рудните запаси от кобалт на сушата се оценяватна около един милион тона метал, то най-скромнитепресмятания за съдържанието му в мангановите кон-креции дава числото два милиарда тона!

Интересна роля изпълняват някои морски растенияи животни, които концентрират в себе си значителниколичества от микроелементи. Познати са напримерморски животни, в кръвта на които се съдържат твърдеголеми количества ванадий или мед. Тези елементизаместват желязото и изпълняват вместо него ролятана преносители на кислород. Скелетите на някои рибисъдържат цинк и мед в концентрации един милионпъти по-високи, отколкото в околната водна среда.Други морски обитатели проявяват особени симпатиикъм стронция, който натрупват в черупките си вместокалций.

Водораслите пък акумулират йод, който в някоивидове достига до 0,5% от сухото вещество. Като сеима пред вид, че съдържанието на този елемент въвводата е едва около 5-милионни части от процента,става ясно, че в случая се постига едно обогатяванена йод около 100 хиляди пъти!

Неспокоен и променлив е океанът, и то не само наповърхността, гдето се пенят и разбиват неговите вълни.От повърхностните слоеве до океанските бездни, вцелия този многокилометров слой непрекъснато сеизвършват разнообразни химични процеси, тясно пре-плетени и свързани помежду си. Привидното постоян-ство на състава на морската вода прикрива една сложнадинамика на процеси, при които огромни маси различ-ни съединения преминават от сушата в океана, а другинапускат водите и се отлагат на дъното. Какъв е балан-сът на разтворените вещества в океана?

Главните източници за приток на вещество в морскатавода са два — реките и подводната вулканска дей-ност.

Реките ежегодно внасят в морето милиарди тоноверазтворени соли, тиня под формата на фина мътилка,органични вещества и съединения на азота и фосфора,образувани при жизнените процеси на сушата.

Из многобройни подводни вулкани пък бликат по-тоци огнетечна лава, която бавно се охлажда и поддействието на солената морска вода в течение на вековеотдава своите разтворими съставни части. Подводнитевулкани внасят в моретата и колосални количествакиселини — солна, флуороводородна, серниста и др.Въпреки това морската вода има не кисели, а слабоалкални свойства.

Причината за това се крие, от една страна, в някоиразтворени соли, като бикарбонати и фосфати, а от

18

друга — в океанската тиня — те си взаимодействуватс киселините и ги неутрализират.

Слабо алкалната реакция е най-подходяща за воднасреда, гдето се развиват организми. Биолозите под-държат именно такава реакция на хранителните разт-вори, в които отглеждат различни микроорганизми.Поради това не е случаен и фактът, че тъкмо океанъте люлката, в която се е зародил животът на нашатапланета.

Наред с „приходите" океанът има и своите „разходи"на вещество. Из неговите недра се отделят гигантскимаси карбонати, фосфорити, манганови конкреции идруги продукти, резултат на химични и биохимичнипроцеси.

Освен това на морското дъно бавно се отлагат и на-трупват неразтворими частици, които попадат в океанаот реките, от разрушителната дейност на вълните и вя-търа. Тези нищожни по размер твърди частици също

Рисунки от арх. Н. ДАМОВ

играят роля за разпределението на микроелементите вразличните зони на океана. На тяхната повърхност сезадържат йоните на много метали, като мед, желязо,кобалт и др., които по този начин се увличат в дъннитеотложения.

Това са основните процеси, които протичат в „океан-ската химическа лаборатория". Тези процеси се извърш-ват в морските глъбини от милиони години и представ-ляват само част от „голямата химия" на планетата.Засега човечеството използува само незначителен дялот общото производство на „лабораторията". Все по-интензивното развитие на морската химия, което сенаблюдава в последно време, се съпровожда и от всепо-бързото развитие на промишлеността, свързана сморето. Химическата лаборатория на морето започвавсе по-пълноценно да служи на човека.

П. Р. БОНЧЕВ

„Да се учудвате защо единчовек е глупав, е все едно да пи-тате защо конят е неграмо-тен."

Еразъм Ротердамски

В разкошната приемна на Неговопревъзходителство кралския ми-нистър на финансите в Испания ца-реше напрегната тишина. Кален-дарът показваше средата на седем-надесети век. Само няколко мухи сегонеха из напарфюмирания въздух иот време на време кацаха по мрамор-

Какво се беше случило, че най-бо-гатият със злато крал се беше изпла-шил от притока на ново злато?Защо финансовият министър с дъл-гото име се бе разлютил така, чене можеше да назове без запъванесобствената си фамилия? Това сеслучва така рядко, особено с ми-нистрите!

Случаят беше следният. В Мад-рид се бяха появили нови златнимонети. Бяха се появили отведнъж ив такова голямо количество, чесамо това вече подсказваше, че сафалшиви. Законът на Архимед от-

НЕЙНОБЛАГОРОДИЕПЛАТИНАТА

ните статуи и по плешивата главана господин директора на монетниядвор, който сам стоеше замръзналкато статуя пред министъра и неумееше да помръдне.

— Вие трябва да знаете откъдеидва този огромен наплив на златнимонети — изкрещя финансовият ми-нистър. — Вие сте длъжни да знаетеили кълна се в Мадоната, ще визазидам в подземието на двореца си.Нека не се казвам Мигуел ПедроЙоано Николо дел Сарабанда. , .

- Перейра, Ваше превъзходител-ство — услужливо успя да про-мълви изплашеният човечец.

— Само там вашата тъпота нямада вреди на държавата — продъл-жаваше да крещи министърът, катоизпитваше известно удовлетворение,че произнася пред дон Санчо Теодоросега същите думи, които той самияттази сутрин беше принуден да слушаот Негово величество,

20

край време служеше за разпозна-ване на истинското злато, но — о,чудо! — този път „новото злато"си тежеше колкото истинското златои дори нещо повече, някои от новитезлатни монети бяха дори с по-голямоотносително тегло от старите.

— Навярно дяволът има пръст втази работа, Ваше превъзходител-ство — каза дон Санчо Теодоро и сепрекръсти.

- Няма по-голям дявол от човек,който произвежда пари — отсече ми-нистърът, но за всеки случай и тойсе прекръсти — Негово величествоми даде три дни срок. — Той за-дъхано разтвори яката си, сякаш зада се освободи от мисълта, каквоточно означаваше това за него. —Аз ви давам един ден. Използувайтевластта, която имате, иначе ще я за-губите завинаги.

Дон Теодоро беше тих и смиренсамо докато беше е приемната на

финансовия министър, където иг-раеше ролята на удобно нищожество.Щом излезе, той се превърна отновов ужас за подчинените си. Раздви-жена беше цялата мадридска по-лиция, въпреки нейната наивна ор-ганизация от съвременна гледна точ-ка. Събраха всички златари и би-жутери и започнаха да ги разпит-ват един по един с най-голяма бър-зина. Ние няма да описваме каквамалка и голяма механизация бешеизползувана при разследването, тъйкато това има повече връзка с фи-зиката, отколкото с химията. Тези,които се бяха заели с разяснител-ната работа обаче, бяха изненаданиот следния любопитен факт: дости-гайки до петнадесетия човек, тесъс смущение забелязаха, че всичкиразпитвани, не можейки да издържат„разпита", признаваха поголовноучастието си в производството на фал-шиви златни монети.

— Така няма да открием винов-ника — промърмори единият от по-лицаите.

— Но какво да правим? Нямавреме!

Следователите от седемнадесетиявек не се отличаваха нито с инте-лигентност, нито с остроумие. Тебяха тъпи. Наистина какво да пра-вят? Нима можеха да докладват накралския министър, че абсолютновсички мадридски златари са ав-тори на фалшиви монети! След ед-но-две трескави съвещания работ-ниците на мадридската полиция ре-шиха да не задават повече лесния иподсказващ въпрос „Виновен лиси?", а да разпитват и как се из-вършва самото подправяне на зла-тото. Беше ли то плод на тайни поз-нания, на откритие или на алхи-мична магия?

Отново докараха разпитаните вечехора. Следователите започнаха паксвоята работа. След три часа тенай-после се доближиха до нещо,.Тринадесет от разпитаните бяха по-ложително невинни. Отделиха ги,настрана. Останалите двама раз-казаха с приглушен от изтезанията,глас за тайната на тежкото злато..

Всичко се оказа свързано с експе-дициите на испанските завоевателив Централна Америка. Край рекаПлатино дел Пинто (на териториятана днешна Колумбия) беше откритедин калаено — бял метал, който непотъмнява на въздуха и показваизумителното свойство да притежавапо-голямо относително тегло от царяна металите — златото. Металът бе-

ше наречен платина и значителниколичества от него бяха пренесени вИспания като нищо повече от инте-ресна находка, която няма практи-ческо приложение. Пресметливитезлатари обаче усетили бързо въз-можностите да изготвят златни спла-ви с платината, среброто и медта,така че относителното тегло да станесъщото, каквото е на чистото злато.

Така министърът на финанситенаучи тайната на платиновото златои запази министерското си креслоот неприятни сътресения. Науче-ното обаче представляваше само опи-сание на „платиновата болест". Тоне подсказваше нищо за лечението й.Кралят запита министрите си каквода прави, но те не можаха да му дадатникакъв съвет, защото не бяха сенаучили на нищо друго освен да каз-ват „да" на кралските решения.

— Щом не можете да ми посочитедруго разрешение — каза изтежкокралят, — Ние, крал на Испанияи на. . . (той изреди своите задморскивладения). . . предлагаме всичкитеколичества от този дяволски метал,платината, да се съберат и изхвърлятв морето. Какво ще кажете, господа?

Министрите въздъхнаха облекче-но. Те отново можеха да влязат вобикновената си роля.

— Да, Ваше величество — отвър-наха почти в хор те.

Макар и да не беше мъдро, реше-нието беше единодушно. Под най-щателен опис, извършен при уча-стието на всевъзможни стражари,финансови агенти и полицейски ин-спектори, платината беше събрана,опакована и изхвърлена в морето.Така беше създаден един своеобразен

„морски паметник" на човешкатаглупост.

Както става обикновено, историятаскоро разкри кралската грешка.Платината не заслужаваше прибър-заното погребение, което й бяхауредили. Много скоро тя се пре-върна в търсен и ценен метал, чиятоцена (какви ли не чудеса стават посвета!) надмина няколко пъти це-ната на златото.

През 18 и 19 век от платината за-почнаха да изготвят различни укра-шения и произведения на изкуството,а някои предвидливи химици сесетиха да използуват белия благо-роден метал и за производство налабораторни съдове с изключителнатрайност. В платиновите тигли иблюда могат да се загряват и изпа-ряват всякакви киселини (без цар-ската вода, която разтваря плати-ната). От техния допир платинатане се засяга ни най-малко.

По света започнаха усилено да сетърсят платинови находища. Бързосе разбра, че край колумбийскатарека Платино дел Пинто запаситене са особено богати. През 18 векбеше установено, че в същност най-големите находища на платина сенамират не в Америка, а в Русия,край Уралските планини. Оттогаванасам над 90 процента от световнотопроизводство на платина се давашеот Русия, а сега се дава от СССР.

Освен като благороден метал, койтопредставлява интерес за финанси-стите, платината притежава редицаценни свойства, попълващи благо-приятно химическата й биография.В наше време тя има политехни-ческо образование — може да слу-жи в най-различни области на прак-

тиката. Огромно е значението йза химията като катализатор примногобройни важни реакции. Из-вестната на всички гъбеста платиназа възпламеняване на гърмящия газ(два обема водород и един обем ки-слород) е родоначалникът на пла-тиновите прояви от този род. Еди-ният от двата най-важни метода задобиване на сярна киселина, контакт-ният метод на Оствалд, се основавана каталитичното действие на пла-тината. Подобна е ролята й и приредица процеси, когато е нужно дасе редуцират органични съединения спомощта на газообразен водород.

В техниката платината притежавакачествен печат за най-добрите по-казатели на изделията. Хирурги-ческите инструменти се платиниратна най-важните места, където е нужнаголяма сигурност. Пишещите краищана добрите автоматични писалкисъщо са платинирани.

Когато в електротехниката се спо-мене наименованието „платинови еле-ктроди" или „платинирани контак-ти", това означава високо качествои дълготрайност.

Многобройни са химическите съе-динения на платината Тя притежавасвойството да образува комплекснисъединения с амоняка, с органичнитесъединения, наречени амини, с хло-роводорода. Проучването на тезисъединения е свързано с имената наголеми химици — Берцелиус, рус-ките учени И. К. Клаус, Чугаев,Черняев и др.

Да, все пак испанският крал из-хвърли платината в морето!

СТЕФАН РОБЕВ

ст. научен сътрудник

О Т Г О В О Р И Н А А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я Т Е С Т

21

I колонка (отгоре надолу) сн. 1

Планетата Юпитер — 1 т.

сн. 2) Метеоритният кратер в Ари-

зона — 3 т.

сн. 3) Халеевата комета — 3 т.

сн. 4) Пейзаж от Луната, заснет

от авт. станция „Луна 13" — 2 т.

IІ колонка сн. 1) Излизането на Ле-

онов в космическото пространство —

1 т.

сн. 2) Земята, заснета от Кос-

моса — 3 т.

сн. 3) Най-близката до нас галак-

тика в съзвездието Андромеда — 2 т.

сн. 4) Тъмната мъглявина „Кон-

ска глава" в съзвездието Орион — Зт.

ІІІ колонка сн. 1) Слънчевата коро-

на при пълно слънчево затъмнение —

1 т.

сп. 2) Планетата Марс — 3 т.

сн. 3) Слънчеви протуберанси —

1 т.

сн. 4) Планетата Сатурн — 1 т.

Има ли Животна земята?

ТОЗИ въпрос навярно биха си по-ставили марсианците, ако, разбирасе, на Марс има разумни същества.Те биха изпращали към Земята мар-сиански автоматични станции, за дазаснимат повърхността на планетатаи после по снимките да търсят следиот живот.

Учените на Земята вече извършихатакъв опит по отношение на Марс.Но на снимките, получени от аме-риканската сонда „Маринър-4", неса били открити никакви признацина живот. И все пак не изпадамели твърде рано в песимизъм? Далифотографиите, направени от спът-ниците, могат да се смятат за абсо-лютно доказателство.

Точно това решили да проверятамериканските учени Д. Килстън,Р. Драмонд и К. Саган, като се опи-тали да открият признаци на животна Земята по снимките, получени отметеорологичните спътници „Тай-рос" и „Нимбус". Тези спътници сапредназначени да изследват раз-пределението на облачните маси надповърхността на Земята. Спътниците„Тайрос" обикалят около Земята попочти кръгова орбита на височинаприблизително 640 км. Те са снаб-дени с фотокамери, които могат дазаснимат обекти от 0,2 до 2 км го-леми. Спътникът „Нимбус" се движипо елиптична орбита, чиято височинасе мени от 420 км до 930 км. Но нафотографиите може да се забележат ипо-малки обекти от разрешаващатаспособност на фотокамерите, стигада са по-контрастни.

Възможностите да се открие животпо снимките, получени от тези спът-

ници, са значително по-големи, от-колкото по снимките, изпратени от„Маринър-4", чиято фотокамера можеда заснима обекти, не по-малки от3—5 км. Освен това от повърхносттана Марс са били получени всичко 22снимки, а изследователите на земнияживот са имали на разположениеняколко хиляди снимки от спътни-ците „Тайрос" и двеста от „Ним-бус".

Какво са се надявали да откриятна фотографиите изследователите?Най-напред сезонните изменения вобластите, покрити с гъста расти-телност, и особено резките променивъв вида на обработваемите площислед прибиране на реколтата. Вто-рото, което биха се опитали да от-крият, са различни обекти, навежда-щи на мисълта за изкуствен произ-ход, като: железопътни линии и шо-сета, мостове, баражи, вълноломи итакива временни образувания катокондензационни следи от самолети,килватерни следи от морски съдовеи др.

И какъв, мислите, бил резултатътот най-старателното изследване нафотографиите на повърхността наЗемята? — На Земята няма живот1Не били открити дори признаци насезонни изменения. Установено би-ло, че на снимките най-гъсто насе-лените райони на Земното кълбо из-глеждат съвършено безлюдни. Ока-зало се, че на Земята няма нито НюЙорк, нито Лондон, нито Калкута,нито каквито и да било други гра-дове. Не били открити признаци наживот в такива райони на Земнотокълбо като Източното крайбрежие

Централна Франция. В средата, вляво, е разположен Париж, но на сним-ката не се вижда. Облаци над пролича Дейвис. На фона — конденза-ционна следа от самолет и сянката й. Северното крайбрежие на Мароко.Горе, вдясно, се вижда „бараж", а в същност това е полуостров. Частот канадската провинция Онтарио. Вдясно, в средата, правоъгълнамрежа. В същност това е система от просеки в горския масив, очертаваща

се от падналия сняг

на САЩ, Европа, Индия, Япония идр. Само на четири фотографии билизабелязани обекти, които биха моглида подскажат евентуално на марсиан-ските наблюдатели, че Земята е оби-тавана от разумни същества. А кактоказахме вече, общият брой на про-учените снимки е бил няколко хи-ляди.

На една снимка от Северното край-брежие на Мароко, получена от„Нимбус-1", се виждал тесен бараж,дълъг 25 км и широк 1,5 км, отсичащучастъка на Средиземно море. Нокогато сравнили снимката с топо-графската карта на този район,баражът излязъл полуостров. Колколесно желаното може да се приемеза действителност. На друга снимкаот „Нимбус-1", обхващаща щатаТенеси, изследователите успели даотъждествят няколко участъка отфедералното шосе № 40, но пак следсъпоставяне с топографската карта.На трета снимка от същия спътникна фона на облачните маси над про-лива Дейвис (между Гренландия иБафинова земя) се виждали две ус-поредни ивици, дълги повече от 200км. Навярно кондензационни следиот самолет на една от трансполяр-ните авиолинии и сянката на тазиследа на фона на облаците. На чет-въртата снимка, получена от спът-ника „Тайрос", се виждала област впровинцията Онтарио в Канада, по-крита с правоъгълна мрежа от линии,широки 0,5 км. Известно е, че тазиобласт е гориста и фотографиранатамрежа е явно системата от просеки,чийто контраст е бил засилен отнаскоро падналия сняг.

С това признаците на живот върхуняколкохилядите фотографии на Зе-мята се изчерпвали. По такъв начинвероятността да се открият следи отживот дори на снимките, получениот фотокамерите с по-голяма раз-решаваща способност, е била при-близително около 0,001. В същносття е още по-малка, защото изсле-дователите предварително са знаеликакво търсят и при съмнение саимали възможност да прибягнат допомощта на съответните топографскикарти. А тъй като ние не разполагамес такива топографски карти на мар-сианската повърхност, да се отговорина въпроса, има ли живот на Марс, емного по-трудно, отколкото да седокаже по снимките от спътниците,че на Земята все пак има някаквиследи от живот.

К. А. ЛЮБАРСКИкандидат на физико-ма-тематическите науки

По научно фантастичнатаповестот Светослав СлавчевхудожникЛиляна Ангелова

Деянов пожела да си изясни ро-лята на управителя в странните съ-бития, които се случиха край лагера.Затова още на следния ден се отправикъм запустялото имение

Професор Трувело се събуди къмосем часа сутринта. Той стана иразтвори прозореца на спалнята си.Полъхът на вятъра довя ароматана пролетта — в голямата градинаоколо къщата вече цъфтяха и серазлистваха най-различни растения.След малко професорът мина в тра-пезарията да изпие сутрешното сикафе. Той вече привършваше закус-ката си, когато отвън, край прозо-реца на стаята му премина с бързистъпки неговата асистентка мис Грей.В едната си ръка тя държеше сноп-че зелени клонки, а с другата при-държаше шапката си, за да не я от-несе вятърът. Мис Грей се ползувашес пълното доверие на професора. Тяработеше при него от осем годинии единствено на нея той поверявашеключа от лабораторията, която сенамираше на втория етаж на къщата.

Мис Грей се качи в лабораториятаи започна да оглежда поставените внея кафези. Тук се отглеждаха някоивидове пеперуди. В едни от кафе-зите пълзяха малки гъсенички, вдруги се намираха презимувалипашкули. Скоро в лабораториятадойде и самият професор. Стариятучен извика асистентката си приедин от кафезите — от яйцата, по-ставени върху влажна филтърна хар-тия, продължаваха да се излюпватмалки гъсенички, а тези, които себяха излюпили преди един ден, вечезапочваха да се разпълзяват на раз-лични страни.

Професорът помоли мис Грей дадонесе няколко празни кафеза, зада разпределят в тях младите гъсе-нички. След това ученият пренесекафеза с гъсеничките на по-светломясто — на масата, близо до отворе-ния прозорец. Мис Грей бързо из-пълни поръчението на професора.Когато тя се върна, Трувело извадивлажната филтърна хартия на масата,прекара мека четка по нея следтова дигна четчицата нагоре. Почтиведнага към масата започнаха да сеспускат на дълги копринени нишкидесетина гъсенички.

В този момент силен тласък навятъра отвори вратата на лабора-

торията. Образувалото се въздушнотечение за миг отнесе люлеещите сена дълги нишки гъсенички през отво-рения прозорец. Същата участ по-стигна и част от гъсеничките, коитопълзяха по влажната хартия на ма-сата. Професорът и мис Грей сеспуснаха незабавно да затворят про-зореца, но вече беше късно. . .

Ученият и неговата асистентка при-браха бързо останалите гъсенички вкафеза и веднага слязоха в градинатада търсят „бегълците". Цели тричаса те внимателно оглеждаха дър-ветата, храстите и тревата. Най-после с радостен вик мис Грей откриедна от гъсеничките — тя се люлее-ше на дълга нишка върху едно клон-че. Това обаче беше всичко. . .Търсенията до вечерта не дадоханищо повече и със свито сърце проф.Трувело и мис Грей разбраха, чеостаналите гъсеници са отнесени ня-къде по-надалеч. Мис Грей и наследния ден продължи търсенето,но не можа да открие нищо. . .

Старият професор беше не самоизвестен учен, но и доблестен човек.Още като юноша бе напуснал своятародина Франция и се бе преселил вАмерика. Тук в малкото градчеМедфорд, в щата Масачусетс, рабо-теше вече от много години над проб-лема за подобряване на бубарствотов САЩ. Неотдавна той отново посетиЕвропа и донесе оттам пашкули отнякои азиатски копринени пепе-руди, а така също и яйца от пеперу-дата-гъботворка — опасен вреди-тел по широколистните гори и овощ-ните дървета в цяла Европа. Те мутрябваха, за да проведе някои опитис кръстосване на различни видовепеперуди. Азиатските видове, кактои гъботворката бяха обитатели настария свят и изобщо не се срещахав Америка.

И сега, когато изпусна гъсеничниот опасния вредител, Трувело на-прави това, което считаше за своядълг. Веднага написа писмо до Дър-жавния департамент по земеделие въвВашингтон. То носеше датата 10 май1869 г. От Департамента изпратихакомисия за търсене на гъсеничките

Бяха доведени и студенти от Бостон-ския университет, но и техните уси-лия не дадоха никакъв резултат.

Измина цяла година. Отникъденямаше тревожни сигнали. Трувелои хората от Департамента по земеде-лието постепенно се успокоиха. Терешиха, че отнесените гъсенични на-вярно са загинали.

Минаха цели двадесет години.Старият професор отдавна почивашев гроба. И един ден, през юни жите-лите на Медфорд забелязаха ня-какви мъхнати гъсенички, коитомасово нападаха овощните им дър-вета. Постепенно покритите с горихълмове около Медфорд се оголиха,дърветата останаха без листа катослед есенен листопад. . . Хоратамачкаха гъсениците с тояги и дъски,заливаха ги с вряла вода и газ, нонашествието продължаваше с на-

Пеперуда - гъботворка

растваща сила. Никой от жителитена Медфорд не беше виждал по-рано подобни гъсеници. Само еднажена с побелели коси, която живее-ше в покрайнините на града, знаешепрекрасно какви са тези гъсеничнии откъде са се появили — нейнотоиме беше Джени Грей. . .

Към края на юли и началото наавгуст около Медфорд летяха милиар-ди пеперуди - гъботворки. Понякогавятърът ги отнасяше на запад, къмпокритите с гори масиви. На след-ната година опасният вредител сепояви масово и в два съседни наМедфорд района. През 1907 годинатой бе завладял едно пространство отдесет хиляди квадратни километра...Грамадни горски площи изглеждахакато опожарени и скоро в целия святзаговориха за бедствието, постигна-ло САЩ. Опасният вредител про-дължаваше все повече да се размно-жава, да завоюва все нови и новиплощи. Непредпазливостта на проф.Трувело разори хиляди овощари,а нанесените оттогава загуби се

изчисляват на стотици милиони до-лари. . .

На зоолозите е добре известно, чепонякога, когато дадено животнобъде пренесено в нова за него страна,далеч от първоначалната му родина,то се размножава неимоверно много.Това се обяснява най-вече с обстоя-телството, че там липсват неговитеестествени врагове и затова, попадна-ло при благоприятни условия захранене и размножение, след из-вестно време то се размножава не-имоверно много. . .

Сигурно сте виждали черупкитена едрия охлюв рапана, които сегасе продават като сувенири навсякъдепо нашето крайбрежие. Знаете лиобаче, че този охлюв съвсем не ечерноморски и че неговата родина санякои далекоизточни морета. До1946 година този вид изобщо не есъществувал в Черно море. За първипът охлювът бе забелязан презказаната година край съветските бре-гове в Новоросийския залив. Следтова започна бързо неговият „за-

Едрият охлюв — рапана

воевателен поход" из Черно море.По нашето крайбрежие рапаната бенамерена за пръв път във Варнен-ския залив, край нос Галата, при-крепена към скали на около 4—5 мдълбочина.

Това едро морско мекотело е пре-несено очевидно случайно от Тихияокеан в Черно море. Най-вероятнотова е станало чрез някой кораб,на чието дъно е имало пашкули сяйца от рапана. В Черно море ох-лювът почти няма врагове. Устано-вено е, че само някои риби ядат по-някога съвсем малките екземпляри.В далекоизточните морета рапанатаима множество врагове, най-вечеразлични морски звезди, които саголеми хищници. В Черно мореобаче тези животни липсват и наме-рила добри условия за развитие,рапаната все повече „завладява"новите за нея морски простори.

Един друг пришелец от Далеч-ния изток, настанил се в Европапо-отдавна, е така нареченият ки-тайски краб, който носи научнотоиме ериохеир синензис.

Още през 1912 г. този рак е билзабелязан в устията на рекитеЕлба и Везер в Германия. Живот-ното понася отлично сладката водаи мигрира на стотици километридалеч от морето по теченията на ре-ките. През размножителния си пе-риод обаче ракът обязателно се за-връща към осолените води на реч-ните устия. Понастоящем китайскияткраб се е разселил нашироко — покрайбрежните води и по течениятана реките, които се вливат в Севернои Балтийско море.

При тези случаи на разселване —на гъботворката в Америка, на рапа-ната и на китайския краб в Евро-пейски води,— се касае за неволнопренасяне на известни видове от чо-века. Понякога обаче подобно масоворазмножаване става и при животни,които хората съзнателно са пренеслив далечни страни. Тогава вместоочакваната полза се получават съв-сем нежелателни резултати или кактоказва нашият народ, вместо да се из-пишат вежди, се избождат очи.

Широко е известен примерът с пре-насянето на питомния заек-подзем-ник в Австралия. Озовал се там запръв път през 1859 година, тозигризач скоро се развъдил в невижда-

Китайски краб

ни размери. Постепенно той се пре-върнал в истински бич за страната.Унищожавайки растителността набогатите пасбища, той ги превръщалв пустини и с това причинявал ог-ромни щети на овцевъдството. Хо-рата опитвали най-различни сред-ства за борба със заека, но дълговреме не били получени задоволи-телни резултати. Едва в началотона двадесетия век, когато ежегоднозапочнали да убиват над 20 милионазаека — заради месото, което сепреработвало на консерви, и зарадикожата им, — количеството на този

застрелят някой хубав екземплярблагороден елен, новозеландците сечудят как да ограничат „нашествие-то" на едрия бозайник!

Понякога неразумната намеса начовека довежда до нежелателни ре-зултати и в страни, които влизат вграницата на естествената област наразпространение на дадени животни.Следната история красноречиво по-твърждава това.

В 90-те години на миналия векловните дружества в Норвегия сезамислили как да увеличат числе-ността на една от* най-ценните птици

рано сред тях, но преди да започнемасовото избиване на хищни птици,болните и отслабнали яребици билисравнително бързо унищожавани отестествените им врагове и порадитова болестта не могла да се раз-пространи нашироко. Единственоторадикално средство, което комисиятапрепоръчала, за да бъде достигнатапървоначалната численост на снеж-ната яребица, било. . . да се спремасовото избиване на хищните птици,за да може да се възстанови наруше-ното от човека съотношение междутях и белите яребици. . .

Питомният заек - подземник

гризач започнало чувствително данамалява. През последните десети-летия в Австралия е бил обсъждандори въпросът някогашният стра-шен вредител да бъде поставен подзащита, тъй като вследствие преко-мерното му избиване съществувалавече реална опасност той съвсем данамалее. . .

Нещо подобно е ставало и в НоваЗеландия. Там не само питомниятзаек, но и благородният елен, а същотака и подивялата домашна свиняса станали вредни животни. Докатов редица европейски страни ловцитеплащат скъпо и прескъпо, за да

в тяхната родина — бялата яребица.За целта те решили да почнат да из-биват масово хищните птици — есте-ствените врагове на бялата яребица.Отначало целта като че ли била по-стигната. Числото на яребиците за-почвало видимо да нараства. През1912 година се случило обаче нещонеочаквано — ценната ловна птицазапочнала катастрофално да нама-лява. Специалната комисия, коятобила назначена да установи причини-те за това, дошла до заключение,че белите яребици измират масовопоради едно паразитно заболяване.Тази болест съществувала и по-

Законите, на които се подчиняваживотът, са също така неумолими,както и останалите природни за-кони. Само основното познаване насложните взаимоотношения, коитосъществуват между едни или другиорганизми, дава възможност на чо-века да се намесва успешно в уста-новеното сред природата равнове-сие и да го насочва в своя полза,без това да е свързано с неочаквании крайно нежелателни последици.

ДИМО БОЖКОВ

научен сътрудник при Зоо-

логическия и-т на БАН

29

послед-ниятденНА

Помпей

„За да остане за поколенията един по-верен разказ,вие искате от мен да ви опиша смъртта на моя чичо.Аз ви благодаря и знам, че разказана от вас, смърттаму ще се превърне в достоен паметник на името му. . ."

„Той се намираше в Мизено, където бе командуващфлотата. Деветия ден преди календите на септември,към седмия час, майка ми му съобщи, че вижда на небетооблак, необикновен по вид и с невероятни размери..."

„Чичо ми поиска сандалите си и се качи на една ви-сочина, откъдето да наблюдава чудното явление. Обла-кът от дим се носеше нагоре и тия, които отидоха дагледат, не можеха от толкова далеч да различат откоя планина се издига. По-късно научихме, че е Ве-зувий. Едно гигантско борово дърво — такава бешеформата и видът на този облак — висеше сякаш на-рисувано на небето. Издигнат от внезапен силен тласък,той бе увиснал във въздуха и се разстилаше под натискана собствената си тежест — ту бял, ту тъмен или напетна, защото носеше със себе си пара, земя и пепел."

Така започва писмото на римския писател Плиний-млади до историка Тацит, в което той описва видянотоот него по време на изригването на Везувий. Сведениятана Плиний — млади са толкова по-интересни за нас,като се има пред вид, че той е единственият очевидец,описал спомените си за оная ужасна драма, която въл-нува човечеството до ден-днешен. Но преди да разка-жем писмото докрай, нека видим каква случайност едовела младия римски писател в подножията на Везу-вий през лятото на онази паметна 79 година от нашатасра.

Плиний — млади бял сян на известен римски благород-ник. Още от дете проявявал необикновена будност и

склонност към литературата. По-късно бащата изпра-тил младия Плиний, едва шестнадесетгодишен, наслужба в римските легиони в Сирия, за да възмъжее исе закали. Смел, силен и красив, а от друга страна —изящен поет и литератор, Плиний — млади бил олицетво-рение на съвършения образ в античния свят, По също-то време в Сирия се намирал и известният Плиний-стари, брат на неговата майка.

Плиний — стари, или както още го наричали Плиний-натуралиста бил голям учен за времето си. Естественик,физик и астроном, Плиний — стари освен с философскитетрактати се занимавал и с военно дело. Той останалочарован от прекрасните дарования на своя племенники понеже нямал деца, скоро се привързал към него нго осиновил. От своя страна Плиний — млади го боготво-рял и виждал в него най-достоен образ за подража-ние.

През 79 година Сенатът натоварил Плиний - старида поеме командуването на римската флота в Мизено,пристанище на едноименния нос в Неаполитанскиязалив. Плиний — млади и майка му решили да го при-дружат и така станали неволни свидетели на събитие-то.

Било към един часа на 23 август, когато сестрата наПлиний — стари изтичала изплашена при брат си да мусъобщи за необикновения облак. Смутен от това стран-но явление, Плиний — стари решил да потегли веднага седна лека фрегата в посока на облака. Към това го под-тикнала най-вече страстта му на учен. Но в откритоморе той получил вест, че римският гарнизон в Ретина,разположен на брега между Помпей и Херколан, езастрашен от изригващия Везувий.

Останали сами, Плиний — млади и майка му решилиДа си легнат. Било към седем часа сутринта на 24 август,когато те усетили силни подземни трусове. Майката,разтревожена, нахълтала в стаята на сина си, умоля-вайки го да напуснат веднага къщата. Вън тълпата въз-будено шумяла и чакала съвета на младия патриций.Плиний — млади излязъл и мълчаливо застанал на мор-ския бряг; след това поискал да му донесат съчинениятана Тит Ливий и се вглъбил в четене. Така той искалда върне хладнокръвието на хората и да им докаже, ченяма нищо страшно. Но примерът на Плиний оказалкраткотраен ефект. Черни облаци покрили небето,притъмняло като нощ, мощен грохот разтърсил земята.Тълпата хукнала като обезумяла. Запалили факли,защото нищо не се виждало. По своята сила и мрачносткартината, която Плиний ни рисува, е величествена.Сред душната тъма от време на време проблясвалиогромни огнени езици, които прорязвали черното небе,земните недра зловещо тътнели, а морето ревяло катобясно. Редом с поройния дъжд от ситни камъни и пепелнад главите им се изсипал и дъжд от риба, изхвърленаот морските глъбини. „Сякаш Титаните, затворенипод Везувий — пише Плиний — млади, — се готвехада подновят враждата си с боговете." Някои жители отподножието на вулкана вече разказвали, че виделивеликани, понесени сред вихрушката от дим и огън.Обезумелият народ тичал из полето и крещял, че на-стъпва краят на света. Гледката била апокалиптична.Едни падали изнемощели, други се опитвали със сетнисили да продължат, влачейки след себе си невръстнидеца и старци. Когато прашната вихрушка отминала,на нейно място се появил огромен облак от черен лепкавдим. Той лазел ниско над повърхността и налягалитепо земята от изтощение хора били задушени от отров-ния пушек.

За да си представим силата на ерупцията, достатъчное да споменем, че облакът с пепел стигнал чак до Рим,който отстои на повече от двеста километра. Жителитена Вечния град дълго се чудели на това явление, преди

Само порталът стои. . .

Една улица спи своя вечен сън

да пристигне страшната вест от Помпей. А историкътПрокоп споменава, че пепелта на Везувий била отнесенаот вятъра над самия Цариград. Подобни явления сасъвсем обясними, като се има пред вид колко честоафриканският вятър самум донася в Европа пясъка наСахара.

Този страшен ден, описан от Плиний — млади, решавасъдбата на градовете Помпей и Херколан. Но нека незабравяме, че очевидецът е бил все пак малко далеч отподножията на Везувий, където се намирали спомена-тите два града. Там картината била още по-драматич-на.

В този ден намерил смъртта си и старият Плиний.Своите впечатления той записвал на глинени плочки,но те не са достигнали до нас. Останал само разказътна Плиний — млади, който научил подробностите засмъртта на чичо си по-късно.

Наближавайки Ретина с намерение да прибере оттамзастрашените войници, Плиний — стари изведнъж забе-лязал нещо странно. Морето под него заревало, по-върхността му затрептяла и се накъдрила като присилно вълнение, въпреки че нямало никакъв вятър.Но което било най-странно, пред погледа на учуденияестественик брегът като по магическа воля бързо про-менил конфигурацията си. Земните недра се надигналии изместили брега: стръмна урва се спуснала към мо-

Общ вид на Помпей — снимка от самолет

Релеф от Помпей

рето, а плажът изчезнал. Без да обръща внимание нагорещата пепел, която засипвала фрегатата, Плиний-стари опитал да се доближи до стръмния бряг, защототам вече виждал хората отчаяно да му махат. Единстве-ният им път за бягство бил морето; сега и този път билпрерязан. Скоро Плиний — стари трябвало да се откаже,тъй като новообразуваният бряг бил толкова висок,че му било невъзможно да акостира. След кратко коле-бание той се оттеглил в Стабия — малко пристанищена около 500 метра от сегашния бряг на Кастеламаре —и тук прекарал нощта. Призори на 24 август, вечеполузадушен от отровния дим, стигнал до брега наСтабия, наредил да му постелят едно бяло платно доморето и легнал. Но веднага смъртен гърч пролазилпо тялото му и той се отпуснал безжизнен. Макар иизвестен естественик на своето време, Плиний — старине знаел, че газовете от кратера лазят ниско по земята,защото са по-тежки от въздуха

И сега туристите, които посещават пещерата Поцуолина Неаполитанския залив, биват предупреждаванида не се навеждат, защото ниско по земята лазят отров-

Фигура на човек — гипсова отливка

ни газове. Имало е случаи, когато кучета, влез-ли заедно с посетителите, умирали на часа. Но, изглеж-да, че отровният сероводороден газ намира излаз несамо от пукнатините на пещерата, а и от скалистотоморско дъно. Известно е, че между Лиса Бианка и Бота-ро морето постоянно клокочи; когато водата е спокойна,могат да се видят безброй мехури, които се качват къмповърхността.

От разказа на Плиний — млади можем да обхванемкартината на целия пострадал район около Везувий,да свържем археологическите догадки с казаното отнего. Но към показанията на Плиний се прибавя идруго едно интересно сведение, което на пръв погледняма нищо общо със случая. То идва от римския фило-соф Сенека, който пише за голямото земетресение вПомпен от 5 февруари 63 година. Градът според Сенекабил почти разрушен, а трусът — толкова силен, чеземята се пропукала до самия морски бряг. Много отизровените сгради на Помпей ни подсказват, че те сапострадали повече от това земетресение, отколкото от

Площад

огнената стихия на Везувий. По-важно е обаче, че поя-вилите се огромни пукнатини в земната кора по времена земетресението от 63 година, и особено по мор-ското дъно, са пропуснали голямо количество вода,която се просмукала от основата на вулканичния кра-тер. Изглежда, че следващите шестнадесет години сабили достатъчни образувалите се пари да надигнатоная огромна енергия, която трябвало да отпушикратера на Везувий. Как иначе да си обясним, че мо-рето и сега дава излаз на вечно напиращата сила навулкана?

И така какъв е бил последният ден на Помпей? Не емного мъчно да възстановим картината от оня незабра-вим 24 август; самите жертви, изровени при разкопките,красноречиво говорят за случилото се през този ден!Към техния ням разказ трябва да прибавим и тоя наДион Касий, гръцки историк на служба в Рим, койтопо-късно събрал впечатленията на оцелелите.

Противно на това, което мнозина мислят, над Помпейне е паднала нито капка гореща вода. Разположен наплато, което се издига над склоновете на Везувий,градът останал непокътнат от огнената лава, която гозаобиколила. Но дори и тази лава стигнала дотам подформата на търкалящи се, застинали буци. Гибелта наПомпей и Херколан фактически дошла от отровния гази горещата пепел, която затрупала двата града с Пет-метров пласт. Така че, когато градушката от шлака ипемза падала около Плиний,който заедно с майка сибягал из полето, Помпей бил вече задушен от отровниячерен облак и почти засипан. Фреска от Помпей

Амфора, намерена при разкопкитеВсички са могли да се спасят. Още на 23 август,

когато над Везувий се издигнал огромен стълб от дим,а над града завалял дъжд от пепел, все още всички самогли да избягат. Много побягнали, но и много оста-нали, скрити в дълбоките подземия на своите къщи идворци. Дори на 24 август, когато над Помпей започналда се сипе гъст порой от ситни камъчета, още не билокъсно да побягнат. Камъчетата са били леки пемзовигранули, които не са могли да одраскат"дори лицето надете. Който избягал, избягал. А за тия, които оста-нали, била предопределена страшна участ. Притъмня-ло като нощ, земните недра бучели страховито, а надграда се спуснал тъмен облак от дцм, който стисналкато костелива ръка гърлата на хората. „Обезумели,едни тичали извън града, други се връщали в града,едни се завирали в нишите на подземията, други раз-бивали залостените врати и прозорци и падали заду-шени пред прага" — разказва Дион Касий. Огром-ният черен облак плъзнал по тесните улички, настиг-нал ония, които решили да побягнат, повалил ги катоудушвач, който дебне жертвата си откъм гърба, а пе-пелта бързо ги затрупвала.

Намерените трупове при разкопките на Помпей ниразкриват цялата драма на изживения ужас. Тези,които били извън къщи или се опитвали да побягнатпри разкопките били изровени с факли, стиснатиръка, други — паднали ничком, с парче плат или кърпа.която притискали до устата си. Някои от вкамененитетрупове още пазят застиналия ужас, изписан на лицетоим. Дион Касий твърди, че в началото на ерупциятажителите на Помпей се били събрали в амфитеатъра.В амфитеатъра обаче не бил намерен никакъв скелет,явно всички са побягнали. Но имало и такива, които неизбягали. При входа на градската врата поради общата

33

суматоха и паника никой не дошъл да смени градскатастража. Войникът, който бил през тези часове на пост,не изпуснал даже и копието си. Той бил изровен прав,с копие в ръка, погребан жив, без да е отстъпил нитокрачка. Друга сцена ни се разкрива в прочутата Дио-медова къща, в която били открити труповете на два-десет души. По ръцете на жените личат непокътнатипръстените и гривните, а парчета плат от хитоните намъжете са останали запазени до наши дни. Позите натези каменни тела ни говорят повече от всеки очеви-дец. Трогателна е фигурата на майката, притисналаглавите на двете си живи деца към гърдите си, или по-къртителният образ на мъжа със зинали уста и пръсти,които ровят пръстта. Не по-малко кошмарна е глед-ката на господаря и кучето, открити в подземието надруга къща. Останали по чудо живи, те се оказализазидани и обречени на гладна смърт. Пръв умрялгосподарят, след което кучето започнало да се храни струпа му и разнесло костите му из подземието. Така санамерени и сега, при разкопките на Помпей. От тиячасове на ужас до нас е достигнал не само каменниятобраз на смъртта, а и нежният лик на любовта. Това садвамата влюбени, които, разбрали участта си, слезлиспокойно в семейната гробница и там, прегърнати, до-чакали смъртта.

Според Плиний — млади изригването на Везувий траялооколо пет дни. Градът бил засипан с Петметров слой отпепел и кал, но през следващите изригвания били приба-вени още два, или общо до наши дни те станали седемметра. И така тия, които се върнали, намерили къщите сизатрупани. Градините и стадионите не съществували,площадът се откроявал като сивкав килим, от койтостърчали само върховете на високите дървета. Тераситеи балконите на по-високите къщи се превърнали в при-земни етажи и в тях се влизало направо през прозор-ците. Археологическите разкопки показват, че завър-налите се жители известно време тършували из къщите,преди да се отчаят и изоставят домовете си. Затова вкъщите на загиналите собственици всичко стои непокът-нато, докато в тия, които са били претърсвани, явноличи безпорядък.

С декрет на императора Тит имотите, останали безнаследници, били раздадени на ония, които загубилидомовете си. За срок от три години всички жители напогребания град били освободени от данъци. Близо достария Помпей за трети път израснал един нов градец,но нито този, нито оня, засипан от Везувий, могат дасе сравнят с Помпей преди земетресението от 63 го-дина.

Днес науката смята, че прекрасните фрески и архи-тектура, достигнали до нас, принадлежат именно наонзи стар Помпей. И ако днес пред нас стои един отво-рен прозорец към древността, през който можем данадзърнем в живота и културата на един велик, из-чезнал народ, ако ни е дадена възможност да влезнемв неговите градове, да се запознаем с обитателите им, стяхното изкуство, закони и бит, заслугата за това еединствено на Везувий. За разлика от безмилостнотовреме, което всичко руши и превръща в пепел, Везувийне унищожи Помпей, а го запази непокътнат до нашидни.

БОЖАН ХРИСТОВ

34

Първата извадена златна монета

Старинни прибори

Съкровища на потънали кораби. .. Колко романтичнимечти са свързани с тези думи. Сигурно всеки, който ечел на времето Стивънсън, е запомнил вика на папа-гала: „Пиастри! Пиастри!", любимеца на еднокракияДжон Силвър от „Островът на съкровищата".

Времето на пиратите, тези „джентълмени на сполу-ката", на веселия Роджър и на Черния Белег, е отдавнаминало. Но нали все пак те са съществували, и то сцялата си историческа достоверност. Техният век за-служава вниманието на историците и археолозите.

Всички тези събития нямаше да се случат. . .Ако не беше ураганът.Или по-точно, два урагана. Два пъти мощното ди-

хание на бурния карибски щорм — веднъж преди250 години, а след това в наши дни — прелисти без-порядъчно страниците на историята. Ще се опитаме дави разкажем за това в обратен хронологичен ред.

През един горещ ден вече немладият американскиинженер — строител Кип Вагнер се разхождаше по пя-съчния бряг на Атлантическото крайбрежие на Фло-рида. Вагнер беше сърдит и огорчен — обичайният идобре познат му път, по който правеше своята всеки-дневна разходка, се беше изменил неузнаваемо от вче-рашната буря. Вдигнатите от урагана многотонни мор-ски вълни бяха отнесли брега с любимата му пътечка.

Раздразнен, инженерът ритна с крак купчина кафявиводорасли и се стъписа. В буцата морска трева нещоблестеше твърде силно за една обикновена раковина.Кип Вагнер се наведе и видя къс сребро с неправилнаформа. На едната му страна имаше кръст, а на другата —гербът на Испания. . . Да, това беше пиастър!

От този миг скромният и не особено романтичен въз-растен строител стана търсач на легендарни съкровища.Но той не подозираше, че му предстои да извади отморското дъно

ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СЪКРОВИЩА В историятаОткритието не предизвика никаква сензация в ок-

ръга: местните жители неведнъж бяха намирали следбуря на брега старинни, полуизтъркани монети и не-веднъж ги бяха продавали на минаващи нумизмати.

Но странна работа — нито една от намерените мо-нети не датираше по-късно от 1715 година. Защо?Познавачите казваха, че точно през тази година крайбреговете на Флорида бе претърпяла корабокрушениеИспанската флотилия. Но защо ли като единствено ве-ществено доказателство служеха само монетите? Ка-къв ли товар е имало в нейните трюмове?

И ето заговориха древните манускрипти: „Кралят наИспания, чиито владения днес се простират от изтокна запад, чиито царства са цяла една трета от извест-ния нам свят, чиито западни владения са богати изалежите на злато и сребро са бездънни, откъдето про-изтича и разцветът на Испания, всяка година изпращасвои кораби от Испания за Америка и по този път сидоставя ежегодно съкровища от злато и сребро" —така свидетелствува писарят на един от английскитекапитани.

Всяка година от Испания за Новия свят се отпра-вяха две армади кораби. Едната от тях — „Галионес деТиера фирма", или „Континентални галиони" — оти-ваше в Нова Гранада, както тогава се наричаше днешнаКолумбия. В пристанището Картахен на борда на ко-рабите се товареха награбените от Америка злато,перли, изумруди: в Портобело на Панамския провлаккачваха на борда сребро, което струваше живота нахиляди индианци от перуанските рудници.

Другата армада носеше името „Флота де Нуева Ес-панья", или „Флота на нова Испания", плаваше пона север, към мексиканското пристанище Веракрус.Там се товареха стоки, ценени в Европа по-скъпо отзлатото — екзотичния кошенил (по името на насеко-мото кошенил), от който се правеше яркия кармин,скъпоценното индиго, коприна и китайски порцелан,пренесени с кораби от Далечния изток.

Двете ескадри се срещаха в Куба, в пристанищетоХавана. Тук в центъра на Карибско море, дори наре-чено тогава Испанско, се формираше ежегодната „Ар-мада на съкровищата" — „Сребърната флотилия" накраля на Испания.

Нейният път оставаше един и същ без промяна ощеот първите дни на ограбване и изследване на дветеАмерики. Отначало на североизток, край южнитебрегове на Флорида, след това на север през Флорид-ския пролив, заобикаляйки Бахамската плитчина, апосле на изток, направо към бреговете на Испания,за да се използуват попътните ветрове и благоприятнитетечения.

Самото начало на 18 век се ознаменува с дългата ипродължителна, едва ли не петнайсетгодишна война,в която Англия, Австрия и Холандия оспорваха све-товното могъщество на Испания.

Тази война отложи изпращането на една от ежегод-ните „Сребърни флотилии" на краля, тъй като бешедоста рисковано да се излагат такива ценности наслучайностите в морето, пълно със зли сили и гъм-

35

Случайностите в морето, пълно със зли и сили гъм-жащо от пирати. А когато се възцари мир и в Хаванаотново се събраха „Сребърните кораби" — „Обедине-ната армада от 1715 година", —

НАСТЪПИ ВРЕМЕТО НА ЕСЕННИТЕ ЩОРМОВЕ

Те бяха десет въоръжени с много топове галиони, смачти, високи до петдесет метра, специално приспо-собени за превоз на съкровища и тяхната охрана,потопени под тежестта на несметни богатства до саматаватер-линия. Единадесетият беше случайно попадналияттук френски кораб „Грифон". Испанците му бяха запо-вядали да следва армадата, страхувайки се френскитеморяци да не „изплюят камъчето", т. е. да не дадатзнак на пиратите, че „Сребърната флотилия" е вечев морето и „джентълмените на сполуката" да вдигнатплатна.

. . . Още от сутринта на 29 юли моряците започнахада оглеждат подозрително небето. Слънцето все ощесветеше, но се появи някаква лека мъгла. Тежкитегалиони се разлюляха върху гъвкавите вълни. Наподветрената страна стърчаха острите зъбери на ри-фовете и предателските скали на Флоридския пролив.

Към обяд на 30 юли вятърът стихна. Небето се покрис облаци. После вятърът, сякаш притайвал се досега,изведнъж избухна от югоизток и засвистя застраши-телно в корабните въжета. Въпреки че нямаше ощеобяд, наоколо притъмня и се наложи да запалят фене-рите на кърмата.

Рано сутринта на следващия ден вятърът рязко сменипосоката си на изток — североизток и ураганът избухнас цялата си сила. Галионите силно се накланяха отедна страна на друга, строят им се разтури. Офицеритедаваха команди, но грохотът и воят на бурята ги спо-давяха.

Едни от корабите се опитаха да се измъкнат в откритоморе, за да могат при по-малка опасност да легнат надрейф. Но притиснати между скалистия нос и стенатана вятъра, те се принудиха да свият платна и бурятаги подгони към брега. Други пък решиха да останат накотва, но никаква котвена верига, нито котва можехада издържат такъв напор.

„. . . Капитан Себастиан Мендес, кормчия на кораба„Нуестра Сеньора де Кармен", пред моето, на нотариус,лице даде клетва в името на нашия господ бог и предкръста, както се полага по традиция, обещавайки даговори истината, заяви, че в събота на 31 юли, в двачаса сутринта, поради урагана, който дошъл от изток-североизток с такава сила, че въпреки той да бе оби-калял много години по всички морета и да бе изживя-вал много бури, никога досега не бе му се случвало давиди нещо по-свирепо, и неговият кораб, и всички дру-ги загинаха едни преди, а други след Палмар де Аис,близо до 28 градуса и 10 минути. . ."

В среднощната мъгла, погълнала деня, моряците семъчеха да се спасят от парчетата на мачтите, счупениот бурята, от скъсаните корабни въжета, от отнасящитевсичко зад борда тежки вълни. Един след друг корабитеналитаха върху островърхите рифове и високите бор-дове на галионите, направени от най-хубав дървен ма-териал за кораби, с оглушителен трясък се разбивахана трески.

Всичко беше свършено.И хората, и корабите. . . От единадесетте красавци

със снежнобели платна оцеля само един — френският„Грифон", който случайно се оказал по на североизтокот останалите кораби на кервана — той бе имал място

да маневрира, заобикаляйки страшния нос с неговитерифове.

Останалите кораби, независимо от испанското ка-толическо благочестие на своите имена, станаха жертвана стихията. Повече от хиляда моряци загинаха крайсамите брегове, безсилни да преодолеят силата на при-боя. Разтрошените трюмове изсипаха в беснеещатавода своето съдържание и кралят на Испания за ня-какъв си час обедня с една сума, която в днешни парипредставлява 14 милиона долара.

Властта веднага се раздвижи. Комендантът на Ха-вана, сержант майор Хуан дел Ойо Соларсано, спешноорганизира спасителна служба, без да чана пристига-нето на началството си от Мадрид. Събраните край-брежни индианци се гмуркаха под охраната на испан-ците, доколкото им стигаше въздух. На мястото наизтощените от умора идваха нови. Докараха от Хаванаи „техниката" на онези години — големи водолазнизвънци, в които можеше да се слиза на не много голямадълбочина. Извадиха няколко милиона пиастри. . . НоПИРАТИТЕ ОТ БАХАМСКИТЕ ОСТРОВИ СЪЩО НЕ СПЯХА

По тези места постоянно се навъртаха авантюристиот всякакъв вид и националност. Това беше времето,когато воюващите помежду си европейски държавиохотно предоставяха на пиратите патента за грабежна корабите от противниковата страна. В същностнямаше абсолютно никаква разлика между самите пи-рати и служещите на пиратския кораб на някой крал.(Появи се общопризнатото занятие: „Да чакаш връ-щащите се у дома", т. е. да се ограбват испанските ко-раби, връщащи се в Европа със скъпоценен товар отколониите. С това доходно занятие се занимаваха по-някога и доста високопоставени особи. Например из-вестният пътешественик и откривател на бреговете наВенецуела и Гвиана, лордът и наместникът на англий-ската кралица в графство Корнуел Уолтър Рълей,'бешесключил със своята монархия специален договор, пред-виждащ подялба на бъдещата плячка).

За пиратите вестта за корабокрушение беше катомиризмата на кръв за акулите. Англичанинът ХенриДженингс, унищожил пет кораба, беше завербувалдезертирали моряци от различни националности, обе-динени от своята необузданост и жажда за печалба, и ведин прекрасен ден се появи край бреговете на Фло-рида. Испанската стража от 60 човека се разбяга ощещом чу воя на щурмуващите триста пирати. И в ръцетена Дженингс и на неговите юнаци попаднаха около350 хиляди пиастри от тези четири милиона, коитоиспанците бяха успели да извадят от дъното.

Разбира се, това беше в мирно време и след Утрехт-ския мир от 1713 година нападението на поданиците наедин християнски монарх от поданиците на друг вечесе смяташе за разбойничество. Но всичко изтече отръцете на пиратите: в Лондон само се подсмиваха ипотриваха ръце, а в Мадрид бяха доволни, че успяха даизвадят около четири милиона и да ги изпратят вХавана няколко дни преди нападението на пиратите.С това работата се приключи. Испанците повече нищоне можеха да извлекат от водата.

Минаха години, десетилетия, едно столетие, второ. . .И ето че един нов ураган хвърли в краката на минувачатова, което старият беше скрил на морското дъно.

Златотърсаческата треска обикновено започва стова, че у жертвите й се появява пожълтяла и разкъсанакарта върху пергамент с кръстче, отбелязващо място-то, където лежат съкровищата.

Вагнер се сдоби с ново фотокопие на картата на Фло-рида, чийто оригинал, съставен само шестдесет го-дини след гибелта на армадата, се намираше сега вмузея. Ето ручея Себастиян, ето река Индиана. А ус-поредно с това ръката на отдавна умрелия картографстарателно бе написала: „Срещу тази река загина адми-ралът, командуващ „Сребърната флотилия от 1715 го-дина". . .

Вагнер направи първото „капиталовложение" в де-лото: той се сдоби със старичък минотърсач, приличащна похлупак, привързан за дръжка на метла, и започнада претърсва дюните в този район. Тънкият писък вслушалките означаваше метал! Но едно след друго връцете му се оказваха ту ръждива пружина, ту консервнакутия.

Изпитанието на новопоявилия се златотърсач про-дължи няколко седмици. И ето първата награда —старинен корабен гвоздей. После оръдейно гюле,друго, цяло хълмче от гюлета. Върху грубата схема сепоявиха очертанията на укрепен лагер: купчинитехвърлени гюлета обозначаваха точно неговите граници.В центъра на лагера имаше куп изпотрошени тухли. Анаред с тях няколко безформени стопени парчета сребро.

Значи тук са претопявали монетите в кюлчета, за да гипренасят по-лесно. Къде — в укрепената и охраня-вана от голям кралски гарнизон Хавана или в тайнопиратско скривалище някъде на Барбадос, Бахама илиЯмайка? Това никога няма да узнаем.

Вестниците заговориха за търсенията на инженерВагнер, от тях се заинтересуваха и нумизматите. „Аз сезапознах със сребърните пиастри и четириреаловимонети — писа един от авторитетните нумизмати,Робърт Несмит. — Без съмнение те се отнасят къмтези, които са се секли в монетния двор на град Мек-сико. Този тип монети са се правили в ранните дни отсъществуването на монетните дворове в испанскитеколонии. До 1732 година, когато била монтирана вин-това преса, те са се секли ръчно — чрез удар с чуквърху калъп. Тези грубо направени монети винаги сабили редки. . . Според мен това е най-важната находка,отнасяща се до Флорида, както от историческа гледнаточка, така и от нумизматическа, и съм уверен, чебъде! ето ще потвърди това. . ."

Окураженият Вагнер нае старо самолетче и започнаразузнавателни прелети над пустинния залив. Той ви-сеше с часове на предпазните ремъци, изсулил се навънот кабината на самолета, който летеше с малка скорости на малка височина.

И ето най-после на юг от малкия залив Палмар деАис под крилото на самолета се мярна някаква тъмнаелипса. Самолетът закръжи над това място. Встранистърчаха равномерно разположени продълговати пред-мети. Бордови оръдия? ,

На следващия ден самолетът беше изоставен. Сме-ниха го с лека лодка и акваланг. В прозрачната есеннавода ясно се виждаха полузатрупаните с пясък очерта-ния на баласт, който някога е бил в трюмовете на носа-чите на съкровища. Дървените настройки и бордоветевече не съществуваха, всичко пощадено от ураганаза два и половина века беше изядено от тередо —мънички червеи — дървояди.

Страшните някога оръдия бяха облепени с мидничерупки и украсени с пищни водорасли. Пясъчните на-носи скриваха почти всичко, което можеше да е оста-нало от кораба и неговия товар. За да се разчистят„прес-пите , щеше, изглежда, да е нужно толкова време,колкото е трябвало за тяхното създаване.

Днес обаче човек противопоставя на силите на вре-мето съвременната техника. Неуморният Вагнер орга-низира фирма —

„КОМПАНИЯ НА ОСЕМТЕ РЕАЛА"В тази „Компания" , наречена така, защото осем

реала е стойността на старинния испански пиастър,влязоха няколко опитни леководолази, преводач отстароиспански и специалист по навигация. „Компа-н и я т а " се задължаваше да даде на правителството 25%от всички ценности, които й предстоеше да открие.Тя си осигури научната поддръжка на музея във Фло-рида и въоръжена със стара гемия, пристъпи към ра-бота.

. . . Един след друг в морските дълбини се мяркахачерните костюми на леководолазите. Видимостта бешена една ръка разстояние. Прибоят беше р я з ъ к и гихвърляше ту върху камъните, ту упорито ги дърпашенавътре към открито море. Течението се стараеше даобърне човека с краката нагоре и да го завлече в хра-сталаците от люлеещи се водорасли.

Въпреки всичко работата продължаваше. Отначало

38

беше съставена схема, върху която квадрат по квадратбяха нанесени всички баластни камъни, оръдия,пясъчни натрупвания. След това се заеха с „премест-ване на мебелите". Всеки камък, много от които наземята биха тежали около тридесет килограма, тряб-ваше да бъде вдигнат или обърнат. Първите находкибяха много скромни — най-вече счупени глинени съ-дове. Но музеят настояваше: „Събирайте всичко допоследния чиреп и изпращайте срочно! " Тежката работапод водата продължаваше.

Веднъж един от леководолазите, само няколко ми-нути след потапянето си, подаде глава от водата, мъл-чаливо се изкачи по стълбичката и свали тежката гу-мена ръкавица На дланта му лежаха потъмнели, ноотлично запазени пиастри. Пет минути след товавсички, за които имаше акваланги, трескаво работехана дъното.

„Преместването на мебелите" даде своите плодове.Купчината, която растеше непрекъснато, промени по-соката на придънното течение. То разчисти от наноснияп я с ъ к доста широка ивица от дъното, която оголи

Пиастри, пиастри!

първоначалния пласт. По цялата му дължина лежахаостатъците от корабокрушението

Археолозите домъкнаха на дъното нещо подобно наогромна прахосмукачка. Нейната тръба смучеше силноводата, пясъка и всичко, което се намираше в него, иплюеше върху специалната площадка за оглеждане исортиране. По-късно взеха участие и чувствителнитемагнитометри, способни да „подушат" зарития в пя-съка метал на разстояние седем метра. Вместо пасивнода чакат подаръци от течението, сега търсачите за-почнаха планомерно да изследват остатъците от ко-рабите.

Появиха се крехки парчета от дърво. При първиядопир те се превръщаха в мастилен облак и леководо-лазите се убедиха, че се намират „вътре" в кораба.В една от кошниците, издигнати от дъното, бе наме-рена „питка" от варовик с големи пластове сребро внея. Някога няколко такива пласта, още преди да сасе покрили с варовик от продължителния си престойв съкровищницата на Нептун, са представлявали съ-държанието на двадесет килограмова бъчвичка. Някога,гонен от испанската стража, робът — индианец е прена-сял върху гърба си една такава бъчва, а две са пред-ставлявали товар за муле.

Ясната схема, която направиха сега, позволи съв-сем точно да се установят местата на кърмата, на носаи на трюмовете на кораба. И точно там, където тряб-ваше да се намират каютите на капитана, щурмана иофицерите, археолозите намериха сребърни вилици ичинии, позлатена мастилница, съд за пясък, чието съ-държание преди повече от двеста години е служило закапитанска „попивателна", бронзова бижутерска тег-лилка с цял комплект чашки и дребни грамчета, меденщурмански пергел „в работно състояние" — сякаш сегачертае курса! — десет килограмов оловен лот, датиращот 1712 година, и то точно такъв, какъвто се използуваи сега. И още много други предмети.

Отдавна не беше хващай такъв „улов" на предмети отматериалната култура от началото на 18 век.

„Дайте края!" — извика леководолазът Дан Том-псън, когато изплува на повърхността, после хванадебелото въже и отново се гмурна И ето двама душидърпат нагоре някаква зелено — черна маса, която тежкосе удря о борда. При удара парчетата варовик и кора-лови натрупвания се разчупват. На палубата лежи три-десеткилограмова буца от слепени сребърни монети.След половин час извадиха още една, почти същата поголемина.

Подложиха ги веднага на електролитна обработка исреброто засия. В центъра на буцата монетите не бяхаповредени и изглеждаха така, сякаш току-що са из-лезли от монетния двор. Впрочем, за разлика от днеш-ните, между тях беше невъзможно да се открият двееднакви монети. Всяка е била отсечена от сребърнокюлче и ръчно е била подпечатвана с кръст и кралскиягерб.

Грубостта на сеченето се обясняваше очевидно стова, че те са били „временни" пари. Историците пред-полагат, че в Испания са ги преработвали, използувайкипо-съвършена техника. Това, което е можело да се из-прати в далечните колонии, не задоволявало управни-ците на метрополията. По тази причина, както и по-ради нередовния транспорт по време на войната, вмузеите и у отделните колекционери се намираха рядкомонети, сечени в Новия свят в периода от 1700 до 1715година. И ето че Кип Вагнер и неговите приятели из-вадиха от дъното около две хиляди златни дублона иняколко хиляди сребърни пиастри, сечени през оновавреме.

Племенникът на Вагнер има щастието да направиедна изключителна находка. Момченцето се забавлявашена брега с минотърсача (същия, който някога беше из-питвал търпението на Вагнер — старши) и напипа съв-сем случайно златна верижка, дълга едва ли не четириметра.

Това украшение бе придавало на някакъв придворенфрант тежест в обществото. Към верижката бе при-крепена висулка — златен дракон, голям колкото

39

палец. В корема на дракона имаше златна четка за зъби,опашката му беше лъжичка за чистене на уши, а акосе духнеше драконовата паст, се чуваше рязка свирка.С една дума, забава, утешение и гордост за светскиячовек. Можем да си представки колко труд и колконапрежение е изисквала работата над тази изящнадреболийка с нейните 2176 малки звена, украсени с ро-зетки, съединени така хитро, че днешните златари самоклатят в недоумение глава.

. . . Мина есента със своите щормове, когато да сеработи в морето беше невъзможно. Настъпи пролет.

Когато морето се успокои и видимостта на дънотостана по-добра, подводната „прахосмукачка" започнада плюе на брега парчета порцелан. Машината бе спрянаведнага. Беше включен в действие най-съвършеният ипрецизен инструмент, известен досега на археолозите —човешките ръце. И ето — цяла, недокосната от вре-мето старинна китайска порцеланова ваза и няколкочаши, които проблясваха с бяло — синкавите си изобра-жения.

Опитай се после да твърдиш, че вещите нямат своясъдба! Направеният в Китай от древен майстор крехъкпорцелан е бил докаран с камилски керван на пазара възФилипините под платното на пробита джонка. Послебил изпратен с испански кораб в Мексико. Оттам е билнатоварен на муле и по тясна планинска пътечка стиг-нал от тихоокеанския до атлантическия бряг във Вера-крус. Тук бил натоварен отново в трюмовете на галиона,за да попадне на морското дъно край бреговете на Фло-рида от щорма, разрушил кораба, но „пожалил" нежниясъд. И там той пролежал два и половина века, за дасе намери накрай върху музейния рафт. . .

Засега все още беше трудно да се оцени намеренотоот „Компанията на осемте реала". Звънките монети,кюлчетата злато, среброто, пръстените със скъпоценникамъни, медальоните от благородни метали — всичкотова по пресмятанията на специалистите струвашене по-малко от един милион долара.

Но може ли да се определи стойността на придобититеот тези открития знания за миналото?. . .

БОРИС СИЛКИИ

Преведе от руски Наталия Воронова

МЕДЪТ ПО СВЕТА

Трима съветски учени — Шумски,Кренке и Зотиков — са изследвалиразпространението и количествотона цялата ледена маса по Земята.Техните изчисления са довели доинтересния извод, че ледниците съ-ставляват 98,95% от цялата ле-дена маса и заемат 10,9% от су-шата, подземният лед е само 0,83%от ледената маса и заема 14,1%от сушата. Морският лед пред-ставлява 0,14% от общата леденамаса и обхваща само 7,2%, от площтана океаните. Айсбергите са изчис-лени отделно от морския лед. Тесъставляват 0,03% от общата ле-дена маса по Земята и заемат 18,7%от площта на океаните. Ученитене са пропуснали да изчислят и ат-мосферния лед. Неговият относите-лен дял е нищожен. Той заема само0,01% от общата ледена маса, нов замяна на това е разпространеннавсякъде в атмосферата.

ШЕСТДЕСЕТ ДНИ ПОДВОДАТА

Четирима американски учени саРешили идващата пролет в заливана остров Сент Джон (Малките Ан-тилски острови) да прекарат шест-десет дни под водата на петнадесетметра дълбочина. Експедицията име наречена „Тектит I". Тя има зацел да проучи дъното на океана отгеологична и топографска гледна точ-ка, да се изследват флората и фау-ната на такава дълбочина, както ивъздействието на новата, непри-вична обстановка и голямото на-лягане върху организма на човека.

Подводното жилище ще се състоиот две помещения с цилиндричнаформа, високи 5,4 м и с диаметър3,6 м. Те ще бъдат свързани по-между си с тунел 1,2 м в диаметър.Хранителните продукти ще бъдатпоставени в отделно помещение. Под-водното жилище ще бъде снабдяванос вода и свеж въздух чрез дълъг мар-

40

куч, свързващ го със специален па-раход на повърхността.

Една малка подводница ще бъдепридадена в помощ на учените, зада помага при преместването им пидъното на океана.

Заливът Сент Джон е избранкато място за бъдещия опит неслучайно. От една страна, водататам е доста топла, а от другастрана, флората и фауната —разнообразна и рядка.

Единствената връзка на изсле-дователите с външния свят презвреме на техния престой ще бъдетелефонът.

„Сианс е ви" — Франция

сивият ЖИРАФ

Жирафата Томи от зоологическата• градина в Токио е постигната отголямо нещастие — нейният син сее появил на бял свят без петна.Това е изключителен случай в зооло-гията и около него се е вдигналголям шум. Синът на Томи засега епървият в света сив жираф. Май-ката обаче малко се интересува отвълненията на зоолозите, за неядетето си е дете и нищо повече.

ТРАНЗИСТОРЕН БИК

БИКЪТ на колела, който виждатена снимката, е направен не за за-бавление. Във фермата на мистърХарис, където се отглеждат бикове,конете се плашат от разгневенитеживотни. Нужно е да се тренират ида се научат да отбягват рогата.

Сега във фермата ежедневно сепровеждат тренировки. Бикът, уп-равляван от разстояние, атакува ко-нете. Те не разбират, че врагът е из-куствен, и все така изплашени хвър-лят ездачите от гърбовете си.

„Вокруг света" — СССР

ПЕЛИКАН НА КОЛЕЛА

Един от пеликаните в Плимутскатазоологическа градина си счупил кра-ка. След операцията кракът зараснал,но птицата останала саката и здра-вето й започнало да се влошава.Ветеринарните лекари предписалиразходки, но какви разходки можеда прави саката птица!

Пеликанът бил спасен от дирек-тора на зоологическата градина. Тойзапочнал да го извежда на разходкас велосипед по начина, който виж-дате на снимката. Пеликанът бързосвикнал. Докато директорът карабързо, всичко е в ред, пеликанътседи на гърба му. Но малко щом за-бави — пеликанът става неспокоени започва да пляска с крила. Дирек-торът трябва да натиска педалите. . .

ГЕНЕРАЛ ОСТИН МЕЛО

Мексиканските вестници търже-:твено обявиха, че генерал ОстинМело ще присъствува на открива-нето на олимпиадата в Мексико.Генерали — много, но Остин Мелое един. Първо — той е на сто и три-надесет години и второ — „той" ейена. Военната си кариера тя е за-почнала през 1867 година, когато сее сражавала против войските наНаполеон в Мексико, преоблеченав мъжки дрехи. Генералските епо-лети е заслужила четиридесет го-дини по-късно в дните на Мексикан-ската революция.

ПРИАВТОМОБИЛЯВАНЕ

Един нов термин. Досега ни бяхаизвестни: приземяване, приводня-ване, прилуняване. Френският пилотЖан Фалу се е „приавтомобилил".Желаейки да покаже точността науправлението на своя спортен са-молет (и, разбира се — своето май-сторство!), той се е спуснал на по-

крива на лека кола, движеща се с90 км в час. Рискованият опит еизвършен на спортния стадион вград Сан-Кантен.

41

НАЙ-ДЪЛГОТО ИМЕ НАМЕСТНОСТ

То се вижда на снимката — имена един хълм в Нова Зеландия, надесетина километра от град Поран-гахау. Името на хълма може дабъде преведено разказвателно така:„Върхът на хълма, на който Тама-теа, изследователят на страната,изкачил се тук с разтреперани колена,свиреше на своята любима флейта".Някои жители на град Порангахауобаче твърдят, че това е само сък-ратеното име на хълма, а истин-ското съдържа още 28 букви.

ЛАЗЕРНИ ПИСТОЛЕТИ

За лазерни пистолети сега се го-вори във всички научно — фантастичниромани. Можем вече да покажем какизглежда в действителност един та-къв пистолет. Той е производствона Централния институт за споя-

защото този уред има съвсем мирноприложение — използува се за споя-ване на труднотопими сплави.

ЗНАЦИ ОТ УРАРТУ

Еребуни, непревзимаемата кре-пост на царете на Урарту, е сегаядрото на Ереван, столицата наАрменската ССР. В града сега сеизвършват множество археологи-чески разкопки във връзка с честву-ването на неговата 2750-годишнина.Докато Вавилон, Ниневия и Персе-полис — градове, които са били ос-новани по същото време, отдавна несъществуват, Ереван се разрастваи разхубавява. На снимката вля-во — фреска от дворцова зала вЕребуни. Вдясно — плоча с клино-писно писмо от Урарту, откританаскоро.

„Цайт им билд" — ГДР

ваща техника в Хале, ГДР. Ръчниятлазерен пистолет е почти джобен(лявата снимка), неговата главначаст е рубиновият кристал (вдясно).Името „пистолет" е само образно,

ЕЛЕКТРОННА МОЗАЙКА

Така изглежда голямото табло наедна електронна машина, пригоденада следи и обработва данните за дви-жението на космическите спътници.Машината е съставна част от еднарадарна система.

ЗВУКОПОГЛЪЩАЩИ АБАЖУРИ

Те висят, акуратно подредени, ведин тракторен завод в Бавария.Изработени са от материал, който„попива" шума. Това са опитниобразци. Ако резултатите от тяхнатаупотреба се окажат добри, те ще бъ-дат предложени и на други предприя-тия.

ПО СИСТЕМАТА НА НАКОЛНИТЕЖИЛИЩА

Касае се за Токио — столицата наЯпония. Предвижданията са, че вначалото на осемдесетте години тукще живеят над 15 милиона душиТози град, изграден в полукръг крайТокийския залив, и сега се задъх-ва: движението на автомобилите в

42

НА

УК

А И

РЕ

ЛИ

ГИЯ

центъра е толкова трудно, че човекмного по-бързо се придвижва пеша,отколкото с кола. Места за строежна нови жилища няма. Квадратниятметър в столицата струва вече към2000 долара.

Инженер Кенцо Танге е разрабо-тил проект за разширението на гра-да, като изхожда от принципа, чеТокио трябва да расте не на сушата,а към водата. Той предлага, кактосе вижда на снимката на макета, взалива да бъдат поставени огромнистоманобетонни ленти по принципана наколните жилища. Върху тезиленти да бъдат изградени жилищнидомове. Движението на превознитесредства ще става по многоетажнимагистрали над водата. Всичко товане ще затруднява корабоплаването,тъй като океанските съдове ще мина-ват под стоманобетонните ленти ипод зданията.

„Хоби" — ГФР

НАЙ-ДРЕВНИЯТ ХЛЯБ

В Швеция, недалеко от градче-то Орлунд, археолозите са намерилипри разкопки парче хляб, което е навъзраст 1400 години. То е билооткрито в едно глинено гърне за-едно с няколко кости. Учените твър-дят, че този е най-древният хляб,известен досега.

СКОРПИОНИТЕ И РАДИОАКТИВ-НОСТТА

Един странен факт. Оказва се, чеа скорпионите е безвредно радио-активното излъчване в дози, които

убиват другите живи организми.

След избухването на френските яд-рени бомби в Сахара са били извър-шени изследвания върху уловени впустинята скорпиони. Докато за чо-век е смъртоносно излъчване от 600рентгена, скорпионите се чувству-вали добре при 80 000 рентгена, аслед няколко дена издържали 154 000рентгена. Засега тайната на тозиимунитет не е разгадана. Скорпио-ните са се появили на земята предиоколо сто и петдесет милиона го-дини. Какви са били условията,които е трябвало да преодолеят,за да могат да съществуват? Ниматогава Земята е била така облъч-вана? От какво — от избухване наСвръхнова звезда?

ЖЕЛЯЗО ОТ КОСМОСА

Желязото е било известно на егип-тяните около 4000 години преди на-шата ера, т. е. — от преди 6000години. В гробниците на фараонитеосвен златни и сребърни предметисе намират и железни късове, коитоегиптяните от онези времена саценили като злато. Те са наричалижелязото „метал от небето", защототогава са го получавали от метео-рити. Между каменните блокове наХеопсовата пирамида, която е отзначително по-късна епоха, също сенамират зазидани метални пред-мети, изработени от метеоритно же-лязо.

„Наука и религия" — СССР

ДОК ЗА САМОЛЕТИ

На изложбата „Технически по-стижения" в Москва Съветскиятсъюз показа механизиран док заобслужване на самолети. Той е при-годен за самолетите „ТУ-124" и „ТУ-134". Докът е дълъг 50 метра, широке 38 метра и има височина 15,5 метра.Изчислено е, че едно такова приспо-собление се изплаща от икономиите,които реализира в продължение натри години.

СИМУЛАЦИОННА КАБИНА

Странно название на странно при-способление. Това е една самолетнакабина, снабдена с лостове. Кабинатае пригодена да симулира летене, т. е.— пилотът, който е в нея, получаваистинско чувство за движение насамолета. Кабината извършва поч-ти всички движения както при дей-ствителния самолет, включително инякои акробатични номера.

„Интеравиа" — Швейцария

43

НОВИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИЗЧЕЗ-ВАНЕТО НА ДИНОЗАВРИТЕ

Проблемът за изчезването на дино-заврите занимава отдавна мисълтана учените. Съществуват множествохипотези, които се стараят да обяснятедновременното изчезване на тезигигантски влечуги. Така напримернякои учени смятат, че причина затова явление е някоя заразна болест,от която са заболели едновременнодинозаврите, други учени предпола-гат, че малките бозайници презтази епоха са изяли яйцата на ди-нозаврите, трети поддържат хипо-тезата, че рептилиите са загиналивследствие на сърдечна недостатъч-ност.

В последно време още две новихипотези се опитват да изяснят тозивъпрос. Едната твърди, че причиназа • изчезването на рептилиите сагъсениците. Краят на Креда се ха-рактеризира с развитието на цвет-ните растения и паралелно с това сразвитието на ципокрилите насекоми.Гъсениците на тези пеперуди буквал-но превземат растенията, с които сехранят тревопасните динозаври, ипо този начин предизвикват тяхнотоунищожаване. А това довежда и досмъртта на хищните динозаври, коитосе хранят с месото на тревопасни-те.

Според втората хипотеза причиназа изчезването е селенът. Усиленатавулканична дейност изхвърля наповърхността на Земята огромниколичества селен. От това растениятастават силно отровни. Тревопаснитединозаври постепенно се отравят иумират, а като последствие от товаумират и хищните динозаври.

И тези две хипотези, както и всич-ки останали не могат да обяснятвсички факти около изчезването надинозаврите, затова и те не могатда задоволят напълно учените. Тряб-ва да се отбележи, че в края на Вто-ричния период динозаврите не саединствените животни, които са из-чезнали. В края на Креда изчезватамонитите, белемнитите, черупче-стите, някои морски влечуги, катоихтиозаврите, а също така и някоилетящи влечуги.

Привършването на храната илинейното заразяване не може да до-веде до едновременното и пълно из-чезване на динозаврите. Истинскотонаучно обяснение би трябвало даразгледа този въпрос много по-общои да намери още множество взаимносвързани причини.

44

ТРЪБОЗЪБ ОТ ЗООЛОГИЧЕСКА-ТА ГРАДИНА

Розово, без косми, покрито с бръч-ки, със зурла като фуния — товалюбопитно животно тежи два кило-грама и е дълго шестдесет сантиметра.То е бебе - тръбозъб и е второто,родено в неволя.

Тръбозъбът живее в Африка, глав-но в зоните, където има савани.Храни се изключително с мравки итермити. Възрастните екземпляристават големи колкото свиня. Жен-ската ражда от четири до пет малки.Тези бозайници живеят около петна-десет години и са забележителни стова, че отлично умеят да ровят зе-мята със зурлите си.

АРХЕОЛОГИЧНИ РАЗКОПКИКРАЙ МЪРТВО МОРЕ

По крайбрежието на Мъртво моресе провеждат археологични разкоп-ки, при които са открити неизвестниръкописи. Край провинция Кумрансе намират входовете на пещери,станали обект на археологичнитеизследвания. В една от тези пещериса открити ръкописи, озаглавени„Война между синовете на Светли-ната и синовете на Мрака" и „Хим-нът". Учените предполагат, че те саот началото на нашата ера. Ръкопи-сите са сгънати на руло и въпрекиче учените са приложили всичкимодерни методи, не са могли успеш-но да развият всичките. Поради това,че много хилядолетия са прекаралипод земята, някои ръкописи са севтвърдили и се чупят на парченца.

Освен ръкописите край Кумран саоткрити и други обекти, представ-ляващи голям интерес за археоло-

зите, като например огромна зала,която е служела същевременно икато помещение за хранене, а също имножество съдове от тази епоха.Това ще спомогне по-добре да сепроучи миналото на този край.

„Сианс е авенир" — Франция

ТЕСТПредлаганият тест е из областта

на географията и може условно дас е нарече „ Н а й — н а й — н а й " . Той е„един от пет", т. е. единият от петтедадени отговора е верният. Всекиверен отговор носи определен бройточки — всичко 90. Ако наберетедо 30 точки, вашите знания в тазиобласт не са особено големи. Между30 и 45 точки ще наберат хора сдобри познания, а до 60 точки — съсзначителен интерес към географията.Над 60 точки ще наберат хора сотлични познания, както и със спо-собност лесно да запаметяват наиме-нования, цифри и факти.

И тъй, да започнем! Коя (кой,кое, кои) е:

1. Най-северната материкова точкана Европа? — нос Мароки, н. Рока,н. Байрон, н. Норкюн, н. Йорк.

2. Най-големият остров в света?— Ява, Суматра, Гренландия, Ве-ликобритания, Мадагаскар.

3. Най-високият връх в Пирин?— Полежан, Вихрен, Пирин, Ка-меница, Орелек!

4. Най-голямото езеро в света? —Каспийско море, Горно езеро, Викто-рия, Аралско море, Танганика.

5. Най-дългата река в света? —Нил (с Кагера), Амазонка (с Укаяли),Мисисипи (с Мисури), Лаплата (сПарана), Меконг.

6. Най-високият връх в света? —Джомолунгма, Мак Кинли, КарстеиТопен, Монблан, Мусала.

7. Най-големият български островпо Дунава? — Козлодуй, ГолямВардим, Батин, Алеко, Белене.

8. Най-дългият канал в света?— Суецки, Волго-Донски, Беломор-ско-Балтийски, Панамски, Килски.

9. Най-голямото езеро в България?— Бургаско, Атанасовско, Мандрен-ско, Варненско, Шабленско.

10. Най-южната материкова точкана Европа? — нос Галинас, н. Пиай,н. Баба, а. Челюскин, н. Мароки.

11. Най-високият връх на Родо-пите? — Голям Персенк, ГолямПерелик, Голяма Сюткя, Беслет,Орлица.

12. Най-големият полуостров всвета? — Индокитай, Индостан,Арабски п-ов, Лабрадор, Мала Азия.

13. Най-дългата река в България?— Осъм, Искър, Тунджа, Марица,Осъм (за крайна точка се смята Ду-нав или границата).

14. Най-високият връх в Европа?— Монблан, Юнгфрау, Монте Роза,Бернина, Гросер Арбер.

15. Най-дълбокото езеро в света?— Онтарио, Чад, Титикака, Викто-рия, Байкал.

16. Най-пълноводната река в Аме-рика? — Амазонка (с Укаяли), Ми-сисипи (с Мисури), Лаплата (с Па-рана), Парагуай, Ориноко.

17. Най-големият язовир в Бъл-гария? — Искър, Студен кладенец,Батак, Студена, Панчарево.

18. Най-северната точка на су-шата? — нос Кабу Бранку, н. Чарлз,н. Рас Хафун, н. Морис Джесъп,Иглен нос.

19. Най-голямото езеро в Рила?— Рибно езеро (горното), Рибноезеро (долното), Мъртво езеро, Ред-жепско езеро, Смрадливото езеро.

20. Най-високият връх в Африка?— Килиманджаро, Кения, Еми Куси,Джебел Тубкал, Рувензори.

21. Най-високият връх в ЗападнаСтара планина? — Ком, Миджур,Баба, Мургаш, Бабин нос.

22. Най-гъсто населеният конти-нент? — Европа, Азия, Африка, Се-верна (със Средна) Америка, Австра-лия и Океания.

23. Най-голямото езеро в Пирин?— Попово езеро, Валявишко езеро,Рибно езеро, Дълго езеро, Типицкоезеро.

24. Най-голямото море в света?— Средиземно, Арабско, Карибско,Охотско, Коралово.

25. Най-високият връх на СреднаСтара планина? — Ботев, Левски,Вежен, Чумерна, Исполин.

26. Най-големият полуостров наЕвропа? — Пиренейски, Балкански,Скандинавски, Апенински, Колски.

27. Най-голяма надморска висо-чина има езеро? — Мичигън, Бай-кал, Виктория, Исикул, Титикака.

28. Най-дългата река в СССР? —Лена, Амур (с Шилка и Онон), Об(с Катун), Волга, Енисей (с БийХем).

29. Най-високият връх на Среднагора? — Братия, Тръна, Морозов,Буная, Богдан.

30. Най-големият български ос-тров по Черно море? — Болшевик,Васил Коларов, Свети Петър, СветиТома, Змийския остров.

ОТГОВОРИ

НА КРЪСТОСЛОВИЦАТА

ОТ БРОЙ 8

ОТВЕСНО. 1. Малки телца на клетките,които лесно се оцветяват. — Полуостров,завършек на п-в Индокитай. — Най-от-далечената от Слънцето планета. 2 В древ-на Гърция, ораторско изкуство, теория накрасноречието. — В астрономията, ъгълът.

под който от дадено небесно светило севижда радиусът на Земята, считан от цен-търа до мястото на наблюдението. — Отворина потни жлези по повърхността на ко-жата. 3. Департамент в Югоизточна Фран-ция. — Древногръцки философ (ок. 404 —

к р ъ с т о с л о в и ц ароля на симпатичната нервна система.3. Драма от Шекспир. — Древен град вСеверна Африка на 120 км от Картаген,край който в битка между римските икартагенските войски бил решен изходътот II Пуническа война. — Време на някоесъбитие или случка. 4. Английски мисли-тел и политически деец, един от осново-положниците на утопическия социализъм.— По библейската легенда, по-стария синна Адам. — Английски полярен изсле-довател, открил в 1831 г. Северния магни-тен полюс. 5. Ляв приток на р. Урал. —Транспортни средства със собствен дви-гател и система на управление, пригоденза движение по релсов път. 6. Каменна илитухлена стена. — Прибор за пушене. —Река в Италия, ляв приток на По. — Нота.7. Стара мярка за тежина (мн. ч.). — Де-партамент в Южна Франция. — Един отседемте хълма, на които бил разположендревният Рим. 8. Туземен жител на НоваЗеландия. — Последни прояви на жизне-ните функции на организма. — Феодалнопочетно звание у мохамеданските народи,особено у турците (мн. ч.). 9. Френски де-партамент, известен с производството навино — Български болярин и военачалникот края на X и началото на XI век. — Пъ-тека в парк или градина. 10. Силно отров-на нашенска змия. — Желирана колоидно-дисперсна система. 11 Столицата на Фи-липините. — Спътник на планетата Юпи-тер, открит в 1610 година от Галилей. —Химически елемент от ІІІ група. 12. Мярказа повърхнина. — Постоянен естественводоем по земната повърхност с трайнопроточно оттичане на водата. — Град ипристанище в Чили. 13. Ходило на живо-тински некопитен крак. — Спортно ра-венство. — Единица за измерване насила. — Детайл, поддържащ въртяща сечаст на механизъм или машина. 14. Теле-фонен повик. — Рид в Западните Родопис най-висок връх Черновец — Голямсеверноамерикански папагал. 15. Вид пуш-ка с по-къса цев. — Минерал, главнасъставна част на базични и ултрабазичнискали. 16. Отрова, добивана от растениетоаконит — Жителите на една страна. 17.Голяма и хищна морска риба с широкотяло. — Твърди скални или почвени ча-стици, влачени по дъното, плаващи в рекитеили разтворени във водата. — Германскифизик (1787—1854). 18. Ред едносемеделнитревисти растения от семейство лилие-цветни. — Река в Белоруска и ЛитовскаССР. — Древно название на Волга. 19.Слабо алкохолно питие. — Хунски вождот 434 — 453 20 Реката, на която е разполо-жен гр. Тула в СССР. — Река в ЮжнаАзия (Индия и Пакистан). — Част отконска кола. — Откривателят на четири-тактовия двигател с вътрешно горене. 21Химически или минерални вещества, упо-требявани за подсилване на почвата. —Лесно изпаряваща се течност. — Казашкивоеначалник 22 Екваториално съзвездие.

— Член на палатата на лордовете в Англия.— Древни племена от индоевропейскипроизход. 23. Къс гвоздей за съединяванена метални пластинки. — Долният слойна земната атмосфера.

46

ВОДОРАВНО: 1. Двете имена на мо-реплавател, открил Америка 2. Малкивлакънца, които заместват корените у ня-кои спорови растения. — Съветски фи-зиолог, академик (1882—1958), създателна учението за адаптационно - трофическата

323 пр. в. е.). — Наименование на редицавродени и придобити сърдечни заболявания(ед. ч). — Минерал, безцветен, бял илиразлично оцветен 4 Натриев хлорид. —Тънка и дълга сабя за фехтоване — Лето-писи. 5 Бял прах, препарат на креоза-та. — Електромагнитен уред. — Зрело-стник 6 Департамент в Южна Франция.— Морски хищник. — Вкаменяла маса отвулканични скали с куполна форма. —Немски философ, родоначалник на нем-ския класически идеализъм. 7. Наукатаза жизнените явления в растителния, жи-вотинския и човешкия организъм —Еднаот аминокиселините. — Транспортно пред-приятие за обслужване и поддържане визправност на превозни средства. 8.Островна група по Западното крайбрежиена Южна Корея. — Мъжки овци. — При-станище на Атлантическия океан в Кон-го. — Инициали на наше предприятиепо разпространение на печата. 9. Силноалкохолно питие. — Едра змия, от семей-ството на боата, най-дългата змия — Чи-стата тежина на стоката. — Град в СевернаИталия, близо до Милано. 10. Зелен-чуково растение. — Науката, която сезанимава със стопанския живот. 11. Рекав СССР, Сибир. — Мисъл, общо понятиеза даден предмет или явление. — Дребнарумънска монета. — Немски дребнобур-жоазен социалист, остро критикуван отВ И. Ленин в „Държавата и революцията".

— Название на някои заразни заболявания,придружен" с треска и замъгляване на съз-

нанието. 12. Агрегатно състояние на ва-дата. — Безотточно езеро в Турция —Название на главен площад в древногръцкиград. — Героиня от романа „Тютюн". —Авторът на произведението „Аферата Бле-ро", послужило за сценарий на филма „Ничул, ни видял". 13 Род птици от семей-ство фазанови, обитаващи високите пла-нини в Кавказ да Централна Азия. — Старинемски сребърни монети — Марка немскимотоциклети. — Старогръцки епическипоет. 14. Косвен налог, с който се облагатстоките, превозвани през границата нададена страна — Най-ярката звезда всъзвездието Орион. — Продълговато по-мещение в къща. — Теглото на съдаили опаковката на стоката. 15 Обща сла-бост на организма. — Езеро в Приморскиякрай на РСФСР, на границата с Корея. —Река в Южна Америка.

Р Е Ч Н И К1. РИЗОИДИ — малки влакънца, които

заместват корените у някои спорови ра-стения.

2. ОРБЕЛИ — съветски физиолог,академик (1882—1958), създател на уче-нието за адаптационно — трофическата роляна симпатичната нервна система.

3. АВЕНТИН — един от седемте хълма,на който бил разположен древният Рим.

4. АСТЕНИЯ — обща слабост на орга-низма.

ОТГОВОРИ НА ТЕСТА

1. Нос Норкюн — 5 точки. 2.Гренландия — 2 т. 3. Вихрен —1 т. 4. Каспийско море — 2 т. 5.Мисисипи (с Мисури) — 1т.6.Джо-молунгма — 1 т. 7. Белене — 4 т. 8.Беломорско — Балтийски канал — 5т.9. Бургаско езеро — 2 т. 10. НосМароки — 5 т. 11. Голям Перелик —3 т. 12. Арабски полуостров — 3 т.13. Искър — 1 т. 14. Монблан — З т .15. Байкал — 3 т. 16. Амазонка (сУкаяли) — 3 т. 17. Искър — 1 т.18. Нос Морис Джесъп (Гренландия)— 5 т. 19. Смрадливото езеро —2 т. 20. Килиманджаро — 4 т. 21.Миджур — 2 т. 22. Европа — 3 т.23. Попово езеро — 4 т. 24. Кора-лово море — 5 т. 25. Ботев — 2 т.26. Скандинавски п-ов — 4 т. 27.Титикака — 5т.28. Амур (с Шилкаи Онон) — 4 т. 29. Богдан — 1 т.30. Васил Коларов — 4 т.

ОГРАБЕНАТА КАСИЕРКА

Рано една вечер съобщават по телефона в управле-

нието, че е ограбена касата на магазин в отдалечен квар-

тал. След десет минути инспектор Стрезов и старшина

Варадин са на местопроизшествието. Касиерката им

разказва през сълзи следното:

— Рядко ми се случва да броя парите сама, обикно-

вено моят колега ме изчаква и после заедно вървим до

трамвая. Но тази вечер бързаше за рождения ден на

сина си и не ме дочака. Понеже не съм имала основание

да се страхувам досега, аз заключих само междинната

стъклена врата, а на външната пуснах надписа „зат-

ворено", за да не ме безпокоят клиенти. После седнах

да си проверя касата. Изведнъж силен трясък ме на-

кара да подскоча от мястото си. Стъклото на вратата

беше разбито, а в отвора се виждаше човек с пистолет в

ръка. Влезе, взе парите, както ги бях сортирала на

купчинки, и изтича навън, без да каже нито дума.

Щом се съвзех, веднага позвъних в управлението и

вие. . . Но аз нямам вина, нали, другарю инспектор?

И срещу вас да насочат пистолет. . .

— Сигурно ще намерим следи от пръстите му побравата или около касата — обажда се старшина Ва-радин. — Вероятно е някой стар наш познат.

— Няма да се наложи да търсим отпечатъци — ус-михва се Стрезов и се обръща към касиерката: — А виеще направите най-добре да върнете веднага паритеи да ни кажете името на съучастника си. Историята емалко плитко скроена.

Защо смята инспектор Стрезов, че грабежът е инсце-ниран?

НЕДОКАЗАНО САМОУБИЙСТВО

Рано сутринта инспектор Стрезов е повикан в хотел„Гларус". Самоубил се е индустриалецът Уилсън, при-стигнал преди пет дни на почивка в курорта „Златнипясъци" с младата си съпруга. Инспекторът намирастаята в пълен порядък. Умрелият лежи като заспалв леглото си, на нощната масичка стои чаша недопитчай, в който експертите веднага откриват следи отсилно отровен алкалоид. На масата се вижда обемистпортфейл, претъпкан с банкноти —очевидно не може дастава дума за убийство с цел грабеж. Смъртта е настъ-пила към двадесет и един часа и половина.

— Кой донесе тази чаша снощи? — пита инспек-торът.

— Аз — казва камериерката на етажа. — ГосподинУилсън пиеше всяка вечер чашка чай преди лягане.Както винаги, снощи ми позвъни точно в девет часаза чая и заръча да го събудя в пет. Имаше стар брон-хит, горкият, и ходеше сутрин на разходка по брега. „Даподишам малко йод" — така казваше. Беше страненчовек, саможив и затворен, но към мене винаги се еотнасял любезно и. . .

— Оставете това! — прекъсва я инспекторът и сеобръща към съпругата на Уилсън, която плаче безу-тешно край прозореца.

— Поне два реда да ми беше написал — започвамладата жена, — а така... така. . . И като си помисля,че ние снощи не успяхме дори да се видим за последенпът. Когато се върнах от вечеря, беше девет и няколко

минути. Той беше в банята. Бързах за срещата с едноприятелско семейство, с което се бяхме уговорили даходим на бар, и едва имах време да му кажа „довиждане"през вратата. Прибрах се късно през нощта и си лег-нах в моята стая.

— Да сте забелязали нещо особено?— Не знам дали е редно да говоря, защото. . . Но в

името на истината трябва да кажа, че напоследък моятсъпруг стана мрачен, мнителен, все имаше чувството,че някой го преследва. Вчера сутринта го потърсинякакъв непознат и двамата водиха дълъг разговор.После през целия ден съпругът ми беше нервен и спри-хав. След този ужасен край съм повече от сигурна,че някакво тежко престъпление е тежало на съвестта муи като не е имал друг изход, той е посегнал на животаси. А аз сега. . . Дори не е помислил за мене, господининспектор, мъжете са такива егоисти!. . .

— Той е помислил за вас още приживе в завещаниетоси, но аз не вярвам нито дума на измислената ви исто-рия — казва Стрезов и нарежда на помощника си да яарестува.

— Страх ме е, че прибързвате, другарю инспектор —казва тихо старшина Варадин.

— Бъди спокоен, драги. Имам сигурно доказателство,че Уилсън не се е самоубил. Няма да се учудя, ако повреме на следствието докажем, че тя го е отровила.

Защо мисли така инспектор Стрезов?

Л О Г И К А Т А Р Е Ш И

ЦЕННАТА МАРКА

Когато е залепял голямата обикновена пощенскамарка, племенникът не я е намокрил цялата, а само покрайчеца, по ръбовете и с нея е захлупил миниатюр-ната скъпоценна марка, поставена върху плика. Такае изнесъл ценната марка.

КОСМОС — научно — художествено списание за юноши. Издание на ЦК на ДКМС. Год. VII. бр. 9

Главен редактор: СТЕФАН ДИЧЕВЗам. гл. редактор: д-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ; редактори: ВАСИЛ РАЙКОВ. МАГДАЛЕНА ИСАЕВА и ЦВЕТА ПЕЕВАХудожник: ИВАН КИРКОВ Уредник: ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ Секретар и коректор: ЕМИЛИЯ НЕДЯЛКОВА

Р Е Д А К Ц И О Н Е Н С Ъ В Е ТПроф. гр А. Ю. ТОТЕВ— икономист, ДИМИТЪР ПЕЕВ, ДИМО БОЖКОВ — биолог, ЕМИЛ ЗИДАРОВ — химик, канд.техн. науки ЕМИЛ СТРАХИЛОВ. ЛИЛИЯ СТЕФАНОВА — биохимик, НИКОЛА ЧУПАРОВ — машинен инженер,д-р ПАВЕЛ БЪЧВАРОВ, проф. ПЕТЪР ПАУНОВ — физик, проф. РАЗУМ АНДРЕЙЧИН - физик. ХРИСТО ТИЛЕВ —

географ, проф. ЦВЯТКО МУТАФЧИЕВ - химик

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА — София: бул. „Ленин" № 47, IV ет., ст. 28—29, тел. 44-26-21, вътр. 363. Ръкописи не севръщат. Годишен абонамент 3,00 лв. Цена на един брой заедно с приложенията 35 ст. Дадена за печат на 15. IX. 1968 г.Формат 1/8 от 65/92. Държавно военно издателство. Поръчка 1136. Печатни коли 6. Издателски коли 3. Тираж 70 000