Spisanie Humanus br. 5 (7) ot 2015 g

HUMANUSHUMANUSHUMANUSHUMANUS

ÁðîéÁðîéÁðîéÁðîé 5555 ((((7777)))), , , , Ãîäèíà Ãîäèíà Ãîäèíà Ãîäèíà IIIIIIII, , , , 2015201520152015, , , , ÍîÍîÍîÍîååååììììâðèâðèâðèâðè

Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçîâàíèå, çà Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçîâàíèå, çà Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçîâàíèå, çà Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçîâàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñíàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñíàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñíàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñòòòòíîòî íîòî íîòî íîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷îîîîâåêâåêâåêâåê

HUMANUSHUMANUSHUMANUSHUMANUS

Ñïèñàíèå

Ãëàâåí ðåäàêòîð:Ãëàâåí ðåäàêòîð:Ãëàâåí ðåäàêòîð:Ãëàâåí ðåäàêòîð:

Àíãåë Ãðúí÷àðîâÀíãåë Ãðúí÷àðîâÀíãåë Ãðúí÷àðîâÀíãåë Ãðúí÷àðîâ

ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ:ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ:ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ:ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ:

Äèìèòúð Äèìèòúð Äèìèòúð Äèìèòúð ÏåöîâÏåöîâÏåöîâÏåöîâ ÑòîÿíÑòîÿíÑòîÿíÑòîÿí Êàìåíîâ Êàìåíîâ Êàìåíîâ Êàìåíîâ

ISSN 2367ISSN 2367ISSN 2367ISSN 2367----6027 (Print)6027 (Print)6027 (Print)6027 (Print) ISSN 2367ISSN 2367ISSN 2367ISSN 2367----6078 (Online)6078 (Online)6078 (Online)6078 (Online)

СЪДЪРЖАНИЕ:

ОТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЩА Свилен Георгиев – младият будител от Силистра………………………..…….6

НОВИНИ, РЕАКЦИИ, ИДЕИ Страхувайте се от безразличните, от безличните……………………………....7 Ето защо днес всички, които обичаме свободата, днес сме парижани……...7 Министерството отстъпи: възстановява часовете за изучаване на филосо-фия в гимназиите!...............................................................................................8 Не трябва да приемаме за даденост това, че сме благословени………..….10

ТВОРЧЕСТВО Ако и в живота използвахме подхода на Ицо може би щяхме да бъдем едно по-успешно и щастливо общество………………………………………………...11 Репортаж от мястото на събитието – Димитър Пецов

ИНТЕРВЮТО НА БРОЯ Философията на победителя Християн Маринов…………………………..…..16

НОВАТОРСТВО Звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен………………...…..25 Философия на астрономията – репортаж на Димитър Пецов

ИЗКУСТВО Списание „HUMANUS” представя художника Калоян Георгиев…………...…31

МИСЛИ Ето кога един човек не струва нищо………………………………………………33 What have been your "small victories" lately?.....................................................33

РЕФОРМАТА НА НЕОБРАЗОВАНИЕТО Пълна идиотщина е министърът и чиновниците от образователното ведом-ство да решават какво и кога да учат учениците…………………………...…..34

А нашето образование като е още по-лошо от гръцкото сещате ли се до какви по-страшни идиотщини може да ни доведе?........................................35 У нас изглежда е станало точно така: лошите хора са ни за пример, а доб-рите – за подигравка!........................................................................................36

ЦЕННОСТИТЕ За жалост станахме народ, за който най-святото нещо е казанът за варене на ракия………………………………………………………………………………..37 За разликата между умността и мъдростта……………………………………..37 И все пак излиза, че свободата е най-важното за нас, човеците…………....38 Шопенхауер за видовете човеци…………………………………………………..38

СВЕТЪТ, ЧОВЕЦИТЕ И НИЕ И по качество на образованието и науката сме на дъното на класациите в света……………………………………………………………………………………39 Ако имаше различни "истини", то тогава истина просто нямаше да има…..39 Ако не сте виждали бяла лястовица, ето, можете да я видите – нека да ви носи късмет!.......................................................................................................40 Блаженството на добротата, което злите, лошите хора никога няма да усе-тят и разберат…………………………………………………………………………41 Всеки чува това, което иска да чуе…………………………………………….….41

ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО Всичко в образователната сфера трябва да бъде предоставено на ония, които се занимават пряко с образование…………………………………….….42 Възможно ли е обучение по творческо мислене?..........................................46 Вярата е крепост срещу отчаянието………………………………………….…..47

КОНФЛИКТИТЕ Да използваме Мрежата за да участваме по-активно във войната, която се води срещу нашите ценности…………………………………………………..….48

НРАВИ Изгонен заради "външен вид, който може да опорочи присъстващите же-ни"……………………………………………………………………………………….50 Да мислиш винаги има смисъл, винаги е добро нещо……………………..….52 Не подценявайте силата на обединените глупаци!........................................52

Да помислим за тайните на женската душа……………………………………..53 Да спориш с глупак е все едно да играеш шахмат с... гълъб…………….…..53

ДЕМОКРАЦИЯТА Демокрацията лесно се изражда в охлокрация, във власт на най-лошите, във власт на тълпата………………………………………………………………..54 Евгений Дайнов Доказателство за това, че даже и лошата образователна система не може да попречи на изявите на силната талантлива личност………………………56 Другояче казано, левичарството погубва демокрацията……………………...57 Една вдъхновяваща мисъл на Стив Джобс………………………………...……57 Важно предупреждение на Марк Твен………………………………………..…..58

НАРЪЧНИК ПО БУДИТЕЛСТВО Акция "Будител" в Силистра………………………………………………………..59

ВЯРАТА А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на Цар Ирода, ето, мъдреци от Изток пристигнаха в Ерусалим……………………………………...61 Потърсих Господа; и Той ме послуша, и от всичките ми страхове ме изба-ви………………………………………………………………………………………..67

ПСИХОЛОГИЯ Ключовата дума. Провери силата на подсъзнанието си……………………...68

СЪВРЕМЕННОСТ Прости, тъпоглави, нахални, но барем яки, това ли ни е идеалът за човешко "съвършенство" ако смея да запитам?!...........................................................70

ИСТОРИЯ

Хроника на създаването на Самоковско-рилското богословско учили-ще……………………………………………………………………………………....72

Георги Хаджийски

ОТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЩА

Свилен Георгиев – младият будител от Силистра

Списание "HUMANUS" представя: Свилен Георгиев – един млад будител от Силистра, който с помощта на списанието на 1 ноември – денят на будителите, проведе "Акция будител" в града си като раздаде различни поуки за живота на съгражданите си и така успя да провокира мисленето им – с други думи да ги събуди.

Списание "HUMANUS" пропагандира новото мислене на новото поколение в България – стани част от кампанията!

Не хленчи, не се оплаквай от лошите политици, от мизерията, от лошата държава! Промени нещо в себе си, промени нещо там, където си! Промени го сега, започни да мислиш по нов за тебе начин.

А ние ще ти дадем възможност да изразиш какво мислиш. Димитър Пецов

НОВИНИ, РЕАКЦИИ, ИДЕИ

Страхувайте се от безразличните, от безличните

130 години от Съединението на България

... Не се страхувайте от лудите и щурите, те вършат подвизи. Страхувайте се от безразличните, от безличните...

Полковник Петко Йотов (Цитиран от Нели Стоянова)

Ето защо днес всички, които обичаме свободата, днес сме

парижани

Париж в някакъв смисъл е столица на свободата. В Париж възду-хът ухае на свобода. Наслаждавал съм се на този въздух. Който е живял в Париж добре ме разбира. Няма какво повече да обяснявам.

Затова враговете на свободата удариха по Париж. Всички, които обичаме свободата, днес сме парижани...

А тия, които мразят свободата, днес, предполагам, тихичко се радват. Радват се тайно, както подобава за подлеци и за страхливци. Нека да се радват с тази своя извратена радост.

Европа е свобода. Америка е свобода. Светът като цяло – и всеки отделен нормален, естествен, човечен човек – обича по свой начин свобо-дата. Не тиранията, а именно свободата. Извратено е човешко същество да

обича тиранията. Нечовешко, противочовешко е да обичаш тиранията. Без свобода животът просто не си заслужава усилието...

Ето по тези причини враговете на свободата са обречени. Неми-нуемо ще си разбият главите. Както винаги е ставало в човешката история.

А пък свободата е смисъл на историята. Одисеята на индивидите и на народите към свобода е съдържание на историята – и на историята на отделно взетия човек, и на историята на цели народи.

"Свободата е същност на духа. Свободата е негова субстанция. Истината прави духа свободен." Думи на философа Хегел. Немец. Голям приятел на Франция. И на неудържимия френски порив към свобода. Той е съвременник на Великата френска революция. Да, свободата е същност на духа. Духът пък е самата мощ. Духът е нишката, която ни свързва с Бог.

Точно затова пред истината и пред духа не само тираните, но и привържениците на тиранията са безсилни.

Министерството отстъпи: възстановява часовете за изучаване на философия в гимназиите!

Из: Работна група ще отговаря на запитвания по новите образователни стандарти и програми

... Какви промени внасяме в резултат на получените становища и мнения?

В резултат на оповестените проекти на наредби в определения за-конов срок в МОН се получиха над 250 становища и мнения, главно по ДОС за учебния план, част от които са в резултат на неразбиране на новата философия на ЗПУО, други – с конкретни искания за увеличаване на часо-вете по почти всички общообразователни учебни предмети.

След като се запознахме с аргументите, като институция, която е отворена към диалога, и с вярата, че всяка промяна е възможна, когато е обществено приемлива и широко споделена, предлагаме следните промени в проектите на рамковите учебни планове в ДОС за учебния план:

Възстановяваме броя часове, с който учебният предмет фило-софия (психология, логика, етика, право, философия) се изучава в гимна-зиалната степен към настоящия момент (предложението за намаляване на този брой беше породено от идеята учебният предмет гражданско образование да се обособи още в първи гимназиален етап, като отнеме част от темите и проблемите, изучавани през философския цикъл). Така гражданското образование като нов предмет ще се появи само в ХI и в ХII клас; Кратък мой коментар: Ето че има смисъл да се протестира когато властта греши! Съвсем скоро ще пиша за смисъла младите да бъдат обучавани на философия, в задълбочено творческо и свободно мислене (свободомис-лие) – защото с потрес разбрах, че даже образователни дейци, учители с претенции за ученост и интелигентност, съвсем не разбират що е филосо-фия и какво значение има тя за разбуждане на духовните сили на човека! Сега не мога да пиша понеже след малко тръгвам за автобуса (сега е 6 часа сутринта в събота!), в 8 часа трябва да съм в гимназията в гр. Раковс-

ки, където имам часове със задочници (т.н. "вечерно училище"). Но живот и здраве като се върна, първата ми работа ще бъде най-ясно да обясня защо младите трябва да се обучават та да умеят да философстват – не просто да знаят що е философия, а именно да се упражняват да мислят по фило-софски начин, т.е. свободно, творчески, автентично, осмисляйки, постигай-ки цялостно (а не ограничено или едноизмерно!) точния многоизмерен и богат смисъл на нещата. До скоро, бъдете здрави! Не трябва да приемаме за даденост това, че сме благословени

Из: Ричард Гиър като бездомник: Никой не ме забелязваше

"Когато бях под прикритие като бездомник в Ню Йорк, никой не ме забеляза. Усетих какво е да си бездомен. Хората просто ме подминаваха и гледаха към мен като към нещо жалко. Само една дама беше добра да ми даде малко храна. Беше преживяване, който никога няма да забравя. Тол-кова често забравяме колко благословени сме. Не трябва да го приемаме за даденост. Затова когато приключих се разходих и давах храна и по 100 долара на всеки бездомник, който виждах. Те плакаха и бяха толкова бла-годарни. Бъдете промяната, която искате да видите на света."

Richard Gere

ТВОРЧЕСТВО

Ако и в живота използвахме подхода на Ицо може би щяхме да бъдем едно по-успешно и щастливо общество

Театрална педагогика или как го прави Ицо

Репортаж от мястото на събитието – Димитър Пецов

Попаднах почти случайно пред вратата на театрално студио „Ар-тистик” в обединения детски комплекс – ОДК на Силистра (нещо като мла-дежки дом), залутан в търсене на едни художници. Привлече ме глъчката, която се чуваше зад бялата врата. Гласове на малки деца и на ръководите-ля им Христо Христов или Ицо – човек с разностранни интереси и таланти, но известен най-вече като актьор и театрален режисьор, който обучава децата и младежите от града в магията на театралното изкуство. В начало-то на лятото присъствах на едно представление на голямата сцена на мес-тния театър, поставено от него с гимназистите от училището по икономика и вече имах някаква представа какво може да постигне Ицо – истинско представление на високо професионално ниво с непрофесионални актьори – с ученици. Сега не знаех каква „пиеса” ме чака зад бялата врата, но ре-ших като Алиса в страната на чудесата да последвам белия заек и влязох през нея.

В стаята беше пълно с превъзбудени емоционално деца, а срещу тях Ицо преподаваше урока. Попитах дали мога да остана и той ме покани: Да, заповядай… Но в момента, в който седнах отзад, започна да ме завла-дява магията на ставащото вътре в стаята. Не виждам друга дума, с която да опиша това. Не ми остана време да разсъждавам – защото веднага станах като тях, като един от тях. И това беше от магията. Те ме включиха в тяхната игра – Ицо и децата – а аз не можех да се противопоставям.

На черната дъска имаше написани ключови думи от урока като концентрация, емоционална памет, въображение, работа в екип и т.н. които ми се видяха доста сложни понятия за такива малки деца, но начина на водене на Ицо беше много интересен, защото те бяха много увлечени в това, което правят със своя учител. Не можеха да стоят на столовете си, защото постоянно стояха полуизправени и с вдигнати ръце, за да кажат нещо, с което да вземат участие в урока. Идеална педагогическа ситуация, а? Ицо беше успял да спечели пълното им внимание и дори сложните тер-мини, които използваше за едни 8-годишни деца, не бяха проблем в кому-никацията.

След това той раздели децата в две групи и ги подреди една сре-щу друга за игра, която включваше упражнения за сценична комуникация, които бяха доста интересни: едните викаха „наше рало”, а другите им отго-варяха „ваше рало”, после по тихо и накрая го шепнеха, после пак викаха… и т.н. Ицо се опитваше да включи и мене в представлението – да ми намери

ролята в пиесата. Това ми хареса. Вече не бях гост и наблюдател, а част от магията на пиесата. А Ицо беше режисьорът-магьосник. Във въздуха се усещаше прилив на енергия между участниците. Енергия, която превръща групата хора в една общност, която заличава разликите във възрастта и прави децата големи, а големите като деца. В малкия обем на стаята ня-маше празно пространство, а всичко беше пълно – всички бяха преизпъл-нени с магията. Исках да я уловя и запазя и затова направих някои снимки с таблета си.

След като приключи урока някои от децата отидоха да прегръщат магьосника. Никое дете не му вика „господине”, макар че е мъж над трий-сетте – всички му викат Ицо. Но не е от неуважение. Те не го уважават. Те го обичат.

Децата очевидно бяха щастливи на това място и се чувстваха добре от това, което правеха в съботния предиобед, макар да беше още едно допълнително натоварване в и без това натоварената им седмична програма. Но това, което ставаше тук, ги разтоварваше и зареждаше с енергия, изпълваше ги с емоция. Това бе много различна ситуация от обик-новеното училище-мъчилище, където атмосферата често е „заредена” с дефицит на какво ли не – дефицит на внимание, емоции, отношение... Тук всички бяха увлечени от начина на Ицо, от нещата, които казваше, които правеха заедно. И това ставаше спонтанно и без принуда. В даден момент

и на мен ми се прииска да присъствам редовно като ученик на тези уроци - да си намеря и аз ролята в тази пиеса…

В „междучасието”, преди да дойде следващата група деца, сядаме с магьосника да си говорим за нещата, които прави. Децата ми предлагат кафе или чай – те по принцип се чувстват като домакини в това място – а Ицо ми разказва откъде е тръгнал и какво предстои. Започнал е преди 4 години като обикалял по училищата да събира деца и младежи за трупите си. Сега вече няма нужда да го прави защото всички са наясно, и децата и родителите какво става и какво се постига. А постигнатото не е малко. Специално тази трупа, „Артистик”, включва три възрастови групи от 1 до 12 клас и съответно воденето изисква различен подход към всяка група. И разбира се много отдаденост. Ицо го е постигнал. Успял е да отдаде себе си на това, което прави и децата го усещат; затова и го приемат.

Отделно от това той води още една група от гимназисти в друга театрална трупа, „Питър Пан”, към училището по икономика „Атанас Буров”, с които поставя пиеси на голяма сцена като „Глупаци” от Нийл Саймън, която вече премина успешно и „Скъпа Елена Сергеевна” от Людмила Разу-мовская – постановка, която предстои скоро. Не знам колко са хората, които биха се справили с толкова разнородни задачи по този начин: с организи-ране, режисиране, педагогика и т.н. Това за мен е уникален феномен.

Питам Ицо на какво иска да научи децата – Да бъдат добри актьо-ри ли? Не – отговаря ми той – да бъдат добри хора. В школата му най-вече

се възпитават ценности – насърчава се доброто у всеки и всеки насърчава доброто у другите. А театърът е средството.

Как Ицо набира своите ученици – търси най-талантливите ли? Не, талантът на учениците не е толкова определящ, колкото е определящ та-лантът на ръководителя, на режисьора, да намери мястото на всеки – под-ходящата за него роля в пиесата.

Нещата стават добре, когато всеки е на мястото си и е в своята роля. Мисля че и ако в живота използвахме подхода на Ицо може би щяхме да сме едно малко по-успешно и щастливо общество.

Остават около 15 минути преди да започне занятието със следва-щата група деца, които са по-големи. Те вече са тук. Ицо ми казва, че обик-новено идват по-рано – защото нямат търпение. Всички сядат около масата въоръжени с папки текстове на детска пиеса, която ще се репетира. Нещата стартират. Започва се приказка за змейове, за вълшебства и за магии…

А аз ставам и казвам довиждане на моите домакини. Напускам стаята малко унесен, все още под влиянието на магията и мисля, че тази пиеса трябва да продължи да се играе, да се включват още герои, да се раздават още роли от режисьора – от магьосника Ицо.

ИНТЕРВЮТО НА БРОЯ

Философията на победителя Християн Маринов

20-годишно момче от Силистра прослави България като стана световен шампион за младежи по канадска борба на първенството, което се проведе в столицата на Малайзия Куала Лумпур. Християн Маринов, който стана и европейски шампион преди време, доказа че успехът при него не е случаен, а е резултат на целенасочени усилия и нагласа на мисленето. На мислене насочено към победата. Два дни след като се е върнал от със-тезанието, в неделя, преди обяд, когато обикновените българи си почиват, намирам героя от Малайзия в залата да тренира. Карам го да разкаже за читателите на списание „HUMANUS” за себе си, за пътя си към успеха и за начина на мислене, който трябва да има човек, за да го постигне. Как се запали по този спорт?

Първоначално бях луд фен на филма "На върха" със Силвестър Сталоун, където главният актьор премина през редица проблеми, но моти-вацията, която бе любовта към своя син, му бе необходимата сила и на-дежда да спечели световната титла по канадска борба. Запалих се още в ученическите години в 5 клас когато сериозно тренирах баскетбол, но пара-лелно с това обичах да играя канадска борба със своите съученици в учи-лище. Предполагам повечето хора, които не ме познават, си представят, че в началото съм бил силен достатъчно, за да победя всички, но не така започва моята история. Бях изключително слабо момче, което побеждаваха всички момчета, а дори ще си призная и някои момичета(смеем се).

За мое щастие се радвам, че тогава нещо ме е мотивирало да за-почна да тренирам и с течение на времето да побеждавам всички един по един, докато няколко години напред, в един момент нямаше вече кой да ме победи на местно ниво и трябваше да търся нови предизвикателства. Както някои хора ги влече например математиката, така и този спорт е бил в кръвта ми. Какви качества изгражда канадската борба?

Канадската борба е спорт, а всеки един спорт изгражда дисципли-на в един спортист. Научава те да се бориш до край, да се превърнеш в упорита личност и да вземеш това, за което толкова много си копнял, всич-кият този труд и лишения един ден се възнаграждават, както в моя случай. Би ли препоръчал на младите хора да се занимават с този спорт – и с какво би ги привлякъл?

Бил съм на тяхното място и съм разбрал нещо много важно, човек трябва да се вслуша в сърцето си и да прави това, което му доставя най-голямо удоволствие. Интересен факт е, че този спорт не е много добре заплатен, но нищо неочаквано, визирам само в нашата страна. Но лично мен не ме вълнуват парите, все пак не съм материалист и не това ме прави щастлив, но пък съм реалист и бих насочил повечето изявени деца към спортовете, които предлагат развитие на голяма спортна кариера, която да бъде подкрепена финансово, просто с канадската борба в България няма как да изхранваш своето семейство. За хората, които смятат, че имат жела-нието да се развиват в професионалния спорт, аз бих ги насочил към по-доброто бъдеще, в лицето на футбола, баскетбола, тенис на корт, плуване, волейбол, може и да съм изпуснал някой спорт, но те са все олимпийски. Не ме разбирайте погрешно, обичам канадската борба много, но това е нейният недостатък, биеш се единствено за слава и за името на България. Бих им казал това, което винаги са казвали хората, а именно "следвай мечтите си"! Има ли някой, който те тренира или отново разчиташ на себе си?

В началото Йордан Стаматов бе първият човек, който ме въведе в спорта, този жест няма да го забравя никога и затова съм му искрено бла-годарен. Няма как да не спомена дори и нещо, което хората не знаят, той е може би 20-кратен републикански шампион за България, което е огромен успех за Силистра. В последствие обаче обстоятелствата бяха такива, че сам трябваше да се усъвършенствам и да се уча на нови похвати в спорта,

инициативата бе само моя и по цял ден гледах най-различни клипове в youtube, гледах и се учех, после прилагах видяното по време на тренировка и така си създадох своя методика на трениране, която може да превърне всеки нормален човек, какъвто съм и аз, в световен шампион. Но тя изисква много труд и големи лишения, човек трябва да осъзнае, че такова нещо като сизифов труд не съществува, хората ни е вродено да се адаптираме към всяка трудност, затова и вече милиони години еволюираме, трениров-ките са триразови и буквално убийствени, целта е да надхвърлиш многок-ратно физическия си капацитет, а резултатът е да надминеш себе си. Пос-вещаваш се на един идеал и се стремиш само към него, останалото е да повярваш достатъчно и тогава няма кой да те спре, хора, спазвали тези принципи, вече са легенди.

А по какъв начин тренираш своето мислене, за да постигнеш успеха и изобщо какво мислене трябва да изгради един състезател в този спорт, за да бъде успешен?

Като за начало човек не трябва да се разсейва, трябва да се кон-центрира само и единствено върху това, което е поставил за цел. За да бъде успешен един спортист, той трябва да мисли много напред във вре-мето, да си се представи себе си как би искал да изглежда в бъдеще, да си постави тези амбиции и да работи здраво по въпроса за тяхното осъщест-вяване. Човек трябва да мисли за перспективите, с които трудът му след време ще се отплати и най-важно е всеки да се стреми винаги да бъде най-добър. Близо 2 месеца тренирах за среща с моя съперник от Русия, но здравите тренировки побеждават таланта. Играта продължи не повече от секунда, но ако нямаш спортната злоба в този кратък момент, трудът ти отлита заедно с вятъра, ако сам не си повярваш на какво всъщност си способен, значи си изгубен. Как се настройваш преди състезание?

Хубав въпрос и изключително важен. От години насам вече преди всяко едно състезание най-добре се чувствам когато съм сред хората, на които най-много държа и обичам, моите приятели и родители. Ако пропусна този момент, това рефлектира върху състезанието и крайния резултат. Хубавите емоции ме настройват положително, а не точно обратното, защо-то никой ядосан човек не е сполучил – понеже губи своето разумно мисле-не, а това е спорт, който е много техничен и го изисква. А преди самият двубой с противника как се настройваш?

Мисля единствено и само за това, за което отивам, а именно да победя, мотивира ме това, че много хора ме подкрепят, те вярват в мен, а аз съм обещал, че ще направя и невъзможното ако се наложи за да спече-ля. И затова идва един момент, в който трябва да докажа, че делата отго-варят на думите ми, защото на теория всеки е шампион, но на състезание е друго. В денят, в който се играе дясна ръка, ставам съвсем друг човек, превключвам на другата си страна и играя с цялата си спортна злоба, при-емам нещата твърде лично, защото това е моята мечта и аз ще дам всичко от себе си, за да я осъществя.

Имах дълг към Жана, която бе моята котка. Изживял съм повече от половината си живот с нея, намерих я когато бях 8-годишен, тя беше бебе, което хранихме със спринцовка. Жана не бе обикновено животно, тя никога не знаеше какъв е светът извън този апартамент, в който живееше. Израсна покрай дете, което от тогава я имаше като приятел. По цял ден сме си играли заедно докато съм гледал филми, тя винаги е била край мен, всяка вечер се гушкаше с мен. С времето се привързах към нея до такава степен, че за 11 години вече я чувствах като своя сестра. Повечето хора не могат

да ме разберат, но тя имаше само двама души в своя живот, мен и майка ми, ние й бяхме всичко. За съжаление колкото и да я обичах, тя изгуби битката с рака, но пък имаше силата да се бори с него в продължение на 5 години, което, по дяволите, бе почти половината й живот. Кой знае може Бог да ми е чул единственото желание, за което се молех и тя да го е полу-чила, а именно да вземе от моя живот, защото имах късмета да оцелее след 2 тежки операции. Затова и всичките постижения са в нейно име, защото няма какво или кой да те спре, когато се бориш за такава кауза и още повече за сестра си... Всеки човек има слабо място, тя е моето. Значи Жана бе твоето вдъхновение за победата?

Главното и си бях казал, че това е моментът, в който всичко свър-шва тук. Имаше ли някакви трудности или проблеми при това състезание, които трябваше да преодоляваш – контузии или други?

Да, на 3 юни след като спечелих Европейската титла, се контузих, естествено от простотия и нека да бъда за пример на спортистите, че нико-га човек не трябва да прави моята грешка, в опита си да се доказва пред другите колко е силен, с цената на това да не загрея и от там получих голя-ма контузия. В продължение на близо 2 месеца не съм си тренирал силната дясна ръка и това ме бе съборило духом, имах и допълнителни проблеми, които ме заливаха ден след ден, докато на 31 юли събрах сили, превъзмог-нах проблемите си и започнах отново да я тренирам. На същия ден разб-рах, че за жалост контузията ми не се е възстановила, бях смазан, когато виждах как съдбата е срещу мен и как никога няма да имам възможността да стана Световен шампион и най-вече да си изпълня дългът, който бе най-важното нещо за мен. Няколко дни живях с тази мисъл, за пред другите скрих истината поради причината, че не исках никой да ме вижда толкова слаб и в тази светлина. Въпреки контузията се изправих отново и започнах да тренирам, болката бе ужасна, но някак си с времето намаля и се сведе до допустима, после се изправих с другият проблем в лицето на времето - трябваше за 50 дни да вляза във форма, достатъчно добре подготвена, за да може да претендира за световната титла. Все пак някак си успях и бла-годаря на тази карма, която с умисъл ме накара да изживея и да си взема поука от израза "защо падаме, за да се изправим отново". Имаше ли възможност да разгледаш града, страната? Нещо да те впе-чатли?

Когато бях малък за пръв път видях за красивата столица Куала Лумпур в едно списание и най-вече кулите "Петронас", които са третите най-високи сгради в света с височина от 450 метра. Винаги съм искал да отида и сега по съвпадение състезанието се оказа там, а първоначално бе предвидено за Калифорния, но пък това е по-добрият вариант.

Да поговорим за другия ти интерес. Ти пишеш рецензии за филми. От-къде този интерес към тази творческа дейност?

Аз винаги съм обичал филмите, израснал съм сред тях, а в пос-ледствие и майка ми бе собственичка на видеотека в Силистра; имах ог-ромното желание да й помагам там и паралелно с това си гледах постоянно видеокасети и дискове, както на работа, така и вкъщи. Така се запалих до такава степен, че ми се превърна в главно хоби, а и освен физическия спорт човек трябва да намери и нещо друго, с което да разпуска. За мое съжаление аз не съм прочел нито една книга до край, с което никак не се гордея, но за сметка на това съм изгледал всички филми, които от своя страна са екранизирани по много книги. Когато съм свободен пиша рецен-зии за филми, които наистина заслужават вниманието на хората; не е лес-но, но пък ми доставя удоволствие да си напрегна мисловната дейност и да разкажа мнението си по възможно най-добре написания начин. Имам хляб в тази сфера, просто нямам времето да го развия.

Филмите вдъхновяват ли те по някакъв начин?

Естествено, цялата ми мотивация идва от тях. Има ли герой, на който искаш да приличаш (Батман например)? (смеем се)

Хах, защо пък не, виждам себе си да сложа маската и да раздавам правосъдие вечер (смее се). Вдъхновяват ме герои като Уилям Уолъс, който бе изигран от Мел Гибсън в много силната класика "Смело сърце". Той имаше само един живот и го жертва в името на Шотландия. В епичес-ката поема на Омир няма как човек да не иска да подражава на Хектор или още повече пред избора на Ахил, който видяхме и на големия екран в "Троя". Превъплъщението на Брад Пит е много силно, но съдбата му е колкото героична, толкова и трагична. Той знае как завършва неговия живот и въпреки всичко избра трудния избор, в който той убива бъдещето си свое семейство и слага край на рода. Заслепен от своето желание за слава, той все пак преживя своя нравствен катарзис и осъзна, макар и късно, че сми-сълът на живота е много по-комплексен от първоначалните му виждания. Един единствен човек и неговото решение да замине за Троя промени напълно изхода на войната и съдбата на хиляди хора. В крайна сметка финалът завърши както друг мой любим филм "Красотата уби звяра, а не нещо друго". Всички тези герои и Максимус от "Гладиатор" ме вдъхновяват. При това героично мислене, което демонстрираш, мислиш ли, че някой ден може да има кауза, за която да се жертваш подобно на Ахил?

Ако е в името на някаква велика цел, бих се жертвал – или ако трябва да спася животи. За такава кауза моят живот няма да струва нищо, а и на кого ще му пука, аз съм само един обикновен човек, умират болни деца по целия свят и на никого не му пука, убиват един прост президент на нечия страна и всички са в траур, това вече не го разбирам... А в твоя спорт има ли някакъв велик състезател, който да ти служи за вдъхновение?

Като цяло не, но има някои състезатели, на които симпатизирам е се възхищавам на волята им. Пример е John Brzenk, който 28 пъти е бил световен шампион, в момента е на над 50-годишна възраст и все още е достатъчно силен, за да побеждава и най-младите сили в света. Той е доказателството, че една спортна кариера може да продължи много по-

дълго от колкото всички си мислят – когато имаш желание и нямаш конту-зии, дай Боже, можеш да продължиш да си на върха. С какви хора предпочиташ да се събираш?

Като цяло аз имам много приятели, но всичките са спортисти, това е общото между нас. Важно е приятелите да си държат един на друг и да се подкрепят във всеки един момент, но това го правят само истинските таки-ва и се радвам, че съм заобиколен от такъв кръг хора. Какво още мечтаеш да постигнеш?

Последното, което остана да направя е една благородна кауза, в която искам да се включа, някои хора няма да ме разберат, но от следва-щата година паричните средства, които се надявам да спечеля при мъжете, ще бъдат дарени за деца болни от рак. С тази инициатива ще се опитам да събудя богатите и да се опитам да бъда пример за подражание, че когато човек има възможност да помогне, той трябва да се възползва от нея, а не да се харчат пари за глупости, когато някой истински се нуждае от тях. Пак ще се повторя, аз съм само един човек и затова не ми пука да се лиша от всичко, ще дам и малкото, което имам, но поне ще знам, че съм опитал да помогна с всичко, което разполагам. Зад цялата тази идея обаче има едно скрито послание. С други думи силните трябва да помагат на слабите.

Да, ако сте гледали "Предай нататък", това искам да кажа. Мен идеята да помагам ме прави по-щастлив от каквото и да било друго. Кое мислиш, че е най-големият проблем на младите хора в България?

Сега времената са различни, децата израстват с компютъра, амортизират се и липсата на спорт при тях води до наднормено тегло, а от там идват и други здравословни проблеми. Едно време сме играели на криеница и гоненка, а сега всички сърфират, но в интернет. Проблемът при по-големите е, че харчат парите си за глупости, алкохол цигари, да не каз-вам дори и за какви други работи, а дори не осъзнават колко труд са хвър-лили родителите им за да могат да им предоставят тези пари и накрая заминават за петък вечер. Няма лошо хората да се забавляват, но всичко трябва да си има граници; когато човек сам започне да си изкарва парите, тогава може да си позволи такива своеволия.

Какво ти предстои сега?

След месец има състезание в Полша. Все още обмислям участие-то си там понеже турнирът е без допинг контрол и почти всеки играч ще е използвал допълнителни средства за да увеличи своя шанс за победа. Ти използваш ли такива?

Не. Заклел съм се никога да не употрeбявам забранени субстан-ции, особено след като знам, че могат да ми навредят и да ми скъсят живо-та. Здравето е на първо място! Използвам единствено аминокиселини и протеин, но и тях основно си ги набавям главно от храната и съм забеля-зал, че когато не тренирам, поради контузия в продължение на повече от месец, формата ми не пада кой знае колко и после лесно я връщам. Ти учиш във Военно училище. Как виждаш бъдещата си кариера – като военен или като спортист?

В момента във военното училище някои хора не осъзнават какво всъщност съм постигнал и то при какви условия. Малко съм обиден от това и на този етап близките дни са ми мъгливи, още по-малко да говоря за в бъдеще. Но съм убеден, че двете неща могат да вървят ръка за ръка, аз съм го осъзнал, остана само някои други хора да го разберат. Моята амби-ция е да работя в Министерството на отбраната, но тази идея изисква мно-го четене, не само спортни успехи. Искам само последно да допълня, че изключително много благодаря на хората, които ме подкрепяха покрай състезанието, много се зарадвах когато се завърнах и видях тази огромна морална подкрепа, радвам се, че не съм разочаровал никого и съм успял да изпълня своето обещание и да удържа на думата си.

И накрая да завършим с философията на победителя. Една ми-съл, която Християн публикува след постигането на победата в Малайзия:

„Наскоро се убедих, че колкото и да те спъва съдбата, тя просто иска да види дали ще се пречупиш докрай, ще паднеш и ще си останеш долу, или ще стиснеш зъби и ще се изправиш срещу проблемите си по-силен от всякога. Явно наистина съдбата обича смелите и това, което не те убива, те прави по-силен...” Димитър Пецов

НОВАТОРСТВО

Звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен

Философия на астрономията – репортаж на Димитър Пецов

НАО – Народна астрономическа обсерватория „Галилео Галилей” Силистра, е учебна структура към МОН и е създадена през 60-те години, затова и името народна и е останало оттогава. Попаднах на тях случайно по време на празниците на града. Преподавателките Марлена Любенова и Нина Димитрова, заедно със своите ученици, бяха разположили своето студио по астрономия в дунавския парк и приканваха гражданите да се запознаят с дейностите на обсерваторията, с астрономията като наука, както и да видят през телескоп наопаки скулптурата на върха на покрива на художествената галерия. Винаги съм имал някакво предубеждение, че тази наука не е за хора като мен, които се занимават с философия. Прекалено точна ми се вижда и скучна. Какво толкова има да се взираш в звездите? Въпреки това се престраших да се запозная с тях и да разбера тяхната мотивация да се занимават с нея и какво научават.

За директора на обсерваторията Марлена Любенова, най-важното на което иска да научи учениците си, е да се уважават, да са толерантни един към друг, да са точни „като се каже да сме в 8 часа, да сме точно в 8

часа на мястото”. Когато ходят на нощни наблюдения, трябва да са много близки, да си имат доверие „… защото пред нас е само нощното небе…”.

Какво развива астрономията? При заниманията с астрономия, каз-ва Марлена, се развива много мисленето, обогатява се въображението… Което на мен ми звучи доста философски и пали моето въображение…

… Освен това космоса, звездите обединяват в едно учениците, които иначе може да имат интереси в различни области – литература, ис-тория, математика – но тука всички намират своето място. Това, разбира се, много зависи и от подхода на ръководителя към учениците.

Кое е трудното в това обучение? При този вид дейности най-трудното, според нея, е как да се задържат децата – да им е интересно да се занимават с астрономия. Затова в обсерваторията се вършат и много други неща, които са творчески: организират се конкурси за рисунки, за есета, за стихотворения, правят се рождени дни, отбелязват се различни празници, и изобщо прави се всичко, за да почувстват учениците, че са част от един колектив, от една общност. Подобно на звездите в едно небе – всяка си има своето място.

А ето как гледат учениците на заниманията по астрономия и как им помагат те при ученето: Ива Иванова 16 г.: В обсерваторията съм от 4 г. Астрономията… това е най-красивата наука. От нея получавам знания защо съм тук, какво се случ-

ва около мен и защо то се случва. Получавам знания за света и за неверо-ятно красивите неща, които са над нас. Тя ми помага в училище при физи-ката, географията, математиката, защото нещата които трябва да знам при тях тук се налага да ги науча предварително. Смятам когато завърша сред-но образование да следвам астрономията като висше.

Йоана Димитрова, на 16 г.: Това, което ме привлича в астрономията е, че не знаем всичко и чрез клуба ни се предоставя възможност да знаем колко-то се може повече и съответно оттам идва едно желание да научиш ти нещо самичък, да го разбереш, единствено ти да го откриеш. Астрономията развива концентрацията, защото наблюденията, които се извършват изиск-ват да си търпелив и концентриран в нещата. Георги: В заниманията на обсерваторията участвам от началото на мина-лата година. В обсерваторията се извършват много интересни дейности, гледаме с телескоп, понякога решаваме задачи … учим за отделните пла-нети, за мъглявини, което за мен е доста интересно. Слави на 14 години: Интересно в заниманията с астрономия е, че могат да се наблюдават всякакви звездни обекти на небето като звезди, планети... Интересно е и как учителите го обясняват, а те го правят доста добре. За-ниманията с астрономия понякога ми помагат в часовете по физика и по други предмети като математиката.

Ирина Куртева на 16 г.: С астрономия се занимавам по-сериозно от 7 клас в НАО „Галилео Галилей”. Интересното е, че има много неща които няма как да бъдат възпроизведени на земята и също така има много красиви обекти, като метеорите по път например, тъй като никога не знаеш точно откъде ще мине метеорът. Също така и решаването на задачи. Макар че повечето хора като чуят задачи им се струва нещо супер страшно, те също са много интересни, тъй като са свързани с някакви неща от космоса, които са уникални. Заради астрономията вече се справям по-добре в часовете по физика, понеже в астрономията формулите не можеш да ги научиш наи-зуст, тъй като са някакви дълги и по логически път трябва да си изведеш формулата отнякъде или сам да си я съставиш и това ми помага най-вече по физиката, тъй като не ми се налага да помня много формули.

Христина Тихова на 16 г.: Това, което ме привлича в астрономията е не-познатото – това че мога да науча повече за вселената, в която живеем. Друго, което ме привлича е, че мога да си развия въображението и да пог-ледна на света по друг начин. Според мен въображението е по-важно от знанието, това го е казал Айнщайн. Бояна на 14 г.: От близо 4 години се занимавам с астрономия в обсервато-рията. Това, което ме привлича, е че научавам много нови неща за самото небе, за всичко което е на него, всички обекти които се виждат. Това също

ми помага и за някои предмети като физика, защото и там учим за небето и за слънчевата система.

Толга Севилов на 15 г.: С астрономия се занимавам от около 3 години. Това, което ме привлича е да науча какво ни заобикаля, например дали сме сами във Вселената – най-големия въпрос на човечеството. Заниманията с астрономия, образно казано, разширяват мисленето на човека. Десислава Стефанова на 13 г.: В заниманията, които се провеждат в обсерваторията, участвам от 3 клас. Интересно ми е, защото научавам много нови неща и се забавлявам. Интересно ми е да наблюдавам луната заради кратерите и. Йордан Радев: Бях в 1 или 2 клас когато постъпих в обсерваторията. От малък имах различни научни интереси и вкъщи постоянно се занимавах с енциклопедии, картинки и други такива неща. И така се случи после,че съвсем случайно ме заведоха в обсерваторията и намерих среда. Намерих отговори на много въпроси, които са ме вълнували от ранното ми детство и така с известни прекъсвания, до края на 12 клас посещавах занятията. И интересът ми не спря до края на ученическия курс на обучение. Благодаре-ние на пребиваването ми в обсерваторията продължих да уча астрономия и да се занимавам по-задълбочено. Поради тази причина сега съм студент по астрономия и физика в СУ „Климент Охридски”. Астрономията е доста

обширна, необятна и същевременно древна наука и без да имаш въобра-жение няма как да се задържиш. И независимо кой какъв път избере, аст-рономията може да развие в него въображение, да развие усет и да бъде полезна, с каквото и друго да се занимава човек.

Както разбрах от участниците в интервюто, астрономията не е ни-как скучно занимание щом развива мисленето и пали въображението. А и те така успяха да запалят моето, че мисля да започна да посещавам, ако не занятията, то поне събитията които младите астрономи и техните препода-ватели организират редовно. А и се убедих, че философията и астрономия-та имат своето основание в човешкото мислене и развиването му е цел и на двете. Така че няма противоречие между тях, а единство.

Подобно на звездите в едно небе – всяка си има своето място. Стига да има човек очи да го вижда. Кратък мой коментар, на Ангел Грънчаров: Днес на своите ученици говорих за Кант и в частност им цитирах неговата знаменита мисъл:

"Две неща изпълват душата с винаги ново и нарастващо удив-ление и страхопочитание, колкото и често и продължително мисълта отново да се е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен."

Сега чета горния текст и, подготвяйки го за публикация, му търся подходящо заглавие. Мисля, че няма по-подходящо от това, понеже авто-рът и интервюираните разсъждават за науката астрономия и за връзката й с философията; е, добре, затова слагам ето какво заглавие: Звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен.

ИЗКУСТВО

Списание „HUMANUS” представя художника Калоян Георгиев

Списание „HUMANUS” представя: Калоян Георгиев

Калоян Георгиев е художник – скулптор, завършил е Национална-та Художествена Академия в София със специалност метал и има многоб-ройни участия със свои произведения в различни престижни експозиции.

Представя: Димитър Пецов

Фрагменти – Автор Калоян Георгиев. Експозиция на силистренска-та художествена галерия по случай 50 годишнината на дружеството на силистренските художници.

МИСЛИ

Ето кога един човек не струва нищо

А вие самите желаете ли да се продадете някому? Или вече сте се продали? Или пък страдате че никой не иска да ви купи?

What have been your "small victories" lately?

Великите учители са велики не защото постоянно създават рево-люции в класната стая, а защото усещат малките промени, малките победи.

What have been your "small victories" lately? (Източник)

РЕФОРМАТА НА НЕОБРАЗОВАНИЕТО

Пълна идиотщина е министърът и чиновниците от образова-телното ведомство да решават какво и кога да учат учениците

Министър Todor Tanev е написал следния текст на страницата си; публикувам неговия текст заедно с моя силно критична реплика щото наис-тина вече започна да ми писва от глупости; та значи министърът пише следното:

Стихотворението "Родната реч" не е отпаднало от училищната програма. Експертите предлагат занапред то да се изучава в трети или в четвърти клас.

Новият Закон за предучилищното и училищното образование съз-даде най-после възможност да започне пътят към нужни промени в съдър-жанието и структурата в цялата учебна програма.

Това, разбира се, е дълъг процес, който може да доведе до резул-тат, ако за образованието мислим като общност и имаме търпението и усърдието заедно да извървим този път.

Съгласно правилата, Министерството на образованието трябва да предостави за всеобщо обсъждане на своята официална страница изготве-ни от много експерти предложения за стандарти, а не крайни варианти. Те се създават поетапно по график, макар общата рамка да е изготвена преди това. По определени причини първо бяха изготвени плановете за 1 и 5 клас. Предстои да се публикуват и тези за 3-ти и 4-ти клас.

А ето сега и моята реплика: Това е пълна идиотщина министърът и чиновниците от образова-

телното министерство да решават какво да учат учениците и кога да го учат. Нима не усещате, нима не разбирате каква голяма идиотщина е това?

Ако стихотворението "Родна реч" на Вазов е предвидено по закон или по инструкция от МОН да се учи в 4-ти клас, а някое дете го прочете докато е във втори клас, това дете за престъпник ли ще бъде обявено? Не трябва ли тогава да го вкарат в затвора или поне да го накажат – щото е нарушило министерските разпоредби?

Аз не мога да разбера защо мълчат родителите, защо мълчат и учителите когато министерството продължава тия гаври – уж вече на "ре-форматорска", видите ли, основа? Какво да учат, какво искат да учат, какво трябва да учат следва да решават учещите – ония, които се занимават непосредствено с дейността, наречена учене! Толкова е просто това, как е възможно да не се разбира? Защото учещите са различни, един ученик има интерес към литературата, друг към математиката, трети към нещо друго, как е възможно всички да ги тикаме един и същ калъп? Не разбирате ли, че това е ужасно насилие над личността, игнориране на нейни основни права?

Едни ще учат много, други малко, трети средно, който колкото иска да учи. То и сега е така, само дето заради прилаганото "планирано наси-лие" от страна на държавата за огромната част от учениците ученето е станало най-неприятното нещо на земята. Този резултат постигна "държав-ното планирано, т.е. социалистическо и единствено правилно образование". То отврати младите от ученето и от училището. И продължава да ги отвра-щава. Най-важната задача в българското образование сега е младите да почнат да надмогват отвращението си от ученето.

И за това има един-единствен начин: като самите те почнат да решават какво да учат. Не министъра, не чиновниците от МОН, а учещите и техните учители сами трябва да решават това. Какво, уроди ли сме, та не разбираме тази проста истина, г-н реформаторски Министре?

А нашето образование като е още по-лошо от гръцкото сещате ли се до какви по-страшни идиотщини може да ни доведе?

"Гръцкото образование е механизъм за масово насилствено зах-

ранване на младите с ненужни знания, задвижван от неуки, сковани и лошо платени преподаватели."

Никос Диму, гръцки философ Кратък мой коментар: Аз смятам, че това изказване на гръцкия философ изцяло важи и за българското образование, дори в значително по-голяма степен...

Извод: Видяхте ли до какви идиотщини доведе Гърция лошото гръцко образование?

А нашето образование като е още по-лошо от гръцкото сещате ли се до какви по-страшни идиотщини може да ни доведе?

У нас изглежда е станало точно така: лошите хора са ни за пример, а добрите – за подигравка!

Всичко е изгубено, ако лошите хора се вземат за пример, а добри-те – за подигравка.

Питагор (Цитиран от Petar Stoev)

ЦЕННОСТИТЕ

За жалост станахме народ, за който най-святото нещо е казанът за варене на ракия

Всъщност най-страшното, което причини комунизмът на нашия на-род не са нито лагерите или репресиите, нито убийствата без съд и присъ-да, а това, че успя да ни превърне в хора, за които свободата не представ-лява ценност. Народ, за който най-святото е казанът за варене на ракия.

Martin Demerdzhiev Кратък коментар: Да, за жалост станахме народ, за който най-святото нещо е казанът за варене на ракия. :-) Много уместна и вярна констатация!

А свободата у нас е нещо непонятно и нежелано. Човекът, за кой-то свободата е нещо непонятно и нежелано, започва да губи човешкия си облик. Обезчовечава се. Превръща се в човешки и нравствен урод.

За разликата между умността и мъдростта

Умният човек вярва само на половината неща, които чува, мъдрият човек знае точно на коя половина да вярва. Джеф Купър

И все пак излиза, че свободата е най-важното за нас, човеците

Тази картинка съм я направил преди години и съм я сложил във Фейсбук; тя през годините е харесвана и споделяна от много хора – и про-дължава да шества по света. Тази сутрин отново се върна при мен. Реша-вам да я припомня пак и на читателите на своя блог.

А ето и една несъмнена истина от великия правдолюбец Шопен-хауер, това изображение, направено от мен, също продължава да пътува по света:

Шопенхауер за видовете човеци

СВЕТЪТ, ЧОВЕЦИТЕ И НИЕ

И по качество на образованието и науката сме на дъното на класациите в света

СУ „Свети Климент Охридски“ на 845-о място от 1000 университета в света От съседите Гърция ни води с 6 университета, Сърбия – с 1

Българската образователна система отново показа тенденция към дъното. Излезе световната класация на най-добрите 1000 ВУЗ-а в света. Отново сред първите трийсетина са основно американски и английски уни-верситети.

От българските единствено СУ "Св. Климент Охридски" е успял да се класира – на 845 място. Гърция има 6 ВУЗ преди него в класацията, Сърбия също ни изпреварва с Белградския университет. Е, има и утешение – университетът в румънската столица Букурещ е класиран след софийс-кия. (Единият има 44.19 точки, другият – 44.04). Ако имаше различни "истини", то тогава истина просто нямаше

да има

Често съм чувал някои да казват, че има "различни истини". Проб-лемът е, че този начин на мислене обезсмисля понятието "истина", тъй като щом има различни "истини", то истина просто няма.

Дали е така? Според мен истина има, но ние не можем да я видим. Ние виждаме само отраженията (сенките) на истината. Нашият ум е като

тези стени. Те дават различни отражения на нещата върху повърхността спрямо позицията, в която тя се намира. Ако искаме да видим истината и да я разберем трябва да се опитваме да я видим от всички възможни позиции.

За съжаление за повечето хора това е много трудно, дори невъз-можно. Martin Demerdzhiev, който сподели тази снимка на Join the Coffee Party Movement

Ако не сте виждали бяла лястовица, ето, можете да я видите – нека да ви носи късмет!

Rumiana Krastanova добави 6 нови снимки: Бяла лястовичка. Подари ми я Любо Методиев. На него пък му я изпратил Росен Мирчев, който я снимал на 8 август т.г. край Ново село, Видинско. Изпратил му я с думите: "Ега е на късмет! Ега!" Изп-ращам ви я с думите на Мирчев и с много усмивки!

Блаженството на добротата, което злите, лошите хора никога няма да усетят и разберат

Удоволствията, които луксът доставя, не биха могли да се сравнят с насла-дата, която човек изпитва при мисълта, че всеки ден става все по-добър и

със своя пример и усилие помага и на други да станат по-добри.

Сократ

Всеки чува това, което иска да чуе

Аз отговарям за то-ва, което говоря. Но не отго-варям за това, което вие чувате.

Конфуций

ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Всичко в образователната сфера трябва да бъде предоставено на ония, които се занимават пряко с образование

Emil Jassim даде ето това интервю: Емил Джасим и изводите от една матура; заслужава да се прочете цялото. Ето обаче каква реплика отправи към него Явор Ганчев (пък по-долу ще можете да видите и какви коментари се получиха по този повод във фейсбук):

Ще коментирам тук, за приятелите ми, които се интересуват от те-мата. Ето какво казва Емил:

"Ако има ясно зададени стандарти, тогава не би трябвало да ни интересува как един ученик стига до тези стандарти. Ако имаме ясно поставени правила за това, че който иска да си учи децата у дома, нак-рая трябва да се държи изпит, за да може ако има сериозни пропуски, държавата възможно най-бързо да вземе нещата в свои ръце, всичко би било ок. ... Въпросът е да може да разшири автономията в образование-то, без да се стига до форма на образователен сепаратизъм. Това е най-важното. Затова ако държавата зададе ясни правила и цели, по които се случва образованието, нека всеки да го случва както желае. Накрая да гледаме резултатите."

В тези малко изречения е същността на неразбирането на образо-ванието като гражданско право дори и у най-изтъкнатите ни борци против фа... ъъъ, за реформа в образованието като Emil Jassim:

• не е важно дали има "ясно зададени стандарти", а # кой ги за-дава, дали учещите имат възможност да откажат да следват тези правила и дали могат да изберат алтернативни стандарти. Иначе сега си имаме така-ва система – тестове, изпити, оценки. Докато тестовете са задължителни и безалтернативни, ситуацията ще е тази – малоумни тестове и черен пазар на отговорите.

• "ако има сериозни пропуски, държавата... да вземе нещата в свои ръце" – #кой установява "сериозни пропуски" и спрямо какъв стан-дарт? Не е ли държавата взела сега нещата в свои ръце за около 99% от децата? Не обсъждаме ли всъщност сериозните пропуски на държавата и нуждата учещите (родители, ученици, учители) да вземат нещата в свои ръце, обратно? Какво ще правим, ще си прехвърляме децата от ръце в ръце ли? Не е ли време да се научим, най-накрая, какво ръцете на държа-вата е добре да не пипат, след като е очевидно какви ги вършат в образо-ванието тъкмо тия ръчички?

• Емо, моля, дефинирай "образователен сепаратизъм" за да сме наясно като почне чистката, в какво ще сме виновни.

• В момента държавата задава правила и цели на образованието. Проблемът не е, че не са "ясни", проблемът е, че държавата ги задава. Образованието е елемент от личностното развитие, процесът на достигане на лична зрелост; държавата не може да поставя правила и цели на лич-ностното развитие. Единственото ясно нещо, което може държавата да направи, е ясно да се отдръпне от задаването на правила и цели и ясно да започне да подкрепя (не да управлява) образованието, каквото и задълже-ние има тя по Конституция. КОМЕНТАРИ: Emil Jassim: ОК. Boris Tanusheff: Ех това бъдещо общество, в което #КОЙ ще е просто Кой?... Ако не искаме обаче да прескачаме етапи и да пропадаме в празно-то, трябва да помислим как днес да се направи така, че и автономията в образованието да съществува и произтичащите от нея дипломи (удостове-рения) да бъдат признавани от всички, вкл. и при наемане в държавните предприятия и учреждения и в чужбина, където сега-засега имат доверие предимствено в официалната тапия, а не в домашния сертификат. Усилия-та на Емил, от тази гледна точка, са напълно адекватни, въпреки, че наис-тина, докато #кой задава стандартите, резултатите ще са нищожни. Но пък

да се търсят начини за решаване на това противоречие си заслужава, дока-то очакваме Годо, пардон, въведението в либертарианското общество. Явор Ганчев: Обсъждаме съвсем конкретни и съществуващи по света (и работещи) неща, а не утопии – свободни образователни стандарти и конку-риращи се сертифициращи системи, признати от всички (съвсем не става дума за домашен сертификат). Държавата трябва да бъде извадена от уравнението за да може тези, които ползват сертификатите (университети-те и икономиката) да могат да партнират със сертифициращите организа-ции, а учещите да могат да следват собствените си цели в образованието. Например – според желанието ти да влезеш в определен университет или да работиш в определена област, учиш и гониш стандартите, създадени от и за съответната индустрия. В основното образование не е по-различно – държавата не е в състояние да създава адекватни стандарти за образова-ние защото не е страна с легитимен интерес в образованието (нито е полз-вател на образователна услуга/продукт, нито е ползвател на уменията, които евентуално стоят зад някакъв сертификат). Boris Tanusheff: Добре, Яворе, бъди убедителен и дай конкретен пример – в кои държави се признават конкурентни сертифициращи системи, как това се случва на практика (има ли приравнителни изпити?) и кои са областите в които се признават? Също така, как днес, тук и сега, ще можеш да убедиш не обществото, а държавата (от нея все пак зависи все още), да въведе тези стандарти, след като знаеш, че на пътя ти стои КОЙ? Явор Ганчев: Въпросът ти е некоректен, Борисе. Не "в кои държави", а кой в държавата кои сертификати признава. Давам ти за пример IT индустрия-та, която сама си издава сертификатите и сама си ги признава за работа – и системата е световна, наднационална. За основното образование ти давам най-рестриктивния пример – Германия – където едно свободно училище прави каквото си иска от 1 до 10 клас, а в 11 и 12 се приравнява към дър-жавните стандарти за средно образование допълнително (т.е. никой не контролира и никой не поставя под въпрос какво се прави в свободното училище до 10 клас). При това свободното училище е 80% финансирано от бундес-бюджета. На последния ти въпрос – няма нужда да убеждавам държавата да въвежда стандарти, трябва да убеждавам хората да отхвър-лят държавните стандарти, ако не им вършат работа – и да търсят (и съз-дават) стандарти за целите, които са си поставили. Светлан Бонев: Истинската потребност на съвремието е училищата да са изцяло основани на свободния духовен и културен живот. Това, което се преподава и култивира в такива училища, трябва да се извлича само от

познанието за израстващото човешко същество и от индивидуалните за-ложби. Троичният социален организъм и свободата в образованието Teodor Kolev: Ти не разбра ли, Явка, че докато държавата се опитва да контролира с изостанало светлинни години мислене във всяка една област промяна няма да има и има не може да има! Светлан Бонев: Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истинс-ки свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произ-вежда хора, които са наивници. Точно обратното — получаваме наивници когато позволяваме на сегашните държавни и икономически институции да се намесват в образователните дела чрез диктатите си. Това е така защото в държавния и в икономическия живот начинът на мислене непременно трябва да е приспособен в съответствие със съществуващия строй.

Автор: Рудолф Щайнер (Статия 4 от вестника „Троичен социален организъм“. Всичките 20 статии, публикувани в този вестник в периода 1919-1920 г., са част от сборника „Подновяването на социалния организъм“, известен още като Събр. съч. 24.) Teodor Kolev: Проблемът на всяка една държава е, че не трябва да се произвеждат хора, които не могат да бъдат манипулирани.

Тогава никой няма да иде на избори. Второто е че, тя задушава хората, които мислят и се грижат средата да е такава, че да нямаш избор. Чрез закони и други механизми. Примери от последните години, колкото искаме. Държавата доказа на практика, че е безпомощна. Ангел Грънчаров: Подкрепям изцяло тезата на Явор Ганчев. Държавата (държавният чиновник), след като показа какво може (провали се решител-но по всички линии, доведе българското образование до пълна катастрофа) трябва да бъде изгонена от сферата на образованието – по досущ същия начин, по който беше изгонена преди време, примерно, от сферата на тър-говията. Държавата не може да поставя никакви цели или стандарти в сферата на образованието (или на културата като цяло), щото това не е нейна работа, както не е нейна работа да сади и произвежда домати или краставици, има си хора-специалисти за тази работа (фермери и пр.).

Крайно време е да се разбере, че всичко в образователната сфера трябва да бъде предоставено в компетенциите на ония, които именно се занимават непосредствено с образование, които имат и подобаващите интереси в тази област, именно родители, ученици, учители. Тези послед-ните не са марионетки на държавата (на държавните, министерските чи-

новници от образованието), както е в сега съществуващата система, а следва да са пълновластни господари на всичко, което се случва, следва сами да организират и провеждат една пълноценна образователна дейност, изхождайки от своите потребности и интереси.

Това са толкова просто неща, че ми е неудобно да ги повтарям, макар че у нас, както виждаме (и за жалост), са толкова чужди на съзнание-то дори на ония, които се занимават с образование, именно учителите, учениците и родителите. Светлан Бонев: Най-важното е, че тя държавата (чиновника, депутата, министъра) не бива да създават правилата. Щото нито от търговията се е отделила (след като пише закони за търговията и стопанския живот като цяло), нито от образованието се е отделила. Правилата трябва да се съз-дават от тези които са заети в момента било в образование, било в търго-вия. Държавата може да следи правилно ли се прилагат правилата, но да не се меси в тях! Ангел Грънчаров: Имах предвид, че държавата не разполага вече със свои магазини за търговия, а че се меси и в търговията, за да обърква всичко, това е факт; нормалното задаване на правила е по пътя на самоор-ганизацията на ония, които се занимават със съответната дейност.

Възможно ли е обучение по творческо мислене?

Четвъртък в 18:00, Клуб Нещото, ул. "Драган Цанков" 49, Пловдив, Покани ви Мауа Alexandrova:

Можем ли да се научим да мислим и пишем творчески?

За това ще си говорим и ще ни въведе в темата Ангел Грънчаров – учител по философия, писател и автор на книгата "Изкуството на мисълта".

Вход: Свободен* Една от тезите на моето въведение по темата на сбирката в Клу-

ба, обявена за четвъртък: ... Мислещите хора се познават по това, че обикновено са предим-

но и пишещи хора. Възниква нужда от писане за да може човек да съхрани мислите си, които заслужават това. По-стойностните, по-ценните ни мисли заслужават да бъдат запаметени, запазени, съхранени.

Да материализираме идеите си в слово и след това да ги запишем и съхраним завинаги е безкрайно потребно – щото иначе всичко отлита в небитието.

Нашите мисли са нещо крайно "летливо" и "хвъркато", те умеят да летят по-добре от птиците! :-)

Вторият признак, по който можем да разпознаваме мислещите хо-ра е този: те много умеят и обичат да слушат – когато говори друг човек. И също така обичат да четат истински, т.е. внимателно, с разбиране, с вник-ване в мислите на автора, също така и на говорещия.

Умението за внимателното слушане и четене показва, че този чо-век умее да мисли, като слушаме или четем с разбиране и вникване, ние мислим и тренираме мисълта си...

И т.н., ще поговорим по тия въпроси колкото си искаме. Темата е чудесна, да се надяваме, че ще се намерят повече хора, на които не им е безразлична – и ще дойдат на обсъждането, ще се включат в дискусията. До скоро!

Вярата е крепост срещу отчаянието

Безкрайното отчаяние е последният стадий, който предхожда вя-

рата, така че всеки, който не е извършил това движение, не притежава вярата. Защото едва в безкрайното отчаяние аз ставам ясен сам на себе си в своята вечна значимост и едва тогава може да става дума да се улови битието по силата на вярата.

Сьорен Киркегор, цитиран от Iamyou Wakeup Кратък коментар: Вярата е крепост срещу отчаянието; да, непристъпна крепост на духа е вярата, чиято неизмерима сила побеждава, анихилира отчаянието...

КОНФЛИКТИТЕ

Да използваме Мрежата за да участваме по-активно във война-та, която се води срещу нашите ценности

Скъпи приятели! В момента съм в Израел и следя от близо съби-тията от последната вълна от терористични нападения тук. През последна-та седмица има по 3-4 нападения с ножове срещу израелски граждани – всеки ден. Нападателите са арабски младежи, подтикнати към тероризъм от атмосферата на омраза и възпитанието на ненавист, с които се характе-ризира тяхното поколение. От детска възраст те са възпитавани като бъ-дещи Шахиди (свещени жертви). Обяснявано им е, че всички немюсюлмани са свине и не заслужават да живеят; и ако бъдат убити, извършителят ще отиде в рая и ще се наслаждава на 72 девственици, за лична употреба. Не са малко клипчетата в мрежата на които се вижда как деца на 4-5 годишна възраст отговарят на въпроса: "Какъв искаш да станеш, като пораснеш?" с: "Убиец на евреи!", а интервюиращият ги поощрява за "правилния" отговор...

Социалните мрежи и най-вече любимият на всички ни Фейсбук са основния канал за разпространение на омразата, за героизиране на теро-ристите и за подстрекаване към насилие.

Защо ви занимавам с този въпрос? Не е ли това проблем само на Израел?

За съжаление – не! През последните години сме свидетели неед-нократно как проблеми, с които се сблъсква Европа, са същите, за които люто и несправедливо е критикувала Израел. Проблемът със социалните

мрежи, който "произвежда" терор тук, няма да подмине и Европа. Терорис-тите от ИД и техните "духовни събратя" от Хамас, Хизбула, ООП, Боко Харам и стотиците други джихадистки организации се научиха да използват комуникационните достиженията на Западната Цивилизация много по-ефе-ктивно от нея в постигането на целта си – унищожаването на същата тази Цивилизация!

Какво можем да направим в тази ситуация? Да използваме "Мрежата" поне понякога за да участваме във вой-

ната, която се води срещу нас – независимо дали го искаме или не! Наред със "свещеното" публикуване снимки на котенца и селфита,

можем да направим и малко усилие за разпространяване на стойностите на Западната Цивилизация; да участваме в дискусии и във виртуални сблъсъ-ци с поддръжниците на терористични и ксенофобски организации!

Само така имаме някакъв шанс и догодина, и след 10 години да продължаваме да публикуваме и да лайкваме снимките си от екзотични почивки...

David Levy

НРАВИ

Изгонен заради "външен вид, който може да опорочи присъстващите жени"

Мъж остана без Facebook страницата си бил много красив Преди известно време Саудитска Арабия взе решението да изгони

от територията си няколко мъже, защото са... прекалено красиви. Омар Буркан Ал Гала нашумя най-много от греховно хубавите представители на мъжкия пол. Интересното е обаче, че нещастните случки покрай външния му вид продължават дори след подобна радикална мярка от страна на саудитските власти.

Ал Гала остана и без Facebook страницата си, пише Econ.bg. След новините за неговото изгонване, мъжът натрупа за нула време 790 хиляди последователи на страницата, но след това тя беше изтрита.

Утехата на Ал Гала е, че има още някоя и друга негова фен стра-ница по социалните мрежи, макар и с доста по-скромен брой фенове. Са-мият той, който е поет, модел и актьор, няма никакво обяснение за случи-лото се. "Предишната ми страница бе изтрита и аз наистина не знам... защо?", каза той.

Според официалната версия на изгонването му от Саудитска Ара-

бия, Ал Гала е бил на културен фестивал в рамките на страната, но е бил помолен да напусне – външният му вид "щял да опорочи присъстващите жени".

Да мислиш винаги има смисъл, винаги е добро нещо

„Запазете правото си да мислите защото дори да мислите погреш-но е по-добре отколкото да не мислите изобщо.“

Хипатия Александрийска, 400 г. н.е.

Не подценявайте силата на обединените глупаци!

Да помислим за тайните на женската душа

Тема за размисъл: Женската душа е толкова трудна за разбиране, че тя е вечна загадка не само за мъжете, но и за самите жени... Добавка: Ето какво казах на един овладян от любовни терзания приятел:

Ще си позволя за любовта да кажа нещо крайно грозно, дори шо-киращо грозно: ний, мъжете, като се влюбим си губим ума дотолкова, че ставаме най-жалка картинка; няма по-жалка картинка от влюбения мъж - независимо на каква възраст се е влюбил. Причината за това е, че умът по принцип е мъжко качество, затова като си загуби ума мъжът губи нещо най-значимо от своята същност.

При влюбените жени работите стоят съвсем иначе, щото чувства-та са предимно женско качество. Вярвам ще ме разбереш и няма да ми се обидиш, тия думи ти ги казвам за добро...

Да спориш с глупак е все едно да играеш шахмат с... гълъб

Путинг неотдавна сравни

себе си с гълъб... и покрай това се сетих:

Да спориш с глупак е все едно да играеш шахмат с... гълъб. Той ще събори всички фигури, ще се изсере върху дъската и ще отле-ти да се хвали пред всички как те е

направил на идиот. (Игорь Подгорный)

ДЕМОКРАЦИЯТА

Демокрацията лесно се изражда в охлокрация, във власт на най-лошите, във власт на тълпата

Демокрацията и гърците, автор: Евгений Дайнов

Колкото повече битки Алексис Ципрас губеше в сблъсъка си с ЕС, толкова повече говореше за Гърция като за родина на демокрацията, която е заплашена от европейските авторитаристи. Онзиденшната му подпалва-ческа реч, подтикваща гърците да застанат като стена срещу останалите европейски страни, също включваше неща като:

„Гърция, люлката на демокрацията, трябва да изпрати ярко де-мократично послание на европейската и световната общност.”

Освен че не разбира нито от икономика, нито от политика, млади-ят Алексис очевидно е бягал от часовете по история. Защото ако не беше би знаел, че когато Гърция е била люлката на демокрацията, самата де-мокрация е била смятана за „девиантен” или „лош” тип политическо уст-ройство. И е носила доста опасности.

Нещата са изяснени още от Платон, но окончателната дума, в онази Гърция, е на неговия ученик Аристотел. След като изследва над 150 устройства на различни гръцки градове-държави, Аристотел стига до изво-да, че има 6 вида държавни устройства – три правилни и три неправилни (девиантни).

Когато един човек управлява в обща полза, това е монархия. Кога-то група управлява в обща полза, това е аристокрация. Когато мнозинство-

то управлява в обща полза, това е полития. Това са правилните устройства, защото техният бенефициент са всички граждани.

Неправилните форми на устройство са един вид отровни двойници на правилните, защото управляващите действат в своя лична полза. И така, когато един управлява в своя полза, това е тирания. Когато е група – това е олигархия. А когато е мнозинството – това е демокрация.

Да цитираме самия Аристотел: „Всяко девиантно устройство е направено така, че да действа

в полза на управлаващите; например, демокрацията е управление в полза на бедните. И никое от тези девиантни устройства няма за цел благо-то на всеки вид граждани” („Политика” 1279б:4-10).

Като всяко девиантно устройство, древната демокрация е нетрай-но управление, бидейки пълно, вътре в себе си, с цъкащи бомби. Да чуем Аристотел:

„Основната причина за падането на демокрациите е скандално-то поведение на демагозите. Като нападат богатите и имотните, те (демагозите)... насъскват мнозинството да ги нападне и обезкърви. По този начин демокрациите са се разпадали на много места: Кос, Родос, Хераклия, Мегара... Така биват унищожавани демокрациите. За да доби-ят подкрепата на народа, демагозите предлагат несправедливо трети-ране на по-видните граждани... като ги принуждават да си сдадат имо-тите, или да ги предадат за преразпределение, или да си харчат парите за публични услуги; или, след като са наклеветени и опозорени, да им бъдат насила конфискувани имотите.” („Политика” 1304б:20 – 1305а7).

Ако беше внимавал в час, Ципрас щеше да види сегашната си по-литика в този цитат. Единствената разлика е, че богатите и видните, против които насъсква населението, са останалите народи в еврозоната, някои от които – доста по-бедни от неговия. По странно стечение на обстоятелства-та, обаче, този инак ултра-ляв радикал така не каза и дума против родните му гръцки олигарси, които не само задушават икономиката, но и не плащат данъци.

А ако беше видял себе си в писанията Аристотелеви, Ципрас ще-ше да е наясно, с какъв точно огън си играе. Защото Аристотел е категори-чен:

„Окончателният вид демокрация е тиранията”. Как става това? Ето как. След като, насъсквано от демагозите си,

населението обере богатите и изяде обраното, внезапно се оказва без нищо. Малко по-късно, след като известно време гладува, населението започва да търси виновника: Как стана така, че хем взехме всичко на бога-тите, хем няма манджа? В търсене на виновника се хващат за гушите, дока-то накрая всички не изревават: „Абе да дойде някой да ни оправи!” И си получават полагащия им се тиранин.

Трябва да се внимава в час по история. Особено – ако си грък. (offnews.bg)

Доказателство за това, че даже и лошата образователна система не може да попречи на изявите на силната талантлива личност

Най-добрият математик в Европа е 18-годишен българин

Петър разгада една от най-сложните теории в математиката и криптографията

Най-добрият математик в Европа е българин. Това е 18-годишният ученик от пловдивската математическа гимназия. Младият гений впечатли световните учени с разгадаването на едни от най-сложните теории в об-ластта на математиката и криптографията.

И до днес никой в света не може да реши задачата за неразложи-мите полиноми и разстоянието на Хеминг. Сложният въпрос, на който Пе-тър Гайдаров търси отговор, е поставен преди половин век от унгарския математик Туран. Петър открива, че има начин задачата да бъде решена и намира доказателства как да стане това. (Прочети ДО КРАЯ) Кратък коментар: Но на ония, който не са толкова силни и талантливи като личности системата може да попречи, ох, как го умее тя това! ... Забележе-

те обаче как завършва този репортаж: "Мечтата на най-добрия матема-тик е да учи в Америка или Англия, след което да се върне и работи в България.".

Другояче казано, левичарството погубва демокрацията

Една вдъхновяваща мисъл на Стив Джобс

За лудите, за различните, за бунтарите, за размирниците, за кръг-лите гвоздеи в квадратните дупки… за онези, които виждат нещата по раз-личен начин – те не се придържат към правилата. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш, но единст-веното, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш – защото те про-менят нещата.

Те тласкат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за

луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят!

Стив Джобс

Важно предупреждение на Марк Твен

Всеки пък когато се окажете на едно мнение с мнозинството трябва да спрете и да преосмислите мнението си.

НАРЪЧНИК ПО БУДИТЕЛСТВО

Акция "Будител" в Силистра

Яко е да си будител: акция "Будител" в Силистра

Какво представлява будителството на дело: днес, на 1 ноември, денят на будителите, демонстрирахме ние двамата, Димитър Пецов от списание "Humanus" и Свилен Георгиев, ученик в 8 клас от ЕГ "Пейо Яво-ров" - Силистра. Заставайки на централния площад на града, пред Общи-ната, двамата с него влязохме в ролята на будители и започнахме да позд-равяваме по случай празника гражданите, които минаваха оттам: като им подарявахме по един малък папирус с написана на него поука – истина, която да ги събуди за размисъл.

За кратко време успяхме да раздадем стотици папируси и по всич-ко изглеждаше, че хората които си взеха от тях, бяха много щастливи. Ус-пехът на това дело ни вдъхнови и вече обмисляме нови подобни будителс-ки акции.

Димитър Пецов

ВЯРАТА

А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на Цар Ирода, ето, мъдреци от Изток пристигнаха в Ерусалим

Поклонението на влъхвите и загадката на Витлеемската звезда, Йоан Златоуст; Тема: Бог и неговите дела(Същинско богословие)

А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата му на из-ток, и дойдохме да му се поклоним. Евангелие от Матей, 2 глава, 1-2 стихове

Трябва много да бодърстваме, много да се молим, за да можем да изясним това място и да узнаем кои са били тези мъдреци, откъде и как са дошли, кой ги е подбудил към това и каква е била тази звезда. Ако ви е угодно, по-добре ще предложим отначало това, което говорят противниците на истината. Дяволът така ги е завладял, че те и тука намират повод да се въоръжат против Словото на истината. "Ето, казано е, че и при рождението на Христа се появила звезда; това значи – казват те – че астрологията е несъмнена наука." Но ако Христос се родил според астрологичните закони, как пък Той е унищожил астрологията, отхвърлил съдбата, затворил устата на демоните, изгонил заблуждението и премахнал всички видове магьосни-чество? А и какво са узнали мъдреците по Неговата звезда? Че Той бил цар юдейски ли? Но Той бил цар не на земно царство, както Сам бил казал на Пилат: "Моето царство не е от този свят" (Йоан 18:36). А и Той не се пока-зал като цар; нямал при Себе Си ни копиеносци, ни щитоносци, ни коне, ни впрегнати мулета – Той прекарал прост и беден живот, като водил след Себе Си дванадесет човеци, които не били с нищо знаменити.

На ако мъдреците са знаели, че Той е цар, защо дохождат? Зада-чата на астрологията, казват, никак не се състояла в това да се узнава по звездите кой ще се роди, а да се предсказва според времето на рождението за това, което ще се случи занапред. А пък мъдреците не били нито при раждането на майката, нито пък знаели кога е родила; щом не са знаели, те не могли да правят заключения по хода на звездите. Напротив, много преди раждането, като видели звездата, която се показала в тяхната земя, те идват да видят Родилия се. Коя причина ги е подбудила? С надежди за какви награди идват те от такава далечна страна, за да се поклонят на Царя? Ако са мислили, че Той ще бъде техен Цар и тогава нямаха да имат достатъчна причина да дойдат.

"Поклонението на влъхвите", Йеронимус Бош (1450 – 1516)

Ако Той би се родил в царски дворци, ако Неговият баща би бил цар и се намирал при него, би могло да се предположи, че те с поклонение-то на родилия се Младенец искали да угодят на бащата и с това да заслу-жат неговото благоволение. Но сега те знаят, че Новороденият ще бъде цар не на тях, а на друг народ в отдалечена от тях страна; знаят също, че

Той не е в пълна възраст. Защо тогава предприемат такова пътешествие и носят дарове, като се подхвърлят с това на големи опасности? Действител-но, Ирод, като чул, се смутил; целият народ, като чул от тях за това, се развълнувал. Нима те не са предвиждали това? Но това е невероятно. Даже и при най-голяма непредвидливост те не са могли да не знаят, че когато дойдат в града, който има цар, и започнат навсякъде да заявяват, че има друг цар, освен този, който сега там царува, ще подхвърлят себе си на хиляди смъртни опасности. Защо те се покланяли на лежащия в пелени? Ако Той би бил в пълна възраст (мъж), може да се предположи, че те се подхвърлят на явна опасност с надежда, че Той ще им помогне, но и това би било признак на крайна неразумност – персиецът, варваринът, който няма нищо общо с юдейския народ, да се реши да излезе от своята земя, да остави отечеството си, роднини и дом и да се подчини на чужда власт!

"Поклонението на влъхвите", Андреа Мантеня (1431−1506)

Ако това е неразумно, следващото е още по-неразумно. Да преми-нат такъв път, само за да се поклонят, да развълнуват всички и веднага да заминат! И какви признаци на царски сан те намерили, когато видели пеще-рата, яслите, Младенеца в пелени и бедната майка? Кому са поднесли даровете? И за какво? Нима не е било установено и прието в обичай да се изразява така почитта към всеки раждащ се цар? Нима са обхождали целия свят и за когото узнавали, че той е от ниско, бедно състояние, ще стане

цар, нему се покланяли преди възкачването му на престола? Но това никой не може да каже.

За какво пък са дошли да се поклонят? Ако за земни облаги, тога-ва какво са могли да очакват те от Младенеца и бедната майка? Ако пък с надежда за бъдещето, как са могли да знаят, че Младенецът на когото са се поклонили, когато бил в пелени, ще си спомни за това по-късно?...

Виждаш ли, колко несъобразности се откриват, ако съдим за това събитие по хода на човешките дела и по обикновен начин? Но за да не прибавяме недоумения към недоумения, за да не ви приведем в обърка-ност, да пристъпим сега към разрешение на въпросите. Да започнем с Христовата звезда. Ако узнаем каква била тази звезда – обикновена или различна от другите, действително ли била звезда или само имала вид на звезда, ще бъде лесно да разберем всичко останало. Но откъде можем да узнаем всичко това? От самото Свещено Писание. Че тя била необикнове-на звезда и даже не звезда, а както ми се струва, някаква невидима сила, която била приела вида на звезда, това се доказва първо, от нейния път. Няма и не може да има звезда, която би имала такъв път. Виждаме, че и слънцето, и луната, и всички останали звезди вървят от изток към запад; а тази звезда вървяла от север на юг; в такова положение именно се намира Палестина по отношение на Персия.

Второ, също може да се види от самото време: тя се явила не през нощта, а сред ден, при светлина на слънцето. ...

Трето, това се доказва от обстоятелството, че звездата ту се поя-вявала, ту пак се скривала. Когато мъдреците отивали за Палестина, тя се виждала и им показвала пътя, а когато влезли в Ерусалим, тя се скрила. След това те, като казали на Ирод за какво дошли, оставили го и потеглили на път, звездата пак се явила. Това вече не е движение на звезда, а някак-ва напълно разумна сила. Тя нямала свой определен път, но когато тряб-вало, се спирала и стояла, като се съобразявала във всичко с нуждата на мъдреците, подобно на облачен стълб, който показвал на еврейската войс-ка кога трябвало да почива и кога да тръгва на път1.

Четвърто, същото може ясно да се види от самия начин, по който звездата посочва мястото. Тя го посочила не от небесната височина, защо-то в такъв случай мъдреците не биха могли да различат мястото, но за да го посочи, тя се спуснала надолу. Сами знаете, че една обикновена звезда не може да посочи такова малко място, каквото заема една пещера, особе-но пък това, дето лежал Младенецът. Тъй като нейната височина била неизмерима, тя не би могла да обозначи и определи със себе си такова тясно пространство за тези, които биха желали да го узнаят. ... Виждаш ли,

1 Вж. книга Изход 13 глава, 21-22 стихове

колко доказателства има за това, че звездата била необикновена и се яви-ла не по законите на външната природа.

Но защо звездата се явила? Заради това, за да изобличи нечувст-вителните юдеи и да лиши тях, неблагодарните, от всякакъв начин на оп-равдание. Тъй като целта на Христовото дохождане била: да се отменят древните правила на живот2, да се призове целия свят към поклонение на Христа и да се приеме това поклонение навсякъде, по земята и морето, Христос от самото начало отворил вратата на езичниците, като желаел чрез чуждите да научи своите. Тъй като юдеите, като слушали непрестанно пророците, които възвестявали за дохождането на Христа, не обръщали на това внимание, Господ внушил на варварите да дойдат от далечна страна, да питат за Царя, Който се родил у юдеите; и юдеите научават от персий-ците това, за което не искали да се поучат от пророците. Бог извършил това с цел да им даде най-сигурен начин да се убедят, ако бъдат благоразумни или пък да ги лиши от всяко оправдание, ако бъдат упорити.

"Поклонението на влъхвите", Джото (1450 – 1516)

И наистина, какво биха могли да кажат за свое оправдание юдеи-те, не приели Христа след толкова много пророчески доказателства, като видели мъдреците, които само след явяването на звездата Го приели и се

2 Йоан Златоуст има предвид постановленията на старозаветния Закон.

поклонили на Явилия се? И тъй, Бог постъпил с мъдреците така, както с ниневийците, на които изпратил Йона3, също така, както със самарянката4 и с ханаанката5. Заради това е и казано: "Ниневийските мъже ще се явят на Съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед... Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост." (Мат. 12:41,42). Онези повярвали на малкото, а юдеите не повяр-вали и на голямото.

Ти ще запиташ защо Бог довел мъдреците към Христа чрез такова явление? А как би трябвало? Да изпрати пророци! Но мъдреците не биха приели пророците. Да изпрати ангел? Но и него не биха послушали. Заради това, Бог, като оставя тези средства, употребява за тяхното повикване това, което им било вече познато: показва им голяма и необикновена звезда, която да ги порази и с величината, и с прекрасния си вид, и с необикнове-ния си ход. ...

Като благоволил да ги призове с явяването на звездата, след това ги удостоил с нещо по-високо. Като ги подбудил да тръгнат и след това ги довел пред яслите, Той вече ги наставлява не чрез звездата, а чрез анге-ла6; по такъв начин те възлизали постепенно към по-високото. Заслужава изследване и това, как се е появила мисълта у мъдреците да тръгнат и кой ги е подбудил към това. На мен ми се струва, че това било дело не само на едната звезда, но че сам Бог подействал на тяхното сърце, както постъпил с Кир, като го предразположил да освободи юдеите7. Той обаче извършил това, без да нарушава свободната му воля, както повикал и св. ап. Павел с глас отгоре8, заедно с това проявил Своята благодат и разкрил неговото послушание.

Но ще запиташ защо не е открил това на всички мъдреци? Заради това, че не всички биха повярвали, а тези били готови повече от другите. Хиляди народи погивали, но към едните ниневийци бил изпратен пророк

3 Вж. книгата на Йона

4 Вж. разговора на Исус със самарянката в Евангелието от Йоан 4 глава

5 Някои размишления върху проблема, но в друг контекст, могат да се намерят в изложението ми за постмодерната мисъл. (Виж докладите от семинарите на ХАРТА)

6 "А, понеже бяха предупредени от Бога насън да се не връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна." Евангелие от Матей, 2 глава, 12 стих. 7 Вж. книгата на Ездра, 1 глава, 1-3 стихове. 8 Обръщението на Савел от Тарс (бъдещия Христов апостол Павел) е описано подробно на три места в книгата Деяния на апостолите: 9, 22 и 26 глави.

Йона; двама разбойника били на кръста, но само един се спасил. И тъй, знай, че мъдреците проявили добродетел не само с това, че дошли, но и с това, че постъпили смело. За да не ги помислят за подозрителни човеци, след пристигането си те разказват за своя пътеводител, за дългия път и при това проявяват смелост: "Дойдохме, казват те, да Му се поклоним", без да се страхуват от яростта на народа, нито от жестокостта на царя. От това заключавам, че те били и у дома си учители на своите съотечественици; ако те тук в Ерусалим не се бояли да говорят за това, с по-голяма смелост биха проповядвали за него в своето отечество, след като получили откро-вение от ангела и свидетелство от пророка.

Текстът е откъс от Беседа шеста от Тълкувание на Евангелието от Матей, изд. София 1937 год., Подбор и бележки: Тодор Велчев Потърсих Господа; и Той ме послуша, и от всичките ми страхо-

ве ме избави

... Харесвам Хелоуин, харесвам всичко, което ни дава възможност да се преборим със страховете си и да пораснем, а този празник е точно такъв. (Amanita Muskaria)

Хелоуин има дълбок смисъл. Уважавам го. Той е част от културата на Европа и Америка. (Stoyan Vlahov)

Аз лично не празнувам Хелоуин, но нямам нищо против хората, които искат да го празнуват. Поводите за празнуване и веселие са личен избор. Поне в това отношение можем да се напънем и да проявим мини-мално уважение към другите. Но едва ли! (Kiril Velev)

Псалм 34:4 Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави. (Atanas Krussteff)

Гледайте от забавната страна... няма нужда от религия тука :-) Ко-га друг път ще се вапцам като жена-вамп, а? (Dimka Ivanova)

ПСИХОЛОГИЯ

Ключовата дума. Провери силата на подсъзнанието си

Асоциативният тест на Юнг, независимо от това, че трудовете и на Фройд, и на Юнг съм ги чела още в университета, ми попадна едва сега. Много го препоръчвам, лично аз си намерих ключовата дума и тя много ми говори за мен сега.

Силата на подсъзнанието е колосална: то е способно да внася из-менения, създавайки нова, комфортна за неговия притежател реалност. Но за това трябва да „дружиш” с подсъзнанието си, да го разбираш, да умееш да разшифроваш неговите подсказвания.

Предлагам ви едно много интересно упражнение, което ще ви по-могне в тази посока.

За да изпълните даденото упражнение трябва да се намирате в спокойна обстановка и да останете насаме само със своите мисли. Снабде-те се с лист хартия, поставете го на масата и поставете вертикално в левия край 16 точки. На изображението е показано как всичко трябва да изглежда.

До всяка точка запишете първата дошла в ума ви дума (съществи-телно), желателно е да е в единствено число. Пишете всичко, което ви идва в главата, даже ако ви се струва, че е пълна глупост. Единственото условие е думите да не се повтарят!

И така, вие имате 16 думи. Сега по реда на всяка двойка думи за-пишете асоциация, дума, която ви се появи в съзнанието. Тук е важно да се осланяте на интуицията, а не на спонтанността, т.е. можете да запишете дума, която смятате за нужна, а не внезапно дошлата в ума ви.

Думите станаха два пъти по-малко – 8. Повторете процедурата. И така до момента, в който ще стигнете до една, последна дума. Тази дума е ключовата. Това е думата, която ще ви помогне да разплетете кълбото от проблеми и да се избавите от негативните настроения. Понякога се случва, че веднага след получаването на „своята дума” на човек му хрумва нужна идея, разбиране на някои неща и действия. Понякога следва да почакате, да помислите, да проанализирате ситуацията.

Ако в последващите два дена вие постоянно държите в ума си „своята дума”, стараейки се да отнасяте тази дума към различни аспекти на своето битие, то може да възникнат, да се родят много мисли, които ще ви помогнат по-добре да разберете себе си и своето подсъзнание (своята интимна същност). Вие можете да повтаряте това упражнение веднъж в месец, но не по-често, за да не си пречат асоциациите една с друга.

СЪВРЕМЕННОСТ

Прости, тъпоглави, нахални, но барем яки, това ли ни е идеалът за човешко "съвършенство" ако смея да запитам?!

Министърът на образованието и нàуката проф. Танев силно се трогна по повод на часовете по физическо възпитание и бодро, по социа-листически обеща не само да не ги намалява, но и да ги увеличи! И всички си отдъхнахме и даже изръкопляскахме – децата ни ще имат предостатъч-но часове по физкултура!

В същото време никой не се трогна от това, че часовете по фило-софия са премахнати за 11-ти и 12-ти клас, а за 8-ми, 9-ти и 10-ти клас са силно орязани. Даже имам чувството, че на народа сякаш му олекна, че децата няма да бъдат тормозени да се обучават в пълноценно мислене – защо ни е мислене, важното е да имаме мускули?!

Даже самият министър на образованието и нàуката не обърна кап-ка внимание на някакви си донкихотовци, които все пак протестирахме срещу застрелването на философията и изваждането й от образованието.

Правете си сметка що значи това: това, че децата ни имат души, за които трябва да се погрижат не по-малко отколкото за телата си изобщо не се съзнава! Материализмът, бездуховността у нас са така напреднали, че масово се подценяват душевните, интелектуалните, умствените, мис-ловните способности на човека. Важното е да сме физически яки, какво му е на г-н Премиеро, че в умствено отношение не е кой знае колко напреднал,

я какъв пич е иначе, физически или телесно?! А он требе да е нещо като идеал на младите, нали така?!

Една нация, която е дегенерирала в умствено, в духовно, в кул-турно, в нравствено отношение, една нация, чиято душа е проядена от проказата на бездуховността, безкултурието и простащината няма никакво бъдеще и няма никакви шансове да се избави от мизерията – пък ако ще да се напиня колкото си иска за своето телесно-мускулно развитие или здраве.

Прости, тъпоглави, нахални, но барем яки, това ли ни е идеалът за човешко "съвършенство" ако смея да запитам?! На този "идеал" ли служи мутренската представа за образование, която мутренската власт успя да наложи на обществото?!

Знаете ли докъде ще стигнем като нация и като индивиди ако поз-волим тия идиотски и непълноценни представи за "образование" бъдат наложени на българското образование?

ИСТОРИЯ

Хроника на създаването на Самоковско-рилското богословско училище

Георги Хаджийски

Въведение

По една или друга причина, създаването на Самоковското богос-ловско училище – дори и само по себе си едно значимо и светло явление от Възрожденската история на Самоков през ХІХ век, е почти непознато както за официалната българска историография, така и за местното краезнание. А то е неотменна част от онези големи общобългарски обществени движе-ния, които в крайна сметка довеждат и до отделянето на самостоятелната Българска екзархия от Цариградската патриаршия, и до покриването на българските земи с модерни образователни институции. И подобно на тези големи общобългарски движени е осъществено не само в условията на липса на каквато и да е държавна подкрепа и в една изключително враж-дебна социална среда, но пък от онзи тип възрожденски българи и само-ковци, които в името на националния напредък и общото добруване отда-ват всеки каквото може – богатите – парите си; умните – идеите си; трудо-любивите – труда си; монасите – молитвите си...

От „чисто” образователна гледна точка, необходимостта от създа-ването на модерно българско богословско училище, което да подготвя свещеници не с педагогическите методи на килийните училища, а по учебни планове и програми, които се използват през онази епоха в руските и евро-пейските богословски учебни заведения, се осъзнава в българското общес-тво някъде през 50-те години на ХІХ век, когато все повече български мла-дежи имат възможността да получат образование в подобни институции. И макар, че първоначално самата идея за „отваряне” на богословско училище възниква сред монасите в тясно свързания със Самоков Рилски манастир, които през 1851 г. дори изпращат специална делегация до православна Русия за събиране на помощи и оказване на съдействие за нейното осъ-ществяване, както и правят няколко опита за превръщането на намерения-та в реалност, истинският идеолог на създаването на модерното богословс-ко училище в Самоков е митрополит Авксентий Велешки.

Идеята за създаването на Самоковското богословско училище

Известно е, че роденият в Самоков през 1798 г. виден български духовник и участник в националното движение за църковна независимост

Авксинтий Велешки след своята смърт през 1865 г. оставя значителни средства чрез завещанието си за назначаването в самоковското централно училище на висококвалифициран учител по богословие, който да препода-ва така необходимите за образованието на българските духовници богос-ловски науки. Нещо повече. В завещанието той включва и специална клау-за, предоставяща възможността на изпълнителите на завещанието – по трима избрани представители от самоковската община, от цариградската община и от монашеското братство на Рилския манастир, да използват средствата за учредяването в Самоков или в друг град на България на духовна семинария, ведно с някакъв евентуален друг капитал, имащ съща-та цел.

Макар и радушно прегърнато от самоковската общественост, пър-воначално реализирането на тази идея бива отложено поради оспорването на завещанието от родствениците на починалия. В крайна сметка обаче, за около десет години идеята се превръща в реалност въпреки всички поврат-ности в нашата история през този период.

Хроника на създаването на Самоковско-рилското богословско училище

Основните инициативи, които довеждат до създаването на Само-

ковско – рилското богословско училище, биха могли да бъдат представени приблизително в следния хронологичен порядък:

През 1869 г. монаси от Рилския манастир пишат до П. Славейков, редактора на излизащия в Цариград в. „Македония” писмо, в което излагат необходимостта от откриването общобългарска духовна семинария, която да подготвя „учени свещеници.”

През 1870 г., според дописка в същия вестник, монаси от Рилския манастир потърсили съгласието на Цариградската патриаршия за открива-не на духовна семинария.

През 1873 г. архимандрит Йосиф пише до митрополита на Само-ковска епархия Доситей Самоковски, че с оглед засиленото влияние на протестантството в Самоков, (породено от дейността на Американските богословски училища в града), е необходимо съдействието на екзархията за скорошно откриване на православно богословско училище в Самоков.

През 1874 г., един от образованите и интелигентни граждани на Самоков – Д. Благоев, излага в свое писмо до митрополит Доситей Само-ковски необходимостта от откриване на богословско училище не в Рилския манастир, а в Самоков.

През лятото на същата 1874 г. в Самоков се провеждат няколко общоградски събрания, на които присъстват представители на еснафите, духовници, учители и граждани, на които се вземат решения за създаване

на депутация от самоковци, която да проведе работни срещи с духовенст-вото на Рилския манастир с оглед получаване на неговата благословия и финансова подкрепа, както и започването на събиране на дарения за пост-рояването на сградата на новото училище.

През 1874 г. избраното самоковско пратеничество в състав З. Х. Гюров, Хр. А. Сребърница, Г. Х. Иванов и Д. Благоев, се среща с игумена на Рилския манастир Пантелеймон и с монашеското братство и получава не само благословия за начинанието, но и гореща подкрепа, (както и значи-телна финансова помощ.)

През зимата на 1874 г. се създават две комисии – едната за наби-ране на финансови средства чрез волни пожертвувания, а другата за съби-ране на материали, необходими за изграждане на новата училищна сграда, както и се взема решение за започване на строителството през пролетта на следващата 1875 г. За кратко време се набира значителен паричен ресурс, към който се добавят и постъплението от дарението на митрополит Авксен-тий Велешки, както и превърналата се в ежегодна финансова подкрепа от Рилския манастир.

През месец май 1875 г., след освещаване на мястото, започва строителството на училищната сграда.

През същата 1875 г. със съдействието на русенския митрополит Григорий, който се застъпва пред валията на Дунавския вилает, включващ и Самоков, е издействана специална мазбата от меджелиса, която е изпрате-на в Цариград, откъдето е и получено съответното легитимиране на изг-раждането на богословското училище.

През месец август 1876 г. митрополит Доситей Самоковски свиква общоградско събрание в Самоков, на които излага историята на създаване-то на богословското училище, както и изпраща окръжно до Дупница, Джу-мая, Ихтиман, Бобошево и Рила, с което ги уведомява, че в епархийския център е открито ново училище, в което е въведена пловдивската образо-вателна система, и че то има четвърти клас, специализиран по богословие, като приканва гражданите да изпращат ученолюбивите деца в него.

По този начин, въпреки пропадналите опити на модерни за време-то си училища в Пловдив и Габрово да въведат специализирано богословс-ко образование, в Самоков е създадено едно, скоро превърнало се в общо-национално богословско училище, в което ще имат възможността да учат някои от най-изтъкнатите български духовници, богослови и педагози в новата история на България, защото то – за разлика от съществуващото по онова време духовно училище към Лясковския манастир, предлага на свои-те възпитаници и твърде специфичния академичен градски дух, насърча-ващ човешкия стремеж към обучение и личностен напредък, който е бил присъщ на възрожденски Самоков.

Защо е станало възможно откриването на богословското училище в Самоков?

Ако трябва да бъдат търсени причините за откриването на богос-

ловското училище в Самоков, като основни измежду тях биха могли да бъдат изведени следните:

Ø Наличието на относително богато за епохата българско град-ско население, което е позволявало запознаването с авангардните евро-пейски образователни идеи и безспорно е пораждало желанието те да бъдат въвеждани и у нас;

Ø Съществуващата в града уникална толерантност и същевре-менно конкуренция между присъщите за епохата религиозни образователни институции – в Самоков са съществували две Американски богословски протестантски училища, съществували са мюсюлмански духовни училища – медресета, през ХІХ век се създават едни от първите модерни класни учи-лища в българските земи;

Ø Близостта с Рилския манастир, което навярно е и една от причините за присъщата всеотдайна религиозност и строг православен християнски дух на възрожденските самоковци, впечатлили и такъв чужд наблюдател на нашата народопсихология като чешкия евреин Константин Иречек;

Ø Самоковската епархия, чийто митрополит Доситей Самоковс-ки е в основата на цялостния процес по откриването на богословското училище.

При всички случаи обаче, откриването на богословското училище в Самоков е дело на всички самоковци от епохата, които са участвали в неговото създаване типично по възрожденски – непълно безкористно.

Учебният план по богословие и правата и задълженията

на ученици и учители

Първоначално обучението в Самоковско рилско богословско учи-лище било организирано в четири класа, като богословски бил последният – четвърти клас, в който се изучавали следните предмети: богословие, (църковна история и патрология), български език (теория на словесността), алгебра, всеобща история (стара), физика, естествена история (зоология), старобългарски език, турски език и църковно пеене.

Според училищния правилник, контролът по подбор на учители бил изключително строг, а изискванията за високо образование и квалифи-кация – задължителни. В своята дейност учителите били длъжни да спазват основните и съществуващи до днес дидактически принципи. Учениците

също били длъжни да спазват задължителните училищни правила, като за нарушаващите ги били прилагани и редица строги физически санкции.

Общественото значение на Самоковско-рилското богословско училище

Самоковско-рилското богословско училище просъществувало като

самостоятелна образователна институция до 1903 г., когато било премес-тено в София в специално изградена за целта сграда и наречено Софийска духовна семинария.

През 1877-1878 г., то подобно на всички училища в България било закрито. След 1878 г. първият български министър на просветата М. Дринов изработил нова учебна програма за учебното заведение, както и нова орга-низация на учебния процес. И макар, че и финансирането на училището станало държавно, и Рилският манастир, и общината в Самоков, продъл-жавали да внасят своите ежегодни вноски за неговата издръжка. През есента на 1881 г., поради ученически бунтове училището било преместено в Лясковец, но само две години по-късно – през 1883 г., то отново е върнато в Самоков.

В Самоковското богословско училище са получили своята подго-товка блаженопочиналият Екзарх Български и митрополит Софийски Сте-фан и блаженопочиналите митрополити: Великотърновски Йосиф, Врачанс-ки Климент, Неврокопски Макарий, Видински Неофит, Доростолски и Чер-венски Михаил, а блаженопочиналият Великотърновски митрополит Филип е завършил курса на Петропавловската духовна семинария, (чиито правоп-риемник след нейното закриване става Самоковско-рилското богословско училище). Литература: 1. Енциклопедия „България”, София, изд. БАН, 1988 г., стр.21 2. Семерджиев, Хр. – „Самоков и околността му”, София, печатница „Ден”, 1912 г., фототипно издание, стр. 163 – 178.

Списание HUMANUS, КОНТАКТИ:

angeligdb@abv.bg тел. 0878269488

Spisanie Humanus br. 5 (7) ot 2015 g

Documents

Spisanie IDEI br. 2 ot 2012 g

Spisanie IDEI br. 1 ot 2016 g

Herpes humanus

Humanus eSocial - Apresentação

Filosofsko spisanie IDEI kn. 2 ot 2014 g

Spisanie Menidjur

Spisanie "Humanus", broi 2q 2014 godina

Humanus izvanreden broi

Spisanie Humanus kn. 3 (10) ot 2016 g

Spisanie IDEI kn. 3 ot 2015 g

Spisanie IDEI br. 1 ot 2013 g

Spisanie HUMANUS br. 4 (6) ot sept. 2015 g

Spisanie 3-2015

Apresentação Humanus

bobatonsko spisanie broi 2

Spisanie VIP, Broi 7

Spisanie Kemoko

Humanus 1-2016

Pediculus humanus humanus )

amazonkibg spisanie 01 / 2009